Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 8, 151, 153 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на ЕС, и по-конкретно нейните разпоредби относно социалните права и равенството между жените и мъжете,

—  като взе предвид членове 22 и 25 от Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Общ коментар № 16 на Комитета по икономически, социални и културни права на ООН: „Равни права на мъжете и жените при ползването на всички икономически, социални и културни права“ (член 3 от Международния пакт за икономически, социални и културни права)(1) и Общ коментар № 19 на Комитета по икономически, социални и културни права на ООН: „Правото на социална сигурност“ (член 9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права)(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид член 4, параграфи 2 и 3, и членове 12, 20 и 23 от Европейската социална харта,

—  като взе предвид заключенията на Европейския комитет по социални права от 5 декември 2014 г.(3),

—  като взе предвид Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване(4),

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(5),

—  като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(6),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (7),

—  като взе предвид пътната карта на Комисията от август 2015 г. относно ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ (SWD(2015)0278), и по-специално цел 3.2 от него,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно положението на жените, наближаващи пенсионна възраст(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно положението на самотните майки(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(15),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юни 2015 г. относно равните възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите,

—  като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на тройката председателства на ЕС (Нидерландия, Словакия и Малта),

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на 7 март 2011 г.,

—  като взе предвид проучването възложено от Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси „The gender pension gap: differences between mothers and women without children“ („Неравенство между половете по отношение на пенсиите: разлики между майките и жените без деца“) от 2016 г. и проучването на Европейската комисия „The Gender Gap in Pensions in the EU“ („Разлики в размера на пенсиите на мъжете и жените в ЕС“) от 2013 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0197/2017),

А.  като има предвид, че в ЕС през 2015 г. разликата в пенсиите на мъжете и жените, която може да бъде определена като разликата между средните доходи преди облагането им, получавани под формата на пенсия от жените, и съответните средни доходи, получавани от мъжете, възлизаше на 38,3% при възрастовата група от 65 години нагоре и че тази разлика се е увеличила в половината от държавите членки през последните пет години; като има предвид, че финансовата криза през последните няколко години оказа отрицателно въздействие върху доходите на много жени; като има предвид, че в някои държави членки между 11 и 36% от жените нямат достъп до каквато и да е пенсия;

Б.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е един от общите и основни принципи, заложени в член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, в член 8 от ДФЕС и в член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид също така, че равенството между половете следва да се интегрира във всички политики, инициативи, програми и дейности на Съюза;

В.  като има предвид, че жените получават по-малки пенсии в сравнение с мъжете в повечето държави — членки на ЕС, и че техният дял в категориите на най-бедните пенсионери е несъразмерно голям, а в категориите на най-богатите пенсионери — несъразмерно малък;

Г.  като има предвид, че тези различия са неприемливи и следва да бъдат намалени и че всички пенсионни вноски следва да се изчисляват и налагат по неутрален спрямо пола начин в ЕС, като се има предвид, че равенството между половете е един от основополагащите принципи на ЕС и че правото на всички хора на достоен живот е едно от основните права, заложени в Хартата на основните права на ЕС;

Д.  като има предвид, че един на всеки четирима души в ЕС-28 зависи от своята пенсия като основен източник на доходи и че значителното нарастване на броя на лицата, достигнали пенсионна възраст, вследствие на удължаването на продължителността на живота и застаряването на населението като цяло ще доведе до удвояване на тази категория до 2060 г.;

Е.  като има предвид, че в резултат от демографските промени в бъдеще все по-малко заети лица ще трябва да обезпечават все повече пенсионери, което означава, че схемите за частно и професионално пенсионно осигуряване ще придобиват все по-голямо значение;

Ж.  като има предвид, че пенсионните политики имат за цел да гарантират икономическа независимост, която е от съществено значение за равенството между жените и мъжете, както и имат за цел системите за социална сигурност в държавите членки да предоставят на всички граждани на ЕС достойни и адекватни доходи след пенсиониране и приемлив жизнен стандарт, както и защита от риска от бедност вследствие на въздействието на различни фактори или от социално изключване, като по този начин се осигури активно социално, културно и политическо участие и достоен живот на хората в напреднала възраст, за да могат те да продължат да бъдат част от обществото;

З.  като има предвид, че нарастващата лична отговорност за решенията по отношение на спестяванията, свързани с различни рискове, също така означава, че отделните лица трябва да бъдат ясно информирани за наличните възможности и свързаните с тях рискове; като има предвид, че както жените, така и мъжете, но по-специално жените, трябва да бъдат подпомагани да подобряват равнището си на финансова грамотност, за да могат да вземат информирани решения в една все по-сложна сфера;

И.  като има предвид, че се наблюдава тенденция, при която разликата в пенсиите влошава положението на жените, що се отнася до тяхната икономическа уязвимост, и ги излага на риск от социално изключване, постоянна бедност и икономическа зависимост, по-специално от техните съпрузи или други членове на семейството; като има предвид, че разликата в заплащането и пенсиите е още по-ясно изразена при жените, намиращи се в многостранно неравностойно положение или принадлежащи към расови, етнически, религиозни и езикови малцинства, като се има предвид, че те често заемат работни места, изискващи по-малко на брой умения и по-ниска степен на отговорност;

Й.  като има предвид, че свързването на пенсиите по-скоро с индивидуалните, отколкото с производните права, може да спомогне да се гарантира икономическата независимост на всички хора, да се намалят възпиращите фактори за включване в официална трудова дейност и да се сведат до минимум свързаните с пола стереотипи;

К.  като има предвид, че вследствие на по-дългата продължителност на живота на жените е вероятно те да имат нужда, като средна стойност, от по-големи пенсионни доходи в сравнение с мъжете за периода след своето пенсиониране; като има предвид, че е възможно те да получават такива допълнителни доходи чрез механизми за наследствена пенсия;

Л.  като има предвид, че поради липсата на сравними, пълни, надеждни и редовно актуализирани данни с оглед на извършването на оценка на размера на разликата в пенсиите и на ролята на различните фактори, които допринасят за нея, е трудно да се определи кои са най-ефективните начини за преодоляването на този проблем;

М.  като има предвид, че при възрастовата група 65—74 години се наблюдава по-голяма разлика (над 40%) в сравнение със средната стойност за всички хора над 65 години, по-конкретно вследствие на факта, че в някои държави членки в определени случаи, например при настъпване на смърт на единия от съпрузите, пенсионните права се прехвърлят;

Н.  като има предвид, че съкращаването на средства и замразяването на пенсиите увеличават риска от бедност сред хората в напреднала възраст, особено сред жените; като има предвид, че процентът на възрастните жени, застрашени от бедност и социално изключване, през 2014 г. беше 20,2% в сравнение с 14,6% при мъжете, както и че към 2050 г. делът на хората над 75-годишна възраст, застрашени от бедност, може да достигне 30% в по-голямата част от държавите членки;

О.  като има предвид, че хората над 65 години разполагат с доходи в размер на около 94% от средните за цялото население, но че все още около 22% от жените на възраст над 65 г. живеят под прага на риска от бедност;

П.  като има предвид, че средната разлика в пенсиите в ЕС като цяло за 2014 г. крие значителни различия между държавите членки; като има предвид, че за сравнение най-ниската разлика в пенсиите на жените и мъжете е 3,7%, а най-високата е 48,8%, като разликата в пенсиите надхвърля 30% в 14 държави членки;

Р.  като има предвид, че съществуват големи разлики между държавите членки по отношение на дела от населението, получаващ пенсия — през 2013 г. той беше 15,1% в Кипър и 31,8% в Литва, докато в повечето държави — членки на ЕС по-голямата част от получаващите пенсии през 2013 г. са били жени;

С.  като има предвид, че разликата в пенсиите, която е резултат от множество фактори, отразява съществуващото неравновесие между половете, що се отнася до тяхното професионално развитие и семейна ситуация, възможностите за пенсионно осигуряване, съответната им позиция в структурата на семейството и начините на изчисляване на доходите за целите на пенсионната система; като има предвид, че тя също така отразява сегрегацията на пазара на труда и по-високия дял на жените, които работят на непълен работен ден, получават по-ниски почасови възнаграждения, прекъсват трудовата си дейност и имат по-малък трудов стаж вследствие на неплатения труд, извършван от тях в ролята им на майки и на лица, полагащи грижи за членове на семействата си; като има предвид, че следователно разликата в пенсиите следва да се разглежда като ключов показател за неравенството между половете на пазара на труда, още повече с оглед на това, че настоящото равнище на разликата в пенсиите между половете е много близко до разликата като цяло между печеленото от жените и мъжете (39,7 % през 2015 г.);

Т.  като има предвид, че действителният мащаб на разликата в пенсиите, който се обуславя от всички натрупани прояви на неравновесие и неравeнство между половете (например по отношение на достъпа през целия живот до енергия и финансови ресурси), възникващи в рамките на целия професионален живот на хората и отразени в пенсиите по първия и втория стълб, може да бъде прикриван от наличието на корективни механизми;

У.  като има предвид, че разликата в пенсиите във всеки един момент отразява условията, царящи в обществото и на пазара на труда в продължение на няколко десетилетия; като има предвид, че тези условия търпят промени, в някои случаи съществени, които ще окажат въздействие върху потребностите на различните поколения жени пенсионери;

Ф.  като има предвид, че разликата в пенсиите на пенсионираните жени варира в зависимост от личното, социалното, гражданското и/или семейното положение; като има предвид, че с оглед на това прилагането на унифициран подход не би довело непременно до по-добри резултати;

Х.  като има предвид, че домакинствата с един родител са особено уязвими, тъй като те представляват 10% от всички домакинства с деца на издръжка, и че 50% от тези домакинства са застрашени от бедност и социално изключване — два пъти повече от процента за населението като цяло; като има предвид, че съществува положителна корелация между разликата в пенсиите и броя на отгледаните деца, и като има предвид, че разликата в пенсиите между половете при омъжените жени и майки е значително по-голяма в сравнение с неомъжените жени без деца; като има предвид, че с оглед на това неравенството, с което се сблъскват майките, по-специално самотните майки, вероятно ще се увеличи при пенсионирането им;

Ц.  като има предвид, че бременността и родителския отпуск често тласкат майките — които представляват 79,76% от лицата, които намаляват работното си време, за да се грижат за деца под осемгодишна възраст — да се насочват към нископлатени работни места или работни места на непълно работно време или към нежелани прекъсвания на професионалната кариера, за да могат да се грижат за децата си; като има предвид, че отпускът по майчинство, отпускът по бащинство и родителският отпуск са необходими и жизненоважни инструменти за по-доброто разпределение на задачите по полагане на грижи, подобряването на равновесието между професионалния и личния живот и свеждането до минимум на прекъсванията на професионалната кариера на жените;

Ч.  като има предвид, че броят на децата не оказва никакво въздействие или дори може да окаже положително въздействие върху равнището на заплащане, а следователно също и върху пенсионните права на бащите;

Ш.  като има предвид, че процентът на безработицата сред жените се подценява предвид факта, че много от тях не са регистрирани като безработни, особено живеещите в селските и отдалечените райони жени, много от които се посвещават изцяло на домакинството и грижите за децата; като има предвид, че това води до разлики в техните пенсии;

Щ.  като има предвид, че така наречените традиционни начини на организация на труда затрудняват двойките, в които и двамата родители желаят да упражняват професионалната си дейност на пълно работно време, да съвместяват по хармоничен начин семейния и професионалния си живот;

АА.  като има предвид, че чрез системата за трупане на осигурителен стаж (т.нар. „пенсионни кредити“) от мъжете и жените при полагане на грижи за деца или членове на семейството може да се спомогне за избягване на неблагоприятното отражение върху пенсията на периодите на прекъсване на трудовата дейност по повод на полагане на грижи, и като има предвид, че е желателно подобни схеми да се разширят и прилагат по-активно във всички държави членки;

АБ.  като има предвид, че „пенсионните кредити“, прилагани за различни форми на заетост, могат да помогнат на всички работещи да получат доход от пенсия;

АВ.  като има предвид, че макар и да са положени известни усилия за подобряване на тази ситуация, равнището на трудова заетост на жените все още е по-ниско в сравнение с целите на стратегията „Европа 2020“ и много по-ниско в сравнение със заетостта сред мъжете; като има предвид, че нарастващото участие на жените на пазара на труда оказва принос за усилията за намаляване на разликата в пенсиите на мъжете и жените в ЕС, тъй като съществува пряка връзка между участието на пазара на труда и размера на пенсиите; като има предвид при все това, че равнището на заетост не предоставя данни за продължителността и естеството на трудовата дейност и че следователно то е ограничено като източник на информация за размера на заплащането и пенсиите;

АГ.  като има предвид, че трудовият стаж има пряко отражение върху пенсионните доходи; като има предвид, че средният трудов стаж на жените е с 10 години по-къс в сравнение с мъжете и че разликата в пенсиите е двойно по-висока при жените с трудов стаж под 14 години (64%) в сравнение с жените с по-дълъг трудов стаж (32%);

АД.  като има предвид, че при жените има по-голяма вероятност те да прекъсват професионалната си кариера, да извършват нестандартна трудова дейност, да работят на непълно работно време (32% от жените в сравнение с 8,2% от мъжете) или безплатно, особено когато те предоставят грижи за деца и роднини и носят почти изключителна отговорност за полагането на грижи и домакинската работа поради продължаващото неравенство между половете, като всичко това е в ущърб на техните пенсии;

АЕ.  като има предвид, че инвестирането в училищата, предучилищното образование, университетите и грижите за възрастни хора може да спомогне за постигането на по-добър баланс между професионалния и личния живот и може да доведе в дългосрочен план не само до създаването на работни места, но също и до това жените да могат да намират висококачествена работа и да остават на пазара на труда по-дълго време, което в дългосрочен план ще окаже положително въздействие върху техните пенсии;

АЖ.  като има предвид, че неформалните грижи са основен стълб на нашето общество и че до голяма степен те се извършват от жени, и този дисбаланс е отразен в разликата в пенсиите между половете; като има предвид, че този вид „невидим“ труд не е признат в достатъчна степен, особено по отношение на пенсионните права;

АЗ.  като има предвид, че в ЕС все още съществува голяма разлика в заплащането на жените и мъжете и че през 2014 г. тя възлизаше на 16,3%, по-конкретно вследствие на дискриминацията и сегрегацията, които водят до прекомерно висок дял на жените в сектори, в които равнището на възнаграждението е по-ниско в сравнение със секторите, в които преобладават мъжете; като има предвид, че други фактори като прекъсването на трудовата дейност или работата на непълно работно време по принуда с цел съчетаване на професионалните и семейните задължения, стереотипните представи, подценяването на женския труд и различията в образователния ценз и професионалния опит също допринасят за разликата в заплащането на жените и мъжете;

АИ.  като има предвид, че целта на ЕС за постигане на подходяща социална закрила е заложена в член 151 от ДФЕС, и като има предвид, че поради това ЕС следва да окаже подкрепа на държавите посредством препоръки за подобряване на закрилата на възрастните хора, които поради възрастта или личните си обстоятелства имат право да получават пенсия;

АЙ.  като има предвид, че укрепването на връзката между пенсионните вноски и възнаграждението, успоредно с все по-голямата роля, която изпълняват вторият и третият стълб в организацията на пенсионните системи, пренасочва риска от появата на специфични за всеки пол фактори, допринасящи за разликата в пенсиите, към частните пенсионни фондове;

АК.  като има предвид, че реформите на пенсионните системи, предвидени в Бялата книга за пенсиите на Европейската комисия от 2012 г., така и не бяха подложени на предварителни и последващи оценки на въздействието им върху половете;

АЛ.  като има предвид, че организацията на публичните системи за социална сигурност и пенсионните системи е от изключителната компетентност на държавите членки; като има предвид, че ЕС преди всичко разполага с правомощия да подкрепя държавите членки в областта на пенсионните схеми, по-специално по силата на член 153 от ДФЕС;

Общи бележки

1.  призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки с оглед на разработването на стратегия за премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените в Европейския съюз и подпомагането им да създадат насоки в това отношение;

2.  приема и подкрепя призива на Съвета за нова инициатива на Комисията, която да установи Стратегия за равенство между жените и мъжете за периода 2016-2020 г., която да е под формата на комуникация, както бе направено с предишните Стратегии, и която да консолидира стратегическия ангажимент за равенство между половете на Европейския съюз, който би трябвало да бъде тясно свързан със стратегията „Европа 2020“;

3.  счита, че тази стратегия следва да се стреми не само към преодоляване на равнище държави членки на въздействието на разликата в пенсиите, по-специално върху най-уязвимите групи, но също така и към предотвратяването ѝ в бъдеще чрез борба за изкореняване на причините за нея, например неравностойното положение на жените и мъжете на пазара на труда по отношение на заплащането, професионалното развитие и възможностите за работа на пълно работно време, както и сегрегацията на пазара на труда; във връзка с това насърчава междуправителствения диалог и обмена на най-добри практики между държавите членки;

4.  подчертава, че е необходимо да се приложи многостранен подход, съчетаващ действия по линия на различни политики, насочени към подобряване на равенството между половете, за да бъде успешна тази стратегия, която трябва да подходи към пенсиите въз основа на целия житейски път, като се вземе под внимание целият трудов живот на лицата, както и като се положат усилия за преодоляване на различията между мъжете и жените по отношение на нивото на заетост, професионалното развитие и възможностите за плащане на пенсионни вноски, както и на различията, произтичащи от начина, по който са организирани системите за пенсионно осигуряване; призовава Комисията и държавите членки да предприемат последващи действия във връзка със заключенията на Съвета от 18 юни 2015 г. под надслов „Равни възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите“;

5.  припомня важната роля на социалните партньори при разискването на въпросите, свързани с минималната заплата, при спазване на принципа на субсидиарност; подчертава важната роля на профсъюзите и колективното договаряне с оглед на гарантирането на това, че възрастните хора имат достъп до публични пенсии в съответствие с принципите на солидарност между поколенията и на равенство между мъжете и жените; подчертава, че е важно да се отчитат надлежно становищата на социалните партньори при вземането на политически решения за промяна на съществени правни аспекти на условията за получаване на право на пенсия; призовава ЕС и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и организациите за равенство между половете, да създадат и приложат политики за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете; препоръчва на държавите членки да обмислят възможността за редовно проследяване на параметрите на заплатите като допълнение към тези усилия;

6.  призовава държавите членки да въведат зачитащи човека и предотвратяващи бедността мерки за работниците и служителите, чието здравословно състояние не им позволява да работят до законоустановената пенсионна възраст; счита, се следва да се запазят възможностите за ранно пенсиониране за работниците и служителите, изложени на тежки или опасни условия на труд; счита, че повишаването на равнищата на заетост чрез предлагане на качествени работни места би могло да спомогне да се намали значително бъдещото увеличаване на броя на хората, които не могат да работят до законоустановената пенсионна възраст, и по този начин да се облекчи финансовата тежест, произтичаща от остаряването;

7.  изразява дълбока загриженост във връзка с въздействието на насочените към икономически ограничения специфични за всяка държава препоръки върху пенсионните схеми и върху тяхната устойчивост, както и върху достъпа до основаващите се на вноски пенсии във все по-голям брой държави членки, както и във връзка с отрицателните последици, които специфичните за всяка държава препоръки имат за равнищата на доходите и за социалните плащания, необходими за изкореняване на бедността и на социалното изключване;

8.  подчертава, че принципът на субсидиарност трябва да се прилага строго също и в областта на пенсиите;

Оценка на разликата в пенсиите и повишаване на осведомеността с оглед на по-успешната борба срещу тази разлика

9.  призовава държавите членки и Комисията да продължат да изследват разликата в пенсиите между половете и да работят заедно с Евростат и Европейския институт за равенство между половете (EIGE) с оглед на разработването на официални и надеждни показатели за разликата в пенсиите на мъжете и жените, както и с оглед на идентифицирането на различните фактори, които я обуславят, с оглед на нейното проследяване и определянето на ясни цели за нейното намаляване, както и да докладват пред Европейския парламент; призовава държавите членки да предоставят на Евростат на годишна база статистически данни относно разликата в заплащането на жените и мъжете и разликата в пенсиите между половете, за да е възможно да се извършва оценка на тенденциите в целия ЕС и на начините за разрешаване на проблема;

10.  призовава Комисията да извърши цялостна оценка на въздействието на препоръките от Бялата книга за пенсиите от 2012 г. върху най-уязвимите групи, и по-специално върху жените, насочени към отстраняване на причините за разликата в пенсиите на мъжете и жените, както и да създаде официален показател за разликата в пенсиите между половете и да извършва системен мониторинг; призовава за извършването на подходяща оценка на препоръките или предприетите до момента мерки и за мониторинг на въздействието им върху половете; призовава Комисията да подкрепи изготвянето на разбити по полов признак статистически данни и научни изследвания с оглед на подобряването на мониторинга и оценката на въздействието на пенсионните реформи върху просперитета и благосъстоянието на жените;

11.  насърчава държавите членки да поощряват действията за преодоляване на разликата в пенсиите между половете в рамките на своите социални политики, да повишават осведомеността на органите и лицата, компетентни да вземат решения в тази област, и да разработват програми, чиято цел е жените да бъдат по-добре информирани относно последиците от разликата в пенсиите и да разполагат с инструменти, чрез които да могат да разработят устойчиви и пригодени към специфичните си потребности стратегии за финансиране на своите пенсии, както и да бъдат по-добре информирани за достъпа на жените до пенсии по втория и третия стълб, по-специално в сектори с преобладаваща женска заетост, където участието в подобни пенсионни схеми може да бъде по-ниско; призовава Комисията и държавите членки да разширяват и допълнително да повишават обществената осведоменост, свързана с равното заплащане, разликата в пенсиите, както и с пряката и непряката дискриминация на жените на работното място;

12.  отново изтъква необходимостта от ясни хармонизирани определения, за да се улесни сравнението на равнище ЕС на термини като „разлика в заплащането на жените и мъжете“ и „разлика в пенсиите на мъжете и жените“;

13.  призовава държавите членки и институциите на Европейския съюз да насърчават изследванията на въздействието на разликата между половете върху пенсиите и икономическата независимост на жените, като се вземат предвид проблеми като застаряването на населението, различията между половете по отношение на здравословното състояние и продължителността на живота, промяната на семейните структури и увеличаването на броя на едночленните домакинства, както и различията между личните обстоятелства на жените; призовава ги също да разработят евентуални стратегии за елиминиране на разликата в пенсиите между половете;

Намаляване на неравенството по отношение на възможностите за пенсионно осигуряване

14.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че законодателството на ЕС относно пряката и непряката дискриминация, основана на пола, се прилага правилно, а постигнатият напредък се наблюдава систематично, като в случай на неспазване се образуват производства за установяване на неизпълнение на задължения, и че евентуално то се преразглежда с цел да се гарантира, че мъжете и жените в еднаква степен могат да плащат пенсионни вноски;

15.  категорично осъжда различията в заплащането на мъжете и жените и техния „необясним“ компонент, произтичащ от дискриминацията на работното място, и отново отправя призив Директива 2006/54/ЕО, която беше ясно и правилно транспонирана само в две държави членки, да бъде преразгледана, за да се гарантира по-равноправно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и заплащането, като се прилага принципът на равно заплащане за равен труд между жените и мъжете, който се гарантира от Договора още от самото основаване на ЕИО;

16.  призовава държавите членки и Комисията да гарантират прилагането на принципа на недискриминация и равенство на пазара на труда и при достъпа до заетост, и по-конкретно да приемат мерки за социална закрила, за да се гарантира, че правата на жените на заплащане и социална сигурност, включително пенсии, са в съответствие с принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност; призовава държавите членки да въведат подходящи мерки за ограничаване на нарушенията на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност;

17.  настоятелно призовава държавите членки, работодателите и професионалните съюзи да разработят и да въведат приложими, специфични инструменти за оценка на работните места, с цел да се определи трудът с равна стойност и по този начин да се гарантира равното заплащане на жените и мъжете и съответно в бъдещ план — равните им пенсии; насърчава предприятията да провеждат ежегодни одити относно равното заплащане, да публикуват данните при максимална прозрачност и да намаляват разликата в заплащането на жените и мъжете;

18.  призовава Комисията и държавите членки да полагат усилия за разрешаване на проблема с хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда чрез премахване на неравенството между половете и дискриминацията в областта на трудовата заетост и чрез насърчаване, по-специално в рамките на образованието и чрез повишаване на осведомеността, на момичетата и жените да се насочват към обучение, работа и професионално развитие в иновативни сектори, които се разрастват и които понастоящем са доминирани от мъжете в резултат на запазването на стереотипните представи;

19.  призовава Комисията и държавите членки да предлагат по-съществени стимули на жените да участват по-дълго и с по-кратки прекъсвания на пазара на труда, за да се засили икономическата им независимост сега и в бъдеще;

20.  припомня, че е важно, в контекста на нарастващото прехвърляне на отговорността за пенсиите от държавните пенсионни системи към схемите за частно пенсионно осигуряване, да се гарантира, че достъпът до финансовите услуги, обхванати от Директива 2004/113/ЕО, е недискриминационен и се основава на независещи от пола актюерски критерии; отбелязва, че прилагането на правилото за независещи от пола критерии ще спомогне за намаляване на разликата в пенсиите между половете; призовава държавите членки и Комисията да увеличат прозрачността, достъпа до информация и сигурността за членовете и бенефициентите на схемите за професионално пенсионно осигуряване, като вземат предвид принципите на ЕС за недискриминация и равенство между половете;

21.  подчертава, че Съдът на ЕС е изяснил, че схемите за професионално пенсионно осигуряване трябва да се считат за заплащане и че следователно принципът на равно третиране се прилага и за тези схеми;

22.  призовава държавите членки да обърнат специално внимание на жените , които често пъти не са придобили пенсионни права и поради това са лишени от икономическа независимост, особено в случай на развод;

Намаляване на неравенството в професионалното развитие на жените и мъжете

23.  приветства факта, че Комисията откликна на неговия призив за подобряване на съвместяването на професионалния и личния живот чрез незаконодателни предложения и едно законодателно предложение, което създава няколко вида отпуск, за да бъдат посрещнати предизвикателствата на 21-ви век; подчертава, че предложенията, направени от Комисията, са добра основа, за да бъдат посрещнати очакванията на европейските граждани; призовава всички институции да постигнат резултати по този пакет възможно най-скоро;

24.  настоятелно призовава държавите членки да спазват и прилагат законодателството в областта на правата, свързани с майчинството, така че жените да не бъдат поставяни в неизгодно положение по отношение на пенсиите поради това, че са били майки по време на своя трудов живот;

25.  призовава държавите членки да разгледат идеята работниците и служителите да получат възможността да договарят доброволни и гъвкави схеми на работа, включително „интелигентната работа“, в съответствие с националната практика и независимо от възрастта на децата или семейното положение, като по този начин се предостави възможност на жените и мъжете да постигнат по-добро равновесие между професионалния и личния си живот, без да трябва да отдават предпочитание на единия пред другия, когато поемат задължения, свързани с полагане на грижи;

26.  отбелязва предложението на Комисията за отпуск на полагащите грижи лица в директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и припомня призива си за подходящо възнаграждение и социална закрила; насърчава държавите членки, въз основа на обмена на добри практики, да въведат в полза както на жените, така и на мъжете, „кредити за полагане на грижи“, които да компенсират прекъсванията на трудовата заетост с цел предоставяне на неформални грижи за членове на семейството и периодите на официални отпуски за полагане на грижи, например отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск, и да вземат предвид тези кредити с оглед на справедливото изчисляване на пенсионните права; счита, че тези кредити следва да се отпускат за кратък, фиксиран период, с цел да не се задълбочат допълнително стереотипите и неравенството;

27.  призовава държавите членки да разработят стратегии за признаване на значението на неформалните грижи за членове на семейството и други лица, нуждаещи се от грижи, и тяхното справедливо споделяне между жените и мъжете, като липсата на такова справедливо споделяне е потенциална причина за прекъсване на кариерата и за несигурните условия на труд за жените, които на свой ред застрашават техните пенсионни права; в този контекст подчертава значението на стимулите за мъжете да се възползват от правото си на родителски отпуск и отпуск по бащинство;

28.  призовава държавите членки да предоставят възможност за връщане на работника или служителя на работа след отпуск по майчинство или родителски отпуск при сравними условия на труд;

29.  изтъква, че не може да бъде постигнато подходящо равновесие между професионалния и личния живот за мъжете и жените, ако не са налице местни, висококачествени и достъпни услуги за полагане на грижи за деца, възрастни хора и зависими лица, и ако не се насърчава равното поделяне на отговорностите, разходите и грижите; призовава държавите членки да увеличат инвестициите в услуги за деца, подчертава необходимостта от осигуряването на детски заведения на цялата територия на селските райони и настоятелно призовава Комисията да подкрепя държавите членки, включително чрез предоставянето на финансиране от ЕС, при създаването на такива заведения под форма, която да е достъпна за всички; призовава държавите членки не само да изпълнят целите от Барселона във възможно най-кратки срокове и не по-късно от 2020 г., но също така да определят подобни цели за услугите за дългосрочни грижи, като в същото време предлагат на семействата, които предпочитат различен модел на полагане на грижи за деца, свобода на избор; поздравява онези държави членки, които вече са изпълнили двата набора от цели;

Въздействие на пенсионните системи върху разликата в пенсиите

30.  призовава държавите членки да извършат оценка, въз основа на точни и сравними данни, на въздействието на своите пенсионни системи върху разликата в пенсиите и на факторите, които допринасят за нея, с оглед на борбата с дискриминацията и създаването на прозрачност в пенсионните системи на държавите членки;

31.  подчертава, че с оглед на устойчивостта на пенсионните системи е необходимо да се отчитат предизвикателствата, свързани с демографските промени, застаряването на населението, раждаемостта и съотношението между икономически активните лица и лицата в пенсионна възраст; припомня, че положението на последните е тясно обвързано с годините трудов стаж и платените осигуровки;

32.  призовава държавите членки спешно да извършат необходимите структурни промени на пенсионните системи, за да се гарантира устойчива социална сигурност с оглед на удължаването на продължителността на живота в ЕС;

33.  призовава Комисията и държавите членки да проучат по по-задълбочен начин какво би било въздействието върху разликата в пенсиите, ако се премине от държавните системи за задължително пенсионно осигуряване към по-гъвкавите механизми на професионалните и частните пенсионни системи по отношение на пенсионните вноски във връзка с изчисляването на продължителността на пенсионното осигуряване и с условията за постепенно напускане на пазара на труда;

34.  предупреждава за рисковете за равенството между половете, произтичащи от преминаването от пенсии по схемите на социално осигуряване към лично финансирани пенсии, тъй като личните пенсии се основават на индивидуални вноски и не компенсират времето, прекарано в полагане на грижи за деца и други зависими роднини, или периодите на безработица, отпуск по болест или увреждане; изтъква факта, че реформите на пенсионните системи, които обвързват социалните придобивки с растежа и с положението на пазара на труда и финансовите пазари, се съсредоточават единствено върху макроикономическите аспекти и пренебрегват социалните цели на пенсиите;

35.  призовава държавите членки да премахнат от своите пенсионни системи и от провежданите реформи елементите, които засилват липсата на равновесие по отношение на пенсиите (по-конкретно дисбалансите между половете, например съществуващата разлика в пенсиите на мъжете и жените), като вземат под внимание въздействието на всякакви бъдещи пенсионни реформи върху равенството между половете, както и да приложат мерки за изкореняване на тази дискриминация; подчертава, че всички промени на политиката в областта на пенсиите следва да се измерват спрямо въздействието им върху неравнопоставеността на половете и да бъдат съпроводени от специфичен анализ, в който да се сравнява въздействието на предложените промени върху жените и върху мъжете, като този подход следва да се интегрира в процесите на планиране, разработване, прилагане и оценка на публичната политика;

36.  призовава Комисията да насърчава обмена на добри практики с оглед на определянето едновременно на най-ефективните корективни механизми и на механизмите за борба срещу факторите, допринасящи за разликата в пенсиите;

37.  призовава Комисията и държавите членки да въведат независещи от пола пожизнени ставки в пенсионните схеми и т.нар. кредити за полагане на грижи, включително за производните обезщетения, така че жените да могат да получават равни пенсионни анюитети при равни вноски, дори да се очаква да живеят по-дълго в сравнение с мъжете, и да гарантират, че продължителността на живота на жените не се използва като претекст за дискриминация, по-специално при изчисляването на пенсиите;

38.  призовава за преразглеждане на всички стимули, които съществуват в рамките на данъчната и пенсионната система, и тяхното въздействие върху разликата в пенсиите между мъжете и жените, с особен акцент върху домакинствата, в които глава на семейството са самотни майки; наред с това призовава за премахването на непродуктивни стимули и индивидуализирането на правата;

39.  подчертава важната роля на наследствените пенсии по отношение на закрилата и предпазването на голям брой възрастни жени от по-високия риск от бедност и социално изключване, пред който са изправени, в сравнение с възрастните мъже; призовава държавите членки да реформират, когато е необходимо, своите системи за наследствени пенсии и т.нар. „вдовишки“ пенсии, с цел да не бъдат ощетявани неомъжените жени; призовава държавите членки да проучат, с подкрепата на Комисията, въздействието на различните системи, предоставящи наследствена пенсия, с оглед на високия процент на разводите, случаите на бедност сред неженените двойки и социалното изключване на възрастните жени и да обмислят възможността да предвидят правни инструменти за гарантиране на споделени пенсионни права в случай на развод;

40.  изтъква факта, че всички хора имат право на всеобщо достъпна държавна пенсия, и припомня член 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в който е посочено правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот, и член 34, в който се признава правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, увреждане, зависимост от дългосрочни грижи, старост или загуба на работа; изтъква значението на държавните системи за социална сигурност, които се финансират чрез вноски, като важен компонент за осигуряване на достатъчен размер на пенсиите;

41.  призовава държавите членки да гарантират, че както на мъжете, така и на жените се дава възможността да достигнат пълен осигурителен стаж, и също така да гарантират правото на всички хора на пенсия с оглед на премахването на разликата в пенсиите на мъжете и жените чрез борба с основаната на пола дискриминация по отношение на заетостта, адаптиране на образованието и планирането на професионалното развитие, подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и увеличаване на инвестициите в грижите за деца и възрастни хора; счита, че са от значение също така и въвеждането на строги разпоредби относно здравословните и безопасни условия на труд на работното място, които да отчитат свързаните с пола професионални и психосоциални рискове, инвестирането в публични служби по заетостта, които да могат да насочват жените от всички възрасти при търсенето на работа, и въвеждането на гъвкави правила за прехода от трудова заетост към пенсиониране;

42.  припомня, че в своя Общ коментар № 16 от 2005 г. относно равните права на мъжете и жените при ползването на всички икономически, социални и културни права Комитетът по икономически, социални и културни права на ООН определи изискванията на член 3 във връзка с член 9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, включително изискването задължителната възраст за пенсиониране да е една и съща за мъжете и за жените, като се гарантира, че жените получават същите обезщетения, били те от държавни или от частни пенсионни схеми;

o
o   o

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) 11 август 2005 г., E/C.12/2005/4 (2) 4 февруари 2008 г., E/C.12/GC/19 (3) XX-3/def/GRC/4/1/EN (4) OВ L 6, 10.1.1979 г., стр. 24. (5) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (6) OВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37. (7) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (8) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 9. (9) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 60. (10) OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 75. (11) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 6. (12) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 2. (13) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2. (14) Приети текстове, P8_TA(2015)0351. (15) Приети текстове, P8_TA(2016)0338.