Включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. ***I
Изменения, приети от Европейския парламент на 13 септември 2017 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата (COM(2016)0479 – C8-0330/2016 – 2016/0230(COD))(1)
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Текст, предложен от Комисията
Изменение
Изменение 1 Предложение за регламент Съображение -1 (ново)
(-1) Протокол №1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, трябва да бъде взет предвид.
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение -1 a (ново)
(-1a) Протокол №2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, трябва да бъде взет предвид.
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 3
(3) На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение за ратифицирането от страна на ЕС на Парижкото споразумение. Настоящото законодателно предложение е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както беше потвърдено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г.10
(3) След като на 4 октомври 2016г. Европейският парламент даде своето одобрение, на 5 октомври 2016 г. Съветът ратифицира Парижкото споразумение от името на Съюза.Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Във връзка с това настоящият регламент е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както е предвидено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г10. Съюзът трябва да продължи да дава водещ пример и да увеличи усилията си до нива, които съответстват на целта на Парижкото споразумение.
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 4
(4) Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища. За да се постигне тази цел, страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите.
(4) Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища, което изисква светът да навлезе в период на отрицателни равнища на емисиите, през който горите, селскостопанските земи, влажните зони, включително торфищата, ще играят централна роля. Парижкото споразумение има също така за цел да заздрави глобалния отговор на заплахата от изменението на климата, в контекста на устойчивото развитие и усилията за изкореняване на бедността, включително като се повиши способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата и се увеличи устойчивостта спрямо изменението на климата, а също и като се насърчи развитието при ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни. В Споразумението от Париж страните признават също така „основния приоритет за гарантирането на продоволствената сигурност и премахването на глада, както и особената уязвимост на системите за производство на храни към неблагоприятното въздействие от изменението на климата“.За да се постигне целта на Парижкото споразумение е необходимо страните да увеличат колективните си усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата и за ограничаване на глобалното затопляне. Страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите. В Парижкото споразумение страните потвърждават също, че мерките за адаптацията трябва да следват напълно прозрачен подход, като се вземат предвид екосистемите, както и че тези мерки следва да се основават на най-добрите налични научни данни.
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 6 а (ново)
(4a) От съществено значение е горите да се управляват по устойчив начин в съответствие с принципите за устойчиво управление на горите, разработени в рамките на процеса „Forest Europe“. Този процес определя устойчивото управление на горите като управление и използване на горите и залесените земи по начин и в степен, позволяващи да се съхрани биологичното им разнообразие, производителността, капацитетът за възстановяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми. Такъв вид управление изисква също да бъде призната ролята на залесяването в този контекст.
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 4 б (ново)
(4б) За постигане на отрицателни равнища на емисиите, както се изисква за постигане на целите на Парижкото споразумение, е необходима стабилна система за отчитане във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Поглъщанията чрез ЗПЗГС са обратими и следва да се разглеждат като отделен стълб в рамката за политиката на Съюза в областта на климата.
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 5
(5) На Европейския съвет от 23 – 24 октомври 2014 г. бяха взети под внимание и многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“) в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г.
(5) На Европейския съвет от 23 – 24 октомври 2014 г. бяха взети под внимание и многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Освен това въвеждането на технологични решения в секторите на селското и горското стопанство допринася за увеличаване на производството и намаляване на екологичния отпечатък. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“) в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г.
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 6
(6) Секторът на ЗПЗГС може да допринесе за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение е стабилността и приспособяемостта на въглеродните депа.
(6) Секторът на ЗПЗГС е изложен в голяма степен и много уязвим към изменението на климата. Същевременно секторът има огромен потенциал да предоставя дългосрочни ползи за климата и да допринася значително за постигането на дългосрочните цели в областта на климата на равнището на Съюза и на международно равнище. Секторът на ЗПЗГС допринася за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. Този сектор също така предоставя биоматериали, които могат до известна степен да заместят изкопаеми материали или такива с високи въглеродни емисии с биомаса от горите, която е възобновяема и със слаб въглероден интензитет. По отношение на такова заместване следва да се вземе предвид целият жизнен цикъл на тези материали, от производството на суровината до етапа на нейната преработка. Биоикономиката, включително заместването на материали, като например в строителството, в т.ч. и биоенергията, играе важна роля в прехода към икономика без изкопаеми горива. За да бъдат ефективни и в съответствие с Парижкото споразумение мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение са устойчивото управление на горите и ресурсите и дългосрочната стабилност и приспособяемост на въглеродните депа. Тъй като секторът на ЗПЗГС се отличава с дългосрочни времеви рамки, за да бъдат устойчивите инвестиции възможни в дългосрочен план, са необходими дългосрочни стратегии.
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 6 а (ново)
(6а) Съюзът следва да се превърне в световен лидер в насърчаването и изнасянето на научните изследвания и инвестициите в устойчиви, напреднали и новаторски практики, техники и идеи в сектора на ЗПЗГС, както и в разпространението на зелените технологии, за да се намалят емисиите на парникови газове, като същевременно се запази производството на храни, като по този начин Съюзът се превърне в пример за своите международни партньори, в това число и за развиващите се страни. В този контекст ефективното сътрудничество и партньорство с частния сектор, и по-специално с малките и средни предприятия, следва да бъде засилено.
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 6 б (ново)
(6б) Даването на приоритет на финансирането за изследователска дейност в областта на изменението на климата ще укрепи значението на ЗПЗГС по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях. По-специално, очакваното засилване на програмата на Съюза за научни изследвания и иновации за периода 2021 – 2028 в сектора на ЗПЗГС, наред с другото, ще допринесе за задълбочаването и разпространението на научните знания и на знанията, с които разполагат местните общности относно резултатите, постигани от сектора, ускоряването на устойчивите иновации, насърчаването на прехода към ерата на цифровите технологии, модернизирането на обучението и образованието, повишаването на устойчивостта на сектора на ЗПЗГС и осъществяването на мониторинг на биологичното разнообразие и на човешката дейност.
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 6 в (ново)
(6в) Научните изследвания на ролята на мъртвата дървесина, по-специално надземни парчета сурова дървесина и погребана мъртва дървесина в управлявани и неуправлявани гори, следва да се увеличат, за да се подобри точността на въглеродното отчитане на горите и при изчисляването на нетния въглероден баланс на екосистемите. Налице са ограничени данни, но те сочат, че мъртвата дървесина може да представлява голямо въглеродно депо, като оставянето на мъртвата дървесина на място би могло, наред с друго, да играе значителна роля по отношение на биологичното разнообразие и да се признава за важна част от стратегия за намаляване на парниковите газове. Това указание е от значение, като се има предвид, че управлението на горите може да отдава предимство на отстраняването на мъртвата дървесина, например за целите на производството на енергия, и всяко решение за правилно смекчаване и адаптиране следва да бъде информирано и научно подкрепено. Следва да бъдат отпуснати целеви ресурси за научни изследвания за периода 2017 – 2020 г.
Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 6 г (ново)
(6г) Европейският съюз пое ангажименти по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие, които могат да бъдат постигнати единствено чрез добро управление на горите и ангажимент с цел спиране и промяна на посоката на обезлесяването и насърчаване на залесяването.
Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 6 д (ново)
(6д) Следва да се гарантира цялостен подход към обезлесяването в тропическите райони, като се вземат предвид всички фактори на обезлесяване, както и включената в декларация на Комисията в преговорите по РКООНИК цел да бъде спряна загубата на глобалното горско покритие най-късно до 2030 г. и да бъде намалено общото обезлесяване на тропическите гори до 2020 г. най-малко с 50% в сравнение с настоящите равнища.
Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 6 e (ново)
(6е) Горското стопанство и горите следва да се управляват по отговорен начин и следва реално да допринесат за икономическото развитие на държавите, като на земеделските производители се предоставят жизнеспособни икономически възможности, при условие че не се стига до обезлесяване на чувствителни екосистеми, не се разработват плантации върху торфища, плантациите се управляват с използване на модерни агроекологични техники за минимизиране на неблагоприятните екологични и социални ефекти и че се зачитат правата върху земята, правата на коренните общности, както и правата на човека и правата на работниците;
Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 6 ж (ново)
(6ж) Съвременните и устойчиви практики на управление могат значително да допринесат за намаляването на емисиите на парникови газове в сектора на ЗПЗГС. Развитието на новаторски практики и използването от страна на собствениците на земя на усъвършенствани управленски практики, като прецизно земеделие, прецизно горско стопанство и цифровизация на земеделието, следва да бъдат насърчавани. Контролът чрез геоинформационни технологии и наблюдение на земята, както и споделянето на най-добри практики, са възможни средства за подпомагане на държавите членки да постигнат своите цели и поради това следва да се насърчават.
Изменение 16 Предложение за регламент Съображение 6 з (ново)
(6з) Агроекологията спомага за преминаването от линейни продоволствени системи към кръгови системи, които наподобяват естествените цикли и намаляват въглеродния и екологичния отпечатък на храните и селското стопанство. Важно е агроекологията, както и агро-лесовъдството да се насърчават, като се има предвид приноса им за смекчаване на последиците от изменението на климата.
Изменение 17 Предложение за регламент Съображение 7
(7) Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета11, като първа стъпка, определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика за включване на сектора на ЗПЗГС в поетото задължение от Съюза за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021—2030 г. В него следва да бъдат определени задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, както и задължението да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС няма да генерира нетни емисии. Регламентът следва да не определя задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти.
(7) Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета11, като първа стъпка, определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика за включване на сектора на ЗПЗГС в поетото задължение от Съюза за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021—2030 г. В него следва да бъдат определени при всички обстоятелства задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, както и задължението да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС няма да генерира нетни емисии. Регламентът следва да не определя задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти, в т.ч. земеделски и горски стопани, и държавите членки трябва да избягват да налагат подобни задължения по време на изпълнението на настоящия регламент.
__________________
__________________
11 Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80).
11 Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80).
Изменение 18 Предложение за регламент Съображение 7 а (ново)
(7а) Селското стопанство и земеползването са сектори, които оказват пряко и значително въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги в Съюза. Поради тази причина, важна цел за политиките, засягащи тези сектори, е да се гарантира, че е налице съгласуваност с целите на стратегията на Съюза за биологичното разнообразие. Освен това са налице други политики на Съюза, които могат да насърчат практики, които надхвърлят законово установените минимални изисквания, надхвърлят добрата стандартна практика и допринасят за истинското адаптиране, смекчаване на последиците от изменението на климата и запазване на въглеродните поглътители като предоставят публични блага. Следва да бъдат предприети действия за осъществяване и подпомагане на дейности, свързани с подходи към смекчаване и адаптация за цялостно и устойчиво управление на горите и земеделските земи. Въпреки своя признат ограничен потенциал за намаление на невъглеродните си емисии, земеделието трябва да даде своя справедлив дял от приноса за смекчаване на изменението на климата. Това може да бъде постигнато, наред с другото, чрез насърчаване на подобрени култури с цел увеличаване на съдържанието на органичен въглерод в почвата. Държавите членки и Комисията следва да гарантират, че е налице съгласуваност между ОСП и настоящия регламент.
Изменение 19 Предложение за регламент Съображение 7 б (ново)
(7б) Влажните зони са най-ефективните екосистеми по отношение складирането на CO2. Поради това деградацията на влажните зони в Съюза не е само проблем на биологичното разнообразие, но и сериозен проблем, свързан с климата. И обратно — с опазване и възстановяване на влажните зони би могло да се утвърдят усилията по опазване на околната среда и да се намалят емисиите на парникови газове от сектора на ЗПЗГС. В този контекст следва също да се разгледа усъвършенстването на насоките на МГИК от 2006 г., предвидено за 2019 г.
Изменение 20 Предложение за регламент Съображение 8
(8) С цел да се определят точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с насоките на Международната група по изменение на климата („МГИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове („насоки на МГИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за периода по подразбиране в насоките на МГИК, равен на 20 години.
(8) С цел да се определят точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с насоките на Международната група по изменение на климата („МГИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове („насоки на МГИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за периода по подразбиране в насоките на МГИК, равен на 20 години. Поради позицията на Съюза на лидер в областта на климата за държавите членки следва да бъде предвидена дерогация от тази стойност по подразбиране единствено за залесени земи и само при ограничени обстоятелства, обосновани според насоките на МГИК. Възможността за дерогация взема предвид различните природни и екологични обстоятелства между държавите членки, а оттам и различаващите се характеристики на техните горски земи.
Изменение 21 Предложение за регламент Съображение 9
(9) Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, следва да се създаде процедура за преглед, за да се осигури прозрачност и да се подобри качеството на отчитането в тази категория.
(9) Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление, които се различават значително между държавите членки. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се предприемат мерки по отношение на въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики, като невъзможността за управление на горите в Хърватия поради окупацията на нейната територия, Хърватската война за независимост и обстоятелствата по време и след войната. Съответните правила за отчитане следва също така да предвиждат съгласуваност с изискванията за устойчиво управление на горите на Forest Europe (Министерска конференция за защита на горите в Европа). При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, за държавите членки следва да се създаде прозрачна процедура, за да се подобрят възможностите за проверки и качеството на отчитането в тази категория.
Изменение 22 Предложение за регламент Съображение 9 а (ново)
(9a) Емисиите от добита дървесина в сектора на ЗПЗГС имат потенциала да заместят емисиите в сектора на СТЕ и секторите за разпределяне на усилията, като настоящият регламент може както да подчертае това, така и да го отчете.
Изменение 23 Предложение за регламент Съображение 10
(10) Когато Комисията реши да бъде подпомагана от експертен екип в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301) при прегледа на националните планове за отчитане във връзка с горите, тя следва да се възползва от добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на национални експерти и препоръки, и да избере достатъчен брой експерти от държавите членки.
(10) За прегледа на националните отчетни планове за горското стопанство следва да бъде съставен експертен екип в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301).Експертният екип за преглед следва да се възползва от добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на национални експерти и препоръки, както и следва да бъдат избрани достатъчен брой експерти от държавите членки. Експертният екип за прегледа следва да се консултира с Постоянния комитет по горите, създаден с Решение № 89/367/ЕИО на Съвета, както и със заинтересованите страни и гражданското общество относно прегледа на националните отчетни планове за горското стопанство.
Изменение 24 Предложение за регламент Съображение 12
(12) Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина.
(12) Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите чрез ефект на заместване (предвид енергоемкостта и интензитета на СО2 на други сектори – производството на цимент, например, допринася за около 8% от глобалните емисии на СО2) и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, за да признаят и стимулират повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл, в сравнение с използването на продукти от добита дървесина за енергийни цели.С цел по-нататъшно насърчаване и включване на положителния ефект от заместването Комисията следва да включи посредством делегиран акт повече продукти при изчисляването на продуктите от добита дървесина. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина.
Изменение 25 Предложение за регламент Съображение 13
(13) Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, поради това с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане.
(13) Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, поради това с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да инвестират в превантивни действия като практики за устойчиво управление с цел намаляване на рисковете, свързани с естествени смущения, като по този начин се избягват отрицателните въздействия върху горите като въглероден поглътител. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане.
Изменение 26 Предложение за регламент Съображение 14
(14) В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за постигането на своите поети задължения в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за компенсиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021 — 2030 г. Търговията между държавите членки следва да продължи като допълнителна възможност за подпомагане на съответствието. Съгласно практиката през втория период на задължения по Протокола от Киото държавите членки следва също така да имат възможност да използват своите преизпълнения по Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на поетите задължения по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № (ЕС) 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата, с цел да осигурят съответствието си с поетите задължения по настоящия регламент.
(14) В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за постигането на своите поети задължения в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за компенсиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021 — 2030 г. Търговията между държавите членки следва да продължи като допълнителна възможност за подпомагане на съответствието. Съгласно практиката през втория период на задължения по Протокола от Киото държавите членки следва също така да имат възможност да използват своите преизпълнения по Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на поетите задължения по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № (ЕС) 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата, с цел да осигурят съответствието си с поетите задължения по настоящия регламент, без с това да се застрашава общото ниво на амбиция по отношение на целите на Съюза за намаляване на парниковите газове. Държавите членки следва също така да могат да използват до 280 милиона тона от общия размер на нетните поглъщания, произтичащи от комбинирането на счетоводните категории обезлесена земя, залесена земя, управлявана обработваема земя, управлявани пасища и управлявани влажни зони, където е приложимо, и, при спазване на делегиран акт, който предстои да бъде приет в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № [2017/... ] относно задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г., управлявани горски земи, за да се гарантира тяхното съответствие с ангажиментите им по Регламент [(ЕС) [2017/... ].
Изменение 27 Предложение за регламент Съображение 15
(15) С цел да се осигурят ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и на другата информация, необходима за оценката на спазването на задълженията, поети от държавите членки, чрез настоящия регламент следва в Регламент (ЕС) № 525/2013 да бъдат включени изисквания за докладване, а при проверките на съответствието съгласно настоящия регламент следва да се вземат под внимание тези доклади. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен. Тези разпоредби могат да бъдат допълнително опростени, за да се вземат под внимание всички съответни промени във връзка с интегрираното управление на енергийния съюз, за които в работната програма на Комисията е предвидено внасяне на предложение преди края на 2016 г.
(15) С цел да се осигурят ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и на другата информация, необходима за оценката на спазването на задълженията, поети от държавите членки, чрез настоящия регламент следва в Регламент (ЕС) № 525/2013 да бъдат включени изисквания за докладване, а при проверките на съответствието съгласно настоящия регламент следва да се вземат под внимание тези доклади. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен. Тези разпоредби могат да бъдат допълнително опростени, за да се вземат под внимание всички съответни промени във връзка с предложението за регламент относно управлението на енергийния съюз, предложено от Комисията на 30 ноември 2016 г.
Изменение 28 Предложение за регламент Съображение 15 a (ново)
(15a) РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват на Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и на поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, като използват сравними методики, договорени от Конференцията на страните. Инвентаризациите на емисиите на парникови газове са от съществено значение, за да бъде възможно да се проследява свързаното с декарбонизацията измерение и да се оценява спазването на законодателството в областта на климата. Задълженията на държавите членки за установяване и управление на националните инвентаризации се съдържат в Предложението за регламент на Комисията относно управлението на енергийния съюз.
Изменение 29 Предложение за регламент Съображение 17
(17) С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на ЕС за събиране на данни. За събирането на данни по най-добър начин трябва да се използват съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие) и Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“. Управлението на данните, включително споделянето за повторно използване при докладване и за разпространение, следва да съответства на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност.
(17) С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва изрично да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на ЕС за събиране на данни. За събирането на данни по най-добър начин трябва да се използват съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие), Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“, и по-специално чрез спътника „Sentinel‑2“, както и европейските системи за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS, които могат да се използват в подкрепа на контрола върху земеползването. Управлението на данните, включително споделянето за повторно използване при докладване и за разпространение, следва да съответства на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност.
Изменение 30 Предложение за регламент Съображение 18
(18) С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, актуализацията на референтните нива, отчитането на трансакции и преразглеждането на методиката и изискванията за информация. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент […] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и от настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.
(18) С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, отчитането на трансакции, преразглеждането на методиката въз основа на последните приети насоки на МКИК, в това число насоките от 2013 г. на МГИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове и насоките и изискванията за информация на РКООНИК. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент [ЕС] № …/… относно задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.
Изменение 31 Предложение за регламент Съображение 19
(19) На настоящия регламент следва да бъде направен преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При този преглед могат също така да се вземат предвид резултатите от глобалния преглед на Парижкото споразумение.
(19) В срок до шест месеца след диалога за улесняване в рамките на РКООНИК през 2018 г., Комисията следва да публикува съобщение за оценка на съгласуваността на законодателните актове на Съюза в областта на изменението на климата и енергетиката с целите на Парижкото споразумение. На настоящия регламент следва да бъде направен преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При този преглед могат също така да се вземат предвид резултатите от глобалния преглед на Парижкото споразумение.
Изменение 32 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 а (нов)
Настоящият регламент не определя задължения за отчитане или докладване за частни субекти, в това число земеделски и горски стопани.
Изменение 33 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 б (нов)
Настоящият регламент допринася за постигането на целите на Парижкото споразумение от страна на Съюза .
Изменение 34 Предложение за регламент Член 2 – параграф 1 – буква д a (нова)
да) през 2026 г., управлявана влажна зона: земеползване, докладвано като влажна зона, запазваща се като влажна зона, и населено място, друга земя, преобразувана във влажна зона, и влажна зона, преобразувана в населено място и друга земя.
Изменение 35 Предложение за регламент Член 2 – параграф 2
2. Държава членка може да избере да включи управлявана влажна зона, която се определя като земеползване, докладвано като влажна зона, запазваща се като влажна зона, и населено място, друга земя, преобразувана във влажна зона, и влажна зона, преобразувана в населено място и друга земя, в обхвата на своето задължение по член 4. Когато държава членка избере да постъпи така, тя трябва да отчете емисиите и поглъщанията от управлявана влажна зона в съответствие с настоящия регламент.
2. През периода от 2021 г. до 2025 г., всяка държава членка може да избере да включи управляваната влажна зона в обхвата на своето задължение по член 4. Когато държава членка избере да постъпи така, тя трябва да отчете емисиите и поглъщанията от управлявана влажна зона в съответствие с настоящия регламент.
Изменение 36 Предложение за регламент Член 3 – параграф 1 – буква e a (нова)
еа) „референтно ниво за горите“ означава прогнозна стойност на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски земи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г.;
Изменение 37 Предложение за регламент Член 4 – параграф 1 а (нов)
За периода след 2030 г. държавите членки полагат усилия за увеличаване на поглъщанията си, така че те да надхвърлят техните емисии. Комисията предлага рамка за целите за периода след 2030 г., която включва такива увеличени поглъщания, в съответствие с дългосрочните цели на Съюза в областта на климата и с ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение.
Изменение 38 Предложение за регламент Член 5 – параграф 1
1. Държавите членки изготвят и водят отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории земя, посочени в член 2. Държавите членки следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на техните отчети и на другите данни, предоставяни по настоящия регламент. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията с отрицателен знак (−).
1. Държавите членки изготвят и водят отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории земя, посочени в член 2, в съответствие с насоките за докладване за периода 2021 – 2030 г., приети от органите на РКООНИК или в рамките на Парижкото споразумение. Държавите членки следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на техните отчети и на другите данни, предоставяни по настоящия регламент. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията с отрицателен знак (−).
Изменение 39 Предложение за регламент Член 5 – параграф 4
4. Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория земя всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, част Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа, които не са източници, с изключение на надземната биомаса и продуктите от добита дървесина на управлявани горски земи.
4. Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория земя всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, част Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа, които не са източници, с изключение на надземната биомаса, мъртвата дървесина (надземна и погребана мъртва дървесина) на управлявани горски земи и продуктите от добита дървесина на управлявани горски земи.
Изменение 40 Предложение за регламент Член 6 – параграф 2
2. Чрез дерогация от изискването да се прилага стойността по подразбиране, установена в член 5, параграф 3, държавите членки могат да прехвърлят обработваема земя, пасище, влажна зона, населено място и друга земя от категорията на такава земя, преобразувана в горска земя, в категорията на горска земя, запазваща се като горска земя, след 30 години, считано от датата на преобразуване.
2. Чрез дерогация от изискването да се прилага стойността по подразбиране, установена в член 5, параграф 3, държавите членки могат да прехвърлят обработваема земя, пасище, влажна зона, населено място и друга земя от категорията на такава земя, преобразувана в горска земя, в категорията на горска земя, запазваща се като горска земя, след 30 години, считано от датата на преобразуване,ако това е надлежно обосновано въз основа на насоките на МГИК.
Изменение 41 Предложение за регламент Член 6 – параграф 3 а (нов)
3a. Дейностите по залесяване, извършени в периода 2017—2030 г. във влажни зони (включително торфища), мрежата „Натура 2000“ и местообитанията, посочени в приложение I на Директива 92/43/ЕИО, по-специално естествени и полуестествени тревни формации и преовлажнени тресавища, калища и мочурища и други влажни зони (включително торфища), съгласно приложимите правила за отчитане „бруто-нето“ не се отразяват в националните отчети. Ако е приложимо, тези площи се отчитат само за поглъщания (или емисии) в категорията „залесени земи“ след прехвърлянето ѝ към категорията „управлявана горска земя“ в съответствие с член 5, параграф 3.
Изменение 42 Предложение за регламент Член 7 – параграф 3
3. Когато държава членка избере да включи управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, тя уведомява за този избор Комисията до 31 декември 2020 г. за периода 2021—2025 г. и до 31 декември 2025 г. за периода 2026—2030 г.
3. Когато държава членка избере да включи управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2 през периода от 2021 г. до 2025 г., тя уведомява за този избор Комисията до 31 декември 2020 г.
Изменение 43 Предложение за регламент Член 7 – параграф 4
4. Държавите членки, които са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2007 г.
4. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение по пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2007 г.
Изменение 44 Предложение за регламент Член 7 – параграф 4 – алинея 1 а (нова)
Държавите членки, които са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2 по време на периода 2021—2025 г., отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периода 2021—2025 г. минус стойността, получена чрез умножение по пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2007 г.
Изменение 45 Предложение за регламент Член 7 – параграф 4 а (нов)
4a. През периода 2021—2025 г. държавите членки, които не са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на своите ангажименти в съответствие с член 2, все пак се отчитат пред Комисията относно емисиите и поглъщанията от управляваните влажни зони.
Изменение 46 Предложение за регламент Член 8 – параграф 1
1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение по пет на тяхното референтно ниво за горите. Референтното ниво за горите е прогнозна стойност на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски земи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г.
1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение по пет на тяхното референтно ниво за горите.
Изменение 47 Предложение за регламент Член 8 – параграф 2
2. Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите, държавата членка включва в отчетите си за управлявани горски земи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 процента от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено с пет.
2. Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите, държавата членка включва в отчетите си за управлявани горски земи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 процента от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено по пет. Държавите членки могат да добавят към тази стойност от 3,5% размера на общите нетни поглъщания от отчетите си за управлявани горски земи от дървени плоскости, нарязан дървен материал и изсъхнала дървесина при условията, посочени във втора, трета и четвърта алинея от настоящия параграф.
Изменение 48 Предложение за регламент Член 8 – параграф 2 – алинея 1 а (нова)
Нетните поглъщания от дървени плоскости (посочени в член 9, буква б) и нарязана дървесина (посочена в буква в) от този член) може да бъдат отчитани отделно извън и в допълнение към нетните поглъщания за управлявани горски земи до ниво от 3% от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение ІІІ, умножено по пет.
Изменение 49 Предложение за регламент Член 8 – параграф 2 – алинея 1 б (нова)
Нетните поглъщания от категорията въглеродно депо мъртва дървесина може да бъдат отчитани отделно извън и в допълнение към нетните поглъщания за управлявани горски земи до ниво от 3% от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение ІІІ, умножено по пет.
Изменение 50 Предложение за регламент Член 8 – параграф 2 – алинея 1 в (нова)
Общата сума на нетните поглъщания от 3,5% от първа алинея, заедно с отчетените нетни поглъщания за управлявани горски земи от дървени плоскости, нарязана и изсъхнала дървесина не надхвърля 7% от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение ІІІ, умножено по пет.
Изменение 65 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 2
Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва предложение за ново референтно ниво за горите въз основа на запазване на текущите практика и интензитет на управление на горите, както са документирани в периода 1990—2009 г. по видове гори и възрастови класове в националните гори, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно.
Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва ново референтно ниво за горите въз основа на запазване на текущите практика в съответствие с най-добрите налични данни на управление на горите, както са документирани в периода 2000 – 2012 г. по видове гори и възрастови класове в националните гори, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно. Увеличаването на добива от дадена държава членка, въз основа на практиките за устойчиво управление на горите и на националните политики, приети до датата на подаване на референтното ниво за горите, следва да отговаря на следните условия: а) управляваната горска земя остава поглътител на парникови газове; както и б) начините на поддържане или увеличаване на поглътителите и резервоарите на парникови газове до 2050 г., с оглед на изпълнението на целта, определена в член 4.1 от Парижкото споразумение, а именно, постигане на баланс между антропогенните емисии (по източници) и поглъщанията (по поглътители) на парникови газове през втората половина на този век, са очертани в дългосрочна стратегия за ниски емисии. Комисията може да допуска дерогация от базовия период 2000 – 2012 г., ако бъде подадено мотивирано искане от държава членка, в което се обосновава, че тази дерогация е абсолютно необходима по причини, свързани с наличието на данни, като например за момента на извършване на инвентаризациите на горите.
Изменение 52 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 2 а (нова)
Като изключение от алинея 2, за Хърватия референтното ниво за горите може да бъде изчислено, така че да се отчете окупацията на част от територията й от 1991 г. до 1998 г., както и последиците от войната и нейното отражение върху практиките за управление на горите на нейна територия, без това да включва въздействието на политиките върху развитието на горския поглътител.
Изменение 53 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 3
Националният отчетен план за горското стопанство се публикува и се подлага на обществена консултация.
Националният отчетен план за горското стопанство се публикува, включително в интернет, и се подлага на обществена консултация.
Изменение 54 Предложение за регламент Член 8 – параграф 4
4. Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен план за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Най-късно в края на периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност.
4. Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен план за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Използваните данни следва да бъдат взети от последните проверени отчети за земеползването и състоянието на горите. Най-късно в края на периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност, както и за докладването на положителни входящи данни, получени вследствие на политика на устойчиво управление на горите, прилагана към момента на определяне на корекцията.
Изменение 55 Предложение за регламент Член 8 – параграф 5
5. Комисията прави преглед на националните отчетни планове за горското стопанство и техническите корекции и прави оценка на степента, в която предложените нови или поправени референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. В степента, в която това е необходимо, за да се осигури съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1, Комисията може да преизчисли предложените нови или поправени референтни нива за горите.
5. Експертен екип за преглед, създаден в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301, включващ представители на Комисията и държавите членки, прави преглед на националните отчетни планове за горското стопанство и техническите корекции и прави оценка на степента, в която новите или поправените референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. Комисията може само да преизчисли новите или поправените референтни нива за горите, ако принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, както и в член 5, параграф 1, не са спазени. Комисията изготвя обобщаващ доклад и го прави публично достояние.
Изменение 56 Предложение за регламент Член 8 – параграф 5 – алинея 1 а (нова)
Държавите членки предоставят на Комисията всички необходими данни и информация за извършването на прегледа и оценката, посочени в първа алинея.
Изменение 57 Предложение за регламент Член 8 – параграф 6
6. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на прегледа, извършен съгласно параграф 5, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни планове или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени в контекста на прегледа. До влизането в сила на делегирания акт, в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г. продължават да се прилагат референтните нива на държавите членки за горите, както са посочени в приложение II.
6. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на прегледа и оценката, извършениот експертния екип съгласно параграф 5 от настоящия член, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни планове или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени в контекста на прегледа.
До влизането в сила на делегираните актове, в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г. продължават да се прилагат референтните нива на държавите членки за горите, както са посочени в приложение II.
Изменение 58 Предложение за регламент Член 9 – параграф 1 а (нов)
Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14 с оглед изменение на настоящия регламент чрез актуализиране на категориите продукти от добита дървесина с допълнителни продукти, които имат ефект на улавяне на въглероден диоксид, въз основа на насоките на МГИК, и осигуряване на екологосъобразност, и посредством актуализиране на приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V, за целите на адаптирането им към техническия напредък.
Изменение 59 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1
1. В края на периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. държавите членки могат да изключат от своите отчети за залесени земи и управлявани горски земи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода 2001—2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“), изчислени в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI.
1. В края на периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. държавите членки може да изключат от своите отчети за управлявани горски земи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода 2001—2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“), изчислени в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI.
Изменение 60 Предложение за регламент Член 11 – параграф 5 а (нов)
5a. Оценка на въздействието на механизма за гъвкавост, определен в настоящия член, се включва в доклада, посочен в член 15.
Изменение 61 Предложение за регламент Член 12 а (нов)
Член 12а
Комисията докладва през 2027 и 2032 г. относно кумулативния баланс на емисии и поглъщания от управлявани горски земи в Съюза, изчислен спрямо средните стойности на емисии и натрупвания за периода 1990 – 2009 г. Ако кумулативният баланс е отрицателен, Комисията отправя предложения за компенсиране или премахване на съответното количество от квотите емисии на тази държава членка по Регламент .../... на Европейския парламент и на Съвета 1a.
__________________
1a Регламeнт …/… на Европейския парламент и на Съвета от … относно задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата (ОВ L …, …, стр. …).
Изменение 62 Предложение за регламент Член 14 – параграф 2
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 10 и 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила].
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 9, 10 и 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила].
Изменение 63 Предложение за регламент Член 15 – параграф -1 (нов)
В срок до шест месеца след диалога за улесняване в рамките на РКООНИК през 2018 г., Комисията публикува съобщение за оценка на съгласуваността на законодателните актове на Съюза в областта на изменението на климата и енергетиката с целите на Парижкото споразумение.
Изменение 64 Предложение за регламент Член 15 – параграф 1
Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 28 февруари 2024 г. и на всеки пет години след това относно действието на настоящия регламент, неговия принос за общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., както и за приноса му за целите на Парижкото споразумение, и ако е целесъобразно, може да прави предложения.
Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета до 28 февруари 2024 г. и след това на всеки пет години за действието на настоящия регламент, приноса му за общата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и приноса му за изпълнение на целите от Парижкото споразумение. По целесъобразност докладът е придружен от законодателни предложения.
Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А8‑0262/2017).