Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на парламентарния имунитет на Антониу Мариню и Пинту, внесено на 23 септември 2016 г. от Мигел Перейра да Роза, съдия в западния район на Лисабон (Оейраш) (реф. № 4759/15.2TDLSB), във връзка с наказателното производство, образувано срещу него и обявено на пленарното заседание от 24 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид писмото на заместник-прокурора от 12 декември 2016 г., съдържащо записите с точния текст на думите на г-н Мариню и Пинту,

—  като изслуша Антониу Мариню и Пинту на 22 март 2017 г. съгласно член 9, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., от 10 юли 1986 г., от 15 и от 21 октомври 2008 г., от 19 март 2010 г., от 6 септември 2011 г. и от 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 11, параграфи 1, 2, 3 и 5 от закон 7/93 от 1 март 1993 г. относно Устава на депутатите от Парламента на Португалия и циркулярно писмо № 3/2011 от Главна прокуратура от 10 октомври 2011 г.,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0163/2017),

A.  като има предвид, че съдията в западния район на Лисабон (Оейраш) поиска снемане на парламентарния имунитет на Антониу Мариню и Пинту, член на Европейския парламент, във връзка с наказателното производство за предполагаемо престъпление;

Б.  като има предвид, че снемането на парламентарния имунитет на Антониу Мариню и Пинту е във връзка с предполагаемо престъпление тежка клевета съгласно член 180, параграф 1 и член 183, параграф 2 от Наказателния кодекс на Португалия, наказуемо с максимално наказание от две години лишаване от свобода и престъпление обида на организация, служба или юридическо лице съгласно определението в член 187, параграфи 1 и 2, буква а) от Наказателния кодекс на Португалия, наказуемо с лишаване от свобода до две години;

В.  като има предвид, че благотворителната асоциация Санта Каза да Мизерикордия де Лишбоа (Santa Casa da Misericórdia de Lisboa) е подала жалба срещу Антониу Мариню и Пинту;

Г.  като има предвид, че жалбата е във връзка с изявления на Антониу Мариню и Пинту, направени на 30 май 2015 г. в интервю за програмата „A Propósito“ на информационния канал „СИК Нотисиаш“ с водещ Антониу Жозе Тейшейра, излъчено в 21.00 ч., в което е направил следните изказвания: „Що се отнася до социалната сигурност, мога да кажа, че аспектът, свързан със солидарността, следва да се отдели; това е проблем на държавата; не следва да бъде за сметка на пенсиите на работещите. Разбирате ли? Трябва да дойде от държавния бюджет. Социалната солидарност трябва да се осигурява чрез данъци и чрез тази гигантска институция Мизерикордия де Лишбоа, която управлява милиони и милиони и парите се прахосват, най-често за лична облага или от личен интерес [...]. Мисля, че г-н Мануел Ребело де Соуса ще е по-подходящ от г-н Педру Лопеш Сантана, като се има предвид направеното от г-н Сантана Лопеш в правителството. Струваше си да се види как работи директорът на Санта каза де Мизерикордия де Лишбоа в полза на кандидатурата си и какви средства и ресурси използва;

Д.  като има предвид, че съгласно разпоредбите на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

Е.  като има предвид, че Съдът е постановил, че за да може член на Европейския парламент да разполага с имунитет, даденото мнение трябва да е изразено от члена на ЕП при изпълнението на задълженията му, като по този начин се обуславя изискването за връзка между изразеното мнение и парламентарните задължения; като има предвид, че такава връзка трябва да бъде пряка и очевидно налагаща се(2);

Ж.  като има предвид, че в съответствие с член 9 от същия протокол членовете на ЕП притежават, на територията на тяхната собствена държава — имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

З.  като има предвид, че съгласно член 11, параграфи 1, 2, 3 и 5 от закон 7/93 от 1 март 1993 г. относно Устава на депутатите от Парламента на Португалия и циркулярно писмо № 3/2011 от Главна прокуратура от 10 октомври 2011 г. Антониу Мариню и Пинту не може да бъде разпитван или изслушван като ответник без предварително разрешение от Европейския парламент;

И.  като има предвид, че предполагаемите действия нямат пряка и очевидна връзка с изпълнението на задълженията на Антониу Мариню и Пинту като член на Европейския парламент; като има предвид, че те се отнасят до действия от чисто национален характер предвид факта, че изказванията са направени в емисия в Португалия по конкретна португалска тема във връзка с управлението на асоциация, чиято дейност се урежда от националното право;

Й.  като има предвид следователно, че предполагаемите действия не се отнасят до изразяването на мнение или упражняването на право на глас при изпълнението на задълженията на член на ЕП по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

К.  като има предвид, че формулираното обвинение очевидно няма връзка със статута на Антониу Мариню и Пинту като член на Европейския парламент;

Л.  като има предвид, че не съществува причина да се подозира случай на fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозно и точно предположение, че производството е образувано с намерение да се навреди на политическата дейност на члена на ЕП;

1.  решава да снеме имунитета на Антониу Мариню и Пинту;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на съдията в западния район на Лисабон (Оейраш) и на Антониу Мариню и Пинту.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C 200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C 163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.) (2) Съединени дела T-346/11 и T-347/11, Gollnisch/Парламент, решение, посочено по‑горе.