Европейският парламент,

—  като взе предвид член 4 и член 189 от дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 октомври 2016 г., озаглавено „Космическа стратегия за Европа“ (COM(2016)0705),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2013 г., озаглавено „Индустриална политика на ЕС за космическия сектор“ (СOM(2013)0108),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „5G за Европа: план за действие“ (COM(2016)0588), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0306),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (COM(2016)0590),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юни 2010 г., озаглавено „План за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)“ (COM(2010)0308),

—  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК, както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета и на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета(2),

—  като взе предвид Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на рамка за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 512/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 912/2010 за създаване на Европейската агенция за ГНСС(4),

—  като взе предвид съответните заключения на Съвета и „Декларацията от Амстердам“ на министрите от 14 април 2016 г. относно сътрудничеството в областта на свързаното и автоматизирано управление на МПС,

—  като взе предвид Хагския манифест относно космическата политика от юни 2016 г.;

—  като взе предвид съвместното изявление относно обща визия и цели за бъдещето на Европа в космическото пространство от Европейския съюз и Европейската космическа агенция, подписано от Комисията и агенцията на 26 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно развитието на космическия капацитет за европейска сигурност и отбрана(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно навлизането на пазара на космически технологии(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор — разгръщането на потенциала за икономически растеж в космическия сектор(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г. относно „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи — политика на ЕС в краткосрочен и средносрочен план(9),

—  като взе предвид проучването от януари 2016 г. относно навлизането на пазара на космически технологии в Европа(10),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм и комисията по рибно стопанство (A8-0250/2017),

А.  като има предвид, че космическото пространство носи множество ползи за обществото, които могат да направят икономиката на Европа по-конкурентоспособна чрез насърчаване на разработването на много нови продукти и услуги и чрез подпомагане на земеделието, горското стопанство, рибарството и морския транспорт; като има предвид, че сателитната технология може да осигури по-добър достъп до комуникационните технологии, системите за наблюдение на Земята с висока разделителна способност, даващи възможност за обмен на информация в реално време, бърза реакция при природни бедствия и по-ефективен контрол на границите и сигурността;

Б.  като има предвид, че космическите технологии, данни и услуги могат да подпомагат различни публични политики и основни политически приоритети на ЕС, като стимулиране на цифровия единен пазар, на европейската икономика и справяне с изменението на климата;

В.  като има предвид, че космическото пространство не е разход за европейския гражданин, а инвестиция; като има предвид, че амбициозна космическа стратегия може да осигури на ЕС автономност и позициониране в стратегическата космическа област, като същевременно се повишават растежът, конкурентоспособността и създаването на работни места в производството, дейностите и услугите надолу по веригата, свързани с космическото пространство;

Г.  като има предвид, че политическите решения, взети от Парламента и Съвета през 2007 г., доведоха до разпределяне на бюджетни средства за европейските спътникови навигационни програми на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и „Галилео“ и осигуриха споразумение относно рамката за управление на програмите;

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Космическа стратегия за Европа“, и подкрепя пълната ангажираност на Комисията за максимално увеличаване на икономическите и социалните ползи от космическото пространство, по-голямо използване на космическите технологии и приложения за подпомагане на публичните политики, способстване за глобална конкурентоспособност и иновативност на европейския космически сектор, засилване на независимостта на Европа в космическото пространство и укрепване на ролята на Европа като глобален фактор, както и за международното сътрудничество в космическото пространство;

2.  припомня на Комисията, че е наложително да се гарантира непрекъснатост на космическите програми на ЕС и да се обмисли бъдещото развитите на „Галилео“ и „Коперник“, по-специално с оглед създаването на положителен и предвидим инвестиционен климат в сектора, свързан с дейностите надолу по веригата; счита, че това може да бъде постигнато единствено ако публичното финансиране на водещите космически програми и инфраструктура за данни надолу по веригата е гарантирано в дългосрочен план, като същевременно признава необходимостта от значително участие на частния сектор;

3.  изтъква постиженията на държавите членки, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) в Космоса чрез употребата на нови технологии, изследователски мисии и капацитет за наблюдение на Земята и метеорологичните явления;

4.  счита, че е необходимо да се направи оценка на програмите „Галилео“ и „Коперник“ преди представянето от страна на Комисията на нови законодателни предложения като част от следващата МФР; счита, че тази оценка следва да разгледа, наред с други въпроси: бъдещата роля на Европейската агенция за ГНСС (GSA) в рамките на „Галилео“ и потенциалната ѝ роля в „Коперник“, начини за опростяване на взаимоотношенията на Европейската агенция за ГНСС с ЕКА, както и настоящото разделение между основните и делегираните задачи на агенцията; настоятелно призовава Комисията във връзка с това да гарантира, че Европейската агенция за ГНСС има капацитет да поеме нови задачи, преди такива да ѝ бъдат поверени;

5.  подчертава, че резултатите от оценката следва също да послужат за основа на бъдещите обсъждания относно отношенията между ЕС и ЕКА, като се вземе предвид съвместното изявление на ЕС и ЕКА, подписано на 26 октомври 2016 г.; призовава Комисията да проучи, в сътрудничество с ЕКА, различни възможности за опростяване на сложния институционален пейзаж в европейското управление на космическото пространство, които да доведат до подобряване на разпределението на отговорностите в интерес на по-голяма ефективност и рентабилност;

6.  подчертава, че Европейската агенция за ГНСС следва да разполага с необходимия персонал, за да се запази гладкото функциониране и използване на европейските програми за ГНСС; призовава Комисията да преразгледа адекватността на средствата, отпуснати на Европейската агенция за ГНСС, като се вземат предвид настоящите и бъдещите задачи на агенцията; счита, че кадровата политика и процедурите за набиране на персонал следва да бъдат адаптирани в контекста на новите задачи, които са възложени на Агенцията в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г.;

7.  подчертава, че с цел да се отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства, следващият бюджет на ЕС следва да включва повече средства за космическите дейности в сравнение с настоящия бюджет с цел подпомагане на цялата верига за създаване на стойност (космически и наземен сегмент, наблюдение на Земята, навигация и комуникации), което трябва да бъде гарантирано в хода на предстоящия преглед на МФР; изтъква, че успешното развитие на пазарите за дейностите надолу по веригата зависи най-вече от своевременното изпълнение и непрекъснатото усъвършенстване на програмите „Галилео“ и „Коперник“, подходящото финансиране на които следва да е приоритет; изтъква необходимостта от запазване и увеличаване на европейската добавена стойност и уникалния принос на космическите програми на ЕС при вземането на бюджетни решения за следващата МФР;

8.  приканва Комисията да разгледа възможността за извличане на ползи от полезните взаимодействия между космическите програми на ЕС, така че да се повиши ефективността и рентабилността; счита, че също така е важно да се активизира обменът на информация между агенциите на ЕС, свързани с космическата политика на ЕС, с цел постигане на допълнителни полезни взаимодействия; отбелязва нарастващата конвергенция между различните области на дейност; отправя искане към Комисията да публикува годишен доклад относно принципите и обхвата на съвместната работа на агенциите на ЕС;

9.  изтъква, че е важно да се установят и преодолеят съществуващите пречки за функционирането на вътрешния пазар в областта на космическите продукти и услуги;

Максимално увеличаване на ползите от космическото пространство за обществото и икономиката на ЕС

10.  изтъква факта, че космическите програми и техните услуги ще бъдат основни активи в области на политиката и икономически сектори като енергетиката, климата, околната среда, сигурността и отбраната, здравеопазването, земеделието, горското стопанство, рибарството, транспорта, туризма, цифровия пазар и мобилните комуникации, регионалната политика и местното планиране; счита, че е налице огромен потенциал по отношение на справянето с предизвикателства като миграцията, управлението на границите и устойчивото развитие; подчертава значението на една европейска космическа стратегия за осъществяване на всеобхватна морска политика на ЕС; отбелязва също значителните ползи за обществото от икономичното използване на спътници или системи за дистанционно наблюдение;

11.  призовава Комисията да ускори пълноценната икономическа експлоатация на програмите „Галилео“, EGNOS и „Коперник“, като: определи адекватни цели за навлизане на пазара, подобри достъпа до и обработката на данните по програма „Коперник“, за да даде възможност на предприятията, и по-специално МСП и стартиращите предприятия, да разработват приложения въз основа на космическите данни, гарантира по-добра интеграция с други цифрови услуги, като например интелигентни транспортни системи (ИТС), Европейската система за управление на движението в железопътния транспорт (ERTMS), Речните информационни услуги (RIS), SafeSeaNet (системата за обмен на морска информация на Съюза), както и към конвенционалните системи за навигация; подчертава ползите за гражданите и предприятията от данните и услугите за спътникова навигация и наблюдение на Земята;

12.  приветства действията на Комисията за осигуряване на поддържащи комуникация в облак платформи за данните от наблюдението на Земята, за да се гарантира, че Европа се възползва пълноценно в икономическо отношение от своите водещи космически програми и за да се установи устойчив достъп на потребителите и изграждане на капацитет; настойчиво призовава Комисията да ускори работата си в тази област, така че първите платформи за данни да започват да функционират през 2018 г.; счита, че всички тръжни процедури за тези платформи следва да бъдат отворени за участници от частния сектор;

13.  отправя искане към Комисията да оцени функционирането на натоварените с изпълнението на „Коперник“ субекти, по-специално с оглед на опростяването и рационализирането на тръжните им процедури, за да се улесни кандидатстването на МСП;

14.  подчертава необходимостта от „космически устойчиво“ законодателство; повтаря искането си, отправено в посочената по-горе резолюция относно навлизането на пазара на космически технологии, към Комисията да извърши системна проверка на космическата политика, преди да внася нови законодателни и незаконодателни предложения; призовава Комисията да отстрани пречките пред използването на космическите технологии от публичния сектор, напр. за наблюдение на спазването на новото и съществуващото европейско законодателство; счита, че публичната политика може да бъде значително подобрена чрез използване на космически технологии, основавайки се на примери като „eCall“ и дигиталния тахограф; отправя искане към Комисията и държавите членки да насърчават възприемането на космически технологии от европейските, националните, регионалните и местните органи, например чрез купуване на данни или услуги от европейската програма за наблюдение на Земята за посрещане на целите на политиките;

15.  посочва пилотния проект за по-чисто космическо пространство чрез извеждане от орбита и иновативни материали за космическо оборудване, проектирано с цел проверка на техническата осъществимост и ефективността на бъдещата Съвместна технологична инициатива, прилагана в космическия сектор; признава, че подходящите ресурси, както публични, така и частни, са от съществено значение, за да се гарантират устойчивостта и конкурентоспособността на европейския космически сектор, както и за да се утвърди ролята на ЕС като глобален фактор в космическото пространство;

16.  счита, че приносът на програмата „Коперник“ в борбата с изменението на климата следва да бъдат развит в по-голяма степен; призовава Комисията да установи във възможно най-кратки срокове капацитета на „Коперник“ за мониторинг на емисиите парникови газове, в т.ч. на емисиите на СО2, който понастоящем се разработва в рамките на „Хоризонт 2020“(11), с оглед да се отговори на потребностите, залегнали в споразумението от COP 21, и да се даде възможност за ефикасното му изпълнение; подкрепя разработването на бъдещите спътници, предназначени съответно за мониторинг на CO2 и на метана;

17.  приветства обявяването на началните услуги по програма „Галилео“ от 15 декември 2016 г.; подчертава, че широкото използване на сигнала на „Галилео“ е предпоставка за развитието на солиден пазар за дейностите надолу по веригата за космическите приложения и услуги и че следва да бъдат взети адекватни мерки – включително, по целесъобразност, регулаторни мерки, с цел пълната съвместимост с „Галилео“ и EGNOS да стане стандарт за устройствата, продавани в ЕС, както и да се насърчава внедряването на готови за „Галилео“ и EGNOS устройства; приканва също така Комисията да обмисли мерки за укрепване на конкурентоспособността на европейския отрасъл надолу по веригата на ГНСС;

18.  призовава Комисията да гарантира, че базираните на ГНСС генератори на импулси в инфраструктури от ключово значение са готови за използване в „Галилео“ и EGNOS, което е изключително важно от гледна точка на сигурността;

19.  подчертава способността на спътниците да осигуряват непрекъсната свързаност с много голям капацитет, и по-специално в отдалечените райони и най-отдалечените региони, което е от основно значение за преодоляването на цифровото разделение, за развитието на високоскоростни мрежи и за разширяването на мрежите на интернет на предметите, като се прави възможно предоставянето на услуги като автономно шофиране, интелигентен флот, управление на товарите и приложенията на електронното управление, електронното обучение и електронното здравеопазване; изтъква взаимното допълване на наземните и космическите технологии за осигуряване на мрежи с много голям капацитет; настоява Комисията да признава това и да отчита по подходящ начин приноса на спътниците в тази област; подчертава също така необходимостта да се заделят адекватни честотни ленти за дейността на такива спътникови услуги; призовава този въпрос да бъде разгледан в рамките на настоящата законодателна работа относно далекосъобщителните мрежи, с адекватно инвестиране в научноизследователска и развойна дейност; счита също така, че космическата стратегия за Европа следва да се изпълнява в координация с цифровите стратегии на Комисията, с подкрепата на държавите членки и предприятията, така че да се стимулира ефективно и ориентирано към търсенето използване на спътникови комуникации, с цел насърчаване на всеобща свързаност в целия ЕС;

20.  подчертава важната роля на европейските структурни и инвестиционни фондове за стимулиране на пазарите на космически продукти и услуги надолу по веригата, най-вече чрез обществени поръчки, включително в държавите, които все още нямат голям космически сектор, като отбелязва, че това следва да бъде разгледано в рамките на текущите дискусии относно бъдещето на политиката на сближаване; подкрепя въвеждането на целеви мерки за изграждане на капацитет в помощ на държавите членки и регионите с новосъздаващ се космически капацитет; подчертава, че регионалното измерение е от първостепенно значение, за да стигнат до гражданите ползите от космическото пространство, и че участието на местните и регионалните органи може да създаде полезни взаимодействия с интелигентните стратегии за специализация и Програмата на ЕС за градовете; поради тази причина подкрепя засиленото участие на регионалните и местните органи в една успешна космическа политика на ЕС, включително най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии; подчертава, че Комитетът на регионите следва да стане член на форума на ползвателите на „Коперник“, за да се отрази значението на регионалните и местните фактори като ползватели на данните от „Коперник“;

21.  подчертава, че ползватели като МСП и местните и регионалните органи все още не са достатъчно добре запознати с възможностите за финансиране, включително тези от Европейската инвестиционна банка, за проекти, които са свързани с „Галилео“ или „Коперник“, и че целенасоченото разпространение на информация за тези възможности следва да бъде неотложно подобрено;

22.  признава ролята на космическите технологии и на двете водещи космически програми за превръщането на наземния, морския, въздушния и космическия транспорт в по-интелигентен, по-безопасен, по-сигурен и устойчив и по-добре интегриран в стратегически сектори на бъдещето като самоуправляващи се и свързани автомобили и безпилотни летателни апарати; счита, че космическата стратегия може да допринесе за посрещането на новите нужди на транспорта от сигурна и непрекъсната свързаност, по-стабилно позициониране, интермодалност и оперативна съвместимост; насърчава Комисията да включи в диалога с космическия сектор заинтересованите страни в областта на транспорта, за да се гарантира прозрачност и да се улесни навлизането на европейски космически технологии в транспортния пазар, с оглед на повишаване на конкурентоспособността на транспортните услуги от ЕС на европейския и глобалния пазар; изисква от Комисията и държавите членки да обърнат внимание на развитието на космическия туризъм;

23.  призовава Комисията да подкрепи изпълнението на процедурите по EGNOS за кацанията както на по-малките, така и на по-големите летища; отново изтъква финансовите предимства и увеличаването на точността, устойчивостта и безопасността, които EGNOS би могла да предостави при използването на приложения с критично значение за безопасността, като например кацането на въздухоплавателните средства; повтаря, че е важно настоящото покритие на EGNOS да се разшири да обхваща приоритетно югоизточна и източна Европа, а по-нататък също Африка и Близкия изток; счита също така, че програмата „Галилео“ би могла да играе ключова роля в контрола на въздушното движение като крайъгълен камък за преминаването от наблюдение, базирано на радари, към наблюдение, базирано на спътници;

24.  освен това набляга на значението на въздухоплавателните средства, оборудвани с базираната в космоса технологична система на автоматичен зависим обзор – радиопредаване (ADS-B ), и на възлагането на задължение за операторите да оборудват апаратите с ADS-B, за да се гарантират точност и надеждност на проследяването на въздухоплавателните средства в реално време, както и икономия на гориво;

25.  подчертава значението на космическите програми на ЕС за мореплавателските и морските въпроси, риболовните дейности и синята икономика като цяло, например по отношение на: борбата с незаконния, нерегламентиран и недеклариран риболов, проучването и оценката на състоянието и здравето на океаните и рибните запаси, подкрепата на производителността на рибовъдните стопанства, улесняването на научноизследователската дейност, както и предоставянето на услуги за търсене и спасяване и спътникови връзки за медицинско оборудване; във връзка с това изтъква необходимостта от космически капацитет за наблюдение на океаните и добра координация между услугите по „Галилео“, EGNOS и „Коперник“;

Поощряване на глобално конкурентоспособен и иновативен европейски космически сектор

26.  подчертава, че успехът и конкурентоспособността на космическия сектор и развитието на революционните технологии зависят до голяма степен от научните изследвания и иновациите; призовава за укрепване и увеличаване на специалния бюджетен ред за космическото пространство по Деветата рамкова програма; подчертава значението на пълното сътрудничество между ЕС, ЕКА и държавите членки за осигуряване на ефективност и избягване на дублирането, по-специално в областите, в които финансирането на научните изследвания се предоставя от няколко участници; счита, че научните изследвания и иновациите следва да бъдат стимулирани и финансирани в широк набор от космически технологии; настоятелно призовава Комисията да разшири използването на предназначения за МСП инструмент за увеличаване на икономическите възможности при продуктите и услугите, базирани в космическото пространство, както в рамките на „Хоризонт 2020“, така и в бъдещи рамкови програми;

27.  призовава Комисията в контекста на обществените поръчки да гарантира справедливо третиране на предприятията от ЕС спрямо предприятия от трети държави, по-конкретно като отчита цените, които дружествата начисляват на други клиенти в световен мащаб, с цел да се гарантира, че правилата се зачитат и че участниците спазват лоялни практики, с цел осигуряването на еднакви условия на конкуренция; посочва, че европейската космическа промишленост е изправена пред нелоялна и все по-жестока международна конкуренция; приветства предложението на Комисията за засилване на използването на иновативни схеми за обществени поръчки;

28.  подчертава значението на укрепването на европейската индустриална база и гарантирането на стратегическата автономност на ЕС чрез диверсифициране на източниците на доставки и оптимално използване на множество доставчици от ЕС; следователно счита, че участието на промишления сектор на всички равнища трябва да се насърчава по балансиран начин; призовава Комисията да подкрепи европейския космически сектор по цялата верига за създаване на стойност; счита, че космическите клъстери могат да играят полезна роля в космическа промишлена стратегия;

29.  призовава Комисията да подкрепя развитието в цяла Европа на нови бизнес модели в областта на космоса и на технологии, които могат да революционизират сектора и да намалят разходите (например европейските технологии за изпращане на малки спътници в космоса като повторно използваеми балони и ракети носители);

30.  изисква от Комисията да разгледа положението и потребностите на МСП при определянето на продължителността на договорите за обществени поръчки в областта на космическата инфраструктура и космическите услуги, за да се създадат равнопоставени условия между предприятията в космическия сектор;

31.  подчертава необходимостта от по-големи инвестиции в образованието и обучението на европейските граждани в областта на космическото пространство, включително с цел да могат да се оползотворят изцяло възможностите, създадени от космическото пространство, по време на прехода към цифровото общество; подчертава значението на постиженията на космическата политика за вдъхновяване на бъдещите поколения и поощряване на чувство за европейска идентичност; поради това подчертава необходимостта да продължи и да стане повсеместно прилагането на координиран подход за европейско образование по въпросите на космическото пространство, което може да привлича младите хора да се насочат към кариери в областта на космическите науки и технологии;

32.  подчертава, че участието във факултативните програми на ЕКА, в които могат да участват европейски предприятия, университети или изследователски институти с цел разработването на авангардни технологии за космически експедиции и системи, е основно и фундаментално средство за развитието на капацитета на европейската космическа промишленост; подчертава, че участието в такива програми открива възможности за предприемачество в тази област, както и за достъп до изследователски проекти с високи технологии и съответни знания, което може да се отрази положително и върху сектора на транспорта;

Засилване на независимостта на Европа в достъпа и използването на космическото пространство в сигурна и безопасна среда

33.  припомня, че космическите програми на ЕС са от граждански характер и потвърждава отново ангажимента си за немилитаризация на космическото пространство; въпреки това признава стратегическото измерение на космическия сектор за Европа и необходимостта от подобряване на взаимодействията между гражданските аспекти и аспектите, свързани със сигурността и отбраната, и от използване на космическите възможности за посрещане на потребностите в областта на сигурността и безопасността, като също така се вземат под внимание геополитическата обстановка и общата политика за сигурност и отбрана; счита, че Комисията следва да анализира взаимодействията между европейските космически програми и европейския план за действие в областта на отбраната, предложен през ноември 2016 г., за да се гарантира цялостна съгласуваност в тази стратегическа сфера;

34.  призовава Комисията да агрегира търсенето на институционални клиенти от Европейския съюз и държавите членки, за да се гарантира независим, икономически ефективен и надежден достъп до космическото пространство чрез използването на европейските ракети носители „Ариана“, „Вега“ и техните бъдещи модификации; счита, че това е от изключително стратегическо значение за функциите при непредвидени ситуации и за управление на кризи и за устойчива европейска политика в областта на сигурността и отбраната;

35.  подкрепя целта на Комисията да извърши оценка на различните начини за подпомагане на европейските инфраструктурни съоръжения за изстрелване, когато това е необходимо за постигане на политически цели и потребности на ЕС от гледна точка на автономност, сигурност и конкурентоспособност; във връзка с това подчертава стратегическото значение на европейския космодрум, базиран в Куру (Френска Гвиана), и необходимостта да се обърне особено внимание на икономическите и социалните ползи за територията, на която се намира;

36.  припомня, че понятието за независим достъп до космическото пространство не може да бъде отделено от независимия капацитет на Европа за създаване, разработване, изстрелване, управление и експлоатация на космически системи;

37.  отбелязва липсата на прозрачност във връзка с продължаването на програмата за ракети-носители в Европа след идните три до четири години („Ариана 6“ и „Вега С“) и с финансовото положение на тази програма; изразява загриженост от липсата на каквато и да било средно- до дългосрочна програма за ракети носители; настоятелно приканва Комисията да изготви работна програма за ракети носители в Европа за следващите 20 години;

38.  призовава Комисията да насърчава разработването на алтернативни технологии за изстрелване в космическото пространство и включването на принципите на екологичното проектиране във всички ракети носители и космически активи;

39.  счита, че в следващите поколения спътникови системи следва да продължи развитието на сигурността при инфраструктурата на „Галилео“, включително на наземния сегмент, на капацитета за двойна употреба на програмите „Галилео“ и „Коперник“ и на по-добра прецизност и криптиране; припомня, че публично регулираната услуга (PRS) на „Галилео“ е с ограничен достъп, като оторизираните от правителството ползватели биха могли да играят в бъдеще важна роля за реакцията при променящи се заплахи, и по-специално в случай на криза;

40.  насочва вниманието към уязвимостта на космическата инфраструктура по отношение на смущения или атаки от страна на държавни и недържавни участници и редица други заплахи, включително сблъсъци с космически отпадъци или други спътници; подчертава значението на това да се подсигурят критичната инфраструктура и критичните комуникации, както и разработването на устойчиви технологии; признава нарастващото значение на космическото пространство и космическите технологии за двойна употреба, и по-специално в областта на комуникациите, разузнаването, реакциите при бедствия и контрола на оръжията, и подчертава жизненоважната роля, която космическият капацитет играе в борбата с тероризма; допълнително насърчава инвестициите за ускоряване на разработването на нов космически капацитет и нови космически технологии; счита, че е необходимо подобряване на способностите за справяне с възникващите заплахи в космоса, което, на свой ред, ще засили способностите на европейския космически сектор да отговори на променящите се пазари, участници и технологии;

41.  призовава Комисията да смекчава рисковете, произтичащи от космически отпадъци, чрез засилване на съществуващите услуги за космическо наблюдение и проследяване (КНП) с цел да се създаде програма за независима система, способна да разпознава заплахите от космически отпадъци за европейската космическа инфраструктура, мерки за избягване на сблъсъци и, в дългосрочен план, активно премахване на отпадъци; подкрепя плана за разширяване на приложното поле на КНП на ЕС, за да се даде възможност за метеорологични прогнози от космоса; предлага да бъде обърнато допълнително внимание на близките до Земята обекти поради потенциално катастрофалното им въздействие в случай на сблъсък на такъв обект със Земята; подчертава, че способностите и експертният опит в тези области, включително вече наличните в рамките на ЕКА, следва да се увеличат и разширят; отново потвърждава необходимостта от предоставяне на колкото е възможно повече свободно достъпни данни, за да се насърчат научните изследвания и иновациите;

42.  припомня нарастващото значение на киберсигурността за космическите програми; отбелязва, че този проблем е особено сериозен, като се има предвид, че голяма част от нашата икономика разчита на свързаните с космоса услуги; призовава Комисията да смекчава рисковете за космическите активи на ЕС, като предприема подходящи мерки, включително, по целесъобразност, използването на криптиране, за защита на свързаната с космоса инфраструктура от киберзаплахи; в допълнение към това, отправя искане към Комисията да направи необходимото всички съответни агенции да разполагат с готови планове за действие при извънредни ситуации в случай на евентуални кибератаки;

43.  смята, че планираната инициатива за правителствените спътникови далекосъобщения (Govsatcom) е многообещаваща с оглед гарантиране на достъп до сигурни, ефикасни и икономически ефективни услуги за европейските институционални участници, като разглежда потребностите на ползвателите в широк кръг области и като същевременно насърчава растежа, конкурентоспособността и иновациите в целия европейски сектор на спътниковите телекомуникации; призовава Комисията, в случай че оценката на въздействието е достатъчно положителна, да разработи планираната инициатива за правителствените спътникови далекосъобщения (Govsatcom) по ефективен от гледна точка на разходите начин — което може да включва обединяване и споделяне на способности или закупуване на услуги от търговски комуникационни спътници — и да гарантира, че инициативата създава значителна добавена стойност и избягва дублирането на съществуващи структури;

44.  подчертава значението на всеобхватна европейска космическа политика, насочена към ефективен принос за укрепването на общата политика за сигурност и отбрана и външна политика чрез предоставянето на независима разузнавателна информация на съответните институции, напр. ситуационна осведоменост в реално време;

Укрепване на ролята на Европа като глобален фактор и насърчаване на международното сътрудничество

45.  призовава Комисията да насърчава космическите активи на ЕС и промишления капацитет на ЕС в областта на космическото пространство във всички съответни аспекти на външните отношения на ЕС;

46.  счита, че гарантирането на спокойна и безопасна среда ще изисква ангажираност с международните партньори за насърчаване на стандарти за отговорно поведение и устойчивост, особено във връзка с космическите проучвания; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с ЕСВД и държавите членки в това отношение;

47.  подчертава необходимостта от международна координация по отношение на управлението на космическия трафик и космическите отпадъци, които ще се увеличат поради планираното изграждане на големи мрежи от спътници и поради претоварването на близки до Земята орбити, които могат да произтекат от продължаващото понижаване на разходите по изстрелването на спътниците;

48.  отправя искане към Комисията да наблюдава съществуващите цели на частния сектор в области като добивните разработки в космическото пространство и да разгледа потенциалното въздействие от такива дейности върху настоящата правна рамка, и по-специално за Договора за космическото пространство; счита, че основните принципи на Договора следва да се спазват и че е необходимо да се избегне надпревара за изтощими космически ресурси; настойчиво призовава държавите членки да работят за постигане на координиран европейски подход; призовава Комисията да поеме водещата роля за постигане на консенсус; признава, че космосът е общо наследство на човечеството;

49.  силно приветства намерението на Комисията да използва икономическата дипломация за разкриване на нови стопански възможности за европейската космическа промишленост; подчертава, че европейските участници на пазарите в трети държави следва да бъдат подкрепени от Комисията и, когато е целесъобразно, органите на държавите членки или на индивидуален принцип, или чрез ЕКА, и органи, като например Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ); препоръчва предварителното изготвяне на такива планове за координирана подкрепа;

Осигуряване на ефективно осъществяване

50.  подчертава факта, че Парламентът следва да играе активна роля в развитието на космическата политика на ЕС и че той следва да бъде включен във всякакъв обмен на информация, осъществяван от Комисията, Съвета, ЕСВД и ЕКА относно темите, свързани с космическото пространство;

51.  счита, че демократичната подкрепа е важна за инвестициите в космическото пространство; призовава Комисията да представи добре обмислена и всеобхватна комуникационна стратегия за ползите от космическите технологии за гражданите и предприятията; настоятелно призовава Комисията, при изпълнението на тази стратегия, да я основе на следните три стълба, всеки от който е ориентиран към важна целева група: а) повишаване на осведомеността на широката общественост относно необходимостта от инвестиции в космическото пространство; б) информиране на МСП и предприемачите за възможностите, които водещите космически програми предлагат; в) включване на темата за космическото пространство в образованието с цел преодоляване на недостига на умения; отправя искане към Комисията да представи на Парламента пътна карта за създаването на тази комуникационна стратегия възможно най-скоро;

52.  призовава Комисията да изготви график за прилагането на мерките, предложени в стратегията, да докладва редовно относно изпълнението на стратегията, да предложи законодателство, където е необходимо, и да разработи допълнителни конкретни и водещи до резултати действия, необходими за навременно постигане на целите, изложени в стратегията;

o
o   o

53.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Европейската космическа агенция.

(1) OВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 44. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1. (3) ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 227. (4) ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 72. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0267. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0268. (7) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 12. (8) ОВ C 227 E, 6.8.2013 г., стр. 16. (9) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 1. (10) „Навлизане на пазара на космически технологии в Европа“, проучване за комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел A, 2016 г., ISBN 978-92-823-8537-1. (11) https://ec.europa.eu/research/participants/data/ref/h2020/wp/2016_2017/main/h2020-wp1617-leit-space_en.pdf, стр. 48.