Положението с правата на човека и демокрацията в Никарагуа - случаят на Франсиска Рамирес
480k
53k
Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно положението с правата на човека и демокрацията в Никарагуа — случаят на Франсиска Рамирес (2017/2563(RSP))
— като взе предвид предишните си резолюции относно Никарагуа, по-специално от 18 декември 2008 г. за атаките срещу защитниците на правата на човека, обществените свободи и демокрацията в Никарагуа(1), и от 26 ноември 2009 г.(2),
— като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини от 16 август 2016 г. относно неотдавнашното съдебно решение в Никарагуа за освобождаване на членовете на Парламента и изявлението на ЗП/ВП от 19 ноември 2016 г. относно окончателните резултати от изборите в Никарагуа,
— като взе предвид доклада на мисията на ЕС за наблюдение на изборите в Никарагуа относно нейните наблюдения на парламентарните и президентските избори от 6 ноември 2011 г.,
— като взе предвид декларацията на генералния секретариат на Организацията на американските държави (ОАД) от 16 октомври 2016 г. относно изборния процес в Никарагуа,
— като взе предвид доклада на генералния секретариат на Организацията на американските държави и Никарагуа от 20 януари 2017 г.,
— като взе предвид сключеното през 2012 г. споразумение за асоцииране между Европейския съюз и държавите от Централна Америка, което влезе в сила през август 2013 г., включително неговите клаузи относно правата на човека,
— като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г.,
— като взе предвид насоките на ЕС за поземлената политика от 2004 г., които служат като ориентир за развитие и планиране на поземлената политика в развиващите се страни,
— като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека от декември 1998 г.,
— като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население,
— като взе предвид Конвенцията относно правата на коренното население и племенните народи на Международната организация на труда (МОТ) от 1989 г. (Конвенция 169), ратифицирана от Никарагуа,
— като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,
— като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
— като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и страните от Централна Америка от 2012 г.;
Б. като има предвид, че състоянието на демокрацията и принципите на правовата държава в Никарагуа се влоши през последните години;
В. като има предвид, че през 2013 г. Никарагуа прие Закон 840, който предоставя 100-годишна концесия за междуокеански канал през територията на Никарагуа на частно китайско дружество, HK Nicaragua Canal Development Investment Company Ltd (HKND);
Г. като има предвид, че този закон предоставя на HKND правомощия да отчуждава земи и освобождава дружеството от местните данъчни и търговски разпоредби; като има предвид, че той също така гарантира на HKND, че на дружеството няма да бъдат налагани наказателноправни санкции за нарушения на договора;
Д. като има предвид, че между 27 ноември и 1 декември 2016 г. демонстранти от цяла Никарагуа се събраха в столицата, за да отхвърлят строежа на междуокеанския канал, мегапроект, който би могъл да доведе до разселването на хиляди малки земеделски производители и на коренното население в районите около проекта за канал, както и за да осъдят липсата на прозрачност в президентските избори, проведени на 6 ноември 2016 г.; като има предвид, че защитниците на правата на човека са докладвали за използване от полицията на сълзотворен газ и гумени и оловни куршуми срещу протестиращите;
Е. като има предвид, че не е извършено проучване за въздействието върху околната среда и не е започната предварителна консултация с коренното население, което е в нарушение на Конвенция № 169 на МОТ; като има предвид, че предложеното трасе за канала ще премине през земите на коренното население и ще доведе до разселването на между 30 000 и 120 000 души от това население;
Ж. като има предвид, че научни организации изразиха тревога, че каналът ще премине през езерото Никарагуа и ще застраши най-големия източник на прясна вода в Централна Америка; като има предвид, че научни организации поискаха от правителството на Никарагуа да спре временно проекта, докато независимите проучвания бъдат приключени и подложени на обществено обсъждане;
З. като има предвид, че Франсиска Рамирес, координатор на Националния съвет за защита на земята, езерото и суверенитета, представи официална жалба през декември 2016 г. във връзка с актове на репресия и нападения в Нуева Гинеа; като има предвид, че Франсиска Рамирес е била сплашвана и произволно задържана, а членовете на семейство ѝ са били подложени на жестоки нападения във връзка с нейната дейност;
И. като има предвид, че журналистите в Никарагуа са подложени на тормоз, сплашване и принудително задържане и получават смъртни заплахи;
Й. като има предвид, че през август 2016 г. посещението на специалния докладчик на ООН относно положението на защитниците на правата на човека, Мишел Форст, в Никарагуа, беше отменено поради пречките, създавани от правителството на Никарагуа;
К. като има предвид, че сериозната изолация на опозиционните кандидати показва, че явно липсват условия за свободни и честни избори и че свободата на сдружаване, политическата конкуренция и плурализъм е сериозно подкопана;
Л. като има предвид, че в рамките на процедурата по всеобщия периодичен преглед през 2014 г. специалният докладчик относно независимостта на съдиите и адвокатите привлече вниманието към назначенията на съдии във Върховния съд, които са силно повлияни политически; като има предвид, че конституционните промени, извършени през 2013 г. за преизбирането на президента, бяха проведени чрез заобикаляне на закона по непрозрачен начин; като има предвид, че член 147 от Конституцията на Никарагуа забранява лица, свързани с президента по кръвна линия или сватовство, да бъдат кандидати за президент или вицепрезидент;
М. като има предвид, че корупцията в обществения сектор, включително от страна на членове на семейството на президента, остава едно от най-големите предизвикателства; като има предвид, че подкупването на длъжностни лица, незаконните изземвания и произволните оценки от страна на митническите и данъчните органи са много често срещани;
1. изразява своята загриженост относно непрекъснато влошаващото се положение с правата на човека в Никарагуа и изразява съжаление относно нападенията и преследванията, на които организациите за правата на човека и техните членове и независимите журналисти са подложени от страна на отделни лица, политически сили и свързани с държавата органи;
2. настоятелно призовава правителството да се въздържа от използването на актове на тормоз и репресии срещу Франсиска Рамирес и други защитници на правата на човека за извършваната от тях законна дейност; призовава органите на Никарагуа да сложат край на безнаказаността на извършителите на престъпления срещу защитници на правата на човека; подкрепя правото на защитниците на околната среда и защитниците на правата на човека да изразяват своя протест без ответни мерки; призовава Никарагуа да започне реално извършването на независима оценка на въздействието върху околната среда, преди да предприеме по-нататъшни стъпки, и да придаде обществен характер на целия процес;
3. призовава правителството на Никарагуа да спазва международните си задължения в областта на правата на човека, по-специално Декларацията на ООН за правата на коренното население, подписана през 2008 г., и Конвенция № 169 на МОТ;
4. призовава правителството на Никарагуа да защити земите на коренното население от въздействието на мегапроекти за развитие, които оказват влияние върху животоподдържащия капацитет на неговите територии, като поставят коренните общности в конфликтни сценарии и ги излагат на актове на насилие;
5. изразява дълбока загриженост във връзка с освобождаването на опозиционните депутати от Народното събрание на Никарагуа и постановлението, с което се променя структурата на ръководството на опозиционната партия;
6. призовава Никарагуа да зачита изцяло демократичните ценности, включително разделението на властите, и да възстанови положението на всички опозиционни политически партии, като допусне съществуването на критични гласове в рамките на политическата система и обществото като цяло; припомня, че пълноценното участие на опозицията, деполяризацията на съдебната система, прекратяването на безнаказаността, както и независимото гражданско общество са съществени фактори за успеха на всяка демокрация;
7. припомня незаконните стъпки, предприети в нарушение на съдебната система, които доведоха до конституционни промени за премахване на ограниченията пред президентския мандат, позволявайки на Даниел Ортега да остане на власт в продължение на години;
8. изтъква, че изборите през 2011 г. и 2016 г. бяха силно критикувани от институциите на ЕС и от ОАД поради допуснатите в тях нередности; отбелязва, че понастоящем е в ход процес на диалог с ОАД и меморандумът за разбирателство следва да бъде подписан до 28 февруари 2017 г., с което положението би могло да се подобри;
9. като има предвид, че свободата на печата и медиите е елемент от жизненоважно значение за демокрацията и за едно отворено общество; призовава никарагуанските органи да възстановят плурализма на медиите;
10. изтъква, че в светлината на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и страните от Централна Америка на Никарагуа трябва да се припомни необходимостта от зачитане на принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, които се подкрепят и насърчават от Европейския съюз; настоятелно призовава ЕС да наблюдава ситуацията и ако е необходимо, да извърши оценка на възможни мерки, които да бъдат предприети;
11. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на Организацията на американските държави, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, на Централноамериканския парламент и на правителството и парламента на Република Никарагуа.
— като взе предвид предишните си резолюции относно Бахрейн, и по-специално тези от 4 февруари 2016 г. относно случая на Мохамед Рамадан(1), и от 7 юли 2016 г. относно Бахрейн(2), както и резолюцията от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание(3),
— като взе предвид изявлението от 15 януари 2017 г. на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини относно екзекуциите, извършени в Бахрейн, и това от 25 януари 2017 г. относно неотдавнашните екзекуции в Държавата Кувейт,
— като взе предвид съвместното изявление от 10 октомври 2015 г. на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини, от името на ЕС, и на генералния секретар на Съвета на Европа, Турбьорн Ягланд, относно Европейския и Световния ден срещу смъртното наказание,
— като взе предвид изявлението от 25 януари 2017 г. на специалните докладчици на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура или произволните екзекуции, Агнес Каламар, и относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Нилс Мелцер, които призовават спешно правителството на Бахрейн да спре нови екзекуции, както и изявлението от 17 януари 2017 г. на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека, Рупърт Колвил, относно Бахрейн,
— като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, изтезанията, свободата на изразяване на мнение и относно защитниците на правата на човека,
— като взе предвид новата стратегическа рамка на ЕС и план за действие относно правата на човека, чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС;
— като взе предвид член 2 от Европейската конвенция за правата на човека и протоколи 6 и 13 към нея,
— като взе предвид членове 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
— като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейския съюз, неговите държави членки и страните от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССАДПЗ) от 1988 г.,
— като взе предвид заключенията на 25-ия Съвместен съвет и министерска среща ЕС-ССПЗ от 18 юли 2016 г.,
— като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно мораториум върху използването на смъртното наказание, и по-специално тази от 18 декември 2014 г. както и последната такава от 19 декември 2016 г.,
— като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето и Арабската харта за правата на човека, по които Кувейт и Бахрейн са страни,
— като взе предвид гаранциите, осигуряващи защита на правата на осъдените на смъртното наказание, одобрени с Резолюция 1984/50 на Икономическия и социален съвет от 25 май 1984 г.,
— като взе предвид заключителните бележки относно третия периодичен доклад за Кувейт от Комитета на ООН по правата на човека от 11 август 2016 г.,
— като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 15 от нея,
— като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), и по-специално член 18 от него и втория факултативен протокол към него относно смъртното наказание, както и Международния пакт за икономически, социални и културни права,
— като взе предвид конвенциите на ООН от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство,
— като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че според Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН (СВКПЧ) повече от 160 държави – членки на ООН, с различни правни системи, традиции, култури и религии или са премахнали смъртното наказание, или не го изпълняват;
Б. като има предвид, че на 25 януари 2017 г. държавните органи на Кувейт пристъпиха към екзекуция на седем души, включително един член на кралското семейство: Мохамед Шахед Мохамед Сануар Хусеин, Джакатия Мидон Пауа, Амакил Ооко Микунин, Насра Юсеф Мохамед ал-Анзи, Сайед Радхи Джумаа, Самир Таха Абдулмаджид Абдулджалил и Файсал Абдулах Джабер ас Сабах, повечето от които са били осъдени за убийство; като има предвид, че петима от затворниците са били чужди граждани: двама граждани на Египет, един на Бангладеш, един на Филипините, един на Етиопия, като трима от тях са жени; като има предвид, че екзекуциите бяха първите в страната от 2013 г. насам, когато държавните органи на Кувейт пристъпиха към екзекуцията на петима души след шестгодишен мораториум;
В. като има предвид, че Центърът за правата на човека в Персийския залив и други организации в областта на правата на човека са документирали нарушения на надлежното провеждане на съдебния процес в наказателноправната съдебна система на Кувейт, които са направили трудно провеждането на справедлив процес за подсъдимите; като има предвид, че чуждестранните домашни прислужници са особено уязвими, тъй като не се ползват от социалноосигурителна и правна закрила;
Г. като има предвид, че на 15 януари 2017 г. в Бахрейн бяха екзекутирани чрез разстрел, слагайки край на шестгодишен мораториум, Али ас-Сингаче, Абас ас- Самеа и Сами Мушайма;
Д. като има предвид, че според СВКПЧ екзекуциите са били извършени в сериозно нарушение на стандартите за справедлив съдебен процес; като има предвид, че тримата мъже са били обвинени за бомбения атентат в Манама през 2014 г., при който бяха убити няколко души, включително трима полицаи; като има предвид обаче, че се твърди, че признанията и на тримата са били получени след изтезания, като тези признания впоследствие са били използвани като първични доказателства за техните присъди; като има предвид, че те са били лишени от гражданство, отказан им е бил достъп до адвокат и екзекуциите са изпълнени по-малко от седмица след произнасянето на присъдата, без техните семейства да бъдат предварително информирани и без да им се даде възможност да подадат молба за помилване;
Е. като има предвид, че специалният докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура или произволните екзекуции обяви тези екзекуции за „извънсъдебни убийства“ въз основа на това, че и тримата мъже са били лишени от правото на справедлив съдебен процес, залегнало в член 14 от Международния пакт за граждански и политически права;
Ж. като има предвид, че СВКПЧ изрази своя ужас от екзекуциите, както и че са налице „сериозни съмнения“ за това дали на мъжете е бил осигурен справедлив съдебен процес;
З. като има предвид, че други двама мъже, Мохамед Рамадан и Хюсеин Муса, също са застрашени от смъртно наказание в Бахрейн; като има предвид, че и двамата мъже твърдят, че са били изтезавани, за да признаят погрешно углавни престъпления и екзекуциите им може да бъдат изпълнени във всеки един момент;
И. Като има предвид, че бахрейно-датския гражданин Абдулхади ал-Хаваджа, директор и основател на Центъра за правата на човека в Персийския залив, както и Халил ал Халвачи, учител по математика, живял преди това в Швеция, продължават да се намират в затвора по обвинения, свързани с мирно изразяване на тяхното мнение;
1. изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на Кувейт и Бахрейн за връщането към изпълнение на смъртното наказание; отново осъжда категорично използването на смъртното наказание и решително подкрепя въвеждането на мораториум върху смъртното наказание като стъпка към неговото премахване;
2. призовава Негово Величество шейх Хамад бин Иса ал-Халифа на Бахрейн да спре екзекуцията на Мохамед Рамадан и Хюсеин Муса, а държавните органи на Бахрейн да гарантират повторен съдебен процес в съответствие с международните стандарти; припомня, че всички твърдения за нарушения на правата на човека, извършени по време на производствата, трябва да бъдат надлежно разследвани;
3. подчертава, че Конвенцията за правата на детето и Международния пакт за граждански и политически права изрично забраняват смъртното наказание за престъпления, извършени от лица на възраст под 18 години;
4. призовава правителствата на Кувейт и Бахрейн да отправят незабавна и отворена покана за посещение към специалния докладчик на ООН относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и да предоставят възможност за свободен достъп до задържаните лица и до всички места за задържане;
5. припомня, че ЕС се противопоставя на смъртното наказание и счита това за жестоко и нечовешко наказание, което не действа като възпиращ фактор за престъпно поведение и е необратимо в случай на грешка;
6. приканва Кувейт и Бахрейн да подпишат и ратифицират факултативния Протокол № 2 към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание;
7. настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да продължат борбата срещу прилагането на смъртното наказание; настоятелно призовава Кувейт и Бахрейн да спазват минималните международни стандарти и да ограничат обхвата и използването на смъртното наказание; настоятелно призовава ЕСВД да остане бдителна по отношение на развитието на събитията в тези две държави и в региона на Персийския залив като цяло, както и да използва всички средства на влияние, с които разполага;
8. потвърждава, че дейностите на предприятия от ЕС в трети държави следва да бъдат в пълно съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; твърдо осъжда споразуменията за търговия с оръжия и технологии, използвани за нарушаване на правата на човека;
9. настоятелно призовава ЕСВД и държавите членки да се намесят пред правителството на Бахрейн, за да се поиска освобождаването на Набил Раджаб и на всички лица, задържани единствено въз основа на тяхното мирно упражняване на свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията, както и да призоват настоятелно правителството на Бахрейн да се спре прекомерното използване на сила срещу протестиращите или практиката на произволно отнемане на гражданство;
10. призовава за освобождаването на Абдулхади ал-Хаваджа и Халил ал Халвачи;
11. призовава правителството на Бахрейн да приложи изцяло препоръките от доклада на независимата анкетна комисия на Бахрейн (НАКБ) и на общия периодичен преглед на Националния институт за правата на човека; насърчава още повече усилията за реформа в Кувейт;
12. призовава държавните органи на Бахрейн да продължат националния диалог за консенсус с оглед намиране на трайно и приобщаващо национално помирение и устойчиво политическо решение на кризата; отбелязва, че в един устойчив политически процес, основателни и мирни критики следва да могат да бъдат изразявани свободно;
13. отбелязва протестите в Бахрейн по повод шестата годишнина от въстанието от 2011 г.; призовава държавните органи на Бахрейн да гарантират, че силите за сигурност спазват изцяло правата на мирните демонстранти и се въздържат от прекомерно използване на сила, произволни арести, изтезания и други действия, които нарушават правата на човека;
14. насърчава диалога и двустранните и многостранните инициативи между Европейския съюз, неговите държави членки и страните от Персийския залив, включително Кувейт и Бахрейн, по въпроси, свързани с правата на човека, както и в други области от взаимен интерес; призовава ЕСВД и ЗП/ВП Федерика Могерини да настоява за създаването на официален диалог относно правата на човека с държавните органи на Кувейт и Бахрейн, в съответствие с насоките на ЕС относно диалога за правата на човека;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Кралство Бахрейн, на правителството и парламента на Държавата Кувейт, както и на членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
Гватемала, по-специално положeнието на защитниците на правата на човека
499k
56k
Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно Гватемала, по-специално положението на защитниците на правата на човека (2017/2565(RSP))
— като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,
— като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта и Хартата на основните права на ЕС,
— като взе предвид Европейския консенсус за развитие от декември 2005 г.,
— като взе предвид предишните си резолюции относно нарушенията на правата на човека, включително относно разискванията по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,
— като взе предвид своите резолюции от 15 март 2007 г. относно Гватемала(1) и от 11 декември 2012 г.(2) относно Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка,
— като взе предвид посещението на своята подкомисия по правата на човека в Мексико и Гватемала през февруари 2016 г. и нейния окончателен доклад,
— като взе предвид доклада за посещението на делегацията за връзки с държавите от Централна Америка в Гватемала и Хондурас през периода 16—20 февруари 2015 г.,
— като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2016 г. относно приоритетите на ЕС за заседанията на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г.(3),
— като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно глобалните заплахи, пред които са изправени защитниците на правата на човека, както и относно положението на жените, защитници на правата на човека,
— като взе предвид годишния доклад от 2016 г. на върховния комисар по правата на човека на ООН относно дейностите на неговата служба в Гватемала,
— като взе предвид неотдавнашното посещение на специалния представител на ЕС по правата на човека в Гватемала,
— като взе предвид Пакта на ООН за граждански и политически права от 1966 г.,
— като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода (2015—2019 г.),
— като взе предвид пътната карта на ЕС за 2014—2017 г. за работа с гражданското общество в страните партньори,
— като взе предвид насоките на ЕС за закрила на защитниците на правата на човека и стратегическата рамка относно правата на човека, която поема ангажимент за защитниците на правата на човека
— като взе предвид Резолюция № 26/9 на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., с която Съветът на ООН по правата на човека реши да създаде отворена междуправителствена работна група с цел изготвяне на правно обвързващ международен инструмент, който да регулира дейността на транснационалните корпорации и други стопански предприятия в областта на правата на човека,
— като взе предвид Конвенцията относно коренното население и населението, водещо племенен начин на живот в независимите страни (Конвенция № 169 на МОТ) от 1989 г.,
— като взе предвид клаузите за правата на човека от Споразумението за асоцииране ЕС-Централна Америка и от Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Централна Америка (СПС), което е в сила от 2013 г.,
— като взе предвид многогодишната индикативна програма за периода 2014-2020 г. за Гватемала и ангажимента си за допринасяне за решаването на конфликтите, за мир и сигурност,
— като взе предвид програмите на Европейския съюз за подкрепа за сектора на правосъдието в Гватемала, в частност SEJUST,
— като взе предвид присъдата на Междуамериканския съд по правата на човека от 2014 г. (Human rights defenders eta al. с/у Guatemala) и доклада на Междуамериканската комисия по правата но човека относно положението на правата на човека в Гватемала OEA/Ser.L/V/II. Док. 43/15) от 31 декември 2015 г.,
— като взе предвид член 25 от Правилника за дейността относно механизма за предпазни мерки на Междуамериканската комисия по правата на човека,
— като взе предвид заключенията на Съвета от 2009 г. относно подкрепата за демокрацията в рамките на външните отношения на Европейския съюз,
— като взе предвид насоките на Съвета от 2009 г. относно правата на човека и международното хуманитарно право,
— като взе предвид декларацията от 9 декември 2016 г. на върховния представител Федерика Могерини от името на ЕС по случай Деня на правата на човека, 10 декември 2016 г.
— като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 17 август 2016 г. относно защитниците на правата на човека в Гватемала,
— като взе предвид Декларацията от Санто Доминго, приета на министерската срещу между ЕС и CELAC на 25-26 октомври 2016 г.,
— като взе предвид изявлението от 1 февруари 2017 г. на групата на тринадесетте относно укрепването на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията и безнаказаността,
— като взе предвид член 2, член 3, параграф 5, член 18, член 21, 27 и член 47 от Договора за Европейския съюз и член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид член 135 от своя правилник,
А. като има предвид, че Гватемала ЕС е третият по големина получател на двустранна помощ за развитие от ЕС в Централна Америка, възлизаща на 187 милиона евро за периода 2014-2020 г., съсредоточена върху сигурността на прехраната, решаването на конфликти, мира, сигурността и конкурентоспособността;
Б. като има предвид, че Гватемала е стратегически разположена върху маршрута на доставките на наркотици и нелегалната миграция между Централна Америка и Съединените щати; като има предвид, че гватемалските граждани продължават да бъдат втората по големина група на депортирани от САЩ; като има предвид, че десетилетията на вътрешен конфликт, високото равнище на бедност и дълбоко вкоренената култура на безнаказаност са довели до устойчиво равнище на насилие и заплахи за сигурността в Гватемала; като има предвид, че цялото общество е засегнато от високи равнища на престъпност, но по-конкретно защитниците на правата на човека, неправителствените организации и местните органи;
В. като има предвид, че 2017 г. бележи 20-ата годишнина на Споразуменията за мир в Гватемала; като има предвид, че борбата срещу безнаказаността, включително сериозните престъпления, извършени по време на предишни недемократични режими, е от съществено значение; като има предвид гватемалските органи трябва да изпратят ясно послание до конкретните извършители и лицата, замислили актове на насилие срещу защитници на правата на човека, че тези действия няма да останат ненаказани;
Г. като има предвид, че между януари и ноември 2016 г. четиринадесет убийства и седем опита за убийства на защитници на правата на човека в Гватемала бяха регистрирани от Отдела за защита на правата на човека в Гватемала (UDEFEGUA); като има предвид, че според същите източници през 2016 г. е имало общо 223 нападения срещу защитници на правата на човека, включително 68 нови съдебни дела, образувани срещу защитници на правата на човека; като има предвид, че защитници на околната среда и защитници на поземлените права, както и тези, работещи в областта на правосъдието и безнаказаността, най-често са били сред целевите категории защитници на правата на човека;
Д. като има предвид, че през 2017 г. вече са убити защитниците на правата на човека Лаура Леонор Васкес Пинеда и Себастиан Алонсо Хуан, както и журналистите, за които има данни, че са убити през 2016 г., Виктор Валдес Кардона, Диего Естебен Гаспар, Роберто Саласар Бараона и Уинстън Леонардо Тунчес Кано;
Е. като има предвид, че положението на правата на човека продължава да е много сериозно; като има предвид, че положението на жените и коренното население, особено тези, защитаващи правата на човека, както и на мигрантите, е повод за сериозна загриженост, както и други въпроси като достъпът до правосъдие, условията в затворите, действията на полицията и твърденията за изтезания, утежнени от широко разпространената корупция, колюзия и безнаказаност;
Ж. като има предвид, че Гватемала е ратифицирала Конвенция №169 на МОТ относно коренното население и племенните народи и Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране; като има предвид, че са налице някои положителни признаци, като например създаването на Mesa Sindical del Ministerio Público; като има предвид, че законодателството на Гватемала не включва задължение за предварително, свободно и информирано допитване до общностите на коренното население, както е посочено в Конвенция №169 на МОТ;
З. като има предвид, че Междуамериканският съд по правата на човека издаде обвързваща присъда през 2014 г., призоваваща за обществена политика за закрила на защитниците на правата на човека; като има предвид, че финансиран от ЕС процес на консултации за създаването на горепосочената политика е вече в ход;
И. като има предвид, че ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека се отнасят за всички държави и всички стопански предприятия, транснационални или други, независимо от техния размер, сектор, местонахождение, собственост и структура, въпреки че механизмите за контрол и санкциониране продължават да бъдат предизвикателство при прилагането на ръководните принципи на ООН в световен мащаб; като има предвид, че положението на правата на човека в Гватемала ще бъде преразгледано през ноември 2017 г. в рамките на механизма за всеобщ периодичен преглед (ВПП) за Съвета по правата на човека (СПЧ);
Й. като има предвид, че омбудсманът по правата на човека в Гватемала, прокуратурата и съдебната власт са предприели важни стъпки срещу безнаказаността и за признаване на правата на човека;
К. като има предвид, че Гватемала е предприела някои положителни стъпки като продължаване на мандата на CICIG (Международна комисия срещу безнаказаността в Гватемала) до 2019 г.; като има предвид, че през октомври 2016 г. предложение за конституционна реформа на сектора на правосъдието, наред с другото, въз основа на дискусиите на кръгла маса на гражданското общество, беше представено на Конгреса от председателите на изпълнителната власт, на Конгреса и на съдебната система на Гватемала, с цел укрепване на съдебната система въз основа на принципи като съдебна кариера, юридически плурализъм и независимост на съдебната система;
Л. като има предвид, че целенасочена кампания на тормоз е възпрепятствала няколко емблематични дела за корупция и правосъдие в условия на преход, като защитниците на правата на човека, работещи в този контекст, включително съдии и адвокати, са изправени пред сплашвания и изфабрикувани съдебни жалби; като има предвид, че срещу Иван Веласкес, директор на международно признатата Международна комисия срещу безнаказаността в Гватемала (CICIG), също са повдигнати обвинения, и той е също така обект на текуща кампания по очерняне; като има предвид, че емблематични дела в областта на правосъдието в условия на преход продължават, като тези с Молиа Тайсен и CREOMPAZ, или тези относно корупцията в делата La Linea y Coparacha, и други;
М. като има предвид, че някои държави членки все още не са ратифицирали Споразумението за асоцииране ЕС-Централна Америка, което означава, че стълбът „политически диалог“ все още не е влязъл в сила; като има предвид, че правата на човека и принципите на правовата държава са в основата на външната политика на ЕС, наред с устойчивото икономическо и социално развитие;
1. осъжда най-категорично неотдавнашните убийства на Лаура Леонор Васкес Пинеда, Себастиан Алонсо Хуан и журналистите Виктор Валдес Кардона, Диего Естебан Гаспар, Роберто Саласар Бараона и Уинстън Леонардо Тунчес Кано, както и всяко от 14-те убийства на други защитници на правата на човека в Гватемала през 2016 г.; поднася своите искрени съболезнования на семействата и приятелите на всички тези защитници на правата на човека;
2. изтъква своята загриженост, че продължаващите актове на насилие и липсата на сигурност имат негативно влияние върху възможността на защитниците на правата на човека да осъществяват своите дейности в пълна степен и свободно; отдава почит на всички защитници на правата на човека в Гватемала и призовава за незабавно, независимо, обективно и обстойно разследване на горепосочените и предишни убийства; изтъква, че активно гражданско общество е съществено, така че държавата на всички равнища да се отчита, да реагира, да приобщава и да бъде ефективна в по-голяма степен, и следователно да бъде по-легитимна;
3. приветства усилията на Гватемала в борбата й с организираната престъпност, изисква те да бъдат засилени и признава огромните трудности пред Гватемала при осигуряването на сигурност и свобода за всички нейни граждани в положение на структурно насилие като това, генерирано от наркотиците; призовава институциите на ЕС и неговите държави членки да предоставят технически и бюджетни средства на Гватемала в помощ на борбата й срещу корупцията и организираната престъпност и да дадат приоритет на тези усилия в двустранните програми за сътрудничество;
4. припомня необходимостта от разработване на обществена политика за закрила на защитниците на правата на човека, както е посочено от Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) през 2014 г.; отбелязва наскоро започнатия национален диалог, призовава гватемалските органи да гарантират, че обществената политика се развива чрез процес на широко участие и е насочена към структурните причини, които увеличават уязвимостта на защитниците на правата на човека, и приканва бизнес общността да подкрепя тези усилия;
5. приветства решението на делегацията на ЕС в Гватемала за финансов принос за процеса на дискусия и на консултации относно такава програма и насърчава делегацията на ЕС да продължи подкрепата си за защитниците на правата на човека; призовава компетентните органи да изготвят и прилагат публична политика за защита на защитниците на правата на човека в тясно сътрудничество с широк кръг от заинтересовани участници, и да продължат по пътя на реформите в посока на независима съдебна власт, борбата срещу безнаказаността и укрепването на принципите на правовата държава;
6. призовава за незабавно и задължително прилагане на предпазните мерки, препоръчани от IACHR, и призовава органите да отменят решението, което едностранно премахва националните предохранителни мерки в полза на защитниците на правата на човека;
7. припомня резултатите от 93-те общностни консултации, предприети добросъвестно през 2014 и 2015 г.; припомня, че в момента е в ход процес на участие, и призовава гватемалските органи към ускоряване на процедурите с цел да се гарантира създаването на национален механизъм за свободни и информирани предварителни консултации, както е предвидено в Конвенция № 169 на МОТ; призовава правителството на Гватемала да започне по-широки социални консултации във връзка с водноелектрическите централи, проектите в областта на минното дело и нефтените компании, и призовава институциите на ЕС да гарантират, че нито една европейска помощ или подпомагане не насърчава или допуска проекти за развитие, без да отговарят на задължението за предварително, свободно и информирано допитване до общностите на коренното население;
8. приветства инициативата за реформа на правосъдната система, представена от изпълнителната, съдебната и законодателната власт до Конгреса, с цел допълнително развитие на професионална демократична съдебна система въз основа на ефективна независимост на съдебната система; призовава за съвместни усилия от страна на Конгреса на Република Гватемала, с цел приключване на съдебната реформа в нейната цялост и пълен интегритет през 2017 г.; за тази цел призовава гватемалските органи да заделят достатъчно финансови средства и човешки ресурси за съдебната система и по-специално за Главната прокуратура; подкрепя важната работа на Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала (CICIG);
9. приветства решението на първи състав на Апелативния съд, с което той отново потвърждава неприложимостта на давност по отношение на престъпленията на геноцид и на престъпленията срещу човечеството в съдебния процес срещу бившия диктатор г-н Риос Монт, като важна стъпка в борбата срещу безнаказаността;
10. призовава гватемалската държава да сътрудничи с механизма за всеобщ периодичен преглед и да предприеме всички подходящи мерки за прилагане на неговите препоръки;
11. призовава Европейския съюз да подкрепи на Главната прокуратура; категорично отхвърля всякакъв вид натиск, сплашване и влияние, което застрашава независимостта, правния плурализъм и обективност; насърчава гватемалските органи да продължат да засилват сътрудничеството между звеното за анализ на атаките срещу защитниците на правата на човека към Министерството на вътрешните работи и секцията по правата на човека на кабинета на главния прокурор;
12. призовава институциите на ЕС да работят в посока към сключването на международно обвързващи споразумения, които ще укрепят спазването на правата на човека, по-специално в случая на дружества със седалище в ЕС, извършващи дейност в трети държави;
13. призовава държавите-членки на ЕС, които все още не са направили това, бързо да ратифицират Споразумението за асоцииране ЕС—Централна Америка; призовава Европейския съюз и държавите членки да използват механизмите, предвидени в Споразумението за асоцииране и политически диалог, за да насърчат силно Гватемала да преследва амбициозна програма за правата на човека и за борбата срещу безнаказаността; призовава институциите на ЕС и държавите членки да отделят достатъчно средства и техническа помощ за изпълнението на тази задача;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, специалния представител на ЕС за правата на човека, Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, правителствата и парламентите на държавите членки, президента, правителството и парламента на Република Гватемала, СИЕГА и Централноамериканския парламент.
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета относно борбата срещу тероризма (COM(2015)0625 – C8-0386/2015 – 2015/0281(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0625),
— като взе предвид член 294, параграф 2, член 83, параграф 1 и член 82, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0386/2015),
— като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,
— като взе предвид член 294, параграф 3 и член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 март 2016 г.(1),
— като взе предвид Резолюции 1373(2001) от 28 септември 2001 г., 2178 (2014) от 24 септември 2014 г., 2195(2014) от 19 декември 2014 г., 2199(2015) от 12 февруари 2015 г., 2249(2015) от 20 ноември 2015 г. и 2253(2015) от 17 декември 2015 г. на Съвета за сигурност на ООН,
— като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма от 16 май 2005 г. и Допълнителния протокол към нея от 19 май 2015 г.,
— като взе предвид препоръките на Специалната група за финансови действия,
— като взе предвид комюникето от срещата на високо равнище за ядрена сигурност, проведена във Вашингтон на 1 април 2016 г.,
— като взе предвид поетия с писмо от 30 ноември 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид членове 59 и 39 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0228/2016),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. одобрява съвместната декларация на Парламента, Съвета и Комисията, приложена към настоящата резолюция;
3. изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
4. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 февруари 2017 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/JHA на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2017/541.)
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ
Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията при приемането на Директивата относно борбата с тероризма
Неотдавнашните терористични атаки в Европа изведоха на преден план необходимостта от засилване на усилията за защита на сигурността, като същевременно се насърчава зачитането на нашите общи ценности, в това число принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека. За да се даде всеобхватен отговор на променящата се терористична заплаха, укрепената рамка за криминализиране за борба с тероризма трябва да бъде допълнена от ефикасни мерки за предотвратяване на радикализацията, водеща до тероризъм, и от ефективен обмен на информация за терористичните престъпления.
Именно в този дух институциите на ЕС и държавите членки изразяват колективно своя ангажимент — всяка в съответната си област на компетентност — да продължат да разработват и да инвестират в ефективни превантивни мерки като част от цялостен междусекторен подход, който включва всички съответни политики, по-специално в областта на образованието, социалното приобщаване и интеграцията, както и всички заинтересовани страни, в това число организациите на гражданското общество, местните общности и партньорите от промишлеността.
Комисията ще подкрепи усилията на държавите членки, по-конкретно чрез предоставяне на финансова подкрепа за проекти, насочени към разработване на инструменти за противодействие на радикализацията, и чрез общоевропейски инициативи и мрежи, като например Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията.
Европейският парламент, Съветът и Комисията подчертават необходимостта от ефективен и своевременен обмен на цялата необходима информация, за да могат компетентните органи в рамките на Съюза да предотвратяват, разкриват, разследват и предприемат наказателно преследване срещу терористични престъпления. Определящо в това отношение е пълноценното използване на всички съществуващи инструменти, канали и агенции на Съюза за обмен на информация, както и бързото прилагане на цялото прието законодателство на Съюза в тази област.
Трите институции потвърждават отново необходимостта от оценка на действието на общата рамка на ЕС за обмен на информация, както и от предприемането на конкретни действия за отстраняване на евентуални недостатъци, включително в контекста на Пътната карта за укрепване на обмена и управлението на информация, включително решенията за оперативна съвместимост в областта на правосъдието и вътрешните работи.“
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 по отношение на засилването на проверките в съответните бази данни на външните граници (COM(2015)0670 – C8‑0407/2015 – 2015/0307(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0670),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, в съответствие с които Комисията внесе предложението до Парламента (C8-0407/2015),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид поетия с писмо от 7 декември 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид член 59 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A8-0218/2016),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 февруари 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 по отношение на засилването на проверките в съответните бази данни по външните граници
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/458.)
Възможно развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз
713k
82k
Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз (2014/2248(INI))
— като взе предвид по-специално членове 1, 2, 3, 6, 9, 10, 14, 15, 16, 17, 48 и 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 119, 120—126, 127—133, 136—138, 139—144, 194 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и протоколите към него,
— като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
— като взе предвид доклада от 22 юни 2015 г. на председателя на Европейската комисия в тясно сътрудничество с председателите на Европейския съвет, на Европейския парламент, на Европейската централна банка и на Еврогрупата, озаглавен „Завършване на Европейския икономически и паричен съюз (доклад на петимата председатели)(1),
— като взе предвид своята законодателна резолюция от 19 ноември 2013 г. относно проекта на регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка (МФР) за годините 2014—2020(2), както и своето решение от 19 ноември 2013 г. относно сключване на Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление(3),
— като взе предвид МФР(4) и междуинституционалното споразумение(5) във вида, в който беше прието на 2 декември 2013 г.,
— като взе предвид окончателния доклад и препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси от декември 2016 г.(6),
— като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 18—19 февруари 2016 г. относно нова договореност за Обединеното кралство в рамките на Европейския съюз, станали нищожни поради решението на Обединеното Кралство да напусне Съюза,
— като има предвид вота в референдума в Обединеното кралство относно членството в ЕС за напускане на ЕС,
— като взе предвид Стандартен Евробарометър 84 от есента на 2015 г., озаглавен „Общественото мнение в Европейския съюз“ и Специален барометър на Европейския парламент от юни 2016 г., озаглавен „Европейците през 2016 г.: възприятия и очаквания, борба срещу тероризма и радикализацията“,
— като взе предвид Становище 2/13 на Съда на Европейския съюз относно проекта за споразумение за присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „Европейската конвенция за правата на човека“ — ЕСПЧ)(7),
— като взе предвид решението на Европейския съвет от 28 юни 2013 г. за определяне на състава на Европейския парламент (8),
— като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно конституционните проблеми, свързани с многостепенното управление в рамките на Европейския съюз(9),
— като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г. относно преговорите за МФР за периода 2014—2020 г.: извличане на поуки и бъдещо развитие(10),
— като взе предвид своите резолюции от 22 ноември 2012 г. относно изборите за Европейски парламент през 2014 г.(11) и от 4 юли 2013 г. относно подобряване на практическите условия на провеждане на изборите за Европейски парламент през 2014 г.(12),
— като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2013 г. относно местоположението на седалищата на институциите на Европейския съюз(13),
— като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно Европейската гражданска инициатива(14),
— като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз(15), както и своето предложение за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщо пряко избирателно право,
— като взе предвид своята резолюция от 28 юни 2016 г. относно решението за оттегляне от ЕС в резултат на референдума в Обединеното кралство(16),
— като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(17),
— като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно бюджетен капацитет за еврозоната(18),
— като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(19),
— като взе предвид Регламент (EС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 година за европейската гранична и брегова охрана(20),
— като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет от 16 септември 2015 г.(21) и на Комитета на регионите от 8 юли 2015 г.(22),
— като взе предвид декларацията „Задълбочаване на европейската интеграция: бъдещо развитие“ на председателите на Камарата на депутатите на Италия, Националното събрание на Франция, Бундестага на Германия и Камарата на депутатите на Люксембург, подписана на 14 септември 2015 г. и понастоящем одобрявана от няколко национални парламентарни камари в ЕС,
— като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 януари 2013 г. относно „Укрепване на гражданството на ЕС: насърчаване на избирателните права на гражданите на ЕС“(23),
— като взе предвид член 52 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол (A8-0390/2016),
A. като има предвид, че настоящата резолюция има за цел да предостави решения, които не могат да бъдат постигнати чрез използване на инструментите, които понастоящем са предвидени в Договорите, и поради това са осъществими само чрез бъдеща промяна на Договора, когато са изпълнени предварителните условия;
Б. като има предвид, че неспособността на европейските институции да се справят с дълбоките и многобройни кризи, пред които понастоящем е изправен Европейският съюз, т.нар. „многостранна криза“, включително финансовите, икономическите, социалните и миграционните последици от нея, и възходът на популистки партии и националистки движения доведоха до увеличаване на недоволството сред все по-голяма част от населението по отношение на функционирането на настоящия Европейски съюз;
В. като има предвид, че тези значителни предизвикателства пред Европа не могат да бъдат управлявани от отделни държави членки, а единствено чрез съвместен отговор от страна на Европейския съюз;
Г. като има предвид, че напредъкът в посока към един Съюз, който наистина може да постига резултати и да осъществява целите си, е накърнен от провал на управлението, който се дължи на непрекъснато и систематично търсене на единодушие в Съвета (който все още се основава на т.нар. Компромис от Люксембург) и липсата на надежден единствен изпълнителен орган, ползващ се с пълна демократична легитимност и правомощия да предприема ефективни действия в широк спектър от политики; като има предвид, че скорошни примери, като например неадекватното управление на миграционните потоци, бавното възстановяване на банките след избухването на финансовата криза и липсата на непосредствен общ отговор по отношение на вътрешните и външните заплахи от тероризъм ясно показаха неспособността на Съюза да реагира ефективно и бързо;
Д. като има предвид, че ЕС не може да изпълни очакванията на европейските граждани, защото настоящите Договори не се оползотворяват напълно и не предоставят всички необходими инструменти, правомощия и процедури за вземане на решения за ефективно справяне с тези общи цели;
Е. като има предвид, че този проблем, наред с липсата на обща визия от страна на държавите членки по отношение на бъдещето на нашия континент, доведоха до безпрецедентни равнища на „евроскептицизъм“, който води към връщане към национализъм и рискове от подкопаване на Съюза и евентуално дори от неговото разпадане;
Ж. като има предвид, че вместо да насърчава Съюза, системата, чрез която държавите членки прибягват до решения „à la carte“, допълнително укрепена от Договора от Лисабон, увеличи сложността на Съюза и засили диференциацията в него; като има предвид, че въпреки гъвкавостта, предлагана от Договорите, в първичното законодателство са предоставени многобройни възможности за неучастие на няколко държави членки и това създаде непрозрачна система на пресичащи се кръгове на сътрудничество и възпрепятства демократичния контрол и отчетност;
З. като има предвид, че Договорите предлагат форми на гъвкава и диференцирана интеграция на равнището на вторичното законодателство чрез инструментите за засилено и структурирано сътрудничество, които следва да се прилагат само за ограничен брой политики и в същото време да бъдат приобщаващи, за да се даде възможност на всички държави членки да участват; като има предвид, че двадесет години след въвеждането му, въздействието на засиленото сътрудничество все още е ограничено; като има предвид, че засилено сътрудничество е прието в три случая, а именно, що се отнася до общите правила относно приложимото законодателство за случаи на развод на двойки с различно гражданство, европейския патент с единно действие и въвеждането на данък върху финансовите сделки (ДФС); като има предвид, че засиленото сътрудничество трябва да се използва като първа стъпка към по-нататъшното интегриране на политики като Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), а не като начин за улесняване на решения „à la carte“;
И. като има предвид, че общностният метод трябва да се запази и да не се подкопава от междуправителствени решения, дори в области, в които не всички държави членки отговарят на условията за участие;
Й. като има предвид, обаче, че еврото е валутата на Съюза (член 3, параграф 4 от ДЕС), Обединеното кралство получи дерогация от присъединяване (Протокол № 15), Дания разполага с конституционно освобождаване (Протокол № 16), Швеция престана да следва критериите за конвергенция за въвеждане на еврото, а възможността Гърция да напусне единната валута беше обсъдена открито в Европейския съвет; като има предвид, че всички държави членки имат задължение да се присъединят към валутата веднага щом изпълнят всички необходими критерии, като не е определен график за държавите членки, които се присъединяват към еврозоната след нейното създаване;
К. като има предвид, че по отношение на Шенген, свободното движение на хора и произтичащото от това премахване на контрола по вътрешните граници — всичко това официално включено в Договорите, Обединеното кралство и Ирландия получиха възможност за неучастие; като има предвид, че четири други държави членки също така не участват, но са задължени да го правят, а възможности за участие са предоставени на три държави извън Европейския съюз; като има предвид, че тази фрагментация не само пречи на пълното премахване на някои оставащи вътрешни граници, но и носи трудности пред създаването на истински вътрешен пазар и на напълно интегрирано пространство на свобода, сигурност и правосъдие; припомня, че интегрирането в Шенгенското пространство трябва да продължи да бъде целта за всички държави — членки на ЕС;
Л. като има предвид, че възможностите за неучастие на отделни държави членки застрашават единното прилагане на правото на Съюза, водят до прекомерна сложност по отношение на управлението, застрашават сближаването на Съюза и подкопават солидарността между неговите граждани;
М. като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, с допълнително ускорение от икономическата, финансовата, миграционната и свързаната със сигурността криза, Европейският съвет разшири своята роля, така че тя да включва текущо управление чрез приемането на междуправителствени инструменти извън рамките на ЕС, въпреки факта, че неговата роля не е да изпълнява законодателни функции, а да дава на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и да определя общите политически насоки и приоритети (член 15, параграф 1 от ДЕС);
Н. като има предвид, че разчитането на единодушно решение на Европейския съвет и невъзможността му да постигне единодушие доведе до приемането на междуправителствени инструменти извън правната рамка на ЕС, като например Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (ДСКУ или „Фискалния пакт“); като има предвид, че същото важи и за Споразумението с Турция относно сирийската криза с бежанците;
О. като има предвид, че въпреки че член 16 от Договора за стабилност, координация и управление предвижда в срок от пет години от датата на влизане в сила (преди 1 януари 2018 г.) необходимите мерки да са взети, за да се включи Фискалният пакт в правната рамка на Съюза, и въпреки, че сходни разпоредби са включени в Междуправителственото споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, ясно е, че устойчивостта на еврозоната, включително завършването на банковия съюз, не могат да бъдат постигнати без допълнителни стъпки на финансово задълбочаване, заедно със създаването на по-надеждна, ефективна и демократична форма на управление;
П. като има предвид, че тази нова система на управление предполага, че Комисията трябва да стане истинско правителство, което да се отчита пред Парламента и да има възможности за определяне и изпълнение на общите фискални и макроикономически политики, от които еврозоната се нуждае, и трябва да разполага с финанси и бюджет, съответстващи на конкретните задачи; като има предвид, че това налага, в допълнение към мерките в рамките на действащото първично право, реформа на Договора от Лисабон;
Р. като има предвид, че това се отнася и за необходимата реформа и модернизация на финансовите ресурси на целия Европейски съюз; като има предвид, че споразумението за настоящата МФР беше постигнато едва след дълги и напрегнати преговори и беше придружено от решението за създаване на група на високо равнище за преглед на системата за приходи на Съюза от „собствени ресурси“, която трябва да докладва през 2016 г.; като има предвид, че текущата МФР силно ограничава финансовата и политическата автономност на Съюза, тъй като по-голямата част от приходите се състои от национални вноски от държавите членки и голяма част от разходите вече са предопределени чрез възвръщаемост към същите тези държави членки; като има предвид, че националните вноски на база БНП/БНД станаха най-големият източник на приходи;
С. като има предвид, че текущата МФР в номинално изражение е по-слаба в сравнение с предишната, докато обстоятелствата налагат големи бюджетни усилия за подпомагане на бежанците и стимулиране на икономически растеж, социално сближаване и финансова стабилност;
Т. като има предвид, че изискването за единодушие за данъчната политика е пречка за справяне със съществуването на данъчни убежища в рамките на Европейския съюз и вредни данъчни политики на държавите членки; като има предвид, че много от тези практики нарушават функционирането на вътрешния пазар, застрашават приходите на държавите членки и в крайна сметка прехвърлят тежестта към гражданите и МСП;
У. като има предвид, че Европейският съюз е конституционна система, основана на принципите на правовата държава; като има предвид, че Договорите трябва да бъдат изменени, за да предоставят на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) компетентност по отношение на всички аспекти на правото на ЕС, в съответствие с принципа на разделение на правомощията;
Ф. като има предвид, че ЕС се основава и на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства; като има предвид, че съществуващите инструменти на ЕС за оценка и санкциониране на нарушения на тези принципи от страна на държавите членки се оказаха недостатъчни; като има предвид, че производствата за установяване на нарушение, стартирани срещу специфични правни актове или действия на дадена държава членка, която нарушава правото на ЕС, са недостатъчни за преодоляване на системните нарушения на основните ценности на ЕС; като има предвид, че по силата на член 7, параграф 1 от ДЕС Съветът трябва да действа с мнозинство от четири пети от своите членове при определянето на ясна опасност от сериозно нарушаване на основните ценности, и в съответствие с член 7, параграф 2 от ДЕС Европейският съвет трябва действа с единодушие при определянето на наличието на тежко и продължаващо нарушение; като има предвид, че впоследствие нито превантивната мярка по смисъла на член 7, параграф 1 ДЕС, нито механизмите за санкциониране в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 са били приложени;
Х. като има предвид, че ЕС изглежда в по-голяма степен в състояние да повлияе върху политиките в областта на основните права, върховенството на закона и корупцията, когато държавите са на етап кандидати за членство в Съюза; като има предвид, че механизмът на върховенството на закона трябва да се прилага с еднаква сила за всички държави членки;
Ц. като има предвид, че преразглеждане е също така необходимо, за да се възстанови равновесието и фундаментално да се обнови функционирането на Съюза, с цел по-малко бюрократично регулиране и по-ефективно разработване на политики, по-близо до потребностите на гражданите; като има предвид, че Съюзът се нуждае от необходимите правомощия, за да осъществи напредък към някои от заявените цели, като например завършването на единния пазар, в т.ч. енергийния съюз, социалното сближаване и постигането на пълна заетост, справедливо и общо управление на миграцията и убежището, както вътрешна и външна политика на сигурност;
Ч. като има предвид, че изграждането на систематичен диалог с организациите на гражданското общество и засилването на социалния диалог, на всички равнища, в съответствие с принципа, посочен в член 11 от ДФЕС, са от ключово значение за преодоляване на евроскептицизма и потвърждаване на значението на основаното на солидарност измерение на Европа, социалното сближаване и изграждането на демокрация на участието и приобщаваща демокрация, като допълнение към представителната демокрация;
Ш. като има предвид, че през последните десет години положението със сигурността в Европа се влоши значително, особено в нашето съседство: нито една държава членка вече не може сама да гарантира вътрешната и външната си сигурност;
Щ. като има предвид, че спадът на отбранителните способности на Европа ограничи способността ѝ да носи стабилност отвъд непосредствените ни граници; като има предвид, че това върви ръка за ръка с нежеланието на американските ни партньори да се намесят, ако Европа не е готова да поеме своя справедлив дял от отговорност; като има предвид, че политиката на ЕС в областта на отбраната следва да бъде засилена и следва да бъде установено всеобхватно партньорство между ЕС и НАТО, като се даде възможност на Съюза да действа самостоятелно в операции в чужбина, най-вече с оглед на стабилизиране на съседните държави; като има предвид, че това означава, че е необходимо по-силно сътрудничество между държавите членки, както и интегриране на част от техния отбранителен капацитет в Европейска общност за отбрана — и двете в съответствие с нова Европейска стратегия за сигурност;
AA. като има предвид, че нито една от клаузите за преход, предвидени в Договора от Лисабон с оглед опростяване на управлението на Съюза, не е била използвана и е малко вероятно това да се случи при настоящите обстоятелства; като има предвид, че напротив, в резултат на решението на Европейския съвет от 18—19 юни 2009 г. във връзка с намаляването на броя на членовете на Комисията, както е предвидено в Договора от Лисабон, предоставящата възможност клауза беше използвана веднага;
АБ. като има предвид, че изборите за Европейски парламент през 2014 г. за първи път пряко доведоха до назначаването на кандидата за председател на Комисията; като има предвид, въпреки това, че гражданите за съжаление не са имали възможност да гласуват за кандидатите пряко; като има предвид, че наднационалният характер на изборите за Европейски парламент следва да бъде допълнително засилен чрез въвеждане на ясна правна основа, за да се гарантира, че тази нова система е запазена и развита; като има предвид, освен това, че гражданите почти не разбират взаимовръзката между председателите на Комисията и на Европейския съвет;
АВ. като има предвид, че неотложната нужда от реформа на Съюза се увеличи драстично поради вота при референдума в Обединеното кралство за напускане на Европейския съюз; като има предвид, че преговорите за определяне на условията за оттегляне на Обединеното кралство трябва също така да вземат предвид рамката на бъдещите му отношения със Съюза; като има предвид, че по това споразумение трябва да се проведат преговори в съответствие с член 218, параграф 3 от ДФЕС и то трябва да бъде сключено от името на Съюза от Съвета, който действа с квалифицирано мнозинство, след получаване на одобрение от страна на Европейския парламент; като има предвид, че следователно Парламентът следва да бъде изцяло ангажиран по време на процеса на преговори;
АГ. като има предвид, че излизането на Обединеното кралство би създало възможност за намаляване на сложността на Съюза и за изясняване на това, какво в действителност означава членство в Съюза; като има предвид, че е необходима ясна рамка в бъдеще за отношенията на ЕС с нечленуващи държави в съседство (Обединеното кралство, Норвегия, Швейцария, Турция, Украйна и др.); като има предвид, че още основателите на Съюза бяха предвидили „статут на асоциирана държава“;
АД. като има предвид, че в тази важна задача Договорите предоставят на Европейския парламент шест конкретни прерогатива, а именно: правото да предлага изменения на Договорите (член 48, параграф 2 от ДЕС), правото за това, Европейският съвет да се консултира с него във връзка с изменение на Договорите (член 48, параграф 3, алинея първа от ДЕС), правото да настоява за свикването на Конвент срещу желанията на Европейския съвет (член 48, параграф 3, алинея втора от ДЕС), правото за това, Европейският съвет да се консултира с него във връзка с решение за изменение изцяло или отчасти на разпоредбите на третата част на ДФЕС (член 48, параграф 6, алинея втора от ДЕС), правото да инициира промяна на състава на Парламента преди следващите избори (член 14, параграф 2 от ДЕС) и правото да предложи всеобща избирателна процедура (член 223, параграф 1 от ДФЕС);
АЕ. като има предвид, че ролята на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Комитета на регионите (КР) като институционални представители на организации на гражданското общество и регионални и местни участници трябва да бъде запазена, като се има предвид, че техните становища допринасят за повишаване на демократичната легитимност на оформянето на политиките и законодателните процеси;
АЖ. като има предвид, че ясно изразено мнозинство на регионалните и местните правителства в Съюза постоянно са изразявали своето виждане, посредством Комитета на регионите, в полза на по-интегриран ЕС с ефективно управление;
1. счита, че времето на управление на кризи чрез ad hoc и допълнителни решения вече е отминало, тъй като то води единствено до мерки, които често са твърде малки, твърде късни; изразява убеждение, че е настъпил моментът за задълбочен размисъл относно справянето със слабостите в управлението на Европейския съюз като се извърши всеобхватно, задълбочено преразглеждане на Договора от Лисабон; счита, че краткосрочните и средносрочните решения могат да се осъществят чрез използване на действащите Договори в максимална степен междувременно;
2. отбелязва, че посоката на реформата на Съюза следва да доведе до неговото модернизиране чрез създаване на нови инструменти, нови ефективни европейски способности и чрез по-голямо демократизиране на процедурите на вземане на решения, а не до неговото ренационализиране посредством засилен междуправителствен подход;
3. подчертава, че неотдавнашно проучване на Евробарометър показва, че противно на разпространеното убеждение гражданите на ЕС все още са напълно наясно с важността на истински европейски решения(24), наред с друго в областта на сигурността, отбраната и миграцията, и ги подкрепят;
4. отбелязва с голяма загриженост разпространението на подгрупи от държави членки, които подкопават единството на Съюза като причиняват липса на прозрачност, както и намаляват доверието на хората; счита, че подходящият формат за провеждане на обсъждането относно бъдещето на Съюза е ЕС-27; подчертава, че разпокъсаността на обсъждането в различни формати или групи от държави членки би било контрапродуктивна;
5. изтъква, че една всеобхватна демократична реформа на Договорите трябва да се постигне чрез обмисляне на бъдещето на ЕС и споразумение относно визия за настоящите и бъдещите поколения европейски граждани, което да доведе до конвенция, която да гарантира приобщаване чрез своя състав от представители на националните парламенти, правителствата на всички държави членки, Комисията, Европейския парламент и консултативните органи на ЕС като Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет, и също така да предоставя подходяща платформа за такова обмисляне и диалог с европейските граждани и гражданското общество;
Премахване на „Europe à la carte“
6. изразява съжаление относно факта, че всеки път, когато Европейският съвет реши да прилага междуправителствени методи и да се избегне „метод на Съюза или на Общността“, съобразно определеното в Договорите, това води не само до по-слабо ефективно изграждане на политики, но също така допринася за все по-голяма липса на прозрачност, демократична отчетност и контрол; счита, че диференциран път е мислим само като временна стъпка по пътя към по-ефективно и интегрирано изграждане на политиките на ЕС;
7. счита, че „методът на Съюза“ е единственият демократичен метод за законодателство, който гарантира, че всички интереси, особено общият европейски интерес, са взети под внимание; разбира под „метод на Съюза“ законодателната процедура, в която Комисията, като част от своите правомощия на изпълнителен орган, инициира законодателство, Парламентът и Съветът, които представляват съответно гражданите и държавите членки, вземат решение чрез процедура на съвместно вземане на решение с гласуване с мнозинство, като задълженията за единодушие в Съвета стават абсолютни изключения, а Съдът на Европейския съюз осъществява надзор и осигурява окончателен съдебен контрол; настоява, че дори при спешни случаи „методът на Съюза“ следва да бъде зачитан;
8. счита, че е от съществено значение при тези обстоятелства да се потвърди мисията на „все по-тесен съюз между народите на Европа“ (член 1 от ДЕС), за да се намали тенденцията към дезинтеграция и да се изяснят още веднъж моралните, политическите и историческите цели, както и конституционното естество на ЕС;
9. счита, че изискванията за установяване на засилено и структурирано сътрудничество следва да бъдат направени по-малко ограничителни, наред с другото чрез намаляване на минималния брой на участващите държави членки;
10. предлага следващото преразглеждане на Договорите да рационализира настоящото хаотично диференциране чрез прекратяване или поне драстично намаляване на практиката за възможности за неучастие, възможности за участие и изключения за отделни държави членки на равнището на първичното законодателство на ЕС;
11. препоръчва да бъде дефинирано и развито партньорство за установяване на кръг от партньори от ЕС за държави, които не могат или няма да се присъединят към Съюза, но независимо от това желаят тесни отношения с ЕС; счита, че тези отношения следва да бъдат придружени от задължения, съответстващи на съответните права, като например финансово участие и което е по-важно, зачитане на основните ценности на Европейския съюз и върховенството на закона;
12. счита, че единната институционална рамка следва да се запази с цел постигане на общите цели на Съюза и гарантиране на принципа на равенство на всички граждани и държави членки;
Оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз
13. отбелязва, че тази нова форма на партньорство може да бъде един от възможните резултати при зачитане на волята на мнозинството от гражданите на Обединеното кралство за напускане на ЕС; изтъква, че оттеглянето на Обединеното кралство, като една от по-големите държави членки и като най-голямата държава членка извън еврозоната, засяга силата и институционалното равновесие на Съюза;
14. отново потвърждава, че конституционните елементи на Съюза, и по-специално целостта на единния пазар и факта, че тя не може да бъде отделена от четирите основни свободи на Съюза (свободно движение на капитали, хора, стоки и услуги), са от основно значение, неделими стълбове на Съюза, каквото е съществуването на правовата държава, гарантирано от Съда на ЕС; отново потвърждава, че това конституционно единство не може да бъде премахнато по време на преговорите във връзка с излизането на Обединеното кралство от Съюза;
15. призовава седалището на Европейския банков орган и Европейската агенция по лекарствата, намиращи се понастоящем в Лондон, да бъдат преместени в друга държава членка предвид избора, направен от гражданите на Обединеното кралство за напускане на ЕС;
Ново икономическо управление за икономически растеж, социално сближаване и финансова стабилност
16. изразява дълбока загриженост поради нарастващите икономически и социални различия и липсата на икономическа реформа и финансова стабилност в икономическия и паричен съюз (ИПС), както и загубата на конкурентоспособност на икономиките на много от държавите членки; това е свързано по-специално с липсата на обща фискална и икономическа политика; счита следователно, че общата фискална и икономическа политика следва да се превърне в споделена компетентност на Съюза и държавите членки;
17. счита, че в текущата си форма Пактът за стабилност и растеж и на клаузата за „непоемане на отговорност и задължения“ (член 125 от ДФЕС) за съжаление не водят до постигане на желаните цели; счита, че ЕС трябва да отхвърли опитите за връщане към протекционистки национални политики и че следва да остане отворена икономика в бъдеще; предупреждава, че това не може да бъде постигнато чрез премахване на социалния модел;
18. отбелязва освен това, че настоящата система не гарантира в достатъчна степен националната ангажираност по отношение на специфичните за всяка държава препоръки; в тази връзка се интересува от възможностите, предлагани от консултативния Европейски фискален съвет и бъдещата му мисия като консултант на Комисията относно фискална позиция, подходяща за еврозоната като цяло;
19. осъзнава необходимостта от преразглеждане на ефикасността на много от неотдавнашните мерки, предприети от ЕС за управление на кризи, и от кодифициране в първичното право на някои процедури за вземане на решения, както и необходимостта от интегриране на правните основания на новата регулаторна рамка за финансовия сектор; изразява съгласие с доклада на петимата председатели, че „отвореният метод на координация“ като основа на икономическата стратегия на Европа не е функционирал;
20. предлага следователно в допълнение към Пакта за стабилност и растеж приемането на „кодекс за сближаване“ като правен акт съгласно обикновената законодателна процедура, който да определя сближени цели (данъчното облагане, пазара на труда, инвестициите, производителността, социалното сближаване, публичния капацитет в областта на администрацията и доброто управление); настоява в рамките на икономическото управление спазването на кодекса за сближаване да бъде условието за пълно участие във фискалния капацитет на еврозоната и изисква всяка държава членка да представи предложения относно начините за постигане на критериите на кодекса за сближаване; подчертава, че стандартите и фискалните стимули са определени в неговата резолюция относно бюджетния капацитет за еврозоната;
21. счита силното социално измерение като задължителен елемент за широкообхватен ЕПС и че член 9 от ДФЕС в настоящия му вид не е достатъчен, за да гарантира подходящо равновесие между социалните права и икономическите свободи; следователно призовава тези права да имат същия ранг, а диалогът между социалните партньори да бъде запазен;
22. призовава за интегрирането на Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз („Фискалния пакт“) т в правната рамка на ЕС, както и за включването на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и Единния фонд за преструктуриране в правото на ЕС въз основа на щателна оценка на тяхното изпълнение и при съответен демократичен контрол от страна на Парламента, за да се гарантира, че контролът и отчетността са отговорност на тези, които допринасят за тях; също така призовава за по-нататъшно развитие на междупарламентарната конференция, предвидена в член 13 от Фискалния пакт, за да се даде възможност за провеждане на задълбочени и своевременни обсъждания между ЕП и националните парламенти, когато това е необходимо;
23. счита, че за да се увеличи финансовата стабилност, да се смекчат трансграничните асиметрични и симетрични шокове, да се намалят последиците от рецесията и да се осигури подходящо равнище на инвестиции, еврозоната се нуждае от фискален капацитет, основан на истински собствени ресурси и европейска хазна с капацитет за заемане на средства; отбелязва, че този механизъм следва да се базира в Комисията и да подлежи на демократичен контрол и отчетност чрез Парламента и Съвета;
24. посочва, че тъй като съответствието е от решаващо значение за функционирането на Икономическия и паричен съюз, са необходими по-силни правителствени функции от тези, предоставяни понастоящем от Комисията и/или Еврогрупата, както и всеобхватни демократични проверки и баланси посредством участието на Европейския парламент по отношение на всички аспекти на ИПС; посочва, че същевременно, за да се повиши ангажираността, отчетността трябва да се осигури на равнището, на което се вземат или изпълняват решенията, като националните парламенти осъществяват контрол върху националните правителства, а Европейският парламент — върху европейския изпълнителен орган;
25. поради това призовава изпълнителните правомощия да бъдат съсредоточени в Комисията в ролята на министър на финансите на ЕС, като на Комисията бъде предоставен капацитет за разработване и прилагане на обща икономическа политика на ЕС, която да съчетава макроикономически, фискални и парични инструменти, подкрепени от бюджетен капацитет за еврозоната; министърът на финансите следва да отговаря за функционирането на ЕМС и други взаимни инструменти, включително бюджетния капацитет, и да бъде единственият външен представител на еврозоната в международни организации, по-конкретно във финансовия сектор;
26. счита, че е необходимо министърът на финансите да се сдобие с пропорционални правомощия за намеса с цел да упражнява надзор над кодекса за сближаване, както и правомощието за използване на фискалните стимули, описани по-горе;
27. счита, че е необходимо — без да се засягат задачите на Европейската система на централните банки — да се даде възможност на Европейския механизъм за стабилност да действа като пръв кредитор от последна инстанция за финансовите институции под прякото наблюдение или надзор от страна на Европейската централна банка; счита освен това, че е необходимо Европейската централна банка да се ползва с пълните правомощия на федерален резерв, като същевременно запази независимостта си;
28. призовава в заключение за това банковият съюз и съюзът на капиталовите пазари да бъдат осъществени стъпка по стъпка, но във възможно най-кратък срок, въз основа на ускорен график;
29. счита, че е необходимо да се премахне правилото за вземане на решение с единодушие за някои данъчни практики, за да може ЕС да гарантира справедливото и гладко функциониране на вътрешния пазар и за да се избегнат вредните данъчни политики от страна на държавите членки; призовава към това, борбата срещу данъчната измама, избягването на плащане на данъци и данъчните убежища да стане основна цел на Европейския съюз;
Нови предизвикателства
30. отчита геополитическата, икономическата и екологичната необходимост от създаване на истински европейски енергиен съюз; подчертава, че изменението на климата е едно от основните глобални предизвикателства, пред които е изправен ЕС; подчертава, че в допълнение към необходимостта от пълното ратифициране и прилагане на Парижкото споразумение и адаптирането на обвързващи цели във връзка с изменението на климата и действията на ЕС по отношение на климата, че ограничението, съгласно което политиката на ЕС не трябва да засяга правото на държавите да определят условията за използване на енергийните си ресурси, да избират между различни енергийни източници и общата структура на енергийното си снабдяване (член 194, параграф 2 от ДФЕС), трябва да бъде изменено, за да се осигурява успешно прилагане на общите политики за чиста и възобновяема енергия;
31. подчертава, че разработването на нови и възобновяеми енергийни източници следва да бъде включено в Договорите като една от основните цели на Съюза и на държавите членки;
32. отбелязва, че Договорите предоставят достатъчно средства за създаване на хуманна, добре функционираща система за управление на миграцията и за предоставяне на убежище, включително Европейска гранична и брегова охрана, и приветства постигнатия в това отношение напредък; счита, обаче, че Договорите, по-специално член 79, параграф 5 от ДФЕС, са твърде рестриктивни по отношение на други аспекти на миграцията, по-специално относно създаването на истинска европейска система за законна миграция; подчертава, че бъдещата европейска миграционна система трябва да се стреми към взаимодействие с политиката на ЕС за външна помощ и с неговата външна политика, и да уеднакви националните критерии за предоставяне на убежище и достъп до пазара на труда; настоява, че е необходим демократичен контрол от страна на Европейския парламент върху изпълнението на граничния контрол, споразуменията с трети страни, включително сътрудничеството в областта на обратното приемане и връщане, политиките в областта на убежището и миграцията, както и че защитата на националната сигурност не може да се използва като претекст за заобикаляне на европейски действия;
33. счита, че е необходимо — с оглед на интензитета на терористичната заплаха — да се подобри капацитетът на ЕС в борбата срещу тероризма и международната организирана престъпност; подчертава, че извън укрепването на координацията между компетентните органи и агенции в държавите членки Европол и Евроюст следва да получат действителни правомощия и капацитет за разследване и наказателно преследване, евентуално чрез превръщането им в истинско европейско бюро за разследване и борба с тероризма с надлежен парламентарен контрол;
34. стига до заключението, че поредицата от терористични нападения, извършени на европейска територия, показва, че сигурността може да се обезпечи в по-голяма степен, ако не попада в изключителната компетентност на държавите членки; ето защо предлага тя да се превърне в споделена компетентност, за да се улесни създаването на европейски капацитет за разузнаване и разследване в рамките на Европол под контрола на съдебната власт; посочва, че междувременно, в съответствие с член 73 от ДФЕС, нищо не може да попречи на държавите членки да създават този вид сътрудничество между своите служби;
Укрепване на нашата външна политика
35. изразява съжаление, както заявява в своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон, че ЕС не е постигнал по-голям напредък в развитието на своя капацитет за договаряне и прилагане на обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС); отбелязва, че усилията му за създаване на обща политика за сигурност и отбрана не са били особено успешни, особено що се отнася до разпределението на разходите и отговорностите;
36. отбелязва, че единствено чрез укрепване на общата външна политика и политика на сигурност ЕС може да отговори правдоподобно на новите заплахи и предизвикателства за сигурността и по този начин да се бори срещу тероризма и да осигури мир, стабилност и ред в съседните държави;
37. като изтъква отново, че съгласно условията на Договора от Лисабон, включително използването на разпоредбите за действия чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, може и следва да бъде постигнат по-голям напредък, счита, че заместник-председателят/върховен представител следва да бъде назована министър на външните работи на ЕС и да бъде подкрепяна в нейните усилия да стане основният външен представител на Европейския съюз на международни форуми, не на последно място на равнището на ООН; счита, че министърът на външните работи следва да може да назначава политически заместници; предлага да се направи преглед на функционирането на настоящата Европейска служба за външна дейност, включително на необходимостта от подходящи бюджетни ресурси;
38. подчертава необходимостта от бързо създаване на Европейски съюз за отбрана с цел да се укрепи отбраната на територията на ЕС, който — в стратегическо партньорство с НАТО — ще даде възможност на Съюза да действа самостоятелно в операции в чужбина, най-вече с оглед на стабилизирането на съседните държави, и ще подобри по този начин ролята на ЕС като гарант на собствената си защита и сигурност, в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации; обръща внимание на френско-германската инициатива от септември 2016 г., както и инициативата на Италия от август 2016 г., които предоставят полезна информация по този въпрос; подчертава, че Европейският парламент трябва да участва пълноценно във всички етапи от създаването на Европейския съюз за отбрана и трябва да има право на одобрение в случай на операции извън ЕС; счита, че с оглед на значимостта на Европейския съюз за отбрана Договорите следва да предвиждат изрично възможността за неговото създаване; освен това, в допълнение към Европейската служба за външна дейност, следва да бъде създадена Генерална дирекция за отбрана (ГД „Отбрана“), отговаряща за вътрешните аспекти на общата политика за сигурност и отбрана;
39. подчертава необходимостта от увеличаване на средствата, предназначени за общата външна политика и политика на сигурност, за да се гарантира по-справедливото разпределение на разходите за военни операции, провеждани в рамките на общата политика за сигурност и отбрана или на Европейския съюз за отбрана;
40. предлага създаването на европейска разузнавателна служба, която да подпомага ОВППС;
Защита на основните права
41. отново заявява, че Комисията е пазител на Договорите и на ценностите на Съюза, посочени в член 2 от ДЕС; стига до заключението, в светлината на различните възможни нарушения на ценностите на Съюза в редица държави членки, че сегашната процедура по член 7 от ДЕС е несъвършена и тромава;
42. подчертава също така, че зачитането и защитата на основните ценности на ЕС са крайъгълният камък на Европейския съюз като общност, основана на ценности, и че те спояват държавите членки;
43. предлага изменение на член 258 от ДФЕС с цел изрично да се позволи на Комисията да образува производство за „системно нарушение“ спрямо държавите членки, които са в нарушение на основните ценности; разбира „производство за системно нарушение“ като обединяването на група от свързани отделни производства за установяване на нарушение, представляващи тежко и продължаващо нарушение на член 2 от ДЕС от страна на държава членка;
44. предлага да се разширят правата на физическите и юридическите лица, които са пряко и индивидуално засегнати от дадено действие, така че да могат да сезират Съда на ЕС за предполагаеми нарушения на Хартата на основните права от страна на институция на ЕС или на държава членка, като се изменят членове 258 и 259 от ДФЕС;
45. препоръчва да отпадне член 51 от Хартата на основните права, а тя да се преобразува в Харта на правата на Съюза;
46. освен това счита, че на гражданите следва да се предоставят по-голям брой инструменти за демокрация на участието на равнището на Съюза; ето защо предлага въвеждането на разпоредба в Договорите за провеждане на референдум на равнището на ЕС по въпроси, свързани с действията и политиките на Съюза, да бъде подложено на оценка;
Повече демокрация, прозрачност и отчетност
47. предлага трансформиране на Комисията в основния изпълнителен орган или правителство на Съюза с цел укрепване на „метода на Съюза“, повишаване на прозрачността и подобряване на ефикасността и ефективността на действията, предприети на равнището на Европейския съюз;
48. отново отправя своя призив за това размерът на обновената Комисия да бъде намален значително, а броят на заместник-председателите да бъде намален на двама: министър на финансите и министър на външните работи; предлага същото намаление да се приложи по отношение на Сметната палата;
49. приветства успешната нова процедура, при която европейските политически партии представят своите водещи кандидати за председател на Европейската комисия, избиран от Европейския парламент по предложение на Европейски съвет, но счита, че те следва да могат да се кандидатират по време на следващите избори като официални кандидати във всички държави членки;
50. подчертава, че участието на гражданите в политическия процес на страната на пребиваване допринася за изграждането на европейската демокрация, и призовава за разширяване на избирателните права на гражданите, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, както е посочено в член 22 от ДФЕС, така че да обхванат всички останали избори;
51. подкрепя решението на Европейския съвет от 28 юни 2013 г. за създаване на система, която ще направи възможно преразпределянето на местата между държавите членки преди всеки кръг от избори за Европейски парламент, да се извършва по обективен, справедлив, траен и прозрачен начин, като се зачита принципът на регресивна пропорционалност и като същевременно се вземат предвид всякакви промени в броя на държавите членки и демографските тенденции;
52. припомня множеството изказвания в полза на определянето на едно място за седалище на Европейския парламент, като се има предвид символичната стойност на такъв ход и реалните икономии, които би реализирал той;
53. припомня призива си за едно единствено седалище на Европейския парламент и своя ангажимент да започне обикновена процедура за преразглеждане на Договорите по силата на член 48 от ДЕС с оглед на предлагане на промени на член 341 от ДФЕС и Протокол № 6, които са необходими, за да се позволи на Парламента да взема решения относно местоположението на своето седалище и вътрешната си организация;
54. предлага всички състави на Съвета, както и Европейският съвет, да бъдат преобразувани в Съвет на държавите, при което основната отговорност на Европейския съвет ще бъде да осигурява посока и съгласуваност за останалите състави на Съвета;
55. счита, че Съветът и неговите специализирани състави като втори законодателен орган на ЕС следва — в интерес на специализацията, професионализма и приемствеността — да заменят практиката на ротационното шестмесечно председателство със система от постоянни председателства, избрани измежду тях; предлага решенията на Съвета да следва да се вземат от един-единствен законодателен Съвет, а съществуващите специализирани законодателни състави на Съвета да се превърнат в подготвителни органи, подобно на комисиите в Парламента;
56. счита, че държавите членки следва да са в състояние да определят структурата на националното си представителство в специализираните състави на Съвета, независимо от това, дали са съставени от представители на съответните национални парламенти, правителства или комбинация от двете;
57. изтъква, че след създаването на ролята на министър на финансите на ЕС Еврогрупата следва да се разглежда като специализиран състав на Съвета със законодателни и контролни функции;
58. призовава за по-нататъшно съкращаване на процедурите за гласуване в Съвета с единодушие в случаите, в които все още се прилага, например в областта на външната политика и отбраната, данъчните въпроси и социална политика, така че да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство, за преобразуване на съществуващите специални законодателни процедури в обикновени законодателни процедури, както и за пълна замяна на процедурата на консултация с процедурата на съвместно вземане на решение между Парламента и Съвета;
59. счита, че при укрепването на управлението на еврозоната следва надлежно да се отчитат интересите на държавите членки, които все още не са част от еврозоната (т.нар. държави „pre-in“);
60. признава важната роля, която играят националните парламенти в настоящия институционален ред на Европейския съюз, и по-специално тяхната роля при транспонирането на законодателството на ЕС в национално право и ролята, която те биха играли при предварителния и последващия контрол върху законодателни решения и политически решения, взети от техните членове в Съвета, включително специализираните му състави; поради това предлага допълване и засилване на правомощията на националните парламенти чрез въвеждането на процедура на „зелен картон“, съгласно която националните парламенти могат да внасят в Съвета законодателни предложения за разглеждане;
61. като зачита ролята на националните парламенти, както и принципа на субсидиарност, признава изключителната компетентност на Съюза по отношение на общата търговска политика; призовава за ясно разграничаване между правомощията на Европейския съюз и държавите членки в това отношение; отбелязва, че това разграничаване ще има положително въздействие върху създаването на работни места и растежа както в ЕС, така и в неговите търговски партньори;
62. предлага също така — в съответствие с обичайната практика в редица държави членки — двете камари на законодателния орган на ЕС – Съветът и преди всичко Парламентът, като единствените институции, избрани пряко от гражданите, да имат право на законодателна инициатива, без да се засягат основните законодателни правомощия на Комисията;
63. застъпва мнението, че по силата на членове 245 и 247 от ДФЕС освен Съвета и Комисията и Европейският парламент следва да има правото на сезиране на Съда на ЕС, в случай че член или бивш член на Европейската комисия нарушава задълженията си по Договорите, ако е извършил тежко нарушение или не отговаря вече на условията, необходими за изпълнението на неговите задължения;
64. отстоява становището си, че правото на Парламента на разследване следва да бъде засилено и че той следва да получи специфични, действителни и точно определени правомощия, които да отговарят в по-голяма степен на политическата тежест и на правомощията на Парламента, включително правото да призовава свидетели, да има пълен достъп до документи, да извършва проверки на място и да налага санкции за неспазване;
65. изразява убеждението, че бюджетът на ЕС трябва да разполага със система от истински собствени ресурси, чиито водещи принципи да бъдат опростеност, справедливост и прозрачност; подкрепя препоръките на Групата на високо равнище за собствените ресурси по отношение на диверсифицирането на приходите в бюджета на ЕС, включително за нови собствени ресурси, за да се намали делът на вноските на БНД в бюджета на ЕС с оглед изоставяне на подхода „подобаваща възвръщаемост“ („juste retour“) на държавите членки; настоява в този контекст за постепенното премахване на всички форми на отстъпки;
66. във връзка с това предлага процедурите за вземане на решение както за собствените ресурси, така и за МФР да се променят — от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство и по този начин да се даде възможност за реална процедура на съвместно вземане на решение между Съвета и Парламента по всички бюджетни въпроси; наред с това отново отправя своя призив МФР да съвпадне с мандатите на Парламента и европейския изпълнителен орган и настоява финансите на всички агенции на Съюза да станат неразделна част от бюджета на ЕС;
67. изтъква необходимостта от прилагане на обикновената законодателна процедура за приемането на Регламента за МФР, за да бъде хармонизирана с процедурата на вземане на решение за на практика всички многогодишни програми на ЕС, включително съответните разпределени за тях финансови средства, както и бюджета на ЕС; счита, че процедурата за одобрение лишава Парламента от правомощията за вземане на решения, които упражнява относно приемането на годишните бюджети, докато правилото за единодушие в Съвета означава, че споразумението представлява най-малкият общ знаменател въз основа на необходимостта от избягване на ветото на една държава членка;
68. отбелязва факта, че списъкът на институциите, определен в член 13 от ДФЕС, се различава от списъка, посочен в член 2 от Финансовия регламент; счита, че Финансовият регламент вече отразява съществуващата практика;
69. счита, че съществуват редица случаи, при които буквата на ДФЕС се отклонява от практиката и духа на Договора; счита, че тези несъответствия трябва да бъдат коригирани в съответствие с принципите на демокрацията и прозрачността;
70. припомня, че както е посочено в член 2, буква б) от Финансовия регламент, всяка институция разполага с автономия при изпълнението на своята част от бюджета в съответствие с член 55 от Финансовия регламент; счита за целесъобразно да подчертае, че автономията предполага и сериозна отговорност спрямо използването на предоставените финанси;
71. изтъква, че ефективният надзор върху изпълнението на бюджета на ЕС от страна на институциите и на органите изисква истинско и по-ефективно сътрудничество с Парламента, пълна прозрачност по отношение на използването на средствата, както и ежегодно представяне от всички институции на документ относно последващите действия, що се отнася до препоръките на Парламента във връзка с освобождаването от отговорност; изразява съжаление, че Съветът не се придържа към тази процедура, и счита, че продължителното запазване на това състояние на нещата е неоправдано и подкопава репутацията на целия Съюз;
72. отбелязва, че процедурата на отделно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на различните институции и органи на ЕС е стара практика, въведена с цел гарантиране на прозрачността и демократичната отчетност пред данъкоплатците на ЕС, и е средство за проверка на целесъобразността и прозрачността на използването на средствата от ЕС; подчертава, че това реално гарантира правото и задължението на Парламента да упражнява контрол върху целия бюджет на ЕС; припомня становището на Комисията, изразено през януари 2014 г., съгласно което всички институции без изключения подлежат изцяло на процеса на последващи действия вследствие на забележките на Парламента в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и те следва да работят в тясно сътрудничество, за да се гарантира безпроблемното провеждане на процедурата по освобождаване от отговорност;
73. за да може Парламентът да вземе информирано решение за освобождаване от отговорност, изисква от институциите да представят директно на Парламента годишен отчет за дейността си и да дават на Парламента цялостна информация в отговор на въпросите на Парламента по време на процедурата по освобождаване от отговорност;
74. счита, че ДФЕС трябва да гарантира правото на Парламента на контрол над целия бюджет на ЕС, а не само над частта, управлявана от Комисията; поради това настоятелно призовава за съответно актуализиране на глава 4 от дял II — Финансови разпоредби — от ДФЕС, така че тя да включва всички институции и органи в рамките на правата и задълженията, предвидени в тази глава, и в съответствие с Финансовия регламент;
75. подчертава, че всички държави членки следва да бъдат задължени да предоставят годишна декларация за отчитане на използваните от тях средства от ЕС;
76. признава изключително важната роля на Сметната палата за осигуряването на по-добро и по-интелигентно разходване на бюджета на ЕС, разкриване на случаи на измама, корупция и неправомерно използване на фондовете на ЕС и предоставяне на професионално становище за това как по-добре да се управляват средствата от ЕС; припомня значението на ролята на Палатата като европейски орган за публичен одит;
77. счита, че с оглед на важната роля на Европейската сметна палата при одита на събирането и използването на фондовете на ЕС е абсолютно задължително институциите да се съобразяват изцяло с нейните препоръки;
78. отбелязва, че съставът на Палатата и процедурата по назначаване са описани в членове 285 и 286 от ДФЕС; счита, че Парламентът и Съветът следва да са равнопоставени при назначаването на членовете на Сметната палата, за да се гарантира демократична легитимност, прозрачност и пълната независимост на нейните членове; призовава Съвета да приеме изцяло решенията на Парламента, взети след изслушванията на кандидатите, номинирани за членове на Сметната палата;
79. изразява съжаление по повод на факта, че някои процедури по назначаване са довели до конфликти между Парламента и Съвета относно кандидатите; подчертава, че съгласно предвиденото в Договора именно Парламентът има задължението да прави оценка на номинираните кандидати; подчертава, че тези конфликти биха могли да навредят на добрите работни отношения на Палатата с горепосочените институции и биха могли да имат сериозни отрицателни последици за доверието, а следователно и за ефективността на Палатата; счита, че — в духа на доброто сътрудничество между институциите на ЕС — Съветът следва да приема решенията, вземани от Парламента след изслушванията;
80. призовава за въвеждането на правно основание с оглед на създаването на агенции на Съюза, които могат да извършват конкретни изпълнителни функции, които са им възложени от Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура;
81. изтъква, че в съответствие с Договорите Европейският парламент освобождава Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; счита, че тъй като всички институции и органи на ЕС управляват своите бюджети независимо, Парламентът следва да получи изрична компетентност за разрешаване на освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на всички институции и органи на ЕС, както и че последните следва да бъдат задължени да си сътрудничат в пълна степен с Парламента;
82. счита в крайна сметка, че настоящата процедура за ратифициране на Договорите е твърде ограничена за такава наднационална система като Европейския съюз; предлага да се позволи изменения на Договорите да влизат в сила ако не чрез общоевропейски референдум, то след като бъдат ратифицирани от квалифицирано мнозинство от четири пети от държавите членки, след като бъде получено одобрението на Парламента;
83. призовава за това Съдът на ЕС да получи пълна компетентност по отношение на всички политики на ЕС по въпроси от правно естество, както следва да бъде в една демократична система, основана на принципите на правовата държава и разделението на властите;
Конституционен процес
84. ангажира се да изиграе водеща роля в тези важни конституционни промени и е решен да представи своевременно свои предложения за изменение на Договора;
85. счита, че 60-ата годишнина от Римския договор ще бъде подходящ момент за поставяне на началото на разисквания относно бъдещето на Европейския съюз и за постигане на споразумение по отношение на визията за настоящите и бъдещите поколения европейски граждани, което да доведе до конвенция с цел подготвяне на Европейския съюз за следващите десетилетия;
o o o
86. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската централна банка, Сметната палата, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.
Стандартен Евробарометър 84 — есен 2015 г. и Специален Евробарометър — юни 2016 г.
Подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон
766k
90k
Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон (2014/2249(INI))
— като взе предвид Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г.,
— като взе предвид декларацията от 9 май 1950 г., в която се заявява, че създаването на Европейската общност за въглища и стомана представлява „първа стъпка към европейска федерация“,
— като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
— като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно Договора от Лисабон(1),
— като взе предвид резолюцията си от 7 май 2009 г. относно въздействието на Договора от Лисабон върху институционалния баланс на Европейския съюз(2),
— като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно прилагането на Договора от Лисабон по отношение на Европейския парламент(3),
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 16 септември 2015 г.(4),
— като взе предвид резолюцията на Комитета на регионите от 8 юли 2015 г.(5),
— като взе предвид доклада до Европейския съвет на Групата за размисъл относно бъдещето на ЕС до 2030 г.,
— като взе предвид доклада на петимата председатели (на Комисията, на Съвета, на Еврогрупата, на Парламента и на ЕЦБ), озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,
— като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно годишните доклади от 2012 и 2013 година относно субсидиарността и пропорционалността(6), както и становището относно доклада на комисията по конституционни въпроси,
— като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(7),
— като взе предвид член 52 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол (A8‑0386/2016),
А. като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки са изправени пред важни предизвикателства, с които нито една държава членка не може да се справи сама;
Б. като има предвид, че поради икономическата, финансовата и социалната криза, наред с другото, ЕС се сблъсква и с разочарованието на своите граждани от европейския проект, което е видно и от продължаващата ниска избирателна активност на европейските избори и надигането на евроскептични и открито антиевропейски политически сили;
В. като има предвид, че определени предложения, чиято цел е да се справят с предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз, и да засилят неговата интеграция с оглед на подобряване на функционирането му в полза на неговите граждани, могат да се осъществят напълно само чрез промяна на Договорите; като има предвид, че следва да се осигури възможност за двустепенен подход към реформата на ЕС (в рамките на разпоредбите на Договорите и извън тях); като има предвид, че разпоредбите на Договора от Лисабон и протоколите към него все още не са оползотворени в пълния си потенциал и че целта на настоящата резолюция е единствено да предостави оценка на правните възможности за подобряване на функционирането на ЕС, които се съдържат в Договорите;
Г. като има предвид, че доминиращата роля на Европейския съвет води до непрекъснато отхвърляне на общностния метод с неговата концепция за двойната легитимност;
Д. като има предвид, че общностният метод трябва да се запази и да не бъде отслабван чрез прибягване до междуправителствени решения, включително в области, в които не всички държави членки отговарят на условията за участие; като има предвид, че ролята на Комисията следва да се засили, така че тя да може пълно и ефективно да осъществява функцията си на двигател на общностния метод;
Е. като има предвид, че вътрешният пазар, който спомага за свободното движение на стоки, хора, услуги и капитал, е крайъгълен камък на ЕС;
Ж. като има предвид, че Европейският парламент, избран по демократичен начин чрез всеобщи преки избори, и като такъв в основата на демокрацията на равнището на Съюза е парламент на целия Съюз, играе жизненоважна роля за гарантиране на легитимността и отчетността на решенията на ЕС, включително демократичната отчетност на действията и решенията, отнасящи се конкретно до еврозоната;
З. като има предвид, че съгласно член 10, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Европейският парламент представлява гражданите на Съюза независимо от тяхната националност, а Съветът представлява гражданите на държавите членки чрез националните им правителства;
И. като има предвид, че политическият диалог между националните парламенти и Европейския парламент трябва да бъде засилен и да бъдат подобрени практическите възможности за използване на „жълт картон“ и „оранжев картон“;
Й. като има предвид, че методите на работа на Европейския съвет трябва да станат по-прозрачни за Парламента и неговите задачи следва да се изпълняват в рамките на разпоредбите на Договорите;
К. като има предвид, че за да се създаде действителна двукамарна законодателна система, която да е демократична и прозрачна при вземането на решения, решенията на Съвета следва да се вземат от един-единствен законодателен Съвет, а съществуващите специализирани законодателни състави на Съвета следва да се превърнат в подготвителни органи, подобни на комисиите в Парламента;
Л. като има предвид, че единството на отговорността и контрола е основна предпоставка за стабилността на всяко институционално устройство, по-специално що се отнася до икономическите, фискалните и паричните въпроси; като има предвид, че икономическата политика на ЕС се основава на силни национални правомощия на държавите членки, което включва и принципа в член 125 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) на „забрана“ за поемане на чужди задължения; като има предвид, че увеличаването на правомощията, които се предоставят на европейско равнище, предполага съгласие за ограничаване на националния суверенитет на държавите членки;
М. като има предвид, че ЕС следва да насърчава възможно най-високо равнище на защита на правата на човека и основните свободи и че трябва да се гарантира, че ЕС, неговите институции и държавите членки зачитат и насърчават тези права и свободи;
Н. като има предвид, че следва да се укрепи ролята на Комисията като орган на изпълнителната власт;
О. като има предвид, че в член 2 от Протокол № 14 относно Eврогрупата не е посочено, че председателят на Еврогрупата трябва да бъде избран измежду нейните членове;
П. като има предвид, че за да се засили политическата легитимност на Комисията по отношение на прилагането на икономическото управление и фискалните правила, е от основно значение председателят на Комисията да се избира чрез ясна и разбираема процедура в рамките на европейските избори;
Р. като има предвид, че Договорът от Лисабон потвърди правната рамка, въз основа на която Сметната палата насърчава публичната отчетност и помага на Парламента и на Съвета в осъществяването на контрол върху бюджета на ЕС, като по този начин допринася за защитата на финансовите интереси на гражданите; като има предвид, че член 318 от ДФЕС предвижда допълнителен диалог между Парламента и Комисията и следва да стимулира ориентираното към постигане на резултати изпълнение на бюджета на ЕС;
С. като има предвид, че европейските институции и органи, по-специално Комитетът на регионите (КР), Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК), и особено Европейският парламент, следва в ежедневната си работа да наблюдават зачитането на принципа на хоризонтална и вертикална субсидиарност в Европейския съюз; като има предвид, че европейските институции следва да вземат под внимание ролята на КР и на ЕИСК в законодателната рамка и важността на това да се отчитат техните мнения;
Т. като има предвид, че с член 137 от ДФЕС и Протокол № 14 Еврогрупата се създаде като неформален орган;
У. като има предвид, че новите задачи, възложени на Еврогрупата с регламентите, състоящи се съответно от „пакета от шест законодателни акта“ и „пакета от два законодателни акта“, наред с личностите в съставите на Еврогрупата и управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност (EМС), както и личността на председателя на Еврогрупата и тази на председателя на управителния съвет на ЕМС, фактически определят изключително важната роля за Еврогрупата в икономическото управление на еврозоната;
Ф. като има предвид, че процедурата относно макроикономическите дисбаланси в момента не се използва в достатъчна степен; като има предвид, че ако се използва в пълния ѝ капацитет, тя би могла да спомогне за коригиране на икономическите дисбаланси на ранен етап с цел осигуряване на точен обзор на ситуацията във всяка държава членка и в Съюза като цяло, предотвратяване на кризи, както и за да се допринесе за подобряване на конкурентоспособността; като има предвид, че е налице необходимост от по-голямо структурно сближаване между членовете, тъй като това ще допринесе за устойчивото развитие и социалното сближаване; като има предвид, че в тази връзка е належащо доизграждането на Икономическия и паричен съюз (ИПС), наред с полагането на усилия за повишаване на легитимността и демократичната отговорност на неговата институционална структура;
Х. като има предвид, че институционалната структура на ИПС следва да бъде направена по-ефективна и демократична, при което Европейският парламент и Съветът да бъдат в качеството на равноправни съзаконодатели, Комисията да изпълнява ролята на изпълнителен орган, националните парламенти да контролират по-добре действията на националните правителства на европейско равнище, Европейският парламент да контролира процеса на вземане на решения на равнището на ЕС, а Съдът на Европейския съюз да бъде със засилена роля;
Ц. като има предвид, че Съюзът се нуждае от правилно прилагане и изпълнение на съществуващата рамка относно икономическата политика, както и от нови правни разпоредби за тази политика и от изключително важни структурни реформи в областта на конкурентоспособността, растежа и социалното сближаване;
Ч. като има предвид, че процесът на европейския семестър следва да бъде опростен и да стане по-целенасочен и демократичен, като се засили ролята на Парламента за контрол върху процеса и му се отреди по-съществена роля в различните кръгове на преговорите;
Ш. като има предвид, че ДФЕС създаде за Европейския парламент равнопоставеност със Съвета по отношение на годишната бюджетна процедура; като има предвид, че Договорът от Лисабон е само частично приложен в областта на бюджета поради липсата на действителни собствени ресурси;
Щ. като има предвид, че изразходването на бюджета на Съюза трябва да бъде рационализирано, приходите следва да идват от истински собствени ресурси, а не предимно от вноски, свързани с брутния национален доход (БНД), и процедурата по приемане на многогодишната финансова рамка (МФР) съгласно Договорите би могла да се промени от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство;
АА. като има предвид, че съгласно член 21 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 („финансовия регламент“) принципът на универсалност на бюджета не възпрепятства група държави членки да определят финансов принос към бюджета на ЕС или конкретен приход за конкретно разходно перо, тъй както това вече се прави например за реактора с висока плътност на неутронния поток съгласно Решение 2012/709/Евратом;
АБ. като има предвид, че целевите приходи по смисъла на член 21 от финансовия регламент съгласно съображение 8 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 за многогодишната финансова рамка (МФР) не са част от нея и поради това не попадат в обхвата на предвидените в МФР тавани;
АВ. като има предвид, че системата на собствените ресурси не налага забрана за собствени ресурси, финансирани само от определена подгрупа от държави членки;
АГ. като има предвид, че на Съюза следва да се предостави увеличен капацитет за инвестиции чрез гарантиране на оптимално оползотворяване на съществуващите структурни фондове и използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EФСИ), както и чрез увеличаване на капацитета на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (EФСИ);
АД. като има предвид, че се обмисля създаването на фискален капацитет в рамките на еврозоната и определянето на свързаните с него граници, финансиране, начини за интервенция и условия за интегриране в бюджета на Съюза;
АЕ. като има предвид, че потенциалът за растеж на вътрешния пазар следва да се използва в по-голяма степен в областта на услугите, цифровия единен пазар, енергийния съюз, банковия съюз и съюза на капиталовите пазари;
АЖ. като има предвид, че съгласно Договорите Съюзът се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете и солидарността между поколенията;
АЗ. като има предвид, че укрепването на единния пазар следва да бъде съчетано с по-добра данъчна координация;
АИ. като има предвид, че правото на свободно движение и правата на работниците следва да бъдат гарантирани и отстоявани чрез пълно използване на потенциала на Договора от Лисабон;
АЙ. като има предвид, че законодателният орган на Съюза може да приема мерки в областта на социалната сигурност, които са необходими за работниците, упражняващи правата си, свързани с правото на свободно движение съгласно член 48 от ДФЕС; като има предвид, че този орган може да приема мерки за защита на социалните права на работниците съгласно член 153 от ДФЕС независимо от упражняването на правата, свързани с правото на свободно движение;
АК. като има предвид, че въз основа на член 153, параграф 1, букви a)–и) от ДФЕС законодателният орган на Съюза може да приема мерки за минимална хармонизация в областта на социалната политика; като има предвид, че такова законодателство не може да засяга правото на държавите членки да определят основните принципи на системите си за социална сигурност; като има предвид, че такова законодателство не може съществено да засяга финансовото равновесие на националните системи за социална сигурност; като има предвид, че тези граници на хармонизацията на социалната политика все пак оставят известно неоползотворено поле за действие на законодателния орган на Съюза за приемане на мерки в областта на социалната политика;
АЛ. като има предвид, че принципът на равно заплащане на мъжете и жените работници за еднаква работа с еднаква стойност, заложен в член 157 от ДФЕС, все още не е осъществен;
АМ. като има предвид, че са налице недостатъци, свързани с функционирането и изпълнението на инструмента на Европейската гражданска инициатива, а следователно и необходимост от подобрение, за да може тя да функционира ефективно и да бъде реален инструмент за дейна демокрация и активно гражданство;
АН. като има предвид, че свободата на движение, и по-специално тази на работниците, е право, което е залегнало в Договорите (член 45 от ДФЕС), и е основната движеща сила за доизграждането на единния пазар;
АО. като има предвид, че Съюзът трябва да повиши ефективността, съгласуваността и отчетността на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), което може да се извърши чрез използване на действащите разпоредби на Договора за преминаване от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство (ГКМ) във все повече и повече области на външните политики, както и чрез прилагане на разпоредбите за гъвкавост и засилено сътрудничество, когато това е необходимо;
АП. като има предвид, че неотдавнашните предизвикателства пред сигурността, някои от които в непосредствена близост до границите на ЕС, показаха необходимостта да се премине постепенно към създаването на обща отбранителна политика и в крайна сметка — към обща отбрана; като има предвид, че Договорът вече съдържа ясни разпоредби за това как може да бъде направено това, по-точно в членове 41, 42, 44 и 46 от ДЕС;
АР. като има предвид, че трябва да бъде гарантирано външно представителство в интерес на Съюза, когато става въпрос за вече упражнени изключителни и споделени правомощия на Съюза; като има предвид, че в областите, в които Съюзът все още не е използвал споделените си правомощия, държавите членки са задължени добросъвестно да си сътрудничат с него и да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да подкопаят интереса на Съюза;
АС. като има предвид, че е на лице необходимост от координирана и организирана позиция на Съюза и на държавите членки в рамките на международните организации и форуми с цел засилване на влиянието на Съюза и на неговите държави членки в тези организации и форуми;
АТ. като има предвид, че поемането на международни задължения от Съюза или от държавите членки не може да сведе ролята на националните парламенти и на Европейския парламент до просто „скрепяване с печат“ на договореностите;
АУ. като има предвид, че настоящата криза с бежанците ясно разкри, че ЕС се нуждае от обща политика в областта на убежището и имиграцията, която трябва да предвижда също и справедливо разпределение на търсещите убежище в целия ЕС;
АФ. като има предвид, че дискриминацията на всякаква основа, като например пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения (било то политически или други), принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст, полова идентичност или сексуална ориентация, продължава да бъде проблем във всяка една държава членка;
АХ. като има предвид, че неотдавнашните кризи разкриха, че сближаването на правните разпоредби не е достатъчно за осигуряване на функционирането на вътрешния пазар или на пространството на свобода, сигурност и правосъдие поради различията в прилагането на хармонизираните правни разпоредби;
АЦ. като има предвид, че законодателният орган на Съюза няма право да прехвърля на органи на Съюза правомощия за вземане на решения по собствена преценка, свързани с политически избор;
АЧ. като има предвид, че законодателният орган на Съюза трябва да осигури достатъчен политически контрол върху решенията и дейностите на органите на Съюза;
АШ. като има предвид, че неспазването от страна на държавите членки на приетите на европейски срещи на високо равнище и на заседания на Европейския съвет споразумения сериозно подкопава доверието в европейските институции и че поради това изпълнението на тези споразумения следва да бъде гарантирано по по-ефективен начин;
1. отбелязва, че Европейският съюз и неговите държави членки са изправени пред безпрецедентни предизвикателства, като бежанската криза, предизвикателствата, свързани с външната политика в непосредствено съседство с ЕС, и борбата срещу тероризма, както и глобализацията, изменението на климата, демографските промени, безработицата, причините и последиците от финансовата и дълговата криза, липсата на конкурентоспособност и социалните последици в няколко държави членки, както и необходимостта да се укрепи вътрешният пазар на ЕС, за всяко от които трябва да се вземат по-адекватни мерки;
2. подчертава, че тези предизвикателства не могат да бъдат адекватно преодолени самостоятелно от държавите членки, а е необходим колективен отговор на Съюза, основан на спазване на принципа на многостепенното управление;
3. припомня, че вътрешният пазар, който спомага за свободното движение на стоки, хора, услуги и капитал, е крайъгълен камък на ЕС; припомня също така, че изключенията от вътрешния пазар създават нелоялна конкуренция в рамките на Съюза и нарушават условията на равнопоставеност;
4. подчертава, че Съюзът трябва да възстанови загубеното доверие и увереността на своите граждани чрез повишаване на прозрачността на процеса на вземане на решения и отговорността на своите институции, агенции и неформални органи (например Еврогрупата), като засили сътрудничеството между институциите и подобри способността си да действа;
5. изтъква, че не всички разпоредби на Договора от Лисабон са разгърнали пълния си потенциал, въпреки че съдържат някои необходими инструменти, които биха могли да се приложат, за да се предотвратят някои от кризите, пред които е изправен Съюзът, или биха могли да се използват за преодоляване на настоящите предизвикателства, без да се налага преразглеждане на Договора в краткосрочен план;
6. подчертава, че общностният метод е най-добре пригоден за функционирането на Съюза и притежава редица преимущества пред междуправителствения метод, тъй като е единственият, който дава възможност за по-голяма прозрачност, ефикасност, гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета и равно право на съвместно законотворчество на Европейския парламент и на Съвета, както и за предотвратяване на разпокъсаността на институционалните отговорности и за създаване на конкурентни институции;
7. счита, че междуправителствените решения следва да бъдат единствено инструмент, представляващ ultima ratio, съобразени със строги условия, особено за спазване на правото на Съюза, на целта за задълбочаване на европейската интеграция и отвореност за присъединяване на държави членки, които не отговарят на условията за участие, и счита, че междуправителствените решения следва да бъдат заменени възможно най-скоро от процедури на Съюза, дори в областите, в които не всички държави членки отговарят на условията за участие, за да се предостави възможност на Съюза да изпълнява задачите си в контекста на единна институционална рамка; с оглед на това се обявява против създаването на нови институции извън рамката на Съюза и продължава да се стреми към включване ЕМС в правото на Съюза, при условие че е налице подходяща демократична отчетност, както и съответните разпоредби във фискалния пакт съгласно предвиденото в самия Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ), въз основа на оценка на опита във връзка с прилагането му; настоятелно заявява, че действителното вземане на решения и фискалните задължения не трябва да бъдат отделени едно от друго;
8. подчертава, че пряко избраният Европейски парламент играе съществена роля за гарантирането на легитимността на Съюза и прави системата на вземане на решения на Съюза отговорна пред гражданите чрез осигуряване на подходящ парламентарен контрол върху изпълнителната власт на равнището на Съюза и чрез законодателната процедура на съвместно вземане на решения, чиито обхват следва да се разшири;
9. припомня, че Европейският парламент е парламент на целия Съюз, и счита, че трябва да се осигури подходяща демократична отчетност в областите, в които не участват всички държави членки, включително за специфичните за еврозоната действия и решения;
10. счита, че политическият диалог между националните парламенти и Европейския парламент трябва да бъде засилен и да стане по-разбираем и съществен, без да се излиза от границите на съответните им конституционни компетенции; изтъква в тази връзка, че националните парламенти са в най-добра позиция, за да наложат и контролират на национално равнище действията на съответните си правителства по въпроси, свързани с ЕС, а Европейският парламент следва да гарантира демократична отчетност и легитимност на изпълнителната власт на ЕС;
11. счита за жизненоважно да се засили институционалната прозрачност и откритост в ЕС, както и да се подобри начинът, по който се представя вземането на политически на решения в ЕС; настоятелно призовава за увеличаване на усилията, насочени към преразглеждането на Регламент (EО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, и на Директива 93/109/EО за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани;
12. припомня, че е възможно засилване на правото на Парламента да изисква информация и на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) посредством вторично право на Съюза и повтаря призива си към Комисията да предложи преразглеждане на Регламента относно ЕГИ;
13. счита за необходимо Комисията да реформира ЕГИ като работещ инструмент за демократична ангажираност, като вземе под внимание своята резолюция от 28 октомври 2015 г.(8), и призовава Комисията, наред с другото, да повиши обществената осведоменост и да насочи вниманието към ЕГИ; да направи софтуера си за събиране на подписи онлайн по-лесен за използване, като го направи достъпен за хора с увреждания; да осигури подходящи и цялостни правни и практически насоки; да обмисли възможността за създаване на специални бюра за ЕГИ в представителството си във всяка държава членка; да обясни подробно причините за отхвърляне на ЕГИ и да потърси начини за пренасочване към по-подходящите органи на съдържащите се в инициативите предложения, евентуално попадащи извън обхвата на компетентност на Комисията;
14. счита, че европейската доброволческа служба играе неделима роля в изграждането на европейското гражданство, и съответно препоръчва Комисията да проучи как би могло да се улесни участието на младите хора в нея;
Институционална структура, демокрация и отчетност
Парламенти
15. настоява, че законодателните правомощия и правата на контрол на Европейския парламент трябва да бъдат гарантирани, консолидирани и засилени, включително посредством междуинституционални споразумения и чрез използване на съответното правно основание от Комисията;
16. счита за необходимо Европейският парламент да реформира методите си на работа, за да преодолее препятствията, пред които е изправен, като засили упражняването на функциите си на политически контрол над Комисията, включително във връзка с изпълнението и прилагането на правото на Съюза в държавите членки, като ограничи споразуменията при първо четене до изключителни неотложни случаи, за които е било взето обмислено и изрично решение, и в тези случаи да подобри прозрачността на процедурата, водеща до приемане на такива споразумения; в тази връзка също така припомня, че предложенията на Парламента за по-нататъшна хармонизация на собствената си избирателна процедура, които се съдържат в неговата резолюция от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз(9) ;
17. изразява намерението си да използва в по-голяма степен докладите във връзка със законодателни инициативи съгласно член 225 от ДФЕС;
18. счита, че Парламентът следва да създаде в седалището си и във всички свои представителства в държавите членки входящ регистър, който да дава възможност на гражданите лично да внасят документи с удостоверяване на съдържанието им;
19. счита, че следва да се въведе електронен Официален вестник на Европейския парламент с цел удостоверяване на всички резолюции и доклади, приети от него;
20. насърчава политическия диалог с националните парламенти относно съдържанието на законодателните предложения, когато е уместно; при все това подчертава, че трябва да се вземат решения на равнище конституционна компетентност и че е налице ясно разграничаване на правомощията за вземане на решения на националните парламенти и на Европейския парламент, като първите трябва да упражняват европейската си функция въз основа на своите национални конституции, в частност чрез контрол върху националните правителства в качеството им на членове на Европейския съвет и на Съвета, тъй като това е равнището, на което те са в най-добра позиция да влияят пряко върху съдържанието и да упражняват контрол над европейския законодателен процес; следователно се обявява против създаването на нови съвместни парламентарни органи с правомощия за вземане на решения;
21. подчертава значението на сътрудничеството между Европейския парламент и националните парламенти в съвместни органи, като например Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) и Междупарламентарната конференция относно общата външна политика и политика на сигурност (CFSP-IPC), както и в рамките на член 13 от ДСКУ в Икономическия и паричен съюз, въз основа на принципите за консенсус, обмен на информация и консултации, с цел да упражняват контрол над съответните си администрации; призовава Комисията и Съвета да вземат участие на високо политическо равнище в междупарламентарните заседания; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество между комисиите на Европейския парламент и националните им еквиваленти в рамките на тези съвместни органи чрез засилване на съгласуваността, прозрачността и взаимния обмен на информация;
22. насърчава обмена на добри практики между националните парламенти в парламентарния контрол, като например провеждането на редовни разисквания между съответните министри и специализираните комисии в националните парламенти преди и след заседанията на Съвета, както и с членове на Европейската комисия в подходящи срокове, а също и на срещи с националните парламенти за обмен с членове на Парламента; насърчава въвеждането на обмен на служители на институциите и политическите групи между администрациите на Европейския парламент и националните парламенти;
23. счита, че е необходимо да се положат грижи за предотвратяване на „лустросването“ на законодателството на ЕС от страна на държавите членки и че националните парламенти имат важна роля в този процес;
Европейски съвет
24. изразява съжаление, че Съветът, като се въздържа от гласуване с квалифицирано мнозинство, твърде често отнася за разглеждане законодателни въпроси до Европейския съвет; счита, че практиката на Европейския съвет „да възлага задачи на Съвета“ надхвърля стратегически насочващата му роля, отредена му от Договорите, и по този начин е в противоречие с буквата и духа на законодателството в Договорите, съгласно посоченото в член 15, параграф 1 от ДЕС, където е предвидено, че Европейският съвет определя общите политически насоки и приоритети на Съюза, но не упражнява законодателни функции; счита за необходимо да се подобрят работните отношения между Европейския съвет и Парламента;
25. припомня, че председателят на Комисията ще се избира от Европейския парламент по предложение на Европейския съвет, като се вземат под внимание изборите за Европейски парламент и след провеждане на съответни консултации, и че поради това, както през 2014 г., европейските политически партии трябва да предложат водещи кандидати, за да дадат на гражданите възможности за избор за председател на Комисията; приветства предложението на председателя на Комисията за изменение на рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия във връзка с участието на членове на Комисията като кандидати в изборите за Европейски парламент;
26. в допълнение припомня, че макар това да не е в интерес на Европейския парламент, е възможно сливане на функциите на председателя на Европейския съвет с тези на председателя на Комисията;
27. призовава Европейския съвет да се възползва от т. нар. клауза за преход (член 48, параграф 7 от ДЕС), като упълномощи Съвета да премине от единодушно гласуване към гласуване с квалифицирано мнозинство в случаите, в които това е приложимо там, където понастоящем Договорите изискват единодушие;
28. призовава председателя на Европейския парламент предварително да информира Председателския съвет относно възгледите, които възнамерява да поддържа в речта си пред Европейския съвет;
Съвет
29. предлага Съветът да се превърне в истинска законодателна камара, чрез намаляване на броя на съставите на Съвета с решение на Европейския съвет, като по този начин се създаде истински двукамарна законодателна система с участието на Съвета и Парламента, като Комисията играе ролята на изпълнителната власт; призовава за включване на активните в момента специализирани законодателни състави на Съвета като подготвителни органи за единен законодателния съвет, който заседава публично, подобно на дейността на комисиите в Европейския парламент;
30. настоява, че е важно да се гарантира прозрачност на процеса на вземане на законодателни решения от Съвета като цяло, като същевременно се подобри обменът на документи и информация между Парламента и Съвета и се разреши достъпът на представители на Парламента в качеството им на наблюдатели на заседанията на Съвета и неговите органи, и по-специално в случаи, свързани със законодателството;
31. счита, че е възможно да се слее позицията на председател на Еврогрупата и тази на комисар по икономическите и финансовите въпроси и в такъв случай би предложил председателят на комисията да назначи този комисар за заместник-председател на Комисията; счита, че след създаването на фискален капацитет и на Европейски валутен фонд на този комисар биха могли да бъдат предоставени всички необходими средства и правомощия за прилагане и изпълнение на съществуващата рамка за икономическо управление и да се оптимизира развитието на еврозоната в сътрудничество с министрите на финансите на държавите членки от еврозоната, както е посочено в неговата резолюция от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната(10);
32. отправя изискване в настоящата рамка на Договорите председателят и членовете на Еврогрупата да бъдат обект на съответни механизми за демократична отчетност пред Европейския парламент, по-специално председателят да отговаря на парламентарни въпроси; освен това призовава за приемане на вътрешен правилник за работа и публикуване на резултатите;
33. отправя искане Съветът да премине напълно към гласуване с квалифицирано мнозинство във всички възможни случаи съгласно Договорите и да преустанови практиката да прехвърля спорни законодателни области на Европейския съвет, тъй като това противоречи на буквата и духа на Договора, който предвижда, че Европейският съвет може да взема решения единствено с единодушие и само по въпроси, отнасящи се до общи политически цели, а не до законодателство;
34. изразява решителност за цялостно прилагане на разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество, като се ангажира да не дава одобрението си за никакви нови предложения за засилено сътрудничество, освен ако участващите държави членки не се ангажират да задействат специалната клауза за преход, предвидена в член 333 от ДФЕС, за преминаване от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство и от специалната към обикновената законодателна процедура;
35. подчертава значението на пълноценното възползване от процедурата за засилено сътрудничество, описана в член 20 от ДЕС, по-специално сред държавите — членки на еврозоната, така че държавите членки, които желаят да установят засилено сътрудничество помежду си като част от неизключителната компетентност на Съюза, чрез този механизъм да могат да насърчават постигането на целите на Съюза и да засилват процеса на интеграция помежду си в съответствие с ограниченията и условията, посочени в членове 326–334 от ДФЕС;
Комисия
36. изразява решителност за укрепване на ролята на Парламента при избирането на председателя на Комисията, като засили официалните консултации между своите политически групи и председателя на Европейския съвет, както е предвидено в Декларация 11, приложена към заключителния акт на Междуправителствената конференция, приела Договора от Лисабон, за да се гарантира, че Европейският съвет се съобразява изцяло с изборните резултати при представянето на кандидата, когото Парламентът да избере, както в случая с европейските избори през 2014 г.;
37. отново заявява необходимостта всички предложения на Комисията да бъдат напълно обосновани и придружени с подробна оценка на въздействието, включително относно правата на човека;
38. изразява мнението, че независимостта на председателя на Комисията би могла да нарасне, ако всяка държава членка определи поне трима кандидати от двата пола, които да могат да се разглеждат от избрания председател на Комисията с оглед на определяне на състава ѝ;
39. настоява да се осигури по-добра координация и където е възможно, представителство на ЕС/еврозоната в рамките на международни финансови институции и подчертава, че член 138, параграф 2 от ДФЕС предоставя правно основание за приемането на мерки за гарантиране на единно представителство на ЕС/еврозоната в рамките на международните институции и конференции;
40. призовава за установяването на официален и постоянен „диалог“, който да се организира в Европейския парламент по въпросите на външното представителство на Съюза;
41. припомня, че Комисията, държавите членки, Парламентът и Съветът трябва, всеки в границите на своята компетентност, да спомагат за осигуряване на по-добро прилагане и изпълнение на правото на Европейския съюз и Хартата на основните права;
Сметната палата
42. признава изключително важната роля на Европейската сметна палата за осигуряването на по-добро и по-интелигентно разходване на европейските фондове; припомня, че освен важното си задължение да предоставя информация относно надеждността на отчетите и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, Палатата е в отлична позиция да предоставя на Парламента необходимата информация за изпълнението на неговата задача и мандат да упражнява демократичен контрол върху европейския бюджет и да осигурява информация относно резултатите и постиженията на финансираните от Съюза дейности и политики с цел подобряване на тяхната икономичност, ефикасност и ефективност; в тази връзка препоръчва да се укрепи Сметната палата; очаква Палатата да запази своята независимост, интегритет, безпристрастност и професионализъм, като същевременно изгражда силни работни отношения със своите партньори;
43. счита, че продължаващата липса на сътрудничество от страна на Съвета прави невъзможно вземането на информирано решение от страна на Парламента относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, което има постоянен отрицателен ефект върху възприятията на гражданите и доверието им в институциите на ЕС; счита, че тази липса на сътрудничество също така оказва отрицателно въздействие върху функционирането на институциите и дискредитира процедурата на политически контрол на управлението на бюджета, предвидена в Договорите;
44. подчертава, че съставът на Палатата и процедурата по назначаване са описани в членове 285 и 286 от ДФЕС; счита, че Парламентът и Съветът следва да са равнопоставени при назначаването на членовете на Сметната палата, за да се гарантира демократична легитимност, прозрачност и пълната независимост на нейните членове; призовава Съвета да зачита решенията на Парламента, взети след изслушванията на кандидатите, номинирани за членове на Сметната палата;
Комитет на регионите и Европейски икономически и социален комитет
45. призовава Европейския парламент, Съвета и Комисията да подобрят условията за сътрудничество с КР и с ЕИСК, включително в предзаконодателната фаза при провеждането на оценките на въздействието, за да се гарантира, че становищата и оценките им ще могат да бъдат взети предвид в целия законодателен процес;
Агенции
46. подчертава, че всяко предоставяне на правомощия по изпълнението на агенции на Съюза изисква достатъчна степен на контрол върху решенията и действията им от страна на законодателния орган на Съюза; припомня, че ефективният надзор обхваща, наред с другото, назначаване и освобождаване на ръководните служители в съответната агенция на Съюза, участие в надзорния ѝ съвет, право на вето във връзка с определени решения на агенцията на Съюза, задължения за предоставяне на информация и правила за прозрачност, както и бюджетни правомощия във връзка с бюджета на съответната агенция на Съюза;
47. обмисля приемане на рамков регламент за агенциите на Съюза, които биха могли да упражняват правомощия по изпълнението, който да обхваща необходимия механизъм за контрол от страна на законодателния орган на Съюза и да включва, наред с другото, правото на Европейския парламент да назначава и освобождава ръководните служители в съответната агенция на Съюза, да участва в надзорния ѝ съвет, да налага вето във връзка с определени решения на агенцията на Съюза, задължения за предоставяне на информация и правила за прозрачност, както и бюджетни правомощия във връзка с бюджета на съответната агенция на Съюза;
Зачитане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност
48. подчертава значението на принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от ДЕС, който е обвързващ за всички институции и органи на Съюза, а също и значението на инструментите, предвидени в Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност; припомня в тази връзка съответните функции, възложени на националните парламенти и на КР; предлага гъвкавост относно датата за предаване на проектите на законодателни актове, предвидена в протокола, и призовава Комисията да подобри качеството на своите отговори на мотивираните становища;
49. припомня на националните парламенти за тяхната ключова роля в мониторинга на прилагането на принципа на субсидиарност; подчертава, че формалните възможности за националните парламенти да гарантират принципите на субсидиарност и на пропорционалност предлагат множество опции в този аспект, но че е необходимо да се засили практическото сътрудничество между националните парламенти, за да могат те, наред с другото, в тясно сътрудничество помежду си да достигнат необходимия кворум съгласно член 7, параграф 3 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност в случай на предполагаемо нарушение;
50. подчертава значението на член 9 от ДФЕС за гарантиране на вземането под внимание на социалните последици от правните и политическите мерки на Съюза;
Разширяване и задълбочаване на икономическия и паричен съюз
51. припомня, че по-нататъшното развитие на ИПС трябва да се основава и да се гради на съществуващото законодателство и неговото прилагане и трябва да бъде свързано и със задълбочаване на социалното измерение;
52. призовава за допълнителни институционални реформи, за да стане ИПС по-ефективен и демократичен, с подобрен капацитет, който да бъде интегриран в институционалната рамка на Съюза, при което Комисията да действа като изпълнителна власт, а Парламентът и Съветът като съзаконодатели;
Нов правен акт за икономическата политика
53. припомня резолюцията си от 12 декември 2013 г. относно конституционните проблеми, свързани с многостепенното управление в рамките на Европейския съюз(11), която даде поле за изява на идеята за приемане на Кодекс за сближаване в рамките на обикновената законодателна процедура с оглед на създаването на по-ефективна рамка за координация на икономическата политика (с няколко критерия за сближаване, които предстои да бъдат определени), отворен за всички държави членки и подкрепен от механизъм, основан на стимули;
54. счита, че следва да се предвидят ограничен брой особено важни области за структурни реформи, които да повишат конкурентоспособността, потенциала за растеж, реалното икономическо сближаване и социалното сближаване в рамките на петгодишен период с цел укрепване на европейската социална пазарна икономика, както се посочва в член 3, параграф 3 от ДЕС;
55. подчертава, че е важно да се установи ясно разделение на правомощията между институциите на ЕС и държавите членки, като се увеличи ангажираността на държавите членки спрямо програмите за изпълнение, както и ролята на националните парламенти в тези програми;
56. призовава за по-добро използване на наличните инструменти във връзка с член 136 от ДФЕС с цел да се улесни приемането и прилагането на нови мерки в еврозоната;
Опростен, по-целенасочен и по-демократичен процес на европейския семестър
57. посочва, че са необходими по-малко и по-целенасочени специфични за всяка държава препоръки (СДП), основани на рамката на политиката, определена в Кодекса за конвергенция и годишния обзор на растежа (ГОР), както и на конкретните предложения, избрани от всяка държава членка съгласно съответните й ключови цели за реформи от широк кръг от структурни реформи, насърчаващи конкурентоспособността, реалната икономическа конвергенция и социалното сближаване;
58. подчертава важността на демографските тенденции за европейския семестър и призовава да се отдава по-голямо значение на този показател;
59. припомня, че вече съществуват механизми за икономически диалог, по-специално чрез създаването на т.нар. икономически диалог в рамките на „пакета от шест законодателни акта“ и „пакета от два законодателни акта“; счита, че това представлява ефективен инструмент, който позволява на Парламента да бъде възложена по-значителна роля в рамките на европейския семестър, за да се засили диалогът между Парламента, Съвета, Комисията и Еврогрупата, и предлага да се официализира надзорната роля на Парламента в европейския семестър чрез междуинституционално споразумение (МИС), както Парламентът призова по няколко повода; също така приветства и насърчава участието на националните парламенти на национално равнище и сътрудничеството им с Европейския парламент в рамките на европейския семестър и по-общо на икономическото управление, напр. чрез европейската парламентарна седмица и конференцията по член 13; освен това счита, че участието на социалните партньори в европейския семестър би могло да се подобри;
60. призовава за интегриране на съответните разпоредби от фискалния пакт в правната рамка на ЕС въз основа на всеобхватна оценка на неговото изпълнение и дотолкова, доколкото не са вече обхванати от действащото вторично право;
Ролята на бюджета на ЕС в ИПС
61. посочва възможността да се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на Регламента за МФР, като се използват разпоредбите на член 312, параграф 2 от ДФЕС при приемането на предстоящия Регламент за МФР; подчертава, че е от значение да се установи връзка между продължителността на законодателния мандат на Парламента, мандата на Комисията и срока на действие на МФР, който може да бъде намален на пет години съгласно разпоредбите на член 312, параграф 1 от ДФЕС; призовава за привеждане в съответствие на бъдещите МФР със следващия парламентарен мандат; призовава Съвета да се ангажира с това демократично изискване;
62. приветства доклада на Групата на високо равнище за собствените ресурси; изразява желание за връщане към буквата и духа на Договорите и за промяна на съществуващата система, основана на вноски на база БНД, в система, изградена върху реални собствени ресурси на ЕС и в крайна сметка — бюджет за еврозоната, за какъвто съществуват множество идеи;
63. посочва, че съгласно член 24 от Регламента на Съвета (ЕС, Евратом) № 1311/2013 от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 всички разходи и приходи на Съюза и Евратом трябва да бъдат включени в общия бюджет на Съюза в съответствие с член 7 от Финансовия регламент;
Повишен капацитет за инвестиции на ЕС
64. призовава за оптимизирано използване на съществуващите структурни фондове, насочено към насърчаването на конкурентоспособността и сближаването в ЕС, както и за увеличаване на капацитета за инвестиции на ЕС чрез прилагането на новаторски подходи, като напр. ЕФСИ, който включва специални механизми за финансиране и гарантиране на инфраструктурни проекти в интерес на Съюза;
65. настоятелно призовава за пълното прилагане на правната рамка на „пакета от шест законодателни акта“ и „пакета от два законодателни акта“, както и на европейския семестър, и изтъква по-специално необходимостта да се намери решение за макроикономическите дисбаланси и да се осигури дългосрочен контрол върху дефицита и все още изключително високите нива на дълга чрез фискална консолидация, насърчаваща растежа, както и чрез подобряване на ефективността на разходите, отдаване на приоритет на продуктивните инвестиции, осигуряване на стимули за справедливи и устойчиви структурни реформи и вземане под внимание на условията на икономическия цикъл;
Установяване на фискален капацитет в рамките на еврозоната чрез част от бюджета на ЕС
66. припомня, че еврото е валутата на Съюза и че бюджетът на ЕС има за цел изпълнение на целите на Съюза, посочени в член 3 от ДЕС, както и финансиране на общите политики, подпомагане на слабите региони чрез прилагане на принципа на солидарност, доизграждане на вътрешния пазар, насърчаване на европейските взаимодействия, реагиране на съществуващи и нововъзникващи предизвикателства, които изискват общоевропейски подход, а също и осигуряване на помощ за по-слабо развитите държави членки да наваксат и да отговорят на условията за присъединяване към еврозоната;
67. отбелязва различните предложения за създаване на бюджетен капацитет в рамките на еврозоната; подчертава, че тези предложения възлагат различни функции на посочения капацитет и могат да бъдат различни по замисъл; припомня, че Парламентът е настоявал, че този капацитет следва да бъде разработен в съответствие с рамката на ЕС;
68. посочва, че макар и от замисъла, функциите и мащаба на новия бюджетен капацитет да зависи дали такъв може да бъде създаден в границите на съществуващата рамка на Договорите, съгласно Договорите е възможно повишаване на таваните за собствените ресурси, създаване на нови категории собствени ресурси (дори и въпросните собствени ресурси да идват само от някои държави членки), както и определяне на дадени приходи за целите на финансирането на конкретни разходни пера; в допълнение посочва, че бюджетът на ЕС вече предоставя гаранции за конкретни заемни операции и че са налице няколко инструмента за гъвкавост, за които може да се мобилизира финансов ресурс, надхвърлящ таваните на разходите съгласно МФР;
69. отново заявява, че подкрепя интегрирането на Европейския механизъм за стабилност в правната рамка на Съюза, при условие че е налице подходяща демократична отчетност;
70. счита, че създаването на европейски фискален капацитет и на Европейски паричен фонд би могло да е стъпка в процеса на създаване на европейска финансова служба, която ще следва да се отчита пред Европейския парламент;
71. призовава да бъде отделено дължимото внимание на основните констатации на експертната група, създадена от Комисията, с оглед на учредяването на Фонд за обратно изкупуване;
Единният пазар и финансовата интеграция
72. счита, че единният пазар е един от крайъгълните камъни на ЕС и е основополагащ за благоденствието, растежа и заетостта в Съюза; подчертава, че единният пазар, който предоставя осезаеми преимущества както на компаниите, така и на потребителите, има потенциал за растеж, който все още не е напълно оползотворен, по-специално що се отнася до единния цифров пазар, финансовите услуги, енергетиката, банковия съюз и съюза на капиталовите пазари; поради това призовава за по-строг контрол на правилното прилагане и за по-добро осигуряване на изпълнението на съществуващите достижения на правото на ЕС в тези области;
73. призовава за бързото, но поетапно доизграждане на банковия съюз, основан на единен надзорен механизъм (ЕНМ), единен механизъм за преструктуриране (ЕМП) и европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) и поддържан от подходящ и фискално неутрален предпазен механизъм; приветства споразумението за механизъм за мостово финансиране, докато заработи Единният фонд за преструктуриране и призовава за европейска схема за защита при несъстоятелност;
74. припомня, че европейските надзорни органи следва да работят за подобряване на функционирането на вътрешния пазар, по-специално чрез постигане на висококачествено, ефективно и последователно равнище на регулиране и надзор, като вземат предвид разнородните интереси на държавите членки и различния характер на участниците на финансовия пазар; счита, че въпросите, засягащи държавите членки, следва да бъдат повдигани, обсъждани и решавани от всички държави членки и че за да се укрепят условията на равнопоставеност в рамките на единния пазар, е жизненоважно да има единен набор от правила, приложими за всички участници на финансовия пазар в ЕС, с цел да се избегне разпокъсаността на единния пазар в сферата на финансовите услуги, както и нелоялната конкуренция поради липса на условия на равнопоставеност;
75. призовава за създаването на истински съюз на капиталовите пазари;
76. подкрепя създаването на система на органите по конкурентоспособността, която да има за задача да обединява националните органи, отговорни за проследяването на напредъка в областта на конкурентоспособността във всяка държава членка, и предлага проследяването на напредъка на тази система да се извършва под надзора на Комисията;
77. счита, че е необходимо да се подобри автоматичният обмен на информация между националните данъчни органи, за да се избегнат данъчните измами, неплащането на данъци и данъчното планиране, намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, а също и за да се насърчават координираните действия за борба с данъчните убежища; призовава за приемането на директива за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, която да установи минимална ставка и да определи общи цели за постепенно сближаване; счита за необходимо да се започне цялостен преглед на съществуващото законодателство в областта на ДДС, като се обърне внимание, наред с другото, на въвеждането на принципа на държавата на произход;
По-демократична институционална структура за ИПС
78. припомня необходимостта от осигуряване на подходяща демократична легитимност и отчетност на равнището на вземане на решения, при което националните парламенти да контролират националните правителства, а ролята на Европейския парламент по отношение на контрола на равнище ЕС да се засили, включително той, заедно със Съвета, да изпълнява централна роля в приемането на Кодекса за сближаване чрез обикновената законодателна процедура;
79. защитава общото използване на т.нар. клауза за преход, предвидена в член 48, параграф 7 от ДЕС; припомня, че в своя подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз(12) Комисията предлага да се създаде „инструмент за конвергенция и конкурентоспособност“ въз основа на член 136 или член 352 от ДФЕС, ако е необходимо, чрез засилено сътрудничество; подчертава, че при засилено сътрудничество прилагането на член 333, параграф 2 от ДФЕС, който урежда ползването на обикновената законодателна процедура, би укрепило демократичната легитимност и ефективността на управлението на ЕС и ролята на Парламента в него;
80. отново посочва, че междупарламентарното сътрудничество не следва да води до създаване на нов парламентарен орган или нова институция, тъй като еврото е паричната единица на ЕС, а Европейският парламент е парламентът на ЕС; припомня, че ИПС е създаден от Съюза, чиито граждани са пряко представени на равнището на Съюза от Парламента, който трябва да намери и да е в състояние да приложи начини за гарантиране на парламентарната демократична отчетност за решенията, взети във връзка с еврозоната;;
81. настоява, че на Комисията следва да се предоставят правомощия за прилагането и изпълнението на всички бъдещи или съществуващи инструменти, приети в областта на ИПС;
82. счита, че е необходимо да бъдат отстранени слабостите в съществуващата институционална структура на ИПС, по-специално неговият демократичен дефицит, като се вземе под внимание и това, че някои части от Договора могат да бъдат подлагани на надзор от Съда на ЕС, докато други са изключени от този контрол; счита, че е необходим по-силен парламентарен контрол за подробно прилагане на член 121, параграфи 3 и 4 от ДФЕС относно по-тясната координация на икономическите политики;
83. счита, че диференцираната интеграция следва да остане отворена за всички държави членки;
84. припомня, че следва да бъде даден приоритет на обикновената законодателна процедура и на бюджетната процедура на равнище ЕС чрез използване, когато е необходимо, на дерогации и чрез установяването на специални бюджетни редове; припомня, че всякакви други разпоредби, като например свързани с еврозоната разпоредби или разпоредби за засилено сътрудничество, могат да се използват само ако горепосочените процедури не са правно или политически възможни;
Доизграждането на вътрешния пазар като първи двигател на растежа
85. изразява убеждението си, че задълбочаването на ИПС следва да върви ръка за ръка с доизграждането на вътрешния пазар чрез премахване на всички оставащи вътрешни бариери, особено що се отнася до енергийния съюз, общия цифров пазар и пазара на услугите;
86. призовава за цялостно прилагане на съществуващото законодателство за вътрешния енергиен пазар в съответствие с член 194 от ДФЕС с цел създаване на енергиен съюз;
87. подкрепя засилването на задълженията и правомощията на Европейската агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) с крайната цел за създаване на Европейска енергийна агенция съгласно член 54 от Договора за Евратом, както и интегрирането на енергийните пазари, създаването на европейски стратегически резерв въз основа на комбинираните национални резерви, както и на съвместен център за договаряне с доставчици, с оглед на доизграждането на институционалната структура на енергийния съюз;
88. насърчава използването на „облигации за проекти“ в тясно сътрудничество с ЕИБ за финансиране на инфраструктурни и енергийни проекти;
89. призовава Комисията да използва член 116 от ДФЕС, който осигурява необходимото правно основание на Парламента и на Съвета да действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, за да премахват практики, водещи до нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар посредством вредни данъчни политики;
Социално измерение
90. подчертава, че правата на работниците, и по-специално при упражняване от тяхна страна на правото им на мобилност, следва да бъдат гарантирани заедно със социалните им права, като се използват пълноценно съответните правни инструменти, уредени в дялове IV, IX и X от трета част от ДФЕС и в съответствие с Хартата на ЕС за основните права, за да се осигури стабилна социална основа за Съюза; в тази връзка посочва по-специално правата, произтичащи от Директива 2004/38/ЕО, относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки и Регламент (ЕС) № 492/2011 относно свободното движение на работници в Съюза;
91. подчертава значението на създаването на социална Европа, така че проектът за европейска интеграция да продължи да получава подкрепа от страна на работниците;
92. изтъква значението на насърчаването на идеята за минимална работна заплата, която да се определя от всяка държава членка; отбелязва, че проучването на възможностите за схема за минимално обезщетение при безработица, което би наложило съществуването на общи правила и условия за пазар на труда на ЕС, и счита, че съгласно действащите разпоредби на Договора би могло да бъде прието законодателно предложение с цел намаляване на съществуващите пречки за работници и служители;
93. посочва механизмите, осигурени от Съюза, и необходимостта за активно включване на младите работници на пазара на труда и за по-нататъшно насърчаване на обмена на млади работници съгласно член 47 от ДФЕС;
94. призовава Комисията да включи свързани със заетостта критерии при оценката на макроикономическите резултати на държавите членки, както и да препоръча и подкрепи структурни реформи, включително с оглед да се осигури по-добро оползотворяване на средствата от регионалните и социалните фондове;
95. призовава Комисията да направи правилна оценка на необходимостта от действия на ЕС и потенциалното икономическо и социално въздействие и въздействие върху околната среда на алтернативните варианти за политика, преди да предлага нови инициативи (напр. законодателни предложения, незаконодателни инициативи, актове за изпълнение и делегирани актове), като се придържа към Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по‑добро законотворчество;
96. призовава за учредяване на нов социален пакт (който може да приеме формата на социален протокол), целящ насърчаване на социалната пазарна икономика на Европа и намаляване на неравенството, като се гарантира спазване на основните права на всички граждани, включително, наред с другото, правото на колективно договаряне и на свобода на движението; изтъква, че подобен пакт може да подобри координацията на социалните политики на държавите членки;
97. призовава Комисията да съживи социалния диалог в рамките на ЕС чрез обвързващи споразумения между социалните партньори в съответствие с членове 151—161 от ДФЕС;
Външни дейности
Повишаване на ефективността, съгласуваността и отчетността на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)
98. счита, че цялостният подход на Европейския съюз към външни конфликти и кризи следва да се укрепи чрез по-тясно привличане на различни участници и инструменти във всички етапи на цикъла на конфликта;
99. настоява за прилагането на разпоредбите на член 22 от ДЕС, за да се разработи цялостна стратегическа рамка и да се вземат решения относно стратегическите интереси и цели, посочени в член 21 от ДЕС, които могат да се разширят извън ОВППС и да обхванат други области на външните действия, което изисква съгласуваност с други политики като търговията, селското стопанство и помощта за развитие; припомня, че решенията, взети въз основа на тази стратегия, биха могли да се изпълняват чрез гласуване с квалифицирано мнозинство; подчертава, че демократичната легитимност на такива решения може да се повиши, ако Съветът и Парламентът приемат съвместни стратегически документи въз основа на предложения на заместник-председателя на Европейската комисия/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП);
100. призовава към засилване на парламентарния контрол на външната дейност на ЕС, включително чрез продължаване на редовните консултации със ЗП/ВП, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията, и към приключване на преговорите относно замяната на междуинституционалното споразумение от 2002 г. относно достъпа до чувствителна информация на Съвета в областта на ОВППС;
101. счита, че е необходимо специалните представители на ЕС да бъдат интегрирани в ЕСВД, включително чрез трансфер на техния бюджет от бюджетните редове за ОВППС към редове за ЕСВД, тъй като това би повишило съгласуваността на усилията на ЕС;
102. призовава за прилагането на член 31, параграф 2 от ДЕС, който позволява на Съвета да взема някои решения по въпроси на ОВППС с квалифицирано мнозинство, и клаузата за преход от член 31, параграф 3 от ДЕС относно постепенното преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство за решения в областта на ОВППС, които нямат военни или отбранителни последствия; припомня, че член 20, параграф 2 от ДЕС, който определя разпоредбите за засилено сътрудничество, предвижда допълнителни възможности за държавите членки да постигнат напредък в осъществяването на ОВППС, и поради това следва да бъде използван;
103. счита, че е необходимо повишаване на гъвкавостта на финансовите правила за външната дейност, за да се избягват забавяния в оперативното отпускане на средства на ЕС и по този начин да се подобри способността на ЕС да реагира на кризи бързо и ефективно; счита за необходимо във връзка с това да се създаде ускорена процедура за хуманитарна помощ, за да се гарантира, че помощта се изплаща по най-ефикасния и ефективен начин;
104. призовава Съвета, ЕСВД и Комисията да спазват съответните си задължения за незабавно и изчерпателно информиране на Парламента на всички етапи от договарянето и сключването на международни споразумения, както е предвидено в член 218, параграф 10 от ДФЕС и както е посочено в междуинституционални споразумения с Комисията и Съвета;
105. посочва, че Съдът на Европейския съюз (Съда на ЕС) е потвърдил, че съгласно член 218, параграф 10 от ДФЕС Парламентът има право да бъде информиран изчерпателно и незабавно на всички етапи от процеса на договаряне и сключване на международни споразумения — включително когато става дума за ОВППС — за да може да упражнява правомощията си при пълна яснота относно действията на Европейския съюз като цяло; поради това очаква, че международните преговори, които ще се състоят във връзка с подобряването на практическите условия за сътрудничество и обмен на информация в контекста на договарянето и сключването на международни споразумения, ще отчетат по съответен начин съдебната практика на Съда на ЕС;
Към обща политика за отбрана
106. призовава да се предприемат постепенни стъпки към обща политика на отбрана (член 42, параграф 2 от ДЕС) и в крайна сметка — към обща отбрана, която може да се установи чрез единодушно решение на Европейския съвет, като същевременно се укрепят цивилното и гражданското общество въз основа на предотвратяване на конфликти и подходи за разрешаване на проблемите, основани на ненасилие, по-специално чрез увеличаване на финансовите, административните и човешките ресурси, насочени към медиация, диалог, помирение и непосредствена реакция на кризи, базирана на организациите на гражданското общество;
107. предлага, като първа стъпка в тази насока, да се приложат разпоредбите на член 46 от ДЕС относно установяването на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) чрез гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета, тъй като този инструмент би позволил на по-амбициозните държави членки да сътрудничат помежду си по-тясно по координиран начин в областта на отбраната под егидата на ЕС и би им дал възможност да използват институциите, инструментите и бюджета на ЕС;
108. препоръчва създаването на постоянен Съвет на министрите на отбраната, който да бъде председателстван от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на ЕС, с оглед на координирането на политиките за отбрана на държавите членки, по-специално по отношение на киберсигурността и борбата с тероризма, както и на съвместното разработване на стратегията и приоритетите за отбраната на ЕС;
109. настоява за създаване на Бяла книга на ЕС за сигурността и отбраната въз основа на глобалната стратегия на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, представена от ЗП/ВП, както и в програмата относно Братислава, тъй като подобен документ би определил допълнително стратегическите цели на ЕС в областта на сигурността и отбраната, а също така би идентифицирал съществуващите и необходимите способности; призовава Комисията да основе текущата си подготвителна работа на Европейски план за действие в областта на отбраната по отношение на резултатите на бъдещата Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната, която следва да обърне внимание и на въпроса как и при какви обстоятелства е уместна и легитимна употребата на военна сила;
110. подчертава необходимостта от определяне на обща европейска политика в областта на отбранителните способности и въоръжаването (член 42, параграф 3 от ДЕС), която да обхване съвместно планиране, развитие и обществени поръчки в областта на военните способности и която следва също така да включи предложения за реагиране на кибернетични, хибридни и асиметрични заплахи; насърчава Комисията да работи върху амбициозен европейски план за действие в областта на отбраната, както беше обявено в работната програма за 2016 г.;
111. подчертава големия потенциал на Европейската агенция за отбрана (ЕАО) да допринесе за развитието на единен пазар на отбраната, който да е конкурентоспособен, ефикасен, подкрепен от интензивна научно-техническа и развойна дейност и иновации и фокусиран върху създаването на специализирани работни места, и за тази цел се застъпва за разглеждане на възможностите за публично-частни партньорства; отново заявява спешната нужда от укрепване на ЕАО чрез предоставяне на необходимите ресурси и политическа подкрепа, като по този начин ѝ бъде дадена възможност да играе водеща и координираща роля в развитието на способностите, научноизследователската дейност и възлагането на обществени поръчки; отново заявява виждането си, че това ще се осъществи най-добре чрез финансиране на разходите за персонал и текущите разходи на Агенцията от бюджета на Съюза;
112. припомня съществуването на член 44 от ДЕС, който предвижда допълнителни разпоредби за гъвкавост и въвежда възможността за поверяване на изпълнението на задачи по управление на кризи на група държави членки, които биха изпълнявали такива задачи от името на ЕС и под политическия контрол и стратегическото ръководство на Комитета по политика и сигурност (КПС) и ЕСВД;
113. предлага член 41, параграф 3 от ДЕС да се използва за създаване на начален фонд, съставен от вноски на държавите членки за финансиране на подготвителни дейности, отнасящи се до дейности в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), които не са за сметка на бюджета на Съюза;
114. подчертава важността на разширяването на общото финансиране в областта на военните мисии по линия на ОПСО, в това число чрез механизма Athena, тъй като това би намалило демотивиращите държавите членки финансови фактори за принос за военни мисии и операции по линия на ОПСО, като по този начин би подобрило способността на ЕС да реагира при кризи;
115. призовава за създаването на постоянен цивилен и военен щаб, който да си сътрудничи тясно със структурите „Способности за планиране и провеждане на военни операции“ и „Способности за планиране и провеждане на граждански операции“; призовава към институционализирането на различните европейски военни структури (наред с други, различни бойни групи, европейски сили, сътрудничеството в областта на отбраната между Франция и Обединеното кралство и сътрудничеството в областта на въздушната отбрана на Бенелюкс) в рамката на ЕС и повишаването на използваемостта на бойните групи на ЕС, наред с другото, чрез разширяване на общото финансиране и чрез разглеждане по подразбиране на тяхното разгръщане като първоначална навлизаща сила в сценарии за управление на бъдещи кризи;
116. отбелязва, че този постоянен щаб би могъл да участва в постоянно планиране за извънредни ситуации и да играе важна координираща роля при бъдещо прилагане на член 42, параграф 7 от ДЕС; счита, че „клаузата за взаимна защита“, посочена в цитирания член и на която Франция се позова по време на заседанието на Съвета по външни работи от 17 ноември 2015 г., може да бъде катализатор за по-нататъшното развитие на политиката на ЕС за сигурност и отбрана, което ще доведе до по-голяма ангажираност от страна на всички държави членки;
117. счита, че е налице необходимост от засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО на всички равнища в области като развитието на способности и планирането на действия при извънредни ситуации за хибридни заплахи, както и от увеличаване на усилията за премахване на оставащите политически пречки; настоятелно призовава за всеобхватно политическо и военно партньорство между ЕС и НАТО;
118. призовава за предприемане на решителни действия за гарантиране на съгласуваност на политиката за развитие (СПР) съгласно член 208 от ДФЕС и настоява за подобряване на системата за оценка на въздействието на СПР и за учредяване на арбитражен механизъм за регулиране на всякакви несъответствия в различните политики на ЕС, като на председателя на Комисията се възложи политическа отговорност за общите му насоки и уреждането на въпросите в съответствие с ангажиментите на ЕС във връзка със СПР;
Правосъдие и вътрешни работи (ПВР)
119. подчертава, че макар и да подкрепя основните права и свободи и да подчертава настоятелно необходимостта от демократичен и съдебен контрол върху политиките за борба с тероризма, в светлината на неотдавнашните атаки и нарастването на терористичната заплаха е абсолютно наложителен систематичен, задължителен и организиран обмен на информация и данни между националните правоприлагащи органи и разузнавателните служби и Европол, Frontex и Евроюст и той трябва да бъде установен възможно най-скоро;
120. изтъква, че както при предишните атаки, извършителите на нападения от Париж са били вече известни на службите за сигурност и са били обект на разследвания и мерки за надзор; изразява загриженост, че държавите членки не са обменили помежду си наличните данни за такива лица въпреки изискванията на член 88 от ДФЕС; призовава Съвета да приеме, въз основа на член 352 от ДФЕС, задължение за обмен на данни между държавите членки; изразява мнение, че следва да се използва потенциалът за засилено сътрудничество, в случай че не може да се постигне единодушие;
121. призовава Комисията и Съвета да извършат цялостна оценка на мерките на ЕС за борба с тероризма и други свързани с това мерки, особено що се отнася до тяхното въвеждане в законодателството и в практиката в държавите членки, степента, в която е налице сътрудничество с агенциите на ЕС в тази област, по-специално Европол и Евроюст, както и съответна оценка на оставащите пропуски и съответствието им със задълженията на ЕС в областта на основните права, като се използва процедурата, предвидена в член 70 от ДФЕС;
122. припомня във връзка с това, че член 222 от ДФЕС предвижда клауза за солидарност, която може и следва да се задейства, когато държава членка стане обект на терористично нападение или жертва на природно или причинено от човека бедствие;
123. изразява съжаление, че Директивата за временната закрила не беше задействана в контекста на бежанската криза, въпреки че е създадена, за да се реагира в случаи на масов наплив на граждани на трети държави;
124. подчертава необходимостта от създаване на справедлива и ефективна обща политика на ЕС в областта на убежището и имиграцията, основана на принципите на солидарността, недискриминацията, забраната за връщане и на лоялното сътрудничество между всички държави членки, което следва да осигури също и справедливо преразпределяне на територията на ЕС на лицата, търсещи убежище; счита, че всички държави членки следва да участват в тази политика; припомня на държавите членки задълженията, които те имат в това отношение, и подчертава, че една нова рамка за убежището и миграцията следва да се основава на основните права на мигранта;
125. подчертава, че са необходими по-нататъшни стъпки, за да се гарантира, че Общата европейска система в областта на убежището ще стане истински единна; призовава държавите членки да хармонизират законодателството и практиките си по отношение на критериите за това кои лица имат право да се ползват от международна закрила, както и по отношение на гаранциите относно процедурите за предоставяне на международна закрила и условията за приемане, като следват съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на ЕС и установените най-добри практики в останалите държави членки;
126. приветства приемането на Регламент (ЕС) 2016/1624, с който се разширяват задачите и правомощията на Frontex и агенцията се преименува на Европейска агенция за гранична и брегова охрана; счита, че агенцията би могла да бъде подкрепяна, когато е необходимо, от военни инструменти като Европейски военноморски сили (Евромарфор) и модернизиран Европейски военен корпус (Еврокорпус), заедно с ресурсите, обединени чрез постоянно структурирано сътрудничество; подчертава, че в регламента настоятелно се заявява, че държавите членки следва да въвеждат данни в европейските бази данни в свой собствен интерес и в интерес на останалите държави членки; предлага да се предвиди оперативна съвместимост на базите данни на агенциите за гранична охрана като Евродак и за оперативна съвместимост с базите данни на Европол;
127. призовава за неотложно преразглеждане на Дъблинския регламент, като се създаде постоянна правно обвързваща и валидна за целия ЕС система за разпределение между държавите членки на лицата, търсещи убежище, въз основа на справедливо и задължително разпределяне;
128. посочва, че предвид безпрецедентния приток на мигранти, които са пристигнали и продължават да пристигат по външните граници на Съюза, и постоянното нарастване на броя на хората, които кандидатстват за международна закрила, Съюзът се нуждае от обвързващ и задължителен законодателен подход към презаселването, както е определено в програмата на Комисията за миграцията;
129. призовава за подписването на споразумения със сигурни трети страни, за да се контролират и намалят миграционните потоци преди пристигането на мигранти на границите на ЕС; настоява същевременно за строги процедури за връщане на кандидати с неоснователни твърдения;
130. призовава Комисията и държавите членки да увеличат разходите за обучение на специалисти в областта на убежището и да повишат ефективността на процедурите в областта на търсенето на убежище;
131. счита, че външното измерение следва да се съсредоточи върху сътрудничеството с трети държави в премахването на първопричините за потоците от нелегални мигранти към Европа и справянето с тях; счита, че партньорството и сътрудничеството с основните държави на произход, преминаване и пристигане следва да продължи да бъде в центъра на вниманието; препоръчва сътрудничеството с трети държави да включва оценка на системите за убежище на тези държави, подкрепата, която оказват на бежанците, и способността и готовността им да се борят с трафика и незаконното прехвърляне през граница на хора в тези държави и през тях; признава, че е необходимо да се подобри ефективността на системата за връщане на Съюза, но счита, че връщането на мигранти следва да се осъществява само при условия на безопасност, при пълно спазване на основните и процесуалните права на съответните мигранти;
132. приветства обстоятелството, че новият Регламент (ЕС) 2016/1624 относно Европейската агенция за гранична и брегова охрана предвижда, че когато контролът на външната граница стане неефективен до степен, при която възниква риск да се изложи на опасност функционирането на Шенгенското пространство както поради това, че дадена държава членка не предприема необходимите мерки, така и поради това, че не е поискала достатъчна подкрепа от Frontex или не използва тази подкрепа, Комисията може да предложи на Съвета решение, с което да определи мерки, предназначени да бъдат изпълнени от Агенцията, и с което да изиска от въпросната държава членка да си сътрудничи с Агенцията при прилагането на тези мерки; посочва освен това, че регламентът съдържа и разпоредби относно гражданската и наказателната отговорност на членовете на екипа и механизъм за жалби с оглед на мониторинга и гарантирането на основните права във всички дейности на Агенцията;
133. счита, че ще е необходимо модернизиране на човешките и финансовите способности на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), ако тя бъде призована да координира всички молби за убежище в ЕС, както и ако бъде включвана в подкрепа на подложените на особен миграционен натиск държави членки при обработването на молбите за предоставяне на убежище, включително в нейния мандат за разгръщане на съвместни операции, пилотни проекти и бърза намеса, подобни на тези, добавени с Регламент (ЕС) № 1168/2011 към мандата на Frontex;
134. подчертава важността на по-добрата координация между EASO, Frontex и Службата на Европейския омбудсман, с цел да се даде възможност за по-лесно приемане на докладите за ранно предупреждение в случай на особен миграционен натиск, който има вероятност да изложи на риск зачитането на основните свободи на лицата, търсещи убежище; счита, че е възможно Комисията да използва тези доклади за ранно предупреждение като основание за задействане на извънредните мерки, предвидени в член 78, параграф 3 от ДФЕС;
135. счита, че е крайно наложително ролята на Парламента като съзаконодател на равни начала със Съвета да се засили чрез прилагане на член 81, параграф 3 от ДФЕС, който дава възможност за прехвърляне, след консултация с Парламента, на приемането на решения в областта на семейното право с трансгранично значение към обикновената законодателна процедура, ако Съветът взема решение с единодушие; призовава за преминаване, в процеса на вземане на решения относно всички други политики в областта на ПВР, към обикновената законодателна процедура, като се използва клаузата за преход в член 48, параграф 7 от ДЕС;
136. призовава Комисията, въз основа на член 83 от ДФЕС, да предложи минимални правила относно определенията и санкциите във връзка с борбата срещу тероризма, трафика на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца, незаконния трафик на наркотици, незаконния трафик на оръжия, изпирането на пари, корупцията, фалшифицирането на платежни средства, компютърната престъпност и организираната престъпност;
137. настоява за прилагане на практика на принципите, залегнали в Договора от Лисабон, а именно солидарността и споделянето на отговорност между държавите членки, принципа на взаимно признаване в прилагането на политики в областта на ПВР (член 70 от ДФЕС), както и разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС;
138. счита, че ЕС трябва да гарантира защитата на правата на човека и основните свободи, както и непрекъснатото спазване на критериите от Копенхаген, и да осигури зачитането от всички държави членки на общите ценности, посочени в член 2 от ДЕС;
139. подчертава значението на завършването на т. нар. „пакет от процедурни гаранции“, по-специално чрез изготвянето на законодателство относно административното задържане и задържането на непълнолетни лица — области, в които разпоредбите на множество държави членки не съответстват напълно на правата на човека и други международни стандарти;
140. подчертава значението на това да се отбележи по-нататъшен напредък в разработването на европейско наказателно право, по-специално в областта на взаимното признаване и изпълнение на наказателноправни разпореждания;
141. подчертава значението на развитието на европейска съдебна култура като ключова предпоставка за превръщането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в реалност за гражданите и за гарантирането на прилагането на правото на ЕС;
142. счита, че е необходимо да се назначи европейски прокурор за борба с организираната престъпност, измамите и корупцията, защита на финансовите интереси на Съюза и преодоляване на разпокъсаността в областта на европейското правоприлагане;
143. подчертава, че съгласно член 86 от ДФЕС Европейска прокуратура за борба с престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, може да бъде учредена само със съгласието на Европейския парламент; поради това отново заявява препоръките, отправени в резолюциите на Парламента от 12 март 2014 г.(13) и 29 април 2015 г.(14) относно конкретната организация на Европейската прокуратура и подчертава, че регламентът относно Европейската прокуратура следва да бъде незабавно приет, за да може тя да разполага с правомощията да разследва всички престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, включително измами с ДДС, и да предприема наказателно преследване спрямо извършителите;
144. припомня задължението за присъединяване на Съюза към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в съответствие с член 6, параграф 2 от ДЕС и настоятелно приканва към бързо подновяване на преговорите за тази цел със Съвета на Европа, като се вземе под внимание становището на Съда на ЕС от 18 декември 2014 г.; припомня на Комисията в качеството ѝ на главен преговарящ, че това присъединяване ще подобри защитата на правата на човека за всички европейски граждани;
145. отново заявява, че настоящата резолюция има за цел единствено да предостави оценка на правните възможности в Договорите и следва да бъде основа за подобряване на функционирането на Европейския съюз в краткосрочен план; припомня, че допълнителното провеждане на фундаментална реформа в бъдеще ще наложи преразглеждане на Договорите;
o o o
146. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на Сметната палата, на ЕЦБ, на Комитета на регионите, на Европейския икономически и социален комитет, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.
— като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по конституционни въпроси и на комисията по бюджетен контрол (A8-0038/2017),
А. като има предвид, че настоящият политически климат и съществуващите икономически и политически предизвикателства в съвременния глобализиран свят изискват последователни и категорични решения и действия от страна на ЕС в определени области като вътрешната и външната сигурност, защитата на границите и политиката по отношение на мигрантите, стабилизирането на регионите в съседство на ЕС, растежа и създаването на работни места, и по-специално борбата с младежката безработица, и изпълнението на споразуменията от конференцията на ООН за изменението на климата от 2015 г.;
Б. като има предвид, че след успешния старт на еврото, в еврозоната се наблюдава липса на сближаване, политическо сътрудничество и ангажираност;
В. като има предвид, че различните кризи и глобални предизвикателства показват необходимостта еврозоната да направи възможно най-скоро качествен скок по отношение на интеграцията;
Г. като има предвид, че членството в обща валутна зона изисква общи инструменти и солидарност на европейско равнище, както и задължения и отговорности на всяка участваща държава членка;
Д. като има предвид, че доверието вътре в еврозоната трябва да бъде възстановено;
Е. като има предвид, че е необходима ясно начертана пътна карта, отразяваща един цялостен подход, за пълното реализиране на ползите от общата валута, като същевременно се гарантира нейната устойчивост и се постигат целите за стабилност и пълна заетост;
Ж. като има предвид, че това включва договореното завършване на банковия съюз, засилена фискална рамка с капацитет за поемане на сътресения и стимули за ориентирани към растеж структурни реформи за допълване на настоящите мерки в областта на паричната политика;
З. като има предвид, че фискалният капацитет и свързаният с него кодекс за сближаване са жизненоважни елементи на това начинание, което може да бъде успешно само ако солидарността и отговорността са тясно свързани;
И. като има предвид, че създаването на фискален капацитет за еврозоната е само една част от пъзела, която трябва да върви ръка за ръка с ясен европейски реформаторски дух сред членовете на еврозоната и тези, които тепърва ще се присъединят към нея;
1. Приема следната пътна карта:
i) Общи принципи
Прехвърлянето на суверенитет в областта на паричната политика изисква алтернативни механизми за корекция, като прилагането на структурни реформи за повишаване на растежа, единния пазар, банковия съюз и съюза на капиталовите пазари, за създаване на по-сигурен финансов сектор и фискален капацитет за справяне с макроикономически сътресения и увеличаване на конкурентоспособността и стабилността на икономиките на държавите членки, за да се превърне еврозоната в оптимална валутна зона.
Сближаването, доброто управление и обвързаността с условия, налагана чрез демократична отчетност на институциите на равнището на еврозоната и/или на национално равнище, са от ключово значение, по-специално за предотвратяване на постоянни трансфери, морален хазарт и неустойчиво споделяне на риска в публичния сектор.
Увеличаването на мащаба и надеждността на фискалния капацитет ще допринесе за възстановяване на доверието на финансовия пазар в устойчивостта на публичните финанси в еврозоната, което по принцип ще позволи по-добра защита на данъкоплатците и намаляване на риска в публичния и частния сектор.
Фискалният капацитет включва Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и допълнителен специален бюджетен капацитет за еврозоната. Бюджетният капацитет се създава в допълнение към Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и без да го засяга.
Като първа стъпка, специалният бюджетен капацитет за еврозоната следва да бъде част от бюджета на Съюза, над настоящите тавани на многогодишната финансова рамка, и следва да бъде финансиран от еврозоната и други участващи членове посредством договорен между участващите държави членки източник на приходи, разглеждани като целеви приходи и гаранции; след като достигне стабилен статус, фискалният капацитет би могъл да бъде финансиран чрез собствени ресурси, вследствие на препоръките на доклада Монти относно бъдещото финансиране на ЕС.
ЕМС, изпълнявайки текущите си задачи, следва да бъде доразвит и превърнат в Европейски валутен фонд (ЕВФ), с подходящ капацитет за отпускане и вземане на заеми и ясно определен мандат, за поемане на асиметрични и симетрични сътресения.
ii) Трите стълба на фискалния капацитет за сближаване и стабилизиране на еврозоната
Фискалният капацитет следва да изпълнява три различни функции:
—
първо, икономическото и социалното сближаване в еврозоната следва да бъде стимулирано, за да се насърчават структурни реформи, да се модернизират икономиките и да се подобри конкурентоспособността на всяка държава членка и устойчивостта на еврозоната, като по този начин се допринася и за капацитета на държавите членки да поемат асиметрични и симетрични сътресения;
—
второ, различията в икономическите цикли на държавите членки от еврозоната, произтичащи от структурни различия или обща икономическа уязвимост, налагат справяне с асиметрични сътресения (ситуации, при които дадено икономическо събитие засяга една икономика повече от друга, например когато има срив в търсенето в една конкретна държава членка, но не и в други в резултат на външно сътресение извън контрола на държавата членка);
—
трето, симетричните сътресения (ситуации, при които дадено икономическо събитие засяга всички икономики по един и същ начин, например промяна в цените на петрола за държавите от еврозоната) следва да се преодоляват, за да се повиши устойчивостта на еврозоната като цяло.
С оглед на тези цели е необходимо да се види, кои функции могат да бъдат изпълнени в рамките на съществуващата правна рамка на Съюза и кои изискват корекции или изменение на Договора.
Стълб 1: кодексът за сближаване
Настоящата икономическа ситуация изисква инвестиционна стратегия, успоредно с бюджетна консолидация и бюджетна отговорност чрез спазване на рамката за икономическо управление.
Освен Пакта за стабилност и растеж, в продължение на пет години кодексът за сближаване, приет съгласно обикновената законодателна процедура и съобразен със специфичните за всяка държава препоръки, следва да поставя акцент върху критериите за сближаване по отношение на данъчното облагане, трудовия пазар, инвестициите, производителността, социалното сближаване, обществено административния капацитет и капацитета за добро управление в рамките на съществуващите Договори.
В рамките на икономическото управление спазването на кодекса за сближаване следва да бъде условие за пълно участие във фискалния капацитет, и всяка държава членка следва да представи предложения относно начините за постигане на критериите на кодекса за сближаване.
Фискалният капацитет на еврозоната следва да бъде допълнен от дългосрочна стратегия за устойчивост и намаляване на дълга и насърчаване на растежа и инвестициите в държавите от еврозоната, която да намали общите разходи за рефинансиране и съотношенията между дълг и БВП.
Стълб 2: поемане на асиметричните сътресения
Въпреки силната интеграция на държавите членки от еврозоната, възможността за асиметрични сътресения с въздействие върху стабилността на еврозоната като цяло не може да бъде напълно изключена, независимо от усилията на държавите членки за координация на политиките, сближаване и устойчиви структурни реформи.
Стабилизирането чрез ЕМС/ЕВФ следва да се допълва от механизми за автоматично поемане на сътресения.
Стабилизирането трябва да стимулира добрите практики и да избягва моралния хазарт.
Една такава система трябва да включва ясни правила относно възможните от гледна точка на времевата рамка плащания и възстановявания на средства, и следва да бъде ясно определена по отношение на големината и механизмите за финансиране, като същевременно запазва бюджетна неутралност през по-дълъг цикъл.
Стълб 3: поемане на симетрични сътресения
Бъдещи симетрични сътресения биха могли да дестабилизират еврозоната като цяло, тъй като валутната зона все още не разполага с необходимите инструменти за справяне с още една криза с мащабите на предишната.
При симетричните сътресения, предизвикани от липса на вътрешно търсене, паричната политика сама по себе си не може да даде тласък на растежа, особено в контекст на нулева долна граница. Бюджетът на еврозоната, трябва да бъде достатъчно голям по размер, за да се справи с тези симетрични сътресения чрез финансиране на инвестиции, насочени към агрегиране на търсенето и пълна заетост в съответствие с член 3 от Договора за Европейския съюз.
iii) Управление, демократична отчетност и контрол
Общностният метод следва да преобладава в икономическото управление на еврозоната.
Европейският парламент и националните парламенти следва да играят по-голяма роля в обновената рамка за икономическо управление, с цел засилване на демократичната отчетност. Това включва засилена национална ангажираност с европейския семестър и реформа на междупарламентарната конференция, предвидена в член 13 от Фискалния пакт, която да ѝ придаде повече тежест, с цел да се развие по-силно парламентарно и обществено мнение. За да се засили ангажираността, националните парламенти следва да контролират националните правителства, също както Европейският парламент следва да контролира европейските изпълнителни органи.
Позициите на председател на Еврогрупата и на комисар по икономически и финансови въпроси биха могли да бъдат обединени и в такъв случай председателят на Комисията следва да назначи този комисар за заместник-председател на Комисията.
Финансовият министър и финансовият орган в рамките на Комисията следва да подлежат на пълна демократична отчетност и да разполагат с всички необходими средства и капацитет за прилагане и изпълнение на съществуващата рамка за икономическо управление и за оптимизиране на развитието на еврозоната в сътрудничество с министрите на финансите на държавите членки от еврозоната.
Европейският парламент следва да преразгледа своите правила и организация, за да осигури пълна демократична отчетност на фискалния капацитет за членове на ЕП от участващи държави членки;
2. Призовава:
—
Европейския съвет да определи насоки, в съответствие с описаното по-горе, не по-късно от срещата на ЕС в Рим (март 2017 г.), включително рамка за дългосрочно устойчиво стабилизиране на еврозоната;
—
Комисията да представи Бяла книга с амбициозна основна глава, посветена на еврозоната, и съответните законодателни предложения през 2017 г., като използва всички средства в рамките на съществуващите Договори, включително кодекса за сближаване, бюджета на еврозоната и автоматични стабилизатори, и да установи точен график за изпълнението на тези мерки;
3. Декларира своята готовност да финализира всички законодателни мерки, които не изискват промяна на Договора, до края на текущия мандат на Комисията и на Европейския парламент, както и да подготви основата за необходимите в средносрочен и дългосрочен план промени в Договора, които да направят възможно поддържането на една устойчива еврозона;
4. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, Комисията, Съвета, Еврогрупата, Европейската централна банка, изпълнителния директор на Европейския механизъм за стабилност, както и на парламентите на държавите членки.
Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката (2015/2103(INL))
— като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид Директива 85/374/ЕИО на Съвета(1),
— като взе предвид проучването относно етичните аспекти на кибер-физическите системи, извършено от името на комитета за STOA към Парламента под ръководството на Отдела за научни прогнози (STOA), Генерална дирекция за парламентарни изследвания,
— като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по транспорт и туризъм, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0005/2017),
Въведение
A. като има предвид, че от чудовището в произведението на Мери Шели „Франкенщайн“, класическия мит за Пигмалион и историята за Пражкия голем до робота на Карел Чапек, който всъщност създава термина, хората фантазират относно възможността за създаване на интелигентни машини, най-често човекоподобни роботи с човешки характеристики;
Б. като има предвид, че в настоящия момент, когато човечеството е на прага на ера, в която все по-усъвършенствани роботи, андроиди и други прояви на изкуствен интелект изглеждат в състояние да отприщят нова индустриална революция, която вероятно няма да остави незасегнат нито един слой от обществото, е изключително важно законодателят да прецени нейните правни и етични последици, без да задушава иновациите;
В. като има предвид, че е необходимо да се създаде общоприето определение за „робот“ и „изкуствен интелект“, което да е гъвкаво и да не възпрепятства иновациите;
Г. като има предвид, че в периода 2010—2014 г. средното увеличение в продажбите на роботи е 17% годишно, а през 2014 г. продажбите са се увеличили с 29%, най-голямото годишно увеличение досега, като доставчиците на автомобилни части и електрическата/електронната промишленост са основните двигатели на растежа; като има предвид, че годишните заявки за патенти за свързани с роботиката технологии са се увеличили тройно през последното десетилетие;
Д. като има предвид, че през последните 200 години показателите за заетостта постоянно са се повишавали благодарение на технологичното развитие; като има предвид, че развитието на роботиката и изкуствения интелект маже да има потенциала да трансформира живота и работните практики, да повиши равнищата на ефективност, икономии и безопасност, да предостави подобрено ниво на услугите; като има предвид, че в краткосрочен до средносрочен план роботиката и изкуственият интелект обещават да донесат ползи чрез ефективност и икономии – не само в производството и търговията, но също така и в области като транспорт, медицински грижи, спасяване, образование и селско стопанство, като същевременно позволяват да се избегне излагането на човека на опасни условия, като например при почистването на токсично замърсени обекти;
Е. като има предвид, че застаряването е резултат от увеличената продължителност на живота, която се дължи на напредъка в условията на живот и в съвременната медицина, и е едно от най-големите политически, социални и икономически предизвикателства на 21-ви век за европейските общества; като има предвид, че до 2025 г. над 20% от европейците ще бъдат на възраст 65 г. или повече, с особено бързо увеличение в броя на над 80-годишните, което ще промени из основи баланса между поколенията в нашите общества, и като има предвид, че е в интерес на обществото по-възрастните хора да запазят добро здравословно състояние и активност възможно най-дълго време;
Ж. като има предвид, че в дългосрочен план настоящата тенденция клони към разработването на интелигентни и автономни машини, способни да бъдат обучавани и да вземат решения независимо, което е свързано не само с икономическо предимство, но и с редица съображения по отношение на техния пряк и непряк ефект върху обществото като цяло;
З. като има предвид, че обучението на машините предлага огромни икономически и иновативни ползи за обществото, като спомага за значително подобряване на способността за анализиране на данни, и същевременно повишава предизвикателствата да се гарантира недопускане на дискриминация, справедлив съдебен процес, прозрачност и разбираемост в процесите на вземане на решения;
И. като има предвид, че по същия начин е необходимо да се извърши оценка на икономическите промени и на въздействието върху заетостта в резултат на роботиката и обучението на машините; като има предвид, че въпреки неоспоримите предимства, дължащи се на роботиката, нейното прилагане може да доведе до преобразуване на пазара на труда и до необходимост от съответно обмисляне на бъдещето на образованието, заетостта и социалните политики;
Й. като има предвид, че широкоразпространеното използване на роботи може да не доведе автоматично до заместване на работните места от тях, но е вероятно нискоквалифицираните работни места в трудоемките сектори да се окажат по-уязвими към автоматизацията; като има предвид, че тази тенденция би могла да върне производствените процеси обратно в ЕС; като има предвид, че научните изследвания показват, че заетостта нараства значително по-бързо в професии, в които повече се използват компютри; като има предвид, че автоматизацията на работните места има потенциала да освободи хората от ръчния монотонен труд, като им позволи да се насочат към изпълнение на по-творчески и смислени задачи; като има предвид, че автоматизацията изисква от правителствата да инвестират в образованието и в други реформи с цел подобряване на преразпределянето на видовете умения, от които ще се нуждаят работниците на бъдещето;
К. като има предвид, че в условията на нарастващо разделение в общество, при което средната класа намалява, е важно да се има предвид, че развитието на роботиката може да доведе до висока концентрация на богатство и влияние в ръцете на малко на брой хора;
Л. като има предвид, че развитието на роботиката и изкуствения интелект определено ще окаже влияние върху облика на работното място, което може да създаде нови опасения във връзка с отговорността и да премахне други; като има предвид, че правната отговорност трябва да бъде разяснена както от гледна точка на бизнес модела, така и на модела за състава на работниците, в случай на възникване на извънредни ситуации или проблеми;
М. като има предвид, че тенденцията към автоматизация изисква от тези, които участват в разработването и предлагането на пазара на приложения за изкуствен интелект, да установят безопасност и етика още в началото, признавайки по този начин задължението си да са подготвени да поемат правна отговорност за качеството на технологията, която произвеждат;
Н. като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(2) (Общ регламент относно защитата на данните) установява правна рамка за защита на личните данни; като има предвид, че може да бъде необходимо да се разгледат и някои допълнителни аспекти на достъпа до данни и защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, с оглед на това, че могат да възникнат опасения относно неприкосновеността на личния живот поради приложенията и уредите, които комуникират помежду си и с бази данни без човешка намеса;
О. като има предвид, че развитието в областта на роботиката и изкуствения интелект може и следва да бъде проектирано по начин, по който да се запази достойнството, автономността и самоопределянето на отделното лице, особено в областта на човешките грижи и човешката компания, както и в контекста на медицинските уреди, „поправянето“ или усъвършенстването на човешки същества;
П. като има предвид, че в крайна сметка е възможно в дългосрочен план изкуственият интелект да надхвърли човешкия интелектуален капацитет;
Р. като има предвид, че развитието и повишеното използване на автоматизирано и основано на алгоритъм вземане на решения несъмнено оказва въздействие върху избора, който дадено частно лице (например предприятие или потребител на интернет) и административен, съдебен или друг публичен орган прави при вземането на окончателното си решение от потребителски, бизнес или управленски характер; като има предвид, че е необходимо в процеса на автоматизирано и основано на алгоритъм вземане на решения да бъдат въведени предпазни мерки и възможност за осъществяване на човешки контрол и проверка;
С. като има предвид, че няколко чуждестранни юрисдикции като САЩ, Япония, Китай и Южна Корея обмислят възможността и до известна степен вече са предприели регулаторни действия по отношение на роботиката и изкуствения интелект, и като има предвид, че някои държави членки също са започнали да обмислят евентуалното изготвяне на правни стандарти или извършване на законодателни промени, за да се вземат предвид нововъзникващите приложения на тези технологии;
Т. като има предвид, че европейската промишленост би могла да се възползва от един ефективен, последователен и прозрачен подход към регулирането на равнището на Съюза, предоставящ предвидими и достатъчно ясни условия, при които предприятията биха могли да разработват приложения и да планират своите бизнес модели в европейски мащаб, като се гарантира, че Съюзът и неговите държави членки запазват контрол върху регулаторните стандарти, които предстои да бъдат определени, така че да не бъдат принудени да възприемат и да живеят със стандартите, установени от други, трети държави, които също са в челните редици на развитието на роботиката и изкуствения интелект;
Общи принципи
У. като има предвид, че законите на Азимов(3) трябва да се считат за насочени към проектантите, производителите и операторите на роботи, включително роботите с вградена автономност и възможност за самообучение, тъй като тези закони не могат да бъдат преобразувани в машинен код;
Ф. като има предвид, че са необходими редица полезни правила, уреждащи по-специално отговорността, прозрачността и отчетността и отразяващи съществените европейски и универсални хуманистични ценности, които характеризират европейския принос към обществото; като има предвид, че тези правила не трябва засягат процеса на научни изследвания, иновации и развитие в областта на роботиката;
Х. като има предвид, че Съюзът може да играе съществена роля в установяването на основни етични принципи, които трябва да бъдат спазвани при разработването, програмирането и използването на роботи и изкуствен интелект и при включването на тези принципи в нормативната уредба и кодексите за поведение на Съюза, с цел придаването на такъв вид на технологичната революция, че тя да служи на човечеството и ползите от напредналата роботика и изкуствения интелект да бъдат широко споделяни, като в същото време във възможно най-голяма степен се избягват потенциалните опасности;
Ц. като има предвид, че към настоящата резолюция е приложена Харта относно роботиката, изготвена с подкрепата на Отдела за научни прогнози (STOA), Генерална дирекция за парламентарни изследвания, която предлага кодекс за етично поведение за инженерите в областта на роботиката, кодекс за комитетите по етика на научноизследователската дейност и лицензи за проектантите и ползвателите;
Ч. като има предвид, че за Съюза следва да бъде възприет постепенен, прагматичен и предпазлив подход от типа, препоръчан от Жан Моне(4), по отношение на бъдещи инициативи в областта на роботиката и изкуствения интелект, така че да се гарантира, че не задушаваме иновациите;
Ш. като има предвид, че е целесъобразно, с оглед на достигнатия етап в развитието на роботиката и изкуствения интелект, да се започне с въпросите за гражданската отговорност;
Отговорност
Щ. като има предвид, че благодарение на впечатляващия технологичен напредък от последното десетилетие днешните роботи не само могат да извършват дейности, които преди са били типично и изключително човешки, но развитието на определени автономни и когнитивни характеристики – например способността да се учат от опита и да вземат полунезависими решения – все повече ги прави да приличат на участници, които взаимодействат със заобикалящата ги среда и са в състояние да я променят значително; като има предвид, че в този контекст правната отговорност, произтичаща от увреждащото действие на даден робот, се превръща във въпрос от изключително важно значение;
AA. като има предвид, че автономността на робота може да се определи като способност за вземане на решения и за изпълняването им във външния свят, независимо от външен контрол или влияние; като има предвид, че тази автономност е от изцяло технологично естество и нейната степен зависи от това доколко усъвършенствано е проектирано да бъде взаимодействието на робота с околната среда;
АБ. като има предвид, че колкото по-автономни са роботите, толкова по-малко те могат да бъдат считани за прости инструменти в ръцете на други участници (като например производители, оператори, собственици, ползватели и др.); като има предвид, че това на свой ред поставя въпроса дали обикновените правила за отговорността са достатъчни, или дали това изисква нови принципи и правила, с които да се внесе яснота относно правната отговорност на различните участници във връзка с отговорността за действията и пропуските на роботите, в случаите когато причината не може да бъде проследена назад до конкретен човешки участник, както и дали действията или пропуските на роботите, които са причинили вреда, е можело да бъдат избегнати;
АВ. като има предвид, че в крайна сметка автономността на роботите поставя въпроса за тяхното естество в светлината на съществуващите правни категории или дали следва да се създаде нова категория, със собствени специфични характеристики и последици;
АГ. като има предвид, че съгласно действащата правна рамка от роботите като такива не може да се търси отговорност за действия или бездействия, които вредят на трети страни; като има предвид, че съществуващите правила относно отговорността обхваща случаите, при които причината за действието или бездействието на робота може да бъде проследена до конкретен човешки фактор, като например производител, оператор, собственик или ползвател, и когато този фактор е можел да предвиди и избегне увреждащото поведение на робота; като има предвид освен това, че от производителите, операторите, собствениците или ползвателите може да се търси обективна отговорност за действия или бездействия на даден робот;
АД. като има предвид, че според настоящата правна рамка отговорността за продукта – когато производителят на даден продукт е отговорен за неизправността – и правилата, на които се подчинява отговорността за увреждащо действие – когато потребителят на даден продукт е отговорен за поведение, което нанася вреда – се прилагат за вреди, причинени от роботи или изкуствен интелект;
АЕ. като има предвид, че в ситуация, при която робот може да взема автономни решения, традиционните правила няма да са достатъчни, за да се задейства правната отговорност за причинени от робот вреди, тъй като те не биха позволили да се идентифицира лицето, което е отговорно за предоставяне на обезщетения, и да се изисква от това лице да отстрани вредите, които е причинило;
АЖ. като има предвид, че недостатъците на сегашната правна рамка са очевидни в областта на договорната отговорност, доколкото машините, проектирани да избират своите контрагенти, да договарят условия, да сключват договори и да вземат решения дали и как да ги прилагат, правят неприложими традиционните правила; като има предвид, че това подчертава необходимостта от нови, ефективни и актуални правила, които следва да са в съответствие с технологичното развитие и възникналите наскоро и използвани на пазара иновации;
АЗ. като има предвид, че що се отнася до извъндоговорната отговорност, Директива 85/374/ЕИО може да обхваща само вреди, причинени от производствени дефекти на даден робот, и при условие че увреденото лице е в състояние да докаже действителната вреда, дефекта на стоката и причинно-следствената връзка между дефекта и вредата, и че следователно рамката на обективната отговорност или отговорността без вина може да не е достатъчна;
АИ. като има предвид, че независимо от обхвата на Директива 85/374/ЕИО, настоящата правна рамка не е достатъчна за покриване на вреди, причинени от новото поколение роботи, доколкото те могат да бъдат оборудвани със способности за приспособяване и за учене, водещи до определена степен на непредвидимост на действията им, тъй като тези роботи биха се учили самостоятелно от своя собствен променлив опит и биха взаимодействали със своята среда по уникален и непредвидим начин;
Общи принципи, отнасящи се до развитието на роботиката и изкуствения интелект за граждански цели
1. призовава Комисията да предложи общи определения на Съюза за кибер-физическите системи, автономните системи, интелигентните автономни роботи и техните подкатегории, като вземе предвид следните характеристики на интелигентните роботи:
—
придобиване на автономност посредством датчици и/или чрез обмен на данни с околната среда (взаимосвързаност) и обмен и анализ на тези данни;
—
самообучение от придобития опит и чрез взаимодействие (незадължителен критерий);
—
най-малко един несъществен физически носител;
—
адаптиране на поведението и действията към околната среда;
—
отсъствие на живот в биологичния смисъл на думата;
2. счита, че на вътрешния пазар на Съюза следва да бъде въведена всеобхватна система на Съюза за регистрация на усъвършенстваните роботи, когато това е целесъобразно и необходимо за специфични категории роботи, и призовава Комисията да определи критерии за класификацията на роботите, които ще трябва да бъдат регистрирани; в този контекст призовава Комисията да проучи дали би било желателно системата за регистрация и регистърът да бъдат управлявани от специална агенция на ЕС за роботика и изкуствен интелект;
3. подчертава, че разработването на технология за роботи следва да се съсредоточи върху допълването на човешките способности, а не заместването им; счита за съществено в развитието на роботиката и на изкуствения интелект да се гарантира, че във всеки момент човек може да упражнява контрол върху интелигентните машини; счита, че следва да се обърне специално внимание на възможното развитие на емоционална връзка между хората и роботите – особено при уязвимите групи (деца, възрастни хора и хора с увреждания), и подчертава въпросите, повдигнати от сериозното емоционално или физическо въздействие, което тази емоционална привързаност би могла да окаже върху хората;
4. подчертава, че наличието на подход на равнището на Съюза може да улесни развитието, като се избягва раздробяването на вътрешния пазар, и в същото време изтъква важността на принципа на взаимно признаване при трансграничното използване на роботи и роботизирани системи; припомня, че изпитването, сертифицирането и одобрението за пускане на пазара следва да се изискват само в една държава членка; подчертава, че този подход следва да бъде придружаван от ефективно наблюдение на пазара;
5. подчертава значението на мерките в помощ на малките и средните предприятия и стартиращите предприятия в сектора на роботиката, които създават нови пазарни сегменти в този сектор или използват роботи;
Научни изследвания и иновации
6. подчертава, че много роботизирани приложения са все още в експериментална фаза; приветства факта, че все повече и повече изследователски проекти се финансират от държавите членки и Съюза; счита за съществено Съюзът, заедно с държавите членки чрез публичното финансиране, да продължи да бъде лидер в научните изследвания в областта на роботиката и изкуствения интелект; призовава Комисията и държавите членки да укрепят финансовите инструменти за изследователски проекти в областта на роботиката и ИКТ, включително публично-частни партньорства, и да приложат в своите изследователски политики принципите на отворената наука и отговорните етични иновации; подчертава, че е необходимо да се заделят достатъчно средства за търсене на решения на социалните, етичните, правните и икономическите предизвикателства, които поставят развитието на технологиите и техните приложения;
7. призовава Комисията и държавите членки да насърчат научноизследователските програми, да стимулират изследването на възможните дългосрочни рискове и възможностите на технологиите в областта на роботиката и изкуствения интелект и да поставят началото на структуриран обществен диалог относно последиците от разработването на тези технологии възможно най-скоро; призовава Комисията да увеличи помощта си в средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за финансираната от „Хоризонт 2020“ програма SPARC; призовава Комисията и държавите членки да обединят усилията си, за да наблюдават внимателно и да гарантират по-плавен преход на тези технологии от научните изследвания до пускането и използването на пазара след подходящи оценки във връзка с безопасността в съответствие с принципа на предпазните мерки;
8. изтъква, че иновациите в областта на роботиката и изкуствения интелект и интеграцията на роботиката и свързаните с изкуствения интелект технологии в рамките на икономиката и обществото изискват цифрова инфраструктура, която предоставя универсална свързаност; призовава Комисията да създаде рамка, която ще отговаря на изискванията за свързаност за цифровото бъдеще на Съюза, и да гарантира, че достъпът до широколентови и 5G мрежи е в пълно съответствие с принципа за мрежова неутралност;
9. изразява твърдо убеждение, че оперативната съвместимост между системи, устройства и услуги за изчисления в облак въз основа на сигурността и неприкосновеността на личния живот още при проектирането е от съществено значение за потоците от данни в реално време, които дават възможност на роботите и на изкуствения интелект да станат по-гъвкави и автономни; призовава Комисията да насърчава създаването на отворена среда, от отворени стандарти и иновативни модели за лицензиране до открити платформи и прозрачност, за да се избегне зависимост в частни системи, които ограничават оперативната съвместимост;
Етични принципи
10. отбелязва, че потенциалът за предоставяне на права чрез използване на роботиката има различни нюанси поради редица рискове или напрежение и следва да бъде сериозно оценен от гледна точка на човешката безопасност, здравето и сигурността; свободата, неприкосновеността на личния живот, интегритета и достойнството; самоопределянето и недопускането на дискриминация и защитата на личните данни;
11. счита, че съществуващата правна уредба на Съюза следва да бъде актуализирана и допълнена, по целесъобразност, с ръководни етични принципи в съответствие със сложността на роботиката и нейните многобройни социални, медицински и биоетични последици; на мнение е, че е необходима ясна, строга и ефективна насочваща етична рамка за разработването, проектирането, производството, използването и модифицирането на роботи, която да допълва правните препоръки на доклада и съществуващите национални достижения и достижения на правото на Съюза; предлага, в приложението към резолюцията, рамка под формата на харта, която се състои от кодекс за поведение за инженерите в областта на роботиката, кодекс за комитетите по етика в научноизследователската дейност, когато те разглеждат протоколите относно роботиката, и образец на лицензи за проектантите и ползвателите;
12. изтъква принципа на прозрачност, а именно че винаги следва да е възможно да се предостави обосновка за всяко решение, взето с помощта на изкуствен интелект, което може да окаже съществено въздействие върху живота на едно или повече лица; счита, че винаги трябва да е възможно изчисленията на системата на изкуствения интелект да се приведат в разбираема за хората форма; счита, че усъвършенстваните роботи следва да бъдат снабдени с „черна кутия“, записваща данните за всяка изпълнена от машината операция, включително логическите операции, които са помогнали за вземането на нейните решения;
13. посочва, че насочващата етична рамка следва да се основава на принципите за действие в най-добрия интерес на ползвателите, непричиняване на вреди на ползвателите, автономност и справедливост, на принципите и ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права, като човешко достойнство, равенство, справедливост и равнопоставеност, недопускане на дискриминация, информирано съгласие, защита на личния и семейния живот и на данните, както и на другите основополагащи принципи и ценности на правото на Съюза, като недопускане на стигматизиране, прозрачност, автономност, индивидуална отговорност и социална отговорност, и на съществуващите етични практики и кодекси;
14. счита, че следва да се обърне специално внимание на роботите, които представляват значителна опасност за поверителността в зависимост от позиционирането им в пространства, които са традиционно защитени и лични, и поради способността им да извличат и предават информация за лични и чувствителни данни;
Европейска агенция
15. счита, че е необходимо засилено сътрудничество между държавите членки и Комисията, за да се гарантират съгласувани трансгранични правила в Съюза, насърчаващи сътрудничество между европейските индустрии и позволяващи разполагането в целия Съюз на роботи, които са в съответствие с изискваните равнища на безопасност и сигурност, както и с етичните принципи, залегнали в правото на Съюза;
16. призовава Комисията да обмисли създаването на Европейска агенция за роботика и изкуствен интелект с цел предоставяне на технически, етичен и регулаторен експертен опит, необходим за подпомагане на съответните публични участници, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, в усилията им за гарантиране на своевременен, етичен и добре информиран отговор на новите възможности и предизвикателства, особено тези с трансгранично естество, произтичащи от технологичното развитие в областта на роботиката, като например в сектора на транспорта;
17. счита, че потенциалът на използването на роботиката и свързаните с това проблеми, както и настоящата динамика на инвестициите обосновават предоставянето на Европейската агенция на подходящ бюджет и включването в личния ѝ състав на регулатори и външни технически експерти и експерти по въпросите на етиката, които да се занимават с междусекторно и мултидисциплинарно наблюдение на приложенията, базиращи се на роботи, да определят стандарти за най-добри практики и когато е целесъобразно, препоръки за регулаторни мерки, да определят нови принципи и да разглеждат потенциални проблеми във връзка със защитата на потребителите и системните предизвикателства; отправя искане към Комисията (и Европейската агенция, ако такава бъде създадена) да докладват на Европейския парламент относно най-новите развития в областта на роботиката и относно всички действия, които трябва да бъдат предприети на годишна основа;
Права върху интелектуалната собственост и движение на данните
18. отбелязва, че няма правни разпоредби, които да се прилагат специално за роботиката, но че съществуващите правни режими и доктрини лесно могат да се отнесат към роботиката, въпреки че някои аспекти изглежда да се нуждаят от специално внимание; призовава Комисията да подкрепи хоризонтален и неутрален от технологична гледна точка подход към интелектуалната собственост, приложим към различните сектори, в които може да се използва роботиката;
19. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че гражданскоправните норми в областта на роботиката са в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните и с принципите на необходимост и пропорционалност; призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид бързия технологичен напредък в областта на роботиката, включително напредъка на кибер-физическите системи, и да гарантират, че законодателството на Съюза не изостава от развитието и внедряването на технологиите;
20. подчертава, че правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, предвидено в членове 7 и 8 от Хартата и в член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), се отнасят до всички области на роботиката и че правната уредба на Съюза за защита на данните трябва да се спазва изцяло; в тази връзка призовава за изясняване в рамката за изпълнение на ОРЗД на правилата и критериите по отношение на използването на камери и сензори в роботите; призовава Комисията да гарантира, че се спазват принципите за защита на данните, като неприкосновеност на личния живот при проектирането и неприкосновеност по подразбиране, свеждане на данните до минимум, ограничаване в рамките на целта, както и прозрачни механизми за контрол за субектите на данни и подходящи средства за защита в съответствие със законодателството на Съюза в областта на защитата на данните, и че подходящите препоръки и стандарти се насърчават и се включват в политиките на Съюза;
21. подчертава, че свободното движение на данни е от първостепенно значение за цифровата икономика и за развитието в областта на роботиката и изкуствения интелект; подчертава, че високата степен на сигурност на системите в областта на роботиката, включително на техните вътрешни системи за данни и потоци от данни, е от решаващо значение за целесъобразното използване на роботи и на изкуствения интелект; подчертава, че защитата на мрежите от свързани помежду си роботи и изкуствен интелект трябва да бъде гарантирана, за да се избегнат евентуални пробиви в сигурността; подчертава, че високото равнище на сигурност и защита на личните данни, заедно с надлежното зачитане на неприкосновеността на личния живот са от основно значение при комуникацията между хората и роботите и изкуствения интелект; набляга на отговорността на проектантите на роботи и изкуствен интелект да разработват продукти, които да са безопасни, сигурни и подходящи за целта; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и стимулират разработването на необходимите технологии, включително сигурност при проектирането;
Стандартизация, безопасност и сигурност
22. подчертава, че въпросът за определянето на стандарти и предоставянето на оперативна съвместимост е от основно значение за бъдещата конкуренция в областта на технологиите за изкуствен интелект и роботика; призовава Комисията да продължи да работи за международно хармонизиране на техническите стандарти, по-специално заедно с европейските организации по стандартизация и Международната организация по стандартизация, с цел да се засили новаторството, да се избегне разпокъсаност на вътрешния пазар и да се гарантира високо равнище на безопасност на продуктите и защита на потребителите, включително по целесъобразност минимални стандарти за безопасност в работната среда; подчертава значението на законосъобразния обратен инженеринг и отворените стандарти, за да се увеличи максимално стойността на иновациите и да се гарантира, че роботите могат да общуват помежду си; приветства в това отношение създаването на специални технически комисии, като например комисията по роботика ISO/TC 299, посветена изключително на разработването на стандарти в областта на роботиката;
23. подчертава, че изпитването на роботи в реални ситуации е от съществено значение за определянето и оценката на рисковете, които те могат да породят, както и на технологичното им развитие отвъд чисто експерименталната лабораторна фаза; подчертава в тази връзка, че изпитването на роботи в реални ситуации, и по-специално в градовете и по пътищата, поражда множество въпроси, включително пречки, които забавят развитието на тези фази на изпитване, и изисква ефективна стратегия и механизъм за мониторинг; призовава Комисията да изработи единни критерии във всички държави членки, които отделните държави членки следва да използват, за да се набележат областите, в които са разрешени експерименти с роботи в съответствие с принципа на предпазните мерки;
Автономни транспортни средства
а)Автономни превозни средства
24. изтъква, че автономният транспорт обхваща всички форми на дистанционно управлявани, автоматизирани, свързани и автономни начини на пътен, железопътен, воден и въздушен транспорт, включително превозни средства, влакове, плавателни съдове, фериботи, самолети, безпилотни летателни апарати, както и всички бъдещи форми на развитието и иновациите в този сектор;
25. счита, че автомобилната промишленост има най-належаща потребност от ефективни европейски и световни правила, за да се гарантира трансграничното развитие на автоматизирани и автономни превозни средства, така че да се използва напълно икономическият им потенциал и да се усети ползата от положителното въздействие на технологичните тенденции; подчертава, че фрагментираните регулаторни подходи биха попречили на прилагането на автономни системи за транспорт и биха застрашили европейската конкурентоспособност;
26. обръща внимание на факта, че времето за реакция на водача при непланирано поемане на контрола върху превозното средство има огромно значение, и поради това призовава съответните участници да предвидят реалистични стойности, които са решаващи за аспектите, свързани със сигурността и отговорността;
27. счита, че преминаването към автономни превозни средства ще окаже въздействие върху следните аспекти: гражданска отговорност (отговорност и застраховка), безопасност по пътищата, всички свързани с околната среда теми (например енергийна ефективност, използване на възобновяеми технологии и енергийни източници), свързани с данни въпроси (например достъп до данни, защита на данни, неприкосновеност на личния живот и споделяне на данни), въпроси, свързани с инфраструктурата на ИКТ (висока степен на ефикасна и надеждна комуникация) и заетостта (например създаване и загуба на работни места, подготовка на водачите на товарни превозни средства за използването на автоматизирани превозни средства); подчертава, че ще бъдат необходими значителни инвестиции в пътна, енергийна и ИКТ инфраструктура; призовава Комисията да обмисли горепосочените аспекти в работата си в областта на автономните превозни средства;
28. подчертава изключителното значение на надеждната информация за местоположението и времето, предоставяна от европейските програми за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS, за въвеждането на автономни превозни средства, и в тази връзка призовава настоятелно за финализиране и стартиране на спътниците, които са необходими за завършване на европейската система за позициониране „Галилео“;
29. обръща внимание на голямата добавена стойност на автономните превозни средства за лицата с ограничена мобилност, тъй като те им позволяват да се включат по-ефективно в индивидуалното придвижване по пътищата и по този начин улесняват тяхното ежедневие;
б) Безпилотни летателни апарати (БЛА)
30. признава положителния напредък на технологията в областта на безпилотните летателни апарати, особено в областта на издирването и спасяването; подчертава значението на рамката на Съюза за използването на безпилотни летателни апарати за защита на безопасността, сигурността и неприкосновеността на личния живот на гражданите на Съюза и призовава Комисията за последващи действия във връзка с препоръките в резолюцията на Парламента от 29 октомври 2015 г. относно безопасното използване в гражданската авиация на дистанционно управляеми летателни системи (ДУЛС), познати като безпилотни летателни апарати (БЛА)(5); настоятелно призовава Комисията да представи оценки на свързаните с безопасността въпроси, които са свързани с широката употреба на безпилотни летателни апарати; призовава Комисията да разгледа необходимостта от въвеждане на задължителна система за проследяване и идентифициране за ДУЛС, която да позволява местоположението на летателната система при употреба да се определя в реално време; припомня, че хомогенността и безопасността на безпилотните летателни апарати следва да се гарантира чрез мерките, посочени в Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета(6);
Роботи, полагащи грижи
31. подчертава, че научноизследователската и развойната дейност, свързана с роботи, полагащи грижи за възрастни хора, с времето е станала по-стандартна и по-евтина, като произвежда продукти с по-голяма функционалност и по-широко одобрение сред потребителите; отбелязва широкия спектър от приложения на такива технологии, които осигуряват превенция, помощ, наблюдение, стимулиране и придружаване за възрастни хора и хора с увреждания, както и за хора, страдащи от деменция, когнитивни нарушения или загуба на паметта;
32. посочва, че човешкият контакт представлява един от основните аспекти на човешката грижа; счита, че замяната на човешкия фактор с роботи би могла да лиши полагането на грижи от човешкия аспект; признава, от друга страна, че роботите биха могли да извършват автоматизирани задачи за полагане на грижи и биха могли да улеснят работата на лицата, полагащи грижи, като същевременно увеличат човешката грижа и направят рехабилитационния процес по-целенасочен, за да могат медицинският персонал и болногледачите да отделят повече време за диагностициране с по-добре планирани възможности за лечение; подчертава, че въпреки потенциала на роботиката да повиши мобилността и интеграцията на хората с увреждания и възрастните хора, хората ще продължат да бъдат необходими при полагането на грижи и ще продължат да осигуряват важен източник на социално взаимодействие, който не е напълно заменим;
Медицински роботи
33. подчертава значението на подходящото образование, обучение и подготовката на медицински специалисти като лекари и санитари, за да се гарантира най-висока степен на професионална компетентност, както и за да се гарантира и защити здравето на пациентите; подчертава необходимостта от определяне на минимални професионални изисквания, на които трябва да отговаря един хирург, за да оперира и да му бъде разрешено да използва хирургически роботи; счита за изключително важно спазването на принципа на наблюдаваната автономност на роботите, съгласно който първоначалното планиране на лечението и крайното решение за неговото провеждане остават винаги на преценката на хирурга; подчертава особеното значение на обучението на потребителите, за да бъдат запознати с технологичните изисквания в тази област; насочва вниманието към нарастващата тенденция за самодиагностика чрез подвижен робот, и поради това към необходимостта лекарите да бъдат обучени да се справят със случаи на самодиагностика; счита, че използването на технологии от такъв вид не следва да отслабва отношенията между лекар и пациент, нито да им вреди, а следва да оказва съдействие на лекарите при диагностицирането и/или лечението на пациентите с цел намаляване на риска от човешка грешка и повишаване на качеството и продължителността на живота;
34. изразява убеждението, че медицинските роботи ще продължат да навлизат в прецизната хирургия и извършването на повтарящи се процедури и че те имат потенциал за подобряване на резултатите при рехабилитация и предоставяне на високоефективна логистична подкрепа в болниците; отбелязва, че медицинските роботи имат потенциал да намалят също и разходите за здравно обслужване, като дадат възможност на медицинските специалисти да насочат вниманието си от лечението към превенцията и чрез предоставянето на повече бюджетни ресурси за по-доброто адаптиране към разнообразието от нужди на пациентите, за непрекъснатото обучение на медицинските специалисти и за изследвания;
35. призовава Комисията да гарантира, че процедурите за изпитване на нови медицински роботизирани устройства са безопасни, особено в случай на устройства, които са имплантирани в човешкото тяло, преди датата, на която Регламентът (EС) 2017/745 за медицинските изделия започне да се прилага;
„Поправяне“ и усъвършенстване на хора
36. отбелязва големия напредък и допълнителния потенциал в областта на роботиката за отстраняване и компенсиране на увредени органи и човешки функции, но също така и сложните въпроси, повдигнати в частност от възможностите за усъвършенстване на хора, тъй като медицинските роботи, и по-специално кибер-физическите системи (КФС) могат да променят основно нашите представи за здравото човешко тяло, тъй като КФС могат да се носят непосредствено върху човешкото тяло или да бъдат имплантирани в него; подчертава значението на незабавното създаване в болници и други здравни институции на комитети по етика във връзка с роботите, разполагащи с достатъчно персонал, които да разглеждат и съдействат при разрешаването на необичайни, сложни етични проблеми, свързани с въпроси, които засягат грижите и лечението на пациентите; призовава Комисията и държавите членки да разработят насоки за улесняване на създаването и функционирането на тези комитети;
37. отбелязва, че за областта на жизненоважните медицински приложения, като например роботизираните протези, е необходимо да се гарантира постоянен устойчив достъп до поддръжка, подобрения и по-специално актуализиране на софтуера, с което се отстраняват неизправности и слаби места;
38. препоръчва да бъдат създадени независими надеждни субекти, за да се запазят необходимите средства за предоставяне на услуги на лицата, които носят жизненоважни и модерни медицински уреди, като например поддръжка, ремонт и подобрения, включително актуализации на софтуера, особено в случаите, когато подобни услуги вече не се извършват от първоначалния доставчик; предлага създаването на задължение за производителите да предоставят на тези независими надеждни субекти разбираеми инструкции относно дизайна, включително изходен код, подобно на законоустановеното депозиране на публикации в национална библиотека;
39. обръща внимание на риска, свързан с възможността интегрираните в човешкото тяло КФС да се окажат обект на хакерски атаки или да бъдат изключени, или паметта им да бъде изтрита, тъй като това би застрашило човешкото здраве, а в крайни случаи дори и човешкия живот, и затова подчертава приоритета, който трябва да бъде даден на защитата на тези системи;
40. подчертава, че е важно да бъде гарантиран еднакъв достъп за всички хора до подобни технологични иновации, средства и намеси; призовава Комисията и държавите членки да насърчават разработването на помощни технологии, за да се спомогне за разработването и приемането на тези технологии от страна на нуждаещите се от тях лица в съответствие с член 4 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която Съюзът е страна;
Образование и заетост
41. насочва вниманието към прогнозата на Комисията, че до 2020 г. Европа може да бъде изправена пред недостиг от 825 000 компютърни специалисти и че 90% от работните места ще изискват най-малко основни цифрови умения; приветства инициативата на Комисията да предложи пътна карта за евентуално използване и преразглеждане на рамката за компетентност в областта на цифровите технологии и описания на цифровата компетентност за всички равнища учащи се; призовава Комисията да осигури ефективно подпомагане на развитието на цифровите умения във всички възрастови групи и независимо от статуса на заетост, като първа стъпка в посока към по-добро съгласуване между недостига и търсенето на пазара на труда; подчертава, че растежът в областта на роботиката изисква от държавите членки да разработят по-гъвкави системи за обучение и образование, за да гарантират, че стратегиите за умения отговарят на нуждите на икономиката на роботите;
42. счита, че създаването на интерес у повече млади жени към кариера в областта на цифровите технологии и заемането от повече жени на работни места в сферата на цифровите технологии би било от полза за цифровата индустрия, за самите жени и за икономиката на Европа; призовава Комисията и държавите членки да предприемат инициативи за подкрепа на жените в областта на ИКТ и за насърчаване на техните цифрови умения;
43. призовава Комисията да започне да анализира и да наблюдава по-отблизо средносрочните и дългосрочните тенденции в областта на заетостта, с особено ударение върху създаването, преместването и загубата на работни места в различните сфери/области на квалификация, за да разбере в кои области се създават и в кои се губят работни места в резултат от увеличеното използване на роботи;
44. подчертава, че е важно да бъдат предвидени промените в обществото, като се има предвид въздействието, което може да имат развитието и внедряването на роботиката и изкуствения интелект; призовава Комисията да анализира различните възможни сценарии и последиците от тях за жизнеспособността на системите за социална сигурност на държавите членки;
45. подчертава значението на гъвкавите умения и на социалните, творческите и цифровите умения в областта на образованието; изразява убеденост, че в допълнение към предаваните в училище академични знания ученето през целия живот трябва да се осъществява чрез действия през целия живот;
46. отбелязва големия потенциал на роботиката за подобряването на безопасните условия на труд чрез прехвърлянето на редица опасни и вредни задачи от хората към роботите; в същото време отбелязва и потенциала за създаване на редица нови рискове поради увеличаващия се брой взаимодействия между хората и роботите на работното място; подчертава във връзка с това, че е важно да се прилагат строги и далновидни правила за взаимодействия между хората и роботите, за да се гарантират здравето, безопасността и зачитането на основните права на работното място;
Въздействие върху околната среда
47. отбелязва, че развитието на роботиката и изкуствения интелект следва да се извършва по такъв начин, че въздействието върху околната среда да бъде ограничено чрез ефективно енергийно потребление и енергийна ефективност чрез насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и на ограничени материали, както и минимални отпадъци, например минимални отпадъци от електрическо и електронно оборудване, и възможност за поправяне; поради това насърчава Комисията да включи принципите на кръговата икономика във всяка политика на Съюза относно роботиката; отбелязва също така, че използването на роботиката ще има положително въздействие върху околната среда, особено в областта на селското стопанство и доставките и транспорта на храни, по-специално чрез намаляването на размера на съоръженията и на употребата на торове, енергия и вода, както и чрез прецизното земеделие и оптимизацията на пътуванията;
48. подчертава, че КФС ще доведат до създаването на енергийни и инфраструктурни системи, които са в състояние да контролират потока на електроенергия от производителя до потребителя, и също така до създаването на енергийни „произвеждащи потребители“, които едновременно произвеждат и консумират енергия; това ще донесе съществени ползи за околната среда;
Отговорност
49. счита, че гражданската отговорност за вреди, причинени от роботи, е ключов въпрос, който трябва да бъде анализиран и разгледан на равнището на ЕС, така че да се гарантира една и съща степен на ефективност, прозрачност и последователност в прилагането на правната сигурност в целия Европейски съюз в полза на гражданите, потребителите и предприятията;
50. отбелязва, че развитието на свързаните с роботиката технологии ще изисква по-голямо разбиране на общата основа, необходима при съвместната дейност на хората и роботите, която следва да се базира на две основни отношения на взаимна зависимост, а именно предвидимостта и възможността за насочване; посочва, че тези две отношения на взаимна зависимост са от съществено значение за определянето на това каква информация е необходимо да се споделя между хората и роботите и как може да бъде постигната обща основа между хората и роботите, с цел да се даде възможност за безпроблемни съвместни действия между тях;
51. отправя искане към Комисията да представи, въз основа на член 114 от ДФЕС, предложение за законодателен инструмент относно правните въпроси, свързани с развитието и използването на роботиката и изкуствения интелект, които могат да се предвидят за идните 10 – 15 години, в съчетание с незаконодателни инструменти като насоки и кодекси за поведение, както е посочено в препоръките, изложени в приложението;
52. счита, че независимо от правното решение, което се прилага за гражданската отговорност за вреди, причинени от роботи, в случаи, различни от имуществени вреди, бъдещият законодателен инструмент не следва по никакъв начин да ограничава вида или степента на вредите, които могат да бъдат възстановени, нито да ограничава формите на обезщетение, което може да бъде предложено на засегнатата страна, единствено на основание, че вредите са причинени от агент, който не е човешко същество;
53. счита, че този бъдещ законодателен инструмент следва да се основава на задълбочена оценка от Комисията, която да определи дали следва да се прилага обективна отговорност, или подход за управление на риска;
54. същевременно отбелязва, че обективната отговорност изисква единствено доказателство за нанасянето на вредата и установяване на причинно-следствена връзка между увреждащото функциониране на робота и претърпяната от увреденото лице вреда;
55. отбелязва, че подходът за управление на риска не е насочен към лицето, „което е действало небрежно“ като лично отговорно, а към лицето, което при определени условия може да намали рисковете и да се справи с отрицателните последици;
56. счита, че по принцип, след като бъдат идентифицирани отговорните в крайна сметка страни, тяхната отговорност следва да бъде пропорционална на действителното равнище на инструкциите, дадени на робота, и на неговата автономност, така че колкото е по-голяма способността за учене или степента на автономност на робота, толкова по-малка е отговорността на другите страни, и колкото по-дълго е продължило обучението на робота, толкова по-голяма следва да бъде отговорността на „учителя“ му; отбелязва, по-специално, че уменията, произтичащи от „обучение“, предоставено на робот, не следва да се бъркат с уменията, които зависят изрично от способностите му за учене, при опити за идентифициране на лицето, действително отговорно за вредното поведение на робота; отбелязва, че поне на настоящия етап отговорността трябва се търси в човека, а не в робота;
57. посочва, че евентуално решение на сложния въпрос за определянето на отговорността за вреди, причинени от все по- автономни роботи, би могло да бъде схема за задължително осигуряване, какъвто вече е случаят например с автомобилите; отбелязва при все това, че за разлика от застрахователната система за движението по пътищата, при която застраховката покрива човешки действия и пропуски, застрахователната система за роботиката следва да отчита всички потенциални отговорности във веригата;
58. счита, че както при застраховането на моторни превозни средства, подобна застрахователна система би могла да бъде допълнена от фонд, за да се гарантира поправянето на вреди в случаите, когато няма застрахователно покритие; призовава застрахователните дружества да разработят нови продукти и видове предложения, които са в съответствие с напредъка в областта на роботиката;
59. призовава Комисията, когато направи оценка на въздействието на бъдещия си законодателен инструмент, да проучи, анализира и оцени ефекта от всички възможни правни решения, като например:
а)
установяване на задължителен застрахователен режим, когато това е целесъобразно и необходимо за специфичните категории роботи, при който, подобно на това, което вече съществува при автомобилите, от производителите или собствениците на роботи ще се изисква да сключват застраховка за вредите, които биха могли да бъдат причинени от техните роботи;
б)
обезпечаване, че компенсационният фонд ще служи не само на целта за гарантиране на обезщетение, ако за причинените от робот вреди няма сключена застраховка;
в)
даване на възможност на производителя, програмиста, собственика или ползвателя да се ползват от ограничена отговорност, ако те направят вноски в компенсационен фонд, както и ако съвместно сключат застраховка за гарантиране на обезщетение, когато вредите са причинени от робот;
г)
вземане на решение дали да се създаде общ фонд за всички интелигентни автономни роботи, или да се създаде отделен фонд за всяка категория роботи, и дали вноската следва да бъде изплатена като еднократна такса при пускането на пазара на робота, или да се плащат периодични вноски по време на жизнения цикъл на робота;
д)
гарантиране, че връзката между даден робот и неговото финансиране ще бъде видима чрез индивидуален регистрационен номер, вписан в специален регистър на Съюза, което би позволило на всяко лице, взаимодействащо с робота, да се информира за естеството на фонда, границите на отговорността му в случай на причиняване на имуществени вреди, имената и функциите на лицата, които правят вноски, и всички други относими данни;
е)
създаване на специален правен статут за роботи в дългосрочен план, така че поне най-усъвършенстваните автономни роботи да могат да придобият статут на електронни лица, отговорни за обезщетяване на всички вреди, които могат да причинят, и възможно прилагане на електронна субектност за случаите, в които роботите вземат автономни решения или по друг начин взаимодействат независимо с трети страни;
Международни аспекти
60. отбелязва, че въпреки че настоящите общи правила на международното частно право относно пътнотранспортните произшествия, приложими в Съюза, не се нуждаят спешно от съществена промяна с цел възможност за развитие на автономни превозни средства, опростяването на действащата двойна система за определяне на приложимото право (въз основа на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета(7) и Хагската конвенция от 4 май 1971 г. за приложимото право при пътнотранспортни произшествия) ще повиши правната сигурност и ще ограничи възможностите за търсене на най-благоприятна правна система;
61. отбелязва необходимостта да се разгледат също така измененията към международни споразумения, като Виенската конвенция за движението по пътищата от 8 ноември 1968 г. и Хагската конвенция за пътнотранспортните произшествия;
62. очаква от Комисията да гарантира, че държавите членки прилагат по еднообразен начин съществуващото законодателство, като например Виенската конвенция за движението по пътищата, която се нуждае от изменение, за да се създаде възможност за управление на МПС без водач, и призовава Комисията, държавите членки и сектора да транспонират възможно най-бързо целите от Декларацията от Амстердам;
63. силно насърчава международното сътрудничество при контрола на обществените, етичните и правните предизвикателства, като впоследствие се определят регулаторните стандарти под егидата на Организацията на обединените нации;
64. изтъква, че ограниченията и условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 428/2009 на Европейския парламент и на Съвета(8) относно търговията с изделия и технологии с двойна употреба – стоки, софтуер и технологии, които могат да се използват както за граждански, така и за военни приложения и/или могат да допринесат за разпространението на оръжия за масово унищожение, следва да се прилагат също така за приложенията на роботиката;
Окончателни аспекти
65. отправя, въз основа на член 225 от ДФЕС, искане към Комисията да представи, въз основа на член 114 от ДФЕС, предложение за директива относно гражданскоправни норми за роботиката, като следва препоръки, посочени в приложението към настоящата резолюция;
66. потвърждава, че препоръките спазват основните права и принципа на субсидиарност;
67. счита, че исканото предложение би породило финансови последици, ако бъде създадена нова европейска агенция;
o o o
68. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея препоръки на Комисията и на Съвета.
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:
ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Определение и класификация на „интелигентните роботи“
Следва да бъде установено общо европейско определение за „интелигентни“ автономни роботи, включително по целесъобразност определения на неговите подкатегории, като се вземат предвид следните характеристики:
– способността да придобиват автономност посредством датчици и/или чрез обмен на данни с околната среда (взаимосвързаност) и анализ на тези данни;
– способността да извличат поуки от натрупания опит и взаимодействие;
– формата на физическия носител на робота;
– способността да адаптират поведението и действията си към околната среда.
Регистрация на „интелигентните роботи“
За целите на проследимостта и за да се улесни прилагането на допълнителни препоръки, следва да бъдат въведена система за регистрация на усъвършенствани роботи въз основа на критериите за класификация на роботите. Системата за регистрация и регистърът следва да бъдат общи за целия Съюз, като покриват вътрешния пазар, и могат да се управляват от определена за целта Агенция на ЕС за роботика и изкуствен интелект, в случай че такава агенция бъде създадена.
Гражданска отговорност
Правното решение, приложимо за отговорността на роботите и на изкуствения интелект в случаи, различни от имуществени вреди, не следва по никакъв начин да ограничава вида или степента на вредите, които могат да бъдат възстановени, нито да ограничава формите на обезщетение, което може да бъде предложено на засегнатата страна, единствено на основание, че вредите са причинени от агент, който не е човешко същество.
Бъдещият законодателен инструмент следва да се основава на задълбочена оценка от Комисията, която да определи дали следва да се прилага обективна отговорност, или подход за управление на риска.
Следва да бъдат установена схема за задължително осигуряване, която би могла да се основава на задължението на производителя да сключи застраховка за автономните роботи, които произвежда.
Застрахователната система следва да бъде допълнена от фонд, за да се гарантира обезщетяването на вреди в случаите, когато няма застрахователно покритие.
Всяко решение на политиката относно правилата за гражданска отговорност, приложими за роботите и изкуствения интелект, следва да се взема при надлежна консултация с общоевропейския проект за научноизследователска и развойна дейност в областта на роботиката и невронауката, като учените и експертите могат да оценят всички свързани рискове и последици.
Оперативна съвместимост, достъп до кодове и права върху интелектуална собственост
Оперативната съвместимост на свързаните в мрежа автономни роботи, които взаимодействат едни с други, следва да бъде гарантирана. На разположение следва да бъде достъп до изходния код, входните данни и данните за конструкцията, когато това е необходимо с цел да се разследват произшествия и вреди, причинени от „интелигентни роботи“, както и за да се гарантира тяхното непрекъснато функциониране, достъпност, надеждност, безопасност и сигурност.
Харта относно роботиката
Когато предлага правни актове, свързано с роботика, Комисията следва да вземе предвид принципите, предвидени в следната Харта относно роботиката.
ХАРТА ОТНОСНО РОБОТИКАТА
Предложеният кодекс за етично поведение в областта на роботиката ще положи основите за идентифициране, надзор и спазване на основните етични принципи от етапа на проектирането и разработването.
Рамката, изготвена чрез консултация с общоевропейски проект за научноизследователска и развойна дейност, посветен на роботиката и невронауката, трябва да бъде изготвена по аналитичен начин, който да дава възможност за отделни корекции във всеки отделен случай, за да се прецени дали дадено поведение е правилно или погрешно в дадена ситуация и да се вземат решения в съответствие с предварително определена йерархия на ценностите.
Кодексът не следва да замества необходимостта от справяне с всички основни правни предизвикателства в тази област, а следва да има допълваща функция. По-скоро той ще улесни етичната категоризация на роботиката, ще укрепи отговорните иновационни усилия в тази област и ще даде отговор на опасенията на широката общественост.
Следва да се постави специален акцент върху научноизследователската и развойната фаза на съответната технологична траектория (проектиране, преглед на съответствието с етичните стандарти, одитни проверки и др.). Неговата цел следва да бъде разглеждането на потребността от спазване на етичните стандарти от страна на изследователи, специалисти, ползватели и проектанти, но също и въвеждането на процедура за създаване на възможност за разрешаване на съответните етически дилеми и за даване на възможност на тези системи да работят по етично отговорен начин.
КОДЕКС ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА ИНЖЕНЕРИТЕ В ОБЛАСТТА НА РОБОТИКАТА
ПРЕАМБЮЛ
Кодексът за поведение приканва всички изследователи и проектанти да действат отговорно и при напълно отчитане на необходимостта да се зачита достойнството, неприкосновеността на личния живот и безопасността на хората.
Кодексът изисква тясно сътрудничество между всички дисциплини, за да се гарантира, че в Европейския съюз научноизследователската дейност в областта на роботиката се извършва по безопасен, етичен и ефективен начин.
Кодексът за поведение обхваща всички научноизследователски и развойни дейности в областта на роботиката.
Кодексът за поведение има доброволен характер и предлага набор от общи принципи и насоки за предприемане на действия от страна на всички заинтересовани лица.
Организациите, финансиращи научноизследователска дейност в областта на роботиката, научноизследователските организации, изследователите и комитетите по етика се насърчават да разглеждат на най-ранните етапи бъдещите отражения на технологиите или на обектите, предмет на изследване, и да развиват култура на отговорност с оглед на предизвикателствата и възможностите, които може да възникнат в бъдеще.
Публичните и частните органи за финансиране на научноизследователска дейност в областта на роботиката следва да искат извършване и представяне на оценка на риска заедно с всяко внасяне на предложение за финансиране на научноизследователска дейност в областта на роботиката. Този кодекс следва да счита хората, а не роботите, за отговорни лица.
Изследователите в областта на роботиката следва да се ангажират с най-високо етично и професионално поведение и да спазват следните принципи:
дейност в най-добрия интерес – роботите следва да действат в най-добрия интерес на хората;
непричиняване на вреди – доктрината „на първо място, не причинявай вреда“, съгласно която роботите следва да не вредят на хората;
автономност – способността да вземат информирано и самостоятелно решение относно условията за взаимодействие с роботи;
справедливост – справедливо разпределение на ползите, свързани с роботиката, и в частност финансова достъпност на роботите за грижи по домовете и здравни грижи.
Основни права
Изследователските дейности в областта на роботиката следва да зачитат основните права и да бъдат провеждани в интерес на благосъстоянието и самоопределянето на физическите лица и обществото като цяло чрез тяхното разработване, прилагане, разпространение и използване. Човешкото достойнство и автономност – както физическа, така и психологическа – трябва винаги да се зачитат.
Предпазни мерки
Научноизследователската дейност в областта на роботиката следва да се извършва в съответствие с принципа на предпазните мерки, като се предвиждат потенциалните последствия от резултатите за безопасността и като се вземат надлежни предпазни мерки, пропорционални на нивото на защита, като в същото време се насърчава напредъкът в полза на обществото и околната среда.
Приобщаване
Инженерите в областта на роботиката гарантират прозрачност и зачитат законното право на достъп до информация на всички заинтересовани лица. Приобщаването дава възможност за участие в процесите на вземане на решения на всички заинтересовани лица, участващи във или заинтересовани от научноизследователската дейност в областта на роботиката.
Отчетност
Инженерите в областта на роботиката следва да продължават да носят отговорност за социалните последствия и последствията за околната среда и здравето на човека, до които роботиката може да доведе по отношение на настоящото и бъдещите поколения.
Безопасност
Проектантите в областта на роботиката следва да отчитат и зачитат физическото благосъстояние, безопасността, здравето и правата на хората. Инженерите в областта на роботиката трябва да зачитат човешкото благосъстояние, като същевременно спазват и правата на човека, и да оповестяват своевременно фактори, които биха могли да застрашат обществото или околната среда.
Обратимост
Тъй като обратимостта е необходимо условие за осъществяване на контрол, тя е основно понятие при програмирането на роботите да действат безопасно и надеждно. Моделът на обратимостта казва на робота кои действия са обратими и как да ги анулира, ако са обратими. Способността за анулиране на последното действие или поредица от действия позволява на ползвателите да анулират нежелани действия и да се върнат на „добрия“ етап от тяхната работа.
Неприкосновеност на личния живот
Правото на неприкосновеност на личния живот трябва също да бъде зачитано. Инженерите в областта на роботиката следва да гарантират, че личната информация се съхранява сигурно и се използва само по подходящ начин. Освен това инженерите в областта на роботиката следва да гарантират, че самоличността на физическите лица не може да се установи, освен при изключителни обстоятелства, като в тези случаи това може да стане само с ясно, недвусмислено и информирано съгласие. Преди каквото и да е взаимодействие между човек и машина следва да се търси и получи информирано съгласие от страна на човека. В това си качество проектантите в областта на роботиката имат отговорността да изготвят и спазват процедури за валидно съгласие, поверителност, анонимност, справедливо отношение и надлежен процес. Проектантите ще удовлетворяват всички искания за унищожаване на свързани данни и за отстраняването им от всички набори от данни.
Извличане на максимални ползи и свеждане до минимум на вредите
Изследователите следва да се стремят да увеличат в максимална степен ползите от труда си на всички етапи – от стартирането до разпространението. Трябва да се избягва причиняването на вреди на участници или човешки субекти, които вземат участие в научно-изследователски експерименти, опити или проучвания. В случаите, когато възникват рискове като неизбежна и неделима част от изследванията, следва да бъде изготвяни и спазвани надеждни оценки на риска и протоколи за управление. Обикновено рискът от вреда не следва да бъде по-голям от този в нормалния живот, т.е. хората следва да не бъдат изложени на рискове, които са по-големи от или са в допълнение към тези, на които са изложени при обичайния си начин на живот. Експлоатацията на системата за роботика следва винаги да се основава на задълбочен процес на оценка на риска, който следва да се основава на принципите на предпазните мерки и на пропорционалността.
КОДЕКС ЗА КОМИТЕТИТЕ ПО ЕТИКА НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ
Принципи
Независимост
Процесът за преглед на съответствието с етичните стандарти следва да бъде независим от самите научни изследвания. Този принцип подчертава необходимостта от избягване на конфликти на интереси между изследователите и лицата, които извършват преглед на съответствието с етичния протокол, и между проверяващите лица и организационните структури на управление.
Компетентност
Процесът за преглед на съответствието с етичните стандарти следва да се провежда от проверяващи лица с подходящ експертен опит, като се отчита необходимостта от внимателно разглеждане на обхвата на членството и специфично, посветено на етиката обучение на комитетите по етика на научноизследователската дейност.
Прозрачност и отчетност
Процесът за преглед на съответствието с етичните стандарт следва да подлежи на отговорност и на надзор. Комитетите по етика на научноизследователската дейност трябва да признаят отговорностите си и да бъдат подходящо разположени в рамките на организационни структури, които осигуряват прозрачност на дейността и процедурите на комитетите по етика на научноизследователската дейност с цел запазване и преглед на стандартите.
Ролята на комитетите по етика на научноизследователската дейност
Комитетите по етика на научноизследователската дейност обикновено отговарят за извършване на прегледи на всички научни изследвания, в които участват хора и които се извършват от физически лица, наети в рамките на или от заинтересованата институция; гарантиране, че прегледът на съответствието с етичните стандарти е независим, компетентен и своевременен; защита на достойнството, правата и благосъстоянието на участниците в научноизследователската дейност; отчитане на безопасността на научния(те) изследовател(и); отчитане на законните интереси на други заинтересовани лица; вземане на информирани решения относно научния принос на предложенията; и предоставяне на информирани препоръки на изследователя, ако предложението е преценено като неподходящо в някое отношение.
Учредяване на комитетите по етика на научноизследователската дейност
Комитетите по етика на научноизследователската дейност обикновено следва да бъдат мултидисциплинарни; да включват както жени, така и мъже; да бъдат съставени от членове с богат опит и експертни познания в научноизследователската дейност в областта на роботиката. Механизмът за назначаване следва да гарантира, че членовете на комитета разполагат с подходящ баланс на експертни научни познания, компетентност в областта на философията, правото или етиката, както и непрофесионални мнения, и че включват в състава си поне един член със задълбочени познания в областта на етиката, ползватели на специализирани здравни, образователни или социални услуги, когато те са в центъра на научноизследователската дейност, както и физически лица със специфичен методически опит, свързан с научноизследователската дейност, на която правят преглед. Членовете на комитета трябва да бъдат назначени така, че да се избягват конфликти на интереси.
Наблюдение
Всички научноизследователски организации следва да установят подходящи процедури за наблюдение на провеждането на научни изследвания, които са получили етично одобрение, докато не бъдат завършени, и да гарантират продължителен преглед, когато научноизследователското проектиране предвижда евентуални промени впоследствие, които може да се наложи да бъдат разгледани. Наблюдението следва да бъде пропорционално на естеството и степента на рисковете, свързани с научните изследвания. Когато даден комитет по етика на научноизследователската дейност счита, че даден мониторингов доклад поражда сериозни опасения относно етичното поведение на проучването, следва да изиска пълен и подробен отчет на изследването с цел пълен преглед на съответствието с етичните стандарти. Когато се прецени, че дадено проучване се провежда по неетичен начин, следва да се обмисли дали да се оттегли одобрението за него и да се изиска спирането или прекратяването на свързаната с него научноизследователска дейност.
ЛИЦЕНЗ ЗА ПРОЕКТАНТИ
– Следва да вземате предвид европейските ценности на достойнство, автономност и самоопределяне, свобода и правосъдие преди, по време на и след процеса на проектиране, разработване и доставяне на такива технологии, включително необходимостта (уязвимите) ползватели да не бъдат увредени, наранени, измамени или експлоатирани.
– Следва да въвеждате надеждни принципи за системно проектиране по отношение на всички аспекти на експлоатацията на даден робот – за проектиране както на хардуер, така и на софтуер и за обработване на данни във или извън платформата за целите на сигурността.
– Следва да въвеждате неприкосновеността на личния живот чрез проектантски характеристики, за да се гарантира, че личната информация се съхранява сигурно и се използва само по подходящ начин.
– Следва да въвеждате очевидни механизми за изключване (бутони за аварийно изключване), които следва да бъдат съгласувани с разумни проектантски цели.
– Следва да гарантирате, че даден робот функционира по начин, който е в съответствие с местните, националните и международните етични и правни принципи.
– Следва да гарантирате, че етапите на вземане на решения на роботите подлежат на възстановяване и проследяване.
– Следва да гарантирате максимална прозрачност в процеса на програмиране на роботизираните системи, както и предвидимост на роботизираното поведение.
– Следва да анализирате предвидимостта на дадена система човек – робот, като вземате предвид несигурността в тълкуването и действията и възможните грешки на роботите или хората.
– Следва да разработвате инструменти за проследяване на етапа на проектиране на робота. Тези инструменти ще улеснят отчитането и обяснението на роботизираното поведение, дори то да е ограничено, на различните равнища, предназначени за експертите, операторите и ползвателите.
– Следва да изготвяте протоколи за проектиране и оценка и да се срещате с потенциалните ползватели и заинтересовани лица при оценката на ползите и рисковете на роботиката, включително тези в когнитивната и психологическата област и в областта на околната среда.
– Следва да гарантирате, че роботите са разпознаваеми като роботи при взаимодействието им с хората.
– Следва да гарантирате безопасността и здравето на лицата, които си взаимодействат и са в контакт с роботика, като се има предвид, че роботите, като продукти, следва да бъдат проектирани чрез процеси, които гарантират тяхната безопасност и сигурност. Инженерите в областта на роботиката трябва да запазват човешкото благосъстояние, като същевременно зачитат и правата на човека, и не могат да задействат робот, без да обезпечат безопасността, ефикасността и обратимостта на функционирането на системата.
– Следва да получите положително становище от комитет по етика на научноизследователската дейност, преди да извършите изпитването на робот в реална обстановка или преди да включите хора в процедурите за неговото проектиране и разработване.
ЛИЦЕНЗ ЗА ПОЛЗВАТЕЛИ
– Разрешено Ви е да ползвате робот без риск или страх от физическо или психическо увреждане.
– Следва да имате право да очаквате от робота да изпълнява всяка задача, за която изрично е проектиран.
– Следва да знаете, че всеки робот може да има ограничения на възприятието, когнитивната способност и задействането.
– Следва да зачитате човешката уязвимост – както физическа, така и психическа – и емоционалните нужди на хората.
– Следва да вземате под внимание правата на неприкосновеност на личния живот на физическите лица, включително дезактивирането на видеомонитори по време на интимни процедури.
– Не е разрешено да събирате, използвате или разкривате лична информация без изричното съгласие на субекта на данните.
– Не е разрешено да използвате робот по начин, който противоречи на етичните и правните принципи и стандарти.
– Не е разрешено да променяте който и да било робот, така че той да може да функционира като оръжие.
Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29).
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
„Роботът не бива да наранява човешко същество, или чрез бездействието си да допусне човешко същество да пострада. (2) Роботът трябва да се подчинява на заповедите на човешките същества, освен ако тези заповеди не противоречат на Първия Закон. (3) Роботът трябва да защитава собственото си съществувание, доколкото това не противоречи на Първия или Втория Закон.“ (вж. „Роботите на зората“, Айзък Азимов, изд. „Елма“, София, 1993 г., превод от английски Мая Симеонова), и (0) Роботът не бива да нанася вреди на човечеството или чрез бездействието си да допусне човечеството да пострада.
Вж. Декларацията на Шуман (1950 г.): „Европа няма да бъде изградена отведнъж, нито според един-единствен план. Тя ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които най-напред създават реална солидарност.“
Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (OB L 79, 19.3.2008 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (OВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40).
Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1).
Европейска инициатива за компютърни услуги в облак
631k
77k
Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно Европейската инициатива за компютърни услуги в облак (2016/2145(INI))
— като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0106),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2012 г., озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа” (COM(2012)0529),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 15 февруари 2012 г., озаглавено „Високопроизводителните изчислителни технологии — Мястото на Европа в световната надпревара“ (COM(2012)0045),
— като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2016 г. относно прехода към система на отворена наука,
— като взе предвид заключенията на Съвета от 29 май 2015 г. относно отворени, основани на интензивно използване на данни и свързани в мрежа научни изследвания като двигател за по-бързи и по-широкoобхватни иновации,
— като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu(1),
— като взе предвид Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програмата ISA²) като средство за модернизиране на обществения сектор“(2),
— като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/EО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(3) (Директива за ИОС),
— като взе предвид своята резолюция от 10 март 2016 г. относно „Към просперираща икономика, основана на данни“(4),
— като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за цифровия единен пазар“(5),
— като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(6),
— като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа(7),
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет TEN/494 от 16 януари 2013 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа (TEN/494),
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак – изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (2016 TEN/592 EESC-2016),
— като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак и приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (SEDEC-VI-012),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),
— като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(8),
— като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза(9) (Директивата за мрежова и информационна сигурност),
— като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (COM(2016)0590),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 25 май 2016 г., озаглавено „Онлайн платформите и цифровият единен пазар. Възможности и предизвикателства пред Европа“ (COM(2016)0288),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2015 г., озаглавено „Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право“ (COM(2015)0626),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),
— като взе предвид доклада „Отворена наука, отворени иновации и отвореност към света — визия за Европа“, публикуван през май 2016 г. от Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Комисията,
— като взе предвид член 52 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0006/2017),
А. като има предвид, че наличният понастоящем капацитет в ЕС за изчисления в облак е недостатъчен и поради това данните, които се генерират от научните изследвания и промишлеността в Европа, често се обработват другаде, принуждавайки изследователите и новаторите от ЕС да се преместват на места извън ЕС с по-непосредствен достъп до голям обем от данни и изчислителен капацитет;
Б. като има предвид, че липсата на ясна структура на стимулите за споделяне на данни, липсата на оперативна съвместимост между системите за научноизследователски данни и разпокъсаността на инфраструктурите за научноизследователски данни между различните дисциплини и през границите възпрепятстват пълноценното използване на потенциала на науката, базирана на данни;
В. като има предвид, че ЕС изостава по отношение на развитието на високопроизводителните изчислителни технологии (ВИТ) поради недостатъчни инвестиции в създаването на цялостна система за ВИТ, докато държави като САЩ, Китай, Япония и Русия инвестират сериозно в такива системи, като ги превръщат в стратегически приоритет с национални програми за тяхното развитие;
Г. като има предвид, че пълният потенциал на компютърните изчисления в облак за Европа може да бъде реализиран, само ако данните могат да се движат свободно в рамките на Съюза съгласно ясни правила, а международните потоци от данни играят все по-важна роля в европейската и световната икономика;
Д. като има предвид, че възможността да се анализират и използват големи информационни масиви променя начина, по който се провеждат научните изследвания;
Е. като има предвид, че съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак – изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ признава преобразуващия потенциал на отворената наука и на изчисленията в облак като част от цифровата икономика на Европа;
Ж. като има предвид, че в държавите членки се прилагат различни политики за достъп по отношение на работата в мрежа, съхранението и обработката на данни, като се създават онлайн хранилища и се забавя обмена на знания;
З. като има предвид, че Общият регламент относно защитата на данните, Директивата за мрежова и информационна сигурност и Стратегията за цифров единен пазар могат да осигурят основата за конкурентоспособна и просперираща европейска цифрова икономика, отворена за всички пазарни участници, които спазват правилата;
И. като има предвид, че данните са суровините на цифровата икономика, и като има предвид, че използването на данни е от съществено значение за цифровизацията на европейската наука и промишленост и за разработването на нови технологии и за създаването на нови работни места;
Й. като има предвид, че наскоро приетият Общ регламент относно защитата на данните предвижда силни гаранции за защита на личните данни и че за неговото прилагане следва да се осигури хармонизиран подход;
К. като има предвид, че в Стратегията за цифров единен пазар на Комисията за 2015 г. беше поето обещанието да бъдат разгледани ограниченията пред свободното движение на данни и неоправданите ограничения относно местоположението на данните с цел тяхното съхранение или обработка;
Л. като има предвид, че Комисията трябва да внесе конкретни предложения за премахване на ограниченията пред свободното движение на данни с цел създаване и постигане на възможно най-добрия цифров единен пазар;
М. като има предвид, че съществуват трудности пред внедряването и разработването на компютърни услуги в облак предвид недостатъчния капацитет на необходимите високоскоростни инфраструктура и мрежи в Европа;
Н. като има предвид, че целта за улесняване и подпомагане на прилагането и дългосрочната устойчивост на научноизследователските инфраструктури и инфраструктурите за данни, включително центровете на световно равнище за високопроизводителни изчислителни технологии и други научноизследователски инфраструктурни мрежи ще допринесе – посредством засилено сътрудничество и обмен на резултати – за усилията в отговор на големите предизвикателства, пред които са изправени науката, промишлеността и обществото;
О. като има предвид, че обемът на данните нараства с безпрецедентна скорост, като се очаква до 2020 г. да има над 16 трилиона гигабайта данни, което съответства на годишен темп на растеж при генерирането на данни от 236%;
П. като има предвид, че успехът на основаната на данни икономика зависи от по-широка екосистема на ИКТ, включително „интернет на нещата“ (IoT) за доставка, високоскоростни широколентови мрежи за транспортиране и изчисления в облак за обработване на данните, както и от опитни учени и служители;
Р. като има предвид, че сътрудничеството между европейските учени, използването и обмена на данни, винаги в съгласие с органите за защита на данните, и използването на нови технологични решения, включително изчисленията в облак и цифровизацията на европейската наука, са много важни за развитието на цифровия единен пазар; като има предвид, че Европейският облак за отворена наука (EOSC) ще има положително въздействие върху научното развитие в Европа; като има предвид и че EOSC трябва да бъде разработен и използван, като се спазват надлежно основните права, залегнали в Хартата на основните права;
Обща информация
1. приветства EOSC като образец за използването на облак в публичния и частния сектор; приветства плана на Комисията да разшири потребителската база, така че тя да обхване промишлеността и правителствата във възможно най-кратки срокове;
2. приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак – изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“, и счита, че това е първата стъпка към създаването на подходяща основа за отворени и конкурентоспособни европейски действия в областта на изчисленията в облак и високопроизводителните изчислителни технологии;
3. приветства създадената от Комисията Европейска инициатива за компютърни услуги в облак като част от изпълнението на стратегията за цифровия единен пазар (ЦЕП) и пакета за цифровизация на европейската промишленост, като по този начин се насърчава растежът на европейската цифрова икономика и се допринася за конкурентоспособността на предприятията и услугите в ЕС и се укрепва глобалната пазарна позиция на ЕС; призовава Комисията да гарантира, чрез ясно определени мерки, че тази инициатива е подходяща за целта, открита към външния свят, пригодена към изискванията на бъдещето и не създава прекомерни или неоправдани пречки;
4. подчертава колко важно е Европейският съюз да се превърне в център за глобални научни изследвания, да се натрупа критична маса и да се създадат клъстери за високи постижения; подчертава, че за да може Съюзът да привлича водещи световни научни изследвания, е необходим както капацитет по отношение на ресурсите така и наличие на привлекателна среда; освен това подчертава, че за да може ЕС да се превърне в най-конкурентоспособната основана на знанието икономика в света, отвореността към международни научни изследователи, с която се привличат международни инвестиции, е от изключително значение;
5. подчертава, че работата по стандартизацията в областта на изчисленията в облак следва да бъде ускорена; подчертава, че по-добрите стандарти и оперативна съвместимост ще дадат възможност за комуникация между различни системи, основаващи се на изчисления в облак, и ще предотвратят създаването на зависимост от конкретен доставчик за продуктите и услугите в облак; призовава Комисията да си сътрудничи тясно с търговските доставчици на компютърни услуги в облак при разработването на отворени стандарти за тази област;
6. подчертава, че добавената стойност на тази европейска инициатива се основава на споделянето на свободно достъпни данни и на развитието на надеждна, свободно достъпна среда за общността с цел съхранение, споделяне и повторно използване на научноизследователските данни и резултати;
7. подчертава, че създаването на по-голяма осведоменост за ползите от изчисленията в облак е от решаващо значение, тъй като търсенето на услуги в облак в Европа все още е прекалено ниско; отбелязва, че изчисленията в облак ще доведат до икономически растеж в резултат от тяхната разходна ефективност и възможност за приспособяване на мащаба; отново посочва, че МСП са най-важният двигател на Европа за създаване на работни места и растеж; подчертава, че ползите от услугите в облак могат да бъдат особено големи за МСП, тъй като те често не разполагат с ресурсите, за да инвестират в мащабни физически ИТ системи на място;
8. приветства подхода на отворена наука и неговата роля за изграждането на основана на знанието европейска икономика и за допълнително стимулиране на качеството на научните изследвания и тяхното развитие в Европейския съюз; подчертава, че понастоящем стойността на събраните научни данни не се използва оптимално от промишлеността, особено от МСП, поради отсъствието на свободно трансгранично движение на данни и достъп до единна платформа или портал, и отбелязва, че Комисията се стреми да направи свободно достъпни по подразбиране всички научни данни, генерирани от програма „Хоризонт 2020“;
9. подчертава, че EOSC следва да бъде придружен от цялостна стратегия за киберсигурност, тъй като научната общност се нуждае от надеждна инфраструктура за данни, която да може да бъде използвана, без да излага научноизследователската работа на риск от загуба на данни, тяхното подправяне или от проникване в тях; призовава Комисията да обърне внимание на въпросите, свързани с киберсигурността, още на първия етап на всички свои инициативи в областта на информационните технологии;
10. настоятелно призовава Комисията да даде пример и да направи всички научноизследователски данни, финансирани чрез европейски програми – като например „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и други – свободно достъпни по подразбиране на база на принципите „FAIR“, т.е. данните да могат да бъдат намерени, да са достъпни, оперативно съвместими и да могат да се използват повторно;
11. изразява загриженост във връзка с недостига на финансиране от 4,7 милиарда евро за Европейската инициатива за компютърни услуги в облак; призовава Комисията да установи подходящи механизми за финансиране на EOSC и на Европейската инфраструктура за данни (EDI); освен това призовава Комисията да осигури достатъчни ресурси за тази област на политиката в „Хоризонт 2020“ и в своето предложение за Деветата рамкова програма;
12. препоръчва на Комисията да гарантира, че от EOSC ще се възползват всички региони на Европа, като проучи възможността фондовете за регионално развитие да бъдат използвани за разширяване на инициативата;
13. подчертава, че понастоящем едва 12% от финансирането, предоставяно в рамките на ЕФСИ, са насочени към действия в сферата на цифровите технологии; настоятелно призовава Комисията да представи целенасочени мерки, които биха могли да повишат действително участието на всички фондове на ЕС, по-специално ЕФСИ, в проекти, свързани с ЦЕП, включително инициативи за обмен на данни, цифрова достъпност, инфраструктура и цифрова свързаност в целия Съюз, и да насочи повече ресурси за насърчаване на европейските научни изследвания, развойна дейност и иновации, включително, наред с другото, в областта на технологиите за подобряване на неприкосновеността и сигурността с отворен код; счита, че тази инициатива следва да бъде разработена при взаимодействие с други програми по „Хоризонт 2020“, включително за частни компютърни услуги в облак и услуги за електронно управление;
14. счита, че частният сектор следва да участва в потребителската база на EOSC от самото начало, например чрез предлагане на софтуер като услуга („Software as a Service“ SaaS); посочва, че от европейските предприятия се очаква да допринесат за покриването на недостига на финансиране от 4,7 милиарда евро за Европейската инициатива за компютърни услуги в облак; отбелязва, че е малко вероятно предприятията да инвестират в програмата, ако няма да могат да извлекат и ползите от нея;
15. подчертава, че наличието на съвременна суперкомпютърна инфраструктура е от решаващо значение за конкурентоспособността на ЕС; призовава Комисията да осигури наличието на работещи компютри с производителност от порядъка на екзафлоп в ЕС до 2022 г.;
16. призовава Комисията да стимулира участието на европейските МСП и сектори на промишлеността в производството на хардуера и софтуера на Европейската инфраструктура за данни, в активизирането на икономиката на ЕС и в насърчаването на устойчив растеж и на създаването на работни места;
17. приканва Комисията да работи заедно с държавите членки и с другите организации, финансиращи научни изследвания, при разработването и прилагането на пътната карта за управление и финансиране, за да се гарантира отделянето на подходящи ресурси за инициативата и да се улесни координирането на националните усилия, като се избягва излишното дублиране на усилия и разходи;
18. изразява съгласие, че оперативната съвместимост и преносимостта на данните е ключов фактор за справяне с големите обществени предизвикателства, които изискват ефективно споделяне на данни и прилагане на мултидисциплинарен подход с повече участници; отбелязва, че планът за действие, предвиден в съобщението на Комисията относно Европейската инициатива за компютърни услуги в облак (COM(2016)0178), е необходим инструмент за намаляване на разпокъсаността и гарантиране на използването на данните на изследователите съгласно принципите „FAIR“;
19. изисква от Комисията да представи план за действие, основан на принципите за пълна прозрачност и оповестяване, с ясни работни пакети и срокове, като определи резултатите, които трябва да бъдат постигнати, източниците на финансиране и заинтересованите страни, участващи в целия процес;
20. подкрепя EOSC като част от Европейската инициатива за компютърни услуги в облак, която ще създаде виртуална среда, в която учени и специалисти от всички региони могат да съхраняват, споделят, управляват, анализират и използват повторно данните от извършваните от тях научни изследвания, включително публично финансирани научноизследователски данни, в различни дисциплини и в трансграничен план, като по този начин се спомага за премахването на разпокъсаността на единния пазар; настоятелно призовава Комисията да прилага цялостен подход към отворената наука, който да е приобщаващ спрямо общността на отворената наука и независимите учени, да дава по-голяма яснота относно определенията, използвани в съобщението, и по-конкретно да създаде ясно разграничение между Европейската инициатива за компютърни услуги в облак и EOSC, и съответно да актуализира законодателството за улесняване на повторното използване на резултатите от научните изследвания;
21. счита, че Европейската инициатива за компютърни услуги в облак гарантира инвестирането в секторите на науката и научните изследвания с цел създаване на стимули и инструменти за възможно най-широко споделяне и използване на данните, подкрепени от изграждането на стабилна инфраструктура за услуги в облак и данни в Европейския съюз;
22. подчертава, че МСП са в основата на икономиката на ЕС и че са необходими повече действия за насърчаване на конкурентоспособността на МСП и стартиращите предприятия в световен мащаб и за установяване на възможно най-добра среда с висококачествени данни, анализ на данни, сигурни услуги и очаквана ефективност на разходите за внедряването на нови перспективни технологични разработки;
23. призовава Комисията да установи икономически жизнеспособна основа за европейските компютърни услуги в облак и да предприеме ясни стъпки да насърчи МСП да предлагат конкурентни решения за обработка и съхранение на данни в мощности, установени в държавите членки;
24. припомня положителните резултати, постигнати от съществуващите общоевропейски структури, и свободно достъпните данни, които са на разположение в националните обекти за съхраняване на данни; признава, че все още има много пречки в единния пазар, които възпрепятстват пълното разгръщане на тази инициатива; призовава Комисията и държавите членки да проучат потенциала на вече наличните данни и да осигурят съгласувана стратегия за свободно достъпните данни и възможност за повторно използване на тези данни във всички държави членки; отбелязва, че Комисията и държавите членки трябва да проучат необходимостта от по-нататъшни инвестиции в трансгранична физическа инфраструктура със специален акцент върху комбинирането на високопроизводителни изчислителни технологии, високоскоростни широколентови мрежи и съхраняване на масиви от данни, за да се постигне една процъфтяваща основана на данни европейска икономика; призовава Комисията да анализира глобалните партньорства в рамките на промишлеността и други международни партньорства във връзка с този въпрос;
25. отбелязва, че внедряването на услуги в облак от страна на европейските МСП трябва да бъде допълнително насърчено; отбелязва, че европейските доставчици на компютърни услуги в облак се нуждаят от допълнителна координирана подкрепа за участие в цифровия свят, увеличаване на доверието на потребителите и повишаване на информираността за ползите от възприемането на компютърните изчисления в облак;
26. подчертава, че достъпът до широколентов интернет за предприятията и гражданите е неразделна част от конкурентоспособната, основана на данни и знания икономика в ЕС; в тази връзка счита, че развитието на компютърните услуги в облак следва да върви ръка за ръка с инициативи за увеличаване на достъпа до широколентов интернет за предприятията и гражданите, особено в селските райони;
27. отбелязва, че цифровото обучение на различните поколения, в т.ч. в областта на киберуменията, е от решаващо значение, за да може при развитието на компютърните услуги в облак да бъдат определени и предприети действия по най-важните липси на технически умения и умения в сферата на ефективността за постигането на целите в областта на цифровите технологии; приветства предложенията, представени в рамките на неотдавна приетата от Комисията Нова европейска програма за умения и подчертава необходимостта от подходящи финансови ресурси;
28. счита, че възникват стартиращи предприятия в сферата на компютърните услуги в облак с нишови решения за превръщането на изчисленията в облак в по-бързи, по-лесни за ползване, по-надеждни, по-гъвкави и по-сигурни;
29. подчертава, че високопроизводителните изчислителни технологии, които са важни за развитието на компютърните услуги в облак, следва да се считат за неразделна част от Европейската инфраструктура за данни в цялата екосистема, а ползите да бъдат широко популяризирани;
30. отбелязва, че участието на академичните и научноизследователските институции и други заинтересовани страни следва да бъде насърчавано, с оглед да се поддържат и подкрепят интегрираните инфраструктури за научноизследователски данни и високопроизводителни изчислителни технологии;
31. отбелязва, че на фона на съществуващите услуги и услугите, които ще бъдат предложени в бъдеще от частния сектор и от държави извън ЕС, EOSC трябва да предоставя стимули и нови услуги с цел преодоляване на утвърдените навици да се разчита на съществуващите научноизследователски практики;
32. призовава Комисията и държавите членки да гарантират съсредоточаването върху ориентиран към бъдещето европейски растеж, за да се изгради конкурентоспособен сектор на компютърните услуги в облак в ЕС; подчертава, че е важно да се гарантира по-нататъшното нарастване на пазарното търсене на решения въз основа на изчисления в облак и насърчаването на внедряването на компютърни услуги в облак във вертикални сектори като финансите, данъчното облагане и социалното осигуряване, производството, банковото дело, здравеопазването, медиите и развлекателния сектор и селското стопанство;
33. счита, че Общият регламент относно защитата на данните (ОРЗД) предоставя рамка за защита на личните данни; отбелязва обаче, че разпокъсаността в неговото прилагане в различните държави членки ще затрудни изследователите да вършат своята работа и да споделят своите открития, което на свой ред ще подкопае усилията за установяване на сътрудничество между изследователите благодарение на изчисленията в облак; във връзка с това призовава за надлежно прилагане и изпълнение на посочения регламент;
34. подчертава, че решенията по Европейската инициатива за компютърни услуги в облак следва да бъдат разработени при надлежно спазване на основните права, предвидени в Хартата на основните права, и по-специално правата на защита на данните, на неприкосновеност на личния живот, на свобода и на сигурност;
35. отбелязва, че основаната на данни икономика все още е на много ранен етап и стопанските модели все още са в процес на разработка, а тези, които съществуват, вече се нарушават и се променят; призовава Комисията да гарантира, че всяко законодателство в тази област ще бъде в съответствие с технологично неутралния „принцип на иновациите“ и няма да създава сериозни пречки пред иновациите, цифровизацията на промишлеността и разработването на нови технологии, като например „интернет на нещата“ (IoT) и изкуствения интелект в Европа;
36. призовава Комисията да работи с държавите членки и с всички заинтересовани страни да участват в определянето на необходимите действия за изпълнение с цел максимално увеличаване на потенциала, предлаган от Европейската инициатива за компютърни услуги в облак; счита, че отворените иновации и отворената наука включват много повече участници в процеса на иновации – от изследователите до предприемачите, потребителите, правителствата и гражданското общество;
Облак за отворена наука
37. отбелязва недостатъчното представителство на ключови заинтересовани страни в обсъжданията и в широкомащабни пилотни проекти; счита, че активното участие на заинтересованите страни от публичния и частния сектор и гражданското общество на местно, регионално, национално равнище и на равнище ЕС трябва да бъде предварително условие за ефективния обмен на информация, като едновременно с това се избягва прекомерната административна тежест; подчертава, че Европейската инициатива за компютърни услуги в облак следва да отговаря на нуждите не само на научната общност, но и на промишлеността, в това число на МСП и новосъздадените предприятия, публичната администрация и потребителите;
38. подчертава, че EOSC трябва да бъде разработен, като се спазват надлежно основните права, залегнали в Хартата на основните права, с особено внимание върху правата за защита на данните, неприкосновеност на личния живот, свобода и сигурност, и че трябва да се съблюдават принципите на неприкосновеност на личния живот още при проектирането и по подразбиране, както и принципите на пропорционалност, необходимост, свеждане на данните до минимум и ограничаване в рамките на целта; признава, че прилагането на допълнителни гаранции, като например използване на данни под псевдоним, анонимизация или криптография, включително криптиране, може да намали рисковете и да увеличи защитата на засегнатите субекти на лични данни, когато тези данни се използват в приложения за големи информационни масиви и изчисления в облак; припомня, че анонимизацията на данни е необратим процес и призовава Комисията да изготви насоки за начина на нейното осъществяване; припомня нуждата от специална защита на чувствителните данни в съответствие със съществуващото законодателство; подчертава, че за доверието на потребителите в Европейската инициатива за компютърни услуги в облак са необходими горепосочените принципи наред с високи стандарти за качество, надеждност и поверителност;
39. подчертава, че инициативата за Европейски облак за отворена наука следва да доведе до създаването на надежден облак за всички: учени, предприятия и публични служби;
40. отбелязва, че трябва да се стимулира отворена, надеждна и основана на сътрудничеството платформа за управлението, анализа, споделянето, повторното използване и съхранението на научноизследователски данни, на която да могат да бъдат разработвани и предоставяни иновативни услуги при определени условия;
41. призовава Комисията и държавите членки да направят проучване за подходящи рамки за управление и финансиране, като вземат предвид в достатъчна степен съществуващите инициативи, тяхната устойчивост и тяхната способност да стимулират наличието на равнопоставени условия на конкуренция в целия ЕС; подчертава, че държавите членки следва да обмислят интегрирането на своите национални програми за финансиране с програмите на ЕС за финансиране;
42. призовава Комисията да анализира пълния спектър от финансови източници за създаването на EOSC и да засили съществуващите инструменти, за да гарантира ускоряване на развитието, по-специално като се съсредоточава върху най-добрите практики;
43. призовава Комисията да гарантира, че всички научни изследвания и данни, генерирани от програма „Хоризонт 2020“, са свободно достъпни по подразбиране, и призовава държавите членки да адаптират своите национални научноизследователски програми в съответствие с това;
44. разбира, че Европейският облак за отворена наука ще дава възможност за развитие на цифровата наука чрез включването на информационните технологии като услуга за публичния сектор за научни изследвания в ЕС; призовава за „федерален модел на облак за наука“, който обединява публични организации за научни изследвания, заинтересовани страни, МСП, стартиращи предприятия и електронни инфраструктури с търговски доставчици с цел изграждане на обща платформа, предлагаща редица услуги на научноизследователските общности в ЕС;
45. призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със заинтересованите страни, да изготвят възможно най-бързо пътна карта с ясни срокове и насоки за изпълнението на действията, предвидени от Европейския облак за отворена наука;
46. призовава Комисията да извърши внимателна оценка на нуждите на европейските изследователи от публичния сектор с цел установяване на евентуални пропуски в предлагането на инфраструктура за компютърни услуги в облак в ЕС; счита, че ако бъдат установени пропуски, Комисията следва да прикани европейските доставчици на инфраструктура за компютърни услуги в облак да споделят своите пътни карти за развитие, за да се прецени дали частните инвестиции са достатъчни за справяне с тези пропуски или за това е необходимо допълнително публично финансиране;
47. призовава Комисията да гарантира, че европейските предприятия и обществеността ще могат да се възползват от всички научни изследвания и данни, генерирани от програмата „Хоризонт 2020“; настоява да се променят структурите на стимулиране на академичните среди, промишлеността и публичните служби да споделят техните данни, както и да се подобри управлението на данни, обучението, инженерните умения и грамотност;
48. приветства факта, че Инициативата за компютърни услуги в облак е съсредоточена върху изграждането на високоскоростни широколентови мрежи, мащабни мощности за съхраняване на данни, високопроизводителни изчислителни технологии и европейска екосистема за големи информационни масиви;
49. подчертава, че развитието на 5G услуги, както и правилата на Европейския кодекс за електронни съобщения следва да повишат привлекателността на Европейския облак за отворена наука, като предлагат висококачествен интернет и нова инфраструктура от най-високо качество;
50. одобрява стремежа на Комисията да бъде в състояние да обработва големи количества данни, като инфраструктурите биват управлявани от служби, които използват данни в реално време от датчици или приложения, които свързват данни от различни източници; отбелязва, че Европейската инициатива за компютърни услуги в облак има за цел да гарантира по-добра и по-хармонизирана работа по развитието на инфраструктурата;
51. подкрепя по-нататъшното развитие на мрежата GÉANT, така че тя да стане най-съвременната международна мрежа и да се запази водещата позиция на ЕС в областта на научните изследвания;
52. призовава Комисията и държавите членки да извършват координация със заинтересованите страни за намаляване на разпокъсаността на цифровите инфраструктури, като изготвят пътна карта за действия и стабилна структура на управление, включваща финансиращите организации, доставчиците и ползвателите, и подчертава необходимостта от насърчаване на принципите на отворената наука за управлението и споделянето на данни, без това да води до спъване на иновациите и до нарушаване на неприкосновеността на личния живот и интелектуалната собственост в ерата на цифровите технологии;
53. подчертава колко важно е Европейската инициатива за компютърни услуги в облак да се основава на градивните елементи на Механизма за свързване на Европа, по-специално електронната идентификация и електронния подпис, за да се засили доверието на потребителите в сигурните, оперативно съвместими и непрекъснати електронни комуникации в целия Съюз;
54. призовава Комисията да насочва повече ресурси за насърчаване на европейските научни изследвания, развойна дейност, иновации и обучение в областта на компютърните услуги в облак, като подчертава необходимостта от инфраструктура и процеси, които гарантират свободния достъп до данните и неприкосновеността на личния живот на потребителите;
55. настоява, че стандартите следва да позволяват лесна и пълна преносимост и висока степен на оперативна съвместимост между услугите в облак;
56. изразява твърдо убеждение, че инициативата за Европейски облак за отворена наука следва да се основава на отворени стандарти, за да се гарантира оперативна съвместимост и непрекъсната комуникация и да се избягва блокиране;
57. подчертава, че използването на отворени стандарти, безплатен софтуер и софтуер със свободен код е особено важно, за да се гарантира необходимата прозрачност по отношение на фактическия начин, по който се защитават личните и други чувствителни видове данни;
58. отбелязва, че европейската икономика разчита във все по-голяма степен на силата на суперкомпютрите за намирането на иновативни решения, както и за намаляването на разходите и за съкращаването на сроковете за пускане на пазара на продукти и услуги; подкрепя усилията на Комисията за създаване на система от суперкомпютри с производителност от порядъка на екзафлоп въз основа на европейска хардуерна технология;
59. счита, че Европа се нуждае от цялостна екосистема за ВИТ, за да придобие суперкомпютри от върхов клас, да гарантира снабдяването си със система за ВИТ и да предлага свързани с ВИТ услуги на промишлеността и на МСП за симулация, визуализация и създаване на прототипи; счита, че е от решаващо значение ЕС да се нареди сред най-напредналите суперкомпютърни сили в света до 2022 г.;
60. счита, че Европейската технологична платформа и договорните публично-частни партньорства (ПЧП) в областта на ВИТ са от решаващо значение за определяне на научноизследователските приоритети на Европа при разработването на европейски технологии във всички сегменти на веригата за доставки на решения за ВИТ;
61. приветства предложението на Комисията, което е в съответствие с Квантовия манифест, за стартиране на широкомащабна водеща инициатива в областта на квантовите технологии на стойност 1 милиард евро;
62. припомня на Комисията, че секторът на компютърните услуги в облак вече е инвестирал милиарди евро в изграждането на съвременна инфраструктура в Европа; изтъква, че учените и изследователите от ЕС могат да използват инфраструктура за услуги в облак, която им предлага възможността да експериментират и бързо да въвеждат иновации чрез достъп до широк спектър от услуги, като заплащат само за това, което ползват, като по този начин бързо се увеличава времето, отделяно за наука; отбелязва, че изключително важната подкрепа от страна на ЕС за научноизследователската и развойната дейност следва да се използва не за дублиране на съществуващите ресурси, а за насърчаване на постигането на пробиви в новите научни области, които могат да стимулират растежа и конкурентоспособността;
63. подчертава, че научната общност се нуждае от подсигурена, безопасна и висококапацитетна инфраструктура с отворен код, за да напредват изследванията и да се предотвратяват евентуални пробиви в сигурността, компютърни атаки или злоупотреба с лични данни, особено когато се събират, съхраняват и обработват големи количества данни; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и стимулират разработването на необходимите технологии, включително криптографски технологии, като се отчита подходът на сигурност още при проектирането; подкрепя усилията на Комисията за укрепване на сътрудничеството между обществените органи, европейската промишленост, включително МСП и стартиращите предприятия, изследователите и академичната общност в областта на големите информационни масиви и киберсигурността от ранните етапи на процеса на изследвания и иновации, за да се даде възможност за създаване на иновативни и надеждни европейски решения и пазарни възможности, като същевременно се гарантира подходящо равнище на сигурност;
64. счита, че разработването на ясни стандарти за оперативната съвместимост на облаците, преносимостта на данните и споразуменията за предоставяне на услуги ще гарантират сигурност и прозрачност както за доставчиците, така и за крайните потребители;
65. подчертава, че надеждността, сигурността и защитата на данните са необходими за гарантиране на доверието на потребителите, като това доверие служи за основа за здравословна конкурентоспособност;
66. отбелязва, че промишлеността следва да играе основна роля в разработването на общоприети стандарти, подходящи за цифровата ера, и че тези стандарти ще дават увереност на доставчиците на компютърни услуги в облак да поддържат иновациите, а на потребителите – увереност да продължават да внедряват компютърни услуги в облак на равнището на Съюза;
67. призовава Комисията да поеме водеща роля за насърчаването на междусекторна, междуезикова и трансгранична оперативна съвместимост и стандарти в областта на компютърните услуги в облак, както и за оказването на подкрепа за ориентирани към неприкосновеността на личния живот, надеждни, сигурни и енергийно ефективни услуги в облак като неделима част от една обща стратегия, съсредоточена върху максимално увеличаване на възможностите за разработване на стандарти, които имат капацитета да се превърнат в световни стандарти;
68. отбелязва, че е необходим план за действие относно оперативната съвместимост на данните, за да се обхване огромното количество данни, генерирани от европейските учени, и да се подобри възможността за повторното използване на тези данни в науката и промишлеността; призовава Комисията да работи съвместно с ключови научни заинтересовани страни за разработване на ефективни системи за данни, включително мета данни, общи спецификации и идентификатори на обекти на данни, които да бъдат лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и многократно приложими („FAIR“);
69. отбелязва, че ЕС не инвестира в своята екосистема за високопроизводителни изчислителни технологии (ВИТ) в същата степен като други региони на света и че това не съответства на икономическия и научен потенциал на Съюза;
70. призовава Комисията да насърчава оперативната съвместимост и да възпрепятства създаването на зависимост от конкретен доставчик, като стимулира предоставянето на разнообразие от конкурентни, оперативно съвместими и преносими инфраструктурни услуги от страна на множество доставчици на инфраструктура за компютърни услуги в облак в Европа;
71. призовава за мерки за запазване на висококачествена система за стандартизация, която може да привлича най-добрите технологични приноси; изисква Комисията да приеме политики за отстраняване на прекомерни пречки пред новаторските сектори и да стимулира инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и в стандартизация в целия Съюз;
72. настоятелно призовава Комисията да увеличи максимално своите усилия за избягване на създаването на зависимост от конкретен доставчик на цифровия пазар от самото начало, особено в нови области като Европейската инициатива за компютърни услуги в облак;
73. признава значението на оперативната съвместимост и на стандартите за засилването на конкурентоспособността в сектора на ИКТ; изисква от Комисията да идентифицира пропуските в стандартите в EOSC, включително по отношение на МСП, стартиращите предприятия и ключовите европейски сектори; подкрепя разработването на пазарно ориентирани, доброволни, технологично неутрални, прозрачни, международно съвместими и съобразени с пазара стандарти;
74. счита, че Програмата за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA2) предлага възможност за разработване на стандарти за оперативна съвместимост за управление на големи информационни масиви в рамките на публичните администрации и при работата им с предприятия и граждани;
75. признава, че стандартите следва да отговарят на доказана необходимост, изразена от промишлеността и други заинтересовани страни; подчертава, че е от съществено значение да бъдат разработвани и договаряни общи високи стандарти, за да се осигури ефикасно използване и споделяне на данни и извън рамките на отделните дисциплини, институции и националните граници; призовава Комисията да установи, по целесъобразност, най-добрите схеми за сертифициране във всички държави членки, с цел определяне, с участието на съответните заинтересовани страни, на съобразен с търсенето общоевропейски набор от стандарти, който улеснява споделянето на данни и е основан на отворени и глобални стандарти, когато това е оправдано; подчертава, че предприеманите действия по отношение на Европейската инициатива за компютърни услуги в облак трябва да гарантират, че са отразени потребностите на единния пазар и че той остава достъпен в световен мащаб и откликва на технологичното развитие;
76. подкрепя намерението на Комисията да премахне съществуващите пречки, по-точно пречките от техническо и правно естество, пред свободното движение на данни и услуги за пренос на данни, да премахне несъразмерните изисквания за локализиране на данни и да насърчава оперативната съвместимост на данните чрез свързване на Европейската инициатива за компютърни услуги в облак с инициативата за свободното движение на данни; счита, че за постигането на цифрово общество свободното движение на данни трябва да се разглежда като петата свобода в рамките на единния пазар; отбелязва, че наличието на ясна правна рамка, на достатъчни умения и ресурси, свързани с управлението на големите информационни масиви, както и признаването на съответните професионални квалификации са предпоставки за разгръщането на пълния потенциал на компютърните услуги в облак; настоятелно призовава Комисията да се ангажира със заинтересованите страни, по-специално с промишлеността, при идентифицирането на големите информационни масиви и възможностите за обучение за кодиране, също в обхвата на Програмата за нови умения, и да създава стимули за заинтересованите страни, по-специално за МСП и новосъздадените предприятия, така че те да използват, отварят и споделят данни в рамките на единния пазар;
77. приветства предложението на Комисията, което е в съответствие с Квантовия манифест, за стартиране на широкомащабна водеща инициатива в областта на квантовите технологии на стойност 1 милиард евро; подчертава обаче, че за да се ускори тяхното развитие и търговските продукти да достигнат до публичните и частните потребители, е изключително важно консултациите със заинтересованите страни да бъдат прозрачни и открити;
Споделяне на свободно достъпни данни и споделяне на научноизследователски данни
78. приветства факта, че развитието на Европейския облак за отворена наука ще осигури на изследователите и учените място за съхраняване, споделяне, използване и повторно използване на данни и може да постави основите за основани на данни иновации в ЕС; подчертава, че ползите от споделянето на данни са широко признати;
79. отбелязва, че данните вече са от съществено значение за вземането на решения на местно, национално и световно равнище; отбелязва, че споделянето на данни носи важни ползи и за местните и регионалните органи и че осигуряването на достъп до държавни данни укрепва демокрацията и дава нови възможности за бизнес;
80. подкрепя усилията на Комисията, заедно с усилията на изследователите от европейската промишленост и академичните среди, за разработване на публично-частното партньорство (ПЧП) за пазарната стойност на големите информационни масиви, в тясно взаимодействие с договорните ПЧП в областта на ВИТ, които насърчават изграждането на общност около данните и ВИТ и създават почвата за процъфтяваща основана на данните икономика в ЕС; подкрепя ПЧП в областта на киберсигурността, което поощрява сътрудничеството между публичните и частните участници на ранен етап от процеса на научни изследвания и иновации, с цел получаване на достъп до иновативни и надеждни европейски решения;
81. подчертава, че Комисията следва да работи в тясно взаимодействие и на възможно най-ранен етап с партньорите от промишлеността, по-специално с МСП и стартиращите предприятия, за да се гарантира, че изискванията на предприятията и промишлеността са отразени и включени по подходящ начин на по-късния етап на инициативата;
82. насърчава публичните администрации да обръщат внимание на въпроса за безопасни, надеждни и сигурни компютърни услуги в облак, като осигуряват ясна правна рамка и полагат допълнителни усилия за разработване на схеми за сертифициране, специфични за услугите в облак; отбелязва, че предприятията и потребителите трябва да се чувстват сигурни, когато внедряват нови технологии;
83. счита, че публичните администрации следва да имат свободно достъпни публични държавни данни по подразбиране; настоятелно призовава да бъде постигнат напредък по отношение на определянето на степента и скоростта на предоставяне на информация под формата на свободно достъпни данни, на определянето на ключови набори от данни, които трябва да бъдат предоставяни, и на насърчаването на повторното използване на свободно достъпните данни в отворен формат;
84. отбелязва, че главозамайващият растеж на цифровите технологии е ключов фактор за генериране на огромни потоци от необработени данни в средата на компютърните услуги в облак и че това огромно събиране на потоци от необработени данни в системите на големите информационни масиви увеличава изчислителната сложност и потреблението на ресурси в работещите в облак системи за извличане на данни; освен това отбелязва, че концепцията за споделяне на данни въз основа на модели дава възможност за локална обработка на данните в близост до източниците на данни и превръща потоците от необработени данни в осъществими модели на знания; изтъква, че тези модели на знания имат двойна полза от наличието на локални модели на знания – за предприемане на незабавни действия и за основано на участие споделяне на данни в средата на компютърни услуги в облак;
85. подкрепя заключенията на Съвета от май 2016 г. относно прехода към система на отворена наука и по-специално заключението, че основният принцип за оптимално повторно използване на научноизследователските данни следва да бъде „възможно най-отворен, но затворен при необходимост“;
Извличане на информация от текст и данни
86. подчертава, че пълната достъпност на публичните данни в рамките на Европейския облак за отворена наука (EOSC) няма да бъде достатъчна, за да бъдат отстранени всички пречки пред научните изследвания, основани на данни;
87. отбелязва, че инициативата трябва да бъде допълнена със съвременна рамка за авторското право, което следва да даде възможност за премахване на разпокъсаността и отсъствието на оперативна съвместимост от европейския процес на научни изследвания въз основа на данни;
88. счита, че инициативата следва да запази баланса между правата на изследователите, притежателите на права и другите участници в научната сфера, при пълно и гарантирано зачитане на правата на авторите и издателите, като същевременно се подкрепят иновативните научни изследвания в Европа;
89. счита, че научноизследователските данни могат да бъдат споделяни в рамките на Европейския облак за отворена наука (EOSC), без да се засягат авторските права, притежавани от изследователи или научноизследователски институции, чрез създаването на модели за лицензиране, където това е необходимо; счита, че най-добрите практики в този контекст са установени в рамките на пилотния проект за свободен достъп до научноизследователски данни по „Хоризонт 2020“;
90. счита, че Директивата за базите данни (96/9/ЕО), която трябва да бъде преразгледана, ограничава използването на данни без доказателства за създаване на добавена икономическа или научна стойност;
Защита на данните, основните права и сигурността на данните
91. настойчиво призовава Комисията да предприеме действия за насърчаване на допълнително хармонизиране на законите в държавите членки, с цел да се избегне правно объркване и фрагментиране и да се гарантира прозрачност на цифровия единен пазар;
92. счита, че Европейският съюз има водеща роля в защитата на неприкосновеността на личния живот, и се застъпва за прилагането на високо равнище на защита на данните в целия свят;
93. подчертава, че е необходимо да бъде предприет координиран подход за защита на данните от страна на органите, политиците и предприятията, в полза на организациите в този преход чрез осигуряване на инструментариуми за съответствие, единно тълкуване и прилагане на задълженията , както и чрез повишаване на осведомеността за най-важните въпроси за гражданите и предприятията;
94. подчертава, че ЕС е световен вносител и износител на цифрови услуги и има нужда от силни компютърни услуги в облак и икономика, основана на данни, за да бъде конкурентоспособен; призовава Комисията да поеме водеща роля в усилията за създаване на единни, световно приети стандарти за защита на личните данни;
95. счита, че световните потоци от данни са от жизненоважно значение за международната търговия и икономическия растеж и че инициативата на Комисията за свободното движение на данни следва да даде възможност на дружествата, които извършват дейност в Европа и по-специално в нарастващия сектор на изчисленията в облак, да бъдат в предните редици на световната надпревара за иновации; подчертава, че инициативата следва също така да се стреми да премахне всички произволни ограничения относно това къде дружествата следва да разполагат инфраструктурата или да съхраняват данните, тъй като те ще възпрепятстват развитието на европейската икономика;
96. счита, че настоящото законодателство на ЕС за защита на данните, по-специално наскоро приетите Общ регламент относно защитата на данните и Директива относно защитата на данните за целите на правоприлагането (Директива (ЕС) 2016/680)(10), предлага солидни гаранции за защитата на личните данни, включително данните, събирани, обобщени и използвани под псевдоним за целите на научни изследвания, и чувствителните данни за здравословното състояние, наред с конкретни условия за тяхното публикуване и разкриване, правото на субектите на данните да се противопоставят на последващата им обработка и правилата за достъп на органите по правоприлагане в контекста на разследването на престъпления; призовава Комисията да вземе предвид тези гаранции при разработването на Европейския облак за отворена наука и при прилагането на правилата, уреждащи достъпа до данните, съхранявани в него; признава, че хармонизираният подход към изпълнението на Общия регламент относно защитата на данните, включващ насоки, набори от инструменти за съответствие и кампании за повишаване на осведомеността на гражданите, изследователите и предприятията, е от решаващо значение, особено при разработването на Европейския облак за отворена наука и улесняването на сътрудничеството в областта на изследванията, включително чрез високопроизводителни изчислителни технологии;
97. счита, че свободният поток на данни е от полза за цифровата икономика и развитието на науката и изследванията; подчертава, че инициативата на Комисията за свободния поток на данни следва да даде възможност на бележещия ръст европейски сектор на компютърните услуги в облак да бъде в челните редици на световната надпревара за иновации, включително за научни и иновативни цели; припомня, че всяко предаване на лични данни до инфраструктура за услуги в облак или други получатели, намиращи се извън Съюза, следва да е в съответствие с правилата за предаване, предвидени в Общия регламент относно защитата на данните, и че инициативата на Комисията за свободния поток на данни следва да е в съответствие с тези разпоредби; подчертава, че инициативата следва да е насочена също така към намаляване на ограниченията за това къде дружествата следва да установяват инфраструктурата или да съхраняват данните, тъй като тези ограничения ще спъват развитието на икономиката на Европа и ще пречат на учените да използват пълния потенциал на науката, основана на данните; в същото време ограниченията в съответствие със законодателството относно защитата на данните следва да се запазят, за да се предотвратят възможни бъдещи злоупотреби във връзка с Европейския облак за отворена наука;
98. изразява твърдо убеждение, че Съюзът следва да бъде в челните редици, що се отнася до сигурността и защитата на личните данни, включително на чувствителни данни, и следва да се застъпва за високо равнище на защита и сигурност на данните в световен план; счита, че рамката на ЕС за защита на данните, заедно с една приобщаваща стратегия за киберсигурност, която ще гарантира надеждна инфраструктура за данните, защитена от загуби на данни, проникване или атаки, може да се превърне в конкурентно предимство за европейските дружества по отношение на неприкосновеността; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че EOSC ще спомага за съхраняването на научната независимост и обективност на изследванията, както и за защита на работата на научната общност в рамките на Съюза;
99. призовава Комисията да гарантира, че опасенията по отношение на основните права, неприкосновеността на личния живот, защитата на данните, правата върху интелектуалната собственост и чувствителната информация се обработват в строго съответствие с Общия регламент относно защитата на данните и Директивата за защита на данните (95/46/ЕО); изтъква, че заплахите срещу сигурността на инфраструктурата „в облак“ придобиват все по-международен, неясен и сложен характер, спъват нейното по-интензивно използване и изискват европейско сътрудничество; настоятелно призовава Комисията и националните органи на държавите членки, в сътрудничество с Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), да си сътрудничат при създаването на сигурна и надеждна цифрова инфраструктура и да осигуряват високи равнища на сигурност в киберпространството в съответствие с Директивата за мрежова и информационна сигурност;
100. призовава Комисията да гарантира, че тази инициатива е подходяща за случая, отворена към външния свят, адекватна спрямо бъдещето и технологично неутрална, и изтъква, че Комисията и държавите членки трябва да заемат водеща роля на пазара и в самия сектор на изчисленията в облак, за да отговорят по най-добрия начин на настоящите и бъдещите изисквания на сектора и да дадат тласък на иновациите в технологиите, основани на услуги в облак;
101. отбелязва потенциала на големите информационни масиви за насърчаване на технологичните иновации и за изграждане на основана на знанието икономика; отбелязва, че намаляването на пречките пред споделянето на знания ще даде тласък на конкурентоспособността на предприятията и ще бъде от полза и за местните и регионалните органи; подчертава колко важно е да бъде улеснена преносимостта на данните;
102. призовава Комисията и държавите членки да работят с ръководени от сектора инициативи за определяне на стандарти, за да се гарантира, че единният пазар ще остане достъпен за трети държави и ще реагира на технологичното развитие, като избягва пречките, които възпрепятстват иновациите и конкурентоспособността в Европа; отбелязва, че определянето на стандарти за сигурността на данните и неприкосновеността на личния живот е тясно свързано с въпроса за юрисдикцията и че националните органи трябва да играят ключова роля;
103. подчертава, че трябва да се обръща внимание на съществуващите инициативи, за да се избегне дублиране, което би могло да възпрепятства достъпността, конкуренцията и растежа, както и че диктуваните от пазара общоевропейски стандарти за споделяне на данни трябва да бъдат в съответствие с международните стандарти;
104. подчертава нуждата да се открие равновесие между основателните опасения за защитата на данните и необходимостта да се подсигури незасегнатото „свободно движение на данни“; призовава съществуващите правила за защита на данните да се спазват в отворения пазар на големите информационни масиви;
105. подкрепя предложението научноизследователските данни със свободен достъп да бъдат вариант по подразбиране за новите проекти в рамките на програма „Хоризонт 2020“, тъй като публично финансираните научноизследователски данни са обществено благо, генерират се в обществен интерес и следва да са свободно достъпни с възможно най-малко ограничения, налагани по навременен и отговорен начин;
106. отбелязва, че Европейската инициатива за компютърни услуги в облак е съсредоточена върху потенциално чувствителните сектори на научноизследователската и развойната дейност и електронните портали на правителствата; отново заявява, че въпросът за сигурността в киберпространството за компютърни услуги в облак може да бъде решен най-добре в рамките на Директивата за мрежова и информационна сигурност;
107. отбелязва колко важно е да бъде улеснена оперативната съвместимост между различните видове оборудване в рамките на мрежите, като се дават гаранции за сигурност и се насърчават веригите за доставка на компоненти, които са важни за търговската реализация на технологиите;
o o o
108. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове
616k
69k
Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР (2016/2148(INI))
— като взе предвид член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)(1),
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета(4),
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(5),
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(6),
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета(7),
— като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 – Европейски фонд за стратегически инвестиции(8),
— като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),
— като взе предвид своята резолюция от 11 май 2016 г. относно ускореното прилагане на политиката на сближаване(9),
— като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации(10),
— като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“(11),
— като взе предвид заключенията на Съвета от 26 февруари 2016 г. относно „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 май 2016 г. относно съобщението на Комисията относно „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“(12),
— като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 юли 2015 г., озаглавено „Резултати от преговорите по споразуменията за партньорство и оперативните програми“(13),
— като взе предвид Шестия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване (COM(2014)0473),
— като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: „Структурни политики и политика на сближаване“) от юни 2016 г., озаглавено „Максимална синергия между европейските структурни и инвестиционни фондове и другите инструменти на ЕС за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“,
— като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: „Структурни политики и политика на сближаване“) от септември 2016 г., озаглавено „Оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР“,
— като взе предвид анализа на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: „Структурни политики и политика на сближаване“) от септември 2016 г., озаглавен „Финансови инструменти през програмния период 2014—2020 г.: първи опит на държавите членки“,
— като взе предвид член 52 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по бюджети, комисията по транспорт и туризъм, комисията по земеделие и развитие на селските райони, както и на комисията по култура и образование (A8-0385/2016),
А. като има предвид, че политиката на сближаване представлява значителна част от бюджета на ЕС, като възлиза приблизително на една трета от всички разходи;
Б. като има предвид, че с бюджет в размер на 454 милиарда евро за периода 2014—2020 г. европейските структурни и инвестиционни фондове („ЕСИ фондове“) са основният инструмент на инвестиционната политика на ЕС, а в много държави членки – основен източник на публични инвестиции, които водят до повече работни места, растеж и инвестиции в целия ЕС, както и до намаляване на разликите на регионално и местно равнище, за да се насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване;
В. като има предвид, че споразуменията за партньорство служат за основа за доклада по член 16, параграф 3, представен от Комисията.
Г. като има предвид, че преговорите относно споразуменията за партньорство и оперативните програми (ОП) за периода 2014 – 2020 г. бяха проведени по един осъвременен, значително коригиран и интензивен начин, с нова рамка за изпълнение, предварителни условия и тематична концентрация, но и доведоха до сериозно забавяне на стартирането на реалното прилагане на политиката на сближаване също и поради слабости по отношение на административния капацитет на някои региони и държави членки, като се получи допълнително забавяне вследствие на процедурата за определяне на управляващите органи;
Д. като има предвид безспорния факт, че поради късното приемане на регулаторната рамка в края на 2013 г. вследствие на дългите преговори и късното споразумение относно МФР беше невъзможно своевременното приемане на оперативните програми; като има предвид, че вследствие на това изпълнението на ОП започна бавно, като по този начин оказа въздействие върху прилагането на политиката по места;
Е. като има предвид, че за всичките пет ЕСИ фонда бяха създадени общи разпоредби, като по този начин се засилиха връзките между тях;
Ж. като има предвид, че политиката на сближаване в момента е изправена пред множество политически и икономически предизвикателства, произтичащи както от финансовата криза, която води до намаляване на публичните инвестиции в много от държавите членки и оставя ЕСИ фондовете и съфинансирането от страна на държавите членки като основен инструмент за публични инвестиции в много от тях, така и от миграционната криза;
З. като има предвид, че през програмния период 2014—2020 г. политиката на сближаване придоби по-целенасочен подход на политиката посредством тематична концентрация и подкрепа на приоритетите и целите на Съюза;
И. като има предвид, че в настоящия период на финансиране ЕСИ фондовете са ориентирани в по-голяма степен към постигането на резултати и се основават на инвестиционна среда, която позволява по-голяма ефективност;
Й. като има предвид, че трябва да съществува по-голяма степен на хармонизация на инвестициите по линия на политиката на сближаване с приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и с европейския семестър;
К. като има предвид, че работната група за по-добро изпълнение е помогнала за премахване на затрудненията и изоставането при разпределянето на средствата;
Споделяне на резултатите, комуникация и видимост
1. отбелязва, че Европа преминава през труден етап в икономическо, социално и политическо отношение и затова повече от всякога е необходима ефективна инвестиционна политика, която да бъде ориентирана към икономически растеж и заетост, да бъде близо до гражданите и по-подходяща за специфичните насочености на териториите, и че следва да има за цел справяне с безработицата и социалните неравенства в рамките на Съюза, като създава европейска добавена стойност; счита, че за да възстанови доверието на своите граждани, ЕС трябва да започне процеси на коригиране, за да изпълни изискванията, определени в член 9 от ДФЕС;
2. отбелязва, че политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. е преработена изцяло, като изисква промяна в манталитета и методите на работа на всички равнища на управление, включително хоризонтална координация и участие на заинтересованите лица, както и по възможност водено от общностите местно развитие; посочва, че последните реформи, които са насочени към бъдещето и служат като модел, често се пренебрегват, но че политиката на сближаване все още често се възприема като традиционна политика на разходите, а не като политика за развитие и инвестиции с осезаеми резултати;
3. счита, че основната комуникация във връзка с проектите на политиката на сближаване следва да се фокусира върху европейската добавена стойност, солидарността и видимостта на успехите, като същевременно се подчертава значението на обмена на най-добри практики, както и поуките от проекти, които не постигат своите цели; настоява за осъвременяване и засилване на комуникацията по темата за ЕСИ фондовете: подчертава необходимостта от определяне и прилагане на нови инструменти за комуникиране на резултатите от политиката на сближаване; счита, че е необходимо да се инвестира в събиране на регионална информация и данни като част от непрекъснатото усилие за създаване и актуализиране на бази данни, като се вземат предвид местните и регионалните потребности, особености и приоритети, както в случая с вече съществуващата платформа S3, което би предоставило възможност на заинтересованата общественост да проверява ефективно европейската добавена стойност на проектите;
4. подчертава факта, че за да се подобри комуникацията относно ЕСИ фондовете и видимостта им, трябва да се постави по-силен акцент върху участието на заинтересованите лица и получателите, както и върху същественото ангажиране на гражданите в планирането и прилагането на политиката на сближаване; освен това настоятелно призовава Комисията, държавите членки, регионите и градовете да предоставят повече информация относно постиженията на политиката на сближаване и поуките, които могат да се извлекат, както и да предложат координиран и целенасочен план за действие;
Тематична концентрация
5. приветства тематичната концентрация, тъй като тя се оказа полезен инструмент за създаване на целенасочена политика и за по-голяма ефективност по отношение на приоритетите на ЕС и на стратегията „Европа 2020“ чрез засилване на процеса на превръщане на знанията в иновации, работни места и растеж; поради това призовава държавите членки и регионалните и местните органи да вземат ясни решения за инвестиционните приоритети и да правят подбор на проекти въз основа на приоритетите, определени за ЕСИ фондовете, както и да прилагат рационализирани и ефективни процеси за изпълнение;
6. отбелязва, че анализът на тематичната концентрация следва да покаже как стратегическите решения на държавите членки и разпределението на ресурси по тематичните цели отговаря на специфичните потребности на териториите; изразява съжаление, че този аспект е засегнат в по-малка степен в доклада на Комисията съгласно член 16;
7. счита, че резултатите и ползите от политиката на сближаване трябва да бъдат представяни по-ефективно, не на последно място с цел възстановяване на доверието в европейския проект;
8. настоява, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде тематично насочена, като същевременно позволява степен на гъвкавост, която е достатъчна, за да се отчитат специфичните потребности на всеки регион, особено специфичните потребности на по-слабо развитите региони, в съответствие с предвиденото в регламентите; призовава за продължаване на инвестициите от ЕСИ фондове в регионите в преход, за да се запази постигнатото с вече използваните средства и усилия;
9. по-конкретно подчертава, че следва да бъдат взети предвид условията в градските или селските региони, т.нар. изоставащи региони, регионите в преход и регионите с постоянни неблагоприятни природни или географски условия и че следва да бъдат разработени подходящи политики за подкрепа на развитието на тези райони, които без политиката на сближаване едва ли биха били в състояние да догонят по-развитите региони; призовава Комисията да следва и да развива стратегии за изпълнение на програмата за градовете заедно с местните органи и градските агломерации, считани за центрове на растеж в ЕС; припомня в този контекст, че е важно да се предостави достатъчна гъвкавост на държавите членки и регионите с цел подкрепа във връзка с новите политически предизвикателства, като например свързаните с имиграцията (като същевременно се имат предвид първоначалните и все още валидни цели на политиката на сближаване и специфичните потребности на регионите), както и с разбираното в широк смисъл цифрово измерение на политиката на сближаване (включително въпросите, свързани с ИКТ и достъпа до широколентови услуги, които са свързани със завършване на изграждането на цифровия единен пазар); обръща внимание на стратегията за енергиен съюз, стратегията за кръгова икономика и на ангажиментите на ЕС в рамките на Парижкото споразумение относно изменението на климата, тъй като ЕСИ фондовете играят важна роля за тяхното изпълнение;
10. счита, че следва да се обърне повече внимание на подрегионални области със значително натрупване на предизвикателства, които често се откриват на места, белязани от оскъдица, в сегрегирани общности и бедни квартали с по-голямо представителство на маргинализирани групи, като ромите;
11. подкрепя постепенното преместване на фокуса в политиката на сближаване от проектите, свързани с основна инфраструктура, към такива, основаващи се на стимулиране на икономиката на знанията, иновациите и социалното включване, както и на изграждането на капацитет и овластяването на участниците, включително от гражданското общество, като същевременно се зачитат специфичните особености на по-слабо развитите региони, които все още се нуждаят от подкрепа в областта на изграждането на инфраструктура и за които пазарните решения невинаги са осъществими, като се взема предвид също така, че следва да се предвиди гъвкавост, която позволява на всяка държава членка да прави инвестиции съгласно своите приоритети, определени в споразуменията за партньорство, за да се насърчава нейното икономическо, социално и териториално развитие;
12. счита, че ЕСИ фондовете, включително по-специално европейските програми за териториално сътрудничество, следва да се използват за създаване и даване на тласък на качествени работни места, както и на качествени системи за учене през целия живот и за професионално обучение или преквалификация, включително училищна инфраструктура, за да се позволи на работниците да се адаптират при добри условия към променящата се действителност на пазара на труда и да се насърчават устойчивият растеж, конкурентоспособността, развитието и споделеният просперитет с цел изграждане на социално справедлива, устойчива и приобщаваща Европа, като същевременно се обръща внимание на най-слабо развитите области и отраслите със структурни проблеми и като се подкрепят най-уязвимите и необлагодетелствани групи в обществото, по-специално младите хора (съвместно с програми, като „Еразъм+“) и тези с най-малко умения или квалификации, като се насърчава по-голяма заетост чрез кръгова икономика и се предотвратява преждевременното напускане на училище; обръща внимание на факта, че ЕСФ е инструмент за подкрепа на изпълнението на политики от обществен интерес;
13. изразява загриженост във връзка с това, че безработицата, особено младежката безработица и безработицата сред жените, както и безработицата в селските райони, остава твърде висока в много държави членки въпреки всички усилия и че политиката на сближаване трябва да даде решения и на този проблем; препоръчва на Комисията да обърне по-голямо внимание на въздействието на политиката на сближаване върху насърчаването на заетостта и намаляването на безработицата; в този контекст отбелязва, че инициативата за младежка заетост (ИМЗ) беше интегрирана в 34 програми по линия на ЕСФ в 20-те отговарящи на условията за допустимост държави членки, позволявайки по този начин на безработните младежи да се възползват от ИМЗ, за да намерят работа или да подобрят своите умения и квалификации; въпреки това изразява загриженост относно закъснението при стартирането на изпълнението на ИМЗ и начините на прилагане на „Гаранция за младежта“ в някои региони; настоятелно призовава държавите членки да положат повече усилия, за да постигнат бързо и успешно съществени и осезаеми резултати от инвестираните средства, особено по отношение на предоставените под формата на авансови плащания средства, както и за правилното прилагане на ИМЗ и гарантирането на достойни условия за труд за младите работници; призовава по-конкретно да се отчитат реалните потребности на бизнеса, когато ЕСИ фондовете се използват с цел удовлетворяване на свързаните с обучението изисквания, така че да се създават реални възможности за заетост и постигане на дългосрочна заетост; счита, че борбата с младежката безработица, социалното включване и бъдещите демографски предизвикателства, пред които се изправя Европа понастоящем и в средносрочно бъдеще, следва да бъдат основните области, в които следва да постави акцент политиката на сближаване; призовава ИМЗ да бъде запазена и след 2016 г., за да се продължи започнатата борба срещу младежката безработица, като същевременно се извърши задълбочен анализ на функционирането ѝ, който ще позволи да се внесат необходимите корекции за повишаване на нейната ефективност;
14. изразява сериозна загриженост, че в случая на схемата „Гаранция за младежта“, която в периода 2014—2020 г. ще получи общо 12,7 милиарда евро от ЕСФ и от специалната ИМЗ и която въз основа на това финансиране вече се разглежда като движещата сила зад усилията за даване на тласък на младежката заетост, Комисията не е извършила анализ на разходите и ползите, което е стандартна процедура за всички важни инициативи на Комисията; следователно липсва информация относно потенциалните общи разходи за изпълнението на гаранцията в целия ЕС и – както подчерта Европейската сметна палата – създава се риск, че общата сума на финансирането може да бъде недостатъчна;
15. подчертава значението на комуникациите, особено на цифровите комуникации, чрез които информация за потенциално съдействие при намирането на обучение, стаж или работа, съфинансирани чрез фондове на ЕС, може да достигне до най-голям брой млади хора; призовава за по-добра комуникация за популяризиране на такива портали, като DROP’PIN и EURES, и за повишаване на възможностите на младите хора за мобилност на вътрешния пазар, което се счита за най-големия неизползван потенциал в борбата с безработицата в ЕС;
16. призовава Комисията да следи за спазването от държавите членки на Конвенцията за правата на хората с увреждания при изпълнението на проекти, които се осъществяват с подкрепата на ЕСИ фондовете, включително целта да се насърчават възможности за хората с увреждания да преминат от живот в специализирани институции към живот в общността;
17. припомня, че завършването на основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) е приоритет на европейската транспортна политика и че ЕСИ фондовете са много важен инструмент за изпълнението на този проект; подчертава необходимостта да се използва потенциалът на ЕСИ фондовете за свързване на потенциала на основната и широкообхватната TEN-T мрежа с регионалната и местната транспортна инфраструктура; признава значението на Кохезионния фонд за подобряването на инфраструктурата и свързаността в Европа и настоява този фонд да бъде запазен в новата финансова рамка след 2020 г.;
18. подчертава, че мултимодалността на транспорта следва да бъде важен фактор при оценката на инфраструктурните проекти, финансирани от ЕСИ фондовете, но че тя не следва да бъде единственият критерий, използван за оценяване на предложенията за проекти, особено в държавите членки с големи инвестиционни нужди в областта на транспортната инфраструктура;
19. подчертава необходимостта от запазване на традиционните занаяти, включително на традицията в областта на занаятчийството и свързаните с него умения, и от създаване на стратегии за стимулиране на растежа на традиционното търговско предприемачество с цел съхраняване на културната идентичност на секторите на традиционната търговия; насочва вниманието към значението на подкрепата за професионалното обучение, съчетано с трудова практика, и за мобилността на младите занаятчии;
Предварителни условия
20. подчертава, че ефективният мониторинг на предварителните условия е необходим, за да се регистрират усилията и постиженията; счита, че предварителните условия, по-специално условието във връзка с научноизследователските и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3), са доказали полезността си, и предлага те да бъдат доусъвършенствани; посочва, че следва да се обръща повече внимание на укрепването на микропредприятията, малките и средните предприятия;
21. насочва вниманието към факта, че значителна част от предварителните условия все още не са изпълнени; поради това призовава за извършване на анализ на настоящото положение и предприемане на целенасочени действия с цел да бъде разрешен този проблем, без същевременно да се нарушава оптималното усвояване на средствата или да се намалява ефективността на политиката на сближаване;
Бюджетиране, основано на изпълнението
22. подчертава, че регулаторната рамка за периода 2014—2020 г. и споразуменията за партньорство са довели до силен акцент върху резултатите в програмите на политиката на сближаване, както и че този подход може да служи за пример и за други бюджетни разходи на ЕС; приветства въвеждането на общи показатели, които биха позволили измерването и съотнасянето на резултатите; счита, че работата по показателите трябва да продължи, за да се подобрят данните за разходите по ЕСИ фондовете и да се допринесе за оптимизиране на подбора на проекти;
23. посочва, че важна новост е въвеждането на тематичната концентрация, при която инвестициите са насочени към конкретни цели и приоритети, съответстващи на показатели за изпълнението и цели, специално договорени за всички теми;
24. припомня, че за всяка държава членка е въведен резерв за изпълнение в размер на 6% от ресурсите, отделени за ЕСИ фондовете; припомня, че въз основа на националните доклади от 2017 г. и прегледа на изпълнението от 2019 г. резервът предстои да бъде отделян единствено за тези програми и приоритети, които са постигнали своите етапни цели; призовава за гъвкавост при поемането на нови задължения от резерва за изпълнение през следващите години, при условие че програмите са постигнали своите резултати и етапни цели; изисква от Комисията да оцени дали резервът за изпълнение наистина има добавена стойност, или е довел до допълнителна бюрокрация;
Европейският семестър
25. отбелязва факта, че в процеса на програмиране държавите членки са установили, че повече от две трети от специфичните за всяка държава препоръки, приети през 2014 г., са от значение за инвестициите по линия на политиката на сближаване, и приветства факта, че са взели това предвид в своите програмни приоритети; признава, че в близко бъдеще специфичните за всяка държава препоръки може да доведат до изменения в програмите по ЕСИ фондовете, осигурявайки подкрепа за структурните реформи в държавите членки; посочва, че специфичните за всяка държава препоръки и националните програми за реформи са ясна връзка между ЕСИ фондовете и процесите на европейския семестър;
26. подчертава, че е важно да се установи балансирана връзка между политиката на сближаване и европейския семестър, тъй като те работят за постигането на едни и същи цели съгласно стратегията „Европа 2020“, без да се засяга постигането на целите за социално, икономическо и териториално сближаване, за да се намалят различията, както е предвидено в Договорите; счита, че следва да преосмислим аргументите за спиране на ЕСИ фондовете в случай на отклоняване от целите на европейския семестър, тъй като това би могло да бъде контрапродуктивно по отношение на насърчаването на растежа и създаването на работни места;
Полезни взаимодействия и финансови инструменти
27. отбелязва, че регулаторната рамка за ЕСИ фондовете за периода 2014—2020 г. подкрепя финансовите инструменти; подчертава обаче, че използването на безвъзмездни средства все още е необходимо; отбелязва, че изглежда е поставен акцент върху постепенно преминаване от безвъзмездни средства към заеми и гаранции; подчертава, че тази тенденция се засилва от Плана за инвестиции за Европа и от новосъздадения Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); отбелязва също така, че все още изглежда трудно използването на многофондовия подход; предвид сложността на тези инструменти, подчертава първостепенното значение на адекватната подкрепа за местните и регионални институции в обучението на служителите, отговарящи за тяхното управление; посочва, че финансовите инструменти биха могли да предложат решения за ефективно използване на бюджета на ЕС, с което допринасят, наред с безвъзмездните средства, за привличането на инвестиции за стимулиране на икономическия растеж и създаване на устойчиви работни места;
28. посочва, че ЕФСИ преследва свои собствени цели, които се представят като пример за успех, когато става въпрос за бързо изпълнение и резултати под формата на съществуващи операции, въпреки значителните слабости, като липсата на допълняемост; в този контекст изисква от Комисията да предостави конкретни данни за въздействието на ЕФСИ по отношение на растежа и заетостта и след оценката да представи поуки, за да стане възможно ЕСИ фондовете да бъдат използвани по-успешно през новия програмен период от 2021 г. нататък; в допълнение на Становище № 2/2016 на Европейската сметна палата(14) изисква анализ на приноса от ЕФСИ към целите на ЕСИ фондовете и равносметка на постигнатото от ЕФСИ по отношение на собствените му приоритети;
29. отбелязва обаче липсата на доказателства за постиженията и резултатите на финансовите инструменти и слабата връзка между тези финансови инструменти и основните цели и приоритети на ЕС;
30. отбелязва, че в доклада на Комисията съгласно член 16 се предоставя малко информация за координацията и полезните взаимодействия между различните програми и с инструментите от други области на политиката, и по-специално невинаги се представят надеждни данни за очакваните резултати от ЕСФ и програмите на инициативата за младежка заетост; изтъква, че наличието на общ регламент за петте ЕСИ фонда е увеличило полезното взаимодействие между тях, включително във втория стълб на общата селскостопанска политика; изразява убеждението, че полезните взаимодействия с други политики и инструменти, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции и други финансови инструменти, следва да се увеличат, за да се постигне максимално въздействие от инвестициите; подчертава, че правилата за държавните помощи са приложими за ЕСИ фондовете, но не и за Европейския фонд за стратегически инвестиции и за програмата „Хоризонт 2020“ и че това поражда проблеми във връзка с повишаване на полезните взаимодействия между фондовете, програмите и инструментите; подчертава факта, че за да се осигури необходимото допълване и полезно взаимодействие между Европейския фонд за стратегически инвестиции, финансовите инструменти и ЕСИ фондовете, въпросът относно правилата за държавните помощи трябва да бъде проучен допълнително, за да се изясни, опрости и адаптира подобаващо; призовава Комисията да изготви всеобхватни насоки за управляващите органи относно съчетаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции с инструменти със споделено и пряко управление, включително ЕСИ фондовете, Механизма за свързване на Европа и програма „Хоризонт 2020“;
31. призовава за балансирано прилагане и в бъдеще на финансовите инструменти там, където носят допълнителна добавена стойност и не засягат традиционната подкрепа по линия на политиката на сближаване; подчертава обаче, че това следва да става след внимателна оценка на приноса на финансовите инструменти за постигане на целите на политиката на сближаване; подчертава, че всички региони трябва да поддържат разнообразен спектър от източници на финансиране, като същевременно субсидиите остават най-подходящият инструмент в някои сектори за постигане на целите за растеж и заетост; призовава Комисията да представи стимули, които да гарантират, че управляващите органи са напълно информирани относно възможностите за използване на финансовите инструменти и техния обхват, и да анализира разходите за управление на безвъзмездните средства и на възстановимата помощ, усвоена в програмите със споделено и централно управление; подчертава, че ясните, последователни и целенасочени правила относно финансовите инструменти, спомагащи за опростяване на процеса на подготовка и изпълнение за управителите на фондовете и за получателите, са от основно значение за подобряването на тяхното ефективно изпълнение; насочва вниманието към предстоящия доклад по собствена инициатива на своята комисия по регионално развитие, озаглавен „Правилният микс от източници на финансиране за регионите на Европа: балансиране между финансовите инструменти и безвъзмездните финансови средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС“ (2016/2302(INI));
Опростяване
32. отбелязва, че една от основните цели за програмния период 2014 – 2020 г. е по-нататъшното опростяване за бенефициентите на ЕСИ фондовете, и признава, че опростяването е един от ключовите фактори за по-добър достъп до финансиране;
33. приветства факта, че настоящата осъвременена регулаторна рамка по отношение на ЕСИ фондовете предоставя нови възможности за опростяване по отношение на общи правила за допустимост, опростени варианти на разходите и електронно управление; изразява съжаление обаче, че съобщението на Комисията по член 16, параграф 3 от РОР не включва никаква конкретна информация относно използването на опростени варианти за разходите; подчертава, че са необходими допълнителни усилия за разгръщане на пълния потенциал на опростените варианти за разходите от гледна точка на намаляването на административната тежест; отбелязва, че все още са необходими значителни мерки за опростяване за бенефициентите и управляващите органи, които поставят акцент върху възлагането на обществени поръчки, управлението на проектите и одитите по време и след операциите;
34. призовава Комисията да представи текуща оценка на административната тежест, включително по-конкретно на компоненти, като време, разходи и административни формалности във финансирането от ЕС под формата на безвъзмездни средства и финансови инструменти, въз основа на данните за резултатите за периода 2007 – 2013 г. и началото на новия период на финансиране от 2014 г.;
35. препоръчва за бъдещия програмен период, започващ през 2021 г., всички равнища на управление да работят в посока към система за единен одит, като се премахне дублирането на проверки между различните институционални равнища; настоятелно призовава Комисията да изясни обхвата и правния статут на съществуващите насоки за ЕСИ фондовете, както и да разработи съвместно тълкуване на въпросите, свързани с одита, в тясно сътрудничество с управляващите органи и всички съответни нива одитни органи; отново заявява, че са необходими допълнителни стъпки в сферата на опростяването, включително по-специално в програмите, насочени към младежта, като inter alia се въведе повече пропорционалност в проверките; приветства предварителните резултати от работата на създадената от Европейската комисия група на високо равнище относно опростяването;
36. препоръчва да бъдат въведени стандартни процедури за изготвянето на оперативни програми и за управление, особено по отношение на многобройните програми за териториално сътрудничество;
Административен капацитет
37. отбелязва, че държавите членки имат различна административна култура и степен на изпълнение в своята рамка на политиката, за чието преодоляване следва да спомагат предварителните условия; подчертава необходимостта от укрепване на административния капацитет като приоритет в контекста на политиката на сближаване и европейския семестър, особено в държавите членки, при които усвояването на средства е слабо; подчертава необходимостта от предоставяне на техническа, професионална и практическа подкрепа на държавите членки, регионите и общините по време на кандидатстването за финансиране; отчита въздействието на механизма JASPERS и повторно заявява, че лошото инвестиционно планиране води до сериозни забавяния при завършването на проектите и до неефикасно използване на финансирането;
38. посочва, че бавният старт на някои програми, липсата на управленски капацитет за сложни проекти, регистрираните закъснения в приключването на проектите, административната тежест в държавите членки, прекаленото регулиране и грешките в процедурите за обществени поръчки са основните пречки за изпълнението на политиката на сближаване; счита, че е от първостепенно значение да се идентифицират и опростят ненужно сложните процеси и процедури при споделеното управление, които създават допълнителни тежести за органите и бенефициентите; посочва, че административният капацитет трябва да се подобрява, наблюдава и укрепва непрекъснато; поради това счита, че в това отношение е необходимо да се използват функционални и гъвкави решения за електронно правителство, както и по-добра информация и координация между държавите членки; освен това подчертава необходимостта от отделяне на по-голямо внимание на обучението на администрацията;
39. посочва, че индивидуално адаптираните регулаторни рамки, условия и решения с цел опростяване (като механизма за обмен между различните региони Taiex Regio Peer 2 Peer) могат да се справят по-ефективно с потребностите и предизвикателства, пред които са изправени различните региони, когато става въпрос за административен капацитет;
Европейско териториално сътрудничество
40. подчертава – особено с оглед на намаляването на различията между граничните региони – европейската добавена стойност на европейското териториално сътрудничество (ЕТС), която следва да бъде отразена в по-големия размер на бюджетните кредити за тази цел на политиката на сближаване, която следва да бъде въведена веднага щом е практически осъществимо; същевременно призовава държавите членки да предоставят необходимите средства за съфинансиране; подчертава необходимостта от запазване на този инструмент като един от основните елементи на политиката на сближаване след 2020 г.;
41. подчертава значението на макрорегионалните стратегии, които се оказаха полезни инструменти за развитието на териториалното сътрудничество и икономическото развитие на заинтересованите територии; припомня ключовата роля на местните и регионалните органи за успеха на инициативите, предвидени в рамките на тези стратегии;
42. препоръчва промененият и разширен правен инструмент ЕГТС да се използва по-интензивно като правно основание за териториалното сътрудничество;
43. предлага да се установи постоянна връзка между RIS3 и междурегионалното сътрудничество в целия ЕС, за предпочитане под формата на постоянен елемент от програмата по INTERREG;
44. подчертава, че концепцията за насоченост към постигането на резултати изисква в програмите INTERREG да се гарантира висококачествено сътрудничество на проектно равнище и да се прилагат методи и критерии за оценка, които са съобразени със спецификата на конкретните програми; призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да си сътрудничат и да обменят информация и добри практики, така че насочеността към постигане на резултати да се прилага по-добре и да се фокусира по-точно, като се вземат предвид особеностите на ЕТС;
45. подчертава потенциала за използване на финансови инструменти в програмите INTERREG, които чрез допълване на безвъзмездните средства за подпомагане на МСП и за развитие на научните изследвания и иновациите и чрез увеличаване на инвестициите създават нови работни места, като позволяват да се постигнат по-добри резултати и повишават ефективността на проектите;
46. изразява съжаление относно ниската степен на обществена осведоменост и недостатъчната видимост на програмите за ЕТС и призовава за по-ефективно популяризиране на постиженията на приключените проекти; призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да създадат механизми и широки институционални платформи за сътрудничество, за да се осигури по-добра публичност и повишаване на осведомеността; призовава Комисията да изготви карта на постигнатото по програмите и проектите за ЕТС досега;
Принцип на партньорство и многостепенно управление
47. приветства договорения по време на преговорите за текущия период на финансиране кодекс за поведение, в който се очертават минималните стандарти за добре функциониращо партньорство; отбелязва, че кодексът е подобрил прилагането на принципа на партньорство в повечето държави членки, но изразява съжаление, че много от тях са централизирали голяма част от преговорите и прилагането на споразуменията за партньорство и изпълнението на оперативните програми; подчертава необходимостта от активно участие на регионалните и местните органи и другите заинтересовани страни на всички етапи и поради това призовава да се гарантира тяхното реално участие в процеса на преговори и изпълнение по отношение на специфичните за държавата структури; счита, че свръхцентрализацията и липсата на доверие също изигра роля за забавеното изпълнение на ЕСИ фондовете, като някои държави членки и управляващи органи са по-малко склонни да прехвърлят по-голяма отговорност за управлението на фондовете на ЕС в ръцете на местните и регионалните органи;
48. подчертава, че е необходима яснота от страна на Комисията по отношение на изпълнението на държавите членки и на регионите във връзка с принципите по член 5 от РОР, като се акцентира върху начина, по който правителствата могат да бъдат насърчавани да прилагат изцяло принципа на партньорство; подчертава, че споделената ангажираност е предпоставка за признаване в по-висока степен на политиката на сближаване на ЕС;
49. подкрепя новия подход на Комисията за създаване на специални работни групи, т.е. проектни екипи, които да осигурят по-добро управление на ЕСИ фондовете в държавите членки, и призовава за доразвиването на този подход;
50. подчертава, че бъдещата политика на сближаване трябва да включва помощни мерки в подкрепа на успешното интегриране на бежанците на пазара на труда на ЕС, което ще насърчи икономическия растеж и ще спомогне за гарантиране на общата безопасност в ЕС;
Бъдещата политика на сближаване
51. подчертава, че ЕСИ фондовете допринасят за БВП, за създаването на работни места и за растежа в държавите членки – основни елементи, които трябва да бъдат разгледани в 7-мия доклад относно сближаването, очакван през 2017 г.; освен това посочва, че съществените инвестиции в по-слабо развитите региони също допринасят за БВП в по-развитите държави членки; счита, че ако правителството на Обединеното кралство официално се позове на член 50 от ДЕС, в 7-мия доклад относно сближаването следва да се разгледат и възможните последици върху структурната политика от излизането на Обединеното кралство от ЕС;
52. счита, че БВП може да не е единственият легитимен показател за гарантиране на справедливо разпределение на средствата и че специфичните териториални потребности и значението на договорените програмни приоритети за развитие на програмните области следва да бъдат отчитани, когато се взема решение за бъдещото разпределение; счита за важно в бъдеще да се обмисли въвеждането на нови динамични показатели в допълнение към БВП; отбелязва, че много региони в Европа са изправени пред високи равнища на безработица и намаляващ брой на населението; приканва Комисията да обмисли възможността за формиране и въвеждане на „демографски показател“;
53. припомня, че значителна част от публичните инвестиции се извършват на местно и регионално равнище; подчертава, че Европейската система от сметки (ЕСС) не трябва да ограничава възможността на местните и регионалните органи да извършват нужните инвестиции, тъй като това би попречило на държавите членки да предоставят съфинансиране за проекти, допустими за финансиране по структурните фондове, като по този начин не им позволява да използват този важен източник на финансиране като помощ за намиране на изход от икономическата криза и възстановяване на растежа и заетостта; силно насърчава Комисията да преоцени стриктния годишен подход на ЕСС, така че публичните разходи, финансирани от ЕСИ фондовете, да се считат за капиталова инвестиция, а не просто като задължение или оперативни разходи;
54. подчертава, че ЕТС, което служи като по-широк принцип на териториалното сближаване, въведено с Договора от Лисабон, би могло да се подобри; ето защо насърчава всички заинтересовани лица, участващи в преговорите относно бъдещата политика, да укрепят това измерение на териториалното сближаване; призовава Комисията да отдаде необходимото значение на ЕТС в 7‑ия доклад относно сближаването;
55. счита, че тематичната концентрация трябва да се запази в бъдеще, тъй като е доказала своята жизнеспособност; очаква Комисията да излезе с предложение за общ преглед на постиженията на политиката на сближаване в резултат на тематичната концентрация;
56. изразява убеждение, че бъдещата политика на сближаване, основана на изпълнението, трябва да се базира на данни и показатели, които са подходящи за измерване на положените усилия и постигнатите резултати и въздействия, както и на опита на регионално и местно равнище в тази област (бюджетиране, основано на изпълнението, предварителни условия и тематична концентрация), тъй като това предвижда ясни насоки за местните и регионалните органи – включително онези от тях, които досега не са направили опит да прилагат този подход – относно прилагането на неговите принципи;
57. подчертава, че в бъдеще е необходимо по-бързо усвояване на наличните средства и по-балансирано напредване на разходите по време на програмния цикъл, за да се избегне честото прибягване до проекти със задна дата, чиято цел в много случаи е да се избегне автоматичната отмяна в края на програмния период; счита, че след приемането на общия регламент, както и на специалните регламенти за фондовете изпълнението на оперативните програми през новия период на финансиране от 2021 г. нататък ще може да започне по-бързо, тъй като държавите членки вече ще имат опит с ориентирана към изпълнението политика след усилията, положени по отношение на политиката на сближаване в периода 2014 – 2020 г.; посочва във връзка с това, че държавите членки следва да избягват забавяния при определянето на управляващи органи на оперативните програми;
58. настоява законодателният процес за приемане на следващата МФР да приключи до края на 2018 г., така че регулаторната рамка за бъдещата политика на сближаване да може да се приеме бързо след това и да влезе незабавно в сила на 1 януари 2021 г.;
59. счита, че политиката на сближаване трябва да продължи да обхваща всички държави членки и всички европейски региони и че опростяването на достъпа до европейските фондове е предварително условие за успеха на политиката в бъдеще;
60. счита, че духът на иновациите и интелигентната специализация наред с устойчивото развитие трябва да продължат да бъдат важен двигател на политиката на сближаване; подчертава, че интелигентната специализация следва да бъде водещ механизъм за бъдещата политика на сближаване;
61. подчертава големия риск от натрупване на искания за плащания по функция 1б през втората половина на настоящата МФР и настоява за достатъчно равнище на бюджетните кредити за плащания, които трябва да се предоставят ежегодно до края на текущия план за предотвратяване на ново натрупване на неплатени сметки; за тази цел подчертава необходимостта трите институции на ЕС да разработят и да постигнат съгласие по нов съвместен план за плащанията за периода 2016 – 2020 г., който следва да осигури ясна стратегия за задоволяването на всички нужди от плащания до края на настоящата МФР;
62. препоръчва на Комисията да анализира реалния ефект от инвестирането на средства от ЕСИ фондовете през изминалия програмен период и доколко с помощта на инвестираните средства са били постигнати европейските цели, както и да направи изводи по отношение на положителния и отрицателния опит като отправна точка в посока на добавяне на стойност към инвестиционния процес;
o o o
63. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Комитета на регионите, както и на правителствата и на националните и регионалните парламенти на държавите членки.
Европейска сметна палата, Становище № 2/2016 относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) 2015/1017 и придружаващата го оценка на Комисията в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/1017.
Стратегия за въздухоплаването в Европа
613k
70k
Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно „Стратегия за въздухоплаването в Европа“ (2016/2062(INI))
— като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2015 г., озаглавено „Стратегия за въздухоплаването в Европа“ (COM(2015)0598),
— като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 4, параграф 2, букви б) и ж), член 16 и дялове VI и X от него,
— като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2016 г. относно „Стратегия за въздухоплаването в Европа“(1),
— като взе предвид Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес(2),
— като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании“(3),
— като взе предвид известието на Комисията относно понятието „държавна помощ“, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз(4),
— като взе предвид проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар, в приложение на членове 107 и 108 от Договора(5),
— като взе предвид предложението на Комисията от 7 декември 2015 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2015)0613),
— като взе предвид заключенията на конференцията на високо равнище „Социална програма за транспорт“, проведена на 4 юни 2015 г. в Брюксел(6),
— като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно специалното положение на островите(7),
— като взе предвид резултатите от 39-то заседание на Събранието на ИКАО (Международната организация за гражданска авиация), проведено през 2016 г.,
— като взе предвид Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно организацията и използването на въздушното пространство в Единното европейско небе,
— като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015 г. относно въздухоплаването(8),
— като взе предвид своята резолюция от 29 октомври 2015 г. относно разпределението от страна на предвидената за периода 2 – 27 ноември 2015 г. Световна радиокомуникационна конференция (WRC-15), на необходимата лента на радиочестотния спектър с цел подкрепа на бъдещото разработване на спътникова технология за системи за проследяване на полети в световен мащаб(9),
— като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон(10),
— като взе предвид своята резолюция от 25 април 2007 г. относно създаването на общоевропейско авиационно пространство(11),
— като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 12 март 2014 г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст)(12),
— като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 216/2008 в областта на летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване(13),
— като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 5 февруари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и на Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж(14),
— като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 12 декември 2012 г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Европейския съюз (преработка)(15),
— като взе предвид своята резолюция от 29 октомври 2015 г. относно безопасното използване в гражданската авиация на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS), обичайно познати като безпилотни летателни апарати (UAV)(16),
— като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването – посрещане на бъдещите предизвикателства(17),
— като взе предвид заключенията от европейската среща на върха за въздухоплаването на летище Схипхол (Нидерландия) на 20 – 21 януари 2016 г.(18),
— като взе предвид Чикагската конвенция от 7 декември 1944 г.,
— като взе предвид член 52 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0021/2017),
А. като има предвид, че крайната цел на политиката на ЕС в областта на транспорта е да служи на интересите на европейските граждани и предприятия чрез осигуряването на все по-голяма степен на свързаност, най-високо равнище на безопасност и сигурност и пазари без бариери;
Б. като има предвид, че строгите стандарти за безопасност на въздушния транспорт следва да продължат да бъдат ключова цел при стремежа към конкурентоспособност във въздушния транспорт;
В. като има предвид, че единният авиационен пазар на ЕС е най-успешният пример за регионална либерализация на въздушния транспорт, допринесъл значително за безпрецедентните равнища на въздушна свързаност чрез разширяване на възможностите за пътуване в рамките на Европа и извън нея при същевременно понижаване на цените; като има предвид, че секторът на въздухоплаването е основна част от европейската транспортна мрежа и е необходим за осигуряването на връзки и териториално сближаване в рамките на ЕС и в световен мащаб; като има предвид, че поради отдалечеността и изолираността си най-отдалечените региони, за разлика от по-централно разположените и добре интегрирани региони, нямат алтернатива на въздушния транспорт; като има предвид, че целта за подпомагане на повишаването на въздушната свързаност не следва да цели единствено разширяване на мрежата от връзки, но и гарантиране на подходящо качество на свързаност от гледна точка на честотата на полетите, мрежовия обхват и удобството на разписанията;
Г. като има предвид, че авиационният сектор е двигател с мултиплициращ ефект на растежа, търговията и създаването на работни места и представлява основен стълб на икономиката на ЕС, като насърчава иновациите, търговията и качеството на работните места, което носи значителни преки и непреки ползи на гражданите; като има предвид, че растежът на въздушното движение и достъпността и разнообразието на въздушните връзки насърчават икономическия растеж, което потвърждава, че въздушният транспорт има ролята на катализатор за икономическото развитие; като има предвид, че регионалните и местните летища имат важна роля за развитието на регионите чрез увеличаване на тяхната конкурентоспособност и улесняване на достъпа до туризма;
Д. като има предвид, че 4,7 милиона работни места в Съюза пряко (1,9 милиона) и непряко (2,8 милиона) се осигуряват от въздушния транспорт, летищата и свързаната промишленост; като има предвид, че още 917 000 работни места на други места в световната икономика се поддържат от европейската авиационна промишленост; като има предвид, че мобилният и транснационален характер на въздухоплаването затруднява разкриването на социални злоупотреби и заобикалянето на трудовите стандарти и това означава, че е невъзможно да се преодолеят проблемите единствено на национално равнище; като има предвид, че неотдавнашните констатации на МОТ показват влошаване на условията на труд в сектора на въздухоплаването; като има предвид, че по-голямата диверсификация на договорите може да бъде средство за по-голяма гъвкавост, но че с него може също така да се злоупотребява с цел търсене на най-благоприятната система от правила, за да се избягва плащането на социалноосигурителни вноски;
Е. като има предвид, че липсата на правилно прилагане на законодателството на ЕС и липсата на политическа воля в Съвета пречат на сектора на въздухоплаването да разгърне пълния си потенциал, като по този начин вредят на неговата конкурентоспособност и водят до увеличаване на разходите за сметка на предприятията, пътниците и икономиката;
Ж. като има предвид, че в един сектор, основаващ се на технологиите, научните изследвания и иновациите, който изисква както големи инвестиции, така и развита инфраструктура, успехът на дадена стратегия зависи от нейния капацитет да възприеме дългосрочна визия с правилно планирани инвестиции и да вземе изцяло предвид всички видове транспорт;
З. като има предвид, че въздушният транспорт играе важна роля за постигане на целите на ЕС в областта на климата чрез въвеждане на мерки за намаляване на емисиите на парникови газове;
И. като има предвид, че макар в Единното европейско небе да се предвижда създаване на функционални блокове въздушно пространство (ФБВП), към днешна дата се отчитат значителни забавяния в тяхното изпълнение, като има предвид, че поради това Комисията оценява загубите, дължащи се на липсата на напредък в това отношение, на около пет милиарда евро годишно;
Й. като има предвид, че безопасността е едно от предизвикателствата, на които въздухоплаването е изложено най-пряко;
1. приветства съобщението на Комисията „Стратегия за въздухоплаването в Европа“, както и полаганите от нея усилия в търсенето на източници, с които да се даде тласък на сектора чрез намирането на нови пазарни възможности и премахването на бариерите, както и нейните предложения за справяне с новите предизвикателства и предвиждане на тези предизвикателства въз основа на обща европейска визия чрез разработване на модерни регулаторни рамки; счита, че в дългосрочна перспектива следва да бъде възприет нов цялостен и амбициозен подход, за да се предоставят необходимите стимули за устойчива и конкурентоспособна европейска авиационна промишленост;
2. счита, че безопасността е водещ принцип на европейската стратегия за въздухоплаването и че тя трябва да бъде подобрявана непрекъснато; поради това приветства прегледа на основния регламент за EASA (Европейската агенция за авиационна безопасност) (Регламент (ЕО) № 216/2008), насочен към постигане на най-високи равнища на безопасност в авиацията; във връзка с това призовава Комисията и Съвета да предоставят на EASA достатъчно ресурси и служители, за да се гарантират високи стандарти на безопасност и да се укрепи ролята на агенцията на международната сцена;
3. настоятелно призовава Съвета и държавите членки най-после да постигнат бърз напредък по други важни досиета, които понастоящем са блокирани, като например преработването на Регламента относно прилагането на Единното европейско небе и преразглеждането на Регламента за слотовете и на регламентите за правата на пътниците във въздушния транспорт; призовава Комисията да преразгледа текущите инициативи и да предложи надеждни алтернативи, за да се отстранят недостатъците в сектора на въздухоплаването, които са резултат от късното и непълно прилагане на законодателството на ЕС, като например Единното европейско небе; подчертава, че що се отнася до осигуряването на правна яснота и сигурност, макар и полезно, публикуването на насоки не заменя същинското преразглеждане на съществуващите регламенти;
4. подчертава, че досиетата в областта на въздухоплаването, блокирани от Съвета, имат за цел да осигурят на ЕС по-голяма правна сигурност и по-солидна рамка за защита на правата на пътниците във въздушния транспорт, по-ефективно и рационално използване на въздушното пространство на ЕС и усъвършенствани разпоредби за прилагане на Единното европейско небе, като всички тези елементи са съществени за реализирането на стратегията за въздухоплаването; призовава Съвета да предприеме стъпки за постигане на напредък по тези досиета;
Международно измерение на стратегията за въздухоплаването
5. приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 868/2004 с цел преодоляване на наблюдавани понастоящем нелоялни практики, като например неприемлива държавна помощ, която не е нито подходяща, нито ефективна, като по този начин се изясняват основни безпокойства, свързани с потенциално нарушаване на конкуренцията съгласно европейското право; подчертава обаче, че нито неприемливата тенденция към протекционизъм, нито мерките за гарантиране на лоялна конкуренция могат да гарантират конкурентоспособността на сектора на въздухоплаването на ЕС;
6. счита, че европейският сектор на въздухоплаването, макар да е изправен пред засилен натиск от страна на нови конкуренти, много от които използват въздушния транспорт като стратегически инструмент за международно развитие, може да си осигури добри позиции в глобалната конкурентна среда, като продължи да използва и развива своите предимства, като например високите стандарти на безопасност, ролята на EASA, географското позициониране, иновативната индустрия и социалните и екологичните цели; изразява твърдо убеждение, че конкуренцията от трети държави, ако е лоялна, следва да се разглежда като възможност за по-нататъшно развитие на един иновативен европейски модел на въздухоплаване, който има потенциала да осигури уникален и конкурентен отговор на особеностите на конкурентите;
7. счита, че възможността за привличане на чужди инвестиции е важна за конкурентоспособността на въздушните превозвачи на ЕС и не следва да бъде възпрепятствана; поради това приветства намерението на Комисията да издаде насоки, които да внесат яснота по отношение на правилата за собствеността и контрола, както се постановява в Регламент (ЕО) № 1008/2008, със специална препратка към критериите за „ефективен контрол“, така че да се гарантира ефективността на тези правила;
8. приветства инициативата за договаряне на споразумения за въздушен транспорт на равнище ЕС и на двустранни споразумения в областта на безопасността на въздухоплаването с трети държави, представляващи бързо развиващи се и стратегически пазари (Китай, Япония, АСЕАН, Турция, Катар, ОАЕ, Армения, Мексико, Китай, Бахрейн, Кувейт, Оман и Саудитска Арабия) и насърчава бързите и конструктивни преговори; припомня, че новите споразумения следва да бъдат правилно приложени и изпълнени от всички страни и трябва да съдържат клауза за лоялна конкуренция въз основа на международните стандарти (ИКАО, МОТ); призовава Комисията и Съвета, въз основа на спазването на член 218 от ДФЕС, да включват изцяло Парламента на всички етапи от преговорите;
9. призовава Комисията да обвърже договарянето на споразумения в областта на въздухоплаването с трети държави с условия за спазването на високи стандарти за безопасност, подходящи трудови и социални стандарти и участие в свързан с изменението на климата пазарен инструмент за емисиите от въздухоплаването, както и да гарантира в рамките на споразуменията в областта на въздухоплаването равнопоставен достъп до пазара, равнопоставени условия за собственост и еднакви условия на конкуренция въз основа на принципа на реципрочност;
10. изисква от Комисията да постигне бързо приключване на текущите преговори, а в бъдеще да започне нови диалози в областта на въздухоплаването с други стратегически партньори в областта на въздухоплаването; подчертава, че споразуменията за въздухоплавателни услуги също така допринасят за насърчаването на техническия напредък, както и за изпълнението и укрепването на европейските политики, като например европейската политика за съседство;
Консолидиране на единния пазар на ЕС в областта на въздухоплаването
11. припомня, че въздушното пространство е също така част от единния пазар на ЕС и че фрагментираността, породена от неговото неефективно използване, както и от различните национални практики (засягащи например оперативните процедури, данъците, таксите и др.), води до по-продължително време за полети, закъснения, допълнителен разход на гориво, по-големи емисии на CO2 в допълнение към отрицателното въздействие върху останалата част от пазара и възпрепятстването на конкурентоспособността на ЕС;
12. отбелязва, че член 3 от Регламент (ЕО) № 551/2004 предвижда, без това да засяга суверенитета на държавите членки над тяхното въздушно пространство, създаването на единен европейски горен район за полетна информация (EUIR), и призовава Комисията към изпълнението му, тъй като това ще позволи да се преодолеят регионалните затруднения и да се способства за непрекъснатост на въздухоплавателните услуги в частите от въздушното пространство с най-интензивно движение в случай на непредвидени обстоятелства или прекъсвания на въздушното движение; счита, че EUIR ще позволи поетапното създаване на трансевропейска магистрала в небето, което би било още една стъпка напред към доизграждането на единното европейско небе и рентабилно управление на въздушното пространство на ЕС; приветства постигнатия напредък в областта на управлението на въздушното движение с цел повишаване на ефикасността и намаляване на разходите и емисиите, по-специално благодарение на дейността на управителния орган на мрежата, и призовава държавите членки да завършат ФБВП без по-нататъшно забавяне, за да се улесни по-нататъшният напредък към единно европейско небе;
13. изразява твърдо убеждение, че секторът на въздухоплаването следва да се възползва изцяло от базираните на спътници европейски технологии, като например EGNOS и „Галилео“, което дава възможност за по-безопасни и по-ефективни процедури за навигация и захождане, като същевременно позволява пълното разгръщане на проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR); поради това подчертава нуждата от широко приложение на тези технологии; посочва, че за да се гарантира правилното разгръщане на SESAR и в интерес на постигането на глобална оперативна съвместимост, за изпълнението му следва да се задели специален и амбициозен бюджет – отделен от бюджета за Механизма за свързване на Европа (МСЕ);
14. отбелязва обема на въздушния трафик, който понастоящем е значителен и се предвижда да се увеличава през следващите няколко години, както и ограниченията в капацитета на европейските летища по отношение на приемането на около 2 милиона полета до 2035 г.; подчертава, че това ще наложи координирано и ефективно използване на капацитета на летищата и въздушното пространство, така че да се намали претоварването;
15. подчертава жизненоважното значение на сектора на въздухоплаването за растежа, създаването на работни места и развитието на туризма; подчертава, че малките и регионалните летища играят ключова роля за насърчаване на свързаността, териториалното сближаване, социалната интеграция и икономическия растеж, по-специално за най-отдалечените региони и за островите; отбелязва, че в това отношение съществува необходимост от стратегическо планиране на европейската летищна система, което да може да установи текущия капацитет, очакваното търсене, настоящите затруднения и бъдещите инфраструктурни нужди на европейско равнище и което да може да поддържа достъпа на гражданите на ЕС до въздухоплавателни услуги;
16. признава значителните различия в свързаността в рамките на ЕС, която се отличава с по-малък брой въздушни връзки в определени части от Съюза, както и важността на регионалната свързаност (включително географски области, изключени от трансевропейската транспортна мрежа); насърчава Комисията да продължава да наблюдава и да предприема мерки по отношение на свързаността в рамките на ЕС;
17. счита, че много от значителните ограничения за растежа както във въздуха, така и на земята (напр. недостигът на капацитет, недостатъчното и прекомерното използване на инфраструктурата, различните доставчици на аеронавигационно обслужване или ограничените инвестиции), както и различията в свързаността между различните региони на ЕС може да се преодолеят, ако свързаността се приеме на всички равнища (национално, европейско и международно) като един от основните показатели при оценката и планирането на действия в сектора;
18. счита, че свързаността не следва да се ограничава само до броя, честотата и качеството на услугите за въздушен транспорт, но също така следва да се оценява в контекста на една модерна, интегрирана транспортна мрежа и да приеме и други критерии, като например време, непрекъснатост на територията, повишаване на степента на интеграция на мрежата, достъпност, наличност на транспортни алтернативни решения и разходи от гледна точка на околната среда, с цел да се отрази действителната добавена стойност на даден маршрут; поради това призовава Комисията да проучи възможността за разработване на показател на ЕС въз основа на други съществуващи показатели и на вече извършената от Евроконтрол и Обсерваторията за капацитета на летищата изследователска работа;
19. счита, че подобен вид индекс за свързаност, включващ положителен анализ на разходната ефективност, следва да разглежда въздушните връзки в широка перспектива, без да уронва целта на ЕС за териториално сближаване, която ще бъде подкрепена с предстоящите тълкувателни насоки относно правилата за задълженията за обществена услуга; подчертава, че този индекс може да послужи за целите на общото стратегическо планиране, така че да се избегне разхищаване на парите на данъкоплатеца чрез разграничаване на икономически жизнеспособните възможности от непечелившите проекти, за да се подпомогне например рентабилната специализация на летища, включително клъстери или мрежи от летища, да се избегнат „летища фантоми“ и да се гарантира ефикасно използване на летищния и въздушния капацитет чрез откриването също на интермодални, разходоефективни и устойчиви решения;
20. счита, че следва да се разгърне потенциалът, свързан с ползите от взаимното допълване на всички видове транспорт без изключения, за да се подобри мобилността и да се изгради устойчива транспортна мрежа в интерес на ползвателите, както пътници, така и товарен превоз; посочва, че интермодалността чрез създаване на условия за комбиниране на видовете транспорт е единственият начин за осигуряване на динамично и устойчиво развитие за един конкурентоспособен сектор на въздухоплаването в ЕС; подчертава, че интермодалността позволява по-ефикасно използване на инфраструктурата, като се разширяват обслужваните от летищата зони и се избягва тяхното припокриване, което също така ще освободи слотове и ще допринесе за създаването на благоприятна среда за търговията, туризма и товарните превози; признава постигнатия успех в тази област чрез интеграцията на железопътната и въздухоплавателната инфраструктура, и насърчава по-нататъшен напредък в това отношение;
21. отново заявява, че коридорите на TEN-T са в основата на развитието на мултимодалните възможности, при които летищата са основни центрове; изразява съжаление, че мултимодалните инициативи в Европа са разпокъсани и ограничени на брой; подчертава потребността от бързи, ефективни и удобни връзки между мрежите на обществения транспорт и летищната инфраструктура; призовава Комисията и държавите членки да отдават по-голям приоритет на целта за мултимодалност в рамките на коридорите на TEN-T, като същевременно премахнат задръстванията; призовава Комисията бързо да представи предложението си за мултимодален и интерфункционален подход по отношение на транспорта, като напълно се интегрира секторът на въздухоплаването, и призовава държавите членки да използват по-добре финансовите инструменти, които имат на разположение, за да насърчават интермодалните връзки;
22. счита, че за да се увеличат привлекателността на интермодалния транспорт в цяла Европа и достъпните и интегрирани решения, услугите по информация в реално време (например интегрирана система за продажба на билети) следва да се предлагат на всички пътници (включително лицата с намалена мобилност); изтъква, че финансираните от ЕС проекти са доказали техническата осъществимост на разработването на мултимодални информационни и билетни системи; поради това настоятелно призовава Комисията да подкрепи техния принос в полза на пътниците в целия ЕС;
23. счита, че транспортните оператори и доставчиците на услуги ще се ангажират с намирането на интермодални и мултимодални решения, ако чрез нормативна уредба на ЕС се осигурят яснота и правна сигурност, що се отнася до правата на пътниците, отговорността, закъсненията и анулираните пътувания, проверките за сигурност, свободно достъпните данни и стандартите за обмен на данни; призовава Комисията към действия по този въпрос;
24. отбелязва, че публичното и частното финансиране в сектора на въздухоплаването са от жизненоважно значение, за да се гарантира териториалното сближаване, да се насърчават иновациите и да се запазят или да се възвърнат водещите позиции на Европа в сектора; припомня, че всяко финансиране трябва да е съобразено с насоките на ЕС относно държавната помощ и правото в областта на конкуренцията; заявява, че при отпускане на безвъзмездна помощ за публичния транспорт трябва да се гарантира, че въпросната инвестиция ще бъде ефективна по отношение на разходите и подходяща за целта;
25. призовава Комисията и държавите членки, в съответствие с предложените от Комисията „Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании“ и с известието на Комисията относно обхвата на държавната помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, да поддържат дългосрочна стратегия за преодоляване, от една страна, на излишъка от губещи летища в райони, където другите видове транспорт са достъпни, и от друга страна, на въпроса за приноса на второстепенните летища за развитието, конкурентоспособността и интеграцията на регионите на ЕС;
26. отбелязва значението, което има благоприятната регулаторна рамка за летищата за привличането и мобилизирането на частните инвестиции; счита, че оценката на Комисията относно Директивата за летищните такси, успоредно с ефективна консултация с превозвачите/летищата, следва да спомогне да се изясни дали текущите разпоредби са ефективен инструмент за насърчаване на конкуренцията, като се има предвид рискът от злоупотреби с монопола, и за развиване на интересите на европейските потребители и насърчаване на конкуренцията, или е необходима реформа; признава приноса на приходите от невъздухоплавателни дейности за дългосрочната търговска жизнеспособност на летищата;
27. отбелязва, че Комисията е обявила в своята стратегия за въздухоплаването, публикувана през декември 2015 г., оценка на Директива 96/67/ЕО на Съвета относно наземните услуги на летищата на ЕС; подкрепя включването на наземното обслужване в обхвата на EASA с цел да се обхване цялата верига на авиационната безопасност;
Стратегия за въздухоплаването: поглед в бъдещето
28. счита, че цялата верига на създаване на стойност във въздухоплаването има потенциала да бъде стратегически сектор за инвестиции, който трябва да се използва в по-голяма степен чрез определяне на дългосрочни цели и чрез предоставяне на стимули за интелигентни инициативи за изпълнението на тези цели, като например по-екологосъобразни летища или въздухоплавателни средства, намаляване на шума, връзка между летищни комплекси и публичен транспорт; приканва Комисията и държавите членки да обмислят допълнителни мерки за насърчаване на такива инициативи, включително чрез ефективното използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и да продължават да насърчават и финансират програми като „Чисто небе“ и SESAR; подчертава, че въздухоплавателната промишленост дава основен принос за конкурентоспособността в сектора на въздухоплаването на ЕС, като осигурява силна подкрепа за насърчаване на по-чисти технологии и подпомага разгръщането на SESAR;
29. отбелязва емисиите на CO2 от сектора на въздухоплаването; подчертава разнообразните действия, които вече са предприети за намаляване на емисиите на СО2 и на парникови газове, както технически чрез разработване на алтернативни горива и по-ефикасни въздухоплавателни средства, така и политически чрез спазване на международните споразумения; приветства споразумението, постигнато от 39-ото събрание на ИКАО на 6 октомври 2016 г. с приемането на глобален пазарен инструмент за намаляване на емисиите от международната авиация, и ангажимента, поет от 65 страни, за участие в доброволната фаза до 2027 г., което означава, че до 2035 г. приблизително 80% от емисиите над нивата от 2020 г. ще се компенсират чрез схемата; припомня, че е важно да бъде оставена в сила след 31 декември 2016 г. дерогацията, предоставена в рамките на СТЕ, за емисиите от полетите, свързващи летище, разположено в най-отдалечен регион, съгласно член 349 от ДФЕС; приветства намерението на Комисията да направи преглед на мерките на ЕС за намаляване на емисиите на CO2 от въздухоплаването в контекста на тази договореност;
30. счита, че с оглед на пакета за кръговата икономика на Комисията следва да се насърчават още инициативи, насочени към повишаване на екологичния капацитет и към намаляване на емисиите и шума от оперативни дейности от, към и в рамките на летищата, например чрез внедряване на възобновяеми горива (напр. биогорива), чрез разработване на ефикасни системи за екологосъобразно сертифицирано рециклиране, разглобяване и повторно използване на въздухоплавателни средства, чрез насърчаване на „зелените летища“ и чрез постигане на най-ефикасно управление на логистиката;
31. призовава за събиране и разпространение на най-добрите практики за намаляване на емисиите, като се има предвид, че високите екологични стандарти трябва да бъдат запазени и подобрени с времето, за да се гарантира устойчивото развитие на въздухоплаването;
32. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да следят стриктно новите процедури в сила от юни 2016 г. за намаляване на шума и емисиите на ултрафини частици, произведени от отработените газове, отделяни от самолетите, излитащи от близки до градове и населени места летища, с цел по този начин да се подобри качеството на живот и най-вече качеството на въздуха;
33. признава значителните разходи за мерки за сигурност; подчертава, че предизвикателствата в областта на сигурността, пред които е изправено въздухоплаването, ще нарастват в бъдеще, което налага незабавно преминаване към подход, който се основава в по-голяма степен на рисковете и разузнавателната дейност, и система за сигурност на основата на реакцията, която да подобрява сигурността на съоръженията на летищата и да дава възможност за приспособяване към променящите се заплахи, без да се налага да се реагира непрекъснато с нови мерки или рискът да се измества, без да се намалява;
34. приветства предложението на Комисията за създаване на система на ЕС за сертифициране на оборудването за проверка за авиационна сигурност; подчертава нуждата от последователно прилагане на действащите правила относно набиране и обучение на персонал; призовава Комисията да разгледа възможността за задълбочаване на концепцията за сигурност чрез еднократна проверка и за разработване на система на ЕС за предварителна проверка, която предоставя възможност на предварително регистриралите се пътници от ЕС да преминават през по-ефикасни проверки за сигурност; настоятелно призовава държавите членки да се ангажират със систематичен обмен на разузнавателна информация и да обменят най-добри практики относно системите за сигурност на летищата;
35. отбелязва доклада на високо равнище относно зоните на конфликт и призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че препоръките от него се прилагат, включително споделянето на информация за гарантиране на разработването на оценка на риска в ЕС и възможността за бързо споделяне на информация; подчертава също, че безпокойствата относно сигурността, свързани с несътрудничещи военни полети без активни транспондери, трябва да продължат да бъдат разглеждани;
36. счита, че иновациите са предпоставка за конкурентоспособен европейски въздухоплавателен сектор; отбелязва, че в сравнение с другите видове транспорт въздухоплаването вече е постигнало значителен напредък в използването на предимствата на цифровизацията, информационните и комуникационните технологии и свободно достъпните данни, и насърчава сектора да продължи да играе водеща роля в този процес, като същевременно се гарантира лоялна конкуренция, оперативна съвместимост на системите и неутралност и прозрачност на достъпа на всички потребители до ясна и сбита информация, като например резервиране на цяло пътуване или товарни превозвачи, ангажирани във въздухоплавателни товарни операции; приветства предложението на Комисията за проект за големи информационни масиви в сферата на въздухоплаването и изиска разяснения относно неговото изпълнение;
37. припомня широкообхватната акция за проверка на уебсайтовете за пътнически услуги в рамките на Съюза, предприета от Комисията и националните правоприлагащи органи през 2013 г.; отбелязва, че посочената проверка разкри значителни проблеми при над две трети от проверените уебсайтове; призовава Комисията да докладва по-всеобхватно относно напредъка, постигнат при привеждането на уебсайтовете за пътувания в съответствие с правото на ЕС, както и относно бъдещите си планове за правоприлагане в посочената област, що се отнася до продажбата на самолетни билети както онлайн, така и офлайн; припомня, че потребителите винаги трябва да разполагат с достъпна процедура, за да внасят жалби до търговците и да искат обезщетения; счита, че тази процедура следва да бъде достъпна по начин, който не възпира потребителите да упражняват своите права, и следва да бъде ясно обозначена за потребителите; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с националните правоприлагащи органи, за да се гарантира, че търговците изпълняват посочените изисквания;
38. приветства иновациите и икономическото развитие, които могат да бъдат насърчени чрез допълнително развитие на употребата за граждански цели на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS); отбелязва, че пазарът за RPAS се разраства бързо и че такива въздухоплавателни съдове все по-често се използват за частни цели, в търговски дейности и от публични органи при изпълнението на техните задачи; подчертава неотложността на бързото приемане на ясна, пропорционална, хармонизирана и основана на риска регулаторна рамка за RPAS с цел стимулиране на инвестициите и иновациите в сектора и използване докрай на огромния ѝ потенциал, като същевременно се запазят най-високите възможни стандарти за сигурност;
39. припомня, че когато се изготвя законодателство относно сектора на въздухоплаването, следва да се вземат под внимание специфичните нужди на общото въздухоплаване на основа, която да осигурява индивидуални решения за въздушен транспорт, както и дейности по въздушен спорт;
Социален дневен ред на стратегията за въздухоплаването
40. признава необходимостта от изясняване на критерия за „основна база“ и на определението за „основно място на стопанска дейност“, така че да се гарантира, че те могат да се прилагат последователно и ефективно да предотвратяват използването на „удобен флаг“ и практиките за търсене на най-благоприятната система от правила; припомня, че една от основните отговорности на EASA е да издава сертификати за въздушните операции и разрешения за оператори от трети държави с цел гарантиране на безопасността и допринасяне за подобряването на условията на труд;
41. призовава EASA и държавите членки да продължат проучването на нови модели на стопанска дейност и на заетост с цел да се гарантира безопасността на въздухоплаването и отправя искане към Комисията за регулиране при необходимост; отбелязва, че следва да се обърне особено внимание, наред с други неща, на договорите за нула часа, схемите от типа „плати, за да летиш“, фиктивната самостоятелна заетост и положението на екипажите от трети страни на регистрирани в ЕС въздухоплавателни средства; подчертава значението на регулирането в областта на докладването на събития във въздухоплаването и практиките за „култура на справедливост“ за укрепване и подобряване на стандартите за безопасност, както и здравословните и безопасни условия на труд;
42. припомня, че висококачественото обучение допринася за безопасността на въздухоплаването; подчертава ключовия принос на EASA за създаването на общи стандарти за обучение и безопасност за пилоти, членове на екипажи и ръководители на въздушното движение, също и чрез нейната виртуална академия, и призовава държавите членки да инвестират в образование през целия живот и обучение във всички части на веригата за създаване на стойност във въздухоплаването, тъй като успехът на европейското въздухоплаване зависи в голяма степен от квалифицираните служители и иновациите; признава необходимостта от преодоляване на евентуалния недостиг на умения; подчертава значението на партньорствата между учебните заведения, изследователските центрове и социалните партньори с цел актуализиране на програмите за обучение и гарантиране, че те отразяват потребностите на пазара на труда;
43. призовава Комисията и държавите членки да укрепят моделите на дуално обучение в областта на авиационното инженерство и да ги разширят по отношение на сътрудничеството на международно равнище;
44. насърчава Комисията да излезе с конкретни инициативи за защита на правата на служителите; призовава държавите членки да осигуряват на всички служители в сектора на въздухоплаването достойни условия на труд, включително необходимото равнище на защита по отношение на здравословни и безопасни условия на труд, независимо от размера и вида на дружеството, което им осигурява заетост, от местоработата или от сключения договор;
45. отбелязва, че всички авиокомпании, извършващи дейност в Европейския съюз, трябва да изпълняват изцяло социалните и трудовите изисквания на ЕС и държавите членки; посочва, че съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на условията на труд и социална закрила и че предприятията използват свободата на установяване, за да намаляват разходите; призовава държавите членки да сложат край на тази вредна конкуренция; призовава Комисията и държавите членки да представят предложения за начините за предотвратяване на злоупотребите с непряката заетост с цел заобикаляне на законодателството на ЕС и националното законодателство относно данъчното облагане и социалната сигурност в сектора на въздухоплаването; призовава Комисията и държавите членки да предотвратяват злоупотребите със социалните права и заобикалянето на трудовите стандарти чрез гарантиране на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, чрез улесняване на откритото отчитане и повишаване на сътрудничеството между инспекциите по труда; призовава Комисията и държавите членки да гарантират прилагането и правилното изпълнение на трудовото право, социалното законодателство и колективните споразумения за въздушните превозвачи, които извършват дейност в дадена държава членка;
46. подчертава, че правото на учредяване и членуване в професионален съюз и правото на предприемане на колективни действия е основно право, установено в член 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и че то трябва да бъде спазвано; отхвърля всеки опит за накърняване на правото на стачка в сектора на въздухоплаването; подчертава значението на силните и независими социални партньори в сектора на въздухоплаването, наличието на редовен институционализиран социален диалог на всички равнища и участието и представителството на работниците и служителите в разглеждането на въпроси, свързани с дейността на дружествата; настоява за въвеждането на подходяща процедура на консултации и засилен социален диалог преди всяка инициатива на ЕС във връзка със сектора на въздухоплаването; приветства усилията на социалните партньори за договаряне на споразумение за условията на труд и социалните права на работниците в сектора на европейското въздухоплаване; насърчава ги да договорят колективни споразумения за всички части на сектора в съответствие с националните закони и практики, тъй като те са ефективен инструмент за борба срещу надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на социалните и трудовите стандарти и стандартите за заетост, както и за гарантиране на достойно възнаграждение за всички служители;
47. счита, че нито един служител не следва да има съмнения относно приложимото трудово законодателство или относно това къде има право на социално осигуряване; обръща внимание на особеното положение на силно мобилните работници в сектора на въздухоплаването в този контекст и призовава за по-добра координация на системите за социална сигурност в рамките на ЕС; настоява, че следва да бъде извършена оценка на необходимостта от допълнително изясняване на приложимото право и компетентните съдилища спрямо трудовите договори на мобилните работници във въздухоплаването в тясно сътрудничество с представителите на работниците;
o o o
48. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
Забавяне на изпълнението на оперативните програми в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове — въздействие върху политиката на сближаване и пътят напред
484k
56k
Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно забавянето на изпълнението на оперативните програми на европейските структурни и инвестиционни фондове — въздействие върху политиката на сближаване и бъдещи действия (2016/3008(RSP))
— като взе предвид своята резолюция от 11 май 2016 г. относно ускоряването на изпълнението на политиката на сближаване(1),
— като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.(2),
— като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно готовността на държавите – членки на ЕС, за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване(3),
— като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2016 г. относно междинното преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г.(4),
— като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби(5),
— като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“(6),
— като взе предвид въпроса до Комисията относно забавянето на изпълнението на оперативните програми в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) – въздействие върху политиката на сближаване и бъдещи действия (O-000005/2017 – B8-0202/2017),
— като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,
— като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че късното приключване на преговорите по МФР за периода 2014—2020 г. и късното приемане на уредбите за ЕСИ фондовете доведе до забавяне в процеса на приемане и изпълнение на споразуменията за партньорство и оперативните програми, в назначаването на органите по управление, сертифициране и одит, в процеса на определяне и изпълнение на предварителните условия, както и в изпълнението на проектите на местно, регионално и национално равнище; като има предвид, че въпреки че липсва фактическа информация и анализ на причините за тези забавяния, в първата част от програмния период те се отразяват на потенциала на европейските структурни и инвестиционни фондове да повишат конкурентоспособността и да засилят социалното, икономическото и териториалното сближаване;
Б. като има предвид, че вече бяха приети 564 оперативни програми по ЕСИ фондове и Комисията получи уведомления за назначаване на органи по 374 оперативни програми; като има предвид, че междинните плащания не могат да бъдат осъществени без определянето на управляващи органи; като има предвид, че съгласно наличните данни към 30 ноември 2016 г. са извършени междинни плащания в размер на 14 750 милиарда евро, което означава по-ниски нужди от плащания в сравнение с първоначално предвиденото;
В. като има предвид, че на същия етап през последния програмен период, въпреки наличието на подобни закъснения и технически пречки, свързани с изискванията по отношение на системите за управление и контрол, беше регистрирано усвояване на междинни плащания още през юли 2009 г. и в съответствие с бюджетните кредити за плащания, предвидени в бюджета за 2010 г., се очакваше изпълнението на програмите на политиката на сближаване да достигне пълна скорост през посочената година;
Г. като има предвид, че в контекста на напредъка на програмния период настоящото равнище на междинните плащания представлява сравнително нисък дял от общите средства, отпуснати за програмата; като има предвид, че Парламентът изразява загриженост, че според прогнозите на държавите членки от есента на 2016 г. тази тенденция ще се запази;
Д. като има предвид, че забавянето на изпълнението и следователно по-ниските нужди от плащания вече доведоха до намаляване на плащанията по функция 1б със 7,2 милиарда евро през 2016 г. посредством проект на коригиращ бюджет № 4/2016; като има предвид, че на същия етап в програмния период 2007—2013 г. подобен проект на коригиращ бюджет не беше необходим; като има предвид, че за 2017 г. има намаление на бюджетните кредити за плащания от близо 24% в сравнение с 2016 г.;
Е. като има предвид, че силно се препоръчва установяване на по-тясно сътрудничество между държавите членки и европейските институции, за да се гарантира, че бюджетните кредити за плащания за политиката на сближаване в бюджета на ЕС за 2018 г. ще се стабилизират на задоволително равнище и цялостният план за плащанията за периода 2014—2020 г. ще бъде спазен или по целесъобразност адаптиран в зависимост от действителното положение;
Ж. като има предвид, че административният капацитет на национално, регионално и местно равнище представлява ключово предварително условие за успешното прилагане на политиката на сближаване;
1. отново изтъква приноса на инвестициите по линия на ЕСИ фондовете за намаляване на икономическите, социалните и териториалните разлики в и между европейските региони, както и за генерирането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за създаването на работни места; поради това изразява загриженост, че допълнителните забавяния в изпълнението на оперативните програми на политиката на сближаване ще се отразят негативно на постигането на тези цели, допринасяйки преди всичко за задълбочаване на различията в регионалното развитие;
2. признава, че въвеждането на няколко нови изисквания, като например тематична концентрация, предварителни условия и финансово управление, въпреки че гарантират по-голяма ефективност на програмите, в контекста на късното приемане на законодателната рамка допринесоха за закъсненията в изпълнението; обръща внимание на факта, че настоящият темп на изпълнение има опасност да доведе до големи суми отменени бюджетни кредити през следващите години и подчертава, че следва да бъдат предприети всички необходими мерки за предотвратяването на това; призовава Комисията да посочи действията, които предвижда във връзка с това;
3. подчертава, че поради тези забавяния в изпълнението, използването на финансови инструменти в рамките на оперативните програми на ЕСИ фондовете може да повиши вече съществуващия риск от ниски нива на усвояване, прекомерно големи капиталови обезпечения, невъзможност за привличане на задоволителни равнища на частен капитал, нисък ефект на ливъридж и проблеми при револвирането; отбелязва, че са необходими по-нататъшни разяснения и действия, за да се постигне еднакво равнище на капацитет за работа с финансови инструменти като инструменти за ливъридж в държавите членки, и призовава държавите членки да осигурят балансирано използване на тези инструменти, въведени от Комисията и ЕИБ; припомня също така възможността за съчетаване на финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), за да се отговори на спада в инвестициите, по-специално в секторите, които са в най-добра позиция, за да стимулират растежа и заетостта;
4. призовава Комисията и държавите членки да се възползват в пълна степен от гъвкавостта, предвидена от Пакта за стабилност и растеж, като се има предвид, че в редица държави членки икономическата криза доведе до проблеми с ликвидността и до правителства, които разполагат с по-малко средства за публични инвестиции, както и че финансирането в рамките на политиката на сближаване се превръща в основен източник на публични инвестиции;
5. поради това призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки и въз основа на обективен анализ на факторите, допринасящи за настоящите забавяния, да представи „План за ускоряване на сближаването“ през първото тримесечие на 2017 г., за да се ускори прилагането на оперативните програми на ЕСИ фондовете; подчертава обаче във връзка с това необходимостта да се осигурят ниски проценти на грешки, борба с измамите и укрепване на административния капацитет на национално, регионално и местно равнище, като предпоставка за постигане на своевременни и успешни резултати; счита, че персонализираните мерки трябва да следват анализа на обобщаващия доклад на годишните доклади за изпълнение на програмата за периода 2014—2015 г., предоставени от Комисията в края на 2016 г., и призовава държавите членки непрекъснато да следят постигнатия напредък в изпълнението на проектите; във връзка с това подчертава необходимостта от и добавената стойност на тематичните цели за съсредоточаване на усилията върху приоритетните сектори; освен това призовава Комисията да продължи да предоставя подкрепа чрез работната група за по-добро изпълнение и да предостави план за действие за своите дейности на Парламента;
6. изразява безпокойството си по отношение на забавянията при определянето на управляващите, сертифициращите и одитиращите органи, което води до забавяния при подаването на заявления за плащане; поради това призовава държавите членки да приключат процеса на определяне и Комисията да разгърне техническата помощ и консултантските услуги, необходими за управляващите, сертифициращите и одитиращите органи, с оглед на улесняване и ускоряване на изпълнението на оперативните програми на място, включително за подготовката на бъдещи проекти, опростяването и ускоряването на финансовото управление и системата за контрол, както и на процедурите за сключване на договори и мониторинг;
7. признава, че по-бързо и по-ефективно изпълнение на оперативните програми на ЕСИ фондовете е пряко свързано с по-голямо опростяване; отбелязва в тази връзка приоритетите, формулирани в рамките на предложението „Омнибус“; отбелязва обаче, че следва да се положат допълнителни усилия, по-специално за справяне с разходите за управление на проекти, разнородността и честите промени на правилата, сложните процедури за одобрение на големи проекти, обществените поръчки, неразрешените имуществени отношения, продължителните процедури за получаване на разрешение и вземане на решение, въпроса за прилагането с обратно действие на правилата за одит и контрол, забавените плащания към бенефициентите, трудностите при съчетаването на финансирането от ЕСИ фондове с други източници на финансиране, правилата за предоставяне на държавни помощи и бавното разрешаване на спорове; призовава Комисията да гарантира подходяща координация и да опрости в много по-голяма степен правилата за държавните помощи, и да гарантира, че те са в съответствие с политиката на сближаване; припомня също така, че са необходими усилия за по-доброто представяне на резултатите от инвестициите по линия на ЕСИ фондовете;
8. призовава Комисията да разгледа и разработи решения, включително допълнителни форми на гъвкавост, като например гъвкавостта между приоритетите и между оперативните програми по искане на съответните управляващи органи, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, като същевременно се гарантира необходимата стабилност и предвидимост, и вече предложената отмяна на поети задължения, включително постъпилите обратно в бюджета на ЕС средства от функция 1б в резултат на цялостно или частично неизпълнение, а също и с оглед на следващия програмен период;
9. призовава за удвояване на усилията с цел гарантиране и улесняване на синергиите между възможностите за финансиране в ЕС, като европейските структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и ЕФСИ, чрез съвместно финансиране, тясно сътрудничество между компетентните органи, подкрепа за действия за интелигентна специализация, и чрез по-тясна координация с националните органи, поемащи преференциални заеми за проекти, в съответствие с целите на оперативните програми;
10. призовава за по-добра комуникация между структурите на Комисията (съответните генерални дирекции), между Комисията и държавите членки, както и с националните и регионалните органи, тъй като това е ключова предпоставка за увеличаване на степента на усвояване и качеството на действията по линия на политиката на сближаване;
11. отново подчертава добавената стойност на приемането на подход, ориентиран към резултатите, и приветства усилията на Комисията да гарантира прилагането на тази политика на практика; отбелязва заключенията на обобщаващия доклад на годишните доклади за изпълнението на програмата, обхващащ изпълнението през периода 2014—2015 г., и очаква предстоящия стратегически доклад на Комисията, планиран за края на 2017 г., който ще предостави повече информация относно изпълнението на приоритетите по отношение на финансовите данни, общите и специфичните за програмата показатели и количествените целеви стойности, и напредъка в постигането на етапните цели, както и за положението във връзка с приключването на плановете за действие за неизпълнени предварителни условия(7);
12. отбелязва действащия план за плащанията за периода 2014—2020 г.; като отчита правилата за необвързаност, призовава Комисията да установи адекватен план за плащанията за периода до 2023 г. и да предложи увеличаване на таваните на плащанията по функция 1б, ако е необходимо, до края на текущия програмен период; насърчава Комисията и държавите членки да направят e-Cohesion напълно функциониращ и лесен за използване, за да се адаптира планът за плащанията в съответствие с конкретни събития, както и да подготви „План за ускоряване на сближаването“; поради това призовава държавите членки да въвеждат данни относно списъците от бъдещи проекти, плановете за обществени поръчки с планирани и действителни дати за провеждане на търгове, сключване на договори и изпълнение, както и всички финансови и счетоводни данни, свързани с фактури, съфинансиране, допустимост на разходите и т.н.;
13. изразява очакване Комисията да продължи обсъжданията по тези проблеми в рамките на Форума по въпросите на сближаването и да предложи в 7-ия доклад за сближаването решения, за да се гарантира пълно изпълнение на политиката на сближаване и посрещане на инвестиционните потребности на ЕС; призовава също така за предприемане на необходимите стъпки за своевременното започване на програмния период след 2020 г.;
14. призовава Комисията да извлече поуки въз основа на информацията, съдържаща се в годишните доклади за дейността, с оглед на дебата относно политиката на сближаване за периода след 2020 г.;
15. настоятелно призовава Комисията да внесе законодателен пакет относно следващия програмен период най-късно до началото на 2018 г. и да улесни безпроблемното и своевременно договаряне на МФР за периода след 2020 г., включително като предвиди смекчаващи регулаторни и процедурни разпоредби, за да се избегнат системни сътресения в инвестициите по линия на политиката на сближаване, както и в нейното изпълнение; счита, че резултатът от референдума в Обединеното кралство и предстоящите договорености за излизането на Обединеното кралство от ЕС следва да бъдат надлежно взети под внимание;
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, Съвета, Комитета на регионите, държавите членки и техните национални и регионални парламенти.