Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2306(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0039/2017

Внесени текстове :

A8-0039/2017

Разисквания :

CRE 14/02/2017 - 18

Гласувания :

PV 15/02/2017 - 7.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0038

Приети текстове
PDF 611kWORD 69k
Сряда, 15 февруари 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2017 г.
P8_TA(2017)0038A8-0039/2017

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2017 г. (2016/2306(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално член 121, параграф 2, членове 126 и 136 и Протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит,

—  като взе предвид Протокол № 1 към ДФЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 към ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1),

—  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 януари 2016 г. относно годишния обзор на растежа за 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 март 2016 г. относно доклада за фискалната устойчивост за 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 и 18 март 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението на Еврогрупата от 9 септември 2016 г. относно общите принципи за по-добро разпределяне на разходите,

—  като взе предвид годишния доклад на ЕЦБ за 2015 г.,

—  като взе предвид европейската икономическа прогноза (есен 2016 г.) на Европейската комисия от 9 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2017 г.“ (COM(2016)0725),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“ (COM(2016)0726),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Към положителна фискална позиция за еврозоната“ (COM(2016)0727),

—  като взе предвид доклада от Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Доклад за механизма за предупреждение за 2017 г.“ (COM(2016)0728),

—  като взе предвид разискванията с националните парламенти в контекста на Европейската парламентарна седмица през 2017 г.,

—  като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз („доклад на петимата председатели“),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(9),

—  като взе предвид годишния доклад на Европейския наблюдател на преструктурирането на Eurofound за 2015 г.,

—  като взе предвид комюникето на ръководителите на Г-20 от срещата на върха в Ханджоу на 4—5 септември 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението на председателя на ЕЦБ на 34-тото заседание на Международния паричен и финансов комитет от 7 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид споразумението на COP 21, прието на Конференцията в Париж по въпросите на климата на 12 декември 2015 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Комитета на регионите относно европейския семестър за 2016 г. и с оглед на годишния обзор на растежа за 2017 г. (12 октомври 2016 г.),

—  като взе предвид годишния доклад за 2015/2016 г. относно европейските МСП,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 26 август 2016 г. относно прилагането на Директива № 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (COM(2016)0534),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, както и на комисията по регионално развитие (А8-0039/2017),

А.  като има предвид, че икономиката на Европейския съюз се възстановява бавно и расте с умерен темп, макар и неравномерно в отделните държави членки;

Б.  като има предвид, че Комисията очаква реалният темп на нарастване на БВП през 2016 г. да достигне 1,8% за ЕС и 1,7% за еврозоната и съответно 1,6% и 1,7% през 2017 г., както и че се очаква държавният дълг да възлезе на 86,0% в ЕС и 91,6% в еврозоната през 2016 г.; като има предвид, че се очаква дефицитът в еврозоната да възлезе на 1,7% от БВП през 2016 г. и 1,5% през 2017 и 2018 г.;

В.  като има предвид, че понастоящем потребителските разходи са основният двигател на растежа и се очаква да останат такива през 2017 г.; като има предвид обаче, че Европа все още е изправена пред значителен недостиг на инвестиции, като инвестициите остават под равнищата отпреди кризата;

Г.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС се увеличава, макар и неравномерно и с недостатъчен темп, като безработицата в еврозоната намаля до 10,1% през 2016 г., но това не е достатъчно, за да намали младежката и дългосрочната безработица;

Д.  като има предвид, че това възстановяване на пазарите на труда и растежът се различават в отделните държави членки и продължават да бъдат крехки, и като има предвид, че е необходимо да се насърчава постигането на конвергенция във възходяща посока в ЕС;

Е.  като има предвид, че растежът в значителна степен се е основавал на неконвенционални парични политики, които не могат да траят вечно; като има предвид, че това подкрепя призива за тристранен политически подход на благоприятстващи растежа инвестиции, устойчиви структурни реформи и отговорни публични финанси чрез последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) в държавите членки, при пълно зачитане на съществуващите в него клаузи за гъвкавост;

Ж.  като има предвид, че някои държави членки все още имат много висок публичен и частен дълг, който надхвърля прага от 60% от БВП, както е определен в ПСР;

З.  като има предвид, че в оценките на Комисията на проектите на бюджетни планове (ПБП) за 2017 г. на държавите членки от еврозоната беше констатирано, че ПБП за 2017 г. не отчитат сериозни несъответствия с изискванията на ПСР, но че в някои случаи все пак планираните фискални корекции изостават или има риск да изостанат от това, което се изисква в ПСР;

И.  като има предвид, че в оценките на Комисията на проектите на бюджетни планове за 2017 г. на държавите членки от еврозоната беше констатирано, че само девет държави членки изпълняват изискванията на ПСР;

Й.  като има предвид, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси на държавите — членки на ЕС, е въпрос, който буди загриженост от гледна точка на справедливостта между поколенията;

К.  като има предвид, че размерът на държавния дълг може да бъде засегнат както от условни пасиви, така и от имплицитни задължения;

Л.  като има предвид, че някои държави членки отчитат рекордно висок излишък по текущата сметка и че европейските макроикономически дисбаланси продължават да са големи;

М.  като има предвид, че ЕС се нуждае от значителни допълнителни инвестиционни усилия от частни и публични източници, по-специално в областта на образованието, изследванията, ИКТ и иновациите, както и в създаването на нови работни места, бизнеса и предприятията, за да реализира своя потенциал за растеж и за да преодолее настоящия недостиг на инвестиции, при който инвестициите остават под равнищата отпреди кризата; като има предвид, че за целта по-специално е необходимо подобряване на регулаторната среда;

Н.  като има предвид, че високото равнище на необслужвани кредити продължава да бъде сериозно предизвикателство в редица държави членки; като има предвид, че кредитният растеж постепенно се възстановява, но е все още под равнищата отпреди кризата;

О.  като има предвид, че за да се подобри недостатъчната глобална конкурентоспособност на ЕС и да се увеличи икономическият му растеж, са необходими по-добро прилагане на новото съчетание от политики, интелигентни структурни реформи в държавите членки и завършването на единния пазар;

П.  като има предвид, че икономиките с по-силни наказателни режими при несъстоятелност не се възползват от потенциалния растеж на добавена стойност и заетост, което прави наложително пълното прилагане на принципа за „втори шанс“ от Законодателния акт за малкия бизнес от страна на всички държави членки;

Р.  като има предвид, че конкурентоспособността на Европа зависи също в голяма степен от неценови елементи, свързани с иновациите, технологиите и организационните възможности, а не само от цените, разходите и заплатите;

С.  като има предвид, че Директива 2011/7/ЕС относно просрочените плащания имаше за цел да помогне на предприятията, които са изправени пред високи разходи или дори несъстоятелност поради забавянето на плащанията от публични и частни предприятия; като има предвид, че външната последваща оценка показа, че публичните предприятия в повече от половината държави членки все още не спазват наложения от закона 30-дневен срок за плащане; като има предвид, че в доклада беше установено, че държавите членки, които прилагат програми за корекции, срещат затруднения при прилагането на директивата, тъй като своевременното плащане на текущите фактури трябва да бъде в равновесие с погасяването на натрупания дълг;

1.  приветства годишния обзор за растежа за 2017 г. на Комисията, в който се потвърждава стратегията, почиваща на т.нар. „образцов триъгълник“, съчетаващ частни и публични инвестиции, социално балансирани структурни реформи и отговорни публични финанси, и призовава за по-добро прилагане на това съчетание от политики; изразява съгласие, че е необходим по-бърз напредък при приемането на реформите в съответствие със специфичните за всяка държава препоръки с цел да се постигне растеж и да се създават работни места, за да се подкрепи икономическото възстановяване; ето защо изразява съжаление поради изключително ниската степен на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, която спадна от 11% през 2012 г. до едва 4% през 2015 г.; подчертава, че държавите членки ще трябва да увеличат усилията си за реформиране, ако искат да се върнат към растежа и създаването на работни места; подкрепя Комисията в отдавания от нея приоритет на стимулирането на заетостта, растежа и инвестициите за Съюза;

2.  констатира настоящата прекомерна зависимост от паричната политика на Европейската централна банка и отбелязва, че паричната политика сама по себе си не е достатъчна, за да стимулира растежа, когато липсват инвестиции и устойчиви структурни реформи;

3.  изразява съгласие с Комисията, че еврозоната ще трябва да разчита все повече на вътрешното търсене; счита, че по-силното вътрешно търсене би било по-благоприятно за устойчивия растеж на еврозоната;

4.  отбелязва, че растежът през 2016 г. продължава с положителен умерен темп, като надхвърля равнището отпреди кризата, но че този скромен растеж трябва да се разглежда в контекста на извънредната парична политика и продължава да бъде слаб и неравномерен в отделните държави членки; отбелязва със загриженост, че темповете на растеж на БВП и производителността остават под пълния си потенциал и че следователно няма време за самодоволство, както и че това скромно възстановяване изисква непрестанни усилия, за да се постигне по-голяма устойчивост чрез по-голям растеж и заетост;

5.  отбелязва, че референдумът в Обединеното кралство създаде несигурност за европейската икономика и финансовите пазари; отбелязва, че резултатите от неотдавнашните президентски избори в Съединените американски щати създадоха политическа несигурност, която се очаква да засегне европейската икономика, не на последно място по отношение на международните търговски отношения;

6.  отбелязва със загриженост враждебната реакция срещу глобализацията и появата на протекционизъм;

7.  установява, че въпреки постепенното намаляване, като усреднена стойност, на безработицата и повишаването на нивата на активност, в много държави членки продължават да съществуват структурни предизвикателства; отбелязва, че равнищата на дългосрочната и младежката безработица остават високи; подчертава, че в съответните държави членки са необходими реформи на приобщаващия пазар на труда, при пълно зачитане на социалния диалог, за да бъдат преодолени тези структурни слабости;

8.  подчертава, че темпът на инвестициите в ЕС и в еврозоната е все още далеч под равнището отпреди кризата; счита, че този недостиг на инвестиции трябва да бъде преодолян с частни и публични инвестиции, и подчертава, че само целенасочените инвестиции могат да доведат до видими резултати в кратък срок и в подходящ мащаб; изразява съгласие с Комисията, че средата на ниски разходи за финансиране подкрепя изтеглянето напред във времето на публичните инвестиции, особено в инфраструктурата;

Инвестиции

9.  изразява съгласие с Комисията, че достъпът до финансиране и укрепването на единния пазар са от решаващо значение за предприятията, за да правят иновации и да постигат растеж; подчертава, че новите изисквания по отношение на капитала и ликвидността, макар и необходими за повишаването на устойчивостта на банковия сектор, не следва да подкопават способността на банките да отпускат заеми за реалната икономика; счита, че следва да се положат повече усилия за подобряване на достъпа на МСП до финансиране; поради това призовава Комисията да увеличи усилията си за подобряване на средата за финансиране;

10.  подчертава, че частните и публичните инвестиции в човешки капитал и инфраструктура са от изключителна важност; счита, че съществува голяма необходимост от улесняване на инвестициите в области като образованието, иновациите, научноизследователската и развойната дейност, които са основни фактори за една по-конкурентоспособна европейска икономика;

11.  приветства предложението на Комисията за удължаване на срока на действие и за удвояване на средствата по Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); подчертава, че географското и секторното покритие трябва да бъдат значително подобрени, за да се постигнат посочените в регламента цели; подчертава, че ЕФСИ следва също така да привлича финансови средства за проекти с трансгранично измерение, които са балансирано разпределени в целия Съюз; подчертава важността на по-добрата координация между държавите членки, Комисията и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси;

12.  призовава държавите членки и Комисията да ускорят и оптимизират използването на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), за да се извлече полза от всички вътрешни фактори за растеж и да се насърчи конвергенцията във възходяща посока между държавите членки;

13.  отбелязва, че надеждната финансова система и нейните институции имат решаващо значение за привличането на инвестиции и растежа в европейската икономика; подчертава, че сигурността и стабилността в настоящата финансова система са се увеличили в сравнение с равнището отпреди кризата; въпреки това подчертава, че все още остават неразрешени някои неотложни предизвикателства, като например голямото количество необслужвани кредити, насъбрани по време на финансовата криза;

14.  подчертава, че един напълно функциониращ съюз на капиталовите пазари (СКП) в дългосрочен план може да предостави алтернативно финансиране на МСП, допълващо финансирането от банковия сектор, и да осигури повече разнообразни източници на финансиране за икономиката като цяло; призовава Комисията да ускори работата си по СКП с цел да се създаде по-ефективно разпределение на капитала в рамките на ЕС, да се подобри дълбочината на капиталовите пазари в ЕС, да се увеличи диверсификацията за инвеститорите, да се стимулират дългосрочните инвестиции и да се използват пълноценно иновативните финансови инструменти на ЕС, целящи да подпомогнат достъпа на МСП до капиталовите пазари; подчертава, че завършването на СКП не следва да подкопава постигнатите до момента достижения, а вместо това следва да се стреми да бъде от максимална полза за европейските граждани;

15.  подчертава, че е необходимо да се увеличи финансирането на инвестициите; призовава за добре функционираща финансова система, в която повишената стабилност и съществуващите трансгранични институции могат да улеснят ликвидността и поддържането на пазара, особено за МСП; отбелязва също така в тази връзка, че дружествата с висок темп на растеж имат проблеми с достъпа до финансиране; призовава Комисията да идентифицира и да изпълни проекти, които подкрепят и привличат основани на пазара инвестиции за такива дружества; подчертава, че реформите на банковата структура не трябва да пречат на създаването на ликвидност;

16.  насърчава цялостното и поетапно завършване на банковия съюз и развитието на СПК с цел да се повиши устойчивостта в банковия сектор, да се допринесе за финансовата стабилност, да се създаде стабилна среда за инвестиции и растеж, както и да се избегне разпокъсаността на финансовия пазар на еврозоната; в тази връзка изтъква принципа на отговорност и подчертава, че моралният риск трябва да се избягва, по-конкретно с цел защита на гражданите; настоятелно призовава за спазване на съществуващите общи правила;

17.  подчертава, че публичните и частните инвестиции са от решаващо значение, за да стане възможен преходът към нисковъглеродна и кръгова икономика; припомня ангажиментите на Европейския съюз, по-специално в Парижкото споразумение, за финансиране на внедряването на чисти технологии, повишаването на дела на електроенергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, както и цялостното намаляване на емисиите на парникови газове;

18.  подчертава, че надеждните инвестиции изискват стабилна регулаторна среда, която прави възможна възвръщаемостта на инвестициите; счита, че предвидимите правила, ефикасните и прозрачни публични администрации, ефективните правни системи, еднаквите условия на конкуренция и намалената административна тежест са основни фактори за привличането на инвестиции; подчертава, че 40% от специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. са посветени на пречките пред инвестициите, за чието премахване могат да съдействат местните и регионалните органи; ето защо призовава Комисията да предприеме необходимите действия въз основа на резултатите от проучването „Покана за представяне на мнения: регулаторна рамка на ЕС за финансови услуги“ с цел намаляване на бюрокрацията, опростяване на регулаторната рамка и подобряване на средата за финансиране;

19.  припомня неизползвания потенциал за растеж на производителността и за инвестиции, който може да бъде разгърнат, ако правилата за единния пазар се прилагат в пълна степен и пазарите на продукти и услуги бъдат по-добре интегрирани; припомня отново важността на специфичните за всяка държава препоръки при определянето на основните области на действие в държавите членки;

20.  изразява съгласие с Комисията, че в обществения дебат ползите от търговията често не се осъзнават, и подчертава, че международната търговия може да бъде съществен източник на работни места за европейците и да има основен принос за растежа; отново заявява, че понастоящем повече от 30 милиона работни места се поддържат от износа, осъществяван от ЕС; подчертава, че международните търговски споразумения следва да не подкопават европейските регулаторни, социални и екологични стандарти, а по-скоро да укрепват световните стандарти;

21.  отбелязва със загриженост, че делът на ЕС в глобалните потоци от преки чуждестранни инвестиции е спаднал значително от началото на кризата; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за подобряване на икономическата среда за инвестиции, включително чрез прилагане и осигуряване на изпълнението на законодателството на ЕС относно единния пазар; изразява съгласие с това, че е необходим по-бърз напредък при приемането на устойчиви структурни реформи, които да са в съответствие със специфичните за всяка държава препоръки, за да се подобри конкурентоспособността на ЕС, да се насърчи благоприятна среда за икономическа дейност (особено за МСП) и инвестиции, да се генерира растеж и се създадат работни места, както и за да се насърчи постигането на конвергенция във възходяща посока между държавите членки;

22.  подчертава необходимостта да се осигурят дългосрочните инвестиционни капацитети на финансовите институции, рентабилността на нискорисковите спестявания и на дългосрочните пенсионни продукти, за да не бъде застрашена устойчивостта на спестяванията и провизиите за пенсии на европейските граждани;

23.  подчертава, че устойчивите структурни реформи трябва да бъдат допълнени от по-дългосрочни инвестиции в областта на образованието, научните изследвания, иновациите и човешкия капитал, по-специално в образование и обучение, насочени към предоставянето на нови умения и знания; счита, че партньорствата между отговарящите за разработването на политиките, законодателите, изследователите, производителите и иноваторите също могат да бъдат разглеждани като инструменти за насърчаване на инвестициите, за създаване на интелигентен и устойчив растеж и за допълване на програмите за публични инвестиции;

Структурни реформи

24.  изразява съгласие, че устойчивите структурни реформи на пазарите на стоки и услуги, както и на приобщаващите пазари на труда, на здравеопазването, жилищните и пенсионните пазари, остават приоритет в държавите членки с цел оказване на ефикасна подкрепа на процеса на възстановяване, справяне с високото равнище на безработица, стимулиране на конкурентоспособността, лоялната конкуренция и потенциала за растеж на ЕС, както и с цел подобряване на ефективността на системите за научни изследвания и иновации, без да се нарушават правата на работниците, защитата на потребителите или екологичните стандарти;

25.  счита, че е доказано, че добре функциониращите и производителни пазари на труда, съчетани с подходящо равнище на социална закрила и диалог, се възстановяват по-бързо от икономическия спад; призовава държавите членки да намалят сегментирането на пазарите на труда, да увеличат участието на пазара на труда и да усъвършенстват уменията, включително посредством поставянето на по-силен акцент върху обучението и ученето през целия живот с цел увеличаване на пригодността за заетост и на производителността; отбелязва, че в някои държави членки все още съществува необходимост от значителни реформи, за да станат техните пазари на труда по-устойчиви и по-приобщаващи;

26.  подчертава, че е важно да бъде започнат или продължен процесът на прилагане на последователни и устойчиви структурни реформи за стабилност в средносрочен и дългосрочен план; подчертава, че ЕС и неговите държави членки не може да се конкурират само въз основа на общите или трудовите разходи, а трябва да инвестират повече в научните изследвания, иновациите и развитието, образованието и уменията, както и в ефективното използване на ресурсите, както на национално, така и на европейско равнище;

27.  изразява загриженост относно последиците от демографските процеси върху публичните финанси и устойчивия растеж, обусловени, inter alia, от ниската раждаемост, застаряващите общества и миграцията; посочва по-специално въздействието на застаряващото население върху пенсионните и здравните системи в ЕС; отбелязва, че поради различната демографска структура последиците от тези процеси ще бъдат различни в отделните държави членки, но предупреждава, че вече предвидимите разходи за финансиране ще окажат значително въздействие върху публичните финанси;

28.  припомня, че важен фактор за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи е постигането и поддържането на високо равнище на заетост; посочва също така във връзка с това колко е важно да се използват по-добре уменията на мигрантите, за да може да се отговори на нуждите на пазара на труда;

29.  отбелязва, че понастоящем държавите членки изразходват между 5 и 11% от своя съответен БВП за здравеопазване – дял, който се очаква да нарасне значително през следващите десетилетия в резултат на демографските промени; настоятелно призовава Комисията да съсредоточи усилията си върху икономически ефективни разходи за висококачествено здравно обслужване и за всеобщ достъп до него чрез сътрудничество и споделяне на най-добри практики на равнището на ЕС и чрез мерки за постигане на устойчивост на висококачествените системи за здравеопазване в специфичните за всяка държава препоръки;

30.  приканва Комисията да публикува редовно оценките на фискалната устойчивост за всяка държава членка, отчитайки специфичните за всяка държава фактори, като например демографските тенденции, и условните, имплицитните и другите извънбюджетни задължения, които засягат устойчивостта на публичните финанси; препоръчва тези доклади да са част от годишните доклади по държави; предлага Комисията да разработи показател за оценка на въздействието на публичните финанси и годишните бюджети върху бъдещите поколения, като се вземат предвид бъдещите пасиви и имплицитни бюджетни задължения; изразява съгласие с това, че административната тежест за извършването на тези оценки следва да се придържа в определени граници;

31.  приветства факта, че средните стойности на младежката безработица намаляват, макар равнището ѝ да остава твърде високо; отбелязва, че продължават да съществуват големи разлики между държавите членки, които налагат продължаването на реформите с цел улесняване на навлизането на млади хора на пазара на труда, като по този начин се гарантира справедливостта между поколенията; подчертава във връзка с това значението на „Гаранция за младежта“ и призовава за запазване на финансирането от ЕС за тази изключително важна програма; изразява съгласие с Комисията, че са необходими повече действия от страна на държавите членки за борба с младежката безработица, по-специално с цел засилване на ефективността на „Гаранция за младежта“;

32.  подчертава значението на отговорното и благоприятно за растежа развитие на трудовите възнаграждения, които да осигуряват добър жизнен стандарт и да бъдат в съответствие с производителността, като се взема предвид конкурентоспособността, а също така подчертава и значението на ефективния социален диалог за изграждането на добре функционираща социална пазарна икономика;

33.  изразява съгласието си с това, че данъчното облагане трябва да подкрепя инвестициите и създаването на работни места; призовава за реформи в данъчното облагане с цел справяне с високото данъчно бреме върху труда в Европа, подобряване на събираемостта на данъците, борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, както и за по-опростени, по-справедливи и по-ефективни данъчни системи; подчертава необходимостта от по-добра координация на административните практики в областта на данъчното облагане; призовава за по-голяма прозрачност сред държавите членки в областта на корпоративното данъчно облагане;

Фискална отговорност и структура на публичните финанси

34.  отбелязва становището на Комисията, че фискалната устойчивост остава приоритет, и че предизвикателствата са намалели след пика на кризата и вероятно като цяло не са основният източник на рискове за еврозоната в краткосрочен план;

35.  отбелязва също така становището на Комисията, че продължават да съществуват предизвикателства, и че наследството от кризата, както и структурните слабости, остават и трябва да бъдат предприети мерки за премахването им, ако стремежът е да се предотвратят дългосрочни рискове;

36.  подчертава факта, че всички държави членки са задължени да спазват ПСР и да зачитат напълно съществуващите в него клаузи за гъвкавост; във връзка с това посочва и значението на Договора за стабилност, координация и управление и настоятелно призовава Комисията да представи цялостна оценка на опита при прилагането му като основа за предприемане на необходимите стъпки, които трябва да се предприемат в съответствие с ДЕС и ДФЕС, с цел включване на същността на този договор в правната уредба на ЕС;

37.  отбелязва, че макар и шест държави членки да продължават да се намират в процедура при прекомерен дефицит, се забелязва намаляване на равнището на средния публичен дефицит, който се очаква да е под 2% за 2016 г. и да продължи да спада през следващите години, както и че през 2017 г. се очаква само две държави членки да останат в процедура при прекомерен дефицит; отбелязва, че в няколко случая голямото нарастване на дълга в близкото минало е и в резултат на рекапитализацията на банките и ниския растеж; подчертава, че когато лихвените проценти започнат да нарастват отново, това може да създаде по-големи трудности по отношение на подобряването на публичните финанси;

38.  подчертава ролята на Комисията като пазител на Договорите; подчертава нуждата от обективна и прозрачна оценка на прилагането и изпълнението на съгласуваното законодателство;

39.  заявява, че не би следвало да има различно третиране между държавите членки; отбелязва, че само фискална политика, която зачита правото на Съюза и се съобразява с него, ще доведе до правдоподобност и доверие между държавите членки, и ще служи като крайъгълен камък за завършване на изграждането на ИПС и на доверието на финансовите пазари;

40.  приканва Комисията и Съвета да бъдат възможно най-конкретни по отношение на фискалните препоръки по превантивната и корективната част на ПСР за да се увеличи прозрачността и изпълнимостта на препоръките; подчертава необходимостта от включване в препоръките по превантивната и корективната част на целева дата за специфичните за всяка държава средносрочна цел и фискална корекция, необходими за постигането или оставането на съответното равнище;

41.  счита, че макроикономическите дисбаланси в държавите членки следва да бъдат разгледани в съответствие с процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) чрез полагане на усилия от страна на всички държави членки и на основата на съответните реформи и инвестиции; подчертава, че всяка държава членка трябва да изпълнява своите индивидуални отговорности в този контекст; отбелязва, че високите излишъци по текущата сметка означават, че има възможност за засилване на вътрешното търсене; подчертава, че високото равнище на публичния и частния дълг представлява значителна уязвимост и че за по-бързото намаляване на тези равнища са необходими отговорни фискални политики и по-висок растеж;

42.  отбелязва, че макар и публичните финанси да са се подобрили през последните години, след оценката на проектите на бюджетни планове за 2017 г. осем държави членки се считат за изложени на риск от неспазване; счита, че трябва да се спазват договорените фискални курсове на корекции;

43.  приветства намаляването, като усреднена стойност, на публичните дефицити и на дълговете, но изразява съгласие, че съвкупните данни прикриват значителни различия между отделните държави членки; подчертава, че съвкупните данни следва винаги да се разглеждат във връзка с проверката на индивидуални бюджети, и подчертава необходимостта от стабилни фискални политики в очакване на нарастването на лихвените проценти; счита, че трябва да бъде постигната конвергенция във възходяща посока, по-специално между държавите членки от еврозоната;

Фискална позиция за еврозоната

44.  отбелязва, че според есенната икономическа прогноза на Комисията за 2016 г. фискалната позиция в еврозоната се е преместила от рестриктивна към неутрална през 2015 г. и се очаква да бъде леко експанзионистична през прогнозния период; отбелязва освен това становището на Комисията, че пълното осъществяване на фискалните изисквания, съдържащи се в специфичните за всяка държава препоръки на Съвета, ще доведе съвкупно до умерено рестриктивна фискална позиция за еврозоната като цяло през 2017 и 2018 г., както и призива на Комисията за положителна експанзионистична фискална позиция, като напълно съзнава свързаните с това икономически и правни ограничения;

45.  счита съобщението на Комисията относно положителната фискална позиция за съществено развитие; приветства целта на съобщението да допринесе за по-добро координиране на икономическите политики в еврозоната и да изтъкне възможностите за фискални стимули в държавите членки, които разполагат със съответния капацитет; подчертава, че фискалните изисквания се основават на общоприети фискални правила; припомня, че държавите членки са задължени да спазват ПСР независимо от общите препоръки; отбелязва, че съществуват различни гледни точки по отношение на потенциала и равнището на цел за съвкупна фискална позиция; приветства текущата работа на независимия Европейски фискален съвет по този въпрос;

46.  счита, че подобряването на структурата на публичните бюджети е едно от ключовите средства, чрез които да се гарантира спазването на фискалните правила на ЕС и да бъде възможно финансирането на абсолютно необходимите разходи, създаването на буфери за непредвидени нужди и стимулиращи растежа инвестиции и в крайна сметка за финансиране на по-несъществени разходи, както и да се допринесе за по-ефективно използване на обществени средства; припомня, че структурата на националните бюджети се решава на национално равнище, като се вземат предвид специфичните за всяка държава препоръки;

47.  отбелязва, че дебатът за интелигентното разпределяне на публичните разходи и на приоритетите на политиката се осъществява редовно във връзка с бюджета на ЕС и че такава критична оценка е задължителна и по отношение на националните бюджети с цел подобряване на качеството на публичните бюджети в средносрочен и дългосрочен план и за избягване на линейните бюджетни съкращения;

48.  приветства текущия преглед на публичните разходи и насърчава държавите членки да направят критична оценка на качеството и на структурата на своите бюджети; подкрепя усилията за подобряване на качеството и ефективността на публичните разходи; включително чрез пренасочване на непроизводствените разходи към стимулиращи растежа инвестиции;

49.  счита, че бюджетът на ЕС може да помогне за облекчаване на натиска върху националните бюджети, като събира собствени ресурси вместо да разчита екстензивно на националните вноски;

50.  приветства проведените тематични обсъждания и приетите стандарти за добри практики от страна на Еврогрупата, като например прегледите на разходите, по време на цикъла на европейския семестър през 2016 г.; приканва Комисията и Еврогрупата да ги превърнат в по-ефективни и по-прозрачни;

51.  приканва Комисията и Съвета да формулират специфичните за всяка държава препоръки по такъв начин, че напредъкът да стане измерим, особено в случаи, в които препоръката по отношение на политиката неколкократно е насочена към една и съща сфера на политиката и/или когато характерът на реформата изисква изпълнение, надхвърлящо един цикъл на семестъра;

Координация на националните политики и демократична отчетност

52.  подчертава, че е важно докладите за отделните държави, специфичните за всяка държава препоръки и националните програми за реформи и програмите за стабилност да бъдат обсъждани в националните парламенти и да бъдат прилагани в по-голяма степен в сравнение с досега;

53.  счита, че по-доброто изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки изисква ясно формулирани приоритети на европейско равнище и истински обществен дебат на национално, регионално и местно равнище, което би довело до по-голяма ангажираност; призовава държавите членки да включат по структуриран начин местните и регионалните органи с оглед на въздействието и предизвикателствата, които се забелязват в рамките на държавите членки и на поднационално равнище, с цел да се подобри изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки;

54.  настоятелно призовава Комисията да започне преговори за междуинституционално споразумение относно икономическото управление; настоява, че това МИС следва да гарантира, че в рамките на Договорите структурата на европейския семестър дава възможност за съдържателен и редовен парламентарен контрол на процеса, по-специално по отношение на приоритетите на годишния обзор на растежа и на препоръките за еврозоната;

Принос по сектори към доклада за годишния обзор на растежа за 2017 г.

Бюджети

55.  счита, че бюджетът на ЕС би могъл да осигури добавена стойност за инвестициите и структурните реформи в държавите членки, ако се въведе по-голямо полезно взаимодействие между съществуващите инструменти и връзка с бюджетите на държавите членки; следователно годишният обзор на растежа (ГОР) като важен политически документ, който осигурява основното съдържание за националните програми за реформи, специфичните за всяка държава препоръки и плановете за изпълнение, следва да послужи като насока за държавите членки и за изготвянето на националните бюджети, с оглед на въвеждането на съвместни решения, които са видими в националните бюджети и са свързани с бюджета на ЕС;

56.  припомня, че подобряването на системите за събиране на ДДС и мита следва да е най-големият приоритет на всички държави членки; приветства предложението на Комисията за създаване на черен списък на ЕС на данъчните убежища, като спрямо тях следва да бъдат прилагани наказателни санкции с цел справяне с многонационалните дружества, които укриват данъци;

Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

57.  подчертава, че подобрената и по-ефективна употреба на ресурсите, намаляването на зависимостта от чуждестранна енергия и въвеждането на устойчиво производство, основано на изисквания за по-добро проектиране на продуктите, както и по-устойчивите модели на потребление включват насърчаване на предприемачеството и създаване на работни места, ефективно изпълнение на международните цели и целите на Съюза в областта на околната среда, както и разнообразяване на източниците на приходи, в контекст на фискална отговорност и икономическа конкурентоспособност; счита, че европейският семестър следва да включва също докладване относно енергийната ефективност и междусистемните връзки въз основа на цели, определени на равнище ЕС.

o
o   o

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на националните парламенти и на Европейската централна банка.

(1) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
(2) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
(3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
(4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
(5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
(6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
(7) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
(8) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
(9) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 86.

Правна информация - Политика за поверителност