Показалец 
Приети текстове
Вторник, 25 октомври 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Автоматизиран обмен на данни по отношение на ДНК данни в Дания *
 Автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Дания *
 Споразумение между ЕС и Китай за премахването на визите за краткосрочен престой за притежателите на дипломатически паспорти ***
 Държави членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затруднения ***I
 Искане за снемане на имунитета Жан-Мари Льо Пен
 Искане за защита на привилегиите и имунитетите на Джейн Колинс
 Искане за защита на привилегиите и имунитетите на Марио Боргецио
 Статистиката за железопътния транспорт по отношение на събирането на данни за товарите, пътниците и произшествията ***II
 Статистиката за превоза на товари по вътрешни водни пътища (делегирани и изпълнителни правомощия на Комисията) ***II
 Законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания ***I
 Проект на коригиращ бюджет №3/2016: сигурност на институциите
 Стратегия на ЕС по отношение на Иран след ядреното споразумение
 Борба срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари
 Правата на човека и миграцията в трети държави
 Корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави
 Стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение
 Как да се стандартизира контролът върху риболова в Европа?
 Подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа
 Създаване на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права

Автоматизиран обмен на данни по отношение на ДНК данни в Дания *
PDF 456kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за започване на автоматизиран обмен на данни по отношение на ДНК данни в Дания (11219/2016 – C8-0340/2016 – 2016/0813(CNS))
P8_TA(2016)0391A8-0289/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (11219/2016),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0340/2016),

—  като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност(1), и по-специално член 33 от него,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно засилване на трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането в ЕС: прилагане на Решението от Прюм и европейския модел за обмен на информация (ЕМОИ)(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно Европейската програма за сигурност(3),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0289/2016),

1.  Одобрява проекта на Съвета;

2.  Призовава Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  Призовава Съвета, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента, отново да се консултира с него;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1)OВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.
(2)ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 67.
(3)Приети текстове, P8_TA(2015)0269.


Автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Дания *
PDF 456kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за започване на автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Дания (11220/2016 – C8-0341/2016 – 2016/0814(CNS))
P8_TA(2016)0392A8-0288/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (11220/2016),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0341/2016),

—  като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност(1), и по-специално член 33 от него,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно засилване на трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането в ЕС: прилагане на Решението от Прюм и европейския модел за обмен на информация (ЕМОИ)(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно Европейската програма за сигурност(3),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0288/2016),

1.  Одобрява проекта на Съвета;

2.  Призовава Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  Призовава Съвета, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента, отново да се консултира с него;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1)ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.
(2) OВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 67.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0269.


Споразумение между ЕС и Китай за премахването на визите за краткосрочен престой за притежателите на дипломатически паспорти ***
PDF 453kWORD 47k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Споразумението между Европейския съюз и Китайската народна република за премахването на визите за краткосрочен престой за притежателите на дипломатически паспортиши (15470/2015 – C8-0110/2016 – 2015/0293(NLE))
P8_TA(2016)0393A8-0281/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15470/2015),

—  като взе предвид проектоспоразумението между Европейския съюз и Китайската народна република относно премахването на визите за краткосрочен престой за притежателите на дипломатически паспорти (15469/2015),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 77, параграф 2 и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0110/2016),

—  като взе предвид писмото на комисията по външни работи,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0281/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Китайската народна република.


Държави членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затруднения ***I
PDF 471kWORD 49k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за определени държави членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затруднения (COM(2016)0418 – C8-0238/2016 – 2016/0193(COD))
P8_TA(2016)0394A8-0292/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0418),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 177 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението до Парламента (C8-0238/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 септември 2016 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид писмото на комисията по бюджети,

—  като взе предвид поетия с писмо от 21 септември 2016 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съобразно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0292/2016),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 25 октомври 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за определени държави членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затруднения

P8_TC1-COD(2016)0193


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/2135.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.


Искане за снемане на имунитета Жан-Мари Льо Пен
PDF 477kWORD 50k
Решение на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Жан-Мари Льо Пен (2016/2108(IMM))
P8_TA(2016)0395A8-0301/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид двете искания на главния прокурор към Апелативния съд на Париж, получени на 14 март 2016 г. и обявени на пленарно заседание на 8 юни 2016 г., за снемане на имунитета на Жан-Мари Льо Пен във връзка с две висящи дела, образувани от съдия-следователи в Парижкия окръжен съд по обвинение в подбуждане към расова омраза (2211/15/21 и 2226/15/9), като и двете дела се отнасят до едни и същи факти,

—  като изслуша Жан-Мари Льо Пен съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 26 от Конституцията на Френската република,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0301/2016),

Α.  като има предвид, че двама съдия-следователи в Парижкия окръжен съд са поискали снемане на парламентарния имунитет на Жан-Мари Льо Пен във връзка с обвинение в престъпление;

Б.  като има предвид, че според член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

В.  като има предвид, че съгласно член 26 от Конституцията на Френската република „никой член на парламента не може да бъде преследван, издирван, арестуван, задържан или съден заради неговото мнение или заради начина на гласуване при упражняване на функциите му“ и че без парламентарно одобрение „никой член на парламента не може да бъде задържан за извършено престъпление или друго правонарушение, нито да бъде лишаван от свобода или подлаган на ограничения на неговата свобода“;

Г.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

Д.  като има предвид, че тази разпоредба има за цел да гарантира, че членовете на Европейския парламент по принцип имат право на свобода на словото, но това право не им предоставя пълна свобода за нанасяне на обида, клевета, подбуждане към омраза или излагане на накърняващи доброто име твърдения или изразяване на каквото и да е друго мнение, което противоречи на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Е.  като има предвид, че разпоредбите относно парламентарния имунитет трябва да се тълкуват в контекста на ценностите, целите и принципите на Договорите на ЕС;

Ж.  като има предвид, че този абсолютен имунитет на членовете на ЕП обхваща не само мненията, изразени от членовете на ЕП по време на официалните заседания на Парламента, но и мнения, изразени на други места, например в медиите, когато е налице „връзка между изразеното мнение и […] парламентарните задължения“;

З.  като има предвид, че срещу Жан-Мари Льо Пен е повдигнато обвинение, че е извършил публично подбуждане към расова омраза във видеозапис, публикуван в интернет на 6 юни 2014 г.;

И.  като има предвид, че не съществува връзка между изразеното мнение и парламентарните задължения на Жан-Мари Льо Пен и че следователно последният не е действал в изпълнение на своите задължения като член на Европейския парламент;

Й.  като има предвид, че няма признаци за подозрение за fumus persecutionis, т.е. за опит за накърняване на политическата дейност на Жан-Мари Льо Пен;

1.  Решава да снеме имунитета на Жан-Мари Льо Пен;

2.  Възлага на своя председател да предаде незабавно настоящото решение и доклада, изготвен от неговата компетентна комисия, на компетентните органи на Френската република.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI:EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.


Искане за защита на привилегиите и имунитетите на Джейн Колинс
PDF 471kWORD 50k
Решение на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно искане за защита на привилегиите и имунитетите на Джейн Колинс (2016/2087(IMM))
P8_TA(2016)0396A8-0297/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането на Джейн Колинс от 3 май 2016 г., обявено на пленарно заседание на 11 май 2016 г., за защита на нейните привилегии и имунитети във връзка с образувано гражданско производство пред административен съд на Върховния съд на Лондон (Иск № HQ14DO4882),

—  като изслуша Джеймс Карвър, който представлява Джейн Колинс, съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 5, параграф 2 и членове 7 и 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0297/2016),

A.  като има предвид искането на Джейн Колинс за защита на нейните парламентарни привилегии и имунитети във връзка с образувано гражданско производство пред административен съд на Върховния съд на Лондон;

Б.  като има предвид, първо, че искането се отнася до защитата на правото на членове на Европейския парламент, съобразно член 7 от Протокола, да не подлежат на административни или други ограничения върху тяхното свободно движение, когато пътуват към Европейския парламент или от него;

В.  като има предвид, че част от искането е свързана с факта, че Джейн Колинс съобразно твърденията е възпряна от пътуване към парламентарни заседания от това, че срещу нея е започнато съдебно производство;

Г.  като има предвид, обаче, че член 7 от Протокола не се прилага по отношение на ограничения, свързани с производства, като обхванатите от специалните правила в член 8 и 9 от Протокола(2), и че искането за защита на парламентарна привилегия е следователно недопустимо по отношение на член 7 от Протокола;

Д.  като има предвид, на второ място, че искането се отнася до защитата на свободата на членове на Европейския парламент, съобразно член 8 от Протокола, от каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

Е.  като има предвид, че тази част от искането е свързана с факта, че Джейн Колинс подлежи на граждански иск в Обединеното кралство за щети, включително тежки щети, за твърдения за клевета, както и подлежи на искане за постановяване на съдебно разпореждане срещу нея, така че да се въздържа от повторение на оспорените твърдения;

Ж.  като има предвид, че искът за клевета е свързан с обвинения, които Джейн Колинс е отправила на партийна конференция;

З.  като има предвид, че парламентарният имунитет, предоставен от член 8 от Протокола, се отнася за становища, изразени от членове на Европейския парламент само при изпълнението на техните задължения;

И.  като има предвид, че изявленията на членове на Европейския парламент извън помещенията на Европейския парламент се считат за правени при изпълнението на техните задължения само ако представляват субективна оценка с пряка, явна връзка с изпълнението на тези задължения(3);

Й.  като има предвид, обаче, че липсва пряка, явна връзка между оспорваните твърдения и задълженията на Джейн Колинс като член на Европейския парламент, тъй като те не са свързани с нейната дейност като член на Европейския парламент или политиките на Европейския съюз, и са направени в контекста на национален политически дебат;

К.  като има предвид, че оспорваните твърдения следователно не са обхванати от член 8 от Протокола;

1.  Решава да не защити привилегиите и имунитетите на Джейн Колинс;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на органите на Обединеното кралство, включително на достопочтения съдия Уорби.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C 163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.
(2) Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440, параграфи 49 и 51.
(3) Решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C 163/10, ECLI: EU:C:2011:543.


Искане за защита на привилегиите и имунитетите на Марио Боргецио
PDF 472kWORD 51k
Решение на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно искане за защита на привилегиите и имунитетите на Марио Боргецио (2016/2028(IMM))
P8_TA(2016)0397A8-0312/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането на Марио Боргецио от 5 януари 2016 г., обявено на пленарно заседание на 1 февруари 2016 г., за защита на неговите привилегии и имунитети в рамките на образувано наказателно производство пред Съда в Милано (позоваване № 41838/13 RGNR, RG GIP № 12607/14),

—  като изслуша Марио Боргецио съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 1, параграф 1, буква А) от италианския Закон № 205/1993,

—  като взе предвид член 5, параграф 2 и членове 7 и 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0312/2016),

А.  като има предвид, че Марио Боргецио, член на Европейския парламент, е отправил искане за защита на своя имунитет съгласно членове 8 и 9 от Протокол № 7 в рамките на образувано наказателно производство пред съда в Милано; като има предвид, че в известието, връчено от прокуратурата, Марио Боргецио се обвинява, че в хода на радиопредаване е изразил идеи, основани да превъзходство и расова или етническа омраза, което съставлява деяние, наказуемо по член 1, буква а) от италианския Закон № 205/1993;

Б.  като има предвид, че членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз се изключват взаимно(2); като има предвид, че разглежданият случай се отнася до мнения с предполагаем дискриминационен характер, изразени от член на Европейския парламент; като има предвид следователно, че основанията за това, че е приложим само член 8 от Протокола, не се нуждаят от обяснение;

В.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

Г.  като има предвид, че Съдът е постановил, че за да бъде обхванато от имунитета, дадено мнение трябва да е било изразено от член на ЕП при изпълнението на задълженията му, като по този начин се обуславя изискването за връзка между изразеното мнение и парламентарните задължения; като има предвид, че такава връзка трябва да бъде пряка и очевидно налагаща се(3);

Д.  като има предвид, че по време на въпросното радиопредаване към Марио Боргецио е било отправено искане да коментира назначаването и компетентността на нов член на италианското правителство, а именно на новия министър по въпросите на интеграцията;

Е.  като има предвид, че обстоятелствата по случая, изложени в предоставените на комисията по правни въпроси документи и в хода на изслушването в тази комисия, сочат, че неговите изявления по време на интервюто нямат пряка и очевидна връзка с парламентарната му дейност;

Ж.  като има предвид по-специално, че предполагаемите изявления излизат извън границите на тона, който обикновено се използва в рамките на политическите дебати, и че те освен това по естеството си са в пълно противоречие с парламентарния дух; като има предвид, че те са в разрез с член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и че съответно не може да се счете, че те са направени при изпълнение на задълженията на член на Европейския парламент;

З.  като има предвид, че следователно не може да се счете, че в случая Марио Боргецио е действал при изпълнение на задълженията си на член на Европейския парламент;

И.  като има предвид, че Съдът на ЕС е постановил, че когато е предявен иск срещу член на Европейския парламент пред национален съд и съдът е информиран, че е започнала процедура за защита на привилегиите и имунитетите на този член на ЕП съгласно предвиденото в Правилника за дейността на Парламента, въпросният съд трябва да спре съдебното производство и да поиска от Парламента да приеме становището си възможно най-бързо(4); като има предвид, че съдът в Милано, пред който е било образувано съдебното производство срещу Марио Боргецио, е отказал да спре производството и е разпоредил то да бъде продължено въпреки искането, отправено от Марио Боргецио въз основа на приложимата съдебна практика на Съда на ЕС;

1.  Решава да не защити привилегиите и имунитетите на Марио Боргецио;

2.  Изразява съжаление във връзка с факта, че съдът в Милано, противно на приложимата съдебна практика на Съда на ЕС, е отказал да спре образуваното срещу Марио Боргецио производство;

3.  Призовава италианските органи да спазват неизменно принципа, утвърден от Съда на ЕС, във връзка със задължението на компетентния съд да спре съдебното производство, ако е отправено искане за защита на привилегиите и имунитетите на член на Европейския парламент;

4.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентните органи на Италианската република и на Марио Боргецио.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C-163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.
(2) Съединени дела C-200/07 и C-201/07, Marra/De Gregorio и Clemente, цитирани по‑горе, точка 45.
(3) Дело C-163/10, Patriciello, цитирано по-горе, точки 33 и 35.
(4) Съединени дела C-200/07 и C-201/07, Marra/De Gregorio и Clemente, цитирани по‑горе, точка 43.


Статистиката за железопътния транспорт по отношение на събирането на данни за товарите, пътниците и произшествията ***II
PDF 456kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене във връзка с приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 91/2003 относно статистиката за железопътния транспорт по отношение на събирането на данни за товарите, пътниците и произшествията (10000/1/2016 – C8‑0365/2016 – 2013/0297(COD))
P8_TA(2016)0398A8-0300/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (10000/1/2016 – C8‑0365/2016),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(1) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2013)0611),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8-0300/2016),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове от 11.3.2014 г., P7_TA(2014)0197.


Статистиката за превоза на товари по вътрешни водни пътища (делегирани и изпълнителни правомощия на Комисията) ***II
PDF 455kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1365/2006 относно статистиката за превоза на товари по вътрешни водни пътища по отношение на предоставянето на Комисията на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на определени мерки (09878/1/2016 – C8-0358/2016 – 2013/0226(COD))
P8_TA(2016)0399A8-0298/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (09878/1/2016 – C8‑0358/2016),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(1) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2013)0484),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8-0298/2016),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове от 11.3.2014 г., P7_TA(2014)0180.


Законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания ***I
PDF 786kWORD 72k
Изменения, приети от Европейския парламент на 25 октомври 2016 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказаниятя (COM(2013)0884 – C8-0033/2014 – 2013/0432(COD))(1)
P8_TA(2016)0400A8-0239/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Позоваване 1
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове ... от него,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 33 и 114 от него,
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 1 a (ново)
(1a)  Настоящата директива следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета1.
___________________
1 Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  Вследствие на това митническите нарушения и наказания следват 28 различни правни рамки. В резултат на това дадено нарушение на митническото законодателство на Съюза не се третира по еднакъв начин в целия Съюз и наказанията, които могат да бъдат наложени във всеки отделен случай, се различават по своя характер и тежест в зависимост от държавата членка, която налага наказанието.
(2)  Митническите нарушения и наказания следват 28 различни правни рамки. В резултат на това дадено нарушение на митническото законодателство на Съюза не се третира по еднакъв начин в целия Съюз и наказанията, които могат да бъдат наложени във всеки отделен случай, се различават по своя характер и тежест в зависимост от държавата членка, която налага наказанието, което води до евентуални загуби на приходи за държавите членки и нарушения на търговията.
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 3
(3)  Това различие в правните системи на държавите членки не само се отразява върху оптималното управление на митническия съюз, но и пречи на постигането на равнопоставени условия на конкуренция за икономическите оператори в рамките на митническия съюз, тъй като оказва въздействие върху техния достъп до митнически опростявания и улеснения.
(3)  Това различие в правните системи на държавите членки не само се отразява върху оптималното управление на митническия съюз и на нужната прозрачност за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар по отношение на начините, по които се разглеждат нарушенията от различните митнически органи, но и пречи на постигането на равнопоставени условия на конкуренция за икономическите оператори в рамките на митническия съюз, които вече подлежат на различен набор от правила в Съюза, тъй като оказва въздействие върху техния достъп до митнически опростявания и улеснения.
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 6
(6)  Следва да бъде определен списък на деянията, които да бъдат считани за нарушения на митническо законодателство на Съюза и да водят до наказания. Посочените митнически нарушения следва да се базират изцяло на задълженията, произтичащи от митническото законодателство, с директни препратки към Кодекса. Настоящата директива не определя дали държавите членки следва да прилагат административни наказания или наказания, имащи наказателноправен характер, по отношение на посочените митнически нарушения.
(6)  В настоящата директива следва да бъде определен списък на деянията, които да бъдат считани за нарушения на митническо законодателство на Съюза, и да водят до наказания. Посочените митнически нарушения следва да се базират изцяло на задълженията, произтичащи от митническото законодателство, с директни препратки към Кодекса. Настоящата директива предвижда, че държавите членки следва да прилагат наказания, които нямат наказателноправен характер , по отношение на посочените митнически нарушения. Следва също да е възможно за държавите членки да предвидят налагането на наказания, които имат наказателноправен характер, в съответствие с националното право и правото на Съюза, вместо наказания, които нямат такъв характер, когато естеството и тежестта на въпросното нарушение го изискват, за да може наложеното наказание да бъде възпиращо, ефективно и пропорционално.
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 7
(7)  Първата категория деяния следва да включват митническите нарушения, основани на обективна отговорност, при която не се изисква какъвто и да е елемент на вина с оглед на обективния характер на свързаните с нея задължения и на факта, че лицата, отговарящи за тяхното изпълнение, не могат да пренебрегват съществуването им и обвързващия им характер.
заличава се
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 8
(8)  Втората и третата категория деяния следва да включват митническите нарушения, извършени непредпазливо или умишлено, при които съответно този субективен елемент следва да бъде установен, за да може да възникне отговорност.
заличава се
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 10
(10)  С цел да се гарантира правната сигурност, следва да се предвиди, че действие или бездействие, което е в резултат от грешка от страна на митническите органи, не следва да се счита за митническо нарушение.
(10)  С цел да се гарантира правната сигурност следва да се предвиди, че действие или бездействие, което е в резултат от грешка от страна на митническите органи съгласно определението в Кодекса, не следва да се счита за представляващо митническо нарушение.
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 12
(12)  С цел да се сближат националните системи на държавите членки за налагане на наказания, скалите на наказанията, следва да бъдат установени така, че да отразяват различните категории митнически нарушения и тяхната тежест. За целите на налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, държавите членки следва също така да гарантират, че техните компетентните органи вземат предвид специфични утежняващи или смекчаващи обстоятелства при определяне на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени.
(12)  С цел да се сближат националните системи на държавите членки за налагане на наказания скалите на наказанията следва да бъдат установени така, че да отразяват тежестта на митническите нарушения. За целите на налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, държавите членки следва също така да гарантират, че техните компетентните органи вземат предвид специфични утежняващи или смекчаващи обстоятелства при определяне на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени.
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 12 a (ново)
(12a)  Единствено в случаи, когато сериозните нарушения са свързани не с отклонените от облагане мита, а със стойността на съответните стоки, например в случай на нарушения, свързани с правата върху интелектуалната собственост или със стоки с наложени забрани или ограничения, митническите органи следва да основават наложеното наказание на стойността на стоките.
Изменение 11
Предложение за директива
Съображение 13
(13)  Давностният срок за производството по митническите нарушения следва да бъде определен на четири години от датата, на която е извършено митническото нарушение или, в случай на продължавани или повторни нарушения, при прекратяване на деянието, представляващо това нарушение. Държавите членки следва да гарантират, че давностният срок се прекъсва от акт, свързан с разследване или съдебно производство по отношение на митническото нарушение. Държавите членки могат да определят случаи на спиране на давностния срок. Образуването или продължаването на тези производства следва да бъде прекратявано след изтичане на срок от осем години, докато давностният срок за принудително изпълнение на дадено наказание следва да бъде три години.
(13)  Давностният срок за производството по митническите нарушения следва да бъде определен на четири години от датата, на която е извършено митническото нарушение или, в случай на продължавани или повторни нарушения, при прекратяване на деянието, представляващо това нарушение. Държавите членки следва да гарантират, че давностният срок се прекъсва от акт, свързан с разследване или съдебно производство по отношение на същото митническо нарушение, или от акт, извършен от лицето, носещо отговорност за нарушението. Следва да бъде възможно за държавите членки да определят случаи, при които давностният срок е спрян. Производствата следва да се преустановяват по давност, независимо от прекъсванията на давностния срок, след изтичането на срок от осем години, докато давностният срок за принудително изпълнение на дадено наказание следва да бъде три години.
Изменение 12
Предложение за директива
Съображение 14
(14)  Следва да се предвиди временно преустановяване на административното производство за митнически нарушения в случаите, когато е образувано наказателно производство срещу същото лице във връзка със същите факти. Продължаването на административното производство след приключване на наказателното производство следва да бъде възможно само в строго съответствие с принципа ne bis in idem.
(14)  Следва да се предвиди временно преустановяване на административното производство за митнически нарушения в случаите, когато е образувано наказателно производство срещу същото лице във връзка със същите факти. Продължаването на административното производство след приключване на наказателното производство следва да бъде възможно само в строго съответствие с принципа ne bis in idem, което означава, че едно и също нарушение не трябва да бъде наказвано два пъти.
Изменение 13
Предложение за директива
Съображение 15 a (ново)
(15a)  Общата цел на настоящата директива е да гарантира ефективното прилагане на митническото законодателство на Съюза. Правната рамка, предвидена в настоящата директива, обаче не позволява интегриран подход към прилагането, включително към надзора, контрола и разследванията. Следователно от Комисията се изисква да представи пред Европейския парламент и Съвета доклад относно тези аспекти, включително относно изпълнението на общата рамка за управление на риска, за да се прецени дали е необходимо допълнително законодателство.
Изменение 14
Предложение за директива
Съображение 18 a (ново)
(18a)  С настоящата директива се цели задълбочаване на митническото сътрудничество чрез сближаване на националните законодателства в областта на митническите наказания. Като се има предвид, че понастоящем правните традиции в държавите членки се различават значително, не е възможно да се постигне цялостна хармонизация в тази област.
Изменение 15
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1
1.  Настоящата директива установява рамка, отнасяща се до нарушенията на митническото законодателство на Съюза, и предвижда наказания за тези нарушения.
1.  Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и да определи рамката, отнасяща се до нарушенията на митническото законодателство на Съюза, и предвижда налагането на наказания, които нямат наказателноправен характер, за тези нарушения чрез сближаване на разпоредбите, установени в законови, подзаконови и административни актове на държавите членки.
Изменение 16
Предложение за директива
Член 1 – параграф 2 а (нов)
2a.  Настоящата директива обхваща задълженията на държавите членки към търговските партньори на Европейския съюз, както и към Световната търговска организация и Световната митническа организация, с оглед на установяването на единен и ефективен вътрешен пазар, като същевременно се улеснява търговията и се обезпечава сигурност.
Изменение 17
Предложение за директива
Член 2
Член 2
Член 2
Митнически нарушения и наказания
Общи принципи
Държавите членки предвиждат разпоредби относно наказанията по отношение на митническите нарушения, посочени в членове 3 6.
1.  Държавите членки предвиждат разпоредби относно наказанията по отношение на митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6, в строго съответствие с принципа ne bis in idem.
Държавите членки гарантират, че действията или бездействията, посочени в членове 3 и 6, представляват митнически нарушения в случаите, когато са извършени непредпазливо или умишлено.
Държавите членки могат да предвидят налагането на наказания, които имат наказателноправен характер, в съответствие с националното право и правото на Съюза, вместо наказания, които нямат такъв характер, когато естеството и тежестта на въпросното нарушение го изискват, за да може наложеното наказание да бъде възпиращо, ефективно и пропорционално.
2.  За целите на настоящата директива:
a)  митническите органи определят дали нарушението е извършено непредпазливо, което означава, че отговорното лице не е упражнило разумна грижа по отношение на контрола върху своите дейности, или е предприело мерки, които са явно недостатъчни, за да избегне настъпването на обстоятелства, които водят до нарушението, когато рискът от неговото настъпване е разумно предвидим;
б)  митническите органи установяват дали нарушението е извършено умишлено, което означава, че действието или бездействието е извършено от отговорното лице със съзнанието, че това действие или бездействие представлява нарушение, или с цел преднамерено и съзнателно нарушение на митническото законодателство;
в)  техническите грешки не представляват митническо нарушение, освен ако от всички обстоятелства не става ясно, че са извършени в резултат на небрежност или с умисъл.
Изменение 18
Предложение за директива
Член 2а (нов)
Член 2a
Улесняване на търговията
За да се спазят задълженията на Съюза по Споразумението на СТО за улесняване на търговията, държавите членки работят съвместно за създаването на система за сътрудничество, включваща всички държави членки. Тази система има за цел: координиране на ключови показатели за изпълнението по отношение на митническите наказания (анализ на броя на жалбите, процент на повторно нарушение и др.); разпространение на най-добри практики сред митническите администрации (ефективност на контрола и наказанията, намаляване на административните разходи и др.); предаване на опита на стопанските субекти и създаване на връзки между тях; мониторинг на начина, по който митническите администрации извършват своите дейности, и осъществяване на статистическа дейност по нарушенията, извършени от дружества от трети държави. В рамките на системата за сътрудничество всички държави членки се уведомяват незабавно за разследванията на митнически нарушения и за установените нарушения по начин, целящ улесняването на търговията, предотвратяването на навлизането на незаконни стоки на вътрешния пазар и подобряването на ефективността на проверките.
Изменение 19
Предложение за директива
Член 3
Член 3
Член 3
Митнически нарушения, свързани с обективна отговорност
Митнически нарушения
Държавите членки гарантират, че следните действия или бездействия представляват митнически нарушения, независимо от това дали има някакъв елемент на вина:
Държавите членки гарантират, че следните действия или бездействия представляват митнически нарушения:
a)  неизпълнение от страна на лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, на задължението за осигуряване на точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението в съответствие с член 15, параграф 2, буква а) от Кодекса;
a)  неизпълнение от страна на лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, на задължението за осигуряване на точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението в съответствие с буква а) от член 15, параграф 2 от Кодекса;
б)  неизпълнение от страна на лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, на задължението за осигуряване на автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, в съответствие с член 15, параграф 2, буква б) от Кодекса;
б)  неизпълнение от страна на лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, на задължението за осигуряване на автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, в съответствие с буква б) от член 15, параграф 2 от Кодекса;
в)  неподаване от страна на лицето на обобщена декларация за въвеждане в съответствие с член 127 от Кодекса, на уведомление за пристигане на плавателен съд или на въздухоплавателно средство в съответствие с член 133 от Кодекса, на декларация за временно складиране в съответствие с член 145 от Кодекса, на митническа декларация в съответствие с член 158 от Кодекса, на предварително уведомление за дейности в свободните зони в съответствие с член 244, параграф 2 от Кодекса, на предварителна декларация за заминаване в съответствие с член 263 от Кодекса, на декларация за реекспорт съгласно член 270 от Кодекса, на обобщена декларация за напускане в съответствие с член 271 от Кодекса или на уведомление за реекспорт в съответствие с член 274 от Кодекса;
в)  неподаване от страна на лицето на обобщена декларация за въвеждане в съответствие с член 127 от Кодекса, на уведомление за пристигане на плавателен съд или на въздухоплавателно средство в съответствие с член 133 от Кодекса, на декларация за временно складиране в съответствие с член 145 от Кодекса, на митническа декларация в съответствие с член 158 от Кодекса, на предварително уведомление за дейности в свободните зони в съответствие с член 244, параграф 2 от Кодекса, на предварителна декларация за заминаване в съответствие с член 263 от Кодекса, на декларация за реекспорт съгласно член 270 от Кодекса, на обобщена декларация за напускане в съответствие с член 271 от Кодекса или на уведомление за реекспорт в съответствие с член 274 от Кодекса;
г)  неизпълнение от страна на икономически оператор на задължението да съхранява документи и друга информация, свързани с извършването на митнически формалности, на всякакъв носител, за периода от време, който се изисква от митническото законодателство в съответствие с член 51 от Кодекса;
г)  неизпълнение от страна на икономически оператор на задължението да съхранява документи и друга информация, свързани с извършването на митнически формалности, на всякакъв носител, за периода от време, който се изисква от митническото законодателство в съответствие с член 51 от Кодекса;
д)  преместване на стоки, въведени на митническата територия на Съюза, от мястото на митнически надзор без разрешението на митническите органи в противоречие с член 134, параграф 1, първа и втора алинея от Кодекса;
д)  преместване на стоки, въведени на митническата територия на Съюза, от мястото на митнически надзор без разрешението на митническите органи в противоречие с член 134, параграф 1, първа и втора алинея от Кодекса;
е)  отклоняване на стоки от митнически надзор в противоречие с член 134, параграф 1, четвърта алинея, член 158, параграф 3 и член 242 от Кодекса;
е)  отклоняване на стоки от митнически надзор в противоречие с член 134, параграф 1, четвърта алинея, член 158, параграф 3 и член 242 от Кодекса;
ж)  неизпълнение от страна на лице, въвеждащо стоки на митническата територия на Съюза, на задълженията, свързани с превозването на стоките до подходящото място в съответствие с член 135, параграф 1 от Кодекса, или с уведомяването на митническите органи, когато задълженията не могат да бъдат изпълнени, в съответствие с член 137, параграфи 1 и 2 от Кодекса;
ж)  неизпълнение от страна на лице, въвеждащо стоки на митническата територия на Съюза, на задълженията, свързани с превозването на стоките до подходящото място в съответствие с член 135, параграф 1 от Кодекса, или с незабавното уведомяване на митническите органи, когато задълженията не могат да бъдат изпълнени, в съответствие с член 137, параграфи 1 и 2 от Кодекса, както и с уведомяването за мястото, на което се намират стоките;
з)  неизпълнение от страна на лицето, въвеждащо стоки в свободна зона, когато свободната зона граничи със сухоземна граница между държава членка и трета държава, да въведе тези стоки директно в тази свободна зона, без те да преминават през друга част от митническата територия на Съюза в съответствие с член 135, параграф 2 от Кодекса;
з)  неизпълнение от страна на лицето, въвеждащо стоки в свободна зона, когато свободната зона граничи със сухоземна граница между държава членка и трета държава, да въведе тези стоки директно в тази свободна зона, без те да преминават през друга част от митническата територия на Съюза в съответствие с член 135, параграф 2 от Кодекса;
и)  непредставяне от страна на декларатора по отношение на временно складиране или митническа процедура, на документи на митническите органи, когато законодателството на Съюза поставя такова изискване или когато това е необходимо за осъществяване на митнически контрол в съответствие с член 145, параграф 2 и член 163, параграф 2 от Кодекса;
и)  непредставяне от страна на декларатора по отношение на временно складиране или митническа процедура, на документи на митническите органи, когато законодателството на Съюза поставя такова изискване или когато това е необходимо за осъществяване на митнически контрол в съответствие с член 145, параграф 2 и член 163, параграф 2 от Кодекса;
й)  непоставяне от страна на икономически оператор, отговорен за несъюзни стоки, които са в режим на временно складиране, на посочените стоки под митнически режим или нереекспортиране на тези стоки в дадения срок в съответствие с член 149 от Кодекса;
й)  непоставяне от страна на декларатора по отношение на временно складиране, или на лицето, което съхранява стоките в случаите, когато те се съхраняват на други места, определени или одобрени от митническите органи, отговорни за несъюзни стоки, които са в режим на временно складиране, на стоките под митнически режим или неекспортиране на стоките в рамките на определения срок в съответствие с член 149 от Кодекса;
к)  неналичие, на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи при подаването на митническата декларация или допълнителна декларация, на придружаващите документи, изисквани за прилагането на въпросния режим в съответствие с член 163, параграф 1 и член 167, параграф 1, втора алинея от Кодекса;
к)  неналичие, на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи при подаването на митническата декларация или допълнителна декларация, на придружаващите документи, изисквани за прилагането на въпросния режим в съответствие с член 163, параграф 1 и член 167, параграф 1, втора алинея от Кодекса;
л)  неподаване от страна на декларатора за митнически режим, в случай на опростена декларация съгласно член 166 от Кодекса или под формата на вписване в отчетността на декларатора съгласно член 182 от Кодекса, на допълнителна декларация в компетентното митническо учреждение в рамките на конкретен срок в съответствие с член 167, параграф 1 от Кодекса;
л)  неподаване от страна на декларатора за митнически режим, в случай на опростена декларация съгласно член 166 от Кодекса или под формата на вписване в отчетността на декларатора съгласно член 182 от Кодекса, на допълнителна декларация в компетентното митническо учреждение в рамките на конкретен срок в съответствие с член 167, параграф 1 от Кодекса;
м)  премахване или унищожаване на средства за идентифициране, поставени от митническите органи върху стоки, опаковка или транспортни средства, без предварително разрешение, издадено от митническите власти в съответствие с член 192, параграф 2 от Кодекса;
м)  премахване или унищожаване на средства за идентифициране, поставени от митническите органи върху стоки, опаковка или транспортни средства, без предварително разрешение, издадено от митническите власти в съответствие с член 192, параграф 2 от Кодекса;
н)  неприключване от страна на титуляря на режим активно усъвършенстване на митнически режим в рамките на определения срок в съответствие с член 257 от Кодекса;
н)  неприключване от страна на титуляря на режим активно усъвършенстване на митнически режим в рамките на определения срок в съответствие с член 257 от Кодекса;
o)  неизвършване на износ на дефектните стоки от страна на титуляря на режим пасивно усъвършенстване рамките на определения срок в съответствие с член 262 от Кодекса;
o)  неизвършване на износ на дефектните стоки от страна на титуляря на режим пасивно усъвършенстване рамките на определения срок в съответствие с член 262 от Кодекса;
п)  строителство на сграда в свободна зона без одобрение от страна на митническите органи в съответствие с член 244, параграф 1 от Кодекса;
п)  строителство на сграда в свободна зона без предварителното одобрение от страна на митническите органи в съответствие с член 244, параграф 1 от Кодекса;
р)  неплащане на вносни или износни мита от лицето-платец в рамките на определения срок в съответствие с член 108 от Кодекса.
р)  неплащане на вносни или износни мита от лицето-платец в рамките на определения срок в съответствие с член 108 от Кодекса;
ра)   непредоставяне от страна на икономически оператор, в отговор на искане от митническите органи, на необходимите документи и информация в подходяща форма и в рамките на разумен срок, и неоказване на цялото необходимо съдействие за извършването на митническите формалности или контрол в съответствие с член 15, параграф 1 от Кодекса;
рб)  неизпълнение от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на задълженията му, произтичащи от това решение в съответствие с член 23, параграф 1 от Кодекса;
рв)  неуведомяване от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на митническите органи незабавно за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му в съответствие с член 23, параграф 2 от Кодекса;
рг)  непредставяне от страна на титуляря на режим съюзен транзит на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок в съответствие с член 233, параграф 1, буква а) от Кодекса;
рд)  разтоварване или претоварване на стоки от превозните средства, в които се намират, без разрешение, издадено от митническите органи, или на места, които не са определени или одобрени от тези органи в съответствие с член 140 от Кодекса;
ре)  съхранение на стоки в съоръжения за временно складиране или митнически складове без разрешение, издадено от митническите органи в съответствие с членове 147 и 148 от Кодекса;
рж)  неизпълнение от страна на титуляря на разрешението или от страна на титуляря на режима на задълженията, произтичащи от съхраняването на стоките, които се намират под режим митническо складиране, в съответствие с член 242, параграф 1, букви а) и б) от Кодекса;
рз)  предоставяне на митническите органи на невярна информация или документи с невярно съдържание, изисквани от тези органи в съответствие с член 15 или член 163 от Кодекса;
ри)  използване от страна на икономически оператор на невярна или непълна информация или на подправени, неверни или невалидни документи с цел да получи разрешение от митническите органи за:
i)  получаване на статут на одобрен икономически оператор в съответствие с член 38 от Кодекса;
ii)  използване на опростена декларация в съответствие с член 166 от Кодекса;
iii)  използване на други митнически опростявания в съответствие с членове 177, 179, 182 и 185 от Кодекса; или
iv)  поставяне на стоките под специален режим в съответствие с член 211 от Кодекса;
рй)  въвеждане или извеждане на стоки във или от митническата територия на Съюза, без същите да бъдат представени на митническите органи в съответствие с членове 139 и 245 или член 267, параграф 2 от Кодекса;
рк)  усъвършенстване на стоки в митнически склад без разрешение, предоставено от митническите органи в съответствие с член 241 от Кодекса;
рл)  придобиване или държане на стоки, участващи в едно от митническите нарушения, посочени в точки рг) и рй) от настоящия член.
Изменение 20
Предложение за директива
Член 4
Член 4
заличава се
Митнически нарушения, извършени непредпазливо
Държавите членки гарантират, че следните действия или бездействия представляват митнически нарушения, когато са извършени непредпазливо:
a)  непоставяне от страна на икономически оператор, отговорен за несъюзни стоки, които са в режим на временно складиране, на посочените стоки под митнически режим или нереекспортиране на тези стоки в дадения срок в съответствие с член 149 от Кодекса;
б)  неоказване от страна на икономическия оператор на цялото необходимо съдействие за извършването на митническите формалности или контрол в съответствие с член 15, параграф 1 от Кодекса;
в)  неизпълнение от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на задълженията му, произтичащи от това решение в съответствие с член 23, параграф 1 от Кодекса;
г)  неуведомяване от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на митническите органи незабавно за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му в съответствие с член 23, параграф 2 от Кодекса;
д)  непредставяне от страна на икономическия оператор на стоките, въведени на митническата територия на Съюза, на митническите органи в съответствие с член 139 от Кодекса;
е)  непредставяне от страна на титуляря на режим съюзен транзит на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок в съответствие с член 233, параграф 1, буква а) от Кодекса;
ж)  непредставяне от страна на икономическия оператор на стоките, въведени в свободна зона, на митническите органи в съответствие с член 245 от Кодекса;
з)  непредставяне от страна на икономическия оператор на стоките, предназначени да бъдат изведени от Съюза, на митническите органи при напускане в съответствие с член 267, параграф 2 от Кодекса;
и)  разтоварване или претоварване на стоки от превозните средства, на които се намират, без разрешение, издадено от митническите органи, или на места, които не са определени или одобрени от тези органи в съответствие с член 140 от Кодекса;
й)  съхранение на стоки в съоръжения за временно складиране или митнически складове без разрешение, издадено от митническите органи в съответствие с членове 147 и 148;
к)  неизпълнение, от страна на титуляря на разрешението или титуляря на режима на задълженията, произтичащи от съхраняването на стоките, които се намират под режим митническо складиране, в съответствие с член 242, параграф 1, букви а) и б) от Кодекса.
Изменение 21
Предложение за директива
Член 5
Член 5
заличава се
Митнически нарушения, извършени умишлено
Държавите членки гарантират, че следните действия или бездействия представляват митнически нарушения, когато са извършени умишлено:
a)  предоставяне на митническите органи на невярна информация или документи с невярно съдържание, изисквани от тези органи в съответствие с член 15 или член 163 от Кодекса;
б)  използването от страна на икономически оператор на декларации с невярно съдържание или на всякакви други неправомерни средства с цел да получи разрешение от митническите органи:
i)  за получаване на статут на одобрен икономически оператор в съответствие с член 38 от Кодекса,
ii)  за използване на опростена декларация в съответствие с член 166 от Кодекса,
iii)   за използване на други митнически опростявания в съответствие с членове 177, 179, 182 и 185 от Кодекса,
iv)   за поставяне на стоките под специален режим в съответствие с член 211 от Кодекса;
в)  въвеждане или извеждане на стоки във или от митническата територия на Съюза без същите да бъдат представени на митническите органи в съответствие с членове 139 и 245 или член 267, параграф 2 от Кодекса;
г)  неизпълнение от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на задълженията му, произтичащи от това решение в съответствие с член 23, параграф 1 от Кодекса;
д)  неуведомяване от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на митническите органи незабавно за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му в съответствие с член 23, параграф 2 от Кодекса;
е)  усъвършенстване на стоки в митнически склад без разрешение, предоставено от митническите органи в съответствие с член 241 от Кодекса;
ж)  придобиване или държане на стоки, участващи в едно от митническите нарушения, посочени в член 4, буква е) и в буква в) от настоящия член.
Изменение 22
Предложение за директива
Член 6
Член 6
Член 6
Подбудителство, помагачество, съучастие и опит за извършване на нарушение
Подбудителство, помагачество, съучастие и опит за извършване на нарушение
1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбудителството или помагачеството и съучастието в действие или бездействие, посочени в член 5, представлява митническо нарушение.
1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбудителството или помагачеството и съучастието в действие или бездействие, посочени в член 8б, параграф 2, представлява митническо нарушение.
2.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на действие или бездействие, посочени в член 5, букви а) и б), представлява митническо нарушение.
2.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на действие или бездействие, посочени в член 3, букви ри) и рй), представлява митническо нарушение.
Изменение 23
Предложение за директива
Член 7
Член 7
Член 7
Наличие на грешка от страна на митническите органи
Наличие на грешка от страна на митническите органи
Действията или бездействията, посочени в членове 36, не представляват митнически нарушения, когато са в резултат на грешка от страна на митническите органи.
Действията или бездействията, посочени в членове 3 и 6, не представляват митнически нарушения, когато са в резултат на грешка от страна на митническите органи, в съответствие с член 119 от Кодекса и митническите органи са отговорни, ако грешките причиняват вреди.
Изменение 24
Предложение за директива
Член 8 – параграф 1 – уводна част
1.  Държавите членки гарантират, че юридическите лица носят отговорност за митнически нарушения, извършени в тяхна полза от лице, действащо индивидуално или като част от орган на юридическото лице, което има водеща позиция в рамките на юридическото лице въз основа на някое от следните:
1.  Държавите членки гарантират, че юридическите лица носят отговорност за митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6, извършени в тяхна полза от всяко лице, действащо индивидуално или като част от орган на юридическото лице, което има водеща позиция в рамките на юридическото лице въз основа на някое от следните:
Изменение 25
Предложение за директива
Член 8 – параграф 2
2.  Държавите членки гарантират също така, че юридическите лица носят отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването на митническо нарушение в полза на това юридическо лице, от лице, подчинено на лицето, посочено в параграф 1.
(Не се отнася до българския текст.)
Изменение 26
Предложение за директива
Член 8 – параграф 3 а (нов)
3a.   За целите на настоящата директива „юридическо лице“ означава всяко образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държави или органи на публичната власт при упражняването на държавната власт и публични международни организации.
Изменение 27
Предложение за директива
Член 8 а (нов)
Член 8a
Фактори, които трябва да се вземат под внимание при извършването на оценка на това дали дадено нарушение е незначително
1.   При определянето на това дали дадено нарушение, посочено в член 3, е незначително или не, държавите членки гарантират от самото начало на процеса, т.е. още при определянето на това дали е извършено митническо нарушение, че техните компетентни органи вземат под внимание всички относими обстоятелства, които могат да се окажат приложими, включително дали:
a)   нарушението е извършено вследствие на непредпазливост;
б)   съответните стоки не са предмет на забрани или ограничения, посочени във второто изречение на член 134, параграф 1 от Кодекса и в член 267, параграф 3, буква д) от Кодекса;
в)   нарушението има ограничено въздействие или не оказва никакво въздействие върху размера на митата, които трябва да бъдат платени;
г)   лицето, носещо отговорност за нарушението, оказва ефективно съдействие на компетентния орган в рамките на производството;
д)   лицето, носещо отговорност за нарушението, доброволно разкрива нарушението, при условие че нарушението все още не е предмет на разследване, за което лицето, носещо отговорност за нарушението, има информация;
е)   лицето, носещо отговорност за нарушението, е в състояние да докаже, че полага значителни усилия, за да спазва митническото законодателство на Съюза, като демонстрира високо равнище на контрол върху своите дейности, например чрез система за спазване на митническите разпоредби.
ж)   лицето, носещо отговорност за нарушението, е малко или средно предприятие, което няма предишен опит в областта на митническите въпроси.
2.   Компетентните органи считат, че дадено нарушение е незначително единствено ако то не е свързано с утежняващите фактори, посочени в член 8б.
Изменение 28
Предложение за директива
Член 8 б (нов)
Член 8б
Фактори, които трябва да се вземат под внимание при оценката за това дали дадено нарушение е тежко
1.   При определянето на това дали дадено нарушение по член 3 е тежко или не, държавите членки гарантират от самото начало на процеса, т.е. още при определянето на това дали е извършено митническо нарушение, че техните компетентни органи вземат под внимание всички обстоятелства, които могат да се окажат приложими, а именно:
a)   дали нарушението е извършено умишлено;
б)   дали нарушението е извършвано в продължение на дълъг период от време, което отразява намерение за продължаване на това нарушение;
в)   дали подобно или свързано нарушение продължава да се извършва или се извършва отново, т.е. повече от веднъж;
г)   дали нарушението оказва значително въздействие върху размера на отклонението от облагане с вносни или износни мита;
д)   дали съответните стоки са предмет на забрани или ограничения, посочени във второто изречение на член 134, параграф 1 от Кодекса и в член 267, параграф 3, буква д) от Кодекса;
е)   дали лицето, носещо отговорност за нарушението, отказва да оказва съдействие или да оказва пълно съдействие на компетентния орган;
ж)   дали лицето, носещо отговорност за нарушението, е извършило предходни нарушения.
2.   Нарушенията, посочени в член 3, букви е), ж), п), ри) и рй), по самото си естество представляват тежки нарушения.
Изменение 29
Предложение за директива
Член 9
Член 9
Член 9
Наказания за митническите нарушения, посочени в член 3
Наказания с ненаказателноправен характер за незначителните митнически нарушения
Държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания за митническите нарушения, посочени в член 3, в следните рамки:
1.   В допълнение към възстановяването на митата, неизплатени поради отклонение от облагане на стоките с тях, държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания с ненаказателноправен характер за митническите нарушения, посочени в член 3, които се считат за незначителни в съответствие с член 8а, в следните рамки:
a)  когато митническото нарушение се отнася за конкретни стоки — глоба или имуществена санкция в размер от % до 5 % от стойността на стоките;
a)  когато митническото нарушение е свързано с отклонението от облагане с мита – глоба или имуществена санкция в максимален размер от 70% от размера на отклонението от облагане с мита;
б)  когато митническото нарушение не се отнася за конкретни стоки — глоба или имуществена санкция в размер от 150 EUR до 7 500 EUR.
б)  когато митническото нарушение не е свързано с отклонението от облагане с мита – глоба или имуществена санкция в максимален размер от 7 500 EUR.
2.   При определянето на равнището на налаганите наказания в рамките, предвидени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки гарантират, че всички съответни обстоятелства, изброени в член 8а, се вземат под внимание.
Изменение 30
Предложение за директива
Член 10
Член 10
заличава се
Наказания за митническите нарушения, посочени в член 4
Държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания за митническите нарушения, посочени в член 4, в следните рамки:
a)   когато митническото нарушение се отнася за конкретни стоки — глоба или имуществена санкция в размер до 15 % от стойността на стоките;
б)   когато митническото нарушение не се отнася за конкретни стоки — глоба или имуществена санкция в размер до 22 500 EUR.
Изменение 31
Предложение за директива
Член 11
Член 11
Член 11
Наказания за митническите нарушения, посочени в членове 5 и 6
Наказания с ненаказателноправен характер за тежки митнически нарушения
Държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания за митническите нарушения, посочени в членове 5 и 6, в следните рамки:
1.   В допълнение към възстановяването на митата, неизплатени поради отклонение от облагане на стоките с тях, държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания с ненаказателноправен характер за митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6, които се считат за тежки в съответствие с член 8б, в следните рамки:
a)  когато митническото нарушение се отнася за конкретни стоки — глоба или имуществена санкция в размер до 30 % от стойността на стоките;
a)  когато митническото нарушение е свързано с отклонението от облагане с мита – глоба или имуществена санкция в размер от 70% до 140% от размера на митата, неизплатени поради отклонение от облагане на стоките с тях;
aa)   когато митническото нарушение е свързано не с отклонението от облагане с мита, а със стойността на стоките – глоба или имуществена санкция в размер от 15% до 30% от стойността на стоките;
б)  когато митническото нарушение не се отнася за конкретни стоки — глоба или имуществена санкция в размер до 45 000 EUR.
б)  когато митническото нарушение не е свързано нито с отклонение от облагане с мита, нито със стойността на стоките – глоба или имуществена санкция в размер от 7 500 EUR до 45 000 EUR.
2.   При определянето на равнището на налаганите наказания в рамките, предвидени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки гарантират, че всички съответни обстоятелства, изброени в член 8а и член 8б, параграф 1, се вземат под внимание.
Изменение 32
Предложение за директива
Член 11а (нов)
Член 11а
Други наказания с ненаказателноправен характер за тежки нарушения
1.   В допълнение към наказанията, посочени в член 11, и в съответствие с Кодекса държавите членки могат да налагат следните неимуществени наказания, когато е извършено тежко нарушение:
a)   постоянно или временно отнемане на стоките в полза на държавата;
б)   спиране на действието на предоставеното разрешение.
2.   В съответствие с Кодекса държавите членки предвиждат, че решенията за предоставяне на статус на одобрен икономически оператор се отменят в случай на тежко или повторно нарушение на митническото законодателство.
Изменение 33
Предложение за директива
Член 11б (нов)
Член 11б
Преразглеждане
1.   Размерите на глобите, приложими съгласно членове 9 и 11, се преразглеждат от Комисията, съвместно с компетентните органи на държавите членки, пет години след ... [влизането в сила на настоящата директива]. Целта на процедурата по преразглеждане е да се гарантира, че размерите на глобите, налагани в рамките на митническия съюз, са съгласувани в по-голяма степен с оглед на хармонизирането на неговото функциониране.
2.   Всяка година Комисията публикува подробни сведения за наказанията, наложени от държавите членки за митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6.
3.   Държавите членки гарантират спазването на митническото законодателство по смисъла на член 5, точка 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета1.
_______________
1 Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (OB L 303, 31.10.2012 г., стр. 1).
Изменение 34
Предложение за директива
Член 11в (нов)
Член 11в
Спогодба
Държавите членки осигуряват възможността за постигане на спогодба под формата на процедура, чрез която компетентните органи да могат да постигнат съгласие с лицето, носещо отговорност за нарушението, с цел уреждане на спора по дадено митническо нарушение като алтернатива на образуването или продължаването на съдебно производство, при условие че въпросното лице приеме наказанието, които влиза в сила незабавно.
При все това, ако вече е образувано съдебно производство, компетентните органи могат да постигнат спогодба единствено със съгласието на съдебните органи.
Комисията предоставя насоки за процедурите за постигане на спогодба, за да се гарантира, че на лицето, отговорно за дадено нарушение, се предоставя възможност за постигане на спогодба в съответствие с принципа на равно третиране и по прозрачен начин и че при всяка сключена спогодба се публикува резултатът от процедурата.
Изменение 35
Предложение за директива
Член 12
Член 12
заличава се
Ефективно налагане на наказания и упражняване на правомощията за налагане на наказания от страна на компетентните органи
Държавите членки гарантират, че при определяне на вида и размера на наказанията за митническите нарушения, посочени в членове 3—6, компетентните органи вземат предвид всички относими обстоятелства, включително, когато е целесъобразно:
a)  тежестта и продължителността на нарушението;
б)  факта, че лицето, носещо отговорност за нарушението, е одобрен икономически оператор;
в)  размера на отклонението от облагане с вносни или износни мита;
г)  факта, че съответните стоки са предмет на забрани или ограничения, посочени във второто изречение на член 134, параграф 1 от Кодекса и в член 267, параграф 3, буква д) от Кодекса, или представляват риск за обществената сигурност;
д)  равнището на съдействие, което лицето, носещо отговорност за нарушението, оказва на компетентния орган;
е)  предходни нарушения от страна на лицето, носещо отговорност за нарушението.
Изменение 36
Предложение за директива
Член 12а (нов)
Член 12a
Спазване
Държавите членки гарантират, че на заинтересованите страни се предоставят лесно достъпни, разбираеми и актуални насоки и публикации за това как да спазват и да продължават да спазват митническото законодателство на Съюза.
Изменение 37
Предложение за директива
Член 13
Член 13
Давност
Член 13
Давност
1.  Държавите членки гарантират, че давностният срок за производствата, свързани с митническите нарушения, посочени в членове 36, е четири години и започва да тече от деня, в който е извършено митническото нарушение.
1.  Държавите членки гарантират, че давностният срок за образуването на производства, свързани с митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6, е четири години и че той започва да тече от деня, в който е извършено митническото нарушение.
2.  Държавите членки гарантират, че в случай на продължаващи или повторни митнически нарушения давностният срок започва да тече от деня, в който действието или бездействието, представляващо митническото нарушение, е прекратено.
2.  Държавите членки гарантират, че в случай на продължаващи или повторни митнически нарушения давностният срок започва да тече от деня, в който действието или бездействието, представляващо митническото нарушение, е прекратено.
3.  Държавите членки гарантират, че давностният срок се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, за което въпросното лице е уведомено, и което е свързано с разследване или съдебно производство по отношение на същото митническо нарушение. Давностният срок започва да тече от деня на акта за прекъсването.
3.  Държавите членки гарантират, че давностният срок се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, за което въпросното лице е уведомено и което е свързано с разследване или съдебно производство по отношение на същото митническо нарушение, или от действие от страна на лицето, носещо отговорност за нарушението. Давностният срок продължава да тече от деня, в който приключва действието, предизвикало прекъсването.
4.  Държавите членки гарантират, че образуването или продължаването на всякакви производства, свързани с митническите нарушения, посочени в членове 36, се прекратяват след изтичането на срок от осем години, считано от деня, посочен в параграф 1 или 2.
4.  Без да се засяга член 14, параграф 2, държавите членки гарантират, че всяко производство, свързано с митническите нарушения, посочени в член 3 или 6, се преустановява по давност независимо от всяко прекъсване на давностния срок, посочено в параграф 3 от настоящия член, след изтичането на срок от осем години, считано от деня, посочен в параграф 1 или 2 от настоящия член.
5.  Държавите членки гарантират, че давностният срок за принудителното изпълнение на решение за налагане на наказание е три години. Този срок започва да тече от деня, в който решението става окончателно.
5.  Държавите членки гарантират, че давностният срок за принудителното изпълнение на решение за налагане на наказание е три години. Този срок започва да тече от деня, в който решението става окончателно.
6.  Държавите членки определят случаите на спиране на давностните срокове, посочени в параграфи 1, 4 и 5.
6.  Държавите членки определят случаите на спиране на давностните срокове, посочени в параграфи 1, 4 и 5.
Изменение 38
Предложение за директива
Член 16 – параграф 1
Държавите членки си сътрудничат и обменят всякаква информация, необходима за производство, отнасящо се до действие или бездействие, представляващо митническо нарушение, посочено в членове 36, по-специално в случай че повече от една държава членка е образувала производство срещу същото това лице във връзка със същите факти.
Държавите членки си сътрудничат и обменят всякаква информация, необходима за производство, отнасящо се до действие или бездействие, представляващо митническо нарушение, посочено в членове 3 и 6, по-специално в случаите, в които повече от една държава членка е образувала производство срещу същото това лице във връзка със същите факти. Целта на сътрудничеството между държавите членки е да се повиши ефективността на митническите проверки на стоките и да се хармонизират процедурите в рамките на Съюза.
Изменение 39
Предложение за директива
Член 16 – параграф 1 а (нов)
Комисията наблюдава сътрудничеството между държавите членки с оглед на създаването на ключови показатели за изпълнението на митническия контрол и митническите наказания, разпространението на най-добри практики и координацията при обучението на митническите кадри.
Изменение 40
Предложение за директива
Член 17
Член 17
Член 17
Изземване
Изземване
Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с възможност временно да изземват всякакви стоки, транспортни средства или всякакви други инструменти, използвани при извършването на митническите нарушения, посочени в членове 3—6.
Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с възможност временно да изземват всякакви стоки, транспортни средства или други инструменти, използвани при извършването на митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6. Ако след налагането на наказание дадена държава членка отнеме за постоянно в полза на държавата такива стоки, тя може по целесъобразност да избере да унищожи, повторно да използва или да рециклира стоките.
Изменение 41
Предложение за директива
Член 18 – параграф 1 а (нов)
В срок до 31 декември 2017 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно другите елементи на прилагането на митническото законодателство на Съюза, например относно надзора, контрола и разследванията, като този доклад е придружен по целесъобразност от законодателно предложение, допълващо настоящата директива.
Изменение 42
Предложение за директива
Член 18a (нов)
Член 18a
Докладване от държавите членки
Държавите членки изпращат на Комисията статистически данни относно нарушенията, които показват кои наказания са наложени във връзка с тези нарушения, за да може Комисията да извърши оценка на прилагането на настоящата директива. Предоставената по този начин информация се изпраща ежегодно след влизането в сила на настоящата директива. Комисията може да използва тези данни при преразглеждането на настоящата директива, за да се подобри сближаването на националните системи за налагане на наказания.

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 61, параграф 2, втора алинея (А8-0239/2016).


Проект на коригиращ бюджет №3/2016: сигурност на институциите
PDF 463kWORD 50k
Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2016 на Европейския съюз за финансовата 2016 година: Сигурност на институциите (12600/2016 – C8-0409/2016 – 2016/2121(BUD))
P8_TA(2016)0401A8-0295/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(1) на Съвета, и по-специално член 41 от него,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, приет окончателно на 25 ноември 2015 г.(2),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(3),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),

—  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 3/2016, приет от Комисията на 30 юни 2016 г. (COM(2016)0310),

—  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 3/2016, приета от Съвета на 11 октомври 2016 г. и предадена на Европейския парламент в същия ден (12600/2016 – C8-0409/2016),

—  като взе предвид писмото на председателя на Парламента до председателя на Комисията от 7 юни 2016 г., и по-специално параграф 3 от него,

—  като взе предвид своя доклад относно прилагането на точка 27 от Междуинституционалното споразумение, който е част от общите заключения, постигнати в рамките на помирителната процедура за бюджета за 2016 г. на 14 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид членове 88 и 91 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0295/2016),

A.  като има предвид, че неотдавнашните терористични нападения накараха институциите на Съюза да преразгледат нуждите си от гледна точка на сигурността и да отбележат необходимостта от допълнителни ресурси през 2016 г.;

Б.  като има предвид, че проект на коригиращ бюджет № 3/2016 съответно предлага засилване на бюджета за сигурност с обща сума от 15,8 милиона евро за европейските училища, Европейския парламент, Европейската комисия, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската служба за външна дейност;

В.  като има предвид по-конкретно, че проект на коригиращ бюджет № 3/2016 има за цел създаването на 35 допълнителни постоянни длъжности за назначаването на допълнителни служители по сигурността в Европейския парламент; като има предвид, че тези длъжности следва да бъдат запазени в бюджета за 2017 г. и да бъдат изключени от целта за намаляване на персонала с 5%, тъй като те съответстват на нова дейност; като има предвид, че Парламентът напълно спазва своята декларация относно намаляването на персонала с 5%, приложена към съвместните заключения относно бюджета за 2016 г.;

1.  Приема за сведение проект на коригиращ бюджет № 3/2016 във вида, в който е представен от Комисията;

2.  Одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2016;

3.  Възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 3/2016 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Сметната палата и на националните парламенти.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) OВ L 48, 24.2.2016 г.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(4) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


Стратегия на ЕС по отношение на Иран след ядреното споразумение
PDF 607kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Иран след ядреното споразумение (2015/2274(INI))
P8_TA(2016)0402A8-0286/2016

Европейският парламент,

—  като има предвид съвместното изявление, направено от заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), Федерика Могерини, и министърът на външните работи на Иран, Мохамад Джавад Зариф, на 16 април 2016 г. в Техеран,

—  като взе предвид Резолюция 2231 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, приета на 20 юли 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно споразумението във връзка с ядрената програма на Иран от 20 юли 2015 г.,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Иран, и по-специално резолюциите от 10 март 2011 г. относно подхода на ЕС към Иран(1), от 14 юни 2012 г. относно положението с етническите малцинства в Иран(2), от 17 ноември 2011 г. относно Иран — неотдавнашни случаи на нарушения на правата на човека(3) и от 3 април 2014 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран(4),

—  като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; като взе предвид годишните доклади на ЕС за правата на човека,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно годишните доклади на ЕС за правата на човека;

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание(5),

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран от 10 март 2016 г., последните му изявления от 20 май и 8 юни 2016 г., в които се изразява загриженост във връзка с лишаването от свобода на защитници на правата на човека и скорошната вълна на подбуждане на омраза срещу бахайската общност, както и доклада на генералния секретар на ООН от 3 март 2016 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

—  като взе предвид Резолюция 70/173 на Общото събрание на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран, A/RES/70/173, приета на 17 декември 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини от 14 октомври 2015 г. относно екзекуцията на непълнолетен правонарушител в Иран и от 20 май 2016 г. относно осъждането на иранската правозащитничка Наржес Мохамади,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A8-0286/2016),

A.  като има предвид, че след Споразумението във връзка с ядрената програма на Иран и вътрешнополитическите събития в Иран се създаде възможност за реформи в страната и за подобряване на нейните отношения с Европейския съюз;

Отношения между ЕС и Иран

Политически диалог

1.  Счита, че Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД), известен още като Споразумението във връзка с ядрената програма на Иран, е забележително постижение за многостранната, и в частност за европейската дипломация, което трябва не само да доведе до чувствително подобряване на отношенията ЕС-Иран, но също и да насърчи стабилността в целия регион; счита, че понастоящем всички страни носят отговорност за осигуряване на неговото строго и цялостно прилагане; приветства създаването на съвместната комисия, съставена от представители на Иран и на E3/ЕС+3 (Китай, Франция, Германия, Руската федерация, Обединеното кралство и Съединените щати, както и върховния представител/заместник-председател); напълно подкрепя върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в нейната роля на координатор на съвместната комисия, създадена по силата на СВПД, и счита, че стриктното и цялостно изпълнение на СВПД продължава да бъде от първостепенно значение;

2.  Приветства посещението на върховния представител/заместник-председател Могерини и седем членове на Комисията в Иран на 16 април 2016 г. като важна стъпка към създаването на амбициозна програма за двустранните отношения между ЕС и Иран в области от взаимен интерес; отбелязва, че няколко изявления на Комисията и делегации на ЕС в Иран — последната от които включваше заместник-председателя/върховен представител и седем членове на Комисията — поставят акцент върху търговските и икономическите връзки;

3.  Припомня, че решението на Съвета за вдигане на всички свързани с ядрения въпрос санкции срещу Ислямска република Иран в резултат на изпълнението на ангажиментите от страна на Иран по Съвместния всеобхватен план за действие позволява възстановяване на отношенията с Иран и ще създаде възможности и ползи и за двете страни, разкривайки потенциал за отваряне на иранския пазар за европейските предприятия; припомня, че Иран има голямо, сравнително високо образовано и младо население, че има един от най-разнородните по своя състав БВП в региона, че се нуждае от инвестиции и че е потенциален пазар за висококачествени европейски стоки;

4.  Приветства отварянето на отношенията с Иран; изтъква, че развитието на отношенията между ЕС и Иран следва да напредва ръка в ръка с изпълнението на ядреното споразумение/СВПД; припомня, че съгласно споразумението в случай на неизпълнение от страна на Иран е възможно повторно въвеждане на санкции; насърчава подновяването на отношенията между ЕС и неговите държави членки и Иран, при което и двете страни работят в тясно сътрудничество по двустранни и многостранни въпроси за гарантиране на повече стабилност в региона и ефективно изпълнение на споразумението във връзка с ядрената програма; счита, че отношенията между ЕС и Иран следва да бъдат развити чрез многопластов диалог, включващ политически, дипломатически, икономически, академични, технически и междуличностни контакти, които включват представители на гражданското общество, НПО и защитници на правата на човека; подкрепя установяването на отношения между ЕС и Иран от взаимна полза за двете страни, които да се основават на реалистична оценка на общите интереси и различия, с оглед насърчаване на постепенното разрастване на сътрудничеството в атмосфера на изграждане на доверие, на първо място в полза на народите на Иран и ЕС; подкрепя в този контекст ангажимента на Европейския съюз за подновен ангажимент по отношение на Иран, въз основа на „диалог от четири елемента“: широкообхватен диалог; сътрудничество в областите, в които Иран и ЕС имат общи интереси; критичен, открит и откровен диалог в области, в които Иран и ЕС изразяват несъгласие, но търсят допирни точки; и като цяло е конструктивен по дух и на практика;

5.  Приветства институционалните промени, извършени в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в отговор на резултатите на СВПД, и по-специално създаването на работна група за Иран в ЕСВД с цел координиране на различните сфери на дейност по всички въпроси, свързани с Иран; приветства стъпките, предприети от ЕСВД за създаването на делегация на ЕС в Техеран, за което се призоваваше в предишни резолюции на ЕП, тъй като това ще позволи на ЕС да работи с иранските органи и ще направи възможно по-доброто познаване на ЕС в обществото, да противодейства на недоразуменията и да изгражда нарастващо сътрудничество между ЕС и Иран; във връзка с това подчертава, че търговията и инвестициите са от компетентността на ЕС и че създаването на делегация на ЕС в Техеран ще улесни сътрудничеството между ЕС и Иран в областта на търговията, образованието, културата, правата на човека и устойчивото развитие на околната среда и ще има съществен принос за изпълнението на очакванията на двете страни; подчертава, че „Евронюз“ на фарси в бъдеще следва също да бъде важен медиен мост между Европейския съюз и публиката, която говори фарси;

6.  Припомня, че ЕС и Иран са взели решение да решават въпросите от общ интерес по конструктивен начин; призовава стратегията на ЕС за възстановяване на връзките с Иран да се основава първоначално на мерки за изграждане на доверие в технически области, които биха създали положителни прецеденти в съвместната работа между ЕС и Иран и биха могли да проправят пътя за по-съществено дългосрочно сътрудничество;

7.  Настоява, че е важно да се развива парламентарното измерение на отношенията между ЕС и Иран, като част от стратегията за възстановяване на взаимното доверие; във връзка с това отново изразява своята подкрепа за предложението, обсъдено между Парламента и иранския парламент, за междупарламентарен диалог по въпросите на борбата с тероризма, като признание за общите предизвикателства, свързани с радикализирането в Иран, целия Близък изток и в самия ЕС; приветства подновения политически диалог между ЕС и Иран, включително по въпросите на правата на човека; насърчава развитието на диалог по въпросите на правата на човека в бъдеще, който да включва представители на съдебната система, силите за сигурност и гражданското общество; признава, че въпреки че се наблюдава съмнение и недоверие от двете страни, между много държави членки и Иран съществува също така дълга история и че Иран демонстрира амбиция да поддържа добри отношения с ЕС, което предоставя потенциал за отношения, основани на взаимно доверие и уважение; признава сложността на вътрешнополитическата ситуация в самия Иран и отново заявява, че ЕС няма за цел да се намесва във вътрешните политически решения в тази държава или в която и да било друга държава, но се стреми към сътрудничество, основано на взаимното зачитане на международните стандарти и принципи; счита, че пълно нормализиране на отношенията може да настъпи, успоредно с продължаващото изпълнение на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), само чрез редовен и устойчив диалог и че непосредствен приоритет следва да бъде разширяването на обхвата на отношенията между ЕС и Иран в области, в които е налице общо съгласие за това; въпреки това счита, че крайната цел трябва да бъде създаването на партньорство между Иран и ЕС;

8.  Подчертава категоричното, принципно и дългосрочно противопоставяне на Европейския съюз срещу смъртното наказание във всички случаи и при всички обстоятелства, и подчертава още веднъж, че премахването на смъртното наказание е ключова цел на политиката на ЕС в областта на правата на човека; продължава да изразява остро неодобрение във връзка с честото прилагане на смъртното наказание в Иран; разглежда намаляването на прилагането на смъртното наказание като основна цел в рамките на политическия диалог; призовава за незабавен мораториум върху изпълнението на смъртни присъди в Иран; отбелязва, че повечето екзекуции са за престъпления, свързани с наркотици; разбира предизвикателството пред Иран като един от основните транзитни пътища за наркотици в света, като 86 % от опиума в световен мащаб се залавя на негова територия; въпреки това счита, че посредством ангажимент по проблемите, свързани със смъртното наказание, като прилагането на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, и срещу лица под 18-годишна възраст, които нарушават доброволно поетите от Иран международни ангажименти по силата на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, би могло да се осигури обща програма за решаване на този въпрос; призовава членовете на иранския парламент като първа стъпка към преразглеждането на член 91 от Наказателния кодекс от 2013 г. да премахнат смъртното наказание за лица под 18 години; отбелязва внасянето на закон в иранския парламент, който, ако бъде приет, ще намали от смъртно на доживотно наказанието за престъпления, свързани с наркотици, ако не е приложено насилие; отбелязва, че ако бъде приет, законът може значително да намали броя на екзекуциите в Иран;

9.  Подчертава, че премахването на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, би довело до драстично намаляване на броя на екзекуциите (до 80 % според прогнози на Иран); призовава за сътрудничество между ЕС и Иран в областта на борбата срещу незаконната търговия с наркотици като начин за решаване на въпроса с екзекуциите в държавата, като в същото време се гарантира спазване на правата на човека; призовава Комисията да предостави техническа помощ и помощ за изграждане на административен капацитет, насочени към укрепване на принципите на правовата държава в Иран, включително чрез насърчаване на реформа в съдебната система, за да се подобри отчетността и да се предоставят алтернативи на лишаването от свобода и смъртното наказание; призовава Комисията да гарантира, че техническата или друга помощ, предлагана на Иран, не се използва за извършване на нарушения на правата на човека;

Търговски и икономически въпроси

10.  Отбелязва заявената цел от Иран за постигане на годишен темп на растеж от 8 %; счита, че европейските инвестиции са от ключово значение, за да може Иран да постигне тази цел; подчертава факта, че Европейският съюз няма да пречи на законната стопанска дейност с Иран, нито на работещите с Иран международни дружества или финансови институции, стига те да спазват всички приложими закони; подчертава, че за да може Иран да реализира своя икономически потенциал, той ще трябва да предприеме стъпки за създаване на прозрачна икономическа среда, която благоприятства международните инвестиции, и да вземе мерки за борба с корупцията на всички равнища, по-специално по отношение на спазването на препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF), в които се разглеждат въпроси като спирането на потока на финансови средства към терористични организации; призовава ЕС да подкрепи изцяло усилията на Иран в този процес, по-специално чрез подкрепа на дейността за изработване на двустранно инвестиционно споразумение между ЕС и Иран;

11.  Подчертава, че търговията и подновеният достъп до основаната на правила световна търговска система предоставят възможност за преодоляване на изолацията на Иран и че търговията би могла да бъде важен инструмент за укрепване на политическия диалог и стимулиране на сътрудничеството между държавите в региона, с оглед ускоряване на регионалното развитие и увеличаване на заетостта и стабилността в по-широкия регион;

12.  Отбелязва, че Иран е втората по мащаб икономика в Близкия изток, с номинален БВП, който се оценява на 397 милиарда щатски долара през 2015 г.; освен това отбелязва, че търговията на ЕС с Иран в момента възлиза на около 8 милиарда щатски долара и се очаква в следващите две години да нарасне четирикратно; припомня, че някога ЕС беше основният търговски партньор на Иран, и смята, че той следва да се стреми да си върне тази позиция; подкрепя разрастването на търговските отношения на ЕС с Иран и призовава ЕС да развива търговското, финансовото и икономическото си сътрудничество с Иран в интерес на подобряване на условията на живот и работа на иранските граждани и повишаване на регионалното развитие; счита, че разширяването на търговията и инвестициите с Иран може да допринесе в дългосрочен план за насърчаване на мира и стабилността в целия регион, ако ЕС потърси възможности за регионални инвестиционни схеми, например в областта на енергетиката и транспортните връзки;

13.  Изразява становището, че въпреки сключването на много договори с европейски дружества, Иран не е в състояние да изпълнява своите ангажименти поради липса на ликвидност, което означава, че процесът на отваряне на Иран се намира в порочен кръг;

14.  Отбелязва, че Иран е най-голямата икономика в света извън СТО; подкрепя желанието на Иран да се присъедини към СТО; отбелязва, че настоящият мандат на ЕС за водене на преговори за споразумение за търговия и сътрудничество с Иран е остарял; призовава Комисията да проучи възможностите за укрепване на връзките в областта на търговията и инвестициите с цел по-голямо доближаване на Иран към правилата на СТО и защита на европейските инвестиции; подчертава, че една официална рамка за преговори ще позволи на ЕС да използва максимално предимствата, които има като най-големия интегриран пазар и икономически блок и да създаде форум за обмен и диалог; призовава ЕС да проучи възможността за възобновяване на преговорите за присъединяване на Иран към Световната търговска организация (СТО), тъй като членството в СТО ще доведе до по-нататъшна либерализация на иранската икономика за постигане на растеж, ще постави страната в рамките на глобалната, основана на правила система и ще предостави механизъм за подкрепа на необходимите икономически реформи с Иран и за търсене на отговорност от Иран във връзка с изпълнението на поетите международни ангажименти; призовава Комисията да използва тези преговори като възможност да настоява за ключови реформи в областта на трудовите права, основани на основните конвенции на МОТ; изразява загриженост във връзка със забавянето на назначаването на председател на работната група по присъединяването на Иран към СТО; призовава Комисията да упражни в пълна степен влиянието си за незабавното отстраняване на тази пречка и за започване на процеса на присъединяване на Иран към СТО; счита, че, за да бъде завършен процеса на присъединяване, Иран следва да бъде изваден от списъка за публично оповестяване на FATF;

15.  Счита, че липсата на свобода на изразяване на мнение онлайн, системното наблюдение и контрол на трафика в интернет и липсата на цифрови свободи е пречка за търговията с Иран, както и нарушение на правата и свободите на хората; подчертава потенциала на отворения и сигурен интернет в Иран за развитието на цифровата икономика; повтаря своя призив за ефективен европейски режим на контрол върху износа за предотвратяване на използването на изделия и технологии с двойна употреба за нарушения на правата на човека и срещу ЕС;

16.  Подчертава освен това значението на това Иран да развива икономически и търговски отношения с регионалните участници при надлежно спазване на правилата на СТО, с оглед формиране на сплотен икономически и търговски блок; посочва, че ЕС може да предостави своя експертен опит и подкрепа за развитието и изграждането на този регионален диалог;

17.  Счита, че вдигането на свързаните с ядрения въпрос икономически и финансови санкции на ЕС и международната общност, както е посочено в СВПД, е важен фактор, който показва, че ЕС е изпълнил своите ангажименти по отношение на Иран, и същевременно демонстрира желанието за засилване на икономическото сътрудничество от взаимна икономическа изгода; отбелязва обаче, че докато повечето икономически и финансови санкции вече са вдигнати, други остават в сила и не са засегнати от споразумението във връзка с ядрената програма; призовава ЕС да ангажира търговските дружества със седалище в ЕС да гарантират пълна прозрачност на дейностите си в Иран; призовава да се обърне специално внимание на качеството, както и на количеството на инвестициите, както и за инициатива за оценка на съответствието на новите инвестиции с ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, подобна на оценката, извършена след отмяната на санкциите срещу Мианмар/Бирма; отбелязва, че ефективното прилагане на насоки за корпоративна социална отговорност е от изключително значение за положителния ефект на развитието на търговските отношения между ЕС и Иран върху иранското общество като цяло;

18.  Припомня правната несигурност, която произтича за дружествата от ЕС, желаещи да инвестират в Иран, от първичните санкции на САЩ и факта, че сделките се извършват в долари, което излага на риск постигането на очакваните в съответствие със СВПД икономически ползи за иранския народ; настоява върху необходимостта да се обърне внимание на този и други финансови въпроси в съответствие с препоръките на FATF, за да се създадат необходимата яснота и правна сигурност за дружествата от ЕС, извършващи дейност в Иран; призовава за промяна в подхода към търговията с Иран; призовава еврото да стане валутата за сделките с Иран, за да не могат органите на САЩ да налагат санкции, както направиха в миналото по отношение на някои европейски банки; подкрепя тесен диалог със САЩ, за да се гарантира приемственост на търговския обмен и европейските инвестиции в Иран;

19.  В същото време подчертава, че от съществено значение за реализирането на икономическия потенциал на Иран е да се положат по-сериозни усилия за осигуряване на благоприятна среда за международни инвестиции; във връзка с това призовава Иран да гарантира прозрачността на финансовия си сектор и да се бори с корупцията и прането на пари в съответствие с препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF); приветства плана за действие на иранското правителство въз основа на препоръките на FATF, както и техническите срещи, проведени между ЕС и ирански официални лица на 12 юли, които са насочени към предприемане на необходимите реформи в тази насока;

20.  Приветства положителните резултати, вече постигнати от СВПД, като например увеличаване с 43 % на търговията между Иран и ЕС през първите три месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г., факта, че 30 ирански банки са свързани отново със SWIFT, както и положителното въздействие на СВДП за засилване на тенденцията за намаляване на инфлацията и лихвените проценти в Иран; приветства факта, че все по-голям брой малки европейски банки вече извършват дейност в Иран, улеснявайки кредитирането на МСП; призовава за отделянето на специално внимание на ролята на МСП от Европа и Иран за развитието на търговските отношения;

21.  Приветства факта, че иранското правителство се стреми да привлича чуждестранни инвестиции, като потребност от преки чуждестранни инвестиции съществува във всички основни сектори на икономиката; отбелязва, че през следващите 10 години вероятно ще са необходими инвестиции в инфраструктура в размер на повече от 1 трилион долара, което създава възможности за европейските предприятия, включително в сферите на енергетиката, автомобилостроенето и самолетостроенето; приветства факта, че след подписването на СВПД 180 търговски делегации са посетили Техеран, включително от 15 държави — членки на ЕС, като знак за нарастващия интерес към икономическите отношения с Иран; призовава ЕС и неговите държави членки да проучат възможностите за използване на експортни кредитни гаранции за засилване на търговията, финансирането на проекти и инвестициите в Иран; подкрепя положителния резултат от сключването на споразуменията между иранското правителство и Airbus и Boeing като допълнителна мярка за изграждане на доверие след приемането на СВПД;

Отраслово сътрудничество

22.  Отбелязва, че Иран има вторите по обем залежи на газ в света и четвъртите по обем залежи на нефт; счита, че сътрудничеството в областта на енергетиката може да изиграе значителна роля за диверсификацията на източниците на енергийни доставки за ЕС и намаляването на енергийната зависимост на държави членки от един единствен доставчик, като по този начин допринесе за енергийната сигурност на ЕС; счита, че вдигането на икономическите санкции има потенциала значително да увеличи разходите за нефтената и газовата промишленост, както и за други сектори на икономиката, които ще извлекат ползи от инвестициите и достъпа до нови технологии; призовава европейските предприятия да инвестират в иранския енергиен сектор; призовава по-специално ЕС да подкрепи разработването на технологии за ВПГ в Иран; изразява убеденост, че инвестициите на ЕС в Иран трябва да бъдат изцяло в съответствие с дългосрочните ангажименти на ЕС за декарбонизация;

23.  Отбелязва, че понастоящем повече от половината от енергийните нужди на домакинствата в Иран се покриват от природния газ; подчертава големия потенциал на развитието на възобновяеми енергийни източници в Иран, държава със средно 300 дни слънцегреене годишно, и приблизителен производствен капацитет, който по оценки е равностоен на 13 пъти общото потребление на енергия на Иран; призовава Комисията да подкрепи развитието на възобновяемите енергийни източници в Иран като принос за диверсификацията на енергийния микс на страната;

24.  Призовава Иран да се присъедини към инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) и за енергийно сътрудничество между ЕС и Иран, което да се основава последователно на целта за подобряване на екологичните и социалните, както и икономическите ползи за народите на Иран и на ЕС;

25.  Подчертава, че Иран е изправен пред множество предизвикателства в областта на околната среда, включително недостиг на вода и деградация на земите, и че възползвайки се от пълния потенциал на икономическото сътрудничество, ЕС следва да помогне на Иран в опазването на околната среда и насърчаването на устойчиво в екологично отношение развитие; призовава за сътрудничество в областта на околната среда по отношение на управлението на опазването на водите, включително подкрепа на Иран за спасяването на езерото Урмия, борбата с опустиняването, сеизмичното наблюдение, както и отговор на замърсяването на въздуха и управлението на отпадъците; изразява особена загриженост във връзка с нивата на замърсяване на Каспийско море и настоятелно призова за активна подкрепа от страна на ЕС и държавите членки на усилията на иранското правителство да спре драматичното влошаване на положението; приветства факта, че иранските екологични НПО са създали партньорства с други НПО в региона; приветства тяхното участие в конвенцията на Международния съюз за защита на природата (IUCN) и в Розмарската конвенция; призовава Комисията да подпомага иранските НПО в разработването на проекти за управление на участието;

26.  Счита, че регионалният диалог и регионалното сътрудничество по екологични въпроси между Иран и неговите съседи са належащи за решаването на такива предизвикателства като замърсяването на въздуха, недостига на вода и опустиняването; подчертава, че ЕС следва да подпомага подобно регионално сътрудничество като важна мярка за изграждане на доверието и да надгражда върху доброто желание на участниците в региона да се възползват от европейския опит в тази област;

27.  Отбелязва проучвания, в които се твърди, че ядрената енергия е може би неконкурентна в Иран, поради ниските запаси от уран и разходите за неговия добив; въпреки това призовава Комисията да проучи потенциала на гражданското сътрудничество с Иран в областта на ядрената енергетика, в съответствие с ангажимента, поет в рамките на СВПД, и да насърчи Иран да подпише Конвенцията за ядрена безопасност; приветства предложението на някои ирански служители относно установяването на регионален диалог по въпросите на безопасността и сигурността на ядрените програми с граждански цели;

28.  Подчертава потенциала за сътрудничество в областта на авиационната безопасност, предоставяне на техническа помощ и достъп до необходимите компоненти, така че ирански дружества да бъдат извадени от европейския черен списък;

29.  Отбелязва факта, че в Иран намират убежище 3 милиона афганистански граждани, само 950 000 от които имат законен статут на бежанци в Иран, което прави Иран една от основните държави на прием на бежанци; приветства допълнителните 6,5 милиона евро финансиране от ЕС в подкрепа на Иран в областта на образованието и здравеопазването за афганското население в страната; подчертава необходимостта да се предприемат конкретни мерки, които да защитават правата на човека на афганистанските мигранти и афганистанските бежанци в Иран, включително правото им на справедлив процес и равенство пред закона; счита, че сътрудничество ЕС-Иран в управлението на бежанците може да засили взаимното разбиране, да насърчи подобряването на зачитането на международното право и правата на човека на самите търсещи убежище лица и бежанци, както и да допринесе за разрешаването на конфликти с цел да се намалят причините за настоящите и бъдещите потоци от бежанци; счита, че сътрудничество ЕС-Иран в управлението на бежанците следва да подобри благосъстоянието на бежанците в Иран и да предотврати трафика на хора; счита, че сътрудничеството между ЕС и Иран следва да включва и всеобхватен диалог по въпросите на миграцията, особено относно политическите и законодателните подходи и приоритети във връзка със законната и незаконната миграция, търсещите убежище и бежанците както на национално, така и на регионално равнище;

30.  Потвърждава, че — при оценки, според които повече от 60% от населението е под 30 годишна възраст — младото, добре образовано и технологично напреднало население в Иран и неговото динамично общество могат да предоставят конкретни възможности за насърчаване на междуличностните контакти с граждани на ЕС, основани на принципите на взаимност и уважение; счита, че програмите за младежки обмен са сред най-успешните дейности за сближаване на обществата и културите; следователно приветства нарасналия брой студенти от Иран по програмата „Еразмус Мундус“ в европейските университети като начин за борба с погрешните възприятия и стереотипите; призовава за засилване на сътрудничеството в областта на образованието, научните изследвания и иновациите чрез увеличаване на обмена на студенти и изследователи, включително сътрудничеството между университети, в областта, наред с другото, на околната среда, възобновяемите енергийни източници, правосъдието, правата на човека и доброто управление; призовава Комисията да увеличи бюджета за студенти от Иран по програмата „Еразмус Мундус“; приветства семинарите, които се проведоха наскоро в Техеранския университет, за повишаване на осведомеността относно потенциалните ползи, които иранските университети могат да извлекат от участието си в „Хоризонт 2020“; призовава иранското правителство да назначи национален координатор по „Хоризонт 2020“, който да предоставя техническа помощ и консултации на иранските университети във връзка с кандидатстването за проекти по линия на „Хоризонт 2020“; призовава Комисията да проучи възможността за подобряване на улесненията за ирански учени и изследователи с цел образование и обучение в европейски университети; призовава за създаване на програма на ЕС за съвместна работа между учени и студенти от Иран, държавите от ССПЗ и Европа с цел изучаване на опита и поуките от регионалната интеграция в Европа;

31.  Изразява сериозна загриженост във връзка с арестите на лица с двойно европейско и иранско гражданство при влизането им в Иран и подчертава, че тези арести възпрепятстват възможностите за междуличностни контакти; призовава иранските органи да позволят на представителите на иранската диаспора в Европа да пътуват безопасно до държавата си на раждане;

Регионална сигурност

32.  Подчертава значителното влияние, което различните народи и култури на Иран са упражнявали в продължение на хилядолетия, включително в Европа; отбелязва, че поради своето географско местоположение, размера на населението и икономиката си, своите запаси от нефт и природен газ и влиянието си в региона, Иран е основен фактор в Близкия изток и Персийския залив; подчертава, че иранските стратегически интереси ще бъдат обслужени най-добре чрез възстановяване на регионалната стабилност и че тяхното преследване не може и не следва да бъде в конкуренция с другите големи участници в региона;

33.  Счита, че Споразумението във връзка с ядрената програма на Иран дава възможност за сътрудничество при разрешаването на кризата със сигурността в региона; счита, че Иран може и следва да играе стабилизираща роля в региона; счита, че целият регион може да се възползва от нормализирането на отношенията с Иран; счита, че статутът на Иран като основен регионален участник следва да го насърчи да упражнява стабилизираща роля в региона; подчертава, че прегледът на Европейската политика за съседство (ЕПС), представен на 18 ноември 2015 г., предвижда включването на трети държави, съседни на партньорски държави на ЕС по линия на политиката за съседство, в разширена рамка за сътрудничество; следователно насърчава създаването на тематични рамки с оглед изготвяне на предложения за сътрудничество между Съюза, държавите — партньори по линия на южното съседство, и ключовите регионални участници като Иран по регионални въпроси като сигурността, енергетиката, както и управлението на бежанците;

34.  Призовава всички държави от региона, и по-специално Саудитска Арабия и Иран, да се въздържат от враждебната реторика, която подхранва конфликти, от действия и подкрепа за враждебни, въоръжени групировки в региона, включително военното крило на Хизбула и Ал-Нусра; изразява загриженост относно нарастващата милитаризация в региона, разбиран в по-широк смисъл, и подкрепя усилията за осигуряване на по-голям контрол върху оръжията, неразпространението на ядрените оръжия, борбата с тероризма, като същевременно отчита легитимните опасения в областта на отбраната, но в контекста на един стремеж за насърчаване на пълното зачитане на суверенитета на всички държави в региона; изразява загриженост относно разработването от страна на Иран на изпитвания за балистични ракети, което, въпреки че не представлява нарушение на СВПД, е в противоречие с духа на Резолюция 2231 (2015) на Съвета за сигурност на ООН;

35.  Счита, че политическият диалог между ЕС и Иран следва да призове Иран и другите основни участници в региона да играят конструктивна роля в решаването на политическите кризи в Ирак, Йемен, Сирия, Ливан и Афганистан въз основа на спазването на международното право и суверенитета на посочените държави; призовава за модел на дипломацията на ЕС, който да се основава по-скоро на политически приоритети, отколкото на религиозна идентичност, както и на принципа на гарантиране на зачитането, безопасността и сигурността на хората във всички държави от Близкия изток, включително Израел и палестинския народ, с цел да се насърчи един по-стабилен и по-хармоничен Близък изток; счита сътрудничеството между ЕС и Иран в борбата срещу тероризма и агресивния екстремизъм в региона за важна част от политическия диалог;

36.  Счита, че не може да има решение на конфликтите в Близкия изток, Северна Африка и Персийския залив без участието на всички страни на масата на преговорите; приветства следователно ангажимента на Иран в преговорите за мир в Сирия чрез участието му в Международната група за подкрепа на Сирия; изразява обаче съжаление, че приносът на Иран до момента не е довел до чувствително подобряване на положението и призовава Иран да даде принос най-малко за по-нататъшно улесняване на предоставянето на хуманитарна помощ, за да се увеличи защитата на цивилното население от нападения, и за продължаване на търсенето на трайно решение на конфликта; отбелязва в този контекст, че режимът на Асад в Сирия става все по-зависим от Иран за своето оцеляване, и затова призовава иранските органи да използват своите лостове и да доведат конфликта в Сирия до мирен край;

37.  Приветства готовността на Иран да подкрепя настоящите усилия за постигане на стабилност в Ирак и настоятелно го призовава да поеме съществена роля в прекратяването на сектантското насилие, и призовава за допълнителни усилия за поставянето на всички милиции, действащи в страната, под ръководството на иракското правителство, така че да бъдат представени всички интереси; подчертава, че ЕС и Иран са изправени пред общи врагове в лицето на Даиш, Ал-Кайда, Ал-Нусра и други подобни посочени от Съвета за сигурност на ООН терористични организации, които се вдъхновяват от екстремистки извращения на исляма; приветства иранския принос в борбата срещу ИДИЛ/Даиш, включително ранната му подкрепа за регионалното кюрдско правителство в Ербил, и признава решителния му принос в Ирак, чрез който беше спряно настъплението на ИДИЛ/Даиш и бяха възвърнати територии, подложени на джихадистки тероризъм; изразява за сметка на това загриженост поради зачестилите сведения за пускането на свобода на висши кадри на Ал-Кайда; отбелязва споразумението между Иран и Австралия за обмен на разузнавателни данни относно борбата срещу ИДИЛ/Даиш;

38.  Счита, че регионалните съперничества са основополагащ фактор за конфликтите в няколко страни от региона; изразява особена загриженост по повод на разрастването на сектантското насилие в региона и подчертава необходимостта от трайно и цялостно дипломатическо ангажиране на ЕС за преодоляване на вътрешната динамика на конфликта чрез дългосрочна подкрепа за помирение между различни етноси и религиозни течения; отбелязва със загриженост влошаващата се битка между Иран и Саудитска Арабия за политическо и религиозно влияние и предупреждава за нейните последствия за решаването на конфликта и сигурността в Близкия изток и извън него; счита, че политиката на сближаване между Иран и Саудитска Арабия и конструктивното сътрудничество между тях са особено важни за намаляване на напрежението в региона, като курс към намиране на решения за решаване на въоръжените конфликти в Ирак, Сирия и Йемен и произтичащите от тях миграционни потоци, както и за справяне с първопричините за тероризма и екстремизма, които са заплаха за региона, както и за Европейския съюз и извън него; призовава за активна дипломация на ЕС за намаляване на напрежението между Техеран и Рияд, включително за изграждане на доверие, гражданска дипломация и мерки за намаляване на напрежението, насочени към възобновяване на саудитско-иранските дипломатически отношения, като първа стъпка за нормализирането на техните отношения; призовава ЕС да работи съвместно със САЩ и Русия за тази цел и, по-специално, в подкрепа на разработването на нова регионална инфраструктура за сигурност, която да взема предвид възприятията за заплаха от страна на Иран и Саудитска Арабия и легитимните им опасения относно сигурността и да предоставя гаранции за сигурност както на Иран, така и на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив; подчертава, че сътрудничеството в областта на морската сигурност в Персийския залив, включително подписването на харта за свобода на корабоплаването, би могло да бъде първата мярка за изграждане на доверие за нарастване на регионалното доверие и сътрудничество;

39.  Категорично осъжда многократните призиви на иранския режим за унищожение на Израел и политиката на режима за отричане на Холокоста;

Социално-икономически въпроси, принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека

40.  Счита, че иранското революционно наследство и неговото учредяване като ислямска държава, както и основните различия между Иран и ЕС що се отнася до техните политически и институционални системи, не трябва да бъдат пречка за откритост и откровен и пряк диалог и за намиране на обща позиция по въпроси, свързани с демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека; призовава Ислямската република да разшири пространството за политически плурализъм; подчертава, че иранският парламент е про-реформистки и про-европейски и същевременно счита, че резултатите от изборите за парламент и съвет на експертите, проведени през февруари 2016 г., отразяват волята на иранския народ, предоставят възможност за по-задълбочено ангажиране с Европейския съюз и неговите държави членки, което следва да доведе до конструктивни отношения, както и до възможност за вътрешни икономически, политически и социални реформи; призовава Иран да позволи напълно провеждането на честни и свободни избори в съответствие с международните стандарти;

41.  Отбелязва, че Иран е станал по-отворен, понеже се нуждае от помощ, за да задоволи нуждите на своите граждани и да задържи младите и образовани хора в страната, което е важно за нейната стабилност;

42.  Отбелязва със загриженост, че Иран е държавата с най-много изпълнения на смъртни присъди на глава от населението в света; подчертава, че премахването на смъртното наказание за престъпленията, свързани с наркотици, би намалило драстично броя на екзекуциите; приветства в това отношение възможността новоизбраният Меджлис да разгледа законодателство, което да изключи някои престъпления, свързани с наркотици, от списъка на престъпленията, наказуеми със смъртно наказание;

43.  Отбелязва, че приетият през 2013 г. Ислямски наказателен кодекс дава по-голяма свобода на съдиите и че ратифицирането от страна на Иран на Конвенцията на ООН за правата на детето забранява екзекуциите на малолетни и непълнолетни правонарушители и позволява на всички непълнолетни правонарушители, осъдени на смърт преди 2013 г., да искат повторно разглеждане на делото; призовава Иран да гарантира, че тази забрана се прилага изцяло и че всички съответни нарушители са информирани за посоченото право; призовава Иран да обяви мораториум върху смъртното наказание;

44.  Призовава освен това Иран да оказва пълно съдействие на всички механизми на ООН по правата на човека и да работи за прилагане на изложените в този контекст препоръки, включително в универсалния периодичен преглед, като даде възможност на международните организации за правата на човека на провеждат своите мисии; това развитие ще допринесе за по-доброто приемане на Иран от европейското общество подчертава факта, че иранското правителство повиши чрез диалог своята ангажираност със специалните процедури на ООН; призовава правителството на Иран да предприеме действия по съществените безпокойства, изтъкнати в докладите на специалния докладчик на ООН и на генералния секретар на ООН за положението с правата на човека в страната, както и по конкретните призиви за действие от резолюциите на Общото събрание на ООН;

45.  Призовава ЕСВД и Комисията да подкрепят създаването на среда, позволяваща правилното и независимо функциониране на организациите на гражданското общество; подчертава колко е важно в контекста на отношенията между ЕС и Иран да се отстояват насоките на ЕС за правата на човека, включително по отношение на защитниците на тези права;

46.  Призовава Иран да зачита, защитава и изпълнява изцяло ангажиментите си съгласно Конституцията на Ислямска република Иран, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за правата на детето и Международния пакт за икономически, социални и културни права, като зачита правото на свобода на изразяване както онлайн, така и офлайн, правото на мнение, сдружаване и мирно събиране, правото на свобода на мисълта, съвестта, религията и убежденията и гарантира — законовото и практическо — упражняване от страна на неговите граждани на техните индивидуални, социални и политически права без дискриминация или преследване въз основа на пол, език, религия, политически или други убеждения, национален, етнически или социален произход, пол, сексуална ориентация или друг статус, както е предвидено в посочените инструменти; посочва, че това включва основното право на равенство пред закона, както и правото на равен достъп до образование, здравеопазване и възможности за професионална реализация;

47.  Приветства реформите, извършени по силата на новия наказателнопроцесуален кодекс, но изразява сериозна загриженост, че той не предлага в пълна степен международните надлежни процедурни гаранции; призовава Иран да извърши преразглеждане на наказателнопроцесуалния кодекс от 2014 г. и да осигури включването на гаранции за справедлив съдебен процес; призовава Иран да преразгледа и измени законодателството, за да гарантира, че показания, изтръгнати чрез изтезание, малтретиране или други форми на принуда, не се приемат като доказателства в наказателните производства и че всички твърдения за изтезание или друго малтретиране, доведени до знанието на органите, се разследват автоматично;

48.  Призовава за освобождаването на всички политически затворници; призовава Иран да освободи лишените от свобода граждани на ЕС, които са били задържани или осъдени в съдебен процес, несъответстващ на международните стандарти, сред които: 58-годишната Назак Афшар, задържана от март 2016 г., 76-годишния Камал Форуги, задържан от май 2011 г., 65-годишната Хома Худфар, задържана от юни 2016 г. и 37-годишната Назанин Загари-Ратклиф, задържана от април 2016 г.;

49.  Признава съществуването на голямо разнообразие от вероизповедания и убеждения в Иран; отбелязва, че някои религиозни малцинства и техните основни религиозни свободи са официално защитени от конституцията на Ислямска република Иран; при все това изразява загриженост относно нарасналия брой на задържани лица от миноритарни религиозни общности или поради техните убеждения; призовава иранските органи да гарантират пълното зачитане и законовата закрила на правата на религиозните и етническите малцинства и за разширяване на свободата на вероизповедание;

50.  Отбелязва напредъка на иранските жени в областта на образованието, науката и изследванията, илюстриран от факта, че повечето студенти в иранските университети са жени; насърчава ЕС и неговите държави членки да продължават да повдигат въпроси, свързани с равенството между половете, в двустранното си сътрудничество с иранските органи; призовава за пълно равенство между половете чрез мерки за отстраняване на съществуващата правна и практическа дискриминация срещу жените и за гарантиране на равно участие на жените на пазара на труда и във всички аспекти на икономическия, културния, социалния и политическия живот; приветства опитите за изготвяне на закон за закрила на жените от насилие и се надява, че новоизбраният парламент ще разгледа законодателство, което изцяло криминализира насилието срещу жени, в т.ч. домашното насилие и съпружеското изнасилване;

51.  Приветства обещанието на кампанията на президента Рохани да представи Харта за правата на гражданите, както и неговите изявления за насърчаване на правата на етническите малцинства; счита, че хартата следва да се основава на международните задължения на Иран в областта на правата на човека и да бъде в пълно съответствие с тях; подчертава важността на зачитането на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт за предоставяне на необходимата правна сигурност, която е необходима за осъществяването на преки чуждестранни инвестиции, но преди всичко е в интерес на самия ирански народ; призовава съдебната система да гарантира свободен и справедлив процес и на заподозрените да се предоставя достъп до адвокат; призовава ЕСВД и Комисията да работят заедно с иранските органи в области като съдебната реформа и реформата на системата на затворите, включително условията на задържане, отчетността на управлението, зачитането на принципите на правовата държава, свободата на словото, всеобщите права на човека и основни свободи на гражданите, както и борбата срещу корупцията;

o
o   o

52.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Иран, Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и ЕСВД.

(1) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 163.
(2) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 102.
(3) OВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 157.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0339.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0348.


Борба срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари
PDF 643kWORD 76k
Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно борбата срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари (2015/2110(INI))
P8_TA(2016)0403A8-0284/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), член 67 и членове 82—89 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 5, 6, 8, 17, 32, 38 и 41, членове 47—50 и член 52 от нея,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 16 юни 2015 г. относно обновената стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз за периода 2015—2020 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 юни 2015 г. относно сигурността,

—  като взе предвид приложимите конвенции на ООН, и по-специално Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Конвенцията на ООН срещу корупцията,

—  като взе предвид Гражданската конвенция за корупцията и Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа, открити за подписване в Страсбург на 27 януари 1999 г. и на 4 ноември 1999 г., както и резолюции (98) 7 и (99) 5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 5 май 1998 г. и 1 май 1999 г. относно създаването на Групата държави срещу корупцията (GRECO),

—  като взе предвид препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа CM/Rec (2014) 7 от 30 април 2014 г. относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, открита за подписване в Париж на 17 декември 1997 г., препоръките, които се съдържат в нея, и последните мониторингови доклади за отделните държави,

—  като взе предвид Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за отмяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз(2),

—  като взе предвид Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси(3),

—  като взе предвид Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията(5),

—  като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 513/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи като част от фонд „Вътрешна сигурност“ и за отмяна на Решение 2007/125/ПВР на Съвета(8),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2219 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) и за замяна и отмяна на Решение 2005/681/ПВР на Съвета(9),

—  като взе предвид Решение 2007/845/ПВР на Съвета от 6 декември 2007 г. относно сътрудничеството между Службите за възстановяване на активи на държавите членки при проследяване и установяване на облаги или друго имущество, свързани с престъпления(10),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1142/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 по отношение на финансирането на европейските политически партии(11),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(12),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(13),

—  като взе предвид Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство(14),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—  като взе предвид предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело C-105/14, (Tarrico и др.)(15), в което Съдът заяви, че понятието „измама“, както е дефинирано в член 1 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, включва приходите от ДДС,

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (COM(2013)0535),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура(16),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета относно борбата срещу тероризма (COM(2015)0625),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета(17),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 3 февруари 2014 г., озаглавен „Доклад на ЕС за борбата с корупцията“ (COM(2014)0038),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“ (COM(2015)0185),

—  като взе предвид доклада на Европол от март 2013 г. за оценка на заплахата от тежката и организираната престъпност (SOCTA), както и доклада от 30 септември 2015 г. за оценка на заплахата от организирана престъпност, ползваща се от интернет (IOCTA),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно Европейската програма за сигурност(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (окончателен доклад)(19),

—  като взе предвид проучванията на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно цената на „отказа от Европа“ в областта на борбата с организираната престъпност и корупцията,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджетен контрол (A8-0284/2016),

А.  като има предвид, че организираната престъпност представлява глобална заплаха, която във връзка с това изисква общ, координиран отговор от страна на ЕС и неговите държави членки;

Б.  като има предвид, че все още не е напълно изяснено сложното явление на организираната престъпност и опасността, произтичаща от инфилтрирането на престъпни сдружения в социалната, икономическата, търговската, политическата и институционалната структура на държавите членки;

В.  като има предвид, че организираните престъпни групи демонстрират нагласа и голяма способност за разнообразяване на своите дейности, като се адаптират към различни географски райони и икономически и социални условия и експлоатират техните слабости и уязвими места, и едновременно с това извършват дейност на различни пазари и се възползват от различните закони в отделните държави членки, за да преуспяват и да реализират максимална печалба;

Г.  като има предвид, че престъпните организации промениха начина си на действие, като се възползват от подкрепата на специалисти, банки, държавни служители и политици, които, въпреки че не са членове на тези организации, подкрепят техните дейности на различни равнища;

Д.  като има предвид, че престъпните организации демонстрират висока степен на приспособимост, включително като използват предимствата на новите технологии в своя полза;

Е.  като има предвид, че опасният характер на силата на сплашване, която може да бъде упражнявана поради самата принадлежност към дадена организация, не е приоритет в сравнение с борбата с „целевите престъпления“ (престъпленията, за чието извършване съществува организацията), и като има предвид, че това води до регулаторни и оперативни различия на европейско равнище, като улеснява транснационалните действия на организираните престъпни групи;

Ж.  като има предвид, че освен очевидните рискове за обществения ред и обществената сигурност, които носят формите на насилие, присъщи на престъпните организации, организираната престъпност причинява също сериозни проблеми под формата на проникване в законната икономика и свързаното с това поведение, което корумпира обществени длъжностни лица и впоследствие води до проникване в институциите и публичната администрация;

З.  като има предвид, че незаконните приходи от престъпления, извършвани от престъпните организации, до голяма степен се изпират в законната европейска икономика; като има предвид, че подобен капитал, след като бъде реинвестиран в официалната икономика, представлява сериозна заплаха за свободната стопанска инициатива и за конкуренцията, тъй като има сериозни нарушаващи равновесието последици;

И.  като има предвид, че престъпните групи получават достъп до политици и администратори, с цел използване на финансовите ресурси на разположение на публичната администрация и влияние върху нейните дейности с мълчаливото одобрение на политици, длъжностни лица и представители на бизнеса; като има предвид, че тяхното влияние върху политиците и администраторите се усеща най-вече в секторите на обществените поръчки и публичното строителство, общественото финансиране, преработването на скрап и отпадъци и преките договори за придобиване на всякакви видове стоки и за управление на услуги;

Й.  като има предвид, че основната цел на организираната престъпност е печалбата; като има предвид, че във връзка с това правоприлагането трябва да има необходимия капацитет да насочи вниманието си към финансирането на организираната престъпност, което често е неразривно свързано с корупцията, измамите, фалшифицирането и контрабандата;

K.  като има предвид, че лицата, подаващи сигнали за нередности, играят централна роля в борбата с корупцията, тъй като те могат да разкрият случаи на измама, които иначе биха се запазили в тайна; като има предвид, че подаването на сигнали за нередности се разглежда като един от най-ефективните начини за спиране и предотвратяване на нарушения или тяхното разкриване, ако вече са се състояли;

Л.  като има предвид, че европейското законодателство не следва да се тълкува като ограничаващо практиката за подаване на сигнали за нередности;

M.  като има предвид, че организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари представляват сериозни заплахи за икономиката на ЕС, като намаляват значително данъчните приходи на държавите членки и на ЕС като цяло, както и за отчетността на публичните проекти, финансирани от ЕС, тъй като престъпните организации действат в различни сектори, много от които подлежат на правителствен контрол;

Н.  като има предвид, че през 2014 г. бяха докладвани 1649 нередности, съдържащи измама и засягащи европейския бюджет с 538,2 милиона евро, свързани както с разходната, така и с приходната страна на бюджета, но няма официални данни какъв процент от измамите се дължат на организирана престъпност;

Въведение

1.  Отново потвърждава съдържанието своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, както и направените в нея препоръки; подновява по-специално своя призив за приемане на Европейски план за действие за изкореняване на организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, който, за да бъде ефективен, следва да разполага с подходящи финансови ресурси и квалифициран персонал;

2.  Приветства 18-месечната програма на Съвета на ЕС за нидерландското, словашкото и малтийското председателство, в рамките на която на челно място в неговия дневен ред ще бъде всеобхватен и интегриран подход към организираната престъпност; подчертава, че борбата с измамите, с корупцията и с изпирането на пари трябва да бъде политически приоритет за институциите на ЕС и че поради това полицейското и съдебното сътрудничество между държавите членки е от съществено значение;

3.  Изразява желание да постави акцент върху конкретни области на действие от приоритетно значение в настоящия контекст;

Гарантиране на правилното транспониране на съществуващите правила, контрол на тяхното прилагане и оценка на тяхната ефективност

4.  Припомня, че държавите членки следва да транспонират и прилагат съществуващите инструменти на европейско и международно равнище в областта на борбата срещу организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари;

5.  Призовава Комисията да приключи възможно най-скоро оценката на мерките за транспониране на тези инструменти, да информира изчерпателно Парламента за резултатите и ако е необходимо, да започне производства за установяване на нарушение; по-специално, призовава Комисията да представи доклад за оценка на транспонирането на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета относно борбата с организираната престъпност и на Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право;

6.  Призовава държавите членки да транспонират правилно Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно европейската заповед за разследване по наказателноправни въпроси — инструмент с централна роля за укрепване на полицейското и съдебното сътрудничество в ЕС;

7.  Насърчава държавите членки да транспонират бързо четвъртата директива за борба с изпирането на пари;

8.  Препоръчва ЕС да се присъедини към Групата държави срещу корупцията като пълноправен член; изисква ЕС да участва в инициативата „Партньорство за открито управление“, да изпълни задълженията си за докладване съгласно Конвенцията на ООН за борба с корупцията, по която ЕС е страна, и да подкрепи техническата помощ, предоставена от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) по силата на гореспоменатата конвенция на ООН; настоятелно призовава Комисията да представи на Парламента в най-кратък срок доклад за напредъка по подготовката за присъединяването на ЕС към Групата държави срещу корупцията, който да съдържа анализ на правните предизвикателства и възможните решения в това отношение;

9.  Изразява съжаление, че Комисията все още не е публикувала своя втори доклад за борбата с корупцията, който трябваше да излезе в началото на 2016 г.; призовава Комисията да представи този доклад в най-кратък срок; припомня, че докладите за борба с корупцията не следва да се ограничават до положението в държавите членки, а следва също така да включват раздел относно институциите на ЕС; във връзка с това призовава Комисията да намери подходящ начин за наблюдение на корупцията в рамките на институциите, органите и агенциите на ЕС;

10.  Призовава Комисията да проучи възможността за комбиниране на различните механизми за наблюдение на равнището на Съюза, включително Механизма за сътрудничество и проверка, Доклада на ЕС за борбата с корупцията, Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, в една по-широка уредба за мониторинг на върховенството на закона, която може да се прилага във всички държави членки и в институциите, органите и агенциите на ЕС; във връзка с това счита, че институциите на ЕС следва да дадат пример чрез насърчаване на най-високи стандарти за прозрачност и да гарантират наличието на възпиращи и ефективни санкции за нарушителите; призовава Комисията да уреди лобирането и да санкционира конфликтите на интереси;

11.  Припомня необходимостта от мултидисциплинарен подход за ефективно предотвратяване и ефективна борба с организираната престъпност; във връзка с това подчертава ролята на Европейската мрежа за превенция на престъпността и необходимостта от финансова подкрепа за нея;

12.  Препоръчва Комисията да направи проучване на националните правни системи, които са най-напреднали по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията, с цел за да се разработи ефективно и новаторско европейско законодателство; призовава Комисията да изготви проучване относно използваните в държавите членки следствени практики за борба с организираната престъпност, като обърне особено внимание на използването на инструменти като например подслушването на телефонни разговори, проследяването със специални средства, реда и условията за претърсване, забавените арести, забавените изземвания, операциите под прикритие и контролирането и проследяването на доставки;

13.  Призовава държавите членки да инвестират повече в изграждането на култура на законност, по-специално като се има предвид, че първата и най-ефективна форма на предотвратяване е възпитанието на новите поколения граждани на ЕС, особено чрез насърчаване на специфични дейности в училищата;

Приоритети и оперативна структура за борба с организираната престъпност и корупцията

14.  Счита, че настоящият цикъл на политиката на ЕС за борба с организираната престъпност следва да се съсредоточи върху противодействието на престъплението „присъединяване“ (т.е. принадлежността към престъпна организация), а не само на така наречените „целеви престъпления“ (престъпленията, за чието извършване съществува организацията); по-специално счита, че е необходимо членството в престъпна организация да бъде обявено за престъпление, независимо от извършването на целевите за тази организация престъпления; отново заявява, че този цикъл на политиката следва да включва борбата срещу изпирането на пари, корупцията и трафика на хора сред своите приоритети в рамките на една истинска Европейска стратегия за борба с корупцията;

15.  Призовава приоритетите да бъдат определяни във връзка с европейските политики за предотвратяване на престъпленията, както и с политиките в областта на икономическите и социалните въпроси, заетостта и образованието, като се гарантира пълното участие на Европейския парламент;

16.  Призовава за създаването на специализиран отдел на Европол за борба с организираните престъпни групи, извършващи едновременно дейност в различни сектори; счита, че държавите членки следва да създадат сигурни и ефективни механизми в настоящата институционална рамка, за да се гарантира координацията на разследванията в областта на организираната престъпност и укрепването на взаимното доверие сред правоприлагащите органи в държавите членки;

По-силна законодателна рамка

17.  Призовава Комисията, въз основа на оценка на транспонирането и прилагането на съществуващите правила, да предложи законодателство, което да запълни евентуалните пропуски в борбата с организираната престъпност и корупцията и да подобри трансграничното съдебно сътрудничество; призовава Комисията, по-специално:

   а) да прегледа съществуващото законодателство с цел въвеждане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции и да уточни общото определение за престъпления, включително за престъплението „членството в престъпна организация или асоциация“, за каквато може да се счита структурирана група, съществуваща в продължение на определен период от време, състояща се от две или повече лица, които действат съгласувано с цел пряко или косвено незаконно придобиване на всякакъв вид финансова и/или материална облага, и която затруднява в значителна степен икономическото и социалното сближаване на ЕС и неговите държави членки;
   б) да представи преразгледано законодателно предложение за борба с престъпленията срещу околната среда с оглед укрепване на реакцията на наказателното право спрямо незаконното изгаряне на отпадъци и да разглежда незаконното депониране на „новопоявяващи се замърсители“ като криминално престъпление, наказуемо с наказателноправни санкции, по същия начин както предвиденото в Директива 2008/99/ЕО;

18.  Призовава Комисията да изработи минимални правила относно определянето на състава на престъпленията и на санкциите; призовава по-специално за:

   а) общо определение за „длъжностно лице“, за престъплението „измама“ и престъплението „корупция“, които да се прилагат хоризонтално; припомня, че определенията на тези термини са включени в контекста на преговорите по Директивата за защита на финансовите интереси на ЕС, но само за целите на посочената директива; отбелязва, че тези преговори в момента са блокирани в Съвета, и призовава те да бъдат възобновени незабавно;
   б) ново законодателно предложение относно особен тип престъпна организация, чиито участници се възползват от сплашващата сила на групировката и произтичащите от нея състояние на подчинение и мълчание за извършването на престъпления, за пряко или косвено придобиване на управление или най-малкото на контрол върху икономически дейности, концесии, лицензи, обществени поръчки и публични услуги или извличане на печалба или неправомерни облаги за себе си или други лица;
   в) законодателно предложение за създаване на Европейска програма за защита на свидетели и лица, които сътрудничат на правосъдието чрез съобщаване за престъпни организации и за организациите, описани в буква б);
   г) законодателно предложение за определяне и въвеждане на общи правила за защита на лица, подаващи сигнали за нередности; призовава това предложение да бъде готово преди края на 2017 г.;
   д) допълнителни законодателни инициативи за укрепване на правата на заподозрени лица или на обвиняеми лица в рамките на наказателните производства, наред с другото, по отношение на предварителното задържане, с цел да се гарантира правото на справедлив съдебен процес, признато в Европейската конвенция за правата на човека и в Хартата на основните права на ЕС;
   е) специално законодателство за борба с износа на радиоактивни материали и на опасни отпадъци и с незаконната търговия с флора и фауна, като се има предвид, че според НПО и сдружения за защита на околната среда престъпленията срещу дивата природа и горите, както и трафикът и износът на радиоактивни материали и на опасни отпадъци към трети страни играят сериозна роля за финансирането на организираната престъпност;

По-ефикасно полицейско и съдебно сътрудничество на европейско равнище

19.  Отбелязва, че организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари обикновено имат трансгранично измерение, което изисква тясно сътрудничество между компетентните национални органи и между националните органи и съответните агенции на ЕС;

20.  Счита, че полицейското и съдебното сътрудничество чрез обмен на информация между националните органи е от съществено значение, за да се предприемат ефективни мерки за борба срещу корупцията и организираната престъпност;

21.  Призовава Комисията да започне конкретни действия за подобряване на европейското сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари и за повишаване на осведомеността за човешките, социалните и икономическите щети, причинени от тези дейности;

22.  Изразява съжаление във връзка с факта, че трансграничното полицейско и съдебно сътрудничество се характеризира с прекомерно дълги бюрократични процедури, които възпрепятстват неговата ефективност и застрашават ефикасността на борбата с организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари на равнището на ЕС; призовава държавите членки да укрепят, да подобрят и да засилят трансграничното полицейско и съдебно сътрудничество и споделянето на информация между тях и посредством Европол и Евроюст и да осигурят подходящо обучение и техническа подкрепа, включително чрез Европейския полицейски колеж и Европейската мрежа за съдебно обучение, да подкрепят взаимната допустимост на доказателства между държавите членки и да осигурят по-широко използване на съвместни екипи за разследване;

23.  Призовава държавите членки систематично да въвеждат, да използват и да обменят всички данни, които считат за необходими и подходящи във връзка с лица, осъдени за престъпление, свързано с организираната престъпност, в съществуващите европейски бази данни, както и да приканят европейските агенции Европол и Евроюст да улеснят този обмен на информация; във връзка с това призовава инфраструктурата да бъде рационализирана с оглед да се гарантира сигурна комуникация и ефективно използване на всички съществуващи инструменти на Европол, при пълно зачитане на европейското законодателство в областта на защитата на личните данни;

24.  Подчертава неотложната необходимост от създаване на по-ефикасни системи за комуникация и обмен на информация между съдебните органи в рамките на ЕС, които да заменят традиционните инструменти за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси, ако е необходимо; изисква от Комисията да извърши оценка на необходимостта от законодателни действия в тази област и да създаде подходяща система на ЕС за обмен на информация между съдебните органи в ЕС;

25.  Призовава държавите членки систематично да обменят всички считани за необходими и подходящи резервационни данни на пътниците за лицата, свързани с организираната престъпност;

Отнемане на активите на престъпни организации и улесняване на повторното им използване за обществени цели

26.  Счита, че прилагането на общ метод за изземване на активи на престъпни организации в ЕС би било възпираща мярка за престъпниците; призовава държавите членки бързо да транспонират Директива 2014/42/ЕС относно конфискацията на придобито чрез престъпна дейност имущество; призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок законодателно предложение, което да гарантира взаимното признаване на заповедите за изземване и конфискация, свързани с националните мерки за опазване на имуществото;

27.  Призовава Комисията и държавите членки да засилят мерките на ЕС в областта на:

   а) проследяването, обезпечаването и конфискацията на облаги от престъпление, посредством, наред с другото, криминализиране на прехвърлянето на собствеността на капитала или на имуществото с цел избягване на мерките за обезпечаване или за конфискация и на приемането на собствеността или наличността на този капитал, или посредством конфискация при липсата на окончателна присъда;
   б) подобряването на управлението на обезпечено и конфискувано имущество и повторното му използване за социални цели и за компенсации за семействата на жертвите и предприятията, пострадали от лихварство и рекет;
   в) развиването на административно, полицейско и съдебно сътрудничество за проследяване, изземване и конфискация на активи от престъпна дейност в целия Съюз и подобряване на националните служби за възстановяване на активи, на които следва да бъдат предоставени достатъчно ресурси;

28.  Настоятелно призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството и да обменят добри практики в тази област в рамките на съществуващите платформи за срещи, като например Консултативния комитет за координиране на предотвратяването на измамите (COCOLAF) и др.;

Предотвратяване на проникването на организираната престъпност и корупцията в законната икономика

29.  Припомня, че корупцията е лост за създаване на благоприятни условия за проникването на организираната престъпност в законната икономика, най-вече чрез възлагането на обществени поръчки или реализирането на публично-частни партньорства;

30.  Призовава за въвеждането в целия ЕС на всеобхватна система за „електронни обществени поръчки“ с цел да се намали рискът от корупция в областта на обществените поръчки;

31.  Призовава държавите членки и европейските институции да прилагат инструменти за наблюдение на обществените поръчки, да изготвят черни списъци на предприятията, които имат доказани връзки с организираната престъпност и/или са участвали в корупционни практики, и да ги изключват от икономически отношения с публичен орган и от ползване на средства на ЕС; призовава държавите членки да създадат специализирани структури на национално равнище за разкриване на престъпни организации и за изключване от обществените поръчки на образувания, замесени в корупционни практики или изпиране на пари; подчертава факта, че „изготвянето на черен списък“ може да бъде ефективно при разубеждаването на дружествата от участие в корупционни дейности и им предоставя добър стимул за подобряване и укрепване на техните вътрешни процедури за почтеност; призовава държавите членки да въведат сертифициране на предприятията „срещу организираната престъпност“ и съответната информация да се обменя автоматично на равнището на ЕС;

32.  Отбелязва, че 21 държави членки все още не са транспонирали пакета от директиви за обществените поръчки; счита, че правилата относно обществените поръчки са от съществено значение, за да се осигури прозрачност и отчетност в една от най-уязвимите за корупция области;

33.  Изтъква, че прозрачните правила за отчитане, които подлежат на контрол, трябва да се гарантират не само в рамките на централното правителство, но също така и на регионално и местно равнище във всички държави членки;

34.  Изразява загриженост поради повтарящата се практика престъпни дружества, замесени в изпиране на пари, да подават оферти под себестойността в процедури по възлагане на поръчки за големи проекти; призовава Комисията да включи икономическа оценка на предложенията по отношение на дружества, на които са възложени договори, и техните подизпълнители;

35.  Подчертава, че изпирането на пари чрез сложни дружествени структури и тяхното интегриране в законната икономическа дейност може да представляват заплаха за обществения ред на държавата; призовава държавите членки, без да обременяват ненужно малките и средните предприятия, да установят мерки за повишаване на прозрачността на паричните операции и за подобряване на обратната проследимост на операциите до физически лица с цел проследяване на финансирането за престъпна и терористична дейност (принцип „следвай парите“); призовава държавите членки да предприемат мерки, които да затрудняват създаването на сложна и гъста структура от взаимосвързани компании, с които може да се злоупотребява за финансиране на престъпни или терористични дейности и други тежки престъпления поради факта, че те често са непрозрачни;

36.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изискват изпълнителите да разкриват пълната си корпоративна структура и действителните собственици преди да сключват договори с тях, така че да се избегне оказването на подкрепа на дружества, които практикуват агресивното данъчно планиране, данъчни измами, укриване на данъци и корупция;

37.  Отбелязва, че придобиването на недвижими имоти в държави членки на ЕС е начин за изпиране на приходите от престъпна дейност, така че престъпниците да предпазят крайния действителен собственик посредством чуждестранни фиктивни дружества; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че всяко чуждестранно дружество, което възнамерява да се сдобие със собственост на нейна територия, трябва да се подчинява на същите стандарти за прозрачност, каквито се изискват от дружествата, учредени в рамките на тяхната компетентност;

38.  Припомня, че финансовата криза увеличи натиска върху европейските правителства; с оглед на настоящите икономически предизвикателства, призовава за по-големи гаранции за почтеността и прозрачността на публичните разходи;

39.  Настоятелно призовава държавите членки да предприемат необходимите стъпки за постигане на прозрачност на решенията за лицензиране и разрешенията за градоустройство на регионално и местно равнище;

40.  Отбелязва, че държавите членки и Комисията имат правно задължение за борба срещу измамите в съответствие с член 325 от ДФЕС, и приветства включването на клаузи относно борбата срещу измамите в законодателните предложения с финансово отражение;

41.  Изразява загриженост относно увеличаването на свързаните с ДДС измами, особено т.нар. „верижни“ измами; призовава всички държави членки да участват във всички области на дейност на EUROFISC, така че да способстват обмена на информация с цел подпомагане на борбата с такъв вид измами;

42.  Призовава държавите членки да приемат специфично законодателство и да вземат подходящи мерки за предотвратяване и ограничаване на действията на специалисти, банкови институции, длъжностни лица и политици на всички равнища, които, макар и да не членуват в престъпни организации, подкрепят дейностите на такива организации на различни равнища; във връзка с това:

   а) препоръчва на държавите членки и европейските институции да насърчават ротацията на държавните служители за предотвратяване на корупцията и на проникването на организираната престъпност;
   б) призовава за задължителни правила, по силата на които лица, които са осъдени или които са участвали в организирана престъпност, изпиране на пари, корупция или други тежки престъпления, престъпления срещу публичната администрация, асоциативни престъпления или корупция, не следва да бъдат допускани да се кандидатират за избори или да работят в публичната администрация или за нея, включително в и за институциите, органите и агенциите на ЕС;
   в) призовава за наказателноправни санкции за ръководители и банки, замесени в доказани случаи на изпиране на големи суми пари; призовава Комисията да изготви предложение, за да гарантира пълна прозрачност на банковите потоци не само за отделни лица, но също и за юридически лица и доверителни фондове;

43.  Счита, че е необходимо да разполагаме с общоевропейски правила, според които всички източници на финансиране на политическите партии да бъдат проверявани и наблюдавани, за да се гарантира тяхната законност;

44.  Счита, че е необходимо да се укрепят законодателните разпоредби, които имат за цел да осигурят по-голяма прозрачност и проследяемост на паричните потоци, особено в контекста на управлението на средства от ЕС, включително посредством предварително разследване и окончателна проверка дали тези средства са били употребени подобаващо; призовава държавите членки да представят национални декларации относно системите си за контрол; приканва Комисията:

   а) да коригира плащанията в случай на нередности от държавите членки при използването на средствата на ЕС;
   б) да предприема временно изключване на достъп до финансиране от страна на ЕС за институции и дружества, които са били признати за виновни за злоупотреба със средства на ЕС;
   в) да проследява стриктно използването на средства на ЕС и периодично да докладва на Европейския парламент по този въпрос;

45.  Счита, че Комисията следва да наложи най-високите равнища на интегритет в процесите на възлагане на обществени поръчки за изпълнението на финансирани от ЕС проекти; припомня, че резултатите от мониторинга на проекти в сътрудничество с гражданското общество и държането под отговорност на местните органи са от съществено значение за определянето на това дали средствата на ЕС са използвани по целесъобразен начин и дали се води борба с корупцията;

46.  Изтъква, че прозрачността е най-ефективният инструмент за борба със злоупотребите и измамите; призовава Комисията да подобри законодателството в това отношение, като въведе задължение за публикуване на данни, свързани с всички бенефициенти на финансиране на ЕС, включително данни за подизпълнителите;

47.  Призовава Комисията да предприеме законодателни действия, насочени към опростяване на бюрократичните процедури на административно равнище, така че да се гарантира увеличаване на прозрачността и борба с корупцията;

48.  Отправя искане към Европейската комисия да наблюдава и докладва на Парламента относно процента на използване на пряко възлагане на обществени поръчки в държавите членки, както и правните обстоятелства, при които националните администрации най-много се възползват от тях;

49.  Препоръчва държавите членки да се стремят да гарантират ефективна прозрачност, мониторинг и механизми за отчетност по отношение на използването на средствата на ЕС; предвид това, че положителното въздействие на средствата на ЕС зависи от процесите на национално и европейско равнище за осигуряването на прозрачност, ефективен мониторинг и отчетност, следва да се обмисли това как мониторингът и оценяването да се осъществяват непрекъснато, а не само като последващи процеси; счита, че следва да се засили ролята на Сметната палата в това отношение;

50.  Счита, че следва да се въведат количествени и качествени индикатори, които да бъдат съпоставими, за да се определи въздействието на средствата на ЕС и да се прецени дали те са постигнали поставените цели, и че следва системно да се събират и публикуват количествени данни;

Европейска прокуратура

51.  Счита, че Европейската прокуратура следва да бъде централен елемент в борбата срещу корупцията в Европейския съюз; отново призовава за създаването във възможно най-кратък срок с участието на възможно най-голям брой държави членки на Европейска прокуратура, която да бъде ефективна и независима от националните правителства и от институциите на ЕС и да бъде защитена от политическо влияние и натиск;

52.  Отново заявява, че е важно да има ясно определени отговорности и правомощия между националните прокуратури и бъдещата Европейска прокуратура, както и Евроюст и OLAF, с цел да се избегне конфликт на правомощията; призовава за предоставяне на подходящи финансови и човешки ресурси за бъдещата Европейска прокуратура, в съответствие с нейните задачи; счита, че Европейската прокуратура следва да разполага с правомощия за наказателно преследване на всички престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, включително измамите с ДДС; в този контекст призовава държавите членки да спазват решението на Съда на Европейския съюз по дело C-105/14, (Tarrico и др.) и да деблокират преговорите по Директивата за защита на финансовите интереси на ЕС възможно най-бързо;

53.  Изразява съжаление поради факта, че текущите преговори в Съвета поставят под въпрос основния принцип на независима и ефективна Европейска прокуратура;

54.  Призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от преразглеждане на мандата на бъдещата Европейска прокуратура, който – след създаването ѝ – да включва правомощия в областта на борбата с организираната престъпност;

Конкретни области на действие

Фалшифициране

55.  Осъжда нарастването на фалшифицирането на стоки, лекарства и селскостопански хранителни продукти в ЕС, в което участват мрежи за разпространение, управлявани от транснационалната организирана престъпност; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване и борба с фалшифицирането на стоки, лекарства и селскостопански хранителни продукти; призовава Комисията и държавите членки да събират системно данни за случаи на измама или фалшифициране, с цел да разполагат с информация на своето равнище за разпространението на тези явления и да обменят най-добри практики за тяхното идентифициране и борбата с тях;

56.  Приканва Комисията и държавите членки да разгледат и други методи, които имат за цел предотвратяване и обезкуражаване на измамите с храни, като например практиката на „посочване и порицаване“ чрез Европейски регистър на осъдените за измами стопански субекти в хранителната и фармацевтичната промишленост;

57.  Призовава за разширяване на действащите системи за проследимост и за системно прилагане на предвидената в основния Регламент (ЕО) № 178/2002 „безстепенна“ проследимост, която обхваща хранителни и фуражни продукти, животни, отглеждани за производство на храни, и всички други вещества, предназначени за тази цел или за които може да се очаква, че ще бъдат използвани при производството на хранителен или фуражен продукт;

Трафик на наркотици

58.  Припомня, че трафикът на наркотици е главна доходоносна дейност за престъпните групи и че борбата с него трябва да се води както чрез налагане на наказания, така и чрез превенция; призовава държавите членки и компетентните институции да атакуват връзките между пазара на наркотици и други престъпни дейности и въздействието, което те имат върху законната икономика и законната търговия, както е посочено от Европол и ЕЦМНН в доклада за пазара на наркотици през 2016 г.;

59.  припомня на Комисията, че тя следва да докладва относно напредъка, постигнат в изпълнението на Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците (2013—2016 г.); призовава Комисията да предложи нов план за действие за периода 2017—2020 г. на тази основа;

60.  Отбелязва, че оценката на нови политики относно леките наркотици е приоритет и счита, че следва да се обмислят стратегии за декриминализация/легализиране като средство за ефективна борба с престъпните организации; отправя искане ЕС да включи този въпрос както във вътрешните си, така и във външните си политики, като привлече в политическия дебат всички съответни европейски и международни агенции и институциите на всички участващи държави;

Залагания и уреждане на резултати от спортни срещи

61.  Припомня, че престъпните организации често използват канали за законни и незаконни залагания и уреждане на резултати от спортни срещи за изпиране на пари; осъжда престъпните интереси, свързани с тези явления и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да поддържат или да въведат законодателство за борба с тях и тяхното предотвратяване, като обявят манипулирането на спортни прояви за престъпление; призовава държавите членки да си сътрудничат по прозрачен и ефективен начин със спортните организации и да засилят комуникацията и сътрудничеството с Евроюст и Европол за борба с тези явления;

Данъчни убежища

62.  Изтъква, че 1 билион евро годишно се губи поради данъчни измами и избягване на данъци в ЕС; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на данъчните убежища и на страните, които прилагат непрозрачни или вредни данъчни ставки, което е огромен проблем, засягащ всеки европейски гражданин;

63.  Приветства международното споразумение в рамките на Г-20 за прилагане на нов глобален стандарт за по-голяма прозрачност в областта на данъчното облагане в съответствие с високия стандарт, който вече се прилага от страна на ЕС; изисква бързото му прилагане и ефективно наблюдение на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане на международно равнище; приветства факта, че през февруари 2016 г. Комисията подписа споразумения за обмен на данъчна информация със страни, като Андора и Монако, и че Комисията вече беше подписала споразумения с Швейцария, Лихтенщайн и Сан Марино през 2015 г.;

64.  Припомня отговорността на ЕС да се бори срещу данъчните разпоредби, които улесняват избягването на данъци от транснационални корпорации и физически лица, както и да помага на трети държави да си върнат незаконно придобити средства и да предприемат наказателно преследване спрямо извършителите; подчертава, че ЕС трябва да насърчава борбата срещу данъчните убежища, банковата тайна и изпирането на пари, постепенното премахване на прекомерната професионална тайна, постигането на публично отчитане по държави за многонационалните дружества и публичните регистри на действителните собственици на дружества като приоритет на всички съответни международни форуми; изтъква, че данъчните убежища представляват идеален форум за събиране и изпиране на облаги от престъпна дейност и поради това настоява върху необходимостта от координиран подход на равнище ЕС;

65.  Призовава Комисията да обърне сериозно внимание на последствията от толерирането на корупцията, да разгледа възможността за глобален план за разубеждаване на прехвърлянето на активи към трети държави, които гарантират анонимността на корумпираните лица, и да преразгледа икономическите и дипломатическите си отношения с тези държави;

Престъпления против околната среда

66.  Изразява загриженост поради нарастването на броя на незаконните дейности по отношение на околната среда, свързани с или произтичащи от организиран, мафиотски тип престъпни дейности, като например незаконен трафик и обезвреждане на отпадъци, включително на токсични отпадъци, и унищожаването на природното наследство; припомня своята препоръка за разработване на общ план за действие за предотвратяване и борба с тези форми на престъпност; посочва необходимостта от прилагане на съществуващите правила относно опазването на природата и защитата на околната среда, включително посредством инспекции за борба с престъпността по отношение на изпълнителите и подизпълнителите, които са бенефициенти по договори за големи инфраструктурни проекти, финансирани от бюджета на ЕС;

67.  Призовава Комисията да наблюдава и да оцени изпълнението на Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право, за да се увери, че държавите членки използват ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции срещу всякакво незаконно поведение, което оказва отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда; приканва Мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда (IMPEL) да информира редовно Парламента за действията на държавите членки при прилагането на Директива 2008/99/ЕО;

68.  Изтъква, че организираната престъпност използва строителни дружества, специализирани в земни работи, за изпиране на пари и незаконно депониране на токсични вещества, причиняващи замърсяване на околната среда; призовава Комисията, за да предотврати такива практики, да извършва инспекции за борба с престъпността по отношение на изпълнителите и подизпълнителите, които са бенефициенти по договори за големи инфраструктурни проекти, финансирани от бюджета на ЕС;

Киберпрестъпност

69.  Припомня, че киберпрестъпността се използва като средство за изпиране и фалшифициране на пари; подчертава, че тя представлява важен източник на приходи за множество престъпни организации и че законодателството на ЕС и сътрудничеството между държавите членки и с агенциите на ЕС в тази област трябва да бъде засилено; отбелязва със загриженост, че чрез неправомерно използване на интернет за незаконни цели като например популяризирането на трафика на наркотици и на хора, престъпните организации успяха да увеличат обема на своя незаконен трафик;

Организирана престъпност и тероризъм

70.  Припомня, че все по-голямата интеграция и сближаване между организираната престъпност и тероризма, както и връзките между престъпните и терористичните организации представляват все по-голяма заплаха за Съюза; призовава държавите членки да гарантират, че финансирането и подкрепата за тероризъм от страна на организираната престъпност са наказуеми и че взаимната свързаност на организираната престъпност, терористичните дейности и финансирането на тероризма е изрично взета под внимание в по-голяма степен от страна на участващите в наказателните производства органи на държавите членки;

71.  Подчертава, че незаконната търговия с огнестрелни оръжия, нефт, наркотици и дива флора и фауна, контрабандата на мигранти, цигари, подправени стоки и произведения на изкуството и други паметници на културата от страна на мрежите на организираната престъпност са се превърнали в много доходоносен начин за финансиране на терористичните групи; отбелязва представянето от страна на Комисията на план за действие за борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия и експлозиви и тяхното използване; подчертава необходимостта от незабавно изпълнение на този план за действие; призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки, като същевременно се избягва ненужната административна тежест за стопанските субекти, за да се гарантира, че терористичните организации и престъпните мрежи не могат да се възползват от никаква търговия със стоки;

72.  Припомня, че участието в престъпни дейности може да бъде свързано с терористични престъпления; припомня, че според Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН), трафикът на наркотици, движението на незаконни огнестрелни оръжия, транснационалната организирана престъпност и изпирането на пари са станали неразделна част от тероризма; счита, че ефективната борба срещу тероризма изисква укрепване на законодателството на ЕС относно борбата с организираната престъпност и изпирането на пари, също така с оглед на съществуващите връзки между терористичните групировки и тези на организираната престъпност, основани на взаимна изгода;

Организирана престъпност и трафик и контрабанда на хора

73.  Изразява загриженост относно нарастващата професионализация на контрабандата на хора и свързаното с нея увеличение на печалбите на контрабандистките и трафикантските мрежи в резултат на продължаващите потоци от бежанци към Европа; призовава Комисията и държавите членки да гарантират напредък в международното сътрудничество за борба с трафика, за да се изкорени контрабандата на хора и да се сведе до минимум влиянието на трафикантските мрежи;

74.  Припомня, че по отношение на трафика на хора в Европейския съюз има установена специфична правна и политическа рамка за оптимизиране на сътрудничеството и за превръщане на трафика в приоритет на органите и агенциите като Европол и Евроюст; приветства заключенията на първия доклад относно напредъка, постигнат в борбата с трафика на хора; призовава Комисията възможно най-бързо да изготви стратегия за периода след 2016 г. на тази основа;

75.  Осъжда проникването на организираната престъпност в органите, натоварени с управлението на средствата, отпуснати за приемането на мигранти, и призовава за целенасочени действия за борба с контрабандата и трафика на хора, които се извършват от сложни мрежи на престъпни групи, разположени в държавите на произход, транзит и крайно местоназначение на жертвите;

76.  Подчертава спешната необходимост да се вземат мерки по отношение на тежката експлоатация на труда на работниците мигранти в Съюза; признава, че липсата на редовни канали за миграция и пречките пред достъпа до правосъдие са сред основните причини за трафика на хора; отбелязва, че Директивата за санкциите на работодателите включва важни разпоредби за справяне с експлоатацията на труда на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, но че тези разпоредби зависят от съществуването на справедливи, ефективни и достъпни механизми за подаване на оплакване на национално равнище, и че прилагането им остава минимално;

Външно измерение

77.  Призовава ЕС да продължи да подкрепя засилването на публичната администрация и приемането на подходящи законодателни рамки за борба с корупцията във всички държави, по-специално в страните, възстановяващи се след конфликт, и страните в преход, в които държавните институции са слаби; настоява върху необходимостта от укрепване на регионалните и специализираните полицейски и съдебни мрежи в развиващите се страни, винаги в рамките на параметри, които гарантират подходящи стандарти за защита на данните и неприкосновеността на личния живот, както и от споделяне на най-добрите практики и експертни знания на Европол, Евроюст и на Европейската съдебна мрежа; подчертава необходимостта от подобряване на нормативната уредба и правоприлагането и от насърчаване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, за подвеждане на нарушителите под отговорност за извършените от тях престъпления, както и необходимостта от наличие на подходяща система за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, както в рамките на ЕС, така и извън него; подчертава по-специално, че е необходим механизъм за пряко докладване за гражданите в държави, получаващи помощ от ЕС, които обръщат внимание на нередности във финансирани от ЕС програми за помощ;

78.  Отбелязва със загриженост, че най-важните международни конвенции и инициативи за борба с корупцията и незаконните финансови потоци не успяват да постигнат конкретни резултати при прилагането им на практика; припомня, че разработването на стратегия за борба с корупцията в областта на външната политика е от основно значение за ефективната борба с корупцията и финансовите престъпления; призовава ЕС да насърчава, като приоритет във външните си политики, правилното транспониране и прилагане на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и на всички останали съответни международни инструменти за борба с корупцията и изпирането на пари;

79.  Призовава Комисията да гарантира, чрез постоянно наблюдение, че помощта на ЕС не допринася пряко или косвено за корупцията; счита, че помощта следва да се съобразява в по-голяма степен с капацитета за усвояване на приемащата държава и нейните общи потребности, свързани с развитието, с цел да се избегне масовото разхищение на предоставени под формата на помощ ресурси и използването им за корупция; призовава ЕС да се бори с корупцията пряко, чрез програмни документи и стратегии по държави, и да обвързва бюджетната подкрепа с ясни цели за борба с корупцията; подчертава необходимостта от установяване за тази цел на надеждни механизми за наблюдение на изпълнението; призовава Комисията да разработи силна, цялостна и всеобхватна стратегия за управление на риска от корупция в развиващите се страни, с оглед предотвратяване на това помощта за развитие да допринася за корупция, и да приложи изцяло стратегията за борба с измамите, приета през 2013 г., по-специално при използването на помощта на ЕС във всички нейни форми, включително ЕФР и доверителните фондове, и при делегиране на проекти за развитие на трети страни; отбелязва със загриженост, че подходът на ЕС по отношение на корупцията в държавите от АКТБ не дава почти никакви стратегически насоки за укрепване на системите на страните за нейното предотвратяване и контрол; счита, че е необходима по-голяма съгласуваност между Европейската служба за външна дейност и Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ в подхода им за ефективна борба срещу корупцията в развиващите се страни;

80.  Припомня значението на съгласуваността между вътрешните и външните политики на ЕС и подчертава необходимостта от включване на борбата срещу организираната престъпност в стратегиите за развитие и сигурност като средство за възстановяване на стабилността в развиващите се страни;

81.  Подчертава, че зачитането на правото на хората и правителствата да решават относно собствените си икономически, продоволствени и селскостопански системи е решението за справяне с престъпните дейности, които причиняват глад и бедност; настоятелно призовава международната общност активно да се противопостави на финансовите спекулации с хранителни продукти, като например изкупуването на ниски цени в големи селскостопански области и заграбването на земи от големи мултинационални аграрни дружества, имайки предвид вредното въздействие върху малките производители;

82.  Призовава развиващите се страни да увеличат прозрачността и отчетността в договорите за ресурси, финансовото отчитане и одита на дружествата и събирането и разпределението на приходи, като част от своята програма за борба с корупцията;

83.  Призовава ЕС да увеличи своята подкрепа с цел подпомагане на богатите на ресурси държави да прилагат принципите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) за по-голяма прозрачност и отчетност в нефтодобивния, газодобивния и минния сектор; силно насърчава създаването на ефикасна правна уредба в подкрепа за правилното прилагане на ИПДП от дружествата, участващи във веригата на доставки на нефтодобивния, газодобивния и минния сектор;

84.  Възлага на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да предприеме последващи действия във връзка с препоръките, отправени в резолюциите на ЕП относно борбата с корупцията; призовава комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да направи оценка, в срок от две години, на законодателните действия, предприети от Комисията в тази област в контекста на горепосочените препоръки;

o
o   o

85.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 8.
(2) ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39.
(3) ОВ L 130, 1.5.2014 г., стр. 1.
(4) ОВ L 151, 21.5.2014 г., стр. 1.
(5) ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
(6) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.
(7) ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 1.
(8) ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 93.
(9) ОВ L 319, 4.12.2015 г., стр. 1.
(10) ОВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 103.
(11) ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 28.
(12) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(13) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(14) ОВ L 65, 11.3.2016 г., стр. 1.
(15) ECLI:EU:C:2015:555.
(16) ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 27.
(17) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(18) Приети текстове, P8_TA(2015)0269.
(19) ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 89.


Правата на човека и миграцията в трети държави
PDF 629kWORD 67k
Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно правата на човека и миграцията в трети държави (2015/2316(INI))
P8_TA(2016)0404A8-0245/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) от 1948 г., и по-специално член 13 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и допълнителния протокол към нея,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г. и допълнителните протоколи към тях,

—  като взе предвид Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г.,

—  като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1966 г.,

—  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г. и допълнителния протокол към нея,

—  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г. и допълнителния протокол към нея,

—  като взе предвид Конвенцията за правата на детето от 1989 г. и допълнителните протоколи към нея,

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 1990 г.,

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване от 2006 г.,

—  като взе предвид Конвенцията за правата на хората с увреждания от 2006 г. и допълнителния протокол към нея,

—  като взе предвид доклада от 3 август 2015 г. на генералния секретар на ООН относно насърчаването и защитата на правата на човека, включително начините и средствата за насърчаване на правата на човека на мигрантите,

—  като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 2014 г., относно защитата на мигрантите,

—  като взе предвид работата на различни международни механизми за правата на човека, и по-специално различните доклади на Франсоа Крепо, специален докладчик на ООН за човешките права на мигрантите, както и на други специални докладчици, универсалния периодичен преглед и работата на други органи по договорите,

—  като взе предвид работата и докладите на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ), включително препоръчителните принципи и насоки относно правата на човека по международните граници и доклада за положението на транзитно преминаващите мигранти,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

—  като взе предвид принципите от Дака за отговорно набиране и наемане на работници мигранти,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид докладите на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2011 г., озаглавено „Глобалният подход към миграцията и мобилността“ (COM(2011)0743),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейска програма за миграцията“ (COM(2015)0240),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Управление на кризата с бежанците: актуално състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията“ (COM(2015)0510),

—  като взе предвид решението на Комисията от 20 октомври 2015 г. за създаване на Извънреден доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка (C(2015)7293),

—  като взе предвид заключенията от заседанията на Европейския съвет от 25 и 26 юни 2015 г. и от 15 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2015—2019 г.), приети на 20 юли 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно мерките за справяне с бежанската и миграционната криза от 9 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид плана за действие и съвместната политическа декларация, приети на срещата на високо равнище във Валета на 11—12 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно въпросите, свързани с миграцията, и по-специално своите резолюции от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(1), от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището(2) и от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно еманципирането на момичетата в ЕС посредством образованието(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2016 г. относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище, в ЕС(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС(6),

—  като взе предвид заключителната декларация от втората среща на високо равнище на председателите на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието относно имиграцията, убежището и правата на човека в Евро-средиземноморския регион, приета на 11 май 2015 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(8),

—  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС от 9 декември 2015 г. относно миграцията, правата на човека и бежанците по хуманитарни причини(9),

—  като взе предвид различни доклади на организации на гражданското общество относно положението на мигрантите във връзка с правата на човека,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8-0245/2016),

A.  като има предвид, че правата на човека са присъщи за всички хора, без разграничение;

Б.  като има предвид, че миграцията е световно явление с много измерения, породено от множество фактори, като например икономическите условия (включително промените в разпределението на благата и икономическата интеграция на регионално и международно равнище), социалните и политическите условия, положението с условията на труд, насилието и сигурността, постепенното влошаване на състоянието на околната среда и увеличаването на природните бедствия; като има предвид, че към това явление трябва да се подхожда по последователен и балансиран начин, в цялостна перспектива, която да отчита неговото човешко измерение, включително положителното му въздействие върху демографските промени и икономическото развитие;

В.  като има предвид, че миграционните маршрути са изключително сложни и разселването възниква не само от един регион в друг, но често и в рамките на един и същ регион; като има предвид, че по данни на ООН международните миграционни потоци се засилват въпреки световната икономическа криза; като има предвид, че понастоящем близо 244 милиона души се считат за международни мигранти;

Г.  като има предвид, че правата, установени във ВДПЧ и в други международни конвенции, са универсални и неделими;

Д.  като има предвид, че миграцията също така е резултат от нарастващата глобализация и взаимозависимостта на пазарите;

Е.  като има предвид, че различните фактори, влияещи на миграцията, позволяват да се предвидят последиците от тях и изискват изготвяне на подходящи политики;

Ж.  като има предвид, че промените в миграционните потоци, особено по време на криза, имат важни икономически, социални и политически последици както за държавите на произход, така и за държавите на местоназначение на мигрантите;

З.  като има предвид, че е важно да се осигурят ефективни механизми за наблюдение и контрол на влизането и излизането на чужденци, както и анализи и прогнози за въздействието на миграцията, които да служат като основа за изготвянето на всички политики за управление на миграцията;

И.  като има предвид, че факторите, обуславящи миграцията, станаха многообразни и могат да бъдат многоизмерни и да се основават на съображения от икономически, екологичен, културен, политически, семеен или личен характер; като има предвид, че все повече мигранти са подложени на принудително разселване и се нуждаят от специална закрила, тъй като, наред с другото, те бягат от нестабилността в държавите, от конфликти, от политически или религиозни преследвания;

Й.  като има предвид, че установяването на разграничение между бежанците, търсещите убежище лица и мигрантите става по-трудно, в т.ч. и поради факта, че много от държавите не разполагат с подходящи правни и институционални инструменти и уредби;

К.  като има предвид, че органите и приемните центрове в държавите на транзитно преминаване и държавите на местоназначение трябва да са добре информирани и да имат готовност да осигурят диференцирано и гъвкаво третиране на мигрантите и лицата, търсещи убежище;

Л.  като има предвид, че миграционните движения придобиха глобален и регионален характер, както и че миграционните потоци юг – юг, от които 80% са между държави с общи граници и с малки разлики в доходите, понастоящем леко надвишават миграционните потоци юг – север;

М.  като има предвид, че Европа винаги е била регион, който приема мигранти, но и същевременно регион, от който идват мигранти; като има предвид, че освен съвременната миграция на лица от горните социални слоеве, живеещи и работещи в чужбина, европейците са емигрирали в чужбина също така и поради икономически затруднения, конфликти или политическо преследване; като има предвид, че текущата икономическа и финансова криза е довела до емигрирането на много европейци, включително в държави с бързо развиващи се икономики от южното полукълбо;

Н.  като има предвид, че броят на жените и децата се увеличава непрекъснато сред мигрантите и още повече – сред бежанците; като има предвид, че мигрантите и бежанците са все по-добре образовани и че според оценки още през 2010 г. „изтичането на мозъци“ беше от порядъка на 59 милиона души; като има предвид, че Азия е най-засегнатият континент, но всъщност африканският континент плаща най-високата цена, тъй като само 4% от лицата са висшисти и 31% от тях мигрират(10);

О.  като има предвид, че по данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) нестабилността в някои региони и конфликтите са причина за хуманитарна криза, която засяга над 65 милиона бежанци и разселени лица, особено в развиващите се държави;

П.  като има предвид, че по данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН най-малко 10 милиона лица са без гражданство;

Р.  като има предвид, че член 13 от ВДПЧ гласи, че всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава, както и да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си;

С.  като има предвид, че сътрудничеството и обменът на информация и добри практики между държавите на произход, държавите на транзитно преминаване и приемащите държави са от съществено значение за предотвратяването и борбата с незаконната миграция и трафика на хора, тъй като те позволяват определянето на общите проблеми и интереси;

Т.  като има предвид, че цялостният подход в областта на миграцията трябва да отговори на глобалните предизвикателства, свързани с развитието, мира в света, правата на човека и изменението на климата, като се отдели специално внимание на подобряването на хуманитарните условия в държавите на произход, за да може местното население да живее в по-безопасни зони;

У.  като има предвид, че правата на бежанците са установени в Женевската конвенция и протоколите към нея;

Ф.  като има предвид, че условията на живот в множество бежански лагери в Близкия изток и в Африка се влошават, включително от санитарна гледна точка, и че сигурността на бежанците там често не е гарантирана, особено за уязвимите лица, и по-специално жените и децата;

Х.  като има предвид, че според Световната банка през 2013 г. паричните трансфери от международни мигранти са възлизали на повече от 550 милиарда долара, 414 милиарда от които са били предназначени за развиващите се страни;

Ц.  като има предвид, че ксенофобията, дискриминацията и насилието, насочени към мигрантите, антимигрантските настроения, изказванията, внушаващи омраза, и престъпленията, предизвикани от омраза, са се увеличили значително в държавите от АКТБ;

Ч.  като има предвид, че намирането на конкретни, добре организирани и адекватни отговори на въпросите във връзка с миграцията представлява възможност за хората и държавите; като има предвид, че тези отговори трябва да са подкрепени от принципите за борба с бедността, насърчаване на устойчивото развитие и зачитане на правата и достойнството на мигрантите и бежанците; като има предвид, че тези отговори следва да се основават на тясно сътрудничество между държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение;

Ш.  като има предвид, че миграцията е динамичен елемент, който може да допринесе за справяне с демографската криза и намаляването на процента на населението в трудоспособна възраст в някои държави;

Щ.  като има предвид, че броят на незаконните мигранти трудно може да бъде определен, което не улеснява въвеждането на показатели относно техните условия на живот и труд, въпреки че те имат най-голяма нужда от закрила, предвид факта, че без статут и без правно признаване, те са особено уязвими спрямо всякакви злоупотреби, експлоатация и непризнаване на най-основните права на човека;

AA.  като има предвид, че международната миграция може да се използва като инструмент за решаване на конкретни проблеми, свързани с недостига на работна сила на пазара на труда;

AБ.  като има предвид, че мигрантите допринасят за увеличаване на многообразието и културното богатство на приемащите държави; като има предвид, че за тази цел е необходимо те да са напълно интегрирани в приемащите общества, за да могат обществата да се възползват от техния икономически, социален и културен потенциал; като има предвид, че е наложително лицата, вземащи решения относно политиките, да информират обществеността относно положителните ефекти за обществото във връзка с мигрантите на икономическо, културно и социално равнище, с цел предотвратяване на ксенофобски и дискриминационни настроения;

AВ.  като има предвид, че адекватните политики за приемане и интеграция позволяват да се избегне влошаване или удължаване на последиците от травматични епизоди, които много мигранти са преживели през живота си;

AГ.  като има предвид, че социално-културното развитие е възможно само чрез интеграция и че това изисква сериозна ангажираност от страна на мигрантите, които трябва да бъдат готови да се адаптират към приемащото общество, без непременно да се отказват от своята национална културна идентичност, както и от страна на институциите и общностите на приемащите държави, които трябва да бъдат готови да приемат мигрантите и да отговорят на техните потребности;

Предизвикателства и рискове, свързани със зачитането на правата на мигрантите

1.  Изразява своята солидарност с хората, които са принудени да напуснат своята страна поради конфликти, преследване, нарушения на правата на човека и бедност, наред с други фактори; изразява своята дълбока загриженост във връзка с тежките нарушения на правата на човека, на които са подложени много мигранти в множество държави на транзитно преминаване или на местоназначение; подчертава, че достойнството и човешките права на мигрантите трябва да се зачитат;

2.  Подчертава факта, че Съюзът и неговите държави членки трябва да дават пример, като гарантират насърчаването и защитата на човешките права на мигрантите, особено в рамките на собствените си граници, с цел да се гарантира доверие в тях при обсъждането на миграцията и правата на човека в трети държави;

3.  Припомня, че по-голямата част от бежанците и мигрантите по света се приемат от развиващи се страни; признава усилията, полагани от трети държави във връзка с приемането на мигранти и бежанци; подчертава, че системите за подпомагане на тези държави са изправени пред изключително тежки предизвикателства, които могат да доведат до сериозни заплахи за защитата на все по-големия брой разселени лица;

4.  Припомня, че „всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята“ и да „се връща в страната си“(11); подчертава, че това право не следва да се накърнява в никакъв случай поради социалния статус и гражданството на съответното лице и че всеки индивид има право на достоен избор за миграция; призовава всички правителства да отстранят проблемите, с които се сблъскват мигрантите във връзка със защитата на правата на човека; призовава правителствата и националните парламенти да премахнат наказателните правни уредби, които определят миграцията като престъпление, и да приложат решения в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за гарантиране на сигурността на мигрантите; осъжда случаите на налагане на ограничения или забрана за излизането от някои държави или връщането в тях, както и последиците от липсата на гражданство във връзка с достъпа до права;

5.  Отбелязва, че броят на бежанците по света е голям, но броят на вътрешно разселените лица е още по-голям; подчертава, че вътрешно разселените лица не трябва да стават жертва на дискриминация само поради факта, че са се опитали да обезпечат своята сигурност, без да пресичат международните граници, и следователно подчертава, че правата на вътрешно разселените лица трябва да се зачитат, включително достъпът до здравеопазване и образование;

6.  Припомня, че е важно да се идентифицират лицата без гражданство, за да им бъде осигурена защитата, предвидена в международното право; във връзка с това настоятелно призовава държавите да въведат процедури за установяване на липсата на гражданство и да обменят добри практики, включително по отношение на законодателството и практиките във връзка с предотвратяването на нови случаи на липса на гражданство при децата;

7.  Насочва вниманието към продължаващата необходимост Съюзът да вземе под внимание липсата на гражданство в рамките на своята политика за външни отношения, в частност тъй като липсата на гражданство е основна причина за принудително разселване; припомня поетия ангажимент в стратегическата рамка и плана за действие на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията, публикуван през 2012 г., за „разработване на обща рамка между Комисията и ЕСВД за обсъждане с трети държави на въпроси, свързани с лицата без гражданство и произволното задържане на мигранти“;

8.  Изразява загриженост относно факта, че мигрантите и бежанците са подложени на произволно задържане и малтретиране, и припомня, че задържането трябва да се ограничава до случаи на абсолютна необходимост и че във всички случаи трябва да се гарантират подходящи мерки за защита, включително и достъп до подходящи съдебни производства;

9.  Призовава държавите да признаят своите задължения съгласно международното право във връзка с предоставянето на убежище и миграцията и да приемат необходимите национални закони за ефективно изпълнение на тези задължения, включително чрез предвиждане на възможността за подаване на молба за международна закрила; призовава в тези законодателства да се вземе предвид степента и естеството на преследването и дискриминацията, на които са подложени мигрантите;

10.  Припомня, че мигрантите имат право да не бъдат връщани в държави, в които са изложени на риск от малтретиране и изтезание; припомня, че колективното експулсиране и връщането са забранени съгласно международното право; изразява загриженост относно третирането на мигранти, които биват връщани в своята държава на произход или в трета държава, без адекватно проследяване на тяхното положение, и изисква във всички случаи да се вземат предвид затрудненията, с които те се сблъскват при връщането си в тези държави;

11.  Предлага създаването на програми за реинтеграция на мигрантите, които се връщат в своята държава на произход;

12.  Подчертава, че е важно да се зачита правото на мигрантите, независимо от техния статут, да поискат достъп до правосъдие и до ефективна правна защита, без да се страхуват, че полицейските имиграционни органи ще бъдат уведомени за тях, че те ще бъдат задържани и депортирани; изразява загриженост относно липсата в много държави на механизми за контрол и последващи действия във връзка с процедурите за нарушения на правата на мигрантите, както и за гарантиране на качеството на информацията и правната помощ, предоставяни на мигрантите и лицата, търсещи убежище; препоръчва служителите на органите, отговарящи за предоставянето на убежище, както и приемните центрове и други служители и социални работници, които влизат в контакт с лицата, търсещи международна закрила, да получат подходящо обучение, за да могат да отчитат общите и личните обстоятелства при отделните случаи и да вземат предвид въпросите, свързани с равенството между половете, при разглеждането на молбите за закрила;

13.  Освен това призовава Комисията и ЕСВД да засилят обмена на добри практики с трети държави, по-конкретно по отношение на предоставянето на обучение на хуманитарните работници с цел по-ефективна идентификация на различните характеристики, житейски пътища и опит на мигрантите, по-специално на най-уязвимите от тях, за да им се осигури по-добра закрила и помощ в съответствие с техните нужди;

14.  Подчертава, че понятията „сигурни държави“ и „сигурни държави на произход“ не трябва да възпрепятстват индивидуалното разглеждане на молбите за предоставяне на убежище; призовава за идентифициране на мигрантите, които се нуждаят от международна закрила, и за разглеждане на молбите им при всякакви обстоятелства; настоява мигрантите да се ползват от подходящи гаранции по отношение на забраната за връщане и да имат достъп до механизъм за обжалване;

15.  Насочва вниманието към физическото и психологическото насилие и към необходимостта от признаване на специфичните форми на насилие и преследване, на които са подложени жените и децата мигранти, като например трафик на хора, насилствени изчезвания, сексуално насилие, генитално осакатяване, ранни или принудителни бракове, домашно насилие, робство, престъпления на честта и дискриминация, основана на пола; припомня безпрецедентния и непрекъснато нарастващ брой на жертвите на сексуално насилие и изнасилване, включително като средство за водене на война;

16.  Изразява загриженост относно практиките за набиране на деца във въоръжени групировки; изтъква необходимостта от насърчаване на политики в полза на тяхното разоръжаване, реабилитиране и реинтеграция;

17.  Подчертава, че разделянето на членовете на семейството, в т.ч. в случай на задържане, излага жените и децата на повишен риск;

18.  Припомня, че непридружените жени и млади момичета, жените – глави на семейство, бременните жени, лицата с увреждания и възрастните хора са особено уязвими; подчертава, че младите момичета, бягащи от конфликти и преследвания, са изложени на по-голям риск от принудителен и ранен брак, ранно раждане на деца, изнасилване, сексуално и физическо малтретиране и проституция, дори тогава, когато са достигнали така наречените „сигурни места“; следователно изисква осигуряването на специализирана закрила и помощ по време на престоя им в лагерите за настаняване, по-специално във връзка с опазването на тяхното здраве;

19.  Препоръчва въпросите, свързани с равенството между половете, да бъдат включени в политиките в областта на миграцията, включително с цел предотвратяване и наказване на трафика, както и на всички други форми на насилие и дискриминация срещу жените; призовава за пълно прилагане, де юре и де факто, на равенството като ключов елемент за предотвратяване на такива актове на насилие с цел улесняване на тяхната самостоятелност и независимост;

20.  Изразява загриженост относно увеличаването на броя на докладите и свидетелските показания, в които се посочва засилване на насилието спрямо децата мигранти, включително изтезание и задържане, както и изчезването им; подчертава, че съгласно становището на Комитета на ООН по правата на детето задържането на деца единствено въз основа на техния миграционен статут или този на родителите им представлява нарушение на техните права и никога не може да се извършва в техен интерес;

21.  Припомня, че децата мигранти са особено уязвими, най-вече когато са непридружени, и че те имат право на специална закрила, основана на висшите интереси на детето, в съответствие с разпоредбите на международното право; подчертава, че е необходимо въпросът за непридружените деца да бъде включен в сътрудничеството за развитие, като се насърчава интеграцията им в държавите, където са установени, по-специално чрез достъпа им до образование и до медицинско обслужване и предотвратяването на рискове от насилие, малтретиране, експлоатация и неполагане на грижи;

22.  Изразява загриженост относно затрудненията, срещани при регистрирането на деца, родени извън своята държава на произход, което може да доведе до увеличен риск от липса на гражданство; по тази причина изисква регистриране на раждането им, независимо от миграционния статут на родителите им;

23.  Настоятелно призовава Съюза към тясно сътрудничество с УНИЦЕФ, ВКБООН и всички компетентни международни организации и институции, за да се вземат всички възможни мерки за увеличаване на капацитета за закрила на децата мигранти и техните семейства, независимо от миграционния им статут, по време на цялата процедура, чрез финансиране на програми за закрила, по-специално при образователните институции и медицинското обслужване, чрез предоставяне на специални места за децата и психологическа помощ, чрез гарантиране на идентифициране на семейните връзки и събирането със семействата на непридружени деца или деца, разделени от техните семейства, както и чрез прилагане на принципите за недискриминация, неинкриминиране, незадържане, забрана за връщане, неприлагане на неправомерни санкции, събиране на семейството, физическа и правна защита, както и право на самоличност;

24.  Припомня, че престъпните мрежи се възползват от липсата на законни канали за миграция, от регионалната нестабилност и конфликтите, както и от уязвимостта на жените, младите момичета и децата, които се опитват да избягат, с цел да ги подложат на трафик и сексуална експлоатация;

25.  Насочва вниманието към специфичните форми на насилие и преследване, на които са подложени мигрантите ЛГБТИ; изисква подкрепа за прилагането на специфични социално-правни механизми за защита за мигрантите и търсещите убежище ЛГБТИ с цел да се гарантира, че тяхната уязвимост се взема под внимание, както и да се осигури внимателно разглеждане на техните молби за закрила, дори в случаи на обжалване;

26.  Припомня, че икономическите, социалните и културните права, и по-специално правото на здравеопазване, правото на образование и правото на жилищно настаняване, са права на човека, до които всички мигранти, и по-специално децата, трябва да могат да имат достъп, независимо от миграционния им статут;

27.  Изразява загриженост относно нарушенията на трудовото право и експлоатацията на мигрантите; признава, че образованието, възможностите за работа и събирането на семействата представляват важни елементи от процеса на интеграция; изтъква необходимостта от борба с всички форми на принудителен труд на мигрантите и осъжда по-специално всички форми на експлоатация на децата;

28.  Изразява загриженост във връзка с дискриминационните практики, които доста често засягат някои социално-културни, езикови и религиозни малцинства, което допринася за неравния достъп на мигрантите до права;

29.  Призовава приемащите държави да гарантират правото на достъп до грижи за сексуалното и репродуктивното здраве на жените мигранти;

30.  Обръща внимание на необходимостта да се избягва създаването на изолирани квартали за мигранти, като се насърчава тяхната интеграция и възможностите за оползотворяване на целия потенциал, свързан с обществения живот;

31.  Счита, че правото на образование и правото на труд улесняват самостоятелността и интеграцията на мигрантите, което важи също така за правото на семеен живот и събиране на семейството; подчертава, че е важно да се гарантира социална закрила за работниците мигранти и техните семейства; отбелязва, че ефективната интеграция на мигрантите трябва да се основава на строга оценка на пазара на труда и бъдещия му потенциал, на по-добра защита на човешките права и трудовите права на работниците мигранти и провеждането на постоянен диалог със заинтересованите страни на пазара на труда;

32.  Посочва, че изучаването на езика на приемащата държава може значително да подобри качеството на живот на мигрантите, както и тяхната икономическа и културна независимост, и също така да улесни достъпа им до информация за техните права в приемащото общество; счита, че органите на приемащата държава трябва да осигурят езиково обучение; препоръчва включването на мигрантите в целия процес на вземане на социални и политически решения;

33.  Счита, че достъпът до заетост, образование и независим статут представлява ключов елемент за интеграцията на жените мигранти, както и за тяхната самостоятелност; призовава за полагане на повече усилия в тази насока в случая на жените мигранти, които най-често са по-слабо представени, с цел преодоляване на пречките пред тяхната интеграция и самостоятелност;

34.  Припомня, че приемащите държави трябва да насърчават самостоятелността на мигрантите, и по-специално на жените мигранти, като им се осигурят необходимите социални знания и умения, и по-конкретно такива, които са свързани с професионалното обучение и изучаването на езици, с цел прилагането им в процеса на социално-културна интеграция;

35.  Счита, че всички работници трябва да получават договор на език, който разбират, и да са защитени от подмяна на договора; подчертава, че в двустранните споразумения между държавите на произход и държавите на местоназначение следва да се засили защитата на правата на човека;

36.  Счита за важно установяването на последователни и всеобхватни национални политики в областта на миграцията, които да отчитат спецификите на пола, да включват всички етапи от процеса на миграция, да са координирани на правителствено равнище и да са разработени чрез провеждането на обширни консултации с националните институции, работещи в областта на правата на човека, с частния сектор, с организациите на работодателите и на работниците, с гражданското общество и със самите мигранти, както и с подкрепата на международни организации;

37.  Припомня, че всички лица имат право на сигурни и справедливи условия на труд и на пълно зачитане на правата на работниците съобразно международните стандарти и инструменти за правата на човека и основните конвенции на МОТ;

38.  Подчертава, че несигурните работни места, на които обичайно се наемат мигрантите в приемащите държави, основно жените мигранти, засилват тяхната уязвимост; припомня, че експлоатацията чрез труд често е последица от трафика или контрабандата на хора, но че тя може да е налице и без тези две престъпления; в тази връзка изразява безпокойство относно безнаказаността, с която се ползват много работодатели в приемащите държави, независимо от факта, че те са отговорни за нарушаване на международните норми на трудовото право по отношение на работниците мигранти; изразява безпокойство във връзка с факта, че в някои държави законодателството в областта на трудовото право позволява използването на практики, нарушаващи международните норми; счита, че борбата с експлоатацията на мигрантите чрез труд трябва да се води паралелно чрез ефективно преследване на работодателите, извършващи злоупотреби, и чрез защита на жертвите на тази експлоатация;

39.  Обръща внимание на необходимостта от признаване на квалификациите, придобити от мигрантите в техните държави на произход, с цел улесняване на тяхната независимост и социална интеграция в различните области на обществения живот, и по-специално на пазара на труда; подчертава необходимостта от признаване на правата на всички мигранти, включително и тези с нередовен статут, във връзка с учредяването и присъединяването към организации за защита на правата на работниците, в това число и синдикати, както и нуждата от признаване на тези структури;

40.  Насърчава предприятията да прилагат ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, с цел да се избегнат неблагоприятни последици от техните дейности за правата на човека и да се реагира при възникването на подобни последици, както и с цел да се положат усилия за предотвратяване или смекчаване на всякакви неблагоприятни последици за правата на човека, които са пряко свързани с техните дейности;

41.  Призовава Съюза да продължи да полага съгласувани дипломатически усилия, съвместно със САЩ и други международни партньори, с цел поддържане на активно сътрудничество с трети държави в отговор на неотложната необходимост от обща стратегия по отношение на текущото глобално предизвикателство, свързано с миграцията;

42.  Настоятелно призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да вземе всички конкретни мерки, необходими за постигането на ефективен и ефикасен ангажимент на заинтересованите трети държави;

43.  Подчертава необходимостта ЕС да укрепи своята външна политика, с цел постигане на мир и стабилност в регионите, в които войните и конфликтите водят до огромни миграционни потоци към Европейския съюз;

44.  Припомня, че Европейският съюз и неговите държави членки са длъжни да предприемат целесъобразни действия за премахване на първопричините за кризите, които пораждат тези масови миграционни явления;

45.  Призовава за подобряване на хуманитарните условия в държавите на произход и на транзитно преминаване, за да може местното население и бежанците да живеят в по-безопасни зони;

46.  Призовава воюващите страни да прекратят своите нападения над цивилни граждани, да ги защитават и да им позволят да напуснат безопасно районите на насилие или да бъдат подпомогнати от хуманитарни организации;

47.  Подчертава, че ИДИЛ и нейното развитие оказват влияние върху масовия приток на лица, легитимно търсещи убежище, и незаконни мигранти; признава решаващата роля на политиките за сигурност и борба с тероризма за преодоляване на първопричините за миграцията;

48.  Припомня неотдавнашната декларация на Върховния комисариат за бежанците на ООН, съгласно която голям брой мигранти са жертва на тероризма и на тежки нарушения на правата на човека и съгласно която следователно тези бежанци следва да бъдат третирани по съответен начин;

49.  Припомня, че програмите за презаселване под егидата на ВКБООН представляват полезен инструмент за методично управление на пристигането на лица, които се нуждаят от международна закрила в редица държави по света; подчертава факта, че ако презаселването не е възможно, всички държави следва да бъдат насърчавани да въведат и приложат програми за хуманитарен прием или поне да създадат условия, позволяващи на бежанците да останат близо до своята държава на произход;

50.  Отбелязва нарастващите потребности и постоянния недостиг на финансиране по отношение на хуманитарната помощ, изпращана на съседните на Сирия държави, които доведоха до ограничаване по-специално на дажбите храна за бежанците в рамките на Световната продоволствена програма; призовава държавите – членки на ООН, Европейския съюз и неговите държави членки най-малкото да изпълняват своите финансови ангажименти; подчертава, че е важно тяхната помощ за бежанците в тези държави да се насочи към обезпечаването на средства за издръжка, към сигурността на бежанците, достъпа им до основни права, и по-специално достъпа им до здравеопазване и образование, в тясно сътрудничество с ВКБООН, Световната продоволствена програма и компетентните организации;

51.  Припомня, че миграцията и развитието са свързани и че сътрудничеството за развитие в областта на образованието, здравеопазването, правото на труд, намаляването на бедността, правата на човека, демократизацията и възстановяването след конфликти, както и борбата с неравенството, последиците от изменението на климата и корупцията са ключови фактори за предотвратяване на принудителната миграция; отбелязва, че заграбването на земя и ресурси може да окаже сериозно отражение върху хуманитарните кризи и че социалните, политическите и хуманитарните кризи могат да подтикнат хората към миграция; счита, че миграцията е призната в световен мащаб като мощен инструмент за устойчиво и приобщаващо развитие;

52.  Призовава ЕС и международната общност да определят конкретни действия, които правителствата могат да предприемат за увеличаване на потенциала на законната миграция като фактор за развитие; подчертава, че са необходими политическо ръководство и силно застъпничество, особено в държавите по местоназначение, за да се противодейства на ксенофобията и да се улесни социалната интеграция на мигрантите;

53.  Счита, че миграцията има своите първопричини (по-специално икономически, политически, социални и екологични причини); счита, че помощта за развитие следва да допринася за изкореняването на тези причини чрез по-ефективно укрепване на капацитета, улесняване разрешаването на конфликти и насърчаване на зачитането на правата на човека; подчертава, че тези причини са свързани с увеличаването на конфликтите и войните, с нарушенията на правата на човека и с липсата на добро управление;

54.  Подчертава, че е важно да се гарантира управление на миграцията посредством регионално и местно сътрудничество, като се осигури участието на гражданското общество;

Подход, основан на зачитането на правата на човека

55.  Настоятелно призовава всички заинтересовани участници в разработването на политики и вземането на решения във връзка с миграцията и предоставянето на убежище да не допускат смесване на определенията за мигранти и бежанци; припомня, че е необходимо да се обърне особено внимание на бежанците, които бягат от конфликти или от преследване и които на това основание имат право на убежище, тъй като не могат да се върнат в своята държава на произход; припомня, че повечето бежанци бягат в държави и региони, съседни на техните държави на произход; във връзка с това счита, че за тях трябва да се прилага цялостен подход в рамките на външната политика на Съюза;

56.  Призовава държавите да ратифицират всички международни договори и конвенции, свързани с правата на човека, и да прилагат стандартите относно правата на мигрантите, които са включени в множество правни инструменти, включително в основните международни инструменти за правата на човека, както и в други инструменти, свързани с въпросите за миграцията, като например Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протоколите към нея, както и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства; във връзка с това счита, че нератифицирането на последната от държавите – членки на Съюза вреди на политиките на Съюза в областта на правата на човека и на ангажимента, поет от Съюза по отношение на неделимостта на тези права;

57.  Припомня, че отварянето на безопасни и законни канали за миграция представлява най-доброто средство за предотвратяване на контрабандата и трафика на хора и че в стратегиите за развитие миграцията и мобилността трябва да се признаят като двигатели за развитие на приемащата държава и държавата на произход посредством осъществяването на парични преводи и инвестиции; във връзка с това приканва Съюза и най-развитите трети държави да си сътрудничат с цел отваряне на законни канали за миграция, като се следват добрите практики на някои държави, по-специално за улесняване събирането на семействата и мобилността, включително по икономически причини, за всички нива на компетентност, в т.ч. и за най-нискоквалифицираните мигранти, с цел борба с незаконния труд;

58.  Приветства специфичните разпоредби на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за периода 2014 – 2020 г., отнасящи се до мигрантите, търсещите убежище лица, разселените лица и лицата без гражданство; призовава Комисията да продължи да разглежда като приоритет защитата и насърчаването на правата на мигрантите при извършване на междинния преглед на инструмента за правата на човека за периода 2017 – 2018 г.; приканва ЕСВД и държавите членки да изпълнят задълженията си, поети в рамките на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приет през юли 2015 г., и да включат и подобрят гаранциите за правата на човека във всички споразумения, процеси и програми, свързани с миграцията, сключвани с трети държави; счита, че всяко споразумение или програма следва, по целесъобразност, да бъдат придружени от независима оценка за правата на човека и да подлежат на периодична оценка; препоръчва провеждането на комуникационни и информационни кампании относно възможностите, които миграцията и мигрантите могат да осигурят за обществото – както в държавата на произход, така и в приемащата държава; във връзка с това припомня, че ЕИДПЧ следва да продължи да финансира проекти, които целят засилване на борбата с расизма, дискриминацията, ксенофобията и други форми на нетърпимост, включително и религиозна нетърпимост;

59.  Призовава Съюза да приеме специфични насоки относно правата на мигрантите, в допълнение към своите насоки за правата на човека, и в тази рамка да проведе оценки на въздействието и да въведе механизми за наблюдение на политиките за развитие и политиките в областта на миграцията, с цел да се гарантира ефективността на обществените политики по отношение на мигрантите; подчертава, че е важно зачитането на правата на човека да се включи във всички политики, свързани с миграцията, в рамките на външните отношения на Съюза, и по-специално що се отнася до външните работи, развитието и хуманитарната помощ; припомня необходимостта от зачитане на правата на човека във всички външни политики на Съюза, и по-специално политиките в областта на търговията, развитието, околната среда и миграцията, както и от следване на целите, посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз, и прилагане на клаузите за правата на човека във всички споразумения на Съюза, в т.ч. и търговските споразумения; в тази връзка изисква всяко сътрудничество с трети държави в областта на миграцията да бъде придружено от оценка на техните системи за подпомагане на мигрантите и лицата, търсещи убежище, на подкрепата, която те оказват на бежанците, както и на тяхната способност и решителност да се борят срещу трафика и малтретирането на хора; приканва ЕС и неговите държави членки да засилят контактите си с някои държави, като например Канада, които прилагат ефективни политики за презаселване; подчертава, че нито една политика в тази област не следва да се прилага в ущърб на политиките за помощ за развитие;

60.  Насърчава включването на свободата на движение и правото на образование, здравеопазване и труд като приоритети в инструментите за финансиране в областта на външното сътрудничество на Съюза и призовава за подкрепа на развиващите се държави, за да могат те да приемат дългосрочни политики, зачитащи тези права; призовава Комисията и ЕСВД да обърнат специално внимание на правата на мигрантите в рамките на националните стратегии в областта на правата на човека;

61.  Желае включването на правата на мигрантите и бежанците като отделна точка в дневния ред на диалога на Съюза със съответните трети държави, както и отдаването на приоритет на европейското финансиране за проекти, насочени към защита на уязвими лица и НПО, защитници на правата на човека, журналисти и адвокати, борещи се за защитата на правата на мигрантите;

62.  Във връзка с това призовава държавите да осигурят достъп за независими наблюдатели, НПО и национални и международни институции и организации, както и за медиите във всички центрове за приемане и задържане на мигрантите; насърчава делегациите на Съюза и посолствата на държавите членки, както и делегациите, посещаващи Европейския парламент, да наблюдават положението на мигрантите в тези центрове и да се застъпят пред националните органи по този въпрос, с цел да се гарантира зачитането на правата на мигрантите и прозрачността спрямо обществеността;

63.  Посочва, че трафикантите на хора внушават изкривена представа на много бежанци; припомня още веднъж значението на борбата с трафика на хора, прекъсването на паричните потоци и разбиването на мрежите, с оглед на положителното въздействие на тези мерки върху човешките права на бежанците от трети държави, които се опитват да избягат от война и терор;

64.  Призовава за тясно сътрудничество в областта на защитата на правата на мигрантите с компетентните международни организации и с други институции и организации, участващи в управлението на миграцията, основно в най-засегнатите държави, с цел да им се помогне да приемат мигрантите в условия, гарантиращи зачитане на тяхното достойнство и права;

65.  Подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството с тези организации с цел предотвратяване на контрабандата на мигранти и трафика на хора, чрез засилване на обучението, подобряване на дейностите за изграждане на капацитет и укрепване на механизмите за обмен на информация, включително чрез оценка на въздействието на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията и тяхното сътрудничество с трети държави, с цел насърчаване на сътрудничеството по наказателноправни въпроси и поощряване на ратифицирането на протоколите от Палермо в тази област, с оглед улесняване на сътрудничеството по наказателноправни въпроси, идентифициране на заподозрените лица, както и оказване на съдействие във връзка със съдебни разследвания, в сътрудничество с националните органи;

66.  Призовава Европейският парламент да бъде включен по-активно при прилагането на хоризонтален подход към правата на човека в миграционните политики, като тези въпроси бъдат включени в годишния доклад на Съюза относно правата на човека и демокрацията по света, включително в частта му относно подхода по отделни държави; изисква провеждането на по-строг парламентарен контрол върху работните споразумения, сключени с трети държави, както и върху дейностите за външно сътрудничество на съответните агенции на Съюза; призовава за по-добро използване на експертните доклади и данните, събирани от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, относно държавите на произход на бежанците;

67.  Признава ролята и приноса на гражданското общество в рамките на политическия диалог; подчертава важността на провеждането на консултации с гражданското общество в рамките на всички външни политики на Съюза, като се обърне специално внимание на пълното участие, прозрачността и подходящото разпространение на информация във всички политики и всички процеси, свързани с миграцията; припомня необходимостта от увеличаване на участието на женските организации за разрешаването на конфликти при вземането на решения и необходимостта от подходящо участие на жените бежанци, разселените жени и жените мигранти в решенията, които ги засягат; приканва Комисията и ЕСВД да подобрят капацитета на националните институции за правата на човека в трети държави, с цел увеличаване на техните усилия за защита на правата на мигрантите и провеждане на борба с нечовешкото и унизително третиране, както и с изказванията, внушаващи омраза към мигрантите, както е посочено в Декларацията от Белград, приета от 32 омбудсмана и национални институции за правата на човека;

68.  Призовава приемащите държави да обърнат по-голямо внимание на сдруженията на мигранти, които следва да бъдат включени пряко в програмите за развитие в рамките на общностите;

69.  Призовава държавите членки да изпълнят своя ангажимент за предоставяне на 0,7% от техния брутен национален доход (БНД) за помощта за развитие; призовава тази помощ да не бъде подчинена на сътрудничеството в областта на миграцията и призовава Съюза и неговите държави членки да не включват финансирането, използвано за приемането на бежанци, в помощта за развитие;

70.  Подчертава, че програмите за помощ за развитие не следва да се използват само за целите на миграцията и управлението на границите; настоятелно призовава проектите на ЕС в областта на развитието, насочени към мигрантите и лицата, търсещи убежище, да залагат на принципа „не пренебрегвай никого“, като концентрират усилията си върху достъпа до основни социални услуги, по-специално здравеопазване и образование, и като отделят специално внимание на уязвимите лица и групи, като например жените, децата, малцинствата и коренното население, ЛГБТ лицата и хората с увреждания;

71.  Отбелязва положителните аспекти от миграцията за развитието на държавите на произход на мигрантите, като например паричните преводи, извършвани от мигрантите, които могат да имат важен принос за семействата и за развитието на общностите; във връзка с това призовава държавите да намалят разходите за превод на средства;

72.  Призовава Съюза и неговите държави членки да гарантират по ефикасен и ефективен начин съгласуваността на политиките за развитие и да отделят голямо внимание на зачитането на правата на човека в своята миграционна политика по отношение на трети държави;

73.  Настоятелно призовава ЕС да включи измерението на миграцията в рамката за периода след Котону, която ще определи бъдещите отношения между ЕС и държавите от АКТБ; отбелязва, че по-голямото участие на трети държави в изготвянето и договарянето на инструментите на глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) ще засили „партньорския“ аспект на тези инструменти, като подобри ангажираността на местно равнище и тяхната ефикасност;

74.  Призовава за опрощаване на дълга на бедните държави, за да им се помогне да прилагат публични политики, гарантиращи зачитането на правата на човека; подчертава факта, че трябва да се съдейства за намирането на устойчиви решения за дълга, в т.ч. стандарти за отговорно получаване и отпускане на заеми, чрез многостранна правна уредба, приложима за процесите на преструктуриране на държавния дълг, с цел облекчаване на дълговото бреме и избягване натрупването на непоносим дълг, за да се създадат условия за защита на правата на човека в дългосрочен план;

75.  Приветства интегрирането на миграцията в целите за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално в ЦУР 10, която определя рамката за провеждане на международна политика за развитие до 2030 г.; припомня, че държавите са поели ангажимент да си сътрудничат на международно равнище с цел гарантиране на безопасна, организирана и законна миграция, при пълно зачитане на правата на човека и хуманно отношение към хората, независимо от техния статут на мигранти, бежанци или разселени лица; отбелязва, че принудителното разселване е не само хуманитарен проблем, но и предизвикателство пред развитието, и че следователно е необходима по-добра координация между хуманитарните организации и тези, работещи в областта на развитието; счита, че изпълнението на ЦУР предоставя възможност за утвърждаване на основан на правата подход в политиките в областта на убежището и миграцията, както и за включване на насоките относно миграцията в стратегиите за развитие; призовава международната общност да приеме измерими показатели за целите за устойчиво развитие в областта на миграцията, както и да събира и публикува данни, разбити по съответни признаци, за достъпа на мигрантите до достоен труд, здравеопазване и образование, особено в развиващите се страни, приемащи мигранти, с цел да се подобри управлението на миграцията;

76.  Изтъква необходимостта Съюзът и неговите държави членки да подкрепят най-слабо развитите страни в рамките на борбата с изменението на климата, с цел избягване на задълбочаването на бедността в тези държави и увеличаването на броя на разселените лица по екологични причини;

77.  Призовава Съюза да участва активно в разискванията относно термина „бежанец по климатични причини“, както и при евентуалното формулиране на определение с оглед на международното право;

78.  Подчертава необходимостта от по-ефективно координиране и от извършване на оценка за изпълнението, въздействието и непрекъснатостта на различните финансови инструменти на Европейския съюз за трети държави в областта на миграцията, които обхващат области като миграционната политика, сътрудничеството за международно развитие, външната политика, политиката за съседство и хуманитарната помощ и които между 2004 г. и 2014 г. са мобилизирали над един милиард евро за повече от 400 проекта;

79.  Подчертава въздействието на инструментите на Съюза за сътрудничество в областта на имиграцията, убежището и защитата на правата на човека; отбелязва създаването на Извънредния доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка; изисква извършването на оценка и наблюдение във връзка с този фонд, както и сключването на споразумения, подобни по естество на декларацията на ЕС и Турция и процесите от Хартум и от Рабат;

80.  Подчертава, че споразуменията с трети държави трябва да са насочени към помощта за разрешаване на политическите, икономическите и социалните кризи, които предизвикват миграцията;

81.  Подчертава, че е важно установяването на по-тясно сътрудничество между Европейския съюз и трети държави в рамките на глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ), с цел да се подсили естеството на партньорството с тези инструменти, тяхната ефективност и приносът им за разрешаването на предизвикателствата, свързани с миграцията;

82.  Счита, че е необходимо да се увеличи последователността на глобалния подход към миграцията и мобилността, да се включат строги механизми за наблюдение и контрол на зачитането на правата на човека във всички външни споразумения и да се отдаде приоритет на проектите, осъществявани в държавите на произход и на транзитно преминаване, които могат да подобрят човешките права на мигрантите;

83.  Насърчава Съюза да сключи партньорства за мобилност с най-близките си партньори;

84.  Изисква от Комисията и от държавите членки да предвиждат политики за връщане на мигрантите единствено към държави на произход, където те могат да бъдат приети при пълна сигурност и при пълно зачитане на техните основни и процесуални права, и в тази връзка изисква да се отдава предпочитание на доброволното пред принудителното връщане на лицата; подчертава необходимостта сключените с трети държави споразумения в рамките на тези политики да съдържат предпазни клаузи, които да гарантират, че връщаните обратно в своята държава мигранти не се сблъскват с нарушения на техните права или с рискове от преследване; признава значението на периодичните оценки, с цел изключване на подобни споразумения с държави, които не спазват международните стандарти в областта на правата на човека;

85.  Призовава за предприемане на действия, насочени към разбиване на мрежите за контрабанда на хора и спиране на трафика на хора; призовава за създаването на законни и сигурни канали, в т.ч. посредством хуманитарни коридори, за лицата, които търсят международна закрила; призовава за въвеждането на постоянни и задължителни програми за презаселване и предоставянето на хуманитарни визи за лица, които бягат от зони на конфликти, в т.ч. за да могат да влязат в трети държави с цел търсене на убежище; призовава за създаването на повече законни канали и за изготвянето на общи правила, които да регламентират влизането и пребиваването на мигрантите, за да могат те да работят и да си търсят работа;

86.  Подчертава необходимостта от създаване и от по-добро прилагане на рамките за закрила на бедстващите мигранти, транзитно преминаващите мигранти и мигрантите по границите на Съюза;

87.  Приветства операциите срещу контрабандистите и трафикантите на хора и подкрепя засиленото управление на външните граници на Съюза; подчертава необходимостта от изчерпателна и конкретна пътна карта, с оглед предприемането на бързи действия в дългосрочен план, което предполага сътрудничеството с трети държави, с цел провеждане на борба с организираните престъпни мрежи на контрабандистите на хора;

88.  Подчертава, че контрабандата на мигранти е свързана с трафика на хора и представлява сериозно нарушение на правата на човека; припомня, че разполагането на мисии, като например EUNAVFOR MED, представлява средство за борба конкретно с контрабандата на мигранти; приканва Съюза да продължи и да засили този вид операции;

89.  Счита за необходимо да се обмисли засилването на сигурността и на граничната политика и по този начин – да се подобри бъдещата роля на Frontex и EASO; призовава за солидарност и за поемане на ангажименти под формата на достатъчни вноски за бюджета и дейностите на тези агенции;

90.  Подчертава необходимостта от подобряване на функционирането на „горещите точки“ и входните пунктове по външните граници на Съюза;

91.  Призовава Съюза да включи защитата на данните в споразуменията за споделяне и обмен на информация по границите и миграционните маршрути;

92.  Призовава Европейския съюз и приемащите държави да създадат ефективни инструменти за координация, съгласуване на информационните потоци, събиране, съпоставяне и анализ на данните;

o
o   o

93.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на ООН, на Съвета на Европа, на Африканския съюз, на Организацията на американските държави и на Лигата на арабските държави.

(1) ОВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 18.
(2) ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 47.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0102.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0312.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0073.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0300.
(7) http://apum.parlement.ma/Future_Meetings/Docs/IISummit-of-Speakers_Lisbon-11MAY2015/DeclaracaoCimeira_EN.pdf
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0470.
(9) OВ C 179, 18.5.2016 г., стр. 40.
(10) Доклад на ООН за международната миграция, 2015 г., наличен на адрес http://www.un.org/en/development/desa/population/migration/publications/migrationreport/docs/MigrationReport2015_Highlights.pdf
(11) Член 13, параграф 2 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ).


Корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави
PDF 603kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави (2015/2315(INI))
P8_TA(2016)0405A8-0243/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), и други договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 81, 82, 83, 114, 208 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приета от Съвета на министрите на външните работи на 25 юни 2012 г.(1), и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(2),

—  като взе предвид Насоките на Европейския съюз в областта на правата на човека,

—  като взе предвид своите резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване(7),

—  като взе предвид Резолюция № 26/9 на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., с която Съветът на ООН по правата на човека реши да създаде отворена междуправителствена работна група с цел изготвяне на правно обвързващ международен инструмент, който да регулира дейността на транснационалните корпорации и други стопански предприятия в областта на правата на човека,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, преразгледаните насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните предприятия, тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, рамката на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC), десетте принципа на Глобалния договор на ООН и стандарта ISO 26000 „Ръководство за социална отговорност“ на Международната организация по стандартизация, както и Ръководството за ползване на стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност на Европейската организация на занаятчийските камари и малките и средните предприятия за стандартизация,

—  като взе предвид проекта „Постигане на дългосрочна стойност за дружествата и инвеститорите“, който в момента се изпълнява в съответствие с инициативата на ООН за принципите за отговорно инвестиране (ПОИ) и Глобалния договор на ООН,

—  като взе предвид препоръката на Съвета на Европа към държавите членки относно правата на човека и бизнеса, приета на 2 март 2016 г.,

—  като взе предвид Съобщението на Комисията относно обновената стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност (COM(2011)0681) и Зелената книга на Комисията, озаглавена „Насърчаване на европейска рамка за корпоративна социална отговорност“ (COM(2001)0366) и съдържащото се в нея определение за корпоративна социална отговорност, както и последващите съобщения през 2006 г. и 2011 г.,

—  като взе предвид извънтериториалните задължения на държавите, произтичащи от принципите от Маастрихт,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността;

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0243/2016),

А.  като има предвид, че ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства; и като има предвид, че неговата дейност на международната сцена (включително търговската му политика) „се ръководи от тези принципи“;

Б.  като има предвид, че ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека се отнасят за всички държави и всички стопански предприятия, транснационални или други, независимо от техния размер, сектор, местонахождение, собственост и структура, въпреки че механизмите за контрол и санкциониране продължават да бъдат предизвикателство при прилагането на ръководните принципи на ООН в световен мащаб; като има предвид, че в своите резолюции от 6 февруари 2013 г. Европейският парламент напомня за специфичните особености на МСП, които следва надлежно да се отчитат в политиките в областта на КСО и необходимостта от гъвкав подход, съобразен с техния потенциал;

В.  като има предвид, че Глобалният договор на ООН(8), съдържащ десет принципа, призовава корпорациите да възприемат, подкрепят и прилагат в своята област на влияние набор от основни ценности в областта на правата на човека, трудовите норми, околната среда и борбата срещу корупцията, да се ангажират с тези ценности и да ги интегрират в своята стопанска дейност на доброволна основа;

Г.  като има предвид, че корпорациите са сред основните играчи в областта на икономическата глобализация, финансовите услуги и международната търговия и че от тях се изисква да спазват всички приложими и действащи закони и международни договори и да зачитат правата на човека; като има предвид, че търговията и правата на човека могат да се укрепват взаимно и като има предвид, че предприемаческата общност, която е задължена да спазва правата на човека, може също така да изпълнява важна роля като предлага положителни стимули по отношение на насърчаването на правата на човека, демокрацията, екологичните стандарти и корпоративната отговорност;

Д.  като има предвид обаче, че същите тези стопански предприятия могат понякога да предизвикват нарушения на правата на човека или да допринасят за тях и да засягат правата на уязвими групи, като малцинствата, коренното население, жените и децата, или да допринасят за възникването на екологични проблеми;

Е.  като има предвид, че нарушенията на правата на човека от страна на корпорациите предизвиква загриженост в световен мащаб и като има предвид, че всички корпорации по света имат задължението да зачитат правата на човека, като същевременно основен дълг на европейските институции е да регламентират отговорността на корпорациите, които са свързани с ЕС;

Ж.  като има предвид, че голям брой активни на международно равнище корпорации, независимо от това дали са европейски или не, които развиват дейност в трети държави, развиват съществена стопанска дейност в Европа или са базирани в нея и/или може да са притежавани от европейски корпорации, имат активи или стоки в Европа, или контролират други корпорации в Европа, или получават инвестиции, или използват финансовите услуги на институции в Европа; като има предвид, че глобализацията и развитието на технологиите доведоха до това корпорациите да възлагат дейности на местни доставчици или да използват в своите вериги на доставки и производство стоки или услуги, произвеждани или предлагани от други корпорации в много различни държави и следователно юрисдикции, с различни правни системи и различни равнища и стандарти на защита на правата на човека и различни равнища на прилагане;

З.  като има предвид, че зачитането на правата на човека трябва да бъде приоритет за държавите членки и за самия Съюз; като има предвид, че ЕС изигра водеща роля в договарянето и изпълнението на редица инициативи за отговорност в световен мащаб, които вървят ръка за ръка с насърчаването и спазването на международни стандарти; като има предвид, че при наличие на нарушения на правата на човека са необходими подходящи и ефективни средства за правна защита; като има предвид, че както националното, така и международното право трябва да разполагат с по-справедлива и по-ефективна система за правна защита за справяне с нарушенията на правата на човека от страна на стопански предприятия;

И.  като има предвид, че все още липсва цялостен подход към корпоративната отговорност за нарушения на правата на човека; като има предвид, че жертвите на нарушения на правата на човека от страна на международни дружества са изправени пред редица препятствия при получаването на достъп до правна защита, включително процедурни пречки, свързани с допустимостта доказателства и разкриването на информация, често много високите разходи за съдебни производства и липсата на ясни стандарти за корпоративна отговорност при нарушения на правата на човека;

Корпорации и права на човека

1.  Отбелязва, че увеличаващата се глобализация и интернационализация на стопанските дейности и на веригите за доставки ще направят ролята, която корпорациите играят в гарантирането на зачитането на правата на човека по-важна и ще създадат ситуация, при която международните норми, правила и сътрудничество ще са от изключително значение за избягване на нарушенията на правата на човека в трети държави; изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека, извършвани в трети държави, включително в резултат от управленчески решения на някои корпорации и стопански предприятия от ЕС, както и на отделни лица, недържавни субекти и държави; припомня на корпорациите задължението им да зачитат правата на човека навсякъде по света, независимо от това къде се намират техните потребители и независимо от това дали приемащата държава спазва своите задължения по отношение на правата на човека;

2.  Отбелязва, че бързият напредък на технологиите изисква неотложно внимание и подходяща правна рамка;

3.  Потвърждава неотложната необходимост от непрекъснато, ефективно и последователно действие на всички равнища, включително на национално, европейско и международно равнище, за ефективна борба с нарушения на правата на човека от международни корпорации, когато те възникват и с правните проблеми, произтичащи от извънтериториалното измерение на дружествата и на тяхното поведение, както и свързаната с това несигурност по отношение на това кой носи отговорност за случаите на нарушения на правата на човека;

Международната рамка

4.  Приветства приемането на ръководните принципи на ООН и силно подкрепя прилагането им в световен мащаб; подчертава, че ръководните принципи на ООН бяха договорени единодушно в ООН с пълната подкрепа на държавите – членки на ЕС, Международната организация на труда (МОТ) и Международната търговска камара, включително с подкрепа за концепцията за „интелигентно съчетаване“ на действия на регулаторен и доброволен принцип; призовава, когато водят диалог с трети държави относно правата на човека, представителите на ЕС да се позовават последователно на ръководните принципи на ООН и на другите международни стандарти в областта на корпоративната отговорност; освен това призовава дружествата да прилагат ръководните принципи на ООН, включително чрез установяването на политики за надлежна проверка и предпазни мерки за управление на риска, както и чрез предоставянето на ефективни средства за правна защита, когато дейността им е довела до или допринесла за неблагоприятни последици за правата на човека;

5.  Признава Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 за социалната отговорност, Тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия като инструменти, които могат да мобилизират отговорността в стопанската дейност на предприятията;

Призиви, насочени към корпорациите и тяхното задължение за спазване на правата на човека

6.  Призовава дружествата, независимо от това дали са европейски или не, да извършват надлежна проверка в областта на правата на човека и да интегрират резултатите във вътрешни политики и процедури, като разпределят и надлежно прилагат съответните ресурси и правомощия; подчертава, че това изисква разпределянето на достатъчно ресурси; подчертава, че прозрачността и съобщаването на предприетите мерки за избягване на нарушения на правата на човека в трети държави са от изключително важно значение за осъществяването правилен демократичен контрол и даването на възможност на потребителите да правят избор въз основа на фактите;

7.  Признава голямото значение на корпоративната социална отговорност (КСО) и приветства нарастващото използване на инструменти, основани на КСО и на доброволен ангажимент от страна на корпорациите; категорично подчертава обаче, че спазването на правата на човека е морален дълг и правно задължение на корпорациите и техните ръководства и следва да стане част от тяхната дългосрочна икономическа перспектива, без значение къде развиват дейност и независимо от техния размер или промишлен сектор; признава, че специфичните правни задължения на корпорациите следва да бъдат конкретно съобразени с тяхната големина и възможности и че ЕС и държавите членки следва да се стремят към постигането на най-добрата защита на правата на човека чрез най-ефективните средства, а не само чрез натрупване на административни и бюрократични формалистични правила;

8.  Счита, че при прилагането на насоките във връзка с КСО трябва да се проявява достатъчна гъвкавост за отчитане на специфичните изисквания на всяка държава членка и регион, като се обръща специално внимание на възможностите на МСП; приветства активното сътрудничество на Комисията, с участието на Парламента и Съвета, с други международни органи за постигане на принципно сближаване на инициативите във връзка с КСО в дългосрочен план и за обмяна и насърчаване на добри корпоративни практики по отношение на КСО, както и за ускоряване на въвеждането на насоките, съдържащи се в международния стандарт ISO 26000 на Международната организация по стандартизация, с цел осигуряване на единно, последователно и прозрачно определение на КСО в световен мащаб; настоятелно призовава Комисията да допринесе за ефективното насочване и съгласуване на политиките на държавите членки, така че да се сведат до минимум рисковете предприятия, които оперират в повече от една държава членка, да бъдат натоварени с допълнителни разходи заради прилагането на различни разпоредби;

9.  Отново заявява, че трябва да се обърне внимание на особеностите на МСП, които оперират предимно на местно и регионално равнище в рамките определени сектори; счита поради това за изключително важно политиките на Съюза в областта на КСО, включително националните планове за действие в областта на КСО, да отчитат специфичните потребности на МСП и да се придържат към принципа „Мисли първо за малките“, както и да признават неформалния и интуитивен подход на МСП към КСО; изразява отново несъгласието си с всякакви мерки, които биха могли да доведат до допълнителни административни или финансови ограничения за МСП и подкрепата си за мерки, които дават възможност на МСП да предприемат съвместни действия;

10.  Припомня, че когато се установи, че дружества са причинили или допринесли за причиняването на вреди, те трябва да носят не само морална, но и правна отговорност и да се погрижат за ефективни процедури за правна защита за засегнатите лица и общности или да участват в такива; отбелязва, че те включват реституция, компенсация, рехабилитация и гаранции за недопускане на повторение;

11.  Приветства практиката на инкорпориране на отговорността за зачитане на правата на човека в обвързващи договорни изисквания между дружествата и техните корпоративни и частни клиенти и доставчици; отбелязва, че в повечето случаи изпълнението на такива изисквания може да бъде налагано по съдебен ред;

Призиви, отправени към държавите членки и тяхното задължение за защита на правата на човека

12.  Приветства сърдечно работата по изготвяне на обвързващ договор на ООН за бизнеса и правата на човека; съжалява за евентуално обструктивно поведение във връзка с този процес и призовава ЕС и държавите членки да участват конструктивно в тези преговори;

13.  Припомня различните, но допълващи се роли на държавите и дружествата по отношение на защитата на правата на човека; припомня, че държавите, действайки в рамките на своите юрисдикции, имат задължението да защитават правата на човека, включително и в случаи на нарушения, извършвани от дружества, дори ако те развиват дейност в трети държави; настоятелно припомня, че в случаи на нарушения на правата на човека държавите трябва да предоставят на жертвите достъп до ефективни средства за правна защита; припомня в този контекст, че зачитането на правата на човека от трети държави, включително гарантирането на ефективна съдебна защита на лица, намиращи се под тяхна юрисдикция, представлява важен елемент от външните отношения на ЕС с тези държави;

14.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност на политиките в областта на бизнеса и правата на човека на всички равнища: в рамките на различните институции на ЕС, между институциите и между ЕС и неговите държави членки и по-специално по отношение на търговската политика на Съюза; призовава Комисията и държавите членки изрично да включат гореспоменатия принцип във всички договори, които подписват, в съответствие с международните ангажименти, поети по отношение на правата на човека; отбелязва, че това ще изисква активно сътрудничество между различните генерални дирекции в рамките на Комисията и Европейската служба за външна дейност;

15.  Призовава ЕС, държавите членки, третите държави и всички национални и международни органи за спешно и възможно най-широко приемане на обвързващи инструменти, посветени на ефективната защита на правата на човека в тази област, и за гарантиране на пълното изпълнение на всички национални и международни задължения, произтичащи от посочените по-горе международни правила; изразява надежда, че усилията от страна ЕС относно КСО ще послужат за пример на други държави; изразява убеждението си, че националните банки за развитие трябва да бъдат за пример по отношение на проверимото зачитане на правата на човека;

16.  Призовава всички държави, включително ЕС и държавите членки, бързо и решително да прилагат ръководните принципи на ООН във всички области, които са от тяхната съответна компетентност, включително чрез разработване на планове за действие; изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки съобщението на Комисията от 2011 г. относно КСО, не всички държави членки са приели декларации или политики в областта на КСО, които споменават правата на човека, или са публикували свои планове относно бизнеса и правата на човека и настоятелно призовава ЕС да публикува свой план; приканва държавите членки да разработят или да преразгледат своите национални планове за действие в съответствие с насоките, предоставени от работната група на ООН относно бизнеса и правата на човека; призовава разработването на тези планове да става въз основа на оценки на изходните условия, които да установяват пропуските в законодателството, на създаването на механизми за наблюдение на изпълнението и ефективността на плановете, политиките и практиката и със същественото участие на заинтересованите страни;

17.  Призовава държавите членки да възприемат последователен, всеобхватен, ефективен и обвързващ подход в своята законодателна дейност, така че да изпълнят задължението си за предотвратяване, разследване и санкциониране на нарушения на правата на човека, извършени от корпорации, попадащи под тяхна юрисдикция, включително такива, които са извършени в трети държави, и за обезщетяване на жертвите;

18.  Призовава ЕС и държавите членки да определят ясни правила, с които да посочат, че дружествата, установени на тяхна територия или под тяхна юрисдикция трябва да зачитат правата на човека във всичките си дейности, без значение в коя държава или в какъв контекст развиват своята дейност, както и в своите бизнес отношения, включително извън ЕС; счита, че дружествата, в съответствие със своята големина и потенциал, включително банките и другите финансови или кредитни институции, извършващи дейност в трети държави, следва да гарантират, че разполагат със системи за оценка на рисковете и смекчаване на потенциалните отрицателни въздействия, свързани с аспектите на своята дейност или вериги за създаване на стойност, засягащи правата на човека, трудовите права, опазването на околната среда и защитата срещу бедствия; призовава държавите членки периодично да оценяват адекватността на тези закони и да коригират евентуалните недостатъци;

19.  Припомня, че неотдавнашните законодателни действия на национално равнище, като например клаузата относно прозрачността във веригите на доставка в Закона за модерното робство на Обединеното кралство и френският закон относно задължението за грижа, представляват важни стъпки към задължителната надлежна проверка на спазването на правата на човека и че ЕС вече е предприел стъпки в тази насока (Регламентът на ЕС относно дървения материал, Директивата на ЕС относно оповестяването на нефинансова информация, предложението на Комисията за регламент за създаване на система на Съюза за самостоятелно сертифициране на отговорни вносители на калай, волфрам и тантал, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони в рамките на надлежната проверка на веригата на доставки); призовава Комисията и държавите членки, както и всички други държави, да имат предвид този модел по отношение на въвеждането на задължителна надлежна проверка в областта на правата на човека;

20.  Подчертава, че задължителната надлежна проверка в областта на правата на човека следва да спазва стъпките, които се изискват в ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, и да се управлява от определени хоризонтални принципи, свързани с проактивното установяване на рисковете за правата на човека, с изготвянето на точни и нагледни планове за действие за предотвратяване или намаляване на тези рискове, с даването на адекватен отговор на известни нарушения и с прозрачността; подчертава, че тези политики следва да отчитат големината на дружествата и свързаните с нея способности, като отделят специално внимание на микро- малките и средните предприятия; подчертава, че следва да се осигурят консултации със съответните участници на всички етапи, както и разкриване на цялата съответна информация, отнасяща се до проект или конкретна инвестиция, на засегнатите заинтересовани страни;

21.  Призовава всички държави, и по-специално ЕС и държавите членки, да дадат приоритет на предприемането на незабавни действия за установяване на задължителна надлежна проверка в областта на правата на човека за стопанските предприятия, които са собственост или се контролират от държавата и/или получават значителна подкрепа или услуги от държавни агенции или от европейски институции, както и за дружества, които предоставят стоки или услуги въз основа на договори за обществени поръчки;

22.  Призовава ЕС и неговите държави членки да поискат от дружествата, използващи суровини или стоки в рамките на настоящата законодателна процедура, които биха могли да произхождат от засегнати от конфликти райони, да разкриват своите източници и използването на такива суровини чрез етикетиране на продуктите и да предоставят пълна информация за съдържанието и произхода на продуктите като изискват от своите доставчици, независимо от това дали са европейски или не, да разкриват тези данни; призовава за подкрепа за т.нар. задължителна надлежна проверка на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти зони за вносители на калай, тантал, волфрам и злато, основана на Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони; призовава да се разгледат възможностите за включване на надлежна проверка на веригите на доставка в този процес;

23.  Отбелязва със задоволство, че в резултат на преразглеждането на съществуващата Директива за счетоводството 2014/95/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието, от 2017 г. от големите дружества и групи ще се изисква да разкриват информация относно политиките, рисковете и резултатите във връзка със зачитането от тяхна страна на правата на човека и други свързани въпроси; настоятелно призовава държавите членки да приложат напълно преразгледаната Директива за счетоводството в рамките на приетите срокове, включително чрез създаването на подходящи и ефективни механизми, гарантиращи спазването на изискванията за отчитане от страна на дружествата; настоятелно призовава Комисията да изготви ясни насоки за дружествата относно новите изисквания за нефинансово отчитане; препоръчва това да включва и да доразвива минималните основни елементи за оповестяване с цел постигане на точно и задълбочено разбиране на основните рискове за правата на човека и на въздействието на дейностите на дружеството върху тях, както и от гледна точка на веригата за създаване на стойност на дружеството като цяло;

Достъп до ефективни средства за правна защита

24.  Приканва Комисията да направи задълбочен преглед, след консултации с всички заинтересовани страни, включително гражданското общество и корпорациите, на съществуващите пречки пред правосъдието при дела, заведени в съдилищата на държавите членки, за предполагаеми нарушения на правата на човека, извършени в чужбина от установени в ЕС предприятия; настоява тази оценка да бъде насочена към определяне и насърчаване на приемането на ефективни мерки за намаляване или отстраняване на тези пречки;

25.  Призовава държавите членки да предприемат всякакви подходящи мерки, в сътрудничество с международни партньори, за да гарантират чрез съдебни, административни, законодателни или други подходящи средства, че при нарушения на правата на човека засегнатите лица ще имат достъп до ефективни средства за правна защита, когато корпорация, установена в посочените държави, притежава, управлява или контролира дружества, отговорни за нарушения на правата на човека в трети държави; призовава тези държави да предприемат необходимите действия за премахване на правните, практически и други съответни препятствия, които биха могли да доведат до отказ на достъп до правни средства за защита и да установят подходящи процедурни средства, които да позволяват достъп до правосъдие на засегнатите в трети държави, както пред граждански, така и пред наказателен съд; призовава в тази връзка държавите да разкъсат булото на юридическата правосубектност, което може да доведе до объркване относно действителната собственост върху определени корпорации;

26.  Призовава ЕС и всички държави, и по-специално държавите – членки на ЕС, да разрешат проблема с финансовите и процедурните тежести при гражданските спорове; приветства Препоръка на Комисията 2013/396/ЕС от 11 юни 2013 г.(9) и насърчава всички държавите членки да я спазват; счита, че с предложения в препоръката инструмент потенциално биха могли да се намалят разходите за съдебни спорове на жертвите на нарушения на правата на човека; насърчава прилагането на този тип средства за правна защита за всички жертви на нарушения на правата на човека и в трети държави и призовава за общи стандарти, които да позволят на представителни асоциации да завеждат искове от името на предполагаеми жертви;

Призиви, насочени към Комисията

27.  Съзнава, че „корпоративната отговорност“ не е самостоятелен проблем, а проблем, който засяга широк спектър от различни правни и политически области;

28.  Приветства въведените от службите на Комисията необвързващи инициативи за частния сектор за отговорно управление на веригата за доставки, но подчертава, че необвързващите инициативи в частния сектор не са достатъчни сами по себе си; призовава за спешно въвеждане на обвързващи и приложими правила и свързани с тях санкции и независими механизми за наблюдение;

29.  Приветства новия регламент относно Общата система за преференции (ОСП+), който влезе в сила на 1 януари 2014 г.(10), като основен инструмент в областта на търговската политика на ЕС за насърчаване на правата на човека и трудовите права, опазване на околната среда и добро управление в уязвими развиващи се държави; приветства по-специално строгия и систематичен механизъм за наблюдение по ОСП+ и призовава да се постави акцент върху ефективното прилагане на национално равнище на конвенциите, изброени в конвенцията;

30.  Подчертава факта, че ЕС и неговите държави членки трябва да защитават правата на човека; отбелязва, че търговските споразумения по принцип могат да допринесат за укрепване на основаната на правила световна търговска система и че търговията и ценностите трябва да вървят ръка за ръка, както беше отбелязано неотдавна от Европейската комисия в нейната нова стратегия „Търговия за всички“; припомня необходимостта от извършване на оценка на възможното въздействие на споразуменията за търговия и инвестиции върху правата на човека и от включване, въз основа на това, на всички необходими клаузи от областта на правата на човека, както и от създаване на защитни механизми, даващи възможност за намаляване или справяне с установени рискове, оказващи въздействие върху правата на човека; отправя искане Комисията да предприеме всички необходими и възможни стъпки за действие по цялостен и последователен начин и настоятелно призовава в търговските и инвестиционните споразумения систематично да се включват правила относно корпоративната отговорност при нарушения на правата на човека, които да бъдат прилагани на национално равнище, както и позовавания на международно признати принципи и насоки;

31.  Призовава Комисията спешно да представи законодателно предложение за контрол върху износа на изделия с двойна употреба, тъй като технологии, създавани от европейските дружества, все още предизвикват нарушения на правата на човека по цял свят;

32.  Настоятелно призовава за изграждане на последователна съвкупност от правни норми, които да включват правила относно достъпа до правосъдие, компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски въпроси, приложимото право и правната помощ в трансгранични ситуации, свързани с трети държави;

33.  Насърчава разглеждането на възможността за разширяване на правилата за компетентност съгласно Регламента „Брюксел І“(11) до ответници от трети държави по дела срещу дружества, които имат ясна връзка с една държава членка, наред с другото защото са установени там или извършват значима стопанска дейност в ЕС, или с дружества, за които ЕС е важен пазар;

34.  Призовава за подобряване на достъпа до данни чрез подобрени процедури по отношение на разкриването на данни;

35.  Припомня, че когато корпорациите извършват нарушения на правата на човека, тези действия може да са свързани с лична наказателна отговорност, и призовава лицата, отговорни за такива престъпления, да бъдат преследвани на съответното равнище; призовава държавите членки да обърнат внимание на законовите, процедурните и практическите пречки, които не позволяват на органите на прокуратурата да разследват и преследват дружества и/или техни представители, участвали в престъпления, свързани с нарушения на правата на човека;

36.  Призовава Съвета и Комисията да действат в съответствие с член 83 от ДФЕС за установяване на минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на особено тежката престъпност, свързана със сериозни нарушения на правата на човека в трети държави, извършени от корпорации, с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие;

37.  Подчертава, че пълното зачитане на правата на човека във веригата на производство е от основно значение, а не само въпрос на избор за потребителите; препоръчва, с цел повишаване на равнището на осведоменост сред производителите и потребителите, въвеждането на етикет „сертифициран продукт без нарушения“ на равнището на ЕС, с доброволно участие, който да се контролира от независим орган, управляван от строги правила и оправомощен да извършва проверки, който да проверява и удостоверява, че не са извършени нарушения на нито един етап от веригата на производство на съответната стока; счита, че ЕС и държавите членки следва да подкрепят този знак за „продукт без нарушения“; препоръчва продуктите, получили знака „продукт без нарушения“, да получават предимства;

38.  Настоятелно призовава Комисията да започне кампания в целия ЕС за представяне и популяризиране на знака „продукт без нарушения“, като насърчава европейските потребители да избират продуктите и дружествата, получили този знак, и също така да призовава всички корпорации и предприятия да въведат най-добри практики по отношение на спазването на правата на човека и свързаните с това въпроси;

39.  Приканва Комисията и държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за гарантиране на ефективната защита на правата на човека в контекста на стопанската дейност, както и за постигнатите резултати, оставащите пропуски в защитата и препоръчаните бъдещи действия за справяне с тях;

o
o   o

40.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека и Европейската служба за външна дейност.

(1) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11855-2012-INIT/en/pdf
(2) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/en/pdf
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0470.
(4) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 141.
(5) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 2.
(6) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 28.
(7) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 33.
(8) https://www.unglobalcompact.org/what-is-gc/mission/principles
(9) ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 60.
(10) http://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/development/generalised-scheme-of-preferences/
(11) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=URISERV%3Al33054


Стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение
PDF 620kWORD 61k
Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение (2016/2059(INI))
P8_TA(2016)0406A8-0278/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2016 г. относно стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение (COM(2016)0049),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080), и приложенията към него,

—  като взе предвид енергийната стратегия за 2030 г., както е посочена в съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г. „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 година“ (COM(2014)0015),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2014 г., озаглавено „Енергийната ефективност и нейния принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2014)0520),

—  като взе предвид петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) — доклад на работна група І, озаглавен „Изменение на климата през 2013 г.: научно-физически основи“,

—  като взе предвид Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива(1),

—  като взе предвид Парижкото споразумение от декември 2015 г., сключено на 21-вата конференция на страните (COP 21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид третия енергиен пакет,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2016 г., озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

—  като вземе предвид Специалния доклад № 16/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Подобряване на сигурността на енергийните доставки чрез развитие на вътрешния енергиен пазар — необходими са допълнителни усилия“,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз(2),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по външни работи, комисията по международна търговия, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по транспорт и туризъм (A8-0278/2016),

А.  като има предвид, че газта може да играе важна роля в енергийната система на ЕС през следващите десетилетия, в промишленото производство, като източник на отопление в сградите и като подкрепа за енергията от възобновяеми източници, докато ЕС постига своите цели по отношение на емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници и осъществява прехода към нисковъглеродна икономика, в която ролята на газта постепенно ще намалява в полза на чистите енергии;

Б.  Като има предвид, че природният газ е изкопаемо гориво, което, ако не бъде управлявано правилно, може да изпуска значителни количества метан в рамките на своя жизнен цикъл (производство, транспорт, потребление); като има предвид, че потенциалът за глобално затопляне на метана е значително по-висок от този на CO2 за 20-годишен период от време, и следователно има значително въздействие върху изменението на климата;

В.  като има предвид, че Европейският съюз се ангажира да намали до 2050 г. емисиите на парникови газове с 80—95% под равнищата от 1990 г.;

Г.  като има предвид, че европейската зависимост от вноса на газ през следващите години се очаква да нарасне и в някои държави членки вече е достигнала 100% в случаите, когато няма или са налице ограничен брой алтернативни доставчици или маршрути на доставка;

Д.  като има предвид, че втечненият природен газ (LNG) представлява възможност за Европа както по отношение на повишаването на конкурентоспособността чрез упражняване на натиск за понижаване на цените на природния газ, така и по отношение на повишаването на сигурността на доставките; като има предвид, че природният газ е също гъвкав резервен вариант на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия;

Е.  като има предвид, че използването на природен газ при транспортиране (сгъстен природен газ (CNG) и втечнен природен газ (LNG)) ще създаде големи екологични ползи, както се предвижда в Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива;

Ж.  като има предвид, че ЕС следва активно да се стреми към разработването на своите вътрешни конвенционални ресурси на газ, като например откритите в Кипър;

З.  като има предвид, че в качеството си на втория най-голям вносител на втечнен природен газ (LNG) в света ЕС следва да играе по-активна роля на международната сцена на енергийната дипломация;

И.  като има предвид, че е важно да се насърчи цялостно предложение за използването на местните енергийни източници, като например находището на природен газ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, и да се подкрепи създаването на терминал за втечняване на природен газ в Кипър, чрез който да се експлоатират и находищата в съседни райони;

Й.  като има предвид, че ЕС все още не е в състояние да използва в пълна степен ползите от интегриран вътрешен енергиен пазар поради липса на достатъчно междусистемни връзки и съгласуваност, както и поради непълното прилагане на третия енергиен пакет;

К.  като има предвид, че рамковата стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата определя пет взаимно подкрепящи се и тясно взаимосвързани измерения, а именно: енергийна сигурност; напълно интегриран европейски енергиен пазар; енергийна ефективност; декарбонизация на икономиката; и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност; като има предвид, че стратегията следва също да насърчава достъпни цени на енергия за всички;

Увод

1.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение“; счита, че вътрешен енергиен пазар, който интегрира в пълна степен втечнения природен газ (LNG) и съхранението на газ, ще играе значима роля при постигането на крайната цел за устойчив енергиен съюз;

2.  Припомня, че стратегията на ЕС за втечнения природен газ (LNG) и съхранението на газ е елемент на енергийния съюз, който има за цел да даде конкретен израз на амбицията на ЕС за осъществяване на бърз преход към устойчива, сигурна и конкурентоспособна енергийна система, както и да прекрати зависимостта от външни доставчици на газ; подчертава, че една от целите на енергийния съюз е ЕС да стане световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници;

3.  Като има предвид, че съгласно Споразумението от Париж, постигнато на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21) е необходимо политиката на ЕС по отношение на газа да бъде адаптирана, за да съответства на поставената цел за задържане на световното повишаване на температурата до не повече от 1,5°C в сравнение с нивата преди началото на индустриализацията; като има предвид, че се очаква газта да продължава да играе роля в енергийната система на ЕС до 2050 г., когато в съответствие със Споразумението от Париж и Енергийната пътна карта на ЕС емисиите на парникови газове ще трябва да бъдат намалени с 80—90% под равнищата от 1990 г., особено в промишленото производство и като източник на отопление в сгради; като има предвид, че ролята на газта ще намалява и нейната употреба трябва да бъде прекратена в дългосрочен план, в хода на постигането от страна на ЕС на амбициозните цели, които си е набелязал, относно емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници и да осъществи прехода към устойчива икономика;

4.  Счита, че енергийна сигурност може да бъде постигната по най-ефикасния начин посредством по-добро съгласуване на националните политики в областта на енергетиката, създаването на истински енергиен съюз с единен енергиен пазар и обща политика в областта на енергетиката, както и посредством сътрудничество между държавите членки по този въпрос, в съответствие с принципите на солидарност и доверие; счита в тази връзка, че по-нататъшното интегриране на енергийната политика следва да бъде в полза на държавите членки, в съответствие с целите на ЕС и международните задължения, както и със заявените цели, и следва да не бъде в противоречие с интересите на държавите членки или на техните граждани; подкрепя усилията за изготвяне на обща позиция на ЕС в многостранните институции и рамки в областта на енергетиката;

5.  Счита, че всички граждани на ЕС трябва да имат достъп до сигурни и финансово достъпни доставки на енергия; подчертава във връзка с това текущото развитие на световните пазари на втечнен природен газ (LNG), където свръхпредлагането е довело до по-ниски цени, което предоставя възможност за намаляване на разходите за енергия на потребителите от ЕС посредством относително по-евтините доставки на газ; подчертава, че безопасната, достъпна и устойчива енергия представлява основната движеща сила на европейската икономика и е от съществено значение за конкурентоспособността на промишлеността; призовава ЕС и неговите държави членки да дават предимство в рамките на енергийната стратегия на ЕС на премахването на енергийната бедност и на засилването на енергийните доставки чрез обмена на най-добри практики на равнището на ЕС;

6.  Подчертава, че стратегията на ЕС за втечнения природен газ (LNG) трябва да бъде съгласувана с рамковата стратегия за устойчив енергиен съюз, така че да допринесе за увеличена сигурност на енергийните доставки, за декарбонизация, за дългосрочната устойчивост на икономиката и за осигуряването на достъпни и конкурентни цени на енергията;

7.  Изразява съгласие с оценката на Комисията, че държавите членки в региона на Балтийско море и в Централна и Югоизточна Европа, както и Ирландия, въпреки огромните усилия за развитие на инфраструктурата, реализирани от определени държави членки, са все още много силно зависими от един-единствен доставчик и са изложени на сътресения и прекъсвания на доставките;

8.  Признава, че наличието на втечнен природен газ (LNG), включително поддържаща инфраструктура от тръбопроводи, в тези държави членки би могло значително да подобри настоящото положение в сигурността на доставките не само във физическо, но и в икономическо отношение, като допринесе за по-конкурентни цени на енергията;

9.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават и стимулират по-ефективно и по-добро използване на съществуващата инфраструктура, включително на съоръженията за съхранение на газ;

10.  Обръща внимание на потенциала на технологията „електроенергия в газ“ за съхраняване на енергията от възобновяеми източници и използването на тази енергия като неутрално от гледна точка на въглерода гориво в транспорта, отоплението и производството на електроенергия;

11.  Подчертава необходимостта от постигане на по-голяма диверсификация и гъвкавост на газовата система на ЕС, като по този начин се способства за изпълнението на основната цел на енергийния съюз за сигурни, устойчиви и конкурентни доставки на газ; призовава Комисията да разработи стратегия, която има за цел да намали зависимостта на ЕС от природния газ в дългосрочен план, което отразява поетия от него ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове до 80—95% под равнищата от 1990 г. до 2050 г., и подчертава в тази връзка, че разглеждането на енергийната ефективност като „първи принцип“ и постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива ще намали значително зависимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива;

12.  Припомня, че Парламентът неколкократно е призовавал за обвързващи цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. за намаляване най-малко с 40% на вътрешните емисии на парникови газове, за най-малко 30% възобновяеми източници на енергия в енергийния микс и увеличаване на енергийната ефективност с 40%, което да бъде постигнато посредством индивидуални национални цели;

13.  Подчертава необходимостта, преди да се окаже подкрепа на нови терминали за регазификация, да се насърчи най-ефективното използване на съществуващите терминали за втечнен природен газ (LNG) от трансгранична перспектива, за да се избегнат технологични блокади или блокирани активи в инфраструктурата за изкопаеми горива и да се гарантира, че потребителите не трябва да поемат разходите за нови проекти; счита, че Комисията трябва внимателно да преразгледа своя анализ за търсенето на газ и оценките на рисковете и потребностите;

Завършване на липсващата инфраструктура

Инфраструктура за втечнен природен газ (LNG)

14.  Припомня, че ЕС като цяло е достатъчно добре снабден с терминали за регазификация, предназначени за втечнен природен газ (LNG), и признава, че поради слабото вътрешно търсене на газ през последните години и относително високата цена на втечнен природен газ (LNG) в световен план някои терминали на ЕС за регазификация, предназначени за втечнен природен газ (LNG), имат ниска степен на използване; подчертава, че всички държави членки, особено зависещите от един-единствен доставчик, следва да имат достъп до втечнен природен газ (LNG) пряко или непряко чрез други държави членки;

15.  Подчертава, че в повечето случаи следва да се даде приоритет на основани на пазара решения, както и на използването на съществуващата инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) на регионално равнище; отбелязва обаче, че решенията могат да бъдат различни в зависимост от националните особености и особеностите на пазара, като например равнището на взаимосвързаност, наличието на решения за съхраняване и структурата на пазара;

16.  Подчертава, че с цел избягване на блокирани активи е необходимо да се извърши внимателен анализ на алтернативите и вариантите за доставки на втечнен природен газ (LNG) от регионална гледна точка, както и от гледна точка на екологичната устойчивост, като се вземат предвид целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, както и принципът на географския баланс, преди да бъде взето решение за изграждане на нова инфраструктура, за да се подобри енергийната сигурност и да се гарантира най-ефективното използване на съществуващата инфраструктура;

17.  Подчертава значението на регионалното сътрудничество за изграждането на нови терминали за втечнен природен газ (LNG) и междусистемни връзки и подчертава, че държавите членки с излаз на море следва да си сътрудничат тясно с държави, които нямат излаз на море, за да се избегнат прекомерните инвестиции в ненужни и икономически неизгодни проекти; счита, че в този контекст по-оптималното използване на коридорите „Запад—Изток“ и „Север—Юг“ с подобрен капацитет за обратен поток ще увеличи вариантите за доставки на втечнен природен газ (LNG); счита, че съвместно биха могли да бъдат разработвани знания и информация по въпроси като съоръженията за съхраняване на енергия и тръжните процедури за втечнен природен газ (LNG) и междусистемни връзки; изразява твърдо убеждение, че стратегията на ЕС трябва да гарантира, че втечненият природен газ (LNG) е достъпен на регионално равнище в цяла Европа;

18.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии в подкрепа на съоръженията, които да могат да бъдат използвани в бъдеще за управление на преноса и съхранението на възобновяем природен газ.

19.  Подчертава, че стратегията следва също да включва използването на втечнен природен газ (LNG) като алтернатива на развитието на инфраструктура за разпределение и пренос на газ в областите, в които това понастоящем не е ефективно от гледна точка на разходите; отбелязва, че малките инсталации за втечнен природен газ (LNG) могат да осигурят оптималната инфраструктура за увеличаване на използването на природен газ в райони, в които инвестициите в газова инфраструктура не са рентабилни, включително за увеличаване на използването на газ за производство на топлоенергия, като по този начин се ограничават т.нар. ниски коминни емисии;

20.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изпълнят изцяло ключови проекти от общ интерес (ПОИ) и да предоставят висок приоритет главно на най-ефективните в икономическо и екологично отношение проекти, определени от трите регионални групи на високо равнище; подчертава, че изграждането на терминали за втечнен природен газ (LNG), които са нужни за търсенето на газ и съвместими с него, не е достатъчно, и че подкрепата за инфраструктура от тръбопроводи с подходящи тарифи е абсолютно необходима, за да бъдат реализирани ползи извън приемащите държави;

21.  Приветства факта, че важни проекти за втечнен природен газ (LNG) (например газовият коридор „Север—Юг“) се определят като проекти от общ интерес; призовава Комисията да включи изцяло балканските държави при планирането на по-нататъшната реконструкция на газопровода и трансевропейската енергийна мрежа, за да се гарантира ключова роля на енергийния сектор на ЕС в региона;

22.  Подкрепя предложението на Комисията в рамките на текущото преразглеждане на Регламента за гарантиране на сигурността на доставките да направи преглед на съществуващите освобождавания за обратните потоци на междусистемните връзки и подкрепя засилената роля на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) в този процес; отбелязва недостига на персонал и липсата на ресурси в ACER; подчертава необходимостта на ACER да се предоставят необходимите ресурси, по-специално достатъчен собствен персонал, за да се даде възможност на агенцията да изпълнява задачите, възложени ѝ от законодателството;

Инфраструктура за съхранение

23.  Припомня, че геологията е главен определящ фактор при разработването на нови газохранилища и отбелязва настоящия свръхкапацитет на европейските газохранилища; подчертава, че регионалното сътрудничество и подходящото равнище на газовите междусистемни връзки, както и премахването на вътрешни участъци със затруднения, биха могли да подобрят значително степента на използване на съществуващите газови хранилища; подчертава необходимостта да се гарантира прилагането на най-високите екологични стандарти при планирането, изграждането и използването на инфраструктурата за съхранение на втечнен природен газ (LNG);

24.  Припомня, че трансграничната достъпност на газохранилищата е един от ключовите инструменти за прилагане на принципа на енергийна солидарност в моменти на недостиг на газ и при извънредни ситуации;

25.  Подчертава, че по-широкото използване на капацитета за съхранение на Украйна ще бъде възможно единствено ако в Украйна бъде гарантирана подходяща и стабилна търговска и правна рамка, както и целостта на инфраструктурата за доставки, и при условие че е налице подходящото равнище на газови междусистемни връзки, така че енергията да може да тече свободно през границите без физически бариери; освен това подчертава, че с оглед на възстановяването в краткосрочен план на зависимия от газа промишлен сектор на Украйна ще трябва да се внася допълнително количество газ; счита, че ЕС следва да подкрепи Украйна в нейния преход от зависимост от руски природен газ към втечнен природен газ (LNG);

Свързване на втечнения природен газ (LNG) и съоръженията за съхранение с пазарите

26.  Подчертава значението на работата на регионалните групи на високо равнище, като например Групата на високо равнище за свързаност на газопреносната система в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP) и групата на Югозападна Европа; счита, че този вид регионално сътрудничество на доброволна основа е високоефективен, и приветства подпомагащата роля на Комисията в тези договорености; подчертава необходимостта от прагматично и своевременно изпълнение на одобрените планове за действие и настоятелно призовава за внимателно проследяване на прилагането;

27.  Подчертава значението на намирането на ефективни от гледна точка на разходите и екологично устойчиви варианти за енергийни доставки за повишаване на дългосрочната сигурност на доставките за Иберийския полуостров, Централна и Югоизточна Европа, балтийските държави и Ирландия, всички от които са недостатъчно свързани с и/или интегрирани с вътрешния енергиен пазар и заслужават пълната подкрепа на ЕС в името на принципа на солидарност; също така изтъква необходимостта от оказване на подкрепа на най-уязвимите държави, които си остават енергийни острови, като Кипър и Малта, с цел да се разнообразят техните източници и маршрути на доставки; в този контекст подчертава, че втечненият природен газ (LNG) и съхранението на природен газ трябва да допринасят за прекратяването на всякакъв вид енергийна изолация, която засяга държавите членки и регионите в ЕС;

28.  Призовава за добив на газ в регионите на Средиземноморието, Черно море и в Каспийския регион, както и за свързване на държавите без излаз на море в Централна и Югоизточна Европа с тези нови мощности с цел диверсифициране на източниците на доставки в тези региони; отбелязва, че това ще даде възможност за конкуренция между различните източници на газ и ще замени вноса на обеми природен газ по договори, индексирани към цената на нефта, като по този начин ще постави държавите членки в по-силна позиция при водене на преговори; подчертава, че енергийните потребности на ЕС не могат да бъдат задоволени от един-единствен източник на енергия и че разнообразието на местните и чуждестранните пазари е от съществено значение; следователно счита, че развитието на вътрешните конвенционални газови ресурси, които бяха открити в Кипър, следва да бъде активно продължено;

29.  Подкрепя амбицията на Комисията да предоставя повече информация и помощ на организаторите на проекти относно различни възможности за финансиране на проектите, като например Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), Механизма за свързване на Европа (МСЕ), европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), както и относно различни технически решения;

30.  Отбелязва, че намирането на ефективни по отношение на разходите и устойчиви от екологична гледна точка решения следва да бъде основен принцип при постигането на оптимални резултати на равнище ЕС и на регионално равнище, и призовава Комисията, държавите членки и националните регулаторни органи да разпределят ограничените налични ресурси за развитието на инфраструктура от критично значение с цел привличане на частни инвестиции за инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) и междусистемни връзки;

31.  Изразява загриженост във връзка с факта, че вносът на газ от Русия е със 7% по-висок през 2015 г., отколкото през 2014 г., и относно факта, че през 2015 г. 41% от вноса на природен газ от държави извън ЕС е бил от Русия; подчертава, че втечненият природен газ и съхранението на газ играят жизненоважна роля за увеличаването на ефективността и за разгръщането на енергията от възобновяеми източници, но и за намаляването на зависимостта от руския газ;

32.  Изразява загриженост относно предложеното удвояване на капацитета на газопровода „Северен поток“, както и въздействието, което това би оказало върху енергийната сигурност, диверсификацията на източниците на доставки и принципа на солидарност между държавите членки; изтъква геополитическите последствия на проекта и основните принципи на напълно интегриран, сигурен, конкурентоспособен и устойчив енергиен съюз, като подчертава, че като такъв той не следва да се възползва от финансовата подкрепа на ЕС или от дерогации от правото на ЕС; подчертава, че удвояването на капацитета на газопровода „Северен поток“ ще предостави на едно дружество господстващо положение на европейския пазар на газ, което следва да се избегне;

33.  Счита, че ако, противно на европейските интереси, „Северен поток 2“ бъде изграден, това ще наложи на вяска цена провеждането на задълбочена оценка на достъпността на терминалите за втечнен природен газ (LNG) и подробна информация относно етапа на развитие на коридора „Север—Юг“;

Завършване на вътрешния пазар на газ: търговски, правни и регулаторни аспекти

Превръщането на ЕС в привлекателен пазар за втечнен природен газ (LNG)

34.  Настоятелно призовава държавите членки да приложат изцяло третия енергиен пакет и мрежовите кодекси за газ;

35.  Подчертава важната роля на добре свързаните центрове за втечнен газ на пазарите на газ, които ще гарантират единен интегриран пазар, позволяващ свободно преминаване на газа през границите в зависимост от пазарните ценови сигнали;

36.  Подчертава, че значителните запаси от газ в държавите от Северна Африка и новооткритите залежи в Източното Средиземноморие предоставят на региона възможност да се превърне в оживен център за пренос на газ към Европа; вярва, че новият капацитет за втечнен природен газ, който се разработва в Средиземноморието, може да постави основата на инфраструктурен център;

37.  Подчертава, че завършването на вътрешния пазар на газ и премахването на регулаторните пречки силно ще подобри ликвидността на пазарите на газ; настоятелно призовава заинтересованите страни да финализират мрежовия кодекс относно правилата за хармонизирани структури на тарифите за пренос на газ във възможно най-кратък срок;

38.  Припомня трайната необходимост от активно сътрудничество между правителства, национални регулаторни органи и основни заинтересовани страни във връзка с трансграничните инвестиции, като се има предвид, че европейската перспектива трябва винаги да присъства наред с националните интереси;

Съхранение на газ на вътрешния пазар

39.  Подчертава необходимостта от разработване на хармонизирани тарифни структури в ЕС и от повишаване на прозрачността при определянето на тарифите, за да се постигне по-висока степен на използване на съществуващите съоръжения за съхранение на газ; счита, че мрежовият кодекс относно правила за хармонизирани структури на тарифите за пренос на газ следва да вземе предвид необходимостта от хармонизация;

40.  Подкрепя предложението на Комисията да се направи възможно използването на биометан и други възобновяеми газове, които отговарят на съответните стандарти за качество на ЕС по отношение на преноса на газ, разпределението и съхранението; препоръчва в тази връзка разглеждането на техническите параметри, качеството на природния газ, ефективността на разходите, икономиите от мащаба и възможните местни или регионални мрежови решения;

41.  Настоятелно призовава държавите членки да приложат изцяло третия енергиен пакет, по-специално по отношение на разпоредбите за предоставяне на достъп на биометан до мрежата и до съоръженията за съхранение; в това отношение подчертава Директива 2009/73/ЕО, съгласно която държавите членки следва да гарантират, че като се вземат под внимание необходимите изисквания за качеството, биогаз и газ от биомаса или други видове газ получават недискриминационен достъп до газовата система, при условие че този достъп е постоянно съвместим със съответните технически правила и стандарти за безопасност;

42.  Насърчава операторите на съоръженията за втечнен природен газ (LNG) и съхранение в сътрудничество с националните регулаторни органи да разработят нови гъвкави продукти и услуги, съответстващи на действащото законодателство на ЕС, така че регазификацията и съхраняването на LNG да станат по-привлекателни и да се увеличи максимално използването на съществуващите съоръжения за LNG и съхранение;

Оптимизиране на ролята на съхранението за сигурността на доставките на газ

43.  Подчертава ролята на преките услуги с висока степен на гъвкавост, които предлага съхранението на газ в някои държави членки, и посочва различната роля, която съхранението може да играе по време на прекъсване на доставките в сравнение с втечнения природен газ (LNG), при който логистиката във веригата на доставки може да не гарантира същата степен на реактивност;

44.  Подчертава значението на премахването на регулаторните бариери за развитието на регионални концепции за съхранение; счита, че определени съоръжения за съхранение биха могли да предложат специално приспособени международни услуги, т.е. услуги по съхранение, обвързани с трансграничното транспортиране; предлага регионалните групи на високо равнище да си сътрудничат по-задълбочено с цел намиране на новаторски решения за това как да използват ефективно стратегически ценни активи на регионално и европейско равнище;

ЕС като участник на международните пазари за втечнен природен газ (LNG)

45.  Отбелязва зараждащата се световна тенденция за увеличаване на капацитета за втечняване и неговото потенциално въздействие върху европейските пазари на газ;

46.  Счита, че след като се утвърди като важен пазар, ЕС може да допринесе за разработването на правила за търговията с газ с оглед подобряване на гъвкавостта и сближаване на световните пазари на газ;

47.  Подкрепя Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки в тяхното активно участие в дипломацията в областта на енергетиката с цел насърчаване на основан на правила, прозрачен и добре функциониращ глобален пазар на газ;

48.  Подчертава значението на намаляването или премахването на зависимостта на ЕС от вноса на нефт и газ от авторитарни режими, които нарушават правата на човека, за да се отстояват основополагащите ценности на ЕС и да се гарантира ефективността на външната дейност на ЕС;

49.  Призовава за по-голяма степен на сближаване и повече полезни взаимодействия между институциите и по-специално за по-добро интегриране на приоритетите на външната енергийна сигурност в политиките, които следва заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), както и за по-добро съгласуване между ЗП/ВП и съответните членове на Комисията; призовава ЗП/ВП, заедно с държавите членки, да укрепи съществуващите и да установи нови средства за сътрудничество в областта на енергетиката с настоящите и потенциалните доставчици, както и с транзитните държави и други ключови участници; призовава в тази връзка ЗП/ВП редовно да информира Парламента относно изпълнението на плана за действие за дипломация на ЕС в областта на енергетиката;

50.  Подчертава необходимостта от премахване на пречките пред световната свободна търговия на втечнен природен газ (LNG), чието производство трябва да е устойчиво; в тази връзка настоятелно призовава отговорните за създаването на политики лица в САЩ да повишат инвестиционната сигурност чрез въвеждането на ясни критерии и срокове в процеса на даване на разрешение за износ на газ към държави, които не са част от споразумение за свободна търговия;

51.  Подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно екологичните, климатичните и социалните последици от вноса на втечнен природен газ (LNG) на световните форуми за свободна търговия; подчертава по-специално необходимостта да се гарантира, че емисиите изпуснат метан са сведени до минимум;

52.  Подчертава, че използването на втечнен природен газ (LNG) може също да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове от морския и автомобилния транспорт, при условие че се предприемат всички мерки за свеждане до минимум на емисиите на метан през жизнения цикъл на горивото, включително етапите на производство, разпространение и изгаряне; ето защо призовава за предприемане на подходящи мерки за свеждане до минимум на емисиите на метан в цялостната верига на втечнен природен газ (LNG) чрез използването на най-добрите налични технологии, както и за осигуряване на подходящо финансиране за научноизследователската и развойната дейност за тази цел;

53.  Подчертава, че търговията играе ключова роля за енергийната сигурност и че стабилните партньорства в областта на енергетиката, подкрепени чрез включването в търговските споразумения на ЕС на глави относно енергетиката, са средства от основно значение; счита, че е изключително важно търговската политика на ЕС да засили енергийната диверсификация на ЕС и на държавите членки и да намали зависимостта им от внос на енергия от прекалено малко на брой доставчици; подчертава, че ЕС следва да проучи нови партньорства, да извърши преглед на съществуващите такива и да води конкретни енергийни преговори с други партньори в региони като например — но не само — Централна Азия, Северна Африка и Северна и Южна Америка; като има предвид, че ЕС следва да играе по-активна роля на международната сцена на дипломацията в областта на енергетиката; призовава за по-голяма степен на съгласуваност между търговската и енергийната политика на ЕС; подчертава необходимостта от увеличаване на прозрачността в международните преговори за втечнен природен газ; счита, че настоящите и бъдещите преговори с партньори като САЩ и Австралия следва да включват силен енергиен компонент; подчертава, че ЕС следва да работи в тясно сътрудничество с международни партньори за постигане на конкурентен и прозрачен световен пазар на втечнен природен газ;

54.  Припомня, че за да отговорят на настоящите предизвикателства и за да изпълнят целите в областта на енергетиката и изменението на климата в условията на световни ограничения в тези области на политиката, ЕС и неговите държави членки трябва, въз основа на действащите нормативни уредби и многостранни споразумения, да предприемат и общи действия на международната сцена, като повдигнат въпросите относно енергийната сигурност и устойчивостта в рамките на международни търговски форуми, включително със страни партньори, които са зависими от внос на газ; подчертава, че в същото време ЕС следва да подкрепя и да насърчава енергийната ефективност;

55.  Счита, че — преди всичко предвид нарастващото световно търсене на енергия — е особено важно търговската политика на ЕС да създава значителни възможности в областта на чистите, сигурни и енергийно ефективни технологии за частните и публичните дружества на държавите членки; призовава за значително намаляване на митата за чисти технологии в рамките на инициативата за екологични стоки, а също и в рамките на споразуменията на ЕС за свободна търговия, които трябва да премахнат нетарифните пречки пред търговията с енергийни източници;

56.  Подчертава значението за енергийната сигурност на ЕС на главата „Енергетика и суровини“ на споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ); приветства дейността на Комисията, насочена към премахване на ограниченията за износ на природен газ от САЩ към ЕС;

57.  Счита, че добавянето през 2016 г. към пазара на втечнен природен газ на 12,2 милиарда кубични метра годишно благодарение на доставките от терминала на компанията Sabine Pass на източното крайбрежие на Съединените щати, заедно с евентуално още едно 74 милиарда кубични метра от различни проекти на САЩ преди 2020 г., представлява значителна възможност за Европа да засили търговските си отношения със САЩ в областта на енергетиката; вярва, че приключването на работата по „Енергетика и суровини“ на споразумението за ТПТИ ще увеличи значително възможностите на ЕС по отношение на доставките на газ;

58.  Счита, че за европейските дружества не следва да съществуват ограничения по отношение на извършването на дейност на енергийните пазари на трети държави при същите условия като местните дружества; изтъква, че предприятията на трети държави, извършващи дейност на европейските енергийни пазари трябва да спазват законодателството на ЕС; изтъква, че тези субекти трябва да имат прозрачна структура, която да позволява проследяването на техните акционери.

59.  Подчертава необходимостта от гарантиране на най-висока степен на опазване на околната среда при планирането, изграждането и използването на втечнен природен газ (LNG), както и при експлоатацията на местни резерви и източници, а така също и от спазване на международните трудови стандарти относно здравословните и безопасни условия на труд; подчертава необходимостта от повишаване на информираността относно екологичните, климатичните и социалните последствия, свързани с внесения втечнен природен газ (LNG); подчертава необходимостта да бъдат включени местните общности и да се разчитан а реалистични оценки относно потреблението и — в случай на строителство — планирането на новите инфраструктури; подчертава потенциала, който предлага преходът към втечнен природен газ (LNG) за прекратяване на зависимостта на морския транспорт от въглища; призовава ЕС да осигури финансова подкрепа за европейски проекти за тази цел;

60.  Посочва, че с оглед на перспективите за нарастване на доставките на втечнен природен газ (LNG) през следващите години посочената стратегия може да бъде допълнена от оценка на потребностите по отношение на товарните плавателни съдове за втечнен природен газ (LNG) и от мерки, с които да се позволи на корабостроителната промишленост в ЕС да използва тази възможност, с което ще се допринесе за постигането на целта да се увеличи делът на сектора от БВП на 20% през 2020 г.; призовава за стандарти за безопасност, така че да може да се извършва мониторинг върху транспорта на втечнен природен газ (LNG) и, ако е необходимо, те да се направят по-стриктни във връзка с мерките за предотвратяване на тероризма;

Устойчивост и употребата на втечнен природен газ (LNG) като алтернативно гориво в транспорта и в производството на топлинна и електрическа енергия

61.  Признава потенциала на втечнения природен газ (LNG) като алтернативно гориво, както в автомобилния, така и в морския транспорт; подчертава, че по-широкото използване на втечнен природен газ (LNG) в товарния транспорт би могло да допринесе за намаляването на емисиите на CO2, SOx и NOx в световен мащаб, по-специално чрез увеличаването на използването на двигатели с втечнен природен газ (LNG) в морския транспорт;

62.  Подчертава факта, че инфраструктурната мрежа за зареждане е предпоставка за съществено разгръщане на втечнения природен газ (LNG) като алтернативно гориво в транспортния сектор; в тази връзка призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълното прилагане на Директива 2014/94/ЕС за алтернативните горива, включително по отношение на изграждането на станции за зареждане с втечнен природен газ (LNG) по протежение на коридорите на трансевропейската транспортна мрежа и в морските и речните пристанища, като по този начин се заменят по-замърсяващите конвенционални горива; в тази връзка подчертава обаче, че втечненият природен газ (LNG) не следва да заема мястото на възобновяемите енергийни източници, за да се гарантира последователност с целите за устойчивост;

63.  Призовава за разработването на морските пътища, по-специално през Азорския архипелаг, който, предвид географското си местоположение, може да служи като основен пункт за зареждане по трансатлантическите маршрути за втечнен природен газ (LNG); призовава Европейската комисия да предостави на разположение финансови средства в подкрепа на европейски проекти в тази област;

64.  Призовава Комисията да създаде съвместно с държавите членки и техните региони общ проект „Сини коридори за втечнен природен газ (LNG) за островите“ за морския сектор, включително за пристанищата от широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа, с цел създаване на необходимата инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) и свързване на тази мрежа към основната трансевропейска транспортна мрежа;

65.  Призовава също така държавите членки да осигурят изпълнението на Директива 2014/94/ЕС по отношение на създаването на станции за зареждане с втечнен природен газ (LNG), за да гарантират, че моторните превозни средства, задвижвани с такова гориво, могат да се движат в градските/крайградските агломерации и други гъсто населени райони, и поне по протежение на съществуващата основна трансевропейска транспортна мрежа , като по този начин се осигури възможността тези превозни средства да се движат в целия Съюз;

66.  Подчертава необходимостта от установяване на общи технически спецификации за станции за зареждане с втечнен природен газ (LNG) за плаващи по море кораби, за плавателни съдове по вътрешните водни пътища и за моторни превозни средства съгласно предвиденото в Директива 2014/94/EС; призовава за въвеждане на стриктно хармонизирани правила за безопасност и на обучение за съхранение, зареждане и бордово ползване на втечнен природен газ (LNG) в целия Съюз, като се допуска също така възможността за едновременно зареждане и извършване на товаро-разтоварни операции; подчертава, че тази дейност следва да бъде извършена в тясно сътрудничество с Международната морска организация (ММО) и Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ);

67.  Подчертава необходимостта от осигуряване на подходящо финансиране на научноизследователската и развойната дейност за разработването на усъвършенствани технологии за плавателни съдове по вътрешните водни пътища, плаващи по море кораби и моторни превозни средства с цел да се премине бързо към флот с по-ниски въглеродни емисии, както и за развитието на безпилотните системи за инсталиране на точки за зареждане с втечнен природен газ (LNG); призовава също така Комисията и държавите членки да създадат стимули за разработване на кораби и на превозни средства, задвижвани с втечнен природен газ (LNG), или за преобразуване на такива, използващи конвенционално гориво, така че да могат да използват втечнен природен газ (LNG);

68.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули за транспортирането на втечнен природен газ (LNG) с железопътен транспорт, тъй като това, от една страна, ще намали автомобилния транспорт, а от друга страна, допринася за екологосъобразното и безопасно транспортиране на гориво, което е с ниско съдържание на замърсители;

69.  Призовава Комисията, след консултация със заинтересованите страни да прецени дали наред с Регламент (ЕО) № 443/2009 за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили не би могла да създаде еквивалент на CO2 за емисиите на въглеводороди, не на последно място с оглед на информирането на потребителите;

70.  Отбелязва, че използването на дребномащабна технология за втечнен природен газ (LNG) в определени области, като например пренасяне на далечно разстояние или промишлени приложения за висока производителност, би могло не само да допринесе за целите на политиката в областта на климата, но също така да доведе до значително търговско предимство;

71.  Отбелязва, че втечненият природен газ (LNG), и по-специално сгъстеният природен газ , представлява също така трайно решение за обществения транспорт, което вече е на разположение и може да спомогне за намаляване на замърсяването на въздуха и на шумовото замърсяване, като по този начин подобри условията на живот, по-специално в градските агломерации;

72.  Отбелязва, че макар втечненият природен газ (LNG) и сгъстеният природен газ да могат да представят надеждни преходни решения за намаляване на въздействието на транспорта върху околната среда, техните дългосрочни ползи ще бъдат реализирани само ако се насърчава едновременно плавният преход към използването на втечнен биогаз (LBG) и други форми на възобновяема енергия, като се гарантира оперативната съвместимост на системите за втечнен природен газ и за втечнен биогаз; подчертава, че стратегията на ЕС за втечнен природен газ (LNG) трябва да бъде част от по-широкообхватните европейски цели и приоритети в областта на климата и енергетиката и да съответства на споразумението, постигнато на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), като поставя акцент върху намаляването на търсенето, повишаването на енергийната ефективност и прекратяването на използването на изкопаеми горива;

73.  Подчертава, че наличието на ефикасна инфраструктурна мрежа за зареждане е предпоставка за съществено разгръщане на втечнен природен газ (LNG) като алтернативно гориво в транспортния сектор; призовава Комисията и държавите членки да въведат стимули за изграждането на такава инфраструктура, за да се отстранят съществуващите пропуски по отношение на снабдяването и да се създаде цялостна мрежа за доставка;

74.  Подчертава значението на инфраструктура за втечнения природен газ (LNG) на морските и речните пристанища за насърчаването на мултимодалността, тъй като подобна инфраструктура може да се да се използва от кораби, плаващи по море, плавателни съдове по вътрешните водни пътища и тежкотоварни превозни средства, които осигуряват по-нататъшния транспорт по суша; настоятелно призовава националните и регионалните оператори да работят в тясно сътрудничество с цел засилване на многофункционалността и възможностите за експлоатация на тази инфраструктура;

75.  Счита, че насърчаването на използването на природен газ като алтернативно гориво в транспорта е важно предизвикателство от световен мащаб и призовава за поемане на ангажимент за постигане на намаляване на емисиите чрез Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и Международната морска организация (ММО);

o
o   o

76.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на секретариата на Енергийната общност, както и на договарящите се страни от Енергийната общност.

(1)ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0444.


Как да се стандартизира контролът върху риболова в Европа?
PDF 583kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г.: Как да се стандартизира контролът върху риболова в Европа? (2015/2093(INI))
P8_TA(2016)0407A8-0234/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, който предвижда необходимостта от ангажимент за „устойчиво развитие на Европа“, включително разпоредбата за „високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“, и като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално член 11, член 43 и член 191 от него,

—  като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството („регламента относно контрола“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството, и по-специално член 15 и член 36 от него,

—  като взе предвид Регламент (EО) № 768/2005 за създаване на Агенция на Общността за контрол на рибарството,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1010/2009 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/812 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задължението за разтоварване на сушата, и по-специално член 7 и член 9 от него,

—  като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството,

—  като взе предвид своята позиция от 5 февруари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството(1),

—  като взе предвид своята позиция от 6 юли 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент на Съвета (ЕО) № 768/2005 за установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно проследяемостта на продуктите от риболов и аквакултури в ресторанти и при търговия на дребно(3),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0234/2016),

А.  като има предвид, че приложното поле на Регламент (ЕО) № 1224/2009 за създаване на система за контрол на Общността е Европейският съюз;

Б.  като има предвид, че формите на инспекция в различния модел за доклади от инспекции в Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 не са хармонизирани помежду си, като се използват различни наименования за едни и същи теми и така се създават оперативни трудности при обмена на информация между органите;

В.  като има предвид, че последните протоколи за обмен на информация, които са от основно значение за въвеждането на електронни дневници, бяха приключени през юли 2010 г., и като има предвид, че електронните корабни дневници са задължителни от януари 2010 г.;

Г.  като има предвид, че е налице реална несправедливост или такава се усеща от рибарите по отношение на редовността, честотата, продължителността, сериозността, изчерпателността, ефективността и методите за контрол върху риболова в Европа, както и като има предвид необходимостта от предоставяне на равно и недискриминационно третиране;

Д.  като има предвид, че усилията за контрол върху риболова следва задължително да разчитат на пълното и активното участие на сектора на рибарството;

Е.  като има предвид, че употребата на точкова система ощетява риболовните кораби, а не корабособствениците, рибарите или другите хора по цялата производствена верига;

Ж.  като има предвид, че секторът на рибарството е основна заинтересована страна в устойчивото управление на моретата и океаните;

З.  като има предвид, че независимо от евентуални регионални разновидности съществуват значителни разлики в прилагането на европейските регламенти в държавите членки, особено на тези, произтичащи от регламента относно контрола, и като има предвид, че всяка държава членка има своя отличителна правна система и различни административни и съдебни структури, които неизбежно се отразяват в системите за административни и/или наказателни санкции за неспазване на правилата на ОПОР и във факта, че тези системи водят до несъответствия и несправедливост в отделните държави членки;

И.  като има предвид, че са установени рискове, тъй като националните органи за инспекция невинаги имат достъп до съответната информация с цел ефективна инспекция на чуждестранни кораби, и като има предвид, че различните подходи към проверките и санкциите създават проблеми за държавите членки при проследяване на открити нарушения съвместно с държавите на флага;

Й.  като има предвид, че е необходим по-строг контрол върху продуктите, които влизат в ЕС от незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, както и че е необходимо да се гарантира еднакво ниво на контрол на такъв риболов във всички държави членки;

К.  като има предвид, че прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 и съответните санкции са отговорност на държавите членки;

Л.  като има предвид, че някои държави членки не разполагат със структури от специализирани инспектори по риболова;

М.  като има предвид, че Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), която беше създадена с цел насърчаване на висок общ стандарт за контрол в рамките на общата политика в областта на рибарството, играе ефективна роля в еднаквото прилагане на системата за контрол въпреки ограничените ресурси, с които разполага;

Н.  като има предвид, че Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) може да допринесе за подобряване и модернизиране на контрола върху риболова, по-специално чрез своите бюджетни редове 11 06 62 02 (контрол и прилагане на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и интегрирана морска политика (ИМП)) и 11 06 64 (EFCA);

О.  като има предвид, че се прилага забраната за изхвърляне на улов и че на практика тя е несправедливо строга за риболовните оператори, тъй като въпреки че операторите използват механизми и инструменти, които са разрешени съгласно правото на ЕС, както и използват всички възможни средства за избягване на прилов, те може да бъдат наказани само поради факта, че този улов надвишава максималното количество, позволено съгласно правото на ЕС и на държавите членки;

П.  като има предвид, че техниките и оборудването, използвани за риболов, са се променили и са се развили, и че системите и техниките, използвани за наблюдение, също трябва да бъдат актуализирани, за да бъдат ефективни; припомня, че ЕФМДР може да се използва за тази цел;

Р.  като има предвид, че задължението за разтоварване е ключов въпрос по отношение на контрола, на който законодателят и органите, отговорни за контрола, следва да обърнат особено внимание;

С.  като има предвид, че евтините технологии за дистанционно локализиране, например системата за автоматична идентификация (AIS), дават възможност за доброволен контрол, улесняват наблюдението и повишават безопасността на рибарите;

Т.  като има предвид, че незаконният, недеклариран и нерегулиран риболов, както и търговията с получения улов, представляват престъпна дейност в глобален мащаб;

У.  като има предвид, че рибните търгове играят жизненоважна роля в промишлеността за производство на морски храни и имат централна роля при контролирането на разтоварената риба;

Ф.  като има предвид, че държавите членки имат различни правни системи и че събраните доказателства трябва да са допустими и годни да бъдат използвани в тези различни системи, които са специфични за всяка държава членка, извършваща наказателно преследване;

Х.  като има предвид, че най-добрите съюзници за прилагането на регламента относно контрола са добре обучени и поощрявани рибари, които разбират ползите от тези проверки и активно се съобразяват с тях;

I.Пречките пред хармонизацията

1.  Подчертава важността да се осигури ефективен контрол на риболовните дейности с цел гарантиране на устойчивата експлоатация на живите морски ресурси и поддържане на еднакви условия на конкуренция между флотовете на ЕС; призовава държавите членки да гарантират ефективното прилагане на регламента относно контрола;

2.  Подчертава, че амбициозната борба на ЕС срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН) в целия свят трябва да бъде съчетана с ефективно прилагане на регламента относно контрола в нашите собствени води;

3.  Подчертава различията в обхвата на проверките и различните места на осъществяване на инспекциите, както и произтичащия от това дискриминационен характер на контрола върху риболова, като някои държави членки организират цялостен контрол, а други контролират само части от веригата и изключват аспекти, свързани например с транспортирането на улова или кетъринг услугите;

4.  Признава значителното подобрение в режима за контрол в резултат на настоящия регламент относно контрола в комбинация с регламента за ННН риболов по отношение на консолидацията на многобройни преди това отделни регламенти, въвеждането на възможността за използване на нови технологии, предварителните стъпки към хармонизиране на санкциите, както и по отношение на разясняването на ролите на Комисията и на държавите членки, подобряването на проследимостта и напредъка в други области;

5.  Припомня, че приемането на регламентите от страна на рибарите се влияе от това дали ефектите от прилагането им се считат за справедливи, дали наложените регламенти се възприемат като значими и дали е налице съвместимост между регламента и обичайните риболовни модели и практики;

6.  Счита за необходимо да се пояснят, класифицират и установят стандарти за риболова в различните морски зони;

7.  Отбелязва различията в организацията на контрола — при някои държави членки той се споделя между различните администрации, докато при други се извършва от един административен орган — както и на инструментите, механизмите и човешките, логистичните и финансовите ресурси за провеждане на такива проверки; отбелязва също, че тези обстоятелства затрудняват гарантирането на прозрачността в управлението и на достъпа до информация;

8.  Посочва, че ефективността на проверките варира също поради огромното разнообразие на риболовните зони в рамките на ЕС — от тесни, затворени зони, чиито рибни ресурси са споделени най-вече със съседните държави членки, до много отдалечени зони; поддържа становището, че специфичните особености на най-отдалечените региони (НОР), чиито обширни и изцяло океански изключителни икономически зони (ИИЗ), в съчетание с вида използвани рибни запаси (предимно океански видове и далекомигриращи видове пелагични риби) и липсата на алтернативни ресурси, дават ясно основание за по-строги мерки за контрол в тези региони, които зависят в голяма степен от рибарството и са много уязвими по отношение на големите вреди, причинени от флотове, за които е известно, че нарушават правилата на ОПОР;

9.  Настоятелно призовава държавите членки изцяло и правилно да прилагат регламента относно контрола с цел да се получи ясна представа за това кои части е необходимо да бъдат подобрени в предстоящото преразглеждане и по този начин да се осигури и занапред функционалността и лесната приложимост на регламента относно контрола;

10.  Отбелязва разлика в подхода при проверки въз основа на оценка на риска и проверки на случаен принцип на риболовните дейности и каналите за предлагане на пазара на улова;

11.  Отбелязва, че сегашната сложност на техническите мерки и големият брой разпоредби, вероятно дори противоречиви, включително множеството дерогации и изключения и разпоредби, разпространени в редица различни правни текстове, затруднява не само тяхното разбиране, но и проверяването и прилагането им;

12.  Припомня, че повечето проверки на случаен принцип се извършват в момента на разтоварването, докато инспекциите в морето сочат по-висок явен дял на нарушенията спрямо тези на сушата, тъй като се основават на оценка на риска;

13.  Припомня, че тъй като задължението за разтоварване на сушата представлява съществена промяна, регламентът „омнибус“ ((ЕС) 2015/812) предвижда период на адаптация от две години, преди нарушенията на задължението за разтоварване на сушата да се считат за тежки нарушения; призовава за удължаването на този срок, ако това е необходимо;

14.  Отбелязва, че държавите членки, а понякога и регионите транспонират правилата в националното и регионалното право по различни начини поради големия брой факултативни разпоредби в Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета; подчертава трудностите при прилагането на практика на някои от неговите разпоредби, които се дължат или на непригодността на регламентите към действителността, например поради определящите характеристики на сектора на рибарството (флот, риболовни съоръжения, риболовни зони и целеви видове), които се различават значително в зависимост от морски басейн, държава членка и рибно стопанство, или се дължат на противоречия, които могат да доведат до различни тълкувания от страна на инспекторите;

15.  Отбелязва, че процентът на нарушения варира според отделните държави, както и че за едно и също нарушение санкцията може да бъде от административен или наказателен характер; изтъква, че точковата система за разрешаването на риболов, при която се отнемат точки за неспазване, е от значение като европейски инструмент, способен да предостави рамка за санкции за тежки нарушения, но без необходимото уеднаквяване утежнява и без това несправедливото положение, от което произтича неравенство между операторите в държавите членки; отправя искане тези разлики в санкциите да бъдат избегнати; отправя искане тези разлики в санкциите да бъдат избегнати;

16.  Отбелязва, че липсата на доверие и прозрачност между държавите членки е една от основните причини за липсата на споделяне на данни по отношение на регулирането; насърчава преодоляването на това положение с цел гарантиране и доказване на еднакви условия на конкуренция за всички рибари;

17.  Припомня, че EFCA осигурява прилагането на общи стандарти за контрол, инспекции и надзор и улеснява оперативното сътрудничество между държавите членки чрез съвместни планове за разполагане; отново подчертава важността на укрепването на мандата на EFCA с цел изготвяне на съвместни операции за контрол върху риболова, които да позволяват ефективно координирани действия на много от местните, регионалните и националните органи, както и на агенциите на ЕС, изпълняващи функции на брегова охрана на равнище ЕС; призовава EFCA да отдели повече ресурси за изпълнението на тази задача;

18.  Счита, че прилагането от страна на EFCA на „учебна програма“ за обучението на инспектори по риболова е от основно значение за стандартизиране на обучението и процедурите за контрол, както и призовава за употребата на такава програма от страна на всички държави членки; отбелязва, че държавите членки не разполагат — освен ако не е на доброволен принцип – с един еталон за обученията, т.е. съдържанието на дипломите, набирането на персонал и целите са различни;

19.  Отбелязва, че рибарите са обучени и информирани по различен начин в отделните държави членки и че няма инструмент за опростяване или предоставяне на по-лесен достъп до целите и съдържанието на регламента относно контрола; счита, че това положение води до липса на осведоменост, което е основна пречка за желаното еднакво прилагане на това законодателство; силно насърчава прилагането на тези механизми възможно най-скоро;

20.  Отбелязва, че макар и с годините потребителите да са станали по-запознати с произхода и идентификацията на своите покупки благодарение на широка кампания за повишаване на осведомеността от страна на Комисията, същите тези потребители не могат да получат подходяща информация относно рибните продукти, които се предлагат в ресторанти, тъй като не съществуват задължителни изисквания за това последно звено в търговската верига;

21.  Подчертава, че използването на нови технологии за наблюдение, за предаване на информация в реално време и за комуникация е от основно значение за подобряване на морското наблюдение; изисква използваните от държавите членки инструменти да станат технически съвместими, както и да бъде ограничено частичното споделяне на свързаните с контрола бази данни и произтичащите от това несъответствие и загуба на ефективност;

22.  Посочва, че не е била извършена оценка на истинската неприложимост на някои правила, произтичаща от различните технологични равнища на корабите, логистиката на сушата и организацията на сектора в различни пристанища;

23.  Подчертава ролята на ЕФМДР, по-специално чрез неговия бюджет за контрол на целите на ОПОР, който възлиза на 580 милиона евро за периода 2014 – 2020 г.;

24.  Подчертава необходимостта да се гарантира, че единният пазар е еднороден и че са спазени по равностоен начин изискванията за контрол в държавите членки, с еднакво ниво на качеството при вътрешния и външния контрол в рамките на държавите членки и без разлика въз основа на границата, на която продуктите влизат в ЕС;

II.Предложения за справяне с проблема

25.  Застъпва се за опростяване и усъвършенстване на законодателството на Съюза, както и за намаляване на административната тежест с оглед постигане на „по-добро законотворчество“, по-специално чрез ограничено и целенасочено преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета, насрочено за и очаквано най-късно през 2017 г., при което да се запазят ефективните правила, годни за предотвратяване, откриване и санкциониране на нарушения на ОПОР, и да се постави акцент предимно върху по-добро прилагане на нормите в отделните държави членки, като стремежът бъде по-специално да се постигне по-голямо хармонизиране, при условие че опростяването се основава на съществуващата стабилна рамка за контрол и не води до отслабване на най-високите стандарти на защита на труда, околната среда, профсъюзите или обществото;

26.  Счита, че за регионализацията, предвидена в рамките на новата ОПОР, е необходима стабилна и хармонизирана система за контрол; категорично се противопоставя на отслабване на регламента относно контрола и счита, че държавите членки могат вече да използват гъвкавостта, която предвижда съществуващата рамка;

27.  Призовава европейските институции в хода на настоящото преразглеждане да работят съвместно със сектора на рибарството, по-специално в областта на традиционния дребномащабен крайбрежен риболов, като всяко ново законодателство следва да се стреми да го запази и насърчава;

28.  Подчертава, че в процеса на изготвянето или редактирането на правни инструменти е необходимо да бъдат провеждани обсъждания с различните органи на национално равнище, на равнището на най-отдалечените райони и на регионално равнище;

29.  Подчертава, че по-тясното сътрудничество между държавите членки ще бъде начин за по-нататъшна хармонизация на контрола; във връзка с това подчертава значението на експертната група по спазване на задълженията в рамките на системата на Съюза за контрол на рибарството;

30.  Припомня на Комисията, че преди да се приемат задължителни правила е необходимо да се създаде правна и оперативна среда, като по този начин ще се избегнат парадоксални ситуации;

31.  Счита, че Комисията трябва да се погрижи за еднакво и точно транспониране на съществуващото законодателство и да проверява неговото прилагане, например чрез определяне на минимален процент пратки, които да бъдат проверявани от всяка държава членка; счита също така, че процедурите за контрол трябва да бъдат прозрачни, балансирани и стандартизирани, като позволяват държавите членки да бъдат поставени при равни условия по отношение на контрола върху техните рибари, и че правилата за контрол следва да се опростят и да станат по-всеобхватни и по-последователни;

32.  Застъпва се за засилване на контрола с цел предотвратяване на вноса на риба от незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, като — наред с други мерки — бъдат създадени национални разузнавателни екипи, разполагащи със специализирани риболовни инспектори, които са най-компетентни за откриване на рискове, както и като бъде определен минимален процент пратки, които да бъдат проверявани;

33.  Счита, че съществува необходимост от събиране, управление и използване на качествени данни относно задължението за разтоварване на сушата, с цел контрол и оценка на ефективното изпълнение на това задължение и привеждане на събирането на данни в съответствие с изискванията, произтичащи от преразгледаната ОПОР;

34.  Призовава държавите членки и съответните им органи за контрол на морския риболов да създадат екипи от специализирани инспектори по риболова; подкрепя и призовава за засилване на сътрудничеството между държавите членки чрез обмен на инспектори, на средства за контрол, на данни, обмен на анализ на риска и обмен на информация относно квотите на плаващите под флага им кораби;

35.  Припомня, че държавите членки са отговорни за изпълнението на регламента относно контрола; призовава държавите членки да спазват задълженията си и да сътрудничат тясно помежду си с цел обмен на добри практики и на данни и осигуряване на оперативна съвместимост на системите за контрол;

36.  Счита, че еднаквото и предсказуемо прилагане на различните видове възможни инспекции чрез всеобхватно определение, хармонизация и обяснение на тези инспекции, ще спомогне за осигуряване на необходимите еднакви условия на конкуренция в сектора на рибарството в целия ЕС;

37.  Посочва, че в някои региони басейните се управляват съвместно със страни, които са извън ЕС, и призовава за задълбочаване на сътрудничеството между държавите членки и трети държави;

38.  Счита, че държавите членки, Европейската агенция за контрол на рибарството и Комисията трябва да работят в по-тясно сътрудничество и координация;

39.  Призовава Европейската агенция за контрол на рибарството и институциите за обучение в държавите членки да прилагат единна европейска програма за обучение за инспектори в сферата на рибарството въз основа на обща учебна програма и стандартизирани правила, част от средствата за което биха могли да бъдат предоставяни от ЕФМДР;

40.  Призовава учебната програма на Европейската агенция за контрол на рибарството да бъде преведена и широко разпространена, например чрез прилагане на обучения за националните органи, с помощта на ЕФМДР; предлага това ръководство да се допълва с примери за добри практики, прилагани от инспектори;

41.  Подчертава значението на извършването на оценка и сертифициране на инициативи за обучение в областта на контрола, предоставяни от трети страни;

42.  Предлага да се подобрят обучението и осведомяването на рибарите, което би могло да се осъществи посредством техните професионални организации и групите за действие в крайбрежните райони, така че да се постигне по-голяма яснота по отношение на смисъла и общата значимост на правилата и да се допринесе за установяване на култура на разбиране и спазване на тези правила; препоръчва провеждането на ефективни консултации със съответните консултативни съвети за тази цел; предлага да се създадат онлайн бази данни за документи и информация, свързани с рибарството (включително система от наказателни точки), доколкото позволяват действащите разпоредби за защита на данни, което да направи регламентите достъпни за всички за прочит и разбиране; призовава Комисията да извърши оценка на съществуващите курсове за обучение на бъдещи рибари в Европа и да оповести своите заключения под формата на съобщение;

43.  Предлага да се обмисли идеята за създаване на електронен регистър на Европейската агенция за контрол на рибарството (едно гише на EFCA) с готови за печат файлове или електронни модели за инспекции и за централизираното регистриране на докладите от инспекциите; отбелязва, че този електронен регистър на Европейската агенция за контрол на рибарството би могъл също така да бъде използван за получаването и централизираното регистриране на свидетелства за улов, издавани от държавите членки и трети страни;

44.  Предлага да се усъвършенстват публичните комуникационни системи, използвани от контролните агенции, и подчертава значението на периодичното разпространяване на извършената работа и получените резултати и редовното предоставяне на информация относно правилата, прилагани за рибните ресурси, като например минимални размери и времеви и пространствени забрани;

45.  Подчертава необходимостта да се засили ролята на Европейската агенция за контрол на рибарството, по-специално нейният бюджет, нейните правомощия и човешки ресурси; предлага да се преразгледат условията за намеса, посочени в членове 94 и 95 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и по-специално на EFCA да бъде дадено правото за намеса по отношение на свръхексплоатираните рибни ресурси и тези, които не са достигнали максималния устойчив улов (МУУ);

46.  Подчертава значението на укрепването и засилването на контрола, особено в държавите членки, които са показали недостатъчно добро прилагане на регламента относно контрола, с цел борба с незаконния риболов, спазване на правилата на ОПОР и укрепване на качеството на получените данни;

47.  Припомня, че е важно да е налице капацитет за обмен на данни в реално време, особено при контролни дейности, извършвани от Агенцията в сътрудничество с държавите членки и координирани от Агенцията чрез съвместни планове за разполагане;

48.  Подчертава значението на засилването на присъствието на EFCA в близост до държавите членки, включително най-отдалечените региони;

49.  Предлага най-малко двама представители на Европейския парламент да бъдат включени в управителния съвет на Агенцията, в който вече заседават шестима представители на Комисията и по един от всяка държава членка, това представителство да бъде съставено въз основа на паритет между половете (равен брой жени и мъже) и да бъде назначено от комисията по рибно стопанство към Европейския парламент измежду нейните членове;

50.  Препоръчва да се разшири контролът – например да се разшири мониторингът – така че да обхваща цялата производствена верига и възлагането на отговорност за контрола по море на един-единствен административен корпус с цел да се избегне дублиране на контрол, което представлява загуба на човешки, логистични и финансови ресурси и води до объркване и налагане на ненужна тежест върху предприятията, развиващи дейност в сектора на рибарството; освен това призовава за официално сътрудничество между институциите на държавите членки, така че да може да бъде упражняван ефективен контрол над цялата верига за производство на риба;

51.  Призовава Комисията да провери дали свързването на наказателните точки с риболовните лицензи е подходящо; подчертава, че съгласно тази система точки се прехвърлят с лиценза, когато корабът бъде продаден, което в някои случаи може да намали стойността на корабите и по този начин да представлява пречка пред тяхната препродажба например на млади рибари, които желаят да започнат собствена стопанска дейност;

52.  Препоръчва приемането на конкретни мерки с цел постигане на по-съзнателна и отговорна консумация в ресторантите, без да изключва задължително изискване към ресторантьорите да осигуряват минимална информация за продуктите, като същевременно дават възможност на потребителите да упражняват косвен контрол;

53.  Предлага за извършването на инспекции на вътрешните води да са отговорни автономните общности или регионите, за морския риболов в рамките на 12 морски мили — държавите членки, а за инспекции на всички други води – ЕС;

54.  Счита, че проверките, базирани на оценката на риска, следва да се основават на списък от прозрачни, конкретни и измерими минимални критерии, определени на европейско равнище;

55.  Призовава за стандартизиране на санкциите, като те се запазват на равнище, което е пропорционално и недискриминационно и което действа като възпиращ фактор; предпочита прилагането на икономически санкции, в т.ч. временно преустановяване на дейността, вместо наказателни санкции, но счита също така, че съгласно предвиденото в член 17 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 следва да се отдава предпочитание на стимулите за рибарите, които спазват правилата на ОПОР, с цел предотвратяване на нарушения;

56.  Припомня, че налагането на санкции е от компетентността на държавите членки и че от правна гледна точка Европейският съюз не може да налага тяхното стандартизиране чрез Регламент (ЕО) № 1224/2009; въпреки това изтъква значението на точковата система за осигуряването на рамка за санкции и призовава държавите членки да поемат инициативата за всеобхватно стандартизиране на санкциите, по-специално на наказателните такива, за да се сложи край на съществуващите понастоящем различия;

57.  Счита, че системата на прилов действително води до обективна и пълна отговорност за риболовните оператори, на които се търси отговорност дори ако са действали в пълно съответствие със закона и с най-голяма грижа с цел избягване на случайния улов;

58.  Счита, че общите принципи на правото на Европейския съюз са несъвместими със системата, в която от дадено лице обективно се търси отговорност за нещо, което не е извършило нито от небрежност, нито умишлено;

59.  Насърчава Комисията и държавите членки да разгледат възможността за разработване на хармонизирани минимални санкции, приложими за тежки нарушения и/или повторно незаконно поведение;

60.  Застъпва се за прилагане на по-строги санкции срещу незаконния, нерегулиран и недеклариран (ННН) риболов;

61.  Призовава за създаване на механизми, които да изтъкват добри примери, за да се подобри спазването на разпоредбите;

62.  Счита, че тълкуването на някои разпоредби, които водят до санкция за надхвърляне на ограничението за прилов, без дори да вземат предвид липсата на небрежност или преднамерено действие в рамките на законосъобразно поведение, очевидно противоречи на основните принципи на Европейския съюз, заложени в член 6 от ДЕС като първично право;

63.  Призовава Комисията да определи насоки, които да бъдат лесно приложими и разбираеми, за да се предотврати неравностойното третиране на държавите членки, особено в случаите, когато при доброволно докладване на прилов риболовните оператори доказват, че са действали добросъвестно и че уловът е бил напълно случаен;

64.  Счита, че осигуряването на подкрепа за участници да инвестират в модерни технологии и оборудване, които са съвместими от една държава членка в друга и които могат да се актуализират лесно, ще направи проверките по-справедливи, по-балансирани и по-ефективни;

65.  Насърчава създаването на механизми за финансиране с цел увеличаване на използването на технологии с ниски разходи, за да се даде възможност за доброволен контрол и за засилване на контрола и безопасността на рибарите, особено в дребномащабните риболовни стопанства;

66.  Подчертава значението на електронните технологии (електронно докладване и електронни системи за наблюдение), които са потенциално рентабилни средства за разширяване на наблюдението на дейностите по море;

67.  Заявява, че се противопоставя на всякаква задължителна система за видеонаблюдение на борда;

68.  Обръща внимание на Комисията върху факта, че използването на нови технологии за наблюдение на Земята, като например спътници „Сентинел“, ще бъде от полза при контрола на рибарството;

69.  Препоръчва прилагането на еквивалентни проверки по отношение на вноса на рибни продукти, на риболова от брега и спортния риболов, както и по отношение на флота на ЕС, извършващ риболов във води извън ЕС, и флотовете на трети страни, извършващи риболов във водите на ЕС, за да се гарантира еднакво равнище на достъп за целия европейски пазар; предлага обменът на данни в областта на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН) да бъде задължителен;

70.  Твърди, че наличните бюджетни средства, по-специално по линията на ЕФМДР, следва да бъдат реалистични, последователни и достатъчни, за да съответстват на целите на контрола;

71.  Препоръчва да се гарантира по-нататъшното съществуване, по-специално чрез финансиране от ЕФМДР, на рибни търгове, които са от жизненоважно значение за съответните територии, тъй като те допринасят за прозрачността и възможността за проследяване, а така също улесняват контрола над рибарството;

72.  Подкрепя включването на въздействието на спортния риболов в преработения регламент относно контрола;

73.  Изисква разработването на система за мониторинг, предаване на информация и анализ на данни, която да бъде съвместима в целия Съюз; призовава също така за това Комисията да определи рамката за обмена на данни и информация в съответствие с приложимото законодателство относно защитата на личните данни; подчертава, че наличието на прозрачна рамка за обмен на данни и информация е от ключово значение, за да се установи дали са налице еднакви условия на конкуренция;

74.  Подчертава, че изпълнението на задължението за разтоварване на сушата трябва да бъде придружено от подходяща гъвкавост по отношение на неговия контрол, тъй като трябва да се вземат предвид основните промени, които това задължение налага върху рибарството, по-специално що се отнася до многовидовия риболов; отново посочва значението на постепенното прилагане на санкции и на точковата система в случай на сериозни нарушения, свързани с неспазване на задължението за разтоварване на сушата в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/812 относно изпълнението на задължението за разтоварване на сушата;

75.  Подчертава, че информация относно това дали и как държавите членки санкционират различни видове нарушения и дали санкциите се прилагат последователно, независимо от флага на кораба, трябва да бъдат предоставени на разположение на заинтересованите страни и на обществеността, като същевременно напълно се зачита неприкосновеността на личния живот на засегнатите лица;

o
o   o

76.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0083.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0307.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0222.


Подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа
PDF 615kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно подобряване на връзките и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа (2015/2347(INI))
P8_TA(2016)0408A8-0282/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за устойчива мобилност(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 декември 2015 г. относно устойчивата градска мобилност(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно бъдещето на регионалните летища и въздухоплавателните услуги в ЕС(3),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално член 170 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013(5),

—  като взе предвид доклада, озаглавен „Безопасността по пътищата в Европейския съюз“, публикуван от Комисията през март 2015 г.(6),

—  като взе предвид заключенията от заседанието на министрите на дунавските държави от 3 декември 2014 г. за възстановяване и поддържане на ефективна инфраструктура на водните пътища по река Дунав и нейните плавателни притоци(7),

—  като взе предвид декларацията от Ланцут от 3 март 2016 г. относно засилването на сътрудничеството в областта на транспорта в Карпатите и продължаване на развитието на проекта „Via Carpatia“(8),

—  като взе предвид Берлинския процес и конференцията на държавите от Западните Балкани от 2014 г., срещата на високо равнище във Виена от 2015 г. и конференцията от Париж от 2016 г.,

—  като взе предвид плана за действие за стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав (SEC(2010)1489),

—  като взе предвид плана за действие за стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море (SWD(2015)0177),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по регионално развитие (A8-0282/2016),

А.  като има предвид, че свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура оказват голямо въздействие върху икономическия растеж, икономическата конкурентоспособност, заетостта и териториалното сближаване на ЕС и неговите региони; като има предвид, че Централна и Източна Европа са основна част от единния европейски пазар с потенциал да привличат инвестиции и да допринасят за икономическия растеж в целия ЕС, и като има предвид, че всички видове транспорт, без каквито и да е изключения, следва да допринасят за засилването на конкурентоспособността, интермодалността и екологичния преход, за да обслужват по-добре развитието на единния пазар;

Б.  като има предвид, че подобряването на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа е средство за постигане на целите на политиката на сближаване, особено по отношение на желаното икономическо развитие на граничните райони;

В.  като има предвид, че транспортната инфраструктура в някои региони в централните и източните части на ЕС продължава да е по-слабо развита в сравнение с тази на останалите европейски региони, и като има предвид, че слабо развитата транспортна инфраструктура в Централна и Източна Европа съществува редом с най-гъстите и най-развитите мрежи в света, в центъра на Европа; като има предвид, че гражданите очакват, че държавите членки с подкрепата на ЕС ще работят заедно за нейното подобряване;

Г.  като има предвид, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) са основният източник на публични инвестиции в Централна и Източна Европа, и като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) представлява ключов инструмент за финансиране при по-нататъшното развитие на транспортната инфраструктура в региона като част от коридорите на основната мрежа TEN-T; като има предвид, че липсата на административен капацитет в националните, регионалните и местните администрации може да води до ниско равнище на усвояване на средствата от фондовете на ЕС и че поради това държавите членки в Централна и Източна Европа, както и в други части на ЕС, невинаги са успявали да усвояват в максимална степен финансирането от ЕС по различни причини, включително поради недостатъчна подготовка и ефективност; като има предвид, че следва да бъдат мобилизирани изграждането на капацитет и техническата помощ, за да се улесни появата на добри проекти и да се подкрепят публичните администрации в управлението на финансирането от ЕС;

Д.  като има предвид, че засилването на работата по важни проекти като „Via Carpatia“ и „Rail Baltica“, както и засилването на работата по развитието на Ориент/Източно-Средиземноморския коридор и Балтийско-Адриатическия коридор на основната мрежа и на коридора между Адриатическо и Йонийско море и ТРАСЕКА би дало важен стимул за подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура в тази част на ЕС; като има предвид, че подкрепата за по-тясна комуникация между съседни трети държави и държавите — членки на ЕС, от Централна и Източна Европа, включително в областта на железопътния транспорт и инфраструктура, ще спомогне за подобряване на железопътните връзки между Европейския съюз, съседните държави и региони и Азия;

Е.  като има предвид, че наличието на добре разработени трансгранични транспортни връзки е от съществено значение за регионалната конкурентоспособност и за насърчаване на развитието на МСП в пограничните райони, както и и по отношение на обществения транспорт, по-специално за подкрепа на социалното включване на икономически уязвимите групи от населението; като има предвид, че добрите транспортни връзки, по-специално железопътни връзки, които да пресичат националните граници, все още липсват в много държави членки от Централна и Източна Европа; като има предвид, че неефикасните връзки между различните видове транспорт и липсата на мрежова инфраструктура между основния и общия транспорт означават, че не е налице достатъчна оперативна съвместимост между различните видове транспорт, въпреки че подобна оперативна съвместимост не само би довела до намаляване на цените на пътническия и товарния транспорт и до подобряване на гъвкавостта на транспортните услуги, но и също така би спомогнала за разрешаване на проблемите, свързани с околната среда и социалните аспекти;

Ж.  като има предвид, че координираните подобрения на транспортната инфраструктура могат да окажат положително въздействие върху околната среда и енергийната ефективност на транспорта;

Хоризонтални аспекти

1.  Подчертава необходимостта от засилване на свързаността и достъпността на инфраструктурата за транспорт към, от и в централните и източните части на ЕС, като се вземат предвид потребностите на икономиката и принципите на устойчивото развитие; припомня целите на TEN-T за попълване на липсващите връзки, премахване на участъците със затруднения на движението и осигуряване на безпрепятствени връзки за превози на дълги разстояния и за регионалния транспорт, особено в трансграничните региони, за пътници и товари; счита, че използването на финансиране от ЕС трябва да отразява действителните нужди от инвестиции за завършване на основната мрежа TEN-T до 2030 г. в региона; отбелязва, че в допълнение към изграждането на нова инфраструктура е необходимо ЕС да инвестира в модернизацията и изграждането на транспортната инфраструктура;

2.  Подчертава значението на координираното планиране на проекти от страна на държавите членки и между самите държави членки при отчитане във възможно най-голяма степен на основните национални планове за транспорта и координиране със страните кандидатки, като същевременно се извършва реалистична оценка на транспортните нужди в съответствие с Бялата книга за транспорта, включително анализ на разходите и ползите и консултации със заинтересованите страни; отбелязва, че предварителната обвързаност с условия за изготвяне на националните планове за транспорта е помогнала на държавите членки да отделят приоритети за инвестициите си в транспорта; счита, че отговорните служби на Комисията трябва да оценяват и да осигуряват последващи действия към тези основни планове, за да се гарантира, че те са в съответствие с целите и приоритетите на ЕС;

3.  Настоятелно съветва да се използват по-добре съществуващите политики и инструменти за регионално сътрудничество като европейското териториално сътрудничество (ETC), Interreg и особено Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел засилване на трансграничния транспорт между регионите и премахването на пречките;

4.  Смята, че макрорегионалните стратегии на ЕС, като например тези, които вече са създадени за Балтийско море, река Дунав и региона на Адриатическо и Йонийско море, и евентуална бъдеща стратегия за региона на Карпатите и за Черноморския регион, предлагат новаторска рамка за управление за преодоляване на предизвикателствата, свързани с транспортната политика, които не могат да бъдат решени само от държавите членки, така че да бъдат осигурени по-добри транспортни условия;

5.  Приветства приключването на първоначалните работни планове за коридорите на основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) за 2015 г. и приемането на новите карти за допълнително разширяване на трансевропейската транспортна мрежа към държавите от Западните Балкани; подчертава, че изпълнението на основната мрежа следва също така да стимулира развитието на широкообхватната мрежа, по-специално за връзките, които имат трансгранично значение и последствия за консолидирането на коридори; подчертава значението на градските възли и тяхната роля в засилването на транспортните потоци, както от пътници, така и от товари;

6.  Подчертава, че различията по отношение на развитието на инфраструктурата и качеството между региона на Централна и Източна Европа и останалата част на Европа биха могли да бъдат намалени единствено чрез ясна, конкретна и интегрирана стратегия за целия ЕС;

7.  Припомня на Комисията нейното задължение съгласно Бялата книга за транспорта от 2011 г. относно развитието на транспорта до 2020 г., в която Комисията е приела план за изпълнение на 40 конкретни мерки, насочени към развитието на конкурентоспособна и позволяваща ефективно използване на ресурсите европейска транспортна система; припомня, че една от нейните дългосрочни цели е да прехвърли 30% от автомобилния транспорт на отсечки над 300 км. към железопътен или воден транспорт до 2030 г. и повече от 50% до 2050 г., което би довело до значително намаляване на движението по пътищата в Централна и Източна Европа;

8.  Счита, че развитието на транспортни възли е ключов елемент за свързаност на дълги разстояния, за регионалния и градския транспорт, като по този начин се стимулират ефикасността, интермодалността и развитието на местния бизнес, като се имат предвид също така огромните възможности на цифровизацията за повишаване на ефикасността на цялата логистична верига, включително предоставянето на данни за всички заинтересовани страни (обмен на данни) за развитие на нови услуги и практики;

9.  Подчертава, че при строителството и модернизирането на пътната инфраструктура в Централна и Източна Европа следва да се вземат предвид потребностите на колоездачите, когато това е целесъобразно; подчертава значението на разработването на велосипедна инфраструктура в държавите от Централна и Източна Европа, което ще увеличи безопасността, ще намали броя на жертвите на пътнотранспортни произшествия и ще подобри качеството на живот и здравето на хората в ЕС; подчертава, че трансевропейската мрежа от велосипедни маршрути „EuroVelo“ и особено маршрут 13, познат още като „Път на Желязната завеса“, източноевропейският маршрут и маршрутът Атлантически океан — Черно море, в съчетание с железопътните връзки, предлага интересни възможности за МСП в туристическия бранш за макрорегионите от Източна и Централна Европа и поради това следва да бъде насърчавана;

10.  Посочва, че по-доброто съгласуване на икономическото развитие на държавите членки в западната, централната и източната част на Европейския съюз изисква едри инвестиции; подчертава необходимостта от по-добра координация между европейските и националните органи, особено по отношение на реализацията на основната част от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); припомня обаче, че координацията на европейско равнище трябва да взема под внимание специфичните предизвикателства в държавите членки и различията в техните икономики, системи за социално осигуряване, качество на инфраструктурата и демографски промени; подчертава потенциала за създаване на на работни места в един по-добре функциониращ сектор на железопътните превози; призовава за премахване на всички произволни пречки пред свободното движение на стоки и услуги и настоява държавите да се въздържат от въвеждане на подобни пречки;

11.  Приканва държавите членки и Комисията да гарантират взаимодействие и взаимно допълване при финансирането по линия на Механизма за свързване на Европа, европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), инструментите за предприсъединителна помощ и инструментите на ЕИБ и ЕБВР при изпълнението на проекти за транспортна инфраструктура в централната и източната част на ЕС, за да се подобри значително тяхното използване и диверсификация; подчертава необходимостта от обмен и разпространение на опит и знания при подготовката на проектите и използването, когато са финансирани чрез различни инструменти (т. нар. „смесване на фондове“); припомня значението на своевременното използване на средствата от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), с цел насърчаване на търговски жизнеспособни и основани на пазара проекти; настоятелно призовава Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския консултантски център по въпросите на инвестициите да засилят своята работа с организаторите на проекти в Централна и Източна Европа, за да се гарантира, че ЕФСИ се използва за качествени проекти за транспортна инфраструктура в иновативни и устойчиви видове транспорт; подчертава значението на ЕФСИ за разработването на всички видове проекти за транспортна инфраструктура; подчертава, че до настоящия момент повечето инфраструктурни проекти, за които се планира финансиране по линия на ЕФСИ, се намират в Западна Европа; поради това призовава Комисията, в рамките на ЕФСИ, да насърчава инвеститорите да подкрепят платформи за проекти, насочени към проекти за транспортна инфраструктура в Централна и Източна Европа; подчертава колко важно е финансирането по политиката на сближаване за развитието на транспортната инфраструктура в страните в Централна и Източна Европа, чието качество все още изостава сериозно от това на транспортните мрежи в Западна Европа, и в този контекст призовава за отпускане на необходимите средства и равнище на финансиране в следващата многогодишна финансова рамка;

12.  Припомня, че 11 305 500 000 евро са прехвърлени от Кохезионния фонд към Механизма за свързване на Европа за изразходване в транспортния сектор в държави членки, които се ползват с подкрепа от Кохезионния фонд; подчертава, че следва да бъде давано предимство на използването на цялото това вече налично финансиране, особено в контекста на настоящата степен на усвояване, пред инвестиционното участие на трети страни в случаи, в които тази инвестиция се ръководи от политически съображения вместо от стопански интереси;

13.  Призовава държавите членки от Централна и Източна Европа да гарантират висока степен на прозрачност и контрол върху използването на въпросните средства на ЕС, както и да оповестяват подробности относно тяхното разпределяне при първа възможност;

14.  Обръща внимание на възможностите, които предлагат хибридните публично-частни партньорски проекти, свързващи източниците на финансиране за инвестиции в инфраструктура от безвъзмездни средства от ЕС (до 85 % от общите допустими разходи), публично финансиране под формата на съфинансиране, която бенефициентът трябва да осигури, и пари от частни предприятия; подчертава същевременно, че фондовете и бюджетните средства на ЕС са фактор за повишаване на надеждността на инвестициите, тъй като намаляват риска за частния сектор; отбелязва, че в същото време частният сектор се възползва от стабилни, дългосрочни договори, които не са зависими от икономическите, политическите и бюджетните колебания в самите държави; насърчава по тази причина държавите членки да използват по целесъобразност публично-частни партньорства, които могат да бъдат изключително благоприятен начин за инвестиране в инфраструктура, по-специално по отношение на прилагането на сложни инфраструктурни проекти, които изискват големи разходи с ниско ниво на възвръщаемост, от една страна, и желанието да се гарантира ефективното предоставяне на висококачествени обществени услуги, от друга страна; в този контекст призовава Европейската комисия да предоставя на държавите членки в региона на Централна и Източна Европа техническа помощ с оглед на факта, че някои от тези държави имат малко опит в работата с финансовите инструменти и с участието на частния сектор в големи проекти; също така призовава Комисията, в сътрудничество с националните, регионалните и местните администрации, да представя редовен общ преглед на проектите в областта на транспорта със съответните суми, съфинансирани от различните фондове на ЕС;

15.  Призовава Комисията и държавите членки да рационализират и да опростят процедурите за възлагане на обществени поръчки, да издадат насоки за ПЧП, да осигурят адекватна рамка за държавна помощ и да опростят процедурите по даване на разрешение, за да се улесни изпълнението на транспортните проекти, по-специално на трансграничните проекти;

16.  Подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове могат да бъдат използвани за изграждането на липсващите връзки в граничните зони в Централна и Източна Европа, както и за укрепването на съществуващата инфраструктура, с цел осигуряване на пълен достъп до единния пазар и допълнително насърчаване на икономическия растеж; подчертава в тази връзка, че тъй като транспортът е от ключово значение за регионалното развитие, адекватно и правилно финансираната местна инфраструктура е основно и неизбежно изискване за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване;

17.  Припомня, че европейските структурни и инвестиционни фондовете могат да бъдат използвани също за увеличаване на административния капацитет на междинните звена и бенефициентите — в противен случай подкрепата на ЕС за инвестиции в транспорта в региона може да бъде застрашена; отбелязва, че механизмът за подпомагане JASPERS в частност е доказал, че е полезен в тази си роля до момента, и следователно не само би могъл да бъде просто продължен, а би могла също да се разгледа възможността той да се превърне в по-постоянна, институционална структура; посочва, че техническата помощ, предлагана чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, следва да помогне на организаторите на публични и частни проекти да създадат стабилна поредица от зрели и добре структурирани проекти, за да могат финансовите инструменти да носят ползи за дълъг период от време; припомня, че европейските координатори за коридорите на основната мрежа действително имат политически мандат, но административният им капацитет е недостатъчен; призовава Комисията и държавите членки да предприемат стъпки, за да рационализират публичното управление на такива ресурси с цел избягване на ненужната бюрокрация;

18.  Призовава Комисията и ЕИБ към по-добро сътрудничество и координиране на усилията им, за да се гарантира широка консултация с всички заинтересовани страни относно финансирането на транспортната инфраструктура, обмена на най-добри практики, насърчаването на финансови инструменти, ранното планиране на потенциални проекти и редовното предоставяне на съответната информация на Европейския парламент; подчертава, че всички стъпки, свързани с проекти за подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура, следва да се предприемат във възможно най-кратки срокове;

19.  Насърчава регионите и държавите членки да приемат или да продължат да прилагат мерки за преминаване към по-екологични възможности за транспорт; насърчава използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за проекти, насочени към генериране на търсене на обществен транспорт и по‑устойчиви транспортни възможности, например чрез опростено трансгранично издаване на билети и инвестиции в системи за електрическо зареждане;

20.  Подчертава, че трябва да бъде обръщано еднакво внимание на транспортните коридори по направленията изток-запад и север-юг в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), които могат да допринасят за икономическото развитие на участващите държави чрез създаване на нови възможности за заетост в МСП, стартиращи предприятия, за търговския обмен, за науката и научните изследвания и технологиите, както и на въпросите, свързани с повишаването на пътната безопасност и намаляването на транспортните разходи; подчертава значението на мултимодалността и транспортните иновации за развитието на търговията и туризма и за опазването на околната среда и подкрепя интегрирането на транспорта по вътрешните водни пътища в мултимодалната логистична верига, като се има предвид, че връзката между всички видове транспорт ще гарантира икономическото развитие на района и също така ще води до намаляване на пречките в транспортната система;

21.  Приветства разширяването на трансевропейската транспортна мрежа към държавите от Западните Балкани; призовава Комисията да гарантира включването на държавите кандидатки за членство в ЕС от Западните Балкани към мрежата TEN-T и в сътрудничеството относно транспортните връзки с Украйна, Молдова и други съседни държави, включително онези, които са част от коридора ТРАСЕКА; подчертава, че е важно да финансовите критерии да бъдат адаптирани по такъв начин, че присъединяващите се държави и държавите кандидатки да могат да се възползват от финансовите инструменти на ЕС в по-широк мащаб, особено за трансгранични проекти; подчертава, че инвестициите, по-специално чрез Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и Инвестиционната рамка за Западните Балкани и мерки за оптимизация на движението следва да се координират на регионално равнище, за да допринасят за разширяване на основната мрежа в региона;

22.  Счита, че подобряването на транспортната инфраструктура и свързаността в Централна и Източна Европа е важен инструмент за укрепване на стабилността, икономическото развитие, регионалното сътрудничество и сигурността на източната граница на Съюза и в Западните Балкани, както и за по-голямо сближаване на транспортните условия на вътрешния пазар; в тази връзка подчертава значението на Ориент/Източно-Средиземноморския коридор;

23.  Подчертава абсолютната необходимост от запазване на Шенгенската зона за ефикасна, икономически ефективна транспортна система в ЕС, която се основава на свободното движение на стоки, услуги и хора през отворените вътрешни граници; припомня, че още през юни 2011 г. Комисията призова всички държави членки да вземат решението относно разширяването на Шенгенското пространство, така че то да включва България и Румъния;

24.  Подчертава необходимостта от подобряване на свързаността и достъпността на транспортната инфраструктура с цел насърчаване на развитието на отрасъла на туризма в ЕС; подчертава, че наличието на разширена и ефикасна транспортна мрежа е важен актив за отрасъла на туризма, тъй като допринася за повишаването на привлекателността на регионите за туристите; счита, че държавите в Централна и Източна Европа имат огромен потенциал за развитие на отрасъла на туризма, който би могъл да носи повече ползи поради по-нататъшното развитие на транспортната инфраструктура;

25.  Посочва благоприятните за околната среда и икономическите аспекти на взаимодействието на свързването на различни видове транспорт с цел по-доброто използване на предимствата, присъщи на всеки един от тези видове;

26.  Подчертава, че развитието на комбинирания транспорт в Централна и Източна Европа изисква подобряване на характеристиките на товарните железопътни коридори и подкрепа за изграждането на публично достъпни интермодални терминали;

27.  Счита, че съществува огромен потенциал в международните инфраструктурни проекти като „Нов път на коприната“ по отношение на подпомагането на Централна и Източна Европа да използват по-добре потенциала на световната икономика; счита, че благодарение на своето благоприятно географско местоположение Централна и Източна Европа могат да се превърнат във важен логистичен и комуникационен център между Европа и Азия;

28.  Подчертава, че повишаването на достъпността на транспорта в Централна и Източна Европа и инвестициите в този процес следва да дадат тласък за развитието на местните дружества и предприятия; посочва, че тръжните процедури и осъществяването на проектите следва да бъдат благоприятни за МСП; призовава Комисията да обръща по-голямо внимание на проблема с главните изпълнители и подизпълнителите, участващи в проекти, основани на нелоялно сътрудничество, жертви на които много често са най-вече най-ниско квалифицираните работници;

29.  Счита, че е необходимо да се вземат предвид потребностите на хората, които живеят в региони, които са рядко населени и труднодостъпни, като например планинските райони, в планирането на инфраструктурни решения в Централна и Източна Европа; твърди, че липсата на достъп до транспорт може да доведе до социално изключване, и призовава Комисията да вземе предвид потребностите на хората, използващи местни транспортни маршрути; подчертава, че рентабилността на транспортните връзки не може да бъде единственият критерий за оценка на тяхната полезност;

Автомобилен транспорт

30.  припомня, че развитието на трансграничните пътища е от съществено значение за улесняване на сътрудничеството между населението и предприятията в граничните региони; призовава държавите членки да продължават модернизирането на пътищата, да продължават разработването на липсващите връзки, да изграждат безопасни и достъпни паркинги и да засилват регионалната и местната свързаност с трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), тъй като свързването с TEN-T е важна основа за икономически растеж на регионалните центрове;

31.  Подчертава, че е необходимо да бъдат осигурени справедливи системи за събиране на пътни такси в ЕС; подчертава, че при установяването на тези системи следва да се запази известна гъвкавост за държавите членки поради техните специфични характеристики, като се гарантира техническата оперативна съвместимост на подходящото равнище; твърди, че тези системи следва да бъдат разработени в сътрудничество с бизнес общността и търговските ползватели на пътищата, и че от последните не следва да се изисква да плащат каквито и да било допълнителни или несъразмерни такси, които биха направили стопанската им дейност по-малко рентабилна;

32.  Призовава Комисията и държавите членки да разгледат неотложната нужда от подобряване на пътната инфраструктурна мрежа по източната граница на ЕС, която започва в Естония и преминава през Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България и завършва в Гърция; счита, че тези усилия следва да продължават вече отдавна установеното планиране, извършено в рамките на проекта „Via Carpatia“, за който представители на заинтересованите държави подписаха декларация във Варшава на 3 март 2016 г. за по-нататъшно сътрудничество за развитието на коридора и осъвременяване на маршрута; счита, че с изграждането на „Via Carpatia“ периферните региони на ЕС ще имат възможност за ускорено развитие и ще бъдат в състояние да се изравнят по-бързо с по-развитите региони на ЕС; посочва, че изграждането на маршрута ще стимулира инвестициите и растежа на предприятията и ще подобри сигурността на ЕС като цяло, по-специално в контекста на въоръжения конфликт в Украйна; счита, че следва да бъде използвана възможността за откриване на Рейнско-Дунавския коридор към северната част на ЕС чрез „Via Carpatia“, и счита, че „Via Carpatia“ следва да получава подходящи бюджетни средства; призовава проектът „Via Carpatia“ да бъде включен в основната мрежа на TEN-T, така че да се гарантира подходящо финансиране от страна на ЕС; насърчава държавите членки също така да създадат финансиране за този проект и финансови инструменти, като използват всеки наличен финансов инструмент, като например Механизма за свързване на Европа и Европейския фонд за стратегически инвестиции;

33.  Отново заявява, че качеството на пътната инфраструктура оказва пряко въздействие върху пътната безопасност; счита следователно, че пътната безопасност следва също така да бъде оценявана при изграждането на пътната инфраструктура; изразява загриженост, че смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата продължават да бъдат сравнително високи в много държави членки от Централна и Източна Европа; подчертава, че мерките за подобряване на безопасността на движението по пътищата следва да бъдат допълнително насърчавани на равнище държави членки и на равнище ЕС; счита, че следва да се предоставя подходящо финансиране за инфраструктурни проекти за възстановяване в държавите членки от Централна и Източна Европа;

34.  Подчертава, че безопасността и устойчивостта на транспортния сектор са основни приоритети при разработването на инфраструктури; затова призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават цифровизацията и автоматизацията във всички видове транспорт; призовава инфраструктурните инвестиционни проекти да включват транспортни решения, които да намаляват риска от смърт или тежки наранявания при пътнотранспортни произшествия и да бъдат вземани предвид потребностите на пешеходците, живеещи в близост до пътища с натоварено движение;

Железопътен транспорт

35.  Подчертава приоритетното значение на изграждането и поддържането на железопътните линии за съгласуван, устойчив растеж на железопътния транспорт и за сближаване в централната и източната част на ЕС; подчертава, че железниците следва да играят важна роля за намаляване на въздействието върху климата, замърсяването на въздуха и произшествията, и очаква тези усилия да окажат положително въздействие върху развитието на промишлеността, логистиката на товарните превози, качеството на обществените услуги и надеждната мобилност на пътниците; призовава държавите членки да премахнат трансграничните и националните участъци със затруднения и да разширят оперативния капацитет с оглед на постигането на целите за преминаването към други видове транспорт за 2030 г. и 2050 г., определени в Бялата книга за транспорта от 2011 г.;

36.  Подчертава, че някои региони на Централна и Източна Европа имат значителна железопътна мрежа, която обаче се нуждае спешно от модернизация на инфраструктурата навреме, за да се предотврати бъдещо влошаване, което може да доведе до преустановяване на нейното функциониране; отправя критика поради недостатъчното инвестиране в трансгранични железопътни линии и ниското ниво на пътнически железопътни услуги в множество гранични региони; призовава държавите членки да установят или да възстановят липсващите връзки и да премахват затрудненията; счита, че следва да се упражнява контрол над железопътната мрежа по методиката за планиране на широкообхватна и основна мрежа TEN-T, да бъдат установявани възможните допълнителни липсващи връзки, особено трансгранични, както между държавите — членки на ЕС, така и между тях и съседните трети държави; насърчава държавите членки да развиват тясно и конструктивно сътрудничество за премахване на тези пропуски и за подобряване на териториалната интеграция и сближаване; призовава Комисията да осигурява ефективна финансова подкрепа за всички тези усилия;

37.  Отново изразява своята подкрепа за разгръщането на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) за всички коридори на основната мрежа TEN-T; счита, че пълното и бързо прилагане на системата ERTMS трябва да бъде абсолютен приоритет на ЕС с цел създаване на напълно оперативно съвместимо, функциониращо, ефективно и привлекателно европейско железопътно пространство, способно да се конкурира с други видове транспорт;

38.  Призовава държавите членки да приемат ясни и дългосрочни стратегии за развитие на железопътния транспорт и да се премахнат пречките за железопътни проекти, осъществявани с финансиране от ЕС;

39.  Подчертава необходимостта да се увеличат инвестициите в подобряване на качеството на железопътните линии, за да станат те по-достъпни и привлекателни и в двете области на пътническия и товарния транспорт и за да се повиши техният дял в разпределението между видовете транспорт в съответствие с цел № 3 относно преминаването към други видове транспорт, както е посочено в Бялата книга на ЕС за транспорта;

40.  Отбелязва липсата на автомобилно-железопътни връзки до и от пристанищата; подчертава, че по-голямата част от летищата в Източна Европа се намират в близост до железопътна инфраструктура и че интеграцията продължава да е технически възможна; призовава Комисията напълно да подкрепи по-нататъшната интеграция на мултимодалните транспортни връзки (автомобилни-железопътни-летищни) в Централна и Източна Европа;

41.  Призовава Комисията да продължи да подкрепя инвестициите в подвижен състав в държавите от Централна и Източна Европа, като по този начин ще бъде възможно да се възстанови потенциалът на железопътния транспорт в системите за обществен транспорт на тези държави;

42.  Подчертава, че устойчивото развитие на европейска инфраструктура на железопътния транспорт не трябва да приключва след самото изграждане на мрежата, а да включва и мерки за икономическа ефективност в дългосрочен план. счита, че значителна част от финансовите средства следва да бъде насочена към тези мерки, като се има предвид значението на дейностите по поддръжката;

43.  Подчертава общите ползи от „Rail Baltica“ като един от приоритетните проекти на Северноморско-Балтийския коридор и неговото значително стратегическо значение за всички заинтересовани държави членки, както и за целия регион, като се започне от Финландия (с възможността за „ботнийско разширение“) и се продължи през Естония, Латвия, Литва, Полша, към Германия, Нидерландия и Южна Европа; приветства постигнатия напредък в изграждането и подготовката на проекта „Rail Baltica“ и подчертава, че доброто сътрудничество на заинтересованите и участващите държави е от решаващо значение за постигането на напредък без по-нататъшно забавяне и изоставане, както и за предотвратяването на какъвто и да е риск от неотпускане на разпределените финансови средства за този проект; подчертава, че ако правилата на Европейската комисия не са спазени, съфинансирането от ЕС в размер на около 85% ще бъде загубено и бъдещите условия на финансиране никога няма да са толкова благоприятни, колкото понастоящем; настоятелно призовава участващите държави да признаят и засилят ролята на съвместното предприятие „RB Rail“ като най-подходящ орган за управлението на транснационален проект от такъв мащаб, да подават съвместни заявления за финансиране от ЕС, да продължават както със съвместни, така и с национални обществени поръчки, да координират работата по проекта и, накрая, да докажат, че са в състояние да си сътрудничат;

44.  С оглед на намаляващия дял на железопътния транспорт на европейския пазар на товарните и пътническите превози подчертава значението на инициативата Shift2Rail, особено в областта на товарния превоз, с цел да се увеличи конкурентоспособността и ефикасността; счита, че следва също така да се инвестира в подобряване на качеството на железопътния транспорт в областта на товарните превози; приветства съвместните международни инициативи, предприети от държавите членки в региона с оглед развитие и модернизиране на железопътната инфраструктура, като например създаването на новия железопътен коридор за товарен превоз № 11, още познат като Коридор на кехлибара, който свързва търговските и промишлените центрове в Полша, Словакия, Унгария и Словения чрез съвместно действие при разпределението на капацитета за движение за международни товарни влакове; изтъква, че тези проекти насърчават железопътния транспорт като средство за международен превоз на товари, стимулират конкурентоспособността на железопътния транспорт и гарантират по-добро използване на съществуващия капацитет за международни товарни превози;

45.  Отбелязва, че съществуват множество източници на финансиране за железопътния сектор от различни програми на ЕС. счита, че приемането и ефективното използване на тези източници на финансиране са от съществено значение поради строгите финансови ограничения върху размера на публичните средства, които националните правителства могат да инвестират в железопътния транспорт;

46.  Обръща внимание на надценките, които обикновено се използват в Централна и Източна Европа в трансграничния регионален пътнически железопътен транспорт, често налагани от железопътните компании като част от таксите за международния железопътен превоз, които водят до намаляване на привлекателността на използването на трансгранични железопътни връзки;

47.  Подчертава необходимостта да се гарантира взаимосвързаността на страните от Централна и Източна Европа с високоскоростната железопътна мрежа в Западна Европа с цел повишаване на конкурентоспособността на сектора на железопътния транспорт и подкрепа на икономическия растеж в този регион; призовава Комисията и държавите членки да насърчават трансграничните проекти за високоскоростни железопътни връзки в рамките на коридори на TEN-T;

48.  Подчертава необходимостта от подкрепа за съвместни проекти и инвестиции с трети държави, като по този начин се проправи път за допълнително използване на потенциала на железопътните транспортни коридори, модернизирани с финансиране от ЕС, например връзките между ЕС и страни от Азия;

Вътрешни водни пътища

49.  Подчертава значението на транспорта по вътрешните водни пътища като ефективен и устойчив начин за мултимодален транспорт и логистика в целия ЕС; поради това счита, че е необходимо да се модернизира инфраструктурата на вътрешните водни пътища за превоз на пътници или стоки, и да се подобри оперативната съвместимост с други видове транспорт;

50.  Отбелязва, че Централна и Източна Европа имат значителен потенциал за развитие по отношение на вътрешните си водни пътища, както и на речните и морските си пристанища; счита, че този потенциал може да бъде използван само ако се демонстрира необходимото зачитане на достиженията на правото на ЕС относно опазването на околната среда, биологичното разнообразие и водата, и че поставянето на по-голям акцент върху използването на пристанища и железници може да спомогне за оказването на подкрепа за целта за подобрение на мултимодалния транспорт в региона;

51.  Приветства създаването на програмата „NAIADES“ и продължаването с „NAIADES II“ до 2020 г. и подчертава колко е важно да има европейска стратегия и план за действие за вътрешните водни пътища;

52.  Счита, че използването на мултимодалността в пристанищата по вътрешните водни пътища е от решаващо значение за техния икономически потенциал; подчертава ролята на наличието на подходящ достъп „последна миля“ и на железопътните връзки със свързването на вътрешноводните терминали, както и транспортните възли с пристанищни райони за привличането на потребители;

53.  Подчертава ролята на река Дунав като основен транспортен воден път в дунавския макрорегион; отбелязва, че потенциалът на този регион за транспорта по вътрешните водни пътища трябва да се използват в още по-голяма степен, и поради това припомня също така необходимостта държавите членки да поддържат функционирането на вътрешните водни пътища, които са под тяхна отговорност; призовава държавите с излаз на Черно море да гарантират непрекъснатата плавателност на река Дунав и да изпълняват своя генерален план за възстановяване и поддържане на фарватера, одобрен през 2014 г., като същевременно отчитат екологичните аспекти и полагат специални грижи за запазването на естествените местообитания, околната среда, биологичното разнообразие и водата, и по този начин се опазват и насърчават устойчивото селско стопанство, риболовът и туристическите МСП; подчертава, че връзките между Одер, Елба и Дунав може да увеличат транспортните и комуникационните възможности на целия регион по оста север–юг, което ще доведе до създаването на работни места и развитието на МСП;

54.  Насърчава държавите членки да увеличат своите усилия за подобряване и постигане на клас IV на плавателност на инфраструктурата на останалите вътрешни водни пътища , по-специално речните участъци в основната трансевропейска транспортна мрежа; подчертава, че е необходимо съществено подобряване на р. Елба, за да се позволи пълна плавателност, която е от съществено значение за Ориент/Източно-Средиземноморския коридор; подчертава необходимостта от повишаване на плавателността на река Одер към клас IV на плавателност; подчертава също така специалното значение на международните водни пътища E40 и E70 по отношение на подобряването на интеграцията на държавите от Централна и Източна Европа в европейските вътрешни водни транспортни маршрути; подчертава, че създаването на добри мултимодални връзки между тези водни пътища и Балтийско-Адриатическия коридор от основната мрежа на TEN-Т ще бъде значителен тласък на инвестиционния потенциал на източните региони в ЕС;

Морски пристанища и летища

55.  Подчертава потенциала за по-нататъшно развитие на привлекателността на корабоплаването за пристанищата в района на Балтийско, Черно и Адриатическо море в контекста на „морските магистрали“; подчертава значението на разширяването на мощностите в сектора на енергетиката, включително устойчиви горива за транспорта, и на осигуряването на ефикасни железопътни връзки с хинтерланда на пристанищата;

56.  Посочва, че устойчивото развитие на пристанищата в Балтийско, Адриатическо и Черно море не трябва да бъде възпрепятствано от останалата подводна инфраструктура; изразява загриженост, че дейностите по проекти като „Северен поток“ могат да накърнят и блокират инвестициите в региона, особено в района на Балтийско море; настоява, че всички подводни тръбопроводи трябва да спазват изискванията за газенето в пристанищните входове;

57.  Счита, че морските пристанища и летищата служат в най-голяма степен на икономическо развитие на държавите от Централна и Източна Европа, ако те са центрове в интегрирана мултимодална транспортна система, взаимосвързана с ефективна железопътна инфраструктура;

58.  Подчертава, че северните адриатически пристанища трябва да засилят своето сътрудничество чрез регионална координация за общо популяризиране на потоците движение за морска търговия в северната част на Адриатическо море, както и да се интегрират изцяло италианските пристанища с тези на Словения (Копер) и Хърватия (Риека); във връзка с това призовава Комисията да включи пристанище Риека в Балтийско-Адриатическия коридор с цел създаване на възможност за пълно транспортно свързване на пристанищата в северната част на Адриатическо море с Централна Европа и Балтийско море;

59.  Припомня, че Комисията установи въпроса за недостига на свързаност в наскоро разработената Европейска стратегия за въздухоплаването; въпреки това отбелязва, че предложените решения са с ограничен потенциал, и насърчава Европейската комисия да наблюдава въздушните връзки в рамките на ЕС, особено в региона на Централна и Източна Европа, и да разработи допълнителни предложения, насочени към намаляване на разликите в достъпа до услуги на въздушния транспорт; счита, че въздушните връзки в тази част на ЕС трябва да бъдат допълнително разработени, тъй като свързаността на ЕС-13 е 7,5 пъти по‑ниска от тази на ЕС-15(9); изразява загриженост, че въпреки че летищната инфраструктура в региона е обект на непрекъсната модернизация, голяма част от новите въздушни трасета са ориентирани единствено към Запада; приканва Комисията да анализира дали съответното законодателство е подходящо за целта и ако е необходимо, да предложи нови инициативи, за да гарантира достатъчна свързаност между центъра и периферните райони на Европа;

60.  Подчертава, че регионът на Централна и Източна Европа се характеризира с по-малък брой и по-лошо качество на въздушните връзки, отколкото западната част на ЕС; посочва, че тези пропуски в свързаността бяха установени от независим анализ, извършен по искане на Европейската комисия;

61.  Призовава Комисията да разгледа въздушните връзки в държавите членки и помежду им и да установи мерки за подобряване на услугите в областта на въздушния транспорт по отношение на качеството на обслужването на потребителите;

62.  Отбелязва огромния потенциал на малките и средни летища по отношение на достъпността на транспорта в Централна и Източна Европа, особено за пътуващите с цел бизнес или туризъм; припомня, че през последните години много регионални летища са изградени и модернизирани в Централна и Източна Европа, но техният потенциал не се използва достатъчно поради липсата на смислени връзки между тези летища и основните транспортни маршрути; подчертава необходимостта тези летища да бъдат използвани по-ефективно чрез изграждане на нови пътни и железопътни връзки;

63.  Признава различните роли на регионалните и местните летища за развитието на регионите в Централна и Източна Европа и за улесняването на икономическия растеж, конкурентоспособността, търговията, мобилността и туризма, включително и за безпрепятствения достъп за лица с увреждания и за лицата с намалена подвижност; подчертава приноса на регионалните летища за повишаване на привлекателността на тези региони; счита, че за новите съоръжения следва да бъдат оценени надлежно търсенето и потенциалът на трафика и използването на средства от ЕС да бъде строго ограничено до икономически жизнеспособни и устойчиви проекти; подчертава, че следва да бъде предоставена съответна финансова подкрепа за развиване на съществуващите капацитети; счита, че ролята на регионалните летища ще нарасне, ако те разполагат с модерна инфраструктура и мрежа от транспортни връзки (преди всичко железопътни) с региона и страната, чрез които е възможно да се стигне бързо до летището от различни части на съседни градове; подчертава значението на развитието на съществуващите и новите регионални и местни летища, които допринасят за икономическия растеж, включително в сектора на туризма, в по-слабо развитите и изолираните региони чрез подобряване на достъпността и свързаността, като тези региони станат по-привлекателни места за инвестиции и конкурентоспособност, като по този начин се ускори социално-икономическото развитие; предлага Комисията да обмисли разработването на мрежа от летища на регионално равнище, така че да се осигури по-добра свързаност в рамките на държавите членки и между тях;

o
o   o

64.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Комитета на регионите.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0310.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0423.
(3) ОВ C 261E, 10.9.2013 г., стр. 1.
(4) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) OВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.
(6) http://ec.europa.eu/transport/road_safety/pdf/vademecum_2015.pdf
(7) http://ec.europa.eu/transport/modes/inland/news/2014-12-04-danube-ministrial-meeting/conclusions.pdf
(8) http://mib.gov.pl/files/0/1796967/deklaracjalancucka.pdf
(9)работен документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за въздухоплаването за Европа“ (SWD(2015)0261).


Създаване на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права
PDF 652kWORD 82k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (2015/2254(INL))
P8_TA(2016)0409A8-0283/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално второто, четвъртото, петото и седмото съображение от него,

—  като взе предвид по-специално член 2, член 3, параграф 1, член 3, параграф 3, втора алинея и членове 6, 7 и 11 от ДЕС,

—  като взе предвид членовете от ДФЕС относно спазването, насърчаването и защитата на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Съюза, включително членове 70, 258, 259, 260, 263 и 265 от него,

—  като взе предвид член 4, параграф 3 и член 5 от ДЕС, член 295 от ДФЕС, Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз и Протокол № 2 относно прилагане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, приложени към ДЕС и ДФЕС,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата),

—  като взе предвид Европейската социална харта на Съвета на Европа, и по-специално член Д от нея,

—  като взе предвид критериите за присъединяване от Копенхаген и съвкупността от правилата на Съюза, които всяка държава кандидатка трябва да изпълни, ако желае да се присъедини към Съюза (достиженията на правото на ЕС), и по-специално глави 23 и 24,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека и Венецианската комисия на Съвета на Европа,

—  като взе предвид Препоръка № R(2000)21 на Съвета на Европа от 25 октомври 2000 г. и основните принципи на Организацията на обединените нации за ролята на адвокатите от 1990 г., в които се отправя призив към държавите да гарантират свободата и независимостта на юристите,

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз от 23 май 2007 г.,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства,

—  като взе предвид Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа,

—  като взе предвид контролния списък на принципите на правовата държава, приет от Венецианската комисия на нейното 106-о пленарно заседание от 18 март 2016 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид договорите на ООН за защита на правата на човека и основните свободи, както и съдебната практика на органите на ООН по договорите,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид подхода на ООН към помощта в областта на принципите на правовата държава от април 2008 г.,

—  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие, и по-специално цел 16,

—  като взе предвид двадесет и петия по ред шестмесечен доклад на Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК), озаглавен „Developments in European Union Procedures and Practices Relevant to Parliamentary Scrutiny“ (Новости в процедурите и практиките на Европейския съюз, свързани с парламентарния контрол), от 18 май 2016 г.,

—  като взе предвид публикациите на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), включително предложението за Европейска информационна система за основните права, представено в нейния документ, озаглавен „Fundamental rights in the future of the European Union's Justice and Home Affairs“ („Основните права в рамките на бъдещите политики на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи“), от 31 декември 2013 г.,

—  като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 8 април 2016 г. относно разработването на интегриран инструмент от обективни показатели в областта на основните права за измерване на съответствието с общите ценности, посочени в член 2 от ДЕС, въз основа на съществуващите източници на информация,

—  като взе предвид писмото от 6 март 2013 г. на министрите на външните работи на Германия, Дания, Финландия и Нидерландия до председателя на Комисията ,

—  като взе предвид нотата на италианското председателство от 15 ноември 2014 г., озаглавена „Гарантиране на спазването на принципите на правовата държава в Европейския съюз“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета и на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 16 декември 2014 г. относно гарантирането на спазването на принципите на правовата държава,

—  като взе предвид първия и втория диалог в рамките на Съвета относно принципите на правовата държава, проведени по време на люксембургското и нидерландското председателство, съответно на 17 ноември 2015 г. и 24 май 2016 г.,

—  като взе предвид насоките относно методологичните стъпки, които следва да се предприемат с цел да се провери съвместимостта с основните права в рамките на подготвителните органи на Съвета, от 19 декември 2014 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г., озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 6 май 2011 г., озаглавен „Оперативни насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието“,

—  като взе предвид механизма за мониторинг и инструментите за периодична оценка, с които понастоящем разполага Комисията, включително Механизма за сътрудничество и проверка, Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, докладите относно борбата с корупцията и обсерваторията за медиите,

—  като взе предвид годишния колоквиум на Комисията относно основните права,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.,

—  като взе предвид Кодекса на добрите практики за гражданското участие в процеса на вземане на решения на Съвета на Европа от 1 октомври 2009 г.,

—  като взе предвид Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2016 г. и доклада на Комисията от 15 юли 2016 г., озаглавен „Мониторинг върху прилагането на правото на Европейския съюз — Годишен доклад за 2015 г.“,

—  като взе предвид оценката на Отдела на ЕП за европейска добавена стойност от април 2016 г., озаглавена „Механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права“,

—  като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0283/2016),

A.  като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, които са утвърдени в неговите основни принципи и цели в първите членове от ДЕС, както и в критериите за членство в Съюза;

Б.  като има предвид, че институциите и органите на Съюза и държавите членки следва да подкрепят и да дават пример, като действително изпълняват задълженията си и изграждат съвместно обща култура на спазване на принципите на правовата държава като всеобща ценност в 28-те държави членки и в институциите на Съюза, която да се съблюдава в еднаква степен от всички заинтересовани страни, като същевременно пълното спазване и насърчаването на тези принципи е съществена предпоставка за легитимността на европейския проект като цяло и основно условие за спечелване на доверието на гражданите в Съюза;

В.  като има предвид, че съгласно Становище 2/13 на Съда на Европейския съюз (Съда) от 18 декември 2014 г.(1) и съответната съдебна практика на Съда основните права, признати в Хартата, заемат централно място в правната структура на Съюза, а зачитането на тези права е условие за законосъобразността на актовете на Съюза, поради което Съюзът не може да допуска мерки, които са несъвместими с тези права;

Г.  като има предвид, че в съответствие с член 2, член 3, параграф 1 и член 7 от ДЕС Съюзът разполага с възможността да предприема действия, за да защитава своята „конституционна основа“ и общите ценности, на които той се основава;

Д.  като има предвид, че принципите на правовата държава са гръбнакът на европейската либерална демокрация и един от основополагащите принципи на Съюза, произтичащ от общите конституционни традиции на всички държави членки;

Е.  като има предвид, че всички държави членки, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите кандидатки са задължени да съблюдават, защитават и популяризират тези принципи и ценности, както и да си оказват лоялно сътрудничество;

Ж.  като има предвид, че съгласно, наред с другото, протокол № 24 относно убежището, предоставяно на гражданите на държавите-членки на Европейския Съюз , приложен към ДЕС и ДФЕС, съображение 10 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета(2) и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (напр. решение от 21 януари 2011 г., M.S.S./Белгия и Гърция ) и на Съда на Европейския съюз (напр. решение от 21 декември 2011 г., N.S. и M.E.(3) и решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru(4)) държавите членки, включително националните съдилища, са задължени да се въздържат от прилагането на правото на ЕС спрямо други държави членки, ако съществува очевиден риск от тежко нарушение или тежко и продължаващо нарушение на принципите на правовата държава и на основните права във въпросните държави членки;

З.  като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава в рамките на Съюза е предпоставка за защитата на основните права, за съблюдаването на всички права и задължения, произтичащи от Договорите и международното право, и за взаимното признаване и доверие; като има предвид, че то е също така ключов фактор за области на политиката като вътрешния пазар, растежа и заетостта, борбата срещу дискриминацията, социалното приобщаване, полицейското и съдебното сътрудничество, Шенгенското пространство, както и политиките в областта на убежището и миграцията, и че съответно всяко уронване на принципите на правовата държава, демократичното управление и основните права представлява сериозна заплаха за стабилността на Съюза, паричния съюз и общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие и за просперитета на Съюза;

И.  като има предвид, че начинът, по който принципите на правовата държава се прилагат в държавите членки, изпълнява ключова роля за гарантиране на взаимното доверие между държавите членки и на доверието по отношение на техните правни системи, поради което е от жизнено значение да се създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници;

Й.  като има предвид, че Съюзът се основава на общ набор от водещи ценности и принципи и че определянето на тези водещи ценности и принципи, благодарение на които е възможно демокрацията да процъфтява и основните права да бъдат защитавани, е жив и непрекъснат процес; като има предвид, че въпреки че тези ценности и принципи могат да се променят с течение на времето, те трябва да се защитават и следва да служат за основа за вземането на политически решения, независимо от промените в политическото мнозинство и без да се подлагат на временни промени; като има предвид, че съответно съдебната система, която носи отговорност за тяхното тълкуване и която трябва да е независима и безпристрастна, изпълнява жизненоважна роля;

К.  като има предвид, че гражданите на Съюза и лицата, пребиваващи в него, не винаги съзнават в достатъчна степен всички свои права като европейци, и че те следва да могат да оформят заедно основните ценности и принципи на Съюза и най-вече да ги възприемат като свои;

Л.  като има предвид, че съгласно член 4, параграф 2 от ДЕС Съюзът зачита равенството на държавите членки пред Договорите, и като има предвид, че зачитането на културното многообразие и националните традиции, в и между държавите членки, не следва да възпрепятства прилагането на висока и еднаква степен на защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права на цялата територия на Съюза; като има предвид, че принципът на равенство и недискриминация е универсален и представлява общата основа на всички политики и дейности на Съюза;

M.  като има предвид, че гарантирането на принципите на правовата държава и на ефективността и независимостта на съдебните системи играе ключова роля за създаването на положителна политическа среда, която да е в състояние да възвърне доверието на обществеността към институциите, и съответно за създаването на благоприятна за инвестициите среда и за обезпечаването на по-голяма регулаторна предвидимост и на устойчив растеж;

Н.  като има предвид, че повишаването на ефективността на съдебните системи на държавите членки е ключов аспект на правовата държава и е от съществено значение за осигуряването на равно третиране, санкциониране на правителствените злоупотреби и предотвратяване на произвола, както и че то се счита от Комисията за ключов елемент на структурните реформи в рамките на европейския семестър — годишния цикъл на координация на икономическите политики на равнището на Съюза; като има предвид, че независимостта на юристите е един от крайъгълните камъни на свободното и демократично общество;

O.  като има предвид, че в насоките на генералния секретар на ООН за подхода на ООН към помощта в областта на правовата държава се препоръчва правовата държава да включва гражданите и гражданското общество, които допринасят за укрепването на тези принципи и за търсенето на отговорност от публичните длъжностни лица и институции;

П.  като има предвид, че проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавено „Цената на „отказа от Европа“ в областта на борбата с организираната престъпност и корупцията“ съдържа оценка, съгласно която интегрирането на съществуващите механизми на Съюза за мониторинг като Механизма за сътрудничество и проверка, Информационното табло в областта на правосъдието и докладите относно борбата с корупцията в една по-широка рамка за мониторинг в областта на правовата държава би довело до икономии на разходи в размер на 70 милиарда евро годишно;

Р.  като има предвид, че законодателната основа на демократичното и правното управление на Съюза не е толкова стабилна, колкото законодателната основа на икономическото му управление, като Съюзът не проявява същата безкомпромисност и твърдост по отношение на зачитането на основните си ценности, каквато проявява, когато следи за правилното прилагане на икономическите и фискалните си правила;

С.  като има предвид, че ако дадена държава кандидатка не се придържа към изискваните стандарти, ценности и демократични принципи, това води до забавяне на присъединяването ѝ към Съюза, докато тя не постигне изцяло тези стандарти, а ако държава членка или институция на Съюза не отговаря на същите тези стандарти, последиците на практика са незначителни;

Т.  като има предвид, че по силата на член 2 от ДЕС и на принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4 от ДЕС, задълженията, на които държавите кандидатки подлежат съгласно критериите за присъединяване, продължават да се прилагат и след присъединяването им към Съюза, и като има предвид, че следователно не само новите, но и по-старите държави членки следва да се подлагат на редовна оценка с цел да се провери доколко техните законодателства и практики продължават да бъдат в съответствие с тези критерии и общите ценности, на които се основава Съюзът;

У.  като има предвид, че приблизително 8% от гражданите на Съюза принадлежат към национално малцинство и приблизително 10% говорят регионален или малцинствен език; като има предвид, че няма правна рамка на Съюза, която да гарантира техните права в качеството им на малцинство; като има предвид, че създаването на ефективен механизъм за мониторинг на техните права в Съюза е от изключително голямо значение; като има предвид, че съществува разлика между закрилата на малцинствата и политиките в областта на борбата срещу дискриминацията; като има предвид, че равното третиране е основно право на всички граждани, а не привилегия;

Ф.  като има предвид, че съгласуваността и последователността на вътрешната и външната политика в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права е от ключово значение за доверието към Съюза;

Х.  като има предвид, че не съществуват много инструменти за гарантиране на съответствието на законодателните и изпълнителните политически решения на институциите на Съюза с основните принципи и ценностите на Съюза;

Ц.  като има предвид, че Съдът неотдавна постанови редица решения, с които обяви за недействителни определени законодателни актове на Съюза, решения на Комисията и законодателни практики, тъй като нарушават Хартата на основните права или противоречат на принципите на Договора относно прозрачността и достъпа до документи, но че в някои случаи институциите на Съюза не спазват в пълна степен буквата и духа на съдебните решения;

Ч.  като има предвид, че присъединяването на Съюза към ЕКПЧ е задължение по Договора съгласно член 6, параграф 2 от ДЕС;

Ш.  като има предвид, че насърчаването и защитата на плуралистичната демокрация, зачитането на правата на човека и основните свободи, принципите на правовата държава, политическото и правното сътрудничество, социалното сближаване и културният обмен заемат централно място в рамките на сътрудничеството между Съвета на Европа и Съюза;

Щ.  като има предвид, че необходимостта от по-ефективни и обвързващи механизми, които да гарантират пълното прилагане на принципите и ценностите на Договора, е призната от Съвета и от Комисията че във връзка с нея бяха предприети действия на практика, като Съветът създаде диалог относно принципите на правовата държава, а Комисията — уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава;

AA.  като има предвид, че Съюзът разполага с множество инструменти и процеси за гарантиране на цялостното и правилно прилагане на принципите и ценностите на Договора, но че липсва своевременен и ефективен отговор от страна на институциите на Съюза; като има предвид, че съществуващите инструменти следва да се прилагат, оценяват и допълват в рамките на механизъм за принципите на правовата държава, за да бъдат целесъобразни и ефективни, а не да се възприемат като политически мотивирани или произволни или несправедливо насочени към определени държави;

AБ.  като има предвид, че броят на решенията на Съда, в които се цитира Хартата, се е увеличил от 43 през 2011 г. на 210 през 2014 г.;

AВ.  като има предвид, че съгласуваността между институциите и държавите членки по отношение на спазването на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права ще осигури очевидни ползи, като например по-евтини съдебни дела, по-голяма яснота за гражданите на Съюза и техните права, както и повече сигурност за държавите членки по отношение на прилагането;

AГ.  като има предвид, че правителствата на някои държави членки отричат, че отстояването на принципите и ценностите на Съюза е задължение по Договора или че Съюзът има правомощия да осигурява тяхното спазване;

AД.  като има предвид, че в ситуации, в които дадена държава членка вече не гарантира зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, или в случаи на нарушение на принципите на правовата държава Съюзът и неговите държави членки са задължени да защитават целостта и прилагането на Договорите и правата на всеки в рамките на своята юрисдикция;

AЕ.  като има предвид, че гражданското общество играе важна роля в изграждането и укрепването на демокрацията, мониторинга и ограничаването на властта на държавата и насърчаването на доброто управление, прозрачността, ефективността, откритостта, отзивчивостта и отчетността;

AЖ.  като има предвид, че принципът на субсидиарност не трябва да се използва като основание за отхвърляне на всяка намеса на Съюза, която цели да осигури зачитането от държавите членки на принципите и ценностите, предвидени в Договора;

АЗ.  като има предвид, че действията на Съюза за гарантиране на зачитането от страна на държавите членки и институциите на ценностите, на които се основава той и от които произтичат правата на европейците, са съществено условие за участието им в европейския проект;

AИ.  като има предвид, че текущият процес на европейска интеграция и неотдавнашните събития в някои държави членки показаха, че неспазването на принципите на правовата държава и основните свободи не се предотвратяват по надежден начин и че е необходимо да се преразгледат и интегрират съществуващите механизми, както и да се разработи ефективен механизъм за коригиране на все още съществуващите пропуски и за гарантиране на това, че принципите и ценностите, заложени в Договора, се зачитат, защитават и насърчават в целия Съюз;

AЙ.  като има предвид, че следва да се създаде нов Пакт на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; като има предвид, че този пакт следва да се основава на факти и да се характеризира с обективност, липса на външно влияние, по-конкретно на политическо влияние, недискриминация и извършване на оценките при равни условия, зачитане на принципите на субсидиарност, необходимост и пропорционалност, да се прилага както към държавите членки, така и към институциите на Съюза, и да се основава на степенуван подход, включващ както превантивни, така и корективни мерки;

AК.  като има предвид, че Пактът на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права следва да има за цел да предложи единна, съгласувана рамка, която да се опира на съществуващите инструменти и механизми и да ги включва в себе си, както и да преодолее все още съществуващите пропуски;

AЛ.  като има предвид, че създаването на Пакт на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права не засяга прякото прилагане на член 7, параграфи 1 и 2 от ДЕС;

1.  Отправя препоръка, докато евентуално не бъде изменен Договорът, да се създаде всеобхватен механизъм на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да обхваща всички съответни заинтересовани страни, и съответно отправя искане към Комисията да представи в срок до септември 2017 г. въз основа на член 295 от ДФЕС предложение за сключването на Пакт на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права под формата на междуинституционално споразумение, в което да се определят редът и условията за улесняване на сътрудничеството между институциите на Съюза и държавите членки по силата на член 7 от ДЕС, като се интегрират, приведат в съответствие и допълнят съществуващите механизми, следвайки подробните препоръки, изложени в приложението, и предвиждайки възможността всички институции и органи на Съюза, които пожелаят това, да могат да се присъединят към този пакт;

2.  Приканва Комисията да проведе съдържателен диалог с гражданското общество, като гарантира, че неговият принос и неговата роля ще бъдат отразени в предложението за междуинституционално споразумение;

3.  Препоръчва по-специално Пактът на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права да включва превантивни и корективни елементи и да бъде насочен в еднаква степен към всички държави членки, както и към трите основни институции на Съюза, като същевременно се спазват принципите на субсидиарност, необходимост и пропорционалност;

4.  Счита, че Пактът на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, въпреки че основната му цел е да предотвратява и коригира нарушения на ценностите на Съюза, следва да съдържа и възможни санкции, които могат да имат ефективно възпиращо действие;

5.  Счита, че заключенията и становищата на Агенцията на Европейския съюз за основните права, както и съдебната практика на Съда на Европейския съюз представляват добра основа за тълкуване на член 2 от ДЕС и на обхвата на правата, заложени в Хартата;

6.  Припомня, че Комисията в качеството си на пазител на Договорите има задължението да следи и оценява правилното прилагане на правото на ЕС и спазването на принципите и целите, заложени в Договорите, от страна на държавите членки и всички институции и органи на Съюза; ето защо препоръчва тази задача на Комисията да се взема под внимание, когато се оценява спазването от нейна страна на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в рамките на политическия цикъл във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

7.  Призовава Комисията от 2018 г. нататък да обединява своите годишни тематични доклади в тази област, както и резултатите от съществуващите механизми за мониторинг и инструменти за периодична оценка, за да бъдат всички те представени едновременно, с цел да бъдат използвани в рамките на политическия цикъл във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

8.  Счита, че е важно да се насърчава постоянният диалог и да се полагат усилия за укрепване на консенсуса между Съюза и неговите държави членки с цел насърчаване и защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права с оглед на гарантирането на общите ценности, заложени в Договорите и Хартата, по напълно прозрачен, обективен начин; изразява убеждението, че не може да се допуска какъвто и да е компромис по отношение на основните права и ценностите, заложени в Договорите и в Хартата;

9.  Подчертава основната роля, която Парламента и националните парламенти следва да изпълняват при отчитането на напредъка и наблюдението на спазването на общите ценности на Съюза, предвидени в член 2 от ДЕС; изтъква ключовата роля на Парламента за провеждането на необходимите постоянни разисквания в рамките на общия консенсус в Съюза относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, като се вземат под внимание промените в нашето общество; счита, че прилагането на тези ценности и принципи трябва да се основава също и на ефективно наблюдение на спазването на основните права, гарантирани в Хартата;

10.  Препоръчва във всички междупарламентарни разисквания относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права да участва и гражданското общество и счита, че гражданското участие и ролята на гражданското общество следва да се вземат под внимание като показател за демокрация;

11.  Призовава Комисията да представи в срок до юни 2017 г. нов проект на споразумение за присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за правата на човека, за да спази своето задължение по член 6 от ДЕС, като има предвид Становище 2/13 на Съда на ЕС; призовава освен това Съвета на Европа да предостави възможността и трети страни да подпишат Европейската социална харта, така че Комисията да може да започне преговори за присъединяване на Съюза;

12.  Приканва Европейския омбудсман, след като вземе предвид възгледите на обществеността, да подчертае и консолидира в специална глава като част от годишния си доклад случаи, препоръки и решения, свързани с основните права на гражданите, както и с принципите на демокрацията и правовата държава; приканва Комисията да анализира тези специални препоръки;

13.  Призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира в съответствие с член 47 от Хартата общия достъп до правна помощ за лицата и организациите, които са страни по спорове, свързани с нарушения на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права от страна на национални правителства или институции на Съюза, при необходимост допълвайки националните схеми и Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно правната помощ за заподозрените или обвиняемите по наказателно производство и за издирваните лица по производство във връзка с европейската заповед за арест;

14.  Посреща със задоволство реформата на Съда, чрез която броят на съдиите в Съда постепенно се увеличава с цел справяне с работното натоварване и намаляване на продължителността на производствата;

15.  Препоръчва експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, предвидена в междуинституционалното споразумение, също да извърши оценка на достъпа до правосъдие на равнището на Съюза, включително на аспекти като независимостта и безпристрастността на съдилищата и съдиите, независимостта на юристите, правните норми, продължителността на съдебните спорове и размера на свързаните с тях разходи, целесъобразността и ефективността на системата за правна помощ, както и наличието на необходимите средства за нея, изпълнението на съдебните решения, обхвата на съдебния контрол и правната защита, с която разполагат гражданите, както и възможностите за трансгранична колективна защита; счита във връзка с това, че вниманието следва да се съсредоточи върху член 298, параграф 1 от ДФЕС и правото на гражданите на Съюза да имат открита, ефикасна и независима европейска администрация;

16.  Призовава Комисията да работи съвместно с гражданското общество с оглед на разработването и провеждането на кампания за повишаване на осведомеността, с която да даде възможност на гражданите на Съюза и на лицата, които пребивават в него, да възприемат като изцяло свои правата, произтичащи от Договорите и Хартата (напр. свобода на изразяване на мнение, свобода на събранията, и правото на гражданите да избират и бъдат избирани), и с която да предостави по-специално информация относно правата на съдебна защита и възможностите във връзка със съдебни спорове в случаи, свързани с нарушения на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права от страна на националните правителства или институциите на Съюза;

17.  Призовава за създаване на фонд за демокрацията, с цел организация, отпускаща безвъзмездни средства, да подпомага местните дейци, насърчаващи демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в ЕС;

18.  Отбелязва, че ако Съюзът установява изисквания в международните си споразумения за защита и насърчаване на правата на човека, той трябва също така да гарантира, че институциите и всички държави членки спазват принципите на правовата държава и основните права;

19.   Препоръчва освен това Пактът на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права да включва редовно наблюдение на съвместимостта на ратифицираните от държавите членки и Съюза международни споразумения с първичното и вторичното право на Съюза;

20.  Счита освен това, че ако в бъдеще се разгледа възможността за ново преразглеждане на Договора, биха могли да се предвидят следните промени:

   член 2 от ДЕС и Хартата да се превърне в правно основание за законодателните мерки, приемани съгласно обикновената законодателна процедура;
   да се даде възможност на националните съдилища съгласно член 2 от ДЕС и Хартата да сезират Съда с искове относно законосъобразността на действията на държавите членки;
   да се преразгледа член 7 от ДЕС, за да се предвидят релевантни и приложими санкции срещу държавите членки , като се определят правата (освен правото на глас в Съвета) на извършилите нарушение държави членки, които могат да бъдат суспендирани, например финансови санкции или преустановяване на финансирането от страна на Съюза;
   да се предостави възможност една трета от членовете на Европейския парламент да сезират Съда след приемането на законодателен акт на Съюза и преди прилагането му;
   да се даде възможност на физическите и юридическите лица, които са пряко и индивидуално засегнати от дадено действие, да подадат иск в Съда на ЕС за предполагаеми нарушения на Хартата от страна на институция на съюза или на държава членка, като се изменят членове 258 и 259 от ДФЕС;
   да се отмени член 51 от Хартата и тя да се преобразува в Съюзна харта на правата;
   да се преразгледа изискването за единодушие в области, свързани със спазването, защитата и насърчаването на основните права, като например равенството и недискриминацията;

21.  Потвърждава, че препоръките са в съответствие с основните права и принципа на субсидиарност;

22.  Счита, че евентуалните финансови последици от исканите предложения за бюджета на Съюза следва да се покрият чрез наличните бюджетни средства; подчертава, че както за Съюза и неговите държави членки, така и за гражданите приемането и прилагането на тези предложения би могло да доведе до съществени икономии на разходи и време, би могло да способства за взаимното доверие и взаимното признаване на решенията и действията на държавите членки и на Съюза и съответно би могло да бъде от полза в икономическо и социално отношение;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и подробните препоръки, съдържащи се в приложението, на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки и на Комитета на регионите с цел предаване на парламентите и съветите на поднационално равнище.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Подробни препоръки за проект на междуинституционално споразумение относно реда и условията на процедурите за мониторинг и последващи действия във връзка с положението с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в държавите членки и институциите на ЕС

ПРОЕКТ НА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ

ПАКТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА, ПРИНЦИПИТЕ НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА И ОСНОВНИТЕ ПРАВА

Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия:

като взеха предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално второто, четвъртото, петото и седмото съображение от него,

като взеха предвид по-специално член 2, член 3, параграф 1, член 3, параграф 3, втора алинея и членове 6, 7 и 11 от ДЕС,

като взеха предвид членовете от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно спазването, насърчаването и защитата на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Съюза, включително членове 70, 258, 259, 260, 263 и 265 от него,

като взеха предвид член 4, параграф 3 и член 5 от ДЕС, член  295 от ДФЕС, протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз и протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, приложени към ДЕС и ДФЕС,

като взеха предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата),

като взеха предвид Европейската социална харта на Съвета на Европа, и по-специално член Д от нея относно недопускането на дискриминация,

като взеха предвид критериите за присъединяване от Копенхаген и съвкупността от правила на Съюза — достиженията на правото на Европейския съюз, и по-специално глави 23 и 24 — които всяка държава кандидатка трябва да изпълни, ако желае да се присъедини към Съюза,

като взеха предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека и Венецианската комисия на Съвета на Европа,

като взеха предвид контролния списък на принципите на правовата държава, приет от Венецианската комисия на нейното 106-о пленарно заседание от 18 март 2016 г.,

като взеха предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз от 23 май 2007 г.,

като взеха предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства,

като взеха предвид Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа,

като взеха предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

като взеха предвид договорите на ООН за защита на правата на човека и основните свободи, както и съдебната практика на органите на ООН по договорите,

като взеха предвид публикациите на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), включително предложението за Европейска информационна система за основните права, представено в нейния документ със заглавие „Fundamental rights in the future of the European Union's Justice and Home Affairs“ (Основните права в рамките на бъдещата политика на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи) от 31 декември 2013 г.,

като взеха предвид подхода на ООН към помощта в областта на принципите на правовата държава от април 2008 г.,

като взеха предвид Целите на ООН за устойчиво развитие, и по-специално цел 16,

като взеха предвид двадесет и петия по ред шестмесечен доклад на Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК): „Developments in European Union Procedures and Practices Relevant to Parliamentary Scrutiny“ (Развитие в процедурите и практиките на Европейския съюз, свързани с парламентарния контрол) от 18 май 2016 г.,

като взеха предвид писмото от 6 март 2013 г. на министрите на външните работи на Германия, Дания, Финландия и Нидерландия до председателя на Комисията,

като взеха предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 8 април 2016 г. относно разработването на интегриран инструмент от обективни показатели в областта на основните права за измерване на съответствието с общите ценности, посочени в член 2 от ДЕС, въз основа на съществуващите източници на информация,

като взеха предвид нотата на италианското председателство от 15 ноември 2014 г., озаглавена „Гарантиране на спазването на принципите на правовата държава в Европейския съюз“,

като взеха предвид заключенията на Съвета и на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 16 декември 2014 г. относно гарантирането на спазването на принципите на правовата държава,

като взеха предвид насоките на Съвета относно методологичните стъпки, които следва да се предприемат с цел да се провери съвместимостта с основните права в рамките на подготвителните органи на Съвета, от 19 декември 2014 г.,

като взеха предвид първия и втория диалог в рамките на Съвета относно принципите на правовата държава, проведени по време на люксембургското и нидерландското председателство (на 17 ноември 2015 г. и 24 май 2016 г.),

като взеха предвид механизма за мониторинг и инструментите за периодична оценка, с които понастоящем разполага Комисията, включително Механизма за сътрудничество и проверка, Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, докладите относно борбата с корупцията и обсерваторията за медиите,

като взеха предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г., озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“,

като взеха предвид работния документ на службите на Комисията от 6 май 2011 г., озаглавен „Operational Guidance on taking account of Fundamental rights in Commission Impact Assessments“ (Оперативни насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието),

като взеха предвид съобщението на Комисията от 19 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“,

като взеха предвид годишния колоквиум на Комисията относно основните права,

като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по‑добро законотворчество,

като взеха предвид резолюцията на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.)(5),

като взеха предвид резолюцията на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно положението с основните права в Европейския съюз (2013—2014 г.)(6),

(1)  като имат предвид, че съществува необходимост от механизъм за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да е обективен и безпристрастен, да се основава на фактите и да се прилага еднакво и справедливо за всички държави членки, както и за институциите на Съюза, и който да включва както превантивни, така и корективни мерки;

(2)  като имат предвид, че основната цел на този механизъм следва да бъде да предотвратява нарушенията и неспазването на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права и същевременно да осигурява необходимите инструменти за прилагане на практика на превантивните и на корективните мерки по член 7 от ДЕС, както и на другите инструменти, предвидени в Договорите;

(3)  като имат предвид, че следва да се избягва ненужното създаване на нови структури или дублирането и че следва да се отдава предпочитание на интегрирането и включването на съществуващите инструменти;

(4)  като имат предвид, че изготвянето на определения, стандарти и целеви показатели относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права не е еднократно решение, а напротив — постоянен и интерактивен процес, основан на широки обществени дебати и консултация, редовно преразглеждане и споделяне на най-добри практики;

(5)  като имат предвид, че механизмът може да бъде ефективен единствено ако се ползва с широка подкрепа сред гражданите на Съюза и ако им предоставя възможност да се ангажират с този процес;

(6)  като имат предвид, че държавите членки носят основната отговорност за отстояването на общите стандарти, но че когато те не изпълняват тази отговорност, Съюзът е задължен да се намеси, за да защити своята конституционна основа и да осигури, че ценностите, посочени в член 2 от ДЕС и в Хартата, са гарантирани за всички граждани на Съюза и всички лица, пребиваващи в него, на цялата територия на Съюза;

(7)  като имат предвид, че е важно всички равнища на управление да работят в тясно сътрудничество помежду си в съответствие със своите правомощия и отговорности с цел установяване на ранен етап на евентуални системни заплахи за правовата държава и подобряване на защитата на принципите на правовата държава;

(8)  като имат предвид, че съществуват редица инструменти за справяне с риска от тежко нарушение на ценностите на Съюза, но че е необходимо да се разработят ясни и обективни целеви показатели, за да могат тези инструменти да бъдат ефективни и да имат възпиращ ефект в достатъчна степен, за да предотвратяват нарушенията на принципите на правовата държава и основните права; като имат предвид, че Съюзът не разполага с правно обвързващ механизъм за редовен мониторинг на спазване от страна на държавите членки и институциите на Съюза на ценностите и основните права на Съюза;

(9)  като имат предвид, че в съответствие с член 295 от ДФЕС в настоящото междуинституционално споразумение се определят редът и условията за сътрудничество между Европейския парламент, Съвета и Комисията и че в съответствие с член 13, параграф 2 от ДЕС тези институции действат в кръга на правомощията, които са им предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях; като имат предвид, че междуинституционалното споразумение не накърнява прерогативите на Съда по отношение на автентичното тълкуване на правото на Съюза,

СЕ ДОГОВОРИХА, КАКТО СЛЕДВА:

Член 1

Основните ценности и основополагащите принципи на Съюза, а именно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, се отстояват в целия Съюз чрез Пакт на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който предвижда определянето, разработването, мониторинга и прилагането на тези ценности и принципи и който е насочен както към държавите членки, така и към институциите на Съюза.

Член 2

Пактът на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права се състои от:

—  годишен доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права), съдържащ специфични за всяка държава препоръки, като в него са отразени докладите на Агенцията на ЕС за основните права, Съвета на Европа и други съответни органи, извършващи дейност в тази област;

—  ежегодни междупарламентарни разисквания въз основа на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

—  договорености за справяне с евентуалните рискове и нарушения, както се предвижда в Договорите, включително активиране на превантивните или корективните мерки по член 7 от ДЕС;

—  политически цикъл във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в институциите на Европейския съюз.

Член 3

Обхватът на Пакта на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права се разширява, така че в него да се включат уредбата на Комисията за принципите на правовата държава и диалогът на Съвета относно принципите на правовата държава под формата на единен инструмент на Съюза.

Член 4

Европейският доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права относно състоянието на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в държавите членки се изготвя от Комисията, която се консултира с експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, посочена в член 8. Комисията представя европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права на Европейския парламент, на Съвета и на националните парламенти. Европейският доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права се предоставя на разположение на обществеността.

Европейският доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права съдържа обща част, както и специфични за всяка държава препоръки.

Ако Комисията не приеме своевременно европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, включително специфичните за всяка държава препоръки, компетентната комисия на Европейския парламент може официално да поиска от Комисията да обясни забавянето и да приеме доклада незабавно, с цел да избегне всякакво допълнително отлагане.

Член 5

Европейският доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права включва и допълва съществуващите инструменти, сред които информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, обсерваторията за плурализма на медиите, доклада за борбата с корупцията и процедурите за партньорска оценка, основаващи се на член 70 от ДФЕС, и заменя Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

Член 6

Европейският доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права се съставя чрез използване на различни източници и на съществуващите инструменти с цел оценка, докладване и мониторинг на дейностите на държавите членки, включително:

—  констатации на компетентните органи на държавите членки по отношение на спазването на демокрацията, принципите на правовата държа и основните права;

—  Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), и по-специално нейния инструмент EFRIS (Европейска информационна система за основните права);

—  други специализирани агенции на Съюза, и по-специално Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), Европейския институт за равенство между половете (EIGE), Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) и Евростат;

—  експерти, представители на академичната общност, организации на гражданското общество, професионални и браншови сдружения на, например, съдии, юристи и журналисти;

—  съществуващи индекси и целеви показатели, разработени от международни организации и НПО;

—  Съвета на Европа, по-конкретно Венецианската комисия, Групата държави срещу корупцията (GRECO) и Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, както и Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ);

—  международни организации като Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);

—  съдебната практика на Съда на Европейския съюз, Европейския съд по правата на човека и други международни съдилища, трибунали и органи по различни договори;

—  всички резолюции или други документи на Европейския парламент в тази област, включително неговия годишен доклад за състоянието на основните права в Съюза;

—  приноса от институциите на Съюза.

Всички материали от източниците, посочени в настоящия член, както и проектът на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, изготвен от експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, включително специфичните за всяка държава препоръки, се предоставят на разположение на обществеността на уебсайта на Комисията.

Член 7

Европейският доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права се представя в хармонизиран формат и се придружава от специфични за всяка държава препоръки, като при изготвянето му се отделя особено внимание на следните аспекти:

—  разделение на властите;

—  безпристрастен характер на държавата;

—  обратимост на политическите решения след изборите;

—  наличие на механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите, които гарантират, че безпристрастието на държавата не се поставя под въпрос;

—  постоянен характер на държавата и институциите, основаващ се на неотменимостта на конституцията;

—  свобода и плурализъм на медиите;

—  свобода на изразяване на мнение и свобода на събранията;

—  насърчаване на гражданското пространство и ефективни механизми за граждански диалог;

—  право на гражданите да избират и да бъдат избирани в избори и демокрация на участието;

—  почтеност и липса на корупция;

—  прозрачност и отчетност;

—  законност;

—  правна сигурност;

—  предотвратяване на злоупотребата с власт или на неправомерното използване на власт;

—  равенство пред закона и недискриминация;

—  достъп до правосъдие: независимост и безпристрастност, справедлив съдебен процес, конституционно правосъдие (когато е приложимо), независимост на юристите;

—  специфични предизвикателства, свързани с принципите на правовата държава: корупция, конфликти на интереси, събиране на лични данни и наблюдение;

—  дялове I—IV от Хартата;

—  Европейската конвенция за правата на човека и протоколите към нея.

Член 8

Оценката на състоянието на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в държавите членки, както и проектите на специфичните за всяка държава препоръки, се изготвят от представителна група от независими експерти („експертна група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права“) въз основа на количествен и качествен преглед на наличните данни и информация.

8.1.  Експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права се състои от следните членове:

—  по един независим експерт от всяка държава членка, назначен от националния парламент на съответната държава; който е квалифициран съдия от националните конституционни или върховни съдилища и понастоящем не изпълняват активно служебните си функции;

—  десет допълнителни експерти, назначени от Европейския парламент с мнозинство от две трети и избрани от списък с експерти, номинирани от:

i)  Федерацията на Асоциацията на европейските академии (ALLEA);

ii)  Европейската мрежа на националните институции за правата на човека (ENNHRI);

iii)  Съвета на Европа, включително Венецианската комисия, Групата държави срещу корупцията (GRECO) и комисаря на Съвета на Европа за правата на човек;

iv)  Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ) и Съвета на адвокатските колегии от Европейския съюз (CCBE);

v)  ООН, ОССЕ и ОИСР.

8.2.  Експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права избира председател измежду своите членове.

8.3.  За да се улесни изготвянето на проекта на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права и на проектите на специфичните за всяка държава препоръки, Комисията осигурява секретариат за експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да спомага за нейното ефективно функциониране, по-специално чрез събиране на данни и източници на информация, които се преглеждат и оценяват, и чрез предоставяне на административна подкрепа по време на процеса на изготвяне на проектите.

Член 9

Експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права извършва оценка на всяка от държавите членки във връзка с аспектите по член 7 и посочва евентуалните рискове и нарушения. Тази оценка се извършва на анонимна и независима основа от всеки от членовете на експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, с цел да се гарантира независимостта на експертната група, както и обективността на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Членовете на експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права обаче могат да се консултират помежду си с оглед на обсъждането на методите и съгласуваните стандарти.

Методите за извършването на оценката се преразглеждат ежегодно от експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права и при необходимост се доразвиват, усъвършенстват, допълват и изменят по общо съгласие на Европейския парламент, Съвета и Комисията след консултация с националните парламенти и гражданското общество.

Член 10

Приемането на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права от Комисията бележи началото на междупарламентарните разисквания и разискванията в Съвета, чиято цел е да се предприемат действия във връзка с резултатите от европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права и специфичните за всяка държава препоръки чрез следните стъпки:

—  Европейският парламент организира междупарламентарни разисквания въз основа на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права и приема резолюция. Тези разисквания се организират по такъв начин, че в техните рамки да се определят целеви показатели и цели, които трябва да бъдат постигнати, и да се осигурят средства за оценяване на промените всяка поредна година в рамките на съществуващия консенсус в Съюза относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; съответните процедури следва да се ускорят, за да се осигурят такива средства, които не само ще предоставят възможност за незабавно и ефективно наблюдение на годишните промени, но също така гарантира спазването на ангажиментите от страна на всички заинтересовани страни;

—  ежегодните парламентарни разисквания са част от многогодишния структуриран диалог между Европейския парламент, Съвета, Комисията и националните парламенти, в който участват също гражданското общество, Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и Съвета на Европа;

—  Съветът провежда ежегодни разисквания, които представляват продължение на диалога относно принципите на правовата държава и се основават на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, и приема заключения на Съвета, в които приканва националните парламенти да представят отговор на европейския доклад, предложения или реформи;

—  въз основа на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права Комисията може да реши да образува производство за „системно нарушение“ съгласно член 2 от ДЕС и член 258 от ДФЕС, като обедини няколко производства за установяване на нарушение;

—  въз основа на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права Комисията, след като се запознае със заключенията на Европейския парламент и на Съвета, може да реши да представи предложение за оценка на прилагането от страна на държавите членки на политиките на Съюза, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие съгласно член 70 от ДФЕС.

10.1  Въз основа на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, ако дадена държава членка отговаря на изискванията по всички аспекти, посочени в член 7, не е необходимо да се предприемат допълнителни действия.

10.2  Въз основа на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, ако дадена държава членка не отговаря на изискванията по един или повече от аспектите, посочени в член 7, Комисията своевременно открива диалог с тази държава членка, като взема предвид специфичните за тази държава препоръки.

10.2.1  Ако в специфичната за дадена държава членка препоръка експертната група заявява, че е налице явен риск от тежко нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и че има достатъчно основания за позоваване на член 7, параграф 1 от ДЕС, Европейският парламент, Съветът и Комисията своевременно и поотделно обсъждат въпроса и приемат мотивирано решение, което се оповестява.

10.3  Въз основа на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, ако в специфичната за дадена държава членка препоръка експертната група заявява, че е налице тежко и продължаващо нарушение — т.е. нарушение, което се задълбочава или остава непроменено в продължение на най-малко две години — на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и че има достатъчно основания за позоваване на член 7, параграф 2 от ДЕС, Европейският парламент, Съветът и Комисията своевременно и поотделно обсъждат въпроса и всяка институция приема мотивирано решение, което се оповестява.

Член 11

Основните права се включват в оценката на въздействието за всички законодателни предложения на Комисията в съответствие с член 25 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество.

Експертната група по въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, посочена в член 8, извършва оценка на съблюдаването от Европейския парламент, Съвета и Комисията на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права.

Член 12

Създава се междуинституционална работна група за оценка на въздействието („работна група“) с цел подобряване на междуинституционалното сътрудничество по отношение на оценките на въздействието и създаване на култура на съблюдаване на основните права и принципите на правовата държава. Работната група се консултира с националните експерти на ранен етап с оглед на по-ефективното предвиждане на предизвикателствата, свързани с прилагането в държавите членки, и на преодоляването на разликите в тълкуването и възприятието от различните институции на Съюза на въздействието на основните права и принципите на правовата държава върху правните актове на Съюза. Дейността на работната група се основава на насоките на Съюза относно методологичните стъпки, които следва да се предприемат с цел да се провери съвместимостта с основните права в рамките на подготвителните органи на Съвета, на стратегията на Комисията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз, на оперативните насоки на Комисията за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието, на инструмент № 24 от Инструментариума за по-добро регулиране и на член 38 от Правилника за дейността на Европейския парламент, с цел да се гарантира спазването и насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права.

Член 13

Следните годишни доклади на Европейския парламент, Съвета и Комисията, отнасящи се до изпълнението и спазването на принципите на правовата държава и основните права от страна на институциите на Съюза, се представят успоредно с годишния политически цикъл във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в рамките на европейския доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права:

—  годишен доклад относно прилагането на Хартата;

—  годишен доклад относно прилагането на правото на ЕС;

—  годишен доклад относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета(7).

Член 14

Настоящото споразумение влиза в сила на …

Съставено в ...

За Европейския парламент

Председател

За Съвета на Европейския съюз

Председател

За Европейската комисия

Председател

(1)ECLI:EU:C:2014:2454.
(2) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1).
(3) ECLI:EU:C:2011:865.
(4) ECLI:EU:C:2016:198.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0173.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0286.
(7) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

Правна информация - Политика за поверителност