Европейският парламент,

—  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк(1),

—  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните (COP 21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—  като взе предвид член 3, параграфи 3 и 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“, както и член 11 от ДФЕС,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“ (COM(2016)0739),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС през януари 2011 г.,

—  като взе предвид Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г., озаглавена „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(2),

—  като взе предвид Доклад № 30/2016 на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), озаглавен „Environmental indicator report 2016“ (Доклад за показателите за околната среда за 2016 г.),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед(3),

—  като взе предвид стратегическата бележка на Европейския център за политическа стратегия на Комисията от 20 юли 2016 г., озаглавена „Sustainability Now! A European Voice for Sustainability“ („Устойчивост сега! Европейска визия за устойчивост“)(4),

—  като взе предвид стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.(5), нейния средносрочен преглед(6) и резолюцията на Европейския парламент от 2 февруари 2016 г. относно средносрочния преглед (7),

—  като взе предвид докладите на Международната комисия за ресурсите към Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), озаглавени „Съгласуваност на политиките, свързани с целите за устойчиво развитие“ (2015 г.), „Глобални материални потоци и производителност на ресурсите“ (2016 г.) и „Ефективно използване на ресурсите: потенциал и икономически последици“ (2017 г.),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2016 г., озаглавено „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“ (JOIN(2016)0049),

—  като взе предвид споразумението за нова програма за градовете, прието на конференцията „Хабитат III“ в Кито на 20 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, както и на комисията по култура и образование (A8-0239/2017),

A.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки приеха Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Програмата до 2030 г.“), включително целите за устойчиво развитие (ЦУР);

Б.  като има предвид, че 17-те цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) представляват подробен план за едно по-добро общество и един по-добър свят, осъществим чрез конкретни и измерими действия и обхващащ редица въпроси, включително постигането на по-добри и по-равностойни резултати в областта на здравето, по-голямо благополучие и образование на гражданите, по-голям общ просперитет, действия за борба с изменението на климата и опазване на околната среда за бъдещите поколения, и като такива трябва винаги да се разглеждат хоризонтално във всички области на действие на Съюза;

В.  като има предвид, че бъдещият икономически растеж ще бъде възможен единствено чрез пълно зачитане на възможностите на планетата да осигури достоен живот за всички;

Г.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. има трансформационен потенциал и определя универсални, амбициозни, всеобхватни, неделими и взаимосвързани цели, насочени към изкореняване на бедността, борба с дискриминацията, насърчаване на благоденствието, екологична отговорност, социално приобщаване, зачитане на правата на човека и укрепване на мира и сигурността; като има предвид, че тези цели изискват незабавни действия с оглед на пълно и ефективно прилагане;

Д.  като има предвид, че Комисията все още не е създала всеобхватна стратегия за изпълнението на Програмата до 2030 г., обхващаща вътрешни и външни области на политиката, с подробен график до 2030 г., както бе поискано от Европейския парламент в неговата резолюция от 12 Май 2016 г. относно последващите действия и прегледа на Програмата, и не е поела изцяло общата координационна роля за предприетите на национално равнище действия; като има предвид, че ефективната стратегия за прилагане и механизмът за наблюдение и преразглеждане са от съществено значение за постигането на ЦУР;

Е.  като има предвид, че 17-те ЦУР и 169-те основни задачи засягат всички аспекти на политиката на Съюза;

Ж.  като има предвид, че много от ЦУР пряко засягат правомощията на ЕС, а също и на националните, регионалните и местните органи, поради което тяхното изпълнение изисква подход на истинско многостепенно управление с активно и широко участие на гражданското общество;

З.  като има предвид, че изменението на климата не е изолиран проблем от областта на околната среда, а според ООН(8) представлява едно от най-големите предизвикателства на нашето време и сериозна заплаха за устойчивото развитие и неговото широко разпространено, безпрецедентно въздействие налага непропорционална тежест върху най-бедните и най-уязвимите и увеличава неравенството между държавите и в самите държави; като има предвид, че спешните действия за борба с изменението на климата са от съществено значение за успешното изпълнение на ЦУР;

И.  като има предвид, че целите на Европа до 2020 г. относно изменението на климата и устойчивостта на енергетиката са за намаляване на емисиите на парникови газове с 20%, покриване на 20% от търсенето на енергия в ЕС чрез възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност с 20%; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за намаляване с най-малко 40% на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. съгласно механизма на Парижкото споразумение за засилване на натиска за повишаване на целите; като има предвид, че Парламентът призова за задължителна цел за енергийна ефективност от 40% до 2030 г. и задължителна цел за енергия от възобновяеми източници от най-малко 30% и подчерта, че тези цели следва да се изпълняват посредством индивидуални национални цели;

Й.  като има предвид, че ЕС и всички негови държави членки са подписали Парижкото споразумение и по този начин са се ангажирали да работят с други държави за ограничаване на глобалното затопляне до нива далеч под 2°C и да полагат усилия за допълнително ограничаване на това повишаване до 1,5°C, като с това се опитат да ограничат най-сериозните рискове от изменението на климата, които подкопават устойчивото развитие;

К.  като има предвид, че доброто състояние на моретата и океаните е от съществено значение за опазването на богатото биологично разнообразие и осигуряването на продоволствена сигурност и устойчиви средства за препитание;

Л.  като има предвид, че съгласно Седмата програма за действие за околната среда Комисията е задължена да оцени въздействието върху околната среда в световен мащаб от потреблението в Съюза на хранителни и нехранителни стоки;

М.  като има предвид, че всяка оценка на настоящата и бъдещата ефективност на програмата за ЦУР в Европа следва не само да обръща внимание на настоящите успехи, а и да разглежда бъдещите усилия и схеми, и също така следва да се основава на задълбочена оценка на несъответствията на политиките на ЕС с ЦУР, включително областите, в които ЕС не постига целите в рамките на ЦУР, незадоволителното изпълнение на настоящите политики и потенциалите противоречия между областите на политиката;

Н.  като има предвид, че според ЕАОС е много вероятно 11 от общо 30-те приоритетни цели на Програмата за действие за околната среда да не бъдат постигнати до 2020 г.;

О.  като има предвид, че финансирането на ЦУР представлява огромно предизвикателство, което изисква силно партньорство в световен мащаб и използването на всички форми на финансиране (от национални, международни, публични, частни и иновативни източници), както и на нефинансови средства; като има предвид, че частното финансиране може да допълни, но не и да замести публичното финансиране;

П.  като има предвид, че ефективното мобилизиране на национални ресурси е изключително необходим фактор за постигането на целите на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че развиващите се държави са особено засегнати от отклонението от корпоративно данъчно облагане и избягването на данъци;

Р.  като има предвид, че насърчаването на устойчивото развитие изисква издръжливост, която следва да бъде насърчавана посредством многостранен подход към външната дейност на ЕС и посредством спазването на принципа на съгласуваност на политиките за развитие; като има предвид, че политиките на държавите членки и на ЕС имат преднамерени и непреднамерени последствия върху развиващите се държави и че ЦУР представляват уникална възможност за постигане на по-голяма съгласуваност и по-справедлива политика по отношение на развиващите се държави;

С.  като има предвид, че международната търговия може да бъде мощен двигател на развитие и икономически растеж и че голяма част от вноса в ЕС идва от развиващи се държави; като има предвид, че Програмата до 2030 г. признава търговията като средство за постигане на ЦУР;

Т.  като има предвид, че справянето с предизвикателството на миграцията и с нуждите на нарастващото в световен мащаб население е от съществено значение за постигането на устойчиво развитие; като има предвид, че Програмата до 2030 г. подчертава ролята на миграцията като потенциален двигател на развитие; като има предвид, че член 208 от ДФЕС определя изкореняването на бедността като основната цел на политиките за развитие на ЕС;

1.  отбелязва съобщението на Комисията относно европейските действия за устойчивост, което очертава съществуващите политически инициативи и инструменти на европейско равнище и представлява отговор на Програмата до 2030 г.; при все това подчертава необходимостта от цялостна оценка, включително на политическите пропуски и тенденции, несъответствията и недостатъците при прилагането, както и на потенциалните съпътстващи ползи и полезните взаимодействия, на всички съществуващи политики и законодателство на ЕС във всички сектори; подчертава необходимостта от координирани действия за извършването на тази оценка както на европейско равнище, така и на равнище държави членки; поради това призовава Комисията, Съвета във всичките му формати, както и агенциите и органите на ЕС незабавно да продължат тази работа;

2.  подчертава, че целта на Програмата до 2030 г. е постигането на по-голямо благосъстояние за всички и че трите равни стълба на устойчивото развитие, а именно социалното, екологичното и икономическото развитие, са от основно значение за постигането на ЦУР; подчертава факта, че устойчивото развитие е основна цел на Съюза, както е предвидено в член 3, параграф 3 от ДЕС, и следва да играе централна роля в дебата за бъдещето на Европа;

3.  приветства ангажимента на Комисията за интегриране на ЦУР във всички политики и инициативи на ЕС въз основа на принципите на универсалност и интеграция; призовава Комисията незабавно да разработи цялостна съгласувана, координирана и всеобхватна рамкова стратегия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план относно изпълнението на 17-те ЦУР и свързаните с тях 169 задачи в ЕС, като признава взаимовръзките и равнопоставеността на различните ЦУР, възприемайки подход на многостепенно управление и междусекторен подход; освен това подчертава необходимостта от интегриране на всички аспекти на Програмата до 2030 г. в европейския семестър и гарантиране на пълното участие на Парламента в процеса; призовава първия заместник-председател, който има хоризонтални отговорност за устойчивото развитие, да поеме водеща роля по този въпрос; подчертава факта, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент за цялостно изпълнение на всички ЦУР и задачи както на практика, така и по дух;

4.  припомня значението на основополагащия принцип на Програмата до 2030 г. „да не се пренебрегва никой“; отправя искане към Комисията и държавите членки да предприемат решителни действия за справяне с неравенствата в рамките на страните и между тях, тъй като те увеличават въздействието на други глобални предизвикателства и възпрепятстват напредъка в областта на устойчивото развитие; призовава Комисията и държавите членки да насърчават научните изследвания и разбивката на данните в своите политики, за да се гарантира, че най-уязвимите и маргинализирани лица са включени и приоритизирани;

5.  приветства ангажимента на Комисията за интегриране на ЦУР в своята програма за по-добро регулиране и подчертава потенциала на използването на инструментите за по-добро регулиране по стратегически начин, за да се оцени съгласуваността на политиките на ЕС по отношение на Програмата до 2030 г.; призовава Комисията да установи проверка на ЦУР за всички нови политики и законодателство и да гарантира пълна съгласуваност на политиките при изпълнението на ЦУР, като същевременно насърчава полезните взаимодействия, извличането на съпътстващи ползи и избягването на компромиси, както на европейско равнище, така и на равнище държави членки; подчертава необходимостта от включване на устойчивото развитие като неразделна част от общата рамка на оценките на въздействието, а не като отделна оценка на въздействието, както е понастоящем съгласно инструментариума на Комисията за по-добро регулиране; призовава за подобряване на инструментите за измерване и количествено определяне на средносрочните и дългосрочните екологични резултати в оценките на въздействието; освен това призовава Комисията да гарантира, че оценките и проверките за пригодност, извършени в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), оценяват дали определени политики или законодателни актове допринасят за амбициозното изпълнение на ЦУР или всъщност го възпрепятстват; призовава за ясно идентифициране и разграничаване на равнището на управление, на което следва да се изпълняват целите, като същевременно подчертава, че принципът на субсидиарност следва да се зачита; призовава за създаване на ясни и последователни пътища за устойчиво развитие на национално равнище и ако е необходимо — на поднационално или местно равнище за онези държави членки, които все още не са го направили; подчертава, че Комисията следва да предостави насоки за този процес, за да гарантира хармонизиран формат;

6.  подчертава, че Седмата програма за действие за околната среда сама по себе си е ключов инструмент за прилагането на ЦУР, въпреки че действията, предприети в някои сектори, все още са недостатъчни, за да гарантират изпълнението на ЦУР; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими стъпки, за да приложат изцяло Седмата програма за действие за околната среда, да включат в оценката на Седмата програма за действие за околната среда оценка на степента, до която нейните цели съответстват на ЦУР, и като вземе предвид тези резултати, да представи препоръка за програмата приемник; призовава Комисията своевременно да предложи програма на Съюза за действие в областта на околната среда за периода след 2020 г. съгласно изискването по член 192, параграф 3 от ДФЕС, тъй като такава програма ще допринесе за постигането на ЦУР в Европа;

7.  настоятелно призовава Комисията да спазва програмата за управление, приета в Декларацията от Рио и в Програмата до 2030 г., както и в Плана за изпълнение от Йоханесбург от 2002 г. и заключителния документ от конференцията „Рио+20“ на ООН относно устойчивото развитие от 2012 г.;

8.  счита, че Комисията следва да насърчава държавите членки да стимулират създаването или подобряването на съвети за устойчиво развитие на национално равнище, включително и на местно равнище, както и да засилят участието и ефективното ангажиране на гражданското общество и други заинтересовани страни в съответните международни форуми и в тази връзка да насърчават прозрачността и широкото обществено участие и партньорства за осъществяване на устойчиво развитие;

9.  признава, че за постигане на ЦУР ще бъде необходим многостранен ангажимент от страна на ЕС, местните и регионалните органи на държавите членки, гражданското общество, гражданите, предприятията и трети партньори; призовава Комисията да гарантира, че обявената в съобщението ѝ многостранна платформа ще се превърне в модел за най-добри практики за улесняване на планирането, изпълнението, мониторинга и прегледа на Програмата до 2030 г.; подчертава, че платформата следва да мобилизира експертния опит на различните ключови сектори, да насърчава иновациите и да допринася за осигуряването на ефективни връзки със заинтересованите страни, като стимулира насърчаването „отдолу нагоре“ на устойчивото развитие; освен това подчертава, че многостранната платформа трябва бъде с по-широк обхват от този на платформа за учене от партньорите и да позволява истинска ангажираност на заинтересованите страни в планирането и мониторинга на изпълнението на ЦУР; призовава Комисията да насърчава полезните взаимодействия с други свързани платформи, като например платформата REFIT, платформата за кръгова икономика, работната група на високо равнище „Конкурентоспособност и растеж“ и експертната група на високо равнище по устойчиви финанси, и да докладва на Парламента и Съвета как ще се изпълняват препоръките на платформата;

10.  призовава Комисията да положи повече усилия за улесняване на управлението на ЦУР, за да бъде то:

Поради това изисква от Комисията да гарантира, че многостранната платформа води не само до обединяването, но също така и до разпространението на работни познания за ЦУР по разработването на целите на устойчивото развитие, и да се увери, че платформата оказва влияние върху политическия дневен ред. В тази връзка изисква от Комисията, с принос от страна на Парламента и Съвета, да създаде многостранна платформа, която ангажира участници от множество сектори. Бизнесът и промишлеността, потребителските групи, синдикалните организации, социалните НПО и НПО в областта на околната среда и климата, НПО за сътрудничество за развитие, представителите на местното управление и на градовете следва да бъдат представени във форум с численост не по-малко от 30 души. Заседанията следва да бъдат отворени за възможно най-много участници и да могат да разширяват обхвата си, ако с времето интересът се увеличи. На своите тримесечни заседания платформата следва да определя проблемите, които представляват пречка за изпълнението на ЦУР. Парламентът следва да обмисли създаването на работна група относно ЦУР, за да се осигури възможността за хоризонтална работа в рамките на Парламента по този въпрос. Този форум следва да се състои от членове на ЕП, които представляват възможно най-голям брой от комисиите. Комисията и Парламентът следва да участват активно в заседанията на многостранната платформа. Комисията следва всяка година да представя актуализация на платформата относно бъдещите си планове за подпомагане на изпълнението на ЦУР, както и документ, който ще бъде достъпен на всички равнища във всички държави членки относно най-добрите практики при изпълнението на ЦУР преди срещата на високо равнище на ООН относно ЦУР през юни/юли. Комитетът на регионите следва да действа като свързващо звено между местните и националните участници;

11.  приветства нарастващия размер на институционалните и частните капитали, предназначени за финансиране на ЦУР, и приканва Комисията и държавите членки да разработят критерии за устойчиво развитие за институционалните разходи на ЕС, да определят потенциалните регулаторни пречки и стимули за инвестиции в ЦУР и да проучат възможностите за сближаване и сътрудничество между публичните и частните инвестиции;

12.  приветства потенциалния принос на прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда за постигането на ЦУР чрез подобряване на изпълнението на достиженията на правото в държавите членки; предупреждава обаче, че този преглед не следва да се счита за заместител на други инструменти, като например производствата за установяване на нарушение;

13.  настоятелно призовава Комисията да разработи ефективни механизми за мониторинг, проследяване и контрол на изпълнението и интегрирането на ЦУР и Програмата до 2030 г., и призовава Комисията, в сътрудничество с Евростат, да създаде набор от специфични показатели за напредъка за вътрешното прилагане на ЦУР в ЕС; призовава Комисията да изготвя ежегодни доклади относно напредъка на ЕС по отношение на изпълнението на ЦУР; подчертава, че Комисията следва да подпомага държавите членки в тяхното последователно докладване; призовава Парламента да стане партньор в процеса, по-специално в рамките на второто работно направление след 2020 г., и отправя призив за годишен диалог и докладване между Парламента, Съвета и Комисията, което да доведе до изработването на доклад; настоятелно призовава резултатите да бъдат прозрачни, лесни за разбиране и съобщаване за широк диапазон от аудитории; подчертава значението на прозрачността и демократичната отчетност при мониторинга на Програмата до 2030 г. и поради това подчертава ролята на съзаконодателите в този процес; счита, че сключването на обвързващо междуинституционално споразумение съгласно член 295 от ДФЕС ще предостави подходящи мерки за сътрудничество в това отношение;

14.  припомня, че държавите членки трябва да докладват пред ООН относно своите резултати по отношение на постигането на ЦУР; подчертава, че тези доклади на държавите членки следва да бъдат разработени в сътрудничество с компетентните местни и регионални органи; подчертава, че в държавите членки с федерални или децентрализирани равнища на управление е необходимо да бъдат подробно описани специфичните предизвикателства и задължения на тези делегирани равнища на управление при постигането на ЦУР;

15.  призовава Комисията да насърчава устойчиви глобални вериги за създаване на стойност с въвеждането на системи за надлежна проверка за дружествата, фокусирани върху цялата им верига на доставки, което ще насърчи предприятията да инвестират по-отговорно и ще стимулира по-ефективно прилагане на главите относно устойчивостта в споразуменията за свободна търговия, включително в областите на борбата срещу корупцията, прозрачността, избягването на данъци и отговорното бизнес поведение;

16.  счита, че всяка бъдеща визия за Европа трябва да приеме ЦУР като основен принцип и че по този начин държавите членки следва да се насочат към установяване на устойчиви икономически модели, както и че поради това ролята на ЕС за постигането на устойчиво развитие следва да бъде в центъра на обсъжданията, започнати от Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. за бъдещето на Европа (COM(2017)2025), предвид необходимостта от засилване на измерението на устойчивостта в контекста на икономическия растеж; счита, че постигането на ЦУР и Програмата до 2030 г. е от съществено значение за ЕС и че постигането на ЦУР следва да бъде европейско наследство за бъдещите поколения; признава, че Програмата до 2030 г. е в съответствие с принципите и ценностите на Съюза и поради това постигането на ЦУР е естествено следствие от плановете на Европейския съюз за създаване на по-добро, по-здравословно и по-устойчиво бъдеще за Европа;

17.  призовава Комисията и държавите членки да изградят капацитет за интегрирана оценка, технологични и институционални иновации и финансова мобилизация за постигането на ЦУР;

18.  признава, че повечето европейски държави — както от ЕС, така и извън ЕС — са подписали споразумението за ЦУР; счита, че в контекста на дебата за бъдещето на Европа следва да се обмисли разработването на общоевропейска рамка за постигането на ЦУР между държавите — членки на ЕС и ЕИП, страните по споразуменията за асоцииране към ЕС, държавите — кандидатки за членство в ЕС, и Обединеното кралство след неговото оттегляне;

19.  подчертава значението на Политическия форум на високо равнище в последващите действия и прегледа на целите за устойчиво развитие и също така призовава Комисията и Съвета да уважават главната роля на ЕС за определянето и изпълнението на Програмата до 2030 г., като се постигнат съвместни позиции на ЕС и съвместно докладване от страна на ЕС въз основа на координирано докладване от държавите членки и институциите на ЕС преди провеждането на Политическия форум на високо равнище под егидата на Общото събрание; приканва Комисията да направи преглед на съществуващите действия по време на предстоящия Политически форум на високо равнище и на специфичните цели за устойчиво развитие, които ще бъдат обект на преразглеждане;

20.  счита, че ЕС следва да бъде световен лидер на прехода към нисковъглеродна икономика и устойчива система за производство и потребление; приканва Комисията да ориентира своите политики в областта на науката, технологиите и иновациите (НТИ) към ЦУР и я призовава да изготви съобщение относно НТИ за устойчиво развитие (STI4SD), както се препоръчва от експертната група на Комисията „Действия след конференцията „Рио+20“ и по-конкретно ЦУР“, с цел да формулира и подпомогне дългосрочната координация на политиките и сближаването;

21.  подчертава факта, че науката, технологиите и иновациите са особено важни инструменти за изпълнението на ЦУР; подчертава, че е необходимо „Хоризонт 20202“ и бъдещите рамкови програми за научни изследвания да интегрират по-добре понятието „устойчиво развитие“ и обществените предизвикателства;

22.  припомня, че, както е посочил в своята резолюция от 12 май 2016 г., Парламентът следва да има ясна роля в изпълнението на Програмата до 2030 г. от ЕС;

23.  приветства последните инициативи за насърчаване на ефективното използване на ресурсите, наред с другото, чрез насърчаване на предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на отпадъци, ограничаване на оползотворяването на отпадъци за получаване на енергия до неподлежащите на рециклиране материали и постепенно премахване на депонирането на подлежащите на рециклиране или оползотворяване отпадъци, както се предлага в плана за действие за кръгова икономика и предложението за нови, амбициозни цели на ЕС в областта на отпадъците, което, наред с другото, ще допринесе за постигането на ЦУР 12 и за намаляването на морските отпадъци; признава, че постигането на ЦУР и изпълнението по разходноефективен начин на целите в областта на изменението на климата ще изискват увеличаване на ефективността на ресурсите, и че до 2050 г. сами по себе си ще намалят годишните емисии на парникови газове в световен мащаб с 19%, а емисиите на парникови газове само на държавите от Г-7 с до 25%; изтъква факта, че 12 от 17-те ЦУР зависят от устойчивото използване на природни ресурси; подчертава значението на устойчивото потребление и производство чрез повишаване на ефективността и чрез намаляване на замърсяването, търсенето на ресурси и отпадъците; подчертава необходимостта да се прекъсне връзката между икономическия растеж, използването на ресурсите и въздействието върху околната среда; призовава Комисията да изготвя редовeн доклад относно състоянието на кръговата икономика, които да представят подробна информация за нейното състояние и тенденции и да дават възможност за промяна на съществуващите политики въз основа на обективна, надеждна и съпоставима информация; освен това призовава Комисията да гарантира, че кръговата икономика ще постигне значителен спад в използването на нови материали, намаляване на отпадъчните материали, по-дълготрайни продукти и оползотворяване на странични продукти от производството и излишни материали, които преди са били считани за отпадъчни потоци; призовава Комисията да изготви амбициозна и всеобхватна стратегия относно пластмасите, като същевременно се придържа към целта за екологосъобразно управление на химикалите до 2020 г. и вземе под внимание целта за цикли на нетоксични материали, определена в Седмата програма за действие за околната среда; счита, че координираните действия на европейско равнище срещу разхищаването на храни е от решаващо значение за ЦУР 2; подчертава целта на ЕС за намаляване на хранителните отпадъци с 50% до 2030 г.;

24.  подчертава, че Решение № 1386/2013/ЕС показва, че съществуващите системи на производство и потребление в световната икономика генерират много отпадъци, които, заедно с нарастващото търсене на стоки и услуги до изчерпване на ресурсите, спомагат за увеличаване на цените на основни суровини, минерали и енергия, като същевременно генерират още повече замърсяване и отпадъци, повишават общото количество емисии на парникови газове, влошават качеството на почвата и обезлесяването; ето защо трябва да бъдат положени усилия от страна на ЕС и държавите членки за осигуряване на анализ на жизнения цикъл (LCA) на продуктите и услугите, за да се направи оценка на реалното им въздействие по отношение на устойчивостта;

25.  припомня, че прекъсването на връзката между икономическия растеж и използването на ресурсите е от съществено значение за ограничаването на въздействието върху околната среда и за подобряването на конкурентоспособността на Европа и намаляването на зависимостта ѝ от ресурси;

26.  подчертава, че за да може ЕС да постигне целите на Програмата до 2030 г., е от съществено значение тези цели да бъдат отразени в европейския семестър по всеобхватен начин, включително като се обърне внимание на екологосъобразните работни места, ефективното използване на ресурсите и устойчивите инвестиции и иновации; отбелязва, че икономика с ефективно използване на ресурсите притежава голям потенциал за създаване на работни места и икономически растеж, като до 2050 г. тя ще създаде допълнителни 2 трилиона щатски долара към световната икономика и ще генерира допълнителни 600 милиарда щатски долара в БВП на държавите от Г-7;

27.  призовава Комисията да подчертае пред всички заинтересовани участници, включително инвеститорите, синдикатите и гражданите, ползите от трансформиране на неустойчиви производства в дейности, които да дадат възможност за осъществяване на целите за устойчиво развитие и на ползите от постоянното преквалифициране на работната сила с оглед на „зелена“, екологично чиста, висококачествена заетост;

28.  подчертава важността на постигането на ЦУР 2 за устойчиво селско стопанство и ЦУР за предотвратяване на замърсяването и прекомерното използване на вода (6.3 и 6.4), подобряване на качеството на почвите (2.4 и 15.3) и преустановяване на загубата на биологично разнообразие (15) на равнището на ЕС;

29.  призовава Комисията и държавите членки да се справят с големите закъснения по отношение на постигането на добро състояние на водите съгласно Рамковата директива за водите, и да осигурят постигането на ЦУР 6; отбелязва оценката на ЕАОС, съгласно която екологичното състояние на повече от половината от речните и езерните водни басейни в Европа е класифицирано като незадоволително и че водните екосистеми все още са подложени на най-значително влошаване и намаляване на биологичното разнообразие; призовава Комисията да подкрепи иновативните подходи за устойчиво управление на водите, включително като освободи пълния потенциал на отпадъчните води и като прилага принципите на кръговата икономика при управлението на водите чрез предприемане на мерки за насърчаване на безопасната повторна употреба на отпадъчните води в селското стопанство и в промишления и общинския сектор; подчертава, че около 70 милиона европейци изпитват недостиг на вода през летните месеци; припомня освен това, че около 2% от общото население на ЕС не разполага с пълен достъп до питейна вода, което засяга непропорционално уязвимите маргинализирани групи; припомня също така, че има 10 смъртни случая на ден в Европа в резултат на опасната вода и лошата канализация и хигиена;

30.  приветства съвместното съобщение на Комисията за бъдещето на нашите океани, в което се предлагат 50 действия за безопасни, сигурни, чисти и устойчиво управлявани океани в Европа и по света с цел да бъде изпълнена ЦУР 14 – неотложна цел, като се има предвид необходимостта от бързо възстановяване на европейските морета и световните океани;

31.  подчертава екологичното значение и социално-икономическите ползи от биологичното разнообразие и отбелязва, че според последния доклад „Граници на планетата“ настоящите стойности на загубата на биологичното разнообразие са прекрачили планетарната граница, а целостта на биосферата се счита за основна граница, чието съществено изменение довежда земната система до ново състояние; отбелязва със загриженост, че целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и на Конвенцията за биологичното разнообразие няма да бъдат изпълнени без значителни допълнителни усилия; припомня, че около 60% от животинските видове и 77% от защитените местообитания се намират в условия под оптималните(9); призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за постигане на тези цели, наред с другото, чрез цялостно прилагане на директивите за опазване на природата и признаване на добавената стойност на екосистемите и биологичното разнообразие на околната среда в Европа, като се отпуснат достатъчно средства в бъдещите бюджети за опазването на биологичното разнообразие, по-специално за мрежата „Натура 2000“ и програмата LIFE; отново подчертава необходимостта от обща методология за проследяване, която взема предвид всички преки и непреки разходи за биологичното разнообразие и тяхната ефективност, като същевременно подчертава, че общите разходи на ЕС не трябва да се отразяват отрицателно на биологичното разнообразие и следва да подпомагат постигането на целите на Европа по отношение на биологичното разнообразие;

32.  подчертава, че пълното изпълнение и прилагане, както и адекватното финансиране на директивите за опазване на природата представляват жизнено важни предпоставки за осигуряването на успеха на стратегията за биологичното разнообразие като цяло и за постигането на нейната водеща цел; приветства решението на Комисията да не преразглежда директивите за опазване на природата;

33.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да завършат бързо и да подобрят екологичната мрежа „Натура 2000“, като увеличат усилията, за да гарантират, че е определен достатъчен брой специални защитени територии в съответствие с Директивата за местообитанията, както и че това определение е придружено от ефективни мерки за защита на биологичното разнообразие в Европа;

34.  отбелязва, че изследванията сочат, че неустойчивото селско стопанство е ключов фактор за загубата на органичния въглерод и биологичното разнообразие на почвите; призовава ЕС да насърчава методи, които увеличават качеството на почвите, като например ротацията, включително на бобови растения и животни, осигурявайки по този начин възможност на ЕС да постигне ЦУР 2.4 и 15.3;

35.  счита, че ЕС трябва да направи много повече за постигането на ЦУР 15; настоятелно призовава Европейската комисия да вземе мерки по-специално и приоритетно по въпроса за обеззаразяването на околната среда, като предложи хармонизирани правила срещу използването и влошаването на качеството на почвите и като представи в най-кратък срок неколкократно обявявания план за действие за борба с обезлесяването и влошаването на състоянието на горите, както и график относно неговото прилагане;

36.  признава, че промените в биологичното разнообразие на почвите и в органичния въглерод в почвата са предизвикани най-вече от практиките на управление и ползване на земята, както и от изменението на климата, което оказва силно негативно въздействие върху цялата екосистема и общество; следователно призовава Комисията да обърне специално внимание на свързаните със земята въпроси в бъдещата Осма програма за действие за околната среда;

37.  подчертава, че вносът на соя в ЕС като храна за животни допринася за обезлесяването в Южна Америка, като по този начин се подкопават ЦУР в областта на обезлесяването, изменението на климата и биологичното разнообразие;

38.  призовава Комисията да увеличи своите усилия като фактор от световно значение за защита на важната екология и околна среда на Арктика; настоятелно призовава Комисията да не позволява политики, които стимулират експлоатацията на Арктика за изкопаеми горива;

39.  приветства акцента върху биологичното разнообразие, природните ресурси и екосистемите, както и признатата връзка между тези елементи и човешкото здраве и благосъстояние; подчертава необходимостта от подход „Едно здраве“, обхващащ едновременно човешкото здраве, здравето на животните и доброто състояние на околната среда, и припомня, че инвестирането в научните изследвания и иновациите, насочено към разработване на нови технологии в областта на здравеопазването е основна предпоставка за постигането на ЦУР; настоятелно призовава Комисията съвсем скоро да предприеме извършването на анализ, за да предостави отговор на публикацията на ОИСР „Поглед върху здравето в ЕС“, която показва, че очакваната продължителност на живота в много държави — членки на ЕС не се е увеличила; отбелязва, че равният достъп до качествено здравеопазване е ключът към устойчивите здравни системи, тъй като има потенциала да намалява неравенствата; подчертава, че са необходими повече усилия с цел преодоляване на многообразните препятствия пред достъпа, засягащи физическите лица, доставчиците и системата на здравеопазване, и продължаване на инвестициите в иновации и медицински изследвания и в Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) с оглед на разработването на свързани със здравеопазването решения, които са достъпни, устойчиви и насочени към борбата със световния проблем с ХИВ/СПИН, туберкулозен менингит, хепатит C и други пренебрегвани инфекциозни заболявания, които често са обвързани с бедността; припомня, че инвестирането в изследванията и развитието на медицината на световно равнище е от ключово значение за справяне с нововъзникващите предизвикателства пред здравеопазването, каквито са епидемиите и антибиотичната резистентност;

40.  подчертава факта, че икономиката на океаните или „синята икономика“ предлага важни възможности за устойчиво използване и опазване на морските ресурси, както и че подходяща подкрепа за изграждане на капацитет за разработване и прилагане на инструменти за планиране и управление на системите може да даде възможност на развиващите се страни да се възползват от тези възможности; подчертава важната роля, която Европейският съюз трябва да играе в тази връзка;

41.  признава връзката между добива на рибни ресурси и тяхното опазване и търговия; признава също така, че алтернативните разходи от непредприемането на действия за преодоляване на вредните субсидии за рибарството са изключително високи, тъй като ако не се предприемат действия, ресурсите ще бъдат изчерпани, ще се появи продоволствена несигурност и ще бъдат разрушени онези източници на заетост, които трябва да бъдат запазени;

42.  припомня, че ЕС и всички негови държави членки са подписали Парижкото споразумение и следователно са ангажирани с постигането на неговите цели, които изискват глобални действия; подчертава необходимостта от интегриране на дългосрочната цел за декарбонизация с цел ограничаване на глобалното затопляне до нива далеч под 2°C и полагане на усилия за допълнително ограничаване на това повишаване до 1,5°C;

43.  припомня, че предложението на Комисията за рамка в областта на климата и енергетиката за 2030 г. установява три ключови цели за 2030 г.: намаляване на емисиите на парникови газове най-малко с 40%, покриване на поне 27% от енергийните нужди на ЕС чрез използването на възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност най-малко с 30%; припомня позициите на Парламента по тези цели; подчертава необходимостта да се правят прегледи на тези цели и да се изготви стратегия до средата на века за нулеви емисии за ЕС, като се предвиди икономически ефективен курс, чрез отчитане на регионалните и националните специфики в рамките на ЕС, към достигане на определените от Парижкото споразумение цели за нулеви емисии;

44.  призовава ЕС и държавите членки ефективно да включат смекчаването на изменението на климата и адаптирането към изменението на климата в политиките за развитие; подчертава необходимостта от насърчаване на трансфера на технологии за енергийна ефективност и чисти технологии и от подкрепа за инвестициите в дребномащабни, независими и децентрализирани проекти за енергия от възобновяеми източници; призовава ЕС да увеличи своята помощ по отношение на устойчивото селско стопанство, за да се справи с изменението на климата, чрез целенасочена подкрепа за дребните земеделски производители, диверсификацията на културите, екологичните практики в областта на агро-лесовъдството и агро-екологичните практики;

45.  отбелязва, че влошаването на състоянието на околната среда и измененията на климата представляват най-сериозната пречка за установяването и опазването на мира и правосъдието; признава необходимостта от по-добра видимост на факта, че изменението на климата и влошаването на околната среда са фактор за миграцията в световен мащаб, както и за бедността и глада; призовава ЕС и държавите членки да запазят като стратегически приоритет в дипломатическия диалог на световно равнище, включително по време на двустранните и междурегионалните диалози на високо равнище с държавите от Г-7, Г-20, ООН и държавите партньори, като например Китай, за да се поддържа положителен и активен диалог, който ускорява прехода към чиста енергия в световен мащаб и предотвратява опасното изменение на климата;

46.  отчита работата на базирания в САЩ „Център за климата и сигурността“ за определянето на горещите точки между изменението на климата и международната сигурност, който определя изменението на климата като „умножаващ заплахите фактор“, който би могъл да наложи по-голяма хуманитарна или военна намеса и да доведе до по-силни бури, заплашващи градове и военни бази;

47.  подчертава факта, че енергийната бедност, която често се определя като положение, при което физическите лица или домакинствата не са в състояние да се отопляват по подходящ начин или да осигуряват други необходими енергийни услуги в своите домове на достъпна цена, е проблем в много държави членки. подчертава, че енергийната бедност се дължи на нарастващите цени на енергията, на въздействието на рецесията върху националните и регионалните икономики и на ниската енергийна ефективност на жилищата; припомня, че по статистически данни на ЕС относно доходите и условията на живот (EU SILC) се счита, че 54 милиона европейски граждани (10,8% от населението на ЕС) не са били в състояние да поддържат подходяща топлина в дома си през 2012 г., като подобни цифри се отчитат и по отношение на забавеното плащане на сметки за комунални услуги или наличието на лоши жилищни условия; призовава държавите членки да признаят и да разрешат този проблем, тъй като гарантирането на основни енергийни услуги е от решаващо значение, за да се гарантира, че общностите няма да търпят отрицателни здравни последици, че няма да затъват все повече в бедност и ще могат да поддържат добро качество на живот, както и да се гарантира, че финансовите разходи за подпомагане на домакинствата, които се нуждаят от подкрепа, няма да се превърнат в прекомерна тежест; подчертава, че съвременните енергийни услуги са от решаващо значение за благосъстоянието на хората и за икономическото развитие на съответната държава; и все пак в световен мащаб 1,2 милиарда души нямат достъп до електричество, а над 2,7 милиарда души нямат възможност да готвят при чисти условия; припомня също така, че над 95% от тях живеят или в държави на юг от пустинята Сахара или в развиващи се държави от Азия, а около 80% живеят в селски райони; подчертава, че енергията е от основно значение за почти всички големи предизвикателства и възможности, пред които светът е изправен днес; подчертава, че както по отношение на работните места, сигурността, изменението на климата, производството на храни или увеличаването на доходите, достъпът до енергия за всички е от основно значение, и че устойчивото производство на енергия представлява възможност — то преобразява живота, икономиките и планетата;

48.  препоръчва пълно интегриране на действията по климата в целия бюджет на ЕС — интегриране на дейностите относно климата, като се гарантира включване на мерките за намаляване на емисиите на парникови газове във всички инвестиционни решения в Европа;

49.  призовава Комисията да изготвя доклад на всеки пет години, като се започне в срок от шест месеца след диалога за улесняване по РКООНИК през 2018 г. относно законодателството на ЕС в областта на климата, включително Регламента за разпределяне на усилията и Директивата за схемата за търговия с емисии, и да се установи дали настоящата траектория за ограничаване ще бъде достатъчна за постигането на ЦУР и на целите на Парижкото споразумение; освен това изисква от Комисията най-късно до 2020 г. да преразгледа и да разшири рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., така че те да бъдат съгласувани в достатъчна степен с дългосрочните цели на Парижкото споразумение и ЦУР; призовава Комисията да стимулира потенциала за поглъщане на парникови газове чрез насърчаване на разработването на политики в подкрепа на залесяването с подходящи практики за управление на горите, с оглед на факта, че в рамките на „Програма 2030“ ЕС пое ангажимент за насърчаване на осъществяването на устойчиво управление на горите, за спиране на обезлесяването, за възстановяване на увредените гори и за увеличаване на залесяването и повторното залесяване в световен мащаб до 2020 г.;

50.  подчертава факта, че усилията за смекчаване на глобалното затопляне не са пречка за икономическия растеж и заетостта и че напротив, декарбонизацията на икономиката следва да се разглежда като ключов източник на нов и устойчив икономически растеж и заетост; все пак признава, че в прехода към каквито и да било нови икономически и социални модели съсредоточените върху традиционната промишленост общности могат да се сблъскат с трудности; подчертава, че е важно да се окаже подкрепа за прехода, и призовава Комисията и държавите членки да осигурят средства от източници, като например схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), с цел да се финансира модернизирането и справедливият преход, да се подпомогнат въпросните общности, както и да се насърчи приемането на най-добри технологии и производствени практики за осигуряване на най-добри екологични стандарти и безопасен, стабилен и устойчив труд;

51.  отбелязва, че постоянната загуба на биологично разнообразие, отрицателните последици от обезлесяването и изменението на климата могат да доведат до нарастваща конкуренция за ресурси, като например храна и енергия, до увеличаване на бедността и политическата нестабилност в световен мащаб и до разселвания на населението и нови миграционни модели в световен мащаб; настоява Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да вземат предвид тези въпроси във всички аспекти на външните отношения и международната дипломация, като същевременно осигуряват значително увеличаване на финансирането на официалната помощ за развитие (ОПР); призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки, във всички действия и взаимодействия с трети страни, да полагат усилия за намаляване на емисиите чрез насърчаване на възобновяемите източници на енергия, ефективното използване на ресурсите и опазването на горите и чрез насърчаване на смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него;

52.  призовава Комисията да гарантира, че външните политики на ЕС са съвместими с целите за устойчиво развитие и да определи областите, за които са необходими по-нататъшни действия или изпълнение, за да се гарантира, че външните политики на ЕС подкрепят ефективното изпълнение на ЦУР и не противоречат на ЦУР и на тяхното прилагане в други региони, особено в развиващите се страни; призовава Комисията да стартира за тази цел надежден процес, започващ с метод на прогнозиране/ранно предупреждение за нови инициативи и предложения, включително преразглеждане на действащото законодателство, и да представи предложение за всеобхватна външна стратегия за устойчиво развитие; подчертава наличните инструменти и форуми като Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), Регионалния форум на ИКЕ на ООН по въпросите на устойчивото развитие (ОДБХ) и Политическия форум на високо равнище и централната платформа на ООН; призовава за доброволен преглед на Политическия форум на високо равнище в съответствие с Програмата до 2030 г., която насърчава държавите членки да „провеждат редовни и всеобхватни прегледи на напредъка“; подчертава ролята на редовните и подходящи предварителни оценки на въздействието в това отношение; припомня задължението съгласно Договора да се вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на всички политики, които биха могли да засегнат развиващите се страни;

53.  подчертава значението на ОПР като ключов инструмент за постигане на Програмата до 2030 г., за изкореняване на бедността във всичките ѝ форми и борба с неравенствата, като същевременно подчертава отново, че помощта за развитие сама по себе си не е достатъчна за избавяне на развиващите се държави от бедността; подчертава необходимостта от насърчаване на инструменти, които стимулират по-голяма отчетност, като например подпомагане на бюджета; призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да потвърдят отново своя ангажимент за 0,7% от брутния национален доход за ОПР и да представят подробни предложения за графици за постепенно увеличаване на ОПР с оглед на постигането на тази цел; припомня ангажимента на ЕС да отделя поне 20% от своята ОПР за човешко развитие и социално приобщаване и призовава за подновяване на ангажимента към тази цел; призовава Комисията да спази препоръката на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР (КПР) за достигане на средни годишни безвъзмездни средства като елемент от общите ангажименти за ОПР в размер на 86%; призовава ОПР да бъде защитено от пренасочване и договорените на международно равнище принципи за ефективност на развитието да се спазват чрез запазване на основната цел на ОПР за изкореняване на бедността, с особен акцент върху за най-слабо развитите страни и ситуациите на нестабилност; припомня необходимостта да се излезе отвъд границите на връзката донор/бенефициент в рамките на по-широка програма за развитие;

54.  подчертава, че гарантирането на данъчна справедливост и прозрачност, борбата с избягването на данъци, премахването на незаконните финансови потоци и данъчните убежища, заедно с подобреното управление на публичните финанси, устойчивия икономически растеж и увеличаването на мобилизирането на местни ресурси са от решаващо значение за финансирането на Програмата за 2030 г.; призовава ЕС да създаде програма за финансиране (DEVETAX 2030) с цел конкретно да се подпомогне изграждането на данъчни структури в бързо развиващите се пазарни икономики и да се окаже съдействие на развиващите се държави за създаването на нови регионални бюра на данъчни органи; отново призовава за глобален данък върху финансовите операции с цел справяне с глобалните предизвикателства на бедността, за разследване на разпространяването на страничните ефекти върху развиващите се страни на всички национални данъчни политики и данъчните политики на ЕС и за спазване на принципа на съгласуваност на политиките за развитие, когато се извършва законодателна дейност в тази област;

55.  призовава Комисията и държавите членки да адаптират подхода си към миграцията с оглед на разработването на миграционна политика в съответствие с ЦУР 10 и основано на фактите възприемане на мигрантите и лицата, търсещи убежище, и на борбата срещу ксенофобията и дискриминацията срещу мигрантите, както и с оглед на инвестиране в основни двигатели за човешко развитие; изразява отново тревогата си, че новите политики и финансови инструменти, които имат за цел да преодолеят първопричините за незаконната и принудителна миграция, могат да се прилагат в ущърб на целите за развитие, и отправя призив Европейският парламент да получи по-силна контролна роля в това отношение, за да се гарантира, че новите инструменти за финансиране са съвместими с правното основание, принципи и ангажименти на ЕС, по-специално Програмата до 2030 г.; припомня, че основната цел на сътрудничеството за развитие е изкореняването на бедността и дългосрочното икономическо и социално развитие;

56.  приветства поставения акцент върху инвестирането в младите хора в качеството им на основни изпълнители на целите за устойчиво развитие; подчертава необходимостта от използването на демографския дивидент на развиващите се страни чрез подходящи публични политики и инвестиции в младежкото образование и здравеопазване, включително сексуално и репродуктивно здраве и образование; подчертава възможността най-после да се насърчи равенството между половете и овластяването на жените като основен елемент на СПР и настоятелно призовава ЕС да интегрира тези елементи във всички области на външната дейност; признава, че тези ключови фактори за човешко развитие и човешки капитал трябва да се превърнат в приоритет, за да се гарантира устойчиво развитие;

57.  призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят необходимите ресурси и политическа насоченост, за да се гарантира, че принципът на равенство между половете и предоставяне на повече права на жените и момичетата са в основата на изпълнението на Програмата до 2030 г.;

58.  настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че публичните бюджети няма да бъдат в противоречие с ЦУР; счита, че в ЕС е необходимо значително ускоряване на зелените инвестиции, иновациите и растежа с цел навременно и успешно изпълнение на програмата до 2030 г. и признава, че са необходими нови инструменти за финансиране и различни подходи към настоящата инвестиционна политика, като например постепенното премахване на вредните за околната среда субсидии и проектите с високи нива на емисии; призовава за приемане на стратегия за интегриране на екологичните, социалните и управленските фактори от страна на многонационалните дружества и предприятия в техните корпоративни бизнес модели, а също и от страна на институционалните инвеститори в техните инвестиционни стратегии с цел пренасочване на средства за устойчиво финансиране и прекратяване на употребата на изкопаеми горива;

59.  призовава Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. да преориентира бюджета на ЕС към изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, като гарантира, че предоставянето на достатъчно финансиране за ефективното осъществяване на ЦУР; призовава за по-добро интегриране на устойчивото развитие във всички механизми за финансиране и бюджетни редове, като изтъква отново, че съгласуваността на политиката в дългосрочен план играе важна роля за намаляване на разходите; подчертава значението на политиката на сближаване като основно инвестиционна политика на ЕС и припомня, че за да се постигне цялостен преход към устойчив и приобщаващ икономически растеж, е необходимо хоризонтално прилагане на критерии за устойчивост и основани на резултатите целите за всички структурни и инвестиционни фондове на ЕС, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции;

60.  призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да гарантира спазването на ценностите на Европа при прилагането на строги критерии за устойчивост в своето кредитиране, както и по-специално да гарантира, че кредитите за секторите на енергетиката и транспорта са насочени към нисковъглеродни и устойчиви проекти;

61.  призовава ЕИБ да задели 40 % от своя кредитен портфейл за нисковъглероден и устойчив спрямо изменението на климата растеж до 2030 г.;

62.  призовава ЕИБ да разпределя повече средства за инициативата ELENA с цел предоставяне на безвъзмездни средства за техническа помощ с акцент върху изпълнението на мерки за енергийна ефективност, разпределената енергия от възобновяеми източници и проектите и програмите за градски транспорт;

63.  признава, че стабилната и устойчива инфраструктура е основен принцип за постигане на нисковъглеродно устойчиво бъдеще и носи редица съпътстващи ползи, например дълготрайност и по-добра защита от пожари и наводнения; счита, че преход към устойчиво общество може да се постигне чрез придържане към принципа енергийната ефективност да бъде на първо място и допълнително подобряване на ефективността на уредите, електрическите мрежи и сградите, като се разработват системи за съхраняване; признава, че сградите имат най-голям потенциал за енергийна ефективност и призовава ЕС да се ангажира с цел за 2050 г. за изцяло устойчив, декарбонизиран, енергийно ефективен сграден фонд с почти нулево търсене на енергия, където остатъчното търсене се удовлетворява от широк набор възобновяеми източници; призовава за ускорено увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс на ЕС; предупреждава за опасността от зависимост от неустойчива инфраструктура и призовава Комисията да предложи мерки за плавен преход към устойчива нисковъглеродна икономика и основно преориентиране на развитието на инфраструктурата с цел намаляване на системните икономически рискове, свързани с финансовите активи с висока въглеродна интензивност;

64.  призовава Комисията и държавите членки да дадат предимство на устойчивата мобилност чрез подобряване на системите за обществен транспорт на местно равнище при спазване на специфичните особености на територии и въз основа на реалните нужди на гражданите; счита, че финансовата подкрепа на ЕС за развитието на транспортния сектор и инфраструктурата следва да се стреми към цели, които носят реална добавена стойност за държавите членки;

65.  подчертава, че корупцията оказва сериозно въздействие на околната среда и че трафикът на застрашени видове от дивата флора и фауна, на минерали и скъпоценни камъни, както и на горски продукти, като например дървен материал, също е неразривно свързан с корупцията. подчертава освен това, че трафикът на диви растения и животни може допълнително да изложи на опасност застрашените видове, а незаконната сеч може да доведе до загуба на биологично разнообразие и да увеличи въглеродните емисии, което допринася за изменението на климата; подчертава, че печалбите за организираните престъпни групи са добри и с нисък риск, тъй като свързаните с горите престъпления се преследват рядко, а санкциите често не съответстват на тежестта на престъплението; припомня, че Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията с цялостната си насоченост върху предотвратяването на корупцията, ефективното правоприлагане, международното сътрудничество и възстановяването на активи, може да бъде ефективно средство за борба с корупцията в сектора на околната среда; припомня държавите членки да интегрират стратегии за борба с корупцията, например за прозрачност и отчетност, в законодателството и политиките в областта на околната среда и да укрепват демокрацията и доброто управление; подчертава, че борбата с корупцията в сектора на околната среда ще спомогне за създаването на равен достъп до основни ресурси, например вода и чиста околна среда, и е от основно значение за защитата на нашата околна среда и осигуряването на устойчиво развитие;

66.  признава значението на културата и на участието в нея за изпълнението на програмата за ЦУР, както и ролята на културата във външните отношения и политиката за развитие; призовава за подходяща подкрепа за културните институции и организации в реализирането на програмата за ЦУР, както и по-нататъшното задълбочаване на връзките между научните изследвания, науката, иновациите и изкуствата;

67.  припомня, че културното участие подобрява физическото и психичното здраве и благосъстояние, оказва положително влияние върху представянето в училище и в професията, помага на хората, които са в най-голям риск от социална изолация, да навлязат на пазара на труда, като по този начин допринася значително за постигането на множество ЦУР;

68.  изразява дълбока загриженост относно различията в ефективността на образователните системи в държавите членки, както е видно от последните доклади на PISA; подчертава, че подходящо обезпечените публични системи за образование и обучение, достъпни за всички, са от съществено значение за равенството и социалното приобщаване и за постигането на целите, заложени в ЦУР 4, както и че качественото образование е в състояние да създава възможности за уязвимите хора, малцинства, хората с увреждания и жените и момичетата; изразява съжаление относно трайния проблем с високите равнища на младежка безработица; отбелязва, че образованието е от ключово значение за развитието на самостоятелни устойчиви общества; призовава ЕС да обвърже качественото образование и техническото и професионалното обучение със сътрудничество с индустрията като съществено предварително условие за пригодността за заетост и достъпа на младите хора до квалифицирани работни места;

69.  призовава ЕС и неговите държави членки да закрилят регионалните, малцинствените и по-рядко използваните езици и езиковото многообразие и да гарантират, че езиковата дискриминация не се толерира при интегрирането на ЦУР в европейската политическа рамка и текущите и бъдещите приоритети на Комисията;

70.  счита, че културното многообразие и опазването на природното наследство следва да се насърчава в цялата рамка на политиката на ЕС, включително чрез образованието;

71.  призовава държавите членки да обърнат приоритетно внимание на екологичното и икономическото преобразуване на промишлените зони, които в различни региони на Европа причиняват високи равнища на замърсяване в компонентите на околната среда и излагат местното население на съществени рискове за здравето;

72.  подчертава ролята, която ще играе програмата на ЕС за градовете в изпълнението на световната Нова програма за градовете, и приветства развитието на политики, които дават възможност на градовете и регионите да извършват основани на взаимодействие зелени инвестиции; приветства инициативи като наградата „Зелено листо“ и Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката и освен това подчертава решаващото значение на градовете и регионите в постигането на ЦУР, тъй като устойчивостта изисква дългосрочен подход и подход на сътрудничество на всички равнища на управление и от всички сектори;

73.  припомня, че в Програмата до 2030 г. се признава, че вече не можем да разглеждаме поотделно храната, препитанието и управлението на природните ресурси; подчертава, че поставянето на акцент върху развитието на селските райони и инвестициите в селското стопанство — култури, животновъдство, горско стопанство, рибарство и аквакултури – са мощни инструменти за премахване на бедността и глада и за постигане на устойчиво развитие. отбелязва, че селското стопанство има основна роля за борбата срещу изменението на климата; подчертава, че големите амбиции на ЦУР могат да бъдат постигнати единствено чрез сътрудничество — Север—Юг, Юг—Юг и тристранно сътрудничество, както и глобални партньорства между множество участници и между множество области;

74.  приветства намерението за включване на търговската и инвестиционна политика, интегрираща устойчивото развитие, и призовава при разработването на политики на ЕС, приложими във и извън неговите граници, да бъде обърнато по-голямо внимание на въздействието от осигуряването на стоки и природни ресурси в рамките на ЕС и извън него; призовава за преосмисляне на инвестиционната политика и за широко използване на иновативни инструменти за финансиране за постигането на ЦУР; призовава Комисията да гарантира прозрачност на проверките на бъдещите търговски споразумения по отношение на устойчивото развитие;

75.  призовава Комисията да планира, с участието на съответните заинтересовани лица, и да предоставя специфична, индивидуализирана подкрепа за маргинализираните, с ниски доходи домакинства и групи, като например ромите, с цел осигуряване на здравословен начин на живот и достъп до основни услуги и безопасни, чисти природни ресурси, като въздух, вода, съвременна енергия на достъпни цени и здравословно хранене, което ще допринесе и за постигането на ЦУР 1, 10 и 15 относно премахването на бедността, намаляването на различията и насърчаването на мирни и приобщаващи общества;

76.  признава, че както е посочено в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, лицата с увреждания са изложени на много висок риск от живот в бедност, с неадекватен достъп до основни права като образование, здравеопазване и заетост;

77.  счита, че усилията на ЕС за създаване на устойчиво бъдеще не могат да не вземат предвид по-широкия дебат относно ролята на животните като същества с усещания и хуманното отношение към тях, което често се пренебрегва в преобладаващите системи за производство и потребление; подчертава, че е необходимо ЕС да преодолее възможно най-бързо политическите и законодателни пропуски в областта на хуманното отношение към животните, както се изисква от все повече европейски граждани;

78.  призовава Комисията да увеличи усилията и финансирането за целенасочени образователни кампании за повишаване на осведомеността и да засили ангажираността на гражданите и действията за устойчиво развитие;

79.  призовава Комисията и държавите членки да прекратят до 2020 г. стимулите за биогорива на основата на палмово масло и соя, които водят до обезлесяване и щети за торфищата; освен това призовава за въвеждането на единна схема за сертифициране на палмово масло, влизащо на пазара на ЕС, с което да се удостоверява социално отговорният произход на продукта;

80.  настоятелно призовава Комисията да продължи да продължава засилването на действията относно ефективни мерки за справяне с лошото качество на въздуха, което е причина за над 430 000 случая на преждевременна смърт всяка година в ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че новото и съществуващото законодателство се прилагат за ускоряване на правните действия срещу държавите членки, които не спазват правните разпоредби относно замърсяването на въздуха, и за предлагане на ново, ефикасно законодателство, включително специфично за сектора законодателство, с цел справяне с лошото качество на атмосферния въздух и различните източници на замърсяване, като същевременно се обърне внимание на емисиите на метан; подчертава факта, че ЕС все още е далеч от постигането на равнищата на качество на въздуха, определени за ЕС, които са много по-малко строги от препоръчаните от СЗО;

81.  отбелязва, че Комисията предприе мерки по проблема с лошото качество на въздуха, като инициира няколко процедури за нарушения, по-специално за непрекъснатите превишавания на пределно допустимите стойности на NO2, установени в Директива 2008/50/ЕО;

82.  припомня, че намаляването на шумовото замърсяване е един от параметрите за качество, които няма да бъдат постигнати до 2020 г.; подчертава, че в ЕС излагането на шум допринася за най-малко 10 хиляди случая на преждевременна смърт годишно, свързани с със сърдечни болести и инсулти, и че през 2012 г. около една четвърт от населението на ЕС е била изложена на надхвърлящи ограниченията нива на шум; призовава държавите членки да обърнат приоритетно внимание на мониторинга на нивата на шум и да гарантират спазването на пределните стойности за вътрешна и външна среда; освен това призовава да се приемат мерки за борба с шумовото замърсяване;

83.  подчертава, че данните на Комисията показват, че над 50% от зърнените култури в ЕС се използват за хранене на животни; отбелязва, че Организацията на ООН за прехрана и земеделие предупреждава, че по-нататъшното използване на зърнените култури като фураж може да застраши продоволствената сигурност, като намали наличното зърно за консумация от човека;

84.  изтъква приноса на животновъдния сектор за икономиката на ЕС и за устойчивото селско стопанство, особено когато е включен в обработваеми производствени системи; насочва вниманието към потенциала за активно управление на кръговрата на хранителните вещества в сектора на животновъдството за намаляване на екологичното въздействие на емисиите на CO2, амоняк и нитрати; освен това обръща внимание на потенциала на интегрираното земеделие да допринася за по-добро функциониране на селскостопанската екосистема и благоприятен за климата земеделски сектор;

85.  посочва, че жените в развиващите се държави, заети в селското стопанство, биха могли да увеличат добивите в земеделските стопанства с 20—30%, ако разполагат със същия достъп до ресурси като мъжете; изтъква, че тези добиви биха могли да намалят с 12—17% броя на гладуващите хора по света;

86.  подчертава по-специално основната роля на жените като членове на семейните земеделски стопанства — главната социално-икономическа клетка на селските райони, за грижата за производството на храни, съхраняването на традиционните знания и умения и на културната идентичност, както и за опазването на околната среда, като се има предвид, че жените в селските райони също са засегнати от разликите в заплащането и пенсиите;

87.  припомня, че в рамките на 7-ата програма за действие за околната среда от Комисията се изисква да оцени въздействието на потреблението в Съюза върху околната среда в световен мащаб; подчертава положителното въздействие, което устойчивият начин на живот може да има върху човешкото здраве и намаляването на емисиите на парникови газове; припомня на Комисията, че ЦУР 12.8 изисква обществото да разполага с информация и да е осведомено за устойчивото развитие и устойчивия начин на живот; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят програми за повишаване на обществената осведоменост относно последствията от различните видове потребление за човешкото здраве, околната среда, продоволствената сигурност и изменението на климата; призовава Комисията да публикува незабавно съобщение относно устойчива европейска продоволствена система;

88.  отбелязва, че ЦУР 12.8 изисква правителствата да гарантират, че населението навсякъде разполага със съответната информация и е осведомено по отношение на устойчивото развитие и живота в хармония с природата; настоятелно призовава Комисията и държавите членки съответно да разработят програми за повишаване на обществената осведоменост относно последствията от равнищата на потребление за човешкото здраве, околната среда, продоволствената сигурност и изменението на климата;

89.  призовава Комисията и държавите членки да разработят всеобхватна рамка на политиката на ЕС за справяне с глобалните предизвикателства за здравето, като например ХИВ/СПИН, туберкулозата, хепатит C и антимикробната резистентност, като се вземат предвид различното положение и специфичните предизвикателства на държавите — членки на ЕС, и техните съседни държави, където ХИВ и мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB) се срещат най-често; призовава Комисията и Съвета да играят силна политическа роля в диалога с държавите с висока заболеваемост, включително със съседните държави в Африка, Източна Европа и Централна Азия, като гарантират наличието на планове за устойчив преход към национално финансиране, така че програмите относно ХИВ и туберкулозата да бъдат ефективни, непрекъснати и разширени след изтеглянето на подкрепата от международните донори и да продължат да работят в тясно сътрудничество с тези държави, за да се гарантира, че те поемат отговорност и се ангажират с ответни мерки срещу ХИВ и туберкулозата;

90.  признава ефективността на предоставянето на лекарството PREP за предотвратяването на ХИВ/СПИН; освен това призовава Комисията и Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) да признаят, че за ХИВ/СПИН лечението е също така превантивно;

91.  признава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са ключов фактор с трансформиращ потенциал за многоизмерно изкореняване на бедността и следва винаги да бъде признаван като предпоставка както за здравословен начин на живот, така и за равенството между половете; подчертава в този контекст, че следва да се посвети повече внимание на сексуалното и репродуктивното здраве и права, които, за съжаление, продължават да се третират като нишов въпрос, въпреки че са от първостепенно значение за равенството между половете, за овластяването на младежта и за човешкото развитие и в крайна сметка — за изкореняването на бедността; подчертава, че това представлява незначителен напредък спрямо предишните подходи на ЕС, като сексуалното и репродуктивното здраве и права все още не са признати за ключов фактор за устойчивото развитие; отбелязва, че в тази насока позицията на ЕС е непоследователна, както е видно от настоящия пакет: В своето съобщение за Програмата до 2030 г. Комисията признава действията на ЕС в тази област само по категория „здраве“, а в съобщението за нов европейски консенсус – само по категория „равенство между половете“. поради това призовава Комисията и държавите членки да продължат да настояват САЩ да преосмислят своята позиция относно т. нар. „правило за глобално блокиране“;

92.  подчертава, че е необходимо и занапред да бъдат насърчавани научните изследвания в областта на здравето, за да бъдат разработвани нови и усъвършенствани достъпни, на приемливи цени и подходящи медицински решения за ХИВ/СПИН, туберкулозата и другите свързани с бедността и пренебрегвани заболявания, възникващите епидемии и антимикробната резистентност;

93.  припомня, че селското стопанство на ЕС вече започна да допринася за устойчивото развитие; отбелязва обаче, че общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да бъде в състояние да отговори по-добре на настоящите и бъдещите предизвикателства; призовава Комисията да проучи по какъв начин ОСП и системите за устойчиво селско стопанство могат да допринесат за ЦУР с цел да се гарантират стабилни, безопасни и питателни храни, както и защитата и увеличаването на природните ресурси, като същевременно се противодейства на изменението на климата; отправя искане към Комисията, в рамките на предстоящото съобщение относно ОСП след 2020 г., да представи предложения за по-нататъшно подобряване на ефективността на мерките за повишаване на екологосъобразността и да гарантира постигането на ЦУР 2, 3, 6, 12, 13, 14 и 15; призовава също така Комисията да насърчава местни и екологично произведени храни със слаб въглероден отпечатък и отпечатък върху земята и водите; подчертава значението на селскостопанските екосистеми и устойчивото управление на горите, както и на осигуряването на стимули за устойчиво възстановяване на изоставени земеделски площи; подчертава необходимостта да се гарантира ефективното постигане от страна на всички политики на ЕС на поставените цели чрез строго съответствие и чрез по-голяма съгласуваност между областите на политика; подчертава, че това е от особено значение по отношение на устойчивото управление на природните ресурси и инструменти, предвидени за това в рамките на ОСП;

94.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават този агро-екологичен преход, като същевременно сведат до минимум използването на вредни за здравето и околната среда пестициди и разработят мерки за защита и подпомагане на биологичното земеделие и биодинамичното земеделие в рамките на ОСП;

95.  призовава Комисията и държавите членки да реформират във възможно най-кратък срок правилата на ЕС в областта на одобрението на пестициди и да определят задължителни цели за намаляване на тяхното използване;

96.  посочва, че секторът на земеделието в ЕС гарантира милиони работни места в селските райони в сектора на селското стопанство и други сектори, гарантира доставките на храни и продоволствената сигурност и привлича хора към селските райони като места за живеене, стопанска дейност и отдих; изтъква освен това, че ландшафти с голямо биологично разнообразие и висока природна стойност привличат хора към селските райони, като по този начин създават добавена стойност за тези райони; отбелязва голямото значение на политиката за развитие на селските райони при изграждането на жизнеспособни, стабилни и динамични селски общности и икономики; изтъква, че по-добрият достъп за земеделските стопани до ресурси е от основно значение за постигане на тази цел;

97.  призовава да се развива земеделието чрез съсредоточаване върху семейните стопанства с помощта на по-добро използване на европейските фондове като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и при обръщане на специално внимание на малките и средните предприятия, чрез споделяне и трансфер на експертен опит и използване на предимствата на местните и регионалните вериги за създаване на стойност и вериги на производство и заетост в региона, с по-силен акцент върху крайградските връзки и директните продажби, които са успешен модел в много части на ЕС; счита, че способността на селскостопанските производители да генерират справедливо възнаграждение от своя труд е предварително условие за устойчивостта на европейското селско стопанство, както и гаранция за благосъстоянието на селскостопанските производители;

98.  припомня, че е важно да се гарантират съответните публични услуги, особено грижите за децата и възрастните хора, като се има предвид, че тези услуги са особено важни за жените, тъй като те традиционно изпълняват главната роля в грижите за младите и възрастните членове на семейството;

99.  изтъква важната роля на традиционните знания и хранителни продукти, особено в най-отдалечените райони, планинските райони и необлагодетелстваните райони на ЕС, както и икономическия принос на европейските схеми за качество, като защитено географско указание (ЗГУ), за местните райони; припомня единодушната подкрепа на Парламента за разширяването на тази защита върху по-голяма гама от регионално произвеждани стоки; в тази връзка подчертава наред с това ролята на схемите за качество на ЕС (ЗНП/ЗГУ/ХТСХ) в създаването и задържането на поминък в тези райони; признава, че тези схеми са по-широко известни само в някои държави членки, и призовава за повишаване на информираността в целия Съюз относно техните предимства;

100.  изтъква приноса на средиземноморската гора и агро-лесовъдната система „dehesa“ — която безпроблемно съчетава устойчиво, екстензивно животновъдство с дейности в селското и горското стопанство — за целите на опазването на биоразнообразието и осигуряването на неговата устойчивост, с оглед на признаване и подкрепа в рамките на ОСП;

101.  изтъква значението на биоенергията за селскостопанските предприятия и биоикономиката, както и на инсталациите, за производството, съхранението, разпределението и използването на място на енергия от възобновяеми източници, тъй като те помагат за гарантирането на приходите на селскостопанските производители, като им предоставят допълнителен продукт, който да продават, и създават и запазват висококачествени работни места в селските райони; изтъква, че развитието на биоенергетиката трябва да се осъществява устойчиво и не трябва да спъва производството на храни и фуражи; изтъква, че вместо това енергийните потребности следва да бъдат посрещани чрез насърчаване на използването на отпадъци и странични продукти, които не са полезни за никой друг процес;

102.  отбелязва, че отглеждането на бобови култури в режим на сеитбооборот може да създаде взаимноизгодно положение за нуждите на земеделските стопани, животните, биологичното разнообразие и климата; призовава Комисията да изготви план в областта на протеините, който да включи бобовите култури в сеитбооборота;

103.  счита, че е необходимо да се постигне по-голям напредък в прецизното земеделие, цифровизацията, рационалното използване на енергията, селекцията на растенията и животните, както и в интегрирането на управлението на вредителите по целесъобразност, тъй като повишаването на ефективността въз основа на ЦУР и биоразнообразието ще спомогнат за намаляване на изискванията по отношение на земята, както и на въздействието на земеделието върху околната среда; счита, че използването на биологичното разнообразие за целите на земеделските стопани би могло да допринесе за подобряване на доходите, здравето на почвите и резултатите, както и да спомогне за контрола върху вредителите и за подобряване на опрашването; поради това изтъква, че е важно да се постигне по-добра регулаторна рамка, за да се осигурят навременни, ефикасни и ефективни процедури за вземане на решения; изтъква, че тези „интелигентни“ решения следва да стимулират и подкрепят инициативи, съобразени с потребностите на малките земеделски стопанства без икономии от мащаба, които да се възползват от новите технологии;

104.  счита, че е от съществено значение да се поддържат и развиват резултатите при традиционните и местните породи, като се има предвид тяхната способност да се адаптират към характеристиките на родната им среда, както и да се зачитат правата на земеделските стопани да отглеждат растения самостоятелно и да съхраняват и обменят семена от различни видове и сортове, за да се гарантира генетичното разнообразие на селското стопанство; отхвърлят всякакви опити за патентоване на живи организми, на растения и животни, на генетичен материал или основни биологични процеси, особено когато са засегнати местни породи, разновидности и характеристики;

105.  призовава Комисията да представи план за действие и да сформира експертна група, за да се работи за по-устойчива система за управление на вредителите по растенията; изтъква необходимостта от система за управление на вредителите, която да подобрява взаимодействието между усилията за селекция на растенията, естествените системи за борба с вредителите и използването на пестициди;

106.  счита за необходимо да се насърчи въвеждането на широколентовия достъп и подобряването на свързаността в селските райони в сферата на транспорта, за да може да се допринесе не само за постигане на целите на екологичната устойчивост, но и за насърчаване на растеж в селските райони, който да е напълно устойчив в екологично, икономическо и социално отношение.

107.  подчертава, че културата трябва да стане неразделна част от действията на Комисията за устойчивостта, като ясно се изтъкне нейната роля за икономическото развитие, създаването на работни места, насърчаването на демокрацията, социалната справедливост и солидарността, стимулирането на сближаването, борбата със социалната изолация, бедността, разликите между поколенията и демографските различия; призовава Комисията да интегрира културата в целите, определенията, инструментите и критериите за оценка в своята стратегия за ЦУР;

108.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) A/RES/70/1. (2) Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171). (3) Приети текстове, P8_TA(2016)0224. (4) https://ec.europa.eu/epsc/sites/epsc/files/strategic_note_issue_18.pdf (5) Съобщение на Комисията от 3 май 2011 г., озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“, (COM(2011)0244). (6) Доклад на Комисията от 2 октомври 2015 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., (COM(2015)0478). (7) Приети текстове, P8_TA(2016)0034. (8) https://unstats.un.org/sdgs/report/2016/goal-13/ (9) Доклад № 30/2016 на ЕАОС, озаглавен „Environmental indicator report 2016“ (Доклад за показателите за околната среда за 2016 г.) — „In support to the monitoring of the 7th Environment Action Programme“ („В подкрепа на мониторинга на Седмата програма за действие за околната среда“), https://www.eea.europa.eu/publications/environmental-indicator-report-2016