Европейският парламент,

—  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 2119/98/ЕО(1),

—  като взе предвид плана за действие на Световната здравна организация (СЗО) за ответни мерки на здравния сектор срещу ХИВ в европейския регион на СЗО, който разглежда глобалната стратегия за здравния сектор по въпросите на ХИВ за периода 2016—2021 г.,

—  като взе предвид годишния епидемиологичен доклад за 2014 г. на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) относно полово предавани инфекции, включително ХИВ и вируси, пренасяни по кръвен път,

—  като взе предвид систематичния преглед за 2016 г. на ECDC относно разпространението на хепатит B и хепатит C в ЕС/ЕИП,

—  като взе предвид своята писмена декларация от 29 март 2007 г. относно хепатит C(2),

—  като взе предвид документа с насоки от 2016 г. на ECDC относно овладяването на туберкулозата в уязвимите и труднодостъпните групи от населението,

—  като взе предвид Плана за действие на СЗО по въпросите на туберкулозата за европейския регион на СЗО за периода 2016—2020 г.(3),

—  като взе предвид резултата от неформалната среща на министрите на здравеопазването от ЕС, проведена в Братислава на 3—4 октомври 2016 г., на която държавите членки постигнаха съгласие относно подкрепата за развитието на интегрирана политическа рамка на ЕС относно ХИВ, туберкулоза и вирусен хепатит,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“, което обхваща икономическото, социалното и екологичното измерения на устойчивото развитие, както и управлението в рамките на ЕС и в световен мащаб, и в което Комисията заявява, че ще „допринася чрез мониторинг, докладване и преглед на напредъка към целите за устойчиво развитие в контекста на ЕС“ (COM(2016)0739),

—  като взе предвид съвместната декларация от Рига по въпросите на туберкулозата и полимедикаментозната резистентност, направена по време на първата министерска конференция в рамките на Източното партньорство, посветена на тази тема и проведена в Рига на 30—31 март 2015 г.,

—  като взе предвид първата глобалната стратегия на СЗО за здравния сектор по въпросите на вирусния хепатит за периода 2016—2021 г., приета от Световната здравна асамблея през май 2016 г., която подчертава решаващата роля на всеобщото здравно осигуряване и чиито цели, определени в съответствие с целите за устойчиво развитие, са до 2030 г. да се намали броят на новите случаи на вирусен хепатит с 90%, а на смъртността от него с 65%, и окончателно да се елиминира вирусният хепатит като заплаха за общественото здраве;

—  като взе предвид Европейския план за действие на СЗО за ответни мерки на сектора на здравеопазването срещу вирусния хепатит в европейския регион на СЗО, чиято обща цел е премахването на вирусния хепатит като заплаха за общественото здраве в европейския регион до 2030 г., чрез намаляване на заболяемостта и смъртността от вирусен хепатит и от усложнения, предизвикани от заболяването, и чрез осигуряване на равен достъп до препоръчваната превенция, тестове, грижи и услуги за лечение за всички,

—  като взе предвид Европейския план за действие на СЗО относно ХИВ/СПИН за периода 2012—2015 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 2 март 2017 г. относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти(4), в която Комисията и държавите членки настоятелно се призовават да приемат стратегически планове за осигуряване на достъп до животоспасяващи лекарствени продукти и да координират план за пълното премахване на хепатит С от Европейския съюз посредством инструменти като европейската процедура за съвместно възлагане на обществени поръчки,

—  като взе предвид рамката на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално ЦУР 3, която включва целта за премахване на епидемиите от ХИВ и туберкулоза до 2030 г., и за борба срещу хепатита,

—  като взе предвид декларацията от Берлин относно туберкулозата: „Всички срещу туберкулозата“ (EUR/07/5061622/5, Европейски министерски форум на СЗО, 74415) от 22 октомври 2007 г.,

—  като взе предвид въпроса към Комисията относно ответните мерки на ЕС срещу ХИВ/СПИН, туберкулоза и хепатит C (O-000045/2017 – B8-0321/2017),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че според ECDC един от седем души, които живеят с ХИВ, не знаят, че са серопозитивни, като се счита, че средно времето между заразяването с ХИВ и диагностицирането на болестта е четири години; като има предвид, че при недиагностицираните пациенти рискът от предаване на вируса на ХИВ е 3,5 пъти по-голям, отколкото при диагностицираните;

Б.  като има предвид, че Декларацията от Дъблин относно партньорството за борба срещу ХИВ/СПИН в Европа и Централна Азия допринесе съществено за създаването на хармонизирана рамка за мониторинг в ЕС и съседните държави, което позволява да се следи напредъка в борбата срещу ХИВ;

В.  като има предвид, че съществуват сериозни доказателства, че преекспозиционната профилактика е ефективна за предотвратяване на заразяването и че използването на антиретровирусно лечение практически елиминира риска от предаване, когато вирусното натоварване е намалено до неоткриваеми равнища(5);

Г.  като има предвид, че въпреки че броят на новите случаи на заразяване с ХИВ сред хората, които употребяват наркотици чрез инжектиране, продължава да намалява в повечето държави от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИП), през 2015 г. една четвърт от всички нови диагностицирани и отчетени случаи на ХИВ в четири държави се дължат на употребата на наркотици чрез инжектиране;

Д.  като има предвид, че в ЕС/ЕИП фактически няма нови случаи на заразяване с ХИВ, дължащи се на предаване на заразата от родители на деца, и чрез преливане на кръв;

Е.  като има предвид, че туберкулозата (ТВ) и мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB), които се предават по въздушно-капков път, са трансгранични заплахи за здравето в един глобализиран свят, в който мобилността на населението се увеличава;

Ж.  като има предвид, че епидемиологията на TB се различава в рамките на ЕС/ЕИП и зависи, наред с другото, от напредъка на дадена държава членка по пътя ѝ към елиминирането на TB;

З.  като има предвид, че от общо 10 милиона смъртни случаи, дължащи се на лекарствената резистентност, които според сведенията биха могли да настъпят ежегодно до 2050 г., около една четвърт ще бъдат причинени от резистентните на лекарства щамове на туберкулозата, което ще струва на световната икономика най-малко 16,7 милиарда щатски долара, а на Европа най-малко 1,1 милиарда щатски долара;

И.  като има предвид, че следва да се обърне внимание на въпроса за съпътстващите инфекции, по-специално при туберкулоза и вирусни хепатити В и С; като има предвид, че туберкулозата и вирусните хепатити са много широко разпространени, развиват се по-бързо и са причина за висока заболеваемост и смъртност сред ХИВ-позитивните лица;

Й.  като има предвид, че съществува належаща необходимост от трансгранично и интердисциплинарно сътрудничество за справяне с тези епидемии;

К.  като има предвид, че вирусният хепатит е една от основните заплахи за общественото здраве в световен мащаб, като около 240 милиона души са засегнати от хроничен хепатит B(6) и около 150 милиона души са засегнати от хепатит C; като има предвид, че в европейския регион на СЗО има приблизително 13,3 милиона души, които живеят с хроничен хепатит B, и около 15 милиона души с хепатит C; като има предвид, че освен това ежегодно хепатит В води до смъртта на около 36 000 души, а хепатит C — на около 86 000 души, в държавите членки в европейския регион на СЗО;

Л.  като има предвид, че СЗО определи употребата на наркотици чрез инжектиране като основен фактор за епидемията от хепатит С в европейския регион, като хората, инжектиращи си наркотици, представляват мнозинството от новорегистрираните случаи;

М.  като има предвид, че поради нарастващите като цяло равнища на националните доходи и промените в критериите за допустимост за финансиране от външни донори, достъпът до международна финансова подкрепа за програми в областта на здравеопазването в европейския регион бързо намалява; като има предвид, че това засяга по-специално източноевропейските и централноазиатските държави, където нивата на ХИВ, туберкулоза и хепатит C са най-високи, което сериозно застрашава ефективните ответни мерки срещу тези заболявания; като има предвид, че много страни в европейския регион на СЗО все още силно разчитат на външно финансиране, за да финансират своите програми в областта на здравеопазването, по-специално за целите на подпомагането на уязвими групи и ключовите засегнати групи от населението;

Н.  като има предвид, че за Комисията ще бъде трудно да следи напредъка в постигането на целите за устойчиво развитие във връзка с вирусния хепатит, тъй като данните от наблюдението в държавите членки често пъти липсват или са незадоволителни;

О.  като има предвид, че все още има несъответствия в подходите за борба срещу вирусния хепатит на територията на ЕС, като в някои държави членки изобщо няма национален план, докато други са поели значителни ангажименти за финансиране, въвели са стратегии и са разработили национални планове за всеобхватни ответни мерки срещу тежестта на вирусния хепатит;

П.  като има предвид, че в света има между 130 и 150 милиона души, които страдат от хронична зараза с хепатит C; като има предвид, че всяка година около 700 000 души умират от чернодробни заболявания, свързани с хепатит C;

Р.  като има предвид, че през 2014 г. 28-те държави — членки на ЕС/ЕИП, съобщиха за 35 321 случая на хепатит С, което представлява коефициент от 8,8 случая на 100 000 души от населението(7).

С.  като има предвид, че между 2006 г. и 2014 г. общият брой на диагностицираните и регистрираните случаи във всички държави — членки на ЕС/ЕИП, се е увеличил с 28,7%, като по-голяма част от увеличението се наблюдава от 2010 г. насам(8);

Т.  като има предвид, че тълкуването на данните за хепатит С в държавите е възпрепятствано от различията в системите за наблюдение, практиките на тестване и програмите, както и от трудности при определянето на случаите като остри или хронични(9);

Всеобхватна и интегрирана политическа рамка на ЕС

1.  призовава Комисията и държавите членки да разработят всеобхватна политическа рамка на ЕС за справяне с ХИВ/СПИН, туберкулозата и вирусния хепатит, като се отчитат различните обстоятелства и специфичните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки и съседните им държави, където тежестта на ХИВ и мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB) е най-голяма;

2.  призовава държавите членки и Комисията да осигурят равнище на разходите и мобилизиране на ресурсите, необходими за постигането на целта ЦУР 3;

3.  призовава Комисията и държавите членки да засилят работата с общностите и уязвимите лица посредством многосекторно сътрудничество, като осигурят участието на неправителствени организации и предоставянето на услуги за засегнатите групи от населението;

4.  призовава Комисията и Съвета да играят силна политическа роля в диалог със съседните държави в Източна Европа и Централна Азия, като гарантират наличието на планове за устойчив преход към национално финансиране, така че програмите относно ХИВ, вирусния хепатит и туберкулозата да бъдат ефективни, устойчиви и разширени след прекратяването на помощта от страна на международните донори; призовава Комисията и Съвета да продължат да работят в тясно сътрудничество с тези държави, за да се гарантира, че те поемат отговорност и се ангажират с ответни мерки срещу ХИВ, вирусния хепатит и туберкулозата;

5.  призовава Европейската комисия да обсъди с държавите членки и бъдещите председателства на Съвета възможността за актуализиране на Декларацията от Дъблин с цел поставянето на ХИВ, вирусния хепатит и туберкулозата на равни начала;

ХИВ/СПИН

6.  подчертава, че ХИВ продължава да бъде заразната болест, водеща до най-силно социално стигматизиране, което може да окаже сериозно влияние върху качеството на живота на засегнатите от нея лица; подчертава, че през 2015 г. от 31 държави от ЕС/ЕИП са докладвани почти 30 000 диагностицирани нови случаи на заразяване с ХИВ и като цяло няма ясни признаци за спад в броя на такива случаи;

7.  призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до иновативно лечение, включително за най-уязвимите групи, и да работят за борба със социалното стигматизиране, свързано със заразяването с ХИВ;

8.  подчертава, че според данните в ЕС/ЕИП основният начин на предаване на ХИВ продължава да бъде сексуалният акт, а на второ място е употребата на наркотици чрез инжектиране; изтъква уязвимостта на жените и децата за заразата;

9.  призовава Комисията и Съвета не само за увеличаване на инвестициите в научни изследвания с цел постигане на ефективни методи на лечение и разработване на нови инструменти и на иновативни и ориентирани към пациента подходи за борба с тези заболявания, но и за гарантиране на наличността и достъпността на тези инструменти, както и за по-ефективно противодействие на съпътстващите инфекции, и по-специално туберкулоза, вирусни хепатити В и С и техните усложнения;

10.  подчертава, че профилактиката остава основен инструмент за борба с ХИВ/СПИН, но че две от всеки три държави от ЕС/ЕИП докладват, че средствата, които са налични за превенция, не са достатъчни за намаляване на броя на бъдещите заразявания с ХИВ;

11.  призовава държавите членки, Комисията и Съвета да продължат да оказват подкрепа за превенцията на ХИВ/СПИН и обвързването с грижи посредством съвместни действия и проекти в рамките на програмата на ЕС за здравеопазване и да насърчават изпитани мерки в областта на общественото здравеопазване за превенция на ХИВ, включително: всеобхватни услуги за намаляване на вредите за хората, които употребяват наркотици, лечение като превенция, използването на презервативи, преекспозиционна профилактика и ефективно образование относно сексуалното здраве;

12.  приканва държавите членки, следвайки препоръките на СЗО да съсредоточат предлагането на услуги за изследване за ХИВ в местата, където разпространението на ХИВ е най-голямо, така че да се достигне до ключовите групи от населението;

13.  приканва държавите членки да се борят ефективно срещу полово предаваните инфекции, които увеличават риска от заразяване с ХИВ;

14.  насърчава държавите членки да направят тестовете за ХИВ безплатни, особено по отношение на уязвимите групи, за да се гарантират ранното откриване и подобряването на докладването на броя на случаите на заразявания, което е важно с цел осигуряване на адекватна информация и предупреждения относно болестта;

Туберкулоза

15.  подчертава, че в Европейския съюз равнищата на туберкулоза са сред най-ниските в света; същевременно изтъква, че около 95% от смъртните случаи при туберкулоза са в държавите с ниски и средни доходи; освен това подчертава, че европейският регион на СЗО, и по-специално източноевропейските и централноазиатските държави са силно засегнати от мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB), като отчитат около една четвърт от глобалната тежест във връзка с MDR-TB; отбелязва, че 15 от общо 27-те държави с най-голяма тежест (във връзка с MDR-TB), посочени от СЗО, са в европейския регион;

16.  посочва, че туберкулозата е основната причина за смъртта на хора, живеещи с ХИВ, като приблизително 1 от 3 смъртни случая сред хората с ХИВ се дължи на туберкулоза(10); подчертава, че през 2014 г. за трета поредна година броят на хората, разболели се от туберкулоза, е нараснал от 9 милиона през 2013 г. на 9,6 милиона през 2014 г.; подчертава, че само един от четири случая на мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB) се диагностицират, което разкрива големи пропуски в откриването и диагностицирането;

17.  изтъква, че антимикробната резистентност (АМР) представлява все по-сериозно предизвикателство за медицината при лечението на инфекции и заболявания, включително туберкулоза;

18.  припомня, че прекъсването на лечението допринася за развитието на резистентност към лекарства, предаване на туберкулозата и отрицателни последствия за отделните пациенти;

19.  подчертава, че за да се подобрят предотвратяването и откриването, а така също и спазването на лечението, Комисията и държавите членки трябва да разработят програми за туберкулозата и финансова подкрепа с цел укрепване на работата с общностите и уязвимите лица посредством многосекторно сътрудничество, което следва да включва участието на неправителствени организации, особено в развиващите се страни; подчертава също така, че финансовото участие на всички страни за субсидиране на лечението на туберкулоза е от основно значение за непрекъснатостта на грижите за болните от туберкулоза, тъй като леченията могат да бъдат недостъпни поради високите разходи;

20.  подчертава, че е важно да се овладее възникващата криза с антимикробната резистентност, включително чрез финансирането на научни изследвания и разработване на нови ваксини, както и на иновативни и ориентирани към пациента подходи, диагностика и лечение на туберкулоза;

21.  призовава Комисията и Съвета да поемат силна политическа роля, за да се гарантира, че връзката между АМР и мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB) е отразена в резултатите от срещата на високо равнище на Г-20 през юли 2017 г. в Германия, както и в новия план за действие на ЕС относно антимикробната резистентност, който се очаква да бъде публикуван през 2017 г.;

22.  призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат за установяване на трансгранични мерки за предотвратяване на разпространението на туберкулоза чрез двустранни споразумения между държавите и съвместни действия;

23.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да засилят и официално да установят регионално сътрудничество в областта на туберкулозата и мултирезистентната туберкулоза на най-високо политическо равнище в различните сектори и да изграждат партньорства с предстоящите председателства на ЕС с цел да се продължи да се работи в тази посока;

Хепатит С

24.  подчертава, че в Европейския съюз вирусният хепатит се предава основно при употребата на наркотици чрез инжектиране вследствие на използването на употребявани заразени игли и на нестерилно оборудване за инжектиране на наркотици; подчертава, че заразяването с хепатит на здравни работници вследствие на убождане с медицински игли продължава да бъде на равнище над средното; подчертава, че предоставянето на услуги за намаляване на вредите, в т.ч. заместителна терапия и програми за предоставяне на игли и спринцовки, е от основно значение за стратегията за превенция на вирусния хепатит, която следва да включва и мерки за преодоляване на стигматизацията и дискриминацията; подчертава, че анти-HCV и HbsAg тестовете често не са част от здравните прегледи, разходите за които се възстановяват; подчертава, че в редки случаи вирусът може да бъде предаван по полов път или в обекти за здравни и козметични грижи вследствие на недостатъчни практики за контрол върху заразяванията, или перинатално от заразената майка на бебето;

25.  подчертава, че над 90% от пациентите нямат изявени симптоми при заразяване с болестта, а тя обикновено се открива случайно по време на анализи или когато първите симптоми започнат да се проявяват, което се дължи на факта, че тя причинява хроничен хепатит в 55% до 85% от случаите; като има предвид, че за лицата с хроничен хепатит съществува риск от 15 — 30% да развият в рамките на 20 години чернодробна цироза, която е основният фактор за заболяване от хепатоцелуларен карцином;

26.  подчертава, че в 75% от случаите на хепатоцелуларен карцином пациентът има положителни резултати при серологични изследвания за HCV;

27.  подчертава, че в държавите членки няма стандартизиран протокол за скрининг за хепатит С и че е възможно данните за броя на засегнатите лица да се подценяват;

28.  подчертава, че през април 2016 г. СЗО актуализира своите насоки за скрининг, грижи и лечение на лица с хроничен хепатит C и че те допълват съществуващите насоки на СЗО за превенция на предаването на вируси, преносими по кръвен път, включително HCV; посочва, че насоките предоставят ключови препоръки в тези области и разглеждат съображенията, които трябва да бъдат отчетени с оглед на прилагането;

29.  подчертава, че инфекцията с HCV може да бъде излекувана, особено ако бъде открита и лекувана с подходящите комбинации от антивирусни лекарства; посочва по-специално, че антивирусното лечение вече може да излекува над 90% от лицата, заразени с HCV; подчертава, че вирусният хепатит В (HBV) може да бъде предотвратен с ваксина и да бъде контролиран, но че при по-малко от 50% от хората с хроничен вирусен хепатит диагнозата се поставя едва десетки години след заразяването;

30.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят устойчиво финансиране за националните планове за елиминиране на вирусния хепатит и да използват структурните фондове на ЕС и друго налично финансиране от ЕС;

31.  призовава Европейската комисия, Съвета и държавите членки да въведат хармонизирани на равнището на ЕС програми за наблюдение на инфекциите, които могат навреме да открият огнища на инфекции от вирусен хепатит, туберкулоза и ХИВ, да оценяват тенденциите в заболеваемостта, да предоставят прогнози за тежестта на заболяването и ефективно да проследяват в „реално време“ веригата на диагнозата, лечението и грижите, включително за конкретни уязвими групи;

32.  призовава Комисията да проведе дискусии с държавите членки относно начините, по които най-добре да бъдат оборудвани специалистите от първичното здравеопазване (като например включването на анти-HCV и HBsAg тестове в здравните прегледи, анамнези, последващи тестове, пътеки за направление) с цел увеличаване на процента на диагностицирането и осигуряване на съответстващи на насоките грижи;

33.  изразява съжаление по повод на факта, че понастоящем не съществува ваксина за хепатит С, което прави първичната и вторичната превенция решаващи; подчертава обаче, че специфичните характеристики на инфекцията с хепатит C и липсата на протоколи за скрининг възпрепятстват тестването в много случаи;

34.  призовава Комисията, под ръководството на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, да даде ход на мултидисциплинарен план, в координация с държавите членки, който ще стандартизира скрининга, тестването и протоколите за лечение и който ще премахне хепатит C в ЕС до 2030 г.;

o
o   o

35.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки, Световната здравна организация и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 293, 5.11.2013 г., стр. 1. (2) ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 247. (3)  http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0007/283804/65wd17e_Rev1_TBActionPlan_150588_withCover.pdf (4) Приети текстове, P8_TA(2017)0061. (5) https://thinkprogress.org/massive-hiv-treatment-study-found-zero-transmissions-between-mixed-status-couples-73d4a497f77b (6) http://www.euro.who.int/en/health-topics/communicable-diseases/hepatitis/data-and-statistics (7) Annual Epidemiological Report — ECDC (Годишен епидемиологичен доклад — Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията).http://ecdc.europa.eu/en/healthtopics/hepatitis_C/Documents/aer2016/AER-hepatitis-C.pdf (8) Пак там. (9) Пак там. (10) WHO Global Tuberculosis report 2015 (Глобален доклад на СЗО относно туберкулозата, 2015 г.)