Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2017 г. относно Русия, задържането на Алексей Навални и други протестиращи (2017/2646(RSP))

P8_TA(2017)0125 RC-B8-0245/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Русия, по-специално своите резолюции от 23 октомври 2012 г.(1), от 13 юни 2013 г.(2) относно принципите на правовата държава в Русия, от 13 март 2014 г. относно Русия: осъждането на демонстранти, участвали в събитията на площад „Болотная“(3), своите препоръки от 2 април 2014 г., своите резолюция от 23 октомври 2014 г. относно закриването на неправителствената организация „Мемориал“ (носител на наградата „Сахаров“ за 2009 г.) в Русия(4), от 15 януари 2015 г. относно Русия, и по-специално случая с Алексей Навални(5), от 12 март 2015 г. относно убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов и състоянието на демокрацията в Русия(6) и от 24 ноември 2016 г. относно случая на Илдар Дадин, лишен от свобода заради убежденията си в Русия(7),

—  като взе предвид Конституцията на Русия, по-специално член 29, който защитава свободата на словото, и член 31, който включва правото на мирни събрания, и като взе предвид международните задължения в областта на правата на човека, за чието спазване Русия е поела ангажимент като член на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на ООН,

—  като взе предвид „Партньорството за модернизация“, започнало през 2010 г. в Ростов на Дон, и поетия от руското ръководство ангажимент за зачитане на принципите на правовата държава като фундаментална основа за модернизацията на Русия,

—  като взе предвид член 5 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 7 от Международния пакт за граждански и политически права, които предвиждат, че никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по които Руската федерация е страна,

—  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1998 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно украинските затворници в Русия и положението в Крим(8),

—  като взе предвид Седмия периодичен доклад относно Руската федерация, разгледан от Комисията на ООН по правата на човека на нейните 3136-о и 3137-о заседания, проведени на 16 и 17 март 2015 г.;

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 26 март 2017 г. между 33 000 и 93 000 души участваха в демонстрации, шествия и протести срещу корупцията в над 80 града из цяла Русия; като има предвид, че над 2 000 протестиращи бяха задържани от полицията в градове из цяла Русия, включително около 1 000 в Москва; като има предвид, че политикът от опозицията Алексей Навални беше задържан и глобен с 350 долара за организирането на забранени протести и осъден на 15 дни затвор; като има предвид, че се счита, че това са най-големите протести след демонстрациите против Кремъл през 2011 и 2012 г.;

Б.  като има предвид, че присъдата, произнесена от Ленински съд в Киров (8 февруари 2017 г.) срещу руския политик от опозицията Алексей Навални по обвинения за опити за злоупотреба послужи да се заглуши още един независим политически глас в Руската федерация; като има предвид, че Европейският съд по правата на човека е постановил, че на Навални е било отказано правото на справедлив съдебен процес по време на наказателното му преследване през 2013 г. по същите обвинения;

В.  като има предвид, че руското правителство започна наказателно разследване срещу неидентифицирани лица, които са призовали по интернет за демонстрация в Москва на 2 април 2017 г. с искане за оставката на министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев, край на руските военни операции в Украйна и Сирия, освобождаването на Навални и заплащането на компенсация на активисти, задържани по време на протестите в Москва на 26 март 2017 г.; като има предвид, че на 2 април 2017 г. най-малко 31 души бяха арестувани по време на протестите на опозицията в Москва и след това задържани за „нарушаване на обществения ред“;

Г.  като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа и страна, подписала Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните свободи и правата на човека; като има предвид, че Европейският съюз нееднократно е предлагал допълнителна помощ и експертни съвети, за да подпомогне Русия да модернизира своя конституционен и правен ред и да се придържа към него в съответствие със стандартите на Съвета на Европа;

Д.  като има предвид, че се наблюдава загриженост относно събитията в Руската федерация, свързани със зачитането и защитата на правата на човека и спазването на общоприети демократични принципи и принципите на правовата държава; като има предвид, че Руската федерация е ратифицирана 11 от общо 18 международни договори в областта на правата на човека;

Е.  като има предвид, че наказателното законодателство на Руската федерация беше изменено и беше въведен нов член 212, параграф 1, съгласно който дадено лице може да бъде обвинено в нарушение на Закона за публичните събрания, независимо от факта, че това изменение ограничава свободата на словото и на събранията;

Ж.  като има предвид, че според Центъра за права на човека „Мемориал“ броят политически затворници в страната се е увеличил значително през последните години и е достигнал общо 102 лица през 2016 г.;

1.  осъжда полицейските операции в Руската федерация, с които се прави опит да се възпрепятстват и разпръсват мирни демонстрации против корупцията, както и задържането на стотици граждани, включително Алексей Навални, чиято организация постави началото на демонстрациите;

2.  призовава руските органи за незабавно освобождаване и снемане на обвиненията срещу Алексей Навални и всички мирни протестиращи, журналисти и активисти, задържани по време на митингите против корупцията, проведени в Москва и в редица руски градове на 26 март и 2 април 2017 г.; подчертава факта, че руските органи носят пълна отговорност за безопасността и благосъстоянието на задържаните;

3.  подчертава факта, че наложените присъди са политически мотивирани и настоятелно призовава руските съдебни органи да покажат своята независимост от политическа намеса; призовава руските органи да сложат край на тормоза над журналисти, политически опоненти и политически активисти и активисти от гражданското общество, да спазват изцяло международните задължения в областта на правата на човека, както и да гарантират свободата на медиите и свободата на събранията;

4.  отбелязва високата активност в масовите протести срещу корупцията навсякъде в Руската федерация в неделя, 26 март 2017 г., по-специално силната мобилизация на младите хора, обединени срещу корупцията и все по-авторитарното управление в Русия; приветства този ангажимент като обещаващ знак за повишен интерес към обществени и политически въпроси;

5.  изразява силна загриженост, че със задържането на Алексей Навални се разкрива случай, при който руските органи използват закона за публичните събрания, за да ускорят вкарването на мирни протестиращи в затвора и да извършват последващи системни злоупотреби;

6.  осъжда непрекъснатите усилия да се накара Алексей Навални да мълчи и изразява подкрепа за усилията на организацията му за повишаване на осведомеността относно корупцията и за борба с нея в държавните институции и сред политическите представители и служители, заемащи публична длъжност; изразява дълбока загриженост във връзка с решението на Съда от февруари 2017 г., което фактически изключва Алексей Навални от политическата сцена, допълнително ограничава политическия плурализъм в Русия и повдига сериозни въпроси относно справедливостта на демократичните процеси в Русия;

7.  припомня, че правото на свобода на мирни събрания е право, а не привилегия, и че това право, наред с правото на свобода на мнение и изразяване, както и свободата на сдружаване, има решаваща роля в създаването и съществуването на ефективна демократична система; призовава руските органи да се придържат изцяло към международните ангажименти, включително в рамките на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), да подкрепят основните свободи на изразяване, сдружаване и мирни събрания, които са основни права, залегнали в конституцията на страната, и незабавно да освободят задържаните мирни демонстранти;

8.  призовава руските органи да прекратят всякакви актове на тормоз, включително на съдебно равнище, срещу политически опоненти, журналисти и защитници на правата на човека в Руската федерация, както и да гарантират при всички обстоятелства възможността те да извършват законните си дейности без странична намеса;

9.  счита, че няколко съдебни процеса и съдебни производства срещу членове на опозицията и НПО през последните години породиха съмнения относно независимостта и безпристрастността на съдебните институции на Руската федерация; настоятелно призовава руските съдебни и правоприлагащи органи да изпълняват своите задължения по безпристрастен и независим начин, без политическа намеса;

10.  подчертава, че свободата на събрания в Руската федерация се гарантира от член 31 от Руската конституция и от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), по която Русия е страна, и че следователно руските органи са длъжни да я зачитат; призовава Руската федерация да зачита принципите на правовата държава, свободата на словото и свободата на събранията;

11.  припомня важността на пълното спазване от страна на Русия на международните ѝ правни задължения като член на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), както и на основните права на човека и принципите на правовата държава, установени в ЕКПЧ и в Международния пакт за граждански и политически права;

12.  призовава Руската федерация да измени законодателството, което необосновано ограничава и инкриминира свободата на събранията; осъжда факта, че Руската федерация също така упълномощи своя конституционен съд, посредством нов закон от декември 2015 г., да отменя решенията на Европейския съд по правата на човека;

13.  отбелязва твърденията за корупция срещу водещи руски политици; призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да предприемат системни действия срещу всеки опит за изпиране на пари или незаконно имущество в ЕС; възлага също така на анкетната комисия относно „Досиетата от Панама“ в Парламента да отдели допълнително внимание на всякакви следи от съмнителни руски парични потоци чрез банки в ЕС;

14.  настоятелно призовава Съвета и държавите членки да разработят единна политика по отношение на Русия, която ангажира държавите членки и институциите на ЕС със силно общо послание относно ролята на правата на човека в отношенията между ЕС и Русия и необходимостта от прекратяване на репресиите срещу свободата на изразяване, на събрания и на сдружаване в Русия;

15.  призовава ВП/ЗП и ЕСВД да гарантират, че случаите на всички лица, преследвани по политически причини, ще бъдат засегнати при възобновяването на консултациите по правата на човека между ЕС и Русия, както и че от представителите на Русия в тези консултации ще бъде официално изискан отговор по всеки случай; призовава председателите на Съвета и Комисията, както и върховния представител/заместник-председател (ВП/ЗП) да продължават да следят тези случаи отблизо, да повдигат тези въпроси в различни формати и срещи с Русия, както и да докладват на Парламента относно обмена с руските органи;

16.  осъжда терористичното нападение в Санкт Петербург и призовава своя председател да изрази дълбоко съчувствие и солидарност с жертвите, техните семейства и руския народ;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) ОВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 13. (2) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 150. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0253. (4) OВ C 274, 27.7.2016 г., стр. 21. (5) OВ C 300, 18.8.2016 г., стр. 2. (6) OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 126. (7) Приети текстове, P8_TA(2016)0446. (8) Приети текстове, P8_TA(2017)0087.

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2017 г. относно положението в Беларус (2017/2647(RSP))

P8_TA(2017)0126 RC-B8-0253/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции и препоръки относно Беларус, включително относно европейската политика за съседство,

—  като взе предвид изявленията на председателя на Делегацията за връзки с Беларус от 27 март 2017 г., на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 17 март 2017 г., на говорителя на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Беларус от 14 и 28 март 2017 г., на Парламентарната асамблея на ОССЕ (ПА на ОССЕ) от 24 март 2017 г., на директора на ОССЕ/БДИПЧ от 17 и 26 март 2017 г., на комисията по правата на човека на ПА на ОССЕ от 27 март 2017 г. и на Обсерваторията за закрила на защитниците на правата на човека (FIDH-OMCT) от 29 март 2017 г. относно неотдавнашните арести на мирни демонстранти и противозаконното лишаване от свобода в Беларус,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Беларус, и по-специално тези от 15 февруари 2016 г. за отмяна на ограничителните мерки срещу 170 лица и три дружества от Беларус,

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/350 на Съвета от 27 февруари 2017 г.(1) за удължаване на срока на действие на ограничителните мерки срещу Беларус до 28 февруари 2018 г., в които се включват и оръжейно ембарго, замразяване на активи и забрана за пътуване за четирима души, включени в списъка във връзка с неразкритите случаи на изчезване на двама политици от опозицията, един бизнесмен и един журналист през 1999 и 2000 г.,

—  като взе предвид парламентарните избори, произведени на 11 септември 2016 г., и президентските избори, произведени на 11 октомври 2015 г., като взе предвид многобройните изявления от страна на държавните органи на Беларус, че някои от препоръките на ОССЕ/БДИПЧ след президентските избори през 2015 г. ще бъдат изпълнени преди парламентарните избори през 2016 г. и като взе предвид заключителния доклад на ОССЕ/СДИЧП от 28 януари 2016 г. относно президентските избори в Беларус на 11 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на Международната федерация за правата на човека и Центъра за права на човека „Вясна“ относно принудителния труд и повсеместните нарушения на правата на работниците в Беларус,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Декларацията на ООН за защитниците на правата на човека, Международния пакт на ООН за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че правителството на Беларус въведе Президентски указ № 3 „относно предотвратяване на социална зависимост“, така наречения данък „социални паразити“, който беше подписан от президента Александър Лукашенко през 2015 г. и започна да бъде прилаган от февруари 2017 г. , като този указ санкционира безработицата чрез налагане на специален данък за финансиране на държавните разходи, който варира от такса от около 240 евро, което представлява около две трети от средната месечна заплата в Беларус, до принудителен труд за граждани, които са работили в продължение на по-малко от 183 дни в годината; като има предвид, че указът беше посрещнат с множество критики от граждани, активисти и журналисти;

Б.  като има предвид, че от 17 февруари и в хода на месец март 2017 г., въпреки натиска от страна на държавните медии и сили за сигурност, включително присъствието на въоръжени служители за разпръскване на демонстрациите, в десетки градове в Беларус се състояха масови мирни протести с участието на хиляди граждани в отговор на приемането на президентски указ № 3 и срещу изграждането на търговски център в близост до мемориала Курапати, посветен на жертвите на Сталин;

В.  като има предвид, че държавните органи реагираха с проява на насилие срещу тези демонстрации, по-специално на 25 и 26 март 2017 г.; като има предвид, че мирни демонстранти са се опитали да шестват по главния булевард в Минск на 25 март, Деня на свободата, но са били блокирани от кордон от полицейски части за борба с безредиците; като има предвид, че силите за сигурност са нападнали демонстрантите, като са нанесли побой на жени, непълнолетни лица и възрастни хора; като има предвид, че са били арестувани стотици демонстранти, включително местни и чуждестранни журналисти, които са отразявали събитията; като има предвид, че поне 700 души са били задържани в Минск, някои от които са били неволни свидетели;

Г.  като има предвид, че голям брой защитници на правата на човека са били задържани при провеждането на мирни демонстрации; като има предвид, че според Центъра за права на човека „Вясна“ до края на деня на 27 март 2017 г. срещу общо 177 души са били произнесени съдебни решения по административни нарушения за участието им в протестите на 25 март, като 74 лица са били административно задържани, а 93 – глобени; като има предвид, че повече от 100 членове на опозицията са били арестувани като превантивна мярка преди протестите;

Д.  като има предвид, че 27 души, включително Дмитрий Дашкевич, бивш политически затворник и лидер на движението „Младежки фронт“, са били задържани по обвинения в организиране на бунт от групи, обучени в Украйна, Полша и Литва; като има предвид, че те са обвинени в престъпно деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три години; като има предвид, че Комитетът за държавна сигурност (КГБ) отказва да оповести броя на лицата, задържани във връзка с т.нар. „масови безредици“;

Е.  като има предвид, че Николай Статкевич, водеща фигура от опозицията и бивш кандидат за президент, който се очакваше да предвожда демонстрацията в Минск, беше арестуван и държан в центъра за задържане на КГБ в продължение на три дни, без никаква информация за местонахождението му; като има предвид, че Сергей Кулинич и Сергей Кунцевич също са били задържани; като има предвид, че Владимир Няклялев, добре известен беларуски поет и кандидат за президент през 2010 г., също беше незаконно задържан преди митинга на 25 март 2017 г. и вследствие на това приет в болница поради влошено здравословно състояние; като има предвид, че Павел Северинец, Виталий Римашевски, Анатол Лябеджка и Юрий Хубаревич, заедно с определен брой граждански активисти, бяха задържани през март 2017 г.; като има предвид, че на 23 март Алес Лахвинец, заместник председател на Движението за свобода, беше задържан в Минск; като има предвид, че приблизително 60 наблюдатели на правата на човека бяха превантивно задържани;

Ж.  като има предвид, че на 25 март 2017 г. полицията нахлу в офиса на Центъра за права на човека „Вясна“ в столицата на Беларус, задържайки превантивно най-малко 57 лица, участващи в мониторинга на текущите мирни протести; като има предвид, че преди това други защитници на правата на човека като Олег Волчек, ръководител на Центъра за права на човека „Правна помощ за населението“ и Анатоли Поплавни, член на клона на Центъра за правата на човека „Вясна“ в Гомел, бяха задържани и срещу тях бяха произнесени краткосрочни присъди; като има предвид, че Леонид Судаленка, член на „Вясна“, също така беше задържан и осъден за това, че е внесъл над 200 жалби на граждани срещу разпоредбите на горепосочения Президентски указ № 3;

З.  като има предвид, че според Асоциацията на журналистите в Беларус (АЖБ) са били регистрирани 120 случая на нарушения на правата на журналистите; като има предвид, че интернет беше спрян в цялата страна и журналистите са били санкционирани за покриване на събитията или осъдени на лишаване от свобода по обвинения в хулиганство или неподчинение на полицейски заповеди; като има предвид, че някои от тях все още са в очакване на съдебен процес; като има предвид, че от 12 март 2017 г. насам са били регистрирани повече от 20 случая на тормоз над репортери на телевизия „Белсат“ и като има предвид, че на 31 март 2017 г. полицията е нахлула и претърсила офисите на телевизия „Белсат“ и оборудване е било иззето и премахнато;

И.  като има предвид, че тези събития са най-сериозните, настъпили след тежките репресии срещу демонстрациите през 2010 г., и може да се разглеждат като достойно за съжаление връщане назад; като има предвид, че тази нова вълна от репресии се извършва точно една година след решението на ЕС да поеме по така наречената политика на възстановяване на отношенията с Беларус;

Й.  като има предвид, че Беларус е държава – членка на ОССЕ, и е изразила съгласие да спазва правото на мирно събиране и сдружаване; като има предвид, че гореспоменатите масови арести, прекомерното използване на сила срещу протестиращите и съобщенията за нападения срещу организациите на гражданското общество са явни нарушения на тези ангажименти;

К.  като има предвид, че Беларус е единствената държава в Европа, която продължава да прилага смъртното наказание; като има предвид, че първата смъртна присъда за 2017 г. беше произнесена на 17 март 2017 г.;

Л.  като има предвид, че през февруари 2016 г. ЕС отмени като жест на добра воля повечето от ограничителните мерки по отношение на беларуски длъжностни и юридически лица, за да насърчи Беларус да подобри положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; като има предвид, че в своите заключения от 15 февруари 2016 г. относно Беларус Съветът подчерта необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и Беларус в редица области, свързани с икономиката, търговията и помощта, което би разкрило възможност за Беларус да кандидатства за финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР);

M.  като има предвид, че трудното икономическо положение в Беларус е изправено пред перспективата за по-нататъшно влошаване, като основни сектори все още са държавна собственост и подлежат на системата за административно управление и контрол; като има предвид, че зависимостта на Беларус от икономическата помощ на Русия непрекъснато се увеличава;

Н.  като има предвид, че една от целите на участието на Беларус в Източното партньорство и в неговото парламентарно измерение Евронест е да се задълбочи сътрудничеството между страната и ЕС; като има предвид, че парламентът на Беларус не разполага с официален статут в Парламентарната асамблея Евронест;

O.  като има предвид, че Беларус е част от Организацията на Договора за колективна сигурност (CSTO) и участва заедно с Русия в съвместните военни маневри „Запад-2017“, като се включват сценарии на нападения срещу нейните западни съседи, в т.ч. симулиране използването на ядрени оръжия и които имат потенциално неблагоприятно отражение върху сигурността и националния суверенитет на Република Беларус и региона;

П.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за стабилно, демократично и проспериращо бъдеще за Беларус, в полза на неговия народ; като има предвид, че значителното подобрение в областта на свободата на словото и свободата на медиите, зачитането на политическите права както на обикновените граждани, така и на опозиционните активисти, и спазването на принципите на правовата държава и основните права са предпоставки за по-добри отношения между ЕС и Беларус;

1.  осъжда репресивните мерки срещу мирните демонстранти, както и репресиите в периода преди и по време на демонстрациите от 25 март 2017 г.; подчертава, че въпреки призивите на международната общност за сдържаност, отговорът от страна на службите за сигурност е бил хаотичен и неподходящ; изразява загриженост във връзка с последните събития в Беларус и подчертава ясната необходимост от по-широк процес на демократизация на страната;

2.  осъжда неоправданите ограничения на правото на мирни събрания, свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване, включително по отношение на лицата, изразяващи мнение относно социални и други обществени въпроси, и по-специално – тормоза и задържането на независими журналисти, членове на опозицията, защитници на правата на човека и други протестиращи;

3.  призовава държавните органи на Беларус незабавно и безусловно да освободят и да оттеглят всички съдебни обвинения срещу всички мирни демонстранти, журналисти, защитници на правата на човека, активисти на гражданското общество и членове на опозицията, които са били задържани във връзка с настоящата вълна от демонстрации; разглежда практиката на превантивни арести като напълно неприемлива; настоятелно призовава органите незабавно да оповестят информация за всички арестувани лица на техните семейства и широката общественост;

4.  отново заявява, че използването на сила срещу всяко лице, упражняващо правото си на мирни протести, не може да бъде оправдано при никакви обстоятелства, както и че репресиите, които нарушават правото на свобода на словото и на събранията, са в противоречие с международните ангажименти на Беларус и на конституцията на Република Беларус; настоятелно призовава правителството на Беларус да участва в открит диалог със своите граждани, независими организации на гражданското общество и независимите медии;

5.  настоятелно призовава държавните органи на Беларус незабавно да проведат задълбочени и безпристрастни разследвания на всички твърдения за случаи на произволно задържане и други нарушения на правата на протестиращите в контекста на неотдавнашните демонстрации; предупреждава, че в случай, че не бъдат извършени подобни разследвания, ЕС може да наложи нови ограничителни мерки спрямо висшите беларуски чиновници, отговорни за неотдавнашните насилствени действия;

6.  настоятелно призовава държавните органи да прекратят тормоза по политически причини над независимите медии и да преустановят практиката на административно съдебно преследване и произволното прилагане на член 22, параграф 22,9, алинея 2 от Административно-процесуалния кодекс срещу журналисти на свободна практика по обвинение за работа с чуждестранни медии без акредитация, което ограничава правото на свобода на изразяване на мнение и на разпространяване на информация;

7.  настойчиво призовава държавните органи на Беларус да прекратят упражняването на тормоз над гражданското общество, да позволят пълното и свободно правно функциониране на публичните организации, да отменят незабавно член 193/1 от Наказателния кодекс, който предвижда санкции за организирането и участието в дейности на нерегистрирани обществени сдружения и организации, както и да осигурят възможност за пълно, свободно и безпрепятствено правно функциониране на обществените сдружения и организации, включително тези на националните малцинства и техните независими организации;

8.  настоятелно призовава ПА на ОССЕ, която планира да проведе своята 26-а годишна сесия през юли 2017 г. в Минск, да вземе предвид последните събития в Беларус и като минимум да гарантира участието на опозиционните демократични политически партии, независимите медии и организациите на гражданското общество;

9.  призовава правителството на Беларус да започне конструктивен диалог с опозицията и с организациите на гражданското общество, както и да сътрудничи в пълна степен със специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Беларус, като проведе дълго отлаганите реформи в областта на защитата на правата на човека и укрепването на демокрацията; призовава ЕСВД и Комисията да продължат и да увеличават подкрепата, предоставяна на организациите на гражданското общество в Беларус и в чужбина; подчертава в този контекст необходимостта да се подкрепят всички независими източници на информация за обществото в Беларус, включително медии, излъчващи на беларуски език и от чужбина; призовава освен това специалния представител на ЕС за правата на човека да проучи начините и средствата за насърчаване на пълната и ефективна защита на правата на човека в Беларус;

10.  препоръчва отмяната на Президентски указ № 3 като произволна, строга и морално съмнителна мярка, в нарушение на международното право в областта на правата на човека, която се очаква да засегне повече от 470 000 граждани на Беларус;

11.  призовава за подновяване на мандата на специалния докладчик относно положението с правата на човека в Беларус; призовава правителството на Беларус да признае мандата и да сътрудничи изцяло на специалния докладчик; призовава Европейската служба за външна дейност да координира по-добре политиката на ЕС спрямо Беларус със специалния докладчик на ООН; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават и подкрепят удължаването на мандата на специалния докладчик на ООН, с цел да продължи да се наблюдава положението в страната;

12.  призовава държавните органи на Беларус да възобновят незабавно работата по цялостна избирателна реформа като част от по-широкия процес на демократизация и в сътрудничество с международните партньори; подчертава необходимостта от въвеждане на съответните препоръки на ОССЕ/БДИЧП достатъчно преди местните избори, които трябва да се проведат през март 2018 г.;

13.  настоятелно призовава правителството да се присъедини към световния мораториум върху използването на смъртното наказание като първа стъпка към неговото трайно премахване;

14.  призовава Комисията да продължи да подкрепя образователни програми, позволяващи на млади граждани на Беларус да учат в ЕС, като ускори процедурите за подаване на заявления за визи и стипендии;

15.  приветства решението на Съвета от 27 февруари 2017 г. за удължаване на срока на действие на ограничителните мерки по отношение на четири лица, както и оръжейното ембарго срещу Беларус до 28 февруари 2018 г.; призовава ЕСВД да продължи да следи отблизо и извършва мониторинг на положението в страната с оглед оценяване на ефективността на политиката на ЕС за повторно поемане на конструктивен ангажимент; счита, че ЕС следва да определи ясни критерии в областта на правата на човека, които следва да прилагат последователно обвързаността с условия, свързани с правата на човека, за да се гарантира провеждането на реформи в защита на основните свободи и правата на човека;

16.  призовава Комисията да оцени дали най-високите стандарти за ядрена безопасност са гарантирани по отношение на ядрената електроцентрала в Островец, която е в процес на изграждане, и дали гаранцията от ЕС за ЕИБ няма да бъде в крайна сметка използвана за финансирането на атомните съоръжения в Беларус, както и да направи оценка дали тази гаранция е в съответствие със санкциите на ЕС, наложени на Руската федерация;

17.  потвърждава своя ангажимент да работи за благото на народа на Беларус, да подкрепя неговите демократични стремежи и инициативи и да допринася за стабилно, демократично бъдеще и благоденствие за страната; отново заявява, че зачитането на основните граждански свободи, принципите на правовата държава и правата на човека ще бъде от решаващо значение за оформянето на по-нататъшните отношения между ЕС и Беларус;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), на Европейската служба за външна дейност, държавите членки, ОССЕ/БДИПЧ, Съвета на Европа, органите на Беларус и Парламентарната асамблея на ОССЕ.

(1) ОВ L 50, 28.2.2017 г., стр. 81.

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2017 г. относно Бангладеш, включително детските бракове (2017/2648(RSP))

P8_TA(2017)0127 RC-B8-0252/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Бангладеш, и по-специално резолюцията си от 18 септември 2014 г. относно нарушаването на правата на човека в Бангладеш(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно приоритетите на ЕС с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г.(2),

—  като взе предвид заключителните наблюдения на Комитета на ООН по правата на човека от 22 март 2017 г. относно Бангладеш,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 2 юли 2015 г. относно засилване на усилията за предотвратяване и премахване на детските, ранните и насилствените бракове,

—  като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето, приети от Съвета на 6 март 2017 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Пекинската декларация от 1995 г. и Пекинската платформа за действие, приета на Световната конференция на ООН за жените и подписана от Бангладеш, както и периодичните прегледи на напредъка по отношение на нейното изпълнение в Бангладеш, извършени през 2000 г., 2005 г., 2009 г. и 2014 г.,

—  като взе предвид член 16 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Народна република Бангладеш за партньорство и развитие от 2001 г.,

—  като взе предвид закона на Бангладеш за ограничаване на детските бракове от 11 март 2017 г. и закона за предотвратяване на детски бракове от 15 септември 2014 г.,

—  като взе предвид Националния план за действие на Бангладеш за премахване на детските бракове в периода 2015—2021 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че ЕС поддържа дългогодишни отношения с Бангладеш, в това число чрез споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие; като има предвид, че зачитането и утвърждаването на правата на човека и демократичните принципи са в основата на вътрешните и международните политики на страните и трябва да изпълняват основна роля във външната дейност на ЕС;

Б.  като има предвид, че през последните месеци НПО и независими медии съобщават за поредица от нарушения на правата на човека, в т.ч. насилствени изчезвания, ограничителни мерки срещу гражданското общество, нападения срещу политически активисти и изтезания;

В.  като има предвид, че по неотдавнашни данни на ООН в световен мащаб Бангладеш продължава да бъде сред държавите с най-голям дял на детски бракове, а в рамките на Азия това е страната с най-висок дял на детски бракове; като има предвид, че в Бангладеш 52% от момичетата биват омъжени преди да навършат 18 години, а 18% — преди да навършат 15 години;

Г.  като има предвид, че ООН обявява браковете в детска възраст за нарушение на правата на човека, тъй като децата нямат нито възможност за избор, нито способност да дадат своето пълно съгласие и често са изложени на психически и физически рискове;

Д.  като има предвид, че Бангладеш е една от 12-те целеви държави на световната програма на ФНООН–УНИЦЕФ за ускоряване на действията за прекратяване на детските бракове, която се ползва с подкрепа от страна на ЕС;

Е.  като има предвид, че Бангладеш е член на инициативата на Южна Азия за слагане на край на насилието срещу деца, в рамките на която беше приет регионален план за действие за прекратяване на детските бракове;

Ж.  като има предвид, че на проведената през юли 2014 г. среща на върха по въпросите на момичетата правителството на Бангладеш пое ангажимента да намали до 2021 г. с една трета броя на момичетата, сключили брак на възраст между 15 и 18 години, да премахне до 2021 г. браковете, които се сключват с деца под 15 години, и до 2041 г. да сложи край на сключването на бракове на деца на възраст под 18 години;

З.  като има предвид, че съгласно индекса за неравенство между половете на Програмата на ООН за развитие през 2015 г. Бангладеш се нареди 119-то място от общо 159 държави;

И.  като има предвид, че на 27 февруари 2017 г. правителството на Бангладеш прие закон за ограничаване на детските бракове, с който – при все че се запазва минималната възраст за сключване на брак от 18 години при жените и 21 години при мъжете – се въвеждат изключения за „особени случаи“ или с оглед на „висшия интерес“ на подрастващите, при които сключването на брак е възможно с разрешение на съда, но не се определят нито съответни критерии, нито минимална възраст за такива бракове; като има предвид, че съгласието на детето не се изисква; като има предвид, че след одобрение от страна на президента законът е влязъл в сила на 11 март 2017 г.;

Й.  като има предвид, че този закон може да доведе до нарастване на злоупотребите, свързани със зестра, на сексуалния тормоз, изнасилванията и нападенията с киселина, както и до легитимиране на изнасилването на малолетно лице; като има предвид, че той също така може да позволи на родителите да принуждават своите дъщери да сключват брак с техните изнасилвачи;

К.  като има предвид, че в Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето се потвърждава, че в рамките на своята външна политика в областта на правата на човека ЕС поема ангажимент за всеобхватна защита и утвърждаване на правата на детето;

1.  отново изтъква, че осъжда всички случаи на насилствени и детски бракове и на сексуално насилие срещу жени и момичета в целия свят;

2.  отбелязва напредъка, постигнат от Бангладеш, в усилията на страната за намаляване на равнищата на детските браковете;

3.  приветства факта, че през последните няколко години в Бангладеш са приети редица законодателни и институционални мерки с цел защита на децата; изразява загриженост обаче по повод на това, че тези мерки се прилагат недостатъчно или изобщо не се прилагат;

4.  изразява силно съжаление по повод на приемането на закона за ограничаване на детските бракове от 2017 г. и на съдържащите се в него „вратички“, които предвиждат правно разрешение за сключването на брак в детска възраст; освен това изразява съжаление по повод на липсата на правни критерии в закона, което повишава потенциалната опасност от увеличаване на броя на злоупотребите;

5.  призовава правителството на Бангладеш да измени закона така, че да се премахнат „вратичките“ и да се забранят всички бракове, включващи деца;

6.  настоява до отстраняването на „вратичките“ в закона правителството на Бангладеш да приеме ясни критерии, въз основа на които съдилищата да трябва да обосновават всяко едно решение за разрешаване на брак с непълнолетно лице, като работят съвместно с медицински и социални работници и провеждат разговори с момичетата, включително без присъствието на членове на семейството;

7.  отбелязва със загриженост, че неотдавна приетият закон е крачка назад в Бангладеш по отношение на усилията на страната за премахване на детските бракове; припомня, че това облекчаване на законовите разпоредби подкопава собствените цели на правителството на Бангладеш за намаляване на детските бракове;

8.  отчита последствията, които могат да имат детските бракове, в т.ч. ограничаване на достъпа до образование, изолация, бедност, икономическата зависимост и подчинение, особено за момичетата в селските райони, и отбелязва със загриженост повишаването на рисковете от изнасилване, физическо насилие и насилствено забременяване при детските бракове;

9.  отбелязва със загриженост, че детските бракове често са свързани с нежелана бременност при непълнолетни; припомня в това отношение, че е важно да се предостави на жените и момичетата достъп до информация в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и съответните права, подпомагане и безопасно лечение, включително безопасен и законен аборт;

10.  призовава правителството на Бангладеш да продължи разработването на Националния план за действие за премахване на детските бракове в периода 2015—2021 г., и да изложи по какъв начин възнамерява да постигне целите си и да премахне всички детски бракове;

11.  призовава властите в Бангладеш да се ангажират ефективно за постигане на целите за устойчиво развитие, приети неотдавна на международно равнище, най-вече за да се намали неравенството и да се гарантират равенството между половете и правата на жените;

12.  счита, че на детските браковете може да се противодейства ефективно чрез утвърждаване на правата на човека, на човешкото достойнство и на обществените политики със социален характер; ето защо призовава властите в Бангладеш да включват системно общностите и гражданското общество, включително НПО и детските организации, в дейности за преодоляване на първопричините на детските бракове в Бангладеш и за повишаване на осведомеността в училищата;

13.  във връзка с това призовава органите на Бангладеш да изменят закона за регулиране на чуждестранните дарения (доброволчески дейности) от 2014 г., за да се гарантира, че работата на организациите на гражданското общество не подлежи на произволен контрол от страна на правителството, както и че за всички решения, взети по силата на този закон, подлежат на независим процес на преразглеждане;

14.  призовава органите на Бангладеш да осъдят продължаващите ужасяващи актове срещу свободата на словото и да предприемат действия за незабавно прекратяване на всякакви актове на насилие, тормоз, сплашване и цензура спрямо журналисти, блогъри и представители на гражданското общество; освен това настоятелно призовава органите на Бангладеш да провеждат независими разследвания на извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания и прекомерната употреба на сила, и да подвеждат извършителите под отговорност в съответствие с международните стандарти;

15.  призовава Комисията и Делегацията на ЕС в Бангладеш да повдигнат тези въпроси пред органите на Бангладеш, а Европейската служба за външна дейност да повдигне въпроса относно закона по време на следващото заседание на съвместния комитет ЕС–Бангладеш;

16.  призовава ЕС да използва всички налични инструменти, за да подпомогне правителството на Бангладеш при спазване на поетите международни задължения в областта на правата на човека;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на Европейската комисия, на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека, както и на правителството и на парламента на Бангладеш.

(1) OВ C 234, 28.6.2016 г., стр. 10. (2) Приети текстове, P8_TA(2017)0089.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2017 г. относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 531/2012 по отношение на правилата за пазарите на роуминг на едро (COM(2016)0399 – C8-0219/2016 – 2016/0185(COD))

P8_TA(2017)0128 A8-0372/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0399),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението до Парламента (C8-0219/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 октомври 2016 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 8 февруари 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0372/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени с друг текст, внесе съществени промени или възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 април 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 531/2012 по отношение на правилата за пазарите на роуминг на едро

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/920.)

(1) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 162.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (Украйна) (COM(2016)0236 – C8-0150/2016) – 2016/0125(COD))

P8_TA(2017)0129 A8-0274/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2016)0236),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0150/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 2 март 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по външни работи и на комисията по правни въпроси (A8-0274/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени с друг текст, внесе съществени промени или възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 април 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (Украйна)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/850.)

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2017 г. относно Европейския корпус за солидарност (2017/2629(RSP))

P8_TA(2017)0130 B8-0238/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2016 г., озаглавено „Европейски корпус за солидарност“ (COM(2016)0942),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно Европейската доброволческа служба и насърчаването на доброволчеството в Европа(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 април 2008 г. за ролята на доброволческата дейност и приноса ѝ за икономическо и социално сближаване(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2013 г. относно гаранция за младежта(5),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(6),

—  като взе предвид Политическата програма за доброволчеството в Европа (PAVE) и проекта на Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(8),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО(9),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно доброволчеството и Европейската доброволческа служба (O-000107/2016 – B8-1803/2016),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно Европейския корпус за солидарност (O-000020/2017 – B8-0210/2017 и O-000022/2017 – B8‑0211/2017),

—  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по култура и образование,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че основите на Европейския съюз се базират на основни идеи, ценности и принципи, които са договорени и одобрени от държавите членки;

Б.  като има предвид, че принципът на солидарност на Европейския съюз е един от неговите основни принципи и се основава на споделяне както на ползите, така и тежестите;

В.  като има предвид, че принципът на солидарност е движеща сила за развитието на Европейската доброволческа служба (ЕДС), която вече е дала изключителни резултати по време на 20-годишната си история, която не следва да бъде забравена;

Г.  като има предвид, че институциите на ЕС и държавите членки трябва да заемат твърда позиция да подкрепят активно гражданското участие на гражданите и да признават, че доброволчеството допринася за засилването на чувството за социална отговорност, солидарност, гражданство и споделени общи ценности и опит;

Д.  като има предвид, че създаването на Европейския корпус за солидарност (ЕКС) трябва да се основава на споделените ценности на ЕС, както са определени в Договорите и в Хартата на основните права; като има предвид, че целта на ЕКС следва да бъде изграждането на чувство за общност, солидарност и социална отговорност в Европа, като същевременно се осигурява съдържателен и предоставящ възможности доброволчески, трудов, свързан със стаж или чиракуване, опит;

Е.  като има предвид, че качественото доброволчество може да създаде възможности в сферата на заетостта и да открие възможности за социална интеграция;

Ж.  като има предвид, че по-голямата част от доброволческите дейности се провеждат извън програми на ЕС и трябва да бъдат подпомагани от благоприятна правна и финансова среда;

З.  като има предвид, че ЕДС е референтна рамка за доброволческата дейност в ЕС, с 20-годишна история с доказана ефективност, ноу-хау и учебни постижения; като има предвид, че всички нови европейски доброволчески програми следва да допълват и да градят върху опита от ЕДС и други успешни програми на ЕС, като например „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“;

И.  като има предвид, че ЕКС би могъл да представлява възможност за младите хора, които са основната целева група (особено тези от маргинализираните общности и бедните социално-икономически среди), да дават ценен принос за обществото и да повишават видимостта на ангажимента на ЕС, и да съживят по-широкия дебат относно доброволчеството в Европа и ползите от него за обществото;

Й.  като има предвид, че гражданското общество и младежките организации играят важна роля като доставчик на качествени местни, национални и трансгранични доброволчески опит; като има предвид, че непрекъсната подкрепа, придружена от благоприятна правна и финансова среда, е необходима в тази връзка;

К.  като има предвид, че повече от 20 000 души вече са регистрирани за ЕКС след лансирането на онлайн платформата на Комисията през декември 2016 г.;

Л.  като има предвид, че Комисията е настоятелно призована да представи ясна и подробна правна рамка за ЕКС, като се вземат предвид следните препоръки от страна на Европейския парламент;

Европейска солидарност

1.  счита, че ясно определение на действията за солидарност на равнище ЕС е от съществено значение; отправя искане към Комисията да определи целите на ЕКС и да направи неговите действия измерими и ефективни, като се отчита важното положително въздействие на действията за солидарност по отношение както на отделните участници и общността; подчертава, че определенията, считани за необходими, за да се улесни това, следва да се развият в тясно сътрудничество с държавите членки и съответните заинтересовани страни и организации, работещи в областта на доброволческата дейност, гражданската служба и младежта, в съответствие с основните ценности на ЕС, определени в Договорите и Хартата;

2.  подчертава необходимостта да се гарантира равен достъп до ЕКС за всички граждани на ЕС; насърчава по-голямо популяризиране на възможностите, достъпни за хората със специални нужди и хората в неравностойно положение да участват в инициативата;

3.  изразява твърдо убеждение, че макар че елементът на учене, включително неофициалното и неформалното образование, и въздействието върху отделния доброволец, млад работник, стажант или чирак са важни елементи, основната цел на ЕКС следва да бъде постигането на положително въздействие върху бенефициерите на проектите и действията, както и по-широката общност като ясен израз на солидарност и социална отговорност;

4.  освен това счита, че стажовете, които се предоставят на разположение чрез инициативата за ЕКС, биха помогнали за развиване на житейските умения на участниците, за отговорности, чувство на ангажираност и споделяне и биха спомогнали за преодоляване на различията по отношение на езика, културата, религията, убежденията или икономическите обстоятелства, както и погрешните схващания и предубеждения; счита, че инициативата за ЕКС би спомогнала и за насърчаване на активното гражданство и би помогнала на участниците да придобият опит в критичен анализ на действителността и обществени проблеми, с които те се сблъскват; призовава Комисията да включи равенството между половете при прилагането на ЕКС;

5.  подчертава, че гражданската защита и хуманитарната помощ не може да зависят от младите хора посредством Европейския корпус за солидарност; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да гарантират продължаването на инвестициите в структурирана гражданска защита и хуманитарна помощ;

Финансирането на Европейския корпус за солидарност

6.  изразява голяма загриженост относно намерението на Комисията да прилага ЕКС в първоначалната му фаза чрез включването му в съществуващите програми и иницативи, и в частност програмите в областта на образованието и културата като „Еразъм +“, „Европа за гражданите“, гаранцията за младежта и Програмата за заетост и социални иновации, без да предоставя достатъчна яснота относно точните финансови и човешки ресурси, които следва да бъдат заделени за ЕКС; припомня, че Парламентът като съзаконодател по програми на ЕС и бюджетен орган се противопоставя на пренасочването на средства от приоритетните програми, и често не разполага с достатъчно средства за финансирането на основни действия и финансиране на нови инициативи в областта на политиките;

7.  призовава Комисията да включи в бъдещото си законодателно предложение относно ЕКС ясно описание на бюджетните разпоредби, които да позволят ефективното функциониране на ЕКС; подчертава, че финансирането на ЕКС не трябва да има отрицателно въздействие върху съществуващите програми, насочени към младите хора, и инициативи, като например програмите „Еразъм +“, „Европа за гражданите“, Програмата за заетост и социални иновации, и инициативи като гаранцията за младежта, и няма да наруши функционирането на съществуващите успешни инструменти като Европейската доброволческа служба (ЕДС);

8.  призовава Комисията да осигури ефективен механизъм за мониторинг и оценка на ЕКС, за да се гарантира правилното му прилагане, качеството на предоставяните от него възможности и устойчивостта на неговите резултати;

Интегриране на Европейския корпус за солидарност в по-широка стратегия в областта на доброволчеството

9.  счита, че за да има ЕКС успех, Комисията следва да го интегрира в по-широка политическа стратегия, насочена към създаването на благоприятна среда за доброволчеството в Европа, като не дублира, а по-скоро укрепва съществуващите успешни инициативи като Европейската доброволческа служба (ЕДС);

10.  подчертава, че по-голямата част от доброволческите дейности се осъществяват на местно равнище и отговарят на местните потребности, и поради това ЕКС следва да се съсредоточи първоначално върху местни доброволчески дейности, а не върху трансгранични възможности, които изискват международна мобилност и може да изключат лицата в неравностойно положение;

11.  подчертава, че ЕКС не следва да води до допълнителни административни тежести за частноправните субекти или участващите организации, както и следва да работи в тясна връзка със съществуващите и вече добре установени възможности за доброволческа дейност, предоставяни от организациите на гражданското общество;

12.  настоятелно призовава Комисията да се стреми към равновесие между големия брой регистрации за ЕКС на онлайн платформата и броя на позициите за доброволчество на разположение, така че да не се предизвика недоволство сред младите хора, които кандидатстват за ЕКС;

13.  призовава Комисията за включване на доброволчеството в различните европейски програми и фондове като структурните фондове, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, програмата LIFE и програмите и средствата за външна дейност на ЕС; подчертава, в тази връзка, значението на въвеждането на един център за координация на политиките и програмите за доброволчески дейности в ЕС;

14.  счита, че образователните институции следва да включват обучение в областта на доброволчеството, с акцент върху действията за солидарност, в образователните им програми, с цел да се подкрепи изпълнението на ЕКС;

Ясно разграничение между доброволчеството и трудовата заетост и качествени възможности за младите хора в трудовата заетост като направление

15.  призовава Комисията, при прилагането на ЕКС, да прави ясно разграничение между доброволческите дейности и работните места, за да се запазят основните различия между доброволчеството и работата, като вниманието се насочва основно върху потребностите на бенефициерите или потребностите от обучение и развитие на участниците, и за да се избегне заместването на потенциалните качествени платени работни места; подчертава, в този смисъл, че възможностите за доброволчество следва да не бъдат допустими за финансиране, което е специално предвидено за борба с младежката безработица, като например Инициативата за младежка заетост;

16.  подчертава, че доброволчеството като направление следва да бъде подкрепено от ясно разбиране на принципите на качествено доброволчество, като тези, изложени в Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците; подчертава освен това, че всяко доброволчество следва винаги да бъде в подкрепа на действия за солидарност с нестопанска цел в подкрепа на действията за удовлетворяване на установени потребности;

17.  подчертава, че трудовата заетост като направление следва да се съсредоточи върху осигуряването на качествени работни места, стажове и професионална подготовка в предприемачеството за солидарност с нестопанска цел и социалното предприемачество в сектора на солидарност;

18.  подчертава значението на предоставянето на подходяща административна и финансова подкрепа за приемащите организации и органи от двете направления, както и осигуряване на необходимите знания и умения, за да може да се извършва правилно приемане на участници в ЕКС;

19.  изисква от приемащите организации да се присъединят към харта за качество, включваща договорени цели, принципи и стандарти, като посочените в Европейската харта за качеството на стажовете и чиракуването(10); насърчава приемащите организации да описват предварително уменията и компетентностите, които следва да бъдат придобити по време на опита; призовава към съпоставимост, признаване и валидиране на уменията и компетентностите, придобити по време на опита, съобразно изискванията на Препоръка на Съвета от 20 декември 2012 година относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене, така че те да допринесат за устойчивото включване на младите хора на пазара на труда; подчертава, че ясните стандарти ще спомогнат за наблюдение на изпълнението на ЕКС;

20.  подчертава необходимостта на младите доброволци да се предостави адекватно финансово обезщетение, а на младите работници адекватно заплащане, както и здравно осигуряване, обучение и наставничество; подчертава, че наблюдението на тяхното работно натоварване и околна среда следва да бъде правено с оглед на конкретните задачи, които те трябва да изпълняват при своята доброволческа работа в ЕКС или друга заетост;

21.  повтаря своя призив към държавите членки да свързват политиките за заетост на младежта с качествени и устойчиви трудови договори с цел справяне с несигурността и недостатъчната трудова заетост;

22.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълен достъп до Европейския корпус за солидарност за младите хора в неравностойно положение или със специфични нужди; изтъква следователно, че специфичен бюджет следва да се задели за покриването на разходите за лични асистенти или допълнителна подкрепа за съответните млади хора; счита, че ЕДС може да се счита за добра практика в това отношение;

Междуведомствено координиране и консултации със заинтересованите страни

23.  призовава Комисията надлежно да координира и интегрира инициативата ЕКС чрез всичките си служби и с всички други европейски и национални институции, с цел да се гарантира съгласувано и последователно прилагане; предлага Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ на Комисията да отговаря за координирането и интегрирането на ЕКС;

24.  припомня на Комисията за необходимостта да се гарантира, че са осигурени подходящи условия за провеждането на подходящи консултации с основни заинтересовани страни, като например младежките организации, европейските социални партньори, основаните на доброволчество организации, професионалните съюзи и държавите членки преди изготвянето на законодателното предложение; подчертава, че заинтересованите страни следва редовно да бъдат включени в прилагането на практика и където е необходимо, в мониторинга на инициативата, за да се гарантира правилното ѝ изпълнение, качеството на работните места, които осигурява, и устойчивостта на резултатите от нея;

o
o   o

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0425. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0005. (3) ОВ C 259 E, 29.10.2009 г., стр. 9. (4) OВ C 224, 21.6.2016 г., стр. 19. (5) OВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 67. (6) OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1. (7) http://ec.europa.eu/citizenship/pdf/volunteering_charter_en.pdf (8) OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470. (9) OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50. (10) http://www.youthforum.org/assets/2014/04/internship_charter_EN.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2017 г. относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (2016/3018(RSP))

P8_TA(2017)0131 B8-0235/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 6, 7, 8, 11, 16, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1)(„Директивата за защита на личните данни“),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (наричана по-долу „Общ регламент относно защитата на данните“)(3), и като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(4),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 6 ноември 2015 г. относно предаването на лични данни от ЕС на Съединените американски щати съгласно Директива 95/46/ЕО след решението на Съда по дело C-362/14 (Schrems) (COM(2015)0566),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 10 януари 2017 г., озаглавено „Обмен и защита на лични данни в един глобализиран свят“ (COM(2017)0007);

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2016 г. по дела C-203/15 Tele2 Sverige AB срещу Post- och telestyrelsen и C-698/15 Secretary of State for the Home Department срещу Tom Watson и други(6);

—  като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250 на Комисията от 12 юли 2016 г. съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ(7),

—  като взе предвид Становище 4/2016 на Европейския надзорен орган по защита на данните относно проекта на решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ(8),

—  като взе предвид становището на Работната група по член 29 „Защита на данните“ от 13 април 2016 г. относно проекта на решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ(9) и нейното изявление от 26 юли 2016 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно трансатлантическите потоци от данни(11),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в своето решение от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner Съдът на Европейския съюз анулира Решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“) и поясни, че за адекватна степен на защита на личните данни в трета държава трябва да се счита степен на защита, която „по същество е равностойна“ на гарантираната в Съюза по силата на Директива 95/46/ЕО, разглеждана във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата на ЕС“), с което породи необходимостта от провеждане на преговори по ново споразумение, така че да се гарантира правна сигурност относно начина на предаване на личните данни от ЕС на САЩ;

Б.  като има предвид, че при проучване на равнището на защита, осигурявано от дадена трета държава, Комисията е задължена да направи оценка на съдържанието на приложимите в тази държава правила, произтичащи от вътрешното законодателство или от сключените от нея международни споразумения, както и практиката с цел спазване на тези правила, като в съответствие с член 25, параграф 2 от Директива 95/46/EО трябва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с операцията по предаване на лични данни към трета държава; като има предвид, че тази оценка трябва не само да се позовава на законодателството и практиките, свързани със защитата на личните данни за търговски и лични цели, но и да обхваща всички аспекти на приложимата по отношение на тази държава или на този сектор рамка, и по-конкретно, но не само, правоприлагане, национална сигурност и зачитане на основните права;

В.  като има предвид, че предаването на лични данни между търговските организации от ЕС и САЩ представлява важен елемент от трансатлантическите отношения ; като има предвид, че това предаване на данни следва да се осъществява при пълно зачитане на правото на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот; като има предвид, че една от основните цели на ЕС е защитата на основните права, утвърдени в Хартата на ЕС;

Г.  като има предвид, че в своето Становище № 4/2016 Европейският надзорен орган по защита на данните повдигна няколко пораждащи опасения въпроса относно проекта на Щита за личните данни; като има предвид, че Европейският надзорен орган по защита на данните приветства в същото становище усилията, положени от всички страни, за намиране на решение за предаване на лични данни от ЕС към САЩ за търговски цели съгласно система за самостоятелно сертифициране;

Д.  като има предвид, че в своето Становище 01/2016 относно проекта за решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ Работната група по член 29 приветства значителните подобрения, въведени с Щита за личните данни в сравнение с Решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“), като същевременно изрази сериозни опасения във връзка както с търговските аспекти, така и с достъпа на публичните органи до данните, прехвърляни в рамките на Щита за личните данни;

Е.  като има предвид, че на 12 юли 2016 г., след допълнителни обсъждания с администрацията на САЩ, Комисията прие своето Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250, в което обяви адекватната степен на защита за личните данни, които се предават от Съюза към организации в Съединените щати съгласно Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ;

Ж.  като има предвид, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ е придружен от няколко писма и едностранни декларации от администрацията на САЩ, поясняващи наред с другото принципите за защита на данните, функционирането на надзора, правоприлагането и правната защита, както и гаранциите, при които агенциите за сигурност могат да получат достъп до личните данни и да ги обработват;

З.  като има предвид, че в изявлението си от 26 юли 2016 г. Работната група по член 29 приветства направените подобрения в Щита за личните данни в сравнение с механизма за сфера на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“) и изрази удовлетворението си от това, че Комисията и органите на САЩ са взели предвид изразените от нея опасения; като има предвид, че независимо от това Работната група по член 29 посочва, че много от нейните опасения остават валидни, както по отношение на търговските аспекти, така и на достъпа на публичните органи на САЩ до данните, прехвърляни от ЕС, като например липсата на конкретни правила относно автоматизираните решения и на общо право на възражение, необходимостта от по-строги гаранции за независимостта и правомощията на механизма на омбудсман, както и липсата на конкретни уверения, че няма да се извършва масово и безразборно събиране на лични данни (събиране на масиви от данни);

1.  приветства усилията, положени от Комисията и администрацията на САЩ за разсейване на опасенията, повдигнати от Съда на ЕС, държавите членки, Европейския парламент, органите по защита на данните и заинтересованите страни, за да може Комисията да приеме решение за изпълнение, с което се обявява адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ;

2.  признава, че Щитът за личните данни съдържа значителни подобрения по отношение на яснотата на стандартите в сравнение с предишното споразумение между ЕС и САЩ относно сферата на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“) и че организациите на САЩ, които са декларирали своето придържане към Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, ще трябва да спазват по-ясни стандарти за защита на данните в сравнение с принципите на сферата на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“);

3.  отбелязва, че към 23 март 2017 г. 1 893 организации от САЩ са се присъединили към Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ; изразява съжаление, че Щитът за личните данни се основава на доброволно самостоятелно сертифициране и поради това се прилага само по отношение на организации в САЩ, които доброволно са се присъединили към него, което означава, че много дружества не са обхванати от схемата;

4.  признава, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ улеснява прехвърлянето на данни от МСП и предприятия в Съюза към САЩ;

5.  отбелязва, че в съответствие с решението на Съда на ЕС по делото Schrems правомощията на европейските органи по защита на данните остават незасегнати от решението за адекватност и следователно те могат да упражняват своите правомощия, включително временно преустановяване или забрана на прехвърлянето на данни към организация, регистрирана в Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ; приветства в това отношение водещата роля, предоставена от рамката на Щита за личните данни на органите по защита на данните на държавите членки, за разглеждане и проучване на жалби, свързани със защитата на правото на неприкосновеност на личния живот и на семейния живот съгласно Хартата на ЕС, и за преустановяване на прехвърлянията на данни, както и задължението на Министерството на търговията на САЩ да взема решения по подобни жалби;

6.  отбелязва, че в рамката на Щита за личните данни субектите на данни от ЕС имат няколко начина за прилагане на правни средства за защита в САЩ: първо, жалби могат да се подават или пряко до дружеството, или чрез Министерството на търговията след сезиране от органа по защита на данните, или до независим орган за решаване на спорове, второ, що се отнася до намесата в основните права за целите на националната сигурност, може да бъде предявен граждански иск пред съд на САЩ, а подобни жалби могат да се разглеждат и от новосъздадения независим омбудсман, и накрая, жалбите относно намесата в основните права за целите на правоприлагането и обществения интерес могат да се разглеждат чрез искове за обжалване на призовки; насърчава по-нататъшни насоки от Комисията и органите по защита на данните, така че тези правни средства за защита да бъдат по-лесно достъпни и на разположение;

7.  признава ясния ангажимент на Департамента по търговия на САЩ да наблюдава отблизо спазването от страна на организациите в САЩ на принципите на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ и неговото намерение да предприема принудителни действия срещу организации, които не спазват тези принципи;

8.  отново призовава Комисията да положи усилия за изясняване на правния статус на „писмените уверения“, предоставени от САЩ, и да гарантира, че всички задължения или договорености, предвидени съгласно Щита за личните данни, се запазват след встъпването в длъжност на нова администрация в Съединените щати;

9.  счита, че въпреки ангажиментите и гаранциите, поети от правителството на САЩ посредством писма, приложени към договореностите относно Щита за личните данни, остават открити важни въпроси по отношение на определени търговски аспекти, националната сигурност и правоприлагането;

10.  конкретно отбелязва значителната разлика между защитата, предоставена от член 7 на Директива 95/46/ЕО и „принципа на уведомяването и избора“ на договореностите относно Щита за личните данни, както и значителните разлики между член 6 от Директива 95/46/ЕО и „принципа на пълнота на данните и ограничаване в рамките на целта“ на договореностите относно Щита за личните данни; посочва, че вместо необходимостта от правно основание (например съгласие или договор), която се прилага по отношение на всички операции по обработване, правата на субекта на данни съгласно принципите на Щита за личните данни се прилагат само по отношение на две конкретни операции по обработване (разкриване и промяна на предназначението) и предоставят единствено право на възражение („клауза за неучастие“);

11.  счита, че тези многобройни опасения в бъдеще биха могли да доведат до ново оспорване пред съда на решението относно адекватността на защитата; подчертава вредните последствия по отношение на зачитането на основните права и необходимата правна сигурност за заинтересованите страни;

12.  отбелязва, наред с другото, липсата на конкретни правила относно автоматизираното вземане на решения, общото право на възражение и липсата на ясни правила за начините на прилагане на принципите на Щита за личните данни към обработващите лица (агенти);

13.  отбелязва, че макар физическите лица да имат възможност да отправят пред администратора от ЕС възражения срещу всякакво прехвърляне на лични данни към САЩ, както и срещу по-нататъшната обработка на тези данни в САЩ, където дружеството участник в Щита за личните данни действа като обработващо лице от името на администратора от ЕС, при Щита за личните данни липсват конкретни правила относно общо право на възражение спрямо самостоятелно сертифицираното дружество от САЩ;

14.  отбелязва, че само част от американските организации, присъединили се към Щита за личните данни, са избрали да използват органа за защита на данните на ЕС за целите на механизма за разрешаване на спорове; изразява загриженост, че това представлява пречка за гражданите на ЕС при опитите им да упражняват правата си;

15.  отбелязва липсата на изрични принципи относно това как принципите във връзка с Щита за личните данни се прилагат към обработващите лица (агенти), като в същото време признава, че всички принципи се прилагат по отношение на обработването на лични данни от всяко самостоятелно сертифицирано дружество в САЩ „освен ако не е посочено друго“, както и че за прехвърлянето за свързани с обработването цели винаги се изисква договор с администратор от ЕС, който да определи целите и средствата на обработването, включително дали обработващото лице е упълномощено да извършва последващо предаване (например за обработване от подизпълнител);

16.  подчертава, че що се отнася до националната сигурност и надзор, независимо от разясненията, направени от Службата на директора на националната разузнавателна служба в писмата, приложени към рамката на Щита за личните данни, и въпреки различната терминология, използвана от органите на САЩ, „масовото наблюдение“ продължава да бъде възможно; изразява съжаление относно липсата на единно определение на понятието „масово наблюдение“ и приемането на американската терминология и поради това призовава за единно определение за масово наблюдение, свързано с европейското разбиране на термина, при което оценката не е зависима от подбора; подчертава, че всякакъв вид масово наблюдение представлява нарушение на Хартата на ЕС;

17.  припомня, че приложение VI (писмо от Робърт С. Лит, Служба на директора на Националната разузнавателна служба) пояснява, че съгласно Президентския изпълнителен указ № 28 (наричан по-долу „ПИУ-28“) събирането на масиви от лични данни и комуникации на лица, които не са граждани на САЩ, все още е разрешено в шест случая; посочва, че подобно събиране на масиви от данни трябва да бъде „съобразено с конкретния случай, доколкото това е практически възможно“ и „разумно“, което не отговаря на по-строгите критерии за необходимост и пропорционалност, посочени в Хартата на ЕС;

18.  отбелязва с голяма загриженост, че Надзорният съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи (Privacy and Civil Liberties Oversight Board (PCLOB), посочен в приложение VІ (писмо от Робърт С. Лит, Служба на директора на Националната разузнавателна служба), като независим орган, създаден със закон и натоварен със задачата да извършва анализ и преглед на програмите и политиките за борба с тероризма, включително използването на радиоелектронно разузнаване, с цел да гарантира, че се осигурява адекватна защита на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи, загуби кворума си на 7 януари 2017 г. и ще бъде в положение на непълен кворум до номинирането на нови членове на Надзорния съвет от президента на САЩ и утвърждаването им от Сената на САЩ; подчертава, че в положение на непълен кворум PCLOB е по-ограничен в своите правомощия и не може да предприема определени действия, за които се изисква одобрението на Надзорния съвет, като например започване на проекти за надзор или отправяне на препоръки във връзка с надзора, като по този начин сериозно се подкопават съответствието и гаранциите за надзора и уверенията, дадени от органите на САЩ в тази област;

19.  изразява съжаление, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ не забранява събирането на масиви от данни за целите на правоприлагането;

20.  подчертава, че в своето решение от 21 декември 2016 г. Съдът на ЕС поясни, че Хартата на ЕС „трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази, предмет на главното производство, предвиждаща за целите на борбата с престъпността общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства“; посочва, че следователно „масовото наблюдение“ в САЩ не предоставя по същество еквивалентно ниво на защита на личните данни и съобщения;

21.  изразява силно безпокойство от неотдавнашните разкрития относно дейностите по наблюдение, извършвани от доставчик на електронни съобщителни услуги от САЩ, по отношение на всички електронни съобщения, достигащи неговите сървъри, по искане на Агенцията за национална сигурност и ФБР, до 2015 г., т.е. една година след приемането на президентския изпълнителен указ № 28 и по време на водене на преговорите по Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ; настоятелно призовава Комисията да поиска пълно разяснение от страна на органите на САЩ и да предостави достъп до получените отговори на Съвета, Парламента и националните органи за защита на данните; разглежда това като причина за съмнение в уверенията, представени от Службата на директора на Националната разузнавателна служба; осъзнава, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ се основава на президентския изпълнителен указ № 28 (ПИУ-28), който е издаден от президента и може също така да бъде отменен от всеки следващ президент без съгласието на Конгреса;

22.  отбелязва със загриженост, че на 23 и 28 март 2017 г. съответно Сенатът и Камарата на представителите на САЩ гласуваха за отхвърляне на правилото, предложено от Федералната комисия по далекосъобщенията, свързано със „Защита на неприкосновеността на личния живот на клиенти на широколентови и други далекосъобщителни услуги“, като по този начин на практика се премахват правилата за неприкосновеност на личния живот при широколентовите услуги, съгласно които от доставчиците на интернет услуги би се изисквало да получат изричното съгласие на потребителите преди продажба или споделяне на данни относно сърфирането в интернет и на друга частна информация с рекламодатели и други дружества; счита, че това е още една заплаха за гаранциите за неприкосновеността на личния живот в САЩ;

23.  изразява силна загриженост относно приемането на “Процедури за предоставяне или разпространение на необработени сигнали разузнавателна информация от страна на Националната агенция за сигурност в съответствие с раздел 2.3 от изпълнителен указ № 12333”, одобрени от генералния прокурор на 3 януари 2017 г., които позволяват на Агенцията за национална сигурност да споделя голям обем лични данни, събрани без заповед, съдебно разпореждане или разрешение от Конгреса, с 16 други агенции, включително ФБР, Изпълнителната агенция за наркотиците и Министерството на вътрешната сигурност; призовава Комисията незабавно да оцени съвместимостта на посочените нови разпоредби с поетите от органите на САЩ ангажименти в рамките на Щита за личните данни, както и въздействието им върху равнището на защита на личните данни в Съединените щати;

24.  припомня, че макар лицата, включително субектите на данни от ЕС, да имат редица възможности за правна защита, когато са станали обект на неправомерно (електронно) наблюдение за целите на националната сигурност в САЩ, също така е ясно, че не са обхванати най-малко някои от правните основания, които могат да се използват от разузнавателните органи на САЩ (напр. Изпълнителен указ 12333); изтъква освен това, че дори когато по принцип съществуват възможности за съдебна защита за лица, които не са граждани на САЩ, например при наблюдение съгласно Закона на САЩ за наблюдение на чуждите разузнавателни служби, възможните причини за действие са ограничени и предявените от лицата (включително граждани на САЩ) искове ще бъдат обявявани за недопустими, ако не може да се докаже тяхната „основателност“, а това ограничава достъпа до обикновените съдилища;

25.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието на изпълнителния указ относно „Повишаване на обществената безопасност във вътрешните работи на Съединените щати“ от 25 януари 2017 г., и по-специално неговия раздел 14 относно изключването на чуждестранните граждани от защитата на Закона за неприкосновеността на личния живот по отношение на разкриваща самоличността информация, което противоречи на писмените уверения, че съществуват механизми за съдебна защита на лицата в случаите на достъп до техни лични данни от страна на органите на САЩ; отправя искане към Комисията да представи подробен правен анализ на последствията от мерките, постановени от изпълнителния указ, за възможностите за правна защита и правото на съдебна защита на европейските граждани в САЩ;

26.  изразява съжаление, че нито принципите на Щита за личните данни, нито писмата от администрацията на САЩ за предоставяне на разяснения и уверения доказват наличието на ефективна съдебна защита на правата на лицата в ЕС, чиито лични данни са обект на прехвърляне към организации в САЩ съгласно принципите на Щита за личните данни и на последващ достъп и обработка от публичните органи на САЩ за целите на правоприлагането и обществения интерес, които бяха изтъкнати от Съда на ЕС в решението му от 6 октомври 2015 г. като съставляващи същността на основното право, гарантирано от член 47 от Хартата на ЕС;

27.  припомня своята резолюция от 26 май 2016 г., в която се заявява, че механизмът на омбудсмана, установен от Държавния департамент на САЩ, не е достатъчно независим и не разполага с достатъчно ефективни правомощия за изпълнение на своите задължения и за осигуряване на ефективна защита за граждани на ЕС; изтъква, че до момента новата администрация на САЩ не е назначила нов омбудсман след приключването на мандата на заместник-секретаря по въпросите на икономическия растеж, енергетиката и околната среда, назначен на тази длъжност през юли 2016 г.; счита, че в отсъствието на назначен независим омбудсман, разполагащ с достатъчни правомощия, гаранциите на САЩ по отношение на предоставянето на ефективна правна защита на граждани на ЕС биха били нищожни; като цяло изразява загриженост, че лице, засегнато от нарушаване на разпоредбите, може да поиска единствено информация или заличаване на данните и/или прекратяване на допълнително обработване, но няма право на обезщетение;

28.  отбелязва със загриженост, че към 30 март 2017 г. три от петте места във Федералната комисия по търговия на САЩ (FTC), която прилага Щита за личните данни, са вакантни;

29.  изразява съжаление, че процедурата за приемане на решение относно адекватността не предвижда официални консултации със съответните заинтересовани страни, като например дружествата и по-специално представителните организации на МСП;

30.  изразява съжаление, че Комисията приложи процедурата за приемане на своето решение за изпълнение по начин, който на практика не позволи на Парламента да упражни ефективно своето право на контрол върху проекта на акт за изпълнение;

31.  призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че Щитът за личните данни ще бъде в пълно съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, който ще се прилага от 16 май 2018 г., както и с Хартата на ЕС;

32.  призовава Комисията да гарантира по-конкретно, че личните данни, предадени на САЩ в съответствие с Щита за личните данни, ще могат да се предават на друга трета държава, единствено ако посоченото предаване е съвместимо с целта, за която данните са били първоначално събрани, и ако в третата държава се прилагат идентични разпоредби относно специалния и целеви достъп за правоприлагане;

33.  призовава Комисията да наблюдава дали личните данни, които вече не са необходими за целите, за които са били първоначално събрани, се заличават, включително от правоприлагащите агенции;

34.  призовава Комисията да наблюдава внимателно дали Щитът за личните данни позволява на органите за защита на данните да упражняват изцяло всичките си правомощия и ако това не е така, да идентифицира разпоредбите, които възпрепятстват органите за защита на данните да упражняват правомощията си;

35.  призовава Комисията при първия съвместен годишен преглед да извърши подробен и задълбочен преглед на всички недостатъци и слабости, посочени в настоящата резолюция, в резолюцията на Парламента от 26 май 2016 г. относно трансатлантическите потоци от данни, както и на недостатъците и слабостите, идентифицирани от Работната група по член 29, ЕНОЗД и заинтересованите страни, и да посочи какви действия за преодоляването им са предприети, за да се гарантира съблюдаването на Хартата на ЕС и правото на Съюза, и да прецени внимателно дали механизмите и гаранциите, посочени в уверенията и уточненията от администрацията на САЩ, са ефективни и практически осъществими;

36.  призовава Комисията да гарантира, че при провеждането на съвместния годишен преглед всички членове на екипа разполагат с пълен и неограничен достъп до всички документи и помещения, необходими за изпълнението на техните задачи, включително елементи, които позволяват подходящата оценка на необходимостта и пропорционалността на събирането и достъпа до предадени от публичните органи данни за целите на правоприлагането или на националната сигурност;

37.  подчертава, че на всички членове на екипа за съвместен преглед трябва да се осигури независимост при изпълнението на задачите му и да му се предостави право да изразява особено мнение в окончателния доклад на съвместния преглед, който ще бъде оповестен и приложен към съвместния доклад;

38.  призовава органите за защита на данни в Съюза да наблюдават функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ и да упражняват своите правомощия, включително временно преустановяване или окончателна забрана на предаването на лични данни към организация, регистрирана в Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, ако считат, че основните права на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни на субектите на данни на Съюза не са гарантирани;

39.  подчертава, че Парламентът следва да има пълен достъп до всички релевантни документи, свързани със съвместния годишен преглед;

40.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и Конгреса на САЩ.

(1) OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. (2) OВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60. (3) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1. (4) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89. (5) ECLI:EС:C:2015:650. (6) ECLI:EС:C:2016:970. (7) ОВ L 207, 1.8.2016 г., стр. 1. (8) OВ C 257, 15.7.2016 г., стp. 8. (9) http://ec.europa.eu/justice/data-protection/article-29/documentation/opinion-recommendation/files/2016/wp238_en.pdf (10) http://ec.europa.eu/justice/data-protection/article-29/press-material/press-release/art29_press_material/2016/20160726_wp29_wp_statement_eu_us_privacy_shield_en.pdf (11) Приети текстове, P8_TA(2016)0233.