Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално резолюциите си от 24 ноември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Турция(1), и от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2014 г. относно действията от страна на Турция, с които се създава напрежение в изключителната икономическа зона на Кипър(3) и резолюцията си от 15 април 2015 г. относно стогодишнината от арменския геноцид(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2016 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването (COM(2016)0715), и доклада за Турция от 2016 г. (SWD(2016)0366),

—  като взе предвид заключенията на председателството на Съвета от 13 декември 2016 г. и предходни съответни заключения на Съвета и на Европейския съвет,

—  като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г. и по-специално точка 5 от принципите, ръководещи преговорите,

—  като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, съдържащи се в Партньорството за присъединяване с Република Турция(5) („Партньорство за присъединяване“), и предходните решения на Съвета от 2001 г., 2003 г. и 2006 г. относно Партньорството за присъединяване,

—  като взе предвид съвместното изявление от срещата на високо равнище между ЕС и Турция от 29 ноември 2015 г. и Плана за действие ЕС—Турция,

—  като взе предвид декларацията на Европейската общност и нейните държави членки от 21 септември 2005 г., в която се посочва, че признаването на всички държави членки е необходим елемент от преговорите, както и необходимостта Турция да приложи изцяло и ефективно допълнителния протокол към Споразумението от Анкара по отношение на всички държави членки, като премахне всички пречки пред свободното движение на стоки, без предубеждения и без дискриминация,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 46 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гласи, че договарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на Европейския съд по правата на човека по всяко дело, по което те са страна,

—  като взе предвид становищата на Венецианската комисия на Съвета на Европа, в частност тези от 10—11 март 2017 г. относно промените в Конституцията, по които се проведе национален референдум, относно мерките, предвидени в неотдавнашните укази във връзка с извънредното положение, по отношение на свободата на медиите и относно задълженията, правомощията и функционирането на наказателните мирови съдилища, от 9—10 декември 2016 г. относно извънредни укази № 667 – 676, приети след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г., и от 14—15 октомври 2016 г. относно суспендирането на втория параграф от член 83 от Конституцията (парламентарна неприкосновеност),

—  като взе предвид изявлението от 26 юли 2016 г. на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа относно мерките, взети по време на извънредното положение в Турция,

—  като взе предвид изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2017 г. до Европейския парламент и Съвета относно първия годишен доклад относно Механизма за бежанците в Турция (COM(2017)0130) и Петия доклад на Комисията от 2 март 2017 г. до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета за напредъка, постигнат в изпълнението на Изявлението на ЕС и Турция (COM(2017)0204),

—  като взе предвид факта, че Турция се е ангажирала да изпълни критериите от Копенхаген, да проведе адекватни и ефективни реформи, да поддържа добросъседски отношения и постепенно да постигне съответствие с ЕС, и като взе предвид, че тези усилия следваше да се разглеждат като възможност за Турция да укрепи институциите си и да продължи процеса на своята демократизация и модернизация,

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 21 декември 2016 г. за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори с Турция за споразумение относно разширяването на обхвата на двустранните преференциални търговски отношения и за модернизиране на Митническия съюз,

—  като взе предвид факта, че зачитането на принципите на правовата държава, включително по-специално разделението на властите, демокрацията, свободата на изразяване на мнение, правата на човека, правата на малцинствата и свободата на вероизповеданието, свободата на сдружаване и на мирни протести, е в основата на процеса на преговори съгласно критериите от Копенхаген за членство в Европейския съюз,

—  като взе предвид факта, че Турция е поставена на 155-о място в Световния индекс за свобода на медиите, публикуван на 26 април 2017 г., класирана по-ниско от всякога и като една от държавите, в които журналистите са били подложени на най-много заплахи, физически нападения и съдебен тормоз, включително задържане и присъди за лишаване от свобода,

—  като взе предвид факта, че през ноември 2016 г. Парламентът призова Комисията и държавите членки да инициират временно замразяване на текущите преговори за присъединяване с Турция и се ангажира да преразгледа позицията си след вдигането на непропорционалните мерки, наложени във връзка с извънредното положение в Турция, като се ръководи от това дали принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са възстановени в цялата страна,

—  като взе предвид кризата в Сирия, усилията за прекратяване на огъня и за намиране на мирно решение, както и задълженията на Турция да укрепва стабилността и да насърчава добросъседски отношения чрез интензивни усилия за решаване на неуредените двустранни въпроси, спорове и конфликти със съседни държави относно сухоземните и морските граници и въздушното пространство, в съответствие с международните споразумения, включително Конвенцията на ООН по морско право и Устава на ООН,

—  като взе предвид участието на Русия в Сирия, включително подкрепата на използването на химически оръжия от сирийската армия, което допълнително дестабилизира страната и увеличава броя на бежанците, търсещи закрила в Турция и ЕС,

—  като взе предвид положението по отношение на сигурността в Турция, което се влоши, както във вътрешен, така и във външен план, и терористичните нападения, извършени в страната,

—  като взе предвид факта, че Турция има най-многобройното бежанско население в света, включващо почти 3 милиона регистрирани бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан, по данни на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН),

—  като взе предвид икономическото и финансовото положение в Турция, което отчасти се дължи на неотдавнашната вълна от нападения и на политическата нестабилност, но също така и на по-дълбоки основни проблеми с икономиката;

—  като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, озаглавен „Положението с правата на човека в Югоизточна Турция“, от февруари 2017 г.,

—  като взе предвид факта, че Турция проявява похвално гостоприемство към големия брой бежанци, живеещи в страната,

—  като взе предвид предварителните констатации и заключения на международната мисия за наблюдение на референдума, представени на 17 април 2017 г.,

—  като взе предвид Резолюция 2156 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), озаглавена „Функционирането на демократичните институции в Турция“, от 25 април 2017 г., която доведе до подновяването на процедурата за мониторинг,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0234/2017),

А.   като има предвид, че милиони турци и хора от турски произход живеят от десетилетия в държавите членки и допринасят за тяхното благоденствие;

Въведение

1.  подчертава, че 2016 г. беше трудна година за населението на Турция в резултат от продължаващата война в Сирия, големия брой бежанци, конфликта в югоизточна Турция, поредицата жестоки терористични актове, както и опита за насилствен преврат, при който бяха убити 248 души; изтъква отново, че категорично осъжда опита за преврат от 15 юли 2016 г. и изразява солидарността си с народа на Турция; признава правото и отговорността на турското правителство да предприема действия за подвеждане на извършителите под съдебна отговорност при гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава и правото на справедлив процес;

2.  подчертава обаче, че мерките, взети по време на извънредно положение, имат широкомащабно, непропорционално и дълготрайно отрицателно въздействие върху голям брой граждани, както и върху защитата на основните свободи в страната; осъжда колективното освобождаване на държавни служители и полицейски служители, масовата ликвидация на медии, арестите на журналисти, учени, съдии, защитници на правата на човека, служители на изборни и неизборни длъжности, членове на службите за сигурност и обикновени граждани и конфискацията на тяхно имущество, активи и паспорти, закриването на много училища и университети и забраната за пътуване, наложена на десетки хиляди турски граждани на основание на извънредни укази без индивидуални решения и без възможност за своевременно съдебно обжалване; изразява загриженост относно конфискацията, а в някои случаи и национализацията, на турски частни дружества и предприятия; призовава за незабавно и безусловно освобождаване на всички затворници, задържани без доказателства за личното им участие в извършването на престъпление; изразява съжаление в този контекст, че законодателните прерогативи на парламента са сериозно засегнати;

3.  подчертава стратегическото значение на добрите отношения между ЕС и Турция и високата добавена стойност на сътрудничеството за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени двете страни; признава, че както Турция, така и ЕС са преминали през своите вътрешни процеси на трансформация през годините след започването на преговорите за присъединяване през 2004 г.; изразява съжаление, че инструментите за присъединяване не са използвани в пълна степен и че се наблюдава регрес в областта на принципите на правовата държава и правата на човека, които са в основата на критериите от Копенхаген, и че с течение на годините обществената подкрепа за пълното интегриране на Турция в ЕС е намаляла и от двете страни; запазва ангажимента си за сътрудничество и поддържане на конструктивен и открит диалог с правителството на Турция, с цел решаване на общите предизвикателства и осъществяване на споделените приоритети, като регионалната стабилност, положението в Сирия, миграцията и сигурността;

4.  отбелязва резултата от референдума от 16 април 2017 г., който се проведе по време на извънредното положение и при обстоятелства, които попречиха на провеждането на справедлива кампания и за информирания избор, тъй като двете страни в кампанията не бяха равнопоставени по отношение на възможностите, които имаха, и тъй като правата на противниците на конституционната реформа бяха нарушени; изразява сериозна загриженост във връзка с твърденията за нередности и за широкоразпространени изборни измами, посочени в констатациите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/Служба за демократични институции и права на човека (ОССЕ/СДИПЧ), публикувани на 17 април 2017 г., които пораждат сериозни съмнения относно валидността и законността на резултата; подкрепя провеждането на независимо разследване на всички твърдения относно нередности, посочени в изявлението на ОССЕ/СДИПЧ; отбелязва решението на ПАСЕ да възобнови процеса на мониторинг за Турция;

5.  изтъква, че Турция трябва да спазва своите ангажименти като член на Съвета на Европа; призовава Турция да продължи да спазва ангажиментите си по отношение на Съвета на Европа и да извърши конституционни и съдебни промени и реформи в сътрудничество със и съгласно критериите на Венецианската комисия;

6.  категорично осъжда многократно заявяваната от страна на турския президент и други политици подкрепа за повторното въвеждане на смъртното наказание; припомня, че недвусмисленото отхвърляне на смъртното наказание е основно изискване за членство в ЕС и подчертава, че повторното въвеждане на смъртното наказание би нарушило международните ангажименти на Турция, би поставило под въпрос членството на Турция в Съвета на Европа и би довело до незабавно прекратяване на преговорите за присъединяване към ЕС и предприсъединителната подкрепа; подчертава, че ако в Турция се организира референдум относно повторното въвеждане на смъртното наказание, държавите членки имат право да откажат провеждането на това гласуване на тяхна територия;

7.  припомня своята позиция от ноември 2016 г. за замразяване на процеса на присъединяване на Турция;

8.  призовава Комисията и държавите членки, в съответствие с рамката за преговори, незабавно да спрат официално преговорите за присъединяването на Турция, ако пакетът за конституционна реформа остане непроменен; подчертава, отчитайки забележките на Венецианската комисия относно конституционната реформа, че предложените конституционни промени не зачитат основополагащите принципи на разделението на властите, не предвиждат достатъчно взаимозависимост и взаимоограничаване помежду им и не са в съответствие с критериите от Копенхаген; приканва Комисията, държавите членки и Турция да проведат открито и честно разискване относно областите от взаимен интерес, в които би било възможно засилено сътрудничество; подчертава, че политическите ангажименти между ЕС и Турция следва да се основават на разпоредби за обвързване с условия по отношение на зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

Права на човека и основни свободи

9.  отбелязва със съжаление, че непропорционалните мерки, предприети след обявяването на извънредно положение, бяха насочени, чрез задържания, уволнения, арести и конфискация на имущество, не само срещу хиляди хора, предполагаеми членове/поддръжници на движението „Гюлен“, но и срещу несъгласните по принцип и по-специално срещу политическите партии на опозицията; все още очаква убедителни доказателства относно извършителите на опита за преврат; решително осъжда лишаването от свобода на 11 членове на парламента от Демократичната партия на народите (HDP), включително на нейните съпредседатели, г-жа Фиген Юксекдаг и г-н Селахаттин Демирташ, и на един член на Републиканска народна партия (CHP), както и на 85 кюрдски кметове на общини; настоятелно призовава турското правителство незабавно да отмени извънредното положение; предупреждава за опасността от злоупотреба с мерките за борба с тероризма за легитимиране на потъпкването на правата на човека; призовава Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) незабавно да допусне първите примерни дела и да приключи първото производство възможно най-скоро, тъй като, както изглежда, не съществуват ефективни средства за правна защита на национално равнище;

10.  отправя искане към турските органи да проведат задълбочено разследване на твърденията за сериозно малтретиране на затворници, съгласно докладите на няколко организации за защита на правата на човека, и призовава за търсене на пълна отговорност и наказание на виновните за нарушения на правата на човека; изразява дълбока загриженост във връзка с условията за задържане; призовава за незабавното публикуване на последните доклади на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание на Съвета на Европа и настоятелно призовава турските органи да позволят на национални и международни наблюдатели да наблюдават центровете за задържане;

11.  призовава турското правителство да предложи на всички лица, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, подходящи и ефективни средства за правна защита и съдебен контрол в съответствие с принципите на правовата държава; подчертава, че презумпцията за невиновност е основен принцип във всяка конституционна държава; отбелязва, че при продължаващото извънредно положение арестуваните граждани нямат право на правна помощ през първите пет дни от своето задържане и изразява съжаление за строгите ограничения на достъпа на задържаните до адвокати; подчертава, че от юли 2016 г. са подадени над 100 000 жалби в турския конституционен съд, който се е обявил за некомпетентен по въпросите, попадащи в обхвата на указа за извънредно положение, призовава Турция спешно да преразгледа „Анкетната комисия за практиките на извънредното положение“ по такъв начин, че тя да се превърне в солидна и независима комисия с пълен мандат, способна да осигурява индивидуално разглеждане на всеки отделен случай и да обработва ефективно огромния брой заявления, които ще получава, както и да гарантира, че съдебният контрол не се бави ненужно;

12.  осъжда решително сериозното отстъпление и нарушенията по отношение на свободата на изразяване на мнение и сериозните нарушения на свободата на медиите, включително непропорционалните забрани на медийни сайтове и социални медии; отбелязва със загриженост закриването на около 170 медии – включително на почти всички медии на кюрдски език – и лишаването от свобода на повече от 150 журналисти; подчертава, че решението на Турция да блокира достъпа до Уикипедия представлява сериозна атака срещу свободата на информация; отбелязва непрекъснатото влошаване на индекса за свобода на медиите на Турция, съставян от „Репортери без граници“, които вече класират Турция на 155-о място от 180 държави; припомня, че свободният и плуралистичен печат, включително свободният и открит интернет, е съществен елемент на всяка демокрация, и настоятелно призовава турското правителство незабавно да освободи всички неправомерно задържани журналисти; призовава турското правителство да позволи на бившия член на ЕП и председател на Съвместния парламентарен комитет, г-н Йост Лагендик, да се завърне при семейството си в Турция;

13.  изразява сериозна загриженост относно непрекъснато влошаващото се положение в югоизточна Турция, особено в областите, в които е наложен полицейски час, в които беше използвана прекомерна сили и беше приложено колективно наказание на всички жители, и където се твърди, че са били убити близо 2 000 души в рамките на операции по сигурността и че в периода от юли 2015 г. до декември 2016 г. са били разселени около половин милион души; отбелязва, че местните прокурори последователно отказват да започват разследвания на докладваните убийства и че е отказан достъп на независими наблюдатели до тази част на страната; припомня, че турското правителство носи отговорността да защитава всички свои граждани, независимо от техния културен или религиозен произход и убеждения; изразява съжаление във връзка с широкоразпространената практика на изземвания, включително на общински имоти, а също и на църковни имоти, което представлява нарушение на правата на религиозните малцинства; изразява убеждението си, че само едно справедливо политическо решение на кюрдския въпрос може да донесе устойчива стабилност и благоденствие както в този регион, така и в Турция като цяло и следователно призовава и двете страни да се върнат на масата за преговори; отбелязва, че поредица от закони, включително закон № 6722 относно правната защита на силите за сигурност в борбата срещу терористични организации, приет през 2016 г., създадоха атмосфера на „системна безнаказаност“ за силите за сигурност;

14.  осъжда решението на турския парламент да снеме имунитета на голям брой членове на парламента, нарушавайки конституцията, включително на 55 от общо 59-имата членове HDP, което проправи пътя за арести на политици от опозицията и сериозно уврежда имиджа на парламента като демократична институция; подчертава, че турското Велико народно събрание следва да бъде централната институция на турската демокрация и да представлява всички граждани в условия на равнопоставеност; изразява съжаление за високия избирателния праг;

15.  изразява загриженост, че съдиите и прокурорите продължават да бъдат под силен политически натиск и че почти 4 000 от тях, което е близо една четвърт от всички съдии и прокурори, са били освободени или задържани, а в някои случаи тяхното имущество е било конфискувано; призовава Турция да възстанови и да прилага всички правни гаранции за осигуряване на пълното зачитане на независимостта на съдебната власт, включително чрез изменение на Закона за Висшия съвет на съдиите и прокурорите (ВССП), с цел да се намали влиянието на изпълнителната власт в рамките на Висшия съвет; изразява особена загриженост, че институцията на „наказателните мирови съдии“, създадена през юни 2014 г. от действащото правителство, изглежда се е превърнала в инструмент за тормоз и задушаване на опозицията, както и за контролиране на информацията, предоставяна на широката общественост;

16.  изразява сериозна загриженост във връзка с незачитането на правото на свобода на религията, дискриминацията срещу религиозни малцинства, включително срещу християните и алевитите, както и насилието по религиозни причини, което включва словесни и физически нападения, стигматизиране и социален натиск в училищата, и с проблемите, свързани със законното установяване на място за богослужение; призовава турските органи да подкрепят положителни и ефективни реформи в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, като дават възможност на религиозните общности да получават правосубектност, като разрешат благотворителните организации и като премахнат всички ограничения относно обучението, назначаването и наследяването на духовници, като спазват съответните решения на Европейския съд за правата на човека и препоръките на Венецианската комисия, както и като премахнат всички форми на дискриминация или препятствия, основаващи се на религия; призовава Турция да зачита особеното естество и значение на Вселенската патриаршия и да признае нейната юридическа правосубектност; отново подчертава необходимостта Семинарията в Халки да бъде отново отворена и да се премахнат всички пречки пред правилното ѝ функциониране; изразява загриженост относно неотдавнашното изземване на църкви в Диарбекир; настоятелно призовава правителството да ги върне на техните законни собственици; настоятелно призовава турските органи да се борят сериозно с всички прояви на антисемитизъм в обществото;

17.  призовава Турция да защитава правата на най-уязвимите групи и на лицата, принадлежащи към малцинства; изразява съжаление, че парадите на ЛГБТИ в Анкара и Истанбул бяха забранени за трета поредна година и бяха потиснати и подложени на полицейско насилие; изразява сериозна загриженост относно насилието, основано на пола, дискриминацията, словото на омразата по отношение на малцинствата, престъпленията от омраза и нарушенията на правата на човека на ЛГБТИ; призовава Турция да предприеме адекватни мерки за предотвратяване и наказване на словото на омразата или на престъпленията, насочени към малцинства; призовава Турция да хармонизира вътрешното си законодателство с Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа, която ратифицира през 2014 г.; приветства националната стратегия и плана за действие на правителството за ромите и призовава турското правителство да започне да изпълнява стратегията, като създаде механизъм за мониторинг и оценка; насърчава органите да вземат мерки за преодоляване на основните пречки пред социалното приобщаване на ромите; призовава Турция да предостави пълно равенство на всички граждани и да предприеме необходимите действия за уреждане на проблемите, пред които са изправени членовете на малцинствата, по-специално по отношение на правата на образование и собственост; отбелязва, че в съответствие с критериите от Копенхаген малцинствата следва също така да имат правото да получават образование на родния си език в обществените училища; припомня значението на прилагането на резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно островите Имброс и Тенедос и призовава Турция да съдейства за репатрирането на семействата от малцинствата, които желаят да се завърнат на островите; приветства откриването на училище на гръцкото малцинство на остров Имброс, което представлява положителна стъпка;

18.  призовава правителството на Турция да спазва и изцяло да прилага правните задължения, които е поела за защита на културното наследство, и по-специално да изготви добросъвестно интегриран опис на арменското, гръцкото, асирийското и друго културно наследство, унищожено или разрушено през изминалия век; призовава Турция да ратифицира Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване; призовава Турция да си сътрудничи със съответните международни организации, особено със Съвета на Европа, за предотвратяване и борба срещу незаконния трафик и срещу преднамереното унищожаване на културното наследство;

19.  приветства предприемането на действия от страна на отделни държави членки, които ускориха процедурите за предоставяне на убежище на турски граждани, преследвани по извънредните укази;

Отношенията между ЕС и Турция

20.  призовава за задълбочаването на отношенията между ЕС и Турция в ключови области от взаимен интерес, като например борбата срещу тероризма, миграцията, енергетиката, икономиката и търговията, и отново заявява, че диалогът и сътрудничеството следва да се поддържат и насърчават; счита, че сътрудничеството между ЕС и Турция в тези области представлява инвестиция в стабилността и благоденствието както на Турция, така и на ЕС, при условие, че се основава на спазването от всички страни на поетите от тях ангажименти в областта на основните права и основните свободи; счита, че сътрудничеството между членове на гражданското общество е от ключово значение и настоятелно призовава за засилване на това сътрудничество;

21.  призовава Турция да продължи да привежда своята външна политика в съответствие с тази на ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество и съгласуване на предизвикателствата във външната политика между ЕС и Турция; счита, че турският външен министър следва да бъде канен да присъства на отделни заседания на Съвета по външни работи, когато това е целесъобразно; препоръчва Съветът настойчиво да покани правителството на Турция на среща на високо равнище за обсъждане на настоящите отношения между ЕС и Турция;

22.  счита, че засилването на търговските отношения би могло да донесе конкретни ползи за гражданите в Турция и ЕС и следователно, в светлината на сегашните проблеми с Митническия съюз, подкрепя предложението на Комисията за започване на преговори за по-нататъшно развитие на Митническия съюз; отново заявява, че ЕС е основният търговски партньор на Турция и че две трети от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Турция идват от държави – членки на ЕС; подчертава освен това икономическото значение на Турция като пазар за растеж за ЕС; счита, че участието на социалните партньори в преговорите е от първостепенно значение; призовава Комисията да включи в осъвременения Митнически съюз между Турция и ЕС клауза относно правата на човека и основните свободи, като превърне правата на човека и основните свободи във важно условие. припомня, че Митническият съюз може да достигне пълния си потенциал само когато Турция започне да прилага изцяло Допълнителния протокол по отношение на всички държави членки; отбелязва заключението на Комисията, че премахването на пречките пред функционирането на Митническия съюз от страна на Турция би стимулирало по-нататъшната търговска интеграция с ЕС;

23.  отбелязва, че либерализирането на визовия режим е от голямо значение за турските граждани, особено за представителите на деловите среди, както и за турските граждани и хората с турски произход в ЕС, и ще допринесе за контактите между хората; насърчава турското правителство да изпълни изцяло последните оставащи критерии, посочени в пътната карта за либерализиране на визовия режим; подчертава, че преразглеждането на законодателството на страната в областта на борбата с тероризма е ключово условие за гарантирането на основните права и свободи и че либерализирането на визовия режим ще бъде възможно едва след като всички критерии бъдат изпълнени;

24.  подчертава значението на борбата с корупцията и припомня констатациите на Комисията, че корупцията продължава да преобладава в много области и остава сериозен проблем; изразява загриженост, че резултатите по отношение на разследването, съдебното преследване и издаването на присъди във връзка с корупция на високо равнище продължават да бъдат незадоволителни;

25.  призовава Комисията да вземе предвид последните събития в Турция по време на междинния преглед на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) през 2017 г. и да спре всички средства по предприсъединителните фондове, ако преговорите за присъединяване бъдат преустановени; призовава Комисията в случай на такъв сценарий тези средства да се използват за оказване на пряка подкрепа на турското гражданско общество и за бежанците в Турция, както и за да се инвестира повече в програмите за обмен, допринасящи за контактите между хората, като например „Еразъм +“ за студенти, учени и журналисти;

26.  осъжда най-категорично всички терористични актове, извършени в Турция, и твърдо застава зад населението на Турция в общата ни борба срещу тероризма; отбелязва двустранните отношения между държави – членки на ЕС, и Турция в областта на сътрудничеството в борбата с тероризма по отношение на „чуждестранните бойци“; подчертава, че тясното сътрудничество между Европол и турските правоприлагащи агенции е от решаващо значение за ефективната борба срещу тероризма; отново осъжда възобновяването на насилието от страна на Кюрдската работническа партия (ПКК), която е в списъка на ЕС на терористични организации от 2002 г. насам, и настоятелно я призовава да остави оръжията и да използва мирни и законни средства за изразяване на своите очаквания; подчертава, че мирното разрешаване на кюрдския въпрос е също така необходимо за демократичното бъдеще на Турция и ще бъде постигнато само с участието на всички съответни страни и демократичните сили; призовава за възобновяване на преговорите с оглед на постигането на цялостно и трайно решение на кюрдския въпрос; приканва държавите членки да прилагат законодателство, което забранява употребата на знаци и символи на организации, които фигурират в списъка ва ЕС на терористични организации;

27.  изразява съжаление във връзка с решението на турското правителство да не допусне членове на парламента на Германия да посетят германските федерални въоръжени сили в Инджирлик, което означава, че те ще бъдат преместени в държава извън НАТО, което от своя страна представлява основна пречка за ефективното сътрудничество между съюзниците от НАТО в борбата срещу тероризма;

28.  приветства ангажираността на турското правителство и на местни НПО, както и гостоприемството, проявено от населението с приемането на около 3 милиона бежанци; отбелязва изявлението на ЕС и Турция относно миграцията и настоятелно призовава държавите членки да инициират доброволна схема за презаселване на най-уязвимите бежанци в Турция; призовава Комисията да гарантира дългосрочни инвестиции както за бежанците, така и за приемните общности в Турция, както и за адекватното изразходване на средствата; насърчава турското правителство да предостави разрешения за работа и достъп до здравеопазване на всички сирийски бежанци и да осигури достъп до образование на сирийските деца; призовава Анкара и ЕС да продължават координираното патрулиране в Егейско море, да повишат усилията за борба с незаконното превеждане на мигранти през граница и да прилагат в пълна степен и ефективно споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция и двустранните споразумения за обратно приемане, подписани с България и Гърция;

29.  осъжда решително изказванията на президента Ердоган, в които той обвинява лидерите на някои европейски държави в „нацистките практики“ и нарича техните граждани „нацисти“; изтъква, че продължаването на такива неоправдани изказвания подкопава доверието в Турция като политически партньор и че изнасянето на нейните вътрешни конфликти представлява заплаха за мирното съвместно съществуване в обществата на тези държави членки с големи общности от турски произход; подчертава, че турското правителство трябва да се въздържа от систематични усилия за мобилизиране на турската диаспора в държавите членки за свои собствени цели; отбелязва със загриженост твърденията за оказване на натиск върху членове на турската диаспора, живеещи в държавите членки, и осъжда следенето от страна на турските органи на граждани с двойно гражданство, живеещи в чужбина; изразява загриженост по повод обявяването за недействителни на голям брой паспорти, което остави притежателите им без гражданство в нарушение на Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията на Организацията на обединените нации от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство и по повод на докладваните случаи на отказ на услуги на турски граждани от страна на турски консулства;

30.  припомня колко е важно да се поддържат добросъседски отношения; в този контекст призовава Турция да увеличи усилията си за разрешаване на неуредените двустранни въпроси, включително неуредените правни задължения и спорове със своите непосредствени съседи относно сухоземните и морските граници и въздушното пространство съгласно разпоредбите на Устава на ООН и международното право; призовава турското правителство да подпише и ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS); настоятелно призовава турското правителство да сложи край на многократните нарушения на гръцкото въздушно пространство и гръцките териториални води и да зачита териториалната цялост и суверенитета на всички свои съседи; изразява съжаление във връзка с това, че обявената от турското Велико народно събрание заплаха, че е налице повод за обявяване на война (casus belli) срещу Гърция, все още не е оттеглена;

31.  призовава Турция и Армения да работят за нормализирането на своите отношения; подчертава, че отварянето на границите между Турция и Армения би могло да доведе до подобряване на техните отношения, особено в областта на трансграничното сътрудничество и икономическата интеграция;

32.  призовава турското правителство да спре плановете си за изграждане на атомната електроцентрала „Аккую“; отбелязва, че предвиденият обект се намира в силно сеизмичен регион и затова представлява сериозна заплаха не само за Турция, но и за региона на Средиземно море; отправя съответно искане към турското правителство да се присъедини към Конвенцията от Еспо, която задължава страните да уведомяват и да се консултират взаимно по всички разглеждани важни проекти, които има вероятност да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в трансграничен план; изисква за тази цел от турското правителство да включи правителствата на съседните си държави, като Гърция и Кипър, в по-нататъшното развитие на проекта за Аккую или най-малко да проведе консултации с тях;

33.  подчертава, че разрешаването на кипърския проблем ще има положително въздействие върху целия регион, като същевременно ще е от най-голяма полза преди всичко за кипърските гърци и кипърските турци; приветства съвместната декларация от 11 февруари 2014 г. като основа за неговото разрешаване и поздравява лидерите на общностите на кипърските гърци и кипърските турци за постигането на значителен напредък в преговорите за обединение; приветства споразумението между двамата лидери за поредица от мерки за изграждане на доверие и настоятелно призовава за прилагането на тези мерки; приветства размяната на предпочитани карти, което няма прецедент до момента, и първата международна конференция за Кипър, проведена в Женева с гарантите и с участието на ЕС, и подкрепя нейното продължаване с цел постигане на взаимно приемливо споразумение по главата относно сигурността и гаранциите; подкрепя намирането на справедливо, всеобхватно и трайно решение, основано на създаването на федерация от две общности и две зони, единна международна правосубектност, единен суверенитет и единно гражданство, с политическо равноправие между двете общности, в съответствие със съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, международното право и достиженията на правото на ЕС и при зачитане на принципите, на които се основава Съюзът; приветства засилената ангажираност на страните за уреждане на кипърския проблем; очаква от Турция активно да подкрепи бързото и успешно приключване на преговорите, и отново заявява, че ангажираността на Турция и нейният принос за всеобхватно решение продължава да е от решаващо значение; призовава всички съответни страни да подкрепят процеса на преговори, да допринесат за постигането на положителен резултат и да използват предоставената сега възможност; настоятелно призовава Комисията да използва всички свои ресурси в подкрепа на успешното приключване на процеса на обединение;

34.  отново призовава Турция да започне да изтегля своите войски от Кипър, да предаде контрола върху затворения участък на Фамагуста на ООН в съответствие с Резолюция 550 (от 1984 г.) на Съвета за сигурност на ООН и да се въздържа от действия, които променят демографския баланс на острова чрез политиката си на незаконни заселвания; отбелязва, че прилагането на достиженията на правото на ЕС в бъдещата съставна държава на кипърските турци при влизането в сила на споразумението трябва вече да бъде добре подготвено; признава в тази връзка значението на продължаването на работата на специалната комисия на двете общности за подготовка за ЕС; поема ангажимент да активизира своите усилия за работа с общността на кипърските турци при подготовката за пълно интегриране в ЕС, и призовава Комисията да направи същото; приветства важната работа на Комитета за безследно изчезналите лица (КБИЛ, който се занимава с изчезналите кипърски турци и кипърски гърци) и приветства подобряването на достъпа до всички съответни обекти, включително военни зони; призовава Турция да съдейства на КБИЛ чрез предоставяне на информация от своите военни архиви; призовава за отделянето на специално внимание на работата, извършвана от КБИЛ и във връзка с това приветства назначаването на постоянен докладчик на Европейския парламент относно изчезналите лица;

35.  признава законното право на Република Кипър да встъпва в двустранни споразумения, засягащи нейната изключителна икономическа зона; призовава отново Турция да зачита напълно суверенните права на всички държави членки, включително правата, свързани с проучването и експлоатацията на природни ресурси, в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международното право; настоятелно призовава Турция да се стреми към мирно уреждане на споровете и да се въздържа от всякакви заплахи или действия, които биха могли да имат отрицателен ефект върху добросъседските отношения;

36.  изразява твърдото си убеждение, че единствено едно надеждно политическо решение ще гарантира стабилността на Сирия и ще даде възможност за решителен победа над ИДИЛ/Даиш и над други посочени от ООН терористични групи в Сирия; потвърждава върховенството на ръководения от ООН процес от Женева; признава усилията, положени по време на срещите в Астана за възстановяване на пълното прекратяване на враждебните действия, както и създаването на тристранния механизъм за наблюдение и гарантиране на пълното спазване на прекратяването на огъня; настоятелно призовава всички гаранти, включително Турция, да спазят ангажиментите си за гарантиране на пълното прекратяване на огъня и за постигане на напредък при гарантирането на пълен безпрепятствен хуманитарен достъп до цялата страна, вдигането на обсадите и освобождаването на всички произволно задържани лица, особено жени и деца, в съответствие с Резолюция № 2268 на Съвета за сигурност на ООН; призовава Турция изцяло да зачита суверенитета и териториалната цялост на всички свои съседи;

37.  призовава за превод на турски език на настоящата резолюция;

o
o   o

38.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0450. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0423. (3) OВ C 285, 5.8.2016 г., стр. 11. (4) OВ C 328, 6.9.2016 г., стр. 2. (5) OВ L 51, 26.2.2008 г., стр. 4.