Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 4, член 162, членове 174—178 и член 349 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1) („Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(6),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Междинен преглед/междинно преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. — Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“, COM(2016)0603,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР)(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2016 г. относно ускоряването на изпълнението на политиката на сближаване(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2010 г. относно Европейска стратегия за Дунавския регион(12), своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване(13), своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море(14) и своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно стратегията на ЕС за региона на Алпите(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно инвестиране в работни места и растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС(20),

—  като взе предвид всички свои резолюции относно НОР и по-специално тази от 18 април 2012 г. относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на ЕС в контекста на стратегията „Европа 2020“(21), и тази от 26 февруари 2014 г. относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“(23),

—  като взе предвид заключенията и препоръките на експертната група на високо равнище за опростяване на мониторинга за бенефициентите на ЕСИ фондовете,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Специален доклад № 31/2016 на Европейската сметна палата, озаглавен „Изразходване на най-малко една пета от бюджета на ЕС за действия по климата — предприемат се амбициозни действия, но рискът от неуспех е сериозен“, приет на 21 март 2017 г.,

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 15 декември 2015 г.(24) относно тълкуването на член 349 от ДФЕС,

—  като взе предвид Специален доклад № 19/2016 на Европейската сметна палата: „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 22 февруари 2016 г. относно „Допълняемост между европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции: Осигуряване на координация, взаимодействия и взаимно допълване“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по бюджети (A8-0202/2017),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС произтича от ДЕС и ДФЕС и изразява солидарността на ЕС като един от основните принципи на Съюза, чрез преследване на основаната на Договора цел за намаляване на регионалните различия и насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване между всички региони на територията на ЕС;

Б.  като има предвид, че функционирането на ЕС като инструмент за „сближаване“ отслабна след 2008 г., което доведе до увеличаване на съществуващите различия между и в рамките на държавите членки, както и до по-задълбочени социални и икономически неравенства в целия ЕС; припомня, че политиката на сближаване на европейско ниво е много ефективна, особено при насърчаване на различните форми на териториално сътрудничество, поради което остава — в своето икономическо, социално и териториално измерение — една крайно необходима политика, която съчетава специфичните потребности на дадена територия с приоритетите на ЕС и води до осезаеми резултати на място за всички граждани;

В.  като има предвид, че политиката на сближаване е основната, много успешна и ценена, общоевропейска инвестиционна и развойна политика за устойчиво създаване на работни места и за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и конкурентоспособност след 2020 г., особено на фона на рязък спад в публичните и частните инвестиции в много държави членки и последиците от глобализацията; припомня, че политиката на сближаване изигра ключова роля и демонстрира значителна способност за откликване на макроикономическите ограничения;

Г.  като има предвид, че последната реформа на политиката на сближаване през 2013 г. беше широка и съществена, като въведе преместване на фокуса на политиката към подход, ориентиран към резултатите, тематичната концентрация, ефективността и ефикасността, от една страна, и принципи, включително този на партньорство, на многостепенното управление, интелигентната специализация и подходи, основани на мястото, от друга страна;

Д.  като има предвид, че обновената политика на сближаване доведе до постепенно преместване на фокуса — от фокус, основан на големи проекти, свързани с инфраструктурата, към фокус, базиран на стимулиране на икономиката на знанието, и иновациите;

Е.  като има предвид, че тези принципи следва да се запазят и да бъдат консолидирани след 2020 г., за да се осигури приемственост, видимост, правна сигурност, достъпност и прозрачност на процеса на прилагане на политиката;

Ж.  като има предвид, че с цел политиката на сближаване за периода след 2020 г. да бъде успешна, е особено важно да се намали административната тежест за бенефициентите и управляващите органи, да се намери правилният баланс между постигането на резултати от политиката и степента на проверките и контрола, които увеличават пропорционалността, да се въведе диференциация в изпълнението на програмите и да се опростят правилата и процедурите, тъй като понастоящем често се възприемат като твърде сложни;

З.  като има предвид, че тези елементи — в съчетание с интегриран подход на политиката и на принципа на партньорство — илюстрират добавената стойност на политиката на сближаване;

И.  като има предвид, че все по-големите ограничения както за бюджета на ЕС, така и за националните бюджети, и последиците от излизането на Великобритания, не следва да доведат до отслабване на политиката на сближаване на ЕС; в този контекст призовава преговарящите за ЕС/Обединеното кралство да обмислят предимствата и недостатъците на това Обединеното кралство да продължи да участва в програмите за европейско териториално сътрудничество;

Й.  като има предвид, че политиката на сближаване вече обхваща много широк спектър от предизвикателства, свързани с целите й, определени в Договорите, и не може да се очаква да води борба с всички нови предизвикателства, с които ЕС може да се сблъска, със същия — или дори още по-малък — бюджет, въпреки че въздействието може да е по-голямо, ако се даде възможност на държавите членки, регионите и градовете да проявят повече гъвкавост при подкрепата, насочена към справяне с новите предизвикателства пред политиката;

Добавената стойност на политиката на сближаване на ЕС

1.  решително се противопоставя на всеки сценарий за ЕС-27 до 2025 г., включен в Бялата книга за бъдещето на Европа, за намаляване на усилията в областта на политиката на сближаване; напротив, приканва Комисията да представи цялостно законодателно предложение за силна и ефективна политика на сближаване за периода след 2020 г.;

2.  подчертава, че растеж и регионално развитие, икономическо и социално сближаване не могат да бъдат постигнати без добро управление, сътрудничество и взаимно доверие между всички заинтересовани страни и без ефективното участие на партньорите на национално, регионално и местно равнище, както е залегнало в принципа на партньорство (член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР); припомня, че политиката на сближаване на ЕС, която е обект на споделено управление, предоставя на ЕС уникален инструмент да разгледа пряко опасенията на гражданите във връзка с вътрешните и външните предизвикателства; е на мнение, че споделеното управление, което се основава на принципа на партньорство, многостепенно управление и координация на различните административни нива, е от значителна стойност за гарантиране на по-голяма ангажираност и отговорност за изпълнението на политиките сред всички заинтересовани страни;

3.  подчертава катализиращото въздействие на политиката на сближаване и на поуките, които могат да бъдат извлечени за администрации, бенефициенти и заинтересовани страни; изтъква хоризонталния и широкообхватен подход на политиката на сближаване като интелигентна, устойчива и приобщаваща политика, която предоставя рамка за мобилизиране и координация на участниците на национално и поднационално равнище, като директно ги ангажира да работят заедно за постигане на приоритетите на ЕС чрез съвместно финансирани проекти; в този контекст призовава за оптимално съгласуване и сътрудничество между генералните дирекции на Комисията, отговарящи за политиката на сближаване, и други генерални дирекции, както и с националните, регионалните и местните органи;

4.  изразява съжаление относно късното приемане на няколко оперативни програми и късното определяне на управляващите органи в някои държави членки през настоящия програмен период; приветства първите признаци на ускорено изпълнение на оперативните програми, които се наблюдаваха през 2016 г.; настоятелно призовава Комисията да продължи с работната група за по-добро прилагане, с цел да се подкрепи прилагането, да се идентифицират причините за забавянето и да се предложат практически способи и мерки за избягването на подобни проблеми в началото на следващия програмен период; силно насърчава всички участници да продължат да работят за по-нататъшното подобряване и ускоряване на изпълнението, без да причиняват забавяния;

5.  отбелязва слабостите на системата за финансово планиране и изпълнение, което доведе до натрупването на неплатени сметки и на безпрецедентен обем неплатени искания за плащане, които се разсрочват от предходната Многогодишна финансова рамка (МФР) за текущата; призовава Комисията да излезе с предложение за структурно решение за разрешаване на тези проблеми преди края на текущата МФР и да предотврати тяхното разпространение в следващата МФР; подчертава, че равнището на бюджетните кредити за плащания трябва да отговоря на поетите в миналото задължения, особено към края на периода, когато равнището на исканията за плащане от страна на държавите членки има тенденция значително да се увеличава;

6.  признава, че в някои държави членки принципът на партньорство доведе до по-тясното сътрудничество с местните и регионалните органи, въпреки че има още възможности за подобрение, за да се гарантира реалното и ранно участие на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, с оглед да се гарантира повишена отчетност и видимост при изпълнението на политиката на сближаване, без да се увеличава административното бреме или да се причиняват забавяния; подчертава, че участието на заинтересованите страни следва да продължи да се осъществява в съответствие с подхода за многостепенно управление; е на мнение, че принципът на партньорство и кодексът за поведение следва да бъдат засилени допълнително в бъдеще, например чрез въвеждането на ясни минимални изисквания за партньорското участие;

7.  подчертава, че въпреки че политиката на сближаване смекчи въздействието на настъпилата неотдавна икономическа и финансова криза в ЕС и това на мерките за бюджетни ограничения, регионалните различия, както и тези в конкурентоспособността, и социалното неравенство продължават да бъдат високи; призовава за засилени действия за намаляване на тези различия и за предотвратяване на нови неравенства във всички видове региони, като същевременно се запази и консолидира подкрепата за регионите, така че да се улесни ангажираността с политиката във всеки вид регион и за постигане на целите на ЕС в целия ЕС; в тази връзка счита, че следва да се обърне повече внимание на това регионите да станат по-устойчиви на внезапни сътресения;

8.  изтъква, че териториалното сътрудничество, във всичките му форми, включително макрорегионалните стратегии, чийто потенциал все още не е изцяло използван, въвежда концепцията за политическо сътрудничество и координация на регионите и гражданите през границите в ЕС; подчертава значението на политиката на сближаване за преодоляване на предизвикателства, присъщи на островите, трансграничните региони и най-северните региони с много ниска гъстота на населението, както е предвидено в член 174 от ДФЕС, на най-отдалечените региони, определени в членове 349 и 355 от ДФЕС, които се ползват със специален статут и чиито конкретни инструменти и финансиране следва да бъдат запазени в периода след 2020 г., и на периферните региони;

9.  отбелязва, че европейското териториално сътрудничество (ЕТС) е една от важните цели на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., което добавя значителна добавена стойност за постигането на целите на ЕС, насърчава солидарността между регионите на ЕС и с неговите съседи и улеснява обмена на опит и трансфера на добри практики, например чрез стандартизирани документи; настоява, че е необходимо да продължи да се насърчава трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество като част от целта за укрепване на териториалното сътрудничество, описано в член 174 от ДФЕС; счита, че то следва да продължи да бъде важен инструмент за периода след 2020 г.; при все това подчертава, че бюджетът на ЕТС понастоящем не отговаря на големите предизвикателства, пред които са изправени програмите Interreg, и не подкрепя ефективно трансграничното сътрудничество; поради това призовава за значително по-голям бюджет за ЕТС през следващия програмен период;

10.  подчертава важното значение за европейските публични органи на настоящата програма за сътрудничество „Interreg Европа“, с която се улеснява обменът на опит и трансферът на добри практики; предлага в следващата програма „Interreg Европа“ за периода след 2020 г. да се разширят възможностите за финансиране, с цел да се вземе предвид също и осъществяването на инвестиции във физически пилотни проекти и демонстрационните проекти с участие на заинтересовани страни от цяла Европа;

Структура на политиката на сближаване след 2020 г. — приемственост и области за подобрение

11.  подчертава, че настоящата класификация на регионите, въведените реформи, като например тематичната концентрация, и рамката на изпълнението доказаха ползата от политиката на сближаване; отправя искане към Комисията да представи идеи за по-голяма гъвкавост в изпълнението на бюджета на ЕС като цяло; счита, че създаването на резерв е интересна възможност в този контекст, за да се противодейства на сериозни непредвидени събития по време на програмния период и с цел улесняване на ново програмиране на оперативни програми с инвестиции от ЕСИ фондовете, за да се адаптират към променящите се нужди на всеки регион, както и за справяне с последиците от глобализацията на регионално и местно равнище, без обаче да се отрази отрицателно на инвестициите в рамките на политиката на сближаване или с въздействие върху стратегическата ориентация, дългосрочните цели и сигурността на планиране и стабилност за многогодишните програми за регионалните и местните власти;

12.  признава стойността на предварителните условия, по-специално условието за научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3), които продължават да подкрепят стратегическото планиране на европейските структурни и инвестиционни фондове и доведоха до увеличена ориентация към резултати; отбелязва, че предварителните условия позволяват на европейските структурни и инвестиционни фондове да подкрепят ефективното постигане на целите на Европа за периода след 2020 г., без това да засяга целите на политиката на сближаване, предвидени в Договора;

13.  се противопоставя на макроикономическите условия и подчертава, че връзката между политиката на сближаване и икономическото управление на процесите в Европейския семестър трябва да бъде балансирана, реципрочна и ненаказателна по отношение на всички заинтересовани страни; подкрепя още по-широкото признаване на териториалното измерение, което би било от полза за европейския семестър за икономическо управление, т.е. политиката на сближаване и целите за икономическо, социално и териториално сближаване, както и устойчивият растеж, заетостта и опазването на околната среда, следва да се разглеждат с балансиран подход;

14.  счита, че тъй като с фондовете на политиката на сближаване се цели стимулиране на инвестициите, растежа и заетостта в целия Съюз, Комисията следва да изследва начини, в рамките на 7-ия доклад за сближаването и в тясно сътрудничество с правителствата на държавите членки, за преодоляване на отражението на тези инвестиции върху бюджетните дефицити на тези правителства;

15.  посочва, че засилването на административния и институционалния капацитет — и съответно укрепването на националните и регионалните агенции за финансиране на инвестиции — в областта на планирането, изпълнението и оценката на оперативните програми, както и качеството на професионалното обучение в държавите членки и регионите е жизненоважно за своевременното и успешно изпълнение на политиката на сближаване и за постигане на сближаване към по-високи стандарти; подчертава в този контекст значението на инициативата Taiex Regio Peer 2 Peer, която подобрява административния и институционалния капацитет и води до по-добри резултати за инвестициите от ЕС;

16.  подчертава необходимостта от опростяване на системата за управление на политиката на сближаване на всички равнища на управление чрез улесняване на планирането, управлението и оценката на оперативните програми, с цел тя да стане по-достъпна, гъвкава и ефективна; подчертава в този контекст значението на борбата със свръхрегулирането в държавите членки; отправя искане към Комисията да увеличи възможностите за електронно сближаване и специфични видове разходи, например стандартни таблици за разходите за единица продукт и фиксирани суми по РОР, както и да създаде цифрова платформа или обслужване на едно гише за информация за кандидатите и бенефициентите; подкрепя заключенията и препоръките, одобрени досега от експертната група на високо равнище за опростяване на мониторинга за бенефициентите на ЕСИ фондовете и насърчава държавите членки да изпълнят тези препоръки;

17.  изисква от Комисията да обмисли решения, в съответствие с пропорционалността и диференциацията в изпълнението на програмите, основаващи се на риска, обективни критерии и положителни стимули за програми, техния мащаб и административния капацитет, особено във връзка с одита на множество равнища, които следва да се съсредоточат върху борбата с нередностите, измамите и корупцията, и по-специално броя на проверките, за да се постигне по-голямо хармонизиране между политиката на сближаване, политиката в областта на конкуренцията, други политики на Съюза, и по-специално на правилата за държавната помощ, които се прилагат за ЕСИ фондовете, но не и за Европейския фонд за стратегически инвестиции или „Хоризонт 2020“, както и по отношение на възможността за въвеждането на единен набор от правила за всички ЕСИ фондове, така че финансирането да е по-ефективно, като същевременно се отчитат особеностите на всеки фонд;

18.  призовава Комисията, с цел реално опростяване и съвместно с управляващите органи на националните и регионалните програми, да създаде осъществим план за разширяване на схемата за опростени разходи към ЕФРР, което е в съответствие с предвиденото в предложението за регламент за изменение на приложимите за бюджета финансови правила — т.нар. Регламент „Омнибус“;

19.  счита, че безвъзмездните средства следва да продължат да бъдат основата на финансирането на политиката на сближаване; отбелязва, при все това, нарастващата роля на финансовите инструменти; подчертава, че заемите, капиталите или гаранциите може да изпълняват допълващата роля, но използването им трябва да се извършва предпазливо, въз основа на подходяща предварителна оценка, а безвъзмездните средства следва да се допълват само когато тези финансови инструменти са израз на добавената стойност и могат да имат ефект на лоста, като привличат допълнителна финансова подкрепа, като се отчитат регионалните неравенства и разнообразието в практиките и опита;

20.  подчертава значението на помощта на Комисията, ЕИБ и държавите членки за местните и регионалните органи относно иновативните финансови инструменти чрез платформи, като например fi-compass, или чрез предоставяне на стимули за бенефициентите; припомня, че тези инструменти не са подходящи за всички видове интервенции по линия на политиката на сближаване; е на мнение, че във всички региони, на доброволна основа, би трябвало да може да се вземе решение за прилагането на финансови инструменти в съответствие с техните нужди; противопоставя се обаче на задължителни количествени цели за използване на финансовите инструменти, и подчертава, че увеличеното използване на финансови инструменти не следва да води до намаляване на бюджета на ЕС като цяло;

21.  призовава Комисията да гарантира по-добро взаимодействие и комуникация между и относно европейските структурни и инвестиционни фондове и други фондове и програми на Съюза, включително ЕФСИ, и да улесни изпълнението на многофондовите операции; предупреждава, че ЕФСИ не следва да подкопава стратегическата съгласуваност, териториалната концентрация и дългосрочната перспектива на програмирането на политиката на сближаване, нито следва да замени или да изтласка безвъзмездното финансиране, нито да цели да замени или намали бюджета на ЕСИФ; набляга на реалната допълняемост на ресурсите; призовава за установяването на ясни граници между ЕФСИ и политиката на сближаване, заедно с предоставянето на възможности за тяхното комбиниране и улесняване на използването, без те да се смесват, което може да направи по-привлекателна структурата на финансирането, с цел оптималното използване на ограничените ресурси на ЕС; счита, че хармонизирането на правилата за операциите, финансирани от много фондове, е необходимо, както и ясна комуникационна стратегия за съществуващите възможности за финансиране; приканва Комисията в този контекст да разработи инструментариум за бенефициентите;

22.  приканва Комисията да размисли относно разработването на набор от допълнителни показатели на показателя БВП, който си остава основният законен и надежден метод за справедливо разпределяне на европейските структурни и инвестиционни фондове; в този контекст счита, че следва да се оцени и вземе под внимание индексът за социалния напредък, за да се предостави всеобхватна представа за регионалното развитие; счита, че тези показатели могат по-добре да отговорят на новите видове неравенства между регионите на ЕС, които възникват; подчертава, освен това, значението на показателите за резултати за укрепване на ориентираността към резултати и изпълнението на политиката;

23.  призовава Комисията да обмисли мерки, насочени към разрешаване на въпроса с националното финансиране на проектите по линия на политиката на сближаване, с оглед на проблема, с който се сблъскват местните и регионалните органи в силно централизираните държави членки, които не разполагат с достатъчен фискален и финансов капацитет и които срещат големи затруднения при съфинансирането на проектите, а често дори и при изготвянето на проектната документация, поради липса на налични финансови ресурси, което води до по-слабото използване на политиката на сближаване;

24.  насърчава Комисията да обмисли възможността за използване на ниво NUTS 3 за класифициране на регионите по избрани приоритети на политиката на сближаване;

Ключови области на политиката за модернизиране на политиката на сближаване след 2020 г.

25.  подчертава значението на ЕСФ, инициативата „Гаранция за младежта“ и инициативата за младежка заетост, особено в борбата с дълготрайната и младежката безработица в Съюза, които са на изключително високо равнище, особено в по-малко развитите и най-отдалечените региони и регионите, засегнати най-тежко от кризата; набляга на ключовата роля на МСП, на които се падат 80% от работните места в Съюза — за създаването на работни места, за насърчаване на иновативни сектори, като например цифровата и нисковъглеродната икономика;

26.  счита, че политиката на сближаване след 2020 г. трябва да продължи да се грижи за уязвимите и маргинализираните групи, да се справя с нарастващото неравенство и да изгражда солидарност; подчертава положителното въздействие на инвестициите в образование, обучение и култура от гледна точка на добавената стойност за обществото и заетостта; отбелязва още необходимостта от запазване на социалното приобщаване, включително на разходването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, допълнени от инвестициите по линия на ЕФРР в тази област;

27.  предлага подобряване на усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове с цел справяне с демографските промени и преодоляване на последиците на регионално и местно равнище; е на мнение, че в регионите, изправени пред предизвикателства, като например обезлюдяване, европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъдат насочени по оптимален начин за създаване на работни места и растеж;

28.  отбелязва нарастващото значение на Териториалната програма и на успешното партньорство между градските и селските райони, както и на образцовата роля на интелигентните градове в качеството им на умалени модели и катализатори на новаторски решения за местните и регионалните предизвикателства;

29.  приветства Пакта от Амстердам и по-доброто признаване на ролята на градовете и градските райони при разработването на европейските политики, и настоява за ефективно прилагане на работния метод на сътрудничество посредством партньорства, залегнал в Пакта; очаква резултатите да бъдат включени в бъдещите политики на ЕС за периода след 2020 г.;

30.  подчертава повишеното градско измерение на политиката на сближаване под формата на конкретни разпоредби за устойчиво градско развитие, както и иновативните действия в сферата на градското развитие; счита, че това следва да бъде допълнително развито и по-добре подкрепено финансово за периода след 2020 г., и че пределегирането на правомощия към по-ниските нива следва да бъде засилено; насърчава Комисията да подобри координацията между различните мерки, предназначени за градовете, и да засили пряката подкрепа за местните власти по линия на политиката на сближаване чрез предоставяне на финансиране и на адаптирани инструменти за териториално развитие; подчертава бъдещата роля на новите инструменти за териториално развитие, като воденото от общностите местно развитие и интегрираните териториални инвестиции;

31.  подкрепя поетите от ЕС ангажименти по Парижкото споразумение относно изменението на климата; припомня в този контекст целта, подкрепена от всички институции на ЕС, за изразходване на поне 20% от бюджета на ЕС за свързани с изменението на климата действия и подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове изпълняват ключова роля в тази насока и следва да се използват по възможно най-ефективен начин за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях, както и за зелената икономика и възобновяемите източници на енергия; счита, че е необходимо да се подобрят мониторингът и системата за проследяване на свързаните с климата разходи; подчертава потенциала на ЕТС в тази връзка, както и ролята на градовете и регионите в контекста на програмата за градско развитие;

32.  отбелязва, че RIS3 укрепва регионалните системи за нововъведения; подчертава, че научните изследвания, иновациите и разработването на технологии следва да продължат да играят водеща роля, за да може ЕС да се конкурира в световен мащаб; счита, че моделът за интелигентна специализация трябва да се превърне в един от водещите подходи на политиката на сближаване след 2020 г., като насърчава сътрудничеството между различните региони, градските и селските райони и укрепва икономическото развитие на ЕС чрез създаване на взаимодействия между транснационални RIS3 и клъстери на световно равнище; припомня пилотния проект на ЕС „Път към високи постижения“ (S2Е), който продължава да подкрепя региони в развитието и използването на положителните взаимодействия между ЕСИ фондовете, програма „Хоризонт 2020“ и други програми на ЕС за финансиране; поради това счита, че трябва да се положат допълнителни усилия за постигане на максимално полезно взаимодействие с цел по-нататъшното укрепване на интелигентните специализации и иновациите след 2020 г.;

33.   подчертава, че увеличената видимост на политиката на сближаване е от жизненоважно значение за борбата срещу евроскептицизма и може да допринесе за възстановяване на доверието на гражданите; подчертава, че за да се подобри видимостта на европейските структурни и инвестиционни фондове, трябва да се акцентира повече върху съдържанието и резултатите от техните програми, с възходящ и низходящ подход, позволяващ участието на заинтересованите лица и получателите, които могат да бъдат ефикасно средство за популяризиране на постиженията на политиката на сближаване; освен това настоятелно призовава Комисията, държавите членки, регионите и градовете да комуникират по един по-ефективен начин за измеримите резултати на политиката на сближаване, които носят добавена стойност за ежедневието на гражданите на ЕС; настоятелно призовава комуникационните дейности съгласно специален бюджет в рамките на техническата помощ да продължат, ако е целесъобразно, едва след като даден проект бъде приключен, когато станат ясно видими резултатите;

Перспектива

34.  призовава насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността в целия ЕС и насочването на фондовете на ЕС към растежа, работните места и конкурентоспособността да се постави на челно място в програмата на ЕС; призовава също така за продължаване на борбата срещу регионалните различия, бедността и социалното изключване, както и срещу дискриминацията; счита, че освен целите, залегнали в Договорите, политиката на сближаване следва да продължи да служи като инструмент за постигането на политическите цели на ЕС, като по този начин допринася за по-голяма осведоменост за неговите резултати, и да остане основната инвестиционна политика на Съюза, която е на разположение на всички региони;

35.  изтъква отново, че е крайно време да се подготви политиката на сближаване на ЕС за периода след 2020 г., за да започне тя на практика от самото начало на новия програмен период; поради това призовава за изготвянето от страна на Комисията на нова законодателна рамка, която да започне своевременно, а именно бързо след представянето и превода на официалните езици на предложението на Комисията за следващата МФР; освен това призовава за навременното приемане на всички законодателни предложения за бъдещата политика на сближаване, както и за насоки за управление и контрол преди началото на новия програмен период, без обратна сила; подчертава, че забавеното изпълнение на оперативните програми засяга ефективността на политиката на сближаване;

36.  отбелязва, че основата на сегашната политика на сближаване в законодателната рамка трябва да се запази след 2020 г., придружена с по-точни, засилени, лесно достъпни и ориентирани към резултатите политики и с добавена стойност на политиката, за която са по-добре информирани гражданите;

37.  подчертава с оглед на предложението на Комисията 2016/0282(COD), че приемането на мигранти и бежанци под международна закрила, както и тяхната социална и икономическа интеграция, изискват последователен транснационален подход, който трябва да бъде третиран чрез настоящето и бъдещето на политиката на сближаване на ЕС;

38.  изтъква значението на осигуряването на стабилност на правилата; призовава Комисията, при изготвянето на разпоредби за осъществяване на политиката на сближаване в рамките на следващата МФР, да сведе промените до минимум; изразява убеденост в необходимостта от запазване на подходящ, ако не увеличен, дял в бюджета на ЕС за политиката на сближаване след 2020 г., в светлината на сложните вътрешни и външни предизвикателства, на които ще трябва да се обърне внимание в политиката с оглед на нейните цели; счита, че тази политика не бива да отслабва при никакви обстоятелства, включително Брекзит, а нейният дял в общия бюджет на ЕС следва да не бъде отслабен чрез „изсмукване“ на средства с цел финансиране на нови предизвикателства; подчертава многогодишния характер на политиката на сближаване и призовава за запазване на нейния 7-годишен програмен период или за въвеждане на 5+5-годишен програмен период със задължително междинно преразглеждане;

39.  призовава за бързо разпределяне на резерва за изпълнение; отбелязва, че времето между изпълнението и освобождаването на резерва е твърде дълго, като по този начин се намалява ефективността на резерва; настоятелно призовава Комисията да позволи на държавите членки да приведат в действие използването на резерва за изпълнение във възможно най-кратък срок след приключването на прегледа;

40.  в този контекст отбелязва, че програмата в областта на цифровите технологии, включително предоставянето на необходимата инфраструктура и напредничави технологични решения, трябва да е приоритет в рамката на политиката на сближаване, по-специално през следващия период на финансиране. отбелязва, че развитието на сектора на далекосъобщенията във всички случаи трябва да бъде придружено от подходящо обучение, което също следва да бъде подкрепено от политиката на сближаване;

o
o   o

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки и техните парламенти, и на Комитета на регионите.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289. (3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470. (4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259. (5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303. (6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281. (7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884. (8) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (9) Приети текстове, P8_TA(2017)0053. (10) Приети текстове, P8_TA(2016)0321. (11) Приети текстове, P8_TA(2016)0217. (12) OВ C 305 E, 11.11.2010 г., стр. 14. (13) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 1. (14) Приети текстове, P8_TA(2015)0383. (15) Приети текстове, P8_TA(2016)0336. (16) Приети текстове, P8_TA(2016)0311. (17) Приети текстове, P8_TA(2016)0211. (18) Приети текстове, P8_TA(2015)0419. (19) Приети текстове, P8_TA(2015)0308. (20) Приети текстове, P8_TA(2015)0307. (21) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 1. (22) Приети текстове, P7_TA(2014)0133. (23) Приети текстове, P8_TA(2015)0384. (24) ECLI:EU:C:2015:813.