Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно Гуй Минхай, лишен от свобода издател в Китай (2016/2990(RSP)

P8_TA(2016)0444 RC-B8-1256/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Китай, и по-специално резолюцията от 4 февруари 2016 г. относно случая на изчезналите книгоиздатели в Хонконг(1), резолюцията от 16 декември 2015 г. относно отношенията между ЕС и Китай(2) и резолюцията от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(3),

—  като взе предвид изявлението от 7 януари 2016 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно изчезването на лица, свързани с издателството „Майти кърънт“ в Хонконг,

—  като взе предвид 18-ия годишен доклад на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност от април 2016 г. относно специалния административен район Хонконг,

—  като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и 34-ия кръг от този диалог, проведен в Пекин на 30 ноември и 1 декември 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението, направено от върховния комисар на ООН по правата на човека на 16 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и ЕСВД до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС за Китай“, от 22 юни 2016 г.,

—  като взе предвид Основния закон на специалния административен район Хонконг, който е част от Китайската народна република, и по-специално членовете относно личните свободи и свободата на печата, както и Наредбата относно Хартата на Хонконг за правата,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид приемането на новия закон за националната сигурност от постоянната комисия на Китайския национален народен конгрес на 1 юли 2015 г., приемането на новия закон за управлението на чуждестранни НПО от Националния народен конгрес на 28 април 2016 г. и приемането на новия закон за киберсигурността на 7 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 17 октомври 2015 г. в Патая, Тайланд, безследно изчезна Гуй Минхай, книгоиздател и собственик на издателството и на книжарница, в която се продават литературни творби, критикуващи Пекин;

Б.  като има предвид, че в периода октомври — декември 2015 г. са изчезнали също така и четирима други жители на Хонконг (Луи Бо, Джан Дзипин, Лам Уинг Ки и Лий Бо), които са работели за същата книжарница;

В.  като има предвид, че Гуй Минхай е шведски гражданин от китайски произход, и следователно е гражданин на ЕС;

Г.  като има предвид, че на 17 януари 2016 г. Гуй Минхай се е явил в китайско телевизионно предаване и очевидно е признал, че доброволно се е завърнал в континентален Китай, с цел да бъде съден за предполагаемо престъпление, свързано с пътнотранспортно произшествие през 2003 г.; като има предвид, че са налице сериозни основания да се смята, че явяването му по телевизията е било инсценирано и че му е бил даден текст, който да прочете;

Д.  като има предвид, че Гуй Минхай е лишен от свобода вече повече от година, без възможност да комуникира с външния свят, и че местонахождението му е неизвестно; като има предвид, че Гуй Минхай е единственият издател от групата, който все още е в затвора;

Е.  като има предвид, че шведските власти поискаха пълно съдействие от китайските органи за защитата на правата на техния гражданин, както и тези на другите „изчезнали“ лица; като има предвид, че нито семейството на Гуй Минхай, нито шведското правителство са информирани за каквито и да било официални обвинения срещу него или за официалното място на задържането му;

Ж.  като има предвид, че Луи Бо и Джан Дзипин получиха разрешението да се върнат в Хонконг съответно на 4 и 8 март 2016 г., след като бяха задържани в континентален Китай; като има предвид, че те са поискали от полицията да прекрати съответните им дела и са се върнали в континентален Китай на същия ден, в който са пристигнали; като има предвид, че Лий Бо се е върнал в Хонконг на 24 март 2016 г. и отрича да е бил отвличан; като има предвид, че Лам Уинг Ки се е върнал в Хонконг на 16 юни 2016 г.;

З.  като има предвид, че през юни 2016 г. Лам Уинг Ки, един от издателите, се е върнал в Хонконг, за да приключи разследването във връзка с неговото изчезване, но вместо да се върне в континентален Китай, той е съобщил на медиите, че е бил отвлечен от китайските служби за сигурност, че е бил държан в изолация и е бил принуден да направи пред телевизионните камери признания за престъпления, които не е извършвал;

И.  като има предвид, че Хонконг утвърждава и защитава свободата на словото, свободата на изразяване на мнение и на публикуване; като има предвид, че публикуването на всякакви материали, критични към китайското ръководство, е законно в Хонконг, макар да е забранено в континентален Китай; като има предвид, че принципът „една държава, две системи“ гарантира автономността на Хонконг от Пекин по отношение на свободите, залегнали в член 27 от Основния закон;

Й.  като има предвид, че в годишния доклад за 2015 г. относно специалния административен район Хонконг ЕСВД и Комисията разглеждат случая с петимата книгоиздатели като едно от най-сериозните предизвикателства за прилагането на Основния закон на Хонконг и на принципа „една държава, две системи“ от връщането на Хонконг на Китайската народна република (КНР) през 1997 г.; като има предвид, че единствено официалните правоприлагащи органи на Хонконг имат законови правомощия да прилагат законодателството в Хонконг;

К.  като има предвид, че Комитетът на ООН срещу изтезанията изразява сериозна загриженост във връзка с последователните твърдения от различни източници, че не е прекратена практиката на незаконно задържане в непризнати и неофициални места за задържане, т.нар. „черни затвори“; като има предвид, че той е изразил също така и сериозни опасения относно последователните твърдения, че практиката на изтезания и малтретиране все още е дълбоко вкоренена в системата на наказателното правосъдие, което разчита прекомерно на признанията като основа за издаването на присъди;

Л.  като има предвид, че Китай е подписал, но все още не е ратифицирал Международния пакт за граждански и политически права; като има предвид, че Китай не е подписал, нито е ратифицирал Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване;

М.  като има предвид, че 17-ата среща на високо равнище ЕС—Китай на 29 юни 2015 г. пренесе двустранните отношения на ново равнище, и като има предвид, че в своята стратегическа рамка относно правата на човека и демокрацията ЕС се ангажира да постави въпросите за правата на човека в центъра на отношенията си с всички трети държави, в т.ч. и стратегическите си партньори; като има предвид, че 18-ата среща на високо равнище ЕС-Китай на 12—13 юли 2016 г. приключи с изявление, че до края на 2016 г. ще се проведе още един кръг от диалога между ЕС и Китай относно правата на човека;

1.  Изразява сериозната си загриженост относно липсата на информация за местонахождението на Гуй Минхай; призовава за незабавното публикуване на подробна информация относно неговото местонахождение и иска неговото незабавно и безопасно освобождаване, както и гарантирането на правото му за комуникация с външния свят;

2.  Отбелязва със загриженост твърденията, че правоприлагащите органи на континентален Китай действат в Хонконг; припомня на китайските власти, че всякакви действия на техните правоприлагащи органи в Хонконг биха били несъвместими с принципа „една държава, две системи“;

3.  Призовава съответните органи в Китай, Хонконг и Тайланд да изяснят обстоятелствата около изчезването на лица, в съответствие с принципите на правовата държава;

4.  Решително осъжда всички случаи на нарушаване на правата на човека, и по-специално произволните арести, предаването, насилствено изтръгнатите признания, тайното задържане, задържането на лица, без да им се позволява комуникация с външния свят, както и нарушенията на свободата на публикуване и на изразяване на мнение; припомня, че независимостта на редакторите на книги, на журналистите и на блогърите трябва да бъде гарантирана; призовава за незабавно прекратяване на нарушенията на правата на човека, както и на политическото сплашване;

5.  Осъжда ограниченията и инкриминирането на свободата на изразяване на мнение и изразява съжаление относно затягането на ограниченията върху свободата на изразяване на мнение; призовава китайското правителство да прекрати потискането на свободното движение на информация, включително чрез ограничаване на употребата на интернет;

6.  Изразява своята загриженост във връзка с новия закон относно киберсигурността, приет на 7 ноември 2016 г., който ще стимулира и институционализира практиките на цензура и наблюдение на киберпространството, както и във връзка с приетия закон за националната сигурност и проектозакона за борба с тероризма; отбелязва безпокойствата на китайските адвокати реформатори и защитници на гражданските права, че тези закони допълнително ще ограничат свободата на изразяване на мнение и че автоцензурата ще се увеличи;

7.  Призовава Китай да освободи и да оттегли всички обвинения, повдигнати срещу мирни критици на правителството, активисти за борба с корупцията, адвокати и журналисти;

8.  Изразява своята загриженост във връзка с предстоящото влизане в сила на новия закон за управлението на чуждестранни НПО на 1 януари 2017 г., защото той би затруднил драстично дейността на гражданското общество в Китай и би ограничил силно свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение в страната, по-специално чрез забраната на чуждестранни НПО, които не са регистрирани в китайското Министерство на обществената сигурност, чрез забраната за финансиране на китайски лица или организации от провинциалните отдели за обществена сигурност, както и чрез забраната китайски групи да провеждат „дейности“ от името или с разрешението на нерегистрирани чуждестранни НПО, включително и такива със седалища в Хонконг и Макао; призовава китайските органи да гарантират сигурна и справедлива среда и прозрачни процедури, които да позволяват на НПО да работят свободно и ефективно в Китай;

9.  Подчертава ангажимента на Европейския съюз за укрепване на демокрацията, включително принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система, основните свободи и права, прозрачността, свободата на информацията и свободата на изразяване на мнение в Хонконг;

10.  Призовава Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права и да подпише и ратифицира незабавно Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване;

11.  Подчертава ангажимента на Европейския съюз за укрепване на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и основните свободи и права, и по-специално прозрачността, свободата на словото и свободата на изразяване на мнение във всички държави, с които Съюзът поддържа двустранни отношения; счита, че трябва да бъде установен съдържателен и открит диалог по въпросите на правата на човека, основан на взаимно уважение; смята, че крепките текущи отношения между ЕС и Китай трябва да осигурят ефективна платформа за провеждането на зрял, съдържателен и открит диалог по въпросите на правата на човека, основан на взаимно уважение;

12.  Настоява, че търговските и икономическите отношения са важен фактор за стимулиране на благосъстоянието на двете страни; припомня, че тези отношения могат да се развиват единствено в дух на добра воля и взаимно доверие; подчертава, че зачитането на правата на човека и прозрачността са част от съвременните търговски споразумения;

13.  Настоятелно призовава съответните институции на ЕС да действат бързо и да включат случая с Гуй Минхай в дневния ред на следващия диалог между ЕС и Китай относно правата на човека;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и парламента на Китайската народна република, както и на ръководителя на администрацията и Законодателния съвет на специалния административен район Хонконг.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0045. (2) Приети текстове, P8_TA(2015)0458. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0252.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно положението на коренното население гуарани-кайова в щата Мато Гросо до Сул, Бразилия (2016/2991(RSP))

P8_TA(2016)0445 RC-B8-1260/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно необходимостта да се защитят правата на коренното население в Бразилия, по-специално своята резолюция от 15 февруари 1996 г. относно нарушението на конституционните права на коренното население в Бразилия(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 октомври 1995 г. относно положението на коренното население в Бразилия(2),

—  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, приета от Общото събрание на 13 септември 2007 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие на ООН от септември 2015 г.,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и Глобалния договор на ООН,

—  като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда относно правата на коренното население и племенните народи (Конвенция 169), приета на 27 юни 1989 г. и подписана от Бразилия,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, направени на 9 август 2016 г. по случай Международния ден на коренното население по света,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1998 г. относно защитниците на правата на човека, насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека и Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ),

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН Виктория Таули Корпус за правата на коренното население във връзка с посещението ѝ в Бразилия от 7 до 17 март 2016 г. (A/HRC/33/42/Add.1),

—  като взе предвид доклада от 2016 г. на Мисионерския съвет за коренното население (CIMI),

—  като взе предвид изявленията на специалния представител на ЕС за правата на човека, направени по време на диалога по правата на човека между ЕС и Бразилия,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че действащата от 1988 г. конституция на Бразилия, която е договорена с коренното население, зачита правото на коренните народи да запазят културните си традиции и признава изконното им право върху териториите на техните предци; като има предвид, че е задължение на държавата да урежда и защитава на това право;

Б.  като има предвид, че според специалния докладчик на ООН по правата на коренното население през последните осем години се съобщава за обезпокоителна липса на напредък по отношение на изпълнението на препоръките на ООН и на решаването на отдавна съществуващите неразрешени въпроси, които са от ключово значение за коренното население в Бразилия, като например официалното признаване на техните територии, както и за предизвикващо тревога влошаване на защитата на правата на коренното население;

В.  като има предвид, че по официални данни на Специалния секретариат за здравето на коренното население (SESAI) и здравния район за коренното население в Мато Гросо до Сул (DSEI-MS), отнасящи се до убийствата на представители на коренното население гуарани-кайова в щата Мато Гросо до Сул, през последните 14 години при опити да си възвърнат земите на своите предци чрез мирни протести, са били убити най-малко 400 коренни жители и 14 водачи на коренното население, в т.ч. Симиао Вилхалба и Клодиоди де Соза;

Г.  като има предвид, че по данни на проведеното през периода 2008—2009 г. национално изследване на храненето и здравето на коренното население в Бразилия равнището на хронично недохранване сред децата от коренното население възлиза на 26%, в сравнение със средната стойност от 5,9% сред децата от некоренното население; като има предвид, че съгласно неотдавнашни изследвания, проведени от FIAN Бразилия (Мрежа за действие и информираност ПървоХраната) и Мисионерския съвет за коренното население (CIMI), 42% от хората в общностите гуарани и кайова страдат от хронично недохранване;

Д.  като има предвид, че фактът, че предоставянето на подходящи здравни грижи, образование и социални услуги е незадоволително и че липсва обозначаване на границите на земите на коренното население, е дал своето отражение върху процента на самоубийствата при младежите и детската смъртност; като има предвид, че през последните 15 години най-малко 750 души, предимно младежи, са извършили самоубийство, а повече от 600 деца на възраст под 5 години са загинали, повечето от които от предотвратими, лесно лечими заболявания;

Е.  като има предвид, че 98,33% от земите на коренното население в Бразилия са разположени в района на река Амазонка, където местното население допринася за запазването на биологичното разнообразие в региона и по този начин играе роля в предотвратяването на изменението на климата; като има предвид, че според проучването „Към глобална базова линия за съхранение на въглероден диоксид в колективни земи: актуализиран анализ на приноса на коренните населения и местните общности за смекчаване на изменението на климата“ на инициативата „Права и ресурси“, изследователския център „Woods Hole Research Center“ и Института по световните ресурси, публикувано на 1 ноември 2016 г., увеличаването на поземлените права на коренното население може да изиграе важна роля за опазване на горите, биологичното разнообразие и екосистемите;

Ж.  като има предвид, че федералната прокуратура и националната фондация за подкрепа на коренното население (FUNAI) са подписали през 2007 г. правила за приспособяване на подхода (TAC) с оглед на идентифицирането и обозначаването на 36 територии на общността гуарани-кайова в Мато Гросо до Сул до 2009 г.;

З.  като има предвид, че в ход са редица инициативи за реформа, тълкуване и прилагане на федералната конституция на Бразилия, и като има предвид, че тези евентуални промени могат да изложат на риск правата на коренното население, признати в конституцията;

1.  признава дългогодишното партньорство между ЕС и Бразилия, което се гради на взаимно доверие и зачитане на демократичните принципи и ценности; поздравява правителството на Бразилия за постигнатия напредък по въпроси като конструктивната роля на националната фондация за подкрепа на коренното население FUNAI, поредицата от решения на Федералния върховен съд за предотвратяване на изселванията, различните усилия за прилагане на диференцирани услуги в областта на здравеопазването и образованието, значителните постижения по отношение на обозначаването на сухопътните граници в района на река Амазонка, организирането на първата национална конференция по въпросите на политиката по отношение на коренното население и създаването на Национален съвет за политика по отношение на коренното население;

2.  категорично осъжда насилието, извършвано срещу коренните общности в Бразилия; изразява съжаление във връзка с бедността населението гуарани-кайова в Мато Гросо до Сул и неговото положение от гледна точка на правата на човека;

3.  призовава бразилските органи да предприемат незабавни действия, за да защитят сигурността на коренното население, и да гарантират провеждането на независими разследвания на убийствата и нападенията над коренното население при опитите им да защитят своите права на човека и териториалните си права, така че извършителите да бъдат подведени под съдебна отговорност;

4.  припомня на бразилските органи, че носят отговорност за спазването и пълното прилагане на разпоредбите на конституцията на Бразилия, свързани със защитата на личните права и на правата на малцинствата и на беззащитните етнически групи, по отношение на населението гуарани-кайова;

5.  припомня на бразилските власти задължението им да спазват международните стандарти за правата на човека по отношение на коренното население, както се изисква по-специално от федералната конституция на Бразилия и Закон 6.001/73 относно „статута на индианците“;

6.  признава ролята на бразилския федерален върховен съд за по-нататъшната защита на изконните и конституционните права на коренното население, и приканва Националния съвет да разработи механизми и мерки за по-добра защита на потребностите на уязвимите групи от населението;

7.  призовава бразилските органи да изпълнят изцяло препоръките на специалния докладчик на ООН за правата на коренното население, дадени след нейната мисия в Бразилия през март 2016 г.;

8.  призовава бразилските органи да разработят работен план за даване на приоритет на завършването на обозначаването на границите на всички територии, за които населението гуарани-кайова предявява права, както и да осигурят техническите и оперативните условия за тази цел, като се има предвид, че много убийства са вследствие на репресии във връзка със завземане на земи, принадлежали на предците на коренното население;

9.  препоръчва на бразилските органи да отделят достатъчен бюджет за дейността на националната фондация за подкрепа на коренното население FUNAI и да спомогнат за укрепването ѝ чрез предоставянето ѝ на ресурсите, необходими за осигуряване на основните услуги, от които зависи коренното население;

10.  изразява загриженост във връзка с предложеното изменение на конституцията 215/2000 (PEC 215), което среща ожесточен отпор от страна на коренното население в Бразилия, като се има предвид, че ако бъде одобрено, то ще застраши поземлените права на коренното население, като даде възможност на интересите, насочени против индианците и свързани със сектора на селското стопанство, дърводобива, минната и енергийната промишленост, да попречат на признаването на новите територии на коренното население; изразява твърдо убеждение, че предприятията следва да бъдат подвеждани под отговорност за екологичните щети и нарушенията на правата на човека, причинени от тях, и че ЕС и държавите членки следва да защитават този принцип като основен принцип, като го превърнат в задължителна разпоредба във всички търговски политики;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, на върховния комисар на ООН за правата на човека, на президента и правителството на Бразилия, на председателя на бразилския Национален конгрес, съпредседателите на Евро‑латиноамериканската парламентарна асамблея и Постоянния форум на ООН по въпросите на коренното население.

(1) ОВ C 65, 4.3.1996 г., стр. 164. (2) ОВ C 287, 30.10.1995 г., стр. 202.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно случая на Илдар Дадин, лишен от свобода заради убежденията си в Русия (2016/2992(RSP))

P8_TA(2016)0446 RC-B8-1261/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си доклади, препоръки и резолюции относно Русия, и по-специално своята препоръка към Съвета от 23 октомври 2012 г. относно общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски(1), своите резолюции от 13 юни 2013 г. относно принципите на правовата държава в Русия(2) и от 13 март 2014 г. относно Русия: осъждането на демонстранти, участвали в събитията на площад „Болотная“(3); своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно установяването на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски(4); и своите резолюции от 23 октомври 2014 г. относно закриването на неправителствената организация „Мемориал“ (носител на наградата „Сахаров“ за 2009 г.) в Русия(5), от 12 март 2015 г. относно убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов и състоянието на демокрацията в Русия(6), от 10 юни 2015 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Русия(7), и от 10 септември 2015 г. относно Русия, по-специално случаите на Естон Кохвер, Олег Санцов и Александър Колченко(8),

—  като взе предвид резултатите от среща на високо равнище между ЕС и Русия, проведена на 3 и 4 юни 2013 г., и консултации във връзка с правата на човека, проведени на 19 май 2013 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Русия, и в частност нейния член 29, който защитава свободата на словото, и член 31, който включва правото на мирни събирания,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в началото на декември 2015 г. руският опозиционен активист Илдар Дадин беше осъден на три години затвор след организирането на мирни антивоенни протести и събрания, като той е първият човек в Русия, осъден съгласно строг закон за публичните събрания, приет през 2014 г.;

Б.  като има предвид, че Илдар Дадин беше осъден на три години лишаване от свобода, в допълнение към препоръчаното от прокурора наказание от две години; като има предвид, че присъдата беше намалена на обжалване на две и половина години;

В.  като има предвид, че по време на неговото продължаващо лишаване от свобода г-н Дадин многократно е бил жертва на изтезания, побой, нечовешко третиране и заплахи за убийство от страна на руските власти, в наказателна колония № 7 в Карелия;

Г.  като има предвид, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е одобрил искането на адвоката на г-н Дадин и е задължил Руската федерация да осигури ефективно разследване, да премести г-н Дадин в друго място за лишаване от свобода и да осигури неговата комуникация с неговия законен представител;

Д.  като има предвид, че случаят на Илдар Дадин не е единичен, и надеждни доклади за правата на човека посочват системното използване на мъчения, малтретиране и нечовешкото отношение в руската наказателна система; като има предвид, че извършителите и носещите отговорност за изтезания и злоупотреби спрямо лицата, които са лишени от свобода или са в места за наказание и задържане, често се радват на безнаказаност;

Е.  като има предвид, че на 3 ноември 2016 г. Торбьорн Ягланд, генералният секретар на Съвета на Европа, изрази своето безпокойство по повод на твърденията за малтретиране на г-н Дадин пред Александър Коновалов, министър на правосъдието на Руската федерация;

Ж.  като има предвид, че броят на политическите затворници в Русия се е увеличил рязко през последните години, като понастоящем, според Центъра за права на човека „Мемориал“, той достига 102 души, сред които Александър Костенко Федорович, Иван Непомнящих, Дмитрий Бученков, Владимир Ионов, Максим Панфилов и др.; като има предвид, че през 2015 г. за Русия беше констатирано, че е нарушила Европейската конвенция за правата на човека 109 пъти, с други думи повече от която и да е друга държава;

З.  като има предвид, че 197 смъртни случаи на лица, задържани от полицията, бяха регистрирани през 2015 г., включително 109 от „внезапно влошаване на здравословното състояние“ и 62 самоубийства, предполагащи наличието на широко разпространено малтретиране, изтезания и малтретиране на задържани лица в системата на местата за лишаване от свобода на Руската федерация;

И.  като има предвид, че на 26 октомври 2016 г. Московският съд налага глоба от 300 000 рубли на Аналитичен център „Юрий Левада“, една от трите основни организации за проучване на общественото мнение в Русия, тъй като не е успяла да се регистрира като „чуждестранен агент“;

Й.  като има предвид, че президентът Путин наскоро подписа разпореждане, съобразно което Русия вече отказва да участва в Римския статут на Международния наказателен съд (МНС); като има предвид, че в изявление на Министерството на външните работи на Русия работата на Международния наказателен съд е определена като „неефективна и едностранна“ и е изразена загриженост във връзка с разследването му на събитията от август 2008 г. в Южна Осетия; като има предвид, че прокурори на МНС са публикували доклад на уебсайта на съда, в който се констатира, че „руската окупация е била придружена от тормоз и сплашване на кримските татари“;

К.  като има предвид, че през октомври 2016 г. Съветът на ООН по правата на човека взе решение да не избере Русия отново за член, след като над 80 организации по правата на човека и международни хуманитарни организации са подписали писмо с настоятелен призив към членовете на ООН да блокират избора на Русия в този орган;

1.  Призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Илдар Дадин и на всички задържани въз основа на неверни или недоказани обвинения или за упражняване на правото си на свобода на изразяване и на събрания;

2.  Дълбоко е загрижен, че Наказателният кодекс на Руската федерация е изменен от член, която поставя нови ограничения относно обществените събирания и предвижда тези събирания да се считат за престъпление;

3.  Настоятелно призовава руските органи да проведат пълно и прозрачно разследване на твърденията, направени от Илдар Дадин за изтезание и малтретиране, с участието на независими експерти в областта на правата на човека; призовава за независимо разследване на твърденията за случаи на изтезания, злоупотреби и унизително и нечовешко отношение от страна на руските държавни служители в руските места за задържане, трудови лагери и затвори;

4.  Призовава Руската федерация, в тази връзка, да извърши задълбочен преглед на своята система от места за лишаване от свобода с оглед на извършването на задълбочена реформа на системата, и да прилага изцяло стандартите, договорени в рамките на съответните международни конвенции;

5.  Изразява своята солидарност с лицата, арестувани в Русия и временно окупираните територии на Украйна, включително кримските татари, въз основа на неверни и необосновани обвинения, и призовава за тяхното незабавно освобождаване;

6.  Припомня на Русия важността на пълното спазване на нейните международни правни задължения, като член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на основните права на човека и принципите на правовата държава, както са залегнали в различни международни договори и споразумения, които Русия е подписала или по които е страна; подчертава, че Руската федерация може да бъде считана за надежден партньор в областта на международното сътрудничество само ако продължи да поддържа задълженията си съгласно международното право; в тази връзка изразява безпокойството си във връзка с президентския указ, с който Русия се оттегля от Римския статут на МНС;

7.  Призовава руското правителство да предприеме конкретни и незабавни мерки за спазване на всички решения на ЕСПЧ срещу Русия; във връзка с това изразява съжаление поради факта, че Руската федерация, в новото законодателство, прието през декември 2015 г., е упълномощила своя конституционен съд да отменя решенията на ЕСПЧ;

8.  Настоятелно призовава Съвета да разработи единна политика по отношение на Русия, която ангажира 28-те държави — членки на ЕС и институциите на ЕС със силно общо послание относно ролята на правата на човека в отношенията ЕС—Русия и спазването на международното право; призовава ЗП/ВП, заедно с ЕСВД и Комисията, да разработи стратегия по същество и с конкретни стъпки в подкрепа за руското гражданско общество, като използва Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

9.  Призовава Съвета да приеме редица целенасочени санкции срещу лицата, отговорни за малтретирането на Илдар Дадин и други защитници на правата на човека;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на ЕСВД, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) OВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 13. (2) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 150. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0253. (4) Приети текстове, P7_TA(2014)0258. (5) OВ C 274, 27.7.2016 г., стр. 21. (6) OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 126. (7) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 35. (8) Приети текстове, P8_TA(2015)0314.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Хашемитското кралство Йордания (COM(2016)0431 – C8-0242/2016 – 2016/0197(COD))

P8_TA(2016)0447 A8-0296/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2016)0431),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 212 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0242/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид съвместната декларация на Европейския парламент и на Съвета, приета в същото време като Решение № 778/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия(1),

—  като взе предвид писмото от комисията по външни работи и писмото от комисията по бюджети,

—  като взе предвид поетия с писмо от 4 ноември 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A8‑0296/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 ноември 2016 г., с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2016/… на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Хашемитското кралство Йордания

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2016/2371.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Съвместно изявлениe на Европейския парламент, Съвета и Комисията

С оглед на фискалните предизвикателства и извънредните обстоятелства, пред които е изправена Йордания в резултат на приемането на повече от 1,3 милиона сирийци, ако е целесъобразно, през 2017 г. Комисията ще внесе ново предложение за удължаване и увеличаване на МФП за Йордания след успешното приключване на втората МФП и при условие че са спазени обичайните условия за този вид помощ, включително актуализирана оценка от страна на Комисията на потребността на Йордания от външно финансиране. Тази помощ, която е от решаващо значение за Йордания, ще помогне на страната да поддържа макроикономическа стабилност, като същевременно се запазят ползите за развитието и се продължи изпълнението на програмата за реформи в страната.

(1) ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 15.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (преработен текст) (COM(2014)0167 – C7-0112/2014 – 2014/0091(COD))

P8_TA(2016)0448 A8-0011/2016

(Обикновена законодателна процедура — преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0167),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 53, 62 и 114, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които предложението му е било представено от Комисията (C7‑0112/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Втората камара на Кралство Нидерландия в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 юли 2014 г.(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 4 септември 2014 г. до комисията по икономически и парични въпроси съгласно член 104, параграф 3 от своя правилник,

—  като взе предвид поетия с писмо от 30 юни 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид членове 104 и 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8–0011/2016),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 ноември 2016 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (преработен текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (EС) 2016/2341.)

(1) OВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 109. (2) OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно положението в Сирия (2016/2933(RSP))

P8_TA(2016)0449 RC-B8-1249/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Сирия, включително резолюцията от 6 октомври 2016 г.(1),

—  като взе предвид принципите на Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации относно Даиш и фронта Ал-Нусра и резолюциите относно конфликта в Сирийската арабска република, по-специално резолюции № 2118 (2013 г.), 2139 (2014 г.), 2165 (2014 г.), 2191 (2014 г.), 2199 (2015 г.), 2254 (2015 г.), 2258 (2015 г.) и 2268 (2016 г.),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 октомври 2016 г. и заключенията на Европейския съвет от 18 и 19 февруари 2016 г. и от 20 и 21 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и на члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и гражданската защита, Христос Стилианидис от 16 септември 2016 г. относно Сирия, от 20 септември 2016 г. относно въздушните удари срещу хуманитарния конвой на ООН/Сирийския червен полумесец, от 24 септември 2016 г. относно положението в Алепо, от 2 октомври 2016 г. относно извънредната хуманитарна инициатива за Алепо и от 25 октомври 2016 г. относно неотложната необходимост хуманитарната помощ да достигне до Алепо,

—  като взе предвид докладите на независимата международна анкетна комисия за Сирийската арабска република, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, както и резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно Сирийската арабска република от 27 септември 2016 г. и 21 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини относно Русия и Международния наказателен съд от 17 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че шестте години на конфликт, крайно насилие и бруталност в Сирия доведоха до смъртта на над 400 000 души, като над 13 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че се прогнозира, че през 2016 г. броят на разселените лица на територията на Сирия ще достигне 8,7 милиона, и като има предвид, че 4,8 милиона души са напуснали страната;

Б.  като има предвид, че сраженията и бомбардировките в Сирия продължават с неотслабваща сила и че хуманитарната ситуация се е влошила още повече; като има предвид, че сирийският конфликт продължава да бъде съсредоточен в Алепо, но че продължават да се водят сражения и в Хама, Идлиб, северозападната част на Сирия, предградията на Дамаск и Деир ез Зор; като има предвид, че над четири милиона души живеят в обсадени градове и труднодостъпни области, в които основната водоснабдителна и електроснабдителна инфраструктура е унищожена; като има предвид, че въпреки неколкократното едностранно прекратяване на огъня по хуманитарни съображения, обявено от режима на Асад и Русия, населението в източната част на Алепо и в други обсадени градове, например в град Забадани, който е под контрола на бунтовниците, и в селищата Кефрая и Фуа в провинция Идлиб, които са под контрола на правителството, продължава да страда от остър недостиг на основни хранителни и медицински продукти; като има предвид, че от юли 2016 г. насам хуманитарната помощ не е могла да достигне до обсадените зони в източната част на Алепо;

В.  като има предвид, че в Алепо и в цяла Сирия съществува постоянна здравна криза; като има предвид, че според УНИЦЕФ над две трети от сирийците в региона нямат редовен достъп до вода и почти 6 милиона деца се нуждаят от спешна животоспасяваща помощ;

Г.  като има предвид, че всички страни в конфликта са извършили тежки нарушения на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, но че това важи най-вече за режима на Асад, подкрепян от Русия и Иран, включително използване на неселективни оръжия, на запалителни и варелни бомби и на бомби срещу подземни бункери в райони с цивилно население, както и на вещества, които са определени като химични оръжия в Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване; като има предвид, че принципът на предпазните мерки и принципът на пропорционалност не се съблюдават; като има предвид, че се извършват умишлени нападения срещу райони с цивилно население, училища, болници, хуманитарни работници и бежански лагери; като има предвид, че военните престъпления и престъпленията против човечеството не следва да остават ненаказани;

Д.  като има предвид, че независимата международна анкетна комисия за Сирийската арабска република с мандат от ООН и правозащитни организации са събрали доказателства, че сирийското правителство е задържало поне 200 000 души, които са държани в нечовешки условия; като има предвид, че през последните години хиляди сирийци са загубили живота си, докато са били задържани от сирийското правителство, вследствие на изтезания и болести; като има предвид, че насилствените изчезвания и ужасяващото малтретиране на затворници са широко разпространени; като има предвид, че сирийските органи се опитват да държат в тайна информацията относно своите центрове за задържане, като отказват достъп на акредитираните международни наблюдатели, специализирани в областта на задържането; като има предвид, че от 2011 г. насам Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) е получил разрешение да посети само няколко затвора;

Е.  като има предвид, че световната общност многократно е изразявала възмущението си от жестокостите, извършвани от Даиш и други джихадистки групировки, използването на брутални екзекуции и неописуемо сексуално насилие, отвличанията, изтезанията, насилствената смяна на вярата и заробването на жени и момичета; като има предвид, че деца са били вербувани и използвани за целите на терористични нападения; като има предвид, че Даиш все още контролира големи части от Сирия и Ирак; като има предвид, че Даиш подлага на геноцид религиозни и етнически малцинства, извършва крайни форми на изтезания и унищожава културно наследство; като има предвид, че има сериозни опасения относно благосъстоянието на населението, което понастоящем е под контрола на Даиш , и относно възможността то да бъде използвано като жив щит по време на кампанията за освобождаването му;

Ж.  като има предвид, че Джабхат Фатах ал-Шам, преди известен под наименованието фронт Ал-Нусра — подразделение на Ал-Кайда в Сирия — е терористична организация, която отхвърля идеята за съгласуван политически преход и приобщаващо демократично бъдеще на Сирия;

З.  като има предвид, че Сирия е подписала, но не е ратифицирала Римския статут на Международния наказателен съд (МНС); като има предвид, че генералният секретар на ООН Бан Ки Мун многократно призова Съвета за сигурност на ООН да сезира Международния наказателен съд относно положението в Сирия; като има предвид, че Русия и Китай блокират всеки опит за търсене на отговорност за действията в Сирия, като налагат вето върху всяка резолюция на Съвета за сигурност, която би предоставила на МНС мандат за разследване на ужасяващите престъпления, извършени по време на конфликта в Сирия; като има предвид, че на 16 ноември 2016 г. Русия реши да оттегли своя подпис от Римския статут; като има предвид, че тази липса на търсене на отговорност поражда други жестокости и задълбочава страданието на жертвите;

И.  като има предвид, че на всички държави и страни, участващи в конфликта, трябва да се припомнят техните ангажименти в съответствие с Резолюция № 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално задължението да прекратят всякакви нападения срещу цивилни лица и гражданска инфраструктура и задължението за осигуряване на достъп за хуманитарната помощ до цялата страна; като има предвид, че Европейският съюз трябва да използва всички свои инструменти, включително налагането на ограничителни мерки, за да гарантира пълното спазване от всички страни на тази резолюция;

Й.  като има предвид, че ЕС е един от основните донори на хуманитарна помощ за хората, бягащи от безпрецедентното насилие и опустошение в Сирия; като има предвид, че липсата на международно единство значително затруднява постигането на съгласуван изход от войната в Сирия;

1.  изразява отново дълбоката си загриженост във връзка с продължаващите сражения и бомбардировки и влошената хуманитарна ситуация в Сирия; решително осъжда всички нападения срещу цивилното население и гражданската инфраструктура, продължаването на която и да е обсада в Сирия и липсата на достъп за предоставянето на хуманитарна помощ на населението в Сирия, което се нуждае от нея; призовава всички страни да предоставят безпрепятствен и непрекъснат достъп за хуманитарната помощ и да разрешат доставката на спешно необходими стоки, по-специално в обсадените и труднодостъпните райони; подчертава, че преднамереното лишаване на населението от достъп до храна е забранено от международното хуманитарно право, и настоятелно призовава всички страни незабавно да разрешат медицинските евакуации от източната част на Алепо и всички други обсадени райони;

2.  осъжда най-категорично зверствата и повсеместните нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършвани от силите на режима на Асад с подкрепата на Русия и Иран, както и нарушенията на правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право, извършвани от недържавни въоръжени терористични групировки, и по-специално Даиш, „Джабхат Фатах ал-Шам“/фронта Ал-Нусра и други джихадистки групировки;

3.  изисква незабавно прекратяване на бомбардировките и безразборните нападения срещу цивилни граждани; подчертава необходимостта всички страни да обърнат възможно най-голямо внимание и да предприемат всички необходими мерки за защита на цивилното население, независимо от неговата етническа принадлежност, вероизповедание или религиозни убеждения; категорично осъжда безразборното изстрелване на ракети от множество въоръжени опозиционни групи срещу предградия в западната част на Алепо; подчертава, че има сведения, че много цивилни лица, включително деца, са били ранени или убити; призовава всички страни в конфликта да предприемат всички необходими мерки за защита на цивилното население в съответствие с международното право, включително като прекратят нападенията срещу граждански обекти, като например медицински центрове, училища и водни станции, като демилитаризират незабавно такива обекти, като се стремят да избягват заемането на военни позиции в гъсто населени райони и като осигурят възможност за евакуация на ранените и на всички цивилни граждани, които желаят да напуснат обсадените райони; подчертава, че сирийският режим носи основната отговорност за защитата на сирийското население;

4.  приветства усилията на хуманитарните работници в стремежа им да предоставят така необходимите помощ, храна, вода и лекарства на лицата, засегнати от конфликта, и призовава всички страни в конфликта да осигурят безопасен и безпрепятствен достъп на хуманитарните агенции до цивилните граждани, засегнати от войната;

5.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да оказват пълна подкрепа на ООН и Организацията за забрана на химическото оръжие, за да могат те да продължат да разследват използването и унищожаването на химическо оръжие от всички участници в Сирия; настоява категорично, че лицата, отговорни за използването на химическо оръжие, трябва да бъдат подведени под отговорност; подкрепя удължаването на мандата на съвместния механизъм за разследване на Организацията за забрана на химическото оръжие с оглед на определянето на отговорността за използването на химическо оръжие в Сирия;

6.  изразява загриженост във връзка с незаконните задържания, изтезания, малтретирането, насилственото изчезване и убийствата на задържаните лица в затворите на режима и тайните центрове за лишаване от свобода, управлявани от въоръжени групировки, подкрепяни от чуждестранни сили; призовава сирийските органи, управляващи тези центрове за лишаване от свобода, да прекратят всички екзекуции и всяко нехуманно отношение;

7.  призовава за незабавно освобождаване на всички лица, задържани произволно, и за прекратяване на използването на изтезания и други форми на малтретиране, както и на практиката на насилствени изчезвания в съответствие с Резолюция № 2139 на Съвета за сигурност на ООН от 22 февруари 2014 г.; призовава за незабавен и безпрепятствен достъп на международните наблюдатели, специализирани в областта на задържането, като например МКЧК, с цел наблюдение на положението на всички задържани в Сирия и за осигуряване на информация и подкрепа на семействата на задържаните лица;

8.  припомня, че категорично осъжда жестокостите, извършвани от режима на Асад, Даиш, Джабхат Фатах ал-Шам/ал-Нусра и други терористични организации — жестокости, които могат да се счетат за тежки военни престъпления и престъпления против човечеството; подкрепя призива на държавите от Петорката (Съединените американски щати, Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство) и на заместник-председателя/върховен представител към всички въоръжени групировки, сражаващи се в Сирия, да прекратят всяко сътрудничество с Джабхат Фатах ал-Шам; подчертава колко е важно ефективно да се пресече достъпът до финансиране и предоставяне на средства за дейностите на Даиш, да се задържат чуждестранните бойци и да се спре потокът от оръжия към джихадистки групировки; призовава сирийската опозиция да се дистанцира ясно от подобни екстремистки елементи и подобна идеология; припомня, че усилията следва да се насочат към разгрома на Даиш и други терористични групировки, определени от ООН като терористични; призовава за предприемането на действия, чрез които да се попречи на достигането на материална и финансова подкрепа до лица, групи, предприятия и структури, които са свързани с групировки, определени от ООН като терористични;

9.  отново отправя призив за последващи действия и за подвеждане под отговорност на лицата, виновни за извършването на военни престъпления и престъпления против човечеството; подчертава, че извършителите на престъпления срещу религиозните, етническите и други групи и малцинства също трябва да бъдат подведени под отговорност; продължава да бъде убеден, че не може да има ефективно решаване на конфликта, нито траен мир в Сирия, ако не се потърси отговорност за извършените престъпления; счита, че въпросът за отговорността за военните престъпления и за престъпленията против човечеството не следва да бъде политизиран: счита, че задължението за спазване на международното хуманитарно право при всички обстоятелства се отнася до всички страни в конфликта и всяко лице, което извършва подобни престъпления, трябва да бъде наясно, че рано или късно ще бъде подведено под отговорност;

10.  настоятелно призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че всички лица, отговорни за нарушения на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право, биват подведени под отговорност чрез подходящи, безпристрастни международни механизми на наказателното право или национални съдилища и чрез прилагането на принципа на универсална компетентност; отново изразява подкрепата си за сезирането на МНС със случая на Сирия, но с оглед на неспособността на Съвета за сигурност да обсъди този въпрос призовава отново ЕС и неговите държави членки да играят водеща роля в усилията, полагани в рамките на Общото събрание на ООН, и да проучат възможността за създаване в Сирия на трибунал за военни престъпления, докато се чака сезирането на МНС; след приключването на конфликта и с оглед на насърчаването на помирението подчертава значението на сирийската ангажираност с процеса;

11.  приветства и подчертава решителното значение на работата на местните и международните организации на гражданското общество при документирането на доказателствата за военни престъпления, престъпления против човечеството и други нарушения, включително унищожаването на културно наследство; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят допълнително и цялостно подпомагане на тези участници;

12.  изразява съжаление относно решението на руския президент Владимир Путин да се оттегли от Международния наказателен съд, като същевременно отбелязва, че Руската федерация всъщност никога не е ратифицирала Римския статут и че моментът на вземане на решението подкопава надеждността на страната и води до определени заключения относно нейния ангажимент към международното правосъдие;

13.  приветства заключенията на Съвета от 17 октомври 2016 г. относно Сирия и заключенията на Европейския съвет от 20 и 21 октомври 2016 г. относно Сирия; подкрепя призива на ЕС за прекратяване на всички военни полети над Алепо, за незабавно прекратяване на военните действия, което да се наблюдава чрез надежден и прозрачен механизъм, за прекратяване на обсадите и за осигуряване от всички страни на пълен, безпрепятствен и устойчив достъп за предоставянето на хуманитарна помощ на територията на цялата страна;

14.  приветства извършването на преглед на ограничителните мерки на ЕС спрямо Сирия и лицата, които носят отговорност за репресиите срещу цивилното население в страната; подчертава, че ЕС следва да разгледа всички налични възможности, включително обявяване на забранена за полети зона над Алепо, в отговор на най-тежките посегателства и нарушения на правата на човека от страна на всички извършители, ако проявите на жестокост и пълно незачитане на международното хуманитарно право продължат;

15.  изисква от всички страни да зачитат правото на етническите и религиозните малцинства в Сирия, включително на християните, да продължават да живеят в своите традиционни родни земи в условията на достойнство, равенство и безопасност, както и да изповядват своята религия или убеждения пълноценно и свободно, без да бъдат подлагани на каквато и да е форма на принуда, насилие или дискриминация; подкрепя диалога между религиите с оглед на насърчаването на взаимното разбирателство и борбата срещу фундаментализма;

16.  настоятелно призовава всички участници в Международната група за подкрепа на Сирия да подновят преговорите с цел улесняване на постигането на стабилно примирие и да активизират своята дейност за постигане на трайно политическо решение в Сирия; подчертава, че регионалните участници, по-конкретно съседните държави, носят особена отговорност;

17.  призовава отново заместник-председателя/върховен представител да поднови усилията си за постигане на обща стратегия на ЕС относно Сирия; приветства и напълно подкрепя неотдавнашните дипломатически инициативи на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини в рамките на мандата на Европейския съвет, насочени към завръщане на страните, участващи в конфликта, на масата за преговори и подновяване на политическия процес в Женева; отбелязва с интерес регионалните преговори, проведени от Федерика Могерини с Иран и Саудитска Арабия, и счита, че нейната дейност е от полза и представлява полезен принос към усилията на специалния пратеник на ООН Стафан де Мистура; настоятелно призовава всички страни в конфликта да подновят и да активизират политическите преговори във възможно най-кратък срок в очакване да се установи ново и стабилно примирие, което следва да включва разпоредби, гарантиращи правосъдие в условията на преход в Сирия след конфликта; подчертава, че тези мирни преговори следва да доведат до прекратяване на военните действия и политически преход с водещ ангажимент и отговорност от страна на Сирия; подчертава ролята, която може да играе ЕС за възстановяването и помирението след конфликта;

18.  отново изразява пълната си подкрепа за продължаващата хуманитарна инициатива на ЕС за Алепо и настоятелно призовава всички страни да улеснят нейното прилагане;

19.  посреща със задоволство приоритетите на партньорството и пактовете с Йордания за периода 2016—2018 г. и с Ливан за периода 2016—2020 г.; отбелязва, че пактовете са основата на рамката, чрез която взаимните ангажименти, поети по време на Лондонската конференция на тема „Подкрепа за Сирия и региона“ от 4 февруари 2016 г., се превръщат в дела; отбелязва нарастващите финансови потребности и постоянния недостиг на финансиране по отношение на хуманитарната помощ, предоставяна на съседни на Сирия държави; призовава държавите — членки на ЕС, да изпълнят обещанията си и да предоставят така необходимата подкрепа на ООН, на нейните специализирани агенции и на други участници в сферата на хуманитарната помощ при предоставянето на хуманитарна помощ на милионите сирийски граждани, които са разселени както вътрешно, така и в приемащите държави и общности;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите — членки на ЕС, на Организацията на обединените нации, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0382.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Турция (2016/2993(RSP))

P8_TA(2016)0450 RC-B8-1276/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции, и по-специално резолюцията от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция(1) , и тази от 14 април 2016 г. относно доклада за Турция за 2015 г.(2),

—  като взе предвид годишния доклад за Турция за 2016 г., публикуван от Комисията на 9 ноември 2016 г. (SWD(2016)0366),

—  като взе предвид Рамката на ЕС за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. относно Турция,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)(3),

—  като взе предвид, че правото на изразяване на мнение е залегнало в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и в Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), по които Турция е страна,

—  като взе предвид меморандумите на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека,

—  като взе предвид изявлението от 26 юли 2016 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека относно мерките, взети по време на извънредно положение в Турция,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Европейският съюз и Европейският парламент категорично осъдиха неуспешния опит за военен преврат в Турция и признаха законната отговорност на турските органи за подвеждане под съдебна отговорност на лицата, отговорни за този опит и взели участие в него;

Б.  като има предвид, че Турция е важен партньор, и че от нея се очаква, в качеството на държава кандидатка да спазва най-високите стандарти по отношение на демокрацията, включително зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава, основните свободи и всеобщото право на справедлив съдебен процес; като има предвид, че Турция е член на Съвета на Европа от 1950 г. и следователно е обвързана по силата на ЕКПЧ;

В.  като има предвид, че използването на репресивни мерки от страна на турското правителство в условията на извънредно положение е непропорционално и нарушава основните права и свободи, защитавани от турската конституция, демократичните ценности, на които се основава Европейският съюз, и противоречи на Международния пакт за граждански и политически права; като има предвид, че след опита за преврат органите са арестували 10 членове на турското Велико народно събрание, принадлежащи към опозиционната Демократична партия на народите, и около 150 журналисти (най-големият брой подобни арести по света); като има предвид, че 2386 съдии и прокурори, както и 40 000 други лица са задържани, от които над 31 000 продължават да бъдат под арест; като има предвид, че съгласно Доклада на Комисията за 2016 г. относно Турция 129 000 държавни служители или са временно отстранени от длъжност (66 000), или са уволнени (63 000), като срещу повечето от тях до момента няма повдигнати обвинения;

Г.  като има предвид, че президентът Ердоган и турското правителство многократно са правили изявления за възстановяването на смъртното наказание; като има предвид, че в заключенията си от 18 юли 2016 г. относно Турция Съветът припомни, че недвусмисленото отхвърляне на смъртното наказание е съществен елемент от достиженията на правото на Съюза;

Д.  като има предвид, че е изразена сериозна загриженост по повод условията, в които са държани задържаните под стража и арестуваните лица след опита за преврат, както и по повод строгите ограничения, наложени върху свободата на изразяване на мнение и върху пресата и медиите в Турция;

Е.  като има предвид, че параграф 5 от Рамката за преговори постановява, че в случай на сериозно и постоянно нарушаване от страна на Турция на принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека, основните свободи и принципите на правовата държава, на които се основава Съюзът, Комисията, по собствена инициатива или по искане от страна на една трета от държавите членки, ще препоръча преустановяването на преговорите и ще предложи какви да бъдат условията за тяхното евентуално възобновяване;

Ж.  като има предвид, че временното прекратяване на преговорите би довело до замразяване на текущите преговори, без да се отварят нови глави и да се предприемат нови инициативи във връзка с Рамката на ЕС за преговори за присъединяването на Турция;

1.  Строго осъжда несъразмерните репресивни мерки, предприети в Турция след неуспешния опит за военен преврат през юли 2016 г.; потвърждава ангажимента си да запази връзката на Турция с ЕС; призовава Комисията и държавите членки да пристъпят обаче към временно замразяване на текущите преговори за присъединяване с Турция;

2.  Поема ангажимент да преразгледа своята позиция, когато непропорционалните мерки, взети по време на извънредно положение в Турция, бъдат отменени; ще се основава при преразглеждането върху това дали принципите на правовата държава и правата на човека са възстановени навсякъде в държавата; счита, че подходящото време за поставяне на начало на подобно преразглеждане би бил моментът, в който бъде отменено извънредното положение;

3.  Отново заявява, че възстановяването на смъртното наказание от страна на турското правителство би довело до официално преустановяване на процеса на присъединяване;

4.  Отбелязва, че Турция не е изпълнила 7 от 72-та референтни показатели на пътната карта за либерализиране на визовия режим, някои от които имат особено значение;

5.  Отбелязва, че усъвършенстването на митническия съюз е важно за Турция; подчертава, че преустановяването на работата по усъвършенстването на митническия съюз би довело да сериозни икономически последици за държавата;

6.  Изразява сериозна загриженост във връзка с изявленията, оспорващи Лозанския договор, който определя границите на съвременна Турция и е дал своя принос за опазването на мира и стабилността в региона в продължение на близо един век;

7.  Призовава Комисията да разгледа задълбочено последните събития в Турция в доклада за междинния преглед на Инструмента за предприсъединителна помощ, заплануван за 2017 г.; отправя искане към Комисията да обмисли възможността за увеличаване на подкрепата по Европейския инструмент за демокрация и права на човека за турското гражданско общество;

8.  Насърчава Европейската комисия, Съвета на Европа и Венецианската комисия да предложат допълнителна правна помощ на турските органи;

9.  Подчертава стратегическото значение на отношенията между ЕС и Турция за двете страни; признава, че независимо от това, че Турция е важен партньор на ЕС, политическата воля за сътрудничество при едно партньорство трябва да идва и от двете страни; счита, че Турция не проявява такава политическа воля, тъй като действията на правителството допълнително отклоняват Турция от европейския ѝ път;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник‑председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Турция.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0423. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0133. (3) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 11.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (2016/2966(RSP))

P8_TA(2016)0451 B8-1235/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 19, 157 и 216 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 21, 23, 24 и 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—  като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на Организацията на Обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците и принципа на неотблъскване, както и Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид член 11, параграф 1, буква г) от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета с Резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1979 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(2), своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(3) и своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН: изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(5),

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на Европейския съюз през март 2011 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

—  като взе предвид оценката на европейската добавена стойност(6),

—  като взе предвид програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 година,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на председателстващата ЕС тройка — Нидерландия, Словакия и Малта,

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените: общоевропейско проучване“, публикуван през март 2014 г.,

—  като взе предвид Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления(7),

—  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита(8) и Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела(9),

—  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него(10) и Директива 2011/92/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(11);

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулска конвенция),

—  като взе предвид пътната карта на Комисията относно възможното присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, публикувана през октомври 2015 г.,

—  като взе предвид предложенията на Комисията за решение на Съвета относно подписването и сключването от името на Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (COM(2016)0111 и COM(2016)0109),

—  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (O-000121/2016 – B8-1805/2016 и O-000122/2016 – B8‑1806/2016),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че съгласно приетото в Договорите и Хартата на основните права равенството между половете е основна ценност на ЕС, която ЕС се ангажира да включва във всички свои дейности, и като има предвид, че равенството между половете е от първостепенна важност като стратегическа цел за постигане на общите цели на стратегията „Европа 2020“ за растеж, заетост и социално приобщаване;

Б.  като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е определящо основно право, което е признато в Договорите на Европейския съюз и е дълбоко вкоренено в европейското общество, и като има предвид, че това право е от съществено значение за по-нататъшното развитие на обществото и следва да се прилага в законодателството, на практика, в съдебната практика и в реалния живот;

В.  като има предвид, че в Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления насилието, основано на пола, се определя като насилие, което е насочено срещу дадено лице поради неговия пол, полова идентичност или полово изразяване, или което засяга непропорционално лица от определен пол; като има предвид, че това може да причини физическо, сексуално, емоционално или психическо страдание или икономически загуби на жертвите, като същевременно оказва въздействие върху техните семейства и роднини, както и върху обществото като цяло; като има предвид, че насилието, основано на пола, представлява крайна форма на дискриминация и нарушение на основните права и свободи на жертвата, които са едновременно причина за неравенството между половете и следствие от него; като има предвид също, че насилието срещу жени и момичета включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално насилие и тормоз), трафик на хора, робство, включително новите форми на насилие срещу жени и момичета в интернет, и различни форми на нанасящи вреди практики, като например принудителни бракове, генитално осакатяване на жените и т.нар. „престъпления на честта“;

Г.  като има предвид, че насилието срещу жените и насилието, основано на пола, все още са широко разпространени явления в рамките на ЕС; като има предвид, че оценките, съдържащи се в проучване на Агенцията за основните права от 2014 г. относно насилието срещу жените, в съответствие с други съществуващи проучвания, сочат, че една трета от всички жени в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж през живота си като възрастни, 20 % от младите жени (18—29 години) са били жертва на сексуален тормоз в интернет, една от всеки пет жени (18 %) е била нападана, една на всеки двадесет жени е била изнасилена, а повече от една десета са били жертва на сексуално насилие, включващо липса на съгласие или използването на сила; като има предвид, че в това проучване се обяснява също така, че повечето случаи на насилие не са били докладвани пред никакви органи, което показва, че проучванията на виктимизацията са от основно значение наред с административната статистика, с цел да се добие пълна картина на различните форми на насилие срещу жените; като има предвид също така, че са необходими допълнителни мерки за насърчаване на жените, жертви на насилие, да докладват своите преживявания и да потърсят помощ, както и за да се гарантира, че доставчиците на услуги могат да отговорят на нуждите на жертвите и да ги информират за техните права и съществуващите форми на подпомагане;

Д.  като има предвид, че според оценката за европейската добавена стойност годишните разходи за ЕС вследствие на насилие срещу жени и насилие, основано на пола, се оценяват на 228 млрд. евро през 2011 г. (т.е. 1,8 % от БВП на ЕС), от които 45 млрд. евро годишно под формата на разходи за обществени и държавни услуги и 24 млрд. евро за пропуснати икономически резултати;

Е.  като има предвид, че Комисията подчерта в своя стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г., че насилието срещу жените и насилието, основано на пола, което вреди на здравето и благосъстоянието на жените, на професионалния живот, на икономическата им независимост и на икономиката, са едни от ключовите проблеми, които следва да бъдат разрешени с цел постигане на истинско равенство между половете;

Ж.  като има предвид, че насилието срещу жените прекалено често се счита за личен проблем и твърде лесно се толерира; като има предвид, че то всъщност съставлява нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; като има предвид, че трябва да се сложи край на безнаказаността на извършителите, за да се прекъсне порочният кръг на мълчание и самота за жени и момичета, жертви на насилие;

З.  като има предвид, че никое изолирано действие не може да премахне насилието срещу жените и насилието, основано на пола, но че комбинация от действия в областта на инфраструктурата, правото, съдебната система, правоприлагането, културата, образованието, социалните грижи, здравеопазването, както и други действия, свързани с предоставянето на услуги, може в значителна степен да повиши осведомеността и да намали насилието и последствията от него;

И.  като има предвид, че поради фактори като етническа принадлежност, вероизповедание или убеждения, здравословно състояние, гражданско състояние, жилище, миграционен статут, възраст, увреждания, класа, сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване на половата идентичност жените могат да имат специални потребности и да бъдат по-уязвими на множествена дискриминация, като това предполага, че те следва да се ползват от специална закрила;

Й.  като има предвид, че приемането на новите насоки на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и премахването на всички форми на дискриминация срещу тях, както и отделната глава относно закрилата на жените от основано на пола насилие в Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека, показват ясната политическа воля на ЕС да разглежда въпроса за правата на жените като приоритетен и да предприеме дългосрочни действия в тази област; като има предвид, че постигането на съгласуваност между вътрешното и външното измерение на политиките относно правата на човека може понякога да разкрие несъответствие между думи и дела;

К.  като има предвид, че гражданите и постоянно пребиваващите лица в Европейския съюз не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола, поради липсата на съгласувана рамка и различните политики и законодателства в държавите членки по отношение, наред с другото, на определението на престъпленията и обхвата на законодателството, като поради тази причина те са по-малко защитени от насилие;

Л.  като има предвид, че на 4 март 2016 г. Комисията предложи ЕС да се присъедини към Конвенцията от Истанбул — първият правно обвързващ инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жените на международно равнище.

M.  като има предвид, че всички държави — членки на ЕС, са подписали тази Конвенция, но само четиринадесет са я ратифицирали.

Н.  като има предвид, че с ратификацията на Конвенцията няма да се постигнат резултати, ако не е осигурено правилното изпълнение и не са заделени достатъчни финансови и човешки ресурси за превенция и борба с насилието срещу жени и насилието, основано на пола, както и за защита на жертвите;

O.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул възприема всеобхватен подход към проблема на насилието срещу жени и момичета и насилието, основано на пола, от широк кръг от гледни точки, като превенция, борба срещу дискриминацията, наказателноправни мерки за борба срещу безнаказаността, закрила и подкрепа на жертвите, защита на децата, защита на жените, търсещи убежище и жените бежанци, както и по-добро събиране на данни; като има предвид, че този подход предполага приемането на интегрирани политики, съчетаването на мерки в различни области, ръководени от множество заинтересовани страни (съдебни, полицейски и социални органи, неправителствени организации, местни и регионални асоциации, правителствата и др.) на всички равнища на управление;

П.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул е смесено споразумение, което дава възможност за присъединяване на ЕС успоредно с присъединяването на държавите членки, тъй като ЕС е компетентен в различни области, включително правата на жертвите и заповедите за защита, убежището и миграцията, както и в съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;

1.  припомня, че по силата на член 2 от ДЕС и на Хартата на основните права Комисията е обвързана да гарантира, насърчава и предприема действия в полза на равенството между половете;

2.  приветства предложението на Комисията за подписване и сключване на споразумението за присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, но изразява съжаление относно факта, че преговорите в Съвета не вървят със същата скорост;

3.  подчертава, че присъединяването на ЕС ще гарантира съгласувана европейска правна рамка за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и основаното на пола насилие, както и закрила за жертвите на насилие; подчертава, че това ще осигури по-голяма съгласуваност и ефикасност във външните и вътрешните политики на ЕС, ще гарантира по-добър мониторинг, тълкуване и прилагане на правото, програмите и фондовете на ЕС, свързани с Конвенцията, както и по-адекватно и по-добро събиране на разбити данни относно насилието спрямо жените и насилието, основано на пола, на равнище ЕС, и ще засили отчетността на ЕС на международно равнище; подчертава в допълнение, че присъединяването на ЕС ще упражни подновен политически натиск върху държавите членки да ратифицират този инструмент;

4.  призовава Съвета и Комисията да ускорят преговорите за подписване и сключване на Конвенцията от Истанбул;

5.  подкрепя присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул на широка основа и без резерви;

6.  призовава Комисията и Съвета да гарантират, че Парламентът ще бъде изцяло ангажиран с процеса на мониторинг на конвенцията след присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, както е предвидено в член 218 от ДФЕС;

7.  припомня, че присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул не освобождава държавите членки от националните ратификации на конвенцията; поради това призовава всички държави членки, които все още не са направили това, да ратифицират своевременно Конвенцията от Истанбул;

8.  призовава държавите членки да гарантират правилното прилагане на Конвенцията и да предоставят подходящи финансови и човешки ресурси за превенция и борба с насилието над жени и насилието, основано на пола, както и за закрила на жертвите;

9.  счита, че усилията на ЕС за изкореняване на насилието срещу жени и момичета трябва да бъдат част от всеобхватен план за борба с всички форми на неравенство между половете; призовава за стратегия на ЕС за борба с насилието срещу жените и насилието, основано на пола;

10.  призовава Комисията, както вече направи в своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки за борба с насилието срещу жени, да представи правен акт, който гарантира съгласувана система за събиране на статистически данни, както и засилен подход на държавите членки към превенцията и преследването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола, и който улеснява достъпа до правосъдие;

11.  изисква от Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за форма на престъпност, включена в член 83, параграф 1 от ДФЕС;

12.  признава огромната работа, извършена от организациите на гражданското общество за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и момичета, както и за защита и подкрепа на жертвите на насилие;

13.  призовава държавите членки и заинтересованите страни, в сътрудничество с Комисията и женски НПО и организации на гражданското общество, да допринесат за разпространението на информация относно Конвенцията, програмите на ЕС и наличното по тях финансиране за борба с насилието по отношение на жените и защитата на жертвите;

14.  призовава Комисията и Съвета да си сътрудничат с Парламента, за да се определи постигнатият напредък по отношение на равенството между половете, като отправя искане към тройното председателство да положи значителни усилия, за да изпълни своите ангажименти в това отношение; призовава за среща на върха на ЕС по въпросите на равенството между половете и правата на жените и момичетата, за да се поемат подновени ангажименти;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2. (2) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 53. (3) OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26. (4) OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 8. (5) Приети текстове, P7_TA(2014)0126. (6) PE 504.467. (7) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57. (8) ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2. (9) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4. (10) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1. (11) OВ L 335, 17.12.2011 г., стр.1.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2015 г. (2016/2150(INI))

P8_TA(2016)0452 A8-0331/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2015 г.,

—  като взе предвид член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(1),

—  като взе предвид Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, приет от Европейския парламент на 6 септември 2001 г.(2),

—  като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Европейския парламент и Европейския омбудсман на 15 март 2006 г. и влязло в сила на 1 април 2006 г.,

—  като взе предвид принципите на прозрачност и почтеност в областта на лобирането, публикувани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

—  като взе предвид член 220, параграф 2, второ и трето изречение от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A8-0331/2016),

А.  като има предвид, че годишният доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2015 г. беше официално представен на председателя на Европейския парламент на 3 май 2016 г. и че омбудсманът г-жа Емили О’Райли е внесла своя доклад в комисията по петиции на 20 юни 2016 г. в Брюксел;

Б.  като има предвид, че в член 15 от ДФЕС се посочва, че за да се насърчи доброто управление и да се осигури участието на гражданското общество, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза трябва да работят по възможно най-открит начин;

В.  като има предвид, че член 24 от ДФЕС установява принципа, че всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана в съответствие с член 228 от ДФЕС;

Г.  като има предвид, че член 228 от ДФЕС оправомощава Европейския омбудсман да получава жалби относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнение на неговите съдебни функции;

Д.  като има предвид, че член 258 от ДФЕС определя ролята на Комисията като пазител на Договорите; като има предвид, че неизпълнението на тези отговорности или бездействието спрямо тях би могло да се счита за лошо администриране;

Е.  като има предвид, че съгласно член 298 от ДФЕС институциите, органите, службите и агенциите на ЕС „изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация“, и като има предвид, че същият този член предвижда за целта приемането на специално вторично законодателство под формата на регламенти, приложими за всички области на администрацията на ЕС;

Ж.  като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права гласи, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

З.  като има предвид, че член 43 от Хартата постановява, че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“;

И.  като има предвид, че през 2015 г. службата на Европейския омбудсман, създадена с Договора от Маастрихт, отбеляза своята 20-а годишнина, като от 2005 г. насам е разгледала 48 840 жалби;

Й.  като има предвид, че съгласно експресното проучване на Евробарометър относно правата за гражданство на ЕС от октомври 2015 г. 83% от европейските граждани знаят, че гражданите на ЕС имат право да подават жалби до Комисията, Европейския парламент или Европейския омбудсман;

К.  като има предвид, че съгласно определението на Европейския омбудсман лошо администриране e слабо или неуспешно администриране, което е налице, когато дадена институция или публичен орган не действа в съответствие със законодателството, с правило или с принцип, които са задължителни за нея или него, не зачита принципите на доброто администриране или нарушава правата на човека;

Л.  като има предвид, че с Кодекса за добро поведение на администрацията се цели предотвратяване на лошото администриране; като има предвид, че полезността на този инструмент е ограничена поради незадължителния му характер;

М.  като има предвид, че високото равнище на прозрачност играе ключова роля за добиването на легитимност и спечелването на доверие, че решенията се основават на обществения интерес като цяло;

Н.  като има предвид, че непрозрачността по отношение на досиета, които имат големи последици за социалноикономическия модел на ЕС и също така често имат значителни отражения върху сектора на общественото здраве и околната среда, създава недоверие сред гражданите и общественото мнение като цяло;

О.  като има предвид, че лицата, които подават сигнали за нередности, изпълняват основна роля в разкриването на случаи на лошо администриране и понякога дори на политическа корупция; като има предвид, че тези случаи сериозно подронват качеството на нашата демокрация; като има предвид, че лицата, които подават сигнали за нередности, често срещат големи неприятности след подаването на своя сигнал и твърде често са изложени на отрицателни последици на много равнища, не само в професионално отношение, но и в наказателно; като има предвид, че при липсата на допълнителни предпазни мерки този известен опит от миналото би могъл да разубеди лицата в бъдеще да следват етичната линия на поведение за подаване на сигнали за нередности;

П.  като има предвид, че през 2014 г. Службата на Европейския омбудсман постигна равнище на изпълнение на своите решения и/или препоръки от 90%, което е с 10 процентни пункта повече от 2013 г.;

Р.  като има предвид, че по отношение на проверките, започнати през 2015 г. от омбудсмана, могат да се откроят следните ключови теми: прозрачност в рамките на институциите на ЕС, етични въпроси, обществено участие във вземането на решения на ЕС, правила на ЕС в областта на конкуренцията и основни права;

С.  като има предвид, че комисията по петиции е активен член на Европейската мрежа на омбудсманите; като има предвид, че в това си качество комисията получи 42 жалби от Европейския омбудсман за по-нататъшно разглеждане като петиции;

1.  Одобрява представения от Европейския омбудсман годишен доклад за 2015 г.;

2.  Поздравява г-жа Емили О’Райли за отличната ѝ работа и за нейните неуморни усилия за повишаване на качеството на услугите, предлагани на гражданите от европейската администрация; признава значението на прозрачността като основен елемент за спечелване на доверие и осигуряване на добро администриране, подчертано и от високия процент на жалбите, свързани с прозрачността (22,4%), което нарежда тази тема на първо място; признава ролята на стратегическите проверки за гарантирането на добро администриране и подкрепя проверките, извършени досега от Службата на Европейския омбудсман в тази област;

3.  Приветства постоянните усилия на Европейския омбудсман за увеличаване на прозрачността в преговорите за ТПТИ чрез внасяне на предложения до Комисията; приветства последващото публикуване от страна на Комисията на множество документи във връзка с ТПТИ, като по този начин се насърчава прозрачността като един от трите стълба на новата стратегия на Комисията в областта на търговията; отново подчертава необходимостта от повишена прозрачност в международните споразумения като ТПТИ, ВИТС и други, за което призовават многобройни вносители на петиции, които се обръщат към комисията по петиции; призовава за повече и по-всеобхватни решения в това отношение с цел съхраняване на доверието на европейските граждани;

4.  Призовава Европейския омбудсман да провери до каква степен създаването на сигурни читални съответства с правото на достъп до документи и с принципите на добра администрация;

5.  Припомня, че Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията се основава на принципа на „възможно най-широк достъп“; ето защо подчертава, че прозрачността и пълният достъп до документите, притежавани от институциите на ЕС, трябва да представляват правило, за да се гарантира, че гражданите могат изцяло да упражняват своите демократични права; подчертава, че както вече беше посочено в решението на Съда на ЕС, изключенията от това правило трябва да бъдат тълкувани по подходящ начин, като се взема предвид висшият обществен интерес от оповестяване и от изискванията на демокрацията, по-тясното включване на гражданите в процеса на вземане на решения, легитимността на управлението, ефективността и отчетността пред гражданите;

6.  Насърчава Комисията и държавите членки да оправомощят Европейския омбудсман да прави изявление за неспазване на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията от страна на различните институции на ЕС, стига тези документи да не попадат в обхвата на член 4 и на член 9, параграф 1 от Регламента; подкрепя идеята омбудсманът да бъде оправомощен да взема решение за предаване на съответните документи след разследване на неспазването;

7.  Изразява съжаление, че преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 е в застой; счита, че следва да се постигне напредък без допълнително забавяне, тъй като регламентът вече не отразява настоящото правно положение или институционални практики;

8.  Признава необходимостта от прозрачност в процеса на вземане на решения в ЕС и подкрепя разследването от страна на Европейския омбудсман на неофициалните преговори между трите основни институции на ЕС („тристранни срещи“), както и започването на обществена консултация по този въпрос; подкрепя публикуването на документи във връзка с тристранните срещи при спазване на разпоредбите на членове 4 и 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001;

9.  Изразява съжаление, че на анкетната комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор (EMIS) към Парламента беше предоставена само частична документация от Комисията, изготвена по такъв начин, че определена информация, счетена от Комисията за неприложима, липсваше; призовава Комисията да осигури най-голяма възможна точност в своята работа и пълна прозрачност по отношение на предоставяната документация, при пълно спазване на принципа на лоялно сътрудничество, за да се гарантира, че комисията EMIS може пълноценно и ефективно да упражнява правомощията си за разследване;

10.  Подкрепя решимостта на Европейския омбудсман да се увеличи прозрачността и да се спазва висок стандарт на управление на работата на Европейската централна банка, най-вече на нейната дейност като член на Тройката/Четворката, която упражнява надзор върху програмите за фискална консолидация в държавите от ЕС; приветства решението на ЕЦБ да публикува списъци от заседанията на членовете на своя Изпълнителен съвет; подкрепя новите ръководни принципи относно речите и установяването на „период на мълчание“ относно чувствителна в пазарно отношение информация преди заседания на Управителния съвет;

11.  Отбелязва статута на ЕЦБ като орган на паричната политика и консултативен член на Тройката/Четворката и призовава Европейския омбудсман да запази интересите на доброто администриране на един от най-важните европейски финансови органи;

12.  Призовава за повече прозрачност при заседанията на Еврогрупата в допълнение към стъпките, които вече са предприети от нейния председател след намесата на Европейския омбудсман;

13.  Одобрява разследването от страна на омбудсмана на състава и прозрачността на работата на експертните групи на Комисията; отбелязва усилията на Комисията да увеличи публичността на тези групи и подчертава, че са необходими допълнителни действия за осигуряване на пълна прозрачност; повтаря призива си към Съвета, включително неговите подготвителни органи, да се присъединят към регистъра на лобистите възможно най-скоро и да подобрят прозрачността на своята работа;

14.  Подкрепя усилията на омбудсмана за повишаване на прозрачността на лобирането; изразява съжаление по повод на нежеланието на Комисията да публикува подробна информация за срещите с лобистите от тютюневата промишленост; настоятелно призовава Комисията да направи работата си напълно прозрачна с цел обществеността да придобие повече доверие в нея;

15.  Призовава Комисията да предостави безплатен достъп до цялата информация за влиянието на лобитата, като тя да бъде изцяло разбираема и лесно достъпна за обществеността чрез една-единствена централизирана база данни;

16.  Призовава Комисията да представи през 2017 г. предложение за изцяло задължителен и правно обвързващ регистър на лобизма, насочен към затваряне на всички вратички и постигане на изцяло задължителен регистър за всички лобисти;

17.  Подкрепя усилията за прилагане на насоките относно прозрачността на лобирането, които да се прилагат не само за институциите на ЕС, но също и за националните администрации;

18.  Посочва загрижеността на гражданите във връзка с начина, по който Комисията разглежда процедури за нарушения пред Съда на ЕС и липсата на прозрачност в рамките на съответните стъпки от процеса; подчертава, че правото на добра администрация, утвърдено с член 41 от Хартата на основните права, включва задължението за предоставяне на достатъчна аргументация в случаи, когато Комисията реши да не образува процедура за нарушение пред Съда на ЕС; приветства стратегическата проверка от страна на Европейския омбудсман във връзка със системните проблеми в EU Pilot;

19.  Приветства започването на проверка на омбудсмана (дело OI/5/2016/AB) относно начина, по който Комисията обработва жалби за нарушения в рамките на процедури EU Pilot в качеството си на пазител на Договорите; припомня предишните искания за осигуряване на достъп до документи по процедури EU Pilot и процедури за нарушение, отправени от комисията по петиции, като се има предвид, че петициите често водят до започването на такива процедури;

20.  Приветства продължаването на разследванията от страна на Европейския омбудсман на случаите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор в Комисията; признава факта, че в резултат от тези разследвания Комисията е предоставила повече информация във връзка с имената на висши длъжностни лица, които са я напуснали и са отишли на работа в частния сектор; насърчава по-честото публикуване на имената и други данни на такива лица; изразява надежда, че другите европейски институции и агенции ще последват този пример; приветства готовността на Комисията да публикува информация относно длъжностите, заемани от бившите членове на Комисията след изтичането на техния мандат; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че бившият председател на Комисията г-н Барозу е назначен за съветник и председател без изпълнителни функции на „Голдман Сакс Интернешънъл“; призовава Омбудсмана да започне стратегическа проверка на работата на Комисията по случая на „кадрова въртележка“ на Барозу, включително формулирането на препоръки за начина на реформиране на Кодекса на поведение с оглед на принципите на добро администриране и изискванията на Договора, посочени в член 245 от ДФЕС;

21.  Припомня, че конфликтът на интереси има по-широк обхват от случаите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор; подчертава, че ефективното справяне с всички източници на конфликти на интереси е от решаващо значение за постигане на добро администриране и за гарантиране на доверието във вземането на политически и технически решения; счита, че трябва да се обърне особено внимание на равнището на ЕС, въз основа на високи стандарти и конкретни мерки, които не оставят никакво съмнение по отношение на евентуален конфликт на интереси, при назначаването на кандидати за длъжности в европейските институции, агенции и органи;

22.  Приветства факта, че през 2015 г. всички институции на ЕС въведоха вътрешни правила за защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, съгласно член 22, буква а) до буква в) от Правилника за длъжностните лица, като по този начин се насърчава подаването на сигнали за нередности от регламентиран вид; отбелязва, че защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, срещу отмъщение, би могла да бъде по-ефективна; за тази цел настоятелно призовава за приемане на общи правила за насърчаване на подаването на сигнали за нередности и въвеждането на минимални гаранции и защита за лицата, подаващи сигнали за нередности;

23.  Призовава за създаването на директива относно подаването на сигнали за нередности, която да установява подходящи канали и процедури за изобличаване на всички форми на грешки, както и минимални адекватни правни и други гаранции за лицата, подаващи сигнал за нарушение, както в държавния, така и в частния сектор;

24.  Приветства въвеждането на механизъм за подаване на жалби за евентуални нарушения на основните права във Frontex след текущо разследване на омбудсмана на практиките, използвани от Frontex и държавите членки при съвместното принудително връщане на нелегални мигранти; приветства включването на такъв механизъм в новия Регламент относно европейската гранична и брегова охрана;

25.  Поздравява Европейския омбудсман за разследването на спазването на съответствие от страна на държавите членки с Хартата на основните права при изпълнение на дейности, финансирани от фондове на ЕС, като например проекти, чрез които хора с увреждания биват настанявани в институции, вместо да бъдат интегрирани в обществото; призовава Европейския омбудсман да продължи своите разследвания, за да се гарантира прозрачност и добавена стойност на проектите;

26.  Приветства сътрудничеството между омбудсмана и Европейския парламент в контекста на рамката на ЕС за Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по-конкретно по отношение на призива за пълно прилагане на Конвенцията на равнището на ЕС и отпускане на достатъчно ресурси за тази цел; потвърждава пълната си подкрепа за прилагането на Конвенцията и призовава Комисията и държавите членки да дадат ход на пълното прилагане на Конвенцията на равнището на ЕС;

27.  Подкрепя усилията на омбудсмана да разглежда случаи на дискриминация, правата на малцинствените групи и правата на по-възрастните хора в рамките на Семинара на Европейската мрежа на омбудсманите, озаглавен „Омбудсмани срещу дискриминацията“

28.  Подкрепя усилията на омбудсмана да гарантира безпристрастност при вземането на решения от Комисията по въпроси, свързани с конкуренцията;

29.  Признава, че правото на гражданите да имат думата при изготвянето на политиките на ЕС сега е по-важно от всякога; приветства насоките, предложени от омбудсмана за подобряване на функционирането на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), по-специално що се отнася до солидната аргументация на Комисията при отхвърляне на дадена ЕГИ; признава обаче, че съществуват значителни пропуски, които следва да се разгледат и решат, така че ЕГИ да стане по-ефективна; заявява, че по-голямото включване на гражданите в определянето на политиките на ЕС ще увеличи доверието в европейските институции;

30.  Отбелязва като положителен факта, че омбудсманът поддържа непрекъснат диалог и тесни отношения с широк кръг от институции на ЕС, включително Европейския парламент, както и с други органи, с цел да се осигури административното сътрудничество и сближаване; приветства също така усилията на омбудсмана да гарантира непрекъсната и открита комуникация с комисията по петиции;

31.  Признава необходимостта агенциите на ЕС да се придържат към същите високи стандарти за прозрачност, отчетност и етика, както всички други институции; отбелязва със задоволство важната работа, извършена от Европейския омбудсман в няколко агенции в ЕС; подкрепя предложението, отправено до Европейската агенция по химикали, регистриращите субекти да бъдат длъжни да доказват, че са направили максималното, за да избягват изпитвания върху животни, и да предоставят информация за това, как да се избягва изпитването върху животни;

32.  Подкрепя препоръките на омбудсмана, съгласно които Европейският орган за безопасност на храните следва да преразгледа своите правила и процедури относно конфликта на интереси, за да гарантира подходяща обществена консултация и участие;

33.  Припомня, че омбудсманът също така има капацитета и следователно задължението да осъществява контрол върху работата на Парламента в преследване на целта за осигуряване на добра администрация за гражданите на ЕС;

34.  Призовава за ефективно актуализиране на Кодекса за добро поведение на администрацията чрез приемане на обвързващ регламент по въпроса през настоящия парламентарен мандат;

35.  Призовава Европейския омбудсман да добавя към бъдещите си годишни доклади категоризация на жалбите, попадащи извън мандата на неговата Служба, тъй като това ще предостави на членовете на Европейския парламент общ поглед върху проблемите на гражданите на ЕС;

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на техните омбудсмани и сходни компетентни органи.

(1) ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15. (2) OВ C 72 E, 21.3.2002 г., стр. 331.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно „Към окончателна система на ДДС и борба срещу измамите с ДДС“ (2016/2033(INI))

P8_TA(2016)0453 A8-0307/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид представения на 7 април 2016 г. от Комисията план за действие във връзка с ДДС COM(2016)0148),

—   като взе предвид специален доклад № 24/2015 на Европейската сметна палата от 3 март 2016 г., озаглавен „Борба с измамите с ДДС в рамките на Общността — необходими са допълнителни действия“,

—  като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност,

—   като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС(1),

—   като взе предвид предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—  като взе предвид предложението за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура(2),

—  като взе предвид предложението за Регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (COM(2013)0535),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура(3),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджетен контрол и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0307/2016),

A.  като има предвид, че създаденият на 1 януари 1993 г. единен пазар премахна граничните проверки за търговията в рамките на Общността и че съгласно членове 402—404 от действащата Директива за данъка върху добавената стойност действащата от 1993 г. насам система на ДДС на Европейския съюз е временна и представлява преходна уредба;

Б.  като има предвид, че Съветът, съгласно член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), следва да приема с единодушие директиви за доизграждането на общата система на ДДС, по-специално относно постепенното ограничаване или премахване на несъответстващите на посочената системата разпоредби;

В.  като има предвид, че от Комисията се изисква да представя на всеки четири години на Парламента и на Съвета доклад относно функционирането на действащата система на ДДС и по-специално функционирането на преходните разпоредби;

Г.  като има предвид, че ДДС, приходите от който са осигурили почти 1 билион евро за 2014 г., е важен източник на приходи с нарастващо значение в държавите членки и осигурява част от собствените средства на ЕС, като общите приходи на ЕС от собствения ресурс ДДС възлизат на 17 667 милиона EUR, т.е. на 12,27% от общите приходи на ЕС за 2014 г.(4);

Д.  като има предвид, че при действащата система на ДДС, особено с оглед на начина на нейното прилагане от големите корпорации към трансграничните трансакции, е налице опасност от измами, от стратегии за избягване на данъци, от несъбран ДДС поради неплатежоспособност или от неправилно изчисляване; като има предвид, че несъответствието в приходите от ДДС възлиза на около 170 милиарда евро годишно и се предоставят на разположение по-добри цифрови технологии, които да спомагат за намаляването на посоченото несъответствие;

Е.  като има предвид, че съгласно проучване на Комисията(5) само вътреобщностните измами с липсващ търговец (обичайно наричани верижни измами) са причина за загуба на приходи от ДДС в размер между 45 и 53 милиарда евро годишно;

Ж.  като има предвид, че ефективността на борбата на държавите членки с измамите с ДДС и избягването на ДДС е различна, като по приблизителни оценки несъответствието в приходите от ДДС варира от под 5% до над 40% в зависимост от разглежданата държава;

З.  като има предвид, че според оценки на Европол дейностите на организирани престъпни групи са причина за годишна загуба на приходи от ДДС на държавите членки в размер между 40 милиарда и 60 милиарда евро, а 2% от тези групи стоят зад 80% от вътреобщностните измами с липсващ търговец;

И.  като има предвид, че измерването на загубите на приходи, произтичащи от трансгранични измами с ДДС, е много трудна задача, като се има предвид, че само две държави членки — Обединеното кралство и Белгия, събират и разпространяват статистически данни по въпроса;

Й.  като има предвид, че няколко държави членки проведоха неотдавна под координацията на Евроюст и Европол три успешни и последователни операции Vertigo, при които беше разкрита схема за верижни измами на обща стойност 320 милиона евро;

K.  като има предвид, че високи административни разходи, които поражда действащата система на ДДС, особено при трансграничните операции, биха могли да бъдат намалени значително, особено що се отнася до малките и средните предприятия, включително чрез мерки за опростяване, които използват цифрови инструменти за докладване и общи бази данни;

Л.  като има предвид, че има много възможности за подобряване на положението по отношение на намаляването на административните и данъчните пречки, които засягат особено проектите за трансгранично сътрудничество;

M.  като има предвид, че ДДС е данък върху потреблението, който се основава на система от плащания на части, която позволява самоконтрол от страна на дължащите плащане лица и като има предвид, че той трябва да бъде заплащан само от крайния потребител, така че да се гарантира неутралност за предприятията; като има предвид, че е задача на държавите членки да организират практическия начин за начисляване на ДДС, за да гарантират, че той ще бъде поет от крайния потребител;

Н.  като има предвид, че 23 години след приемането на Директивата за ДДС т.нар. дерогации за запазване на действащото положение („standstill“) вече не отговарят на актуалните условия, особено по отношение на съвременната цифрова икономика;

O.  като има предвид, че през последните две десетилетия Комисията е започнала над 40 процедури за установяване на неизпълнение на задължения срещу повече от две трети от всички държави членки поради нарушаване на разпоредбите на директивата;

П.  като има предвид, че не може да бъде постигнато мнозинство в подкрепа на принципа за държавата на произход по отношение на окончателната система за ДДС, тъй като в такъв случай би била необходима по-висока степен на хармонизиране на данъчните ставки, за да се предотврати масово нарушаване на конкуренцията;

Р.  като има предвид, че борбата срещу данъчните измами е едно от основните данъчни предизвикателства, пред които са изправени държавите членки;

С.  като има предвид, че измамите с ДДС са изключително вредни практики, които отклоняват значителни суми от приходите в бюджетите на държавите членки и по този начин възпрепятстват техните усилия за консолидиране на публичните им финанси;

Т.  като има предвид, че трансграничните измами с ДДС водят до загуби за държавите членки и за европейските данъкоплатци в размер на почти 50 милиарда евро годишно;

У.  като има предвид, че видовете измами с ДДС имат множество аспекти, променят се и засягат множество отрасли на икономиката и поради тази причина налагат бързото адаптиране на съответното законодателство с цел преминаване към устойчива и опростена система за ДДС, даваща възможност за предотвратяване на измамите и на евентуалните загуби на данъчни приходи;

Ф.  като има предвид, че пилотните проекти за самоначисляване трябва да не причиняват и да не водят до забавяне при въвеждането на окончателна система на ДДС, предвидено в пътната карта на план за действие на Комисията;

Х.  като има предвид, че най-разпространеният вид измами с ДДС са така наречените „верижни“ измами; като има предвид, че при този вид измама, която се среща много често при електронните компоненти, мобилната телефония и търговията с текстилни изделия, стоките преминават през няколко предприятия в различни държави членки, като се извлича полза от факта, че не съществува данък върху доставките на стоки в рамките на ЕС;

Ц.  като има предвид, че са спешно необходими повишени и непрестанни усилия за сътрудничество между държавите членки с цел създаване на всеобхватни и интегрирани стратегии в борбата срещу измамите, особено като се имат предвид съществуващите бюджетни ограничения в ЕС и увеличаването на електронната търговия и търговията по интернет, което отслаби териториалния контрол върху събирането на ДДС;

Ч.  като има предвид, че защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и на държавите членки е ключов елемент в политическия дневен ред на Съюза с цел да се укрепи и повиши доверието на гражданите и да се гарантира, че техните пари се използват правилно;

Ш.  като има предвид, че измамите с ДДС водят до загуба на приходи за държавите членки, а следователно и за ЕС, създават изкривена фискална среда, която е особено вредна за малките и средните предприятия и се използва от престъпни организации, които се възползват от пропуските в законодателството, съществуващи между отделните държави членки и техните компетентни надзорни органи;

Щ.  като има предвид, че Европейската сметна палата заключи в своя Специален доклад № 24/2015, че измамите с ДДС представляват практика, която в повечето случаи е квалифицирана като престъпна и трябва да бъде преустановена;

АА.  като има предвид, че в решението си по дело C-105/14 „Taricco и други“ Съдът на Европейския съюз постанови, че понятието „измама“ по смисъла на член 1 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности обхваща приходи, получени от ДДС;

1.  Приветства намерението на Комисията да предложи до 2017 г. окончателна система на ДДС, която е опростена, справедлива, стабилна и ефикасна и предоставя по-малко възможности за измами;

2.  Подчертава, че за правилното функциониране на цифровия единен пазар е необходима опростена система на ДДС, която изисква по-малко освобождавания;

3.  Счита, че експертизата, която стои в основата на предложенията на Комисията за програмата за действие, включва редица ценни препоръки; подчертава, че списъкът с предложения на Комисията, насочени към постигане на стабилна, опростена и предоставяща по-малко възможности за измами система на ДДС, не е изчерпателен;

4.  Приветства актуалното съобщение на Комисията от 7 април 2016 г. и предвидените допълнителни мерки с цел предотвратяване на измами и подпомагане на усъвършенстването на действащата система на ДДС;

5.  Счита, че усъвършенстването на действащата система също е важно и призовава за основополагащи реформи с оглед на отстраняването или поне значителното намаляване на засягащите я проблеми и особено европейския проблем със събирането на ДДС;

6.  Счита, че Комисията следва да проучи в еднаква степен всички възможности без да се предопределя резултатът и да ги включи в законодателния процес;

7.  Констатира, че са необходими съгласуваните усилия на държавите членки, за да се постигне споразумение относно окончателна система на ДДС;

8.  Признава, че единодушието ще бъде необходима предпоставка за споразумение за по-добре функционираща система на ДДС и следователно призовава за ясна визия относно опростяването и намаляването на броя на изключенията в съчетание с прагматичен подход, зачитащ интересите на бързо развиващата се цифрова икономика;

9.  Отбелязва, че приемането на координирана данъчна политика и повишаването на скоростта и честотата на обмена на информация относно търговията в рамките на Общността е от съществено значение за държавите членки, за да се води по-ефективна борба срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци и най-после да се сложи край на несъответствието в приходите от ДДС;

10.  Насърчава Комисията и правителствените агенции да проучват и изпитват нови технологии, като например технологията на споделената счетоводна книга и надзора в реално време, като част от програмата за регулаторни технологии с цел значително намаляване на съществуващото голямо несъответствие в приходите от ДДС в Съюза;

11.  Подчертава, че е отговорност на данъчните органи на отделните държави членки да гарантират, че ДДС се заплаща по опростен и благоприятен за МСП начин, което може да се улесни чрез засилено сътрудничество между националните органи;

12.  Счита, че сътрудничеството и обменът на информация между данъчните органи на държавите членки са били недостатъчни в миналото, а дейностите на Еврофиск до момента не са довели до задоволителни резултати; счита, че обменяната посредством Еврофиск информация следва да бъде по-добре насочена към измамите; очаква предстоящото предложение на Комисията за подобряване на функционирането на Еврофиск;

13.  Отбелязва, че системата за обмен на информация за ДДС (VIES) се е доказала като полезен инструмент в борбата с измамите, като предоставя на данъчните органи възможност да съпоставят данни за търговците в отделните държави, но в нейното прилагане продължават да съществуват недостатъци, по-конкретно по отношение на навременността на предоставяната информация, бързината на отговорите при запитвания и скоростта на реагиране по отношение на сигналите за грешки; поради това препоръчва държавите членки да обмислят с дължимото внимание преодоляването на тези недостатъци;

14.  Отбелязва, че данните, предоставяни на Еврофиск от националните органи, не са филтрирани по необходимия начин, за да се предават единствено подозрителни случаи и по този начин възпрепятстват оптималното функциониране на групата; подкрепя инициативата на няколко държави членки, които се застъпват за създаването на национални инструменти за анализ на риска, което би позволило филтрирането на данните без риск от премахване на подозрителни случаи в която и да било държава членка, както и бързата реакция от страна на Еврофиск при трансгранични измами с ДДС;

15.  Подчертава, че данъчните органи на отделните държави членки носят отговорност за това да се гарантира, че ДДС се заплаща по подходящ и опростен начин;

16.  Припомня, че държавите членки до голяма степен зависят от информацията, получавана от други държави членки относно търговията в рамките на ЕС, за да могат да събират ДДС на своята територия; призовава компетентните органи да извършват автоматично обмен, по-специално на данни относно ДДС и акцизи и да използват надеждни и лесни за ползване ИТ средства, като например електронни стандартни формуляри, за да регистрират трансграничните доставки на стоки и услуги за крайни потребители; счита във връзка с това, че би могло да е полезно използването на идентификационни номера по ДДС, при което клиентите не могат да приспадат данък, начислен върху входящите ресурси, ако ДДС фигурира на фактура без отбелязан валиден идентификационен номер по ДДС;

17.  Счита, че липсата на сравними данни и на подходящи съответни показатели за измерване на резултатите на държавите членки засяга ефективността на системата на ЕС за борба с измамите с ДДС в рамките на ЕС и затова призовава данъчните органи да създадат, като се координират с Комисията, обща система за оценка на размера на измамите в рамките на ЕС и след това да определят цели за тяхното намаляване, тъй като това би дало възможност за оценка на резултатите на държавите членки в борбата с този проблем;

18.  Призовава държавите членки също да облекчат обмена на информация със съдебните и правоприлагащите органи, като например Европол и OLAF, както препоръчва Европейската сметна палата;

19.  Отбелязва, че при митнически режим 42, който предвижда освобождаване от ДДС на стоки, внасяни в дадена държава членка и впоследствие транспортирани до друга държава членка, е налице доказана опасност от злоупотреби с цел измама; отбелязва, че ефективните кръстосани проверки на данните, с които разполагат данъчните органи, спрямо данните на митническите органи са решаващи за откриването и премахването на този вид измами; поради това призовава държавите членки и Комисията да действат с цел улесняване на потока от информация между данъчните и митническите органи относно вноса съгласно митнически режим 42, както препоръчва Европейската сметна палата;

20.  Подкрепя целта на плана за действие да се въведе единно европейско пространство по отношение на ДДС, което следва да бъде опора на един по-задълбочен и по-справедлив единен пазар и да допринася за насърчаването на данъчната справедливост, устойчивото потребление, заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, като същевременно се ограничи възможността за измама с ДДС;

21.  Във връзка с това призовава за възможно най-бързо и пълноценно включване на услугите в новата система и призовава по-конкретно финансовите услуги да подлежат на облагане с ДДС;

22.  Споделя становището на Комисията, че окончателната система на ДДС следва да се основава на принципа на данъчно облагане в държавата на местоназначение на стоките и услугите, тъй като принципът на държавата на произход се оказа неприложим;

23.  Обявява се за прилагането на принципа на държавата на местоназначение като общо правило в случая на продажби от разстояние на частни лица, както и за въвеждането на хармонизирани мерки за малките предприятия;

24.  Призовава при въвеждането на окончателната система на ДДС технологичният напредък в цифровата сфера да бъде интегриран в съществуващите данъчни модели, така че системата на ДДС да отговаря на условията в 21-ви век;

25.  Констатира, че настоящото едновременно съществуване на различни ставки на ДДС води до наличието на голяма несигурност за предприятията, които извършват трансгранична търговска дейност, особено в сектора на услугите и за МСП; констатира, че несигурността е породена и от въпроса кое лице носи отговорност за събирането на ДДС, доказателството за доставка в рамките на Общността, риска от замесване в измама с липсващ търговец, проблемите с паричния поток и различните ставки на ДДС за различни категории продукти в рамките на една и съща държава; затова призовава Комисията до средата на 2017 г. да проучи въздействието на измамите с липсващ търговец; призовава държавите членки да постигнат съгласие относно засилването на сближаването на ставките на ДДС;

26.  Призовава Комисията да оцени въздействието на липсата на хармонизиране на данъчните ставки на равнището на Съюза, особено върху трансграничните дейности, и да оцени възможностите за премахване на тези пречки;

27.  Подкрепя предложената от Комисията възможност за редовен преглед на списъка със стоки и услуги, за които могат да се прилагат намалени ставки, подлежащ на одобрение от Съвета; призовава в този списък да бъдат взети под внимание политически приоритети като социалните, свързаните с пола, здравните, екологичните, хранителните и културните аспекти;

28.  Счита, че предложеното от Комисията като алтернатива пълно премахване на минималните данъчни ставки може да доведе до значителни нарушения на конкуренцията и проблеми на вътрешния пазар; счита, че нуждата от по-голяма хармонизация, която е необходима за правилното функциониране на единния пазар, следва да бъде взета под внимание;

29.  Призовава да се проучи дали е възможно да се състави единен списък със стоки и услуги с намалени ставки с цел да се намери алтернатива на действащата система на намалени ставки на ДДС, което би могло да подобри значително ефективността на системата на ДДС, като се създадат условия за по-добре структурирана система, отколкото понастоящем;

30.  Счита, че по-малкият брой освобождавания е важен по отношение на борбата с измамите с ДДС и че опростената система на ДДС с възможно най-ниска ставка е най-добрият и най-ефикасен начин за борба с измамите;

31.  Счита, че настоящата сложна система би могла да бъде значително опростена, ако броят на стоките и услугите, които отговарят на условията за намалени данъчни ставки, бъде намален и някои стоки и услуги, които отговарят на условията за намалени данъчни ставки, се определят съвместно от държавите членки на равнището на ЕС, като същевременно се даде възможност на държавите членки да вземат решения относно данъчните ставки, доколкото те са в съответствие с минималните данъчни ставки в Директивата за ДДС и при условие, че това не създава риск от нелоялна конкуренция;

32.  Призовава продуктите да подлежат на еднакво данъчно облагане съгласно принципа на държавата на местоназначение, независимо под каква форма са те или на коя платформа са закупени и дали се доставят по цифров път или физически;

33.  Отбелязва, че понастоящем сериозен проблем за МСП е, че държавите членки имат различни тълкувания по отношение на това кое може да бъде описано като продукт или като услуга; поради това призовава Комисията да дава по-ясни и по-добре разграничени определения;

34.  Призовава държавите членки да поставят при равни условия по отношение на ДДС частните и публичните дружества в областите, в които те се конкурират помежду си;

35.  Посочва, че системата от плащания на части във връзка с ДДС беше избрана за референтна за непрякото данъчно облагане в проекта на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) (действие 1), тъй като тя гарантира ефективното събиране на данъци и по своята същност дава възможност за самоконтрол от страна на субектите;

36.  Отбелязва, че членове 199 и 199а от Директивата за ДДС предвиждат временно и целенасочено прилагане на механизма за самоначисляване при трансгранични сделки и в определени национални високорискови сектори в държавите членки;

37.  Призовава Комисията внимателно да проучи последствията от механизма за самоначисляване и да проучи дали тази процедура ще доведе до опростяване на положението за МСП и до намаляване на измамите с ДДС;

38.  Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на процедурата за самоначисляване, и то не само по отношение на отделни сектори, които са особено податливи на измами, по отношение ползите, разходите за постигане на съответствие, измамите, проблемите с ефективността и изпълнението и дългосрочните ползи и недостатъци чрез пилотни проекти, както беше поискано от някои държави членки и потвърдено изрично от Комисията междувременно, макар за момента това да не е включено в нейния план за действие; подчертава, че тези пилотни проекти обаче трябва по никакъв начин да не причиняват и да не водят до забавяне при разработването и прилагането на окончателната система на ДДС, предвидена в пътната карта на план за действие на Комисията;

39.  Счита, че при общото прилагане на принципа на държавата на местоназначение националните данъчни управления трябва да поемат повече отговорност, за да гарантират изпълнението на данъчните задължения и ограничаването на възможностите за отклонение от данъчно облагане; изразява съгласие с Комисията за това, че може да се направят още много подобрения по отношение на борбата с измамите с ДДС посредством обичайните административни мерки и подобряване на способностите и уменията на служителите в държавите членки по отношение на събирането на данъци и данъчните проверки; подчертава необходимостта от засилване на данъчните инспекции и санкции по отношение на най-крупните субекти, извършващи измами; призовава Комисията да предостави подходяща финансова и техническа помощ в това отношение;

40.  Счита, че Комисията следва да следи отблизо функционирането на националните данъчни органи и да подобри съгласуването помежду им;

41.  Приветства заявеното от Комисията намерение да разшири режима за ограничено обслужване на едно гише в пълноценно обслужване на едно гише; констатира, че от първостепенно значение то да бъде лесно за ползване и еднакво ефикасно във всичките 28 държави членки; отбелязва, че създаването на обслужване на едно гише ще намали административните тежести, възпрепятстващи дружествата да извършват дейност отвъд националните граници и ще намали разходите за МСП (COM(2016)0148);

42.  Констатира, че е крайно необходимо въвеждането на „обслужване на едно гише“, за да се наложи принципът за държавата на местоназначение и той да стане по-малко податлив на измами; призовава да се подобри обслужването на едно гише въз основа на настоящия опит по отношение на режима за ограничено обслужване на едно гише за цифрови продукти; отбелязва, че дори при режима за ограничено обслужване на едно гише малките предприятия и микропредприятията могат да се сблъскат със значителна административна тежест в рамките на новия принцип на местоназначението; поради това приветства предложението в плана за действие на Комисията относно ДДС да се въведе обща за целия ЕС мярка за опростяване (праг на ДДС); призовава да се определи ясно коя държава членка е компетентна за данъчната проверка при трансгранични сделки; приветства намерението на Комисията да отмени облекченията за пратки с ниска стойност като част от нейния план за действие относно ДДС;

43.  Като признава, че различните режими на ДДС в целия Европейския съюз биха могли да се възприемат и като нетарифна бариера в рамките на единния пазар, подчертава, че режимът за ограничено обслужване на едно гише за ДДС е добър начин да се спомогне за преодоляването на тази пречка и по-специално за подпомагане на МСП при тяхната трансграничната дейност; признава, че все още съществуват някои незначителни проблемни въпроси, свързани с режима за ограничено обслужване на едно гише за ДДС; призовава Комисията допълнително да улесни плащането на задълженията по ДДС от страна на дружествата в целия ЕС;

44.  Отбелязва решението на Съда на Европейския съюз по дело C-97/09 (Ingrid Schmelz / Finanzamt Waldviertel); отбелязва 28-те различни прагове за освобождаване от ДДС; взема под внимание произтичащите от това финансови трудности, пред които са изправени МСП и микропредприятията, които ще бъдат освободени съгласно техните национални системи; призовава Комисията да извърши допълнителни изследвания за установяване на праг за освобождаване от плащане на ДДС за микропредприятията;

45.  Призовава да се проучат всички предложения, за да се ограничи в максимална степен бюрократичната тежест на данъка върху оборота за МСП; насърчава Комисията в това отношение също така да проучи най-добрите международни практики, като например схемата „златна карта“, приложима в Сингапур и Австралия, като отчита, че рискът от измама от страна на някои доставчици е много нисък;

46.  Приветства изявлението на Комисията, че през 2017 г. ще представи пакет за МСП в областта на ДДС; препоръчва обаче прилагането на новата уредба да се извършва постепенно, тъй като ще доведе до допълнителни административни разходи (като например инфраструктура за информационни технологии и процедури във връзка с ДДС);

47.  Отбелязва сложната архивираща система, която налага голяма тежест на МСП и по този начин обезсърчава трансграничната търговия; призовава Комисията да включи в своя пакет за МСП предложение за единно регистриране по ДДС и хармонизирани изисквания за отчитане и крайни срокове;

48.  Подчертава необходимостта от хармонизирана ДДС среда за дистанционни продажби между предприятия и от предприятията на потребители; отбелязва, че прагът за ДДС не се прилага с еднакъв успех в различните държави членки поради липсата на съгласуване;

49.  Подчертава, че новата опростена система за ДДС трябва да бъде изготвена така, че МСП да могат лесно да следват правилата за трансгранична търговия и могат да получат подкрепа във всяка държава членка не само относно начините, по които да се приспособят към правилата, но и за справяне с процедурите във връзка с ДДС;

50.  Призовава в краткосрочен план да се създаде изчерпателен и общественодостъпен интернет портал, на който дружествата и на крайните ползватели могат да намерят ясна и лесно достъпна подробна информация относно ставките на ДДС, приложими за отделните продукти и услуги в държавите членки; подчертава, че езикът и оформлението на този портал да са лесно разбираеми и лесни за използване; отново изразява убеждението, че подкрепата за дружества, които ясно разбират правилата за ДДС, приложими в държавите членки, ще укрепи допълнително мерките за борба с измамите с ДДС; отбелязва също така, че лицензираният данъчен софтуер може да помогне за ограничаване на риска от конкретни видове измами и други нередности и може да предложи сигурност за почтените предприятия, участващи във вътрешни и трансгранични сделки; призовава също така Комисията да предостави насоки за националните данъчни органи относно класирането на сделките по отношение на приложимата ставка на ДДС, за да се намалят разходите за привеждане в съответствие и съдебните спорове; призовава държавите членки да създадат публични информационни системи, като например интернет портал за ДДС, за да се предостави достъп до надеждна информация;

51.  Призовава Комисията да изготви списък с актуализирана информация относно правилата за ДДС във всяка една от държавите членки; подчертава същевременно, че държавите членки отговарят за това да докладват своите правила и тарифи на Комисията;

52.  Отбелязва, че — що се отнася до електронната търговия — липсата на хармонизация по отношение на прага на ДДС поражда високи трансакционни разходи за МСП, развиващи дейности в сектора на електронната търговия, когато те случайно или неумишлено превишат прага;

53.  Призовава държавите членки спешно да предоставят информация на Комисията относно съответните си ставки на ДДС, специални изисквания и освобождавания; призовава Комисията да събере тази информация и да я предостави на разположение на дружествата и потребителите;

54.  Счита, че обявените от Комисията в програмата за действие планове за реформа по отношение на ДДС трябва да бъдат подложени на цялостна и надеждна в качествено отношение оценка на въздействието с участието на научните среди, данъчните управления на държавите — членки на ЕС, МСП и дружествата в ЕС;

55.  Подчертава, че данъчното законодателство е от изключителната компетентност на държавите членки; подчертава, че група от най-малко девет държави членки могат да участват в засиленото сътрудничество съгласно член 329, параграф 1 от ДФЕС; призовава Комисията да подкрепя предложенията за засилено сътрудничество, които имат за цел борба с измамите и намаляване на административната тежест по отношение на ДДС;

56.  Счита, че решение в рамката на ОИСР е за предпочитане пред самостоятелните мерки, които трябва да бъдат хармонизирани с препоръките на ОИСР и с плана за действие относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS);

57.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г.: Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179);

58.  Отбелязва, че новият план за действие включва по-нататъшни стъпки към постигането на по-ефикасен и защитен срещу измами окончателен режим, които ще отчитат в по-голяма степен интересите на предприятията в епохата на цифровата икономика и електронната търговия;

59.  Подкрепя предложението на Комисията, съгласно което ДДС върху трансграничната продажба (на стоки или услуги) ще се събира от данъчния орган на държавата на произход по ставката, приложима в държавата на потребление, и ще се прехвърля в държавата, в която в крайна сметка се потребяват стоките или услугите;

60.  Подчертава, че е важно да се представи законодателно предложение за разширяване на единния механизъм (за електронна регистрация и плащане на ДДС на трансгранични предприятия), така че той да обхваща онлайн продажби на физически стоки от предприятия на потребители, за да се намали административната тежест, която е една от основните пречки, пред които са изправени предприятията, извършващи трансгранична дейност;

61.  Призовава Комисията да предприеме мерки за решаване на въпроса с административната тежест за предприятията, произтичаща от разпокъсания режим на ДДС, като представи законодателни предложения за разширяване на съществуващия режим за ограничено обслужване на едно гише, така че той да обхваща материалните стоки, продавани онлайн, което ще позволи на предприятията да представят единни декларации и да извършват плащания на ДДС в своята държава членка;

62.  Призовава държавите членки да опростят своите национални данъчни системи, като ги направят по-последователни и по-солидни, така че да се улеснява постигането на съответствие, да се предотвратяват, възпират и санкционират данъчните измами и отклонението от данъчно облагане и да се повиши ефикасността на събирането на данъци;

63.  Изразява загриженост, че целта за опростяване на системата за отчетност за ДДС като собствен ресурс не е напълно постигната; припомня необходимостта от допълнително опростяване на системата за управление, свързана със собствените ресурси, с цел да се намалят възможностите за грешки и измами; изразява съжаление, че в новия план за действие не се разглежда въздействието върху собствения ресурс от ДДС;

64.  Посочва, че несъответствието в приходите от ДДС за държавите членки и прогнозираните загуби от събиране на ДДС на територията на Съюза съгласно оценките възлизат на 170 милиарда евро през 2015 г. и подчертава факта, че в 13 от 26-те държави членки, проучени през 2014 г., средната стойност на загубите от несъбиране на ДДС по приблизителни оценки е надвишила 15,2%; призовава Комисията да използва изцяло своите изпълнителни правомощия, за да контролира и подпомага държавите членки; подчертава, че ефективните действия за намаляването на несъответствието в приходите от ДДС изискват съгласуван и мултидисциплинарен подход, тъй като това несъответствие произтича не само от измами, а от съчетание от различни фактори, включително изпадане в несъстоятелност и неплатежоспособност, статистически грешки, забава на плащания, отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци; отново призовава Комисията да насърчава бързото приемане на законодателство относно минималното ниво на защита за лицата в ЕС, подаващи сигнали за нередности, с цел по-добро разследване и предотвратяване на измами и с цел осигуряване на финансова подкрепа за трансграничната разследваща журналистика, която доказа недвусмислено своята ефективност в скандалите, свързани с „Люкслийкс“, „Дизелгейт“ и „Панамските документи“;

65.  Изразява съжаление, че измамите с ДДС, по-специално т.нар. „верижна измама“ или „измама с липсващ търговец“, нарушават конкуренцията, лишават националните бюджети от значителни ресурси и вредят на бюджета на Съюза; изразява загриженост, че Комисията не разполага с надеждни данни за верижните измами с ДДС; поради това призовава Комисията да поеме инициатива за координирани усилия от страна на държавите членки с цел създаване на съвместна система за събиране на статистически данни за верижните измами с ДДС; посочва, че подобна система би могла да се основава на вече използваните в някои държави членки практики;

66.  Призовава Комисията да инициира създаването на обща система, която да предостави възможност за по-прецизна оценка на размера на измамите с ДДС в ЕС чрез събиране на статистически данни относно измамите с ДДС в ЕС, което би позволило на отделните държави членки да оценяват съответните си резултати в тази връзка въз основа на точни и надеждни показатели за намаляването на ДДС в рамките на ЕС и повишаването на степента на откриване на измами и свързаното с тях събиране на данъчни задължения; счита, че новите одитни подходи, като например единният одит или съвместните одити, следва да бъдат разширени допълнително, за да обхващат трансграничните операции;

67.  Подчертава, че е важно да се прилагат нови стратегии и да се използват по по-ефикасен начин съществуващите структури на ЕС за засилване на борбата срещу измамите с ДДС; подчертава факта, че наличието на по-голяма прозрачност, която дава възможност за подходящ контрол и приемането на по-структуриран и „основан на риска“ подход, е от ключово значение за разкриването и предотвратяването на схеми за измами и корупция;

68.  Изразява съжаление, че административното сътрудничество между държавите членки в борбата срещу измамите с ДДС все още не е ефикасно, що се отнася до справянето с избягването на ДДС в ЕС и с механизмите за измами или до управлението на трансгранични сделки или търговия; подчертава необходимостта от опростена, ефективна и достъпна система за ДДС, която ще дава възможност на държавите членки да намалят наложената от тях тежест, свързана с ДДС, и да водят борба срещу измамите с ДДС; поради това изисква Комисията да извършва повече на брой мониторингови посещения в държави членки, подбрани въз основа на риска, при оценката на споразумения за административно сътрудничество; освен това отправя искане към Комисията да се съсредоточи, в контекста на извършваната от нея оценка на административните договорености, върху премахването на правните пречки пред обмена на информация между административните, съдебните и правоприлагащите органи на национално равнище и на равнище ЕС; освен това призовава Комисията да препоръча на държавите членки да въведат общ анализ на риска, включително използване на анализ на социалните мрежи, за да се гарантира, че обменяната чрез Еврофиск информация е насочена към случаите на измами; призовава държавите членки да определят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции и да подобряват използваната понастоящем система за обмен на информация;

69.  Подчертава необходимостта от засилване на Еврофиск с цел ускоряване на обмена на информация; посочва, че все още съществуват проблеми по отношение на точността, пълнотата и своевременността на информацията; счита, че е необходимо да бъдат обединени действията и да бъдат координирани стратегиите на данъчните, съдебните и полицейските органи на държавите членки и на европейските органи, като например Европол, Евроюст и OLAF, на които са възложени задали във връзка с борбата срещу измамите, организираната престъпност и изпирането на пари; насърчава всички заинтересовани страни да продължат да разглеждат възможностите за опростени и разбираеми модели за споделяне на информация в реално време, за да се даде възможност за своевременни реакции или смекчаващи мерки за борба срещу съществуващите или нововъзникващите схеми за измами;

70.  Счита, че е от съществено значение всички държави членки да участват в Еврофиск във всяка една от неговите области на дейност, за да се предостави възможност за предприемане на ефективни мерки за борба срещу измамите с ДДС;

71.  Призовава Комисията да представи предложения, даващи възможност за ефективни кръстосани проверки на данните от страна на митническите и данъчните органи и да съсредоточи своето наблюдение на държавите членки върху мерките, благоприятстващи подобрения във връзка със своевременното предоставяне на отговор от тяхна страна на искания за информация, както и надеждността на системата за обмен на информация за ДДС (VIES);

72.  Отправя искане към Комисията да насърчава държавите членки, които още не са сторили това, да въведат двустепенен идентификационен номер по ДДС (като номерът, предоставян на търговците, желаещи да участват във вътрешната търговия в Общността, е различен от националния идентификационен номер по ДДС) и да извършват проверките, предвидени в член 22 от Регламент (ЕС) № 904/2010, като същевременно предоставят безплатни консултации на търговците;

73.  Призовава Комисията да гарантира, че електронните системи за митническо оформяне на държавите членки са в състояние да извършват и действително извършват автоматична проверка на идентификационните номера по ДДС;

74.  Настоятелно призовава Комисията да предложи изменение на Директивата за ДДС с цел постигане на допълнителна хармонизация на изискванията за докладване по ДДС на държавите членки за доставки на стоки и услуги в рамките на Съюза;

75.  Изразява съжаление, че предложението на Комисията за солидарна отговорност в случаите на трансгранична търговия не беше прието от Съвета; посочва, че това намалява степента на защита срещу сключването на сделки с измамни търговци; счита, че прилагането на Директивата за ДДС по отношение на срока за подаване на рекапитулативните декларации е неравномерно сред държавите членки и че това води до увеличаване на административната тежест за търговците, които извършват дейност в повече от една държава членка; поради това призовава настоятелно Съвета да одобри предложението на Комисията относно солидарната отговорност;

76.  Насърчава Комисията и държавите членки да бъдат по-активни на международно равнище, да засилват сътрудничеството с държави извън ЕС и да налагат по правен път ефективното събиране на ДДС, така че да се установяват стандарти и стратегии за сътрудничество, основани преди всичко на принципите на прозрачност, добро управление и обмен на информация; насърчава държавите членки да обменят помежду си информацията, получавана от държави извън ЕС, за да се улесни прилагането на събирането на ДДС, по-специално в електронната търговия;

77.  Призовава настоятелно Съвета да включи ДДС в обхвата на Директивата относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директива за защита на финансовите интереси) с оглед постигане на съгласие по въпроса възможно най-скоро;

78.  Призовава Комисията да продължи да оценява приходите, получени от престъпни организации чрез измами с ДДС и да представи всеобхватна, обща, мултидисциплинарна стратегия за противодействие на бизнес моделите на престъпните организации за измами с ДДС, включително чрез съвместни екипи за разследване, когато това е необходимо;

79.  Счита, че е от решаващо значение да се гарантира създаването на единна, силна и независима Европейска прокуратура, която може да разследва, да преследва наказателно и да предава на съд извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, в това число свързани с измами с ДДС, както са определени в посочената по-горе Директива за защита на финансовите интереси и счита, че всяко по-неубедително решение би представлявало разход за бюджета на Съюза; подчертава също така необходимостта да се гарантира, че разделянето на правомощия между Европейската прокуратура и разследващите органи на държавите членки не води до изключването на престъпления със значително въздействие върху бюджета на Съюза от обхвата на правомощията на Европейската прокуратура;

80.  Призовава всички държави членки да публикуват приблизителни оценки на загубите, дължащи се на измамите с ДДС в рамките на ЕС, да предприемат мерки за преодоляване на слабостите в Еврофиск и да съгласуват по-добре своите политики за самоначисляване на ДДС за стоки и услуги;

81.  Счита, че е от решаващо значение държавите членки да използват многостранни проверки — съгласуван контрол от страна на две или повече държави членки относно данъчната отговорност на едно или повече свързани данъчно задължени лица — като полезен инструмент за борба с измамите с ДДС;

82.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1) OВ C 94 E, 3.4.2013 г., стр. 5. (2) Приети текстове, P7_TA(2014)0234. (3) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 27. (4) Европейска комисия, финансов доклад за 2014 г. (5) http://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/resources/documents/common/publications/studies/ey_study_destination_principle.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно Плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна (2016/2076(INI))

P8_TA(2016)0454 A8-0303/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна“ (COM(2016)0087),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно престъпленията срещу дивата флора и фауна(1),

—  като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), приложена в ЕС чрез Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях, и чрез Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета,

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2015/451 на Съвета от 6 март 2015 г. относно присъединяването на Европейския съюз към CITES(2),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на Обединените нации от 2003 г. срещу корупцията,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 2000 г. срещу транснационалната организирана престъпност,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция),

—  като взе предвид Световния доклад за 2016 г. относно престъпленията срещу дивата флора и фауна на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН),

—  като взе предвид Резолюция 69/314 от 30 юли 2015 г. на Общото събрание на ООН относно борбата с незаконния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна,

—  като взе предвид Резолюция 2/14 на Асамблеята на ООН по околната среда относно незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна и продукти от тях,

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие на ООН за периода 2015—2030 г.,

—  като взе предвид Международния консорциум за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна, който включва CITES, Интерпол, СНПООН, Световната банка и Световната търговска организация,

—  като взе предвид Декларацията относно незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, подписана на конференцията в Лондон през 2014 г.,

—  като взе предвид Бъкингамската декларация относно предотвратяването на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна в сектора на транспорта от 2016 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал(3), както и отчета на Комисията от 2016 г. за неговото изпълнение,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН)(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 605/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета за премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби(5), и Регламент (ЕО) № 206/2009 на Съвета от 5 март 2009 г.(6), с който се позволява вносът на 20 кг рибни продукти за лична консумация,

—  като взе предвид значението на Европейската агенция за контрол на рибарството, създадена с Регламент (ЕО) № 768/2005 на Съвета, в борбата с незаконния улов и търговията с водни видове,

—  като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право(7),

—  като взе предвид Директива 1999/22/ЕО на Съвета от 29 март 1999 г. относно държането на диви животни в зоологически градини(8),

—  като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици(9),

—  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(10),

—  като взе предвид проучването относно престъпленията срещу дивата флора и фауна, публикувано през март 2016 г. от своя тематичен отдел за своята комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид мрежата „Натура 2000“, в която са включени основни места за развъждане и почивка на редки и застрашени видове, както и някои редки видове природни местообитания, които се ползват с отделна защита,

—  като взе предвид доклада на изследователския проект на ЕС от 2014 г. относно действията за борба с престъпленията срещу околната среда,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно борбата срещу финансирането на тероризма,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на Комисията на ООН по предотвратяване на престъпленията и наказателно правосъдие от 04 март 2003 г., озаглавен „Незаконен трафик на защитени видове от дивата флора и фауна и незаконен достъп до генетични ресурси“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна,

—  като взе предвид оценката за бързо реагиране на Програмата на ООН по околната среда (UNEP) и Интерпол от 2016 г., озаглавена „Ръстът на престъпленията срещу околната среда“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по рибно стопанство и комисията по правни въпроси (A8-0303/2016),

A.  като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна е организирано международно престъпление, което се оценява на стойност около 20 милиарда евро годишно и което е нараснало в световен мащаб през последните години, и че това го нарежда сред най-всеобхватните и доходоносни форми на организирана трансгранична престъпност; като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна е тясно свързан с други форми на сериозна и организирана престъпна дейност;

Б.  като има предвид, че намаляването на световното биологично разнообразие е сериозно, тъй като представлява шестата вълна на масивно изчезване на видовете;

В.  като има предвид, че световното биологично разнообразие и екосистемните услуги са изложени на риск заради промените в земеползването, неустойчивото използване на природните ресурси, замърсяването и изменението на климата; като има предвид по-специално, че много застрашени видове се сблъскват с по-големи проблеми, отколкото в миналото, заради бързата урбанизация, изчезването на местообитанията и незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна;

Г.  като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна има значително отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, съществуващите екосистеми, природното наследство в държавите на произход, природните ресурси и опазването за видовете;

Д.  като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна е сериозна и нарастваща заплаха за глобалната сигурност, политическата стабилност, икономическото развитие, местния поминък и принципите на правовата държава, следователно изисква стратегически, координиран подход с участието на всички заинтересовани страни;

Е.  като има предвид, че прекратяването на трафика на застрашени видове от флората и фауната и на произтичащите от тях продукти е от съществено значение за постигането на целите за устойчиво развитие на ООН;

Ж.  като има предвид, че CITES е основополагащо международно споразумение, което е в сила от 1975 г. и е подписано от 183 страни (включително всички държави — членки на ЕС, а от юли 2015 г. и от самия ЕС), и което обхваща 35 000 животински и растителни вида;

З.  като има предвид, че политиките в областта на търговията и развитието следва, наред с другото, да служат като средство за подобряване на спазването на правата на човека, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда;

И.  като има предвид, че инструментът на ЕС за обмен на информация относно търговията на екземпляри от дивата флора и фауна (EU-TWIX) осъществява мониторинг на незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, като създава база данни относно изземванията и канали за комуникация между длъжностни лица от европейските държави от 2005 г. насам;

Й.  като има предвид, че липсата на осведоменост и политическа ангажираност също е голяма пречка пред ефикасната борба срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

K.  като има предвид, че в програмата за сигурност на ЕС за периода 2015—2020 г. престъпленията срещу дивата флора и фауна се посочват като форма на организирана престъпност, за която трябва да се търси решение на равнището на ЕС, като се обмислят допълнителни наказателни санкции на територията на целия ЕС чрез преразглеждане на съществуващото законодателство в областта на престъпленията срещу околната среда;

Л.  като има предвид, че операция COBRA III, проведена през май 2015 г., беше най‑голямата международна координирана правоприлагаща операция в историята, насочена към незаконната търговия със застрашени видове, която доведе до 139 ареста и повече от 247 изземвания, включително слонова кост, лечебни растения, рогове от носорог, панголини, розово дърво, костенурки и много други растителни и животински видове;

M.  като има предвид, че търсенето на незаконни продукти от дивата флора и фауна на пазарите на крайна дестинация насърчава корупцията по веригата на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

Н.  като има предвид, че ЕС е важен краен пазар и транзитен път за незаконна търговия на екземпляри от дивата флора и фауна, но също така източник за трафика на някои европейски застрашени екземпляри от дивата флора и фауна;

O.  като има предвид резолюцията на Комисията на ООН по предотвратяване на престъпленията и наказателно правосъдие от април 2013 г., одобрена от Икономическия и социален съвет на ООН на 25 юли 2013 г., в която се насърчават „държавите членки да обявят незаконния трафик на дива фауна и флора за сериозно престъпление, когато в него са включени престъпни групировки“, като по този начин го поставят наравно с трафика на хора и трафика на наркотици;

Общи бележки

1.  Приветства Плана за действие на Комисията срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, който подчертава необходимостта от координирани действия за премахване на причините за този трафик и който се състои в ефективното изпълнение и прилагане на съществуващите правила и в укрепването на световното сътрудничество между държавите на произход, преминаване и крайна дестинация;

2.  Призовава Комисията, държавите членки, Европейската служба за външна дейност и агенциите на ЕС Европол и Евроюст да признаят, че престъпленията срещу дивата флора и фауна представляват сериозна и нарастваща заплаха, и с възможно най-голяма политическа неотложност да предприемат действия срещу тях; подчертава необходимостта от всеобхватни и координирани подходи в различните области от политиката, включително търговията, развитието, външните работи, транспорта и туризма и правосъдието и вътрешните работи;

3.  Подчертава, че определянето и разпределението на подходящи финансови и човешки ресурси са от съществено значение за изпълнението на плана за действие; подчертава необходимостта от предоставяне на финансови ресурси в бюджета на ЕС и националните бюджети за гарантиране на ефективното изпълнение на плана;

4.  Признава значението на плана за действие, но подчертава неговите недостатъци по отношение на включването на водни биологични видове;

5.  Настоява за цялостното и своевременно изпълнение на всички елементи от плана за действие, с цел да се отрази спешната необходимост от възпиране на незаконните и неустойчиви практики и предотвратяване на по-нататъшното намаляване на видовете; призовава Комисията всяка година да предоставя на Парламента и на Съвета актуализирана информация в писмена форма относно изпълнението на плана, както и да въведе дългосрочен подробен механизъм за мониторинг и оценка с цел измерване на напредъка, включително на действията, предприети от държавите членки;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да увеличат по по-подходящ начин защитата на местообитанията на видовете, изложени на риск от трафик, и подчертава, че увеличената защита следва да бъде гарантирана за райони, определени като уязвими морски екосистеми (УМЕ), екологично или биологично значими зони (EBSA) и зони от мрежата „Натура 2000“;

7.  Призовава Комисията да създаде специално бюро за координация относно трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, което да отразява модела, използван в борбата срещу трафика на хора, с цел гарантиране на съвместни усилия от различните служби на Комисията и държавите членки;

8.  Припомня на Комисията, че много водни видове също са застрашени от изчезване, което ще засегне устойчивостта на много екосистеми;

9.  Призовава Комисията и държавите членки да продължат да развиват научни изследвания в областта на технологичните решения за риболовни съоръжения с цел избягване на прилова, като се има предвид фактът, че редица видове, включително костенурки, са застрашени както от прилова, така и от трафика на диви животни;

Предотвратяване на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и премахване на основните причини за него

10.  Призовава за осъществяването на целева и координирана серия от кампании за повишаване на осведомеността от страна на ЕС, трети държави, заинтересованите страни и гражданското общество с цел намаляване на търсенето, свързано с незаконната търговия с продукти от дивата флора и фауна, чрез действителни и устойчиви индивидуални и колективни поведенчески промени; признава ролята, която организациите на гражданското общество могат да играят за подкрепата на плана за действие;

11.  Призовава ЕС да подкрепя инициативи, които насърчават разработването на алтернативни устойчиви начини за прехрана за намиращите се близо до съответните видове от дивата флора и фауна селски общности, които увеличават ползите на местно равнище от мерките за опазване, намаляват човешкия сблъсък с дивата флора и фауна и популяризират дивата флора и фауна като ценен източник на приходи за общността; счита, че такива инициативи, когато са предприети в консултация със съответните общности, ще увеличат подкрепата за опазването и ще допринесат за възстановяването, опазването и устойчивото управление на популациите на дивата флора и фауна и техните местообитания;

12.  Подчертава, че защитата на екземплярите от дивата флора и фауна трябва да бъде ключов елемент в глобалните стратегии на ЕС за намаляване на бедността, и призовава в различните споразумения за сътрудничество, по които се водят преговори с трети държави, да бъдат включени действия, които да позволят на местните общности да се възползват пряко от ангажираността със защитата на екземплярите от дивата флора и фауна;

13.  Припомня на Комисията, че незаконният трафик на водни видове засяга също така икономическото развитие на крайбрежните общности и екологичната пригодност на нашите води;

14.  Призовава Комисията спешно да предприеме действия за премахване на корупцията и недостатъците на мерките за международно управление по веригата на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна; призовава ЕС и неговите държави членки да въвлекат в диалог държавите партньори чрез Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията и други форуми с цел справяне с проблема в пазарите на произход, преминаване и крайна дестинация; призовава всички държави членки напълно да спазват и ефективно да прилагат предписанията на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията; приветства международните ангажименти за борба срещу корупцията съгласно член 10 от резолюция 69/314 на Общото събрание на ООН от юли 2015 г.;

15.  Признава необходимостта от предоставяне на помощ, насоки и обучение за органите в държавите на произход, транзитно преминаване и крайна дестинация по отношение на разследването, правоприлагането и съдебните процедури на местно, регионално и национално равнище; подчертава необходимостта от координиране на тези усилия по ефективен начин сред всички ангажирани с тази дейност агенции; призовава ЕС да подкрепя обмена на най-добри практики и да позволява предоставянето на специална екипировка и експертен опит, когато това е необходимо;

16.  Отбелязва заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, в които се признава, че престъпленията срещу дивата флора и фауна представляват сериозна и нарастваща заплаха за биологичното разнообрази и околната среда, но и за световната сигурност, принципите на правовата държава, правата на човека и устойчивото развитие; изразява дълбоко съжаление във връзка с липсата на ясни ангажименти от страна на държавите членки; подчертава решаващата роля на държавите членки за пълното и последователно прилагане на плана за действие на национално равнище и за постигането на заложените в него цели;

17.  Настоятелно призовава правителствата на държавите доставчици да: (i) подобряват върховенството на закона и да създават ефикасни възпиращи мерки чрез укрепване на наказателното разследване, наказателното преследване и произнасянето на осъдителни присъди; (ii) приемат по-строги закони, в които незаконният трафик на екземпляри от дивата флора и фауна се разглежда като „тежко престъпление“, заслужаващо същото внимание и тежест, както и другите форми на транснационалната организирана престъпност; (iii) заделят повече ресурси за борба срещу престъпленията срещу дивата природа, особено за засилване на контрола върху търговията с екземпляри от дивата флора и фауна, правоприлагането, наблюдението, разкриването от митниците и изземването; (iv) се ангажират с политика на нулева толерантност по отношение на корупцията;

Повишаване на ефективността на изпълнението и правоприлагането

18.  Призовава държавите членки да въведат планове за действие относно трафика на екземпляри от дивата флора, в които да бъдат изложени политиките по правоприлагането и санкциите, както и да публикуват и обменят информация относно изземвания и арести във връзка с престъпления срещу дивата флора и фауна с цел гарантиране на съгласуваност и хармонизирани подходи между държавите членки; подкрепя създаването на механизъм за редовно предоставяне на Комисията на данни и актуализирана информация относно изземвания и арести в държавите членки и за насърчаване на споделянето на най-добри практики;

19.  Настоява, че е важно напълно да се изпълняват и прилагат регламентите на ЕС за търговия с екземпляри от дивата флора и фауна;

20.  Предлага санкциите за трафик на екземпляри от дивата флора и фауна, особено в зони с уязвими морски екосистеми или попадащи в мрежата „Натура 2000“, да бъдат достатъчно тежки, за да разубеждават потенциалните нарушители;

21.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират на правоприлагащите агенции, прокурорските служби и националните правосъдни системи наличието на необходимите финансови и човешки ресурси и подходящия експертен опит за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна; решително насърчава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за обучение и повишаване на осведомеността във всички съответни агенции и институции;

22.  Приветства усилията на Мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на законодателството в областта на околната среда (IMPEL), Европейската мрежа на прокурорите за околната среда (ЕМПОС), Европейския форум на съдиите за околната среда (EUFJE) и мрежата на полицейските служители, занимаващи се основно с престъпления срещу околната среда (EnviCrimeNet);

23.  Отбелязва включването на незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна в програмата за сигурност на ЕС за периода 2015 — 2020 г, с което се признава, че незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна застрашава биологичното разнообразие в районите на произход, устойчивото развитие и регионалната стабилност;

24.  Предлага държавите членки да инвестират постъпленията от глобите за трафик в защитата и опазването на дивата флора и фауна;

25.  Призовава за радикална промяна в събирането на разузнавателни данни, законотворчеството, правоприлагането и борбата срещу корупцията във връзка с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна в държавите — членки на ЕС, и в други държави на местоназначение и транзитни държави. поради това призовава Комисията да обръща особено голямо внимание на тези аспекти на управлението и мониторинга на изпълнението на международните стандарти във връзка с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

26.  Подчертава, че за да бъде предотвратявано „мигрирането“ на престъпните мрежи, занимаващи се с трафик на екземпляри от дивата флора и фауна, е особено важно да бъдат хармонизирани политиките и правните рамки по отношение на престъпленията срещу дивата природа;

27.  Подчертава необходимостта от подобряване на междуведомственото сътрудничество и от функциониране на агенциите за изпълнение и правоприлагане на национално и европейското равнище и своевременно споделяне на данни между тях; призовава за създаването на стратегически мрежи за правоприлагане на равнище ЕС и на равнище на държавите членки с цел улесняване и подобряване на това сътрудничество; призовава държавите членки да създадат отдели за престъпленията срещу дивата флора и фауна, за да улесняват изпълнението в рамките на различните агенции на национално равнище;

28.  Призовава държавите членки да предоставят на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) непрекъсната и уместна разузнавателна информация и данни; настоятелно призовава Европол да разгледа престъпленията срещу дивата флора и фауна в следващата си оценка на заплахата от тежката и организираната престъпност в ЕС (SOCTA); призовава за установяване в рамките на Европол на специален отдел за престъпленията срещу дивата флора и фауна, който да има транснационални правомощия и отговорности и да разполага с достатъчни финансови и човешки ресурси, като така ще се даде възможност за централизирана информация и анализи и координирани стратегии за правоприлагане и разследвания;

29.  Призовава Комисията да насърчава системата ЕС-TWIX като доказан и добре функциониращ инструмент, който позволява на държавите членки да обменят данни и информация, както и да гарантира дългосрочен финансов ангажимент към нея; счита, че организациите на гражданското общество могат да играят важна роля при наблюдението на изпълнението и докладването за престъпленията срещу дивата флора и фауна; призовава за допълнително сътрудничество от страна на ЕС и държавите членки за подпомагане на полаганите от НПО усилия;

30.  Отбелязва връзките между престъпленията срещу дивата флора и фауна и други форми на организираната престъпност, включително изпирането на пари и финансирането на бойни и терористични групи, и счита за приоритет международното сътрудничество в борбата срещу незаконните финансови потоци; призовава националните правителства да използват всички уместни инструменти, включително сътрудничеството с финансовия сектор, както и да провеждат проучвания относно въздействието на нововъзникващи финансови продукти и практики, които са включени в тази дейност;

31.  Настоятелно призовава държавите членки да приложат изцяло разпоредбите на Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право и да определят подходящи равнища на санкции за престъпления срещу дивата флора и фауна; изразява загриженост поради факта, че някои държави членки все още не са приложили изцяло директивата, и призовава Комисията да оценява прилагането във всяка държава членка, особено що се отнася до санкциите, и да дава насоки; призовава Комисията да направи преглед на Директива 2008/99/ЕО, особено що се отнася до нейната ефективност в борбата с престъпленията срещу дивата флора и фауна, в рамките на срока, предвиден в програмата за сигурност на ЕС, и да направи предложение за нейното преразглеждане, ако това е целесъобразно; призовава Комисията да предприеме стъпки за създаване и прилагане на общи минимални правила относно определянето на престъпления и санкции, свързани с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС, особено при тежки престъпления с трансгранично измерение;

32.  Счита, че митническото измерение на плана за действие следва да бъде подчертано още повече, както по отношение на сътрудничеството с партньорските държави, така и по отношение на по-доброто и по-ефективно изпълнение в рамките на Съюза; затова очаква с нетърпение прегледа на Комисията за 2016 г. на прилагането и изпълнението на съществуващата правна рамка на ЕС и изисква това преразглеждане да включва оценка на митническите процедури;

33.  Настоятелно призовава държавите членки ефективно да прилагат и да спазват Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност като основа за международни действия и правна взаимопомощ и като ключова стъпка към общ координиран подход към борбата с престъпленията срещу дивата флора и фауна; във връзка с това изразява дълбоко съжаление, че единадесет държави членки все още не са изпълнили Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (UNTOC); призовава въпросните държави членки да приложат Конвенцията възможно най-скоро;

34.  Счита, че действията срещу престъпленията срещу дивата флора и фауна изискват последователни, ефективни и възпиращи наказателноправни санкции; настоятелно призовава държавите членки да определят трафика на екземпляри от дивата флора и фауна като сериозно престъпление съгласно член 2, буква б) от Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (UNTOC);

35.  Признава необходимостта от насоки за правосъдните системи и прокурорите на държавите членки относно съдебния процес и осъждането, както и необходимостта от обучение за служителите на митници и правоприлагащи органи на входните пунктове за ЕС; счита „Световната програма на съдиите“ на Програмата на ООН по околната среда, както и партньорството в рамките на инициативата „Зелени митници“ за модели, които да бъдат следвани;

36.  Призовава Комисията, съответните агенции на ЕС и държавите членки да признаят мащаба на онлайн трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и да изградят капацитет в рамките на отделите за престъпленията срещу околната среда, координация с митническите отдели за киберпрестъпленията и сътрудничество с организациите на гражданското общество, за да гарантират наличието на канали за предоставяне на помощ от трансгранични отдели, специализирани в компютърната престъпност;

37.  Призовава държавите членки и Комисията да си сътрудничат с операторите на платформите на социалните мрежи, търсачките и платформите за електронна търговия във връзка с незаконната интернет търговия с екземпляри от дивата флора и фауна; призовава Комисията и държавите членки да засилят мерките за контрол и да разработват политики за справяне с потенциалните незаконни дейности в интернет; в този контекст призовава Комисията да разработи насоки относно начините за решаване на проблема с онлайн престъпленията срещу дивата флора и фауна на равнището на ЕС;

38.  Призовава правоприлагащите агенции на ЕС и държавите членки да идентифицират и контролират моделите на други форми на тежка и организирана престъпност, като например трафика на хора, за да подпомагат дейностите по предотвратяване и разследване на нередностите по веригата на доставка при воденето на борба срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, като например съмнителни пратки и финансови транзакции;

39.  Приветства факта, че ЕС участва за първи път в COP17 като страна по CITES, и приветства факта, че ЕС и държавите членки демонстрират решителен ангажимент и осигуряват значителна финансова подкрепа за CITES;

40.  Приветства процеса на експертен преглед в рамките на UNEP, който се стреми да създаде общопризнато определение на понятието „престъпление срещу околната среда“; в този контекст отбелязва, че правните граници между различните видове престъпления срещу околната среда понякога са неясни, което може да намали възможностите за ефективно съдебно преследване и налагане на санкции;

Укрепване на световното партньорство

41.  Призовава Комисията и държавите членки да повишат диалога и сътрудничеството с държавите на произход, преминаване и крайна дестинация по веригата на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, както и да предоставят на тези държави техническа и икономическа помощ и дипломатическа подкрепа; счита, трябва да предприеме действия на международно равнище за подпомагане на трети държави в борбата с трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и да допринася за по-нататъшното развитието на необходимите правни рамки посредством двустранни и многостранни споразумения;

42.  Подчертава, че широко разпространената корупция, институционалната слабост, ерозията на държавността, лошото управление и незначителните санкции за престъпленията срещу дивата флора и фауна са основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да бъде водена ефективна борба срещу транснационалния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна; настоятелно призовава ЕС да подпомага развиващите се държави в усилията им за намаляване на стимулите за бракониерство чрез подобряване на икономическите възможности и насърчаване на доброто управление и принципите на правовата държава;

43.  Призовава институциите на ЕС, държавите членки и всички засегнати държави да проучват по-систематично връзките между трафика на екземпляри от дивата фауна и регионалните конфликти и тероризма;

44.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат доверителен фонд или подобна схема съгласно член 187 от преразгледания Финансов регламент, приложим към общия бюджет на Съюза, с оглед на опазването на защитените територии и борбата срещу трафика и бракониерството на видове от дивата фауна и флора, като част от плана за действие срещу трафика на екземпляри от дивата фауна и флора;

45.  Призовава ЕС да подобрява финансовата и техническата подкрепа, предоставяна чрез Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейския фонд за развитие (ЕФР), насочена към подпомагане на развиващите се държави при прилагането на националните правила за дивата флора и фауна в съответствие с препоръките на CITES, особено за държавите с недостатъчни ресурси за прилагане на законодателството и за наказателно преследване на контрабандистите;

46.  Призовава Комисията да разгледа възможността за финансиране по Инструмента за партньорство за инициативи, насочени към намаляване на търсенето на незаконни продукти на дивата природа във важни пазари в съответствие с Приоритет 1 на плана за действие; подчертава, че участието на гражданското общество в рамките на структури за мониторинг в рамките на главите за търговия и устойчиво развитие в търговските споразумения на ЕС може да оказва значителен принос в това отношение;

47.  Подчертава важността на разглеждането, в контекста на стратегическото партньорство между ЕС и Китай, на чувствителния въпрос за нарастващото търсене на продукти от дивата фауна и флора, като например слонова кост, рогове от носорози и тигрови кости, което представлява реална заплаха за опазването на съответните видове и на биологичното разнообразие като цяло;

48.  Призовава Комисията да включи задължителни и приложими глави за устойчивото развитие във всички търговски преговори и споразумения на ЕС, със специфичен акцент върху възпрепятстването на незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна във всички икономически сектори, и призовава Комисията да включва анализа на тези разпоредби в своите доклади за изпълнението; настоятелно призовава Комисията да подчертава прилагането на CITES и мерките срещу престъпления срещу дивата природа в контекста на търговската схема ОСП +;

49.  Отбелязва, че корупцията е един от основните фактори, допринасящи за незаконната търговия с екземпляри и продукти от дивата флора и фауна; приветства ангажимента, поет в стратегията на Комисията, озаглавена „Търговията — за всички“, за включване на амбициозни разпоредби за борба с корупцията за справяне с прякото и непрякото въздействие на корупцията и трафика с видове от дивата фауна във всички бъдещи търговски споразумения; поради това изисква от Комисията да обръща изключително внимание на аспектите на управлението и мониторинга на прилагането на международните стандарти по отношение на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна;

50.  Призовава ЕС да проучи, в рамките на обхвата на рамката на СТО, как търговските режими и режимите в областта на околната среда в световен мащаб могат да се подпомагат взаимно по по-ефективен начин, особено в контекста на продължаващата работа за засилване на съгласуваността между правилата на СТО и многостранните споразумения в областта на околната среда, както и в контекста на споразумението за улесняване на търговията, което открива нови възможности за сътрудничество между митниците и длъжностните лица, работещи в сферата на търговията с екземпляри от дивата флора и фауна, особено в развиващите се страни; счита, че следва да бъдат проучени по-нататъшните възможности за сътрудничество между СТО и CITES, по-специално по отношение на предоставянето на техническа помощ и изграждане на капацитет в областта на търговията и околната среда въпроси на длъжностни лица от развиващите се страни;

51.  Подчертава ключовото значение на международното сътрудничество от страна на организациите във веригата на правоприлагане; призовава ЕС и държавите членки да продължават да подкрепят Международния консорциум за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна (ICCWC); приветства засилването на тази подкрепа, включително посредством предоставяне на финансови средства и експертни познания, с цел да се улесни изграждането на капацитет от страна на правителствата, да бъде насърчаван обменът на информация и разузнавателни сведения и да се подпомага прилагането и спазването на правилата; призовава Комисията да използва показателите на ICCWC при оценката на ефективността на финансирането на ЕС за трети държави в подкрепа на борбата срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, с цел да се улесни изготвянето на единна и надеждна оценка на финансирането за целите на развитието;

52.  Приветства международните операции за правоприлагане, като например Операция COBRA III, които водят до изземване на съществени количества незаконни продукти от дивата флора и фауна, арести на трафиканти и осигуряват по-голяма видимост на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна като сериозна организирана престъпна дейност;

53.  Призовава държавите членки да засилят бюджета на CITES, така че организацията да може да разшири своята контролна дейност и определянето на видовете; във връзка с това изразява съжаление, че шест държави членки все още имат неуредени плащания към CITES за периода 1992—2015 година;

54.  Приветства също така факта, че планът за действие на ЕС допринася съществено за постигането на целите за устойчиво развитие, определени в програмата за устойчиво развитие до 2030 г., която беше приета от държавните ръководители на срещата на върха на ООН през септември 2015 г.;

ЕС като пазар за крайна дестинация, страна на произход и транзитна страна

55.  Отбелязва, че CITES, Регламентът на ЕС относно дървения материал и регулаторната рамка на ЕС срещу ННН са важни средства за регулиране на международната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна; изразява обаче загриженост поради липсата на правилно прилагане и изпълнение и призовава държавите членки да увеличат своите общи и координирани усилия, за да гарантират ефективно изпълнение освен това изразява загриженост относно пропуските в действащата регулаторна рамка с оглед на видовете и участниците в тази търговия; призовава следователно ЕС да преразгледа съществуващата законодателна рамка, с цел тя да бъде допълнена със забрана на предоставянето и пускането на пазара, транспорта, купуването и притежанието на екземпляри от дивата флора и фауна, които са незаконно придобити или търгувани в трети държави; счита, че такова законодателство би могло да хармонизира съществуващата рамка на ЕС и че международното въздействие на такова законодателство би могло да играе ключова роля в намаляването на световния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна; в този контекст подчертава, че това законодателство трябва да осигурява пълна прозрачност по отношение на забраните за търговия с животински видове въз основа на незаконния характер на тази търговия в дадена трета държава, така че да бъде осигурена правна сигурност за участващите в тази търговия;

56.  Подчертава, че ловът на трофеи е допринесъл за мащабно намаляване на застрашените видове, включени в приложения I и II към CITES, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да възприемат подход на предпазливост по отношение на вноса на ловни трофеи от видове, защитени по силата на регламентите на ЕС в областта на търговията с екземпляри от дивата флора и фауна, и да подкрепят по-нататъшното укрепване на правните разпоредби на ЕС по отношение на вноса на ловни трофеи в държавите — членки на ЕС, и да изискват разрешения за внос на трофеи от всички видове, изброени в приложение Б към Регламент (ЕО) № 338/97;

57.  Приветства декларацията от Бъкингамския дворец от 2016 г., в която подписалите я страни от сферата на авиацията, корабоплаването, пристанищните оператори, митническите агенции, междуправителствените организации и благотворителните организации за опазване на видовете се ангажират с повишаване на стандартите в целия транспортен сектор с акцент върху споделянето на информация, обучението на персонала, технологичните подобрения и споделянето на ресурси между предприятия и организации от цял свят; призовава всички страни бързо да изпълнят поетите в Декларацията ангажименти; насърчава държавите членки да популяризират доброволни ангажименти, подобни на Бъкингамската декларация, и в други области, по-специално във финансовия сектор и сектора на електронната търговия;

58.  Призовава за незабавна и пълна забрана на европейско равнище на търговията, износа или повторния износ на територията на Европейския съюз и извън него на слонова кост, включително на слонова кост от периода преди влизане в сила на Конвенцията, и на рогове от носорог; призовава за създаването на механизъм за оценка на необходимостта от подобни ограничения за останалите застрашени видове;

59.  Отбелязва, че регулирането на Европейския съюз за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов е оказало въздействие, но настоява, че прилагането следва да бъде по-устойчиво, за да се гарантира, че на Европейския пазар не влиза незаконно уловена риба; предлага държавите — членки на ЕС, да бъдат по-последователни и ефективни в проверките на документацията за улова (сертификатите за улов) и пратките (особено от държави, които са оценени като високорискови), за да гарантират, че рибата е уловена законно;

60.  Подчертава, че е особено важно да се гарантира участието на частния сектор в борбата срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна чрез саморегулиране и корпоративна социална отговорност; счита, че проследимостта по веригата на трафика е от основно значение за законната и устойчивата търговия както за търговска, така и за нетърговска цел; подчертава необходимостта от сътрудничество и координация на международно равнище, както и между публичния и частния сектор и призовава ЕС да засилва наличните инструменти за контрол, включително използването на механизми за проследяване; счита, че транспортният сектор следва да играе централна роля, например чрез прилагане на система за установяване и ранно предупреждение; отбелязва важната роля, която могат да играят публично-частните партньорства в това отношение;

61.  Призовава държавите членки, в допълнение към граничните проверки, изисквани съгласно Регламент (ЕО) № 338/97, да въведат наблюдение на спазването на територията на отделните държави с редовни проверки на търговци и притежатели на разрешения, например зоомагазини, животновъдни стопанства, центрове за научноизследователска дейност, развъдници, както и да наблюдават търговски дейности като модата, изкуството, медицината и кетъринг услугите, които могат да използват придобити по незаконен начин продукти от растителен и животински произход;

62.  Призовава държавите членки да гарантират незабавно конфискуване на иззети екземпляри и грижа и повторно настаняване на иззети или конфискувани живи екземпляри в спасителните центрове за животни, пригодени за конкретните видове; призовава Комисията да дава насоки, за да се гарантира, че всички спасителни центрове за животни от дивата природа, използвани от държавите членки, отговарят на съответните стандарти; освен това призовава ЕС и държавите членки да гарантират подходящо финансиране за центровете за спасителните центрове;

63.  Призовава държавите членки да приемат национални планове за работа с конфискувани живи екземпляри в съответствие с приложение 3 към Резолюция 10.7 на Конференцията на страните по CITES (Rev CoP15); подчертава, че държавите членки следва да отчитат всички конфискувани живи екземпляри в ЕС-TWIX и да публикуват годишни обобщени доклади, както и че държавите членки следва да гарантират, че в обучението на служителите на правоприлагащите органи се включват съображения, свързани с хуманното отношение и безопасността при работа с живи екземпляри; призовава ЕС държавите членки следва да предоставят подходяща финансова подкрепа за спасителните центрове;

64.  Призовава държавите членки да обмислят въвеждането на системи за „позитивен списък“ на видовете, в които безопасността и пригодността за търговия и отглеждане като домашни любимци на екзотичните видове се оценяват обективно и в съответствие с научни критерии;

o
o   o

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0031. (2) ОВ L 75, 19.3.2015 г., стр. 1. (3) OВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23. (4) ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1. (5) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 1. (6) ОВ L 77, 24.3.2009 г., стр. 1. (7) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28. (8) ОВ L 94, 9.4.1999 г., стр. 24. (9) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7. (10) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно нови възможности за малките транспортни предприятия, в това число съвместни бизнес модели (2015/2349(INI))

P8_TA(2016)0455 A8-0304/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за ЕС и по-специално член 5, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за устойчива мобилност“(1),

—  като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията относно определението за микро-, малки и средни предприятия,

—  като взе предвид годишния доклад за 2014/2015 г. относно европейските МСП,

—  като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Мисли първо за малките — „Small Business Act за Европа“ (COM(2008)0394) и „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

—  като взе предвид съобщението на Комисията „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии (COM(2016)0501),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно „зелен“ растеж и възможности за МСП(3),

—  като взе предвид инструмента за МСП на програмата „Хоризонт 2020“ и INNOSUP, COSME, бизнес портала „Вашата Европа“, пилотния проект „Бърз път към иновации“ и възможностите за изграждане на мрежи;

—  като взе предвид Директивата за електронната търговия (2000/31/ЕО) и Директивата за услугите (2006/123/ЕО),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

—  като взе предвид Механизма за свързване на Европа (МСЕ), създаден с Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.(4),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0304/2016),

A.  като има предвид, че малките и средни предприятия (МСП) са основният двигател на европейската икономика, като представляват, въз основа на цифри от 2014 г., 99,8% от всички предприятия извън финансовия сектор, и в тях са концентрирани две трети от всички работни места;

Б.  като има предвид, че малките и средни предприятия, които създават работни места през последните години, са предимно в сектора на услугите;

В.  като има предвид, че малките транспортни предприятия играят решаваща роля в правилното функциониране на мобилността в Европа, но често срещат затруднения да навлязат на пазара или да задържат мястото си в рамките на пазара, особено поради наличието на монополи на въпросния пазар;

Г.  като има предвид, че малките предприятия предоставят добавена стойност, особено в отдалечените и в гъсто населените райони, благодарение на това, че отлично познават местния пазар, на близостта им с клиента и/или на тяхната способност за бърза реакция и иновации; като има предвид, че освен това те са в състояние да предоставят съобразени с нуждите услуги и са инструменти за борба със социалното изключване, за създаване на работни места, генериране на икономическа активност, подобряване на управлението на мобилността и принос към развитието на туризма (в случаите, когато услугите за мобилност са пряко свързани с търсенето от страна на посетителите на нови продукти и опит);

Д.  като има предвид, че както търсенето на транспортни услуги, така и условията, приложими към тяхното предоставяне, се различават значително за пътниците и стоките, и че намаляването на мобилността не е вариант;

Е.  като има предвид, че организацията на транспорта в големите градове и по пътищата до тях създава условия за възникване на транспортни блокади и задръствания, представляващи значителна тежест за икономиката, като има предвид, че МСП в транспортния сектор са важно допълнение към мрежата на обществения транспорт в градските възли, особено в периоди от деня, когато общественият транспорт е много нередовен, както и в най-отдалечените райони без подходящо развита услуга за крайградски транспорт;

Ж.  като има предвид, че неотдавнашно проучване на Комисията показва, че 17% от европейските потребители са използвали услуги, предоставени от икономиката на споделянето, а 52% са запознати с предлаганите услуги; като има предвид, че очакванията на потребителите са насочени към леснодостъпни и гъвкави начини на използване на транспортни услуги, като в същото време цените се запазват в съответствие с действителните разходи за предоставянето, както и към лесен достъп до резервиране и сигурно плащане за предоставените услуги;

З.  като има предвид, че икономиката на споделянето в транспортния сектор може активно да насърчи развитието на устойчиви форми на мобилност; като има предвид, че саморегулирането невинаги е решение и е необходима подходяща регулаторна рамка;

И.  като има предвид, че неотложната необходимост от устойчиво развитие и революцията в сферата на информационните и комуникационните технологии създадоха безпрецедентни възможности и предизвикателства за предприятия от всякакъв мащаб по отношение на отговора на нарастващото търсене на устойчива мобилност в рамките на ограничената инфраструктура;

Й.  като има предвид, че експоненциалният ръст на навлизането на интелигентни мобилни устройства, както и всеобхватното покритие на високоскоростната широколентова мрежа създадоха нови цифрови инструменти както за доставчиците на транспортни услуги, така и за потребителите, като намалиха транзакционните разходи и също така понижиха значението на физическото местоположение на доставчиците на услуги, което им дава възможност да бъдат широко свързани чрез цифрови мрежи, също така от отдалечени райони, за да предоставят услуги не само на регионално равнище, но и в световен мащаб;

K.  като има предвид, че технологичният напредък, новите бизнес модели и цифровизацията са променили в значителна степен сектора на транспорта през последните години, като са дали сериозно отражение върху традиционните бизнес модели и условията на труд и заетостта в отрасъла; като има предвид, че докато от една страна транспортният сектор се отвори, от друга страна условията на труд в много случаи се влошиха поради икономическата криза и, в някои случаи, поради недостатъчното прилагане на съществуващите разпоредби;

Л.  като има предвид, че транспортният сектор включва не само преки доставчици на транспортни услуги, но също така МСП, които предлагат услуги като поддръжка на транспортни средства, продажба на резервни части, обучение на персонала и отдаване под наем на превозни средства и оборудване; като има предвид, че съществува огромен потенциал за създаване на работни места, свързан с тези дейности, включително работни места за висококвалифицирани работници; като има предвид, че политиките за транспортния сектор следва да вземат предвид интересите на цялата верига на стойността;

M.  като има предвид, че едва 1,7% от предприятията в ЕС се възползват в пълна степен от напредналите цифрови технологии, докато 41% изобщо не ги използват; като има предвид, че цифровизацията на всички сектори е от съществено значение за поддържане и подобряване на конкурентоспособността на ЕС;

Н.  като има предвид, че присъщите за икономиката на сътрудничеството гъвкавост и лесно навлизане могат да осигурят възможности за заетост на групи, които традиционно са изключени от пазара на труда, особено жените, младите хора и мигрантите;

O.  като има предвид, че транспортните услуги могат да предложат добра възможност за самостоятелна заетост и да насърчат културата на предприемачество;

П.  като има предвид, че онлайн платформите за транспортни услуги могат да предложат възможност за бързо постигане на съответствие между исканията на услуга от страна на клиентите, от една страна, и предлагането на работна ръка от регистрирани предприятия или работници, от друга;

Р.  като има предвид, че според ОИСР качествените работни места са фактор от основно значение за справяне с високите равнища на неравенство и за насърчаване на социалното сближаване;

I. Предизвикателства пред малките транспортни дружества

1.  Счита, че транспортните предприятия са изправени пред значителни предизвикателства, за да отговарят на нарастващото търсене на мобилност в рамките на ограничената инфраструктура и нарастващите изисквания, свързани с околната среда; посочва, че всички транспортни предприятия са подложени на натиск, за да предоставят безопасни, устойчиви и силно конкурентни решения, които са съобразени с околната среда съгласно 21-вата конференция на страните по РКООНИК, като в същото време ограничат задръстванията, но че за малките предприятия е по-трудно и по-скъпо да се справят с тези предизвикателства;

2.  Подчертава, че прекалено честото изменение на нормите за вредни емисии от превозните средства може да създаде затруднения за малките транспортни предприятия, като се има предвид амортизационният период на превозните средства от автопарка;

3.  Подчертава комплексния характер на транспортния сектор, който се характеризира с многостепенно (местно, национално, европейско и глобално) управление, което е все още до голяма степен фрагментирано от вида транспорт; отбелязва, че този сектор е обект на силно регулиране, особено по отношение на достъпа до професията, съответните дейности и разработването, използването и пускането на пазара на транспортни услуги (изключителни права, определяне на горна граница на броя лицензи), както и субсидирането; подчертава, че безопасността и сигурността са от основно значение за транспортния сектор, но изразява съжаление във връзка с факта, че те, наред с други фактори, понякога са използвани като претекст за издигане на изкуствени бариери;

4.  Призовава държавите членки да сложат край на явлението свръхрегулация, което често е свързано с протекционистки и корпоративни инстинкти, които водят до фрагментиране, усложняване и закостенялост в рамките на вътрешния пазар, като по тази начин се увеличава неравенството; счита, че за държавите членки е полезно да избегнат многобройните реакции по отношение на законността на тези онлайн платформи, като по този начин се избегнат едностранните неоснователни рестриктивни мерки; призовава държавите членки за пълно спазване и прилагане на Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО) и Директивата за услугите (Директива 2006/123/ЕО); поддържа становището, че свободното движение на доставчици на услуги и свободата на установяване, както са предвидени съответно в членове 56 и 49, са от основно значение за осъществяването на европейското измерение на услугите и следователно на вътрешния пазар;

5.  Подчертава, че поради настоящата правна несигурност относно определението на „доставчици на услуги“ в транспортния сектор не е възможно да се установи лоялна конкуренция, и изразява съжаление относно срещаните от множество малки предприятия трудности да навлязат на местния и международния пазар и да разработят и предложат нови услуги; подчертава факта, че горепосочените обстоятелства възпрепятстват достъпа на МСП до този сектор;

6.  Счита, че Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета трябва да се подобри, за да бъде преодоляно сериозното смущение на националните транспортни пазари в няколко държави членки, което се появи след въвеждането на регламента;

7.  Приветства новите възможности, предлагани от малки транспортни предприятия и новите съвместни бизнес модели, като в същото време изразява съжаление относно антиконкурентни практики, които са резултат от неравномерното прилагане на правилата на ЕС в държавите членки, по-специално що се отнася до възнагражденията и системите за социална сигурност, което може да доведе до сериозни изкривявания като социален дъмпинг, както и предизвикателствата, свързани със сигурността;

8.  Призовава Комисията и държавите членки да засилят правоприлагането; счита, че всяка промяна в законодателството относно социалните условия и условията на труд трябва да зачита всички основни свободи на ЕС, не трябва да ограничава лоялната конкуренция, основаваща се на обективни конкурентни предимства, и не трябва да създава допълнителна административна тежест или допълнителни разходи за малките транспортни предприятия;

9.  Отбелязва, че малките транспортни предприятия трябва да инвестират не само за да спазят приложимото законодателство, но и за да останат конкурентоспособни (например като поставят акцент върху новите технологии); изразява съжаление относно факта, че от една страна, и за разлика от това, което се случва с големите дружества, достъпът на тези предприятия до кредитиране и финансиране на паричните пазари остава ограничен въпреки мерките за увеличаване на паричната маса, а от друга страна, че публичните финансови помощи, по-конкретно на европейско равнище, често не се предоставят поради прекалено сложни и дълги административни процедури; подчертава значението на осигуряването на разпространяване на информация и съдействие за малките предприятия кандидати в рамките на Европейския инвестиционен фонд;

10.  Отбелязва, че в контекста на нарастващата урбанизация транспортът трябва да бъде организиран по все по-интегриран, цифровизиран и мултимодален начин, и че градските възли заемат все по-централна роля в организирането на устойчивата мобилност; подчертава нарастващото въздействие на приложенията за планиране на мултимодални пътувания, както и колко важно е за малките предприятия да бъдат включени в списъка на наличните приложения и портфейли на транспортни услуги; подчертава, че достъпът до интернет за всички би насърчил споделянето на транспорта и по-доброто планиране на пътуванията;

11.  Отбелязва, че поради икономически затруднения и липса на средства за поддържане на „капилярната“ транспортна мрежа се закриват редица второстепенни линии в много райони, особено в най-откъснатите и най-слабо населените райони; счита, че появата на съвместни бизнес модели не може по никакъв начин да оправдае отказа от предоставяне на обществени услуги за превоз в тези райони;

12.  Подчертава особеното значение за градската мобилност на отдаването под наем на леки превозни средства като велосипеди или скутери; отбелязва, че по-голямата част от тези оператори работят в сектора на МСП; насърчава по-често да се взема предвид потенциалът на тези оператори в процеса на повишаване на нивото на градска мобилност, както и за формирането на енергийно ефективен и икономичен по отношение на ресурсите градски транспорт;

13.  Призовава държавите членки и Комисията да разгледат възможността за обединяване на малки транспортни предприятия, което ще улесни развитието на партньорство между тези предприятия и ще помогне на клиентите да открият според потребностите си желаните услуги, предоставяни от малки транспортни предприятия;

14.  Призовава Комисията, когато определя насоки в тази област, да вземе предвид трудностите, които новите съвместни бизнес модели срещат при проникването в селските и извънградските среди;

15.  Отбелязва, че разработването на съвместни бизнес модели може да оптимизира използването на превозните средства и инфраструктурата, като така помогне да се отговори на търсенето на мобилност по по-устойчив начин; отбелязва, че нарастващото използване на данни, генерирани от потребителите, може да доведе до създаване на добавена стойност в транспортната верига; подчертава обаче, че концентрацията на данни в ръцете на ограничен брой посреднически платформи може да окаже отрицателно въздействие както върху справедливото разпределение на доходите, така и върху балансираното участие в инвестициите в инфраструктура и при други съответни разходи, което има пряко въздействие върху МСП;

16.  Приветства факта, че платформите за посредничество въведоха идеята за конкуренция както между тях, така и със съществуващите оператори и корпоративни структури, а също и за подкопаване на съществуващите монополи и предотвратяване на нови такива; подчертава, че така се насърчава пазар, който е много повече насочен към търсенето на потребителите, като държавите членки се насочват към преразглеждане на структурата на пазара; отбелязва обаче, че, освен ако има подходяща и ясна правна рамка, платформите за посредничество, характеризирани с явление, според което „победителят взима всичко“, ще доведат до господстващо положение на пазара, което би навредило на разнообразието на икономическата структура;

17.  Обръща внимание на възможностите и предизвикателствата (напр. малки предприятия биха могли да се появят в тези нови области), произтичащи от развитието на свързани и самоуправляващи се превозни средства (автомобили, кораби, безпилотни летателни апарати и автоматизирани конвои от камиони); поради това настоятелно призовава Комисията да предложи пътна карта относно свързаните и автоматизираните превозни средства и да анализира потенциалните последици вследствие на широкото използване на тази технология върху европейския транспортен сектор, особено за МСП;

II. Препоръки: как предизвикателствата да се превърнат във възможности

18.  Призовава за продължаване на усилията с оглед завършване на Единното европейско транспортно пространство; счита, че всяко законодателство, което налага нови изисквания за малките предприятия, по-специално данъчни, социалноосигурителни и екологични мерки, следва да бъде съразмерно, просто и ясно, да не пречи на развитието на тези предприятия и при необходимост да отразява регионалните и национални характеристики в различните държави членки; счита, че такова законодателство трябва да бъде придружено от необходимите стимули (правни и/или финансови);

19.  Счита, че насърчаването на координирана европейска интегрирана система за мобилност е най-добрият способ за подходящо интегриране на всички предприятия от всички видове транспорт в една обща динамика, в която цифровизацията и поощряването от самия транспортен сектор на иновациите е най-добрият начин да се гарантира на клиентите една единна съгласувана система, а на професионалистите — по-добра позиция при създаването на добавена стойност;

20.  Отбелязва, че нивото на приспособяване на услугите, предлагани от малките и средни предприятия в транспортния сектор, невинаги се съобразява в достатъчна степен с потребностите на хората с увреждания и възрастните хора; призовава за това всички инструменти и програми, насочени към подпомагането на тези оператори, да се съобразяват с необходимостта от осигуряване на максимално адаптиране на транспортните услуги към потребностите на хората с ограничена мобилност;

21.  Отбелязва, че предвид недостига на инвестиции в инфраструктура, всички оператори, които се ползват от тази инфраструктура трябва да дадат своя принос, като изцяло се вземат предвид всички съществуващи транспортни данъци, такси и отрицателни въздействия върху околната среда и здравето; подчертава значението на интернализирането на отрицателните външни фактори в автомобилния транспорт и целевото разпределение на приходи за ползването на транспортна инфраструктура, включително трансгранична; въпреки всичко признава, че това може да създаде специфични проблеми на малките предприятия, в т.ч. в най-отдалечените региони, които проблеми приоритетно трябва да бъдат взети предвид;

22.  Припомня, че ЕФСИ беше създаден с цел да допринесе за силно новаторски пазарни проекти, и поради това го разглежда като важен инструмент за подпомагане на МСП от транспортния сектор при разработването на нови решения за мобилност; призовава Комисията и държавите членки да ускорят неговото прилагане и да увеличат предоставяната на МСП и на стартиращите предприятия помощ при изготвянето на такива проекти;

23.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за борба с антиконкурентните практики на големите интегрирани групи с цел справяне с дискриминацията и ограниченията за достъп до пазара, независимо от размера и вида на предприятията, особено по отношение на новите бизнес модели; призовава за диалог и подобряване на отношенията, особено на новите и потенциалните пазари, между превозвачи и възложители, както и за разрешаване на проблемите, свързани с фиктивни самостоятелно заети лица;

24.  Насърчава интегрирането на МСП в изграждането на проект за интегрирана европейската система за издаване на билети; отбелязва, че ефективността на такава система ще зависи от обхващането на възможно най-много предприятия и оператори, предлагащи транспортни услуги; отбелязва, че обмяната на информация и опит между големите оператори и малките и средни предприятия могат да донесат ефект на синергия, изключително благоприятен за проектирането на ефективна транспортна мрежа в Европа;

25.  Призовава, с оглед на по-голяма прозрачност, за преразглеждане и хармонизиране на правилата за достъп до регулирани професии и дейности в Европа и за проверки на тези професии, така че да се даде възможност на нови оператори и услуги, свързани с цифровите платформи и икономиката на сътрудничеството, да се развиват в благоприятна бизнес среда, включително по-голяма прозрачност по отношение на законодателните промени, както и да съществуват съвместно с традиционни оператори в среда на здравословна конкуренция; отбелязва положителните резултати на операторите в икономиката на споделянето по отношение на създаването на нови работни места за младите хора, навлизащи на пазара на труда, и самостоятелно заетите работници;

26.  Призовава Комисията да публикува без по-нататъшно забавяне пътна карта за предоставянето на данни за обществения транспорт и въвеждането на хармонизирани стандарти за данните за транспорта и програмните интерфейси, с цел насърчаване на иновациите, основани на интензивно използване на данни и предоставянето на нови транспортни услуги;

27.  Счита, че предвид развитието на икономика на сътрудничеството решението не е нито специфични за сектора разпоредби, нито разпоредби, приложими само към платформите, както и че занапред системата за мобилност трябва да бъде разглеждана като едно цяло; призовава за създаването на модернизирана мултимодална регулаторна рамка, която подпомага иновациите и конкурентоспособността, както и защитата на потребителите и техните данни, като защитава правата на работниците и осигурява равнопоставени условия за различните оператори; предвид това обръща внимание на важното значение на оперативната съвместимост в транспортния сектор, тъй като тя дава възможност на малките предприятия за унифицирани решения;

28.  Призовава държавите членки да оценят необходимостта от адаптиране на националното си законодателство в областта на трудовата политика към цифровата ера, като вземат предвид характеристиките на моделите на икономиката на сътрудничеството и съответните трудови закони във всяка държава членка;

29.  Счита, че подобна цел изисква сближаване на моделите въз основа на ясно, последователно и неприпокриващо се определение за посредници и доставчици на услуги; призовава да се прави разграничение между тези платформи за посредничество, които не генерират печалби за своите потребители, и тези, които свързват доставчик на услуги (със стопанска цел) и клиент, със или без трудови правоотношения между доставчика на услуги и платформата; предлага, с цел да се улесни спазването от всички страни на техните данъчни и социалноосигурителни задължения, както и за да се гарантира, че доставчиците на услуги, които използват платформите, са компетентни и подходящо квалифицирани (с цел да се осигури защита на потребителите), националните органи следва да имат възможност да поискат информация, която те считат за необходима, от платформите за посредничество; подчертава, че вече наличните системи за обратна връзка и оценка също помагат на посредниците да изградят основаващи се на доверието взаимоотношения с потребителите, както и че генерираните по този начин данни да бъдат обработвани съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;

30.  Счита, че големият потенциал за прозрачност на икономиката на сътрудничеството дава възможност за проследяване на транспортните дейности в съответствие с целта за прилагане на съществуващото законодателство; призовава Комисията да публикува насоки относно начина, по който правото на Европейския съюз се прилага към различните видове бизнес модели на сътрудничество, за да се запълнят при необходимост регулаторните пропуски в сферата на заетостта и социалната сигурност по начин, който зачита националните правомощия;

31.  Подчертава, че към предприятията, извършващи дейност в транспортния сектор, спадат и оператори, които предоставят пряко транспортни услуги, като например доставчици на обучение, дружества за отдаване под наем на автомобили и сервизи; отбелязва, че по-голямата част от тези оператори работят в сектора на МСП; призовава да се вземат предвид нуждите на тези оператори при проектирането на правни решения и инвестиционни програми, насочени към подпомагане на развитието на малките и средни предприятия;

32.  Насърчава Комисията да подкрепи МСП в транспортния сектор, с цел да се сформират клъстери в тази област, към които да могат да се присъединяват както потребители, така и други заинтересовани страни;

33.  Отбелязва, че повечето доставчици в икономиката на сътрудничеството са от държави извън ЕС; счита, че ЕС трябва да разработи повече иновативни стартиращи предприятия в транспортния сектор и насърчава по-голяма подкрепа за тези предприятия, особено за обучение на млади предприемачи в тази област;

34.  Изразява съжаление, че отговорът на държавите членки за развитието на икономиката на сътрудничеството досега е бил силно фрагментиран, а в някои случаи определено неадекватен спрямо потенциала и предимствата на развитието на този сектор, както и обратен на очакванията на потребителите, като счита, че е желателно да има координиран и всеобхватен подход на европейско равнище, обхващащ въпросите на устойчивата икономика на сътрудничеството; отбелязва разумния подход на Комисията към този нов модел на стопанска дейност, както е посочено в наскоро публикуваното съобщение, в което се набляга на значението на икономиката на споделянето за бъдещия растеж (COM(2016)0356);

35.  Отбелязва огромния потенциал на новите технологии за създаването на нови форми на предоставяне на услуги в сектора на транспорта на стоки; особено подчертава огромните възможности на дроновете, които вече предоставят много ефективен инструмент за работа в трудни условия; подчертава, че ЕС следва да подкрепя потенциала на МСП, ангажирани в проектирането, производството и използването на безпилотни летателни апарати;

36.  Счита, че икономиката на сътрудничество представлява важен ресурс за устойчивото развитие на свързаността в периферните, планински и селски райони, с непреки ползи и за туристическия сектор;

37.  Счита, че законодателните изисквания следва да бъдат пропорционални на естеството на дейността и мащабите на предприятието; въпреки това изразява загриженост относно това дали продължават да съществуват основания за изключване на леки търговски превозни средства (ЛТПС) от прилагането на някои европейски правила, като се има предвид все по-разпространеното използване на леките търговски превозни средства в международния превоз на стоки; приканва също така Комисията да представи диагностичен доклад за последващото въздействие върху икономиката, околната среда и безопасността;

38.  Призовава за създаване на структури за сътрудничество между малки транспортни предприятия, научноизследователски институти и местните и регионални органи с цел да се подобри организирането на устойчива градска и междуградска мобилност, така че да се отговори ефективно на появата на нови услуги и продукти, включително тези, предлагани от МСП (например първите и последните етапи на превоз от врата до врата), като същевременно се съгласуват по-добре съществуващите мрежи за обществен транспорт с потребностите и очакванията на пътниците; призовава за включването на информация относно услугите за мобилност, предлагани от малките предприятия, в информационните услуги за пътувания и туристическо планиране;

39.  Призовава за създаването на иновативни оперативни единици, които дават възможност за пълно прилагане на концепцията за споделени градове („shareable cities“) и помагат на местните, регионалните и националните институции да реагират адекватно на появата на нови услуги и продукти;

40.  Подчертава значението на целенасоченото обучение (напр. по отношение на големите информационни масиви, интегрираните услуги и др.) с цел подпомагане на транспортните дружества генерират добавена стойност от цифровата сфера; поради това призовава за адаптиране на начина, по който се обучават специалистите, в съответствие с уменията и квалификациите, които се изискват от новите бизнес модели, по-специално, за да се отговори на недостига на персонал, особено на водачи;

41.  Подчертава, че МСП в транспортния сектор често се въздържат от разрастване поради по-високите рискове, свързани с трансграничната дейност, поради различията в правните системи на различните държави (членки); призовава Комисията — в сътрудничество с националните, регионалните и местните органи на държавите членки — да развива платформи за сътрудничество и комуникационни платформи с цел предоставяне на консултации и обучение за МСП с оглед на различните схеми за финансиране, предоставянето на безвъзмездни средства и интернационализацията; отправя искане към Комисията за по-нататъшно оползотворяване на съществуващите програми за подпомагане на МСП и за популяризирането им сред участниците в транспортния сектор в контекста на полезните взаимодействия между различните фондове на ЕС;

42.  Насърчава местните органи да се ангажират активно с принципите на декарбонизация на градския транспорт, формулирани в Бялата книга за транспорта, а операторите — да спечелят позиции в новата рамка относно конкуренцията и дейността с конкурентните предимства, които ще предложат услугите с нулеви емисии и постепенната цифровизация на тяхното управление, функциониране и предлагане на пазара;

43.  Призовава Европейската комисия, държавите членки и местните органи на управление да насърчават иновациите в областта на икономиката на споделянето, като самите те ще бъдат улеснени от появата на икономиката на сътрудничеството, като споделяне на автомобили, велосипеди, споделен товарен транспорт, споделено ползване на такси, споделено пътуване, автобуси на повикване и техните връзки с обществения транспорт;

44.  Призовава Комисията да следи отблизо, посредством засилено сътрудничество между своите генерални дирекции, развитието на цифровата икономика и въздействието на законодателните инициативи по „Програмата в областта на цифровите технологии“ върху транспортния сектор;

45.  Призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да извършват редовна оценка на въздействието на цифровизацията върху броя и вида на работните места в сектора на транспорта и да гарантират, че политиките в областта на заетостта и социалните въпроси са в синхрон с цифровизацията на пазара на труда в сферата на транспорта;

46.  Препоръчва предприятията в икономиката на споделянето, както и хората, работещи в сектора на транспорта, да намерят модели, според които да работят заедно за преследването на общи интереси, като например в областта на застраховането;

47.  Приветства моделите за гъвкаво работно време, договорени от социалните партньори в сектора на транспорта, които позволяват на работниците да съчетават по-добре професионалния и личния живот; подчертава, обаче колко е важно да се наблюдава спазването на задължителните правила относно работното време, както и времето за управление на превозното средство и времето за почивка, което следва да бъде улеснено в резултат на цифровизацията на сектора на транспорта;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0310. (2) OВ С 24, 22.1.2016 г., стр. 2. (3) OВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 27. (4) OВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно положението в Беларус (2016/2934(RSP))

P8_TA(2016)0456 RC-B8-1232/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции и препоръки относно Беларус,

—  като взе предвид парламентарните избори, проведени на 11 септември 2016 г., и президентските избори, проведени на 11 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението на председателя на делегацията на ЕП за връзки с Беларус на 13 септември 2016 г. относно неотдавнашните парламентарни избори в Беларус,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност от 12 септември 2016 г. относно парламентарните избори в Беларус,

—  като взе предвид предварителното изявление от 12 септември 2016 г. на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)/Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), Парламентарната асамблея на ОССЕ и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно парламентарните избори в Беларус,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Беларус, и по-специално тези от 16 февруари 2016 г. за отмяна на ограничителни мерки срещу 170 лица и три дружества от Беларус,

—  като взе предвид окончателния доклад на ОССЕ от 28 януари 2016 г. относно президентските избори, състояли се в Беларус на 11 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид многобройните декларации на беларуските органи, че някои от препоръките на ОССЕ/БДИПЧ след президентските избори през 2015 г. ще бъдат изпълнени преди парламентарните избори през 2016 г.,

—  като взе предвид освобождаването от беларуските органи на шестима политически затворници на 22 август 2015 г. и последвалото изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и на члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване, Йоханес Хан относно освобождаването на политически затворници в Беларус на 22 август 2015 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в своя окончателен доклад относно президентските избори в Беларус от 2015 г. ОССЕ/БДИПЧ, съвместно с Венецианската комисия към Съвета на Европа, подготви набор от препоръки, които да бъдат изпълнени от Беларус преди парламентарните избори през 2016 г.;

Б.  като има предвид, че с оглед на изграждането на по-добри отношения със Запада, беларуските органи неохотно предприеха действия, за да могат демократичните опозиционни партии да се регистрират по-лесно, отколкото при предходните избори, и за да предоставят на чуждестранните наблюдатели по-добър достъп до преброяването на гласовете съгласно оценката на БДИПЧ;

В.  като има предвид, че на 6 юни 2016 г. президентът на Беларус свика избори за Камарата на представителите; като има предвид, че тези избори бяха проведени на 11 септември 2016 г.; като има предвид, че за изборите бяха акредитирани повече от 827 международни и 32 100 граждански наблюдатели; като има предвид, както беше заявено в заключенията на ОССЕ/БДИПЧ, че повечето от гражданските наблюдатели са представлявали субсидирани от държавата обществени сдружения, които също така активно са провеждали кампания в полза на подкрепящите правителството кандидати; като има предвид, че по покана на Министерството на външните работи на Беларус беше разгърната мисия на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на избори;

Г.  като има предвид, че съгласно оценката на ОССЕ/БДИПЧ парламентарните избори през 2016 г. бяха организирани ефикасно, но продължават да съществуват редица дългогодишни системни слабости, включително ограничения в нормативната уредба по отношение на политическите права и основните свободи; като има предвид, че преброяването на гласовете и представянето на резултатите бяха засегнати от значителен брой процедурни нередности и не бяха достатъчно прозрачни;

Д.  като има предвид, че за първи път от доста време в парламента на Беларус ще бъде представена демократична опозиция; като има предвид, че според специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Беларус, правните и административните системи, характеризиращи се с ограничения на правата на човека, остават непроменени; като има предвид, че се очаква двамата независими членове на парламента на Беларус да действат като истинска опозиция;

Е.  като има предвид, че от 1994 г. насам в Беларус не са провеждани свободни и честни избори съгласно изборно законодателство в съответствие с международно признатите стандарти на ОССЕ/БДИПЧ;

Ж.  като има предвид, че през февруари 2016 г. ЕС отмени повечето от ограничителните мерки срещу беларуски длъжностни и юридически лица, като жест на добра воля, за да насърчи Беларус да подобри положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; като има предвид, че в своите заключения от 15 февруари 2016 г. относно Беларус Съветът подчерта необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и Беларус в редица области, свързани с икономиката, търговията и помощта, което разкри възможност за Беларус да кандидатства за финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР); като има предвид, че бяха отбелязани редица усилия за решаването на някои отдавна неразрешени въпроси преди изборите от 2016 г., въпреки че остават множество нерешени проблеми, що се отнася до правната и процедурната рамка за провеждане на изборите;

З.  като има предвид, че двете беларуски групи за наблюдение на избори „Human Rights Defenders for Free Elections“ (HRD) (Защитници на правата на човека за свободни избори) и „Right to Choose-2016 (R2C)“ (Право на избор – 2016 (R2C)) заклеймиха последните избори като неотговарящи на редица важни международни стандарти и като ненадеждно отражение на волята на гражданите на Беларус;

И.  като има предвид, че беларуските групи за наблюдение разполагат с конкретни доказателства за повсеместни сериозни усилия за изкуствено повишаване на данните за избирателната активност по време на петте дни за предварително гласуване (6—10 септември 2016 г.) и в изборния ден (11 септември 2016 г.), и като има предвид, че единственият независим институт за изследване на общественото мнение в Беларус (NISEPI) преустанови дейността си в резултат на натиск от страна на правителството, поради което е много трудно да се прецени какви са реалните политически предпочитания на гражданите на Беларус;

Й.  като има предвид, че част от беларуските опозиционни сили представиха за първи път на 18 ноември 2015 г. съвместно споразумение за сътрудничество, за да участват обединени в парламентарните избори през 2016 г.;

K.  като има предвид, че на 18 и 19 юни 2015 г. в Минск се състоя първото посещение от 2002 г. насам на Делегацията на Парламента за връзки с Беларус; като има предвид, че Европейският парламент понастоящем не поддържа официални отношения с парламента на Беларус;

Л.  като има предвид, че Беларус изигра конструктивна роля за улесняване на сключването на споразумение за прекратяване на огъня в Украйна;

M.  като има предвид, че руското нападение срещу Украйна и незаконното анексиране на Крим от страна на Русия задълбочиха опасенията на беларуското общество за дестабилизация на вътрешното положение в резултат на промяна на режима; като има предвид, че народът на Беларус не се е отказал от своите надежди за значителни реформи и мирно преобразуване на своята страна;

Н.  като има предвид, че икономиката на Беларус е в състояние на стагнация от повече от 20 години насам, като значителни отрасли продължават да бъдат държавна собственост и под властта на административна система за контрол и управление; като има предвид, че зависимостта на Беларус от предоставяната от Русия икономическа помощ нараства непрестанно, и като има предвид, че икономическите показатели на Беларус са сред най-ниските сред държавите — членки на Евразийския икономически съюз, като например БВП на Беларус бележи спад в размер на над 30 милиарда щатски долара в периода 2015—2016 г.;

O.  като има предвид, че Беларус е единствената държава в Европа, която продължава да прилага смъртното наказание; като има предвид, че на 4 октомври 2016 г. Върховният съд на Беларус потвърди смъртната присъда срещу Сергей Остриков, което е четвъртото потвърждение от Върховния съд на Беларус на смъртна присъда през 2016 г.;

П.  като има предвид, че организации по правата на човека привлякоха вниманието върху нови методи за упражняване на тормоз спрямо опозицията; като има предвид, че беларуските органи не са се отказали от репресивните практики срещу политическите си опоненти: продължават да бъдат налагани административни санкции на мирни демонстранти, други граждански и политически права са ограничени, а в страната има нови политически затворници; като има предвид, че беларуските органи не предприеха никакви мерки, насочени към системни и качествени промени в областта на правата на човека, особено на законодателно равнище;

Р.  като има предвид, че значителното подобрение в областта на свободата на словото и свободата на медиите, зачитането на политическите права както на обикновените граждани, така и на опозиционните активисти, и спазването на принципите на правовата държава и основните права са предпоставки за по-добри отношения между ЕС и Беларус; като има предвид, че Европейският съюз е все така твърдо решен да продължи да защитава правата на човека в Беларус, включително свободата на словото и на медиите;

С.  като има предвид, че на 25 октомври 2016 г. Беларус прие своя първи национален план за действие в областта на правата на човека, който беше одобрен с резолюция на Министерския съвет; като има предвид, че според беларуските органи в този план са определени основните линии на действие за изпълнение на ангажиментите на страната в областта на правата на човека;

Т.  като има предвид, че една от целите на участието на Беларус в Източното партньорство и в неговото парламентарно измерение Евронест е да се задълбочи сътрудничеството между страната и ЕС; като има предвид, че парламентът на Беларус не разполага с официален статут в Парламентарната асамблея Евронест;

У.  като има предвид, че Беларус е в процес на изграждане на първата в страната атомна електроцентрала в Островец, на границата с ЕС; като има предвид, че всяка държава, която развива ядрена енергетика, трябва да се придържа стриктно към международните изисквания и норми за ядрена безопасност и за безопасност по отношение на околната среда; като има предвид, че правителството на Беларус, което носи изключителната отговорност за безопасността и сигурността на ядрените съоръжения на територията на страната, трябва да изпълнява задълженията си към своите граждани, както и към съседните държави; като има предвид, че принципите на откритост и прозрачност трябва да бъдат водещи при разработването, експлоатацията и извеждането от експлоатация на всяко ядрено съоръжение;

Ф.  като има предвид, че Беларус е част от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и участва заедно с Русия в съвместните военни маневри „Запад“ на Русия, която включват сценарии, включващи нападения срещу западните съседи на Беларус, които включват симулиране на използването на ядрени оръжия срещу Полша; като има предвид, че Беларус възнамерява да участва през следващата година в „Запад-2017“ с евентуални нови агресивни сценарии;

1.  Продължава да изразява дълбока загриженост във връзка със слабостите, наблюдавани от независими международни наблюдатели по време на президентските избори през 2015 г. и на парламентарните избори през 2016 г.; признава опитите да се постигне напредък, но те продължават да бъдат недостатъчни; отбелязва, че в новоизбрания парламент ще има един представител на опозиционната партия и един представител от неправителствения сектор; счита обаче, че става въпрос за политически назначения, а не за отражение на резултата от изборите; отбелязва, че вниманието, отделено на бъдещите законодателни предложения, внесени от тези двама парламентаристи, ще бъде показател за политическите намерения на органите на властта, свързани с тези назначения;

2.  Призовава беларуските органи да възобновят незабавно работата по цялостна избирателна реформа като част от по-широкия процес на демократизация и в сътрудничество с международните партньори; подчертава необходимостта от своевременното изпълнение на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ преди общинските избори през март 2018 г., както и те да бъдат наблюдавани от местни и международни наблюдатели; подчертава, че това е от първостепенно значение за постигане на желания напредък в отношенията между ЕС и Беларус;

3.  Призовава отново беларуските органи да гарантират при всички обстоятелства зачитането на демократичните принципи, на правата на човека и на основните свободи, в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и с международните и регионалните инструменти за правата на човека, ратифицирани от Беларус;

4.  Призовава правителството на Беларус да реабилитира освободените политически затворници и да възстанови напълно техните граждански и политически права;

5.  Изразява загриженост, че от 2000 г. насам в Беларус не са регистрирани нови политически партии; призовава за премахването на всички ограничения в това отношение; подчертава, че на всички политически партии трябва да бъде дадена възможност да упражняват без ограничения политически дейности, особено в период на предизборна кампания;

6.  Очаква органите да спрат да упражняват тормоз по политически причини спрямо независимите медии; настоятелно призовава за прекратяване на практиката на административно преследване и на произволното използване на член 22.9, параграф 2 на Административния кодекс срещу журналисти на свободна практика по обвинение за работа с чуждестранни медии без акредитация, което ограничава правото на свобода на изразяване на мнение и разпространяването на информация;

7.  Призовава правителството на Беларус да отмени незабавно член 193, параграф 1 от Наказателния кодекс, който санкционира организирането и участието в дейности на нерегистрирани обществени сдружения и организации, и да създаде условия за пълно, свободно и безпрепятствено правно функциониране на обществените сдружения и организации; насочва вниманието на Комисията по-конкретно към факта, че понастоящем, в резултат на прилагането на член 193, параграф 1 и на други ограничителни мерки, съществуват над 150 беларуски неправителствени организации, регистрирани в Литва, Полша, Чешката република и на други места;

8.  Настоятелно призовава беларуските органи да преразгледат политиката, съгласно която международната финансова подкрепа за неправителствените организации в Беларус продължава да бъде предмет на сериозна данъчна тежест;

9.  Категорично осъжда политиката на правителството на Беларус на използване на специалните сили за намеса във вътрешните работи на организациите на гражданското общество, включително тези, представляващи национални малцинства, като например независимата неправителствена организация „Съюз на поляците в Беларус“;

10.  Настоятелно призовава Беларус, единствената държава в Европа, която все още прилага смъртното наказание и в която неотдавна беше възстановено изпълнението на смъртни присъди, да се присъедини към световен мораториум върху смъртното наказание, като първа стъпка към неговото окончателно премахване; припомня, че смъртното наказание е нехуманно и унизително отношение, няма доказан възпиращ ефект и прави съдебните грешки необратими; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да отдават подчертан приоритет на горепосочените опасения в рамките на продължаващия между ЕС и Беларус диалог по правата на човека; приветства в този контекст приемането от Министерския съвет на Беларус на плана за действие за изпълнение на препоръките на работната група за универсалния периодичен преглед към Съвета на ООН по правата на човека и очаква той да бъде изпълнен изцяло;

11.  Призовава ЕС да поддържа импулса с оглед на по-нататъшното нормализиране на отношенията с Беларус; отново изразява своето становище, че съществуващите различия могат да бъдат преодолени най-успешно чрез подобрени канали за комуникация и че допълнителното ангажиране на ЕС, и в частност на Европейския парламент, в диалога с Беларус, и по-специално с нейните граждани и с нейното гражданско общество, както и с парламента и с различните политически партии, може да доведе до осезаеми резултати и да допринесе за независимостта, суверенитета и просперитета на страната;

12.  Призовава ЕСВД и Комисията да продължат и да увеличават подкрепата, предоставяна на организациите на гражданското общество в Беларус и в чужбина; подчертава в този контекст необходимостта да се подкрепят всички независими източници на информация за обществото в Беларус, включително медии, излъчващи на беларуски език и от чужбина;

13.  Отбелязва започването през януари 2014 г. на преговорите относно облекчаването на визовия режим, насочени към подобряване на междуличностните контакти и към насърчаване на формирането на гражданско общество; подчертава, че Комисията и ЕСВД следва да предприемат необходимите мерки за ускоряване на постигането на напредък в това отношение;

14.  Подкрепя ЕС в неговата политика на критична ангажираност по отношение на беларуските органи и изразява готовност да допринесе за нея чрез своята Делегация за връзки с Беларус; призовава Комисията да наблюдава отблизо законодателните инициативи и да упражнява контрол върху тяхното изпълнение; припомня, че ЕС трябва да гарантира, че неговите ресурси не се използват за потискане на организации на гражданското общество, защитници на правата на човека, журналисти на свободна практика и опозиционни лидери;

15.  Изразява загриженост относно проблемите с безопасността, свързани с изграждането на беларуската атомна електроцентрала в Островец, на по-малко от 50 км от Вилнюс, столицата на Литва, и близо до полската граница; подчертава необходимостта от всеобхватен международен контрол върху изпълнението на този проект, за да се гарантира че той спазва международните изисквания и норми за ядрена безопасност и за безопасност по отношение на околната среда, в т.ч. конвенциите на ООН от Еспо и Орхус; призовава Комисията да включи въпроса относно сигурността и прозрачността на тази атомна електроцентрала в процес на изграждане в своя диалог с Беларус и Русия, като се има предвид, че обектът се финансира от Русия и се основава на технологията на „Росатом“, и да представя редовно доклади на Парламента и на държавите членки, и особено на съседните на Беларус държави членки; призовава Съвета и Комисията да използват своите лостове, включително обвързването с условия на всяко предоставяне на макрофинансова помощ на ЕС, за да се гарантира, че Беларус спазва международните стандарти за безопасност по отношение на АЕЦ „Островец“, по-специално по отношение на провеждането на стрес тестове, както е договорено с Комисията на 23 юни 2011 г.;

16.  Отдава голямо значение на присъединяването на Беларус към Парламентарната асамблея Евронест и очаква с нетърпение това присъединяване, в съответствие с учредителния акт, веднага щом бъдат изпълнени политическите условия, тъй като то ще бъде естествено продължение на участието на Беларус в многостранната рамка за сътрудничество на Източното партньорство;

17.  Потвърждава своя ангажимент да работи за благото на народа на Беларус, да подкрепя неговите продемократични стремежи и инициативи и да допринася за по-стабилно, демократично бъдеще и благоденствие за страната;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на ОССЕ/БДИПЧ, на Съвета на Европа и на беларуските органи.