Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2 и член 136 към него, както и Протоколи № 1 и № 2,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2017 г. относно специфичните за всяка държава препоръки за 2017 г. (COM(2017)0500),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2017 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2017 г.(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 февруари 2017 г., озаглавено „Европейски семестър за 2017 г.: оценка на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултати от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011“ (COM(2017)0090),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2017 г.“ (COM(2016)0725), докладите „Доклад за механизма за предупреждение за 2017 г.“ (COM(2016)0728) и „Проект на съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета“ (COM(2016)0729), както и препоръката на Комисията за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2015)0692),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Към положителна фискална позиция за еврозоната“ (COM(2016)0727),

—  като взе предвид доклада на Европейския фискален съвет от 20 юни 2017 г. относно оценката на бъдещата фискална позиция, подходяща за еврозоната,

—  като взе предвид Специален документ № 182 на Европейската централна банка от януари 2017 г. относно фискалната позиция на еврозоната,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 март 2017 г. относно икономическата политика на еврозоната(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 май 2017 г. относно задълбочените прегледи и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2017 г. относно прекратяването на процедурите при прекомерен дефицит за две държави членки и относно икономическите и фискалните политики,

—  като взе предвид европейската икономическа прогноза на Комисията за пролетта на 2017 г. от май 2017 г.,

—  като взе предвид набора от подробни данни на Евростат относно реалния БВП на глава от населението, темпа на растеж и общите стойности от 31 май 2017 г.,

—  като взе предвид статистическите данни на ОИСР за общите данъчни приходи от 30 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,

—  като взе предвид споразумението на 21‑вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), прието на Конференцията в Париж по въпросите на климата на 12 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(3),

—  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(8),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(9),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(10),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по регионално развитие (A8-0310/2017),

А.  като има предвид, че по данни на Комисията през 2016 г. темпът на растеж на БВП в еврозоната беше 1,8% и през 2017 г. се очаква да се запази стабилен в размер на 1,7% и на 1,9% в ЕС като цяло, което е по-високо от равнищата преди кризата, но продължава да е недостатъчно, като се забелязват значителни различия в рамките на ЕС; като има предвид, че потреблението на частните домакинства беше основен двигател на растежа през последните няколко години, като тази година е възможно да намалее поради временното увеличение на инфлацията, като все още се очаква вътрешното търсене да определя растежа в средносрочен план; като има предвид, че растежът в ЕС продължава да бъде твърде бавен при създаването на нови работни места в държавите членки и много по-бавен от прогнозния растеж за целия свят;

Б.  като има предвид, че през април 2017 г. равнищата на безработицата в еврозоната и ЕС-28 са били съответно 9,3% и 7,8%, които са най-ниските стойности от март 2009 г. и декември 2008 г. насам; но все още над равнищата отпреди кризата; като има предвид, че равнищата на безработица в целия ЕС продължават да отбелязват съществени различия в диапазона между 3,2% и 23,2%; като има предвид, че равнищата на младежка безработица в еврозоната и в ЕС-28 бяха все още високи през април 2017 г., по-конкретно между 18,7% и 16,7%;

В.  като има предвид, че дефицитът по консолидирания държавен бюджет в еврозоната се очаква да възлезе на 1,4 % през 2017 г. и на 1,3 % през 2018 г., докато резултатите на отделните държави членки се очаква да бъдат разнородни; като има предвид, че съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната се очаква да бъде 90,3 % през 2017 г. и 89,0 % през 2018 г.;

Г.  като има предвид, че световният икономически растеж е все още крехък и икономиката в еврозоната е изправена пред увеличаваща се несигурност и важни вътрешно- и външнополитически предизвикателства;

Д.  като има предвид, че прекалено ниската производителност и глобална конкурентоспособност на ЕС изискват балансирани от социална гледна точка структурни реформи, продължаващи фискални усилия и инвестиции в държавите членки, за да се постигне устойчив и приобщаващ растеж и заетост, както и сближаване във възходяща посока с други световни икономики и в рамките на ЕС;

Е.  като има предвид, че равнището на заетост в еврозоната нарасна с 1,4% през 2016 г.; като има предвид, че през март 2017 г. процентът на безработицата беше 9,5%, което представлява спад спрямо 10,2% през март 2016 г.; като има предвид, че въпреки неотдавнашното подобрение равнищата на безработицата все още не са се върнали към равнищата отпреди кризата;

Ж.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС-28 нарасна с 1,2% през 2016 г., 234,2 милиона души са били ангажирани с трудова дейност през първото тримесечие на 2017 г., най-големият регистриран някога брой(11); като има предвид, че въпреки това значителният брой новосъздадени работни места във връзка с икономическия растеж крие предизвикателства като непълното възстановяване на отработените часове и скромен ръст на производителността; като има предвид, че ако са трайни, тези фактори може да поставят под допълнителен натиск дългосрочния икономически растеж и социалното сближаване в ЕС(12);

З.  като има предвид, че обикновено нивата на заетост сред жените са по-ниски: през 2015 г. процентът на заетост сред мъжете на възраст между 20 и 64 години е 75,9% в ЕС-28 в сравнение с 64,3% сред жените;

И.  като има предвид, че през март 2017 г. процентът на младежката безработица в еврозоната беше 19,4%, което представлява спад спрямо 21,3% през март 2016 г.; като има предвид, че равнището на младежката безработица все още остава неприемливо високо; като има предвид, че през 2015 г. делът на неработещите, неучещите и необучаващите се лица (NEET) остава висок и представлява 14,8% от лицата на възраст 15 – 29 години, а именно 14 милиона неработещи, неучещи и необучаващи се лица; като има предвид, че е според оценките неработещите, неучещите и необучаващите се лица струват на ЕС 153 милиарда евро (1,21% от БВП) годишно под формата на пропуснати ползи, печалби и данъци(13), докато очакваните общи разходи за създаването на схеми за гаранция за младежта в еврозоната са 21 милиарда евро годишно или 0,22% от БВП; като има предвид, че понастоящем за Инициативата за младежка заетост се отпуска сума от 1 милиард евро, към които ще се добавят 1 милиард евро от Европейския социален фонд за периода 2017 – 2020 г.;

Й.  като има предвид, че въпреки че дълготрайната безработица в ЕС-28 е намаляла от 5% през 2014 г. до 4% през 2016 г., този процент продължава да поражда загриженост, тъй като представлява почти половината от общата безработица; отбелязва със загриженост, че равнището на много дълготрайната безработица от 2,5% през 2015 г. през 2016 г. е все още с 1% над отчетеното равнище за 2008 г.; като има предвид, че между държавите членки продължават да съществуват големи различия;

К.  като има предвид, че в много държави членки размерът на населението в трудоспособна възраст и работната сила продължава да намалява, по-специално в резултат на ниска раждаемост; като има предвид, че пригодността за заетост на жените, в съчетание с непрекъснатото пристигане на нови мигранти, бежанци и лица, търсещи убежище, са възможности за държавите членки да се справят с въпроса и да засилят работната сила в ЕС;

Л.  като има предвид, че една от петте цели на стратегията „Европа 2020“ е насочена към намаляване с поне 20 милиона на броя на хората, които са в положение на бедност или на социално изключване или са застрашени да изпаднат в такова положение; като има предвид, че бедността бележи спад, като броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, през 2015 г. е намалял с 4,8 милиона души в сравнение с 2012 г.; като има предвид, че тази цифра за 2015 г., все още надвишава стойността за 2008 г. с 1,6 милиона души; като има предвид, че през 2012 г. в ЕС 32,2 милиона лица с увреждания са били изложени на риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били изложени на риск от бедност или от социално изключване; като има предвид, че равнището на риска от бедност и социално изключване е все още неприемливо високо и възлиза на 23,7%, като равнището продължава да бъде много високо в някои държави членки; като има предвид, че освен това енергийната бедност остава толкова висока, че за засегнатите 11% от населението на ЕС това води до цикъл на неравностойно икономическо положение;

М.  като има предвид, че условията на пазара на труда и резултатите показват значителни разлики между отделните държави членки, въпреки че тези разлики намаляват;

Н.  като има предвид, че поради цифровата революция на пазара на труда все по-широко се разпространяват нови форми на заетост и труд;

1.  приветства подобрените резултати на европейската икономика, които се отнасят до все повече държави и са подкрепени от умерен растеж на БВП, надхвърлящ равнището от преди кризата, и намаляващи, но все още високи равнища на безработица; счита, че положителната тенденция се дължи на политиките през последните няколко години; отбелязва, че скромното възстановяване все пак остава крехко и неравномерно разпределено в обществото и регионите, като същевременно развитието на БВП на глава от населението е близо до равнището на стагнация; изразява съжаление, че икономическото развитие продължава да е обременено с наследените от кризата проблеми; отбелязва, че въпреки значителния напредък равнищата на дълга в много държави членки остават над прага, определен в Пакта за стабилност и растеж;

2.  отбелязва със загриженост, че темповете на растеж на БВП и производителността остават под пълния си потенциал и подчертава, че по тази причина не следва да се допуска самодоволство, както и че това скромно възстановяване изисква непрестанни усилия, за да се постигне по-голяма устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, и чрез по-голям растеж и заетост;

3.  отбелязва, че Европа разполага с неизползван икономически потенциал поради неравномерния напредък в областта на растежа и заетостта; подчертава, че това е резултат от разнородните резултати на икономиките на държавите членки; подчертава, че осъществяването на социално балансирани структурни реформи и увеличаването на частните и публичните инвестиции, както в държавите членки, така и на равнище ЕС би могло да улесни поне 1 % по-висок растеж; припомня, че икономическата и фискалната координация на политиките с цел да се допринесе за постигане на конвергенция и стабилност в ЕС следва да продължи да бъде основен приоритет в рамките на европейския семестър;

4.  счита, че ще е необходима също по-голяма степен на сближаване във възходяща посока и обща конкурентоспособност с цел запазване на възстановяването в ЕС и в еврозоната в по-дългосрочен план; счита, че съществуващите показатели за икономиката и заетостта са от съществено значение за осигуряването на устойчив и приобщаващ растеж;

5.  счита, че за да се осъществи това, е необходимо да се подобрят структурните условия за растеж; счита, че потенциалът за растеж на всички държави членки следва да се увеличи в дългосрочен план до най-малко 3%; счита, че за да се случи това, следва да бъде поставен по-силен акцент върху икономическата конвергенция, като се установят ясни показатели относно начините за подобряване на потенциала за растеж на държавите членки, което би могло да предостави необходимите насоки за действия в областта на политиката; посочва, че при извършването на подобен редовен сравнителен анализ би трябвало надлежно да се отчитат индивидуалните структурни предимства и слабости на държавите членки и да се цели постигането на приобщаващ и устойчив растеж; това следва да включва области като цифровата икономика, сектора на услугите, енергийния пазар, но също така качеството на публичните услуги, условията за инвестиции, приобщаването и готовността на образователните системи;

6.  подчертава, че това би допълнило продължаващите усилия за подобряване на качеството и управлението на националните бюджети, като се обърне внимание на стимулите за растеж в съответствие с фискалните правила на Съюза и при пълно зачитане на действащите клаузи за гъвкавост;

Структурни политики

7.  счита, че неравномерното състояние на растежа и заетостта в еврозоната изисква по-добра координация на икономическите политики, по-конкретно чрез подобрена и последователна национална ангажираност и правилно изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, с оглед и на насърчаване на сближаването във възходяща посока, включително чрез по-добро прилагане и зачитане на правото на ЕС; подчертава, че реформите трябва да отчитат специфичното положение и предизвикателства във всяка държава членка; призовава Комисията да гарантира последователност между структурните реформи и разходите на ЕС; в този контекст припомня и значението на техническата помощ с цел да се помогне на държавите членки да изградят капацитет и сближаване в рамките на подход, основан на партньорството, който може да осигури по-голяма отчетност и ангажираност по отношение на резултатите от изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки;

8.   отбелязва, че младежката безработица продължава да е твърде висока в държавите от еврозоната и изтъква, че високата, трайна младежка безработица представлява дългосрочен структурен риск; изразява съгласие, че преодоляването на последиците от кризата – от трайната безработица, заетостта, която не оползотворява напълно уменията и способностите, и застаряващите общества до високото равнище на частния и публичния дълг, продължават да бъдат неотложен приоритет, който изисква прилагането на устойчиви и приобщаващи реформи;

9.  счита, че завещаните от кризата проблеми, като например високо равнище на задлъжнялост и безработица в някои сектори на икономиката, все още задържат устойчивия растеж и създават потенциални неблагоприятни рискове; призовава държавите членки да намалят прекомерно високите равнища на задлъжнялост; във връзка с това изразява загриженост, че трайното високо равнище на необслужваните кредити в някои държави членки може да доведе до силно разпространение на отрицателните последици от една държава членка в друга и между банките и държавите, което представлява риск за финансовата стабилност в Европа; отбелязва, че капиталовите буфери във финансовия сектор са засилени, но възникват предизвикателства в резултат от ниската рентабилност, съчетана с високи равнища на необслужвани кредити; изразява убеждението, че наличието на европейска стратегия за разрешаване на проблема с необслужваните кредити би могло да осигури едно по-широкообхватно решение, съчетаващо смес от допълващи се действия на политиката на национално равнище и когато е целесъобразно, на равнище на ЕС;

10.  счита, че са необходими реформи и инициативи за подобряване на бизнес климата с цел спомагане за повишаване на производителността, ценовата и неценовата конкурентоспособност, инвестициите и заетостта в еврозоната; счита, че са необходими допълнителни усилия за насърчаване на достъпа на МСП до финансиране, което е изключително важен фактор за обновяването и разширяването на предприятията; в този контекст подчертава важността на ориентираните към бъдещето реформи, които са съобразени и с предлагането, и с търсенето;

11.  счита, че добре функциониращите и производителни пазари на труда, съчетани с подходящо равнище на социална защита и диалог, спомагат за увеличаването на заетостта и за осигуряването на устойчив растеж; подчертава значението на поддържането на високи равнища на заетост там, където те са вече постигнати; отбелязва обаче, че недостигът на умения, застаряващите общества, както и редица други предизвикателства, също възпрепятстват по-нататъшния растеж на заетостта и понижаването на равнищата на безработица в държавите членки;

12.  подчертава значението на отговорните и благоприятни за растежа промени по отношение на трудовите възнаграждения, които осигуряват добър жизнен стандарт и са в съответствие с производителността, като се взема предвид конкурентоспособността; отбелязва факта, че ръстът на заплатите се очаква да бъде относително умерен; счита, че ръстът на производителността трябва да представлява приоритетна цел на структурните реформи; изразява съгласие с Комисията, че съществува възможност за ръст на заплатите, който би могъл да бъде свързан с положителните ефекти върху съвкупното потребление;

13.  подчертава, че равнищата на данъчното облагане следва също да подпомагат конкурентоспособността, инвестициите и създаването на работни места; призовава за реформи в данъчното облагане с цел подобряване на събирането на данъци, предотвратяване на избягването на данъци, на данъчните измами и на агресивното данъчно планиране, както и за справяне с високото данъчно бреме върху труда в Европа при гарантиране на устойчивостта на системите за социална закрила; счита, че намаляването на данъчната тежест върху труда ще увеличи заетостта и ще насърчи растежа; подчертава, че където е възможно фискалните стимули могат, включително чрез по-ниски данъци, да подпомогнат вътрешното търсене, социалната сигурност и предлагането на инвестиции и работна сила;

Инвестиции

14.  изразява съгласие, че икономическият подем трябва да бъде подкрепен с публични и частни инвестиции, по-специално в иновации, и отбелязва, че в еврозоната все още има недостиг на инвестиции; приветства факта, че в някои държави членки инвестициите вече надхвърлят равнищата от преди кризата, и изразява съжаление, че в други държави членки инвестициите продължават да изостават или да не набират необходимата скорост; подчертава, че също така са необходими по-нататъшни мерки за преодоляване на натрупания от началото на кризата „недостиг на инвестиции“;

15.  счита, че реформите, които премахват пречките пред частните и публичните инвестиции, биха дали възможност за незабавна подкрепа за стопанската дейност, като в същото време ще спомагат за създаването на условия за дългосрочен устойчив растеж; посочва, че инвестициите в образование, иновации и научноизследователска и развойна дейност биха дали възможност за по-ефективно адаптиране към икономиката, основана на знанието; освен това подчертава, че завършването на съюза на капиталовите пазари е изключително важен фактор за привличане и увеличаване на инвестициите и за подобряване на финансирането за постигане на растеж и работни места;

16.  счита, че изследванията, технологиите и образованието имат жизненоважно значение за дългосрочното икономическо развитие на еврозоната; подчертава различията между държавите членки по отношение на инвестициите в тези области и изтъква, че инвестициите биха допринесли за развитието на иновациите и биха дали възможност за по-ефективно адаптиране към икономиката, основана на знанието, в съответствие с целите на „Европа 2020“;

17.  приветства факта, че навременното постигане на споразумение относно преразглеждането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще спомогне за подобряване на ефективността на този инструмент и за преодоляване на недостатъците при неговото прилагане до момента чрез улесняване на финансирането на повече на брой проекти със сериозен потенциал, като се гарантира стриктното прилагане на концепцията за допълняемост, както и за разширяване на географския обхват и на усвояването, в подкрепа на инвестиции, които в противен случай не биха били реализирани;

18.  отбелязва различните цели на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) в сравнение с ЕФСИ и следователно също така продължаващото значение на европейските структурни и инвестиционни фондове, включително за подпомагане на устойчивите структурни реформи;

19.  подчертава, че един напълно функциониращ съюз на капиталовите пазари в дългосрочен план може да предостави ново финансиране на МСП, като допълва финансирането от банковия сектор; подчертава, че МСП са гръбнакът на европейската икономика, и поради това счита, че увеличаването на достъпа на МСП до финансиране и борбата срещу несигурността за предприятията, свързана с техните дейности, следва да бъдат сред ключовите приоритети, с цел подобряване на конкурентоспособността в еврозоната;, подчертава необходимостта от намаляване на бюрокрацията, опростяване на административните услуги и подобряване на тяхната ефикасност;

Фискални политики

20.  счита, че разумните и далновидни фискални политики играят основна роля за стабилността на еврозоната и на Съюза като цяло; подчертава, че тясната координация на фискалните политики, правилното прилагане и спазване на правилата на Съюза в тази област, включително пълно зачитане на съществуващите клаузи за гъвкавост, са правно изискване и ключов фактор за правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз (ИПС);

21.  приветства в този контекст факта, че публичните финанси изглежда се подобряват, тъй като се очаква намаляване на държавните дефицити в еврозоната; въпреки това, усилията за намаляване на тежестта на дълга трябва да продължат, като същевременно се насърчава икономическият растеж, така че държавите членки да не бъдат уязвими на външни сътресения;

22.  изразява съгласие с Комисията, че държавният дълг остава висок в някои държави членки и че съществува необходимост от постигане на устойчивост на публичните финанси при едновременно насърчаване на икономически растеж и създаване на работни места; отбелязва в този контекст, че ниските лихвени плащания, гъвкавите парични политики, еднократните мерки и други фактори, които облекчават настоящата тежест на дълга са само временни, и поради това подчертава, че е необходимо публичните финанси да придобият устойчив характер, че трябва също така да бъдат отчитани бъдещите пасиви и че следва политиките да бъдат насочени към дългосрочен растеж; посочва, че съществува възможност за повишаване на разходите за обслужване на дълга; подчертава значението на намаляването на общото равнище на дълга;

23.  подчертава, че фискалните позиции на национално равнище и на равнището на еврозоната трябва да създават баланс между дългосрочната устойчивост на публичните финанси в пълно съответствие с Пакта за стабилност и растеж, като се спазват неговите разпоредби за гъвкавост, с краткосрочно макроикономическо стабилизиране;

24.  посочва, че настоящата съвкупна фискална позиция за еврозоната е останала в общи линии неутрална през 2016 г. и се очаква това положение да се запази и през 2017 г.; припомня, че в своето съобщение от 2016 г. Комисията призова за положителна фискална позиция, докато Еврогрупата, след като заключи, че като цяло с неутралната фискална позиция през 2017 г. се постига подходящ баланс, се съгласи да подчертае колко е важно постигането на подходящ баланс между нуждата да се гарантира устойчивост и нуждата да се подпомогнат инвестициите с оглед на укрепване на възстановяването, като по този начин се способства за постигането на по-балансирано съчетание от политики; в този контекст приема за сведение първата оценка на бъдещата фискална позиция, подходяща за еврозоната, изготвена от независимия Европейски фискален съвет (ЕФС), от 20 юни 2017 г.; призовава Комисията и държавите членки да предвидят фискална позиция, съобразена със съответните обстоятелства;

25.  при все това подчертава, че общата позиция следва да отчита и разнородните ситуации в държавите членки и необходимостта от диференциране на фискалните политики, които се изискват от всяка държава членка; подчертава, че концепцията за съвкупна фискална позиция не предполага, че излишъците и дефицитите в различните държави членки могат да се компенсират взаимно;

Специфични за всяка държава препоръки

26.  отбелязва, че за периода държавите членки са постигнали поне „някакъв напредък“ по две трети от препоръките за 2016 г.; счита обаче, че изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки все още изостава и по този начин възпрепятства процеса на сближаване в еврозоната; счита, че държавите членки носят отговорност за последиците от неприлагането на специфичните за всяка държава препоръки, и поради това очаква по-силен ангажимент от страна на държавите членки за предприемане на необходимите действия в областта на политиките въз основа на приетите специфични за всяка държава препоръки;

27.  признава, че държавите членки са постигнали напредък при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки в областта на фискалната политика и активните политики на пазара на труда, като недостатъчен напредък е отбелязан в сфери като конкуренцията в областта на услугите и бизнес средата; очаква по-голям ангажимент от страна на държавите членки при предприемането на необходимите действия в областта на политиката въз основа на специфичните за всяка държава препоръки, чието изпълнение е решаващо за преодоляването на дисбалансите в еврозоната;

28.  приветства препоръката на Комисията за прекратяване на процедурите при прекомерен дефицит за няколко държави членки; приветства миналите и настоящите усилия във фискалната сфера и по отношение на реформите, които са помогнали на тези държави членки да излизат от процедурата при прекомерен дефицит, но настоява, че тези усилия трябва да продължат, за да се гарантира устойчивост на публичните финанси и в дългосрочен план, като същевременно се насърчават растежът и създаването на работни места; призовава Комисията да гарантира правилното прилагане на Пакта за стабилност и растеж, като прилага последователно неговите правила;

29.  отбелязва, че в 12 държави членки са налице макроикономически дисбаланси от различно естество и с различна тежест, докато в шест държави членки дисбалансите са прекомерни; отбелязва заключението на Комисията, че понастоящем няма основания за ускоряване на процедурата при макроикономически дисбаланс за която и да било държава членка;

30.  подчертава, че процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) има за цел да предотврати дисбалансите в държавите членки, за да се предотврати разпространението на отрицателните последици в други държави членки;

31.  поради това счита, че е от съществено значение всички държави членки да предприемат необходимите действия в областта на политиката с цел преодоляване на макроикономическите дисбаланси, по-специално на високите равнища на задлъжнялост, съществуващите излишъци по текущата сметка и дисбалансите по отношение на конкурентоспособността, и да поемат ангажимент за извършването на социално балансирани и приобщаващи структурни реформи, които да гарантират икономическата устойчивост на всяка отделна държава членка, като по този начин се гарантира общата конкурентоспособност и устойчивост на европейската икономика;

Принос по сектори към доклада относно икономическите политики на еврозоната

Заетост и социална политика

32.  счита, че са необходими постоянни усилия, за да се постигне баланс между икономическото и социалното измерение на процеса на европейския семестър и за насърчаване на социално и икономически балансирани структурни реформи, които намаляват неравенствата и насърчават създаването на достойни работни места, което води до качествена заетост, устойчив растеж и социални инвестиции; подкрепя използването на таблицата със социални показатели в рамките на Европейския семестър; призовава за по-голям акцент върху структурните дисбаланси на пазара на труда в специфичните за всяка държава препоръки (CSR);

33.  отправя отново своя призив трите нови основни показателя за заетостта да се поставят при равни условия със съществуващите икономически показатели, като по този начин се гарантира, че вътрешните дисбаланси се оценяват по-добре и се увеличава ефективността на структурните реформи; предлага въвеждането на ненаказателна процедура при социални дисбаланси при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки, така че да се предотврати надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на социалните стандарти, въз основа на ефективно използване на социалните показатели и показателите за заетостта в макроикономическия надзор; отбелязва, че неравенството се е увеличило в около десет държави членки и е едно от основните социално-икономически предизвикателства в ЕС(14);

34.  подчертава факта, че икономически и социално отговорните реформи трябва да се основават на солидарността, интеграцията и социалната справедливост; подчертава, че реформите следва да отчитат и устойчивата подкрепа за социалното и икономическо възстановяване, да водят до създаване на качествени работни места, до насърчаване на социалното и териториалното сближаване, до защита на уязвимите групи и до подобряване на стандарта на живот на всички граждани;

35.  счита, че процесът на европейския семестър следва да помогне за справянето не само със съществуващите, но и със зараждащите се социални предизвикателства, с цел да се гарантира по-голяма икономическа ефективност, съпътствана от по-социално сближаващ Европейски съюз; отчита, в този аспект, необходимостта от оценка на социалното въздействие на политиките на ЕС;

36.  призовава Комисията да осигурява адекватно финансиране за борба с младежката безработица, която продължава да бъде неприемливо висока в ЕС, и да продължи инициативата за младежка заетост (ИМЗ) до края на текущата многогодишна финансова рамка (МФР), като същевременно се подобрят нейното функциониране и прилагане и се вземат под внимание най-новите констатации в специалния доклад на Европейската сметна палата относно младежката заетост и използването на ИМЗ; призовава държавите членки да изпълняват препоръките на Европейската сметна палата и да гарантират, че Гаранцията за младежта е напълно достъпна; изразява съжаление поради бюджетните преразпределения от Европейския социален фонд (ЕСФ), включително Инициативата за младежка заетост, към Европейския корпус за солидарност, които следва да бъдат финансирани с всички налични финансови средства съгласно действащия Регламент за МФР; изтъква необходимостта от количествена и качествена оценка на новосъздадените работни места; подчертава, че финансирането от ЕС не следва да бъде използвано за заместване на изплащането на национални социални помощи;

37.  подчертава факта, че прилагането на гаранцията за младежта следва да бъде засилено на национално, регионално и местно равнище, и изтъква значението на тази гаранция за прехода от училище към работа; подчертава, че трябва да се обръща специално внимание на младите жени и момичета, които могат да се изправят пред препятствия, свързани с пола, при получаването на предложение за качествена заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стаж; подчертава необходимостта да се осигури достигането на Гаранцията за младежта до младите хора, изправени пред многостранно изключване и крайна бедност;

38.  призовава държавите членки да приложат предложенията, съдържащи се в препоръката на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда(15);

39.  счита, че обхватът, ефикасността и ефективността на активните и устойчиви политики на пазара на труда следва да бъдат увеличени с подобаващо финансиране с акцент върху защитата на околната среда, работодателите, работниците, здравето и потребителите; счита, че трябва да се вземат мерки във връзка с явлението бедност сред работещите;

40.  изразява съжаление поради факта, че социалната икономика е пренебрегвана от Комисията в нейния пакет от оценки/препоръки; подчертава, че този сектор се състои от 2 милиона предприятия, в които са заети повече от 14 милиона души и които допринасят за постигането на целите до 2020 г.; призовава Комисията и държавите членки да дадат по-широко признание на социалните предприятия и по-голяма видимост чрез Европейски план за действие за социалната икономика; счита, че липсата на признание се отразява отрицателно върху достъпа до финансиране; призовава Комисията да направи предложение за европейски устав за сдруженията, фондациите и взаимоспомагателните дружества;

41.  припомня необходимостта от подкрепа и засилване на социалния диалог, колективното договаряне и позицията на работещи в системите за определяне на възнагражденията, които играят решаваща роля за постигането на висококачествени условия на труд; подчертава, че стандартите в областта на трудовото право и социалните стандарти играят решаваща роля в социалната пазарна икономика за подпомагането на доходите и насърчаването на инвестициите в капацитет; подчертава, че законодателството на ЕС трябва да зачита правата и свободите на синдикалните организации, да спазва колективните трудови договори в съответствие с практиките на държавите членки и да подкрепя еднаквото третиране на работниците;

42.  призовава Комисията да надгражда върху резолюцията на Европейския парламент, като внесе амбициозни предложения за силен Европейски стълб на социалните права и като следва изцяло социалните цели на Договорите с оглед на подобряването на условията на живот и труд за всички и осигуряването на добри възможности за всички;

43.  предупреждава относно намаляващия дял на заплатите в ЕС, увеличаването на неравенството при заплатите и доходите и увеличаването на бедността сред работещите; припомня, че както Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г., така и Уставът на МОТ от 1919 г., признават необходимостта работниците да печелят гарантиращо жизнен минимум заплащане, както и че всички декларации в областта на правата на човека са единодушни, че възнагражденията следва да са достатъчни за издържането на семейството;

44.  подчертава, че заплатите трябва да позволяват на работниците да задоволяват своите нужди и тези на семействата си, както и че всеки работник в Европейския съюз следва да получава заплата, гарантираща жизнен минимум, която да покрива не само основните нужди от храна, подслон и облекло, но също така да бъде достатъчна за покриване на медицински грижи, образование, транспорт, развлечения и известни икономии за непредвидени събития, като например злополуки и заболявания; подчертава, че това е достойният жизнен стандарт, който следва да осигуряват гарантиращите жизнения минимум възнаграждения на работниците и техните семейства в ЕС;

45.  изисква от Комисията да проучи начините за определяне на това какво би могло да обхваща гарантиращото жизнения минимум възнаграждение и как следва да се измерва с оглед на създаване на референтен инструмент за социалните партньори и за подпомагане на обмена на най-добри практики в това отношение;

46.  припомня, че достойното възнаграждение е важно не само за социалното сближаване, но и за поддържането на силна икономика и производителна работна сила; призовава Комисията и държавите членки да прилагат мерки за подобряване на качеството на труда и за намаляване на дисперсията на трудовите възнаграждения;

47.  посочва непрестанната необходимост от по-добра координация на европейско равнище на системите за социална сигурност, които попадат в компетентността на държавите членки; изтъква абсолютния приоритет за гарантиране на устойчивостта и справедливостта на системите за социална сигурност, които представляват основни стълбове на европейския социален модел; подчертава, че адекватното и устойчиво пенсионно осигуряване е универсално право; призовава държавите членки да осигуряват адекватни и устойчиви пенсии, в контекста на продължаващата демографска промяна; подчертава факта, че пенсионните системи следва да гарантират адекватен доход след пенсиониране над прага на бедността и да позволяват на пенсионерите да поддържат подобаващ жизнен стандарт; счита, че най-добрият начин за гарантиране на устойчиви, сигурни и адекватни пенсии за мъжете и жените е повишаването на общото равнище на заетост и на броя на качествените работни места за всички възрастови групи, както и подобряването на условията на труд и заетост; посочва, че разликите в пенсиите между жените и мъжете остават значителни и имат отрицателни социални и икономически последици; подчертава, в този контекст, значението на приобщаването на жените на пазара на труда и други подходящи мерки за борба срещу разликата в заплащането между двата пола и бедността в напреднала възраст; счита, че реформите на пенсионните системи и по-специално на пенсионната възраст следва да отразяват също така тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, здравето и финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост;

48.  счита, че тези реформи трябва също да вземат предвид положението на милиони работници в Европа, и по-специално на жените, младите хора и самостоятелно заетите лица, подложени на несигурност, периоди на принудителна безработица и намалено работно време;

49.  призовава Комисията да продължава да обръща специално внимание на подобряването на услугите за грижи за деца и на организацията на гъвкаво работно време, на нуждите на застаряващите мъже и жени и други лица на издръжка по отношение на дългосрочните грижи;

50.  подчертава факта, че недостатъчните и неефикасно насочвани инвестиции в областта на развитието на умения и ученето през целия живот, по-специално на цифровите умения и програмирането и на други умения, необходими в отраслите, които бележат растеж, като например зелената икономика, могат да накърнят конкурентната позиция на Съюза; призовава държавите членки да гарантират по-добър обмен на знания, най-добри практики и сътрудничество на равнище на ЕС, за да се спомага за насърчаване на развитието на умения чрез актуализиране на квалификациите и съответните програми за образование, програми за обучение и учебни програми; отбелязва значението на уменията и способностите, придобити в среда на неформалното и самостоятелното учене; поради това подчертава, че е важно да се създаде система за валидиране на неформалните и самостоятелно придобитите форми на знания, особено тези, придобити чрез доброволчески дейности;

51.  счита, че по-добрият подбор на уменията и подобряването на взаимното признаване на професионалните квалификации са необходими за справяне с недостига на умения и несъответствието между търсените и предлаганите умения; отбелязва ролята, която професионалното образование и обучение (ПОО) и професионалните стажове могат да изпълняват в това отношение; призовава Комисията да разработи общоевропейски инструмент за прогнозиране на потребностите от умения, включително умения, необходими в разрастващите се сектори; счита, че с оглед на предвиждането на бъдещите потребности от умения всички заинтересовани страни на пазара на труда трябва да бъдат активно ангажирани на всички равнища;

52.  настоятелно призовава Комисията да внедрява всички подходящи механизми за по-голяма мобилност сред младите хора, включително за стажовете; призовава държавите членки да подкрепят стажовете и да използват пълноценно наличните средства по „Еразъм+“ за стажанти, с цел да се гарантират качеството и привлекателността на този вид обучение; призовава за по-добро прилагане на Регламента за EURES; изтъква, че по-доброто сътрудничество на публичните администрации и заинтересованите страни на местно равнище и по-добрите полезни взаимодействия на равнищата на правителствата биха увеличили обсега и въздействието на програмите;

53.  счита, че достъпът до и качеството на образованието следва да се подобрят; припомня, че ролята на държавите членки е да гарантират достъп до качествено образование и обучение на достъпни цени, въпреки нуждите на пазара на труда в държавите – членки на ЕС; отбелязва, че в много държави членки е необходимо увеличаване на усилията за образоване на работната сила, включително възможности за образование за възрастни и за професионално обучение; поставя особен акцент върху ученето през целия живот, включително за жените, тъй като то дава възможност за преквалификация в условията на постоянно променящия се пазар на труда; призовава за допълнително насочване на предметите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) към момичетата, с цел справяне със съществуващите стереотипи в областта на образованието и водене на борба с дългосрочната безработица, разликите в заплащането и пенсиите, основаващи се на пола;

54.  подчертава необходимостта да се инвестира в хората на възможно най-ранен етап от жизнения цикъл, с цел да се намали неравенството и да се насърчи социалното приобщаване в ранна възраст; поради това призовава за достъп до качествени, приобщаващи и финансово достъпни образование и грижи в ранна детска възраст за всички деца във всички държави членки; подчертава освен това необходимостта от борба срещу стереотипите от най-ранна възраст в училище чрез насърчаване на равенството между половете на всички нива в образованието; насърчава Комисията и държавите членки да прилагат в пълна степен Препоръката относно инвестициите в децата и да следят отблизо постигнатия напредък; призовава Комисията и държавите членки да създадат и въведат инициативи, като например Гаранцията на детето, които да поставят децата в центъра на съществуващите политики за облекчаване на бедността;

55.  подчертава дълбоките промени, които въвеждат бъдещия пазар на труда, след появата на изкуствения интелект; призовава държавите членки и Комисията да създадат инструменти и инициативи за сътрудничество, с участието на социалните партньори, с цел подкрепа на поддържането на умения в този сектор чрез предварително, начално и продължаващо обучение;

56.  в този аспект, а също и като средство за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, призовава да бъдат разгледани, при консултации със социалните партньори, мерките за гъвкава сигурност, в т.ч. работа от разстояние и гъвкаво работно време;

57.  изтъква значението на инвестициите в човешки капитал, които представляват ключов фактор за развитието, конкурентоспособността и растежа;

58.  изтъква, че по-доброто равновесие между професионалния и личния живот, както и засилената равнопоставеност между половете, са от основно значение за подкрепата на участието на жените в пазара на труда; подчертава факта, че ключът към икономическото овластяване на жените е в трансформирането и адаптирането на пазара на труда и на системите за социално подпомагане, за да бъдат вземани предвид жизнените цикли на жените;

59.  приветства предложението за директива относно равновесието между професионалния и личния живот и го разглежда като положителна първа стъпка напред към гарантирането на съвместяването на професионалния и личния живот за мъжете и жените, които полагат грижи за своите деца и за други зависими лица, както и по отношение на увеличаването на участието на жените на пазара на труда; настоява, че гарантирането на подходящо възнаграждение и социална сигурност и закрила са от ключово значение за постигането на тези цели;

60.  призовава Комисията и държавите членки да създадат трансформиращи политики и да инвестират в кампании за повишаване на осведомеността, за да бъдат преодолени стереотипите по отношение на половете и за да се насърчава по-равнопоставено разпределяне на грижите и домашния труд, с поставяне на акцент също така върху правото и необходимостта мъжете да поемат задължения по полагане на грижи, без да бъдат стигматизирани или наказвани;

61.  призовава държавите членки да въведат активни политики и да направят подходящи инвестиции, предназначени специално да подкрепят жените и мъжете, които навлизат, се връщат и остават на пазара на труда след периоди на отпуск по семейни причини или отпуск за полагане на грижи, като предлагат устойчиви и качествени работни места в съответствие с член 27 от Европейската социална харта;

62.  призовава държавите членки да повишат защитата от дискриминация и незаконно уволнение, свързани с баланса между професионалния и личния живот; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да предлагат политики за подобряване на прилагането на мерки за борба с дискриминацията на работното място, в това число чрез повишаване на осведомеността относно законните права, касаещи равно третиране, чрез провеждането на информационни кампании, обръщане на тежестта на доказване и предоставяне на правомощия на националните органи за равно третиране да провеждат официални разследвания по собствена инициатива по въпроси, свързани с равното третиране, и да помагат на потенциални жертви на дискриминация;

63.  подчертава факта, че интеграцията на трайно безработните лица, чрез съобразени с индивидуалните потребности мерки, е основен фактор за воденето на борба срещу бедността и социалното изключване, и в крайна сметка, за устойчивостта на националните системи за социална сигурност; счита, че тази интеграция е необходима с оглед на социалното положение на тези граждани и техните нужди от гледна точка на наличието на достатъчни доходи, подходящо жилищно настаняване, обществен транспорт, здравеопазване и грижи за деца; подчертава необходимостта от по-добро наблюдение на европейско ниво на политиките, прилагани на национално равнище;

64.  изтъква значението на взаимното разбиране на новите форми на труд и заетост, и значението на събирането на данни за сравнение по този въпрос, с цел да се подобри ефективността на законодателството в областта на пазара на труда и в крайна сметка да бъдат повишени заетостта и устойчивият растеж;

65.  призовава за интегрирана стратегия за борба срещу бедността, за да се постигне целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността ; подчертава ролята на схемите за минимален доход на държавите членки в стремежа за намаляване на бедността, по-специално когато са комбинирани с мерки за социална интеграция, с участието на бенефициерите; отправя искане към държавите членки да работят за постепенното установяване на схеми за минимален доход, които са не само адекватни, но също така осигуряват достатъчно покритие и приемане; счита, че адекватен минимален доход означава доход, който е абсолютно необходим за водене на достоен живот и за пълноценно участие в обществото през целия живот; посочва, че за да бъде адекватен, минималният доход трябва да бъде над прага на бедността, така че да може да посреща основните нужди на хората, включително и в непаричен аспект, като например достъп до образование и учене през целия живот, достойно жилищно настаняване, качествени здравни услуги, социални дейности или гражданско участие;

66.  призовава за по-ефикасно, целенасочено и по-внимателно наблюдавано използване на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) от страна на националните, регионалните и местните органи, с цел да се насърчава инвестирането в качествени социални, здравни, образователни и трудови услуги и да бъдат преодолявани енергийната бедност, повишаващите се разходи за живот, социалното изключване, жилищата с изключително лоши условия и незадоволителното качество на жилищния фонд;

67.  призовава Комисията да подпомага държавите членки, когато въвеждат специализирани инвестиционни програми за своите региони, в които безработицата, младежката безработица и дългосрочната безработица надвишават 30%;

68.  призовава Комисията да посвети следващото пролетно заседание на Европейския съвет на социални инвестиции в секторите, за които е сигурно доказано, че насърчават социална и икономическа възвръщаемост (напр.: ранно детско образование и грижи, начално и средно образование, политики за обучение и активни политики за пазара на труда, достъпно и социално жилищно настаняване и здравеопазване);

69.  призовава за дневен ред, който дава по-голяма видимост на позицията на Парламента и който се съобразява с тази позиция преди вземането на решение; призовава за засилване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) в рамките на европейския семестър;

70.  призовава към допълнителни съвместни усилия за подобряване на интеграцията на мигрантите и хората с мигрантски произход в пазара на труда;

Регионални политики

71.  приветства факта, че финансирането на политиката на сближаване представлява 454 милиарда евро по текущи цени за периода 2014 – 2020 г.; подчертава обаче, че политиката на сближаване на ЕС не е само инструмент, а е дългосрочна структурна политика, която е насочена към намаляване на различията в регионалното развитие и насърчаване на инвестициите, заетостта, конкурентоспособността, устойчивото развитие и растежа, и че тя най-важната и всеобхватна политика за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване във всички държави членки, без да се прави разлика между държавите във и извън еврозоната; припомня, че бюджетът на ЕС е 50 пъти по-малък от общите държавни разходи на ЕС-28, като възлиза приблизително на 1 % от БВП на ЕС-28; поради това подчертава, че следва да се създадат полезни взаимодействия между бюджетите на ЕС и на държавите членки, политическите приоритети и действията и проектите, насочени към изпълнението на целите на ЕС, като в същото време се запази балансът на икономическите и социалните измерения на политическата рамка на ЕС; посочва, че изискванията за съфинансиране по линия на ЕСИ фондовете са важен механизъм за постигане на полезни взаимодействия; счита, че следва да се запази единството на бюджета на ЕС; приветства въведените през настоящия програмен период мерки за по-добро привеждане на политиката на сближаване в съответствие със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

o
o   o

72.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на правителствата и националните парламенти на държавите членки и на Европейската централна банка.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0038. (2) OВ C 92, 24.3.2017 г., стр. 1. (3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12. (4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41. (5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8. (6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33. (7) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25. (8) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1. (9) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11. (10) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1. (11) Заетост и социални тенденции в Европа, Годишен преглед за 2017 г., стр. 11 (12) Пак там, стр. 46. (13) Доклад на Eurofound относно младежката безработица. (14) Заетост и социални тенденции в Европа, Годишен преглед за 2017 г., стр.47 (15) OВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1.