Европейският парламент,

—  като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 9, 145, 148, 152, 153 и 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 349 от ДФЕС относно специалния статут за най-отдалечените региони,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял ІV от нея (Солидарност),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Конвенция № 102 на МОТ относно минималните стандарти за социална сигурност и Препоръка № 202 относно минималните равнища на социална закрила,

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

—  като взе предвид първата цел за устойчиво развитие — „Прекратяване на бедността във всички нейни форми и навсякъде“, и по-специално подцел 3 — „Въвеждане на целесъобразни на национално равнище системи и мерки за социална закрила за всички, включително минимални прагове, и обхващане в значителна степен до 2030 г. на бедните и на уязвимите лица“,

—  като взе предвид Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2017 г.“ (COM(2016)0725),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 16 ноември 2016 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2016)0726),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Към положителна фискална позиция за еврозоната“ (COM(2016)0727),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение за 2017 г.“ (COM(2016)0728),

—  като взе предвид проекта на съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета от 16 ноември 2016 г., придружаващ съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2017 г. (COM(2016)0729),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Проекти на бюджетни планове за 2017 г.: цялостна оценка“ (COM(2016)0730),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Новите европейски лидери — инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ (COM(2016)0733),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и растеж: към втора фаза на Европейския фонд за стратегически инвестиции и нов Европейски план за външни инвестиции“ (COM(2016)0581),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост – три години по-късно“ (COM(2016)0646),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (COM(2016)0604),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Междинен преглед/междинно преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. – Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“, COM(2016)0603,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска рамка за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2016 г. за започване на консултация относно европейски стълб на социалните права (COM(2016)0127) и приложенията към него,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 26 ноември 2015 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013 (COM(2015)0701),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 15 февруари 2016 г. за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2016)0071) и своята позиция от 15 септември 2016 г.(1) по този въпрос,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на икономическия и паричен съюз“ (COM(2013)0690),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2011 г., озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758), и своята резолюция по въпроса от 15 ноември 2011 г.(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(3),

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа (13414/2015),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно бежанците: социално приобщаване и интеграция на пазара на труда(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2016 г.(6),

—  като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси от 24 септември 2015 г. относно „Европейски семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2015 г.“,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2015 г.(7),

—  като взе предвид своята позицията от 2 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“(10),

—  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000121/2015 — B8‑1102/2015 на Съвета и на свързаната с него резолюция от 29 октомври 2015 г. относно препоръка на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно аспектите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и социалната сфера(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Как Европейският съюз може да допринесе за създаването на благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества, която да спомага за разкриването на работни места?“(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(17),

—  като взе предвид окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно първоначалния доклад на Европейския съюз (септември 2015 г.),

—  като взе предвид Специален доклад № 3/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“(18),

—  като взе предвид документа от 11 октомври 2016 г., озаглавен Employment and Social Developments in Europe — Quarterly Review — Autumn 2016 („Заетост и социално развитие в Европа за 2016 г. — тримесечен преглед — есен 2016 г.“),

—  като взе предвид петото и шестото европейско проучване на условията на труд на Eurofound (2010 г. и 2015 г.)(19),

—  като взе предвид документа на ОИСР от 7 юли 2016 г. Employment Outlook 2016 („Перспективи за заетостта — 2016 г.“),

—  като взе предвид работния документ на ОИСР от 9 декември 2014 г., озаглавен „Тенденции при неравенството по отношение на доходите и неговото въздействие върху икономическия растеж“,

—  като взе предвид доклада от 10 октомври 2014 г. на Комитета за социална закрила, озаглавен „Адекватна социална закрила за нуждите от дългосрочни грижи в едно застаряващо общество“,

—  като взе предвид пътната карта и консултациите на Комисията за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства,

—  като взе предвид заседанията от 3 октомври и 8 ноември 2016 г.. в рамките на структурирания диалог относно спирането на средства за Португалия и Испания,

—  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по бюджети и на комисията по култура и образование (A8-0037/2017),

А.  като има предвид, че от втората половина на 2013 г. безработицата в ЕС бавно намалява, от 2013 г. насам са създадени 8 милиона нови работни места и безработицата през септември 2016 г. е била 8,6%, което е най-ниското равнище от 2009 г. насам; като има предвид обаче, че делът на неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора остава висок и представлява 14,8% от лицата на възраст 15—29 години(20)(21); като има предвид, че макар и безработицата съвкупно да намалява, тя за съжаление продължава да е много висока в някои държави членки; като има предвид, че по данни на Комисията процентът на бедност сред работещите остава висок;

Б.  като има предвид, че равнищата на заетост като цяло са по-ниски сред жените и като има предвид, че през 2015 г. процентът на заетост при мъжете на възраст 20—64 години е бил 75,9% в ЕС-28 спрямо 64,3% при жените; като има предвид, че разликата между половете по отношение на достъпа до заетост остава една от основните пречки за постигане на равенство между половете и са необходими спешни усилия за преодоляване на различията в равнището на заетост на мъжете и жените;

В.  като има предвид, че ако се засилят настоящите тенденции с подходящи публични политики, целта на стратегията „Европа 2020“ за трудова заетост в размер на 75% може действително да бъде постиганата;

Г.  като има предвид, че безработицата сред младите хора на равнището на ЕС възлиза на 18,6% и 21% в еврозоната; като има предвид, че 4,2 милиона млади хора са безработни, включително 2,9 милиона в еврозоната; като има предвид, че равнището на младежката безработица остава значително по-високо в сравнение с ниските си стойности през 2008 г., което напомня, че осъществяването и използването в пълна степен на инициативата за младежка заетост (ИМЗ) от страна на държавите членки следва да е приоритет; като има предвид, че ниските заплати, понякога под нивото на бедността, неплатените стажове, липсата на качествено обучение и липсата на права в областта на труда за съжаление продължават да са характерни особености на заетостта сред младежите;

Д.  като има предвид, че е според оценките неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора струват на ЕС 153 милиарда евро (1,21% от БВП) годишно под формата на пропуснати ползи, печалби и данъци, докато очакваните общи разходи за създаването на схеми за гаранция за младежта в еврозоната биха били 21 милиарда евро годишно или 0,22% от БВП;

Е.  като има предвид, че отчетеният през 2015 г. брой на младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, ще продължи да намалява; като има предвид, че 6,6 милиона млади хора на възраст 15—24 години продължават да са в това положение, което се равнява на 12% от тази възрастова група;

Ж.  като има предвид, че основната отговорност за борба с младежката безработица се носи от държавите членки, които следва да разработват и прилагат регулаторни рамки за пазара на труда, системи за образование и обучение и активни политики за пазара на труда;

З.  като има предвид, че хората с увреждания продължават да са в значителна степен изключени от пазара на труда, като постигнатото подобрение през последното десетилетие е много слабо, отчасти поради липсата на инвестиции в подходящи мерки за подкрепа; подчертава, че това често води до бедност и социално изключване и съответно влияе отрицателно на целта на стратегията „Европа 2020“;

И.  като има предвид, че структурните предизвикателства на пазара на труда, като например слабото участие, както и несъответствието между квалификацията и търсенето, продължават да будят загриженост в много държави членки;

Й.  като има предвид, че равнището на трайната безработица (отнасящо се до безработица, продължаваща повече от една година) е спаднало с 0,7% годишно до първото тримесечие на 2016 г., като възлиза на 4,2% от работната сила; като има предвид, че равнището на дългосрочната безработица (отнасящо се до безработица, продължаваща повече от две години) е спаднало до 2,6% от работната сила; като има предвид, че при все това броят на трайно безработните лица остава твърде висок – около 10 милиона; като има предвид, че трайната безработица е най-вече проблем за по-младите и за по-възрастните лица, търсещи работа, като 30% от лицата на възраст между 15 и 24 г. и 64% от лицата на възраст между 55 и 64 г. търсят работа в продължение на повече от една година; като има предвид, че много възрастни работници, които са неактивни, не са включени в статистическите данни за безработицата; като има предвид, че равнището на безработица и социалните последствия от нея варират в отделните европейски държави, и като има предвид, че е изключително важно да бъдат взети под внимание специфичните обстоятелства на микроикономическо равнище;

К.  като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ се стреми към намаляване на бедността, като до 2020 г. най-малко 20 милиона души бъдат изведени от ситуацията на риск от бедност или социално изключване; като има предвид, че тази цел далеч не е постигната и следователно са необходими повече усилия; като има предвид, че през 2015 г. 119 милиона души са били застрашени от бедност и социално изключване, което е близо 3,5 милиона по-малко спрямо 2014 г.; като има предвид, че през 2012 г. 32,2 милиона лица с увреждания в ЕС са били в такова положение; като има предвид, че през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били изложени на риск от бедност или от социално изключване; като има предвид, че високите равнища на неравенство водят до понижаване на икономическите резултати и на потенциала за устойчив растеж;

Л.  като има предвид, че подпомагането на трайно безработните лица е изключително важно, тъй като в противен случай това положение ще започне да оказва влияние върху увереността в собствените им сили, благосъстоянието и бъдещото им развитие, поставяйки ги в риск от бедност и социално изключване и застрашавайки устойчивостта на националните системи за социална сигурност, както и европейския социален модел;

М.  като има предвид, че отслабването на социалния диалог има отрицателно въздействие върху правата на работниците, покупателната способност на гражданите на ЕС и растежа;

Н.  като има предвид, че в ЕС има редица положителни тенденции, които са израз на устойчивостта и възстановяването на европейската икономика;

О.  като има предвид, че социалната икономика, която представлява 2 милиона предприятия с над 14,5 милиона работещи хора в Съюза, е важен сектор, допринасящ за устойчивостта и икономическото възстановяване на Европа;

П.  като има предвид, че растежът в повечето държави членки остава нисък, а темпът на растеж на ЕС за 2016 г. дори е намалял до 2%, въпреки наличието на положителни фактори с временен характер, което следователно показва, че ЕС може да направи повече, за да даде тласък на икономическото и социалното възстановяване, така че то да стане по-устойчиво в средносрочен план;

Р.  като има предвид, че както посочи Европейската комисия(22), във и между държавите членки продължават да съществуват различия по отношение на заетостта и социалните различия, а социалните промени продължават да показват допълнителни различия в рамките на ЕС, спъващи растежа, заетостта и сближаването; като има предвид, че общества, които се характеризират с висока степен на равенство и инвестиции в хората, имат по-добри резултати по отношение на растежа и устойчивостта на заетостта;

С.  като има предвид, че недекларираният труд продължава да е реалност, която има сериозно отражение върху бюджета, водещо до загубата на данъчни приходи и социалноосигурителни вноски, както и до отрицателни последици за заетостта, производителността, качеството на работа и развитието на умения;

Т.  като има предвид, че най-отдалечените региони са изправени пред огромни трудности, свързани с техните специфични характеристики, които ограничават потенциала им за растеж и развитие; като има предвид, че безработицата, младежката безработица и трайната безработица в тези региони са сред най-високите в ЕС, като в много случаи превишават 30%;

У.  като има предвид, че в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) вече са одобрени 69 проекта в 18 държави и са подписани 56 операции, като се очаква това да доведе до инвестиции в размер на над 22 милиарда евро и до участието на около 71 000 МСП;

Ф.  като има предвид, че в много държави членки населението в трудоспособна възраст и работната сила продължават да намаляват; като има предвид, че участието на жените в пазара на труда е възможност за държавите членки да се справят с този проблем и да укрепят работната сила в ЕС; като има предвид, че постоянният поток от бежанци и търсещи убежище лица също може да спомогне за укрепването на работната сила;

Х.  като има предвид, че ЕС е изправен пред демографски предизвикателства, свързани не само със застаряването на населението и намаляването на раждаемостта, но включващи и други елементи, като например обезлюдяването;

Ц.  като има предвид, че разликата в заплатите при мъжете и жените понастоящем е 16%, а разликата в пенсиите при мъжете и жените – 38%, което излага жените на по-висок риск от бедност или социално изключване с напредване на възрастта им;

Ч.  като има предвид, че осигуряването и управлението на системите за социална сигурност е компетентност на държавите членки, която Съюзът координира, но не хармонизира;

Ш.  като има предвид, че продължителността на живота в добро здраве при жените намалява от 62,6 години през 2010 г. до 61,5 години през 2013 г., като нараства незначително през 2014 г., а при мъжете остава неизменно 61,4 години;

1.  приветства факта, че в годишния обзор на растежа за 2017 г. се поставя акцент върху значението на гарантирането на социална справедливост като средство за стимулиране на по-приобщаващ растеж, както и върху създаването на качествена и приобщаваща заетост и усъвършенстването на уменията и върху необходимостта от засилване на конкурентоспособността, иновациите и производителността; призовава Комисията да гарантира, че специфичните за всяка държава препоръки, свързани с реформите на пазара на труда, също подчертават значението на активните политики за пазара на труда и насърчават правата на работниците и закрилата на работниците;

2.  приветства напредъка в постигането на баланс между икономическото и социалното измерение на процеса на европейския семестър, след като Комисията изпълни някои от исканията на Парламента; подчертава обаче, че са необходими повече усилия за подобряване на политическата видимост и въздействие на таблицата на основните социални показатели и показатели за заетост; приветства предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 99/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г. чрез удължаването й за периода 2018—2020 г. и включването на нови социални показатели, които да предоставят данни за заетостта и социални данни, свързани с развитието на макроикономическите данни, така че анализът да представлява цялостна картина на взаимосвързаността и въздействието на различните избори на политики; подчертава, че показателите за заетост трябва да бъдат поставени на равни начала с икономическите показатели, така че да им се позволи да поставят начало на задълбочени анализи и коригиращи действия в съответните държави членки;

3.  подчертава, че в цикъла на европейския семестър все още липсва ориентиран към децата подход, който да включва ангажимент към правата на децата, оптимизиране на борбата с детската бедност и на целите за благосъстояние на децата във всички свързани области на политиката; подчертава, че е необходим стратегически подход с ясни цели и подцели, за да се намери изход от порочния кръг на неравностойното положение;

4.  призовава за програми, предлагащи подкрепа и възможности, като част от интегриран европейски план за инвестиране в ранното детство и за борба за справяне с детската бедност, включително създаване на Гаранция за детето с цел цялостно изпълнение на препоръката на Комисията, озаглавена „Инвестиране в децата“, така че да бъде гарантирано, че всяко дете в Европа, изложено на риск от изпадане в бедност (включително бежанците) има достъп до безплатни здравни грижи, безплатно образование, безплатни грижи за деца, приемливо жилище и пълноценно хранене;

5.  подчертава, че инвестициите в социално развитие допринасят за икономическия растеж и сближаването; отбелязва неотдавнашните проучвания на ОИСР(23) и МВФ(24), в които се подчертава, че социалните неравенства в Европа възпрепятстват икономическото възстановяване; призовава за повече усилия в борбата с бедността и растящото неравенство и за повече инвестиции, където е необходимо, в социална инфраструктура и за подкрепа за най-засегнатите от икономическата криза; призовава Комисията да включва в своите специфични за всяка държава препоръки специален акцент върху борбата срещу неравенствата;

6.  призовава Комисията и Съвета да подобрят стратегията за всеобхватна цел за равенство между половете; подкрепя използването на годишните доклади на Комисията относно равенството между жените и мъжете в контекста на Европейския семестър за по-добро интегриране на проблематиката на равенството между половете; призовава държавите членки да включат свързаното с пола измерение и принципа на равенство между жените и мъжете в националните си програми за реформи и програми за стабилност и сближаване чрез поставянето на цели и определянето на мерки за преодоляване на продължаващите неравнопоставености между половете; призовава Комисията да продължи да предоставя специфични за всяка държава препоръки по отношение на подобряването на услугите за полагане на грижи за деца и дългосрочните грижи, което може да има положителен ефект за участието на жените на пазара на труда; отново призовава Комисията и държавите членки да използват разбити по пол данни, когато е целесъобразно, в процеса на наблюдение на Европейския семестър; предлага Европейският институт за равенство между половете да бъде по-тясно ангажиран с Европейския семестър;

7.  подчертава, че публичният и частният дълг е твърде висок в някои държави членки, което пречи на инвестициите, икономическия растеж и заетостта;

8.  счита, че данните включени в набора от показатели за заетостта и социални показатели са полезни, но недостатъчни за оценка на развитието на заетостта и социалното положение в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да допълнят този набор от показатели с данни за качеството на заетостта и за бедността, със специален акцент върху многоизмерната детска бедност;

9.  призовава Комисията да определи и изрази количествено своята концепция за социална справедливост, като вземе предвид както политиките за заетост, така и социалните политики, чрез годишния обзор на растежа за 2016 г. и Европейския семестър;

10.  призовава държавите членки и Комисията да ускорят изпълнението на всички програми, които могат да дадат тласък за създаването на достойна, качествена и дългосрочна заетост за всички категории на населението и по-специално за младите хора; подчертава, че младежката безработица продължава да е 18,6%, въпреки лекия спад на безработицата в ЕС; призовава държавите членки да гарантират по-проактивно проследяване на управляващите програмите органи;

11.  подчертава, че прилагането на Гаранцията за младежта следва да бъде засилено на национално, регионално и местно равнище и продължено поне до 2020 г., с активното участие на социалните партньори и засилените публични служби по заетостта и подчертава нейното значение в прехода от училище към работа; настоятелно призовава Комисията да направи проучвания относно въздействието с цел точно определяне на постигнатите досега резултати и да предприеме допълнителни мерки, както и да вземе предвид очаквания одит от Сметната палата и споделянето на най-добри практики и организирането на семинари, които събират всички съответни участници и които имат за цел повишаване на ефективността на този инструмент; подчертава, че държавите членки следва да гарантират, че Гаранцията за младежта е напълно достъпна, включително за уязвимите лица и лицата с увреждания; подчертава, че това не е така във всички държави членки и призовава държавите членки да коригират това положение възможно най-скоро, тъй като то е в противоречие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; подчертава необходимостта да се осигури достигането на Гаранцията за младежта до младите хора, изправени пред многостранно изключване и крайна бедност; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на младите жени и момичетата, които биха могли да се окажат изправени пред препятствия, свързани с пола; призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходящо финансиране за Гаранцията за младежта, за да се гарантира нейното правилно прилагане във всички държави членки и да се помогне на още повече млади хора;

12.  отбелязва одобряването на 500 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения за Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) за 2017 г.; изтъква, че тази сума не е достатъчна и е необходимо да бъде увеличена и осигурена в рамките на настоящата МФР; отбелязва обаче също така, че в контекста на междинното преразглеждане трябва да бъде постигнато споразумение за подходящо допълнително финансиране за ИМЗ, за да се обхване оставащата част от настоящата МФР;

13.  подчертава потенциала на културните и творческите индустрии (КТИ) по отношение на младежката заетост; подчертава, че по-нататъшното насърчаване на културния и на творческия сектор и инвестирането в тези сектори могат да допринесат значително за инвестициите, растежа, иновациите и заетостта; призовава Комисията да разгледа следователно специалните възможности, предлагани от всички културни и творчески сектори в т.ч. неправителствените организации и малките сдружения, например в рамките на ИМЗ;

14.  подчертава, че недостатъчното инвестиране в системата на образованието може да подкопае конкурентната позиция на Европа и пригодността за заетост на нейната работна сила; подчертава необходимостта да се инвестира в хората на възможно най-ранен етап от жизнения цикъл, с цел да се намали неравенството и да се насърчи социалното приобщаване в ранна възраст; подчертава и необходимостта от борба със стереотипите от най-ранна възраст в училище чрез насърчаване на равенството между половете на всички нива в образованието;

15.  призовава държавите членки да въведат политики за прилагане на по-приобщаващи форми на системи за социална закрила и на подпомагане на доходите и да ги наблюдават, за да се гарантира, че тези системи предлагат прилично жизнено равнище за безработните и лицата, изложени на риск от бедност и социално изключване, и предоставят достъп до образование и обучение и възможности за навлизане на пазара на труда;

16.  приветства повишаването на равнището на заетостта; отбелязва обаче, че увеличаването на равнището на заетост в държавите членки е придружено от появата на атипични и неформални форми на заетост, включително договори за нула часове; посочва, че устойчивостта и качеството на заетостта следва да бъдат приоритет; изразява сериозна загриженост, че безработицата остава висока, по-специално в държавите, които все още се намират в криза; признава явлението „работещи бедни“ като последица от намаляването на заплатите и влошаването на условията на труд, което трябва да се има предвид във всички предприемани действия в подкрепа на заетостта и социалната закрила; насърчава държавите членки да положат допълнителни усилия, както и да останат отворени за нови решения и подходи за постигане на целта на стратегия „Европа 2020“ за 75% заетост, включително чрез съсредоточаване на усилията върху групи с най-ниско участие на пазара на труда, като жените, по-възрастните работници и служители, нискоквалифицираните работници и лицата с увреждания; призовава държавите членки да увеличат предлагането по отношение на ученето през целия живот и ефективното повишаване на квалификацията;

17.  счита, че миграцията би могла да изиграе важна роля, включително чрез образователни схеми, допълнени с ефикасни публични разходи, с оглед осъществяването на висококачествени социални и екологично устойчиви инвестиции с цел интегриране на работниците на пазара на труда и намаляване на безработицата;

18.  признава, че жените продължават да не са достатъчно представени на пазара на труда; поради това призовава Комисията и държавите членки да въведат проактивни политики и подходящи инвестиции, предназначени и разработени така, че да насърчат участието на жените на пазара на труда; подчертава, че по-добрият баланс между професионалния и личния живот е от съществено значение за увеличаването на участието на жените на пазара на труда; посочва в това отношение, че гъвкавите условия на труд, като дистанционната работа, гъвкавото работно време и работата на непълен работен ден могат според Комисията да играят важна роля; споделя становището на Комисията, че предоставянето на платен отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск по принцип води до повишаване на участието на жените на пазара на труда; призовава също така държавите членки да определят подходящи политики в подкрепа на устойчивата и качествена заетост за жените и мъжете, които навлизат, връщат се, остават и се развиват на пазара на труда след периоди на отпуск, свързан със семейството или с полагане на грижи; изразява съжаление във връзка с неравенствата между половете по отношение на равнището на заетост, разликата в заплащането и в пенсиите при мъжете и жените; призовава за политики, които насърчават и подкрепят жените да изградят кариера в областта на предприемачеството, като се улесни достъпът до финансиране и до възможности за осъществяване на стопанска дейност, а също така и като се предлагат съобразени с потребностите обучения;

19.  признава обаче, че помощта за заетост и мерките за подобряване на активното участие на пазара на труда трябва да са част от по-широк ориентиран към правата подход за справяне със социалното изключване и бедността, който включва децата, семействата и техните специфични нужди;

20.  приканва държавите членки да обменят най-добри практики и да разгледат нови иновативни начини за развитие на адаптивен и гъвкав пазар на труда, за да се отговори на предизвикателствата на глобалната икономика, като същевременно се гарантират високи трудови стандарти за всички работници;

21.  приветства напомнянето на държавите членки, че системите за социално подпомагане трябва да се основават на силни социални стандарти и че насърчаването на баланса между професионалния и личния живот и предприемането на мерки срещу дискриминацията допринасят не само за социалната справедливост, но и за растежа; подчертава, че реинтеграцията на родителите на пазара на труда следва да бъде подпомогната чрез създаване на условия за качествена и приобщаваща заетост и работна среда, която да позволява на родителите да постигат баланс между професионалния живот и ролята им на родители;

22.  отчита, че заедно със създаването на работни места, интеграцията в трудова среда на трайно безработните лица чрез съобразени с индивидуалните потребности мерки, по-специално чрез активни политики за заетост, е основен фактор за воденето на борба срещу бедността и социалното изключване, когато съществуват възможности за достоен труд; посочва, че акцентът следва да бъде върху подобряването на мерките, целящи създаването на качествени работни места; подчертава, че интегрирането на тези, които са най-отдалечени от пазара на труда, има двоен ефект – полза за съответното лице и стабилизиране на системите за социална сигурност и подпомагане на икономиката; счита, че е необходимо да се вземат под внимание социалното положение на тези граждани и техните конкретни нужди, както и да се подобри наблюдението на европейско равнище на прилаганите на национално равнище политики;

23.  подчертава значението на уменията и компетентностите, придобити в среда на неформално и самостоятелно учене, и на тяхната проверка и сертифициране и на достъпа до възможности за учене през целия живот, както и на ангажиментите и целевите показатели на Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението до 2020 г.; призовава Комисията и държавите членки да изграждат системи за признаване уменията и компетентностите, придобити в среда на неформално и самостоятелно учене; призовава освен това държавите членки да осъществяват политики, осигуряващи достъп не само до качествено, приобщаващо образование и обучение на приемлива цена, но и да прилагат рамковия подход за учене през целия живот, следвайки гъвкава образователна пътека, която да насърчава равенството и социалното сближаване и да предоставя възможности за заетост за всички;

24.  призовава за създаването и развитието на партньорства между работодатели, социални партньори, публични и частни служби за заетост, публични органи, социални служби и образователни и обучаващи институции, за да се осигурят инструментите, необходими за по-добро посрещане на нуждите на пазара на труда и за предотвратяване на трайната безработица; припомня, че персонализираните и индивидуализирани последващи действия, способни да дадат ефективни отговори за трайно безработните, са абсолютно необходими;

25.  изразява съжаление във връзка с продължаващите ниски равнища на публични инвестиции, тъй като тези инвестиции могат да са важна движеща сила за създаване на работни места; подчертава, че ЕФСИ не е довел до достатъчно инвестиции в социална инфраструктура, и че това е пропусната възможност, която трябва спешно да бъде взета под внимание;

26.  призовава за политики, които зачитат и насърчават колективното договаряне и неговия обхват, с цел да достигнат до възможно най-много работници, като в същото време се стремят към постигането на по-добри прагове на заплатите под формата на минимални работни заплати, определени на достойни равнища и с участието на социалните партньори – всичко това с цел да се сложи край на конкурентната надпревара за достигане на най-ниски равнища на заплатите, да се подкрепи съвкупното търсене и икономическото възстановяване, да се намали неравенството в заплащането, да се премахне бедността при работещите;

27.  призовава държавите членки да гарантират, че хората на временни трудови договори или договори за работа на непълно работно време и самостоятелно заетите лица са третирани равностойно – включително и спрямо условията за уволняване и заплащане – ползват се от подходяща социална закрила и имат достъп до обучение, както и че са създадени рамкови условия, които да им позволяват изграждането на кариера; призовава държавите членки да изпълнят рамковите споразумения относно работата на непълно работно време и назначаването на срочни трудови договори и ефективно да приложат директивата, създаваща обща рамка за равнопоставеност в областта на заетостта и професиите;

28.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки за помагане на бежанците да се установят и интегрират, както и да осигурят достатъчно ресурси за обществени услуги и ранно предвиждане на изискванията, с цел улесняване на тяхната интеграция;

29.  изразява съжаление, че процентът на хората, застрашени от бедност и социално изключване, остава висок; отбелязва, че високите равнища на неравенство и бедност засягат социалното сближаване, като същевременно пречат на социалната и политическата стабилност; изразява съжаление, че политиките, които следва да се занимават ефективно с този въпрос, са лишени от необходимата амбиция, за да оказват достатъчен икономически ефект на лоста; призовава държавите членки да ускорят действията си за постигане на целта на стратегия „Европа 2020“ за намаляване с 20 милиона на броя на лицата в риск от бедност; призовава Комисията и държавите членки да превърнат намаляването на неравенството в приоритет; призовава за повече подкрепа и признаване на работата на НПО, организациите за борба с бедността и организациите на хора, живеещи в условия на бедност, като се насърчава участието им в обмена на добри практики;

30.  изразява загриженост относно ниското равнище на участие на пазара на труда на етническите малцинства, по-специално на ромската общност; призовава за правилното изпълнение на Директива 2000/78/ЕО; подчертава необходимостта от засилване на ролята на специализираните НПО в насърчаването на участието на тези общности на пазара на труда и в подкрепата не само за включването на децата в образованието, но и за избягване на преждевременното напускане на училище, за да се излезе от кръга на бедността;

31.  счита за важно да се преодолее недостигът на инвестиции с цел създаване на устойчив растеж, без да се рискува икономическата и социалната устойчивост на държавите членки; подчертава в тази връзка появата на гарантиране на консолидирането на публичните финанси, което е от съществено значение за обезпечаването на европейския социален модел, който характеризира ЕС;

32.  изразява съжаление, че в последните препоръки на Комисията се пренебрегва искането на Парламента за укрепване на прилагането на член 349 от ДФЕС, по-специално чрез приемане на диференцирани мерки и програми за намаляване на асиметриите, както и за постигане на максимална степен на сближаване в ЕС; настоятелно призовава във връзка с това държавите членки да установят специфични инвестиционни програми за своите подрегиони, в които равнищата на безработица надхвърлят 30%; отново отправя призива си към Комисията да помогне на държавите членки и европейските региони, по-специално на най-отдалечените региони, в разработването и финансирането на инвестиционни програми по линия на МФР;

33.  отчита продължаващото нестабилно положение на европейския пазар на труда, който не може да реши проблема с все още високите нива на безработица, от една страна, и търсенето от дружествата на квалифицирана и подходяща работна сила, от друга; призовава Комисията да насърчава, на равнището на държавите членки, форми на сътрудничество с участието на правителства, предприятия, включително предприятия от сферата на социалната икономика, образователни институции, служби за индивидуализирана подкрепа, гражданското общество и социалните партньори, основаващи се на обмен на най-добри практики и целящи адаптиране на системите за образование и обучение на държавите членки с цел преодоляване на несъответствието между предлаганите и търсените умения, за да се отговори на нуждите на пазара на труда;

34.  подчертава, че образованието е основно право, което следва да бъде гарантирано на всички деца, и че различията в наличието и качеството на образование следва да бъдат преодолени с цел подобряване на училищното образование и намаляване на преждевременното напускане на училище; подчертава, че съчетаването на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа е в подкрепа на създаването на приобщаващ пазар на труда в ЕС; счита, че насоките и съветите, които разглеждат индивидуалните потребности и са съсредоточени върху оценяването и развитието на индивидуалните умения, трябва да бъдат основен елемент от политиките в областта на образованието и уменията още на ранен етап от образованието на всеки човек; призовава държавите членки по-добре да синхронизират образованието и обучението с потребностите на пазара на труда в целия ЕС и подчертава значението на оценката на различните състояния на заетостта в държавите членки с цел отразяване на тяхната специфика и особености;

35.  признава, че напредъкът на новите технологии и цифровизацията на европейската индустрия изправят ЕС пред значителни предизвикателства; подчертава, че продуктивните модели на ЕС и на държавите членки, подкрепени от образователните им модели, трябва да бъде насочени към сектори с висока производителност, по-специално свързаните с ИКТ и цифровизацията, с цел подобряване на конкурентоспособността на ЕС на световно равнище;

36.  подчертава, че недостатъчното и неправилно ориентираното инвестиране, включително в образованието в областта на цифровите умения, програмирането и предметите, свързани с науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), подкопава конкурентната позиция на Европа, наличието на квалифицирана работна сила и пригодността за заетост на работната сила; счита, че по-доброто съчетаване на уменията и търсенето и подобреното взаимно признаване на квалификациите ще е от полза за преодоляването на несъответствието между търсенето и предлагането на умения на европейския пазар на труда и за търсещите работа лица, по-специално младите хора; призовава държавите членки да превърнат в приоритет цялостното обучение за всички за придобиване на цифрови умения, умения в областта на програмирането и умения, които се търсят най-много от работодателите, като в същото време поддържат високи стандарти в традиционното образование, и да отчитат преминаването към цифрова икономика в контекста на повишаването на квалификацията и преквалификацията, които не следва да бъдат ограничени до знания от гледната точка на ползвателя;

37.  отбелязва, че в много държави членки е необходимо увеличаване на усилията за образоване на работната сила, включително възможности за образование за възрастни и за професионално обучение; подчертава значението на ученето през целия живот, включително за по-възрастните работници и служители, с цел адаптиране на компетентностите към нуждите на пазара на труда; призовава за повече популяризиране на предметите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) сред жените и момичетата, с цел преодоляване на съществуващите стереотипи в областта на образованието и борба с трайните неравнопоставености между половете в областта на заетостта, заплащането и пенсиите;

38.  признава стойността на новите технологии и значението на цифровата грамотност за личния живот на хората и успешната интеграция на пазара на труда; предлага следователно държавите членки да засилят своите инвестиции в подобряване на инфраструктурата и свързаността на ИКТ в учебните заведения и да разработят ефективни стратегии за разгръщане на потенциала на ИКТ за подпомагане на самостоятелното учене на възрастните и да подобрят техните възможности за формално и неформално образование;

39.  приветства приноса на „Еразъм +“ за стимулирането на мобилността и на културния обмен в рамките на ЕС и с трети държави; призовава за по-добро насърчаване и използване на европейските механизми за прозрачност, мобилност и признаване на умения и квалификации с оглед на улесняването на мобилността по отношение на ученето и работата; отново подчертава нуждата да се осигурят възможности за мобилност за професионална подготовка, млади хора в неравностойно положение и хора, подложени на различни форми на дискриминация;

40.  приветства новата политическа и инвестиционна рамка, предоставена със Споразумението от Париж, която ще допринесе за създаването на нови възможности за заетост в нисковъглеродните и нискоемисионните сектори;

41.  призовава Комисията да постави акцент върху значението на намаляването както на физическите, така и на цифровите препятствия и бариери, с които все още се сблъскват хората с увреждания в държавите членки;

42.  приветства изричното посочване на грижите за децата, жилищната политика, здравеопазването и образованието по отношение на подобряването на достъпа до качествени услуги;

43.  припомня, че свободното движение на работници е основен принцип на Договора; приветства факта, че в годишния обзор на растежа за 2017 г. се поставя акцент върху значението на гарантирането на социална справедливост чрез лоялно сътрудничество между различните институции на държавите членки; призовава, следователно, държавите членки да осигурят на инспекторатите по труда или на други релевантни органи адекватни ресурси, както и да подобрят трансграничното сътрудничество между службите за инспекция и електронния обмен на информация и данни, за да се подобри ефективността на проверките, предназначени за борба със и превенция на социалните злоупотреби и недекларирания труд;

44.  подчертава необходимостта от стимулиране на вътрешното търсене чрез насърчаване на публичните и частните инвестиции и насърчаване на социално и икономически балансирани структурни реформи, които имат за цел да намаляват неравенствата и насърчават качествените и устойчиви работни места, устойчивия растеж и социалните инвестиции, както и отговорната фискална консолидация, като по този начин се засили благоприятната посока към среда с по-голямо сближаване и с възходяща посока на социалната конвергенция за бизнес услугите и обществените услуги; изтъква важната роля на инвестициите в човешки капитал като обща стратегия; подчертава също и необходимостта от преориентиране на икономическите политики на Съюза към социална пазарна икономика;

45.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки, с които да гарантират на работещите в сферата на цифровите технологии същите права и равнище на социална закрила, каквито съществуват в съответния сектор за подобни работници;

46.  отбелязва, че микропредприятията и малките и средните предприятия (ММСП), които представляват над 90% от всички предприятия в Европа и са мотора на европейската икономика, както и здравните и социалните служби и социалните и солидарните предприятия допринасят ефективно за устойчиво и приобщаващо развитие и създаването на качествени работни места; призовава Комисията и държавите членки да отдават по-голямо значение на интересите на ММСП в процеса на разработване на политики чрез прилагане на теста за МСП в хода на целия законодателен процес, в съответствие с принципа „мисли първо за малките“, както и да насърчават съществуващи форми на финансова подкрепа за микропредприятията, като например Програмата за заетост и социални иновации ((EaSI); счита, че е от изключително значение да се намали административната тежест върху тези дружества и да се премахне ненужното законодателство, без да се накърняват трудовите и социалните права; изтъква необходимостта от улесняване на втори шанс за предприемачи, които при първия си опит не са успели, без да прилагат измама и като са зачитали правата но своите служители;

47.  подчертава, че социалното предприемачество е разрастваща се сфера, която може да стимулира икономиката, като същевременно намали лишенията, социалното изключване и други обществени проблеми; следователно счита, че обучението по предприемачество следва да включва социално измерение и следва да засяга теми, като например справедливата търговия, социалните предприятия, алтернативните бизнес модели, включително кооперациите, за да се положат усилия за постигане на по-социална, приобщаваща и устойчива икономика;

48.  настоятелно призовава Комисията и Съвета да проучат как да се повиши производителността чрез инвестиране в човешкия капитал, като се вземе под внимание, че най-компетентните, добре интегрирани и удовлетворени работници са тези, които могат да отговорят най-добре на търсенето и предизвикателствата на предприятията и услугите;

49.  насърчава държавите членки да насочат вниманието си към статута на самостоятелно заетите предприемачи с цел гарантиране на необходимата социална закрила при болест, застраховка при злополука и безработица, както и пенсионни права;

50.  припомня значението на прилагането на истинска култура на предприемачество, с която се стимулират младите хора още от ранна възраст; поради това призовава държавите членки да адаптират своите програми за образование и обучение към този принцип; сигнализира държавите членки за значението на създаването на стимули за предприемачеството, по-специално чрез прилагането на фискални правила и намаляването на административната тежест; призовава Комисията да предприеме мерки, в тясно сътрудничество с държавите членки, за предоставяне на по-добра информация относно всички европейски фондове и програми с потенциал за насърчаване на предприемачеството, инвестициите и достъпа до финансиране, като например програма „Еразъм за млади предприемачи“;

51.  подчертава ефекта на лоста на бюджета на ЕС върху националните бюджети; подчертава допълващата роля на бюджета на ЕС за постигането на целите на Съюза в областта на социалните политики, очертани в Годишния обзор на растежа за 2017 г. с оглед създаването на повече и по-добри работни места в целия ЕС;

52.  изразява загриженост относно забавянето при изпълнението на оперативните програми в хода на настоящия период на планиране; отбелязва факта, че до септември 2016 г. само 65% от компетентните национални органи са били определени, и призовава държавите членки да използват по-активно европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и ИМЗ за справяне със свързаните със заетостта приоритети и социалните приоритети и подкрепа за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, които се отнасят до, в частност и по приобщаващ начин, социални и свързани със заетостта въпроси; при все това, същевременно подчертава, че тези фондове не следва да се използват единствено за изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, тъй като това потенциално може да доведе до изключване на други важни области на инвестиции; подчертава, че следва да се положат допълнителни усилия за опростяване на процедурите, в частност в случая на хоризонтални и секторни финансови правила, и премахване на бариерите пред достъпа на гражданското общество до финансиране;

53.  отбелязва, че икономическият растеж в ЕС и в еврозоната остава скромен; изтъква, че е необходимо инвестиране в сферата на научните изследвания, иновациите и образованието; отбелязва, че бюджетът на ЕС за 2017 г. определя 21 312,2 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения в областите на конкурентоспособността, растежа и заетостта посредством програми като Хоризонт 2020, COSME и Еразъм+;

54.  подчертава, че европейските фондове и програми, като например програмата „Еразъм за предприемачи“, Европейските служби по заетостта (EURES), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME), Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), включват потенциала да улеснят достъпа до финансиране и да насърчават инвестициите, а следователно и предприемачеството; припомня значението на принципа за партньорство, на принципа на допълняемост, на подхода „от долу нагоре“, на подходящото разпределение на ресурсите, както и на добрия баланс между задълженията за докладване и събиране на данни от тези, които се възползват от фондовете; призовава Комисията да гарантира строго наблюдение на използването на средствата от ЕС с цел подобряване на ефективността; призовава Комисията да представи специфични за всяка държава препоръки относно използването на фондовете на ЕС с цел увеличаване на обхвата и ефективността на социалните и активните политики на пазара на труда на национално равнище;

55.  приветства разпределянето през 2017 г. на допълнителните 500 милиона евро за проектобюджета за Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) и 200 милиона евро за стимулиране на ключови инициативи за растеж и създаване на работни места; припомня необходимостта от по-добро оползотворяване на наличните фондове и инициативи, свързани с образованието и обучението, културата, спорта и младежта, както и от увеличаване на инвестициите им в тези сектори, когато е необходимо, особено по отношение на тематичните области от пряко значение за стратегията „Европа 2020“, като например преждевременното напускане на училище, висшето образование, младежката заетост, професионалното образование и обучение, ученето през целия живот и мобилността, за да се изгради устойчивост и да се намали безработицата, особено сред младите хора и най-уязвимите групи, да се предотврати радикализацията и да се гарантира дългосрочно социално включване;

56.  приветства предложението на Комисията за разширяване на ЕФСИ и за удвояване на неговия размер до 630 милиарда евро до 2022 г., като същевременно се подобри географският и секторният обхват; отбелязва, че ЕФСИ досега не е постигнал особен успех в подобряването на икономическото и социалното сближаване между държавите членки и техните региони в рамките на Съюза, нито по отношение на социалната инфраструктура; припомня, че повечето проекти се одобряват в икономически по-здравите региони на западна Европа, като по този начин се задълбочават разликите в инвестирането между държавите членки и се засилват дисбалансите в Европа; изисква от Комисията да помогне на по-слабите региони в процеса на кандидатстване, но да не променя основния принцип за подбор на проекти единствено въз основа на тяхното качество; спешно призовава Комисията да подкрепи социалните предприятия и МСП, така че да могат да има достъп до ЕФСИ; призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка да предприемат допълнителни и проактивни стъпки, с които да се гарантира, че всички държави членки и сектори са взети под внимание по подходящ начин с оглед достъпа до ЕФСИ, по специално допринасящите пряко за борбата с бедността и социалното изключване; изтъква необходимостта от засилване на административния капацитет, като например консултантския център; изразява съжаление, че няма налични данни относно работните места, които се очаква да бъдат създадени в резултат на инвестициите по линия на ЕФСИ; призовава Комисията да наблюдава и да контролира инвестициите в рамките на ЕФСИ и да измерва тяхното икономическо и социално въздействие, както и да гарантира, че ЕФСИ не дублира, нито замества съществуващите финансиращи програми за директни публични разходи; отново призовава към инвестиране в човешкия и социалния капитал в области като здравеопазването, полагането на грижи за деца и достъпните жилища;

57.  отбелязва, че най-отдалечените региони са изправени пред редица структурни ограничения, чиято устойчивост и комбинацията от тях сериозно забавят развитието на тези региони; призовава Комисията да засили прилагането на член 349 от ДФЕС;

58.  подчертава, че е необходимо Комисията и държавите членки да се ангажират в по-голяма степен за прилагането на член 174 от ДФЕС; подчертава, че по-голямото териториално сближаване предполага по-голямо икономическо и социално сближаване, поради което призовава за стратегически инвестиции в засегнатите региони, по-специално в широколентова мрежа, с оглед повишаване на тяхната конкурентоспособност, подобряване на индустриалната и териториалната им структура и като краен резултат – стабилизиране на населението им;

59.  приканва Комисията и държавите членки да включват всички равнища на управление и съответните заинтересовани страни в установяването на пречките пред инвестициите, като се насочват към най-нуждаещите се региони и сектори, както и към предоставянето на подходящи инструменти, обединяващи публичното и частното финансиране;

60.  призовава Комисията да въведе политики, насочени към борба с демографския срив и разпръсването на населението; подчертава, че политиката на сближаване на ЕС следва, като един от своите приоритети, да обърне внимание на регионите, страдащи от демографски срив;

61.  подчертава, че всеобщият достъп до публични, основани на солидарността и адекватни пенсии при пенсиониране и пенсии за старост, трябва да бъде гарантиран за всички; признава предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки, за засилване на устойчивостта на пенсионните системи, но подчертава значението на запазването на солидарността в пенсионните системи чрез укрепване на приходната част, без непременно увеличаване на пенсионната възраст; подчертава значението на публичните и професионалните пенсионни системи, които предоставят адекватен доход след пенсиониране над прага на бедността и позволяват на пенсионерите да запазят стандарта си на живот; счита, че най-добрият начин за гарантиране на устойчиви, сигурни и адекватни пенсии за мъжете и жените е да се повиши общото равнище на заетост и качествени работни места за всички възрасти, подобряване на условията на труд и заетост, както и да се заделят необходимите допълнителни публични разходи; счита, че реформите на пенсионните системи следва да се съсредоточат, наред с другите аспекти, върху реалната възраст на пенсиониране и да отразяват тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, здравето и финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост; счита, че тези реформи трябва също да вземат предвид положението на милиони работници в Европа, и по-специално на жените, младите хора и самостоятелно заетите лица, подложени на несигурност, нетипични форми на заетост, периоди на принудителна безработица и намалено работно време;

62.  отбелязва, че с оглед на застаряването на европейските граждани и неговото въздействие по отношение на увеличаването на потребностите от неформално и формално полагане на грижи държавите членки трябва да инвестират в насърчаване на общественото здраве и превенцията на заболяванията, като в същото време се гарантира и подобрява устойчивостта, сигурността, адекватността и ефективността на системите за социална закрила и предоставянето на качествени дългосрочни социални услуги през следващите десетилетия; поради това насърчава държавите членки да разработят стратегии, с които да се гарантира подходящо финансиране, кадрова политика и разработване на такива системи и услуги, както и разширяване на обхвата на системите за социална сигурност в полза на обществото и на хората; в частност, настоятелно призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори за следното:

63.  подчертава, че е необходимо Комисията да наблюдава повишаването на бездомността и изключването по отношение на жилищното настаняване, в допълнение към повишаването на цените на жилищата в държавите членки; призовава за спешни действия за справяне с нарастващите нива на бездомността и изключването по отношение на жилищното настаняване в много държави членки; изразява загриженост относно потенциалните социални последствия от големия обем необслужвани кредити в балансите на банките, и по-специално становището на Комисията, че следва да се насърчават продажбите на небанкови специализирани институции, което може да доведе до вълна от принудително отстраняване от жилищата; насърчава държавите членки, Комисията и ЕИБ да използват ЕФСИ за изграждане на социална инфраструктура, включително за прилагане на правото на подходящи и достъпни жилища за всички;

64.  със загриженост отбелязва, че в някои държави членки трудовите възнаграждения не са достатъчни, за да гарантират достоен живот, като това превръща работниците в „работещи бедни“ и демотивира безработните да се върнат на пазара на труда; във връзка с това подкрепя насърчаването на колективното договаряне;

65.  насърчава държавите членки да приложат необходимите мерки за социалното приобщаване на бежанците, както и на хората от етническите малцинства или произхождащи от мигрантите;

66.  приветства факта, че в годишния обзор на растежа за 2017 г. се поставя акцент върху необходимостта от насърчаване на реформите на данъчната система и на системата за обезщетения, насочени към подобряване на стимулите за работа и към адекватно заплащане, тъй като данъчните системи също може да допринесат за борбата срещу неравенството при доходите и бедността, както и за повишаване на конкурентоспособността на световно равнище; призовава държавите членки постепенно да изместят данъчното облагане от труда към други източници;

67.  призовава за насочване на реформите в системите на здравеопазването и дългосрочните грижи към развитие на профилактиката и насърчаването на здравето, поддържането на качествени общодостъпни здравни услуги и намаляването на неравенството при достъпа до здравни услуги;

68.  призовава Комисията и държавите членки да работят заедно за премахването на пречките пред трудовата мобилност, като се гарантира, че мобилните работници в ЕС се третират наравно с немобилните работници;

69.  призовава държавите членки да увеличат обхвата, ефикасността и ефективността на активните и устойчивите политики за пазара на труда в тясно сътрудничество със социалните партньори; приветства призива в годишния обзор на растежа за 2017 г. за полагане на повече усилия за разработване на мерки, насочени към оказване на подкрепа за включването на групи в неравностойно положение на пазара на труда, по-специално на хора с увреждания, с оглед дългосрочното положително икономическо и социално въздействие на тези мерки;

70.  призова държавите членки да определят амбициозни социални стандарти, основани на собствените им специфични препоръки, с оглед на техните национални правомощия и финансово и фискално положение, по-специално чрез въвеждане на схеми за адекватен минимален доход през целия живот, където такива схеми не съществуват, и чрез премахване на несъответствията в схемите за адекватен минимален доход, породени от недостатъчния обхват или от отказа от обезщетения за гарантиране на минимален доход;

71.  приветства инициативата на Комисията за започване на консултации относно създаването на европейски стълб на социалните права; счита, че тази инициатива следва да бъде в състояние да стимулира развитието на по-гъвкави умения и компетентности, действия за учене през целия живот и активна подкрепа за качествена заетост;

72.  отново повтаря искането, отправено към Комисията в последното становище, изготвено от комисията по заетост и социални въпроси до комисията по икономически и парични въпроси, да обмисли въвеждането на процедура при социални дисбаланси при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки, така че да се предотврати надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на стандартите, въз основа на ефективно използване на социалните показатели и показателите за заетостта в рамките на макроикономическия надзор;

73.  призовава държавите членки да поставят по-силен акцент върху прекъсването на цикъла на бедността и върху насърчаване на равенството; призовава Комисията да отправи строги препоръки към държавите членки по отношение на социалното приобщаване и закрила, като се насочи също и отвъд работната сила, и по-специално към инвестирането в децата;

74.  приветства участието на социалните партньори, националните парламенти и други заинтересовани страни от гражданското общество в процеса на европейския семестър; отново заявява, че социалният диалог и диалогът с гражданското общество са ключови за постигане на трайна промяна в полза на всички, както и са съществени за засилването на ефективността и адекватността на европейските и националните политики, и следователно трябва да бъдат следвани на всички етапи на семестъра; подчертава необходимостта участието да стане по-ефективно чрез гарантиране на разумен срок, достъп до документи и диалог с участниците на подходящото равнище;

75.  припомня различните отправени искания за изготвяне на дневен ред, в който да се укрепи и да се вземе под внимание позицията на Парламента, преди Съветът да вземе решение; освен това призовава комисията по заетост и социални въпроси да бъде поставена на равни начала с комисията по икономически и парични въпроси, предвид техните специфични компетентности, всеки път когато Европейският парламент е призован да даде становището си на различните етапи от европейския семестър;

76.  отбелязва, че следва да бъде свикан социален конвент на ЕС, в който представители на социалните партньори, на националните правителства и парламенти, както и на институциите на ЕС да обсъдят бъдещето и структурата на европейския социален модел, с участие на обществеността;

77.  още веднъж призовава за укрепване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) в европейския семестър;

78.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0355. (2) OВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57. (3) ОВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11. (4) Приети текстове, P8_TA(2016)0416. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0297. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0059. (7) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 83. (8) Приети текстове, P8_TA(2016)0033. (9) Приети текстове, P8_TA(2015)0401. (10) Приети текстове, P8_TA(2015)0384. (11) Приети текстове, P8_TA(2015)0389. (12) Приети текстове, P8_TA(2015)0321. (13) Приети текстове, P8_TA(2015)0320. (14) ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 19. (15) ОВ C 224, 21.6.2016 г., стр. 19. (16) Приети текстове, P7_TA(2014)0394. (17) ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 16. (18) http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR15_03/SR15_03_BG.pdf (19) http://www.eurofound.europa.eu/european-working-conditions-surveys-ewcs (20) https://www.eurofound.europa.eu/young-people-and-neets-1 (21) Виж доклада на Eurofound за младежката безработица. (22) Съвместен доклад за заетостта за 2016 г., стр. 2. (23) Доклад на ОИСР: „In it together: why less inequality benefits all“ (Всички сме засегнати: защо намаляването на неравенството е от полза за всички), 2015 г. (24) Доклад на МВФ: „Causes and Consequences of Income Inequality“ („Причините и последиците от неравенството по отношение на доходите“), юни 2015 г.