Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2079(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0179/2017

Внесени текстове :

A8-0179/2017

Разисквания :

PV 12/06/2017 - 16
CRE 12/06/2017 - 16

Гласувания :

PV 13/06/2017 - 5.11
CRE 13/06/2017 - 5.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0255

Приети текстове
PDF 602kWORD 67k
Вторник, 13 юни 2017 г. - Страсбург
Състоянието на рибните запаси и социално-икономическото положение на сектора на риболова в Средиземноморието
P8_TA(2017)0255A8-0179/2017

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно състоянието на рибните запаси и социално-икономическото положение на сектора на риболова в Средиземноморието (2016/2079(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(1) (Регламента за ОПОР),

—  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999(4) (Регламент за ННН риболов).

—  като взе предвид средносрочната стратегия на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) (2017—2020), която има за цел устойчивото развитие на рибарството на Средиземно и Черно море,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2016 г. относно предложението за директива на Съвета за изпълнение на споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 г., изменено на 8 май 2013 г., във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация на труда(5),

—  като взе предвид резолюцията на ООН, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид регионалната конференция относно „Изграждане на бъдеще за устойчивия дребномащабен риболов в Средиземно море и Черно море“, проведена в Алжир, Алжир, 7—9 март 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0179/2017),

А.  като има предвид, че със своите 17 000 морски видове Средиземно море е една от областите с най-голямо биологично разнообразие в света; като има предвид, че поради това при определянето на начините за неговото управление е необходим съобразен с видовото многообразие подход;

Б.  като има предвид, че в своето съобщение „Консултация относно възможностите за риболов за 2017 г. съгласно общата политика в областта на рибарството“ (COM(2016)0396) Комисията изтъква, че в Средиземно море прекомерният риболов продължава да преобладава и че са необходими спешни мерки за промяна на това положение; като има предвид, че в цитирания документ Комисията изразява загриженост, че уловът на много от видовете, които подлежат на оценка, превишава значително целта за максимален устойчив улов (МУУ);

В.  като има предвид, че Средиземноморието трябва да се справи с голямото предизвикателство за постигане на целта за постепенно възстановяване и поддържане на популациите на рибни запаси над нивата на биомасата, позволяващи да се постига максимален устойчив улов, най-късно до 2020 г. за всички запаси; като има предвид, че за това предизвикателство е необходимо участието и ангажираността на страни извън ЕС; като има предвид, че общото равнище на прекомерния риболов в Средиземноморския басейн отговаря приблизително на 2 до 3 пъти равнището на максималния устойчив улов; като има предвид, че въпреки положените както на равнище ЕС, така и извън него, значителни усилия за осигуряване на прилагането и спазването на законодателството от страна на сектора на риболова, над 93% от оценяваните в Средиземноморието видове все още се считат за обект на прекомерен риболов;

Г.  като има предвид, че рибарството в този регион е от голямо социално-икономическо значение за населението по крайбрежието; като има предвид, че секторът осигурява заетост на стотици хиляди хора, включително чрез сектора на вторичната преработка, по-специално на значителен брой жени, чиято заетост зависи от рибарството; като има предвид, че Средиземно море дава жизненоважен принос за гарантиране на продоволствената сигурност, по-специално за най-уязвимото население на региона; като има предвид, че рибарството предлага начин за допълване на доходите или на доставките на храни и допринася за регионалната стабилност;

Д.  като има предвид, че Средиземно море е засегнато от редица фактори — например замърсяването, причинено от морския транспорт — които, наред с риболова, оказват влияние върху здравето на рибните запаси;

Е.  като има предвид, че 80% от риболовните кораби и 60% от работните места в Средиземноморския басейн са свързани с дребномащабен риболов; като има предвид, че липсва общоприето определение за дребномащабен риболов на европейско равнище — факт, който предизвиква съжаление, въпреки че намирането на подобно определение е трудно предвид разнообразието на специфичните особености и характеристики на морската екосистема и на риболовния сектор; като има предвид, че „дребномащабният крайбрежен риболов“ е официално дефиниран единствено за целите на Европейския фонд за рибарство (Регламент (ЕО) № 1198/2006) като „риболов, осъществяван от риболовни съдове с габаритна дължина под 12 метра, които не са съоръжени с потопяем риболовен уред“ (като например тралове); като има предвид, че определението за дребномащабен риболов следва да отчита редица национални и регионални характеристики;

Ж.  като има предвид, че на срещата на високо равнище, която се проведе в Катания през февруари 2016 г. относно състоянието на запасите в Средиземно море, беше постигнато споразумение за спешната необходимост от обръщане на тези отрицателни тенденции и се отчете голямото предизвикателство за възстановяване и поддържане на популациите на рибни запаси над нивата на биомасата, позволяващи постигане на максимален устойчив улов, като същевременно се спази задължението по ОПОР във връзка с целта за максимален устойчив улов за всички видове най-късно до 2020 г.;

З.  като има предвид, че освен пред прекомерен риболов, Средиземно море е изправено пред многобройни предизвикателства, голяма част от които се дължат на гъсто населената крайбрежна ивица (излишък на хранителни вещества, замърсители, промени в местообитанията и крайбрежната линия), но също и на морския транспорт, свръхексплоатацията на ресурсите, включително добива на нефт и газ, наред с другото; като има предвид, че Средиземноморието е също така силно уязвимо поради изменението на климата, което в комбинация с интензивния морски трафик улеснява въвеждането и установяването на нови инвазивни видове;

И.  като има предвид, че невъзможността за използване на специфични уреди и техники, които са по-приемливи и които имат по-незначително въздействие върху положението на застрашените запаси, оказва сериозно влияние върху жизнеспособността на вече маргинализираните крайбрежни и островни общности, възпрепятства развитието и води до увеличаване на обезлюдяването;

Й.  като има предвид, че крайбрежните общности във всички средиземноморски държави членки са силно зависими от риболова и по-специално от дребномащабния риболов и че във връзка с това те са изложени на риск поради липсата на устойчивост на рибните запаси;

К.  като има предвид, че в ЕС съществува голям брой крайбрежни общности, които зависят предимно от традиционни, непромишлени и дребномащабни риболовни дейности в Средиземноморския басейн;

Л.  като има предвид, че любителският риболов в много региони на Средиземноморието има социално-икономическа стойност и както пряко, така и косвено въздействие върху заетостта;

М.  като има предвид, че е необходимо да се отчита ролята на любителския риболов за състоянието на рибните запаси в Средиземноморието;

1.  подчертава значението на цялостното прилагане в кратки срокове на заложените в ОПОР цели и действия, както и на своевременното изготвяне и ефективното изпълнение на многогодишните планове за управление в съответствие с подход, фокусиран върху регионализацията и многобройността на видовете; подчертава по-специално необходимостта от постигането на целта за добро екологично състояние, посочена в Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО), като се има предвид, че мерките за управление на риболова следва да се определят в контекста на ОПОР;

2.  счита, че Средиземноморието следва да продължи да получава различно отношение в сравнение с останалите морски басейни в обхвата на ОПОР, тъй като голяма част от него представлява международни води, в които трети държави имат решаваща роля за състоянието на рибните запаси;

3.  счита, че е необходим колективен отговор, който да се основава на сътрудничеството на много равнища: международно, европейско, национално и регионално; счита, че всички заинтересовани страни, включително рибарите професионалисти и любители, риболовната промишленост, традиционният и непромишленият риболов, учените, регионалните организации, управителите на защитени морски зони, синдикалните организации и НПО, следва да бъдат включени в приобщаващ, движен „отдолу-нагоре“ процес; подчертава стратегическата роля на Консултативния съвет за Средиземно море в този контекст;

4.  подчертава, че без осведомеността, пълната подкрепа и участието на крайбрежните общности, които трябва да бъдат информирани за опасностите от изчерпване на запасите и видовете с оглед на тяхното социално-икономическо бъдеще, мерките за управление и регулациите няма да реализират пълния си потенциал;

5.  посочва липсата на общи, подробни определения за дребномащабния и непрофесионалния риболов; подчертава, че такива определения са необходими на равнището на ЕС възможно най-скоро с оглед на предприемането на по‑нататъшни политически действия;

6.  подчертава, че в областта на рибарството определянето на политиките следва да бъде такова, че да позволява на рибарите и техните сдружения и организации на производители, професионални съюзи, групи за действие в крайбрежните райони и местни общности да бъдат включени в процеса на вземане на решения и да съставляват неразделна част от него, в съответствие с принципа на регионализация на ОПОР, в т.ч. и трети държави на източните и южните брегове на Средиземноморския басейн; подчертава, че само чрез създаване на справедливи, балансирани и равноправни условия за всички участващи държави и за всички оператори в сектора на риболова в Средиземноморието ще бъде възможно да се осигури добро състояние на рибните ресурси и устойчиво и печелившо рибарство, и с това да се поддържат настоящите равнища на заетост и в най-добрия случай — да се създават повече работни места в сектора на риболова; подчертава важната роля на едни силни и независими социални партньори в сектора на риболова, както и на институционализирания социален диалог и участието на работниците и служителите по въпросите, свързани с дейността на дружествата;

7.  отбелязва, че ОПОР предоставя стимули, включително възможности за риболов, за селективен риболов с гарантирано ограничено въздействие върху морската екосистема и рибните ресурси; подчертава, че в това отношение е необходимо държавите членки да използват прозрачни и обективни критерии, включително критерии от екологичен, социален и икономически характер (член 17 от Регламента за ОПОР); настоятелно призовава да бъдат положени усилия в тази посока, за да се гарантира, че на дребномащабните риболовни флотове (за непромишлен и традиционен риболов) — ако извършват селективен риболов с ограничено въздействие — се предоставят повече стимули и преференциален достъп до крайбрежните риболовни зони; подчертава, че е важно да се проведат консултации със засегнатите крайбрежни общности;

8.  отбелязва, че влиянието на любителския риболов върху запасите и социално-икономическият му потенциал в Средиземно море не са достатъчно проучени; счита, че броят на любителите рибари, обемът на техния улов и създадената от тях добавена стойност в крайбрежните общини следва да бъдат предмет на събиране на данни в бъдеще;

9.  отбелязва, че любителският риболов генерира висока икономическа възвращаемост за местните общности, чрез дейности като туризъм, например, като оказва слабо въздействие върху околната среда и следователно следва да бъде насърчаван;

10.  счита, че е от първостепенно значение да се даде определение за крайбрежен, дребномащабен крайбрежен и традиционен риболов в съответствие със социално-икономическите характеристики, като се прилага регионален подход;

11.  подчертава, че крайбрежният риболов използва традиционни уреди и техники, които поради своите специфични характеристики определят идентичността и начина на живот на крайбрежните региони, и че е от първостепенно значение да се съхрани тяхното използване и те да бъдат запазени като елемент от културното, историческото и традиционното наследство;

12.  счита, че в контекста на регионализацията и като се вземат под внимание характерните особености на всеки вид риболов, следва да бъдат разрешени определени обосновани дерогации по отношение на използването на специфични риболовни уреди и техники;

13.  подчертава, че според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) към опазването, управлението и използването на живите морски ресурси следва да се приложи подход на предпазливост, който да отчита социално-икономическите съображения така, че да се постигне устойчив риболов, като същевременно се опазва и съхранява морската среда като цяло; подчертава, че липсата на научна информация не трябва да бъде извинение за неприлагане на управленски мерки за опазване; счита, че е изключително важно бързо да се преодолее липсата на данни и реални научни доказателства за положението на рибните запаси; подчертава, че следва да бъдат проведени консултации с всички заинтересовани страни, за да се включат в този процес;

14.  счита, че с цел защита и опазване на рибните и природните ресурси на Средиземно море, политиките за управление на рибарството трябва да са ефективни и подкрепени от силни, широкообхватни и спешни политики и мерки за противодействие на факторите, които влияят и имат отрицателно въздействие върху тези ресурси, като например: изменение на климата (глобално затопляне, киселинност, валежи), замърсяване (химично, органично, с макрочастици и с микрочастици), неконтролирано проучване и добив на нефт и газ, морски транспорт, инвазивни видове и унищожаване или промяна на естествените местообитания, най-вече крайбрежните; във връзка с това подчертава, че е важно да се разбира по-добре въздействието на тези фактори върху рибните запаси; призовава за укрепване в това отношение на наличния европейски капацитет за наблюдение и мониторинг на Средиземно море, като например Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet) и морския компонент на програмата „Коперник“;

15.  счита, че защитата и опазването на рибните и морските ресурси на Средиземноморския басейн не следва да се основават единствено на мерки, свързани с риболовния сектор, а следва да включва и други сектори на дейности, които оказват въздействие върху морската среда;

16.  счита, че следва да се увеличат усилията в областта на познанията за морската среда, по-специално за популациите, които са обект на промишлен риболов, и тези познания следва да служат за основа за планирането на тяхната устойчива експлоатация;

17.  твърдо подчертава, че в Средиземноморския басейн все още продължава да съществува голям проблем с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН), включително в държавите от ЕС; счита, че нито едно действие за опазване на ресурсите, включително и преди всичко в икономиките, основани на дребномащабен риболов, не може да бъде ефективно, ако не се провежда решителна и категорична борба с ННН риболов; счита, че за да противодейства на ННН риболов ЕС трябва да си осигури подкрепата на граничещите със Средиземно море трети държави; освен това счита, че е необходимо процедурите за контрол да се хармонизират подобаващо в целия средиземноморски басейн с оглед на огромните различия в прилагането на процедурите за проверка и санкции;

18.  припомня, че крайбрежните общности оказват голямо влияние върху ефикасността на мерките, насочени към предотвратяването, разкриването и идентифицирането на ННН риболов;

19.  счита за приоритет да се засили наблюдението както на сушата, по цялата верига на разпространение (пазари и ресторанти) така и в морето, особено в областите, в които риболовните дейности са временно преустановени или забранени;

20.  счита, че за да се избегнат социалните неравенства, възможностите за риболов следва да се разпределят чрез използването на обективни и прозрачни критерии, включително критерии от екологичен, социален и икономически характер при надлежно вземане под внимание на риболовните методи с незначително въздействие; счита, че възможностите за риболов следва също да бъдат справедливо разпределени в рамките на различните сегменти на риболова, включително традиционния и непромишления риболов; освен това счита, че следва да се предоставят стимули за риболовните флотове да използват по-селективни риболовни инструменти и техники за риболов с намалено въздействие върху морската среда в съответствие с член 17 от регламента за ОПОР;

21.  счита, че трябва да се търсят решения на изчерпването на рибните запаси в Средиземноморието чрез управление на риболова и мерки за опазване в промишления и любителския риболов, включително предимно чрез пространствени и времеви ограничения и дневни или седмични лимити за риболов, а също и квоти, по целесъобразност; счита, че това би гарантирало равнопоставени условия спрямо трети държави при споделени рибни запаси; счита, че тези мерки следва да се определят в тясно сътрудничество със съответния сектор, за да се гарантира ефективното им прилагане;

22.  приветства увеличаването на броя на инспекциите, провеждани от Европейската агенция за контрол на рибарството и подчертава необходимостта от засилване на усилията за справяне с двата основни проблема за спазването през 2016 г., по-конкретно: невярното деклариране на документи (корабен дневник, декларации за разтоварване и прехвърляне, бележки за продажба и т.н.) и използването на забранени или неотговарящи на изискванията риболовни съоръжения;

23.  подчертава, че в никакъв случай отговорностите, произтичащи от задължението за разтоварване, установено в реформираната ОПОР, не следва да падат върху рибарите;

24.  призовава за проучване на последиците от прекратяването на изхвърлянето на риба върху лишаването от храна на морски организми и други видове, като например чайките;

25.  отбелязва, че системата на защитените морски зони в Средиземноморието обхваща недостатъчна област от повърхността, с големи разлики в обхвата между различните басейни; посочва, че е наличен общ недостиг на икономически ресурси; счита, че е изключително важно да се признае и укрепи ролята, която защитените морски зони вече играят като напреднали лаборатории за научни изследвания за прилагането на конкретни мерки и за сътрудничество и споделено управление с рибарите, и да се оптимизира тяхното използване, в светлината на научните препоръки и целите за опазване; във връзка с това счита, че е важно да се осигури постоянно увеличаване на финансирането на системата; счита за съществено да се сътрудничи по-тясно с GFCM и с трети държави извън ЕС с оглед на определянето на зоните, които да бъдат подложени на защитни мерки, както и да се създаде ефективна система за мониторинг и контрол на ефективността на тези зони;

26.  подчертава, че е важно да се гарантира, че защитените морски зони обхващат поне 10% от Средиземно море до 2020 г. в съответствие с цел 14.5 за устойчиво развитие на Обединените нации; приканва GFCM по време на годишната сесия през 2018 г. да приеме последователен график с подходящи задачи за постигането на тази цел; подчертава, че в много случаи съществуващите защитени морски зони не се стопанисват правилно; поради това счита, че наред с въвеждането на ефективна система за мониторинг и контрол е необходимо създаването и прилагането на мерки за управление съгласно екосистемния подход, за да може да бъде проверена ефективността на защитните мерки;

27.  подчертава по-специално необходимостта от защита на сътрудничеството при управлението на чувствителни области, които представляват важни зони за размножаване за най-важните от икономическа гледна точка видове (като например котловината Ябука в Адриатическо море);

28.  подчертава, че Средиземноморието се характеризира с единствена по рода си от биологична гледна точка популация, която се експлоатира от флотове на различни държави, и че следователно тясното сътрудничество и координацията на мерките за регламентиране на риболова между всички заинтересовани страни и на всички равнища е от първостепенно значение;

29.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки с цел справяне с проблема с морските отпадъци и пластмасите в морето, които причиняват много сериозни вреди за околната среда, екологични вреди, икономически вреди и вреди за здравето;

30.  счита за изключително важно политиките да възприемат разнообразен и диференциран подход в рамките на плановете за управление и да използват различни критерии, основани на биологичните характеристики на видовете и техниките на риболовните методи; счита освен това, че всеки многогодишен план следва да предвижда адекватно планиране в пространството (зони „без риболовна дейност“ на ротационен принцип, пълна или частична забрана в зависимост от риболовните системи) и във времето (периоди на биологично възстановяване), в допълнение към насърчаването на технически мерки, насочени към максимална селективност на съоръженията; подчертава, че следва да се предвиди подходяща финансова компенсация;

31.  приветства ангажиментите на Комисията в полза на многогодишен план за управление за Средиземно море; подчертава важността на регионализацията на ОПОР за управлението на риболова в Средиземноморския басейн; призовава Консултативният съвет за Средиземно море (MEDAC) да бъде включен в целия процес на изготвяне и въвеждане на многогодишния план за управление и на регионализираните мерки;

32.  подчертава, че по време на периодите на биологично възстановяване на рибарите следва да се гарантират подходящи доходи;

33.  отбелязва, че в Средиземноморието следва да бъде приет минимално допустим размер за всички търговски видове и целеви видове за любителски риболов, в зависимост от половата зрялост и въз основа на най-добрите налични научни познания; изтъква, че следва да бъдат предприети мерки за по-стриктно спазване на тези минимално допустими размери;

34.  счита, че е необходимо да се насърчат координирани действия с трети държави от Средиземноморието посредством подобряване на политическото и техническото сътрудничество под егидата на международните институции, действащи в тази зона; приветства стартиралата наскоро програма на Комисията MedFish4Ever — призив към действия за спиране на изчерпването на рибните запаси в Средиземно море; подчертава необходимостта от полагане на всички възможни усилия в рамките на тази инициатива за насърчаване на устойчив риболов в държавите от Средиземноморието;

35.  посочва, че е необходимо да се насърчи и създаде споразумение за пространствени и времеви забрани, които налагат временни и последователни ограничения през годината на риболова в зоните за размножаване на определени видове; изтъква, че това сезонно разпределение и специализацията на риболовното усилие ще бъдат високопродуктивни и следва да се планират съгласувано с рибарските общности и научните съветници;

Действия по отношение на трети държави

36.  настоятелно призовава Комисията да насърчава действия посредством GFCM за подобряване на състоянието на споделените с трети държави рибни запаси, като се възползва и от вече утвърдените дейности за сътрудничество между представителните органи на флотовете, на работещите в риболовния сектор предприятия и съответните власти или органи в заинтересованите трети държави;

37.  отбелязва, че липсата на обща регулаторна рамка за флотите на ЕС и флотите на трети държави, извършващи дейност в Средиземноморието, води до нелоялна конкуренция между рибарите и същевременно застрашава дългосрочната устойчивост на улова по отношение на споделените видове;

38.  подчертава значението на сътрудничеството и необходимостта от насърчаване на съответствието и еднаквите условия на конкуренция при контрола на рибарството с трети държави и регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), както и от засилване на хоризонталната координация за управлението на морските зони и рибните запаси извън националните юрисдикции;

39.  призовава Комисията да подпомага средиземноморските държави извън ЕС за постигането на устойчив риболов, чрез подкрепа за дребномащабния и крайбрежния риболов, споделяне на най-добри практики и чрез поддържане на отворен канал за комуникация, и да започне необходимия диалог между различните участващи национални администрации, с цел да се подкрепи по подходящ начин изпълнението на средносрочната стратегия на GFCM (2017—2020 г.) и да се преобърне тревожната тенденция в състоянието на средиземноморските рибни запаси; призовава Комисията да организира ефективен обмен на информация с третите средиземноморски държави относно дейностите на флотите на други трети държави, извършващи дейности в Средиземно море;

40.  призовава за въвеждането на регионален план под егидата на GFCM с оглед гарантиране на равни условия за работа на всички плавателни съдове в басейна на Средиземно море и гарантиране на равновесието между рибните ресурси и капацитета на флотите на всички държави на средиземноморския бряг; призовава също така и за създаването на регионален център за сателитно наблюдение на плавателните съдове (VMS) и за съвместни проверки;

41.  препоръчва Комисията да прекрати вноса от трети държави, които не вземат необходимите мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов, които произтичат от международното право, в качеството им на държави на знамето, пристанищни държави, крайбрежни или пазарни държави;

42.  призовава държавите членки и Комисията да подкрепят, да подпомагат възможно най-много и да работят заедно с трети държави с цел по-ефективна борба с ННН риболов в цялото Средиземноморие;

43.  настоятелно призовава крайбрежните държави да си сътрудничат с цел създаване на зони с ограничения за риболов и защитени морски зони, включително в международни води;

44.  подчертава необходимостта от установяване на основни правила на цялата територия на Средиземноморието за управление на любителския риболов;

Социално-икономически аспекти

45.  подчертава, че 250 000 души са пряко наети на плавателни съдове и че броят на хората, заети в риболовния сектор е значително по-висок, ако се вземат предвид семействата, чието препитание зависи от регионалния риболов и които са заети в свързаните с него сектори, като например преработката и поддръжката на плавателни съдове и туризма, включително туризма, свързан с любителския риболов; отбелязва, че 60% от свързаната с рибарството работа е в развиващите се държави в южното и източното Средиземноморие, което показва колко значима е ролята на дребномащабния (непромишления и традиционния) риболов и любителския риболов за устойчивото развитие на тези региони, и по-специално на най-уязвимите крайбрежни общности;

46.  счита за изключително важно подобряването на условията на труд на рибарите, като се започне от достойно възнаграждение и справедлива конкуренция и се обърне специално внимание на големия процент злополуки в сектора както и на непропорционално високия риск от професионални заболявания; предлага държавите членки да установят инструменти за подпомагане на доходите, при дължимото зачитане на законите и практиките на всяка държава членка; в заключение препоръчва държавите членки да създадат компенсационен фонд за стабилни доходи, който да обхваща периодите, през които не се извършва риболов, които могат да обхващат неблагоприятни атмосферни явления, които правят риболова невъзможен и забранени сезони (периоди на биологично възстановяване) с цел защита на жизнения цикъл на експлоатираните видове, екологични бедствия или събития, свързани с продължителни периоди на екологично замърсяване или заразяване с морски биотоксини;

47.  отбелязва, че риболовният сектор на ЕС в последните няколко години преминава през период на затруднения, които се дължат на повишаването на производствените разходи, намаляването на рибните запаси, по-малкия улов и постоянния спад на доходите;

48.  отбелязва, че социално-икономическото положение в сектора се е влошило по различни причини, включително намаляването на рибните запаси, спада на стойността на рибата при първа продажба (която не се отразява в цената на дребно поради несправедливото разпределение на добавената стойност по веригата на стойността в сектора от страна на повечето посредници, а в някои региони и поради монопола върху дистрибуцията) и увеличаването на разходите за гориво; отбелязва, че тези трудности допринесоха за увеличаването на риболовното усилие, което е особено обезпокоително в случая с дребномащабния риболов и наистина може да застраши бъдещето на този традиционен начин на живот и оцеляването на местните общности, които разчитат до голяма степен на риболова;

49.  подчертава значението на разработването на инициативи, които биха могли да имат положително въздействие върху заетостта и са съвместими с намаляването на риболовното усилие, като например риболовен туризъм или научноизследователски дейности;

50.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят достъпа до достойни условия на труд и адекватна социална закрила за всички работници в сектора на рибарството независимо от размера и вида на предприятието, което им осигурява заетост, от местоработата или от сключения договор, също и чрез подписани в региона споразумения за партньорство в областта на устойчивия риболов за борба със социалния дъмпинг, както и да подобряват достъпа до пазарите и до финансиране, сътрудничеството с публичните администрации и институции и диверсификацията на поминъка; подчертава важността на ефективните инспекции и контрол на труда;

51.  подчертава необходимостта от подобряване на условията на труд на рибарите предвид високия процент на злополуки в сектора, както и непропорционално високия риск от професионални заболявания, както физически, така и психически; подчертава необходимостта от осигуряване на подходящо равновесие между професионалния и личния живот на рибарите; подчертава значението на осигуряването на подходящи санитарни помещения на борда на риболовните кораби и на сушата, както и на подходящи условия за настаняване и на възможности за развлекателни дейности; подчертава необходимостта да се гарантира, че пристанищата и водните пътища са все така безопасно функциониращи и плавателни;

52.  подчертава необходимостта да се гарантира, че рибата и всеки рибен продукт, внесен в ЕС, отговаря на условия, които съответстват на международните стандарти за околна среда, трудови права и права на човека; призовава Комисията и държавите членки да осигурят лоялна конкуренция и устойчивост в сектора на рибарството с цел защита на работните места и растеж; подчертава, че това е от съществено значение не само по отношение на конкуренцията в рамките на Съюза, но по-специално и що се отнася до конкурентите от трети държави;

53.  счита, че Комисията и държавите членки следва да насърчават пълноценното използване на средствата от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и Европейския инструмент за съседство; счита, че Комисията следва да направи всичко възможно, за да окаже съдействие както на държавите членки, така и на държавите извън ЕС във връзка с използването на всички налични средства по възможно най-ефективен начин, по-специално с оглед на:

   подобряване на условията на труд и безопасността на борда;
   подобряване на трудовия статус и професионалното обучение и подпомагане на появата и развитието на нови стопански дейности в сектора чрез наемане на работа, образование и мултидисциплинарно обучение на млади хора;
   изтъкване на ролята на жените в риболова и пряко свързаните с него производствени сектори, предвид, че жените представляват 12% от общата работна сила в сектора;

54.  изтъква, че ЕФМДР трябва да подпомага непромишления риболов да обнови своето риболовно оборудване, по-специално с оглед изпълнение на важните ограничения, свързани със задължението за разтоварване;

55.  призовава Комисията да насърчава създаването и дейностите на местни инициативни рибарски групи (МИРГ), които да популяризират устойчив модел на риболов;

56.  счита за изключително важно да се насърчава сътрудничеството между рибарите, да се изтъква неговото значение и то да се стимулира, по-специално сътрудничеството между дребните рибари от една и съща област или регион, с цел съвместно решаване на въпросите, свързани с планирането и управлението на местните рибни запаси за постигане на ефективна и практична регионализация в съответствие с целите на ОПОР; счита, че огромната разпокъсаност и диференциация в професиите, целите, техническите характеристики и използваното оборудване представлява една от специфичните характеристики на средиземноморския риболов и че във връзка с това един хоризонтален и еднакъв подход не би зачитал тези местни специфични особености;

57.  отбелязва, че въпреки последните подобрения, броят на рибните запасите, чието състояние не е надеждно оценено, остава голям, и че Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) изразява загриженост, че броят на оценките всъщност намалява — от 44 през 2012 г. до едва 15 през 2014 г.; подчертава, че е важно да бъде гарантирано бързо и правилно събиране на данни и да се насърчава и подкрепя увеличаване на броя на проучванията и на рибните запаси, за които има данни, като по този начин се подобряват познанията за запасите, за въздействието на любителския риболов и външните фактори, като например замърсяването, с цел да се постигне устойчиво управление на запасите;

58.  счита, че рационалното и устойчиво управление на ресурсите зависи от количеството събрани данни и от тяхното научно използване по отношение на фактори като риболовния капацитет, извършваните риболовни дейности и тяхното социално-икономическо състояние, както и биологичното състояние на използваните запаси;

59.  отбелязва, че само 40% от рибата, която се разтоварва в зоната, обхваната от GFCM, е риба от запаси, за които на Комисията са били представени научни оценки, и че този процент е дори по-малък по отношение на запасите, обхванати от план за управление; обръща също внимание на необходимостта от подобряване на обхвата на научните оценки за състоянието на запасите и от повишаване на процента на разтоварвания, идващ от видове риболов, регламентирани с многогодишни планове за управление;

60.  подчертава важността на оценките на риболовното усилие във връзка с любителския риболов, както и събирането на данни за улова във всеки отделен морски басейн и на равнището на Средиземно море;

61.  подчертава необходимостта от интегрирани подходи, които да вземат предвид едновременно хетерогенността на морската среда, сложността на видовете в морето (използвани и неизползвани), различните характеристики и провеждането на риболовните дейности, обезценяването на рибата при първоначалната продажба и монопола на разпространението в някои региони, както и всички други фактори, които оказват влияние върху здравето на рибните запаси;

62.  признава, че наличните данни за измерване на обхвата и въздействието на дейностите на дребномащабния риболов са ограничени и могат да се различават в отделните държави; освен това, поради тази липса на данни съществува тенденция към подценяване на непромишления риболов;

63.  подчертава, че по-доброто разбиране на икономическото и социалното въздействие на различните видове риболов, по-специално на дребномащабния и любителския риболов, ще спомогне за определянето на най-добрите мерки за управление;

64.  решително подкрепя предложението на GFCM за създаване на каталог на риболовните дейности, който да включва информация относно риболовните съоръжения и операции, описание на риболовните зони, както и целевите видове и прилова, с цел да се осигури пълно описание на риболовните дейности в района и взаимодействията с останалите сектори, като например любителския риболов;

65.  счита, че за любителския риболов следва да се прилагат нови правила и следва също да бъде изготвен каталог за дейностите, свързани с любителския риболов, който да включва информация относно риболовните съоръжения и операции, описание на риболовните зони, както и на целевите видове и прилова;

66.  призовава Комисията да насърчава задълбочено научно сътрудничество и да работи за подобряване на събирането на данни за основните рибни запаси, като съкрати времето между събирането на тези данни и крайната им оценка и изиска от НТИКР оценки на новите запаси; изразява дълбоко съжаление, че не са налични достатъчни данни относно по-голямата част от разтоварванията в Средиземноморието („рибарство, за което няма пълни данни“);

67.  подчертава силната и жизненоважна необходимост от споделянето на данни и борба с тяхната недостъпност и разпръснатост чрез разработването на обща база данни с изчерпателни и надеждни данни за риболовните ресурси и чрез създаването на мрежа от експерти и научноизследователски институции, като се обхващат различни области от науката за рибарството; подчертава, че тази база данни следва да бъде финансирана от ЕС и следва да включва всички данни за рибарството и риболовните дейности по географска зона, включително данни за любителския риболов, за да се улесни наблюдението на качествени, независими и изчерпателни данни и по този начин да се подобрят оценките на запасите;

68.  отбелязва, че въздействието, характеристиките и размерът на ННН риболов понастоящем не са достатъчно оценени, че оценяването им е различно в отделните средиземноморски държави и че във връзка с това тези държави не са представени правилно в информацията относно актуалното състояние на рибарството и относно тенденциите във времето; подчертава, че тези държави следва да бъдат взети под внимание в достатъчна степен при разработването на научните оценки за целите на управлението на рибарството;

69.  призовава държавите членки да се справят с измамите с морски продукти чрез етикетиране на продуктите и проследимост и да положат повече усилия в борбата с незаконния риболов; изразява съжаление поради липсата на информация за състоянието на повечето от запасите („запаси, за които липсват достатъчно данни“) и факта, че около 50% от улова не се декларира официално, а 80% от разтоварванията са „на запаси, за които липсват достатъчно данни“;

70.  призовава държавите членки да ратифицират и изцяло да прилагат всички съответни конвенции на МОН за работниците в секторите на рибарството, за да се гарантират добри условия на труд и да се укрепят институциите за колективно договаряне, така че работниците в морския сектор, включително самостоятелно заетите лица, да се възползват от трудовите си права;

71.  призовава Комисията да насърчава и подпомага инвестициите в диверсифициране и иновации в сектора на рибарството чрез развиване на допълващи дейности;

Осведоменост

72.  подчертава, че може да се постигнат ефективни резултати и цялостно прилагане посредством високо равнище на отговорност и осведоменост на операторите в сектора, чрез подобряване на уменията и образоване на всички рибари (професионални и любители) и тяхното включване в процеса на вземане на решения, като се добавят конкретни действия за разпространение на добри практики;

73.  счита, че е важно да се насърчава задължителното предоставяне на подходяща информация на потребителите, която да посочва точния произход на продуктите и метода и датата на улова; счита, че следва да се анализира и оцени дали мерките, посочени в новата ООП, са успели да подобрят информацията за потребителите;

74.  счита, че е важно също така да се повиши информираността на потребителите и те да се насърчават към отговорна консумация на риба, като предпочитат местни видове, уловени с устойчиви техники, по възможност произхождащи от непрекомерно използвани и слабо предлагани на пазара запаси; счита, че за тази цел е необходимо да се насърчи ефективна и надеждна система за проследяване и етикетиране в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, за да се информират потребителите и, наред с другото, да се води борба с измамите с храни;

75.  счита, че трябва да се намери баланс между лоялната конкуренция, изискванията на потребителите, устойчивостта на сектора на рибарството и запазването на работни места; подчертава необходимостта от цялостен подход и силна политическа воля от страна на всички средиземноморски държави за справяне с предизвикателствата и подобряване на положението в Средиземно море;

76.  приветства стартираната от Комисията кампания MedFish4Ever с цел повишаване на осведомеността на обществеността за положението в Средиземно море;

77.  счита, че в учебните заведения и болниците, както и в другите публични центрове, следва да се доставят местни видове риба;

78.  подчертава факта, че този нов сценарий и всички нови взаимосвързани фактори в Средиземноморието, трябва да доведат до преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1967/2006 за Средиземноморието, с цел адаптиране към настоящата ситуация;

79.  отбелязва, че Регламент (ЕО) № 1967/2006 трябва да бъде преразгледан, по-специално онази част от него, която се отнася до забраната за използването на определени традиционни уреди (като например забрана за използването на хрилни мрежи извън категорията на търговския риболов), както и разпоредбите, засягащи специфичните характеристики на риболовните уреди, като например височината и размера на отворите на рибарските мрежи, както и дълбочината и разстоянието от брега, на които може да се използват тези уреди;

o
o   o

80.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(2) OВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.
(3) OВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11.
(4) OВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0343.

Правна информация - Политика за поверителност