Европейският парламент,

—  като взе предвид 32-ия годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза (2014 г.) (COM(2015)0329),

—  като взе предвид 33-ия годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз (2015 г.) (COM(2016)0463),

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2010)0070),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2016 г. относно „Мониторинг върху прилагането на правото на Съюза — Годишен доклад за 2014 г.“(1),

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Втори доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2011)0930),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателите при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2012 г., озаглавено „Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза“ (COM(2012)0154),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 декември 2016 г., озаглавено „Право на ЕС: По-добри резултати чрез по-добро прилагане“(2),

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(3),

—  като взе предвид Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела(4),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно 30-ия и 31-вия годишни доклади относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012-2013)(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2016 г. за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз(8),

—  като взе предвид членове 267 и 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции (A8-0265/2017),

А.  като има предвид, че член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя основната роля на Комисията като „пазителка на Договорите“;

Б.  като има предвид, че съгласно член 4, параграф 3 от ДЕС и член 288, параграф 3 и член 291, параграф 1 от ДФЕС, държавите членки носят основната отговорност за правилното транспониране, прилагане и изпълнение на правото на ЕС и в рамките на определения срок и за предоставянето на достатъчни правни способи за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС;

В.  като има предвид, че съгласно установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), държавите членки трябва да предоставят на Комисията ясна и точна информация относно начина, по който транспонират директивите на ЕС в националното право(9);

Г.  като има предвид, че според Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи (10), и Съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно обяснителните документи (11), държавите членки могат, когато уведомяват Комисията за националните мерки по транспониране, да бъдат задължавани, в обосновани случаи, да предоставят и подкрепяща информация под формата на "обяснителни документи", посочваща начина, по който са транспонирали директивите в своето национално законодателство(12);

Д.  като има предвид, че в съответствие с член 6, параграф 1 от ДЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) има същата правна стойност като Договорите и тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки в случаите, в които прилагат европейското право (член 51, параграф 1 от ХОПЕС);

Е.  като има предвид, че Съюзът разполага с различни инструменти и процеси, за да гарантира пълното и правилно прилагане на установените в Договорите принципи и ценности, но че на практика посочените инструменти изглеждат ограничени, неподходящи и неефикасни;

Ж.  като има предвид, че оттук следва, че е необходимо да се въведе нов механизъм, който да предложи единна и последователна рамка, въз основа на действащите инструменти и механизми, които трябва да се прилагат еднакво спрямо всички институции на ЕС и спрямо всички държави членки;

З.  като има предвид, че в съответствие с член 258, параграфи 1 и 2 от ДФЕС Комисията изпраща обосновано становище до държава членка, когато счита, че последната не е изпълнила задължение съгласно Договорите, и може да отнесе въпроса до СЕС, ако въпросната държава членка не се съобрази със становището в рамките на срок, определен от Комисията;

И.  като има предвид, че Рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия предвижда обмен на информация относно всички производства за установяване на нарушения въз основа на официални уведомителни писма, но не обхваща неофициалната процедура „EU Pilot“, която предшества започването на официално производство за установяване на неизпълнение на задължения;

Й.  като има предвид, че процедурите по „EU Pilot“ трябва да насърчават по-тясно и последователно сътрудничество между Комисията и държавите членки с цел отстраняване на нарушения на законодателството на ЕС на по-ранен етап чрез двустранен диалог, за да не се стига по възможност до прилагане на производство за установяване на нарушения;

К.  като има предвид, че през 2015 г. Комисията получи 3 450 жалби, в които се докладва за предполагаеми нарушения на правото на ЕС, като държавите, срещу които са подадени най-много жалби, са Италия (637), Испания (342) и Германия (274);

Л.  като има предвид, че в член 41 от ХОПЕС се определя правото на добра администрация като правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок, и като има предвид, че в член 298 от ДФЕС се посочва, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация;

1.  приветства годишния доклад на Комисията за 2015 г. относно прилагането на правото на ЕС, в който се акцентира върху прилагането на достиженията на правото на ЕС и отбелязва, че съгласно този доклад трите области, в които срещу държави членки са били започнати производства за установяване на неизпълнение на задължения през 2015 г., са мобилност и транспорт, енергетика и околна среда; изтъква, че посочените области бяха също така обект на повечето проверки, образувани в рамките на системата EU Pilot през 2015 г., като най-засегнатите държави членки бяха Италия, Португалия и Германия; призовава Комисията да посочи по-подробно конкретните причини за това;

2.  отбелязва по-конкретно, че Комисията засегна проблема с лошото качество на въздуха в Европа, като лансира поредица от производства за установяване на нарушение на Директива 2008/50/ЕО, във връзка с непрекъснато превишаване на максимално допустимите стойности на NO2; изразява все пак съжаление по повод факта, че през 2015 г. Комисията не упражни същите правомощия за контрол, за да попречи на въвеждането на единния пазар на замърсяващи автомобили с дизелов двигател, които значително допринасят за изпускането на NO2 в атмосферата над горепосочените максимално допустими стойности и които не съответстват на изискванията на ЕС в областта на разрешенията и емисиите от леките автомобили и лекотоварните превозни средства;

3.  счита, че големият брой производства за установяване на неизпълнение на задължения през 2015 г. показва, че гарантирането на навременно и правилно прилагане на законодателството на ЕС в държавите членки продължава да бъде сериозно предизвикателство и приоритет в ЕС; счита, че гражданите на ЕС проявяват повече доверие към правото на ЕС, когато то се прилага в държавите членки по ефективен начин; призовава държавите членки да увеличат усилията си за ефективно и навременно транспониране и прилагане на правото на ЕС;

4.  отбелязва, че към края на 2015 г. оставаха висящи 1 368 производства по установяване на неизпълнение на задължения, което представлява малко увеличение в сравнение с предходната година, но все още остава равнището на 2011 г.;

5.  признава, че държавите членки носят основната отговорност за правилното изпълнение и прилагане на правото на ЕС, но изтъква, че това не освобождава институциите на ЕС от задължението им при съставяне на производното право на ЕС да спазват първичното право на ЕС; все пак подчертава, че Комисията предоставя на държавите членки поредица от инструменти, чиято цел е да им помогне да намерят съвместни решения, като ръководства, групи от експерти и специални интернет сайтове, от диалог относно плановете за транспониране до документи, разясняващи как на ранен етап да се установят и разрешат проблемите с транспонирането; призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят ангажиментите си, договорени в съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи, включително чрез предоставяне на таблици за съответствие, съдържащи ясна и точна информация относно националните мерки за транспониране на директивите в техния вътрешен правен ред;

6.  отново призовава Комисията да свърже всички различни портали, точки за достъп и информационни уебсайтове в единен портал, който да предоставя на гражданите лесен достъп за подаване на онлайн жалби и достъпна информация относно процедурите за установяване на неизпълнение на задължения;

7.  отбелязва, че Комисията настоява държавите членки да я уведомяват, в случай че решат, при транспонирането на директивите в националното право, да добавят елементи, които разясняват на обществеността кои разпоредби са от компетентността на ЕС и кои - от компетентността на държавите членки; същевременно изтъква, че това не засяга правото на държавите членки да установяват, например, по-високи социални и екологични стандарти на национално равнище;

8.  подчертава необходимостта Парламентът също така да бъде в състояние да наблюдава прилагането от страна на Комисията и на регламентите, както това се прави за прилагането на директивите; изисква Комисията да гарантира, че данните относно прилагането на регламентите се включват в бъдещите ѝ годишни доклади относно контрола за прилагането на правото на ЕС; призовава държавите членки да представят на Комисията национални актове, с които се прилагат или изпълняват регламенти, с оглед правилното им спазване, както и за да се уточни кои части произтичат от законодателството на ЕС и кои части са добавки на национално равнище;

9.  подчертава, че сроковете за транспониране трябва да се спазват; настоятелно призовава институциите на ЕС да определят реалистични срокове за привеждане в изпълнение;

10.  изтъква, че ЕС е създаден като съюз, основан на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека (член 2 от ДЕС); подчертава, че установените в член 2 на ДЕС ценности представляват крайъгълен камък на Съюза и че по тази причина, зачитането им от държавите членки следва да подлежи на постоянна оценка; отново заявява, че внимателното наблюдение на всяко действие или бездействие на държавите членки и институциите на ЕС е от първостепенно значение, и изразява загриженост във връзка с броя на внесените петиции до Парламента и жалби до Комисията;

11.  отбелязва, че лицата, подаващи сигнали за нередности, могат ползотворно да информират ЕС и националните институции за случаи на неправилно прилагане на правото на Съюза; отново отбелязва, че те следва да бъдат насърчавани да правят това, а не да бъдат възпрепятствани;

12.  признава, че петициите са важен източник на информация от първа ръка не само по отношение на нарушенията и пропуските в прилагането на правото на ЕС в държавите членки, но също и по отношение на потенциалните „вратички“ в законодателството на ЕС, както и предложенията на гражданите за ново законодателство, които би могло да бъде прието, или евентуални подобрения по отношение на законодателните текстове в сила; потвърждава, че ефективното разглеждане на петициите поставя пред изпитания и в крайна сметка повишава способността на Комисията и Парламента да реагират и да решават проблемите, свързани с транспонирането и неправилното прилагане; отбелязва, че Комисията счита прилагането на правото на ЕС за приоритет, за да могат гражданите да се възползват от него в своето ежедневие; подчертава необходимостта да се гарантира, че процесите на вземане на решения и управлението са прозрачни, безпристрастни и независими;

13.  изразява съжаление, че не са предоставени точни статистически данни във връзка с броя петиции, които са довели до започване на процедура по EU Pilot или производство за установяване на нарушение; ето защо призовава Комисията да изпраща редовни доклади относно случаите, свързани с производства и/или процедури в ход, с цел да се улесни структурираният диалог и да се съкратят сроковете за разрешаване на спорове; призовава Комисията да обсъжда тези доклади с комисията по петиции, като ангажира проактивно заместник-председателя, който отговаря за прилагането на правото и за неговото опростяване; призовава Комисията да включи вносителите на петиции в процедурите EU Pilot, започнати във връзка с техни петиции, с цел, наред с другото, да се улесни диалогът между вносителите и съответните национални органи;

14.  изразява съжаление относно все по-голямото забавяне на изпълнението на стратегията на ЕС за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012 – 2015 г., което сериозно възпрепятства въвеждането на нова стратегия в целия ЕС, която е необходима, за да се гарантира пълна и ефективна защита на хуманното отношение към животните посредством актуализирана, изчерпателна и ясна законодателна рамка, която да е в пълно съответствие с изискванията на член 13 от ДФЕС;

15.  отбелязва, че комисията по петиции е получила голям брой петиции относно случаи, свързани с благосъстоянието на децата, и изразява надежда, че настоящият преглед на Регламент „Брюксел IIA“ ще спомогне за коригирането на неговите недостатъци и за преодоляването на пречките пред прилагането му;

16.  отбелязва, че през последните години са установени недостатъци при прилагането на мерките за борба с измамите и с изпирането на пари; призовава Комисията да удвои усилията си, за да гарантира стриктното прилагане на съответните правила на ЕС;

17.  отбелязва, че своевременното и правилно транспониране и прилагане на правото на ЕС в националното законодателство, както и ясната вътрешна правна уредба при цялостно зачитане на основните ценности, принципи и права, установени в Договорите и в Хартата на основните права на ЕС следва да бъдат приоритет за държавите членки с цел да се избягват нарушения на правото на ЕС, като се осигурят предвидените ползи, за които създава възможност ефикасното и ефективно прилагане на законодателството на ЕС; в този контекст подчертава, че действията или бездействието на всички институции на ЕС са обвързани с Договорите за ЕС и ХОПЕС(13);

18.  призовава Комисията да изиска настоятелно от държавите членки да гарантират стриктното прилагане на правилата на ЕС по отношение на свободното движение на хора, по-специално като осигури пълна защита на свързаните с него икономически, социални и културни права; припомня, че свободното движение на хора в контекст, в който основните права са гарантирани напълно, е не само една от основните свободи и неотменима част от гражданството на ЕС, но е също така от огромно значение за гражданите на ЕС и за техните семейства, особено по отношение на достъпа до социално осигуряване, и за тяхното възприятие за ЕС, и изглежда е често предмет на петиции;

19.  припомня своята резолюция от 25 октомври 2016 г. и изисква от Комисията да предприеме последващи действия във връзка с препоръките, съдържащи се в резолюцията;

20.  потвърждава, че Парламентът също играе съществена роля чрез осъществяването на политически контрол върху дейностите по прилагане на Комисията, наблюдение върху годишните доклади относно мониторинга на изпълнението на правото на ЕС и приемане на парламентарни резолюции по съответните въпроси; счита, че Парламентът би могъл да продължи да допринася за своевременното и точно транспониране на законодателството на ЕС като споделя опита си в процеса на вземането на законодателни решения чрез предварително установени контакти с националните парламенти;

21.  подчертава важната роля на социалните партньори, на организациите на гражданското общество, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите и на другите заинтересовани страни за създаването на законодателство, както и за проследяването и докладването на недостатъци при транспонирането и прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки; в това отношение подчертава принципа на прозрачност, установен в Договорите на ЕС, както и относно правото на гражданите на ЕС на достъп до правосъдие и на добра администрация, както са предвидени в членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; припомня, че тези права и принципи, наред с другото, следва също така да бъдат от първостепенно значение за държавите членки и при предложенията за проекти на актове в изпълнение на правото на ЕС;

22.  приветства намаляването с около 30% от 2014 г. насам на броя нови досиета, които са отворени по EU Pilot през 2015 г. (881 в сравнение с 1 208 през 2014 г.); отбелязва обаче, че средният процент на разрешените случаи остава стабилен през 2015 г., като е съвсем същия както през 2014 г. (75 %);

23.  приветства факта, че за първи път от 2011 г. насам броят на новите жалби е намалял с около 9 % в сравнение с 2014 г., като общият брой нови жалби е 3 450; все пак отбелязва със силна загриженост, че в областта на заетостта, социалните въпроси и приобщаването, се наблюдава най-голям брой нови жалби; отбелязва, че за областите на заетостта, социалните въпроси и приобщаването, вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП, правосъдието и потребителите, данъчното облагане и митническия съюз, и околната среда, сумирано са внесени 72 % от общия брой на подадените жалби срещу държавите членки през 2015 г.;

24.  изразява съжаление, че през 2015 г. държавите членки не винаги изпълняваха задължението си да представят обяснителни документи заедно с националните мерки по транспониране на директивите в техния правен ред; отбелязва, че Европейската комисия би трябвало да предостави повече подкрепа на държавите членки в процеса на изработването на посочените обяснителни документи и на таблиците за съответствие; насърчава Комисията да продължи да докладва на Парламента и Съвета относно обяснителните документи в годишните доклади относно прилагането на правото на ЕС;

25.  изразява мнението, че финансовите санкции за неспазване на законодателството на ЕС следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като вземат предвид повторни нарушения в същата област, както и че законните права на държавите членки трябва да се зачитат;

26.  припомня, че всички институции на ЕС са обвързани с Договорите за ЕС и ХОПЕС(14);

27.  отново завява, че задачите, възложени на Комисията или на други институции на ЕС от Договора за ЕМС (или други свързани с него договори), ги задължават, както се посочва в член 13, параграфи 3 и 4 от него, да гарантират, че меморандумите за разбирателство, сключени съгласно гореспоменатите договори, са в съответствие с правото на ЕС; подчертава, че в резултат на това институциите на ЕС следва да се въздържат от подписване на меморандум за разбирателство, в чието съответствие с правото на ЕС се съмняват(15);

28.  подчертава важността на националното транспониране и практическото изпълнение на стандартите за предоставяне на убежище на равнището на ЕС (например по отношение на изпълнението от държавите членки на Директивата относно условията за приемане (Директива 2013/33/ЕС(16)))(17); изразява съжаление по повод недостатъчното изпълнение от страна на държавите членки и използване на механизма за преместване, предложен от Комисията за справяне с кризата с бежанците; вследствие на това призовава Комисията да обърне особено внимание на изпълнението на мерките, приети в областта на предоставянето на убежище и миграцията, за да се гарантира, че те съответстват на принципите, залегнали в ХОПЕС, както и да започне необходимите производства за установяване на неизпълнение на задължения, ако е целесъобразно;

29.  отбелязва със загриженост, че някои държави членки пренебрегват задълженията си във връзка с предоставянето на убежище и миграцията; приветства твърдата позиция на Комисията спрямо държавите членки относно прилагането на правото на ЕС в областта на предоставянето на убежище и миграцията; припомня, че поради миграционните потоци към Европа ЕС е изправен пред безпрецедентно правно, политическо и хуманитарно предизвикателство; призовава при приемането и разпределението на бежанци държавите членки да вземат под внимание също и международните конвенции в областта на правата на човека; изразява надежда, че Комисията ще следи системно за прилагането на европейската програма за миграцията от държавите членки; припомня, че ефективната политика на ЕС в областта на миграцията трябва да се основава на баланс между отговорността и солидарността на държавите членки;

30.  изразява съжаление във връзка с факта, че в някои държави членки продължават значителни пропуски по отношение на привеждането в действие и прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда. отбелязва, че това важи в особено голяма степен за управлението на отпадъците, инфраструктурата за преработване на отпадните води и за спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха; в този контекст счита, че Комисията следва да се опита да установи причините за това положение в държавите членки;

31.  насърчава институциите на ЕС да поемат при всички обстоятелства задължението си да спазват първичното право на ЕС, когато съставят разпоредбите на вторичното право на ЕС или вземат решения относно политики, или подписват споразумения или договори с институции извън ЕС, както и да поемат задължението си да подпомагат, чрез всички налични средства, държавите — членки на ЕС, в усилията им да транспонират законодателството на ЕС във всички области и да зачитат ценностите и принципите на Съюза, особено с оглед неотдавнашните събития в държавите членки;

32.  изразява съжаление, че все още не получава прозрачна и навременна информация относно прилагането на актовете на ЕС; припомня, че в преработеното Рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията тя се ангажира да „предоставя на Парламента обобщена информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка от етапа на официалното уведомително писмо, включително, по искане на Парламента [...] относно въпросите, до които се отнася процедурата за установяване на неизпълнение“, и очаква тази клауза да се прилага добросъвестно на практика;

33.  призовава Комисията да отдаде реален политически приоритет на спазването на правото на ЕС, което следва да се осъществява в тясно сътрудничество с Парламента, който е задължен да търси отговорност от Комисията и в качеството си на съзаконодател да гарантира, че самият той е информиран в пълна степен с оглед на постоянното подобряване на законодателната си дейност; следователно изисква Комисията да осигури последващи действия по всяка резолюция на Европейския парламент относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС;

34.  припомня, че в своите резолюции от 15 януари 2013 г.(18) и от 9 юни 2016 г. Парламентът призова за приемането на регламент относно открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз въз основа на член 298 от ДФЕС и призовава Комисията допълнително да разгледа приложеното към последната резолюция предложение за регламент;

35.  подчертава, че липсата на съгласуван и всеобхватен набор от кодифицирани правила за добра администрация в целия Съюз създава на гражданите трудности при лесното и цялостно разбиране на административните им права съгласно правото на Съюза и също така допринася за намаляване на тяхната правна защита; следователно подчертава, че кодифицирането на разпоредбите за добра администрация под формата на регламент, установяващ различните аспекти на административното производство - включително уведомленията, задължителните срокове, правото на изслушване, и правото на всеки да получи достъп до досието си - са равнозначни на укрепване на правата на гражданите и на прозрачността; изяснява, че тези правила биха допълнили действащото законодателство на Съюза, когато възникнат правни пропуски или проблеми с тълкуването, и ще донесат повече достъпност; следователно подновява призива си към Комисията да представи всеобхватно законодателно предложение относно административно-процесуалното право на Европейския съюз, като вземе предвид всички мерки, предприети досега в тази област от Европейския парламент, както и последващото развитие в Съюза и неговите държави членки;

36.  припомня, че преюдициалните заключения допринасят за изясняването на начина, по който правото на Европейския съюз трябва да бъде прилагано; счита, че използването на това производство позволява еднаквото тълкуване и прилагане на европейското законодателство; следователно насърчава националните юрисдикции да сезират СЕС в случай на съмнение, като по този начин предотвратяват производство по установяване на неизпълнение на задължения;

37.  счита, че ключът към осигуряването на ползи от политиките на ЕС за гражданите и предприятията е правилното прилагане на достиженията на правото на ЕС; следователно призовава Комисията да засили изпълнението на законодателството на ЕС въз основа на структурирани и системни проверки на транспонирането и съответствието на националното законодателство при цялостно зачитане на Договорите за ЕС и на ХОПЕС; посочва, че законодателството на ЕС е резултат от свободен и демократичен процес; приветства практиката на Комисията надлежно да отчита принципите на по-добро законотворчество при мониторинга на прилагането на правото на ЕС в държавите членки;

38.  подчертава значението на прозрачността при изготвянето и прилагането на правните актове от страна на институциите на ЕС и държавите членки; изтъква, че в интерес на улесняване на прилагането на правото на ЕС от държавите членки и на превръщането му в достъпно за гражданите на ЕС, законодателството на ЕС трябва да бъде ясно, разбираемо, последователно и прецизно, като същевременно се взема предвид практиката на СЕС, в която се набляга на необходимостта от предвидимост и предсказуемост на разпоредбите на ЕС(19);

39.  счита, че включването на националните парламенти в диалог относно съдържанието на законодателните предложения, когато е уместно, ще насърчи ефективното прилагане на правото на ЕС; подчертава, че по-строгият национален парламентарен контрол върху правителствата във връзка с участието им в процеса на законотворчество ще спомогне за по-ефективното прилагане на правото на ЕС, както е предвидено в Договорите; подчертава, че поради тази причина е необходимо националните парламенти да имат думата в ранните етапи на европейските законодателни процедури, и настоятелно призовава европейските институции и държавите членки да започнат разискване относно Протокол № 1 и Протокол № 2 съответно относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз и относно субсидиарността и пропорционалността, при което се стремят към преразглеждане на т.нар. система за ранно предупреждение, като по този начин се осигурява по-добро прилагане на процедурата за „жълт картон“;

40.  насърчава по-тясно сътрудничество и засилване на връзките между Европейския парламент и националните парламенти; припомня функцията на националните парламенти по упражняване на контрол върху правителствата във връзка с участието им в процеса на вземане на решения в Съвета на Европейския съюз, и подчертава необходимостта от консултации и редовен обмен на мнения между Европейския парламент и националните парламенти, особено в началните етапи на законодателния процес;

41.  припомня, че националните парламенти трябва да играят съществена роля в контрола за правилното прилагане на правото на ЕС от страна на държавите членки; призовава ги да продължат активно тази роля; изтъква ролята на националните парламенти за избягване на практиката на свръхрегулиране на национално равнище в процеса на прилагане на законодателството на ЕС, като по този начин се възпрепятстват прекомерното регулиране и ненужната административна тежест; очаква държавите членки ясно да посочат и документират задължения на национално равнище, когато такива се добавят към законодателството на ЕС в процеса на прилагане; изразява загриженост, че прекомерни национални мерки в допълнение към законодателството на ЕС ненужно увеличават евроскептицизма;

42.  отбелязва, че системата за обмен на информация и сътрудничество между комисиите на националните парламенти, работещи с ЕС, може да спомогне за постигане на ефикасно законодателство и следва да се използват също и за оказване на подкрепа за по-ефективно прилагане на законодателството на ЕС от страна на държавите членки; насърчава използването на платформата IPEX като средство за взаимен обмен на информация между националните парламенти и Европейския парламент; насърчава националните парламенти да вземат активно участие в редовни междупарламентарни заседания на комисии, организирани от Европейския парламент;

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0385. (2) ОВ C 18, 19.1.2017 г., стр. 10. (3) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47. (4) OВ L 174, 27.6.2001 г., стp. 25. (5) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1. (6) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 246. (7) Приети текстове, P8_TA(2016)0409. (8) Приети текстове, P8_TA(2016)0279. (9) Решение по дело 427/07 Комисия/Ирландия, точка 107. (10) OВ C 369, 17.12.2011 г., стp. 14. (11) OВ C 369, 17.12.2011 г., стp. 15. (12) В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за мерките за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране; (13) вж наред с другото: Решение на Съда от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising Ltd (C-8/15 P), Andreas Eleftheriou (C-9/15 P), Eleni Eleftheriou (C-9/15 P), Lilia Papachristofi (C-9/15 P), Christos Theophilou (C-10/15 P), Eleni Theophilou (C-10/15 P)/Европейска комисия и Европейска централна банка (Съединени дела C-8/15 P до C-10/15 P), ECLI:EU:C:2016:701, т. 67 и сл. (14) Решение на Съда от 20 септември 2016 г., Съединени дела C-8/15 P до C-10/15 P), т. 67 и сл. (15) Пак там, параграф 58 и сл.; По този въпрос вж. решение от 27 ноември 2012 г., Pringle, C‑370/12, т. 164. (16) Директива № 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, OВ L 180, 29.6.2013 г., стp. 96. (17) Вж наред с другото: S. Carrera, S. Blockmans, D. Gross, E. Guild. „Отговорът на ЕС на кризата с бежанците — обстоен преглед и определяне на политическите приоритети“ [„The EU’s Response to the Refugee Crisis - Taking Stock and Setting Policy Priorities“], Център за европейски политически изследвания (CEPS), есе № 20, 16 декември 2015 г. — https://www.ceps.eu/system/files/EU%20Response%20to%20the%202015%20Refugee%20Crisis_0.pdf (18) Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно административно-процесуалното право на Европейския съюз (ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 17). (19) Решение на Съда на Европейския съюз от 10 септември 2009 г., Plantanol GmbH & Co. KG v Hauptzollamt Darmstadt, C-201/08 ECLI:EU:C:2009:539, т. 46.