Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 1 юни 2017 г. - Брюксел
Искане за снемане на имунитета на Бела Ковач
 Ставки на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания *
 Свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)
 Защита на уязвимите пълнолетни лица
 Въвеждане на временни автономни търговски мерки за Украйна ***I
 Единен формат за визи ***I
 Многогодишна рамка за Агенцията на ЕС за основните права за периода 2018—2022 г. ***
 Многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за 2018—2022 г. (Резолюция)
 Цифровизация на европейската промишленост
 Нов Европейски консенсус за развитие — нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще
 Устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС
 Борба с антисемитизма
 Конференция на ООН на високо равнище за подпомагане на изпълнението на ЦУР 14 (Конференция на ООН относно океаните)

Искане за снемане на имунитета на Бела Ковач
PDF 481kWORD 48k
Решение на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно искането за снемане на имунитета на Бела Ковач (2016/2266(IMM))
P8_TA(2017)0232A8-0203/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Бела Ковач, предадено на 19 септември 2016 г. от д-р Петер Полт, главен прокурор на Унгария, във връзка с наказателно производство срещу г-н Ковач, образувано от Централната служба за разследвания към Главна прокуратура, и обявено в пленарно заседание на 3 октомври 2016 г.,

—  като покани г-н Ковач за изслушване на 12 януари, 30 януари и 22 март 2017 г. съгласно член 9, параграф 6 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 4, параграф 2 от Основния закон на Унгария, член 10, параграф 2 и член 12, параграф 1 от Закон LVII от 2004 г. относно правния статут на унгарските членове на Европейския парламент и член 74, параграфи 1 и 3 от Закон XXXVI от 2012 г. за Националното събрание,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0203/2017),

A.  като има предвид, че главният прокурор на Унгария е поискал снемане на имунитета на члена на Европейския парламент Бела Ковач с цел провеждането на разследване, за да се установи дали са налице условията за повдигане на обвинение срещу него за бюджетна измама, от която са произтекли значителни финансови щети, по член 396, параграф 1, буква а) от унгарския Наказателен кодекс и за многократно използване на подправени частни документи по член 345 от Наказателния кодекс; като има предвид, че съгласно този член всеки, който използва преправен или подправен частен документ или частен документ с невярно съдържание като доказателство за съществуването, изменението или прекратяването на право или задължение, се наказва с лишаване от свобода до една година;

Б.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент се ползват на територията на собствената си държава със същия имунитет като този на членовете на техния национален парламент;

В.  като има предвид, че съгласно член 4, параграф 2 от Основния закон на Унгария членовете на парламента се ползват с имунитет; като има предвид, че съгласно член 10, параграф 2 от Закон LVII от 2004 г. относно статута на унгарските членове на Европейския парламент, членовете на Европейския парламент се ползват със същия имунитет като членовете на унгарския парламент, и че съгласно член 12, параграф 1 от същия закон решенията за временно прекратяване на имунитета на член на Европейския парламент са от компетентността на Европейския парламент; като има предвид, че съгласно член 74, параграф 1 от Закон XXXVI от 2012 г. за Националното събрание срещу негов член може да бъде образувано или проведено наказателно производство или – при липса на доброволен отказ от имунитет, както е в разглеждания случай – наказателно производство за по-леко наказуемо деяние, само с предварителното съгласие на Националното събрание; като има предвид, че съгласно член 74, параграф 3 от същия закон до внасянето на обвинителен акт искането за временно прекратяване на имунитет се прави от главния прокурор;

Г.  като има предвид, че съгласно член 21, параграфи 1 и 2 от Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент(2), членовете на ЕП имат право на помощ от лични сътрудници, които те могат свободно да избират, като Парламентът покрива действително направените от членовете разходи за наемането на такива лични сътрудници;

Д.  като има предвид, че съгласно член 34, параграф 4 от Решението на Бюрото от 19 май и 9 юли 2008 г. относно Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (по-нататък: „Мерки по прилагане“) могат също така да бъдат поети разноски, направени във връзка с договори за стажове, въз основа на определените от Бюрото условия;

Е.  като има предвид, че съгласно член 1, параграф 1 от Решението на Бюрото от 19 април 2010 г. относно правилата за стажантите на членовете на ЕП (по-нататък: „Правила за стажантите“) членовете на Европейския парламент, с цел да се допринесе за европейското образование и професионално обучение и за насърчаване на по-добро разбиране на начина на функциониране на институцията, могат да предлагат стажове в Брюксел и Страсбург по време на пленарните заседания или по време на дейността си като членове на ЕП в държавата, в която съответният член е избран във всеки отделен случай;

Ж.  като има предвид, че съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от Правилата за стажантите конкретните договорености във връзка със стажа се включват в писмено споразумение, подписано от члена на ЕП и стажанта; като има предвид, че в споразумението трябва да е включена клауза, посочваща изрично, че Европейският парламент не може да се счита за страна по споразумението; като има предвид, че съгласно член 5, параграф 4 разходите, свързани със стажовете, включително стипендиите и разходите за застрахователно покритие, ако са платени от член на ЕП, се покриват от надбавката за парламентарни сътрудници в съответствие с член 33, параграф 4 на Мерките по прилагане — в рамките на тази надбавка;

З.  като има предвид, че в съответствие с член 1, параграф 1, последно изречение от Правилата за стажантите стипендията, отпусната на стажант, не трябва да бъде от такова естество, че да представлява в действителност скрита форма на възнаграждение; като има предвид, че съгласно член 7, параграф 1 през целия период на стажа стажантите трябва да бъдат под отговорност единствено на члена на ЕП, към когото са прикрепени;

И.  като има предвид, че в настоящия случай Парламентът не установява наличие на fumus persecutionis, т.е. на достатъчно сериозно и точно предположение, че искането за снемане на имунитета е внесено с намерение да се нанесе политическа вреда на съответния член на ЕП;

Й.  като има предвид, че решението на предишния председател на Парламента да наложи на г-н Ковач санкцията порицание за нарушение на член 1, буква а) от Кодекса за поведение(3) не може да се счита за равносилно на произнасяне на съд със сила на присъдено нещо по въпросите, с които е свързано наказателното производство, образувано от централната служба за разследване към Главна прокуратура; като има предвид, че следователно не е нарушен принципът ne bis in idem; като има предвид, че следователно наложената от предишния председател на Парламента санкция по Кодекса за поведение не е пречка за образуването или провеждането на наказателно производство в Унгария, за да се установи има ли основания за повдигане на обвинение срещу горепосочения член на ЕП;

1.  решава да снеме имунитета на Бела Ковач;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Унгария и на Бела Ковач.

(1)Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C-200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C-163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.
(2) ОВ L 262, 7.10.2005 г., стр. 1.
(3) Вж. приложение І към Правилника за дейността на Парламента, Кодекс за поведение на членовете на Европейския парламент във връзка с финансовите интереси и конфликтите на интереси.


Ставки на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания *
PDF 594kWORD 54k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания (COM(2016)0758 – C8-0529/2016 – 2016/0374(CNS))
P8_TA(2017)0233A8-0189/2017

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0758),

—  като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0529/2016),

—  като взе предвид член 78в от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0189/2017),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  приканва Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение - 1 (ново)
(-1)   През 2013 г. разликата между очакваните приходи от ДДС и действително събраните приходи от ДДС в Съюза (така наречената „разлика между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС“) възлизаше на приблизително 170 милиарда евро, а трансграничните измами водят до загуба в приходи от ДДС в Съюза, която възлиза на приблизително 50 милиарда евро годишно. Всичко това показва, че ДДС е важен въпрос, който следва да бъде разгледан на равнището на Съюза.
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 1
(1)  Съгласно Директива 2006/112/ЕО7 на Съвета държавите членки могат да прилагат намалени ставки на данъка върху добавената стойност (ДДС) за публикации на всички видове физически носители. Въпреки това намалена ставка на ДДС не може да се прилага по отношение на публикациите, предоставяни по електронен път, които трябва да бъдат облагани със стандартната ставка на ДДС.
(1)  Съгласно Директива 2006/112/ЕО7 на Съвета държавите членки могат да прилагат намалени ставки на данъка върху добавената стойност (ДДС) за публикации на всички видове физически носители. Въпреки това намалена ставка на ДДС не може да се прилага по отношение на публикациите, предоставяни по електронен път, които трябва да бъдат облагани със стандартната ставка на ДДС, което създава неблагоприятни условия за публикациите, предоставяни по електронен път, и спъва развитието на този пазар. Това неблагоприятно от сравнителна гледна точка положение би могло да възпрепятства развитието на цифровата икономика в Съюза.
____________
_____________

7 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1).
7 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1).
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 1 а (ново)
(1a)  В своята резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС7a Европейският парламент припомни, че една от ключовите характеристики на ДДС е принципът на неутралността, и изтъкна, че по тази причина „независимо от техния формат, всички книги, вестници и списания следва да се третират абсолютно еднакво“.
_________________
7a Приети текстове, P7_TA(2011)0436.
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  В съответствие със стратегията на Комисията за цифровия единен пазар8 и за да бъдат в крак с технологичния напредък в цифровата икономика, на държавите членки следва да се предостави възможността да хармонизират ставките на ДДС за публикациите, предоставяни по електронен път, с по-ниските ставки на ДДС за публикациите на всички видове физически носители.
(2)  В съответствие със стратегията на Комисията за цифровия единен пазар8 и нейната амбиция да гарантира позицията на Европа като световен лидер в областта на цифровата икономика на държавите членки следва да се предостави възможността да хармонизират ставките на ДДС за публикациите, предоставяни по електронен път, с по-ниските ставки на ДДС за публикациите на всички видове физически носители, за да се стимулират иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на ново съдържание, а също така и да се улеснят ученето с помощта на цифрови технологии, трансферът на знания и достъпът до култура в цифрова среда, както и нейното популяризиране.
____________
_____________
8 COM(2015) 0192 final
8 COM(2015) 0192 final
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 2 a (ново)
(2a)  Даването на възможност на държавите членки да прилагат към печатните публикации и публикациите, предоставяни по електронен път, намалени, свръхнамалени или дори нулеви ставки следва да гарантира прехвърлянето на икономически изгоди към потребителите, като по този начин се насърчава четенето, а така също и към издателите, като по този начин се стимулират инвестициите в ново съдържание, а по отношение на вестниците и списанията се намалява зависимостта от реклама.
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 3
(3)  В плана за действие във връзка с ДДС9 Комисията подчерта, че публикациите, предоставяни по електронен път, следва да могат да се ползват от същото преференциално третиране за целите на ДДС като публикациите на всички видове физически носители. За да се постигне тази цел, е необходимо да се предвиди възможност за всички държави членки да прилагат по отношение на доставката на книги, вестници и периодични издания намалена ставка на ДДС или по-ниски намалени ставки на ДДС, включително възможността за предоставяне на освобождавания с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС.
(3)  В плана за действие във връзка с ДДС9 Комисията подчерта, че публикациите, предоставяни по електронен път, следва да могат да се ползват от същото преференциално третиране за целите на ДДС като публикациите на всички видове физически носители. За да се постигне тази цел, е необходимо да се предвиди възможност за всички държави членки да прилагат по отношение на доставката на книги, вестници и периодични издания намалена ставка на ДДС или по-ниски намалени ставки на ДДС, включително възможността за предоставяне на освобождавания с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС. Това предложение е в съответствие с целта за предоставяне на повече свобода на държавите членки да определят собствените си ставки на ДДС в рамките на окончателна система на ДДС, , основана на принципа на облагане в държавата по местоназначение .
_________________
_________________
9 COM(2016)0148 final
9 COM(2016)0148 окончателен
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 3 а (ново)
(3a)   В съответствие с плана за действие във връзка с ДДС настоящата директива цели системите на ДДС в отделните държави членки да бъдат по-опростени, по-добре защитени от измами и по-благоприятни за бизнеса, както и да се върви в крак с днешната цифрова и мобилна икономика.
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 5
(5)  С цел да се предотврати широкото използване на намалени ставки на ДДС за аудио-визуално съдържание държавите членки следва да имат възможност да прилагат намалена ставка за книги, вестници и периодични издания само ако тези публикации, предоставяни както на всички видове физически носители, така и по електронен път, не са изцяло или основно съставени от музикално или видео съдържание.
(5)  С цел да се предотврати широкото използване на намалени ставки на ДДС за аудио-визуално съдържание държавите членки следва да имат възможност да прилагат намалена ставка за книги, вестници и периодични издания само ако тези публикации, предоставяни както на всички видове физически носители, така и по електронен път, не са изцяло или основно съставени от музикално или видео съдържание. Като се има предвид колко е важно улесняването на достъпа до книги, вестници и периодични издания за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не им позволяват четенето на печатни материали, по смисъла на Директива … на Европейския парламент и на Съвета, адаптираните и аудио електронни книги, вестници и периодични издания не трябва да се възприемат като изцяло или основно съставени от музикално или видео съдържание. Следователно намалените ставки на ДДС би могло да се прилагат и по отношение на тези формати.
__________________
9a Директива … на Европейския парламент и на Съвета относно определени позволени начини за ползване на произведения и други закриляни обекти, защитени с авторско право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не им позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (COM(2016)0596 окончателен, 2016/0278(COD)) (ОВ ..., стр. ...).
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 5 a (ново)
(5а)   Предоставянето на свобода на държавите членки да прилагат намалени или свръхнамалени ставки на ДДС за електронни книги, електронни вестници и електронни периодични издания би могло да предостави възможност за нови маржове на печалба за издателите и за инвестиции в ново съдържание в сравнение с действащия понастоящем модел, който зависи до голяма степен от реклама. На равнището на Съюза също така следва да се започне провеждането на по-широки разисквания относно модела на финансиране на електронно съдържание.
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 6 a (ново)
(6a)  Гъвкавостта, предоставена на държавите членки в контекста на настоящото предложение, в никакъв случай не предопределя окончателния режим на ДДС, който следва да бъде въведен и в рамките на който всяко увеличаване на гъвкавостта ще трябва да бъде съобразено с въздействието върху функционирането на единния пазар, възможностите за измами с ДДС, увеличаването на разходите за стопанска дейност и риска от нелоялна конкуренция.
Изменение 11
Предложение за директива
Съображение 6 б (ново)
(6б)  Въпреки че настоящата директива позволява на държавите членки да коригират ситуация на неравно третиране, тя не премахва необходимостта от създаване на по-координирана, по-ефективна и по-опростена система от намалени ставки на ДДС с по-малко изключения.
Изменение 12
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 3
Директива 2006/112/ЕО
Приложение III – точка 6
(6)  доставката, включително заемане от библиотеки, на книги, вестници и периодични издания, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от музикално или видео съдържание;
(6)  доставката, включително заемане от библиотеки, на книги, вестници и периодични издания, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от музикално или видео съдържание; включително брошури, листовки и подобни печатни материали, детски книги с картини, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания, карти, хидрографски и подобни диаграми.
Изменение 13
Предложение за директива
Член 2 а (нов)
Член 2а
Мониторинг
Най-късно до ... [три години след влизането в сила на настоящата директива] Европейската комисия изготвя доклад, в който се посочват държавите членки, които са приели подобни намалени или свръхнамалени ставки на ДДС за книги, вестници и периодични издания и техния еквивалент в електронен формат, и оценява въздействието на тези мерки от гледна точка на тяхното отражение върху бюджета и от гледна точка на развитието на сектора на културата.

Свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)
PDF 609kWORD 67k
Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G) (2016/2305(INI))
P8_TA(2017)0234A8-0184/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

—  като взе предвид член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „5G за Европа: план за действие“ (COM(2016)0588) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0306),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (COM(2016)0590),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 по отношение на насърчаването на свързаността с интернет в местните общности (COM(2016)0589),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (COM(2016)0591),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),

—  като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър(1),

—  като взе предвид приложението към съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки“ (COM(2013)0685),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за цифровия единен пазар“(2),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 2 февруари 2016 г. за Решение на Европейския парламент и на Съвета за използването на радиочестотната лента 470—790 MHz в Съюза (COM(2016)0043),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2016 г. (EUCO 26/16),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 септември 2013 г., озаглавено „Отваряне на образованието: иновативно преподаване и учене за всички чрез нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп“ (COM(2013)0654),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 октомври 2016 г., озаглавено „Космическа стратегия за Европа“ (COM(2016)0705),

—  като взе предвид Директива 2013/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (Двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) и за отмяна на Директива 2004/40/ЕО(3),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар – към европейско общество на гигабитов интернет“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, както и на комисията по култура и образование (A8-0184/2017),

A.  като има предвид, че 5G ще бъде основен градивен елемент на обществото на гигабитовия интернет и ще представлява стандартът в бъдеще при технологиите за мобилни съобщения, както и че 5G ще бъде двигател за иновациите, който ще доведе до революционни промени в икономиката и до нови употреби, висококачествени услуги и продукти, източници на приходи и стопански модели и възможности, и като има предвид, че той се очаква да стимулира конкурентоспособността на промишлените отрасли и да задоволи нуждите на потребителите;

Б.  като има предвид, че водещите позиции на Европа в 5G технологията са от основно значение за икономическия растеж и за запазването на конкурентоспособността в световен мащаб, което от своя страна изисква европейска координация и планиране, и като има предвид, че изоставането означава рискуване на работни места, иновации и знания;

В.  като има предвид, че 5G и 5G приложенията ще преоткрият стопанските модели чрез предоставянето на свързаност с много висока скорост, което ще отключи иновациите във всички сектори и предимно в транспорта, енергетиката, финансовата сфера и здравеопазването; като има предвид в тази връзка, че Европа не може да си позволи да изостава, тъй като 5G ще бъде двигател за бъдещия растеж и иновациите;

Г.  като има предвид, че архитектурата на 5G мрежите ще бъде съществено различна от тази на предходните поколения с цел да се посрещнат очакваните стопански изисквания и изискванията за работните характеристики за мрежи с много висок капацитет (МВК), особено по отношение на закъснението, покритието и надеждността;

Д.  като има предвид, че архитектурата на 5G ще доведе до по-голямо сближаване между мобилните и стационарните мрежи; като има предвид следователно, че разгръщането на стационарните мрежи с много висок капацитет ще допринесе за нуждите от пренос на една гъста безжична 5G мрежа възможно най-близо до крайния ползвател;

Е.  като има предвид, че в бъдеще европейското общество и европейската икономика силно ще разчитат на 5G инфраструктурата, чието въздействие далеч ще надхвърли съществуващите безжични мрежи за достъп, с цел да се предоставят висококачествени и по-бързи комуникационни услуги, които са достъпни за всички навсякъде и по всяко време;

Ж.  като има предвид, че цифровизацията се ускорява много бързо и в световен мащаб, което изисква инвестиции във висококачествени съобщителни мрежи с универсално покритие; като има предвид в тази връзка, че е необходима своевременната наличност на радиочестотен спектър, който да бъде в състояние да задоволи тези нужди;

З.  като има предвид, че мобилната и безжична свързаност става все по-важна за всеки гражданин, тъй като новаторските услуги и приложения се използват в движение, и като има предвид, че ориентираната към бъдещето политика в областта на цифровите технологии трябва да взема под внимание този факт;

И.  като има предвид, че разгръщането на 5G мрежата ще се извършва основно чрез частни инвестиции и ще изисква от Европейския кодекс за електронните комуникации да създаде регулаторна среда, която насърчава сигурността, конкуренцията и инвестициите; като има предвид, че това ще изисква рационализирането на административните условия, например за разгръщането на малки клетки за стриктно и своевременно хармонизирано използване на радиочестотния спектър и за развитие на мрежа с много висок капацитет, както понастоящем се предлага в Европейския кодекс за електронните съобщения;

Й.  като има предвид, че обществените инициативи, като например инициативата на Комисията за публично-частно партньорство от 2013 г., подкрепена от 700 милиона евро публично финансиране, за да се даде възможност за 5G в Европа до 2020 г., е необходимо да бъдат допълнени от един конкурентен пазар с насочено към бъдещето регулиране на достъпа и координиране на радиочестотния спектър, което ще насърчи иновациите и необходимите частни инфраструктурни инвестиции;

К.  като има предвид, че разгръщането на 5G мрежи трябва да се извършва съвместно с други проекти, които имат за цел подобряване на връзката в рамките на селските и на най-изолираните територии в Европа, а не за тяхна сметка;

Л.  като има предвид, че въвеждането на 5G и обществото в ерата на гигабитовия интернет изискват изричен график, ориентиран към търсенето, съобразен с бъдещето и технологично неутрален подход въз основа на оценките за всеки регион и сектор, координация между държавите членки, сътрудничество с всички заинтересовани страни и достатъчни инвестиции, за да бъдат изпълнени всички условия в рамките на необходимия срок и да се превърнат в реалност за всички граждани на ЕС;

I.Визия за 5G — искания за смяна на поколенията

1.  приветства предложението на Комисията да изготви план за действие за 5G, насочен към превръщането на ЕС в световен лидер в разгръщането на стандартизирани 5G мрежи от 2020 г. до 2025 г., като част от по-широка стратегия за европейско гигабитово общество, което е технологично по-конкурентоспособно и приобщаващо; счита, че за постигането на тази цел е изключително важна подходящата координация между държавите членки с цел избягване на забавяния при разгръщането на 5G мрежите, както се случи с 4G мрежите, което доведе до това, че на практика степента на покритие на тази технология достигна 86% и едва 36% в селските райони;

2.  подчертава, че според Комисията планът за действие за въвеждането на 5G в целия ЕС има „потенциал да създаде два милиона работни места“ и би могъл да стимулира европейската икономика и да противодейства на високата безработица, особено сред младите хора;

3.  подчертава, че в момента ПЧП за 5G е една от най-напредналите инициативи в света в областта на 5G и новите приложения, които ще произтекат от тези технологии; счита, че е добре да се насърчават взаимодействията в областта на научната и развойната дейност и промишлените разработки, но вярва, че би било справедливо, предвид социалното въздействие на разпространението на 5G, в ПЧП да могат да участват и представители на потребителите и на гражданското общество;

4.  подчертава, че амбициозният и ориентиран към бъдещето график за разпределение на радиочестотния спектър в рамките на Съюза е от първостепенно значение, ако Европа възнамерява да има водеща роля по отношение на развитието на 5G технологията; в тази връзка приветства действията, които Комисията предлага в съобщението, озаглавено „План за действие за 5G за Европа“, като счита, че тези действия са минимално изискване за успешното стартиране на 5G в Съюза;

5.  подчертава, че частните инвестиции следва да бъдат подкрепяни от ориентирана към инфраструктурата среда на политиките и от регулаторна среда, съобразени с предсказуемостта и сигурността и целящи насърчаване на конкуренцията в полза на крайните ползватели, и че те не следва да бъдат забавяни чрез прекалено амбициозни публични схеми, които могат да попречат на разгръщането на 5G мрежите;

6.  подчертава значението на сътрудничеството между академичните среди, научноизследователските институции, частния и публичния сектор по отношение на научноизследователската и развойната дейност в областта на 5G мобилните съобщения; отбелязва ПЧП в областта на 5G като положителен пример в това отношение и насърчава Комисията да продължи да включва всички съответни сектори в този процес;

7.  счита, че Европа ще се възползва от по-нататъшното преминаване към цифрова икономика под формата на по-широко покритие, свързаност и по-бързи скорости, както и че приносът на цифровата икономика към общия ръст на БВП ще достигне 40% до 2020 г., като темпът на растеж ще бъде 13 пъти по-бърз от този на общия БВП;

8.  приветства и одобрява средносрочните цели на обществото на гигабитовия интернет за постигането на мрежови скорости от поне 100 Mbps за всички европейски потребители, които да подлежат на надграждане до 1 Gbps, като в дългосрочен план нараснат до 100 Gbps за основните социално-икономически фактори, като например доставчиците на публични услуги, предприятията, използващи активно цифрови технологии, големите транспортни възли, финансовите институции, болниците, учебните заведения и научноизследователските центрове; призовава за отдаване на приоритет на разгръщането на оптична инфраструктура за пренос на данни, на конкуренцията като мотор за инвестициите и на висококачествените услуги за крайните потребители; припомня, че Съюзът изостава от своите цели относно свързаността в Програмата в областта на цифровите технологии до 2020 г., като изоставането на селските и отдалечените райони е особено тревожно;

9.  подчертава необходимостта да се гарантира, че максимален брой жители на ЕС могат да се възползват от свързаността в обществото на гигабитовия интернет, включително живеещите в отдалечени райони;

10.  решително подкрепя усилията за осигуряване на достъп до 5G мрежата, в съчетание с интермодални маршрути въз основа на мрежите за обществен транспорт, свързани с Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) от 2025 г., и очаква, че ще бъде създаден пълен достъп в целия ЕС, както в градските, така и в селските райони, и в големите туристически центрове и атракции;

11.  отбелязва, че все още е необходимо допълнително подобрение на покритието на мобилните мрежи от четвърто поколение/LTE, тъй като в това отношение Европейският съюз изостава от САЩ, Южна Корея и Япония, и че планът за действие относно 5G следва да бъде възможност за извличане на поуки от грешките при разгръщането на 4G мрежите;

12.  посочва, че радиочестотният достъп до 5G ще трябва да е в състояние да функционира при много широк честотен обхват: от по-малко от 1 GHz до 100 GHz, като се включва пренос до 300 GHz; отбелязва, че честотите от 3 – 6GHz и над 6 GHz следва да доставят екстремна скорост на пренос на данни и екстремен капацитет в гъсто населените райони; признава, че 5G системите във високочестотните ленти изискват много гъста мрежова инфраструктура въз основа на достъпа на малки клетки до обекти, което ще изисква да се направи избор по отношение на това кои честотни ленти да бъдат ползвани или по отношение възможността за споделяне на радиочестотни ленти;

13.  подчертава, че само скоростта на изтегляне няма да бъде достатъчна, за да задоволи бъдещата потребност от свързаност на обществото на гигабитовия интернет, за която ще се изисква инфраструктурна цел относно мрежите с много висок капацитет, тъй като тези мрежи отговарят на най-високите стандарти по отношение на скоростта на качване и изтегляне, закъснението и стабилността;

14.  подчертава, че една съгласувана европейска стратегия за радиочестотния спектър, включително координирани национални пътни карти и графици, е необходима за посрещане на предизвикателствата, свързани с 5G, като се действа върху комуникацията между хората, комуникацията между машини (M2M) и комуникацията при Интернет на предметите (ИН) на различни равнища: скорост на връзката, мобилност, закъснение, повсеместно разпространение, работен цикъл, надеждност, достъпност и др., и да се осигури период на плавен преход към 5G във всички държави членки;

15.  изтъква, че разгръщането на безжичните 5G мрежи изисква връзка с много висок капацитет и гъвкаво и ефикасно използване на всички налични несъседни части от радиочестотния спектър, включително радиочестотната лента 700 MHz, за много различни сценарии за разгръщане на мрежите, което ще изисква разработването на иновативни модели за лицензиране на радиочестотния спектър и ясен акцент върху хармонизирането на наличните радиочестотни ленти на регионален принцип;

16.  признава значението на лицензирани радиочестотни ленти за осигуряването на дългосрочни инвестиции в мрежите и за гарантирането на по-добро качество на услугите, като се дава възможност за стабилен и надежден достъп до радиочестотния спектър, като същевременно подчертава необходимостта от по-добра правна защита за нелицензираните радиочестотни ленти и различните методи за споделяне на радиочестотни ленти;

17.  насочва вниманието към факта, че липсата на координация представлява значителен риск по отношение на разгръщането на 5G, тъй като натрупването на критична маса е от съществено значение за привличането на инвестиции, а оттам и за оползотворяването в пълна степен на 5G технологията;

18.  отбелязва, че всички участници в сектора следва да се ползват от водещи до конкуренция предвидими и равнопоставени условия и от гъвкавост при разработването на собствените си мрежи, като избират собствен модел за инвестиции и комбинацията от технологии, които следва да гарантират пълна функционалност за целите на разгръщането на 5G, като например оптични линии до домашни абонати (FTTH), кабел, сателит, безжичен интернет (Wi-Fi), G.fast, 2G, Massive MIMO (широкомащабни антенни системи), или други бързоразвиващи се технологии, при условие, че ще помогнат за свързването на всички европейци в мрежите с много висок капацитет според действителните им потребности; отбелязва, че разгръщането на 5G ще изисква много повече оптични линии в една по-гъста безжична мрежа;

19.  отбелязва съобщението на Комисията „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар“ и нейния „План за действие за 5G за Европа“, които предоставят на държавите членки изключителна възможност да осигурят на техните иноватори в културната и творческата област, в частност на МСП, възможност да продължат да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб и да представят своя предприемачески и иновативен талант;

II.Ползване на предимствата на обществото в ерата на гигабитовия интернет

20.  счита, че 5G е повече от еволюция на мобилните широколентови услуги и че ще бъде ключов фактор, способстващ за развитието на бъдещия цифров свят, в качеството си на следващо поколение повсеместни свръхвисокоскоростни широколентови инфраструктури, които ще подкрепят превръщането на процесите във всички икономически сектори (публичния сектор, образованието, предоставянето на интегрирано медийно съдържание, здравеопазването, научните изследвания, енергетиката, комуналните услуги, производството, транспорта, автомобилостроенето, аудиовизуалните технологии, виртуалната реалност (VR), игрите онлайн и др.) и ще предоставят достъпни, гъвкави, интерактивни, надеждни и силно персонализирани услуги, които следва да подобрят живота на всеки гражданин;

21.  отбелязва, че европейската разпокъсаност при разгръщането на 4G, която все още се наблюдава при големите различия между държавите членки, както показва индексът за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2015 г., доведе до липса на конкурентоспособност в сферата на цифровите технологии по отношение на САЩ, Китай, Япония, Южна Корея и страните с бързо развиваща се икономика; в тази връзка подчертава, че макар Европа да отбелязва напредък по отношение на развитието на цифровите технологии, темпът се забавя, което представлява риск в дългосрочен план за необходимите инвестиции и за привлекателността на европейската бизнес среда;

22.  припомня, че бенефициенти от въвеждането на 5G в крайна сметка следва да бъдат крайните ползватели и че всяко решение, което се взема при разгръщането на 5G технологиите, следва винаги да бъде насочено към тази крайна цел за предлагане на достъпни, надеждни и висококачествени услуги;

23.  отбелязва, че инвестициите от публичния и частния сектор имат мултиплициращ ефект за цялата икономика и че това вероятно ще доведе до създаването на до 2,3 милиона работни места пряко и непряко в 28-те държави членки, когато 5G бъде разгърнат изцяло;

24.  отбелязва, че разгръщането на 5G технологиите в Европа се очаква да има ползи, които далеч ще надхвърлят сектора на мобилните технологии, както и мултиплициращи ефекти, които ще възлизат на 141,8 милиарда евро годишно до 2025 г.;

25.  подчертава, че успехът на бързото разгръщане на 5G в целия ЕС зависи от разработването на диктувани от търсенето нови стопански модели; подчертава, че съществуват огромен брой инициативи, които допринасят за поясняването на изискванията за 5G, което прави труден приносът на вертикалните отрасли за този процес; следователно подчертава, че е необходимо вертикалните отрасли да се ангажират активно по ефикасен начин в процеса на определяне на изискванията;

26.  подчертава, че лоялната конкуренция и равнопоставените условия на конкуренция за участниците на пазара са ключови необходими условия за внедряването на обществото на гигабитовия интернет от страна на участниците на пазара; счита, че в този контекст следва да се прилага принципът „едни и същи услуги, един и същи риск, едни и същи правила“;

27.  счита, че Комисията и държавите членки заедно с всички съответни заинтересовани страни следва да обмислят мерки относно начина за стимулиране на авангардни изпитвания и изпитателни платформи за ускоряване на иновациите в 5G приложения;

28.  отбелязва, че обществото на гигабитовия интернет следва да преодолее цифровото разделение и да подобрява навлизането на интернет; отбелязва, че все още са необходими непрекъснати инвестиции в разгръщането на съществуващите и бъдещите технологии, включително сателитни технологии, в селските и отдалечените райони; подчертава, че е необходима интелигентна комбинация от частни и публични инвестиции, за да се преодолее цифровото разделение в селските и отдалечените райони; подчертава, че поуките, извлечени в миналото, следва да се използват за преодоляване на различията между държавите членки, регионите и населението в гъсто населените и отдалечените райони, като се поддържа балансирано географско развитие;

29.  насочва вниманието към факта, че въпреки че между градовете и селските райони съществува цифрово разделение, то съществува в голяма степен и между държавите членки; във връзка с това подчертава значението на една конкурентна законодателна рамка и на инициативи, които да насърчават инвестициите в инфраструктура, да повишават разнообразието на участниците и да засилват европейската координация;

30.  отбелязва, че 5G ще бъдат основата за реализиране на визията за мрежовото общество и ще увеличат възможностите за живеене, учене и работа в Европейския съюз, което е предпоставка хората и дружествата пълноценно да се възползват от цифровата революция;

31.  счита, че улесняването на внедряването на 5G малки клетки в съответствие с регламента за WiFi4EU ще допринесе за намаляване на цифровото и технологичното разделение и ще увеличи наличието на 5G услугата за всички граждани;

32.  подчертава, че Европа не трябва да изостава от технологичните новости и възможностите, които предлагат ефикасните ИКТ технологии за подпомагане на социално-икономическото развитие в днешните слабо развити региони;

33.  подчертава, че за да бъдат извличани ползи от целия потенциал на услугата на технологичния мобилен стандарт от пето поколение (5G), гъстата оптична кабелна мрежа е задължителната преносна инфраструктура;

34.  приветства инициативата WiFi4EU за популяризиране на безплатния и всеобщ достъп до интернет в местните общности чрез финансирана от ЕС схема, прилагана от държавите членки; отбелязва, че инициативата WiFi4EU има за цел насърчаването на цифровото приобщаване във всички региони чрез разпределяне на средства равномерно в териториално отношение, като същевременно се отделя внимание на качеството на обслужването на ползвателите; отбелязва нарастването на скоростта на достъп, както и че поради нарастването на ползването чрез множество безжични устройства, местните безжични мрежи (WLAN) ще трябва да отговорят на заявките за връзка от край до край; счита, че е необходима рамка за политики с конкретни приоритети, за да се преодолеят пречките, които пазарът сам по себе си не може да обхване;

35.  призовава Европейската комисия в своя план за действие за 5G да обърне специално внимание на покритието в сгради, като има предвид, че голяма част от 5G приложенията ще се използват в домове и офиси; припомня слабото навлизане в сгради на високочестотни мрежи; препоръчва да бъде извършена оценка на допълнителни технологии, за да се осигури добро покритие в сгради, като например Massive MIMO (широкомащабни антенни системи), ретранслатори в сгради и WiGig високоскоростни Wi-Fi приложения;

36.  подчертава, че развитието на 5G технологии е крайъгълен камък за превръщането на инфраструктурата на ИКТ мрежата в интелигентна глобална свързаност: интелигентни автомобили, интелигентни енергийни мрежи, интелигентни градове, интелигентни заводи, интелигентно управление, така и др.; изразява убеждението, че наличието на свръхвисокоскоростни широколентови мрежи и на интелигентни и ефективни мрежови характеристики, които позволяват да се постигне почти мигновена свързаност между хора, между хора и машини и между свързани машини, ще доведе до предефиниране на свързаността на крайните ползватели, която ще стане възможна чрез мрежовите парадигми като решетъчни мрежи, хибридни мрежи, динамичното разделяне на мрежата и технологиите за софтуеризация;

37.  подчертава, че добрите енергийни характеристики, целящи намаляване на енергийното потребление на мрежата, са важно изискване на 5G; подчертава, че този елемент е от ключово значение за намаляване на оперативните разходи, за улесняване на мрежовата свързаност в селските и отдалечените райони и за осигуряване на мрежов достъп по устойчив и ресурсно ефективен начин;

38.  подчертава, че внедряването на 5G изисква значително обновяване на стационарните и уплътняване на мобилните мрежи в съответствие с целите за общество на гигабитов интернет, особено при решенията за електронно здравеопазване;

39.  подчертава, че аудиовизуалният сектор е една от ключовите движещи сили за успеха на технологиите от пето поколение (5G) в Европа, осигуряващ работни места и икономически растеж, и че техният напредък може да окаже силно и положително влияние върху веригата за създаване на стойност в сектора на аудиовизуалните медийни услуги, в т.ч. производството на съдържание, иновациите, разпространението и потребителската среда; поради това призовава Комисията и държавите членки да вземат под внимание потребностите и особеностите на този сектор, по-специално тези, свързани с радио- и телевизионното разпръскване;

40.  отбелязва, че след като веднъж са включени в мрежата, превозните средства са съответно по-безопасни (по-малко произшествия), по-екологични (по-малко емисии) и допринасят за по-предсказуеми модели на пътуване; поради това подкрепя идеята за въвеждане на обща за целия ЕС цел, съгласно която всички превозни средства на пазара на ЕС да могат да функционират в 5G мрежа и да използват бордово оборудване за интелигентни транспортни системи; категорично подкрепя целта за изграждане на мрежа за линейки и други превозни средства за спешни ситуации (полицейски автомобили, пожарни коли) с базова станция чрез 5G, позволяваща постоянно и непрекъснато покритие при извършване на дейности;

41.  отбелязва ползите от надеждно и непрекъснато 5G покритие за пътната безопасност, благодарение на което се осигуряват свързани и цифрови средства за контрол при тежкотоварните автомобили, като например интелигентни тахографи и електронни документи;

42.  счита, че технологиите от пето поколение следва да дават възможност за нови достъпни и висококачествени услуги, да свързват нови промишлени сектори и в крайна сметка да подобряват качеството на услугата, която получават все по-усъвършенстваните и взискателни ползватели на цифрови технологии; подчертава, че 5G могат да предлагат решения на значителни обществени предизвикателства чрез способността си за значително намаляване на използването на енергия от мобилните устройства и чрез преобразуващия им потенциал за сектори като здравеопазването и транспорта;

43.  приветства Фонда за широколентова връзка в Европа (Connecting Europe Broadband Fund) – фонд за широколентова инфраструктура, отворен за участие на национални насърчителни банки и институции и на частни инвеститори, което ще бъде следваща стъпка към привличане на инвестиции в инфраструктура към недостатъчно обслужвани по-слабо населени и селски и отдалечени райони;

44.  счита, че развитието и усъвършенстването на цифровите умения е от решаващо значение и следва да се осъществява чрез съществени инвестиции в образованието, включително професионалното, предприемаческото и допълнителното обучение, както и преквалификацията, — и чрез всеобхватното участие на всички съответни заинтересовани страни, включително социалните партньори, с три основни цели: запазване и създаване на работни места в сектора на технологиите чрез обучение на висококвалифицирана работна ръка, оказване на подкрепа на гражданите, когато те поемат контрола върху своето цифрово съществуване, като им се предоставят необходимите инструменти, и слагане на край на цифровата неграмотност, която е причина за цифровото разделение и изключване;

45.  счита, че Съюзът следва да разработва и да предоставя на разположение учебни програми за развитие на 5G умения, развитие на учебните програми в партньорство с EIT — Цифрови технологии, като се поставя акцент върху новосъздадените предприятия и МСП, за да могат те да извличат ползи от разгръщането на мрежи от пето поколение (5G);

46.  подчертава, че развитието на 5G мрежи ще спомогне за бързи технологични промени, които ще позволят пълното развитие на интелигентна цифрова промишленост, на Интернет на предметите и на усъвършенствани производствени системи;

47.  подчертава значението на 5G за създаването на възможност за европейска водеща роля в световен мащаб при осигуряване на висококачествени научноизследователски инфраструктури, които могат да превърнат Европа в център за върхови научни изследвания;

III.Подход на политиката

48.  приветства инициативата на Комисията за укрепване на инвестиционния план за Европа в рамките на инструментите за финансиране (ЕФСИ, МСЕ), предназначени за финансиране на стратегически цели за гигабитова свързаност до 2025 г.;

49.  подчертава, че всички свързани с цифровия единен пазар решения, включително разпределението на спектъра, целите за свързаност и внедряването на 5G, трябва да бъдат формулирани въз основа на бъдещите потребности и на очакванията за развитието на пазара през следващите 10 – 15 години; ето защо подчертава, че успешното внедряване на 5G ще бъде от ключово значение за икономическата конкурентоспособност, което може да бъде постигнато само чрез далновидно европейско законодателство и координиране на политиките;

50.  подчертава, че политиките за общество на гигабитов интернет и 5G следва да бъдат пропорционални, да бъдат често преразглеждани и да бъдат в съответствие с „принципа на иновации“, така че потенциалните въздействия върху иновациите да бъдат част от оценката на въздействието;

51.  призовава Комисията да осигурява, поддържа и разработва дългосрочно финансиране за плана за действие за 5G и за модернизацията на мрежите на подходящо ниво в перспективата на следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2020 – 2027 г. и по-специално рамката за НИТР и иновации; подчертава значението на сътрудничеството между академичните среди, научноизследователските институции, частния и публичния сектор по отношение на научноизследователската и развойната дейност в областта на 5G мобилните съобщения; отбелязва ПЧП в областта на 5G като положителен пример в това отношение; изтъква, че според Европейската комисия постигането на целите за свързаност ще изисква инвестиции от 500 милиарда евро през следващите десет години, въпреки че също така счита, че съществува недостиг на инвестиции в размер на 155 милиарда евро; ето защо счита, че трябва да се отдава приоритет на гарантирането, че са налице достатъчни инвестиции, които са резултат от конкуренцията за разгръщането на цифрова инфраструктура, тъй като това разгръщане е абсолютно необходимо за даването на възможност на гражданите и предприятията да се възползват от предимствата на развитието на технологията 5G;

52.  настоятелно призовава всички държави членки да приложат бързо разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза(4), с цел да се гарантира адекватно ниво на сигурност, когато става въпрос за ефикасно и устойчиво разработване на този план;

53.  счита, че най-добрият път към обществото на гигабитов интернет се крие в подход, насочен към бъдещето, поощряващ конкуренцията и неутрален по отношение на технологиите, който бива подкрепян от широк спектър от инвестиционни модели, като например публично-частни или съвместни инвестиции; отбелязва, че съвместното инвестиране и другите форми на инвестиции на сътрудничество и дългосрочни търговски договорености за достъп за мрежи с много голям капацитет също могат да допринасят за обединяването на ресурси, за улесняване на появата на различни гъвкави рамки и за намаляване на разходите за внедряване на мрежите;

54.  призовава държавите членки да осъществяват в пълна степен плана за действие за 5G посредством последователни, приобщаващи и навременни действия в регионите и градовете, с цел да се насърчават и стимулират иновациите в различните сектори и да се улеснява съществуването на икономическа рамка за сътрудничество между всички отрасли;

55.  призовава Комисията и държавите членки да играят водеща роля в насърчаването на междусекторна и междуезикова 5G и трансгранична оперативна съвместимост и в поддържането на съобразени с неприкосновеността на личния живот, надеждни и сигурни услуги, тъй като промишлеността и обществото като цяло стават все по-зависими от цифровата инфраструктура за своята стопанска дейност и услуги, както и да разглежда националните икономически и географски дадености като неразделна част от една обща стратегия;

56.  призовава за удвояване на усилията за стандартизация, за да се гарантира европейската водеща позиция при определянето на технологичните стандарти, които следва да позволят разгръщане на мрежите и услугите от пето поколение; счита, че европейските органи по стандартизация следва да изпълняват специална роля в този процес; отбелязва, че всеки сектор трябва да изработи своя собствена пътна карта за стандартизация, основана на водени от промишлеността процеси, в съчетание със силно желание за постигане на общи стандарти, които биха могли да се превърнат в световни стандарти; призовава Комисията и държавите членки да стимулират инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и европейската стандартизация;

57.  подчертава, че технологиите от пето поколение (5G) имат потенциала да революционизират достъпа до съдържание и неговото разпространение и да увеличат значително удовлетвореността на ползвателите, като същевременно дават възможност за развитието на нови форми на културно и творческо съдържание; в този контекст изтъква необходимостта от ефективни мерки за борба с пиратството и всеобхватен подход за подобряване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост с оглед обезпечаването на лесни пътища към законно съдържание за потребителите;

58.  решително насърчава засиленото експериментиране с 5G технологиите; подкрепя разработването на интегрирани решения и тестове, последвани от междуотраслови широкомащабни пилотни инициативи в отговор на търсенето на услуги на обществото на гигабитов интернет; призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно нелицензирани честотни ленти, за да стимулират опитите, провеждани от промишлеността; призовава Комисията да разгледа поставянето на конкретна и привлекателна цел като рамка за експериментиране от страна на частния сектор с 5G технологии и продукти;

59.  подчертава необходимостта от отчитане на официално признатите от СЗО насоки на Международната комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения (ICNIRP) с цел избягване на несъгласуваност и разпокъсаност и гарантиране на съгласувани условия за внедряване на безжични мрежи на европейския цифров единен пазар;

60.  подчертава, че развитието на обществото на гигабитов интернет изисква ясни и общи правила на ЕС, които следва да бъдат ориентирани към бъдещето и насърчаващи конкуренцията с цел стимулиране на инвестициите и иновациите и запазване на достъпността и избора на крайните ползватели; подчертава, че конкуренцията, основана на инфраструктура, предлага възможности за ефикасно регулиране и дава възможност за справедлива дългосрочна възвръщаемост на инвестициите; насърчава държавите членки да опростяват административната процедура за получаване на достъп до физическа инфраструктура;

61.  подчертава необходимостта от установяване на благоприятна за иновациите среда за цифровите услуги, особено в областта на големите информационни масиви и Интернет на предметите, като се разширява изборът на потребителите и същевременно се увеличава доверието и се насърчава използването на цифрови услуги чрез ефективни и рационализирани правила, съсредоточени върху потребностите на ползвателите и характеристиките на услугите, независимо от вида на доставчика;

62.  изтъква, че националните планове за широколентов достъп трябва да бъдат подложени на преглед и при необходимост да бъдат преразгледани внимателно, да бъдат насочени към всички области на 5G, да поддържат мултитехнологичен и поощряващ конкуренцията подход, да подпомагат регулаторната сигурност и да допринасят за максимално увеличаване на степента и обхвата на иновациите, като сред целите е и преодоляването цифровото разделение;

63.  призовава Комисията да оцени националните планове за широколентов достъп, за да установи пропуските, и да формулира специфични за държавите препоръки за по-нататъшни действия;

64.  приветства инициативата на Комисията за създаване на Платформата за участие по въпросите на широколентовия достъп с цел осигуряване на ангажимент на високо равнище на публични и частни субекти, както и на местни и регионални органи;

65.  подчертава, че осигуряването на достъп до интернет и гарантирането на високоскоростна, надеждна, с кратко време на закъснение и колебание свързаност с интернет са от съществено значение за цифровизирането на процесите и за веригата на стойността в сектора на туризма, както и за развитието и внедряването на транспортни технологии, като например Съвместните интелигенти транспортни системи (C-ITS), Речните информационни услуги (RIS) и Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS);

66.  припомня, че МСП ще извличат огромни ползи от конкурентния достъп до 5G решения; призовава Комисията да представи подробно своите планове за действие за улесняване на участието на МСП в експериментирането с 5G технологии и за гарантиране на достъпа на МСП до Платформата за участие по въпросите на широколентовия достъп до 5G мрежи;

67.  подкрепя инициативите на равнище ЕС за гарантиране на по-добра координация на радиочестотния спектър между държавите членки и по-дълги срокове на валидност на лицензиите, което допринася за повишаване на стабилността и сигурността на инвестициите; отбелязва, че решенията по тези въпроси следва да се правят по едно и също време във всички държави членки, така че да бъдат приемани задължителни указания относно някои условия на процедурите за възлагане, като например крайните срокове за разпределяне на радиочестотния спектър, за споделяне на радиочестотния спектър и съвместно организиране на търгове с цел насърчаване на трансевропейските мрежи; отбелязва, че конкурентният характер на пазарите на мобилни телекомуникационни услуги в Европейския съюз е от решаващо значение при смяната на поколенията към 5G;

68.  призовава ЕС да координира усилията в рамките на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), за да се гарантира последователна политика на ЕС; подчертава, че нуждите от европейско хармонизиране на радиочестотния спектър за 5G след 2020 г. следва да бъдат финализирани преди Световната конференция по радиосъобщения през 2019 г. (WRC-19) при надлежна защита на съществуващите услуги, на които се разчита в момента и които са в съответствие с решенията, взети по време на WRC-15;

69.  подчертава, че определението на мрежите с много висок капацитет, дадено в Европейския кодекс за електронни съобщения, следва да съответства на принципа на технологична неутралност, при условие че тези технологии отговарят на нуждите за качество на мрежовите услуги, което промишлените и потребителските приложения ще изискват в бъдеще;

70.  призовава Комисията да установи годишен преглед на напредъка, да изготвя препоръки относно плана за действие за 5G и да информира Парламента за резултатите;

o
o   o

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1) OВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.
(3) ОВ L 179, 29.6.2013 г., стр. 1.
(4) ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.


Защита на уязвимите пълнолетни лица
PDF 500kWORD 59k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно правната защита на уязвимите пълнолетни лица (2015/2085(INL))
P8_TA(2017)0235A8-0152/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 67, параграф 4 и член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 3, който гарантира на всяко лице правото на физическа и психическа неприкосновеност, и член 21 относно недискриминацията;

—  като взе предвид своята резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно правната защита на пълнолетни лица : трансгранични последици(1),

—  като взе предвид оценката на европейската добавена стойност от септември 2016 г., изготвена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (PE 581.388),

—  като взе предвид Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица („Хагската конвенция“),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 13 декември 2006 г. за правата на хората с увреждания („Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“),

—  като взе предвид Препоръка № R (99) 4 от 23 февруари 1999 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно принципите за правна закрила на недееспособните пълнолетни лица („Препоръка № R (99) 4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа“),

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec(2009)11 от 9 декември 2009 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно принципите по отношение на постоянните пълномощни и предварителното волеизявление свързано с недееспособността („Препоръка CM/Rec(2009)11 на Комитета на министрите на Съвета на Европа“),

—  като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0152/2017),

А.  като има предвид, че е от съществено значение ЕС да се приближи до гражданите и да се занимае с въпроси, които пряко ги засягат, като гарантира спазването на основните права, без дискриминация или изключване;

Б.  като има предвид, че защитата на уязвимите пълнолетни лица, упражняващи своето право на свободно движение в рамките на Съюза, е въпрос от трансграничен характер и поради това се отнася до всички държави членки; като има предвид, че това досие доказва колко е важна ролята, която Съюзът и Европейският парламент следва да играят, за да откликнат на проблемите и трудностите, пред които са изправени европейските граждани при упражняването на своите права, по-специално в трансгранични ситуации;

В.  като има предвид, че защитата на уязвимите пълнолетни лица е тясно свързана със зачитането на правата на човека; като има предвид, че всяко уязвимо пълнолетно лице трябва да се разглежда, подобно на всеки европейски гражданин, като правоимащо лице и способно да взема — в рамките на своите възможности — свободни, независими и информирани решения, а не само като пасивен бенефициент на грижи и внимание;

Г.  като има предвид, че уязвимостта на пълнолетните лица и различните нормативни уредби относно тяхната правна защита не трябва да възпрепятстват правото на свободно движение на лицата;

Д.  като има предвид, че демографското развитие и нарастването на продължителността на живота доведоха до увеличаване на броя на възрастните лица, които не са в състояние да защитават своите интереси поради болести, свързани с възрастта; като има предвид, че съществуват и други обстоятелства, които не не зависят от възрастта, като например умствени и физически увреждания, и при които може да бъде засегната способността на дадено пълнолетно лице да защитава собствените си интереси;

Е.  като има предвид възникналите проблеми в резултат на нарастващото движение между държавите членки на напуснали държавите си на произход пенсионирани лица, в това число уязвими пълнолетни лица, или които биха могли да станат такива;

Ж.  като има предвид, че съществуват различия между законодателствата на държавите членки в областта на съдебната компетентност, приложимото право, признаването и изпълнението на мерките за закрила на пълнолетни лица; като има предвид, че разнообразието в приложимото законодателство, както и многобройността на юрисдикциите могат да накърнят правото на уязвимите пълнолетни лица да се движат свободно и да пребивават в държавата членка по свой избор, както и да получават подходящата защита на своята собственост, когато тя се намира в повече от една държава;

З.  като има предвид, че също така съществуват различия между законодателствата на държавите членки в областта на мерките за защита, въпреки постигнатия напредък в тази област вследствие на Препоръка № R (99) 4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа;

И.  като има предвид, че член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета(2) изключва състоянието и дееспособността на физическите лица от приложното поле на въпросния регламент;

Й.  като има предвид, че Хагската конвенция представлява система от правила на международното частно право, която е особено подходяща за решаването на трансгранични проблеми по отношение на уязвимите пълнолетни лица; като има предвид, че въпреки изминалото време от приемането на тази конвенция, малко на брой държави членки вече са я ратифицирали; като има предвид, че забавянето на ратификацията на конвенцията компрометира защитата на уязвимите пълнолетни лица в трансгранична ситуация в рамките на Съюза; като има предвид, че следователно, с цел постигането на по-голяма ефикасност, е крайно необходимо да се действа на равнището на Съюза, за да се гарантира защитата на уязвимите пълнолетни лица в ситуации от трансграничен характер;

К.  като има предвид, че уязвимо пълнолетно лице е лице, което е навършило 18 години и което, поради нарушени или недостатъчни лични способности, не е в състояние да защитава собствените си интереси, както и тези на своето имущество, било временно или окончателно;

Л.  като има предвид, че трябва да се вземат под внимание разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; като има предвид, че Съюзът и всички държави членки са страни по тази конвенция;

М.  като има предвид, че при определянето на своите политики Съюзът следва да се гарантира зачитането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

Н.  като има предвид, че дейността на Съюза в областта на закрилата на уязвими пълнолетни лица трябва да има за основна цел гарантиране на разпространението, признаването и изпълнението от страна на органите на държавите членки на мерките за осигуряване на защита, предприети от органите на друга държава членка в полза на уязвимо пълнолетно лице, по-специално разпространението и признаването на решенията за поставяне под запрещение, както и укрепването на сътрудничество между държавите членки в това отношение;

О.  като има предвид, че под „мерки за защита“ трябва да се разбират по-специално мерките, посочени в член 3 от Хагската конвенция;

П.  като има предвид, че под „решение за поставяне под запрещение “ следва да се разбира предоставянето на правомощия за представителство от страна на дееспособно пълнолетно лице, било по споразумение или като едностранен акт, които влизат в сила, когато съответното лице вече не е в състояние да защитава собствените си интереси;

Р.  като има предвид, че ясна и подробна информация относно националните законодателства относно недееспособността и закрилата на уязвимите пълнолетни лица следва да бъде по-разбираема и по-лесно достъпна за гражданите, така че да могат сами да вземат информирани решения;

С.  като има предвид, че навременният достъп на различните заинтересовани администрации и съдебни органи до информацията във връзка с правното положение на пълнолетните лица, които са предмет на мярка за осигуряване на защита или на решение за поставяне под запрещение, би могъл да подобри и укрепи защитата на тези лица;

Т.  като има предвид, че създаването във всяка държава членка на файлове или регистри на административните и съдебни решения, които определят мерки за защита по отношение на уязвимо пълнолетно лице, както и решенията за поставяне под запрещение, когато тези мандати са предвидени от националното законодателство, може да послужи за улесняване на навременния достъп на всички заинтересовани администрации и съдебни органи до информацията относно правното положение на пълнолетните лица в уязвимо положение и да осигури по-добра правна сигурност; като има предвид, че поверителният характер на тези файлове или регистри следва да бъде надлежно гарантиран в съответствие с правото на Съюза и националните законодателства в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни;

У.  като има предвид, че мерките за защита, приети от органите на дадена държава членка, следва да бъдат изцяло признавани във всички други държави членки; като има предвид, че независимо от казаното по-горе, възможно е да се наложи въвеждането на основания за отказ на признаване и изпълнение на мярка за осигуряване на защита; като има предвид, че надлежно определените съображения, повдигнати от компетентните национални органи за отказ на признаване и изпълнение на мярка за осигуряване на защита, взета от органите на друга държава членка, следва да бъдат ограничени до опазването на обществения ред;

Ф.  като има предвид, че могат да се въведат механизми за лесно признаване, регистрация и използване на решенията за поставяне под запрещение на територията на Съюза; като има предвид, че на равнището на Съюза следва да бъде създаден единен формуляр за решение за поставяне под запрещение, за да се гарантира, че решенията за поставяне под запрещение са ефективни във всички държави членки;

Х.  като има предвид, че може да се въведат единни за Съюза формуляри за благоприятстване предаването на информацията относно решенията относно закрилата на пълнолетни лица в уязвимо положение, както и разпространението, признаването и изпълнението на тези решения; като има предвид, че в името на правната сигурност на всяко лице, на което е поверена защитата на личността или имуществото на уязвимо пълнолетно лице, може при поискване да се издаде в разумен срок удостоверение, в което се посочва качеството му, неговия статут и предоставените му правомощия;

Ц.  като има предвид, че всяко съдебно решение, постановено в дадена държава членка, което подлежи на изпълнение в тази държава членка, следва да бъде изпълняемо и в другите държави членки, без да се изисква декларация за изпълняемостта му;

Ч.  като има предвид, че би било подходящо да се въведат механизми за сътрудничество между държавите членки с цел да се насърчи и да се улесни комуникацията между компетентните органи, както и предаването и обмена на информация, свързана с уязвимите пълнолетни лица; като има предвид, че определянето на централен орган във всяка държава членка, както е предвидено в Хагската конвенция, може да даде ефективен принос за тази цел.

Ш.  като има предвид, че някои от мерките за закрила, предвидени от органите на дадена държава членка във връзка с уязвимо пълнолетно лице, биха могли да доведат до логистични и финансови последици за друга държава членка, по-специално настаняването на пълнолетните лица в заведение, намиращо се в друга държава членка; като има предвид, че в този случай би било целесъобразно да се създадат механизми за сътрудничество между органите на съответните държави членки, така че те да могат да се договарят за възможността за разпределяне на разходите, свързани с въпросната мярка за осигуряване на защита;

Щ.  като има предвид, че съществуването на централни органи не следва да пречи на административните и съдебните органи на държавите членки да осъществяват пряка комуникация, когато тази комуникация им се струва по-ефикасна;

АА.  като има предвид, че изминалото след приемането на резолюцията на Парламента от 18 декември 2008 г. време трябваше да позволи на Комисията да се сдобие с достатъчно информация относно влизането в сила на Хагската конвенция в държавите членки, които са я ратифицирали, и да изготви доклада, който се изисква от Европейския парламент в тази резолюция;

1.  приветства държавите членки, които са подписали и ратифицирали Хагската конвенция и приканва онези държави членки, които все още не са я подписали или ратифицирали, да го направят във възможно най-кратки срокове; призовава Комисията да предприеме действия за политически натиск спрямо Съвета и държавите членки, с цел увеличаване на ратификациите до края на 2017 г.;

2.  отбелязва, че предложението за регламент, което е предмет на препоръките, изложени в приложението, не замества Хагската конвенция, а я подкрепя и насърчава държавите членки да я ратифицират и прилагат;

3.  отбелязва, че защитата на уязвимите пълнолетни лица, включително лицата с увреждания, изисква цялостен набор от конкретни и целенасочени действия;

4.  призовава държавите членки да се уверят, че мерките за закрила, предвидени от вътрешното им право, са достатъчно приспособими за всяко уязвимо пълнолетно лице, така че компетентните национални органи да могат съответно да предприемат пропорционални индивидуални мерки за защита, като по този начин не се допуска граждани на Съюза да бъдат лишени от права, които те все още са способни да упражняват; отбелязва, че в повечето случаи недееспособността на хората с увреждания се дължи на увреждане, а не на възраст;

5.  припомня на Комисията и на държавите членки, че всички пълнолетни лица, които са в уязвимо положение, не са в това състояние непременно поради напредналата си възраст, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за засилване на правната защита и правата не само на уязвимите пълнолетни лица в напреднала си възраст, но и на пълнолетните лица, които са или са изпаднали в уязвимо положение вследствие на сериозно физическо и/или умствено увреждане, които не са в състояние да защитава своите собствени интереси; в тази връзка счита за изключително полезно въвеждането на процедури за обмен и съпоставка между държавите членки на най‑добрите практики, като се започне именно с видовите защита и закрила;

6.  приканва държавите членки да поощряват самоопределянето на пълнолетните лица чрез въвеждане в своите национални законодателства на законодателство относно решенията за поставяне под запрещение, вдъхновени от принципите, съдържащи се в Препоръка CM/Rec(2009)11 на Комитета на министрите на Съвета на Европа;

7.  призовава държавите членки да обърнат специално внимание на потребностите на най-ощетените уязвими пълнолетни лица и да въведат мерки, които да гарантират, че те не са подлагани на дискриминация, свързана с тяхното състояние; в тази връзка призовава държавите членки, които признават решенията за поставяне под запрещение в своето законодателство или решават да ги добавят, да не предвиждат в своите правни системи такси или формалности, които могат да възпрепятстват неоснователно пълнолетните лица в неравностойно положение да получат заповед за поставяне под запрещение, независимо от тяхното финансово положение;

8.  призовава Комисията да започне, да подкрепя и да финансира проекти, чиято цел е да бъдат доведени до знанието на гражданите на Съюза законодателството на държавите членки в областта на уязвимите пълнолетни лица и мерките за тяхната защита; призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки и действия, за да предоставят на всички лица на своята територия лесно достъпна и достатъчна информация относно националното законодателство, както и относно наличните услуги в областта на защитата на уязвимите пълнолетни лица;

9.  изразява съжаление, че Комисията не откликна на искането на Парламента да представи своевременно на Парламента и на Съвета доклад, в който да се описват срещаните проблеми и най-добрите практики за прилагане на Хагската конвенция, и който би следвало също така да съдържа предложения за мерки на Съюза за допълване или уточняване начина на прилагане на Конвенцията; счита, че този доклад би могъл да се позовава на практически проблеми, срещнати от Комисията при събирането на информация относно прилагането на Хагската конвенция;

10.  призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета, преди 31 март 2018 г., въз основа на член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за регламент за засилване на сътрудничеството между държавите членки, както и подобряване на пълното признаване и изпълнението на решения относно защитата на уязвимите пълнолетни лица и на решенията относно поставянето под запрещение, в съответствие с препоръките, изложени в приложението;

11.  потвърждава, че тези препоръки зачитат основните права и принципите на субсидиарност и пропорционалност; в тази връзка подчертава значението на предоставянето на гласност, наред с най-добрите национални практики, на опита, изграден от местните общности и териториалните органи;

12.  счита, че исканото предложение е без финансови последици;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените препоръки, на Комисията, Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

А.  ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.  Насърчаване на информираността относно административните и съдебните решения, свързани с уязвимите пълнолетни лица, предмет на мерки за закрила, както това е определено в Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица, както и улесняване на разпространението, признаването и изпълнението на тези решения.

2.  Използване на практика на файловете или националните регистри, съдържащи от една страна административните и съдебните решения относно мерките за защита на уязвимите пълнолетни лица, и от друга — в случаите, в които има такива — решенията за поставяне под запрещение, с цел да се гарантира правната сигурност и да се улесни движението и бързия достъп за администрациите и компетентните съдии до информация относно правното положение на лицата, които са обект на мярка за осигуряване на защита.

3.  Прилагане на специфичните и целесъобразните мерки имащи за цел насърчаване на сътрудничеството между държавите членки въз основа на приемането на инструменти по Хагската конвенция, по-специално създаването на централни органи, които ще бъдат натоварени със задачата да улесняват комуникацията между компетентните органи на държавите членки и да координират предаването и обмена на информация относно съдебни и административни решения по отношение на пълнолетни лица, които са обект на мерки за защита.

4.  Гарантиране, че обменът на информация между държавите членки относно статуса на защита на уязвими пълнолетни лица, както и достъпът до файловете и регистрите за мерките за защита и решенията за поставяне под запрещение, се извършва така, че да се гарантира строго спазване на презумпцията за поверителност и на правилата за защита на личните данни на съответните пълнолетни лица.

5.  Въвеждане на единни формуляри за Съюза, с които да се стимулира предоставянето на информация относно административните и съдебните решения, свързани с уязвимите пълнолетни лица, както и разпространението, признаването и изпълнението на решенията, които се отнасят до тях. Комисията би могла да почерпи вдъхновение от образци на формуляри, препоръчани от специалната комисия с дипломатически характер на Хагската конференция по международно частно право в актовете от пленарната сесия през септември и октомври 1999 г., отнасящи се до защитата на пълнолетните лица.

6.  Признаване за всяко лице, което гарантира защитата на личността или имуществото на уязвимо пълнолетно лице, на правото да получава от компетентните органи, и то в рамките на разумен срок, удостоверение, което да бъде валидно във всички държави членки и в което да се посочва качеството му и предоставените му правомощия.

7.  Насърчаване на признаването по право на мерките за осигуряване на защита, постановени от органите на една държава членка, в държавите членки, без да се засяга въвеждането, по изключение и в съответствие с членове 3 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на правни гаранции за защита на обществения ред на държавите членки, към които е отправено искането за признаване на такива мерки за осигуряване на защита, които биха позволили на съответната държава да обоснове отказа на признаване и изпълнение на съответните мерки от тези държави членки.

8.  Насърчаване на изпълнението на мерките за осигуряване на защита, постановени от органите на една държава членка, в държавите членки, без да се изисква декларация за изпълняемост на тези мерки.

9.  Насърчаване на провеждането на консултации между държавите членки в случаи, при които евентуалното изпълнение на дадено решение от органите на държава членка може да доведе до логистични и финансови последици за друга държава членка, така че държавите членки да могат да се споразумеят за разпределението на разходите, свързани с мярката за осигуряване на защита. Провеждането на допитване и консултации следва винаги да се осъществява в интерес на съответното уязвимо пълнолетно лице и при пълно спазване на неговите основни права. Съответните органи ще имат възможност да внесат предложение пред компетентния административен или съдебен орган за алтернативни мерки, като се има предвид, че окончателното решение е от компетентността на последния.

10.  Създаване на единен формуляр за решение за поставяне под запрещение, за да се насърчи използването на тези решения от заинтересованите лица, чието информирано съгласие следва да бъде проверено от компетентните органи, и да се гарантира разпространението, признаването и изпълнението на тези решения.

Б.  ПРЕДЛОЖЕНО ДЕЙСТВИЕ

1.  Призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета, преди 31 март 2018 г., въз основа на член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за регламент за засилване на сътрудничеството между държавите членки и за автоматично признаване и изпълнение на решения относно защитата на уязвимите пълнолетни лица и на решенията за поставяне под запрещение.

(1) ОВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 71
(2) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).


Въвеждане на временни автономни търговски мерки за Украйна ***I
PDF 603kWORD 56k
Изменения, приети от Европейския парламент на 1 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на временни автономни търговски мерки за Украйна за допълване на търговските отстъпки, предоставени в рамките на Споразумението за асоцииране (COM(2016)0631 – C8-0392/2016 – 2016/0308(COD))(1)
P8_TA(2017)0236A8-0193/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за решение
Съображение 2
(2)  С оглед на усилията за икономическа реформа, предприети от Украйна, и с цел подпомагане на развитието на по-тесни икономически връзки с Европейския съюз, уместно е да бъдат увеличени търговските потоци по отношение на вноса на някои селскостопански продукти и да бъдат предоставени отстъпки под формата на автономни търговски мерки за избрани промишлени продукти в съответствие с ускоряването на премахването на митата върху търговията между Европейския съюз и Украйна.
(2)  С цел засилване на усилията за икономическа и политическа реформа, предприети от Украйна, и с цел подпомагане и ускоряване на развитието на по-тесни икономически връзки със Съюза, уместно и необходимо е да бъдат увеличени търговските потоци по отношение на вноса на някои селскостопански продукти и да бъдат предоставени отстъпки под формата на автономни търговски мерки за избрани промишлени продукти в съответствие с ускоряването на премахването на митата върху търговията между Съюза и Украйна.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 3
(3)  Автономните търговски мерки ще бъдат предоставени под формата на квоти с нулеви мита за продуктите, изброени в приложения I и II, в допълнение към преференциалните тарифни квоти, предвидени в Споразумението, и частичното или пълното премахване на вносните мита върху промишлените продукти, изброени в приложение III.
(3)  След като Комисията публикува своя анализ на потенциалното въздействие на настоящия регламент, който следва да вземе предвид потенциалните крайни бенефициери на автономните търговски мерки, включени в настоящия регламент, и да насочи вниманието по-специално към малките и средните производители в Украйна, автономните търговски мерки следва да бъдат предоставени за продукти, които са счетени за благоприятни в светлината на този анализ. Тези автономни търговски мерки следва да бъдат под формата на квоти с нулеви мита за продуктите, изброени в приложения I и II, в допълнение към преференциалните тарифни квоти, предвидени в Споразумението за асоцииране, и частичното или пълното премахване на вносните мита върху промишлените продукти, изброени в приложение III.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)  С цел да се избегне опасността от измами, правото да се ползват допълнителните квоти с нулеви мита следва да се предостави в зависимост от спазването от Украйна на съответните правила за произход на продуктите и процедурите, свързани с тях, както и от участието ѝ в тясно административно сътрудничество със Съюза, както е предвидено в Споразумението.
(4)  С цел да се избегне опасността от измами, правото да се ползват допълнителните квоти с нулеви мита за продуктите, посочени в приложения I и II, и частичното или пълно премахване на вносните мита за промишлените продукти, посочени в приложение III, следва да се предостави в зависимост от спазването от Украйна на всички съответни условия за извличане на ползи от Споразумението за асоцииране, включително правилата за произход на продуктите и процедурите, свързани с тях, както и от участието ѝ в тясно административно сътрудничество със Съюза, както е предвидено в това споразумение.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 9
(9)  В член 2 от Споразумението за асоцииране се предвижда, че зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи и зачитането на принципа на върховенството на закона представляват основни елементи от това споразумение. Целесъобразно е да се въведе възможността за временно спиране на преференциите в случай на неспазване на основните принципи за правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава в Украйна.
(9)  В членове 2 и 3 от Споразумението за асоцииране се предвижда, че зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи и зачитането на принципа на върховенството на закона, както и усилията за борба с корупцията и организираната престъпност и мерките за насърчаване на устойчивото развитие и ефективното многостранно сътрудничество, представляват основни елементи на отношенията с Украйна, които са уредени с това споразумение. Целесъобразно е да се въведе възможността за временно спиране на преференциите в случай на неспазване от страна на Украйна на общите принципи на Споразумението за асоцииране, както беше направено в други споразумения за асоцииране, подписани от Съюза.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 9 а (ново)
(9a)  Годишният доклад на Комисията относно прилагането на задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия следва да включва подробна оценка на прилагането на временните автономни търговски мерки, предвидени в настоящия регламент.
Изменение 6
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – уводна част
Правото на ползване на тарифните квоти, въведени с член 1, зависи от:
Правото на ползване на тарифните квоти и преференциалните мита при внос, въведени с член 1, зависи от:
Изменение 7
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква а
a)  спазването на правилата относно произхода на продуктите и свързаните с това процедури, както е предвидено в Споразумението за асоцииране, и по-специално в протокол I относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество, и в протокол II относно административната взаимопомощ по митнически въпроси;
a)  спазването на правилата относно произхода на продуктите и свързаните с това процедури, както е предвидено в Споразумението за асоцииране, и по-специално в протокол I относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество, и в протокол II относно административната взаимопомощ по митнически въпроси; що се отнася до продуктите, произведени в или транспортирани от територия, която не е под ефективния контрол на правителството на Украйна, представянето на сертификат EUR.1, както е посочено в член 16, параграф 1, буква а) от протокол I към Споразумението за асоцииране, който се издава от митническите органи на правителството на Украйна след извършването на проверка на сметките на износителя в помещенията на износителя и всякакви други проверки, които са считани за целесъобразни, в съответствие с член 17, параграф 5, и член 33 от посочения протокол, включително оценка дали са налице разумни основания да се подозира, че икономическите оператори, които се ползват от временните автономни търговски мерки, подкопават борбата с корупцията или участват в незаконни икономически дейности;
Изменение 8
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква б
б)  въздържането от страна на Украйна от въвеждане на нови мита или такси с равностоен ефект и нови количествени ограничения или мерки с равностоен ефект върху вноса с произход от Съюза, или от повишаване на съществуващите нива на мита или такси, или от въвеждане на други ограничения от деня на влизане в сила на настоящия регламент;
б)  въздържането от страна на Украйна от въвеждане на нови мита или такси с равностоен ефект и нови количествени ограничения или мерки с равностоен ефект върху вноса с произход от Съюза, или от повишаване на съществуващите нива на мита или такси, или от въвеждане на други ограничения, включително вътрешни дискриминационни разпоредби, от деня на влизане в сила на настоящия регламент;
Изменение 9
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква в
в)  зачитане на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи и зачитане на принципа на върховенството на закона, предвидени в член 2 от Споразумението за асоцииране.
в)  зачитане на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи и зачитане на принципа на върховенството на закона, както и постоянни и непрекъснати усилия по отношение на борбата с корупцията и незаконните дейности, предвидени в членове 2, 3 и 22 от Споразумението за асоцииране.
Изменение 10
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква в a (нова)
вa)   постоянно спазване на задълженията за сътрудничество по въпроси, свързани с трудовата заетост, социалната политика и равните възможности в съответствие с глава 13 от дял IV (Търговия и устойчиво развитие) и глава 21 от дял V (Сътрудничество в областта на трудовата заетост, социалната политика и равните възможности) на Споразумението за асоцииране и целите, посочени в член 420 от него.
Изменение 11
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 1
Когато Комисията установи, че са налице достатъчно доказателства за неспазване на условията, определени в член 2, тя може да преустанови изцяло или частично прилагането на преференциалния режим, предвиден в настоящия регламент, в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 5, параграф 2.
Когато Комисията установи, че са налице достатъчно доказателства за неспазване на условията, определени в член 2 от настоящия регламент, тя може да преустанови изцяло или частично прилагането на преференциалния режим, предвиден в настоящия регламент, в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 5, параграф 2.
Изменение 12
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 1а (нов)
Когато държава членка поиска от Комисията да прекрати преференциален режим поради неспазване на условията, посочени в член 2, буква б), Комисията предоставя мотивирано становище в двумесечен срок от внасяне на искането относно обосноваността на твърдението за неспазване. Ако Комисията заключи, че случаят е такъв, тя стартира процедурата, посочена в параграф 1 от настоящия член.
Изменение 13
Предложение за регламент
Член 4 – параграф 1
1.  Когато продукт с произход от Украйна е внесен при условия, които причиняват или заплашват да причинят сериозни затруднения на производител от Общността на подобни или пряко конкурентни продукти, по всяко време Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията може да въведе повторно митата от Общата митническа тарифа за такъв продукт.
1.  Когато продукт с произход от Украйна е внесен при условия, които причиняват или заплашват да причинят сериозни затруднения на производител от Съюза на подобни или пряко конкурентни продукти, по всяко време може повторно да се въведат митата от Общата митническа тарифа за такъв продукт.
Изменение 14
Предложение за регламент
Член 4 – параграф 1а (нов)
1a.  Комисията следи отблизо въздействието на настоящия регламент върху производителите от Съюза по отношение на продуктите, изброени в приложения I и II, включително по отношение на цените на пазара на Съюза и като се взема предвид съответната налична информация относно производителите от Съюза, като например пазарен дял, производство, запаси, производствени мощности и степен на използване на капацитета.
Изменение 15
Предложение за регламент
Член 4 – параграф 2
2.  По искане на държава членка или по инициатива на Комисията, Комисията взема официално решение да започне разследване в рамките на разумен период от време. Когато Комисията реши да започне разследване, тя публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз, обявявайки разследването. Известието съдържа резюме на получената информация и гласи, че всяка съответна информация трябва да се изпраща на Комисията. В него се посочва срокът — не повече от четири месеца от датата на публикуване на известието — в който заинтересованите страни могат да представят писмено становищата си.
2.  По искане на държава членка, юридическо лице или сдружение без правосубектност, действащо от името на промишлеността на Съюза, т.е. всички или голяма част от производителите от Съюза на подобни или пряко конкурентни продукти, или по собствена инициатива на Комисията, ако според нея е видно, че са налице достатъчно prima facie доказателства, Комисията взема официално решение да започне разследване в рамките на разумен период от време. За целите на настоящия член „голяма част“ означава производителите от Съюза, чието съвкупно производство представлява повече от 50% от общото производство на Съюза на подобни или пряко конкурентни продукти, произведени от тази част от промишлеността на Съюза, която или подкрепя, или се противопоставя на искането, и не по-малко от 25% от общото производство на подобни или пряко конкурентни продукти, произведени от промишлеността на Съюза. Когато Комисията реши да започне разследване, тя публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз, обявявайки разследването. Известието съдържа резюме на получената информация и гласи, че всяка съответна информация трябва да се изпраща на Комисията. В него се посочва срокът — не повече от четири месеца от датата на публикуване на известието — в който заинтересованите страни могат да представят писмено становищата си.
Изменение 16
Предложение за регламент
Член 4 – параграф 6
6.  Комисията взема решение в рамките на три месеца в съответствие с процедурата, посочена в член 5. Посоченото решение влиза в сила в рамките на един месец след публикуването му.
6.  Комисията взема решение в рамките на три месеца в съответствие с процедурата, посочена в член 5. Посоченото решение влиза в сила в рамките на един месец след публикуването му. Митата по Общата митническа тарифа се въвеждат повторно дотогава, докато е необходимо да се противодейства на влошаването на икономическото и/или финансовото положение на производителите от Съюза или докато продължава да съществува заплахата от такова влошаване. Срокът на повторно въвеждане не надвишава една година, освен ако не бъде продължен при надлежно обосновани обстоятелства. Когато окончателно установените факти сочат, че не са изпълнени условията, определени в член 4, параграф 1, Комисията приема акт за изпълнение за прекратяване на разследването и процедурата в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5, параграф 2.
Изменение 17
Предложение за регламент
Член 5 а (нов)
Член 5a
Оценка на прилагането на автономните търговски мерки
Годишният доклад на Комисията относно прилагането на задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия включва подробна оценка на прилагането на временните автономни търговски мерки, предвидени в настоящия регламент, и доколкото е целесъобразно, оценка на социалното въздействие на тези мерки в Украйна и Съюза. Чрез уебсайтовете на Комисията ще бъде предоставена информация относно използването на тарифните квоти за селскостопански продукти.
Изменение 18
Предложение за регламент
Приложение І – таблица – ред 4

Текст, предложен от Комисията

09.6752

2002

Домати, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или с оцетна киселина

 

5 000

Изменение

заличава се

Изменение 19
Предложение за регламент
Приложение ІІ – таблица – ред 2

Текст, предложен от Комисията

Мека пшеница и смес от пшеница и ръж, брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис и агломерати под формата на гранули

1001 99 00, 1101 00 15, 1101 00 90, 1102 90 90, 1103 11 90, 1103 20 60

100 000 тона/година

Изменение

заличава се

Изменение 20
Предложение за регламент
Приложение II – таблица – ред 3

Текст, предложен от Комисията

Царевица, различна от тази за посев, брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис и агломерати под формата на гранули и зърна

1005 90 00, 1102 20, 1103 13, 1103 20 40, 1104 23

650 000 тона/година

Изменение

Царевица, различна от тази за посев, брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис и агломерати под формата на гранули и зърна

1005 90 00, 1102 20, 1103 13, 1103 20 40, 1104 23

650 000 тона/година

Изменение 21
Предложение за регламент
Приложение III – таблица – ред 3

Текст, предложен от Комисията

3102 10 10

Карбамид, дори във воден разтвор, с тегловно съдържание на азот, превишаващо 45% спрямо сух безводен продукт (с изключение на продукти, представени под формата на гранули или в други подобни форми, или в опаковки с брутно тегло, непревишаващо 10 kg).

3%

Изменение

заличава се

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея (A8-0193/2017).


Единен формат за визи ***I
PDF 468kWORD 49k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1683/95 от 29 май 1995 година за определяне на единен формат за визи (COM(2015)0303 – C8–0164/2015 – 2015/0134(COD))
P8_TA(2017)0237A8-0028/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0303),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8–0164/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 3 май 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A8–0028/2016),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 1 юни 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май за определяне на единен формат за визи

P8_TC1-COD(2015)0134


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1370.)


Многогодишна рамка за Агенцията на ЕС за основните права за периода 2018—2022 г. ***
PDF 445kWORD 47k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2018—2022 г. (14423/2016 – C8-0528/2016 – 2016/0204(APP))
P8_TA(2017)0238A8-0177/2017

(Специална законодателна процедура — одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14423/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0528/2016),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0177/2017),

1.  дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


Многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за 2018—2022 г. (Резолюция)
PDF 458kWORD 50k
Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно многогодишната рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2018—2022 г. (2017/2702(RSP))
P8_TA(2017)0239B8-0384/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2018 – 2022 г. (14423/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0528/2016),

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0177/2017), изпратена в съответствие с член 99, параграфи 1 и 4 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид своята позиция от 13 декември 2012 г. относно проекта за решение на Съвета за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2013—2017 г. (10449/2012 – C7-0169/2012 – 2011/0431(APP)(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно положението на основните права в Европейския съюз през 2015 г.(2),

—  като взе предвид изявленията на Комисията и на Съвета от 31 май 2017 г. относно многогодишната рамка за периода 2018—2022 г. за Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Европейският съюз е поел ангажимент за гарантирането на правата, провъзгласени в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че проектът за решение на Съвета за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2018—2022 г., представен на Парламента за одобрение, включва осем тематични области: жертви на престъпления и достъп до правосъдие; равенство и всякаква форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, или въз основа на националност; информационно общество, и по-специално — зачитане на личния живот и защита на личните данни; съдебно сътрудничество, освен по наказателноправни въпроси; миграция, граници, убежище и интеграция на бежанците и мигрантите; расизъм, ксенофобия и свързаните с тях прояви на нетърпимост; права на детето; интеграция и социално приобщаване на ромите с акцент върху антиромските настроения;

В.  като има предвид, че включването на областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в многогодишната рамка ще отразява не само потребностите на място, но и ще позволява на Агенцията да предоставя цялостен анализ по собствена инициатива в области, които са от очевидно значение за основните права, особено като се имат предвид неотдавнашните и текущите законодателни промени на равнище ЕС в тази област;

Г.  като има предвид, че вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси станаха част от правото на Съюза и поради това са включени в обхвата на задачите на Агенцията, както всички области, попадащи в областите на компетентност на Съюза, в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета;

Д.  като има предвид, че въпреки че полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси не са включени в решението на Съвета за създаване на многогодишна рамка, Агенцията ще може да продължава да изпълнява задачите си в тези области по искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета;

Е.  като има предвид, че създаването на многогодишната рамка на Агенцията за периода 2018—2022 г. е необходимо за гарантирането на непрекъснатостта на нейната дейност, и като има предвид, че липсата на нова многогодишна рамка до началото на 2018 г. предполага, че Агенцията може да работи само ако е постъпило конкретно искане от дадена институция, а не по своя собствена инициатива;

1.  изразява съжаление във връзка с липсата на споразумение в Съвета по отношение на включването на предложените нови тематични области, а именно полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, в новата многогодишна рамка;

2.  припомня значението на работата на Агенцията и нейната ключова роля за утвърждаване на основните права в целия ЕС;

3.  счита, че един от основните аспекти на работата на Агенцията е да продължава да предоставя подкрепа по въпроси, свързани със спазването на основните права в рамките на правото на Съюза, и че това налага Агенцията да осъществява своята дейност без прекъсване;

4.  приветства изявленията на Комисията и на Съвета и подчертава необходимостта от подобряване на работните процедури за управлението и функционирането на Агенцията и от изясняване, че правомощията на Агенцията включват също така въпросите от „бившия трети стълб“ (полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси);

5.  отбелязва различията в становищата на Комисията и Съвета относно тълкуването на Регламента за създаване на Агенцията и призовава и двете институции да постигнат споразумение във възможно най-кратък срок;

6.  приканва Комисията, след извършване на външната оценка на Агенцията през 2017 г., да представи предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 168/2007, които Парламентът счита за необходими за подобряването на процедурите за управлението и функционирането на Агенцията и привеждането на регламента в съответствие с Договора от Лисабон, както е предвидено в член 31, параграф 2 от него;

7.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Агенцията на Европейския съюз за основните права.

(1) ОВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 262.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0485.


Цифровизация на европейската промишленост
PDF 632kWORD 76k
Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост (2016/2271(INI))
P8_TA(2017)0240A8-0183/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 173 (дял XVII) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който разглежда промишлената политика на ЕС и се отнася, наред с другото, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

—  като взе предвид членове 9, 11 и 16 от ДФЕС,

—  като взе предвид Протокол № 1 към ДФЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 към ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавен „Quantum technologies“ („Квантови технологии“, SWD(2016)0107),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавен „Advancing the Internet of Things in Europe“ („Напредъкът на интернет на нещата в Европа“, SWD(2016)0110),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г., озаглавена „Промишлената политика в ерата на глобализацията“(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията — Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“: Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юли 2007 г., озаглавено „Средносрочен преглед на индустриална политика — Принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2007)0374),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100) и последващите законодателни и незаконодателни предложения,

—  като взе предвид предложението от 11 септември 2013 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012 (COM(2013)0627),

—  като взе предвид предложението от 26 март 2013 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (COM(2013)0147),

—  като взе предвид предложението от 7 февруари 2013 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза (COM(2013)0048),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II — Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар: Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ (COM(2011)0206),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „За Акт за единния пазар: За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика — 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г., озаглавена „Програма в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия“(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г., озаглавена „Защита на критичната информационна инфраструктура — постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г., озаглавена „Нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu“(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно интернет на нещата(11),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2016 г., озаглавено „Четвъртата индустриална революция и цифровата трансформация: пътят напред“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм и комисията по култура и образование (A8-0183/2017),

A.  като има предвид, че трябва да се полагат енергични усилия посредством конкретни политики, действия и стимули за повторна индустриализация на ЕС и неговите държави членки с цел съчетаване на конкурентоспособността и устойчивостта, създаването на качествени работни места и приобщаването; като припомня целта на ЕС до 2020 г. 20% от БВП на Съюза да се основават на промишлеността, което трябва непременно да вземе под внимание структурната трансформация на промишления сектор в резултат на цифровата революция и появата на нови стопански модели;

Б.  като има предвид, че европейската промишленост представлява основата на европейската икономика и богатство, както и че тя е изправена пред големи предизвикателства в резултат на тенденциите за по-бърза глобализация и иновации;

В.  като има предвид, че цифровизацията на промишленото производство спомага за повишаване на гъвкавостта, енергийната и ресурсната ефективност, устойчивостта на иновациите и конкурентоспособността на европейските икономики, като по този начин трансформира стопанските модели, производството, продукцията, процесите и създаването на стойност и оказва основно въздействие върху баланса между възможностите и предизвикателствата за европейските промишлени сектори и работници;

Г.  като има предвид, че със своето промишлено наследство, мрежи от промишлени сектори и вериги за създаване на стойност, със своите иновативни силни страни и стратегически публични инвестиции в научноизследователската и развойната дейност (НИРД), наличието на частни инвестиции и ефикасна администрация, със своята квалифицирана работна сила и интегрирането на промишленото развитие със социалните предизвикателства, както и предвид факта, че са започнати повече от 30 национални и регионални инициативи за цифровизиране на промишлеността, Европа разполага със силна основа, чрез която да се превърне в лидер в областта на цифровата трансформация; като има предвид, че е налице възможност за укрепване на промишлеността на ЕС, ако успеем да изградим напълно интегрирани вериги за създаване на стойност за цифрово подобрени промишлени продукти и пакети продукт — услуга;

Д.  като има предвид, че съобщителните мрежи от пето поколение ще трансформират из основи нашите икономики, като поставят цифровизацията в центъра на промишленото развитие и социалните услуги;

Е.  като има предвид, че за успеха на европейската промишлена стратегия е задължително да се създаде цифров единен пазар, който стимулира икономическия растеж и заетостта по един социално отговорен начин;

Ж.  като има предвид, че една добре замислена технологично неутрална стратегия за цифровизацията на промишленото производство, което все повече свързва хората и машините, както и услугите през граница в рамките на цялата глобална верига за създаване на стойност, е важен ключов етап за повишаване на гъвкавостта, устойчивостта и конкурентоспособността на нашата икономика и за създаване на нови работни места;

З.  като има предвид, че цифровизацията следва да използва потенциала за увеличаване на ефикасното използване на ресурсите, енергията и капитала, като по този начин допринася за по-интегрирана кръгова икономика, по-ниска материалоемкост и по-голяма промишлена симбиоза;

И.  като има предвид, че цифровизацията може да даде тласък на туризма в полза на пътниците и тяхната мобилност, позволявайки, наред с другото, лесен достъп до информация в реално време и широк спектър от услуги;

Й.  като има предвид, че високоразвитите езикови технологии могат да помогнат на промишлеността да преодолее езиковите бариери, които възпрепятстват развитието на цифровия пазар;

К.  като има предвид, че цифровизацията създава нови възможности в транспортния сектор за производителите, операторите, инвеститорите, работниците и пътниците и представлява предварително условие за това транспортната промишленост да остане конкурентоспособна и функционираща и да повиши своята ефективност, а за услугите в сектора на транспорта — да станат по-устойчиви и по-резултатни;

Л.  като има предвид, че цифровизацията може да допринесе за по-безопасни условия на труд, по-голяма безопасност на продуктите и за индивидуализиране и децентрализиране на производството;

М.  като има предвид, че съществува голямо несъответствие, свързано с пола, по отношение на заетостта и обучението в сектора на ИКТ, което има сериозни отрицателни последици за равенството на пазара на труда;

Н.  като има предвид, че цифровизацията и индивидуализирането и децентрализирането на производството ще доведат до промяна на условията на труд и ще имат редица социални последици; като има предвид, че безопасните и достойни условия на труд и високите стандарти за безопасност на продуктите трябва да останат обща грижа;

О.  като има предвид, че съществуват многобройни изследвания, които изтъкват, че цифровизацията в промишленото производство ще доведе до промени в търсенето на пазара на труда и заетостта в Европа; като има предвид, че това може да има въздействие върху съществуващите правила, регулиращи правата и участието на работниците; като има предвид, че става ясно, че е необходимо да се отговори на тези промени чрез обучението на работната сила в нови умения в областта на ИКТ и повишаване на цифровите умения в обществото като цяло;

Разработване на интегрирана стратегия за промишлената цифровизация (СПЦ) за ЕС

1.  приветства съобщението на Комисията относно цифровизирането на европейската промишленост;

2.  изразява твърдо убеждение, че СПЦ ще допринесе по решителен начин за преодоляването на най-неотложните икономически и социални предизвикателства, пред които е изправена Европа, като:

   a) засили икономическата динамика, социалното и териториалното сближаване и гъвкавостта по отношение на технологичните трансформации и сътресения чрез модернизирането и взаимното свързване на европейските промишлени сектори и икономически вериги за създаване на стойност и чрез увеличаване на публичните и частните инвестиции в реалната икономика, както и като предостави възможности за инвестиции в контекста на устойчиво модернизиране;
   б) насърчи създаването на качествени работни места и възможности за връщане на изнесени производства, повиши трудовите стандарти и привлекателността на работните места в промишления сектор, допринесе за предоставянето на повече възможности и информация на потребителите, полага усилия за една социално отговорна трансформация и приобщаващ пазар на труда с по-разнообразни модели на работни места и схеми за работно време, както и по-добри условия и интеграция на заетостта и ученето през целия живот;
   в) повиши ефикасното използване на ресурсите и намали материалоемкостта на производствената промишленост благодарение на укрепването на европейската кръгова икономика, като се припомни, че това е от жизненоважно значение за материалните условия на европейския сектор на високите технологии, както и за цифровизираното промишлено производство и неговите продукти;
   г) засили европейското сближаване чрез надеждна и амбициозна европейска инвестиционна политика (обръщаща специално внимание на разгръщането на модерна цифрова инфраструктура), използва различни европейски инструменти за финансиране, включително ЕФСИ, регионалните фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други, и осигури координирана, неутрална от технологична гледна точка европейска промишлена политика, основана на лоялна конкуренция между множество участници, иновации и устойчиво модернизиране, както и иновация на технологичния, социалния и стопанския модел, която подобрява цифровия единен пазар и интеграцията и модернизирането на всички европейски промишлени сектори;
   д) подкрепи целите на Европа в политиката в областта на климата чрез повишаване на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите на промишленото производство, както и неговата „кръговост“, намали емисиите, и като свърже устойчивостта на промишлеността с конкурентоспособността;
   е) засили икономическите и социалните иновации, както и иновациите в политиката чрез прилагане на принципите на откритост и достъпност на публичните и частните данни и информация, като винаги се защитават чувствителните данни в обмена между предприятията, работниците и потребителите и като се създаде възможност за по-добра интеграция на всички категории промишлени сектори и сфери на политиката, в това число творческите и културните индустрии;
   ж) подобри препитанието на гражданите в градските и извънградските райони, както и тяхната информираност относно възможностите, предлагани от цифровизацията, и способността им да се възползват от тях;
   з) стимулира технологичните и социалните иновации в областта на научните изследвания в ЕС чрез политика за промишлена цифровизация с ясен фокус и визия;
   и) подобри енергийната сигурност и намали потреблението на енергия чрез цифровизирано, по-гъвкаво и ефикасно промишлено производство, което ще позволи по-добро управление на енергийното търсене;
   й) осъществи партньорства с други макрорегиони по света във връзка с развиването на отворени цифрови пазари, които са новаторски и справедливи;
   к) осъзнава необходимостта от по-справедлива и по-ефективна европейска политика на данъчно облагане, изясняваща въпроси като данъчната основа в ерата на глобално свързаните цифрови пазари и цифровизираното производство;
   л) привлича инвестиции и световни водещи научни изследователи и експертен опит, като по този начин допринася за икономическия растеж и конкурентоспособността на Европа;
   м) подкрепя нови стопански модели и иновативни стартиращи предприятия, стимулирани от цифровизацията и развитието на технологиите;

3.  подчертава значението на създаването на конкурентна стопанска среда, която улеснява частните инвестиции, благоприятстваща регулаторна рамка, чрез която се избягват бюрократични пречки, изграждането на най-съвременна европейска цифрова инфраструктура, както и координационна структура на ЕС за цифровизацията на промишлеността, която улеснява координирането на националните, регионалните и общоевропейските инициативи и платформи за промишлена цифровизация; призовава Комисията да осигури постигането на целта за дял на промишлеността в размер на 20% от БВП до 2020 г.; подчертава, че за да се даде възможност на ЕС да заеме световна лидерска позиция в промишлеността, цифровизацията на промишлеността следва да бъде свързана с по-обща стратегия на ЕС за промишлеността; подчертава значението на засилването на цифровизацията, особено в държавите членки, регионите и секторите, които изостават, и сред хората, които са засегнати от цифровото разделение; във връзка с това приветства предложението за кръгла маса на високо равнище и европейски форум на заинтересованите лица; подчертава значението на сътрудничеството между съответните участници и очаква, че освен водещите представители на отделните сектори и социалните партньори, академичните среди, МСП, организациите, които изготвят стандартите, лицата, отговорни за определянето на политиките, публичните администрации на национално и местно равнище и гражданското общество също ще бъдат поканени да играят активна роля;

4.  изисква от Европейската комисия да продължи да осъществява своята важна дейност за проучване на тенденциите в производството и цифровизацията, както и тенденциите в нетехническите сфери (като право, политика, администрация, комуникации и т.н.), изучаване на съответните промени в други региони, определяне на новите ключови технологии и стремеж да се гарантира запазването на европейската лидерска позиция в тези области и интегрирането на новите тенденции в политиките и действията, като взема под внимание концепциите за „сигурност при проектирането“ и „защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането и по подразбиране“, както и да проучи дали тази дейност би могла да се осъществява посредством специална мрежа за промишлени прогнози, включваща национални организации за научни изследвания и технологии;

5.  приветства съобщението на Комисията относно „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180), но изразява съжаление, че тъй като отделеното на транспортния сектор внимание се ограничава до свързани и автоматично управляеми автомобили, в него не се разглеждат в достатъчна степен всички съществуващи предизвикателства; припомня, че макар свързаните и автоматично управляемите превозни средства да представляват една от най-вълнуващите предстоящи цифрови трансформации в сектора, съществува потенциал за цифровизация във всички видове транспорт, както в оперативните, така и в административните процеси, а и по цялата верига за създаване на стойност от производителите до пътниците и товарите, както и за координация с всички използвани в сектора нови технологии, като например европейските глобални спътникови навигационни системи EGNOS и „Галилео“, от които могат да се очакват резултати в близко бъдеще; изисква от Комисията да се съсредоточи върху цифровите трансформации при всички видове транспорт, включително по отношение на свързаните с транспорта и туризма услуги;

6.  посочва, че процесът на цифровизация не бе в еднаква степен ползотворен навсякъде в транспортния сектор, както и че това създаде вредна разпокъсаност на единния пазар между различните видове транспорт и в рамките на един и същи вид транспорт; подчертава, че се наблюдават значителни и нарастващи разминавания между държавите членки в конкурентоспособността и цифровизацията на транспорта, отразени също така сред регионите, дружествата и МСП; счита, че разработването на координирана СПЦ на ЕС би могло да спомогне за преодоляване на тази разпокъсаност и на разминаванията и да привлече инвестиции в проекти за цифровизация; подчертава, че целта не би следвало да бъде просто изготвянето на още един политически документ, а действителна стратегия, отразяваща тенденциите за иновации и пазарния потенциал, чието прилагане да бъде предмет на непрекъсната оценка;

7.  счита, че СПЦ ще допринесе за решаването на някои от най-належащите предизвикателства в секторите на транспорта и туризма; поради това призовава Комисията да продължи да подкрепя цифровизацията с цел:

   a) подобряване на цялостната безопасност, качеството и екологичните показатели на транспортния сектор;
   б) подобряване на безпрепятствения достъп за всички, включително по-възрастните хора и лицата с намалена мобилност или увреждания, и повишаване на осведомеността за алтернативни решения за мобилност, предоставящи на пътниците по-голям избор, по-лесни за ползване и адаптирани продукти и повече информация на територията на целия ЕС, както в градските, така и в по-слабо развитите региони;
   в) намаляване на транспортните разходи, като например разходите за поддръжка, както и повишаване на ефикасността при използването на капацитета на съществуващата транспортна инфраструктура (напр. групирането на превозни средства, съвместните интелигентни транспортни системи (C-ITS), Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) и Речните информационни услуги (RIS);
   г) подобряване на конкурентоспособността чрез насърчаване на навлизането на нови участници на пазара, особено на МСП и стартиращите предприятия с оглед оспорване на съществуващите монополи;
   д) улесняване на правилното и хармонизирано прилагане на законодателството на ЕС чрез разработването на системи за управление на движението, интелигентни транспортни системи, цифрови тахографи, електронни системи за пътно таксуване и т.н., както и установяване на регулаторни рамки, подходящи за новите реални ситуации, които могат да възникнат в резултат на прилагането на напредналите технологии;
   е) намаляване на административната тежест за малките и средните транспортни оператори и новосъздадените предприятия, например в сектора на товарните превози и логистиката, като се опростят административните процедури, като се създадат условия за проследяване и откриване на товарни пратки и като се оптимизират разписанията и транспортните потоци;
   ж) да продължат да бъдат защитавани правата на пътниците, включително защитата на данните, също и при мултимодални пътувания;
   з) намаляване на проблемите, свързани с асиметрията на информацията на транспортния пазар;
   и) благоприятстване привлекателността и развитието на туристическия сектор, който спомага да се генерират около 10% от европейския БВП, както и на творческите индустрии в градските, селските и най-отдалечените райони, например чрез по-добро интегриране на мобилността и туристическите услуги, включително за по-малко познатите дестинации;

8.  подчертава, че непрекъснатата и високоефективна свързаност е предпоставка за бързи, сигурни и надеждни връзки за всички видове транспорт и за по-нататъшната цифровизация на транспортния сектор; изразява съжаление относно голямата разпокъсаност на цифровото покритие в рамките на ЕС; счита, че инвестициите в широколентова инфраструктура и справедливото разпределяне на радиочестотния спектър са от решаващо значение за цифровизирането на транспортния сектор; подчертава в тази връзка необходимостта от междусекторна перспектива, например обхващаща секторите на електрониката, телекомуникациите, транспорта и туризма; призовава Комисията и държавите членки да изпълнят ангажимента си за предоставяне на такъв вид свързаност за основните транспортни маршрути и центрове не по-късно от 2025 г, както и да инициират действия за постигането на пълно покритие за цялата територия на ЕС;

Създаване на условия за успешна промишлена цифровизация: инфраструктура, инвестиции, иновации и умения

9.  подчертава, че евентуална СПЦ предлага възможност за стимулиране на иновациите, ефикасността и устойчивите технологии, които повишават конкурентоспособността и модернизират промишлената основа на ЕС, както и за отстраняване на пречките пред развитието на цифровия пазар; подчертава, че интегрираната промишлена цифровизация трябва да се основава на силни благоприятни условия, които включват от първокласна, съобразена с бъдещето цифрова инфраструктура, НИРД и подкрепяща инвестициите среда до подходяща съвременна, стимулираща иновациите законодателна рамка, задълбочен цифров единен пазар, високи равнища на квалификация и предприемачество, както и засилен социален диалог;

10.  подчертава необходимостта от засилване на публичните и частните инвестиции във високоскоростна свързаност, например чрез съобщителни мрежи от пето поколение, фиброоптика, навигационна инфраструктура и инфраструктура за спътникови комуникации, за да се гарантира опорна мрежа на цифровата инфраструктура в градските и промишлените зони; изтъква значението на хармонизирането в разпределението на радиочестотния спектър, насочено към увеличаване на търсенето на свързаност и подобряване на предсказуемостта на средата за инвестиции в мрежата; подчертава необходимостта от заемане на лидерска позиция в цифровите промишлени вериги за създаване на стойност и ключовите технологии, като съобщителните мрежи от пето поколение, квантовите технологии, високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, изчисленията в облак, анализа на големи масиви данни, интернет на нещата, роботиката, автоматизацията (включително автоматично управляемите автомобили с висока степен на автоматизация) и технологията на дистрибутирания регистър; във връзка с това подкрепя работните документи на Комисията, придружаващи съобщението ѝ;

11.  признава възможностите и предизвикателствата във връзка с цифровизацията на промишлеността; отбелязва положителните ефекти от цифровизацията на промишлеността, тъй като чрез нея се увеличава гъвкавото полагане на труд, което може да доведе до по-добър баланс между професионалния и личния живот, диверсифицират се възможностите за избор чрез мобилна работа от разстояние и се позволява на хората от селските и изолираните райони да се включат на пазара на труда, при условие че разполагат с необходимата инфраструктура, засилвайки по този начин икономическия растеж; признава същевременно, че породената от цифровизацията тенденция към повишена гъвкавост може да увеличи опасността от непостоянна и несигурна заетост; подчертава, че новите форми на труд не трябва да се използват за заобикаляне на съществуващото трудово и социално законодателство по отношение защитата на правата на работниците и потребителите; изтъква, че традиционните отрасли и предприятия в икономиката, основаваща се на платформи, трябва да бъдат поставени при равни условия;

12.  отбелязва, че цифровата трансформация в транспортния сектор и в сектора на туризма, по-специално развитието на икономиката по заявка и икономиката на сътрудничеството, допринася за значително преобразуване в поведението на пътниците и потребителите по отношение на мобилността и туризма, както и за необходимостта от приспособяване на инфраструктурата; приканва Комисията да направи оценка на въздействието на цифровизацията върху услугите в областта на транспорта, мобилността и туризма, със специален акцент върху поведението и предпочитанията на потребителите на тези услуги, както и допълнително да разгърне потенциала на тази обществена промяна;

13.  отбелязва, че нарастващата цифровизация в дистрибуцията на билети за пътуване означава, че повече информация е лесно достъпна за потребители през интернет, но все повече по начин, който прави трудно сравняването на офертите; счита, че следователно е необходимо да се увеличат гаранциите за прозрачност и безпристрастност в дистрибуцията и по-специално дистрибуцията чрез интернет, така че потребителите да могат да правят информиран избор въз основа на надеждна информация по отношение не само на цената, но и на други параметри, включително качество на услугата и допълнителни предложения; счита, че подобна прозрачност ще насърчи конкуренцията и ще подкрепи развитието на мултимодалния транспорт;

14.  счита, че цифровизирането следва да предостави на потребителите по-голям избор, по-лесни за използване и пригодени към специфичните потребности продукти и повече информация, по-специално по отношение на качеството на продуктите или услугите;

15.  изтъква, че въздействието на езиковите бариери върху промишлеността и нейната цифровизация не е разгледано или оценено адекватно в документите относно цифровия пазар; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават развитието на езикови технологии, които, наред с цифровизацията на промишлеността, ще намалят фрагментирането на европейския пазар;

16.   подчертава, че специална подкрепа на „аналоговото“ многоезичие в Европа е от полза както от гледна точка на цифровизирането на европейската промишленост, така и за преподаването на всеобхватни умения в областта на цифровите технологии; подчертава във връзка с това, че е необходимо в значително по-голяма степен да се обърне внимание на извършването на фундаментални изследвания в областта на статистически, интелигентен и машинно подпомаган софтуер за превод и обучение;

17.  подчертава, че регионите трябва да се съсредоточат върху силните страни на своите производства и да насърчат тяхното развитие чрез интелигентна специализация, интелигентни вериги и клъстери; счита, че клъстерите и полезните взаимодействия между МСП, промишлените предприятия и социалните партньори, сектора на квалифицираните занаятчийски дейности, стартиращите предприятия, академичните среди, научноизследователските центрове, потребителските организации, сектора на творческата индустрия, финансовите и другите участници могат да бъдат успешни модели за засилване на цифровото производство и иновациите; насърчава научните изследвания, иновациите и структурното сближаване в ЕС; подчертава значението на програмите за ускоряване на развитието и рисковия капитал в помощ на разрастването на стартиращите предприятия; отбелязва значението на използването на цифровизацията за засилване на иновациите в областта на стопанските модели, като например системите за „плащане според резултата“ и масовото персонализиране;

18.  счита, че следва да се обърне специално внимание на специфичните проблеми, пред които са изправени МСП при обстоятелства, в които относителните ползи от усилията за цифровизация, по отношение на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите, както и на производствената ефективност, ще са най-високи; одобрява укрепването на браншовите сдружения на МСП и тяхното развитие посредством програми за цифровизация, развитието на центрове за приложни науки с насоченост към цифровизацията, както и съфинансирането за НИРД, осъществявана от МСП в рамките на самите предприятия; счита, че следва да се отдели внимание на собствеността върху данните и на достъпа до данните, както и на разработването на европейска програма за цифрово чиракуване;

19.  приветства създаването на платформата за интелигентна специализация за модернизиране на промишлеността, и по-специално предложението на Комисията, включено в плана за действие относно цифровизацията на промишлеността, за създаване на мрежа от центрове за компетентност и центрове за цифрови иновации, с цел укрепване на промишлената цифровизация и цифровите иновации за МСП във всички региони; отбелязва, че секторът на квалифицираните занаятчийски дейности не следва да бъде пренебрегван в това отношение; призовава Комисията за действия по-специално в посока на създаването на центрове за цифрови иновации и центрове за цифрова компетентност в по-слабо цифровизираните европейски региони; призовава Комисията да предостави по-голямо финансиране за центровете за цифрови иновации посредством различни европейски ресурси (програма „Хоризонт 2020“, структурните фондове и др.), да подкрепи усилията и стратегиите на държавите членки, насочени към развитие на национална мрежа от центрове за цифрови иновации, както и да обмисли експерименталното прилагане на подход „пясъчник“, в който междусекторните експерименти в контролирана среда няма да бъдат блокирани от действащите регулаторни разпоредби; призовава държавите членки да увеличат транснационалното сътрудничество между своите центрове за цифрови иновации; счита, че определени центрове за цифрови иновации следва да специализират в областта на промишлените цифрови иновации, допринасяйки за справянето със социалните предизвикателства в Европа; счита в тази връзка, че финансирането за центрове за цифрови иновации по програма „Хоризонт 2020“ би могло да се съчетае с финансиране по тази програма за справянето с обществените предизвикателства; отбелязва варианта за ваучери за иновации в областта на ИКТ, предоставяни на МСП за достъп до консултации, споделяне на най-добри практики и експертен опит в центрове за цифрови иновации;

20.  отбелязва важната роля на градовете и на местните управи за развитие на нови стопански модели и за предоставяне на цифрова инфраструктура и подкрепа за МСП и за други действащи лица в промишлеността, както и огромните възможности, които цифровите промишлени иновации носят за градовете, например чрез производство на местно равнище с нулеви отпадъци, по-тясна интеграция между промишленото производство и логистиката и транспорта на местно и градско равнище, както и производството на енергия, потреблението, производството и триизмерния печат; счита, че градовете също следва да могат да имат достъп до центровете за цифрови иновации; изисква от Комисията да проучи местните, националните и международните най-добри практики и да насърчи техния обмен; приветства публикуването на европейски индекс на цифровизацията на градовете и инициативите за насърчаване на оперативната съвместимост на данните и системите между европейските градове; отбелязва, че инициативата „Интелигентни градове“ играе роля в този контекст; подчертава положителния опит на регионалните консултативни форуми;

21.  изтъква ролята, която възлагането на обществени поръчки и законовите изисквания за регистрацията на дружество и за отчитане или оповестяване на стопанската дейност може да играят за напредъка на новата промишлена цифрова технология; изисква от Комисията да обмисли по какъв начин възлагането на обществени поръчки може да бъде използвано като механизъм за привличане на инвестиции; изисква от Комисията да включи цифрова проверка в своята Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), така че да гарантира, че регулаторната рамка е актуална в контекста на цифровизацията и да улесни обмена на най-добри практики между публичните органи относно използването на критериите за иновации при възлагането на обществени поръчки; препоръчва да се ускори адаптирането на правната и технологичната среда, като например прехода към IPv6, спрямо нуждите на промишлената цифровизация и развитието на интернет на нещата;

22.  подчертава значението на деблокирането на достатъчно публично и частно финансиране за цифровизацията на промишлеността в Европа при по-добро използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); счита, че то трябва да бъде увеличено значително, а публичните инвестиции в цифрова инфраструктура трябва да се повишат; подчертава основното значение на финансирането от частни платформи и платформи за сътрудничество; изисква от Комисията да организира финансова кръгла маса за промишлена цифровизация, която да проучи въпроса и да представи предложения за иновативно финансиране; изразява съжаление, че ресурсите, разпределени за политики в областта на цифровите технологии в бюджета на ЕС, са твърде оскъдни за постигането на реално въздействие; признава необходимостта от насърчаване на европейската икономика чрез продуктивни инвестиции; счита, че наличието на съществуващи европейски финансови инструменти, като европейските структурни и инвестиционни фондове и програма „Хоризонт 2000“, следва да гарантира постигането на тази цел; счита, че съчетаването на тези фондове следва да е съгласувано с националните ресурси и разпоредбите за държавните помощи; признава ролята на публично-частните партньорства и съвместните предприятия;

23.  призовава държавите членки, с цел да подпомогнат ефективната промишлена цифровизация, да осигурят данъчни стимули за бизнеса и предприятията, реализиращи цифрови и интелигентни системи на производство;

Гарантиране на водещи позиции на Европа в технологиите и сигурност в промишлената цифровизация: сливания и придобивания, киберсигурност, потоци от данни и стандартизация

24.  признава, че е наложително укрепването на НИРД; призовава Комисията да подкрепя вътрешните, както и външните усилия в областта на НИРД и да насърчава мрежите за иновации и сътрудничеството между стартиращи предприятия, утвърдени корпоративни участници, МСП, университети и др. в цифровата екосистема; изисква от Комисията да проучи как да увеличи максимално трансфера на резултатите от научните изследвания по програма „Хоризонт 2020“ към пазара и в посока на тяхното използване от европейските дружества; изисква Комисията да увеличи дела на научноизследователските проекти по програма „Хоризонт 2020“, генериращи патенти и ПИС, и да докладва в тази връзка;

25.  подчертава значението на защитата на чувствителните европейски технологии и ноу-хау, които формират основата за бъдеща промишлена мощ и икономическа стабилност; подчертава потенциалните рискове във връзка със стратегическите държавни и движени от политиката в областта на промишлеността преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), по-специално ПЧИ, правени от държавни предприятия чрез сливания и придобивания; подчертава факта, по отношение на ПЧИ, че някои външни инвеститори показват нарастващ интерес към придобиването на чувствителни европейски технологии чрез сливания и придобивания; приветства инициативата на Комисията да проучи опита на CFIUS (Комисия за чуждестранни инвестиции в Съединените щати); подчертава, че равният достъп до пазара за инвестициите следва да се укрепи посредством създаването на глобални правила;

26.  подчертава, че развитието по отношение на автоматизацията, роботиката и прилагането на изкуствен интелект в производството, както и задълбоченото интегриране на технически компоненти с различен произход повдигат нови въпроси във връзка с отговорността за продуктите и производствените съоръжения; призовава Комисията да изясни възможно най-скоро правилата за безопасност и отговорност във връзка с автономно функциониращите системи, включително условията за изпитване;

27.  признава, че отвореността и свързаността също имат потенциални последици върху уязвимостта, що се отнася до кибератаките, саботажа, манипулирането на данни или промишления шпионаж, и подчертава в този контекст голямото значение на един общ европейски подход относно киберсигурността; признава необходимостта от повишаване на осведомеността относно засилването на киберсигурността; счита, че устойчивостта на киберпространството е изключително важна отговорност на ръководителите на предприятията и на лицата, определящи политиките в областта на промишлеността и сигурността на национално и европейско равнище; счита, че производителите носят отговорност за осигуряването на стандарти за безопасност и киберсигурност като основни параметри на проектирането във всички цифрови иновации според наличните най-съвременни технологии и принципите на „сигурност при проектирането“ и „сигурност по подразбиране“, но че при определени условия и критерии може да има отклонения от тази отговорност на производителите; отбелязва, че изискванията за киберсигурност за стандартите за сигурност в областта на интернет на нещата и информационните технологии, например въз основа на референтния архитектурен модел RAMI4.0 и кода по ICS, ще укрепят устойчивостта на киберпространството в Европа; счита, че европейските органи по стандартизация трябва да играят специална роля в това отношение и не следва да бъдат измествани; изисква от Комисията да проучи различни модели за повишаване на киберсигурността в областта на интернет на нещата; призовава публичните институции обаче да направят изискванията за киберсигурност задължителни при обществените поръчки по отношение на информационно-технологичното оборудване и продуктите на интернет на нещата; счита, че е от голямо значение да се предложат на МСП проверки и консултации за киберсигурност за техните цифровизирани промишлени продукти; счита, че споделянето на най-добри практики между държавите — членки на ЕС, може да улесни устойчивостта на киберпространството в Европа в това отношение;

28.  счита, че следва да съществуват общи критерии за критичната инфраструктура и нейната цифрова сигурност и че европейската Директива за мрежова и информационна сигурност (Директивата за МИС) отбелязва първата стъпка към постигане на високо общо ниво на сигурност за мрежите и информационните системи в Съюза; призовава Комисията да настоява за нейното последователно и своевременно транспониране от страна на държавите членки; подчертава необходимостта от засилване на ролята, която ръководните органи, посочени в Директивата за МИС, играят в процеса на създаване на доверие в бъдещите технологии; отбелязва, че механизмите за наблюдение на киберзаплахите и „сканирането на хоризонта“ следва да бъдат признати като имащи значение за сигурността на цифровите промишлени отрасли на ЕС, като се обърне специално внимание на защитата на МСП и на потребителите;

29.  подчертава, че трябва да се обърне конкретно внимание на въпросите за събиране и оценка на данни и информация, свързани с промишлеността или производството; подчертава, че в тази връзка трябва да се постави специален акцент върху принципите за суверенитет на данните, за отворен и стандартизиран достъп и за наличността на данни, както и върху укрепването на иновациите и производителността, новите услуги и стопански модели и върху проверимостта на сигурността, като същевременно се позволи лоялна конкуренция; подчертава, че новите форми на уреждане на собствеността върху данните и достъпа до данни трябва да се разгледат много внимателно и може да бъдат въведени само след широки консултации с всички заинтересовани страни; счита, че както иновациите, така и интересите на работниците и потребителите във връзка с неприкосновеността на личния живот трябва да бъдат защитени и гарантирани в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните; подчертава освен това, че следва да се насърчат оповестяването и достъпът до информация от обществен интерес и за научни цели; отбелязва предложението на Комисията в тази връзка за европейска икономика, основана на данни, с цел насърчаване на общ европейски пазар на данни; счита, че в продължаващия дебат относно режима за данните трябва да се подчертаят два съществени аспекта с цел да се насърчи разработването на технически решения за надеждна идентификация и обмен на данни, т.е., от една страна, стандартни клаузи в договорите, а, от друга страна, въвеждането на контрол за недобросъвестност в договорните отношения между дружествата;

30.  подчертава, че Европейската инициатива за компютърни услуги в облак, заедно със законодателното предложение за свободното движение на данните, целящи премахването на неоправданите ограничения относно местоположението на данните, имат потенциала допълнително да стимулират процеса на цифровизирането на европейската промишленост, и по-специално на МСП и стартиращите предприятия, и да предотвратяват разпокъсаността на единния пазар на ЕС; призовава Комисията да следи приемането и последователното прилагане на Европейската инициатива за компютърни услуги в облак с цел да се даде възможност за справедливо, бързо, надеждно и безпрепятствено движение и използване на данните; припомня на Комисията ангажимента, който поема в съобщението си, да представи законодателна инициатива относно свободното движение на данни в рамките на ЕС, за да се премахнат или избегнат неоправдани изисквания за локализиране в националното законодателство или нормативна уредба;

31.  изразява твърдо убеждение, че особено в сектора на транспорта, свободно достъпните данни, големите информационни масиви и анализът на данни продължават да бъдат основни елементи за оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар и за насърчаване на иновациите; изразява съжаление, че инициативите за улесняване на потока от данни продължават да бъдат разпокъсани; подчертава, че е необходима по-висока степен на правна сигурност, особено по отношение на собствеността и отговорността, въз основа на пълното зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

32.  признава потенциала на цифровизацията на промишлеността за целите на извличането на секторни данни и управлението чрез публични и квазипублични органи и пазарни участници;

33.  подчертава ролята на интегрирането на отвореността на структурата като принцип

34.  признава значението на защитата на техническото ноу-хау по отношение на обмена и взаимовръзките на промишлено-цифровите компоненти, като същевременно се предвижда и насърчава оперативната съвместимост и свързаността от край до край;

35.  подчертава, че водещите позиции на Европа в промишлената цифровизация изискват силна стратегия в областта на стандартизацията, координирана с държавите членки и Комисията, включително оперативна съвместимост в областта на цифровите технологии; подчертава важния и специфичен състав на органите по стандартизация в Европа, с техния приобщаващ и основан на консенсус подход, включващ заинтересовани обществени групи и по-специално МСП; призовава Комисията да насърчава разработването на отворени стандарти и приветства нейното намерение да гарантира достъпа до и ефикасното лицензиране на патенти от съществено значение за стандартите въз основа на справедливи, приемливи и недискриминационни (FRAND) условия и признава, че това е от съществено значение за насърчаването на иновациите и НИРД в ЕС; счита, че кръговата икономика може да е основна движеща сила за съгласувана стандартизация на съобщителните потоци по промишлените вериги за създаване на стойност; призовава за координиран подход на равнището на ЕС чрез европейските органи по стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI) по отношение на международните форуми и консорциуми; счита, че стремежът към глобални и универсални стандарти е желателен, но подчертава също така, че е налице готовност за продължаване на работата по европейски стандарти, в случай че международното сътрудничество във форумите по стандартизация е неконструктивно; счита, че оперативната съвместимост е необходима, по-специално в сферата на интернета на нещата, за да се гарантира, че развитието на нови технологии подобрява възможностите за потребителите, които не следва да са зависими само от определен брой конкретни доставчици;

36.  подчертава, че търговските пречки в областта на цифровизацията затрудняват международната дейност на европейската промишленост и вредят на европейската конкурентоспособност; счита, че споразуменията за лоялна търговия между ЕС и трети държави може да имат голям принос за общите международни правила в областта на защитата на данните, потоците от данни и използването и стандартизацията на данни;

Социалното измерение: умения, образование и социални иновации

37.  счита, че трябва да се положат големи усилия по отношение на системите на образование, данъчно облагане и социална сигурност, за да се интегрира трансформиращото въздействие в европейските социални и икономически модели; изтъква, че цифровата трансформация на промишлеността има голямо обществено въздействие върху различни области — от заетостта, условията на труд и правата на работниците до образованието и уменията, електронното здравеопазване, околната среда и устойчивото развитие; подчертава необходимостта от търсенето на сигурност в рамките на тази промяна; призовава Комисията да извърши адекватна оценка на социалните последици от промишлената цифровизация и да предприеме адекватни действия в тази връзка и съответно да предложи по-нататъшни мерки за премахване на цифровото разделение и за насърчаване на приобщаващо цифрово общество, като същевременно насърчава конкурентоспособността на Европа;

38.  припомня, че Съдът на Европейския съюз е определил понятието за „работник“ въз основата на трудово правоотношение, характеризиращо се с определени критерии, като например подчиненост, възнаграждение и естество на работата(12); призовава за правна сигурност по отношение на това какво представлява „заетост“ в цифровия пазар на труда, за да се гарантира спазването на трудовото и социалното законодателство; подчертава, че въз основа на фактите всички работници и служители в основаната на платформи икономика са или наети, или самостоятелно заети лица, и следва да бъдат класифицирани по съответния начин, независимо от договорното положение;

39.  подчертава, че образованието, обучението и ученето през целия живот са крайъгълният камък на социалното сближаване в условията на цифрово общество; подчертава, че в това отношение Европа е изправена пред цифрово разделение; призовава за прилагането на гаранция за умения, след консултации и с участието на социалните партньори, и призовава държавите членки да намерят начин да задоволят потребностите на гражданите от (пре)квалификация, повишаване на квалификацията и учене през целия живот, за да се гарантира плавен преход към интелигентна икономика; подчертава, че е важно да се гарантира насърчаването и признаването на цифровите умения, както и на новата тенденция към притежаване на набор от множество умения; счита, че работодателите следва да използват Европейския социален фонд за такова обучение и с цел насърчаване на набор от цифрови инструменти за повишаване на квалификацията в сътрудничество с промишлеността и социалните партньори; приветства разработването на учебни материали и специфични за отделните сектори учебни програми; изисква от ЕК да проучи варианти за създаване на сертификационна система за програми за продължаващо образование за придобиване на цифрови умения;

40.  подчертава, че цифровите умения трябва да бъдат включени в националните учебни програми; отбелязва, че примерите за инициативи, подкрепяни от Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), като европейския месец на киберсигурността и европейското състезание по киберсигурност (European Cyber Security Challenge), следва да се разгърнат допълнително за постигането на тази цел; подчертава значението на специализираната подготовка по цифрови умения за преподаватели и че цифровите умения следва да бъдат преподавани на всички деца; призовава държавите членки да гарантират, че всички училища са оборудвани с Wi-fi и актуални ИТ материали; отбелязва важната роля и на кодирането; призовава за обмен на най-добри практики между държавите членки, за да се извлекат поуки от установени практики, като програмата Fit4Coding, инициативите за цифрови академии, програмите за електронно обучение или школите за кодиране, като например Webforce3; изисква от Комисията да насърчи интегрирането на изпитването на цифровите умения в проучванията IGCU/Pisa, за да се даде възможност за конкуренция и сравняване между държавите — членки на ЕС; призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да разработят интердисциплинарни учебни програми, целящи интегриране на няколко компетентности, като например информационни технологии със стопанско управление или инженерни науки и науки, боравещи с данни; подчертава, че всички държави членки следва да разработят цялостни национални стратегии за цифрови умения със съответните цели, както бяха поканени да направят това от Комисията; подчертава ключовата роля, която социалните партньори и други заинтересовани страни може да имат в разработването и осъществяването на такива стратегии; отбелязва, че до момента едва половината от държавите — членки на ЕС, са създали национални коалиции за цифрови работни места; подчертава, че конкретен бюджетен ред за подпомагане на дейностите на Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии ще засили разпространението на информацията и по-нататъшните дейности;

41.  подчертава, че е важно да се инвестира в цифровизацията на професионалното обучение и сектора на квалифицираните занаятчийски дейности; подчертава, че цифровите умения трябва да се съчетаят и с инженерни умения и насърчаването на образованието в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (предметите НТИМ), както и с насърчаване на междуличностни умения като общуване, координиране на екип и междусекторно мислене;

42.  изисква аспектите, свързани с равенството между половете, да бъдат включени във всички цифрови инициативи, като се гарантира, че текущата цифрова трансформация се превръща и в движеща сила за равенство между половете; подчертава необходимостта от преодоляване на сериозната разлика между броя на мъжете и жените, работещи в сектора на ИКТ, тъй като това е от съществено значение за дългосрочния растеж и благоденствието на Европа;

43.  отбелязва потенциала на цифровизацията по отношение на достъпността на социалните услуги и други обществени услуги, както и включването на лица с увреждания и лица с ограничена мобилност на пазара на труда; в този контекст подчертава по-специално голямото значение на работата от разстояние:

44.  посочва, че — както е видно от инициативата Europeana — цифровизацията на европейските творби представлява значителна възможност за подобряване на достъпа до тях, тяхното разпространение и реклама и че иновациите в цифровите технологии могат да осигурят необходимия стимул за революционна промяна на начина, по който се излагат културните продукти и се осигурява достъп до тях; подчертава, че е важно да се насърчава по-специално използването на 3D технологии с цел събиране на данни и възстановяването на разрушени културни продукти и разрушено културно наследство; подчертава, че е от значение да се гарантира финансиране за цифровизацията, съхраняването и онлайн достъпа до европейското културно наследство;

45.  изразява съжаление във връзка с факта, че исторически и културни обекти често не са лесно достъпни за хората с увреждания, и изтъква възможностите, които предлага една по-солидна цифрова културна платформа за подобряването на приобщаването и достъпа до културни преживявания, обекти и артефакти в цяла Европа, независимо от географското местоположение;

46.  насърчава научните изследвания и развойната дейност в областта на помощните технологии, които биха могли да бъдат използвани и да се превърнат в нови промишлени продукти за приобщаването на хората с увреждания;

47.  одобрява установяването на редовен обмен на най-добри практики, извършването на двугодишен преглед за напредъка и изготвянето на препоръки относно цифровизацията на промишлеността;

o
o   o

48.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.
(2) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 131.
(3) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57.
(4) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 41.
(5) OВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 89.
(6) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 19.
(7) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 120.
(8) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 22.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0486.
(10) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 45.
(11) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 24.
(12) Вж. решение на Съда на ЕС по дело С-596/12, точка 17 и по дело C-232/09, точка 39.


Нов Европейски консенсус за развитие — нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще
PDF 461kWORD 49k
Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно съвместното изявление на Парламента, Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета и на Комисията, относно новия Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ (2017/2586(RSP))
P8_TA(2017)0241B8-0390/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид споразумението, постигнато от Съвета по външни работи (развитие), Комисията и Парламента относно нов Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“(1),

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие от декември 2005 г.(2),

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк,

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, публикувана през юни 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Предложение за нов Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“, (COM(2016)0740),

—  като взе предвид своите предходни резолюции, включително резолюцията от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(3) и резолюцията от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие(4),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

1.  приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Европейския консенсус за развитие от 2005 г., за да бъде отразен новият глобален контекст на развитие след приемането на Програмата до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР), както и промените в правната и институционалната структура на ЕС след приемането на Договора от Лисабон;

2.  подчертава значението на новия Европейски консенсус за развитие като ключов стратегически документ за определяне на обща визия, ценности и принципи за ЕС и неговите държави членки във връзка с прилагането на Програмата до 2030 г. в техните политики за сътрудничество за развитие;

3.  приветства ясното признаване в новия консенсус на това, че основната цел на политиката за развитие на ЕС е намаляването и в дългосрочен план – изкореняването на бедността в съответствие с член 208 от ДФЕС; отново заявява, че това следва да се извършва в пълно съответствие с принципите за ефективно сътрудничество за развитие: поемане на отговорност за приоритетите за развитие от развиващите се страни, акцент върху резултатите, приобщаващи партньорства, прозрачност и отчетност;

4.  настоява на необходимостта от механизми за отчетност във връзка с мониторинга и изпълнението на ЦУР и целите за ОПР в размер на 0,7% от БНД (официална помощ за развитие/брутен национален доход); призовава ЕС и неговите държави членки да представят график за постепенното постигане на тези цели и задачи и да докладват ежегодно за постигнатия напредък пред Парламента;

5.  подкрепя съвместното изявление на Парламента, Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета на Комисията, относно новия Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“;

6.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Европейската служба за външна дейност.

(1) Вж. документ 9459/2017 на Съвета.
(2) OВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0437.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0026.


Устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС
PDF 504kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС (2017/2594(RSP))
P8_TA(2017)0242B8-0381/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 208, 210 и 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС (ГСЕС), публикувана през юни 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586) и работния документ на службите на Комисията от 19 юни 2013 г., озаглавен „План за действие за устойчивост в държави, податливи на кризисни ситуации за 2013—2020 г.“ (SWD(2013)0227),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно подхода на ЕС за издръжливост,

—  като взе предвид Резолюция A/RES/70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид Решение 1/CP.21 на Конференцията на страните, отнасящо се до влизането в сила на Парижкото споразумение относно изменението на климата,

—  като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия (2015—2030 г.), приета на Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена от 14 до 18 март 2015 г. в Сендай, Япония,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 16 юни 2016 г., озаглавен „План за действие относно Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г.: Основаващ се на информация относно риска подход към бедствията във всички политики на ЕС“ (SWD(2016)0205),

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 23 август 2016 г. относно резултатите от Световната среща на върха по хуманитарните въпроси (A/71/353),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2016 г., озаглавено „Достоен начин на живот: от зависимост от помощи към самостоятелност — Принудителното разселване и развитието“ (COM(2016)0234);

—  като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално резолюциите от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност(1), от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ(2) и от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие(3),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС (O-000033/2017 – B8‑0313/2017),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 1,6 милиарда души живеят в 56 държави, идентифицирани като нестабилни(4); като има предвид, че причините за ситуации на нестабилност до голяма степен са антропогенни; като има предвид, че положението на нестабилност увеличава уязвимостта на населението вследствие на различни фактори, включително конфликтите и несигурността, липсата на достъп до здравно обслужване, принудителното разселване, крайната бедност, неравенството, продоволствената несигурност, икономическите сътресения, лошото управление и слабите институции, корупцията и безнаказаността, както и природните бедствия, изострени от въздействието на изменението на климата; като има предвид, че повишаването на устойчивостта е особено важно в условия на нестабилност, която ОИСР определя въз основа на пет различни, но взаимосвързани измерения: икономически, екологични, политически, свързани със сигурността и с обществото;

Б.  като има предвид, че понятието за устойчивост се използва в политиките на ЕС и други международни организации от много години и употребата му явно се разраства; като има предвид, че заключенията на Съвета от 2013 г. определят устойчивостта като „способността на лице, домакинство, общност, страна или регион да се подготви, да издържи, да се адаптира и бързо да се възстанови от ситуации на сътресение и шок, без това да засегне дългосрочните перспективи за развитие“;

В.  като има предвид, че Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз (ГСЕС), определя „устойчивостта на държавите и обществата в нашето източно и южно съседство“ като един от петте приоритета на външната дейност на ЕС и определя издръжливостта като „способността на държавите и обществата да се реформират, като по този начин устояват на вътрешни и външни кризи и се възстановяват от тях“; като има предвид, че ГСЕС потвърждава, че „в основата на всяка устойчива държава лежи устойчивото общество, характеризиращо се с демокрация, доверие в институциите и устойчиво развитие“;

Г.  като има предвид, че ГСЕС предвижда още, че „ЕС ще възприеме съгласуван подход към политиките си в областта на хуманитарната помощ, развитието, миграцията, търговията, инвестициите, инфраструктурата, образованието, здравеопазването и научните изследвания“ и наред с другото ще продължава да провежда специално насочени политики в подкрепа на приобщаващото и отговорно управление, ще насърчава правата на човека, ще следва основани на правата подходи на местно равнище към реформата на секторите на правосъдието, сигурността и отбраната и ще подкрепя нестабилните държави, ще се бори с бедността и неравенството и ще насърчава устойчивото развитие, ще задълбочава отношенията с гражданското общество, ще насърчава политиките за реформи в секторите на енергетиката и околната среда и ще подкрепя разработването на устойчиви отговори във връзка с производството на храни и потреблението на вода;

Д.  като има предвид, че във външната дейност на ЕС е необходим многостранен подход по отношение на устойчивостта, и като има предвид, че това може да бъде насърчавано, като в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие се увеличава по-специално помощта за развитие и когато е уместно – хуманитарната помощ, заедно с политиките в областта на околната среда, като се поставя ясен акцент върху намаляването на уязвимостта и рисковете от бедствия, които представляват основни средства за намаляване на хуманитарните потребности; като има предвид, че външната политика на ЕС изпълнява централна роля за укрепването на устойчивостта към кризи, по-специално чрез насърчаване на устойчивото развитие, правата на човека и политическия диалог, като същевременно се насърчават системи за ранно предупреждение и се полагат усилия за предотвратяване на социални и икономически сътресения като глад, увеличаване на неравенствата, нарушения на правата на човека и ожесточени конфликти, а така също и за разрешаване на конфликти, когато такива възникнат;

Е.  като има предвид, че ЕС следва да насърчава интегриран подход към своите външни действия, като в същото време увеличава приноса си за устойчиво развитие и признава мандата и целите на отделните политики в съответствие с Договорите; като има предвид, че това е особено важно в условия на криза и по отношение на хуманитарната дейност на ЕС, която не може да се разглежда като инструмент за управление на кризи и трябва да се ръководи напълно от принципите за хуманитарна помощ, както е отразено в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, както и да се стреми към постигането на съгласувана, ефективна и качествена хуманитарна реакция; като има предвид, че в случай на конфликт ЕС следва да продължи да се застъпва за спазването на правата на човека и на международното хуманитарно право от всички страни в конфликта;

Ж.  като има предвид, че хуманитарното действие трябва да следва набор от международно признати стандарти и принципи, тъй като те са заложени в Кодекса за поведение на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и неправителствените организации при хуманитарна помощ при бедствия и са широко застъпени в Хуманитарната харта;

З.  като има предвид, че насърчаването на устойчивостта трябва да се разбира като дългосрочно усилие в рамките на насърчаването на устойчивото развитие, което ще може да се задържи само ако е устойчиво на шокове, сътресения и промяна; като има предвид, че като част от външната политика на ЕС и програмите за сътрудничество за развитие насърчаването на устойчивостта трябва да бъде съобразено със съответния контекст и да се стреми да допринася за укрепване на националните стратегии за устойчивост на правителствата на държавите партньори, които също носят отговорност за своето население;

И.  като има предвид, че в съответствие с приоритетите на Рамковата програма от Сендай разбирането за риск, засилването на управлението на риска и инвестирането в системи за ранно предупреждение и ранни действия, както и предотвратяването и намаляването на риска от бедствия са от съществено значение за постигането на устойчивост и съответно за изпълнението на целите за устойчиво развитие;

Й.  като има предвид, че съсредоточаването на вниманието върху хората следва да остане в основата на подхода на ЕС към устойчивостта, включително, когато е възможно, чрез работа с органите и изграждане на капацитет за подкрепа на този приоритет на национално, регионално и местно равнище, както и чрез признаване и подкрепа на централната роля на организациите на гражданското общество и местните общности;

К.  като има предвид, че природните или причинените от човека бедствия засягат жените, момичетата, момчетата и мъжете по различен начин, като основаните на пола неравенства изострят ефекта от сътресения и шокове и спъват устойчивото развитие;

Л.  като има предвид, че жените и момичетата страдат най-много при кризи и конфликти; като има предвид, че по време и след бедствия жените и момичетата са изложени на риск непропорционално и по-често губят препитанието, сигурността и дори живота си; като има предвид, че жените и момичетата са изправени пред повишени рискове, които са резултат от разселването и разпадането на нормалните структури за закрила и подкрепа; като има предвид, че във време на криза вероятността от изнасилване, сексуална експлоатация и рисково поведение увеличава значително вероятността от нежелани бременности, предавани по полов път инфекции и усложнения, свързани с репродуктивното здраве;

М.  като има предвид, че от основно значение за насърчаване на устойчивостта е овластяването на жените; като има предвид, че за да бъдат ефективни, всеобхватни и устойчиви, програмите трябва да изграждат и подобряват устойчивостта и трябва да включват жени, като същевременно се насочват към конкретни способности и механизми за справяне;

Н.  като има предвид, че семейството представлява основна институция за упражняване на основни функции на производство, потребление, възпроизвеждане и натрупване, които са свързани със социалното и икономическото овластяване на хората и обществото; като има предвид, че семействата и техните членове изграждат устойчиви системи за подкрепа и тяхното устойчиво поведение може да бъде отразено в поддържането на нормално развитие на оптимизъм, находчивост и решителност въпреки неволите; като има предвид, че тази издръжливост и тези ресурси дават възможност на отделните лица да реагират успешно на кризи и предизвикателства;

О.  като има предвид, че подходът на ЕС за устойчивост в неговата външна дейност следва да отдели специално внимание на нуждите на най-уязвимите части от населението, включително най-бедните, малцинствата, принудително разселените лица, жените, децата, мигрантите, лицата, заразени с ХИВ/СПИН, ЛГБТИ лицата, хората с увреждания и възрастните хора;

1.  приветства признаването на значението на насърчаването на устойчивостта в Глобалната стратегия на ЕС чрез превръщането ѝ в стратегически приоритет на външната дейност на ЕС; приветства положителния принос, който обръщането на засилено по отношение на политиката, сигурността и дипломацията внимание към насърчаването на устойчивостта може да има в страните партньори, но подчертава, че устойчивостта не може да бъде сведена до тези аспекти;

2.  отново потвърждава, че държавите – членки на ЕС, трябва да спазват ангажиментите си за официална помощ за развитие и да засилят своята устойчивост посредством стратегиите си и процесите си на планиране по отношение на развитието и хуманитарната помощ; подчертава във връзка с това значението на рамката на ОИСР за анализ на системите на устойчивост, която спомага за превръщане на стратегиите в по-ефективни междусекторни и многоаспектни програмни планове;

3.  счита, че настоящият, посочен в съобщението на Комисията от 2012 г. и в заключенията на Съвета от 2013 г. подход на ЕС към устойчивостта, включително ангажиментите за справяне с основните причини за кризите и уязвимостта, , остава напълно валиден и следва да бъде продължен, като се признава необходимостта от включване на поуките от прилагането на тази политика в новото съвместно съобщение; задава си въпроса как съобщението ще вземе под внимание елементи от оценките, при положение че провеждането на една основна оценка е планирано едва за 2018 г.; счита, че Планът за действие за устойчивост за периода 2013 – 2020 г. следва да бъде изцяло изпълнен;

4.  подчертава многоизмерния – човешки, икономически, екологичен, политически, свързан със сигурността и с обществото – характер на устойчивостта и приветства факта, че това понятие придобива голямо значение във външната политика и политиката на сигурност на ЕС, сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ; подчертава, че трябва да бъдат зачитани различният мандат и различните цели на всяка политика, като също така се насърчава постигането на по-голяма съгласуваност между политиките в посока към устойчиво развитие; припомня значението на гарантирането на принципа на съгласуваност на политиките за развитие във всички външни действия на ЕС, като се гарантира, че политиките на ЕС не подкопават усилията на развиващите се страни за постигане на целите за устойчиво развитие;

5.  подчертава по-специално специфичната роля на хуманитарната помощ, тъй като тя трябва да бъде ръководена единствено от потребности и да бъде прилагана при най-голямо зачитане на основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, както и спазването на правата на човека, заложени в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях; подчертава, че зачитането на хуманитарните принципи е от основно значение за получаването на достъп до нуждаещите се групи от населението и за защитата на хуманитарните участници;

6.  приветства факта, че предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС и държавите членки не следва да бъде обвързвано с ограничения, налагани от други донори партньори по отношение на необходимото медицинско обслужване, включително достъпа до безопасен аборт за жени и момичета, които са жертва на изнасилване по време на въоръжени конфликти, а следва вместо това да спазва международното хуманитарно право;

7.  подчертава факта, че изграждането на устойчивост в страните партньори е дългосрочен процес и че следователно трябва да бъде интегрирано в програми за развитие, които включват най-уязвимите части от населението, както и във финансови ангажименти; подчертава, че в новото съвместно съобщение това следва да се признае и да се подпомага насърчаването на устойчивостта като съществен елемент от стратегиите за устойчиво развитие на държавите партньори, по-специално в нестабилни държави; отбелязва, че е необходимо тези стратегии да бъдат съобразени с контекста и да спазват договорените на международно равнище принципи за ефективност на развитието: ангажираност на страните партньори, които получават подкрепа, с приоритетите за развитие (включително привеждане в съответствие с националните стратегии за развитие), съсредоточаване върху резултатите, приобщаващи партньорства, прозрачност и отчетност; подчертава във връзка с това важната роля, отредена на Европейския парламент, националните парламенти и гражданското общество, по отношение на наблюдението и контрола;

8.  настоятелно призовава Комисията да интегрира устойчивостта и нейния многоизмерен характер като основен елемент в своя политически диалог с развиващите се страни;

9.  подчертава цялостното значение на съвместното планиране на действията на ЕС, свързани с устойчивостта, в неговата хуманитарна помощ и помощ за развитие, за да се осигури максимална допълняемост и по-малко разпокъсване на помощта, както и за да се гарантира, че с краткосрочните действия се полагат основите на средносрочни и дългосрочни операции;

10.  подчертава значението на предоставянето на техническа помощ на най-слабо развитите страни (НСРС) и в нестабилните страни, по-конкретно в областите на устойчивото управление на земя, опазването на екосистемите и водоснабдяването, които са от основно значение за постигане на ползи по отношение както на околната среда, така и на хората, които зависят от нея;

11.  припомня, че бедните хора са тези, за които има най-голяма вероятност да продължат да усещат значителните последствия от бедствията по отношение на доходите и благосъстоянието; настоятелно отбелязва, че следователно първостепенната и основна цел на сътрудничеството на ЕС за развитие е изкореняването на бедността в условията на устойчиво развитие, за да се гарантира достоен живот за всички;

12.  подчертава значението на намаляването на риска от бедствия при изграждането на устойчивост; призовава ЕС да гарантира, че мерките за насърчаване на устойчивостта в новото съвместно съобщение са в съответствие с ангажиментите и целите, предвидени в Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия, и че се изпълняват посредством изготвения от Европейската комисия План за действие от Сендай, който насърчава основаващ се на информация относно риска подход към бедствията във всички политики на ЕС, както и да гарантира, че се отделят достатъчно средства за този приоритет; подчертава, че управлението на риска е от съществено значение за постигането на устойчиво развитие, и призовава за разработването на приобщаващи местни и национални стратегии за намаляване на риска от бедствия и за разработването на подход за управление на рисковете от бедствия, обхващащ цялото общество и всички заплахи, с цел намаляване на уязвимостта и засилване на устойчивостта; призовава за укрепване на връзките между намаляването на риска от бедствия, адаптирането към изменението на климата и градските политики и инициативи;

13.  призовава за това устойчивостта на личността и на общността и обръщането на специално внимание на уязвимите групи, включително на най-бедните в обществото, малцинствата, семействата, жените, децата, мигрантите, лицата, заразени с ХИВ/СПИН, ЛГБТИ лицата, хората с увреждания и възрастните хора, да продължат да бъдат от основно значение за насърчаването на устойчивостта във външната дейност на ЕС; подчертава централната роля на организациите на гражданското общество и на местните общности при изграждането на устойчивост; подчертава също така значението на събирането и разпространението на данни с разбивки по показатели, за да се разбере положението на уязвимите групи и да се предприемат действия по отношение на него;

14.  изтъква, че ефективното изграждане на устойчивост трябва да признава значението на семействата и да подпомага техния капацитет за поемане на сътресения;

15.  призовава за съобразено с пола планиране, което да засилва участието на жените и да разглежда опасенията на жените при развиването на тяхната устойчивост на бедствия и изменението на климата, както и да гарантира правата на жените, включително правата на собственост и сигурността на поземлената собственост, включително по отношение на води, гори, жилища и други активи;

16.  призовава да се положат допълнителни усилия за подобряване на достъпа на жените и момичетата до здравеопазване и образование за сексуално здраве, семейно планиране, пренатални грижи, сексуално и репродуктивно здраве и съответните права, по-специално с цел постигане на Целта на хилядолетието за развитие (ЦХР) 5 за майчиното здраве, която все още далеч не е реализирана, включително намаляване на детската смъртност и избягване на високо рискови раждания;

17.  подчертава значението на достъпа до здравно обслужване и здравни услуги, вода и санитарно-хигиенни условия в извънредни положения, както и на дългосрочното здравно планиране за общностите;

18.  отбелязва, че принудителното и продължително разселване представлява особено предизвикателство за много нестабилни и засегнати от конфликти държави и техните съседни страни; подчертава, че закрилата на разселените лица трябва да бъде гарантирана безусловно и че изграждането на устойчивост и самостоятелност на засегнатите групи от населението и техните приемни общности е от изключително голямо значение, както се посочва в съобщението на Комисията, озаглавено „Достоен начин на живот“; припомня значението на самостоятелността за укрепване на достойнството и устойчивостта;

19.  подчертава необходимостта от разширяване на обхвата на Конвенцията за бежанците и на Конвенцията от Кампала с цел закрила и подпомагане на разселените лица по света, както и на хората, засегнати от други форми на насилие, като например трафик на хора и насилие, основано на пола, тъй като те могат основателно да се страхуват от преследване или да бъдат изложени на риск от тежки посегателства;

20.  признава устойчивостта на държавите като важно измерение на устойчивостта и подчертава, че устойчивостта и стабилността на държавите са пряко следствие от зачитането на правата на човека, стабилността на демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление, доверието в институциите и отчетността пред собствените им граждани, но преди всичко са следствие от включването на граждани, индивидуално или в сдружения, в определянето на възможните решения – цели, всяка една от които трябва да бъде насърчавана и защитавана при изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС; подчертава значението на стимулирането на основни обществени услуги, като образование, здравеопазване, водоснабдяване и канализация, за да се повиши устойчивостта;

21.  подчертава, че концепцията за устойчивост във външната дейност на ЕС следва да има глобален географски обхват; отбелязва, че засилването на устойчивостта следва да бъде цел на насърчаването на правата на човека и устойчивото развитие в партньорските държави, а не да се ограничава до географски райони, изправени пред кризи със сигурността, които имат непосредствен ефект върху ЕС; подчертава, че насърчаването на устойчивостта във всички случаи следва да даде приоритет и да отдели особено внимание на НСРС, нестабилните държави и държавите, които са обект на повтарящи се и сериозни сезонни кризи, като същевременно обърне внимание на основните причини за кризите, по-специално чрез подкрепа за дейностите по предотвратяване и готовност за реагиране;

22.  подчертава значението на системи за ранно предупреждение и способността за ранни действия като механизми за насърчаване на устойчивостта и призовава ЕС да увеличи усилията си в тази област, по-специално чрез насърчаване на по-тясно сътрудничество между различните участници по места, и по-специално в делегациите на ЕС, и чрез изготвяне на съвместни анализи в условия на нестабилност и извършване на обмен в рамките на региони, предразположени към природни бедствия, които са изправени пред подобни рискове, което би дало възможност за по-добро разбиране и по-координирана реакция във всички политики на ЕС и между институциите на ЕС и държавите членки;

23.  призовава за определянето на достатъчно ресурси за насърчаване на устойчивостта в съответствие с нейното значение като един от стратегическите приоритети на ЕС; би приветствал преди следващата многогодишна финансова рамка да се проведе стратегическо разглеждане относно начина, по който ЕС може да използва по-ефективно съществуващите инструменти за външно финансиране и новаторски механизми, като същевременно продължи да ги привежда в съответствие с принципите за ефективност на развитието, договорени на международно равнище, с цел системно включване на устойчивостта в рамките на стратегиите и програмите за развитие и помощ; подчертава, че действията могат да се финансират по линия на различни инструменти, които се допълват взаимно, и подчертава, че по отношение на ресурсите, които произхождат от инструменти за сътрудничество за развитие, намаляването на бедността трябва и занапред да продължи да бъде основна цел;

24.  подчертава необходимостта от засилване и развитие на образованието в контекста на бедствия и кризи, както и от подобряване на разпространението, събирането и комуникацията на информация и познания, които ще спомогнат за изграждането на устойчивост на общностите и ще насърчават промени в поведението и култура на готовност за реагиране по отношение на бедствията;

25.  насърчава засиленото сътрудничество между публични и частния сектор във връзка с устойчивостта; припомня в този контекст значението на съобщението на Комисията, озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“; призовава Комисията допълнително да улесни участието на частния сектор, като създаде стимули и подходяща среда за участието на частните субекти в изграждането на устойчивост и намаляването на рисковете в страните партньори;

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията.

(1) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 120.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0459.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0026.
(4) ОИСР (2016), States of Fragility 2016: Understanding violence, (Нестабилни държави 2016 г.: Разбиране за насилието), публикация на ОИСР, Париж


Борба с антисемитизма
PDF 479kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно борбата срещу антисемитизма (2017/2692(RSP))
P8_TA(2017)0243B8-0383/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално — второ тире и от четвърто до седмо тире от преамбюла към него, както и член 2, член 3, параграф 3, втора алинея и член 6 от ДЕС,

—  като взе предвид член 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г.,

—  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(1),

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(2),

—  като взе предвид приемането на Европейската програма за сигурност през 2015 г.,

—  като взе предвид Резолюция 2106 (2016) на Съвета на Европа от 20 април 2016 г., озаглавена „Обновен ангажимент в борбата срещу антисемитизма в Европа“,

—  като взе предвид заключенията от първия годишен колоквиум на Комисията относно основните права, проведен в Брюксел на 1 и 2 октомври 2015 г. под надслов „Толерантност и уважение: предотвратяване и противодействие на омразата към евреи и мюсюлмани в Европа“,

—  като взе предвид назначаването на координатор на Комисията за борба с антисемитизма през декември 2015 г.,

—  като взе предвид създаването на група на високо равнище на ЕС по въпросите на борбата с расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост през юни 2016 г.;

—  като взе предвид Кодекса за поведение относно борбата с незаконни изказвания, подбуждащи към омраза, в интернет, договорен на 31 май 2016 г. между Комисията и водещи дружества в областта на информационните технологии, както и други платформи и дружества в областта на социалните медии,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно положението на основните права в Европейския съюз през 2015 г.(3),

—  като взе предвид целевите насилствени и терористични нападения срещу членове на еврейската общност, извършени през последните години в няколко държави членки,

—  като взе предвид основната отговорност на правителствата за сигурността и безопасността на всички техни граждани и следователно главната им отговорност за мониторинга и предотвратяването на насилието, включително антисемитското насилие, и наказателното преследване на извършителите;

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че броят на свързаните с антисемитизъм инциденти в държавите — членки на ЕС, нарасна значително през последните години съгласно доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Агенцията на ЕС за основните права (FRA), наред с други органи;

Б.  като има предвид, че беше докладвано, че целевите мерки за сигурност след въвеждането им са спомогнали за предотвратяването и намаляването на броя на ожесточените антисемитски нападения;

В.  като има предвид, че борбата срещу антисемитизма е отговорност на обществото като цяло;

1.  подчертава, че подбуждането към омраза и всички видове насилие срещу европейски граждани с еврейски произход са несъвместими с ценностите на Европейския съюз;

2.  призовава държавите членки и институциите и агенциите на Съюза да приемат и да прилагат оперативното определение на антисемитизма, използвано от Международния съюз за почит към жертвите на Холокоста (IHRA)(4), с цел подпомагане на съдебните и правоприлагащите органи в усилията им за по-ефикасно и по-ефективно идентифициране и преследване на антисемитски нападения, и насърчава държавите членки да последват примера на Обединеното кралство и Австрия в това отношение;

3.  призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да допринесат активно за гарантирането на сигурността на своите граждани с еврейски произход и на еврейските религиозни, образователни и културни обекти в тясно сътрудничество и диалог с еврейските общности, организациите на гражданското общество и с НПО, борещи се срещу дискриминацията;

4.  приветства назначаването на координатор на Комисията за борба с антисемитизма и настоятелно призовава Комисията да предостави всички необходими средства и подкрепа, за да бъде тази функция възможно най-ефективна;

5.  призовава държавите членки да назначат национални координатори за борба с антисемитизма;

6.  насърчава членовете на национални и регионални парламенти и политическите лидери да осъждат систематично и публично антисемитски изявления и да използват послания, които противодействат на антисемитските изявления и са тяхна алтернатива, както и да създадат междупартийни парламентарни групи срещу антисемитизма, за да се засили борбата в целия политически спектър;

7.  подчертава важната роля на организациите на гражданското общество и на образованието в областта на предотвратяването и борбата с всички форми на омраза и нетърпимост и призовава за увеличаване на финансовата подкрепа;

8.  призовава държавите членки да насърчават медиите да утвърждават зачитането на всички вероизповедания и оценяването на многообразието, както и провеждането на обучение за журналисти относно всички форми на антисемитизъм с цел справяне с евентуална пристрастност;

9.  призовава онези държави членки, в които мотивите, основани на раса, национален или етнически произход, религиозна принадлежност или убеждения, все още не се считат за утежняващо обстоятелство при извършване на престъпление, да поправят това възможно най-бързо и да предприемат действия за пълното и правилно прилагане и изпълнение на Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, така че да се гарантира, че антисемитските действия се преследват наказателно от органите на държавите членки както в онлайн, така и в офлайн среда;

10.  настоява, че е необходимо на правоприлагащите органи да се предоставя целево обучение относно борбата с престъпленията от омраза и дискриминацията и че е необходимо да се създадат специални отдели за борба с престъпленията от омраза в полицейските сили, в случай че такива отдели все още не съществуват, и призовава агенциите на ЕС и международните организации да подпомагат държавите членки при предоставянето на такова обучение;

11.  насърчава трансграничното сътрудничество на всички равнища в наказателното преследване на престъпления от омраза, и преди всичко при преследването на тежки престъпления, като например терористични дейности;

12.  призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си, за да гарантират въвеждането на цялостна и ефикасна система за систематичното събиране на надеждни, относими и съпоставими данни за престъпленията от омраза, разделени в зависимост от мотивацията и включващи терористични актове;

13.  призовава държавите членки, във връзка с Кодекса за поведение, договорен между Комисията и водещи дружества в областта на информационните технологии, да настояват пред онлайн посредниците и платформите на социалните медии да предприемат бързи действия за предотвратяване и борба с подбуждащите омраза антисемитски изказвания в интернет;

14.  подчертава, че училищата предлагат уникална възможност за предаване на ценностите за толерантност и уважение, тъй като те достигат до децата от най-ранна възраст;

15.  насърчава държавите членки да насърчават преподаването за Холокоста (Шоа) в училищата, както и да гарантират, че учителите са подходящо обучени за тази задача и са подготвени да реагират на многообразието в класната стая; също така насърчава държавите членки да разгледат възможността за преразглеждане на учебниците, за да гарантират, че еврейската история и съвременният еврейски живот са представени по всеобхватен и балансиран начин и че се избягва всякаква форма на антисемитизъм;

16.  изисква от Комисията и държавите членки да увеличат финансовата подкрепа за целеви дейности и образователни проекти с цел изграждане и укрепване на партньорствата с еврейски общности и институции, както и насърчаване на обмена между деца и млади хора от различни вероизповедания чрез съвместни дейности, като се стартират и подкрепят кампании за повишаване на осведомеността в това отношение;

17.  призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с международни участници, като ЮНЕСКО, ОССЕ и Съвета на Европа, както и с други международни партньори, за да се води борба с антисемитизма на международно равнище;

18.  призовава Комисията да поиска статут на консултативен орган в рамките на IHRA;

19.  насърчава всяка държава членка да отбелязва официално Международния ден в памет на жертвите на Холокоста на 27 януари;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите — членки на ЕС, и на държавите кандидатки, както и на Съвета на Европа, ОССЕ и ООН.

(1) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.
(2) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0485.
(4) http://ec.europa.eu/newsroom/just/item-detail.cfm?item_id=50144


Конференция на ООН на високо равнище за подпомагане на изпълнението на ЦУР 14 (Конференция на ООН относно океаните)
PDF 467kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно Конференцията на високо равнище на ООН в подкрепа на изпълнението на ЦУР 14 (Конференция на ООН за океаните) (2017/2653(RSP))
P8_TA(2017)0244B8-0382/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството(1) и неговите цели,

—  като взе предвид предстоящата Конференция на ООН на високо равнище в подкрепа на изпълнението на ЦУР 14 (Конференция на ООН за океаните), която ще се проведе в седалището на ООН от 5 до 9 юни 2017 г.,

—  като взе предвид четвъртата конференция на високо равнище „Нашият океан“, която Европейският съюз ще проведе в Малта на 5 и 6 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид конференцията на министерско равнище относно риболова в Средиземноморието, проведена в Малта на 30 март 2017 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2016 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“ (JOIN(2016)0049),

—  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията относно Конференция на високо равнище на ООН в подкрепа на изпълнението на ЦУР 14 (Океанска конференция на ООН) (O-000031/2017 – B8‑0311/2017),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че океаните и моретата са от основно значение за нашия живот, благоденствие и бъдеще; като има предвид, че настоящото бързо влошаване на здравето на океана – със затоплянето и увеличаването на киселинността на океанските води, избелването на коралите, засилването на натиска върху рибните запаси и с все по-големите количества морски отпадъци – ни предупреждава, че е време за действие, за да се мобилизира нужното лидерство за защита на нашите океани;

Б.  като има предвид, че членът на Комисията Вела призова за повече действия от страна на ЕС и по-голям ангажимент за защита на нашите морета и океани;

В.  като има предвид, че заплахите за екосистемите и за риболовните зони, създавани от дейности, свързани със синия растеж, като добива на полезни изкопаеми от морското дъно, проучването за нефтени залежи, както и енергията на приливите и отливите и енергията от морските вълни, заедно с рисковете, до които водят тези дейности, са неясни, презгранични и засягат традиционни риболовни зони;

Г.  като има предвид, че достъпът на дребномащабни и непромишлени рибари до пазари и ресурси е приоритет на Програмата на ООН до 2030 г.; като има предвид, че рибарите следва да имат право на глас на всички етапи на вземане на решения в областта на политиката на рибарството;

Д.  като има предвид, че в непромишления риболов са заети повече от 90% от работниците в сектора на риболова, като около половината от тях са жени, и че той допринася за около 50% от световния улов на риба; като има предвид, че както е посочено в Незадължителните насоки на ФАО за гарантиране на устойчив дребномащабен риболов в контекста на продоволствената сигурност и изкореняването на бедността, секторът на непромишления риболов е ценен източник на животински протеини за милиарди хора по целия свят и често поддържа местните икономики в крайбрежните общности;

1.  приветства инициативата за свикване на Конференция на ООН на високо равнище, за да се съсредоточи вниманието върху необходимостта от действия в световен мащаб, за да се намали вредното въздействие на човешката дейност върху океаните;

2.  отбелязва, че въпреки ангажимента на света за ограничаване на прекомерния риболов до 2015 г., който ангажимент беше поет през 2002 г. на Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие в Йоханесбург, 31,4% от световните рибни запаси продължават да са обект на прекомерен улов; припомня, че прекомерният улов е сериозна заплаха не само за цели морски екосистеми, но също така и за продоволствената сигурност, както и за икономическата и социалната устойчивост на крайбрежните общности в целия свят;

3.  изразява загриженост, че увеличаването на киселинността на океанските води, причинено от повишаването на нивата на въглероден диоксид, има сериозни отрицателни последици върху много морски организми; подчертава необходимостта от разработване на ефективни мерки за адаптиране и междусекторно смекчаване на последиците с цел да се развие издръжливост към увеличаването на киселинността на океанските води и към вредното въздействие на изменението на климата върху океаните, както и върху крайбрежните екосистеми;

4.  подчертава необходимостта от екосистемен подход, основан на предпазливост, както е посочено в Договорите и в общата политика в областта на рибарството, който да бъде прилаган в управлението на рибарството в световен мащаб, така че да се възстановяват и поддържат експлоатираните рибни запаси над нивата, които могат да дадат максимален устойчив улов;

5.  призовава всяко решение относно субсидии за сектора на рибарството да отчита особеностите на непромишления и дребномащабния риболов, техния местен характер и основната им роля за гарантирането на продоволствената независимост и икономическото и социалното оцеляване на крайбрежните общности;

6.  насърчава държавите да поемат своите съответни отговорности като държава на знамето, крайбрежна държава, пристанищна държава и държава на пазара, по-специално чрез:

   държави на флага – пълно прилагане на международните и националните мерки за управление, за да се гарантира, че корабите под техен флаг спазват правилата;
   крайбрежни държави – осигуряване на устойчив риболов във води под тяхна юрисдикция и контролиране на достъпа до тези води, за да се предотвратява незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов;
   пристанищни държави – ратифициране и цялостно прилагане на Споразумението на ФАО (Организация на ООН за прехрана и земеделие) за мерките на пристанищната държава;
   държави на пазара – предприемане на мерки, за да се гарантира по-добра координация между борбата срещу ННН риболова и търговската и пазарната политика;

7.  подчертава значението на опазването на поне 10% от крайбрежните и морските зони, в съответствие с Целта на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) № 14.5;

8.  подчертава значението на ЦУР на ООН № 14.7 от гледна точка на увеличаването на икономическите ползи за малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите държави от устойчивото използване на морските ресурси, включително чрез устойчиво управление на рибарството, аквакултурата и туризма;

9.  призовава за засилване на устойчивото управление на рибарството, включително чрез прилагането на научно обосновани мерки за управление;

10.  призовава за засилено регионално сътрудничество между всички държави при управлението на рибарството за целите на устойчивото и справедливото експлоатиране на мигриращите видове, особено що се отнася до научните оценки на запасите, наблюдението, надзора и контрола на риболовните дейности, както се призовава в Споразумението на ООН за рибните запаси от 1995 г., както и в трите конференции за преглед съответно от 2006 г., 2010 г. и 2016 г.; счита, че всички видове, експлоатирани за търговски цели, следва да бъдат обхванати от регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), които да разполагат с по-големи правомощия за ефективно прилагане на управленски решения и санкции;

11.  призовава Комисията и Съвета да насърчават в по-голяма степен принципите и целите на общата политика в областта на рибарството;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Секретариата на РКООНИК, с молба тя да бъде разпространена до всички страни по конвенцията, които не са държави – членки на ЕС.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.

Правна информация - Политика за поверителност