Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 67, параграф 4 и член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 3, който гарантира на всяко лице правото на физическа и психическа неприкосновеност, и член 21 относно недискриминацията;

—  като взе предвид своята резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно правната защита на пълнолетни лица : трансгранични последици(1),

—  като взе предвид оценката на европейската добавена стойност от септември 2016 г., изготвена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (PE 581.388),

—  като взе предвид Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица („Хагската конвенция“),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 13 декември 2006 г. за правата на хората с увреждания („Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“),

—  като взе предвид Препоръка № R (99) 4 от 23 февруари 1999 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно принципите за правна закрила на недееспособните пълнолетни лица („Препоръка № R (99) 4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа“),

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec(2009)11 от 9 декември 2009 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно принципите по отношение на постоянните пълномощни и предварителното волеизявление свързано с недееспособността („Препоръка CM/Rec(2009)11 на Комитета на министрите на Съвета на Европа“),

—  като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0152/2017),

А.  като има предвид, че е от съществено значение ЕС да се приближи до гражданите и да се занимае с въпроси, които пряко ги засягат, като гарантира спазването на основните права, без дискриминация или изключване;

Б.  като има предвид, че защитата на уязвимите пълнолетни лица, упражняващи своето право на свободно движение в рамките на Съюза, е въпрос от трансграничен характер и поради това се отнася до всички държави членки; като има предвид, че това досие доказва колко е важна ролята, която Съюзът и Европейският парламент следва да играят, за да откликнат на проблемите и трудностите, пред които са изправени европейските граждани при упражняването на своите права, по-специално в трансгранични ситуации;

В.  като има предвид, че защитата на уязвимите пълнолетни лица е тясно свързана със зачитането на правата на човека; като има предвид, че всяко уязвимо пълнолетно лице трябва да се разглежда, подобно на всеки европейски гражданин, като правоимащо лице и способно да взема — в рамките на своите възможности — свободни, независими и информирани решения, а не само като пасивен бенефициент на грижи и внимание;

Г.  като има предвид, че уязвимостта на пълнолетните лица и различните нормативни уредби относно тяхната правна защита не трябва да възпрепятстват правото на свободно движение на лицата;

Д.  като има предвид, че демографското развитие и нарастването на продължителността на живота доведоха до увеличаване на броя на възрастните лица, които не са в състояние да защитават своите интереси поради болести, свързани с възрастта; като има предвид, че съществуват и други обстоятелства, които не не зависят от възрастта, като например умствени и физически увреждания, и при които може да бъде засегната способността на дадено пълнолетно лице да защитава собствените си интереси;

Е.  като има предвид възникналите проблеми в резултат на нарастващото движение между държавите членки на напуснали държавите си на произход пенсионирани лица, в това число уязвими пълнолетни лица, или които биха могли да станат такива;

Ж.  като има предвид, че съществуват различия между законодателствата на държавите членки в областта на съдебната компетентност, приложимото право, признаването и изпълнението на мерките за закрила на пълнолетни лица; като има предвид, че разнообразието в приложимото законодателство, както и многобройността на юрисдикциите могат да накърнят правото на уязвимите пълнолетни лица да се движат свободно и да пребивават в държавата членка по свой избор, както и да получават подходящата защита на своята собственост, когато тя се намира в повече от една държава;

З.  като има предвид, че също така съществуват различия между законодателствата на държавите членки в областта на мерките за защита, въпреки постигнатия напредък в тази област вследствие на Препоръка № R (99) 4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа;

И.  като има предвид, че член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета(2) изключва състоянието и дееспособността на физическите лица от приложното поле на въпросния регламент;

Й.  като има предвид, че Хагската конвенция представлява система от правила на международното частно право, която е особено подходяща за решаването на трансгранични проблеми по отношение на уязвимите пълнолетни лица; като има предвид, че въпреки изминалото време от приемането на тази конвенция, малко на брой държави членки вече са я ратифицирали; като има предвид, че забавянето на ратификацията на конвенцията компрометира защитата на уязвимите пълнолетни лица в трансгранична ситуация в рамките на Съюза; като има предвид, че следователно, с цел постигането на по-голяма ефикасност, е крайно необходимо да се действа на равнището на Съюза, за да се гарантира защитата на уязвимите пълнолетни лица в ситуации от трансграничен характер;

К.  като има предвид, че уязвимо пълнолетно лице е лице, което е навършило 18 години и което, поради нарушени или недостатъчни лични способности, не е в състояние да защитава собствените си интереси, както и тези на своето имущество, било временно или окончателно;

Л.  като има предвид, че трябва да се вземат под внимание разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; като има предвид, че Съюзът и всички държави членки са страни по тази конвенция;

М.  като има предвид, че при определянето на своите политики Съюзът следва да се гарантира зачитането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

Н.  като има предвид, че дейността на Съюза в областта на закрилата на уязвими пълнолетни лица трябва да има за основна цел гарантиране на разпространението, признаването и изпълнението от страна на органите на държавите членки на мерките за осигуряване на защита, предприети от органите на друга държава членка в полза на уязвимо пълнолетно лице, по-специално разпространението и признаването на решенията за поставяне под запрещение, както и укрепването на сътрудничество между държавите членки в това отношение;

О.  като има предвид, че под „мерки за защита“ трябва да се разбират по-специално мерките, посочени в член 3 от Хагската конвенция;

П.  като има предвид, че под „решение за поставяне под запрещение “ следва да се разбира предоставянето на правомощия за представителство от страна на дееспособно пълнолетно лице, било по споразумение или като едностранен акт, които влизат в сила, когато съответното лице вече не е в състояние да защитава собствените си интереси;

Р.  като има предвид, че ясна и подробна информация относно националните законодателства относно недееспособността и закрилата на уязвимите пълнолетни лица следва да бъде по-разбираема и по-лесно достъпна за гражданите, така че да могат сами да вземат информирани решения;

С.  като има предвид, че навременният достъп на различните заинтересовани администрации и съдебни органи до информацията във връзка с правното положение на пълнолетните лица, които са предмет на мярка за осигуряване на защита или на решение за поставяне под запрещение, би могъл да подобри и укрепи защитата на тези лица;

Т.  като има предвид, че създаването във всяка държава членка на файлове или регистри на административните и съдебни решения, които определят мерки за защита по отношение на уязвимо пълнолетно лице, както и решенията за поставяне под запрещение, когато тези мандати са предвидени от националното законодателство, може да послужи за улесняване на навременния достъп на всички заинтересовани администрации и съдебни органи до информацията относно правното положение на пълнолетните лица в уязвимо положение и да осигури по-добра правна сигурност; като има предвид, че поверителният характер на тези файлове или регистри следва да бъде надлежно гарантиран в съответствие с правото на Съюза и националните законодателства в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни;

У.  като има предвид, че мерките за защита, приети от органите на дадена държава членка, следва да бъдат изцяло признавани във всички други държави членки; като има предвид, че независимо от казаното по-горе, възможно е да се наложи въвеждането на основания за отказ на признаване и изпълнение на мярка за осигуряване на защита; като има предвид, че надлежно определените съображения, повдигнати от компетентните национални органи за отказ на признаване и изпълнение на мярка за осигуряване на защита, взета от органите на друга държава членка, следва да бъдат ограничени до опазването на обществения ред;

Ф.  като има предвид, че могат да се въведат механизми за лесно признаване, регистрация и използване на решенията за поставяне под запрещение на територията на Съюза; като има предвид, че на равнището на Съюза следва да бъде създаден единен формуляр за решение за поставяне под запрещение, за да се гарантира, че решенията за поставяне под запрещение са ефективни във всички държави членки;

Х.  като има предвид, че може да се въведат единни за Съюза формуляри за благоприятстване предаването на информацията относно решенията относно закрилата на пълнолетни лица в уязвимо положение, както и разпространението, признаването и изпълнението на тези решения; като има предвид, че в името на правната сигурност на всяко лице, на което е поверена защитата на личността или имуществото на уязвимо пълнолетно лице, може при поискване да се издаде в разумен срок удостоверение, в което се посочва качеството му, неговия статут и предоставените му правомощия;

Ц.  като има предвид, че всяко съдебно решение, постановено в дадена държава членка, което подлежи на изпълнение в тази държава членка, следва да бъде изпълняемо и в другите държави членки, без да се изисква декларация за изпълняемостта му;

Ч.  като има предвид, че би било подходящо да се въведат механизми за сътрудничество между държавите членки с цел да се насърчи и да се улесни комуникацията между компетентните органи, както и предаването и обмена на информация, свързана с уязвимите пълнолетни лица; като има предвид, че определянето на централен орган във всяка държава членка, както е предвидено в Хагската конвенция, може да даде ефективен принос за тази цел.

Ш.  като има предвид, че някои от мерките за закрила, предвидени от органите на дадена държава членка във връзка с уязвимо пълнолетно лице, биха могли да доведат до логистични и финансови последици за друга държава членка, по-специално настаняването на пълнолетните лица в заведение, намиращо се в друга държава членка; като има предвид, че в този случай би било целесъобразно да се създадат механизми за сътрудничество между органите на съответните държави членки, така че те да могат да се договарят за възможността за разпределяне на разходите, свързани с въпросната мярка за осигуряване на защита;

Щ.  като има предвид, че съществуването на централни органи не следва да пречи на административните и съдебните органи на държавите членки да осъществяват пряка комуникация, когато тази комуникация им се струва по-ефикасна;

АА.  като има предвид, че изминалото след приемането на резолюцията на Парламента от 18 декември 2008 г. време трябваше да позволи на Комисията да се сдобие с достатъчно информация относно влизането в сила на Хагската конвенция в държавите членки, които са я ратифицирали, и да изготви доклада, който се изисква от Европейския парламент в тази резолюция;

1.  приветства държавите членки, които са подписали и ратифицирали Хагската конвенция и приканва онези държави членки, които все още не са я подписали или ратифицирали, да го направят във възможно най-кратки срокове; призовава Комисията да предприеме действия за политически натиск спрямо Съвета и държавите членки, с цел увеличаване на ратификациите до края на 2017 г.;

2.  отбелязва, че предложението за регламент, което е предмет на препоръките, изложени в приложението, не замества Хагската конвенция, а я подкрепя и насърчава държавите членки да я ратифицират и прилагат;

3.  отбелязва, че защитата на уязвимите пълнолетни лица, включително лицата с увреждания, изисква цялостен набор от конкретни и целенасочени действия;

4.  призовава държавите членки да се уверят, че мерките за закрила, предвидени от вътрешното им право, са достатъчно приспособими за всяко уязвимо пълнолетно лице, така че компетентните национални органи да могат съответно да предприемат пропорционални индивидуални мерки за защита, като по този начин не се допуска граждани на Съюза да бъдат лишени от права, които те все още са способни да упражняват; отбелязва, че в повечето случаи недееспособността на хората с увреждания се дължи на увреждане, а не на възраст;

5.  припомня на Комисията и на държавите членки, че всички пълнолетни лица, които са в уязвимо положение, не са в това състояние непременно поради напредналата си възраст, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за засилване на правната защита и правата не само на уязвимите пълнолетни лица в напреднала си възраст, но и на пълнолетните лица, които са или са изпаднали в уязвимо положение вследствие на сериозно физическо и/или умствено увреждане, които не са в състояние да защитава своите собствени интереси; в тази връзка счита за изключително полезно въвеждането на процедури за обмен и съпоставка между държавите членки на най‑добрите практики, като се започне именно с видовите защита и закрила;

6.  приканва държавите членки да поощряват самоопределянето на пълнолетните лица чрез въвеждане в своите национални законодателства на законодателство относно решенията за поставяне под запрещение, вдъхновени от принципите, съдържащи се в Препоръка CM/Rec(2009)11 на Комитета на министрите на Съвета на Европа;

7.  призовава държавите членки да обърнат специално внимание на потребностите на най-ощетените уязвими пълнолетни лица и да въведат мерки, които да гарантират, че те не са подлагани на дискриминация, свързана с тяхното състояние; в тази връзка призовава държавите членки, които признават решенията за поставяне под запрещение в своето законодателство или решават да ги добавят, да не предвиждат в своите правни системи такси или формалности, които могат да възпрепятстват неоснователно пълнолетните лица в неравностойно положение да получат заповед за поставяне под запрещение, независимо от тяхното финансово положение;

8.  призовава Комисията да започне, да подкрепя и да финансира проекти, чиято цел е да бъдат доведени до знанието на гражданите на Съюза законодателството на държавите членки в областта на уязвимите пълнолетни лица и мерките за тяхната защита; призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки и действия, за да предоставят на всички лица на своята територия лесно достъпна и достатъчна информация относно националното законодателство, както и относно наличните услуги в областта на защитата на уязвимите пълнолетни лица;

9.  изразява съжаление, че Комисията не откликна на искането на Парламента да представи своевременно на Парламента и на Съвета доклад, в който да се описват срещаните проблеми и най-добрите практики за прилагане на Хагската конвенция, и който би следвало също така да съдържа предложения за мерки на Съюза за допълване или уточняване начина на прилагане на Конвенцията; счита, че този доклад би могъл да се позовава на практически проблеми, срещнати от Комисията при събирането на информация относно прилагането на Хагската конвенция;

10.  призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета, преди 31 март 2018 г., въз основа на член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за регламент за засилване на сътрудничеството между държавите членки, както и подобряване на пълното признаване и изпълнението на решения относно защитата на уязвимите пълнолетни лица и на решенията относно поставянето под запрещение, в съответствие с препоръките, изложени в приложението;

11.  потвърждава, че тези препоръки зачитат основните права и принципите на субсидиарност и пропорционалност; в тази връзка подчертава значението на предоставянето на гласност, наред с най-добрите национални практики, на опита, изграден от местните общности и териториалните органи;

12.  счита, че исканото предложение е без финансови последици;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените препоръки, на Комисията, Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 71 (2) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

А.  ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.  Насърчаване на информираността относно административните и съдебните решения, свързани с уязвимите пълнолетни лица, предмет на мерки за закрила, както това е определено в Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица, както и улесняване на разпространението, признаването и изпълнението на тези решения.

2.  Използване на практика на файловете или националните регистри, съдържащи от една страна административните и съдебните решения относно мерките за защита на уязвимите пълнолетни лица, и от друга — в случаите, в които има такива — решенията за поставяне под запрещение, с цел да се гарантира правната сигурност и да се улесни движението и бързия достъп за администрациите и компетентните съдии до информация относно правното положение на лицата, които са обект на мярка за осигуряване на защита.

3.  Прилагане на специфичните и целесъобразните мерки имащи за цел насърчаване на сътрудничеството между държавите членки въз основа на приемането на инструменти по Хагската конвенция, по-специално създаването на централни органи, които ще бъдат натоварени със задачата да улесняват комуникацията между компетентните органи на държавите членки и да координират предаването и обмена на информация относно съдебни и административни решения по отношение на пълнолетни лица, които са обект на мерки за защита.

4.  Гарантиране, че обменът на информация между държавите членки относно статуса на защита на уязвими пълнолетни лица, както и достъпът до файловете и регистрите за мерките за защита и решенията за поставяне под запрещение, се извършва така, че да се гарантира строго спазване на презумпцията за поверителност и на правилата за защита на личните данни на съответните пълнолетни лица.

5.  Въвеждане на единни формуляри за Съюза, с които да се стимулира предоставянето на информация относно административните и съдебните решения, свързани с уязвимите пълнолетни лица, както и разпространението, признаването и изпълнението на решенията, които се отнасят до тях. Комисията би могла да почерпи вдъхновение от образци на формуляри, препоръчани от специалната комисия с дипломатически характер на Хагската конференция по международно частно право в актовете от пленарната сесия през септември и октомври 1999 г., отнасящи се до защитата на пълнолетните лица.

6.  Признаване за всяко лице, което гарантира защитата на личността или имуществото на уязвимо пълнолетно лице, на правото да получава от компетентните органи, и то в рамките на разумен срок, удостоверение, което да бъде валидно във всички държави членки и в което да се посочва качеството му и предоставените му правомощия.

7.  Насърчаване на признаването по право на мерките за осигуряване на защита, постановени от органите на една държава членка, в държавите членки, без да се засяга въвеждането, по изключение и в съответствие с членове 3 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на правни гаранции за защита на обществения ред на държавите членки, към които е отправено искането за признаване на такива мерки за осигуряване на защита, които биха позволили на съответната държава да обоснове отказа на признаване и изпълнение на съответните мерки от тези държави членки.

8.  Насърчаване на изпълнението на мерките за осигуряване на защита, постановени от органите на една държава членка, в държавите членки, без да се изисква декларация за изпълняемост на тези мерки.

9.  Насърчаване на провеждането на консултации между държавите членки в случаи, при които евентуалното изпълнение на дадено решение от органите на държава членка може да доведе до логистични и финансови последици за друга държава членка, така че държавите членки да могат да се споразумеят за разпределението на разходите, свързани с мярката за осигуряване на защита. Провеждането на допитване и консултации следва винаги да се осъществява в интерес на съответното уязвимо пълнолетно лице и при пълно спазване на неговите основни права. Съответните органи ще имат възможност да внесат предложение пред компетентния административен или съдебен орган за алтернативни мерки, като се има предвид, че окончателното решение е от компетентността на последния.

10.  Създаване на единен формуляр за решение за поставяне под запрещение, за да се насърчи използването на тези решения от заинтересованите лица, чието информирано съгласие следва да бъде проверено от компетентните органи, и да се гарантира разпространението, признаването и изпълнението на тези решения.

Б.  ПРЕДЛОЖЕНО ДЕЙСТВИЕ

1.  Призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета, преди 31 март 2018 г., въз основа на член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за регламент за засилване на сътрудничеството между държавите членки и за автоматично признаване и изпълнение на решения относно защитата на уязвимите пълнолетни лица и на решенията за поставяне под запрещение.