Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Марин Льо Пен, предадено на 9 декември 2016 г. от Паскал Гино, главен прокурор на Апелативния съд в Екс ан Прованс, и обявено на пленарно заседание на 19 януари 2017 г.,

—  като покани Марин Льо Пен за изслушване на 29 май и 12 юни 2017 г. съгласно член 9, параграф 6 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 23, параграф 1, член 29, параграф 1, член 30 и член 31, параграф 1 от Закона от 29 юли 1881 г. и членове 93-2 и 93-3 от Закона от 29 юли 1982 г.,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0223/2017),

А.  като има предвид, че главният прокурор на Апелативния съд на Екс-ан-Прованс е поискал снемането на парламентарния имунитет на члена на Европейския парламент Марин Льо Пен във връзка с наказателно производство за предполагаемо престъпление;

Б.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

В.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 по време на сесиите на Европейския парламент неговите членовете притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

Г.  като има предвид, че съгласно член 26, параграф 2 от Конституцията на Френската република членовете на Парламента не могат да бъдат задържани за тежко престъпление или друго сериозно нарушение, нито да им бъде налагана друга мярка за лишаване от свобода или за ограничаването ѝ, без разрешението на Бюрото на Камарата, чиито членове са, и че такова разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление или заварено друго сериозно нарушение или при влязла в сила присъда;

Д.  като има предвид, че Марин Льо Пен е обвинена в публично оклеветяване на длъжностно лице, изпълняващо публичен мандат, престъпление, предвидено във френското законодателство, а именно в член 23, параграф 1, член 29, параграф 1, член 30 и член 31, параграф 1 от Закона от 29 юли 1881 г. и в членове 93-2 и 93-3 от Закона от 29 юли 1982 г.;

Е.  като има предвид, че на 28 юли 2015 г. Кристиан Естрози е внесъл пред доайена на разследващите съдии в Ница жалба с конституиране на граждански ищец срещу г-жа Марин Льо Пен във връзка с обвинение в публично оклеветяване на длъжностно лице, изпълняващо временен публичен мандат; като има предвид, че в жалбата си той посочва, че на 3 май 2015 г. в предаването Le Grand Rendez-vous (Голямата среща), излъчвано едновременно по iTÉLÉ и Europe 1, Марин Льо Пен е направила следното изказване, съдържащо твърдения или вменяване на факт, накърняващ неговото достойнство или дължимото му уважение:

„Вижте, аз знам следното: г-н Естрози финансира UOIF (Съюза на ислямските организации във Франция); беше му наложено административно наказание заради това, че е определил толкова нисък наем за джамия на UOIF, че дори административният съд го плесна през ръцете; на практика това е равнозначно на незаконно финансиране от кметовете на джамии, в нарушение на закона от 1905 г.; когато те хванат да бъркаш в клиентелисткия мармалад, в мармалада на религиозните общности, трябва, разбира се, да се произнесат на висок глас думите, които шокират, но аз не придавам значение на думите, придавам значение на действията...“; в отговор на въпрос на интервюиращия – „И така, Естрози съучастник ли е на джихадистите?“, се твърди, че г-жа Льо Пен е заявила: „Помощ, предоставяне на средства, съдействие; когато някой помага на ислямския фундаментализъм да се установи, да се разпространи, да набира последователи, в известен смисъл, в морално отношение, да, той става донякъде съучастник“;

Ж.  като има предвид, че Марин Льо Пен беше поканена два пъти за изслушване в съответствие с член 9, параграф 6 от Правилника за дейността; като има предвид, че тя не се възползва от възможността да представи забележките си на компетентната комисия;

З.  като има предвид, че предполагаемите действия нямат пряка и очевидна връзка с изпълнението на задълженията на член на Европейския парламент от страна на Марин Льо Пен, както и че нейното изказване не съставлява мнение или гласуване, изразено или подадено в рамките на функциите ѝ на член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

И.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз тези обвинения очевидно не са свързани с позицията на Марин Льо Пен като член на Европейския парламент и са по-скоро свързани с дейности от чисто национален или регионален характер; като има предвид също така, че следователно член 8 не е приложим;

Й.  като има предвид, че единствено имунитетът, обхванат от член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз може да бъде отменен;

К.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз няма причина да се подозира, че искането за снемане на имунитета е направено с цел опит да се възпрепятства парламентарната работа на Марин Льо Пен или с намерение да ѝ се нанесе политическа вреда (fumus persecutionis);

1.  решава да снеме имунитета на Марин Льо Пен;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Френската република и на Марин Льо Пен.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.