Показалец 
Приети текстове
Вторник, 14 февруари 2017 г. - Страсбург
Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук ***
 Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между ЕС и островите Кук (резолюция)
 Контрол на регистъра и състава на експертните групи на Комисията
 Ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС
 Списък на третите държави и организации, с които Европол сключва споразумения *
 Въвеждане на мерки за контрол на новото психоактивно вещество метил 2-[[1-(циклохексилметил)]-1H-индол-3-карбонил]амино]-3,3-диметилбутаноат (MDMB-CHMICA) *
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията — EGF/2016/005 NL/Drenthe Overijssel Retail — Нидерландия
 Преразглеждане на Европейския консенсус за развитие
 Годишен доклад относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията
 Насърчаване на равенството между половете в рамките на изследванията в областта на психичното здраве и клиничните изследвания
 Приоритетите на ЕС за 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените

Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук ***
PDF 453kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз на Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук и протокола за прилагане към него (07592/2016 – C8-0431/2016 – 2016/0077(NLE))
P8_TA(2017)0019A8-0010/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07592/2016),

—  като взе предвид проекта на споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук и протокола за прилагане към него (07594/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, параграф 2 и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) и параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0431/2016),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 14 февруари 2017 г.(1) относно проекта на решение на Съвета,

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджети (A8-0010/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на правителството на островите Кук.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0020.


Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между ЕС и островите Кук (резолюция)
PDF 490kWORD 55k
Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук и протокола за прилагане към него (07592/2016 – C8-0431/2016 – 2016/0077(NLE)2016/2230(INI))
P8_TA(2017)0020A8-0015/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07592/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС (C8-0431/2016),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 14 февруари 2017 г.(1) относно проекта на решение,

—  като взе предвид доклада относно предварителната оценка на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и правителството на островите Кук и протокола за прилагане към него от юни 2013 г.,

—  като взе предвид стратегическите насоки, изготвени от правителството на островите Кук, относно развитието на местния риболов, по-специално насоките, съдържащи се в документа, озаглавен „Политика на островите Кук в областта на рибарството в открито море“ (Cook Islands Offshore Fisheries Policy),

—  като взе предвид рамката на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР), по-специално ЦУР № 1, 2 ,9, 10 и 14,

—  като взе предвид заключенията и препоръките на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC), а именно 12-та среща на Научния комитет за дългосрочното опазване и устойчивото използване на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан

—  като взе предвид член 99, параграф 2 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0015/2017),

A.  като има предвид, че Комисията заедно с правителството на островите Кук е договорила ново споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук и протокол за прилагане към него за период от осем или съответно четири години;

Б.  като има предвид, че това е първото споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук, което гарантира европейско присъствие във водите на Източния Тихи океан след неподновяването на споразумението с Кирибати (и подписването, но неприлагането на споразуменията с Микронезия и Соломоновите острови);

В.  като има предвид, че Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук и протоколът имат за цел задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и правителството на островите Кук в областта на рибарството във взаимен интерес на двете страни чрез установяване на рамка за партньорство, с която се насърчават устойчивата политика в областта на рибарството и устойчивото използване на рибните ресурси в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на островите Кук;

Г.  като има предвид, че нашето присъствие в региона следва да служи за насърчаването на политика на устойчиво рибарство и на отговорно използване на ресурсите, чрез което да бъде гарантирано правилното управление на ресурсите от риба тон в Тихия океан;

Д.  като има предвид, че Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук се основава на най-добрите налични научни становища, като се спазват мерките за опазване и управление на Комисията за риболова в WCPFC, в границите на наличния излишък;

Е.  като има предвид, че са налице проблеми във връзка с инспекцията и контрола, и като има предвид, че незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов е проблем, който трудно може да се преодолее, като се има предвид разпръснатостта на територията и ресурсите;

Ж.  като има предвид, че в западната и централната част на Тихия океан се намират множество кораби на държави — членки на ЕС, и че останалите споразумения в областта на рибарството в региона са изтекли;

З.  като има предвид, че е направен ангажимент да не бъдат предоставяни на други неевропейски флоти по-благоприятни условия от тези, предвидени в Споразумението, и като има предвид, че Споразумението съдържа клаузата от Котону относно правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава;

И.  като има предвид, че Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук има за цел да бъде насърчавано по-ефективното и устойчиво развитие на рибарството в Архипелага и на свързаните с него отрасли и дейности, в съответствие с целите на националната политика в областта на рибарството на островите Кук, по-специално що се отнася до подкрепата за научни изследвания и дребномащабния риболов, разтоварване на по-големи обеми в местните пристанища, изграждането на капацитета за наблюдение, контрол и надзор над риболовните дейности, както и борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН), съответствие с рамката на ЦУР;

Й.  като има предвид, че вноските, предназначени за подпомагане на развитието на политиката в областта на рибарството на островите Кук, които варират между 47,6% и 50% от общите средства, които трябва да бъдат преведени, са значителни като процент;

K.  като има предвид, че запасите на големоок тон бележат спад от 2012 г. насам, и като има предвид, че в резултат на това е въведена мярка за управление на WCPFC, която ще бъде предоговорена през 2017 г., и като има предвид, че уловът от кораби с мрежи гъргър е намалял с 26% през 2015 г. в сравнение с 2014 г.; като има предвид също така, че териториалните води на островите Кук води се считат за „резерват на акули“, въпреки че следва да се подчертае, че това не е целеви вид риболов в тези води за европейската флота в рамките на новото споразумение;

Л.  като има предвид, че уловът на ЕС, извършван с кораби с парагади, е преди всичко извършван в по-топлите води на юг от островите Кук; като има предвид изискванията, наложени от разпоредбите на островите Кук за опазване на акулите; като има предвид, че съгласно констатациите на предварителната оценка в бъдеще няма да има интерес за улов от кораби с парагада от ЕС в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на островите Кук;

M.  като има предвид, че хората на островите Кук са силно зависими от вноса на храни;

1.  счита, че Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук следва да насърчава ефективно устойчиво развитие на риболова във водите на островите Кук чрез адекватна секторна подкрепа ос страна на ЕС и да бъде насочено към две еднакво важни цели: 1) предоставяне на възможности за риболов за кораби на ЕС в риболовната зона на островите Кук въз основа на най-добрите налични научни становища и при надлежно отчитане на мерките за опазване и управление на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC), в зависимост от наличния излишък, чието изчисляване следва да отчита цялостното развитие на риболовния капацитет на страната; и 2) задълбочаване на сътрудничеството между Европейския съюз и островите Кук с цел насърчаване на политика на устойчиво рибарство и на отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на островите Кук и оказване на принос чрез икономическо, финансово, техническо и научно сътрудничество за устойчивото развитие на сектора на рибарството на островите Кук, при зачитане на суверенния избор на тази държава по отношение на това развитие;

2.  отбелязва заключенията на доклада за предварителната оценка относно Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук и протокола за прилагане към него от юни 2013 г., съгласно които предишните споразумения за партньорство в областта на рибарството и протоколите за тяхното прилагане в региона (Кирибати, Соломонови острови) не представлява важен принос за развитието на местния риболов, по-специално във връзка с извършването на съвместни бизнес инициативи (със съвместни инвестиции) и развитието на местния капацитет за преработка на рибни продукти; счита, че Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук следва да допринася, доколкото е възможно, за развитието на местния сектор на рибарството чрез гарантиране на доставките на риба за вътрешно потребление, а по този начин за привеждане в съответствие с целите на ЕС, заявени в най-новите споразумения на ЕС в областта на рибарството, и с целите на рамката на ЦУР;

3.  изразява съжаление поради факта, че други държави в региона не са постигнали споразумения за партньорство с ЕС и отварят своите риболовни зони за други държави и региони по света, които понякога използват риболовни практики, които не вземат предвид наличните ресурси, вместо да избират споразумение с ЕС, което насърчава устойчивото рибарство и предоставя секторна подкрепа;

4.  приветства включването на задължението островите Кук правят да правят обществено достояние съществуването на всяко споразумение, с което разрешават на чуждестранни флотове да извършват риболов в териториалните води на островите Кук, но изразява съжаление относно липсата на прецизност относно полаганите цялостни усилия, както се изисква съгласно някои други споразумения, сключени от ЕС;

5.  подчертава, че при прилагането и евентуалното преразглеждане/подновяване на Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук и протокола за прилагане към него трябва да бъде отчитана стратегията, следвана от органите на властта на островите Кук по отношение на развитието на рибарството на островите Кук, и че споразумението и протоколът трябва да бъдат приведени в съответствие, като преди всичко се предвижда следното:

   принос за изграждането на капацитет за надзора и контрола върху рибните ресурси на островите Кук и риболовните дейности в техните води, при което особена тежест има борбата с ННН риболова;
   подобряване на наличните научни познания относно състоянието на местните морски екосистеми и на рибните ресурси във водите на островите Кук;
   конкретна подкрепа за развитието на местния непромишлен риболов и зависимите от него общности, като се увеличава приносът за местната икономика, за по-голяма сигурност на борда и по-високи приходи за рибарите и за подпомагане на развитието на местните инфраструктури за обработка и предлагане на пазара на рибни продукти, както за подсигуряване на вътрешния, така и за износ.

6.  счита, че подпомагането на развитието на сектора е важен аспект на приноса за устойчивост на страна партньор, тъй като чрез него се стимулира функционалната независимост на страната и по този начин се подпомага нейната стратегия за развитие и се гарантира нейният суверенитет;

7.  счита, че възможностите за наемане на местни моряци на борда на риболовни кораби на ЕС по силата на споразуменията за партньорство са в съответствие с международните стандарти; отново подчертава, че принципите на МОТ трябва да се спазват и че трябва да се поощрява ратификацията на Конвенция № 188 на МОТ, като в същото време се спазват общите принципи на правото на свобода на сдружаване и колективно договаряне на работниците, както и забраната на дискриминацията на работното място по отношение на заетостта и професиите; посочва при все това, че поради недостига на квалифицирани моряци за кораби за улов на риба тон властите на островите Кук не са поискали право на качване на борда във флота на ЕС;

8.  счита, че Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и правителството на островите Кук и съответният протокол следва да дава възможност за засилване на двустранното сътрудничество в областта на борбата срещу незаконния риболов и за осигуряване на островите Кук със средства за финансиране на програми за надзор, и счита, че мерките за предотвратяване на ННН риболов в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на островите Кук следва да бъдат засилени, включително чрез подобрено наблюдение, контрол и надзор посредством използване на система за спътниково наблюдение на корабите, корабни дневници, инспектори и изпълнение на решенията на регионалните организации в областта на рибарството;

9.  счита, че е желателно да се подобрят количеството и надеждността на данните относно целия улов (целеви и прилов) и, по-общо, относно състоянието на опазване на рибните ресурси, за да се оценява по-точно, с привличането на сдруженията на рибарите, въздействието на Споразумението върху морската екосистема и риболовните общности; призовава настоятелно Комисията да поощрява правилното и прозрачното функциониране на органите, които наблюдават прилагането на Споразумението, и засилване на научните оценки, извършвани от WCPFC;

10.  съответно призовава Комисията да разгледа възможността за прилагане на принципа на предпазливост спрямо правилата на Общата политика в областта на рибарството и да анализира използването на плаващи устройства за привличане на рибата и неговото въздействие върху средата на живот на рибата тон и да прави предложения за използването на тези устройства въз основа на своите констатации;

11.  изисква от Комисията да информира своевременно Парламента относно предстоящите заседания на Съвместния комитет и да предава на Парламента протоколите и заключенията от заседанията на Съвместния комитет, както е предвидено в член 6 от Споразумението, посочената в член 3 от новия протокол многогодишна програма в областта на рибарството и резултатите от съответните годишни оценки, да улеснява участието на представители на Европейския парламент като наблюдатели в заседанията на Съвместния комитет и да насърчава участието на рибарските общности от островите Кук;

12.  призовава Комисията и Съвета, в рамките на съответните им правомощия, да предоставят незабавно на Парламента изчерпателна информация на всички етапи на процедурата, свързани с Протокола и неговото подновяване, съгласно член 13, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 218, параграф 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета , на Комисията и на правителствата и на парламентите на държавите членки и правителството на островите Кук.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0019.


Контрол на регистъра и състава на експертните групи на Комисията
PDF 475kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно контрола на регистъра и състава на експертните групи на Комисията (2015/2319(INI))
P8_TA(2017)0021A8-0002/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид решението на Комисията от 30 май 2016 г. за установяване на хоризонтални правила относно създаването и функционирането на експертните групи на Комисията (C(2016)3301),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Комисията, озаглавено „Рамка за експертните групи на Комисията: хоризонтални правила и публичен регистър“ (C(2016)3300),

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 г., раздел III — Комисия и изпълнителни агенции(2),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на комисията по правни въпроси и комисията по бюджети (A8-0002/2017),

А.  като има предвид, че вече е изразявал загриженост относно функционирането на предходната рамка за експертните групи на Комисията от ноември 2010 г.(3), която беше създадена с цел въвеждане на значителни оперативни иновации за повишаване на прозрачността и координираността в междуинституционалната работа;

Б.  като има предвид по-специално, че неговата комисия по бюджети, с оглед на липсата на прозрачност и дисбаланса в състава на някои експертни групи и необходимостта да се обезпечи балансираност в експертните групи по отношение на експертния опит и представените гледни точки, прие през 2011 и 2014 г. бюджетни резерви и формулира все още неприети искания за реформирането им;

В.  като има предвид, че възложено от него неотдавнашно проучване установи широко разпространена липса на прозрачност и на балансираност в състава на определен брой експертни групи(4);

Г.  като има предвид, че равновесието в състава и прозрачността са предварителни условия от решаващо значение, за да може експертният опит да отразява адекватно потребностите от регулаторно действие и за да се утвърждава легитимността на този експертен опит и на това регулаторно действие в очите на европейските граждани;

Д.  като има предвид, че Европейският омбудсман в стратегическото си проучване(5) направи препоръка относно състава на експертните групи на Комисията, като по-специално акцентира върху необходимостта от по-голяма прозрачност в рамките на експертните групи;

Е.  като има предвид, че преди да приеме решението Комисията проведе консултации с Парламента и с Европейския омбудсман;

Ж.  като има предвид, че Комисията представи на Парламента работен документ на своите служби в отговор на препоръките в работния документ на докладчика на комисията по бюджетен контрол;

З.  като има предвид, че за съжаление въпреки това нито работният документ на службите на Комисията, нито решението на Комисията съдържат отговори на всички въпроси, повдигнати от Парламента;

1.  приветства Решението на Комисията от 30 май 2016 г. за установяване на хоризонтални правила за създаването и функционирането на експертните групи на Комисията, но изразява съжаление за това, че въпреки интереса, проявен от многобройни неправителствени организации, Комисията не организира задълбочени обществени консултации; отново подчертава значението на възобновяването на форми на участие на представители на гражданското общество и социалните партньори в ключови области като прозрачността и функционирането на европейските институции;

2.  посочва, че с приемането на нови хоризонтални правила много от въпросите, повдигнати по-рано от Парламента, изглеждат разрешени, по-специално тези, отнасящи се до необходимостта от публични покани за представяне на кандидатури за избор на членове на експертни групи и до преразглеждането на регистъра на експертните групи на Комисията и създаването на взаимодействия между този регистър, регистъра за прозрачност на Комисията и този на Парламента, както и до правилата, свързани с необходимостта от избягване на конфликти на интереси, особено по отношение на експерти, назначени в лично качество;

3.  отбелязва изключителното значение на прозрачността и координирането на междуинституционалните дейности, които помагат за постигането на подходящ баланс от гледна точка на експертния опит и становищата, представени в състава на експертните групи, с цел подобряване на тяхната дейност; приветства следователно факта, че процесът на подбор вече се провежда публично; изтъква във връзка с това, че практическият опит и квалификацията на експертите трябва да бъдат видни; счита, че целият процес на подбор следва да гарантира високо ниво на прозрачност и следва да се ръководи от по-ясни, по-стегнати критерии, които поставят специален акцент върху практическия опит на кандидатите, заедно с техните академични квалификации, и върху възможните конфликти на интереси при експертите;

4.  приветства факта, че Регистърът на експертните групи към Комисията е вече свързан с Регистъра за прозрачност, което гарантира подобрена прозрачност;

5.  изразява съжаление, че опитът да се проведе публична консултация относно създаването на новите правила не беше успешен; призовава Комисията да действа по прозрачен начин и да се отчита пред гражданите на ЕС;

6.  припомня, че липсата на прозрачност има отрицателно въздействие върху доверието, което гражданите на ЕС имат в институциите на ЕС; счита, че ефективната реформа на системата на експертните групи на Комисията, въз основа на ясни принципи на прозрачност и балансиран състав, ще подобри наличността и надеждността на данните, което от своя страна ще допринесе за повишаване на доверието на хората в ЕС;

7.  подчертава, че новите правила следва да се прилагат строго и еднакво към всички експертни групи на Комисията — независимо от званието им (следователно и към специалните групи, групите на високо равнище или другите „извънредни“ групи, както и към формалните или неформалните групи) — които не са съставени единствено от представители на държавите членки или чиято дейност не се урежда с Решение 98/500/EО на Комисията от 20 май 1998 г. относно учредяването на комитети за секторен диалог за насърчаване на диалога между социалните партньори на европейско равнище; отново посочва, че новите правила трябва да гарантират балансирано представителство чрез участието на представители на всички заинтересовани страни;

8.  счита, че Комисията следва да отбележи напредък в посока към постигане на балансиран състав на експертните групи; изразява съжаление обаче, че все още не се прави изрично разграничение между лицата, които представляват икономически интереси, и такива, които представляват неикономически интереси, за да се постигне възможно най-високо ниво на прозрачност и балансираност; в тази връзка подчертава необходимостта в публичната покана за представяне на кандидатури Комисията ясно да посочи какво според нея означава балансиран състав и чии интереси желае да бъдат представени при създаването на експертните групи; поради тази причина счита за важно включването на Парламента и Икономическия и социален комитет с оглед на формулирането на по-балансирано определение на това разграничение;

9.  призовава Комисията, при създаване на нови експертни групи или при промяна в състава на вече съществуващите, да посочва ясно в публичната покана за представяне на кандидатури какво според нея означава балансиран състав, както и интересите, които цели да бъдат представени и причините за това, както и да обосновава всяко евентуално отклонение от балансирания състав, съгласно предварителното определение, при създаването на експертните групи;

10.  посочва в този контекст и във връзка с точки 34 – 45 от гореспоменатото становище на омбудсмана, че въпреки че Комисията все още не е посочила официално своето определение за „балансиран състав“, той не следва да се възприема като резултат от аритметични изчисления, а по-скоро като резултат от усилията да се гарантира, че заедно членовете на дадена експертна група притежават необходимия технически експертен опит и необходимото разнообразие на гледни точки, за да изпълнят мандата на въпросната експертна група; счита, че по тази причина понятието „балансиран състав“ следва да се разглежда като обвързано с конкретния мандат на всяка отделна експертна група; счита, че критериите за оценяване дали дадена експертна група е балансирана следва да включват задачите на групата, необходимия технически експертен опит, заинтересованите страни, които най-вероятно биха били засегнати от съответната проблематика, организирането на групи от заинтересовани страни, както и подходящото съотношение между икономически и неикономически интереси;

11.  призовава Комисията да проучи незабавно дали е необходим нов механизъм за подаване на жалби, ако определението за балансиран състав се оспорва от заинтересовани страни, и дали настоящите договорености са подходящи, призовава Парламентът да бъде включен в този механизъм за контрол;

12.  припомня, че в миналото за Комисията невинаги беше възможно да намери достатъчно експерти, представляващи МСП, потребителите, синдикатите или други организации от общ обществен интерес, и че често причина за това бяха разходите, произтичащи от вземането на отпуск или, например в случая с МСП, намирането на заместник за времето, прекарано в експертните групи, наричани по-долу „алтернативни разходи“;

13.  отправя следователно искане към Комисията да проучи начини за улесняване и насърчаване на участието на недостатъчно представените организации или социални групи в експертните групи, като наред с другото направи оценка на своите разпоредби за възстановяване на разходи по ефикасен и справедлив начин, включително възможните начини да бъдат покривани евентуални „алтернативни разходи“, като същевременно се спазва принципът на пропорционалност;

14.  отправя искане към Комисията да прецени разработването на система за предоставяне на средства, която подкрепя недостатъчно представените групи в процеса на осигуряване на необходимия експертен опит за напълно ефективно участие в експертните групи;

15.  призовава Комисията да даде възможност на европейските неправителствени организации да бъдат представлявани в експертните групи от представители на своите национални организации членки, когато им е предоставен ясен мандат от европейските организации;

16.  призовава Комисията да гарантира, че дори ако въпреки конкретните споразумения се окаже невъзможно да се намерят достатъчно експерти, представляващи всички съответни интереси, въпросната експертна група ще предприеме всички подходящи мерки, например посредством гласуване чрез претегляне на гласовете, за да се гарантира, че окончателните доклади на експертните групи ефективно представляват всички съответни интереси по балансиран начин;

17.  припомня, че както Парламентът, така и Европейският омбудсман отправиха препоръка до Комисията дневният ред, основните документи, протоколите от заседанията и разискванията на експертните групи да бъдат публични, освен ако квалифицирано мнозинство от членовете им не реши, че конкретно заседание или част от заседание трябва да се проведе при закрити врата, и изразява съжаление, че Комисията продължава да поддържа система, при която заседанията се провеждат при закрити врата, освен ако обикновено мнозинство от членовете на експертните групи не реши, че разискванията следва да бъдат публични, счита за изключително важно да има възможно най-голяма прозрачност и призовава Комисията да предвиди публичност на заседанията и на дневния ред;

18.  подчертава, че е необходимо на ползвателите да бъде даден достъп до редица документи (дневен ред, референтни документи, различни доклади) с цел да се гарантира ефикасно наблюдение от страна на заинтересованите страни; счита освен това, че уебсайтът на Регистъра на експертните групи, независимо дали като такъв или чрез хипервръзки към други съответни уебсайтове, следва да бъде един от инструментите или механизмите за получаване на непрекъснато актуализирана информация относно развитието на политиките, като по този начин се гарантира високо ниво на прозрачност;

19.  приканва Комисията незабавно да разработи конкретни насоки – след провеждане на консултации със заинтересованите страни, включително с Парламента – с които да разясни как тълкува разпоредбата, че протоколите от заседанията на експертните групи следва да бъдат съдържателни и изчерпателни, особено когато заседанията не са публични, и настоятелно призовава Комисията да предвиди в тази връзка максимална възможна прозрачност, включително публикуването на дневния ред, основните документи, списъците на гласуванията и подробни протоколи, в т.ч. особените мнения, в съответствие с препоръката на Европейския омбудсман;

20.  припомня, че освен експертите, назначени в лично качество, членовете от университети, научноизследователски институти, юридически кантори, европейски мозъчни тръстове и консултантски фирми може също да имат конфликти на интереси и отправя искане към Комисията да изясни как избягва конфликтите на интереси при тези конкретни категории експерти;

21.  призовава Комисията да осигури – градейки върху съществуващи положителни примери – систематично изпълнение на усъвършенстваните хоризонтални правила посредством централен надзор върху прилагането на тези хоризонтални правила и да не делегира това на отделните генерални дирекции;

22.  призовава Комисията по-специално да отдели достатъчно средства за дейности, свързани с регистъра, чрез разработване на иновативни и особено ефективни методи, за да може той редовно да се актуализира и да не съдържа фактически грешки и/или пропуски, както и да позволява експорта на данни в пригоден за машинно четене формат;

23.  отбелязва, че Комисията е заявила, че до края на 2016 г. новата рамка за експертните групи на Комисията ще трябва да се прилага от всички генерални дирекции, и отправя искане към Комисията да представи на Парламента доклад за изпълнението и оценка най-късно една година след приемането на решението, т.е. преди 1 юни 2017 г.; призовава Комисията да гарантира, че в контекста на структурирания диалог с Парламента ще бъде възможно първоначално устно представяне на доклада през следващите шест месеца;

24.  подчертава освен това, че по време на подготовката и изготвянето на делегирани актове и актове за изпълнение и при изготвянето на стратегически насоки Комисията трябва да гарантира, че Парламентът и Съветът получават всички документи, включително проектите на правни актове, едновременно с експертите от държавите членки съгласно предвиденото в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество;

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.
(2) ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 27.
(3) С(2010)7649 от 10 ноември 2010 г.
(4) Тематичен отдел Г по бюджетни въпроси, Състав на експертните групи на Комисията и състояние на регистъра на експертните групи, 2015 г.
(5) OI/6/2014/NF.


Ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС
PDF 494kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС (2016/2055(INI))
P8_TA(2017)0022A8-0004/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 325 от него,

—  като взе предвид член 22а, член 22б и член 22в от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети(1),

—  като взе предвид решението на Европейския омбудсман за приключване на разследването по собствена инициатива OI/1/2014/PMC относно подаването на сигнали за нарушения,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване(2),

—  като взе предвид член 9 от Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията,

—  като взе предвид член 22, буква а) от Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията,

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec(2014)7 на Съвета на Европа относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности,

—  като взе предвид член 8, член 13 и член 33 от Конвенцията на ООН срещу корупцията,

—  като взе предвид принцип № 4 от Препоръката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за подобряване на етичното поведение в публичните служби,

—  като взе предвид проучването на службата на Европейския омбудсман от 2 март 2015 г. и неговия призив към институциите на ЕС да приемат изискваните правила, свързани с подаването на сигнали за нередности,

—  като взе предвид публикацията на ОИСР, озаглавена „Ангажиране с ефективната защита на лицата, подаващи сигнали за нередности“,

—  като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека по дело Guja/ Молдова, Заявление № 14277/04 от 12 февруари 2008 г.,

—  като взе предвид член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0004/2017),

A.  като има предвид, че в контекста на процедурата за освобождаване от отговорност Парламентът се нуждае от възможно най-много информация, свързана с такива нередности; като има предвид, че в случаи, свързани с вътрешни нередности в рамките на институциите, Парламентът следва да има право на пълен достъп до информация, за да може да проведе процедурата по освобождаване от отговорност, като разполага с всички факти;

Б.  като има предвид, че Европейската сметна палата предоставя на Парламента отлична основа за неговите проверки, но самата тя не може да обхване всички индивидуални разходи;

В.  като има предвид, че Комисията и други институции на ЕС също предоставят на Парламента доклади с информация относно своите разходи, но разчитат и на официалните механизми за докладване;

Г.  като има предвид, че многобройните фондове на Съюза подлежат на споделено управление от страна на Комисията и държавите членки, което затруднява Комисията в докладването на нередности относно отделни проекти;

Д.  като има предвид, че Парламентът редовно получава информация от отделни граждани или неправителствени организации за нередности, свързани с отделни проекти, които са изцяло или частично финансирани чрез бюджета на Съюза;

Е.  като има предвид, че следователно лицата, подаващи сигнали за нередности, имат важна роля в предотвратяването, откриването и докладването на нередности относно разходите, свързани с бюджета на ЕС, както и в установяването и разгласяването на случаи на корупция; като има предвид, че е необходимо да бъде създадена и популяризирана култура на доверие, която насърчава европейските обществени интереси и в която длъжностните лица и другият персонал на ЕС, както и широката общественост, се чувстват защитени чрез добри практики за управление, и която показва, че институциите на ЕС подкрепят, защитават и окуражават потенциалните лица, подаващи сигнали за нередности;

Ж.  като има предвид, че е жизненоважно спешно да се установи хоризонтална правна рамка, която чрез определяне на права и задължения да защитава лицата, които подават сигнали за нередности, в целия ЕС, както и в институциите на ЕС (защита на анонимността, предоставяне на правна, психологическа и ако е необходимо – финансова помощ, достъп до различни канали за информация, схеми за бърза реакция и др.);

З.  като има предвид, че повечето държави — членки на ЕС, са ратифицирали Конвенцията на ООН срещу корупцията, което ги задължава да предоставят подходяща и ефективна защита за лицата, които подават сигнали за нередности;

И.  като има предвид, че подаването на сигнали за нередности е съществен източник на информация в борбата срещу организираната престъпност и в разследването на корупцията в публичния сектор;

Й.  като има предвид, че лицата, подаващи сигнали за нередности, имат особено важна роля по отношение на откриването и докладването на корупция и измами, тъй като пряко участващите в тези незаконни практики лица активно се опитват да ги прикрият от всякакви официални механизми за докладване;

К.  като има предвид, че подаването на сигнали за нередности, основано на принципите на прозрачност и почтеност, е от съществено значение; следователно защитата на лицата, които подават сигнали за нередности, следва да бъде гарантирана от закона и прилагана в целия ЕС, но само ако целта на техните постъпки е защитата на обществения интерес чрез добросъвестни действия съгласно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

Л.  като има предвид, че органите следва да не ограничават или намаляват способността на лицата, които подават сигнали за нередности, и на журналистите да документират и оповестяват неправомерни, незаконни или вредни практики, когато разкриват тази информация добросъвестно и приоритет е общественият интерес;

М.  като има предвид, че съгласно член 22а, член 22б и член 22в от Правилника за длъжностните лица, от 1 януари 2014 г. всички институции на ЕС са задължени да въведат вътрешни правила за защита на лицата, които подават сигнали за нередности и които са длъжностни лица на институциите на ЕС, и работната група на междуинституционалния подготвителен комитет за въпроси, свързани с Правилника на длъжностните лица, която се занимава със защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, все още не е приключила своята работа; като има предвид, че част от труда, извършван от тази работна група, следва да бъде оценката на положението на лицата, които подават сигнали за нередности и които са понесли отрицателни последствия в институциите, така че да се установят най-добри практики въз основа на придобития опит; като има предвид, че тези вътрешни правила трябва да вземат предвид структурата на управлението и специфичните характеристики на различните категории съгласно Правилника за длъжностните лица;

Н.  като има предвид, че на равнище държава членка защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, не е нито приложена във всички държави членки, нито хармонизирана, което означава, че дори когато са засегнати финансовите интереси на Европейския съюз, може да бъде рисковано в личен и професионален план за лицата, подаващи сигнали за нередности, да предоставят на Парламента информация за нередности; като има предвид, че не се подават сигнали за нередности тъкмо защото хората се страхуват от това, което може да им се случи поради липсата на защита, и защото считат, че няма да бъдат предприети действия, като в резултат са засегнати финансовите интереси на ЕС;

О.  като има предвид необходимостта да се гарантира, че всички репресивни мерки срещу лицата, които подават сигнали за нередности, ще бъдат наказани по подходящ начин;

П.  като има предвид, че в своята резолюция от 23 октомври 2013 г. Парламентът призова Комисията до края на 2013 г. да представи законодателно предложение за установяване на ефективна и всеобхватна европейска програма за защита на лицата, които подават сигнали за нередности в публичния и частния сектор, за да бъдат защитени лицата, които откриват случаи на неефективно управление и нередности и докладват случаи на корупция на национално и трансгранично равнище, свързана с финансовите интереси на ЕС; като има предвид освен това, че той призова държавите членки да въведат подходяща и ефективна защита за лицата, подаващи сигнали за нередности;

Р.  като има предвид, че законодателният орган на ЕС вече е предвидил защита за лицата, които подават сигнали за нередности, в секторни инструменти, включително Директива 2013/30/ЕС относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, Регламент (ЕС) № 596/2014 относно пазарната злоупотреба, Директива (ЕС) 2015/849 относно изпирането на пари и финансирането на тероризма и Регламент (ЕС) № 376/2014 относно докладването на събития;

С.  като има предвид, че защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, в Съюза е все по-спешна, тъй като Директивата за търговската тайна ограничава правата на тези лица и така може неумишлено да окаже разубеждаващ ефект върху онези лица, които желаят да докладват за нередности в контекста на финансирането на Съюза, от което са се възползвали отделни дружества;

Т.  като има предвид, че вече са предприети важни действия от международни организации като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Съвета на Европа, които са разработили препоръки във връзка със защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности;

У.  като има предвид, че според ОИСР повече от една трета от организациите, които разполагат с механизъм за докладване, не са разполагали с изготвена в писмена форма политика за защита от репресии на лицата, които докладват, или не са знаели за съществуването на такава политика;

Ф.  като има предвид, че неправителствени организации като „Трансперънси интернешънъл“, Международната мрежа за подаване на сигнали за нередности и др. също са съставили международни принципи за законодателство относно лицата, които подават сигнали за нередности, като тези принципи следва да служат за източник на вдъхновение за инициативите на ЕС в тази връзка;

Х.  като има предвид, че службата на Европейския омбудсман разполага с ясни правомощия по отношение на разследването на жалби от граждани на ЕС относно случаи на лошо администриране в институциите на ЕС, но сам по себе си не играе роля за защитата на лица, подаващи сигнали за нередности, в държавите членки;

Ц.  като има предвид, че в най-новата версия на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, която е в сила от 1 януари 2014 г., бяха въведени редица разпоредби относно подаването на сигнали за нередности;

Ч.  като има предвид, че защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, е от съществено значение за защитата на общественото благо и финансовите интереси на Съюза, както и за насърчаването на културата на публична отчетност и почтеност на публичните и частните институции;

Ш.  като има предвид, че в много юрисдикции, и особено в частния сектор, наетите лица са обвързани от задълженията за поверителност по отношение на определена информация, което означава, че лицата, подаващи сигнали за нередности, могат да станат обект на дисциплинарно наказание поради факта, че са докладвали извън организацията си;

1.  изразява съжаление относно факта, че досега Комисията не е представила нито едно законодателно предложение, което да цели установяването на минимално равнище на защита за европейските граждани, подаващи сигнали за нередности;

2.  настоятелно призовава Комисията незабавно да представи законодателно предложение за установяване на ефективна и всеобхватна европейска програма за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, която включва механизми за дружества, публични органи и организации с нестопанска цел, като призовава Комисията по-конкретно да представи преди края на тази година законодателно предложение за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, като част от необходимите мерки в областта на предотвратяването и борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, с цел предоставяне на ефективна и равностойна защита в държавите членки и във всички институции, органи, служби и агенции на Съюза;

3.  поддържа становището, че лицата, подаващи сигнали за нередности, играят важна роля за подпомагане на държавите членки и институциите на ЕС при предотвратяването и справянето с нарушения на принципа на почтеност и със злоупотребата с власт, които представляват заплаха или накърняват общественото здраве и сигурността, финансовия интегритет, икономиката, правата на човека, околната среда или върховенството на закона на европейско и национално равнище, или които повишават безработицата, ограничават или нарушават лоялната конкуренция и подкопават доверието на гражданите в демократичните институции и процеси; подчертава, че в това отношение лицата, подаващи сигнали за нередности, допринасят значително за повишаване на демократичността на държавните институции и доверието в тях, като ги правят пряко отговорни пред гражданите и по-прозрачни;

4.  отбелязва, че както лицата, подаващи сигнали за нередности, така и участващият обществен орган или институция следва да осигурят законова защита на правата, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС и националните правни разпоредби;

5.  припомня, че държавите членки, в ролята си на първи получатели на средствата на ЕС, имат задължение да контролират законосъобразността на начина, по който тези средства се изразходват;

6.  отбелязва, че само няколко държави членки са въвели достатъчно усъвършенствани системи за защита на лицата, които подават сигнали за нередности; призовава държавите членки, които все още не са приели принципите за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, в националното си законодателство, да направят това във възможно най-кратък срок;

7.  призовава държавите членки да приложат ефективни антикорупционни правила, като едновременно с това изпълняват правилно европейските и международните стандарти и насоки по отношение на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, в рамките на своето национално законодателство;

8.  изразява съжаление за това, че много държави членки все още не са въвели специални правила за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, независимо от съществената необходимост от такава защита и въпреки факта, че защитата на тези лица се препоръчва в член 33 от Конвенцията на ООН срещу корупцията;

9.  подчертава, че подаването на сигнали за нередности във връзка с финансовите интереси на Съюза представлява разкриването или докладването на закононарушения, включително, но не само корупция, измами, конфликти на интереси, данъчни измами и избягване на данъци, изпиране на пари, проникване на организираната престъпност, както и действия за тяхното прикриване;

10.  счита за необходимо насърчаването на култура на етика, която спомага да се гарантира, че лицата, подаващи сигнали за нередности, няма да понасят репресивни мерки или да бъдат изправени пред вътрешни конфликти;

11.  отново заявява, че от лицата, подаващи сигнали за нередности, се изисква да съобщават за нередности, които засягат финансовите интереси на ЕС, както и че тези лица следва винаги да сътрудничат чрез споделяне на информация с компетентните органи на ЕС;

12.  отново заявява, че лицата, подаващи сигнали за нередности, често имат по-добър достъп до чувствителна информация в сравнение с външните участници и поради това може да е налице по-голяма вероятност да понесат отрицателни последици, свързани с тяхното професионално развитие, или да рискуват личната си безопасност, която е защитена съгласно член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

13.  подчертава, че определението за подаване на сигнали за нередности включва защитата на онези лица, които разкриват информация с разумно обоснованото убеждение, че тази информация е вярна в момента на нейното разкриване, включително на онези лица, които поради добросъвестна заблуда разкриват невярна информация;

14.  подчертава ролята на разследващата журналистика и призовава Комисията да гарантира, че нейното предложение предоставя на разследващите журналисти същата защита както на лицата, подаващи сигнали за нередности;

15.  изразява необходимостта от установяване на независим орган на ЕС за събиране на информация, съветване и сезиране, който да има представителства в държавите членки, които са в състояние да получават доклади за нередности, да разполага с достатъчни финансови ресурси, подходящи правомощия и специалисти, за да помага на вътрешни и външни лица, подаващи сигнали за нередности, да използват правилните канали за разкриване на наличната им информация относно възможни нередности, които засягат финансовите интереси на Съюза, като същевременно защитава тяхната поверителност и предлага необходимите подкрепа и съвет; в рамките на първата фаза неговата работа ще се основава предимно на надеждна проверка на получената информация;

16.  призовава институциите на ЕС в сътрудничество с всички съответни национални органи да въведат и вземат всички необходими мерки за защита на поверителността на информационните източници, за да предотвратят всички дискриминационни действия или заплахи;

17.  приветства решението, взето от Европейския омбудсман през 2014 г., за започване на разследване по собствена инициатива, насочено към институциите на ЕС, относно защитата на лицата, които подават сигнали за нередности, и приветства изключително положителните резултати от това разследване; призовава институциите и другите органи на ЕС, които все още не са приложили насоките, съставени след приключването на разследването, да направят това без забавяне;

18.  призовава институциите на ЕС да повишат осведомеността относно сериозните опасения на беззащитните лица, които подават сигнали за нередности; следователно настоятелно призовава Комисията да предостави всеобхватен план за действие във връзка с този въпрос;

19.  изисква установяването на специално звено в рамките на Парламента с механизъм на докладване и специални структури (например горещи линии, уебсайтове, точки за контакт) за получаване на информация от лица, подаващи сигнали за нередности, във връзка с финансовите интереси на Съюза, което също да им предоставя съвети и да помага в защитата им срещу възможни ответни мерки до момента, когато бъде установена независима институция на ЕС, както е посочено в параграф 4;

20.  призовава за създаването на уебсайт, където да могат да бъдат представяни жалби; подчертава, че този уебсайт следва да бъде достъпен за гражданите и да запазва анонимността на данните им;

21.  призовава Комисията да предостави ясна правна рамка, която да гарантира, че лицата, изобличаващи незаконни или неетични дейности, са защитени от ответни мерки или съдебно преследване;

22.  призовава Комисията да представи конкретни предложения за цялостна защита на тези, които изобличават незаконни и нередни действия, както и да предостави всеобхватен план със стимули да не се прехвърлят активи в държави извън ЕС, които служат за запазване на анонимност за корумпирани лица;

23.  посочва необходимостта да се гарантира, че механизмите за докладване са достъпни, безопасни и сигурни и че твърденията на лицата, подаващи сигнали за нередности, се разследват професионално;

24.  призовава Комисията и Европейската прокуратура, тъй като това попада в нейната сфера на компетентност от създаването ѝ, да установят ефикасни канали за комуникация между засегнатите страни, както и по подобен начин да разработят процедури за приемане и защита на лица, подаващи сигнали за нередности, свързани с финансовите интереси на Съюза, и да установят единен протокол за работа с лицата, подаващи сигнали за нередности;

25.  призовава всички институции и органи на ЕС да предприемат всички необходими действия, за да осигурят признаването, зачитането и вземането предвид на лицата, подаващи сигнали за нередности, във всички случаи, които ги засягат или са ги засегнали и са били признати за такива от Съда на Европейския съюз, и посочва, че това следва да се прилага с обратно действие; призовава ги също така публично и по същество да докладват за съответните съдебни решения на институцията като цяло;

26.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят на Парламента цялата информация, получена от лица, подаващи сигнали за нередности, която засяга финансовите интереси на Съюза, и да включат глава относно техните сигнали и последващите действия по тях в годишните доклади за дейността; призовава да бъдат предприети действия на равнище ЕП за установяване на точността на информацията, за да бъдат взети подходящи мерки;

27.  призовава Комисията да проведе обществена консултация, за да проучи възгледите на заинтересованите участници относно механизмите за докладване и потенциалните недостатъци на процедурите на национално равнище; резултатите от обществената консултация ще представляват ценен принос за Комисията при подготовката на бъдещото ѝ предложение относно лицата, подаващи сигнали за нередности;

28.  приканва независимия орган на ЕС, а до създаването му – Европейска служба за борба с измамите (OLAF), да съставя и публикува годишен доклад за оценяване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, в Европейския съюз;

29.  приканва освен това Сметната палата да включи в годишните си доклади специален раздел относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на Съюза;

30.  приканва агенциите на ЕС да представят писмена политика относно защитата на докладващите лица от ответни мерки;

31.  приветства факта, че Парламентът, Комисията, Съветът на Европейския съюз, Съдът на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Европейската служба за външна дейност, Европейският икономически и социален комитет, Комитетът на регионите, Европейският омбудсман и Европейският надзорен орган по защита на данните са въвели вътрешни правила за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, в съответствие с член 22а, член 22б и член 22в от Правилника за длъжностните лица; настоятелно призовава всички институции да гарантират, че съответните им вътрешни правила относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, са твърди и всеобхватни;

32.  насърчава държавите членки да разработят данни, референтни критерии и показатели за политиките за лицата, подаващи сигнали за нередности, както в публичния, така и в частния сектор;

33.  припомня, че Директива за изпълнение (ЕС) 2015/2392 на Комисията определя процедурите за докладване, изискванията за съхранение на документацията и мерките за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности; подчертава, че е важно да се гарантира, че лицата, подаващи сигнали за нередности, могат да докладват за нарушения по поверителен начин и че тяхната анонимност се обезпечава правилно и напълно, включително в цифровата среда, но изразява съжаление, че това е един от малкото раздели на секторното законодателство, който включва разпоредби относно лицата, подаващи сигнали за нередности;

34.  насърчава Комисията да проучи най-добрите практики от вече съществуващи в други държави по света програми за защита на лица, които подават сигнали за нередности; обръща внимание на факта, че някои действащи схеми предоставят финансови възнаграждения за лицата, подаващи сигнали за нередности (например, процент от наложените санкции); счита, че въпреки необходимостта от внимателно управление с цел предотвратяване на възможни злоупотреби, такива възнаграждения биха могли да осигурят важен доход за лица, които са загубили работното си място в резултат на подаване на сигнали за нередности;

35.  призовава държавите членки да се въздържат от инкриминиране на действията на лица, подаващи сигнали за нередности, които оповестяват информация относно незаконни дейности или нередности в ущърб на финансовите интереси на ЕС;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 89.
(2) ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1.


Списък на третите държави и организации, с които Европол сключва споразумения *
PDF 461kWORD 50k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за изменение на Решение 2009/935/ПВР за определяне на списъка на третите държави и организации, с които Европол сключва споразумения (15778/2016 – C8-0007/2017 – 2016/0823(CNS))
P8_TA(2017)0023A8-0035/2017

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (15778/2016),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0007/2017),

—  като взе предвид Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол)(1), и по-специално член 26, параграф 1, буква а) от него, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0007/2017),

—  като взе предвид Решение 2009/934/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за приемане на правилата за прилагане, регламентиращи отношенията на Европол с партньорите му, включително обмена на лични данни и класифицирана информация(2), и по-специално членове 5 и 6 от него,

—  като взе предвид Решение 2009/935/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за определяне на списъка на третите държави и организации, с които Европол сключва споразумения(3), както е изменено с Решение 2014/269/EС на Съвета,

—  като взе предвид изявлението на председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и министър-председателя на Дания от 15 декември 2016 г., в което се подчертават оперативни потребности, но също така и изключителният и преходен характер на предвиденото споразумение между Европол и Дания,

—  като взе предвид горепосоченото изявление, в което се подчертава, че в тази разпоредба ще бъде поставено условие за продължаване на членството на Дания в Шенгенското пространство, задължението на Дания да приложи в своето право Директива (EС) 2016/680 за защита на личните данни(4) до 1 май 2017 г. и съгласието на Дания относно прилагането на юрисдикцията на Съда на Европейския съюз и компетентността на Европейския надзорен орган по защита на данните,

—  като взе предвид Протокол № 22 към Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид резултата от датския референдум от 3 декември 2015 г. във връзка с Протокол № 22 към Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 78в от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0035/2017),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента, отново да се консултира с него;

4.  призовава Съвета да предвиди, в рамките на разпоредбите на бъдещото споразумение между Европол и Дания, дата на изтичане пет години след датата на неговото влизане в сила, за да се гарантира неговият преходен характер с оглед на пълноправното членство или сключването на международно споразумение в съответствие с член 218 от ДФЕС;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на Европол.

(1) OВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.
(2) OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 6.
(3) OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 12.
(4) Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).


Въвеждане на мерки за контрол на новото психоактивно вещество метил 2-[[1-(циклохексилметил)]-1H-индол-3-карбонил]амино]-3,3-диметилбутаноат (MDMB-CHMICA) *
PDF 458kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно проект на решение за изпълнение на Съвета за въвеждането на мерки за контрол относно метил 2-[[1- (циклохексилметил)]-1H-индол-3-карбонил]амино-3,3-диметилбутаноат (MDMB-CHMICA) (12356/2016 – C8-0405/2016 – 2016/0262(NLE))
P8_TA(2017)0024A8-0024/2017

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (12356/2016),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8-0405/2016),

—  като взе предвид Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 г. относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества(1), и по-специално член 8, параграф 3 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0024/2017),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента, отново да се консултира с него;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

(1)OВ L 127, 20.5.2005 г., стр. 32.


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията — EGF/2016/005 NL/Drenthe Overijssel Retail — Нидерландия
PDF 527kWORD 56k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Нидерландия — EGF/2016/005 NL/Drenthe Overijssel Retail (COM(2016)0742 – C8-0018/2017 – 2017/2014(BUD))
P8_TA(2017)0025A8-0036/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0742 — C8-0018/2017),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламента за ЕФПГ),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0036/2017),

A.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от световната финансова и икономическа криза, и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Парламента и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка с кризата, за определяне на финансовото участие на Съюза на 60 % от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки, за повишаване на ефективността при обработката на заявления за мобилизиране на ЕФПГ от страна на Комисията, както и от страна на Парламента и Съвета, чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и на бенефициентите чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствени предприятия;

Г.  като има предвид, че Нидерландия подаде заявление EGF/2016/005 NL/Drenthe Overijssel Retail за финансово участие от страна на ЕФПГ във връзка със съкращения в стопанския сектор, класифициран в разделение 47 на NACE Rev. 2 („Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“) основно в два региона на ниво 2 по NUTS (SE33), а именно Drenthe (NL13) и Overijssel (NL21), и като има предвид, че се очаква 800 от 1096 съкратени работници, допустими за финансово участие от ЕФПГ, да участват в мерките;

Д.  като има предвид, че заявлението беше подадено съгласно критериите за намеса по член 4, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕФПГ, съгласно който трябва да са съкратени най-малко 500 работници за референтен период от девет месеца в предприятие, извършващо дейност в един и същ икономически сектор на ниво разделение по NACE Rev. 2 и разположено в два съседни региона на ниво 2 по NUTS, намиращи се в дадена държава членка;

Е.  като има предвид, че са настъпили съществени промени в нагласите на потребителите, като например спадът на продажбите в средната ценова категория и нарастващата популярност на пазаруването по интернет; като има предвид, че в много нидерландски градове на нови търговски зони извън центъра на града и намаляващото доверие на потребителите(4) в икономиката също са се отразили отрицателно на позицията на сектора на традиционната търговия на дребно;

Ж.  като има предвид, че Нидерландия твърди, че като участник на световния пазар нидерландският финансов сектор е обвързан от международните правила, включително правилата относно финансовите резерви, за да може да отговаря на новите международни стандарти;

З.  като има предвид, че в регионите Drenthe и Overijssel в Нидерландия между 1 август 2015 г. и 1 май 2016 г. са били извършени 1 096 съкращения в сектора на търговията на дребно;

И.  като има предвид, че въпреки, че услугите в областта на търговията на дребно и на едро осигуряват 11 % от БНП на Съюза и 15% от общата заетост в Съюза, този сектор все още страда от кризата;

1.  изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Нидерландия има право на финансово подпомагане в размер на 1 818 750 EUR по този регламент, което съставлява 60 % от общата сума в размер на 3 031 250 EUR;

2.  отбелязва, че Нидерландия е подала заявлението за финансово участие по линия на ЕФПГ на 12 юли 2016 г. и че Комисията е приключила оценката му на 29 ноември 2016 г. и е уведомила за него Парламента на 23 януари 2017 г.;

3.  отбелязва, че секторът на търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, е бил предмет на шест други заявления по линия на ЕФПГ, всички от които се позовават на световната финансова и икономическа криза(5);

4.  отбелязва, че нестабилното финансово положение на по-големите универсални магазини направи невъзможно инвестирането в други модели магазини с цел да се извършат необходимите промени и отново да се постигне конкурентоспособност;

5.  посочва, че в Нидерландия, пазарът на труда се възстановява бавно от последиците от кризата и че те все още се виждат в някои сектори, като търговията на дребно, а някои сектори едва наскоро започнаха наистина да страдат от последиците на финансовата и икономическа криза;

6.  отбелязва множеството съкращения в нидерландския сектор на търговията на дребно през последните няколко месеца, при което основните магазини за търговия на дребно бяха обявен в несъстоятелност, което доведе до съкращения, чийто общ брой възлиза на 27 052(6) за периода 2011—2015 г.; отбелязва със съжаление, че обемът на продадени стоки в сектора на търговията на дребно последва същата тенденция от –2% през 2011 г. до –4% през 2013 г., като покупките все още са 2,7 % под равнището за 2008 г.(7);

7.  набляга, че секторът на търговията на дребно представлява значителен дял от заетостта (17—19 %) в регионите от ниво 2 по NUTS Drenthe и Overijssel; отбелязва, че от началото на кризата 5200 магазина за търговия на дребно са били обявени в несъстоятелност, докато големите магазини за продажби на дребно бяха засегнати едва напоследък; изразява съжаление, че това доведе до увеличение с 3 461 души на броя на получателите на обезщетения за безработица в сектора на търговията на дребно на посочените региони в периода от януари 2015 г. до март 2016 г.(8);

8.  изразява съжаление, че най-засегнати са младите работници, като 67,1 % от целевите бенефициенти са под 30‑годишна възраст;

9.  подчертава дългия период, през който бенефициентите от целевата група нито са работили, нито са били в процес на учене или обучение, както и дългият период, с продължителност над една година, между датата на последното съкращение (1 май 2016 г.) и момента, когато държавата членка, подала заявлението, ще започне да получава подкрепа от ЕФПГ;

10.  потвърждава, че Нидерландия е посочила, че заявлението, и по-специално съгласуваният пакет от персонализирани услуги, е било изготвено след консултации със заинтересованите страни, социалните партньори и представители на сектора на търговията на дребно и на съответните региони;

11.  отбелязва, че заявлението не включва помощи или стимули, посочени в член 7, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕФПГ; приветства решението разходите за техническа помощ да бъдат ограничени до 4% от общия размер на разходите, което ще позволи 96% да бъдат използвани за пакета от персонализирани услуги;

12.  призовава Комисията да проучи нови начини за намаляване на забавянето при предоставянето на подпомагане от ЕФПГ чрез намаляване на бюрократичното бреме, свързано с процедурата за подаване на заявления;

13.  отбелязва, че съфинансираните от ЕФПГ персонализирани услуги за съкратени работници включват оценка на способностите, потенциала и професионалните перспективи на участниците; съдействие при търсене на работа и управление на конкретни случаи; гъвкав „резерв за мобилност“ за търсещите работа лица и за работодателите, предлагащи временна работа; подпомагане при професионално пренасочване; обучение и преквалификация, включително обучение и наставничество за насърчаване на предприемачеството и безвъзмездни средства за насърчаване на предприемачеството;

14.  припомня, че в съответствие с член 7 на Регламента за ЕФПГ съгласуваният пакет от персонализирани услуги, ползващ се с подкрепата на ЕФПГ, следва да бъде така проектиран, че да предвижда перспективите за пазара на труда и необходимите умения и да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, в която ресурсите се използват ефективно;

15.  отбелязва, че нидерландските органи са предоставили уверения, че предложените действия няма да получават финансова подкрепа от други фондове или финансови инструменти на Съюза, че няма да бъде допуснато двойно финансиране, че те ще се допълват с дейности, финансирани от структурните фондове, и че ще бъдат спазени изискванията на националното законодателство и законодателството на Съюза относно колективните съкращения;

16.  припомня, че е важно да се подобрява пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната стопанска среда;

17.  отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни трудови договори, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори;

18.  изисква от Комисията да осигури публичен достъп до документите, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

19.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

20.  възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Нидерландия — EGF/2016/005 NL/Drenthe Overijssel Retail

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2017/559.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4)https://www.cbs.nl/nl-nl/nieuws/2016/11/consumentenvertrouwen-daalt-opnieuw
(5)EGF/2010/010 CZ/Unilever, COM(2011)0061; EGF/2010/016 ES/Aragón retail, COM(2010)0615; EGF/2011/004 EL/ALDI Hellas, COM(2011)0580; EGF/2014/009_EL/Sprider stores, COM(2014)0620; EGF/2014/013_EL/Odyssefs Fokas, COM(2014)0702; EGF/2015/011_GR/Supermarket Larissa, COM(2016)0210.
(6)http://www.consultancy.nl/nieuws/11992/de-25-grootste-faillissementen-van-retailketens-en-winkels
(7)Фокус върху потреблението, Икономическа агенция ABN-AMRO Mathijs Deguelle и Nico Klene. Промени в обемите в сектора на търговията на дребно. 24 януари 2014 г. Прогнози за сектора на търговията на дребно, Икономическа агенция ABN-AMRO Sonny Duijn, параграф 1. 22 януари 2016 г.
(8)По данни на UWV от април 2016 г.


Преразглеждане на Европейския консенсус за развитие
PDF 671kWORD 85k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие (2016/2094(INI))
P8_TA(2017)0026A8-0020/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие от декември 2005 г.(1),

—  като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие(2) и общата позиция на ЕС за втората среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР), проведена в Найроби от 28 ноември до 1 декември 2016 г.(3),

—  като взе предвид заключителния документ на Четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта от декември 2011 г., на който беше поставено началото на ГПЕСР,

—  като взе предвид Програмата до 2030 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк(4),

—  като взе предвид Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие(5),

—  като взе предвид декларацията от Дили от 10 април 2010 г. относно укрепването на мира и изграждането на държавност, както и „Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, стартиран на 30 ноември 2011 г.,

—  като взе предвид Парижкото споразумение от 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), прието на 12 декември 2015 г.(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

—  като взе предвид Световната среща на върха по хуманитарните въпроси в Истанбул от 23 до 24 май 2016 г. и нейните ангажименти за действие(7),

—  като взе предвид Новата програма за градовете, приета на Конференцията на ООН относно жилищните въпроси и устойчивото градско развитие (Хабитат III), проведена от 17 до 20 октомври 2016 г. в Кито, Еквадор(8),

—  като взе предвид доклада на ОИСР/ПРООН за напредъка за 2014 г., озаглавен „Повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие“(9),

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно сътрудничеството за развитие, който гласи, че „политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиките на държавите членки се допълват и подсилват взаимно“, и който определя намаляването и изкореняването на бедността като най-важната цел на политиката на ЕС за развитие,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от октомври 2012 г., озаглавени „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“,

—  като взе предвид Кодекса за поведение на ЕС за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие(10),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека(11),

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, публикувана през юни 2016 г.(12),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, подписана и ратифицирана от ЕС през 2011 г., и заключителните коментари на ООН относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно равенството между половете (2016—2020 г.) и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2015—2019 г.),

—  като взе предвид своите предишни резолюции, по-специално тази от 17 ноември 2005 г. относно предложението за съвместна декларация на Съвета, Европейския парламент и Комисията за европейската политика на развитие: европейският консенсус(13), от 5 юли 2011 г. относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие(14), от 11 декември 2013 г. относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие(15), от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г.(16), от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието(17), от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави(18), от 14 април 2016 г. относно частния сектор и развитието(19), от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед(20), от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(21) и от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(22),

—  като взе предвид съвместния работен документ относно „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“ (SWD(2015)0182) и заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г., в които се одобрява съответният План за действие относно равенството между половете (2016—2020 г.),

—  като взе предвид новата рамка за „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“;

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите(23),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и нейните четири основополагащи принципа за недопускане на дискриминация (член 2), висшите интереси на детето (член 3), оцеляване, развитие и закрила (член 6) и участие (член 12),

—  като взе предвид предстоящия доклад на своите комисия по външни работи и комисия по развитие относно „Справяне с движенията на бежанци и мигранти: роля на външната дейност на ЕС“ (2015/2342(INI)) и своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно повишаването на ефективността на сътрудничеството за развитие(24),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0020/2017),

A.  като има предвид, че преразглеждането на Европейския консенсус за развитие е навременно и необходимо предвид променената външна рамка, в т.ч. приемането на Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение на COP 21 относно изменението на климата, Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия, Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие и Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, новите или нарастващи глобални предизвикателства като изменението на климата, контекста на миграцията, по-разнообразните развиващи се държави с различни и специфични потребности на развитието, нововъзникващите донори и новите глобални участници, стесняването на пространството за организациите на гражданското общество, както и вътрешните промени в ЕС, включително тези, произтичащи от Договора от Лисабон, Програмата за промяна и Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС;

Б.  като има предвид, че всеобщата Програма до 2030 г. и взаимосвързаните ЦУР определят за цел постигането на устойчиво развитие в рамките на цялата планета, изграждайки партньорства, които поставят в центъра хората, като им предоставят жизненоважни ресурси като храна, вода и канализация, здравеопазване, енергетика, образование и възможности за заетост, и като насърчават мира, справедливостта и благополучието за всички; като има предвид, че трябва да бъдат предприети действия в съответствие с принципите за ангажираност на държавата, приобщаващи партньорства за развитие, акцент върху резултатите, прозрачност и отчетност; като има предвид, че основаният на правата подход е предварително условие за устойчивото развитие в съответствие с Резолюция 41/128 на ООН, в която правото на развитие се определя като неотменно право на човека;

В.  като има предвид, че член 208 от ДФЕС гласи, че „политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиките на държавите членки се допълват и подсилват взаимно“;

Г.  като има предвид, че изменението на климата е явление, на което трябва да се обърне спешно внимание, тъй като то засяга в по-голяма степен бедните и най-уязвими държави;

Д.  като има предвид, че три четвърти от бедните хора в света живеят в държави със средни доходи; като има предвид, че държавите със средни доходи не са хомогенна група, а се характеризират с много разнородни потребности и предизвикателства, и че следователно сътрудничеството на ЕС за развитие трябва да бъде достатъчно диференцирано;

Е.  като има предвид, че основаният на Договора подход за съгласуваност на политиките за развитие изисква ЕС да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие, когато действа в други области на политиката, които има вероятност да засегнат развиващите се държави; като има предвид, че поради това някои тясно свързани области на политиката като търговия, сигурност, миграция, хуманитарна помощ и развитие трябва да бъдат формулирани и прилагани така, че да се подсилват взаимно;

Ж.  като има предвид, че миграцията стана все по-належащ въпрос, тъй като над 65 милиона души в света са принудително разселени; като има предвид, че голямото мнозинство от бежанците живее в развиващи се държави; като има предвид, че слабостта на държавите, нестабилността и войните, нарушаването на правата на човека, голямата бедност и липсата на перспективи са измежду най-сериозните причини, поради които хората напускат домовете си; като има предвид, че милиони хора са мигрирали или избягали в ЕС през последните години;

З.  като има предвид, че някои неотдавнашни предложения на Комисията могат да бъдат тълкувани като пренасочващи политиката за развитие под новата призма на управлението на миграцията, за да се постигнат приоритетите на ЕС, които често са краткосрочни; като има предвид, че не следва да има обвързаност с условия между помощта за развитие и сътрудничество от страна на държавите бенефициенти по въпросите на миграцията; като има предвид, че фондове като Доверителния фонд на ЕС за Африка и Плана на ЕС за външни инвестиции бяха създадени с цел да се отговори на неотдавнашните миграционни кризи в ЕС; като има предвид, че политиката на ЕС за развитие трябва да има като основна задача намаляването и, в дългосрочен план, изкореняването на бедността и да се основава на принципите за ефективност на развитието;

И.  като има предвид, че здравеопазването и образованието са ключови фактори за устойчивото развитие; като има предвид, че поради това инвестирането за гарантиране на всеобщ достъп до тези области е на челно място в Програмата до 2030 г. и ЦУР и следва да получи достатъчно ресурси, за да могат ефектите да се разпространят и върху други сектори;

Й.  като има предвид, че МСП и микропредприятията са гръбнакът на икономиките в цял свят и основна част на икономиката на развиващите се държави и че наред с добре функциониращите публични сектори са ключов фактор за подпомагане на икономическия, социалния и културния растеж; като има предвид, че МСП често имат ограничен достъп до капитал, особено в развиващите се държави;

K.  като има предвид, че повече от половината от световното население днес живее в градове и че се предвижда това съотношение да достигне две трети до 2050 г., като 90% от нарастването на населението на градовете се наблюдава в Африка и Азия; като има предвид, че тази тенденция засилва необходимостта от устойчиво градско развитие; като има предвид, че сигурността в градовете става все по-голямо предизвикателство в много от развиващите се държави;

Л.  като има предвид, че океаните играят жизненоважна роля за биологичното разнообразие, продоволствената сигурност, енергетиката, работните места и растежа, но че морските ресурси са застрашени от изменението на климата и от свръхексплоатация и неустойчиво управление;

M.  като има предвид, че обезлесяването и деградацията на горите изтощават екосистемите и са важен фактор за изменението на климата;

Н.  като има предвид, че политиката на ЕС за развитие е важно допълнение към политиките за развитие на държавите членки, което следва да се насочи към областите на сравнително предимство и към начините, по които глобалната роля на ЕС като организация може да способства за постигането на целите на неговата политика в областта на развитието;

O.  като има предвид, че политиката за развитие е изключително важен аспект от външната политика на ЕС; като има предвид, че Съюзът е най-големият донор в света в областта на развитието и че заедно с държавите членки предоставя над половината от официалната помощ за развитие в световен мащаб;

П.  като има предвид, че в цял свят неравенствата в богатството и приходите се увеличават; като има предвид, че съществува риск тази тенденция да подкопае социалното сближаване и да увеличи дискриминацията, политическата нестабилност и безредиците; като има предвид, че следователно мобилизацията на вътрешни ресурси е ключова за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и представлява жизнеспособна стратегия за преодоляване на зависимостта от външна помощ в дългосрочен план;

1.  подчертава значението на Европейския консенсус за развитие в предоставянето на обща и последователна позиция както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки по отношение на целите, ценностите и принципите и основните аспекти на политиката за развитие, включително при изпълнението ѝ; счита, че достиженията на правото на Консенсуса и по-специално цялостният му подход и ясната първостепенна цел за борба със и в дългосрочен план изкореняване на бедността трябва да бъдат запазени при преразглеждането; счита също така, че справянето с неравенствата, посочени в ЦУР, трябва също да бъде цел; припомня, че политиките за развитие на държавите членки и на равнището на ЕС следва да се подсилват и допълват взаимно;

2.  предупреждава за опасността от разширяване на критериите за официална помощ за развитие (ОПР) с цел покриване на разходи, които са различни от разходите, пряко свързани с посочените по-горе цели; подчертава, че всяка реформа на ОПР трябва да бъде насочена към повишаване на въздействието на развитието;

3.  признава значението на една ясна европейска външна стратегия, изискваща съгласуваност на политиките, по-специално в областта на мира и сигурността, миграцията, търговията, околната среда и изменението на климата, хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие; въпреки това отново заявява, че целите за развитие са цели сами по себе си; припомня задължението на ЕС, залегнало в член 208 от ДФЕС, да „взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“; подчертава категорично, че Парламентът може да приеме само силна концепция за политика за развитие, съобразена със задълженията по ДФЕС, с основен акцент върху борбата с бедността; припомня принципите на външната дейност на ЕС съгласно член 21, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, а именно демокрация, правова държава, универсалност и неделимост на правата на човека и на основните свободи, зачитане на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

4.  в съответствие с Договора от Лисабон характеризира сътрудничеството за развитие така: борба за ДОСТОЙНСТВО чрез изкореняване на БЕДНОСТТА;

Цели, ценности и принципи на ЕС в областта на развитието

5.  призовава ЦУР, Програмата до 2030 г. и икономическото, социалното и екологичното измерение на устойчивото развитие да обхванат всички вътрешни и външни политики на ЕС и да бъдат поставени в центъра на Консенсуса при признаване на важните взаимни връзки между целите и задачите му; призовава борбата със и в дългосрочен план изкореняването на бедността да останат основна и първостепенна цел на политиката на ЕС за развитие, с особено внимание към най-маргинализираните групи и като се цели да не се пренебрегва никой; набляга на важността от определянето на бедността в съответствие с определението от Консенсуса и Програмата за промяна и в рамките на Договора от Лисабон;

6.  набляга на всеобщия и преобразуващ характер Програмата до 2030 г.; поради това подчертава, че развитите и развиващите се държави имат споделена отговорност за постигането на целите за устойчиво развитие и че стратегията на ЕС в областта на ЦУР трябва да включва съгласуван набор от вътрешни и външни политики и ангажименти с пълен набор от инструменти на политиката за развитие;

7.  настоява, че политиката за развитие трябва да отразява по-последователно акцента на Съюза върху нестабилните държави, младежката безработица, жените и момичетата, които са изправени пред основано на пола насилие и увреждащи практики, и тези в конфликтни ситуации, и припомня ангажимента на ЕС да насочи най-малко 20% от своята ОПР за социално приобщаване и човешко развитие;

8.  подчертава, че образованието е от ключово значение за развитието на самостоятелни устойчиви общества; призовава ЕС да обвърже качественото образование, техническо и професионално обучение и сътрудничеството с промишлеността като съществено предварително условие за пригодността за заетост и достъпа на младите хора до квалифицирани работни места; счита, че разглеждането специално на въпроса за достъпа до образование в извънредни и кризисни ситуации е от съществено значение както за развитието, така и за закрилата на децата;

9.  подчертава, че системните фактори, включително неравенството между половете, пречките на политиките и дисбалансите във властта, оказват въздействие върху здравето и че осигуряването на справедлив достъп до качествени здравни услуги, предоставяни от способен, квалифициран и компетентен здравен персонал, е от решаващо значение; подчертава, че следователно новият Консенсус следва да насърчава инвестиции във и овластяване на здравните работници от първата линия, които играят ключова роля за предоставяне на здравни услуги в отдалечени, бедни, слабо обслужвани и конфликтни зони; подчертава, че насърчаването на научни изследвания и разработване на нови здравни технологии за справянето с нови здравни заплахи като епидемии и антимикробна резистентност е от решаващо значение за постигането на ЦУР;

10.  призовава за продължаване на силния ангажимент на ЕС и насърчаване на основано на правила глобално управление, и по-специално Глобалното партньорство за устойчиво развитие;

11.  подчертава, че борбата срещу неравенствата във и между държавите, срещу дискриминацията, особено основаната на пола, срещу несправедливостта и размириците, насърчаването на мира, демокрацията на участието, доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека, както и на приобщаващи общества и устойчив растеж и справяне с предизвикателствата на приспособяването към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, трябва да бъдат цели, обхващащи всички области на политиката на ЕС за развитие; призовава Програмата до 2030 г. да бъде приложена като едно цяло и координирана и съгласувана с Парижкото споразумение относно изменението на климата, включително що се отнася до необходимостта от спешно преодоляване на недостига на това, което е необходимо за ограничаване на глобалното затопляне, и от засилване на работата по приспособяването и финансирането ѝ; припомня ангажимента на ЕС да задели 20% от бюджета си за периода 2014—2020 г. (около 180 милиарда евро) за усилия за борба срещу изменението на климата, включително чрез външните си политики и политиките за сътрудничество за развитие;

12.  подчертава, че сътрудничеството за развитие може да възникне от приобщаване, доверие и иновации, основани на зачитането от всички партньори на използването на национални стратегии и национални рамки за резултати;

13.  отчита специалната роля на свързаното с доброто управление измерение на устойчивото развитие; призовава ЕС да укрепи баланса между икономическата, социалната и екологичната област чрез подпомагане на всеобхватни национални стратегии за устойчиво развитие и подпомагане на правилните механизми и процеси за добро управление, с основен акцент върху участието на гражданското общество; набляга на важността на реформите за административно и фискално децентрализиране като начин за насърчаване на добро управление на местно равнище в съответствие с принципа на субсидиарност;

14.  призовава сътрудничеството на ЕС за развитие да насърчи партньорските държави да „глокализират“ ЦУР, при консултиране на националното и местното гражданско общество, за да ги превърнат в имащи значение за контекста национални и местни цели, залегнали в националните стратегии, програми и бюджети за развитие; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчат партньорските държави да включат гласовете на маргинализираните общности при мониторинга на ЦУР и да насърчат конкретни механизми за това, в съответствие с принципа „да не се пренебрегва никой“;

15.  призовава политиката на ЕС за развитие да продължи да отдава приоритет на подкрепата за най-слабо развитите държави и държавите с ниски доходи, както и малките островни развиващи се държави, като същевременно се обръща внимание на разнообразните и специфични потребности на държавите със средни доходи, в които живее по-голямата част от бедното население в света, в съответствие с Програмата за действие от Адис Абеба и при пълно спазване на принципа на диференциране; призовава за включване на териториален подход към развитието, за да се овластят местните и регионалните органи на управление и по-добре да се обърне внимание на неравенствата в самите държави;

16.  подчертава значението на принципа на демократична ангажираност, според който развиващите се държави носят първостепенна отговорност за своето собствено развитие, но който също така позволява на националните парламенти и политическите партии, регионалните и местните органи, гражданското общество и други заинтересовани страни да изпълняват изцяло съответните си роли заедно с националните правителства и да участват активно в процеса на вземане на решения; подчертава в този контекст значението на подобряването на отчетността нагоре и надолу по веригата с цел по-добро отговаряне на местните потребности и засилване на демократичната ангажираност на гражданите;

17.  призовава ЕС да продължи и да засили подкрепата си за местното и регионалното изграждане на капацитет и за процесите на децентрализация, за да овласти местните и регионалните органи на управление и да ги направи по-прозрачни и подлежащи на отчетност, така че да могат по-добре да отговарят на потребностите и исканията на своите граждани;

18.  призовава, в съответствие с принципа на партньорство, за споделена отчетност за всички съвместни дейности, като се насърчава възможно най-високо равнище на прозрачност; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават засилена роля за националните парламенти, местните и регионалните органи на управление и гражданското общество в политическия и бюджетния надзор и демократичния контрол; призовава да се води съвместна борба срещу корупцията и безнаказаността с всички средства и на всички равнища на политиката;

19.  призовава политическият диалог между ЕС и партньорските държави/региони да бъде основен елемент на сътрудничеството на ЕС за развитие и този диалог да се съсредоточи върху общи ценности и начините за тяхното насърчаване; призовава за по-нататъшно участие на парламентите и гражданското общество в политическия диалог;

20.  подчертава значението на плуралистичната и приобщаваща демокрация и призовава ЕС да насърчава осигуряването на равнопоставени условия за политическите партии и динамичното гражданско общество във всички свои дейности, включително чрез изграждане на капацитет и чрез диалог с партньорските държави, за да се даде възможност за достатъчно пространство на гражданското общество с мотивирани от гражданите и основани на участието механизми за мониторинг и отчетност на поднационално, национално и регионално равнище, и да се осигури участието на организациите на гражданското общество в изработването, прилагането, наблюдението, прегледа и отчетността на политиките за развитие; призовава ЕС да отбележи, че допитването до гражданското общество е съществен фактор за успех във всички сектори на програмирането, за да се постигне приобщаващо управление;

21.  признава ролята на гражданското общество за повишаване на осведомеността сред обществеността и за разглеждане на ЦУР на национално и глобално равнище чрез образование и повишаване на осведомеността за глобалното гражданство;

22.  призовава насърчаването на равенство между жените и мъжете и овластяването и правата на жените и момичетата да бъде и самостоятелна, и хоризонтална цел на политиката на ЕС за развитие в съответствие с Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и Програмата до 2030 г., както се заявява в заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равните права на жените и мъжете в областта на развитието; призовава за конкретни политически действия, насочени към предизвикателствата в тази област; призовава за по-нататъшни усилия на ЕС за насърчаване на важната роля на жените и младите хора като носители на развитие и промени; подчертава в тази връзка, че равенството между половете включва момичетата и момчетата и жените и мъжете от всички възрасти и че програмите следва да стимулират равнопоставено участие и насърчаване на права и услуги, по-конкретно по отношение на достъпа до образование и до репродуктивни и здравни грижи, без дискриминация, основана на полово самоопределяне или сексуална ориентация;

23.  насочва вниманието към необходимостта от насърчаване, защита и опазване на всички права на човека; подчертава, че спазването на правата на жените и момичетата, както и сексуалните и репродуктивните права и здраве, и премахването на всички форми на сексуално и основано на пола насилие и дискриминация, включително увреждащите практики срещу деца, ранните и принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени, е съществено за реализирането на правата на човека; подчертава необходимостта от гарантиране на всеобщ достъп до финансово достъпни, изчерпателни, качествени информация и образование относно сексуалното и репродуктивното здраве и услугите по семейно планиране; призовава за по-нататъшни действия, за да се ускорят усилията за постигане на равенство между половете и овластяване на жените чрез задълбочаване на партньорствата с многобройни заинтересовани страни, укрепване на капацитета за съобразено с пола бюджетиране и планиране и осигуряване на участието на организации на жените;

24.  призовава за специфични стратегии на ЕС в областта на развитието, които по-добре да обхващат, защитават и подкрепят уязвимите и маргинализирани групи като жени и деца, ЛГБТИ лица, възрастни, лица с увреждания, дребни производители, кооперативи, езикови и етнически малцинства и коренно население, за да им предлагат същите възможности и права като на всички други, в съответствие с принципа „да не се пренебрегва никой“;

25.  потвърждава отново ангажимента на ЕС да инвестира в развитието на децата и младите хора чрез подобряване на докладването за сътрудничеството за развитие и вътрешните ресурси, фокусирани върху детето, и да укрепва капацитета на младите хора да участват в процедурите, свързани с отчетността;

26.  призовава за подкрепа на нестабилните и засегнатите от конфликти държави, за да имат достъп до ресурсите и партньорствата, необходими за постигането на приоритетите в областта на развитието, и за насърчаване на партньорското обучение между тях и засилен ангажимент между партньорите и усилията в областта на развитието, изграждането на мира, сигурността и хуманитарната област;

27.  подчертава продължаващата значимост на целите, посочени в главата за човешкото развитие от настоящия европейски консенсус; подчертава необходимостта тези цели да се свържат с целите за устойчиво развитие и да се постави хоризонталното укрепване на здравните системи (различно от подкрепата за вертикални програми за конкретни болести) в основата на програмирането за развитие в областта на здравеопазването, което също така ще укрепи устойчивостта в случай на здравни кризи като епидемията от ебола в Западна Африка през периода 2013—2014 г., и да се гарантира основното право на всеобщо здравеопазване, както е посочено в член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и в Устава на Световната здравна организация (СЗО); припомня, че в член 168 от ДФЕС се предвижда, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве; призовава в тази връзка за по-съгласувана политика за иновациите и разработването на лекарства, която гарантира достъп до лекарства за всички;

28.  в светлината на демографския растеж, най-вече в Африка и най-слабо развитите държави, като взема предвид факта, че от всичките 21 държави с най-висока раждаемост 19 са в Африка, че Нигерия е страната с най-бързи темпове на растеж на населението в света, че през 2050 г. над половината от ръста на световното население се очаква да бъде в Африка и че това е проблем за устойчивото развитие, предлага сътрудничеството на ЕС за развитие да постави по-голям акцент върху програми, насочени към тази тема;

29.  приветства факта, че продоволствената и хранителната сигурност се превръщат в приоритетна област за новата рамка за световно развитие, и приветства включването като отделна цел на премахването на глада, постигането на продоволствена сигурност и по-добро хранене и насърчаването на устойчиво селско стопанство; признава, че гладът и бедността не са случайност, а са резултат от социална и икономическа несправедливост и неравенство на всички равнища; потвърждава отново, че Консенсусът следва да наблегне на продължаващата подкрепа на ЕС за интегрирани, хоризонтални подходи, укрепващи капацитета за диверсифицирано местно производство на храна и включващи мерки, свързани конкретно с изхранването, и мерки, свързани по принцип с изхранването, които изрично са насочени срещу неравенството между половете;

30.  настоява на необходимостта от механизми за отчетност във връзка с мониторинга и изпълнението на ЦУР и целите за ОПР в размер на 0,7% от БНД; призовава ЕС и неговите държави членки да представят график за постепенното постигане на тези цели и задачи, като докладват ежегодно пред Европейския парламент;

31.  подчертава необходимостта от многосекторни, интегрирани подходи за ефективно изграждане на устойчивост, което означава работа за по-добро интегриране на хуманитарните действия, действията за намаляване на риска от бедствия, за социална защита, приспособяване към изменението на климата, управление на природните ресурси, смекчаване на конфликтите и другите действия в областта на развитието; призовава ЕС и държавите членки да насърчават приобщаващо управление, което работи за справяне с маргинализацията и породените от неравенството двигатели за уязвимостта; отбелязва, че уязвимите части от населението трябва да получат права, за да управляват риска и да имат достъп до процесите за вземане на решения, които оказват влияние върху бъдещето им;

32.  подчертава ролята, която играе културата в устойчивото човешко, социално и икономическо развитие, и настоява културното измерение да бъде взето предвид като основен аспект на солидарността, сътрудничеството и политиките на ЕС за помощта за развитие; призовава за насърчаване на културно многообразие и подкрепа за политиките в областта на културата, както и местните условия да бъдат вземани предвид, когато това може да спомогне за постигане на целта за насърчаване на устойчиво развитие;

33.  посочва, че се предвижда населението на градовете да се увеличи с 2,5 милиарда души до 2050 г., като близо 90% от нарастването е концентрирано в Азия и Африка; отбелязва проблемите, възникващи от експлозивното нарастване на мегаполисите, и предизвикателствата, които това явление поставя пред устойчивостта на обществата и на околната среда; призовава за балансирано регионално развитие и припомня, че съживяването на икономическата активност в селските райони и по-малките градове намалява натиска за миграция към градски мегацентрове и по такъв начин облекчава проблемите на безконтролната урбанизация и миграция;

Диференциация

34.  подчертава, че за да бъде стратегията на ЕС за развитие ефективна, ЕС трябва да насърчава справедливо преразпределение от развиващите се държави на богатството чрез националните бюджети, т.е. в държавите, както и между тях; подчертава, че европейската помощ за развитие следва преди всичко да прави разграничение между положението и потребностите за развитие на отделните държави, а не да бъде основана единствено на микроикономически показатели или политически съображения;

35.  подчертава, че сътрудничеството на ЕС за развитие следва да се прилага така, че да обръща внимание на най-важните потребности и да се стреми към възможно най-голямо въздействие както в краткосрочен, така и в дългосрочен план; набляга на необходимостта от специално пригодени стратегии за развитие, изработени на местно равнище и основани на местен ангажимент, които да вземат предвид специфичните предизвикателства пред отделни държави или групи от държави като малките островни развиващи се държави, нестабилните държави и развиващите се държави без излаз на море;

36.  призовава да бъдат разработени специфични стратегии за сътрудничество с държавите със средни доходи, за да се консолидира напредъкът им и да се води борба с неравенствата, изключването, дискриминацията и бедността, особено чрез насърчаване на справедливи и прогресивни данъчни системи, като същевременно подчертава, че държавите със средни доходи не са хомогенна група и че следователно всяка от тях има специфични потребности, които следва да бъдат постигнати чрез специално разработени политики; подчертава необходимостта от постепенно отговорно прекратяване на финансовата помощ за държавите със средни доходи и съсредоточаване върху други форми на сътрудничество, като например техническа помощ, обмен на промишлено ноу-хау и знания, публично-частни партньорства, които могат да подкрепят глобални обществени блага като наука, технология и иновации, обмен на най-добри практики и насърчаване на регионалното сътрудничество, сътрудничеството Юг-Юг и тристранното сътрудничество; подчертава значението на алтернативните източници на финансиране, като например мобилизацията на вътрешни приходи, заеми при непреференциални или по-малко преференциални условия, сътрудничество в областта на техническите въпроси, данъчното облагане, търговията и научните изследвания и публично-частни партньорства;

Ефективност на развитието и финансиране

Ефективност на развитието

37.  призовава ЕС и неговите държави членки да играят водеща роля сред участниците в областта на развитието и да се ангажират отново с пълното прилагане на принципите за ефективно сътрудничество за развитие, като дават приоритет на механизми, средства и инструменти, които позволяват повече ресурси да стигнат до крайните получатели, а именно национална ангажираност с приоритетите за развитие, съгласуване с националните стратегии и системи за развитие на партньорските държави, акцент върху резултатите, прозрачност, споделена отчетност и демократично приобщаване на всички заинтересовани страни; подчертава колко е важно да се задълбочат усилията на ЕС за постигане на възможно най-голяма ефективност на сътрудничеството за развитие, с оглед осъществяване на амбициозните цели и задачи, заложени в Програмата до 2030 г., и оптимално използване на публичните и частните ресурси за развитие; призовава в новия Консенсус на ЕС за развитие да се направи ясно позоваване на принципите за ефективност на развитието;

38.  отново подчертава значението на повишаването на разбирането и активното участие на европейската общественост във важни дебати относно развитието и опитите за изкореняване на бедността в световен мащаб и за насърчаване на устойчивото развитие; подчертава за тази цел, че неформалното образование по въпросите на развитието, както и повишаването на осведомеността, включително чрез продължаване и разширяване на програмата за образование и повишаване на осведомеността по въпросите на развитието (DEAR), трябва да останат неразделна част от политиките за развитие на ЕС и държавите членки;

39.  счита, че опростяването на процедурите за финансиране и бюрократичните процедури може да помогне за подобряване на ефективността; призовава за реформа на ЕС за ускоряване на изпълнението (както вече беше посочено в параграф 122 на Европейския консенсус за развитие от 2005 г.), която разглежда необходимостта от преразглеждане на процедурите за подбор, като поставя по-голям акцент върху кандидата: самоличност, експертни знания, опит, резултати и надеждност в областта (а не само върху официалните изисквания за допустимост);

40.  отново потвърждава значението на изграждането на капацитет за подобряването на способността на гражданите, организациите, правителствата и обществата да изпълняват в пълна степен съответните си роли при създаването, изпълнението, контрола и оценката на устойчиви стратегии за развитие;

41.  приветства постигнатия напредък, но призовава за допълнителни усилия от страна на ЕС и неговите държави членки за засилване и разширяване на обхвата на съвместното програмиране и съвместните усилия по изпълнение с цел да се обединят ресурсите, да се подобри разделението на труда в съответната държава, да се намалят трансакционните разходи, да се избегнат припокривания и разпокъсаност на помощта, да се увеличи видимостта на ЕС на местно равнище и да се насърчи национална ангажираност със стратегиите за развитие и привеждане в съответствие с приоритетите на партньорските държави; подчертава колко е важно процесът на съвместно програмиране да се извършва от европейски заинтересовани страни и да е отворен за други донори само когато местните условия го налагат, но без да се отслабва европейският характер на процеса; призовава ЕС и неговите държави членки и в бъдеще да координират своите действия с други донори и организации като нововъзникващи донори, организации на гражданското общество, частни филантропи, финансови институции и дружества от частния сектор; отбелязва със загриженост, че към средата на 2015 г. само пет държави членки на ЕС са публикували планове за изпълнение на споразумението от Пусан; настоятелно призовава държавите членки да публикуват плановете си за изпълнение и да докладват ежегодно относно усилията си по отношение на ефективността на развитието;

42.  припомня своето искане(25) за кодифициране и укрепване на механизмите и практиките за осигуряване на по-добро взаимно допълване и ефективна координация на помощта за развитие сред държавите — членки и институциите на ЕС, като бъдат въведени ясни и приложими правила за гарантиране на демократична национална ангажираност, хармонизиране, съгласуване със стратегиите и системите на отделните държави, предвидимост на средствата, прозрачност и взаимна отчетност;

43.  подчертава, че ефективността на развитието следва да бъде една от основните движещи сили на новата политика на ЕС за развитие; припомня, че това зависи не само от донорите на помощ, но също така от наличието на ефективни и бързо реагиращи институции и стабилни политики, от принципите на правовата държава, от приобщаващо демократично управление, както и от предпазни мерки срещу корупцията в развиващите се държави и незаконните финансови потоци на международно равнище;

44.  признава ролята на местните и регионалните органи на управление в развитието, и особено децентрализираното сътрудничество между европейските местни и регионални органи на управление и местните и регионалните органи на управление на партньорските държави като ефективно средство за взаимно укрепване на капацитета и изпълнението на ЦУР на местно равнище;

Финансиране за развитието

45.  отново заявява, че официалната помощ за развитие (ОПР) следва да продължи да бъде гръбнакът на политиката на ЕС за развитие; припомня ангажимента на ЕС да постигне целта за ОПР в размер на 0,7% от БНД до 2030 г.; подчертава, че е важно и други държави — както развити, така и с бързо развиваща се икономика, също да увеличат предоставянето на ОПР; подчертава важната роля на ОПР като катализатор за промяна и средство за мобилизиране на други ресурси; припомня ангажимента на ЕС за мобилизиране на ресурси за действия в областта на климата в развиващите се държави, за даване на принос към постигането на целта на развитите държави за мобилизиране на 100 млрд. щатски долара годишно и за поддържане на удвоено финансиране за биоразнообразието в развиващите се държави;

46.  призовава за обективни и прозрачни критерии за разпределение на ресурсите на помощта за развитие както на равнище държави членки, така и на равнище ЕС; призовава тези критерии да се основават на потребностите, на оценки на въздействието и на политически, социални и икономически резултати, с оглед на най-ефективното използване на средствата; подчертава обаче, че такова разпределение не следва никога да се поставя в зависимост от резултатите в области, които не са пряко свързани с целите за развитие; подчертава, че добрите резултати при постигането на взаимно договорени цели следва да бъдат насърчавани и възнаграждавани; подчертава значението на разбити по съответните признаци данни на териториално равнище с цел по-добра оценка на влиянието на ОПР;

47.  отчита, че общата бюджетна подкрепа насърчава национална ангажираност, привеждане в съответствие с националните стратегии за развитие на партньорските държави, акцент върху резултатите, прозрачност и взаимна отчетност, но подчертава, че тя следва да се разглежда само ако и когато условията са подходящи и са налице ефективни системи за контрол; посочва, че подкрепата на бюджета е най-доброто средство за насърчаване на истински политически диалог, който води до по-голямо оправомощаване и ангажираност;

48.  счита, че работата по целите за устойчиво развитие ще изисква финансиране и действия за развитие, които излизат извън рамката на ОПР и обществените политики; подчертава необходимостта от вътрешно и международно, частно и публично финансиране, както и от политики, свързващи публичните и частните действия в интерес на развитието и насърчаващи среда, която стимулира растежа и неговото справедливо разпределение чрез националните бюджети;

49.  припомня, че развиващите се държави са изправени пред големи ограничения при събирането на данъчни приходи и са особено засегнати от отклонението от данъчно облагане от страна на предприятията и от незаконните финансови потоци; призовава ЕС и неговите държави членки да засилят съгласуваността на политиките в интерес на развитието в тази област, да проучат страничните ефекти върху развиващите се държави на собствените им данъчни уредби и закони, както и да се застъпват за по-добро представителство на развиващите се държави на международни форуми, създадени с цел реформиране на данъчните политики в световен мащаб;

50.  призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят държавите с ниски и средни доходи при създаването на справедливи, прозрачни и ефективни данъчни системи, както и на други средства за мобилизиране на национални ресурси, с цел увеличаване на предвидимостта и стабилността на подобно финансиране и намаляване на зависимостта от помощи; призовава за такава подкрепа в области като данъчната администрация и управлението на публичните средства, системите за справедливо преразпределяне, борбата с корупцията и с манипулирането на трансферните цени, с отклонението от данъчно облагане и с други форми на незаконни финансови потоци; подчертава значението на фискалната децентрализация и необходимостта от изграждане на капацитет за подкрепа на поднационалните органи на управление при проектирането на местните данъчни системи и събирането на данъци;

51.  призовава ЕС и неговите държави членки да установят задължително отчитане по държави за многонационалните дружества, както и задължителното публикуване на подробни и сравними данни относно дейностите на дружествата, за да се гарантира прозрачност и отчетност; призовава ЕС и неговите държави членки да разгледат какви са страничните ефекти върху развиващите се държави на собствените им данъчни политики, уредби и закони, както и да предприемат необходимите реформи, за да се гарантира, че европейските дружества, реализиращи печалби в развиващите се държави, заплащат своя справедлив дял от данъците в тези държави;

52.  подчертава необходимостта от смесено финансиране и публично-частни партньорства с цел привличане на финансиране, надхвърлящо рамките на ОПР, и от ефективно следване на принципите за ефективност на развитието, но също така подчертава необходимостта те да се основават на прозрачни критерии, ясно да се докаже тяхната допълняемост и положително въздействие върху развитието, да не се подкопава всеобщият достъп до качествени обществени услуги от първостепенно значение и всички плащания да бъдат прозрачни; подчертава, че финансираните проекти трябва да зачитат националните цели за развитие, международно признатите права на човека и социалните и екологичните стандарти по обвързващ начин, както и потребностите и правата на местното население и принципите за ефективност на развитието; признава във връзка с това, че традиционното използване на земята, например от страна на дребните селскостопански производители и скотовъдците, обикновено не е документирано, но трябва да се зачита и защитава; отново заявява, че предприятията, участващи в партньорства за развитие, следва да зачитат принципите на корпоративната социална отговорност (КСО), Ръководните принципи на ООН и Насоките на ОИСР във всичките си дейности, както и да насърчават етични стопански практики; отбелязва, че политиките и програмите за развитие носят двойни ползи, когато се осъществи ефективност на развитието; призовава всички участници в областта на развитието да съгласуват изцяло всички свои действия с тези принципи;

53.  призовава ЕС да насърчава инвестиции, които създават достойна заетост в съответствие със стандартите на Международната организация на труда и Програмата до 2030 г.; подчертава в това отношение ценността на социалния диалог и необходимостта от прозрачност и отчетност на частния сектор в случай на публично-частни партньорства и в случаите, когато средствата за развитие се използват при смесено финансиране;

54.  подчертава, че финансовите средства за развитие, използвани за предложения План за външни инвестиции, както и за съществуващите доверителни фондове, трябва да бъдат в съответствие с целите за развитие, съвместими с ОПР, както и с новите ЦУР; призовава за създаване на механизми, които позволяват на Парламента да изпълнява своята надзорна роля, когато финансови средства на ЕС за развитие се използват извън рамките на нормалните бюджетни процедури на ЕС, по-специално като на Парламента се предостави статут на наблюдател в рамките на Плана за външни инвестиции, доверителния фонд и други стратегически съвети, които вземат решения във връзка с приоритетите и обхвата на програмите и проектите;

55.  признава ролята на местните микро-, малки и средни предприятия, кооперации, приобщаващи бизнес модели и научноизследователски институти като двигатели на растежа, заетостта и иновациите на местно равнище, които ще допринесат за постигането на целите за устойчиво развитие; призовава за насърчаване на благоприятна среда за инвестиции, индустриализация, стопанска дейност, наука, технологии и иновации с цел да се стимулира и ускори вътрешното икономическо и човешко развитие, както и на програми за обучение и редовен диалог между публичния и частния сектор; признава ролята на ЕИБ в рамките на Плана за външни инвестиции на ЕС и подчертава, че неговите инициативи следва да се съсредоточат по-специално върху младите хора и жените, и следва — в съответствие с принципите за ефективност на развитието — да допринасят за инвестиции в социално значими сектори като водоснабдяване, здравеопазване и образование, както и за подпомагане на предприемачеството и местния частен сектор; изисква от ЕИБ да осигури повече ресурси за микрофинансиране при силно застъпена перспектива на равенство между половете; освен това призовава ЕИБ да работи заедно с Африканската банка за развитие с цел финансиране на дългосрочни инвестиции, които да бъдат в полза на устойчивото развитие, призовава и други банки за развитие да предложат механизъм за микрокредитиране с цел субсидиране на заеми за семейни стопанства;

56.  счита, че е абсолютно необходимо в новия Консенсус да се посочи силния ангажимент на ЕС за въвеждане на правно обвързваща международна рамка, съгласно която предприятията да носят отговорност за извършени от тях нарушения в държавите, където развиват дейност, тъй като те оказват влияние върху всички сфери на обществото — като се започне от облагодетелстването от детски труд и липсата на трудово възнаграждение, гарантиращо жизнен минимум, и се стигне до нефтени разливи и масово обезлесяване, както и тормоз на защитници на правата на човека и заграбване на земи;

57.  призовава Европейския съюз и неговите държави членки да насърчават обвързващи мерки, които да гарантират, че мултинационалните корпорации плащат данъци в държавите, в които се създава или извлича стойност, и да поощряват задължителното отчитане по държави от страна на частния сектор, като по този начин се подобрява капацитетът на държавите за мобилизиране на национални ресурси; призовава за анализ на разпространението с цел изучаване на възможни практики на прехвърляне на печалби;

58.  призовава за основан на човешките потребности подход към устойчивостта на дълга чрез обвързващ набор от стандарти, за да се дефинират понятията за отговорно отпускане и вземане на заеми, одити на дълга и справедлив механизъм за преструктуриране на дълга, който следва да оценява законността и устойчивостта на дълговото бреме на държавите;

Съгласуваност на политиките в интерес на развитието

59.  призовава за обсъждане в целия ЕС относно съгласуваността на политиките в интерес на развитието с цел изясняване на връзката между съгласуваността на политиките в интерес на развитието и съгласуваността на политиките за устойчиво развитие; подчертава ключовото значение на прилагането на принципите за съгласуваност на политиките в интерес на развитието във всички политики на ЕС; подчертава, че съгласуваността на политиките в интерес на развитието следва да бъде основен елемент от стратегията на ЕС за постигане на целите за устойчиво развитие; изтъква отново, че са необходими допълнителни усилия от страна на институциите на ЕС и държавите членки, така че те да вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие във всички вътрешни и външни политики, които има вероятност да засегнат развиващите се държави, да намерят ефективни механизми и да използват наличните най-добри практики на равнище държава членка с цел изпълнение и оценка на съгласуваността на политиките в интерес на развитието, както и да гарантират, че съгласуваността на политиките в интерес на развитието се изпълнява с подход, отчитащ аспектите, свързани с пола, и че всички заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество и местните и регионални органи, са включени в процеса;

60.  предлага създаването на арбитражна система, която да бъде поверена на председателя на Комисията с цел гарантиране на съгласуваността на политиките в интерес на развитието; в случай на несъответствия между различните политики на Съюза председателят на Комисията следва да поеме своята пълна политическа отговорност за цялостния подход и да взема решения в зависимост от поетите от Съюза ангажименти за съгласуваност на политиките в интерес на развитието; счита, че след установяването на проблемите би могло да се разгледа възможността за реформа на процедурите за вземане на решения в рамките на службите на Комисията и при сътрудничество между службите;

61.  призовава за засилен диалог между ЕС и развиващите се държави по отношение на насърчаването и изпълнението на съгласуваността на политиките в интерес на развитието от ЕС; счита, че обратната връзка от партньорите на ЕС относно напредъка на съгласуваността на политиките в интерес на развитието може да изиграе ключова роля при получаването на точна оценка относно нейното въздействие;

62.  отново отправя своя призив за разработване на управленски процеси за насърчаване на съгласуваност на политиките в интерес на развитието на световно равнище, както и за това ЕС да поеме водеща роля в популяризирането на концепцията за съгласуваност на политиките в интерес на развитието на международната сцена;

Търговия и развитие

63.  подчертава значението на справедливата и правилно регулирана търговия за насърчаване на регионалната интеграция, за приноса към устойчив растеж и за борбата срещу бедността; подчертава, че търговската политика на ЕС трябва да бъде част от програмата за устойчиво развитие и да отразява целите на политиката на ЕС за развитие;

64.  подчертава, че все още съществуват едностранни търговски преференции в полза на развиващи се държави, които не са най-слабо развити държави, с цел поощряване на развитието; счита също така, че новият Консенсус следва да съдържа позоваване на ангажимента на ЕС за насърчаване на схеми за справедлива и етична търговия с дребни производители в развиващи се държави;

65.  приветства признаването на силния принос на справедливата търговия към изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г.; призовава ЕС да изпълнява и доразвива своя ангажимент за подкрепа на използването на схеми за справедлива търговия в ЕС и в партньорските държави с цел насърчаване на устойчиви модели на потребление и производство чрез своите търговски политики;

66.  подчертава необходимостта от продължаване на подкрепата на ЕС за развиващите се държави за изграждане на капацитет за търговия, инфраструктура и развитие на вътрешния частен сектор, за да им се даде възможност да създават добавена стойност, да диверсифицират производството и да увеличат търговията си;

67.  отново заявява, че здравословната околна среда, включително стабилен климат, е абсолютно необходима за изкореняване на бедността; подкрепя усилията на ЕС за увеличаване на прозрачността и отчетността при управлението на природните ресурси и при добива и търговията с природни ресурси, за насърчаване на устойчивото потребление и производство, както и за предотвратяване на незаконната търговия в сектори като минерали, дървен материал и дива флора и фауна; изразява твърдо убеждение, че са необходими по-нататъшни глобални усилия с цел разработване на регулаторни рамки за веригите на доставка и по-голяма отчетност на частния сектор, за да се гарантира устойчиво управление на природните ресурси и търговия с тях, както и да се даде възможност на богатите на ресурси държави и на тяхното население да защитават правата на местните и коренните общности да се възползват в по-голяма степен от тази търговия и от устойчивото управление на биоразнообразието и екосистемите; приветства напредъка, постигнат след приемането на Пакта за устойчивост на Бангладеш, и призовава Комисията да разшири подобни рамки, за да се обхванат други сектори; настоятелно призовава Комисията в тази връзка да засили инициативите за корпоративна социална отговорност и надлежна проверка, които допълват действащия Регламент на ЕС относно дървения материал, в контекста на предложението за Регламент на ЕС относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, като те обхванат и други сектори;

68.  изразява съжаление, че все още липсва регулаторна рамка относно начина, по който предприятията спазват правата на човека и задълженията по отношение на социалните и екологичните стандарти, което позволява на определени държави и дружества да ги заобикалят безнаказано; призовава ЕС и неговите държави членки да участват активно в работата на Съвета на ООН по правата на човека и на Програмата на ООН за околната среда по международен договор, по силата на който транснационалните корпорации ще бъдат подвеждани под отговорност за нарушения на правата на човека и на екологичните стандарти;

69.  отново утвърждава значението на координираните, ускорени действия за справяне с недохранването с цел изпълнение на Програмата до 2030 г. и постигане на Цел за устойчиво развитие № 2 относно премахването на глада;

70.  припомня ключовата роля на горите за смекчаване на изменението на климата, опазване на биологичното разнообразие и намаляване на бедността и призовава ЕС да допринесе за спирането и обръщането на процеса на обезлесяване и деградация на горите, както и да насърчава устойчивото управление на горите в развиващите се държави;

Сигурност и развитие

71.  припомня пряката връзка между сигурността и развитието, но подчертава необходимостта да се следва стриктно неотдавнашната реформа на ОПР за използването на инструментите за развитие за политиката в областта на сигурността чрез прилагане на ясна цел за премахване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие; подчертава, че целта за мирни и приобщаващи общества с достъп до правосъдие за всички следва да намери израз във външната дейност на ЕС, която, подкрепяйки всички местни заинтересовани страни, които могат да помогнат за постигането на тази цел, изгражда устойчивост, насърчава сигурността на хората, укрепва принципите на правовата държава, възстановява доверието и се справя с комплексните предизвикателства на несигурността, нестабилността и прехода към демокрация;

72.  счита, че трябва да се насърчава взаимодействие между общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и инструментите за развитие, за да се намери правилният баланс между предотвратяването на конфликти, разрешаването на конфликти и възстановяването и развитието след конфликтите; подчертава, че програмите и мерките на външната политика за тази цел трябва да бъдат всеобхватни, съобразени с положението в конкретната държава и, когато се финансират чрез средства, предвидени за политиката за развитие, да помагат за постигането на основните цели за развитие, определени в рамките на ОПР; подчертава, че основните задачи на сътрудничеството за развитие остават подкрепата за страните в техните усилия да създадат стабилни и мирни държави, зачитащи доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека, и стремежът към установяване на устойчиво функциониращи пазарни икономики с цел донасяне на благоденствие на хората и удовлетворяване на всички основни човешки потребности; подчертава необходимостта от увеличаване на силно ограниченото финансиране на ОПСО в този контекст, за да стане възможно неговото по-широко използване, inter alia, в полза на развитието в съответствие със съгласуваността на политиките в интерес на развитието;

Миграция и развитие

73.  подчертава централната роля на сътрудничеството за развитие при разглеждането на първопричините за принудителното разселване на населението, като например нестабилността на държавите, конфликтите, несигурността и маргинализацията, бедността, неравенството и дискриминацията, нарушенията на правата на човека, недостатъчния достъп до основни услуги като здравеопазване и образование, както и изменението на климата; определя следните цели и задачи като предварителни условия за стабилни и устойчиви държави, по-слабо податливи на ситуации, които в крайна сметка могат да доведат до принудително разселване на населението: насърчаване на правата на човека и достойнството на хората, изграждане на демокрация, добро управление, правова държава, социално приобщаване и сближаване, икономически възможности с достойни работни места и посредством ориентирани към хората предприятия и политическо пространство за гражданското общество; призовава сътрудничеството за развитие да се съсредоточи върху тези цели и задачи с цел насърчаване на устойчивостта, призовава също за свързана с миграцията помощ за развитие при извънредни ситуации с цел да се стабилизира положението, да се поддържа функционирането на държавите и да се даде възможност на разселените лица да живеят достойно;

74.  припомня, както е подчертано в Програмата на ООН до 2030 г., положителния принос на мигрантите към устойчивото развитие, в това число паричните преводи, преводните разходи по които следва да бъдат допълнително намалени; подчертава, че общият и разумен отговор на свързаните с миграцията предизвикателства и кризи изисква по-координиран, систематичен и структуриран подход, при който интересите на държавите на произход и на местоназначение да съвпадат; подчертава, че ефективен начин да се помогне на голям брой бежанци и лица, търсещи убежище, е чрез подобряване на условията и предлагане както на хуманитарна помощ, така и на помощ за развитие; в същото време се противопоставя на всякакви опити за обвързване на помощта с граничен контрол, управление на миграционните потоци или споразумения за обратно приемане;

75.  подчертава, че държавите на произход и на транзит на мигрантите се нуждаят от конкретни решения за развитие, които отговарят на съответното политическо и социално-икономическо положение в тях; подчертава необходимостта това сътрудничество да насърчава правата на човека и достойнството за всички, доброто управление, мира и изграждането на демокрация, както и че то следва да се основава на общи интереси, споделени ценности и зачитане на международното право;

76.  подчертава необходимостта от строг парламентарен контрол и наблюдение на свързаните с миграцията споразумения и на свързаното с миграцията използване на средства за развитие; подчертава значението на тясното сътрудничество и установяването на добра практика на обмен на информация между институциите, по-специално в областта на миграцията и сигурността; припомня своите опасения относно нарастващото използване на доверителни фондове, като например ограничената прозрачност и липсата на консултации и на ангажираност на регионално равнище;

77.  посочва, че предвид неотдавнашните европейски политически мерки за борба с първопричините за принудителното разселване на населението, европейската политика за развитие трябва да попада в рамките на определението на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) на ОИСР и трябва да се основава на потребностите на развитието и на правата на човека; подчертава освен това, че помощта за развитие не трябва да се обвързва със сътрудничество по въпроси, свързани с миграцията, като например управление на границите или споразумения за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица;

Хуманитарна помощ

78.  подчертава необходимостта от по-тесни връзки между хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие с цел преодоляване на недостига на финансиране, избягване на припокривания и създаване на паралелни системи, както и от създаване на условия за устойчиво развитие, характеризиращо се с вътрешно присъща стабилност и инструменти за по-добро предотвратяване на кризи и готовност при кризи; призовава ЕС да изпълни ангажимента си да предоставя до 2020 г. поне 25% от своята хуманитарна помощ на местни и национални участници по възможно най-прекия път, както е договорено в „голямото споразумение“;

79.  припомня основните принципи на хуманитарната помощ: хуманност, неутралност, независимост и безпристрастност; приветства решителността на Комисията да се противопостави на сливането на Европейския консенсус за развитие и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ;

80.  подчертава необходимостта от укрепване на международната помощ, координацията и ресурсите за реагиране при извънредни ситуации, възстановяване и реконструкция в ситуации след бедствия;

81.  приветства ангажимента за подкрепа на насърчаването на ИКТ в развиващите се държави и създаване на благоприятна среда за цифровата икономика чрез засилване на свободната, отворена и сигурна свързаност; припомня, че спътниците могат да предоставят икономически ефективни решения за свързване на активи и хора в отдалечени райони, и насърчава ЕС и неговите държави членки да вземат това предвид при работата си в тази област;

Глобални обществени блага и предизвикателства

82.  изразява твърдото си убеждение, че глобалното присъствие на ЕС и неговите държави членки ги прави добре подготвени да продължат да играят водеща международна роля в справянето с глобалните обществени блага и предизвикателства (ГОБП), които се характеризират със силен натиск и с това, че засягат в непропорционална степен бедните хора; призовава глобалните блага и предизвикателствата, свързани с околната среда, да бъдат интегрирани в Консенсуса, като сред тях са човешкото развитие, околната среда, включително изменението на климата и достъпът до вода, несигурността и нестабилността на държавността, миграцията, достъпните енергийни услуги, продоволствената сигурност и премахването на недохранването и глада;

83.  припомня, че дребното и семейното земеделие, което е най-разпространеният селскостопански модел по целия свят, играе ключова роля за постигането на целите за устойчиво развитие; то значително допринася за продоволствената сигурност, за борбата с почвената ерозия и загубата на биологично разнообразие, както и за смекчаването на изменението на климата, като в същото време осигурява работни места; подчертава, че ЕС следва да насърчи, от една страна, създаването на земеделски организации, в това число и кооперации, и от друга страна, устойчивото селско стопанство, при което акцентът е върху агроекологични практики, по-добра производителност на семейните земеделски стопанства, правата на хората в селските райони и правата на земеползване, както и неформални системи за семена като средство за гарантиране на продоволствена сигурност, снабдяване на местни и регионални пазари, справедлив доход и достоен живот за земеделските стопани;

84.  припомня, че „частният сектор“ не представлява хомогенна група участници; поради това подчертава, че при работата с частния сектор политиката за развитие на ЕС и на държавите членки следва да включва диференцирани стратегии за привличане на различни видове участници от частния сектор, в това число ръководени от производителите участници от частния сектор, микро-, малки и средни предприятия, кооперации, социални предприятия и предприятия на солидарната икономика;

85.  потвърждава, че осигуряването на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички до 2030 г. (ЦУР 7) е от решаващо значение за задоволяването на основни човешки потребности, включително достъп до чиста вода, канализация, здравно обслужване и образование, и е от основно значение за подкрепата за създаването на местни предприятия и всякакъв вид стопанска дейност, като също така е основен двигател на напредъка на развитието;

86.  подчертава, че увеличаването на производителността на дребните производители и постигането на устойчиви и устойчиви на климатичните влияния селско стопанство и хранителни системи играе ключова роля при изпълнението на ЦУР 2, както и на концепцията за устойчиво потребление и производство в ЦУР 12, която надхвърля принципите на кръговата икономика и разглежда въздействието върху околната среда, социалното въздействие и въздействието върху правата на човека; подчертава, че поради това ЕС следва да се съсредоточи върху насърчаването на устойчиво производство на храни и устойчиви селскостопански практики, които увеличават производителността и производството; признава специфичните нужди на жените земеделски стопани по отношение на продоволствената сигурност;

87.  подчертава значението на това да се продължи работата по подобряване на достъпа до вода, канализация и санитарно-хигиенни условия като хоризонтален въпрос, който засяга постигането на други цели в програмата за периода след 2015 г., включително здравеопазване, образование и равенство между половете:

88.  призовава ЕС да насърчава глобални инициативи, насочени към преодоляване на предизвикателствата, свързани с бързо нарастващата урбанизация, както и към създаването на по-сигурни, по-приобщаващи, издръжливи и устойчиви градове; в тази връзка приветства неотдавнашното приемане на Новата програма за градовете от Конференцията на ООН по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие (Хабитат III), която има за цел да се проучат по-добри начини на планиране, проектиране, финансиране, развитие, управление и регулиране на градовете, така че да се подпомогне борбата срещу бедността и глада, да се подобри здравето и да бъде опазена околната среда;

89.  призовава за по-нататъшни усилия на ЕС за опазване на океаните и морските ресурси; в този контекст приветства неотдавнашните инициативи на Комисията за подобряване на международното управление на океаните с цел насърчаване на по-добро управление и смекчаване на въздействието на изменението на климата върху моретата и екосистемите;

90.  подчертава значението на това да се обърне внимание на връзките с подобрената производителност на устойчивото селско стопанство и рибарство, които водят до намаляване на загубата и разхищението на храна, прозрачно управление на природните ресурси и приспособяване към изменението на климата;

Политиката на ЕС за развитие

91.  отново повтаря сравнителните предимства, които предлагат действията на ЕС за развитие, включително тяхното глобално присъствие, гъвкавостта, която предлагат техният спектър от инструменти и методи за предоставяне на помощ, ролята и ангажираността за съгласуваност и координация на политиките, подходът, основан на права и демокрация, мащабът по отношение на осигуряването на критична маса при предоставянето на безвъзмездни средства и последователната подкрепа за гражданското общество;

92.  подчертава необходимостта сравнителните предимства на ЕС да намерят израз в целенасочени действия в рамките на редица области на политиката, включително, но не само, демокрацията, доброто управление и правата на човека, глобалните обществени блага и предизвикателства, търговията и регионалната интеграция, както и преодоляването на първопричините за несигурността и принудителното разселване на населението; подчертава, че тази концентрация ще трябва да бъде адаптирана към нуждите и приоритетите на отделните развиващи се държави и региони в съответствие с принципите на ангажираност и партньорство;

93.  припомня нарастващата роля на спорта в развитието и мира чрез насърчаването на толерантност и култура на взаимно уважение, както и приноса на спорта за овластяването на жените и младите хора, отделните лица и общностите, както и за здравето, образованието и социалното приобщаване;

94.  подчертава значението на една колективна, всеобхватна, прозрачна и своевременна система за отчетност за мониторинг и преглед на изпълнението на Програмата до 2030 г. и Консенсуса от страна на ЕС и неговите държави членки, подчертава, че годишното докладване относно напредъка при изпълнението на всички ангажименти по политиката на развитие, включително тези относно ефективността и ангажиментите по линия на съгласуваността на политиките в интерес на развитието и ОПР, продължава да бъде необходимо за целите на отчетността и парламентарния контрол; изразява съжаление относно неотдавнашните и очакваните пропуски при докладването; приветства плановете на Комисията за извършване на средносрочна оценка на изпълнението на Консенсуса;

o
o   o

95.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Европейската служба за външна дейност.

(1)ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(2) http://www.oecd.org/dac/effectiveness/49650173.pdf
(3) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-14684-2016-INIT/en/pdf
(4) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/70/1&Lang=E
(5) http://www.un.org/esa/ffd/wp-content/uploads/2015/08/AAAA_Outcome.pdf
(6) https://unfccc.int/resource/docs/2015/cop21/eng/l09r01.pdf
(7) https://www.worldhumanitariansummit.org/
(8) https://habitat3.org/the-new-urban-agenda/
(9) http://effectivecooperation.org/wp-content/uploads/2016/05/4314021e.pdf
(10) Заключения на Съвета, 15.5.2007 г.
(11) Заключения на Съвета, 19.5.2014 г.
(12) Документ на Съвета 10715/16.
(13) OВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 484.
(14) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 77.
(15) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 73.
(16) Приети текстове, P8_TA(2014)0059.
(17) Приети текстове, P8_TA(2015)0196
(18) Приети текстове, P8_TA(2015)0265
(19) Приети текстове, P8_TA(2016)0137
(20) Приети текстове, P8_TA(2016)0224.
(21) Приети текстове, P8_TA(2016)0246
(22) Приети текстове, P8_TA(2016)0437.
(23) Приети текстове, P8_TA(2016)0299.
(24) Приети текстове, P8_TA(2016)0437.
(25) Резолюция от 11 декември 2013 г.


Годишен доклад относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията
PDF 691kWORD 88k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно годишния доклад относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията (2016/2100(INI))
P8_TA(2017)0027A8-0001/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 15 юни 2016 г. относно политиката в областта на конкуренцията за 2015 г. (COM(2016)0393), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, публикуван на същата дата (SWD(2016)0198),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално член 39, член 42 и членове 101—109 от него,

—  като взе предвид Протокол № 26 относно услугите от общ интерес,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид универсалната рамка за Оценка на устойчивостта на продоволствените и селскостопанските системи (SAFA), разработена от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО),

—  като взе предвид релевантните правила, насоки, резолюции, съобщения и документи на Комисията по темата за конкуренцията,

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2016 г. относно доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията(4) и своята резолюция от 10 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. за политиката на ЕС в областта на конкуренцията(5),

—  като взе предвид решението на Комисията от 6 май 2015 г. за започване на разследване на електронната търговия съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (C(2015)3026),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от ДФЕС(7) (Общ регламент за групово освобождаване (ОРГО)),

—  като взе предвид Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия(8),

—  като взе предвид Бялата книга от 9 юли 2014 г., озаглавена „Към по-ефективен контрол на ЕС върху сливанията“(COM(2014)0449),

—  като взе предвид отговорите на Комисията на въпросите с искане за писмен отговор от членовете на Парламента E-000344/2016, E-002666/2016 и E‑002112/2016,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015 г. относно въздухоплаването(9) и по-специално параграфи 6, 7 и 11 от нея относно преразглеждането на Регламент (ЕО) № 868/2004, за да се защити по-ефективно лоялната конкуренция във външните въздухоплавателни отношения на ЕС и да се засили конкурентната позиция на въздухоплавателната промишленост на ЕС, да се предотврати по-ефективно нелоялната конкуренция, да се гарантира реципрочност и да се премахнат нелоялните практики, които включват субсидии и държавна помощ, предоставяни на въздушни превозвачи от определени трети държави, които нарушават функционирането на пазара, като присъствието на финансовата прозрачност в клаузата за лоялна конкуренция е съществен елемент за да се осигурят тези еднакви условия на конкуренция,

—  като взе предвид Регламент (ЕC) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007(10) („Регламент за единната ООП“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1218/2010 на Комисията от 14 декември 2010 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за някои категории споразумения за специализация(11),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по международна търговия, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм, както и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0001/2017),

А.  като има предвид, че постигането на силна и ефективна политика на ЕС в областта на конкуренцията винаги е било в основата на вътрешния пазар, тъй като тя насърчава икономическата ефективност и създава благоприятна среда за растеж, иновации и технологичен напредък, като същевременно снижава цените;

Б.  като има предвид, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията е съществен инструмент за преодоляването на разпокъсаността на вътрешния пазар и съответно за създаването и поддържането на еднакви условия на конкуренция за предприятията в целия ЕС;

В.  като има предвид, че Европейският съюз, под ръководството на Комисията, следва да насърчава „култура на конкуренция“ в ЕС и по света;

Г.  като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията е сама по себе си инструмент за опазване на европейската демокрация, доколкото възпрепятства прекомерната концентрация на икономическа и финансова власт в ръцете на малко на брой лица, което би подкопало способността на европейските политически органи да действат независимо от големите промишлени и банкови групи;

Д.  като има предвид, че правилното прилагане на разпоредбите в областта на конкуренцията (включително антитръстовите правила) в съответствие със социалната пазарна икономика следва да възпрепятства прекомерната концентрация на икономическа и финансова власт в ръцете на малко на брой частни компании и също така да насърчава участниците чрез предоставянето на стимули за тях да бъдат динамични, иновативни и да се диференцират на пазара;

Е.  като има предвид, че политиката за лоялна конкуренция запазва ефективността и отвореността на пазарите, като по този начин води до по-ниски цени, до появата на нови участници на пазара, по-добро качество на продуктите и услугите и по-голям избор за потребителите, и също така насърчава научните изследвания и иновациите, икономическия растеж и по-устойчиви предприятия;

Ж.  като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията може и следва да допринесе значително за ключовите политически приоритети, като например насърчаването на иновациите, на качеството на работните места, на борбата срещу изменението на климата, на устойчивия растеж и устойчивото развитие, инвестициите, на ефективността на ресурсите, на защитата на потребителите и опазването на здравето на хората, като същевременно се укрепва единният пазар, по-специално по отношение на цифровия единен пазар и енергийния съюз;

З.  като има предвид, че една успешна политика в областта на конкуренцията трябва не само да е насочена изключително към понижаване на потребителските цени, а трябва също така да е ангажирана със способността за иновации и инвестиционната дейност на европейската промишленост, както и със специфичните условия на конкуренция за малките и средните предприятия;

И.  като има предвид, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията се характеризира също така с ценности като социална справедливост, политическа независимост, прозрачност и справедлив процес;

Й.  като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията е взаимосвързана с други ключови политики на Съюза, включително с данъчната и промишлената политика и с политиката в областта на цифровите технологии, с чиято координация се цели гарантиране на спазването на основните принципи, залегнали в Договорите, по-специално прозрачността и лоялността;

К.  като има предвид, че отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и данъчните убежища струват на данъкоплатците в ЕС милиарди евро (в някои оценки цифрата достига един трилион евро) годишно под формата на изгубени приходи, с което се нарушава конкуренцията в рамките на единния пазар между дружествата, които плащат своя справедлив дял от данъците, и тези, които не плащат;

Л.  като има предвид, че сътрудничеството в световен мащаб при прилагането на законодателството в областта на конкуренцията спомага за избягването на несъответствия във връзка със средствата за защита и резултатите от действията по правоприлагане, и позволява на предприятията да намалят разходите си за постигане на съответствие;

М.  като има предвид, че в практиката на Съда на ЕС и в практиката на вземане на решения на Комисията понятието за „стопанска дейност“ се тълкува различно в зависимост от това дали става въпрос за правилата на вътрешния пазар или за правилата в областта на конкуренцията; като има предвид, че тази объркваща практика създава допълнителни трудности по отношение на вече обремененото понятие за „стопанска дейност“;

Н.  като има предвид, че ясна, последователна и работеща регулаторна среда по отношение на адаптирането на политиката в областта на конкуренцията към спецификите на селското стопанство може да допринесе за укрепване на позицията на земеделските стопани в рамките на веригата за доставка на храни чрез преодоляване на дисбаланса на силите между отделните стопански оператори, повишаването на пазарната ефективност и гарантирането на правна сигурност и еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар;

О.  като има предвид, че формата, силата и графикът на икономическите рискове са трудно предвидими и че е необходима пазарно ориентираната обща селскостопанска политика (ОСП), която да предоставя подкрепа за земеделските стопани и да осигури допълнителни временни изключения от правилата за конкуренцията в случай на сериозни дисбаланси на пазара; като има предвид, че по време на кризата в сектора на млякото и млечните продукти Комисията реши да задейства член 222 от Общия регламент за ООП като крайна мярка за освобождаване на колективното планиране на производството на мляко от признатите обединения на земеделски производители от прилагането на правото в областта на конкуренцията;

П.  като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията сама по себе си е недостатъчна, за да разреши проблема с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни;

Р.  като има предвид, че в член 102 от ДФЕС се посочва ясно, че прякото или косвеното налагане на несправедливи търговски практики в други сектори на хранителната верига представлява нарушение на посочения Договор;

С.  като има предвид, че Експертната група за селскостопанските пазари (AMTF) е създадена с цел подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата за доставки на храни чрез проучване на възможностите за укрепване на тяхната позиция, включително правни възможности за създаване на договорни отношения и организиране на колективни действия от страна на земеделските стопани; като има предвид, че заключенията на Експертната група за селскостопанските пазари трябва да бъдат взети под внимание, ако е приложимо, с оглед на бъдещи обсъждания и мерките, които да бъдат предприети;

1.  приветства годишния доклад на Комисията за политиката в областта на конкуренцията, в който се посочва, че правилната политика на ЕС в областта на конкуренцията може да допринесе за възстановяването на достатъчно ниво на инвестиции и иновации чрез създаването на справедлива конкурентна среда; приветства акцента, поставен в доклада, върху приноса на политиката в областта на конкуренцията за премахване на бариерите и мерките за държавна помощ, имащи неблагоприятен ефект, в полза на вътрешния пазар; също така отново заявява, че бъдещето на Европа трябва да се основава на иновациите, социалната пазарна икономика и ефективност на ресурсите, които създават висок стандарт на живот за всички граждани на ЕС;

Интеграция на единния пазар

2.  приветства целта на Комисията за създаването на нови възможности за гражданите и предприятията и припомня, че свободното движение на капитали, услуги, стоки и хора са четирите свободи на единния пазар и че тяхното спазване е от ключово значение за доближаването на ЕС до неговите граждани; подчертава, че без ефективна политика на ЕС в областта на конкуренцията вътрешният пазар не може да разгърне пълния си потенциал; приветства използването от Комисията на различните инструменти, с които разполага, по-специално контрола върху сливанията, борбата срещу злоупотребата с господстващо положение и антиконкурентните практики, борбата с картелите, контрола на държавните помощи, координацията с националните органи, и, когато е приложимо, с регионалните органи за защита на конкуренцията, и секторните разследвания;

3.  подчертава отново, че ефективната политика в областта на конкуренцията следва да взема предвид специфичните условия на пазара, които се прилагат за малките и средните предприятия (МСП), микропредприятията и новосъздадените предприятия, и трябва да гарантира защита на правата на работниците и справедлива данъчна система;

4.  призовава държавите членки и институциите на ЕС да изведат като приоритет засилването на единния пазар след излизане на Обединеното кралство от ЕС, като гарантират пълно спазване на европейското право в областта на конкуренцията и като засилят допълнително сътрудничеството между държавите членки по данъчните въпроси; отбелязва още, че излизането на Обединеното кралство би могло да има негативен ефект за политиката на ЕС в областта на конкуренцията; подчертава по-специално риска от дублиране на процедури, което ще увеличи административните разходи и ще забави процесите на разследване;

5.  отново заявява, че лоялната данъчна конкуренция е от съществено значение за целостта на вътрешния пазар на ЕС и следователно всички участници на пазара следва да плащат своя справедлив дял от данъците, а данъците трябва да се плащат на мястото, където се генерират печалбите; подчертава, че след разкритията на „Люкслийкс“ ЕС призна — с цел засилване на лоялната конкуренция в рамките на единния пазар, че има потребност от прости и прозрачни данъчни политики и регулиране, и призна също, че е необходимо да се сложи край на нелоялната данъчна конкуренция (включително незаконни данъчни облекчения) от страна на държавите членки, което създава морален риск и допълнителна данъчна тежест върху изрядните данъкоплатци и пречи на развитието на МСП, както и когато нови участници и МСП, извършващи стопанска дейност само в една държава, са в по-неблагоприятно положение в сравнение с големите международни дружества, които могат да прехвърлят печалбите си или да прилагат други форми на агресивно данъчно планиране чрез различни решения и инструменти, достъпни само за тях; подчертава необходимостта от цялостно разследване на всички случаи на съмнения, че се цели незаконна данъчна оптимизация от страна на многонационални дружества; приветства междувременно задълбочените разследвания от страна на Комисията на антиконкурентни практики като избирателни данъчни предимства, които могат да включват системи за управление на допълнителната печалба, и приветства също така последните резултати от разследванията, показващи, че избирателното освобождаване от данъчно облагане представлява незаконна държавна помощ съгласно правото на ЕС в областта на конкуренцията; подчертава необходимостта да се гарантира широк достъп за Комисията до информация с цел предизвикване на повече разследвания на подозрителни случаи; призовава Комисията да изготви ясни насоки относно държавната помощ, свързана с данъчното облагане, за да се обхванат случаите на нелоялна конкуренция, както и тя да използва напълно правомощията си в рамките на правото в областта на конкуренцията, за да помогне на държавите членки да се справят ефективно с вредните данъчни практики; отново заявява, че са необходими по-големи усилия и по отношение на агресивните данъчни практики; подчертава, че от особено решаващо значение е обменът на информация във връзка с данъчните становища и споразуменията за трансферно ценообразуване между данъчните органи на държавите членки; изразява съжаление, че държавите членки отказват на генерална дирекция „Конкуренция“ достъп до тази информация; препоръчва засилен обмен на информация между националните органи, и призовава също така държавите членка да публикуват информация за своите данъчни становища, като предлага тази информация да се представя с разбивка по региони, когато е приложимо; счита, че решенията на Комисията, с които се определя ясна методология за изчисляване на стойността и неоправданите конкурентни предимства за дружествата, включени в некоректни данъчни становища, предоставят добра законова основа за по-нататъшно сближаване;

6.  подчертава, че корупцията в обществените поръчки води до сериозни последици за европейската конкурентоспособност, свързани с нарушеното функциониране на пазара; отново заявява, че обществените поръчки са една от държавните дейности, която е най-уязвима по отношение на корупцията; подчертава, че в определени държави членки обществените поръчки, финансирани от ЕС, създават по-висок риск за корупция, отколкото поръчките, финансирани на национално равнище; припомня широкото използване на съобразени с конкретните условия покани за тръжни процедури с цел ограничаване на конкуренцията на пазара; призовава Комисията да продължи усилията си за предотвратяване на злоупотребата със средства на ЕС и за насърчаване на отчетността по отношение на обществените поръчки; призовава за създаването на Европейска прокуратура с нужните права с цел по-добро разследване на предполагаеми престъпления със средства на ЕС;

7.  подчертава, че производствата във връзка с държавна помощ сами по себе си не могат да доведат до трайно прекратяване на нелоялната данъчна конкуренция в държави членки; препоръчва, следователно, установяване на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (пълна ОКООКД), което ще помогне за премахване на нарушенията на конкуренцията и ще предостави гаранция, че нито една печалба няма да остане необложена с данъци в ЕС, както и публично оповестяване на релевантна информация за данъчните становища, преразглеждане на Директивата за ДДС с цел предотвратяване на измами и установяване на задължение за големите международни дружества да се отчитат публично за оборота и печалбите за „всяка отделна държава“, и призовава държавите членки да въведат по-голяма прозрачност в своите данъчни практики и взаимни изисквания за докладване; отново заявява необходимостта от прилагане на пакета от мерки за борба с избягването на данъци, на правилата за обмен на информация между държавите от ЕС и на механизма за бърза реакция за справяне с измами с ДДС, за да се гарантира лоялната конкуренция;

8.  счита, че лоялната конкуренция може да бъде затруднена от данъчното планиране; приветства препоръката на Комисията да се коригира определението за „място на стопанска дейност“, така че дружествата да не могат изкуствено да избягват да имат облагаемо присъствие в държавите членки, в които извършват стопанска дейност; подчертава, че това определение следва също така да се отнася до специфичното положение в цифровия сектор, като се гарантира, че дружествата, извършващи изцяло безналични дейности, се разглеждат като имащи място на стопанска дейност в държава членка, ако поддържат значително цифрово присъствие в икономиката на тази държава;

9.  подчертава необходимостта да се засилят правилата за единния пазар и на равнището на държавите членки, както и да се противодейства на нарушенията с цел преодоляване на разпокъсаността на единния пазар;

10.  призовава да се подобри обслужването на едно гише въз основа на настоящия опит по отношение на режима за ограничено обслужване на едно гише за цифрови продукти; отбелязва, че дори при „обслужването на мини-гише“ малките предприятия и микропредприятията могат да се изправят пред значителна административна тежест;

11.  подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване на единния пазар чрез премахване на останалите бариери и пречки;

12.  припомня на Комисията, че, за да функционира гладко единният пазар на ЕС, е наложително да се позволи на националните и регионалните органи да се намесват в ситуации, произтичащи в резултат от неблагоприятни географски условия, които пречат на способността на пазара да се разгърне както в икономическо, така и в социално измерение;

13.  настоява за необходимостта от борба срещу фискалния и социалния дъмпинг, неправомерното данъчно планиране и отклонението от данъчно облагане, за да се гарантира лоялната конкуренция на единния пазар;

14.  настоятелно призовава Комисията да завърши прилагането на Единното европейско железопътно пространство, да гарантира пълна прозрачност в паричните потоци между управляващите инфраструктурата и железопътните предприятия и да се убеди, че всяка държава членка има силен и независим национален регулаторен орган;

15.  призовава Съвета да предприеме бързи действия за приемане на предложението на Комисията относно хармонизирането на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД);

16.  счита, че приемането на еврото от държавите членки, които все още не са се присъединили към единната валута, ще засили свободната конкуренция в рамките на вътрешния пазар;

Цифровият единен пазар

17.  приветства стратегията на Комисията за цифровия единен пазар и подчертава съществената роля на политиката в областта на конкуренцията за завършването на цифровия единен пазар; също така подкрепя усилията на Комисията да гарантира, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията се прилага изцяло за единния цифров пазар, като конкуренцията не само дава повече избор на потребителите, но и предоставя еднакви условия на конкуренция; изразява съжаление, че настоящата липса на европейска цифрова рамка е засилила невъзможността да се уравновесят интересите на големите и малките доставчици на услуги; подчертава, че традиционните пазарни модели на политиката в областта на конкуренцията често не са достатъчно целесъобразни за цифровия единен пазар; призовава да се вземат в по-голяма степен под внимание новите стопански модели на цифровите предприятия; отново заявява, че цифровият единен пазар би могъл да създаде стотици хиляди нови работни места и да допринесе с 415 милиарда евро годишно за икономиката на ЕС;

18.  подчертава, че за запазването на надеждността на стратегията за цифров единен пазар Комисията следва да приключи всички останали незавършени разследвания срещу картели с необходимото внимание, за да не постави под въпрос качеството на разследванията; призовава за ускоряване на производствата, така че резултатите да могат да бъдат постигнати възможно най-скоро; поради това приветства допълнителното изложение на възраженията, изпратено от Комисията относно услугата за сравняване на условията за пазаруване, както и изложените възражения по делото Android; призовава Комисията да продължи да проучва решително всички опасения, установени в нейните разследвания, включително други области, свързани с въздействието върху процеса на търсене (хотели, местно търсене, полети), за да гарантира еднакви условия на конкуренция за всички участници на цифровия пазар; призовава Комисията да разследва платформите за хотелски резервации онлайн, имащи господстващо положение;

19.  приветства секторното проучване на Комисията относно електронната търговия, в чиито предварителни резултати се установяват определени търговски практики в този сектор, които биха могли да ограничат конкуренцията в онлайн среда; приветства също ангажираността на Комисията по отношение на европейския цифров единен пазар и нейното предложение относно блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността и мястото на пребиваване на клиентите; призовава Комисията да предприеме амбициозни мерки за премахване на незаконните пречки пред конкуренцията в онлайн среда, за да се гарантира на европейските потребители свободно от пречки пазаруване онлайн от търговци, намиращи се в друга държава членка; поради това счита, че са необходими целенасочени действия за подобряване на достъпа до стоки и услуги, по-специално чрез прекратяване на практиките на блокиране на географски принцип и на нелоялната ценова дискриминация въз основа на географско местоположение или националност, които често водят до създаване на монополи и до прибягване до незаконно съдържание от страна на потребителите; призовава за създаването на възможност за обозначаване на уеб сайтовете в ЕС, за да се гарантира още по-високо ниво на лоялна конкуренция и да се засили защитата на потребителите;

20.  счита, че засилването на участието на МСП следва да има съществена роля в усилията за насърчаване на обединен цифров единен пазар, и подчертава необходимостта от оценка на евентуалното въздействие на всяка инициатива, особено насочените към насърчаване на електронната търговия и към уточняване на статута на „място на стопанска дейност“ за цифровия сектор, върху възможността на МСП да се възползват от цифровия единен пазар;

21.  припомня, че мрежовата неутралност е от първостепенно значение, за да се гарантира отсъствието на дискриминация между интернет услугите и да се осигури пълна конкуренция („неутралност на мрежите“ означава принципът на равностойно третиране на целия интернет трафик, без проява на дискриминация, ограничение или намеса, независимо от неговия подател, получател, вид, съдържание, устройство, услуга или приложение);

22.  подчертава, че нарастващото присъствие на нови стопански дейности, възможни благодарение на цифровите технологии, по-специално интернет и мобилните телефонни приложения, заедно с установени оператори, което създава нови начини, чрез които потребителите да намират, сравняват и избират стоки и услуги на единния пазар, което ще доведе до засилване на позицията на потребителите, които се стремят да правят информиран избор въз основа на своите лични потребности и цели;

23.  подчертава, че икономиката на споделянето предлага на потребителите в ЕС много иновативни продукти и услуги; подчертава, че платформите на икономиката на споделянето са въвели идеята за провокиране на съществуващи утвърдени господстващи участници на пазара, за да се създава по-конкурентна среда за потребителите и предприятията; отново заявява, че наред с данъчното облагане, административната рамка и аспектите, свързани със сигурността, Комисията следва да разгледа внимателно и аспектите, свързани с конкуренцията, и да премахне пречките за навлизането на пазара на предприятия, за да се създадат еднакви условия на конкуренция; подчертава, че този вид икономика е установен още преди няколко години, и че всякакви нередности следва да се разрешават на равнището на ЕС като се спазва принципът на субсидиарност; подчертава необходимостта да се гарантира в рамките на цифровия единен пазар високо равнище на защита на потребителите и на личните данни; настоятелно призовава Комисията да създаде необходимия инструментариум, за да може разнообразните форми и разновидности на икономиката на споделянето да получат подкрепа на равнището на ЕС и в отделните държави членки, да се прилагат, да придобият надеждност и да спечелят доверие, като отбелязва, че тази разрешителна и подкрепяща регулаторна рамка няма да предизвика нарушаване на конкуренцията; призовава Комисията да обърне отново внимание на тези опасения, така че ползите за обществото от тези стопански модели да могат да станат реално осезаеми в съответни правни рамки;

24.  призовава Комисията да извърши цялостен преглед на ефективността на наличните инструменти на правото на конкуренцията в цифровата ера и при необходимост да продължи да ги развива;

25.  подчертава, че по-специално в един динамичен сектор като цифровата икономика, е от жизненоважно значение производствата, свързани с конкурентното право, да бъдат приключвани бързо, така че злоупотребата с господстващо положение да не може да доведе до значимо реоргинизиране на пазара;

26.  призовава Комисията да вземе под внимание нарастващата конвергенция на цифровите пазари като сравни съпоставими услуги, като приложенията за съобщения в реално време (IM), и еквивалентни услуги, предоставяни от общия сектор на далекосъобщенията;

27.  приветства разследванията на Комисията в някои антиконкурентни практики от редица дружества, по-специално от страна на гиганти в областта на интернет и телекомуникациите и на други медийни дружества, филмови студия и телевизионни разпространители; призовава Комисията да ускори всички процедури срещу антиконкурентно поведение, което нарушава антитръстовите правила на ЕС;

28.  приветства решението на Комисията за възстановяване по случая за държаваната помощ за Apple, което е в основата на решаването на въпроса за незаконната държавна помощ под формата на данъчни предимства; подчертава обаче, че ЕС трябва да има по-строго законодателство относно данъчните становища, като също така предоставя ефективна система и процедура по събиране на вземания в полза на собствените ресурси в бюджета на ЕС; призовава Комисията да поправи всяко нарушение, с оглед да се гарантира лоялната конкуренция на единния пазар;

29.  призовава Комисията да представи регулаторна стратегия, като вземе под внимание технологичното сближаване и по-специално умножаването на платформите; припомня, че за тази цел предварителното отраслово регулиране трябва да съвместява защитата на плурализма, свободата на изразяване на мнение, защитата на личните данни, защитата на автономността на потребителите и свободата им на избор, както и еднаквото насърчаване на конкурентни оферти в Европа и на конвергентни оферти за европейските лидери в международната конкуренция; призовава за коригиране на неравенствата в баланса на силите и облекчаване на случаите на зависимост между икономически оператори с цел справедливо поделяне на стойността;

30.  приветства факта, че при определянето на пазарната мощ на цифровите пазари се вземат в по-голяма степен под внимание мрежовите ефекти, както и натрупването и анализът на данни; счита, че данните играят голяма роля в цифровата икономика и че поради това следва да бъдат взети под внимание при оценката от гледна точка на правилата в областта на конкуренцията;

31.  счита, че конкуренцията в секторите на търсенето в интернет и телекомуникациите е от основно значение не само за стимулирането на иновациите и на инвестициите в мрежи и в цифровата икономика, но и за насърчаването на достъпни цени и избор на услуги за потребителите; ето защо призовава Комисията да защити конкуренцията в тези сектори, в това число и по отношение на интернет услугите и разпределянето на радиочестотния спектър; приветства в тази връзка намерението на Комисията при прилагането на насоките относно държавната помощ за широколентовите мрежи да възприеме благоприятна позиция по отношение на стратегическите цели на Пакета за телекомуникациите; приветства решението на Комисията да спре сливането на доставчиците на мобилни телефонни услуги O2 и Three в Обединеното кралство в полза на европейските потребители; отново изтъква значението на прилагането на Европейския кодекс за електронните съобщителни услуги и на засилването на свързаността в ЕС;

32.  счита, че премахването на таксите за роуминг в ЕС не е достатъчно и че обажданията в рамките на ЕС трябва да се регулират на същото равнище като местните разговори; призовава Комисията да представи законодателно предложение за регулиране на повиквания в рамките на ЕС;

33.  счита, че стъпките към премахване на потребителските такси за роуминг в ЕС в дългосрочен план са недостатъчни, ако се налага допълнително задълбочаване на единния пазар, както и че трябва да се създадат облекчения за повикванията в рамките на ЕС, така че те да са на едно и също ниво с националните повиквания, чрез улесняване на инвестициите в изцяло европейска мрежа или в споделена мрежа; призовава Комисията да проведе задълбочени консултации с операторите на мрежи и съответните заинтересовани страни относно начина за най-ефективно намаляване на таксите за повиквания в рамките на ЕС до нивото на националните повиквания, като същевременно насърчи инвестициите и гарантира конкурентоспособността и иновациите в световен план;

34.  призовава Комисията да използва своите политически и финансови инструменти и да насърчава обмена на добри практики между държавите членки за засилване на инвестициите в различни традиционни сектори и МСП, които изостават от цифровата индустриална революция;

35.  подчертава, че Европейският съюз следва да насърчава всички предприятия (като тези с господстващо положение на пазара, както и стартиращите предприятия) в търсенето на новаторски решения;

36.  призовава Комисията да демонстрира същата твърдост по отношение на провеждането и постигането на резултат по провеждащото се разследване срещу McDonald's;

Държавна помощ

37.  приветства задълбоченото преразглеждане на правилата за държавната помощ и предлага да бъде изпращан специален годишен доклад до Парламента; припомня на държавите членки, че целта е била мерките за помощ да се насочат по по-добър начин към постигането на дългосрочен устойчив икономически растеж, създаването на качествени работни места и на социално сближаване, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция и свободно функциониране на социалната пазарна икономика; подчертава, че държавите членки имат по-голяма отговорност, когато се предоставя помощ без предварително уведомяване на Комисията; подчертава, че Комисията следва да предостави достатъчно правно основание в областта на конкуренцията, за да се засили туризмът като важен икономически фактор в ЕС, и че съответно към финансирането на обществените туристически организации следва да се прилага общо освобождаване съгласно Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО); призовава Комисията внимателно да проучи всички сделки „в последната минута“, извършени от държавите членки, без оглед на политическия натиск, прилаган от тях; също така припомня на Комисията за необходимостта да се попречи на някои правителства да действат недобросъвестно, както те правят, като неправомерно изразходват средствата от ЕС;

38.  подчертава, че държавните или регионалните стимули е един от инструментите на политиката, за да се гарантират услугите, които са от решаващо значение за подкрепа на икономическите и социалните условия в изолираните, отдалечените или периферните региони и острови в Съюза, но че под внимание следва да се вземе предишният опит, като тази намеси не бива да са в разрез с принципите на единния пазар; подчертава, че свързаността на периферните островни региони също е от съществено значение и приветства включването в ОРГО на социалната помощ за транспортиране на жители на отдалечените региони, в които е признат проблемът със свързаността; изисква от Комисията, в рамките на провежданото в момента преразглеждане на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), да отчете в пълна степен специфичните особености на европейските най-отдалечени региони, както е предвидено в член 349 от ДФЕС, като се има предвид, че свързаността е от жизненоважно значение за местните МСП в най-отдалечените региони и че няма почти никаква вероятност да засегне конкуренцията на вътрешния пазар;

39.  приветства известието на Комисията относно понятието за държавна помощ като част от инициативата за модернизиране на държавната помощ; признава ползите от наличието на опростени правила, което осигурява сигурност както за публичните органи, така и за дружествата; в същото време призовава Комисията да проверява по-задълбочено забранените държавни помощи, които имат голямо отрицателно въздействие върху единния пазар;

40.  призовава Комисията да изготви насоки относно понятието за държавна помощ предвид важните промени в съдебната практика и практиката на правоприлагане във възможно най-кратки срокове, за да се гарантира правна сигурност и предвидимост;

41.  призовава Комисията да започне изготвянето на пътна карта за по-малка, но по-добре насочена държавна помощ с цел откриването на възможност за ограничаване на държавната помощ посредством намаляването на данъци, като по този начин се стимулират новите предприятия и лоялната конкуренция, а не да се поддържат остарели структури и вече съществуващи участници;

42.  подчертава, че когато се използва държавна помощ за насърчаване на услуги от общ интерес, от първостепенна важност е ползата за потребителите и гражданите, а не облагата за отделните дружества или публичноправните субекти;

43.  призовава Комисията да следи отблизо повторната национализация на обществени услуги в държавите — членки на ЕС, както и да възпрепятства отпускането на незаконна държавна помощ под формата на компенсация за обществена услуга;

44.  призовава Комисията да настоява за приемането на хармонизирано определение на понятието за държавна помощ в рамките на международните организации в областта на конкуренцията, като например Международната мрежа по конкуренцията;

45.  изтъква, че с цел да се постигне правилното функциониране на енергийния съюз и да се избегне неспазването на правилата за държавните помощи, както и за да се предотвратят злоупотреби със средства на ЕС, трябва да бъдат строго наблюдавани и задълбочено разследвани всички случаи на държавна помощ и нередностите в обществените поръчки, свързани с инвестиции в енергетиката и околната среда, като например противоречивия проект за разширяване на атомната електроцентрала „Пакс“ в Унгария;

46.  подчертава, че както беше заявено за шести път от Комисията в годишния ѝ доклад относно конкуренцията – временната държавна помощ, отпусната за финансовия сектор, беше счетена за необходима с оглед на стабилизирането на световната финансова система, но трябва бързо да бъде ограничена или изцяло прекратена и да бъде разгледана възможно най-скоро; призовава Комисията и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) да гарантират последователното прилагане в рамките на единния пазар на цялото законодателство в областта на защитата на потребителите, като например Директивата за пазарите на финансови инструменти или Директивата относно разпространението на застрахователни продукти , и призовава Комисията и ESMA да гарантират, че при изпълнението на тези законодателни актове няма да се допуска регулаторен арбитраж; призовава Комисията да разгледа възможността държавната помощ за банките да бъде обвързана с условие за кредитирането на МСП;

47.  припомня своята позиция по отношение на провежданото в момента проучване на Комисията във връзка с отсрочените данъчни активи и отсрочените данъчни кредити в полза на банковия сектор в няколко държави членки; счита, че отсрочените данъчни активи/отсрочените данъчни кредити следва да бъдат разрешени с обратно действие съгласно разпоредбите за държавната помощ, ако са обвързани с ясни условия за цели за финансиране на реалната икономика;

48.  счита за достоен за съжаление факта, че не са предприети действия от страна на Комисията за справяне със злоупотребите, извършени при преструктурирането на частни банки, включително тези, които засягат дребните вложители и дребните собственици на финансови инструменти, като например привилегировани акции, които в редица случаи са били предлагани на пазара, без да е налице пълно съответствие със законодателството на ЕС; призовава Комисията да обърне внимание на широко разпространените ефекти от неправомерната продажба на финансови продукти, разкрита при преструктурирането на банки, засегнати от икономическата криза;

49.  припомня своето искане до Комисията да проучи дали от началото на кризата банковият сектор се е възползвал от скрити субсидии и държавна помощ посредством предоставяне на нетрадиционна подкрепа за ликвидността;

50.  отбелязва, че Европейската сметна палата е установила грешки в държавната помощ при приблизително една пета от проектите, съфинансирани по програми за сближаване и считани за проекти от значение за държавната помощ за одитирания период 2010—2014 г.(12); отбелязва, че една трета от тези грешки се преценяват като имащи финансово отражение и се счита, че са допринесли за равнището на грешки в проектите по политиката на сближаване; поради това счита, че съществуват възможности за напредък в преодоляването на неспазването на правилата за държавната помощ в проектите по политиката за сближаване; счита, че е особено необходимо да се повиши информираността за правилата за държавната помощ в държавите получателки, за да се избегнат неволни грешки и да се подобри регистрирането на нередности с цел получаване на по-добър поглед върху проблема;

51.  счита, че е необходимо по-добро разбиране по отношение на класифицирането на незаконната държавна помощ на местно и национално равнище; приветства последните решения на Комисията, в които се разяснява какви мерки за публично подпомагане могат да предприемат държавите членки, без Комисията да ги проверява за спазване на правилата за държавните помощи; счита, че за местните и общинските проекти тези решения са полезни насоки, чрез които се намалява административната тежест и същевременно се увеличава правната сигурност;

52.  призовава Комисията да преразгледа тълкуването на съответните разпоредби в областта на конкуренцията с оглед на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, за да могат да се прилагат ефективно предвидените от законодателя на ЕС инструменти за своевременно стабилизиране;

53.  подчертава значението, което имат разследванията на Комисията по случаи на свързана с данъчно облагане държавна помощ, тъй като те подкрепят европейските и международните инициативи в областта на данъчното облагане и по-специално в борбата срещу агресивното данъчно планиране;

54.  призовава Комисията да отдели повече ресурси за разследване на данъчните становища, които създават опасения във връзка с държавната помощ, и да подходи към тези разследвания по систематичен начин; отбелязва факта, че Комисията счита за незаконна държавна помощ непрозрачните данъчни становища, взети от някои държави членки в полза на определени многонационални дружества, на основание че представляват нарушение на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар; приветства също така, от една страна, повишената информираност за взаимовръзките между данъчните политики и административните практики в областта на данъчното облагане, и, от друга страна, политиката в областта на конкуренцията; призовава Комисията да публикува резюме на основните данъчни становища, съгласувани през предходната година въз основа на информацията, съдържаща се в сигурен централен регистър, като това резюме следва да включва най-малкото описание на разгледаните в данъчното становище въпроси и описание на използваните критерии за определяне на предварителното споразумение за ценообразуване и установяване на държавите членки, за които има най-голяма вероятност да бъдат засегнати;

Антитръстови и картелни производства и контрол върху сливанията

55.  приветства усилията на Комисията да подготви насоки относно процедурите си, както и извършването на постоянни оценки на правната рамка на ЕС;

56.  подчертава колко важно е да бъдат разбити картелите в интерес на европейските граждани и европейските предприятия, по-специално МСП; насърчава Комисията да рационализира административните процедури във връзка с това, за да се ускорят производствата;

57.  счита, че предлаганите сливания между най-големите предприятия за агрохимикали и семена в света биха довели до риск от увеличаване на цените на семената и от по-малък избор на сортове, адаптирани към агроекологичните условия; подчертава, че ако тези сливания се реализират, 61% от световния пазар на семена и 65% от световния пазар на пестициди ще се контролират само от три дружества;

58.  призовава Комисията да засили действията си на световно равнище, за да се гарантира, че правилата на трети държави в областта на конкуренцията не са в противоречие с разпоредбите на ЕС в ущърб на европейските предприятия;

59.  призовава Комисията да продължи своята категорична и ефективна практика на правоприлагане по отношение на картелите във всички случаи, когато са налице достатъчно доказателства за нарушение; припомня, че политиката в областта на конкуренцията позволява на конкурентите да си сътрудничат в полето на иновациите, без това сътрудничество да бъде използвано за антиконкурентни цели; отбелязва петте решения от миналата година, отнасящи се до приблизително 365 милиона евро като обща сума под формата на глоби, както е посочено в работния документ на службите на Комисията, придружаващ нейния доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2015 г.;

60.  счита, че действащите разпоредби относно глобите при нарушения биха могли да бъдат допълнени с по-тежки санкции за отговорните лица; призовава Комисията да разгледа възможността за допълване на глобите за картелиране с персонални санкции, насочени срещу лицата от дружествата, които са взели решението, както и индивидуални наказания за служителите, които носят отговорност за това, че са станали причина тяхното дружество да извърши нарушение на законодателството в областта на конкуренцията, и следователно Комисията следва да може да прилага мерки като забрана за заемане на длъжността по отношение на ръководни служители или при необходимост персонални парични санкции;

61.  счита, че използването на все по-високи глоби като единствен антитръстов инструмент може да се окаже твърде едностранчиво; подчертава, че политиката на високи глоби не следва да се използва като алтернативен механизъм за бюджетно финансиране; подкрепя подхода на „стимула и санкцията“, при който санкциите изпълняват ролята на ефективно възпиращо средство, особено спрямо повторни нарушители, като едновременно с това се насърчава постигането на съответствие;

62.  отбелязва, че броят на обявените сливания е нараснал значително през 2015 г.; призовава, следователно, на съответните служби да бъдат предоставени необходимите ресурси (чрез вътрешно преразпределение на служителите), които да им позволят да продължат да се справят ефективно с това явление;

63.  приветства започнатата неотдавна от Комисията консултация по определени процедурни и юридически аспекти на контрола върху сливанията от страна на ЕС; призовава Комисията, в рамките на планираната реформа на Регламента за сливанията, да анализира внимателно дали настоящите практики за оценка вземат в достатъчна степен под внимание условията на цифровите пазари, както и интернационализацията на пазарите; счита, че особено в цифровата икономика критериите за оценка на сливанията трябва да бъдат адаптирани;

64.  споделя опасенията във връзка с провежданите в момента преговори за сливане между Bayer AG и Monsanto Company Inc.; обръща внимание на факта, че, ако бъде разрешено, планираното сливане ще създаде европейски и световен олигопол; подчертава, че това сливане би могло да доведе до монополно положение на пазарите на семена и пестициди, които са важни за сектора на селското стопанство; поради това изисква от Комисията да представи предварителна оценка на въздействието на това сливане, както и ясно виждане за графика на Комисията;

65.  счита, че в контрола на ЕС върху сливанията е необходимо като критерий да се отчита цената на придобиване, тъй като сливанията на цифровите пазари показаха, че не са достатъчни праговете, свързани с оборота;

66.  насърчава Комисията да представи законодателно предложение за създаване на рамка на ЕС за координация на националните органи за защита на конкуренцията в областта на контрола върху сливанията;

67.  отново призовава Комисията да контролира внимателно транспонирането от страна на държавите членки на Директива 2014/104/ЕС относно обезщетенията при нарушения на правото в областта на конкуренцията; посочва, че тази директива трябва да бъде надлежно транспонирана до 27 декември 2016 г.; изразява дълбоко съжаление поради факта, че досега транспонирането напредва бавно и че много държави членки до момента не са внесли проектозакон; призовава Комисията, в качеството ѝ на пазителка на Договорите, да припомни на държавите членки техните задължения;

Секторни аспекти

68.  приветства изготвената от Комисията рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата, и изразява съгласие с нейните пет взаимосвързани измерения на политиката; подчертава, че решенията относно енергийния микс са от сферата на компетентност на държавите членки;

69.  приветства различните антитръстови разследвания, по-специално тези по отношение на „Газпром“ и „Булгаргаз“, които имат за цел да се осигури интеграцията на пазара в енергийния съюз; изразява обаче съжаление по повод на практиката от страна на някои държави членки за закупуване на газ чрез използване на офшорни дружества като типичен пример за избягване на данъчно облагане и за акт, който е в противоречие с доброто функциониране на енергийния съюз; подчертава също така колко важно е да се предотврати създаването на пазарни структури, които биха могли да възпрепятстват ефективната конкуренция в енергийния сектор;

70.  отбелязва усилията на Комисията за насърчаване на пазарната интеграция на възобновяемите енергийни източници, с цел да се избегне нарушаване на конкуренцията; въпреки това подчертава правнообвързващите ангажименти, поети от държавите членки на Конференцията по въпросите на климата COP 21, които не могат да се изпълнят без конкретни (държавни) мерки за насърчаване и финансиране на производството и използването на енергия от възобновяеми източници;

71.  изтъква, че европейската политика в областта на конкуренцията притежава големи възможности за насърчаване на по-високи екологични и социални стандарти; със съжаление отбелязва, че правителството на Унгария нарушава конкуренцията в сектора на възобновяемите енергийни източници като налага високи данъци и възпрепятства използването на енергийно ефективни технологии и технологии за възобновяеми енергийни източници; призовава Комисията да продължи подкрепата за използването на възобновяеми енергийни източници в Европа за постигането на екологичните цели, определени в десетгодишната стратегия на ЕС за растеж „Европа 2020“; изисква от Комисията да продължи да подкрепя включването на екологични, социални и трудови изисквания в процедурите за обществени поръчки;

72.  призовава Комисията да преразгледа цялостно Регламент (ЕС) № 267/2010 на Комисията за освобождаване за определени категории споразумения в застрахователния сектор, тъй като обменът на информация, необходим за изчисляване на риска и на общите покрития на рисковете, увеличава правната сигурност и конкурентоспособността в сектора и по този начин улеснява навлизането на нови предприятия на пазара, увеличава избора за потребителите и подобрява икономическите условия;

73.  посочва необходимостта от концептуално разграничение и политическа мъдрост между правилата за конкуренция и социалната политика на съответната държава членка; признава, че е задължение на всяко правителство да се намеси, за да се избегне енергийна бедност за гражданите;

74.  призовава Комисията и държавите членки за намаляване на данъчната тежест върху енергийните продукти и за ефективна борба с енергийната бедност;

75.  изтъква, че енергийната система е мрежова инфраструктура, изискваща специално обслужване, за да даде възможност и да благоприятства потребление на произведената собствена енергия;

76.  отбелязва, че съществуващите държавни монополи, като например хазартните монополи, могат да доведат до нелоялни и антиконкурентни практики; обръща внимание на риска, че чрез предоставянето на лицензи, без да бъдат провеждани търгове за концесии, или след провеждането на непрозрачни и съмнителни търгове за концесии, правителствата на държавите членки имат възможност да фаворизират определени дружества пред други, като по този начин могат да създадат силно антиконкурентна среда; призовава Комисията да следи отблизо съществуващите държавни монополи и законността на търговете за концесии с цел предотвратяване на прекомерно нарушаване на конкуренцията;

77.  призовава Комисията да предложи изменения на Регламент (ЕО) № 261/2004 с цел гарантиране на еднаква защита на пътниците, пътуващи с полети от трети държави, независимо дали превозвачът е от ЕС, или не;

78.  припомня, че член 42 от ДФЕС предоставя специален статут на сектора на селското стопанство по отношение на конкурентното право, утвърден по време на последната реформа на ОСП, като позволява редица дерогации и изключения от разпоредбите на член 101 от ДФЕС; счита, че настоящата криза в селскостопанския сектор задълбочава и без това слабите позиции на земеделските стопани в рамките на веригата за доставки на храни;

79.  счита, че колективните действия на организациите на производители и техните асоциации, като например планиране на производството и преговорите по продажбите и, когато е уместно, договарянето на условията на договорите, са необходими за постигането на целите на ОСП, определени в член 39 от ДФЕС, и поради това следва да се ползват по принцип от презумпцията за съвместимост с член 101 от ДФЕС; отбелязва, че настоящите изключения не са използвани в пълна степен и че липсата на яснота на тези дерогации, трудностите при изпълнението и липсата на еднакво прилагане от националните органи за защита на конкуренцията, не предоставят на земеделските стопани и техните организации достатъчна правна сигурност, което възпрепятства тяхното самоорганизиране и подкопава доброто функциониране на вътрешния пазар; поради това призовава Комисията да усъвършенства наличните инструменти, като гарантира, че политиката в областта на конкуренцията отчита по-добре особеностите на селскостопанския сектор и като изясни по подходящ начин обхвата на общата дерогация за земеделието, специфичните правила за сектора на млечните продукти, маслиновото масло, говеждото и телешкото месо и полските култури, както и отделните изключения съгласно член 101, параграф 3 от ДФЕС;

80.  призовава Комисията да се бори срещу и да предприема обвързващи регулаторни действия на равнище ЕС срещу нелоялните търговски практики в рамките на хранителната верига, които пречат на земеделските стопани и потребителите; призовава Комисията и националните органи за защита на конкуренцията да реагират на опасенията, възникнали във връзка с натрупаното въздействие нагоре по веригата за доставки на храни, както и върху търговците на дребно и потребителите в резултат на бързата концентрация на дистрибуцията на национално равнище и за създаването на обединения на големи дистрибутори на европейско и международно равнище; отбелязва, че това структурно развитие може да доведе до нестабилност на цените и понижаване на доходите на земеделските стопани и предизвиква опасения от евентуално стратегическо съгласуване, намалена конкуренция и намалени маржове за инвестиции в иновации в рамките на веригата за доставки на храни;

81.  подчертава, че политиката в областта на конкуренцията защитава интересите на потребителите, но не взема предвид интересите на земеделските производители; подчертава, че политиката в областта на конкуренцията трябва да отдава еднакво значение на защитата на интересите на земеделските производители както на защитата на интересите на потребителите, като гарантира, че условията за конкуренция и за достъп до вътрешния пазар са справедливи, за да бъдат насърчавани инвестициите, заетостта, иновациите, жизнеспособността на земеделските предприятия и балансираното развитие на селските райони в ЕС;

82.  настоява, че понятието „справедлива цена“ не следва да се разглежда като възможно най-ниската цена за потребителите, но вместо това трябва да бъде разумна и дава възможност за справедливо възнаграждение на всяка страна в рамките на веригата за доставки на храни;

83.  призовава Комисията да предостави на Парламента и на Съвета отчет за използването на съществуващите изключения от страна на земеделските стопани в различните държави членки при прилагането на член 225 от Общия регламент за ООП и да уточни съответно какъв е обхватът на тези дерогации, както и на индивидуалните изключения от правилата за конкуренция съгласно член 101, параграф 3 от ДФЕС; призовава Комисията да изясни по-специално дали сключените споразумения за устойчивост в рамките на веригата за доставки на храни, за да се отговори на обществените изисквания и чиито мерки надхвърлят законовите изисквания, могат да бъдат освободени от законодателството в областта на конкуренцията, ако те допринасят за подобряване на производството и за насърчаване на иновациите, като в същото време се осигуряват ползи за потребителите;

84.  призовава Комисията да приеме по-всеобхватен подход по отношение на определянето на „господстващо положение“ и злоупотребата с такова положение от страна на селскостопанско предприятие или няколко предприятия, свързани чрез хоризонтално споразумение, като се вземе предвид степента на концентрация и ограниченията, произтичащи от преговорната тежест на секторите на суровините, обработката и търговията на дребно;

85.  счита, че по отношение на единния селскостопански пазар следва понятието „съответен пазар“ да еволюира и да бъде разбирано преди всичко от перспективата на целия ЕС, преди да бъдат разглеждани по-ниските равнища, за да не се застрашават усилията за концентриране на доставките на селскостопански продукти като се ограничат тясно и разделят дейностите, в които могат да участват земеделските стопанства;

86.  счита, че на земеделските стопани във всички производствени сектори следва да се гарантира правото на колективно договаряне, включително правото да се договарят за минимални цени;

87.  счита, че земеделските производители трябва да се ангажират изцяло с организациите на производителите и използването на техния потенциал, в това число с кооперативи на производители, техните сдружения и междубраншови организации; призовава Комисията да насърчава нарастването на компетентността и ефикасността на такива колективни инструменти за самостоятелно подпомагане чрез изясняване и опростяване на правилата, приложими за тях, с цел подобряване на техните възможности за водене на преговори и тяхната конкурентоспособност, като същевременно се зачитат принципите, определени в член 39 от ДФЕС;

88.  призовава Комисията да гарантира, че разпоредбите на член 222 от Общия регламент за ООП се задействат бързо в периоди на сериозен дисбаланс на пазара и да извършва допълнителна оценка на ефикасността на тази мярка, когато се прилага за пазара на млечни продукти с оглед на предлагането на допълнителни временни адаптации на правото в областта на конкуренцията и на процедурата в момент на сериозни дисбаланси на пазара;

89.  в тази връзка приветства неотдавнашното публикуване на насоки за прилагането на тези специфични правила; счита, обаче, че техният правен обхват е твърде ограничен и че критериите, които трябва да бъдат спазвани, са прекалено строги и разнородни в отделните сектори, за да осигурят необходимата правна яснота и сигурност на земеделските стопани, които желаят да се възползват от тези дерогации;

90.  счита, че категоризация, която да съответства на пазара, не е изцяло подходяща за настоящото положение в сектора на маслиновото масло, и поради това предлага да се разгледа пазара на маслиново масло за потребителите на единния пазар с цел подобряване на прилагането на правилата от член 169 от Общия регламент за ООП;

91.  счита, че предвид вариациите в производството на маслиново масло, причинени предимно от климатичните условия, и с оглед гарантирането на целите на членовете на организациите на производителите или асоциациите на организациите на производителите, случаите, в които организациите на производителите са принудени да закупуват маслиново масло от производители, които не са членове на организацията, следва да бъдат взети предвид, като в същото време се гарантира помощната функция на тази дейност спрямо пускането на пазара на продуктите на членовете на организациите;

92.  предлага да се разшири обхватът на разпоредбите на член 170 за говеждото и телешкото месо, така че той да обхване сектора на едрият рогат добитък за угояване, за да гарантира по-добро изпълнение;

93.  приветства, в контекста на премахването на квотите в сектора на захарта, просъществуването на договорна рамка(13) между производителите на захарно цвекло, техните организации и предприятията в сектора на захарта, която им позволява по-специално да договарят условията на споделянето на стойност в зависимост от развитието на пазара на захарта или други пазари на суровини; призовава държавите членки да гарантират, че тази възможност се предлага на всички стопански субекти в сектора, за да се изпълнят целите на общия регламент за ООП, като по този начин се гарантира справедлив баланс на права и задължения между предприятията за захар и производителите на захарно цвекло;

94.  призовава Комисията да направи оценка на влиянието, което оказват търговците на дребно върху предприятията, произвеждащи продукти със собствена марка;

95.  отново изразява позицията на Парламента(14) в полза на приемането на рамково законодателство на равнище ЕС за справяне с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни; подчертава, че това законодателство трябва да гарантира, че земеделските стопани и потребителите от ЕС имат възможност да се възползват от справедливи условия за покупка и продажба;

96.  счита, че пълното и задоволително прилагане на „Пакета за млякото“(15) е от съществено значение за укрепването на сектора на млякото и млечните продукти, и приканва Европейската комисия да предложи удължаване на „Пакета за млякото“ отвъд първата половина на 2020 г. и да проучи възможността за разширяване на правилата, така че да обхванат други сектори на селското стопанство;

97.  отбелязва заключенията от проучването „Икономическото въздействие на съвременната търговия на дребно върху избора и иновациите в сектора на храните в ЕС“ на ГД „Конкуренция“, включително съществуването на евентуална отрицателна връзка между иновациите и навлизането на продукти със собствена марка на пазара на храни; призовава Комисията да информира Парламента докъде са стигнали провежданите в момента обсъждания, които имат за цел да установят дали тази отрицателна връзка наистина намалява иновациите и разнообразието от продукти, предлагани на потребителите, и какви ще бъдат дългосрочните последици от това за веригата на доставки и за положението на земеделските стопани;

98.  отново посочва необходимостта от постепенно развиване на рамката на ЕС в областта на конкуренцията, така че в мониторинга на веригата за доставка на храни в Европа да бъдат включени показателите на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) във връзка с Оценката на устойчивостта на продоволствените и селскостопанските системи (SAFA), включително показателите в рубриките „Справедливо ценообразуване и прозрачни договори“ (S.2.1.1) и „Права на доставчиците“ (S.2.2.1);

99.  подчертава, че прекомерното данъчно облагане на който и да е промишлен отрасъл би могло лесно да унищожи конкуренцията и би било в противоречие с интересите на потребителите;

100.  призовава да бъде доразвит европейския механизъм за наблюдение на цените на храните, с цел да се подобри откриването на кризи в хранително-вкусовия сектор посредством по-добри данни с повече разбивки; в тази връзка подчертава необходимостта от ангажиране на организациите на земеделските стопани в определянето и събирането на данните;

101.  призовава Комисията да отчете в пълна степен въздействието на възможните нарушения на пазара, произтичащи от търговските споразумения с трети държави, върху земеделските стопани в Европа, като се има предвид тяхното деликатно финансово положение и тяхната фундаментална роля в нашето общество; счита, че Комисията следва да обърне особено внимание на споразуменията с тези държави, които имат значително по-малко селскостопански и здравни правила от ЕС;

102.  призовава Комисията да разследва характера и същността на нарушенията на пазара на дребно и да включи потенциалното въздействие на териториалните ограничения на доставките върху търговците на дребно, предвид факта, че нарушаването води до фрагментиране на пазара и възможността големите супермаркети да имат господстващо положение на пазара и да нарушават конкуренцията в рамките на веригите за доставка; подчертава колко важно е всички заинтересовани страни да съобщават всяка подходяща информация; настоятелно призовава Комисията отново да започне да разследва въпроса с поддържането на определена цена в търговията на дребно;

103.  счита, че Комисията следва да укрепи допълнително връзките между политиките в областта на конкуренцията и транспорта; отбелязва, че в специален доклад на Европейската сметна палата № 21/2014 се посочва, че освен специфичните случаи на регионални летища или летища в отдалечените райони, свързаността в Европа следва да се основава на икономическа устойчивост; изразява съжаление във връзка с факта, че инвестициите в летища не винаги са постигали очакваните резултати; поради това призовава Комисията да идентифицира успешни и неуспешни проекти за развитие на летища; призовава Комисията да преразгледа Регламент (ЕО) № 868/2004, за да се засили конкурентната позиция на европейския сектор на въздухоплаването, да се предотврати по по-ефективен начин нелоялната конкуренция, да се гарантира реципрочност и да се премахнат нелоялните практики, включително субсидии и държавна помощ, предоставяни на всички въздушни превозвачи от определени трети държави; призовава Комисията да разследва дали определени практики, основани на съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, подписани от държавите членки с държави извън ЕС, са вредни за лоялната конкуренция между превозвачите и летищата и дали са в противоречие с интересите на европейските потребители; призовава също така Комисията да вземе ефективни мерки с антиконкурентните практики, които могат да подкопаят способността на европейските потребители да използват разнообразни онлайн канали, включително метатърсене за сравняване на услуги и онлайн пътническите агенции;

104.  призовава държавите членки и Комисията да покажат по-голяма политическа воля за по-нататъшно задълбочаване и укрепване на единния пазар за транспортни услуги и за изграждане на еднакви условия на конкуренция, за да гарантират открита и лоялна конкуренция между публичните и частните оператори в секторите на транспорта, пощенските услуги и туризма, при същевременно зачитане на другите политики, цели и принципи на ЕС, в това число социалното измерение, което е важно за плавното функциониране на вътрешния пазар в областта на транспорта;

105.  подчертава значението на свързаността и транспортната инфраструктура за оцеляването, икономическия растеж и предоставянето на публични и частни услуги в регионалните и отдалечени райони;

106.  поради това изразява надежда, че цялостната мрежа TEN-T ще бъде завършена;

107.  подчертава, че необходимостта да се гарантира по-ефективна защита на правата на транспортните работници срещу злоупотреби не следва да се използва като претекст за ограничаване на свободната конкуренция между субекти от различни държави членки; призовава Комисията да зачита принципите на пропорционалност и субсидиарност при разработването на разпоредби, които ще имат съществено въздействие върху функционирането на единния пазар на транспортни услуги;

108.  отбелязва предизвикателствата пред пощенските оператори, възникнали в резултат на създаването на цифровия единен пазар; подчертава, че успехът на този амбициозен проект, по-специално в областта на онлайн търговията, зависи до голяма степен от начина, по който ще се оформи пазарът на доставки на колетни пратки; подчертава необходимостта да се гарантират честни и справедливи условия на трансгранична конкуренция за частните субекти и публичните оператори, които предоставят търговски услуги;

109.  подчертава, че всяка политика в областта на конкуренцията следва да зачита социалните права на всички оператори в заинтересованите сектори;

110.  подчертава факта, че законодателството на ЕС в областта на транспорта често не се прилага в достатъчна степен и че принципите на договорите не се зачитат от държавите членки, особено когато транспортът се управлява като монопол от централно правителство; призовава съответно Комисията и държавите членки да прилагат правилно съществуващото законодателство на ЕС, което е от ключово значение за правилното функциониране на вътрешния пазар, за да се осигурят допълнителни ползи за предприятията и промишлеността, потребителите, социалните условия на работниците и околната среда;

111.  подчертава колко е важно премахването на физическите, техническите и регулаторните пречки между държавите членки, за да се предотврати разпокъсването на единния пазар и да се улесни трансграничната мобилност и териториалното сътрудничество, като по този начин се стимулира конкуренцията;

112.  насочва вниманието на Комисията към косвените пречки пред конкуренцията, произтичащи от различните правила в областта на данъчното облагане, безопасността, несъответствията, засягащи времето на управление и почивка, одобрението на типа и правата на пътниците;

113.  приветства напредъка в цифровите технологии в транспортния сектор и сектора на туризма, което стимулира конкуренцията, създава работни места, улеснява достъпа на МСП до по-големи пазари и води до осезаеми ползи за потребителите; посочва, че цифровизацията и добре приетото развитие на икономиката на споделянето ще доведат до значителни промени в оперативната среда на сектора и че е необходима подходяща и ясна правна рамка, с цел да се извлекат предимствата от процеса на цифровизация;

114.  подчертава, че субектите, които извършват дейност въз основа на нови бизнес модели, оказват положително въздействие на пазара на транспортни и туристически услуги в ЕС, по-специално като правят тези услуги по-достъпни и подобряват тяхното качество;

115.  приветства намерението на Комисията да води преговори за външни споразумения в областта на въздухоплаването с няколко ключови държави и региони по света; счита, че с това не само ще се подобри достъпът до пазара, но ще се предоставят нови бизнес възможности за конкурентен в световен мащаб европейски въздухоплавателен сектор, ще се създадат висококачествени работни места, ще се поддържат строги стандарти на безопасност, ще се взимат предвид правата на работниците в сектора и ще се осигуряват ползи за потребителите; подчертава, че Парламентът следва да играе важна роля в тези преговори;

116.  призовава Комисията, в рамките на преговорите по външните споразумения в областта на въздухоплаването, да включи клауза за лоялна конкуренция, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция;

117.  счита, че по отношение на пристанищните услуги е необходимо да се създаде все по-отворена, конкурентоспособна и прозрачна регулаторна рамка за обществените пристанища в Европа, като същевременно се създават допълнителни възможности за работа;

118.  счита, че засилването на конкуренцията вследствие на постепенното отваряне на пазара на ЕС за автомобилен превоз на товари може да донесе ползи на потребителите, но строго осъжда факта, че някои от мерките, прилагани от някои държави членки, застрашават целостта на единния пазар в тази област; подкрепя позицията на Комисията да се изправи срещу тези мерки;

119.  изразява надежда, че това отваряне на пазара за превоз на товари няма да стане причина за допълнителен социален дъмпинг и освен това изразява съжаление във връзка с явлението на компаниите „пощенска кутия“;

120.  освен това изразява съжаление във връзка с това, че по-малките лекотоварни автомобили не са обхванати по подходящ начин от политиката на ЕС, независимо от факта, че те все по-често се използват за заобикаляне на правилното прилагане на законодателството в областта на заетостта, безопасността и опазването на околната среда;

121.  приканва Комисията да следи отблизо олигополните тенденции за дъмпинг на цените, по-специално в сектора на въздухоплаването, както и в секторите за превоз на дълги разстояния/автобусни превози, и настоява за правилното прилагане на правото на ЕС и за справедливи условия за конкуренция между различните видове транспорт;

122.  приветства бързото приключване на преговорите по четвъртия законодателен пакет в областта на железопътния транспорт и счита, че това следва допълнително да отвори железопътния превоз на пътници за конкуренцията и да подобри ефикасността на железопътния сектор, като същевременно се гарантират качеството и непрекъснатостта на задълженията за предоставяне на обществена услуга;

123.  приветства приемането на техническия стълб на четвъртия законодателен пакет в областта на железопътния транспорт и счита, че това ще укрепи безопасността на железопътния транспорт, като същевременно премахне техническите бариери пред конкуренцията посредством оперативната съвместимост;

124.  подчертава значението на туризма като жизненоважен двигател на икономическия растеж и на създаването на работни места и призовава Комисията да предприеме проактивен подход, за да се насърчи конкурентоспособността на европейския туристически сектор и да се създаде благоприятна среда за неговия растеж и развитие;

125.  подчертава, че пощенските услуги и по-специално трансграничните доставки на колетни пратки са от основно значение за развитието на сектора на електронната търговия в рамките на ЕС; приветства антитръстовото разследване на Комисията в областта на електронната търговия и я насърчава да продължи да следи развитието на пазарите на колетни пратки и пощенски услуги;

126.  подчертава необходимостта да се финансират устойчиви, достъпни и безопасни транспортни проекти, които биха могли да помогнат за подобряване на функционирането на цялата европейска транспортна система;

127.  призова за използване на европейските фондове, като например Механизма за свързване на Европа, Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие и „Хоризонт 2020“, за развитие на европейската транспортна инфраструктура и увеличаване на количеството и качеството на услугите;

128.  призовава държавите членки да отделят достатъчно внимание на завършването на трансграничните инфраструктурни проекти и да координират своите най-важни транспортни планове със съседните държави членки;

129.  счита за важно цялостното използване на иновативните финансови инструменти като Европейския фонд за стратегически инвестиции, които са подходящи за финансиране на проекти за подкрепа на растежа и конкурентоспособността в транспортния сектор; подчертава обаче, че средствата, предназначени за гарантиране на Гаранционния фонд за ЕФСИ, не могат да бъдат за сметка на MCE или „Хоризонт 2020“, които са основните инструменти за развитието на общ пазар в транспортния сектор;

130.  подчертава, че пълното отваряне на пазара на железопътния транспорт би могло да донесе редица ползи за операторите и пътниците от всички държави членки; отбелязва обаче необходимостта при този процес да се вземе предвид различната степен на развитие на железопътната инфраструктура в държавите членки; подчертава необходимостта в следващата многогодишна финансова рамка да се запазят текущите нива на инвестиции, насочени към премахването на различията в железопътната инфраструктура.

131.  подчертава, че необходимостта да се гарантира по-ефективна защита на правата на транспортните работници срещу злоупотреби не следва да се използва като претекст за ограничаване на свободната конкуренция между субекти от различни държави членки; призовава Комисията да зачита принципите на пропорционалност и субсидиарност при разработването на разпоредби, които ще имат съществено въздействие върху функционирането на единния пазар на транспортни услуги;

132.  насърчава Комисията да предостави аналитични методи за определянето на нови относими пазари в условията на цифровизация на икономиката и по-специално в условията на явлението на сближаване на технологиите и мащабното използване на лични данни за търговски цели;

133.  с цел да се гарантира реална конкуренция между европейските предприятия за автомобилен транспорт, призовава държавите членки да прекратят всички концесии на пътища около градски райони, които водят до плащане на такси за изминато разстояние;

134.  изисква от Комисията да разследва твърденията за случаи на измами с ДДС в сектора за производство на свинско месо; изразява съжаление, че Комисията все още не е започнала разследване по този въпрос въпреки жалбите, които е получила от сдружения на земеделски стопани;

135.  счита, че ползвателите не трябва да плащат комисионни такси за разплащателните и спестовните сметки, освен ако те не са свързани със специални услуги;

136.  отново изразява своето безпокойство (както посочи в своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(16)) по повод ограничителното определение за социалното жилищно настаняване, дадено от Комисията в областта на политиката на конкуренция; призовава Комисията да изясни това определение въз основа на обмен на най-добри практики и опит между държавите членки и като вземе предвид факта, че социалното жилищно настаняване е изградено и управлявано по различен начин в държавите членки, регионите и местните общности;

137.  изразява съжаление относно липсата на решителна и бърза реакция на Европейската комисия спрямо опитите на някои държави членки за ограничаване на свободната конкуренция в сектора на транспорта; призовава за предотвратяване на подобни практики и за предприемане на всички възможни мерки, за да се гарантира равен достъп до единния пазар при равни условия за субектите от всички държави членки, които извършват дейност в този сектор;

138.  счита, че е важно да се гарантира конкуренцията на вътрешния европейски пазар на финансови услуги, включително застраховките, което налага да се гарантира възможността за трансгранично получаване на такива услуги;

139.  призовава отново Комисията да представи резултатите от текущите разследвания на конкурентните практики в секторите на хранителните доставки, енергетиката, транспорта и медиите;

140.  отхвърля изискването за предоставяне от страна на ползвателя на адрес в държавата членка, в която се намира седалището на въпросната финансова или застрахователна институция, за целите на предоставянето на услуги, тъй като това е несъвместимо с целта на единния пазар на финансови услуги на дребно;

141.  призовава за незабавно разследване на опасенията в областта на конкуренцията във връзка със сектора на автомобилните състезания „Формула 1“;

142.  призовава Комисията, когато разработва и прилага политиката в областта на конкуренцията, да вземе предвид факта, че микро-, малките и средните предприятия съставляват по-голямата част от дружествата в ЕС; в този контекст подчертава необходимостта от лесни за използване правила в областта на конкуренцията за по-малките предприятия, които желаят да развиват онлайн и трансгранична дейност в рамките на единния пазар;

143.  припомня на Комисията също така, че финансовите институции продължават с практиката да прекратяват платежни карти, когато титулярът се премества в друга държава членка, и призовава да се вземат мерки в тази област, включително подаване на сигнал до националните органи;

144.  подчертава необходимостта от осигуряване на достъп до лекарства чрез борба срещу злоупотребите от страна на фармацевтичната промишленост; отбелязва необходимостта от насърчаване на използването на генерични лекарства, когато са налице такива, в здравните системи на държавите членки;

145.  посочва, че достъпът до пари в брой посредством банкомати (АТМ) е основна обществена услуга, която трябва да се предоставя, без да се допускат дискриминационни и нарушаващи конкуренцията или нелоялни практики, и че следователно това не трябва да бъде свързано с прекомерни разходи;

146.  подчертава необходимостта от борба срещу нелоялните колективни бойкоти, определени като ситуация, при която група от конкуренти се споразумяват да изключат действителен или потенциален конкурент, като например ограничения на конкуренцията с оглед на целта;

147.  изразява загриженост относно скандалите по повод на случаите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор, засегнали органите на ЕС, и по-специално случая с бившия член на Комисията, отговарящ за конкуренцията, Нели Крус, която не само ще лобира за Uber („Убер“), но е засегната и от разкритията в „Бахама лийкс“;

Към по-ефективни национални органи за защита на конкуренцията в ЕС

148.  приветства децентрализираното прилагане на правилата на ЕС за конкуренцията в Европа, но счита, че ефективността на защитата на гражданите и дружествата от антиконкурентни практики не следва да зависи само от държавата членка, в която те пребивават; счита, че Регламентът за картелните производства (Регламент (ЕО) № 1/2003), има съществен принос за създаване на еднакви условия на конкуренция за предприятията в рамките на вътрешния пазар; изтъква обаче, че особено по отношение на независимостта, определянето на глобите, както и на освобождаването от глоби все още съществуват разлики между националните системи и националните органи за защита на конкуренцията; счита, че ефективните и уеднаквени процедурни разпоредби са ключови, за да се прилага конкурентното правото на ЕС и за да се гарантира правна сигурност за потребителите и предприятията; призовава органите за защита на конкуренцията на държавите членки да използват напълно възможностите, предлагани от европейското сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция (ECN);

149.  поради това счита, че е изключително важно националните органи за защита на конкуренцията в ЕС да разполагат с необходимите средства и инструменти, за да бъдат ефективни в правоприлагането на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, включително инструментите за откриване, водене на борба и санкциониране на нарушенията, както и програмите за освобождаване от глоби, които ще бъдат от съществено значение, ако се предполага дружествата да разкриват истината за картелите в Европа;

150.  отново заявява, че независимостта на националните органи за защита на конкуренцията е от първостепенно значение, и че това включва да се гарантира, че те разполагат с необходимите средства, за да изпълняват своите задачи;

151.  във връзка с това приветства процедурата на консултация, започната от Комисията, която вероятно ще доведе до законодателно предложение за засилване на инструментите за правоприлагане и санкциониране, с които разполагат националните органи за защита на конкуренцията – т.нар. ECN+; отново заявява, че правоприлагането от страна на няколко органа по един и същи случай или по свързани случаи създава риск от припокриващи се и евентуално непоследователни действия, което намалява правната сигурност и създава ненужни разходи за предприятията; призовава следователно Комисията да представи предложение за проактивни действия на ЕС, за да се гарантира, че националните органи за защита на конкуренцията са по-ефективни в правоприлагането и действат по последователен и съгласуван начин, така че да може да бъде реализиран пълният потенциал на децентрализираната система на ЕС за прилагане на политиката на ЕС в областта на конкуренцията; призовава за пълно участие на Европейския парламент в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение;

152.  подчертава, че в един глобализиран свят международното сътрудничество между органите за защита на конкуренцията е изключително важно; следователно подкрепя активното участие на Комисията и националните органи за защита на конкуренцията в Международната мрежа по конкуренцията; призовава Европейската комисия да проучи възможностите за сключване на споразумения в областта на конкуренцията с по-голям брой трети държави, които споразумения да улесняват обмена на информация между разследващите органи; подчертава във връзка с това, че сключените досега споразумения в областта на конкуренцията с Швейцария и Канада могат да служат като образец за бъдещи споразумения от този вид; счита също така, че международните търговски и инвестиционни споразумения следва да имат силен раздел, посветен на конкуренцията;

153.  приканва Комисията, без да се накърнява независимостта на националните органи за защита на конкуренцията, да оцени различните равнища на националните санкции за нарушения в държавите членки, и да оцени възможността и желателността на оптимизирането на тези различия;

154.  счита за важно Комисията да продължи да насърчава по-добро сътрудничество между националните органи за защита на конкуренцията в ЕС;

155.  подчертава, че независимостта на ГД „Конкуренция“ е от първостепенно значение за успешното постигане на нейните цели; призовава отново за строго разделение между отделите, които разработват насоки, и тези, които носят отговорността за прилагане на насоките; призовава Комисията да преразпределя достатъчни финансови и човешки ресурси за ГД „Конкуренция“; отправя искане Комисията да разполага с достатъчно технически квалифицирани инженери при извършване на разследвания на високотехнологични дружества; настоятелно призовава Комисията да приведе в съответствие с практиките за другите служители на Комисията етичните правила за екипа на главния икономист на ГД „Конкуренция“;

Демократична подкрепа за политиката в областта на конкуренцията

156.  приветства усилията на г-н Вестегер, настоящия член на Комисията, отговарящ за конкуренцията, за провеждане на редовен структуриран диалог с Европейския парламент, и в частност с комисията по икономически и парични въпроси и работната група по политиката в областта на конкуренцията; изисква от Комисията да представя по-изчерпателна обратна информация по специфичните искания, отправени в годишния доклад на Парламента, посветен на конкуренцията; счита, че провеждането на специален структуриран диалог би могло да допринесе за по-задълбочен процес на последващи действия по съответните годишни доклади в областта на конкуренцията;

157.  приветства инициативите на Комисията да се консултира с обществеността при прилагането на контрол върху сливанията и я приканва да обсъжда резултатите с Европейския парламент;

158.  призовава за разширяване на диалога между европейските институции и националните органи за защита на конкуренцията по-специално за да се включи обмен на мнения с парламентарните комисии на Европейския парламент;

159.  потвърждава призива си към Комисията да интегрира насоките относно метода за определяне на размера на глобите в задължителни правни разпоредби;

Международно измерение на политиката в областта на конкуренцията

160.  приветства факта, че Комисията е поела ангажимент за открит и конструктивен обмен на информация по въпросите в областта на конкуренцията в световен мащаб; приветства постигнатия напредък по отношение на разпоредбите относно конкуренцията в споразуменията за свободна търговия (ССТ), но също така настоятелно призовава Комисията да продължи работата си за включване на разпоредби относно конкуренцията и държавната помощ в преговорите по всички споразумения за свободна търговия;

161.  подчертава, че лоялната конкуренция в областта на търговията, услугите и инвестициите има положително въздействие върху социалното и икономическото развитие на ЕС и на търговските партньори на ЕС; призовава Комисията и Съвета да приключат бързо своята работа по модернизирането на механизмите за търговска защита, които са необходими за осигуряване на лоялна конкуренция на пазара в ЕС, и счита, че търговските споразумения следва да обръщат систематично внимание на нелоялните търговски практики на трети държави;

162.  призовава Комисията към сътрудничество с търговските партньори с цел гарантиране, че техните пазари са отворени в по-голяма степен за дружествата от ЕС, по-специално в областта на енергетиката, транспорта, телекомуникациите, обществените поръчки и услугите, включително услугите, извършвани в рамките на упражняването на регулирани професии;

163.  призовава Комисията да включи амбициозни разпоредби относно конкуренцията във всички търговски споразумения и ефективно да наблюдава дали тези разпоредби се прилагат подобаващо от страните по договора по отношение на всички правила, включително за държавната помощ, и по отношение на всички икономически субекти, включително държавните предприятия;

164.  подчертава, че е важно да се подкрепят развиващите се държави в техните усилия за популяризиране и въвеждане на практика на правилата относно конкуренцията;

165.  призовава Комисията да подкрепи действия за създаване на всеобхватна, лесна за използване база данни, съдържаща съпоставка на разпоредбите относно конкуренцията в споразуменията за свободна търговия, която би могла да бъде поддържана от секретариата на СТО;

166.  приветства постигнатия на министерската конференция на СТО в Найроби напредък във връзка с намаляването на субсидиите за износ, което има за цел осигуряване на ненарушена конкуренция на международните пазари на селскостопански продукти; в този контекст подчертава, че селскостопанският сектор е чувствителен и че е необходимо да се предприемат ясни и ефективни мерки – включително в рамките на споразуменията на СТО – които да дават възможност на европейските производители да останат конкурентоспособни на световните пазари;

167.  припомня, че достъпът при еднакви условия до природни ресурси, включително до източници на енергия, има основно въздействие върху лоялната и справедлива конкуренция на световния пазар и призовава Комисията да включи в търговските споразумения разпоредби, които да подобряват достъпа до тези ресурси, включително разпоредби относно практики за нелоялна конкуренция на държавните предприятия и относно недискриминацията и транзита;

168.  подчертава, че политиката в областта на конкуренцията представлява важна част от вътрешния пазар, както е предвидено в Договора; отново заявява, че е необходим конкурентоспособен и напълно функциониращ единен пазар за стимулиране на устойчивия растеж, заетостта и иновациите в ЕС и че полагането на усилия за запазване на лоялната конкуренция в ЕС като цяло е в интерес на потребителите, стартиращите предприятия и МСП; счита, че прилагането на европейското законодателство не следва да се отслабва чрез използването на EU pilot вместо официалните производства за установяване на нарушение и че е необходимо стремежът да е насочен към запазването на конкуренцията;

169.  насърчава Комисията да не насочва всички свои усилия за гарантиране на лоялна конкуренция по знаковите дела срещу големи известни дружества; припомня на Комисията, че прилагането на правилата за лоялна конкуренция е от значение и за МСП;

170.  призовава за засилване на свободата на избор за потребителите; счита, че правото на преносимост на данните, което се съдържа в Общия регламент относно защитата на данните, представлява добър подход за укрепване на правата на потребителите и конкуренцията; подчертава необходимостта да се проучат начините за осигуряване на оперативна съвместимост между цифровите мрежи чрез използването на отворени стандарти и интерфейси;

171.  призовава Комисията да разгледа и коригира положението на независимите търговци на дребно, които съгласно правото в областта на конкуренцията имат право да работят заедно чрез реалните си магазини, но които биват обвинявани в нелоялна конкуренция, ако предоставят съвместно предлагане за електронна търговия;

172.  призовава Комисията да гарантира своевременното прилагане на правилата на ЕС за обществените поръчки, особено по отношение на използването на електронните обществени поръчки и новите разпоредби, насърчаващи разделянето на договорите на части, което е от съществено значение за стимулиране на иновациите и конкуренцията и за подпомагане на МСП на пазарите на обществени поръчки;

173.  призовава Комисията да предотвратява създаването на монополи или затворени вериги за създаване на стойност чрез стандартизация; счита, че следва да се въведе процедура по обжалване, за да се прави преглед на стандартите в областите, в които те може да носят риск за оказване на въздействие върху конкурентоспособността;

174.  изразява своята загриженост във връзка с равнището на концентрация в някои сектори, например в химическия сектор, в контекста на неотдавнашните сливания; отправя искане към Комисията да обясни как предвижда възможността за навлизане на пазара, и по-специално от стартиращите предприятия; отправя искане към Комисията да проучи дали пазарната сила на дадено предприятие, произтичаща от информация и данни, и обработката на подобна информация и подобни данни, както и броят на потребителите следва да се вземат предвид като тестови критерии за контрол върху сливанията; призовава да се обмисли дали сливането на данни и информация, по-специално относно потребителите, би могло да доведе до нарушаване на конкуренцията;

175.  счита, че конкуренцията в сектора на далекосъобщенията е от жизненоважно значение за стимулирането на иновациите и инвестициите в мрежи, както и за избора на услуги за потребителите; счита, че бързото разширяване на широколентовите мрежи е ключът към завършването на цифровия единен пазар; в този контекст приветства факта, че Комисията ще разгледа стратегическите цели за свързаност, както е посочено в пакета за далекосъобщенията, при прилагането на Насоките за държавната помощ за широколентовите мрежи;

176.  се позовава на последния доклад на Европейската сметна палата относно неспазването на правилата за държавна помощ при политиката на сближаване, в който се отбелязва съществено равнище на неспазване и се призовава за изпълнението на редица препоръки; изразява загриженост относно тези констатации, тъй като това е в ущърб на доброто функциониране на вътрешния пазар, и по тази причина отправя искане към Комисията да вземе под внимание отправените от Сметаната палата препоръки и да увеличи усилията си за отстраняване на допълнителните слабости;

177.  подкрепя действията на Комисията за антитръстовото правоприлагане, като например напоследък в секторите на търговията на дребно с храни и оптични дискови устройства, за да се гарантират справедливи цени за потребителите;

178.  отправя искане към Комисията да провери дали има несъответствия при продажбата на продукти на единния пазар, които биха могли да имат отрицателно въздействие върху местните производители, особено върху МСП;

179.  отбелязва, че в своята резолюция относно годишния доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2014 г. Парламентът призова Комисията да следи отблизо обединенията на големите дистрибутори в Европа, и приветства готовността на Комисията да обсъди въздействието на тези обединения върху производителите и потребителите в рамките на Европейската мрежа по конкуренция;

o
o   o

180.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните и по целесъобразност на регионалните органи за защита на конкуренцията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0310.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0292.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0346.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0004.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0051.
(6) OВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 1.
(7) OВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1.
(8) OВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.
(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0394.
(10) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.
(11) OВ L 335, 18.12.2010 г., стр. 43.
(12) Специален доклад № 24/2016 на Европейската сметна палата: „Необходими са повече усилия, за да се осигури спазване на правилата за държавната помощ в областта на политиката на сближаване и повишаване на информираността относно тях“ - http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR16_24/SR_STATE_AIDS_BG.pdf.
(13) Делегиран регламент (ЕС) 2016/1166 на Комисията от 17 май 2016 г. за изменение на приложение X към Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на условията за продажба на цвекло в сектора на захарта, считано от 1 октомври 2017 г. (ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 17).
(14) Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни (P8_TA(2016)0250).
(15) Регламент (ЕС) № 261/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета във връзка с договорните отношения в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 38).
(16) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 40.


Насърчаване на равенството между половете в рамките на изследванията в областта на психичното здраве и клиничните изследвания
PDF 637kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно насърчаването на равенството pмежду половете в рамките на изследванията в областта на психичното здраве и клиничните изследвания (2016/2096(INI))
P8_TA(2017)0028A8-0380/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 19 и член 168 от него, който включва осигуряване на „високо равнище на закрила на човешкото здраве“ сред целите на всички политики на Съюза,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 21, 23 и 35 от нея,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО,

—  като взе предвид Директива 2001/20/EО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно прилагането на добрата клинична практика при провеждане на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба (Директива за клиничните изпитвания),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Подобряване на психичното здраве на населението — Към стратегия на Европейския съюз за психичното здраве“ (COM(2005)0484),

—  като взе предвид Компаса на ЕС за действие за психично здраве и благоденствие,

—  като взе предвид Подробния план за действие за психичното здраве за периода 2013 –– 2020 г. на Световната здравна организация (СЗО),

—  като взе предвид Глобалната стратегия на СЗО за здравето на жените, децата и подрастващите за периода 2016—2030 г.,

—  като взе предвид Декларацията относно психичното здраве за Европа от 2005 г., подписана от СЗО, Европейската комисия и Съвета на Европа,

—  като взе предвид Европейския план за действие в областта на психичното здраве за периода 2013—2020 г. на СЗО,

—  като взе предвид Европейския пакт за психично здраве и благоденствие от 2008 г.,

—  като взе предвид съвместния план за действие за психично здраве и благоденствие на Комисията (2013—2016 г.),

—  като взе предвид Общ коментар № 14 на Комитета по икономически, социални и културни права на ООН относно правото на най-висок достижим стандарт на здраве (Документ на ООН E/C.12/2000/4) и неговия Общ коментар № 20 относно недопускане на дискриминация в икономическите, социалните и културните права (Документ на ООН E/C.12/GC/2009),

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по развитие (A8-0380/2016),

А.  като има предвид, че най-високият достижим стандарт на физическо и психично здраве е основно право на човека и включва задължение за недискриминация; като има предвид, че всеки следва да има достъп до здравеопазване; като има предвид, че достъпът до услуги в областта на психичното здраве е от ключово значение за подобряването на качеството на живота на европейските граждани, за укрепването на социалното приобщаване и за икономическото и културното развитие на Съюза;

Б.  като има предвид, че при сегашната ситуация в света — с продължаваща икономическа криза и силно увеличаване на безработицата, особено тази сред младите хора и жените — все повече се увеличават случаите на психични разстройства, като депресия, биполярно разстройство, шизофрения, тревожност и деменция;

В.  като има предвид, че СЗО определя психичното здраве като състояние на пълно физическо, душевно и социално благосъстояние, а не само като състояние на липса на заболяване или недъг; като има предвид, че според СЗО „психичните разстройства“ обозначават диапазон от психични и поведенчески разстройства, като депресия, биполярно афективно разстройство, шизофрения, тревожно разстройство, деменция и аутизъм; като има предвид, че с израза „психично здраве“ Световната здравна организация (СЗО) определя състоянието на емоционално и психологическо благосъстояние, при което човекът може да използва своите познавателни и емоционални способности, да изпълнява своята функция в обществото, да отговаря на всекидневните изисквания на живота, да установява задоволителни и зрели отношения с другите, да участва конструктивно в промените на средата, да се адаптира към външните условия и вътрешните конфликти;

Г.  като има предвид, че психичното здраве трябва да се разглежда цялостно, като се отчитат социалните, икономическите и екологичните фактори, които изискват психо-социален, включващ цялото общество подход към постигането на възможно най-високо равнище на душевно благосъстояние за всички граждани;

Д.  като има предвид, че една цялостна стратегия за психичното здраве и благосъстояние трябва да включва целия жизнен цикъл и да отчита различните фактори, засягащи лицата от различни възрасти; като има предвид, че трябва да бъде взета под внимание уязвимостта на момичетата в юношеска възраст и на възрастните жени;

Е.  като има предвид, че физическото и психичното здраве са взаимосвързани и са от основно значение за общото благосъстояние; като има предвид общопризнатия факт, че лошото психично здраве може да доведе до хронични физически заболявания и че хората с хронични физически заболявания е по-вероятно да развият психични заболявания; като има предвид, че независимо от признатите връзки между двете научните изследвания в областта на физическото здраве често се ползват с приоритет пред тези в областта на психичното здраве;

Ж.  като има предвид, че психичното здраве на жените и момичетата се влияе отрицателно от различни фактори, включително широко разпространени свързани с пола стереотипи и дискриминация, опредметяване, основано на пола насилие и сексуален тормоз, условия на работното място, равновесие между професионалния и личния живот, социално-икономически условия, липса или лошо качество на образованието в областта на психичното здраве и ограничен достъп до услуги в областта на психичното здраве;

З.  като има предвид, че почти девет от десет души, страдащи от проблеми, свързани с психичното здраве, казват, че са засегнати от заклеймяване и дискриминация, и че повече от седем от десет съобщават, че заклеймяването и дискриминацията намаляват качеството им на живот;

И.  като има предвид, че трябва да се обърне внимание на географските фактори на психичното здраве и благосъстояние и на разликите между градската и селската среда, наред с другото, от гледна точка на демографски условия, достъп до грижи и предоставяне на услуги;

Й.  като има предвид, че хормоналните промени по време на менопаузата и периода след нея могат да засегнат емоционалното здраве на жената и да доведат до проблеми с психичното здраве, включително депресия и тревожност; като има предвид, че свръхчувствителността към симптомите може да възпрепятства своевременното откриване и подходящото лечение;

К.  като има предвид, че определящите фактори за психично здраве и благосъстояние са различни при мъжете и жените и за различните възрастови групи; като има предвид, че фактори, като неравенството между половете, разликите в доходите, фактът, че жените са изложени в по-голяма степен на риск от бедност и прекомерно работно натоварване, социално-икономическата дискриминация, основаното на пола насилие, недохранването и гладът, излагат жените в по-голяма степен на риск от психични проблеми; като има предвид, че според СЗО при тежките психични разстройства няма съществена разлика между половете, но че при жените се наблюдава по-висок процент на случаи на депресия, тревожност, стрес, соматични прояви и хранителни разстройства, а при мъжете – повече случаи на злоупотреба с вещества и антисоциални разстройства; като има предвид, че депресията е най-разпространеното нервно-психично разстройство и че жените са по-податливи на депресия от мъжете; като има предвид, че при жените на възраст между 15 и 44 години депресията е основната причина за заболеваемост;

Л.  като има предвид, че психичните заболявания и душевното благосъстояние често се пренебрегват, игнорират или потискат поради страх от заклеймяване, предразсъдъци или липса на осведоменост или ресурси; като има предвид, че това е причина много от хората с психични заболявания да не търсят помощ и лекарите да не диагностицират пациентите или понякога да поставят погрешна диагноза; като има предвид, че диагностицирането на психично заболяване е до голяма степен зависи от пола и че вероятността за диагностициране с определени заболявания е по-висока при жените, отколкото при мъжете;

М.  като има предвид, че по-специално лесбийките и бисексуалните жени, както и транссексуалните и интерсексуалните лица са изправени пред специфични проблеми на психичното здраве, възникващи от малцинствения стрес, който се определя като високо равнище на тревожност и стрес, причинени от предразсъдъци, заклеймяване и случаи на дискриминация, както и пред медикализация и патологизация; като има предвид, че ЛГБТИ лица могат да бъдат изправени пред специфични предизвикателства за психичното здраве и благосъстояние, които трябва да се вземат предвид във всяка стратегия в областта на психичното здраве;

Н.  като има предвид, че сред соматичните прояви, които са по-често срещани и с по-голяма вероятност се диагностицират при жените, отколкото при мъжете, са фибромиалгията и хроничната умора, чиито основни симптоми са болка и изтощение, въпреки че жените проявяват и много други симптоми, които са типични за други патологии;

О.  като има предвид, че транссексуалната идентичност не е патология, но за съжаление все още се счита за психично разстройство, и че повечето държави членки изискват такива диагнози за достъп до правно признаване на пола или предоставяне на здравни грижи за транссексуални лица, въпреки че научните изследвания сочат, че диагнозата „разстройство на половата идентичност“ е източник на значително страдание за тях;

П.  като има предвид, че депресивните разстройства представляват 49,1% от всички случаи на увреждания от нервно-психически разстройства сред жените спрямо 29,3% сред мъжете;

Р.  като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) от депресия страдат 350 милиона души в света; като има предвид, че до 2020 г. това заболяване ще заеме второ място сред причините за нетрудоспособност;

С.  като има предвид, че децата, които преди полова зрялост, нямат определен пол, все още се подлагат на ненужни и вредни диагностични практики, макар че всяко дете следва да може спокойно да изследва своята полова принадлежност и полово изразяване;

Т.  като има предвид, че поради редица фактори, предимно във връзка с различните роли на половете и неравенството и дискриминацията между тях, депресията е приблизително два пъти по-разпространена сред жените, отколкото сред мъжете, а при транссексуалните лица се наблюдават значително по-високи нива на намерения и опити за самоубийство; като има предвид, че проучвания показват, че наложените традиционни роли, свързани с пола, оказват отрицателно въздействие върху психичното здраве и благосъстояние на жените;

У.  като има предвид, че в образователната система в държавите членки или на работното място не се обръща достатъчно внимание на психичното здраве и благосъстояние предвид факта, че психичното здраве често е обект на висока степен на заклеймяване или е тема табу; като има предвид, че образованието по психично здраве се бори със заклеймяването по темата и трябва да обърне внимание и на специфичната за пола уязвимост, свързаните с пола стереотипи и дискриминация, пред които са изправени жените и момичетата;

Ф.  като има предвид, че мъжете и момчетата се сблъскват с полово обусловени психични заболявания; като има предвид, че в Европа е пет пъти по-вероятно самоубийство да извършат мъжете, отколкото жените и че самоубийството е най-разпространената причина за смъртта при мъжете под 35-годишна възраст; като има предвид, че вероятността да развият алкохолна зависимост е три пъти по-голяма при мъжете, отколкото при жените и че е много по-вероятно мъжете да използват (и умрат от) забранени наркотични вещества; като има предвид, че е вероятността мъжете да потърсят достъп до психологическа терапия е по-малка, отколкото при жените; като има предвид, че мъжете и момчетата се сблъскват със свързани с пола стереотипи за мъжественост, които може да насърчат потискане на емоциите или прибягване до гняв с последващо въздействие върху психичното здраве на мъжете, както и върху явлението „насилие, основано на пола“;

Х.  като има предвид, че в ЕС годишно се извършват около 58 000 самоубийства и че една четвърт от тях са извършени от жени, и като има предвид, че самоубийството продължава да е сериозна причина за смъртни случаи;

Ц.  като има предвид, че психо-социалният, включващ цялото общество подход към психичното здраве изисква съгласуваност на политиката за благосъстояние, координиране на политиките в областта на здравеопазването, образованието, заетостта, както и на икономическите и социалните политики с цел да се постигнат по-високи равнища на душевно благосъстояние като цяло;

Ч.  като има предвид, че хранителните разстройства, като анорексията и булимията, се увеличават сред девойките и младите жени;

Ш.  като има предвид, че дългосрочните последици за физическото и психичното здраве от хранителните разстройства, като анорексията и булимията, както и свързаното с пола измерение на причините за тях са добре документирани;

Щ.  като има предвид, че в работна среда жените са в по-голяма степен изложени на психологически и/или сексуален тормоз, които създават психо-физически проблеми на жертвите;

АА.  като има предвид, че моделите на социални грижи, които третират психичните заболявания чрез спорт, изкуство или социални дейности, следва да се вземат предвид в програмите за обществено здраве във връзка с превенцията, лечението и рехабилитацията;

АБ.  като има предвид, че хората с увреждания са изложени на риск от изострени психични заболявания;

АВ.  като има предвид, че образованието по въпросите на секса и взаимоотношенията е от ключово значение за преодоляване на свързаните с пола стереотипи, справяне с основаното на пола насилие и подобряване на психичното здраве и благосъстояние на момичетата и момчетата, жените и мъжете;

АГ.  като има предвид, че психичните заболявания и патологични изменения са една от основните причини за неработоспособност, която уврежда здравето, образованието, икономиката, пазара на труда и системите за социално подпомагане в ЕС, води до големи икономически разходи и значително неблагоприятно въздействие върху икономиката на ЕС, като допълнително стимулира необходимостта към услугите в областта на психичното здраве да се подходи по цялостен, всеобхватен и съобразен с пола начин; като има предвид, че според проучване на EDA (European Depression Association — Европейска асоциация за депресия) в Европа всеки десети работник ползва отпуск заради депресия, като разходите за обществото се оценяват на 92 милиарда евро, главно в резултат на загубена производителност;

АД.  като има предвид, че психичното здраве на жените зависи повече от фактори, като полученото образование, вътрешното разбиране за социалните и културните ценности, норми и стереотипи, от това как са живели и интегрирали своите преживявания, от нагласите, които имат към себе си и към другите, от ролите, които изпълняват, както и от препятствията и натиска, с които се сблъскват, отколкото от биологичните характеристики;

АЕ.  като има предвид, че ако многообразието на жените и техните физиологични отлики от мъжете бъдат взети под внимание и ако тези фактори бъдат интегрирани в ориентирани към превенция и лечение здравни политики, насочени към жените, със специални мерки за уязвимите и маргинализираните групи, това би увеличило ефективността на тези политики;

АЖ.  като има предвид, че поради различни причини жените са били изключени от токсикологичните и био-медицинските научни изследвания и клиничните изпитвания, и като има предвид, че големите различия между половете в областта на научните изследвания ограничават нашите познания за разликата между здравето при жените и при мъжете; като има предвид, че в резултат на това съществува тенденция биомедицинските изследвания да отразяват предимно установеното при мъжете, приемайки погрешно, че жените и мъжете са идентични в области, в които съществуват физиологични различия; като има предвид, че липсват научни изследвания относно специфичните нужди на интерсексуалните жени;

АЗ.  като има предвид, че изключването или недостатъчното представителство на жените като участници или на пола и секса като фактори в био-медицинските научни изследвания и клиничните изпитвания застрашава живота и здравето на жените;

АИ.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 536/2014 относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба въвежда изисквания за отчитане на пола в изпитванията, но че трябва да се направи оценка на изпълнението на регламента; като има предвид, че в регламента не се уточняват никакви съображения по отношение на жените, извън тези за бременни жени и кърмачки;

АЙ.  като има предвид, че Европейската агенция по лекарствата не е разработила специфични стратегии за прилагане на насоките за проучване и оценка на различията между половете при клиничната оценка на лекарствени продукти, въпреки факта, че Агенцията призна, че „някои от факторите, които обуславят въздействието на лекарствен продукт върху населението, могат да се окажат от значение, когато се разглеждат евентуалните различия в начина, по който мъжете и жените реагират на дадено лекарство“ и че „специфични за всеки пол влияния също могат да играят важна роля по отношение на въздействието на лекарствените продукти“(1);

АК.  като има предвид, че въздействията върху физическото и психичното здраве на жените, които имат такива лекарствени продукти и медикаменти, като контрацептиви, антидепресанти и успокоителни, все още не се разбират достатъчно и изискват допълнителни научни изследвания, за да се отстранят вредните странични ефекти и да се подобри предоставянето на грижи;

АЛ.  като има предвид, че полът и свързаното с пола измерение на здравето означават, че жените са изправени пред конкретни рискове за здравето през целия си живот;

АМ.  като има предвид, че липсват съпоставими данни относно наличните, достъпни и качествени здравни грижи, специфични за транссексуалните лица, и че продуктите, които се използват при хормонозаместителна терапия, не са подходящо изпитани и лицензирани;

АН.  като има предвид, че майчината смъртност се възприема като основен показател за ефикасността, качеството и функционирането на системите за здравеопазване;

АО.  като има предвид, че липсата на достъп до сексуални и репродуктивни права, в това число до безопасен и законен аборт, застрашава живота и здравето на жените и момичетата и всички лица с възпроизводителна способност, увеличава майчината смъртност и заболеваемост и води до лишаване от животоспасяващи медицински грижи и до увеличаване на броя на нелегалните аборти;

АП.  като има предвид, че във всички държави с налични данни съществуват значителни различия в здравния статус между социално-икономическите групи и между жените и мъжете, в смисъл че процентът на заболеваемост и смъртност при хората с по-ниска степен на образование, професия и/или доходи обикновено е систематично по-висок; като има предвид, че тези неравенства по отношение на здравето са едно от основните предизвикателства за политиките в областта на общественото здравеопазване днес; като има предвид, че социално-икономическите условия, бедността и социалното изключване оказват значително отрицателно въздействие върху психичното здраве и благосъстояние;

АР.  като има предвид, че всеобхватното, съобразено с възрастта сексуално образование, което се основава на факти и прецизни научни данни, без да дава морални оценки, качествените услуги по семейно планиране и достъпът до контрацепция помагат за предотвратяване на непредвидена и нежелана бременност, намаляват необходимостта от аборт и допринасят за превенцията на ХИВ и полово предавани инфекции; като има предвид, че обучаването на младите хора да поемат отговорност за собственото си сексуално и репродуктивно здраве има дългосрочни положителни ефекти, които продължават през целия им живот и оказват положително въздействие върху обществото;

АС.  като има предвид, че днес всяко четвърто новородено дете в ЕС се ражда с цезарово сечение и че свързаните с това здравословни проблеми при майките и децата статистически се увеличават;

АТ.  като има предвид, че затварянето на родилни домове и силно намаляващият брой акушерки и акушер-гинеколози в някои държави — членки на ЕС, вече създават опасен недостиг на здравни услуги;

АУ.  като има предвид, че ограниченията и бюджетните съкращения от страна на националните правителства в областта на общественото здравеопазване и образованието също затрудняват достъпа до здравни услуги и свързани с психичното здраве услуги, а това оказва непропорционално въздействие върху жените, и по-специално самотните майки, както и върху многодетните семейства;

АФ.  като има предвид, че жените сред мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, може допълнително да страдат от понякога много сериозни заболявания в резултат на липсата на адекватно лечение или да се сблъскват със специфични проблеми, свързани с репродуктивното здраве, например усложнения, свързани с бременността и раждането, и потенциални допълнителни психологически травми, например предродилна и следродилна депресия, както и да бъдат изложени на риск от травмиращо (сексуално) насилие и злоупотреби или на последиците от него, и на специфични рискове за психичното здраве и благосъстояние; като има предвид, че съществуват редица специфични предизвикателства пред предоставянето на свързани с психичното здраве грижи на тези категории лица, като техният обхват зависи от набор от фактори, включително произхода на бежанците и продължителността на времето, прекарано в приемащата държава;

АХ.  като има предвид, че жените страдат от някои форми на рак, например рак на гърдата, рак на матката и рак на маточната шийка, които преобладават или се срещат единствено сред жените;

АЦ.  като има предвид, че жените, заболели от рак и подложени на инвазивни интервенции и лечения, като например лъче- и химиотерапия, са по-уязвими да изпаднат в състояние на депресия;

АЧ.  като има предвид, че 10 държави — членки на ЕС, са въвели цел да се извършва скрининг на 100% от жените за рак на гърдата, и като има предвид, че осем държави са си поставили същата цел по отношение на скрининга за рак на маточната шийка;

АШ.  като има предвид, че заболявания, като например остеопорозата, мускулно-скелетните проблеми, и заболяванията на централната нервна система, като болестта на Алцхаймер и/или деменцията, са свързани с хормонални промени, които настъпват при жените по време на менопаузата или по-рано вследствие на хормонални лечения; като има предвид, че въпреки че е известно, че при жените тези заболявания се срещат по-често, отколкото при мъжете, в рамките на научните изследвания е отделяно недостатъчно внимание на измерението на пола;

АЩ.  като има предвид, че ендометриозата е нелечимо заболяване, засягащо около 1 на всеки 10 жени и момичета (т.е. около 180 милиона жени по света и 15 милиона в ЕС); като има предвид, че заболяването често води до безплодие и до силни болки и проблеми с психичното здраве, поради което то има изключително тежко отражение върху множество аспекти на професионалния, личния и социалния живот;

БА.  като има предвид, че основаното на пола физическо и психологическо насилие и насилието срещу жени и тяхното въздействие върху здравето на жертвите представляват основна пречка за постигане на равенство между половете и за пълноценно упражняване на свободите, гарантирани на жените като част от основните права на човека;

ББ.  като има предвид, че жените и момичетата, които са подложени на генитално осакатяване, са изложени на сериозни краткосрочни и дългосрочни последици за своето физическо, психично, сексуално и репродуктивно здраве;

БВ.  като има предвид, че интерсексуалните лица, подложени на генитално осакатяване, също изпитват последици върху физическото, психичното, сексуалното и репродуктивното си здраве;

БГ.  като има предвид, че транссексуалните лица все още са изложени на принудителна стерилизация при процедурите за признаване на пола в 13 държави членки;

БД.  като има предвид, че систематичното и подходящо събиране на данни относно насилието срещу жени е от решаващо значение за гарантиране на ефективно изготвяне на политиката в тази област както на централно, така и на регионално и местно равнище, и за наблюдение на изпълнението на законодателството;

БЕ.  като има предвид, че жените, които са претърпели основано на пола насилие, често през целия си живот страдат от последствията върху физическото и психичното си здраве; като има предвид, че според световния доклад по въпросите на насилието и здравето на СЗО(2) въздействието на основаното на пола насилие върху жените може да бъде от различно естество: физически последици (натъртвания, счупвания, синдроми на хронична болка, увреждане, фибромиалгия, стомашно-чревни проблеми и т.н.); психологически и поведенчески последици (злоупотреба с алкохол и наркотици, депресия и тревожност, нарушения в храненето и на съня, чувство на срам и вина, фобии и паническо разстройство, ниско самочувствие, посттравматично стресово разстройство, психосоматични разстройства, суицидно и саморазрушително поведение, несигурност в последващите отношения и др.); последици, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве: гинекологични заболявания, безплодие, усложнения по време на бременността, спонтанни аборти, сексуална дисфункция, предавани по полов път болести, нежелана бременност и др.); и фатални последици (убийство, самоубийство, смърт поради болести, предавани по полов път и др.);

Равенство между половете в областта на психичното здраве

1.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат последващи действия по Компаса на ЕС за действие за психично здраве и благоденствие, като разработят амбициозна нова стратегия за психичното здраве, насърчавайки цялостен психо-социален подход, включващ цялото общество, който предвижда стабилен стълб, свързан с равенството между половете, и гарантира съгласуваност на политиките в областта на психичното здраве;

2.  отбелязва, че 27% от населението в ЕС, както мъже, така и жени, са преживели поне един случай на психично заболяване;

3.  призовава държавите членки да предприемат мерки и да разпределят достатъчно ресурси, за да гарантират достъпа до здравни и конкретно свързани с психичното здраве услуги — включително приюти за жени — на всички жени, независимо от тяхното правно положение или увреждания, сексуална ориентация, полова идентичност, полови характеристики, раса или етнически произход, възраст или религия; призовава държавите членки и Комисията да се справят с неравенството, засягащо достъпа до предоставяне на психични здравни грижи;

4.  отбелязва, че са необходими повече научни изследвания относно въздействието върху психичното здраве на основаното на пола насилие, включително словесно и психологическо насилие, тормоз и сплашване;

5.  призовава Комисията, държавите членки и местните органи да гарантират, че техните стратегии в областта на психичното здраве предвиждат мерки за справяне с предизвикателствата пред психичното здраве, с които биха могли да се сблъскат ЛГБТИ лица; насърчава държавите членки да изпълнят препоръките, включени в документ CM/Rec(2010)5 на Съвета на Европа, и при разработването на политиките, програмите и протоколите в областта на здравето да вземат под внимание специфичните потребности на лесбийките, бисексуалните и транссексуалните лица;

6.  призовава държавите членки да стимулират създаването на центрове за психологическа подкрепа за раково болни пациенти, в които да им се предоставя психологическа подкрепа през целия курс на лечение и рехабилитация;

7.  обръща внимание на сериозното положение, пред което са изправени жените с увреждания, които по-често изпитват затруднения, пряко свързани не само с техните увреждания, но и с по-голямата социална изолация и принудителна липса на активност; призовава държавите членки систематично да увеличават достъпността на профилактичните психологически грижи за жените с увреждания и да предоставят психологическа подкрепа на жените, които се грижат за дете с тежки увреждания; подчертава необходимостта от стратегия и обмен на най-добри практики в областта на психичното здраве и благосъстояние на жените и момичетата с увреждания;

8.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават кампании за информиране и превенция и други инициативи за повишаване на осведомеността на обществото относно проблемите, свързани с психичното здраве, и за преодоляване на заклеймяването; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да инвестират във формалното, самостоятелното и неформалното образование по въпросите на психичното здраве и благосъстояние за всички възрастови групи с акцент върху свързани с пола психични заболявания, като депресия, тревожност или злоупотреба с вещества; призовава държавите членки да гарантират, че училищата разполагат с подходящи рамки за идентифициране и подкрепа на страдащите от проблеми с психичното здраве лица, включително свързаните с пола аспекти, и да гарантират достъпността на услугите за психични грижи; отбелязва, че 70% от децата и младежите с психични проблеми не са получили подходяща помощ на достатъчно ранна възраст;

9.  призовава Комисията, държавите членки и на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) да засилят редовното събиране на данни за психичното здраве на равнище ЕС и на национално равнище, и по-специално по отношение на разпространението на депресиите, като събраните данни да бъдат разбити поне по пол, възрастова група и социално-икономически статус и да включват показатели в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

10.  счита, че действията, които се предприемат за психичното здраве и благосъстояние на равнището на ЕС, следва да включват водещи лица от политическата сфера, сектора на здравеопазването, образованието, социалната сфера, както и социалните партньори и организациите на гражданското общество; важно е психичното здраве да престане да бъде считано за табу в някои социални области;

11.  настоява, че връзката между социално-икономическите условия и психичното здраве и благосъстояние е от решаващо значение за съгласуваността на политиките в областта на психичното здраве, тъй като бедността и социалното изключване водят до по-големи проблеми с психичното здраве; отбелязва, че феминизирането на бедността и политиките на строги икономии, които въздействат непропорционално върху жените, застрашават в по-голяма степен тяхното душевно благосъстояние;

12.  подчертава значението на социалното лечение и грижи в областта на психичното здраве, например чрез спорт, музика, изкуство и културни дейности, като важен елемент в предоставянето на здравни услуги, намаляващ икономическите и човешките разходи, които проблемите с психичното здраве могат да причинят на отделните граждани и на обществото като цяло; призовава Комисията и държавите членки да инвестират повече в програми за социални грижи в областта на психичното здраве, като предписването на „социална терапия“;

13.  отбелязва със загриженост, че по данни на Световната здравна организация само 13 държави — членки на ЕС, имат национална стратегия за превенция на самоубийствата; призовава Комисията и държавите членки да изготвят и изпълняват национална стратегия за превенция на самоубийствата и да предприемат мерки, които да помогнат за намаляването на рисковите фактори за самоубийство, като злоупотреба с алкохол, наркотици, социално изключване, депресия и стрес; освен това призовава да се определят механизми за подпомагане след случаи на опит за самоубийство;

14.  признава въздействието на медиите, и по-специално на интернет и социалните медии, върху психичното здраве и благосъстояние, особено на младите жени и момичетата, и отбелязва, че по тази тема трябва да се проведат повече научни изследвания; отбелязва, че медийните култури, които подчертават възрастта и външния вид на жените, оказват потенциално отрицателно въздействие върху психичното здраве и благосъстояние на жените и момичета, предизвиквайки тревожност, депресия или обсесивно поведение; подчертава, че трябва да се разработят ефективни инструменти, включително правни мерки, за справяне с тормоза онлайн, сексуалния тормоз и опредметяването; подчертава необходимостта да се разработи амбициозна стратегия за електронно психично здраве и благосъстояние и да се насърчават и подпомагат заинтересованите страни при разработването на нови електронни терапии; признава, че в медийната стратегия в областта на психичното здраве трябва да се включат всички заинтересовани страни, включително издателите и рекламната индустрия, които трябва да приемат етични стандарти за избягване на опредметяването на жените и насърчаването на половите стереотипи;

15.  отбелязва, че медиите, стереотипите в рекламата и социалният натиск създават изкривена представа на някои жени за собствения им образ, която води до нарушения в храненето и поведението, като анорексия, булимия, орторексия, нарушение, състоящо се в склонност към преяждане, и вигорексия; подкрепя чувствителен към аспектите на пола подход спрямо хранителните смущения, както и необходимостта от интегрирането му в разискванията относно здравето и в информацията, насочена към широката общественост; призовава държавите членки да създадат пунктове за оказване на помощ и за изслушване в училищата с цел психологическа подкрепа на учениците, и по-специално на девойките, които са предразположени в по-голяма степен към хранителни разстройства;

16.  посреща със задоволство факта, че за първи път световните лидери признават насърчаването на психичното здраве и благосъстояние и превенцията и лечението на злоупотребата с вещества като приоритети на здравеопазването в рамките на световната програма за развитието;

17.  изразява сериозна загриженост във връзка с предоставянето на свързани с психичното здраве грижи и съоръжения за жените и момичетата бежанци в Европа, и по-специално за тези, които живеят при несигурни условия в държавите членки; подчертава, че задържането на бежанците и лицата, търсещи убежище, без ефективно и ефикасно обработване на молбите им за убежище е нарушение на международното право и има отрицателно въздействие върху тяхното психично здраве и благосъстояние; призовава държавите членки да защитават задържаните жени, търсещи убежище, и подчертава, че на тези жени трябва да се предлагат незабавна закрила, включително освобождаване, ускоряване на преместването и подкрепа и консултации; призовава държавите членки да отделят здравните политики от контрола на имиграцията, като позволят достъп до основни здравни услуги и не налагат на медицинските лица задължението да докладват за мигранти без документи; освен това изисква от държавите членки да изпълняват насоките на агенциите относно защитата и подпомагането на психичното здраве и психо-социалното благосъстояние на бежанците, търсещите убежище лица и мигрантите в Европа, изготвени от СЗО/Европа, ВКБООН, МОМ;

18.  подчертава, че в много случаи жените са принудени да имат двойно работно време, едното на работното място и другото у дома, тъй като мъжете не са достатъчно ангажирани с отговорностите към домакинската работа и възпитаването на децата им, което генерира при много жени депресия, тревожност и стрес, освен чувството за вина, че не обгрижват достатъчно семейството, което е традиционната роля, отредена за жената;

19.  осъжда новия преобладаващ сексистки стереотип, според който модерната жена следва да е брилянтна в образоването и професионалния живот, но без да престава да удовлетворява традиционните очаквания да бъде добра съпруга, домакиня, перфектна майка и да се поддържа привлекателна — поведение, което създава стрес и тревожност у много жени;

20.  призовава Комисията, държавите членки и местните органи да разработят специфични съобразени с конкретните потребности политики с цел предоставяне на свързани с психичното здраве услуги на уязвими групи жени в маргинализирани общности и на жени, подложени на междусекторна дискриминация, като например жени бежанци и мигранти, изправени пред бедност и социално изключване жени, интерсексуални и транссексуални лица, жени от етнически малцинства, жени с увреждания, възрастни жени и жени в селските райони;

21.  подчертава значението на съобразен с жизнения цикъл подход към психичното здраве, при който се обръща внимание на потребностите на всички възрастови групи по съгласуван и всеобхватен начин, с акцент върху подрастващите момичета и възрастните жени, при които се отчита по-нисък среден процент на удовлетвореност от живота, отколкото при мъжете от същите възрастови групи;

22.  препоръчва в случай на бременност психичното здравно обслужване да започва възможно най-рано още през първото тримесечие, за да бъде възможно да се установяват специфичните обстоятелства, при които може да се изисква наблюдение, да се разпознават социалните проблеми, за които жените може да се нуждаят от помощ от страна на социалните служби или от свързано с психичното здраве обслужване, и да се информират жените по въпросите, свързани с бременността; призовава за укрепването на повсеместната родилна грижа в близост до дома, включително предоставяне на акушерски и акушеро-гинекологични грижи, във всички държави — членки на ЕС, и подчертава особеното значение на това предизвикателство за селските райони; подчертава, че свързаното с психичното здраве обслужване е точно толкова важно, колкото грижите за физическото здраве, и отбелязва, че около 10—15% от родилките в ЕС страдат от следродилна депресия; подчертава колко е важно жените да имат достъп до психологически и медицински грижи след спонтанни аборти и че е необходим деликатен и персонализиран подход; призовава Комисията и държавите членки да насърчават, развиват и осигуряват ранно откриване и лечение на послеродовата психоза и послеродовата депресия;

23.  подчертава, че социалните и трудовите политики, и по-специално политиките в областта на равновесието между професионалния и личния живот, трябва да възприемат цялостен подход, който взема предвид психичното здраве и благосъстояние на жените, и призовава Комисията и държавите членки да работят заедно със синдикатите, работодателите, здравните специалисти и гражданското общество, за да се разработи цялостен и съобразен с аспектите на пола подход към психичното благосъстояние на работното място; отбелязва значението на предоставянето на обучение по въпросите на психичното здраве за лицата на ръководни постове в частния и публичния сектор;

24.  признава важната роля на лицата, които официално и неофициално полагат грижи в областта на психичното здраве и които са предимно жени; призовава да се обърне специално внимание на лицата, които официално и неофициално полагат грижи в областта на психичното здраве, и особено на ролята на полагащите грижи жени, както и на действията за защита на тяхното психично здраве и благосъстояние;

25.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включват предизвикателствата, свързани с психичното здраве и благосъстояние, пред които са изправени мъжете и момчета поради свързаните с пола стереотипи и които водят до по-голяма вероятност от злоупотреба с вещества и самоубийства, отколкото при жените; подчертава, че политиките в областта на психичното здраве на мъжете трябва да вземат предвид съображенията, свързани с възрастта и продължителността на живота, социално-икономическите условия, социалното изключване и географските фактори;

Равенство между половете в клиничните изпитвания

26.  подчертава факта, че е необходимо да се провеждат клинични изпитвания на фармацевтични продукти както върху мъжете, така и върху и жените, и че те следва да бъдат приобщаващи и недискриминационни и да се извършват в условия на равенство, приобщаване и недопускане на маргинализация, както и да отразяват в разумна степен групите от населението, които ще използват тези продукти; предлага клиничните изпитвания да вземат също така предвид специфични уязвими групи от населението, например пациентите, получаващи педиатрични или гериатрични грижи, и лицата от етническите малцинства; счита, че разбити по пол данни следва да се събират и след пускането на пазара на продуктите с цел да се регистрират различните странични ефекти, като се съпоставят с научните изследвания и данните за прилагането на съответното законодателство на ЕС от държавите членки;

27.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с факта, че липсата на по-добро представителство на жените в клиничните изпитвания и био-медицинските научни изследвания излага на риск здравето и живота им, и подчертава, че методиките и формата на клиничните изпитвания трябва да позволяват стратифициран анализ по възраст и пол; подчертава спешната необходимост от включването на различията между половете в клиничните процедури в областта на психичното здраве;

28.  подчертава значението на публикуването на резултатите от клиничните изпитвания за гарантирането на прозрачността и достъпността на методиката;

29.  припомня, че инфекциозните болести (например ХИВ и малария) и неблагоприятното развитие на бременността (например раждане на мъртво дете) се срещат най-често в държавите с ниски и средни доходи; призовава в клиничните изпитвания да се включат бременни жени с оглед на намаляването на заболеваемостта и смъртността сред майките и малките деца;

30.  настоява етикетите на фармацевтичните продукти да посочват ясно дали са проведени или не изпитвания върху жени, както и дали при мъжете и жените могат да възникнат различни странични ефекти; призовава държавите членки да насърчават научните изследвания относно дългосрочните ефекти на продукти, използвани при хормонозаместителна терапия;

31.  призовава Комисията да стимулира проекти на равнището на ЕС, насочени към начините, по които жените биват третирани в рамките на клиничните изследвания; счита, че в тези проекти следва да участват здравни органи от всички равнища и фармацевтичната промишленост чрез разработването на конкретни стратегии за изпълнение на насоките относно проучването и оценката на различията между половете в клиничните изпитвания;

32.  призовава Комисията и държавите членки да инвестират в кампании за повишаване на осведомеността с цел да насърчават жените да участват в клинични изпитвания;

33.  настоятелно призовава Европейската агенция по лекарствата да изготви отделни насоки за жените като специфична група в клиничните изпитвания;

34.  призовава държавите членки при прилагането на Регламент (ЕС) № 536/2014 относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба да използват методически подход за клинични изпитвания, който гарантира подходящо представителство на мъжете и жените, като обръщат специално внимание на прозрачността по отношение на съотношението между жени и мъже при участниците и — когато се обмисля правилното прилагане на този регламент — да следят по-конкретно равнището на представителство на жените и мъжете;

35.  настоятелно призовава държавите членки, Европейската агенция по лекарствата и съответните заинтересовани страни да гарантират включването на пола и свързаните с пола фактори на най-ранните етапи от научните изследвания и разработването на лекарствения продукт, преди етапа на клинични изпитвания; подчертава необходимостта от по-добър обмен на най-добри практики по темата между научноизследователските институции и доставчиците на здравно обслужване в цяла Европа;

36.  подчертава, че са необходими неотложни действия за отстраняване на свързаните с пола пропуски в клиничните изпитвания в области на здравето, където подобни пропуски са особено вредни, като например при лекарствата за болестта на Алцхаймер, рак, лечението на инсулти, депресии и сърдечносъдови заболявания;

37.  подчертава, че трябва да се предприемат координирани действия от страна на изследователите и всички съответни заинтересовани страни за отстраняване на вредните странични ефекти на лекарствените продукти, които засягат специално жените, като в случая на антидепресантите, контрацептивите и други лекарства, за да се подобри здравето на жените и качеството на здравните грижи;

38.  отбелязва със загриженост, че в развиващите се държави в рамките на изследванията в областта на здравеопазването и социалните грижи се наблюдават основани на пола дискриминация и неравенство, които се отразяват на разработването на подходящи и целенасочени лечения; изтъква по-специално, че пациентите в развиващите се държави са представени в недостатъчна степен във фармакологичните изследвания; отбелязва, че в рамките на разработването на лекарства за туберкулозата не е обърнато достатъчно внимание на специфични групи от населението, например децата и бременните жени; подчертава необходимостта от събиране и съхраняване на проби, основани на пола, за целите на фармакологичните изследвания в рамките на бъдещите клинични изпитвания; припомня, че с оглед на различните биологични и физиологични особености на жените е необходимо да има надеждна информация относно въздействието на лекарствата върху техния организъм;

39.  отбелязва със загриженост, че все по-честото прехвърляне на изпитванията на лекарства в Африка и в други по-слабо развити региони може да доведе до тежки етични нарушения на основни принципи на ЕС, като правото на закрила на здравето и на медицински грижи; изтъква, че липсата на достъп до здравни грижи, здравно осигуряване и лекарства на достъпни цени е причина уязвимите хора, и по-специално жените, да нямат друг избор, освен да участват в клинични изпитвания, за да получат медицинско лечение, без евентуално да са запознати с възможните рискове;

40.  отбелязва, че е доказано, че жените консумират повече психотропни лекарства в сравнение с мъжете, но има много малко изследвания за разликите между половете по отношение на ефекта на тези лекарства, които се предписват в едни и същи дози, без да се прави разлика между мъже и жени; изразява своята загриженост във връзка с факта, че жените страдат в по-голяма степен от нежеланите ефекти на психотропните лекарства, тъй като са изключени от клиничните изпитвания и следователно женската физиология не е взета предвид; отбелязва също така, че жените по-често от мъжете прибягват до психотерапии, за да решават своите психични проблеми;

Общи бележки

41.  призовава Комисията и държавите членки:

   а) да насърчават грижите за здравето, като гарантират лесен достъп до услуги и предлагането на адекватна информация, съобразена със специфичните потребности на мъжете и жените, както и обмена на най-добри практики в областта на психичното здраве и клиничните изследвания;
   б) да извършат преглед на специфичните здравни потребности на жените и мъжете и да се погрижат да интегрират аспектите, свързани с равенството между половете, в своите политики, програми и изследвания в областта на здравето още от етапа на тяхното разработване и проектиране до оценката на въздействието и бюджетирането;
   в) да гарантират, че стратегиите за превенция са специално насочени към жените в риск от междусекторна дискриминация, като ромските жени, жените с увреждания, лесбийките и бисексуалните жени, жените мигранти и бежанци и жените, живеещи в бедност, както и транс- и интерсексуалните лица;
   г) да признаят, че, както е посочено в Резолюция WHA49.25 на СЗО от 25 май 1996 г., основаното на пола насилие и насилието срещу жени е свързан с общественото здраве въпрос който пряко засяга психичното здраве и благосъстояние на жените;
   д) да гарантират бързо разработване на проучване в рамките на ЕС относно разпространението на основаното на пола насилие, което да бъде изпълнено в рамките на Европейската статистическа система, както е потвърдено в работната програма на Евростат за 2016 г., и да събират редовно разбити по пол данни, по-специално по отношение на разпространението на депресията, които да бъдат разбити поне по пол, възрастова група и социално-икономически статус;
   е) да подкрепят гражданското общество и женските организации, които насърчават здравните права на жените, и да полагат усилия, за да гарантират, че гласът на жените по въпросите на европейската и националната здравна политика ще бъде чут и че европейските и националните здравни политики удовлетворяват техните потребности;
   ж) да стимулират програмите, които са насочени към специфичните нужди на жените по отношение на болести, като остеопорозата, мускулно-скелетните проблеми и заболяванията на централната нервна система като болестта на Алцхаймер и/или деменцията, включително програмите, които информират жените относно профилактиката и предлагат обучение за медицинския персонал;
   з) да обърнат допълнително внимание на специалните потребности на жените с диагноза синдром на хронична умора или фибромиалгия, като им предоставят подходящи висококачествени здравни услуги;
   и) да увеличат финансирането за стимулиране на научните изследвания в областта на причините за ендометриоза и възможните лечения на заболяването, както и за изготвяне на клинични насоки и създаване на референтни центрове; да насърчават информационните кампании и кампаниите за превенция и за повишаване на осведомеността относно ендометриозата и да предоставят средства за обучението на здравни специалисти и за инициативите в областта на научните изследвания;

42.  призовава държавите членки да приемат политики за подобряване на средното здравословно състояние на населението, като отстранят неравенствата по отношение на здравето, засягащи социално-икономическите групи в неравностойно положение; в този контекст призовава за активно участие в редица секторни политики не само във връзка с общественото здраве и системите на здравеопазване, но също така и с образованието, социалното осигуряване, равновесието между професионалния и личния живот и градското планиране, при задължително включване на аспекта на равенството между половете;

43.  призовава правителствата на развиващите се държави да интегрират принципа на равенство между половете в политиката в областта на психичното здраве и да разработят политики и програми, насочени както към специфичните нужди на жените с оглед на психичното им лечение, така и към социалните предпоставки за психичните разстройства; отбелязва със загриженост, че по-специално в най-слабо развитите държави изключването на жените от био-медицинските изследвания в много случаи се дължи на липсата на информационни кампании и на кампании за повишаване на осведомеността, на ролята, която жените изпълняват като майки и лица, полагащи грижи за членове на семейството, и на тяхната липса на свобода по отношение на вземането на решения в рамките на домакинството; изразява твърдото си убеждение, че по-доброто равновесие между ролите и задълженията на половете, сигурността на доходите, равният достъп до образование, интеграцията на пазара на труда, по-ефективните мерки за насърчаване на равновесието между професионалния и личния живот, особено сред самотните майки, развитието на мрежи за социална сигурност и ограничаването на бедността биха допринесли допълнително за намаляване на неравенството между половете по отношение на психичното здраве;

44.  счита, че сексуалните и репродуктивните права включват достъп до законен и безопасен аборт, надеждна и безопасна контрацепция на достъпни цени, както и до широкообхватно образование по въпросите на секса и взаимоотношенията;

45.  счита, че е жалко, че сексуалните и репродуктивните права са силно ограничени и/или са обвързани с изпълнението на определени условия в някои държави — членки на ЕС;

46.  застъпва становището, че нарастването на броя на здравните специалисти, които отказват да извършват аборти в държави членки, представлява нова заплаха за здравето и правата на жените; настоятелно призовава държавите членки да осигурят поне минимален брой здравни специалисти, които да могат да извършват аборти в болниците;

47.  призовава държавите членки да предотвратяват, забраняват и преследват по съдебен ред насилствената стерилизация на жени — явление, което засяга по-специално жените с увреждания, трансполовите и интерсексуалните лица и жените от ромски произход;

48.  подчертава факта, че процедурите за скрининг в ранните етапи от развитието на раковите заболявания, както и информационните програми са сред най-ефективните мерки за превенция на рака, и призовава държавите членки да гарантират, че всички жени и момичета имат достъп до такъв скрининг;

49.  подчертава, че овластяването на жените и насърчаването на равенството между половете е от ключово значение за ускоряването на устойчивото развитие и съответно за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените и момичетата, включително срещу проявите на дискриминация, които се наблюдават в сферата на психичното здраве и клиничните изследвания, и че става дума не само за основно право на човека, но и за неговия мултиплициращ ефект върху всички други области на развитието (цел на ООН за устойчиво развитие № 5);

50.  счита за задължение на държавите членки да осигуряват родилна помощ в близост до дома в рамките на услугите от общ интерес и да гарантират наличието на акушерки също и в селските и планинските региони;

51.  призовава здравните органи на държавите членки да признаят ендометриозата като заболяване, което поражда нетрудоспособност, като това би позволило на засегнатите жени да се лекуват безплатно, дори в случай на скъпо лечение и/или хирургични интервенции, и би предоставило възможност за ползване на специален отпуск по болест през най-тежките периоди, като по този начин би се избегнало заклеймяването на работното място;

52.  призовава държавите членки, Комисията и съответните агенции да осигурят пълен достъп до висококачествени грижи, свързани с физическото и психичното здраве, на всички бежанци, търсещи убежище лица и мигранти, и по-специално на уязвимите жени и момичета, като въпрос, засягащ универсалните права на човека, и в дългосрочен план да подготвят по целесъобразен начин своите национални здравни системи за пристигащи бежанци и търсещи убежище лица; подчертава необходимостта от свързано с пола обучение в областта на психичното здраве на персонала и длъжностните лица, занимаващи се с въпросите на имиграцията, предоставянето на убежище и правоприлагането, които работят с бежанци, търсещи убежище лица и имигранти, и по-специално на тези, които работят с уязвими жени и момичета; счита, че тези необходими мерки в областта на здравеопазването следва да включват осигуряване например на безопасно настаняване и санитарни съоръжения за жените и децата, правни консултации и достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, включително контрацепция, подкрепа за преживелите сексуално насилие и безопасни и законни аборти;

53.  призовава ЕС и държавите членки незабавно да сложат край на настоящите политики на строги икономии и съкращения на публичните разходи, които засягат услуги от решаващо значение за постигането на високо равнище на здравна защита на всички жени и мъже, момичета и момчета в ЕС, независимо от техния произход или правно положение;

54.  призовава държавите членки да гарантират безплатен достъп до здравни услуги на безработните жени, жените в селските райони и пенсионерките с ниски доходи, които не могат да платят сами за медицински прегледи и лечение;

55.  препоръчва след раждането на дете с увреждания или на дете с животозастрашаващо заболяване на жените да се предоставя специална подкрепа, включително безплатен достъп до дългосрочни педиатрични грижи по домовете, палиативна педиатрична грижа и специализирана, лесно достъпна психологическа подкрепа;

56.  подчертава, че постигането на правото на здраве за всички има предимство пред защитата на правата върху интелектуална собственост и зависи от инвестициите в европейски научни изследвания в областта на здравето, включително здравни технологии и лекарствени продукти за свързаните с бедността и пренебрегваните болести;

57.  изразява съжаление във връзка със съкращенията на бюджетите за обществено здраве на държавите членки и изразява разочарование от факта, че размерът на годишните бюджети за програмите, предназначени за предотвратяване на основаното на пола насилие и насилието срещу жени във всички държави членки, е много по-малък в сравнение с действителната цена на такива форми на насилие, била тя от икономическо, социално или морално естество; подкрепя държавите членки да увеличат разходите за програми за подпомагане, които имат за цел предотвратяване на насилието срещу жени и оказване на ефективна помощ и защита на жертвите;

58.  призовава държавите членки да предприемат мерки в областта на здравеопазването за ранно откриване и подпомагане на жертвите на основано на пола насилие, както и да прилагат здравни протоколи при посегателства, които да бъдат предоставяни на съответните съдилища, за да се ускори съдебното производство; също така призовава държавите да гарантират правото на достъп до информация и до интегрирано социално подпомагане чрез постоянни спешни грижи, специализирани в мултидисциплинарни професионални услуги;

59.  приветства стъпките, предприети от Комисията, за ратифициране на Конвенцията от Истанбул от страна на ЕС и изразява съжаление, че много държави членки все още не са направили това; настоятелно призовава Съвета да гарантира присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул възможно най-скоро;

60.  подчертава, че проституцията е също и здравен проблем, тъй като има вредни последици за здравето на проституиращите лица, сред които вероятността да страдат от сексуални, физически и психически травми, пристрастеност към наркотици и алкохол и загуба на самоуважение, както и от по-висок процент на смъртност, е по-голяма в сравнение с населението като цяло; добавя и подчертава, че много от лицата, които заплащат за секс, изискват необезопасен секс, което увеличава риска от вредни последици за здравето както за проституиращите лица, така и за лицата, които заплащат за секс;

61.  призовава държавите членки да предотвратяват, забраняват и преследват по съдебен път гениталното осакатяване на жени и гениталното осакатяване, засягащо интерсексуални лица, и да предоставят свързана с психичното здраве подкрепа в съчетание с физически грижи на жертвите и лицата, които има вероятност да станат цел на генитално осакатяване;

62.  насърчава Комисията и държавите членки да обръщат специално внимание на най-уязвимите групи или групите в неравностойно положение и да стартират насочени към тях програми за намеса;

63.  счита, че липсата на съпоставими, всеобхватни, надеждни и редовно актуализирани данни, разбити по пол, води до дискриминация по отношение на здравето на жените;

64.  припомня, че здравеопазването и здравната политика са от компетентността на държавите членки и че ролята на Комисията е допълваща към националните политики;

o
o   o

65.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) EMEA/CHMP/3916/2005 — ICH http://www.ema.europa.eu/docs/en_GB/document_library/Scientific_guideline/2010/01/WC500059887.pdf
(2)Krug, Dahlberg, Mercy, Zwi & Lozano, 2002 г.


Приоритетите на ЕС за 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените
PDF 561kWORD 54k
Препоръка на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. до Съвета относно приоритетите на ЕС за 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (2017/2001(INI))
P8_TA(2017)0029A8-0018/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Констанс Льо Грип от името на групата PPE и от Мария Арена от името на групата S&D, относно приоритетите на ЕС за 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (B8-1365/2016),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие и относно ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие след 2015 г., както и от 16 декември 2014 г. относно преобразяваща програма за периода след 2015 г.,

—  като взе предвид 61-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (КПЖ) и нейната приоритетна тема „Икономическо овластяване на жените в променящия се трудов свят“,

—  като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., декларацията и платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи за постигнатите резултати, приети на специалните сесии на ООН „Пекин+5“, „Пекин+10“, „Пекин+15“ и „Пекин+20“, относно последващите действия и инициативи за прилагане на Пекинската декларация и платформа за действие, приети съответно на 9 юни 2000 г., 11 март 2005 г., 2 март 2010 г. и 9 март 2015 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид член 113 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А8-0018/2017),

A.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е фундаментален принцип на ЕС, заложен в Договора за Европейския съюз, и една от неговите цели и задачи, и като има предвид, че ЕС също така се ръководи от този принцип в своите външни действия, тъй като двете измерения следва да бъдат координирани;

Б.  като има предвид, че човешките права на жените и равенството между половете са не само основни права на човека, но и предпоставки за напредък в развитието и намаляване на бедността, както и необходима основа за мирен, проспериращ и устойчив свят;

В.  като има предвид, че тормозът и насилието спрямо жените обхващат широк спектър от нарушения на правата на човека: като има предвид, че всички тези злоупотреби могат да оставят дълбоки психически травми и включват физически или сексуални вреди или страдания, заплахи за такива действия и принуда, увреждат общото здравословно състояние на жените и момичетата, включително и репродуктивното и сексуалното им здраве, а в някои случаи водят до смърт;

Г.  като има предвид, че на 23 януари 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп въведе отново така нареченото правило за „глобално блокиране“, което не допуска международни организации да получават глобално подпомагане от САЩ в областта на здравеопазването, ако предоставят, препоръчват, позовават се на или се застъпват за услуги по аборт — дори ако правят това със собствени фондове, които не идват от САЩ, и дори ако абортът е легален в тяхната страна; като има предвид, че програми в областта на ХИВ/СПИН, майчиното и детското здраве, усилията за реагиране по отношение на вируса Зика и други свързани със здравето и болестите области сега ще бъдат засегнати; като има предвид, че това правило ще бъде в ущърб на години на успехи за напредъка на здравеопазването и благоденствието на общности в световен мащаб, особено в областта на правата на жените и момичетата, и би могло да подкопае достъпа до здравеопазване за милиони хора в целия свят;

Д.  като има предвид, че петата цел за устойчиво развитие (ЦУР 5) е постигането на равенство между половете и овластяването на всички жени и момичета по целия свят; като има предвид, че ЦУР 5 е самостоятелна цел, което означава, че трябва да бъде интегрирана в цялата Програма за устойчиво развитие до 2030 г. и в постигането на всички ЦУР; като има предвид, че овластяването на жените означава да им се дадат необходимите инструменти, за да бъдат те икономически независими, да бъдат еднакво представени в цялото общество, да играят равнопоставена роля във всички сфери на живота и да получат повече власт в обществения живот и контрол над всички решения, които засягат техния живот;

Е.  като има предвид, че жените са важни стопански субекти в световен мащаб и икономическото участие на жените може да стимулира икономиката, да създава работни места и да изгражда приобщаващо благосъстояние; като има предвид, че страните, които ценят и овластяват жените да участват пълноценно в пазара на труда и вземането на решения, са по-стабилни, благоденстващи и сигурни; като има предвид, че бюджетирането, съобразено с принципа на равенство между половете, е интелигентна икономика и гарантира, че публичните разходи подпомагат напредъка в равенството между жените и мъжете;

Ж.  като има предвид, че творческият заряд и предприемаческият потенциал на жените са недостатъчно използвани източници на икономически растеж и работни места, които следва да бъдат допълнително развивани;

З.  като има предвид, че 20 години след Пекин, въпреки солидните доказателства, че овластяването на жените е от основно значение за намаляване на бедността, насърчаване на развитието и решаване на най-належащите световни предизвикателства, правителствата от ЕС признаха, че никоя държава не е напълно постигнала равенство между жените и мъжете и овластяване на жените и момичетата, че напредъкът е бавен и неравномерен, че продължава да има сериозни пропуски и форми на дискриминация и че нови предизвикателства са възникнали при прилагането на 12-те ключови области на загриженост от платформата за действие;

И.  като има предвид, че ЕС играе важна роля за подпомагане на овластяването на жените и момичетата в рамките на ЕС, както и в световен мащаб, с политически и финансови средства; като има предвид, че ЕС трябва да играе ключова роля на пазител на договорения в рамките на ООН и ЕС език в областта на човешките права на жените;

Й.  като има предвид, че жените продължават да произвеждат около 80% от храната в най-бедните държави и понастоящем са основни пазители на биологичното разнообразие и семената за посев;

К.  като има предвид, че земята не е само средство за производство, но и място, свързано с културата и идентичността; като има предвид, че следователно достъпът до земя е основен компонент на живота и неотменимо право на местните жени и жените в селските райони;

1.  отправя следната препоръка към Съвета:

  

Общи условия за овластяване на жените и момичетата

   a) да потвърди своя ангажимент към Пекинската платформа за действие и към набора от описани в нея действия в подкрепа на човешките права на жените и равенството между половете; да потвърди своя ангажимент към двойния подход към правата на жените посредством интегриране на принципа на равенство между половете във всички области на политиката и осъществяването на специфични действия за човешките права на жените и равенството между половете;
   б) да насърчава политики за инвестиране в равния достъп на жените и на момичетата до висококачествено образование и професионално обучение, включително до формално, неформално и самостоятелно образование, и да премахва неравенствата между половете в тези области и във всички сектори, особено тези, в които традиционно преобладават мъжете;
   в) да води борба с всички форми на насилие срещу жени и момичета в обществената и частната сфера като сериозно нарушение на тяхната физическа и психологическа неприкосновеност, което ги възпрепятства да реализират пълния си потенциал; да постигне напредък в пълното ратифициране на Конвенцията от Истанбул от всички страни по нея;
   г) да има предвид, че за да станат ООН, ЕС и неговите държави членки по-ефективни участници на световната сцена, те трябва също така да засилят вътрешните си усилия за изкореняване на насилието спрямо жените и насилието, основано на пола; съответно да повтори призива си към Комисията да предложи стратегия на ЕС за борба срещу насилието спрямо жените, включително директива, определяща минимални стандарти; във връзка с това да призове също така всички страни да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие;
   д) да разработва политики за насърчаване и подкрепа на достойния труд и пълната заетост за всички жени;
   е) да осигурява всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здравеопазване и репродуктивни права (СРЗП), както е договорено в програмата за действие от Международната конференция за населението и развитието, Пекинската платформа за действие и заключителните документи от конференциите за нейното преразглеждане; да осигурява подходящо за съответната възраст сексуално образование за момичетата и момчетата, за младите жени и младите мъже, така че да се намаляват случаите на ранна нежелана бременност или разпространението на болести, предавани по полов път;
   ж) категорично осъждат правилото за „глобално блокиране“, което забранява на международните организации да получават финансиране от ЕС за семейно планиране, ако предоставят, препоръчват, позовават се на или лобират за услуги по аборт; считат това правило за пряка атака и неуспех за постигнатото в областта на правата на жените и момичетата; призовава, като спешен въпрос, ЕС и държавите-членки на ЕС да предприемат мерки срещу въздействието на правилото за глобално блокиране чрез значително увеличаване на финансирането за СРЗП и чрез лансиране на международен фонд за финансиране на достъпа до контрол на раждаемостта и безопасен и легален аборт, като се използват национално финансиране и финансиране от ЕС за развитие, за да се преодолее липсата на финансиране след ходовете на администрацията на Тръмп за спиране на финансирането на всички организации за външна помощ, които предоставят услуги в областта на СРЗП;
   з) да премахне разликата в заплащането на мъжете и жените, разликите в доходите през целия живот и в пенсиите;
   и) да прекрати всички форми на дискриминация спрямо жените в законите и политиките на всички равнища;
   й) да води борба с всички форми на стереотипи по отношение на половете, които затвърждават неравенството, насилието и дискриминацията, във всички сфери на обществото;
   к) да подкрепя организациите на жените на всички равнища в тяхната работа; да ги включва като партньори в изготвянето на политиките и да осигурява подходящо финансиране;
   л) да прилага бюджетиране, съобразено с принципа на равенство между половете, като средство за интегриране на този принцип за всички публични разходи;
  

Укрепване на икономическото овластяване на жените и преодоляване на пречките на пазара на труда

   м) да призове всички страни по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените да я ратифицират и приложат, като обръщат специално внимание на членове 1, 4, 10, 11, 13, 14 и 15;
   н) да призове настоятелно всички страни да въведат политики и закони за гарантиране на равен достъп до труд, равно заплащане за равен труд и за труд с равна стойност;
   о) да продължи и да засили работата за политики в подкрепа и насърчаване на предприемачеството сред жените в контекста на достойния труд и премахването на всички пречки и социални предразсъдъци пред създаването и управлението на предприятия, включително подобряване на достъпа до финансови услуги, кредити, рисков капитал и пазари при равни условия и насърчаване на достъпа до информация, обучение и мрежи за стопански цели; в този контекст да признае и насърчи ролята на социалните предприятия, кооперациите и алтернативните бизнес модели в овластяването на жените;
   п) да признае, че макроикономическите политики, по-специално относно бюджетната дисциплина и обществените услуги, оказват несъразмерно въздействие върху жените и че тези въздействия върху половете трябва да бъдат вземани предвид от създателите на политиките;
   р) да насърчава нови инвестиции в инфраструктура за социални грижи, образование и здравеопазване, както и в обществено предоставяне на достъпни, финансово приемливи и качествени услуги за грижи през целия живот, включително за деца, за нуждаещи се от грижи лица и за възрастни хора; да гарантира силна защита и трудови права за бременните жени по време на бременността и след нея;
   с) да подкрепя политики, които благоприятстват равнопоставеното споделяне на домашните отговорности и отговорностите за полагане на грижи между жените и мъжете;
   т) да подкрепя създаването на конвенция на МОТ, която да установи международен стандарт за преодоляване на основаното на пола насилие на работното място;
   у) да прилага политики за преодоляване на явлението политическо насилие срещу жени, включително физическо насилие, сплашване и онлайн тормоз;
   ф) да предприеме ефективни мерки за премахване на детския труд, тъй като милиони деца от женски пол са експлоатирани; да въведе нови механизми в действащото законодателство на ЕС с цел избягване на внос на продукти, произведени с детски труд;
   х) да насърчава жените и момичетата чрез кампании за повишаване на осведомеността и програми за подпомагане да развиват академични и научноизследователски кариери във всички научни области, с особен акцент върху технологиите и цифровата икономика;
   ц) да осигурява съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС и Целите за устойчиво развитие;
  

Гарантиране на равно участие на жените на всички равнища на вземане на решения

   ч) да защитава гражданските и политическите права и да подкрепя осигуряването на баланс между половете при вземането на решения на всички равнища, включително вземането на политически решения, икономическата политика и икономическите програми, работните места, стопанската или академичната дейност;
   ш) да включва социалните партньори, гражданското общество и организациите на жените в процеса на вземане на икономически решения;
   щ) да укрепва лидерството и участието на жените в процесите на вземане на решения в конфликтни и постконфликтни ситуации и да осигурява в държавите, които се възстановяват от конфликти, достъпа на жените до работни места, пазари и политическо участие и лидерство, всички от които са съществено важни за стабилността;
  

Мерки относно нуждите на най-маргинализираните жени

   аа) да улеснява собствеността върху земя и достъпа до кредитиране за жените в селските райони и да насърчава, стимулира и подкрепя инициативи на жените предприемачи в селските райони, за да се даде възможност на жените да придобиват икономическа независимост, пълноценно да участват в устойчивото развитие и развитието на селските райони и да се възползват от това развитие; да защитава и насърчава късите вериги за доставка на храни чрез активни политики на вътрешно и външно равнище в ЕС;
   aб) да създаде вътрешни и международни правила, които да гарантират ограничения за мащабното заграбване на земи, което противоречи на интересите на дребните собственици и по-специално на жените;
   aв) да призове за включване на организациите на жените в селските райони във формирането на политики на местно, регионално, национално и глобално равнище и да подкрепя мрежите от жени за обмяна на опит и добри практики, особено когато животът на жените може да бъде засегнат от съответните решения;
   аг) да призове всички държави да ратифицират и приложат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, включително на член 6 от нея, озаглавен „Жени с увреждания“;
   ад) да подчертае правото на работещите жени мигранти, и особено на домашните работнички – мигранти и бежанци, на достойни условия на труд и на еднаква социална закрила; да призове за ратифициране и прилагане на Конвенция 189 на МОТ;
   ае) да призове настоятелно всички страни да прилагат политики, които гарантират правата и хуманното третиране на жените и момичетата бежанци;
   aж) да гарантира, че преследването, основано на пола, се разглежда като основание за молба за предоставяне на убежище по силата на Конвенцията на ООН от 1951 г. за статута на бежанците;
   aз) да подчертава необходимостта от защита и насърчаване на правата на жените ЛГБТИ;
   aи) да призове КПЖ, заедно с Комитета на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените да институционализират междусекторен подход към своя анализ и да насърчават концепцията за борба с множествената дискриминация чрез междусекторен анализ във всички органи на ООН;
   aй) да следва политики за подобряване на положението на жените, които се сблъскват с бедност и със социално изключване;
   aк) да признае ролята на жените като професионални и непрофесионални полагащи грижи лица и да прилага политики за подобряване на условията, при които те предоставят грижи;
  

Превръщане на тези ангажименти в изразходване на средства и осигуряване на по-голяма видимост за тях

   aл) да мобилизира ресурсите, необходими за осъществяване на икономическите права на жените и намаляване на неравнопоставеността между половете, включително чрез използване на съществуващите инструменти на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки, като оценките на въздействието върху равенството между половете; да използва бюджетиране, съобразено с фактора пол, по отношение на всички публични разходи, за да осигури равенство между жените и мъжете и да премахне всички неравенства между половете;
   aм) да гарантира пълното включване на Парламента и неговата комисия по правата на жените и равенството между половете в процеса на вземане на решения относно позицията на ЕС по време на 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените;
   aн) да изрази силната си подкрепа за работата на Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените „ООН — Жени“, която е централен фактор в системата на ООН за премахване на насилието спрямо жени и момичета в световен мащаб и за обединяване на всички заинтересовани страни за постигане на промяна в политиката и координиране на действията; да призове всички държави — членки на ООН, както и ЕС, да увеличат финансовите средства, предоставяни за „ООН — Жени“;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и – за сведение, на Комисията.

Правна информация - Политика за поверителност