Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 10, 19 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, влязла в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г., и по-конкретно членове 20, 21, 23 и 31 от него,

—  като взе предвид доклада за 2014 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените“(1),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (2),

—  като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(3), която определя и осъжда тормоза и сексуалния тормоз,

—  като взе предвид Доклада относно индекса за неравенството между половете на Европейския институт за равенство между половете,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид декларацията на тройното председателство на ЕС от юли 2017 г. от Естония, България и Австрия относно равенството между жените и мъжете,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1993 г. относно премахването на насилието срещу жените,

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Организацията на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.), както и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея,

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(4) (директива относно правата на жертвите),

—  като взе предвид Рамковото споразумение относно тормоза и насилието на работното място (2007), сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC/CES), Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME) и Европейският център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP),

—  като взе предвид доклада на Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството (EQUINET), озаглавен „Устойчивото присъствие на дискриминацията, тормоза и неравенството на жените. Доклад на органите по въпросите на равенството, даваща информация за нова „стратегия на Европейската комисия за равенството между половете“, публикуван през 2015 г.,

—  като взе предвид Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие(5), и по-специално членове 2 и 40 от нея, както и своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(6),

—  като взе предвид своите резолюции от 20 септември 2001 г. относно тормоза на работното място(7), от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(8), от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(9), от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007 – 2012 г.(10), своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(11) и придружаващата оценка на европейската добавена стойност от ноември 2013 г. и от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените(12),

—  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 – 2015 г.(13), както и своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.(14)и от 24 октомври 2017 г. относно законосъобразните мерки за защита на лицата, сигнализиращи сигнали за нередности, които в името на обществения интерес разкриват поверителна информация за дружества и публични органи(15),

—  като взе предвид член 12а от Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз,

—  като взе предвид ръководство за членовете на Европейския парламент, озаглавено „Нулев тормоз на работното място“, издадено през септември 2017 г., и плана за действие на администрацията на Парламента по този въпрос от решаващо значение,

—  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4, и член 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС, призната в Договорите и в Хартата на основните права, като Съюзът се е ангажирал да я интегрира във всички свои дейности;

Б.  като има предвид, че ЕС е общност на ценности, основаваща се на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, които са залегнали в неговите основни принципи и цели, закрепени в първите членове от ДЕС, както и в критериите за членство в Съюза;

В.  като има предвид, че според дефиницията в правото на ЕС сексуалният тормоз е „ситуация, при която нежелано поведение от сексуално естество, което е изразено физически, словесно или по несловесен начин, има за цел или за резултат да накърни достойнството на дадено лице и да го постави в заплашващо, враждебно, унизително, оскърбително или обидно положение“(16);

Г.  като има предвид, че сексуалният тормоз е форма на насилие срещу жените и момичетата и е най-крайната, но все още трайна форма на основана на пола дискриминация; като има предвид, около 90% от жертвите на сексуален тормоз са жени, а около 10% са мъже; като има предвид, че според проучването на FRA за целия ЕС за 2014 г., озаглавено „Насилието над жените“ една трета от жените са били подложени на физическо или сексуално насилие като възрастни; като има предвид, че до 55% от жените са били подложени на сексуален тормоз в ЕС; като има предвид, че 32% от всички жертви в ЕС са посочили, че извършителят е бил техен началник, колега или клиент; като има предвид, че 75% от жените, които упражняват професии, изискващи квалификация, или които заемат висши ръководни постове, са били подложени на сексуален тормоз; като има предвид, че 61% от жените, заети в сектора на услугите, са били подложени на сексуален тормоз; като има предвид, че 20% от младите жени (на възраст между 18 и 29 години) в ЕС–28 са били жертва на кибертормоз; като има предвид, че една на всеки десет жени е била подложена на сексуален тормоз или е била жертва на преследване посредством новите технологии;

Д.  като има предвид, че случаи на сексуален тормоз и нагрубяване в значителна степен остават недекларирани на органите поради доста ниското социално съзнание по въпроса, недостатъчните възможности за подкрепа на жертвите и схващането, че то е чувствителен въпрос за обществото, въпреки съществуването на формални процедури за справяне с този проблем на работното място и в други сфери;

Е.  като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалният тормоз на работното място са въпрос, свързан със здравето и безопасността, и че той следва да бъде третиран и предотвратяван като такъв;

Ж.  като има предвид, че дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, е забранена от правото на ЕС;

З.  като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалният тормоз са в противоречие с принципа на равенство между половете и равно третиране, и съставляват дискриминация, основана на пола, и следователно са забранен в областта на трудовата заетост, включително по отношение на достъпа до заетост, професионалното обучение и служебното израстване;

И.  като има предвид, че поддържането на свързани с пола стереотипи, сексизъм, сексуален тормоз и сексуална злоупотреба, е структурен и широко разпространен проблем в Европа и света и представлява явление, което засяга жертви и извършители, независимо от тяхната възраст, образование, доходи и социално положение, и като има предвид, че това води до физически, сексуални, емоционални и психологически последици за жертвите; като има предвид, че неравностойното разпределение на властта между мъжете и жените, стереотипите във връзка с пола и сексизма, включително сексистките изказвания, проповядващи омраза в офлайн и в онлайн среда, са първопричините за всички форми на насилие срещу жените и доведоха до доминиране върху жените и дискриминация срещу тях и до това цялостния напредък на жените да бъде възпрепятстван;

Й.  като има предвид, че съгласно Пекинската платформа за действие дефиницията за насилие срещу жени включва, но не се ограничава до физическото, сексуалното и психическото насилие, проявявано в обществото като цяло, включително изнасилвания, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и унижение на работното място, в образователните институции и другаде(17);

К.  като има предвид, че Директивата за правата на жертвите определя насилието, основано на пола, като форма на дискриминация и нарушение на основните свободи на жертвата и включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално посегателство и сексуален тормоз), трафик на хора, робство и различни форми на увреждащи практики като принудителни бракове, генитално осакатяване на жени и т. нар. „престъпления на честта“; като има предвид, че жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, свързано с подобно насилие(18);

Л.  като има предвид, че правото на ЕС изисква от държавите членки да гарантират, че функционира орган по въпросите на равенството, който да предоставя независима помощ на жертвите на тормоз и сексуален тормоз, да извършва независими проучвания, да публикува независими доклади и да отправя препоръки за областите на заетостта и професионалното обучение, достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, и на самостоятелно заетите лица;

М.  като има предвид, че сексуалният тормоз и сексуалната злоупотреба, извършвани предимно от мъже спрямо жени, е структурен и широко разпространен проблем в Европа и света и представлява явление, което засяга жертви и извършители, независимо от тяхната възраст, образование, доходи и социално положение, и което е свързано с несправедливото разпределение на власт между жените и мъжете в нашето общество;

Н.  като има предвид, че равенството между половете е отговорност на всички членове на обществото и изисква активното участие както на жените, така и на мъжете; като има предвид, че органите следва да се ангажират с разработването на насочени към мъжете и по-младите поколения образователни и осведомителни кампании с цел ангажиране на мъже и момчета като партньори, за да се стигне до постепенно предотвратяване и премахване на всички форми на насилие, основано на пола, и до насърчаване на овластяването на жените;

О.  като има предвид, че жените в Европейския съюз не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола, сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба поради различаващите се политики и законодателство в държавите членки; като има предвид, че съдебните системи не предоставят достатъчно подкрепа за жените; като има предвид, че извършителите на насилие, основано на пола, често са лица, които са вече познати на жертвата, и като има предвид, че много пъти жертвата е в положение на зависимост, което увеличава нейния страх да докладва за насилието;

П.  като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но едва петнадесет са я ратифицирали; като има предвид, че присъединяването на ЕС към Конвенцията не освобождава държавите членки от ратификация на национално равнище; като има предвид, че в член 40 от Конвенцията от Истанбул се посочва, че „страните предприемат необходимите законодателни и други мерки, за да се гарантира, че всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение от сексуално естество с цел или последица уронване на достойнството на лицето, и по-специално, създаване на сплашваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка, подлежи на наказателни или други правни санкции“;

Р.  като има предвид, че насилието и тормозът в политическия живот са несъразмерно насочени към жените; като има предвид, че това насилие представлява нарушение на правата на човека и на основните свободи, включително на задължението да се гарантира, че жените могат да участват свободно в политическото представителство;

С.  като има предвид, че понятието „сексуален тормоз“ е определено в член 12а от Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз;

Т.  като има предвид, че сексуалният тормоз или сексисткото поведение не е безвредно явление, и като има предвид, че омаловажаването на сексуалния тормоз или сексуалното насилие чрез използването на евфемизми отразява сексистки нагласи към жените и отправя послания за контрол и сила в отношенията между мъжете и жените, оказвайки въздействие върху достойнството, независимостта и свободата на жените;

У.  като има предвид, че Европейският парламент създаде специални структури и вътрешни правила за предприемането на действия срещу сексуалния тормоз в рамките на Парламента, а именно Консултативния комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на ЕП, докато Консултативен комитет по проблемите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място разглежда други официални процедури, свързани със служителите от администрацията на Парламента и политическите групи, с цел оценка на евентуални случаи и предотвратяване на сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба;

Ф.  като има предвид, че политиците, в качеството им на избрани представители на гражданите, имат важната отговорност да действат като положителни ролеви модели за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз в обществото;

Нулева търпимост и борба със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС

1.  категорично осъжда всички форми на сексуално насилие и физически или психически тормоз и изразява съжаление поради факта, че тези актове се толерират твърде лесно, докато в действителност представляват системно нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; подчертава, че трябва да се сложи край на безнаказаността, като се гарантира, че извършителите биват подлагани на наказателно преследване;

2.  настоява за ефективно прилагане на действащата правна рамка за справяне със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба, насърчавайки същевременно държавите — членки на ЕС, както и публичните и частните дружества да предприемат по-нататъшни мерки за ефективно предотвратяване и преустановяване на сексуалния тормоз на работното място и на други места; подчертава, че специалните правни процедури, създадени за справяне със случаите на сексуален тормоз на работното място, следва да се спазват;

3.  приветства инициативи, като например движението #Metoo, което има за цел да докладва случаите на сексуален тормоз и насилие срещу жени; решително подкрепя всички жени и момичета, които участват в кампанията, включително и тези, които осъждат извършителите на тези деяния;

4.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходящо наблюдение на правилното прилагане на директивите на ЕС, забраняващи тормоза на основание на пола и сексуалния тормоз, и да гарантират, че държавите — членки на ЕС укрепват капацитета на служителите на органите по въпросите на равенството между половете, които осъществяват надзор по отношение на дискриминационните практики, и гарантират, че на тези органи се предоставят ясен мандат и достатъчно ресурси за покриване на трите области: на трудовата заетост, самостоятелната заетост и достъпа до стоки и услуги;

5.  призовава Комисията да оцени, обмени и сравни съществуващите най-добри практики за борба срещу сексуалния тормоз на работното място и да разпространи резултатите от тази оценка, с оглед на ефективните мерки, които държавите членки биха могли да вземат за насърчаване на дружествата, социалните партньори и организациите, работещи в областта на професионалното обучение, за предотвратяване на всички форми на основана на пола дискриминация, по-специално по отношение на тормоза и сексуалния тормоз на работното място;

6.  подчертава централната роля на всички мъже при поемането на ангажимент за промяна и прекратяване на всички форми на тормоз и сексуално насилие чрез борба срещу обстоятелствата и структурите, които позволяват, дори пасивно, поведение, водещо до такива актове, както и чрез докладване на всяко неправомерно или неуместно поведение; призовава държавите членки да включат активно мъжете в кампании за повишаване на осведомеността и превенция;

7.  счита, че ключовите действия за борба срещу сексуалния тормоз включват разглеждане на въпросите, свързани с недостатъчното докладване на съответните случаи и социално заклеймяване, създаване на процедури за отчетност на работното място, активно участие на мъжете и момчетата в превенцията на насилието, както и действия за борба с нововъзникващите форми на насилие, например в киберпространството;

8.  изразява безпокойство за това, че тормозът на жени в онлайн среда, и особено в социалните медии, като се започне от нежелан контакт, настойчивост и кибертормоз, и се стигне до сексуален тормоз и заплахи за изнасилване и убийство, се разпространява все по-широко в нашето цифрово общество, което води до нови форми на насилие срещу жените и момичетата, като например тормоза в по-общ и в по-тесен смисъл в кибернетичното пространство, използването на унизителни образи в онлайн среда, разпространението в социалните медии на лични снимки и видеоматериали без съгласието на заснетите лица;

9.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че механизмите за финансиране на програми за борба с насилието срещу жени могат да се използват за повишаване на осведомеността и за подпомагане на организациите на гражданското общество, борещи се с проблемите на насилието срещу жени, включително сексуалния тормоз;

10.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да ускорят преговорите по ратификацията на Конвенцията от Истанбул; призовава държавите членки да я приложат напълно, включително чрез създаване на система за събиране на разбити по съответните признаци данни, която да съдържа данни с разбивка по възраст и пол на извършителите и връзката между извършителя и жертвата, и да включва сексуалния тормоз;

11.  призовава Комисията да представи предложение за директива за борба с всички форми на насилие срещу жените и момичетата и срещу насилието, основано на пола; отново призовава Комисията да представи всеобхватна стратегия на ЕС срещу всички форми на насилие, основано на пола, включително сексуалния тормоз и сексуалното насилие срещу жени и момичета;

12.  призовава Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за форма на престъпност, съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС;

13.  призовава за по-добро приобщаване на жените в процесите на вземане на решения, в синдикатите и на висши позиции в организации от публичния и частния сектор; призовава Комисията и държавите членки, съвместно с НПО, социалните партньори и органите по въпросите на равенството между половете, да подобрят сериозните мерки за повишаване на осведомеността относно правата на жертвите на сексуален тормоз и на основана на пола дискриминация; подчертава неотложната необходимост за държавите членки, организациите на работодателите и синдикатите да повишават осведомеността относно сексуалния тормоз и да подкрепят и да насърчават жените да докладват незабавно за инциденти;

14.  подчертава, че е важно да се провеждат специални обучения и кампании за повишаване на осведомеността относно съществуващите официални процедури за докладване за сексуален тормоз на работното място и за правата на жертвите, като по този начин се прилага принципът за достойнство на работното място и се насърчава подход за нулева толерантност като обичайна практика;

Сексуалният тормоз в парламентите, включително и в Европейския парламент

15.  решително осъжда случаите на сексуален тормоз, които бяха разкрити в медиите, и изразява своята силна подкрепа за жертвите на сексуален тормоз и сексуална злоупотреба; подчертава, че за да бъдат възприети сериозно, е изключително важно институциите на ЕС да се противопоставят твърдо на всяка форма на дискриминация, основана на пола, или всяко действие, което възпрепятства равенството между половете;

16.  признава, че с решение на Бюрото от 14 април 2014 г. Европейският парламент прие нови правила, които включваха създаването на специализирани органи, като например Консултативният комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на Европейския парламент и предотвратяването на такъв тормоз на работното място и по-ранен Консултативен комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз и предотвратяването на такъв тормоз на работното място за персонала на ЕП; отбелязва със задоволство въвеждането на поверителното докладване и стартирането на кампания за повишаване на осведомеността, насочена към борбата срещу сексуалния тормоз в рамките на Парламента; отбелязва, че другите институции на ЕС са създали подобни органи;

17.  призовава председателя на Парламента и администрацията на Парламента:

18.  призовава всички колеги да подкрепят и насърчават жертвите да говорят открито и да докладват случаи на сексуален тормоз чрез подобрени официални процедури в рамките на администрацията на Парламента и/или на полицията;

19.  решава да приеме вътрешни правила относно подаването на сигнали за нередности, с цел гарантиране на правата и интересите на лицата, подаващи сигнали за нередности, и да предостави подходящи средства за правна защита, ако те не бъдат третирани правилно и справедливо във връзка с подадените от тях сигнали за нередности;

20.  изразява сериозна загриженост, че твърде често сътрудниците на членовете на ЕП (акредитирани парламентарни сътрудници) се страхуват да говорят открито за случаи на сексуален тормоз, тъй като клаузата относно „загубата на доверие“ в Правилника за акредитираните парламентарни сътрудници означава, че те могат да бъдат уволнени с много кратко предизвестие; призовава за участие на независими експерти в процедурите за освобождаване от длъжност заедно с представители на администрацията с цел да бъде постигнато безпристрастно решение;

21.  препоръчва Европейският омбудсман да предоставя ежегодно данни на Групата на високо равнище за равнопоставеност на половете и многообразие към Парламента във връзка с жалби относно случаи на лошо администриране, свързани с равенството между половете в Парламента, при надлежно спазване на решението на Европейския парламент относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана;

22.  призовава държавите членки проучат положението със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в своите национални парламенти, да предприемат активни мерки за борба срещу тези прояви и да прилагат и да осигуряват надлежното прилагане на политика на уважение и достойнство на работното място за лицата, заемащи изборни длъжности, и за служителите; призовава за наблюдаване на прилагането на тази политика;

23.  призовава държавите членки да предоставят закрила и подкрепа за парламентарните представители, които се ангажират с обществеността, особено тези, които са подложени на сексуално насилие и на заплахи за насилие, основано на пола, включително в интернет;

24.  призовава да бъде организиран обмен на най-добри практики на всички равнища с други институции и организации, като например Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените (ООН — Жени), Съвета на Европа, институциите на ЕС и заинтересованите страни, участващи в насърчаването на равенството между половете;

25.  призовава всички политици да действат като отговорни ролеви модели за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз в парламентите и извън тях;

o
o   o

26.  възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция до Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите членки, както и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) http://fra.europa.eu/en/publication/2014/violence-against-women-eu-wide-survey-main-results-report (2) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (3) OВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37. (4) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57. (5) https://rm.coe.int/168008482e (6) Приети текстове, P8_TA(2017)0329. (7) OВ C 77 E, 28.3.2002 г., стр. 138. (8) ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 53. (9) ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26. (10) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 102. (11) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 2. (12) Приети текстове, P8_TA(2016)0451. (13) Приети текстове, P8_TA(2017)0073. (14) OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 2. (15) Приети текстове, P8_TA(2017)0402. (16) http://ec.europa.eu/justice/gender-equality/files/your_rights/final_harassement_en.pdf (17) http://www.un.org/womenwatch/daw/beijing/platform/violence.htm (18) Вж. съображение 17 от Директивата за правата на жертвите.