Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (2016/2304(INI))

P8_TA(2017)0245 A8-0201/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 174, 175 и 177 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1)(„Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно забавянето на изпълнението на оперативните програми на европейските структурни и инвестиционни фондове — въздействие върху политиката на сближаване и бъдещи действия(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2016 г. относно резултатите и новите елементи на политиката на сближаване и европейските структурни и инвестиционни фондове(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Осигуряване на публичност на политиката на сближаване: правила за информация и комуникация за периода 2014—2020 г.“(8),

—  като взе предвид проучване 423 на Евробарометър от м. септември 2015 г., възложено от Комисията, озаглавено „Информираност на гражданите и схващания за ЕС: Регионална политика“(9),

—  като взе предвид доклада Ван ден Бранде от октомври 2014 г., озаглавен „Многостепенно управление и партньорство“, изготвен по искане на члена на Комисията, отговарящ за регионалната и селищната политика, Йоханес Хан(10),

—  като взе предвид плана за комуникация на Европейския комитет на регионите за 2016 г., озаглавен „Свързване на регионите и градовете за по-силна Европа“(11),

—  като взе предвид проучването от юли 2016 г., възложено от Комисията и озаглавено „Прилагане на принципа на партньорство и на многостепенно управление в европейските структурни и инвестиционни фондове, 2014—2020 г.“(12),

—  като взе предвид представянето на състава на секретариата за „Interreg Европа“, озаглавено „Проектиране на проектна комуникационна стратегия“(13),

—  като взе предвид доклада, изготвен в рамките на „Последваща оценка и прогнозиране на ползите за държавите от ЕС-15 в резултат от прилагането на политиката на сближаване в държавите от V4“, възложен от полското Министерство на икономическото развитие и озаглавен „Как държавите — членки на ЕС-15, имат полза от политиката на сближаване във V4?“(14),

—  като взе предвид наръчника на Европейската мрежа за борба с бедността (EAPN) от 2014 г., озаглавен „Предоставяне на глас на гражданите: Изграждане на ангажираност на заинтересованите страни за ефективно вземане на решения — Насоки за вземането на решения на равнище ЕС и на национално равнище“(15),

—  като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от ноември 2014 г., озаглавено „Да общуваме на тема Европа с нейните граждани: Настоящо състояние и перспективи“,

—  като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от ноември 2016 г., озаглавено „Проучване за комисията по регионално развитие: Средносрочен преглед на МФР и политика на сближаване“,

—  като взе предвид работния документ на службите на Европейската комисия от 19 септември 2016 г. „Последваща оценка на ЕФРР и на Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г.“ (SWD(2016)0318),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети и на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0201/2017),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е допринесла значително за повишаването на растежа и заетостта и за намаляване на неравенствата между регионите на ЕС;

Б.  като има предвид, че финансирането по линия на политиката на сближаване на ЕС има като цяло положително въздействие както върху икономиката, така и върху живота на гражданите, както е доказано в няколко доклада и независими оценки, но резултатите не винаги са били добре огласени и осведомеността относно положителното му въздействие е доста ниска; като има предвид, че добавената стойност на политиката на сближаване чрез ЕСИ фондовете надхвърля тяхното доказано положително икономическо, социално и териториално въздействие, тъй като тя предполага също ангажираността на държавите членки и регионите към укрепването на европейската интеграция;

В.  като има предвид, че осведомеността за местните програми, финансирани от ЕС, сред крайните потребители и гражданското общество е от решаващо значение, независимо от нивата на финансиране в конкретен регион;

Г.  като има предвид, че принципът на партньорство и моделът на многостепенното управление, които се основават на засилена координация между публичните органи, икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество, могат да допринасят ефективно за по-добрата комуникация на целите и резултатите на политиката на ЕС;

Д.  като има предвид, че постоянният диалог и участието на гражданското общество е от съществено значение за осигуряването на отчетност и легитимност на публичните политики, като с това се създава чувство на споделена отговорност и прозрачност в процеса на вземане на решения;

Е.  като има предвид, че повишаването на видимостта на европейските структурни и инвестиционни фондове може да допринесе за подобряване на схващанията относно ефективността на политиката на сближаване и за възстановяване на доверието на гражданите и интереса към европейския проект;

Ж.  като има предвид, че е от значение последователна комуникационна линия, не само надолу по веригата — по отношение на конкретните резултати на ЕСИ фондовете, но също и нагоре по веригата — с цел осведомяване на инициаторите на проекти за възможностите за финансиране, с оглед увеличаване на общественото участие в процеса на изпълнение;

З.  като има предвид, че методологиите за осигуряване на информация и за разнообразяване на каналите за комуникация следва да се увеличат и подобрят;

Общи съображения

1.  подчертава, че политиката на сближаване е един от основните обществени инструменти на растежа, който чрез своите пет ЕСИ фонда осигурява инвестиции във всички региони на ЕС и помага за намаляване на различията и оказване на подкрепа за конкурентоспособността и за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и за повишаване на качеството на живота на европейските граждани;

2.  отбелязва със загриженост, че като цяло обществената осведоменост и възприятия относно ефективността на регионалната политика на ЕС намаляват с всяка изминала година; позовава се на Евробарометър, проучване 423 от септември 2015 г., в което малко повече от една трета (34%) от европейците заявяват да са чували относно съфинансираните от ЕС проекти за подобряване на качеството на живот в района, където живеят; отбелязва, че мнозинство от анкетираните е посочило образованието, здравеопазването, социалната инфраструктура и политиката за околната среда като важни области; счита, че не само количеството, но главно качеството на проектите, финансирани по силата на ЕСИ фондовете, и тяхната добавена стойност по отношение на осезаемите резултати, са предпоставка за положителна комуникация; следователно подчертава, че оценката, подборът, прилагането и привършването на проектите трябва да са съсредоточени върху постигането на очакваните резултати, така че да се избягват неефективни разходи, които могат да доведат до отрицателна реклама за политиката на сближаване; обръща внимание на факта, че комуникационните мерки трябва да бъдат подбирани със специално разглеждане на тяхното съдържание и обхват, като същевременно изтъква отново, че най-добрата форма на реклама е да се илюстрира значението и полезността на изпълнените проекти;

3.  отбелязва, че гарантирането на видимостта на инвестициите на политиката на сближаване следва да остане споделена отговорност на Комисията и на държавите членки, с оглед формулиране на ефективни европейски комуникационни стратегии, проектирани за осигуряване на видимостта на инвестициите на политиката на сближаване; отбелязва в този контекст ролята на управляващите органи и на компетентните местни и регионални органи по-конкретно, чрез институционална комуникация, както и бенефициентите, тъй като те представляват най-ефективният интерфейс за комуникация с гражданите чрез предоставяне на информация на място и приближаване на Европа до тях; припомня още, че тези органи имат най-добро познаване на местната и регионална реалност и потребности, и че подобряването на видимостта изисква повече усилия за по-добра информация и прозрачност на местно равнище;

4.  изтъква, че осигуряването на видимост за политиката включва двустранен процес на комуникация и взаимодействие с партньорите; подчертава също така, че в контекста на комплексни предизвикателства, както и за да се осигурят легитимност и ефективни решения в дългосрочен план, публичните органи трябва да включат всички съответни заинтересовани страни по време на преговорите и на етапите на изпълнение на споразумението за партньорство и оперативните програми, в съответствие с принципа на партньорство; освен това подчертава необходимостта от увеличаване на институционалния капацитет на публичните органи и партньори и отново подчертава ролята, която Европейският социален фонд (ЕСФ) може да изиграе в това отношение;

5.  в този контекст подчертава неравномерния напредък в държавите членки към рационализиране на административните процедури по отношение на широката мобилизация и участие на регионалните и местните партньори, включително икономическите и социалните партньори и организациите, представляващи гражданското общество; припомня значението на социалния диалог в това отношение;

Предизвикателствата пред нас

6.  отбелязва нарастването на евроскептицизма и антиевропейската популистка пропаганда, която изкривява информацията относно политиките на Съюза, и призовава Комисията и Съвета да анализират и работят върху причините за тях; поради това подчертава спешната необходимост от разработване на по-ефективни стратегии за комуникация, осигуряване на разбираем за гражданите език и поставяне на цел за запълване на празнината между ЕС и неговите граждани, включително безработните и лицата, изложени на риск от социално изключване, посредством различни медийни платформи на местно, регионално и национално равнище, които са в състояние да предават точно и последователно послание на гражданите относно добавената стойност на европейския проект за качеството им на живот и благоденствието им;

7.  приканва Комисията и Съвета да анализират както за настоящата рамка, така и за реформата на политиката на сближаване след 2020 г., въздействието върху възприемането на политиките на ЕС на мерките, насочени към укрепване на връзката с Европейския семестър и към изпълнението на структурните реформи чрез програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

8.  признава ограниченията на правната рамка, за да се гарантира, че има подходяща видимост на политиката на сближаване; подчертава, че в резултат на това комуникацията относно конкретни постижения невинаги е приоритет за различните заинтересовани страни; счита, че препоръчаните комуникационни дейности във връзка с осезаемите постижения следва постоянно да се актуализират; отбелязва във връзка с това факта, че техническата помощ на европейските структурни и инвестиционни фондове не включва специален финансов пакет за комуникация, нито на равнището на Съюза, нито на равнището на държавите членки; при все това подчертава отговорността на управляващите органи и на бенефициентите да осъществяват редовен контрол на спазването на информационните и комуникационните дейности, предвидени в член 115 приложение XII от Регламента за общоприложимите разпоредби;

9.  отново отбелязва неотложната необходимост от намиране на подходящ баланс между необходимостта от опростяване на правилата за прилагане на политиката на сближаване и потребността от запазване на доброто и прозрачно финансово управление и борба с измамите при същевременно надлежно съобщаване на обществеността; припомня в този контекст необходимостта да се направи ясно разграничение между случаите на нередности и измами, за да не се поражда обществено недоверие в управляващите органи и местните администрации; настоява, от друга страна, че е необходимо да се опрости и намали административната тежест за бенефициентите, без да се засягат необходимите проверки и одити;

10.  подчертава, че е от съществено значение да се засили ангажираността с политиката по места, както на местно, така и на регионално равнище, за да се гарантира ефикасното предоставяне и съобщаване на резултатите; оценява факта, че принципът на партньорство добавя стойност към прилагането на европейските публични политики, както се потвърждава от неотдавнашно проучване на Комисията; посочва обаче, че мобилизирането на партньори продължава да бъде доста трудно, в някои случаи поради официално прилагане на принципа на партньорство, без да се дава възможност за реално участие в процеса на управление; припомня, че повече усилия и ресурси трябва да бъдат инвестирани в партньорското участие и в обмена на опит чрез платформи за диалог с партньори, също така с оглед да ги направим мултипликатори на възможностите за финансиране от ЕС и успехите;

11.  припомня също така, че дългосрочното стратегическо естество на инвестициите по линия на политиката на сближаване означава, че резултатите не са понякога незабавни, което е в ущърб на видимостта на инструментите на политиката на сближаване, особено в сравнение с други инструменти като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); поради това настоятелно призовава комуникационните дейности да продължават, когато е уместно, още четири години след приключване на проекта; подчертава, че резултатите от някои инвестиции (особено тези в човешки капитал) са по-малко видими и трудни да се определят в сравнение с „физическите“ инвестиции, и призовава за задълбочена и диференцирана оценка на дългосрочното въздействие на политиката на сближаване върху живота на гражданите; освен това счита, че следва да се обърне специално внимание на последващата оценка и комуникационните дейности относно приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове към стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като дългосрочна европейска стратегия за развитие;

12.  отбелязва важната роля на медиите за информиране на гражданите относно различните политики на ЕС и въпросите, свързани с ЕС, като цяло; изразява обаче загриженост относно твърде ограниченото отразяване в медиите на инвестициите по линия на политиката на сближаване на ЕС; подчертава необходимостта от разработване на кампании за информация и комуникация, насочени към медиите, стратегии, които са адаптирани към текущите информационни предизвикателства и предоставящи информация в достъпна и привлекателна форма; подчертава необходимостта от възползване от нарастващото влияние на социалните медии, предимствата, предлагани от цифровия напредък, и съчетание от различни видове информационни канали, за да се използват по-добре при популяризирането на възможностите, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове, и техните постижения;

Подобряване на комуникацията и ангажираността на партньорите през втората половина на периода 2014—2020 г.

13.  призовава Комисията и държавите членки да повишат координацията и достъпа до съществуващи средства и инструменти за комуникация на равнището на ЕС, с цел да се включат въпроси, които имат отражение върху европейския дневен ред; подчертава в тази връзка значението на предоставянето на насоки, които определят техники и методи за ефективна комуникация за това по какъв начин политиката на сближаване предоставя конкретни резултати за всекидневието на гражданите на ЕС; призовава управляващите органи и бенефициентите да представят резултатите, ползите и дългосрочното въздействие на политиката активно и систематично, като същевременно се отчитат различните етапи на развитие на проекта;

14.  подчертава, че като се има предвид количеството и качеството на информацията, която върви по традиционните и модерните медии, вече не е достатъчно да се покаже само логото на Европейската комисия на обяснителните табели за даден проект; призовава Комисията да създаде по-ефикасни идентификационни инструменти;

15.  приветства настоящите специфични комуникационни дейности, като например кампанията „Европа в моя регион“, уеб приложението на Комисията „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“ , уеб приложението за регионално сътрудничество с CIRCOM(16), програма „Европа за гражданите“ и възможностите, предоставяни от новосъздадения Европейски корпус за солидарност; подчертава освен това ключовата роля, която играят информационните центрове Europe Direct в децентрализираната комуникация, с цел повишаване на осведомеността за въздействието на политиката на сближаване по места, както на местно, така и на регионално равнище; освен това подчертава необходимостта от съсредоточаване на усилията върху достигането на студенти и журналисти като потенциални вектори на комуникация и за осигуряването на географския баланс в комуникационните кампании;

16.  подчертава необходимостта от приспособяване на механизмите за комуникация, установени в Регламента за общоприложимите разпоредби; приканва Комисията да разгледа добавената стойност на осигуряването на специфичен финансов пакет за комуникация в рамките на техническата помощ, както и, когато е целесъобразно, увеличаването на броя на задължителните изисквания за публичност и осведомяване за проектите в областта на политиката на сближаване; призовава Комисията да предостави ясни насоки относно начините, по които техническата помощ през 2017 г. би могла да бъде използвана за комуникация в рамките на текущия период на финансиране, с цел осигуряване на правна сигурност за местните и регионалните органи и на други бенефициенти; припомня освен това, че обикновените комуникационни стандарти и стандарти за реклама са добре замислени в случая на структурните и технологични инвестиции, но не са толкова ефективни за нематериални инвестиции в човешки капитал;

17.  подчертава необходимостта да се даде по-голямо предимство на комуникацията в рамките на йерархията на ЕС за приоритети на политиката на сближаване, особено в контекста на работата на управленския персонал, който не е пряко отговорен за комуникацията, и да се включи комуникацията в обичайния процес на европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава за повече професионализъм в областта на комуникацията, по-специално в работата на местно равнище, и за избягването на употребата на жаргона на ЕС;

18.  приветства последващата оценка на програмите на политиката за сближаване за периода 2007—2013 г., предприета от Комисията, която осигурява отлични източници за съобщаване на постигнатите резултати и въздействие; отбелязва инициативата на държавите от V4 за външните ефекти на политиката на сближаване в ЕС-15(17) и призовава Комисията да изготви по-широко проучване на равнище ЕС-28; освен това настоятелно призовава Комисията да разграничи своите комуникационни стратегии по отношение на държави нетни вносители и държави членки бенефициенти, като в същото време се подчертава, че политиката на сближаване носи конкретни ползи по отношение на реалната икономика, насърчаване на предприемачеството и иновациите, създаване на растеж и работни места във всички региони на ЕС и подобряване на обществената и икономическата инфраструктура както чрез преки инвестиции, така и чрез пряк и непряк износ (външни ефекти);

19.  призовава Комисията и управляващите органи да идентифицират начини за улесняване и стандартизиране на достъпа до информация, да насърчават обмена на знания и добри практики относно комуникационните стратегии, за да се извлече по-голяма полза от съществуващия опит и повишаване на прозрачността и видимостта на възможностите за финансиране;

20.  приветства въвеждането на електронното сближаване в настоящия програмен период, чиято цел е да се опрости и да се рационализира изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава неговия капацитет ефективно да способства за достъпа до информация, мониторинг на програмата и създаване на полезни връзки между заинтересованите страни;

21.  счита, че съществува необходимост от по-добра комуникация чрез нови медийни канали, които ще изискват стратегия за цифровите и социалните медийни платформи, предназначени за информиране на гражданите, и им дават възможност да изразят своите потребности, като тази комуникация се съсредоточи върху достигането на крайните потребители чрез различни набори от инструменти, като интерактивни онлайн средства, развиването на по-достъпни мобилни съдържание и приложения, както и да се гарантира, че информацията е съобразена с различни възрастови групи и достъпна на различни езици, когато е целесъобразно; призовава управляващите органи да предоставят на съответните генерални дирекции актуална информация относно финансовите данни и постиженията и инвестиции с цел показване на лесни за четене данни и графики в рамките на платформа за свободно достъпни данни за ЕСИФ в полза на журналисти; призовава за поставянето на начало на регионални инициативи за присъждане на награди на най-добрите проекти, вдъхновени от „RegioStars“;

22.  предлага освен това мониторингът и оценката на текущите комуникационни дейности да бъдат подобрени и да се създадат работни групи с участието на представители на регионални комуникационни групи, включващи участници от различни равнища;

23.  подчертава значението на Европейския кодекс на поведение за партньорство и ролята на принципа на партньорство при укрепване на колективната ангажираност и отговорност по отношение на политиката на сближаване; призовава връзката между публичните органи, потенциалните бенефициенти, частния сектор, гражданското общество и гражданите да бъде засилена чрез открития диалог и партньорство, съставът на участниците да се променя по време на изпълнението, когато това е необходимо, с оглед гарантиране на правилната комбинация от партньори, за да се представляват интересите на общностите на всеки етап от процеса;

24.  приветства новаторския модел на многостепенно сътрудничество между различните заинтересовани страни, предложен от Програмата на ЕС за градовете, и препоръчва неговото възпроизвеждане, когато е възможно, при прилагането на политиката на сближаване;

25.  подчертава необходимостта да се засили комуникационното измерение на трансграничното и междурегионалното сътрудничество, включително и на равнището на текущите макрорегионални стратегии, което трябва да стане по-видимо за гражданите на ЕС, чрез разпространение на добри практики и успешни примери за инвестиции и възможности за инвестиции;

Насърчаване на комуникацията относно политиката на сближаване за периода след 2020 г.

26.  призовава Комисията и държавите членки да повишат привлекателността на финансирането в рамките на политиката на сближаване на ЕС посредством по-нататъшно опростяване и ограничаване на свръхрегулирането и да се обмисли намаляването на сложността и, където е приложимо, броя на регламентите и насоките, в светлината на неотдавнашната препоръка на групата на високо равнище от независими експерти за наблюдение на опростяването за бенефициентите на европейските структурни и инвестиционни фондове;

27.  като има предвид по какъв начин политиката на сближаване на ЕС допринася за положително идентифициране с проекта за европейска интеграция, призовава Комисията да разгледа възможността за задължително поле за комуникация в заявлението за проекта, като част от по-широкото използване на техническата помощ чрез пакет, заделен за комуникацията на равнище на програмата, като същевременно не се допуска увеличаване на броя на ограниченията и се осигури необходимата гъвкавост; освен това призовава управляващите органи и местните и регионалните органи да се подобри качеството на комуникацията относно окончателните резултати от проектите;

28.  подчертава неотложната необходимост от увеличаване на диалога на Съюза с гражданите, преосмисляне на комуникационните канали и стратегии, като се вземат предвид възможностите, предлагани от социалните мрежи и новите цифрови технологии, и адаптиране на посланията към местния и регионалния контекст; подчертава освен това ролята, която може да изиграе гражданското общество като средство за комуникация; при все това отново изтъква, че образователното съдържание е толкова важно, колкото и медийните стратегии и популяризирането чрез използване на различни платформи;

29.  подчертава, в контекста на комуникацията и видимостта, необходимостта от допълнително опростяване на политиката за периода след 2020 г., включително по отношение на споделеното управление и системите за одит, с цел да се намери точният баланс между политика, ориентирана към резултати, подходящ брой проверки и контрол и опростени процедури;

30.  призовава за по-нататъшно укрепване на партньорския принцип в рамките на програмния период след 2020 г.; изразява убеждение, че активното ангажиране на заинтересованите страни, включително организациите, представляващи гражданското общество, в процеса на преговори и изпълнението на споразуменията за партньорство и оперативните програми би могло да допринесе за засилване на ангажираността и прозрачността на изпълнението на политиката и би могло също така да доведе до по-добро прилагане на политиката по отношение на бюджета на ЕС; призовава държавите членки да обмислят въвеждането на съществуващите модели на управление на участието, като обединят всички значими социални партньори и с включване на заинтересованите страни в процеса на бюджетиране с гражданско участие, с цел да се определи размерът на отпуснатите ресурси за съфинансиране на национално, регионално и местно равнище, когато това е целесъобразно, с оглед повишаване на взаимното доверие и ангажираност на гражданите в решения за публичните разходи; предлага освен това да се извършат оценки на резултатите, включващи участието на бенефициентите и различни заинтересовани страни, с цел да се съберат съответните данни, които биха могли да допринесат за засилване на активното участие и видимост по отношение на бъдещи действия;

31.  освен това настоява за увеличаване на сътрудничеството между градските и селските райони, да разработят териториални партньорства между градовете и селските райони чрез пълноценно използване на потенциала на взаимодействие между фондовете на ЕС и въз основа на експертния опит на градските райони и техните по-големи възможности в управлението на средствата;

32.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат, освен това, в съответните си комуникационни планове за действие върху засилването на сътрудничеството между различните генерални дирекции, министерства и изразители на различни равнища, както и за установяването на обща представа за целевите групи, с оглед разработване и предаване на послания, насочени към специфични целеви групи, така че да се достигне до гражданите по места по-пряко и да ги информираме по-добре;

33.  подчертава в този контекст значението на промяна в културата, в смисъл, че комуникацията е отговорност на всички участници, както и че самите бенефициенти са основни комуникатори;

34.  освен това изисква от Комисията и държавите членки да укрепят ролята и позицията на съществуващите комуникационни и информационни мрежи и да използват интерактивната платформа за електронни съобщения на ЕС относно прилагането на политиката на сближаване, така че да се събере цялата приложима информация относно проектите по ЕСИФ, което позволява на крайните потребители да дадат обратна информация относно процеса на изпълнение и постигнатите резултати, извън границите на недостатъчното описание на проекта и направените разходи; счита, че такава платформа ще улесни и оценката на ефективността на комуникацията за политиката на сближаване;

o
o   o

35.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Комитета на регионите и на правителствата и националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320. (2) ОВ L 74, 14.3.2014 г., стр. 1. (3) Приети текстове, P8_TA(2017)0053. (4) Приети текстове, P8_TA(2017)0055. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0211. (6) Приети текстове, P8_TA(2015)0419. (7) http://www.consilium.europa.eu/press-releases-pdf/2016/11/47244650399_bg.pdf. (8) http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/brochures/2014/ensuring-the-visibility-of-cohesion-policy-information-and-communication-rules-2014-2020. (9) http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/publicopinion/index.cfm/ResultDoc/download/DocumentKy/67400. (10) http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/informing/dialog/2014/5_vandenbrande_report.pdf. (11) http://cor.europa.eu/en/about/Documents/CoR-communication-plan-2016.pdf. (12) http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/policy/how/studies_integration/impl_partner_report_en.pdf. (13) http://www.interregeurope.eu/fileadmin/user_upload/events/Rotterdam/pdf/Designing_communication_strategy.pdf. (14) https://www.strukturalni-fondy.cz/getmedia/fdc8a04e-590d-47ac-9213-760d4ac76f75/V4_EU15_manazerske-shrnuti.pdf?ext=.pdf. (15) http://www.eapn.eu/images/stories/docs/EAPN-position-papers-and-reports/2014-eapn-handbook-Give-a-voice-to-citizens-Guidelines-for-Stakeholder-Engagement.pdf. (16) Професионалната асоциация на регионалните публични телевизии в Европа. (17) Доклад, изготвен в рамките на „Последваща оценка и прогнозиране на ползите за държавите от ЕС-15 в резултат от прилагането на политиката на сближаване в държавите от V4“, възложен от полското Министерство на икономическото развитие и озаглавен „Как държавите — членки на ЕС-15, имат полза от политиката на сближаване във V4? “:

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно разходната ефективност на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2015/2318(INI))

P8_TA(2017)0246 A8-0194/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид дял ХIX от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)(1),

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза(3) („Финансовият регламент“),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на институциите(4),

—  като взе предвид Специален доклад № 2/2013 на Сметната палата, озаглавен „Осигурила ли е Комисията ефективно изпълнение на Седмата рамкова програма за научни изследвания?“,

—  като взе предвид доклада на комисията по наука и технологии на Камарата на общините на Обединеното кралство, озаглавен: „Leaving the EU: implications and opportunities for science and research“ (Напускането на ЕС: последици и възможности за науката и научните изследвания) от 16 ноември 2016 г.(5),

—  като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия(6),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0194/2017),

A.  като има предвид, че многогодишната финансова рамка (МФР) за 2007—2013 г. приключи, но че изпълнението на Седмата рамкова програма за научни изследвания (7РП) все още продължава;

Б.  като има предвид, че проектите за научни изследвания и иновации по време на МФР 2014—2020 г. попадат в обхвата на регламента „Хоризонт 2020“;

В.  като има предвид, че доколкото му е известно, досега не е правен всеобхватен анализ на ефективността на разходите, свързани със 7РП;

Г.  като има предвид, че в идеалния случай влизането в сила на „Хоризонт 2020“ следваше да бъде предшествано от всеобхватен анализ на 7РП;

Д.  като има предвид, че процентите на грешки и последващата оценка на програмата не предлагат цялостна информация относно разходната ефективност;

Седмата рамкова програма (7РП)

1.  подчертава факта, че за 7РП беше гласуван бюджет от общо 55 милиарда евро, което представлява приблизително 3% от общите разходи за научни изследвания и технологично развитие (НИТР) в Европа или 25% от конкурентното финансиране; през седемгодишния период на 7РП бяха представени над 139 000 предложения за научни изследвания, от които бяха избрани и получиха финансиране 25 000 проекта от най-високо качество; основните получатели сред общо 29 000 участващи в 7РП организации бяха, наред с останалите, университети (44% от финансирането по линия на 7РП), организации за научни изследвания и технологии (27%), големи частни дружества (11%) и МСП (13%), докато публичният сектор (3%) и организациите на гражданското общество (2%) представляваха по-малък дял;

2.  е наясно, че 7РП е предназначена за бенефициенти от всички държави – членки на ЕС, асоциираните държави и държавите кандидатки, като Швейцария, Израел, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Турция, Хърватия, бивша югославска република Македония, Сърбия, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Фарьорските острови и Молдова, както и държавите – партньорки в рамките на международното сътрудничество;

3.  отбелязва последващата оценка на 7РП, извършена от експертна група на високо равнище(7), която определи 7РП като успешна; групата на високо равнище подчерта по-специално, че 7РП:

4.  отбелязва, че публичното допитване до заинтересованите страни в рамките на оценката на 7РП, проведено между февруари и май 2015 г., посочи следните слабости:

5.  изразява загриженост, че според члена на Комисията 7РП няма да бъде напълно изпълнена и оценена преди 2020 г., което би могло да предизвика изоставане по бъдещи програми за проследяване; настоятелно призовава Комисията да публикува доклада за оценката възможно най-скоро и най-късно преди да представи научноизследователската програма за периода след „Хоризонт 2020“.

Констатациите на Европейската сметна палата („Палатата“)

6.  подчертава със загриженост, че Палатата оценява системите за наблюдение и контрол за научноизследователските дейности и други вътрешни политики като „частично ефективни“;

7.  призовава Комисията да информира подробно компетентната парламентарна комисия за десетте операции, които формират 77% от грешките през 2015 г., и за предприетите корективни мерки;

8.  отбелязва със загриженост, че при освобождаването от отговорност през последните финансови години процентът на грешки в областта на научните изследвания, развитието и иновациите винаги е бил над 5%;

9.  отбелязва, че през 2015 г. от общо 150-те одитирани от Палатата операции 72 (или 48%) съдържат грешки; въз основа на 38-те грешки, остойностени от Палатата, процентът грешки се изчислява на 4,4%; освен това в 16 случая на количествено измерими грешки Комисията, националните органи или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или за да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите. Ако цялата тази налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за тази глава би бил с 0,6 процентни пункта по-нисък;

10.  изразява съжаление, че при 10 от 38-те операции, в които грешките са остойностени, Палатата отчита ниво на грешки, надхвърлящо 20% от проверените позиции; тези 10 случая (девет по Седмата рамкова програма за научни изследвания и един по Програмата за конкурентоспособност и иновации за периода 2007—2013 г.) формират 77% от общия изчислен процент грешки за областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ за 2015 г.;

11.  изразява съжаление, че повечето количествено измерими грешки, установени от Сметната палата (33 от 38) са се отнасяли до възстановяване на недопустими разходи за персонал и непреки разходи, декларирани от бенефициентите, и че почти всички грешки, установени от Сметната палата в декларациите за разходи, се дължат на факта, че бенефициентите са разтълкували погрешно сложните правила за допустимост или са изчислили неправилно допустимите си разходи, което води към очевидното заключение, че е необходимо тези правила да бъдат опростени;

12.  отчита, че Комисията е изчислила процента на остатъчни грешки (в края на програмата и след коригирането) на 3% през 2014 г. (2,88% през 2015 г.);

13.  припомня становището си при освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2012 г. и 2014 г.: „остава убеден, че Комисията трябва да продължи да се стреми към постигане на приемлив баланс между привлекателността на програмите за участниците и основателната необходимост от отчетност и финансов контрол; във връзка с това припомня заявлението на генералния директор през 2012 г., че процедура, която при всички обстоятелства се стреми към постигането на процент остатъчни грешки от 2%, не е жизнеспособна“;

14.  изразява съжаление, че основните източници на грешки са били неправилно изчислени разходи за персонала и недопустими преки и непреки разходи;

15.  посочва констатациите на Палатата в Специален доклад № 2/2013, в който Палатата стига до заключението, че процедурите на Комисията са насочени към това да гарантират, че финансовите средства се инвестират във висококачествени изследвания, които обаче невинаги са ефективни;

16.  отбелязва отговорите на Комисията на заключенията на Палатата, в които се посочва, че въпреки това са били подписани 4 324 споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с почти 20 000 участници, че е налице намаляване на сроковете за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и че системата за контрол е разработена по такъв начин, че да се разчита в най-голяма степен на последващите проверки;

Ефективност на разходите в рамките на 7РП

17.  подчертава, че ефективността на разходите следва да се измерва в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност (добро финансово управление)(8) в постигането на целите на политиките на ЕС;

18.  отбелязва, че изпълнението на рамковите програми за научни изследвания се споделя между различни генерални дирекции, изпълнителни агенции, съвместни предприятия, т.нар. структури по член 185, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския институт за иновации и технологии (EIT);

19.  посочва, че генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ (ГД „Научни изследвания и иновации“) е разрешила плащания в размер на 3,8 милиарда евро през 2015 г., от които 67,4% са били извършени под пряката отговорност на генералната дирекция, 12,6% от съвместни предприятия, 10,7% от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и 2,4% от изпълнителните агенции;

20.  отбелязва, че според годишния отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“ за 2015 г., Европейският съюз участва с 44,56 милиарда евро в 7РП, 58% от които са отишли в Германия (16%), Обединеното кралство (16%), Франция (11%), Италия (8%) и Испания (7%);

21.  отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е установила рамка за контрол, целяща намаляване на присъщите рискове на различните етапи на процеса на пряко и непряко управление на безвъзмездната финансова помощ; освен това ГД „Научни изследвания и иновации“ е въвела стратегия за надзор за финансови инструменти, които се изпълняват от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ);

22.  отбелязва факта, че в рамките на 7РП 2007—2013 г. ГД „Научни изследвания и иновации“ е изпълнила и приключила до края на 2015 г. 3 035 от общо 4 950 споразумения за отпускане на безвъзмездна помощ и 1 915 проекта, като 1,6 милиарда евро все още са били неизплатени; ГД „Научни изследвания и иновации“ е извършила 826 окончателни плащания през 2015 г.; насърчава генералната дирекция да разгърне тази статистика през следващите финансови години;

23.  подчертава по-специално факта, че показатели като срок за отпускане на безвъзмездната финансова помощ, срок за информиране и срок за плащане показват положителна тенденция и се оценяват като задоволителни (93 – 100% спазване);

24.  отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е предприела 1 550 одита, обхващащи 1 404 бенефициенти и 58,7% от бюджета по време на програмния период на 7РП;

25.  отбелязва, че според ГД „Научни изследвания и иновации“ е имало 9,4 работни места (приравнени към работни места на пълен работен ден) за наблюдение и координиране на дейности, свързани с изпълнителните агенции; това представлява 1,26 милиона евро, или 1,35% от общия размер на административните разходи; освен това през 2015 г. ГД „Научни изследвания и иновации“ (REA) и Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) са усвоили оперативен бюджет, възлизащ на 1,94 милиарда евро, а Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) и Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA) са усвоили бюджетни кредити за плащания в размер на 480,5 милиона евро;

26.  отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е направила разходи, възлизащи на 1,67 милиона евро, или 0,35 % от сумата от 479,9 милиона евро, платена на съвместните предприятия за упражняване на надзор върху техните дейности; отбелязва освен това, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е направила разходи, възлизащи на 0,7 милиона евро, или 0,78% от плащанията в полза на структури по член 185 за упражняване на надзор върху техните дейности;

27.  подчертава, че съвместните предприятия и структурите по член 185 отговарят за собствените си одити, чиито резултати трябва да бъдат съобщавани на ГД „Научни изследвания и иновации“;

28.  отбелязва със загриженост, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е изчислила общия процент установени грешки на 4,35%; в същото време според генералната дирекция процентът остатъчни грешки (след приключване на програмата и след корекциите) е 2,88%;

29.  отбелязва че към края на 2016 г. сумата, която е трябвало да бъде възстановена, възлиза на 68 милиона евро, от които 49,7 милиона евро са били ефективно събрани;

30.  отбелязва обаче, че правилата на 7РП не са били достатъчно съвместими с общите бизнес практики, че системата за контрол е трябвало да създава по-добро равновесие между риска и контрола, че бенефициентите са се нуждаели от по-добри насоки за справяне със сложността на схемата и че начините на възстановяване на разходите е трябвало да бъдат по-ефикасни;

31.  изразява загриженост, че в годишния отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“ се посочва, че до края на 2015 г. 1 915 проекта по 7РП на стойност 1,63 милиарда евро все още не са били приключени, което може да доведе до забавяне на изпълнението на „Хоризонт 2020“;

32.  отбелязва, че установяването на полезни взаимодействия между научните изследвания и иновациите, от една страна, и структурните фондове, от друга, е в интерес на Европейския съюз;

33.  отбелязва, че Комисията следва да гарантира, че 7РП и националното финансиране за научни изследвания са съгласувани с правилата на ЕС за държавната помощ, за да се избегнат несъответствия и дублиране на финансиране; подчертава, че следва да се вземат предвид конкретните национални характеристики;

34.  подчертава значението на финансовите инструменти в областта на научните изследвания и иновациите; подчертава, че използването на финансови инструменти за проекти на по-високи нива на технологична готовност може да осигури достатъчна възвръщаемост на публичните инвестиции; посочва в този контекст, че „Механизмът за финансиране с поделяне на риска (за периода 2007—2013 г.) предлага заеми и хибридно финансиране или финансиране тип „мецанин“ за подобряване на достъпа до рисково финансиране за научноизследователски проекти; отбелязва, че участието на Съюза в Механизма за финансиране с поделяне на риска за периода 2007—2015 г. възлиза на 961 милиона евро, с чиято помощ се отпускат над 10,22 милиарда евро, при очаквани 11,31 милиарда евро. (…)“; отбелязва, че обемът на предоставеното финансиране по линия на Инструмента за поделяне на риска (ИПР) за МСП възлиза на 2,3 милиарда евро, като участието на ЕС е в размер на 270 милиона евро(9); счита, че тези цифри подчертават големия интерес на дружествата и други бенефициенти по отношение на рисковото финансиране;

35.  отбелязва необходимостта от по-добро насочване на финансовите инструменти на 7РП, за да се гарантира подкрепа за новите участници с ограничен достъп до финансиране в областта на научните изследвания и иновациите;

36.  отбелязва, че някои мерки, препоръчани от външния одитор и/или от службата за вътрешен одит на Комисията, по-специално две мерки, свързани със системите за контрол на надзора на външни органи, и три мерки, свързани с Гаранционния фонд за участниците, не са включени;

37.  предлага по-добро съобщаване на резултатите в държавите членки и информационни кампании за програмата;

Бъдещи перспективи в рамките на „Хоризонт 2020“

38.  подчертава факта, че до края на 2015 г. са били публикувани 198 покани за представяне на предложения с краен срок до тази дата за „Хоризонт 2020“; в отговор на тези покани за представяне на предложения са били получени общо 78 268 предложения, от които 10 658 са били включени в основния или резервния списък; това означава ниво на успеваемост от около 14%, като се вземат предвид само отговарящите на условията предложения; през същия период са били подписани 8 832 споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с бенефициенти, 528 от които са били подписани от ГД „Научни изследвания и иновации“;

39.  отчита, че в 7РП са били спестени разходи в размер на 551 милиона евро в сравнение с 6РП и че Комисията е положила усилия за по-нататъшно опростяване при изпълнението на „Хоризонт 2020“ в сравнение със 7РП; подчертава значението на това всички области на политиката, в това число и структурните фондове, да могат да се възползват от опростяването, за да се запази равното третиране на бенефициентите на европейска финансова помощ;

40.  отбелязва със задоволство факта, че ГД „Научни изследвания и иновации“ се стреми допълнително да намали административните разходи чрез възлагане на управлението на договорите на изпълнителни агенции и други органи; подчертава в този контекст, че в рамките на „Хоризонт 2020“ 55% от бюджета ще се управлява от изпълнителни агенции;

41.  подчертава, че големият брой политически участници, сред които генерални дирекции на Комисията, изпълнителни агенции, съвместни предприятия и структури по член 185, изисква сериозна координация, чиято ефективност е от първостепенно значение;

42.  отбелязва различията между Европейския институт за иновации и технологии и Комисията, от една страна, и Палатата, от друга, във връзка със становищата им относно законосъобразността на плащания; счита, че този спор не трябва да се решава в ущърб на бенефициентите, които са действали добросъвестно;

43.  приветства факта, че по отношение на „Хоризонт 2020“:

44.  приветства създаването на Общ център за подкрепа (CSC), който ще помага за координирането и изпълнението на програмата по ефикасен и хармонизиран начин между седемте генерални дирекции на Комисията, четирите изпълнителни агенции и шестте съвместни предприятия; отбелязва, че от 1 януари 2014 г. CSC предоставя общи услуги в областта на правната помощ, последващия одит, системите и операциите, свързани с ИТ, бизнес процесите, както и информация за програмите и данни за всички генерални дирекции, изпълнителни агенции и съвместни предприятия, имащи отношение към научноизследователската дейност, които изпълняват „Хоризонт 2020“;

45.  предлага да се засили ролята на националните звена за контакт, за да се осигури качествена техническа подкрепа на място; годишната оценка на резултатите, обученията и поощряването на ефективно работещите национални звена за контакт ще увеличи успеваемостта на програмата „Хоризонт 2020“;

46.  приветства факта, че делът на средствата по линия на „Хоризонт 2020“, предвидени за малките и средните предприятия се е увеличил от 19,4% през 2014 г. на 23,4% през 2015 г. и препоръчва проактивно насърчаване на тази тенденция;

47.  счита за недопустимо несъобразяването от страна на ГД „Научни изследвания и иновации“ с искането на Парламента генералните дирекции на Комисията да публикуват всички свои специфични за всяка държава препоръки в своите годишни отчети за дейността;

48.  призовава Комисията да предприеме мерки за гарантиране на равно заплащане на научни изследователи, извършващи същата работа в рамките на един и същ проект и да предостави списък по националност на всички предприятия, регистрирани на фондовата борса и/или които отбелязват печалба в годишните си счетоводни отчети, и които получават финансиране по програмата „Хоризонт 2020“;

49.  отчита, че новите елементи, въведени в „Хоризонт 2020“, също така отразяват констатациите, направени от Палатата;

50.  припомня, че Деветата рамкова програма за научни изследвания е в процес на изготвяне; подчертава необходимостта да се гарантира използването на най-добрите практики от „Хоризонт 2020“ при изготвянето на програмата; предлага повече финансиране за иновации, които са икономически ефективни за стопанския сектор, и за по-голяма гъвкавост между бюджетите на различните подпрограми, за да се избегне липса на финансиране за онези, които се определят като „отлични“;

Отражения върху 7РП на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз

51.  отбелязва с уважение вота на гражданите на Обединеното кралство от 23 юни 2016 г., в който те изразяват политическа воля за напускане на Европейския съюз;

52.  приветства работата на Камарата на общините на Обединеното кралство за оценка на последиците от този вот за научноизследователската дейност(10)и стремежа да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху европейската конкурентоспособност;

53.  посочва, че организации, със седалища в Обединеното кралство, са получили през 2014 г. 1,27 милиарда евро по покани за представяне на предложения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, което представлява 15% от цялата сума, и 1,18 милиарда евро по покани за представяне на предложения през 2015 г., което представлява 15,9% от общата сума, най-големия дял от финансирането от ЕС, получено от държава членка за тази година(11);

Заключения

54.  стига до заключението, че като цяло Комисията е управлявала ефективно разходите по 7РП; отбелязва, че програмата също така е подобрила своята ефикасност, въпреки забавянията и повтарящите се проценти грешки при нейното изпълнение;

55.  приветства факта, че предизвикващите загрижеността на Палатата констатации са били взети под внимание;

56.  призовава Комисията да гарантира прилагането на нововъведенията в рамките на „Хоризонт 2020“, като например фиксираните ставки за непреки разходи, единната стратегия за одит, единният портал за участниците, и др., и в други области на политиката, като например структурните фондове; подчертава, че всички бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ следва да се третират справедливо и еднакво;

57.  призовава държавите членки да положат допълнителни усилия за постигане на целта 3% от БВП да се инвестират в научноизследователска дейност; счита, че това би дало тласък на високите постижения и иновациите; призовава Комисията следователно да проучи възможността да предложи споразумение за науката на местно, регионално и национално равнище, следвайки динамиката, вече породена от Споразумението на кметовете;

58.  изразява загриженост във връзка с факта, че в своите доклади за оценка и двете агенции, Изпълнителната агенция за научни изследвания и Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет, посочват, че обратната връзка и комуникацията между Комисията и изпълнителните агенции биха могли да бъдат допълнително подобрени;

o
o   o

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Европейската сметна палата и на Комисията.

(1) OВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104. (3) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (4) ОВ C 373, 10.11.2015 г., стр. 1. (5) http://www.parliament.uk/business/committees/committees-a-z/commons-select/science-and-technology-committee/inquiries/parliament-2015/leaving-the-eu-inquiry-16-17/publications/ (6) OВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 25. (7) Commitment and Coherence, ex-post evaluation of the 7th EU Framework Programme, ноември 2015 г. https://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/fp7_final_evaluation_expert_group_report.pdf (8) Раздел ІІ, глава 7 от Финансовия регламент. (9) COM(2016)0675, стр. 18 и 19. (10) Вж. доклада на доклада на комисията по наука и технологии на Камарата на общините на Обединеното кралство от 16 ноември 2016 г. (11) Horizon 2020 Monitoring Report 2015 („Хоризонт 2020“ мониторингов доклад за 2015 г.), стр. 21 и сл.

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия (2016/2220(INI))

P8_TA(2017)0247 A8-0182/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид разпоредбите на инструментите на ООН в областта на правата на човека, в т.ч. инструментите, отнасящи се до правото на гражданство, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за правата на детето, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г., Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г., Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Факултативния протокол към нея, Конвенцията за правата на хората с увреждания, Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства,

—  като взе предвид някои други инструменти на ООН за лицата без гражданство и правото на гражданство, като например Заключение № 106 на изпълнителния комитет на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКООНБ) за идентифициране, предотвратяване и намаляване на случаите на лица без гражданство и за закрила на лицата без гражданство(1), одобрено с Резолюция 61/137A/RES/ на Общото събрание на ООН от 2006 г.,

—  като взе предвид кампанията на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство до 2024 г.(2) , както и Световната кампания за равни права на гражданство, с подкрепата на ВКБООН, ООН — жени и др. и с одобрението на Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 15 юли 2016 г. относно правата на човека и произволното лишаване от гражданство (A/HRC/RES/32/5),

—  като взе предвид Декларацията и Програмата за действие от Виена(3), приети от Световната конференция по правата на човека на 25 юни 1993 г.,

—  като взе предвид Обща препоръка № 32 на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) относно свързаното с пола измерение на статута на бежанец, предоставянето на убежище, националността и липсата на гражданство сред жените(4),

—  като взе предвид Декларацията за правата на човека на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН)(5),

—  като взе предвид член 3, параграф 5 от Договора за Европейския Съюз, в който се заявява, че в „отношенията си с останалата част от света“ ЕС трябва да допринася за „премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юли 2015 г. по отношение на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.(6),

—  като взе предвид Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г.(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 4 декември 2015 г. относно липсата на гражданство(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно правата на човека и миграцията в трети държави(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно Мианмар, по-специално положението на общността рохингия(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(12),

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция по външни политики от ноември 2014 г., озаглавено „Преодоляване на въздействието на липсата на гражданство върху правата на човека във външната дейност на ЕС“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8-0182/2017),

A.  като има предвид, че регионът на Южна и Югоизточна Азия се състои от следните държави — Афганистан, Бангладеш, Бутан, Бруней, Камбоджа, Индия, Индонезия, Лаос, Малайзия, Малдивските острови, Мианмар, Непал, Пакистан, Филипините, Сингапур, Шри Ланка, Тайланд, Източен Тимор и Виетнам — и че всички те членуват или имат статут на наблюдатели в Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) или в Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия (SAARC);

Б.  като има предвид, че във Всеобщата декларация за правата на човека се потвърждава, че всички хора се раждат равни по достойнство и права; като има предвид, че правото на гражданство и правото никой да не бъде произволно лишаван от гражданство са залегнали в член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека, както и в други международни инструменти в областта на правата на човека; като има предвид обаче, че международните правни инструменти още не са постигнали своята първостепенна цел да гарантират правото на всяко лице на гражданство;

В.  като има предвид, че всички права на човека са всеобщи, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; като има предвид, че правата на човека и основните свободи са рождени права на всички човешки същества и че тяхната защита и насърчаване е най-важната задача на правителството;

Г.  като има предвид, че в Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от всички държави от Южна и Югоизточна Азия, се предвижда, че детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и има право да придобие гражданство; като има предвид, че се счита, че половината от лицата без гражданство по света са деца и че много от тях са без гражданство от своето раждане;

Д.  като има предвид, че в Декларацията на АСЕАН за правата на човека се потвърждава, че всеки човек има право на гражданство, както е определено в закона, както и че никой човек не трябва да бъде произволно лишаван от гражданство, нито пък да му бъде отказано правото да смени гражданството си;

Е.  като има предвид, че лице без гражданство е дефинирано в Конвенцията относно статута на лицата без гражданство от 1954 г. като лице, „което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство“; като има предвид, че причините за липсата на гражданство могат да варират, и включват, но не се ограничават до: приемствеността и разпадането на държави, в някои случаи събития, които принуждават хората да бягат, миграция и трафик на хора, както и промени и пропуски в законодателството относно гражданството, изтичане на срока на гражданството поради факта, че лицето е живяло извън страната си за продължителен период от време, произволно лишаване от гражданство, дискриминация, основана на пола, расата, етническата принадлежност и др., административни и бюрократични пречки, включително за получаване или регистриране на актове за раждане; като има предвид, че повечето, ако не всички тези причини могат да бъдат наблюдавани в случаите на липса на гражданство в Южна и Югоизточна Азия;

Ж.  като има предвид, че е важно да се отбележи, че въпросът дали дадено лице е без гражданство е съвсем отделен от този дали то е бежанец; като има предвид, че повечето лица без гражданство никога не са напускали мястото, където са се родили, или никога не са пресичали международна граница;

З.  като има предвид, че липсата на гражданство е многостранен проблем и води до широка гама от нарушения на правата на човека, които включват, но не са ограничени до проблеми, свързани с актове за раждане и други документи за гражданско състояние, както и други проблеми, свързани с правото на имущество, изключване от програмите за детско здравеопазване и държавната училищна система, собственост на предприятия, политическо представителство и участие в гласуване, достъп до социална сигурност и обществени услуги; като има предвид, че липсата на гражданство може да допринесе за трафика на хора, произволното задържане, нарушаването на свободата на движение, експлоатацията и малтретирането на деца и дискриминацията срещу жените;

И.  като има предвид, че липсата на гражданство продължава да получава ограничено международно внимание въпреки нейните твърде тревожни последици за правата на човека на световно и регионално равнище, и продължава да се разглежда като вътрешен въпрос на държавите; като има предвид, че намаляването и в крайна сметка премахването на липсата на гражданство следва да се превърне в приоритет в областта на правата на човека на международно равнище;

Й.  като има предвид, че в Южна и Югоизточна Азия, например в държави като Непал, Малайзия и Бруней, продължава да съществува законодателна дискриминация, основана на пола, например при придобиването или прехвърлянето на гражданство за дете или съпруг/а;

К.  като има предвид, че по оценка на ВКБООН 135 милиона деца от целия регион на възраст под пет години не са били регистрирани при раждането си и са изложени на риск да се превърнат в лица без гражданство;

Л.  като има предвид, че прекратяването на липсата на гражданство ще доведе и до по-голяма степен на демокрация, тъй като лицата, които преди това са били без гражданство, ще бъдат включени в демократичния процес и ще могат да допринесат за него;

М.  като има предвид, че сложният проблем за липсата на гражданство продължава да бъде в периферията на международното право и политика, въпреки че не е маргинален въпрос;

Н.  като има предвид, че липсата на гражданство подкопава перспективите за развитие на засегнатото население и ефективното изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

О.  като има предвид, че световният план за действие на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство за периода 2014—2024 г. има за цел да подкрепи правителствата при разрешаването на съществуващите сериозни ситуации на липса на гражданство, да предотврати появата на нови подобни случаи, както и по-добре да определи и защити лицата без гражданство; като има предвид, че Действие 10 от плана за действие посочва също така необходимостта от подобряване на количествените и качествените данни за лицата без гражданство; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да подкрепя активно плана за действие;

П.  като има предвид, че заключенията на Съвета относно Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. потвърждават значението на разглеждането на въпроса за лицата без гражданство в отношенията с приоритетните държави, както и съсредоточаването на усилията върху предотвратяване на появата на нови групи от население без гражданство в резултат от конфликти, разселване и разпадане на държави;

Р.  като има предвид, че в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света — въпроси, свързани с конкретни държави и региони, от 20 септември 2016 г. се потвърждава целта на ЕС да повиши съгласуваността, ефективността и видимостта на правата на човека във външната политика на ЕС, както и целта да се повиши осведомеността за ангажимента на ЕС с ООН и с регионални механизми за правата на човека за насърчаване на ангажираността на регионално равнище и универсалния характер на правата на човека, и се споменава изрично, че това включва започването на първия политически диалог по правата на човека с механизмите за правата на човека на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН);

С.  като има предвид, че ЕС е решил да поставя въпросите за правата на човека в центъра на отношенията си с трети държави;

Т.  като има предвид, че липсата на гражданство насърчава движението на населението, емиграцията и трафика на хора, като дестабилизира цели подрегиони;

У.  като има предвид, че голяма част от 10-те милиона лица без гражданство в световен мащаб живеят в Южна и Югоизточна Азия, като общността рохингия в Мианмар е най-голямата единична група в света без гражданство с над 1 милион лица, включени в мандата на ВКБООН, но че големи общности от лица без гражданство се намират също така в Тайланд, Малайзия, Бруней, Виетнам, Филипините и на други места; като има предвид, че тибетци без гражданство живеят в държави като Индия и Непал; като има предвид, че някои от тези групи попадат в обхвата на мандата за лицата без гражданство на ВКБООН, но други не са включени в него; като има предвид, че статистическият обхват и докладването относно населението без гражданство по целия свят са непълни, тъй като не всички държави водят статистика по въпроса; като има предвид, че и в Южна, и в Югоизточна Азия има продължителни и неразрешени случаи, както и случаи, по които е постигнат напредък;

Ф.  като има предвид, че през последните години е постигнат напредък в Южна и Югоизточна Азия с изменения в законодателството относно гражданството, които въвеждат подходящи разпоредби за предотвратяване на случаите на лица без гражданство и даване на възможност на лицата без гражданство да придобият гражданство; като има предвид, че тези усилия трябва да бъдат увеличени и приетите закони трябва също така да се спазват на практика;

Х.  като има предвид, че представителите на общността рохингия са едно от най-силно преследваните малцинства в света, представляват една от най-големите групи от лица без гражданство и че от приемането на Закона за гражданството на Бирма през 1982 г. са официално без гражданство; като има предвид, че общността рохингия не е желана от органите на Мианмар и от съседните държави, въпреки че някои от последните са приели голям брой бежанци; като има предвид, че продължават сблъсъците в щата Рахин; като има предвид, че хиляди бежанци, избягали през границата в Бангладеш, отчаяно се нуждаят от хуманитарна помощ, но биват насилствено връщани обратно при нарушение на международното право; като има предвид, че представителите на общността рохингия бягат от политиката на колективно наказание в щата Рахин, където силите за сигурност извършват безразборни репресии, като се твърди, че стрелят по жители на селата от бойни хеликоптери, опожаряват домове, извършват произволни задържания и изнасилват жени и момичета; като има предвид, че до този момент националната и международната реакция на влошаването на положението с правата на човека и хуманитарната криза на общността рохингия до голяма степен е недостатъчна и че все още не са проучени много инструменти за разрешаване на проблема;

Ц.  като има предвид, че стотици хиляди от т.нар. „бихарци“ не бяха третирани като граждани на Бангладеш след войната за независимост на Бангладеш, когато Пакистан отказа тяхното репатриране; като има предвид обаче, че редица съдебни решения от 2003 г. насам потвърдиха, че бихарците са граждани на Бангладеш; като има предвид, че голям брой бихарци все още не са напълно интегрирани в обществото на Бангладеш и програмите за развитие и че много от тях не са в състояние напълно да упражняват своите потвърдени отново права;

Ч.  като има предвид, че съществуват много други групи лица без гражданство в Южна и Югоизточна Азия; като има предвид при все това, че през последните години настъпиха редица положителни промени, като например в Индонезия, която премахна дискриминацията, основана на пола, при процедурата за придобиване на гражданство и реформира своя закон за гражданството през 2006 г., така че индонезийските мигранти, които прекарват повече от пет години в чужбина, вече не могат да бъдат лишени от гражданството си, ако тази загуба на гражданството им ги прави лица без гражданство; в Камбоджа, където регистрирането на ражданията стана безплатно в рамките на първите 30 дни след раждането; във Виетнам, където през 2008 г. беше улеснено предоставянето на гражданство на всяко постоянно пребиваващо лице без гражданство, което живее във Виетнам в продължение на повече от 20 години; както и в Тайланд, където след реформата на законодателството относно гражданството и гражданската регистрация 23 000 лица без гражданство са придобили гражданство от 2011 г. насам;

Ш.  като има предвид, че е от изключително значение правителствата и съответните органи на всички държави от региона да спазват изцяло принципа на забрана за връщане и да защитават бежанците в съответствие с международните си задължения и с международните стандарти за правата на човека;

Щ.  като има предвид, че групите без гражданство следва да имат достъп до програми за хуманитарна помощ, предоставящи здравни грижи, образователни програми по отношение на храненето и продоволствена помощ;

1.  изразява загриженост относно милионите случаи на липса на гражданство по целия свят, по-специално в Южна и Югоизточна Азия, и изразява своята солидарност с лицата без гражданство;

2.  изразява изключителна загриженост относно положението на малцинството рохингия в Мианмар; изразява възмущението си по повод на съобщенията за масови нарушения на правата на човека и продължаващите репресии, дискриминация и непризнаване на общността рохингия като част от обществото на Мианмар в една, както изглежда, координирана кампания за етническо прочистване; подчертава, че общността рохингия живее на територията на Мианмар от много поколения и нейните представители имат пълно право на мианмарско гражданство, тъй като са го притежавали в миналото, както и на всички права и задължения, които това включва; настоятелно призовава правителството и органите на Мианмар да възстановят мианмарското гражданство на малцинството рохингия; освен това настоятелно призовава за незабавното отваряне на щата Рахин за хуманитарни организации, международни наблюдатели, НПО и журналисти; счита, че трябва да бъдат организирани безпристрастни разследвания, така че от извършителите на нарушения на правата на човека да бъде потърсена отговорност; освен това счита, че са необходими спешни мерки за предотвратяване на по-нататъшни актове на дискриминация, враждебност и насилие спрямо малцинствата или подбуждане към такива актове; очаква от носителя на Нобелова награда за мир и наградата „Сахаров“ г-жа Су Чжи да използва различните си позиции в правителството на Мианмар, за да се ускори постигането на решение;

3.  изразява съжаление, че в някои случаи липсата на гражданство се използва за маргинализиране на конкретни общности и за лишаването им от техните права; счита, че правното, политическото и социалното приобщаване на малцинствата е основен елемент на демократичния преход и че разрешаването на проблемите с липсата на гражданство би допринесло за по-голямо социално сближаване и политическа стабилност;

4.  обръща внимание на факта, че липсата на гражданство може да доведе до значителни хуманитарни кризи, и отново заявява, че лицата без гражданство следва да имат достъп до програмите за хуманитарна помощ; подчертава факта, че липсата на гражданство често означава липса на достъп до образование, здравни услуги, заетост, свобода на движение и сигурност;

5.  изразява загриженост относно липсата на данни за лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия — например за Бутан, Индия, Непал и Източен Тимор липсват данни или те са много оскъдни; също така изразява загриженост във връзка с факта, че дори когато са налични общи данни, те не са разбити, например за жени, деца и други уязвими групи; посочва, че тази липса на информация затруднява формулирането на целенасочени действия, включително в рамките на кампанията на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство до 2024 г; решително насърчава държавите от Южна и Югоизточна Азия да представят надеждни и публични разбити данни за лицата без гражданство;

6.  посочва, че се наблюдават и положителни примери, като инициативата на Филипините от май 2016 г. да разгледа въпроса за необходимостта от данни за броя и положението на децата без гражданство в региона; призовава ЕС да предложи сътрудничество и подкрепа с цел всеобхватно картографиране на случаите на лица без гражданство и определяне на проекти за прекратяване на липсата на гражданство в региона;

7.  изразява дълбока загриженост, че държавите Бруней, Малайзия и Непал имат дискриминационно законодателство, свързано с пола; подчертава необходимостта от преразглеждане на разпоредбите, свързани със законодателството за гражданството, по-конкретно в Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

8.  приветства положителните промени в региона и положените усилия във Филипините, Виетнам и Тайланд и насърчава държавите от региона да работят заедно и да споделят добрите примери и усилия, за да се сложи край на липсата на гражданство в целия регион;

9.  припомня положението, настъпило след премахването на липсата на гражданство в региона, и принципа на участие, който е част от правата на човека; насърчава включването на общностите, засегнати от липсата на гражданство, и на лицата, които преди това са били без гражданство, в проектите за развитие и планиране; насърчава правителствата и проектите за развитие да обърнат внимание на дискриминацията на лицата, които преди това са били без гражданство, в съответствие с член 4, параграф 1 от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, с цел ускоряване на фактическото равенство;

10.  като признава националния суверенитет върху въпроси като гражданството, настоятелно призовава държавите с групи население без гражданство да предприемат конкретни стъпки за решаване на въпроса с липсата на гражданство в съответствие с принципите, залегнали в международните конвенции, които всички те са ратифицирали, и по-специално в Конвенцията за правата на детето; отбелязва броя на извършените положителни промени в региона;

11.  настоятелно призовава правителството на Бангладеш да се ангажира с ясна пътна карта, даваща възможност за цялостно изпълнение на мирното споразумение за региона на хълмовете на Читагонг от 1997 г., като по този начин се осигури възможност за възстановяване на правата на разселените представители на коренното население на хълмовете Читагонг (Jumma), които днес живеят в Индия и са без гражданство;

12.  решително насърчава държавите да прилагат защитната мярка, залегнала в Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство: на лице, родено в дадена държава, също да бъде предоставено гражданство на тази държава, ако в противен случай това лице би било без гражданство;

13.  подчертава връзките между липсата на гражданство и социалната и икономическата уязвимост; настоятелно призовава правителствата в развиващите се държави да предотвратяват отказа, загубата или лишаването от гражданство на дискриминационни основания, да приемат справедливи закони относно гражданството и да прилагат достъпни, приемливи от гледна точка на цената и недискриминационни процедури за издаване на документи за гражданство;

14.  приветства ангажимента на Съвета в неговите заключения по Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. да разгледа въпроса за лицата без гражданство в отношенията с приоритетните държави и в допълнение приветства ангажимента на Съвета да укрепи отношенията си с АСЕАН; препоръчва усилията да се насочат отвъд възникването на групи от населението без гражданство в резултат от конфликти, разселване и разпадане на държави, а да обхванат и други важни аспекти, като например липсата на гражданство в резултат на дискриминация и на липса на регистрация за раждане и гражданска регистрация;

15.  припомня обещаните действия в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. за разработване на обща рамка на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за обсъждане на въпроси, свързани с липсата на гражданство, с трети държави; подчертава, че изработването и разпространението на официална рамка би способствало за подкрепата на Европейския съюз за целта на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство в света до 2024 г.;

16.  призовава ЕС да насърчи разработването на глобални решения за лицата без гражданство заедно с конкретни регионални или местни стратегии, тъй като използването на универсален подход няма да бъде достатъчно ефективно за справяне с липсата на гражданство;

17.  счита, че ЕС следва по-решително да изтъква сериозното въздействие на липсата на гражданство върху глобални въпроси като премахването на бедността, изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), насърчаването на правата на детето и необходимостта от справяне с незаконната миграция и трафика на хора;

18.  приветства приемането на Цел за устойчиво развитие 16.9, която предвижда, че на всички лица следва да се предоставя юридическа самоличност и регистрация на раждането; при все това изразява съжаление, че липсата на гражданство не е изрично упомената в Програмата до 2030 г. нито като основание за дискриминация, нито като цел за намаляване на бедността; призовава ЕС и неговите държави членки да разгледат възможността за включване на показатели за липсата на гражданство в своите механизми за мониторинг и докладване при изпълнението на целите за устойчиво развитие;

19.   подчертава колко е важно да съществува ефективна комуникационна стратегия относно липсата на гражданство, за да се повиши осведомеността по този въпрос; призовава ЕС да предоставя повече и по по-добър начин информация относно липсата на гражданство – в сътрудничество с ВКБООН и чрез своите делегации в съответните трети държави, и да се съсредоточи върху нарушенията на правата на човека , които са настъпили като следствие от липсата на гражданство;

20.  призовава ЕС да разработи всеобхватна стратегия относно липсата на гражданство въз основа на два набора от мерки; счита, че първият набор от мерки следва да разглежда спешни ситуации, а вторият следва да определи дългосрочни мерки за слагане край на липсата на гражданство; счита, че стратегията следва да се съсредоточи върху ограничен брой приоритети и че ЕС следва да поема водеща роля в случай на спешни ситуации, за да повишава осведомеността относно липсата на гражданство на международно равнище;

21.  подчертава, че всеобхватната стратегия на ЕС относно липсата на гражданство следва да може да бъде приспособявана към конкретните ситуации, с които се сблъскват лицата без гражданство; подчертава, че за да бъдат определени подходящи мерки, е необходимо да се прави разграничение между липсата на гражданство, настъпила поради липса на административен капацитет, и липсата на гражданство, настъпила в резултат от дискриминационна държавна политика срещу определени общности или малцинства;

22.  препоръчва на държавите членки да определят като приоритет подкрепата за положителното развитие за решаване на проблема с липсата на гражданство в Южна и Югоизточна Азия и предлага нов всеобхватен политически подход, включващ:

23.  призовава правителствата на Бруней Даруссалам, Малайзия и Непал да се борят с формите на дискриминация, основана на пола, които присъстват в техните закони за гражданството, и да насърчават правото на децата на гражданство;

24.  отбелязва връзката между липсата на гражданство и насилственото разселване, особено в засегнати от конфликти региони; припомня, че най-малко 1,5 милиона лица без гражданство в световен мащаб са бежанци или бивши бежанци, включително много млади жени и момичета;

25.  припомня, че липсата на гражданство в света до голяма степен не е проучена и не е цялостно отчетена и че съществуващите данни се основават на различни определения; настоятелно призовава международната общност да приеме единно определение и да вземе мерки за преодоляване на пропуските в събирането на данни за измерване на липсата на гражданство в развиващите се държави, по-специално чрез подпомагане на местните органи за въвеждането на подходящи методи за количествено определяне, идентифициране и регистриране на лица без гражданство, както и да повишават техния капацитет в областта на статистиката;

26.  приканва Комисията да стартира обмен на добри практики между държавите членки, насърчава активното координиране на националните звена за контакт по въпросите на липсата на гражданство и приветства кампанията #IBelong;

27.  подчертава ключовата роля на Конвенцията на ООН за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията на ООН за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г., които изискват създаване на правни рамки за идентифицирането и закрилата на лицата без гражданство, както и за предотвратяването на случаите на лица без гражданство, и могат да послужат като важна отправна точка за държавите, които желаят да постигнат напредък в справянето с проблема с липсата на гражданство;

28.  приветства подкрепата на ЕС за лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия посредством различни инструменти и насърчава Съюза да продължи да полага усилия за справяне с последиците от липсата на гражданство върху развитието, мира и стабилността като неразделна част от неговите програми за сътрудничество за развитие и в по-широк план — от външната му дейност;

29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

(1) http://www.unhcr.org/excom/exconc/453497302/conclusion-identification-prevention-reduction-statelessness-protection.html (2) http://www.unhcr.org/protection/statelessness/54621bf49/global-action-plan-end-statelessness-2014-2024.html (3) http://www.ohchr.org/Documents/ProfessionalInterest/vienna.pdf (4) http://www.refworld.org/docid/54620fb54.html (5) http://www.asean.org/wp-content/uploads/images/ASEAN_RTK_2014/6_AHRD_Booklet.pdf (6) https://ec.europa.eu/anti-trafficking/sites/antitrafficking/files/council_conclusions_on_the_action_plan_on_human_rights_and_democracy_2015_-_2019.pdf (7) https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/131181.pdf (8) http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2015/12/04-council-adopts-conclusions-on-statelessness/ (9) http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/06/20-fac-conclusions-myanmar-burma/ (10) Приети текстове, P8_TA(2016)0404. (11) Приети текстове, P8_TA(2016)0316. (12) OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 141.

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно трансграничните сливания и разделяния (2016/2065(INI))

P8_TA(2017)0248 A8-0190/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 49, 54 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид шеста Директива на Съвета 82/891/ЕИО от 17 декември 1982 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно разделянето на акционерните дружества(1),

—  като взе предвид Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE)(3),

—  като взе предвид Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица(4),

—  като взе предвид Директива 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 декември 2012 г., озаглавено „План за действие: Европейско дружествено право и корпоративно управление — модерна правна рамка за по-ангажирани акционери и по-устойчиви предприятия“ (COM(2012)0740),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно бъдещето на европейското дружествено право(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2009 г., съдържаща препоръки към Комисията относно презграничното преместване на седалища на дружества(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2016 г., озаглавено „Изграждане на справедлива, конкурентоспособна и стабилна система за корпоративно данъчно облагане в ЕС“ (COM(2016)0682),

—  като взе предвид решения на Съда на Европейския съюз относно свободата на установяване, и по-специално дела SEVIC Systems AG(8), Cadbury Schweppes plc & Cadbury Schweppes Overseas Ltd с/у Commissioners of Inland Revenue(9), CARTESIO Oktató és Szolgáltató bt.(10), VALE Építési kft.(11), KA Finanz AG с/у Sparkassen Versicherung AG Vienna Insurance Group(12), Kamer van Koophandel en Fabrieken voor Amsterdam с/у Inspire Art Ltd.(13), Überseering BV с/у Nordic Construction Company Baumanagement GmbH (NCC)(14), Centros Ltd с/у Erhvervs- og Selskabsstyrelsen (15), както и The Queen v H. М. Treasury and Commissioners of Inland Revenue, ex parte Daily Mail and General Trust plc.(16),

—  като има предвид становището на получените мнения на Комисията от октомври 2015 г., в което се обобщават отговорите на обществената консултация относно трансграничните сливания и разделяния, проведена между 8 септември 2014 г. и 2 февруари 2015 г.(17),

—  Проучване на тематичен отдел „В“ на Европейския парламент относно правата на гражданите и конституционните въпроси от юни 2016 г., озаглавено „Cross-border mergers and divisions, transfers of seat: is there a need to legislate?“ („трансгранични сливания и разделяния, премествания на седалища: необходимо ли е приемането на законодателство?“)(18),

—  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от декември 2016 г., озаглавено „Ex-post analysis of the EU framework in the area of Cross-border mergers and divisions“ („Последващ анализ на правната рамка на ЕС в областта на трансграничните сливания и разделяния“)(19),

—  като взе предвид работната програма на Комисията за 2017 г. „Създаване на Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава“ (COM(2016)0710) и глава II, точка 4 от нея ,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата на разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и Приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0190/2017),

А.  като има предвид сериозното въздействие на една цялостна реформа на дружественото право върху конкурентоспособността на Европа, както и пречките пред пълното прилагане на Директивата за презграничните сливания;

Б.  като има предвид, че трансграничните разделяния на предприятия все още не са предмет на законодателство на Европейския съюз; като има предвид, че настоящото положение се характеризира с очевидни процедурни, административни и финансови трудности за заинтересованите дружества и риск от злоупотреби и дъмпинг;

В.  като има предвид, че Европейският парламент енергично и постоянно призовава за приемане на европейско законодателство в областта на трансграничното преместване на седалища на дружества; като има предвид, че мнозинството от заинтересованите лица подкрепят в значителна степен исканията на Парламента;

Г.  като има предвид, че с оглед подобряването на мобилността им в рамките на ЕС, за дружествата е важно да се установи обща правна уредба относно операциите по сливане, разделяне и прехвърляне;

Д.  като има предвид, че не във всички държави членки, в които се извършват операции за трансгранично сливане и разделяне или преместване на седалището съществуват правила, които дават право на работниците и служителите на консултиране, информиране и съвместно вземане на решения;

Е.  като има предвид, че преместването на седалището не следва да заобикаля предвидените в законодателството на Съюза и държавите членки на произход правни, социални и данъчни изисквания, а по-скоро да има за цел да установи единна правна рамка, която да гарантира максимална прозрачност и опростяване на процедурите и да противодейства на прояви на злоупотреби в ущърб на данъчното облагане;

Ж.  като има предвид, че приложимото право на ЕС предвижда за работниците и служителите широк набор от права в областта на информирането, консултирането и участието; като има предвид, че Директива 2009/38/ЕО(20) и Директива 2005/56/ЕО гарантират участието на трансгранични работници и служители, и установяват принципа на предварително съществуващи права; като има предвид, че посочените права на работниците и служителите следва да бъдат защитени и при преместване на седалището;

З.  като има предвид, че всички нови инициативи в областта на европейското дружествено право следва да се основават на задълбочен анализ и оценка на съществуващите правни форми на дружествата, на съответните решения на Съда на Европейския съюз относно трансграничната мобилност на дружествата и относно оценките на въздействието, които отразяват интересите на всички заинтересовани лица, включително акционери, кредитори, инвеститори и работници и служители, като гарантират принципите на субсидиарност и пропорционалност;

Хоризонтални въпроси

1.  отново подчертава значението на създаването на рамка, която да регламентира цялостно мобилността на предприятията на европейско равнище, за да се опростят процедурите и изискванията за преместване, разделяне и сливане, както и за да се избегнат злоупотреби и фиктивни премествания с цел социален или данъчен дъмпинг;

2.  призовава Комисията да обърне внимание на резултатите от обществената консултация, проведена между 8 септември 2014 г. и 2 февруари 2015 г., относно възможното преразглеждане на Директива 2005/56/ЕО и на евентуалното въвеждане на законодателна рамка, която да регламентира трансграничните разделяния; припомня, че резултатите от консултацията установиха сближаване на законодателните приоритети в областта на трансграничните сливания и разделяния с оглед постигането на целите за укрепване на вътрешния пазар и засилването на правата на работниците и служителите;

3.  счита за важно бъдещите законодателни предложения относно мобилността на предприятията да съдържат прогнози за максимално хармонизиране — особено по отношение на процедурните стандарти, правата на участниците в дружественото управление, най-вече по-малките, както и разширяването на приложимостта към всички страни, определени като предприятие по смисъла на член 54 от ДФЕС — последвани от други секторни правила, например правилата в областта на правата на работниците и служителите;

4.  споделя становището, че новите правила относно сливанията, разделянията и преместването на седалища следва да улеснят мобилността на дружествата в рамките на Съюза, като отчетат предприемаческите им нужди за преструктуриране с оглед на по-доброто използване на възможностите на вътрешния пазар и улесняване на свободата на организация на предприятията, при дължимото зачитане на правата на работниците да бъдат представени; обръща внимание във връзка с това на значението на премахването на пречките, свързани със стълкновение между отделни закони, с цел да се определи приложимото национално право; счита, че защитата на трудовите права би могла да се уреди чрез различни правни актове на ЕС, по-специално чрез предложение за директива относно минималните стандарти за участие на работниците и служителите в европейските форми на дружественото право и в надзорните съвети, създадени по силата на законодателството на ЕС;

Трансгранични сливания

5.  подчертава положителния ефект от Директива 2005/56/ЕО относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност, която изпълни ролята да улесни трансграничните сливания между дружествата с ограничена отговорност в Европейския съюз — както става ясно от официалните цифри, които свидетелстват за значително повишаване на броя на трансграничните сливания през последните години — и да намали свързаните с това разходи и административни процедури;

6.  счита, че е необходимо да се пристъпи към преразглеждане на Директива 2005/56/ЕО, за да се подобри нейното прилагане и да се отговори на последните новости както в съдебната практика на Съда на ЕС относно свободата на установяване, така и в областта на европейското дружествено право; счита, че бъдещото законодателно предложение за изменение на Директива 2005/56/ЕО следва да съдържа нов набор от разпоредби относно разделянията на дружества и да установява някои насоки за бъдещо законодателство в областта на мобилността на дружествата;

7.  призовава Комисията да вземе предвид резултатите от консултацията през октомври 2015 г., които изтъкват най-вече необходимостта от максимално хармонизиране на критериите, уреждащи последиците от сливанията върху различните заинтересовани страни в дружеството;

8.  счита за приоритет определянето на система от по-съвременни правила за редица участници и категории от дружественото управление, както и възпроизвеждането на посочените правила за бъдещите общи модели на трансгранично разделяне и премествания на седалището; счита, че е от съществено значение процедурите за трансгранично сливане да бъдат опростени чрез по-ясно определяне на стандарти за правната документация — като се започне с въпросите за информацията на акционерите и събирането на документация за сливането — и нови практики за цифровизация, при условие, че продължат да се прилагат основните процедурни стандарти и изисквания, установени в Директива 2005/56/ЕО (включително издаването на сертификат преди сливане и контрола върху законосъобразността в съответствие с членове 10 и 11 от директивата), и че обществени интереси като правната сигурност и надеждността на търговските регистри биват запазени;

9.  очаква разпоредбите относно правата на работниците и служителите да бъдат определени така, че да се избегне някои предприятия да използват директивата относно презграничните сливания само с цел преместване на седалището с цел данъчни, социални и правни злоупотреби; подчертава, че е важно да се избегне всякакво двусмислие при прилагането на националните санкции за неспазване на законодателството в областта на правата на работниците и служителите;

10.  счита за важно въвеждането на подобрения в някои основни аспекти като:

11.  отдава голямо значение на защитата на някои права на акционерите с миноритарно участие, в това число правото на разследване на сливането, правото на обезщетение в случай на напускане на дружеството поради несъгласие със сливането и правото на оспорване на справедливостта на приложимото за обмен съотношение;

12.  подкрепя възможността за въвеждане на ускорени трансгранични процедури в случай на съгласие на всички акционери, липса на работници и служители или несъщественост на въздействието върху кредиторите;

Трансгранични разделяния

13.  припомня, че Директива 82/891/ЕИО урежда единствено разделянето на предприятия в рамките на дадена държава членка; отбелязва, че въпреки че броят на конкретните случаи на разделяне на предприятия между няколко държави членки е много ограничен, както се заявява в проведената от Комисията консултация през 2015 г., цифрите относно националните разделяния сочат реална необходимост от установяване на специална уредба на ЕС относно трансграничните разделяния; подчертава, че една нова директива не следва да се използва като официален инструмент за разделяне на предприятие за целите на търсенето на най-благоприятната правна система и избягване на правните задължения в съответствие с националното право;

14.  призовава Комисията да вземе предвид важните икономически последици, които биха произтекли от регулирането на трансграничните разделяния, като например опростяване на организационната структура, подобряване на способността за адаптиране и нови възможности на вътрешния пазар;

15.  отбелязва дългите и сложни процедури, които се изискват понастоящем при трансграничните разделяния, които обикновено се осъществяват на два етапа: първоначално национално разделяне и последващо трансгранично сливане; счита, че въвеждането на хармонизирани стандарти на равнище ЕС в областта на трансграничните разделяния ще доведе до опростяване на операциите и намаление на разходите и продължителността на процедурите;

16.  обръща внимание на значението на премахването на пречките, свързани със стълкновението на закони при определянето на приложимото национално право;

17.  припомня, че в някои държави членки не съществуват специални национални стандарти за извършването на трансгранично разделяне;

18.  счита, че бъдещата законодателна инициатива относно трансграничните разделяния следва да възприеме принципите и изискванията, изброени в контекста на Директивата относно презграничните сливания:

o
o   o

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Икономическия и социален комитет.

(1) OВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 47. (2) OВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1. (3) OВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1. (4) OВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22. (5) OВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29. (6) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 78. (7) ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 5. (8) Дело C-411/03, SEVIC Systems AG, 13.12.2005 г., ECLI:EU:C:2005:762. (9) Дело C-196/04, Cadbury SchweppesOverseas Ltd/Commissioners of Inland Revenue, 12.9.2006 г., ECLI:EU:C:2006:544. (10) Дело C-210/06, CARTESIO Oktató és Szolgáltató bt., 16.12.2008 г, ECLI:EU:C:2008:723. (11) Дело C-378/10, VALE Építési kft., 12.7.2012 г., ECLI:EU:C:2012:440. (12) Дело C-483/14, KA Finanz AG/Sparkassen Versicherung AG Vienna Insurance Group, 7.4.2016 г., ECLI:EU:C:2016:205. (13) Дело C-167/01, Kamer van Koophandel en Fabrieken voor Amsterdam/Inspire Art Ltd., 30.9.2003 г., ECLI:EU:C:2003:512. (14) Дело C-208/00, Überseering BV/Nordic Construction Company Baumanagement GmbH (NCC), 5.11.2002 г., ECLI:EU:C:2002:632. (15) Дело C-212/97, Centros Ltd/Erhvervs- og Selskabsstyrelsen, 9.3.1999 г., ECLI:EU:C:1999:126. (16) Дело C81/87, The Queen v H. M. Treasury and Commissioners of Inland Revenue, ex parte Daily Mail and General Trust plc., 27.9.1988 г., ECLI:EU:C:1988:456. (17) http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2014/cross-border-mergers-divisions/docs/summary-of-responses_en.pdf (18) PE 556.960, http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/556960/IPOL_STU(2016)556960_EN.pdf (19) PE 593.796, (20) Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение. (ОВ L 122, 16.5.2009 г., стр. 28).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Европейския съюз в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA), осъществявано съвместно от няколко държави членки (COM(2016)0662 – C8-0421/2016 – 2016/0325(COD))

P8_TA(2017)0249 A8-0112/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0662),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 185 и 188 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0421/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 януари 2017 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от водещата комисия в съответствие с член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 26 април 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на въпросната позиция съгласно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0112/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция,

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 юни 2017 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Съюза в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA), осъществявано съвместно от няколко държави членки

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2017/1324.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно финансовите гаранции във връзка с изпълнителната структура на PRIMA

1.  Във връзка с инициативата PRIMA, в член 58, параграф 1, буква в), подточка vi) от Финансовия регламент на Съюза e предвидена възможността Комисията да повери задачи по изпълнението на бюджета на Съюза на частноправен орган със задължение за обществена услуга (изпълнителна структура). Един такъв орган трябва да предоставя подходящи финансови гаранции.

2.  С цел спазване на принципа на доброто финансово управление на средствата на ЕС, тези гаранции следва да включват, без ограничение на обхвата или размера, всяко задължение на изпълнителната структура към Съюза във връзка с всички задачи по изпълнението, предвидени в Споразумението за делегиране. Комисията по принцип очаква поръчителите да приемат солидарната отговорност за задълженията на изпълнителната структура.

3.  Като се основава на обстойна оценка на риска, по-специално ако резултатът от предварителната оценка по стълбове, извършена от изпълнителната структура в съответствие с член 61 от Финансовия регламент, бъде счетен за удовлетворителен, отговарящият за PRIMA разпоредител с бюджетни кредити на Комисията обаче ще предвиди следното:

—  с оглед на принципа на пропорционалност финансовите гаранции, изисквани от изпълнителната структура, ще могат да бъдат сведени до максималния размер на участието на Съюза;

—  съответно отговорността на всеки поръчител ще може да бъде съразмерна с дела на приноса му към PRIMA.

Поръчителите могат да определят в съответните си писма-декларации относно отговорностите условията, при които ще покрият въпросната отговорност.

(1) OВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 80.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специфичните мерки за предоставяне на допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия (COM(2016)0778 – C8-0489/2016 – 2016/0384(COD))

P8_TA(2017)0250 A8-0070/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0778),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 177 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0489/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 февруари 2017 г.(1),

—  след като се консултира с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от водещата комисия в съответствие с член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 24 май 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на въпросната позиция съгласно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0070/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 юни 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специфичните мерки за предоставяне на допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1199.)

(1) OВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 38.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на нормативна рамка за етикетиране на енергийната ефективност и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (COM(2015)0341 – C8-0189/2015 – 2015/0149(COD))

P8_TA(2017)0251 A8-0213/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0341),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския Съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението до Парламента (C8-0189/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския Съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 януари 2016 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от водещата комисия в съответствие с член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 5 април 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на въпросната позиция съгласно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0213/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

4.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 юни 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1369.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията

относно членове 290 и 291 ДФЕС

Като припомнят Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество, и по-специално точка 26 от него, Европейският парламент, Съветът и Комисията заявяват, че разпоредбите на настоящия регламент не засягат евентуалните бъдещи позиции на институциите по отношение на прилагането на членове 290 и 291 ДФЕС във връзка с други законодателни досиета.

Изявление на Комисията относно паричното обезщетяване на потребителите

Като част от продължаващите усилия за по-засилено прилагане на законодателството на Съюза за хармонизация във връзка с продуктите Комисията следва да проучи дали — с цел покриване на евентуални финансови щети на потребителите, дължащи се на неправилно етикетирани продукти или на продукти с по-лоша реална енергийна и екологична ефективност от посочената върху етикета — може да бъде разгледана възможността за обезщетяване на потребителите в случаи на нарушения във връзка с енергийния клас, посочен върху етикета.

(1) OВ C 82, 3.3.2016 г., стр. 6. (2) Тази позиция заменя измененията, приети на 6 юли 2016 г. (Приети текстове P8_TA(2016)0304).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и Съвета за изменение на Решение № 445/2014/ЕС за установяване на действие на Съюза „Европейски столици на културата“ за годините 2020—2033 (COM(2016)0400 – C8-0223/2016 – 2016/0186(COD))

P8_TA(2017)0252 A8-0061/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0400),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 167, параграф 5 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0223/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от водещата комисия в съответствие с член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 24 май 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на въпросната позиция съгласно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0061/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 юни 2017 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 445/2014/ЕС за установяване на действие на Съюза „Европейски столици на културата“ за годините 2020—2033

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2017/1545.)

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно оценката на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма (2016/2147(INI))

P8_TA(2017)0253 A8-0209/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)(1),

—  като взе предвид Регламент (Евратом) № 1314/2013 на Съвета от 16 декември 2013 г. относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“(3),

—  като взе предвид решението на Съвета 2013/743/ЕС от 3 декември 2013 г. за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1292/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 294/2008 за създаване на Европейски институт за иновации и технологии(5),

—  като взе предвид Решение № 1312/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT): приносът на EIT за по-иновативна Европа(6),

—  като взе предвид регламентите на Съвета (ЕС) № 557/2014, 558/2014, 559/2014, 560/2014 и 561/2014 от 6 май 2014 г.(7) , както и регламентите на Съвета (ЕС) № 642/2014(8) и 721/2014(9) от 16 юни 2014 г. за създаване на съвместни предприятия, финансирани по „Хоризонт 2020“,

—  като взе предвид решения № 553/2014/ЕС, 554/2014/ЕС, 555/2014/ЕС и 556/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г.(10) за създаване на партньорства в рамките на публичния сектор по член 185, финансирани по „Хоризонт 2020“,

—  като взе предвид тематичните документи от 3 февруари 2017 г. за групата на високо равнище относно максималното увеличаване на въздействието на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации (11),

—  като взе предвид докладите за мониторинг относно „Хоризонт 2020“ на Комисията от 2014 и от 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавен „Европейското научноизследователско пространство: време за изпълнение и наблюдение на напредъка“ (COM(2017)0035),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейски план за действие в областта на отбраната“ (COM(2016)0950),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавен „Изпълнение на стратегията за международно сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите“ (COM(2016)0657),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“(COM(2016)0178), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0106),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Eвропейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно действията в отговор на доклада на експертната група на високо равнище относно последващата оценка на Седмата рамкова програма (COM(2016)0005),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Годишен доклад за дейностите на Европейския съюз в областта на научните изследвания и технологичното развитие през 2014 година“ (COM(2015)0401),

—  като взе предвид докладите на Комисията от 2014 и от 2015 г., озаглавени „Интегриране на социалните и хуманитарните науки в програма „Хоризонт 2020“: участници, бюджети и дисциплини“,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „По-добро регулиране на инвестициите в иновации на равнището на Европейския съюз“ (SWD(2015)0298),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавен „Европейско научноизследователско пространство: Доклад за напредъка — 2014 г.“ (COM(2014)0575),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (COM(2014)0339),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Втори доклад за състоянието на образованието и обучението в областта на ядрената енергия в Европейския съюз“ (SWD(2014)0299),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Водещи инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии: нов подход за партньорство за справяне с големите предизвикателства пред науката и за стимулиране на иновациите в Европа“ (SWD(2014)0283),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавен „Втора междинна оценка на съвместните предприятия по съвместните технологични инициативи „Чисто небе“, „Горивни клетки и водород“ и инициативата за иновативни лекарства“ (COM(2014)0252),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно ролята и въздействието на съвместните технологични инициативи (СТИ) и публично-частните партньорства (ПЧП) за изпълнението на „Хоризонт 2020“ с цел постигане на устойчиви индустриални промени(12)

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно Европейската инициатива за компютърни услуги в облак(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно средствата от ЕС за равенството между половете(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3)(16),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по бюджети, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0209/2017),

A.  като има предвид, че „Хоризонт 2020“ е най-голямата централно управлявана програма на ЕС за научни изследвания и иновации и най-голямата в света публично финансирана програма за научни изследвания и иновации (НИИ);

Б.  като има предвид, че в преговорите по „Хоризонт 2020“ и по настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) Парламентът отправи искане за 100 милиарда евро вместо първоначално договорените 77 милиарда евро; като има предвид, че бюджетът изглежда твърде ограничен, за да се позволи на „Хоризонт 2020“ да използва изцяло потенциала за високи постижения и адекватно да отговори на обществените предизвикателства, пред които се изправя понастоящем обществото в Европа и в света;

В.  като има предвид, че докладът на групата на високо равнище относно максималното увеличаване на въздействието на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации и междинната оценка, планирана за третото тримесечие на 2017 г., ще поставят основите на структурата и съдържанието на РП9, за която ще бъде публикувано предложение през първата половина на 2018 г.;

Г.  като има предвид, че икономическата и финансовата криза беше определящ фактор при изготвянето на „Хоризонт 2020“; като има предвид, че е вероятно нововъзникващите предизвикателства, новите политически и социално-икономически парадигми и продължаващите световни тенденции да определят облика на следващата рамкова програма (РП);

Д.  като има предвид, че РП трябва да се основава на европейски ценности, научна независимост, откритост, многообразие, високи европейски етични стандарти, социално сближаване и равен достъп на гражданите до решенията и отговорите, които предоставя;

Е.  като има предвид, че инвестициите в НИРД са от съществено значение за европейското икономическо и социално развитие и конкурентоспособността в световен мащаб; като има предвид, че значението на високите постижения в научната област за насърчаването на иновациите и дългосрочните конкурентни предимства трябва да бъде отразено във финансирането на РП9;

Структура, философия и изпълнение на „Хоризонт 2020“

1.  счита, че след повече от три години след стартирането на „Хоризонт 2020“ е време Парламентът да разработи позицията си относно междинната си оценка, както и визия за бъдещата РП9;

2.  припомня, че целта на „Хоризонт 2020“ е да допринесе за изграждането на общество и на икономика, основани на знанието и иновациите, и да укрепи научната и техническата основа, и в крайна сметка конкурентоспособността на Европа, чрез привличане на допълнително национално публично и частно финансиране за НИРД и чрез спомагане за постигането на целта от 3% от БВП за НИРД до 2020 г.; изразява съжаление, че ЕС е инвестирал в НИРД само 2,03% от БВП през 2015 г., като отделните стойности за различните държави варират от 0,46% до 3,26%(17), докато главните конкуренти в световен мащаб изпреварват ЕС по отношение на разходите за НИРД;

3.  припомня, че европейското научноизследователско пространство (ЕНП) среща пряка конкуренция в лицето на регионите в света с най-добри показатели в областта на научните изследвания и че следователно укрепването на ЕНП е колективно задължение на Европа; насърчава съответните държави членки да допринасят адекватно за постигането на целта от 3% от БВП на ЕС за НИРД; отбелязва, че едно цялостно увеличение с 3% би осигурило допълнителна сума в размер на повече от 100 милиарда евро годишно за научни изследвания и иновации в Европа;

4.  подчертава, че оценката на РП7 и мониторингът на „Хоризонт 2020“ показват, че РП на ЕС за научни изследвания и иновации има успех и създава ясна добавена стойност за ЕС(18); признава, че все още има възможности за подобряване на РП и на бъдещите програми;

5.  счита, че причините за нейния успех са мултидисциплинарността и сътрудничеството, както и изискванията по отношение на високите постижения и въздействието;

6.  разбира, че РП цели да стимулира участието на промишлеността с цел да се повишат разходите за НИРД от страна на промишлеността(19); отбелязва, че участието на промишлеността, включително на МСП, е значително по-високо, отколкото в РП7; припомня обаче, че промишлеността не е увеличила достатъчно средния си дял от разходи за НИРД, както беше договорено в заключенията на Съвета от Барселона(20); изисква от Комисията да направи оценка на европейската добавена стойност и на значението за обществеността на финансирането за инициирани от промишлеността инструменти, като например съвместните технологични инициативи (СТИ)(21), както и на последователността, откритостта и прозрачността на всички съвместни инициативи(22);

7.  отбелязва, че в бюджета, управлението и изпълнението на програмата участват над 20 различни органа на ЕС; задава въпроса дали това води до прекомерни усилия за координация, административна сложност и дублиране; призовава Комисията да работи за рационализиране и опростяване на това;

8.  отбелязва, че стълб 2 и стълб 3 са съсредоточени главно върху по-високите равнища на технологична готовност, което би могло да ограничи бъдещото усвояване на революционни иновации, които все още са в процес на разработване в рамките на научноизследователски проекти с по-ниски равнища на технологична готовност; призовава за внимателно балансиране на равнищата на технологична готовност с цел насърчаване на цялата верига на стойността; счита, че равнищата на технологична готовност могат да изключат нетехнологичните форми на иновации, създавани от фундаментални или приложни научни изследвания, и по-специално в сферата на социалните и хуманитарните науки;

9.  призовава Комисията да предложи балансирано съчетаване на малки, средни и големи проекти; отбелязва, че средният бюджет за проекти се е увеличил в рамките на „Хоризонт 2020“ и че големите проекти изискват повече усилия по отношение на подготовката на предложението и управлението на проекта, което е в полза на участници с по-голям опит с рамковите програми, създава пречки за новите участници и концентрира финансирането в ръцете на ограничен брой институции;

Бюджет

10.  подчертава, че настоящата обезпокоително ниска степен на успеваемост от по-малко от 14%(23) представлява отрицателна тенденция в сравнение с РП7; изтъква, че твърде големият брой заявления не позволява да се предостави финансиране за голям брой много висококачествени проекти, и изразява съжаление, че съкращенията, наложени от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), задълбочиха този проблем; призовава Комисията да избягва извършването на допълнителни съкращения в бюджета на „Хоризонт 2020“;

11.  изтъква бюджетния натиск върху рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации; изразява съжаление относно отрицателния ефект, който кризата с плащанията в бюджета на ЕС имаше върху прилагането на програмата през първите години от действащата МФР; отбелязва, наред с другото, изкуственото забавяне, възлизащо на 1 милиард евро в покани през 2014 г. и значителното намаляване на равнището на предварителното финансиране за новите програми; подчертава във връзка с това, че в съответствие с член 15 от Регламента за МФР отпускането на финансови средства на ранен етап беше осъществено в периода 2014—2015 г. за програма „Хоризонт 2020“; подчертава, че отпуснатите в началото на периода средства бяха напълно усвоени от програмата, което показва силната ѝ ефективност и способността ѝ да усвои още повече финансови средства; подчертава, че предоставянето на тези средства на ранен етап не променя общия финансов пакет на програмите, което означава, че те ще разполагат с по-малко бюджетни кредити през втората половина на МФР; призовава двете подразделения на бюджетния орган и Комисията да осигурят адекватно равнище на бюджетни кредити за плащания през идните години и да положат всички усилия за предотвратяване на нова криза с плащанията през последните години на действащата МФР;

12.  изтъква, че програмата „Хоризонт 2020“ трябва да се основава преди всичко на безвъзмездни средства и да бъде насочена към финансиране на фундаментални и съвместни научни изследвания в частност; настоява, че научните изследвания могат да бъдат високорискова инвестиция за инвеститорите и че финансирането на научни изследвания чрез безвъзмездни средства е необходимост; изтъква във връзка с това, че за много публични органи и без това по закон не се допуска да вземат кредити; изразява съжаление във връзка с тенденцията, в някои случаи, да се преминава от отпускането на безвъзмездни средства и към използването на кредити; признава, че финансовите инструменти следва да бъдат на разположение за високите равнища на технологична готовност, близо до пазарните дейности като част от финансовите инструменти по линия на InnovFin и извън РП (напр. схеми на Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд);

13.  подчертава факта, че някои държави членки не зачитат своите национални ангажименти за инвестиции в НИРД; изтъква, че целта от 3% от БВП трябва да бъде изпълнена, и изразява надежда, че тази цел може да бъде увеличена до равнището на най-големите световни конкуренти във възможно най-кратък срок; призовава следователно Комисията и държавите членки да насочват националните стратегии към постигането на тази цел и призовава за заделянето на част от структурните фондове за научноизследователски и развойни дейности и програми, и по-специално за инвестиции в изграждане на капацитет, научноизследователска инфраструктура и заплати, както и подпомагане на дейностите по подготовката на предложения за РП и управлението на проекти;

Оценка

14.  потвърждава, че високите постижения следва да останат основният критерий за оценка за всеки един от трите стълба на РП, като същевременно отбелязва съществуващите критерии за „въздействие“ и „качество и ефикасност на изпълнението“, които биха могли да спомогнат за обозначаване на добавената стойност за ЕС на даден проект; приканва поради тази причина Комисията да проучи начини да се вземат под внимание в рамките на критериите „въздействие“ и „качество и ефикасност на изпълнението“: липсата на участие на слабо представените региони на ЕС, включването на по-слабо представени области на науката, като социалните и хуманитарните науки, и експлоатацията на инфраструктура за научни изследвания, финансирана от европейските структурни и инвестиционни фондове, които изглеждат важни за успешното изграждане на ЕНП и за осигуряването на полезни взаимодействия между РП и европейските структурни и инвестиционни фондове;

15.  призовава за по-добро и по-прозрачно оценяване и осигуряване на качеството от извършващите оценката; изтъква необходимостта от подобряване на обратната информация, предоставяна на участниците в хода на процеса на оценка, и настоятелно призовава да се вземат под внимание подадените от неуспели кандидати жалби, че в резюметата на докладите за оценка (РДО) липсва задълбоченост и яснота относно това какво следва да се направи по различен начин с цел постигане на успех; призовава поради това Комисията да публикува, заедно с поканата за представяне на предложения, подробни критерии за оценка, да предоставя на участниците по-подробни и информативни РДО и да организира поканите за представяне на предложения по такъв начин, че да избегне прекомерния брой предложения, което силно влияе върху мотивацията на изследователите и репутацията на програмата;

16.  призовава Комисията да предостави по-широко определение на „въздействие“, като се вземат предвид както икономическите, така и социалните последици; подчертава, че оценката на въздействието на проектите за фундаментални изследвания следва да остане гъвкава; изисква от Комисията да поддържа баланса между „възходящите“ и „низходящите“ покани и да анализира коя процедура на оценка (едноетапна или двуетапна) е по-полезна за избягване на прекалено голям брой предложения, както и да осъществява качествени научни изследвания;

17.  призовава Комисията да направи оценка доколко по-прецизната тематична насоченост би била целесъобразна от гледна точка на устойчивостта;

18.  призовава Комисията да направи по-лесно използваем Портала на участниците и да разшири мрежата от национални звена за контакт, като ѝ предостави повече ресурси, с цел да се гарантира, особено за микропредприятията и за малките предприятия, ефективна услуга за подкрепа във фазата на представяне и оценка на предложенията за проект;

19.  счита, че Европейският научноизследователски съвет следва да взема участие в повече проекти за сътрудничество в Европа, и по-специално да включи региони и институции с малък капацитет, за да разпространи политиката и ноу-хау на ЕС в сферата на НИИ в целия ЕС;

Хоризонтални въпроси

20.  отбелязва, че структурата на „Хоризонт 2020“ и подходът, свързан с обществените предизвикателства, се посрещат добре от заинтересованите страни; призовава Комисията да продължи да укрепва подхода, свързан с обществените предизвикателства, и подчертава значението на съвместните научни изследвания, обединяващи университети, научни организации, промишлеността (особено МСП) и други участници; призовава Комисията да обмисли възможността за оценяване на адекватността и отделните бюджети на обществените предизвикателства въз основа на настоящата икономическа, социална и политическа обстановка в хода на изпълнението на РП и в тясно сътрудничество с Европейския парламент;

21.  признава усилията на Комисията да рационализира администрацията и да намали времето между публикуването на поканите за предложения и отпускането на безвъзмездните средства; призовава Комисията да продължи да се стреми към намаляване на бюрокрацията и опростяване на администрацията; приветства предложението на Комисията за въвеждане на еднократни плащания с цел опростяване на администрацията и одита;

22.  призовава Комисията да направи оценка дали опростеният модел на финансиране, въведен за програмата „Хоризонт 2020“, е довел — както беше предвидено — до по-голямо участие на промишлеността; призовава във връзка с това да бъде оценена ефективността на модела на финансиране;

23.  призовава Комисията да направи оценка доколко използването на национални или специфични системи за счетоводно отчитане вместо определената в правилата за участие система може да доведе до значително опростена одитна процедура и следователно до намаляване на процента грешки във връзка с одита на европейските проекти за финансиране; призовава във връзка с това за по-тясно сътрудничество с Европейската сметна палата, както и за въвеждането на „одит на едно гише“;

24.  отбелязва, че полезните взаимодействия между фондовете са от решаващо значение, за да бъдат инвестициите по-ефективни; подчертава, че стратегиите за интелигентна специализация (RIS3) са важен инструмент за стимулиране на полезни взаимодействия, определящи националните и регионалните рамки за инвестиции в научни изследвания, развитие и иновации (НИРДИ), и в качеството си на такива следва да бъдат насърчавани и укрепвани; изразява съжаление относно наличието на съществени пречки пред пълноценното функциониране на тези полезни взаимодействия(24); стреми се следователно към хармонизиране на правилата и процедурите за проекти за НИРДИ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове и РП и отбелязва, че ефективното използване на схемата „Печат за високи постижения“ ще бъде възможно само ако са изпълнени горепосочените условия; призовава Комисията да задели част от европейските структурни и инвестиционни фондове за полезни взаимодействия на RIS3 с „Хоризонт 2020“; призовава Комисията да преразгледа правилата за държавната помощ и да предостави възможност проектите в областта на НИРД, финансирани от структурните фондове, да могат да бъдат обосновавани чрез правилата на РП, като същевременно гарантира тяхната прозрачност; призовава Комисията и държавите членки да осигурят правилното прилагане на принципа на допълняемост, което на практика означава, че вноските от европейските фондове не следва да заместват националните или еквивалентни разходи на дадена държава членка в регионите, където този принцип се прилага;

25.  отбелязва, че успешното изграждане на ЕНП изисква цялостно използване на потенциала за НИРДИ на всички държави членки; признава проблема с различната степен на участие в програмата „Хоризонт 2020“, който трябва да бъде решен както на равнище ЕС, така и на национално равнище, включително чрез европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава Комисията и държавите членки да приспособят съществуващите инструменти или да приемат нови мерки за преодоляването на тези различия посредством, например, разработването на инструменти за изграждане на мрежи за научни изследователи; приветства политиката за разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието; призовава Комисията да оцени дали трите инструмента за разширяване са постигнали специфичните си цели: осигуряване на достатъчен бюджет и балансиран набор от инструменти, които да спомагат за преодоляване на съществуващите различия в ЕС в областта на научните изследвания и иновациите; призовава Комисията и държавите членки да представят ясни правила, които да създават условия за пълноценното прилагане на схемата „Печат за високи постижения“, и да проучат полезни взаимодействия в областта на финансирането; призовава Комисията да създаде механизми, които да създават условия за включването на проекти по РП в научноизследователската инфраструктура, финансирана по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава критериите, използвани за определянето на „по-слабо представените“ държави и региони, да бъдат преразгледани, а списъкът на тези държави и региони да бъде редовно проверяван в хода на изпълнението на РП;

26.  отбелязва, че съгласно годишните доклади на Комисията относно прилагането на „Хоризонт 2020“ за 2014 и за 2015 г. 15 държави членки са получили 88,6% от финансовите средства, докато 13 държави членки са получили 4,5% от тях, което е дори по-малко от финансирането за асоциираните държави (6,4%);

27.  приветства усилията за осигуряване на по-добри връзки между ЕНП и Европейското пространство за висше образование с оглед на улесняване на начините за обучаване на следващото поколение от научни изследователи; признава, че е важно да се включат уменията в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, научните изследвания и предприемачеството в образователните системи на държавите членки на ранен етап с цел насърчаване на младите хора да развиват тези умения, тъй като НИРД следва да се разглежда по-скоро в структурно, а не в циклично или времево отношение; призовава държавите членки и Комисията да подобрят стабилността и привлекателността на заетостта по отношение на младите научни изследователи;

28.  подчертава значението на едно по-тясно сътрудничество между предприятията и университетските и научните системи с цел в университетите и научните центрове да се улеснява създаването на структури, предназначени за засилване на връзката с производствения сектор;

29.  подчертава, че сътрудничеството в световен мащаб е важно средство за укрепване на европейските научни изследвания; потвърждава, че международното участие е спаднало от 5% при РП7 до 2,8% при „Хоризонт 2020“; припомня, че рамковата програма следва да спомогне да се гарантира, че Европа продължава да бъде основен участник на световно равнище, като подчертава важността на дипломацията в областта на науката; призовава Комисията да преразгледа разпоредбите на международното сътрудничество по РП и да създаде конкретни, незабавни мерки и дългосрочна стратегическа визия и структура в подкрепа на тази цел; приветства във връзка с това инициативи като BONUS и PRIMA;

30.  подчертава необходимостта от укрепване на международното сътрудничество в рамките на РП9 и от по-широк обхват за дипломацията в областта на науката;

31.  припомня, че включването на социалните и хуманитарните науки означава научни изследвания в сферата на социалните и хуманитарните науки в рамките на интердисциплинарни проекти, а не последващо добавяне към като цяло технологични проекти, и че най-неотложните проблеми, пред които е изправен ЕС, изискват методологически изследвания, които в концептуално отношение са съсредоточени в по-голяма степен върху социалните и хуманитарните науки; отбелязва, че социалните и хуманитарните науки са недостатъчно представени в действащата рамкова програма; призовава Комисията да укрепи възможностите за участие на научни изследователи от областта на социалните и хуманитарните науки в интердисциплинарните проекти по РП и да предостави достатъчно финансиране за теми в областта на социалните и хуманитарните науки;

32.  изтъква баланса между научните изследвания и иновациите в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ и призовава подобен подход да бъде възприет и за следващата РП; приветства създаването на Европейския съвет по иновациите(25), но настоява това да не доведе до отделяне на научните изследвания от иновациите или отново до допълнително фрагментиране на финансирането; подчертава, че програмата „Хоризонт 2020“ не е в достатъчна степен насочена към преодоляване на „долината на смъртта“, която представлява основната пречка за превръщане на прототипите в масово производство;

33.  призовава Комисията да изясни целите, инструментите и функционирането на Европейския съвет по иновациите и подчертава необходимостта от оценка на пилотните резултати, постигнати от Европейския съвет по иновациите; призовава Комисията да предложи балансирано съчетаване на инструменти за портфейла на Европейския съвет по иновациите; изтъква, че Европейският съвет по иновациите не следва при никакви обстоятелства да се превръща в заместител на втория стълб и че този стълб не следва да се развива в индивидуален инструмент за подпомагане, а че по-скоро следва и занапред да бъде фокусиран върху съвместните научни изследвания; подчертава необходимостта да се запази и укрепи инструментът за МСП и проекта „Бърз път към иновации“; приканва Комисията да разработи механизми за по-добро включване на МСП в по-големите интердисциплинарни проекти по линия на РП9, за да се използва техният пълен потенциал; призовава Комисията да запази общностите на знание и иновации (ОЗИ) в текущата структура на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), като изтъква значението на прозрачността и широкото участие на заинтересованите страни, както и да анализира по какъв начин EIT и ОЗИ могат да взаимодействат с Европейския съвет по иновациите; изисква от Комисията да създаде рамка за частните инвестиции на рисков капитал в сътрудничество с Европейския съвет по иновациите с цел насърчаване на инвестициите на рисков капитал в Европа;

34.  приветства инициативи, които обединяват частния и обществения сектор с цел стимулиране на научните изследвания и иновациите; изтъква необходимостта от засилена водеща роля на ЕС в даването на приоритет на публичните научноизследователски потребности и от достатъчно прозрачност, проследимост и добро равнище на обществена възвръщаемост на инвестициите по „Хоризонт 2020“ от гледна точка на достъпността, наличието и пригодността на крайните продукти, и особено в някои чувствителни области като здравеопазването, защитата на обществения интерес и справедливото социално въздействие; призовава Комисията да проучи допълнително механизми, особено с оглед на дългосрочната експлоатация на всички проекти, финансирани чрез безвъзмездни средства, предоставени от РП, при съчетаване на добра обществена възвръщаемост и стимули за участие на промишления сектор;

35.  приветства факта, че понастоящем свободният достъп е общ принцип в рамките на „Хоризонт 2020“; обръща внимание на факта, че значителният брой на свързаните с проекти по „Хоризонт 2020“ публикации до декември 2016 г.(26) показва, че са необходими нови политики относно прилагането на споделянето на данни и знания, за да се постигне достъп до максимален обем резултати от научните изследвания и научни данни; призовава Комисията да преразгледа критериите за гъвкавост, които биха могли да бъдат пречка за постигането на тази цел, и да увеличи знанията и развитието;

36.  приветства финансирането на пилотния проект за свободен достъп до научноизследователски данни като първа стъпка към Облака за отворена наука; признава значението и потенциала на електронната инфраструктура и суперкомпютрите, необходимостта заинтересованите участници от публичния и частния сектор и гражданското общество да бъдат включвани и важността на науката за гражданите, за да се гарантира, че обществото играе по-активна роля за набелязването и анализа на проблемите, а също и за съвместното намиране на решения; призовава Комисията и общността на публичните и частните научни изследвания да проучат нови модели, които да включват ресурси от частен облак и частни мрежи и обществени електронни инфраструктури, както и стартирането на програми за гражданите в областта на науката и иновациите;

37.  приветства нововъведената от Комисията концепция за иновационните центрове, които укрепват допълнително европейската иновационна среда, като подкрепят дружествата, и по-специално МСП, при усъвършенстването на техните бизнес модели и производствени процеси;

38.  насърчава националните звена за контакт да участват по-усилено в стимулирането на проекти, получили печат за високи постижения, и в подпомагането на търсенето на други, национални или международни, източници на публично или частно финансиране за горепосочените проекти чрез укрепване на сътрудничеството в тази област в рамките на мрежата на националните звена за контакт;

Препоръки във връзка с РП9

39.  счита, че ЕС притежава потенциала да се превърне във водещ световен център за научни изследвания и наука; счита също така, че за да се насърчават растежът, работните места и иновациите, РП9 трябва да стане основен приоритет за Европа;

40.  приветства успеха на „Хоризонт 2020“ и коефициента на ливъридж 1:11; призовава Комисията да предложи увеличен общ бюджет за РП9 в размер на 120 милиарда евро; счита, че освен увеличаване на бюджета е необходима рамка, включваща иновациите, и поради това призовава Комисията да поясни понятието за иновация и нейните различни видове;

41.  отбелязва, че ЕС е изправен пред редица значими и динамични предизвикателства, и призовава Комисията, съвместно с Европейския парламент, да предостави в рамките на стълб 3 балансиран и гъвкав набор от инструменти, отговарящи на динамичния характер на възникващите проблеми; подчертава необходимостта от предоставяне на достатъчно бюджетни средства за посрещане на специфичните предизвикателства в рамките на стълб 3, както и от редовен преглед на адекватността на тези предизвикателства;

42.  призовава Комисията да поддържа равновесие между фундаменталните изследвания и иновациите в рамките на РП9; отбелязва необходимостта от укрепване на съвместните научни изследвания; подчертава значението на по-широкото участие на МСП в съвместни проекти и иновации;

43.  насърчава Комисията да задълбочава взаимодействията между РП9 и другите европейски фондове, предназначени за подпомагане на научните изследвания и иновациите, и да установи хармонизирани инструменти и съгласувани правила за тези фондове както на европейско, така и на национално равнище, в тясно сътрудничество с държавите членки; призовава Комисията да продължи да взема под внимание в бъдещите рамкови програми важната роля на стандартизацията в контекста на иновациите;

44.  отбелязва, че РП9 следва да преодолее евентуалния проблем, свързан с прекомерния брой заявления и ниския процент успеваемост, пред който е изправена „Хоризонт 2020“; предлага да се разгледа възможността за повторното въвеждане на двуетапната процедура по оценяване с унифициран първи етап и специален втори етап, предназначен за подбраните кандидати; призовава Комисията да осигури достатъчно изчерпателни резюмета на РДО с указания за това как предложението би могло да бъде подобрено;

45.  подчертава, че европейската добавена стойност трябва да остане безспорен основен компонент на рамковата програма за научни изследвания;

46.  призовава Комисията да отдели в следващата МФР военните научни изследвания в областта на отбраната от гражданските научни изследвания, като осигури две различни програми с два отделни бюджета, които не засягат бюджетните амбиции на гражданските научни изследвания по линия на РП9; призовава следователно Комисията да представи на Парламента възможностите за финансиране на бъдещата програма за научни изследвания в областта на отбраната съгласно Договорите, със специален бюджет с нови ресурси и конкретни правила; подчертава във връзка с това значението на парламентарния контрол;

47.  счита, че програмата за бъдещи и нововъзникващи технологии има голям потенциал за бъдещето и представлява добър инструмент за разпространение на иновативни идеи и ноу-хау на национално и регионално равнище;

48.  подчертава необходимостта, в контекста на Парижкото споразумение и на целите на ЕС за климата, да се даде приоритет на финансирането на научните изследвания в областта на изменението на климата и на инфраструктурата за събиране на данни за климата — особено при положение че САЩ обмислят значителни съкращения на бюджетите за изследователските институти в областта на околната среда;

49.  подчертава, че РП9 за НИИ следва да укрепва социалния напредък и конкурентоспособността на ЕС, като поражда растеж и създава работни места и като бъде източник на нови знания и иновации с цел справяне с основните предизвикателства, пред които е изправена Европа, както и постигане на още по-голям напредък в развитието на устойчиво ЕНП; приветства във връзка с това настоящата структура на РП под формата на стълбове и призовава Комисията да запази тази структура с цел осигуряване на приемственост и предвидимост; призовава следователно Комисията да продължи работата по съгласуването, опростяването, прозрачността и яснотата на програмата, по подобряването на процеса на оценка, намаляването на фрагментирането и дублирането и избягването на ненужна административна тежест;

50.  признава, че административните задачи и научноизследователската дейност са до голяма степен несъвместими; подчертава следователно, че е важно да се поддържат минимални задължения за докладване с цел избягване на бюрократични пречки пред иновациите и за гарантиране на ефективно използване на финансирането по линия на РП9, като същевременно се осигури независимостта на научните изследвания; насърчава Комисията да увеличи за целта усилията си за постигане на опростеност;

51.  отбелязва, че Комисията все по-често се позовава на основано на резултати подпомагане; призовава Комисията да даде по-добро определение на понятието „резултат“;

52.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат полезните взаимодействия между РП и другите фондове с цел справяне с проблема с пропуските в областта на научните изследвания, с които се сблъскват регионите за сближаване в някои държави членки, прилагайки принципа на допълняемост; изразява съжаление, че финансовите средства от структурните и инвестиционните фондове могат да доведат до намаляване на националните разходи за НИРД в регионите, където те се прилагат, и настоява, че те трябва да допълват националните публични разходи; призовава също така Комисията и държавите членки да гарантират, че публичните инвестиции за НИИ се разглеждат като инвестиция в бъдещето, вместо като разходи;

53.  отбелязва, че ефективни инвестиции в научни изследвания и иновации в рамките на структурните фондове могат да се осъществяват само ако се положи необходимата добра основа в държавите членки; призовава следователно за по-тясно обвързване между специфичните за всяка държава препоръки за структурни реформи и инвестициите в НИИ;

54.  подчертава необходимостта от нови центрове и региони за високи постижения и значимостта на непрекъснатото развитие на ЕНП; подчертава необходимостта от осигуряването на повече полезни взаимодействия между рамковата програма, ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава за политики за премахване на пречките, като по-ниските възнаграждения, с които се сблъскват източните и южните страни, с цел да се избегне „изтичането на мозъци“; призовава за даване на приоритет на високото научно качество на проекта пред високото научно качество на водещите „елитни“ центрове;

55.  счита, че съществува необходимост от включване на по-силни стимули за използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за инвестиции в НИИ, когато има специфични за държавите препоръки в този смисъл или когато са идентифицирани слабости; заключава, че европейските структурни и инвестиционни фондове за инвестиции в научни изследвания и нововъведения ще предоставят 65 милиарда евро за периода 2014—2020 г.; предлага следователно създаденият резерв за изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове в държавите членки да се използва за инвестиране на съществен дял от постъпленията от Структурните фондове в НИИ;

56.  приветства принципа и потенциала на „печата за високи постижения“ като знак за качество за полезните взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове и „Хоризонт 2020“, но отбелязва, че той не се прилага в достатъчна степен на практика поради липсата на финансови средства в държавите членки; счита, че проекти, които са били представени за финансиране от „Хоризонт 2020“, преминали са успешно през строги критерии на подбор и отпускане на средства, но не е било възможно да бъдат финансирани поради бюджетни ограничения, следва да бъдат финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако тези ресурси са на разположение за тази цел; посочва, че сходен механизъм следва да бъде дефиниран и за съвместните научноизследователски проекти;

57.  призовава Комисията да предостави по-високи равнища на подкрепа в РП9 за младите научни изследователи, като общоевропейски инструменти за създаване на мрежи, и да подсили схемите за финансиране на научни изследователи, които са в началото на своята кариера и са с по-малко от две години опит след получаването на докторска степен;

58.  отбелязва, че действията „Мария Склодовска-Кюри“ са широко признат източник на финансиране сред научните изследователи и че те насърчават тяхната мобилност, както и развитието на младите изследователи; счита, че с оглед на осигуряването на приемственост е желателно действията „Мария Склодовска-Кюри“ да продължат да бъдат финансирани по линия на РП9;

59.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават частните инвестиции в НИРДИ, които трябва да допълват, а не да заместват публичните инвестиции; припомня, че две трети от 3-те процента от БВП за НИРД следва да бъдат осигурявани от частния сектор(27); оценява усилията на предприятията до момента и с оглед на ограничените по принцип ресурси за обществени разходи в областта на НИРД призовава частния сектор да участва в по-голяма степен в разходите за НИРД, както и в свободния достъп и отворената наука; призовава Комисията да определи степента на участие на големите производствени предприятия (било то чрез заеми, безвъзмездни средства или за своя сметка), в зависимост от равнището на европейската добавена стойност на проекта и неговия потенциал да бъде движеща сила за МСП, като същевременно се отчитат особеностите и потребностите на всеки сектор; изисква от Комисията да наблюдава вноските в натура, за да гарантира, че инвестициите са действителни и нови;

60.  призовава Комисията да увеличи прозрачността и яснотата на правилата за сътрудничество между публичния и частния сектор в рамките на проектите по РП9 съобразно резултатите и препоръките от извършената оценка; отправя искане към Комисията да провери и оцени съществуващите инструменти за публично-частни партньорства;

61.  подчертава факта, че независимо от инструмента за МСП, участието на промишлеността следва и занапред да се насърчава, тъй като промишлеността разполага с необходимия експертен опит в много области и оказва съществен финансов принос;

62.  изразява съжаление по повод на смесените резултати, постигнати от насочеността към равенство между половете в „Хоризонт 2020“, тъй като единствената постигната цел е делът на жените в консултативните групи, докато делът на жените в групите за оценка на проекти и сред координаторите на проекти и измерението на пола в съдържанието на научните изследвания и иновациите продължават да бъдат под целевите нива; подчертава необходимостта от подобрено участие и интегриране на принципа на равенство между половете в РП9 и от достигане на целевите нива, определени в регламента за „Хоризонт 2020“, и призовава Комисията да предприеме проучване относно пречките или трудностите, които биха могли да са причина за недостатъчното представителство на жените в програмата; насърчава държавите членки, в съответствие с целите на ЕНП, да създадат правна и политическа среда с балансирано представителство на половете и да предоставят стимули за промяна; приветства насоките на Комисията относно равенството между половете в „Хоризонт 2020“ (Guidance on Gender Equality in Horizon 2020)(28); припомня, че според ръководството равенството между половете е един от факторите за определяне на приоритета на предложенията с еднакъв брой точки над прага;

63.  отбелязва, че следващата РП ще трябва да вземе предвид излизането на Обединеното кралство от ЕС и последиците от него; отбелязва, че от полза за НИИ са ясните и стабилни дългосрочни рамки и че Обединеното кралство има водеща позиция в областта на науката; би желал мрежите и сътрудничеството между Обединеното кралство и ЕС да могат да продължат да съществуват в областта на научните изследвания и съобразно определени условия бързо да бъде намерено стабилно и удовлетворително решение, за да се гарантира, че ЕС не губи научните резултати, постигнати от „Хоризонт 2020“ и РП9;

o
o   o

64.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 948. (3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 81. (4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 965. (5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 174. (6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 892. (7) OВ L 169, 7.6.2014 г., стp. 54—178. (8) OВ L 177, 17.6.2014 г., стр. 9. (9) OВ L 192, 1.7.2014 г., стp. 1. (10) OВ L 169, 7.6.2014 г., стp. 1—53. (11) http://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/hlg_issue_papers.pdf. (12) OВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 24. (13) Приети текстове, P8_TA(2017)0052. (14) Приети текстове, P8_TA(2017)0075. (15) Приети текстове, P8_TA(2016)0311. (16) Приети текстове, P8_TA(2016)0320. (17) Проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от февруари 2017 г., озаглавено „Horizon 2020, the EU framework programme for research and innovation. European Implementation Assessment“ („Хоризонт 2020“, Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Оценка за прилагането на европейско равнище). (18) Отбелязани са над 130 000 получени предложения, 9 000 подписани одобрения за отпускане на безвъзмездни средства, 50 000 участия и 15,9 милиарда евро финансиране от ЕС. (19) Две трети от 3-те процента от БВП за НИРД следва да бъдат осигурявани от промишлеността. Вж. статистиката на Евростат за частните разходи за НИРД: http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tsc00031&plugin=1 (20) http://ec.europa.eu/invest-in-research/pdf/download_en/barcelona_european_council.pdf (21) Общият размер за седемте СТИ възлиза на над 7 милиарда евро от средствата по „Хоризонт 2020“, т.е. около 10% от целия бюджет за „Хоризонт 2020“ и повече от 13% от настоящото налично финансиране за поканите за предложения в рамките на „Хоризонт 2020“ (около 8 милиарда евро годишно за 7-годишен период). (22) Вж. заключенията на Съвета от 29 май 2015 г. (23) Проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от февруари 2017 г., озаглавено „Horizon 2020, the EU framework programme for research and innovation. European Implementation Assessment“ („Хоризонт 2020“, Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Оценка за прилагането на европейско равнище). (24) Големите научноизследователски инфраструктури попадат в обхвата и целите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), но средствата, отпускани от ЕФРР на национално равнище, не могат да бъдат използвани за съфинансирането им; разходите, свързани с изграждането на нова научноизследователска инфраструктура, са допустими в рамките на ЕФРР, но оперативните разходи и разходите за персонал не са. (25) Съобщение на Комисията, озаглавено „Новите европейски лидери — инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ (COM(2016)0733). (26) Доклад OpenAIRE: В „Хоризонт 2020“ 2 017 от общо 10 684 проекта (19%) са приключени, а 8 667 са в ход. OpenAIRE идентифицира 6 133 публикации, свързани с 1 375 проекта по „Хоризонт 2020“. (27) Вж. заключенията на Съвета от 29 май 2015 г. (28) Вж. Guidance on Gender Equality in Horizon 2020.http://eige.europa.eu/sites/default/files/h2020-hi-guide-gender_en.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г. (2016/2326(INI))

P8_TA(2017)0254 A8-0202/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 4, член 162, членове 174—178 и член 349 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1) („Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(6),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Междинен преглед/междинно преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. — Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“, COM(2016)0603,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР)(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2016 г. относно ускоряването на изпълнението на политиката на сближаване(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2010 г. относно Европейска стратегия за Дунавския регион(12), своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване(13), своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море(14) и своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно стратегията на ЕС за региона на Алпите(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно инвестиране в работни места и растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС(20),

—  като взе предвид всички свои резолюции относно НОР и по-специално тази от 18 април 2012 г. относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на ЕС в контекста на стратегията „Европа 2020“(21), и тази от 26 февруари 2014 г. относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“(23),

—  като взе предвид заключенията и препоръките на експертната група на високо равнище за опростяване на мониторинга за бенефициентите на ЕСИ фондовете,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Специален доклад № 31/2016 на Европейската сметна палата, озаглавен „Изразходване на най-малко една пета от бюджета на ЕС за действия по климата — предприемат се амбициозни действия, но рискът от неуспех е сериозен“, приет на 21 март 2017 г.,

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 15 декември 2015 г.(24) относно тълкуването на член 349 от ДФЕС,

—  като взе предвид Специален доклад № 19/2016 на Европейската сметна палата: „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 22 февруари 2016 г. относно „Допълняемост между европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции: Осигуряване на координация, взаимодействия и взаимно допълване“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по бюджети (A8-0202/2017),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС произтича от ДЕС и ДФЕС и изразява солидарността на ЕС като един от основните принципи на Съюза, чрез преследване на основаната на Договора цел за намаляване на регионалните различия и насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване между всички региони на територията на ЕС;

Б.  като има предвид, че функционирането на ЕС като инструмент за „сближаване“ отслабна след 2008 г., което доведе до увеличаване на съществуващите различия между и в рамките на държавите членки, както и до по-задълбочени социални и икономически неравенства в целия ЕС; припомня, че политиката на сближаване на европейско ниво е много ефективна, особено при насърчаване на различните форми на териториално сътрудничество, поради което остава — в своето икономическо, социално и териториално измерение — една крайно необходима политика, която съчетава специфичните потребности на дадена територия с приоритетите на ЕС и води до осезаеми резултати на място за всички граждани;

В.  като има предвид, че политиката на сближаване е основната, много успешна и ценена, общоевропейска инвестиционна и развойна политика за устойчиво създаване на работни места и за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и конкурентоспособност след 2020 г., особено на фона на рязък спад в публичните и частните инвестиции в много държави членки и последиците от глобализацията; припомня, че политиката на сближаване изигра ключова роля и демонстрира значителна способност за откликване на макроикономическите ограничения;

Г.  като има предвид, че последната реформа на политиката на сближаване през 2013 г. беше широка и съществена, като въведе преместване на фокуса на политиката към подход, ориентиран към резултатите, тематичната концентрация, ефективността и ефикасността, от една страна, и принципи, включително този на партньорство, на многостепенното управление, интелигентната специализация и подходи, основани на мястото, от друга страна;

Д.  като има предвид, че обновената политика на сближаване доведе до постепенно преместване на фокуса — от фокус, основан на големи проекти, свързани с инфраструктурата, към фокус, базиран на стимулиране на икономиката на знанието, и иновациите;

Е.  като има предвид, че тези принципи следва да се запазят и да бъдат консолидирани след 2020 г., за да се осигури приемственост, видимост, правна сигурност, достъпност и прозрачност на процеса на прилагане на политиката;

Ж.  като има предвид, че с цел политиката на сближаване за периода след 2020 г. да бъде успешна, е особено важно да се намали административната тежест за бенефициентите и управляващите органи, да се намери правилният баланс между постигането на резултати от политиката и степента на проверките и контрола, които увеличават пропорционалността, да се въведе диференциация в изпълнението на програмите и да се опростят правилата и процедурите, тъй като понастоящем често се възприемат като твърде сложни;

З.  като има предвид, че тези елементи — в съчетание с интегриран подход на политиката и на принципа на партньорство — илюстрират добавената стойност на политиката на сближаване;

И.  като има предвид, че все по-големите ограничения както за бюджета на ЕС, така и за националните бюджети, и последиците от излизането на Великобритания, не следва да доведат до отслабване на политиката на сближаване на ЕС; в този контекст призовава преговарящите за ЕС/Обединеното кралство да обмислят предимствата и недостатъците на това Обединеното кралство да продължи да участва в програмите за европейско териториално сътрудничество;

Й.  като има предвид, че политиката на сближаване вече обхваща много широк спектър от предизвикателства, свързани с целите й, определени в Договорите, и не може да се очаква да води борба с всички нови предизвикателства, с които ЕС може да се сблъска, със същия — или дори още по-малък — бюджет, въпреки че въздействието може да е по-голямо, ако се даде възможност на държавите членки, регионите и градовете да проявят повече гъвкавост при подкрепата, насочена към справяне с новите предизвикателства пред политиката;

Добавената стойност на политиката на сближаване на ЕС

1.  решително се противопоставя на всеки сценарий за ЕС-27 до 2025 г., включен в Бялата книга за бъдещето на Европа, за намаляване на усилията в областта на политиката на сближаване; напротив, приканва Комисията да представи цялостно законодателно предложение за силна и ефективна политика на сближаване за периода след 2020 г.;

2.  подчертава, че растеж и регионално развитие, икономическо и социално сближаване не могат да бъдат постигнати без добро управление, сътрудничество и взаимно доверие между всички заинтересовани страни и без ефективното участие на партньорите на национално, регионално и местно равнище, както е залегнало в принципа на партньорство (член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР); припомня, че политиката на сближаване на ЕС, която е обект на споделено управление, предоставя на ЕС уникален инструмент да разгледа пряко опасенията на гражданите във връзка с вътрешните и външните предизвикателства; е на мнение, че споделеното управление, което се основава на принципа на партньорство, многостепенно управление и координация на различните административни нива, е от значителна стойност за гарантиране на по-голяма ангажираност и отговорност за изпълнението на политиките сред всички заинтересовани страни;

3.  подчертава катализиращото въздействие на политиката на сближаване и на поуките, които могат да бъдат извлечени за администрации, бенефициенти и заинтересовани страни; изтъква хоризонталния и широкообхватен подход на политиката на сближаване като интелигентна, устойчива и приобщаваща политика, която предоставя рамка за мобилизиране и координация на участниците на национално и поднационално равнище, като директно ги ангажира да работят заедно за постигане на приоритетите на ЕС чрез съвместно финансирани проекти; в този контекст призовава за оптимално съгласуване и сътрудничество между генералните дирекции на Комисията, отговарящи за политиката на сближаване, и други генерални дирекции, както и с националните, регионалните и местните органи;

4.  изразява съжаление относно късното приемане на няколко оперативни програми и късното определяне на управляващите органи в някои държави членки през настоящия програмен период; приветства първите признаци на ускорено изпълнение на оперативните програми, които се наблюдаваха през 2016 г.; настоятелно призовава Комисията да продължи с работната група за по-добро прилагане, с цел да се подкрепи прилагането, да се идентифицират причините за забавянето и да се предложат практически способи и мерки за избягването на подобни проблеми в началото на следващия програмен период; силно насърчава всички участници да продължат да работят за по-нататъшното подобряване и ускоряване на изпълнението, без да причиняват забавяния;

5.  отбелязва слабостите на системата за финансово планиране и изпълнение, което доведе до натрупването на неплатени сметки и на безпрецедентен обем неплатени искания за плащане, които се разсрочват от предходната Многогодишна финансова рамка (МФР) за текущата; призовава Комисията да излезе с предложение за структурно решение за разрешаване на тези проблеми преди края на текущата МФР и да предотврати тяхното разпространение в следващата МФР; подчертава, че равнището на бюджетните кредити за плащания трябва да отговоря на поетите в миналото задължения, особено към края на периода, когато равнището на исканията за плащане от страна на държавите членки има тенденция значително да се увеличава;

6.  признава, че в някои държави членки принципът на партньорство доведе до по-тясното сътрудничество с местните и регионалните органи, въпреки че има още възможности за подобрение, за да се гарантира реалното и ранно участие на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, с оглед да се гарантира повишена отчетност и видимост при изпълнението на политиката на сближаване, без да се увеличава административното бреме или да се причиняват забавяния; подчертава, че участието на заинтересованите страни следва да продължи да се осъществява в съответствие с подхода за многостепенно управление; е на мнение, че принципът на партньорство и кодексът за поведение следва да бъдат засилени допълнително в бъдеще, например чрез въвеждането на ясни минимални изисквания за партньорското участие;

7.  подчертава, че въпреки че политиката на сближаване смекчи въздействието на настъпилата неотдавна икономическа и финансова криза в ЕС и това на мерките за бюджетни ограничения, регионалните различия, както и тези в конкурентоспособността, и социалното неравенство продължават да бъдат високи; призовава за засилени действия за намаляване на тези различия и за предотвратяване на нови неравенства във всички видове региони, като същевременно се запази и консолидира подкрепата за регионите, така че да се улесни ангажираността с политиката във всеки вид регион и за постигане на целите на ЕС в целия ЕС; в тази връзка счита, че следва да се обърне повече внимание на това регионите да станат по-устойчиви на внезапни сътресения;

8.  изтъква, че териториалното сътрудничество, във всичките му форми, включително макрорегионалните стратегии, чийто потенциал все още не е изцяло използван, въвежда концепцията за политическо сътрудничество и координация на регионите и гражданите през границите в ЕС; подчертава значението на политиката на сближаване за преодоляване на предизвикателства, присъщи на островите, трансграничните региони и най-северните региони с много ниска гъстота на населението, както е предвидено в член 174 от ДФЕС, на най-отдалечените региони, определени в членове 349 и 355 от ДФЕС, които се ползват със специален статут и чиито конкретни инструменти и финансиране следва да бъдат запазени в периода след 2020 г., и на периферните региони;

9.  отбелязва, че европейското териториално сътрудничество (ЕТС) е една от важните цели на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., което добавя значителна добавена стойност за постигането на целите на ЕС, насърчава солидарността между регионите на ЕС и с неговите съседи и улеснява обмена на опит и трансфера на добри практики, например чрез стандартизирани документи; настоява, че е необходимо да продължи да се насърчава трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество като част от целта за укрепване на териториалното сътрудничество, описано в член 174 от ДФЕС; счита, че то следва да продължи да бъде важен инструмент за периода след 2020 г.; при все това подчертава, че бюджетът на ЕТС понастоящем не отговаря на големите предизвикателства, пред които са изправени програмите Interreg, и не подкрепя ефективно трансграничното сътрудничество; поради това призовава за значително по-голям бюджет за ЕТС през следващия програмен период;

10.  подчертава важното значение за европейските публични органи на настоящата програма за сътрудничество „Interreg Европа“, с която се улеснява обменът на опит и трансферът на добри практики; предлага в следващата програма „Interreg Европа“ за периода след 2020 г. да се разширят възможностите за финансиране, с цел да се вземе предвид също и осъществяването на инвестиции във физически пилотни проекти и демонстрационните проекти с участие на заинтересовани страни от цяла Европа;

Структура на политиката на сближаване след 2020 г. — приемственост и области за подобрение

11.  подчертава, че настоящата класификация на регионите, въведените реформи, като например тематичната концентрация, и рамката на изпълнението доказаха ползата от политиката на сближаване; отправя искане към Комисията да представи идеи за по-голяма гъвкавост в изпълнението на бюджета на ЕС като цяло; счита, че създаването на резерв е интересна възможност в този контекст, за да се противодейства на сериозни непредвидени събития по време на програмния период и с цел улесняване на ново програмиране на оперативни програми с инвестиции от ЕСИ фондовете, за да се адаптират към променящите се нужди на всеки регион, както и за справяне с последиците от глобализацията на регионално и местно равнище, без обаче да се отрази отрицателно на инвестициите в рамките на политиката на сближаване или с въздействие върху стратегическата ориентация, дългосрочните цели и сигурността на планиране и стабилност за многогодишните програми за регионалните и местните власти;

12.  признава стойността на предварителните условия, по-специално условието за научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3), които продължават да подкрепят стратегическото планиране на европейските структурни и инвестиционни фондове и доведоха до увеличена ориентация към резултати; отбелязва, че предварителните условия позволяват на европейските структурни и инвестиционни фондове да подкрепят ефективното постигане на целите на Европа за периода след 2020 г., без това да засяга целите на политиката на сближаване, предвидени в Договора;

13.  се противопоставя на макроикономическите условия и подчертава, че връзката между политиката на сближаване и икономическото управление на процесите в Европейския семестър трябва да бъде балансирана, реципрочна и ненаказателна по отношение на всички заинтересовани страни; подкрепя още по-широкото признаване на териториалното измерение, което би било от полза за европейския семестър за икономическо управление, т.е. политиката на сближаване и целите за икономическо, социално и териториално сближаване, както и устойчивият растеж, заетостта и опазването на околната среда, следва да се разглеждат с балансиран подход;

14.  счита, че тъй като с фондовете на политиката на сближаване се цели стимулиране на инвестициите, растежа и заетостта в целия Съюз, Комисията следва да изследва начини, в рамките на 7-ия доклад за сближаването и в тясно сътрудничество с правителствата на държавите членки, за преодоляване на отражението на тези инвестиции върху бюджетните дефицити на тези правителства;

15.  посочва, че засилването на административния и институционалния капацитет — и съответно укрепването на националните и регионалните агенции за финансиране на инвестиции — в областта на планирането, изпълнението и оценката на оперативните програми, както и качеството на професионалното обучение в държавите членки и регионите е жизненоважно за своевременното и успешно изпълнение на политиката на сближаване и за постигане на сближаване към по-високи стандарти; подчертава в този контекст значението на инициативата Taiex Regio Peer 2 Peer, която подобрява административния и институционалния капацитет и води до по-добри резултати за инвестициите от ЕС;

16.  подчертава необходимостта от опростяване на системата за управление на политиката на сближаване на всички равнища на управление чрез улесняване на планирането, управлението и оценката на оперативните програми, с цел тя да стане по-достъпна, гъвкава и ефективна; подчертава в този контекст значението на борбата със свръхрегулирането в държавите членки; отправя искане към Комисията да увеличи възможностите за електронно сближаване и специфични видове разходи, например стандартни таблици за разходите за единица продукт и фиксирани суми по РОР, както и да създаде цифрова платформа или обслужване на едно гише за информация за кандидатите и бенефициентите; подкрепя заключенията и препоръките, одобрени досега от експертната група на високо равнище за опростяване на мониторинга за бенефициентите на ЕСИ фондовете и насърчава държавите членки да изпълнят тези препоръки;

17.  изисква от Комисията да обмисли решения, в съответствие с пропорционалността и диференциацията в изпълнението на програмите, основаващи се на риска, обективни критерии и положителни стимули за програми, техния мащаб и административния капацитет, особено във връзка с одита на множество равнища, които следва да се съсредоточат върху борбата с нередностите, измамите и корупцията, и по-специално броя на проверките, за да се постигне по-голямо хармонизиране между политиката на сближаване, политиката в областта на конкуренцията, други политики на Съюза, и по-специално на правилата за държавната помощ, които се прилагат за ЕСИ фондовете, но не и за Европейския фонд за стратегически инвестиции или „Хоризонт 2020“, както и по отношение на възможността за въвеждането на единен набор от правила за всички ЕСИ фондове, така че финансирането да е по-ефективно, като същевременно се отчитат особеностите на всеки фонд;

18.  призовава Комисията, с цел реално опростяване и съвместно с управляващите органи на националните и регионалните програми, да създаде осъществим план за разширяване на схемата за опростени разходи към ЕФРР, което е в съответствие с предвиденото в предложението за регламент за изменение на приложимите за бюджета финансови правила — т.нар. Регламент „Омнибус“;

19.  счита, че безвъзмездните средства следва да продължат да бъдат основата на финансирането на политиката на сближаване; отбелязва, при все това, нарастващата роля на финансовите инструменти; подчертава, че заемите, капиталите или гаранциите може да изпълняват допълващата роля, но използването им трябва да се извършва предпазливо, въз основа на подходяща предварителна оценка, а безвъзмездните средства следва да се допълват само когато тези финансови инструменти са израз на добавената стойност и могат да имат ефект на лоста, като привличат допълнителна финансова подкрепа, като се отчитат регионалните неравенства и разнообразието в практиките и опита;

20.  подчертава значението на помощта на Комисията, ЕИБ и държавите членки за местните и регионалните органи относно иновативните финансови инструменти чрез платформи, като например fi-compass, или чрез предоставяне на стимули за бенефициентите; припомня, че тези инструменти не са подходящи за всички видове интервенции по линия на политиката на сближаване; е на мнение, че във всички региони, на доброволна основа, би трябвало да може да се вземе решение за прилагането на финансови инструменти в съответствие с техните нужди; противопоставя се обаче на задължителни количествени цели за използване на финансовите инструменти, и подчертава, че увеличеното използване на финансови инструменти не следва да води до намаляване на бюджета на ЕС като цяло;

21.  призовава Комисията да гарантира по-добро взаимодействие и комуникация между и относно европейските структурни и инвестиционни фондове и други фондове и програми на Съюза, включително ЕФСИ, и да улесни изпълнението на многофондовите операции; предупреждава, че ЕФСИ не следва да подкопава стратегическата съгласуваност, териториалната концентрация и дългосрочната перспектива на програмирането на политиката на сближаване, нито следва да замени или да изтласка безвъзмездното финансиране, нито да цели да замени или намали бюджета на ЕСИФ; набляга на реалната допълняемост на ресурсите; призовава за установяването на ясни граници между ЕФСИ и политиката на сближаване, заедно с предоставянето на възможности за тяхното комбиниране и улесняване на използването, без те да се смесват, което може да направи по-привлекателна структурата на финансирането, с цел оптималното използване на ограничените ресурси на ЕС; счита, че хармонизирането на правилата за операциите, финансирани от много фондове, е необходимо, както и ясна комуникационна стратегия за съществуващите възможности за финансиране; приканва Комисията в този контекст да разработи инструментариум за бенефициентите;

22.  приканва Комисията да размисли относно разработването на набор от допълнителни показатели на показателя БВП, който си остава основният законен и надежден метод за справедливо разпределяне на европейските структурни и инвестиционни фондове; в този контекст счита, че следва да се оцени и вземе под внимание индексът за социалния напредък, за да се предостави всеобхватна представа за регионалното развитие; счита, че тези показатели могат по-добре да отговорят на новите видове неравенства между регионите на ЕС, които възникват; подчертава, освен това, значението на показателите за резултати за укрепване на ориентираността към резултати и изпълнението на политиката;

23.  призовава Комисията да обмисли мерки, насочени към разрешаване на въпроса с националното финансиране на проектите по линия на политиката на сближаване, с оглед на проблема, с който се сблъскват местните и регионалните органи в силно централизираните държави членки, които не разполагат с достатъчен фискален и финансов капацитет и които срещат големи затруднения при съфинансирането на проектите, а често дори и при изготвянето на проектната документация, поради липса на налични финансови ресурси, което води до по-слабото използване на политиката на сближаване;

24.  насърчава Комисията да обмисли възможността за използване на ниво NUTS 3 за класифициране на регионите по избрани приоритети на политиката на сближаване;

Ключови области на политиката за модернизиране на политиката на сближаване след 2020 г.

25.  подчертава значението на ЕСФ, инициативата „Гаранция за младежта“ и инициативата за младежка заетост, особено в борбата с дълготрайната и младежката безработица в Съюза, които са на изключително високо равнище, особено в по-малко развитите и най-отдалечените региони и регионите, засегнати най-тежко от кризата; набляга на ключовата роля на МСП, на които се падат 80% от работните места в Съюза — за създаването на работни места, за насърчаване на иновативни сектори, като например цифровата и нисковъглеродната икономика;

26.  счита, че политиката на сближаване след 2020 г. трябва да продължи да се грижи за уязвимите и маргинализираните групи, да се справя с нарастващото неравенство и да изгражда солидарност; подчертава положителното въздействие на инвестициите в образование, обучение и култура от гледна точка на добавената стойност за обществото и заетостта; отбелязва още необходимостта от запазване на социалното приобщаване, включително на разходването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, допълнени от инвестициите по линия на ЕФРР в тази област;

27.  предлага подобряване на усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове с цел справяне с демографските промени и преодоляване на последиците на регионално и местно равнище; е на мнение, че в регионите, изправени пред предизвикателства, като например обезлюдяване, европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъдат насочени по оптимален начин за създаване на работни места и растеж;

28.  отбелязва нарастващото значение на Териториалната програма и на успешното партньорство между градските и селските райони, както и на образцовата роля на интелигентните градове в качеството им на умалени модели и катализатори на новаторски решения за местните и регионалните предизвикателства;

29.  приветства Пакта от Амстердам и по-доброто признаване на ролята на градовете и градските райони при разработването на европейските политики, и настоява за ефективно прилагане на работния метод на сътрудничество посредством партньорства, залегнал в Пакта; очаква резултатите да бъдат включени в бъдещите политики на ЕС за периода след 2020 г.;

30.  подчертава повишеното градско измерение на политиката на сближаване под формата на конкретни разпоредби за устойчиво градско развитие, както и иновативните действия в сферата на градското развитие; счита, че това следва да бъде допълнително развито и по-добре подкрепено финансово за периода след 2020 г., и че пределегирането на правомощия към по-ниските нива следва да бъде засилено; насърчава Комисията да подобри координацията между различните мерки, предназначени за градовете, и да засили пряката подкрепа за местните власти по линия на политиката на сближаване чрез предоставяне на финансиране и на адаптирани инструменти за териториално развитие; подчертава бъдещата роля на новите инструменти за териториално развитие, като воденото от общностите местно развитие и интегрираните териториални инвестиции;

31.  подкрепя поетите от ЕС ангажименти по Парижкото споразумение относно изменението на климата; припомня в този контекст целта, подкрепена от всички институции на ЕС, за изразходване на поне 20% от бюджета на ЕС за свързани с изменението на климата действия и подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове изпълняват ключова роля в тази насока и следва да се използват по възможно най-ефективен начин за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях, както и за зелената икономика и възобновяемите източници на енергия; счита, че е необходимо да се подобрят мониторингът и системата за проследяване на свързаните с климата разходи; подчертава потенциала на ЕТС в тази връзка, както и ролята на градовете и регионите в контекста на програмата за градско развитие;

32.  отбелязва, че RIS3 укрепва регионалните системи за нововъведения; подчертава, че научните изследвания, иновациите и разработването на технологии следва да продължат да играят водеща роля, за да може ЕС да се конкурира в световен мащаб; счита, че моделът за интелигентна специализация трябва да се превърне в един от водещите подходи на политиката на сближаване след 2020 г., като насърчава сътрудничеството между различните региони, градските и селските райони и укрепва икономическото развитие на ЕС чрез създаване на взаимодействия между транснационални RIS3 и клъстери на световно равнище; припомня пилотния проект на ЕС „Път към високи постижения“ (S2Е), който продължава да подкрепя региони в развитието и използването на положителните взаимодействия между ЕСИ фондовете, програма „Хоризонт 2020“ и други програми на ЕС за финансиране; поради това счита, че трябва да се положат допълнителни усилия за постигане на максимално полезно взаимодействие с цел по-нататъшното укрепване на интелигентните специализации и иновациите след 2020 г.;

33.   подчертава, че увеличената видимост на политиката на сближаване е от жизненоважно значение за борбата срещу евроскептицизма и може да допринесе за възстановяване на доверието на гражданите; подчертава, че за да се подобри видимостта на европейските структурни и инвестиционни фондове, трябва да се акцентира повече върху съдържанието и резултатите от техните програми, с възходящ и низходящ подход, позволяващ участието на заинтересованите лица и получателите, които могат да бъдат ефикасно средство за популяризиране на постиженията на политиката на сближаване; освен това настоятелно призовава Комисията, държавите членки, регионите и градовете да комуникират по един по-ефективен начин за измеримите резултати на политиката на сближаване, които носят добавена стойност за ежедневието на гражданите на ЕС; настоятелно призовава комуникационните дейности съгласно специален бюджет в рамките на техническата помощ да продължат, ако е целесъобразно, едва след като даден проект бъде приключен, когато станат ясно видими резултатите;

Перспектива

34.  призовава насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността в целия ЕС и насочването на фондовете на ЕС към растежа, работните места и конкурентоспособността да се постави на челно място в програмата на ЕС; призовава също така за продължаване на борбата срещу регионалните различия, бедността и социалното изключване, както и срещу дискриминацията; счита, че освен целите, залегнали в Договорите, политиката на сближаване следва да продължи да служи като инструмент за постигането на политическите цели на ЕС, като по този начин допринася за по-голяма осведоменост за неговите резултати, и да остане основната инвестиционна политика на Съюза, която е на разположение на всички региони;

35.  изтъква отново, че е крайно време да се подготви политиката на сближаване на ЕС за периода след 2020 г., за да започне тя на практика от самото начало на новия програмен период; поради това призовава за изготвянето от страна на Комисията на нова законодателна рамка, която да започне своевременно, а именно бързо след представянето и превода на официалните езици на предложението на Комисията за следващата МФР; освен това призовава за навременното приемане на всички законодателни предложения за бъдещата политика на сближаване, както и за насоки за управление и контрол преди началото на новия програмен период, без обратна сила; подчертава, че забавеното изпълнение на оперативните програми засяга ефективността на политиката на сближаване;

36.  отбелязва, че основата на сегашната политика на сближаване в законодателната рамка трябва да се запази след 2020 г., придружена с по-точни, засилени, лесно достъпни и ориентирани към резултатите политики и с добавена стойност на политиката, за която са по-добре информирани гражданите;

37.  подчертава с оглед на предложението на Комисията 2016/0282(COD), че приемането на мигранти и бежанци под международна закрила, както и тяхната социална и икономическа интеграция, изискват последователен транснационален подход, който трябва да бъде третиран чрез настоящето и бъдещето на политиката на сближаване на ЕС;

38.  изтъква значението на осигуряването на стабилност на правилата; призовава Комисията, при изготвянето на разпоредби за осъществяване на политиката на сближаване в рамките на следващата МФР, да сведе промените до минимум; изразява убеденост в необходимостта от запазване на подходящ, ако не увеличен, дял в бюджета на ЕС за политиката на сближаване след 2020 г., в светлината на сложните вътрешни и външни предизвикателства, на които ще трябва да се обърне внимание в политиката с оглед на нейните цели; счита, че тази политика не бива да отслабва при никакви обстоятелства, включително Брекзит, а нейният дял в общия бюджет на ЕС следва да не бъде отслабен чрез „изсмукване“ на средства с цел финансиране на нови предизвикателства; подчертава многогодишния характер на политиката на сближаване и призовава за запазване на нейния 7-годишен програмен период или за въвеждане на 5+5-годишен програмен период със задължително междинно преразглеждане;

39.  призовава за бързо разпределяне на резерва за изпълнение; отбелязва, че времето между изпълнението и освобождаването на резерва е твърде дълго, като по този начин се намалява ефективността на резерва; настоятелно призовава Комисията да позволи на държавите членки да приведат в действие използването на резерва за изпълнение във възможно най-кратък срок след приключването на прегледа;

40.  в този контекст отбелязва, че програмата в областта на цифровите технологии, включително предоставянето на необходимата инфраструктура и напредничави технологични решения, трябва да е приоритет в рамката на политиката на сближаване, по-специално през следващия период на финансиране. отбелязва, че развитието на сектора на далекосъобщенията във всички случаи трябва да бъде придружено от подходящо обучение, което също следва да бъде подкрепено от политиката на сближаване;

o
o   o

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки и техните парламенти, и на Комитета на регионите.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289. (3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470. (4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259. (5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303. (6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281. (7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884. (8) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (9) Приети текстове, P8_TA(2017)0053. (10) Приети текстове, P8_TA(2016)0321. (11) Приети текстове, P8_TA(2016)0217. (12) OВ C 305 E, 11.11.2010 г., стр. 14. (13) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 1. (14) Приети текстове, P8_TA(2015)0383. (15) Приети текстове, P8_TA(2016)0336. (16) Приети текстове, P8_TA(2016)0311. (17) Приети текстове, P8_TA(2016)0211. (18) Приети текстове, P8_TA(2015)0419. (19) Приети текстове, P8_TA(2015)0308. (20) Приети текстове, P8_TA(2015)0307. (21) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 1. (22) Приети текстове, P7_TA(2014)0133. (23) Приети текстове, P8_TA(2015)0384. (24) ECLI:EU:C:2015:813.

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно състоянието на рибните запаси и социално-икономическото положение на сектора на риболова в Средиземноморието (2016/2079(INI))

P8_TA(2017)0255 A8-0179/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(1) (Регламента за ОПОР),

—  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999(4) (Регламент за ННН риболов).

—  като взе предвид средносрочната стратегия на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) (2017—2020), която има за цел устойчивото развитие на рибарството на Средиземно и Черно море,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2016 г. относно предложението за директива на Съвета за изпълнение на споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 г., изменено на 8 май 2013 г., във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация на труда(5),

—  като взе предвид резолюцията на ООН, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид регионалната конференция относно „Изграждане на бъдеще за устойчивия дребномащабен риболов в Средиземно море и Черно море“, проведена в Алжир, Алжир, 7—9 март 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0179/2017),

А.  като има предвид, че със своите 17 000 морски видове Средиземно море е една от областите с най-голямо биологично разнообразие в света; като има предвид, че поради това при определянето на начините за неговото управление е необходим съобразен с видовото многообразие подход;

Б.  като има предвид, че в своето съобщение „Консултация относно възможностите за риболов за 2017 г. съгласно общата политика в областта на рибарството“ (COM(2016)0396) Комисията изтъква, че в Средиземно море прекомерният риболов продължава да преобладава и че са необходими спешни мерки за промяна на това положение; като има предвид, че в цитирания документ Комисията изразява загриженост, че уловът на много от видовете, които подлежат на оценка, превишава значително целта за максимален устойчив улов (МУУ);

В.  като има предвид, че Средиземноморието трябва да се справи с голямото предизвикателство за постигане на целта за постепенно възстановяване и поддържане на популациите на рибни запаси над нивата на биомасата, позволяващи да се постига максимален устойчив улов, най-късно до 2020 г. за всички запаси; като има предвид, че за това предизвикателство е необходимо участието и ангажираността на страни извън ЕС; като има предвид, че общото равнище на прекомерния риболов в Средиземноморския басейн отговаря приблизително на 2 до 3 пъти равнището на максималния устойчив улов; като има предвид, че въпреки положените както на равнище ЕС, така и извън него, значителни усилия за осигуряване на прилагането и спазването на законодателството от страна на сектора на риболова, над 93% от оценяваните в Средиземноморието видове все още се считат за обект на прекомерен риболов;

Г.  като има предвид, че рибарството в този регион е от голямо социално-икономическо значение за населението по крайбрежието; като има предвид, че секторът осигурява заетост на стотици хиляди хора, включително чрез сектора на вторичната преработка, по-специално на значителен брой жени, чиято заетост зависи от рибарството; като има предвид, че Средиземно море дава жизненоважен принос за гарантиране на продоволствената сигурност, по-специално за най-уязвимото население на региона; като има предвид, че рибарството предлага начин за допълване на доходите или на доставките на храни и допринася за регионалната стабилност;

Д.  като има предвид, че Средиземно море е засегнато от редица фактори — например замърсяването, причинено от морския транспорт — които, наред с риболова, оказват влияние върху здравето на рибните запаси;

Е.  като има предвид, че 80% от риболовните кораби и 60% от работните места в Средиземноморския басейн са свързани с дребномащабен риболов; като има предвид, че липсва общоприето определение за дребномащабен риболов на европейско равнище — факт, който предизвиква съжаление, въпреки че намирането на подобно определение е трудно предвид разнообразието на специфичните особености и характеристики на морската екосистема и на риболовния сектор; като има предвид, че „дребномащабният крайбрежен риболов“ е официално дефиниран единствено за целите на Европейския фонд за рибарство (Регламент (ЕО) № 1198/2006) като „риболов, осъществяван от риболовни съдове с габаритна дължина под 12 метра, които не са съоръжени с потопяем риболовен уред“ (като например тралове); като има предвид, че определението за дребномащабен риболов следва да отчита редица национални и регионални характеристики;

Ж.  като има предвид, че на срещата на високо равнище, която се проведе в Катания през февруари 2016 г. относно състоянието на запасите в Средиземно море, беше постигнато споразумение за спешната необходимост от обръщане на тези отрицателни тенденции и се отчете голямото предизвикателство за възстановяване и поддържане на популациите на рибни запаси над нивата на биомасата, позволяващи постигане на максимален устойчив улов, като същевременно се спази задължението по ОПОР във връзка с целта за максимален устойчив улов за всички видове най-късно до 2020 г.;

З.  като има предвид, че освен пред прекомерен риболов, Средиземно море е изправено пред многобройни предизвикателства, голяма част от които се дължат на гъсто населената крайбрежна ивица (излишък на хранителни вещества, замърсители, промени в местообитанията и крайбрежната линия), но също и на морския транспорт, свръхексплоатацията на ресурсите, включително добива на нефт и газ, наред с другото; като има предвид, че Средиземноморието е също така силно уязвимо поради изменението на климата, което в комбинация с интензивния морски трафик улеснява въвеждането и установяването на нови инвазивни видове;

И.  като има предвид, че невъзможността за използване на специфични уреди и техники, които са по-приемливи и които имат по-незначително въздействие върху положението на застрашените запаси, оказва сериозно влияние върху жизнеспособността на вече маргинализираните крайбрежни и островни общности, възпрепятства развитието и води до увеличаване на обезлюдяването;

Й.  като има предвид, че крайбрежните общности във всички средиземноморски държави членки са силно зависими от риболова и по-специално от дребномащабния риболов и че във връзка с това те са изложени на риск поради липсата на устойчивост на рибните запаси;

К.  като има предвид, че в ЕС съществува голям брой крайбрежни общности, които зависят предимно от традиционни, непромишлени и дребномащабни риболовни дейности в Средиземноморския басейн;

Л.  като има предвид, че любителският риболов в много региони на Средиземноморието има социално-икономическа стойност и както пряко, така и косвено въздействие върху заетостта;

М.  като има предвид, че е необходимо да се отчита ролята на любителския риболов за състоянието на рибните запаси в Средиземноморието;

1.  подчертава значението на цялостното прилагане в кратки срокове на заложените в ОПОР цели и действия, както и на своевременното изготвяне и ефективното изпълнение на многогодишните планове за управление в съответствие с подход, фокусиран върху регионализацията и многобройността на видовете; подчертава по-специално необходимостта от постигането на целта за добро екологично състояние, посочена в Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО), като се има предвид, че мерките за управление на риболова следва да се определят в контекста на ОПОР;

2.  счита, че Средиземноморието следва да продължи да получава различно отношение в сравнение с останалите морски басейни в обхвата на ОПОР, тъй като голяма част от него представлява международни води, в които трети държави имат решаваща роля за състоянието на рибните запаси;

3.  счита, че е необходим колективен отговор, който да се основава на сътрудничеството на много равнища: международно, европейско, национално и регионално; счита, че всички заинтересовани страни, включително рибарите професионалисти и любители, риболовната промишленост, традиционният и непромишленият риболов, учените, регионалните организации, управителите на защитени морски зони, синдикалните организации и НПО, следва да бъдат включени в приобщаващ, движен „отдолу-нагоре“ процес; подчертава стратегическата роля на Консултативния съвет за Средиземно море в този контекст;

4.  подчертава, че без осведомеността, пълната подкрепа и участието на крайбрежните общности, които трябва да бъдат информирани за опасностите от изчерпване на запасите и видовете с оглед на тяхното социално-икономическо бъдеще, мерките за управление и регулациите няма да реализират пълния си потенциал;

5.  посочва липсата на общи, подробни определения за дребномащабния и непрофесионалния риболов; подчертава, че такива определения са необходими на равнището на ЕС възможно най-скоро с оглед на предприемането на по‑нататъшни политически действия;

6.  подчертава, че в областта на рибарството определянето на политиките следва да бъде такова, че да позволява на рибарите и техните сдружения и организации на производители, професионални съюзи, групи за действие в крайбрежните райони и местни общности да бъдат включени в процеса на вземане на решения и да съставляват неразделна част от него, в съответствие с принципа на регионализация на ОПОР, в т.ч. и трети държави на източните и южните брегове на Средиземноморския басейн; подчертава, че само чрез създаване на справедливи, балансирани и равноправни условия за всички участващи държави и за всички оператори в сектора на риболова в Средиземноморието ще бъде възможно да се осигури добро състояние на рибните ресурси и устойчиво и печелившо рибарство, и с това да се поддържат настоящите равнища на заетост и в най-добрия случай — да се създават повече работни места в сектора на риболова; подчертава важната роля на едни силни и независими социални партньори в сектора на риболова, както и на институционализирания социален диалог и участието на работниците и служителите по въпросите, свързани с дейността на дружествата;

7.  отбелязва, че ОПОР предоставя стимули, включително възможности за риболов, за селективен риболов с гарантирано ограничено въздействие върху морската екосистема и рибните ресурси; подчертава, че в това отношение е необходимо държавите членки да използват прозрачни и обективни критерии, включително критерии от екологичен, социален и икономически характер (член 17 от Регламента за ОПОР); настоятелно призовава да бъдат положени усилия в тази посока, за да се гарантира, че на дребномащабните риболовни флотове (за непромишлен и традиционен риболов) — ако извършват селективен риболов с ограничено въздействие — се предоставят повече стимули и преференциален достъп до крайбрежните риболовни зони; подчертава, че е важно да се проведат консултации със засегнатите крайбрежни общности;

8.  отбелязва, че влиянието на любителския риболов върху запасите и социално-икономическият му потенциал в Средиземно море не са достатъчно проучени; счита, че броят на любителите рибари, обемът на техния улов и създадената от тях добавена стойност в крайбрежните общини следва да бъдат предмет на събиране на данни в бъдеще;

9.  отбелязва, че любителският риболов генерира висока икономическа възвращаемост за местните общности, чрез дейности като туризъм, например, като оказва слабо въздействие върху околната среда и следователно следва да бъде насърчаван;

10.  счита, че е от първостепенно значение да се даде определение за крайбрежен, дребномащабен крайбрежен и традиционен риболов в съответствие със социално-икономическите характеристики, като се прилага регионален подход;

11.  подчертава, че крайбрежният риболов използва традиционни уреди и техники, които поради своите специфични характеристики определят идентичността и начина на живот на крайбрежните региони, и че е от първостепенно значение да се съхрани тяхното използване и те да бъдат запазени като елемент от културното, историческото и традиционното наследство;

12.  счита, че в контекста на регионализацията и като се вземат под внимание характерните особености на всеки вид риболов, следва да бъдат разрешени определени обосновани дерогации по отношение на използването на специфични риболовни уреди и техники;

13.  подчертава, че според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) към опазването, управлението и използването на живите морски ресурси следва да се приложи подход на предпазливост, който да отчита социално-икономическите съображения така, че да се постигне устойчив риболов, като същевременно се опазва и съхранява морската среда като цяло; подчертава, че липсата на научна информация не трябва да бъде извинение за неприлагане на управленски мерки за опазване; счита, че е изключително важно бързо да се преодолее липсата на данни и реални научни доказателства за положението на рибните запаси; подчертава, че следва да бъдат проведени консултации с всички заинтересовани страни, за да се включат в този процес;

14.  счита, че с цел защита и опазване на рибните и природните ресурси на Средиземно море, политиките за управление на рибарството трябва да са ефективни и подкрепени от силни, широкообхватни и спешни политики и мерки за противодействие на факторите, които влияят и имат отрицателно въздействие върху тези ресурси, като например: изменение на климата (глобално затопляне, киселинност, валежи), замърсяване (химично, органично, с макрочастици и с микрочастици), неконтролирано проучване и добив на нефт и газ, морски транспорт, инвазивни видове и унищожаване или промяна на естествените местообитания, най-вече крайбрежните; във връзка с това подчертава, че е важно да се разбира по-добре въздействието на тези фактори върху рибните запаси; призовава за укрепване в това отношение на наличния европейски капацитет за наблюдение и мониторинг на Средиземно море, като например Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet) и морския компонент на програмата „Коперник“;

15.  счита, че защитата и опазването на рибните и морските ресурси на Средиземноморския басейн не следва да се основават единствено на мерки, свързани с риболовния сектор, а следва да включва и други сектори на дейности, които оказват въздействие върху морската среда;

16.  счита, че следва да се увеличат усилията в областта на познанията за морската среда, по-специално за популациите, които са обект на промишлен риболов, и тези познания следва да служат за основа за планирането на тяхната устойчива експлоатация;

17.  твърдо подчертава, че в Средиземноморския басейн все още продължава да съществува голям проблем с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН), включително в държавите от ЕС; счита, че нито едно действие за опазване на ресурсите, включително и преди всичко в икономиките, основани на дребномащабен риболов, не може да бъде ефективно, ако не се провежда решителна и категорична борба с ННН риболов; счита, че за да противодейства на ННН риболов ЕС трябва да си осигури подкрепата на граничещите със Средиземно море трети държави; освен това счита, че е необходимо процедурите за контрол да се хармонизират подобаващо в целия средиземноморски басейн с оглед на огромните различия в прилагането на процедурите за проверка и санкции;

18.  припомня, че крайбрежните общности оказват голямо влияние върху ефикасността на мерките, насочени към предотвратяването, разкриването и идентифицирането на ННН риболов;

19.  счита за приоритет да се засили наблюдението както на сушата, по цялата верига на разпространение (пазари и ресторанти) така и в морето, особено в областите, в които риболовните дейности са временно преустановени или забранени;

20.  счита, че за да се избегнат социалните неравенства, възможностите за риболов следва да се разпределят чрез използването на обективни и прозрачни критерии, включително критерии от екологичен, социален и икономически характер при надлежно вземане под внимание на риболовните методи с незначително въздействие; счита, че възможностите за риболов следва също да бъдат справедливо разпределени в рамките на различните сегменти на риболова, включително традиционния и непромишления риболов; освен това счита, че следва да се предоставят стимули за риболовните флотове да използват по-селективни риболовни инструменти и техники за риболов с намалено въздействие върху морската среда в съответствие с член 17 от регламента за ОПОР;

21.  счита, че трябва да се търсят решения на изчерпването на рибните запаси в Средиземноморието чрез управление на риболова и мерки за опазване в промишления и любителския риболов, включително предимно чрез пространствени и времеви ограничения и дневни или седмични лимити за риболов, а също и квоти, по целесъобразност; счита, че това би гарантирало равнопоставени условия спрямо трети държави при споделени рибни запаси; счита, че тези мерки следва да се определят в тясно сътрудничество със съответния сектор, за да се гарантира ефективното им прилагане;

22.  приветства увеличаването на броя на инспекциите, провеждани от Европейската агенция за контрол на рибарството и подчертава необходимостта от засилване на усилията за справяне с двата основни проблема за спазването през 2016 г., по-конкретно: невярното деклариране на документи (корабен дневник, декларации за разтоварване и прехвърляне, бележки за продажба и т.н.) и използването на забранени или неотговарящи на изискванията риболовни съоръжения;

23.  подчертава, че в никакъв случай отговорностите, произтичащи от задължението за разтоварване, установено в реформираната ОПОР, не следва да падат върху рибарите;

24.  призовава за проучване на последиците от прекратяването на изхвърлянето на риба върху лишаването от храна на морски организми и други видове, като например чайките;

25.  отбелязва, че системата на защитените морски зони в Средиземноморието обхваща недостатъчна област от повърхността, с големи разлики в обхвата между различните басейни; посочва, че е наличен общ недостиг на икономически ресурси; счита, че е изключително важно да се признае и укрепи ролята, която защитените морски зони вече играят като напреднали лаборатории за научни изследвания за прилагането на конкретни мерки и за сътрудничество и споделено управление с рибарите, и да се оптимизира тяхното използване, в светлината на научните препоръки и целите за опазване; във връзка с това счита, че е важно да се осигури постоянно увеличаване на финансирането на системата; счита за съществено да се сътрудничи по-тясно с GFCM и с трети държави извън ЕС с оглед на определянето на зоните, които да бъдат подложени на защитни мерки, както и да се създаде ефективна система за мониторинг и контрол на ефективността на тези зони;

26.  подчертава, че е важно да се гарантира, че защитените морски зони обхващат поне 10% от Средиземно море до 2020 г. в съответствие с цел 14.5 за устойчиво развитие на Обединените нации; приканва GFCM по време на годишната сесия през 2018 г. да приеме последователен график с подходящи задачи за постигането на тази цел; подчертава, че в много случаи съществуващите защитени морски зони не се стопанисват правилно; поради това счита, че наред с въвеждането на ефективна система за мониторинг и контрол е необходимо създаването и прилагането на мерки за управление съгласно екосистемния подход, за да може да бъде проверена ефективността на защитните мерки;

27.  подчертава по-специално необходимостта от защита на сътрудничеството при управлението на чувствителни области, които представляват важни зони за размножаване за най-важните от икономическа гледна точка видове (като например котловината Ябука в Адриатическо море);

28.  подчертава, че Средиземноморието се характеризира с единствена по рода си от биологична гледна точка популация, която се експлоатира от флотове на различни държави, и че следователно тясното сътрудничество и координацията на мерките за регламентиране на риболова между всички заинтересовани страни и на всички равнища е от първостепенно значение;

29.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки с цел справяне с проблема с морските отпадъци и пластмасите в морето, които причиняват много сериозни вреди за околната среда, екологични вреди, икономически вреди и вреди за здравето;

30.  счита за изключително важно политиките да възприемат разнообразен и диференциран подход в рамките на плановете за управление и да използват различни критерии, основани на биологичните характеристики на видовете и техниките на риболовните методи; счита освен това, че всеки многогодишен план следва да предвижда адекватно планиране в пространството (зони „без риболовна дейност“ на ротационен принцип, пълна или частична забрана в зависимост от риболовните системи) и във времето (периоди на биологично възстановяване), в допълнение към насърчаването на технически мерки, насочени към максимална селективност на съоръженията; подчертава, че следва да се предвиди подходяща финансова компенсация;

31.  приветства ангажиментите на Комисията в полза на многогодишен план за управление за Средиземно море; подчертава важността на регионализацията на ОПОР за управлението на риболова в Средиземноморския басейн; призовава Консултативният съвет за Средиземно море (MEDAC) да бъде включен в целия процес на изготвяне и въвеждане на многогодишния план за управление и на регионализираните мерки;

32.  подчертава, че по време на периодите на биологично възстановяване на рибарите следва да се гарантират подходящи доходи;

33.  отбелязва, че в Средиземноморието следва да бъде приет минимално допустим размер за всички търговски видове и целеви видове за любителски риболов, в зависимост от половата зрялост и въз основа на най-добрите налични научни познания; изтъква, че следва да бъдат предприети мерки за по-стриктно спазване на тези минимално допустими размери;

34.  счита, че е необходимо да се насърчат координирани действия с трети държави от Средиземноморието посредством подобряване на политическото и техническото сътрудничество под егидата на международните институции, действащи в тази зона; приветства стартиралата наскоро програма на Комисията MedFish4Ever — призив към действия за спиране на изчерпването на рибните запаси в Средиземно море; подчертава необходимостта от полагане на всички възможни усилия в рамките на тази инициатива за насърчаване на устойчив риболов в държавите от Средиземноморието;

35.  посочва, че е необходимо да се насърчи и създаде споразумение за пространствени и времеви забрани, които налагат временни и последователни ограничения през годината на риболова в зоните за размножаване на определени видове; изтъква, че това сезонно разпределение и специализацията на риболовното усилие ще бъдат високопродуктивни и следва да се планират съгласувано с рибарските общности и научните съветници;

Действия по отношение на трети държави

36.  настоятелно призовава Комисията да насърчава действия посредством GFCM за подобряване на състоянието на споделените с трети държави рибни запаси, като се възползва и от вече утвърдените дейности за сътрудничество между представителните органи на флотовете, на работещите в риболовния сектор предприятия и съответните власти или органи в заинтересованите трети държави;

37.  отбелязва, че липсата на обща регулаторна рамка за флотите на ЕС и флотите на трети държави, извършващи дейност в Средиземноморието, води до нелоялна конкуренция между рибарите и същевременно застрашава дългосрочната устойчивост на улова по отношение на споделените видове;

38.  подчертава значението на сътрудничеството и необходимостта от насърчаване на съответствието и еднаквите условия на конкуренция при контрола на рибарството с трети държави и регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), както и от засилване на хоризонталната координация за управлението на морските зони и рибните запаси извън националните юрисдикции;

39.  призовава Комисията да подпомага средиземноморските държави извън ЕС за постигането на устойчив риболов, чрез подкрепа за дребномащабния и крайбрежния риболов, споделяне на най-добри практики и чрез поддържане на отворен канал за комуникация, и да започне необходимия диалог между различните участващи национални администрации, с цел да се подкрепи по подходящ начин изпълнението на средносрочната стратегия на GFCM (2017—2020 г.) и да се преобърне тревожната тенденция в състоянието на средиземноморските рибни запаси; призовава Комисията да организира ефективен обмен на информация с третите средиземноморски държави относно дейностите на флотите на други трети държави, извършващи дейности в Средиземно море;

40.  призовава за въвеждането на регионален план под егидата на GFCM с оглед гарантиране на равни условия за работа на всички плавателни съдове в басейна на Средиземно море и гарантиране на равновесието между рибните ресурси и капацитета на флотите на всички държави на средиземноморския бряг; призовава също така и за създаването на регионален център за сателитно наблюдение на плавателните съдове (VMS) и за съвместни проверки;

41.  препоръчва Комисията да прекрати вноса от трети държави, които не вземат необходимите мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов, които произтичат от международното право, в качеството им на държави на знамето, пристанищни държави, крайбрежни или пазарни държави;

42.  призовава държавите членки и Комисията да подкрепят, да подпомагат възможно най-много и да работят заедно с трети държави с цел по-ефективна борба с ННН риболов в цялото Средиземноморие;

43.  настоятелно призовава крайбрежните държави да си сътрудничат с цел създаване на зони с ограничения за риболов и защитени морски зони, включително в международни води;

44.  подчертава необходимостта от установяване на основни правила на цялата територия на Средиземноморието за управление на любителския риболов;

Социално-икономически аспекти

45.  подчертава, че 250 000 души са пряко наети на плавателни съдове и че броят на хората, заети в риболовния сектор е значително по-висок, ако се вземат предвид семействата, чието препитание зависи от регионалния риболов и които са заети в свързаните с него сектори, като например преработката и поддръжката на плавателни съдове и туризма, включително туризма, свързан с любителския риболов; отбелязва, че 60% от свързаната с рибарството работа е в развиващите се държави в южното и източното Средиземноморие, което показва колко значима е ролята на дребномащабния (непромишления и традиционния) риболов и любителския риболов за устойчивото развитие на тези региони, и по-специално на най-уязвимите крайбрежни общности;

46.  счита за изключително важно подобряването на условията на труд на рибарите, като се започне от достойно възнаграждение и справедлива конкуренция и се обърне специално внимание на големия процент злополуки в сектора както и на непропорционално високия риск от професионални заболявания; предлага държавите членки да установят инструменти за подпомагане на доходите, при дължимото зачитане на законите и практиките на всяка държава членка; в заключение препоръчва държавите членки да създадат компенсационен фонд за стабилни доходи, който да обхваща периодите, през които не се извършва риболов, които могат да обхващат неблагоприятни атмосферни явления, които правят риболова невъзможен и забранени сезони (периоди на биологично възстановяване) с цел защита на жизнения цикъл на експлоатираните видове, екологични бедствия или събития, свързани с продължителни периоди на екологично замърсяване или заразяване с морски биотоксини;

47.  отбелязва, че риболовният сектор на ЕС в последните няколко години преминава през период на затруднения, които се дължат на повишаването на производствените разходи, намаляването на рибните запаси, по-малкия улов и постоянния спад на доходите;

48.  отбелязва, че социално-икономическото положение в сектора се е влошило по различни причини, включително намаляването на рибните запаси, спада на стойността на рибата при първа продажба (която не се отразява в цената на дребно поради несправедливото разпределение на добавената стойност по веригата на стойността в сектора от страна на повечето посредници, а в някои региони и поради монопола върху дистрибуцията) и увеличаването на разходите за гориво; отбелязва, че тези трудности допринесоха за увеличаването на риболовното усилие, което е особено обезпокоително в случая с дребномащабния риболов и наистина може да застраши бъдещето на този традиционен начин на живот и оцеляването на местните общности, които разчитат до голяма степен на риболова;

49.  подчертава значението на разработването на инициативи, които биха могли да имат положително въздействие върху заетостта и са съвместими с намаляването на риболовното усилие, като например риболовен туризъм или научноизследователски дейности;

50.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят достъпа до достойни условия на труд и адекватна социална закрила за всички работници в сектора на рибарството независимо от размера и вида на предприятието, което им осигурява заетост, от местоработата или от сключения договор, също и чрез подписани в региона споразумения за партньорство в областта на устойчивия риболов за борба със социалния дъмпинг, както и да подобряват достъпа до пазарите и до финансиране, сътрудничеството с публичните администрации и институции и диверсификацията на поминъка; подчертава важността на ефективните инспекции и контрол на труда;

51.  подчертава необходимостта от подобряване на условията на труд на рибарите предвид високия процент на злополуки в сектора, както и непропорционално високия риск от професионални заболявания, както физически, така и психически; подчертава необходимостта от осигуряване на подходящо равновесие между професионалния и личния живот на рибарите; подчертава значението на осигуряването на подходящи санитарни помещения на борда на риболовните кораби и на сушата, както и на подходящи условия за настаняване и на възможности за развлекателни дейности; подчертава необходимостта да се гарантира, че пристанищата и водните пътища са все така безопасно функциониращи и плавателни;

52.  подчертава необходимостта да се гарантира, че рибата и всеки рибен продукт, внесен в ЕС, отговаря на условия, които съответстват на международните стандарти за околна среда, трудови права и права на човека; призовава Комисията и държавите членки да осигурят лоялна конкуренция и устойчивост в сектора на рибарството с цел защита на работните места и растеж; подчертава, че това е от съществено значение не само по отношение на конкуренцията в рамките на Съюза, но по-специално и що се отнася до конкурентите от трети държави;

53.  счита, че Комисията и държавите членки следва да насърчават пълноценното използване на средствата от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и Европейския инструмент за съседство; счита, че Комисията следва да направи всичко възможно, за да окаже съдействие както на държавите членки, така и на държавите извън ЕС във връзка с използването на всички налични средства по възможно най-ефективен начин, по-специално с оглед на:

54.  изтъква, че ЕФМДР трябва да подпомага непромишления риболов да обнови своето риболовно оборудване, по-специално с оглед изпълнение на важните ограничения, свързани със задължението за разтоварване;

55.  призовава Комисията да насърчава създаването и дейностите на местни инициативни рибарски групи (МИРГ), които да популяризират устойчив модел на риболов;

56.  счита за изключително важно да се насърчава сътрудничеството между рибарите, да се изтъква неговото значение и то да се стимулира, по-специално сътрудничеството между дребните рибари от една и съща област или регион, с цел съвместно решаване на въпросите, свързани с планирането и управлението на местните рибни запаси за постигане на ефективна и практична регионализация в съответствие с целите на ОПОР; счита, че огромната разпокъсаност и диференциация в професиите, целите, техническите характеристики и използваното оборудване представлява една от специфичните характеристики на средиземноморския риболов и че във връзка с това един хоризонтален и еднакъв подход не би зачитал тези местни специфични особености;

57.  отбелязва, че въпреки последните подобрения, броят на рибните запасите, чието състояние не е надеждно оценено, остава голям, и че Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) изразява загриженост, че броят на оценките всъщност намалява — от 44 през 2012 г. до едва 15 през 2014 г.; подчертава, че е важно да бъде гарантирано бързо и правилно събиране на данни и да се насърчава и подкрепя увеличаване на броя на проучванията и на рибните запаси, за които има данни, като по този начин се подобряват познанията за запасите, за въздействието на любителския риболов и външните фактори, като например замърсяването, с цел да се постигне устойчиво управление на запасите;

58.  счита, че рационалното и устойчиво управление на ресурсите зависи от количеството събрани данни и от тяхното научно използване по отношение на фактори като риболовния капацитет, извършваните риболовни дейности и тяхното социално-икономическо състояние, както и биологичното състояние на използваните запаси;

59.  отбелязва, че само 40% от рибата, която се разтоварва в зоната, обхваната от GFCM, е риба от запаси, за които на Комисията са били представени научни оценки, и че този процент е дори по-малък по отношение на запасите, обхванати от план за управление; обръща също внимание на необходимостта от подобряване на обхвата на научните оценки за състоянието на запасите и от повишаване на процента на разтоварвания, идващ от видове риболов, регламентирани с многогодишни планове за управление;

60.  подчертава важността на оценките на риболовното усилие във връзка с любителския риболов, както и събирането на данни за улова във всеки отделен морски басейн и на равнището на Средиземно море;

61.  подчертава необходимостта от интегрирани подходи, които да вземат предвид едновременно хетерогенността на морската среда, сложността на видовете в морето (използвани и неизползвани), различните характеристики и провеждането на риболовните дейности, обезценяването на рибата при първоначалната продажба и монопола на разпространението в някои региони, както и всички други фактори, които оказват влияние върху здравето на рибните запаси;

62.  признава, че наличните данни за измерване на обхвата и въздействието на дейностите на дребномащабния риболов са ограничени и могат да се различават в отделните държави; освен това, поради тази липса на данни съществува тенденция към подценяване на непромишления риболов;

63.  подчертава, че по-доброто разбиране на икономическото и социалното въздействие на различните видове риболов, по-специално на дребномащабния и любителския риболов, ще спомогне за определянето на най-добрите мерки за управление;

64.  решително подкрепя предложението на GFCM за създаване на каталог на риболовните дейности, който да включва информация относно риболовните съоръжения и операции, описание на риболовните зони, както и целевите видове и прилова, с цел да се осигури пълно описание на риболовните дейности в района и взаимодействията с останалите сектори, като например любителския риболов;

65.  счита, че за любителския риболов следва да се прилагат нови правила и следва също да бъде изготвен каталог за дейностите, свързани с любителския риболов, който да включва информация относно риболовните съоръжения и операции, описание на риболовните зони, както и на целевите видове и прилова;

66.  призовава Комисията да насърчава задълбочено научно сътрудничество и да работи за подобряване на събирането на данни за основните рибни запаси, като съкрати времето между събирането на тези данни и крайната им оценка и изиска от НТИКР оценки на новите запаси; изразява дълбоко съжаление, че не са налични достатъчни данни относно по-голямата част от разтоварванията в Средиземноморието („рибарство, за което няма пълни данни“);

67.  подчертава силната и жизненоважна необходимост от споделянето на данни и борба с тяхната недостъпност и разпръснатост чрез разработването на обща база данни с изчерпателни и надеждни данни за риболовните ресурси и чрез създаването на мрежа от експерти и научноизследователски институции, като се обхващат различни области от науката за рибарството; подчертава, че тази база данни следва да бъде финансирана от ЕС и следва да включва всички данни за рибарството и риболовните дейности по географска зона, включително данни за любителския риболов, за да се улесни наблюдението на качествени, независими и изчерпателни данни и по този начин да се подобрят оценките на запасите;

68.  отбелязва, че въздействието, характеристиките и размерът на ННН риболов понастоящем не са достатъчно оценени, че оценяването им е различно в отделните средиземноморски държави и че във връзка с това тези държави не са представени правилно в информацията относно актуалното състояние на рибарството и относно тенденциите във времето; подчертава, че тези държави следва да бъдат взети под внимание в достатъчна степен при разработването на научните оценки за целите на управлението на рибарството;

69.  призовава държавите членки да се справят с измамите с морски продукти чрез етикетиране на продуктите и проследимост и да положат повече усилия в борбата с незаконния риболов; изразява съжаление поради липсата на информация за състоянието на повечето от запасите („запаси, за които липсват достатъчно данни“) и факта, че около 50% от улова не се декларира официално, а 80% от разтоварванията са „на запаси, за които липсват достатъчно данни“;

70.  призовава държавите членки да ратифицират и изцяло да прилагат всички съответни конвенции на МОН за работниците в секторите на рибарството, за да се гарантират добри условия на труд и да се укрепят институциите за колективно договаряне, така че работниците в морския сектор, включително самостоятелно заетите лица, да се възползват от трудовите си права;

71.  призовава Комисията да насърчава и подпомага инвестициите в диверсифициране и иновации в сектора на рибарството чрез развиване на допълващи дейности;

Осведоменост

72.  подчертава, че може да се постигнат ефективни резултати и цялостно прилагане посредством високо равнище на отговорност и осведоменост на операторите в сектора, чрез подобряване на уменията и образоване на всички рибари (професионални и любители) и тяхното включване в процеса на вземане на решения, като се добавят конкретни действия за разпространение на добри практики;

73.  счита, че е важно да се насърчава задължителното предоставяне на подходяща информация на потребителите, която да посочва точния произход на продуктите и метода и датата на улова; счита, че следва да се анализира и оцени дали мерките, посочени в новата ООП, са успели да подобрят информацията за потребителите;

74.  счита, че е важно също така да се повиши информираността на потребителите и те да се насърчават към отговорна консумация на риба, като предпочитат местни видове, уловени с устойчиви техники, по възможност произхождащи от непрекомерно използвани и слабо предлагани на пазара запаси; счита, че за тази цел е необходимо да се насърчи ефективна и надеждна система за проследяване и етикетиране в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, за да се информират потребителите и, наред с другото, да се води борба с измамите с храни;

75.  счита, че трябва да се намери баланс между лоялната конкуренция, изискванията на потребителите, устойчивостта на сектора на рибарството и запазването на работни места; подчертава необходимостта от цялостен подход и силна политическа воля от страна на всички средиземноморски държави за справяне с предизвикателствата и подобряване на положението в Средиземно море;

76.  приветства стартираната от Комисията кампания MedFish4Ever с цел повишаване на осведомеността на обществеността за положението в Средиземно море;

77.  счита, че в учебните заведения и болниците, както и в другите публични центрове, следва да се доставят местни видове риба;

78.  подчертава факта, че този нов сценарий и всички нови взаимосвързани фактори в Средиземноморието, трябва да доведат до преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1967/2006 за Средиземноморието, с цел адаптиране към настоящата ситуация;

79.  отбелязва, че Регламент (ЕО) № 1967/2006 трябва да бъде преразгледан, по-специално онази част от него, която се отнася до забраната за използването на определени традиционни уреди (като например забрана за използването на хрилни мрежи извън категорията на търговския риболов), както и разпоредбите, засягащи специфичните характеристики на риболовните уреди, като например височината и размера на отворите на рибарските мрежи, както и дълбочината и разстоянието от брега, на които може да се използват тези уреди;

o
o   o

80.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22. (2) OВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19. (3) OВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11. (4) OВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0343.