Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2127(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0339/2017

Внесени текстове :

A8-0339/2017

Разисквания :

PV 30/11/2017 - 4
PV 30/11/2017 - 6
CRE 30/11/2017 - 4
CRE 30/11/2017 - 6

Гласувания :

PV 30/11/2017 - 8.23
CRE 30/11/2017 - 8.23
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0474

Приети текстове
PDF 751kWORD 84k
Четвъртък, 30 ноември 2017 г. - Брюксел Окончателна версия
Изпълнение на Европейската стратегия за хората с увреждания
P8_TA(2017)0474A8-0339/2017

Резолюция на Европейския парламент от 30 ноември 2017 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания (2017/2127(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 9, 10, 19 и 168 и член 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 2 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 3, 15, 21, 23, 25 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(1),

—  като взе предвид Кодекса на поведение между Съвета, държавите членки и Комисията, определящ вътрешните договорености за прилагането от страна на Европейския съюз и за представителството на Съюза във връзка с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид заключителните наблюдения на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 2 октомври 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (European Treaty Series № 5, 1950 г.) и протоколите към нея,

—  като взе предвид Европейската социална харта (ETS № 35, 1961 г., преразгледана през 1996 г.; ETS № 163),

—  като взе предвид Препоръка Rec(2002)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки за защита на жените срещу насилие и Препоръка CM/Rec(2007)17 за стандарти и механизми относно равнопоставеността на половете,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW, 1979 г.) от 18 декември 1979 г. и факултативния протокол към нея от 6 октомври 1999 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО(3),

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(4),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 2 декември 2015 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (COM(2015)0615),

—  като взе предвид новия Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ под формата на съвместна декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия, както и ангажимента, поет в нея, да се вземат предвид специфичните потребности на хората с увреждания в сътрудничеството за развитие,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2 февруари 2017 г., озаглавен „Доклад относно напредъка в изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г.“ (SWD(2017)0029),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2010 г., озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.: Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2015 г.(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равно третиране в областта на заетостта)(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно списъка с въпроси, приет от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(10),

—  като взе предвид информационната бележка на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавена „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.“,

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция на Европейския парламент за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Дискриминация, породена от съчетанието на пол и увреждане“ („Discrimination Generated by the Intersection of Gender and Disability“),

—  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие,

—  като взе предвид годишния доклад за 2016 г. на Европейския омбудсман,

—  като взе предвид докладите за основните права от 2016 г. и 2017 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид тематичните доклади на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид статистическите данни на Евростат за 2014 г. относно хората с увреждания в областите на достъпа до пазара на труда, достъпа до образование и обучение, както и на бедността и неравенството по отношение на доходите,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно „Устойчиво европейско бъдеще: Отговорът на ЕС на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“, публикувани на 20 юни 2017 г.,

—  като взе предвид доброволната европейска рамка за качеството на социалните услуги (SPC/2010/10/8),

—  като взе предвид Новата програма за градовете (A/RES/71/256),

—  като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно плана за действие относно равенството между половете за периода 2016 — 2020 г.,

—  като взе предвид плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2015 – 2019 г.),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по култура и образование, както и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете и ставонището на комисията по петиции (A8-0339/2017),

А.  като има предвид, че в качеството си на пълноправни граждани(11) всички хора с увреждания имат равни права във всички области на живота, както и право на неотменимо достойнство, равно третиране, независим начин на живот, самостоятелност и пълноценно участие в обществото;

Б.  като има предвид, че в Европейския съюз има около 80 милиона хора с увреждания, от които 46 милиона са жени;

В.  като има предвид, че ДФЕС изисква от Съюза при определянето и осъществяването на своите политики и дейности да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на увреждане (член 10), и му предоставя правомощието да приема законодателни актове за справяне с тази дискриминация (член 19);

Г.  като има предвид, че членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично забраняват дискриминацията, основана на увреждане, и предвиждат равноправното участие на хората с увреждания в обществото;

Д.  като има предвид, че КПХУ на ООН е първият международен договор за правата на човека, ратифициран от ЕС, който също така е подписан от всичките 28 държави членки и е ратифициран от 27 от тях; като има предвид, че ЕС е най-големият донор на помощ за развитие в света и една от най-влиятелните заинтересовани страни на международно равнище;

Е.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да изпълнява Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР) в рамките на ЕС и в сътрудничеството за развитие с държавите партньори;

Ж.  като има предвид, че съгласно КПХУ на ООН „хора с увреждания“ включва лицата с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите; подчертава, че член 9 от КПХУ на ООН е от особена важност в това отношение;

З.  като има предвид, че съдебната практика на Съда на Европейския съюз потвърждава факта, че КПХУ на ООН е обвързваща за ЕС и за неговите държави членки при прилагането на правото на ЕС, тъй като Конвенцията е инструмент на вторичното законодателство(12); като има предвид, че е наложително да се прилагат действащото законодателство на ЕС и политически инструменти с оглед постигане на максимално изпълнение на КПХУ на ООН;

И.  като има предвид, че хората с увреждания представляват многообразна група и че жените, децата, възрастните хора и лицата с комплексни нужди от подкрепа, временни или невидими увреждания се сблъскват с допълнителни препятствия и множество форми на дискриминация;

Й.  като има предвид, че хората с увреждания се сблъскват с допълнителни разходи, имат по-ниски доходи и при тях е по-високо равнището на безработица; като има предвид, че обезщетенията, свързани с увреждания, следва да се разглеждат като държавна подкрепа, имаща за цел да помогне на хората да премахнат пречките за пълноценно участие в обществото, включително чрез заетост;

К.  като има предвид, че децата с увреждания имат право да живеят със своите семейства или в семейна среда в съответствие с техния висш интерес; като има предвид, че членовете на семейството често трябва да ограничават или да прекъсват професионалната си дейност, за да се грижат за членове на семейството, които имат увреждане;

Л.  като има предвид, че принципите на КПХУ на ООН далеч не се ограничават с въпроса за дискриминацията, като посочват пътя към пълноценното упражняване на правата на човека от всички хора с увреждания и техните семейства в едно приобщаващо общество;

М.  като има предвид, че все още има ново и преразгледано законодателство без каквото и да е позоваване на КПХУ на ООН и на достъпността; като има предвид, че достъпността е необходимо условие за участието; като има предвид, че ЕС, като страна по КПХУ на ООН, има задължението да гарантира непосредственото и активно участие на хората с увреждания и техните представителни организации в разработването и прилагането на законодателството и политиките, като същевременно се зачитат различните понятия за увреждане;

Н.  като има предвид, че стереотипите, погрешните схващания и предубежденията са част от първопричините за дискриминацията, включително множествената дискриминация, стигматизирането и неравенството;

О.  като има предвид, че хората с увреждания често страдат от липса на подкрепа, закрила, комуникация и информация за здравни услуги и права, защита срещу насилие, грижи за деца и имат ограничен до тези услуги и информация или не разполагат с достъп до тях; като има предвид, че персоналът в сферата на здравното обслужване следва да бъде подходящо обучен по отношение на специфичните нужди на хората с увреждания;

П.  като има предвид, че значителна част от четирите милиона души, които всяка година се сблъскват с бездомността, имат увреждания и до голяма степен са пренебрегвани като целева група на КПХУ на ООН и на стратегията на ЕС за хората с увреждания;

Р.  като има предвид, че въпреки многобройните международни конвенции, законодателство и стратегии на ЕС и на национално равнище, хората с увреждания все още не участват пълноценно в обществото и не се ползват пълноценно от правата си; като има предвид, че участието на хората с увреждания може да се постигне единствено ако те бъдат включени в политическия и обществения живот, където те често са по-слабо представени, в съответствие с член 29 от КПХУ на ООН;

С.  като има предвид, че докладът на Комисията относно напредъка показва, че е налице очевидно забавяне при изпълнението на задълженията, произтичащи от КПХУ на ООН, както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки; като има предвид, че все още съществуват проблеми и пропуски в рамката на стратегията и че е необходима дългосрочна перспектива за привеждането на политиките, законите и програмите на ЕС в съответствие с КПХУ на ООН;

Т.  като има предвид, че моделът на независим живот, както се подчертава в КПХУ на ООН, гарантира възможно най-високата степен на достъпност; като има предвид, че достъпът до други услуги, като например достъпен транспорт, културни и развлекателни дейности са също така компонент на качеството на живот и могат да допринесат за интегрирането на хората с увреждания;

У.  като има предвид, че е наложително да има приобщаващ и активен достъп до пазара на труда, тъй като това е едно от основни средства за насърчаване на независимостта за хората с увреждания; като има предвид, че процентът на хората с увреждания, които имат достъп до пазара на труда, в момента възлиза на 58,5%, спрямо 80,5% от хората без увреждания, като някои групи са подложени на допълнителна дискриминация въз основа на естеството на увреждане, при положение че социалната икономика предлага многобройни възможности за заетост за хората с увреждания;

Ф.  като има предвид, че по-категоричните насоки на европейско равнище и подходящите ресурси, както и обучението по въпросите на уврежданията биха могли да повишат ефективността и независимостта на органите за насърчаване на равенството на национално равнище;

Х.  като има предвид, че един от четирите приоритета, определени от Комисията след Парижката декларация за насърчаване активната гражданска позиция и на общите ценности като свобода, толерантност и недискриминация чрез образование, е „насърчаване на образованието на децата в неравностойно положение и на младите хора, като се гарантира, че системите за образование и обучение отговарят на техните потребности“;

Ц.  като има предвид, че общите разходи при задържане на хората с увреждания извън пазара на труда са по-високи от тези за тяхното включване на работното място; като има предвид, че това важи по-специално за хората с многобройни нужди от подкрепа, като в тези случаи членовете на семейството може да бъдат принудени да станат лица, полагащи грижи;

Ч.  като има предвид, че броят на заетите хора с увреждания може да е по-малък, отколкото показват данните, като се има предвид, че много от тези хора попадат в категорията „непригодни за заетост“ или работят в защитените отрасли или в по-защитена среда и нямат статут на служители, поради което не са видими в официалните данни и статистика;

Ш.  като има предвид, че работодателите трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани да гарантират, че на хората с увреждания през цялото време се предоставят възможности — като се започне от образованието и се стигне до заетостта; като има предвид, че за тази цел повишаването на осведомеността на работодателите е един от начините за борба срещу дискриминацията при наемането на хора с увреждания;

Щ.  като има предвид, че мерките на работното място са от решаващо значение за насърчаването на положително психично здраве и предотвратяване на психичните заболявания и на психосоциалните увреждания;

АА.  като има предвид, че ЕС е най-големият донор на помощ за развитие и играе водеща роля в програмите за приобщаване на хора с увреждания;

АБ.  като има предвид, че дискриминацията в областта на заетостта не е изолиран проблем; като има предвид, че дискриминацията в образованието, професионалното обучение, жилищното настаняване и липсата на достъп до транспорт са равностойни на дискриминацията в областта на заетостта;

АВ.  като има предвид, че 75% от хората с тежки увреждания в ЕС нямат възможност да участват пълноценно на пазара на труда; като има предвид, че непълната заетост, както и безработицата могат да бъдат проблем, особено за хората с разстройства от аутистичния спектър или хората, които са глухи или с увреден слух, както и за слепите или тези с комбинирано увреждане на зрението и слуха;

АГ.  като има предвид, че целите за устойчиво развитие и стълбът на социалните права могат да бъдат потенциално средство за прилагане на КПХУ на ООН;

АД.  като има предвид, че липсата на правоспособност представлява значителна пречка за упражняване на правото на глас, включително на изборите за Европейски парламент;

АЕ.  като има предвид, че 34% от жените със здравословен проблем или увреждане през живота си са били жертви на физическо или сексуално насилие, извършено от партньор;

АЖ.  като има предвид, че член 168, параграф 7 от ДФЕС възлага на държавите членки отговорността да определят здравните си политики и да предоставят здравни услуги, което показва колко важно е провеждането на консултации и осигуряването на участието на държавите членки, за да може Европейската стратегия за хората с увреждания да бъде успешна;

АЗ.  като има предвид, че в член 25 от КПХУ на ООН се утвърждава правото на хората с увреждания да се ползват от най-високия постижим стандарт на здравеопазване, без да има дискриминация;

АИ.  като се има предвид, че хората с увреждания са особено уязвими по отношение на пропуските в услугите на здравеопазването, което става причина за рисково за здравето поведение и за по-висок дял на преждевременна смъртност сред тях;

Ключови области на действие

Достъпност

1.  признава значението на едно цялостно определение за достъпност и прилагане на достъпността, както и нейната стойност като основата, благодарение на която хората с увреждания се ползват от равни възможности и действително социално приобщаване и участие в обществото, признати в КПХУ на ООН и в съответствие с Общ коментар № 2 от КПХУ на ООН, като се вземат под внимание многообразните нужди на хората с увреждания и се насърчава непрекъснато нарастващото значение на универсалния дизайн като принцип на ЕС;

2.  припомня на Комисията нейното задължение да интегрира уврежданията и да развива и насърчава достъпността във всички области на политиката в публичния и в частния сектор и препоръчва създаването на компетентни по въпросите на достъпността звена в рамките на структурата на Комисията, за да се потвърди изпълнението на това задължение;

3.  призовава Комисията да определи задължителни изисквания относно достъпността на обществените места, и по-специално на архитектурната среда;

4.  призовава държавите членки да прилагат изцяло и да осъществяват непрекъснато наблюдение върху всички законодателни разпоредби, свързани с достъпността, включително Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, пакета за далекосъобщенията и Директивата за достъпност на уебсайтовете, както и съответните разпоредби относно транспорта и правата на пътниците; във връзка с това призовава ЕС да координира и наблюдава изпълнението на посоченото законодателство, както и да насърчава ратифицирането на КПХУ на ООН на вътрешно и външно равнище;

5.  изразява надежда, че съзаконодателите на ЕС незабавно ще приемат предложението за Европейски акт за достъпност; препоръчва, с цел пълното прилагане на КПХУ на ООН, окончателният текст да повиши достъпността на продуктите и услугите за хората с увреждания и хората с функционални ограничения; подчертава, че са необходими изчерпателни европейски правила относно достъпността на обществените места и архитектурната среда, както и за достъпа до всички видове транспорт;

6.  изразява загриженост, че мониторингът на някои законодателни актове, като например Директивата за достъпност на уебсайтовете(13) или Регламента за достъпността на железопътната система (TSI-PRM)(14), се осъществява посредством самооценка от страна на отрасъла и държавите членки и не се извършва от независим субект; поради това препоръчва Комисията да подобри оценката си на съответствието и разглежда възможностите за разработване на законодателство относно мониторинга, за да се гарантира, че правата на хората с увреждания се зачитат, включително, например, при прилагането на Регламент (ЕО) № 261/2004(15);

7.  припомня, че за изпълнението на всички задължения във връзка с достъпността е необходимо достатъчно финансиране на европейско, национално и местно равнище; призовава ЕС да гарантира, че всички програми за финансиране са достъпни, следват подхода за универсален дизайн и включват отделен бюджет за достъпност; призовава държавите членки да насърчават публичните инвестиции с цел да се осигури достъпност за хората с увреждания както във физическата, така и в цифровата среда;

8.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат достъпността чрез подпомагане на развитието на ИКТ и чрез подкрепа за всички инициативи, включително стартиращите предприятия, които развиват дейност в сферата на безопасността на хората с увреждания;

9.  изразява подкрепа за изследването и използването на най-добрите практики за независим живот в ЕС;

10.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че номерът за спешни повиквания 112 е напълно достъпен за всички хора с всички видове увреждания и че всички аспекти на политиките и програмите за намаляване на риска от бедствия са приобщаващи и достъпни за всички хора с увреждания;

11.  изразява загриженост, че предварителните условия при възлагането на обществени поръчки за закупуване на достъпни продукти преди сключването на договор за обществена поръчка не се прилагат в достатъчна степен на национално равнище; във връзка с това препоръчва да се създаде портал, по подобие на екологичните обществени поръчки, съдържащ всички насоки относно достъпността;

12.  настоятелно препоръчва процедурата за подаване на жалби във връзка с правата на пътниците да стане напълно достъпна и удобна за хората с увреждания, както и на националните правоприлагащи органи (НПО) да се възложат повече и равностойни отговорности за правоприлагане;

13.  подчертава по-конкретно, че достъпността е основен принцип на КПХУ на ООН и предварително условие за упражняването на други права, залегнали в Конвенцията; подчертава, че значителен брой петициите, внесени от граждани на ЕС, съдържат оплаквания относно липсата на достъпност или наличието на архитектурни препятствия; подчертава, че правото на достъпност, определено в член 9 от КПХУ на ООН, трябва да бъде прилагано по всеобхватен начин, за да се гарантира, че хората с увреждания могат да имат достъп до своята среда, транспорт, публични съоръжения и услуги, както и до информационните и комуникационни технологии; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че достъпността е първостепенен приоритет и че тя е по-добре интегрирана във всички области на политиката, отнасящи се до хората с увреждания;

14.  отбелязва, че стратегията за цифровия единен пазар следва да бъде изпълнявана по начин, гарантиращ пълен достъп до всичките ѝ аспекти за хората с увреждания;

Участие

15.  приветства проекта за карта на ЕС за хората с увреждания; призовава Комисията, съвместно с държавите членки, да включат всички държави в една бъдеща дългосрочна инициатива с цел да се постигне обхват, който е идентичен на обхвата на европейската карта за паркиране и включва услуги за достъп, които позволяват участието в културния живот и туризма;

16.  изразява загриженост относно продължаващото използване на медицинския модел за „увреждане“, който е насочен към медицинските диагнози на хората с увреждания, а не към пречките в заобикалящата среда, с които те се сблъскват; настоятелно призовава Комисията да предприеме инициатива за преразглеждането на този подход, особено в областта на събирането на данни; призовава държавите членки да потърсят начини за изработване на общо определение за понятието „увреждане“;

17.  приветства постигнатия напредък по отношение на Маракешкия договор; подчертава, че Съдът на Европейския съюз в своето становище от 14 февруари 2017 г. посочи, че ЕС разполага с изключителна компетентност относно сключването на Маракешкия договор, тъй като задълженията по Маракешкия договор попадат в област, която вече до голяма степен е обхваната от общите правила на ЕС; препоръчва на ЕС и държавите членки да изготвят план за действие, за да гарантират пълното му прилагане; призовава ЕС да не ратифицира клаузата относно икономическата тежест;

18.  счита, че европейските структурни и инвестиционни фондове трябва, особено по време на следващия програмен период, да се придържат към КПХУ на ООН и следва да продължат да насърчават деинституционализирането като въпрос от първостепенно значение и че те следва освен това да финансират услугите за подкрепа, които да позволят на хората с увреждания да реализират правото да живеят независим живот в общността; счита, че Комисията следва да наблюдава отблизо прилагането от страна на държавите членки на предварителните условия за прехода от институционални услуги към услуги, основаващи се на общността, които трябва да бъдат конкретни и да бъдат подложени на непрекъсната и прозрачна оценка на качеството; счита, че финансираните от ЕС предложения за проекти, включително финансираните в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции и ползващи средства от Европейската инвестиционна банка, следва да спазват правилата за достъпност, като се следва подхода за универсален дизайн; счита, че за постигането на тази цел не може да се разчита единствено на финансовите инструменти;

19.  подчертава, че е необходимо да се гарантира свободен достъп до комуникации, който е съобразен с вида увреждане, и подчертава, че това е от първостепенно значение, когато става въпрос за гражданското участие на хората с увреждания;

20.  изразява загриженост относно пречките за участие, с които се сблъскват в цяла Европа лицата под настойничество и тези, които живеят в специализирани домове, и призовава Комисията да гарантира, че лишените от правоспособност лица могат да упражняват всички права, залегнали в договорите и законодателството на Европейския съюз; призовава държавите членки да насърчават участието, като ускорят процеса на деинституционализиране и чрез замяната на вземането на решения от друго лице с подпомогнато вземане на решения;

21.  призовава Комисията да включи като част от нейната поредица от редовни доклади за изпълнението на директиви 93/109/ЕО(16) и 94/80/ЕО(17) на Съвета оценка по въпроса дали те се тълкуват по начин, който е в съответствие с член 29 от КПХУ на ООН;

22.  подчертава факта, че жените и момичетата с увреждания страдат от двойна дискриминация поради съчетанието на пол и увреждане и в много случаи може дори да бъдат изложени на множествена дискриминация, произтичаща от съчетанието на пол и увреждане със сексуална ориентация, възраст, религия или етническа принадлежност;

23.  отново заявява, че жените с увреждания често са в по-неблагоприятно положение от мъжете с увреждания и са по-често изложени на риск от бедност и социално изключване;

24.  счита, че Европейският институт за равенство между половете следва да предостави насоки на европейско равнище и на равнището на държавите членки по отношение на специфичното положение на жените и момичетата с увреждания, както и че той следва да играе активна роля при застъпничеството за осигуряване на равни права и борба с дискриминацията;

25.  припомня, че борбата с бедността и социалното изключване при хората с увреждания е тясно свързана с въпроса за осигуряване на по-добри условия за членовете на семейството, които често изпълняват ролята на лица, полагащи грижи без заплащане, и не се разглеждат като заети лица; поради това насърчава държавите членки да представят национални стратегии за подкрепа на лицата, полагащи неформални грижи, които най-често са роднини от женски пол на хората с увреждания;

26.  подчертава, че броят на възрастните хора се увеличава и според Световната здравна организация (СЗО) увреждания се срещат по-често сред жените, които са засегнати в особена степен от този проблем поради по-дългата средна продължителност на живота при жените; поради това подчертава, че ще се наблюдава пропорционално увеличение на броя на жените с увреждания;

27.  подчертава значението на микрофинансовите инструменти за създаването на работни места и за растежа; призовава държавите членки да направят тези инструменти по-лесно достъпни за жените с увреждания;

28.  подчертава, че за да се гарантира независим живот на хората с увреждания е необходимо да се подкрепят научните изследвания и иновациите, имащи за цел разработването на продукти, които да помагат на хората с увреждания в техните ежедневни дейности;

Равенство

29.  подчертава, че равенството и недискриминацията са в основата на стратегията за хората с увреждания;

30.  призовава Комисията да разгледа въпросите във връзка с уврежданията в своя Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.;

31.  изразява дълбоко съжаление относно продължителното блокиране в Европейския съвет на напредъка към приемането на директивата за борба с дискриминацията и призовава държавите членки да допринесат за приемането на Директивата за хоризонтална борба с дискриминацията(18), като се насочат към прагматично решение, което следва да обхване защитата срещу дискриминация във всички области на живота на хората с увреждания, включително признаването на отказа за предоставяне на разумни улеснения като форма на дискриминация, както и на множествената и междусекторната дискриминация;

32.  изразява безпокойство поради наличието на данни за дискриминация и злоупотреби спрямо хора с увреждания; отново изразява загриженост относно случаите на недостатъчното докладване поради недостъпността на механизмите за подаване на жалби и докладване и липсата на доверие и осведоменост за правата; настоява, че следва да се събират класирани по пол данни и препоръчва в тази връзка разработването на нов метод за събиране на данни, особено по отношение на случаите на отказан достъп на борда и отказ да се окаже помощ или липса на достъп до такава помощ;

33.  призовава държавите членки да гарантират, че всички национални органи по въпросите на равното третиране разполагат с мандат в областта на уврежданията, с достатъчно ресурси и независимост, за да предоставят необходимата помощ на жертвите на дискриминация и да гарантират, че всяко разширяване на мандата им е съпроводено с увеличаване на човешките ресурси;

34.  призовава ЕС и държавите членки, въз основа на принципа за борба с дискриминацията, включително множествената и междусекторната дискриминация и разумните улеснения, да финансират обучението и да разработят модели на добри практики, насочени към хората с увреждания, техните организации, синдикални организации, обединенията на работодатели, органите по въпросите на равното третиране и държавните служители или предлагани от тях;

35.  призовава ЕС да разработи научноизследователски програми, насочени към принципите на равенство, при изготвянето на рамката за научни изследвания и развитие в периода след изтичането на действието на „Хоризонт 2020“;

Заетост

36.  подчертава, че достъпът до пазара на труда е всеобхватен въпрос, който налага прилагането на мерки за подпомагане, водещи до ползотворно решение както за съответното лице, така и за работодателя, като се гарантира социалното приобщаване и това следва да включва достъпни процедури за наемане на служители, достъпен транспорт от и до работното място, професионално развитие и непрекъснато обучение, както и разумни улеснения и достъпни работни места; призовава Комисията да актуализира сборника с добри практики относно подпомагането на заетостта за хора с увреждания в ЕС и ЕАСТ-ЕИП;

37.  насърчава приемането на мерки за положителна дискриминация, включително приемането на минимални проценти за пригодността за заетост на хората с увреждания в публичния и частния сектор;

38.  изразява загриженост, че отказът за предоставяне на разумни улеснения не представлява дискриминация съгласно разпоредбите на Директивата за равно третиране в областта на заетостта(19), което беше критикувано от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания; припомня, че в първия член на Директивата за равно третиране в областта на заетостта се забранява всякакъв вид дискриминация на основание увреждане;

39.  призовава държавите членки да гарантират, че капанът, който могат да представляват обезщетенията, не е пречка за участието в пазара на труда, и призовава за отделяне на свързаните с уврежданията обезщетения от подпомагането на доходите, като се вземат предвид допълнителните грижи и други нужди, които хората с увреждания може да имат, което да им позволи да водят достоен живот и да разполагат с достъп до пазара на труда; призовава в тази връзка държавите членки да гарантират, че свързаните с уврежданията обезщетения не се прекратяват на основание заетост;

40.  призовава Комисията да подкрепя социалните предприятия в съответствие с принципите, посочени в Декларацията от Братислава и Декларацията от Мадрид относно социалната икономика, като важен източник на възможности за заетост за хората с увреждания;

41.  призовава държавите членки, в съответствие с КПХУ на ООН, да разгледат възможността за премахване на всички законови пречки пред пригодността за заетост, включително, например, мерките, които са в противоречие с член 12 от КПХУ на ООН, като не позволяват на хората с увреждания да подписват трудови договори, да откриват банкова сметка и да имат достъп до парите си, което ги прави изключени във финансово отношение, или клаузите в националното законодателство, които обявяват някои категории хора с увреждания за „нетрудоспособни“;

42.  изтъква значението на ефективната реинтеграция и рехабилитация, както и на мерките за активизиране и задържане на работа в едно застаряващо общество, които позволяват на хората да се върнат или да останат на работа след заболяване или физически, умствени или емоционални увреждания;

43.  припомня, че обременяването на хората с увреждания и на техните партньори с разходите за подпомагането им намалява не само техните текущи доходи, но и перспективите им за заетост и бъдещите им доходи, когато остареят;

44.  разбира, че мерките за осигуряване на баланс между професионалния и личния живот, включително доброволните гъвкави и приобщаващи работни договорености, като например работата от разстояние и гъвкавото работно време, могат да бъдат от полза за хората с увреждания и да имат положително въздействие върху психичното здраве, като гарантират сигурност и стабилност за всички, но изразява загриженост, че цифровата работна среда може да създаде нови пречки, ако не е достъпна и не са осигурени разумни улеснения;

45.  призовава Комисията да включи добрите и лошите практики в бъдещите доклади, за да даде възможност на работодателите ефективно да прилагат законодателството в областта на уврежданията;

46.  изразява загриженост, че в някои държави членки хората с увреждания, които работят в защитени предприятия, не са официално признати като работници съгласно законодателството, получават заплащане, по-ниско от минималната заплата, и нямат право на същите социални предимства като редовно наетите работници;

47.  изразява особена загриженост във връзка с положението на младите хора с увреждания и лицата, които са били безработни за дълъг период от време; призовава държавите членки да работят за включването на младите хора с увреждания на пазара на труда като приоритет, например чрез създаване на специални професионални консултантски центрове, за да се дадат съвети на студентите и безработните млади хора относно бъдещата им кариера, или като част от програмата „Гаранция за младежта“;

48.  призовава Комисията и държавите членки да насърчат допълнително многообразието като търговско предимство и да насърчават харти за многообразието, които се застъпват за добавената стойност на хората с увреждания на работното място;

49.  призовава ЕС да гарантира, че правата на хората с увреждания и на техните семейства биват включени в предложения пакет за баланс между професионалния и личния живот;

Образование и обучение

50.  изразява загриженост относно факта, че за много деца с увреждания продължава да бъде недостъпно висококачественото приобщаващо образование в различните държави – членки на ЕС, в резултат например на политики на сегрегация, както и на архитектурни препятствия, които представляват форма на дискриминация спрямо децата и младежите с увреждания;

51.  подчертава, че образованието и професионалното обучение са от същностно значение за пригодността за заетост на хората с увреждания и че работодателите следва да бъдат привлечени да участват в процеса, за да интегрират потребностите на хората с увреждания, включително, но не само, като се отчитат възможните предимства, които новите технологии могат да имат в области като търсене на работа, личностно развитие и по-голяма независимост;

52.  призовава Комисията и държавите членки да премахнат правните, физическите и организационните пречки за всички хора с увреждания, за да осигурят приобщаващо образование и системи за учене през целия живот;

53.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да гарантират разумни улеснения за стажантите и изисква процедурите за кандидатстване за стаж да са достъпни и да се предлагат специални стажове за хора с увреждания, включително стажове със стимули за работодателите;

54.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да гарантират, че „Еразъм+“ и другите програми за младежта, например „Гаранция за младежта“ и Европейския корпус за солидарност, са напълно достъпни за хора с увреждания чрез индивидуализирани разумни улеснения и че на хората с увреждания се предоставя информация за техните права на достъпност, за да се насърчи тяхното участие; за тази цел препоръчва да се разширят максимално съществуващите инструменти, като например предвидените в платформата за приобщаваща мобилност MappED!;

55.  изразява съжаление, че новата програма за умения не включва конкретна цел за хора с увреждания; подчертава, че настоящата непълна заетост и дискриминация на хората с увреждания на пазара на труда е също и разхищаване на ценни умения; поради това призовава Комисията да взема предвид нуждите на хората с увреждания във всички бъдещи инициативи, свързани с уменията;

56.  настоятелно призовава държавите членки да разработят ефективни мерки, насочени към борба със сегрегацията и отхвърлянето на учениците с увреждания в училищата и в другите учебни заведения и да разработят в този контекст национални преходни програми, за да се гарантира качествено и приобщаващо образование и професионално обучение, както формално, така и неформално, включително за хората с увреждания, които се нуждаят от високо ниво на подкрепа, въз основа на препоръките на Комитета по Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН (КПХУ на ООН);

57.  изтъква значението на обучението и преквалификацията на образователния персонал, по-специално за подкрепа на лицата с комплексни нужди;

58.  препоръчва по-добре да се използва Европейска агенция за развитие на образованието за хора със специални нужди, така че максимално да се увеличи съществуващият ѝ мандат;

59.  изтъква, че подготовката на учители и инструктори за работа с деца с увреждания и подсигуряването им с необходимата подкрепа са от същностно значение; насърчава държавите членки да разработят обучения за приобщаващо образование и продължаващо професионално обучение за учители и инструктори, като използват идеи и предложения от различни заинтересовани лица, особено от организациите, представляващи хора с увреждания и специалисти с увреждания;

60.  призовава, предвид високия брой на преждевременно напусналите училище сред младите хора с увреждания и/или специални образователни потребности (СОП), за по-задълбочено проучване на възможностите, предлагани от обучението през целия живот, и за предоставянето на привлекателни алтернативи; счита насърчаването на програми за учене през целия живот за хора с увреждания за жизненоважна част от Европейската стратегия за хората с увреждания;

61.  насърчава обмена на най-добри практики за приобщаващо образование и учене през целия живот между учители, служители, управителни органи, студенти и ученици с увреждания;

62.  изразява загриженост относно факта, че въпреки подобренията хората с увреждания все още са изложени на висок риск от безработица и че по-малко от 30% са завършили висше или равностойно на него образование, в сравнение с около 40% за хората без увреждания; поради това призовава държавите членки и Комисията да обърнат специално внимание на трудностите, с които младежите с увреждания и/или със СОП се сблъскват при прехода си от средно и висше образование и/или професионално обучение към заетост;

63.  насърчава обществените институции и дружествата в ЕС да прилагат политики за многообразие и националните харти за многообразието;

64.  подчертава, че младежите с увреждания участват по-малко във физическа активност в сравнение с техните връстници без увреждания и че училищата играят важна роля в приемането на здравословен начин на живот; ето защо изтъква значението на насърчаването на по-голямо участие на младежи с увреждания във физически дейности; призовава държавите членки бързо да отстранят всички съществуващи пречки пред участието на хора с увреждания или хора със специални потребности в спортни дейности;

65.  припомня необходимостта от намаляване на цифровото разделение и от гарантиране на това хората с увреждания да се възползват напълно от цифровия съюз; подчертава в този контекст значението на подобряването на цифровите умения и компетентности на хората с увреждания, а именно чрез проекти, финансирани по програма „Еразъм+“, и призовава държавите членки да гарантират закрилата на уязвимите граждани – включително хората с увреждания, онлайн, чрез ефективни мерки срещу речта на омразата, кибертормоза и всички форми на онлайн дискриминация, както и чрез предоставяне на повече образование в областта на цифровата и медийната грамотност като част както от неформалното, така и от формалното образование; призовава, наред с това, държавите членки да предоставят безвъзмездно на децата с увреждания подходящи технологични образователни инструменти, които да им позволяват да участват пълноценно в обучителните и образователните дейности;

Социална закрила

66.  призовава Комисията да гарантира, че стратегията на ЕС за хората с увреждания за 2030 г. включва специфични действия за насърчаване на приобщаващи системи за социална закрила в ЕС, които биха гарантирали достъп до обезщетения и услуги за хората с увреждания през целия им живот; призовава държавите членки да определят минимално равнище на социална закрила за хората с увреждания, което би им гарантирало подходящ стандарт на живот;

67.  призовава съзаконодателите да обмислят възможността за включване на хората с увреждания като конкретна целева група в Регламента за координация на системите за социална сигурност(20);

68.  настоятелно призовава държавите членки да прилагат принципа на взаимно признаване, когато извършват оценка и установяване на уврежданията, които трябва да следват, а не да накърняват модела относно уврежданията, посочен в КПХУ на ООН, като се вземат предвид пречките, свързани със средата, и социалните пречки пред дадено лице и като се включват всички заинтересовани страни, за да се гарантира, че стандартът на живот на хората с увреждания не бива излаган на риск, например чрез програми за икономически корекции;

69.  призовава Комисията да гарантира, че европейският стълб на социалните права интегрира въпроса за уврежданията във всички свои аспекти;

70.  препоръчва Европейският социален фонд (ЕСФ), Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI) и бъдещите фондове на ЕС в социалната сфера да се използват не само за мерки за активизиране на заетостта, но и за социално приобщаване; подчертава значението на рехабилитацията като средство за социално приобщаване, което да гарантира, че хората с увреждания ще останат активни в рамките на общността;

71.  препоръчва държавите членки да предприемат конкретни мерки, като предоставяне на финансово подпомагане и социален патронаж, за да насърчават приобщаващите системи за социална закрила в целия ЕС, които гарантират подходящ жизнен стандарт, обезщетения и достъп до услуги за всички хора с увреждания през целия им живот;

72.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че деинституционализацията никога няма да доведе до бездомност на хората с увреждания поради липса на подходящо и/или достъпно жилищно настаняване за полагане на грижи в общността;

Здравеопазване

73.  призовава държавите членки да приложат изцяло Директивата от 2011 г. за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване(21); препоръчва Комисията да включи значителен компонент, свързан с уврежданията, при транспонирането на Директивата, за да осигури достъп до финансово достъпно и качествено трансгранично здравно обслужване за хората с увреждания; във връзка с това призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на Директивата с оглед да я приведе в съответствие с КПХУ на ООН, и да изготви насоки за целия ЕС относно интегрирането на въпроса за уврежданията в работата на националните звена за контакт с общи критерии за изпълнение, включително конкретни препоръки по отношение на уврежданията; насърчава държавите членки да предоставят подходящо образование и обучение на здравните работници относно специфичните нужди на пациентите с увреждания;

74.  изразява загриженост по отношение на нарушенията, включително нарушения на правата на човека, при услугите в областта на психичното здраве и полагането на грижи, които в много случаи са имали значително влияние върху качеството на предоставяните услуги, и посочва, че тези услуги трябва да бъдат насочени към възстановяване, адекватно финансирани и предоставяни в съответствие с модел, основан на правата на човека;

75.  призовава държавите членки да осигурят услуги, свързани с психичното здраве, които зачитат правоспособността и изискват лицето с увреждане, а не лице, което взема решения вместо него, да дава информирано съгласие за лечение и болнично лечение, като се вземат предвид и мерките за подпомогнато вземане на решения;

76.  призовава Комисията да гарантира, че услугите за електронно здравеопазване, здравните услуги и предоставянето на грижи са напълно достъпни и безопасни за използване за всички хора с увреждания, включително тези, които имат интелектуални увреждания и комплексни нужди, и за членовете на техните семейства;

77.  изтъква, че трябва неотложно да се предприемат мерки за справяне с липсата като цяло на достъп до многопрофилни специализирани грижи за хора с увреждания, а там, където този достъп е налице – с дългия период на чакане от страна на пациентите, който е основна пречка пред равния достъп до профилактика на здравето и лечение и често води до влошаване на състоянието на пациентите с увреждания и се превръща в бреме за системата за здравно осигуряване, което би могло да бъде избегнато;

78.  изтъква, че системите за здравеопазване следва да гарантират откриването, докладването и превенцията на сексуално насилие и/или злоупотреба;

79.  настоятелно призовава държавите членки да увеличат броя на услугите за мултидисциплинарна оценка и повторна оценка за възрастни хора с увреждания с оглед разработване на индивидуализирани планове, които да могат да бъдат приложени чрез използване на териториалните ресурси (като услуги по домовете/дневни услуги/жилищни услуги), които съответстват на установените биопсихосоциални нужди;

80.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват в пълна степен рамката на европейските референтни мрежи, за да развият и разширят достъпа до многопрофилно и специализирано здраво обслужване за хората с увреждания като цяло, и по-специално за тези с редки увреждания;

81.  изтъква, че в плана за действие за работната сила в сектора на здравеопазването в ЕС и в дневния ред на ЕС относно ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване Комисията не отделя достатъчно внимание на уврежданията, които не са засегнати специфично в нито един от двата документа;

82.  подчертава успеха на второто съвместно действие в областта на деменцията, като се надява междувременно, че за следващия тригодишен период фармацевтичните компании, участващи в инициативата за иновативни лекарства, ще отпуснат допълнителни средства;

83.  приканва Комисията да представи стратегия за подпомагането на хора със сериозни увреждания след смъртта на роднините им, които са поемали всекидневните грижи за тях (вж. наскоро приетия италиански закон dopo di noi);

84.  настоятелно призовава Комисията да извърши подробен анализ на разликите между заключителните забележки на ООН и собствения си доклад за напредъка, особено по отношение на приоритетната област, отнасяща се до здравеопазването, в Европейската стратегия за хората с увреждания;

85.  призовава за това предоставянето на повсеместни родилни грижи в близост до дома да бъде насърчавано последователно като обществена услуга в държавите членки, за да се намалят случаите на увреждания вследствие на усложнения по време на раждането и да се гарантира раждане, безопасно както за майките, така и за бебетата, в съответствие с контролния списък на СЗО за безопасно раждане;

86.  изразява задоволство от постигнатия напредък в сектора на европейската телемедицина, който разполага със силата да промени из основи способността на хората с увреждания да използват услуги; счита освен това, че внедряването на 4G технологиите, появата на 5G и разпространението на „интернет на предметите“ ще доведат до подобрения в предоставянето на здравни услуги за хората с увреждания; призовава Комисията да гарантира, че европейският сектор на здравните технологии не е обременен от прекомерно регулиране и че разполага с подходящ достъп до финансиране;

Външни дейности

87.  призовава външните дейности на ЕС да бъдат в пълно съответствие с КПХУ на ООН;

88.  призовава ЕС да гарантира, че сътрудничеството за развитие и хуманитарните действия са напълно достъпни за и приобщаващи хората с увреждания;

89.  призовава ЕС да въведе показател за правата на хората с увреждания в докладването относно официалната помощ за развитие;

90.  призовава ЕС да гарантира, че ще играе ключова роля в обезпечаването на това хората с увреждания да не бъдат пренебрегнати в сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ съгласно ангажимента в Европейския консенсус за развитие, и да включи борбата с множествената дискриминация, с която се сблъскват уязвимите хора и маргинализираните групи;

91.  призовава Комисията да поеме водеща роля в постигането на целите за устойчиво развитие във външните дейности с включване на проблематиката за уврежданията, независимо от работата по нова европейска стратегия за хората с увреждания, като приеме ясна, прозрачна и приобщаваща пътна карта за постигане на целите;

92.  изразява съжаление, че в показателя за заетост в рамките на целите за устойчиво развитие на ЕС няма данни, които да са разпределени по увреждания; призовава ЕС да насърчава разпределянето на данните по вид увреждане в сътрудничество с държавите партньори;

93.  призовава ЕС и партньорите да включват хора с увреждания и техните представителни организации във всички етапи на разработване на политиките и проектите, включително по места в държавите партньори с активното участие на организациите на хората с увреждания;

94.  отново заявява, че жените с увреждания често са изправени пред още по-големи предизвикателства и опасности в държавите и зоните, в които съществува конфликт; ето защо подчертава, че е необходимо да се осигури защита на жените с увреждания във външните политики на Европейския съюз;

Задължения в рамките на институциите на ЕС

95.  настоятелно призовава институциите на ЕС да направят достъпни функционалността, съдържанието, документите, видеоматериалите и уеб услугите на своите външни и вътрешни уебсайтове, включително обществените консултации, и да публикуват докладите за съответствието и спазването на насоките, препоръките и задълженията за достъпност на уебсайтовете;

96.  изразява съжаление, че проектът INSIGN, който дава възможност за независима комуникация на хората, които са глухи или с увреден слух, по време на тяхното взаимодействие с институциите на ЕС, като ги свързва с преводачи на жестомимичен език и създатели на субтитри в държавите членки, все още не е реализиран, въпреки че Европейската комисия финансира разработването на прототипа на платформата за услуги, който през 2014 г. беше тестван успешно в Европейския парламент;

97.  призовава институциите на ЕС да направят достъпни при обикновено искане всичките си публични заседания, включително чрез предоставяне на жестомимичен превод, субтитриране чрез преобразуване на реч в текст и документи, предоставени на Брайлова азбука, както и чрез други допълващи и алтернативни методи на комуникация и чрез физическа достъпност на своите сгради; отчита трудностите за осигуряване на субтитри за всички излъчвания на живо и видеоклипове на заседания; въпреки това призовава институциите да продължат да следят технологичното развитие в тази област с цел подобряване на нивото на достъпност в бъдеще;

98.  препоръчва на европейските институции да дадат приоритет на превода от и на националните жестомимични езици, вместо на международния жестомимичен език, в съответствие с политиката на ЕС на езиково многообразие;

99.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че провежданите на тяхна територия избори за Европейски парламент са достъпни и включват хората, които понастоящем живеят в институции и/или под настойничество или попечителство;

100.  признава липсата на достъпни и приобщаващи изборни процеси за хората с увреждания, особено за хората с психически/умствени увреждания, както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки; настоятелно призовава Европейския парламент да гарантира, че неговите комуникационни материали относно изборите за Европейски парламент са напълно достъпни;

101.  призовава Европейските училища, детски ясли и занимални да предоставят качествено, приобщаващо и спазващо КПХУ на ООН образование на всички деца на служители на ЕС, включително на тези с комплексни нужди или нужда от подкрепа на високо ниво;

102.  призовава ЕС да улесни предоставянето на разумни улеснения и други форми на подкрепа за заетостта, например интелигентен начин на работа за наетите лица, включително за акредитирани парламентарни сътрудници с увреждания, в рамките на институциите на ЕС;

103.  призовава Комисията да преразгледа общите правила, разпоредбите за прилагане, обхвата, представителството на хората с увреждания, достъпността и практиките на своята обща здравноосигурителна схема, за да я приведе в съответствие с КПХУ на ООН;

104.  настоятелно призовава всички институции, агенции и органи на ЕС да създадат координационни центрове и подчертава необходимостта от хоризонтален механизъм за междуинституционална координация в генералните дирекции и институциите на ЕС; призовава необходимите договорености за постигане на това да станат част от стратегия за прилагането на КПХУ на ООН;

105.  настоятелно призовава институциите да приемат всеобхватни политики за наемане, задържане и повишаване, включително временни положителни мерки, за да увеличат активно и съществено броя на длъжностните лица или служителите и стажантите с увреждания, в това число психосоциални и интелектуални увреждания, в съответствие с член 5 от Директива 2000/78/ЕО;

106.  припомня ролята на интергрупата по въпросите на хората с увреждания към Европейския парламент за изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания, в съответствие с Конвенцията на ООН, като платформа, която обединява на национално и местно равнище членове на Европейския парламент, членове на националните парламенти и представители на организации и на гражданското общество; отбелязва, че интергрупата е привилегирован форум за насърчаване на обсъждания и дебати с цел гарантиране на изпълнението на стратегията;

107.  призовава европейските институции да провеждат цялостни консултации и ефективно да включват персонала и членовете с увреждания при формулирането, прилагането и наблюдението на своите вътрешни правила, политики и практики, включително Правилника за длъжностните лица и разумните разпоредби относно улесняването и достъпността;

Пропуски в доклада за напредък по отношение на заключителните коментари

108.  изразява съжаление, че уебсайтовете на институциите на ЕС не спазват стандартите за достъпност на равнище AAA; призовава институциите да постигнат съответствие възможно най-скоро;

109.  изразява съжаление, че законодателството на ЕС и на държавите членки в областта на транспорта все още не е приложено изцяло на национално равнище; за тази цел препоръчва да бъдат създадени национални органи по прилагането във всяка държава членка;

110.  отбелязва постигнатия напредък по отношение на достъпността в железопътния транспорт; призовава да се постигне същото равнище на разпоредби в областта на достъпността за всички видове транспорт, включително за въздушния превоз, с цел разрешаване на конфликтите между безопасността и достъпността;

111.  отбелязва, че Директивата за хоризонтално равно третиране не е разгледана в доклада на Комисията относно напредъка;

112.  счита, че заслужава съжаление това, че е постигнат слаб напредък по отношение на ратифицирането от Европейския съюз на Факултативния протокол към КПХУ на ООН;

113.  отбелязва, че до момента Комисията не е извършила хоризонтален и цялостен преглед на своето законодателство, за да се осигури пълно хармонизиране с разпоредбите на КПХУ на ООН;

114.  приветства актуализирания списък с инструменти, включващ наскоро актуализирани инструменти, но изразява съжаление, че декларацията за компетентност не е преразгледана и че списъкът с инструменти не включва инструменти, които не се отнасят специално до хората с увреждания, но въпреки това са от значение тях;

115.  изразява съжаление, че Комисията не е постигнала напредък в интегрирането на правата на жените и момичетата с увреждания във всичките си политики и програми в областта на равенството между половете, както и във включването на перспектива за равенство между половете в стратегиите за хората с увреждания;

116.  приветства факта, че ЕС подписа Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), и призовава Съвета бързо да я ратифицира;

117.  изразява съжаление, че текущите политики на ЕС за правата на детето не включват в достатъчна степен всеобхватна и основана на правата стратегия за момчетата и момичетата с увреждания и мерки за защита на техните права и че стратегиите за хората с увреждания не разглеждат в достатъчна степен и не интегрират правата на момчетата и момичетата с увреждания; призовава Комисията, съгласно КПХУ на ООН и в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето, да обърне особено внимание на децата с увреждания; подчертава, по-специално, необходимостта от ролеви модели за жените и момичетата с увреждания;

118.  отбелязва, че ЕС не е организирал всеобхватна кампания за повишаване на осведомеността относно КПХУ на ООН и за борба с предразсъдъците спрямо хората с увреждания;

Към всеобхватна и ефективна Стратегия за хората с увреждания за 2030 г.

Хоризонтални въпроси

119.  призовава Комисията да гарантира, че бъдещата стратегия за хората с увреждания има за цел цялостно прилагане на КПХУ на ООН във всички области на политиката на ЕС и интегрирането на достъпността, участието, недискриминацията и равенството, при обхващане на всички членове на КПХУ на ООН и включване на подходящ бюджет, график за прилагане и механизъм за наблюдение, както и да има същата правна стойност като настоящата стратегия; съзнава, че стратегията може да бъде успешна само ако в нея участват всички заинтересовани страни, в това число и гражданското общество;

120.  подчертава, че стратегията за периода 2020 – 2030 г. следва да се основава на хоризонтален и всеобхватен преглед на цялото законодателство и политиките на ЕС, за да се осигури пълно хармонизиране с разпоредбите на КПХУ на ООН, и следва да включва преразгледана декларация за компетентност;

121.  призовава Комисията да насърчава мерки във връзка с ефективната реинтеграция и рехабилитация с цел намаляване или премахване на последиците от заболяване или физическо, умствено или емоционално увреждане върху трудоспособността на едно лице;

122.  препоръчва Комисията да гарантира, че всяка бъдеща стратегия и процесът на консултации, свързан с нея, са прозрачни, разбираеми и изцяло достъпни и включват ясни показатели и критерии;

123.  отбелязва, че наборът от показатели за ЦУР на ЕС не включва хората с увреждания, когато става въпрос за цел 4 (образование), цел 5 (равенство между половете) и цел 8 (достоен труд и икономически растеж); призовава за бъдещата стратегия да се използват глобални показатели за ЦУР за наблюдение на изпълнението на основните действия и политики на ЕС в областта на заетостта;

124.  подчертава значението на това да се гарантира, че бъдещата стратегия за хората с увреждания е съгласувана с другите инициативи и стратегии на ЕС, за да се насърчи заетостта и приобщаването на хората с увреждания, по-специално на жените;

125.  препоръчва стратегията за периода след 2020 г. да включва обществените поръчки и стандартизацията като хоризонтални въпроси, за да се увеличава пригодността за заетост на хората с увреждания, както и да се насърчава събирането и обмена на добри практики между държавите членки;

126.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че финансираните от ЕС проекти са в съответствие с основания на правата на човека подход на КПХУ на ООН, като не финансира проекти, които биха довели до резултати, които не са достъпни, изключват хората с увреждания или не спазват стандартите за достъпност;

127.  призовава Комисията да предложи достъпен инструмент за оценка с текущо наблюдение, включващ специфични показатели и осезаеми цели;

128.  призовава ЕС и държавите членки след ратифицирането от страна на ЕС на Конвенцията от Истанбул да приемат конкретни мерки за справяне с насилието срещу жените и момичетата с увреждания; ; настоятелно призовава Комисията да изготви цялостна европейска стратегия за борба с насилието срещу жените, която поставя специален акцент върху жените и момичетата с увреждания;

129.  признава, че жените с увреждания, и по-специално умствени увреждания, са по-уязвими по отношение на дискриминацията, основана на пола, сексуалния тормоз или други форми на малтретиране; признава освен това, че поради зависимото си положение те може да са неспособни да установят малтретирането или да съобщят за него; подчертава необходимостта да продължи да се адаптира прилагането на европейската стратегия за хората с увреждания, така че да се осигури възможност за предприемане на превантивни мерки, целящи избягването на всякакъв вид малтретиране, и да се предоставя висококачествено, достъпно и съобразено с индивидуалните потребности подпомагане на жертвите на насилие;

130.  призовава ЕС да интегрира Европейската стратегия за хората с увреждания в цялото законодателство на ЕС и в процеса на европейския семестър; призовава в тази връзка за истински структуриран диалог между ЕС и организациите, представляващи хората с увреждания, при изготвянето на стратегията за периода след 2020 г.;

131.  препоръчва бъдещата стратегия да включва съществената роля на службите за подкрепа по отношение на упражняването на правата на човека от хората с увреждания;

132.  препоръчва бъдещата стратегия да включва въпроси, свързани с обучението на персонала, които са от основно значение, ако ще се предоставя подкрепа съгласно принципите на КПХУ на ООН;

Допълнителни области на действие

133.  настоятелно призовава да бъдат включени във всички области в бъдеща стратегия равенството, свързаните с пола аспекти и недискриминацията, включително за ЛГБТКИ хората с увреждания, които са подложени на множествена дискриминация; призовава Комисията и държавите членки да насърчават кампании и обучения за повишаване на осведомеността за КПХУ на ООН и за необходимостта от зачитане на многообразието с оглед на борбата срещу дискриминацията, стигматизацията и предразсъдъците спрямо хората с увреждания, с психосоциални увреждания, с когнитивни нарушения (обучителни трудности) или с аутизъм;

134.  подчертава, че трябва да бъдат положени още усилия за преодоляване на стереотипите и предразсъдъците по отношение на уврежданията в медиите, за да бъдат променени преобладаващите социални норми на изключване; призовава Комисията и държавите членки да инвестират в инициативи за обществено осведомяване, така че да се осигури представяне на хората с увреждания като равноправни граждани и да се противодейства на стереотипите във връзка с уврежданията;

135.  посочва пресечната точка на пол и увреждане, в частност по отношение на информираното съгласие относно използването на контрацепция, принудителната стерилизация и достъпа до репродуктивни права; призовава държавите членки да разгледат дали е необходимо да извършат оценка на законодателството си в това отношение;

136.  настоятелно призовава ЕС да интегрира правата на децата с увреждания във всички области на бъдещата стратегия;

137.  признава, че правоспособността е една от предпоставките за упражняването на правата на човека, включително правото на глас, и че всяка нова стратегия трябва да работи за това никой да не бъде лишаван от правоспособност въз основа на увреждане във всички области на живота; подчертава, че за тази цел ЕС следва да приеме подходящи мерки, за да гарантира, че всички хора с увреждания могат да упражняват всички права, залегнали в договорите и законодателството на Европейския съюз, като достъп до правосъдие, стоки и услуги, включително банкиране, заетост и здравни грижи, както и гласуване на европейските избори и права на потребителите в съответствие с Конвенцията, и да насърчава непринудителните мерки и подпомогнатото вземане на решения в съответствие с КПХУ на ООН;

138.  настоятелно призовава Комисията да включи всички възможни мерки в новата стратегия, за да гарантира свободата и сигурността на всички хора с всички видове увреждания съгласно КПХУ на ООН и препоръките на Комитета по Конвенцията;

139.  настоятелно призовава Комисията да запази принципа на партньорство в бъдещите регулаторни норми относно финансирането и да гарантира пълното му зачитане;

140.  призовава Комисията да насърчава структурното участие на хората с увреждания и техните представителни организации във всички процеси на вземане на решения както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, и да финансира изграждането на капацитет на организациите на хора с увреждания, за се даде възможност на такива хора да участват по структуриран начин във всички решения, които се отнасят тях; призовава държавите членки да продължат да предоставят обучение в областта на КПХУ на ООН, за да гарантират, че хората с увреждания са запознати с правата си, така че дискриминацията да може да се предотврати;

141.  припомня, че Комитетът по КПХУ на ООН изрази своята дълбока загриженост за несигурното положение на хората с увреждания в контекста на настоящата миграционна криза в ЕС; настоятелно призовава Комисията да интегрира уврежданията в своите политики в областта на миграцията и бежанците и да гарантира, че цялото финансиране от ЕС, предназначено за справяне с тази хуманитарна криза, включва и хората с увреждания;

142.  настоятелно призовава държавите членки да предоставят разбивка на данните по увреждане и да работят в тясно сътрудничество с Евростат с цел събиране на съпоставими данни относно уврежданията в различни области, което включва хората, живеещи в институции, като същевременно обвързва стратегията за хората с увреждания с процеса, свързан с ЦУР, и Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.;

143.  подчертава необходимостта от измерими и сравними количествени и качествени показатели, включително по отношение на достъпността, равенството, заетостта, социалната закрила, здравеопазването, резултатите в училище и броя на учениците в приобщаващо образование, с цел да се оцени прилагането на КПХУ на ООН от ЕС и държавите членки, като настоятелно призовава да се събират данни, които да подпомогнат прилагането на тези показатели;

144.  настоятелно призовава ЕС да разработи система от показатели, основана на правата на човека, в сътрудничество с хората с увреждания и техните представителни организации, както и система за събиране на съпоставими изчерпателни данни с разбивка по пол, възраст, селско или градско население и вид увреждане;

145.  признава, че хората с умствени увреждания са особено уязвими спрямо дискриминация и злоупотреба и често са настанявани в институции, без достъп до образование и без самоопределяне;

146.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат допълнителни мерки, за да достигнат до най-уязвимите, например бездомните хора с увреждания;

147.  подчертава необходимостта от продължително наблюдение на прилагането на КПХУ на ООН в съответствие с член 33 от нея и като се търси мнението на организациите на хората с увреждания;

148.  призовава Комисията да гарантира, че дейността на групата на високо равнище на Европейския съюз по въпросите на борбата с расизма, ксенофобията и другите форми на нетърпимост, що се отнася до подобряването на регистрирането и събирането на данни за престъпления от омраза, изцяло включва престъпленията от омраза срещу хора с увреждания;

149.  настоятелно призовава всички държави членки да предоставят стабилни и достатъчни финансови и човешки ресурси за изпълнението на рамките за мониторинг, създадени съгласно член 33, параграф 2 от КПХУ на ООН, така че те да упражняват своите функции напълно независимо;

150.  настоятелно призовава Комисията да предостави подходящи ресурси за рамката на ЕС за мониторинг, така че да ѝ даде възможност да изпълнява своите функции независимо и адекватно;

151.  припомня, че комисията по петиции (PETI) получава значителен брой петиции всяка година относно трудностите, пред които са изправени хора с увреждания при ежедневните си дейности на територията на целия ЕС във връзка с осемте основни области на действие, установени в Европейската стратегия за хората с увреждания, и други свързани с достъпността въпроси, като например достъпа до здравеопазване и социална закрила, образование и обучение, пазар на труда, архитектурна среда и транспорт, стоки и услуги, информация и комуникация, както и участие в политическия, обществения и културния живот;

152.  призовава всички държави членки да ратифицират КПХУ на ООН и да подпишат Факултативния протокол;

153.  подчертава защитната роля, която изпълнява комисията по петиции посредством процеса на разглеждане на петициите (заедно с Европейския омбудсман, който е назначен, за да защитава гражданите в случай на лошо административно управление) в контекста на рамката на ЕС за КПХУ, който дава възможност на вносителя на петицията да подаде жалба срещу нарушение на неговите права от страна на европейски, национални и местни органи; подчертава, че получените от комисията петиции показват необходимостта от приемане на ефективен, хоризонтален, недискриминационен и основан на правата на човека подход към политиките в областта на уврежданията; подчертава ролята на Агенцията на Европейския съюз за основните права за засилването на основните права за хората с увреждания в ЕС и ролята на Агенцията за подпомагане на изпълнението от страна на ЕС на КПХУ на ООН;

154.  подчертава, че повечето петиции, внесени от граждани на ЕС, се отнасят до трудностите, свързани с процедурите за кандидатстване, за получаване на признаване и във връзка с просрочени плащания на пенсии за инвалидност от съответните администрации; подчертава, че изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания и нейната област на социална закрила следва да обръщат специално внимание на тези въпроси, в съответствие с член 28 от КПХУ на ООН относно подходящия стандарт на живот и социална закрила;

o
o   o

155.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35.
(2) UNCRPD/C/EU/CO/1.
(3) OВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.
(4) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0485.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0360.
(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0318.
(8) OВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 41.
(9) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 9.
(10) ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 23.
(11) В контекста на настоящата резолюция „пълноправни граждани“ следва да се тълкува по смисъла на КПХУ на ООН — на всички хора с увреждания трябва да бъде осигурено пълноценно упражняване на всички права на човека.
(12) Решение на Съда от 11 април 2013 г., HK Danmark, съединени дела C-335/11 и C-337/11, ECLI:EU:C:2013:222, т. 29 – 30; решение на Съда от 18 март 2014 г., Z., C-363/12, ECLI:EU:C:2014:159, т. 73; решение на Съда от 22 май 2014 г., Glatzel, C-356/12, ECLI:EU:C:2014:350, т. 68.
(13) Директива 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (OВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1).
(14) Регламент (ЕС) № 1300/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническите спецификации за оперативна съвместимост, свързани с достъпността на железопътната система на Съюза за лица с увреждания и лица с намалена подвижност (ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 110).
(15) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 17.2.2004 г., стр. 1).
(16) Директива 93/109/ЕО на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, ОВ L 329, 30.12.1993 г., стр. 34.
(17) Директива 94/80/ЕО от 19 декември 1994 г. за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в общински избори от гражданите на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани (OВ L 368, 31.12.1994 г., стр. 38):
(18) Предложение за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426).
(19) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16).
(20) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 200, 7.6.2004 г., стр. 1).
(21) Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (OВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

Правна информация - Политика за поверителност