Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 15 юни 2017 г. - СтрасбургОкончателна версия
Искане за снемане на парламентарния имунитет на Марин льо Пен
 Случаят с Афган Мухтарли и положението на медиите в Азербайджан
 Пакистан, и по-специално положението на защитниците на правата на човека и смъртното наказание
 Положението с правата на човека в Индонезия
 Прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции
 Европейска програма за икономика на споделянето
 Онлайн платформите и цифровият единен пазар
 Хуманитарното положение в Йемен
 Статут и финансиране на европейските политически партии и фондации

Искане за снемане на парламентарния имунитет на Марин льо Пен
PDF 590kWORD 51k
Решение на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно искане за снемане на имунитета на Марин Льо Пен (2017/2021(IMM))
P8_TA(2017)0266A8-0223/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Марин Льо Пен, предадено на 9 декември 2016 г. от Паскал Гино, главен прокурор на Апелативния съд в Екс ан Прованс, и обявено на пленарно заседание на 19 януари 2017 г.,

—  като покани Марин Льо Пен за изслушване на 29 май и 12 юни 2017 г. съгласно член 9, параграф 6 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 23, параграф 1, член 29, параграф 1, член 30 и член 31, параграф 1 от Закона от 29 юли 1881 г. и членове 93-2 и 93-3 от Закона от 29 юли 1982 г.,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0223/2017),

А.  като има предвид, че главният прокурор на Апелативния съд на Екс-ан-Прованс е поискал снемането на парламентарния имунитет на члена на Европейския парламент Марин Льо Пен във връзка с наказателно производство за предполагаемо престъпление;

Б.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

В.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 по време на сесиите на Европейския парламент неговите членовете притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

Г.  като има предвид, че съгласно член 26, параграф 2 от Конституцията на Френската република членовете на Парламента не могат да бъдат задържани за тежко престъпление или друго сериозно нарушение, нито да им бъде налагана друга мярка за лишаване от свобода или за ограничаването ѝ, без разрешението на Бюрото на Камарата, чиито членове са, и че такова разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление или заварено друго сериозно нарушение или при влязла в сила присъда;

Д.  като има предвид, че Марин Льо Пен е обвинена в публично оклеветяване на длъжностно лице, изпълняващо публичен мандат, престъпление, предвидено във френското законодателство, а именно в член 23, параграф 1, член 29, параграф 1, член 30 и член 31, параграф 1 от Закона от 29 юли 1881 г. и в членове 93-2 и 93-3 от Закона от 29 юли 1982 г.;

Е.  като има предвид, че на 28 юли 2015 г. Кристиан Естрози е внесъл пред доайена на разследващите съдии в Ница жалба с конституиране на граждански ищец срещу г-жа Марин Льо Пен във връзка с обвинение в публично оклеветяване на длъжностно лице, изпълняващо временен публичен мандат; като има предвид, че в жалбата си той посочва, че на 3 май 2015 г. в предаването Le Grand Rendez-vous (Голямата среща), излъчвано едновременно по iTÉLÉ и Europe 1, Марин Льо Пен е направила следното изказване, съдържащо твърдения или вменяване на факт, накърняващ неговото достойнство или дължимото му уважение:

„Вижте, аз знам следното: г-н Естрози финансира UOIF (Съюза на ислямските организации във Франция); беше му наложено административно наказание заради това, че е определил толкова нисък наем за джамия на UOIF, че дори административният съд го плесна през ръцете; на практика това е равнозначно на незаконно финансиране от кметовете на джамии, в нарушение на закона от 1905 г.; когато те хванат да бъркаш в клиентелисткия мармалад, в мармалада на религиозните общности, трябва, разбира се, да се произнесат на висок глас думите, които шокират, но аз не придавам значение на думите, придавам значение на действията...“; в отговор на въпрос на интервюиращия – „И така, Естрози съучастник ли е на джихадистите?“, се твърди, че г-жа Льо Пен е заявила: „Помощ, предоставяне на средства, съдействие; когато някой помага на ислямския фундаментализъм да се установи, да се разпространи, да набира последователи, в известен смисъл, в морално отношение, да, той става донякъде съучастник“;

Ж.  като има предвид, че Марин Льо Пен беше поканена два пъти за изслушване в съответствие с член 9, параграф 6 от Правилника за дейността; като има предвид, че тя не се възползва от възможността да представи забележките си на компетентната комисия;

З.  като има предвид, че предполагаемите действия нямат пряка и очевидна връзка с изпълнението на задълженията на член на Европейския парламент от страна на Марин Льо Пен, както и че нейното изказване не съставлява мнение или гласуване, изразено или подадено в рамките на функциите ѝ на член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

И.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз тези обвинения очевидно не са свързани с позицията на Марин Льо Пен като член на Европейския парламент и са по-скоро свързани с дейности от чисто национален или регионален характер; като има предвид също така, че следователно член 8 не е приложим;

Й.  като има предвид, че единствено имунитетът, обхванат от член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз може да бъде отменен;

К.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз няма причина да се подозира, че искането за снемане на имунитета е направено с цел опит да се възпрепятства парламентарната работа на Марин Льо Пен или с намерение да ѝ се нанесе политическа вреда (fumus persecutionis);

1.  решава да снеме имунитета на Марин Льо Пен;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Френската република и на Марин Льо Пен.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.


Случаят с Афган Мухтарли и положението на медиите в Азербайджан
PDF 484kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно случая с азербайджанския журналист Афган Мухтарли (2017/2722(RSP))
P8_TA(2017)0267RC-B8-0414/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Азербайджан, и по-специално резолюциите си относно положението с правата на човека и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид отношенията между ЕС и Азербайджан, основаващи се на споразумението за партньорство и сътрудничество от 1999 г., създаването на Източното партньорство и участието на Азербайджан в Парламентарната асамблея Евронест,

—  като взе предвид решението на Националното събрание на Република Азербайджан от 30 септември 2016 г. за отмяна на предишното му решение от 14 септември 2015 г. за прекратяване на членството му и участието му в Парламентарната асамблея Евронест, чрез което Националното събрание съответно избра да продължи да членува и да участва в тази асамблея,

—  като взе предвид приетия на 14 ноември 2016 г. мандат на Европейската комисия и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да договорят, от името на ЕС и неговите държави членки, сключването на всеобхватно споразумение с Република Азербайджан, както и започването на преговорите по гореспоменатото споразумение на 7 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид посещението в Брюксел на президента на Азербайджан, Илхам Алиев, от 6 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид неотдавнашното посещение от 22 май 2017 г. на делегацията на комисията по външни работи в Азербайджан,

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване,

—  като взе предвид доклада на „Фрийдъм хаус“, озаглавен „Свободата в света през 2017 г.“, според който в Азербайджан печатът „не е свободен“, а достъпът до интернет е „частично свободен“;

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител относно наказателната присъда на Мехман Хюсеинов в Азербайджан от 7 март 2017 г.,

—  като взе предвид споразумението за асоцииране / задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия ЕС—Грузия, което влезе в сила на 1 юли 2016 г.,

—  като взе предвид изявленията в миналото на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека, Нилс Муйжниекс, относно преследването на журналисти, активисти от гражданското общество, защитници на правата на човека и членове на опозицията в Азербайджан,

—  като взе предвид изявлението от 8 юни 2017 г. на директора на Бюрото за демократични институции и права на човека на ООСЕ, Михаел Георг Линк, относно предполагаемото отвличане и малтретиране на азербайджанския журналист и правозащитник Афган Мухтарли,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя/върховен представител относно „незаконното задържане на азербайджански граждани, пребиваващи в Грузия“,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Афган Мухтарли, азербайджански разследващ журналист, преместил се в Тбилиси през 2015 г., изчезна от Тбилиси на 29 май 2017 г. и няколко часа по-късно се появи в Баку;

Б.  като има предвид, че според неговия адвокат Афган Мухтарли е бил задържан от неизвестни лица, носещи униформи на грузинската криминална полиция, които са го вкарали насила в кола, са го били и са го закарали до границата с Азербайджан, където според твърденията са скрили в дрехите му сума в размер на 10 000 евро;

В.  като има предвид, че Афган Мухтарли понастоящем е обект на преследване за незаконно пресичане на границата, контрабанда и насилие срещу полицейски служители; като има предвид, че гореспоменатите обвинения могат да доведат до осъждането му на няколко години лишаване от свобода, и като има предвид, че на 31 май 2017 г. той е бил осъден на три месеца задържане под стража в досъдебното производство;

Г.  като има предвид, че Афган Мухтарли е работил за редица независими медии, включително радио „Свободна Европа“/радио „Свобода“, и че той е известен със своята журналистическа дейност, характеризираща се с критично отношение към азербайджанските власти; като има предвид, че той е заминал в изгнание в Грузия, за да избяга от репресиите от страна на азербайджанските власти във връзка със своята работа;

Д.  като има предвид, че Грузия е държава, която е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и че следователно Грузия носи отговорност за гарантирането на сигурността на гражданите на Азербайджан, живеещи на нейната територия, и за предотвратяването на насилственото им връщане в държавата им по произход; като има предвид, че при все това азербайджански граждани все по-често се сблъскват с отказ за удължаване на разрешението си за пребиваване в Грузия;

Е.  като има предвид, че президентът на Грузия, Гиорги Маргвелашвили, е заявил, че отвличането на Афган Мухтарли представлява „сериозно предизвикателство за автономията и суверенитета“ на грузинската държава;

Ж.  като има предвид, че грузинското министерство на вътрешните работи започна разследване съгласно член 143 от Наказателния кодекс (незаконно лишаване от свобода) на случая с Афган Мухтарли и осъществи контакти със съответните органи в Азербайджан във връзка с този въпрос;

З.  като има предвид, че през последните няколко години ситуацията с правата на човека в Азербайджан като цяло продължава да бъде повод за дълбока загриженост, като продължават да се наблюдават сплашване и репресии, практика на преследване, предполагаеми случаи на изтезания, забрани за пътуване и ограничения на свободата на движение на ръководители на неправителствени организации, защитници на правата на човека, членове на опозицията, журналисти и други представители на гражданското общество;

И.  като има предвид, че на 17 май 2017 г. Апелативният съд в Баку разпореди Лейла и Ариф Юнус, получили политическо убежище в Нидерландия, да бъдат върнати в Азербайджан за ново съдебно разглеждане на техния случай;

Й.  като има предвид, че на 12 май 2017 г. вследствие на искане от страна на Министерството на транспорта, комуникациите и напредналите технологии окръжният съд в Сабаил потвърди решението за блокиране на пет медии, включително азербайджанската служба на радио „Свободна Европа“ / радио „Свобода“, Azadliq.info, телевизионния канал „Мейдан“ и сателитните телевизионни канали „Turan TV“ и „Azerbaijani Saadi“;

К.  като има предвид, че възобновяването на отношенията между Националното събрание на Република Азербайджан и Европейския парламент и подновяването на членството и участието на Азербайджан в Парламентарната асамблея Евронест и в нейните дейности представляват благоприятно развитие;

Л.  като има предвид, че на 7 февруари 2017 г. ЕС и Азербайджан започнаха преговори по ново споразумение, което ще се придържа към принципите, одобрени в рамките на прегледа през 2015 г. на европейската политика за съседство, и което ще предложи нова основа за политическия диалог и сътрудничеството между ЕС и Азербайджан;

1.  категорично осъжда отвличането на Афган Мухтарли в Тбилиси и последвалото му произволно задържане в Баку; счита, че това представлява сериозно нарушение на правата на човека, и осъжда това тежко нарушение на закона;

2.  настоятелно призовава грузинските власти да гарантират провеждането на своевременно, щателно, прозрачно и ефективно разследване на насилственото изчезване на Афган Мухтарли в Грузия и на незаконното му прехвърляне в Азербайджан и да изправят замесените лица пред съда;

3.  счита, че е изключително важно грузинските власти да положат всички възможни усилия, за да изяснят извън всякакво съмнение всички подозрения по отношение на участието на грузински държавни служители в насилственото изчезване;

4.  припомня, че грузинските власти носят отговорност за предоставянето на закрила на всички граждани на трети държави, които живеят в Грузия или които са подали молба за политическо убежище и които в собствената си страна на произход са изложени на риск от тежки съдебни последици поради политическата си дейност или своята дейност, свързана с правата на човека; във връзка с това припомня член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, по която Грузия е страна;

5.  категорично осъжда преследването на Афган Мухтарли въз основа на фалшиви обвинения и отново изтъква, че той е преследван заради работата си като независим журналист;

6.  призовава азербайджанските власти незабавно и безусловно да оттеглят всички обвинения срещу Афган Мухтарли и да го освободят, като направят същото и по отношение на всички лица, които са лишени от свобода вследствие на упражняването на своите основни права, включително правото на свобода на изразяване на мнение; призовава грузинските власти да предприемат всички необходими стъпки във връзка със случая с Афган Мухтарли по отношение на азербайджанските органи на властта, за да може той да се събере със семейството си;

7.  изразява силна загриженост във връзка с това, че случаят с Афган Мухтарли представлява още един пример за това как азербайджанските органи целенасочено преследват живеещи в изгнание лица, които изразяват критично отношение към тях, и техните роднини в родината; припомня за предишни случаи, в които са били отправяни искания за международни заповеди за арест срещу азербайджански граждани, живеещи в чужбина, които изразяват критично отношение към органите на властта;

8.  призовава за незабавно, пълно, прозрачно, надеждно и безпристрастно разследване на смъртта на азербайджанския блогър и активист Мехман Галандаров, настъпила на 28 април 2017 г. по време на задържането му под стража от азербайджанските органи;

9.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички политически затворници, включително журналисти, защитници на правата на човека и други представители на гражданското общество, сред които Афган Мухтарли, Илкин Рустамзадех, Рашад Рамазанов, Сеймур Хази, Гияс Ибрахимов, Мехман Хюсеинов, Байрам Мамадов, Илгар Мамадов, Араз Гулиев, Тофиг Хасанли, Илгиз Кахраманов, Афган Садигов и други, включително, но не само, лицата, които са обект на съответните решения на Европейския съд по правата на човека, и призовава да бъдат оттеглени всички обвинения срещу тях, както и да бъдат изцяло възстановени техните политически и граждански права, като това се приложи също и спрямо вече освободени политически затворници като Интигам Алиев, Хадия Исмаилова и други;

10.  призовава азербайджанските власти да преустановят текущото преследване на Лейла и Ариф Юнус и насочва вниманието на Интерпол към този случай, който се характеризира с политически подбуди;

11.  отново отправя призив към азербайджанските власти спешно да преустановят практиките на избирателно наказателно преследване и лишаване от свобода на журналисти, защитници на правата на човека и други лица, които критикуват правителството, и да гарантират, че всички задържани лица, включително журналисти и политически дейци и представители на гражданското общество, се ползват с пълни права на надлежно провеждане на съдебния процес и че към тях се прилагат нормите, свързани със справедливия съдебен процес;

12.  настоятелно призовава азербайджанските власти да гарантират, че независимите организации и активистите от гражданското общество могат да извършват своята дейност без неоправдани пречки или страх от преследване, включително като отменят законите, които силно ограничават гражданското общество, освободят банковите сметки на неправителствени организации и техните лидери от наложения запор и разрешат достъпа до чуждестранно финансиране;

13.  настоятелно призовава правителството на Азербайджан да спазва изцяло решенията на Европейския съд по правата на човека, да сътрудничи с Венецианската комисия и комисаря за правата на човека към Съвета на Европа и да изпълнява техните препоръки, както и специалните процедури на ООН, по отношение на защитниците на правата на човека, правото на свободно сдружаване и свобода на мирни събрания, свободата на изразяване на мнение и произволното задържане, с цел да измени законодателството си и да приведе практиките си в пълно съответствие със заключенията на експертите;

14.  посреща със задоволство освобождаването през 2015 и 2016 г. в Азербайджан на редица изявени защитници на правата на човека, журналисти и активисти;

15.  подчертава, че е важно между правителството, опозиционните сили и гражданското общество като цяло да цари благоприятен политически климат;

16.  изтъква значението на новото споразумение за партньорство между Европейския съюз и Азербайджан; подчертава, че демократичните реформи, принципите на правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да заемат централно място в новото споразумение; подчертава, че ще следи ситуацията отблизо в хода на преговорите относно новото споразумение и въз основа на това ще реши дали да даде своето съгласие за неговото сключване;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската служба за външна дейност, на Европейския съвет, на Комисията, на президентите, правителствата и парламентите на Азербайджан и Грузия, на Съвета на Европа, на ОССЕ и на Съвета на ООН по правата на човека.


Пакистан, и по-специално положението на защитниците на правата на човека и смъртното наказание
PDF 474kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно Пакистан, и по-специално положението на защитниците на правата на човека и смъртното наказание (2017/2723(RSP))
P8_TA(2017)0268RC-B8-0419/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Пакистан,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. относно Пакистан,

—  като взе предвид петгодишния план на ангажиментите ЕС—Пакистан,

—  като взе предвид плана за действие на Пакистан в областта на правата на човека,

—  като взе предвид многогодишната индикативна програма ЕС—Пакистан за периода 2014 – 2020 г.,

—  като взе предвид препоръките от докладите на мисията на ЕС за наблюдение на изборите в Пакистан,

—  като взе предвид изявленията на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на нейния говорител относно Пакистан,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 18 от нея,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Пакистан е страна,

—  като взе предвид Конвенцията за правата на детето,

—  като взе предвид Конституцията на Пакистан,

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, относно защитниците на правата на човека и относно смъртното наказание, както и Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 2012 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Пакистан беше установил мораториум върху смъртното наказание до 2015 г., но възстанови това наказание в резултат на масовото убийство във Военното обществено училище в Пешавар през декември 2014 г.; като има предвид, че мораториумът беше отменен първоначално само по отношение на терористичните дейности, но впоследствие отмяната се разшири до всички престъпления, за които се предвижда смъртно наказание;

Б.  като има предвид, че Пакистан е на едно от първите места в света по брой на осъдени, очакващи изпълнението на смъртната си присъда; като има предвид, че са докладвани случаи на екзекуции, извършени докато процедурата по обжалване все още е в ход;

В.  като има предвид, че пакистанският „закон за богохулството“ (раздел 295-В от Наказателния кодекс) предвижда задължителна смъртна присъда; като има предвид, че понастоящем стотици хора са в очакване на съдебен процес и редица лица очакват изпълнението на смъртната си присъда по обвинения в „богохулство“; като има предвид, че се счита, че законът съдържа неясни определения, които позволяват да се извършват злоупотреби срещу политически дисиденти или да се заглушават основателни критики срещу държавни институции и други органи;

Г.  като има предвид, че през март 2017 г. министър-председателят нареди да се забранят всички „богохулни“ онлайн материали и пакистанските органи поискаха от дружествата в областта на социалните медии да помогнат за идентифицирането на пакистанци, заподозрени в „богохулство“; като има предвид, че на 14 април 2017 г. Машал Кхан, студент в Университета „Абдул Уали Кхан“, беше линчуван от тълпа негови състуденти след обвинение, че е публикувал „богохулни“ материали онлайн; като има предвид, че на 10 юни 2017 г. пакистански съд за борба с тероризма осъди Таймур Раза на смърт заради предполагаемо „богохулство“ във Фейсбук; като има предвид, че активистът Баба Джан и 12 други демонстранти бяха осъдени на доживотно лишаване от свобода, което е най-тежката присъда, произнасяна някога за участие в демонстрация;

Д.  като има предвид, че Националното събрание на Пакистан прие на 18 април 2017 г. резолюция, осъждаща линчуването на Машал Кхан от гневна тълпа поради предполагаемо „богохулство“; като има предвид, че Сенатът обсъди реформи с цел ограничаване на злоупотребите;

Е.  като има предвид, че военните съдилища бяха разрешени в продължение на две години, като същевременно се предполагаше, че се засилва гражданската съдебна система; като има предвид, че се постигна малък напредък в развиването на съдебната система и че на 22 март 2017 г. се взе оспорваното решение за повторно установяване на военните съдилища за допълнителен период от две години.

Ж.  като има предвид, че в Пакистан са наблюдавани многобройни случаи, в които защитници на правата на човека, политически дисиденти и членове на религиозни малцинства или групи, като например ахмадите, са подлагани на заплахи, нападения, лишаване от свобода, тормоз и изтезания и са убивани; като има предвид, че събраната информация от Работната група на ООН по случаите на принудително или недоброволно изчезване на хора и от НПО разкрива, че органите за сигурност и правоприлагащите органи, включително полицията и разузнавателните агенции, извършват насилствени изчезвания; като има предвид, че нито един извършител не е изправен ефективно пред правосъдието;

З.  като има предвид, че индийският гражданин Калбхушан Джадхав беше признат за виновен от военен съд през април 2017 г. и осъден на смърт; като има предвид, че случаят понастоящем се разглежда от Международния съд на основание на това, че му е било отказано правото на консулски достъп; като има предвид, че на 4 май 2017 г. 10-годишно момче беше убито, а петима други бяха ранени при нападение на тълпа срещу полицейски участък в Белуджистан, за което се смята, че е било мотивирано от твърдения за „богохулство“; като има предвид, че на 30 май 2017 г. предполагаемото изнасилване на младо момиче (наричано просто Шумайла в местните медии) от член на семейството в Раджанпур доведе до осъждането на смърт на жертвата от племенен съд; като има предвид, че тези случаи не са изолирани събития;

И.  като има предвид, че случаят на Асия Норин, по-известна като Асия Биби, продължава да бъде изключително сериозен въпрос във връзка с притесненията по отношение на правата на човека в Пакистан; като има предвид, че Асия Биби, пакистанска християнка, беше призната за виновна в богохулство от пакистански съд и осъдена на смърт чрез обесване през 2010 г.; като има предвид, че ако присъдата бъде изпълнена, Асия Биби ще бъде първата жена, екзекутирана по съдебен ред за богохулство в Пакистан; като има предвид, че различни международни петиции призовават за нейното освобождаване на основание на това, че тя е преследвана поради своята религия; като има предвид, че министърът Шахбаз Бхати, принадлежащ към християнското малцинство, и мюсюлманският политик Салмаан Тасир бяха убити от самораздаващи правосъдие лица, тъй като говореха в нейна защита и се произнасяха срещу „законите за богохулството“; като има предвид, че въпреки временното отлагане на смъртната присъда на Асия Биби към настоящия момент тя продължава да е лишена от свобода и семейството ѝ продължава да се укрива;

Й.  като има предвид, че репресиите срещу НПО продължават с неотслабваща сила; като има предвид, че под претекст изпълнение на националния план за борба срещу тероризма многобройни неправителствени организации бяха сплашвани и тормозени, а офисите на някои от тях – запечатани;

К.  като има предвид, че 12 милиона жени нямат национални карти за самоличност и следователно са лишени от правото да се регистрират да гласуват на избори; като има предвид, че няколко мисии на ЕС за наблюдение на избори отправиха препоръки за подобряване на изборния процес за следващите избори, планирани за 2018 г.;

Л.  като има предвид, че Пакистан се включи в Общата система за преференции ОСП + на 1 януари 2014 г.; като има предвид, че тази система следва да осигури силен стимул за зачитането на основните права на човека и основните трудови права, околната среда и принципите за добро управление;

М.  като има предвид, че ЕС остава изцяло ангажиран с продължаването на своя диалог и ангажименти с Пакистан в рамките на петгодишния план на ангажиментите и плана, който ще го замести;

1.  заявява отново, че ЕС се противопоставя категорично на смъртното наказание във всички случаи и без изключение; призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание; изразява дълбока загриженост от решението на Пакистан за вдигане на мораториума, като понастоящем екзекуциите продължават с обезпокоителни темпове; призовава Пакистан да възстанови мораториума с дългосрочната цел за пълно премахване на смъртното наказание;

2.  изразява дълбока загриженост във връзка със сигналите за прилагане на смъртното наказание в Пакистан вследствие на опорочени съдебни процеси и за екзекуции на малолетни и непълнолетни лица и на лица с психични разстройства, както и във връзка с твърденията за изтезания; призовава правителството да приведе разпоредбите относно смъртното наказание в националното законодателство в съответствие с международното право и стандарти, като включи преустановяване на екзекуциите за всички престъпления, различни от умишлено убийство, забрана за екзекуциите на малолетни и непълнолетни правонарушители и на лица с психични разстройства, както и мораториум върху провеждането на екзекуции, докато присъдата е в процес на обжалване;

3.  изразява съжаление относно връщането назад в Пакистан що се отнася до зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, и по-специално увеличаването на извънсъдебните екзекуции и сплашването на журналисти, защитници на правата на човека, НПО и критици на правителството и използването на насилие срещу тях; припомня задълженията на пакистанското правителство за гарантиране на зачитането на основните права; приветства приемането от страна на Пакистан на план за действие в областта на правата на човека и призовава за това той да доведе до осезаем напредък; предупреждава във връзка с това, че ЕС ще бъде изключително обезпокоен, ако активисти продължават да стават жертва на подобни практики и не се осъществява напредък;

4.  изразява своята загриженост във връзка с голямата свобода на действие, предоставена на силите за сигурност, и призовава пакистанското правителство да гарантира по-добър надзор на техните дейности; настоятелно призовава компетентните органи да започнат бързо и безпристрастно разследване на случаите на смърт по време на задържане и на убийства от силите за сигурност, както и на твърденията за изтезания, и да предприемат съдебно преследване срещу извършителите на извънсъдебни екзекуции и изтезания;

5.  изразява съжаление относно използването на военните съдилища в Пакистан, които провеждат тайни изслушвания и имат гражданска юрисдикция; настоява пакистанските органи да предоставят достъп на международните наблюдатели и организациите за защита на правата на човека за целите на мониторинга на използването на военните съдилища; призовава също така за незабавен и прозрачен преход към независими граждански съдилища в съответствие с международните стандарти в областта на съдебните производства; подчертава, че при съдебни процеси срещу граждани на трети страни трябва да се разрешава достъп до консулски услуги и закрила;

6.  изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващото прилагане на „закона за богохулството“ и счита, че това изостря обстановката на религиозна нетолерантност; отбелязва констатациите на Върховния съд на Пакистан, че лицата, обвинени в „богохулство“, са подлагани на непропорционални и непоправими страдания при отсъствие на адекватни предпазни мерки срещу неправилното прилагане на тези закони или злоупотребата с тях; в тази връзка призовава пакистанското правителство да отмени раздели 295-А, 295-Б и 295-В от Наказателния кодек и да въведе ефективни процедурни и институционални предпазни механизми, за да се предотвратява злоупотребата с обвинението в „богохулство“; приканва също така правителството да заеме по-силна позиция при осъждането на груповата саморазправа с предполагаеми „богохулници“ и го призовава настоятелно да не използва от своя страна свързана с „богохулството“ реторика;

7.  призовава правителството на Пакистан да предприеме спешни действия за защита на живота и правата на журналистите и блогърите; изразява своята загриженост във връзка с искането, отправено от пакистанските органи към Туитър и Фейсбук да оповестят информация за своите ползватели с цел идентифициране на лица, заподозрени в извършване на „богохулство“; призовава правителството и парламента на Пакистан да изменят Закона за превенция на електронните престъпления от 2016 г. и да премахнат прекалено широкообхватните разпоредби за наблюдение и запазване на данните и за закриване на уебсайтове въз основа на неясни критерии; призовава също така за замяната на всички смъртни присъди, произнесени по обвинения за „богохулство“ или политическото несъгласие, включително на присъдата срещу Таймур Раза; в този контекст призовава президента на Пакистан да използва своето правомощие за помилване;

8.  отбелязва постигнатия напредък при прилагането на петгодишен план на ангажиментите ЕС – Пакистан, но изразява надеждата, че новият стратегически план на ангажиментите, който трябва да бъде финализиран през 2017 г., ще бъде амбициозен и ще спомогне за укрепване на връзките между ЕС и Пакистан;

9.  настоятелно призовава правителството на Пакистан да разреши по възможно най- положителен начин и във възможно най-кратки срокове настоящото дело във връзка с Асия Биби; препоръчва да се вземат мерки за гарантиране на безопасността на г-жа Асия Биби и нейното семейство предвид предходното третиране на жертвите на обвинения в богохулство от страна на самораздаващи правосъдие лица и несъдебни участници;

10.  припомня, че предоставянето на статут ОСП + е обвързано с условия и че ефективното прилагане на международните конвенции представлява основно изискване в рамките на системата; настоятелно призовава пакистанското правителство да положи големи усилия за прилагане на 27-те основни конвенции и да покаже напредък;

11.  призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да повдигнат тези въпроси пред органите на Пакистан по време на редовния диалог за правата на човека;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Пакистан.


Положението с правата на човека в Индонезия
PDF 479kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно положението с правата на човека в Индонезия (2017/2724(RSP))
P8_TA(2017)0269RC-B8-0424/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Индонезия, и по-специално резолюцията от 19 януари 2017 г.(1),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Индонезия (СПС), което влезе в сила на 1 май 2014 г., и съвместното изявление за пресата от 29 ноември 2016 г. след първото заседание на Съвместния комитет между ЕС и Индонезия по СПС;

—  като взе предвид изявлението на ЕС на място от 9 май 2017 г. относно свободата на религията и убежденията и свободата на изразяване на мнение;

—  като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, включващ обобщение относно Индонезия, от 17 февруари 2017 г., както и универсалния периодичен преглед (трети цикъл) и резюмето на мненията на заинтересовани лица относно Индонезия от 20 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението от 27 юли 2016 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно планираните в Индонезия екзекуции,

—  като взе предвид 6-ия диалог между Европейски съюз и Индонезия, проведен на 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид Декларацията от Банкок за насърчаване на Глобалното партньорство АСЕАН—ЕС за споделени стратегически цели от 14 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран от Индонезия през 2006 г.,

—  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1987 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Индонезия е на четвърто място в света по население, третата най-голяма демокрация, най-голямата мюсюлманска държава, в която има разнородно общество, състоящо се от 255 милиона граждани от различни етноси, езици и култури;

Б.  като има предвид, че Индонезия е важен партньор на ЕС; като има предвид, че отношенията между ЕС и Индонезия, която е член на Г-20, са солидни; като има предвид, че ЕС и Индонезия споделят едни и същи ценности по отношение на правата на човека, управлението и демокрацията;

В.  като има предвид, че през 2016 г. имаше безпрецедентен брой насилствени, дискриминационни, осъществяващи тормоз словесни нападки и обидни изявления срещу ЛГБТИ лица; като има предвид, че според сведенията такива нападения са били пряко или непряко подклаждани от правителствени служители, държавни институции и екстремисти; като има предвид освен това, че естеството на такива нападения се е влошило през 2017 г.;

Г.  като има предвид, че в специалната автономна провинция Аче, в която действат законите на шериата, хомосексуалните актове по взаимно съгласие и сексуалните отношения извън брака са обявени за престъпление, за което се налага наказание до 100 удара с камшик и 100 месеца лишаване от свобода; като има предвид, че през май 2017 г. двама млади мъже, обвинени в хомосексуални отношения, бяха осъдени на 85 удара с пръчка; като има предвид, че правото на неподлагане на изтезания е основно и неотменимо право;

Д.  като има предвид, че хомосексуалността в останалата част от Индонезия не е незаконна; като има предвид, че независимо от това ЛГБТИ общността е под натиск през последните години;

Е.  като има предвид, че на 21 май 2017 г. 141 мъже бяха задържани за „нарушаване на законодателството относно порнографията“ по време на полицейската акция в гей клуб в Джакарта;

Ж.  като има предвид, че от януари 2016 г. Конституционният съд на Индонезия разглежда петиция, която има за цел обявяването за престъпление на хомосексуалните и извънбрачните сексуални действия;

З.  като има предвид, че е налице нарастваща нетърпимост към религиозните малцинства в Индонезия, която е следствие на дискриминационните закони и подзаконови актове, включително законодателството за богохулството, което официално признава само шест религии; като има предвид, че към юни 2017 г. няколко души са осъдени и лишени от свобода по силата на законите относно богохулството;

И.  като има предвид, че през януари 2017 г. Националната комисия по правата на човека (Komisi Nasional Hak Asaki Manusia) констатира, че в някои провинции, като например Западна Ява, религиозната нетърпимост е много по-голяма, отколкото в други, както и че регионалните държавни служители често са отговорни за толерирането или за прякото извършване на нарушения;

Й.  като има предвид, че са налице сериозни опасения за сплашване и насилие срещу журналисти; като има предвид, че журналистите следва да имат достъп до цялата територия на страната;

К.  като има предвид, че според организацията „Хюман райтс уоч“ 49% от момичетата на възраст 14 години или под 14 години са станали жертви на генитално осакатяване между 2010 и 2015 г.;

Л.  като има предвид, че органите екзекутираха четирима осъдени трафиканти на наркотици през юли 2016 г. и посочиха, че смъртната присъда на още 10 затворници ще бъде изпълнена през 2017 г.;

1.  оценява стабилните отношения между ЕС и Индонезия и отново изтъква значението на силните и дълготрайни политически, икономически и културни връзки между двете страни; подчертава значението на диалога за правата на човека между ЕС и Индонезия, който дава възможност за открит обмен относно правата на човека и демокрацията, които също така са в основата на СПС;

2.  призовава за по-силни парламентарни контакти между ЕС и Индонезия, чрез които да могат да бъдат обсъждани конструктивно различни въпроси от взаимен интерес, включително правата на човека; приканва парламента на Индонезия да засили тези междупарламентарни връзки;

3.  приветства активната ангажираност на Индонезия на регионално и многостранно равнище; подчертава, че Индонезия наскоро беше обект на проучване в контекста на универсалния периодичен преглед по време на заседанието на Съвета на ООН по правата на човека през май 2017 г.; подчертава, че както и по време на предходните цикли, Индонезия се подложи доброволно на този преглед;

4.  призовава органите на специалната автономна провинция Аче да предотвратят по-нататъшното преследване на хомосексуалистите и да декриминализират хомосексуалността, като изменят своя Ислямски наказателен кодекс; категорично осъжда боя с пръчки на двамата хомосексуалисти на възраст 20 и 23 години в Аче на 22 май 2017 г. — това е първият път на бой с пръчки от страна на органите в Аче за хомосексуални практики; категорично осъжда факта, че хомосексуалността е незаконна по силата на Ислямския наказателен кодекс на Аче, който е основан на законите на шариата; подчертава, че наказанието на двамата мъже е жестоко, нечовешко и унизително отношение, което може да се равнява на изтезание съгласно международното право; призовава освен това органите незабавно да прекратят публичното бичуване;

5.  изразява също така загриженост от нарастващата нетърпимост към ЛГБТИ общността в Индонезия извън специалната автономна провинция Аче; категорично осъжда факта, че макар и хомосексуалността да не е престъпление съгласно Наказателния кодекс на Индонезия, 141 души са задържани по време на полицейската акция в гей клуб в Джакарта на 21 май 2017 г.; настоятелно призовава органите и държавните служители да се въздържат от публични изявления, които са дискриминационни спрямо ЛГБТИ лица или други малцинства в страната; подчертава, че полицейските служби имат задължението да прилагат закона и да защитават уязвимите малцинства, а не да ги преследват;

6.  отхвърля твърдението на Индонезийското психиатрично сдружение, че хомосексуалността и „транссексуалността“ са психични заболявания; призовава органите да прекратят насилственото задържане на ЛГБТИ лица, да сложат край на всички форми на „лечение“, целящо „излекуването“ им от хомосексуалност, бисексуалност или транссексуална идентичност, както и да прилагат стриктно забраната;

7.  приветства изявлението на президента Уидодо от 19 октомври 2016 г., с което осъди дискриминацията на ЛГБТИ лицата; призовава президента Уидодо да използва ключовата си позиция и публично да осъди нетърпимостта и престъпленията срещу ЛГБТИ лица, малцинства, жени и организации или групи в страната;

8.  призовава за преразглеждане на законодателството за богохулството, тъй като излага на риск религиозните малцинства; подкрепя препоръките на ООН за отмяна на член 156 и член 156, буква а) от Наказателния кодекс, на Закона за предотвратяване на злоупотреби и оклеветяване на религията, на Закона за електронните трансакции и данни, както и за оттегляне на обвинението срещу обвинените в богохулство и за прекратяване на наказателното им преследване;

9.  изразява загриженост относно растящата нетърпимост по отношение на етническите, религиозните и сексуалните малцинства в Индонезия; настоятелно призовава органите на Индонезия да продължат и да засилят усилията си за повишаване на религиозната търпимост и социалното многообразие; категорично осъжда всички актове на насилие, тормоз и сплашване срещу малцинствата; призовава за подвеждането под отговорност на извършителите на такива нарушения;

10.  изразява своята загриженост във връзка с тежките нарушения на свободата на медиите; настоятелно призовава индонезийското правителство да настоява за приемане от страна на държавните агенции на политика на нулева толерантност към физическото насилие спрямо журналисти и за предоставяне на чуждестранните медии на свободен достъп до страната;

11.  призовава индонезийските органи да отменят всички законови разпоредби, които ненужно ограничават основните свободи и правата на човека; призовава индонезийските органи да преразгледат всички свои закони и тяхното съответствие с международните задължения на страната, по-специално тези за свобода на словото, свобода на мисълта, свобода на съвестта и свобода на религията, равенство пред закона, недопускане на дискриминация и правото на изразяване и на събранията;

12.  изразява загриженост във връзка със сведенията за продължаващо насилие срещу жени и практики, вредни за жените, като например генитално осакатяване на жени; призовава индонезийските органи да приложат своето законодателство относно насилието срещу жени, да инкриминират всички форми на сексуално насилие, да приемат законодателство за премахване на неравенството между половете и за овластяване на жените;

13.  приветства спирането на екзекуциите на лица, осъдени на смърт за трафик на наркотици, в очакване на преразглеждане на тяхното дело; настоятелно призовава правителството на Индонезия да продължи да спира всички подобни екзекуции и да преразгледа делата в съответствие с международните стандарти; призовава за незабавно възстановяване на мораториума върху прилагането на смъртното наказание с оглед на премахване на смъртното наказание;

14.  призовава правителството на Индонезия да изпълни всички свои задължения и да зачита, защитава и отстоява правата и свободите, заложени в Международния пакт за граждански и политически права;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Индонезия, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, както и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0002.


Прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции
PDF 613kWORD 72k
Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (2016/2064(INI))
P8_TA(2017)0270A8-0200/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(1) (Регламента за ЕФСИ),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 31 май 2016 г. до Европейския парламент, Съвета и Европейската сметна палата относно управлението на Гаранционния фонд на Европейския фонд за стратегически инвестиции през 2015 г. (COM(2016)0353),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европа инвестира отново. Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—  като взе предвид годишния доклад на Европейската инвестиционна банка до Европейския парламент и Съвета относно подкрепените от ЕФСИ операции по финансиране и инвестиции на Групата на ЕИБ за 2015 г.(2),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Оценка“ (SWD(2016)0297), относно оценката на функционирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) от Европейската инвестиционна банка(3), аd-hoc одита на прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1017 от „Ernst and Young“(4) и становището на Европейската сметна палата(5),

—  като взе предвид предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) 2015/1017 по отношение на удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции, както и въвеждането на технически подобрения за този фонд и за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (COM(2016)0597),

—  като взе предвид Парижкото споразумение, прието на двадесет и първата сесия на Конференцията на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), провела се в Париж, Франция, през декември 2015 г.,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(6),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите(7),

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид член 52 от Правилника за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и комисията по култура и образование (A8-0200/2017),

1.  отбелязва големия недостиг на инвестиции в Европа, който Комисията изчислява на най-малко 200 — —300 милиарда евро годишно; подчертава по-специално в този контекст необходимостта от високорисково финансиране в Европа, по-специално в областта на финансирането на МСП, в областта на научноизследователската и развойна дейност, ИКТ и транспорта, комуникациите и енергийната инфраструктура, които са необходими за поддържане на приобщаващото икономическо развитие; изразява загриженост относно факта, че последните данни относно националните сметки не показват никакво нарастване на инвестициите от началото на функционирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), което води до опасения, че ако не бъде извършена промяна, ще продължаваме да бъдем свидетели на нисък растеж и високи равнища на безработица, по-специално сред младите хора и новите поколения; подчертава, че преодоляването на този недостиг на инвестиции чрез създаването на среда, която стимулира инвестициите в определени стратегически области, е от ключово значение за съживяване на растежа, борба с безработицата, насърчаване на развитието на силен, устойчив и конкурентен промишлен сектор и постигане на дългосрочните цели на политиките на ЕС;

2.  подчертава ролята на ЕФСИ при съдействието за решаването на проблемите и премахването на пречките пред финансирането, както и за осъществяването на стратегически, преобразуващи и продуктивни инвестиции, които предоставят високо равнище на добавена стойност за икономиката, околната среда и обществото, за реформирането и модернизирането на икономиките на държавите членки, за генерирането на растеж и създаването на работни места, за което не е отделено пазарно финансиране въпреки икономическата осъществимост, както и за насърчаването на частни инвестиции във всички региони на ЕС;

3.  припомня ролята на Парламента, както е предвидено в Регламента, по-специално във връзка с наблюдението на изпълнението на ЕФСИ; признава обаче, че е твърде рано да бъде приключена една цялостна и основана на доказателства оценка на функционирането на ЕФСИ и неговото въздействие върху икономиката на ЕС, но счита, че от решаващо значение е да се направи предварителна оценка въз основа на изчерпателни данни за избраните и отхвърлените проекти и свързаните с тях решения, за да се определят възможните области за подобрение за ЕФСИ 2.0 и след това; призовава Комисията да представи всеобхватна оценка веднага след като информацията стане налична;

Допълняемост

4.  припомня, че целта на ЕФСИ е да гарантира допълняемост, като спомага за преодоляване на неефективността на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации и като подкрепя действия, които не биха могли, или поне не в същата степен, да се осъществят в рамките на съществуващите финансови инструменти на Съюза или с помощта на частни източници без участието на ЕФСИ; отбелязва обаче, че концепцията за допълняемост има нужда от допълнително разясняване;

5.  припомня, че проектите, получили подкрепа от ЕФСИ, при все че са насочени към създаването на работни места, устойчив растеж, икономическо, териториално и социално сближаване в съответствие с общите цели по член 9 от Регламента за ЕФСИ, се считат за осигуряващи допълняемост, ако се характеризират с риск, съответстващ на специалните дейности на ЕИБ, както са определени в член 16 от Устава на ЕИБ и от насоките на ЕИБ за политиката спрямо кредитния риск; припомня, че проектите, получили подкрепа от ЕФСИ, по принцип са с по-висок рисков профил от проектите, получаващи подкрепа чрез обичайните операции на ЕИБ; подчертава, че проектите на ЕИБ, характеризиращи се с риск, по-нисък от минималния риск по специалните дейности на ЕИБ, също могат да получат подкрепа от ЕФСИ само ако за гарантирането на допълняемост се изисква използването на гаранцията от ЕС;

6.  отбелязва, че въпреки че всички проекти по линия на ЕФСИ са представени като „специални дейности“, независима оценка е установила, че някои проекти биха могли да бъдат финансирани по друг начин, без да се прибягва до гаранцията на ЕС;

7.  призовава Комисията, в сътрудничество с ЕИБ и управленските структури на ЕФСИ, да изготви списък на всички случаи на финансиране от ЕИБ, гарантирани от ЕС, които попадат в обхвата на критериите за допълняемост, и да предложи ясни и подробни разяснения на елементите, доказващи, че проектите не биха могли да бъдат осъществени с други средства;

8.  отбелязва, че може да възникне противоречие между качествените и количествените цели на ЕФСИ в смисъл, че за да се постигне целта за привличане на частни инвестиции, ЕИБ би могла да финансира по-нискорискови проекти, към които вече има инвеститорски интерес; настоятелно призовава ЕИБ и управленските структури на ЕФСИ да осъществяват истинска допълняемост, както е определено в член 5 от Регламента за ЕФСИ, и да гарантират, че неефективността на пазара и неоптималните ситуации са напълно преодолени;

9.  призовава ЕИБ да осигурява прозрачност по отношение на управлението на финансовите средства и по отношение на произхода на публичните и частните вноски и на вноските от трети страни, както и да предоставя конкретни данни, включително относно конкретни проекти и чуждестранни инвеститори, и набляга на изискванията за докладване пред Парламента, включени в Регламента за ЕФСИ; изтъква отново факта, че евентуалните бъдещи вноски от трети страни трябва да са в съответствие с всички правила на ЕС относно обществените поръчки, трудовото право и разпоредбите относно околната среда, и очаква критериите, свързани със социалната сфера и с околната среда и приложими по отношение на проектите на ЕИБ, да бъдат напълно спазвани при вземането на решения за финансиране на проекти по линия на ЕФСИ;

Набор от показатели и подбор на проекти

10.  отбелязва, че както е предвидено в Регламента, преди даден проект да бъде избран за подкрепа от ЕФСИ, той трябва да премине процес на комплексна проверка и процес на вземане на решение в управленските структури на ЕИБ и на ЕФСИ; отбелязва, че организаторите на проекти са изявили желание за бърза обратна връзка и по-голяма прозрачност във връзка както с критериите за подбор, така и с обема и вида/транша на евентуалната подкрепа от ЕФСИ; призовава за повече яснота с цел насърчаване на организаторите на проекти да кандидатстват за подкрепа от страна на ЕФСИ, включително чрез предоставяне на набора от показатели на разположение на кандидатите за финансиране от ЕФСИ; призовава процесът на вземане на решения да бъде по-прозрачен по отношение на критериите за подбор и финансовата подкрепа и да бъде ускорен, като в същото време продължава да се гарантира надеждна комплексна проверка, за да се защитят ресурсите на ЕС; подчертава, че за да се опрости процесът на оценка, по-специално за инвестиционни платформи, следва да се насърчава извършването на съвместна комплексна оценка от страна на ЕИБ и националните насърчителни банки (ННБ) или тя да бъде делегирана от ЕИБ на ННВ;

11.  счита, че критериите, съгласно които се оценяват проектите и допустимите партньори, следа да бъдат разяснени допълнително; изисква допълнителна информация от управителните органи на ЕФСИ относно извършените оценки за всички проекти, съответно одобрени по ЕФСИ, по-специално по отношение на тяхната допълняемост, техния принос за устойчивия растеж и техния капацитет за създаване на работни места, както е определено в Регламента; призовава, във връзка с допустимите партньори, за строги правила за корпоративно управление за тези видове субекти, които искат да станат приемливи партньори по линия на ЕФСИ, що се отнася до принципите на ЕС и на Международната организация на труда (МОТ);

12.  припомня, че наборът от показатели е инструмент, с който инвестиционният комитет (ИК) определя приоритетите при използването на гаранцията на ЕС за операции с висок рейтинг и добавена стойност, и че той трябва да бъде използван от инвестиционния комитет по съответния начин; изразява намерение да прави оценка на спазването, прилагането и използването на набора от показатели и на самите показатели; изисква критериите за подбор да бъдат правилно прилагани и този процес да стане по-прозрачен; припомня, че в съответствие с приложението към настоящия регламент ИК трябва да придава еднаква тежест на всеки от стълбовете на набора от показатели при подреждането на проектите по приоритет, независимо от това дали по отделния стълб се представя рейтинг под формата на числена стойност или той представлява комбинация от качествени и количествени показатели; изразява съжаление, че съгласно действащите в момента набори от показатели третият стълб, съответстващ на техническите аспекти на проектите, има същата тежест като първия и втория стълб, които се отнасят до по-важните желани резултати; критикува факта, че както самата ЕИБ признава, експертите на ИК се възползват от четвъртия стълб само за информационни цели, а не за вземане на решения; изисква наборите от показатели, с изключение на поверителната търговска информация, да бъдат публично оповестявани след вземането на окончателно решение по даден проект;

13.  признава, че за изготвянето на нови иновативни проекти са необходими няколко години, че ЕИБ е подложена на натиск за постигане на целта от 315 милиарда евро и че поради това не е имала друг избор освен да стартира незабавно свързаните с ЕФСИ дейности; изразява обаче загриженост поради факта, че при изпълнението на ЕФСИ ЕИБ досега е използвала до голяма степен съществуващите до този момент проекти с по-нисък риск, като по този начин е намалила собственото си конвенционално финансиране; изразява опасение, че ЕФСИ не предоставя допълнително финансиране за високорискови иновационни проекти; подчертава, че въпреки че даден проект отговаря на условията за специална дейност, това не означава непременно, че той е рисков; класификацията като специална дейност обаче може да произтича и от факта, че неговото финансиране е структурирано по изкуствено рискован начин, което означава, че и проекти с много ниско равнище на риск могат лесно да попаднат в групата на високорискови проекти; подчертава, че критериите за проектите не следва да бъдат размивани в името на постигането на политическата цел за мобилизиране на инвестиции в размер на 315 милиарда евро;

14.  отправя искане ЕИБ да предоставя оценка на потенциалния си годишен кредитен капацитет в средносрочен план, като взема под внимание ЕФСИ и възможните регулаторни промени, и да продължава своето кредитиране на равнища от 70 — 75 милиарда евро годишно, като използва печалбите, плащанията от програмите и т.н., както и да използва ЕФСИ като допълнителен инструмент; отбелязва, че това би означавало, че обемът на дейността на ЕИБ ще достигне размер от най-малко 90 милиарда евро, а не общо 75 милиарда евро;

15.  счита, че е важно да се обсъди дали предвиденият ливъридж със стойност 15 е подходящ, за да позволи на ЕФСИ да подкрепя висококачествени проекти, носещи по-висок риск, и призовава Комисията да представи оценка за това; припомня, че предвиденият ливъридж със стойност 15 е основан на портфейлен подход и отразява опита на ЕИБ във финансирането с цел преодоляване на неефективността на пазара; призовава за оценка на публичните цели, които трябва да бъдат постигнати от ЕФСИ, в допълнение към изискването за постигане на определен обем; предлага да бъдат отчитат и целите на Съюза, определени по време на Парижката конференция по въпросите на климата (COP21); призовава ЕИБ да оповестява постигнатия към момента коефициент на ливъридж заедно със съответния метод за неговото изчисляване;

16.  подчертава, че дребномащабните проекти често изпитват трудности при получаване на финансирането, от което се нуждаят; отбелязва със загриженост, че малките проекти са обезкуражавани да кандидатстват за финансиране по линия на ЕФСИ и дори са обявявани за недопустими поради своя размер; подчертава значителното въздействие, което даден малък проект може все пак да окаже в национален или регионален мащаб; подчертава необходимостта от засилване на техническата помощ, осигурявана от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), който играе ключова роля при даването на експертни съвети и оказването на помощ на организаторите на проекти от малък мащаб, що се отнася до структурирането и групирането на проекти чрез инвестиционни платформи или рамкови споразумения; призовава управителния съвет да проучи този въпрос и да представи предложения за коригиране на това положение;

Секторна диверсификация

17.  подчертава, че ЕФСИ е инструмент, ръководен от търсенето, който все пак следва да се насочва от политическите цели, установени в Регламента и определени от управителния съвет; призовава за създаване на контакти и предоставяне на информация на сектори, в които има незадоволено търсене на инвестиции и които не са били в състояние да се възползват пълноценно от ЕФСИ; във връзка с това отбелязва, че на макроикономическо равнище в ЕС следва да се вземат повече мерки за стимулиране на търсенето за инвестиции;

18.  приветства факта, че всички сектори, определени в Регламента за ЕФСИ, са обхванати от финансирането по линия на ЕФСИ; изтъква обаче, че някои сектори са недостатъчно представени, по-специално секторите на социалната инфраструктура, здравеопазването и образованието, към които са насочени едва 4% от одобреното финансиране по линия на ЕФСИ; отбелязва, че това може да се дължи на различни причини, като например на факта, че е възможно някои сектори да са страдали от липса на опит и технически познания, що се отнася до получаването на достъп до ЕФСИ, или на факта, че при стартирането на ЕФСИ те вече са предлагали по-добри възможности за инвестиране по отношение на подходящи за банково финансиране проекти в напреднал етап; в този контекст приканва ЕИБ да обсъди начините за подобряване на секторната диверсификация, като я обвърже с целите, определени в Регламента, както и с въпроса дали подкрепата на ЕФСИ следва да бъде разширена и да обхваща други сектори;

19.  припомня, че споразумението за климата на COP21, одобрено от ЕС, изисква основен преход към устойчиви инвестиции, които ЕФСИ следва да подкрепя напълно; подчертава, че инвестициите по линия на ЕФСИ следва да съответстват на този ангажимент; подчертава необходимостта от засилване на докладването по въпросите на изменението на климата;

20.  подчертава необходимостта от увеличаване на дела на ресурсите, предназначени за дългосрочни проекти, например за телекомуникационни мрежи, или за проекти с относително висока степен на риск, с която обикновено се свързват авангардните нови технологии; отбелязва, че инвестициите в широколентовите инфраструктури и в мрежите от пето поколение, в киберсигурността, в цифровизацията на традиционната икономика, в микроелектрониката и във високопроизводителните изчислителни технологии могат допълнително да намалят цифровото разделение;

21.  изразява съжаление във връзка с липсата на прагове на концентрация в началната фаза; припомня, че транспортният сектор има най-голям принос към ЕФСИ с 2,2 милиарда евро от общо 8 милиарда евро, което представлява над 25% от общия размер на гаранционния фонд; отбелязва със загриженост, че транспортният сектор е получил едва около 13% от всички инвестиции, които са мобилизирани и до които е предоставен достъп до момента в рамките на инфраструктурния и иновационен прозорец на ЕФСИ, което е далеч под установения за всеки отделен сектор праг от 30%; призовава инвестиционния комитет да обръща особено внимание на проектите за транспортния сектор, тъй като те все още са твърде слабо представени в инвестиционния портфейл, а транспортът има важна роля за икономическия растеж и безопасността на потребителите;

Управление

22.  отбелязва, че управленските структури на ЕФСИ са изцяло реализирани в рамките на ЕИБ; счита, че с оглед на подобряване на ефективността и отчетността на ЕФСИ следва да бъдат обсъдени възможностите за цялостно отделяне на управленската структура на ЕФСИ от тази на ЕИБ;

23.  припомня, че изпълнителният директор (ИД) е отговорен за ежедневното управление на ЕФСИ, за подготовката и председателството на заседанията на инвестиционния комитет и за външното представителство; припомня, че ИД се подпомага от заместник изпълнителен директор (ЗИД); изразява съжаление, че на практика съответните роли, особено тази на ЗИД, не са ясно определени; приканва ЕИБ към размисъл относно по-ясното формулиране на задачите на ИД и на ЗИД, за да се гарантира прозрачност и отчетност; счита за важно ИД и ЗИД да продължават да изготвят дневния ред на заседанията на инвестиционния комитет; освен това предлага ИД да изработва процедури за преодоляване на потенциални конфликти на интереси в рамките на ИК, да докладва пред управителния съвет (УС) и да предлага санкции за нарушения, както и начините за прилагането им; счита, че авторитетът на ИД и на ЗИД при изпълнението на тези задачи би се увеличил, като им се предостави повече независимост спрямо ЕИБ; следователно приканва ЕИБ да проучи възможностите за повишаване на независимостта на ИД и ЗИД;

24.  припомня, че експертите от ИК отговарят за подбора на проектите по ЕФСИ, за предоставянето на гаранция от ЕС и за одобряването на операциите с участието на инвестиционни платформи и национални насърчителни банки (ННБ) или институции; припомня освен това, че те са независими; поради това изразява безпокойство относно документираните конфликти на интереси от страна на членове на ИК, които трябва при всякакви обстоятелства да бъдат избягвани в бъдеще;

25.  счита, че подборът на проектите не е достатъчно прозрачен; подчертава, че ЕИБ следва да направи подобрения във връзка с оповестяването на информация относно проектите, които банката одобрява по линия на ЕФСИ, с надлежна обосновка на допълняемостта и набора от показатели, както и на приноса на проектите за постигането на целите на ЕФСИ, с особено внимание към очакваното въздействие от операциите на ЕФСИ върху недостига на инвестиции в Съюза;

26.  приканва ЕИБ към размисъл относно начините, по които би могло да бъде засилено сътрудничеството между ИК, чрез ИД и УС; счита за важно ИД да участва в заседанията на УС, което би дало възможност на ИД да информира УС относно бъдещите дейности;

27.  предлага да бъдат обсъдени начини за повишаване за Парламента на прозрачността на управленските структури на ЕФСИ и включването в УС на нов пълноправен член, определен от Парламента; настоятелно призовава органите на управление на ЕФСИ да обменят проактивно информация с Парламента;

Национални насърчителни банки

28.  припомня, че поради своите познания, ННБ са от съществено значение за успеха на ЕФСИ, тъй като те познават и са близо до местните пазари; счита, че полезните взаимодействия засега не са били използвани в необходимата степен; отбелязва риска от изместване на местните институции от ЕИБ и приканва ЕИБ да подобри своята способност да набира партньори на национално и поднационално равнище; призовава ЕИБ да подкрепя разширяването на съществуващите публични банкови структури с цел активно да улеснява обмена на добри практики и познания за пазара между тези институции; поради това счита, че ННБ следва да се стремят да сключват споразумения за сътрудничество с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ); признава, че ЕФСИ и ЕИБ проявяват все по-голяма готовност да поемат съвместно с ННБ повече младши/подчинени категории и настоятелно ги призовава да продължат да правят това; приканва Комисията и ЕИБ да обсъдят дали би било полезно да се включат експертните познания на ННБ в рамките на УС;

Инвестиционни платформи

29.  припомня, че следва да се даде възможност за реализирането на диверсифицирани инвестиции с различен географски и тематичен акцент чрез предоставяне на помощ за финансиране и обединяване на проекти и финансиране чрез различни източници; отбелязва, че първата инвестиционна платформа беше създадена едва през третото тримесечие на 2016 г. и че това закъснение възпрепятства възможността по-малките проекти да се възползват от ЕФСИ и развитието на трансгранични проекти; подчертава необходимостта от опростяване на правилата за създаване на инвестиционни платформи; изисква ЕИБ и Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) да насърчават ползването на инвестиционни платформи като начин за постигане на географска и тематична диверсификация на инвестициите;

30.  настоятелно призовава ръководните органи на ЕФСИ да обърнат повече внимание на инвестиционните платформи с цел максимално увеличаване на ползите, които те могат да донесат в преодоляването на пречките пред инвестициите, особено в държавите членки с по-слабо развити финансови пазари; приканва ЕИБ да предостави на заинтересованите лица, включително националните, местните и регионалните органи, повече информация относно платформите и относно условията и критериите за тяхното създаване; признава ролята на местните и регионалните органи за определянето на стратегически проекти и насърчаването на участие;

31.  предлага да се проведе обсъждане относно някои допълнителни средства за насърчаване на инвестиционни платформи, като например даване на приоритет за одобряване на проекти, представени чрез платформа, обединяване на по-малките проекти и групови договори и създаване на механизми за финансиране на групирането на договори; счита, че следва да се насърчават по-конкретно транснационалните платформи, тъй като много енергийни и цифрови проекти имат транснационално измерение;

Финансови инструменти

32.  припомня, че ЕИБ разработи нови финансови инструменти за целите на ЕФСИ, за да осигури адаптирани продукти за високорисково финансиране; настоятелно призовава ЕИБ да увеличи още повече добавената си стойност, като обръща целенасочено внимание на някои по-рискови финансови продукти като подчиненото финансиране и инструментите на капиталовия пазар; изразява загриженост относно критиките на организаторите на проекти, според които предоставените инструменти за финансиране не са съвместими с потребностите на техните проекти (високорисковите проекти често се нуждаят от авансово финансиране с цел стимулиране на инвестициите, а не от малки суми, предоставяни ежегодно), а инвеститорите подчертават, че в момента не са в състояние да участват във финансирането на ЕФСИ заради липсата на подходящи частни капиталови инструменти; приканва ЕИБ да разгледа този въпрос в сътрудничество с организатори на проекти и инвеститори; приканва ЕИБ освен това да проучи по какъв начин създаването на „зелени“ облигации може да увеличи максимално потенциала на ЕФСИ за финансиране на проекти с положителен принос към околната среда и/или климата;

Географска диверсификация

33.  приветства факта, че до края на 2016 г. всички 28 държави са получили финансиране от ЕФСИ; отбелязва със загриженост обаче, че към 30 юни 2016 г. държавите от ЕС-15 са получили 91%, докато ЕС-13 са получили само 9% от подкрепата по линия на ЕФСИ; изразява съжаление, че подкрепата от ЕФСИ е била от полза за ограничен брой държави, в които недостигът на инвестиции така или иначе е под средната стойност за ЕС; отбелязва, че в държавите бенефициенти често е налице неравномерно географско разпределение на финансирани от ЕФСИ проекти; счита, че съществува риск от териториална концентрация, и подчертава необходимостта да се обърне по-голямо внимание на по-слабо развитите региони във всичките 28 държави членки; призовава ЕИБ да предостави допълнителна техническа помощ на тези държави и региони, които са се възползвали в по-малка степен от ЕФСИ;

34.  признава, че има връзка между БВП и броя на одобрените проекти; признава, че по-големите държави членки могат да се възползват от по-развити капиталови пазари и следователно е по-вероятно да се възползват от пазарно ориентиран инструмент като ЕФСИ; подчертава, че по-малката подкрепа за ЕФСИ в ЕС-13 може да се отдаде на други фактори, като например малкия размер на проектите, периферното географско положение на даден регион и конкуренцията от страна на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове; отбелязва обаче със загриженост несъразмерните ползи за определени държави и подчертава необходимостта от допълнително диверсифициране на географското разпределение, особено в ключови сектори като модернизирането и подобряването на производителността и устойчивостта на икономиките, като основният акцент се постави върху технологичното развитие; изисква от Комисията да проучи по-задълбочено и да очертае причините за настоящото географско разпределение;

Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ)

35.  отдава първостепенно значение на функционирането на ЕКЦИВ; счита, че мисията му да действа като единно входящо звено за всеобхватна консултантска и техническа помощ по време на всички етапи от проектния цикъл в голяма степен отговоря на нарастващата потребност от техническа помощ между органите и организаторите на проекти;

36.  отбелязва със задоволство, че от създаването си през септември 2015 г. ЕКЦИВ развива дейност, като преминава през фаза на бързо прилагане; признава, че поради ограничения срок на неговото съществуване и недостига на персонал в началния етап не всички услуги на ЕКЦИВ бяха напълно развити и дейността му беше съсредоточена предимно върху предоставянето на подкрепа за разработване и структуриране на проекти, политически съвети и проверка на проекти; подчертава необходимостта в ЕКЦИВ да бъде включен персонал с експертен опит в различни сфери с оглед на по-целенасочени съвети, комуникация и подкрепа за секторите, които не използват ЕФСИ в пълна степен;

37.  изразява убеждение, че ЕКЦИВ притежава потенциал да играе определяща роля в преодоляването на много от недостатъците в прилагането на ЕФСИ; категорично счита, че за да бъде постигнато това, той трябва да възприеме по-активен подход при предоставянето на помощ в области като създаването на инвестиционни платформи, също така с оглед на значението на тези дейности за финансирането на по-малки проекти; подчертава също така ролята на ЕКЦИВ в предоставянето на консултации за комбиниране на други източници на финансиране от Съюза с ЕФСИ;

38.  счита също така, че ЕКЦИВ може активно да допринесе за географската и секторната диверсификация не само като разшири предоставянето на своите услуги по отношение на всички региони и като обхване повече сектори, но и като окаже подкрепа за ЕИБ при стартиране на операции; счита, че ЕКЦИВ може да играе важна роля в оказването на принос за целта за икономическо, социално и териториално сближаване;

39.  припомня, че Регламентът за ЕФСИ възлага мандат на ЕКЦИВ да привлича местен опит, за да се улесни предоставянето на подкрепа по линия на ЕФСИ в целия Съюз; счита, че са необходими значителни подобрения в тази област, по-конкретно повече сътрудничество със подходящите национални институции; отдава голямо значение на предоставянето на услуги на местно равнище, включително с цел да се вземат предвид специфичните ситуации и местни потребности, особено в държави, които не са имали национални насърчителни институции (ННИ) или ННБ; счита, че връзките с други местни доставчици следва да бъдат укрепени, за да се вземе под внимание този факт;

40.  очаква ЕКЦИВ да приключи процеса на набиране на служители и да достигне пълната численост на персонала си без по-нататъшно забавяне; изразява съмнение обаче, че предвиденият капацитет на персонала ще бъде достатъчен за осигуряване от страна на ЕКЦИВ на необходимите консултантски услуги и за справяне с увеличената работна натовареност, а така също и с разширения мандат;

41.  подчертава, че ЕКЦИВ трябва да укрепи профила на услугите си, да подобри комуникацията и осведомеността, както и разбирането относно своите дейности сред заинтересованите от ЕКЦИВ лица; счита, че следва да бъдат използвани всички подходящи канали за комуникация, за да се постигне посочената цел, включително на национално и местно равнище;

Европейски портал за инвестиционни проекти (ЕПИП)

42.  изразява съжаление, че началото на Европейския портал за инвестиционни проекти (ЕПИП) беше поставено от Комисията едва на 1 юни 2016 г., почти една година след приемането на Регламента за ЕФСИ; отбелязва, че порталът вече функционира, като понастоящем са изложени 139 проекта, но счита, че това все още е твърде далеч от потенциала, очакван от ЕФСИ към момента на приемането на Регламента;

43.  счита, че ЕПИП осигурява лесна за ползване платформа за организаторите на проекти с цел повишаване на видимостта на техните инвестиционни проекти по прозрачен начин; счита обаче, че ключът към успеха на портала е значително повишаване на собствената му видимост, с цел постигане на общо признание като полезен, надежден и ефикасен инструмент, както сред инвеститорите, така и сред организаторите на проекти; настоятелно призовава Комисията да работи активно в тази насока чрез солидни комуникационни дейности;

44.  отбелязва, че разходите по създаването и разработването, управлението, подкрепата и поддръжката и хостинга на ЕПИП в момента се покриват от бюджета на ЕС, в рамките на годишно предоставяна сума в размер на 20 млн. евро, предвидени за ЕКЦИВ; припомня обаче, че таксите, с които се облагат организаторите на проекти от частния сектор при регистриране на проекта им от портала, представляват външен целеви приход за ЕПИП и в бъдеще ще бъдат основният му източник на финансиране;

Гаранция

45.  припомня, че Съюзът предоставя неотменима и безусловна гаранция на ЕИБ за операции по финансиране и инвестиции по линия на ЕФСИ; изразява убеждение, че гаранцията от ЕС ще позволи на ЕИБ да поема по-голям риск за инфраструктурния и инвестиционен прозорец (ИИП) и ще позволи финансирането на МСП, дружества със средна пазарна капитализация по програмите COSME и механизма InnovFin, подкрепяни чрез прозореца за МСП (ПМСП), да бъде засилено и изведено на преден план; счита, че прагът от 25 милиона евро, който изглежда се използва от ЕИБ при нормалните ѝ операции по кредитиране, не следва да се прилага за ЕФСИ, за да се увеличи финансирането на по-малки проекти и да се улесни достъпът за МСП и други потенциални бенефициенти;

46.  подчертава, че поради много широкото използване, което отразява голямото търсене на пазара, за прозореца за МСП бяха предоставени допълнително 500 милиона евро от дълговия портфейл по ИИП съгласно действащата законодателна уредба; приветства факта, че благодарение на гъвкавостта на Регламента за ЕФСИ беше предоставено допълнително финансиране в полза на МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация; възнамерява да следи внимателно предоставянето на гаранцията в рамките на двата прозореца; отбелязва още, че към 30 юни 2016 г. разписаните по линия на ИИП операции достигат едва 9% от общия предвиден обем;

47.  припомня, че Гаранционният фонд на ЕС е финансиран предимно от бюджета на ЕС; взема предвид всички съответни оценки, които сочат, че настоящето равнище на финансиране от Гаранционния фонд в размер на 50% изглежда предпазливо и разумно по отношение на покриването на потенциалните загуби, както и че бюджетът на ЕС вече би бил защитен чрез коригираната цел от 35%; възнамерява да проучи дали предложенията за по-ниско целево равнище ще окажат въздействие върху качеството и естеството на избраните проекти; подчертава, че до този момент не са отправяни призиви в резултат на пропуски в операциите на ЕИБ или на ЕИФ;

Бъдещо финансиране, финансиране на капацитет

48.  отбелязва, че Комисията е предложила удължаване на ЕФСИ както по отношение на срока, така и на финансовия капацитет, и че това ще окаже въздействие върху бюджета на ЕС; изразява намерението си да представи алтернативни предложения за финансиране;

49.  припомня, че държавите членки бяха призовани да допринесат за ЕФСИ с цел разширяване капацитета му, което ще му позволи да подкрепя повече инвестиции, носещи по-висок риск; изразява съжаление, че макар този род инвестиции да се считат за еднократни мерки по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(8), и на член 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(9), държавите членки не са предприели такива инициативи; изисква информация от страна на ЕИБ и на Комисията относно това дали междувременно са били предприети усилия да се убедят държавите членки да допринасят за ЕФСИ, и дали те биха могли да привлекат други инвеститори; приканва Комисията и ЕИБ да активизират усилията си в тази насока;

Допълване с други източници на финансиране от ЕС

50.  отбелязва, че осведомеността относно припокриването и конкуренцията между ЕФСИ и финансовите инструменти от бюджета на ЕС от страна на Комисията и ЕИБ доведе до приемането на насоки, в които се препоръчва комбиниране на финансиране от ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава, че всяка комбинация от финансиране от ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове не следва по никакъв начин да оказва неблагоприятно влияние върху равнището и насочеността на предоставянето на безвъзмездни средства от европейските структурни и инвестиционни фондове; въпреки това насочва вниманието към продължаващите различия в критериите за допустимост, разпоредбите, графика за докладване и прилагането на правилата за държавните помощи, които възпрепятстват комбинираната употреба; приветства факта, че Комисията е започнала разглеждането на тези въпроси в своето предложение за преразглеждане на Финансовия регламент, и изразява надежда това преразглеждане да се осъществи своевременно, за да се опрости комбинираното използване на средствата, при избягване на конкуренция и припокривания; счита, че са необходими допълнителни усилия и че за този цел от ключово значение са вторият и третият стълб на плана за инвестиции;

51.  предлага Комисията да представя в редовните си доклади списък на проектите, които се ползват от съчетаването на безвъзмездни средства от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) с ЕФСИ;

52.  отбелязва, че транспортните инфраструктурни проекти, осъществявани чрез публично-частни партньорства, следва като правило да се основават на принципа „ползвателят плаща“, за да се намали тежестта върху публичните бюджети и данъкоплатците за изграждането и поддръжката на инфраструктурата; отбелязва, че е важно да се координират различните видове финансиране от ЕС, за да се гарантира постигането на целите на транспортната политика на ЕС в целия Съюз, а не да се насърчава финансирането от типа на публично-частни партньорства за сметка на структурните фондове;

Данъчно облагане

53.  изразява дълбока загриженост, че в някои случаи ЕИБ оказваше натиск чрез ЕФСИ за подпомагането на проекти, изградени чрез използване на дружества, установени в данъчни убежища; настоятелно призовава ЕИБ и ЕИФ да се въздържат от използването на или участие в структури за избягване на данъчно облагане, по-специално схеми за агресивно данъчно планиране или практики, които не съответстват на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане на ЕС, определени в съответните законодателни актове на Съюза, включително препоръките и съобщенията на Комисията; настоява проектите и организаторите на проекти да не зависят от лица или дружества, осъществяващи дейност в държава, включена в бъдещия общ за ЕС списък на юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;

Комуникация и прозрачност

54.  отбелязва, че много организатори на проекти не са запознати със съществуването на ЕФСИ или разполагат с недостатъчно ясна представа за това какво може да им предложи ЕФСИ, какви са специалните критерии за допустимост и какви конкретни стъпки трябва да предприемат при кандидатстването за финансиране; подчертава, че трябва да се положат допълнителни усилия, включително целенасочена техническа подкрепа, предоставяна на съответния им официален език, за държавите членки, които са се възползвали в по-малка степен от ЕФСИ, за да се повиши осведомеността относно ЕФСИ, относно конкретните продукти и услуги, които Фондът може да предложи, и относно ролите на инвестиционните платформи и на ННБ;

55.  призовава всички информационни материали и всички материали, свързани с процедурата по финансиране, да бъдат превеждани на всички езици на държавите членки, за да се улеснят информираността и достъпът на местно равнище;

56.  изразява загриженост по повод на факта, че пряката подкрепа, предоставяна на финансовите посредници, които по този начин поемат отговорност за разпределянето на финансирането от ЕС, може да доведе до ситуации, в които крайният бенефициент не е информиран, че ползва финансиране по линия на ЕФСИ, и призовава да се намерят решения за подобряване на видимостта на ЕФСИ; поради това призовава ЕИБ да включи в договорите на ЕФСИ специална клауза, която да разяснява на организатора на проекта, че полученото финансиране е реализирано чрез ЕФСИ/бюджета на ЕС;

Разширение

57.  признава, че ЕФСИ сам — и в ограничен мащаб — вероятно няма да бъде в състояние да преодолее недостига на инвестиции в Европа, но че той все пак представлява централен стълб на инвестиционния план на ЕС и показва решимостта на ЕС за справяне с този проблем; призовава да бъдат направени допълнителни предложения относно начините за постоянно увеличаване на инвестициите в Европа;

o
o   o

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската инвестиционна банка и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.
(2) http://www.eib.org/attachments/strategies/efsi_2015_report_ep_council_en.pdf
(3) http://www.eib.org/attachments/ev/ev_evaluation_efsi_en.pdf, септември 2016 г.
(4) Доклад от 14 ноември 2016 г., https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/ey-report-on-efsi_en.pdf.pdf
(5) ОВ C 465, 13.12.2016 г., стр. 1.
(6) OВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 27.
(7) OВ C 195, 12.6.2015 г., стр. 41.
(8) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.
(9) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.


Европейска програма за икономика на споделянето
PDF 693kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно Европейска програма за икономика на споделянето (2017/2003(INI))
P8_TA(2017)0271A8-0195/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно Стратегията за единния пазар(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2016 г. относно нови възможности за малките транспортни предприятия, в това число съвместни бизнес модели(3),

—  като взе предвид заседанието на работната група на високо равнище на Съвета „Конкурентоспособност и растеж“ от 12 септември 2016 г. и документа за обсъждане на председателството по тази тема(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 май 2016 г., озаглавено „Онлайн платформите и цифровият единен пазар. Възможности и предизвикателства пред Европа“ (COM(2016)0288),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид заседанието на Съвета по конкурентоспособност, проведено на 29 септември 2016 г., и резултата от него,

—  като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар(5) (Директива за услугите),

—  като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“)(6),

—  като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)(7),

—  като взе предвид Директива 2009/136/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите(8),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 25 май 2016 година относно насоки за прилагането на Директива 2005/29/EO за нелоялни търговски практики (SWD(2016)0163),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО („Общ регламент относно защитата на данните“)(9),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 декември 2016 г., озаглавено „Икономиката на сътрудничеството и онлайн платформи: споделена гледна точка на градовете и регионите“(10),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 декември 2016 г. относно икономиката на споделянето(11),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по транспорт и туризъм (A8-0195/2017),

A.  като има предвид, че икономиката на споделянето отбелязва бързо развитие през последните години от гледна точка на ползвателите, трансакциите и приходите, като променя начина, по който се предоставят продуктите и услугите, и в много области създава предизвикателство за вече утвърдените бизнес модели;

Б.  като има предвид, че икономиката на споделянето носи социални ползи за гражданите на ЕС;

В.  като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) са основният двигател на европейската икономика, като представляват, въз основа на цифри от 2014 г., 99,8% от всички предприятия извън финансовия сектор и в тях са концентрирани две трети от всички работни места;

Г.  като има предвид, че едва 1,7% от предприятията в ЕС се възползват в пълна степен от напредналите цифрови технологии, докато 41% изобщо не ги използват; като има предвид, че цифровизацията на всички сектори е от съществено значение за поддържане и подобряване на конкурентоспособността на ЕС;

Д.  като има предвид, че неотдавнашно проучване на Комисията показва, че 17% от европейските потребители са използвали услуги, предоставени от икономиката на споделянето, а 52% са запознати с предлаганите услуги(12);

Е.  като има предвид, че няма официална статистика за броя на работните места в икономиката на споделянето;

Ж.  като има предвид, че икономиката на споделянето предлага възможности на младите хора, мигрантите, работниците на непълно работно време и възрастните граждани да получат достъп до пазара на труда;

З.  като има предвид, че моделите на икономиката на споделянето могат да спомогнат за увеличаване на участието на жените на пазара на труда и в икономиката, като предоставят възможности за гъвкави форми на предприемачество и заетост;

И.  като има предвид, че въпреки че неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“, представлява добра отправна точка за ефективно насърчаване и регулиране на този сектор, в контекста на по-нататъшния анализ и препоръки в тази област е необходимо да се включи перспективата на равенството между половете и да се отразят разпоредбите на съответното законодателство за борба с дискриминацията;

Й.  като има предвид, че насърчаването на социалната справедливост и закрила, посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз и член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е и цел на вътрешния пазар на ЕС;

Общи съображения

1.  приветства съобщението относно „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ и подчертава, че това следва да представлява първа стъпка към добре балансирана, по-всеобхватна и амбициозна стратегия на ЕС относно икономиката на споделянето;

2.  счита, че ако се развива разумно, икономиката на споделянето създава значителни възможности за гражданите и потребителите, които се възползват от повишената конкуренция, персонализираните услуги, по-големия избор и по-ниските цени; подчертава, че растежът в този сектор е ориентиран към потребителите и им позволява да поемат по-активна роля;

3.  подчертава необходимостта да се даде възможност на предприятията да се разрастват чрез премахване на пречките, дублирането и фрагментирането, които спъват трансграничното развитие;

4.  насърчава държавите членки да осигурят правна яснота и да не считат икономиката на споделянето като заплаха за традиционната икономика; подчертава колко е важно икономиката на споделянето да бъде регулирана по начин, който улеснява и благоприятства, а не ограничава;

5.  изразява съгласие по повод на факта, че икономиката на споделянето създава нови и интересни възможности за предприемачеството, работни места и растеж и често играе важна роля в превръщането на икономическата система не само в по-ефикасна, но и устойчива в социално и екологично отношение, като дава възможност за по-добро разпределение на ресурсите и активите, които в противен случай не се използват пълноценно, и по този начин допринася за прехода към кръгова икономика;

6.  признава същевременно, че икономиката на споделянето може да окаже значително въздействие върху отдавна утвърдени регулирани бизнес модели в множество стратегически сектори като транспорта, жилищното настаняване, ресторантьорството, услугите, търговията на дребно и финансите; съзнава предизвикателствата, свързани с наличието на различни правни стандарти за сходни икономически участници; счита, че икономиката на споделянето овластява потребителите, предлага нови възможности за работа и има потенциал за улесняване на спазването на данъчните разпоредби, но въпреки това подчертава колко е важно да се гарантира високо ниво на защита на потребителите, пълно зачитане на правата на работниците и спазване на данъчното законодателство; признава, че икономиката на споделянето засяга както градската, така и селската среда;

7.  изтъква липсата на яснота сред предприемачите, потребителите и органите относно това как да прилагат настоящите разпоредби в някои области и съответно необходимостта от преодоляване на регулаторните неясноти и изразява безпокойство относно риска от фрагментиране на единния пазар; наясно е, че ако не бъдат правилно управлявани, тези промени могат да доведат до правна несигурност относно приложимите правила и ограничения при упражняването на индивидуалните права и защитата на потребителите; счита, че регулаторната рамка трябва да съответства на целите в ерата на цифровите технологии, и изразява дълбока загриженост по повод на отрицателното въздействие на правната несигурност и сложността на правилата за европейските стартиращи предприятия и организации с нестопанска цел, които участват в икономиката на споделянето;

8.  счита, че развитието на динамична, ясна и по целесъобразност хармонизирана правна среда и установяването на еднакви условия на конкуренция е съществено предварително условие за процъфтяването на икономиката на споделянето в ЕС;

Икономиката на споделянето в ЕС

9.  подчертава необходимостта да се разглежда икономиката на споделянето не само като съвкупност от нови бизнес модели, предлагащи стоки и услуги, но също така като нова форма на интеграция между икономиката и обществото, при която предлаганите услуги се основават на голямо разнообразие от отношения, които включват икономическите отношения в рамките на социалните и създават нови форми на общности и нови бизнес модели;

10.  отбелязва факта, че икономиката на споделянето в Европа има някои специфични характеристики, които също така отразяват европейската бизнес структура, състояща се главно от МСП и микропредприятия; подчертава необходимостта от гарантиране на бизнес среда, в която платформите за споделяне могат да се разрастват и да бъдат силно конкурентоспособни на световния пазар;

11.  отбелязва, че европейските предприемачи показват силна тенденция към създаване на платформи за споделяне за социални цели, и отчита все по-големия интерес към икономиката на споделянето, основаваща се на кооперативни бизнес модели;

12.  подчертава значението на предотвратяването на всички форми на дискриминация, така че да се гарантира ефективен и равен достъп до услугите, основани на споделянето;

13.  счита, че услугите, предлагани в рамките на икономиката на споделянето, които се рекламират публично и се предлагат с цел реализиране на печалба, попадат в обхвата на Директива 2004/113/ЕО от 13 декември 2004 г. на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги(13) и предоставянето на стоки и услуги и поради това следва да бъдат съобразени с принципа на равно третиране на жените и мъжете;

Регулаторна рамка на ЕС: партньори, потребители, платформи за споделяне

14.  признава, че макар и някои части от икономиката на споделянето да са обхванати от нормативна уредба, включително на местно и национално равнище, за други части може да има регулаторни неясноти, тъй като не винаги е ясно кои норми на ЕС се прилагат, което създава значителни различия между държавите членки, дължащи се на националните, регионалните и местните разпоредби и съдебна практика, като по този начин се фрагментира единният пазар;

15.  приветства намерението на Комисията за преодоляване на настоящата разпокъсаност, но изразява съжаление, че нейното съобщение не внася достатъчно яснота относно приложимостта на действащото законодателство на ЕС към различните модели на икономиката на споделянето; подчертава необходимостта държавите членки да засилят прилагането на съществуващото законодателство и призовава Комисията да се стреми към правоприлагаща рамка, подкрепяща държавите членки в техните усилия, най-вече с оглед на Директивата за услугите и на достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите; призовава Комисията да използва в пълна степен всички средства, налични в този контекст, включително производства за установяване на нарушение, когато се установи неправилно или недостатъчно прилагане на законодателството;

16.  подчертава, че изискванията за достъп до пазара по отношение на платформите за споделяне и доставчиците на услуги трябва да бъдат необходими, основателни и пропорционални, в съответствие с предвиденото в Договорите и вторичното законодателство, както и да бъдат прости и ясни; подчертава, че тази оценка следва да взема предвид дали услугите се предоставят от специалисти или частни лица, като за доставчиците партньори се предвиждат по-леки законодателни изисквания, като същевременно се гарантират качествени стандарти и високо равнище на защита на потребителите, както и се вземат под внимание секторните различия;

17.  признава необходимостта заварените оператори, новите оператори и услугите, свързани с цифрови платформи и икономиката на споделянето, да се развиват в благоприятна бизнес среда в условия на ползотворна конкуренция и прозрачност, що се отнася до законодателните промени; изразява съгласие по повод на факта, че при оценката на достъпа до пазара в контекста на Директивата за услугите, държавите членки следва да вземат предвид специфичните характеристики на предприятията в сферата на икономиката на споделянето;

18.  настоятелно призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки с цел предоставяне на допълнителни насоки за определяне на ефективни критерии за разграничаване между партньори и специалисти, което е от решаващо значение за справедливото развитие на икономиката на споделянето; посочва, че тези насоки следва да осигурят яснота и правна сигурност и да вземат под внимание, наред с другото, различията в законодателството на държавите членки и техните икономически реалности, като например равнището на доходите, характеристиките на секторите, положението на микро- и малките предприятия и стопанската цел на дейността; счита, че набор от общи принципи и критерии на равнище ЕС, както и набор от прагове на национално равнище биха могли да представляват път, който да се следва, и призовава Комисията да извърши проучване по този въпрос;

19.  обръща внимание на факта, че макар че установяването на прагове може да осигури подходящи разделителни линии между партньори и предприятия, то същевременно може да създаде различия между микро- и малките предприятия, от една страна, и партньорите, от друга страна; счита, че еднаквите условия на конкуренция между сравними категории доставчици на услуги са силно препоръчителни; призовава за премахване на ненужните регулаторни тежести и необоснованите изисквания за достъп до пазара за всички стопански субекти, и по-специално за микро- и малки предприятия, тъй като това също така ограничава иновациите;

20.  приветства инициативата на Комисията, насочена към осигуряване на адекватност на законодателството за защита на потребителите и предотвратяване на злоупотреби с икономиката на споделянето, целящи заобикаляне на законодателството; счита, че потребителите следва да се ползват от високо и ефективно равнище на защита, независимо от това дали услугите се предоставят от специалисти или партньори, и подчертава по-специално значението на защитата на потребителите при сделки между партньори, като същевременно признава, че саморегулирането може да осигури известна форма на защита;

21.  призовава да бъдат предприети действия, за да се гарантира пълно прилагане и постоянно спазване на правилата за защита на потребителите от страна на инцидентните доставчици на услуги, по същия или съпоставим начин както при професионалните доставчици на услуги;

22.  отбелязва, че потребителите следва да имат достъп до информация за това дали евентуално оценките на други ползватели на определена услуга не са дадени под влияние на доставчика, например под формата на платена реклама;

23.  подчертава необходимостта от повече яснота относно гаранциите за потребителите в случай на спорове и призовава платформите за споделяне да гарантират, че са налице ефективни системи за процедурите за подаване на жалби и разрешаване на спорове, като по този начин се улеснява редът, по който потребителите могат да упражняват правата си;

24.  подчертава, че бизнес моделите на икономиката на споделянето се основават до голяма степен на репутацията, и изтъква, че прозрачността е от съществено значение в това отношение; счита, че в много случаи бизнес моделите на икономиката на споделянето овластяват потребителите и им дават възможност да поемат активна роля с подкрепата на технологиите; подчертава, че правилата за защита на потребителите все още са необходими в икономиката на споделянето, особено там, където пазарът е доминиран от определени участници, асиметрична информация и липса на избор или конкуренция; подчертава колко е важно да се гарантира необходимата информация за потребителите относно приложимия правен режим за всяка операция и произтичащите от това права и юридически задължения;

25.  призовава Комисията да изясни в по-голяма степен режима на отговорност на платформите за споделяне във възможно най-кратки срокове, за да насърчи отговорното поведение, прозрачността, правната сигурност и по този начин да увеличи доверието на ползвателите; признава, по-специално, липсата на сигурност най-вече относно това дали дадена платформа предоставя основна услуга или просто предлага услуга на информационното общество, в съответствие с Директивата за електронната търговия; във връзка с това призовава Комисията да даде допълнителни насоки по тези въпроси и да обмисли дали са необходими по-нататъшни действия, за да се увеличи ефективността на регулаторната рамка; насърчава платформите за споделяне същевременно да предприемат доброволни мерки в това отношение;

26.  призовава Комисията да продължи да упражнява контрол над законодателството на ЕС с цел да се намали несигурността и да се гарантира по-голяма правна сигурност относно правилата, приложими към бизнес моделите, основани на споделянето, както и да оцени дали са подходящи новите или изменените правила, по-специално относно активните посредници, изискванията във връзка с тях за информиране и прозрачност, както и относно неизпълнението и отговорността;

27.  счита, че всяка нова регулаторна рамка следва да мобилизира капацитета за самоуправление на платформите и механизмите за партньорска оценка, тъй като те са доказали, че функционират ефективно и отчитат удовлетворението на потребителите от услугите, основани на споделянето; изразява убеденост, че самите платформи за споделяне могат да поемат активна роля при създаването на такава нова регулаторна среда чрез коригиране на асиметричната информация, по-специално чрез цифрови механизми за определяне на репутацията с цел повишаване на доверието на ползвателите; отбелязва същевременно, че капацитетът за саморегулиране на платформите за споделяне не заменя необходимостта от действащите правила, като например Директивата за услугите, Директивата за електронната търговия, законодателството на ЕС за защита на потребителите, както и евентуални други правила;

28.  поради това счита, че механизмите за изграждане на доверие в цифровите технологии са съществена част от икономиката на споделянето; приветства всички усилия и инициативи, установени чрез платформите за споделяне, с цел предотвратяване на нарушения, както и тези, които имат за цел повишаване на доверието и прозрачността на механизмите за определяне на рейтинга и за даване на отзиви, създаване на надеждни механизми за критериите за определяне на репутацията, въвеждане на гаранции или застраховка, проверка на самоличността на партньорите и произвеждащите потребители и разработване на сигурни и прозрачни платежни системи; счита, че тези нови технологични разработки, като например двупосочните рейтингови механизми, независимите проверки на отзивите и доброволното приемане на схеми за сертифициране, са добри примери за това как да се предотвратят злоупотребите, манипулациите, измамите и фалшивите отзиви; насърчава платформите за споделяне да черпят опит от най-добрите практики и да повишават осведомеността на ползвателите си за техните правни задължения;

29.  изтъква, че е изключително важно да се изяснят методите, чрез които функционират автоматичните системи за вземане на решения, основаващи се на алгоритми, за да се гарантира справедливост и прозрачност на алгоритмите; изисква от Комисията също така да разгледа този въпрос от гледна точка на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки, частния сектор и съответните регулаторни органи с оглед на определяне на ефективни критерии за разработване на принципи за отчетност във връзка с алгоритмите за платформите за споделяне, основани на информацията;

30.  подчертава необходимостта от оценка на използването на данните, когато то може да има различно въздействие върху различните сегменти на обществото, от предотвратяване на дискриминацията и от проверка на потенциалните вреди за неприкосновеността на личния живот, предизвикани от големите информационни масиви; припомня, че ЕС вече е разработил цялостна рамка за защита на данните с Общия регламент относно защитата на данните, и в тази връзка призовава платформите за споделяне да не пренебрегват въпросът за защитата на данните и да предоставят прозрачна информация на доставчиците на услуги и ползвателите относно събраните лични данни и начина, по който тези данни се обработват;

31.  признава, че голяма част от достиженията на правото на ЕС вече се прилагат към икономиката на споделянето; призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от по-нататъшно разработване на правната рамка на ЕС, за да се предотврати по-нататъшно фрагментиране на единния пазар, в съответствие с принципите за по-добро регулиране и опита на държавите членки; счита, че тази рамка следва да се хармонизира, по целесъобразност, както и да е гъвкава, технологично неутрална и съобразена с бъдещото развитие, и следва да се състои от комбинация от общи принципи и конкретни правила, в допълнение към всички секторно специфични нормативни уредби, които биха могли да бъдат необходими;

32.  подчертава значението на съгласуваното законодателство, за да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар за всички, и призовава Комисията да гарантира действащите правила и законодателство относно правата на работниците и потребителите, преди да въвежда ново законодателство, което би могло да фрагментира вътрешния пазар;

Конкуренция и спазването на данъчното законодателство

33.  приветства факта, че разрастването на икономиката на споделянето е довело до увеличаване на конкуренцията и е мобилизирало съществуващите оператори да се съсредоточат върху реалните потребности на потребителите; насърчава Комисията да благоприятства еднакви условия на конкуренция при сравними услуги между платформите за споделяне, както и между тях и традиционните предприятия; подчертава значението на определянето и преодоляването на пречките пред възникването и разрастването на предприятия, основани на споделяне, особено стартиращи предприятия; подчертава в този контекст необходимостта от свободно движение на данни, преносимост на данните и оперативна съвместимост, което улеснява прехвърлянето между различни платформи и предотвратява зависимост, като всичко това са ключови фактори за открита и лоялна конкуренция и за овластяване на ползвателите на платформи за споделяне, като същевременно се вземат предвид законните интереси на всички участници на пазара и се защитава информацията и личните данни на ползвателите;

34.  приветства увеличаването на проследимостта на икономически трансакции, осъществени посредством онлайн платформи, за да се гарантира спазването и прилагането на данъчното законодателство, но изразява загриженост по отношение на трудностите, възникнали до този момент в някои сектори; подчертава, че икономиката на споделянето никога не следва да се използва като начин за избягване на данъчните задължения; подчертава, освен това, неотложната необходимост от сътрудничество между компетентните органи и платформите за споделяне по отношение на спазването на данъчното законодателство и събирането на данъци; признава, че в някои държави членки са взети мерки по тези въпроси и отбелязва успешното сътрудничество между публичния и частния сектор в тази област; призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки, като се включат компетентните органи и заинтересованите страни, да разработи ефективни и иновативни решения за укрепване на спазването и прилагането на данъчното законодателство, за да се премахне и рискът от трансгранични данъчни измами; приканва платформите за споделяне да играят активна роля в това отношение; насърчава държавите членки да изяснят и да си сътрудничат в областта на информацията, която различните стопански субекти, участващи в икономиката на споделянето, трябва да разкриват пред данъчните органи в рамките на своите задължения за предоставяне на информация по данъчни въпроси, съгласно предвиденото в националното законодателство;

35.  изразява съгласие, че следва да се прилагат функционално сходни данъчни задължения за стопанските оператори, които предоставят съпоставими услуги, независимо дали в рамките на традиционната икономика или в икономиката на споделянето, и счита, че данъците следва да се плащат там, където се генерира печалбата и където не става въпрос само за принос към разходите, като същевременно се зачита принципът на субсидиарност и се спазва националното и местното данъчно законодателство;

Въздействие върху пазара на труда и правата на работниците

36.  подчертава, че цифровата революция оказва значително въздействие върху пазара на труда и че възникващите тенденции в рамките на икономиката на споделянето са част от съществуваща в момента тенденция в рамките на цифровизацията на обществото;

37.  отбелязва същевременно, че икономиката на споделянето създава за всички ползватели нови възможности и нови, гъвкави пътища за включване в пазара на труда, по-специално за самостоятелно заетите лица, за лицата, които са безработни, понастоящем са отдалечени от пазара на труда или в противен случай не биха могли да участват в него, като по този начин икономиката на споделянето би могла да служи като вход към пазара на труда, особено за младите хора и маргинализираните групи; изтъква обаче, че при някои обстоятелства подобно развитие може да доведе също така до положение на несигурност; подчертава необходимостта от гъвкавост на пазара на труда, от една страна, и за икономическа и социална сигурност за работниците, от друга страна, в съответствие с традициите и обичаите в държавите членки;

38.  призовава Комисията да проучи до каква степен съществуващите правила на Съюза са приложими към цифровия пазар на труда и да гарантира подходящото им въвеждане и прилагане; призовава държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и други съответни заинтересовани лица да оценяват активно и въз основа на логиката на предвиждането необходимостта от модернизиране на действащото законодателство, включително системите за социална сигурност, така че да бъдат в крак с технологичното развитие, като същевременно гарантират защитата на работниците; призовава Комисията и държавите членки да координират системите за социална сигурност с оглед на гарантирането на прехвърляемостта на осигурителните плащания и сумирането на периоди в съответствие със законодателството на Съюза и с националното законодателство; насърчава социалните партньори да актуализират колективните споразумения, когато е необходимо, така че съществуващите стандарти за защита да могат да бъдат запазени и при труда в цифровата сфера;

39.  подчертава първостепенното значение на защитата на правата на работниците в рамките на услуги, основани на споделянето, като на първо място и преди всичко е защитата на правото на работниците на синдикално организиране, правото на колективни преговори и действия, в съответствие с националното право и практика; припомня, че въз основа най-вече на факти всички работници в икономиката на споделянето са или наети, или самостоятелно заети лица и трябва да бъдат класифицирани по съответния начин; призовава държавите членки и Комисията, в съответните си области на компетентност, да гарантират справедливи условия на труд и подходяща правна и социална закрила за всички работещи в рамките на икономиката на споделянето, независимо от техния статус;

40.  призовава Комисията да публикува насоки относно начините, по които правото на Съюза се прилага към различните видове бизнес модели на платформите, за да се запълнят, при необходимост, регулаторните пропуски в областта на заетостта и социалната сигурност; счита, че високият потенциал за прозрачност на икономиката, основана на платформи, позволява добро проследяване в съответствие с целта за прилагане на съществуващото законодателство; призовава държавите членки да извършват достатъчен контрол по спазване на трудовото законодателство по отношение на онлайн платформите и да налагат санкции при нарушаване на правилата, особено по отношение на условията на труд и заетост, както и специфични изисквания във връзка с квалификациите; призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на недекларирания труд и фиктивната дейност като самостоятелно заето лице в този сектор и да включат икономиката, основана на платформите, в програмата на европейската платформа за противодействие на недекларирания труд; призовава държавите членки да осигурят достатъчно ресурси за контрол;

41.  подчертава значението на гарантирането на основните права и подходяща защита на социалната сигурност на нарастващия брой самостоятелно заети лица, които са ключови участници в икономиката на споделянето, включително правото на колективни преговори и действия, също и с оглед на тяхното възнаграждение;

42.  насърчава държавите членки да признаят, че икономиката на споделянето ще доведе и до смущения, и съответно да подготвят мерки за смекчаване за определени сектори, като и да подпомогнат обучението и преквалификацията;

43.  подчертава голямото значение работещите през платформи за споделяне да могат да се възползват от преносимостта на рейтингите и отзивите, които съставляват тяхната цифрова пазарна стойност, както и значението на улесняването на преносимостта и натрупването на рейтингите и отзивите в рамките на различни платформи, като същевременно се спазват разпоредбите за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот на всички участващи страни; отбелязва възможността за нелоялни и произволни практики по отношение на рейтингите онлайн, които могат да засегнат условията на труд и правата на работещите през платформи за споделяне и тяхната способност да получат работа; счита, че механизмите за рейтинг и оценка следва да бъдат изготвени по прозрачен начин и че работниците следва да бъдат информирани и консултирани на подходящите равнища и в съответствие със законодателството или практиките в държавите членки относно общите критерии, използвани за разработване на подобни механизми;

44.  подчертава колко са важни актуалните умения в променящия се свят на заетостта, както и колко е важно да се гарантира, че всички работници разполагат с подходящи умения, необходими в цифровото общество и икономика; насърчава Комисията, държавите членки и предприятията в рамките на икономиката на споделянето да направят достъпни ученето през целия живот и развитието на уменията в областта на цифровите технологии; счита, че са необходими публични и частни инвестиции и възможности за финансиране на ученето и обучението през целия живот, особено за микропредприятията и малките предприятия;

45.  подчертава значението на работата от разстояние и на интелигентната работа във връзка с икономиката на споделянето и съответно застъпва идеята, че е необходимо тези форми на заетост да бъдат поставени на равна основа с традиционните форми на работа;

46.  призовава Комисията да проучи до каква степен Директивата относно работата чрез агенции за временна заетост (2008/104/EО(14)) е приложима към конкретни онлайн платформи; счита, че много онлайн платформи за посредничество са сходни по структура с агенциите за временна заетост (тристранни договорни правоотношения между: работника, нает чрез агенция за временна заетост/работещия през платформа; агенцията за временна заетост/онлайн платформата; предприятието ползвател/клиента);

47.  призовава националните публични служби по заетостта и мрежата EURES да осъществяват по-добра комуникация относно възможностите, предлагани от икономиката на споделянето;

48.  призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да предоставят подходяща информация на работещите през платформи относно условията на труд и заетост и правата на работниците, както и относно трудовите им правоотношения както с платформите, така и с ползвателите; счита, че платформите следва да играят активна роля при предоставянето на информация на ползвателите и работниците относно приложимата нормативна рамка с оглед на изпълнението на правните изисквания;

49.  обръща внимание на липсата на данни относно промените в сферата на заетостта, породени от икономиката на споделянето; призовава държавите членки и Комисията, в сътрудничество със социалните партньори, да събират повече надеждни и изчерпателни данни в това отношение и насърчава държавите членки да определят вече съществуващ национален компетентен орган, който да наблюдава и оценява възникващите тенденции на пазара на труда, основан на споделянето; подчертава, че в този контекст е много важен обменът на информация и най-добри практики между държавите членки; подчертава колко е важно да се наблюдава пазарът на труда и условията на труд в рамките на икономиката на споделянето, за да се противодейства на незаконните практики;

Местното измерение на икономиката на споделянето

50.  отбелязва, че все по-голям брой местни органи и правителства вече са активни в създаването на нормативна уредба за и развиването на икономиката на споделянето, като се съсредоточават върху практики на споделяне както като предмет на техните политики, така и като организационен принцип на нови форми на управление, основано на споделяне, и на демокрацията на участието;

51.  отбелязва, че има достатъчно възможности националните, регионалните и местните органи да приемат специфични спрямо обстоятелствата мерки, за да се справят с ясно определени цели от обществен интерес с пропорционални мерки, които са в пълно съответствие със законодателството на ЕС; поради тази причина призовава Комисията да оказва подкрепа на държавите членки в процеса на формулиране на тяхната политика и при приемането на правила в съответствие с правото на ЕС;

52.  отбелязва, че градовете са пионери в областта, тъй като градските условия, като гъстота на населението и физическа близост, благоприятстват възприемането на практики, основани на споделянето, като така се разширява фокусът от интелигентни градове към споделящи градове и се улеснява преходът към инфраструктура, която е по-благоприятна за гражданите; също така изразява убеждение, че икономиката на споделянето може да предложи значителни възможности за вътрешните периферии, селските райони и териториите в неравностойно положение, може да породи нови и приобщаващи форми на развитие, може да има положително социално-икономическо въздействие и може да помогне на маргинализираните общности с непреки ползи за сектора на туризма;

Насърчаване на икономиката на споделянето

53.  изтъква значението на подходящите умения, компетентности и обучение, за да могат възможно най-много хора да участват активно в икономиката на споделянето и да се разгърне нейният потенциал;

54.  подчертава, че ИКТ дават възможност новаторските идеи в рамките на икономиката на споделянето да се развиват бързо и ефикасно, като същевременно свързват и овластяват участниците, независимо дали са ползватели, или доставчици на услуги, улесняват техния достъп до пазара и участието им в него и повишават достъпността на отдалечените и селските райони;

55.  призовава Комисията да бъде проактивна при насърчаването на сътрудничеството между публичния и частния сектор, по-специално що се отнася до въвеждането на електронната идентификация, да повиши доверието на потребителите и доставчиците на услуги в онлайн трансакциите, като се използва за основа рамката на ЕС за взаимно признаване на електронната идентификация, и да вземе мерки за преодоляване на другите съществуващи пречки пред растежа на икономиката на споделянето, като например спънките пред предоставянето на трансгранични схеми за застраховане;

56.  посочва, че въвеждането на 5G ще преобрази из основи логиката на нашите икономики, като направи услугите по-разнообразни и достъпни; подчертава във връзка с това колко е важно да се създаде конкурентоспособен пазар за новаторски предприятия, чийто успех в крайна сметка ще бъде определящ за силата на нашите икономики;

57.  посочва, че икономиката на споделянето е все по-важна в сектора на енергетиката, тъй като дава възможност за ефикасно участие на потребителите, производителите, отделните лица и общностите в няколко децентрализирани фази на цикъла на енергията от възобновяеми източници, включително собственото производство и потребление, съхранението и разпределението, в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и енергетиката;

58.  подчертава, че икономиката на споделянето процъфтява особено в тези общности, в които моделите на споделяне на знания и образование са силни и по този начин катализират и укрепват култура на отворени иновации; подчертава значението на съгласуваните политики и внедряването на широколентови и свръхшироколентови връзки като предпоставка да се развие пълният потенциал на икономиката на споделянето и да се извлекат ползите, предлагани от модела на споделяне; поради това припомня, че е необходимо да се даде възможност за подходящ достъп до мрежата на всички граждани в ЕС, особено в по-слабо населените, отдалечените или селските райони, където все още свързаността не е достатъчна;

59.  подчертава, че икономиката на споделянето се нуждае от подкрепа за своето развитие и разрастване и трябва да остане отворена за научни изследвания, иновации и нови технологии, за да привлича инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че законодателството и политиките на ЕС са готови за бъдещето, особено по отношение на откриването на неизключителни, ориентирани към експериментиране пространства, насърчаващи цифровата свързаност и грамотност, подкрепата за европейските предприемачи и стартиращи предприятия, стимулирането на иновационните центрове, инкубатори и клъстери на промишлеността 4.0, като в същото време се развиват взаимодействията в условия на съжителство с традиционните стопански модели;

60.  подчертава комплексния характер на транспортния сектор извън и в рамките на икономиката на споделянето; отбелязва, че този сектор е обхванат от засилена нормативна уредба; отбелязва потенциала на моделите на икономиката на споделянето да подобрят значително ефикасността и устойчивото развитие на транспортната система (включително чрез безпрепятствено издаване на билети за мултимодален транспорт и превоз в рамките на едно пътуване за ползвателите на транспорта с приложенията на икономиката на споделянето), на нейната безопасност и сигурност, както и да повишат достъпността на отдалечените райони и да намалят нежеланите вторични ефекти от задръстванията по пътищата;

61.  призовава съответните органи да насърчават ползотворното съвместно съществуване на транспортните услуги, основани на споделянето, и конвенционалната транспортна система; приканва Комисията да включи икономиката на споделянето в работата си по нови технологии в транспорта (свързани и автономни превозни средства, интегрирана електронна продажба на билети и интелигентни транспортни системи), заради техните силни и естествени взаимодействия;

62.  подчертава необходимостта от правна сигурност за платформите и техните ползватели, за да се осигури развитието на икономиката на споделянето в транспортния сектор в ЕС; отбелязва, че в сектора на мобилността е важно да се прави ясно разграничение между i) съвместното ползване на автомобили и поделянето на разходите в контекста на съществуващо пътуване, планирано от водача за негови собствени цели, от една страна, и ii) нормативно уредените услуги за пътнически превоз, от друга страна;

63.  припомня, че според оценките на Комисията краткосрочното отдаване под наем на жилище или част от него от неговия собственик (физическо лице) е най-големият сектор на икономиката на споделянето въз основа на генерираната търговия, докато предоставяните пряко от едно физическо лице на друго транспортни услуги имат най-голям дял, измерван по приходи на платформите;

64.  подчертава, че в сектора на туризма споделянето на жилища представлява отлично използване на ресурсите и на неизползваното в достатъчна степен пространство, особено в райони, които не печелят традиционно от туризъм;

65.  осъжда в тази връзка налагането от някои публични органи на правила, които имат за цел ограничаване на предлагането на туристическо настаняване чрез икономиката на споделянето;

66.  насочва вниманието към трудностите, пред които са изправени европейските платформи за споделяне, във връзка с получаването на достъп до рисков капитал, както и във връзка със стратегиите им за разрастване, които трудности се засилват поради малкия размер и разпокъсаността на националните пазари и поради критичния недостиг на трансгранични инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да използват в пълна степен съществуващите инструменти за финансиране, за да инвестират в предприятия, основани на споделянето, и да насърчават инициативи за улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за стартиращите предприятия, малките и средните предприятия и бизнеси;

67.  подчертава, че системите за финансиране, основани на споделянето, като например колективното финансиране, са важно допълнение към традиционните начини на финансиране като част от ефективна екосистема за финансиране;

68.  отбелязва, че услугите, предоставяни от МСП в сектора на икономиката на споделянето, невинаги са съобразени в достатъчна степен с потребностите на хората с увреждания и на възрастните хора; призовава за инструменти и програми, имащи за цел да помогнат на тези оператори да вземат под внимание потребностите на хората с увреждания;

69.  призовава Комисията да улесни и да насърчи достъпа до подходящи начини на финансиране за европейските предприемачи, които работят в сектора на икономиката на споделянето, както и в рамките на Програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“;

70.  отбелязва бързото развитие и нарастващото разпространение, също и във финансовия сектор, на иновативни технологии и цифрови инструменти, като например блокчейн и технологията на дистрибутираните регистри; подчертава, че използването на тези децентрализирани технологии би могло да даде възможност за ефективни трансакции и връзки между партньори в рамките на икономиката на споделянето, което да доведе до създаването на независими пазари или мрежи и да замени, в един бъдещ момент, ролята на посредниците, която днес се изпълнява от платформите за споделяне;

o
o   o

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0237.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0455
(4) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11834-2016-INIT/en/pdf.
(5) OВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.
(6) ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
(7) OВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.
(8) ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 11.
(9) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(10) ECON-VI/016.
(11) OВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 33.
(12) Експресно проучване 438 на Евробарометър (март 2016 г.) относно „Използване на платформи за споделяне“.
(13) OВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.
(14) OВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 9.


Онлайн платформите и цифровият единен пазар
PDF 625kWORD 67k
Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровия единен пазар (2016/2276(INI))
P8_TA(2017)0272A8-0204/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 май 2016 г., озаглавено „Онлайн платформите и цифровият единен пазар — възможности и предизвикателства пред Европа“ (COM(2016)0288), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0172),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0184),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. — ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179), както и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2016)0108 и SWD(2016)0109),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост — оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0110),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0106),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2017)0002),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно Европейската инициатива за компютърни услуги в облак(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза(4),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 531/2012 по отношение на правилата за пазарите на роуминг на едро (COM(2016)0399),

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (COM(2016)0590),

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право в цифровия единен пазар (COM(2016)0593),

—  като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“)(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(6),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза(7) (Директива за сигурността на мрежите и информационните системи),

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги, с оглед на променящите се пазарни условия (COM(2016)287) (Директива за аудио-визуалните медийни услуги),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите (сътрудничество в областта на защитата на потребителите) (COM(2016)0283),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламенти и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание (COM(2015)0634),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 25 май 2016 г., озаглавен „Насоки относно въвеждането и прилагането на Директива 2005/29/EО относно нелоялните търговски практики“ (SWD(2016)0163),

—  като взе предвид ръководството за сектора на ИКТ относно прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, публикувано от Комисията през юни 2013 г.,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 септември 2016 г., озаглавен „Предварителен доклад относно секторното проучване на електронната търговия“ (SWD(2016)0312),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Онлайн платформите и цифровият единен пазар. Възможности и предизвикателства пред Европа“(8),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите съгласно член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по правни въпроси (A8-0204/2017),

А.  като има предвид, че основната причина за цифровия единен пазар е да се избегне разпокъсаността между националните законодателства и да се премахнат техническите, правните и данъчните пречки, за да могат дружествата, гражданите и потребителите напълно да се възползват от цифровите инструменти и услуги;

Б.  като има предвид, че цифровизацията и новите технологии продължават да променят формите на комуникация, достъпа до информация и поведението на гражданите, потребителите и дружествата, и като има предвид, че четвъртата индустриална революция ще доведе до цифровизация на всички сектори на икономиката и обществото;

В.  като има предвид, че все по-широкото използване на интернет и мобилни устройства създава нови стопански възможности за предприятията с всякакъв размер и генерира нови и алтернативни бизнес модели, възползващи се от новите технологии и достъпа до глобалния пазар, но също така създава нови предизвикателства;

Г.  като има предвид, че развитието и все по-широкото използване на интернет платформите за широк набор от дейности, включително търговски дейности и обмен на стоки и услуги, промениха начините, по които ползвателите и дружествата взаимодействат с доставчиците на съдържание, търговците и другите физически лица, предлагащи стоки и услуги;

Д.  като има предвид, че Директивата за електронната търговия освобождава посредниците от отговорност за съдържанието само ако те нямат нито сведения, нито контрол над предаваната и/или съхраняваната информация, но когато посредниците действително са знаели за нарушение или незаконна дейност или информация, директивата изисква бързи действия за отстраняване или изключване на достъпа до незаконна информация или дейност при получаването на такива сведения;

Е.  като има предвид, че много онлайн платформи и услуги на информационното общество предлагат по-лесен достъп до стоки, услуги и цифрово съдържание и са разширили дейностите си по отношение на потребителите и други участници;

Ж.  като има предвид, че Комисията понастоящем извършва редица оценки на правилата за защита на потребителите и практиките в отношенията между дружествата (B2B), извършвани чрез онлайн платформи, насочени към техните професионални ползватели;

З.  като има предвид, че творчеството и иновациите са двигатели на цифровата икономика, поради което е важно да се гарантира високо ниво на закрила на правата върху интелектуалната собственост;

Общо въведение

1.  приветства съобщението, озаглавено „Онлайн платформите и цифровият единен пазар — възможности и предизвикателства пред Европа“;

2.  приветства различните инициативи, които вече са предложени в рамките на стратегията за цифровия единен пазар за Европа; подчертава значението на координацията и последователността между тези инициативи; счита, че постигането на цифров единен пазар е от ключово значение за насърчаване на конкурентоспособността на ЕС, създаването на висококачествени и висококвалифицирани работни места и за поощряването на растежа на цифровата икономика в Европа;

3.  признава, че онлайн платформите принасят полза на съвременната цифрова икономика и обществото чрез увеличаване на възможностите за избор на потребителите и създаването и развитието на нови пазари; посочва обаче, че онлайн платформите представляват нови предизвикателства от политически и регулаторен характер;

4.  припомня, че много политики на ЕС се отнасят до онлайн платформите, но отбелязва, че в някои случаи законодателството не се прилага правилно или се тълкува по различен начин от държавите членки; подчертава значението на правилното изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС, преди да се разглежда въпросът дали има нужда от допълване на настоящата правна рамка с цел коригиране на ситуацията;

5.  приветства текущата работа за актуализиране и допълване на сегашната правна рамка, за да бъде тя пригодена към изискванията в цифровата ера; счита, че ефективна и привлекателна регулаторна среда е от първостепенно значение за развитието на онлайн и цифрова стопанска дейност в Европа;

Определение за платформи

6.  признава, че би било много трудно да се постигне единно, правно относимо и пригодно към бъдещето определение за онлайн платформи на равнището на ЕС поради фактори като голямото разнообразие на видовете съществуващи онлайн платформи и техните области на дейност, както и бързо променящата се среда на цифровия свят; счита, че при всички положения, единно определение на ЕС или единен универсален подход няма да помогне на ЕС да успее в икономиката на платформите;

7.  същевременно признава значението на това да се избягва фрагментирането на вътрешния пазар на ЕС, което би могло да възникне чрез увеличаването на броя на регионалните или националните правила и определения, както и на необходимостта да се гарантират сигурност и еднакви условия на конкуренция за предприятията и потребителите;

8.  поради това счита, че онлайн платформите следва да бъдат разграничени и определени в съответното секторно законодателство на равнище ЕС, в зависимост от техните характеристики, класификации и принципи, както и при следване на ориентиран към решаването на проблеми подход;

9.  приветства продължаващата работа на Комисията във връзка с онлайн платформите, включително консултациите със заинтересованите страни и извършването на оценка на въздействието; счита, че този вид подход, основан на фактите, е от съществено значение за създаването на цялостни знания в тази област; призовава Комисията да предложи, ако е необходимо, регулаторни или други мерки, основани на този задълбочен анализ;

10.  счита, че въпреки че онлайн платформите между предприятия и потребители (B2C) и между потребители (C2C) функционират в изключително разнообразна гама от дейности, като например електронната търговия, медиите, интернет търсачките, комуникациите, платежните системи, предоставянето на труд, оперативните системи, транспорта, рекламите, разпространението на културно съдържание, икономиката на сътрудничеството и социалните мрежи; отбелязва, че въпреки че някои общи характеристики позволяват идентификация на тези образувания, онлайн платформите могат да приемат много форми и за определянето на платформа могат да се приложат различни подходи;

11.  отбелязва, че онлайн платформите B2C и C2C, в по-голяма или по-малка степен, се характеризират от определени общи характеристики, като например, но не само: извършване на дейност на многостранни пазари, възможност за страните, принадлежащи към две или повече различни групи потребители, да влизат в пряк контакт посредством електронни средства, свързване на различни видове потребители, предлагане на онлайн услуги, пригодени към предпочитанията на потребителите и основани на предоставяните от тях данни, класификация или обозначаване на съдържание с помощта на компютърни алгоритми, стоки или услуги, предлагани или предоставяни онлайн от трети страни, и обединяване на няколко страни с оглед продажбата на дадена стока или предоставянето на услуга или обмен или споделяне на съдържание, стоки или услуги;

12.  изтъква, че е изключително важно да бъдат изяснени методите, чрез които се вземат основани на алгоритми решения, и да се насърчава прозрачността при използването на тези алгоритми; призовава Комисията и държавите членки да разгледат възможността за допускане на грешки и пристрастност при използването на алгоритми, за да се избегне всяка форма на дискриминация, нелоялна практика или нарушаване на неприкосновеността на личния живот;

13.  счита обаче, че следва да се направи ясно разграничение между платформите B2C и B2B в светлината на възникващите онлайн платформи B2C и B2B, ключови за развитието на интернет за нуждите на промишлеността, като например услугите, основани на технологии за компютърни услуги в облак, или платформите за споделяне на данни, които позволяват комуникация между продуктите на „интернет на нещата“; призовава Комисията да вземе под внимание пречките на единния пазар, които възпрепятстват разрастването на тези платформи;

Благоприятстване на устойчивия растеж на европейските онлайн платформи

14.  отбелязва, че онлайн платформите използват интернет като средство за взаимодействие и действат като посредници между страните, като по този начин се предоставят ползи за ползвателите, потребителите и предприятията чрез улесняване на достъпа до световния пазар; отбелязва, че онлайн платформите могат да допринесат за коригирането на търсенето и предлагането на стоки и услуги въз основа на настроенията на общността, споделения достъп, репутацията и доверието;

15.  отбелязва, че онлайн платформите и приложенията, много от които са създадени от европейски разработчици на приложения, се възползват от огромния и постоянно нарастващ брой мобилни устройства, персонални компютри, лаптопи и други компютърни устройства, и стават все по-достъпни на тези устройства;

16.  посочва, че е необходимо да се отдава приоритет на осигуряването на достатъчно инвестиции за разгръщането на високоскоростни широколентови мрежи и друга цифрова инфраструктура, за да се изпълнят целите за свързаност на обществото на гигабитовия интернет, тъй като това разгръщане е от първостепенно значение, за да се даде възможност на гражданите и предприятията да се възползват от предимствата на развитието на технологията 5G и по-общо, да се гарантира свързаност в държавите членки;

17.  подчертава, че все по-широкото използване на интелигентни устройства, включително смартфони и таблети, допълнително разширява и подобрява достъпа до нови услуги, включително до онлайн платформите, като по този начин увеличава тяхната роля в икономиката и обществото, особено сред младите хора, но и все повече сред всички възрастови групи; отбелязва, че цифровизацията допълнително ще се увеличи с бързото развитие на „интернет на нещата“, за който се очаква да свърже 25 милиарда обекта до 2020 г.;

18.  счита, че достъпът до онлайн платформи посредством висококачествени технологии е от значение за всички граждани и предприятия, а не само за тези, които вече извършват дейност онлайн; подчертава, че е важно да се предотвратява появата на различия, които биха могли да възникнат от липсата на цифрови умения или неравен достъп до технологии; подчертава, че се изисква ангажиран подход към развитието на цифрови умения на национално и европейско равнище;

19.  обръща внимание на бързото развитие на пазарите за онлайн платформи, които предлагат нов пазар за продукти и услуги; признава глобалния и трансграничен характер на тези пазари; посочва, че глобалните пазари за онлайн платформи предлагат на потребителите широка гама от възможности за избор и ефективна ценова конкуренция; отбелязва, че споразумението за „роуминг както у дома“ подкрепя трансграничното измерение на онлайн платформите, като прави използването на онлайн услугите по-достъпно;

20.  отбелязва все по-голямата роля на онлайн платформите в споделянето и предоставянето на достъп до новини и друга информация, която е ценна за гражданите, както и за функционирането на демокрацията; счита, че онлайн платформите могат да играят също така ролята на катализатори за електронното управление;

21.  настоятелно призовава Комисията да продължи да насърчава растежа на европейските онлайн платформи и да засилва тяхната способност за растеж и конкуренция на световно равнище; призовава Комисията да поддържа благоприятстваща иновациите политика по отношение на онлайн платформите, за да улеснява навлизането на пазара; изразява съжаление относно ниския дял на ЕС на пазарна капитализация на онлайн платформи; подчертава, че е важно да бъдат премахнати пречките, които спъват гладкото функциониране на онлайн платформите отвъд националните граници и нарушават функционирането на европейския цифров единен пазар; подчертава значението на недискриминацията и необходимостта да се улесни смяната на платформи, предлагащи подобни услуги;

22.  подчертава, че сред важните фактори са отворената среда, хомогенните правила, наличието на достатъчно свързаност, оперативната съвместимост на съществуващите приложения и наличието на отворени стандарти;

23.  признава значителните предимства, които онлайн платформите предлагат за МСП и стартиращите предприятия; отбелязва, че онлайн платформите често са най-лесната и най-подходящата първа стъпка за малките предприятия, които желаят да навлязат в онлайн пространството и да се възползват от каналите за разпространение онлайн; отбелязва, че онлайн платформите позволяват на МСП и стартиращите предприятия да получат достъп до световните пазари, без да е необходимо да инвестират прекомерно в изграждането на скъпа цифрова инфраструктура; подчертава значението на прозрачността и справедливия достъп до платформи, и припомня, че нарастващата доминираща позиция на някои онлайн платформи не бива да ограничава свободата на стопанска инициатива;

24.  настоятелно призовава Комисията да даде приоритет на действия, които дават възможност за възникване и разрастване на европейски стартиращи предприятия и онлайн платформи; подчертава, че улесняването на финансирането и инвестициите в стартиращи предприятия, като се използват всички съществуващи инструменти за финансиране, е от жизненоважно значение за развитието на онлайн платформите с произход от Европа, по-конкретно чрез достъп до рисков капитал и различни канали, като например банкови или публични фондове, или чрез алтернативни възможности за финансиране, като например колективно финансиране и групово инвестиране;

25.  отбелязва, че някои онлайн платформи активизират икономиката на сътрудничеството и допринасят за растежа ѝ в Европа; приветства съобщението на Комисията относно икономиката на сътрудничеството и подчертава, че то следва да представлява първа стъпка към по-всеобхватна стратегия на ЕС в тази област, която подкрепя развитието на нови стопански модели; подчертава,, че тези нови стопански модели създават работни места, насърчават предприемачеството и предлагат нови услуги, по-голям избор и по-добри цени за гражданите и потребителите, както и генериране на гъвкавост и нови възможности, но могат също да породят предизвикателства и рискове за работниците;

26.  изтъква, че държавите членки имат подобрения в областта на трудовите и социалните стандарти и системите за социална закрила през последните десетилетия, и подчертава, че развитието на социалното измерение трябва да бъде гарантирано и в цифровата ера; отбелязва, че засилването на цифровизацията влияе върху пазарите на труда, предефинирането на работните места и договорните отношения между работниците и предприятията; отбелязва колко е важно да се гарантира зачитане на трудовите и социалните права, както и значението на адекватното прилагане на съществуващото законодателство с цел допълнително стимулиране на схемите за социална сигурност и качеството на заетостта; също призовава държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и други съответни заинтересовани страни, да оценят необходимостта от модернизиране на действащото законодателство, включително системите за социална сигурност, така че да бъдат в крак с технологичното развитие, като същевременно гарантират защитата на работниците, да осигурят достойни условия на труд и да произведат общи ползи за обществото като цяло;

27.  призовава държавите членки да гарантират подходяща социална сигурност на самостоятелно заетите лица, които са основни участници на цифровия пазар на труда; призовава държавите членки да разработят нови механизми за защита, когато това е необходимо, за да гарантират подходящо обхващане на работниците и служителите на онлайн платформи, както и недискриминация и равенство между половете, и да споделят най-добри практики на европейско равнище;

28.  отбелязва, че онлайн платформите в областта на здравето могат да подпомагат иновативните дейности, като създават и предават съответните знания от ангажирани потребители на здравеопазването към иновативната среда на здравеопазването; подчертава, че новите иновационни платформи съвместно ще проектират и създадат следващото поколение от иновативни продукти в здравеопазването, така че точно да отговорят на текущите неудовлетворени потребности;

Изясняване на отговорността на посредниците

29.  отбелязва, че настоящият режим на ограничена отговорност на посредниците в ЕС е един от основните въпроси, повдигани от определени участници в текущия дебат относно онлайн платформите; отбелязва, че консултациите относно регулаторната среда за платформите показа относителна подкрепа за настоящата рамка, съдържаща се в Директивата за електронната търговия, а също и необходимостта да се премахнат някои недостатъци в прилагането ѝ; поради това счита, че режимът на отговорност следва да бъде допълнително разяснен, тъй като е основен стълб на цифровата икономика на ЕС; счита, че има нужда от насоки от Комисията относно прилагането на рамката за отговорност на посредниците, за да могат онлайн платформите да изпълняват отговорностите си и да спазват правилата относно отговорността , да засилват правната сигурност и увеличават доверието на ползвателите; призовава Комисията да разработи допълнителни стъпки за постигането на тази цел, като припомня, че платформите, които не играят неутрална роля, както е определено в Директивата за електронната търговия, не могат да претендират за освобождаване от отговорност;

30.  подчертава, че въпреки факта, че в наши дни се потребява повече творческо съдържание, отколкото когато и да било, относно услуги като например платформи за качено от ползвателите съдържание или услуги по обединяване на съдържание, творческите сектори не са отбелязали сходно увеличение на приходите от това увеличение на потреблението; подчертава, че за една от основните причини за това положение се счита прехвърлянето на стойност, възникнало поради липсата на яснота относно статута на тези онлайн услуги съгласно правото в областта на авторските права и електронната търговия; подчертава, че e създаден нелоялен пазар, застрашаващ развитието на цифровия единен пазар и неговите основни участници, а именно секторите на културната и творческите индустрии;

31.  приветства ангажимента на Комисията да публикува насоки относно отговорността на посредниците, тъй като съществува известна липса на яснота по отношение на настоящите правила и тяхното прилагане в някои държави членки; счита, че насоките ще засилят доверието на потребителите в онлайн услугите; настоятелно призовава Комисията да представи своите предложения; призовава Комисията да обърне внимание на различията между онлайн и офлайн средата и да създаде еднакви условия на конкуренция за съпоставими услуги онлайн и офлайн, когато това е необходимо, и да отчита спецификите на всяка сфера, развитието на обществото, необходимостта от повече прозрачност и правна сигурност, и необходимостта да не се възпрепятстват иновациите;

32.  счита, че цифровите платформи са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и предлагат големи възможности на културните и творческите индустрии за разработване на нови бизнес модели; подчертава, че трябва да се обмисли как този процес може да функционира с по-голяма правна сигурност и зачитане на носителите на права; подчертава значението на прозрачността и на гарантирането на еднакви условия на конкуренция; във връзка с това счита, че носителите на права трябва да бъдат защитени по законодателната рамка за авторското право и интелектуалната собственост, за да се гарантира признаването на ценностите и стимулирането на иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на съдържание;

33.  настоятелно призовава онлайн платформите да засилят мерките за борба с незаконното и вредното онлайн съдържание; отбелязва текущата работа по Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и намерението на Комисията да предложи мерки за платформите за споделяне на видеоклипове с цел защита на малолетните и непълнолетните лица и премахването на съдържание, свързано с подбуждането към омраза; отбелязва липсата на указване на съдържание, свързано с подбуждането към тероризъм; призовава да бъде обърнато специално внимание, за да се избегнат тормозът и насилието срещу уязвими лица;

34.  счита, че правилата за отговорност за онлайн платформите следва да дават възможност за разрешаване по ефикасен начин на проблемите, свързани с незаконното съдържание и незаконните стоки, например чрез прилагане на надлежна проверка, като същевременно се поддържа балансиран и благоприятен за иновациите подход; настоятелно призовава Комисията да определи и допълнително да изясни процедурите за уведомяване и премахване и да предостави насоки за доброволни мерки, имащи за цел отстраняване на такова съдържание;

35.  подчертава, че е важно да се предприемат действия срещу разпространяването на фалшиви новини; призовава платформите да предоставят на ползвателите инструменти за изобличаване на фалшиви новини по такъв начин, че другите ползватели да могат да бъдат информирани за съдържанието, чиято истинност е оспорена; същевременно посочва, че свободният обмен на мнения е от основно значение за демокрацията и че правото на неприкосновеност на личния живот се прилага и в областта на социалните медии; подчертава стойността на свободния печат по отношение на предоставянето на достоверна информация на гражданите;

36.  призовава Комисията да анализира задълбочено настоящото положение и правната рамка по отношение на фалшивите новини и да провери възможността за законодателна намеса с цел ограничаване на препредаването и разпространяването на лъжливо съдържание;

37.  подчертава необходимостта онлайн платформите да водят борба с незаконните стоки и незаконното съдържание и нелоялните практики (напр. препродажбата на билети за събития с развлекателен характер на многократно завишени цени), чрез регулаторни мерки, допълнени от ефективни мерки за саморегулиране (например чрез ясни условия за използване и подходящи механизми за установяване на извършителите на повтарящи се нарушения или чрез специализирани екипи за модериране на съдържание и чрез проследяване на опасни продукти) или хибридни мерки;

38.  приветства кодекса за поведение относно незаконния език на омразата онлайн, договорен през 2016 г. и подкрепен от Комисията, и изисква от Комисията да разработи подходящи и разумни средства за онлайн платформите за откриване и отстраняване на незаконни стоки и незаконно съдържание;

39.  счита, че спазването на Общия регламент относно защитата на данните и Директивата за сигурността на мрежите и информационните системи е от съществено значение, що се отнася до собствеността върху данните; отбелязва, че за ползвателите често са мотивирани да споделят личните си данни с онлайн платформите; подчертава необходимостта потребителите да бъдат информирани за точния характер на събираните данни и начина, по който те ще се използват; подчертава, че е наложително ползвателите да имат контрол върху събирането и използването на техните лични данни; подчертава, че следва да се предвиди и възможност да не се споделят лични данни; отбелязва, че правилото за правото „ да бъдеш забравен“ важи и за онлайн платформите; призовава онлайн платформите да гарантират, че анонимността е осигурена, когато лични данни се обработват от трети страни;

40.  приканва Комисията бързо да приключи своя преглед на необходимостта от формални процедури за уведомление и предприемане на действия като перспективен начин за хармонизирано засилване на режима на отговорност в целия ЕС;

41.  насърчава Комисията да представи във възможно най-кратък срок своите практически насоки относно надзора на пазара на продукти, продавани онлайн;

Създаване на еднакви условия на конкуренция

42.  настоятелно призовава Комисията да гарантира еднакви условия на конкуренция за доставчиците на услуги на онлайн платформи и другите услуги, с които те се конкурират, включително B2B и C2C; подчертава, че регулаторната сигурност е от съществено значение за създаването на процъфтяваща цифрова икономика; отбелязва, че конкурентният натиск се различава в различните сектори и за различните участници в даден сектор; следователно припомня, че „универсалните“ решения рядко са подходящи; счита, че всички предложени специфични решения или регулаторни мерки трябва да вземат под внимание специфичните характеристики на платформите, за да се гарантира лоялна конкуренция при равни условия;

43.  обръща внимание на факта, че размерът на онлайн платформите се различава — от многонационални дружества до микропредприятия; подчертава значението на лоялната и ефективна конкуренция между онлайн платформите, за да се подобрява изборът на потребителите и да се избегне създаването на монополи или господстващо положение, които водят до нарушения на пазарната мощ; подчертава, че улесняването на прехвърлянето между онлайн платформите или онлайн услугите е съществена мярка за предотвратяване на неефективност на пазара и избягване на ситуации на зависимост;

44.  отбелязва, че онлайн платформите променят силно регулираните традиционни бизнес модели; подчертава, че евентуалните реформи на съществуващата регулаторна рамка следва да се концентрират върху хармонизирането на правилата и намаляването на регулаторната разпокъсаност, за да се гарантира отворен и конкурентен пазар за онлайн платформи и нови услуги, при същевременното гарантиране на високи стандарти за защита на потребителите; подчертава необходимостта от избягване на свръхрегулиране и от продължаване на процеса REFIT, както и от прилагането на принципа за по-добро регулиране; подчертава значението на технологичната неутралност, както и че е важно да има съгласуваност между правилата, които се прилагат онлайн и офлайн в равностойни ситуации, в необходимата и възможната степен; подчертава, че регулаторната сигурност благоприятства конкуренцията, инвестициите и иновациите;

45.  подчертава значението на инвестициите в инфраструктурата в градските и селските райони; подчертава, че лоялната конкуренция гарантира инвестиции в качествени високоскоростни широколентови услуги; подчертава, че достъпът на приемливи цени до и цялостното разгръщане на надеждна високоскоростна инфраструктура, като например свръхвисокоскоростни връзки и телекомуникационни мрежи, благоприятстват предлагането и използването на услугите на онлайн платформите; подчертава необходимостта от мрежова неутралност и справедлив и недискриминационен достъп до онлайн платформи като предпоставка за иновации и действително конкурентен пазар; настоятелно призовава Комисията да рационализира схемите за финансиране за свързани инициативи за улесняване на процеса на цифровизация, с цел използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и на „Хоризонт 2020“ (H2020), както и вноските от националните бюджети на държавите членки; призовава Комисията да направи оценка на потенциала на публично-частните партньорства (ПЧП) и съвместните технологични инициативи (СТИ);

46.  призовава Комисията да разгледа възможността за установяване на хармонизиран подход към правото на коригиране, правото на насрещно изявление и правата на ползвателите на платформи за въздържане от действия;

47.  призовава Комисията да създаде равнопоставени условия на конкуренция с оглед на исканията за обезщетение за вреди срещу платформи поради разпространяването на дискредитиращи факти, които пораждат трайни вреди за ползвателя;

Информиране и предоставяне на възможности на гражданите и потребителите

48.  подчертава, че интернетът на бъдещето не може да бъде успешен без доверието на потребителите в онлайн платформите, по-голяма прозрачност, еднакви условия на конкуренция, защита на личните данни, по-добър контрол върху системите за реклама и други автоматизирани системи, както и без онлайн платформи, които спазват цялото приложимо законодателство и зачитат законните интереси на ползвателите;

49.  подчертава значението на прозрачността във връзка със събирането и използването на данни и счита, че онлайн платформите трябва по адекватен начин да отговорят на опасенията на ползвателите, като надлежно искат тяхното съгласие в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните и ги информират по-ефективно и ясно за това какви данни се събират, как те се споделят и използват в съответствие с рамката на ЕС за защита на данните, като същевременно се запазва възможността за оттегляне на съгласието за отделни разпоредби, без лишаване от пълния достъп до дадена услуга;

50.  призовава Комисията и държавите членки да вземат необходимите мерки, за да се гарантира пълното спазване на правата на гражданите на неприкосновеност на личния живот и на защита на техните лични данни в цифровата среда; подчертава значението на правилното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните, за да се гарантира пълното прилагане на принципа на „защита на личния живот още при проектирането и по подразбиране“;

51.  отбелязва, че е важно да се изяснят въпросите относно достъпа до данни, въпросите за собствеността върху данните и свързаната с тях отговорност, и призовава Комисията да направи допълнителна оценка на действащата регулаторна рамка по отношение на тези въпроси;

52.  подчертава, че трансграничният характер на онлайн платформите представлява огромно предимство в развитието на цифровия единен пазар, но също така изисква по-добро сътрудничество между националните публични органи; изисква съществуващите служби и механизми за защита на потребителите да си сътрудничат и да осигурят ефикасна защита на потребителите по отношение на дейностите на онлайн платформите; освен това отбелязва значението на Регламента за трансгранично правоприлагане и сътрудничество в това отношение; приветства намерението на Комисията да продължи да оценява евентуална допълнителна необходимост от актуализиране на съществуващите правила в областта на защитата на потребителите във връзка с платформите като част от проверката по REFIT на правото на ЕС относно потребителите и търговията през 2017 г.;

53.  насърчава онлайн платформите да предлагат ясни, изчерпателни и справедливи условия и да гарантират разбираеми за ползвателите начини на представяне на условията си, обработването на данните и правните и търговските гаранции, като избягват сложна терминология, с цел да се повиши защитата на потребителите и да се насърчи доверието и разбирането на правата на потребителите, които са първостепенен фактор за успеха на онлайн платформите;

54.  посочва, че високи стандарти за защита на потребителите на онлайн платформи са необходими не само в B2B практиките, но и в C2C отношенията;

55.  призовава за оценка на действащото законодателство и настоящите инструменти за саморегулиране, за да се прецени дали те осигуряват подходяща защита на ползвателите, потребителите и предприятията на фона на нарастващия брой на жалбите и на разследванията, започнати от Комисията, срещу различни платформи;

56.  подчертава важността на това да се предоставя на потребителите ясна, безпристрастна и прозрачна информация относно критериите, използвани за филтриране, класиране, спонсориране, персонализиране или преглед на представената им информация; подчертава необходимостта от ясно разграничаване между спонсорираното и останалото съдържание;

57.  призовава Комисията да се заеме с решаването на определени проблеми, свързани със системите на платформите за преглед, като например фалшиви отзиви и заличаването на отрицателни отзиви, с цел спечелване на конкурентно предимство; подчертава необходимостта от това прегледите да бъдат по-надеждни и полезни за потребителите и да се гарантира, че платформите спазват съществуващите задължения и вземат мерки в това отношение срещу практики като доброволни схеми; приветства насоките относно прилагането на Директивата относно нелоялните търговски практики;

58.  призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от критерии и прагове, определящи условията, при които онлайн платформите могат да бъдат подложени на допълнителен пазарен надзор, и да предостави насоки за онлайн платформите, за да ги улесни да спазват своевременно съществуващите задължения и насоки, по-специално в областта на защитата на потребителите и правилата на конкуренцията;

59.  подчертава, че правата на авторите и творците трябва да бъдат защитени също и в цифровата ера, и припомня значението на творческия сектор за заетостта и икономиката в ЕС; призовава Комисията да извърши оценка на настоящата Директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост(9), с цел предотвратяване на злоупотреба с процедури за отчитане и за да се гарантира, че всички участници във веригата на стойността, включително посредниците, като например доставчиците на интернет услуги, могат да се борят по-ефективно срещу фалшифицирането, чрез предприемането на активни, пропорционални и ефективни мерки, за да осигурят проследимост и да предотвратяват популяризирането и разпространението на фалшифицирани стоки, като се има предвид, че фалшифицирането представлява риск за потребителите;

60.  подчертава необходимостта от възстановяване на баланса в поделянето на стойността за интелектуалната собственост, по-специално на платформи, разпространяващи защитено аудио-визуално съдържание;

61.  призовава за по-тясно сътрудничество между платформите и носителите на права, за да се гарантира правилното уреждане на права и да се води борба с нарушаването на правата върху интелектуалната собственост онлайн; припомня, че подобни нарушения могат да представляват реален проблем не само за дружествата, но и за здравето и безопасността на потребителите, които трябва да са наясно със съществуването на незаконна търговия с фалшифицирани стоки; поради това повтаря своя призив за прилагане на подхода „следвай парите“ по отношение на съответните платежни услуги с цел фалшификаторите да бъдат лишени от средства за осъществяване на икономическата си дейност; подчертава, че преразглеждането на Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост би могло да бъде подходящо средство за осигуряване на високо равнище на сътрудничество между платформи, ползватели и всички други икономически субекти, наред с правилно прилагане на Директивата за електронната търговия;

62.  призовава Комисията да продължи да насърчава платформата, открита за уреждане на спорове, свързани с онлайн покупки, между потребителите, да подобри пригодността ѝ за ползване и да следи дали търговците спазват задължението си да включат връзка към платформата на своя уебсайт, за да продължи разглеждането на нарастващия брой жалби срещу няколко онлайн платформи;

Увеличаване на доверието в онлайн средата и насърчаване на иновациите

63.  подчертава, че ефективното прилагане на защитата на данните и правата на потребителите на онлайн пазарите в съответствие с разпоредбите на Общия регламент относно защитата на данните и Директивата относно мрежовата и информационната сигурност са приоритетни действия за публичната политика и предприятията, когато става въпрос за засилване на доверието; подчертава, че защитата на потребителите и защитата на данните включват различни мерки в областта на неприкосновеността на личния живот онлайн, и сигурността в интернет и в кибернетичното пространство; подчертава значението на прозрачността във връзка със събирането на данни и сигурността на плащанията;

64.  отбелязва, че онлайн плащанията осигуряват висока степен на прозрачност, която помага да се защитават правата на потребителите и предприемачите и свежда до минимум рисковете от измами; приветства новите иновативни и алтернативни платежни методи като виртуални валути и електронни портфейли; отбелязва, че прозрачността улеснява сравняването на цените и разходите по сделките и увеличава възможността за проследяване на икономическите операции;

65.  подчертава, че една справедлива, предвидима и благоприятстваща иновациите среда, както и инвестициите в научноизследователската и развойната дейност и повишаването на квалификацията на работната сила са от жизненоважно значение за генериране на нови идеи и иновации; подчертава значението на свободно достъпните данни и отворените стандарти за развитието на нови онлайн платформи и иновации; припомня, че за 2018 г. се планира преглед на прилагането на Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(10); отбелязва, че отворените, интелигентни и споделени изпитателни платформи и отворените приложно-програмни интерфейси могат да представляват актив за Европа;

66.  подчертава значението на един ангажиран подход от страна на Комисията и по-специално от държавите членки, към развитието на цифрови умения, с цел формиране на висококвалифицирана работна сила, тъй като това е условие за гарантирането на високо ниво на заетост при справедливи условия в целия ЕС, като същевременно се премахне цифровата неграмотност, която подтиква към цифрово разделение и цифрова изолация; следователно подчертава, че развитието и усъвършенстването на цифровите умения са наложителни и изискват съществени инвестиции в образованието и ученето през целия живот:

67.  счита, че платформи, на които се съхранява и предоставя на разположение на обществеността значителен обем защитени произведения, следва да сключват лицензионни споразумения със съответните носители на права, освен ако те не извършват дейност и поради това не попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 14 от Директивата за електронната търговия, с цел справедлива подялба на печалбата с авторите, творците и съответните носители на права; подчертава, че такива лицензионни споразумения и тяхното изпълнение трябва да спазват упражняването на основните права на ползвателите;

Зачитане на отношенията между дружествата (B2B) и конкурентното право на ЕС

68.  приветства действията на Комисията за по-добро прилагане на конкурентното право в цифровия свят и подчертава необходимостта Комисията да взема своевременни решения по делата в областта на конкуренцията, с оглед на бързия темп на развитие на цифровия сектор; отбелязва обаче, че в някои отношения конкурентното право на ЕС трябва да се адаптира към света на цифровите технологии, за да бъде пригодно за целта;

69.  изразява загриженост относно проблемните нелоялни търговски B2B практики на някои онлайн платформи като липсата на прозрачност (напр. по отношение на резултатите от търсене или ценообразуването), едностранни промени в условията, популяризирането на рекламни или спонсорирани резултати, като същевременно се намалява видимостта на неплатените резултати, евентуални нелоялни условия, напр. при платежните решения, и възможни злоупотреби с двойната роля на платформите като посредници и конкуренти; отбелязва, че тази двойна роля може да създаде икономически стимули за онлайн платформите да извършват дискриминация в полза на своите собствени продукти и услуги и да налагат дискриминационни B2B условия; призовава Комисията да въведе подходящи мерки в това отношение;

70.  призовава Комисията да предложи насочена към повишаване на растежа и ориентирана към потребителите законодателна рамка за B2B отношенията, основана на принципа на предотвратяване на злоупотребата с пазарна мощ, и да гарантира, че платформите, които служат като вход към пазар надолу по веригата, не контролират достъпа; счита, че подобна рамка следва да предотвратява вредни последици за благосъстоянието на потребителите и да насърчава конкуренцията и иновациите; освен това препоръчва тази рамка да бъде технологично неутрална и да може да се справя със съществуващите рискове, например по отношение на пазара за мобилни оперативни системи, но и с бъдещи рискове, свързани с нови, ориентирани към интернет технологии, като „интернет на нещата“ или изкуствен интелект, което ще консолидира позицията на платформите дори още по-категорично между онлайн предприятията и потребителите;

71.  приветства целенасоченото проучване с цел установяване на факти относно B2B практики, предвидено от Комисията до пролетта на 2017 г., и настоятелно призовава за представянето на ефективни стъпки за гарантиране на лоялна конкуренция;

72.  подчертава, че правото и органите на ЕС за защита на конкуренцията трябва да гарантират еднакви условия, когато това е целесъобразно, в това число по отношение на защитата на потребителите и данъчните въпроси;

73.  отбелязва неотдавнашните разкрития относно, наред с другото, големи цифрови дружества и техните практики за данъчно планиране в ЕС; приветства във връзка с това усилията на Комисията за борба с избягването на данъци и призовава държавите членки и Комисията да предложат допълнителни реформи с цел предотвратяване на практиките за избягване на данъци в ЕС; призовава за предприемане на действия, за да се гарантира, че всички дружества, включително цифровите дружества, плащат данъците си в държавите членки, където извършват стопанските си дейности;

74.  посочва разликите в правната среда в 28-те държави членки и особеностите на цифровия сектор, в който физическото присъствие на дадено дружество в държавата на пазара често не е необходимо; призовава държавите членки да адаптират системите си за ДДС в съответствие с принципа за държавата на местоназначение(11);

Мястото на ЕС в света

75.  изтъква, че присъствието на ЕС на световния пазар е печално незадоволително, по-специално поради настоящата разпокъсаност на цифровия пазар, правната несигурност, както и липсата на финансиране и капацитет за пазарните технологични иновации, които създават затруднения за европейските дружества да станат световни лидери и да се конкурират с участници от останалия свят в тази нова, конкурентоспособна в световен мащаб икономика; насърчава развитието на среда за стартиращи и разрастващи се предприятия, която благоприятства развитието и създаването на местни работни места;

76.  призовава европейските институции да гарантират еднакви условия на конкуренция между операторите от ЕС и извън ЕС, например по отношение на данъчното облагане и други подобни въпроси;

77.  счита, че ЕС притежава потенциала да се превърне в основен фактор в цифровия свят, и счита, че ЕС следва да проправи път към благоприятстващ инвестициите климат в Европа, като осигури ясна правна рамка, защитаваща всички заинтересовани страни;

o
o   o

78.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0052.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0010.
(4) OВ L 310, 26.11.2015 г., стр. 1.
(5) ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
(6) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(7) ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.
(8) OВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 119.
(9) Директива 2004/48/EО (OВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).
(10) Директива 2003/98/EО (OВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90).
(11) Вж. резолюцията на Парламента от 24 ноември 2016 г. относно „Към окончателна система на ДДС и борба срещу измамите с ДДС“ — приети текстове, P8_TA(2016)0453.


Хуманитарното положение в Йемен
PDF 481kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно хуманитарното положение в Йемен (2017/2727(RSP))
P8_TA(2017)0273RC-B8-0407/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално тези от 25 февруари 2016 г.(1) относно хуманитарното положение в Йемен и от 9 юли 2015 г.(2) относно положението в Йемен,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Йемен от 3 април 2017 г.,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 октомври 2016 г. относно нападението в Йемен и от 19 октомври 2016 г. относно прекратяването на огъня в Йемен,

—  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Йемен и по-специално резолюции № 2216 (2015 г.), № 2201 (2015 г.) и № 2140 (2014 г.),

—  като взе предвид проявата на високо равнище за набиране на средства за хуманитарната криза в Йемен, състояла се в Женева на 25 април 2017 г.,

—  като взе предвид призива на специалния докладчик на Организацията на обединените нации относно правата на човека и международните санкции, Идрис Джазаири, на 12 април 2017 г. за прекратяване на морската блокада на Йемен,

—  като взе предвид изявленията на върховния комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал Хюсейн от 10 октомври 2016 г. относно скандалното нападение над погребение в Йемен, от 10 февруари 2017 г. относно цивилните лица, попаднали между враждуващите страни в Йемен, и от 24 март 2017 г. относно убийството на над 100 цивилни граждани в даден месец, включително рибари и бежанци, когато конфликтът в Йемен достига своята втора годишнина,

—  като взе предвид изявленията на специалния пратеник на ООН за Йемен Исмаил Оулд Шейх Ахмед от 21 октомври и 19 ноември 2016 г. и от 30 януари 2017 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че хуманитарното положение в Йемен е катастрофално; като има предвид, че през февруари 2017 г. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) обяви положението в Йемен като „най-голямата в света извънредна ситуация по отношение на продоволствената сигурност“; като има предвид, че през май 2017 г. Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (OCHA) съобщи, че 17 милиона души в Йемен се нуждаят от продоволствена помощ, като 7 милиона от тях са изправени пред „извънредна ситуация по отношение на продоволствената сигурност“; като има предвид, че 2,2 милиона деца страдат от тежка форма на остро недохранване, като на всеки десет минути едно дете умира от предотвратими причини; като има предвид, че има 2 милиона вътрешно разселени лица и 1 милион завърнали се лица;

Б.  като има предвид, че последиците от настоящия конфликт са опустошителни за страната и нейното население; като има предвид, че въпреки международните призиви за намиране на политическо решение на кризата, страните по конфликта не успяха да постигнат уреждане на спора и боевете продължават; като има предвид, че нито една от страните не е постигнала военна победа и вероятно няма да го направи и в бъдеще;

В.  като има предвид, че съгласно ООН от март 2015 г. насам около 10 000 души са били убити и над 40 000 ранени в насилието; като има предвид, че сраженията, както на земята, така и във въздуха, са направили невъзможно за наблюдателите на Службата на ООН за правата на човека (СВКПЧ) да получат достъп до зоната, за да се установи броят на жертвите сред цивилното население, което означава, че тези цифри отразяват само смъртните случаи и нараняванията, които СВКПЧ е успяла да провери и потвърди; като има предвид, че гражданската инфраструктура и институциите на Йемен са сериозно засегнати от войната и за тях става все по-невъзможно да предоставят основни услуги; като има предвид, че системата на здравеопазването се намира на ръба на срив и ключовите работещи непосредствено с пациенти медицински работници не са получавали заплатите си с месеци;

Г.  като има предвид, че Йемен е изправен пред втора епидемия на холера и на остра диария, която доведе до над 100 000 предполагаеми случая на холера и до смъртта на почти 800 души в периода между 27 април и 8 юни 2017 г. в цялата страна;

Д.  като има предвид, че уязвимите групи, като жените и децата, са особено засегнати от продължаващите враждебни действия и хуманитарната криза, и като има предвид, че безопасността и благосъстоянието на жените и момичетата е предмет на особена загриженост; като има предвид, че децата са уязвими, по-специално във връзка с увеличаването на насилието в Йемен, като 1 540 деца са убити, а 2 450 ранени, както е документирано от ООН;

Е.  като има предвид, че вследствие на насилието повече от 350 000 деца не бяха в състояние да възобновят своето образование през миналата учебна година, с което общият брой на децата, които не ходят на училище в Йемен надхвърля 2 милиона според УНИЦЕФ; като има предвид, че децата, които не ходят на училище, са изложени на риск да бъдат вербувани за борба;

Ж.  като има предвид, че вносът осигурява почти 90 % от основните хранителни продукти на страната; като има предвид, че специалният докладчик на ООН за правата на човека и международните санкции подчерта, че въздушната и морската блокада, наложена на Йемен от коалиционните сили от март 2015 г. насам е една от основните причини за хуманитарната катастрофа, а насилието в страната и повсеместният недостиг на гориво нарушиха вътрешните мрежи за доставки на храна;

З.  като има предвид, че стабилен и сигурен Йемен с добре работещо правителство е от ключово значение за международните усилия за борба срещу екстремизма и насилието в региона и извън него, както и за мира и стабилността в самия Йемен;

И.  като има предвид, че положението в Йемен крие сериозни рискове за стабилността на региона, по-специално на Африканския рог, Червено море и по-широкия регион на Близкия Изток; като има предвид, че „Ал-Кайда на Арабския полуостров“ (АКАП) успява да се възползва от влошаването на политическата ситуация и на положението по отношение на сигурността в Йемен, разширявайки своето присъствие и увеличавайки броя и мащаба на своите терористични нападения; като има предвид, че АКАП и т.нар. „Ислямска държава“/Даиш установиха присъствието си в Йемен и извършват терористични нападения, убивайки стотици хора;

Й.  като има предвид, че в своята резолюция от 25 февруари 2016 г. Парламентът призова за инициатива, насочена към налагане на оръжейно ембарго на ЕС срещу Саудитска Арабия, в съответствие с Обща позиция 2008/944/CFSP на Съвета от 8 декември 2008 г.;

К.  като има предвид, че както хутите, така и съюзническите сили са обвинени в извършването на сериозни нарушения на международното право на водене на война, тъй като са заложили забранени противопехотни мини, малтретирали са задържани лица и са изстреляли безразборно ракети в населени места в Йемен и в южната част на Саудитска Арабия;

Л.  като има предвид, че общият размер на хуманитарната помощ на ЕС за Йемен за 2015 г. и 2016 г. възлиза на 120 милиона евро; като има предвид, че размерът на помощта за 2017 г. е 46 милиона евро; като има предвид, че въпреки проявата на високо равнище за набиране на средства за хуманитарната криза в Йемен, проведена в Женева през април 2017 г. и по време на която бяха поети ангажименти от различни държави и организации в размер на 1,1 милиарда щатски долара, към 9 май 2017 г. донорите са предоставили средства, възлизащи едва на 28 % от призива на ООН за хуманитарна помощ за Йемен за 2017 г. в размер на 2,1 милиарда щатски долара; като има предвид, че допълнителна сума в размер на 70 милиона евро се очаква да бъде мобилизирана в помощ за развитие през 2017 г.;

1.  изразява дълбока загриженост от обезпокоителното влошаване на хуманитарното положение в Йемен, което се характеризира с широко разпространена продоволствена несигурност и тежко недохранване, безразборни нападения срещу цивилното население и медицински и хуманитарни работници, разрушаването на гражданска и медицинска инфраструктура, продължаването на въздушните удари, наземните сражения и артилерийския обстрел въпреки многократните призиви да се възобнови прекратяването на враждебните действия;

2.  изразява дълбоко съжаление във връзка с предизвиканата от конфликта загуба на човешки живот и страданието на хората, попаднали в обсега на сраженията, и изразява своите съболезнования на семействата на жертвите; отново потвърждава ангажимента си да продължи да подкрепя Йемен и народа на Йемен; настоятелно призовава всички страни да потърсят незабавно примирие и да се върнат на масата за преговори; отново заявява своята подкрепа за териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Йемен;

3.  изразява дълбока загриженост, че продължаващите въздушни удари и наземните сражения доведоха до смъртта на хиляди цивилни лица, разселването и загубата на средства за препитание, излагащи на риск живота на още повече хора, допълнително дестабилизираха Йемен, разрушават физическата инфраструктура на страната, създадоха нестабилност, от която се възползваха терористични и екстремистки организации, като ИДИЛ/Даиш и АКАП, и изостриха вече критичното хуманитарно положение;

4.  осъжда най-категорично всички терористични нападения и насилието срещу цивилното население, в т.ч. бомбардировките, използването на касетъчни боеприпаси, ракети, артилерийски обстрел, снайперистки огън и ракетни нападения и сведенията за използване на противопехотни мини, както и нападенията, довели до разрушаването на цивилни инфраструктурни обекти, включително училища, медицинска инфраструктура, жилищни райони, пазари, водоснабдителни системи, пристанища и летища;

5.  настоятелно призовава правителството на Йемен да поеме своята отговорност в борбата с ИДИЛ/Даиш и АКАП, които се възползват от съществуващата нестабилност; припомня, че всеки терористичен акт представлява престъпление и е неоправдан, независимо от мотивацията и от това кога, къде и от кого е извършен; подчертава необходимостта всички страни по конфликта да предприемат решителни действия срещу подобни групировки, чиито дейности представляват сериозна заплаха за уреждането на конфликта по пътя на преговорите и за сигурността в региона и извън него;

6.  отново призовава всички страни и техните регионални и международни поддръжници да спазват международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, да гарантират защитата на цивилното население и да се въздържат от пряко насочване на удари срещу цивилна инфраструктура, по-конкретно медицинска инфраструктура и водоснабдителни системи; припомня, че целенасочените нападения срещу цивилно население и цивилна инфраструктура, в това число болници и медицински персонал, представлява тежко нарушение на международното хуманитарно право; настоятелно призовава международната общност да направи необходимото за международното наказателно преследване на отговорните за нарушенията на международното право, извършени в Йемен; подкрепя в това отношение призива на върховния комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал Хюсейн за създаването на независим международен орган, който да проведе задълбочено разследване на престъпленията, извършени по време на конфликта в Йемен; подчертава, че гарантирането на отчетност за нарушенията е абсолютно наложително за постигането на трайно уреждане на конфликта;

7.  припомня, че не може да има военно решение на конфликта в Йемен и че кризата може да бъде решена само чрез приобщаващ процес на преговори, ръководен от Йемен и включващ всички засегнати страни, с пълното и конструктивно участие на жените, водещо до приобщаващо политическо решение; отново заявява своята подкрепа за усилията на генералния секретар на ООН, специалния пратеник на ООН за Йемен и Европейската служба за външна дейност за улесняване на възобновяването на преговорите и настоятелно призовава всички страни по конфликта да отговорят на тези усилия по конструктивен начин и без да поставят предварителни условия; подчертава, че осъществяването на мерки за изграждане на доверие, като например незабавни стъпки за трайно примирие, механизъм за наблюдение от ООН на изтеглянето на силите, улесняване на хуманитарния и търговския достъп и освобождаване на политическите затворници, е от първостепенно значение за улесняване на връщането към курса на политически действия;

8.  настоятелно призовава Саудитска Арабия и Иран да работят за подобряване на двустранните отношения и да се стремят да работят заедно, за да сложат край на сраженията в Йемен;

9.  подкрепя призива на ЕС към всички страни по конфликта да предприемат всички необходими стъпки, за да предотвратяват и реагират на всички форми на насилие, включително на сексуалното насилие и насилието, основано на пола, в ситуациите на въоръжен конфликт; решително осъжда нарушенията на правата на детето и изразява безпокойство за ограничения достъп на децата дори и до основни здравни грижи и образование; осъжда набирането и използването на деца войници във въоръжени действия; призовава ЕС и международната общност да подкрепят рехабилитацията и реинтегрирането на демобилизирани деца в общността;

10.  призовава всички страни по конфликта да работят за премахване на всички логистични и финансови пречки, които засягат вноса и разпространението на храна и медицински доставки за нуждаещото се цивилно население; настоятелно призовава страните по конфликта по-специално да гарантират цялостното и ефективно функциониране на големите търговски входни пунктове, като например пристанищата Ходейда и Аден; подчертава тяхното значение като жизненоважни снабдителни пътища за хуманитарна подкрепа и стоки от първа необходимост; призовава за повторното отваряне на летището на Сана за търговски полети, така че там да могат да бъдат доставяни със самолети спешно необходимите лекарства и стоки, а йеменските граждани, нуждаещи се от медицинско лечение, да могат да бъдат превозвани оттам;

11.  призовава Съвета ефективно да насърчава спазването на международното хуманитарно право съгласно относимите насоки на ЕС; отново заявява по-специално необходимостта от строго прилагане от всички държави – членки на ЕС, на правилата, установени в Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета относно износа на оръжие; припомня в това отношение своята резолюция от 25 февруари 2016 г.;

12.  подчертава, че е важно овластяването на местните органи и изграждането на техния капацитет при предоставянето на услуги, както и включването на йеменската диаспора и международните НПО в подкрепа на критичните сектори за предоставяне на услуги; подчертава по-специално неотложната необходимост ЕС и други международни участници да се справят с епидемията от холера и да подкрепят системата на здравеопазване с цел предотвратяване на нейния срив, включително като улеснят доставките и плащанията на заплатите за работещите непосредствено с пациенти медицински работници, които са от жизненоважно значение за хуманитарното реагиране;

13.  приветства факта, че ЕС и неговите държави членки са готови да увеличат хуманитарната помощ за населението в цялата страна, в отговор на нарастващите нужди, както и да мобилизират помощта си за развитие за финансиране на проекти в критичните сектори; приветства ангажиментите, поети по време на донорската среща на високо равнище за хуманитарната криза в Йемен, и подчертава необходимостта от координирани хуманитарни действия под ръководството на ООН с цел облекчаване на страданието на народа на Йемен; настоятелно призовава освен това всички държави да изпълнят поетите по време на донорската среща ангажименти, за да допринесат за удовлетворяването на хуманитарните нужди;

14.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност спешно да предложи цялостна стратегия на ЕС за Йемен и да даде нов тласък за инициативата за мир на Йемен под егидата на ООН; във връзка с това призовава за назначаването на специален представител на ЕС за Йемен;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на генералния секретар на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, на генералния секретар на Лигата на арабските държави и на правителството на Йемен.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0066.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0270.


Статут и финансиране на европейските политически партии и фондации
PDF 448kWORD 48k
Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно финансирането на политическите партии и политическите фондации на европейско равнище (2017/2733(RSP))
P8_TA(2017)0274B8-0405/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации(1),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че транснационалните политически партии и фондации спомагат за формирането на по-голямо европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза;

Б.  като има предвид, че финансирането на европейските политически партии и фондации следва да подкрепя политически дейности в съответствие с принципите на Съюза, да бъде прозрачно и да не дава възможност за злоупотреба;

В.  като има предвид, че с член 6 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 се създава Орган за европейските политически партии и европейските политически фондации, считано от 1 септември 2016 г., който има функцията да взема решения дали регистрацията и отписването от регистъра на европейските политически партии и политически фондации е в съответствие с определените в регламента процедури и условия;

1.  изразява съжаление относно многобройните слабости на Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014, особено по отношение на равнището на съфинансиране (собствени ресурси) и възможността членовете на Европейския парламент да членуват в множество партии;

2.  насърчава Комисията да разгледа по-внимателно всички слабости и да предложи преразглеждане на регламента във възможно най-кратък срок;

3.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 1.

Правна информация - Политика за поверителност