Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2269(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0340/2017

Внесени текстове :

A8-0340/2017

Разисквания :

PV 15/11/2017 - 24
CRE 15/11/2017 - 24

Гласувания :

PV 16/11/2017 - 7.10
CRE 16/11/2017 - 7.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0451

Приети текстове
PDF 758kWORD 74k
Четвъртък, 16 ноември 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа
P8_TA(2017)0451A8-0340/2017

Резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа (2016/2269(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 9 от него,

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

—  като взе предвид публикувания през 2015 г. от Комисията „Тримесечен преглед на трудовата заетост и социалното положение в ЕС, септември 2015 г.“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2014 г., озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2014)0130),

—  като взе предвид публикацията на Комисията от 2012 г., озаглавена „Заетост и социално развитие в Европа през 2012 г.“,

—  като взе предвид пакета за социални инвестиции на Комисията от 20 февруари 2013 г., включително препоръка 2013/112/ЕС, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020), както и своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014—2015 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(4),

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 7 юли 2016 г. относно 71-ата сесия на Общото събрание на ООН(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно постигане на целта за борба с бедността в контекста на увеличаването на разходите на домакинствата(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС(15),

—  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000047/2016 – B8-0369/2016 относно преодоляване на неравенствата с цел насърчаване на приобщаващ и устойчив икономически растеж в ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2013 г., озаглавено „Европейски минимален доход и показатели за бедност“(16),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 юни 2011 г., озаглавено „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“(17),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 30 септември 2009 г., озаглавено „Труд и бедност: към безусловно необходим цялостен подход“(18),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 март 2011 г., озаглавено „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“(19),

—  като взе предвид годишния доклад на Комитета за социална закрила от 10 март 2015 г., озаглавен „Социалното положение в Европейския съюз (2014 г.)“(20),

—  като взе предвид становището на Комитета за социална закрила от 15 февруари 2011 г., озаглавено „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване: водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“(21),

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Трето европейско проучване на качеството на живот — Качеството на живот в Европа: въздействие на кризата“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Трето европейско проучване на качеството на живот — Качеството на живот в Европа: социални неравенства“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Неравенства на доходите и модели на заетост в Европа преди и след голямата рецесия“,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Eurofound, озаглавен „Шесто Европейско проучване за условията на труд“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Социалната мобилност в ЕС“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Нови форми на заетост“,

—  като взе предвид документа на Eurofound с актуална информация, озаглавен „Неравенства във възнагражденията на командированите лица: предизвикателство за принципа на равното третиране“, в който се представя подробен преглед на позициите на правителствата и социалните партньори в цяла Европа по отношение на принципа на равно заплащане за еднакъв труд,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Тенденции в трудовия живот в Европа: годишен преглед на EurWORK за 2016 г.“, и по-специално главата в него, озаглавена „Неравенства в заплащането — факти, дебати и политики“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Смяната на вида дейност и неравенството в заплащането: Европейски наблюдател на заетостта — 2017 г.“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Жените, мъжете и условията на труд в Европа“,

—  като взе предвид публикацията на Комисията, озаглавена „Европейска икономическа прогноза — пролет 2016 г.“(22),

—  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г., и по-специално нейната цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 10, озаглавена „Намаляване на различията в държавите и между тях“,

—  като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „Социалното положение в света през 2007 г.: Императивът за заетост“,

—  като взе предвид доклада на ОИСР от 21 май 2015 г., озаглавен „Заедно: защо намаляването на неравенството е от полза за всички“,

—  като взе предвид доклада на ОИСР от 19 декември 2011 г., озаглавен „Разделени: защо неравенството продължава да нараства“,

—  като взе предвид доклада на ОИСР от октомври 2008 г., озаглавен „Растеж и неравенство?: разпределение на доходите и бедност в страните от ОИСР“,

—  като взе предвид докладната записка от обсъждане в службите на МВФ от 17 февруари 2014 г., озаглавена „Преразпределяне, неравенство и растеж“(23),

—  като взе предвид докладната записка от обсъждане в службите на МВФ от 8 април 2011 г., озаглавена „Неравенство и неустойчив растеж: двете страни на една и съща монета?“(24),

—  като взе предвид публикацията на МОТ от 3 юни 2013 г., озаглавена „Доклад за сферата на труда за 2013 г.: Възстановяване на икономическата и социалната структура“, и главата в него, озаглавена „Преглед на Съединените щати“,

—  като взе предвид доклада, публикуван през септември 2014 г. от Юнивърсити Колидж, Лондон, като част от проекта „DRIVERS For Health Equity project“, озаглавен „Окончателен научен доклад: „Социалните неравенства в областта на здравеопазването и развитието в ранна детска възраст: общоевропейски системен преглед“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по икономически и парични въпроси, както и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0340/2017),

А.  като има предвид, че равенството и справедливостта са неразделна част от европейските ценности и основен елемент за европейския социален модел, ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че целите както на държавите членки, така и на ЕС включват насърчаването на заетостта, с оглед трайна висока заетост и борба с изключването;

Б.  като има предвид, че неравенството може да подкопае общественото доверие и да отслаби подкрепата за демократичните институции; като има предвид, че мерките за борба с неравенството трябва да се засилят от икономическа, социална и териториална гледна точка, за да се насърчи хармонично развитие в целия Съюз;

В.  като има предвид, че неравенството засяга както разликата в доходите, така и загубата на възможности за хората, което пречи на потенциалното подобряване на техните способности и умения, ограничава развитието им, а оттам и евентуалния им принос за обществото;

Г.  като има предвид, че в основата на намаленото търсене стои финансовата и икономическа криза, която засяга сериозно еврозоната от повече от 10 години;

Д.  като има предвид, че неравенството и високата степен на безработица намаляват действителното търсене, затрудняват иновациите и могат да доведат до повишена финансова нестабилност; като има предвид, че високата и нарастваща степен на неравенство възпрепятства не само напредъка в посока премахване на бедността, но и опитите за постигане на напредък в областта на социалното приобщаване и социалното сближаване;

Е.  като има предвид, че борбата с неравенството може да бъде лост за стимулиране на създаването на работни места и растеж и същевременно за намаляване на бедността; като има предвид, че 47,5% от всички безработни лица в ЕС са били изложени на риск от бедност през 2015 г.(25);

Ж.  като има предвид, че неравенството подкопава растежа и създаването на качествени работни места(26)според международни институции като МВФ(27) или ОИСР(28), които заявиха още, че твърде високата степен и нарастването на неравенството имат преки социални последици, затрудняват социалната мобилност и могат също така да възпрепятстват устойчивия растеж сега и в бъдеще;

З.  като има предвид, че една от петте цели на стратегията „Европа 2020“ е насочена към намаляване с поне 20 милиона — от 115,9 милиона през 2008 г. на не повече от 95,9 милиона до 2020 г. — на броя на хората, които са в положение на бедност и социално изключване или са застрашени да изпаднат в такова положение; като има предвид, че през 2015 г. 117,6 милиона души са били изложени на риск от бедност и социално изключване, което надвишава стойностите за 2008 г. с 1,7 милиона души; като има предвид, че през 2012 г. в ЕС 32,2 милиона лица с увреждания са били изложени на риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били изложени на риск от бедност или от социално изключване; като има предвид, че делът на населението в риск от бедност и социално изключване е все още неприемливо висок и възлиза на 23,7%, като равнището продължава да бъде много високо в някои държави членки; като има предвид, че освен това енергийната бедност остава толкова висока, че за засегнатите 11% от населението на ЕС това води до цикъл на неравностойно икономическо положение(29);

И.  като има предвид, че увеличаването на неравенството, произтичащо от кризата, засегна най-вече жените, което изостри проблема с бедността сред жените и доведе до все по-голямото им изключване от пазара на труда; като има предвид, че участието на жените на пазара на труда следва да се повиши чрез ефикасно прилагане на действащото и допълващо законодателство в областта на равенството между жените и мъжете и подобряването на настоящата политическа рамка с оглед укрепване на равновесието между професионалния и личния живот;

Й.  като има предвид, че съществува положителна корелация между засилването на равенството между жените и мъжете и засилването на икономическия растеж, степента на приобщаване, създаването на работни места и успешното развитие на предприятията; като има предвид, че намаляването на неравенството в професионален план е не само средство за постигане на равно третиране, а също така и за гарантиране на ефективността и конкурентоспособността на пазара на труда;

К.  като има предвид, че ОИСР подчерта, че „намаляването на бедността с един Джини пункт би довело до повишаване на кумулативния растеж с 0,8% през следващите пет години“(30).

Л.  като има предвид, че според определението на Eurofound „нетипична заетост“ се отнася до трудови правоотношения, неотговарящи на стандартния или типичния модел на редовна, безсрочна работа на пълно работно време при един работодател за дълъг период от време; като има предвид, че според МОТ „нестандартни форми на заетост“ е общо понятие за различните форми на заетост, които се отклоняват от стандартната заетост, включително временната заетост, работата на непълно работно време и работа на повикване, работата чрез агенции за временна заетост и други многостранни трудови правоотношения, както и на прикрити трудови правоотношения и зависима самостоятелна заетост;

М.  като има предвид, че повишената степен на неравенство се свързва с понижена социална мобилност, намалени човешки възможности и ограничения на основните права и свободи; като има предвид, че в доклада на Eurofound от 2017 г. относно социалната мобилност в ЕС(31) се предоставят доказателства, че социалното положение продължава да определя шансовете за успех в живота в много от държавите членки;

Н.  като има предвид, че растежът в икономиките на държавите членки зависи от множество фактори; като има предвид, че увеличаващото се неравенство би могло да има отрицателно въздействие върху растежа; като има предвид, че МВФ е установил в световен мащаб обратнопропорционална връзка между дела на доходите, получавани от най-богатите 20% от хората, и икономическия растеж, което означава, че ако делът на доходите на най-богатите 20% от хората се увеличи с един процентен пункт, растежът на БВП в действителност е с 0,08 процентни пункта по-нисък през следващите пет години; като има предвид, че в същото време подобно увеличение на дела на доходите на най-бедните 20% от населението е свързано с по-висок ръст от 0,38 процентни пункта;

О.  като има предвид, че неравенството е многостранно явление, което не е ограничено да паричния аспект, но също така се отнася до възможностите, с които хората разполагат в зависимост, например, от техния пол, етнически произход, увреждания, сексуални предпочитания, географско местоположение или възраст; като има предвид, че множеството неравенства при достъпа до работни места и в рамките на самите работни места създават риск за здравето и благосъстоянието на хората и финансовите възможности и поради тази причина биха могли да доведат до ниска производителност;

П.  като има предвид, че неравномерното покритие в областта на социалната закрила е анализирано в доклада на Eurofound, озаглавен „Нови форми на заетост“(32), който включва акцент върху най-проблематичната от тези форми от гледна точка на социалната закрила, а именно непостоянната работа, като дава примери на законодателство, което конкретно изключва временно заетите лица, както и на законодателството в други области, което има за цел да ги включи, обикновено чрез компенсации въз основа на праговете на доходите; като има предвид, че „ваучерите за труд“ и стратегическото съвместно наемане на служители са примери за нестандартна работа, чиято цел е да се преодолеят недостатъците на социалната закрила при непостоянна заетост или работа на непълно работно време;

Р.  като има предвид, че в обществата с по-големи неравенства по отношение на доходите има по-високи равнища на влошено здравословно състояние и на насилие, по-слаби резултати по математика и езикова грамотност, по-високи нива на затлъстяване на населението и по-голям процент на лицата, лишени от свобода, както и на убийствата(33); като има предвид, че обществата, в които има повече равенство, създават по-малко разходи за държавата по отношение на благосъстоянието;

С.  като има предвид, че неравенствата през целия жизнен цикъл се отразяват в неравенствата в напреднала възраст, като например намаляването на средната продължителност на живот без заболявания, бедността в напреднала възраст и разликата в пенсиите на мъжете и жените от почти 40%; като има предвид, че европейски стратегии за премахването на бедността са необходими за постигането на устойчиво развитие за всички;

Т.  като има предвид, че икономическата сигурност е важен фактор за човешката реализация;

У.  като има предвид, че на 5 октомври 2015 г. Съветът прие заключения относно „Доклад от 2015 г. относно адекватността на пенсиите текуща и бъдеща адекватност на доходите на възрастните хора в ЕС“, като счете, че е от първостепенно значение публичните пенсионни схеми и другите схеми за социална закрила да съдържат подходящи гаранции за жените и мъжете, чиито възможности за заетост не им дават или не са им позволили да натрупат достатъчни пенсионни права, заявявайки още, че тези гаранции включват по-специално осигуряване на минимални пенсии или друг вид осигуряване на минимален доход за по-възрастните хора(34);

Ф.  като има предвид, че липсата на достатъчно финансиране за публичното образование е основната причина за бъдещи социални различия и за увеличаване на неравенствата;

Х.  като има предвид, че в периода между 2005 г. и 2015 г. коефициентът на Джини за ЕС се увеличи от 30,6 на 31 и неравенството по отношение на доходите между 20-те процента от населението с най-високи доходи и 20-те процента с най-ниски доходи се е повишило от 4,7 на 5,2; като има предвид, че делът на хората в риск от парична бедност е пряко свързан с неравенството по отношение на доходите и че от 2005 г. насам паричната бедност непрекъснато се увеличава; като има предвид, че между 2008 г. и 2014 г. няколко държави членки са отчели нарастващо неравенство по отношение на разполагаемия доход на домакинствата(35);

Ц.  като има предвид, че несъответствията на икономическия растеж между и в рамките на държавите членки водят до икономически дисбаланси в рамките на Съюза; като има предвид, че тези силно неравни икономически тенденции са довели до прекалено високи равнища на безработица и до създаването на зони на бедност;

Ч.  като има предвид, че развитието на неравенството в световен аспект съответства на постоянното нарастване на неравенството в развитите държави от 1980 г. насам, при което, според ОИСР(36), неравенството е нараствало независимо от икономическия цикъл (със специфични изключения), като по този начин в периода между 1980 г. и 2013 г. коефициентът на Джини се е повишил с три пункта от 0,29 на 0,32, което представлява увеличение с 10% през последните десетилетия;

Ш.  като има предвид, че макар равнището на неравенство да може да се определя от множество фактори, институциите и авторите на политически намеси са тези, които са отговорни за тяхното преодоляване, по-специално на структурно ниво; като има предвид, че е налице недостиг на инвестиции в ЕС, а публичните и частните инвестиции са основни елементи за намаляването на неравенството чрез стимулиране на заетостта; като има предвид, че структурните недостатъци трябва да бъдат разглеждани по подходящ начин; като има предвид, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) се очаква да бъде актуализиран, за да съдейства за преодоляването на недостига на инвестиции;

Щ.  като има предвид, че тенденциите при неравенството не съвпадат непременно с тенденциите при абсолютните и крайните форми на бедност, като например бездомността;

АА.  като има предвид, че предоставянето на подходящо подпомагане и финансиране в областта на устойчивото жилищно настаняване и постоянните жилища е от съществено значение за достъпа до заетост, образование и здравеопазване и за укрепване интеграцията и местното приемане. като има предвид, че защитата на жизнеспособността на кварталите и борбата със сегрегацията са важна част от подкрепата на интеграцията и намаляването на неравенствата;

АБ.  като има предвид, че според Евростат делът на населението, изложено на риск от бедност в ЕС през 2015 г., е бил 24,4%, като за децата стойностите нарастват до 26,9%;

АВ.  като има предвид, че жените са засегнати прекомерно от кризата, както и че екологосъобразните работни места са се доказали като по-устойчиви в условията на криза в сравнение с останалите;

АГ.  като има предвид, че жените са изложени на по-висок риск от бедност и несигурност;

Установяване на координация на европейската политика с цел борба с неравенството

1.  потвърждава, че неравенството заплашва бъдещето на европейския проект, уронва неговата легитимност и вреди на доверието в ЕС като двигател на социалния напредък — измерение на Съюза, което трябва да бъде развивано; припомня, че настоящите неравенства имат сериозни отрицателни последици, което подкопава политическата и социалната стабилност; подчертава, че насърчаването на по-голямо сближаване и подобряването на живота на всички европейски граждани трябва да продължат да са двигател на по-нататъшната интеграция;

2.  изразява твърдо убеждение, че намаляването на неравенството трябва да бъде един от основните приоритети на европейско равнище, не само с цел справяне с проблема за бедността или насърчаване на сближаването, но също и като предпоставка за икономическото възстановяване, създаването на достойни работни места, социалното сближаване и споделянето на просперитета;

3.  подчертава, че намаляването на неравенството е от съществено значение за насърчаването на по-справедливи и по-стабилни демокрации, за гарантиране на равно третиране без двойни стандарти, за маргинализиране на популизма, екстремизма и ксенофобията, както и за предоставяне на гаранции за това, че Европейският съюз е проект, подкрепян от неговите граждани;

4.  припомня на Комисията и на държавите членки, че Европейският съюз трябва да изпълнява ангажиментите си по силата на Договорите по отношение на насърчаването на благосъстоянието на неговите народи, пълната заетост и социалния напредък, социалната справедливост и закрила, равенство между жените и мъжете, равенството между гражданите с различен социално икономически профил, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето, както и социалното приобщаване на всички хора, които са в уязвимо положение или страдат от маргинализация;

5.  призовава Комисията и държавите членки, според съответните си правомощия, да извършат оценка на изпълнението и резултатите от координацията на икономическата политика, като вземат предвид развитието на социалния напредък и социалната справедливост в ЕС; отбелязва, че Европейският семестър не е превърнал в приоритет постигането на тези цели и намаляването на неравенствата; настоятелно призовава Комисията да подобри процеса на координиране на политиката, за да наблюдава, предотвратява и коригира отрицателните тенденции, които биха могли да увеличат неравенствата и да отслабят социалния напредък или да окажат отрицателно въздействие върху социалната справедливост, чрез въвеждането на превантивни и корективни мерки, когато е необходимо; счита, че конкретните политики, насочени към борбата с икономическите неравенства, следва да се вземат предвид и да се включат, където е уместно, в рамките на европейския семестър;

6.  счита, че социалните мерки в някои случаи могат да бъдат разглеждани като мерки за временно облекчаване и следва да бъдат допълвани с икономически политики и социално отговорни структурни реформи, с цел постигане на положителен, дългосрочен и устойчив икономически растеж и намаляване в структурно отношение на тенденцията към неравенствата в средносрочен и дългосрочен план;

7.  настоятелно призовава Комисията, в рамките на Европейския семестър и без да се засягат националните правомощия, да оцени по-добре дисбалансите по отношение на доходите и разпределението на богатството, също така чрез доклади за индивидуален задълбочен преглед (ЗП), ако тези дисбаланси бъдат открити, като начин за свързване на икономическата координация със заетостта и социалните показатели; призовава Комисията да установи точна и актуална картина на различията в областта на доходите и богатството, социалното сближаване и социалното приобщаване между и в рамките на държавите и да обоснове своите предложения и препоръки за политически решения с надеждни и подробни данни; призовава Комисията да проучи кои следва да бъдат възможно най-точните показатели за икономическо неравенство (измежду на коефициента на Джини, индексите Палма и Тейл, делът на заплатите, съотношението на минималната работна заплата спрямо БВП на глава от населението или спрямо средната работна заплата и др.), и да наблюдава развитието на неравенството, като също така взема предвид цялостната конкурентоспособност и производителността на всички фактори;

8.  потвърждава, че регионите, които са засегнати от тежки и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с ниска гъстота на населението, островните, трансграничните и планинските региони, както е посочено в член 174 от ДФЕС, както и обезлюдените и най-отдалечените региони, имат по-големи трудности при осигуряването на достъп до обществени услуги като здравеопазване и образование и в резултат на това предоставянето на тези услуги обикновено е по-скъпо за публичните финанси и гражданите трябва да пътуват на по-дълги разстояния, за да ги получат;

9.  отново потвърждава необходимостта от насочване на инвестиции към по-добро териториално сближаване, което да подсили промишлената структура на регионите, които са засегнати от тежки и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, по-конкретно достъп до широколентови услуги;

10.  настоятелно призовава Комисията да насърчава амбициозните инвестиции на държавите членки в областта на социалната закрила, услугите и инфраструктурата чрез по-целенасочено и стратегическо използване на европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции, за да се отговори на социалните и икономическите потребности на държавите членки и регионите;

11.  отново призовава за създаването на истински европейски стълб на социалните права, който насърчава по-голямото сближаване, като се вземе под внимание делът на правомощията, посочени в Договорите, и за изграждането на по-дълбоко и по-справедливо социално измерение на ИПС;

12.  призовава Комисията да увеличи усилията си за работа с държавите членки за постигането на всички цели на стратегията „Европа 2020“, включително намаляването на засегнатите от бедност и социално изключване лица с 20 милиона, и да съгласува обхвата на стратегията „Европа 2020“ с Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г, като по този начин също така включи сред своите цели борбата срещу неравенството и крайната бедност; призовава Комисията да продължи да отделя специално внимание на осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“ и да вземе предвид набора от водещи показатели на Евростат за „Европа 2020“, също така и в рамките на процедурата на Европейския семестър и в специфичните за всяка държава препоръки;

13.  призовава Комисията и държавите членки — като припомня, че последните носят основната отговорност за своите социални политики, които трябва да бъдат подкрепени и допълнени от действия на европейско ниво — да увеличат своите усилия за намаляване на неравенството между отделните групи доходи, както и да насърчат подходяща уредба от мерки, която гарантира, наред с другото, достойни условия на труд за всички, публично образование, здравеопазване, пенсии, подходяща публична инфраструктура и социални услуги и която насърчава равните възможности; подчертава, че тази рамка следва да дава възможност за добре функциониращо „социално изкачване“;

14.  подчертава, че бюджетът на Съюза следва да установи прилагането на подходящи политики за намаляване на неравенствата и за повишаване на социалното сближаване;

15.  подчертава първенството на основните права; подчертава, че трудовото право и високите социални стандарти играят решаваща роля за възстановяването на баланса в икономиките, подпомагането на доходите и насърчаването на инвестициите в капацитет; припомня значението на зачитането на социалните права, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително синдикалните права и свободи и правата на колективно договаряне, и утвърждаването на равното третиране на работниците;

16.  посочва, че не може да се пренебрегва значението в бъдеще на секторните политики за намаляване на неравенствата и че, по-специално, нуждата от допълнително развитие на вътрешния пазар и от инвестиционна политика на европейско и национално равнище (напр. в основни инфраструктури, здравеопазване, образование) и определянето на всички аспекти на енергийната политика следва да взема предвид възможностите, които тези политики предлагат от гледна точка на икономическите, социалните и териториалните фактори, за да се гарантират равни възможности; призовава Комисията да работи с държавите членки за разработването на всеобхватни стратегии за създаване на работни места, предприемачество и новаторство, насочени към стратегически инвестиции в екологосъобразни работни места, в социалния сектор и в секторите на здравеопазването и предоставянето на грижи, както и в социалната икономика, чийто потенциал за заетост е неоползотворен;

Мерки за стимулиране на създаването на работни места с достойни условия на труд и качествена заетост

17.  изразява загриженост по отношение на развитието на неравенството в ЕС след кризата, което се дължи в голяма степен на нарастващата безработица; счита, че безработицата е източник на неравенство и че политиките за създаването на работни места с достойни условия на труд и качествена заетост, насочени към основните „острови“ на безработица, биха могли да спомогнат за подобряването на доходите на домакинствата в най-долния квинтил;

18.  призовава Комисията да включи в предстоящото преразглеждане на Директивата относно писмената декларация разпоредби, които премахват дискриминацията, основана на договорен статус, и които гарантират на всеки работник правото на справедлив ред и условия за наемане на работа, в съответствие с нормите на МОТ за достоен труд;

19.  подчертава освен това факта, че високите равнища на безработица оказват натиск за намаляване на нивото на възнагражденията и в някои случаи също така имат отрицателно въздействие върху условията на труд и условията в обществото; подчертава, че борбата срещу безработицата сама по себе си е необходимо, но не и достатъчно условие, за да се намали неравенството;

20.  призовава Комисията да предложи по-високо равнище на финансиране на Инициативата за младежка заетост за периода 2017—2020 г., включително тя да достига по-добре до младите хора на възраст под 30 години; призовава Комисията да гарантира по-добро изпълнение на Гаранцията за младежта, като поставя по-силен акцент върху най-уязвимите млади хора, които често трябва да се справят с комплексни потребности, като вземе предвид последните констатации от доклада на Европейската сметна палата относно използването на Инициативата за младежка заетост и като гарантира точни и прозрачни изпълнение и оценка;

21.  подчертава значението на това да се следят по-отблизо младите хора, които напускат програмите Гаранция за младежта/Инициатива за младежка заетост (ИМЗ), с цел те да бъдат интегрирани трайно и ефикасно на пазара на труда; призовава Комисията да проучи възможността за по-голяма гъвкавост на ИМЗ, както и за постигащите добри резултати държави по отношение на политиките за младежта, като се интегрират схеми за закрила на младите хора при прехода им от образование или висше образование към работа, с цел да се компенсира изключването на младите хора от системите за социална закрила с плащане на вноски в Европа;

22.  подчертава, че програми като гаранцията за младежта и Инициативата за младежка заетост не трябва да бъдат заместител на усилията на самите държави членки за борба с младежката безработица и насърчаване на устойчива интеграция на пазара на труда; признава, че качественото и достъпно образование е от решаващо значение за преодоляване на неравенството; поради това призовава за увеличаване на инвестициите в публичното образование и ученето през целия живот;

23.  призовава Комисията и държавите членки да акцентират върху необходимостта от насърчаване на екологосъобразните работни места и да повишат равнището на заетост в селските и западащите райони и да направят посочените райони по-привлекателни за жените;

24.  призовава Комисията , чрез ЕСФ и процедурата на Европейския семестър, както и държавите членки, чрез националните програми за реформи, да гарантират пълното прилагане на мерките на национално равнище, очертани в препоръката на Съвета относно интеграцията на пазара на труда на трайно безработните лица;

25.  призовава Комисията и държавите членки да допълнят Икономическия и паричен съюз с пълноценен европейски пазар на труда, съчетан с широк обхват на социалната закрила; счита, че добре функциониращите пазари на труда и съгласуваните и стабилни системи за социално подпомагане са от жизненоважно значение за успеха на европейския паричен съюз и са част от един по-широк процес на сближаване във възходяща посока по отношение на икономическото, социалното и териториалното сближаване; призовава Комисията, в този смисъл, да представи изследване относно начина, по който ЕС може да подкрепи и насърчи гарантирани програми за обществена заетост на национално равнище;

26.  призовава държавите членки да синхронизират по-добре образованието и обучението с потребностите на пазара на труда в целия ЕС, като създават повече възможности за мобилност и усъвършенстват стратегиите за набиране на персонал и обучение, по-специално чрез обучение на работното място и целенасочени инвестиции, които ще насърчат създаването на работни места и ще повишат търсенето на заетост; припомня, че преквалификацията е важен елемент, който създава възможност за реинтегрирането на хората обратно на пазара на труда и помага за справянето с дългосрочната безработица и за постигането на по-добро съответствие между уменията и наличните работни места; подчертава, че валидирането на уменията и признаването на формалното и неформалното учене са важни инструменти, за да може придобитите умения да бъдат оценени на пазарите на труда; настоява, че възможностите за обучение през целия живот следва да се насърчават през целия жизнен цикъл, включително в напреднала възраст, така че те да могат да разгърнат пълния си потенциал в борбата с неравенствата;

27.  призовава Комисията и държавите членки да работят съвместно за отстраняване на дискриминацията при набирането на персонал и дискриминиращите процедури при наемане на служители, които не позволяват на хората да навлязат на пазара на труда поради причини, свързани с (наред с другото) пола, половата идентичност или половото изразяване, сексуалната ориентация, половите белези, етническата принадлежност, увреждане или възрастта;

Подобряване на условията на труд и живот

28.  изразява загриженост относно обхвата на недекларирания труд, нетипичните трудови договори и другите нестандартни форми на заетост, които може да доведат до несигурни условия на труд, по-ниски заплати, експлоатация и по-ниски социалноосигурителни вноски, както и нарастващо неравенство в някои държави членки; припомня, че трябва да бъдат осигурени адекватна социална сигурност и социална закрила с цел да бъдат защитени всички работници; призовава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за борба със сивата икономика и недекларирания труд;

29.  счита, че качеството на работните места в цяла Европа следва да се подобри, особено по отношение на заплатите, гарантиращи жизнения минимум, сигурността на работното място, достъпа до образование и учене през целия живот и здравословните и безопасни условия на труд; призовава Комисията да подкрепя по-нататъшните изследвания във връзка с наблюдението и подобряването на качеството на създаването на работни места и конкурентоспособността в ЕС като цяло въз основа на изследванията, извършвани от Eurofound;

30.  счита, че някои форми на заетост, като например договорите за нула часове заетост и неплатените стажове, не дават възможност за достоен стандарт на живот; счита, че е от решаващо значение да се гарантират добри възможности за учене и обучение и достойни условия на труд, когато е приложимо, за практиките, стажовете и чиракуването, за да се поставят ограничения, свързани с нестандартните форми на труд, и да се предотврати използването на договори за нулево работно време, използването на работници чрез агенции за временна заетост, които да заместват стачкуващи работници, и използването на срочни трудови договори за постоянни задачи;

31.  отбелязва, че доброволната работа на непълно работно време може да окуражи определени категории лица, които понастоящем са по-слабо представени, да участват в пазара на труда, както и да бъде полезна по отношение на схемите за постигане на равновесие между професионалния и личния живот;

32.  изразява твърдо убеждение, че може да се проучи възможността за създаване на точна обща класификация на заетостта на европейско равнище, основан на научно доказани факти и данни, с цел намаляване на несигурните условия на труд; изразява убеждение, че прилагането на принципа за „еднакво заплащане за еднаква работа, извършвана на едно и също място“, ще спомогне за намаляването на неравенството между работниците;

33.  Подчертава значението на надлежното изследване на различните посоки на въздействие и аспекти на повишаването на автоматизацията и въздействието на забавянето при адаптирането на законодателството, което може да се окаже заплаха и да упражни натиск надолу по системите за социална закрила и заплатите, което засяга особено нискоквалифицираните и средноквалифицираните работници; подчертава в тази връзка значението на поддържането на социалната защита и заплатите на адекватни равнища;

34.  счита, че новата програма за умения трябва да осигури достъп за всички работници до учене през целия живот на приемливи цени, както и адаптиране към цифровизацията и постоянните технологични промени;

35.  надлежно отчита становището на Европейския икономически и социален комитет относно рамкова директива относно адекватни минимални доходи в Европейския съюз, която следва да въведе общи правила и показатели и да осигури методи за мониторинг на нейното прилагане; подчертава, че инструментът на референтните бюджети, който показва разходите за достоен живот за различните схеми за жилищно настаняване, състава и възрастта на членовете на домакинствата, може да се използва за оценка на адекватността на схемите за минимални доходи, въведени от държавите членки;

36.  изразява загриженост във връзка с високите равнища на липса на възприемане на схемите за минимален доход в държавите, където те съществуват, което е показател за множеството съществуващи пречки, включително инвазивните процедури и стигматизирането, свързано с кандидатстването за тези схеми; счита, че програмите за подпомагане на доходите са от жизненоважно значение, за да се избегнат неравни икономически тенденции, като се оказва подкрепа на лицата, преди те да са достигнали етапа на бедност и социално изключване;

37.  подчертава значението на социалния диалог и на колективното договаряне за определяне на заплатите и необходимостта тези механизми да останат под контрола на социалните партньори, в съответствие с тяхната автономност, заложена в Договорите; призовава Комисията да извърши проучване на показател за гарантиращи жизнен минимум заплати с цел оценка на разходите за издръжка и на средния доход, необходим за посрещане на основните нужди на семействата, за всяка държава членка и всеки регион; подчертава, че за всички домакинства адекватното равнище на доходите е от основно значение, за да се даде възможност на работещите бедни да постигнат финансова независимост, като същевременно се запазят сигурността на жилищното настаняване и продоволствена сигурност;

38.  подчертава, че по отношение на дългосрочното финансиране на строителството на нови жилищни зони следва да се мобилизират освен европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и други форми на частно и публично финансиране като начин за засилване на дейностите на националните публични банки или други агенции в областта на финансово достъпното и социалното жилищно настаняване;

39.  призовава Комисията да подобри здравословните и безопасни условия на труд на работниците, включително чрез правилното прилагане на Директивата за работното време;

40.  припомня, че правото на колективно преговори и действия е основно право в ЕС и че европейските институции трябва да го зачитат, да спазват неговите принципи и да насърчават прилагането му(37); счита, че отслабването на позициите на работниците и синдикатите за поведен на преговори не е допринесло за постигането на тези цели и може да е сред причините за слаб растеж на заплатите и увеличаване на броя на несигурните работни места;

41.  отбелязва, че е важно да се защитават правата на работниците и да се насърчават по-силни позиции на работниците и служителите при воденето на преговори чрез структурни реформи на пазарите на труда, които насърчават устойчивия растеж, достойните работни места, споделянето на благоденствието и социалното сближаване;подчертава ролята на диалога между социалните партньори за справянето с неравенствата на пазара на труда; призовава държавите членки и ЕС правото на сдружаване в синдикати, както и устойчивостта и независимостта на работническите профсъюзи и на сдруженията на работодателите, когато се ангажират с участие в преговори на всяко едно равнище;

42.  подчертава освен това значението на гражданския диалог с представителите на различните групи в обществото, най-вече на тези, които са изложени на по-висок риск от бедност и социално изключване, при обсъждането на въпроси, свързани с неравенствата;

43.  призовава за прилагането на политика за борба с дискриминацията, която да изпълнява ключова роля за гарантирането на равни възможности за заетост и за насърчаване на социалното приобщаване; призовава държавите членки да деблокират разглеждането на директивата за борба с дискриминацията;

44.  призовава държавите членки да предприемат действия, с които да гарантират, че на работното място се вземат мерки срещу дискриминацията, тормоза и насилието, основани на пола, половата идентичност или половото изразяване, сексуалната ориентация и половите белези (наред с другото), както и че са установени ясни механизми за докладване и подкрепа на пострадалите, както и процедури срещу извършителите;

Укрепване на социалната държава и на социалната закрила

45.  подчертава, че в много държави системите за социално подпомагане и социална закрила са подложени на натиск, като са засегнати отрицателно от мерките за строги икономии, което води до последици по отношение на неравенството на доходите; счита, че системите за социално подпомагане следва да изпълняват функцията на „предпазна мрежа“ и също така да улесняват включването в пазара на труда; подчертава необходимостта от многоизмерен подход за постигането на по-висока степен на равенство и социално сближаване, както е отразено в хоризонталната социална клауза (член 9 от ДФЕС), като е насочено към социалното измерение на политиките на Съюза и ангажимента за прилагане на принципа за социално интегриране на политиките на Съюза;

46.  заявява, че социалният напредък, както е посочено в Европейския индекс на социалния напредък, представлява способността на обществото да отговори на основните човешки потребности на своите граждани, да положи градивните елементи, които позволяват на гражданите и общностите да подобрят и запазят качеството на своя живот и да създаде необходимите условия, за да могат всички хора да реализират пълния си потенциал;

47.  насърчава държавите членки да усъвършенстват своите социални системи (образование, здравеопазване, жилищно настаняване, пенсии и плащания) въз основа на високи социални стандарти, с цел постигане на цялостна закрила за лицата, като се вземат предвид новите социални рискове и уязвими групи, възникнали в резултат от финансовите, икономическите, а след това и социалните кризи, с която трябваше да се справят държавите членки;

48.  призовава държавите членки да увеличат инвестициите в качествено и достъпно в ценово отношение образование в ранна детска възраст и в услуги за полагане на грижи, като подчертава, че тези инвестиции изглежда дават резултат, особено за децата от семейства в неравностойно положение; призовава държавите членки, с подкрепата на Комисията и в съответствие с целите от Барселона, да предприемат необходимите мерки за гарантиране на универсален и приемлив в ценово отношение достъп до качествено публично образование от ранна възраст (0—3 години), което е от ключово значение за борбата с неравенствата в дългосрочен план;

49.  призовава за всеобщ достъп до жилищно настаняване на достъпни цени, като се защитят уязвимите домакинства срещу изгонване и свръхзадлъжняване и се насърчи създаването на европейско равнище на ефективна уредба за предоставяне на втори шанс за отделните лица и семействата;

50.  настоятелно призовава държавите членки да предприемат бързи действия във връзка с настоящата криза с миграцията и бежанците и да гарантират, че бежанците имат достъп до бързи процедури за изучаване на езика и културата, обучение, качествено жилищно настаняване, здравеопазване, образование, пазара на труда и социална закрила, признаване на формалните и неформалните умения и способности, както и да гарантират тяхното приобщаване в обществото;

51.  потвърждава, че всеобщият достъп до публични, основани на солидарността и адекватни пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за старост, трябва да бъде гарантиран за всички; призовава Комисията да помогне на държавите членки при укрепването на публичните и професионалните пенсионни системи, за да се осигури подходящ доход след пенсионирането, който е над прага на бедност, и да се позволи на пенсионерите да запазят стандарта си на живот и да живеят достойно и независимо; отново призовава за създаване на кредити за грижи в пенсионните системи с цел компенсиране на изгубени осигурителни вноски на жени и мъже поради отговорностите им, свързани с отглеждане на деца и продължително полагане на грижи, като инструмент за намаляване на разликата в пенсиите на мъжете и жените; подчертава, че макар индивидуалните пенсионни схеми да може да действат като важни инструменти за подобряване на адекватността на пенсиите, задължителните, основани на солидарността пенсионни системи си остават най-ефикасният инструмент за борба с бедността и социалното изключване при старите хора;

52.  подчертава, че основните права на хората с увреждания следва да бъдат гарантирани, включително правото на достоен труд без бариери, услуги и сигурност на основния доход, приспособени към конкретните индивидуални потребности, достойни стандарти на живот и социална интеграция, както и специфични разпоредби относно защитата срещу експлоатация и принудителен труд;

53.  счита, че международната търговия е двигател на растежа, но че ползите невинаги са добре разпределени и това може да се възприеме като източник на неравенство; призовава Комисията и държавите членки да насърчават по-справедливи международни търговски споразумения, зачитащи европейските разпоредби относно пазара на труда и основните конвенции на МОТ, като същевременно се закрилят и качествената заетост и правата на работниците и се гарантират европейски и национални механизми за обезщетяване на работниците и секторите, които са неблагоприятно засегнати от важните промени в световните търговски модели в резултат от глобализацията, включително Европейският фонд за приспособяване към глобализацията;

54.  призовава Комисията да гарантира, че политиките на ЕС в областта на конкуренцията правят възможна лоялната конкуренция и спомагат за воденето на борба срещу картелите или несъвместимите държавни помощи, които водят до изкривяване на цените и нарушават функционирането на вътрешния пазар, за да се гарантира защитата на потребителите;

Борба срещу бедността и социалното изключване

55.  счита, че правото на равни възможности следва да се гарантира в Европейския съюз; изразява загриженост поради обстоятелството, че настоящото неравенство по отношение на резултатите, засягащо всички, които живеят в ЕС, но най-вече децата и младите хора, често се утежнява от структурата на образователните системи, която не се основава на равенство, и има вредни последици за благосъстоянието и развитието като личности на младите хора, като по този начин допринася за ниска самооценка или слабо приобщаване на европейската младеж към обществото, особено на лицата, които не разполагат със средства и възможности;

56.  подчертава, че образованието има ключова роля за намаляване на неравенството и във връзка с това призовава държавите членки да увеличат усилията си и да инвестират достатъчно средства, за да гарантират равни възможности; потвърждава значението на всеобщия достъп до образование, както и на достъпа до подпомагане за младите хора, които се изучават в сферата на висшето образование; призовава Комисията да подпомага държавите членки при създаването на адекватни, достойни и достъпни жилища за младите хора, за да се подпомогне техният преход;

57.  призовава Комисията и държавите членки да засилят борбата срещу бедността, по-специално сред децата, като си поставят цели за намаляване на детската бедност, като проучат възможностите за координирано изпълнение на Препоръката относно инвестициите в децата и чрез създаването на схема за гаранция за децата;

58.  подчертава освен това, че множество дейности, свързани с културата и спорта, са мощни средства за сближаване и социална интеграция и посочва, че тези дейности могат да подобрят възможностите за заетост за членовете на обществото, които са в най-неравностойно положение, като ги обучат на „меки“ умения;

59.  призовава държавите членки да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ относно намаляването на бедността и на риска от социално изключване;

60.  счита, че бързото нарастване на броя на бездомните в повечето държави — членки на ЕС, представлява неотложен проблем; счита, че в съответствие с принципите, посочени в стълба на социалните права, Европейската комисия следва да подкрепи държавите членки в усилията им да ограничат тенденцията на нарастване на броя на бездомните с цел постепенното ѝ отстраняване;

Постигане на истински баланс между половете

61.  отбелязва, че Комисията откликна на призива на Парламента за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот за жените и мъжете, които живеят и работят в ЕС, чрез предложението за директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, за да бъдат посрещнати предизвикателствата на идните десетилетия; припомня призива на Парламента за подходящо възнаграждение и социална закрила и подчертава, че предложенията, представени от Комисията, са добра основа за засилване на участието на жените на пазара на труда и за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот за жените и мъжете като средство за намаляване на неравенството при платения и неплатения труд;

62.  подчертава, че по-нататъшното включване на жените в пазара на труда чрез подобряване на подкрепата за предприемачеството сред жените, както и чрез преодоляването на несъответствието между постиженията на жените в сферата на образованието и тяхното положение на пазара на труда и гарантиране на равни възможности за мъжете и жените по отношение на заплащането, кариерното израстване и възможностите за работа на пълно работно време, са без изключение основни фактори за постигането на приобщаващ и дългосрочен икономически растеж, премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените, борбата с неравенството и насърчаването на финансовата независимост на жените;

63.  призовава Комисията да предложи, ако е необходимо, инициативи за премахването на всеки вид разлика в заплащането на жените и мъжете, като определи санкции за работните центрове, които нарушават правото на равенство, установявайки различно заплащане за едни и същи категории работни места, в зависимост от това дали те са заети предимно от мъже или от жени;

64.  изразява съжаление, че макар в действащото законодателство да е залегнал принципът на равно заплащане за труд със същата стойност, извършван от трудещите се мъже и жени, все още съществува разлика в заплащането между половете и дори още по-голяма разлика между пенсиите на мъжете и жените; призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори незабавно да предприемат мерки във връзка с проблема за неравенството при заплащането и пенсиите за двата пола;

65.  изразява загриженост във връзка с повишаването на равнището на бедност, особено сред жените, и относно факта, че от бедност са засегнати по-специално самотни майки, млади жени и жени в напреднала възраст; посочва, че намаляването на равнищата на бедност с 20 милиона души до 2020 г. може да бъде постигнато чрез политики за борба срещу бедността и активни политики за пазара на труда, които са основават на интегрирането на принципа на равенство между половете, насочени предимно към повишаване и подпомагане на участието на жените на пазара на труда; отбелязва, че бедността продължава да бъде измервана с натрупан доход на домакинствата, което предполага, че всички членове на домакинството печелят еднакво и разпределят ресурсите поравно; призовава за индивидуални права и за изчисления, които се основават на индивидуалните доходи, за да се разкрие действителният мащаб на бедността сред жените;

66.  припомня важната роля на качествените публични услуги за постигането на равенство между половете, както и на данъчните и осигурителни системи, в които няма фактори, възпиращи втория полагащ платен труд член на домакинството да работи или да работи повече, тъй като това би могло да подобри участието на жените на пазара на труда;

67.  отново призовава Съвета да осигури бързото приемане на директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, като важна първа стъпка към постигането на равно представителство в публичния и в частния сектор;

Модернизиране на данъчните системи

68.  призовава Комисията и държавите членки да коригират прекомерните междуличностни неравенства, като подкрепят и насърчават най-продуктивните форми на инвестиции; припомня, че за тази цел обективните политики за данъчно облагане са от решаващо значение и че много държави членки се нуждаят от по-задълбочена реформа на данъчното облагане; призовава Комисията да наблюдава, консултира, насърчава и подготвя показатели с оглед на европейския семестър;

69.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат реални действия срещу избягването на данъци и данъчните измами като важно средство за намаляване на икономическите неравенства и подобряване на събирането на данъчни приходи в държавите членки;

70.  призовава Комисията да насърчава реформите на данъчните политики на държавите членки с цел осигуряване на адекватни публични бюджети за здравеопазване, жилищно настаняване, социални услуги и услуги в областта на заетостта и образованието; счита, че това следва да включва и борбата с корупцията в публичната администрация и борбата с неравенството, включително чрез преразпределяне на прекомерната концентрация на богатство, тъй като това е от основно значение с цел да не се задълбочава неравенството в много държави членки; подчертава освен това, че са необходими мерки в области като финансиализацията на икономиката и по-нататъшна координация, сближаване и хармонизация, когато е приложимо, на данъчната политика, както и мерки срещу данъчните убежища, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, мерки за справяне с недекларирания труд, както и мерки за оптимизиране на системата от данъци и съответното тегло като дял от данъчните приходи на държавата членка от облагане на труда на имуществото;

o
o   o

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0260.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0073.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0010.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0317.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0136.
(7) OВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 19.
(8) OВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 141.
(9) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130.
(10) OВ C 65, 19.2.2016 г., стp. 68.
(11) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57.
(12) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 77.
(13) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 25.
(14) OВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 8.
(15) OВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 11.
(16) OВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 23.
(17) OВ C 248, 25.8.2011 г., стp. 130.
(18) OВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 52.
(19) ОВ C 166, 7.6.2011 г., стр. 18.
(20) http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=13608&langId=en
(21) Становище на Комитета за социална закрила до Съвета, Съвет на Европейския съюз, 649/11, SOC 124, 15 февруари 2011 г.
(22) Институционален документ 025 на Европейската комисия, май 2016 г.
(23) Автори: Джонатан Д. Остри, Андрю Берг и Хараламбос Г. Цангаридес.
(24) Автори: Андрю Берг и Джонатан Д. Остри.
(25) Евростат: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Income_distribution_statistics
(26) МВФ (2017 г.), “Работен документ на МВФ WP 17/76: Прекомерно неравенство”. Автори: Франческо Григоли и Адриан Роблес, Вашингтон, окръг Колумбия: Международен валутен фонд.
(27) МВФ (2015 г.), „Причините за неравенството по отношение на доходите и последиците от него: глобална перспектива“. Докладна записка от обсъждане в службите SDN/15/13 Вашингтон, окръг Колумбия: Международен валутен фонд http://www.imf.org/external/pubs/ft/sdn/2015/sdn1513.pdf
(28) ОИСР (2015 г.) „Заедно. защо намаляването на неравенството е от полза за всички“, Париж: OECD Publishing.
(29) Евростат: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/f/f8/People_at_risk_of_poverty_or_social_exclusion%2C_EU-27_and_EU-28%2C_2005-2015.JPG
(30) ОИСР (2015 г.) „Заедно: защо намаляването на неравенството е от полза за всички“, стр. 67.
(31) Eurofound (2017 г.), „Социална мобилност в ЕС“, Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз.
(32) https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1461en.pdf
(33) „Неравенство и психични заболявания“, Р. Уилкинсън и К. Пикет, Департамент „Здравни науки” на Университета в Йорк, Великобритания; Онлайн издание от 25 май 2017 г.; S2215-0366(17)30206-7
(34) Комитет на постоянните представители (Корепер I), „Адекватни пенсионни доходи в контекста на застаряващите общества — Проект за заключения на Съвета “, 12352/15: http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12352-2015-INIT/bg/pdf
(35) Eurofound (2017 г.) „Неравенство по отношение на доходите и модели на заетост в Европа преди и след Голямата рецесия“.
(36) ОИСР (2015 г.) „Заедно: защо намаляването на неравенството е от полза за всички“, Париж OECD Publishing.
(37) В съответствие с член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Правна информация - Политика за поверителност