Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно положението в Афганистан (2017/2932(RSP))
Европейският парламент,
— като взе предвид резултатите от Международната конференция за Афганистан, която беше проведена в Брюксел на 5 октомври 2016 г. и която беше съпредседателствана от Европейския съюз,
— като взе предвид предходните си резолюции относно Афганистан, и по-конкретно резолюциите си от 26 ноември 2015 г. относно Афганистан, по-специално убийствата в провинция Забул(1), и от 13 юни 2013 г. относно преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан(2),
— като взе предвид заключенията на Съвета относно Афганистан от 16 октомври 2017 г.,
— като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 14 септември 2016 г. относно положението в Афганистан,
— като взе предвид Резолюция № 2210 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН, Резолюция № 2344 (2017 г.) на Съвета за сигурност на ООН и мандата на мисията на ООН за съдействие в Афганистан (UNAMA),
— като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съвета по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и до Съвета от 24 юли 2017 г. относно „Елементи за стратегия на ЕС относно Афганистан“ (JOIN(2017)0031),
— като взе предвид доклада на „Хюман Райтс Уоч“ (HRW) от 13 февруари 2017 г., озаглавен „Pakistan Coercion, UN Complicity: The Mass Forced Return of Afghan Refugees“ (Под натиска на Пакистан и със съучастието на ООН: масовото принудителното връщане на афганистански бежанци“),
— като взе предвид тримесечния доклад на специалния главен инспектор за възстановяването в Афганистан (SIGAR) до Конгреса на САЩ от 30 януари 2017 г.,
— като взе предвид документа „Съвместни бъдещи действия на ЕС и Афганистан по миграционните въпроси“, подписан на 3 октомври 2016 г.,
— като взе предвид споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан, подписано на 18 февруари 2017 г.,
— като взе предвид доклада на ООН от април 2017 г. относно отношението към лицата, задържани във връзка с конфликта, в Афганистан,
— като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че от 2001 г. насам Европейският съюз и неговите държави членки работят с Афганистан и международната общност за борба с тероризма и екстремизма, като същевременно полагат усилия за постигане на траен мир и развитие; като има предвид, че тези цели и постигнатият съществен напредък са застрашени с оглед на увеличаващия се метежнически и терористичен натиск, проблемите, с които се бори икономиката, и политическата нестабилност;
Б. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са предоставили милиарди евро под формата на хуманитарна помощ и помощ за развитие за Афганистан от 2002 г. насам; като има предвид, че ЕС е най-големият партньор на Афганистан в областта на сътрудничеството за развитие и че от него се очаква да осигури 5 милиарда евро от общата сума от 13,6 милиарда евро, за която по време на Конференцията за Афганистан, проведена в Брюксел през октомври 2016 г., беше поет ангажимент, че ще бъде предоставена за периода 2017—2020 г.;
В. като има предвид, че гарантирането на демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава и доброто управление по време на преходния период в Афганистан и десетилетието на трансформация на страната (2015—2024 г.) са от съществено значение за изграждането на стабилна и просперираща държава;
Г. като има предвид, че през последните 15 години от 2001 г. насам стандартът на живот се е подобрил значително, като достъпът до основни здравни грижи и образование и овластяването на жените са увеличили БВП на глава от населението петкратно, а очакваната средна продължителност на живота — с 15 години; като има предвид, че според специалния главен инспектор на САЩ за възстановяването в Афганистан след падането на режима на талибаните през 2001 г. броят на учениците, посещаващи общообразователни училища, от един милион (повечето от тях момчета) се е увеличил към 2015 г. на почти девет милиона ученици (като според оценките 39% от тях са момичета);
Д. като има предвид, че на 24 юли 2017 г. Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност публикуваха съвместно съобщение относно стратегия на ЕС за Афганистан; като има предвид, че четирите приоритетни области за ЕС, които са от ключово значение за постигането на напредък в Афганистан, касаят: а) утвърждаване на мира, стабилността и регионалната сигурност; б) укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека и насърчаване на доброто управление и овластяването на жените; в) подкрепа за икономическото и човешкото развитие; г) справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията;
Е. като има предвид, че след кризата с президентските избори през 2014 г. правителството на националното единство се сблъсква с бавния напредък на програмата си за реформи, което води до все по-нестабилна политическа ситуация; като има предвид, че процентът на безработицата в Афганистан е 39%, а над 39% от населението живее в бедност;
Ж. като има предвид, че повсеместната корупция, дълбоко вкоренените клиентелистки системи и неспособността на политически разпокъсаното афганистанско правителство да напредне с реформите застрашават да отслабят напредъка или да заличат миналите постижения;
З. като има предвид, че Мисията на ООН за съдействие в Афганистан (UNAMA), която беше създадена през 2002 г., подкрепя правителството на Афганистан в усилията му да постигне мир, защита на правата на човека и добро управление; като има предвид, че нейният мандат се подновява ежегодно от Съвета за сигурност на ООН и последният път беше единодушно удължен до 2018 г.;
И. като има предвид, че въпреки някои социално-икономически и политически постижения през последните години присъствието на талибанските бунтовници, Ал-Кайда и новопоявилата се „Ислямска държава“ (ИД) в Афганистан, наред с появата на нейното местно образувание в Афганистан („Ислямска държава в провинция Корасан“), застрашават да превърнат нестабилността в по-широкомащабен конфликт; като има предвид, че неотдавна изготвеният доклад на UNAMA регистрира най-големия брой жертви от 2009 г. до днес, а именно 11 318 цивилни жертви през 2016 г., като от януари до септември 2017 г. жертвите са вече 8 019; като има предвид, че всички тези фактори доведоха до увеличена миграция към Европа;
Й. като има предвид, че съгласно новата стратегия на САЩ за Афганистан и Южна Азия още 4 000 войници от САЩ ще се присъединят към настоящия контингент от 8 400 войници на САЩ; като има предвид, че новата стратегия на САЩ изисква Пакистан да спре да укрива и подкрепя терористи и призовава за по-голяма ангажираност от страна на Република Индия, за да подпомогне стабилизирането на региона; като има предвид, че ръководената от НАТО мисия за решителна подкрепа ще увеличи числеността на войските си от 13 000 на 16 000 души; като има предвид, че новата стратегия на САЩ ще бъде разработена да насърчава подход, обвързан с условия, съгласно който дипломатическите и икономическите споразумения ще бъдат интегрирани в рамките на военните усилия;
К. като има предвид, че Афганистан е изправен пред безпрецедентен брой върнати лица със или без валидни документи, основно от Пакистан; като има предвид, че приблизително два милиона афганистански граждани без документи и един милион афганистански граждани със статут на бежанци живеят в Иран и се връщат в Афганистан; като има предвид, че според специалния докладчик на ООН по въпросите на правата на човека на вътрешно разселените лица в резултат на конфликта броят на вътрешно разселените лица в Афганистан надхвърля 1,8 милиона души, като през 2016 г. рекорден брой от 650 000 души са избягали в други райони на страната в търсене на безопасност, или това представлява средно 1 500 души на ден; като има предвид, че през втората половина на 2016 г. беше регистрирана най-значимото за последните 10 години нарастване на броя на афганистанските бежанци, завръщащи се от Пакистан, като той достигна 370 000 спрямо 55 000 през 2015 г.;
Л. като има предвид, че Република Индия е най-големият донор в региона за Афганистан, като тя е предоставила помощ в размер на около 3 милиарда щатски долара след свалянето на талибанското правителство през 2001 г.; като има предвид, че тази помощ е финансирала, наред с други неща, изграждането на повече от 200 училища в Афганистан, над 1 000 стипендии за афганистански студенти, както и възможността за около 16 000 афганистански граждани да учат в Индия; като има предвид, че Индия оказва помощ за изграждането на критична инфраструктура, като например около 4 000 км пътища в Афганистан, и най-вече магистралата Заран-Диларам, язовира Салма, електропроводи и сградата на афганистанския парламент;
М. като има предвид, че нестабилността в Афганистан води до отрицателни икономически и свързани със сигурността последици за Иран и за по-широкия регион като цяло; като има предвид, че икономиката на Афганистан е силно зависима от отглеждането на мак, което се е разраснало значително през последните години, като води до увеличаване на употребата на наркотици в съседен Иран; като има предвид, че талибаните използват незаконната търговия с наркотици, за да финансират своите операции; като има предвид, че ограничаването на тази търговия и намирането на икономически алтернативи за нея ще бъде взаимно изгодно за Иран и Афганистан; като има предвид, че опиумът от Афганистан е основният източник за хероина в ЕС; като има предвид, че е необходимо да се работи с Иран и другите гранични държави като Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, за да се ограничи допълнително потокът на опиати към руските и европейските пазари;
Н. като има предвид, че едно ново инфраструктурно измерение би било от съществено значение за бъдещето на Афганистан, за да се създадат условията за една абсолютно нова реалност на икономически и социални възможности в тази страна, която е една от най-бедните в света; като има предвид, че една нова национална програма за преструктуриране на инфраструктурата би привлякла положителни и увеличаващи се регионални инвестиции в рамките на новия „Път на коприната“;
O. като има предвид, че докладите сочат, че Афганистан притежава неразработени залежи на полезни изкопаеми на стойност между един и три трилиона щатски долара; като има предвид, че незаконният добив е основен проблем, който заплашва да превърне този потенциален двигател за развитието на Афганистан в източник на конфликти и нестабилност; като има предвид, че минният добив е вторият най-голям източник на приходи за талибаните;
1. признава, че въпреки полаганите от дълго време съществени усилия на международно равнище Афганистан продължава да е изправен пред сериозен конфликт, който възпрепятства значително икономическото и социалното развитие на страната; припомня, че от почти 40 години Афганистан е разкъсван от конфликти и война; отново подчертава целите на Европейския съюз, а именно насърчаване на мира, стабилността и регионалната сигурност, укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, насърчаване на доброто управление и овластяването на жените, подпомагане на икономическото и човешкото развитие и преодоляване на предизвикателствата, свързани с миграцията;
2. припомня, че през последните петнадесет години Афганистан е постигнал напредък в областта на политиката, сигурността, икономиката и развитието; подчертава, че БВП на глава от населението се е увеличил пет пъти, продължителността на живота се е увеличила с почти 15 години и е налице значително увеличение в сравнение с 2001 г. на броя на момичетата, посещаващи училище, който понастоящем възлиза на около 40% от общо 8—9 милиона деца; подчертава, че никое от горепосочените постижения не би било възможно без отдадеността на афганистанското население и ангажираността на международната общност, както и без осигуряването на средства, ноу-хау и персонал на място; подчертава, че постигнатият напредък е много крехък и обратим; подчертава, че задълбочаването на напредъка ще изисква още реформи, стабилни отношения със съседните държави и непрекъснато осигуряване на необходимото равнище на сигурност и стабилност;
3. признава усилията и изразява признателност към международната общност, която в продължение на повече от 10 години обезпечаваше сигурността в Афганистан чрез операцията „Трайна свобода“ и мисията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF), по време на които загинаха почти 3 500 военнослужещи; приветства ръководената от НАТО мисия за решителна подкрепа с участието на 39 държави, която започна да функционира на 1 януари 2015 г. и чийто мандат е да обучава, съветва и подпомага афганистанските сили за сигурност и институции; отдава почит на жертвоготовността на националните сили за сигурност и отбрана на Афганистан, които всяка година понасят тежки загуби в борбата си срещу бунтовниците; припомня годишния принос на международната общност в размер на приблизително 1 милиард щатски долара с цел продължаване на финансирането за националните сили за сигурност и отбрана на Афганистан до 2020 г.;
4. приветства ангажимента на афганистанското правителство да следва национална стратегия, насочена към изграждането на безопасна политическа, социална и икономическа среда, която ще даде създаде условията за мир, сигурност и устойчивост в Афганистан, както се подчертава в заключенията от министерската конференция за Афганистан, проведена в Брюксел на 5 октомври 2016 г.; призовава в конституцията на Афганистан да се предвиди длъжността министър-председател с цел да се осигури по-голяма политическа стабилност в Афганистан; призовава афганистанското правителство да гарантира прозрачен изборен процес през 2018 г.; призовава президента на Афганистан Ашраф Гани да придружи силните си обществени ангажименти за защита на правата и свободите с бързо и строго прилагане на законодателството в тяхна защита;
5. подчертава, че единственият начин да се продължи напред е Афганистан да ръководи мирния процес и да се ангажира с него, като включи безрезервно в него цялото гражданско общество и всички участници в конфликта; припомня на афганистанското правителство, че за да се създадат необходимите условия за развитието и за да се насърчат мирът и стабилността, трябва да бъдат прекратени политическите междуособици; призовава ЕС активно да подкрепи една програма за разоръжаване, демобилизиране и реинтегриране на бивши бунтовници под ръководството на Афганистан;
6. подчертава значението на Афганистан за стабилността в региона; подчертава, че един сигурен, стабилен и проспериращ Афганистан е жизненоважен за мира и стабилността в целия регион; в този контекст отново подчертава значението на регионалните партньори, като например държавите от Централна Азия, Иран, Китай, Индия и Пакистан; насърчава ги да си сътрудничат конструктивно с цел насърчаване на истински и ориентиран към постигането на резултати процес на преговори без предварителни условия; взема под внимание дейностите на четиристранната координационна група относно Афганистан, в която участват САЩ, Китай, Афганистан и Пакистан и която беше създадена през декември 2015 г.;
7. изразява изключителна загриженост, че независимо от политическото споразумение след президентските избори през 2014 г. положението със сигурността в Афганистан се е влошило и броят на терористичните нападения се е увеличил; изразява тревога по повод на текущата териториална експанзия и неотдавнашното укрепване на терористичните групировки „Ислямска държава“ и Ал-Кайда; посочва, че според специалния главен инспектор на САЩ за възстановяването в Афганистан (SIGAR) в периода между януари и ноември 2016 г. са убити 6 785 лица от състава на афганистанските сили и други 11 777 са ранени, както и че UNAMA също е отчела увеличение с 3% на броя на цивилните жертви (3 498 убити и 7 920 ранени) през 2016 г. в сравнение с предходната година; изразява съжаление във връзка с влошаващото се положение по отношение на сигурността, което позволява на престъпни групи да отвличат афганистански и чуждестранни граждани, включително хуманитарни работници и други оказващи помощ лица;
8. изразява силна загриженост относно появата на „Ислямска държава“ като най-новия елемент, който допринася за нарастващата нестабилност на обстановката по отношение на сигурността в Афганистан; подчертава, че в допълнение към бастиона си в източната част на страната (Нангархар) групировката се опитва да утвърди присъствието си в северната част на страната с помощта на Ислямското движение на Узбекистан; подчертава, че ако тези действия бъдат успешни, ще се създаде благоприятна среда за укриването на чуждестранни бойци и бунтовници, които биват изтласквани от Ирак и Сирия поради военните поражения на „Ислямска държава“ в тези две държави;
9. подчертава значението на един истински вътрешен процес на помирение; подчертава необходимостта от борба с радикализацията, екстремизма и набирането на хора за терористични организации; подчертава, че борбата с тероризма и неговото финансиране е ключов елемент за създаването на благоприятна среда за сигурността в Афганистан;
10. предупреждава, че слабите възможности на афганистанските национални сили за сигурност и отбрана и на националните полицейски сили продължават да представляват един от най-големите проблеми, които застрашават сигурността и възстановяването на Афганистан; приветства постоянния акцент на ЕС върху засилването на ролята и правата на жените в Афганистан и отчита необходимостта от обучаване на жени полицаи; приветства поетия от Индия ангажимент за подпомагане на Афганистан чрез предоставянето на защитно оборудване на афганистанската армия през декември 2015 г. и военното обучение на хиляди афганистански служители за сигурност, което значително помогна за подобряване на военните способности на Афганистан, в съответствие с целта на ръководената от НАТО мисия за решителна подкрепа, стартирана през януари 2015 г., а именно да обучава, съветва и подпомага афганистанските сили за сигурност и институции; изразява задоволство от извършената работа и сътрудничеството между Република Индия и Афганистан във връзка с инфраструктурни проекти и хуманитарна помощ;
11. счита, че борбата срещу корупцията в афганистанските правителствени институции трябва да бъде неотменен основен приоритет, като се има предвид цялото отрицателно въздействие, което корупцията оказва пряко върху качеството на управлението в страната; призовава правителството на Афганистан да засили политическото приобщаване, да укрепи отчетността и да води активна борба с културата на корупция и непотизъм; във връзка с това приветства по-специално създаването през юни 2016 г. на център за съдебна борба с корупцията; отбелязва освен това призива на UNAMA международната общност да продължи да подкрепя и подпомага усилията на правителството на Афганистан за борба с корупцията;
12. призовава правителството на Афганистан и неговите регионални партньори, по-специално Иран, да се борят с незаконния трафик на наркотици и незаконната минна дейност и да се координират помежду си с цел премахване на тези незаконни практики, които подкопават стабилността в региона; напомня на всички страни, че това са основните източници на финансиране за терористичните организации в региона; отчита, че всяка бъдеща експлоатация на мините трябва да бъде устойчива и да бъде от полза за населението като цяло в съответствие с международните стандарти; осъжда репресиите, незаконния трафик на наркотици, заграбването на земи, незаконната конфискация и изнудването, извършвани от военните лидери; припомня, че производството и трафикът на опиум в Афганистан имат опустошителни последици за местното население и за сигурността като цяло в страната;
13. приветства членството на Афганистан в Инициативата за прозрачност на добивната промишленост; настоятелно призовава афганистанското правителство да увеличи прозрачността в добивния сектор и да установи строги изисквания за лицензиите и мониторинга, за да се гарантира устойчивостта на добивната промишленост; настоятелно призовава правителството да полага по-активни усилия за защита на важни обществени ресурси като земята и полезните изкопаеми срещу експлоатацията им от престъпни и бунтовнически мрежи;
14. изразява солидарност с народа на Афганистан и настоява всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право и да зачитат правата на всички членове на обществото, по-специално на малцинствата, жените и децата, които са непропорционално засегнати от ситуацията; настоятелно призовава афганистанските органи на управление да прилагат изцяло плана за действие на ООН и Афганистан, подписан в Кабул на 30 януари 2011 г., във връзка с практиката на т.нар. „бача бази“ и създаването на условия за рехабилитация на деца — жертви на сексуално насилие; осъжда нападенията срещу болници и здравни клиники, училища и хуманитарни операции; осъжда най-категорично продължаващото незачитане на правата на човека, както и актовете на варварско насилие, извършвани от талибаните, „Ислямска държава“ и Ал-Кайда срещу народа на Афганистан; обръща внимание на риска, свързан с връщането на бивши военни престъпници, по-специално Гулбудин Хекматияр, основател на Ислямската партия на Афганистан (Хезб-и-ислами), който беше посочен като терорист от САЩ през 2003 г. и който е свързан с нарасналото присъствие на „Ислямска държава“ в Афганистан;
15. изразява тревога по отношение на възобновяването и зачестяването на проявите на насилие срещу жени, отнемането на правата на жените и влошаването на условията на живот за жените в областите в Афганистан, контролирани от талибаните; отново призовава парламента и правителството на Афганистан да отменят всички закони, съдържащи елементи на дискриминация срещу жените, които са в нарушение на международните договори, подписани от Афганистан; приветства поставянето на акцент върху овластяването на жените и интегрирането на принципа на равенство между половете в помощта на ЕС за Афганистан, и по-специално факта, че равенството между половете е сред значимите цели на 53% от програмите на ЕС; изцяло подкрепя цялостното прилагане на Резолюция № 1325 (2000 т.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и други национални мерки за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата в Афганистан и за борба срещу насилието срещу жени;
16. призовава правителствата на регионалните партньори, например страните в Централна Азия, Иран, Индия, Русия и Пакистан, да работят съвместно за постигане на мирно решение в Афганистан, трайно социално-икономическо развитие и повишаване на вътрешната стабилност, както и да си сътрудничат в областта на сигурността и борбата с тероризма, и насърчава обмена на разузнавателна информация и сътрудничество за борба с терористите и екстремистите и от двете страни на границите; настоятелно призовава всички регионални участници от Афганистан безрезервно да поемат прозрачен ангажимент по отношение на борбата срещу тероризма;
17. отново посочва необходимостта международната общност да продължи ангажимента си в Афганистан и да спомогне за възстановяването на страната, развитието на икономиката и противодействието срещу тероризма; посреща със задоволство финансовите ангажименти, потвърдени от ЕС и държавите членки на конференцията в Брюксел; призовава по-специално за подкрепа на инициативите, насочени към приоритетните нужди на вътрешно разселените лица и завръщащите се бежанци;
18. признава отговорността на ЕС и неговите държави членки да зачитат правото на търсене на международна закрила и да участват в програмите на ВКБООН за презаселване; подчертава, че правото и способността за търсене на убежище по безопасни и законни начини са от решаващо значение за предотвратяването на смъртни случаи сред лицата, търсещи убежище;
19. отбелязва сключването на „Съвместен път напред“ — неофициално споразумение за обратно приемане между ЕС и Афганистан; изразява съжаление във връзка с липсата на парламентарен и демократичен контрол върху сключването на посоченото споразумение; призовава правителствата в региона да се въздържат от репатрирането на афганистанци; изтъква, че това представлява пряко нарушение на международното хуманитарно право и че увеличаването на броя на бежанците, третирани по този начин, само влива нови сили в терористичните групи и създава по-голяма нестабилност в региона; подчертава, че репатрирането в Афганистан излага на сериозна опасност живота на връщаните лица, по-специално на лицата, които са сами и нямат мрежа от приятели или роднини в Афганистан и имат малък шанс да оцелеят; подчертава, че помощта и сътрудничеството на ЕС трябва да бъдат приспособени към постигането на растеж и развитие в третите държави, както и към намаляването и постепенното премахване на бедността, а не към стимулирането на третите държави да сътрудничат по въпросите на обратното приемане на незаконни мигранти, към принудителното възпиране на хората от мобилност или към спирането на потоците към Европа (резолюция на Парламента от 5 април 2017 г. относно справянето с движенията на бежанци и мигранти: роля на външната дейност на ЕС(3));
20. приема за сведение решението на прокурора на Международния наказателен съд да започне разследване във връзка с евентуалните престъпления срещу човечеството, извършени в Афганистан от 2003 г. насам;
21. призовава афганистанските органи да заменят всички смъртни присъди с други присъди и да наложат мораториум върху екзекуциите с оглед на окончателното премахване на смъртното наказание; настоятелно призовава правителството на Афганистан да изпълни изцяло националния план за премахване на изтезанията и изразява съжаление във връзка със сведенията за използването на изтезания и малтретиране срещу лица, задържани във връзка с конфликта, от страна на всички участници в конфликта в Афганистан;
22. изразява дълбока загриженост във връзка с драстичното нарастване на броя на вътрешно разселените лица през 2016 г., като има над 600 000 нови случаи на разселени лица, което може да доведе до мащабна хуманитарна криза; насърчава всички заинтересовани страни да осигурят помощ за тези уязвими афгански граждани и призовава правителството на Афганистан да помогне те да бъдат наново интегрирани в обществото; подчертава, че по оценки на афганистанските органи, агенциите на ООН и други хуманитарни агенции към края на 2017 г. броят на хората, нуждаещи се от хуманитарна помощ, ще е надхвърлил 9,3 милиона души;
23. приветства временното влизане в сила на 1 декември 2017 г. на Споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие между Европейския съюз и Афганистан, представляващо първата правно обвързваща рамка за отношенията между двете страни; освен това насърчава бързото ратифициране на споразумението от държавите — членки на ЕС, за да може то да влезе в сила в пълна степен;
24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Афганистан.