Решение на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно искането за снемане на имунитета на Антониу Мариню и Пинту (2016/2294(IMM))

P8_TA(2017)0132 A8-0163/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на парламентарния имунитет на Антониу Мариню и Пинту, внесено на 23 септември 2016 г. от Мигел Перейра да Роза, съдия в западния район на Лисабон (Оейраш) (реф. № 4759/15.2TDLSB), във връзка с наказателното производство, образувано срещу него и обявено на пленарното заседание от 24 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид писмото на заместник-прокурора от 12 декември 2016 г., съдържащо записите с точния текст на думите на г-н Мариню и Пинту,

—  като изслуша Антониу Мариню и Пинту на 22 март 2017 г. съгласно член 9, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., от 10 юли 1986 г., от 15 и от 21 октомври 2008 г., от 19 март 2010 г., от 6 септември 2011 г. и от 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 11, параграфи 1, 2, 3 и 5 от закон 7/93 от 1 март 1993 г. относно Устава на депутатите от Парламента на Португалия и циркулярно писмо № 3/2011 от Главна прокуратура от 10 октомври 2011 г.,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0163/2017),

A.  като има предвид, че съдията в западния район на Лисабон (Оейраш) поиска снемане на парламентарния имунитет на Антониу Мариню и Пинту, член на Европейския парламент, във връзка с наказателното производство за предполагаемо престъпление;

Б.  като има предвид, че снемането на парламентарния имунитет на Антониу Мариню и Пинту е във връзка с предполагаемо престъпление тежка клевета съгласно член 180, параграф 1 и член 183, параграф 2 от Наказателния кодекс на Португалия, наказуемо с максимално наказание от две години лишаване от свобода и престъпление обида на организация, служба или юридическо лице съгласно определението в член 187, параграфи 1 и 2, буква а) от Наказателния кодекс на Португалия, наказуемо с лишаване от свобода до две години;

В.  като има предвид, че благотворителната асоциация Санта Каза да Мизерикордия де Лишбоа (Santa Casa da Misericórdia de Lisboa) е подала жалба срещу Антониу Мариню и Пинту;

Г.  като има предвид, че жалбата е във връзка с изявления на Антониу Мариню и Пинту, направени на 30 май 2015 г. в интервю за програмата „A Propósito“ на информационния канал „СИК Нотисиаш“ с водещ Антониу Жозе Тейшейра, излъчено в 21.00 ч., в което е направил следните изказвания: „Що се отнася до социалната сигурност, мога да кажа, че аспектът, свързан със солидарността, следва да се отдели; това е проблем на държавата; не следва да бъде за сметка на пенсиите на работещите. Разбирате ли? Трябва да дойде от държавния бюджет. Социалната солидарност трябва да се осигурява чрез данъци и чрез тази гигантска институция Мизерикордия де Лишбоа, която управлява милиони и милиони и парите се прахосват, най-често за лична облага или от личен интерес [...]. Мисля, че г-н Мануел Ребело де Соуса ще е по-подходящ от г-н Педру Лопеш Сантана, като се има предвид направеното от г-н Сантана Лопеш в правителството. Струваше си да се види как работи директорът на Санта каза де Мизерикордия де Лишбоа в полза на кандидатурата си и какви средства и ресурси използва;

Д.  като има предвид, че съгласно разпоредбите на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

Е.  като има предвид, че Съдът е постановил, че за да може член на Европейския парламент да разполага с имунитет, даденото мнение трябва да е изразено от члена на ЕП при изпълнението на задълженията му, като по този начин се обуславя изискването за връзка между изразеното мнение и парламентарните задължения; като има предвид, че такава връзка трябва да бъде пряка и очевидно налагаща се(2);

Ж.  като има предвид, че в съответствие с член 9 от същия протокол членовете на ЕП притежават, на територията на тяхната собствена държава — имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

З.  като има предвид, че съгласно член 11, параграфи 1, 2, 3 и 5 от закон 7/93 от 1 март 1993 г. относно Устава на депутатите от Парламента на Португалия и циркулярно писмо № 3/2011 от Главна прокуратура от 10 октомври 2011 г. Антониу Мариню и Пинту не може да бъде разпитван или изслушван като ответник без предварително разрешение от Европейския парламент;

И.  като има предвид, че предполагаемите действия нямат пряка и очевидна връзка с изпълнението на задълженията на Антониу Мариню и Пинту като член на Европейския парламент; като има предвид, че те се отнасят до действия от чисто национален характер предвид факта, че изказванията са направени в емисия в Португалия по конкретна португалска тема във връзка с управлението на асоциация, чиято дейност се урежда от националното право;

Й.  като има предвид следователно, че предполагаемите действия не се отнасят до изразяването на мнение или упражняването на право на глас при изпълнението на задълженията на член на ЕП по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

К.  като има предвид, че формулираното обвинение очевидно няма връзка със статута на Антониу Мариню и Пинту като член на Европейския парламент;

Л.  като има предвид, че не съществува причина да се подозира случай на fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозно и точно предположение, че производството е образувано с намерение да се навреди на политическата дейност на члена на ЕП;

1.  решава да снеме имунитета на Антониу Мариню и Пинту;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на съдията в западния район на Лисабон (Оейраш) и на Антониу Мариню и Пинту.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C 200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C 163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.) (2) Съединени дела T-346/11 и T-347/11, Gollnisch/Парламент, решение, посочено по‑горе.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз (кодифициран текст) (COM(2016)0702 – C8-0439/2016 – 2016/0345(COD))

P8_TA(2017)0133 A8-0054/2017

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламент и до Съвета (COM(2016)0702),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 118 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0439/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(1),

—  като взе предвид членове 103 и 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0054/2017),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 27 април 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз (кодифициран текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1001.)

(1) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключване от името на Европейския съюз на Конвенцията от Минамата относно живака (05925/2017 – C8-0102/2017 – 2016/0021(NLE))

P8_TA(2017)0134 A8-0067/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05925/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 192, параграф 1 и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0102/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0067/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на Конвенцията от Минамата относно живака;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на ООН.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави (COM(2016)0687 – C8-0464/2016 – 2016/0339(CNS))

P8_TA(2017)0135 A8-0134/2017

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0687),

—  като взе предвид член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0464/2016),

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Първата камара на Кралство Нидерландия, Втората камара на Кралство Нидерландия и Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид мненията относно проекта на законодателен акт, представени от Сената на Чешката република, Бундесрата на Федерална република Германия, испанския парламент и португалския парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(3),

—  като взе предвид решението на Комисията от 30 август 2016 г. относно държавна помощ SA.38373 (2014/C) (ex 2014/NN) (ex 2014/CP), приложена от Ирландия по отношение на Apple, и откритото разследване на Комисията на предполагаемата помощ от страна на Люксембург за McDonald's и Amazon,

—  като взе предвид продължаващата работа на своята анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза по отношение на изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0134/2017),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  приканва Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за директива Съображение 4 (4)  като с нея се създава рамка за уреждане на хибридните споразумения. (4)  Директива (ЕС) 2016/1164 създава първоначална рамка за уреждане на хибридните споразумения, която не премахва цялостно и систематично несъответствията при хибридните образувания и инструменти и приложното ѝ поле е ограничено до Съюза. Изменение 2 Предложение за директива Съображение 4 a (ново) (4a)   в основата на инициативата за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби е залегнала също така и декларацията на лидерите на Г-20 от срещата им в Санкт Петербург на 5 – 6 септември 2013 г., в която те изразяват желанието си да се гарантира, че печалбите се облагат с данък там, където се извършват икономическите дейности, от които произтичат печалбите, и там, където се създава стойност. На практика това би изисквало въвеждане на единно данъчно облагане с разпределение на данъчните приходи за държавите въз основа на формула. Тази цел не беше постигната. Изменение 3 Предложение за директива Съображение 5 (5)  Необходимо е да се установят правила, които цялостно неутрализират несъответствията при хибридни образувания и инструменти. Имайки предвид, че Директива (ЕС) 2016/1164 разглежда само хибридни споразумения, възникващи от взаимодействието между корпоративните данъчни системи на държавите членки, на 20 юни 2016 г. Съветът ECOFIN издаде декларация, в която отправи искане към Комисията да представи до октомври 2016 г. — с оглед постигането на споразумение до края на същата година — предложение относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави, с цел да се предвидят правила, които са съгласувани и също толкова ефикасни както правилата, препоръчани по действие 2 в доклада на ОИСР. (5)  Много важно е да се установят правила, които цялостно неутрализират несъответствията при хибридни образувания и инструменти и несъответствията при клоновете. Имайки предвид, че Директива (ЕС) 2016/1164 разглежда само хибридни споразумения, възникващи от взаимодействието между корпоративните данъчни системи на държавите членки, на 20 юни 2016 г. Съветът ECOFIN издаде декларация, в която отправи искане към Комисията да представи до октомври 2016 г. — с оглед постигането на споразумение до края на същата година — предложение относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави, с цел да се предвидят правила, които са съгласувани и също толкова ефикасни както правилата, препоръчани по действие 2 в доклада на ОИСР. Изменение 4 Предложение за директива Съображение 5 a (ново) (5a)   Последиците от хибридните споразумения следва да бъдат разгледани и от гледна точка на развиващите се държави, а Съюзът и неговите държави членки следва да се стремят да подпомагат развиващите се държави при преодоляването на тези последици. Изменение 5 Предложение за директива Съображение 6 (6)  Като се има предвид, че [както е посочено и в съображение (13) от Директива (ЕС) 2016/1164] е изключително важно да продължи работата по други форми на хибридни несъответствия — като например тези, включващи местата на стопанска дейност, от съществено значение е в тази директива да бъдат разгледани и несъответствията при хибридните места на стопанска дейност. (6)  Като се има предвид, че [както е посочено и в съображение (13) от Директива (ЕС) 2016/1164], е изключително важно да продължи работата по други форми на хибридни несъответствия — като например тези, включващи местата на стопанска дейност, включително непризнатите за данъчни цели места на стопанска дейност, от съществено значение е в Директива (ЕС) 2016/1164 също да бъдат разгледани и несъответствията при хибридните места на стопанска дейност. При разглеждането на тези несъответствия следва да се вземат предвид препоръчаните правила, включени в проекта на ОИСР за публично обсъждане от 22 август 2016 г. относно действие 2 по BEPS – несъответствия при структурите на клоновете. Изменение 6 Предложение за директива Съображение 7 (7)  С цел да се осигури цялостна рамка по въпросите на хибридните споразумения в съответствие с доклада на ОИСР е важно в Директива (ЕС) 2016/1164 да бъдат включени правила за хибридните трансфери, за привнесените несъответствия и несъответствията при дружества с двойно установяване, за да се предотврати възможността данъкоплатците да използват оставащите законодателни празноти. (7)  С цел да се осигури рамка, която е съгласувана и също толкова ефикасна като рамката за хибридните споразумения в доклада на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, е важно в Директива (ЕС) 2016/1164 да бъдат включени правила за хибридните трансфери и за привнесените несъответствия и да се преодолеят всички последици от двойното приспадане, за да се предотврати възможността данъкоплатците да използват оставащите законодателни празноти. Тези правила следва да бъдат стандартизирани и координирани между държавите членки във възможно най-голяма степен. Държавите членки следва да разгледат въвеждането на наказания срещу данъкоплатци, които се възползват от несъответствията при хибридните образувания и инструменти. Изменение 7 Предложение за директива Съображение 7 a (ново) (7a)   Необходимо е да се установят правила за прекратяване на практиката на ползване на времеви разлики в подаването на данъчните декларации в отделните юрисдикции, които пораждат несъответствия в данъчните резултати. Държавите членки следва да гарантират, че данъкоплатците уведомяват за плащането всички заинтересовани юрисдикции в рамките на разумен период от време. Националните органи следва също така да разгледат всички причини, които пораждат несъответствия при хибридни образувания и инструменти, като следва да запълнят всички празноти и да възпрепятстват агресивното данъчно планиране, вместо да се ограничават само със събиране на данъчни приходи. Изменение 8 Предложение за директива Съображение 8 (8)  Като се има предвид, че Директива (ЕС) 2016/1164 съдържа правила относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти между държави членки, в настоящата директива е уместно да се включат правила относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави. Следователно тези правила следва да се прилагат за всички данъкоплатци, подлежащи на облагане с корпоративен данък в дадена държава членка, включително местата на стопанска дейност на образуванията, които са местни лица в трети държави. Важно е да бъдат обхванати всички хибридни споразумения, при които поне една от страните е данъкоплатец, подлежащ на облагане с корпоративен данък в държава членка. (8)  Като се има предвид, че Директива (ЕС) 2016/1164 съдържа правила относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти между държави членки, в настоящата директива е уместно да се включат правила относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави. Следователно тези правила следва да се прилагат за всички данъкоплатци, подлежащи на облагане с корпоративен данък в дадена държава членка, включително местата на стопанска дейност на образуванията, които са местни лица в трети държави. Необходимо е да бъдат обхванати всички несъответствия при хибридни образувания и инструменти или свързаните с тях споразумения, при които поне една от страните е данъкоплатец, подлежащ на облагане с корпоративен данък в държава членка. Изменение 9 Предложение за директива Съображение 9 (9)  Правилата относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти следва да обхващат несъответствията, които са резултат от противоречащи си правила за данъчно облагане на две (или повече) юрисдикции. Тези правила обаче не следва да засягат общите характеристики на данъчната система на дадена юрисдикция. (9)  От съществено значение е правилата относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти да се прилагат автоматично при всяко постъпване на трансгранично плащане, приспаднато на платеца, без да се налага доказване на мотив за избягване на данъци и да обхващат ситуации на несъответствия, които произтичат от двойни приспадания, противоречия в правните характеристики на финансови инструменти, плащания и образувания или конфликти в разпределението на плащанията. Тъй като несъответствията при хибридни образувания и инструменти могат да доведат до двойно приспадане или до приспадане без включване, е необходимо да бъдат определени правила, съгласно които съответната държава членка отказва приспадането на плащането, разходите или загубите, или изисква данъкоплатецът да включи плащането в облагаемия си доход. Изменение 10 Предложение за директива Съображение 9 a (ново) (9a)   Несъответствия между места на стопанска дейност са налице, когато разликите в правилата за разпределяне на приходите и разходите между различните части на едно и също образувание в мястото на стопанска дейност и тези в юрисдикцията, където образуванието е местно лице, пораждат несъответствие на данъчните резултати, включително случаите, в които възниква несъответствие поради факта, че място на стопанска дейност не се признава за данъчни цели в резултат на прилагането на законите на юрисдикцията на клона. Тези несъответствия биха могли да доведат до необлагане без включване, до двойно приспадане или до приспадане без включване, поради което следва да бъдат премахнати. В случай на непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност държавата членка, в която данъкоплатецът е местно лице, следва да изиска от данъкоплатеца да включи в облагаемите си доходи доходите, които иначе се причисляват към мястото на стопанска дейност. Изменение 11 Предложение за директива Съображение 10 (10)   С цел да се гарантира пропорционалност е необходимо те да се отнасят само за случаите, при които съществува значителен риск от избягване на данъчно облагане чрез използването на несъответствия при хибридни образувания и инструменти. Поради това е целесъобразно да бъдат обхванати хибридни споразумения между данъкоплатец и негови свързани предприятия, както и несъответствия при хибридни образувания и инструменти, произтичащи от структурирана договореност с участието на данъкоплатец. заличава се Изменение 12 Предложение за директива Съображение 11 (11)   За да се установи достатъчно всеобхватно определение на „свързано предприятие“ за целите на правилата относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти, това определение следва да включва, наред с другото, и образувание, което е част от същата консолидирана група за целите на финансовото отчитане, предприятие, в което данъкоплатецът има значително влияние в управлението или обратно, както и предприятие, което има значително влияние в управлението на данъкоплатеца. заличава се Изменение 13 Предложение за директива Съображение 12 (12)   Несъответствия, които по-специално се отнасят до хибридния характер на образуванията, следва да бъдат разглеждани само ако едно от свързаните предприятия има— като минимум — ефективен контрол върху останалите свързани предприятия. Следователно в тези случаи следва да се изисква свързано предприятие да държи в данъкоплатеца или в друго свързано предприятие или те да държат в свързаното предприятие участие чрез правото на глас, собствеността върху капитала или чрез правото да получи печалба от 50 процента или повече. заличава се Изменение 14 Предложение за директива Съображение 15 (15)  Тъй като несъответствията при хибридни образувания, включващи трети държави, може да доведат до двойно приспадане или до приспадане без включване, е необходимо да бъдат определени правила, съгласно които съответната държава членка отказва приспадането на плащането, разходите или загубите или изисква данъкоплатецът да включи плащането в облагаемия си доход, в зависимост от случая. (15)  Тъй като несъответствията при хибридни образувания, включващи трети държави, в редица случаи водят до двойно приспадане или до приспадане без включване, е необходимо да бъдат определени правила, съгласно които съответната държава членка отказва приспадането на плащането, разходите или загубите или изисква данъкоплатецът да включи плащането в облагаемия си доход, в зависимост от случая. Изменение 15 Предложение за директива Съображение 17 (17)  Хибридните трансфери може да доведат до разлика в данъчното третиране, ако в резултат на прехвърлянето на финансов инструмент по структурирана договореност базовата възвръщаемост на този инструмент се третира като получена едновременно от повече от една от страните по договореността. Базовата възвръщаемост е доходът, свързан със и получен от прехвърления инструмент. Подобни различия в данъчното третиране може да доведат до приспадане без включване или до данъчен кредит в две различни юрисдикции за един и същи данък, удържан при източника. Поради това тези несъответствия следва да бъдат отстранени. В случай на приспадане без включване следва да се прилагат същите правила както за неутрализирането на несъответствията при хибриден финансов инструмент или несъответствията при хибридни образувания, които водят до приспадане без включване. В случай на двоен данъчен кредит съответната държава членка следва да ограничи ползването на данъчен кредит пропорционално на нетния облагаем доход по отношение на базовата възвръщаемост. (17)  Хибридните трансфери може да доведат до разлика в данъчното третиране, ако в резултат на прехвърлянето на финансов инструмент базовата възвръщаемост на този инструмент се третира като получена едновременно от повече от една от страните по договореността. Базовата възвръщаемост е доходът, свързан със и получен от прехвърления инструмент. Подобни различия в данъчното третиране може да доведат до приспадане без включване или до данъчен кредит в две различни юрисдикции за един и същи данък, удържан при източника. Поради това тези несъответствия следва да бъдат отстранени. В случай на приспадане без включване следва да се прилагат същите правила както за неутрализирането на несъответствията при хибриден финансов инструмент или несъответствията при хибридни образувания, които водят до приспадане без включване. В случай на двоен данъчен кредит съответната държава членка следва да ограничи ползването на данъчен кредит пропорционално на нетния облагаем доход по отношение на базовата възвръщаемост. Изменение 16 Предложение за директива Съображение 19 (19)  Привнесените несъответствия изместват ефекта на несъответствията при хибридни образувания и инструменти между страни в трети държави към юрисдикцията на държава членка чрез използването на нехибриден инструмент, като по този начин се намалява ефективността на правилата, които неутрализират несъответствията при хибридни образувания и инструменти. Плащане, което подлежи на приспадане в държава членка, може де бъде използвано за финансиране на разход по структурирана договореност, включваща несъответствие при хибридни образувания или инструменти между трети държави. За да се противодейства на такива привнесени несъответствия, е важно да се включат правила, които не позволяват приспадането на плащане, ако доходите от това плащане са прихванати, пряко или непряко, срещу приспадане, което възниква поради хибридно споразумение, което води до двойно приспадане или до приспадане без включване между трети държави. (19)  Привнесените несъответствия изместват ефекта на несъответствията при хибридни образувания и инструменти между страни в трети държави към юрисдикцията на държава членка чрез използването на нехибриден инструмент, като по този начин се намалява ефективността на правилата, които неутрализират несъответствията при хибридни образувания и инструменти. Плащане, което подлежи на приспадане в държава членка, може де бъде използвано за финансиране на разход по структурирана договореност, включваща несъответствие при хибридни образувания или инструменти между трети държави. За да се противодейства на такива привнесени несъответствия, е важно да се включат правила, които не позволяват приспадането на плащане, ако доходите от това плащане са прихванати, пряко или непряко, срещу приспадане, което възниква поради хибридно или свързано с него споразумение, което води до двойно приспадане или до приспадане без включване между трети държави. Изменение 17 Предложение за директива Съображение 21 (21)  Целта на настоящата директива е да се повиши устойчивостта на вътрешния пазар като цяло по отношение на хибридните споразумения. Това не може да бъде постигнато в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, имайки предвид, че националните системи за корпоративно данъчно облагане се различават съществено, поради което независими действия от страна на държавите членки биха единствено възпроизвели съществуващата в областта на прякото данъчно облагане разпокъсаност на вътрешния пазар. Така те дават възможност неефективността и изкривяванията да продължат да съществуват при взаимодействието на отделните национални мерки. По този начин ще се стигне до липса на координация. Тази цел може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза поради трансграничния характер на хибридните споразумения и необходимостта да бъдат намерени работещи решения за вътрешния пазар като цяло. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. Стремежът е с настоящата директива да се постигне единствено подходящата степен на координация в рамките на Съюза, необходима за постигането на целите, поради което с нея се определя необходимото ниво на защита за вътрешния пазар. (21)  Целта на настоящата директива е да се повиши устойчивостта на вътрешния пазар като цяло по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти. Това не може да бъде постигнато в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, имайки предвид, че националните системи за корпоративно данъчно облагане се различават съществено, поради което независими действия от страна на държавите членки биха единствено възпроизвели съществуващата в областта на прякото данъчно облагане разпокъсаност на вътрешния пазар. Така те дават възможност неефективността и изкривяванията да продължат да съществуват при взаимодействието на отделните национални мерки. По този начин ще се стигне до липса на координация. Тази цел може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза поради трансграничния характер на несъответствията при хибридни образувания и инструменти и необходимостта да бъдат намерени работещи решения за вътрешния пазар като цяло. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз, включително преминаване от подход на отделно образувание към единен подход по отношение на данъчното облагане на многонационалните предприятия. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. Стремежът е с настоящата директива да се постигне единствено подходящата степен на координация в рамките на Съюза, необходима за постигането на целите, поради което с нея се определя необходимото ниво на защита за вътрешния пазар. Изменение 18 Предложение за директива Съображение 21 a (ново) (21a)   За да се гарантира ясното и ефективно изпълнение следва да се наблегне на съгласуваността с препоръките, включени в публикацията на ОИСР, озаглавена „Неутрализиране на последиците от хибридни споразумения, действие 2 - окончателен доклад за 2015 г.“ Изменение 19 Предложение за директива Съображение 23 (23)  Комисията следва да направи оценка на изпълнението на настоящата директива четири години след влизането ѝ в сила и да представи доклад на Съвета. Държавите членки следва да съобщят на Комисията цялата информация, необходима за тази оценка, (23)  Комисията следва да направи оценка на прилагането на настоящата директива на всеки три години след влизането ѝ в сила и да представи доклад за това на Европейския парламент и на Съвета. Държавите членки следва да съобщят на Комисията цялата информация, необходима за тази оценка, Изменение 20 Предложение за директива Съображение 23 a (ново) (23a)   Държавите членки следва да бъдат задължени да споделят всяка важна поверителна информация и най-добри практики, с цел борба с данъчните несъответствия и осигуряване на еднакво прилагане на Директива (ЕС) 2016/1164. Изменение 21 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка -1 (нова) Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 1 – параграф 1 а (нов) (-1)   В член 1 се създава следният параграф: „Член 9а се прилага също за всички образувания, които се разглеждат от държава членка като прозрачни за целите на данъчното облагане“; Изменение 22 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква а Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 4 – алинея 3 a)   в точка 4), третата алинея се заменя със следното: заличава се „За целите на член 9 „свързано предприятие“ означава също образувание, което е част от същата консолидирана група за целите на финансовото отчитане като данъкоплатецът, предприятие, в което данъкоплатецът има значително влияние в управлението или предприятие, което има значително влияние в управлението на данъкоплатеца. Когато несъответствието включва хибридно образувание, определението за свързано предприятие се изменя така, че изискването за 25% се заменя с изискване за 50%“; Изменение 23 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква а а (нова) Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 4 – алинея 3 aa)   в точка 4 третата алинея се заличава; Изменение 24 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 9 – алинея 1 – уводна част (9)  „несъответствие при хибридни образувания и инструменти“ означава ситуация между данъкоплатец и свързано предприятие или структурирана договореност между страни в различни данъчни юрисдикции, когато един от следните резултати се дължи на различията в правните характеристики на финансов инструмент или образувание или в третирането на търговското присъствие като място на стопанска дейност: (9)  „несъответствие при хибридни образувания и инструменти“ означава ситуация между данъкоплатец и друго образувание, когато един от следните резултати се дължи на различията в правните характеристики на финансов инструмент или извършено в рамките му плащане, или е резултат на различията при признаването на извършените плащания към, или на плащанията, разходите или загубите, понесени от хибридно образувание или място на стопанска дейност, или в резултат на различията при признаването на счетено за извършено плащане между две части на същия данъкоплатец, или в признаването на търговското присъствие като място на стопанска дейност: Изменение 25 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 9 – алинея 1 – буква б б)  има приспадане на плащане от данъчната основа в юрисдикцията, от която произлиза плащането, без да има съответното включване за данъчни цели на същото плащане в другата юрисдикция („приспадане без включване“); б)  има приспадане на плащане от данъчната основа във всяка юрисдикция, където плащането се счита за извършено („юрисдикция на платеца“), без да има съответното включване за данъчни цели на същото плащане във всяка друга юрисдикция, където плащането се счита за получено („юрисдикция на получателя“) („приспадане без включване“); Изменение 26 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 9 – алинея 1 – буква в в)  в случай на разлики в третирането на търговско присъствие като място на стопанска дейност — необлагане на доход с източник в една юрисдикция без съответното включване за данъчни цели на същия доход в другата юрисдикция („необлагане без включване“). в)  в случай на разлики в признаването на търговско присъствие като място на стопанска дейност — необлагане на доход с източник в една юрисдикция без съответното включване за данъчни цели на същия доход в другата юрисдикция („необлагане без включване“); Изменение 27 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 9 – алинея 1 – буква в a (нова) вa)   плащане към хибридно образувание или място на стопанска дейност, което води до приспадане без включване, когато несъответствието се дължи на разлики в признаването на извършените плащания към мястото на стопанска дейност или хибридното образувание; Изменение 28 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 9 – алинея 1 – буква в б (нова) вб)   плащане, което води до приспадане без включване в резултат на плащане към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност. Изменение 29 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 9 – алинея 2 Несъответствие при хибридни образувания и инструменти възниква, доколкото едно и също приспаднато плащане, направени разходи или понесени загуби в две юрисдикции надвишават размера на дохода, включен в двете юрисдикции и който може да бъде причислен към същия източник. Несъответствие при хибридни образувания и инструменти, което е резултат на различия в признаването на извършените плащания, разходи или загуби, понесени от хибридно образувание или място на стопанска дейност, или е резултат на различия в признаването на счетено за извършено плащане между две части на един и същ данъкоплатец възниква единствено, доколкото последващото приспадане в юрисдикцията на източника се извършва от позиция, която не е включена в двете юрисдикции, където несъответствието е възникнало. Въпреки това, в случай че плащането, пораждащо това несъответствие при хибридни образувания и инструменти, води също така до несъответствие при хибридни образувания и инструменти, което се дължи на различия в правните характеристики на даден финансов инструмент или плащане, извършено по него, или се дължи на различия в признаването на извършените плащания към хибридно образувание или към място на стопанска дейност, несъответствието при хибридни образувания и инструменти възниква единствено доколкото плащането води до приспадане без включване. Изменение 30 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 9 – алинея 3 – уводна част Несъответствие при хибридни образувания и инструменти включва също така прехвърлянето на финансов инструмент по силата на структурирана договореност, включваща данъкоплатец, когато базовата възвръщаемост на прехвърления финансов инструмент се третира за данъчни цели, като получена едновременно от повече от една от страните по договореността, които са местни лица за данъчни цели на различни юрисдикции, което води до някой от следните резултати: Несъответствие при хибридни образувания и инструменти включва също така прехвърлянето на финансов инструмент, включващо данъкоплатец, когато базовата възвръщаемост на прехвърления финансов инструмент се третира за данъчни цели, като получена едновременно от повече от една от страните по договореността, които са местни лица за данъчни цели на различни юрисдикции, което води до някой от следните резултати: Изменение 31 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б а (нова) Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 9 a (нова) бa)   създава се следната буква: „9a) „хибридно образувание“ означава всяко образувание или договореност, считани за лице за данъчни цели съгласно правото на една юрисдикция и чиито доходи или разходи се третират като доходи или разходи на едно или повече други лица съгласно правото на друга юрисдикция.“ Изменение 32 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б б (нова) Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 9 б (нова) бб)   създава се следната буква: „9б) „непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност“ означава всяка договореност, която се разглежда като пораждаща място на стопанска дейност съгласно правото на юрисдикцията на главното управление и която не се разглежда като пораждаща място на стопанска дейност съгласно правото на юрисдикцията, където е разположено мястото на стопанска дейност;“ Изменение 33 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква в Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 11 (11)   „структурирана договореност“ означава договореност, включваща несъответствие при хибридни образувания и инструменти, когато несъответствието е калкулирано в условията на договореността, или договореност, която има за цел да доведе до несъответствие при хибридни образувания и инструменти, освен ако от данъкоплатеца или от свързаното предприятие не би могло разумно да се очаква да са запознати с несъответствието при хибридни образувания и инструменти и те не са се възползвали от данъчното предимство, произтичащо от несъответствието при хибридни образувания и инструменти.“; заличава се Изменение 34 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – алинея 1 – буква в a) (нова) Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 2 – точка 11 a (нова) вa)   създава се следната точка: „(11a) „юрисдикция на платеца“ означава юрисдикцията, където е установено дадено хибридно образувание или място на стопанска дейност, или където дадено плащане се разглежда като извършено;“ Изменение 35 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 3 Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 9 – параграф 1 1.  Доколкото несъответствие при хибридни образувания и инструменти между държави членки води до двойно приспадане на едно и също плащане, разходи или загуби, приспадането се допуска само в държавата членка, от която произлиза плащането, в която са направени разходите или са претърпени загубите. 1.  Доколкото несъответствие при хибридни образувания и инструменти води до двойно приспадане на едно и също плащане, разходи или загуби, приспадането се отказва в държава членка на юрисдикцията на инвеститора. Доколкото несъответствие при хибридни образувания и инструменти, включващо трета държава, води до двойно приспадане на едно и също плащане, разходи или загуби, съответната държава членка отказва приспадането на това плащане, разходи или загуби, освен ако третата държава вече е отказала да го направи. В случай, че приспадането не е отказано в юрисдикцията на инвеститора, то се отказва в юрисдикцията на платеца; Доколкото участва трета държава, тежестта на доказване, че приспадането е отказано от тази трета държава, пада върху данъкоплатеца. Изменение 36 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 3 Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 9 – параграф 2 2.  Доколкото несъответствие при хибридни образувания и инструменти между държави членки води до приспадане без включване, държавата членка на платеца отказва приспадането на плащането. 2.  Доколкото несъответствие при хибридни образувания и инструменти води до приспадане без включване, приспадането се отказва в държавата членка, която е юрисдикция на платеца за плащането. Когато приспадането не е отказано в юрисдикцията на платеца, съответната държава членка изисква от данъкоплатеца да включи размера на плащането, което иначе би довело до несъответствие, в дохода в юрисдикцията на получателя. Доколкото несъответствие при хибридни образувания и инструменти, включващо трета държава, води до приспадане без включване: i)   ако плащането произлиза от държава членка, тази държава членка отказва приспадането, или ii)   ако плащането произлиза от трета държава, съответната държава членка изисква от данъкоплатеца да включи това плащане в данъчната основа, освен ако третата държава вече е отказала приспадането или е изискала плащането да бъде включено. Изменение 37 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 3 Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 9 – параграф 3 3.  Доколкото несъответствие при хибридни образувания и инструменти между държави членки, включващо място на стопанска дейност, води до необлагане без включване, държавата членка, в която данъкоплатецът е местно лице за данъчни цели, изисква данъкоплатецът да включи в данъчната основа дохода, причисляван към мястото на стопанска дейност. 3.  Доколкото несъответствие при хибридни образувания и инструменти включва доход на непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност, който не подлежи на данъчно облагане в държавата членка, в която данъкоплатецът е местно лице за данъчни цели, тази държава членка изисква данъкоплатецът да включи в облагаемия си доход дохода, който иначе се причислява към непризнатото за данъчни цели място на стопанска дейност. Доколкото несъответствие при хибридни образувания и инструменти, включващо място на стопанска дейност, намиращо се в трета държава, води до необлагане без включване, съответната държава членка изисква от данъкоплатеца да включи в данъчната основа дохода, причисляван към мястото на стопанска дейност в третата държава. Изменение 38 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 3 Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 9 – параграф 3 а (нов) 3a.   Държавите членки отказват приспадане за всяко плащане от данъкоплатец, доколкото такова плащане пряко или косвено финансира разходи, които подлежат на приспадане, което води до опасност от несъответствие при хибридни образувания и инструменти чрез трансакция или поредица от трансакции. Изменение 39 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 3 Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 9 – параграф 4 4.  Доколкото плащане от данъкоплатеца към свързано предприятие в трета държава се прихваща, пряко или непряко срещу плащане, разходи или загуби, които поради несъответствие при хибридни образувания и инструменти подлежат на приспадане в две различни юрисдикции извън Съюза, държавата членка на данъкоплатеца отказва приспадане от данъчната основа на плащането от данъкоплатеца към свързаното предприятие в трета държава, освен ако една от участващите трети държави вече е отказала приспадането на плащането, разходите или загубите, които биха подлежали на приспадне в две различни юрисдикции. 4.  Доколкото плащане от данъкоплатеца към образувание в трета държава се прихваща, пряко или непряко срещу плащане, разходи или загуби, които поради несъответствие при хибридни образувания и инструменти подлежат на приспадане в две различни юрисдикции извън Съюза, държавата членка на данъкоплатеца отказва приспадане от данъчната основа на плащането от данъкоплатеца към трета държава, освен ако една от участващите трети държави вече е отказала приспадането на плащането, разходите или загубите, които биха подлежали на приспадне в две различни юрисдикции. Изменение 40 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 3 Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 9 – параграф 5 5.  Доколкото съответното включване на плащане, което подлежи на приспадане, извършено от данъкоплатеца към свързано предприятие в трета държава, се прихваща, пряко или непряко, срещу плащане, което поради несъответствие при хибридни образувания и инструменти не е включено от данъкоплатеца в данъчната му основа, държавата членка на данъкоплатеца отказва приспадането от данъчната основа на плащането, извършено от данъкоплатеца към свързаното предприятие в трета държава, освен ако една от участващите трети държави вече е отказала приспадането на плащането, което данъкоплатецът не е включил в данъчната основа. 5.  Доколкото съответното включване на плащане, което подлежи на приспадане, извършено от данъкоплатеца към трета държава, се прихваща, пряко или непряко, срещу плащане, което поради несъответствие при хибридни образувания и инструменти не е включено от данъкоплатеца в данъчната му основа, държавата членка на данъкоплатеца отказва приспадането от данъчната основа на плащането, извършено от данъкоплатеца към трета държава, освен ако една от участващите трети държави вече е отказала приспадането на плащането, което данъкоплатецът не е включил в данъчната основа. Изменение 41 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 3 a (нова) Директива (ЕС) № 2016/1164 Член -9 а (нов) (3a)   Създава се следният член: „Член –9a Обратни несъответствия при хибридни образувания и инструменти Когато едно или повече асоциирани дружества, които не пребивават на националната територия, притежават дял от печалбата в хибридно образувание, което е учредено или установено в държава членка, и се намират в юрисдикция или юрисдикции, които разглеждат хибридното образувание като данъчно задължено лице, хибридното образувание се счита за лице, пребиваващо в тази държава членка, и се облага с данък върху доходите, доколкото доходите не се облагат в съответствие със законите на тази държава членка или друга юрисдикция.“ Изменение 42 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 4 Директива (ЕС) № 2016/1164 Член 9a – параграф 1 Доколкото дадено плащане, дадени разходи или дадени загуби на данъкоплатец, който е местно лице за данъчни цели както в държава членка, така и в трета държава, в съответствие със законодателството на тази държава членка и тази трета държава подлежат на приспадане от данъчната основа и в двете юрисдикции и доколкото плащането, разходите или загубите могат да бъдат прихванати в държавата членка на данъкоплатеца срещу подлежащ на данъчно облагане доход, който не е включен в третата държава, държавата членка на данъкоплатеца отказва приспадането на плащането, разходите или загубите, освен ако третата държава вече не го е отказала. Доколкото дадено плащане, дадени разходи или дадени загуби на данъкоплатец, който е местно лице за данъчни цели както в държава членка, така и в трета държава, в съответствие със законодателството на тази държава членка и тази трета държава подлежат на приспадане от данъчната основа и в двете юрисдикции и доколкото плащането, разходите или загубите могат да бъдат прихванати в държавата членка на данъкоплатеца срещу подлежащ на данъчно облагане доход, който не е включен в третата държава, държавата членка на данъкоплатеца отказва приспадането на плащането, разходите или загубите, освен ако третата държава вече не го е отказала. Такъв отказ на приспадане се прилага също за ситуации, в които данъкоплатецът е „лице без гражданство“ за данъчни цели. Тежестта на доказване, че третата държава е отказала приспадането на плащането, разходите или загубите пада върху данъкоплатеца.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0408. (2) Приети текстове, P8_TA(2015)0457. (3) Приети текстове, P8_TA(2016)0310.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за одобряване на сключването от страна на Европейската полицейска служба (Европол) на Споразумението за оперативно и стратегическо сътрудничество между Кралство Дания и Европол (07281/2017 – C8-0120/2017 – 2017/0803(CNS))

P8_TA(2017)0136 A8-0164/2017

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (07281/2017),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8-0120/2017),

—  като взе предвид Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол)(1), и по-специално член 23, параграф 2 от него,

—  като взе предвид Решение 2009/935/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за определяне на списъка на третите държави и организации, с които Европол сключва споразумения(2), както е изменено с Решение (ЕС) 2017/290 на Съвета(3),

—  като взе предвид Решение 2009/934/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за приемане на правилата за прилагане, регламентиращи отношенията на Европол с партньорите му, включително обмена на лични данни и класифицирана информация(4), и по-специално членове 5 и 6 от него,

—  като взе предвид изявлението на председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и министър-председателя на Дания от 15 декември 2016 г., в което се подчертават оперативните потребности, но също така и изключителният и преходен характер на предвиденото споразумение между Европол и Дания,

—  като взе предвид горепосоченото изявление, в което се подчертава, че в тази разпоредба ще бъде поставено условие за продължаване на членството на Дания в Шенгенското пространство, задължението на Дания да приложи изцяло в своето право Директива (EС) 2016/680(5) за защита на личните данни до 1 май 2017 г. и съгласието на Дания относно прилагането на юрисдикцията на Съда на Европейския съюз и компетентността на Европейския надзорен орган по защита на данните,

—  като взе предвид Протокол (№ 22) към Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид резултата от датския референдум от 3 декември 2015 г. във връзка с Протокол (№ 22) към Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид законодателната си резолюция от 14 февруари 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за изменение на Решение 2009/935/ПВР за определяне на списъка на третите държави и организации, с които Европол сключва споразумения(6) и, по-специално, искането в параграф 4 на резолюцията бъдещото споразумение между Европол и Дания да предвиди дата на изтичане пет години, за да се гарантира неговият преходен характер с оглед на споразумение с по-постоянен характер,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0164/2017),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  призовава Съвета и Комисията да гарантират, че като част от оценката, която следва да се извърши в съответствие с член 25 от Споразумението за оперативно и стратегическо сътрудничество между Кралство Дания и Европол, Европейският парламент получава редовно информация и с него се провеждат консултации, по-конкретно чрез Съвместна група на Европол за парламентарен контрол, която предстои да бъде сформирана в съответствие с член 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/794(7);

5.  призовава всички засегнати страни да използват всички възможности, предоставени от първичното и вторичното право, за да предложат отново на Дания пълноправно членство в Европол;

6.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на Европол.

(1) OВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37. (2) OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 12. (3) OВ L 42, 18.2.2017 г., стр. 17. (4) OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 6. (5) Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89). (6) Приети текстове, P8_TA(2017)0023. (7) Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

Решение на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно предложението за назначаване на Илдико Гал-Пелц за член на Сметната палата (C8-0110/2017 – 2017/0802(NLE))

P8_TA(2017)0137 A8-0166/2017

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0110/2017),

—  като взе предвид член 121 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0166/2017),

A.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 12 април 2017 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Илдико Гал-Пелц за член на Сметната палата;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.

Резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно годишния доклад относно контрола на финансовите дейности на ЕИБ за 2015 г. (2016/2098(INI))

P8_TA(2017)0138 A8-0161/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид доклада за дейността на Европейската инвестиционна банка за 2015 г.,

—  като взе предвид финансовия доклад за 2015 г. и статистическия доклад за 2015 г. на Европейската инвестиционна банка,

—  като взе предвид доклада относно устойчивото развитие за 2015 г., доклада относно основаната на три стълба оценка на операциите на ЕИБ в рамките на ЕС за 2015 г. и доклада относно резултатите извън ЕС на Европейската инвестиционна банка за 2015 г.,

—  като взе предвид годишните доклади на Одитния комитет за 2015 г.,

—  като взе предвид годишния доклад на групата на Европейската инвестиционна банка относно дейностите за борба с измамите за 2015 г.,

—  като взе предвид доклада за изпълнението на политиката на ЕИБ за прозрачност през 2015 г. и доклада за корпоративното управление за 2015 г.,

—  като взе предвид доклада за дейността на Службата на директора по проверка на съответствието на ЕИБ за 2015 г.,

—  като взе предвид оперативните планове на групата на ЕИБ за 2014—2016 г., 2015—2017 г., 2016—2018 г. и корпоративния оперативен план на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за 2014—2016 г.,

—  като взе предвид членове 3 и 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 15, 126, 174, 175, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Протокол № 5 за устава на Европейската инвестиционна банка и Протокол № 28 за икономическото, социалното и териториалното сближаване,

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид процедурния правилник на Европейската инвестиционна банка,

—  като взе предвид своите резолюции от 11 март 2014 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2012 г.(1), от 30 април 2015 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2013 г.(2) и от 28 април 2016 г. относно Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) — Годишен доклад за 2014 г.(3),

—  като взе предвид Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно външния мандат на ЕИБ за периода 2007—2013 г.(4) и Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 670/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2012 г. за изменение на Решение № 1639/2006/ЕО за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.) и на Регламент (ЕО) № 680/2007 за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи(6) (отнасящ се до пилотната фаза за инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2015 г., озаглавено „Да работим заедно за работни места и растеж: ролята на националните насърчителни банки (ННБ) в подкрепа на Плана за инвестиции за Европа“ (COM(2015)0361),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 септември 2016 г. относно удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и въвеждането на технически подобрения за този фонд и за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (COM(2016)0597, SWD(2016)0297 и SWD(2016)0298),

—  като взе предвид оценката от септември 2016 г. на операциите на ЕИБ относно функционирането на ЕФСИ,

—  като взе предвид Становище № 2/2016 на Европейската сметна палата относно предложението за регламент за разширяване на обхвата и удължаване на срока на действие на ЕФСИ,

—  като взе предвид Специален доклад № 19/2016 на Европейската сметна палата, озаглавен „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“,

—  като взе предвид извършения от Ernst & Young ad-hoc одит от 8 ноември 2016 г. на прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1017 („Регламент за ЕФСИ“),

—  като взе предвид тристранното споразумение от септември 2016 г. между Европейската комисия, Европейската сметна палата и Европейската инвестиционна банка,

—  като взе предвид писмото на Европейския омбудсман до председателя на Европейската инвестиционна банка от 22 юли 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по регионално развитие (A8-0161/2017),

A.  като има предвид, че ЕИБ е длъжна по силата на Договорите да допринася за интеграцията на ЕС, икономическото и социалното сближаване и регионалното развитие посредством специализирани инвестиционни инструменти, като например заеми, дялови участия, гаранции, механизми за споделяне на риска и консултантски услуги;

Б.  като има предвид, че ЕИБ, като най-големият заемодател на публични средства в света, осъществява дейност на международните капиталови пазари, предлагайки конкурентни условия на клиентите и благоприятни условия за подпомагане на политиките и проектите на ЕС;

В.  като има предвид, че Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), както и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) следва да играят ключова роля за допълване на интервенциите на ЕИБ като експертното средство на ЕС за рисковия капитал и гаранциите, насочени предимно към подпомагането на МСП и европейската интеграция и икономическото, социалното и териториалното сближаване;

Г.  като има предвид, че съществуват три различни доклада, изготвени в Европейския парламент относно дейностите на ЕИБ: доклад относно финансовите дейности на ЕИБ (подготвен от комисията по икономически и парични въпроси и комисията по бюджети), доклад относно контрола на финансовите дейности на ЕИБ (подготвен от комисията по бюджетен контрол), и доклад относно изпълнението на ЕФСИ (подготвен от комисията по икономически и парични въпроси и комисията по бюджети);

Д.  като има предвид, че предпазните мерки срещу измами, включително данъчни измами и изпиране на пари, и срещу рискове във връзка с финансирането на тероризма се съдържат в договорни клаузи на ЕИБ, включени в договори, сключени между групата на ЕИБ и нейните контрагенти; като има предвид, че ЕИБ трябва да изисква от своите контрагенти да се съобразяват с всички изисквания на приложимото законодателство; като има предвид, че въз основа на резултатите от надлежна проверка ЕИБ следва да наложи допълнителни договорни разпоредби, които разглеждат конкретно въпросите на прозрачността и почтеността;

Е.  като има предвид, че ЕИБ действа като орган, който отговаря за изпълнението на стратегията „ЕС 2020“ и на водещите инициативи на стратегията, като гарантира използването на публични инвестиции в замяна или корекция на празнини на финансовите пазари и като задейства нови двигатели на растежа и създаването на работни места в ЕС;

Ж.  като има предвид, че катализиращият ефект на ЕИБ за набиране на средства е ключов елемент при определянето на добавената стойност за ЕС и за да се гарантира, че Европа остава водещ фактор в световен мащаб с всички характеристики на икономика от световна класа по отношение на конкурентоспособността, иновациите, инфраструктурата и привлекателността;

З.  като има предвид, че инвестициите на ЕИБ представляват пакет от екологични стимули за осигуряването на много по-добра подготовка на ЕС с цел той да остане център на възможностите и да посреща предизвикателствата на глобализираната икономическа конкуренция;

И.  като има предвид, че Планът за инвестиции за Европа е част от по-широка стратегия, насочена към обръщане на негативната тенденция, наблюдавана в публичните и частните инвестиции, чрез мобилизиране на нова и частна финансова ликвидност, която да се инжектира в реалната икономика с цел стимулиране на дългосрочни стратегически и устойчиви инвестиции в целия Съюз;

Й.  като има предвид растящия брой финансови инструменти, които ЕИБ създава и популяризира в момента – от публично-частни партньорства (ПЧП) до секюритизациите; като има предвид, че тези инструменти може да носят риск от прехвърляне на загубите към обществото и приватизиране на печалбите;

К.  като има предвид, че финансирането от страна на ЕИБ на операции извън ЕС подкрепя главно целите на външната политика на ЕС, като в същото време разширява видимостта на Съюза и неговите ценности и допринася за запазването на стабилността на трети държави;

Л.  като има предвид, че следва да се запази постоянно внимание върху разработването на най-добри практики, свързани с политиката на резултатите и управлението на ЕИБ, както и с доброто управление и прозрачността;

М.  като има предвид, че ЕИБ следва да запази рейтинга „ААА“ като основен актив на своя бизнес модел и висококачествен и стабилен портфейл от активи със солидни инвестиционни проекти при изпълнението на ЕФСИ;

Н.  като има предвид, че ЕИБ все още не е предприела всички необходими мерки в отговор на препоръките и призивите, отправени от Парламента в резолюциите му относно годишните доклади на ЕИБ от предходни години;

Повишаване на устойчивостта на инвестиционната политика на ЕИБ

1.  отбелязва, че през 2015 г. бяха подписани операции на стойност 77,5 милиарда евро (в сравнение със 77 милиарда евро през 2014 г.), от които 69,7 милиарда евро за държавите – членки на ЕС, и 7,8 милиарда евро за държави извън ЕС;

2.  приветства годишните доклади на ЕИБ за 2015 г. и представените в тях нейни постижения, както и усилията за по-добро представяне и отчитане на приноса (или допълняемостта) и резултатите на ЕИБ;

3.  припомня искането на Парламента за представяне на по-всеобхватен и хармонизиран годишен доклад с оглед по-добър качествен преглед и оценка на цялостната дейност на ЕИБ и приоритетите ѝ във връзка с предоставянето на заеми; настоява ЕИБ да продължи да усъвършенства и да предоставя информация относно конкретното и постигнатото икономическо, социално и екологично въздействие и добавената стойност на нейните операции в държавите членки, както и извън територията на ЕС;

4.  подчертава, че всички финансирани от ЕИБ дейности трябва да се вписват и да бъдат постоянно в съответствие с общата стратегия и политически приоритетните области на ЕС, както са определени в стратегията „Европа 2020“, Механизма за растеж и заетост и в Пакта за растеж и работни места, като същевременно се прилагат критериите за икономическа, социална и финансова ефективност и критерият за въздействие върху околната среда по отношение на подбора на проекти с цел да се гарантира последователното изпълнение на политиката на ЕС;

5.  подчертава необходимостта от конкретно и сбито представяне на резултатите относно това как външните инвестиции на ЕИБ са допринесли за постигането на приоритетите на ЕС и за развитието на изграждането на капацитет в регионите;

6.  силно насърчава ЕИБ да продължи с усилията си за преодоляване на инвестиционните, пазарните и секторните различия и да инвестира в проекти и операции, които имат реална добавена стойност за постигане на по-голямо икономическо, социално и териториално сближаване в ЕС, по-стабилна инвестиционна среда, повече работни места и възвръщане на устойчивия растеж в целия ЕС;

7.  припомня, че подкрепата за икономическото възстановяване, устойчивия растеж и по-силното сближаване е основна цел и че ЕИБ следва да предвижда по по-добър начин структурните предизвикателства, особено тези, свързани с реиндустриализацията на Европа и цифровата икономика, основана на знанието, с цел да се създадат нови икономически възможности, иновации, развитие на кръгова икономика и по-ефективно използване на възобновяеми енергийни източници в съответствие с целите на политиките в областта на околната среда, климата и енергетиката; подчертава, че процесът на реиндустриализация трябва да се реализира, като се вземат предвид, от една страна, необходимостта от създаване на висококачествени работни места, и от друга страна, различните ситуации в европейската икономика, но винаги при надлежно отчитане на опазването на околната среда и защитата на здравето на работниците и гражданите;

8.  счита, че ЕИБ следва системно да обръща внимание на средносрочните и дългосрочните икономически, социални и екологични последици при определянето на инвестиционни дейности и своите решения за финансиране, по-специално по отношение на трансграничните аспекти; счита за необходимо ЕИБ да инвестира в устойчиви проекти в голям и в малък мащаб от системно значение в дългосрочен план, които създават добавена стойност на регионално равнище и на равнището на ЕС;

9.  подчертава, че стабилността на финансираните проекти следва по дефиниция да се преценява не само от гледна точка на икономическото значение, но и със също толкова силен акцент върху екологичната и социалната устойчивост, както и върху политическото, трансграничното и регионалното значение на тези проекти; припомня, че отдаването на приоритет в рамките на дейностите на ЕИБ по предоставянето на заеми за проектите с ясни и устойчиви резултати и въздействие върху растежа и заетостта трябва да продължи да бъде основният ръководен принцип;

10.  отбелязва, че ЕИБ е основен фактор, необходим за съживяването на икономиката на ЕС, стимулирането на заетостта и растежа в държавите членки, както и за максималното увеличаване на ефективността и на съотношението качество-цена на наличните финансови ресурси чрез използване на револвиращи инструменти, а именно чрез мултиплициращ ефект на гаранционните фондове и ливъриджа;

11.  счита, че е необходимо да се осигури гъвкава, устойчива и стабилна стратегия за финансиране от ЕС с цел ускоряване на икономическото възстановяване, насърчаване на заетостта и подпомагане на определени икономически сектори и по-слабо развити региони да наваксат изоставането си; припомня необходимостта да се акцентира върху инвестициите в производствена дейност, които постигат промени, особено в дългосрочен план, и укрепват първичния сектор, научните изследвания, инфраструктурата и заетостта; счита, че проектите следва да се избират въз основа на техните достойнства, потенциала за създаване на добавена стойност за ЕС като цяло и ефективна допълняемост, евентуално с по-висок рисков профил;

12.  отново изтъква във връзка с това, че следва публично да се огласи повече информация относно точното естество на отделните проекти, финансирани пряко или косвено чрез дейностите на ЕИБ по предоставянето на заеми, и по-конкретно относно тяхната добавена стойност и очакваното въздействие за икономиката на всяка отделна държава членка;

13.  отново заявява загрижеността на Парламента за определянето на балансирана стратегия с динамично, справедливо и прозрачно географско разпределение на проектите и инвестициите между държавите членки, като се взема предвид специалният акцент върху по-слабо развитите държави и региони; отбелязва, че 73% от общото кредитиране от ЕИБ за 2015 г. (51 милиарда евро) е концентрирано в шест държави членки, което показва, че не всички държави членки или региони са в състояние да се възползват в еднаква степен от възможностите за инвестиции;

14.  подкрепя инициативите на ЕИБ за предоставяне на съвместна техническа помощ на място в полза на управляващите органи и финансовите посредници, включително целеви обучения в рамките на платформата Fi-compass;

15.  приканва ЕИБ да засили комуникационната си политика по отношение на потенциалните заинтересовани лица и частните инвеститори за наличните източници и инструменти на финансиране, и към гражданите относно постигнатите резултати;

16.  призовава ЕИБ и Комисията да разширят възможностите за предоставяното от тях финансиране, както и предоставяната от тях подкрепа и консултации, да увеличат финансирането за проекти на местните и регионалните органи и МСП и да опростят достъпа до финансиране от ЕИБ и съчетаването на безвъзмездните средства с кредити и финансови инструменти; призовава Комисията да подкрепи разработването на програми за обучение на потенциални бенефициенти, като на управляващите органи се възложи по-значима роля при предоставянето на информация, насоки и консултации за крайните бенефициенти;

17.  счита, че е особено важно ЕИБ да запази своя рейтинг „ААА“, за да запази достъпа си до международните капиталови пазари при най-добри условия за получаване на заеми и да прехвърли благоприятните условия в своята инвестиционна стратегия и условия за отпускане на заеми; призовава ЕИБ да развие своята култура по отношение на рисковете, за да подобри своята ефективност и взаимното допълване и полезните взаимодействия между своите дейности и различните политики на ЕС;

18.  изразява дълбока загриженост във връзка с като цяло по-високите разходи и такси за управляваните от ЕИБ/ЕИФ средства за прилагане на финансови инструменти при споделено управление, които бяха установени от Европейската сметна палата (ЕСП) и представени в нейния Специален доклад № 19/2016, озаглавен „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“, и насърчава ЕСП да извърши подобен одит за текущия период;

Мониторинг на въздействието на ЕИБ в прилагането на основни области на публичната политика

19.  отбелязва доклада относно резултатите и въздействието на операциите на ЕИБ в рамките на ЕС за 2015 г. въз основа на тристълбовата методика за оценка с оглед на оценяване на очакваните резултати, мониторинг на настоящите резултати и измерване на въздействието на четирите основни цели на публичната политика (ЦПП), а именно иновациите и уменията (22,7% от одобрените от ЕИБ кредити през 2015 г. на обща стойност от 15,8 милиарда евро), финансиране на МСП и дружества със средна пазарна капитализация (28,5% от одобрените кредити или 19,8 милиарда евро), инфраструктура (24,5% или 17,1 милиарда евро) и околна среда (24,3% или 16,9 милиарда евро); отбелязва, че е включен подбор на крайни продукти и резултати по отношение на одобрените нови операции, за да се илюстрират очакваните резултати, но че в доклада не е включена информация относно мониторинга на текущите резултати, нито относно постигнатото въздействие;

20.  изразява съжаление, че в годишния доклад относно операциите на ЕИБ в рамките на ЕС за 2015 г. не е предоставена информация относно очакваните и постигнатите резултати от операциите на банката по отношение на двете хоризонтални цели на нейната политика, а именно действията в областта на климата и сближаването; изразява загриженост, че през 2015 г. ЕИБ не е достигнала предвиденото равнище от 30% за инвестиции за сближаване (в рамките на ЕС са постигнати 25,2%) и че прогнозното изпълнение за 2016 г. (27%) също е под целта от 30%; настоятелно приканва ЕИБ да възстанови икономическото, социалното и териториалното сближаване като основна цел на публичната политика и да започне да докладва специално за нейното изпълнение;

21.  изразява съжаление също така и във връзка с това, че актуализирането на тристълбовата методика, целящо нейното привеждане в съответствие с изискванията на Регламента за ЕФСИ, не доведе до хармонизиране на отчетите на ЕИБ за операциите в рамките на ЕС с отчетите за операциите извън ЕС и до включването на аналитична и изчерпателна информация за постигнатите конкретни резултати в рамките на ЕС; изисква оповестяването на повече информация на равнище проект чрез предоставяне на публичен достъп до оценката на проектите и съответната документация в рамките на тристълбовата методика за оценка (3PA) и в рамката за измерване на резултатите;

22.  подчертава, че амбициозна инвестиционна стратегия трябва да бъде съчетана с ясни инструменти за мониторинг и докладване, които да гарантират управлението на изпълнението;

23.  призовава ЕИБ да продължи да акцентира върху контрола на изпълнението на своите функции чрез оценки на изпълнението и доказано въздействие; насърчава ЕИБ да продължи да определя своите показатели за мониторинг, по-специално показателите за допълняемостта, с оглед на оценяването на въздействието на възможно най-ранен етап в създаването на проекти и с оглед на предоставянето на Съвета на достатъчно информация относно очакваното въздействие, по-специално по отношение на приноса към политиките на ЕС;

24.  признава сложността на процеса на мониторинг на увеличаващ се портфейл и различни проекти, а впоследствие и на цялостното управление на показатели; насърчава ЕИБ да полага повече усилия, за да гарантира подходящ мониторинг;

25.  насърчава ЕИБ да бъде по-проактивна спрямо държавите членки, за да осигури изграждане на капацитет и да предостави консултантски услуги пряко на бенефициентите за изготвяне на мащабни инвестиционни проекти посредством по-добро сътрудничество със съответните национални или децентрализирани органи или национални насърчителни банки;

Схеми за финансиране на МСП

26.  припомня, че ЕИБ има отговорността да гарантира в целия свят привлекателността на ЕС на световната сцена чрез насърчаване на благоприятен инвестиционен климат за бизнеса и предприятията;

27.  признава централната роля на МСП и дружествата със средна пазарна капитализация за насърчаването на заетостта и растежа на икономиката на ЕС и на отделните държави членки; подкрепя усилията на ЕИБ да увеличи своята подкрепа за всички видове МСП (стартов капитал, стартиращи предприятия, микро- и средни предприятия, бизнес клъстери) с акцент върху нови бизнес модели с висок потенциал на възможности за работа за младите хора; в този контекст призовава ЕИБ да положи необходимите усилия за гарантиране на пълното прилагане на програмата „Инициатива за МСП“;

28.  отбелязва, че подкрепата на ЕИБ за МСП представлява около 36,6% от нейното финансиране през 2015 г., което води до ефект на лоста в размер на 39,7 милиарда евро за финансиране на МСП и осигурява 5 милиона работни места;

29.  приветства усилията на ЕИФ да осигури изпълнението на инициативата за МСП понастоящем в шест държави (Испания, Италия, България, Финландия, Румъния и Малта), като се очаква те да получат при благоприятни условия нови кредити за МСП в общ размер на около 8,5 милиарда евро; призовава държавите членки да приложат инициативата за МСП на по-широка основа, като вземат предвид, че тя има капацитет за намаляване на риска за финансовите посредници; поради това високо оценява предложението на Комисията за удължаване на инициативата за МСП до 2020 г.; подчертава обаче, че инициативата за МСП следва да играе по-голяма роля, тъй като финансирането на МСП е от жизненоважно значение за насърчаването на растежа и работните места в ЕС, особено в периода след икономическата и финансовата криза; призовава ЕИБ да наблюдава и да повиши степента на използване на инструмента на секюритизацията; изисква освен това да се подобрят комуникационната политика на ЕИБ и административните условия по отношение на инициативата за МСП; призовава ЕИФ да публикува доклад с подробности за успехите и недостатъците на програмата;

30.  приветства инициирането на нови договорени между ЕИБ и Комисията инструменти, като например Инструмента за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE), инициативата за МСП и финансовите инструменти за заетост и социални иновации (EaSI), които се очаква да допринесат за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; отбелязва дейността на ЕИФ, по-специално финансовите инструменти на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) и InnovFin, които са се възползвали от ЕФСИ през 2015 г. чрез удвояване на размера на гарантираните с него заеми;

31.  приканва ЕИБ да увеличи рисковия си профил за намеса, особено когато подкрепя МСП, които поемат рискове или се развиват в икономически необлагодетелствани или нестабилни региони; счита също така, че секторът на МСП и достъпът до финансиране е постоянна и дългогодишна цел, която трябва да се преследва и допълнително да се укрепва;

Иновации

32.  подкрепя всички стимули за иновации, ориентирани към пазара, социалното развитие и опазването на околната среда, при запазване на устойчивото развитие и внимателно използване на ресурсите; подкрепя стимулите, които помагат на амбицията на ЕС да се превърне в кръгова цифрова икономика, основана на знанието, и поддържат конкурентоспособността на ЕС;

33.  отбелязва, че ЕИБ вече финансира инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, провеждана от дружества в ЕС от областта на сигурността, когато става въпрос за граждански технологии и технологии с двойна употреба; счита, че по отношение на технологиите с двойна употреба ЕИБ следва на първо място да подкрепя тези инвестиции, които са мотивирани от тяхната пазарна реализация в граждански приложения – примерите за проекти, финансирани от ЕИБ от този вид, вече включват инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за доставки за въздухоплавателни апарати и космически доставки, радарни системи, киберсигурността и сигурността на компютърните операции „в облак“, микроелектроника и ваксини;

34.  отбелязва, че през 2015 г. заемите за иновационни проекти са достигнали рекордно равнище от 18,7 милиарда евро, и приветства факта, че ЕИБ поставя по-голям акцент върху инвестициите в иновации;

35.  отбелязва, че чрез продължаване на подкрепата си за граждански технологии и технологии с двойна употреба ЕИБ би могла да засили своята подкрепа за сектора на сигурността в ЕС в рамките на своята установена правна рамка; посочва, че това включва операции, които се ползват от подкрепа по линия на ЕФСИ;

Инфраструктура

36.  приканва ЕИБ да продължи да подкрепя инфраструктурни програми въз основа на ефикасни проекти от общ интерес в секторите на транспорта и енергетиката с техни собствени ресурси и чрез използването на дълговите финансови инструменти в рамките на Механизма за свързване на Европа, като същевременно се има предвид тяхната съвместимост с целите на политиката за опазване на околната среда и политиката в областта на климата и с регионалното развитие; призовава ЕИБ да разработи нови финансови инструменти за реализиране на инфраструктура и строителство в рамките на макрорегионалните стратегии;

37.  приветства равнището на финансиране на целите за икономическото и социалното сближаване (17 634 милиарда евро) и за възстановяване на селските и градските райони (5 467 милиарда евро) и препоръчва запазването му; счита това финансиране за важно допълнение към политиката на сближаване и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове); подчертава, че е важно поддържането на редовен диалог с управляващите органи с оглед на създаването на полезни взаимодействия и допълняемост между двата инструмента;

38.  призовава ЕИБ, Комисията, както и националните, регионалните и местните органи съвместно с националните насърчителни банки и институции (ННБИ) да задълбочат своето сътрудничество с цел създаване на повече полезни взаимодействия между ЕСИ фондовете и инструментите за финансиране и кредитите от ЕИБ, както и с цел намаляване на административните тежести, опростяване на процедурите, увеличаване на административния капацитет, насърчаване на териториалното развитие и сближаване, както и подобряване на разбирането за ЕСИ фондовете и финансирането от ЕИБ; счита, че информацията относно дейностите на ЕИБ за смесено финансиране по проектите и програмите в областта на политиката на сближаване е оскъдна; изисква от ЕИБ в качеството си на публична институция да поеме своята роля и да покаже максимално силна амбиция по отношение на отчетността, прозрачността и видимостта, за да не се допуска двусмисленост; призовава ЕИБ да разработи комуникационна политика по отношение на своите дейности, включително своите консултантски дейности, за да може всички видове органи на власт и всички бенефициенти да имат достъп до нейните програми;

39.  подчертава, че нарасналото използване на финансови инструменти в политиката на сближаване изисква по-силно участие на Европейския парламент в контрола на дейностите на ЕИБ, също и с оглед на подобряването на оценяването на въздействието и последиците от ролята на ЕИБ;

40.  изисква от държавите членки да използват в пълна степен разпределените им средства от ЕСИ фондовете и допълняемостта, като по този начин допълнят кредитите и финансовите инструменти от ЕИБ; изисква освен това по-голямо и по-добро съчетаване на безвъзмездните средства с финансирането от ЕИБ с оглед на по-доброто използване на ефекта на лоста от ЕСИ фондовете; изисква от ЕИБ да ръководи този процес, тъй като тя разполага с експертни познания и носи отговорност спрямо акционерите, което ще ѝ помогне да реализира възвръщаемост на своите инвестиции;

41.  призовава ЕИБ да увеличи своето финансиране в областта на икономическото и социалното сближаване, както и на целите на селищната политика, като същевременно продължава да подкрепя традиционните и иновативните сектори в ЕС; призовава освен това за разработването на специални финансови инструменти за подкрепа на изпълнението на макрорегионални планове за действие и стратегии в сътрудничество с държавите членки;

Инвестиции в областта на околната среда и климата

42.  насърчава ЕИБ да съсредоточи своите действия в областта на климата върху постигането на устойчивост на междусекторни проекти в контекста на целите на 21-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21) и да подпомага по-широкото разпространение на енергията от възобновяеми източници и подобряването на ефективното използване на ресурсите; отбелязва, че размерът на финансирането за енергия от възобновяеми източници достигна 3,4 милиарда евро;

43.  призовава ЕИБ да направи преоценка на вниманието, което конкретно обръща на проекти за газова инфраструктура, особено при положение, че търсенето на газ в Европа намалява, като в същото време се разработват нови мащабни планове за изграждане на нови тръбопроводи и терминали за втечнен природен газ; изразява загриженост, че инвестициите на ЕИБ в газова инфраструктура биха могли да доведат до инвестиране в блокирани активи;

44.  счита, че е необходимо да се продължи развитието на пазара за устойчиви екологични проекти, като се насърчава най-вече създаването на кръгова икономика, по-специално чрез пазар на „зелени“ облигации;

Приносът на ЕИБ за управлението на глобални въпроси

45.  отбелязва увеличаването на външния мандат от 10 милиарда евро на 27 милиарда евро с допълнителна незадължителна сума от 3 милиарда евро; припомня, че е необходимо постоянно да се поддържа съгласуваността на мандата с целите на външната политика на ЕС, особено по отношение на зачитането на гражданските права в държавите, които получават финансиране; отново отправя искането на Парламента към ЕСП да изготви специален доклад относно привеждането на интервенциите на ЕИБ по външно кредитиране и тяхното изпълнение в съответствие с политиките на ЕС;

46.  приветства способността на ЕИБ за бърза адаптация към международните предизвикателства; призовава ЕИБ да продължи подкрепата си за външните политики на ЕС и за реагирането при извънредни ситуации във връзка с глобалното предизвикателство на миграцията чрез включване на свързания с развитието аспект и чрез насърчаване на икономическа устойчивост;

Мониторинг на добавената стойност и допълняемостта на ЕФСИ

47.  отбелязва, че цел на ЕФСИ е чрез стимулите от ЕИБ да достигне сума в общ размер от 315 милиарда евро за допълнителни инвестиции и нови проекти в реалната икономика до 2018 г.; отбелязва, че са одобрени 97 инфраструктурни и иновационни проекта и 192 споразумения за финансиране на МСП, което представлява очакван общ размер на инвестициите от 115,7 милиарда евро;

48.  признава, че изпълнението на ЕФСИ промени за кратко време профила и бизнес модела на ЕИБ по отношение на процесите и мониторинга на одобрените кредити и подписаните договори;

49.  отбелязва, че с цел пълно използване на допълнителния капацитет за поемане на риск групата на ЕИБ разработва различни нови продукти, които ще дадат възможност за поемане на по-висок риск (например подчинен дълг, финансиране чрез дялово участие, поделяне на риска с банки), и е преразгледала своята политика и критерии за допустимост във връзка с кредитния риск, за да се даде възможност за по-голяма гъвкавост; отбелязва, че ЕИБ увеличава подкрепата си за иновативни дружества и за инфраструктурни проекти, както в случая с подкрепата от ЕФСИ; отбелязва, че ЕИБ може да оказва подкрепа за по-голям брой от тези рискови проекти, без да отстъпва от принципите на доброто управление;

50.  припомня, че целта на ЕФСИ е да се идентифицират специфични, истински иновативни и по-рискови профили на проекти с нови партньори от частния сектор в сравнение с други съществуващи инструменти за финансиране от страна на ЕИБ, като същевременно се постигне значителна трансгранична европейска добавена стойност в изпълнение на избраните проекти и ефективен принос към съществуващите общи цели на политиката на ЕС;

51.  признава, че ЕФСИ е пазарен инструмент; припомня обаче, че всички държави членки трябва да развият адекватен капацитет за неговото използване;

52.  отбелязва, че в полза на целите за сближаване и устойчивост следва да се разгледа възможно най-широкото географско разпределение при изпълнението на проектите по линия на ЕФСИ; изисква от ЕИБ да коригира съществуващите географски дисбаланси в рамките на Съюза и секторната концентрация на портфейла на ЕФСИ, а именно в рамките на направленията „Инфраструктура и иновации“ и „Малки и средни предприятия“, чрез засилване на своите консултантски дейности за разработване на проекти в държавите членки и техническата помощ чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), с оглед на увеличаване на броя на секторите, за които е допустимо финансиране от ЕФСИ или чрез по-добро адаптиране на вида и размера на проектите към нуждите на пазара в държавите членки;

53.  призовава ЕИБ да разгледа внимателно в процеса на подбор реалната допълняемост и новата динамика, наред с диапазона на мултиплициращия ефект, които могат да варират за различните проекти, по-специално в областите, в които ЕИБ или ЕИФ още не са ангажирани, в случаите на неефективност на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации;

54.  отбелязва, че ефектът на лоста между проектите варира главно поради техния мащаб, сложност и корелацията между важни секторни предизвикателства и очакванията на крайните бенефициенти в контекста на недостига на публични средства; счита, че предполагаемият среден коефициент на ливъридж от x15 може да се измери единствено в края на инвестиционния цикъл, като същевременно се вземат предвид особеностите на сектора; счита също така, че ефективността на интервенциите не се оценява само според потенциала на финансовите инструменти, но и според измерими резултати;

55.  призовава ЕИБ да обърне особено внимание на принципа на допълняемост и да предоставя съответната качествена информация за управлението относно изпълнението на определените в рамките на ЕФСИ цели, която показва тяхната ефективна допълняемост и въздействие в сравнение с референтни показатели, но също и с оглед на удължаването на срока на действие на ЕФСИ след 2017 г.;

56.  счита, че за мобилизиране на капитал от частния сектор е важно ЕИБ да облекчи инвеститорите по отношение на някои от рисковете, поети от потенциални проекти; също така приканва ЕИБ да подобри както привлекателността, така и видимостта на ЕФСИ в инвестиционните насоки и проекти, които ще бъдат финансирани, чрез по-нататъшно разработване на по-ефективна политика за повишаване на осведомеността сред потенциални частни инвеститори;

57.  отбелязва, че ЕФСИ (чрез направлението „Малки и средни предприятия“) е важен инструмент за осигуряване на допълнително финансиране за МСП, т.е. до 75 милиарда евро от общата сума на инвестициите, задействани от ЕФСИ в продължение на три години, заедно с капацитетите на ЕИБ и ЕИФ за отпускане на заеми;

58.  призовава Комисията да създаде постоянна Европейска гаранционна платформа в рамките на ЕФСИ, която да улесни достъпа на МСП до финансиране и да подобри развитието на гаранциите и кредитните продукти, основаващи се на европейски гаранции;

59.  призовава ЕИБ да се възползва от предоставената от ЕФСИ възможност, за да увеличи финансирането за по-малки по мащаб независими от мрежата децентрализирани проекти за енергия от възобновяеми източници, включвайки граждани и общности, които се сблъскват със затруднения във връзка с получаването на финансиране от други източници;

60.  отбелязва също така увеличението на обема на специалните дейности на ЕИБ, произтичащо от първата година от изпълнението на ЕФСИ, което отразява еволюцията на културата на ЕИБ по отношение на разумния риск и нейната политика на отпускане на заеми;

61.  настоява, за целите на отчитането, да се развиват инвестиции, ориентирани към постигане на резултати, които да бъдат редовно оценявани чрез набора от показатели от Инвестиционния комитет, с цел да се определят добре насочени проекти по отношение на техния принос към растежа и създаването на работни места, както и с цел да се извърши обективен преглед на тяхната допълняемост, добавена стойност и съгласуваност с политиките на Съюза или с други традиционни дейности на ЕИБ; призовава ЕИБ да оповести информацията относно резултатите от проектите, получаващи гаранцията по ЕСФИ, измерени спрямо набора от показатели на ЕФСИ;

62.  отбелязва, че в бъдеще ЕИБ е готова да обсъди със службите на Парламента допълнителни договорености, които могат да се предвидят, за да има по-структуриран и по-малко фрагментиран подход към диалога между Парламента и ЕИБ; посочва, че ЕИБ и Парламентът понастоящем работят за бързото сключване на официално споразумение относно ЕФСИ, което да предвижда разпоредби за целия обмен на информация по него, включително за годишния доклад относно ЕФСИ до Съвета и Парламента;

Задълбочаване на прозрачността, отчетността, почтеността и вътрешния контрол на ЕИБ като предпоставка за по-добро корпоративно управление

63.  счита, че засилената икономическа роля на ЕИБ, увеличеният ѝ капацитет за инвестиции и използването на бюджета на ЕС за гарантиране на операциите на ЕИБ трябва да бъдат придружени от по-голяма прозрачност и по-задълбочена отчетност, така че да се осигури реален публичен контрол на нейната дейност, подбора на проекти и приоритетите за финансиране;

64.  приканва ЕИБ да актуализира редовно прегледа на дейностите си с оглед на риска и да адаптира своята култура по отношение на рисковете във връзка с неотдавнашния си бизнес модел и увеличаването на обема на нейния портфейл, свързани с прилагането на новите инструменти с ЕФСИ, различните механизми, инвестиционни платформи и инструменти за поделяне на риска; приканва ЕИБ също така в този контекст да включи в прегледа на дейностите си с оглед на риска нефинансови измерения, като например социална и/или екологична добавена стойност; във връзка с това приветства прилагането на рамката на ЕИБ за готовността за поемане на разумен риск, така че да се засили наблюдението на рисковете и контролът на произхода, поемането и управлението на рисковете; припомня, че е необходимо да се разработи единна и хомогенна рамка за контрол;

65.  приветства високото качество на кредитния портфейл на ЕИБ, с равнище на обезценените заеми, представляващо 0,3% от общия кредитен портфейл на ЕИБ, което потвърждава последователността на политиките на ЕИБ за разумно управление на риска и поддържа нейния силен кредитен рейтинг на международните финансови пазари;

66.  приветства факта, че политиката на ЕИБ за прозрачност се основава на презумпция за оповестяване и че всеки може да получи достъп до документи и информация на ЕИБ; припомня своята препоръка на уебсайта на ЕИБ да се публикуват документи, които не са поверителни, като например корпоративните оперативни планове за предходни години, междуинституционалните споразумения и меморандуми, и призовава ЕИБ да не се ограничава с това, а да продължи постоянно да търси начини за подобряване и повишаване на стандартите;

67.  приветства доклада относно изпълнението на политиката за прозрачност на групата на ЕИБ за 2015 г. и предстоящия преглед на политиката на ЕИБ за сигнализиране на нередности;

68.  припомня, че прозрачността при прилагането на политиките на ЕС не само води до засилването на общата корпоративна отчетност на ЕИБ и нейния авторитет, давайки ясна представа за вида финансови посредници и крайни бенефициенти, но също така допринася за повишаването на ефективността и устойчивостта на финансираните проекти успоредно с подход на нулева търпимост към измамите и корупцията в нейния кредитен портфейл; призовава ЕИБ да се съобрази с предвидената от Комисията нова система за ранно предупреждение и изключване;

69.  отбелязва със загриженост, че независимо че отпуска три пъти повече средства в сравнение със Световната банка, ЕИБ е включила в „черен списък“ само три субекта, докато Световната банка е включила в „черен списък“ 820 субекта; призовава ЕИБ, с оглед на коригирането на това положение, да се присъедини към мрежата на други публични банки в областта на изготвянето на „черни списъци“ — мрежа, която включва Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР);

70.  отново призовава за увеличаване на прозрачността на интервенциите на ЕИБ при работа с финансови посредници и бенефициенти с цел да се избягват партньори с негативна история, включени в „черния списък“ партньори и партньори с потенциални връзки с непрозрачни и неоказващи съдействие юрисдикции (NCJs), офшорни дейности или организирана престъпност; счита, че използването на критерии за подбор на финансовите посредници и наличието на актуализирана информация за действителния собственик на дружеството, включително тръстове, фондации и данъчни убежища, са най-добрите практики, които трябва винаги да се следват; приканва ЕИБ да продължи да укрепва своите договорни условия чрез включване на клауза или препратка за добро управление с цел да се намалят рисковете по отношение на почтеността и репутацията;

71.  предлага ЕИБ да последва примера на Международната финансова корпорация (МФК) на групата на Световната банка и да започне да оповестява информацията относно подпроекти с висок риск, които финансира чрез търговски банки (основните посредници/финансови инструменти, които ЕИБ използва за финансиране на МСП);

72.  приветства редовните срещи с представители на гражданското общество и обществените консултации относно развитието на политиките на ЕИБ;

73.  призовава за все по-високо равнище на прозрачност, което да се гарантира от политиката на ЕИБ за оповестяване на информация по отношение на нейните управителни органи, по-специално чрез оповестяването на протоколите от заседанията на съвета на директорите на ЕИБ и ЕИФ, както и на Инвестиционния комитет на ЕФСИ и по отношение на проекти от обществен интерес, които се ползват от гаранцията от бюджета на ЕС и оказват въздействие върху териториите и гражданите на ЕС; счита, че оповестяването на набора от показатели представлява добра практика за всяка операция, както и за оценките на въздействието върху околната среда и оценките на социалното въздействие на равнище проекти или подпроекти;

74.  отново изисква да се предостави публичност и лесен достъп до информацията относно системата за обществените поръчки и договорите за подизпълнение, и във всички случаи да се гарантира достъп на Парламента до съответната финансова информация и документация;

75.  приветства проактивния подход на Европейския омбудсман за упражняване на обществен контрол над ЕИБ; изразява дълбока загриженост във връзка с установените недостатъци в съществуващите механизми на ЕИБ за предотвратяване на евентуални конфликти на интереси в рамките на нейните управителни органи; във връзка с това призовава ЕИБ, с цел да предотвратява по по-добър начин конфликти на интереси в управителните си органи и потенциални случаи на „кадрова въртележка“, да вземе под внимание препоръките на омбудсмана и възможно най-скоро да преразгледа Кодекса си за поведение;

76.  счита, че заместник-председателите на ЕИБ не следва да отговарят повече за проекти в държавите си на произход, предвид очевидния потенциал за конфликти на интереси и факта, че само малка част от държавите членки разполагат със собствен заместник-председател;

77.  приветства прегледа на правилата на Службата за разглеждане на жалби, както и подновяването на Меморандума за разбирателство между Европейския омбудсман и ЕИБ; изисква от ЕИБ да даде разяснения във връзка със забавянето на обявяването на обществена консултация относно преразглеждането на политиките и процедурите на своя механизъм за разглеждане на жалби; отбелязва, че подобен процес на преразглеждане предлага възможност за по-нататъшно подобряване на независимостта и ефективността на механизма за разглеждане на жалби с оглед и на създаването на механизъм за систематичен и пряк обмен на информация между Службата за разглеждане на жалби и директорите; подчертава, че ръководството на ЕИБ следва ежегодно да докладва на омбудсмана и на Парламента как препоръките на механизмите за разглеждане на жалби са били отразени в политиките и практиките на банката; подчертава освен това, че ръководителят на Службата за разглеждане на жалби следва веднъж годишно да представя на Парламента доклад за дейността и оценката си за това как банката изпълнява препоръките на Службата за разглеждане на жалби;

78.  изисква от ЕИБ да направи всичко възможно в борбата си с отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и избягването на данъци, незаконните дейности и изпирането на пари чрез своята политика по отношение на непрозрачните и неоказващите съдействие юрисдикции и рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML-CFT);

79.  приканва ЕИБ също така да поддържа редовно сътрудничество с други международни финансови институции чрез обмен на информация относно резултатите от своята надлежна корпоративна или данъчна проверка или от прегледа въз основа на принципа „познавай клиента си“ и ежегодно да докладва на Парламента и на обществеността как изпълнява своята политика по отношение на непрозрачните и неоказващите съдействие юрисдикции;

80.  счита, че външният пруденциален надзор на ЕИБ заслужава внимателно разглеждане, както беше посочено от Парламента в неговите предишни резолюции;

81.  отбелязва сключването на актуализираното тристранно споразумение между ЕИБ, Комисията и ЕСП през септември 2016 г. и призовава ЕСП да провежда одити на изпълнението на операциите на ЕИБ в различни сектори, когато те са свързани с използването на бюджетни средства на ЕС, по отношение на тяхната ефективност и ефикасност;

82.  призовава Комисията всяка година до месец юни — започвайки от 2018 г. — да представя доклад относно изпълнението от началото на текущата МФР и относно актуалното състояние, включително постигнатите резултати, на всички финансови инструменти, управлявани и прилагани от групата на ЕИБ, които оперират със средства от бюджета на ЕС, с цел той да се използва в процедурата по освобождаване от отговорност;

83.  призовава Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да включва в годишния си доклад информация за случаи, свързани с ЕИБ;

Последващи действия във връзка с препоръките на Парламента

84.  призовава ЕИБ да докладва за актуалното състояние и за положението във връзка с изпълнението на предишни препоръки, отправени от Парламента в неговите годишни резолюции, особено по отношение на въздействието на дейностите на ЕИБ по предоставянето на заеми;

85.  призовава ЕИБ да преразгледа политиката си за предотвратяване и възпрепятстване на непозволено поведение в дейността на ЕИБ, която следва категорично да определя необходимостта ЕИБ да прекрати финансирането и/или одобряването на допълнителни плащания по заеми във връзка с проекти, които са обект на текущи разследвания за корупция и измами на национално равнище или на равнище OLAF;

o
o   o

86.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Европейската инвестиционна банка и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0201. (2) ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 77. (3) Приети текстове, P8_TA(2016)0200. (4) ОВ L 280, 27.10.2011 г., стр. 1. (5) OВ L 135, 8.5.2014 г., стр. 1. (6) OВ L 204, 31.7.2012 г., стр. 1. (7) OВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013 (COM(2015)0701 – C8-0373/2015 – 2015/0263(COD))

P8_TA(2017)0139 A8-0374/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2015)0701),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 175 и член 197, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението е внесено от Комисията в Парламента (C8-0373/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 март 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 април 2016 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 15 февруари 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, на комисията по бюджети, на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по рибно стопанство, както и на комисията по култура и образование (A8-0374/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 27 април 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/825.)

(1) ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 47. (2) OВ C 240, 1.7.2016 г., стр. 49.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (COM(2016)0543 – C8-0352/2016 – 2016/0259(COD))

P8_TA(2017)0140 A8-0340/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0543),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0352/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 октомври 2016 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 15 февруари 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по бюджети (A8-0340/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  одобрява съвместното изявление на Парламента и на Съвета, приложено към настоящата резолюция;

3.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

4.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 27 април 2017 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (2018 г.)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/864.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

В съответствие с член 9 от Решението, финансовият пакет за изпълнение на Европейската година на културното наследство (2018 г.) възлиза на 8 милиона евро. За финансиране на подготовката на Европейска година на културното наследство 1 милион евро ще бъдат финансирани от съществуващите ресурси в бюджета за 2017 г.. За бюджета за 2018 г. 7 милиона евро ще бъдат запазени за Европейска година на културното наследство и видими в бюджетен ред. От тази сума 3 милиона евро ще дойдат от предвидените понастоящем средства за програма „Творческа Европа“ и 4 милиона евро ще дойдат от промяна на приоритетите от други съществуващи ресурси, без да се използват съществуващите резерви и без да се засягат правомощията на бюджетния орган.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Комисията отбелязва споразумението на съзаконодателите да определят финансов пакет в размер на 8 милиона евро в член 9 от решението на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (2018 г.). Комисията припомня, че бюджетният орган е компетентен да разреши размера на бюджетни кредити в годишния бюджет, в съответствие с член 314 от ДФЕС.

(1) ОВ C 88, 21.3.2017 г., стр. 7.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 258/2014 за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014 – 2020 г. (COM(2016)0202 – C8-0145/2016 – 2016/0110(COD))

P8_TA(2017)0141 A8-0291/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0202),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0145/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 май 2016 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 15 март 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0291/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 27 април 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 258/2014 за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г.

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/827.)

(1) OВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 147.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности за засилване на участието на потребителите и останалите крайни ползватели на финансови услуги в изготвянето на политиката на Съюза в областта на финансовите услуги за периода 2017—2020 г. (COM(2016)0388 – C8-0220/2016 – 2016/0182(COD))

P8_TA(2017)0142 A8-0008/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0388),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 169, параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0220/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 октомври 2016 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 15 март 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0008/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 27 април 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности за засилване на участието на потребителите и другите крайни ползватели на финансови услуги в изготвянето на политиката на Съюза в областта на финансовите услуги за периода 2017—2020 г.

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/826.)

(1) OВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 117.

1. Решение на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия (2016/2151(DEC))

P8_TA(2017)0143 A8-0150/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)0475 — C8-0269/2016)(2),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (COM(2016)0674), и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2016)0338 и SWD(2016)0339),

—  като взе предвид Годишния отчет на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2015 г. (COM(2016)0446),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, извършени през 2015 г. (COM(2016)0628), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2016)0322),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година, придружен от отговорите на институциите(3), както и специалните доклади на Сметната палата,

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05876/2017 — C8-0037/2017),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(5), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност Комисията във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 27 април 2017 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2015 година(6);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на Съвета, Комисията и Сметната палата, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки, и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

2. Решение на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2015 година (2016/2151(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(7),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)0475 — C8-0269/2016)(8),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2015 година(9),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (COM(2016)0674), и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2016)0338 и SWD(2016)0339),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, извършени през 2015 г. (COM(2016)0628), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2016)0322),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2015 година, придружен от отговора на Агенцията(10),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(11) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05874/2017 — C8-0038/2017),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(12), и по‑специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(13), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(14), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/776/ЕС на Комисията от 18 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура и за отмяна на Решение 2009/336/ЕО(15),

—  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2015 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 27 април 2017 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2015 година(16);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

3. Решение на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2015 година (2016/2151(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(17),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)0475 — C8-0269/2016)(18),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2015 година(19),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (COM(2016)0674), и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2016)0338 и SWD(2016)0339),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, извършени през 2015 г. (COM(2016)0628), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2016)0322),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2015 година, придружен от отговора на Агенцията(20),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(21) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05874/2017 — C8‑0038/2017),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(22), и по‑специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(23), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(24), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/771/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия и за отмяна на Решение 2004/20/ЕО и Решение 2007/372/ЕО(25),

—  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2015 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 27 април 2017г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2015 година(26);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

4. Решение на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2015 година (2016/2151(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(27),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)0475 — C8-0269/2016)(28),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2015 година(29),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (COM(2016)0674), и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2016)0338 и SWD(2016)0339),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, извършени през 2015 г. (COM(2016)0628), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2016)0322),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2015 година, придружен от отговора на Агенцията(30),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(31) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05874/2017 — C8‑0038/2017),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(32), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(33), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(34), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/770/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването и храните и за отмяна на Решение 2004/858/ЕО(35),

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2014/927/ЕС на Комисията от 17 декември 2014 г. за изменение на Решение за изпълнение 2013/770/ЕС с цел преобразуване на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването и храните в Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните(36),

—  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2015 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 27 април 2017 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2015 година(37);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

5. Решение на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2015 година (2016/2151(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(38),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)0475 — C8-0269/2016)(39),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2015 година(40),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (COM(2016)0674), и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2016)0338 и SWD(2016)0339),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, извършени през 2015 г. (COM(2016)0628), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2016)0322),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2015 година, придружен от отговора на Агенцията(41),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(42) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05874/2017 — C8-0038/2017),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(43), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(44), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(45), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/779/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет и за отмяна на Решение 2008/37/ЕО(46),

—  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2015 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 27 април 2017 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2015 година(47);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

6. Решение на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2015 година (2016/2151(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(48),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)0475 — C8-0269/2016)(49),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2015 година(50),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (COM(2016)0674), и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2016)0338 и SWD(2016)0339),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, извършени през 2015 г. (COM(2016)0628), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2016)0322),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2015 година, придружен от отговора на Агенцията(51),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(52) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05874/2017 — C8-0038/2017),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(53), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(54), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(55), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/778/ЕС на Комисията от 13 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за научни изследвания и за отмяна на Решение 2008/46/ЕО(56),

—  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава директора на Изпълнителната агенция за научни изследвания от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2015 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 27 април 2017 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2015 година(57);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за научни изследвания, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

7. Решение на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2015 година (2016/2151(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(58),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)0475 — C8-0269/2016)(59),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2015 година(60),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (COM(2016)0674), и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2016)0338 и SWD(2016)0339),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, извършени през 2015 г. (COM(2016)0628), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2016)0322),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2015 година, придружен от отговора на Агенцията,(61)

—  като взе предвид декларацията за достоверност(62) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05874/2017 — C8-0038/2017),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(63), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(64), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(65), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/801/ЕС на Комисията от 23 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за иновации и мрежи и за отмяна на Решение 2007/60/ЕО, изменено с Решение 2008/593/ЕО(66),

—  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2015 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 27 април 2017 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2015 година(67);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

8. Решение на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно приключването на сметките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия (2016/2151(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(68),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)0475 — C8-0269/2016)(69),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (COM(2016)0674), и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2016)0338 и SWD(2016)0339),

—  като взе предвид Годишния отчет на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2015 г. (COM(2016)0446),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, извършени през 2015 г. (COM(2016)0628), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2016)0322),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година, придружен от отговорите на институциите(70), както и специалните доклади на Сметната палата,

—  като взе предвид декларацията за достоверност(71) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05876/2017 — C8-0037/2017),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05874/2017 — C8-0038/2017),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(72), и по‑специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(73), и по-специално член 14, параграфи 2 и 3 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

1.  одобрява приключването на сметките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 27 април 2017 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година(74);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, Комисията и Сметната палата, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

9. Резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции (2016/2151(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия,

—  като взе предвид своите решения за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджетите на изпълнителните агенции за финансовата 2015 година,

—  като взе предвид членове 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(75) („Финансовия регламент“) и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза(76) („Правилата за прилагане“),

—  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.  като има предвид, че ЕС е изправен пред криза на доверието в своите институции — положение, за което всяка отделна институция на Съюза трябва да приеме своя дял от отговорността и което съответно изисква Парламентът да бъде особено взискателен при проверката на отчетите на Комисията;

Б.  като има предвид, че институциите на Съюза и държавите членки следва да подобрят своите комуникационни политики с цел правилно информиране на гражданите относно постиганите от бюджета на Съюза резултати и тяхната добавена стойност;

В.  като има предвид, че Парламентът трябва да поддържа силен ангажимент пред гражданите на Съюза, що се отнася до това за какво се изразходва бюджетът на Съюза и по какъв начин Съюзът защитава техните интереси;

Г.  като има предвид, че институциите на Съюза следва да работят за създаването на стабилна и устойчива бюджетна система на Съюза, която се характеризира не само с гъвкавост, но и със способност да реагира бързо както в периоди на устойчивост, така и в периоди на сътресения;

Д.  като има предвид, че политиката на сближаване носи ясна добавена стойност с оглед на подобряването на качеството на живот на гражданите навсякъде в Европа, тъй като тя е важен механизъм за проява на солидарност и основен източник на публични инвестиции;

Е.  като има предвид, че институциите на Съюза трябва да изградят ясна концепция и да постигнат съгласие кои приоритети на европейската политика и кои обществени блага следва да се финансират на първо място, за да разсеят опасенията на гражданите на Съюза и да отстранят пропуските в политиките на Съюза;

Ж.  като има предвид, че разходваните от Съюза финансови средства, макар и ограничени до 1% от БНД на Съюза, са важен инструмент за постигане на общоевропейските цели на политиките, основавайки се на европейската добавена стойност, и като цяло съставляват 1,9% от общите разходи на държавите — членки на ЕС, в сектор „Държавно управление“;

З.  като има предвид, че въпреки че процентите в бюджета на Съюза, с които се изразява а) делът от общите съвкупни разходи на държавите членки и б) неотчетената/неправомерно изразходваната/разхитената част от този бюджет, са малки, действителните суми, за които става въпрос, са значителни по размер, което е основание за упражняването на строг контрол;

И.  като има предвид, че съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията носи крайната отговорност за изпълнението на бюджета на Съюза, докато от държавите членки се иска да сътрудничат лоялно на Комисията, с цел да се гарантира, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление;

Й.  като има предвид, че когато Парламентът освобождава от отговорност Комисията, той проверява дали средствата са използвани правилно и дали са постигнати поставените политически цели;

Бюджет, програмни периоди и политически приоритети

1.  отбелязва, че периодът от седем години, който обхваща действащата многогодишна финансова рамка, не е синхронизиран с петгодишните мандати на Парламента и на Комисията и че от това следват съответно и несъответствия между бюджета за финансовата година и процедурата по освобождаване от отговорност; изтъква освен това, че десетгодишният цикъл на стратегическо планиране и стратегията „Европа 2020“също не съвпадат със седемгодишния цикъл на управление на бюджета на Съюза; счита, че това е една от причините за голям недостатък на политическото управление на Съюза, тъй като Парламентът и Комисията са обвързани от предходни споразумения относно политическите цели и финансирането, което би могло да създаде впечатлението, че изборите за Европейски парламент са без значение в този контекст;

2.  отбелязва, че през 2015 г. бюджетът на Съюза трябваше да подкрепи постигането на целите на две различни дългосрочни политически програми:

като същевременно обезпечи действията в отговор на редица кризисни ситуации, свързани с бежанците, несигурността в Европа и съседните ѝ държави, финансовата нестабилност в Гърция и икономическите последици от руската забрана за износа, също както и трайното въздействие на финансовата криза и свързаните структурни последици като безработица, бедност и неравенство;

3.  отбелязва, че политиките на Съюза могат да имат различни краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели, чието осъществяване не може да бъде непременно определено с помощта на една-единствена многогодишна финансова рамка; счита, че е целесъобразно да се разгледат възможностите за ново равновесие между определянето на политическия дневен ред, изпълнението на политиките и финансовите рамки;

4.  изразява съжаление, че временните бюджетни разпоредби не осигуряват най-добрия механизъм за претворяването на социалните и политическите стремежи в полезни оперативни цели за разходните програми и схеми;

5.  посочва, че през 2020 г. ще има възможност дългосрочната стратегия и разработването на политики да се приведат в съответствие с бюджетния цикъл, и препоръчва тази възможност да се използва;

6.  изразява загриженост, че делът на разходите в бюджета на Съюза, свързани с климата, беше едва 17,3% през 2015 г. и само 17,6% средно за периода 2014—2016 г. според Сметната палата („Палатата“)(77), докато целта беше да се постигнат поне 20% за целия финансов период; подчертава поради това, че според Палатата съществува сериозен риск целта от 20% да не бъде постигната, ако не се положат повече усилия за борба с изменението на климата;

7.  отбелязва освен това, че решението за 20% свързани с климата разходи беше взето преди Парижкото споразумение; е убеден, че следва да се положат допълнителни усилия, за да може бюджетът на Съюза да бъде съобразен в още по-голяма степен с климата; подчертава освен това, че преразглеждането на многогодишната финансова рамка е отлична възможност да се осигури изпълнението на целта 20% от средствата да се изразходват за действия, свързани с климата, и за предвиждане на евентуално увеличение на този праг в съответствие с международните ангажименти на ЕС, поети по време на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21);

8.  приветства подхода на бюджетиране, основано на изпълнението, въведен от Комисията; счита, че бюджетът на Съюза следва да бъде по-ефикасен и по-ефективен от всякога поради ограничените финансови ресурси; изразява съжаление обаче, че Комисията се съсредоточава основно върху крайните продукти, вместо върху резултатите;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

9.  подкрепя предложението на Палатата в нейния информационен документ от 28 октомври 2016 г. относно междинния преглед (точки 39 и 40) на многогодишната финансова рамка, че е време Комисията да проучи други възможности, например:

10.  призовава Комисията да включи в дневния ред на следващата среща на експертите относно ориентирания към резултати бюджет предложенията, направени от Палатата в точки 39 и 40 от нейния горе-споменат информационен документ от 28 октомври 2016 г. и препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси, с цел да се подготви следващата конференция във връзка с инициативата за бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите, в рамките на която би могло да се проведе разискване относно областите на политиката, в които бюджетът на Съюза следва да бъде изразходван, преди да се вземе решение относно финансовата рамка;

11.  одобрява всички препоръки, отправени от Палатата в специалния ѝ доклад № 31/2016, и по-специално, че Комисията следва да проучи всички потенциални възможности, включително междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка и преразглеждането на някои правни основания, за да се гарантира последващ реален преход към действия във връзка с климата; призовава Палатата да изготви до края на 2018 г. доклад за отчитане на резултатите, постигнати от свързаните с климата разходи в бюджета на Съюза;

12.  призовава Комисията да използва в по-голяма степен възможностите по отношение на резерва за изпълнение в рамките на действащата правна рамка, за да се създаде истински финансов стимул за ефективно подобряване на финансовото управление; отправя освен това искане да се укрепи резервът за изпълнение като инструмент чрез увеличаване на обвързания с изпълнението компонент в следващата законодателна рамка;

13.  призовава Комисията да ориентира своите приоритети към успешното осъществяване на стратегията „Европа 2020“ чрез използване на инструментите на европейския семестър;

14.  призовава Комисията да изготви проекти на политически приоритети за финансовия период, започващ през 2021 г., и да представи предложението на Парламента на ранен етап;

15.  изразява съжаление, че Комисията не е предприела цялостен преглед на стратегията „Европа 2020“ с цел да се гарантира изпълнението ѝ в рамките на Стратегическата програма за Съюза в период на промени, приета от Европейския съвет през юни 2014 г., както е предвидено в тази програма;

16.  призовава Комисията да вземе предвид Парижкото споразумение и да увеличи незабавно целта за свързани с климата разходи в бюджета на Съюза от 20 на 30%;

17.  призовава Комисията да изготвя бъдещите бюджети на Съюза така, че да стане тя по-ефикасна и по-ефективна, а те да бъдат приведени в по-голяма степен в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, с целите на Съюза в областта на климата и с международните ангажименти на Съюза;

Бюджетите в сянка

18.  посочва, че многобройни финансови механизми, подкрепящи политиките на Съюза, не са пряко финансирани от бюджета на Съюза, нито записани в счетоводния баланс на Съюза: това са Европейският инструмент за финансова стабилност, Европейският механизъм за стабилност, Единният механизъм за преструктуриране и Европейският инвестиционен фонд, свързан с Европейската инвестиционна банка;

19.  отбелязва, че други механизми се вписват частично в счетоводния баланс на Съюза, например механизмите за смесено финансиране и Европейският фонд за стратегически инвестиции ;

20.  изтъква все по-честото използване на финансови инструменти, съставени предимно от заеми, капиталови инструменти, гаранции и инструменти за поделяне на риска при непряко управление за периода 2014—2020 г., и посочва, че групата на Европейската инвестиционна банка управлява почти всички финансови инструменти при непряко управление; счита, че информацията е недостатъчна, за да се направи оценка на резултатите, постигнати от тези инструменти, особено що се отнася до тяхното социално въздействие и до въздействието им върху околната среда; подчертава, че финансовите инструменти може да допълват безвъзмездните средства, но не следва да ги заменят;

21.  изразява съжаление, че все по-честото използване на подобни финансови инструменти, както и на финансовите инструменти при споделено управление (инструментите за финансов инженеринг), поражда по-голям риск не само за запазването на бюджета на Съюза като надежден инструмент и за да продължи той да бъде достатъчен както за текущите, така и за бъдещите цели, но и за отговорността и съгласуването на политиките и действията на Съюза; подчертава, че разширяването на използването на финансовите инструменти следва да бъде предшествано от цялостна оценка на техните резултати, постижения и ефикасност; посочва специалните доклади на Палатата(78), която заяви, че финансовите инструменти не функционират съобразно очакванията и/или са с прекалено голям размер и/или не успяват да привлекат частен капитал;

22.  предупреждава Комисията, че финансовите инструменти и споразуменията за финансиране не са непременно обвързани с политическите цели на ЕС и биха могли да финансират проекти, които не са в съответствие с поетите от ЕС ангажименти;

23.  посочва, че създаването на Европейският фонд за стратегически инвестиции повлия на забавянето при започването на прилагането на Механизма за свързване на Европа и че Европейският фонд за стратегически инвестиции ще окаже също въздействие върху използването на някои други финансови инструменти;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

24.  настоятелно призовава Комисията да предложи мерки, благодарение на които механизмите на Съюза за финансиране за изпълнение на бюджета на Съюза, включващи понастоящем различни инструменти и комбинации между тях, като програми, структурни и инвестиционни фондове, доверителни фондове, фонд за стратегически инвестиции, гаранционни фондове, механизми, финансови инструменти, инструменти за макрофинансова помощ и др., да станат по-ясни, по-опростени, по-последователни и по-добре подготвени да гарантират достатъчно прозрачност, отговорност, резултатност и разбиране сред обществеността за начините на финансиране на политиките на Съюза и за носените от тях ползи; изразява съжаление, че предложението за нов финансов регламент от септември 2016 г. не разглежда тези проблеми по подходящ начин;

25.  призовава Комисията да преразгледа предварителната оценка на дълговия инструмент „Механизъм за свързване на Европа“ предвид създаването на Европейският фонд за стратегически инвестиции и да представи на Парламента оценка на отражението на Европейският фонд за стратегически инвестиции върху други програми и финансови инструменти на Съюза;

26.  изисква от Палатата да направи оценка на приноса на финансовите инструменти и на механизмите за финансиране (посочени в параграф 24) за изпълнението на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да предприеме съответните мерки, за да гарантира, че финансовите инструменти и механизмите на финансиране са съвместими със стратегията и целите на Съюза и с поетите от Съюза ангажименти;

27.  приветства намерението на члена на Комисията Йотингер да се върнат различните бюджети в сянка, в дългосрочен план, отново в рамките на бюджета на Съюза; счита, че това би увеличило извънредно много демократичната отчетност; изразява категоричното становище, че този проблем следва да бъде решен възможно най-скоро, но не по-късно от края на следващия период на финансово програмиране; призовава Комисията да изготви съобщение по този въпрос преди ноември 2017 г.;

Бюджетно и финансово управление

28.  изразява съжаление, че използването на структурните фондове за периода 2007—2013 г. изостава значително; отбелязва, че до края на 2015 г. все още не е изпълнено плащането на 10% от общо 446,2 милиарда евро, които са отпуснати за всички одобрени оперативни програми;

29.  подчертава, че това положение може действително да се окаже значително предизвикателство и да застраши ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като в някои държави членки размерът на вноската, която не е била поискана от Съюза, заедно с необходимото съфинансиране, надвишава 15% от общия размер на разходите на сектор „Държавно управление“, ако се вземат предвид последните два финансови периода от 2007 до 2013 г. и от 2014 до 2020 г.;

30.  отбелязва със загриженост факта, че до края на 2015 г. пет държави членки (Чешка република, Испания, Италия, Полша и Румъния) — основни бенефициенти на средствата, бяха отговорни за повече от половината от неизпълнените бюджетните кредити за поети задължения по структурните фондове, които не са довели до извършване на плащане за програмния период 2007—2013 г., като причините за забавата са разнообразни: недостиг на капацитет и административна помощ, недостиг на национални ресурси за съфинансиране на операции на Съюза, закъсняло представяне на регионалните програми по многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. и др.;

31.  посочва, че нов елемент в настоящата многогодишната финансова рамка е, че неизползваните суми под тавана на плащанията и под тавана на поетите задължения автоматично водят до увеличение на гъвкавостта за следващите години;

32.  подчертава, че нивото на поети задължения през 2015 г. е по-високо от всички предходни години и е малко под общия таван (97,7% от наличните средства);

33.  изтъква, че през 2015 г. три четвърти от оперативните разходи са за схеми, управлявани съгласно правилата на предходната многогодишната финансова рамка, а именно субсидиите за земеделските стопани за 2014 г., проекти за сближаване, изследователски проекти по линия на Седмата рамкова програма, чието изпълнение започна през 2007 г.;

34.  счита за неприемливо, че в края на 2015 г. по-малко от 20% от националните органи, отговарящи за европейските структурни и инвестиционни фондове, с изключение на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони , са били определени от държавите членки; счита, че определянето им е необходима стъпка, за да могат органите на държавите членки да представят декларации за разходите на Комисията; счита, че значителните новости, въведени за периода 2014—2020 г., създават административни трудности въпреки усилията за опростяване;

35.  посочва, че трудности с приключването на процедурите за оценка на съответствието във връзка с новата система за управление и контрол, които обикновено се изпълняват в началото на програмния период, са сериозна причина за забавяне на усвояването;

36.  отбелязва, че световната икономическа рецесия, която оказва пряко въздействие под формата на мерките за бюджетни ограничения, прилагани спрямо публичните бюджети, и на затруднения при получаване на вътрешно финансиране, също е съществен фактор за забавяне на усвояването;

37.  изразява дълбоко съжаление, че вследствие на това съществува риск забавянията в бюджетното изпълнение за програмния период 2014—2020 г. да бъдат още по-значими от тези за периода 2007—2013 г.; изразява опасения, че изпълнението на предстоящата многогодишната финансова рамка е възможно да започне с безпрецедентно високо равнище на непогасени поети задължения („RAL“), което би могло да застраши управлението на бюджета на Съюза през първите години; очаква Комисията да си е извлякла поуки от тази ситуация с оглед на предотвратяването на подобни забавяния в бъдеще;

38.  отбелязва, че Комисията прие през март 2015 г. план за плащанията, който представя краткосрочни мерки за намаляване на равнището на неплатените сметки, но посочва, че въпреки че тези мерки имат за цел да подобрят краткосрочното управление на паричните потоци, предприемането на действия за справяне с високото равнище на неизпълнените поети задължения изисква по-дългосрочна перспектива, също както и задълбочена оценка на първопричините (административни и оперативни затруднения, макроикономически ограничения и др.) с цел да се изготви ефикасна стратегия за избягването им в бъдеще;

39.  подчертава, че задействането на член 50 от Договора за Европейския Съюз може да създаде проблеми във връзка с начина, по който се управлява бюджетът на Съюза, особено по отношение на плащанията; посочва, че е необходимо този критично важен елемент да бъде включен във всяко временно или окончателно споразумение с оттегляща се държава членка;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

40.  изисква от Комисията да предприеме мерки за стриктно спазване на правилата и графиците във връзка с неизпълнените задължения, включително:

41.  изисква отново от Комисията да изготвя ежегодно дългосрочна прогноза за паричните потоци за период от седем до десет години, която да обхваща бюджетните тавани, потребностите от плащания, ограниченията, свързани с капацитета, и възможната отмяна на бюджетни кредити, с цел постигане на по-добро съответствие между потребностите от плащания и наличните средства;

42.  призовава Комисията, като въпрос с приоритетно значение предвид незавидното положение, в което се оказват понастоящем няколко държави членки, да отчита в процеса на своето бюджетно и финансово управление ограниченията във връзка с капацитета и специфичните социално-икономически условия на някои държави членки; призовава Комисията да използва всички налични инструменти чрез техническа помощ и новата програма за подкрепа на структурните реформи, за да подкрепи тези държави членки, с цел да се избегне недостатъчното използване на фондовете и да се повиши степента на усвояване, особено в областта на европейските структурни и инвестиционни фондове;

43.  отново изтъква необходимостта от опростяване и яснота на правилата и процедурите на равнище Съюза и на национално равнище, за да се улесни достъпът на бенефициентите до финансовите средства на Съюза и да се осигури доброто управление на тези средства от административните служби; счита, че опростяването ще допринесе за ускореното разпределяне на средствата, по-висока степен на усвояване, по-голяма ефикасност и прозрачност, по-малко грешки при изпълнението и по-кратки срокове на плащане; счита, че трябва да бъде установено равновесие между опростяването и стабилността на правилата, процедурите и проверките; отбелязва, че във всички случаи предоставянето на достатъчна информация и насоки на потенциалните кандидати и бенефициенти е необходимо предварително условие за успешното изпълнение;

44.  призовава Комисията да се въздържа от нови съкращения на техническата помощ, с която разполага, и да изготви план за действие за ефективно и навременно усвояване с особен акцент върху държавите членки и регионите, които изостават и отчитат ниска степен на усвояване;

Инструменти за финансов инженеринг

45.  изразява съжаление, че в края на 2015 г. само 75%(79) от вноските за инструментите за финансов инженеринг за програмния период 2007—2013 г. са били изплатени на крайните получатели при споделено управление (57% са изплатени в края на 2014 г., 37% — в края на 2012 г.) и че размерът на паричните средства, държани във финансови инструменти при непряко управление, продължава да бъде висок (1,3 милиарда евро през 2015 г.; 1,3 милиарда евро през 2014 г.; 1,4 милиарда евро през 2013 г.);

46.  отбелязва със загриженост факта, че неизползваните суми от финансовите инструменти продължават да бъдат относително високи, като в края на 2014 г. 80% се концентрират в пет държави членки (от които делът на Италия съставлява 45% от общата сума); счита, че Комисията трябва да извърши цялостна оценка на тези инструменти до края на 2018 г. с цел да прецени дали да продължи изпълнението им през следващия период на финансово планиране;

47.  изисква Комисията да осигури възстановяването на неизползваните парични салда от финансовите инструменти при споделено управление и останалите неизползвани средства от финансовите инструменти при непряко управление от предходните многогодишни финансови рамки, за които е изтекъл периодът на допустимост;

Декларацията за достоверност на Палатата

48.  приветства факта, че Палатата изразява становище без резерви относно надеждността и точността на отчетите за 2015 г., както постъпва от 2007 г. насам, че заключението на Палатата е, че през 2015 г. приходите не са засегнати от съществени грешки, и отбелязва със задоволство, че свързаните с отчетите поети задължения за годината, приключила на 31 декември 2015 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти;

49.  изразява дълбоко съжаление, че за 22-а поредна година плащанията са засегнати от съществени грешки поради факта, че системите за наблюдение и контрол са само частично ефективни;

50.  изразява съжаление, че независимо от подобрението плащанията са засегнати от вероятен процент грешки в размер на 3,8%; припомня, че вероятният процент грешки за плащанията за финансовата 2014 година беше оценен на 4,4%, за финансовата 2013 година — на 4,7%, за финансовата 2012 година — на 4,8%, а за финансовата 2011 година — на 3,9%;

51.  подчертава, че въпреки че положението се подобри през последните години, вероятният процент грешки продължава да бъде значително над прага на същественост от 2%; подчертава, че ако Комисията, органите в държавите членки или независимите одитори бяха използвали цялата налична информация, те щяха да предотвратят или да открият и коригират значителен дял от грешките, преди извършване на съответните плащания; не може да приеме, че наличната информация не се използва за намаляване на нивото на грешки; изразява твърдо убеждение, че държавите членки играят решаваща роля в това отношение; настоятелно призовава държавите членки да използват цялата налична информация, за да предотвратяват, откриват и коригират евентуални грешки и да предприемат съответни действия;

52.  изразява съжаление, че поради изменения на правната рамка на общата селскостопанска политика през 2015 г. Палатата вече не включва кръстосаното спазване в тестването на операциите, вследствие на което се затруднява съпоставката с предходната финансова година; през 2014 г. такива грешки допринесоха с 0,6 процентни пункта за общия изчислен процент грешки за функция 2 от многогодишната финансова рамка „Природни ресурси“, докато приносът им за общия процент грешки за годината е между 0,1 и 0,2 процентни пункта за периода 2011—2014 г.;

53.  отбелязва със загриженост, че ако предприетите от държавите членки и от Комисията корективни мерки не бяха приложени спрямо плащанията, одитирани от Палатата, общият изчислен процент на грешки щеше да бъде 4,3%, вместо 3,8%;

54.  отбелязва, че видът управление оказва ограничено въздействие върху нивото на грешки, тъй като Палатата установи почти един и същ изчислен процент грешки при споделено управление с държавите членки (4,0%) и за разходите, които се управляват пряко от Комисията (3,9%);

55.  посочва, че най-висок изчислен процент грешки Палатата установява по отношение на разходите за „Икономическо, социално и териториално сближаване“ (5,2%) и за „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ (4,4%), докато при „Административните разходи“ се отчита най-ниският изчислен процент грешки (0,6%); подчертава, че по принцип грешките не съставляват измама; препоръчва Палатата да предприеме изготвянето на специален доклад, в който да разгледа и сравни тези области с цел изготвянето на кратък документ, описващ най-добрите практики;

56.  отбелязва, че различните по вид рискове, свързани със схемите за възстановяване на разходите и за права за получаване на плащане, имат голямо отражение върху нивото на грешки в различните области на разходи; когато Съюзът възстановява допустими разходи за допустими дейности въз основа на декларациите за разходи на бенефициентите, нивото на грешки е 5,2%, докато когато плащанията се извършват след като бъдат изпълнени дадени условия, вместо с цел възстановяване на разходи, нивото на грешки е 1,9%; препоръчва Палатата да разгледа и сравни тези области с цел изготвянето на специален доклад относно най-добрите практики;

Годишен отчет за управлението и изпълнението: резултати от управлението и инструменти за вътрешно управление на Комисията

57.  отбелязва, че в сравнение с положението през 2014 г. изложените на риск суми при плащания, както са определени от Комисията в нейния годишен отчет за управлението и изпълнението на бюджета на Съюза за 2015 г. (COM(2016)0446), са намалели с около 10%, което се дължи по-специално на намаляването на изложените на риск суми в селското стопанство;

58.  подчертава, че Комисията признава, че разходите са засегнати от съществено ниво на грешки, както е посочено в нейния годишен отчет за управлението и изпълнението за 2015 г., като изложените на риск суми са в размер между 3,3 и 4,5 милиарда евро, което представлява между 2,3 и 3,1% от плащанията; отбелязва, че според Комисията през следващите години тя ще открива и ще коригира грешки на стойност между 2,1 и 2,7 милиарда евро;

59.  споделя становището на Палатата, че методологията на Комисията за изчисляване на изложените на риск от грешки суми се подобри през годините, но че извършваните от отделните генерални дирекции изчисления на нивото нередовни разходи не се основават на съгласувана методология (вж. по-специално точка 1.38 от годишния доклад на Палатата за 2015 г.); препоръчва да се определят правилата за тази практика и тя да се стандартизира възможно най-скоро;

60.  отбелязва, че въпреки подобренията, Комисията не е премахнала напълно риска въздействието на корективните мерки да бъде надценено;

61.  изтъква по-специално факта, че за над три четвърти от 2015 г. генералните дирекции на Комисията основават своите оценки за изложените на риск суми на данни, предоставени от националните органи, докато от годишните отчети за дейността на съответните генерални дирекции на Комисията (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Регионална и селищна политика“) става видно, че надеждността и точността на докладите на държавите членки за контрол продължават да бъдат предизвикателство, независимо от факта, че докладването на данни от държавите членки се подобри; счита за неприемливо, че държавите членки не сътрудничат лоялно на Комисията във връзка с докладите за контрол и тяхната надеждност;

62.  подчертава, че тежестта на контрола за крайните потребители ще намалее, ако се прилага подход за единен одит, при което европейски одит няма да се извършва отделно, а въз основа на националните одити; наблюдава, че подобна приемственост в отчетността ще бъде възможна обаче само ако националните одити са адекватни и ако Комисията и държавите членки постигнат съгласие относно принципите и тълкуването; призовава Комисията да предприеме активни действия по този въпрос, като публикува насоки;

63.  счита, че освобождаването от отговорност следва да зависи от необходимото подобрение на финансовото управление на равнище държави членки; посочва инструмента на националните декларации в този контекст, който би могъл да спомогне за постигането на по-голяма отчетност и ангажираност на национално равнище;

64.  посочва, че вследствие на спецификата на многогодишното планиране и на сложността и натрупването на приложимите по отношение на бюджетната процедура регионални и национални правила и правила на Съюза, и тъй като грешките могат да бъдат коригирани повече от десет години след като са възникнали, е неестествено оценяваното въздействие на бъдещи корекции да се основава на данните за внесените корекции за последните шест години;

65.  подчертава в този контекст, че ако Комисията е уверена в ефективността на своя капацитет за внасяне на корекции, генералните директори не би следвало да изразяват финансови резерви в своите годишни отчети за дейността;

66.  посочва, че Комисията отчита(80) изпълнени финансови корекции и събрани вземания в размер общо на 3,9 милиарда евро; отбелязва, че Палатата ги класифицира в три категории: 1,2 милиарда евро корекции и вземания „при източника“, приложени преди Комисията да одобри разходите (селско стопанство, сближаване, пряко/непряко управление); 1,1 милиарда евро средства, оттеглени от държавите членки след одобрението на разходите чрез заместване на недопустими разходи с нови проекти в областта на политиката на сближаване; 1,6 милиарда евро нетни корекции (селско стопанство и пряко/непряко управление);

67.  подчертава, че в случаите на висок риск от нередности добра практика е обсъждане на риска и количествено измерване на нивото и на вероятното въздействие; изразява съжаление, че при докладването по този въпрос Комисията обръща повече внимание на „капацитета за внасяне на корекции“, отколкото на количественото определяне и анализа на естеството на грешките, които установява, и предприемането на съответни превантивни мерки за избягване на такива грешки; посочва в частност, че съобщението на Комисията относно защитата на бюджета на Съюза не съдържа прогнозно изчисление на нивото на нередности в първоначалните или в одобрените заявления за възстановяване на разходи;

68.  споделя становището, изразено от Палатата в нейния специален доклад № 27/2016, че разграничението, въведено от реформата „Кино — Проди“, между политическата отговорност на членовете на Комисията и оперативната отговорност на генералните директори води до неяснота относно това дали „политическата отговорност“ включва поемането на отговорност за изпълнението на бюджета от страна на генералните дирекции или се разграничава от нея (вж. точка V от краткото изложение към специален доклад № 27/2016 на Палатата);

69.  посочва, че колегиумът от членове на Комисията не поема отговорност за годишните отчети чрез изготвянето на встъпление или доклад от председателя или от члена на Комисията, отговарящ за бюджета, и че в съответствие с добрите практики и общоприетата практика в държавите членки Комисията не изготвя годишна декларация относно управлението или вътрешния контрол;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

70.  призовава отново Комисията и държавите членки да въведат солидни процедури за потвърждаване на времевата рамка, произхода и размера на корективните мерки и да предоставят информация, която обединява, доколкото е възможно, годината, през която е извършено плащането, годината, през която е открита съответната грешка, и годината, през която събиранията или финансовите корекции са обявени в бележките към отчетите;

71.  призовава отново Комисията да публикува ежегодно подходяща и единствена декларация за достоверност въз основа на годишните отчети за дейността на генералните директори и да изготвя своя собствена статистическа оценка на нивото грешки; изисква от Комисията да изчисли отделно размера на средствата на Съюза, които предвижда да си възстанови чрез събирания или финансови корекции във връзка с финансовата 2015 година;

72.  изисква от Комисията да осъществи задълбочен анализ на т.нар. „съгласувани“ проекти, или иначе казано практиката да се въвеждат в регионалните оперативни програми проекти, които вече се изпълняват от органите с други средства и които могат да включат или заместят мерките или проектите, които срещат оперативни затруднения или не съответстват на правилата, като в анализа бъдат включени предварителните оценки, за да се провери дали заместващите проекти съответстват на планираните цели;

73.  призовава Комисията да прибави годишна декларация относно управлението и относно вътрешния контрол към финансовия отчет, която да обхваща по-специално:

и призовава освен това Комисията да представя в своето съобщение относно защитата на бюджета на Съюза прогнозно изчисление на нивото на нередности в първоначалните или в одобрените заявления за възстановяване на разходи;

74.  призовава държавите членки да предоставят надеждни данни на Комисията, особено що се отнася до докладите за контрол;

Политически резерви

75.  подкрепя резервите, изразени от генералните директори на ГД „Регионална и селищна политика“, ГД „Морско дело и рибарство“, ГД „Миграция и вътрешни работи“, ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в техните годишни отчети за дейността; счита, че тези резерви показват, че въведените в Комисията и в държавите членки процедури за контрол не могат да осигурят необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на всички извършени операции в съответните области на политиката;

76.  поставя въпроса защо генералният директор на ГД „Научни изследвания и иновации“, както през предходните години, продължава да изразява хоризонтална резерва, обхващаща всички плащания и декларации за разходи по Седмата рамкова програма; призовава Комисията да разработи най-накрая по-съдържателен, основан на риска подход и да формулира конкретни резерви, когато това е необходимо;

Постигане на резултати със средствата от бюджета на Съюза

Годишен отчет за управлението и изпълнението: оценка на резултатите

77.  отбелязва, че годишният отчет за управлението и изпълнението за 2015 г., обединява два изготвяни преди това доклада: доклада за оценката съгласно член 318 от Договора за функционирането на Съюза и обобщаващия доклад, който се изисква съгласно член 66, параграф 9 от Финансовия регламент;

78.  приветства факта, че за всяка бюджетна функция докладът предоставя информация за напредъка в изпълнението на програмите по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., данни за резултатите от програмите по линия на МФР за периода 2007—2013 г. и освен това представя връзките със стратегията „Европа 2020“;

79.  изразява съжаление, че т.нар. „доклад за оценка“, от една страна, смесва описанието на дейностите с резултатите, а от друга страна, прави опит за оценка на въздействието на политиките и дава обещания за бъдещето;

80.  припомня, че държавите членки не са длъжни да включват общи показатели в своите програми, с изключение на инициативата за младежка заетост и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони , и че на първия етап на контрол в държавите членки не се предвижда оценка на резултатите;

81.  изразява съжаление, че вместо да опростява своите инструменти за вътрешно управление, Комисията е добавила нов многогодишен стратегически план за всеки свой отдел въз основа на съвместни общи цели, които покриват десетте политически приоритета на Комисията „Юнкер“ и които подкрепят целите на стратегията „Европа 2020“ и задълженията съгласно Договора;

82.  повтаря призива си за тематична концентрация, изразен в доклада за освобождаване от отговорност относно бюджетната 2014 година; призовава Комисията да проучи до каква степен тематичната концентрация би могла да допринесе за опростяването и намаляването на регулаторната тежест и на тежестта на контрола;

83.  призовава Комисията да приема своя годишен отчет за управлението и изпълнението своевременно, за да може Палатата да го взема предвид в своя годишен доклад; настоява, че информацията, която предоставя този доклад, следва да бъде възможно най-обективна и да съдържа цялостна оценка на резултатите, постигнати през предходната година от Комисията при изпълнението на нейните политики; изисква от Комисията да обмисли необходимостта от дългосрочен период на политическо планиране като десетгодишната стратегия „Европа 2020“;

84.  обръща внимание на необходимостта процесът на установяване на показатели за изпълнение да бъде прозрачен и демократичен, с участието на всички съответни институции на Съюза, партньори и заинтересовани лица, за да бъдат показателите годни за измерване на изпълнението на бюджета на Съюза, както и за да се отговори на очакванията на гражданите на Съюза;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

85.  призовава Комисията да прави по-добра оценка в следващите си доклади за изпълнението на крайните продукти и резултатите от всяка политика; призовава Комисията да показва ясно и синтетично приноса на европейските политики за постигането на целите на Съюза и да прави оценка на приноса на всяка от тях за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

„Хоризонт 2020“

86.  припомня, че „Хоризонт 2020“ е амбициозна, широкообхватна програма, чиято обща цел се основава на три приоритета: високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността и справяне с обществените предизвикателства;

87.  отбелязва, че Комисията „Юнкер“ прие десет политически приоритета за периода 2014—2019 г., които не са съвсем същите като приоритетите на стратегията „Европа 2020“; това води до положение, при което правната рамка и бюджетните средства за „Хоризонт 2020“ отразяват стратегията „Европа 2020“, като същевременно Комисията, при изпълнението на програма „Хоризонт 2020“, адаптира от 2014 г. насам стратегическото планиране и управление с цел постигане на десетте политически приоритета;

88.  изразява съжаление, че до момента Комисията не е уточнила връзката между двата набора от приоритети, и изисква от Комисията да изясни тези връзки;

89.  подчертава, че ключов фактор за успеха на „Хоризонт 2020“ е ефективното взаимодействие и взаимно допълване между програмите за научни изследвания и иновации на национално равнище и европейски научни изследвания и иновации; отбелязва, че Комисията възнамерява да анализира въздействието и полезните взаимодействия между програмата „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове в контекста на междинната оценка на „Хоризонт 2020“;

90.  отбелязва двата примера за допълняемост между национални изследователски програми и изследователски програми на Съюза, посочени в годишния доклад на Палатата за 2015 г., и че върховните одитни институции на България и Португалия са установили, че въпреки че има някои области, в които националните изследователски програми и изследователските програми на равнището на Съюза се допълват взаимно в техните страни, се отчитат и някои слабости на национално равнище по отношение на показателите, свързани с „Хоризонт 2020“ в рамките на националните планове за действие и стратегии, както и някои проблеми във връзка с координацията и взаимодействията между всички участници в „Хоризонт 2020“ на национално равнище(81); отбелязва също така, че България е първата държава членка, която по своя инициатива използва механизма за подкрепа в областта на политиките по програма „Хоризонт 2020“, и насърчава Комисията да продължи да подкрепя държавите членки, които трябва да осъвременят своите научноизследователски и иновационни сектори;

91.  припомня, че правната уредба на „Хоризонт 2020“ въвежда редица важни елементи за управление на изпълнението, като цели и ключови показатели за изпълнение; подчертава, че като цяло одобрените цели и показатели представляват действително подобрение спрямо предходните рамкови програми;

92.  посочва, че все още съществуват редица слабости в показателите за изпълнението, използвани в програмата „Хоризонт 2020“, например:

93.  изразява съжаление, че Палатата констатира, че Комисията не използва своите работни програми и свързаните покани за представяне на предложения по „Хоризонт 2020“ за постигане на необходимата по-тясна насоченост с акцент върху резултатите от изпълнението ((83));

94.  отбелязва със задоволство, че по отношение на проверените от Палатата предложения и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства е бил поставен достатъчен акцент върху изпълнението в случаите, когато това е било изискано от Комисията, и че същото важи за процеса на оценка на тези предложения;

95.  изразява съжаление, че в отделните работни програми, които са в основата на „Хоризонт 2020“, и в свързаните покани за представяне на предложения използваното по-широкообхватно понятие „очаквано въздействие“, вместо „очаквани резултати“, увеличава риска предоставената за тази част информация да бъде твърде обща и да бъде трудно да се изготви съвкупната оценка на изпълнението на „Хоризонт 2020“(84);

96.  изразява загриженост, че Комисията невинаги използва последователно основни понятия относно изпълнението (например „крайни продукти и услуги“, „резултати“, „постигнати резултати“ и „въздействие“);

97.  изразява съжаление, че Палатата установи, че настоящата уредба не дава възможност на Комисията да извършва отделен мониторинг и докладване на разходите и резултатите от изпълнението във връзка с научноизследователските и развойните дейности и иновациите в контекста на програма „Хоризонт 2020“; изразява съжаление освен това, че въпреки че финансовият принос на „Хоризонт 2020“ за стратегията „Европа 2020“ е добре установен в бюджетния процес чрез публикуваните програмни декларации, Комисията все още не е докладвала по полезен начин относно изпълнението на програмата „Хоризонт 2020“ и нейния принос към стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да докладва съдържателно за изпълнението на „Хоризонт 2020“ и за приноса ѝ към стратегията „Европа 2020“, щом станат известни резултатите от програмата;

98.  счита, че ролята на националните звена за контакт следва да бъде увеличена, за да се осигури качествена техническа помощ на място; счита, че годишната оценка на резултатите, обученията и поощряването на добре работещите национални звена за контакт ще увеличат успеваемостта на програмата „Хоризонт 2020“;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

99.  призовава Комисията да представя в своите бъдещи доклади за изпълнението, приноса на „Хоризонт 2020“ за „Европа 2020“ ясно и изчерпателно;

Планове за управление и годишните отчети за дейността на четири генерални дирекции, отговарящи за разходите в рамките на функция „Природни ресурси“

100.  изразява съжаление във връзка със забележките на Палатата, че много от целите, използвани в плановете за управление и годишните отчети за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Действия по климата“, ГД „Околна среда“ и ГД „Морско дело и рибарство“ са взети директно от документи на политиката или законодателни документи и не притежават необходимата степен на подробност за целите на управлението и мониторинга;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

101.  изисква от Комисията:

Приходи

102.  приветства факта, че като цяло одитните доказателства на Палатата показват, че приходите не са засегнати от съществено ниво на грешки, и по-конкретно, че проверените системи са ефективни по отношение на собствените ресурси на база БНД и ДДС, че проверените системи са като цяло ефективни по отношение на традиционните собствени ресурси, но че ключовите системи за вътрешен контрол в посетените от Палатата държави членки са частично ефективни и че Палатата не е констатирала грешки в тестваните операции;

103.  припомня, че резервите са средство, което осигурява възможност за извършване на корекции на съмнителни елементи в данните за БНД, представени от държавите членки, и приветства факта, че Палатата не е установила сериозни проблеми в проверените през 2015 г. оттеглени резерви;

104.  изразява загриженост поради факта, че въпреки постигнатия напредък по отношение на подобряването на надеждността на данните на Гърция за БНД, резервите не са оттеглени; отбелязва, че това са единствените останали общи резерви, които все още са в сила в края на 2015 г., като те обхващат 2008 и 2009 г.;

105.  отбелязва по отношение на митата, че Палатата е установила, че методологията, използвана при извършените проверки, за да се провери дали вносителите спазват нормативните изисквания относно тарифите и вноса (включващи одити след митническо освобождаване), качеството и резултатите от тях се различават в различните държави членки; Палатата обръща особено внимание върху прекъсването на тригодишния давностен период във Франция относно уведомленията за задължения — практика, която се различава от използваната в други държави членки и която води до неравнопоставено третиране на икономическите оператори в Съюза(85);

106.  по отношение на традиционните собствени ресурси отбелязва, че в края на 2015 г. Комисията има също така отворени общо 325 въпроса във връзка с неспазване на митническите правила на Съюза, които е установила чрез проверки в държавите членки;

107.  посочва, че по отношение на отчетите за митата и налозите върху захарта Палатата е установила недостатъци в управлението на вземанията (познати като „сметки Б“) в държавите членки и че Комисията е установила сходни недостатъци в 17 от посетените общо 22 държави членки;

108.  подчертава, че Палатата е установила рискове, свързани със събирането на вземания от дружества, които са регистрирани извън Съюза, или от граждани на трети държави, и е установила редица случаи в различни държави членки, при които те не са били в състояние да съберат вземанията от граждани или дружества, регистрирани например в Беларус, Британски Вирджински острови, Русия, Турция, Украйна и Швейцария;

109.  подчертава, че ефектът от съществените ревизии на салдата по БНД можеше да бъде по-малък, ако съществуваше обща политика на Съюза за извършване на ревизии, която да хармонизира графика за провеждане на основни ревизии;

110.  изразява съжаление, че структурните и правните елементи, довели до политическия инцидент, възникнал в края на октомври 2014 г. по отношение на вноските на някои държави членки, все още съществуват;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

111.  призовава Комисията:

Последващи действия, свързани с освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година(86)

112.  посочва, че Комисията се съгласи да започне нови действия по 88 искания, отправени от Парламента в неговата резолюция, придружаваща решението за освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година;

113.  отбелязва, че според Комисията по отношение на 227 искания на Парламента необходимите действия вече са предприети или са в процес на изпълнение, и че по причини, свързани с действащата правна и бюджетна уредба или с институционалната ѝ роля и правомощия, Комисията не може да приеме 35 искания на Парламента;

114.  изразява съжаление, че отговорите на Комисията са понякога неясни и двусмислени;

115.  приветства действията на Комисията по изпълнение изцяло на пет от шестте основни ангажимента;

116.  настоява все пак Комисията да възложи на своите генерални дирекции да публикуват в своите съответни годишни отчети за дейността всички специфични за всяка държава препоръки, които са издали в контекста на Европейския семестър (шести ангажимент);

117.  изисква от Комисията да преразгледа позицията си по-специално относно надеждността на данните, предавани от държавите членки, прозрачността във връзка с крайните бенефициенти на средства на Съюза, прозрачността във връзка с дейността на комисията по етика, борбата срещу корупцията и реформата на административните структури на Европейските училища;

118.  решително осъжда факта, че Комисията не вижда необходимост да продължи с публикуването на доклада на ЕС за борбата с корупцията; счита, че каквито и да са намеренията на Комисията относно борбата с корупцията, тази отмяна в последния момент изпраща погрешен сигнал не само на държавите членки, но и на гражданите; отново изразява становището си, че корупцията продължава да бъде предизвикателство за Съюза и за държавите членки и че без ефективни антикорупционни мерки тя подкопава икономическите резултати, принципите на правовата държава и надеждността на демократичните институции в Съюза; призовава Комисията да финализира и публикува доклада за борбата с корупцията за 2016  г., да действа бързо и решително за изкореняването на корупцията в държавите членки и институциите на Съюза, както и да възложи изготвянето на независима оценка на антикорупционните стандарти в самите институции на Съюза;

119.  отново призовава настоятелно Комисията да разработи система от строги показатели и лесно приложими единни критерии, основани на изложените в Стокхолмската програма изисквания, за измерване на равнището на корупция в държавите членки и оценка на политиките на държавите членки за борба с корупцията; приканва Комисията да разработи индекс за корупцията с цел категоризиране на държавите членки; счита, че индексът за корупцията би могъл да представлява солидна основа, която Комисията би могла да използва за определяне на своя специфичен за всяка държава контролен механизъм, когато проверява как са изразходвани средствата на Съюза;

Конкурентоспособност за растеж и работни места

„ЕС 2020“

120.  отбелязва, че въпреки многократно допусканите грешки и изоставането в изпълнението и приключването, в последващата оценка на Седмата рамкова програма, извършена от експертна група на високо равнище(87), програмата се определя като успешна; групата на високо равнище подчертава по-специално, че Седмата рамкова програма :

121.  изразява съжаление, че публичното допитване до заинтересованите лица в рамките на оценката на Седмата рамкова програма, проведено между февруари и май 2015 г., разкрива следните слабости:

122.  изразява дълбоко съжаление, че целта до 2020 г. 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите членки да се инвестират в научноизследователска дейност вероятно няма да бъде постигната; счита поради това, че повтарящите се съкращения в бюджета на Съюза, засягащи научноизследователските програми, следва да бъдат преустановени; призовава всички държави членки да отговорят на предизвикателството; призовава също така Комисията да направи необходимите заключения с оглед на междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка и на следващата многогодишната финансова рамка;

123.  приветства постигнатия напредък по изпълнението на поетите задължения във връзка с инициативата „Съюз за иновации“: до средата на 2014 г. всички задължения са изпълнени или на път да бъдат изпълнени;

124.  приветства също така факта, че делът на средствата за „Хоризонт 2020“, предвиден за малките и средните предприятия се увеличи от 19,4% през 2014 г. на 23,4% през 2015 г. и препоръчва проактивно насърчаване на тази тенденция;

125.  счита за недопустимо, че ГД „Научни изследвания и иновации“ не се е съобразила с неговото искане генералните дирекции на Комисията да публикуват всички свои специфични за всяка държава препоръки в своите годишни отчети за дейността; отбелязва със загриженост, че в 20-те най-важни проекта на „Хоризонт 2020“ са представени ограничен брой територии;

Общи въпроси

126.  посочва, че глава 5 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. обхваща плащания в следните области: научни изследвания (10,4 милиарда евро), образование, обучение, младеж и спорт (1,8 милиарда евро), космическо пространство (1,4 милиарда евро), транспорт (1,3 милиарда евро), други действия и програми (1,1 милиарда евро), енергетика (0,5 милиарда евро) и Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (0,3 милиарда евро); делът на научните изследвания следователно съставлява 62% от разходите;

127.  отбелязва, че отговорността за изпълнението на рамковите програми в областта на научните изследвания се споделя между различни генерални дирекции на Комисията, изпълнителни агенции, съвместни предприятия и т.нар. органи по член 185 (партньорства с държавите членки), като това налага висока степен на съгласуване;

128.  пояснява, че одитът на Палатата е включвал почти единствено плащанията по линия на Седмата рамкова програма ;

129.  изразява загриженост, че в годишния отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“ се посочва, че до края на 2015 г. 1915  проекта по Седмата рамкова програма на стойност 1,63 милиарда евро все още не са приключени; това би могло да забави изпълнението на „Хоризонт 2020“;

Системи за управление и контрол

130.  подчертава, че Палатата оценява системите за наблюдение и контрол за научноизследователските дейности и други вътрешни политики като „частично ефективни“;

131.  изразява загриженост, че през 2015 г. от общо 150-те одитирани от Палатата операции 72 (или 48%) са засегнати от грешки; въз основа на 38-те грешки, остойностени от Палатата, процентът грешки се изчислява на 4,4%; освен това в 16 от случаите на количествено измерими грешки Комисията, националните органи или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или за да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите; ако цялата тази налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за тази глава е щял да бъде с 0,6% по-нисък;

132.  изразява съжаление, че при 10 от 38 операции, в които грешките са остойностени, Палатата отчита ниво на грешки, надхвърлящо 20% от проверените позиции; тези 10 случая (девет по Седмата рамкова програма за научни изследвания и един по Програмата за конкурентоспособност и иновации за периода 2007—2013 г.) формират 77% от общия изчислен процент грешки за областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ за 2015 г.;

133.  изразява съжаление, че повечето разкрити от Палатата остойностени грешки (33 от 38) са свързани с възстановяване на недопустими разходи за персонал и с непреки разходи, декларирани от бенефициентите, и че почти всички грешки, установени от Палатата в декларациите за разходи се дължат на погрешна интерпретация от страна на бенефициентите на сложните правила за допустимост или на неточно изчисляване на допустимите разходи, от което следва очевидното заключение, че тези правила се нуждаят от опростяване;

134.  приветства факта, че според Палатата спазването на правилата за обществените поръчки се е подобрило значително;

135.  задава въпроса защо генералният директор на ГД „Научни изследвания и иновации“ е изразил отново, както през предходните години, хоризонтална резерва, обхващаща всички декларации за разходи по Седмата рамкова програма (1,47 милиарда евро); счита, че хоризонталните резерви като цяло не могат да бъдат считани за инструмент на доброто финансово управление; отчита обаче, че някои части от разходите по Седмата рамкова програма не са били обект на резерва, когато е имало доказателства, че рисковете (а оттук и процентът на остатъчните грешки) са били значително по-ниски, отколкото за всички разходи; отбелязва, че в рамките на ГД „Научни изследвания и иновации“ това се отнася за разходите на определени съвместни предприятия; отбелязва, че извън ГД „Научни изследвания и иновации“ това се отнася и за разходите за Изпълнителната агенция за научни изследвания по програмата „Мария Кюри“ и за всички разходи на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет;

136.  изразява изненада, че Европейският институт за иновации и технологии не е участвал през 2015 г. в Общия център за подкрепа) на научните изследвания и иновациите;

137.  изразява загриженост, че според члена на Комисията Седмата рамкова програма няма да бъде изцяло изпълнена и оценена преди 2020 г., което би могло да доведе до изоставане по бъдещи програми за последващи действия; настоятелно призовава Комисията да публикува доклад за оценка възможно най-скоро и най-късно преди да представи научноизследователската програма за периода след приключването на „Хоризонт 2020“;

„Хоризонт 2020“

138.  отбелязва, че в рамките на „Хоризонт 2020“ до края на 2015 г. са изпълнявани само авансови плащания; предупреждава Комисията, че късното започване на проекта „Хоризонт 2020“ би могло да доведе до забавяне на изпълнението на програмата; предупреждава, че е възможно натрупването на неизпълнени финансови задължения в края на програмата;

139.  изразява загриженост във връзка с констатациите на Палатата, че многогодишните програми, определящи политически цели, като „ЕС 2020“ или „Хоризонт 2020“, се осъществяват едновременно, но нямат реална връзка помежду си(88);

140.  изразява съжаление освен това, че първият мониторингов доклад за „Хоризонт 2020“ даде съвсем малко информация за ефектите на взаимодействие между програмата и структурните фондове(89); призовава Комисията да докладва относно тези ефекти на взаимодействие, когато бъдат получени резултатите от програмите;

141.  изразява дълбока загриженост, че според Палатата(90) „Хоризонт 2020“ не е достатъчно ориентирана към постигането на резултати;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

142.  отправя отново своя призив от резолюцията за освобождаване от отговорност на Комисията за 2014 г.(91) Комисията да възложи на своите генерални дирекции да публикуват в своите съответни годишни отчети за дейността всички специфични за всяка държава препоръки, които са отправили в контекста на Европейския семестър;

143.  призовава държавите членки да положат допълнителни усилия с цел постигане на целта 3% от БВП да се инвестират в научно-изследователска дейност; счита, че това би дало тласък на високите постижения и иновациите; призовава следователно Комисията да проучи възможността да предложи споразумение за науката на местно, регионално и национално равнище, използвайки динамиката, която вече е породена от Споразумението на кметовете; призовава държавите членки и Парламента също да положат усилия чрез бюджета на Съюза;

144.  призовава Комисията да преразгледа ключовия показател за изпълнение, свързан с резултатите от иновациите на ЕС, тъй като според думите на самата Комисия съставният характер на този показател не е подходящ за определянето на цели(92);

145.  настоятелно призовава Комисията да проследи по-специално 16-те случая на количествено измерими грешки, в които Комисията, националните органи или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или за да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите; настоятелно призовава Комисията освен това да информира подробно компетентната парламентарна комисия относно предприетите корективни мерки преди края на октомври 2017 г.;

146.  призовава Комисията да информира подробно компетентната парламентарна комисия за десетте операции, които формират 77% от грешките, и за предприетите корективни мерки;

147.  призовава Комисията да модернизира своите системи за управление и контрол, така че хоризонталните резерви да станат излишни; изисква от Комисията да уведоми компетентната парламентарна комисия относно предприетите мерки преди края на ноември 2017 г.;

148.  призовава Комисията, заедно с Палатата, да прецизира в по-голяма степен връзките между стратегията „Европа 2020“ (2010—2020 г.), многогодишната финансова рамка (2014—2020 г.) и приоритетите на Комисията (2015—2019 г.), например чрез процеса на стратегическо планиране и докладване (2016—2020 г.); счита, че това ще спомогне да се укрепят механизмите за мониторинг и докладване и ще даде възможност на Комисията ефективно да докладва относно приноса на бюджета на Съюза за постигането на целите на „Европа 2020“;

Разни

149.  отбелязва ексклузивното разпределяне на безвъзмездни средства за оперативни разходи по бюджетен ред 04 03 01 05 „Мерки за информиране и обучение на работнически организации“ само на два конкретни синдикални института — Европейския синдикален институт и Европейския център по въпроси, свързани с работещите; припомня на Комисията, че безвъзмездните средства за оперативни разходи и рамковите партньорства трябва да се разглеждат като безвъзмездни средства и следователно подлежат на открити тръжни процедури и обявяване; изразява загрижеността си по принцип във връзка с обосновката за такива практики на разпределение на основание на фактически монопол или технически познания и тясна специализация, или административни правомощия (член 190, параграф 1, букви в), и е) от Правилата за прилагане); счита, че особено трайното ексклузивно отпускане на безвъзмездни средства за оперативни разходи на тези основания може действително да доведе до такива фактически монополи, технически познания, тясна специализация или административни правомощия, което да послужи като основание за по-нататъшно разпределение на безвъзмездни средства за оперативни разходи въз основа на член 190 от Правилата за прилагане на Финансовия регламент;

150.  припомня на Комисията в тази връзка, че изключенията от правилата за прозрачност и обявяване, установени в членове 125 и следващите от Финансовия регламент, следва да се тълкуват и прилагат ограничително; приканва Европейския парламент, Съвета и Комисията да се стремят към ясно определяне както на времевата рамка, така и на обхвата за прилагане на изключения от принципите на прозрачност и обявяване, с ясната цел за допълнително ограничаване на тяхното използване;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

151.  изисква от Комисията да прилага и тълкува ограничително изключенията от правилата за прозрачност и обявяване, установени с членове 125 и следващите от Финансовия регламент; изисква от Комисията да определи ясно както времевата рамка, така и обхвата за прилагане на изключенията от принципите на прозрачност и обявяване, с ясната цел за допълнително ограничаване на тяхното използване;

Икономическо, социално и териториално сближаване

„ЕС 2020“

152.  отбелязва факта, че съгласно последващата оценка на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г.(93), всяко инвестирано по линия на политиката на сближаване евро ще генерира до 2023 г. 2,74 EUR допълнителен БВП; приветства факта, че структурните фондове и Кохезионният фонд инвестират предимно в иновации в малките и средните предприятия, (32,3 милиарда евро), обща помощ за предприятията (21,4 милиарда евро), инфраструктура за научни изследвания и технологично развитие (17,5 милиарда евро), инвестиции в транспорта (82,2 милиарда евро), инвестиции в енергетиката (11,8 милиарда евро), инвестиции в областта на околната среда (41,9 милиарда евро), инвестиции в областта на културата и туризма (12,2 милиарда евро) и градска и социална инфраструктура (28,8 милиарда евро);

153.  приветства факта, че ЕФРР и Кохезионният фонд са успели до известна степен да неутрализират последиците от финансовите кризи от 2007 и 2008 г., което показва, че без намесата на структурните фондове икономическите и социалните различия между европейските региони щяха да се увеличат още повече;

154.  приветства постиженията на политиката на сближаване, констатирани от последващите оценки на програмния период 2007—2013 г. във връзка с целите на стратегия „ЕС 2020“:

155.  отбелязва обаче, че в много малко програми беше поставен акцент върху резултатите или измереното въздействие; следователно не е известно нищо или почти нищо за устойчивостта на инвестициите;

156.  подчертава обаче, че през 2015 г. в много малко програми е поставен акцент върху резултатите или измереното въздействие; следователно настоятелно призовава Комисията да определи и да договори на междуинституционално равнище необходимия набор от показатели за изпълнението на бюджета с акцент върху резултатите; отбелязва обаче, че на този етап не е известно нищо или почти нищо за устойчивостта и европейската добавена стойност на инвестициите;

157.  изразява съжаление, че не е информиран относно мерките, които Комисията поиска от държавите членки да предприемат в контекста на Европейския семестър; призовава Комисията да информира Европейския парламент относно мерките, предприети от държавите членки в контекста на Европейския семестър;

158.  изразява дълбока загриженост, че още в своя годишен доклад за 2014 г. Палатата посочва забавяне в стартирането на програмния период 2014 — 2020 г., както и че в края на 2015 г. все още са определени по-малко от 20% от националните органи, отговарящи за европейските структурни и инвестиционни фондове;

Европейски фонд за регионално развитие, Кохезионен фонд и Европейски социален фонд: общи въпроси

159.  приветства факта, че Палатата е оформила главите в годишния си отчет по функциите на многогодишната финансова рамка; счита обаче, че средствата по тази функция са толкова значими от финансова гледна точка — ЕФРР: 28,3 милиарда евро; Кохезионен фонд: 12,1 милиарда евро; ЕСФ: 10,3 милиарда евро — че стратегията на Палатата за провеждане на одита следва да бъде да разглежда отделно ЕФРР и Кохезионния фонд, от една страна, и ЕСФ, от друга страна;

160.  изразява загриженост, че особено в края на програмния период, държавите членки са поставили акцент по-скоро върху усвояването на наличните средства в рамките на националните пакети, отколкото върху постигането на целите на политиките; призовава Комисията да помогне на най-зле справящите се държави членки, като им предостави техническа подкрепа, особено в края на финансовия период;

161.  призовава настоятелно 16-те държави членки, които все още не са транспонирали директивата относно обществените поръчки (94), 19-те държави членки, които не са транспонирали директивата за възлагане на договори за концесия(95), и 17-те държави членки, които все още не са транспонирали директивата относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги(96), да направят това възможно най-скоро, тъй като директивите целят по-нататъшно опростяване; призовава Комисията да провери напредъка, постигнат в тези области;

162.  подчертава значението на Инициативата за младежка заетост; до края на ноември 2015 г. близо 320 000 млади хора бяха включени в действията, подкрепени от Инициативата за младежка заетост, и 18 от общо 22 държави членки започнаха действия по нея; за 28% от наличното финансиране по линия на Инициативата за младежка заетост са поети задължения, 20% са възложени на бенефициентите, а 5% са изплатени на бенефициентите; отбелязва, че три държави членки не са предоставили финансиране до края на ноември 2015 г. (Испания, Ирландия, Обединено кралство);

163.  приема за сведение предварителните резултати от изпълнението на ЕСФ и Инициативата за младежка заетост през 2014—2015 г. и че в дейностите на ЕСФ и Инициативата за младежка заетост са участвали 2,7 милиона души, включително 1,6 милиона безработни и 700 000 неактивни лица;

164.  изразява съжаление същевременно, че първото проучване(97) изглежда сочи също така недостатъчна ефективност на предоставените услуги и недостатъци при събирането на данни в някои държави членки;

Системи за управление и контрол

165.  отбелязва, че през 2015 г. над 80% от плащанията са междинни плащания към оперативни програми от програмния период 2007 — 2013 г., чийто срок на допустимост изтича на 31 декември 2015 г.; авансовите плащания за програмния период 2014 — 2020 г. възлизат на приблизително на 7,8 милиарда евро;

166.  изразява загриженост поради факта, че в Италия се отчитат неприемливи забавяния на плащанията в полза на стажантите по линия на „Гаранция за младежта“; призовава Комисията да следи положението и да изготви конкретен план за действие за държавите членки, в които съществува подобен проблем;

167.  отчита, че Палатата е проверила 223 операции (120 операции засягат ЕФРР, 52 — Кохезионния фонд, а 44 — ЕСФ);

168.  изразява тревога от факта, че Палатата е остойностила изчисления процент грешки на 5,2% (5,7% за 2014 г.); изразява загриженост, че Палатата, както през предходните години, стига до заключението, че „[з]а 18 случая на количествено измерими грешки, извършени от бенефициенти, националните органи са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или да открият и коригират грешките преди декларирането на разходите пред Комисията“; настоятелно призовава държавите членки да използват цялата налична информация, за да предотвратяват, откриват и коригират грешките; настоятелно призовава Комисията да проверява дали държавите членки използват цялата налична информация, за да предотвратяват, откриват и коригират грешките; „[а]ко цялата тази информацията е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за настоящата глава щеше да бъде с 2,4 процентни пункта по-нисък(98)“;

169.  отбелязва, че в областта на разходите по линия на ЕФРР/Кохезионния фонд Палатата е установила, че основните рискове за редовността произтичат, от една страна, от декларирането от бенефициентите на разходи, които са недопустими съгласно националните правила за допустимост и/или по-малобройните разпоредби относно допустимостта в регламентите относно структурните фондове на Съюза, или, от друга страна, от неспазването на правилата на Съюза и/или националните правила за обществените поръчки при възлагането на обществени поръчки; Комисията изчислява риска от грешки в тази област на политиките между 3 и 5,6%;

170.  отбелязва, че според Палатата в областта на разходите по линия на ЕСФ основните рискове за редовността са свързани с нематериалното естество на инвестициите в човешки капитал и с участието в изпълнението на проектите на множество партньори, които често са малки организации; Комисията изчислява риска от грешки в тази област на политиките между 3 и 3,6%;

171.  отбелязва със съжаление, че един от основните източници на грешки, засягащи разходите по функцията за икономическо, социално и териториално сближаване, продължават да бъдат нарушенията на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки; посочва, че сериозните нарушения на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки включват например необосновано пряко възлагане на поръчки или на допълнителни дейности или услуги, незаконно изключване на оференти, случаи на конфликт на интереси и прилагане на дискриминационни критерии за подбор; счита, че е важно да се прилага политика на пълна прозрачност по отношение на информацията за изпълнителите и подизпълнителите, с цел отстраняване на грешки и злоупотреби с правилата;

172.  подчертава, че опростяването, включително използването на опростен вариант за разходите, намалява риска от грешки; изтъква обаче факта, че управляващите органи са загрижени относно допълнителното работно натоварване, правната несигурност и риска, че всяка нередност би могла да се разглежда като системна грешка;

173.  приветства факта, че с времето годишните доклади за контрол на държавите членки са станали по-надеждни: само в 14  (ЕФРР/Кохезионен фонд) случая Комисията коригира процента грешки, докладван от държавите членки, като го завиши с над 2%;

174.  изразява съжаление, че ГД „Регионална и селищна политика“ е счела за необходимо да изрази 67 резерви (преди 77) поради ненадеждни системи за управление и контрол в 13 държави членки и една резерва във връзка с трансграничната програма, изпълнявана от Гърция и бивша югославска република Македония в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ; от 67-те програми с резерви 22 са в Испания, 10 — в Унгария и 7 — в Гърция; междувременно очакваното финансово отражение на тези резерви е намаляло от 234 милиона евро през 2014 г. на 231 милиона евро през 2015 г. за ЕФРР/Кохезионния фонд;

175.  изразява съжаление, че ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е изразила 23 резерви (преди 36) поради ненадеждни системи за управление и контрол в 11 държави членки; приема за сведение, че очакваното финансово отражение на тези резерви е намаляло от 169,4 милиона евро през 2014 г. на 50,3 милиона евро през 2015 г. за ЕСФ;

176.  подкрепя намеренията на Комисията да определи като приоритет подобряването на оценките на въздействието на програмите по линия на политиката на сближаване(99); призовава Комисията да уточни как констатациите ще бъдат включени в законодателните разпоредби за следващия програмен период;

Инструменти за финансов инженеринг

177.  отбелязва, че управляващите органи на държавите членки са докладвали общо 1025 инструмента за финансов инженеринг (включително 77 холдингови фонда и 975 специални фонда), функциониращи в края на 2015 г.: 89% са инструменти за финансов инженеринг за предприятията, 7% — за проекти за градско развитие и 4% — средства за енергийна ефективност/енергия от възобновяеми източници;

178.  отчита, че тези инструменти за финансов инженеринг са създадени в 25 държави членки (всички държави членки с изключение на Ирландия, Люксембург и Хърватия) и са получили финансова подкрепа от 188 оперативни програми, включително една оперативна програма за трансгранично сътрудничество;

179.  отчита, че общата стойност на вноските от оперативните програми за инструментите за финансов инженеринг възлиза на 16,9 милиарда евро, от които 11,7 милиарда евро от структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ); признава освен това, че плащанията към крайните получатели са достигнали 12,7 милиарда евро до края на 2015 г., от които 8,6 милиарда евро са от структурните фондове, в резултат на което е постигната степен на усвояване от почти 75% на сумите по оперативните програми, изплатени на инструментите за финансов инженеринг;

180.  посочва, че получателите в Полша, Унгария и Франция са основните бенефициенти на инструментите за финансов инженеринг;

181.  споделя становището на Палатата, че Комисията следва да направи необходимото, за да може всички разходи във връзка с финансовите инструменти на ЕФРР и ЕСФ за програмния период 2007 — 2013 г. да бъдат включени достатъчно рано в декларациите за приключване, така че одитните органи да могат да извършат своите проверки; счита, че в допълнение Комисията следва да насърчи всички държави членки, които са прилагали финансови инструменти, да проведат одити конкретно относно изпълнението на тези инструменти с оглед на приключването;

182.  изразява дълбока загриженост, че финансовата сложност, породена от наличието на над 1000 инструмента за финансов инженеринг, съставлява основна част от „галактиките от бюджети“, което прави невъзможна демократичната отчетност;

Европейска инвестиционна банка

183.  изразява дълбока загриженост във връзка с като цяло по-високите разходи и такси за управляваните от Европейската инвестиционна банка средства на Европейския инвестиционен фонд за прилагане на финансови инструменти при споделено управление, които бяха установени от Палатата и представени в нейния специален доклад № 19/2016, озаглавен „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“, и насърчава Палатата да извърши подобен одит за текущия период;

184.  призовава Комисията всяка година до месец юни — започвайки от 2018 г. — да представя доклад относно изпълнението от началото на текущата многогодишната финансова рамка и за актуалното състояние, включително за постигнатите резултати, на всички финансови инструменти, управлявани и прилагани от групата на Европейската инвестиционна банка, които оперират със средства от бюджета на Съюза, с цел той да се използва в процедурата по освобождаване от отговорност;

Специфични случаи

185.  отбелязва, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е започнала административни разследвания — като тези в Германия на групата Volkswagen във връзка със скандала с емисиите — във Франция, във връзка с Националния фронт и неговия председател, и в Чешката република, във връзка с проект, известен като „Щъркелово гнездо“ (Stork Nest), поради предполагаеми нередности; призовава Комисията да уведоми компетентната парламентарна комисия веднага след приключване на разследванията;

186.  изразява дълбока загриженост, че в Унгария Палатата и ГД „Регионална и селищна политика“ са разкрили сериозни нередности във връзка с изграждането на линия № 4 на метрото в Будапеща; отбелязва, че въз основа на административно разследване на OLAF, започнало през 2012 г. и завършено едва неотдавна поради сложния характер на случая, може да се наложи Комисията да изиска възстановяването на 228 милиона евро, а Европейската инвестиционна банка да изиска възстановяването на 55 милиона евро; също това, че лошото управление е установено на равнище проект; отбелязва, че в доклада на OLAF по случая се препоръчва също така в Унгария и в Обединеното кралство да се предприемат последващи действия по съдебен ред; призовава Комисията да информира редовно компетентната парламентарна комисия за осъществения напредък и предприетите мерки;

187.  изразява съжаление във връзка с приемането на една наредба от румънското правителство, която можеше да възпрепятства ефективната борба срещу корупцията и която освен това можеше да осигури възможност за помилването на политици, които може да са участвали в незаконни действия; счита, че такива нови законодателни мерки биха могли да имат силно отрицателно въздействие върху стремежа на Комисията да защитава финансовите интереси на Съюза, тъй като Румъния получава значителни суми от структурните фондове; призовава Комисията да информира компетентната парламентарна комисия относно предприетите от Комисията мерки за коригиране на положението;

Мерки, които следва да бъдат предприети

188.  отправя отново своя призив от резолюцията за освобождаване от отговорност на Комисията за 2014 г.(100) Комисията да възложи на своите генерални дирекции да публикуват в своите съответни годишни отчети за дейността всички специфични за всяка държава препоръки, които са издали в контекста на Европейския семестър;

189.  отправя искане към Палатата за запазване на ЕФРР и Кохезионния фонд, от една страна, и ЕСФ, от друга страна, разграничени по отношение на одитната стратегия, имайки предвид финансовото им значение;

190.  приканва Комисията:

191.  напълно подкрепя заявеното от члена на Комисията Йотингер становище, че финансовите инструменти и „бюджетите в сянка“ трябва в края на краищата отново да станат част от бюджета на Съюза, тъй като това ще означава, че Комисията ще носи отговорност пред Европейския парламент; призовава Комисията да изготви съобщение по този въпрос преди ноември 2017 г.;

Обща селскостопанска политика

192.  припомня, че схемите за пряко подпомагане, въведени с реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) от 2013 г., влязоха в сила едва през референтната 2015 година и че настоящият доклад е свързан с разходи от бюджетната 2015 година, които съответстват на заявленията за пряко подпомагане, подадени през 2014 г., последната година на старите схеми на ОСП;

Въпроси, свързани със съответствието

193.  посочва, че изчисленото от Палатата ниво на грешки за функция 2 от многогодишната финансова рамка — „Природни ресурси“ за финансовата 2015 година е 2,9%; отбелязва, че това ниво е сходно на това за 2014 г., като се вземе предвид промяната на подхода на Палатата по отношение на грешките във връзка с кръстосаното спазване, които вече се изключват при изчисляването на нивото на грешки;

194.  призовава следователно Комисията, с цел да се повиши отговорността и отчетността на равнището на висшето ръководство, да разгледа възможността за по-гъвкаво и ефикасно приложение на правилото за вътрешна мобилност на ръководните кадри, когато се отчитат едновременно дългосрочно заемане на длъжността и постоянно високо ниво на грешки, констатирано от Палатата, както и трайно поддържани резерви относно резултатите от управлението в съответните служби;

195.  посочва, че за „Пазари и преки помощи“ изчисленото от Палатата ниво на грешки е 2,2%, малко над прага на същественост от 2% (същото като през 2014 г.), докато в областта „Развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство“ изчисленото ниво на грешки остава високо — 5,3%, но по-ниско от нивото от 6%, изчислено за миналата година;

196.  подчертава, че грешките, свързани с преките помощи, се дължат почти изцяло на завишен брой на декларираните допустими хектари, въпреки факта, че надеждността на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели постоянно се повишава през последните години, и посочва, че половината от грешките в областта на развитието на селските райони се дължат на недопустимост на бенефициента или проекта, 28% — на проблеми, свързани с обществените поръчки и 8% — на нарушения на агроекологични ангажименти;

197.  изразява дълбоко съжаление, че и в двете области — преки помощи и развитие на селските райони, националните органи са могли да намалят равнището на грешки почти или под прага на същественост(102), тъй като или са разполагали с достатъчно информация, за да разкрият грешката, или самите те са направили грешката; настоятелно призовава държавите членки да използват цялата налична информация, за да предотвратяват, откриват и коригират евентуални грешки и да предприемат съответни действия;

198.  приветства факта, че Комисията значително е намалила броя на неприключените досиета във връзка с процедурите за съответствие: от 192 през 2014 г. на 34 през 2015 г., и че след промените в законодателството с цел рационализиране на процедурата Комисията понастоящем извършва по-стриктен мониторинг на одитния цикъл с оглед спазване на вътрешните и външните срокове;

Управителни органи

199.  изразява съжаление, че Палатата е установила основни слабости в контролните функции на разплащателните агенции на държавите членки, свързани със:

Надеждност на предоставяните от държавите членки данни

200.  отбелязва, че през 2015 г. за първи път от сертифициращите органи се изискваше да установяват законосъобразността и редовността на разходите; изразява съжаление, че Комисията е могла да използва в ограничена степен становищата на тези органи поради значителни слабости в методологията и изпълнението като:

201.  изразява дълбоко съжаление, че надеждността на предоставяните от държавите членки данни продължава да бъде проблем, тъй като:

202.  подчертава, че за Европейския фонд за гарантиране на земеделието нивата на грешки, установени от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и Палатата, се разминават(103), докато за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони коригираният процент грешки (4,99%), посочен от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, в общи линии съвпада с нивото на грешки, определено от Палатата;

Въпроси, свързани с резултатите от изпълнението

203.  отбелязва, че през 2014 г. Палатата е разгледала свързани с изпълнението въпроси за подбрани операции за развитие на селските райони и изразява загриженост във връзка с факта, че за 44% от проектите е установено, че няма достатъчно доказателства, че разходите са били обосновани, и че има недостатъци при насочването на мерките и подбора на проекти, в т.ч. слаби връзки с целите на „Европа 2020“; призовава Комисията да вземе всички възможни мерки за справяне с това предизвикващо тревога положение.

Ключови показатели за изпълнение

204.  изразява загриженост относно надеждността на данните, използвани от Комисията за измерване на ключов показател за изпълнение 1, (КПИ 1), определен от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, засягащ факторния доход от селскостопанска дейност; счита, че настоящата тенденция в упражняването на селскостопанска дейност на непълно работно време поради ниските цени на стоките не се отчита точно; отбелязва по-специално, че:

205.  изразява опасение, че Комисията не е добре подготвена да представя изчерпателни данни по години по отношение на КПИ 1, и следователно — да проследява точно и всеобхватно състоянието на доходите на земеделските производители;

206.  счита, че ключовия показател за изпълнение 4 относно заетостта в областта на развитието на селските райони не е от значение, като се има предвид, че равнището на заетостта в областта на развитието на селските райони не се влияе единствено от мерките на ОСП, както и че целта за запазване и създаване на работни места в селските райони се споделя с множество други инструменти, по-специално с другите европейски структурни и инвестиционни фондове;

Справедлива ОСП

207.  подчертава големите разлики между държавите членки по отношение на средния доход на земеделските производители (106) и припомня, че миналата година Парламентът констатира, че „е недопустимо, че според годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ 44,7% от всички земеделски стопанства в ЕС са с доходи под 4 000 EUR годишно, че средно 80% от получателите на преки помощи по ОСП получават около 20% от плащанията, и че 79% от получателите на преки помощи по ОСП получават 5 000 EUR или по-малко на година“(107);

208.  отбелязва, че генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ посвещава една страница от годишния отчет на дирекцията за дейността за 2015 г. на „Тенденциите при разпределянето на директните плащания“ и изтъква отново, че от държавите членки зависи да използват възможностите, предлагани от реформата на ОСП през 2013 г. за преразпределяне на субсидиите по ОСП;

209.  счита, че директните плащания не играят пълноценно своята роля на предпазна мрежа за стабилизиране на доходите на земеделските стопанства, особено за по-малките стопанства, като се има предвид, че при настоящото неравномерно разпределение на плащанията 20% от всички земеделски стопанства в Съюза получават 80% от всички директни плащания, което не отразява равнището на производство и се дължи на това, че държавите членки продължават да използват исторически критерии като основа за определяне на плащанията, въпреки че признават, че големината на стопанствата, малки или големи, зависи от всяка държава членка; счита, че по-големите земеделски стопанства не се нуждаят непременно от същото равнище на подкрепа за стабилизиране на доходите като по-малките стопанства във времена на нестабилност на доходите, тъй като те могат да се възползват от икономии от мащаба, които биха могли да ги направят по-устойчиви; счита, че определянето на горна граница на директните плащания, както беше предложено първоначално от Комисията и одобрено от Парламента, би могло да осигури достатъчно финансови ресурси, за да стане ОСП по-справедлива;

Биогорива

210.  отбелязва, че съгласно констатациите на Палатата в нейния специален доклад № 18/2016 относно системата на Съюза за сертифициране на устойчиви биогорива, системата на Съюза за сертифициране на устойчивостта на биогоривата не е напълно надеждна и е била податлива на измами, тъй като Комисията е издала решения за признаване на доброволни схеми, които не разполагат с подходящи процедури за проверка, за да се гарантира, че произходът на произведените от отпадъци биогорива наистина е от отпадъци;

Опростяване

211.  настоява, че в своя специален доклад № 25/2016 Палатата направи проверка дали Системата за идентификация на земеделските парцели са позволявали на държавите членки да проверяват надеждно измерването и допустимостта на земята, заявена от земеделските стопани, и дали системите са били адаптирани, за да се изпълнят изискванията на ОСП за периода 2014 — 2020 г., по-специално отнасящите се до задълженията за екологизиране;

212.  изразява загриженост относно заключенията на Палатата, че сложността на правилата и процедурите, необходими за разглеждането на шестте основни промени, въведени през май 2015 г., потенциално засягащи Системата за идентификация на земеделските парцели, допълнително са увеличили административната тежест за държавите членки.

Чешката разплащателна агенция

213.  отправя искане към Комисията да ускори процедурата за уравняване с оглед на съответствието, открита на 8 януари 2016 г., за да получи подробна и точна информация за риска от конфликт на интереси по отношение на Националния фонд за земеделско подпомагане в Чешката република; отбелязва, че несправянето с конфликти на интереси в крайна сметка може да доведе до отнемане на акредитацията на разплащателната агенция от компетентния орган или до налагане на финансови корекции от страна на Комисията и отправя искане към Комисията да информира Парламента незабавно, ако в края на процедурата за уравняване с оглед на съответствието ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ предаде на OLAF информация, свързана с възможни случаи на измама, корупция или незаконна дейност, засягащи финансовите интереси на Съюза;

Проверка на уравняването по съответствие

214.   счита, че опростяването на ОСП и намаляването на административната тежест за бенефициентите и разплащателните агенции следва да бъдат приоритет за Комисията през идните години; счита, че Комисията следва да се стреми да запази положителната тенденция по отношение на ефективността на своето управление на ОСП и процента грешки в областта на ОСП, като съсредоточава вниманието си върху поддържането на своя капацитет за внасяне на корекции и върху корективните действия, които държавите членки трябва да предприемат, тя следва да се въздържа от започване или продължаване на несъществени проверки във връзка с уравняването по съответствие;

Мерки, които следва да бъдат предприети

215.  призовава Комисията:

Глобална Европа

Равнища на процента грешки

216.  посочва, че съгласно констатациите на Палатата процентът съществени грешки при разходите за „Глобална Европа“ се изчислява на 2,8% (2,7% през 2014 г.);

217.  изразява съжаление, че при изключване на действията с множество донори и операциите за бюджетна подкрепа процентът грешки за специфични операции, управлявани пряко от Комисията, се изчислява на 3,8% (3,7% през 2014 г.);

218.  отбелязва, че ако цялата информация, събрана от Комисията или от одиторите, назначени от Комисията, е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки по глава „Глобална Европа“ би бил с 1,6 процентни пункта по-нисък; настоятелно призовава Комисията да използва цялата налична информация, за да предотвратява, открива и коригира евентуални грешки и да предприема съответни действия;

219.  посочва, че при проверените от Палатата операции за бюджетна подкрепа не са открити грешки по отношение на законосъобразността и редовността;

220.  отбелязва, че най-същественият вид грешки, представляващ 33% от изчисления процент грешки, е свързан с неизвършени разходи, т.е. разходи, които не са били извършени към момента на одобряването им от Комисията и в някои случаи, преди Комисията да ги е уравнила;

221.  посочва, че най-често срещаният вид грешки, представляващ 32% от изчисления процент грешки, е свързан с допустимостта на разходите, т.е. със:

Декларация за достоверност

222.  припомня, че в своята декларация за достоверност генералният директор на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ посочва, че и за двата финансови инструмента, управлявани от генералната дирекция — Европейския инструмент за съседство) и Инструмента за предприсъединителна помощ — финансовата експозиция от изложената на риск сума е под прага на същественост от 2%, а определеният среден процент грешки за цялата генерална дирекция е 1,12%;

223.  изразява съжаление, че това твърдение не отговаря на резултатите от одита на Палатата, и отбелязва, че ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ признава в своя доклад, че прилаганият подход се нуждае от по-нататъшно подобрение;

224.  отбелязва, че ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ е изчислила процента остатъчни грешки за 90% от своите разходи и е получила три стойности: процент остатъчни грешки за Инструмента за предприсъединителна помощ при пряко управление, процент остатъчни грешки за Инструмента за предприсъединителна помощ при непряко управление с държавите бенефициенти и процент остатъчни грешки за Европейския инструмент за съседство при всички методи на управление; за останалите 10% от разходите ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ е използвала други начини за получаване на увереност;

225.  подчертава, че Палата е установила, че изчисляването на процента остатъчни грешки при режим на управление „непряко управление от страните бенефициенти“, който съчетава резултатите от статистически непредставителна извадка, формирана от одитните органи, и исторически данни за процента остатъчни грешки, изчислен от ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, не е достатъчно представително и не предоставя точна информация за размера на плащанията, изложени на риск; посочва, че според Палатата съществува риск изчислението да занижава процента грешки и по този начин потенциално да се отрази върху изразената от генералния директор увереност;

226.  приветства факта, че генералният директор на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ е сложил край на практиката от предходните години на изразяване на цялостна резерва по отношение на законосъобразността и редовността на операциите, свързани с всички дейности на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и че вследствие на препоръките на Парламента е изготвил в годишния отчет за дейността за 2015 г. декларация за достоверност, която е диференцирана по отношение на рисковете;

227.  отбелязва изразената специфична резерва по отношение на Механизма за подкрепа на мира в Африка поради слабости в контрола, разкрити от Службата за вътрешен одит на Комисията; счита, че такава резерва е следвало да бъде изразена по-рано, тъй като откритите пропуски са съществували още при създаването на механизма през 2004 г.; заявява, че практиката на изразяване на цялостна резерва по отношение на всички дейности на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ очевидно е допринесла за липсата на прозрачност по отношение на финансовото управление на ГД „Международно сътрудничество и развитие“;

228.  отбелязва, че ГД „Международно сътрудничество и развитие“ е оценила две разходни области като високорискови:

но споделя становището, изразено от Палатата, че изразяването на резерва по отношение на непрякото управление с държавите бенефициенти би могло да бъде оправдано, особено като се има предвид, че непряко отпусканата безвъзмездна помощ от държавите бенефициенти следва да подлежи на ниво на анализ на риска, което е подобно на това на анализ на риска на пряко отпусканата безвъзмездна помощ;

229.  отбелязва, че според констатациите на Палатата (вж. точки 48, 49 и 50 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. относно ЕФР) корективният капацитет на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ се надценява, като не се изключва събирането на вземания по авансово финансиране и натрупаните лихви, които не засягат бъдещите корекции на разрешените разходи, и отмяната на предишни издадени нареждания за събиране на вземания при изчислението на средната годишна стойност на нарежданията за събиране на вземания, издадени във връзка с грешки и нередности за периода 2009—2015 г.;

Слабости в системите за контрол и превенция

230.  подчертава, че Палатата е установила слабости в системите за контрол на Комисията като:

Доклади относно управлението на външната помощ

231.  отново изразява съжаление, че докладите за управлението на външната помощ, изготвяни от ръководителите на делегациите на Съюза, не се прилагат към годишните отчети за дейността на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, както е предвидено в член 67, параграф 3 от Финансовия регламент; изразява съжаление, че докладите систематично се считат за поверителни, докато съгласно член 67, параграф 3 от Финансовия регламент те „се предоставят на разположение на Европейския парламент и на Съвета, като съответно се взема предвид тяхната поверителност“;

232.  отбелязва, че тъй като за първи път се прави анализ на ключови показатели за изпълнение на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, установяването на „тенденции“ не е възможно и че през 2015 г. пет ключови показателя за изпълнение не са били изчислени за тази генерална дирекция;

233.  посочва, че

234.  подчертава, че i) Инструментът за стабилност, ii) инструментът MIDEAST и iii) Европейският фонд за развитие продължават да бъдат програмите с обезпокоително високи нива на трудности при изпълнението и че е неприемливо 3 от 4 EUR, изразходвани по Европейския фонд за развитие, да са изложени на риск от неизпълнение или забавяне на постигането на преследваните от тях цели;

235.  отбелязва, че ръководителите на делегации са докладвали информация относно 3782 проекта за 27,41 милиарда евро поети задължения и че:

236.  приветства факта, че за първи път Комисията е разпитала ръководителите на делегациите на Съюза относно предварителния риск на проектите, което може би представлява първа стъпка към централизиран процес за управление на риска; препоръчва въз основа на наличната информация относно трудната среда, в която делегацията може да работи, Комисията да засилва своя диалог с делегациите относно начините за управление на рисковете в процеса на изпълнение на проекта;

237.  отбелязва, че четирите делегации с най-лоши резултати, за които отговаря ГД „Международно сътрудничество и развитие“, са делегациите в Йемен, Централноафриканската република, Габон и Мавритания, докато четирите делегации с най-лоши резултати, за които отговаря ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, са тези в Сирия, Египет, Албания и Косово;

238.  очаква ГД „Международно сътрудничество и развитие“ да постигне напредък по отношение на следните приоритети през 2016 г. и да докладва за това в годишния си отчет за дейността за 2016 г.:

239.  очаква ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ да постигне напредък по отношение на следните приоритети през 2016 г. и да докладва за това в годишния си отчет за дейността за 2016 г.:

Разходи на Съюза за миграция и убежище в съседните държави

240.  припомня, че един от важните аспекти на външните отношения на Съюза е, че борбата срещу бедността следва да има за цел и създаването на условия за предотвратяване на неконтролираното пристигане на незаконни мигранти в Европа;

241.  подкрепя основните констатации на Палатата в нейния специален доклад № 9/2016, озаглавен „Разходи на Съюза във връзка с външното измерение на политиката в областта на миграцията в държавите от Южното Средиземноморие и източните съседни държави до 2014 г.“ и подчертава по-специално, че съществуващата разпокъсаност на инструментите пречи на парламентарния контрол върху i) начина на използване на средствата и ii) установяването на отговорностите и следователно затруднява оценката на финансовите средства, действително изразходвани в подкрепа на външните действия в областта на миграцията;

Световна банка

242.  в светлината на будещата тревога публикация в „Политико“ на 2 декември 2016 г., относно „Опасения за конфликт на интереси във взаимоотношенията на Кристалина Георгиева със Световната банка“ припомня, че Парламентът призова Комисията в последната си резолюция относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Комисията за 2014 г. да преразгледа Кодекса за поведение на членовете на Комисията до края на 2017 г., включително чрез определяне на това какво представлява конфликт на интереси; подчертава, че без ясно определение на това какво представлява конфликт на интереси Парламентът няма да може да преценява правилно, справедливо и последователно наличието на действителен или потенциален конфликт на интереси;

243.  счита, че новото споразумение за финансиране, сключено от Комисията със Световната банка(110), с което се заменя фиксираната такса за управление с по-сложна формула и се предвижда по-конкретно, за някои проекти, осъществявани пряко от Световната банка, да могат да се начисляват разходи за персонал и консултанти до 17% от стойността на проектите, вероятно ще бъде в ущърб на бюджета на Съюза и може да доведе до плащания над горната граница от 7% върху таксите за управление, определена с член 124, параграф 4 от Финансовия регламент;

244.  подчертава, че таксата за управление, плащана на Световната банка, няма да се използва за проекти за развитие и сътрудничество; изразява учудване защо Световната банка следва да получава възнаграждение от Комисията за банкови дейности, които са в основата на мисията ѝ на банка;

Международна група за управление (МГУ)

245.  поздравява Комисията за изхода от процедурата по дело T-381/15 на 2 февруари 2017 г.; отправя искане за информация кои договори с Международна група за управление все още се изпълняват към момента;

Мерки, които следва да бъдат предприети

246.  призовава:

Миграция и сигурност

247.  приветства факта, че предвид политическата чувствителност на въпроса Палатата за първи път разгледа политиката по отношение на миграцията и сигурността във втората част от осма глава на годишния си доклад; отбелязва, че с 0,8 милиарда евро тази област представлява малък, но нарастващ дял от бюджета на Съюза;

248.  изразява съжаление относно факта, че Палатата не е определила процент грешки по отношение на тази област на политиката, докато генералният директор на ГД „Миграция и вътрешни работи“ в своя годишен отчет за дейността за 2015 г. изчислява многогодишен остатъчен процент грешки от 2,88% за безвъзмездна помощ, непредназначена за научноизследователски цели, пряко управлявана от ГД „Миграция и вътрешни работи“;

249.  споделя загрижеността, изразена от Палатата във връзка с факта, че одитите на солидарността и управлението на миграционните потоци, извършени от Комисията, не са обхванали тестове на мерките за контрол върху повечето ключови процеси и че по тази причина съществува риск Комисията да е счела, че някои годишни програми с неефективни контролни системи предоставят достатъчна увереност и да не ги е включила в обхвата на извършваните от нея последващи одити;

250.  припомня, че ГД „Миграция и вътрешни работи“ е открила пропуски в системите за управление и контрол на Европейския фонд за бежанци, Европейския фонд за връщане, Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни и Фонда за външните граници за периода 2007—2013 г. от страна на Чешката република, Германия, Франция и Полша;

251.  счита, че ключовите показатели за изпълнение 1, включен в годишния отчет за дейността за 2015 г. на ГД „Миграция и вътрешни работи“, не е от значение, тъй като процентът на връщане на незаконни мигранти в трети страни не се влияе съществено от управлението, осъществявано от ГД „Миграция и вътрешни работи“;

252.  изразява съжаление, че Комисията счита, че е трудно, ако не и невъзможно, да се предостави ориентировъчната сума, заплащана за мигрантите/търсещите убежище по държави, тъй като управлението на миграционните потоци обхваща широк кръг от дейности(111);

253.  отправя искане към Палатата да представи на органа за бюджетен контрол най-вероятния процент грешки по отношение на политиката в областта на миграцията и сигурността в своя годишен доклад за 2016 г. и да направи оценка на корективния капацитет на службите на Комисията в тази област на политиката;

254.  изразява загриженост във връзка с проверките на средствата за бежанците, които често се разпределят от държавите членки при извънредни ситуации и по начин, който не съответства на действащите правила; счита, че е важно Комисията да въведе по-строги проверки, включително за да се гарантира зачитане на човешките права на бежанците и на лицата, търсещи убежище;

Мерки, които следва да бъдат предприети

255.  Препоръчва ГД „Миграция и вътрешни работи“:

Администрация

256.  отбелязва, че длъжностните лица може да бъдат назначавани на длъжност старши експерт или старши асистент, което разкрива възможност за повишаването им в степен AD14 или AST11, и че след като веднъж са назначени на длъжност старши експерт, те не може да бъдат върнати на администраторска длъжност; изразява съжаление за противоречието между тази мярка и мерките за намаляване на административните разходи или засилване на връзката между степен и функции; призовава Комисията да промени тази практика;

257.  отбелязва със загриженост, че средният брой години, прекарани на една степен преди повишение, са намалели за степен AD11 и над нея; за степен AD12, например, през 2008 г. длъжностните лица бяха повишавани средно на всеки 10,3 години, докато през 2015 г. те са били повишавани веднъж на 3,8 години, което показва, че повишенията в горните категории на заплащане са ускорени; призовава Комисията да забави повишаването в длъжност за степените над AD11 или AST9;

258.  подчертава, че географският баланс, а именно връзката между националността на служителите и големината на държавите членки, следва да остане важен елемент от управлението на ресурсите, по-специално по отношение на държавите членки, присъединили се към Съюза през 2004 г. и след това; приветства факта, че Комисията е постигнала по-балансирано съотношение между длъжностните лица от държавите членки, присъединили се към Европейския съюз преди 2004 г., и тези, присъединили се след това; все пак посочва, че последните държави членки продължават да бъдат по-слабо представени на по-високо административно ниво, както и на ръководните длъжности, по което все още се очаква напредък;

259.  отбелязва със загриженост прекомерно високите такси за медицински услуги в Люксембург и затрудненията да се осигури членовете на общата здравноосигурителна схема на институциите на Съюза да се третират еднакво с гражданите на Люксембург; призовава институциите, и по-специално Комисията, да изискват и гарантират във всички държави членки, и особено във Великото херцогство Люксембург, прилагането на член 4 от Директива 2011/24/ЕС(112), съгласно който държавите членки трябва да гарантират, че доставчиците на здравно обслужване на тяхна територия прилагат същите тарифи за пациенти от други държави членки като тези, прилагани за местните пациенти; призовава също така за прилагането на подходящи санкции в случай на неспазване на директивата;

Европейска служба за борба с измамите (OLAF)

260.  отбелязва, че Колегиумът на членовете на Комисията свали имунитета на генералния директор на OLAF след постъпването на искане от белгийските органи в контекста на разследванията, свързани със случая „Дали“; счита, че генералният директор се намира в троен конфликт на интереси:

счита, че тези конфликти на интереси биха могли да накърнят авторитета както на OLAF, така и на Комисията; призовава Комисията следователно да пусне генералния директор на OLAF в отпуск до края на разследването, провеждано от белгийските органи, и да назначи временен заместник;

261.  е шокиран от репортажите в медиите, че според изчисленията на OLAF постоянно проявяваната небрежност от страна на митническите органи на Обединеното кралство е лишило Съюза от приходи, възлизащи на 1,987 милиарда евро под формата на неплатени мита върху китайски стоки, както и че сложна и високо специализирана мрежа на организираната престъпност е лишила големи държави членки на Съюза, като Франция, Германия, Испания и Италия, от 3,2 милиарда евро приходи от данък добавена стойност; отправя искане да получи пълен достъп до досието и да бъде редовно информиран;

Кодекс за поведение

262.  е твърдо убеден в растящата необходимост от строги разпоредби относно етиката с цел спазване на член 17 от Договора за Европейския съюз и на член 245 от Договора за функциониране на Европейския съюз; настоява, че добре функциониращите кодекси за поведение изискват постоянно внимание; подчертава, че един кодекс за поведение е ефективна превантивна мярка само ако се прилага правилно и ако проверките на спазването му се правят системно, а не единствено при възникването на инциденти;

263.  отбелязва предложението на Комисията за преразглеждане на кодексите на поведение за членове на Комисията; изразява съжаление обаче, че преразглеждането се ограничава до удължаване на периода на прекъсване на три години само за бившия председател на Комисията; призовава Комисията да преразгледа Кодекса за поведение на членовете на Комисията до края на 2017 г., включително като изпълни препоръката на Парламент специалната комисия по етика да бъде реформирана с цел разширяване на нейните правомощия и включване на независими експерти, като даде определение на това какво представлява „конфликт на интереси“, както и като въведе критерии за оценяване на съвместимостта на дадена длъжност след изтичане на мандата и удължи периода на прекъсване до три години за всички членове на Комисията;

264.  посочва, че важна стъпка по отношение на конфликтите на интереси е повишаването на прозрачността по отношение на председателя на Комисията, на специалната комисия по етика на Комисията и на Генералния секретариат при разглеждането на случаи на потенциален конфликт; отбелязва, че обществеността може да търси отговорност от Комисията само ако становищата на комисията по етика бъдат проактивно публикувани;

265.  призовава Колегиума на членовете на Комисията да вземе решение сега, след като препоръката на специалната комисия по етика по случая с бившия председател на Комисията вече е готова, да отнесе случая до Съда, за да може той да даде своето становище по въпроса;

Експертни групи

266.  приветства Решението на Комисията от 30 май 2016 г. за установяване на хоризонтални правила за създаването и функционирането на експертните групи на Комисията(113), но изразява съжаление, че въпреки интереса, проявен от многобройни неправителствени организации, Комисията не е организирала широки обществени консултации; отново подчертава значението на възобновяването на форми на участие на представители на гражданското общество и социалните партньори в ключови области като прозрачността и функционирането на европейските институции;

267.  припомня, че липсата на прозрачност накърнява доверието на гражданите на Съюза в институциите на Съюза; счита, че ефективната реформа на системата на експертните групи на Комисията, въз основа на ясни принципи на прозрачност и балансиран състав, ще подобри наличността и надеждността на данните, което от своя страна ще допринесе за повишаване на доверието на хората в Съюза;

268.  счита, че Комисията следва да работи за постигане на по-балансиран състав на експертните групи; изразява съжаление обаче, че все още не се прави изрично разграничение между лицата, които представляват икономически интереси, и лицата, които представляват неикономически интереси, за да се постигне възможно най-високо ниво на прозрачност и балансираност;

269.  припомня, че както Парламентът, така и Европейският омбудсман отправиха препоръка до Комисията дневният ред, основните документи, протоколите от заседанията и разискванията на експертните групи да бъдат достъпни за обществеността;

Съветници със специални функции

270.  призовава Комисията да публикува имената, функциите, степента и договора (работно време, срок на договора, месторабота) на всички съветници със специални функции; счита, че съществува риск от конфликт на интереси със съветниците със специални функции; е твърдо убеден, че конфликтите на интереси следва да се избягват, тъй като подкопават доверието в институциите; призовава Комисията да публикува декларациите за интереси на съветниците със специални функции;

Европейски училища

271.  отбелязва, че отделните училища отговарят за годишните счетоводни отчети (които съставляват „Общата рамка“); наличните бюджетни кредити през 2015 г. възлизат на 288,8 милиона евро, като вноската на Комисията възлиза на 168,4 милиона евро (58%);

272.  е шокиран, че след всички тези години на предполагаеми реформи, Палатата продължава да бъде изключително критична по отношение на финансовото управление на Европейските училища:"„II. Училищата не изготвиха годишните си отчети в рамките на законоустановения срок. Бяха открити многобройни грешки, повечето от които бяха отстранени (в резултат на прегледа) в окончателната версия на отчетите. Те представляват системни слабости в счетоводните процедури. (...)

IV.  Платежните системи на двете избрани училища бяха засегнати от значителни слабости: липса на автоматична връзка между счетоводната система и системите за плащане, както и на строго разделение на задълженията, плащания, извършени извън счетоводната система, които не се отхвърлят автоматично от системата и ниско ниво на контрол като цяло. Тези слабости представляват значителен риск от гледна точка на законосъобразността и редовността на плащанията.

V.  Палатата също така установи няколко значителни слабости в процедурите за възлагане на обществени поръчки, които рискуват да компрометират спазването на принципите на прозрачност и равно третиране.

VI.  В няколко случая Палатата не откри доказателства за квалификациите на наетия персонал и отбеляза пропуски в личните досиета на персонала.

VII.  В резултат на това Палатата не беше в състояние да потвърди доброто управление на финансовите средства.“;

273.  изразява съжаление поради факта, че Палатата не е била „в състояние да потвърди доброто управление на финансовите средства“;

274.  изразява съжаление също така, че Комисията, в съответствие с констатациите на Палатата и поради случай на съмнение за измама през периода 2003 — 2012 г., е изразила резерва във връзка с репутацията по отношение на плащанията;

275.  отбелязва, че размерът на отпуснатия бюджет за системата на Европейските училища е значително по-голям от този, получен от всички, с изключение на две, 32 агенции; счита, че финансовата отчетност на системата на Европейските училища следва да бъде повишена до нивото на тази на европейските агенции, включително посредством специална процедура за освобождаване от отговорност за предоставената ѝ сума от 168,4 милиона евро;

276.  припомня, че Парламентът, при провеждането на своята процедура по освобождаване на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2010 година, вече изрази съмнения относно „вземането на решения и финансирането на структури по Конвенцията за Европейските училища“ и поиска от Комисията „да проведе консултации с държавите членки относно преразглеждането на тази конвенция и [...] да докладва до 31 декември 2012 г. относно постигнатия напредък“(114); отбелязва, че до момента Парламентът не е получил доклад за напредъка;

277.  отбелязва, че настоящата финансова и организационна криза в системата на Европейските училища се изостря поради плановете за откриване на пето училище в Брюксел и възможните последици от оттеглянето на една от държавите членки от Конвенцията за Европейските училища в даден момент в бъдеще; задава въпроса дали системата на Европейските училища, по начина, по който е организирана и финансирана сега, има ресурсите да поеме планираното разширяване до пет училища в Брюксел; отбелязва, че това създава риск от по-съществени проблеми в бъдеще поради допълнително натоварване на някои езикови секции, които съгласно сегашния модел на осигуряване на ресурси, имат капацитет да покриват само четири училища в Брюксел (в случая на немската езикова секция) или три училища (в случая на английската езикова секция);

278.  счита за неприемливо представителите на държавите членки да продължават да освобождават Европейските училища от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, въпреки че Комисията, която плаща 58% от годишния бюджет, и Палатата препоръчват това да не се прави;

279.  напълно подкрепя 11-те препоръки на Палатата в нейния доклад от 11 ноември 2015 г. относно годишните отчети на Европейските училища за 2014 г., включително относно счетоводното отчитане, персонала, процедурите за възлагане на обществени поръчка, стандартите за контрол и въпроси, свързани с плащанията;

280.  приветства актуализирания план за действие, изготвен от ГД „Човешки ресурси и сигурност“ с цел да се отговори на резервата на Комисията и забележките на Палатата;

281.  призовава Комисията да изготви съобщение до Парламента и Съвета относно това как административната структура на Европейските училища би могла да се реформира най-добре преди ноември 2017 г.;

282.  призовава Комисията да изиграе изцяло ролята си във всички аспекти на процеса на реформа, обхващащ управленските, финансовите, организационните и педагогическите въпроси; изисква Комисията ежегодно да представя на Парламента доклад с оценка на напредъка, постигнат в тези области, за да могат съответните му комисии да контролират системата от училища и да оценяват начина, по който средствата, предоставяни на системата от бюджета на Съюза, се използват; изисква съответният член на Комисията внимателно да следи въпроса и специално го призовава да участва лично в заседанията на Управителния съвет, провеждани два пъти годишно; повтаря отново становището на Парламента за неотложната необходимост от всеобхватен преглед на системата на Европейските училища; призовава първият проект на въпросния преглед да бъде представен до 30 юни 2017 г.;

Становища на комисиите

Външни работи

283.  въпреки че приветства постигнатия напредък, отбелязва, че шест от 10-те граждански мисии в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) все още не са признати от Комисията като съответстващи на член 60 от Финансовия регламент; настоятелно призовава Комисията да ускори работата си, за да акредитира всички граждански мисии по линия на ОПСО, в съответствие с препоръките на Палатата, което дава възможност да им бъдат възложени задачи по изпълнението на бюджета при непряко управление;

284.  приветства създаването на платформа за подпомагане на мисиите, насочена към намаляване на административната тежест и повишаване на ефективността на гражданските мисии на ОПСО; изказва съжаление във връзка с ограничения размер и обхват и отправя отново призива си за продължаване на напредъка към изграждане на общ обслужващ център, което би довело до допълнителни бюджетни приходи и повишаване на ефективността посредством централизиране на всички услуги за подпомагане на мисиите, които не е необходимо да са подсигурени на местно равнище;

285.  отново заявява, че финансовите правила на Съюза трябва да бъдат по-добре приспособени към специфичните особености на външната дейност, включително управлението на кризи, и подчертава, че настоящото преразглеждане на Финансовия регламент трябва да осигури по-голяма гъвкавост;

286.  изразява загриженост от липсата на преки средства за контрол по отношение на използването на макрофинансовата помощ от трети държави — получателки; призовава Комисията да обвърже по-тясно този вид помощи с измерими параметри;

287.  приветства също така препоръките, предложени от Палатата в специален доклад №  13/2016 относно помощта на Съюза за укрепване на публичната администрация в Молдова и в специален доклад №  32/2016 относно помощта на Съюза за Украйна; счита, че Съюза следва да използва напълно ефекта на лоста на обвързването с условия и да гарантира подходящ мониторинг на изпълнението на предприетите реформи, за да допринесе положително за укрепването на демократичните практики както в Молдова, така и в Украйна.

Развитие и сътрудничество

288.  приветства в този контекст специален доклад № 9/2016 на Палатата относно разходите на Съюза във връзка с външното измерение на политиката в областта на миграцията в държавите от Южното Средиземноморие и източните съседни държави; посочва, че Палатата стига до заключението, че свързаните с миграцията външни разходи на Съюза не са доказали своята ефективност, че е невъзможно резултатите от тях да се измерят, че подходът на Комисията за гарантиране на положително въздействие на миграцията върху развитието е неясен, че подкрепата за връщането и реадмисията няма почти никакъв ефект и че зачитането на човешките права на мигрантите, което трябва да е в основата на всички действия, остава на теория и рядко се прилага на практика;

289.  приветства специален доклад № 15/2016 на Палатата относно хуманитарната помощ в региона на Големите африкански езера; посочва, че Палатата стига до заключението, че хуманитарната помощ за населението, засегнато от конфликти в областта на Големите африкански езера, като цяло е управлявана ефективно от Комисията; подчертава пълната противоположност със заключенията относно разходите, свързани с миграцията, и вижда в това по-нататъшно доказателство, че добре планираните политики за развитие водят до много по-добри резултати от краткосрочната активност в областта на миграцията;

290.  отбелязва с голяма тревога осезаемата тенденция в последните предложения на Комисията на игнориране на правно обвързващи разпоредби на Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета(115), когато става въпрос за отговарящи на изискванията разходи по линия на официалната помощ за развитие и отговарящи на изискванията държави за разходи по Инструмента за сътрудничество за развитие; припомня, че законосъобразността на разходването на средства на Съюза е ключов принцип на доброто финансово управление и че политическите съображения не следва да вземат връх над ясно формулирани правни разпоредби, ако Комисията иска да запази доверието в себе си по свързани с върховенството на закона въпроси; припомня на Комисията в тази връзка за неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз(116) относно сътрудничеството с Мароко и въпроса със Западна Сахара, в което Съдът постановява, че Съюзът нееднократно е нарушил международното право;

291.  подкрепя по принцип използването на бюджетна подкрепа, но призовава Комисията за по-ясна оценка и по-ясно определяне на резултатите в областта на развитието, които следва да бъдат постигнати чрез бюджетна подкрепа във всеки отделен случай и преди всичко за засилване на механизмите за контрол по отношение на поведението получаващите бюджетна подкрепа държави в областта на корупцията, зачитането на правата на човека, върховенството на закона и демокрацията; изразява дълбока загриженост относно евентуалното използване на бюджетна подкрепа в държави, в които липсва демократичен контрол поради липсата на функционираща парламентарна демокрация и свободи за гражданското общество и медиите или поради недостатъчен капацитет на контролиращите органи;

292.  призовава Комисията да включи основан на стимули подход към развитието чрез въвеждане на принципа „повече за повече“, следвайки примера на Европейската политика за съседство; счита, че колкото по-голям и по-бърз е напредъкът на една държава в осъществяването на вътрешни реформи, целящи изграждане и укрепване на демократични институции, изкореняване на корупцията, зачитане на правата на човека и върховенство на закона, толкова по-голяма следва да бъде подкрепата, която тя получава от Съюза; подчертава, че този подход на „обвързване с положителни условия“, съчетан със силен акцент върху финансирането на малки проекти в селските общности, може да донесе истинска промяна и да гарантира изразходването по по-устойчив начин на парите на данъкоплатците от Съюза;

293.  изразява съжаление, че с Парламента не бяха проведени предварителни консултации при създаването на Извънредния доверителен фонд на Съюза за Африка; призовава за по-ефективни усилия за повишаване на прозрачността на решенията относно проектите на Доверителния фонд на Съюза и подчертава липсата на подходящ формат за редовни консултации с Парламента;изразява съжаление, че не са предприети никакви действия в тази насока;

Заетост и социални въпроси

294.  отбелязва препоръката на Палатата Комисията да използва опита, придобит през програмния период 2007—2013 г., и да докладва за извършен целенасочен анализ на националните правила за допустимост за програмния период 2014—2020 г., както и въз основа на това да предостави насоки за държавите членки как да опростяват и избягват ненужно сложни или утежняващи правила;

295.  призовава Комисията да разгледа възможността за включване на програми на Съюза за финансиране в своето годишно изследване относно тежестта, както е договорено в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(117); подчертава, че въвеждането на годишни цели за намаляване на тежестта, които включват програмите на Съюза за финансиране, ще увеличи степента на спазване и следователно ще допринесе за намаляване на процента на грешки;

296.  приветства факта, че в рамките на програмния период 2014—2020 г. се поставя по-силен акцент върху резултатите; счита обаче, че по-нататъшното разработване на показатели за изпълнението и на системи за мониторинг ще допринесе за добра финансова отчетност и ще повиши ефективността на бъдещите оперативни програми;

Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

297.  изразява задоволство от работата, извършена от петте децентрализирани агенции, които попадат в рамките на нейните правомощия и които изпълняват технически, научни или управленски задачи, с цел подпомагане на институциите на Съюза при изготвянето и прилагането на политиките в областта на околната среда и климата, общественото здравеопазване и безопасността на храните, както и във връзка с начина на изпълнение на бюджетите на агенциите;

298.  изразява задоволство от общото изпълнение на оперативния бюджет на програмата LIFE+, което за 2015 г. е 99,95% от бюджетните кредити за поети задължения и 98,93% от бюджетните кредити за плащания; подчертава, че програмата LIFE+ е допринесла за повишаване на осведомеността и участието на гражданите в законодателството, за прилагане на политиката на Съюза в областта на околната среда, както и за подобряване на управлението в този сектор; отбелязва, че през 2015 г. 225,9 милиона евро са били заделени като безвъзмездни средства за действия, 40 милиона евро са били използвани за финансови инструменти, управлявани от Европейската инвестиционна банка, а 59,2 милиона евро са били използвани за мерки, насочени към подкрепа на ролята на Комисията за иницииране и мониторинг във връзка с развитието на политиките и законодателството; отбелязва, че 10,2 милиона евро са били използвани за административна подкрепа по програмата LIFE и за подкрепа на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME);

299.  отбелязва, че ГД „Действия по климата“ е повишила процента на своето изпълнение до 99,9% от 108 747 880 EUR в бюджетни кредити за поети задължения и 91,77% от 47 479 530 EUR в бюджетни кредити за плащания и че ако административните разходи не се вземат предвид, степента на изпълнение за плащанията достига 96,88%;

300.  насърчава бюджетния орган в бъдеще да поставя акцент върху пилотни проекти и подготвителни действия с действителна добавена стойност за Съюза; отчита, че са изпълнени десет пилотни проекта и пет подготвителни действия на обща стойност 1 400 000 EUR в бюджетни кредити за поети задължения и 5 599 888 EUR в бюджетни кредити за плащания;

301.  отбелязва, че оценката на Втората здравна програма (2008—2013 г.) беше приключена през 2015 г.; приветства факта, че Третата здравна програма беше подсилена през 2015 г. с цел подкрепа и насърчаване на обмена на информация и добри практики в държавите членки, изправени пред предизвикателства, свързани с приема на голям брой мигранти, лица, търсещи убежище, и бежанци, по-специално във връзка с изготвянето от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ на личен здравен картон за оценка на здравословното състояние на мигрантите, който да се използва в „горещите точки“ и приемните центрове, както и осигуряването на допълнителен бюджет за проекти, свързани със здравето на мигрантите;

Транспорт и туризъм

302.  отбелязва, че през 2015 г. 12,8 милиарда евро са били предоставени за 263 транспортни проекта чрез споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, подписани пред 2015 г. в рамките на поканите за подаване на предложения по Механизма за свързване на Европа от 2014 г.; отбелязва още, че финансирането от Механизма за свързване на Европа е генерирало инвестиции на обща стойност 28,3 милиарда евро, като вноската на ЕС се съчетава с вноски от регионалните бюджети и от бюджетите на държавите членки, както и със заеми от Европейската инвестиционна банка;

303.  отбелязва, че за областта „Конкурентоспособност за растеж и заетост“, към която принадлежи транспортът, Палатата е извършила одит само на седем операции под отговорността на ГД „Мобилност и транспорт“; отбелязва, че са открити грешки само в една от подложените на одит операции и че тези грешки засягат неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки;

304.  отбелязва, че в своя доклад за оценка Европейската инвестиционна банка изтъква географски дисбаланси и секторни концентрации в портфейла на инфраструктурния и иновационния прозорец и че финансирането по инфраструктурния и иновационния прозорец е концентрирано (63%) в три държави членки; призовава Комисията спешно да извърши оценка на въздействието на Европейският фонд за стратегически инвестиции в Съюза като цяло; изразява съжаление, че Европейският фонд за стратегически инвестиции не се използва в достатъчна степен за финансиране на иновативни транспортни проекти във всички видове транспорт, например за насърчаването на устойчиви транспортни средства или за допълнително стимулиране на процеса на цифровизация, както и за безпрепятствена достъпност;

305.  изразява съжаление, че Комисията (ГД „Мобилност и транспорт“) все още не е създала формализиран консолидиран стратегически документ за надзор върху развитието на коридорите на централната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); насърчава Комисията да приеме такъв стратегически документ относно надзорните дейности и прозрачността; припомня, че прозрачността и допитването до всички заинтересовани страни допринасят за успеха на проектите в областта на транспорта;

306.  посочва, че транспортните проекти през 2014 — 2020 г. ще се финансират от няколко източника, включително Механизма за свързване на Европа, Кохезионния фонд, ЕФРР и Европейският фонд за стратегически инвестиции; призовава във връзка с това Комисията да разработи взаимодействия, които да направят възможно по-ефективното разпределение на наличните средства от тези различни източници на финансиране, както и съчетаването на тези ресурси; призовава Комисията ежегодно да предоставя и публикува, включително на своите уебсайтове, лесно достъпни списъци за транспорта, включително процентите модален дял, както и туристически проекти, които са съфинансирани чрез споменатите фондове;

Регионално развитие

307.  призовава Комисията чрез Групата на високо равнище(118) да обърне специално внимание на националните правила за допустимост в своя одит на националните системи за управление и контрол и да помогне на държавите членки да ги опростят, за да могат да бъдат направени промени; в този контекст подчертава значението на прилагането на принципа за единен одит; призовава Комисията, чрез предоставяне на опростени и ефективни насоки, да изясни понятието „подлежащ на възстановяване ДДС“, за да се избегне различно тълкуване на термина „невъзстановим ДДС“ и неоптимално използване на средствата на Съюза; призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да гарантират, че бенефициентите получават съгласувана информация за условията на финансиране, особено що се отнася до допустимостта на разходите и съответните тавани за възстановяване на разходи;

308.  изразява съжаление поради факта, че органите в държавите членки са представили по-ниско равнище на заявки за плащания за възстановяване на разходи през 2015 г., отколкото през 2014 г., което е довело до спад на нивото на неизплатените заявки за плащания от 23,2 милиарда евро в края на 2014 г. на 10,8 милиарда евро в края на 2015 г., от които 2,8 милиарда евро са останали неизплатени от края на 2014 г.; посочва, че закъсненията в изпълнението на бюджета за 2014 — 2020 г. не следва да бъдат по-големи от тези за предходния период и да доведат до натрупване на неизплатени заявки за плащания към края на периода на финансиране; настоятелно призовава Комисията да следи отблизо положението заедно с държавите членки и да прави съответните промени в плана си за плащанията;

309.  изразява съжаление, че към 30 юни 2016 г. директивите за държавните поръчки все още не са били транспонирани във всички държави членки, и настоятелно призовава Комисията да продължи да помага на държавите членки да увеличат своя капацитет за транспониране на тези директиви, както и да изпълняват собствените си планове за действие относно предварителните условия, които са важна предпоставка за предотвратяване на свързани и несвързани с измама нередности; подчертава значението на изпълнението на плана за действие относно обществените поръчки за европейските структурни и инвестиционни фондове през 2014 — 2020 г. с оглед на опростяване, ускоряване и хармонизиране на електронните процедури за възлагане на обществени поръчки;

310.  отбелязва, че средното ниво на извършване на плащанията за 1025 финансови инструмента по ЕФРР и ЕСФ е било 57% в края на 2014 г., което представлява увеличение от само 10% в сравнение с 2013 г.; изразява съжаление във връзка с коментара на Палатата относно удължаването на срока на допустимост на плащанията към крайните получатели в рамките на финансовите инструменти с решение на Комисията вместо с регламент за изменение; изразява загриженост в случай че Палатата счете всички плащания след 31 декември 2015 г. за нередовни; отбелязва със загриженост, че значителна част от първоначалния капитал на финансовите инструменти по ЕФРР и ЕСФ през програмния период 2007 — 2013 г. е използвана за разходи за управление и такси;

311.  приветства подхода на Палатата за поставяне на акцент върху резултатите и счита за добра практика управляващите органи да определят съответни показатели за резултатите, с които да се измерва приносът на проектите за постигане на целите, заложени в оперативните програми в съответствие с критерия за допълняемост; подчертава необходимостта от засилване на комуникацията; призовава Комисията да установи по-ефективни канали за комуникация за увеличаване на видимостта на инвестициите, за които се използват европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава Комисията да разработи ограничен брой важни показатели за измерване на ефективността;

312.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват по най-добрия начин териториалните инструменти, като гарантират своевременното одобрение на финансирането за интегрирани стратегии за градско развитие, което ще позволи на градовете да инвестират във всеобхватни стратегии, да използват взаимодействията между политиките и да осигурят по-ефективно дългосрочно въздействие върху растежа и работните места.

Земеделие и развитие на селските райони

313.  изисква Палатата да продължи да представя отделни оценки за Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и функция 2, също и след приключването на следващата финансова година, тъй като отделните оценки дават възможност за целенасочени действия с цел подобряване на значително различаващите се проценти на грешки;

314.  призовава както Комисията, така и органите на държавите членки да продължат, доколкото е възможно, да управляват и намаляват сложността по отношение на директните плащания, особено ако в рамките на държавите членки участват множество различни равнища в управлението на Европейския фонд за гарантиране на земеделието;

315.  приветства новото поколение допълнителни финансови инструменти и счита, че те трябва да бъдат структурирани с по-ясни цели и достатъчна степен на контрол в края на периода на изпълнение, за да се демонстрира тяхното въздействие и да се гарантира, че те няма да доведат до увеличаване на процента на грешки;

316.  призовава, по отношение на националните разплащателни агенции в държавите членки, които през последните три години не са отчели очакваните резултати, отговорността за тези разплащателни агенции да бъде поета от вече назначените длъжностни лица на ЕС, вместо от граждани на съответната държава членка;

317.  насочва вниманието към многогодишния характер на системата за управление на селскостопанската политика и подчертава, че окончателната оценка на нередностите, свързани с прилагането на регламента(119), ще бъде възможна едва при приключване на програмния период;

318.  отбелязва, че опростяването на ОСП не следва да излага на риск жизнеспособното производство на храни и призовава да бъдат предприети мерки за преминаване към нисковъглеродна икономика в областта на хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство;

Рибарство

319.  изразява задоволство, че последващите действия във връзка с резервите на ГД „Морско дело и рибарство“, изразени в нейния годишен отчет за 2014 г. по отношение на системата за управление и контрол за програмите на Европейския фонд за рибарство (2007—2013 г.), са довели до съществено намаляване — до само пет — на броя на засегнатите оперативни програми и държави членки;

320.  изразява задоволство, че системата за вътрешен контрол, прилагана от ГД „Морско дело и рибарство“, предоставя достатъчно увереност за подходящото управление на риска, свързан със законосъобразността и редовността на операциите;

321.  приветства факта, че от дванадесетте операции, засягащи конкретно рибарството, проверени от Палатата, никоя не е засегната от количествено измерими грешки;

322.  изразява при все това съжаление, че повечето държави членки са предали много късно подробностите относно своите оперативни програми, свързани с Европейски фонд за морско дело и рибарство, което е довело до големи забавяния при мобилизирането на средства;

323.  потвърждава следователно, че в Комисията няма декларирани, а следователно и проверени, разходи до 30 юни 2015 г.; припомня, че държавите членки отговарят за изпълнението на бюджетните кредити в режим на споделено управление;

Култура и образование

324.  отново заявява, че цел на включването на всички програми за мобилност на младите хора в ЕС в „Еразъм +“ е преди всичко да се увеличи тяхната ефикасност, и поради това призовава настоятелно Комисията да се придържа към одобрените цели и програмни бюджетни редове, за да не се загуби фокусът на програмата;

325.  приветства бързата реакция на програмите „Еразъм +“ и „Творческа Европа“ в отговор на възникналите предизвикателства, свързани с интеграцията на бежанци/мигранти и борбата с радикализацията през 2015 г.;

326.  отбелязва, че през 2015 г. за първи път бяха предоставяни заеми по механизма за гарантиране на студентски заеми (заеми за магистри по „Еразъм +“), като две банки в Испания и Франция стартираха схемата; настоява, че за да бъде жизнеспособен механизмът за заеми, е от изключително значение да се гарантира широко географско покритие, а Комисията — да наблюдава отблизо условията за отпускане на заемите;

327.  припомня, че 2015 г. беше първата година, през която програмата „Творческа Европа“ беше управлявана едновременно от две генерални дирекции на Комисията — ГД „Образование и култура“ и ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“; подчертава необходимостта от координиран подход, така че вътрешните организационни предизвикателства да не нарушават функционирането на програмата или общественото възприятие за нея;

Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

328.  призовава Комисията да изготви и представи на органа по освобождаване от отговорност регистър на случаите на установени конфликти на интереси;

329.  изразява съжаление, че ключовите показатели за изпълнение в годишния доклад за дейността на ГД „Миграция и вътрешни работи“ не обхващат обема на подпомогнатите, презаселените, преместените и върнатите през 2015 г. лица; изразява съжаление във връзка с липсата на показатели за оценка на ефекта от мерките, приети за засилване на координацията и сътрудничеството между националните правоприлагащи органи;

330.  насърчава развитието на по-ясни и дългосрочни политически приоритети с по-конкретното им трансформиране в оперативни приоритети; във връзка с това подчертава значението на по-тясното сътрудничество с други органи, и по‑специално с агенциите;

331.  изразява съжаление във връзка с липсата на съответствие на структурите на Комисията за управление на информационната сигурност с признатите най-добри практики (в съответствие с одитния доклад на Службата за вътрешен одит).

Въпроси, свързани с равенството на половете

332.  посочва, че равенството между половете следва да бъде хоризонтална цел на всички области на политиките; отбелязва обаче, че в някои програми не се предвиждат конкретни целеви действия с конкретни бюджетни кредити за изпълнението на тази цел и че по-доброто събиране на данни следва да води не само до количествена оценка на бюджетните кредити, разпределени за действия, допринасящи за равенството между половете, но и до подобряване на оценката на въздействието на тези средства на Съюза;

333.  повтаря призивите си към Комисията да разглежда съобразеното с фактора пол бюджетиране на всички етапи на бюджетната процедура, включително, наред с другото, при изпълнението на бюджета и оценката на неговото изпълнение, включително на Европейският фонд за стратегически инвестиции, ЕСФ, ЕФРР и „Хоризонт 2020“, с цел борба с дискриминацията в държавите членки; подчертава, че при планирането, изпълнението и оценката на бюджета следва да се включи общ набор от измерими показатели, които да позволят по-добра оценка на въздействието от изпълнението на бюджета върху постигането на целите за равенство между половете в съответствие с инициативата за ориентиран към резултатите бюджет и за акцент върху резултатите;

334.  призовава Комисията да подлага на анализ за съобразено с фактора пол бюджетиране както новите, така и съществуващите бюджетни редове и по възможност, да прави необходимите промени в политиките с цел да не се допуска косвено неравенство между половете.

(1) ОВ L 69, 13.3.2015 г. (2) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 1. (3) OВ C 375, 13.10.2016 г., стр. 1. (4) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 147. (5) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (6) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0144. (7) ОВ L 69, 13.3.2015 г. (8) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 1. (9) OВ C 417, 11.11.2016 г., стр. 2. (10) ОВ С 449, 1.12.2016 г., стр. 51. (11) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 147. (12) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (13) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1. (14) OВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6. (15) OВ L 343, 19.12.2013 г., стр. 46. (16) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0144. (17) ОВ L 69, 13.3.2015 г. (18) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 1. (19) OВ C 417, 11.11.2016 г., стр. 10. (20) ОВ С 449, 1.12.2016 г., стр. 61. (21) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 147. (22) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (23) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1. (24) OВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6. (25) OВ L 341, 18.12.2013 г., стр. 73. (26) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0144. (27) ОВ L 69, 13.3.2015 г. (28) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 1. (29) OВ C 417, 11.11.2016 г., стр. 2. (30) ОВ С 449, 1.12.2016 г., стр. 41. (31) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 147. (32) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (33) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1. (34) OВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6. (35) ОВ L 341, 18.12.2013 г., стр. 69. (36) OВ L 363, 18.12.2014 г., стр. 183. (37) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0144. (38) ОВ L 69, 13.3.2015 г. (39) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 1. (40) OВ C 417, 11.11.2016 г., стр. 9. (41) ОВ С 449, 1.12.2016 г., стр. 157. (42) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 147. (43) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (44) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1. (45) OВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6. (46) OВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 58. (47) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0144. (48) ОВ L 69, 13.3.2015 г. (49) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 1. (50) OВ C 417, 11.11.2016 г., стр. 11. (51) ОВ С 449, 1.12.2016 г., стр. 230. (52) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 147. (53) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (54) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1. (55) OВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6. (56) OВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 54. (57) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0144. (58) ОВ L 69, 13.3.2015 г. (59) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 1. (60) OВ C 417, 11.11.2016 г., стр. 11. (61) ОВ С 449, 1.12.2016 г., стр. 219. (62) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 147. (63) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (64) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1. (65) OВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6. (66) OВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 65. (67) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0144. (68) 1ОВ L 69, 13.3.2015 г. (69) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 1. (70) OВ C 375, 13.10.2016 г., стр. 1. (71) OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 147. (72) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (73) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1. (74) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0144. (75) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (76) ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1. (77) Специален доклад № 31/2016 на Палатата. (78) Специален доклад № 5/2015 и № 19/2016 на Палатата. (79) Европейска комисия, ГД „Регионална и селищна политика“, обобщени данни за напредъка във финансирането и прилагането на инструментите за финансов инженеринг, докладвани от управляващите органи в съответствие с член 67, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, програмен период 2007—2013 г., положение към 31 декември 2015 г., 20.9.2016 г., стр. 61. (80) Вж. точка 1.39 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. (81) Вж. точки 3.22 и 3.23 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. (82) Вж. точка 3.29 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. (83) Вж. точки 3.33—3.38 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. (84) Вж. точка 3.56 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. (85) Вж. точка 4.16 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. (86) COM(2016)0674, SWD(2016)0338, SWD(2016)0339. (87) “Ангажимент и сближаване — последващата оценка на Седмата рамкова програма (2007—2013)”, ноември 2015 г. (88) Годишен доклад на Палатата за 2015 г., точка 3.19. (89) Годишен доклад на Палатата за 2015 г., точка 3.22. (90) Годишен доклад на Палатата за 2015 г., глава 3. (91) Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия, параграф 8 (OВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 27). (92) Годишен отчет за дейността за 2015 г., Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Брюксел, 2016 г., стр. 11, бележка под линия 8. (93) SWD(2016)0318. (94) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65). (95) Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1). (96) Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243). (97) First results of the Youth Employment Initiative (Първи резултати от инициативата за младежка заетост), окончателен доклад за ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия, юни 2016 г. (98) годишен доклад на Палатата за 2015 г., точка 6.36. (99) Отговор на въпрос № 19 от въпросите с искане за писмен отговор до члена на Комисията Крецу. (100) Вж. параграф 8 от резолюцията от 28 април 2016 г.. (101) годишен доклад на Палатата за ф, точка 6.9. бележка по линия 8. (102) Предотвратяването на тези грешки вероятно би намалило процента грешки с 0,9 процентни пункта за „Пазари и преки помощи“ и с 3,2 процентни точки за „Развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство“. (103) В годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ се посочва, че общият коригиран процент грешки се е понижил от 2,61% през 2014 г. на 1,47% през 2015 г. (104) Работа на пълен работен ден означава минималният брой часове, които се изискват съгласно националните разпоредби за трудовите договори. Ако в националните разпоредби не се посочва броят на часовете, за минимален брой работни часове на година се счита 1800 работни часове: равни на 225 работни дни по осем часа. (105) Според последното Изследване на структурата на земеделските стопанства на Евростат общата промяна в земеделската работна ръка в ЕС-28 през периода 2007—2013 г. е спад от 2,3 милиона годишни работни единици (ГРЕ), което съответства на намаление с 19,8%; (106) Вж.. отговора на писмен въпрос № 3 — изслушване на члена на Комисията Хоган на 29 ноември 2016 г. (107) Вж..параграф 317 от резолюцията от 28 април 2016 г. (108) Държавите членки трябва да намалят различията между равнищата на плащанията на хектар за бенефициентите на своите съответни територии (това се нарича „вътрешното сближаване“). По принцип (прилагат се изключения) те трябва също така да намалят най-малко с 5% постъпленията от над 150 000 EUR, които бенефициентите получават от основни схеми за плащания или схема за единно плащане на площ. Освен това държавите членки имат възможност да преразпределят до 30% от националния си портфейл за директни плащания за първите 30 хектара на всяко стопанство („преразпределително плащане“), както и да определят абсолютна горна граница за постъпленията на всеки бенефициент от основна схема за плащания или схема за единно плащане на площ („таван“). (109) Вж. член 35, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 от 6 август 2014 г. на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (ОВ L 255,28.8.2014 г., стр. 59) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549). (110) Решение на Комисията C(2016)2210 от 12 април 2016 г. за изменение на Решение на Комисията C(2014)5434 за разрешаване на използването на възстановяване на средства въз основа на единични разходи за дейности, осъществявани от субект на групата на Световната банка по линия на Рамковото споразумение със Съюза; (111) Отговор на писмен въпрос № 23 — изслушване на члена на Комисията АврамопулосОна 29 ноември 2016 г. (112) Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45). (113) C(2016)3301. (114) Вж. параграф 38 от резолюцията на Европейския парламент от 10 май 2012 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от неговото решение относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Съюза за финансовата година 2010 г., раздел ІІІ „Комисия и изпълнителни агенции“. (OВ L 286, 17.10.2012 г., стр. 31). (115) Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44). (116) Решение на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario, C-104/16 P, ECLI:EU:C:2016:973. (117) Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г., ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1 (118) Група на високо равнище от независими експерти за наблюдение на опростяването за бенефициентите на европейските структурни и инвестиционни фондове. (119) Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

Резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (2016/2208(DEC))

P8_TA(2017)0144 A8-0160/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид специалните доклади на Сметната палата, изготвени съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)0475 — C8-0338/2016)(2),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година, придружен от отговорите на институциите(3),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своето решение от 27 април 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия(5), и своята резолюция, съдържаща забележките, която е неразделна част от това решение,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05876/2017 — C8-0037/2017),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(6) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0160/2017),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

Б.  като има предвид, че специалните доклади на Сметната палата предоставят информация по важни въпроси, свързани с изпълнението на фондовете, и по този начин помагат на Парламента да упражнява своите функции на орган по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

В.  като има предвид, че забележките на Парламента относно специалните доклади на Сметната палата са неразделна част от горепосоченото му решение от 27 април 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия;

Част І — Специален доклад № 18/2015 на Сметната палата, озаглавен „Предоставяне на финансова помощ за страни, намиращи се в затруднено положение“

1.  отбелязва констатациите и препоръките на специалния доклад на Сметната палата („Палатата“):;

2.  приветства първия специален доклад на Палатата относно икономическото управление в Съюза и очаква предстоящите доклади, които ще бъдат публикувани през следващата година;

3.  изразява съжаление, че Палатата не е включила в настоящия доклад всички държави членки, които са получили финансова помощ от началото на финансовата криза, включително програмата за Гърция, с цел да се улесни сравнението;

4.  въпреки това приветства факта, че Палатата ще изготви отделен специален доклад относно Гърция; призовава Палатата да сравни резултатите на двата специални доклада, и по-специално да разгледа предложенията на Парламента за доклада относно Гърция, включително средносрочните и дългосрочните резултати (т.е. настоящия дебат относно евентуалното намаляване на дълга);

5.  насърчава Палатата да продължи да укрепва собствените си човешки ресурси и експертен опит в тази област, за да подобри качеството на работата си; призовава Палатата междувременно да вземе изцяло предвид поисканите от нея външни експертни доклади като основа за одита;

6.  обръща внимание на факта, че Палатата е ограничила одита до много краткосрочния и конкретен сценарий за предоставяне на финансова помощ съгласно решението, взето от Съвета, без да вземе предвид други потенциални решения за фискалните дисбаланси, които вече бяха част от обществения и академичния дебат, като например поемането на общи гаранции за държавния дълг или намаляването на дълга;

7.  изразява съжаление, че докладът се фокусира единствено върху управлението на помощта, но не анализира, нито поставя под въпрос съдържанието на програмата и условията, договорени за предоставянето на финансова помощ;

8.  отбелязва, че конкретните мерки, предприети от Съюза на политическо равнище, и основните характеристики на програмите са описани единствено в специалния доклад; насърчава Палатата да анализира дали приетите мерки са били подходящи за целите на програмите и по какъв начин са взаимодействали с по-широката политическа рамка и дългосрочните цели, включително стратегията „Европа 2020“;

9.  отбелязва, че целите на програмите за финансова помощ са страните, които получават помощ, да се завърнат на финансовите пазари, да постигнат устойчиви публични финанси, да възстановят растежа и да намалят безработицата; изразява съжаление, че в констатациите си Палатата не е анализирала напълно резултатите от програмата спрямо тези цели;

10.  отбелязва, че Палатата е фокусирала заключенията си основно върху Комисията като управител на финансовата помощ, но счита, че за постигането на по-добро разбиране е трябвало да се обърне повече внимание на Международния валутен фонд и Европейската централна банка, които първоначално оказваха подкрепа на Комисията при изготвянето и мониторинга на програмите;

11.  споделя мнението на Комисията, че ролята на Съвета и другите партньори е била подценена при изготвянето и управлението на програмата; призовава Палатата и Комисията да анализират целесъобразността на приетите от Съвета мерки и ролята на Европейската централна банка, както и това дали те са били подходящи за постигането на целите на програмата и са допринесли за постигането на целите на Съюза, включително за постепенното излизане от икономическата криза, създаването на повече работни места и растеж;

12.  изразява съжаление, че партньорите невинаги са споделяли цялата налична информация с Комисията, което е довело до непоследователен подход на преговарящия екип; настоятелно призовава Комисията да изготви официални споразумения с партньорите си, за да има своевременно пълен достъп до цялата налична информация и по този начин да се избегнат подобни проблеми в бъдеще;

13.  подчертава, че някои от посочените в програмите реформи (т.е. реформата на пазарите на труда) могат да доведат до резултати по отношение на конкурентоспособността единствено в дългосрочен план, докато същевременно програмите за финансова помощ целят главно непосредствени резултати в краткосрочен план;

14.  отбелязва, че програмите са били базирани главно на разходната част (реформи на пазарите на труда, пенсионни схеми и схеми за безработица, намаляване на местните органи и т.н.), както и на съкращения в обществените програми; изразява разбиране, че тези съкращения са направени с цел реформирането на финансовите пазари на подпомаганите страни;

15.  настоятелно призовава Съвета да разгледа внимателно пакета от инструменти и набора от налични мерки за бъдещите програми за финансова помощ, за да се намали въздействието върху населението, нежеланите последици за вътрешното търсене и социализацията на разходите от кризата;

16.  подчертава, че финансовата помощ, предоставена на намиращите се в затруднено положение държави членки, е била под формата на взети на капиталовите пазари заеми, като бюджетът на Съюза е бил използван като гаранция; счита, че ролята на Парламента като бюджетен орган в тези програми е била подкопана, което е намалило още повече демократичната легитимност на предоставяната финансова помощ;

17.  настоятелно призовава Комисията да повиши степента на участие на Парламента в рамките на финансовата помощ, когато това е свързано с бюджета на Съюза;

18.  счита, че е важно да се проучи ролята на Европейската централна банка при непрякото подпомагане на държавите членки за изпълнението на целите им и по-широката подкрепа за финансовата структура на Съюза по време на финансовите програми;

19.  счита, че в началото на кризата беше трудно да се предвидят някои резки дисбаланси, които имаха разрушителни последици в някои държави членки; подчертава, че е било трудно да се предвидят големината и естеството на световната финансова криза през 2007—2008 г., която беше безпрецедентна;

20.  споделя становището на Палатата, че вниманието, отделено на правната рамка за надзора преди кризата, не е било достатъчно, за да се установи рискът при основните фискални позиции във времена на тежка икономическа криза;

21.  приветства одобрението от страна на законодателите на пакетите от „шест“ и „две“ законодателни предложения, въведени вследствие на финансовата криза с цел да коригират разкритите от кризата слабости в надзора; счита обаче, че реформата на рамката за икономическо управление на Съюза през последните години не е довела до пълно прекратяване на кризата, и призовава Комисията да продължи да анализира силните и слабите страни на новата рамка спрямо други сходни икономики (САЩ, Япония и други страни от ОИСР) и да предложи нови реформи, ако е необходимо;

22.  призовава Комисията да последва препоръката на Палатата, като подобри още повече качеството на макроикономическите и фискалните си прогнози;

23.  отбелязва заключението на Палатата, че при трудни времеви ограничения и ограничен опит Комисията е успяла да поеме нови задължения в областта на управлението на програмите за финансова помощ; подчертава заключението на Сметната палата, че това е постижение, като се вземат предвид обстоятелствата;

24.  приветства решението управлението на финансовата помощ да бъде поверено на Комисията, а не на другите финансови партньори, което ще даде възможност за отпускане на съобразена с потребностите помощ, която отчита характеристиките и ангажираността на държавите членки;

25.  счита, че въпреки че държавите членки следва да бъдат третирани еднакво, съществува необходимост и от гъвкавост за адаптиране и коригиране на програмите и реформите към специфичните национални обстоятелства; счита, че в бъдещите програми на Комисията и докладите на Палатата следва да бъде необходимо да се идентифицира и разграничава прилагането на мерките на Съюза със строго европейски характер от националните конюнктурни програми;

26.  взема предвид забележката на Палатата относно трудностите, които Комисията е срещнала при проследяването на информацията, и факта, че процедурите ѝ не са били насочени към ретроспективна оценка на взетите решения;

27.  подчертава, че в ранния етап на програмите Комисията е действала под тежък времеви и политически натиск предвид наличието на неясни рискове, които поставиха под съмнение стабилността на цялата финансова система и чиито последици за икономиката бяха непредвидими;

28.  счита, че въпреки липсата на предишен опит в областта на финансовата помощ Комисията „се е учила чрез практика“, успяла е правилно да въведе тези програми сравнително бързо и е подобрила управлението си за следващите програми;

29.  споделя препоръките на Палатата, съгласно които Комисията допълнително да анализира ключовите аспекти на корекциите, извършвани от страните, но също така и да сравни икономическите прогнози, в т.ч. за жилищния пазар, публичния и частния национален дълг; настоятелно призовава всички държави членки да предоставят систематично и редовно необходимите данни на Комисията;

30.  счита, че времето от стартирането на първата програма на Съюза до края на анализа на Палатата би трябвало да даде възможност за включване на препоръки както за подобренията, така и за резултатите от програмата за бъдещите програми, вследствие на междуинституционалния и противоречив диалог между Палатата и Комисията;

31.  счита, че от съображения за прозрачност и подобряване на информацията и комуникацията с гражданите отговорите на Комисията и становището на Палатата следва да бъдат представени в две колони, за да се даде възможност за сравнение на мненията, както се прави за годишния доклад на Палатата;

32.  като отчита чувствителния характер на тези нови доклади относно финансовото управление на Съюза, препоръчва съобщенията за пресата и другите комуникационни документи да отразяват подробно констатациите и препоръките на Палатата;

Част ІІ — Специален доклад № 19/2015 на Сметната палата, озаглавен „Подобряването на техническата помощ за Гърция изисква повече внимание към резултатите“

33.  отбелязва, че по време на изготвянето на тази резолюция Комисията вече е представила своето предложение за създаване на програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР); приветства факта, че Комисията очевидно е взела предвид препоръките на Европейската сметна палата, и изразява надежда, че ППСР ще представлява силен инструмент за техническа помощ въз основа на поуките, извлечени от работната група за Гърция;

34.  изразява загриженост, че временното и бързо създаване на работната група предизвика някои от оперативните ѝ проблеми; призовава за извършване на изчерпателна оценка на положението на място и за формулиране на кратък поетапен план за действие като задължителен предварителен етап за всеки проект за техническа помощ; отправя искане към Комисията в своите последващи програми за техническа помощ тя да приложи по-планиран подход, включително график с начална и крайна дата за мандатите;

35.  подчертава факта, че един специален бюджет представлява съществена предпоставка за успешна програма за техническа помощ както за разходите за планиране, така и за разходите за рационализиране, като по този начин се избягва спазването на различни равнища на контрол и правила, свързани с отделни бюджетни редове;

36.  отбелязва, че работната група е управлявала впечатляващ брой проекти с участието на многобройни партньорски организации; счита, че е било възможно подобряване на въздействието на техническата помощ посредством рационализиране на програмите, ограничаване на броя на партньорските организации и обхвата на проектите с цел свеждане до минимум на усилията за административна координация и увеличаване на ефективността;

37.  изразява съжаление, че държавата членка, която е бенефициент, както и работната група не са предоставили на Комисията редовни доклади за дейността; посочва, че Комисията следва да настоява да получи тримесечни доклади за дейността без прекомерно забавяне и всеобхватен окончателен доклад под формата на последваща оценка в разумен срок след приключване на дейността на работната група за Гърция; отправя искане към Комисията систематично да следи за прилагането на техническата помощ с цел фокусиране върху осъществяването на техническа помощ, насочена към резултатите; освен това отправя искане техническата помощ и работната група за Гърция да отчетат в различните си доклади как и къде точно в Гърция са изплатени така наречените фондове „bailout“ („за спасяване отвън“);

38.  призовава Комисията, Парламента и Съвета да използват разискването относно програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) за периода 2017—2020 г. като възможност за преразглеждане на добрата практика на лидерите в областта; насърчава Комисията да намери система съвместно с държавите членки за назначаване на експерти пряко от държавите членки, като по този начин се избегне допълнително равнище на сложност и административна тежест чрез заобикалянето на националните агенции;

39.  отправя искане към държавите членки да проявят по-силна ангажираност: основан на резултатите подход би позволил на Парламента и на националните парламенти да играят подпомагаща роля в по-голяма степен посредством своите съответни комисии за бюджетен контрол;

Част ІІI — относно Специален доклад № 21/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Преглед на рисковете по отношение на действията на ЕС за развитие и сътрудничество, произтичащи от ориентирания към резултатите подход“

40.  приветства доклада на Палатата, и излага наблюденията и препоръките си;

41.  отчита факта, че Комисията е включила анализ на рисковете при управлението на външните си операции, които се характеризират със сложна и нестабилна обстановка с многобройни рискове, държави партньори на различна степен на развитие и с различни рамки на управление;

42.  приветства особено препоръката на Палатата до Комисията да подобри използването на терминологията във връзка с дългосрочните резултати (крайни продукти, крайни ефекти и въздействие) и подчертава значението на формулирането на истински цели „SMART“, преди да бъде взето каквото и да е решение за финансиране на различни проекти;

43.  подчертава необходимостта от поставяне на допълнителен акцент върху формулирането на „постижими и реалистични“ цели, за да се избегнат случаи, при които първоначалните цели са изпълнени от държавите партньори, но няма постигнат значителен резултат по отношение на развитието;

44.  счита за необходимо въздържане от съсредоточаване върху бюджетния резултат като единствена управленска цел, тъй като това може да бъде в ущърб на принципа на добро финансово управление и постигането на резултати;

45.  припомня, че редовното наблюдение и набелязване на високорискови фактори (външни, финансови и оперативни) и количественото им определяне — от етапа на идентифициране до етапа на изпълнение — са предпоставки не само за добро финансово управление и качество на разходите, но и за осигуряване на надеждност, устойчивост и репутация на интервенциите на Съюза; счита, че дейностите по стартиране и рисковите профили на държавите също улесняват изработването на стратегия за бързо намаляване на риска в случай на влошаване на ситуацията в дадена държава партньор;

46.  набляга на необходимостта от редовно адаптиране на контролната среда и функциите за управление на риска, за да се взема предвид появата на нови форми на инструменти и механизми за помощ като смесено финансиране, доверителни фондове и финансови партньорства с други финансови институции;

47.  повтаря възгледа си, че е необходим нов баланс между усвояване, спазване и изпълнение, който да бъде отразен в управлението на операциите;

48.  счита, че развиването у държавите партньори на изграждане на капацитет, рамки на управление и ангажираност е също важен начин за ограничаване на системните рискове, за да се улесни благоприятна среда, в която финансовите средства да могат да достигат до предвидените за тях цели и да се отговори на трите изисквания — за икономичност, ефективност и ефикасност;

49.  също така счита, че е необходимо да се засилят политическият диалог и диалогът по политиките, обвързването на помощта с условия и рамката на логическата верига, за да се гарантира както съгласуваността между решение и предпоставки за плащания или отпускане на средства по споразумения за финансиране чрез ясно обвързване на плащанията с постигането на действия и резултати, така и уместността на избраните цели и показатели;

50.  насърчава международните институции, особено при съфинансиране и инициативи с множество донори:

51.  призовава Комисията да гарантира, че връзката между оценките и формулирането на политиката е ефективна, като се отчитат всички поуки от процеса на вземане на решения;

52.  припомня, че възпрепятстването на наблюдението на ефективността и оценката на резултатите е в ущърб на публичната отчетност и на изчерпателната информация за създателите на политики;

Част ІV — Специален доклад № 23/2015 на Сметната палата, озаглавен „Качество на водите в басейна на река Дунав — постигнат е напредък по отношение на прилагането на Рамковата директива за водите, но са необходими още действия“

53.  счита, че Комисията следва да предостави насоки за по-диференцирано докладване на напредъка по отношение на качеството на водите;

54.  изразява съгласие със Палатата, че Комисията следва да насърчи постигането на сравнимост на данните, например чрез намаляване на несъответствията в броя на физикохимичните вещества, които се оценяват във връзка с екологичното състояние;

55.  подчертава необходимостта Комисията да продължи своето проследяване на ситуацията в държавите членки по отношение на напредъка за постигане на добро качество на водите, което е цел на Рамковата директива за водите;

56.  приканва държавите членки да осигурят добър мониторинг на качеството на водите, за да разполагат с точна информация за състоянието и произхода на замърсяването на водните обекти, която да им позволи по-добра насоченост и увеличаване на разходната ефективност на корективните мерки;

57.  насърчава държавите членки да осигурят координация между органите, определящи мерките в плановете за управление на речните басейни, и органите, одобряващи проектите за финансиране;

58.  насърчава държавите членки да оценяват и гарантират ефективността на механизмите за прилагане, и по-специално обхвата, който трябва да се постигне, и възпиращия ефект на налаганите санкции;

59.  приканва държавите членки да оценят потенциала на използването на таксата за замърсяване на водата като икономически инструмент и като начин за прилагане на принципа „замърсителят плаща“, поне по отношение на основните вещества, които оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на водите;

60.  приканва Комисията да извършва систематична оценка не само на наличието, но и на целесъобразността на стандартите за добро земеделско и екологично състояние и минималните изисквания, приети от държавите членки;

61.  отбелязва, че Комисията следва да предостави насоки относно възможните методи за възстановяване на разходите в областта на дифузното замърсяване;

62.  призовава държавите членки да извършат оценка на потенциала за използването на икономически инструменти, като например екологични данъци, като стимул за намаляване на замърсяването и като начин за прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

63.  приканва Комисията и държавите членки да определят начини за опростяване на организацията и извършването на проверките и за гарантиране на тяхната ефективност, въз основа на списък на механизмите за прилагане на равнището на Съюза и на национално равнище;

Част V — Специален доклад № 24/2015 на Сметната палата, озаглавен „Борба с измамите с ДДС в рамките на Общността — необходими са допълнителни действия“

64.  счита, че Комисията следва да предприеме действия за създаването на обща система за изчисляване на размера на вътрешнообщностните измами с ДДС, чрез която държавите членки ще могат да оценяват своята ефективност с помощта на подходящи показатели; счита, че ефективността следва да се изразява в намаляване на случаите на вътрешнообщностни измами с ДДС, увеличаване на случаите на разкрити измами и увеличаване на размера на данъците, които са събрани след разкриване на измамите;

65.  счита, че, за да се подобри ефективността на Eurofisc в качеството на ефикасна система за ранно предупреждение, Комисията следва да препоръча на държавите членки да: а) въведат общ анализ на риска, за да се гарантира, че информацията, обменяна чрез Eurofisc, е добре насочена към случаите на измами; б) подобрят бързината и честотата на този обмен на информация; в) използват надеждна и лесна за ползване ИТ среда; г) създадат подходящи показатели и целеви нива за измерване на резултатите от различните области на дейност; д) участват във всички области на дейност на Eurofisc;

66.  призовава Комисията в контекста на извършваната от нея оценка на процедурите за административно сътрудничество между държавите членки за обмен на информация между техните данъчни органи за борба с вътрешнообщностните измами с ДДС да направи посещения за мониторинг, подбрани въз основа на анализ на риска; счита, че тези посещения за мониторинг следва да се съсредоточат върху навременното предоставяне на отговори от държавите членки на исканията за информация, надеждността на системата за обмен на информация за ДДС, бързината, с която се извършват многостранните проверки, и последващите действия във връзка с констатациите от предишни доклади относно административното сътрудничество;

67.  като има предвид, че държавите членки се нуждаят от информация от държави извън Съюза за целите на събирането на ДДС във връзка с електронната търговия от типа „бизнес към потребител“ (business to consumer) на услуги и нематериалните активи, доставяни чрез интернет; призовава Комисията да съдейства на държавите членки при договарянето на споразумения за взаимна помощ със страните, където са установени повечето от доставчиците на цифрови услуги, и при подписването на тези споразумения, с цел засилване на сътрудничеството с държави извън Съюза и осигуряване на събирането на ДДС.

68.  счита, че тъй като вътрешнообщностните измами с ДДС често са свързани с организираните престъпни структури, Комисията и държавите членки следва да премахнат правните пречки, които възпрепятстват обмена на информация между административните, съдебните и правоприлагащите органи на национално равнище и на равнището на Съюза; счита по-специално, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европол следва да имат достъп до данните от системата за обмен на информация за ДДС и от системата Eurofisc и че държавите членки следва да се ползват от разузнавателните данни, предоставени от тях;

69.  счита, че Комисията следва да предостави достатъчни финансови ресурси, за да се гарантира жизнеспособността и устойчивостта на оперативните планове за действие, създадени от държавите членки и ратифицирани от Съвета по линия на инициативата за Европейска мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи;

Част VI — Специален доклад № 25/2015 на Сметната палата, озаглавен „Подкрепа на ЕС за инфраструктура в селските райони — възможност за постигане на значително по-голяма икономическа ефективност“

70.  потвърждава значението на инвестициите в инфраструктура в селските райони, подкрепени със средства на Съюза, по-специално от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, чиито ползи надхвърлят рамките на селскостопанския сектор, за нужди, които в противен случай вероятно не биха били финансирани поради сериозните икономически предизвикателства и недостига на финансиране, пред които са изправени селските райони;

71.  отбелязва, че финансирането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за инфраструктурни проекти се основава на споделено управление, при което държавите членки отговарят за управлението, мониторинга и контрола, както и за избора и изпълнението на проектите, а ролята на Комисията е да контролира правилното функциониране на системите за управление и контрол в държавите членки; счита, че тези роли следва да бъдат определени по-ясно, за да може бенефициерите да имат яснота относно областите, които са от компетентността на органите за мониторинг; подчертава, че както Комисията, така и държавите членки трябва да спазват принципите на доброто финансово управление;

72.  счита констатациите и препоръките на Палатата, включени в Специален доклад № 25/2015, за полезни за по-нататъшното подобряване на обвързаното с постигането на резултати използване на финансираните от Съюза инвестиции в инфраструктура в селските райони и за постигането на по-добри резултати и икономическа ефективност; отправя искане към Комисията да ги изпълни;

73.  настоятелно препоръчва инвестициите на Съюза в инфраструктура в селските райони да бъдат насочени изрично към проекти, които позволяват подобряване на обществените услуги и/или допринасят за създаването на работни места и икономическото развитие на селските райони, и за които има явна необходимост от публично подпомагане и които създават добавена стойност, като в същото време се гарантира функцията на тези фондове като допълнителни инвестиции, които не може да се използват като заместител за националното финансиране на услуги от основно значение;

74.  препоръчва държавите членки да използват координиран подход, който изразява количествено нуждите и, когато е приложимо, произтичащия недостиг на финансиране и обосновава интервенцията по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), и който разглежда не само финансовите средства и програмите на Съюза, но също така и националните, регионалните и местните програми и публични и частни фондове, които биха могли да се използват — или вече се използват — за същите нужди като ПРСР;

75.  призовава Комисията да надгражда върху първите стъпки за осигуряване на ефективна координация и взаимно допълване между различните фондове на Съюза, предприети чрез използвания от нея контролен списък за гарантиране на съгласуваност на ПРСР за периода 2014—2020 г., и да предоставя допълнителни насоки на държавите членки в хода на изпълнението на програмите, не само за начина за постигане на по-добро взаимно допълване, но също и за това как да се избегне рискът от замяна на фондове и да се намали рискът от икономически загуби поради неефективно разпределение на ресурсите; призовава Комисията в тази връзка да се намесва също така чрез насърчаване на добри практики;

76.  препоръчва на държавите членки, с цел да се намали рискът от икономически загуби поради неефективно разпределение на ресурсите, преди да определят размера на помощите за инфраструктурни мерки да преценят подходящото равнище на публичното финансиране, необходимо за насърчаване на инвестициите, както и по време на процеса на подбор на проекти, да проверяват, ако е уместно преди одобряването на заявленията за подкрепа, дали заяви­телят разполага с достатъчен капитал или с достъп до капитал за финансиране на целия проект или част от него; насърчава по-доброто използване на информационни системи за управление от държавите членки;

77.  призовава за спазване на принципа за допълняемост на всички равнища и настоява следователно за правилното създаване на комитети за мониторинг и тяхното активно участие в процеса на координация; отправя искане към Комисията да използва пълноценно своята консултативна роля в комитетите за мониторинг;

78.  приветства издадените от Комисията през март 2014 г. насоки за насърчаване на държавите членки да гарантират, че критериите за допустимост и подбор се прилагат по прозрачен и последователен начин през целия програмен период, че критериите за подбор се прилагат дори в случаите, когато наличният бюджет е достатъчен за финансиране на всички допустими проекти, и че проектите, чийто общ резултат е под определен праг, са изключени от възможността да се ползват от подпомагане; призовава държавите членки стриктно да следват тези насоки за финансирани от Съюза инфраструктурни проекти в селските райони;

79.  отправя искане към държавите членки да установят и последователно да прилагат критерии, които да гарантират избора на икономически най-ефективните проекти, т.е. проектите, които имат потенциал да дадат най-голям принос за постигането на целите на ПРСР за единица разходи; иска от тях да гарантират, че оценките на разходите по проектите се основават на актуална ценова информация, която отразява действителните пазарни цени, и че процедурите за възлагане на обществени поръчки са справедливи и прозрачни и насърчават реалната конкуренция; отбелязва разработените от Комисията в края на 2014 г. насоки относно начините за избягване на често срещани грешки в проекти, съфинансирани от Съюза, и насърчава всички държави членки да изпълняват изискванията за предварителните условия за обществените поръчки до края на 2016 г.;

80.  призовава също така за повече прозрачност в процеса на подбор; счита, че общественото мнение относно местни проблеми в селските райони следва да бъде отчитано от управляващите органи при одобряване на заявленията за отпускане на безвъзмездни средства; признава, че местните групи за действие могат да играят важна роля в този процес;

81.  препоръчва на Комисията да включи в обхвата на одитите си в бъдеще проверка на аспектите на изпълнението, отнасящи се до инфраструктурните проекти в селските райони; очаква направените от Комисията промени за програмния период 2014—2020 г. въз основа на установени в миналото проблеми да доведат до желаните подобрения;

82.  отправя искане към Комисията и държавите членки да въведат изисквания, които задължават бенефициеритебенефициерите да гарантират дългосрочната устойчивост и правилната поддръжка на инфраструктурата, финансирана с инвестиции от Съюза, и да проверяват изпълнението на съответните изисквания;

83.  отправя искане към държавите членки да определят разумен срок за обработване на заявленията за безвъзмездна финансова помощ и исканията за плащания, и да го спазват, тъй като в повечето случаи бенефициерите предварително са взели мостови кредити за довършване на работите;

84.  препоръчва за периода 2014—2020 г. Комисията и държавите членки да събират навременни, подходящи и надеждни данни, които предоставят полезна информация за постиженията на финансираните проекти и мерки; очаква тази информация да позволи да се направят изводи относно ефикасността и ефективността на изразходваните средства и да се установят мерките и видовете инфраструктурни проекти, които дават най-голям принос за постигането на целите на Съюза, и да осигури стабилна основа за подобряване на управлението на мерките;

85.  насърчава държавите членки да гарантират определянето на ясни, конкретни и, когато е възможно, количествено измерими цели за проектите, за които се предоставя финансиране, и този начин да улеснят изпълнението и мониторинга на проектите и да осигурят полезна обратна връзка за управляващите органи;

86.  потвърждава, че „воденото от общностите местно развитие“ е важен инструмент за преодоляване на недостатъците, установени от Палатата;

Част VІІ — Специален доклад № 1/2016 на Сметната палата, озаглавен „Добре планирана и основана на надеждни данни ли е системата на Комисията за измерване на резултатите по отношение на доходите на земеделските стопани?“

87.  препоръчва на Комисията да разработи по-всеобхватна статистическа рамка за предоставяне на информация за разполагаемия доход на земеделските домакинства и за по-добро отразяване на жизнения стандарт на земеделските стопани; счита, че за тази цел Комисията следва, в сътрудничество с държавите членки и въз основа на обща методология, да обмисли как най-добре да разработи и комбинира съществуващите статистически инструменти на Съюза.

88.  препоръчва на Комисията да подобри рамката за сравняване на доходите на земеделските стопани с доходите в други сектори на икономиката;

89.  призовава Комисията да доразвие системата на икономическите сметки за селското стопанство, така че техният потенциал да може да бъде използван по-добре за:

90.  счита, че Комисията следва да провери дали системата на икономическите сметки за селското стопанство може да бъде допълнително развита, за да се направи разумна оценка на икономическата стойност на обществените блага, които се произвеждат от земеделски стопани и гарантира, че информацията от системата на икономическите сметки за селското стопанство се използва по подходящ начин в показателите за дохода;

91.  препоръчва на Комисията да базира анализа си на доходите на земеделските стопани на показатели, отчитащи настоящото състояние на селското стопанство, както и на достатъчни и последователни данни за всички бенефициенти на мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП); счита, че това може да бъде направено чрез развитието на полезни взаимодействия между съществуващите административни данни или чрез разработването на системата за земеделска счетоводна информация, или на други подходящи статистически инструменти;

92.  счита, че с оглед на значението на системата на икономическите сметки за селското стопанство за мониторинга на ОСП, Комисията следва да въведе редовно представяне на отчети за качеството на системата на икономическите сметки за селското стопанство и да получи разумна увереност, че държавите членки имат установена рамка за осигуряване на качеството, за да се гарантира, че предоставените от държавите членки данни са съпоставими и съставени в съответствие с критериите за качество, прилагани за европейската статистика;

93.  препоръчва Комисията да отстрани слабостите, установени при изпълнението на системата за земеделска счетоводна информация като договори ясен график със съответните държави членки и насърчи по-доброто използване на потенциала на системата;

94.  призовава Комисията да доразвие настоящите мерки за осигуряване на качеството при изготвянето на статистическите данни за системата за земеделска счетоводна информация от държавите членки, така че да се гарантира, че във всички държави членки секторите и класовете размери на стопанствата, които са от интерес за ОСП, са подходящо представени, отразявайки също и избора, направен от държавите членки по отношение на различните варианти на ОСП;

95.  препоръчва, като се имат предвид слабостите, установени от Палатата, на Комисията да подобри надеждността и пълнотата на информацията за резултатите от мерките на ОСП по отношение на доходите на земеделските стопани чрез:

Част VІІІ — Специален доклад № 3/2016 на Сметната палата, озаглавен „Борба с еутрофикацията в Балтийско море — необходими са допълнителни и по-ефективни действия“

96.  приветства доклада на Палатата и одобрява неговите препоръки;

97.  изразява дълбоко съжаление, че въпреки че между 2007 г. и 2013 г. Съюзът е предоставил 14,5 милиарда евро за пречистване на отпадъчните води и опазване на водите в държавите — членки на Съюза в региона на Балтийско море, в допълнение към сумата от 44 милиона евро за подобряване на качеството на водите в Русия и Беларус през периода 2001—2014 г., е постигнат ограничен напредък в намаляването на емисиите на хранителни вещества; призовава Комисията да обърне специално внимание на разходната ефективност на гореспоменатите мерки;

98.  подчертава, че еутрофикацията е една от основните заплахи за постигането на добро екологично състояние за Балтийско море; подчертава важността на борбата с еутрофикацията на едно от най-силно замърсените морета в света; поради това изразява съжаление, че е постигнат само ограничен напредък в рамките на схемата на Комисията за защита на морската среда на Балтийско море (HELCOM) намаляване на емисиите на хранителни вещества, която определя цели за намаляване на тези емисии за всяка от балтийските страни; изразява съжаление, че директивата на Съюза е била само частично приложена от някои държави членки;

99.  подчертава, че държавите членки следва да изработят процедурите на своите програми за нитратите въз основа на най-новите научни данни и становища;

100.  призовава Комисията да изиска от държавите членки да събират информация относно разходната ефективност на мерките за намаляване на освобождаваните количества хранителни вещества, за да разполагат със стабилен анализ за създаването на бъдещи програми от мерки;

101.  настоятелно призовава Комисията да подобри надеждността на данните от наблюдението на хранителните вещества в Балтийско море, тъй като надеждността не е гарантирана;

102.  настоятелно призовава Комисията да насърчава ефективно определяне на уязвимите на нитрати зони в държавите членки, за да се въведат достатъчно мерки в особено уязвимите области и от друга страна да се избегне добавянето на излишна тежест за земеделските стопани, извършващи дейност в райони, които не са уязвими на нитрати; подчертава, че държавите членки в региона на Балтийско море следва да преразгледат определянето на уязвимите на нитрати зони;

103.  отбелязва със загриженост липсата на ефективност на действията за намаляване на замърсяването с хранителни вещества от градските отпадъчни води; отправя искане към Комисията да гарантира ефективно проследяване на изпълнението на Директивата за градските отпадъчни води(7) и да гарантира, че държавите членки изцяло я спазват;

104.  изразява съжаление, че препоръките на HELCOM бяха постигнати само отчасти и се прилагат съгласно директивата на Съюза за конкретни дейности;

105.  отбелязва, че ефектът на лоста е висок при финансирането на проекти в Русия и Беларус; изразява загриженост обаче относно забавянията на проекти, което може да доведе до значителна загуба на ресурси; призовава Комисията да продължи усилията си в това отношение и да се съсредоточи по-отблизо върху ключовите замърсители, установени от HELCOM; също така счита, че по отношение на сътрудничеството между държавите от Съюза и извън Съюза следва да бъдат идентифицирани и масово прилагани най-добрите практики;

Част ІХ — Специален доклад № 4/2016 на Сметната палата, озаглавен „Европейският институт за иновации и технологии следва да промени механизмите си за постигане на резултати и някои елементи на модела си на функциониране, за да постигне очакваното въздействие“

106.  приветства доклада, посветен на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), и излага своите забележки и препоръки по-долу;

107.  приветства заключенията и препоръките на Палатата;

108.  заявява, че Палатата е открила няколко слабости в ключови концепции и оперативни процеси и е направила четири препоръки, които EIT трябва да изпълни, ако иска да стане значим иновационен институт;

109.  припомня процедурите по освобождаване от отговорност на ЕIT във връзка с изпълнението на бюджета за 2012 г. и 2013 г., при които освобождаването от отговорност на EIT беше отложено поради липса на увереност относно законността и правомерността на операциите по предоставяне на безвъзмездни средства от страна на EIT, недостатъчните гаранции поради това, че те не надхвърлят тавана от 25% от общите разходи на общностите на знание и иновации (ОЗИ), високото равнище на неизползваните преноси и забавянията в изпълнението на препоръките на Службата за вътрешен одит на Комисията;

110.  счита, че настоящият доклад на Палатата буди сериозна тревога относно основата, модела на финансиране и функционирането на EIT;

111.  отбелязва отговора на Комисията на доклада, в който тя излага своята гледна точка относно фактите и констатациите; посочва, че Комисията изразява съгласие с повечето препоръки на Палатата;

112.  отбелязва, че в доклада се заявява, че през 2015 г. EIT е направил някои подобрения, които изглежда отразяват констатациите и препоръките на Палатата; отбелязва необходимостта от внимателно наблюдение и оценка за проверка на ефекта на тези подобрения;

113.  подчертава, че сключването на многогодишно споразумение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ между EIT и ОЗИ и многогодишната стратегия на ОЗИ не следва да пречат на ежегодното отчитане на ОЗИ;

114.  подчертава, че мониторингът на изпълнението и оценката на резултатите са от първостепенно значение за публичната управленска отговорност и за осигуряването на подробната информация, необходима на лицата, отговарящи за изготвянето на политиките; подчертава, че това трябва да важи и за EIT и ОЗИ;

115.  отбелязва, че комисарят по въпросите на изследванията, науката и иновациите въведе през 2015 г. концепцията за „отворен достъп до иновации“ като ключово политическо понятие в основата на иновационната политика на равнището на Съюза; счита, че не е ясно каква е ролята на EIT в тази концепция; подчертава, че тази концепция не предоставя ясна рамка за последователни и координирани действия на Комисията, като се имат предвид броят на политиките и инструментите в микса и броят на генералните дирекции, участващи в подкрепата на новаторството;

116.  призовава Комисията да гарантира координирана и ефикасна политика в областта на иновациите, в която компетентните генерални дирекции да съгласуват своите дейности и инструменти, и да информира Парламента за тези усилия;

117.  изразява загриженост относно факта, че в ОЗИ участието на предприятията в избора на проекти за научни изследвания може да доведе до положение, при което изследователите да са финансово и по друг начин свързани с промишлеността и вече да не може да се разглеждат като независими; изразява тази своя загриженост на фона на растящото влияние на предприятията в науката и фундаменталните изследвания;

118.  разбира мисията на EIT да насърчава сътрудничеството между висшето образование, научните изследвания и иновациите; отбелязва, че често дружествата може да са основният бенефициент, като законен собственик на иновационни продукти, пуснати на пазара, и като получател на финансови печалби; подчертава, че при това положение е необходимо да се обмисли възможността в модела на сътрудничество да бъде включена структура, чрез която да може определени средства поне частично да се насочват обратно към EIT;

119.  счита, че споменатите подобрения и съгласието, изразено от Комисията с препоръките, дават основание да се очаква по-нататъшно развитие в EIT;

120.  призовава EIT да представи в своя годишен доклад за 2016 г. на органа по освобождаване от отговорност подробен анализ на изпълнението на препоръките на Палатата;

121.  призовава Комисията да представи на Парламента последващ доклад за изпълнението и мониторинга на действията, предприети по отношение на препоръките на Палатата;

Част Х — Специален доклад № 5/2016 на Сметната палата, озаглавен „Осигурила ли е Комисията ефективно изпълнение на Директивата за услугите?“

122.  приветства доклада на Палатата, подкрепя нейните препоръки и изразява задоволство, че Комисията ги приема и ще ги взема предвид в бъдеще;

123.  отбелязва, че независимо от ограничаването на нейния обхват чрез изключване на предоставянето на някои услуги, Директивата за услугите(8) има много широко приложно поле, което наложи Комисията да предприеме набор от мерки, за да се гарантира правилното ѝ изпълнение;

124.  подчертава, че пазарът на услуги все още не е достигнал пълния си потенциал и че въздействието върху растежа и работните места на успешното изпълнение на Директивата за услугите е значително; въпреки че потенциалните икономически ползи от пълното прилагане на директивата все още не са известни, счита, че Комисията следва да разработи проучване, за да се изчислят във възможно най-надеждно количествено изражение очакваните ползи във връзка с крайния резултат;

125.  насърчава последващото включване на повече сектори, за да се постигне по-широко отстраняване на секторните препятствия пред интеграцията на пазара с крайна цел премахване на пречките на вътрешния пазар за услуги и развитие на пълния потенциал на Съюза за растеж, конкурентоспособност и създаване на работни места;

126.  счита, че държавите членки са могли да използват по-добре мерките, предвидени от Комисията в подкрепа на транспонирането, изпълнението и прилагането, по‑специално чрез споделяне на проблемите, пред които са били изправени на различните етапи от процедурата, обсъждане на възможни общи решения и обмен на най-добри практики;

127.  изразява съгласие, че Комисията следва да съкрати максимално времетраенето на процедурите за установяване на нарушение;

128.  изразява съжаление, че инструменти като единичните звена за контакт, Информационната система за вътрешния пазар и Мрежата на европейските потребителски центрове (ECC-net) не са били достатъчно познати и използвани от предприятията и потребителите при възникването на проблем, свързан с прилагането на Директивата за услугите;

129.  отбелязва, че предоставянето на услуги онлайн продължава да бъде ограничено поради неясноти за доставчиците и получателите;

Част ХІ — Специален доклад № 6/2016 на Сметната палата, озаглавен „Програми за ликвидиране, контрол и мониторинг с цел предотвратяване на болестите по животните“

130.  приветства препоръките на Палатата и одобрява приемането им от страна на Комисията;

131.  приветства факта, че програмите във връзка с болестите по животните са оценени като успешни от одита и че техническите консултации, анализът на риска и механизмите за подпомагане са оценени като добри; приветства положителните резултати от тези програми във връзка със заболяванията по животните в Съюза; насърчава Комисията и държавите членки да прилагат успешния подход и в бъдеще;

132.  счита, че всеобхватните показатели за изпълнението на националните програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на някои болести по животните и зоонозите следва да бъдат допълнително подобрени, по-специално във връзка с техническото изпълнение и икономическите показатели, което ще даде възможност за анализ на икономическата ефективност на програмите;

133.  отбелязва, че според Комисията е трудно да се определи икономическата ефективност, особено поради липсата на съществуващи модели, дори и на международно равнище; отбелязва освен това, че икономическата ефективност на програмите се доказва чрез предотвратяването на разпространението на болести, избягването на инфекции при човека и спасяването на човешки животи;

134.  отбелязва, че обменът на епидемиологична информация и лесният достъп до резултати от изминали периоди биха могли да се подпомогнат по-добре чрез съответните информационни системи, което ще създаде възможност за по-добра координация на контролните дейности между държавите членки; отбелязва, че според Комисията съществуващите информационни средства се доразработват с цел по-добро подпомагане на държавите членки; насърчава Комисията да осигури добавена стойност за разработените информационни средства за обмен на необходимата информация;

135.  счита, че Комисията следва да подкрепя осигуряването на ваксини за употреба от държавите членки в случай на доказана епидемия; приветства факта, че вече са въведени банки за ваксини/антигени за две заболявания; насърчава Комисията да продължи с анализите на риска, които биха могли да определят възможната нужда от други банки за ваксини/антигени;

136.  отбелязва, че Комисията приема да гарантира, че държавите членки включват систематично в своите ветеринарни програми въпросите, свързани с дивите животни, когато това е уместно;

137.  отбелязва, че в някои страни програмите не бяха толкова успешни при ликвидирането на болестите по животите и че напредъкът беше твърде бавен; приканва Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да даде приоритет на тези конкретни случаи и да изготви подробна стратегия, която да спомогне за рационализиране на ликвидирането на болестите, по-конкретно на туберкулозата по говедата в Обединеното кралство и Ирландия и бруцелозата по овцете и козите в южната част на Италия;

138.  отбелязва със загриженост, че приложимото законодателство по въпроса за болестите по животните продължава да бъде сложно и разпокъсано; приветства факта, че през март 2016 г. беше приет рамков законодателен акт — Регламентът относно заразните болести по животните („законодателство за здравеопазването на животните“)(9); отбелязва, че новият регламент ще започне да се прилага пет години след приемането му; приветства факта, че новият регламент ще предостави рационализирани, по-прости и по-ясни правила;

Част ХІІ — Специален доклад № 7/2016 на Сметната палата, озаглавен „Управление на Европейската служба за външна дейност на нейните сгради по света“

139.  приветства доклада на Палатата и излага своите наблюдения и препоръки по-долу;

140.  подчертава, че ЕСВД и държавите членки имат общ интерес от по-нататъшното развитие на сътрудничеството на местно ниво, що се отнася до управлението на сградите, като се отделя специално и непрестанно внимание на въпросите, свързани със сигурността, икономически най-изгодните оферти и доброто име на Съюза;

141.  приветства увеличаването на броя на проектите за съвместно ползване на обекти от делегации на Съюза и от държави членки с подписването на 17 меморандума за разбирателство за съвместно ползване на обекти; насърчава ЕСВД да продължава да търси начини за разширяване на тази добра практика; счита, че тази политика следва да включва иновативни подходи, насочени към изготвянето на съгласувана стратегия за съвместно ползване на обекти с държавите членки, които желаят да сторят това, и подходящи договорености за поделяне на разходите, свързани със сгради и логистика;

142.  изразява съжаление относно незадоволителното отчитане и неточностите в информационната система за управление на служебните сгради и жилищните сгради за служителите; призовава за редовен преглед на пълнотата и надеждността на данните, кодирани от делегациите на Съюза;

143.  настоятелно призовава ЕСВД да засили своите инструменти за контрол на управлението и мониторинг на всички разходи, направени по линия на политиката за сградния фонд, с цел да се гарантира точен обзор и проследяване на всички разходи; счита, че следва да се постави акцент върху спазването на таваните, определени в политиката за сградния фонд, с цел намаляване на общия размер на годишния наем за служебни помещения за делегациите, повишаване на адекватността на вноските, плащани за съвместно използвани обекти, покриването на текущите разходи за съвместно използване на обекти и правилността на разходите в условията на местния пазар;

144.  счита, че следва да бъде разработен своевременно правен и технически експертен опит за управление на недвижими имоти, като същевременно се отчитат всички алтернативни възможности за ефективност от гледна точка на разходите, като наемането на външни експерти, например местни брокери на недвижими имоти, които да проучват пазара или евентуално да водят преговори със собствениците на недвижимите имоти;

145.  подкрепя прилагането на средносрочна и дългосрочна стратегия, която определя всички варианти, като се започне от инвестиционните приоритети, възможностите за закупуване и подновяването на договорите за наем и се стигне до споделянето на помещения с държавите членки, като се вземат предвид прогнозите за броя на персонала и планирането и разработването на политиките;

Част ХІІІ — Специален доклад № 8/2016 на Сметната палата, озаглавен „Железопътни товарни превози в ЕС — все още липсва развитие в правилната посока“

146.  приветства доклада на Палатата, подкрепя нейните препоръки и изразява задоволство, че Комисията ги приема и ще ги взема предвид;

147.  насочва вниманието към областите, в които са най-необходими действия от държавите членки и Комисията: либерализация на пазара, процедури за управление на движението, административни и технически ограничения, наблюдение и прозрачност на резултатите на железопътно-транспортния сектор, лоялна конкуренция между различните видове транспорт, последователен подход между политическите цели и разпределянето на средствата и по-добра координация между държавите членки и Комисията при подбора, планирането и управлението на проектите и поддръжката на железопътната мрежа;

148.  отбелязва, че Комисията не е оценила правилно въздействието на законодателните пакети, стартирани от 2000 г. по отношение на железопътния сектор, по-специално на железопътните товарни превози; изразява съжаление, че предоставените от Съюза средства, инвестирани в няколко проекта, не могат да се считат за ефективни от гледна точка на разходите;

149.  счита, че ако настоящото състояние в железопътния сектор продължи, това ще означава неизпълнение на целите по отношение на прехвърлянето на товари за 2030 г.;

150.  счита, че е в интерес на държавите членки да имат обща и задължителна оценка на въздействието на бъдещото законодателство за железопътния товарен превоз, за да се гарантира, че недостатъците, свързани с несъвместимостта на мрежите, са ефективно преодолени;

151.  отбелязва, че железопътният сектор като цяло е силно корпоративен, което може да се отрази на впечатлението за либерализацията на пазара повече като заплаха, отколкото като предимство;

152.  счита железопътния товарен транспорт за един от ключовите аспекти на единния пазар на стоки и, като има предвид големия положителен потенциал в контекста на целите във връзка с изменението на климата, както и за намаляване използването на автомобилния транспорт, настоятелно приканва Комисията да му даде нов тласък в рамките на стратегията за единния пазар; призовава да бъде въведена стратегия за железопътния товарен транспорт;

153.  призовава за всеобхватна оценка на железопътния товарен транспорт с особен акцент върху прилагането на Регламент (ЕС) № 913/2010(10), включително обслужването на едно гише и разпределението на маршрути, и успоредно с това оценка на коридорите за железопътен товарен превоз и коридорите в рамките на Механизма за свързване на Европа, включително вече одобрените проекти по Механизма за свързване на Европа;

154.  призовава за всеобхватна оценка на оперативната съвместимост на националните железопътни системи;

155.  изисква оценка на транспортните стратегии на държавите членки, изготвени в резултат на сключването на споразуменията за партньорство, по отношение на трансграничното хармонизиране и функционирането на коридорите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T);

156.  отправя искане за план за действие, който да подкрепи цялостното и бързо изпълнение на Четвъртия железопътен пакет;

157.  изразява съжаление, че някои от пречките пред изграждането на силен и конкурентоспособен европейски железопътен транспорт, които бяха идентифицирани от Палатата в специален доклад № 8/2010, продължават да възпрепятстват напредъка в сектора;

Част ХІV — Специален доклад № 9/2016 на Сметната палата, озаглавен „Разходи на ЕС във връзка с външното измерение на политиката в областта на миграцията в държавите от Южното Средиземноморие и източните съседни държави до 2014 г.“

158.  приветства доклада на Палатата, . и представя своите забележки и препоръки по-долу;

159.  отбелязва критичния подход на Палатата и големия брой недостатъци, посочени от Палатата, и по-специално липсата на ефективност при използването на разпределените средства;

160.  призовава Комисията да направи оценка на всички забележки на Палатата и да предприеме необходимите мерки за избягване на същите грешки в политиката в областта на миграцията през 2014—2020 г.; призовава за изпълнение на препоръките, направени от Палатата,

161.  счита, че използването на финансовите средства следва да бъде насочвано посредством подобрени системи за мониторинг и оценка въз основа на базови показатели, прогресивни критерии за сравнение и измерими и реалистични цели; призовава Комисията да направи преглед на всички показатели, критерии за сравнение и цели, предвидени в настоящите програми в областта на миграцията;

162.  счита, че е необходимо постоянно да се търси всеобхватен и координиран отговор, тъй като кризата с миграцията поставя много предизвикателства, които едновременно засягат различни сектори и институции;

163.  призовава за непрекъснато подобряване на стратегическото разбиране и рамката за външните политики и политическите решения на Съюза в областта на миграцията, заедно с ключовите участници, за да се гарантира яснота, както и координирано и последователно мобилизиране на външните механизми в областта на миграцията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, в рамките на бюджета на Съюза или извън него;

164.  призовава Комисията да участва конструктивно в подобряването на координацията между инструментите, механизмите и съответните заинтересовани страни с цел предотвратяване на миграционни кризи;

165.  приканва всички заинтересовани страни да обмислят и да намерят адекватен отговор на въпроса за баланса между гъвкавостта при интервенции, взаимното допълване на средствата, техния размер и необходимото привличане на допълнително средства, както и потенциалните взаимодействия и цялостна допълняемост на интервенциите на Съюза;

166.  счита в този контекст, че следва да се обърне надлежно внимание на подходящото насочване на помощта към различните и променящи се проблеми в областта на външната миграция, като същевременно се гарантира адекватността на надзора на отпуснатите финансови средства, с цел да се избегне рискът от злоупотреба със средства и двойно финансиране;

167.  счита, че е налице съществена потребност от съгласуване на необходимостта от по-добри резултати с наличието на достатъчно средства, за да се гарантира високо ниво на амбициозност при разработването на всеобхватен и устойчив отговор на Съюза на настоящите и бъдещите предизвикателства, произтичащи от миграционната криза; счита, че преговорите по междинното преразглеждане на Многогодишната финансова рамка са подходящ форум за разглеждане на тези предизвикателства с оглед на увеличаване на съответните бюджетни средства;

168.  счита, че освен недостига на финансиране, съществуващата разпокъсаност на инструментите с техните собствени специфични цели, които не са свързани помежду си, пречи на парламентарния контрол върху начина за усвояването на средствата и за определянето на отговорностите, и поради това затруднява ясната оценка на действително изразходваните финансови суми в подкрепа на външното измерение на политиката в областта на миграцията; изразява съжаление, че това води до липса на ефективност, прозрачност и отчетност; счита, че е необходимо начините, по които съществуващите инструменти на политиката се използват, да бъдат преориентирани въз основа на ясна и обновена структура от цели, за да се повиши цялостната ефективност и видимост;

169.  е на мнение, че разходите на Съюза във връзка с външното измерение на политиката в областта на миграцията трябва да бъдат разпределяни по-ефективно и че трябва да изпълняват критериите за „добавена стойност“, за да се осигурят на хората подходящи условия на живот в държавите на техния произход и да се избегне увеличаването на потока от икономически мигранти;

170.  призовава Комисията да следи, оценява и прави конструктивен преглед на дейността на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, която е трябвало да започне през октомври 2016 г.;

171.  приветства създаването на доверителни фондове на Съюза и намерението за по-бързо и по-гъвкаво отпускане на средства при извънредни ситуации и за обединяване на различни източници на финансиране, с цел обхващане на всички аспекти на всяка една криза;

172.  отбелязва, че доверителните фондове са част от ad hoc реакция, която показва, че бюджетът на Съюза и Многогодишната финансова рамка не разполагат с необходимите ресурси и гъвкавост за бърза и всеобхватна реакция на сериозни кризи; изразява съжаление във връзка с факта, че те водят до заобикаляне на бюджетния орган и накърняват единството на бюджета;

173.  приветства предложението на Комисията за създаване на нов резерв на Европейския съюз за кризи като част от междинното преразглеждане на Многогодишната финансова рамка, който да се финансира от отменените бюджетни кредити, като допълнителен инструмент за бързо реагиране на ЕС при спешни ситуации; призовава Съвета да подкрепи напълно това предложение;

174.  подчертава значението на наличието на достатъчно механизми за контрол за гарантирането на политически контрол върху изпълнението на бюджета в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност; настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни мерки за засилване на участието на бюджетния орган и на органа за бюджетен контрол и за привеждане на доверителните фондове и другите механизми в по-добро съответствие с бюджетната норма, по-конкретно като ги включи в бюджета на Съюза;

175.  изразява съжаление, че Комисията не е предоставила подробности за действителните плащания и призовава Комисията да предприеме подходящи мерки за засилване и опростяване на кодирането във финансовата информационна система за по-добро проследяване и наблюдение на сумите за външна дейност в областта на миграцията;

176.  отправя искане към Комисията за задействане на инструмент за подробно регистриране на свързаните с миграцията разходи на ЕС, включително на всички завършени, текущи и планирани проекти; счита, че интерактивната база данни следва да предоставя на заинтересованите страни и гражданите резултатите, визуализирани на карта на света, с филтър за търсене по държави, видове проекти и съответни сума;

177.  счита, че далновидното управление би било по-ефикасно от следването единствено на политика на реагиране на вече станали събития, като управлението на кризи в дългосрочен план;

178.  припомня позицията на Парламента, който е за цялостен подход към миграцията, основан на нов набор от политики, включващ укрепване на връзката между миграция и развитие чрез насочване на вниманието към първопричините за миграцията, като същевременно се застъпва за промяна в начина на финансиране в отговор на миграционната криза;

Част ХV — Специален доклад № 10/2016 на Сметната палата, озаглавен „Необходими са допълнителни подобрения, за да се гарантира ефективно прилагане на процедурата при прекомерен дефицит“

179.  приветства заключенията и препоръките в доклада на Палатата;

180.  препоръчва Комисията да подобри прозрачността на процедурата при прекомерен дефицит (ППД)чрез редовно съобщаване на оценките си по държави на спазването на структурните реформи, предложени в рамките на ППД, и чрез повече прозрачност при прилагането на правилата;

181.  счита, че след провеждане на консултации с държавите членки, Комисията следва редовно да докладва на Парламента относно напредъка по специфичните за отделните държави ППД;

182.  препоръчва на Комисията да продължи да насърчава участието на националните фискални съвети и да гарантира официалната роля на Европейския фискален съвет в рамките на ППД; отбелязва, че прозрачността в рамките на ППД се е подобрила през последните години и признава, че понякога информация от политически чувствителен характер не може да бъде направена обществено достояние;

183.  препоръчва ППД да обръща повече внимание на намаляването на държавния дълг; отбелязва, че към края на 2014 г. само в 13 държави членки равнището на дълга към брутния вътрешен продукт е било под 60%; посочва, че някои държави членки в момента са силно задлъжнели, въпреки че в Съюза се наблюдава умерено възстановяване и равнищата на държавния дълг сега са по-високи, отколкото през 2010 г.;

184.  признава, че правилото за тавана на дълга беше въведено в рамките на ППД едва през 2011 г.; счита, че понижаването на равнищата на държавния дълг, особено в силно задлъжнелите държави членки, съществено ще подобри икономическия растеж в дългосрочен план;

185.  препоръчва да се гарантира поддържането на достатъчно гъвкавост при прилагането на правилата по ППД в рамките на Пакта за стабилност и растеж; подчертава, че поради възможността в макроикономическата политика да настъпят неочаквани събития е необходимо рамката за добро икономическо управление да може да се адаптира в зависимост от развитието на икономическата ситуация;

186.  счита, че Комисията следва да гарантира тясното съгласуване на прилагането на правилата по ППД с мерките за структурни реформи, договорени в рамките на европейския семестър;

Част ХVІ — Специален доклад № 11/2016 на Сметната палата, озаглавен „Укрепване на административния капацитет в бивша югославска република Македония: ограничен напредък в труден контекст“

187.  приветства доклада на Палатата, одобрява неговите препоръки и насърчава Комисията да ги вземе под внимание по време на работата за укрепване на административния капацитет на бивша югославска република Македония;

188.  изразява загриженост от това, че не е отбелязан достатъчен напредък в укрепването на административния капацитет, както и от липсата на съществен напредък в прилагането на законодателството в някои ключови области като развитието на професионална и независима държавна администрация;

189.  отбелязва, че е постигнат само частичен напредък в борбата с корупцията и в подобряването на прозрачността;

190.  отбелязва обаче, че Комисията трябва да извършва дейност в един труден политически контекст и среща липса на политическа воля и ангажимент от страна на националните органи да се справят с продължаващите проблеми; отбелязва, че ограниченията, обусловени от настоящата политически криза, са се отразили на успеха на финансираните проекти;

191.  отбелязва и подкрепя ключовата роля, която Комисията играе в разрешаването на политическата криза в страната и приветства ангажимента на члена на Комисията като посредник в политическия диалог между противопоставените политически сили;

192.  призовава Комисията да продължи да работи за диалога с политическите лидери в целия политически спектър, с националните органи и експерти в областта на съдебната система и правоприлагането, с цел да се постигне съгласие относно активната борба с корупцията и организираната престъпност и относно прилагането на строги мерки и механизми за предотвратяване на корупцията и икономическата престъпност в съответствие с наказателното право на страната;

193.  настоятелно препоръчва на Комисията да използва политическия диалог и контакти с националните органи с цел подобряване на ефективността на системата за обществени поръчки и прозрачността на публичните разходи;

194.  призовава Комисията да даде приоритет на борбата с корупцията и изразява съжаление относно отсъствието на ефективна държавна стратегия в борбата с корупцията; отново посочва необходимостта от поемането на по-голям политически ангажимент от страна на националните органи с цел да се гарантират устойчиви резултати в това отношение;

195.  призовава Комисията при изпълнението на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) да доразвие постиженията на успешните проекти, които са устойчиви, имат количествено измерима добавена стойност и са били осъществени и използвани в съответствие с правилата;

196.  приветства създаването от Комисията на проекти с акцент върху организациите на гражданското общество; призовава Комисията да продължи тази практика и да се създадат силни връзки с местните неправителствени организации;

197.  насърчава Комисията да разработи проекти, затвърждават правата и позицията на лицата, подаващи сигнали за случаи на корупция и измами;

198.  отбелязва, че макар много от проектите да са били добре управлявани, резултатите не са били винаги устойчиви или дори постигнати; освен това отбелязва, че проектите не винаги попадат в последователен подход към укрепването на административния капацитет; призовава Комисията да подобри стратегическото планиране и да осигури устойчивостта и жизнеспособността на проектите, като го зададе като тяхно предварително условие;

199.  призовава Комисията да продължи да следва принципите на добро финансово управление; приканва Комисията да подпомага разработването на проекти, които служат и като трамплин за бъдещи инвестиции в страната; насърчава Комисията да отдаде приоритетно значение на проекти с голям потенциал в ключови области, като например процедури за възлагане на обществени поръчки или за подбор, и да избягва финансирането на проекти с ограничени перспективи за устойчивост;

200.  насърчава Комисията да реагира гъвкаво на неочакваните промени чрез своевременно предоставяне на съответните ресурси или чрез намаляването им с цел справяне с възникващите проблеми;

Част ХVІI — Специален доклад № 12/2016 на Сметната палата, озаглавен „Агенциите невинаги използват безвъзмездната финансова помощ по подходящ или безспорно ефективен начин“

201.  приветства доклада на Палатата и представя своите забележки и препоръки по-долу;

202.  приветства заключенията и препоръките на Палатата;

203.  отбелязва отговора на Комисията и одитираните агенции, който, наред с другото, съдържа важна информация относно мерките, предприети след одита;

204.  подчертава, че агенциите са отговорни за многогодишните и годишните програми, както и за изпълнението (оперативно и финансово) на действията, финансирани с безвъзмездни средства; ето защо счита, че ефективното управление от страна на агенциите на действията, финансирани с безвъзмездни средства, е от решаващо значение за реализирането на целите и политиките на Съюза;

205.  Отбелязва заключението на Палатата, че одитираните агенции като цяло са отпускали и изплащали безвъзмездни средства в съответствие с правилата;

206.  отбелязва въпреки това, че Палатата е установила някои слабости по отношение на възможностите за финансиране, процедурите за отпускане на средства, системите за контрол и измерването на резултатите и е формулирала пет препоръки за преодоляване на тези слабости;

207.  отбелязва, че стратегическата обосновка и стратегическият избор на инструмент за финансиране от страна на всяка агенция могат да повишат ефективността и ефикасността на инструмента и по този начин да подобрят изпълнението на неговите задачи; подчертава, че неподходящите последващи действия в отговор на оценката биха могли да доведат до ситуация, в която агенциите правят неподходящ избор на инструменти за финансиране и изготвят до слаби проекти за отпускане на безвъзмездни средства;

208.  изразява съжаление поради общите и широки описания на действията на агенциите във връзка с отпуснатите безвъзмездни средства, както и неясните описания на резултатите, което води до непълнота в годишните работни планове;

209.  отбелязва колко е важно действията на агенциите, финансирани с безвъзмездни средства, да бъдат приведени в съответствие със задачите и стратегическите цели на тези агенции; ето защо насърчава всяка агенция да установи ясни насоки и критерии, които да я подпомагат при вземането на решение относно специфичния инструмент за финансиране, въз основа на анализ на потребностите на агенцията, нейните ресурси, целите, които следва да бъдат постигнати, потенциалните бенефициенти, към които ще бъдат насочени действията, както и на необходимото ниво на конкуренция и на изводите от предходни избори;

210.  отбелязва, че в работните си програми агенциите следва да посочват дейностите, които ще се извършат с помощта на безвъзмездни средства, конкретните цели и очакваните резултати от действията, финансирани с безвъзмездни средства, както и какви са планираните финансови и човешки ресурси, необходими за изпълнението на тези действия;

211.  счита, че определянето на стратегически цели, както и на целеви резултати и въздействия е от извънредна важност за постигането на добре дефинирано годишно планиране;

212.  посочва, че регулаторната рамка на някои агенции ги принуждава да използват процедури за отпускане на безвъзмездни средства; отбелязва обаче със загриженост, че агенциите не разглеждат системно всички варианти за финансиране, които са на тяхно разположение, и че не винаги безвъзмездните средства са били подходящ инструмент; отбелязва още забележката на Палатата, че процедурите за отпускане на безвъзмездни средства прилагат по-ограничаващи критерии за допустимост и по-слаби финансови критерии за възлагане, отколкото процедурите за обществени поръчки, поради което не би следвало да бъдат използваният по подразбиране вариант за финансиране; счита при все това, че следва внимателно да се поддържа равновесие между слабостите на процедурите за отпускане на безвъзмездни средства и административните разходи, свързани с процедурите за възлагане на обществени поръчки, поради което не изразява съгласие със забележката на Палатата, че обществените поръчки би следвало да бъдат използваният по подразбиране вариант;

213.  изразява загриженост във връзка със забележката на Палатата, че съответните агенции не са успели да въведат адекватни системи за мониторинг и последваща оценка; призовава агенциите да разработят последващи оценки, с цел подобряване на мониторинга върху тяхната дейност и на отчитането на дейностите, финансирани с безвъзмездни средства;

214.  подчертава, че мониторингът на изпълнението и оценката на резултатите са от първостепенно значение за публичната управленска отговорност и за осигуряването на подробната информация, необходима на лицата, отговарящи за изготвянето на политиките; подчертава, че поради децентрализирания им характер, това се отнася в още по-голяма степен до агенциите; призовава агенциите да създадат системи за мониторинг и отчитане на безвъзмездните средства, които да се основават на ключови показатели за изпълнението, ориентирани към резултатите и въздействието, както и към резултатите от последващите оценки; счита, че ключовите показатели за изпълнението имат съществена роля за напредъка, въздействието и резултатите от процесите на мониторинг и оценяване;

215.  отбелязва със загриженост, че ключовите показатели за изпълнението продължават да се фокусират върху вложени средства и крайни продукти и услуги, а не върху резултати и въздействие; призовава агенциите да разработят своите ключови показатели за изпълнение с по-стратегическа насоченост и да ги обвържат с резултатите и въздействията;

216.  призовава агенциите да разработят и извършат оценка на риска във връзка със своите годишни работни планове, за да се подобри ефикасността чрез по-прецизно прилагане, мониторинг и оценяване;

217.  препоръчва стратегическо насочване на инструменти за финансиране към краткосрочни цели, за да се подобри прецизността на решенията във връзка с финансиране;

218.  призовава Мрежата на агенциите на Съюза да им съдейства за усъвършенстването на техните процедури за финансиране и по-специално, на техните процедури за мониторинг на изпълнението в това отношение;

219.  подчертава по-специално заключението на Палатата относно процедурите за отпускане на безвъзмездни средства и необходимостта от прозрачност, равно третиране и предотвратяване на потенциални конфликти на интереси; призовава съответните агенции да изпълнят препоръката на Палатата във възможно най-кратки срокове;

220.  призовава агенциите да прилагат конкретни процедури за установяването на формални вътрешни процедури, които да уреждат принципите на прозрачност и на равно третиране и да предпазват от потенциални конфликти на интереси; поради това подчертава, че агенциите следва да укрепят системите си за проверка по отношение на изпълнението на проектите, финансирани с безвъзмездна помощ;

221.  призовава Комисията и одитираните агенции, обект на настоящия доклад, да предоставят на Парламента актуална информация относно изпълнението на препоръките;

Част XVIII — Специален доклад № 13/2016 на Сметната палата, озаглавен „Помощ от ЕС за укрепване на публичната администрация в Молдова“

222.  приветства доклада на Палатата, одобрява неговите препоръки и насърчава Комисията да ги вземе под внимание по време на работата за укрепване на административния капацитет на Република Молдова;

223.  отбелязва със загриженост, че Съюзът е допринесъл само частично за укрепването на публичната администрация и че Палатата регистрира редица недостатъци, включително слабости, при разработването и изпълнението на подложените на одит програми и проекти;

224.  отбелязва обаче, че Комисията трябва да извършва дейност в един труден политически контекст и среща широко разпространена корупция и множество слабости на публичните институции, като например прекомерна бюрокрация, липса на акцент върху основни функции, високо текучество на персонала, ниска ефективност и липса на отчетност; освен това отбелязва, че Молдова е силно засегната от политическа нестабилност, икономически сътресения, дълбока бедност и масова емиграция;

225.  отбелязва, че въпреки че конкретните политически обстоятелства и външни фактори изиграха важна роля за успеха на заложените в бюджета програми и действително в много от случаите излязоха извън контрола на Комисията, имаше конкретни слабости, които можеха да бъдат преодолени от Комисията;

226.  отбелязва, че сред отчетените от Палатата слабости са бавният отговор на Комисията на внезапни процеси, слабото привеждане на програмите в съответствие с националните стратегии на Молдова, липсата на амбициозни цели, неясните условия и липсата на обосновка за предоставяне на допълнителни средства, обвързани със стимули;

227.  призовава Комисията да насърчава своите молдовски колеги да разработват систематични, ясно формулирани национални стратегии, които да включват ясни, измерими цели, и да обвързват по по-добър начин разработването на програмите в страната с тези стратегии;

228.  насърчава Комисията да се възползва от предварителните оценки с цел извършване на ясна оценка на нуждите от финансиране и създаване на насочено и обосновано планиране на бюджета;

229.  призовава Комисията да даде приоритет на борбата с корупцията и изразява съжаление относно отсъствието на наистина ефективна държавна стратегия в борбата с корупцията; приветства назначаването на съветника на високо равнище по въпросите на борбата с корупцията към кабинета на министър-председателя; въпреки това припомня необходимостта от по-амбициозна и ефективна стратегия и от поемането на по-голям политически ангажимент от страна на националните органи, с цел да се гарантират устойчиви резултати в това отношение; призовава националните органи да се съсредоточат приоритетно върху борбата с корупцията и върху по-голямата прозрачност и почтеност на публичната администрация;

230.  призовава Комисията да продължи диалога с политическите лидери в целия политически спектър, с националните органи и експерти в областта на съдебната система и правоприлагането, с цел да се постигне съгласие относно активната борба с корупцията и организираната престъпност и относно прилагането на строги мерки и механизми за предотвратяване на корупцията и икономическата престъпност в съответствие с наказателното право на страната;

231.  насърчава Комисията да разработи проекти, които биха затвърдили правата и позицията на лицата, подаващи сигнали за случаи на корупция и измами;

232.  отбелязва, че основните методи за предоставяне на помощ са секторна бюджетна подкрепа (74% от помощта) и проекти; отбелязва със съжаление, че бюджетната подкрепа оказа ограничено въздействие върху укрепването на публичната администрация;

233.  отбелязва със загриженост, че методът на секторна бюджетна подкрепа е високорисково средство за разпределение на бюджета в контекста на Молдова, в която публичната администрация е парализирана от масова корупция, и в която доминира местната олигархия; приканва Комисията да преразгледа използваните методи въз основа на задълбочен анализ на риска;

234.  приканва Комисията да използва методи, които биха довели до видими и осезаеми резултати за молдовските граждани;

235.  отбелязва, че разработените проекти като цяло бяха приложими, макар че им липсваше координация по отношение на обхвата и графика, а техническата помощ за развитието на административен капацитет дойде по-късно от необходимото;

236.  изразява съжаление, че макар че проектите като цяло доведоха до очакваното изпълнение, резултатите невинаги бяха устойчиви, за което отчасти отговорност носят политическата воля и външните фактори; призовава Комисията да доразвие постиженията на успешните проекти, които са устойчиви, имат количествено измерима добавена стойност и са били осъществени и използвани в съответствие с правилата; призовава Комисията да подобри стратегическото планиране и да осигури устойчивостта и жизнеспособността на проектите, като го зададе като тяхно предварително условие;

237.  отбелязва, че проектите отчасти допринесоха за укрепването на публичната администрация, но невинаги съответстваха на потребностите или на целите на молдовската администрация; призовава Комисията да дава по-специфична насока на проектите според конкретните национални потребности;

238.  призовава Комисията да продължи да следва принципите на добро финансово управление; приканва Комисията да подпомага разработването на проекти, които биха служили като трамплин за бъдещи инвестиции в страната и за установяване на сътрудничество с международните финансови институции в тази връзка; насърчава Комисията да отдаде приоритетно значение на проекти с голям потенциал в ключови области, като например процедури за възлагане на обществени поръчки или за подбор, и да избягва финансирането на проекти с ограничени перспективи за устойчивост;

239.  отбелязва със загриженост, че макар през 2012 г. Комисията да разработи по-системен анализ на риска, да създаде управляващи комитети на високо равнище за операции за бюджетна подкрепа и да разработи система за ранно предупреждение за нововъзникнали рискове, тя не беше в състояние навременно да установи „кражбата на века“, при която по време на огромен скандал за корупция бяха присвоени 1 милиард щатски долара от средства на вложители, вероятно включително дори средства от Съюза; отбелязва, че в крайна сметка плащанията в подкрепа на бюджета бяха замразени през юли 2015 г., като условието за тяхното възобновяване беше подобряване на макроикономическото и фискалното положение и сключване на споразумение с МВФ;

240.  призовава Комисията да подобри системата за ранно предупреждение и анализа на риска, с цел да реагира по-бързо и по-гъвкаво на потенциални рискове;

241.  отбелязва, че изграждането на административен капацитет в Молдова е ключов въпрос, тъй като страната не разполага с пълен контрол върху цялата си територия, което дава стимул за сепаратистки тенденции на проруски сили; припомня, че Молдова има европейска перспектива и следователно е стратегически партньор на Съюза;

242.  изразява съжаление, че продължаващата политическа нестабилност в Молдова вреди трайно на доверието в демократичните институции на страната, което води до ограничен напредък към демокрация, намаляване на подкрепата за интеграция към Съюза и нарастване на проруски политически инициативи;

243.  призовава Комисията да продължи своя ангажимент в Молдова с оглед на засилването на политическото асоцииране и икономическата интеграция между Съюза и Молдова; подчертава значението на подкрепата, насоките и наблюдението от страна на Съюза на приоритетните реформи, насочени към преодоляване на политизирането на държавните институции, справянето със системната корупция и реформирането на публичната администрация за постигане на тези цели;

Част ХІХ — Специален доклад № 14/2016 на Сметната палата, озаглавен „ Инициативи на политиката и финансова подкрепа от страна на ЕС за интегриране на ромите — постигнат е значителен напредък през последното десетилетие, но са необходими допълнителни усилия на местно равнище“

244.  като има предвид член 2 от Договора за Европейския съюз, Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 2000/43/ЕО(11) относно равното третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, Директива 2000/78/ЕО(12) относно равното третиране в областта на заетостта и професиите и Директива 2004/38/ЕО(13) относно правото на свободно движение и пребиваване в Съюза;

245.  приветства рамковото решение на Съвета от 2008 г. относно борбата с расизма и ксенофобията(14), резолюцията на Парламента от 9 март 2011 г. относно стратегията на Съюза за интеграция на ромите(15), съобщението на Комисията от 5 април 2011 г. относно рамка на Съюза за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г., (COM(2011)0173), препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки(16), както и съобщението на Комисията от 17 юни 2015 г., озаглавено „Доклад за изпълнение на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (2015 г.)“ (COM(2015)0299);

246.  припомня, че интеграцията на ромите зависи от приобщаването им и от способността им да се ползват от същите права, като правата, признати за всички европейски граждани, каквито са и ромите,

247.  припомня общите основни принципи за приобщаване на ромите(17), а именно десетте общи основни принципа, разгледани на първото заседание на европейската платформа за интеграция на ромите, състояло се в Прага през 2009 г., преди да бъдат включени като приложение към заключенията от заседанието на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 8 юни 2009 г.;

248.  подкрепя препоръките на Палатата и призовава Комисията и държавите членки да приведат възможно най-бързо в изпълнение препоръките на Палатата;

249.  изразява съжаление за недостатъчното внимание, отделено на интегрирането на ромите през програмния период 2007—2013 г.; призовава при изготвянето на бъдещата стратегическа рамка на Европейския съюз да се отдели повече внимание на трудностите във връзка с приобщаването и на дискриминацията, пред които се изправят ромите и другите маргинализирани общности;

250.  изразява съжаление, че проведеното от Палатата проучване не е обхванало по-голям брой държави, в които ромите съставляват съществен дял от населението, като Словакия, Гърция или Франция;

251.  призовава държавите членки да определят лицата в неравностойно положение, към които желаят да насочат усилията си в зависимост от потребностите и предизвикателствата, пред които са изправени тези лица, и да отделят специално внимание на ромското население при разпределянето на европейските средства;

252.  изразява съжаление, че сложността на фондовете в рамките на политиката на сближаване, които са единствените на разположение за проекти, свързани с приобщаването, с интеграцията и с борбата срещу дискриминацията спрямо ромите, не създава условия да се допринесе достатъчно за приобщаването на ромите и да им се обезпечи достъп до права;

253.  счита, че поради това всяка държава членка следва да приеме пътна карта, целяща да направи анализ на въздействието на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, и на фондовете в подкрепа на ромите, както и да определи ключови области, в които ресурсите и административният капацитет на национално, регионално и местно равнище трябва да бъдат укрепени, за да подкрепят изпълнението и управлението на проектите, чиято цел е приобщаването, интеграцията и борбата срещу дискриминацията спрямо ромите;

254.  приканва Комисията да предостави подробни данни относно наличното финансиране за ромите, да анализира съществуващите пречки и да ги взема предвид в рамките на опростяването на фондовете;

255.  признава, че е важно да бъдат подбрани, като се използват европейските структурни и инвестиционни фондове, дългосрочни проекти в полза на маргинализираните ромски общности;

256.  подчертава необходимостта да се определят по-гъвкави критерии за подбор за проектите, насочени към приобщаването на ромите и на другите маргинализирани общности;

257.  приканва Комисията да се увери, в рамките на следващия програмен период или по време на прегледа на оперативните програми, че целите за интеграция на ромите, включени в националните стратегии за интегриране на ромите са отразени в уредбата на европейските структурни и инвестиционни фондове на всички оперативни равнища;

258.  настоятелно призовава държавите членки и Комисията да предоставят подходящи и хармонизирани статистически данни относно ромите, даващи възможност да се оцени по-добре тяхното социално, административно и икономическо приобщаване;

259.  настоява, че изключването по отношение на жилищното настаняване, бездомничеството, изключването в областта на образованието, безработицата и дискриминацията по отношение на достъпа до работни места са често основни елементи на маргинализацията; подчертава следователно, че е важно да се предприемат интегрирани инициативи във връзка с жилищното настаняване, образованието и достъпа до заетост в полза на ромите и на другите маргинализирани общности;

260.  подчертава, че основна пречка в борбата срещу различните форми на дискриминация спрямо ромите е много слабия процент на подадени сигнали за дискриминация в организации или институции като полицията или социалните служби; призовава следователно държавите членки да включат стратегия за премахване на институционалната дискриминация и за преодоляване на липсата на доверие в институциите сред ромите;

261.  призовава Комисията да въведе, в партньорство с представителите на маргинализираните общности, и по-специално с ромското население, и със „специализираните институции“, цикъл на обучение за публичните органи на държавите членки, за да се борят с дискриминационните практики и да дават по-добър пример, така че да се благоприятства приобщаването чрез стабилен, конструктивен и ефективен диалог;

262.  припомня, че съществува Програма на Съюза за заетост и социални иновации, с бюджет от 900 милиона евро за периода 2014—2020 г., която отделя специално внимание на уязвимите лица и на борбата срещу бедността и социалното изключване;

263.  приканва Комисията да разгледа възможността за създаването на европейски фонд, предназначен специално за приобщаването на ромите и на другите маргинализирани общности, и призовава Комисията да осигури подходящ контрол на разходите на този фонд;

264.  призовава Комисията да разработи истинска европейска стратегия за приобщаването на ромите, която да бъде план за действие на европейско равнище, изготвен и прилаган на всички политически и административни равнища, привличащ за участие представителите на ромската общност и основан на основни ценности като равенство, достъп до права и недопускане на дискриминация; подчертава, че тази стратегия трябва да съдейства за действителното приобщаване на ромите и за достъпа им до образование, заетост, жилища, култура, здравеопазване, участие в обществения живот, обучение и свободно движение в Съюза;

265.  подчертава обаче, че е задължение на държавите членки да предприемат необходимите мерки за подкрепа в полза на ромите и да осигурят еднакво прилагане на националните закони и на правата в тяхната цялост на своята територия, без дискриминация;

Част ХХ — Специален доклад № 15/2016 на Сметната палата, озаглавен „Комисията управлявала ли е ефективно хуманитарната помощ за населението, засегнато от конфликти в региона на Големите африкански езера?“

266.  приветства специалния доклад, посветен на прегледа на рисковете, свързани с ориентиран към резултатите подход, за действия на Съюза за развитие и сътрудничество и излага наблюденията и препоръките си по-долу;

267.  приветства констатациите, според които хуманитарната помощ е управлявана ефективно, особено в една трудна работна среда, характеризираща се с несигурност и непредсказуемост, което превръща ефикасното изпълнение в истинско предизвикателство;

268.  призовава Комисията да продължи да полага усилия за обвързване на помощта, възстановяването и развитието, когато местните условията позволяват това; счита, че за постигането на това може да се окаже потенциална подкрепа чрез постоянна платформа, обединяваща службите за връзка между помощ, възстановяване и развитие; счита, че такава платформа може да служи, наред с другото, за установяване на потенциалните програми, които могат да бъдат съчетани; счита, че интегрирани подходи, с ясно посочени координационни цели и съгласувана между всички заинтересовани страни стратегия за региона/страната следва да бъдат създавани винаги когато това е възможно;

269.  освен това призовава службите на Комисията за подобряване на прехода от краткосрочни хуманитарни дейности към дългосрочни дейности за развитие и за последователно съгласуване не само между различните участници от страна на Съюза, но и с националните приоритети и други международни организации чрез обща стратегия, основана на съвместна рамка за хуманитарна помощ и развитие;

270.  счита за важно да се извършва системно оценяване на реалната полза от хуманитарните дейности като се прави оценка на административните разходи в региона с по-голям акцент върху ефективността, и като се разработват възможни референтни показатели за общите и редовни разходни компоненти;

271.  насърчава, когато е възможно, по-доброто адаптиране на сроковете към средата, в която се извършва интервенцията, за да се избегнат отнемащи време и скъпо струващи удължения;

272.  призовава съответните институции на Съюза и ООН да зачитат и прилагат в пълна степен Рамковото финансово и административно споразумение; изисква от Комисията да докладва пред Парламента относно прилагането на това споразумение и на свързаните с него насоки, както и да определи областите, в които има нужда от подобрение, и да направи съответните предложения в това отношение;

273.  припомня, че докладването от страна на ООН и международни организации следва да осигури възможно най-голяма точност на проследяването на финансирането, сравнения с оперативните аспекти на предоставянето на помощи, договорено в началото на интервенцията, както и да предоставят полезна обратна информация на службите на Комисията; подчертава важността да се предоставят навременни доклади на Комисията от страна на нейните партньорски организации, за да се създадат условия за бързо управление или корекция на хуманитарната реакция и методи на финансиране;

274.  подчертава необходимостта от подобряване на отчетността и прозрачността на ООН по отношение на използването на средствата от Съюза, както и във връзка с резултатите от прилагането на международно договорените стратегически хуманитарни и развойни насоки и цели;

275.  отправя искане към Комисията да включи оценките на резултатите на равнище планове за изпълнение на хуманитарната помощ, за да се даде възможност да се изготвят референтни показатели на тези планове и да се обменят най-добри практики;

276.  изразява съжаление по повод информация, която е непълна или не е ориентирана в достатъчна степен към резултатите, което възпрепятства Комисията да упражнява правилно своята функция за осъществяване на мониторинг;

277.  настоява, че е необходимо да се постигне възможно най-висока степен на прозрачност и институционална отчетност на всички равнища чрез осигуряване на достъп до изчерпателна и достоверна бюджетна информация и финансови данни относно проектите, получаващи финансиране от Съюза, с цел да се даде възможност за осъществяване на контрол от страна на Парламента;

Част ХХІ — Специален доклад № 16/2016 на Сметната палата, озаглавен „Цели на ЕС в областта на образованието — програмите са съгласувани, но съществуват недостатъци при оценката на изпълнението“

278.  приветства доклада на Сметната палата, подкрепя нейните препоръки и изразява задоволство, че Комисията ги приема и ще ги взема предвид;

279.  приветства факта, че Комисията е приложила предишните препоръки на Палатата в своята правна рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г., като по този начин е гарантирала по-висока икономическа ефективност, а именно чрез рамка на изпълнението и резерв за изпълнение, предварителни условия, общи показатели за крайни продукти и резултати;

280.  подчертава, че е необходимо вниманието да се съсредоточи върху изпълнението и резултатите, и изразява задоволство, че новата регулаторна рамка за програмния период 2014—2020 г. включва разпоредби относно докладване от държавите членки за резултатите;

281.  отбелязва недостатъците при оценката на изпълнението и особено при определянето на цели и показатели за крайните продукти/резултатите за проектите, изпълнени през периода 2007—2013 г.; изразява съжаление, че показателите за резултати все още не са напълно надеждни и очаква тази слабост да бъде преодоляна през втората половина на програмния период 2014—2020 г.;

282.  приветства тенденцията за намаляване на броя на лицата, преждевременно напуснали училище, и на придобиване на висше образование; приканва държавите членки да съгласуват конкретните си национални цели с целта на Съюза за по-добро изпълнение на задачите в областта на образованието;

283.  отбелязва, че Съюзът си е поставил за цел процентът на заетост на лицата, завършили наскоро висше образование в Съюза, да достигне 82% до 2020 г. и че в четири от петте посетени държави членки тази цел все още не е постигната; посочва, че тези четири държави членки са били изправени пред сериозна икономическа криза и че сега започват да се възстановяват; счита, че е възможно тези държави членки да постигнат и дори да надминат този показател;

284.  подчертава значението на поддържането на достатъчно равнище на инвестиции от Съюза в образованието, като се има предвид силната връзка между образованието и пригодността за заетост;

Част XХII — Специален доклад № 17/2016 на Сметната палата, озаглавен „Институциите на ЕС могат да направят повече за улесняване на достъпа до организираните от тях обществени поръчки“

285.  приветства констатациите и препоръките в доклада на Палатата;

286.  призовава за засилена прозрачност във връзка с възлагането на обществени поръчки от институциите на Съюза, както и на национално равнище, чрез осигуряване на публична достъпност до документацията и информацията относно обществените поръчки; счита, че е налице слаба видимост в интернет на дейностите на институциите на Съюза по възлагането на обществени поръчки, информацията е недостатъчна, неясна и е разпръсната в множество различни уебсайтове;

287.  подкрепя категорично препоръката на Палатата до институциите на Съюза да създадат общ електронен механизъм за обслужване на едно гише за дейностите си по възлагане на обществени поръчки, който да позволява на икономическите оператори да намират цялата относима информация на едно място онлайн и чрез този уебсайт същите да взаимодействат с институциите на Съюза; счита, че процедурите за възлагане на обществени поръчки, включително комуникацията във връзка с приложимите правила, бизнес възможности, съответните документи за възлагане на обществени поръчки, подаването на офертите и всички други видове комуникация между институциите и икономическите оператори следва да се управляват чрез такъв механизъм за обслужване на едно гише;

288.  изисква уебсайтът на Комисията относно изплатените на всички държави членки европейски финансови средства да се публикува на един от трите работни езика на институцията и да включва уеднаквена информация за всички държави членки, а именно най-малко относно стойността, предмета на поръчката, името на изпълнителя, имената на подизпълнителите (ако има такива), срока за изпълнение на поръчката, както и дали има допълнителна документация; посочва, че този подход ще даде възможност на неправителствените организации от всички държави членки, както и на гражданите, да следят как се изразходват финансовите средства, както и разходната ефективност на проектите;

289.  настоява, че ролята на възлагащите органи е да гарантират възлагането на обществените поръчки да става на пазарна основа, като организират достатъчно голям брой процедури за възлагане и осигуряват балансиран достъп на всички икономически оператори до тях; изразява съгласие с Палатата, че за предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент през 2016 г. Комисията следва да предложи единен правилник за възлагане на обществени поръчки; подчертава, че участието на малките и средните предприятия следва изрично да се насърчава, за разлика от настоящото положение, при което са облагодетелствани само големите оператори; счита, че в единния правилник следва да се включат правила за проучване на пазара преди сключването на договори за сгради, както и за езиковия режим на процедурите за възлагане на обществени поръчки, и че и отклоненията от Директивата за обществените поръчки(18) следва да бъдат обосновани;

290.  припомня, че използването на ограничени процедури за възлагане от възлагащите органи обезкуражава потенциалните оференти и препятства прозрачността и информацията за начина, по който се изразходват парите на данъкоплатците; подчертава, че Съветът използва ограничени процедури за по-голямата част от възлаганите от него поръчки, както и че всички институции на Съюза, взети заедно, в периода от 2010 до 2014 г. са възложили 25% или повече от обявените от тях поръчки по реда на ограничената процедура; изисква този вид процедури да се използва в много ограничен брой случаи и със съответно надлежно обосноваване;

291.  отбелязва, че Парламентът публикува на своя уебсайт пълен годишен списък с всички свои изпълнители, които са сключили договори на стойност над 15 000 EUR, но че той не публикува всички свои договори; насърчава всички институции да предоставят на разположение пълна информация относно всички изпълнители и договори, възложени по реда на процедурите за обществени поръчки, включително относно случаите на пряко възлагане или на ограничени процедури;

292.  подчертава необходимостта от по-голяма публичност и от прозрачност при публикуването на обявленията за обществени поръчки за всички оператори; припомня, че съгласно констатациите на Палатата „Европейският парламент е използвал процедура на договаряне за сключването на „договор за недвижим имот“ на стойност 133,6 млн. евро за сграда в Брюксел, въпреки че сградата все още не е била изградена при подписването на договора на 27 юни 2012 г.“, като е пренебрегнал правилото, че само вече съществуващите сгради са обхванати от изключението да не се провежда тръжна процедура на възможно най-широка основа, предвидено в член 134, параграф 1 от Правилата за прилагане; подчертава категорично, че недовършените сгради или тези, които все още не са построени, следва да подлежат на открити и конкурентни методи на възлагане, и счита, че тази политика следва да обхване всички договори за строителство, като се има предвид сложността на договорите и големия обем на инвестираните средства;

293.  изразява съгласие с Палатата, че когато е възможно, институциите на Съюза следва да разделят поръчките на обособени позиции, за да повишат участието в процедурите си за възлагане на обществени поръчки; подчертава, че през 2014 г. Съветът възложи 10-годишен рамков договор на стойност над 93 милиона евро за управление, поддръжка, ремонт и адаптиране на технически инсталации в своите настоящи или бъдещи сгради на едно дружество, без да го раздели на обособени позиции; посочва, че през 2015 г. Комисията е процедирала по същия начин по отношение на своя петгодишен договор относно услугата на Съюза за безплатни правни съвети „Вашата Европа — Съвети“ на стойност почти 9 милиона евро; подчертава, че практиката да не се разделят на обособени позиции рамкови договори с изключително дълъг срок на изпълнение (10 или 7 години, като рекордът се държи от договор за дейности по сградата „Юст Липсий“ с продължителност 17 години) накърнява конкуренцията и насърчава липсата на прозрачност и потенциална корупция; поради това призовава всички институции да сложат край на тези практики, които са в пълен разрез с духа на прозрачност и с добрите практики, които Съюза следва да насърчава;

294.  изисква всички институции на Съюза да разработят и прилагат адекватни инструменти и методи за одитиране и оценяване, за да разкриват наличието на нередности и да сигнализират за тях; посочва отново, че са необходими по-усъвършенствани технологии за наблюдение, разкриване, анализ и докладване, за да се противодейства на измамите и корупцията; настоява тези знания да бъдат предоставени на разположение и на държавите членки; подчертава централната роля на лицата, подаващи сигнали за нeредности, за разкриването на нарушения и припомня, че всички европейски институции и агенции трябва да приемат обвързващи вътрешни правила за защита на лицата, подаващи сигнали за нeредности, в съответствие с член 22в от Правилника за длъжностните лица в редакцията му в сила от 1 януари 2014 г.;

295.  изразява съгласие с Палатата, че Комисията следва да предложи изменения на Финансовия регламент на Съюза, които да позволят бързо разглеждане на жалби от икономически оператори, които считат, че са третирани несправедливо; отбелязва, че жалбите следва да се разглеждат по този ред преди икономическите оператори да се обърнат към Европейския омбудсман или съдилищата на Съюза;

296.  счита, че правоприлагането в областта на обществените поръчки може да бъде гарантирано на първо място и преди всичко посредством създаването на компетентни и независими разследващи органи и агенции, които са фокусирани върху разследването на случаите на корупция в областта на обществените поръчки; изтъква, че институциите на Съюза и държавите членки следва да обменят помежду си, както и да споделят с OLAF, Европол, Евроюст и други разследващи органи, информация и разузнавателни данни относно обществени поръчки; препоръчва настоятелно институциите с разследващи функции, и по-специално OLAF, да подобрят своята деловодна система, за да изготвят справки и да представят статистически данни за различните видове предполагаеми нарушения, които се разследват, както и за резултатите от тези разследвания;

297.  приветства заключението на Палатата, че е необходимо институциите на Съюза да създадат единен публичен регистър за информация, свързана с техните договори за възлагане на обществени поръчки, за да се даде възможност за ефективен последващ мониторинг на дейностите им по възлагане на поръчките;

298.  подчертава, че централизираното събиране на данни за обществените поръчки спомага за изготвянето на съдържателна, прецизна и подробна статистика с цел предотвратяване, разкриване и разследване на случаите на корупция в областта на обществените поръчки, както и за предприемане на подходящи мерки за противодействие; подчертава, че добавянето на съответни полета с данни в централната база данни на обществените поръчки (включително в електронния ежедневник за обществени поръчки (TED) би могло да насочи към случаи, които са знак за наличието на нередности в областта на обществените поръчки; призовава институциите на Съюза да гарантират попълването на тези бази данни да бъде навременно и цялостно;

299.  подчертава ролята на разследващите журналисти и на неправителствените организации за осигуряване на прозрачност на процеса по възлагане на обществените поръчки и за разкриване на измами или потенциален конфликт на интереси; счита категорично, че горепосочените групи следва да имат пълен достъп до ARACHNE, ORBIS и други свързани инструменти и бази данни, което да позволи разкриването на всеки предполагаем случай на измама или конфликт на интереси във връзка с обществени поръчки както в институциите на Съюза, така и във всички държави членки, и особено с оглед на придобиванията, направени с използването на европейски финансови средства;

300.  приканва настоятелно всички институции и агенции винаги да публикуват автобиографиите и декларациите за интереси на представителите на средното и висшето ръководство, членовете, експертите и всеки вид ръководни органи и структури и дори експертите, командировани от държавите членки, като автобиографиите на тези експерти следва по всяко време да бъдат на разположение на обществеността; подчертава, че някои институции и агенции все още използват декларация за отсъствие на конфликт на интереси, която не е подходяща за публикуване, като се има предвид, че преценката за наличие или отсъствие на конфликт на интереси следва винаги да се извършва от организация или орган, които са независимо трето лице;

301.  призовава Палатата редовно да публикува сведения за всички случаи на злоупотреба във връзка с подаването на сигнали за нередности, както и за всички случаи на конфликт на интереси или на „кадрова въртележка“, разкрити в процеса на мониторинг или одит, и изисква от Палатата да публикува най-малко ежегодно специални доклади относно политиката в областта на конфликтите на интереси и случаите на конфликт на интереси, които са били установени в европейските агенции и съвместни предприятия, и по-специално тези, свързани със секторите на промишлеността;

302.  приветства препоръката на Палатата до институциите на Съюза да използват партньорски проверки за взаимно обучение и обмена на добри практики за възлагане на обществени поръчки;

Част ХХІІІ — Специален доклад № 18/2016 на Сметната палата, озаглавен „Система на ЕС за сертифициране на устойчиви биогорива“

303.  приветствадоклада на Палатата относно системата на Съюза за сертифициране на устойчивите биогорива, по-специално коментарите и препоръките, направени от Палатата; отбелязва, че Комисията е приела изцяло четири от петте препоръки, а една от препоръките — отчасти; приканва Комисията да обмисли отново цялостно приемане на препоръката относно надеждността на данните, предоставяни от държавите членки;

304.  отбелязва, че Съюзът се счита за лидер в световната политика в областта на околната среда, определянето на екологични стандарти на международно равнище и предоставянето на най-добри практики за опазване на околната среда и поддържане на конкурентно присъствие на световния пазар; отбелязва, че в Седмата програма за действие за околната среда Съюзът си поставя за цел за 2050 г. постигане на „благоденствие в рамките на нашата планета“, отбелязва, че един от приоритетите е да се гарантира, че „благоденствието ни и доброто състояние на околната среда се дължат на иновативна, кръгова икономика, в която нищо не се пилее, природните ресурси се управляват устойчиво и биологичното разнообразие се опазва, цени и възстановява по начини, които повишават устойчивостта на нашето общество“;

305.  отбелязва, че Съюзът е поел ангажимент в Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници(19), за да се гарантира, че до 2020 г. делът на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт е най-малко 10%, което може да се постигне само чрез използване на големи количества биогорива; отбелязва, обаче, че производството на биогорива може да бъде свързано с някои рискове по отношение на земеползването и че поради това е необходимо да се гарантира неговата устойчивост;

306.  подчертава, че създаването на ефективна и надеждна система за сертифициране на устойчивите биогорива е една от важните стъпки към изпълнение на политическите приоритети, посочени в Седмата програма за действие за околната среда; отбелязва, бе устойчивостта на биогоривата се сертифицира чрез доброволни схеми, признати от Комисията; изразява съжаление, че Палатата не счита за напълно надеждна системата на Съюза за сертифициране на устойчивостта на биогоривата;

307.  отбелязва със съжаление, че процедурата по признаване, прилагана от Комисията, не взема предвид някои ключови аспекти на устойчивото развитие и справедливата търговия, като например конфликтите, свързани със земевладение, принудителния или детския труд, лошите условия на труд за земеделските стопани, опасностите за здравето и безопасността, както и въздействието на непреките промени в земеползването, които при други обстоятелства се считат за изключително важни; счита, че това представлява непоследователност в политиките на Комисията; призовава Комисията да разработи наново процедурите си за оценка по по-всеобхватен начин и да включи тези аспекти в своята процедура по проверка на доброволните схеми; за целта Комисията следва да изисква доброволните схеми да изготвят доклади веднъж годишно въз основа на своите дейности по сертифициране и на всякаква информация, свързана с посочените по-горе рискове;

308.  отбелязва, че досега Комисията е представила два доклада относно въздействието на политиката на Съюза в сектора на биогоривата върху социалната устойчивост в Съюза и в трети държави и върху наличието на храни на достъпни цени; отбелязва със съжаление, че съдържащата се в тези доклади информация е сравнително ограничена и че в тях се представят само неясни заключения; призовава Комисията да подобри системата за докладване и да представи на Парламента подробен анализ, за да се информира обществеността относно тези важни въпроси;

309.  отбелязва с голяма загриженост, че производството на биогорива може да се конкурира с отглеждането на хранителни култури, както и че масовото разпространение на култури, отглеждани за производство на биогорива, може да има огромно въздействие върху екологичните и здравните стандарти в развиващите се държави, например в Южна Америка и Южна Азия, и че това може да доведе до широкомащабно обезлесяване и упадък на традиционното селско стопанство, което има дългосрочно социално-икономическо въздействие върху местните общности; изразява съжаление, че в доклада на Комисията не се разглеждат по-широките проблеми на развитието в развиващите се държави; призовава Комисията да възприеме по-последователен и съгласуван подход към политиките си в областта на околната среда, енергетиката, развитието и други свързани въпроси; призовава Комисията да обърне специално внимание на въздействието на непреките промени в земеползването;

310.  отбелязва със съжаление, че Комисията е признала някои доброволни схеми, които не разполагат с подходящи процедури за проверка, за да се гарантира, че произходът на произведените от отпадъци биогорива наистина е от отпадъци или че суровините за биогорива, отглеждани в Съюза, действително отговарят на екологичните изисквания на Съюза за земеделието; призовава Комисията да проверява дали производителите на суровини за биогорива в Съюза наистина изпълняват екологичните изисквания на Съюза за земеделието; призовава Комисията да предоставя достатъчно доказателства за произхода на отпадъците и остатъците, използвани за производство на биогорива;

311.  отбелязва със загриженост, че някои признати схеми не са достатъчно прозрачни или имат управленски структури, съставени единствено от представители на няколко икономически оператори; призовава Комисията да гарантира, че при доброволните схеми няма конфликт на интереси, и да осигури ефективна комуникация с други заинтересовани страни;

312.  призовава Комисията да продължи да гарантира прозрачността на доброволните схеми и икономическите оператори, като изисква схемите да създадат официален уебсайт за предоставяне на публично достъпна подробна информация относно доброволните схеми, процедурите за проверка, наетите служители, издадените сертификати, одитните доклади, жалбите и икономическите оператори, с които си сътрудничат;

313.  отбелязва със загриженост, че Комисията не осъществява надзор на функционирането на признатите доброволни схеми и поради това не може да получи гаранции за качеството на сертификатите; отбелязва със съжаление, че липсва специална система за обжалване, което не позволява на Комисията да проверява дали жалбите се разглеждат правилно; призовава Комисията да въведе система за надзор, която да следи дали доброволните схеми за сертифициране отговарят на стандартите, установени за признаването; призовава Комисията да изиска от доброволните схеми да създадат прозрачни, лесни за ползване, информативни и достъпни системи за подаване на жалби на техните уебсайтове; призовава Комисията да осъществява надзор на системите за подаване на жалби и ако е необходимо, да предприема действия;

314.  приветства факта, че Комисията издава насоки за доброволните схеми, които допринасят за насърчаване на най-добрите практики и по-високата ефективност; отбелязва обаче, че насоките не са задължителни и не се прилагат изцяло; приканва Комисията да направи насоките за доброволните схеми задължителни, за да се гарантира, че изискванията биват изпълнявани;

315.  отбелязва, че държавите членки имат задължението да гарантират надеждността на статистическите данни относно устойчивостта на биогоривата, докладвани на Комисията, но че съществува риск от надценяване на статистическите данни; призовава Комисията да въведе изискване към държавите членки да подкрепят своите статистически данни с подходящи доказателства, например под формата на сертификат или декларация, издаден(а) от органа, отговорен за събирането на данни относно устойчивите биогорива и за изпращането им на националния орган, който от своя страна ги изпраща на Евростат;

316.  отново подчертава, че данните, изпратени от държавите членки, често не са сравними поради различаващите се дефиниции, което практически прави невъзможно да се установи реалното положение; приканва Комисията да хармонизира определението за отпадъчни вещества, които преди това не са били включени в списъка по Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, използвани за производството на биогорива от ново поколение в инсталации, съществуващи преди приемането на Директива (ЕС) 2015/1513(20) за изменение на Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници;

317.  отбелязва със загриженост, че специфичната стойност (двойно отчитане) на биогоривата, произведени от отпадъци и остатъци, увеличава риска от измами; посочва, че съществува необходимост от диалог между Комисията и държавите членки относно наблюдението и предотвратяването на измами; приканва Комисията да инициира такъв диалог;

318.  приветства примера на доброволната схема, посочен в доклада на Палатата, която определя високи стандарти за устойчиво производство, имащи за цел не само предотвратяването на екологични вреди, включително чрез опазване на почвите, водите и въздуха, но също така и осигуряването на подходящи условия на труд и защита на здравето на работещите в земеделските стопанства, както и зачитане на правата на човека, правата на работниците и правата върху земята; счита, че това е пример за най-добра практика; приканва Комисията да обмисли възможността за създаване на платформа за доброволни схеми, в която да могат да се обменят най-добри практики;

Част XXIV — Специален доклад № 19/2016 на Сметната палата, озаглавен „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“

319.  приветства констатациите и препоръките в доклада на Палатата;

320.  изразява съжаление, че в общия преглед на финансовите инструменти не са могли да бъдат описани успешни действия за подобряване на инвестициите в Съюза; отбелязва, че Комисията, най-вече, и държавите членки са поели по-големи рискове, и изразява съжаление, че няма съществен принос на частния сектор към тях;

321.  подчертава високия размер на разходите и таксите за управление в сравнение с финансовата подкрепа, реално предоставяна на крайните получатели; предлага да се предвидят данъчни тавани за финансовите посредници; изтъква, че следва да бъде преразгледан размерът на специализираните фондове по Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, за да се могат да се ползват значителните икономии на разходите за експлоатация на тези инструменти, когато това е възможно;

322.  счита, че Комисията е в привилегированото положение да предостави допълнителни насоки на държавите членки относно това как да създават такива финансови инструменти на национално равнище или на равнището на Съюза (които се управляват пряко или непряко от Комисията); подчертава, че е важно да се гарантира, че финансовите инструменти не са обект на неприемливи схеми за избягване на данъчно облагане;

323.  изразява загриженост, че в някои случаи са използвани данъчни становища, за да се увеличи привлекателността на финансовите инструменти за инвеститорите от частния сектор; изразява съжаление, че според Комисията предварителните данъчни споразумения не могат да се считат сами по себе си като противоречащи на нейната собствена политика; призовава Комисията да предотвратява всяка форма на данъчни становища относно използването на финансов инструмент на Съюза;

324.  споделя мнението, че поуките от одитирания програмен период (2007—2013 г.) следва да намерят отражение при създаването на финансовите инструменти в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове; счита по-специално, че предложенията следва да бъдат насочени към ефективност и резултати, а не просто към спазване на съответствие; счита, че е необходимо проектите да създават по-висока добавена стойност за регионалната специализация и икономическото развитие на европейските региони;

325.  изразява съжаление, че правното основание през предходния период е давало възможност на държавите членки да замразяват част от вноските в сметките на банките и финансовите посредници, управляващи фондовете, без всъщност те да бъдат действително използвани по предназначение; отбелязва промените, въведени от Комисията в нейните насоки за приключване; призовава Комисията активно да наблюдава положението с цел избягване на подобни практики;

326.  счита, че ефектът на лоста следва да онагледява до каква степен първоначалните вноски на Съюза и на държавите членки са привлекли частни инвестиции; изразява съжаление, че констатациите от специалния доклад на Палатата показват, че финансовите инструменти — както със споделено, така и с централизирано управление — не са били успешни в привличането на частен капитал; счита, че съфинансирането на финансовите инструменти от страна на държавите членки следва да се разглежда, заедно с вноската на Съюза, като част от публичното финансиране;

327.  изисква от Комисията даде определение за „ефект на лоста“ на финансовите инструменти, приложимо за всички области на бюджета на Съюза, което да въведе ясно разграничение между ефекта на лоста на частните и националните публични вноски в рамките на оперативните програми и/или този на допълнителните частни или публични капиталови вноски, като взима под внимание вида на съответния инструмент; препоръчва държавите членки да положат по-нататъшни усилия за събирането на данни и управлението и споделянето на револвиращия ефект на финансовите инструменти;

328.  обръща внимание на необходимостта да се осигури още от самото начало ясна и конкретна прогноза за „ефекта на лоста“ на бъдещите фондове на финансовите инструменти; очаква от Комисията да гарантира по отношение на финансовите инструменти по Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд от програмния период 2007—2013 г., че държавите членки предоставят пълна и надеждна информация относно частния принос към набирания капитал, както чрез оперативните програмни, така и в допълнение към тях;

329.  счита, че преди да се вземе решение за мерки за финансов инженеринг във връзка със съответните инфраструктурни проекти, управляващите органи следва да гарантират надлежна обоснованост на предложението си чрез висококачествена независима предварителна оценка въз основа на стандартизирана и общоприета методология; подкрепя становището, че преди да бъдат одобрени оперативните програми, включващи подходящи инфраструктурни проекти, Комисията следва да проверява тяхното съответствие с независима предварителна оценка и да гарантира качеството на тази оценка;

330.  препоръчва на управляващите органи възнаграждението на управителите на фондове да се обвърже с качеството на действително направените инвестиции, което да се измерва с техния принос за постигането на стратегическите цели на оперативните програми и за стойността на ресурсите, върнати на операцията от инвестициите, извършени чрез инструментите;

331.  препоръчва проактивен подход и техническа помощ на място от страна на органите за управление и институциите на Съюза с оглед на по-добро използване на финансовите инструменти в регионите;

332.  изразява силна подкрепа за препоръката Комисията да извърши сравнителен анализ на разходите за изпълнение на безвъзмездната финансова помощ и финансовите инструменти (с централизирано и споделено управление) за програмния период 2014—2020 г. с оглед на установяването на техните действителни равнища и на въздействието върху постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и на целите на 11-те тематични цели на политиката за сближаване; отбелязва, че тази информация би била особено полезна при подготвянето на законодателни предложения за периода след 2020 г.; призовава за пълна оценка на резултатите преди края на 2019 г., за да се обмисли бъдещето на тези инструменти;

Част ХХV — Специален доклад № 20/2016 на Сметната палата, озаглавен „Укрепване на административния капацитет в Черна гора — наблюдава се напредък, но в много основни области са необходими по-добри резултати“

333.  приветства доклада на Палатата, подкрепя неговите препоръки и насърчава Комисията да ги вземе под внимание при работата си по укрепването на административния капацитет на Черна гора;

334.  приветства факта, че предприсъединителната помощ от Съюза е помогнала за укрепването на административния капацитет; отбелязва обаче, че в няколко ключови области отбелязаният напредък е много бавен;

335.  изразява съжаление, че макар проектите като цяло да са довели до очакваното изпълнение, резултатите невинаги са били устойчиви, за което отчасти отговорност носят политическата воля на националните органи и външни фактори; призовава Комисията да доразвие постиженията на успешните проекти, които са устойчиви, имат количествено измерима добавена стойност и са били осъществени и използвани в съответствие с правилата; призовава Комисията да подобри стратегическото планиране и да подсигури устойчивостта и жизнеспособността на проектите, като го посочи като ясно изискване;

336.  изразява съжаление във връзка със слабата ангажираност от страна на националните органи, което влияе отрицателно на напредъка в укрепването на административния капацитет; призовава националните органи да предприемат действия във връзка с постигнатите от проектите резултати с цел повишаване на ефективността; подчертава, че е необходима силна политическа воля, за да се деполитизира и контролира ефективно държавната администрация;

337.  приветства факта, че в повечето случаи проектите са били добре координирани с други проекти по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) или с интервенции на донори; подчертава въпреки това, че е имало и случаи на по-слаба координация, довела до припокриване на някои от усилията; приканва Комисията да съгласува по-добре дейностите си, насочени към Черна гора, с други проекти с множество бенефициенти;

338.  изразява съжаление, че липсва достатъчно информация в докладите на Комисията, която да може да покаже напредъка в процеса на укрепване на административния капацитет във времето; отбелязва, че докладите невинаги са правили оценка на едни и същи части на публичната администрация и че критериите невинаги са били ясни, което е усложнило сравнението в различните моменти;

339.  приветства при все това новата методология за докладване за годишната оценка в докладите за напредъка за 2015 г., която показва по-добра хармонизация на скалите за оценяване и по-добра сравнимост; приканва Комисията да използва тази система за докладване и в бъдеще;

340.  отбелязва, че Комисията е използвала добре нефинансови средства в подкрепа на процеса на реформа под формата на политически диалог, но подчертава, че основни въпроси остават неразрешени;

341.  изразява съжаление, че въпреки някои резултати, постигнати през предходната година по отношение на изпълнението на законодателството за борба с корупцията, напредъкът в борбата с корупцията остава бавен; подчертава, че цялата система на правовата държава трябва да постигне повече резултати със специален акцент върху засилването на борбата с корупцията и организираната престъпност; призовава Комисията да насърчава националните органи да укрепват капацитета в областта на финансовото разследване и защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности;

342.  приветства факта, че Агенцията за борба с корупцията започна работа през 2016 г.; отбелязва обаче, че корупцията е все така широко разпространена в много области и продължава да бъде сериозен проблем;

343.  отбелязва, че децентрализирането на управлението на проектите може да доведе до ценно изграждане на капацитет в оперативните структури вследствие на подробни предварителни проверки; отбелязва освен това, че разпространението на добрите практики във връзка с управлението на проекти от структурите на ИПП към останалата част от публичната администрация, която действа в същата област, може да осигури потенциално ефективни резултати; призовава Комисията да използва тази възможност с цел повишаване на ефективността на процеса на изграждане на капацитет в Черна гора; призовава Комисията да насърчи националните органи да разгледат възможностите за използване на добрите практики за изграждане на капацитет;

344.  отбелязва, че Черна гора се счита за най-развитата държава в региона от гледна точка на своя процес на присъединяване; подчертава, че ролята на Съюза в страната беше незаменима; отбелязва обаче със съжаление, че неотдавна Черна гора беше разкъсана от политическа нестабилност и поляризация, както и от все по-напрегната борба за влияние между Русия и НАТО, към чиито сили страната ще се присъедини през 2017 г.; приканва Комисията да продължи политическия диалог с националните органи с цел да помогне за постигането на компромиси между правителството и опозицията;

Част ХХVІ — Специален доклад № 22/2016 на Сметната палата, озаглавен „Програми на ЕС за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва, България и Словакия: постигнат е известен напредък след 2011 г., но предстоят сериозни предизвикателства“

345.  приветства всеотдайната работа на Палатата по извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали, както се посочва в текущия доклад и в специалния доклад от 2011 г.(21);

346.  подкрепя препоръките на Палатата, повечето от които Комисията изцяло прие;

347.  припомня, че от 2012 г. насам комисията по бюджетен контрол проявява специален интерес към въпроса, свързан с извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, и по тази причина организира мисии за установяване на фактите в трите атомни електроцентрали през 2012, 2013 и 2014 г.;

348.  подчертава, че ядрената безопасност е от първостепенно значение не само за съответните държави членки, но и за населението в целия Европейски съюз и в съседните му региони;

349.  подчертава, че в Литва изваждането и безопасното временно съхранение на прътите ядрено гориво от Блок 2 трябва да бъдат приоритет;

350.  припомня, че в Литва една от основните причини за забавяния е бил фактът, че техническите и търговските спорове между националните органи и външните изпълнители са останали неразрешени години наред; счита, че с цел да се избегне въздействието на подобен проблем върху процеса на извеждане от експлоатация, следва да се определят специални екипи за управлението на проекти; отправя запитване към Комисията дали съществуват подобни екипи за управлението на проекти в трите държави членки;

351.  припомня на Комисията, че върховната одитна институция на Словакия беше постановила одит в дружеството JAVYS(22) през 2015 г.; отправя искане да бъде информиран относно констатациите от този одит; в този контекст призовава компетентните органи на България и Литва да извършат одит на процесите по извеждане от експлоатация в централите „Игналина“ и „Козлодуй“;

352.  изразява загриженост относно забавянията на работата по съоръженията за съхранение на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци; призовава Комисията да предостави актуална информация на компетентната комисия на Парламента относно постигнатия напредък;

353.  призовава Комисията да информира неговата компетентна комисия относно усилията за преодоляване на недостига на финансиране, по-специално в Литва;

354.  припомня, че Палатата е изчислила прогнозните разходи за извеждане от експлоатация в трите държави членки, включително погребването на високоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, на 11 388 милиона евро; счита, че в разходите за извеждане от експлоатация не следва да се включват разходите за погребване на високоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, които са от компетентността на държавите членки и следва да се покриват от националните фондове;

355.  призовава Комисията да представи, съвместно с трите държави членки, доклад относно актуалното състояние на управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, генерирани от извеждането от експлоатация на трите атомни електроцентрали;

356.  призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки с оглед проучване на възможностите за определяне на геоложки хранилища за високоактивни радиоактивни отпадъци;

357.  подчертава, че затварянето на атомната електроцентрала „Игналина“ беше условие, поставено от Съюза за присъединяването на Литва в замяна на подкрепата от Съюза за нейното затваряне и извеждане от експлоатация и смекчаването на социалното и икономическото въздействие, както е определено в Протокол № 4 от Акта за присъединяване от 2003 г.; отбелязва, че Литва е спазила задълженията си по отношение на затварянето на ядрените реактори на „Игналина“ по договорения график; при все това изразява безпокойство предвид забавянето на извеждането ѝ от експлоатация и поради това предлага по-задълбочен контрол на процеса от органи на Съюза;

358.  напомня, че безопасността в областта на ядрената енергетика е от първостепенно значение за населението на целия Съюз, и като отбелязва препоръките на Палатата относно продължаването на финансирането, призовава Комисията да извърши обстойна оценка на необходимостта от продължаване на целевите програми за финансиране на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва, България и Словакия след 2020 г.; изтъква, че всяко евентуално ново финансиране от страна на Съюза след 2020 г., предложено от Комисията във връзка с извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в трите държави членки, следва да включва ясни правила и правилни стимули за продължаване на извеждането от експлоатация с по-ефективни механизми за контрол, както с оглед на финансирането, така и на сроковете, и същевременно подчертава необходимостта от ефективно използване на финансовите ресурси на Съюза;

359.  призовава Комисията да гарантира, че всички бъдещи разходи, свързани с извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения и окончателното погребване на отработено гориво, се отчитат правилно и се изчисляват в съответствие с международните стандарти и законодателството на Съюза;

360.  призовава Комисията да оцени плановете за действие в трите държави с оглед на предлагане на общи оферти за сходни проекти, особено за консултантски услуги и за проектиране на съоръжения за съхранение на отпадъци;

361.  призовава Комисията да оцени процеса на извеждане от експлоатация в Литва, България и Словакия, включително икономически ефективното използване на финансовата помощ от Съюза, по време на финансовия период 2007—2013 г.;

362.  призовава Европейската банка за възстановяване и развитие да извърши одит на функционирането на фондовете за подпомагане на извеждането от експлоатация за периода между 2007 и 2013 г.;

363.  изразява загриженост от констатацията на Палатата, че оценката от страна на Комисията на съответните планове за финансиране и подробни планове за извеждане от експлоатация за финансовия период 2014—2020 г., т.е. съответно на второто и третото предварително условие(23), е била незадоволителна; отправя запитване кой поема финансовата отговорност за този неуспех в Комисията; в този контекст желае да бъде информиран относно приключения план за действие, отстранил установените слабости;

Част ХХVІІ — Специален доклад № 23/2016 на Сметната палата, озаглавен „Морският транспорт в ЕС е принуден да оцелява в бурни води — много неефективни и неустойчиви инвестиции“

364.  приветства доклада на Палатата и подкрепя съдържащите се в него препоръки;

365.  приветства факта, че морският транспорт се разраства в Съюза през последното десетилетие въпреки значителните различия при използването между пристанищата в държавите членки;

366.  подчертава, че инвестиционната политика на държавите членки за пристанищата е установена в съответствие с политическите решения, вземани на национално равнище, които могат да се отклоняват от стратегията на Съюза, определена от същите тези държави членки; счита, че основната роля на Комисията следва да бъде да гарантира, че националните мерки за финансиране на инфраструктура в Съюза са съвместими с политиката на Съюза в областта на транспорта, и да ги привежда в съответствие със стратегии на равнището на Съюза; изразява съжаление, че Комисията не разполага с всички инструменти, необходими, за да се гарантира такова съответствие;

367.  признава, че инвестициите в пристанищна инфраструктура са дългосрочни инвестиции; изразява съжаление, че в повечето случаи обаче възвращаемостта на инвестициите е ниска и бавна;

368.  изразява съжаление, че националните стратегии за развитие на пристанищата са до голяма степен разработени, но продължават проблемите с надеждността на плановете за изпълнение и координацията;

369.  изразява сериозна загриженост, че според Палатата липсва докладване относно обобщените данни за капацитета, а докладването относно наличния капацитет е ненадеждно;

370.  изразява съжаление, че държавите членки не предоставят данни относно капацитета на основните пристанища, което възпрепятства мониторинга на капацитета, осъществяван от Комисията; подчертава, че е важно положението да се подобри, така че Комисията да може да представи план за развитие на пристанищата в целия Съюз; призовава Комисията да установи ясна система за докладване на данните от държавите членки;

371.  счита, че координацията между Европейската инвестиционна банка и службите на Комисията може да бъде подобрена чрез по-добро сътрудничество и по-прозрачни процедури;

Част ХХVІІI — Специален доклад № 25/2016 на Сметната палата, озаглавен „Система за идентификация на земеделските парцели — полезен инструмент за определяне на допустимостта на земеделската земя, но управлението ѝ може още да се подобри“

372.  препоръчва, въз основа на количествен анализ на разходите и ползите и оценка на рисковете, през настоящия период на ОСП държавите членки да увеличат усилията си за повишаване на надеждността на данните на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) въз основа на своевременно и щателно извършени актуализации на системата; счита, че предвид сложността на оценката за пропорционалност държавите членки, използващи тази възможност, следва да положат допълнителни усилия през настоящия период на ОСП, за да разработят каталог за пропорционалност с ясно описание и критерии за оценка и да използват допълнителни технически инструменти, за да повишат обективността на анализа на ортогоналните изображения и да гарантират възпроизводимост; препоръчва държавите членки да обмислят също възможността за регистриране на данните за правата на собственост и аренда в своите СИЗП, когато това е възможно и икономически целесъобразно;

373.  препоръчва в настоящия период на ОСП държавите членки с подкрепа от страна на Комисията да разработят и да създадат рамка за оценка на разходите за функционирането и актуализирането на своите СИЗП; счита, че това следва да позволи на държавите членки да измерят резултата от дейността на своите СИЗП и ефективността на разходите, произтичащи от подобренията на системата;

374.  препоръчва на държавите членки да гарантират, че като използват своите СИЗП, те надеждно идентифицират, регистрират и ефективно проследяват екологично насочените площи, постоянно затревените площи и новите категории земя; те следва също така да направят анализ на разходите и ползите от включването в своите СИЗП на всички елементи на ландшафта, защитени съгласно кръстосаното спазване или схемите за агроекология, за да засилят мониторинга и защитата на тези елементи, които са благоприятни за околната среда и биологичното разнообразие;

375.  препоръчва на Комисията да преразгледа настоящата правна рамка, за да опрости и рационализира правилата, отнасящи се до СИЗП за следващия период на ОСП, например като преосмисли необходимостта от прага на стабилност от 2% и правилото „100 дървета“;

376.  препоръчва на Комисията, преди да започне извършването на оценката на качеството за 2017 г., да направи анализ на разходите и ползите, за да определи дали представителността на извадките за оценка на качеството би могла да бъде подобрена, така че да се постигне по-добро обхващане на съвкупността от парцели в СИЗП;

377.  препоръчва на Комисията, считано от 2016 г. да подобри осъществявания от нея мониторинг на резултатите от оценката на качеството, като анализира всички несъответствия в докладването на оценката на качеството, извършва последващ контрол, предоставя на държавите членки обратна информация и следи да се изготвят и изпълняват планове за коригиращи действия, когато е необходимо; призовава Комисията също така да извършва подробен ежегоден анализ на тенденцията за всяка държава членка и за всеки вид референтен парцел, така че потенциалните проблеми да могат да бъдат установявани своевременно;

Част ХІХ — Специален доклад № 26/2016 на Сметната палата, озаглавен „Постигането на по-голяма ефективност и опростяване на системата за кръстосано спазване продължава да бъде предизвикателство“

378.  препоръчва, като част от оценката на въздействието за ОСП след 2020 г., Комисията да проучи как да продължи да разработва своя набор от показатели за оценяване на изпълнението на кръстосаното спазване; препоръчва също така тя да проучи как да вземе предвид нивата на изпълнение на правилата за кръстосано спазване от страна на земеделските стопани в своите показатели, с цел да се подобри прилагането и спазването на екологичните стандарти в сектора на селското стопанство, за да се гарантира съгласуваност на ОСП;

379.  препоръчва, с цел да се гарантира, че не възникват отново вече срещани проблеми, Комисията ще вземе предвид различни изисквания в зависимост от местните териториални потребности; счита освен това, че равнищата на плащанията следва да са по-тясно обвързани с изискванията, които трябва да спазват земеделските стопани, благодарение на което да се отговори на конкретни проблеми в областта на околната среда и също така земеделските стопани да бъдат компенсирани за наложените им в същото време ограничения;

380.  препоръчва Комисията отсега нататък да подобри споделянето със съответните служби на информация относно нарушения, свързани с кръстосаното спазване, за да им помогне да установят причините за тези нарушения и да вземат необходимите мерки за справяне с тях;

381.  отправя искане по отношение на ОСП след 2020 г. Комисията да предвиди подобряване на правилата във връзка с проверките на място за кръстосаното спазване и да призове държавите членки да провеждат своите съществуващи административни проверки ефикасно, като се използва цялата налична относима информация; счита, че това ще позволи по-ефективно насочване към ключови контролни точки;

382.  препоръчва на Комисията като част от оценката на въздействието по отношение на ОСП след 2020 г. да направи анализ на действието на две системи с подобни екологични цели (стандарти за добро селскостопанско и екологично състояние и екологизиране) с цел насърчаване на допълнително полезно взаимодействие между тях; счита, че този анализ следва да вземе предвид критерии като въздействието на стандартите върху околната среда и историческото равнище на спазване от земеделските стопани;

383.  насърчава Комисията да разработи методология за измерване на разходите във връзка с кръстосаното спазване след доклада относно изпълнението на ОСП, който се очаква да бъде изготвен до края на 2018 г.;

384.  предлага включване на качествени показатели и по-конкретни цели по отношение на мерките за осигуряване на кръстосано спазване; препоръчва лесен, бърз и опростен метод за прилагане за бенефициерите;

385.  препоръчва по отношение на ОСП след 2020 г. Комисията да насърчи по-хармонизирано прилагане на санкции на равнището на Съюза, като допълнително разясни концепциите за сериозност, степен, непрекъснатост, повторение и преднамереност, но и като се вземат под внимание конкретните условия в различните държави членки; счита, че за постигането на тази цел следва да бъдат въведени минимални изисквания на равнището на Съюза;

386.  счита, че като поука от периода 2007—2013 г., за периода 2014—2020 г. и след това показателите следва да служат за оценяване на действителните резултати от изпълнението на кръстосаното спазване;

Част ХХХ — Специален доклад № 27/2016 на Сметната палата, озаглавен „Управлението в Европейската комисия — добри практики?“

387.  препоръчва на Комисията, както се изисква за европейските предприятия от обществен интерес, когато тя реши да не следва добри практики, да обясни мотивите си за това; препоръчва също тя да се съсредоточи главно върху резултатите и в същото време да отчита поуките от опита си;

388.  препоръчва на Комисията: