Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2986(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0173/2017

Внесени текстове :

B8-0173/2017

Разисквания :

Гласувания :

PV 02/03/2017 - 6.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0060

Приети текстове
PDF 463kWORD 50k
Четвъртък, 2 март 2017 г. - Брюксел Окончателна версия
Задължения в областта на визовата реципрочност
P8_TA(2017)0060B8-0173/2017

Резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност в съответствие с член 1, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 539/2001 (2016/2986(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета(1), и по-специално член 1, параграф 4 от него („механизъм за реципрочност“),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 12 април 2016 г., озаглавено „Актуално състояние и възможни следващи стъпки по отношение на липсата на реципрочност с някои трети държави в областта на визовата политика“ (COM(2016)0221),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 13 юли 2016 г., озаглавено „Актуално състояние и възможни следващи стъпки по отношение на липсата на реципрочност с някои трети държави в областта на визовата политика“ (Последващи действия на Съобщението от 12 април)(COM(2016)0481),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 21 декември 2016 г., озаглавено „Актуално състояние и възможни следващи стъпки по отношение на липсата на реципрочност с някои трети държави в областта на визовата политика“ (Последващи действия на Съобщението от 12 април) (COM(2016)0816),

—  като взе предвид член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 80, 265 и 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид разискванията си на тема „Задължения в областта на визовата реципрочност“, проведени на 14 декември 2016 г. в Страсбург,

—  като взе предвид въпроса, отправен до Комисията относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност в съответствие с член 1, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 539/2001 (O-000142/2016 — B8-1820/2016),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че критерият за визова реципрочност като един от критериите на визовата политика на ЕС обикновено се разбира в смисъл, че към гражданите на ЕС, пътуващи за трета държава, следва да се прилагат същите условия като тези спрямо гражданите на въпросната трета държава при пътуването им за ЕС;

Б.  като има предвид, че целта на механизма за визова реципрочност е да се постигне такава визова реципрочност; като има предвид, че визовата политика на ЕС забранява на отделните държави членки да въвеждат изискване за виза по отношение на граждани на трета страна, ако същата е включена в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001 (държави, чиито граждани са освободени от изискването за виза за краткосрочен престой);

В.  като има предвид, че механизмът за реципрочност беше преработен през 2013 г., като Парламентът стана съзаконодател, поради необходимостта този механизъм да се адаптира с оглед на влизането в сила на Договора от Лисабон и в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз в областта на вторичните правни основания, така че механизмът „да предвижда отговор на Съюза като акт на солидарност, ако трета страна, включена в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001, прилага изискване за виза за гражданите на поне една държава членка“ (съображение 1 на Регламент (ЕС) № 1289/2013);

Г.  като има предвид, че механизмът за реципрочност установява процедура, която започва в случай на нереципрочност и включва точно определени срокове и действия, които трябва да бъдат предприети с оглед прекратяване на положението на липса на реципрочност; като има предвид, че присъщата му логика води до мерки с нарастваща тежест по отношение на съответната трета страна, включително дори до суспендиране на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на съответната трета страна („втори етап от прилагането на механизма за реципрочност“);

Д.  като има предвид, че „за да се осигури адекватното участие на Европейския парламент и на Съвета във втория етап от прилагането на механизма за реципрочност и предвид особено чувствителния политически характер на суспендирането на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на трета страна, включена в списъка в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001, както и хоризонталните последици за държавите членки, асоциираните към Шенген държави и самия Съюз, по-специално за външните им отношения и за цялостното функциониране на Шенгенското пространство, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с определени елементи на механизма за реципрочност“, включително суспендирането на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на съответната трета страна;

Е.  като има предвид, че „Европейският парламент или Съветът могат да решат да оттеглят делегирането“ (член 290, параграф 2, буква а) от ДФЕС);

Ж.  като има предвид, че „делегиран акт може да влезе в сила единствено ако в срок, определен от законодателния акт, Европейският парламент или Съветът не представят възражения“ (член 290, параграф 2, буква б) от ДФЕС);

З.  като има предвид, че Комисията оспори пред Съда на Европейския съюз избора на делегирани актове във втория етап от прилагането на механизма за реципрочност , и като има предвид, че въпреки това Съдът прие, че изборът от страна на законодателя е правилен (дело C-88/14);

И.  като има предвид, че така механизмът по ясен начин възлага задълженията и отговорностите на Парламента и Съвета , както и на Комисията, в различните етапи на механизма за реципрочност;

1.  счита Комисията за задължена по закон да приеме делегиран акт, с който временно да се суспендира освобождаването от изискването за виза за граждани на трети държави, които не са премахнали изискването за виза по отношение на гражданите на някои държави членки — в срок от 24 месеца от датата на публикуване на нотификациите в това отношение, който срок изтече на 12 април 2016 г.;

2.  призовава Комисията, на основание на член 265 от ДФЕС, да приеме необходимия делегиран акт най-късно в двумесечен срок от датата на приемане на настоящата резолюция;

3.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Европейския съвет, Съвета, както и на националните парламенти.

(1) ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

Правна информация - Политика за поверителност