Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2015 г., озаглавено „Стратегия за въздухоплаването в Европа“ (COM(2015)0598),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 4, параграф 2, букви б) и ж), член 16 и дялове VI и X от него,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2016 г. относно „Стратегия за въздухоплаването в Европа“(1),

—  като взе предвид Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании“(3),

—  като взе предвид известието на Комисията относно понятието „държавна помощ“, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз(4),

—  като взе предвид проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар, в приложение на членове 107 и 108 от Договора(5),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 7 декември 2015 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2015)0613),

—  като взе предвид заключенията на конференцията на високо равнище „Социална програма за транспорт“, проведена на 4 юни 2015 г. в Брюксел(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно специалното положение на островите(7),

—  като взе предвид резултатите от 39-то заседание на Събранието на ИКАО (Международната организация за гражданска авиация), проведено през 2016 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно организацията и използването на въздушното пространство в Единното европейско небе,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015 г. относно въздухоплаването(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 октомври 2015 г. относно разпределението от страна на предвидената за периода 2 – 27 ноември 2015 г. Световна радиокомуникационна конференция (WRC-15), на необходимата лента на радиочестотния спектър с цел подкрепа на бъдещото разработване на спътникова технология за системи за проследяване на полети в световен мащаб(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 април 2007 г. относно създаването на общоевропейско авиационно пространство(11),

—  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 12 март 2014 г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст)(12),

—  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 216/2008 в областта на летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване(13),

—  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 5 февруари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и на Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж(14),

—  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 12 декември 2012 г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Европейския съюз (преработка)(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 октомври 2015 г. относно безопасното използване в гражданската авиация на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS), обичайно познати като безпилотни летателни апарати (UAV)(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването – посрещане на бъдещите предизвикателства(17),

—  като взе предвид заключенията от европейската среща на върха за въздухоплаването на летище Схипхол (Нидерландия) на 20 – 21 януари 2016 г.(18),

—  като взе предвид Чикагската конвенция от 7 декември 1944 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0021/2017),

А.  като има предвид, че крайната цел на политиката на ЕС в областта на транспорта е да служи на интересите на европейските граждани и предприятия чрез осигуряването на все по-голяма степен на свързаност, най-високо равнище на безопасност и сигурност и пазари без бариери;

Б.  като има предвид, че строгите стандарти за безопасност на въздушния транспорт следва да продължат да бъдат ключова цел при стремежа към конкурентоспособност във въздушния транспорт;

В.  като има предвид, че единният авиационен пазар на ЕС е най-успешният пример за регионална либерализация на въздушния транспорт, допринесъл значително за безпрецедентните равнища на въздушна свързаност чрез разширяване на възможностите за пътуване в рамките на Европа и извън нея при същевременно понижаване на цените; като има предвид, че секторът на въздухоплаването е основна част от европейската транспортна мрежа и е необходим за осигуряването на връзки и териториално сближаване в рамките на ЕС и в световен мащаб; като има предвид, че поради отдалечеността и изолираността си най-отдалечените региони, за разлика от по-централно разположените и добре интегрирани региони, нямат алтернатива на въздушния транспорт; като има предвид, че целта за подпомагане на повишаването на въздушната свързаност не следва да цели единствено разширяване на мрежата от връзки, но и гарантиране на подходящо качество на свързаност от гледна точка на честотата на полетите, мрежовия обхват и удобството на разписанията;

Г.  като има предвид, че авиационният сектор е двигател с мултиплициращ ефект на растежа, търговията и създаването на работни места и представлява основен стълб на икономиката на ЕС, като насърчава иновациите, търговията и качеството на работните места, което носи значителни преки и непреки ползи на гражданите; като има предвид, че растежът на въздушното движение и достъпността и разнообразието на въздушните връзки насърчават икономическия растеж, което потвърждава, че въздушният транспорт има ролята на катализатор за икономическото развитие; като има предвид, че регионалните и местните летища имат важна роля за развитието на регионите чрез увеличаване на тяхната конкурентоспособност и улесняване на достъпа до туризма;

Д.  като има предвид, че 4,7 милиона работни места в Съюза пряко (1,9 милиона) и непряко (2,8 милиона) се осигуряват от въздушния транспорт, летищата и свързаната промишленост; като има предвид, че още 917 000 работни места на други места в световната икономика се поддържат от европейската авиационна промишленост; като има предвид, че мобилният и транснационален характер на въздухоплаването затруднява разкриването на социални злоупотреби и заобикалянето на трудовите стандарти и това означава, че е невъзможно да се преодолеят проблемите единствено на национално равнище; като има предвид, че неотдавнашните констатации на МОТ показват влошаване на условията на труд в сектора на въздухоплаването; като има предвид, че по-голямата диверсификация на договорите може да бъде средство за по-голяма гъвкавост, но че с него може също така да се злоупотребява с цел търсене на най-благоприятната система от правила, за да се избягва плащането на социалноосигурителни вноски;

Е.  като има предвид, че липсата на правилно прилагане на законодателството на ЕС и липсата на политическа воля в Съвета пречат на сектора на въздухоплаването да разгърне пълния си потенциал, като по този начин вредят на неговата конкурентоспособност и водят до увеличаване на разходите за сметка на предприятията, пътниците и икономиката;

Ж.  като има предвид, че в един сектор, основаващ се на технологиите, научните изследвания и иновациите, който изисква както големи инвестиции, така и развита инфраструктура, успехът на дадена стратегия зависи от нейния капацитет да възприеме дългосрочна визия с правилно планирани инвестиции и да вземе изцяло предвид всички видове транспорт;

З.  като има предвид, че въздушният транспорт играе важна роля за постигане на целите на ЕС в областта на климата чрез въвеждане на мерки за намаляване на емисиите на парникови газове;

И.  като има предвид, че макар в Единното европейско небе да се предвижда създаване на функционални блокове въздушно пространство (ФБВП), към днешна дата се отчитат значителни забавяния в тяхното изпълнение, като има предвид, че поради това Комисията оценява загубите, дължащи се на липсата на напредък в това отношение, на около пет милиарда евро годишно;

Й.  като има предвид, че безопасността е едно от предизвикателствата, на които въздухоплаването е изложено най-пряко;

1.  приветства съобщението на Комисията „Стратегия за въздухоплаването в Европа“, както и полаганите от нея усилия в търсенето на източници, с които да се даде тласък на сектора чрез намирането на нови пазарни възможности и премахването на бариерите, както и нейните предложения за справяне с новите предизвикателства и предвиждане на тези предизвикателства въз основа на обща европейска визия чрез разработване на модерни регулаторни рамки; счита, че в дългосрочна перспектива следва да бъде възприет нов цялостен и амбициозен подход, за да се предоставят необходимите стимули за устойчива и конкурентоспособна европейска авиационна промишленост;

2.  счита, че безопасността е водещ принцип на европейската стратегия за въздухоплаването и че тя трябва да бъде подобрявана непрекъснато; поради това приветства прегледа на основния регламент за EASA (Европейската агенция за авиационна безопасност) (Регламент (ЕО) № 216/2008), насочен към постигане на най-високи равнища на безопасност в авиацията; във връзка с това призовава Комисията и Съвета да предоставят на EASA достатъчно ресурси и служители, за да се гарантират високи стандарти на безопасност и да се укрепи ролята на агенцията на международната сцена;

3.  настоятелно призовава Съвета и държавите членки най-после да постигнат бърз напредък по други важни досиета, които понастоящем са блокирани, като например преработването на Регламента относно прилагането на Единното европейско небе и преразглеждането на Регламента за слотовете и на регламентите за правата на пътниците във въздушния транспорт; призовава Комисията да преразгледа текущите инициативи и да предложи надеждни алтернативи, за да се отстранят недостатъците в сектора на въздухоплаването, които са резултат от късното и непълно прилагане на законодателството на ЕС, като например Единното европейско небе; подчертава, че що се отнася до осигуряването на правна яснота и сигурност, макар и полезно, публикуването на насоки не заменя същинското преразглеждане на съществуващите регламенти;

4.  подчертава, че досиетата в областта на въздухоплаването, блокирани от Съвета, имат за цел да осигурят на ЕС по-голяма правна сигурност и по-солидна рамка за защита на правата на пътниците във въздушния транспорт, по-ефективно и рационално използване на въздушното пространство на ЕС и усъвършенствани разпоредби за прилагане на Единното европейско небе, като всички тези елементи са съществени за реализирането на стратегията за въздухоплаването; призовава Съвета да предприеме стъпки за постигане на напредък по тези досиета;

Международно измерение на стратегията за въздухоплаването

5.  приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 868/2004 с цел преодоляване на наблюдавани понастоящем нелоялни практики, като например неприемлива държавна помощ, която не е нито подходяща, нито ефективна, като по този начин се изясняват основни безпокойства, свързани с потенциално нарушаване на конкуренцията съгласно европейското право; подчертава обаче, че нито неприемливата тенденция към протекционизъм, нито мерките за гарантиране на лоялна конкуренция могат да гарантират конкурентоспособността на сектора на въздухоплаването на ЕС;

6.  счита, че европейският сектор на въздухоплаването, макар да е изправен пред засилен натиск от страна на нови конкуренти, много от които използват въздушния транспорт като стратегически инструмент за международно развитие, може да си осигури добри позиции в глобалната конкурентна среда, като продължи да използва и развива своите предимства, като например високите стандарти на безопасност, ролята на EASA, географското позициониране, иновативната индустрия и социалните и екологичните цели; изразява твърдо убеждение, че конкуренцията от трети държави, ако е лоялна, следва да се разглежда като възможност за по-нататъшно развитие на един иновативен европейски модел на въздухоплаване, който има потенциала да осигури уникален и конкурентен отговор на особеностите на конкурентите;

7.  счита, че възможността за привличане на чужди инвестиции е важна за конкурентоспособността на въздушните превозвачи на ЕС и не следва да бъде възпрепятствана; поради това приветства намерението на Комисията да издаде насоки, които да внесат яснота по отношение на правилата за собствеността и контрола, както се постановява в Регламент (ЕО) № 1008/2008, със специална препратка към критериите за „ефективен контрол“, така че да се гарантира ефективността на тези правила;

8.  приветства инициативата за договаряне на споразумения за въздушен транспорт на равнище ЕС и на двустранни споразумения в областта на безопасността на въздухоплаването с трети държави, представляващи бързо развиващи се и стратегически пазари (Китай, Япония, АСЕАН, Турция, Катар, ОАЕ, Армения, Мексико, Китай, Бахрейн, Кувейт, Оман и Саудитска Арабия) и насърчава бързите и конструктивни преговори; припомня, че новите споразумения следва да бъдат правилно приложени и изпълнени от всички страни и трябва да съдържат клауза за лоялна конкуренция въз основа на международните стандарти (ИКАО, МОТ); призовава Комисията и Съвета, въз основа на спазването на член 218 от ДФЕС, да включват изцяло Парламента на всички етапи от преговорите;

9.  призовава Комисията да обвърже договарянето на споразумения в областта на въздухоплаването с трети държави с условия за спазването на високи стандарти за безопасност, подходящи трудови и социални стандарти и участие в свързан с изменението на климата пазарен инструмент за емисиите от въздухоплаването, както и да гарантира в рамките на споразуменията в областта на въздухоплаването равнопоставен достъп до пазара, равнопоставени условия за собственост и еднакви условия на конкуренция въз основа на принципа на реципрочност;

10.  изисква от Комисията да постигне бързо приключване на текущите преговори, а в бъдеще да започне нови диалози в областта на въздухоплаването с други стратегически партньори в областта на въздухоплаването; подчертава, че споразуменията за въздухоплавателни услуги също така допринасят за насърчаването на техническия напредък, както и за изпълнението и укрепването на европейските политики, като например европейската политика за съседство;

Консолидиране на единния пазар на ЕС в областта на въздухоплаването

11.  припомня, че въздушното пространство е също така част от единния пазар на ЕС и че фрагментираността, породена от неговото неефективно използване, както и от различните национални практики (засягащи например оперативните процедури, данъците, таксите и др.), води до по-продължително време за полети, закъснения, допълнителен разход на гориво, по-големи емисии на CO2 в допълнение към отрицателното въздействие върху останалата част от пазара и възпрепятстването на конкурентоспособността на ЕС;

12.  отбелязва, че член 3 от Регламент (ЕО) № 551/2004 предвижда, без това да засяга суверенитета на държавите членки над тяхното въздушно пространство, създаването на единен европейски горен район за полетна информация (EUIR), и призовава Комисията към изпълнението му, тъй като това ще позволи да се преодолеят регионалните затруднения и да се способства за непрекъснатост на въздухоплавателните услуги в частите от въздушното пространство с най-интензивно движение в случай на непредвидени обстоятелства или прекъсвания на въздушното движение; счита, че EUIR ще позволи поетапното създаване на трансевропейска магистрала в небето, което би било още една стъпка напред към доизграждането на единното европейско небе и рентабилно управление на въздушното пространство на ЕС; приветства постигнатия напредък в областта на управлението на въздушното движение с цел повишаване на ефикасността и намаляване на разходите и емисиите, по-специално благодарение на дейността на управителния орган на мрежата, и призовава държавите членки да завършат ФБВП без по-нататъшно забавяне, за да се улесни по-нататъшният напредък към единно европейско небе;

13.  изразява твърдо убеждение, че секторът на въздухоплаването следва да се възползва изцяло от базираните на спътници европейски технологии, като например EGNOS и „Галилео“, което дава възможност за по-безопасни и по-ефективни процедури за навигация и захождане, като същевременно позволява пълното разгръщане на проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR); поради това подчертава нуждата от широко приложение на тези технологии; посочва, че за да се гарантира правилното разгръщане на SESAR и в интерес на постигането на глобална оперативна съвместимост, за изпълнението му следва да се задели специален и амбициозен бюджет – отделен от бюджета за Механизма за свързване на Европа (МСЕ);

14.  отбелязва обема на въздушния трафик, който понастоящем е значителен и се предвижда да се увеличава през следващите няколко години, както и ограниченията в капацитета на европейските летища по отношение на приемането на около 2 милиона полета до 2035 г.; подчертава, че това ще наложи координирано и ефективно използване на капацитета на летищата и въздушното пространство, така че да се намали претоварването;

15.  подчертава жизненоважното значение на сектора на въздухоплаването за растежа, създаването на работни места и развитието на туризма; подчертава, че малките и регионалните летища играят ключова роля за насърчаване на свързаността, териториалното сближаване, социалната интеграция и икономическия растеж, по-специално за най-отдалечените региони и за островите; отбелязва, че в това отношение съществува необходимост от стратегическо планиране на европейската летищна система, което да може да установи текущия капацитет, очакваното търсене, настоящите затруднения и бъдещите инфраструктурни нужди на европейско равнище и което да може да поддържа достъпа на гражданите на ЕС до въздухоплавателни услуги;

16.  признава значителните различия в свързаността в рамките на ЕС, която се отличава с по-малък брой въздушни връзки в определени части от Съюза, както и важността на регионалната свързаност (включително географски области, изключени от трансевропейската транспортна мрежа); насърчава Комисията да продължава да наблюдава и да предприема мерки по отношение на свързаността в рамките на ЕС;

17.  счита, че много от значителните ограничения за растежа както във въздуха, така и на земята (напр. недостигът на капацитет, недостатъчното и прекомерното използване на инфраструктурата, различните доставчици на аеронавигационно обслужване или ограничените инвестиции), както и различията в свързаността между различните региони на ЕС може да се преодолеят, ако свързаността се приеме на всички равнища (национално, европейско и международно) като един от основните показатели при оценката и планирането на действия в сектора;

18.  счита, че свързаността не следва да се ограничава само до броя, честотата и качеството на услугите за въздушен транспорт, но също така следва да се оценява в контекста на една модерна, интегрирана транспортна мрежа и да приеме и други критерии, като например време, непрекъснатост на територията, повишаване на степента на интеграция на мрежата, достъпност, наличност на транспортни алтернативни решения и разходи от гледна точка на околната среда, с цел да се отрази действителната добавена стойност на даден маршрут; поради това призовава Комисията да проучи възможността за разработване на показател на ЕС въз основа на други съществуващи показатели и на вече извършената от Евроконтрол и Обсерваторията за капацитета на летищата изследователска работа;

19.  счита, че подобен вид индекс за свързаност, включващ положителен анализ на разходната ефективност, следва да разглежда въздушните връзки в широка перспектива, без да уронва целта на ЕС за териториално сближаване, която ще бъде подкрепена с предстоящите тълкувателни насоки относно правилата за задълженията за обществена услуга; подчертава, че този индекс може да послужи за целите на общото стратегическо планиране, така че да се избегне разхищаване на парите на данъкоплатеца чрез разграничаване на икономически жизнеспособните възможности от непечелившите проекти, за да се подпомогне например рентабилната специализация на летища, включително клъстери или мрежи от летища, да се избегнат „летища фантоми“ и да се гарантира ефикасно използване на летищния и въздушния капацитет чрез откриването също на интермодални, разходоефективни и устойчиви решения;

20.  счита, че следва да се разгърне потенциалът, свързан с ползите от взаимното допълване на всички видове транспорт без изключения, за да се подобри мобилността и да се изгради устойчива транспортна мрежа в интерес на ползвателите, както пътници, така и товарен превоз; посочва, че интермодалността чрез създаване на условия за комбиниране на видовете транспорт е единственият начин за осигуряване на динамично и устойчиво развитие за един конкурентоспособен сектор на въздухоплаването в ЕС; подчертава, че интермодалността позволява по-ефикасно използване на инфраструктурата, като се разширяват обслужваните от летищата зони и се избягва тяхното припокриване, което също така ще освободи слотове и ще допринесе за създаването на благоприятна среда за търговията, туризма и товарните превози; признава постигнатия успех в тази област чрез интеграцията на железопътната и въздухоплавателната инфраструктура, и насърчава по-нататъшен напредък в това отношение;

21.  отново заявява, че коридорите на TEN-T са в основата на развитието на мултимодалните възможности, при които летищата са основни центрове; изразява съжаление, че мултимодалните инициативи в Европа са разпокъсани и ограничени на брой; подчертава потребността от бързи, ефективни и удобни връзки между мрежите на обществения транспорт и летищната инфраструктура; призовава Комисията и държавите членки да отдават по-голям приоритет на целта за мултимодалност в рамките на коридорите на TEN-T, като същевременно премахнат задръстванията; призовава Комисията бързо да представи предложението си за мултимодален и интерфункционален подход по отношение на транспорта, като напълно се интегрира секторът на въздухоплаването, и призовава държавите членки да използват по-добре финансовите инструменти, които имат на разположение, за да насърчават интермодалните връзки;

22.  счита, че за да се увеличат привлекателността на интермодалния транспорт в цяла Европа и достъпните и интегрирани решения, услугите по информация в реално време (например интегрирана система за продажба на билети) следва да се предлагат на всички пътници (включително лицата с намалена мобилност); изтъква, че финансираните от ЕС проекти са доказали техническата осъществимост на разработването на мултимодални информационни и билетни системи; поради това настоятелно призовава Комисията да подкрепи техния принос в полза на пътниците в целия ЕС;

23.  счита, че транспортните оператори и доставчиците на услуги ще се ангажират с намирането на интермодални и мултимодални решения, ако чрез нормативна уредба на ЕС се осигурят яснота и правна сигурност, що се отнася до правата на пътниците, отговорността, закъсненията и анулираните пътувания, проверките за сигурност, свободно достъпните данни и стандартите за обмен на данни; призовава Комисията към действия по този въпрос;

24.  отбелязва, че публичното и частното финансиране в сектора на въздухоплаването са от жизненоважно значение, за да се гарантира териториалното сближаване, да се насърчават иновациите и да се запазят или да се възвърнат водещите позиции на Европа в сектора; припомня, че всяко финансиране трябва да е съобразено с насоките на ЕС относно държавната помощ и правото в областта на конкуренцията; заявява, че при отпускане на безвъзмездна помощ за публичния транспорт трябва да се гарантира, че въпросната инвестиция ще бъде ефективна по отношение на разходите и подходяща за целта;

25.  призовава Комисията и държавите членки, в съответствие с предложените от Комисията „Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании“ и с известието на Комисията относно обхвата на държавната помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, да поддържат дългосрочна стратегия за преодоляване, от една страна, на излишъка от губещи летища в райони, където другите видове транспорт са достъпни, и от друга страна, на въпроса за приноса на второстепенните летища за развитието, конкурентоспособността и интеграцията на регионите на ЕС;

26.  отбелязва значението, което има благоприятната регулаторна рамка за летищата за привличането и мобилизирането на частните инвестиции; счита, че оценката на Комисията относно Директивата за летищните такси, успоредно с ефективна консултация с превозвачите/летищата, следва да спомогне да се изясни дали текущите разпоредби са ефективен инструмент за насърчаване на конкуренцията, като се има предвид рискът от злоупотреби с монопола, и за развиване на интересите на европейските потребители и насърчаване на конкуренцията, или е необходима реформа; признава приноса на приходите от невъздухоплавателни дейности за дългосрочната търговска жизнеспособност на летищата;

27.  отбелязва, че Комисията е обявила в своята стратегия за въздухоплаването, публикувана през декември 2015 г., оценка на Директива 96/67/ЕО на Съвета относно наземните услуги на летищата на ЕС; подкрепя включването на наземното обслужване в обхвата на EASA с цел да се обхване цялата верига на авиационната безопасност;

Стратегия за въздухоплаването: поглед в бъдещето

28.  счита, че цялата верига на създаване на стойност във въздухоплаването има потенциала да бъде стратегически сектор за инвестиции, който трябва да се използва в по-голяма степен чрез определяне на дългосрочни цели и чрез предоставяне на стимули за интелигентни инициативи за изпълнението на тези цели, като например по-екологосъобразни летища или въздухоплавателни средства, намаляване на шума, връзка между летищни комплекси и публичен транспорт; приканва Комисията и държавите членки да обмислят допълнителни мерки за насърчаване на такива инициативи, включително чрез ефективното използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и да продължават да насърчават и финансират програми като „Чисто небе“ и SESAR; подчертава, че въздухоплавателната промишленост дава основен принос за конкурентоспособността в сектора на въздухоплаването на ЕС, като осигурява силна подкрепа за насърчаване на по-чисти технологии и подпомага разгръщането на SESAR;

29.  отбелязва емисиите на CO2 от сектора на въздухоплаването; подчертава разнообразните действия, които вече са предприети за намаляване на емисиите на СО2 и на парникови газове, както технически чрез разработване на алтернативни горива и по-ефикасни въздухоплавателни средства, така и политически чрез спазване на международните споразумения; приветства споразумението, постигнато от 39-ото събрание на ИКАО на 6 октомври 2016 г. с приемането на глобален пазарен инструмент за намаляване на емисиите от международната авиация, и ангажимента, поет от 65 страни, за участие в доброволната фаза до 2027 г., което означава, че до 2035 г. приблизително 80% от емисиите над нивата от 2020 г. ще се компенсират чрез схемата; припомня, че е важно да бъде оставена в сила след 31 декември 2016 г. дерогацията, предоставена в рамките на СТЕ, за емисиите от полетите, свързващи летище, разположено в най-отдалечен регион, съгласно член 349 от ДФЕС; приветства намерението на Комисията да направи преглед на мерките на ЕС за намаляване на емисиите на CO2 от въздухоплаването в контекста на тази договореност;

30.  счита, че с оглед на пакета за кръговата икономика на Комисията следва да се насърчават още инициативи, насочени към повишаване на екологичния капацитет и към намаляване на емисиите и шума от оперативни дейности от, към и в рамките на летищата, например чрез внедряване на възобновяеми горива (напр. биогорива), чрез разработване на ефикасни системи за екологосъобразно сертифицирано рециклиране, разглобяване и повторно използване на въздухоплавателни средства, чрез насърчаване на „зелените летища“ и чрез постигане на най-ефикасно управление на логистиката;

31.  призовава за събиране и разпространение на най-добрите практики за намаляване на емисиите, като се има предвид, че високите екологични стандарти трябва да бъдат запазени и подобрени с времето, за да се гарантира устойчивото развитие на въздухоплаването;

32.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да следят стриктно новите процедури в сила от юни 2016 г. за намаляване на шума и емисиите на ултрафини частици, произведени от отработените газове, отделяни от самолетите, излитащи от близки до градове и населени места летища, с цел по този начин да се подобри качеството на живот и най-вече качеството на въздуха;

33.  признава значителните разходи за мерки за сигурност; подчертава, че предизвикателствата в областта на сигурността, пред които е изправено въздухоплаването, ще нарастват в бъдеще, което налага незабавно преминаване към подход, който се основава в по-голяма степен на рисковете и разузнавателната дейност, и система за сигурност на основата на реакцията, която да подобрява сигурността на съоръженията на летищата и да дава възможност за приспособяване към променящите се заплахи, без да се налага да се реагира непрекъснато с нови мерки или рискът да се измества, без да се намалява;

34.  приветства предложението на Комисията за създаване на система на ЕС за сертифициране на оборудването за проверка за авиационна сигурност; подчертава нуждата от последователно прилагане на действащите правила относно набиране и обучение на персонал; призовава Комисията да разгледа възможността за задълбочаване на концепцията за сигурност чрез еднократна проверка и за разработване на система на ЕС за предварителна проверка, която предоставя възможност на предварително регистриралите се пътници от ЕС да преминават през по-ефикасни проверки за сигурност; настоятелно призовава държавите членки да се ангажират със систематичен обмен на разузнавателна информация и да обменят най-добри практики относно системите за сигурност на летищата;

35.  отбелязва доклада на високо равнище относно зоните на конфликт и призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че препоръките от него се прилагат, включително споделянето на информация за гарантиране на разработването на оценка на риска в ЕС и възможността за бързо споделяне на информация; подчертава също, че безпокойствата относно сигурността, свързани с несътрудничещи военни полети без активни транспондери, трябва да продължат да бъдат разглеждани;

36.  счита, че иновациите са предпоставка за конкурентоспособен европейски въздухоплавателен сектор; отбелязва, че в сравнение с другите видове транспорт въздухоплаването вече е постигнало значителен напредък в използването на предимствата на цифровизацията, информационните и комуникационните технологии и свободно достъпните данни, и насърчава сектора да продължи да играе водеща роля в този процес, като същевременно се гарантира лоялна конкуренция, оперативна съвместимост на системите и неутралност и прозрачност на достъпа на всички потребители до ясна и сбита информация, като например резервиране на цяло пътуване или товарни превозвачи, ангажирани във въздухоплавателни товарни операции; приветства предложението на Комисията за проект за големи информационни масиви в сферата на въздухоплаването и изиска разяснения относно неговото изпълнение;

37.  припомня широкообхватната акция за проверка на уебсайтовете за пътнически услуги в рамките на Съюза, предприета от Комисията и националните правоприлагащи органи през 2013 г.; отбелязва, че посочената проверка разкри значителни проблеми при над две трети от проверените уебсайтове; призовава Комисията да докладва по-всеобхватно относно напредъка, постигнат при привеждането на уебсайтовете за пътувания в съответствие с правото на ЕС, както и относно бъдещите си планове за правоприлагане в посочената област, що се отнася до продажбата на самолетни билети както онлайн, така и офлайн; припомня, че потребителите винаги трябва да разполагат с достъпна процедура, за да внасят жалби до търговците и да искат обезщетения; счита, че тази процедура следва да бъде достъпна по начин, който не възпира потребителите да упражняват своите права, и следва да бъде ясно обозначена за потребителите; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с националните правоприлагащи органи, за да се гарантира, че търговците изпълняват посочените изисквания;

38.  приветства иновациите и икономическото развитие, които могат да бъдат насърчени чрез допълнително развитие на употребата за граждански цели на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS); отбелязва, че пазарът за RPAS се разраства бързо и че такива въздухоплавателни съдове все по-често се използват за частни цели, в търговски дейности и от публични органи при изпълнението на техните задачи; подчертава неотложността на бързото приемане на ясна, пропорционална, хармонизирана и основана на риска регулаторна рамка за RPAS с цел стимулиране на инвестициите и иновациите в сектора и използване докрай на огромния ѝ потенциал, като същевременно се запазят най-високите възможни стандарти за сигурност;

39.  припомня, че когато се изготвя законодателство относно сектора на въздухоплаването, следва да се вземат под внимание специфичните нужди на общото въздухоплаване на основа, която да осигурява индивидуални решения за въздушен транспорт, както и дейности по въздушен спорт;

Социален дневен ред на стратегията за въздухоплаването

40.  признава необходимостта от изясняване на критерия за „основна база“ и на определението за „основно място на стопанска дейност“, така че да се гарантира, че те могат да се прилагат последователно и ефективно да предотвратяват използването на „удобен флаг“ и практиките за търсене на най-благоприятната система от правила; припомня, че една от основните отговорности на EASA е да издава сертификати за въздушните операции и разрешения за оператори от трети държави с цел гарантиране на безопасността и допринасяне за подобряването на условията на труд;

41.  призовава EASA и държавите членки да продължат проучването на нови модели на стопанска дейност и на заетост с цел да се гарантира безопасността на въздухоплаването и отправя искане към Комисията за регулиране при необходимост; отбелязва, че следва да се обърне особено внимание, наред с други неща, на договорите за нула часа, схемите от типа „плати, за да летиш“, фиктивната самостоятелна заетост и положението на екипажите от трети страни на регистрирани в ЕС въздухоплавателни средства; подчертава значението на регулирането в областта на докладването на събития във въздухоплаването и практиките за „култура на справедливост“ за укрепване и подобряване на стандартите за безопасност, както и здравословните и безопасни условия на труд;

42.  припомня, че висококачественото обучение допринася за безопасността на въздухоплаването; подчертава ключовия принос на EASA за създаването на общи стандарти за обучение и безопасност за пилоти, членове на екипажи и ръководители на въздушното движение, също и чрез нейната виртуална академия, и призовава държавите членки да инвестират в образование през целия живот и обучение във всички части на веригата за създаване на стойност във въздухоплаването, тъй като успехът на европейското въздухоплаване зависи в голяма степен от квалифицираните служители и иновациите; признава необходимостта от преодоляване на евентуалния недостиг на умения; подчертава значението на партньорствата между учебните заведения, изследователските центрове и социалните партньори с цел актуализиране на програмите за обучение и гарантиране, че те отразяват потребностите на пазара на труда;

43.  призовава Комисията и държавите членки да укрепят моделите на дуално обучение в областта на авиационното инженерство и да ги разширят по отношение на сътрудничеството на международно равнище;

44.  насърчава Комисията да излезе с конкретни инициативи за защита на правата на служителите; призовава държавите членки да осигуряват на всички служители в сектора на въздухоплаването достойни условия на труд, включително необходимото равнище на защита по отношение на здравословни и безопасни условия на труд, независимо от размера и вида на дружеството, което им осигурява заетост, от местоработата или от сключения договор;

45.  отбелязва, че всички авиокомпании, извършващи дейност в Европейския съюз, трябва да изпълняват изцяло социалните и трудовите изисквания на ЕС и държавите членки; посочва, че съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на условията на труд и социална закрила и че предприятията използват свободата на установяване, за да намаляват разходите; призовава държавите членки да сложат край на тази вредна конкуренция; призовава Комисията и държавите членки да представят предложения за начините за предотвратяване на злоупотребите с непряката заетост с цел заобикаляне на законодателството на ЕС и националното законодателство относно данъчното облагане и социалната сигурност в сектора на въздухоплаването; призовава Комисията и държавите членки да предотвратяват злоупотребите със социалните права и заобикалянето на трудовите стандарти чрез гарантиране на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, чрез улесняване на откритото отчитане и повишаване на сътрудничеството между инспекциите по труда; призовава Комисията и държавите членки да гарантират прилагането и правилното изпълнение на трудовото право, социалното законодателство и колективните споразумения за въздушните превозвачи, които извършват дейност в дадена държава членка;

46.  подчертава, че правото на учредяване и членуване в професионален съюз и правото на предприемане на колективни действия е основно право, установено в член 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и че то трябва да бъде спазвано; отхвърля всеки опит за накърняване на правото на стачка в сектора на въздухоплаването; подчертава значението на силните и независими социални партньори в сектора на въздухоплаването, наличието на редовен институционализиран социален диалог на всички равнища и участието и представителството на работниците и служителите в разглеждането на въпроси, свързани с дейността на дружествата; настоява за въвеждането на подходяща процедура на консултации и засилен социален диалог преди всяка инициатива на ЕС във връзка със сектора на въздухоплаването; приветства усилията на социалните партньори за договаряне на споразумение за условията на труд и социалните права на работниците в сектора на европейското въздухоплаване; насърчава ги да договорят колективни споразумения за всички части на сектора в съответствие с националните закони и практики, тъй като те са ефективен инструмент за борба срещу надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на социалните и трудовите стандарти и стандартите за заетост, както и за гарантиране на достойно възнаграждение за всички служители;

47.  счита, че нито един служител не следва да има съмнения относно приложимото трудово законодателство или относно това къде има право на социално осигуряване; обръща внимание на особеното положение на силно мобилните работници в сектора на въздухоплаването в този контекст и призовава за по-добра координация на системите за социална сигурност в рамките на ЕС; настоява, че следва да бъде извършена оценка на необходимостта от допълнително изясняване на приложимото право и компетентните съдилища спрямо трудовите договори на мобилните работници във въздухоплаването в тясно сътрудничество с представителите на работниците;

o
o   o

48.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ЕИСК, AC TEN/581. (2) ОВ L 7, 11.1.2012 г., стр. 3. (3) ОВ C 99, 4.4.2014 г., стр. 3. (4) ОВ C 262, 19.7.2016 г., стр. 1. (5) ОВ C 382, 15.10.2016 г., стр. 1. (6) https://ec.europa.eu/transport/media/events/event/high-level-conference-2015-social-agenda-transport_en (7) Приети текстове, P8_TA(2016)0049. (8) Приети текстове, P8_TA(2015)0394. (9) Приети текстове, P8_TA(2015)0392. (10) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 5. (11) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 658. (12) Приети текстове, P7_TA(2014)0220. (13) Приети текстове, P7_TA(2014)0221. (14) Приети текстове, P7_TA(2014)0092. (15) ОВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 217. (16) Приети текстове, P8_TA(2015)0390. (17) ОВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 2. (18) https://english.eu2016.nl/documents/reports/2016/01/20/report-aviation-summit-2016