Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2244(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0199/2017

Внесени текстове :

A8-0199/2017

Разисквания :

Гласувания :

PV 12/09/2017 - 7.7
CRE 12/09/2017 - 7.7

Приети текстове :

P8_TA(2017)0322

Приети текстове
PDF 567kWORD 59k
Вторник, 12 септември 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно
P8_TA(2017)0322A8-0199/2017

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно (2016/2244(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници(1), и по-специално параграф 29 от нея,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни(2),

—  като взе предвид проучването от април 2016 г. относно франчайзинга(3), възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO),

—  като взе предвид проучването от септември 2016 г., възложено от комисията IMCO, озаглавено „Правна перспектива на регулаторната рамка и предизвикателства пред франчайзинга в ЕС“ (Legal Perspective of the Regulatory Framework and Challenges for Franchising in the EU)(4),

—  като взе предвид информационния материал, озаглавен „Бъдещи варианти на политиката в областта на франчайзинга в ЕС: противопоставяне на нелоялните търговски практики“ (Future Policy Options in Franchising in the EU: Confronting Unfair Trading Practices)(5),

—  като взе предвид работния семинар, озаглавен „Отношенията между франчайзодателите и франчайзополучателите: регулаторна уредба и настоящи предизвикателства“ (Relations between franchisors and franchisees: regulatory framework and current challenges), организиран от комисията IMCO на 12 юли 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0199/2017),

A.  като има предвид, че не съществува общоприето европейско определение за франчайзинг и франчайзинговите споразумения се различават от едно предприятие до друго, но една от ключовите характеристики на тези взаимоотношения са договорните споразумения за партньорство, сключвани на доброволна основа между предприемачи или физически или юридически лица, които са правно и финансово независими един от друг, при което едната страна (франчайзодателят) предоставя на другата страна (франчайзополучателя) правото да експлоатира неговата франчайзинг формула, наименование и търговски марки, и споделя ноу-хау, основавайки се на техническия и организационен експертен опит и помощ на франчайзодателя за срока на действие на споразумението, при което потребителите разчитат на единството на системата за франчайзинг, като намерението на франчайзодателя и франчайзополучателя е да получат възможност за бързо придобиване на нови пазари при ограничен размер на инвестициите и по-голям шанс за успех ;

Б.  като има предвид, че в своята резолюция от 11 декември 2013 г. Парламентът приветства франчайзинга като бизнес модел, който подпомага новите предприятия и собствениците на малък бизнес, но отбелязва наличието в някои случаи на неравноправни условия на договора и призовава за прозрачни и равноправни договорни условия; освен това той привлича вниманието по-специално на Комисията и на държавите членки към проблемите, пред които са изправени франчайзополучателите, които желаят да продадат своето предприятие или да променят своята бизнес формула, като в същото време останат активни в същия сектор, и изисква от Комисията да проучи забраната на механизмите за определяне на цени при франчайзинга, както и последиците от дългосрочните клаузи относно конкуренцията, възможностите за закупуване и забраната за мултифранчайзинг;

В.  като има предвид, че франчайзингът разполага с пълния потенциал да бъде бизнес модел, който може да спомогне за доизграждането на единния пазар в сектора на търговията на дребно, тъй като може да представлява удобен начин за създаване на предприятие чрез съвместна инвестиция на франчайзодателя и франчайзополучателя; поради тази причина изразява разочарование, че понастоящем франчайзингът не се използва пълноценно в ЕС, като представлява само 1,89% от БВП, в сравнение с 5,95% в САЩ и 10,83% в Австралия, а 83,5% от оборота, дължащ се на франчайзинга, са концентрирани в едва седем държави членки(6), поради което е важно да се насърчава по-широкото разпространение на този бизнес модел в целия ЕС;

Г.  като има предвид, че франчайзингът има значително потенциално трансгранично измерение, от значение е за функционирането на вътрешния пазар и по този начин може да доведе до създаването на работни места, МСП и развитие на предприемачеството, както и придобиването на нови способности и умения;

Д.  като има предвид, че действащото законодателство, отнасящо се до франчайзинга като бизнес модел, варира в широки граници между държавите членки, което създава технически пречки и може да накара както франчайзодателите, така и франчайзополучателите да се откажат от разширяването на своята дейност отвъд националните граници; като има предвид, че това на свой ред може да окаже въздействие върху крайните потребители, като ограничи техния избор;

Е.  като има предвид, че са налице различия между „твърдия“ и „мекия“ модел на франчайзинг, в зависимост от условията на франчайзинговото споразумение; и като има предвид, освен това, че алтернативни бизнес модели като „групи от независими търговци на дребно“ имат специални характеристики и следва да бъдат засегнати от правилата, уреждащи франчайзинга, само доколкото те отговарят на определението за франчайзинг;

Ж.  като има предвид, че липсва информация относно функционирането на франчайзинга в различните сектори, тъй като свързаната с това информация не се записва или често може да се намери само в съпроводителните писма, приложени към франчайзинговото споразумение, които са поверителни и които следователно не са достъпни за обществеността, както и че на равнището на ЕС не съществува механизъм за събиране на информация за потенциално неравноправни условия на договора или нелоялно изпълнение на договорите, поради което е необходима платформа, съдържаща тази важна информация, за да се подобри осведомеността сред франчайзодателите и франчайзополучателите относно техните задължения и техните права;

З.  като има предвид, че електронната търговия се разраства и все повече се използва от потребителите и следователно трябва да бъде отразена по по-подходящ начин във франчайзинговите споразумения; като има предвид, че в контекста на изграждането на цифровия единен пазар следва да бъде отделено специално внимание на напреженията, които възникват между франчайзодателите и франчайзополучателите във връзка с електронната търговия, например по отношение на правото на ексклузивност на франчайзополучателя за конкретна географска област, както и на увеличеното значение на потребителските данни за успеха на бизнес моделите за франчайзинг, особено предвид факта, че понастоящем франчайзинговите споразумения не съдържат разпоредби по тези въпроси, като по този начин създават възможност за излишна несигурност и конфликти;

И.  като има предвид, че Комисията е определила нелоялните търговски практики като „грубо отклонение от етичното търговско поведение, те са в разрез с принципите на добросъвестност и почтеност при сключване на сделки и са наложени едностранно от единия търговски партньор на другия“(7);

1.  счита, че като се има предвид недостатъчното му използване понастоящем в ЕС в сравнение с други развити икономики, за завършването на изграждането на единния пазар в сектора на търговията на дребно франчайзингът може да изиграе дори още по-важна роля;

2.  счита, че е важно държавите членки да прилагат ефективни мерки срещу нелоялните търговски практики в областта на франчайзинга, но отбелязва, че все още е налице висока степен на различия и диверсификация между държавите членки в това отношение; затова счита, че е важно да бъдат изготвени незаконодателни единни насоки, отразяващи най-добрите практики по отношение на функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно;

3.  призовава Комисията да въведе насоки за франчайзинговите споразумения, с цел по-доброто оформяне на нормативната среда на франчайзинговите споразумения, осигуряващи спазването на трудовите стандарти и достойни и висококачествени услуги;

4.  счита, че с оглед на силния трансграничен компонент във франчайзинга е препоръчително прилагането на единен подход за коригиране на нелоялните търговски практики на равнище ЕС;

5.  отчита, че на национално ниво е прието законодателство за защита на франчайзополучателите, но акцентът е поставен върху преддоговорния етап, за да се наложат задължения за оповестяване на франчайзодателя; изразява съжаление поради факта, че националните системи не са предвидили механизми за правоприлагане, които да са ефективни при осигуряване на продължаването на франчайзинговите взаимоотношения;

6.  отбелязва, че франчайзополучателите често са по-слабата договаряща страна, особено когато са МСП, тъй като франчайзинговата формула по принцип е била разработена от франчайзодателя, а франчайзополучателите обикновено са финансово по-слаби и могат следователно да не са толкова добре информирани, колкото франчайзодателя, и поради това да са зависими от експертния опит на франчайзодателя; подчертава факта, че системите за франчайзинг зависят в много голяма степен от функциониращото сътрудничество между франчайзодателя и франчайзополучателите, като се взема предвид, че системата за франчайзинг зависи от доброто прилагане от всички страни;

7.  припомня, че франчайзингът представлява договорни взаимоотношения между две правно независими предприятия;

8.  подчертава, че регулирането следва да запази и увеличи доверието на пазара във франчайзинга като начин на извършване на стопанска дейност, тъй като той насърчава предприемачеството не само в микропредприятията и в малките и средни предприятия, които стават франчайзодатели, но и на лицата, които стават франчайзополучатели;

9.  заявява, че франчайзодателите са се организирали както на национално, така и на европейско равнище за целите на представляването на своите интереси, докато франчайзополучателите често не разполагат с такива представителни организации, които да защитават колективните им интереси, и продължават да оперират най-вече на индивидуална основа;

10.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават диалога между франчайзодателите, франчайзополучателите и лицата, отговорни за вземането на решения, да улеснят създаването на асоциации, представляващи франчайзополучателите, и да гарантират, че тяхното мнение се чува, когато се изготвят политики или законодателство, които може да ги засягат, за да се гарантира по-равнопоставено представителство на страните, като същевременно подчертава, че членството в тези организации трябва да остане незадължително;

11.  подчертава, че съществува постоянна липса на информация относно функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно и призовава държавите членки да определят, в сътрудничество с Комисията, звена за контакт за информация относно проблемите, пред които са изправени франчайзодателите и франчайзополучателите, доколкото такава е налична, и призовава Комисията да подобри събирането на информация на равнище ЕС, въз основа, наред с другото, на информация от тези звена за контакт, като същевременно гарантира поверителността на информацията, придобита по този начин;

12.  призовава Комисията да проучи функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно, включително съществуването на неравноправни условия на договора или други нелоялни търговски практики, и да поиска от Евростат да отдели внимание на този модел, когато събира статистическа информация за сектора, без това да създава допълнителни административни или други тежести за предприемачите;

13.  приема за сведение Европейския етичен кодекс на франчайзинга, разработен от Европейската франчайзинг федерация (ЕФФ), като потенциално ефективен инструмент за насърчаването на най-добрите практики в сектора на франчайзинга на основата на саморегулирането, но отбелязва също така, че кодексът е бил подложен на съществени критики от страна на франчайзополучателите, изтъкващи, наред с другото, факта, че кодексът, преди преразглеждането си през 2016 г., е имал много по-строга формулировка по отношение на ангажиментите на франчайзодателя; насърчава франчайзодателите и франчайзополучателите да гарантират балансирано и справедливо представителство на двете страни, за да се намери подходящо решение;

14.  изразява обаче съжаление, че кодексът обхваща едва много малка част от опериращите на територията на ЕС франчайзни предприятия, тъй като по-голямата част от франчайзните предприятия не са членове нито на Европейската франчайзинг федерация, нито на националните асоциации, които са приели кодекса, като в няколко държави членки няма национални асоциации на франчайзите;

15.  отбелязва, че съществуват опасения относно липсата на независим механизъм за прилагане, който да придружава Европейския етичен кодекс, и отбелязва, че в някои държави членки тази липса на независимо прилагане е довела до въвеждането на законодателство за предотвратяване на нелоялните търговски практики във франчайзинга и започване на борба с тях;

16.  припомня, че Етичният кодекс представлява набор от правила, приети от франчайзодателите в допълнение към установените от закона правила; счита, че Етичният кодекс следва винаги да остане като добавена стойност за всеки, който желае да спазва тези правила;

17.  разглежда необходимостта от оценка на ефективността на рамката за саморегулиране и инициативата за веригата на доставки в ЕС, тъй като членството в националните организации на франчайзите е предпоставка за участие в тази инициатива;

18.  заявява, че франчайзинговите споразумения следва изцяло да зачитат принципите на балансирано партньорство, в рамките на което поведението на франчайзодателя и франчайзополучателя един спрямо друг трябва да е разумно и справедливо и те трябва да разрешават жалби, оплаквания и спорове чрез откровен, прозрачен, разумен и пряк диалог;

19.  призовава държавите членки да предоставят на Комисията жалбите и друга относима информация, която получават чрез звено за контакт или по друг начин; призовава Комисията да изготви, въз основа на тази информация, неизчерпателен списък на нелоялните търговски практики, който следва да бъде публикуван и да е достъпен за всички заинтересовани страни; освен това призовава Комисията да създаде, ако е необходимо, експертна платформа, за да получи допълнителна информация за практиките в областта на франчайзинга в търговията на дребно и по-специално относно всички видове нелоялни търговски практики;

20.  изтъква, в частност, необходимостта от конкретни принципи, които да гарантират балансирани договорни права и задължения за страните, като например ясна, коректна и всеобхватна преддоговорна информация, включваща информация относно характеристиките на франчайзинговата формула, както в общ план, така и насочена конкретно към предвиденото от франчайзополучателя местоположение, и включваща ясни ограничения относно изискванията за поверителност, която да бъде на разположение в писмена форма и достатъчно време преди подписването на споразумението, както и въвеждането, по целесъобразност, на срок за отказ след подписването на споразумението; изтъква също така необходимостта от предоставяне, ако е необходимо, на постоянна търговска и техническа помощ от страна на франчайзодателя за франчайзополучателя по време на срока на действие на споразумението;

21.  подчертава необходимостта от специализирано първоначално обучение, когато се налага, и съответни насоки и информация, които франчайзодателят да предоставя на франчайзополучателите по време на срока на действие на споразумението;

22.  припомня задължението на франчайзополучателите да положат всички усилия за растежа на франчайзинговия бизнес и за поддържането на общата идентичност и репутация на франчайзинговата мрежа и за тази цел да си сътрудничат лоялно с всички партньори в мрежата и да зачитат правата върху индустриалната и интелектуалната собственост, които са свързани с франчайзинговата формула, както и правилата в областта на конкуренцията;

23.  добавя обаче, че понякога франчайзодателите изискват франчайзополучателите да купуват продукти и услуги, които не са свързани с франчайзинговата формула; подобно изискване не следва да се разглежда като част от задължението на франчайзополучателите по отношение на поддръжката и общата идентичност и репутацията на франчайзинговата мрежа, но лесно може да представлява нелоялна търговска практика;

24.  подчертава, че клаузите за неконкуриране следва да бъдат ясно формулирани, разумни и пропорционални и не следва да се прилагат за по-дълъг период от строго необходимото, като се има предвид, по-специално, евентуалната необходимост франчайзополучателите да променят франчайзинговата формула, която използват, ако се промени обкръжаващата ги среда и поради това се промени и търсенето на продукти или услуги;

25.  отбелязва въпросите, възникващи във връзка с онлайн продажбите, тъй като последните се превръщат във все по-значима част от бизнес модела на франчайзинга, но не са обхванати от традиционните франчайзингови споразумения, които не отчитат ефекта, който продажбите по интернет могат да окажат върху определените в тях разпоредби; предлага следователно включването във франчайзинговите споразумения, когато е необходимо, на разпоредби, отнасящи се до онлайн продажбите, по-специално в случаите, в които правомощията на франчайзодателя и франчайзополучателя не са балансирани, особено когато франчайзополучателят е МСП;

26.  изисква от Комисията да започне публична консултация, за да получи безпристрастна информация за реалното положение в областта на франчайзинга и да изготви незаконодателни насоки, отразяващи най-добрите практики, относно функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно, по-специално във връзка с последните технологични и пазарни промени, като например продажбите по интернет, и да ги представи на Парламента не по-късно от януари 2018 г.; във връзка с това приканва Комисията да направи анализ на съществуващите инструменти за саморегулиране, както и на законодателните практики на държавите членки в областта на франчайзинга в сектора на търговията на дребно, и да представи своите констатации на Парламента, в това число препоръки за начина, по който допълнително да бъде развит секторът на франчайзинга в ЕС;

27.  подчертава, че Парламентът следва да участва активно в цялата работа във връзка с франчайзинга в сектора на търговията на дребно, включително когато регламентите и директивите относно франчайзинга биват адаптирани, за да се постигне по-последователна и съгласувана регулаторна рамка;

Конкурентно право

28.  подчертава, че Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики(8) трябва да бъде прилаган по еднакъв начин в държавите членки, и изразява съжаление във връзка с липсата на информация за неговото прилагане;

29.  счита, че Комисията следва да провери дали ефективността на този регламент не се намалява вследствие на непоследователното прилагане в държавите членки, както и дали той е в съответствие с последните развития на пазара, по-конкретно относно следдоговорните клаузи, които са обект на освобождаване, и условията за покупка;

30.  счита, че Комисията следва да провери до каква степен може да бъде подобрено прилагането на регламента чрез механизъм за оценка в рамките на Европейската мрежа по конкуренция; подчертава, че несъгласуваните последващи действия от страна на Комисията възпрепятстват трансграничната дейност в търговията на дребно и не създават равнопоставени условия в рамките на единния пазар;

31.  счита, че по-доброто прилагане на регламента на национално равнище би подобрило разпространението, би разширило достъпа до пазара за предприятията от други държави членки и в края на краищата би предложило по-изгодни условия за крайните потребители;

32.  счита, че Комисията следва също така да анализира нежеланите последици от конкурентното право във всяка държава членка;

33.  насърчава Комисията да започне обществени консултации и да информира Парламента за пригодността на модела, на който ще се основава бъдещият регламент за групово освобождаване;

34.  призовава Комисията също така да гарантира събирането на всяка неправомерна държавна помощ под формата на данъчни облекчения в областта на франчайзинга и да покаже решителност при провеждането на текущи разследвания; освен това подчертава, че ЕС трябва да има по-ясно законодателство относно данъчните договорености; призовава Комисията да коригира всяко нарушение в областта на франчайзинга с оглед гарантиране на лоялна конкуренция в единния пазар;

35.  призовава Комисията да коригира неефективността на пазара и да гарантира ефективна борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци в областта на франчайзинга;

36.  призовава Комисията да провери дали е необходимо преразглеждане на регламента и в тази връзка да провери и да информира Парламента по отношение на: (1) въздействието на хоризонталния подход върху функционирането на франчайзинга; (2) дали моделът на франчайзинг, възприет в регламента, отразява пазарната действителност; (3) до каква степен т.нар. „разрешени вертикални ограничения“, т.е. условията, при които франчайзополучателите могат да купуват, продават или препродават определени стоки или услуги, са съразмерни и имат отрицателно въздействие върху пазара и потребителите; (4) пред какви нови предизвикателства ще трябва да се изправят франчайзодатели и франчайзополучатели в контекста на електронната търговия и цифровизацията като цяло; както и (5) да събере пазарна информация по отношение на новите тенденции, развитието на пазара във връзка с мрежовата организация и технологичния напредък;

37.  призовава Комисията да преразгледа правилата за прилагане на регламента от страна на държавите членки, като неговото прилагане следва да бъде коригирано пропорционално, за да се изпълни целта му;

o
o   o

38.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 140.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0250.
(3) IP/A/IMCO/2015-05, PE 578.978
(4) IP/A/IMCO/2016-08, PE 587.317
(5) PE 587.325
(6) „Правна перспектива на регулаторната рамка и предизвикателства пред франчайзинга в ЕС“, проучване за комисията IMCO, септември 2016 г., стр. 12.
(7) „Борба с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни между предприятия“, COM(2014)0472.
(8) ОВ L 102, 23.4.2010 г., стр. 1.

Правна информация - Политика за поверителност