Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу Делегиран регламент на Комисията от 19 юни 2017 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (C(2017)03984 – 2017/2747(DEA))

P8_TA(2017)0291 B8-0437/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Делегиран регламент (C(2017)03984) на Комисията,

—  като взе предвид писмото на Комисията от 19 юни 2017 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че не повдига възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 22 юни 2017 г. на комисията по правни въпроси до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане(1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета(2), и по-специално член 30 и член 31, параграф 5 от него,

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по правни въпроси,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид обстоятелството, че не е представено никакво възражение в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от неговия Правилник за дейността, който срок изтече на 4 юли 2017 г.,

А.  като има предвид, че приложенията към Регламент (ЕО) № 1896/2006 определят формулярите, които трябва да се използват, за да се улесни неговото прилагане;

Б.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1896/2006 е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421, който ще се прилага от 14 юли 2017 г.; като има предвид, че направените промени в процедурата за европейска заповед за плащане следва да бъдат отразени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1896/2006;

В.  като има предвид, че е необходимо да се замени приложение I към Регламент (ЕО) № 1896/2006, и като има предвид, че новото приложение I следва да се прилага едновременно с Регламент (ЕС) 2015/2421;

Г.  като има предвид, че измененията на Регламент (ЕО) № 1896/2006 ще започнат да се прилагат на 14 юли 2017 г., и че съответно делегираният регламент следва да влезе в сила на 14 юли 2017 г.;

1.  заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1. (2) OВ L 341, 24.12.2015 г., стр. 1.

Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу Делегиран регламент на Комисията (ЕС) от 19 юни 2017 г., за замяна на Приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (C(2017)03982 – 2017/2748(DEA))

P8_TA(2017)0292 B8-0438/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Делегиран регламент (C(2017)03982) на Комисията,

—  като взе предвид писмото на Комисията от 19 юни 2017 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че не повдига възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 22 юни 2017 г. на комисията по правни въпроси до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане(1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета(2), и по-специално член 26 и член 27, параграф 5 от него,

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по правни въпроси,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид обстоятелството, че не е представено никакво възражение в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от неговия Правилник за дейността, който срок изтече на 4 юли 2017 г.,

А.  като има предвид, че приложенията към Регламент (ЕО) № 861/2007 определят формулярите, които трябва да се използват, за да се улесни неговото прилагане;

Б.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 861/2007 е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета, който ще се прилага от 14 юли 2017 г.; като има предвид, че измененията, внесени в процедурата за искове с малък материален интерес следва да бъдат отразени в горепосочените форми в приложенията.

В.  като има предвид, че е необходимо да се заменят приложения І—ІV от Регламент (ЕО) № 861/2007, и като има предвид, че новото приложение I следва да се прилага едновременно с Регламент (ЕС) 2015/2421;

Г.  като има предвид, че измененията на Регламент (ЕО) № 861/2007 ще започнат да се прилагат на 14 юли 2017 г., и че съответно делегираният регламент следва да влезе в сила на 14 юли 2017 г.;

1.  заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1. (2) OВ L 341, 24.12.2015 г., стр. 1.

Решение на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно ползването на поверителна информация за справка (тълкуване на член 5, параграф 5 и член 210а от Правилника за дейността) (2017/2095(REG))

Европейският парламент,

—  като взе предвид писмото от 23 юни 2017 г. на председателя на Комисията по конституционни въпроси,

—  като взе предвид член 226 от своя Правилник за дейността,

1.  Реши да добави следното тълкуване към член 5, параграф 5 от своя Правилник за дейността:"„По отношение на достъпа до поверителна информация се прилагат правилата, установени в междуинституционалните споразумения, сключени от Парламента относно обработката на поверителна информация1а и вътрешните правила за тяхното прилагане, приети от компетентните органи на Парламента1б.____________________1а Междуинституционално споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана (ОВ C 298, 30.11.2002 г., стр. 1).Рамково споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47).Междуинституционално споразумение от 12 март 2014 г. между Европейския парламент и Съвета относно изпращането на Европейския парламент и обработването от него на класифицирана информация, с която Съветът разполага по въпроси, които не са от областта на общата външна политика и политика на сигурност (OВ C 95, 1.4.2014 г., стр. 1).1б Решение на Европейския парламент от 23 октомври 2002 г. относно прилагането на междуинституционалното споразумение относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана (OВ C 298, 30.11.2002 г., стр. 4).Решение на Бюрото от 15 април 2013 г. относно правилника относно обработката на поверителна информация от Европейския парламент (OВ C 96, 1.4.2014 г., стр. 1).“"

2.  Реши да добави следното тълкуване към член 210а от своя Правилник за дейността:"„Настоящият член се прилага, доколкото приложимата правна рамка относно обработката на поверителна информация предвижда възможността да се ползва поверителна информация за справка по време на заседания при закрити врати извън обезопасените съоръжения.“"

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията за сведение.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой (07725/2017 – C8-0157/2017 – 2017/0016(NLE))

P8_TA(2017)0294 A8-0237/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07725/2017),

—  като взе предвид изменението от Кигали на Монреалския протокол, прието по време на 28-ото заседание на страните по Монреалския протокол, проведено в Кигали, Руанда през октомври 2016 г.,

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 192, параграф 1 и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0157/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0237/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на изменението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Cъвета за приемане от името на Европейския съюз на изменение на Протокола от 1999 г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (07524/2017 – C8‑0143/2017 – 2013/0448(NLE))

P8_TA(2017)0295 A8-0241/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07524/2017),

—  като взе предвид изменението на текста и на приложения II-IX към Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон и добавянето на нови приложения X и XI (07524/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 192, параграф 1 и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0143/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4, и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0241/2017),

1.  дава своето одобрение за приемане на изменението на Протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Съюза на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна (12502/2016 – C8-0517/2016 – 2016/0298(NLE))

P8_TA(2017)0296 A8-0232/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12502/2016),

—  като взе предвид проекта на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна (12504/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с членове 207 и 209, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0517/2016),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 5 юли 2017 г.(1) относно проекта на решение на Съвета,

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и комисията по международна търговия (A8-0232/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Куба.

(1) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0297.

Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна (12502/2016 – C8-0517/2016 – 2016/0298(NLE) – 2017/2036(INI))

P8_TA(2017)0297 A8-0233/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид установяването на дипломатически отношения между ЕС и Куба през 1988 г.,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12502/2016),

—  като взе предвид проекта на Споразумение за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна (12504/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с членове 207 и 209, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0517/2016),

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално дял V от него относно външната дейност на Съюза,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално част пета, дялове I—III и V от него,

—  като взе предвид Общата позиция 96/697/CFSP от 2 декември 1996 г., определена от Съвета на основание член Й.2 от Договора за Европейския съюз, относно Куба(1),

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2016/2233 на Съвета от 6 декември 2016 г. за отмяна на Обща позиция 96/697/ОВППС относно Куба(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 октомври 2016 г. относно Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2009 г., озаглавено „Европейският съюз и Латинска Америка: глобални участници в партньорство“ (COM(2009)0495),

—  като взе предвид декларациите от проведените досега срещи на високо равнище на държавните или правителствените ръководители на държавите от Латинска Америка и Карибите и от ЕС, и в частност декларацията от втората среща на високо равнище между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), проведена в Брюксел на 10—11 юни 2015 г. по темата „Да изградим общото си бъдеще: да работим за проспериращи, сплотени и устойчиви общества за нашите граждани“, на която беше приета политическа декларация, озаглавена „Партньорство за следващото поколение“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2012 г. относно Съвместната стратегия за партньорство между ЕС и Карибите,

—  като взе предвид участието на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека в съвместното заседание на комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека към Европейския парламент на 12 октомври 2016 г., за да изложи резултатите от диалога между Куба и ЕС по правата на човека,

—  като взе предвид докладите от организации на гражданското общество в Куба,

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 5 юли 2017 г.(3) относно проекта на решение на Съвета,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Куба, по-специално тези от 17 ноември 2004 г. относно Куба(4), от 2 февруари 2006 г. относно политиката на ЕС по отношение на кубинското правителство(5), от 21 юни 2007 г. относно Куба(6)и от 11 март 2010 г. относно лицата, лишени от свобода поради убежденията им в Куба(7),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

—  като взе предвид член 99, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и комисията по международна търговия (A8-0233/2017),

A.  като има предвид, че между Европа и Куба съществуват дълбоки исторически, икономически и културни връзки;

Б.  като има предвид, че отношенията между ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибите са разнообразни и обхващат широка гама;

В.  като има предвид, че ЕС поддържа отношения с Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC); като има предвид, че CELAC приветства възможността за разширяване на отношенията между ЕС и Куба;

Г.  като има предвид, че Куба беше единствената държава в Латинска Америка и Карибите, с която ЕС не беше подписал никакъв вид споразумение; като има предвид, че 20 от неговите държави членки са подписали различни видове двустранни споразумения и поддържат добри отношения с острова;

Д.  като има предвид, че Обща позиция 96/697/ОВППС беше отменена с Решение (ОВППС) 2016/2233 на Съвета от 6 декември 2016 г.;

Е.  като има предвид, че през 2008 г. диалогът на високо равнище между ЕС и Куба беше подновен и двустранното сътрудничество за развитие беше възстановено; като има предвид, че Съветът започна обсъждане на бъдещето на отношенията между ЕС и Куба през 2010 г. и през февруари 2014 г. прие указания за водене на преговори, след което официалните преговори за СПДС стартираха през април 2014 г. и приключиха на 11 март 2016 г.;

Ж.  като има предвид, че СПДС определя общи принципи и цели в отношенията между ЕС и Куба, като включва три основни глави — относно политическия диалог, сътрудничеството и диалога в рамките на секторните политики, както и търговията и търговското сътрудничество;

З.  като има предвид, че правата на човека фигурират както в главата относно политическия диалог, така и в главата относно сътрудничеството; като има предвид, че посредством СПДС и двете страни отново потвърждават, че зачитат универсалните права на човека, както са изложени във Всеобщата декларация за правата на човека и в други приложими международни инструменти в областта на правата на човека; като има предвид, че посредством СПДС и двете страни отново потвърждават своя ангажимент за укрепване на ролята на Организацията на обединените нации, както и своята ангажираност с всички принципи и цели, залегнали в Устава на Организацията на обединените нации; като има предвид, че съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз външната дейност на Съюза следва да се ръководи от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека — в това число гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права — и основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на ООН и международното право; като има предвид, че в този смисъл спазването на правата на човека и защитата на демокрацията и на правовата държава следва да бъдат основен стремеж на СПДС;

И.  като има предвид, че СПДС включва т.нар. „клауза за правата на човека“, която е стандартен съществен елемент от международните споразумения на ЕС и позволява прилагането на СПДС да бъде временно преустановено в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека;

Й.  като има предвид, че двете страни постигнаха споразумение по общите условия и областите на сътрудничество в главата относно сътрудничеството, включително по въпроси като правата на човека, управлението, правосъдието и гражданското общество;

К.  като има предвид, че Куба е склонна да приеме сътрудничеството с ЕС в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); като има предвид, че ключовите цели на ЕИДПЧ са подкрепа, развитие и укрепване на демокрацията в трети държави, както и засилване на зачитането и съблюдаването на правата на човека и основните свободи; като има предвид, че посредством СПДС и двете страни признават, че демокрацията се основава на свободно изразената воля на хората да определят своите политически, икономически, социални и културни системи и на тяхното пълно участие във всички аспекти на живота;

Л.  като има предвид, че диалогът между ЕС и Куба по правата на човека, воден от специалния представител на ЕС за правата на човека, беше установен през 2015 г.; като има предвид, че положението по отношение на правата на човека продължава да поражда загриженост;

М.  като има предвид, че сред въпросите, обсъждани на втория кръг от диалога по правата на човека, проведена в Куба през юни 2016 г. с участието на имащи отношение министерства и агенции, бяха свободата на сдруженията и въпроси, свързани с правата на човека в многостранен контекст, като например смъртното наказание; като има предвид, че третият кръг от диалога по правата на човека се състоя в Брюксел на 22 май 2017 г.;

Н.  като има предвид, че Европейският парламент три пъти е присъждал наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти — на Освалдо Пая през 2002 г., на „Дамите в бяло“ през 2005 г. и на Гийермо Фариняс през 2010 г.;

О.  като има предвид, че ЕС се превърна в най-големия чуждестранен инвеститор в Куба и основен партньор в износа и търговията изобщо, като цялостната търговия и износът на ЕС в Куба се удвоиха между 2009 и 2015 г.;

П.  като има предвид, че СПДС посвещава една глава на принципите на международната търговия и разглежда сътрудничеството в областта на митниците, улесняването и диверсификацията на търговията, стандартите и техническите норми, устойчивата търговия и насърчаването на стабилен, прозрачен и недискриминационен режим на стопанска дейност и инвестиции; като има предвид, че либерализацията на търговията, икономическите и финансовите инвестиции, технологичните иновации и свободите на пазара като цяло биха позволили на острова да модернизира своята икономика;

Р.  като има предвид, че „Насоките за икономическа и социална политика“ за Куба, приети след процедура на публично обсъждане през 2011 г., съдържаха предложения за реформа, актуализиране и модернизиране;

С.  като има предвид, че през 2016 г. в Куба започнаха два нови публични дебата на тема „Концептуализация на икономическия и социален модел“ и „Национален план за икономическо и социално развитие до 2030 г.: визия на нацията, приоритети и стратегически сектори“;

Т.  като има предвид, че ЕС и Куба се споразумяха да интегрират принципа за равенство между половете във всички сфери на своето сътрудничество и да обърнат специално внимание на предотвратяването и борбата с всички видове насилие срещу жени;

У.  като има предвид, че Куба е подписала единадесет от осемнадесетте конвенции за правата на човека на ООН и е ратифицирала осем от тях; като има предвид, че Куба не е ратифицирала Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права;

Ф.  като има предвид, че Куба е ратифицирала осемте основни конвенции на Международната организация на труда (МОТ);

Х.  като има предвид, че Националното събрание на народната власт на Куба е член на Интерпарламентарния съюз от 1977 г.;

Ц.  като има предвид, че Общото събрание на ООН е приело двадесет и шест последователни резолюции, в които призовава за прекратяване на ембаргото на САЩ срещу Куба, и че за първи път през октомври 2016 г. резолюцията е приета с единодушие;

Ч.  като има предвид традиционната си позиция, изразявана в редица случаи и споделяна в рамките на европейските институции, с която се обявява против законите с извънтериториално приложение, които са пряко в ущърб на кубинското население и засягат дейностите на европейските предприятия;

1.  приветства подписването на 12 декември 2016 г. в Брюксел на СПДС между ЕС и Куба и заявява, че то представлява инструмент, който ще предложи нова рамка за отношенията между ЕС и Куба, като същевременно защитава интересите на ЕС и заменя Общата позиция от 1996 г.; подчертава, че успехът на това споразумение зависи от неговото прилагане и спазване;

2.  потвърждава важното стратегическо значение на отношенията между ЕС и Куба;

3.  отбелязва, че структурата, съдържанието и динамиката на споразумението са в съответствие с принципите и ценностите, определени от институциите на ЕС за външните отношения на Съюза;

4.  подчертава факта, че Съветът на ЕС постигна съгласие относно установяването на нова рамка за отношенията с Куба и взе решението да започне преговорите и да ги доведе до успешен край в сравнително кратко време;

5.  подчертава ангажимента към ЕС, който поема Куба, и отговорността и на двете страни с оглед изпълнението на разпоредбите на споразумението, включително чрез политически диалог;

6.  припомня, че СПДС, като първо споразумение между ЕС и Куба, ще отбележи повратна точка в двустранните отношения между двете страни; приветства факта, че двете страни се споразумяха да развиват тези отношения по структуриран начин, като и двете страни се ангажират с програма и задължения, които са обвързващи и за двете страни;

7.  подчертава значението на включването на глава относно политическия диалог и установяването на институционализиран диалог между ЕС и Куба по правата на човека; призовава ЕС да подкрепи становището на Парламента относно демокрацията, универсалните права на човека и основните свободи, като свободата на изразяване, на събранията и на политическо сдружаване, свободата на информация във всички нейни форми, както и неговата „политика на подкрепа на защитниците на правата на човека в световен мащаб“ в рамките на този диалог; насърчава двете страни да установят гаранции за работата на защитниците на правата на човека и за активното участие в този диалог, без ограничения, на всички политически представители на гражданското общество и на опозицията; отбелязва обаче, че диалогът по правата на човека до момента не е прекратил произволните, политически мотивирани задържания в Куба, а напротив — според кубинската Комисия за правата на човека и националното помирение през последните години е имало все повече насилствени действия;

8.  подчертава значението на диалога между ЕС и Куба по правата на човека и приветства факта, че той беше започнат преди приключването на преговорите за СПДС; отново заявява, че целите на политиката на ЕС по отношение на Куба включват зачитането на правата на човека и основните свободи и улесняването на икономическата и социалната модернизация, насочена към подобряване на стандарта на живот на кубинското население;

9.  отбелязва усилията на Куба да възприеме в националното си законодателство основните принципи на ООН в областта на правата на човека и на трудовите права и настоятелно призовава Куба да ратифицира оставащите конвенции на ООН за правата на човека, и по-конкретно Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и незадължителния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; отбелязва работата на Националния център на Куба за сексуално образование; призовава правителството на Куба да продължи да полага усилия за прекратяване на всички форми на дискриминация и маргинализация, насочени срещу ЛГБТ общността;

10.  настоятелно призовава правителството на Куба да съгласува своята политика в областта на правата на човека с международните стандарти, установени в хартите, декларациите и международните инструменти, подписани от Куба; настоява, че преследването и лишаването от свобода на хората заради техните идеали и мирната им политическа дейност е в противоречие с разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека и поради това призовава за освобождаване на всички лица, лишени от свобода при подобни обстоятелства;

11.  припомня, че СПДС включва клауза за временно преустановяване на прилагането на споразумението в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека; настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да гарантират установяването на редовен диалог с Парламента относно прилагането на СПДС, изпълнението на взаимните задължения, предвидени в СПДС, и по-специално относно осъществяването на всички разпоредби относно правата на човека, правата в областта на околната среда и трудовите права, посочени в настоящата резолюция; призовава ЕСВД — по‑специално чрез делегацията на ЕС — да направи всичко възможно, за да следи отблизо положението по отношение на правата на човека и основните свободи в Куба при прилагането на СПДС, и да докладва на Парламента;

12.  подчертава, че СПДС следва да допринесе за подобряване на условията на живот и на социалните права на гражданите на Куба, като отново потвърждава значението на систематичната работа при насърчаването на ценностите на демокрацията и правата на човека, включително свободата на изразяване, на сдружаване и на събирания;

13.  приветства факта, че в СПДС гражданското общество се посочва изрично като участник в сътрудничеството; изразява дълбоката си солидарност с населението на Куба и напредъка към демокрация и спазването и насърчаването на основните свободи; насърчава двете страни по споразумението да стимулират активната роля на кубинското гражданско общество по време на етапа на прилагане на споразумението;

14.  припомня важната роля на гражданското общество в Куба за икономическото и демократичното развитие на страната; подчертава, че е необходимо гражданското общество да бъде водещ фактор във всички области на това споразумение, включително тези, свързани с помощта за развитие; припомня подкрепата на Парламента, изразена чрез наградата „Сахаров“, за кубинското гражданско общество в неговата роля за насърчаване на правата на човека и демокрацията в Куба;

15.  припомня, че Куба е сред най-слабо свързаните с интернет държави в света и че достъпът до интернет е изключително скъп, а съдържанието остава ограничено; приветства факта, че повече кубинци получават достъп до интернет, но счита, че правителството следва да предприеме допълнителни стъпки за насърчаване на нецензурирания достъп и за подобряване на цифровите права на населението;

16.  призовава ЕСВД, на подходящи интервали от време и в съответствие със системата за координация, предвидена в споразумението, да информира Парламента за напредъка в изпълнението на споразумението и за прилагането му;

17.  отбелязва постигнатия процес на нормализиране на отношенията между Куба и САЩ с възстановяването на дипломатическите връзки през 2015 г. и насърчава по-нататъшни усилия;

18.  отново изразява своята традиционна позиция, споделяна от другите европейски институции и възприемана в редица случаи, на противопоставяне срещу законите и мерките с извънтериториално действие, тъй като са в ущърб на населението на Куба и затрудняват дейностите на европейските предприятия;

19.  отчита, че СПДС може да допринесе за процесите на реформиране, приспособяване и модернизиране, които вече са предлагани в Куба, особено с оглед на диверсифицирането на международните партньори на Куба и установяването на обща рамка за политическо и икономическо развитие; подчертава, че по-тесните политически и икономически отношения с Куба биха могли да спомогнат за развитието на политическите реформи в страната, в съответствие със стремежите на кубинския народ; призовава европейските институции и държавите членки да подпомогнат икономическия и политическия преход в Куба, като насърчават преминаването към стандарти по отношение на демокрацията и изборите, които зачитат основните права на всички нейни граждани; подкрепя използването на различните инструменти на външната политика на ЕС, и по-специално ЕИДПЧ, с цел засилване на диалога на ЕС с гражданското общество в Куба и с тези, които подкрепят мирния преход в Куба;

20.  отбелязва, че СПДС, като първото по рода си споразумение между ЕС и Куба, съставлява новата правна рамка за тези отношения, включваща глава относно търговията и търговското сътрудничество, чиято цел е създаване на по-предвидима и прозрачна среда за местните и европейските икономически субекти;

21.  подчертава, че частта на СПДС, отнасяща се до търговията и търговското сътрудничество, не предвижда никакви търговски преференции за Куба; припомня, че тази част обхваща митническото сътрудничество, улесняването на търговията, правата върху интелектуалната собственост, санитарните и фитосанитарните мерки, техническите пречки пред търговията, традиционните и непромишлените стоки, търговията и устойчивото развитие, сътрудничеството по отношение на защитата на търговията, правилата за произход и инвестициите;

22.  отбелязва, че СПДС предоставя платформа за разширяване на двустранните отношения в областта на търговията и инвестициите и за установяване на конвенционални основи за търговските и икономическите отношения между ЕС и Куба;

23.  подкрепя отдавна установената практика на неприлагане временно на разпоредбите за търговията и инвестициите, съдържащи се в политически важни споразумения, преди Парламентът да е дал своето одобрение, като тази практика беше потвърдена и от члена на Комисията Сесилия Малмстрьом по време на нейното изслушване на 29 септември 2014 г.; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да продължат тази практика и да разширят обхвата ѝ, така че да включва всички международни споразумения, свързани с политиката в областта на външната дейност на ЕС, когато са засегнати търговски аспекти, какъвто е случаят със СПДС;

24.  счита, че споразумението ще послужи за насърчаване на диалога и икономическото сътрудничество, като улесни една предвидима и прозрачна бизнес среда и развитието на по-силна и по-стабилна рамка в бъдеще, в която се гарантира, че кубинците ще могат да участват в инвестиции съвместно с дружества и физически лица от ЕС;

25.  призовава също така европейските предприятия, които извършват дейност в Куба, по-специално тези, които получават кредитиране или някакъв вид финансово подпомагане с публичен произход, да прилагат същите трудови и етични стандарти като в техните държави на произход;

26.  приветства факта, че Куба е ратифицирала осемте основни конвенции на МОТ и изисква ангажимент по отношение на бързото им прилагане; настоятелно призовава Куба и всички държави, с които тя има споразумения или е в процес на преговори по такива, да ратифицират и да спазват разпоредбите на МОТ и програмата за достоен труд, и да забранят всички форми на трудова експлоатация; отбелязва, че има области, в които социалните и трудовите права са изложени на риск, като например практиките на кубинските държавни предприятия за наемане на работници и служители и практиките за конфискация на заплатите в туристическия сектор; подчертава в този контекст, че всички работници трябва да се ползват от основен набор от трудови права, както и от подходяща социална защита в съответствие с конвенциите на МОТ, и призовава двете страни да работят за постигане на тази цел в съответствие с член 38 от СПДС;

27.  отбелязва, че ЕС е основният експортен партньор на Куба и вторият по значение търговски партньор, както и най-големият чуждестранен инвеститор в страната; подчертава, че външнотърговската политика на ЕС не предвижда търговски преференции за Куба, както и че се прилагат митата на ЕС в съответствие с официалното съобщение от Световната търговска организация (СТО); припомня, че в резултат от реформата на общата схема от преференции на ЕС (ОСП) Куба загуби, считано от януари 2014 г., своите търговски преференции при износа към ЕС, тъй като беше достигнала категорията на държава с по-висок среден доход (ДПВСД) и вече не изпълняваше критериите за допустимост; освен това подчертава, че търговията все още представлява само скромен дял от икономиката на Куба, като вносът и износът, взети заедно, възлизат на 26,4% от БВП;

28.  предлага да се проучат бъдещите възможности за интегриране на Куба в СИП между ЕС и КАРИФОРУМ, което съдържа много конкретни и полезни глави относно търговското сътрудничество и ще предостави на Куба възможност за по-нататъшно регионално интегриране;

29.  отбелязва, че Куба е член на СТО и поради това подчертава, че е необходимо да се спазват основните принципи на СТО, като например улесняването на търговията, споразуменията относно пречките пред търговията, санитарните и фитосанитарните мерки и инструментите за търговска защита;

30.  призовава Куба да ратифицира СУТ на СТО, което влезе в сила през февруари 2017 г.; приветства създаването на Комитета за улесняване на търговията в страната и в този контекст изисква от Комисията и от ЕСВД да предоставят техническа подкрепа;

31.  посочва, че митническото сътрудничество е област от решаващо значение, която трябва да бъде развита, за да се отговори на важни предизвикателства като, наред с другото, сигурността на границите, общественото здраве, защитата на географските указания, борбата срещу фалшифицираните стоки и борбата срещу тероризма; призовава Комисията и ЕСВД да предоставят техническа и финансова помощ и да създадат двустранни инструменти по взаимно съгласие, за да помогнат на Куба по отношение на прилагането на мерки за улесняване на търговията и по отношение на информационните услуги;

32.  подчертава, че е необходимо износът от Куба да бъде диверсифициран и да надхвърли традиционните продукти и изисква от Комисията да създаде ad hoc търговски бюра с цел да се обменят най-добри практики и да се предоставят на кубинските износители познанията, необходими за подобряване на достъпа на стоки до пазара на ЕС;

33.  приветства ролята на Световната митническа организация (СМО) за предоставяне на стратегическа подкрепа на кубинските Aduanas General de la República (Генерални митнически служби на републиката, AGR) по програма „Меркатор“ с цел оценка на готовността за изпълнение на СУТ на СТО; подчертава, че е от значение AGR да бъдат активни при прилагането на СУТ и изисква от Комисията да подпомогне Куба в този процес;

34.  отбелязва мерките, които кубинските органи приеха, за да насърчат свободната стопанска инициатива и либерализирането на икономиката; изтъква значението на постепенното укрепване на частния сектор; подчертава факта, че развитието на сериозни чуждестранни инвестиции за подобряване на физическата и технологичната инфраструктура на страната, както и за изграждане на конкурентоспособна кубинска производствена система, ще изисква допълнителни икономически и финансови мерки, съдържащи разпоредби, които предоставят правна сигурност, включително чрез независими, прозрачни и безпристрастни институции, и икономическа стабилност на страната; посочва, че в това отношение Куба може да черпи от опита на държавите — членки на ЕС;

35.  призовава Куба да бъде включена като допустима държава към външния мандат на ЕИБ, при условие че отговаря на изискванията, определени от ЕИБ;

36.  приветства включването в СПДС на разпоредби, насочени към постигане на устойчиво икономическо, социално и екологично развитие в Куба, и по-специално ангажимента да се работи за изпълнението на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие (ЦУР), като се вземат под внимание програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие; призовава страните по СПДС, след неговото ратифициране, да установят в кратки срокове специален диалог относно прилагането на „Програма 2030“;

37.  припомня, че дипломатически отношения между ЕС и Куба бяха установени през 1988 г., че Куба ползва помощ за развитие и хуманитарна помощ на ЕС от 1984 г. насам и че понастоящем тя получава 50 милиона евро помощ от ЕС по реда на регламента за Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) за периода 2014—2020 г.;

38.  припомня, че СПДС ще улесни участието на Куба в програми на ЕС и засиленото изпълнение на многогодишната индикативна програма за периода 2014—2020 г., за да се улесни стратегията за икономическа и социална модернизация, приета от кубинското правителство;

39.  изразява загриженост, че Куба, която е класифицирана като „държава с по-висок среден доход“ от Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР (DAC), рискува получаваната от нея помощ за развитие да бъде постепенно преустановена съгласно регламента за ИСР; счита, че положението на държавата като развиваща се островна държава и икономическите обстоятелства, пред които тя е изправена, влошени от отрицателното въздействие на едностранни принудителни мерки, оправдават приемането на мерки, които да позволят помощта на ЕС за Куба да бъде продължена, и че на този въпрос следва да бъде отделено специално внимание като част от предстоящата междинна оценка на регламента за ИСР;

40.  подкрепя факта, че страните отново потвърдиха необходимостта всички развити страни да отделят 0,7% от своя брутен национален доход за официална помощ за развитие, а страните с бързо развиващи се икономики и държавите с по-висок среден доход да определят цели за увеличаване на своя принос към международното публично финансиране;

41.  приветства насърчаването на перспективата за равенство между половете във всички имащи отношение области на сътрудничество, включително устойчивото развитие;

42.  потвърждава и приветства важната роля, която Куба играе в сътрудничеството юг-юг, нейния ангажимент и международна солидарност под формата на принос от хуманитарна помощ, основно в секторите на здравеопазването и образованието;

43.  отбелязва, че СПДС е възможност за Куба да бъда включвана по-често в и да се ползва от по-голям достъп до програми на ЕС, включително „Хоризонт 2020“, рамковата програма за научни изследвания и иновации и „Еразъм +“ (програмата за образование, обучение, младежта и спорта), което от своя страна би стимулирало по-тесни академични и междуличностни контакти;

44.  отбелязва, че СПДС също така ще представлява инструмент за насърчаване, на международни форуми, на съвместни решения на световни предизвикателства като миграцията, борбата срещу тероризма и изменението на климата;

45.  потвърждава своето решение да изпрати официална делегация на комисията по външни работи на Европейския парламент в Куба; изисква от кубинските органи да разрешат влизането на делегациите на ЕП и да им осигурят достъп до техните партньори;

46.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Куба.

(1) ОВ L 322, 12.12.1996 г., стр. 1. (2) OВ L 337 I, 13.12.2016 г., стр. 41. (3) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0296. (4) OВ C 201 Е, 18.8.2005 г., стр. 83. (5) ОВ C 288 E, 25.11.2006 г., стр. 81. (6) ОВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 377. (7) ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 82.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за одобряване на сключването от Евроюст на меморандума за разбирателство между Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие и Евроюст (07536/2017 – C8‑0136/2017 – 2017/0804(CNS))

P8_TA(2017)0298 A8-0215/2017

(Kонсултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (07536/2017),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0136/2017),

—  като взе предвид Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност(1), и по-специално член 26, параграф 2 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0215/2017),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (06182/1/2017 – C8‑0150/2017 – 2012/0193(COD))

P8_TA(2017)0299 A8-0230/2017

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (06182/1/2017 – C8‑0150/2017),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(1) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2012)0363),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 67а от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджетен контрол и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съгласно член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по бюджетен контрол и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, (A8‑0230/2017),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета в съответствие с член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) Приети текстове от 16.4.2014 г., P7_TA(2014)0427.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания (COM(2013)0884 – C8-0033/2014 – 2013/0432(COD))

P8_TA(2017)0300 A8-0239/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0884),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 33 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението до Парламента (C8-0033/2014),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 и членове 33 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, внесени от литовския парламент и от шведския парламент в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе пред становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 септември 2016 г.(1),

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по международна търговия (A8‑0239/2016),

1.  приема като своя позиция на първо четене приетия на 25 октомври 2016 г. текст(2);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 юли 2017 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по специално член 33 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3)

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Разпоредбите в областта на митническия съюз са хармонизирани от правото на Съюза. Въпреки това тяхното принудително изпълнение попада в приложното поле на националното законодателство на държавите членки.

(1а)   Настоящата директива следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета(5) (наричан по-нататък „Кодекса“). [Изм. 2]

(2)  Вследствие на това Митническите нарушения и наказания следват 28 различни правни рамки. В резултат на това дадено нарушение на митническото законодателство на Съюза не се третира по еднакъв начин в целия Съюз и наказанията, които могат да бъдат наложени във всеки отделен случай, се различават по своя характер и тежест в зависимост от държавата членка, която налага наказанието, което води до евентуални загуби на приходи за държавите членки и до нарушения на търговията.[Изм. 3]

(3)  Това различие в правните системи на държавите членки не само се отразява негативно върху оптималното управление на митническия съюз и на нужната прозрачност за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар по отношение на начините, по които се разглеждат нарушенията от различните митнически органи, но и пречи на постигането на равнопоставени условия на конкуренция за икономическите оператори в рамките на митническия съюз, които вече подлежат на различен набор от правила в Съюза, тъй като оказва въздействие върху техния достъп до митнически опростявания и улеснения. [Изм. 4]

(4)  Кодексът беше замислен за многонационална електронна среда, в която се осъществява комуникация в реално време между митническите органи, и в която дадено решение, взето от една държава членка, се прилага във всички останали държави членки. Следователно тази правна рамка изисква хармонизирано правоприлагане. Кодексът включва също и разпоредба, която изисква от държавите членки да предвидят ефективни, възпиращи и пропорционални наказания.

(5)  Правната рамка за прилагане на митническото законодателство на Съюза, предвидена в настоящата директива, е в съответствие със законодателството, което е в сила по отношение на защитата на финансовите интереси на Съюза, и по-специално Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета(6). Митническите нарушения, обхванати от рамката, установена от настоящата директива, включват митнически нарушения, които оказват въздействие върху посочените финансови интереси, като същевременно не попадат в приложното поле на законодателството, защитаващо тези интереси по наказателноправен ред, както и митнически нарушения, които не оказват никакво въздействие върху финансовите интереси на Съюза.

(6)  Следва В настоящата директива следва да бъде определен списък на деянията, които да бъдат считани за нарушения на митническо законодателство на Съюза и да водят до наказания. Посочените митнически нарушения следва да се базират изцяло на задълженията, произтичащи от митническото законодателство, с директни препратки към Кодекса. Настоящата директива не определя дали предвижда, че държавите членки следва да прилагат административни наказания, които нямат или наказания, имащи наказателноправен характер, по отношение на посочените митнически нарушения. Следва също да е възможно за държавите членки да предвидят налагането на наказания, които имат наказателноправен характер, в съответствие с националното право и правото на Съюза, вместо наказания, които нямат такъв характер, когато естеството и тежестта на въпросното нарушение го изискват, за да може наложеното наказание да бъде възпиращо, ефективно и пропорционално. [Изм. 5]

(7)  Първата категория деяния следва да включват митническите нарушения, основани на обективна отговорност, при която не изисква какъвто и да е елемент на вина, предвид на обективния характер на свързаните с нея задължения и на факта, че лицата, отговарящи за тяхното изпълнение, не могат да пренебрегват съществуването им и обвързващия им характер. [Изм. 6]

(8)  Втората и третата категория деяния следва да включват митническите нарушения, извършени непредпазливо или умишлено, при които съответно този субективен елемент следва да бъде установен, за да може да възникне отговорност. [Изм. 7]

(9)  Подбудителството или помагачеството и съучастието в дадено деяние, представляващо умишлено извършено митническо нарушение или опит за умишлено извършване на митническо нарушение, следва да се считат за митнически нарушения.

(10)  С цел да се гарантира правната сигурност следва да се предвиди, че действие или бездействие, което е в резултат от грешка от страна на митническите органи съгласно определението в Кодекса, не следва да се счита за представляващо митническо нарушение. [Изм. 8]

(11)  Държавите членки следва да гарантират, че може да възникне отговорност както за юридически лица, така и за физически лица, за едно и също митническо нарушение, когато митническото нарушение е било извършено в полза на юридическо лице.

(12)  С цел да се сближат националните системи на държавите членки за налагане на наказания, скалите на наказанията, следва да бъдат установени така, че да отразяват различните категории митнически тежестта на митническите нарушения и тяхната тежест. За целите на налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, държавите членки следва също така да гарантират, че техните компетентните органи вземат предвид специфични утежняващи или смекчаващи обстоятелства при определяне на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени. [Изм. 9]

(12а)  Единствено в случаи, когато сериозните нарушения са свързани не с отклонените от облагане мита, а със стойността на съответните стоки, например в случай на нарушения, свързани с правата върху интелектуалната собственост или със стоки с наложени забрани или ограничения, митническите органи следва да основават наложеното наказание на стойността на стоките. [Изм.10 ]

(13)  Давностният срок за производството по митническите нарушения следва да бъде определен на четири години от датата, на която е извършено митническото нарушение или, в случай на продължавани или повторни нарушения, при прекратяване на деянието, представляващо това нарушение. Държавите членки следва да гарантират, че давностният срок се прекъсва от акт, свързан с разследване или съдебно производство по отношение на митническото същото митническо нарушение, или от акт, извършен от лицето, носещо отговорност за нарушението. Следва да бъде възможно за държавите членки могат да определят случаи на спиране на давностния срок. Образуването или продължаването на тези производства следва да бъде прекратявано, при които давностният срок е спрян. Производствата следва да се преустановяват по давност, независимо от прекъсванията на давностния срок, след изтичане изтичането на срок от осем години, докато давностният срок за принудително изпълнение на дадено наказание следва да бъде три години. [Изм. 11]

(14)  Следва да се предвиди временно преустановяване на административното производство за митнически нарушения в случаите, когато е образувано наказателно производство срещу същото лице във връзка със същите факти. Продължаването на административното производство след приключване на наказателното производство следва да бъде възможно само в строго съответствие с принципа ne bis in idem, което означава, че едно и също нарушение не трябва да бъде наказвано два пъти. [Изм. 12]

(15)  С цел избягване на положителни спорове за компетентност, следва да бъдат предвидени разпоредби за определяне на това коя от държавите членки, разполагащи с компетентност, следва да разгледа делото.

(15a)  Общата цел на настоящата директива е да гарантира ефективното прилагане на митническото законодателство на Съюза. Правната рамка, предвидена в настоящата директива, обаче не позволява интегриран подход към прилагането, включително към надзора, контрола и разследванията. Следователно Комисията следва да представи пред Европейския парламент и Съвета доклад относно тези аспекти, включително относно изпълнението на общата рамка за управление на риска, за да се прецени дали е необходимо допълнително законодателство. [Изм. 13]

(16)  Настоящата директива следва да предвиди сътрудничество между държавите членки и Комисията с цел гарантиране на ефективни действия срещу митническите нарушения.

(17)  С цел да се улесни разследването на митническите нарушения, компетентните органи следва да разполагат с възможност за временно изземване на всякакви стоки, транспортни средства или всякакви други инструменти, използвани при извършването на нарушението.

(18)  В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи(7), държавите членки се ангажираха в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към уведомлението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(18a)  С настоящата директива се цели задълбочаване на митническото сътрудничество чрез сближаване на националните законодателства в областта на митническите наказания. Като се има предвид, че понастоящем правните традиции в държавите членки се различават значително, не е възможно да се постигне цялостна хармонизация в тази област. [Изм. 14]

(19)  Тъй като целите на настоящата директива — да предвиди списък на митническите нарушения, който е общ за всички държави членки, и да послужи като основа за налагане на ефективни, възпиращи и пропорционални наказания от страна на държавите членки в областта на митническия съюз, която е напълно хармонизирана — не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки поради техните различни правни традиции, а по-скоро, с оглед на мащаба и последиците, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и приложно поле

1.  Целта на настоящата директива установява рамка е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и да определи рамката, отнасяща се до нарушенията на митническото законодателство на Съюза, и предвижда наказания за тези нарушения, които нямат наказателноправен характер, за тези нарушения чрез сближаване на разпоредбите, установени в законови, подзаконови и административни актове на държавите членки. [Изм. 15]

2.  Настоящата директива се прилага при неспазване на задълженията, определени в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (наричан по-нататък „Кодекса“), и на идентични задължения, предвидени в други части на митническото законодателство на Съюза, съгласно член 5, параграф 2 от Кодекса.

2a.  Настоящата директива обхваща задълженията на държавите членки към търговските партньори на Европейския съюз, както и към Световната търговска организация (СТО) и Световната митническа организация, с оглед на установяването на единен и ефективен вътрешен пазар, като същевременно се улеснява търговията и се обезпечава сигурност. [Изм. 16]

Член 2

Митническите нарушения и наказания Общи принципи

1.  Държавите членки предвиждат разпоредби относно наказанията по отношение на митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6, в строго съответствие с принципа ne bis in idem.

Държавите членки гарантират, че действията или бездействията, посочени в членове 3 и 6, представляват митнически нарушения в случаите, когато са извършени непредпазливо или умишлено.

Държавите членки могат, в съответствие с националните правни уредби и правото на Съюза, да предвидят налагането на наказания, които имат наказателноправен характер, вместо наказания, които нямат такъв характер, когато естеството и тежестта на въпросното нарушение го изискват, за да може наложеното наказание да бъде възпиращо, ефективно и пропорционално.

2.  За целите на настоящата директива:

a)  митническите органи определят дали нарушението е извършено непредпазливо, което означава, че отговорното лице не е упражнило разумна грижа по отношение на контрола върху своите действия, или това лице е предприело мерки, които са явно недостатъчни, за да се избегне настъпването на обстоятелства, които водят до нарушението, когато рискът от неговото настъпване е бил разумно предвидим;

б)  митническите органи определят дали нарушението е извършено умишлено, което означава, че отговорното лице е извършило действието или бездействието със съзнанието, че това действие или бездействие представлява нарушение, или с цел преднамерено и съзнателно нарушение на митническото законодателство;

в)  техническите грешки не представляват митническо нарушение, освен ако от всички обстоятелства не става ясно, че те са извършени с умисъл или по непредпазливост. [Изм. 17]

Член 2a

Улесняване на търговията

За да се спазят задълженията на Съюза по Споразумението на СТО за улесняване на търговията, държавите членки работят съвместно за създаването на система за сътрудничество, включваща всички държави членки. Тази система има за цел да координира ключови показатели за изпълнение по отношение на митническите наказания (анализ на броя на жалбите, процент на повторно нарушение и др.), да разпространява най-добри практики сред митническите администрации (ефективност на контрола и наказанията, намаляване на административните разходи и др.), да предава опита на стопанските субекти и да създава връзки между тях, да наблюдава начина, по който митническите администрации извършват своите дейности, и да осъществява статистическа дейност по нарушенията, извършени от дружества от трети държави. В рамките на системата за сътрудничество всички държави членки се уведомяват незабавно за разследванията на митнически нарушения и за установените нарушения по начин, целящ улесняването на търговията, предотвратяването на навлизането на незаконни стоки на вътрешния пазар и подобряването на ефективността на проверките. [Изм. 18]

Член 3

Митнически нарушения, свързани с обективна отговорност

Държавите членки гарантират, че следните действия или бездействия представляват митнически нарушения независимо от това дали има някакъв елемент на вина:

а)  неизпълнение от страна на лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, на задължението за осигуряване на точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението в съответствие с буква а) от член 15, параграф 2, буква а) от Кодекса;

б)  неизпълнение от страна на лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, на задължението за осигуряване на автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, в съответствие с буква б) от член 15, параграф 2, буква б) от Кодекса;

в)  неподаване от страна на лицето на обобщена декларация за въвеждане в съответствие с член 127 от Кодекса, на уведомление за пристигане на плавателен съд или на въздухоплавателно средство в съответствие с член 133 от Кодекса, на декларация за временно складиране в съответствие с член 145 от Кодекса, на митническа декларация в съответствие с член 158 от Кодекса, на предварително уведомление за дейности в свободните зони в съответствие с член 244, параграф 2 от Кодекса, на предварителна декларация за заминаване в съответствие с член 263 от Кодекса, на декларация за реекспорт съгласно член 270 от Кодекса, на обобщена декларация за напускане в съответствие с член 271 от Кодекса или на уведомление за реекспорт в съответствие с член 274 от Кодекса;

г)  неизпълнение от страна на икономически оператор на задължението да съхранява документи и друга информация, свързани с извършването на митнически формалности, на всякакъв носител, за периода от време, който се изисква от митническото законодателство в съответствие с член 51 от Кодекса;

д)  преместване на стоки, въведени на митническата територия на Съюза, от мястото на митнически надзор без разрешението на митническите органи в противоречие с член 134, параграф 1, първа и втора алинея от Кодекса;

е)  отклоняване на стоки от митнически надзор в противоречие с член 134, параграф 1, четвърта алинея, член 158, параграф 3 и член 242 от Кодекса;

ж)  неизпълнение от страна на лице, въвеждащо стоки на митническата територия на Съюза, на задълженията, свързани с превозването на стоките до подходящото място в съответствие с член 135, параграф 1 от Кодекса, или с уведомяването незабавното уведомяване на митническите органи, когато задълженията не могат да бъдат изпълнени, в съответствие с член 137, параграфи 1 и 2 от Кодекса, както и с уведомяването за мястото, на което се намират стоките;

з)  неизпълнение от страна на лицето, въвеждащо стоки в свободна зона, когато свободната зона граничи със сухоземна граница между държава членка и трета държава, да въведе тези стоки директно в тази свободна зона, без те да преминават през друга част от митническата територия на Съюза в съответствие с член 135, параграф 2 от Кодекса;

и)  непредставяне от страна на декларатора по отношение на временно складиране или митническа процедура, на документи на митническите органи, когато законодателството на Съюза поставя такова изискване или когато това е необходимо за осъществяване на митнически контрол в съответствие с член 145, параграф 2 и член 163, параграф 2 от Кодекса;

й)  непоставяне от страна на икономически оператор, отговорен декларатора по отношение на временно складиране, или на лицето, което съхранява стоките в случаите, когато те се съхраняват на други места, определени или одобрени от митническите органи, отговорни за несъюзни стоки, които са в режим на временно складиране, на посочените стоки стоките под митнически режим или нереекспортиране неекспортиране на тези стоки в дадения стоките в рамките на определения срок в съответствие с член 149 от Кодекса;

к)  неналичие на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи при подаването на митническата декларация или допълнителна декларация, на придружаващите документи, изисквани за прилагането на въпросния режим в съответствие с член 163, параграф 1 и член 167, параграф 1, втора алинея от Кодекса;

л)  неподаване от страна на декларатора за митнически режим, в случай на опростена декларация съгласно член 166 от Кодекса или под формата на вписване в отчетността на декларатора съгласно член 182 от Кодекса, на допълнителна декларация в компетентното митническо учреждение в рамките на конкретен срок в съответствие с член 167, параграф 1 от Кодекса;

м)  премахване или унищожаване на средства за идентифициране, поставени от митническите органи върху стоки, опаковка или транспортни средства, без предварително разрешение, издадено от митническите власти в съответствие с член 192, параграф 2 от Кодекса;

н)  неприключване от страна на титуляря на режим активно усъвършенстване на митнически режим в рамките на определения срок в съответствие с член 257 от Кодекса;

о)  неизвършване на износ на дефектните стоки от страна на титуляря на режим пасивно усъвършенстване рамките на определения срок в съответствие с член 262 от Кодекса;

п)  строителство на сграда в свободна зона без предварителното одобрение от страна на митническите органи в съответствие с член 244, параграф 1 от Кодекса;

р)  неплащане на вносни или износни мита от лицето-платец в рамките на определения срок в съответствие с член 108 от Кодекса.

ра)   непредоставяне от страна на икономически оператор, в отговор на искане от митническите органи, на необходимите документи и информация в подходяща форма и в рамките на разумен срок, и неоказване на цялото необходимо съдействие за извършването на митническите формалности или контрол в съответствие с член 15, параграф 1 от Кодекса;

рб)  неизпълнение от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на задълженията му, произтичащи от това решение в съответствие с член 23, параграф 1 от Кодекса;

рв)  неуведомяване от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на митническите органи незабавно за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му в съответствие с член 23, параграф 2 от Кодекса;

рг)  непредставяне от страна на титуляря на режим съюзен транзит на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок в съответствие с член 233, параграф 1, буква а) от Кодекса;

рд)  разтоварване или претоварване на стоки от превозните средства, в които се намират, без разрешение, издадено от митническите органи, или на места, които не са определени или одобрени от тези органи в съответствие с член 140 от Кодекса;

ре)  съхранение на стоки в съоръжения за временно складиране или митнически складове без разрешение, издадено от митническите органи в съответствие с членове 147 и 148 от Кодекса;

рж)  неизпълнение от страна на титуляря на разрешението или от страна на титуляря на режима на задълженията, произтичащи от съхраняването на стоките, които се намират под режим митническо складиране, в съответствие с член 242, параграф 1, букви а) и б) от Кодекса;

рз)  предоставяне на митническите органи на невярна информация или документи с невярно съдържание, изисквани от тези органи в съответствие с член 15 или член 163 от Кодекса;

ри)  използване от страна на икономически оператор на невярна или непълна информация или на подправени, неверни или невалидни документи с цел да получи разрешение от митническите органи за:

i)  получаване на статут на одобрен икономически оператор в съответствие с член 38 от Кодекса;

ii)  използване на опростена декларация в съответствие с член 166 от Кодекса;

iii)  използване на други митнически опростявания в съответствие с членове 177, 179, 182 и 185 от Кодекса; или

iv)  поставяне на стоките под специален режим в съответствие с член 211 от Кодекса;

рй)  въвеждане или извеждане на стоки във или от митническата територия на Съюза, без същите да бъдат представени на митническите органи в съответствие с членове 139 и 245 или член 267, параграф 2 от Кодекса;

рк)  усъвършенстване на стоки в митнически склад без разрешение, предоставено от митническите органи в съответствие с член 241 от Кодекса;

рл)  придобиване или държане на стоки, участващи в едно от митническите нарушения, посочени в точки рг) и рй) от настоящия член. [Изм. 19]

Член 4

Митнически нарушения, извършени непредпазливо

Държавите членки гарантират, че следните действия или бездействия представляват митнически нарушения, когато са извършени непредпазливо:

а)  непоставяне от страна на икономически оператор, отговорен за несъюзни стоки, които са в режим на временно складиране, на посочените стоки под митнически режим или нереекспортиране на тези стоки в дадения срок в съответствие с член 149 от Кодекса;

б)  неоказване от страна на икономическия оператор на цялото необходимо съдействие за извършването на митническите формалности или контрол в съответствие с член 15, параграф 1 от Кодекса;

в)  неизпълнение от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на задълженията му, произтичащи от това решение в съответствие с член 23, параграф 1 от Кодекса;

г)  неуведомяване от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на митническите органи незабавно за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му в съответствие с член 23, параграф 2 от Кодекса;

д)  непредставяне от страна на икономическия оператор на стоките, въведени на митническата територия на Съюза, на митническите органи в съответствие с член 139 от Кодекса;

е)  непредставяне от страна на титуляря на режим съюзен транзит на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок в съответствие с член 233, параграф 1, буква а) от Кодекса;

ж)  непредставяне от страна на икономическия оператор на стоките, въведени в свободна зона, на митническите органи в съответствие с член 245 от Кодекса;

з)  непредставяне от страна на икономическия оператор на стоките, предназначени да бъдат изведени от Съюза, на митническите органи при напускане в съответствие с член 267, параграф 2 от Кодекса;

и)  разтоварване или претоварване на стоки от превозните средства, на които се намират, без разрешение, издадено от митническите органи, или на места, които не са определени или одобрени от тези органи в съответствие с член 140 от Кодекса;

й)  съхранение на стоки в съоръжения за временно складиране или митнически складове без разрешение, издадено от митническите органи в съответствие с членове 147 и 148;

к)  неизпълнение, от страна на титуляря на разрешението или титуляря на режима на задълженията, произтичащи от съхраняването на стоките, които се намират под режим митническо складиране, в съответствие с член 242, параграф 1, букви а) и б) от Кодекса. [Изм. 20]

Член 5

Митнически нарушения, извършени умишлено

Държавите членки гарантират, че следните действия или бездействия представляват митнически нарушения, когато са извършени умишлено:

а)  предоставяне на митническите органи на невярна информация или документи с невярно съдържание, изисквани от тези органи в съответствие с член 15 или член 163 от Кодекса;

б)  използването от страна на икономически оператор на декларации с невярно съдържание или на всякакви други неправомерни средства с цел да получи разрешение от митническите органи:

i)  за получаване на статут на одобрен икономически оператор в съответствие с член 38 от Кодекса,

ii)  за използване на опростена декларация в съответствие с член 166 от Кодекса,

iii)  за използване на други митнически опростявания в съответствие с членове 177, 179, 182 и 185 от Кодекса,

iv)  за поставяне на стоките под специален режим в съответствие с член 211 от Кодекса;

в)  въвеждане или извеждане на стоки във или от митническата територия на Съюза без същите да бъдат представени на митническите органи в съответствие с членове 139 и 245 или член 267, параграф 2 от Кодекса;

г)  неизпълнение от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на задълженията му, произтичащи от това решение в съответствие с член 23, параграф 1 от Кодекса;

д)  неуведомяване от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на митническите органи незабавно за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му в съответствие с член 23, параграф 2 от Кодекса;

е)  усъвършенстване на стоки в митнически склад без разрешение, предоставено от митническите органи в съответствие с член 241 от Кодекса;

ж)  придобиване или държане на стоки, участващи в едно от митническите нарушения, посочени в член 4, буква е) и в буква в) от настоящия член. [Изм. 21]

Член 6

Подбудителство, помагачество, съучастие и опит за извършване на нарушение

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбудителството или помагачеството и съучастието в действие или бездействие, посочени в член 58б, параграф 2, представлява митническо нарушение.

2.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на действие или бездействие, посочени в член 53, букви а) ри) или б)рй), представлява митническо нарушение. [Изм. 22]

Член 7

Наличие на грешка от страна на митническите органи

Действията или бездействията, посочени в членове 3и 6, не представляват митнически нарушения, когато са в резултат на грешка от страна на митническите органи, в съответствие с член 119 от Кодекса. Митническите органи са отговорни за вреди, настъпили в резултат на такивагрешки. [Изм. 23]

Член 8

Отговорност на юридическите лица

1.  Държавите членки гарантират, че юридическите лица носят отговорност за митнически митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6, извършени в тяхна полза от всяко лице, действащо индивидуално или като част от орган на юридическото лице, което има водеща позиция в рамките на юридическото лице въз основа на някое от следните:

а)  пълномощие да представлява юридическото лице;

б)  правомощие да взема решения от името на юридическото лице;

в)  правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице. [Изм. 24]

2.  Държавите членки гарантират също така, че юридическите лица носят отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването на митническо нарушение в полза на това юридическо лице, от лице, подчинено на лицето, посочено в параграф 1.

3.  Отговорността на юридическото лице по параграфи 1 и 2 се прилага без да се засяга отговорността на физическите лица, извършили митническото нарушение.

3a.   За целите на настоящата директива „юридическо лице“ означава всяко образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държави или органи на публичната власт при упражняването на държавната власт и публични международни организации. [Изм. 26]

Член 8a

Фактори, които трябва да се вземат под внимание при извършването на оценка на това дали дадено нарушение е незначително

1.  При определянето на това дали дадено нарушение, посочено в член 3, е незначително или не, държавите членки гарантират от самото начало на процеса на определянето на това дали е извършено митническо нарушение, че техните компетентни органи вземат под внимание всички относими обстоятелства, които са приложими, включително дали:

a)  нарушението е извършено вследствие на непредпазливост;

б)  съответните стоки не са предмет на забрани или ограничения, посочени във второто изречение на член 134, параграф 1 от Кодекса и в член 267, параграф 3, буква д) от Кодекса;

в)  нарушението има ограничено въздействие или не оказва никакво въздействие върху размера на митата, които трябва да бъдат платени;

г)  лицето, носещо отговорност за нарушението, оказва ефективно съдействие на компетентния орган в рамките на производството;

д)  лицето, носещо отговорност за нарушението, доброволно разкрива нарушението, при условие че нарушението все още не е предмет на разследване, за което лицето, носещо отговорност за нарушението, има информация;

е)  лицето, носещо отговорност за нарушението, е в състояние да докаже, че полага значителни усилия, за да спазва митническото законодателство на Съюза, като демонстрира високо равнище на контрол върху своите дейности, например чрез система за спазване на митническите разпоредби.

ж)  лицето, носещо отговорност за нарушението, е малко или средно предприятие, което няма предишен опит в областта на митническите въпроси.

2.  Компетентните органи считат, че дадено нарушение е незначително единствено ако то не е свързано с утежняващите фактори, посочени в член 8б. [Изм. 27]

Член 8б

Фактори, които трябва да се вземат под внимание при оценката за това дали дадено нарушение е тежко

1.  При определянето на това дали дадено нарушение по член 3 е тежко или не, държавите членки гарантират от самото начало на процеса на определянето на това дали е извършено митническо нарушение, че техните компетентни органи вземат под внимание всички обстоятелства, които са приложими, а именно:

a)  дали нарушението е извършено умишлено;

б)  дали нарушението е извършвано в продължение на дълъг период от време, което отразява намерение за продължаване на това нарушение;

в)  дали подобно или свързано нарушение продължава да се извършва или се извършва отново, т.е. повече от веднъж;

г)  дали нарушението оказва значително въздействие върху размера на отклонението от облагане с вносни или износни мита;

д)  дали съответните стоки са предмет на забрани или ограничения, посочени във второто изречение на член 134, параграф 1 от Кодекса и в член 267, параграф 3, буква д) от Кодекса;

е)  дали лицето, носещо отговорност за нарушението, отказва да оказва съдействие или да оказва пълно съдействие на компетентния орган;

ж)  дали лицето, носещо отговорност за нарушението, е извършило предходни нарушения.

2.  Нарушенията, посочени в член 3, букви е), ж), п), ри) и рй), по самото си естество представляват тежки нарушения. [Изм. 28]

Член 9

Наказания, които нямат за митническите нарушения, посочени в член наказателноправен характер, за незначителните митнически нарушения

1.   В допълнение към възстановяването на митата, държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, които нямат наказателноправен характер, за митническите нарушения, посочени в член 3, които се считат за незначителни в съответствие с член 8а, в следните рамки:

а)  когато митническото нарушение се отнася за конкретни стоки е свързано с отклонението от облагане с мита — глоба или имуществена санкция в максимален размер от 1 % до 5 % 70% от размера на отклонението от стойността на стоките облагане с мита;

б)  когато митническото нарушение не се отнася за конкретни стоки е свързано с отклонението от облагане с мита — глоба или имуществена санкция в максимален размер от 150 EUR до 7 500 EUR.

2.   При определянето на равнището на налаганите наказания в рамките, предвидени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки гарантират, че всички съответни обстоятелства, изброени в член 8а, се вземат под внимание. [Изм. 29]

Член 10

Наказания за митническите нарушения, посочени в член 4

Държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания за митническите нарушения, посочени в член 4, в следните рамки:

а)  когато митническото нарушение се отнася за конкретни стоки — глоба или имуществена санкция в размер до 15 % от стойността на стоките;

б)  когато митническото нарушение не се отнася за конкретни стоки — глоба или имуществена санкция в размер до 22 500 EUR. [Изм. 30]

Член 11

Наказания, които нямат за митническите нарушения, посочени в членове 5 и 6 наказателноправен характер, за тежки митнически нарушения

1.   В допълнение към възстановяването на митата, неизплатени поради отклонение от облагане на стоките с тях, държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, които нямат наказателноправен характер за митническите нарушения, посочени в членове 5 3 и 6, които се считат за тежки в съответствие с член 8б, в следните рамки:

а)  когато митническото нарушение се отнася за конкретни стоки е свързано с отклонението от облагане с мита — глоба или имуществена санкция в размер до 30 % от 70% до 140% от размера на митата, неизплатени поради отклонение от стойността облагане на стоките с тях;

aa)   когато митническото нарушение е свързано не с отклонението от облагане с мита, а със стойността на стоките – глоба или имуществена санкция в размер от 15% до 30% от стойността на стоките;

б)  когато митническото нарушение не се отнася за конкретни стоки е свързано нито с отклонение от облагане с мита, нито със стойността на стоките — глоба или имуществена санкция в размер от 7 500 EUR до 45 000 EUR.

2.   При определянето на равнището на налаганите наказания в рамките, предвидени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки гарантират, че всички съответни обстоятелства, изброени в член 8а и член 8б, параграф 1, се вземат под внимание. [Изм. 31]

Член 11а

Други наказания, които нямат наказателноправен характер, за тежки нарушения

1.  В допълнение към наказанията, посочени в член 11, и в съответствие с Кодекса държавите членки могат да налагат следните неимуществени наказания, когато е извършено тежко нарушение:

a)  постоянно или временно отнемане на стоките в полза на държавата;

б)  спиране на действието на предоставеното разрешение.

2.  В съответствие с Кодекса държавите членки предвиждат, че решенията за предоставяне на статус на одобрен икономически оператор се отменят в случай на тежко или повторно нарушение на митническото законодателство. [Изм. 32]

Член 11б

Преразглеждане

1.  Размерите на глобите, приложими съгласно членове 9 и 11, се преразглеждат от Комисията, съвместно с компетентните органи на държавите членки, … [пет години след влизането в сила на настоящата директива]. Целта на процедурата по преразглеждане е да се гарантира, че размерите на глобите, налагани в рамките на митническия съюз, са съгласувани в по-голяма степен с оглед на хармонизирането на неговото функциониране.

2.  Всяка година Комисията публикува подробни сведения за наказанията, наложени от държавите членки за митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6.

3.  Държавите членки гарантират спазването на митническото законодателство по смисъла на член 5, точка 2 от Кодекса, както и Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета(8). [Изм. 33]

Член 11в

Спогодба

Държавите членки осигуряват възможността за постигане на спогодба под формата на процедура, чрез която компетентните органи да могат да постигнат съгласие с лицето, носещо отговорност за нарушението, с цел уреждане на спора по дадено митническо нарушение като алтернатива на образуването или продължаването на съдебно производство, при условие че въпросното лице приеме наказанието, които влиза в сила незабавно.

При все това, ако вече е образувано съдебно производство, компетентните органи могат да постигнат спогодба единствено със съгласието на съдебните органи.

Комисията предоставя насоки за процедурите за постигане на спогодба, за да се гарантира, че на лицето, отговорно за дадено нарушение, се предоставя възможност за постигане на спогодба в съответствие с принципа на равно третиране и по прозрачен начин и че при всяка сключена спогодба се публикува резултатът от процедурата. [Изм. 34]

Член 12

Ефективно налагане на наказания и упражняване на правомощията за налагане на наказания от страна на компетентните органи

Държавите членки гарантират, че при определяне на вида и размера на наказанията за митническите нарушения, посочени в членове 3—6, компетентните органи вземат предвид всички относими обстоятелства, включително, когато е целесъобразно:

а)  тежестта и продължителността на нарушението;

б)  факта, че лицето, носещо отговорност за нарушението, е одобрен икономически оператор;

в)  размера на отклонението от облагане с вносни или износни мита;

г)  факта, че съответните стоки са предмет на забрани или ограничения, посочени във второто изречение на член 134, параграф 1 от Кодекса и в член 267, параграф 3, буква д) от Кодекса, или представляват риск за обществената сигурност;

д)  равнището на съдействие, което лицето, носещо отговорност за нарушението, оказва на компетентния орган;

е)  предходни нарушения от страна на лицето, носещо отговорност за нарушението.

Член 12a

Спазване

Държавите членки гарантират, че на заинтересованите страни се предоставят лесно достъпни, разбираеми и актуални насоки и публикации за това как да спазват и да продължават да спазват митническото законодателство на Съюза. [Изм. 36]

Член 13

Давност

1.  Държавите членки гарантират, че давностният срок за производствата образуването на производства, свързани с митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6, е четири години и че той започва да тече от деня, в който е извършено митническото нарушение.

2.  Държавите членки гарантират, че в случай на продължаващи или повторни митнически нарушения давностният срок започва да тече от деня, в който действието или бездействието, представляващо митническото нарушение, е прекратено.

3.  Държавите членки гарантират, че давностният срок се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, за което въпросното лице е уведомено, и което е свързано с разследване или съдебно производство по отношение на същото митническо нарушение, или от действие от страна на лицето, носещо отговорност за нарушението. Давностният срок започва продължава да тече от деня на акта за, в който приключва действието, предизвикало прекъсването.

4.  Държавите членки гарантират, че образуването или продължаването на всякакви производства, свързани Без да се засяга член 14, параграф 2, държавите членки гарантират, че всяко производство, свързано с митническите нарушения, посочени в членове член 3 или 6, се прекратяват преустановява по давност независимо от всяко прекъсване на давностния срок, посочено в параграф 3 от настоящия член, след изтичането на срок от осем години, считано от деня, посочен в параграф 1 или 2 от настоящия член.

5.  Държавите членки гарантират, че давностният срок за принудителното изпълнение на решение за налагане на наказание е три години. Този срок започва да тече от деня, в който решението става окончателно.

6.  Държавите членки определят случаите на спиране на давностните срокове, посочени в параграфи 1, 4 и 5. [Изм. 37]

Член 14

Спиране на производството

1.  Държавите членки гарантират спирането на административните производства, свързани с митническо нарушение, посочено в членове 3—6, когато е образувано наказателно производство срещу същото това лице във връзка със същите факти.

2.  Държавите членки гарантират прекратяването на спряното административно производство, свързано с митническо нарушение, посочено в членове 3—6, когато посоченото в параграф 1 от настоящия член наказателно производство е окончателно приключено. В други случаи спряното административно производство, свързано с митническо нарушение, посочено в членове 3—6, може да бъде възобновено.

Член 15

Правораздавателна компетентност

1.  Държавите членки гарантират, че упражняват правораздавателна компетентност по отношение на митническите нарушения, посочени в членове 3—6, в съответствие с който и да е от следните критерии:

а)  митническото нарушение е извършено изцяло или отчасти на територията на тази държава членка;

б)  лицето, което извършва митническото нарушение, е гражданин на тази държава членка;

в)  стоките, свързани с митническото нарушение, се намират на територията на тази държава членка.

2.  Държавите членки гарантират, че в случай че повече от една държава членка се обяви за компетентна по отношение на едно и също митническо нарушение, правораздавателната компетентност се упражнява от държавата членка, в която има висящо наказателно производство срещу същото това лице във връзка със същите факти. Когато упражняването на правораздавателна компетентност не може да бъде определено в съответствие с параграф 1, държавите членки гарантират, че правораздавателната компетентност се упражнява от държавата членка, чийто компетентен орган първи е образувал производство по отношение на митническото нарушение срещу същото това лице във връзка със същите факти.

Член 16

Сътрудничество между държавите членки

Държавите членки си сътрудничат и обменят всякаква информация, необходима за производство, отнасящо се до действие или бездействие, представляващо митническо нарушение, посочено в членове 3 и 6, по-специално в случай че случаите, в които повече от една държава членка е образувала производство срещу същото това лице във връзка със същите факти. Целта на сътрудничеството между държавите членки е да се повиши ефективността на митническите проверки на стоките и да се хармонизират процедурите в рамките на Съюза. [Изм. 38]

Комисията наблюдава сътрудничеството между държавите членки с оглед на създаването на ключови показатели за изпълнението на митническия контрол и митническите наказания, разпространението на най-добри практики и координацията при обучението на митническите кадри. [Изм. 39]

Член 17

Изземване

Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с възможност временно да изземват всякакви стоки, транспортни средства или всякакви други инструменти, използвани при извършването на митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6. Ако след налагането на наказание дадена държава членка отнеме за постоянно в полза на държавата такива стоки, тя може по целесъобразност да избере да унищожи, повторно да използва или да рециклира стоките. [Изм. 40]

Член 18

Докладване от Комисията и преглед

До 1 май 2019 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива, като оценява степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива.

В срок до 31 декември 2017 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно другите елементи на прилагането на митническото законодателство на Съюза, например относно надзора, контрола и разследванията, като този доклад е придружен по целесъобразност от законодателно предложение, допълващо настоящата директива. [Изм. 41]

Член 18a

Докладване от държавите членки

Държавите членки изпращат на Комисията статистически данни относно нарушенията, които показват кои наказания са наложени във връзка с тези нарушения, за да може Комисията да извърши оценка на прилагането на настоящата директива. Предоставената по този начин информация се изпраща ежегодно след влизането в сила на настоящата директива. Комисията може да използва тези данни при преразглеждането на настоящата директива, за да се подобри сближаването на националните системи за налагане на наказания.

Член 19

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 май 2017 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 20

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 21

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в … на … година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 57. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0400. (3) ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 57. (4) Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. (5) Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1). (6) Директива (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L …). (7) ОВ С 369, 17.12.2011 г., стр. 14. (8) Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (OB L 303, 31.10.2012 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно ответни мерки на ЕС срещу ХИВ/СПИН, туберкулоза и хепатит C (2017/2576(RSP))

P8_TA(2017)0301 B8-0436/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 2119/98/ЕО(1),

—  като взе предвид плана за действие на Световната здравна организация (СЗО) за ответни мерки на здравния сектор срещу ХИВ в европейския регион на СЗО, който разглежда глобалната стратегия за здравния сектор по въпросите на ХИВ за периода 2016—2021 г.,

—  като взе предвид годишния епидемиологичен доклад за 2014 г. на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) относно полово предавани инфекции, включително ХИВ и вируси, пренасяни по кръвен път,

—  като взе предвид систематичния преглед за 2016 г. на ECDC относно разпространението на хепатит B и хепатит C в ЕС/ЕИП,

—  като взе предвид своята писмена декларация от 29 март 2007 г. относно хепатит C(2),

—  като взе предвид документа с насоки от 2016 г. на ECDC относно овладяването на туберкулозата в уязвимите и труднодостъпните групи от населението,

—  като взе предвид Плана за действие на СЗО по въпросите на туберкулозата за европейския регион на СЗО за периода 2016—2020 г.(3),

—  като взе предвид резултата от неформалната среща на министрите на здравеопазването от ЕС, проведена в Братислава на 3—4 октомври 2016 г., на която държавите членки постигнаха съгласие относно подкрепата за развитието на интегрирана политическа рамка на ЕС относно ХИВ, туберкулоза и вирусен хепатит,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“, което обхваща икономическото, социалното и екологичното измерения на устойчивото развитие, както и управлението в рамките на ЕС и в световен мащаб, и в което Комисията заявява, че ще „допринася чрез мониторинг, докладване и преглед на напредъка към целите за устойчиво развитие в контекста на ЕС“ (COM(2016)0739),

—  като взе предвид съвместната декларация от Рига по въпросите на туберкулозата и полимедикаментозната резистентност, направена по време на първата министерска конференция в рамките на Източното партньорство, посветена на тази тема и проведена в Рига на 30—31 март 2015 г.,

—  като взе предвид първата глобалната стратегия на СЗО за здравния сектор по въпросите на вирусния хепатит за периода 2016—2021 г., приета от Световната здравна асамблея през май 2016 г., която подчертава решаващата роля на всеобщото здравно осигуряване и чиито цели, определени в съответствие с целите за устойчиво развитие, са до 2030 г. да се намали броят на новите случаи на вирусен хепатит с 90%, а на смъртността от него с 65%, и окончателно да се елиминира вирусният хепатит като заплаха за общественото здраве;

—  като взе предвид Европейския план за действие на СЗО за ответни мерки на сектора на здравеопазването срещу вирусния хепатит в европейския регион на СЗО, чиято обща цел е премахването на вирусния хепатит като заплаха за общественото здраве в европейския регион до 2030 г., чрез намаляване на заболяемостта и смъртността от вирусен хепатит и от усложнения, предизвикани от заболяването, и чрез осигуряване на равен достъп до препоръчваната превенция, тестове, грижи и услуги за лечение за всички,

—  като взе предвид Европейския план за действие на СЗО относно ХИВ/СПИН за периода 2012—2015 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 2 март 2017 г. относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти(4), в която Комисията и държавите членки настоятелно се призовават да приемат стратегически планове за осигуряване на достъп до животоспасяващи лекарствени продукти и да координират план за пълното премахване на хепатит С от Европейския съюз посредством инструменти като европейската процедура за съвместно възлагане на обществени поръчки,

—  като взе предвид рамката на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално ЦУР 3, която включва целта за премахване на епидемиите от ХИВ и туберкулоза до 2030 г., и за борба срещу хепатита,

—  като взе предвид декларацията от Берлин относно туберкулозата: „Всички срещу туберкулозата“ (EUR/07/5061622/5, Европейски министерски форум на СЗО, 74415) от 22 октомври 2007 г.,

—  като взе предвид въпроса към Комисията относно ответните мерки на ЕС срещу ХИВ/СПИН, туберкулоза и хепатит C (O-000045/2017 – B8-0321/2017),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че според ECDC един от седем души, които живеят с ХИВ, не знаят, че са серопозитивни, като се счита, че средно времето между заразяването с ХИВ и диагностицирането на болестта е четири години; като има предвид, че при недиагностицираните пациенти рискът от предаване на вируса на ХИВ е 3,5 пъти по-голям, отколкото при диагностицираните;

Б.  като има предвид, че Декларацията от Дъблин относно партньорството за борба срещу ХИВ/СПИН в Европа и Централна Азия допринесе съществено за създаването на хармонизирана рамка за мониторинг в ЕС и съседните държави, което позволява да се следи напредъка в борбата срещу ХИВ;

В.  като има предвид, че съществуват сериозни доказателства, че преекспозиционната профилактика е ефективна за предотвратяване на заразяването и че използването на антиретровирусно лечение практически елиминира риска от предаване, когато вирусното натоварване е намалено до неоткриваеми равнища(5);

Г.  като има предвид, че въпреки че броят на новите случаи на заразяване с ХИВ сред хората, които употребяват наркотици чрез инжектиране, продължава да намалява в повечето държави от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИП), през 2015 г. една четвърт от всички нови диагностицирани и отчетени случаи на ХИВ в четири държави се дължат на употребата на наркотици чрез инжектиране;

Д.  като има предвид, че в ЕС/ЕИП фактически няма нови случаи на заразяване с ХИВ, дължащи се на предаване на заразата от родители на деца, и чрез преливане на кръв;

Е.  като има предвид, че туберкулозата (ТВ) и мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB), които се предават по въздушно-капков път, са трансгранични заплахи за здравето в един глобализиран свят, в който мобилността на населението се увеличава;

Ж.  като има предвид, че епидемиологията на TB се различава в рамките на ЕС/ЕИП и зависи, наред с другото, от напредъка на дадена държава членка по пътя ѝ към елиминирането на TB;

З.  като има предвид, че от общо 10 милиона смъртни случаи, дължащи се на лекарствената резистентност, които според сведенията биха могли да настъпят ежегодно до 2050 г., около една четвърт ще бъдат причинени от резистентните на лекарства щамове на туберкулозата, което ще струва на световната икономика най-малко 16,7 милиарда щатски долара, а на Европа най-малко 1,1 милиарда щатски долара;

И.  като има предвид, че следва да се обърне внимание на въпроса за съпътстващите инфекции, по-специално при туберкулоза и вирусни хепатити В и С; като има предвид, че туберкулозата и вирусните хепатити са много широко разпространени, развиват се по-бързо и са причина за висока заболеваемост и смъртност сред ХИВ-позитивните лица;

Й.  като има предвид, че съществува належаща необходимост от трансгранично и интердисциплинарно сътрудничество за справяне с тези епидемии;

К.  като има предвид, че вирусният хепатит е една от основните заплахи за общественото здраве в световен мащаб, като около 240 милиона души са засегнати от хроничен хепатит B(6) и около 150 милиона души са засегнати от хепатит C; като има предвид, че в европейския регион на СЗО има приблизително 13,3 милиона души, които живеят с хроничен хепатит B, и около 15 милиона души с хепатит C; като има предвид, че освен това ежегодно хепатит В води до смъртта на около 36 000 души, а хепатит C — на около 86 000 души, в държавите членки в европейския регион на СЗО;

Л.  като има предвид, че СЗО определи употребата на наркотици чрез инжектиране като основен фактор за епидемията от хепатит С в европейския регион, като хората, инжектиращи си наркотици, представляват мнозинството от новорегистрираните случаи;

М.  като има предвид, че поради нарастващите като цяло равнища на националните доходи и промените в критериите за допустимост за финансиране от външни донори, достъпът до международна финансова подкрепа за програми в областта на здравеопазването в европейския регион бързо намалява; като има предвид, че това засяга по-специално източноевропейските и централноазиатските държави, където нивата на ХИВ, туберкулоза и хепатит C са най-високи, което сериозно застрашава ефективните ответни мерки срещу тези заболявания; като има предвид, че много страни в европейския регион на СЗО все още силно разчитат на външно финансиране, за да финансират своите програми в областта на здравеопазването, по-специално за целите на подпомагането на уязвими групи и ключовите засегнати групи от населението;

Н.  като има предвид, че за Комисията ще бъде трудно да следи напредъка в постигането на целите за устойчиво развитие във връзка с вирусния хепатит, тъй като данните от наблюдението в държавите членки често пъти липсват или са незадоволителни;

О.  като има предвид, че все още има несъответствия в подходите за борба срещу вирусния хепатит на територията на ЕС, като в някои държави членки изобщо няма национален план, докато други са поели значителни ангажименти за финансиране, въвели са стратегии и са разработили национални планове за всеобхватни ответни мерки срещу тежестта на вирусния хепатит;

П.  като има предвид, че в света има между 130 и 150 милиона души, които страдат от хронична зараза с хепатит C; като има предвид, че всяка година около 700 000 души умират от чернодробни заболявания, свързани с хепатит C;

Р.  като има предвид, че през 2014 г. 28-те държави — членки на ЕС/ЕИП, съобщиха за 35 321 случая на хепатит С, което представлява коефициент от 8,8 случая на 100 000 души от населението(7).

С.  като има предвид, че между 2006 г. и 2014 г. общият брой на диагностицираните и регистрираните случаи във всички държави — членки на ЕС/ЕИП, се е увеличил с 28,7%, като по-голяма част от увеличението се наблюдава от 2010 г. насам(8);

Т.  като има предвид, че тълкуването на данните за хепатит С в държавите е възпрепятствано от различията в системите за наблюдение, практиките на тестване и програмите, както и от трудности при определянето на случаите като остри или хронични(9);

Всеобхватна и интегрирана политическа рамка на ЕС

1.  призовава Комисията и държавите членки да разработят всеобхватна политическа рамка на ЕС за справяне с ХИВ/СПИН, туберкулозата и вирусния хепатит, като се отчитат различните обстоятелства и специфичните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки и съседните им държави, където тежестта на ХИВ и мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB) е най-голяма;

2.  призовава държавите членки и Комисията да осигурят равнище на разходите и мобилизиране на ресурсите, необходими за постигането на целта ЦУР 3;

3.  призовава Комисията и държавите членки да засилят работата с общностите и уязвимите лица посредством многосекторно сътрудничество, като осигурят участието на неправителствени организации и предоставянето на услуги за засегнатите групи от населението;

4.  призовава Комисията и Съвета да играят силна политическа роля в диалог със съседните държави в Източна Европа и Централна Азия, като гарантират наличието на планове за устойчив преход към национално финансиране, така че програмите относно ХИВ, вирусния хепатит и туберкулозата да бъдат ефективни, устойчиви и разширени след прекратяването на помощта от страна на международните донори; призовава Комисията и Съвета да продължат да работят в тясно сътрудничество с тези държави, за да се гарантира, че те поемат отговорност и се ангажират с ответни мерки срещу ХИВ, вирусния хепатит и туберкулозата;

5.  призовава Европейската комисия да обсъди с държавите членки и бъдещите председателства на Съвета възможността за актуализиране на Декларацията от Дъблин с цел поставянето на ХИВ, вирусния хепатит и туберкулозата на равни начала;

ХИВ/СПИН

6.  подчертава, че ХИВ продължава да бъде заразната болест, водеща до най-силно социално стигматизиране, което може да окаже сериозно влияние върху качеството на живота на засегнатите от нея лица; подчертава, че през 2015 г. от 31 държави от ЕС/ЕИП са докладвани почти 30 000 диагностицирани нови случаи на заразяване с ХИВ и като цяло няма ясни признаци за спад в броя на такива случаи;

7.  призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до иновативно лечение, включително за най-уязвимите групи, и да работят за борба със социалното стигматизиране, свързано със заразяването с ХИВ;

8.  подчертава, че според данните в ЕС/ЕИП основният начин на предаване на ХИВ продължава да бъде сексуалният акт, а на второ място е употребата на наркотици чрез инжектиране; изтъква уязвимостта на жените и децата за заразата;

9.  призовава Комисията и Съвета не само за увеличаване на инвестициите в научни изследвания с цел постигане на ефективни методи на лечение и разработване на нови инструменти и на иновативни и ориентирани към пациента подходи за борба с тези заболявания, но и за гарантиране на наличността и достъпността на тези инструменти, както и за по-ефективно противодействие на съпътстващите инфекции, и по-специално туберкулоза, вирусни хепатити В и С и техните усложнения;

10.  подчертава, че профилактиката остава основен инструмент за борба с ХИВ/СПИН, но че две от всеки три държави от ЕС/ЕИП докладват, че средствата, които са налични за превенция, не са достатъчни за намаляване на броя на бъдещите заразявания с ХИВ;

11.  призовава държавите членки, Комисията и Съвета да продължат да оказват подкрепа за превенцията на ХИВ/СПИН и обвързването с грижи посредством съвместни действия и проекти в рамките на програмата на ЕС за здравеопазване и да насърчават изпитани мерки в областта на общественото здравеопазване за превенция на ХИВ, включително: всеобхватни услуги за намаляване на вредите за хората, които употребяват наркотици, лечение като превенция, използването на презервативи, преекспозиционна профилактика и ефективно образование относно сексуалното здраве;

12.  приканва държавите членки, следвайки препоръките на СЗО да съсредоточат предлагането на услуги за изследване за ХИВ в местата, където разпространението на ХИВ е най-голямо, така че да се достигне до ключовите групи от населението;

13.  приканва държавите членки да се борят ефективно срещу полово предаваните инфекции, които увеличават риска от заразяване с ХИВ;

14.  насърчава държавите членки да направят тестовете за ХИВ безплатни, особено по отношение на уязвимите групи, за да се гарантират ранното откриване и подобряването на докладването на броя на случаите на заразявания, което е важно с цел осигуряване на адекватна информация и предупреждения относно болестта;

Туберкулоза

15.  подчертава, че в Европейския съюз равнищата на туберкулоза са сред най-ниските в света; същевременно изтъква, че около 95% от смъртните случаи при туберкулоза са в държавите с ниски и средни доходи; освен това подчертава, че европейският регион на СЗО, и по-специално източноевропейските и централноазиатските държави са силно засегнати от мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB), като отчитат около една четвърт от глобалната тежест във връзка с MDR-TB; отбелязва, че 15 от общо 27-те държави с най-голяма тежест (във връзка с MDR-TB), посочени от СЗО, са в европейския регион;

16.  посочва, че туберкулозата е основната причина за смъртта на хора, живеещи с ХИВ, като приблизително 1 от 3 смъртни случая сред хората с ХИВ се дължи на туберкулоза(10); подчертава, че през 2014 г. за трета поредна година броят на хората, разболели се от туберкулоза, е нараснал от 9 милиона през 2013 г. на 9,6 милиона през 2014 г.; подчертава, че само един от четири случая на мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB) се диагностицират, което разкрива големи пропуски в откриването и диагностицирането;

17.  изтъква, че антимикробната резистентност (АМР) представлява все по-сериозно предизвикателство за медицината при лечението на инфекции и заболявания, включително туберкулоза;

18.  припомня, че прекъсването на лечението допринася за развитието на резистентност към лекарства, предаване на туберкулозата и отрицателни последствия за отделните пациенти;

19.  подчертава, че за да се подобрят предотвратяването и откриването, а така също и спазването на лечението, Комисията и държавите членки трябва да разработят програми за туберкулозата и финансова подкрепа с цел укрепване на работата с общностите и уязвимите лица посредством многосекторно сътрудничество, което следва да включва участието на неправителствени организации, особено в развиващите се страни; подчертава също така, че финансовото участие на всички страни за субсидиране на лечението на туберкулоза е от основно значение за непрекъснатостта на грижите за болните от туберкулоза, тъй като леченията могат да бъдат недостъпни поради високите разходи;

20.  подчертава, че е важно да се овладее възникващата криза с антимикробната резистентност, включително чрез финансирането на научни изследвания и разработване на нови ваксини, както и на иновативни и ориентирани към пациента подходи, диагностика и лечение на туберкулоза;

21.  призовава Комисията и Съвета да поемат силна политическа роля, за да се гарантира, че връзката между АМР и мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB) е отразена в резултатите от срещата на високо равнище на Г-20 през юли 2017 г. в Германия, както и в новия план за действие на ЕС относно антимикробната резистентност, който се очаква да бъде публикуван през 2017 г.;

22.  призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат за установяване на трансгранични мерки за предотвратяване на разпространението на туберкулоза чрез двустранни споразумения между държавите и съвместни действия;

23.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да засилят и официално да установят регионално сътрудничество в областта на туберкулозата и мултирезистентната туберкулоза на най-високо политическо равнище в различните сектори и да изграждат партньорства с предстоящите председателства на ЕС с цел да се продължи да се работи в тази посока;

Хепатит С

24.  подчертава, че в Европейския съюз вирусният хепатит се предава основно при употребата на наркотици чрез инжектиране вследствие на използването на употребявани заразени игли и на нестерилно оборудване за инжектиране на наркотици; подчертава, че заразяването с хепатит на здравни работници вследствие на убождане с медицински игли продължава да бъде на равнище над средното; подчертава, че предоставянето на услуги за намаляване на вредите, в т.ч. заместителна терапия и програми за предоставяне на игли и спринцовки, е от основно значение за стратегията за превенция на вирусния хепатит, която следва да включва и мерки за преодоляване на стигматизацията и дискриминацията; подчертава, че анти-HCV и HbsAg тестовете често не са част от здравните прегледи, разходите за които се възстановяват; подчертава, че в редки случаи вирусът може да бъде предаван по полов път или в обекти за здравни и козметични грижи вследствие на недостатъчни практики за контрол върху заразяванията, или перинатално от заразената майка на бебето;

25.  подчертава, че над 90% от пациентите нямат изявени симптоми при заразяване с болестта, а тя обикновено се открива случайно по време на анализи или когато първите симптоми започнат да се проявяват, което се дължи на факта, че тя причинява хроничен хепатит в 55% до 85% от случаите; като има предвид, че за лицата с хроничен хепатит съществува риск от 15 — 30% да развият в рамките на 20 години чернодробна цироза, която е основният фактор за заболяване от хепатоцелуларен карцином;

26.  подчертава, че в 75% от случаите на хепатоцелуларен карцином пациентът има положителни резултати при серологични изследвания за HCV;

27.  подчертава, че в държавите членки няма стандартизиран протокол за скрининг за хепатит С и че е възможно данните за броя на засегнатите лица да се подценяват;

28.  подчертава, че през април 2016 г. СЗО актуализира своите насоки за скрининг, грижи и лечение на лица с хроничен хепатит C и че те допълват съществуващите насоки на СЗО за превенция на предаването на вируси, преносими по кръвен път, включително HCV; посочва, че насоките предоставят ключови препоръки в тези области и разглеждат съображенията, които трябва да бъдат отчетени с оглед на прилагането;

29.  подчертава, че инфекцията с HCV може да бъде излекувана, особено ако бъде открита и лекувана с подходящите комбинации от антивирусни лекарства; посочва по-специално, че антивирусното лечение вече може да излекува над 90% от лицата, заразени с HCV; подчертава, че вирусният хепатит В (HBV) може да бъде предотвратен с ваксина и да бъде контролиран, но че при по-малко от 50% от хората с хроничен вирусен хепатит диагнозата се поставя едва десетки години след заразяването;

30.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят устойчиво финансиране за националните планове за елиминиране на вирусния хепатит и да използват структурните фондове на ЕС и друго налично финансиране от ЕС;

31.  призовава Европейската комисия, Съвета и държавите членки да въведат хармонизирани на равнището на ЕС програми за наблюдение на инфекциите, които могат навреме да открият огнища на инфекции от вирусен хепатит, туберкулоза и ХИВ, да оценяват тенденциите в заболеваемостта, да предоставят прогнози за тежестта на заболяването и ефективно да проследяват в „реално време“ веригата на диагнозата, лечението и грижите, включително за конкретни уязвими групи;

32.  призовава Комисията да проведе дискусии с държавите членки относно начините, по които най-добре да бъдат оборудвани специалистите от първичното здравеопазване (като например включването на анти-HCV и HBsAg тестове в здравните прегледи, анамнези, последващи тестове, пътеки за направление) с цел увеличаване на процента на диагностицирането и осигуряване на съответстващи на насоките грижи;

33.  изразява съжаление по повод на факта, че понастоящем не съществува ваксина за хепатит С, което прави първичната и вторичната превенция решаващи; подчертава обаче, че специфичните характеристики на инфекцията с хепатит C и липсата на протоколи за скрининг възпрепятстват тестването в много случаи;

34.  призовава Комисията, под ръководството на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, да даде ход на мултидисциплинарен план, в координация с държавите членки, който ще стандартизира скрининга, тестването и протоколите за лечение и който ще премахне хепатит C в ЕС до 2030 г.;

o
o   o

35.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки, Световната здравна организация и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 293, 5.11.2013 г., стр. 1. (2) ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 247. (3)  http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0007/283804/65wd17e_Rev1_TBActionPlan_150588_withCover.pdf (4) Приети текстове, P8_TA(2017)0061. (5) https://thinkprogress.org/massive-hiv-treatment-study-found-zero-transmissions-between-mixed-status-couples-73d4a497f77b (6) http://www.euro.who.int/en/health-topics/communicable-diseases/hepatitis/data-and-statistics (7) Annual Epidemiological Report — ECDC (Годишен епидемиологичен доклад — Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията).http://ecdc.europa.eu/en/healthtopics/hepatitis_C/Documents/aer2016/AER-hepatitis-C.pdf (8) Пак там. (9) Пак там. (10) WHO Global Tuberculosis report 2015 (Глобален доклад на СЗО относно туберкулозата, 2015 г.)

Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно мандата за тристранната среща във връзка с проекта на бюджет за 2018 г. (2017/2043(BUD))

P8_TA(2017)0302 A8-0249/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, приет от Комисията на 30 май 2017 г. (COM(2017)0400),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2017 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2018 г., раздел III — Комисия(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно бюджетните насоки за 2018 година (06522/2017),

—  като взе предвид член 86а от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0249/2017),

Проекта на бюджет за 2018 г.: постигане на растеж, работни места и сигурност

1.  припомня, че в своята резолюция от 15 март 2017 г., Парламентът потвърди, че устойчивият растеж, достойните, качествени и стабилни работни места, социално-икономическото сближаване, сигурността, миграцията и изменението на климата са основните въпроси и основните приоритети за бюджета на ЕС за 2018 г.;

2.  счита, че в общи линии предложението на Комисията е добра отправна точка за преговорите тази година, като се има предвид, че бюджетът на ЕС за 2018 г. трябва да даде възможност на ЕС да продължи да генерира устойчив растеж и работни места, като същевременно гарантира сигурността на своите граждани и се справя с предизвикателствата на миграцията; изразява съжаление, че предложението на Комисията не съответства напълно на призива на Парламента за действия за борба с изменението на климата;

3.  приветства решението на Комисията да включи в проекта на бюджет резултатите от междинното преразглеждане на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. още преди официалното му приемане от Съвета, като по този начин подчертава значението на резултатите от това преразглеждане и необходимостта от по-голяма гъвкавост в бюджета на ЕС, която да даде възможност на ЕС да реагира ефективно при нови извънредни ситуации и да финансира своите политически приоритети;

4.  отново изразява твърдото си убеждение, че увеличаването на инвестициите в областта на научните изследвания, иновациите, инфраструктурата, образованието и МСП е от ключово значение за постигането на устойчив растеж и създаването на устойчиви и качествени работни места в ЕС; приветства във връзка с това предложените увеличения за програмата „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и „Еразъм +“, тъй като тези програми непосредствено ще допринесат за постигането на тези цели; счита обаче, че ще бъдат необходими по-нататъшни увеличения, особено като се имат предвид съкращенията във финансирането на тези политики в полза на финансирането на ЕФСИ;

5.  припомня решаващата роля на МСП за създаването на работни места и намаляването на разликите в инвестициите и подчертава, че адекватното им финансиране трябва да остане един от основните приоритети на бюджета на ЕС; изразява съжаление във връзка с това, че предложените средства за COSME са 2,9% по-малко в сравнение с бюджета за 2017 г., и изразява намерението си допълнително да засили тази програма в бюджета за 2018 г.; посочва необходимостта от по-нататъшна подкрепа за МСП и призовава за пълното изпълнение на финансовите ангажименти по програмата през оставащите години от настоящата МФР; приветства опита на Комисията за рационализиране на финансирането на МСП в рамките на „Хоризонт 2020“;

6.  приветства ролята на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за преодоляване на разликите в инвестициите в ЕС като цяло и между неговите територии, както и за оказване на помощ за осъществяване на стратегически инвестиции, които предоставят високо равнище на добавена стойност за икономиката, околната среда и обществото; подкрепя поради това удължаването на срока му до 2020 г.; подчертава бързото увеличаване на средствата в прозореца за МСП на ЕФСИ и приветства намерението за неговото разрастване; изразява съжаление обаче относно липсата на цялостен подход към финансирането на МСП, който би позволил да се придобие ясна представа за общия размер на наличните средства; подчертава позицията си в текущите законодателни преговори, че не следва да се правят по-нататъшни съкращения в съществуващи програми на ЕС за финансиране на това удължаване; счита, че ЕФСИ, чийто гаранционен фонд се финансира предимно от бюджета на ЕС, не следва да подкрепя субекти, учредени или установени в юрисдикции, включени в списъците на съответното законодателство на ЕС в областта на политиката по отношение на юрисдикциите, които не оказват съдействие или които не спазват ефективно данъчните стандарти на ЕС или международните данъчни стандарти за прозрачност и обмен на информация;

7.  отбелязва положително инициативи на ЕС в областта на научните изследвания и технологичното развитие в областта на отбраната и закупуването, което ще допринесе за постигане на икономии от мащаба в сектора и по-добра координация между държавите членки, и, ако е разработен правилно, ще доведе до по-рационално разходване на средствата за отбрана и дават възможност за икономии на национално равнище; подчертава също и необходимостта от подобряване на конкурентоспособността и от иновации в европейската отбранителна промишленост; припомня своята изразена по-рано позиция, че новите инициативи в тази област следва да се финансират с допълнителни средства и да не бъдат в ущърб на съществуващи програми, включително на МСЕ;

8.  отбелязва, че Комисията не е предприела действия по искането на Парламента да направи оценка и представи съответни предложения за „Европейска карта Interrail при навършване на 18-годишна възраст“; счита, че такива предложения имат потенциала да стимулират европейско самосъзнание и идентичност; подчертава обаче, че всички нови проекти трябва да се финансират с нови финансови средства, без това да се отразява върху съществуващи програми, и следва да бъдат социално приобщаващи във възможно най-голяма степен; отново призовава Комисията да внесе съответните предложения в тази връзка;

9.  приветства факта, че проекта на бюджет за 2018 г. включва допълнителни средства за Инициативата за младежка заетост (YEI), като по този начин се дава отговор на призивите на Парламента за продължаване на програмата; отбелязва наред с това предложението за проект за коригиращ бюджет 3/2017, който включва предоставянето на 500 милиона евро за поети задължения за YEI, както беше договорено от Парламента и Съвета в рамките на помирителната процедура за бюджета за 2017 г.; изразява убеждението си, че предложените суми са очевидно недостатъчни за постигането на целите на YEI и вярва, че за ефективно справяне с младежката безработица YEI трябва да продължи да допринася за постигането на приоритетната цел на Съюза за растеж и работни места; настоява за необходимостта да се даде ефективен отговор на младежката безработица в целия Съюз и подчертава, че YEI може да бъде допълнително подобрена и да стане по-ефикасна, особено чрез гарантиране на това, че тя носи истинска добавена стойност по отношение на политиките за младежка заетост в държавите членки и че не замества финансиране по предишни национални политики;

10.  припомня, че политиката на сближаване играе основна роля за развитието и растежа на ЕС; подчертава, че през 2018 г. програмите на политиката на сближаване се очаква да наваксат и да достигнат „нормален ритъм на работа“; подчертава ангажимента на Парламента за осигуряването на достатъчни по размер бюджетни кредити за тези програми, които представляват една от основните политики на ЕС; изразява обаче загриженост във връзка с неприемливите забавяния при изпълнението на оперативните програми на национално равнище; призовава държавите членки да се погрижат за приключването на определянето на управляващите, одитиращите и сертифициращите органи и за ускоряването на изпълнението; признава, че дългите преговори по правните основания между институциите на ЕС също са една от причините за ниската степен на изпълнение; отбелязва факта, че някои държави членки считат, че кохезионните фондове биха могли да бъдат инструмент за гарантиране на солидарност в политиките на Съюза;

11.  изразява особена загриженост във връзка с възможното възстановяване на натрупването на неплатени сметки в края на периода на настоящата МФР и припомня безпрецедентната сума от 24,7 милиарда евро, достигната в края на 2014 г.; приветства факта, че по повод на междинното преразглеждане на МФР Комисията за първи път предостави прогноза за плащанията до 2020 г., но подчертава, че тази прогноза трябва да бъде надлежно актуализирана всяка година, за да може бюджетният орган да взема своевременно необходимите мерки; предупреждава за отрицателното въздействие, което една нова криза с плащанията би имала, особено върху бенефициентите на бюджета на ЕС; изразява убеждението си, че доверието в ЕС е свързано също и със способността му да осигурява адекватно равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета на ЕС, които да му позволяват да изпълнява поетите задължения; подчертава отрицателното въздействие, което забавянето на плащанията има върху частния сектор, и по-специално върху МСП в ЕС, сключили договори с публични органи;

12.  подчертава значението на изпълнението на ангажимента на ЕС за постигане на целите, поставени в рамките на СОР21, особено в светлината на неотдавнашното решение на администрацията на САЩ да се оттегли от споразумението; подчертава в тази връзка, че съществува сериозен риск целта за заделяне на поне 20% от разходите на ЕС в рамките на МФР за периода 2014—2020 г. за действия във връзка с климата да не бъде изпълнена, ако не бъдат положени повече усилия; отбелязва със загриженост скромното увеличение от 0,1% за биологичното разнообразие; подчертава значението на интегрирането на опазването на биологичното разнообразие навсякъде в бюджета на ЕС и отново призовава за методология за проследяване, която да взема предвид всички свързани с биологичното разнообразие разходи и тяхната ефективност; подчертава също, че финансираните с европейски средства проекти следва да не оказват отрицателно въздействие върху смекчаването на изменението на климата или върху прехода към кръгова, нисковъглеродна икономика;

13.  подчертава, че безпрецедентното мобилизиране на специални инструменти показа, че бюджетът на ЕС първоначално не е бил проектиран така, че да може да се справи с проблеми като настоящата миграционна и бежанска криза; счита, че преминаването към следкризисен подход е преждевременно; изразява несъгласие следователно с предложените съкращения по функция 3 в сравнение с бюджета за 2017 г., които не са в съответствие с ангажимента, поет от ЕС, да се справя по ефективен начин с миграционната и бежанска криза; подчертава обаче, че след реакцията на спешна безпрецедентна ситуация следва да бъде приложен по-систематичен и проактивен подход, допълнен от ефективно използване на бюджета на ЕС; отново заявява, че сигурността и безопасността на гражданите е приоритет на ЕС;

14.  потвърждава, че за намирането на дългосрочно и устойчиво решение на миграционната и бежанска криза, наред със стабилизирането на съседните на ЕС държави, е необходимо справяне с първопричините и че инвестициите в страните на произход на мигрантите и бежанците са от ключово значение за постигането на тази цел; приветства в тази връзка Плана за външни инвестиции (ПВИ) и споразумението между институциите за Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) и призовава за бързото прилагане на фонда; отбелязва с изненада поради това съкращенията по функция 4, които не могат да бъдат напълно оправдани с минали бюджетни увеличения или ниска степен на изпълнение; потвърждава отново, че справянето с първопричините на миграцията включва, но не се изчерпва със справяне с проблеми като бедността и безработицата, осигуряване на образование и възможности за стопанска дейност, както и борба срещу нестабилността, конфликтите и изменението на климата;

15.  приветства предложеното увеличение за източния компонент на Европейския инструмент за съседство в отговор на предходни призиви на Парламента; изразява убеждението си, че подкрепата на ЕС, особено за държави, с които има подписани споразумения за асоцииране, е от съществено значение за по-нататъшната икономическа интеграция и сближаване с ЕС и за утвърждаването на демокрацията, спазването на принципите на правовата държава и на правата на човека в нашите източни съседи; подчертава, че подобна подкрепа следва да се предоставя при условие че съответните държави отговарят на критериите за допустимост, особено по отношение на принципите на правовата държава, борбата срещу корупцията, както и укрепването на демократичните институции;

16.  подчертава значението на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС), създаден за реагиране при големи природни бедствия и за изразяване на европейската солидарност към засегнатите от бедствия региони в Европа, и отбелязва предложеното увеличение на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания за ФСЕС; призовава Комисията да извърши незабавна оценка на необходимостта от допълнително увеличение, като има предвид по-специално земетресенията в Италия и пожарите в Испания и Португалия, които оказаха драматично и значително въздействие върху живота на хората, по-специално в райони в особено неблагоприятно положение; призовава за адаптиране на правилата за мобилизирането на този фонд, което да позволи по-гъвкаво и навременно мобилизиране, като се обхване по-широк спектър от бедствия със значително въздействие и се намали времето между възникването на бедствието и предоставянето на средствата;

17.  отбелязва, че проекта на бюджет за 2018 г. оставя много ограничени маржове или не оставя никакви маржове под таваните на МФР по функции 1, 3 и 4; счита това за следствие на съществените нови инициативи, предприети от 2014 г. насам (ЕФСИ, свързаните с миграцията предложения и напоследък предложенията за научни изследвания в областта на отбраната и Европейския корпус за солидарност), които са вместени в рамките на таваните на МФР, договорени през 2013 г.; припомня, че МФР, особено след междинното ѝ преразглеждане, предвижда разпоредби за гъвкавост, които, макар и ограничени, следва да се използват в пълна степен, за да се запази нивото на амбициозност на успешните програми и за справяне с нови и непредвидени предизвикателства; изразява намерението на Парламента за по-нататъшно мобилизиране на такива разпоредби за гъвкавост като част от процеса за изменение; призовава още веднъж за въвеждането на нови истински собствени ресурси в бюджета на ЕС;

18.  отбелязва в тази връзка многобройните позовавания в проекта на бюджет на необходимостта от писмо за внасяне на корекции, което може отчасти да изпревари позицията на Парламента в бюджетната процедура; изразява съжаление, че вместо направо да ги включи в проекта на бюджет Комисията обяви, че евентуални нови инициативи в областта на сигурността и миграцията и евентуално удължаване на Механизма за бежанците в Турция може да бъдат предложени като част от предстоящо писмо за внасяне на корекции; настоятелно призовава Комисията своевременно да предостави подробности относно тези предстоящи предложения, за да може бюджетният орган да има възможност да ги разгледа подобаващо; подчертава, че тези потенциални инициативи не следва да пренебрегват, а още по-малко да заменят, искания и изменения, внесени от Парламента в рамките на настоящата бюджетна процедура;

19.  отново заявява подкрепата си за прилагането на стратегията на Комисията, озаглавена „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“, и призовава за непрекъснато подобряване на качеството и представянето на данните за изпълнението, с цел осигуряване на точна, ясна и разбираема информация относно изпълнението на програмите на ЕС;

Подфункция 1а — Конкурентоспособност за растеж и работни места

20.  отбелязва, че в сравнение с 2017 г. предложението на Комисията за 2018 г. съответства на увеличение на поетите задължения по подфункция 1а с +2,5% до 21 841,3 милиона евро; приветства факта, че съществена част от това увеличение е за програмата „Хоризонт 2020“, МСЕ и програмата „Еразъм +“, тъй като техните бюджетни кредити за поети задължения нарастват съответно с 7,3%, 8,7 % и 9,5%, но отбелязва, че това все още е малко под финансовото им планиране; подчертава по-специално много ниския процент на успеваемост на заявленията за проекти по програма „Хоризонт 2020“;

21.  изразява изненада обаче, че бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания за COSME са намалени съответно с 2,9% и 31,3%, въпреки че подкрепата за МСП се сочи като един от основните приоритети на ЕС;

22.  заявява отново във връзка с удължаването на срока на действие на ЕФСИ, че Парламентът се противопоставя на всякакви допълнителни съкращения за МСЕ, и счита, че допълнителните 1,1 милиарда евро, разпределени за гаранцията на ЕС, следва да се вземат само от неразпределени маржове (за сума от 650 милиарда евро) и очаквани положителни нетни доходи (за сума от 450 милиарда евро); припомня, че пакетът за МСЕ (направление „ИКТ“) също включва и новата инициатива Wifi4EU; припомня, че бюджетът на МСЕ системно получава твърде голям брой заявления, които не може да поеме поради недостатъчно бюджетни кредити особено по отношение на направление „Инфраструктура“;

23.  отбелязва предложението на Комисията за създаване на Европейски корпус за солидарност (ESC); отбелязва със загриженост обаче, че въпреки предупрежденията на Парламента в законодателното предложение, прието на 30 май 2017 г., се предвижда три четвърти от бюджета за ESC да се финансира чрез преразпределение от съществуващи програми и основно от „Еразъм +“ (197,7 милиона евро); изразява загриженост относно риска, на който това положение би изложило тези програми на ЕС, и изразява намерението си за допълнително увеличение на финансирането за „Еразъм+“ в бюджета за 2018 г.; заявява отново, че всеки нов политически ангажимент следва да се финансира с нови бюджетни кредити, а не посредством преразпределения от съществуващи програми;

24.  приветства предложеното увеличение на средствата за подготвителното действие за научни изследвания в областта на отбраната и законодателното предложение за програма за развитие на отбранителната промишленост, представено от Комисията;

Подфункция 1б — Икономическо, социално и териториално сближаване

25.  отбелязва, че общо бюджетните кредити за поети задължения за подфункция 1б възлизат на 55 407,9 милиона евро, което представлява увеличение с 2,4% спрямо бюджета за 2017 г. — ако се включи коригиращ бюджет 3;

26.  отбелязва, че предложената сума от 46 763,5 милиона евро в бюджетни кредити за плащания е с 25,7 % по-голяма, от тази за 2017 г., което до голяма степен се дължи на спада през 2017 г. поради забавяне на ефективното стартиране на новите оперативни програми; припомня, че неточните прогнози от държавите членки доведоха до значително неусвояване на бюджетните кредити за плащания по подфункция 1б през 2016 г. — с повече от 11 милиарда евро, и отбелязва, че предложените равнища за 2018 г. вече бяха намалени с 1,6 милиарда евро в периода след предходните прогнози;

27.  подчертава необходимостта изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. да достигне пълните си обороти и изразява твърдото си убеждение, че всяко „ненормално“ натрупване на неплатени сметки трябва да се избягва в бъдеще; призовава в тази връзка Комисията и държавите членки да решат, като приоритет, всички неразрешени въпроси, свързани със забавяния в определянето на националните управляващи и сертифициращи органи, както и с други пречки, възпрепятстващи подаването на заявления за плащане; искрено се надява, че както националните органи, така и Комисията са подобрили своите прогнози за необходимите плащания в бюджета за 2018 г. и че предложеното равнище на бюджетните кредити за плащания ще бъде напълно изпълнено; признава, че продължителните преговори относно правните основания между институциите на ЕС са една от няколкото причини за настоящата ниска степен на изпълнение;

28.  приветства предложението на Комисията за финансиране на продължаването на YEI и отбелязва предложеното мобилизиране на 233,3 милиона евро от общия марж за поети задължения; призовава Комисията и държавите членки да следват указанията в неотдавнашния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП); припомня, че всяко увеличение на средствата за YEI следва да бъде съчетано със съответните суми от Европейския социален фонд (ЕСФ); изразява намерението си да проучи всички възможности за по-нататъшно увеличение на финансирането за тази програма в бюджета за 2018 г.;

29.  подчертава значението на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) за справянето с бедността и социалното изключване и изисква в бюджета за 2018 г. да бъдат заделени подходящи по размер средства, за да може да се отговори адекватно на потребностите на целевите групи и да се постигнат целите на фонда;

Функция 2 — Устойчив растеж: природни ресурси

30.  отбелязва предложените суми в размер на 59 553,5 милиона евро за бюджетни кредити за поети задължения (+1,7% спрямо 2017 г.) и 56 359,8 милиона евро за бюджетни кредити за плащания (+2,6 %) за функция 2, които оставят марж от 713,5 милиона евро под тавана за поетите задължения; отбелязва, че увеличението на бюджетните кредити за финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) за 2018 г. (+2,1%) е до голяма степен поради значително по-ниския размер на целевите приходи, които се очаква да бъдат на разположение през 2018 г.;

31.  отбелязва, че Комисията е оставила марж от 713,5 милиона евро под таваните по функция 2; посочва, че повишената нестабилност на селскостопанските пазари, какъвто беше случаят с кризата в млекопреработвателна промишленост в миналото, може да наложи прибягване до този марж; призовава Комисията да гарантира, че маржът под таваните е достатъчен за преодоляване на евентуални кризи, които могат да възникнат;

32.  подчертава удължаването на извънредните мерки за подкрепа за някои плодове, за които пазарната ситуация все още е трудна; изразява съжаление обаче, че понастоящем Комисията не предлага мерки в подкрепа на секторите на животновъдството, и по-специално на млекопреработвателната промишленост, свързани с руската забрана върху вноса от ЕС, и следователно очаква промяна на курса във връзка с това; вследствие на това очаква, че ако се разпредели маржът по функция 2, част от него ще бъде насочена към млекопроизводителите в държавите, които са най-силно засегнати от руското ембарго; очаква писмото за внасяне на корекции на Комисията, което вероятно ще бъде оповестено през октомври и което следва да се основава на актуализирана информация относно финансирането по ЕФГЗ, установяваща реалните потребности на селскостопанския сектор, при надлежно отчитане на въздействието на руското ембарго и други колебания на пазара;

33.  приветства увеличаването на бюджетните кредити за поети задължения за Европейския фонд за морско дело и рибарство (+2,4%) и за програмата LIFE + (+5,9%) в съответствие с финансовото програмиране, но изразява съжаление, че значително намалените бюджетни кредити за плащания като че ли разкриват все още бавното стартиране на тези две програми в периода 2014 —2020 г.;

Функция 3 — Сигурност и гражданство

34.  отбелязва предложените 3473,1 милиона евро за бюджетни кредити за поети задължения по функция 3; подчертава необходимостта от съвместни, всеобхватни и устойчиви решения на настоящата ситуация с миграцията и бежанците и свързаните с нея предизвикателства;

35.  приветства предложението на Комисията за допълнителни 800 милиона евро за решаване на свързани със сигурността въпроси, по-специално след поредицата от терористични нападения в ЕС;

36.  счита, че значителните съкращения на бюджетните кредити за поети задължения (–18,9 %) и за плащания (–21,7 %), предложени по функция 3, спрямо бюджета за 2017 г., по-специално по отношение на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) и програмата „Правосъдие“, противоречат на важността и неотложния характер на тези въпроси; призовава за предоставяне на подходящи бюджетни средства за тези фондове; настоява, че тези съкращения не са оправдани от забавеното изпълнение на договорените мерки или приемане на нови законодателни предложения; призовава Комисията да гарантира осигуряването на достатъчно бюджетни ресурси и бързото реагиране на евентуални допълнителни потребности;

37.  изразява съжаление, че засега няма ефективна система за преразпределяне и че това е довело до неравномерно натоварване на някои държави членки, по-специално Италия и Гърция; припомня, че 361 678 бежанци и мигранти пристигнаха в ЕС през 2016 г., от които 181 405 в Италия и 173 447 в Гърция, и че в Италия вече е приела 85% от бежанците и мигрантите, достигнали до ЕС от началото на 2017 г.; изразява съжаление, че досега Италия е получила само 147,6 милиона евро от ФУМИ, сума, която покрива едва 3% от общите разходи за управление на миграционната криза;

38.  счита освен това, че сътрудничеството между държавите членки по свързани със сигурността въпроси би могло да бъде допълнително засилено чрез увеличена подкрепа от бюджета на ЕС; изразява съмнения относно възможността тази цел да бъде постигната при значителните съкращения по съответните бюджетни редове за ФВС в сравнение с 2017 г.; подчертава необходимостта от гарантиране на нужното финансиране за прилагането на предложените нови информационни и гранични системи, като например системата на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и Системата за влизане/излизане;

39.  счита, че 2018 г. ще бъде година от ключово значение за установяването на Европейската програма за миграцията, като някои от нейните основни компоненти са в процес на разработване; подчертава необходимостта да се направи внимателна оценка на последиците за бюджета, произтичащи от редица законодателни предложения, като например за реформа на общата система за предоставяне на убежище от Дъблин, за новата Система за влизане/излизане и системата ETIAS, включително от евентуалното им късно приемане; подчертава значението на подходящото финансиране, което да отговаря на амбициите на Съюза в това отношение, както и на спешното установяване на ефективна европейска политика в областта на убежището и миграцията при пълно съблюдаване на международното право и въз основа на солидарност между държавите членки;

40.  посочва, че за трета поредна година предложението на Комисията не оставя никакъв марж под тавана за функция 3, което потвърждава необходимостта от актуализиране на размера на най-малката функция на МФР, за което Парламентът призоваваше в рамките на междинното преразглеждане; приветства в този контекст предложението на Комисията за мобилизиране на 817 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения от Инструмента за гъвкавост, което може да се осъществи единствено благодарение на допълнителната гъвкавост, предвидена в преразгледания Регламент за МФР; настоява, че нивото на разходите е все още недостатъчно и изразява съжаление, че Комисията отложи евентуално бъдещо предложение за следващо писмо за внасяне на корекции;

41.  припомня последователната и силна подкрепа на Парламента за програмите в областта на културата и медиите; приветства предложените увеличения за програмата „Творческа Европа“ в сравнение с бюджета за 2017 г., включително за Европейската година на културното наследство в рамките на „Мултимедийни действия“; настоява освен това за достатъчно финансиране за програмата „Европа за гражданите“; призовава Комисията да преразгледа инициативите по бюджетен ред „Мултимедийни действия“, за да се гарантира, че бюджетът ефективно подкрепя висококачественото независимо отразяване на дейностите на ЕС; отново заявява подкрепата си за устойчиво многогодишно споразумение за финансиране на Euranet Plus; приветства най-накрая увеличенията на бюджетните кредити за поети задължения за програмите „Храни и фуражи“ и „Потребители“ спрямо бюджета за 2017 г.; подчертава най-накрая значението на една силна програма „Здравеопазване“ и на подходящ бюджет, които да позволят европейско сътрудничество в областта на здравеопазването, включително за иновации в областта на здравните грижи, неравенството в здравеопазването, бремето на хроничните заболявания, антимикробната резистентност, трансграничното здравеопазване и достъпа до грижи;

Функция 4 — Глобална Европа

42.  изразява съжаление относно намаляването като цяло на финансирането по функция 4, възлизащо на 9,6 милиарда евро (– 5,6% спрямо бюджета за 2017 г.) в бюджетни кредити за поети задължения; отбелязва, че съкращенията в основните инструменти по функция 4 са до голяма степен свързани с минали увеличения, одобрени в бюджета за 2017 г. за МБТ и новата Рамка за партньорство в рамките на Европейската програма за миграцията;

43.  счита, че равнището на съкращенията в Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейския инструмент за съседство (ЕИС), особено за южния компонент на последния, не е оправдано, предвид по-дългосрочните нужди, свързани с действията на ЕС в областта на миграцията, излизащи извън рамките на споразуменията в областта на миграцията по Рамката за партньорство и неговия ангажимент в подкрепа на международното развитие; призовава в този контекст за увеличаване на финансовите ресурси за мирния процес и за финансова помощ за Палестина и за Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток; припомня значението на осигуряването на достатъчно средства за държавите от южното съседство, тъй като стабилността в Близкия изток е ключов елемент за справяне с първопричините за миграцията;

44.  приветства независимо от това предложените увеличения за източния компонент на ЕИС, което ще допринесе за подпомагане на демократичните реформи и икономическата интеграция с ЕС, особено в държавите, които са подписали споразумения за асоцииране със Съюза;

45.  отбелязва увеличената подкрепа за политически реформи за Турция (ИПП II), особено в контекста на отстъплението в страната в областта на принципите на правовата държава, свободата на словото и основните права; призовава Комисията да спре средствата по предприсъединителните фондове, ако преговорите за присъединяване бъдат спрени и в случай на такъв сценарий тези средства да се използват за оказване на пряка подкрепа на турското гражданско общество и за инвестиране в програми за обмен, допринасящи за контакти между хората, като например „Еразъм +“ за студенти, учени и журналисти; очаква предоставяне на достатъчно средства за държавите бенефициенти по линия на ИПП в Западните Балкани, които спешно се нуждаят от финансова подкрепа за реформи;

46.  счита, че студентската мобилност и академичното сътрудничество между ЕС и съседните държави следва да получават непрекъсната подкрепа, предвид значението на висшето образование за реформите като цяло в страните партньори; поради това изразява съжаление за съкращаването на бюджетните кредити за техническа и финансова помощ по трите външни инструмента — ИПП, ЕИС и ИСР, насочени към насърчаване на международното измерение на висшето образование за изпълнението на програма „Еразъм+“;

47.  отбелязва предложението на Комисията да се остави марж от 232 милиона евро под тавана; изразява убеждението си, че предизвикателствата, пред които е изправена външната дейност на ЕС, изискват продължително финансиране над сегашния размер на функция 4; припомня, че в бюджета за 2017 г. беше използван маржът за непредвидени обстоятелства, за да може да се предостави финансиране над тавана; твърди, че новите инициативи следва да бъдат финансирани с нови бюджетни кредити и че всички възможности за гъвкавост до равнището, договорено в рамките на преразглеждането на МФР, следва да се използват изцяло;

48.  призовава Комисията, която на няколко пъти споменава евентуално продължаване на МБТ, да представи действително предложение за неговото удължаване във възможно най-кратък срок, ако има такова намерение; припомня ангажимента на Парламента, Съвета и Комисията за гарантиране на прозрачност и яснота при установяването на МБТ и на доверителните фондове, както и на съответствието им с принципа на единство на бюджета на Съюза, при зачитане на прерогативите на бюджетния орган, включително за упражняване на парламентарен контрол; отново настоятелно призовава държавите членки своевременно да спазват задълженията си по финансирането на МБТ и доверителните фондови;

49.  предоставя пълната си подкрепа за поетите от ЕС ангажименти на конференцията в Брюксел относно Сирия, потвърждавайки предходните ангажименти от Лондон; изразява съгласие с допълнителната подкрепа за ЕИС и за хуманитарната помощ от по 120 милиона евро за спазване на този ангажимент;

Функция 5 — Администрация

50.  отбелязва, че разходите по функция 5 са увеличени с 3,1% спрямо бюджета за 2017 г. до 9682,4 милиона евро (+287,9 милиона евро); отбелязва, че повече от една трета от това номинално увеличение се обяснява с допълнителните бюджетни кредити, необходими за пенсии (+108,5 милиона евро); приема за сведение, че допълнителните бюджетни кредити се дължат основно на растящия очакван брой пенсионери (+4,2%); приема за сведение също така, че броят на пенсионерите се очаква да продължи да се увеличава през следващите години; отбелязва строгия подход към административните разходи и номиналното замразяване на всички разходи, несвързани със заплати;

51.  отбелязва, че действителният марж е 93,6 милиона евро под тавана след приспадането на 570 милиона евро за използването на маржа за непредвидени обстоятелства по функция 3, мобилизиран през 2017 г.; подчертава, че делът на функция 5 в бюджета на ЕС се е увеличил незначително до 6,0% (в бюджетни кредити за поети задължения), което се дължи пенсиите;

Пилотни проекти — подготвителни действия

52.  подчертава значението на пилотните проекти (ПП) и подготвителните действия (ПД) като инструменти за формулиране на политически приоритети и за въвеждане на нови инициативи, които биха могли да се превърнат в постоянни дейности и програми на ЕС; възнамерява да пристъпи към установяването на балансиран пакет ПП и ПД; отбелязва, че в текущото предложение маржът в някои функции е доста ограничен или дори не съществува, и възнамерява да проучи начини за създаването на възможности за евентуални ПП и ПД без съкращения по други политически приоритети; счита, че при изпълнението на ПП и ПД Комисията следва да информира предложилите ги членове на Европейския парламент стъпка по стъпка, за да се гарантира пълното спазване на духа на тяхното предложение;

Агенции

53.  отбелязва общото увеличение в проекта на бюджет за 2018 г. за децентрализираните агенции от +3,1% (без да се вземат предвид целевите приходи) и 146-те нови щатни бройки, но подчертава големите различия между „агенциите, достигнали нормален ритъм на работа“ (–11,2%) и агенциите с нови задачи (+10,5%); предполага, че тези цифри добре отразяват факта, че в периода след 2013 г. повечето агенции завършиха или дори надвишиха целта от 5% съкращения на служителите (някои от тях ще я постигнат през 2018 г.), като увеличението на персонала през същия период беше ограничено до агенциите, занимаващи се с миграцията и сигурността (+183 щатни бройки), агенциите за финансов надзор (+28 щатни бройки) и някои агенции, натоварени с нови задачи (ЕНП, ЕААБ, GSA) (+18 щатни бройки); отново отправя призива си от процедурата за освобождаването от отговорност за 2015 г.(5) за запазване на ресурсите и — когато е необходимо — за предоставяне на допълнителни ресурси за осигуряване на правилното функциониране на агенциите, включително на постоянния секретариат на мрежата от агенции (който сега се нарича Обща служба за подкрепа);

54.  отново изразява убеждение си, че на агенциите на ЕС, работещи в областта на правосъдието и вътрешните работи, трябва спешно да бъдат осигурени необходимите оперативни разходи и брой служители, за да могат да успешно да поемат допълнителните задачи и отговорности, възложени им през последните години; приветства в тази връзка предложеното увеличение на персонала за Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), което счита за най-малкото необходимо за гарантиране на възможността тези агенции ефективно да изпълняват своите дейности; подчертава, че предложеното ниво на бюджета и персонала на Европол е недостатъчно за изпълнението на възложените задачи, тъй като Комисията и държавите членки през последните години решиха да засилят сътрудничеството между държавите членки, по-специално в областта на борбата с тероризма, организираната престъпност, киберпрестъпленията, трафика на хора и закрилата на непридружаваните деца; подчертава установените пропуски в съществуващата структура за обмен на информация и настоятелно призовава Комисията да предостави на eu-LISA необходимите човешки и финансови ресурси за изпълнение на възложените ѝ неотдавна допълнителни задачи и отговорности в това отношение; подчертава важната роля на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) в подкрепа на държавите членки в управлението на заявленията за предоставяне на убежище, особено във връзка с увеличаването на броя на търсещите убежище; изразява съжаление за намаляването на оперативното финансиране (– 23,6% спрямо 2017 г.) и на персонала (– 4%) на Евроюст, която в момента трябва да се справя с нарастване на броя на делата;

55.  отбелязва със загриженост, че агенциите на ЕС в областта на заетостта и обучението (Cedefop, ETF, EU-OSHA, Eurofound), както и в сферата на действията, свързани с околната среда (ECDC, ECHA, ЕАОС, ЕИП, ЕОБХ, ЕМА), се третират като специален обект за съкращения (съответно – 5 и – 12 щатни бройки); счита, че това е в противоречие с цялостните политики на Съюза за създаване на достойни, качествени и стабилни работни места и за борба с изменението на климата; приветства увеличението на персонала и бюджета за Европейската агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (АСЕР) и Европейската агенция за ГНСС, но подчертава, че тези увеличения не са достатъчни за да могат агенциите, да изпълняват адекватно своите задачи;

56.  отбелязва, че през 2018 г. е третият краен срок за регистриране съгласно REACH, засягащо голям брой дружества в Европа и най-много МСП досега, което следователно ще окаже значително въздействие върху обема работа на ECHA; в тази връзка призовава Комисията да се въздържи от планираното съкращение на шест позиции за срочно наети служители през 2018 г. и да отложи това съкращение за 2019 г., за да може ECHA ефективно да изпълни цялата си работна програма за 2018 г.; отбелязва в тази връзка, че от 2012 г. насам ECHA вече е извършила съкращение на 10% от служителите, работещи по REACH;

o
o   o

57.  припомня, че интегрирането на принципа на равенство между половете е правно задължение, произтичащо пряко от Договорите; призовава за прилагане на съобразено с фактора пол бюджетиране в бюджетната процедура и бюджетните разходи да бъдат използвани като ефективен инструмент за насърчаване на равенството между жените и мъжете; препоръчва разработване на бюджетен план за интегриране на принципа на равенство между половете в институциите на ЕС, както се предвижда в приетия пилотен проект, и в бъдеще да се включи специален бюджетен ред за управление на координацията на интегрирането на принципа на равенство между половете във всички институции на ЕС;

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ ОТНОСНО ДАТИТЕ ЗА БЮДЖЕТНАТА ПРОЦЕДУРА И УСЛОВИЯТА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПОМИРИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ ПРЕЗ 2018 г.

А.  В съответствие с част A от приложението към Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление Европейският парламент, Съветът и Комисията се договарят за следните ключови дати за бюджетната процедура за 2018 г.:

1.  Тристранни разговори ще бъдат свикани на 13 юли сутринта преди приемането на позицията на Съвета;

2.  Комисията ще се стреми да представи разчета за 2018 г. до края на май.

3.  Съветът ще се стреми да приеме позицията си и да я предаде на Европейския парламент до 37-ата седмица (третата седмица на септември), за да улесни своевременно постигане на споразумение с Европейския парламент;

4.  Комисията по бюджети на Европейския парламент ще се стреми да гласува измененията на позицията на Съвета най-късно до края на 41-вата седмица (средата на октомври);

5.  Тристранни разговори ще бъдат насрочени за 18 октомври следобед преди четенето в Европейския парламент;

6.  Европейският парламент ще гласува своето четене на пленарно заседание през 43-ата седмица (пленарно заседание на 23 – 26 октомври);

7.  Помирителният период ще започне на 31 октомври. В съответствие с разпоредбите на член 314, параграф 4, буква в) от ДФЕС срокът, определен за помирителната процедура, ще изтече на 20 ноември 2017 г.;

8.  Помирителният комитет ще заседава на 6 ноември следобед в Европейския парламент и на 17 ноември в Съвета, а ако е необходимо може да заседава и след това; за подготовката на заседанията на помирителния комитет ще бъдат проведени тристранни разговори. Следващите тристранни разговори са насрочени за 9 ноември сутринта. Могат да бъдат проведени допълнителни тристранни разговори по време на помирителния период от 21 дни, включително евентуално на 13 или 14 ноември (Страсбург).

Б.  Условията за функционирането на помирителния комитет са изложени в част Д от приложението към посоченото по-горе междуинституционално споразумение.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884. (3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1. (4) Приети текстове, P8_TA(2017)0085. (5) Вж. Резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на агенциите на Европейския съюз за финансовата 2015 година: резултати от дейността, финансово управление и контрол (Приети текстове, P8_TA(2017)0155).

Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ (2016/2240(INI))

P8_TA(2017)0303 A8-0220/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 167, параграфи 3 и 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

—  като взе предвид Резолюция № 2347 от 24 март 2017 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г., по-специално цели за устойчиво развитие 4 и 17,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) до Европейския парламент и Съвета от 8 юни 2016 г., озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“, (JOIN(2016)0029),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2007 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят (COM(2007)0242),

—  като взе предвид Подготвителното действие за културата във външните отношения на ЕС и препоръките в него(1),

—  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от ЗП/ВП на 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура(2),

—  като взе предвид доклада на Комисията за изпълнението на Европейската програма за култура (COM(2010)0390),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни(3),

—  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Конвенция от Фаро) от 2005 г.,(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 декември 2008 г. относно насърчаването на културното многообразие и междукултурния диалог във външните отношения на Съюза и неговите държави членки(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно ролята на ЕС в рамките на ООН — как да се постигнат по-успешно целите на външната политика на ЕС(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 декември 2014 г. относно работния план за културата за периода 2015—2018 г.(9),

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство,

—  като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа(10),

—  като взе предвид резолюция CM/Res(2010)53, приета от Съвета на Европа, за установяване на разширено частично споразумение за културни маршрути,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии(11),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 24 ноември 2015 г. относно културата във външните отношения на ЕС с акцент върху културата в сътрудничеството за развитие(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш(13), по-специално параграф 3 от нея, в който „призовава ЗП/ВП да използва дипломацията в областта на културата и междукултурния диалог като инструмент, когато става въпрос за помиряване на различните общности и за възстановяване на разрушени обекти“,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят(14),

—  като взе предвид резултатите от 3502-рото заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт от 21 и 22 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид проучването, подготвено по искане на комисията на Парламента по култура и образование и озаглавено „Изследване за комисията по култура и образование — европейски културни институти в чужбина“,(15),

—  като взе предвид проучването, подготвено по искане на комисията на Парламента по култура и образование и озаглавено „Изследване за комисията по култура и образование — европейски столици на културата: стратегии за успех и дългосрочни последици“(16),

—  като взе предвид проучването от 2015 г., поискано от службата на Комисията за инструментите в областта на външната политика, озаглавено „Анализ на възприятието на ЕС и политиките на ЕС в чужбина“(17),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите относно „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“,

—  като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (2018 г.) (COM(2016)0543),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към създаването на европейски корпус за солидарност“ (COM(2016)0942),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство,

—  като взе предвид решението на Международния наказателен съд от 27 септември 2016 г., в което Ахмад Ал Факи Ал Махди е признат за виновен за разрушаването на няколко мавзолея в Тимбукту и в което за първи път в съответствие с Римския статут се постановява, че разрушаването на културното наследство може да се разглежда като военно престъпление,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по външни работи и комисията по култура и образование в съответствие с член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и на комисията по култура и образование (A8-0220/2017),

A.  като има предвид, че ЕС се превръща във все по-важен участник в международните отношения и следва да вложи допълнителни ресурси и енергия в популяризирането на общата си култура, културно наследство, художествено творчество и иновации в рамките на регионалното многообразие въз основа на член 167 от ДФЕС;

Б.  като има предвид, че ЕС е важен участник в международната политика с постоянно растяща роля в световните дела, включително чрез насърчаването на културното и езиковото многообразие в международните отношения;

В.  като има предвид, че културата има вътрешно присъща стойност и опитът на ЕС показа, че културният обмен може да служи за насърчаване на постигането на външните му цели и като мощен мост между хората с различен етнически, религиозен и социален характер, не на последно място чрез укрепване на междукултурния и междурелигиозния диалог и взаимното разбирателство, включително чрез дейността на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); счита във връзка с това, че културата следва да стане съществена част от политическия диалог с трети държави и че е необходимо систематично интегриране на културата в проектите и програмите;

Г.  като има предвид, че с цел насърчаване на междукултурното разбирателство ЕС ще трябва да разшири общите средства за комуникация под формата на истински европейски по своето естество медии, като например Arte, Euronews и Euranet;

Д.  като има предвид, че културата и нейната закрила са неразривно свързани със зачитането на правата на човека и основните свободи;

Е.  като има предвид, че научното сътрудничество формира съществен елемент от външната политика, като изгражда мостове между държавите, подобрява качеството на международните научни изследвания и повишава авторитета на научната дипломация;

Ж.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки имат множество общи културни, езикови, исторически и религиозни корени, и като има предвид, че като черпят вдъхновение от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа, те съумяха да постигнат единство в многообразието; като има предвид, че европейската култура и културно наследство, материално и нематериално, представляват многообразието на европейските общества и региони, на техните общества на мнозинството, както и на културите на малцинствата;

З.  като има предвид, че в Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданското участие и общите ценности – свобода, толерантност и недискриминация, приета в Париж през март 2015 г., се подчертава необходимостта от насърчаване на активен диалог между културите, както и на световна солидарност и взаимно уважение;

И.  като има предвид, че по време на историята на ЕС културните отношения са основни двигатели на социалното сближаване и устойчивото икономическо и човешко развитие и същевременно играят ключова роля в укрепването на капацитета на гражданското общество и контактите между хората, както и в борбата срещу радикализацията, с оглед на опазване на културното наследство, задълбочаване на процесите на демократизация и ангажиране в предотвратяването и разрешаването на конфликти и постигането на устойчивост;

Й.  като има предвид, че културната дипломация следва да насърчава културното и езиковото многообразие, включително запазването на езиците на малцинствата, като признава, че това представлява ценност само по себе си и допринася за културното наследство на Европа;

К.  като има предвид, че правата на човека включват и културни права, както и че поради това следва да бъде обръщано еднакво внимание на правото на всеки човек да участва в културния живот и да се наслаждава на своята култура, като същевременно напълно се зачитат основните права на човека за всички;

Л.  като има предвид, че през декември 2014 г. бяха въведени ограничителни мерки за противодействие на търговията с предмети на културата от Сирия; като има предвид, че съществува ясна необходимост от създаването на механизъм за реакция при извънредни ситуации за откриване и предотвратяване на унищожаването на културното наследство и премахване на паметници на културата, включително в конфликтни райони или държави, актове, които могат да бъдат използвани в ситуации на конфликт с цел сплашване или предизвикване на възмущение, и които в някои случаи се разглеждат като „културно прочистване“;

М.  като има предвид, че културата е общо благо и че изграждането на нов консенсус по въпросите на развитието трябва да включва размишления относно възстановяването на общите публични блага, включително чрез културата;

Н.  като има предвид, че ЕС и отделните държави членки предоставят повече от половината от световната помощ за развитие и че това е факт, който заслужава да получи повече признание;

О.  като има предвид, че културното наследство е всеобщо богатство и следователно неговото опазване е предварително условие за изграждането на мир и устойчивост;

П.  като има предвид, че съвместното съобщение, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ предоставя рамка за международните културни отношения на ЕС; като има предвид обаче, че в него не се определят тематични и географски приоритети, конкретни цели и резултати, целеви групи, общи интереси и инициативи, разпоредби за финансиране, добро финансово управление, местна и регионална перспектива и предизвикателства и условия за изпълнение;

Р.  като има предвид, че контактите между хората, като например младежките обмени, побратимяването на градове и партньорствата в професионалната сфера, са важни средства за насърчаване на междукултурното разбирателство и следва да бъдат подкрепяни от ЕС в неговите външнополитически отношения;

С.  като има предвид, че мобилността е съществена част от политиката на ЕС в областта на международните културни отношения, изискваща създаването на механизми за улесняване на визовия режим от и до трети държави за специалисти в областта на културата, научни изследователи, университетски преподаватели, учители, студенти и персонал и за мрежи на бившите възпитаници на бивши участници в програми на ЕС(18);

Т.  като има предвид, че ЕС и съседните държави в исторически план са упражнявали взаимно влияние по отношение на културата;

У.  като има предвид, че сътрудничеството, обучението, мобилността на артистите и професионалистите в областта на културата и на техните произведения, включително чрез европейски и международни мрежи, както и творческите престои, са основни фактори за разпространяването и обмена на европейската и неевропейската култура и изкуства, и че е необходимо те да бъдат насърчавани и укрепвани;

Ф.  като има предвид, че визовата политика за артистите и професионалистите в областта на културата е ключов елемент за успешно сътрудническо и свободно движение на произведения чрез европейски и международни мрежи, както и за осигуряване на програми за динамични творчески престои с участието на гражданското общество в различните държави и региони на света;

Х.  като има предвид, че прегледът на постигнатите резултати в рамките на „Програмата на ЕС за културата“ би могъл да бъде полезна начална точка за по-нататъшното развитие и подобряване на стратегията с определяне на ясни и измерими цели в съответствие със спецификите на отделните държави, приоритетите и реалистичните резултати, и с използване на най-добри практики;

Ц.  като има предвид, че като ключов партньор на Организацията на обединените нации ЕС следва да работи в тясно сътрудничество с ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство;

Ч.  като има предвид, че координирането на програмите и ресурсите на ЕС следва да укрепва културното измерение на международните отношения на ЕС, за да се създаде споделено пространство на диалог за междукултурно разбирателство и доверие;

Ш.  като има предвид, че инициативите и действията на ЕС следва да бъдат по-видими в трети държави, включително в държавите, попадащи в обхвата на европейската политика за съседство, а резултатите от тях следва да бъдат отличавани, оценявани и разпространявани по по-добър начин(19);

Щ.  като има предвид, че нараства количеството на продуктите и услугите с произход от аудиовизуалния сектор и секторите на културата и творчеството, както и че се увеличава техният принос към БВП и международното разпространение;

AA.  като има предвид, че много европейски културни маршрути, сертифицирани от Съвета на Европа, преминават през държави от източното и южното съседство на ЕС, както и през държави кандидатки, и че това допринася за укрепване на връзките между ЕС и неговите съседни държави;

AБ.  като има предвид усилията на Съюза да развива социална устойчивост чрез задълбочаване на работата в областта на културата, образованието и младежта и да насърчава плурализма, съвместното съществуване и уважението;

Цели

1.  приветства съвместното съобщение, което предлага преглед на всички инструменти, действия, инициативи, програми и проекти, подкрепяни или изпълнявани от ЕС и неговите държави членки, чийто общ знаменател е културата; призовава за разработването на ефективна стратегия на ЕС за международни културни отношения;

2.  признава, че съвместното съобщение цели насърчаване на културното сътрудничество в рамките на ЕС и с неговите държави партньори и на световен ред, основан на поддържането на мира, борбата с екстремизма и радикализацията чрез междукултурен и междурелигиозен диалог и на предотвратяването на конфликти при зачитане на демокрацията, принципите на правовата държава, свободата на изразяване на мнение, творческата свобода, взаимното разбирателство, правата на човека, културното и лингвистично многообразие и основните ценности; освен това подчертава важната роля на културната дипломация, образованието и културния обмен в укрепването на общо ядро от универсални ценности;

3.  признава усилията, положени от ЕСВД съвместно с Комисията, за разширяване на външното измерение на политиките в областта на науката и изследванията и настоятелно призовава Комисията за насърчаване на развитието на амбициозна научна дипломация;

4.  призовава да се насърчават културните права като неразделна част от основните права на човека, както за това поради вътрешно присъщата си стойност културата да се счита за четвърти, самостоятелен, трансверсален стълб на устойчивото развитие, заедно със социалното, икономическото и екологичното измерение;

5.  приветства подхода, възприет в съвместното съобщение, в което се определят три насоки на работа: подкрепа за културата като двигател за устойчиво социално и икономическо развитие; насърчаване на културата и междукултурния диалог за мирни междуобщностни отношения; и засилване на сътрудничеството в областта на културното наследство;

6.  призовава за насърчаване на свободата на творческо изразяване като ценност и стремеж на Европейския съюз, като се насърчава свободен диалог и обменът на добри практики на международно равнище;

7.  подчертава, че ЕС има богат и разнообразен опит в приобщаващото управление, че неговата сила е в това, че е единен в своето многообразие, както и че това е областта, в която ЕС предоставя добавена стойност;

8.  признава, че докато принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да се спазват в областта на културата — като се имат предвид също така общите културни корени и наследство на ЕС и държавите членки, и резултатът от дългогодишни творчески и културни взаимодействия — създаването на навик за съвместна работа и творчество изгради основа на зачитане и разбиране на други култури;

9.  подчертава, че ЕС е арена, на която всички държави членки обединяват сили, за да играят по-голяма роля в областта на международните културни отношения, като се облагодетелстват от взаимните ползи на сътрудничеството;

10.  посочва, че всяка държава членка може да стартира съвместни действия заедно с ЕС, за да подчертае различна страна от ЕС всяка година посредством, например, изложби и копродукции, със специална роля, отредена на ротационното председателство, с оглед на осигуряването на допълнителна вътрешна стойност за ЕС и държавите членки, както и увеличаване на видимостта на техните действия и инициативи в чужбина, включително чрез делегациите на ЕС, с конкретни човешки и финансови ресурси, предназначени за тази цел;

11.  държавите членки, особено по-малките държави членки и техните културни институции и дейци, могат да добавят стойност към културните си постижения, като използват ЕС за тяхното популяризиране и споделяне в чужбина;

12.  изтъква, че културната дипломация може да изпълнява функцията на пратеник на ЕС и неговите държави членки;

13.  припомня значението на сътрудничеството между държавите членки и институциите на ЕС по отношение на материалното и нематериалното културното наследство в областта на изследванията за достъпността, насърчаването, опазването, управлението и борбата срещу трафика, разграбването и разрушаването, включително чрез регионални, специално предназначени за целта средства и съдействие, както и чрез трансгранично полицейско сътрудничество в рамките на ЕС и извън него;

14.  подчертава ролята на независимите медии в популяризирането на културното многообразие и междукултурните компетентности, както и необходимостта от тяхното укрепване като източник на надеждна информация, особено в съседните на ЕС държави;

15.  приветства факта, че съвместното съобщение въвежда културните и творческите индустрии като важен елемент от стратегията на ЕС за международните културни отношения; като има предвид, че тези индустрии допринасят за „меката сила“ на Европа като посланици на европейските ценности, особено по отношение на регионалните творчески центрове и културни мрежи, и препоръчва те да бъдат установени и да им бъде предложено стимулиране, както и развитие на уменията; призовава Комисията да разшири мрежите от творчески и културни агенти и участници, като постави специален акцент върху МСП, европейските творчески райони и творчески платформи като генератори на мултиплициращ ефект и иновации, включително в други области;

16.  призовава Комисията и ЗП/ВП да посочат ролята на „културните дейци“ като неразделна част от изпълнението на съвместното съобщение, като уточни, че те следва да включват, наред с други категории, артисти, професионалисти в културния и творческия сектор, културни институции, частни и публични фондации, университети, културни и творчески предприятия;

Управление и инструменти

17.  призовава Комисията и ЗП/ВП да представят годишни и многогодишни планове за действие в тази област, които следва да включват действия, стратегически тематични и географски приоритети и общи цели, както и периодичен преглед на изпълнението на съвместното съобщение, резултатът от който следва да бъде докладван на Парламента;

18.  подчертава необходимостта от по-голяма последователност в политиките и действията на ЕС, в които участват трети държави; подчертава необходимостта да се използват съществуващите научно-изследователски резултати, най-добри практики и други финансирани от ЕС инициативи и инструменти, свързани с опазването на културното наследство, което може да е от полза за сътрудничеството с трети държави; призовава за повече полезни взаимодействия между всички участници и други финансирани от ЕС инициативи, които могат да са полезни за постигането на целите на стратегията, както и да се гарантират ефективност на ресурсите, оптимизирани резултати и по-голямо въздействие на действията и инициативите на ЕС; препоръчва да бъде извършен преглед с цел да се гарантира ефективността на подхода;

19.  настоятелно призовава Комисията в следващата многогодишна финансова рамка да предвиди бюджетна линия, предназначена за подкрепа за международните културни отношения в съществуващите програми и бъдещите предложения, особено в програмите за култура и образование от следващо поколение, така че те да могат да разгърнат подобаващо своите международни дейности;

20.  предлага да бъде разработена специална програма на ЕС и да бъдат съсредоточени ресурси върху международната мобилност и международния обмен, например програми с престой специално за млади професионалисти и артисти в областта на културата и творчеството;

21.  в този контекст предлага бившите възпитаници и бенефициенти по програма „Еразъм“ и други програми за образователна мобилност и доброволчество да бъдат насърчавани да използват своите междукултурни умения и компетентности в полза на другите и да се превърнат във влиятелни участници в развитието на партньорства в областта на външните културни отношения;

22.  призовава Комисията да развива измерението на културния туризъм чрез, например, изготвяне и обмен на тематични програми и най-добри практики, с цел улесняване на международната мобилност и обмена с граждани от трети държави, както и достъпа до предмети на културата;

23.  призовава Комисията и ЕСВД да включат международните културни отношения като хоризонтален елемент в международните инструменти и програми за сътрудничество и в рамките на средносрочните прегледи, с цел гарантиране на последователност и превръщане на международните културни отношения в ефикасен инструмент;

24.  призовава Комисията да засили въздействието на културното измерение в международните отношения, като го включва системно в преговорите и споразуменията за асоцииране; подчертава необходимостта от това ЕС да определи принципи за поведение за партньорите в рамките на сътрудничеството по транснационални проекти и да създаде гъвкава рамка, способстваща транснационалното културно сътрудничество чрез премахването на бариери;

25.  призовава Комисията да продължи да подкрепя културните отношения със съседните на Съюза държави чрез техническо съдействие, обучение за програми за изграждане на капацитет, развитие на уменията и трансфер на знания — и в областта на медиите — с цел подобряване на управлението и насърчаването на нови партньорства на национално, регионално, местно и трансгранично равнище, като същевременно осигурява последващи действия на регионалните програми в държавите от Южното и Източното съседство, включително Западните Балкани;

26.  подчертава, че от съображения за устойчивост дейностите на ЕС, свързани с външното културно финансиране, трябва да бъдат резултат от активно участие на местните партньори, адаптиране на програмите към реалните местни условия и надлежно разглеждане на периода след приключване на финансирането на проектите, включително прехода към национално финансиране или други модели за осигуряване на приходи;

27.  изтъква важното значение на инициативите в областта на културата и правата на човека, които следва да имат за цел оказването на подкрепа на професионалисти в областта на културата в държави или региони, в които техните права са застрашени; призовава за съвместно финансиране на такива програми от Европейския фонд за демокрация и Европейския инструмент за съседство;

28.  подчертава, че активното гражданско общество в държавите партньори може да помогне значително при разпространяването на ценностите, подкрепяни от ЕС, и че поради това е от съществено значение, когато развива своите двустранни отношения, Съюзът да насърчава подкрепата за организациите на гражданското общество от културния сектор в държавите партньори;

29.  призовава Комисията да включи културата във всички съществуващи и бъдещи двустранни и многостранни споразумения, с адекватни бюджетни разпоредби и надлежно зачитане на ангажиментите, поети в рамките на Конвенцията на ЮНЕСКО за културното многообразие, за да се постави допълнително ударение върху икономическия потенциал на културното наследство и културния и творческия сектор и за насърчаване на устойчиво развитие, включително в областта на растежа и работните места, и тяхното въздействие върху социалното благосъстояние; твърди, че това би могло да бъде направено, например, през следващия мандат за преговори за ново партньорство със страните от АКТБ след 2020 г.; призовава за разработването на европейски показатели в тази област като начин за допринасяне за дебата относно културната политика;

30.  подчертава значението на схемите за младежка мобилност и сътрудничеството между университетите като изключително ценни мерки за установяването на дългосрочни академични и културни отношения;

31.  призовава Комисията да укрепи международното измерение на програмите „Еразъм +“, „Творческа Европа“, „Европа за гражданите“ и „Хоризонт 2020“; припомня в тази връзка решаващата роля на програмите на ЕС в областта на културата, образованието, младежта и спорта като основни елементи за борба с нетолерантността и предразсъдъците, както и за насърчаване на чувството за обща принадлежност и зачитането на културното многообразие; призовава Комисията да насърчава, по-специално в рамките на Европейската политика за съседство, участието в тези програми на държавите партньори, намиращи се в непосредствена близост до ЕС;

32.  признава усилията на Комисията в подкрепа на ролята на науката, научните изследвания, образованието и културното сътрудничество като инструменти за прилагане на мека сила в европейските външни отношения; изтъква, че научният и културният обмен допринасят за изграждането на капацитет и разрешаването на конфликти, по-специално в отношенията със съседните държави;

33.  призовава Комисията да засили и разшири COSME (Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия), така че тя да обхване стратегията за международни културни връзки, и да подкрепи, чрез тематичните програми на ЕС, МСП, извършващи дейност в сектора на културата в страни извън ЕС;

34.  подчертава ролята на Комитета на регионите и на Европейския икономически и социален комитет, както и ролята на регионалните и местните органи и на гражданското общество във формулирането на стратегията;

35.  подчертава, че Парламентът следва да играе активна роля в насърчаването на културата във външната дейност на ЕС, включително чрез своите информационни служби и бюра за връзка;

36.  призовава Комисията и ЕСВД да определят „звена за контакт“ във всяка делегация на ЕС за поддържане на връзка с националните културни институти и представители на държавите членки и местните граждански общества, действащи лица и органи в процес на структуриран диалог и с цел съвместно определяне на общи приоритетни области, потребности и методи на сътрудничество, както и да предвидят подходящ бюджет и обучение за това; отправя искане към Комисията и ЕСВД да докладват пред Парламента относно състоянието на изпълнението и постигнатите резултати на всеки две години;

37.  призовава за предоставяне на подходящи човешки и финансови ресурси в ЕСВД за културни международни отношения, за да може тя да играе водеща роля на катализатор в рамките на различните служби на ЕС, които работят в областта на международните културни отношения;

38.  се застъпва за това международните културни отношения да бъдат предмет на образованието, обучението и изследванията с оглед на изграждането на капацитет от действащи лица в тази област, както и разширяване на културното участие чрез образование, включително чрез предоставяне на съответното обучение за придобиване на компетенции в областта на културата за персонала на ЕС;

39.  призовава за създаване на ясна рамка за ролята на културните институти на държавите членки по отношение на културното влияние на ЕС извън неговите граници и в контекста приобщаващ и споделен европейски наратив чрез Мрежата на националните културни институти в ЕС и чрез други форуми и се застъпва за приобщаващ и еднакъв подход към всички заинтересовани страни, включително гражданското общество; приветства във връзка с това работата, извършена досега от културните институции на държавите членки; насърчава по-нататъшното сътрудничество в чужбина с оглед оптимизиране на интересите на държавите членки, като се обръща специално внимание на по-малките държави членки и техните потребности от културно представителство;

40.  призовава за засилване на стратегическото партньорство с ЮНЕСКО при изпълнението на съвместното съобщение, използвайки доверието към организацията в Европа и нейните международни контакти с цел мултиплициране на ефекта от съвместните действия с всички заинтересовани страни от ЕС и извън него, и за разглеждане на възможността за асоциирането ѝ към бъдещите работни групи или консултативни съвети, за да съдейства за изпълнението на съобщението;

41.  подчертава необходимостта да се определи отново ролята на националните културни институти в междукултурния обмен, като се има предвид, че някои от тях имат дълги традиции и много контакти с трети държави и могат да служат като стабилна основа за сътрудничество и комуникация между различните европейски участници; отбелязва освен това потенциала им за насърчаване и улесняване на двустранните отношения между държавите и за подпомагане на разработването и прилагането на европейска стратегия за културна дипломация;

42.  призовава Комисията и ЗП/ВП за по-нататъшна подкрепа за развитието на съобразената с индивидуалните потребности учебна програма на Европейския съюз за посетители (EUVP) като мощен инструмент за разширяване на диалога и насърчаване демокрацията и като постоянна платформа за младите хора и бъдещите лидери и формиращи общественото мнение лица от трети държави и основните участници в диалога в рамките на европейските институции и организации на гражданското общество;

43.  приветства създаването на Платформата за културна дипломация и призовава тя да функционира по устойчив начин, с редовна оценка на нейните цели, резултати и управление; признава, че в международните културни отношения участват много и различни институционални и неинституционални заинтересовани страни(20) и призовава Комисията да насърчава структурирания диалог между всички заинтересовани страни, включително чрез отворен метод на координиране;

44.  призовава за незабавното създаване на механизъм за предотвратяване, оценка, и възстановяване на застрашено културно наследство и за оценка на загубите, включително на механизъм за бърза реакция при извънредни ситуации за опазване на културно наследство в държави, засегнати от конфликти, въз основа на опита на инициативата на ООН за създаване на отряд със специално предназначение „Сини каски на културата“, в тясно и структурирано сътрудничество с ЮНЕСКО и с технологичната подкрепа на Европейската програма за наблюдение и мониторинг на Земята („Коперник“); приветства във връзка с това приемането на Резолюция 2347 на Съвета за сигурност на ООН, в която се заявява, че унищожаването на културно наследство може да представлява военно престъпление, и призовава ЕС и ЕСВД да работят с всички партньори за допринасяне за предотвратяването на конфликти, изграждането на мир и за процесите на възстановяване и помирение във всички райони, засегнати от конфликт;

45.  призовава за съгласуване на равнището на ЕС на борбата срещу незаконния трафик на предмети на културата, откраднати по време на въоръжени конфликти и войни, и за връщането на такива предмети, признавайки, че такова съгласуване играе изключително важна роля в усилията за блокиране на финансирането на терористични групи;

46.  подчертава необходимостта от засилване на стратегическото партньорство между ЕС и ЮНЕСКО чрез създаване на устойчива платформа за сътрудничество и комуникация по споделени приоритети, с оглед ефективно справяне с общите предизвикателства в областта на културата и образованието;

47.  предлага да се отдели специално внимание — на Европейския културен форум и по време на Европейските дни на развитието — на структурирания диалог с гражданското общество и заинтересованите страни по темата на международните културни отношения на ЕС;

48.  призовава Комисията да организира специален колоквиум/форум за действащи лица на тема културата и развитието в съответствие с Декларацията на ЕС и държавите от АКТБ от Брюксел от април 2009 г., който следва да е отворен за участници от съседните на ЕС държави и други държави – стратегически партньори;

49.  счита решението 2018 година да бъде Европейска година на културното наследство за възможност за популяризиране на културното наследство въз основа на интегриран подход и за важен елемент на международното измерение на ЕС, основан на интереса на държавите партньори към културното наследството и експертния опит на Европа;

50.  призовава за ефективно прилагане на вече действащите правни инструменти за по-добра защита на културното наследство, авторското право и интелектуалната собственост; отправя искане към Комисията да представи предвиденото законодателно предложение за регулиране на внос на стоки с културна стойност в ЕС, особено на такива стоки от зони на конфликт, като средство за борба с трафика;

51.  призовава ЕС и държавите членки — след като са подписали и ратифицирали и по този начин са се ангажирали с прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г. — да подкрепят общи действия за нейното прилагане;

Подход с акцент върху контактите между хората

52.  изразява съгласие с предложението в съвместното съобщение за преминаване от подход на представяне „отгоре надолу“ към подход на насърчаване на контактите между хората, като подчертава процесите на съвместно създаване и съвместно продуциране в културните творческите индустрии; счита, че културата следва да достига до всички граждани;

53.  признава, че младите хора са една от основните целеви групи в ЕС и партньорските държави, и че запознанството им с други култури и езици е свързано с преживявания, които често създават привързаност за цял живот, и отчита, че сценичните изкуства, визуалните изкуства, уличното изкуство, музиката, театъра, киното и литературата, социалните медии и цифровите платформи по принцип са най-подходящите канали за достигане до тях и ангажирането им;

54.  отправя искане за валоризиране на съвместните проекти между ЕС и трети държави в областта на научноизследователската и развойната дейност за цифровизиране на културното наследство, което да има за цел и улесняването на достъпа до знания, разработването на нови услуги и продукти и насърчаването на нов културен туризъм;

55.  призовава ценностите и ролята на културното съдържание, един от най-важните създатели на което е Европа, да бъдат интегрирани в европейските политики, включително в цифровия сектор, с оглед създаването на глобални виртуални мрежи на гражданите за повишаване на културното участие и обмен;

56.  призовава за създаването на инициатива на ЕС за свързаност с цел подпомагане на по-активното участие на млади хора, които са в неблагоприятно положение в географско отношение;

57.  приветства инициативите на Комисията за насърчаване на партньорското обучение за млади предприемачи в областта на културата, като програмата MedCulture, и за подкрепа на инициативи в обучението по междукултурни отношения, като „Повече Европа“;

58.  се застъпва за мерки за улесняване във възможно най-голяма степен на продължаването на участието на трети държави в трансгранични съвместни проекти, като например културните маршрути на Съвета на Европа, както и включването им като участници в бъдещата стратегия, предложена за делегациите на ЕС в трети държави, която им позволява да се възползват в пълна степен в работата си в трети държави от културни мероприятия като „Европейска столица на културата“ и наградата ЛУКС; припомня, че цифровите средства, технологичните платформи като Europeana и културните мрежи могат да играят огромна роля за достигането до по-широка аудитория и разпространяването на най-добри практики;

59.  призовава за създаването на програма за виза за културни цели по модела на съществуващата програма „научна виза“ за граждани на трети държави, артисти и други професионалисти в областта на културата с оглед насърчаване на културните отношения и премахване на пречките пред мобилността в сектора на културата;

60.  призовава Комисията да засили сътрудничеството си със Съвета на Европа, по-специално по отношение на програмите, посветени на представянето на културата като инструмент на демокрацията, междукултурния диалог, културното наследство и аудиовизуалния свят;

61.  признава необходимостта от задълбочени местни познания и от местни действащи лица и гражданско общество за подобряване на достъпа на тези действащи лица до програми и финансиране и за осигуряване на използването на мултиплициращия ефект на участието им в програми и инициативи на ЕС; препоръчва провеждането на консултации с местните действащи лица, включително местните органи, с оглед съвместно разработване на програми; призовава за разработване на новаторски подходи на сътрудничество, които използват вече съществуващи инструменти и мрежи (безвъзмездни средства, вторично отпуснати безвъзмездни средства)(21), и за последващи действия, като се отчита равновесието между половете;

62.  отчита, че стратегиите и програмите за развитие поставят силен акцент върху материалните и социално-културните лишения; призовава за по-добро обхващане на уязвимите общности, включително в селските и отдалечените райони, с оглед насърчаване на социалното сближаване;

63.  призовава за подобряване на видимостта и разпространението на информация за дейностите на ЕС и държавите членки в областта на културата на международно равнище, включително чрез разработване на общи насоки(22) и достигане до целевите аудитории на техните местни езици;

64.  призовава за промяна на парадигмата на медийно отразяване чрез насърчаване на предоставянето на европейска културна информация, със стартирането на културен портал на ЕС, организирането на фестивали и изработването на концепцията за „Европейски домове на културата“, включително посредством структурирани връзки с местни медии и платформи на социалните медии, както и в сътрудничество с Европейския съюз за радиоразпръскване, Евронюз и EURANET, наред с другите;

65.  насърчава ЕС да се използва изцяло потенциала на мултимедийните изследвания, за да разбере настоящите предизвикателства и възможности в развиващите се държави, включително по въпроси, свързани с културата, и относно оценката на ролята на културата в развитието и международното сътрудничество;

Обща стратегия на ЕС

66.  подчертава важната роля на културата във външната политика на ЕС като инструмент на „меката сила“, катализатор за опазването на мира, стабилността и помирението, както и като двигател на устойчивото социално и икономическо и човешко развитие;

67.  подчертава решаващата роля на образованието и културата за насърчаване на гражданското участие и междукултурните умения, както и за създаване на по-добри социални, човешки и икономически перспективи;

68.  приветства факта, че в Общата стратегия на ЕС се подчертава значението на междукултурния и междурелигиозния диалог за взаимното разбирателство; изразява съжаление обаче, че присъщата на културата и изкуството сила да възпират радикализацията и тероризма не се споменава; отправя искане следователно инструментите, специално предназначени за укрепването на културния сектор и сътрудничеството с него да бъдат подсилени;

69.  призовава Комисията да засили сътрудничеството си с международни организации като Организацията на обединените нации, ЮНЕСКО, Интерпол, Световната митническа организация и Международния съвет на музеите, за да се подпомогнат усилията в борбата срещу трафика на предмети на културата, който би могъл да се използва като средство за финансиране на престъпни дейности, включително на терористични организации;

70.  призовава ЗП/ВП да отреди конкретна роля на културните въпроси при изпълнението на пътната карта на Общата стратегия на ЕС;

71.  подчертава, че в областта на външната политика ЕС, чийто фундамент се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава, следва да надгражда натрупания опит и извлечените поуки, което следва да намери отражение в развитието на отношенията с трети държави чрез културата и културното наследство, като в тази връзка отбелязва, че това също така би дало възможност на ЕС да показва и да изнася своите културни ценности;

72.  призовава за целеви културни и образователни политики, които могат да бъдат в подкрепа на ключови цели на външната политика и политиката на сигурност на ЕС и да допринасят за укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и защитата на правата на човека; припомня, че през 2018 г. е 70-годишнината на Всеобщата декларация за правата на човека;

73.  признава, че културното влияние на ЕС му дава възможност да проектира видимост в международните отношения чрез каналите на своята многообразна културна идентичност;

74.  припомня, че образованието и културата са основни двигатели за улесняване на постигането на целите за устойчиво развитие през 2030 г. с конкретно внимание към обновлението на градската среда и градовете в Европа и по света; призовава следователно за предложение за нов Европейски консенсус за развитие, който да изтъкне ролята на културата и опазването и насърчаването на културните изяви;

75.  призовава за поставяне на по-силен акцент върху международните културни отношения в разискванията относно „миграцията“ и политиките за бежанците; настоятелно призовава ЕС, чиято сила е в неговото единство в многообразието, да възприеме балансиран подход, който да зачита културните различия, и в който диаспорите да играят изключително важна роля; подчертава, че културата следва да бъде мост за взаимно разбирателство с оглед на по-хармонично съжителство;

76.  признава, че ЕС функционира и в специфични условия, в които политическият контекст и правните рамки за развитието на културни отношения са враждебни и репресивни; признава, че в трети държави ЕС често търпи последиците от неточна, предубедена и субективна информация и е мишена на откровена пропаганда; призовава за специални мерки и подходящи действия в това отношение;

77.  призовава ЕС и държавите членки да увеличат наличните ресурси за достъп до образование и култура, по-конкретно за малолетните и непълнолетните бежанци и мигранти в ЕС и в трети държави; отправя искане за подкрепа на „образователни коридори“ за студенти в университети в ЕС (в сътрудничество и с телематични университети), като винаги се зачита езиковото и културното многообразие;

78.  призовава Комисията и ЕСВД да насърчават културните отношения с непосредствените съседи на ЕС с оглед подкрепа на конкретни действия, насочени към стимулиране на междукултурния диалог(23) и справяне с проблемите на миграцията, сигурността и радикализацията, пред които е изправен ЕС;

79.  препоръчва ЕС да работи заедно с всички съответни институции, работещи в тази област, както и с местни партньори, за постигането на целите си в областта на международните културни отношения чрез многостранно сътрудничество в рамките на международни организации и чрез партньорство с ключови действащи лица на място;

80.  призовава Комисията и ЕСВД да засилят сътрудничеството с Разширеното частично споразумение за културни маршрути на Съвета на Европа, институционален инструмент за укрепване на културните отношения на най-ниско равнище и с трети държави, с оглед на популяризиране на основните ценности на културното многообразие, междукултурния диалог и устойчивото териториално развитие на по-малко известните културни дестинации, като същевременно се запазва тяхното споделено културно наследство;

81.  насърчава ЕС да работи в тясно сътрудничество с всички държави, които споделят неговите цели и ценности и са готови да действат в тяхна подкрепа; подчертава, че това е особено важно за установяване на легитимни и стабилни действия за признаването на ЕС като фактор от световно значение;

o
o   o

82.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) http://ec.europa.eu/culture/library/publications/global-cultural-citizenship_en.pdf (2) ОВ С 287, 29.11.2007 г., стр. 1. (3) Приети текстове, P8_TA(2016)0441. (4) http://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/199 (5) ОВ С 320, 16.12.2008 г., стр. 10. (6) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135. (7) Приети текстове, P8_TA(2016)0005. (8) Приети текстове, P8_TA(2015)0403. (9) ОВ С 463, 23.12.2014 г., стр. 4. (10) Приети текстове, P8_TA(2015)0293. (11) Приети текстове, P8_TA(2016)0486. (12) ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 41. (13) OВ C 346, 21.9.2016 г., стp. 55. (14) ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 32. (15)  http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/563418/IPOL_STU(2016)563418_EN.pdf (16) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/etudes/join/2013/513985/IPOL-CULT_ET(2013)513985_EN.pdf (17) http://ec.europa.eu/dgs/fpi/showcases/eu_perceptions_study_en.htm (18) Например „Еразъм“, „Хоризонт 2020“ и „Творческа Европа“. (19) Например програмата на ЕС за посетители, създадена от Парламента и Комисията през 1974 г., е индивидуална учебна програма за обещаващи млади лидери и лица, формиращи общественото мнение, от държави извън ЕС, като нейното мото е „Споделяне на ценностите на ЕС по света от 1974 г. насам“. (20) Генерални дирекции на Комисията (по-специално „Образование и култура“ (ЕАС), „Международно сътрудничество и развитие“ (DEVCO), „Политика за съседство и преговори за разширяване“ (NEAR), „Научни изследвания и иновации“ (RTD), и „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ (CNECT)), ЕСВД, Службата за инструментите в областта на външната политика (FPI), делегации на ЕС, делегации на държавите членки, културни институти на държавите членки в чужбина, Съветът на Европа, Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите, Мрежата на националните културни институти в ЕС (EUNIC), Международният съвет на музеите (ICOM), Международният център за изследвания по консервацията и реставрацията на културното наследство (ICCROM), ЮНЕСКО, международни организации, организации на гражданското общество, неправителствени организации, действащи лица в областта на културата на местно равнище, улични артисти, както и други платформи и мрежи. (21) Например, финансираната от ЕС програма MedCulture, чиято цел е разработването и усъвършенстването на политики и практики в областта на културата. Основаният на участието подход включва представители на гражданското общество, министерствата, частни и публични институции, работещи в областта на културата, както и на други свързани сектори. (22) Една от възможностите е избирането на „посланици на културата“, ангажирани със и подкрепящи както европейската интеграция, така и международните отношения (подобно на посланиците на добра воля на ООН). Това биха могли да бъдат творци, музиканти, писатели и др.). (23) Като например с финансирания от ЕС проект Young Arab Voices.

Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 5 юли 2017 г. относно 72-рата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации (2017/2041(INI))

P8_TA(2017)0304 A8-0216/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21, 34 и 36 от него,

—  като взе предвид Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид резолюции № 1325 (2000), 1820 (2009), 1888 (2009), 1889 (2010), 1960(2011), 2106 (2013), 2122 (2013) и 2242 (2015) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно приоритетите на ЕС с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г.(1),

—  като взе предвид годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света за 2015 г. и политиката на Европейския съюз в тази област,

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право(2),

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 7 юли 2016 г. относно Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. относно приоритетите на ЕС за Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид преразгледаните насоки на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации, която предоставя на ЕС правото да участва в Общото събрание на ООН, да внася устни предложения и изменения, които да се поставят на гласуване при поискване от държава членка, и да упражнява правото на отговор,

—  като взе предвид декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите от 19 септември 2016 г.,

—  като взе предвид Резолюция A/71/L.48 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2016 г. относно създаването на „безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам“,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозни малцинства от т.нар. ИДИЛ/Даиш(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно положението в Северен Ирак/Мосул(5),

—  като взе предвид член 113 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0216/2017),

А.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество и добро глобално управление, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на ЕС и произтича от убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобални кризи, предизвикателства и заплахи е чрез многостранна система, основана на универсални правила и ценности;

Б.  като има предвид, че международният ред, основан на сътрудничество, диалог, свободна и справедлива търговия и правата на човека, се поставя под въпрос от редица националистически и протекционистки движения по света;

В.  като има предвид, че ЕС следва да играе проактивна роля в по-нататъшното изграждане на Организацията на обединените нации като организация, която може ефективно да допринася за глобални решения, за мира и сигурността, правата на човека, развитието, демокрацията и за международен ред, основан на върховенството на закона; като има предвид необходимостта държавите – членки на ЕС, да направят всичко възможно за още по-тясното съгласуване и обединяване на своите действия в рамките на органите и институциите в системата на Организацията на обединените нации в съответствие с мандата, съдържащ се в член 34, параграф 1 от ДЕС;

Г.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки остават колективно с най-голямо финансово участие в системата на ООН, осигурявайки близо 50% от всички вноски в ООН, като държавите — членки на ЕС, осигуряват около 40% от редовния бюджет на ООН; като има предвид, че приносът на ЕС в ООН следва да бъде по-видим;

Д.  като има предвид, че ЕС работи за устойчивост на околната среда, по-специално в рамките на борбата срещу изменението на климата, чрез насърчаване на международни мерки и действия за опазване и подобряване на качеството на околната среда и устойчивото управление на природните ресурси;

Е.  като има предвид, че ЕС е един от най-усърдните защитници и радетели за правата на човека и основните свободи, културните ценности и многообразие демокрацията и принципите на правовата държава;

Ж.  като има предвид, че контекстът на сигурността на ЕС е все по-нестабилен и променлив поради големия брой отдавна съществуващи или нововъзникващи предизвикателства, включително придружени с насилие конфликти, тероризъм, организирана престъпност, пропаганда и кибервойна, безпрецедентни бежански вълни и миграционен натиск и въздействието на изменението на климата, които не могат да бъдат решени на национално равнище и изискват регионални и глобални отговори, както и активно и конструктивно сътрудничество;

З.  като има предвид, че ЕС и ООН следва да играят важна роля в изпълнението на Програмата за развитие до 2030 г. с оглед на изкореняване на бедността и генериране на колективен просперитет, преодоляване на неравенствата, създаване на един по-безопасен и по-справедлив свят и борба срещу изменението на климата и защита на природната среда; като има предвид, че Общото събрание на ООН реши да увеличи усилията на организацията за изпълнение на новата програма за развитие;

1.  отправя следните препоръки към Съвета:

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на Европейската служба за външна дейност, на Комисията и — за сведение, на Общото събрание на ООН и на генералния секретар на ООН.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0089. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0201. (3) Приети текстове, P8_TA(2016)0317. (4) Приети текстове, P8_TA(2016)0051. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0422.

Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно разработването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (2017/2732(RSP))

P8_TA(2017)0305 RC-B8-0440/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 151 и 152, член 153, параграфи 1 и 2 и член 173 от него,

—  като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид ДФЕС и Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 5, параграф 3 от ДЕС и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички; Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид политическите насоки на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер под надслов „Ново начало за Европа: Моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom(2),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 15 декември 2016 г. и 23 юни 2017 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно програмата за конкурентоспособност на промишлеността, относно цифровото преобразуване на европейската промишленост и относно пакета за технологиите за цифровия единен пазар и модернизирането на обществените услуги,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 29 май 2017 г. относно бъдеща стратегия за промишлената политика на ЕС,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, ратифицирано от Европейския парламент на 4 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно изграждане на амбициозна европейска промишлена стратегия като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (O-000047/2017 – B8-0319/2017),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че европейската промишленост е световен лидер в много промишлени сектори, като представлява повече от половината от износа на Европа и около 65% от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и като създава над 50 милиона работни места (чрез пряка и непряка заетост), т.е. 20% от работните места в Европа;

Б.  като има предвид, че приносът на европейското промишлено производство към БВП на ЕС спадна от 19% на по-малко от 15,5% през последните 20 години и че неговият принос за създаването на работни места и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност също намаля през този период;

В.  като има предвид, че укрепването на нашата промишлена база съответно е от съществено значение за запазване на експертния опит и ноу-хау в ЕС;

Г.  като има предвид, че е необходимо политиката на ЕС да създава условията, в които европейската промишленост да може да поддържа конкурентоспособността си, както и своята способност да инвестира в Европа и да се справя със социалните и свързаните с околната среда предизвикателства, включително изменението на климата, като същевременно запазва водещата си роля в областта на социалната и екологичната отговорност;

Д.  като има предвид, че кръговата икономика може да оказва силно положително въздействие върху повторната индустриализация на Европа и върху намаляването на потреблението на енергия и зависимостта от суровини, произхождащи от трети държави, и като има предвид, че инвестициите в енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност са важен стимул за насърчаване на обновяването на промишлеността, който би могъл да създаде непорочни кръгове;

Е.  като има предвид, че една амбициозна политика в областта на иновациите, благоприятстваща за производството на висококачествени, иновативни и енергийно ефективни продукти и насърчаваща устойчивите процеси, ще предостави възможност на ЕС да укрепи своята конкурентоспособност в световен мащаб; като има предвид, че иновациите и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, работни места и осъвременяване на уменията са от съществено значение за устойчивия растеж; като има предвид, че иновативната промишленост зависи в голяма степен от капацитета на ЕС в областта на научните изследвания, от напредъка в научните изследвания и най-вече от осъществяването на съвместни научни изследвания;

Ж.  като има предвид, че европейската промишленост (както големите, така и малките по мащаб сектори в нейните рамки) е изправена пред конкуренция в световен мащаб, и като има предвид, че наличието на интегриран и функциониращ вътрешен пазар и на отворена и справедлива търговия с трети държави е от съществено значение за промишлеността на ЕС, като справедливата търговия с промишлени продукти трябва да спазва стандартите на ЕС;

З.  като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП), които представляват преобладаващата част от всички европейски дружества и са гръбнакът на промишлеността в ЕС, са изправени пред сериозни предизвикателства вследствие на глобалните промени в икономиката и на финансовите и административните пречки;

И.  като има предвид, че жените предприемачи представляват едва 31% от самостоятелно заетите лица в ЕС и 30% от предприемачите, създаващи стартиращи предприятия, и че в момента техният дял в промишлеността е несъразмерно нисък, по-специално сред научните, инженерните и управленските длъжности;

Й.  като има предвид, че понастоящем над 60% от всички предприятия са семейни предприятия и че те осигуряват до 50% от всички работни места в частния сектор в Европейския съюз;

К.  като има предвид, че стратегията за подкрепа на цифровизацията на промишлеността е от съществено значение за конкурентоспособността на европейската икономика;

Л.  като има предвид, че инструментите и програмите на ЕС за финансиране играят стратегическа роля за насърчаване на конкурентоспособността и за привличане на инвестиции в ЕС, както и за избягване на изместването на инвестициите извън ЕС;

1.  подчертава съществената роля на промишлеността като двигател на устойчивия растеж, заетостта и иновациите в Европа;

2.  подчертава значението на укрепването и модернизирането на промишлената база в Европа, като същевременно припомня целта на ЕС да се гарантира, че до 2020 г. 20% от БВП на Съюза се генерират от промишлеността;

3.  призовава Комисията да разработи, в срок до началото на 2018 г. и заедно с държавите членки, стратегия на Съюза и план за действие, придружени от конкретни цели, показатели, мерки и графици, с оглед на прилагането на последователна и цялостна промишлена политика, насочена към повторната индустриализация на Европа; призовава Комисията да разработи тази стратегия въз основа на оценка на въздействието на интегрирането на промишлената политика в стратегическите политически инициативи на ЕС и въз основа на широк диалог със заинтересованите страни и да вземе под внимание конкурентоспособността и устойчивостта на промишлеността в рамките на всички свои основни политически инициативи; подчертава факта, че тази стратегия на Съюза трябва да се основава, наред с другото, на цифровизацията, на икономика, характеризираща се с ефективно използване на енергията и ресурсите, и на подход, базиращ се на жизнения цикъл и кръговата икономика;

4.  счита, че европейската нормативна уредба и публичните и частните инвестиции следва да предоставят възможност на промишлените сектори да се адаптират към съответните промени и да предприемат изпреварващи действия, за да допринасят за създаването на работни места, растеж и регионално и териториално сближаване;

5.  изтъква ролята на МСП като гръбнак на промишлеността на ЕС и подчертава необходимостта да се укрепят допълнително веригите за създаване на стойност между МСП, дружествата със средна пазарна капитализация и по-големите предприятия, както и необходимостта от прилагане на промишлена политика на ЕС по начин, който да е съобразен с МСП и който да е насочен към преодоляване на предизвикателствата, пред които те са изправени; подчертава необходимостта от подкрепа за създаването на благоприятна за стопанската дейност среда чрез обезпечаване на равни условия на конкуренция за всички МСП, стартиращи предприятия и разрастващи се предприятия в ЕС, за младите предприемачи, по-специално в най-новаторските области, и за предприятията от социалната икономика;

6.  подчертава, че клъстерите за конкурентоспособност, стопанските мрежи и центровете за цифрови иновации представляват много полезно решение за обединяване на съответните заинтересовани страни; призовава ЕС да подкрепи публичните инвестиции в иновациите, тъй като те са от стратегическо значение в тази област; отправя искане към Комисията да подкрепи тези клъстери и тяхното сътрудничество на европейско равнище, като гарантира участието на МСП, изследователските центрове и университетите на регионално и местно равнище; призовава Комисията да разработи платформи за интелигентна специализация, които да насърчават междусекторните и интердисциплинарните връзки; подчертава необходимостта от укрепване на междурегионалното сътрудничество с цел развитие на транснационални възможности и хоризонтални съюзи за иновации;

7.  призовава Комисията да установи кои са предизвикателствата и пречките, с които се сблъскват жените, когато се насочват към предприемаческа дейност, и да насърчава и подкрепя водещата роля на жените и начините за преодоляване на неравенството по отношение на възнагражденията и достъпа до работни длъжности;

8.  изразява убеждението си, че европейската промишленост следва да се разглежда като стратегически актив за конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС; подчертава факта, че единствено при наличието на силна и устойчива промишленост и на насочена към бъдещето промишлена политика ЕС ще бъде в състояние да се справи с различните предизвикателства, които му предстоят, включително във връзка със своята устойчива повторна индустриализация, конкуренцията в световен мащаб, бързия технологичен прогрес и създаването на качествена заетост;

9.  подчертава значението на енергийния съюз, цифровия единен пазар, програмата в областта на цифровите технологии и свързаността на Европа чрез подходяща и ефикасна структура, съобразена с бъдещото развитие;

10.  подчертава, че е важно за ЕС да подпомага подобряването на качеството на европейските продукти чрез процесите на повторна индустриализация, и по-специално чрез научни изследвания и цифровизация, за да се повиши конкурентоспособността в Европа;

11.  подчертава, че за да се помогне на промишлеността на Съюза да посрещне предизвикателствата на бързите икономически и регулаторни промени в днешния глобализиран свят, е от съществено значение да се увеличи привлекателността на промишлеността в Европа за европейските и чуждестранните преки инвестиции;

12.  подчертава значението на своевременното приемане на промишлена стратегия на Съюза и в този контекст припомня необходимостта от запазване на достатъчно високо равнище на финансовите средства, предназначени за промишления сектор в следващата многогодишна финансова рамка (МФР), по-специално чрез конкретни инструменти и фондове (като европейските структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), Механизма за свързване на Европа и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME));

13.  подкрепя поетите от ЕС ангажименти в рамките на Парижкото споразумение относно изменението на климата; призовава в промишлената стратегия на ЕС да се интегрират ефективни финансови инструменти и мерки, с цел да се спомогне за намаляване на въглеродния риск и за преодоляване на рисковете от изместване на въглеродни емисии;

14.  подчертава необходимостта да се използва пълноценно потенциалът на промишлеността и да се гарантира, че промишлените отрасли постоянно разработват и разпространяват най-добрите налични технологии и актуалните иновации;

15.  подчертава необходимостта от намаляване на административната тежест и на разходите за привеждане в съответствие за предприятията, включително семейните предприятия, като в същото време се гарантира ефективността на законодателството на ЕС относно потребителите, здравето, безопасността и опазването на околната среда;

16.  подчертава значението за промишлеността на ЕС на отворената и справедлива международна търговия въз основа на общи правила и еднакви условия на конкуренция; призовава за по-голяма съгласуваност между търговската и промишлената политика, за да се предотврати непоследователността, която би могла да доведе до премествания на производството и до по-нататъшна деиндустриализация на ЕС;

17.  подчертава, че е необходимо да се предотврати насърчаването от търговската политика на ЕС на антиконкурентни практики; подчертава необходимостта от последователна, съвместима с правилата на СТО и ефективна стратегия на ЕС, насочена срещу дъмпинга и субсидиите;

18.  подчертава, че европейската промишленост е изправена пред конкуренция в глобален мащаб, и съответно призовава Комисията да направи оценка на целесъобразността на пазарните дефиниции, както и на настоящия набор от правила на ЕС в областта на конкуренцията, за да се вземе под внимание развитието на съответните световни пазари и разрастването на ролята на важни национални субекти в трети държави;

19.  призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на ролята на държавните предприятия, установени в чужбина, които получават подкрепа и субсидии от своите правителства по начини, които са забранени по отношение на предприятията от ЕС съгласно правилата на единния пазар на ЕС;

20.  призовава Комисията, заедно с държавите членки, да проучва преките чуждестранни инвестиции в ЕС от трети държави в стратегически отрасли, инфраструктурата и основните технологии на бъдещето или други активи, които са важни с оглед на сигурността и защитата на достъпа до тях, като същевременно се отчита, че Европа зависи в голяма степен от преките чуждестранни инвестиции;

21.  подчертава необходимостта от координирани усилия на равнище ЕС, придружени от консултации с всички заинтересовани партньори, включително социалните партньори и академичните среди, за да продължи насърчаването на нови умения, преквалификацията, усъвършенстването на уменията и ученето през целия живот, както се препоръчва от Комисията в нейната Програма за нови умения и работни места;

22.  припомня важната роля на стандартизацията на ЕС и се застъпва за поставяне на силен акцент върху водещата роля на ЕС в международните организации по стандартизация;

23.  отбелязва необходимостта от координиране на усилията на ЕС за намаляване на зависимостта от ресурси от трети държави чрез съсредоточаване на вниманието върху следните четири аспекта:

24.  подчертава, че една нова стратегия за промишлената политика трябва да приведе различни политики — по-специално в областта на търговията, околната среда, научните изследвания, здравеопазването, инвестициите, конкуренцията, енергетиката, климата и творческите сектори — в съответствие с промишлената политика, с цел да се формира съгласуван подход;

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 89. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0377. (3) ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 131. (4) Приети текстове, P8_TA(2017)0240.