Показалец 
Приети текстове
Сряда, 26 октомври 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: регулаторни технически стандарти за техники за намаляване на риска за някои договори за извънборсови деривати ***
 Общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година - всички раздели
 Средносрочен преглед на МФР
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление EGF/2016/003 EE/petroleum and chemicals)
 Достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор ***II
 Защитни мерки срещу вредителите по растенията ***II
 Европейски семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.
 Трансмастни киселини

Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: регулаторни технически стандарти за техники за намаляване на риска за някои договори за извънборсови деривати ***
PDF 469kWORD 51k
Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу Делегиран регламент на Комисията от 4 октомври 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции по отношение на регулаторните технически стандарти за техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент (C(2016)06329 – 2016/2930(DEA))
P8_TA(2016)0410B8-1124/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2016)06329),

—  като взе предвид писмото на Комисията от 4 октомври 2016 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че няма да представя възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 13 октомври 2016 г. на комисията по икономически и парични въпроси до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции(1) (Регламент за европейската пазарна инфраструктура), и по-специално член 11, параграф 15 от него,

—  като взе предвид член 13 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията(2), от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията(3), и от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията(4),

—  като взе предвид проектите на регулаторни технически стандарти, представени от Европейските надзорни органи (ЕНО — Европейски банков орган, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейски орган за ценни книжа и пазари) на 8 март 2016 г. съгласно член 11, параграф 15 от Регламент (ЕС) № 648/2012,

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя правилник,

—  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от неговия правилник, който срок изтече на 25 октомври 2016 г.,

A.  като има предвид, че с Регламента за европейската пазарна инфраструктура се установяват изисквания за клиринг и двустранно управление на риска за договорите за извънборсови деривати, изисквания за отчитане за договори за деривати и единни изисквания за изпълнението на дейностите на централните контрагенти (ЦК) и регистрите на транзакции;

Б.  като има предвид, че член 11, параграф 15 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура постановява, че ЕНО разработват общи проекти на регулаторни технически стандарти, в които се уточняват процедурите за управление на риска, включително нивата и видовете обезпечения и споразумения за отделяне, необходими съгласно изискванията на член 11, параграф 3 от регламента, процедурите, които контрагентите и съответните компетентни органи трябва да следват при прилагане на освобождаването съгласно член 11, параграфи 6—10 от регламента, както и приложимите критерии, посочени в член 11, параграфи 5—10 от регламента, включително какво следва да се смята за практическа или правна пречка за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения между контрагентите;

В.  като има предвид, че член 11, параграф 15 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура оправомощава Комисията да приеме тези регулаторни технически стандарти, в зависимост от правния статут на контрагента, съгласно членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 (Регламент за ЕБО), Регламент (ЕС) № 1094/2010 (Регламент за ЕОЗППО) или Регламент (ЕС) № 1095/2010 (Регламент за ЕОЦКП);

Г.  като има предвид, че Базелският комитет по банков надзор (БКБН) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) публикуваха своята съвместна глобална рамка за установяване на изисквания за допълнително обезпечение за дериватите, при които се извършва нецентрализиран клиринг, през септември 2013 г. и я преразгледаха през март 2015 г.;

Д.  като има предвид, че на 8 март 2016 г. ЕНО представиха проектите на регулаторни технически стандарти на Комисията;

Е.  като има предвид, че на 28 юли 2016 г. Комисията уведоми ЕНО за намерението си да утвърди проектите на регулаторни технически стандарти с някои изменения в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламентите за ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП;

Ж.  като има предвид, че на 8 септември 2016 г. ЕНО представиха на Комисията официално становище, в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламентите за ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП, и преразгледаните проекти на регулаторни технически стандарти;

З.  като има предвид, че Комисията прие делегирания регламент на 4 октомври 2016 г.;

И.  като има предвид, че делегираният регламент може да влезе в сила при изтичането на срока за контрол от страна на Парламента и на Съвета, само ако не са представени възражения нито от Парламента, нито от Съвета или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са информирали Комисията, че няма да представят възражения;

Й.  като има предвид, че срокът за контрол, предвиден в член 13, параграф 1 от Регламентите за ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП, е три месеца, считано от датата на нотифициране на регулаторните технически стандарти; като има предвид, че следователно този срок за контрол изтича на 4 януари 2017 г.;

К.  като има предвид, че графикът за прилагането на изискванията за допълнително обезпечение за дериватите, при които се извършва нецентрализиран клиринг, беше договорен на международно равнище (IOSCO и БКБН); като има предвид, че Съюзът, въпреки че пропусна договорената дата 1 септември 2016 г. за първия етап на изпълнение, все още може да въведе правилата си навреме за втория краен срок 1 март 2017 г., когато голям брой финансови контрагенти и нефинансови групи следва да започнат да обменят обезпечения;

Л.  като има предвид, че поради тази причина във възможно най-кратък срок следва да бъде обявен ранен отказ от възражения, за да се даде възможност на Съюза да изпълни международните си ангажименти и да позволи на контрагентите да се подготвят за новите изисквания с предизвестие в разумен срок; като има предвид, че подобен подход ще допринесе за осигуряването на правна сигурност за участниците на пазара както в Съюза, така и в трети страни във възможно най-кратък срок;

1.  Заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.
(2) OВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.
(3) OВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48
(4) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.


Общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година - всички раздели
PDF 660kWORD 82k
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2016 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година (11900/2016 – C8-0373/2016 – 2016/2047(BUD))
P8_TA(2016)0411A8-0287/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(2),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(3) („Регламента за МФР“),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4) (МИС),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно междинния преглед/междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. (COM(2016)0603),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2016 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2017 година, раздел III—Комисия(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2017 година(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно „Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията“(7),

—  като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, приет от Комисията на 18 юли 2016 г. (COM(2016)0300),

—  като взе предвид позицията относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, приета от Съвета на 12 септември 2016 г. и предадена на Европейския парламент на 14 септември 2016 г. (11900/2016 – C8‑0373/2016),

—  като взе предвид член 88 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0287/2016),

А.  като има предвид, че в условия на ограничени ресурси следва да бъде отдадено по-голямо значение на необходимостта от спазване на бюджетна дисциплина и от ефикасно и ефективно използване на финансовите средства;

Б.  като има предвид, че диалогът между Парламента и Комисията, предвиден в член 318 от ДФЕС, следва да насърчава култура на изпълнение в рамките на Комисията, включително по-голяма прозрачност и засилена отговорност;

Раздел III

Общ преглед

1.  Подчертава, че бюджетът за 2017 г. трябва да се разглежда в по-широкия контекст на междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР); подчертава необходимостта от осигуряване на равновесие между дългосрочните приоритети и новите предизвикателства и изтъква следователно, че бюджетът за 2017 г. трябва да бъде в съответствие с целите на „ЕС2020“, която е неговият основен ориентир и главен приоритет;

2.  Изразява отново твърдо убеждение, че в настоящите специфични условия инициативи като спирането на бюджетните кредити на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) от страна на Комисията, както е предвидено в член 23, параграф 15 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (Регламент за общоприложимите разпоредби)(8), са не само несправедливи и непропорционални, но и политически неустойчиви;

3.  Подчертава, че четенето в Парламента на бюджета за 2017 г. напълно отразява политическите приоритети, приети с голямо мнозинство в горепосочената му резолюция от 9 март 2016 г. относно общите насоки и в горепосочената му резолюция от 6 юли 2016 г. относно „Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията“;

4.  Подчертава, че мирът и стабилността са основни ценности, които трябва да бъдат подкрепяни от Съюза; счита, че Споразумението от Разпети петък, което доказа, че е от първостепенна важност за мира и помирението в Северна Ирландия, трябва да бъде защитено; подчертава необходимостта от специфични мерки за осигуряване на подкрепа за регионите, които ще бъдат особено силно засегнати в случай на договорено излизане от Съюза, след като Обединеното кралство се позова на член 50 от ДЕС в съответствие с волята, изразена от неговите граждани;

5.  Подчертава, че понастоящем Съюзът е изправен пред редица сериозни извънредни ситуации и нови предизвикателства, които не можеха да бъдат предвидени по време на изготвянето на МФР за периода 2014—2020 г.; е убеден, че от бюджета на Съюза трябва да бъдат осигурени повече финансови средства, с цел да се отговаря на политическите предизвикателства и да се дава възможност на Съюза по спешност и с приоритет да предприема действия и ефективно да отговаря на тези кризи; счита, че за тази цел е необходим стабилен политически ангажимент за осигуряване на нови бюджетни кредити през 2017 г. и до края на програмния период;

6.  Подчертава необходимостта бюджетът за 2017 г. да отговори на потребностите, породени от предизвикателството, свързано с миграцията и слабия икономически растеж след икономическата криза; отбелязва, че финансирането за научноизследователски и инфраструктурни проекти следва да бъде подсилено, както и финансирането за борба с младежката безработица;

7.  Припомня, че Парламентът незабавно одобри допълнителното финансиране, необходимо за преодоляване на настоящите предизвикателства във връзка с бежанците и миграцията, като същевременно продължи да подкрепя целите за устойчиво развитие, но винаги е подчертавал, че това предизвикателство не следва да получава предимство пред други важни политики на Съюза, и особено създаването на достойни и качествени работни места и развитието на предприятия и предприемачество за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; отбелязва, че таванът на функция 3 е извънредно недостатъчен, за да се осигури подходящо финансиране за вътрешното измерение на настоящите предизвикателства във връзка с бежанците и миграцията, и настоява, че е необходимо да се възприеме всеобхватен подход, основан на правата на човека, обвързващ миграцията с развитието и гарантиращ интеграцията на работниците мигранти, на лицата, търсещи убежище, и на бежанците, както и приоритетни програми, като програми в областта на културата; подчертава, че за да се осигури необходимото допълнително финансиране в тази област, в проектобюджета за 2017 г. (ПБ) беше предложено от Комисията и прието от Съвета безпрецедентно прибягване до специалните инструменти на МФР, в т.ч. пълното използване на Инструмента за гъвкавост, както и същественото мобилизиране на „крайната мярка“ – маржа за непредвидени обстоятелства;

8.  Изтъква отново своята позиция, че исканията за допълнително финансиране, необходимо за справяне с настоящото предизвикателство във връзка с бежанците и миграцията, не следва да бъдат удовлетворявани за сметка на съществуващата външна дейност на Съюза, включително неговата политика за развитие; повтаря, че създаването на Механизма за бежанците в Турция, на доверителни фондове и на всякакви други ad-hoc инструменти не може да бъде финансирано чрез съкращения в бюджета на други съществуващи инструменти; изразява загриженост, че създаването на ad-hoc инструменти извън бюджета на Съюза би могло да застраши неговото единство и да заобикаля бюджетната процедура, която изисква участието на Европейския парламент и упражняването на парламентарен контрол; изразява сериозно съмнение, че таванът на функция 4 („Глобална Европа“) е достатъчен, за да се осигури устойчив и ефективен отговор на настоящите външни предизвикателства, включително текущите предизвикателства във връзка с бежанците и миграцията;

9.  Изразява отново убеденост, че бюджетът на Съюза следва да намира начини за финансирането на нови инициативи, без това да оказва отрицателно въздействие върху съществуващите програми и политики на Съюза, и призовава за определянето на трайно решение за финансирането на нови инициативи; изразява загриженост, че подготвителното действие за научни изследвания в областта на отбраната, чийто бюджет ще достигне 80 милиона евро през следващите три години, ще бъде вместено в рамките на настоящия бюджет на МФР; е убеден, че при бюджет на Съюза, който вече страда от недостиг на финансиране, допълнителните усилия за операции, административни разходи, подготвителни действия и пилотни проекти, свързани с общата политика за сигурност и отбрана, се нуждаят също от допълнителен финансов принос от държавите членки; счита, че в това отношение държавите членки следва да се възползват от междинния преглед/междинното преразглеждане на действащата МФР; подчертава необходимостта от уточняване на дългосрочното финансиране на изследванията в областта на общата отбрана;

10.  Припомня, че Съюзът ратифицира споразумението от 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и трябва да отдели част от своите финансови ресурси за изпълнението на международните си задължения; отбелязва, че съгласно разчета за финансовата 2017 година се очаква 19,2% от разходите в бюджета да бъдат разпределени за тази цел; насърчава решително Комисията да следва тази насока, за да приложи целта от 20%, в съответствие със своя ангажимент да интегрира действията във връзка с климата в настоящата МФР;

11.  Призовава Комисията да представи, в рамките на бюджета за 2017 г. и като осигури адекватни по размер бюджетни кредити, инициатива, чиято цел е осигуряването на ваучери за обществения транспорт на млади европейци, избрани въз основа на конкурс; основна цел на тази инициатива ще бъде да се оцени осъществимостта и възможното въздействие на схема с по-широк обхват в полза, по-специално, на младежката мобилност, комуникацията с младите хора в ЕС и насърчаването на равните възможности;

12.  Отменя всички съкращения в ПБ, предложени от Съвета; не разбира основанията за предложените съкращения и се противопоставя на заявеното от Съвета намерение да създаде изкуствени маржове в рамките на някои функции като подфункция 1а („Конкурентоспособност за растеж и заетост“) и функция 4 („Глобална Европа“), особено като се има предвид, че маржовете при всички случаи биха били твърде малки, за да се реагира на непредвидени обстоятелства или кризи;

13.  Отбелязва, че през последните пет години Съветът не успя да предвиди действителното изпълнение на бюджета на Съюза при своето четене и че като се вземат предвид всички коригиращи бюджети, бяха необходими много повече финансови средства във всеки от окончателните бюджети; призовава следователно Съвета да коригира своята позиция в помирителния комитет, за да осигури адекватно по размер финансиране за бюджета за 2017 г. още от самото начало;

14.  Обявява, че за да се финансират в подобаващ размер тези належащи потребности, и като се имат предвид силно ограничените маржове на МФР през 2017 г., Парламентът ще финансира сумите над ПБ чрез изчерпване на всички налични маржове и по-често прибягване до маржа за непредвидени обстоятелства;

15.  Компенсира напълно всички съкращения във връзка с Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и „Хоризонт 2020“ на обща стойност 1,240 милиарда евро за поети задължения чрез нови кредити, които да бъдат получени чрез междинното преразглеждане на МФР; настоява, че е необходимо в целия Съюз да се предприемат ефективни действия в отговор на младежката безработица; увеличава следователно бюджета на Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) с допълнителни 1,5 милиарда евро в бюджетни кредити за поети задължения, за да може да продължи изпълнението ѝ; счита, че в рамките на междинното преразглеждане на МФР следва да бъде взето решение за осигуряването на подходящо допълнително финансиране за тези важни програми на Съюза;

16.  Очаква Съветът да сподели този подход и лесно да бъде постигнато споразумение в рамките на помирителната процедура, като по този начин се даде възможност на Съюза да реагира подобаващо и да предприема ефективни действия в отговор на бъдещите предизвикателства;

17.  Определя общия размер на бюджетните кредити за 2017 г. на 160,7 милиарда евро в бюджетни кредити за поети задължения и на 136,8 милиарда евро в бюджетни кредити за плащания;

Подфункция 1а – Конкурентоспособност за растеж и работни места

18.  Отбелязва, че подфункция 1а е отново силно засегната от четенето на Съвета, като 52% от съкращенията на Съвета се отнасят за бюджетните кредити за поети задължения по тази функция; задава си следователно въпроса как е отразен при това четене на бюджета политическият приоритет на Съвета във връзка със заетостта и растежа;

19.  Изразява категорично несъгласие с тези съкращения по функция, която символизира европейската добавена стойност и осигурява повече растеж и работни места за гражданите; взема следователно решение да отмени всички съкратени от Съвета бюджетни кредити;

20.  Взема решение, в изпълнение на ангажимента, поет през юни 2015 г., за възможно най-голямо ограничаване на отражението от създаването на ЕФСИ върху бюджета на „Хоризонт 2020“ и на МСЕ в рамките на годишната бюджетна процедура, да възстанови изцяло първоначалния профил на бюджетните редове на „Хоризонт 2020“ и на МСЕ отпреди създаването на ЕФСИ, които бяха съкратени, за да се захрани Гаранционният фонд за ЕФСИ; подчертава значението на най-голямата програма за научни изследвания и иновации, „Хоризонт 2020“, която преобразява много добри идеи в продукти и услуги, като по този начин стимулира растежа и създаването на работни места; изисква осигуряването на съответните допълнителни бюджетни кредити за поети задължения в размер на 1,24 милиарда евро над ПБ; очаква в рамките на междинното преразглеждане на МФР да бъде постигнато общо споразумение по този належащ въпрос; посочва, че ЕФСИ следва да бъде усъвършенстван, за да бъде напълно ефикасен и ефективен, като се осигури зачитането на принципа на допълняемост, като се подобри географският и секторният баланс и като се увеличи прозрачността в процеса на вземане на решения;

21.  Взема решение, в съответствие с утвърдените си приоритети в областта на работните места и растежа и след внимателна оценка на техния капацитет за усвояване на бюджетни средства до момента, да предложи избирателни увеличения над равнището на ПБ за програмите COSME, „Прогрес“, „Мария Склодовска-Кюри“, Европейския научноизследователски съвет, EURES и „Еразъм+“; отбелязва, че тези увеличения могат да бъдат финансирани в рамките на наличния марж по тази подфункция;

22.  Увеличава в резултат на това равнището на бюджетните кредити за поети задължения по подфункция 1а над ПБ с 45 милиона евро (като се изключат ЕФСИ, пилотните проекти и подготвителните действия);

Подфункция 1б – Икономическо, социално и териториално сближаване

23.  Подчертава, че около една трета от годишния бюджет на Съюза е предназначена за икономическото, социалното и териториалното сближаване; подчертава, че политиката на сближаване е основната инвестиционна политика на Съюза, както и средство за намаляване на различията между всички региони в Съюза, и че тя играе важна роля за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

24.  Не одобрява предложените от Съвета съкращения на бюджетните кредити за поети задължения в размер на 3 милиона евро и което е по-важно – съкращенията на бюджетните кредити за плащания в размер на 199 милиона евро, по подфункция 1б, включително по бюджетните редове за разходи за подкрепа; призовава Съвета да обясни по какъв начин тези съкращения са съвместими с неговата цел да се осигурят „необходимите бюджетни кредити, като се създадат условия за безпрепятствено изпълнение на новите програми през четвъртата година на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.“; припомня, че равнището на бюджетните кредити за плащания, предложено от Комисията по тази функция, вече е с 23,5% по-ниско от равнището в бюджета за 2016 г.; подчертава в това отношение, че допълнителни съкращения на бюджетните кредити за плащания не могат да бъдат обосновани, нито да бъдат одобрени;

25.  Призовава за оценка на въздействието на политиките на Съюза въз основа на докладите за оценка на въздействието с цел да се определи до каква степен те са успели, inter alia, да намалят икономическото неравенство, да развият конкурентоспособни и диверсифицирани регионални икономики и да насърчат устойчивия растеж и заетостта;

26.  Е разтревожен от значителното забавяне на изпълнението на цикъла на европейските структурни и инвестиционни фондове, което вероятно ще окаже сериозно отрицателно въздействие върху своевременното постигане на резултати по места, а рискува също така да доведе и до възникването на ново натрупване на неплатени сметки през втората половина на действащата МФР; призовава настоятелно съответните държави членки своевременно да определят останалите управляващи, плащащи и сертифициращи органи и да предприемат действия за справяне с всички други причини за забавяне на изпълнението на програмите; отбелязва предложенията на Комисията за по-задълбочено опростяване в тази област и счита, че държавите членки следва да положат незабавно всички възможни усилия, за да се гарантира, че програмите ще достигнат фаза на пълноценно изпълнение; призовава поради това за повече полезни взаимодействия и допълняемост между политиките за публични инвестиции в бюджетите на държавите членки и бюджета на Съюза, и политиките, насочени към насърчаване на растежа и създаване на устойчиви работни места, което е крайъгълният камък за Съюза;

27.  Отбелязва предложението на Комисията за създаване на програма за подкрепа на структурните реформи с финансов пакет от 142 800 000 EUR и подчертава, че това финансиране следва да бъде разпределено с оглед на укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

28.  Изразява съжаление, че Комисията не предлага отпускането на бюджетни кредити за поети задължения за ИМЗ през 2017 г. вследствие на предоставянето на средствата още през 2014 и 2015 г.; изразява отново решителна подкрепа за продължаването на ИМЗ; взема решение, като първа стъпка и в съответствие с Регламента относно Европейския социален фонд(9), който предвижда възможността за такова продължаване, да увеличи финансирането на ИМЗ с допълнителни 1,5 милиарда евро в бюджетни кредити за поети задължения и 500 милиона евро в бюджетни кредити за плащания за предприемането на ефективни действия в отговор на младежката безработица, като се извлекат поуки от резултатите от оценката на Комисията на изпълнението на ИМЗ; отбелязва, че в съответствие с исканията на Парламента в рамките на предстоящото междинно преразглеждане на МФР следва да бъде постигнато общо споразумение относно подходящото допълнително финансиране на ИМЗ за останалата част от този програмен период; призовава настоятелно държавите членки да направят всичко възможно, за да се ускори изпълнението на Инициативата по места, което ще бъде от пряка полза за младите европейци;

29.  Взема решение да възстанови ПБ както по отношение на бюджетните кредити за поети задължения, така и по отношение на бюджетните кредити за плащания, по бюджетните редове, които бяха съкратени от Съвета; увеличава бюджетните кредити за поети задължения по подфункция 1б с 1,5 милиарда евро, а бюджетните кредити за плащания – с 500 милиона евро, над ПБ за ИМЗ, както и с 4 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения и 2 милиона евро бюджетни кредити за плащания за Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, с което надхвърля настоящия таван на бюджетните кредити за поети задължения с 1,57 милиарда евро;

30.  Подчертава, че по подфункция 1б са натрупани най-голям дял от текущите непогасени бюджетни задължения (RAL), които бяха в размер на 151,119 милиарда евро в началото на септември 2016 г., което рискува да застраши изпълнението на нови програми;

31.  Подчертава важния принос на политиката на сближаване за ефективното прилагане на бюджетиране, съобразено с принципа за равенство между половете; призовава Комисията да подкрепя мерки за установяване на подходящи инструменти за постигане на равенство между половете, като структури за стимулиране, използващи структурните фондове за насърчаване на бюджетиране, съобразено с принципа на равенството между половете, на национално равнище;

Функция 2 – Устойчив растеж: природни ресурси

32.  Отбелязва, че Съветът намали бюджетните кредити за поети задължения по функция 2 със 179,5 милиона евро, а бюджетните кредити за плащания – със 198 милиона евро, по бюджетните редове за разходи за административна подкрепа, за оперативна техническа помощ (като Европейския фонд за морско дело и рибарство и програма LIFE), за оперативни разходи в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), който е от първостепенно значение за запазване на селскостопанската дейност в добре развиващите се територии, и за децентрализираните агенции; отбелязва, че най-големите съкращения на бюджетните кредити за плащания са за сметка на развитието на селските райони; счита, че писмата за внасяне на корекции следва да продължат да служат за основа на всяко надеждно преразглеждане на бюджетните кредити за ЕФГЗ; възстановява равнищата от ПБ до съответния размер;

33.  Счита, че в бюджета на ЕС трябва да бъде даван приоритет на инициативи, които ще улесняват действителното преминаване към „зелена“ икономика;

34.  Очаква представянето на писмото за внасяне на корекции за пакета за спешна подкрепа, по-специално за сектора на млякото и млечните продукти, и взема решение да изрази решителна подкрепа за селскостопанския сектор в Съюза; увеличава следователно бюджетните кредити с 600 милиона евро над ПБ, за да се преодолеят последиците от кризата в сектора на млякото и млечните продукти и последиците от руското ембарго за този сектор;

35.  Приветства разпределянето на бюджетни кредити за научни изследвания и иновации, свързани със селското стопанство в рамките на „Хоризонт 2020“, с цел осигуряване на достатъчно доставки на безопасни храни с високо качество и други продукти на биологична основа; подчертава необходимостта от отдаване на приоритет на проекти, в които участват първични производители;

36.  Подчертава отново, че бюджетните кредити за ОСП не следва да се използват за подпомагане на развъждането или отглеждането на бикове за провеждането на смъртоносни борби с бикове; призовава настоятелно Комисията да представи незабавно необходимите законодателни изменения, за да даде ход на това искане, което вече беше изразено в общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година;

37.  Подчертава, че изпълнението на новата обща политика в областта на рибарството (ОПОР) води до промяна на парадигмата в управлението на рибарството както за държавите членки, така и за рибарите, и в тази връзка припомня изпитаните през предходни финансови години затруднения, когато бяха намалени бюджетните кредити;

38.  Изразява съжаление, при тези обстоятелства и независимо че приветства увеличаването в ПБ на бюджетните кредити за поети задължения за програмата LIFE с 30,9 милиона евро, че и тази година бюджетът на програмата LIFE, възлизащ на 493,7 милиона евро, представлява едва 0,3% от общия ПБ;

39.  Подчертава предишните проблеми, породени от липсата на бюджетни кредити за плащания за програмата LIFE, които възпрепятстваха и забавиха правилното ѝ изпълнение;

40.  Взема решение, в съответствие със своите цели съгласно „ЕС2020“ и със своите международни ангажименти за борба с изменението на климата, да предложи увеличение над равнището от ПБ на бюджетните кредити за програмата LIFE+;

41.  Увеличава следователно бюджетните кредити за поети задължения с 619,8 милиона евро, а бюджетните кредити за плащания – с 611,3 милиона евро (като се изключат пилотните проекти и подготвителните действия), оставяйки марж от 19,4 милиона евро под тавана за поети задължения по функция 2;

Функция 3 – Сигурност и гражданство

42.  Подчертава, че Парламентът продължава да поставя настоящите предизвикателствата, свързани с миграцията, сред приоритетните въпроси в дневния си ред; приветства предложението на Комисията за допълнителни 1,8 милиарда евро над първоначално планираното за 2017 г. за справяне с предизвикателството, свързано с миграцията, в Съюза; отбелязва, че голямото отклонение от първоначалното планиране е аргумент в полза на корекция в посока увеличение на тавана на функция 3; подчертава, че Комисията предлага увеличенията да се финансират до голяма степен чрез мобилизиране на Инструмента за гъвкавост (в размер на 530 милиона евро, като по този начин ще се изчерпа напълно финансирането, предвидено за тази година) и чрез маржа за непредвидени обстоятелства (в размер на 1,16 милиарда евро); предвид безпрецедентното равнище на финансирането за разходи, свързани с миграцията (възлизащи общо на 5,2 милиарда евро през 2017 г. по функции 3 и 4 и за мобилизирането на Европейския фонд за развитие), и представените предложения за прилагане на гъвкавост, не изисква допълнителни увеличения за политиките, свързани с миграцията; противопоставя се в същото време на всички опити за намаляване на финансирането за действия на Съюза в тази област;

43.  Заявява отново, че бюджетната гъвкавост има граници и може да бъде само краткосрочно решение; е твърдо убеден, че за да се даде ориентиран към бъдещето и смел отговор на тези дългосрочни предизвикателства, свързани с бежанците и миграцията, които обхващат целия континент и не показват признаци за затихване, е необходима корекция в посока увеличение на тавана на функция 3; счита, че всички взети неотдавна решения по отношение на бюджета за обезпечаване на нови бюджетни кредити в тази област всъщност показаха необходимостта от преразглеждане на този таван;

44.  Приветства, в контекста на настоящите предизвикателства в областта на сигурността и миграцията, увеличаването на финансирането на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) (1,6 милиарда евро) и на фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) (0,7 милиарда евро); счита, че увеличаването на бюджетните кредити за ФУМИ засилва необходимостта от осигуряване на справедливо и прозрачно разпределение на финансирането за годината между различните програми и цели на фонда и повече яснота относно начина, по който ще бъдат изразходвани финансовите средства;

45.  Отбелязва, че на 15 март 2016 г. беше приет нов Инструмент за спешна подкрепа в рамките на Съюза с индикативен финансов пакет в размер на 700 милиона евро за срок от три години (2016 – 2018 г.), както и че той вече доведе до постигането на незабавни резултати на място под формата на мерки за спешна подкрепа в отговор на хуманитарните потребности на голям брой бежанци и мигранти, пристигащи в държавите членки; изразява при все това отново позицията си, че в бъдеще следва да бъде създадена по-устойчива правна и бюджетна рамка, за да се осигури възможност да се мобилизират средства за хуманитарна помощ в рамките на Съюза; настоява за провеждането на редовен диалог с Комисията относно функционирането и финансирането, настоящо и бъдещо, на този инструмент, въз основа на пълна прозрачност на информацията и на доклади за оценка на въздействието;

46.  Изисква, като се има предвид увеличената степен на заплаха в няколко държави членки, успоредните предизвикателства в областта на управлението на миграцията, борбата срещу тероризма и организираната престъпност и необходимостта от координирани на равнището на Съюза действия в отговор на тези проблеми, да се осигури финансиране за наемането на допълнителен персонал в Европол с цел да се създаде звено за борба с тероризма, функциониращо денонощно, за да предоставя на компетентните органи на държавите членки разузнавателна информация; счита, че такова увеличение също така би подобрило борбата срещу трафика на хора (със специален акцент върху непридружените малолетни и непълнолетни лица), на борбата срещу киберпрестъпността (нов персонал за Европейския център за борба с киберпрестъпността) и би подсилило човешките ресурси в горещите точки в Италия и Гърция; припомня, че понастоящем Европол разполага с едва трима служители за разполагане в горещите точки, като само в Италия има осем постоянни, а също и допълнителни временни, горещи точки; счита, че този брой е прекалено малък, за да може Европол да бъде в състояние да изпълнява своите задачи от гледна точка на борбата с трафика на хора, тероризма и други тежки трансгранични престъпления;

47.  Приветства създаването на нов бюджетен ред за предоставянето на финансови средства за жертвите на тероризъм; подкрепя предоставянето на средства за справяне с широките области на потребности на жертвите, включително физическо лечение, психо-социални услуги и финансово подпомагане; счита, че твърде често, когато се предлага предприемането на мерки за борба с терористичната заплаха, потребностите на невинните жертви на тероризма биват забравени или се разглеждат като второстепенни;

48.  Осъжда предприетите от Съвета съкращения на бюджетните кредити общо в размер на 24,3 милиона евро за поети задължения за редица програми в областта на културата, медиите, гражданството, основните права и общественото здраве; счита, че съкращаването на бюджета за програми в областта на културата, за да се освободят финансови средства за настоящите предизвикателства във връзка с бежанците и миграцията, е пагубен знак от страна на Съвета; изразява съжаление, че много от тези съкращения изглеждат произволни, без да се взема предвид отличната степен на изпълнение; счита, че и най-малките съкращения застрашават постигането на резултати от програмите и гладкото изпълнение на действията на Съюза; възстановява по тази причина всички редове до равнището от ПБ;

49.  Настоява, че е необходимо да се увеличи финансирането за редица дейности по програмите „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“, които дълго време страдаха от недостатъчно финансиране; изразява твърдо убеждение, че тези програми са по-актуални от всякога, както по отношение на увеличаване на приноса на секторите на културата и творчеството за създаването на работни места и за пораждането на растеж, така и по отношение на насърчаване на активното участие на гражданите в изготвянето и прилагането на политиките на Съюза; не разбира как Съветът може да обоснове намаляването на финансирането за малките и средните предприятия (МСП) в секторите на културата и творчеството, след като гаранционният механизъм за секторите на културата и творчеството, чието финансиране вече беше отложено във времето, беше току-що лансиран през юни 2016 г. и представлява отличен пример за новаторско решение с оглед на значителна пазарна неефективност чрез изграждане на капацитет и предоставяне на защита от кредитен риск на финансовите посредници, които осигуряват заеми в секторите на културата и творчеството;

50.  Подчертава, че програмите на Съюза в областта на културата, образованието, младежта и гражданството имат ясна европейска добавена стойност и се характеризират с допълняемост и взаимодействия с политиките за интеграция на мигрантите и бежанците; приканва следователно институциите на Съюза да реагират, като увеличат достатъчно финансирането за пряко управляваните програми, например „Творческа Европа“, както и за съответните бюджетни редове в структурните и инвестиционните фондове;

51.  Отбелязва, че трябва да бъдат осигурени необходимите бюджетни гаранции за подготвителните дейности по провеждането на Европейската година на културното наследство през 2018 г.;

52.  Припомня, че механизмът на Съюза за гражданска защита е крайъгълен камък за солидарността на Съюза; подчертава, че Съюзът играе „роля на фактор за създаване на възможности“ за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки при предотвратяването, подготвеността и реакцията на бедствия; отбелязва лекото увеличаване на бюджетните кредити за поети задължения за тази програма;

53.  Приветства създаването на бюджетен ред за Фонд на ЕС за издирване и спасяване, от който да се покриват разходите за дейностите по издирване и спасяване, провеждани от държавите членки и координирани на равнището на Съюза, по-специално в Средиземно море; счита, че създаването на специален фонд е по-подходящо решение от непрекъснатото увеличаване на бюджета на Frontex или на новосъздадената европейска гранична и брегова охрана;

54.  Приветства създаването на бюджетен ред за подкрепа за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), която е новосъздаден инструмент, целящ да привлече гражданите за участие в процеса на вземане на решения в Съюза и да задълбочи европейската демокрация; счита, че равнището на бюджетните кредити за поети задължения, предложено в ПБ, е прекалено ниско; взема решение да увеличи средствата по този бюджетен ред;

55.  Приветства увеличаването на средствата за комуникация на представителствата на Комисията, диалози с гражданите и дейности по партньорство, като бюджетните кредити за 2017 г. възлизат на 17,036 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения и 14,6 милиона евро бюджетни кредити за плащания, които са свързани с инициативи за доближаване до европейските граждани, спечелване на доверието им и подобряване на познанията им за политиките и стратегиите на Съюза;

56.  Подчертава необходимостта на съвместния секретариат на регистъра за прозрачност да се предоставят достатъчни и адекватни административни и финансови средства за изпълнението на неговите задачи след приемането на новото Междуинституционално споразумение относно регистъра за прозрачност;

57.  Отбелязва, че след неговото четене (като се изключат пилотните проекти и подготвителните действия) бюджетните кредити за поети задължения превишават тавана на функция 3 със 71,28 милиона евро, докато бюджетните кредити за плащания са увеличени с 1 857,7 милиона евро; предлага, предвид липсата на марж още на равнището на ПБ, тези увеличения да се финансират в рамките на тавана, докато в същото време се мобилизира маржът за непредвидени обстоятелства за редица основни разходни позиции, свързани с миграцията;

Функция 4 – Глобална Европа

58.  Отбелязва, че с оглед на текущите предизвикателства във връзка с бежанците и миграцията, външната дейност на Съюза се изправя пред все по-големи потребности от финансиране, които значително превишават настоящия размер на функция 4; изразява следователно сериозно съмнение, че таваните на функция 4 са достатъчни за осигуряването на подходящо финансиране на външното измерение на предизвикателствата, свързани с бежанците и миграцията; изразява съжаление, че за финансирането на нови инициативи, като Механизма за бежанците в Турция, в своя ПБ Комисията се спря на избора да намали бюджета на други програми, като Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира; подчертава, че това не следва да бъде за сметка на политиките в други области; взема следователно решение да смекчи, до голяма степен, пренасочването на значителни по обем финансови ресурси от два инструмента, които, наред с другото, работят по преодоляването на първопричините за миграционните потоци; припомня, че основната цел на политиката за развитие на Съюза трябва да остане намаляването на бедността; изразява съжаление, че размерът на бюджетните кредити за хуманитарна помощ и за средиземноморския компонент на Европейския инструмент за съседство (ЕИС) са под одобрения в бюджета за 2016 г. размер, въпреки че те очевидно са необходими за справянето с големия брой външни предизвикателства; изразява съжаление за неоснователно нанесените от Съвета съкращения;

59.  Взема следователно решение да отмени всички съкращения на Съвета по функция 4; взема също така решение да възстанови равнищата от 2016 г. за средиземноморския компонент на ЕИС и за хуманитарната помощ; взема освен това решение да смекчи съкращенията, направени от Комисията, по отношение на ИСР и на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира; счита, че е от съществено значение да се запази главната роля на Съюза и равнището на финансовата подкрепа за близкоизточния мирен процес, Палестинската власт и Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток, както и бюджетните редове за компонента Източно партньорство на ЕИС; подчертава значението на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ);

60.  Взема решение да увеличи макрофинансовата помощ, която беше значително съкратена спрямо 2016 г.; счита, че ще бъде необходимо по-високо равнище на финансиране от предложеното, за да се гарантира, че всички бъдещи заявления за заеми ще могат да бъдат удовлетворени;

61.  Изразява пълна подкрепа за Механизма за бежанците в Турция и предлага да се отпусне още през 2016 г. част от финансовата вноска на Съюза, планирана за 2017 г., предвид отчетеното добро изпълнение и значителните неусвоени маржове в бюджета за 2016 г.; призовава следователно за подсилване на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) с 400 милиона евро посредством коригиращ бюджет за 2016 г. и за съответно мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства; поставя същата сума в резерв в бюджета за 2017 г. до постигането на цялостно споразумение за алтернативно финансиране на Механизма за бежанците в Турция, което би облекчило безпрецедентния натиск върху други инструменти за външно финансиране;

62.  Отбелязва със загриженост, че въпреки че са актуални и в значителен размер, доверителните фондове на ЕС, както и Механизмът за бежанците в Турция, са на практика „невидими“ в бюджета на Съюза; призовава те да бъдат включени по по-прозрачен начин, който зачита в по-голяма степен единството на бюджета на Съюза и прерогативите на бюджетния орган, и създава нови бюджетни редове за тази цел; призовава също така Комисията да предостави доказателства, че използването на финансови инструменти в рамките на доверителните фондове не води до отклоняване на бюджетни кредити от целите, преследвани с първоначалните им правни основания; отбелязва, че усилията да се привлекат вноски от държавите членки, които да допълнят бюджета на Съюза, до момента са напълно безуспешни; подчертава в това отношение, че при бъдещи призиви за вноски от бюджета на Съюза за доверителните фондове Парламентът ще дава съгласието си само след като бъдат предоставени вноски с подобен размер от страна на държавите членки; приканва следователно държавите членки да изпълнят ангажиментите си във възможно най-кратък срок;

63.  Отбелязва, че Гаранционният фонд за външни дейности, който покрива неизпълнението по заеми и гаранции по заеми, предоставени на трети държави или за проекти в трети държави, се нуждае, съгласно доклада на Комисията относно гаранциите, които се покриват от общия бюджет (COM(2016)0576), от допълнително финансиране, за да достигне целевата сума, което съответно доведе до включването на провизия в размер на 228,04 милиона евро в ПБ; изразява загриженост, че тези изисквания упражняват допълнителен натиск върху вече силно ограничените тавани на функция 4;

64.  Приветства бюджетните предложения на Комисията във връзка с новата рамка за партньорство по въпросите на миграцията и плана за външни инвестиции; изразява загриженост обаче по повод създаването на евентуални нови „спътници“ извън бюджета на Съюза; изтъква отново необходимостта да се упражнява цялостен парламентарен контрол върху бюджета на Съюза; настоява за спазването на принципа на единство на бюджета; е убеден, че новият приоритет не следва да се финансира за сметка на съществуващите проекти на Съюза; счита, че следва да се мобилизира допълнителна гъвкавост, за да се осигури амбициозна рамка за насърчаване на инвестициите в Африка и в съседните на ЕС държави, с помощта на адекватни по размер, нови бюджетни кредити;

65.  Отново отправя искането си бюджетният ред за специалните представители на ЕС да бъде прехвърлен, без отражение върху бюджета, от бюджета на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) към административния бюджет на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с цел допълнително консолидиране на дипломатическите дейности на Съюза;

66.  Увеличава в резултат на това равнището на бюджетните кредити за поети задължения по функция 4 над ПБ с 499,67 милиона евро и с 493,2 милиона евро – бюджетните кредити за плащания (като се изключат пилотните проекти и подготвителните действия и като се включи трансферът на бюджетните кредити за специалните представители на ЕС към бюджета на ЕСВД);

67.  Счита, че е необходимо да се увеличат бюджетните кредити за бюджетния ред за турската кипърска общност (с 3 милиона евро), за да се даде решаващ принос за продължаването и активизирането на работата на мисията на Комитета за безследно изчезналите лица (КБИЛ) в Кипър и за да се окаже подкрепа на двуобщностния технически комитет по културното наследство, с което ще се насърчат доверието и помирението между двете общности;

Функция 5 – Администрация; други функции – административни разходи и разходи за подкрепа в областта на научните изследвания

68.  Счита, че съкращенията на Съвета са необосновани и вредни и възстановява ПБ за всички административни разходи на Комисията, включително разходите за административна подкрепа и за подкрепа в областта на научните изследвания по функции 1, 2, 3 и 4;

69.  Взема решение, предвид неотдавнашните разкрития и с цел да се възстанови доверието на гражданите на Съюза и доверието в институциите на Съюза, да постави 20% от бюджетните кредити за временните обезщетения на бивши членове в резерв, докато Комисията започне да прилага по-строг кодекс за поведение на своите членове с цел предотвратяване на конфликти на интереси и кадрови въртележки;

70.  Счита, че междуинституционалното административно сътрудничество е източник на ефективност, тъй като ноу-хау, капацитет и ресурси, които са били развити за една институция, могат да бъдат предоставени на други институции; изисква следователно създаването на система, която ограничава административната тежест до необходимия минимум, гарантира подходящо качество на услугите, предоставя на основната отговаряща институция необходимите бюджетни средства и стимулира сътрудничеството от страна на другите институции, като ограничава техния дял до пределните разходи, пораждани от сътрудничеството, и като такава съчетава добрите решения в областта на финансовото управление на равнището на институциите с общо добро финансово управление на бюджета;

Агенции

71.  Потвърждава по принцип прогнозата на Комисията за бюджетните потребности на агенциите; отбелязва, че Комисията вече значително намали бюджетните кредити, посочени в първоначалните искания на повечето агенции; счита следователно, че допълнителни съкращения, предложени от Съвета, биха застрашили правилното функциониране на агенциите и биха ги възпрепятствали да изпълняват възложените им задачи;

72.  Приветства увеличаването на бюджета на доказалите своята ефикасност агенции в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР), и особено агенциите, които работят по въпросите на миграцията и сигурността; подчертава, че на тези агенции следва да бъдат осигурявани достатъчно финансови средства (включително за инвестиции в нови технологии) и персонал, когато се увеличават правомощията им;

73.  Счита, в контекста на настоящите предизвикателства в областта на сигурността и като има предвид необходимостта от координирани на европейско равнище ответни действия, че някои от тези увеличения не са достатъчни, и взема решение да увеличи бюджетните кредити за Европол, Евроюст, Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи (eu-LISA) и Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA);

74.  Подчертава по-специално необходимостта от достатъчно човешки и материални ресурси за новосъздадения Европейски център за борба с тероризма към Европол, Европейския център за борба с киберпрестъпността и звеното на ЕС за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет (EU IRU), включително по отношение на съвместното оперативно планиране и оценка на заплахата с цел утвърждаване на координиран подход между държавите членки за борба с организираната престъпност, киребпрестъпността и престъпленията, свързани с интернет, тероризма и други тежки престъпления; изисква предоставянето на допълнително финансиране за съвместни екипи за разследване;

75.  Припомня планираното усъвършенстване и оперативна съвместимост на различните информационни системи в областта на ПВР, обявено от Комисията в нейното съобщение от 6 април 2016 г. относно „бъдещата рамка за по-надеждни и по-интелигентни информационни системи за управлението на външните граници и за засилването на вътрешната сигурност“; настоятелно призовава да се предвиди необходимостта от адекватни ресурси за бързото и ефикасно прилагане на тези технически решения;

76.  Приветства включването в бюджета за 2017 г. на достатъчно ресурси за подкрепа на дългосрочното преобразуване на Frontex в Европейска агенция за гранична и брегова охрана и за преобразуването на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) в пълноценно функционираща агенция по въпросите на убежището; подчертава, че въпреки че ресурсите за европейската гранична и брегова охрана за момента изглеждат достатъчно, бъдещите потребности на Агенцията по отношение на оперативните бюджетни кредити и персонала ще трябва да бъдат внимателно наблюдавани, така че Агенцията да може да продължи да изпълнява ефикасно задачите си;

77.  Взема освен това решение, с оглед на влошаващото се хуманитарно положение в южното съседство на Европа, нарасналия брой лица, търсещи убежище, и основно намерението да укрепи мандата на Службата в по-голяма степен спрямо предложението на Комисията, да увеличи бюджетните кредити в бюджета за 2016 г. за EASO;

78.  Изразява отново несъгласие с подхода на Комисията и на Съвета по отношение на персонала на агенциите и следователно коригира значителен брой щатни разписания; подчертава още веднъж, че всяка агенция следва да съкрати 5% от длъжностите в рамките на пет години, както е договорено в МИС, но че новите длъжности, необходими за изпълнението на допълнителни задачи вследствие на промени в политиките и ново законодателство, възникнали след 2013 г., трябва да бъдат придружавани от допълнителни ресурси и трябва да се разглеждат извън целта за намаляване на персонала съгласно МИС; подчертава следователно отново, че се противопоставя на концепцията за „резерв за преназначаване“ между агенциите, но потвърждава готовността си за освобождаване на длъжности вследствие на повишаване на ефикасността чрез засилено административно сътрудничество между агенциите или дори сливане, по целесъобразност, както и чрез обединяване на определени функции с Комисията или с друга агенция;

79.  Подчертава, че биха могли да бъдат постигнати значителни икономии на оперативни разходи и икономии на персонал, ако на агенциите с повече от едно място на работа (ENISA, eu-LISA, Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз (ERA)) бъде наложено ограничение за едно-единствено седалище; счита, че настоящите оперативни потребности на тези агенции правят подобна промяна осъществима; подчертава, че преместването на Европейския банков орган (ЕБО) от Лондон и сливането му с поне един от другите два надзорни органа биха могли да доведат до значителни икономии на разходите в двете агенции; приканва Комисията да представи предложение в тази връзка;

Пилотни проекти и подготвителни действия (ПП и ПД)

80.  Взема решение, след като анализира внимателно представените пилотни проекти и подготвителни действия по отношение на успеваемостта на тези от тях, които са в процес на изпълнение, изключвайки инициативите, които вече са обхванати от съществуващите правни основания и като взема изцяло предвид оценката на Комисията на изпълнимостта на проектите, а също така и наличните ограничени маржове и таваните на ПП и ПД, да приеме компромисен пакет, съставен от ограничен брой ПП и ПД;

Специални инструменти

81.  Припомня значението на резерва за спешна помощ за предприемането на бързи действия в отговор на конкретни искания за помощ от трети държави вследствие на непредвидени събития, както и своя предишен призив за значително увеличение на финансовия пакет на този резерв, като част от преразглеждането на МФР; отбелязва, че много бързото му усвояване през 2016 г., при което вероятно ще бъдат използвани всички възможности за пренос на бюджетни кредити, е знак, че този специален инструмент ще се окаже недостатъчен за посрещането на всички допълнителни потребности през 2017 г.; увеличава следователно предоставените му бюджетни кредити, за да се достигне годишно финансиране в размер на 1 милиард евро, до вземането на решение относно годишното финансиране за резерва за спешна помощ, което предстои да бъде взето в рамките на междинното преразглеждане на МФР;

82.  Възстановява ПБ за резерви за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, за да се улесни мобилизирането на тези специални инструменти;

Плащания

83.  Изразява загриженост по повод на значителното намаление на бюджетните кредити за плащания в ПБ спрямо бюджета за 2016 г.; отбелязва, че това положение сочи изоставане в изпълнението, което не само е обезпокоително предвид изпълнението на политиките на Съюза, но и води до риск от ново натрупване на неплатени сметки в края на текущия програмен период; счита, че този въпрос следва да бъде решен в рамките на преразглеждането на МФР; изразява съжаление освен това, че Съветът предлага съкращения на бюджетните кредити за плащания въпреки наличните достатъчно големи маржове под таваните;

84.  Подчертава, че по искане на Парламента беше договорен план за плащанията с цел намаляване на натрупаните неизпълнени плащания по линия на програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. до „нормалното“ равнище от 2 милиарда евро до края на 2016 г.; посочва, че в края на 2015 г. бяха отчетени най-малко 8,2 милиарда евро неплатени сметки за периода 2007—2013 г. в областта на политиката на сближаване – цифра, която се очаква да спадне под 2 милиарда евро до края на 2016 г.; счита, че трите институции следва да разработят и приемат задължителен съвместен план за плащанията за периода 2016—2020 г.; настоява, че този нов план за плащанията следва да се основава на добро финансово управление и да съдържа ясна стратегия за посрещане на всички потребности от плащания по всички функции до приключването на действащата МФР и да избягва „скрито натрупване“ на неплатени сметки вследствие на изкуствено забавяне на изпълнението на някои многогодишни програми и други мерки за смекчаване като намаляването на ставките на предварителното финансиране;

85.  Взема решение да възстанови бюджетните кредити за плащания от ПБ по всички бюджетни редове, съкратени от Съвета, и увеличава бюджетните кредити за плащания по всички редове, по които има изменения на бюджетните кредити за поети задължения;

Бюджетиране, основано на изпълнението

86.  Припомня, че в своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно интегрираната рамка за вътрешен контрол(10) Парламентът споделя становището, изразено от Сметната палата, че няма смисъл да се прави опит за измерване на резултатите, без да е извършено бюджетиране въз основа на показатели за изпълнение(11), и призовава за създаването на модел на бюджетиране на публичните средства, основан на резултатите, в който всеки бюджетен ред да бъде придружен от цели и резултати, които да се измерват чрез показатели за изпълнение;

87.  Приветства програмните справки за оперативните разходи, приложени към ПБ, тъй като те частично отговарят на искането, отправено от Парламента, по отношение на целите, резултатите и показателите; отбелязва, че тези справки допълват обичайния, основан на дейности метод на бюджетиране с някои данни за изпълнението;

88.  Настоява, че с оглед на опростяването на вътрешните инструменти за управление на Комисията, генералните директори следва да се придържат към политическите цели и показатели, съдържащи се в програмните справки за оперативните разходи, когато приемат своите планове за управление и годишните си отчети за дейността и че Комисията следва да изготви своя доклад за оценка съгласно член 318 от ДФЕС на тази основа;

Други раздели

Раздел І – Европейски парламент

89.  Запазва без промяна общото равнище на своя бюджет за 2017 г. във вида, в който беше прието от пленарното заседание на 14 април 2016 г., в размер на 1 900 873 000 EUR; включва техническите корекции без отражение върху бюджета, с цел да бъдат отразени неотдавна приетите от него решения, и освобождава резерва по бюджетния ред за транспорт на членове на ЕП, други лица и вещи;

90.  Одобрява промените в щатното си разписание и съответните бюджетни кредити за посрещане на допълните потребности на политическите групи; компенсира напълно тези увеличения чрез намаляване на бюджетните кредити в резерва за непредвидени разходи и по бюджетния ред за оборудване на помещения;

91.  Припомня своето политическо решение да освободи политическите групи от целта за намаляване на персонала с 5%, както беше подчертано в неговите резолюции относно бюджета за 2014(12), 2015(13) и 2016 г.(14);

92.  Намалява щатното разписание на своя Генерален секретариат(15) за 2017 г. с 60 длъжности (цел за намаляване на персонала с 1%) в съответствие с постигнатото на 14 ноември 2015 г. споразумение със Съвета относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година; припомня, че въздействието на тази мярка върху бюджета е взето предвид още в бюджетната прогноза;

93.  Намалява допълнително щатното си разписание с 20 длъжности, за да отрази приключването на прехвърлянето на длъжности, предвидено в споразумението за сътрудничество с Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите; подчертава, че тъй като тези длъжности не са предвидени в бюджета, Парламентът не трябва да намалява бюджетните си кредити;

94.  Насърчава генералните секретари на Европейския парламент, на Комитета на регионите и на Европейския икономически социален комитет да работят съвместно за постигането на възможни допълнителни договорености за споделяне на административни функции и услуги между трите институции; призовава генералните секретари да стартират също така проучване за това дали може да се постигне взаимодействие между Парламента, Комисията и Съвета при изпълнението на административни функции и услуги;

95.  Запазва в щатното си разписание за 2017 г. 35-те нови длъжности, поискани в проект на коригиращ бюджет № 3/2016 за повишаване на сигурността на институциите; освобождава тези длъжности от целта за намаляване на персонала с 5%, тъй като те съответстват на дейности, които са нови за Парламента;

96.  Заявява отново, че изпълнението на целта за намаляване на персонала не следва да застрашава правилното функциониране на Парламента и упражняването на основните му правомощия, нито да променя отличната му законодателна работа или качеството на условията на труд за членовете и служителите на ЕП;

97.  Заключава, с оглед на множеството проблеми, възникнали в тазгодишната вътрешна бюджетна процедура, че преработката на глава 9 и на съответните части от други глави на неговия правилник е неизбежна за постигането на това, за което призова Парламента в своята резолюция от 14 април 2016 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Парламента за финансовата 2017 година, а именно че „членовете на Бюрото и комисията по бюджети следва на всеки етап от процедурата да получават своевременно съответна информация, която да бъде разбираема, достатъчно подробна и разбита по категории, за да могат Бюрото, комисията по бюджети и политическите групи да провеждат ползотворни разисквания и да имат пълна представа за състоянието и нуждите на бюджета на Парламента при вземането на решения“;

98.  Съгласно параграф 15 от горепосочената му резолюция от 14 април 2016 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2017 година изисква методът на изготвяне на бюджета на Парламента въз основа на текущите нужди, а не въз основа на система от коефициенти, да се приложи за първи път по време на бюджетната процедура за финансовата 2018 г.;

99.  Припомня, че администрацията се задължи да представя средносрочен и дългосрочен бюджетен план, включително ясно разграничение между разходите за инвестиции и оперативните разходи, свързани с функционирането на институцията, включително задължителните законоустановени задължения; очаква поради това предварителният проект на бюджетна прогноза за 2018 г. да бъде представен в същия формат;

100.  Припомня доклада Фокс-Хефнер от 2013 г.(16), в който разходите във връзка с географската разпръснатост на Парламента се оценяват между 156 и 204 милиона евро, което се равнява на 10% от бюджета на Парламента; отбелязва констатацията, че 78% от всички мисии на щатния персонал на Парламента възникват като пряк резултат от географската му разпръснатост; подчертава, че в доклада също така се оценява въздействието върху околната среда на географската разпръснатост – между 11 000 и 19 000 тона емисии на CO2; посочва отново отрицателната представа за Парламента сред обществеността вследствие на тази разпокъсаност, поради което призовава за пътна карта за установяване на едно-единствено седалище и намаляване на съответните бюджетни редове;

101.  Изразява съжаление, че въпреки многобройните призиви на комисията по бюджети средносрочната и дългосрочната стратегия за сградите на Парламента не се предоставя на комисията, така че тя да разполага с необходимата информация с оглед на разисквания си;

Раздел IV – Съд на Европейския съюз

102.  Изразява съжаление, че Съветът повишава ставката на стандартното намаление от 2,5 на 3,8%, което се равнява на намаление в размер на 3,4 милиона евро и е в противоречие с изключително високото равнище на заемане на длъжностите в Съда (98% в края на 2015 г.); възстановява следователно ставката на стандартното намаление на равнището от ПБ, което дава възможност на Съда да изпълнява своите задачи в контекста на непрекъснатото нарастване на съдебната натовареност;

103.  Взема освен това решение да възстанови ПБ по отношение на внесеното от Съвета съкращение по други шест бюджетни позиции в рамките на дялове I и II от бюджета на Съда, което би оказало особено силно въздействие върху приоритетите на Съда в областта на езиковите услуги и сигурността;

104.  Изразява неудовлетворение от едностранното изявление на Съвета и съответното приложение за съкращаване на персонала с 5% в позицията на Съвета относно ПБ за 2017 г., съгласно които Съдът трябва да намали щатното си разписание с още 19 длъжности; подчертава, че тези 19 длъжности съответстват на 12-те и 7-те длъжности, надлежно предоставени от Парламента и от Съвета в рамките на бюджетната процедура съответно за 2015 и за 2016 г. с цел да се посрещнат допълнителни потребности, и поради това настоява, че тези 19 длъжности не следва да бъдат отнемани, тъй като Съдът вече надлежно изпълни изискването за намаление с 5% на персонала си, като съкрати 98 длъжности през периода 2013 – 2017 г.; 

Раздел V – Сметна палата

105.  Възстановява ставката на стандартното намаление на първоначалното равнище от 2,6%, за да даде възможност на Сметната палата да посрещне потребностите си по отношение на щатното разписание;

106.  Възстановява внесеното от Съвета съкращение по други пет бюджетни позиции, за да може Сметната палата да изпълни работната си програма и да изготви планираните одитни доклади;

107.  Възстановява частично ПБ по отношение на три бюджетни позиции в съответствие с предложенията за икономии, внесени от самата Сметна палата;

Раздел VІ – Европейски икономически и социален комитет

108.  Възстановява ставката на стандартното намаление на първоначалното равнище от 4,5%, за да даде възможност на Европейския икономически и социален комитет да посреща потребностите си и да се справя с постоянното намаляване на персонала в контекста на Споразумението за сътрудничество от февруари 2014 г. между Парламента и Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите;

109.  Възстановява 12-те длъжности и свързаните с тях бюджетни кредити, съкратени от Комисията в ПБ в съответствие с горепосоченото споразумение за сътрудничество, като по този начин ще бъде отразен действителният брой на длъжностите, прехвърлени от Европейския икономически и социален комитет в Парламента;

110.  Взема освен това решение да коригира позицията относно допълнителните услуги за служба „Преводи“ до равнището, определено от Комитета, и по този начин да компенсира частично прехвърлянето на 36 длъжности от Европейския икономически и социален комитет в Парламента в съответствие с горепосоченото споразумение за сътрудничество;

Раздел VII – Комитет на регионите

111.  Възстановява осемте длъжности и свързаните с тях бюджетни кредити, съкратени от Комисията в ПБ в съответствие с горепосоченото споразумение за сътрудничество, като по този начин ще бъде отразен действителният брой на длъжностите, прехвърлени от Комитета на регионите в Парламента;

112.  Възстановява освен това бюджетните кредити за канцеларски разходи и надбавки за ИТ оборудване на членовете на Комитета, съкратени от Комисията в нейния ПБ, до равнището, определено от Комитета, за да се осигури достатъчно финансиране за канцеларски разходи и надбавки за ИТ оборудване на членовете на Комитета на регионите;

113.  Изразява съжаление за съкращенията в ПБ на Комисията по бюджетна позиция „Оборудване на помещения“ и взема решение да възстанови позицията на равнището, определено от Комитета, за да се реагира на увеличените потребности в областта на сигурността, за да се поддържат сградите в добро състояние и в съответствие с правните задължения, както и за да се повиши енергийната ефективност;

114.  Възстановява, на последно място, бюджетните кредити, свързани с комуникационните дейности на политическите групи, намалени в ПБ от Комисията, за да се обезпечи адекватно финансиране на комуникационните дейности на политическите групи на Комитета;

Раздел VIII – Европейски омбудсман

115.  Отбелязва, че Съветът е намалил ПБ на Омбудсмана със 195 000 EUR; подчертава, че това намаление ще наложи несъразмерна тежест върху силно ограничения бюджет на Омбудсмана и ще се отрази съществено върху способността на институцията да служи ефективно на европейските граждани; възстановява следователно всички бюджетни редове, съкратени от Съвета, за да даде възможност на Омбудсмана да изпълнява своя мандат и ангажименти;

Раздел IX – Европейски надзорен орган по защита на данните

116.  Отбелязва със съжаление, че Съветът е намалил ПБ на Европейския надзорен орган по защита на данните с 395 000 EUR; посочва, че това е в рязък контраст с допълнителните задачи, възложени на Органа от Парламента и от Съвета, и че по този начин ще бъде застрашена способността му да служи ефективно на институциите на ЕС; възстановява следователно всички бюджетни редове, съкратени от Съвета, за да даде възможност на Европейския надзорен орган по защита на данните да изпълнява своите задължения и ангажименти;

Раздел Х – Европейска служба за външна дейност

117.  Възстановява всички съкратени от Съвета бюджетни редове;

118.  Взема освен това решение да създаде бюджетна позиция за капацитет за стратегическа комуникация в съответствие със заключенията на Европейския съвет от март 2015 г. и да осигури на ЕСВД подходящ персонал и инструменти, за да се справя с предизвикателствата във връзка с дезинформацията, разпространявана от трети държави и от недържавни участници;

119.  Приветства писмения ангажимент на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разгледа съществуващите дисбаланси сред служителите на ЕСВД по отношение на дела на дипломатите от държавите членки и щатния персонал на ЕС, заемащи някои позиции, както и да представи преглед на политиката в областта на човешките ресурси на ЕСВД в хода на 2017 г.; призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да информира Парламента за предприетите стъпки, най-късно през пролетта на 2017 г., преди началото на следващата бюджетна процедура;

o
o   o

120.  Е убеден, че бюджетът на Съюза може да допринесе за ефективното справяне не само с последиците от кризата, пред която Съюзът е изправен в момента, но и с първопричините за тази криза; счита обаче, че на непредвидени събития с европейско измерение следва да се реагира, като се обединяват усилията и като се предоставят допълнителни средства на равнището на Съюза, а не като се поставят под въпрос предишни ангажименти или се храни илюзията за намирането на чисто национални решения; подчертава следователно, че смисълът на разпоредбите за гъвкавост е да се даде възможност за такива общи и бързи ответни действия и че те следва да се използват пълноценно, за да се компенсират съществените ограничения, налагани от таваните на МФР;

121.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, придружена от измененията към проекта на общ бюджет, съответно на Съвета и Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.

(1) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.
(2) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(4) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0080.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0132.
(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0309.
(8) Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).
(9) Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470).
(10) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 100.
(11) Изказване на Керсти Калюлайд по време на изслушването относно интегрираната рамка за вътрешен контрол, организирано от комисията по бюджетен контрол на 22 април 2013 г.
(12) Приети текстове, P7_TA(2013)0437.
(13) Приети текстове, P8_TA(2014)0036.
(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0376.
(15) Съкращението се отнася до частта от щатното разписание, засягаща Генералния секретариат, тъй като беше взето политическо решение за изключване на политическите групи от приложното поле на тези мерки.
(16) Приети текстове, P7_TA(2013)0498.


Средносрочен преглед на МФР
PDF 563kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2016 г. относно междинното преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г. (2016/2931(RSP))
P8_TA(2016)0412B8-1173/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(1), и по-специално член 2 от него,

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) 2015/623 на Съвета от 21 април 2015 г. за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията(4),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (COM(2016)0604) и придружаващия го документ SWD(2016)0299,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за изменение на Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление COM(2016)0606,

—  като взе предвид изявлението на Комисията от 25 октомври 2016 г. относно междинното преразглеждане на МФР,

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по бюджети,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

1.  Подчертава непрекъсната загриженост на Европейския парламент във връзка с недостига на финансови средства в действащата многогодишна финансова рамка (МФР); посочва многобройните нови кризи и приоритети, които възникнаха през последните години, и по-конкретно кризата с миграцията и бежанците, външните спешни ситуации, вътрешните проблеми със сигурността, кризата в селското стопанство, финансирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и устойчиво високото равнище на безработица, особено сред младите хора; посочва също така, че ЕС ратифицира неотдавна споразумението относно изменението на климата;

2.  Подчертава, след извършването на преглед на изпълнението на МФР през първата половина на настоящия програмен период, представен в резолюцията на Парламента от 6 юли 2016 г., че предприемането на подходящи действия в отговор на тези предизвикателства изисква значително по размер допълнително финансиране от бюджета на ЕС, което не можеше да бъде осигурено изцяло през първите години на настоящата финансова перспектива поради недостатъчните финансови средства, налични по линия на действащата МФР; подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да съответства на политическите ангажименти и на стратегическите цели на Европейския съюз; припомня в този контекст член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се посочва, че „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики“;

3.  Счита, че преразглеждането на многогодишната финансова рамка осигурява единствена по рода си възможност да се реагира на бюджетните затруднения, които понастоящем застрашават доверието в Европейския съюз; призовава поради това Съвета да поеме отговорност за претворяване на думите в дела и да осигури реалистичен, надежден, последователен и устойчив бюджет на ЕС за оставащите години от текущата перспектива; счита, че преразглеждането трябва да има за цел да осигури равновесие между изпълнението на дългосрочните политически приоритети на Съюза и действията в отговор на нововъзникващите предизвикателства; изразява отново своята принципна позиция, че нови политически инициативи не следва да се финансират за сметка на съществуващи програми и политики; подчертава необходимостта от бюджет на ЕС, който е по-прозрачен и достъпен за европейските граждани, с цел да се възвърне доверието им в европейския проект;

Рамка за бързи преговори относно преразглеждането на МФР

4.  Припомня, че задължителното преразглеждане на МФР след изборите беше едно от основните изисквания на Парламента при преговорите за установяването на действащата финансова рамка; приветства следователно решението на Комисията да предложи преразглеждане на Регламента за МФР и на Междуинституционалното споразумение (МИС) след извършването на преглед на изпълнението на МФР за периода 2014—2020 г., както е предвидено в член 2 от Регламента за МФР; счита, че това предложение представлява добра основа за преговори;

5.  Потвърждава отново, че резолюцията на Парламента от 6 юли 2016 г. относно МФР съставлява неговият мандат за предстоящите преговори по МФР, включващ всички аспекти на междинното преразглеждане на МФР, както и важни елементи, свързани с МФР за периода след 2020 г.;

6.  Подчертава необходимостта всички изменения, договорени по време на преразглеждането, да се приложат незабавно и да бъдат интегрирани още в бюджета на ЕС за 2017 г.; призовава настоятелно Съвета да отговори конструктивно и бързо на предложението на Комисията и да предостави незабавно на своето председателство мандат за преговори; изразява готовност да започне в най-кратки срокове съдържателни преговори със Съвета относно междинното преразглеждане на МФР в контекста на помирителната процедура относно бюджета за 2017 г. и въз основа на съвместно договорени график и специфични ред и условия за водене на преговорите; изразява съжаление, че в момент, когато предстои да бъде открита бюджетната помирителна процедура, Съветът все още няма готовност да започне преговори по МФР; потвърждава отново своето намерение да постигне споразумение по двете досиета до края на 2016 г.;

Отговорът на Парламента на предложението на Комисията: към постигане на амбициозно споразумение относно преразглеждането на МФР

7.  Подкрепя предложените изменения на пакета за МФР, и по-специално относно гъвкавостта; изразява въпреки това съжаление, че Комисията не предложи преразглеждане с цел увеличаване на таваните на действащата МФР, което щеше да осигури ясно и устойчиво решение за финансирането на прогнозираните потребности във връзка с политиките на ЕС до края на периода; подчертава позицията на Парламента, че таваните на функция 1а („Конкурентоспособност за растеж и работни места“), функция 1б („Икономическо, социално и териториално сближаване“), функция 3 („Сигурност и гражданство“) и функция 4 („Глобална Европа“) са недостатъчни и следва да бъдат увеличени, за да може Съюзът да се справи с предизвикателствата и да изпълни своите политически цели;

8.  Припомня по-специално исканията на Парламента за пълно компенсиране на свързаните с ЕФСИ съкращения, засягащи „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа, продължаване на Инициативата за младежка заетост със същото равнище бюджетни кредити на година, както през 2014 и 2015 г., и значително увеличаване на средствата за справяне с кризата с миграцията и бежанците по функции 3 и 4; изразява положително отношение към цялостния пакет от допълнителни целеви увеличения, предложени от Комисията, които могат да бъдат финансирани в рамките на наличните маржове до края на настоящия период, но подчертава, че предложението не отговаря напълно на очакванията на Парламента в посочените области;

9.  Отбелязва, че предложението на Комисията относно цифрите, оценено на 12,8 милиарда евро, включва различни компоненти; подчертава по-специално допълнителните средства за „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа — Транспорт (по 0,4 милиарда евро), „Еразъм +“ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия — COSME (по 0,2 милиарда евро) и Инициативата за младежка заетост (1 милиард евро), които възлизат общо на 2,2 милиарда евро нови бюджетни кредити; отбелязва, че няколкото законодателни предложения, представени от Комисията успоредно с междинното преразглеждане на МФР (удължаване на ЕФСИ, план за външни инвестиции, включително рамката за партньорство по въпросите на миграцията, и инициативата „Wi-Fi за Европа“ (WiFi4EU)), възлизат на допълнителни 1,6 милиарда евро; припомня, че още при представянето на проектобюджета за 2017 г. Комисията включи увеличение в размер на 1,8 милиарда евро за миграцията и актуализира финансовото си планиране с 2,55 милиарда евро по функция 3 в резултат на текущите законодателни процедури; изтъква освен това факта, че част от предложените финансови увеличения по функция 1а и функция 4 вече са отразени в писмо за внасяне на корекции № 1/2017; отбелязва, на последно място, че техническата корекция на финансовите пакети за политиката на сближаване, възлизаща на 4,6 милиарда евро, е резултат от техническа процедура на Комисията и вече е одобрена като част от техническата корекция на финансовата рамка за 2017 г.;

10.  Счита, че мобилността на младите хора е от първостепенно значение за засилване на тяхното европейско съзнание и за утвърждаване на европейската им идентичност, особено предвид заплахите от популизъм и разпространяването на невярна информация; счита, че необходимостта от по-нататъшно инвестиране в европейската младеж чрез бюджета на ЕС е политически императив; застъпва се за изпълнението на нови инициативи, като наскоро предложената програма „Европейска карта Interrail при навършване на 18-годишна възраст“, която ще се състои в предоставяне на безплатна карта за пътуване Interrail на всеки европейски гражданин при навършване на 18-годишна възраст; изисква да се осигури подходящо финансиране за това предложение в контекста на междинното преразглеждане на МФР;

11.  Е решен да уреди по недвусмислен начин въпроса за вписването в бюджета на плащанията по специалните инструменти на МФР; припомня нерешения конфликт между Комисията и Европейския парламент, от една страна, и Съвета, от друга страна, по отношение на тълкуването, който е в основата на всички годишни бюджетни преговори по линия на действащата МФР; отново изразява убеждението, че бюджетните кредити за плащания, произтичащи от мобилизирането на бюджетни кредити за поети задължения по линия на специалните инструменти, също следва да бъдат отчитани над годишните тавани за плащанията в МФР; счита, въз основа на анализа и прогнозите на Комисията, че таваните на действащата МФР могат да бъдат запазени само ако въпросът е разрешен в този смисъл;

12.  Изразява сериозна загриженост във връзка с настоящото изоставане в изпълнението на програмите на ЕС в режим на споделено управление, както изтъква по-специално проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 4/2016, с който се намалява вписаното в бюджета равнище на плащанията за 2016 г. със 7,3 милиарда евро; очаква, че подобно изоставане ще доведе до значително натрупване на искания за плащане към края на действащата МФР; припомня, че през бюджетната 2015 година неизпълнените поети задължения достигнаха предишните си високи равнища и че сумите, които трябва да се финансират от бъдещите бюджети, нараснаха на 339 милиарда евро; изразява твърдо убеждение, че следва да се положат всички възможни усилия, за да се избегне натрупването на неплатени сметки и нова криза с плащанията като тази, която беше наблюдавана през предходния период; застъпва се по тази причина категорично за нов, обвързващ план за плащанията за периода 2016—2020 г., който да бъде изготвен и договорен между трите институции; счита освен това, че пълното усвояване на общия марж за плащанията, без каквито и да било годишни ограничения, е абсолютно необходимо условие за справяне с това предизвикателство;

13.  Изразява отново дългогодишната си позиция, че излишъците, произтичащи от непълното изпълнение на бюджета на ЕС или от глоби, следва да се вписват като допълнителен приход в бюджета на ЕС, без съответни изменения на вноските на база брутен национален доход (БНД); изразява съжаление, че Комисията не е включила този елемент в предложението си за междинното преразглеждане на МФР;

14.  Подчертава, че разпоредбите за гъвкавост се оказаха от съществено значение през първите години на действащата МФР за финансиране на действията в отговор на кризата с миграцията и бежанците и новите политически инициативи над това, което беше осъществимо съгласно строгите тавани на МФР; приветства следователно предложението на Комисията за допълнително удължаване на срока на действие на тези разпоредби; подкрепя, по-специално, премахването на ограниченията по отношение на размера и на обхвата на общия марж за поетите задължения, както беше поискано и от Парламента; отбелязва, че новите годишни суми, предложени за Инструмента за гъвкавост и за резерва за спешна помощ, са близки до действителните нива, достигнати през 2016 г. в резултат на преносите, докато искането на Парламента възлизаше на двойно по-голяма сума (съответно 2 милиарда и 1 милиард евро);

15.  Подчертава, че ефективното изпълнение на бюджета на ЕС е най-важният приоритет за Парламента; приветства по-специално предложението на Комисията да се предоставят отново на разположение в бюджета на ЕС отменените бюджетни кредити, произтичащи от неизпълнението на дейностите, за които са били първоначално предназначени, и подчертава, че това е едно от основните искания на Парламента в неговата резолюция от 6 юли 2016 г. относно МФР; подчертава, че отмените бюджетни кредити са кредити, които вече са били разрешени от бюджетния орган с намерението да бъдат изцяло усвоени, и че поради това не могат да се разглеждат като нова или допълнителна тежест за националните бюджети;

16.  Подкрепя предложението на Комисията за създаване на резерв на ЕС за кризи като инструмент за бързо реагиране на кризи, както и на събития с тежки хуманитарни последици или тежки последици за сигурността; счита, че мобилизирането на този специален инструмент в случай на криза ще осигури ясно и ефективно решение на въпроса относно необходимото допълнително финансиране; изразява съгласие с предложението на Комисията за използване на отменените бюджетни кредити, но счита, че те не могат да бъдат единственият източник на финансиране за този инструмент;

17.  Изтъква отново основния принцип на единство на бюджета на ЕС, който е застрашен от умножаването на многонационалните фондове; изисква следователно бързото прилагане на този принцип, като междувременно се даде възможност на Парламента да упражнява необходимия парламентарен контрол по отношение на тези средства;

18.  Счита, че преразглеждането на МФР е отлична възможност за осигуряване на хармонизацията на изискванията за гласуване с оглед на мобилизирането на специалните инструменти на МФР, както и за привеждането им в съответствие с изискванията, прилагани по отношение на приемането на общия бюджет на Съюза; изисква съответните разпоредби да бъдат изменени по целесъобразност;

Паралелни законодателни предложения

19.  Напълно споделя намерението на Комисията да опрости финансовите правила и счита, че този елемент е важна част от междинното преразглеждане на МФР; отбелязва в това отношение предложението на Комисията за цялостно преразглеждане на Финансовия регламент, както и за изменението на 15 секторни регламента; подчертава, че опростяването следва да бъде насочено към подобряване и рационализиране на средата за изпълнение за бенефициентите; задължава се да работи за постигане на успешен резултат в тази насока, в подходящ срок;

20.  Отбелязва, че решенията по законодателните предложения за продължаване на ЕФСИ, за плана за външни инвестиции (включително рамката за партньорство по въпросите на миграцията) и за инициативата WiFi4EU, които бяха представени от Комисията по същото време, както и предложенията относно междинното преразглеждане на МФР, ще бъдат взети от Парламента и от Съвета съобразно обикновената законодателна процедура;

Към МФР за периода след 2020 г.

21.  Отбелязва, че междинното преразглеждане на МФР следва да бъде също така началото на процес, водещ до постигането на консенсус с оглед на МФР за периода след 2020 г.; подчертава, че следва да бъдат поети твърди ангажименти в този контекст, по-специално във връзка с реформата на системата на собствените ресурси, включително въвеждането на нови собствени ресурси, които са в състояние да намалят съществено дела на вноските на база БВД в бюджета на ЕС, и постепенното премахване на всички отстъпки, както и да се приведе продължителността на МФР в съответствие с политическите цикли на институциите;

o
o   o

22.  Призовава Комисията да предостави на бюджетния орган цялата необходима информация относно бюджетното отражение върху действащата МФР на референдума в Обединеното кралство от 23 юни 2016 г. и относно последващото оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, без да се засягат резултатите от предстоящите преговори между двете страни;

23.  Подчертава, че мирът и стабилността са основни ценности, които трябва да бъдат подкрепяни от Съюза; счита, че Споразумението от Разпети петък, което доказа, че е от първостепенна важност за мира и помирението, трябва да бъде защитено; подчертава необходимостта от конкретни мерки и програми за гарантиране на подкрепа за регионите, които ще бъдат особено засегнати, ако бъде договорено излизане от ЕС при задействане на член 50 от Договора от Лисабон;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, другите заинтересовани институции и органи, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(2) ОВ L 103, 22.4.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0309.


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление EGF/2016/003 EE/petroleum and chemicals)
PDF 519kWORD 56k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Естония — EGF/2016/003 EE/petroleum and chemicals) (COM(2016)0622 — C8-0389/2016 — 2016/2235(BUD))
P8_TA(2016)0413A8-0314/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0622 — C8-0389/2016),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014 — 2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0314/2016),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от световната финансова и икономическа криза, и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Парламента и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка с кризата, за определяне на финансовото участие на Съюза на 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки, за повишаване на ефективността при обработката на заявления за мобилизиране на ЕФПГ от страна на Комисията, както и от страна на Парламента и Съвета, чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и на бенефициентите чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствени предприятия;

Г.  като има предвид, че Естония подаде заявление EGF/2016/003 EE/petroleum and chemicals за финансово участие от страна на ЕФПГ във връзка със съкращения в стопанския сектор, класифициран в разделение 19 на NACE Rev. 2 („Производство на кокс и рафинирани петролни продукти“) и разделение 20 („Производство на химикали и химически продукти“); като има предвид, че Естония не е разделена на региони на ниво 2 по NUTS и че се очаква 800 от 1 550-те съкратени работници, допустими за подпомагане от ЕФПГ, да участват в мерките;

Д.  като има предвид, че заявлението е подадено в съответствие с критериите за намеса, посочени в член 4, параграф 2 от Регламента за ЕФПГ, чрез дерогация от критериите по член 4, параграф 1, буква б) от посочения регламент, съгласно който е необходимо да са били съкратени най-малко 500 работници за референтен период от девет месеца в предприятия, извършващи дейност в един и същ икономически сектор на ниво разделение по NACE Rev. 2 и разположени в един или два съседни региона на ниво 2 по NUTS, намиращи се в дадена държава членка;

Е.  като има предвид, че изправени пред неотдавнашния глобален трус на петролните пазари, общото отслабване на позицията на Европа в международната търговия на торове (в полза на производителите от Китай) и районите извън Европа, ползващи евтин газ, Eesti Energia AS, Nitrofert AS и Viru Keemia Grupp AS закриха предприятия или намалиха производството, което доведе до колективното прекратяване на трудовите договори;

Ж.  като има предвид, че Естония реши да обедини съкращенията в едно регионално заявление, тъй като съкращенията са извършени на едно и също място, в рамките на един и същ период от време и засегнатите съкратени работници са с много сходни профили;

1.  Изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 2 от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Естония има право на финансово подпомагане в размер на 1 131 358 EUR съгласно този регламент, съставляващи 60% от общата сума в размер на 1 885 597 EUR за персонализирани услуги, изразяващи се в подкрепа за формални обучения — покриване на разходите за обучение, възстановяване на разходите за обучение, направени от работодателите, обучение във връзка с пазара на труда, работна практика, консултации относно задлъжнялостта, психологически консултации, надбавки за обучение във връзка с посещаването на формално обучение, стипендии, средства за транспорт и настаняване при обучение по естонски език;

2.  Приветства първото заявление по линия на ЕФПГ, подадено от Естония; счита, че ЕФПГ може да бъде особено ценен инструмент за подпомагане на работници от държави с малки икономики и по-уязвими икономики в рамките на Съюза;

3.  Отбелязва, че Комисията е спазила срока от 12 седмици от получаването на попълненото заявление от естонските органи на 6 юли 2016 г. до приключването на оценката си относно съответствието с условията за финансово участие на 28 септември 2016 г. и изпращането на уведомление за него до Парламента на същия ден;

4.  Отбелязва, че ЕС постепенно загуби водещата си позиция в световните продажби на химически продукти, като мястото му беше заето от Китай, който за същия период увеличи своя дял от 9% на почти 35%; припомня, че за производството на минерални торове е необходима много енергия (цените на газа съставляват до 80% от общите производствени разходи); отбелязва, че поради спадането на цените на петрола естонският износ на минерални горива е намалял с 25% през първите два месеца на 2016 г. спрямо същия период на миналата година; отбелязва високата концентрация на производствени предприятия в Естония, зависещи от цените на петрола и газа;

5.  Посочва, че се очаква въздействието на съкращенията върху местната и регионалната икономика и заетост да бъде значително;

6.  Приветства решението на Естония да обедини два икономически сектора в едно регионално заявление, тъй като съкращенията са извършени в един и същи регион, тъй като по този начин ще се намали административната тежест и ще се осигури възможност за организирането на съвместни мерки за съкратените работници и в двата сектора;

7.  Приветства факта, че е била изготвена стратегия за регионално развитие, която е представена в Плана за действие за област Ида-Виру за периода 2015 — 2020 г.(4), като логистиката и туризмът са били набелязани като сектори на потенциален растеж; потвърждава факта, че са били започнати инфраструктурни проекти с цел да се даде тласък на растежа и да се създаде основа за диверсифициране на структурата на икономиката;

8.  Отбелязва, че относително малкия брой съкратени работници (800 от общо 1550), които се очаква да участват в мерките, може да бъде обяснен с желанието мерките да бъдат насочени към работниците, които са най-уязвими на пазара на труда, както и с факта, че някои от работниците са заявили, че няма да могат да участват в предвидените от Естония мерки; отбелязва относително високия дял на гражданите на трети държави (63,3%), които са включени в целевата група;

9.  Отбелязва, че персонализираните услуги за съкратените работници, съфинансирани от ЕФПГ, включват заплащане на разноските за формалното обучение, възстановяване на разходите за обучение, направени от работодателите, обучение във връзка с пазара на труда, обучение по естонски език, работна практика и консултации; отбелязва, че Естония предостави поисканата информация относно действията, които са задължителни за засегнатото предприятие по силата на националното законодателство или съгласно колективните споразумения, и че страната потвърди, че финансовото участие от страна на ЕФПГ няма да замени тези действия;

10.  Отбелязва, че Естония заявява също, че съгласуваният пакет от мерки е съвместим с прехода към устойчива икономика с ефикасно използване на ресурсите и има голям потенциал да улесни този преход, което е в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ;

11.  Приветства консултациите със заинтересованите лица, включително синдикатите, сдруженията на работодатели, предприятията и публичните служби по заетостта, проведени на национално и регионално равнище за изготвянето на координирания пакет от персонализирани услуги;

12.  Отбелязва, че дейностите по член 7, параграф 4 от Регламента за ЕФПГ — а именно подготвителни дейности, управление, предоставяне на информация и публичност, контрол и отчетност — представляват доста голям дял от общите разходи (7,7%);

13.  Припомня, че е важно да се подобрява пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната стопанска среда;

14.  Отбелязва, че мерките за подпомагане на доходите представляват 27,25% от общия пакет от персонализирани мерки, под тавана от 35%, определен в Регламента за ЕФПГ; освен това отбелязва, че тези мерки са обвързани с активното участие на бенефициентите от целевата група в дейности по търсене на работа или обучение;

15.  Отбелязва, че разходите за техническа помощ са с относително висок дял от общите разходи; счита, че това е основателно, при положение че това е първото заявление на Естония за финансово подпомагане от ЕФПГ;

16.  Отбелязва, че Естония потвърждава, че отговарящите на условията за допустимост действия не получават подкрепа от други финансови инструменти на Съюза; отново призовава Комисията да представя сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

17.  Отбелязва, че тези дейности са разработени в съответствие с нуждите, набелязани в стратегията на Естония за регионално развитие, и са съвместими с прехода към устойчива икономика с ефикасно и устойчиво използване на ресурсите;

18.  Изисква от Комисията да осигури публичен достъп до документите, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

19.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

20.  Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (в отговор на заявление от Естония EGF/2016/003 EE/petroleum and chemicals)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (EС) 2016/2099.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4)https://www.siseministeerium.ee/sites/default/files/dokumendid/Arengukavad/ida-virumaa_tegevuskava_2015-2020_26.02.15.pdf


Достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор ***II
PDF 457kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (09389/1/2016 – C8-0360/2016 – 2012/0340(COD))
P8_TA(2016)0414A8-0269/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (09389/1/2016 – C8‑0360/2016),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 май 2013 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2012)0721),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0269/2016),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 116.
(2) Приети текстове от 26.2.2014 г., P7_TA(2014)0158.


Защитни мерки срещу вредителите по растенията ***II
PDF 458kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (EС) № 228/2013, (EС) № 652/2014 и (EС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/EИО, 74/647/EИО, 93/85/EИО, 98/57/EО, 2000/29/EО, 2006/91/EО и 2007/33/EО на Съвета (08795/2/2016 – C8-0364/2016 – 2013/0141(COD))
P8_TA(2016)0415A8-0293/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (08795/2/2016 – C8‑0364/2016),

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Федералния съвет на Република Австрия в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2013 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0267),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0293/2016),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 104.
(2) Приети текстове от 15.4.2014 г., P7_TA(2014)0382.


Европейски семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.
PDF 591kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2016 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г. (2016/2101(INI))
P8_TA(2016)0416A8-0309/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2 и член 136 от него,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2016 г. относно специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. (COM(2016)0321),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2016 г. (EUCO 26/16),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2016 г.(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 април 2016 г., озаглавено „Европейски семестър за 2016 г.: оценка на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултати от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011“ (COM(2016)0095),

—  като взе предвид докладите на Комисията, озаглавени „Годишен обзор на растежа за 2016 г.“ (COM(2015)0690), „Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г.“ (COM(2015)0691) и „Проект на съвместен доклад за заетостта“ (COM(2015)0700), препоръката на Комисията за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2015)0692), както и предложението на Комисията от 26 ноември 2015 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. (COM(2015)0701),

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 18 февруари 2015 г., озаглавена „Изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0063),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2015 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз: пет ключови области за действие“ (COM(2015)0302),

—  като взе предвид своите резолюции от 5 февруари 2013 г.(5) и от 15 септември 2016 г.(6) относно улесняване достъпа на МСП до финансиране,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, на комисията по регионално развитие и на комисията по култура и образование (A8-0309/2016),

А.  като има предвид, че в прогнозата на Комисията от пролетта на 2016 г. се предвижда растеж от 1,6% за еврозоната и 1,8% за ЕС през 2016 г.;

Б.  като има предвид, че Европа все още е изправена пред съществен дефицит на инвестиции, както и пред необходимостта да повиши вътрешното търсене и да коригира макроикономическите дисбаланси, като същевременно продължава да увеличава инвестициите в рамките на ЕС;

В.  като има предвид, че безработицата като цяло (и по-специално структурната безработица) в ЕС продължава да бъде едно от основните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки, тъй като понастоящем тя е на много високо равнище (10,5 милиона дългосрочно безработни в ЕС); като има предвид, че макар данните да сочат леко подобрение в сравнение с предходните години, младежката безработица и равнищата на безработица като цяло в периферията на Европа са все още значително по-високи от средното равнище в ЕС като цяло;

Г.  като има предвид, че понижаването на цените на петрола и бавният икономически растеж в началото на 2016 г. изглежда са фактори, които допълнително упражняват натиск върху темповете на инфлация, която достига отрицателни стойности;

Д.  като има предвид, че политически събития, като например резултатите от референдума в Обединеното кралство и отношенията с Русия, както и несигурността относно световното икономическо развитие, също допринесоха за задържане на инвестициите;

Е.  като има предвид, че притокът на бежанци в държавите членки също затрудни инвестициите в държавите членки;

Ж.  като има предвид, че делът на препоръките към държавите членки в рамките на европейския семестър и на едностранните препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), във връзка с които се предприемат действия, е сходен в отделните държави членки (29% спрямо 30% през 2014 г.),

З.  като има предвид, че Европейският парламент, в своята резолюция относно годишния обзор на растежа за 2016 г., като подчерта необходимостта от специален акцент върху еврозоната, поиска по-добра комбинация от политики; освен това той подчерта значението на повишените инвестиции, устойчивите реформи и отговорната фискална политика, целящи допълнително насърчаване на по-високи равнища на растеж и на възстановяването в Европа;

Предизвикателствата в Европа в контекста на забавянето на икономическия растеж в световен мащаб

1.  Отбелязва със загриженост, че икономиката на ЕС ще продължи да отбелязва по-нисък от очаквания растеж според европейската икономическа прогноза от пролетта на 2016 г., като брутният вътрешен продукт (БВП) в еврозоната се очаква да нарасне само със 1,6% и да достигне 1,8% през 2017 г.;

2.  Подчертава, че предизвикателствата в ЕС са свързани с влошаващата се международна среда, неприлагането на устойчиви реформи и различията по отношение на резултатите в икономическата и социалната област, постигани в различните части на Съюза; подчертава необходимостта от засилване на растежа, сближаването, производителността и конкурентоспособността; счита, че липсата на устойчиви инвестиции и недостатъците при изграждането на вътрешния пазар лишават ЕС от възможността да използва целия си потенциал за растеж;

3.  Приветства съсредоточаването на вниманието на Комисията в нейните специфични за всяка държава препоръки за 2016 г. върху трите основни приоритета за по-нататъшно укрепване на икономическия растеж: подпомагане на инвестициите за иновации, растеж и създаване на работни места, извършване на устойчиви и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и насърчаване на отговорното управление на публичните финанси; подчертава обаче, че Комисията следва да полага повече усилия за засилване на фискалната устойчивост в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, като същевременно използва пълноценно неговите клаузи за гъвкавост, в съответствие със съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г. (COM(2015)0012);

4.  Отчита значението на съгласуваността между инструментите на политиката на сближаване и уредбата за икономическо управление в по-широк план, с цел подпомагане на усилията за възстановяване, необходими за гарантиране на спазването на правилата, определени в рамките на европейския семестър; подчертава обаче, че легитимността на политиката на сближаване произтича от Договорите и че тази политика е израз на европейската солидарност, чиито основни цели са засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС чрез намаляване на неравенството между равнищата на развитие на различните региони, финансирането на инвестиции, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“, както и сближаването между ЕС и неговите граждани; поради това счита, че мерките за обвързване на ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове със стабилното икономическо управление следва да се прилагат разумно и балансирано, но само в краен случай, както и че следва да бъде докладвано за тяхното въздействие; освен това припомня, че прилагането на такива мерки следва винаги да е обосновано, прозрачно и да отчита специфичните икономически и социални обстоятелства в съответната държава членка, за да се избегне ограничаването на регионалните и местните инвестиции, които са абсолютно необходими за икономиките на държавите членки — особено за малките и средните предприятия (МСП), тъй като тези инвестиции увеличават в максимална степен растежа и създаването на работни места и стимулират конкурентоспособността и производителността, особено в периоди на силен натиск върху публичните разходи; по отношение на случаите с двете държави членки, които бяха предмет на решенията на Съвета на 12 юли 2016 г., довели до налагането на санкции съгласно процедурата при прекомерен дефицит въз основа на член 126, параграф 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), посочва предложението на Комисията от 27 юли 2016 г. и последвалото решение на Съвета от 8 август 2016 г. за отмяна на глобите, които можеше да бъдат наложени, предвид мотивираните искания на държавите членки, трудната икономическа обстановка, усилията на двете държави за провеждане на реформи и техните ангажименти за спазване на правилата на Пакта за стабилност и растеж; счита в тази връзка, че предложението за спиране на част от средствата във връзка с поети задължения за 2017 г. за ЕСИ фондовете съгласно мерките, обвързващи ефективността им с доброто икономическо управление, следва да вземе под внимание становището на Парламента, изразено по време на структурирания диалог;

5.  Приветства постоянно прилагания подход от страна на Комисията за намаляване на броя на препоръките и нейните усилия да рационализира европейския семестър, като обхване главно ключови приоритетни области от макроикономическо и социално значение при определяне на политическите цели за следващите 18 месеца; отново заявява, че това улеснява изпълнението на препоръките въз основа на изчерпателен и значим набор от действащи икономически и социални показатели; подчертава, че намаляването на броя на препоръките следва да доведе също така до по-добра тематична насоченост; подчертава необходимостта от намаляване на икономическите различия и постигане на сближаване във възходяща посока между държавите членки;

6.  Напълно подкрепя усилията за осигуряване на по-голяма национална ангажираност в изготвянето и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки като непрекъснат процес на реформи; счита, че за да се увеличи степента на национална ангажираност и да се насърчава ефективното изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, и с оглед на факта, че местните и регионалните органи трябва да изпълняват повече от половината от специфичните за всяка държава препоръки, те следва да бъдат добре формулирани около ясно определени и структурирани приоритети на европейско равнище, с участието, по целесъобразност, на националните парламенти, регионалните и местните органи; отново заявява, че с оглед на разделението на правомощията и компетентностите в отделните държави членки, изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки може да се подобри с активното участие на местните и регионалните органи, и за тази цел подкрепя предложението за кодекс на поведение за участието на местните и регионалните органи в европейския семестър, както е предложено от Комитета на регионите; призовава държавите членки да гарантират подходящ демократичен контрол върху националните си програми за реформи в съответните национални парламенти;

7.  Подчертава, че поради продължителната икономическа криза в Европа се е откроила нуждата от улесняване на инвестициите в области като образование, иновации и научноизследователска и развойна дейност, при същевременно повишаване на конкурентоспособността на ЕС чрез устойчиви структурни реформи за насърчаване на създаването на качествени работни места и провеждането на отговорни фискални политики за създаване по-добра среда за заетостта, предприятията (особено МСП) и инвестициите; отбелязва въздействието на Европейския фонд за стратегически инвестиции след една година функциониране; подчертава колко е важно да се засили използването на ЕФСИ в по-слабо развитите региони и в регионите в преход, както и истински допълващия характер на неговите инвестиции, при същевременно увеличаване на усилията за разработване на инвестиционни платформи, включително на регионално равнище;

8.  Изтъква, че все още прекалено високите равнища на безработица, по-специално на младежката безработица, показват, че капацитетът за създаване на качествена заетост в редица държави членки е все още ограничен, и подчертава, че са нужни допълнителни действия, в консултация със социалните партньори и в съответствие с националните практики, с цел увеличаване на инвестициите в умения, придаване на по-приобщаващ характер на пазарите на труда и намаляване на социалното изключване и нарастващото неравенство в доходите и богатството, като същевременно се запази доброто бюджетно управление; отбелязва, че мерките за подкрепа, с цел улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за МСП, са жизненоважни, за да се намерят ефективни решения за трайно високата безработица в множество държави членки;

9.  Подчертава, че настоящата икономическа ситуация, която съчетава излишък на ликвидност с лихвени проценти на нулевата долна граница, слаби перспективи пред търсенето и ограничени инвестиции и потребление на домакинствата и предприятията, изисква прилагането на обновеното съчетание от политики, предложено от Комисията с оглед на създаването на растеж; отбелязва, че паричната политика сама по себе си не е достатъчна, за да стимулира инвестициите и растежа, тъй като липсват устойчиви структурни реформи;

Приоритети и цели на препоръките за 2016 г.

10.  Подчертава препоръката на Комисията за три държави членки да излязат от процедурата при прекомерен дефицит; изразява съгласие с Комисията, че големите и постоянни настоящи излишъци по текущата сметка сочат необходимост от стимулиране на търсенето и инвестициите, по-специално дългосрочните инвестиции, с цел справяне с предизвикателствата на бъдещето, свързани с транспорта и комуникациите, цифровата икономика, образованието, иновациите и научните изследвания, изменението на климата, енергетиката, опазване на околната среда и застаряването на населението; призовава Комисията да продължи да насърчава във всички държави членки отговорни и устойчиви бюджетни политики, които да са в основата на растежа и възстановяването, по-специално като се поставя по-голям акцент върху инвестициите и ефективните публични разходи и се подкрепят устойчивите и балансирани в социално отношение структурни реформи;

11.  Отбелязва, че са необходими по-нататъшни мерки за увеличаване на възможностите за финансиране, по-специално за МСП, и за намаляване на необслужваните кредити в еврозоната в съответствие със законодателството на ЕС, за да се постигне по-стабилно състояние на счетоводните баланси на банките, като по този начин се увеличава способността на банките да отпускат заеми за реалната икономика; подчертава, че е важно банковият съюз да се завърши поетапно и да се приложи, както и да се развие съюз на капиталовите пазари, с цел да се създаде стабилна среда за инвестиции и растеж и да се избегне разпокъсване на финансовия пазар на еврозоната;

12.  Подчертава факта, че инвестициите все още изостават и не успяват да доведат до устойчив и приобщаващ растеж в ЕС и да допринесат за подобряването на бизнес средата; счита, че паричната политика следва да бъде придружена от подходящи фискални политики, насочени към подобряване на растежа в ЕС, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж, включително неговите клаузи за гъвкавост; отбелязва, че инвестициите на поднационално равнище на управление силно са намалели през последните години, но въпреки това все още представляват около шестдесет процента от публичните инвестиции в ЕС; подчертава, че инвестиционните политически инструменти като ЕФСИ и ЕСИ фондовете изискват добре калибрирано съчетаване и допълване между тях, за да се увеличи добавената стойност на разходите на Съюза чрез привличане на допълнителни ресурси от частни инвеститори; подчертава в тази връзка, че Програмата за подпомагане на структурните реформи следва да включва местни и регионални органи при съставянето на въпросния проект за структурни реформи;

Политически решения и заключения

13.  Подчертава необходимостта от подобряване на цялостния капацитет на ЕС за растеж, създаване и запазване на качествени работни места и по този начин за справяне с високите равнища на безработицата чрез създаването на регулаторна рамка, която подкрепя растежа; счита, че миграцията може да играе роля за компенсиране на отрицателните последствия от застаряването на населението, в зависимост от способността на държавите членки да използват по-добре уменията на мигрантите и да адаптират системите за управление на трудовата миграция към нуждите на пазара на труда;

14.  Подчертава значението на приобщаващите образователни системи, които насърчават иновациите и творчеството и изграждат умения, които съответстват на потребностите на пазара на труда, особено що се отнася до професионалното обучение; отбелязва, че следва да се поддържа подходящ компромис, избягващ надпреварата за достигане на най-ниски равнища на заплатите и трудовите стандарти, между икономическите, социалните и свързаните с персонала разходи в съответствие с ценностите на ЕС по отношение на солидарността и субсидиарността, като междувременно вниманието се съсредоточи върху инвестициите в човешки капитал, научните изследвания и развойната дейност, модернизирането на образователните системи и професионалното обучение, включително ученето през целия живот; счита, че са необходими добре планирани политики за насърчаване на иновациите и научноизследователската и развойната дейност, за да се стимулира производителността, да се създаде стабилен устойчив растеж и да се спомогне за преодоляване на настоящите структурни предизвикателства, като по този начин се преодолее изоставането в областта на иновациите спрямо други икономики;

15.  Приканва Комисията да даде приоритет на мерки, които намаляват пречките за по-големи инвестиционни потоци и търговски обмен, възникващи на равнището на ЕС поради липсата на яснота по отношение на стратегиите, които трябва да се следват, и по-специално в следните области: енергетика, транспорт, далекосъобщения и цифрова икономика; отбелязва, че въздействието върху отпускането на кредити от страна на банките в резултат на приемането на банковия съюз, а на национално равнище – поради тежките правни системи, корупцията, липсата на прозрачност във финансовия сектор, остарелите бюрократични процедури, недостатъчната цифровизация на публичните услуги, неправилното разпределение на ресурсите, наличието на пречки пред вътрешния пазар в банковия и застрахователния сектор, както и образователни системи, които се отклоняват от изискванията на пазара на труда и завършването на единния пазар;

16.  Изразява съжаление относно факта, че по отношение на стратегията „Европа 2020“, в която за пръв път борбата с бедността е част от програма на ЕС, целта за намаляване на мащаба на бедността в Съюза няма да бъде постигната; счита, че целта за борба с бедността следва да се включва още в началния етап на изготвяне на политиките на ЕС;

17.  Подчертава значението на избягването на прекомерно висока данъчна тежест върху труда, предвид факта, че прекомерно високите данъци намаляват стимулите за неактивните лица, безработните, вторите работещи лица в семейството и лицата с ниско трудово възнаграждение да се върнат към заетост;

18.  Отбелязва текущите обсъждания между Комисията и държавите членки относно методологията за изчисляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП;

19.  Посочва, че следва да се положат усилия за премахване на оставащите пречки пред инвестициите в държавите членки и да се даде възможност за по-подходящо съчетание от политики, насочено към политики, насърчаващи растежа, включително действително съсредоточаване на вниманието върху научноизследователската и развойната дейност; счита, че публичната и частната подкрепа за научните изследвания и институциите за висше образование са ключови фактори за по-голяма конкурентоспособност на европейската икономика и че слабостта или липсата на такава инфраструктура поставя в твърде неизгодно положение някои държави; подчертава, че няма универсална рецепта за идеална иновационна политика на ЕС, но че с цел преодоляване на разделението по отношение на капацитета за иновации в ЕС са препоръчителни политики в областта на иновациите в държавите членки, които са достатъчно диференцирани и се основават на вече постигнати успехи;

20.  Приветства споразумението, постигнато на Конференцията по въпросите на климата в Париж през декември 2015 г. (COP 21), и призовава държавите членки и Комисията да го приложат.

Секторен принос към европейския семестър за 2016 г.

Заетост и социална политика

21.  Счита, че Съветът и Комисията следва да имат за цел процесите на фискална консолидация да бъдат придружени от мерки, които да спомогнат за намаляване на неравенствата, и подчертава, че процесът на европейския семестър следва да спомогне за преодоляване на съществуващите и възникващите социални предизвикателства, като по този начин гарантира по-ефективна икономика; изтъква, че социалните инвестиции в човешки капитал трябва да представляват основно допълващо действие, тъй като човешкият капитал е един от факторите за растеж и двигател на конкурентоспособността и развитието; отправя искане основните структурни реформи, за които се настоява в специфичните за всяка държава препоръки, да бъдат съпътствани от оценка на социалното въздействие на техния краткосрочен, средносрочен и дългосрочен ефект, с цел по-добре да се разберат социалните, икономическите и свързаните със заетостта последици, по-специално въздействието върху създаването на работни места и икономическия растеж;

22.  Подчертава, че безработицата, по-специално младежката безработица, остава основен проблем за европейските общества и че според Комисията безработицата продължава постепенно да намалява, но остава над нивата от 2008 г. с 21,2 милиона безработни през април 2016 г. и огромни различия между държавите членки; посочва необходимостта от качествена и количествена оценка на създадените работни места, за да се избегне увеличаване на равнищата на заетост вследствие просто на несигурна заетост или намаляване на работната сила; отбелязва, че въпреки че дават резултати по отношение на уменията и знанията, системите за образование и обучение на някои държави членки не отчитат добри резултати в международен план и е налице все по-голям недостиг на умения, което допринася за факта, че 39% от дружествата все още срещат трудности при намирането на персонал с необходимите умения; настоява в специфичните за всяка държава препоръки да се даде по-голям приоритет на преодоляването на структурните дисбаланси на пазара на труда, включително дълготрайната безработица и несъответствието между умения и търсене, и подчертава необходимостта от допълнителни инвестиции и развитие на системите за образование и обучение, като на обществото се предоставят инструменти и капацитет за адаптиране към променящите се изисквания на пазара на труда;

23.  Подчертава, че между 2008 и 2014 г. броят на хората в ЕС, изложени на риск от бедност и социално изключване, се е увеличил с 4,2 милиона, достигайки общо над 22 милиона (22,3%); отбелязва, че Комисията е заявила, че „по-голямата част от държавите членки все още са изправени пред тежкото социално наследство на кризата“; призовава за по-големи усилия от страна на Комисията и държавите членки за намаляване на бедността, социалното изключване и нарастващите неравенства с цел справяне с икономическите и социалните различия между държавите членки и в рамките на обществата; изразява становището, че борбата с бедността и социалното изключване, както и намаляването на неравенствата, следва да бъде един от приоритетите, отразени в специфичните за всяка държава препоръки, тъй като е от съществено значение за постигане на устойчив икономически растеж и социално устойчив ритъм на изпълнение;

24.  Припомня, че, както заявява Парламентът, социално отговорните реформи трябва да бъдат основани на солидарност, интеграция, социална справедливост и справедливо разпределение на богатствата — модел, който осигурява равенство и социална закрила, предпазва уязвимите групи и подобрява стандарта на живот на всички граждани;

25.  Счита, че икономическият растеж следва да осигури положително социално въздействие; приветства въвеждането на трите нови водещи показатели за заетост в макроикономическите табла; отново призовава те да бъдат поставени на равни начала със съществуващите икономически показатели, като по този начин се гарантира, че вътрешните дисбаланси се оценяват по-добре и се увеличава ефективността на структурните реформи; в този смисъл и с цел да се избегне избирателно прилагане призовава с тези показатели да се постави началото на задълбочен анализ и по-добро разбиране на причинно-следствените връзки между политиките и действията; предлага въвеждането на процедура при социални дисбаланси при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки, така че да се предотврати надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на социалните стандарти, въз основа на ефективно използване на социалните показатели и показателите за заетостта в макроикономическия надзор; счита, че когато има приравняване на показателите за заетостта и икономическите показатели, това следва да се съпровожда от повишаване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в европейския семестър;

26.  Счита, че въвеждането на трите показатели за заетост показва, че европейската стратегия за заетост, включително насоките за заетост, изпълняват важна роля в процеса на икономическо управление на ЕС, но е необходимо да се положат повече усилия, по-специално чрез въвеждането на социални показатели;

27.  Отчита, че Комисията е започнала работа по създаването на европейски стълб на социалните права, но припомня, че е необходимо да предоставя резултатите от процеса на консултации и да премине към нови ефективни мерки, насочени към постигане на по-задълбочен и по-справедлив ЕС, и следва да изпълнява важна роля за преодоляване на неравенството; подчертава във връзка с това доклада на петимата председатели, в който се призовава за по-голямо икономическо и социално сближаване, но признава, че няма универсални решения; в тази връзка счита, че всяка обща политика следва да бъде приспособена към всяка държава членка; счита, че с европейските действия следва също така да се преодоляват неравенството и разликите в доходите в държавите членки и да се постига повече, а не само да се обръща внимание на положението на хората, които са в най-голяма нужда;

28.  Отчита, че сега с европейския семестър се поставя по-силен акцент върху заетостта и социалните резултати; като зачита правомощията на държавите членки, отправя призив към тях да предприемат спешни действия за гарантиране на достоен труд с достойно заплащане, достъп до достатъчни минимални доходи и социална закрила (които вече намалиха равнището на бедност от 26,1% на 17,2%) и качествени обществени услуги и подкрепя разработването и създаването на подходяща устойчива система за социална сигурност; призовава Комисията да предостави подкрепа и да обменя най-добри практики с държавите членки, за да подобри административния капацитет на национално, регионално и местно равнище, тъй като това е ключово предизвикателство за възобновяване на дълготрайни инвестиции и за гарантиране създаването на работни места и устойчив растеж;

29.  Подчертава, че осигуряването и управлението на системите за социална сигурност е компетентност на държавите членки, която Съюзът координира, но не хармонизира;

30.  Признава, че определянето на заплати е компетентност на държавите членки, която следва да се зачита в съответствие с принципа на субсидиарност;

31.  Отчита факта, че младежката безработица е намаляла, но изтъква, че тя все още е на невероятно високо равнище с повече от 4 милиона безработни младежи на възраст под 25 години в ЕС, от които 2,885 милиона в еврозоната; изразява съжаление, че повече от три години след началото на инициативата за младежка заетост резултатите от изпълнението на гаранцията за младежта са много неравномерни, а понякога и неефективни; призовава Комисията да представи през октомври 2016 г. задълбочен анализ на изпълнението ѝ, които могат да служат като основа за продължаване на програмата;

32.  Припомня, че в много държави членки обезщетенията за безработица намаляват с всяка година в резултат, наред с друго, от дълготрайната безработица, следователно се увеличава броят на хората под прага на бедността и социалното изключване; призовава да се гарантират подходящи обезщетения за безработица, позволяващи на хората да живеят достойно, или действия за гарантиране на плавното интегриране на тези хора на пазара на труда;

33.  Подчертава факта, че дисбалансите при пенсионните системи са главно последица от безработицата, обезценяването на заплащането и несигурността на труда; следователно призовава за реформи, които гарантират достатъчно финансиране за силен първи пенсионен стълб, осигуряващ достойни пенсии, най-малкото над прага на бедността;

34.  Отново припомня, че свободното движение на хора е от основно значение за засилване на сближаването и интеграцията между европейските държави;

35.  Отбелязва увеличаването на броя на препоръките (за пет държави членки) относно режимите за минимални доходи; въпреки това предвид факта, че големите неравенства при доходите са пагубни не само за социалното сближаване, но също така и за устойчивия икономически растеж (както посочиха неотдавна МВФ и ОИСР), призовава Комисията да изпълни обещанието на своя председател Юнкер, поето в речта му при встъпване в длъжност, да се осигурят достатъчни доходи за всички европейци чрез европейска рамка за минимални доходи, за да се покриват основните разходи за живот, като същевременно се зачитат националните практики и принципа на субсидиарност;

36.  Изразява загриженост във връзка с увеличаването на неравенството при доходите, свързано донякъде с неефективните реформи на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да прилагат мерки за подобряване на качеството на работните места, за да се намали сегментацията на пазара на труда, в съчетание с мерки, с които се повишава минималното заплащане до достигане на достойни равнища на заплащане и с които се укрепва колективното договаряне и позицията на работниците в системите за определяне на заплатите с цел намаляване дисперсията на заплатите; предупреждава, че през последните десетилетия корпоративните ръководства получават по-голям дял от икономическата печалба, а същевременно заплатите на работниците са в застой или намаляват; счита, че тази прекомерна дисперсия при заплащането увеличава неравенствата и вреди на производителността и конкурентоспособността на предприятията;

37.  Изразява загриженост във връзка с факта, че дълготрайната безработица е все още Голяма, като засяга 10,5 милиона души в ЕС, и припомня, че интеграцията на трайно безработните на пазара на труда е от основно значение за гарантиране на устойчивостта на системите за социална закрила и за самоувереността им; поради това изразява съжаление, че държавите членки не предприемат действия по отношение на изпълнението на препоръката на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда; отново призовава Комисията да подкрепя усилията за създаване на приобщаващи възможности за учене през целия живот за работниците и търсещите работа от всякаква възраст и възможно най-бързо да предприеме мерки за подобряване на достъпа до финансиране от ЕС, както и да мобилизира допълнителни ресурси, когато е възможно;

38.  Счита, че социалната закрила, включително пенсиите и услугите като здравеопазване, грижи за децата и дългосрочни грижи, остават от основно значение за балансирания и приобщаващ растеж, за по-дълъг трудов живот, за създаване на заетост и за намаляване на неравенствата; поради това призовава Комисията и държавите членки да стимулират политики, които осигуряват достатъчни, адекватни, ефективни и качествени системи за социална закрила през целия жизнен цикъл на дадено лице, гарантиращи достоен живот, борба с неравенствата и стимулиране на приобщаването с цел премахване на бедността, по-специално за тези, които са изключени от пазара на труда и за най-уязвимите групи;

39.  Изтъква физическите и цифровите пречки и препятствия, пред които все още са изправени хората с увреждания; изразява надежда предложеният от Комисията Акт за хората с увреждания да бъде своевременно приложен и да се съсредоточи ефективно върху конкретните мерки за насърчаване на приобщаването и достъпа на тези лица;

Вътрешен пазар

40.  Приветства големия брой специфични за всяка държава препоръки, които са в подкрепа на един добре функциониращ и интегриран единен пазар, като включват и възможности за финансиране и инвестиции, които подпомагат предприятията, и по-специално малките и средните предприятия (МСП), и допринасят за създаването на работни места, електронното управление, обществените поръчки и взаимното признаване, включително взаимното признаване на професионалните квалификации; подчертава, че гарантирането на изпълнението е от ключово значение, за да се почувства въздействието в тези области на политиката; във връзка с това счита, че е от решаващо значение Комисията да обръща във възможно най-голяма степен внимание – във връзка със специфичните за всяка държава препоръки – на въвеждането на дългосрочни реформи със значително въздействие, особено в областта на социалните инвестиции, заетостта и обучението;

41.  Заявява, че единният пазар е основен стълб на икономиката на ЕС и подчертава, че приобщаващият единен пазар, характеризиращ се с подобрено управление, което благоприятства по-доброто регулиране и конкуренцията, е ключов инструмент за повишаване на растежа, сближаването, заетостта и конкурентоспособността и за запазване на доверието на стопанския сектор и на потребителите; поради това призовава Комисията да наблюдава напредъка, който постигат държавите членки и отново изтъква значението на официалното включване на единния пазар като стълб на европейския семестър, за да се даде възможност за непрекъснато наблюдение на показателите на единния пазар, което да позволи систематично наблюдение и оценка на напредъка на държавите членки по отношение на специфичните за всяка държава препоръки;

42.  Приветства решимостта на Комисията да се преодолее липсата на данъчна координация в рамките на ЕС, и по-специално трудностите, пред които са изправени МСП в резултат на сложността на различаващите се национални разпоредби относно данъка върху добавената стойност (ДДС); призовава Комисията да направи оценка по въпроса доколко е осъществимо по-задълбочено координиране, и по-специално да оцени възможността за опростяване на подхода към ДДС в рамките на цифровия единен пазар;

43.  Осъжда все още съществуващите или новосъздадените бариери, които възпрепятстват изграждането на добре функциониращ и интегриран единен пазар; насочва вниманието по-специално към частичното транспониране и прилагане на Директивата за услугите в много държави членки и призовава Комисията да гарантира по-ефективно прилагането на разпоредбите, за които държавите членки са се договорили в рамките на правото на ЕС; припомня ангажимента на Комисията да използва, ако това е необходимо, производството за установяване на неизпълнение на задължения, за да гарантира пълното прилагане на законодателството относно единния пазар на стоки и услуги и в сектора на цифровите технологии;

44.  Припомня, че в основата на системата, свързана с признаването на професионалните квалификации, са принципите на взаимно доверие между правните системи и взаимна проверка на качеството на квалификациите, отбелязва, че са необходими по-нататъшни действия за по-добро прилагане на взаимното признаване на професионалните квалификации; подчертава, че правилното прилагане и по-доброто законотворчество са от първостепенно значение предвид разпокъсаността на единния пазар, която ограничава икономическата дейност и избора на потребителите, и следва да обхващат всички стопански сектори и да се прилагат за действащото и бъдещото законодателство; приветства изготвянето на карта на регулираните квалификации и професии, с което ще се създаде интерактивна публична база данни, която може да спомогне за националните планове за действие на държавите членки;

45.  Изразява съжаление, че специфичните за всяка държава препоръки продължават да посочват недостатъци при възлагането на обществени поръчки, като например липсата на конкуренция и прозрачност, като 21 държави членки не са транспонирали напълно законодателния пакет, което води до нарушаване на пазара; призовава Комисията да действа бързо, за да гарантира, че държавите членки изпълнят своите правни задължения, като започва необходимите процедури за установяване на неизпълнение на задължения; призовава Комисията да следи систематично, ефективно и по прозрачен начин за това посочените административни процедури да не създават непропорционална тежест за стопанските субекти и да не пречат на МСП да участват в обществените поръчки;

46.  Подкрепя държавите членки в усилията им за модернизиране на обществените административни услуги, по-специално чрез електронно правителство, и призовава за подобряване на трансграничното сътрудничество, опростяване на административните процедури и оперативна съвместимост на публичните администрации в полза на всички стопански субекти и всички граждани и в същото време призовава Комисията в случаите, когато цифровизацията на обществените услуги се финансира от бюджета на ЕС, да извършва по-ефективно контрол на целесъобразното използване на средствата;

o
o   o

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателите на Съвета, Комисията, Еврогрупата и ЕЦБ, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0058.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0238.
(3) OВ C 165 E, 11.6.2013 г., стp. 24.
(4) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
(5) OВ C 24, 22.1.2016 г., стp. 2.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0358.


Трансмастни киселини
PDF 501kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2016 г. относно трансмастните киселини (ТМК) (2016/2637(RSP))
P8_TA(2016)0417B8-1115/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите(1), и по‑специално член 30, параграф 7 от него,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 3 декември 2015 г. относно наличието на трансмастни киселини в храните и в хранителния режим като цяло на населението на Съюза (COM(2015)0619),

—  като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център, озаглавен „Трансмастните киселини в Европа: какво е актуалното състояние? Синтез на данните: 2003—2013 г.“

—  като взе предвид научното становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) от 2009 г., съдържащо препоръки за приема на ТМК в рамките на хранителния режим,

—  като взе предвид публикациите на СЗО „Ефективността на политиките за намаляване на трансмастните киселини в хранителния режим: систематичен преглед на данните“(2), „Премахване на трансмастните киселини в Европа — обзор на политиките“(3) и „Ефект на приема на трансмастни киселини върху липидите и липопротеините в кръвта: систематичен преглед и мета-регресионен анализ“(4),

—  като взе предвид въпросите до Съвета и Комисията относно трансмастните киселини (ТМК) (O-000105/2016 — B8-1801/2016 и O-000106/2016 — B8‑1802/2016),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че трансмастните киселини (ТМК) са специфичен вид ненаситени мазнини;

Б.  като има предвид, че трансмастните киселини (ТМК) естествено се съдържат в храните, получени от преживни животни, като млечни продукти и месо, както и в някои растения и продукти от растителен произход (праз, грах, марули и масло от рапица), и че те се срещат преди всичко в промишлено произведени частично хидрогенирани масла от растителен произход (растителни масла, които са изменени с добавени водородни атоми и се използват за пържене и печене, както и в готовите храни за удължаване на срока на годност);

В.  като има предвид, че в резултат на това приемът на ТМК е свързан най-вече с консумацията на промишлено произведени частично хидрогенирани масла, използвани от промишлеността в широк набор от напитки и хранителни продукти (както предварително опаковани храни, така и храни, които не са предварително опаковани, като продаваните в насипно състояние храни и храната, сервирана в рамките на услугите в областта на кетъринга и храните);

Г.  като има предвид, че през 2010 г. ЕОБХ заключи, че ТМК от преживни животни имат подобни въздействия като тези от промишлени продукти;

Д.  като има предвид, че мазнината от преживни животни съдържа 3—6% ТМК;

Е.  като има предвид, че консумацията от човека на естествено срещащите се ТМК от преживни животни като цяло е ниска, и като има предвид, че СЗО посочва, че тези естествени ТМК е малко вероятно да създадат риск за здравето при настоящия реален режим на хранен, поради сравнително ниския им прием;

Ж.  като има предвид, че настоящата резолюция засяга само промишлено произведените мастни киселини;

З.  като има предвид, че много ресторанти и заведения за бързо хранене използват ТМК за дълбоко пържене на храни, тъй като ТМК не са скъпи и могат да бъдат използвани отново и многократно във фритюрници, употребявани за търговски цели;

И.  като има предвид, че допълнителни ТМК се прибавят или възникват при приготвянето на някои храни (напр. бисквити, сладкарски изделия, солени закуски и дълбоко пържени храни);

Й.  като има предвид, че честата консумация на промишлено произведени частично хидрогенирани растителни масла е свързана с увеличен риск от сърдечносъдови заболявания (повече от който и да е друг дългосрочен фактор), стерилитет, ендометриоза, камъни в жлъчката, болест на Алцхаймер, диабет, затлъстяване и някои видове рак;

K.  като има предвид, че европейските органи следва да предприемат всички необходими мерки за борба с причините за затлъстяването;

Л.  като има предвид, че високият прием на ТМК увеличава риска от развитие на коронарна болест на сърцето (повече от всеки друг хранителен продукт измерено въз основа на калориите) — заболяване, което според консервативни изчисления е причина за 660 000 смъртни случая годишно в ЕС или около 14% от общата смъртност;

M.  като има предвид, че ЕОБХ препоръчва „приемът на трансмастни киселини да бъде възможно най-нисък в рамките на подходящ режим на хранене“(5);

Н.  като има предвид, че СЗО препоръчва по-конкретно консумацията на ТМК да бъде под 1% от дневния енергиен прием(6);

O.  като има предвид, че Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) заключи през юни 2015 г., че частично хидрогенираните масла не са „общопризнати за безопасни“ за употреба в храни, предназначени за консумация от човека;

П.  като има предвид, че въпреки ограниченото наличие на данни за целия ЕС, едно неотдавнашно проучване, събрало данните от девет държави — членки на ЕС, съобщава, че средният дневен прием на ТМК е под 1% от дневния енергиен прием, но се наблюдава по-висок прием в рамките на определени подгрупи от населението в някои от тези държави членки(7);

Р.  като има предвид, че анализът на най-актуалните публично достъпни данни потвърждава, че въпреки отчетеното намаляване на трансмастните киселини в някои храни, все още са налице редица храни с високо съдържание на ТМК, т.е. над 2 g ТМК на 100 g мазнини (напр. бисквити или пуканки със около 40—50 g ТМК/100 g мазнина, както и храни, които не са предварително опаковани, като например тестени изделия) на някои пазари на храни в ЕС;

С.  като има предвид, че международни проучвания показват, че политиките, насочени към ограничаване на съдържанието на ТМК в храните, водят до намаляване на нивата на трансмастните киселини, без да се увеличава общото съдържание на мазнини; като има предвид, че тези политики са осъществими, постижими и може да имат положително въздействие върху общественото здраве;

Т.  като има предвид факта, че за съжаление само един на всеки трима потребители в ЕС е запознат с трансмастните киселини, което показва, че мерките за етикетиране не са ефективни и че е необходимо да се предприемат действия за повишаване на осведомеността чрез образователната система и кампании в средствата за масова информация;

У.  като има предвид, че законодателството на ЕС не урежда съдържанието на ТМК в хранителните продукти, нито изисква то да бъде отразено на етикетите;

Ф.  като има предвид, че Австрия, Дания, Латвия и Унгария са въвели законодателство, което ограничава съдържанието на ТМК в храните, докато повечето от останалите държави членки са избрали доброволни мерки, като саморегулиране, препоръки за режима на хранене или критерии за състава за специфични традиционни продукти;

Х.  като има предвид, че има данни за успешността на въведените през 2003 г. в Дания законоустановени ограничения за промишлени ТМК, с които се определя национален праг от 2% ТМК в маслата и мазнините, като това е довело до значително намаляване на смъртните случаи, причинени от сърдечно-съдови заболявания(8);

Ц.  като има предвид, че проверяването на списъка на съставките на предварително опакованите храни за частично хидрогенирани масла е единственият начин, по който потребителите могат да идентифицират продуктите, които може да съдържат ТМК; като има предвид, че според действащите правила на ЕС, потребителите могат да се объркат по отношение на разликата между частично хидрогенирани масла (съдържат ТМК наред с други мастни киселини) и напълно хидрогенирани масла (съдържат само наситени мастни киселини и не съдържат ТМК), тъй като в Регламент (ЕС) № 1169/2011 се изисква тази информация да бъде предоставена в списъка на съставките на предварително опакованите храни;

Ч.  като има предвид, че неотдавнашни проучвания показват, че хората с по-високо социално-икономическо положение имат по-здравословен режим на хранене от хората с по-нисък социално-икономически статус и че тази разлика се увеличава успоредно с увеличаването на социалното неравенство;

Ш.  като има предвид, по-специално, че ТМК обикновено се използват в по-евтини храни и предвид факта, че хората с по-ниски доходи са изложени в по-голяма степен на евтини хранителни продукти с по-високо съдържание на ТМК, потенциалът за увеличаване на неравенствата по отношение на здравето нараства;

Щ.  като има предвид, че подходящи решения следва да бъдат взети на равнище ЕС, за да се намали приемът на промишлени ТМК;

AA.  като има предвид, че здравни организации, групи за защита на потребителите, сдружения на здравни специалисти и предприятия от хранително-вкусовата промишленост настоятелно призоваха(9) Комисията да внесе законодателно предложение, с което да се ограничава количеството промишлени ТМК в храните до равнище, подобно на това, установено от датските органи (т.е. 2 g ТМК на 100 g мазнини);

1.  Припомня, че въпросът за ТМК е приоритет за Парламента и отново изразява своята загриженост относно рисковете за здравето на човека, който създават трансмастните киселини;

2.  Подчертава факта, че САЩ вече обявиха, че от средата на 2018 г. производителите на храни ще трябва да премахнат частично хидрогенираните масла от продуктите, които се продават на вътрешния пазар на страната, в светлината на заключението от 2015 г., че трансмастните киселини не са общопризнати за безопасни;

3.  Припомня доказателствата, че въвеждането на ограничения по отношение на трансмастните киселини може да доведе до бързи и значителни ползи за здравето; подчертава в този контекст успеха на опита в Дания, в която през 2003 г. е въведено национално ограничение от 2% ТМК в масла и мазнини;

4.  Подчертава, че по-голямата част от населението на ЕС — по-специално най‑уязвимите хора — нямат информация относно трансмастните киселини и последиците за здравето от тяхната консумация, което може да възпрепятства потребителите да правят информиран избор;

5.  Изразява загриженост, че уязвимите групи, включително гражданите с по-ниска степен на образование и социално-икономически статус, както и децата, са по-склонни да консумират храни с по-високо съдържание на ТМК;

6.  Признава, че всички съществуващи стратегии за намаляване на трансмастните киселини изглежда са свързани със значително намаляване на нивата на трансмастните киселини в храните и изразява съжаление от липсата на хармонизиран подход на ЕС по отношение на ТМК; подчертава, че отделните действия от страна на държавите членки ще създадат палитра от правила, което може да доведе до различни последици за здравето в отделните държави членки и освен това може да попречи на доброто функциониране на единния пазар и на иновациите в хранителната промишленост;

7.  Счита, че не следва да се предприемат действия единствено на национално равнище и че са необходими мерки на ЕС, ако средният прием на ТМК следва да бъде значително намален;

8.  Отбелязва, че според СЗО(10) една политика на обявяване на трансмастните киселини върху етикетите вероятно ще бъде най-скъпата мярка от гледна точка на ефективно прилагане, докато финансовото въздействие на забраната на трансмастните киселини е било минимално в държави, които са въвели подобни забрани, като се вземат предвид ниските разходи за въвеждане и мониторинг;

9.  Счита, че липсата на осведоменост на потребителите по отношение на неблагоприятното въздействие върху здравето на трансмастните киселини, превръща задължителното обявяване на ТМК върху етикетите във важен, но недостатъчен инструмент в сравнение със задължителните ограничения от гледна точка на усилията за намаляване на приема на ТМК сред гражданите на ЕС;

10.  Посочва освен това съответно, че стратегия за обявяване върху етикета на трансмастните киселини засяга само някои храни, като не обхваща непакетираните храни или храните, предлагани от ресторантите;

11.  Призовава Комисията да въведе във възможно най-кратък срок законоустановено ограничение за ЕС на промишлените ТМК (както като съставка, така и като краен продукт) във всички храни, за да се намали техният прием сред всички групи от населението;

12.  Настоява подобно предложение да бъде внесено в срок от две години;

13.  Заявява отново, че подобно предложение следва да бъде придружено от оценка на въздействието, в която да се преценят разходите за промишлеността от преформулиране на състава на продуктите, до които би довело задължителното ограничение, и възможността тези разходи да бъдат прехвърлени на потребителите;

14.  Отбелязва, във връзка с това, съобщението на Комисията, че ще проведе подробна оценка на въздействието, за да се преценят разходите и ползите от различните варианти за прагове, и отправя искане до Комисията специално да вземе предвид въздействието върху МСП;

15.  Призовава хранителната промишленост да даде приоритет на алтернативни решения, които отговарят на здравните и екологичните стандарти, например използването на подобрени масла, нови процедури за изменение на мазнини или комбинации от заместители на ТМК (влакнини, целулоза, скорбяла и нишесте, белтъчни смеси и т.н.);

16.  Призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки с цел увеличаване на грамотността в областта на храненето, насърчаване и даване на възможност на потребителите да правят по-здравословен избор на храни и работа с промишлеността за насърчаване на здравословно преформулиране на нейните продукти;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.
(2) Bulletin of the World Health Organization 2013; 91:262–269H.
(3) http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0010/288442/Eliminating-trans-fats-in-Europe-A-policy-brief.pdf?ua=1
(4) http://apps.who.int/iris/bitstream/10665/246109/1/9789241510608-eng.pdf
(5) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ). 2010;8(3):1461.
(6) http://apps.who.int/iris/bitstream/10665/42665/1/WHO_TRS_916.pdf?ua=1 pg89, WHO/FAO technical report series 916
(7) Mouratidou et al. Trans Fatty acids in Europe: where do we stand? („Трансмастните киселини в Европа: къде се намираме?“) JRC Science and Policy Reports 2014 г., doi:10.2788/1070.
(8) Brandon J.et al. Denmark’s policy on artificial trans fat and cardiovascular disease (Политика на Дания относно изкуствените трансмастни киселини и сърдечно-съдовите заболявания), Am J Prev Med 2015.
(9) http://www.beuc.eu/publications/open_letter_industrially_produced_tfas_freeeu.pdf
(10) Eliminating trans fats in Europe: A policy brief („Премахване на трансмастните киселини в Европа: Обзор на политиките“), стр. 6.

Правна информация - Политика за поверителност