Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Пакистан,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. относно Пакистан,

—  като взе предвид петгодишния план на ангажиментите ЕС—Пакистан,

—  като взе предвид плана за действие на Пакистан в областта на правата на човека,

—  като взе предвид многогодишната индикативна програма ЕС—Пакистан за периода 2014 – 2020 г.,

—  като взе предвид препоръките от докладите на мисията на ЕС за наблюдение на изборите в Пакистан,

—  като взе предвид изявленията на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на нейния говорител относно Пакистан,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 18 от нея,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Пакистан е страна,

—  като взе предвид Конвенцията за правата на детето,

—  като взе предвид Конституцията на Пакистан,

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, относно защитниците на правата на човека и относно смъртното наказание, както и Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 2012 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Пакистан беше установил мораториум върху смъртното наказание до 2015 г., но възстанови това наказание в резултат на масовото убийство във Военното обществено училище в Пешавар през декември 2014 г.; като има предвид, че мораториумът беше отменен първоначално само по отношение на терористичните дейности, но впоследствие отмяната се разшири до всички престъпления, за които се предвижда смъртно наказание;

Б.  като има предвид, че Пакистан е на едно от първите места в света по брой на осъдени, очакващи изпълнението на смъртната си присъда; като има предвид, че са докладвани случаи на екзекуции, извършени докато процедурата по обжалване все още е в ход;

В.  като има предвид, че пакистанският „закон за богохулството“ (раздел 295-В от Наказателния кодекс) предвижда задължителна смъртна присъда; като има предвид, че понастоящем стотици хора са в очакване на съдебен процес и редица лица очакват изпълнението на смъртната си присъда по обвинения в „богохулство“; като има предвид, че се счита, че законът съдържа неясни определения, които позволяват да се извършват злоупотреби срещу политически дисиденти или да се заглушават основателни критики срещу държавни институции и други органи;

Г.  като има предвид, че през март 2017 г. министър-председателят нареди да се забранят всички „богохулни“ онлайн материали и пакистанските органи поискаха от дружествата в областта на социалните медии да помогнат за идентифицирането на пакистанци, заподозрени в „богохулство“; като има предвид, че на 14 април 2017 г. Машал Кхан, студент в Университета „Абдул Уали Кхан“, беше линчуван от тълпа негови състуденти след обвинение, че е публикувал „богохулни“ материали онлайн; като има предвид, че на 10 юни 2017 г. пакистански съд за борба с тероризма осъди Таймур Раза на смърт заради предполагаемо „богохулство“ във Фейсбук; като има предвид, че активистът Баба Джан и 12 други демонстранти бяха осъдени на доживотно лишаване от свобода, което е най-тежката присъда, произнасяна някога за участие в демонстрация;

Д.  като има предвид, че Националното събрание на Пакистан прие на 18 април 2017 г. резолюция, осъждаща линчуването на Машал Кхан от гневна тълпа поради предполагаемо „богохулство“; като има предвид, че Сенатът обсъди реформи с цел ограничаване на злоупотребите;

Е.  като има предвид, че военните съдилища бяха разрешени в продължение на две години, като същевременно се предполагаше, че се засилва гражданската съдебна система; като има предвид, че се постигна малък напредък в развиването на съдебната система и че на 22 март 2017 г. се взе оспорваното решение за повторно установяване на военните съдилища за допълнителен период от две години.

Ж.  като има предвид, че в Пакистан са наблюдавани многобройни случаи, в които защитници на правата на човека, политически дисиденти и членове на религиозни малцинства или групи, като например ахмадите, са подлагани на заплахи, нападения, лишаване от свобода, тормоз и изтезания и са убивани; като има предвид, че събраната информация от Работната група на ООН по случаите на принудително или недоброволно изчезване на хора и от НПО разкрива, че органите за сигурност и правоприлагащите органи, включително полицията и разузнавателните агенции, извършват насилствени изчезвания; като има предвид, че нито един извършител не е изправен ефективно пред правосъдието;

З.  като има предвид, че индийският гражданин Калбхушан Джадхав беше признат за виновен от военен съд през април 2017 г. и осъден на смърт; като има предвид, че случаят понастоящем се разглежда от Международния съд на основание на това, че му е било отказано правото на консулски достъп; като има предвид, че на 4 май 2017 г. 10-годишно момче беше убито, а петима други бяха ранени при нападение на тълпа срещу полицейски участък в Белуджистан, за което се смята, че е било мотивирано от твърдения за „богохулство“; като има предвид, че на 30 май 2017 г. предполагаемото изнасилване на младо момиче (наричано просто Шумайла в местните медии) от член на семейството в Раджанпур доведе до осъждането на смърт на жертвата от племенен съд; като има предвид, че тези случаи не са изолирани събития;

И.  като има предвид, че случаят на Асия Норин, по-известна като Асия Биби, продължава да бъде изключително сериозен въпрос във връзка с притесненията по отношение на правата на човека в Пакистан; като има предвид, че Асия Биби, пакистанска християнка, беше призната за виновна в богохулство от пакистански съд и осъдена на смърт чрез обесване през 2010 г.; като има предвид, че ако присъдата бъде изпълнена, Асия Биби ще бъде първата жена, екзекутирана по съдебен ред за богохулство в Пакистан; като има предвид, че различни международни петиции призовават за нейното освобождаване на основание на това, че тя е преследвана поради своята религия; като има предвид, че министърът Шахбаз Бхати, принадлежащ към християнското малцинство, и мюсюлманският политик Салмаан Тасир бяха убити от самораздаващи правосъдие лица, тъй като говореха в нейна защита и се произнасяха срещу „законите за богохулството“; като има предвид, че въпреки временното отлагане на смъртната присъда на Асия Биби към настоящия момент тя продължава да е лишена от свобода и семейството ѝ продължава да се укрива;

Й.  като има предвид, че репресиите срещу НПО продължават с неотслабваща сила; като има предвид, че под претекст изпълнение на националния план за борба срещу тероризма многобройни неправителствени организации бяха сплашвани и тормозени, а офисите на някои от тях – запечатани;

К.  като има предвид, че 12 милиона жени нямат национални карти за самоличност и следователно са лишени от правото да се регистрират да гласуват на избори; като има предвид, че няколко мисии на ЕС за наблюдение на избори отправиха препоръки за подобряване на изборния процес за следващите избори, планирани за 2018 г.;

Л.  като има предвид, че Пакистан се включи в Общата система за преференции ОСП + на 1 януари 2014 г.; като има предвид, че тази система следва да осигури силен стимул за зачитането на основните права на човека и основните трудови права, околната среда и принципите за добро управление;

М.  като има предвид, че ЕС остава изцяло ангажиран с продължаването на своя диалог и ангажименти с Пакистан в рамките на петгодишния план на ангажиментите и плана, който ще го замести;

1.  заявява отново, че ЕС се противопоставя категорично на смъртното наказание във всички случаи и без изключение; призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание; изразява дълбока загриженост от решението на Пакистан за вдигане на мораториума, като понастоящем екзекуциите продължават с обезпокоителни темпове; призовава Пакистан да възстанови мораториума с дългосрочната цел за пълно премахване на смъртното наказание;

2.  изразява дълбока загриженост във връзка със сигналите за прилагане на смъртното наказание в Пакистан вследствие на опорочени съдебни процеси и за екзекуции на малолетни и непълнолетни лица и на лица с психични разстройства, както и във връзка с твърденията за изтезания; призовава правителството да приведе разпоредбите относно смъртното наказание в националното законодателство в съответствие с международното право и стандарти, като включи преустановяване на екзекуциите за всички престъпления, различни от умишлено убийство, забрана за екзекуциите на малолетни и непълнолетни правонарушители и на лица с психични разстройства, както и мораториум върху провеждането на екзекуции, докато присъдата е в процес на обжалване;

3.  изразява съжаление относно връщането назад в Пакистан що се отнася до зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, и по-специално увеличаването на извънсъдебните екзекуции и сплашването на журналисти, защитници на правата на човека, НПО и критици на правителството и използването на насилие срещу тях; припомня задълженията на пакистанското правителство за гарантиране на зачитането на основните права; приветства приемането от страна на Пакистан на план за действие в областта на правата на човека и призовава за това той да доведе до осезаем напредък; предупреждава във връзка с това, че ЕС ще бъде изключително обезпокоен, ако активисти продължават да стават жертва на подобни практики и не се осъществява напредък;

4.  изразява своята загриженост във връзка с голямата свобода на действие, предоставена на силите за сигурност, и призовава пакистанското правителство да гарантира по-добър надзор на техните дейности; настоятелно призовава компетентните органи да започнат бързо и безпристрастно разследване на случаите на смърт по време на задържане и на убийства от силите за сигурност, както и на твърденията за изтезания, и да предприемат съдебно преследване срещу извършителите на извънсъдебни екзекуции и изтезания;

5.  изразява съжаление относно използването на военните съдилища в Пакистан, които провеждат тайни изслушвания и имат гражданска юрисдикция; настоява пакистанските органи да предоставят достъп на международните наблюдатели и организациите за защита на правата на човека за целите на мониторинга на използването на военните съдилища; призовава също така за незабавен и прозрачен преход към независими граждански съдилища в съответствие с международните стандарти в областта на съдебните производства; подчертава, че при съдебни процеси срещу граждани на трети страни трябва да се разрешава достъп до консулски услуги и закрила;

6.  изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващото прилагане на „закона за богохулството“ и счита, че това изостря обстановката на религиозна нетолерантност; отбелязва констатациите на Върховния съд на Пакистан, че лицата, обвинени в „богохулство“, са подлагани на непропорционални и непоправими страдания при отсъствие на адекватни предпазни мерки срещу неправилното прилагане на тези закони или злоупотребата с тях; в тази връзка призовава пакистанското правителство да отмени раздели 295-А, 295-Б и 295-В от Наказателния кодек и да въведе ефективни процедурни и институционални предпазни механизми, за да се предотвратява злоупотребата с обвинението в „богохулство“; приканва също така правителството да заеме по-силна позиция при осъждането на груповата саморазправа с предполагаеми „богохулници“ и го призовава настоятелно да не използва от своя страна свързана с „богохулството“ реторика;

7.  призовава правителството на Пакистан да предприеме спешни действия за защита на живота и правата на журналистите и блогърите; изразява своята загриженост във връзка с искането, отправено от пакистанските органи към Туитър и Фейсбук да оповестят информация за своите ползватели с цел идентифициране на лица, заподозрени в извършване на „богохулство“; призовава правителството и парламента на Пакистан да изменят Закона за превенция на електронните престъпления от 2016 г. и да премахнат прекалено широкообхватните разпоредби за наблюдение и запазване на данните и за закриване на уебсайтове въз основа на неясни критерии; призовава също така за замяната на всички смъртни присъди, произнесени по обвинения за „богохулство“ или политическото несъгласие, включително на присъдата срещу Таймур Раза; в този контекст призовава президента на Пакистан да използва своето правомощие за помилване;

8.  отбелязва постигнатия напредък при прилагането на петгодишен план на ангажиментите ЕС – Пакистан, но изразява надеждата, че новият стратегически план на ангажиментите, който трябва да бъде финализиран през 2017 г., ще бъде амбициозен и ще спомогне за укрепване на връзките между ЕС и Пакистан;

9.  настоятелно призовава правителството на Пакистан да разреши по възможно най- положителен начин и във възможно най-кратки срокове настоящото дело във връзка с Асия Биби; препоръчва да се вземат мерки за гарантиране на безопасността на г-жа Асия Биби и нейното семейство предвид предходното третиране на жертвите на обвинения в богохулство от страна на самораздаващи правосъдие лица и несъдебни участници;

10.  припомня, че предоставянето на статут ОСП + е обвързано с условия и че ефективното прилагане на международните конвенции представлява основно изискване в рамките на системата; настоятелно призовава пакистанското правителство да положи големи усилия за прилагане на 27-те основни конвенции и да покаже напредък;

11.  призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да повдигнат тези въпроси пред органите на Пакистан по време на редовния диалог за правата на човека;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Пакистан.