Резолюция на Европейския парламент от 4 април 2017 г. относно палмовото масло и обезлесяването на тропическите гори (2016/2222(INI))
Европейският парламент,
— като взе предвид Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН за периода 2015—2030 г.,
— като взе предвид Парижкото споразумение, постигнато на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21),
— като взе предвид техническия доклад на Комисията, озаглавен „Въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването“ (2013-063)(1),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие“ (COM(2008)0645),
— като взе предвид Декларацията от Амстердам от 7 декември 2015 г., озаглавена „Към премахване на обезлесяването от селскостопанските продуктови вериги в европейските държави“, в подкрепа на изцяло устойчива верига за доставки на палмово масло до 2020 г. и в подкрепа на прекратяването на незаконното обезлесяване до 2020 г.,
— като взе предвид обещанието за правителствена подкрепа на схемата за постигане на 100% устойчивост на производството на палмово масло до 2020 г., дадено от петте държави членки, подписали Декларацията от Амстердам: Дания, Германия, Франция, Обединеното кралство и Нидерландия,
— като взе предвид Европейската стратегия за нисковъглеродна мобилност от юли 2016 г. и предложението на Комисията от 30 ноември 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработена) (COM(2016)0767),
— като взе предвид възложеното и финансирано от Комисията проучване от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Въздействие на потребяваните в ЕС биогорива върху промяната в земеползването: количествена оценка на областта и въздействията на парниковите газове“,
— като взе предвид доклада, озаглавен „Globiom: основата на политиката в областта на биогоривата за периода след 2020 г.“,
— като взе предвид Специален доклад № 18/2016 на Европейската сметна палата, озаглавен „Система на ЕС за сертифициране на устойчиви биогорива“,
— като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие на ООН (КБР),
— като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES),
— като взе предвид Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхната употреба, към Конвенцията за биологичното разнообразие, който беше приет на 29 октомври 2010 г. в Нагоя, Япония и влезе в сила на 12 октомври 2014 г.,
— като взе предвид стратегията на ЕС за биологично разнообразие до 2020 г. и свързания с нея средносрочен преглед(2),
— като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2016 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие(3),
— като взе предвид проведения в Хавай през 2016 г. световен конгрес на Международния съюз по опазване на природата (IUCN) и неговото Предложение № 066 за смекчаване на въздействието от разширяването на производството на палмово масло върху биологичното разнообразие,
— като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население,
— като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0066/2017),
A. като има предвид, че Европейският съюз ратифицира Парижкото споразумение и че следва да играе основна роля за изпълнението на поставените цели в областите на борбата с изменението на климата, опазването на околната среда и устойчивото развитие;
Б. като има предвид, че ЕС взе основно участие при определянето на Целите за устойчиво развитие, с които е тясно свързан проблемът с палмовото масло (цели 2, 3, 6, 14, 16, 17 и особено 12, 13 и 15);
В. като има предвид, че ЕС е поел ангажимент в рамките на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие за насърчаване на устойчивото управление на всички видове гори, спиране на обезлесяването, възстановяване на увредени гори и значително увеличаване на залесяването и повторното залесяване в световен мащаб до 2020 г.; като има предвид, че съгласно Програмата до 2030 г. ЕС се ангажира също така да гарантира устойчиви модели на потребление и производство, да насърчава дружествата да приемат устойчиви практики и да интегрират информацията относно устойчивостта в цикъла на своите отчети, както и да насърчава устойчиви практики по възлагането на обществени поръчки, в съответствие с националните политики и приоритетите в световен мащаб до 2020 г.;
Г. като има предвид, че са налице множество фактори за глобалното обезлесяване, сред които са и производството на селскостопански стоки като соя, говеждо месо, царевица и палмово масло;
Д. като има предвид, че почти половината (49%) от последното обезлесяване на тропическите гори е в резултат на незаконно прочистване на земя с цел нейното ползване за селскостопански цели на търговска основа, и че причина за това унищожаване на гори е търсенето от други континенти на селскостопански стоки, включително палмово масло, говеждо месо, соя и горски продукти; като има предвид, че е изчислено, че незаконната конверсия на тропически гори с цел търговско земеделие генерира ежегодно 1,47 гигатона въглерод, което е еквивалентно на 25% от годишните емисии на изкопаеми горива в ЕС(4);
Е. като има предвид, че опустошителните пожари от 2015 г. в Индонезия и Борнео бяха най-лошите от наблюдаваните за почти две десетилетия и възникнаха в резултат на глобалното изменение на климата, промените в земеползването и обезлесяването; като има предвид, че изключително сухите условия във въпросните региони вероятно ще се превърнат в по-често явление в бъдеще, освен ако се предприеме съгласувано действие за предотвратяване на пожарите;
Ж. като има предвид, че опустошителните пожари в Индонезия и Борнео изложиха 69 милиона души на замърсен и вреден за здравето въздух и са причина за преждевременната смърт на хиляди хора;
З. като има предвид, че пожарите в Индонезия обикновено са резултат от прочистването на земята за плантации за добив на палмово масло и други селскостопански предназначения; като има предвид, че 52% от пожарите в Индонезия през 2015 г. са се разразили в богати на въглерод торфища, което превърна държавата в един от най-големите причинители на глобалното затопляне в световен мащаб;(5);
И. като има предвид, че липсата на прецизни карти на териториите, отдадени на концесии за добива на палмово масло, и на публични поземлени регистри в много страни производителки затруднява индивидуализацията на отговорността за горските пожари;
Й. като има предвид, че съгласно Декларацията от Ню Йорк относно горите ЕС се е ангажирал да спомогне за постигането на целта на частния сектор за премахване на обезлесяването в производството на селскостопански стоки като палмово масло, соя, хартия и говеждо месо най-късно до 2020 г., като признава, че някои дружества са набелязали и още по-амбициозни цели;
К. като има предвид, че през 2008 г. ЕС се ангажира да намали обезлесяването с най-малко 50% до 2020 г., както и да прекрати глобалните загуби на горско покритие до 2030 г.;
Л. като има предвид, че ценни тропически екосистеми, които обхващат само 7% от земната повърхност, се намират под увеличаващ се натиск от обезлесяване; като има предвид, че създаването на плантации за добив на палмово масло води до мащабни горски пожари, засушаване на реки, ерозия на почвата, дренаж на торфищата, замърсяването на водните пътища и обща загуба на биологично разнообразие, което на свой ред води до загубата на много екосистемни услуги и оказва значително въздействие върху климата, опазването на природните ресурси и опазването на глобалната околна среда за сегашните и бъдещите поколения;
М. като има предвид, че потреблението на палмово масло и получените от него преработени стоки играят голяма роля при въздействието на потреблението в ЕС върху глобалното обезлесяване;
Н. като има предвид, че търсенето на растителни масла като цяло ще нарасне(6), като същевременно е изчислено, че търсенето на палмово масло ще се удвои до 2050 г.(7); като има предвид, че от 70-те години на миналия век насам 90% от ръста на производството на палмово масло е концентриран в Индонезия и Малайзия; като има предвид също така, че отглеждането на маслодайна палма се развива и в други азиатски държави, както и в Африка и Латинска Америка, където непрекъснато се създават нови и се разширяват съществуващи плантации; това е положение, което ще доведе до допълнителни вреди за околната среда; отбелязва обаче, че замяната на палмовото масло с други растителни масла ще създаде необходимост от повече земя за обработка;
О. като има предвид, че масовото използване на палмово масло се дължи главно на неговата ниска цена, която е възможна поради увеличаването на броя на плантации с маслодайна палма в обезлесените райони; като има предвид също така, че употребата на палмово масло в хранително-вкусовата промишленост отговаря на един масов, а не устойчив модел на производство и потребление, който противоречи на използването и популяризирането на органични, висококачествени, местни съставки и продукти;
П. като има предвид, че палмовото масло се използва все повече като биогориво и в преработените хранителни продукти (понастоящем 50% от пакетираните храни съдържат палмово масло);
Р. като има предвид, че някои дружества, търгуващи с палмово масло, не са доказали по безспорен начин, че палмовото масло в техните вериги за доставки не е свързано с обезлесяването, пресушаването на торфища или със замърсяването на околната среда, и не са доказали, че то е произведено при пълно зачитане на основните права на човека и спазване на подходящи социални стандарти;
С. като има предвид, че съгласно Седмата програма за действие за околната среда от Комисията се изисква да извърши оценка на въздействието на потреблението на хранителни и нехранителни стоки в Съюза върху околната среда в глобален контекст и, по целесъобразност, да изработи предложения за политика в отговор на констатациите в подобни оценки и да обмисли разработването на план за действие на Съюза за справяне с обезлесяването и влошаването на състоянието на горите;
Т. като има предвид, че Комисията планира проучвания относно обезлесяването и палмовото масло;
У. като има предвид, че не е известен общият размер на емисиите на парникови газове, дължащи се на промяна в земеползването, свързана с добив на палмово масло; като има предвид, че е необходимо да се подобрят научните оценки в тази връзка;
Ф. като има предвид, че в държавите производителки няма налични надеждни данни относно земните площи, предназначени за разрешено или неразрешено култивиране на маслодайна палма; като има предвид, че тази пречка подкопава още в самото начало мерките, предприемани за удостоверяване на устойчивостта на палмовото масло;
Х. като има предвид, че през 2014 г. енергийният сектор е отговорен за 60% от вноса на палмово масло в ЕС, като 46% от внесеното палмово масло е използвано за гориво в транспорта (шесткратно увеличение в сравнение с 2010 г.), а 15% е използвано за производство на електрическа и топлинна енергия;
Ц. като има предвид, че по прогноза до 2020 г. в глобален мащаб 1 мха (милион хектара) земя ще бъде конвертирана в плантации за добив на палмово масло за биодизел, като тази конверсия ще засегне 0,57 мха от девствените гори в Югоизточна Азия(8);
Ч. като има предвид, че мандатът, поет от ЕС относно биогоривата до 2020 г., е довел до промяна в земеползването с обща площ от 8,8 мха, от които 2,1 мха земя в Югоизточна Азия, конвертирани в плантации за добив на палмово масло под натиска на процеса на разрастването им, като половината от общата площ е за сметка на тропически гори и торфища;
Ш. като има предвид, че обезлесяването на тропическите гори разрушава естествените местообитания на повече от половината животински видове в света и на повече от две трети от растителните видове и застрашава тяхното оцеляване; като има предвид, че тропическите гори са дом на някои от най-редките видове в световен мащаб, често ендемични, които са включени в Червения списък на Международния съюз по опазване на природата (МСОП) в категорията на силно застрашените биологични видове, за които се счита, че са в процес на наблюдавано, оценявано, предвидено или подозирано намаляване на популацията с над 80% през последните 10 години или 3 поколения; като има предвид, че потребителите в ЕС следва да бъдат по-добре информирани относно усилията, полагани за защитата на тези животински и растителни видове;
Щ. като има предвид, че редица разследвания разкриват широко разпространени злоупотреби с основни права на човека по време на създаването и експлоатирането на плантации за добив на палмово масло в много страни, включително принудително извеждане, насилие с употреба на оръжие, детски труд, обвързване чрез задлъжняване или дискриминация на общностите на коренното население;
АА. като има предвид, че съществуват силно обезпокоителни доклади(9) , според които голяма част от световното производство на палмово масло става в условия на нарушаване на основни права на човека и неспазване на подходящи социални стандарти, както и че често се използва детски труд и че има многобройни конфликти за земя между местните и коренните общности, от една страна, и притежателите на концесии за производството на палмово масло, от друга;
Общи бележки
1. припомня, че устойчивото селско стопанство, продоволствената сигурност и устойчивото управление на горите са основни цели на ЦУР;
2. припомня, че горите са от съществено значение за приспособяването към изменението на климата и за смекчаването на последиците от него;
3. отбелязва сложния характер на факторите, които причиняват световното обезлесяване, например разчистването на земите за отглеждане на едър рогат добитък или полски култури, по-специално за производство на соеви фуражи за селскостопанските животни в ЕС, както и палмовото масло, разрастването на градските зони, дърводобива и други интензивни селскостопански дейности;
4. отбелязва, че 73% от обезлесяването в световен мащаб е причинено от разчистването на земята с цел производство на селскостопански стоки, като 40% от обезлесяването в световен мащаб се дължи на конверсия в широкомащабни монокултурни насаждения от маслодайни палми(10);
5. отбелязва, че добивът на палмово масло не е единствената причина за обезлесяването, а разрастването на дейностите, свързани с незаконен дърводобив, и демографският натиск също допринасят за проблема;
6. отбелязва, че други растителни масла, получени от соя, рапица и други култури, имат много по-висок екологичен отпечатък и изискват много по-екстензивно земеползване, отколкото палмовото масло; отбелязва, че други маслодайни култури обичайно изискват по-интензивно използване на пестициди и торове;
7. отбелязва със загриженост, че световната надпревара за земя се стимулира от нарастващото търсене в световен мащаб на биогорива и суровини, както и от спекулациите със земя и селскостопански стоки;
8. припомня, че ЕС е един от най-големите вносители на продукти, получени от обезлесяване, което има опустошително въздействие върху биологичното разнообразие;
9. отбелязва, че малко под една четвърт (по стойност) от всички селскостопански стоки в международната търговия, получени вследствие на незаконно обезлесяване, са предназначени за ЕС, в това число 27% от цялото количество на соята, 18% от цялото количество на палмовото масло, 15% от цялото количество на говеждото месо и 31% от цялото количество на кожата(11);
10. подчертава, че за ефективното противодействие на обезлесяването, свързано с потреблението на селскостопански стоки, действията на ЕС следва да обхванат не само производството на палмово масло, но и всички подобни вносни селскостопански стоки;
11. припомня, че Малайзия и Индонезия са основните производители на палмово масло, с приблизително 85-90% от световното производство, и приветства факта, че девствените гори в Малайзия са се увеличили от 1990 г. насам, но продължава да бъде загрижен поради факта, че настоящите нива на обезлесяване в Индонезия водят на всеки пет години до общи загуби в размер на – 0,5%;
12. припомня, че наскоро Индонезия стана третият най-голям замърсител с CO2 в света и страда от намаляване на биологичното разнообразие, като в държавата живеят някои застрашени видове от дивата флора и фауна, които са на прага на изчезване;
13. припомня, че палмовото масло представлява около 40% от световната търговия на всички растителни масла, както и че ЕС, чийто внос е 7 милиона тона годишно, е вторият най-голям вносител в световен мащаб;
14. изразява тревога поради факта, че около половината площи с незаконно изсечени гори се използват за производство на палмово масло за пазара на ЕС;
15. отбелязва, че хранително-вкусовата промишленост използва палмовото масло като съставка и/или заместител поради неговата продуктивност и химическите му свойства, например лесното му съхранение, точката му на топене и по-ниската цена като суровина;
16. отбелязва също така, че експелерът от палмова ядка се използва в ЕС за фураж, по-специално за угояване на животни за добив на мляко и говеждо месо;
17. в този контекст подчертава, че социалните, здравните и екологичните стандарти са по-строги в ЕС;
18. съзнава напълно комплексния характер на въпроса за палмовото масло и изтъква, че е важно да бъде разработено глобално решение, основано на колективната отговорност от страна на множество действащи лица; силно препоръчва този принцип за всички участници във веригата за доставки, в това число ЕС и други международни организации, държавите членки, финансови институции, правителствата на държавите производителки, коренното население и местните общности, националните и многонационалните дружества, които участват в производството, дистрибуцията и преработката на палмово масло, асоциациите на потребителите и неправителствените организации; освен това е убеден, че всички тези действащи лица трябва непременно да вземат участие, като координират своите усилия, за да бъдат решени множеството сериозни проблеми, свързани с неустойчивото производство и потребление на палмово масло;
19. подчертава споделената глобална отговорност за постигането на устойчиво производство на палмово масло, като също така подчертава важната роля на хранително-вкусовата промишленост за снабдяване с произведени по устойчив начин алтернативи;
20. отбелязва, че редица производители и търговци на стоки, търговци на дребно и други посредници във веригата на доставка, включително европейски дружества, поеха ангажименти в областта на производството и търговията на стоки без обезлесяване, без конверсия на богати на въглерод торфища, както и за зачитане на правата на човека, прозрачност, проследяемост, проверка от трета страна и отговорни практики за управление;
21. счита, че опазването на тропическите гори и на биологичното разнообразие в световен мащаб са от първостепенно значение за бъдещето на планетата и човечеството, но подчертава, че усилията за съхранението им следва да се съчетаят с инструменти на политиката за развитие на селските райони, за да се предотврати бедността и да се подкрепи заетостта за общностите от дребни селскостопански производители на съответните територии;
22. счита, че усилията за спиране на обезлесяването трябва да включват изграждане на капацитет на местно равнище, технологична помощ, споделяне на най-добри практики между общностите и подпомагане на дребните селскостопански производители да използват по най-ефективен начин своите обработваеми земи, без да прибягват до допълнителна конверсия на гори; в този контекст подчертава големия потенциал на агроекологичните практики за максимално увеличаване на екосистемните функции чрез смесени и многообразни техники на засаждане, агролесовъдство и пермакултура, като се избягва зависимостта от суровини или монокултури;
23. отбелязва, че производството на палмово масло може да има положителен принос за икономическото развитие на държавите и да предостави жизнеспособни икономически възможности на земеделските стопани, при условие че се осъществява по отговорен и устойчив начин и и че са установени строги условия за устойчиво производство;
24. отчита наличието на различни видове схеми за доброволно сертифициране, каквито са например RSPO, ISPO и MSPO, и приветства тяхната роля за насърчаване на устойчивото производство на палмово масло; отбелязва обаче, че критериите за устойчивост на тези стандарти са обект на критики, особено по отношение на екологичния и социалния интегритет; подчертава, че наличието на различни схеми е объркващо за потребителите и че крайната цел следва да бъде разработването на единна схема за сертифициране, която би подобрила видимостта на палмовото масло от устойчиво производство за потребителите; призовава Комисията да гарантира, че подобна схема за сертифициране ще предостави гаранции, че само палмово масло, което е продукт на устойчиво производство, влиза на пазара на ЕС;
25. отбелязва, че нашите партньори извън ЕС също се нуждаят от повече осведоменост относно ролята им за разрешаване на проблемите, свързани с устойчивостта и обезлесяването, включително относно практиките им на снабдяване;
Препоръки
26. призовава Комисията да изпълни международните ангажименти на ЕС, наред с другото, тези, поети в рамките на 21‑вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), Форума на ООН по горите (UNFF)(12), Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (UNCBD)(13), Нюйоркската декларация за горите и Целта за устойчиво развитие за спиране на обезлесяването до 2020 г.(14);
27. отбелязва потенциала на инициативи като Нюйоркската декларация за горите(15) , имаща за цел да се подпомогне постигането на целите на частния сектор за прекратяване до 2020 г. на обезлесяването в резултат на производството на селскостопански стоки като палмово масло, соя, хартия и говеждо месо; отбелязва, че някои дружества имат по-амбициозни цели, но въпреки че 60% от дружествата, търгуващи с палмово масло, са поели ангажимент във връзка с такива инициативи, досега само 2% са в състояние да проследят търгуваното от тях палмово масло до неговия източник(16);
28. отбелязва положените усилия от страна на сектора за производство на хранителни продукти и постигнатия от него напредък за снабдяване със сертифицирано палмово масло; призовава всички промишлени отрасли, които използват палмово масло, да увеличат усилията си за снабдяване със сертифицирано палмово масло;
29. призовава Комисията и всички държави членки, които все още не са го направили, да демонстрират своята ангажираност да работят за установяването в целия ЕС на национален ангажимент, съгласно който до 2020 г. 100% от използваното палмово масло да има сертификат за произход от устойчиво производство, наред с другото, чрез подписване и прилагане на Декларацията от Амстердам „Към премахване на обезлесяването от селскостопанските продуктови вериги в европейските държави“, и да работи за поемането на ангажимент от страна на промишлеността чрез, наред с другото, подписване и прилагане на Декларацията от Амстердам в подкрепа на верига за доставки на палмово масло от изцяло устойчиво производство до 2020 г.;
30. призовава дружествата, които добиват палмово масло, да се придържат към Споразумението от Банкок относно единен подход към изпълнението на ангажиментите срещу обезлесяването и да използват подхода „високи въглеродни запаси“ (High Carbon stock, HCS), който дава възможност да се определят областите, подходящи за плантации на маслодайна палма, например земи с влошено качество, които са с малък капацитет за съхранение на въглероден диоксид или са с ниска природна стойност;
31. призовава ЕС да спазва своите ангажименти, да активизира продължаващите преговори относно споразуменията за доброволно партньорство в областта на прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT), и да гарантира, че окончателните споразумения обхващат дървен материал, добит в резултат от конверсия поради разрастването на плантациите за добив на палмово масло; подчертава необходимостта да се гарантира, че тези споразумения са в съответствие с международното право и задълженията във връзка с опазването на околната среда, правата на човека и устойчивото развитие, както и че те водят до адекватни мерки за опазване и устойчиво управление на горите, включително защита на правата на местните общности и коренното население; отбелязва, че подобен подход може също да бъде възприет с цел осигуряване на отговорни вериги на доставка на палмово масло; предлага политиките на ЕС, отнасящи се до сектора на палмовото масло, да се основават на принципите на FLEGT за диалога между множество заинтересовани страни и справяне с дълбоко залегнали проблеми на управлението в страните производители, както и на политики за подкрепа на вноса на ЕС; отбелязва, че тези мерки биха могли да доведат до подобрен контрол върху сектора за производство на палмово масло в държавите на местоназначение;
32. отбелязва, че важен елемент е сътрудничеството с държавите производители чрез обмен на информация относно устойчивите и икономически жизнеспособни промени и търговски практики; подкрепя държавите производители в усилията им да разработват устойчиви практики, които могат да спомогнат за подобряването на живота на хората и икономиката в тези държави;
33. призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики относно прозрачността и сътрудничеството между правителствата и дружествата, които използват палмово масло, както и, заедно с държавите членки, да работи с трети държави за разработване и прилагане на национални закони и да зачита обичайните права на общностите върху земята, които гарантират, че горите, хората, живеещи в горите и техният поминък за защитени;
34. призовава Комисията да направи оценка на необходимостта от въвеждане на механизми за преодоляване на проблема с конверсията на гори, извършвана в полза на селското стопанство с търговска цел, с оглед на плана за действие в рамките на споразумението за доброволно партньорство за прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията и в този процес да осигури по-големи правомощия за организациите на гражданското общество, както и за местните общности и за земеделските стопани - собственици на земя;
35. призовава ЕС да разработи, като допълващ елемент към споразуменията за доброволно партньорство, съответното законодателство относно споразуменията за доброволно партньорство във връзка с палмовото масло по примера на Регламента на ЕС относно дървения материал, който включва както дружествата, така и финансовите институции; отбелязва, че ЕС има нормативна уредба за веригите за доставка на дървен материал, риба и полезни изкопаеми от засегнати от конфликти зони, но все още няма уредба за веригите за доставка на селскостопански стоки, които създават риск за горите; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за прилагане на Регламента за дървения материал, за да може по-добре да се прецени неговата ефективност и да се установи дали той би могъл да се използва като модел за нов законодателен акт на ЕС, чиято цел ще бъде да се предотврати продажбата в ЕС на палмово масло от неустойчиво производство;
36. призовава Комисията да започне, в сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни от публичния и частния сектор, информационни кампании и да предоставя на потребителите цялостна информация относно положителните екологични, социални и политически последици от устойчивото производство на палмово масло; призовава Комисията да гарантира, че на потребителите се предоставя информация, потвърждаваща, че продуктът е от устойчиво производство, чрез незабавно разпознаваем знак за всички продукти, съдържащи палмово масло, и настоятелно препоръчва този знак да бъде поставен върху продукта или неговата опаковка, или да бъде лесно достъпен чрез технологични характеристики;
37. призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с други големи потребители на палмово масло, например Китай, Индия и държавите производители, за да повиши тяхната осведоменост и да се проучат общи решения на проблема с обезлесяването в тропическите райони и деградацията на горите;
38. с нетърпение очаква проучванията на Комисията относно обезлесяването и палмовото масло, които се очаква да бъдат представени възможно най-скоро след тяхното приключване;
39. призовава Комисията да предостави всеобхватни данни относно използването и консумацията на палмово масло в Европа и вноса му в ЕС;
40. призовава Комисията да засили своите научни изследвания, за да събере информация относно въздействието на европейското потребление и инвестиции върху процеса на обезлесяване, социалните проблеми, застрашените видове и замърсяването на околната среда в трети държави, както и призовава Комисията да апелира към търговските партньори извън ЕС да последват този пример;
41. призовава Комисията да разработи технологии и да представи конкретен план за действие, включително информационни кампании, за да се намали въздействието на европейското потребление и инвестиции върху обезлесяването в трети държави;
42. признава положителния принос на съществуващите схеми за сертифициране, но със съжаление отбелязва, че RSPO, ISPO, MSPO и всички други признати основни схеми за сертифициране не забраняват ефективно на своите членове да преобразуват тропически гори или торфища в плантации от маслодайни палми; следователно счита, че тези основни схеми за сертифициране не успяват ефективно да намалят емисиите на парникови газове в процеса на създаване и експлоатация на плантациите, и в резултат не успяват да предотвратят мащабните пожари в тропическите гори и торфищата; призовава Комисията да осигури извършването на независим одит и наблюдение на тези схеми за сертифициране, така че да се гарантира, че палмовото масло, пускано на пазара на ЕС, изпълнява всички необходими стандарти и е с устойчив произход; отбелязва, че въпросът за устойчивостта в сектора на производство на палмово масло не може да бъде разрешен само чрез доброволни мерки и политики, но че дружествата, произвеждащи палмово масло, също следва да бъдат обвързани със задължителни правила и задължителна схема за сертифициране;
43. призовава ЕС да въведе минимални критерии за устойчивост за палмовото масло и продуктите, съдържащи палмово масло, които навлизат на пазара на ЕС, като се гарантира, че палмовото масло в ЕС:
—
не е довело до пряка или косвена деградация на екосистемите, като обезлесяване на първични и вторични гори и унищожаване или деградация на торфища или други екологично ценни местообитания, и не причинява загуба на биологично разнообразие, преди всичко от гледна точка на всички застрашени животински и растителни видове,
—
не е довело до промени в практиките за управление на земята, които да имат отрицателно въздействие върху околната среда;
—
не е породило икономически, социални и свързани с околната среда проблеми и конфликти, включително конкретните проблеми с детския труд, принудителния труд, присвояването на земя или изгонването на коренни или местни общности,
—
изцяло зачита основните права на човека и социални права и е в пълно съответствие с подходящи социални и трудови стандарти, предназначени да гарантират безопасността и благосъстоянието на работниците,
—
създава възможност за включването на малките производители на палмово масло в системата за сертифициране и гарантира, че те получават справедлив дял от печалбата,
—
се отглежда в плантации, които се управляват чрез използване на съвременни агро-екологични техники, за да се стимулира преминаването към устойчиви селскостопански практики, така че да се сведат до минимум неблагоприятните екологични и социални резултати;
44. отбелязва, че вече са на разположение високи стандарти за отговорно производство на палмово масло, включително тези, разработени от Групата за иновации в областта на палмовото масло (POIG), но че тези стандарти все още предстои да бъдат широко възприети от дружествата и системите за сертифициране, с изключение на RSPO Next;
45. отбелязва колко е важно за всички участници по веригата на доставка да могат да правят разграничение между палмово масло с произход от устойчиви или неустойчиви източници, включително неговите остатъци и странични продукти; отбелязва колко е важна проследяемостта на стоките и прозрачността по време на всички етапи на веригата на доставка;
46. призовава ЕС да създаде правно обвързваща нормативна уредба, за да се гарантира, че всички вериги за доставки, използвани от вносителите на селскостопански стоки, са проследими обратно до произхода на суровините;
47. призовава Комисията да увеличи проследимостта на палмовото масло, внасяно в ЕС, и, докато започне да се прилага единната схема за сертифициране, да обмисли прилагането на различни схеми за мита, които отразяват по-точно действителните разходи, свързани с въздействието върху околната среда; изисква от Комисията също така да обмисли въвеждането и прилагането на недискриминиращи тарифни и нетарифни бариери, основани на въглеродния отпечатък на палмовото масло; призовава принципът „замърсителят плаща“ да бъде прилаган изцяло във връзка с обезлесяването;
48. призовава Комисията ясно да определи санкции за неспазване, като същевременно запази търговските отношения с трети държави;
49. призовава Комисията, във връзка с това, да стане инициатор на реформа на номенклатурата по хармонизираната система (ХС) в Световната митническа организация (СМО), която би позволила разграничение между сертифицираното палмово масло от устойчиво производство и палмовото масло от неустойчиво производство, както и техните производни продукти;
50. призовава Комисията незабавно да включи обвързващи ангажименти в главите относно устойчивото развитие в своите споразумения за търговия и сътрудничество за развитие с цел предотвратяване на обезлесяването, включително, по-специално, гаранция срещу обезлесяването в търговските споразумения със страните производители, както и с оглед на осигуряването на строги и приложими мерки за справяне с неустойчивите практики в горското стопанство, използвани в държавите производители;
51. призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху разработването на инструменти, които ще улеснят по-доброто интегриране на въпросите, свързани с опазването на околната среда, в сътрудничеството за развитие; отбелязва, че подобен подход ще помогне да се гарантира, че дейностите в областта на развитието няма да бъдат причина за нежелани екологични проблеми, а ще бъдат във взаимодействие с дейностите по опазване;
52. отбелязва, че слабите режими за поземлени регистри в държавите производители представляват сериозна пречка за контрола на разрастването на плантациите за добив на палмово масло и ограничават възможностите на дребните стопани за достъп до кредитирането, от което се нуждаят, за да подобрят устойчивостта на своите плантации; отбелязва, че укрепването на управлението и институциите на горското стопанство на местно и национално равнище е предварително условие за ефективна политика в областта на околната среда; призовава Комисията да предостави техническа и финансова помощ на държавите производители, за да укрепят режимите си за поземлени регистри и да подобрят екологичната устойчивост на плантациите за добив на палмово масло; подчертава, че картографирането в държавите производители, включително извършваното чрез спътникови и геопространствени технологии картографиране, е единственият начин за наблюдение на концесиите на маслодайни палми и за въвеждане на целенасочени стратегии за залесяване, повторно залесяване и създаване на екологични коридори; призовава Комисията да оказва подкрепа на държавите производители да въведат схеми за предотвратяване на пожари;
53. подкрепя въведения неотдавна от правителството на Индонезия мораториум върху използването на торфища, чрез който следва да бъде предотвратено разширяването на насажденията върху залесени торфища; подкрепя създаването на Агенция за възстановяване на торфищата с цел възстановяване на 2 милиона хектара торфища, засегнати от пожари;
54. призовава Комисията и държавите членки да потвърдят необходимостта, като част от диалога с тези страни, от налагане на замразяване на площта, предназначена за отглеждане на маслодайна палма, включително чрез въвеждане на мораториум върху нови концесии, с цел опазване на оставащите тропически гори;
55. изразява тревога, че сделките със земя може да нарушават принципа на доброволно, предварително и информирано съгласие на местните общности, определен в Конвенция № 169 на МОТ; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че инвеститорите, установени в ЕС, се придържат изцяло към международните стандарти за отговорни и устойчиви инвестиции в селското стопанство, по-специално насоките на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО)-ОИСР за отговорни вериги на доставки в селското стопанство, незадължителните насоки на ФАО относно правото на владение на земя, ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и насоките на ОИСР за многонационалните предприятия; подчертава, че е необходимо да се предприемат стъпки, за да се гарантира достъпът до правни средства за защита за жертвите на корпоративни злоупотреби;
56. следователно призовава съответните органи в държавите на произход да спазват правата на човека, включително правата върху земята на живеещите в горите, както и да засилят ангажиментите, свързани с околната среда, социалната сфера и здравеопазването, като вземат предвид доброволните насоки на ФАО относно владението на земя(17);
57. настоятелно призовава ЕС да подпомага микропредприятията, малките предприятия и семейните местни предприятия в селските райони и да насърчава националната и местната правна регистрация на собственост или владение на земя;
58. изтъква ниското равнище на обезлесяване на земите на коренното население с осигурени обичайни системи на стопанисване и управление на ресурсите, които имат висок потенциал по отношение на икономически ефективното намаляване на емисиите и осигуряването на екосистемни услуги в световен мащаб; призовава за използване на международните фондове за финансиране на развитието и за климата с цел опазване на земите на коренното население и общностите и с цел подпомагане на коренното население и общностите, които инвестират в опазването на своите земи;
59. припомня, че бедните жени в селските райони са особено зависими от горските ресурси за своето препитание; подчертава необходимостта от интегриране на принципа на равенството между половете в националните политики и институции за горите, така че да се подобри например равният достъп на жените до собственост на земя и други ресурси;
60. припомня на Комисията нейното съобщение, озаглавено „Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие“ (COM(2008)0645), в което се поставя акцент върху цялостен подход към тропическото обезлесяване и се отчитат всички фактори за обезлесяването, включително производството на палмово масло; припомня на Комисията нейната цел в преговорите по COP 21 за спиране на загубата на горско покритие в световен мащаб най-късно до 2030 г. и за намаляване на общото обезлесяване на тропическите гори до 2020 г. най-малко с 50% спрямо настоящите равнища;
61. призовава Комисията да ускори разработването на план за действие на ЕС относно обезлесяването и деградацията на горите, който ще включва конкретни регулаторни мерки, с които да се гарантира, че никакви вериги на доставка и финансови операции, свързани с ЕС, не водят до обезлесяване и деградация на горите, в съответствие със 7-ата програма за действие за околната среда, както и плана за действие на ЕС по отношение на палмовото масло; призовава Комисията да приеме единно обединено определение за „отказ от обезлесяване“;
62. настоятелно призовава държавите членки и Комисията да установят определение за гора, което включва биологичното, социалното и културното разнообразие, за да се предотврати заграбването на земя и унищожаването на тропическите гори в резултат на големите насаждения с монокултури за добив на палмово масло, тъй като това може да застраши ангажиментите на ЕС във връзка с изменението на климата; подчертава необходимостта да се дава приоритет на местните видове, като по този начин се защитават екосистемите, местообитанията и местните общности;
63. призовава Комисията да подготви план за действие на ЕС относно отговорното стопанско поведение.
64. настоява, че финансовите институции за развитие следва да гарантират, че техните социални политики и политиките за опазване на околната среда са задължителни и са приведени в пълно съответствие с международното право в областта на правата на човека; призовава за по-голяма прозрачност при финансирането на частни финансови институции и публични финансови органи;
65. призовава държавите членки да въведат задължителни изисквания в полза на палмовото масло от устойчиво производство във всички национални процедури за възлагане на обществени поръчки;
66. отбелязва със загриженост, че селското стопанство с търговски цели продължава да бъде съществена движеща сила на глобалното обезлесяване и че около половината от обезлесяването на тропическите гори от 2000 г. насам е причинено от незаконната конверсия на горите в селскостопански земи с търговски цели, което също може да води до рискове от конфликти; призовава за по-добра координация на политиките в областта на горите, селското стопанство с търговска цел, земеползването и развитието на селските райони с оглед на постигането на ЦУР и ангажиментите във връзка с изменението на климата; подчертава необходимостта от съгласуваност на политиките за развитие (СПР) също и в тази област, включително относно политиката на ЕС за възобновяема енергия;
67. насочва вниманието към проблемите, свързани с процесите на концентрация на земята и промените в земеползването, които възникват при създаването на монокултурите, като например на плантациите за добив на палмово масло;
68. призовава Комисията да оказва подкрепа за допълнителни проучвания относно въздействието на промените в земеползването, включително на обезлесяването и производството на биоенергия, върху емисиите на парникови газове;
69. призовава Комисията да дава пример за другите държави чрез установяване на правила за отчитане за емисиите на парникови газове от управляваните влажни зони и за промени в земеползването за влажните зони в законодателството на ЕС;
70. отбелязва въздействието на големите монокултури от маслодайни палми, които повишават наличието на вредители, замърсяването на водата от агрохимикали и ерозията на почвата, и оказват въздействие върху въглеродното поглъщане и екологията на целия регион, което пречи на миграцията на животинските видове;
71. отбелязва, че най-новите научноизследователски разработки доказват, че агролесовъдството на поликултури, приложено към плантации за добив на палмово масло, може да предложи комбинирани ползи по отношение на биологичното разнообразие, производителността и положителните социални резултати;
72. призовава Комисията да гарантира съгласуваността на и да стимулира взаимодействието между общата селскостопанска политика (ОСП) и други политики на ЕС, и да гарантира, че те се осъществяват по начин, съвместим с програмите за борба с обезлесяването в развиващите се страни, като например REDD; призовава Комисията да гарантира, че реформата на ОСП не води, пряко или косвено, до по-нататъшно обезлесяване и че подкрепя целта за прекратяване на глобалното обезлесяване; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че екологичните проблеми, свързани с причиненото от палмовото масло обезлесяване, се решават също така и в контекста на целите, определени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., които следва да бъдат неразделна част от външната дейност на Съюза в тази област;
73. призовава Комисията да предоставя подкрепа на организациите, чиято дейност е насочена предимно към in-situ, но и ex-situ опазване на всички животински видове, които са засегнати от загубата на местообитания в резултат на обезлесяването заради палмовото масло;
74. призовава да бъдат извършени повече изследвания на равнище ЕС относно устойчивия фураж, за да могат да бъдат разработени алтернативи на продуктите от маслодайни палми за европейското селско стопанство.
75. отбелязва, че 70% от консумираните в ЕС биогорива се добиват/произвеждат в ЕС и че 23% от внасяните в ЕС биогорива са от палмово масло, с произход основно от Индонезия, а още 6% от внасяните в ЕС биогорива са от соя(18);
76. отбелязва непреките последици от търсенето на биогорива в ЕС във връзка с унищожаването на тропическите гори;
77. отбелязва, че когато бъдат отчетени непреките промени в земеползването (НПЗП), биогоривата от култури в някои случаи дори могат да доведат до нетно увеличение на емисиите на парникови газове, напр. при изгаряне на местообитания с високи въглеродни запаси като тропическите гори и торфищата; изразява загриженост по повод на факта, че оценката от страна на Комисията на доброволните схеми не обхваща въздействието на НПЗП;
78. призовава институциите на ЕС да включат, като част от реформата на Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ), конкретни процедури за проверка на конфликтите във връзка с владението на земя, принудителния/детски труд, лошите условия на труд за земеделските стопани и заплахите за здравето и безопасността в нейната доброволна схема; призовава също така ЕС да отчита въздействието на НПЗП и да включи изискванията за социална отговорност в реформата на ДЕВИ;
79. призовава в политиката на ЕС за биогоривата да бъдат включени ефективни критерии за устойчивост, които да опазват земите с богато биологично разнообразие, високи въглеродни запаси и торфищата и да включват социални критерии;
80. отчита последния доклад(19) на Европейската сметна палата, който анализира настоящите схеми за сертифициране на биогоривата и според който в тези схеми липсват важни аспекти, свързани с устойчивостта, например че не се вземат предвид непреките последици от търсенето, липсват проверки и не може да се гарантира, че сертифицираните биогорива не водят до обезлесяване и свързаното с него отрицателно социално-икономическо въздействие; запознат е с тревогите относно прозрачността в оценяването на схемите за сертифициране; призовава Комисията да повиши прозрачността на схемите за устойчивост, включително чрез изготвяне на подходящ списък на подлежащите на проверка аспекти, като например годишни доклади и възможността за изискване одитите да се извършват от независими трети страни; призовава Комисията да разполага с разширени правомощия за проверка и наблюдение на схемите, докладите и дейностите;
81. призовава за изпълнението на съответните препоръки на Сметната палата, одобрени от Комисията;
82. отбелязва със загриженост, че 46% от внасяното в ЕС общо количество палмово масло са предназначени за производството на биогорива и че това предполага използването на около един милион хектара тропически площи; призовава Комисията да предприеме мерки за постепенно прекратяване използването на растителни масла, които стоят в основата на обезлесяването, включително палмово масло, като компонент на биогоривата, за предпочитане до 2020 г.;
83. отбелязва, че просто да се забрани или постепенно да се прекрати употребата на палмово масло може да доведе до употребата на заместващи го тропически растителни масла при производството на биогориво, които много вероятно ще се произвеждат в същите чувствителни в екологично отношение региони, както палмовото масло, и може да имат много по-голямо въздействие върху биологичното разнообразие, земеползването и емисиите на парникови газове в сравнение със самото палмово масло; препоръчва намирането и насърчаването на по-устойчиви алтернативи за потреблението на биогорива, например европейски масла, произведени от отгледани на собствена територия рапично и слънчогледово семе;
84. призовава Комисията и държавите членки едновременно да подпомагат по-нататъшното разработване на биогорива от второ и трето поколение с цел намаляване в рамките на Съюза на риска от непреки промени в земеползването и да стимулират прехода към биогоривата от ново поколение в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1513 и в съответствие с кръговата икономика, ефективността на ресурсите и амбициите на Съюза за мобилност с ниски емисии;
o o o
85. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.
Съобщение на Комисията, озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2011)0244)
Източник: Тенденции в горското дело: потребителски стоки и обезлесяване: анализ на обхвата и естеството на незаконността при превръщането на горите в земеделски и дърводобивни плантации (Forest Trends: Consumer Goods and Deforestation: An Analysis of the Extent and Nature of Illegality in Forest Conversion for Agriculture and Timber Plantations, http://www.forest-trends.org/documents/files/doc_4718.pdf)
Източник: Институт за световни ресурси (World Resources Institute, http://www.wri.org/blog/2015/10/indonesia%E2%80%99s-fire-outbreaks-producing-more-daily-emissions-entire-us-economy)
Например: Амнести Интернешънъл, Големият скандал с палмовото масло (The Great Palm Oil Scandal, https://www.amnesty.org/en/documents/asa21/5243/2016/en/) и Рейнфорест екшън нетуърк, Човешката цена на палмовото масло, което е в основата на конфликти (https://d3n8a8pro7vhmx.cloudfront.net/rainforestactionnetwork/pages/15889/attachments/original/1467043668/The_Human_Cost_of_Conflict_Palm_Oil_RAN.pdf?1467043668)
Въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването: Всеобхватен анализ на въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването, 2013 г., Европейска комисия (The impact of EU consumption on deforestation: Comprehensive analysis of the impact of EU consumption on deforestation, http://ec.europa.eu/environment/forests/pdf/1.%20Report%20analysis%20of%20impact.pdf, стр. 56)
Доброволни насоки на ФАО относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност, Рим, 2012 г., http://www.fao.org/docrep/016/i2801e/i2801e.pdf
Евростат — Доставка, преобразуване и потребление на енергия от възобновяеми източници; годишни данни (nrg_107a), изследване Globiom Въздействие на консумираните в ЕС биогорива върху промените в земеползването (The land use change impact of biofuels consumed in the EU), 2015 г., и http://www.fediol.be/
Източник: Европейска сметна палата: Сертифициране на биогоривата: наблюдават се слабости в признаването и надзора на системата (http://www.eca.europa.eu/en/Pages/NewsItem.aspx?nid=7171)