Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2148(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0385/2016

Внесени текстове :

A8-0385/2016

Разисквания :

PV 15/02/2017 - 17
CRE 15/02/2017 - 17

Гласувания :

PV 16/02/2017 - 6.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0053

Приети текстове
PDF 616kWORD 69k
Четвъртък, 16 февруари 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове
P8_TA(2017)0053A8-0385/2016

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР (2016/2148(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета(7),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 – Европейски фонд за стратегически инвестиции(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2016 г. относно ускореното прилагане на политиката на сближаване(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“(11),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 февруари 2016 г. относно „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 май 2016 г. относно съобщението на Комисията относно „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“(12),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 юли 2015 г., озаглавено „Резултати от преговорите по споразуменията за партньорство и оперативните програми“(13),

—  като взе предвид Шестия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване (COM(2014)0473),

—  като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: „Структурни политики и политика на сближаване“) от юни 2016 г., озаглавено „Максимална синергия между европейските структурни и инвестиционни фондове и другите инструменти на ЕС за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“,

—  като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: „Структурни политики и политика на сближаване“) от септември 2016 г., озаглавено „Оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР“,

—  като взе предвид анализа на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: „Структурни политики и политика на сближаване“) от септември 2016 г., озаглавен „Финансови инструменти през програмния период 2014—2020 г.: първи опит на държавите членки“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по бюджети, комисията по транспорт и туризъм, комисията по земеделие и развитие на селските райони, както и на комисията по култура и образование (A8-0385/2016),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване представлява значителна част от бюджета на ЕС, като възлиза приблизително на една трета от всички разходи;

Б.  като има предвид, че с бюджет в размер на 454 милиарда евро за периода 2014—2020 г. европейските структурни и инвестиционни фондове („ЕСИ фондове“) са основният инструмент на инвестиционната политика на ЕС, а в много държави членки – основен източник на публични инвестиции, които водят до повече работни места, растеж и инвестиции в целия ЕС, както и до намаляване на разликите на регионално и местно равнище, за да се насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване;

В.  като има предвид, че споразуменията за партньорство служат за основа за доклада по член 16, параграф 3, представен от Комисията.

Г.  като има предвид, че преговорите относно споразуменията за партньорство и оперативните програми (ОП) за периода 2014 – 2020 г. бяха проведени по един осъвременен, значително коригиран и интензивен начин, с нова рамка за изпълнение, предварителни условия и тематична концентрация, но и доведоха до сериозно забавяне на стартирането на реалното прилагане на политиката на сближаване също и поради слабости по отношение на административния капацитет на някои региони и държави членки, като се получи допълнително забавяне вследствие на процедурата за определяне на управляващите органи;

Д.  като има предвид безспорния факт, че поради късното приемане на регулаторната рамка в края на 2013 г. вследствие на дългите преговори и късното споразумение относно МФР беше невъзможно своевременното приемане на оперативните програми; като има предвид, че вследствие на това изпълнението на ОП започна бавно, като по този начин оказа въздействие върху прилагането на политиката по места;

Е.  като има предвид, че за всичките пет ЕСИ фонда бяха създадени общи разпоредби, като по този начин се засилиха връзките между тях;

Ж.  като има предвид, че политиката на сближаване в момента е изправена пред множество политически и икономически предизвикателства, произтичащи както от финансовата криза, която води до намаляване на публичните инвестиции в много от държавите членки и оставя ЕСИ фондовете и съфинансирането от страна на държавите членки като основен инструмент за публични инвестиции в много от тях, така и от миграционната криза;

З.  като има предвид, че през програмния период 2014—2020 г. политиката на сближаване придоби по-целенасочен подход на политиката посредством тематична концентрация и подкрепа на приоритетите и целите на Съюза;

И.  като има предвид, че в настоящия период на финансиране ЕСИ фондовете са ориентирани в по-голяма степен към постигането на резултати и се основават на инвестиционна среда, която позволява по-голяма ефективност;

Й.  като има предвид, че трябва да съществува по-голяма степен на хармонизация на инвестициите по линия на политиката на сближаване с приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и с европейския семестър;

К.  като има предвид, че работната група за по-добро изпълнение е помогнала за премахване на затрудненията и изоставането при разпределянето на средствата;

Споделяне на резултатите, комуникация и видимост

1.  отбелязва, че Европа преминава през труден етап в икономическо, социално и политическо отношение и затова повече от всякога е необходима ефективна инвестиционна политика, която да бъде ориентирана към икономически растеж и заетост, да бъде близо до гражданите и по-подходяща за специфичните насочености на териториите, и че следва да има за цел справяне с безработицата и социалните неравенства в рамките на Съюза, като създава европейска добавена стойност; счита, че за да възстанови доверието на своите граждани, ЕС трябва да започне процеси на коригиране, за да изпълни изискванията, определени в член 9 от ДФЕС;

2.  отбелязва, че политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. е преработена изцяло, като изисква промяна в манталитета и методите на работа на всички равнища на управление, включително хоризонтална координация и участие на заинтересованите лица, както и по възможност водено от общностите местно развитие; посочва, че последните реформи, които са насочени към бъдещето и служат като модел, често се пренебрегват, но че политиката на сближаване все още често се възприема като традиционна политика на разходите, а не като политика за развитие и инвестиции с осезаеми резултати;

3.  счита, че основната комуникация във връзка с проектите на политиката на сближаване следва да се фокусира върху европейската добавена стойност, солидарността и видимостта на успехите, като същевременно се подчертава значението на обмена на най-добри практики, както и поуките от проекти, които не постигат своите цели; настоява за осъвременяване и засилване на комуникацията по темата за ЕСИ фондовете: подчертава необходимостта от определяне и прилагане на нови инструменти за комуникиране на резултатите от политиката на сближаване; счита, че е необходимо да се инвестира в събиране на регионална информация и данни като част от непрекъснатото усилие за създаване и актуализиране на бази данни, като се вземат предвид местните и регионалните потребности, особености и приоритети, както в случая с вече съществуващата платформа S3, което би предоставило възможност на заинтересованата общественост да проверява ефективно европейската добавена стойност на проектите;

4.  подчертава факта, че за да се подобри комуникацията относно ЕСИ фондовете и видимостта им, трябва да се постави по-силен акцент върху участието на заинтересованите лица и получателите, както и върху същественото ангажиране на гражданите в планирането и прилагането на политиката на сближаване; освен това настоятелно призовава Комисията, държавите членки, регионите и градовете да предоставят повече информация относно постиженията на политиката на сближаване и поуките, които могат да се извлекат, както и да предложат координиран и целенасочен план за действие;

Тематична концентрация

5.  приветства тематичната концентрация, тъй като тя се оказа полезен инструмент за създаване на целенасочена политика и за по-голяма ефективност по отношение на приоритетите на ЕС и на стратегията „Европа 2020“ чрез засилване на процеса на превръщане на знанията в иновации, работни места и растеж; поради това призовава държавите членки и регионалните и местните органи да вземат ясни решения за инвестиционните приоритети и да правят подбор на проекти въз основа на приоритетите, определени за ЕСИ фондовете, както и да прилагат рационализирани и ефективни процеси за изпълнение;

6.  отбелязва, че анализът на тематичната концентрация следва да покаже как стратегическите решения на държавите членки и разпределението на ресурси по тематичните цели отговаря на специфичните потребности на териториите; изразява съжаление, че този аспект е засегнат в по-малка степен в доклада на Комисията съгласно член 16;

7.  счита, че резултатите и ползите от политиката на сближаване трябва да бъдат представяни по-ефективно, не на последно място с цел възстановяване на доверието в европейския проект;

8.  настоява, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде тематично насочена, като същевременно позволява степен на гъвкавост, която е достатъчна, за да се отчитат специфичните потребности на всеки регион, особено специфичните потребности на по-слабо развитите региони, в съответствие с предвиденото в регламентите; призовава за продължаване на инвестициите от ЕСИ фондове в регионите в преход, за да се запази постигнатото с вече използваните средства и усилия;

9.  по-конкретно подчертава, че следва да бъдат взети предвид условията в градските или селските региони, т.нар. изоставащи региони, регионите в преход и регионите с постоянни неблагоприятни природни или географски условия и че следва да бъдат разработени подходящи политики за подкрепа на развитието на тези райони, които без политиката на сближаване едва ли биха били в състояние да догонят по-развитите региони; призовава Комисията да следва и да развива стратегии за изпълнение на програмата за градовете заедно с местните органи и градските агломерации, считани за центрове на растеж в ЕС; припомня в този контекст, че е важно да се предостави достатъчна гъвкавост на държавите членки и регионите с цел подкрепа във връзка с новите политически предизвикателства, като например свързаните с имиграцията (като същевременно се имат предвид първоначалните и все още валидни цели на политиката на сближаване и специфичните потребности на регионите), както и с разбираното в широк смисъл цифрово измерение на политиката на сближаване (включително въпросите, свързани с ИКТ и достъпа до широколентови услуги, които са свързани със завършване на изграждането на цифровия единен пазар); обръща внимание на стратегията за енергиен съюз, стратегията за кръгова икономика и на ангажиментите на ЕС в рамките на Парижкото споразумение относно изменението на климата, тъй като ЕСИ фондовете играят важна роля за тяхното изпълнение;

10.  счита, че следва да се обърне повече внимание на подрегионални области със значително натрупване на предизвикателства, които често се откриват на места, белязани от оскъдица, в сегрегирани общности и бедни квартали с по-голямо представителство на маргинализирани групи, като ромите;

11.  подкрепя постепенното преместване на фокуса в политиката на сближаване от проектите, свързани с основна инфраструктура, към такива, основаващи се на стимулиране на икономиката на знанията, иновациите и социалното включване, както и на изграждането на капацитет и овластяването на участниците, включително от гражданското общество, като същевременно се зачитат специфичните особености на по-слабо развитите региони, които все още се нуждаят от подкрепа в областта на изграждането на инфраструктура и за които пазарните решения невинаги са осъществими, като се взема предвид също така, че следва да се предвиди гъвкавост, която позволява на всяка държава членка да прави инвестиции съгласно своите приоритети, определени в споразуменията за партньорство, за да се насърчава нейното икономическо, социално и териториално развитие;

12.  счита, че ЕСИ фондовете, включително по-специално европейските програми за териториално сътрудничество, следва да се използват за създаване и даване на тласък на качествени работни места, както и на качествени системи за учене през целия живот и за професионално обучение или преквалификация, включително училищна инфраструктура, за да се позволи на работниците да се адаптират при добри условия към променящата се действителност на пазара на труда и да се насърчават устойчивият растеж, конкурентоспособността, развитието и споделеният просперитет с цел изграждане на социално справедлива, устойчива и приобщаваща Европа, като същевременно се обръща внимание на най-слабо развитите области и отраслите със структурни проблеми и като се подкрепят най-уязвимите и необлагодетелствани групи в обществото, по-специално младите хора (съвместно с програми, като „Еразъм+“) и тези с най-малко умения или квалификации, като се насърчава по-голяма заетост чрез кръгова икономика и се предотвратява преждевременното напускане на училище; обръща внимание на факта, че ЕСФ е инструмент за подкрепа на изпълнението на политики от обществен интерес;

13.  изразява загриженост във връзка с това, че безработицата, особено младежката безработица и безработицата сред жените, както и безработицата в селските райони, остава твърде висока в много държави членки въпреки всички усилия и че политиката на сближаване трябва да даде решения и на този проблем; препоръчва на Комисията да обърне по-голямо внимание на въздействието на политиката на сближаване върху насърчаването на заетостта и намаляването на безработицата; в този контекст отбелязва, че инициативата за младежка заетост (ИМЗ) беше интегрирана в 34 програми по линия на ЕСФ в 20-те отговарящи на условията за допустимост държави членки, позволявайки по този начин на безработните младежи да се възползват от ИМЗ, за да намерят работа или да подобрят своите умения и квалификации; въпреки това изразява загриженост относно закъснението при стартирането на изпълнението на ИМЗ и начините на прилагане на „Гаранция за младежта“ в някои региони; настоятелно призовава държавите членки да положат повече усилия, за да постигнат бързо и успешно съществени и осезаеми резултати от инвестираните средства, особено по отношение на предоставените под формата на авансови плащания средства, както и за правилното прилагане на ИМЗ и гарантирането на достойни условия за труд за младите работници; призовава по-конкретно да се отчитат реалните потребности на бизнеса, когато ЕСИ фондовете се използват с цел удовлетворяване на свързаните с обучението изисквания, така че да се създават реални възможности за заетост и постигане на дългосрочна заетост; счита, че борбата с младежката безработица, социалното включване и бъдещите демографски предизвикателства, пред които се изправя Европа понастоящем и в средносрочно бъдеще, следва да бъдат основните области, в които следва да постави акцент политиката на сближаване; призовава ИМЗ да бъде запазена и след 2016 г., за да се продължи започнатата борба срещу младежката безработица, като същевременно се извърши задълбочен анализ на функционирането ѝ, който ще позволи да се внесат необходимите корекции за повишаване на нейната ефективност;

14.  изразява сериозна загриженост, че в случая на схемата „Гаранция за младежта“, която в периода 2014—2020 г. ще получи общо 12,7 милиарда евро от ЕСФ и от специалната ИМЗ и която въз основа на това финансиране вече се разглежда като движещата сила зад усилията за даване на тласък на младежката заетост, Комисията не е извършила анализ на разходите и ползите, което е стандартна процедура за всички важни инициативи на Комисията; следователно липсва информация относно потенциалните общи разходи за изпълнението на гаранцията в целия ЕС и – както подчерта Европейската сметна палата – създава се риск, че общата сума на финансирането може да бъде недостатъчна;

15.  подчертава значението на комуникациите, особено на цифровите комуникации, чрез които информация за потенциално съдействие при намирането на обучение, стаж или работа, съфинансирани чрез фондове на ЕС, може да достигне до най-голям брой млади хора; призовава за по-добра комуникация за популяризиране на такива портали, като DROP’PIN и EURES, и за повишаване на възможностите на младите хора за мобилност на вътрешния пазар, което се счита за най-големия неизползван потенциал в борбата с безработицата в ЕС;

16.  призовава Комисията да следи за спазването от държавите членки на Конвенцията за правата на хората с увреждания при изпълнението на проекти, които се осъществяват с подкрепата на ЕСИ фондовете, включително целта да се насърчават възможности за хората с увреждания да преминат от живот в специализирани институции към живот в общността;

17.  припомня, че завършването на основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) е приоритет на европейската транспортна политика и че ЕСИ фондовете са много важен инструмент за изпълнението на този проект; подчертава необходимостта да се използва потенциалът на ЕСИ фондовете за свързване на потенциала на основната и широкообхватната TEN-T мрежа с регионалната и местната транспортна инфраструктура; признава значението на Кохезионния фонд за подобряването на инфраструктурата и свързаността в Европа и настоява този фонд да бъде запазен в новата финансова рамка след 2020 г.;

18.  подчертава, че мултимодалността на транспорта следва да бъде важен фактор при оценката на инфраструктурните проекти, финансирани от ЕСИ фондовете, но че тя не следва да бъде единственият критерий, използван за оценяване на предложенията за проекти, особено в държавите членки с големи инвестиционни нужди в областта на транспортната инфраструктура;

19.  подчертава необходимостта от запазване на традиционните занаяти, включително на традицията в областта на занаятчийството и свързаните с него умения, и от създаване на стратегии за стимулиране на растежа на традиционното търговско предприемачество с цел съхраняване на културната идентичност на секторите на традиционната търговия; насочва вниманието към значението на подкрепата за професионалното обучение, съчетано с трудова практика, и за мобилността на младите занаятчии;

Предварителни условия

20.  подчертава, че ефективният мониторинг на предварителните условия е необходим, за да се регистрират усилията и постиженията; счита, че предварителните условия, по-специално условието във връзка с научноизследователските и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3), са доказали полезността си, и предлага те да бъдат доусъвършенствани; посочва, че следва да се обръща повече внимание на укрепването на микропредприятията, малките и средните предприятия;

21.  насочва вниманието към факта, че значителна част от предварителните условия все още не са изпълнени; поради това призовава за извършване на анализ на настоящото положение и предприемане на целенасочени действия с цел да бъде разрешен този проблем, без същевременно да се нарушава оптималното усвояване на средствата или да се намалява ефективността на политиката на сближаване;

Бюджетиране, основано на изпълнението

22.  подчертава, че регулаторната рамка за периода 2014—2020 г. и споразуменията за партньорство са довели до силен акцент върху резултатите в програмите на политиката на сближаване, както и че този подход може да служи за пример и за други бюджетни разходи на ЕС; приветства въвеждането на общи показатели, които биха позволили измерването и съотнасянето на резултатите; счита, че работата по показателите трябва да продължи, за да се подобрят данните за разходите по ЕСИ фондовете и да се допринесе за оптимизиране на подбора на проекти;

23.  посочва, че важна новост е въвеждането на тематичната концентрация, при която инвестициите са насочени към конкретни цели и приоритети, съответстващи на показатели за изпълнението и цели, специално договорени за всички теми;

24.  припомня, че за всяка държава членка е въведен резерв за изпълнение в размер на 6% от ресурсите, отделени за ЕСИ фондовете; припомня, че въз основа на националните доклади от 2017 г. и прегледа на изпълнението от 2019 г. резервът предстои да бъде отделян единствено за тези програми и приоритети, които са постигнали своите етапни цели; призовава за гъвкавост при поемането на нови задължения от резерва за изпълнение през следващите години, при условие че програмите са постигнали своите резултати и етапни цели; изисква от Комисията да оцени дали резервът за изпълнение наистина има добавена стойност, или е довел до допълнителна бюрокрация;

Европейският семестър

25.  отбелязва факта, че в процеса на програмиране държавите членки са установили, че повече от две трети от специфичните за всяка държава препоръки, приети през 2014 г., са от значение за инвестициите по линия на политиката на сближаване, и приветства факта, че са взели това предвид в своите програмни приоритети; признава, че в близко бъдеще специфичните за всяка държава препоръки може да доведат до изменения в програмите по ЕСИ фондовете, осигурявайки подкрепа за структурните реформи в държавите членки; посочва, че специфичните за всяка държава препоръки и националните програми за реформи са ясна връзка между ЕСИ фондовете и процесите на европейския семестър;

26.  подчертава, че е важно да се установи балансирана връзка между политиката на сближаване и европейския семестър, тъй като те работят за постигането на едни и същи цели съгласно стратегията „Европа 2020“, без да се засяга постигането на целите за социално, икономическо и териториално сближаване, за да се намалят различията, както е предвидено в Договорите; счита, че следва да преосмислим аргументите за спиране на ЕСИ фондовете в случай на отклоняване от целите на европейския семестър, тъй като това би могло да бъде контрапродуктивно по отношение на насърчаването на растежа и създаването на работни места;

Полезни взаимодействия и финансови инструменти

27.  отбелязва, че регулаторната рамка за ЕСИ фондовете за периода 2014—2020 г. подкрепя финансовите инструменти; подчертава обаче, че използването на безвъзмездни средства все още е необходимо; отбелязва, че изглежда е поставен акцент върху постепенно преминаване от безвъзмездни средства към заеми и гаранции; подчертава, че тази тенденция се засилва от Плана за инвестиции за Европа и от новосъздадения Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); отбелязва също така, че все още изглежда трудно използването на многофондовия подход; предвид сложността на тези инструменти, подчертава първостепенното значение на адекватната подкрепа за местните и регионални институции в обучението на служителите, отговарящи за тяхното управление; посочва, че финансовите инструменти биха могли да предложат решения за ефективно използване на бюджета на ЕС, с което допринасят, наред с безвъзмездните средства, за привличането на инвестиции за стимулиране на икономическия растеж и създаване на устойчиви работни места;

28.  посочва, че ЕФСИ преследва свои собствени цели, които се представят като пример за успех, когато става въпрос за бързо изпълнение и резултати под формата на съществуващи операции, въпреки значителните слабости, като липсата на допълняемост; в този контекст изисква от Комисията да предостави конкретни данни за въздействието на ЕФСИ по отношение на растежа и заетостта и след оценката да представи поуки, за да стане възможно ЕСИ фондовете да бъдат използвани по-успешно през новия програмен период от 2021 г. нататък; в допълнение на Становище № 2/2016 на Европейската сметна палата(14) изисква анализ на приноса от ЕФСИ към целите на ЕСИ фондовете и равносметка на постигнатото от ЕФСИ по отношение на собствените му приоритети;

29.  отбелязва обаче липсата на доказателства за постиженията и резултатите на финансовите инструменти и слабата връзка между тези финансови инструменти и основните цели и приоритети на ЕС;

30.  отбелязва, че в доклада на Комисията съгласно член 16 се предоставя малко информация за координацията и полезните взаимодействия между различните програми и с инструментите от други области на политиката, и по-специално невинаги се представят надеждни данни за очакваните резултати от ЕСФ и програмите на инициативата за младежка заетост; изтъква, че наличието на общ регламент за петте ЕСИ фонда е увеличило полезното взаимодействие между тях, включително във втория стълб на общата селскостопанска политика; изразява убеждението, че полезните взаимодействия с други политики и инструменти, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции и други финансови инструменти, следва да се увеличат, за да се постигне максимално въздействие от инвестициите; подчертава, че правилата за държавните помощи са приложими за ЕСИ фондовете, но не и за Европейския фонд за стратегически инвестиции и за програмата „Хоризонт 2020“ и че това поражда проблеми във връзка с повишаване на полезните взаимодействия между фондовете, програмите и инструментите; подчертава факта, че за да се осигури необходимото допълване и полезно взаимодействие между Европейския фонд за стратегически инвестиции, финансовите инструменти и ЕСИ фондовете, въпросът относно правилата за държавните помощи трябва да бъде проучен допълнително, за да се изясни, опрости и адаптира подобаващо; призовава Комисията да изготви всеобхватни насоки за управляващите органи относно съчетаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции с инструменти със споделено и пряко управление, включително ЕСИ фондовете, Механизма за свързване на Европа и програма „Хоризонт 2020“;

31.  призовава за балансирано прилагане и в бъдеще на финансовите инструменти там, където носят допълнителна добавена стойност и не засягат традиционната подкрепа по линия на политиката на сближаване; подчертава обаче, че това следва да става след внимателна оценка на приноса на финансовите инструменти за постигане на целите на политиката на сближаване; подчертава, че всички региони трябва да поддържат разнообразен спектър от източници на финансиране, като същевременно субсидиите остават най-подходящият инструмент в някои сектори за постигане на целите за растеж и заетост; призовава Комисията да представи стимули, които да гарантират, че управляващите органи са напълно информирани относно възможностите за използване на финансовите инструменти и техния обхват, и да анализира разходите за управление на безвъзмездните средства и на възстановимата помощ, усвоена в програмите със споделено и централно управление; подчертава, че ясните, последователни и целенасочени правила относно финансовите инструменти, спомагащи за опростяване на процеса на подготовка и изпълнение за управителите на фондовете и за получателите, са от основно значение за подобряването на тяхното ефективно изпълнение; насочва вниманието към предстоящия доклад по собствена инициатива на своята комисия по регионално развитие, озаглавен „Правилният микс от източници на финансиране за регионите на Европа: балансиране между финансовите инструменти и безвъзмездните финансови средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС“ (2016/2302(INI));

Опростяване

32.  отбелязва, че една от основните цели за програмния период 2014 – 2020 г. е по-нататъшното опростяване за бенефициентите на ЕСИ фондовете, и признава, че опростяването е един от ключовите фактори за по-добър достъп до финансиране;

33.  приветства факта, че настоящата осъвременена регулаторна рамка по отношение на ЕСИ фондовете предоставя нови възможности за опростяване по отношение на общи правила за допустимост, опростени варианти на разходите и електронно управление; изразява съжаление обаче, че съобщението на Комисията по член 16, параграф 3 от РОР не включва никаква конкретна информация относно използването на опростени варианти за разходите; подчертава, че са необходими допълнителни усилия за разгръщане на пълния потенциал на опростените варианти за разходите от гледна точка на намаляването на административната тежест; отбелязва, че все още са необходими значителни мерки за опростяване за бенефициентите и управляващите органи, които поставят акцент върху възлагането на обществени поръчки, управлението на проектите и одитите по време и след операциите;

34.  призовава Комисията да представи текуща оценка на административната тежест, включително по-конкретно на компоненти, като време, разходи и административни формалности във финансирането от ЕС под формата на безвъзмездни средства и финансови инструменти, въз основа на данните за резултатите за периода 2007 – 2013 г. и началото на новия период на финансиране от 2014 г.;

35.  препоръчва за бъдещия програмен период, започващ през 2021 г., всички равнища на управление да работят в посока към система за единен одит, като се премахне дублирането на проверки между различните институционални равнища; настоятелно призовава Комисията да изясни обхвата и правния статут на съществуващите насоки за ЕСИ фондовете, както и да разработи съвместно тълкуване на въпросите, свързани с одита, в тясно сътрудничество с управляващите органи и всички съответни нива одитни органи; отново заявява, че са необходими допълнителни стъпки в сферата на опростяването, включително по-специално в програмите, насочени към младежта, като inter alia се въведе повече пропорционалност в проверките; приветства предварителните резултати от работата на създадената от Европейската комисия група на високо равнище относно опростяването;

36.  препоръчва да бъдат въведени стандартни процедури за изготвянето на оперативни програми и за управление, особено по отношение на многобройните програми за териториално сътрудничество;

Административен капацитет

37.  отбелязва, че държавите членки имат различна административна култура и степен на изпълнение в своята рамка на политиката, за чието преодоляване следва да спомагат предварителните условия; подчертава необходимостта от укрепване на административния капацитет като приоритет в контекста на политиката на сближаване и европейския семестър, особено в държавите членки, при които усвояването на средства е слабо; подчертава необходимостта от предоставяне на техническа, професионална и практическа подкрепа на държавите членки, регионите и общините по време на кандидатстването за финансиране; отчита въздействието на механизма JASPERS и повторно заявява, че лошото инвестиционно планиране води до сериозни забавяния при завършването на проектите и до неефикасно използване на финансирането;

38.  посочва, че бавният старт на някои програми, липсата на управленски капацитет за сложни проекти, регистрираните закъснения в приключването на проектите, административната тежест в държавите членки, прекаленото регулиране и грешките в процедурите за обществени поръчки са основните пречки за изпълнението на политиката на сближаване; счита, че е от първостепенно значение да се идентифицират и опростят ненужно сложните процеси и процедури при споделеното управление, които създават допълнителни тежести за органите и бенефициентите; посочва, че административният капацитет трябва да се подобрява, наблюдава и укрепва непрекъснато; поради това счита, че в това отношение е необходимо да се използват функционални и гъвкави решения за електронно правителство, както и по-добра информация и координация между държавите членки; освен това подчертава необходимостта от отделяне на по-голямо внимание на обучението на администрацията;

39.  посочва, че индивидуално адаптираните регулаторни рамки, условия и решения с цел опростяване (като механизма за обмен между различните региони Taiex Regio Peer 2 Peer) могат да се справят по-ефективно с потребностите и предизвикателства, пред които са изправени различните региони, когато става въпрос за административен капацитет;

Европейско териториално сътрудничество

40.  подчертава – особено с оглед на намаляването на различията между граничните региони – европейската добавена стойност на европейското териториално сътрудничество (ЕТС), която следва да бъде отразена в по-големия размер на бюджетните кредити за тази цел на политиката на сближаване, която следва да бъде въведена веднага щом е практически осъществимо; същевременно призовава държавите членки да предоставят необходимите средства за съфинансиране; подчертава необходимостта от запазване на този инструмент като един от основните елементи на политиката на сближаване след 2020 г.;

41.  подчертава значението на макрорегионалните стратегии, които се оказаха полезни инструменти за развитието на териториалното сътрудничество и икономическото развитие на заинтересованите територии; припомня ключовата роля на местните и регионалните органи за успеха на инициативите, предвидени в рамките на тези стратегии;

42.  препоръчва промененият и разширен правен инструмент ЕГТС да се използва по-интензивно като правно основание за териториалното сътрудничество;

43.  предлага да се установи постоянна връзка между RIS3 и междурегионалното сътрудничество в целия ЕС, за предпочитане под формата на постоянен елемент от програмата по INTERREG;

44.  подчертава, че концепцията за насоченост към постигането на резултати изисква в програмите INTERREG да се гарантира висококачествено сътрудничество на проектно равнище и да се прилагат методи и критерии за оценка, които са съобразени със спецификата на конкретните програми; призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да си сътрудничат и да обменят информация и добри практики, така че насочеността към постигане на резултати да се прилага по-добре и да се фокусира по-точно, като се вземат предвид особеностите на ЕТС;

45.  подчертава потенциала за използване на финансови инструменти в програмите INTERREG, които чрез допълване на безвъзмездните средства за подпомагане на МСП и за развитие на научните изследвания и иновациите и чрез увеличаване на инвестициите създават нови работни места, като позволяват да се постигнат по-добри резултати и повишават ефективността на проектите;

46.  изразява съжаление относно ниската степен на обществена осведоменост и недостатъчната видимост на програмите за ЕТС и призовава за по-ефективно популяризиране на постиженията на приключените проекти; призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да създадат механизми и широки институционални платформи за сътрудничество, за да се осигури по-добра публичност и повишаване на осведомеността; призовава Комисията да изготви карта на постигнатото по програмите и проектите за ЕТС досега;

Принцип на партньорство и многостепенно управление

47.  приветства договорения по време на преговорите за текущия период на финансиране кодекс за поведение, в който се очертават минималните стандарти за добре функциониращо партньорство; отбелязва, че кодексът е подобрил прилагането на принципа на партньорство в повечето държави членки, но изразява съжаление, че много от тях са централизирали голяма част от преговорите и прилагането на споразуменията за партньорство и изпълнението на оперативните програми; подчертава необходимостта от активно участие на регионалните и местните органи и другите заинтересовани страни на всички етапи и поради това призовава да се гарантира тяхното реално участие в процеса на преговори и изпълнение по отношение на специфичните за държавата структури; счита, че свръхцентрализацията и липсата на доверие също изигра роля за забавеното изпълнение на ЕСИ фондовете, като някои държави членки и управляващи органи са по-малко склонни да прехвърлят по-голяма отговорност за управлението на фондовете на ЕС в ръцете на местните и регионалните органи;

48.  подчертава, че е необходима яснота от страна на Комисията по отношение на изпълнението на държавите членки и на регионите във връзка с принципите по член 5 от РОР, като се акцентира върху начина, по който правителствата могат да бъдат насърчавани да прилагат изцяло принципа на партньорство; подчертава, че споделената ангажираност е предпоставка за признаване в по-висока степен на политиката на сближаване на ЕС;

49.  подкрепя новия подход на Комисията за създаване на специални работни групи, т.е. проектни екипи, които да осигурят по-добро управление на ЕСИ фондовете в държавите членки, и призовава за доразвиването на този подход;

50.  подчертава, че бъдещата политика на сближаване трябва да включва помощни мерки в подкрепа на успешното интегриране на бежанците на пазара на труда на ЕС, което ще насърчи икономическия растеж и ще спомогне за гарантиране на общата безопасност в ЕС;

Бъдещата политика на сближаване

51.  подчертава, че ЕСИ фондовете допринасят за БВП, за създаването на работни места и за растежа в държавите членки – основни елементи, които трябва да бъдат разгледани в 7-мия доклад относно сближаването, очакван през 2017 г.; освен това посочва, че съществените инвестиции в по-слабо развитите региони също допринасят за БВП в по-развитите държави членки; счита, че ако правителството на Обединеното кралство официално се позове на член 50 от ДЕС, в 7-мия доклад относно сближаването следва да се разгледат и възможните последици върху структурната политика от излизането на Обединеното кралство от ЕС;

52.  счита, че БВП може да не е единственият легитимен показател за гарантиране на справедливо разпределение на средствата и че специфичните териториални потребности и значението на договорените програмни приоритети за развитие на програмните области следва да бъдат отчитани, когато се взема решение за бъдещото разпределение; счита за важно в бъдеще да се обмисли въвеждането на нови динамични показатели в допълнение към БВП; отбелязва, че много региони в Европа са изправени пред високи равнища на безработица и намаляващ брой на населението; приканва Комисията да обмисли възможността за формиране и въвеждане на „демографски показател“;

53.  припомня, че значителна част от публичните инвестиции се извършват на местно и регионално равнище; подчертава, че Европейската система от сметки (ЕСС) не трябва да ограничава възможността на местните и регионалните органи да извършват нужните инвестиции, тъй като това би попречило на държавите членки да предоставят съфинансиране за проекти, допустими за финансиране по структурните фондове, като по този начин не им позволява да използват този важен източник на финансиране като помощ за намиране на изход от икономическата криза и възстановяване на растежа и заетостта; силно насърчава Комисията да преоцени стриктния годишен подход на ЕСС, така че публичните разходи, финансирани от ЕСИ фондовете, да се считат за капиталова инвестиция, а не просто като задължение или оперативни разходи;

54.  подчертава, че ЕТС, което служи като по-широк принцип на териториалното сближаване, въведено с Договора от Лисабон, би могло да се подобри; ето защо насърчава всички заинтересовани лица, участващи в преговорите относно бъдещата политика, да укрепят това измерение на териториалното сближаване; призовава Комисията да отдаде необходимото значение на ЕТС в 7‑ия доклад относно сближаването;

55.  счита, че тематичната концентрация трябва да се запази в бъдеще, тъй като е доказала своята жизнеспособност; очаква Комисията да излезе с предложение за общ преглед на постиженията на политиката на сближаване в резултат на тематичната концентрация;

56.  изразява убеждение, че бъдещата политика на сближаване, основана на изпълнението, трябва да се базира на данни и показатели, които са подходящи за измерване на положените усилия и постигнатите резултати и въздействия, както и на опита на регионално и местно равнище в тази област (бюджетиране, основано на изпълнението, предварителни условия и тематична концентрация), тъй като това предвижда ясни насоки за местните и регионалните органи – включително онези от тях, които досега не са направили опит да прилагат този подход – относно прилагането на неговите принципи;

57.  подчертава, че в бъдеще е необходимо по-бързо усвояване на наличните средства и по-балансирано напредване на разходите по време на програмния цикъл, за да се избегне честото прибягване до проекти със задна дата, чиято цел в много случаи е да се избегне автоматичната отмяна в края на програмния период; счита, че след приемането на общия регламент, както и на специалните регламенти за фондовете изпълнението на оперативните програми през новия период на финансиране от 2021 г. нататък ще може да започне по-бързо, тъй като държавите членки вече ще имат опит с ориентирана към изпълнението политика след усилията, положени по отношение на политиката на сближаване в периода 2014 – 2020 г.; посочва във връзка с това, че държавите членки следва да избягват забавяния при определянето на управляващи органи на оперативните програми;

58.  настоява законодателният процес за приемане на следващата МФР да приключи до края на 2018 г., така че регулаторната рамка за бъдещата политика на сближаване да може да се приеме бързо след това и да влезе незабавно в сила на 1 януари 2021 г.;

59.  счита, че политиката на сближаване трябва да продължи да обхваща всички държави членки и всички европейски региони и че опростяването на достъпа до европейските фондове е предварително условие за успеха на политиката в бъдеще;

60.  счита, че духът на иновациите и интелигентната специализация наред с устойчивото развитие трябва да продължат да бъдат важен двигател на политиката на сближаване; подчертава, че интелигентната специализация следва да бъде водещ механизъм за бъдещата политика на сближаване;

61.  подчертава големия риск от натрупване на искания за плащания по функция 1б през втората половина на настоящата МФР и настоява за достатъчно равнище на бюджетните кредити за плащания, които трябва да се предоставят ежегодно до края на текущия план за предотвратяване на ново натрупване на неплатени сметки; за тази цел подчертава необходимостта трите институции на ЕС да разработят и да постигнат съгласие по нов съвместен план за плащанията за периода 2016 – 2020 г., който следва да осигури ясна стратегия за задоволяването на всички нужди от плащания до края на настоящата МФР;

62.  препоръчва на Комисията да анализира реалния ефект от инвестирането на средства от ЕСИ фондовете през изминалия програмен период и доколко с помощта на инвестираните средства са били постигнати европейските цели, както и да направи изводи по отношение на положителния и отрицателния опит като отправна точка в посока на добавяне на стойност към инвестиционния процес;

o
o   o

63.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Комитета на регионите, както и на правителствата и на националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.
(7) ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.
(8) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0217.
(10) Приети текстове, P8_TA(2016)0311.
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0419.
(12) ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 94.
(13) ОВ C 313, 22.9.2015 г., стр. 31.
(14) Европейска сметна палата, Становище № 2/2016 относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) 2015/1017 и придружаващата го оценка на Комисията в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/1017.

Правна информация - Политика за поверителност