Европейският парламент,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз „Обща визия, общи действия: по-силна Европа“, представена на Европейския съвет на заседанието му на 28 и 29 юни 2016 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление от 7 юни 2017 г. на Парламента, на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, и на Комисията относно новия Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“,

—  като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР),

—  като взе предвид принципите за отговорно инвестиране в селскостопанските и продоволствените системи, разработени в рамките на Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS-RAI) с цел да се допринесе за постигането на ЦУР 1 и 2,

—  като взе предвид Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие от 2015 г.,

—  като взе предвид Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г.,

—  като взе предвид срещата на високо равнище за действия във връзка с Африка, която се проведе на 16 ноември 2016 г. и която консолидира африканското измерение на COP 22,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2016 г. относно плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна (COM(2016)0087),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(1) („Споразумението от Котону“), и преразглежданията му от 2005 и 2010 г.,

—  като взе предвид съвместната стратегия Африка – ЕС (JAES), приета от африканските и европейските държавни и правителствени ръководители на срещата на високо равнище в Лисабон на 9 декември 2007 г., както и двата плана за действие, приети в Акра през октомври 2007 г. (за периода 2008 – 2010 г.) и в Триполи през ноември 2010 г. (за периода 2011 – 2013 г.),

—  като взе предвид заключенията от четвъртата среща на високо равнище между ЕС и Африка, която се проведе в Брюксел на 2 и 3 април 2014 г., пътната карта за формата на срещите (формат от Кайро) и областите на сътрудничество между двата континента за периода 2014 – 2017 г., както и декларацията на ЕС и Африка относно миграцията и мобилността,

—  като взе предвид Програма 2063 на Африканския съюз (АС), приета през май 2014 г.,

—  като взе предвид доклада относно проектопрепоръките за институционалната реформа на Африканския съюз, изготвен от Н.Пр. Пол Кагаме и озаглавен „Императивът за укрепване на нашия съюз“,

—  като взе предвид третия междуконтинентален форум на гражданското общество, който се проведе в Тунис от 11 до 13 юли 2017 г. и който призова за по-голямо участие на организациите на гражданското общество и за това лицата от гражданското общество да бъдат поставени в центъра на стратегията ЕС – Африка,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета от 26 септември 2017 г. за създаване на Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), гаранция от ЕФУР и Гаранционен фонд на ЕФУР(2),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 5 юли 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (COM(2016)0447),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Подновено партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн“ (JOIN(2016)0052),

—  като взе предвид различните съобщения на Комисията относно отношенията между ЕС и Африка, и по-специално съобщението от 27 юни 2007 г., озаглавено „От Кайро до Лисабон – Стратегическото партньорство между ЕС и Африка“ (COM(2007)0357), съобщението от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Една година след Лисабон: партньорството Африка — ЕС в действие“ (COM(2008)0617), както и съобщението от 10 ноември 2010 г. относно консолидирането на отношенията между ЕС и Африка: 1,5 милиарда души, 80 държави, два континента, едно бъдеще (COM(2010)0634),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и до Съвета от 4 май 2017 г., озаглавено „За нов тласък на партньорството Африка – ЕС“ (JOIN(2017)0017), и заключенията на Съвета по този въпрос от 19 юни 2017 г.,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно отношенията между Съюза и Африка и държавите от АКТБ, и по-специално резолюцията от 4 октомври 2016 г. относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(6),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник зa дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи, комисията по международна търговия и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0334/2017),

А.  като има предвид, че връзките, които Европейският съюз поддържа с африканските държави, имат исторически характер и че съдбите им са тясно свързани; като има предвид, че ЕС е основният партньор на Африка в областта на икономиката и търговията, както и в областта на развитието, хуманитарната помощ и сигурността;

Б.  като има предвид, че е необходимо да се осигури нова визия за партньорството Африка – ЕС, която отразява развоя на политическата, икономическата, екологичната и социалната обстановка и на двата континента; като има предвид, че е необходимо адаптиране към новите участници на международната сцена, включително Китай, и преминаване към засилено, модернизирано и по-политическо партньорство, с акцент върху отстояването на нашите основни общи интереси;

В.  като има предвид, че отношенията между ЕС и Африка трябва да се основават на принципите на взаимен интерес и разбирателство, както и на споделянето на общи ценности в рамките на реципрочно партньорство;

Г.  като има предвид, че отношенията между ЕС и африканския континент се основават на различни правни инструменти и политически стратегии и че е необходимо да се засилят полезните взаимодействия и съгласуваността между тях, за да стане партньорството по-ефективно и устойчиво;

Д.  като има предвид, че Споразумението от Котону, сключено между 79 държави от АКТБ, 48 от които се намират на юг от Сахара, и ЕС, е основното партньорство между ЕС и Африка; като има предвид, че ЕС също така е установил отношения с африкански държави, които не са страни по Споразумението от Котону; като има предвид, че партньорството между ЕС и АКТБ беше установено в момент, когато държавите от АКТБ все още не бяха сформирали свои настоящи регионални или континентални структури за сътрудничество; като има предвид, че вследствие на създаването на АС през 2003 г. и приемането на съвместната стратегия Африка – ЕС през 2007 г. е наложително да се рационализират различните политически рамки между ЕС и Африка; като има предвид, че целта „Африка да се третира като едно цяло“ е ясно заявена в преамбюла на съвместната стратегия Африка – ЕС;

Е.  като има предвид, че ЕС поддържа с африканските държави политически и институционален диалог, който се осъществява чрез срещите на високо равнище между ЕС и Африка, междуправителствената организация „Съюз за Средиземноморието“ и органите за сътрудничество между АКТБ и ЕС, включително на парламентарно равнище чрез Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС, делегацията на ЕС в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието и с Панафриканския парламент;

Ж.  като има предвид, че 11-ият Европейски фонд за развитие (ЕФР) разполага с бюджет в размер на 30,5 милиарда евро, от които 900 милиона евро са запазени за Механизма за подкрепа на мира в Африка, и като има предвид, че 1,4 милиарда евро от ЕФР ще се използват за Доверителния фонд на ЕС за Африка; като има предвид, че повече от 5 милиарда евро са били изразходвани за нуждите на африканските държави в рамките на Европейския инструмент за съседство (ЕИС), и като има предвид, че 845 милиона евро са били разпределени за Панафриканската програма по линия на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) за изпълнението на съвместната стратегия Африка — ЕС;

З.  като има предвид, че следващата среща на високо равнище АС — ЕС, която ще се проведе в Абиджан на 29 и 30 ноември 2017 г. на тема „Инвестиране в младежта“, представлява възможност за създаване, поддържане и развитие на икономически условия на истинско равенство между партньорите, които желаят да защитят основни общи интереси;

И.  като има предвид, че новата стратегия Африка — ЕС следва да бъде включена в бъдещото споразумение — наследник на Споразумението от Котону;

Й.  като има предвид, че ЕС е дългогодишен партньор и основен гарант за сигурността на африканския континент, което е въпрос от първостепенно значение; като има предвид, че сигурността и устойчивият растеж на европейския континент зависят силно и непосредствено от стабилността и развитието на африканския континент и обратно;

К.  като има предвид, че постоянната подкрепа за ефективното въвеждане на Африканската архитектура за мир и сигурност и ангажираността на ЕС, АС и други международни участници в Африка са от основно значение за развитието и стабилността на африканския континент;

Л.  като има предвид, че миграцията е широко застъпена в Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС и е приоритетна тема във външните отношения на ЕС, включително в отношенията му с Африка; като има предвид, че Африка и Европа имат споделен интерес и отговорност, когато става въпрос за миграцията и мобилността, в това число и в борбата срещу трафика и незаконното превеждане на хора през граница, и като има предвид, че управлението на миграцията изисква глобални решения, основаващи се на солидарността, споделянето на отговорността, зачитането на правата на мигрантите и международното право, както и ефективното използване на инструментите за сътрудничество за развитие;

М.  като има предвид, че повече от 218 милиона души живеят в крайна бедност в Африка; като има предвид, че делът на хората, живеещи в крайна бедност в Африка на юг от Сахара, е спаднал от 56% през 1990 г. на 43% през 2012 г.; като има предвид, че 33 от 47-те най-слабо развити страни се намират на африканския континент, което прави партньорството между ЕС и Африка крайно необходим инструмент за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и постигането на целите за устойчиво развитие, и по-специално премахването на бедността;

Н.  като има предвид, че в Африка има потребност от инфраструктура, чиято стойност се оценява на 75 милиарда евро годишно, че обемът на потребителския пазар се очаква да достигне 1 000 милиарда щатски долара през 2020 г., че преките чуждестранни инвестиции нарастват постоянно и се очаква да достигнат 144 милиарда щатски долара през 2020 г., и че населението понастоящем е 1 милиард души;

О.  като има предвид, че Африка все още изнася главно непреработени продукти и че голяма част от този износ се ползва от режим на търговски преференции; като има предвид, че свободният достъп до пазара за повечето африкански продукти повишава капацитета на африканските държави и засилва тяхната конкурентоспособност и участие на глобалните пазари, когато това е придружено, наред с другото, от политики, насочени към трайна и устойчива индустриализация и продуктивност на селските райони като ключови възможности за развитие;

П.  като има предвид, че демографските тенденции ще трябва да бъдат взети под внимание, като се има предвид, че според някои прогнози до 2050 г. Африка би могла да има население от 2,5 милиарда души, като повечето от тях са млади хора, докато Европа се очаква да има значително по-възрастно население; като има предвид, че поради това е изключително важно да се създадат милиони работни места и да се спомогне и подкрепи овластяването на жените и младите хора, по-специално чрез образование, достъп до здравеопазване и обучение на африканския континент;

Засилване на политическия диалог между ЕС и Африка: предпоставка за обновено стратегическо партньорство

1.  отбелязва новото съобщение, озаглавено „Нов тласък за партньорството Африка — ЕС“, което цели да даде нов тласък на партньорството между Африка и ЕС с цел да го засили и задълбочи, като го насочи към благоденствието и стабилността на двата континента в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на ЦУР, новия Европейски консенсус за развитие, който служи като набор от насоки за европейската политика за развитие, Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС и Програма 2063;

2.  припомня, че Африка е ключов стратегически партньор за ЕС, и счита, че е изключително важно да се засилят отношенията между ЕС и АС посредством преразгледан и разширен диалог, който включва принципите на прозрачност и добро управление с цел да се създаде взаимноизгодно положение, и равно и устойчиво сътрудничество в отговор на общите предизвикателства и осигуряване на общи ползи, като същевременно се гарантира принципът на ангажираност и като се вземат предвид специфичните обстоятелства и степента на развитие на всяка държава партньор;

3.  приканва бъдещото партньорство да се съсредоточи върху определените от АС и ЕС приоритетни области, като например:

4.  припомня, че бюджетната подкрепа е най-добрият начин за поемане на отговорност, като предоставя на правителствата средствата да определят своите нужди и приоритети; припомня, че общата или специфичната за сектора бюджетна подкрепа позволява да се подпомогнат политиките за развитие и гарантира максимално усвояване;

5.  приветства факта, че основната тема на петата среща на високо равнище АС — ЕС, която ще се проведе в Кот д’Ивоар през ноември 2017 г., е младежта, като се има предвид нейното значение за бъдещето на двата континента;

6.  припомня значението и ефективността на сътрудничеството между АКТБ и ЕС и постигнатите резултати в областта на развитието; подчертава, че тази правно обвързваща рамка трябва да се запази след 2020 г.; подчертава необходимостта да се засили това сътрудничество, като същевременно се развива неговото регионално измерение, включително посредством засилено сътрудничество с АС, регионалните икономически общности и други регионални организации; призовава за по-стратегически, прагматичен, всеобхватен и структуриран подход към политическия диалог в рамките на преговорите по споразумението — наследник на Споразумението от Котону;

7.  призовава за засилване на парламентарното измерение на отношенията между АКТБ и ЕС; подчертава, че Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС е уникална платформа за взаимодействие и играе ключова роля за укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

8.  подчертава, че прегледът на европейската политика за съседство (ЕПС) предоставя възможности за подобряване на координацията на политиката на съседство и политиката по отношение на други африкански държави чрез създаването на по-широки рамки на сътрудничество по регионални въпроси, като сигурността, енергетиката и дори миграцията;

9.  отново подчертава, че в рамките на партньорството между Африка и ЕС е необходимо да се възприеме координиран подход между самите държави – членки на ЕС, и между ЕС и неговите държави членки, както е предвидено в член 210 от ДФЕС; припомня също така, че зачитането на принципа на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие е необходим в европейските и африканските политики и инициативи с оглед на постигането на ЦУР;

10.  призовава за това принципът на съгласуваност на политиките за развитие да бъде включен в пълна степен в търговските отношения на ЕС с Африка, което предполага включването на изпълними клаузи относно търговията и устойчивото развитие във всички търговски споразумения на ЕС с африканските държави, в съответствие с ангажимента, поет от Комисията в стратегията „Търговия за всички“;

11.  отново подчертава, че е важно държавите членки да изпълнят своя ангажимент да отделят 0,7% от своя БВП за официална помощ за развитие с цел укрепване на сътрудничеството с Африка;

12.  споделя изразената воля за задълбочаване на коалициите между ЕС и Африка по въпросите на глобалното управление; в този контекст подчертава необходимостта от засилване на диалога с АС и важността да се гарантира финансовата му автономност, в съответствие с решението от Кигали относно финансирането, посредством намаляване на зависимостта му от външно финансиране; отбелязва предложенията, представени в изготвения от Пол Кагаме доклад, който цели да укрепи АС с цел да се даде тласък на процеса на политическа интеграция в Африка;

13.  подчертава ролята, която играе гражданското общество, включително НПО, религиозните организации, младежките организации и организациите за защита на правата на жените, частният сектор, синдикалните организации, парламентарните асамблеи, местните органи и диаспората, всеки от които е със собствени специфични характеристики, в укрепването на политическия диалог между ЕС и Африка, за да се осигури ориентирано към хората партньорство;

14.  подчертава необходимостта от засилване на участието на гражданското общество в партньорството между Африка и ЕС посредством насърчаване на укрепването на неговия капацитет, по-специално чрез трансфер на експертен опит и гарантиране на участието му в разработването и осъществяването на съответните реформи и политики; счита, че участието на организациите на гражданското общество (ОГО) е от съществено значение за публичната отчетност; подкрепя различните платформи, създадени с цел гражданското общество да се превърне в ключов участник в партньорството, и по-специално съвместния годишен форум, който има за цел изпълнението на пътната карта ЕС — Африка; при все това изразява съжаление относно факта, че съвместният годишен форум никога не е бил проведен, и призовава ЕС и АС да въведат незабавно необходимите финансови и политически средства, за да се гарантира пълноценното участие на всички заинтересовани страни в партньорството, включително в рамките на петата среща на високо равнище АС — ЕС;

Изграждане на по-устойчиви държави и общества в полза на всички хора, и особено младежите, с цел постигане на ЦУР

15.  счита, че устойчивостта, в нейните пет измерения, трябва да се превърне в основна ос на новата стратегия ЕС — Африка;

Политическа устойчивост

16.  подчертава необходимостта от насърчаване на доброто управление, демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека, но също така и борбата с корупцията и на двата континента, тъй като това са елементи, които са неразривно свързани с устойчивото развитие;

17.  ето защо призовава за откровен и приобщаващ диалог, който се основава на взаимно уважение и който да превърне тези ценности и принципи в основна ос на сътрудничеството, по-конкретно чрез разширяване на обвързването на помощта за развитие със стриктното им спазване;

18.  подчертава, че справянето с по-голяма решителност със свързаните с управлението предизвикателства и на двата континента е от първостепенно значение за изграждането на по-справедливи, по-стабилни и по-сигурни общества; подчертава, че е необходимо да продължат да се защитават и насърчават правата на човека и управлението въз основа на съществуващите международни правни инструменти, закони, принципи и механизми, включително тези на африканските регионални органи на управление, като например Африканската харта за правата на човека и народите и протоколите към нея, Африканската харта за демокрация, избори и управление, Африканската комисия по правата на човека и народите и Африканския съд по правата на човека и народите, с цел засилване на ангажираността;

19.  припомня значението на ролята на Международния наказателен съд в борбата с безнаказаността и отстояването на ценности като мира, сигурността, равенството, справедливостта, правосъдието и обезщетяването, за което Съдът служи като средство; призовава Европейския съюз и африканските държави да продължат да подкрепят Римския статут на Международния наказателен съд; настоятелно призовава всички страни, подписали Римския статут, да го ратифицират възможно най-скоро;

20.  подкрепя организирането на съвместна конференция на високо равнище на АС и ЕС относно изборните процеси, демокрацията и управлението в Африка и Европа и настоява Европейският парламент, Панафриканският парламент, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС и Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието да бъдат ангажирани в пълна степен в нея; призовава за укрепване на връзките между различните асамблеи с цел насърчаване на полезните взаимодействия и съгласуваността на съвместните мерки;

Устойчивост по отношение на сигурността

21.  припомня тясната взаимовръзка между сигурността и развитието; изтъква необходимостта от по-добро интегриране на свързаните със сигурността съображения и целите на развитието с цел решаване на специфичните проблеми на нестабилните държави и насърчаване на развитието на по-устойчиви държави и общества; отбелязва, че това следва да се направи чрез конкретни инструменти и допълнително финансиране;

22.  призовава за засилване на сътрудничеството между ЕС и Африка в областта на сигурността и правосъдието по отношение на международната правна рамка с цел възприемане на цялостен подход към разрешаването на проблемите и по-ефективна борба с организираната престъпност, трафика и незаконното превеждане на хора през граница, особено по отношение на децата, и тероризма; счита, че действията на ЕС следва да бъдат в съответствие с приетите от африканските държави стратегии, и по-конкретно формулираните в Програма 2063 стратегии по отношение на мира и сигурността;

23.  подчертава необходимостта от сътрудничество между ЕС, АС, регионалните организации и други съответни политически участници в Африка в областта на сигурността с цел повишаване на капацитета на развиващите се страни, реформиране на техния сектор на сигурността и подпомагане на дейности в областта на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бивши бойци;

24.  припомня, че тероризмът е глобална заплаха, която засяга регионалния мир и стабилност, устойчивото развитие и вътрешната сигурност, за която трябва да се намери решение с координираните усилия на националните правителства, регионалните и международните организации и европейските агенции; призовава за засилено сътрудничество в рамките на съвместната стратегия ЕС — Африка с цел предотвратяване на безнаказаността, утвърждаване на принципите на правовата държава и разширяване на капацитета на полицията и съдебната система, за да се улесни обменът на информация и най-добри практики, и с цел предотвратяване, противодействие и борба, както и наказателно преследване на финансирането на тероризма; отбелязва, че стратегията за борба с тероризма следва да включва също така мерки за насърчаване на междурелигиозния диалог и предотвратяване на радикализацията в Африка и Европа, особено сред младите хора, която води до насилнически екстремизъм;

25.  отново изтъква значението на различните мисии и операции на ЕС, които са разположени в Африка; приветства създаването на обединените сили на държавите от Г-5 Сахел; призовава за засилване на действията за европейски мир и сигурност в сътрудничество с африканските и международните партньори и за подкрепа за пълното привеждане в действие на Африканската архитектура за мир и сигурност (APSA); призовава за първоначален принос от страна на ЕС към фонда за мир на АС за дейности по компонента „медиация и дипломация“;

Устойчивост по отношение на околната среда

26.  припомня, че Африка е особено уязвима към последиците от изменението на климата; счита, че е изключително важно ЕС да разработи стратегически подход за изграждане на устойчивост по отношение на изменението на климата и за подкрепа на африканските държави, и в частност най-слабо развитите страни, в усилията им за намаляване на емисиите на парникови газове и адаптиране; подчертава значението на изменението на климата като умножаващ риска фактор за конфликти, суша, глад и миграция, пример за което е неотдавнашният масов глад в Южен Судан, Нигерия и Сомалия; в този контекст припомня, че е наложително да се насърчи и спази ангажиментът, поет в Париж през 2015 г., за отпускане на 100 милиарда щатски долара до 2020 г. за развиващите се страни; призовава за създаването на нови видове сътрудничество между ЕС и Африка с цел намаляване на пречките пред финансирането и трансфера на технологии;

27.  подчертава, че Африка разполага с богата и разнообразна естествена среда; призовава защитата на биологичното разнообразие да бъде поставено в центъра на политическата програма на АС и ЕС; призовава стратегията ЕС — Африка да действа съвместно с приоритетите на плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и да защити природното наследство и, в частност, природните паркове;

28.  насърчава увеличаването на инвестициите в областта на енергията от възобновяеми източници и кръговата икономика, за да се стимулират допълнително действията, които допринасят за опазването на околната среда и създават работни места; припомня, че осигуряването на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички е от решаващо значение за задоволяването на основните човешки потребности, от съществено значение е за почти всички видове икономическа дейност и е ключов двигател на развитието; призовава за продължаване на подкрепата от страна на ЕС за Инициативата за възобновяеми източници на енергия в Африка и приветства предложението на Комисията да стартира ново партньорство между ЕС и Африка за научни изследвания и иновации в областта на изменението на климата и устойчивата енергетика;

29.  призовава партньорството между Африка и ЕС да се съсредоточи върху селското стопанство и продоволствената сигурност в дългосрочен план и да насърчава взаимодействията между мерките в областта на продоволствената сигурност и изменението на климата; в този контекст настоятелно призовава ЕС да увеличи помощта си за устойчивото селско стопанство, агролесовъдството и агроекологичните практики, които са съобразени с традиционното използване на земята и гарантират достъпа до земя, вода и семена „с отворен код“; освен това призовава ЕС да подкрепи малките производители, земеделските стопани и скотовъдците при постигането на продоволствена сигурност чрез изграждането и инвестирането в инфраструктура в съответствие с принципите за отговорно инвестиране в селскостопанските и продоволствените системи на Комитета по световната продоволствена сигурност и да подкрепи създаването на кооперации; подчертава също така капацитета и опита, който организациите на гражданското общество натрупаха на общностно равнище по отношение на устойчивото селско стопанство;

30.  приветства инициативите на ЕС, изискващи по-добро управление и по-прозрачна търговия с природни ресурси; счита, че устойчивото управление и търговията с природни ресурси, като например минерали, дървен материал и екземпляри от дивата флора и фауна, би позволило на богатите на ресурси държави и тяхното население да извлекат по-голяма полза от тях; припомня, че в рамките на законодателството на ЕС относно полезните изкопаеми от зони на конфликти е необходимо да се въведат придружаващи мерки съгласно интегриран подход, който насърчава прилагането на международни стандарти за надлежна проверка, както е определено в Насоките на ОИСР; призовава за изготвянето на обща харта на ЕС и Африка относно устойчивото управление на природните ресурси;

Икономическа устойчивост

31.  счита, че стабилната регулаторна и институционална среда и здравата икономика са основни елементи за гарантиране на конкурентоспособността, инвестициите, създаването на работни места, по-високия жизнен стандарт и устойчивия растеж; в този контекст подчертава необходимостта от подобряване на онлайн достъпа до информация, свързана с корпоративното право; припомня, че икономическият растеж без безпристрастна държава не гарантира систематично социално развитие или напредък, и настоява, че е необходимо да се гарантира преразпределението на богатството, да се осигури предоставянето на услуги за гражданите и да се подобрят равните възможности;

32.  призовава за засилено сътрудничество между европейския и африканския частен сектор и за концентриране на инвестициите, по-специално чрез публично-частни партньорства, въз основа на строг етичен кодекс и на принципите на социалната отговорност, в ключови сектори като:

33.  подчертава факта, че регионалната интеграция е двигател за икономическото развитие и е необходимост в глобализирания свят; призовава за подкрепа на сътрудничеството по оста юг-юг, което отразява постепенната трансформация на африканския континент; подкрепя създаването на континентална зона за свободна търговия в Африка, както и целта за увеличаване на търговията в рамките на Африка до 50% до 2050 г.; припомня също така перспективите за развитие, предлагани от споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и търговските споразумения между ЕС и африканските държави, които дават възможност за насърчаване на устойчивото развитие, правата на човека и справедливата и етична търговия; подчертава, че е необходимо да се предвидят способстващи развитието правила за произход, ефективни предпазни клаузи, графици за асиметрична либерализация, защита на зараждащите се промишлени отрасли, както и опростяване и прозрачност на митническите процедури; припомня, че СИП целят да помогнат на държавите от АКТБ да разширят пазарите си, да насърчат търговията със стоки и да стимулират инвестициите и че те очакват бавно, постепенно и асиметрично отваряне на търговията със стоки между ЕС и държавите от АКТБ;

34.  призовава за прозрачност на търговските споразумения и за пълноценното участие на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество в съответните държави, посредством официални консултации в бъдещите преговори и при изпълнението на споразуменията, по които понастоящем се водят преговори;

35.  призовава ЕС и неговите държави членки да координират по-добре своите програми за помощ за търговията и да стимулират полезните взаимодействия със своите инвестиционни политики за Африка; призовава също така за увеличение на финансовите им ангажименти за помощ за търговията, както и за техническа помощ и инициативи за изграждане на капацитет, които са от съществено значение за африканските държави, в частност в най-слабо развитите страни;

36.  счита, че частният сектор, от микропредприятията до малките и средните предприятия (МСП), кооперациите и многонационалните предприятия, играе решаваща роля в създаването на работни места и в процеса на развитие, както и че спомага за неговото финансиране; подчертава специфичната роля на МСП и малките семейни предприятия и призовава за подкрепа на индивидуалната инициатива; приветства в тази връзка създаването на Европейския фонд за устойчиво развитие, който следва да се стреми да подкрепя частния сектор в африканските държави, и особено местния бизнес и МСП в нестабилни държави, и по този начин да насърчи инвестициите и създаването на устойчиви работни места, по-специално за жените и младите хора;

37.  припомня задълженията, които частният сектор трябва да изпълни съгласно насоките на ООН и ОИСР, и отново отправя призив към държавите – членки на ЕС и АС, да участват конструктивно в междуправителствената работна група на ООН относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека с цел изготвянето на обвързващ международен договор въз основа на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека относно начина, по който предприятията спазват задълженията в областта на правата на човека и задълженията по отношение на социалните, трудовите и екологичните стандарти;

38.  подчертава необходимостта от създаване на достойни работни места и обвързването им с инвестициите, което следва да се осъществи в рамките на партньорството между Африка и ЕС; призовава за спазването на стандартите на МОТ в това отношение; подчертава значението на взаимодействието между социалните, икономическите и институционалните субекти и призовава за засилване на ролята на социалните партньори посредством увеличаване на ефективността на социалния диалог на всички съответни нива, което благоприятства колективното договаряне;

39.  изразява съжаление относно факта, че всяка година около 50 милиарда щатски долара изтичат от Африка под формата на незаконни финансови потоци, което надвишава общия годишен размер на официалната помощ за развитие (ОПР) и подкопава усилията в областта на вътрешното мобилизиране на приходи; поради това призовава двете страни:

40.  освен това призовава държавите членки да прилагат ефективно Ръководните принципи на ООН за външния дълг и правата на човека, както и Принципите на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за насърчаване на отговорно отпускане и вземане на държавни заеми; приветства работата на ООН за изработване на международен механизъм за преструктуриране на държавния дълг;

41.  призовава за по-голямо финансово приобщаване в Африка, в т.ч. на жените, посредством развитието на електронното банкиране с цел борба срещу поляризацията на африканското общество; припомня, че паричните преводи представляват по-голям поток от парични средства за развиващите се страни отколкото общия размер на ОПР и могат да допринесат значително за постигането на Програмата до 2030 г.; ето защо призовава ЕС да продължи да подкрепя усилията на АС за подобряване на механизмите на паричните преводи;

Социална устойчивост

42.  признава значението на демографската динамика в Африка, която изисква дългосрочна стратегическа визия за развитието на устойчиви, приобщаващи и основаващи се на участието общества; подчертава също така необходимостта да се гарантира недопускане на дискриминация на уязвимите групи, включително лицата с увреждания и коренното население; признава, че нарастващото население на Африка е както предизвикателство за местната икономика, така и възможност за континента; ето защо призовава ЕС да демонстрира ангажираност при насърчаването на подходящи публични политики и инвестиции в образованието и здравеопазването, в т.ч. сексуалното и репродуктивното здраве и права, за да се гарантира, че младите хора са подготвени да вземат информирани решения за сексуалното и репродуктивното си здраве, равенството между половете и правата на децата, без което социалната, икономическата и екологичната устойчивост не може да бъде постигната;

43.  подчертава, че степента на урбанизация в Африка нараства и създава социални, икономически и екологични предизвикателства; призовава за намирането на решения за облекчаване на този урбанистичен натиск и за намаляване на проблемите с безконтролната урбанизация;

44.  призовава ЕС и АС да укрепят националните образователни системи в Африка, включително капацитета на административната им структура, като инвестират минимум 20% от националните си бюджети в образованието и като увеличат подкрепата на ЕС за инициативата „Глобално партньорство за образование“ и фонда „Образованието не може да чака“;

45.  подчертава необходимостта от всеобщ, приобщаващ, справедлив и дългосрочен достъп до висококачествено образование на всички равнища, още от ранна детска възраст и за всички, със специален акцент върху момичетата, включително при извънредни и кризисни ситуации;

46.  подчертава, че е необходимо да се инвестира в човешкия капитал и младите хора да имат връзка с действителността в световен мащаб и да притежават умения, които отговарят на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда, посредством укрепване на системите за образование и професионално обучение – както формално, така и неформално, самостоятелната заетост и предприемачеството;

47.  счита, че е важно да се оказва подкрепа на африканските държави при изграждането на ефективни системи за обществено здравеопазване и осигуряването на финансов достъп до качествени здравни услуги за всички, като същевременно, по-специално, се премахват бариерите, пред които са изправени жените и други уязвими групи от населението, включително децата, хората с увреждания и ЛГБТИ;

48.  призовава за въвеждането на минимално всеобщо осигуряване посредством създаването на хоризонтални национални здравни системи; подчертава, че е необходимо да бъдат обучени още един милион квалифицирани здравни работници в допълнение към първоначално предвиденото на базата на настоящите тенденции, за да се изпълни минималният стандарт на СЗО до 2030 г.;

49.  подчертава, че инфекциозните заболявания представляват сериозна заплаха за социалната устойчивост; призовава Комисията да засили усилията за научно и медицинско сътрудничество между двата континента, като например Партньорската програма за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни, EDCTP2, и да инвестира в науката, технологиите и иновациите, за да намери решение чрез сътрудничеството си за развитие на все така огромния проблем със свързаните с бедността и пренебрегваните заболявания;

50.  припомня, че са необходими повече инвестиции в достъпа до майчино здравеопазване и в сексуалното и репродуктивното здраве, за да се намали майчината и детската смъртност и да се води борба с традиционни практики, като например женското генитално осакатяване и принудителните бракове и/или сключването на брак в детска възраст;

51.  подчертава значението на равенството между половете и овластяването на жените в сътрудничеството между ЕС и Африка; подчертава положителната роля и участието на жените в политическата и икономическата сфера, както и за предотвратяването на конфликти и изграждането на траен мир;

52.  отбелязва, че културата е както катализатор, така и важен компонент на развитието, който може да спомогне за социалното приобщаване, свободата на словото, изграждането на идентичност, гражданското овластяване и предотвратяването на конфликти, като същевременно допринася за икономическия растеж; поради това призовава ЕС и АС да насърчават междукултурния политически диалог и културното многообразие, и да подкрепят стратегиите за защита на културата и културното наследство; подчертава, че демокрацията е общовалидна ценност, които може да бъде част от всяка култура; признава също така ролята на спорта като източник и двигател на социалното приобщаване и равенството между половете;

Въвеждане на стратегия за мобилността и миграционните движения, които допринасят за развитието на двата континента

53.  припомня, че миграцията и мобилността между и в рамките на Европа и Африка има икономическо, социално, екологично и политическо въздействие и че към това предизвикателство трябва да се подходи по координиран и цялостен начин от страна на двата континента и в сътрудничество с държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение, като се постигат максимални взаимодействия и се използват съответните политики, инструменти и средства на ЕС, основаващи се на солидарността, споделянето на отговорността, уважението и човешкото достойнство; в този контекст припомня, че е желателно да се засили диалогът между Африка и ЕС преди преговорите по двата глобални пакта, които касаят съответно миграцията и бежанците и които трябва да бъдат изготвени до 2018 г. под егидата на ООН, за да се набележат общи приоритети, когато това е възможно;

54.  припомня, че е необходимо да се засили положителното въздействие на миграцията и мобилността, така че тези явления да се разглеждат като инструменти за взаимно развитие за двата континента; подчертава, че това изисква една внимателно обмислена, балансирана, аргументирана и устойчива политическа реакция с дългосрочна стратегия, която отчита демографските перспективи и първопричините за миграцията;

55.  признава, че придружените с насилие конфликти, преследването, неравенството, нарушаването на правата на човека, слабото управление, корупцията, тероризмът, репресивните режими, природните бедствия, изменението на климата, безработицата и хроничната бедност доведоха до преселване на хора и увеличаване на миграцията към Европа през последните години; въпреки това припомня, че над 85% от жителите на Африка, които напускат страната си, остават в рамките на континента;

56.  подкрепя различните инициативи, предприети на европейско равнище за борба с първопричините за незаконната миграция: партньорствата в областта на миграцията, Доверителния фонд за Африка, Европейския фонд за устойчиво развитие; призовава прилагането им да бъде гарантирано и продължено по гъвкав, ефикасен, съгласуван и прозрачен начин, като същевременно се засилват евентуалните полезни взаимодействия между различните инструменти, програми и дейности както във вътрешната, така и във външната дейност; подчертава необходимостта от засилено сътрудничество в областта на управлението на границите;

57.  отново отправя призив за насърчаване на законната миграция в съответствие с препоръките на плана за действие от Валета; подчертава освен това, че помощта за развитие не следва да се обвързва с условия за сътрудничество в областта на миграцията;

58.  призовава държавите членки да предоставят места за презаселване на значителен брой бежанци; призовава в този контекст да се създаде европейска мрежа за презаселване, която държавите членки да могат лесно да използват; освен това призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат със и да предоставят помощ на африканските държави, които са засегнати от бежански потоци или продължителни кризи, с оглед увеличаване на капацитета им за предоставяне на убежище и укрепване на системите им за закрила;

59.  настоятелно призовава държавите членки да засилят финансовия си принос към доверителните фондове и други инструменти, целящи насърчаване на приобщаващия и устойчив растеж и стимулиране на създаването на работни места, и по този начин да допринесат за справянето с първопричините за миграцията; призовава също така за засилване на контролната роля на Европейския парламент с цел да се гарантира, че партньорствата в областта на миграцията и инструментите за финансиране са съвместими с правното основание, принципите и ангажиментите на ЕС;

60.  призовава ЕС и АС да насърчават обмена на студенти, учители, предприемачи и изследователи между двата континента; приветства предложението на Комисията за създаване на механизъм за младите хора в Африка, който разширява обхвата на програма „Еразъм +“, и на механизма на ЕС за професионално образование и обучение; призовава за дискусия относно признаването от страна на ЕС на удостоверенията и дипломите, издадени от африканските училища и университети; отбелязва, че гарантирането на кръгова миграция е от съществено значение за устойчивото развитие и за предотвратяването на изтичането на мозъци от Африка;

61.  признава особената позиция на диаспората в приемащите държави и в държавите на произход, що се отнася до изпращането на значителни средства, както и като партньор за развитие на национално и регионално равнище; изразява желанието си диаспората да може да действа като източник на информация, която е адаптирана в отговор на реалните потребности на гражданите, като разглежда опасностите, свързани с незаконната миграция, както и предизвикателствата, свързани с интеграцията в приемащите държави;

o
o   o

62.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията на Африканския съюз, на Съвета на АКТБ, както и на Панафриканския парламент и на Бюрото на Съвместната парламентарна асамблея на АКТБ — ЕС.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (2) OВ L 249, 27.9.2017 г., стр. 1. (3) Приети текстове, P8_TA(2016)0371. (4) Приети текстове, P8_TA(2016)0337. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0246. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0437.