Решение на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно искане за снемане на имунитета на Мари-Кристин Бутоне (2017/2063(IMM))

P8_TA(2017)0317 A8-0259/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Мари-Кристин Бутоне, предадено на 14 април 2017 г. от Министерството на правосъдието на Френската република въз основа на искане на главния прокурор на Апелативния съд в Париж и обявено на пленарно заседание на 26 април 2017 г., във връзка с производство, което е в ход пред разследващите магистрати към Окръжен съд, Париж, което е част от съдебно разследване по, inter alia, обвинения в злоупотреба с доверие във връзка с финансови средства, получени по реда на договора за изпълнение на функциите на парламентарен сътрудник с поименно посочено лице,

—  като изслуша Жан-Франсоа Жалк, представляващ Мари-Кристин Бутоне, съгласно член 9, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 26 от конституцията на Френската република,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0259/2017),

Α.  като има предвид, че разследващите магистрати към Окръжен съд, Париж поискаха снемането на парламентарния имунитет на Мари-Кристин Бутоне, за да бъде тя изслушана във връзка с подозрения за извършено престъпление;

Б.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент се ползват на територията на собствената си държава със същия имунитет като този на членовете на техния национален парламент;

В.  като има предвид, че съгласно член 26 от конституцията на Френската република членовете на Парламента не могат да бъдат задържани за тежко престъпление или друго сериозно нарушение, нито да им бъде налагана друга мярка за лишаване от свобода или за ограничаването ѝ, без разрешението на Бюрото на Камарата, чиито членове са, както и че подобно разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление или заварено друго сериозно нарушение или при влязла в сила присъда;

Г.  като има предвид, че разследващите магистрати считат, че следствените действия, проведени в рамките на предварителното разследване и на съдебното разследване дават основание да се потвърдят първоначалните подозрения, за които съобщи Европейският парламент, относно някои парламентарни сътрудници на членове на Европейския парламент, членуващи в Националния фронт;

Д.  като има предвид, че по-конкретно от щатното разписание на Националния фронт, публикувано през февруари 2015 г., става видно, че 15 членове на Европейския парламент, 21 местни парламентарни сътрудници и 5 акредитирани парламентарни сътрудници фигурират в посоченото разписание; като има предвид, че някои парламентарни сътрудници са посочили седалището на Националния фронт в Нантер като свое място на работа, в някои случаи на пълен работен ден; като има предвид, че по-голямата част от трудовите договори на парламентарните сътрудници описват еднакви, общи задачи, без никакви уточнения;

Е.  като има предвид, че извършените следствени действия показаха също три ситуации, които дават основание за съмнения относно действителността на дейността във връзка с Европейския парламент на съответните сътрудници:

Ж.  като има предвид, че при претърсването, осъществено в седалището на Националния фронт през февруари 2016 г., бяха иззети някои документи от кабинета на касиера на Националния фронт, които показват волята на посочената партия да реализира „икономии“ чрез поемането от Европейския парламент на възнагражденията на лицата, наети от партията в качеството им на парламентарни сътрудници;

З.  като има предвид, че според разследващите магистрати е необходимо да се съберат показанията на Мари-Кристин Бутоне във връзка със средствата, получени на основание договори с определен поименно посочен парламентарен сътрудник; като има предвид, че на 6 март 2017 г. на този сътрудник беше повдигнато обвинение в укриване на злоупотреба с доверие между септември 2014 г. и февруари 2015 г.; като има предвид, че при явяването си пред двамата разследващи магистрати сътрудникът се позова на правото си да запази мълчание;

И.  като има предвид, че Мари-Кристин Бутоне отказа да се яви на призовките на следователите и на разследващите магистрати, чиято цел беше да се установи дали следва да ѝ бъде повдигнато обвинение в злоупотреба с доверие за деяния, извършени в периода септември 2009 — февруари 2015 г.;

Й.  като има предвид, че междувременно Мари-Кристин Бутоне изглежда е била изслушана от разследващите магистрати в Париж;

К.  като има предвид, че въпреки това следва да се снеме имунитетът на съответния член на ЕП, тъй като единствено Парламентът има правото да снема имунитета на свой член;

Л.  като има предвид, че има основание да се даде отговор на искането за снемане на имунитет и че няма доказателства за fumus persecutionis, особено с оглед на факта, че се провежда производство въз основа на сходни обвинения и срещу членове на Европейския парламент, които принадлежат към други политически групи и са с друго гражданство;

1.  решава да снеме имунитета на Мари-Кристин Бутоне;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентните органи на Френската република и на Мари-Кристин Бутоне.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C-200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.

Решение на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. за предлагане за назначаване на Саймън Бузутил за член на комитета, предвиден в член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2017/2132(INS))

P8_TA(2017)0318 B8-0503/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 255, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 120 своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид предложението на своята комисия по правни въпроси (B8-0503/2017),

А.  като има предвид, че Саймън Бузутил отговаря на условията, предвидени в член 255, параграф 2 от ДФЕС;

1.  предлага Саймън Бузутил да бъде назначен за член на комитета;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на председателя на Съда.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Исландия относно закрилата на географските означения на селскостопански продукти и храни (11782/2016 – C8-0123/2017– 2016/0252(NLE))

P8_TA(2017)0319 A8-0254/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (11782/2016),

—  като взе предвид проекта на Споразумение между Европейския съюз и Исландия относно закрилата на географските означения на селскостопански продукти и храни (12124/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0123/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0254/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Исландия.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Исландия за допълнителни търговски преференции за селскостопански продукти (12146/2016 – C8-0129/2017 – 2016/0293(NLE))

P8_TA(2017)0320 A8-0256/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12146/2016),

—  като взе предвид проекта на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Исландия за допълнителни търговски преференции за селскостопански продукти (12147/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0129/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0256/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Исландия.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно изпълнението на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (Директива за медиацията) (2016/2066(INI))

P8_TA(2017)0321 A8-0238/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (1) („Директива за медиацията“),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Директива 2008/52/EО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (COM(2016)0542),

—  като взе предвид изготвянето на задълбочени анализи от своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавени „Изпълнение на Директивата за медиацията — 29 ноември 2016 г.“(2),

—  като взе предвид проучването на Комисията, озаглавено „Проучване за оценка и изпълнение на Директива 2008/52/ЕО (Директива за медиацията)”, от 2014 г.(3),

—  като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Нов старт на Директивата за медиацията: оценка на ограниченото въздействие на прилагането ѝ и предлагане на мерки за увеличаване на броя на медиациите в ЕС“(4),

—  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на Директивата за медиацията, извършена от Отдела за последваща оценка на въздействието към Генерална дирекция за парламентарни изследвания (EPRS)(5),

—  като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Количествено определяне на разходите във връзка с неизползването на медиация — анализ на данните“(6),

—  като взе предвид член 67 и член 81, параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива, както и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0238/2017),

А.  като има предвид, че Директива 2008/52/ЕО беше важен крайъгълен камък по отношение на прилагането и употребата на процедурите за медиация в Европейския съюз; като има предвид обаче, че нейното изпълнение силно се различаваше в отделните държави членки, в зависимост от това дали преди това са разполагали или не с национални системи за медиация, като някои държави членки решиха да приложат сравнително буквално нейните разпоредби, други предпочетоха задълбочено преразглеждане на алтернативните начини за решаване на спорове (като например Италия, която използва медиацията в шест пъти по-голяма степен от останалата част на Европа), а трети прецениха, че съществуващото им законодателство вече съответства на разпоредбите на Директивата за медиацията;

Б.  като има предвид, че повечето държави членки разшириха приложното поле на своите национални мерки за транспониране, така че да могат да бъдат включени и национални дела, като само три държави членки избраха да транспонират директивата само по отношение на трансгранични дела(7), което имаше подчертано положително въздействие върху законодателството на държавите членки и съответните категории спорове;

В.  като има предвид, че трудностите, възникнали по време на етапа на транспониране на директивата, в голяма степен отразяват различията в правната култура на националните правни системи; като има предвид, че поради тази причина следва да се даде приоритет на промяна в правното съзнание чрез развитието на култура на медиация, основана на приятелското уреждане на спорове, което е често повдиган въпрос от Европейските мрежи на юристите още от момента на приемането на Директивата на ЕС и впоследствие по време на нейното транспониране в държавите членки;

Г.  като има предвид, че прилагането на Директивата за медиацията осигури добавена стойност за ЕС чрез повишаване на осведомеността сред националните законодатели относно предимствата на медиацията, като постига известна степен на привеждане в съответствие по отношение на процесуалното право и различните практики в държавите членки;

Д.  като има предвид, че медиацията, като алтернативна, доброволна и поверителна извънсъдебна процедура, в някои случаи и при спазване на необходимите предпазни мерки, може да бъде полезен инструмент за облекчаване на претоварените съдебни системи, тъй като може да даде възможност на физическите и юридическите лица да решават по бърз и ефективен начин споровете си извънсъдебно, предвид това, че съдебните производства с прекалено дълга продължителност са в нарушение на Хартата на основните права, като същевременно се гарантира по-добър достъп до правосъдие и се допринася за икономическия растеж;

Е.  като има предвид, че целите по член 1 от Директивата за медиацията, насочени към насърчаване на използването на медиацията, и по-специално към осигуряване на „балансирано съотношение между медиацията и съдебното производство“, очевидно не са постигнати, като медиацията е била използвана средно по-малко от 1% при воденето на дела в съдилищата в повечето държави членки(8);

Ж.  като има предвид, че Директивата за медиацията не създаде система на Съюза за извънсъдебно разрешаване на спорове в тесния смисъл на думата, с изключение на въвеждането на конкретни разпоредби във връзка с изтичането на давностните или преклузивните срокове при съдебни производства, когато се прави опит за медиация, както и във връзка със задълженията за поверителност за медиаторите и техния административен персонал;

Основни заключения

1.  приветства факта, че напоследък много държави членки преразгледаха и промениха своите системи за медиация, а други държави членки възнамеряват да променят приложимото законодателство(9);

2.  изразява съжаление във връзка с факта, че само три държави членки са избрали да транспонират директивата единствено по отношение на трансграничните дела и отбелязва, че съществуват определени трудности във връзка с функционирането на националните системи за медиация на практика, които трудности са свързани основно със състезателната традиция и липсата на култура на медиация в държавите членки, ниското равнище на информираност относно медиацията в по‑голямата част от държавите членки, недостатъчните познания как да се действа при трансгранични дела, както и функционирането на механизмите за контрол на качеството за медиаторите(10);

3.  подчертава, че всички държави членки предвиждат възможността съдилищата да приканят страните да използват медиация или поне да посещават информационни сесии относно медиацията; отбелязва, че в някои държави членки участието в подобни информационни сесии е задължително, по инициатива на съдия(11), или във връзка с конкретни спорове, определени в закона, като например семейни въпроси(12); посочва също така, че някои държави членки изискват адвокатите да информират клиентите си за възможността да използват медиация или изискват исковите молби до съда да потвърждават дали е направен опит за медиация, или дали има някакви причини, които биха възпрепятствали подобен опит; отбелязва обаче, че член 8 от Директивата за медиацията гарантира, че страните, които избират медиацията в опит да разрешат спор, няма да бъдат възпрепятствани впоследствие да образуват съдебно производство поради изтичането на давностни срокове в хода на процедурата по медиация; подчертава, че не е повдиган конкретен въпрос от държавите членки във връзка с тази разпоредба;

4.  отбелязва също, че много държави членки предоставят финансови стимули за страните, за да ги накарат да използват медиацията, като намаляват разходите им, предоставят им правна помощ или ги санкционират при необоснован отказ да прибегнат до медиация; отбелязва, че постигнатите в тези държави резултати доказват, че медиацията може да осигури икономично и бързо извънсъдебно уреждане на споровете чрез прилагането на процедури, адаптирани към потребностите на страните;

5.  счита, че приемането на кодекси на поведение представлява важен инструмент за осигуряване на качеството на медиацията; във връзка с това отбелязва, че Европейският кодекс за поведение на медиатори или се използва пряко от заинтересованите страни, или насърчава национални или секторни кодекси; отбелязва също, че повечето държави членки имат задължителни акредитационни процедури за медиатори и/или водят регистри на медиаторите;

6.  изразява съжаление относно трудностите във връзка с получаването на пълни статистически данни относно медиацията, включително броя на случаите на прибягване до медиация, средната продължителност и успеваемостта на процедурите по медиация; отбелязва, че без надеждна база данни е много трудно да се гарантира по-нататъшно насърчаване на медиацията и повишаване на общественото доверие в нейната ефективност; подчертава, от друга страна, нарастващата роля на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела за подобряване на събирането на национални данни във връзка с прилагането на Директивата за медиацията;

7.  приветства особената важност на медиацията в областта на семейното право (особено в съдебни производства за родителски права, права на достъп и случаи на отвличане на деца), в която тя може да създаде конструктивна атмосфера за обсъждания и да осигури справедливи договорености между родителите; отбелязва освен това, че е вероятно приятелските решения да бъдат дълготрайни и в съответствие с висшия интерес на детето, като могат също така да разглеждат, освен въпроса за основното местожителство на детето, договорености за посещения или споразумения във връзка с издръжката на детето; подчертава в този контекст важната роля, изиграна от Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела при изготвянето на препоръки, насочени към увеличаване на използването на семейна медиация в трансграничен контекст, по-специално по дела за отвличане на деца;

8.  подчертава, че е важно да се разработи и поддържа отделен раздел на европейския портал за електронно правосъдие, посветен на трансграничната медиация по семейни въпроси, който да предоставя информация относно националните системи за медиация;

9.  следователно приветства ангажираността на Комисията за съфинансирането на различни проекти, целящи насърчаване на медиацията и обучение на съдии и практикуващи юристи в държавите членки;

10.  подчертава, че въпреки доброволния характер на медиацията, трябва да бъдат предприети допълнителни мерки, за да се гарантира изпълнението на споразуменията за медиация по бърз и достъпен начин, при пълно зачитане на основните права, както и на правото на Съюза и националното законодателство; припомня в това отношение, че националната приложимост на споразумение, постигнато от страните в държава членка, по правило подлежи на официално признаване от публичните органи, което води до допълнителни разходи, отнема време за страните по споразумението и следователно може да повлияе отрицателно върху навлизането на постигнати в чужбина споразумения по пътя на медиацията, особено в случаи на спорове с малък материален интерес;

Препоръки

11.  призовава държавите членки да засилят усилията си за насърчаване използването на медиацията при гражданскоправни и търговскоправни спорове, включително чрез подходящи информационни кампании, предоставящи подходяща и изчерпателна информация на гражданите и на юридическите лица относно същността на процедурата и нейните предимства за спестяване на време и пари, както и да гарантират по-добро сътрудничество между юристите за целта; подчертава в този контекст нуждата от обмен на най-добри практики в различните национални юрисдикции, подкрепен от подходящи мерки на равнище на ЕС, така че да се повиши осъзнаването на ползите от медиацията;

12.  призовава Комисията да направи оценка на необходимостта от разработване на общоевропейски стандарти за качество на услугите по медиация, по-специално под формата на минимални стандарти, гарантиращи съгласуваност, като същевременно се вземат предвид основното право на достъп до правосъдие и местните различия по отношение на културата на медиация като средство за по‑нататъшно насърчаване на използването на медиация;

13.  призовава Комисията също така да направи оценка на необходимостта държавите членки да създадат и поддържат национални регистри за процедурите по медиация, които биха могли да бъдат източник на информация за Комисията, но също биха могли да се използват от национални медиатори с цел възползване от най-добрите практики в Европа; подчертава, че всеки регистър от този вид трябва да бъде създаден при пълно спазване на Общия регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679)(13);

14.  изисква от Комисията да извърши задълбочено проучване относно пречките пред свободното движение на чуждестранните споразумения за медиация в рамките на Съюза и относно различните варианти за насърчаване използването на медиацията като надежден, достъпен и ефективен начин за разрешаване на конфликти при национални и трансгранични спорове в Европейския съюз, като се вземат предвид принципите на правовата държава и настоящото международно развитие в тази област;

15.  призовава Комисията, в прегледа си на правилата да намери решения, така че ефективно да разшири приложното поле на медиацията също и за други граждански или административни въпроси, доколкото е възможно; подчертава обаче, че трябва да се обърне специално внимание на въздействието, което медиацията оказва върху определени социални въпроси, като семейното право, препоръчва в този контекст Комисията и държавите членки да приложат и изпълнят подходящи предпазни мерки в процедурите по медиация с цел ограничаване на рисковете за по-слабите страни и защитаването им от всякакви евентуални злоупотреби с процесуални възможности или злоупотреби с положение от по-силните страни, както и да осигурят съответните изчерпателни статистически данни; Подчертава също, че е важно да се гарантира, че се спазват справедливи критерии по отношение на разходите, особено за да се защитят интересите на групи в неравностойно положение; отбелязва обаче, че медиацията може да загуби своята привлекателност и добавена стойност, ако бъдат въведени прекомерно строги стандарти за страните;

o
o   o

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 136, 24.5.2008 г., стр. 3. (2) PE 571.395. (3) http://bookshop.europa.eu/en/study-for-an-evaluation-and-implementation-of-directive-2008-52-ec-the-mediation-directive--pbDS0114825/ (4) PE 493.042. (5) PE 593.789. (6) PE 453.180. (7) Вж. COM(2016)0542, стр. 5 (8) PE 571.395, стр. 25. (9) Хърватия, Естония, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия и Испания. (10) Вж. COM(2016)0542, стр. 4. (11) Например в Чешката република. (12) Например в Литва, Люксембург, Англия и Уелс. (13) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно (2016/2244(INI))

P8_TA(2017)0322 A8-0199/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници(1), и по-специално параграф 29 от нея,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни(2),

—  като взе предвид проучването от април 2016 г. относно франчайзинга(3), възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO),

—  като взе предвид проучването от септември 2016 г., възложено от комисията IMCO, озаглавено „Правна перспектива на регулаторната рамка и предизвикателства пред франчайзинга в ЕС“ (Legal Perspective of the Regulatory Framework and Challenges for Franchising in the EU)(4),

—  като взе предвид информационния материал, озаглавен „Бъдещи варианти на политиката в областта на франчайзинга в ЕС: противопоставяне на нелоялните търговски практики“ (Future Policy Options in Franchising in the EU: Confronting Unfair Trading Practices)(5),

—  като взе предвид работния семинар, озаглавен „Отношенията между франчайзодателите и франчайзополучателите: регулаторна уредба и настоящи предизвикателства“ (Relations between franchisors and franchisees: regulatory framework and current challenges), организиран от комисията IMCO на 12 юли 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0199/2017),

A.  като има предвид, че не съществува общоприето европейско определение за франчайзинг и франчайзинговите споразумения се различават от едно предприятие до друго, но една от ключовите характеристики на тези взаимоотношения са договорните споразумения за партньорство, сключвани на доброволна основа между предприемачи или физически или юридически лица, които са правно и финансово независими един от друг, при което едната страна (франчайзодателят) предоставя на другата страна (франчайзополучателя) правото да експлоатира неговата франчайзинг формула, наименование и търговски марки, и споделя ноу-хау, основавайки се на техническия и организационен експертен опит и помощ на франчайзодателя за срока на действие на споразумението, при което потребителите разчитат на единството на системата за франчайзинг, като намерението на франчайзодателя и франчайзополучателя е да получат възможност за бързо придобиване на нови пазари при ограничен размер на инвестициите и по-голям шанс за успех ;

Б.  като има предвид, че в своята резолюция от 11 декември 2013 г. Парламентът приветства франчайзинга като бизнес модел, който подпомага новите предприятия и собствениците на малък бизнес, но отбелязва наличието в някои случаи на неравноправни условия на договора и призовава за прозрачни и равноправни договорни условия; освен това той привлича вниманието по-специално на Комисията и на държавите членки към проблемите, пред които са изправени франчайзополучателите, които желаят да продадат своето предприятие или да променят своята бизнес формула, като в същото време останат активни в същия сектор, и изисква от Комисията да проучи забраната на механизмите за определяне на цени при франчайзинга, както и последиците от дългосрочните клаузи относно конкуренцията, възможностите за закупуване и забраната за мултифранчайзинг;

В.  като има предвид, че франчайзингът разполага с пълния потенциал да бъде бизнес модел, който може да спомогне за доизграждането на единния пазар в сектора на търговията на дребно, тъй като може да представлява удобен начин за създаване на предприятие чрез съвместна инвестиция на франчайзодателя и франчайзополучателя; поради тази причина изразява разочарование, че понастоящем франчайзингът не се използва пълноценно в ЕС, като представлява само 1,89% от БВП, в сравнение с 5,95% в САЩ и 10,83% в Австралия, а 83,5% от оборота, дължащ се на франчайзинга, са концентрирани в едва седем държави членки(6), поради което е важно да се насърчава по-широкото разпространение на този бизнес модел в целия ЕС;

Г.  като има предвид, че франчайзингът има значително потенциално трансгранично измерение, от значение е за функционирането на вътрешния пазар и по този начин може да доведе до създаването на работни места, МСП и развитие на предприемачеството, както и придобиването на нови способности и умения;

Д.  като има предвид, че действащото законодателство, отнасящо се до франчайзинга като бизнес модел, варира в широки граници между държавите членки, което създава технически пречки и може да накара както франчайзодателите, така и франчайзополучателите да се откажат от разширяването на своята дейност отвъд националните граници; като има предвид, че това на свой ред може да окаже въздействие върху крайните потребители, като ограничи техния избор;

Е.  като има предвид, че са налице различия между „твърдия“ и „мекия“ модел на франчайзинг, в зависимост от условията на франчайзинговото споразумение; и като има предвид, освен това, че алтернативни бизнес модели като „групи от независими търговци на дребно“ имат специални характеристики и следва да бъдат засегнати от правилата, уреждащи франчайзинга, само доколкото те отговарят на определението за франчайзинг;

Ж.  като има предвид, че липсва информация относно функционирането на франчайзинга в различните сектори, тъй като свързаната с това информация не се записва или често може да се намери само в съпроводителните писма, приложени към франчайзинговото споразумение, които са поверителни и които следователно не са достъпни за обществеността, както и че на равнището на ЕС не съществува механизъм за събиране на информация за потенциално неравноправни условия на договора или нелоялно изпълнение на договорите, поради което е необходима платформа, съдържаща тази важна информация, за да се подобри осведомеността сред франчайзодателите и франчайзополучателите относно техните задължения и техните права;

З.  като има предвид, че електронната търговия се разраства и все повече се използва от потребителите и следователно трябва да бъде отразена по по-подходящ начин във франчайзинговите споразумения; като има предвид, че в контекста на изграждането на цифровия единен пазар следва да бъде отделено специално внимание на напреженията, които възникват между франчайзодателите и франчайзополучателите във връзка с електронната търговия, например по отношение на правото на ексклузивност на франчайзополучателя за конкретна географска област, както и на увеличеното значение на потребителските данни за успеха на бизнес моделите за франчайзинг, особено предвид факта, че понастоящем франчайзинговите споразумения не съдържат разпоредби по тези въпроси, като по този начин създават възможност за излишна несигурност и конфликти;

И.  като има предвид, че Комисията е определила нелоялните търговски практики като „грубо отклонение от етичното търговско поведение, те са в разрез с принципите на добросъвестност и почтеност при сключване на сделки и са наложени едностранно от единия търговски партньор на другия“(7);

1.  счита, че като се има предвид недостатъчното му използване понастоящем в ЕС в сравнение с други развити икономики, за завършването на изграждането на единния пазар в сектора на търговията на дребно франчайзингът може да изиграе дори още по-важна роля;

2.  счита, че е важно държавите членки да прилагат ефективни мерки срещу нелоялните търговски практики в областта на франчайзинга, но отбелязва, че все още е налице висока степен на различия и диверсификация между държавите членки в това отношение; затова счита, че е важно да бъдат изготвени незаконодателни единни насоки, отразяващи най-добрите практики по отношение на функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно;

3.  призовава Комисията да въведе насоки за франчайзинговите споразумения, с цел по-доброто оформяне на нормативната среда на франчайзинговите споразумения, осигуряващи спазването на трудовите стандарти и достойни и висококачествени услуги;

4.  счита, че с оглед на силния трансграничен компонент във франчайзинга е препоръчително прилагането на единен подход за коригиране на нелоялните търговски практики на равнище ЕС;

5.  отчита, че на национално ниво е прието законодателство за защита на франчайзополучателите, но акцентът е поставен върху преддоговорния етап, за да се наложат задължения за оповестяване на франчайзодателя; изразява съжаление поради факта, че националните системи не са предвидили механизми за правоприлагане, които да са ефективни при осигуряване на продължаването на франчайзинговите взаимоотношения;

6.  отбелязва, че франчайзополучателите често са по-слабата договаряща страна, особено когато са МСП, тъй като франчайзинговата формула по принцип е била разработена от франчайзодателя, а франчайзополучателите обикновено са финансово по-слаби и могат следователно да не са толкова добре информирани, колкото франчайзодателя, и поради това да са зависими от експертния опит на франчайзодателя; подчертава факта, че системите за франчайзинг зависят в много голяма степен от функциониращото сътрудничество между франчайзодателя и франчайзополучателите, като се взема предвид, че системата за франчайзинг зависи от доброто прилагане от всички страни;

7.  припомня, че франчайзингът представлява договорни взаимоотношения между две правно независими предприятия;

8.  подчертава, че регулирането следва да запази и увеличи доверието на пазара във франчайзинга като начин на извършване на стопанска дейност, тъй като той насърчава предприемачеството не само в микропредприятията и в малките и средни предприятия, които стават франчайзодатели, но и на лицата, които стават франчайзополучатели;

9.  заявява, че франчайзодателите са се организирали както на национално, така и на европейско равнище за целите на представляването на своите интереси, докато франчайзополучателите често не разполагат с такива представителни организации, които да защитават колективните им интереси, и продължават да оперират най-вече на индивидуална основа;

10.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават диалога между франчайзодателите, франчайзополучателите и лицата, отговорни за вземането на решения, да улеснят създаването на асоциации, представляващи франчайзополучателите, и да гарантират, че тяхното мнение се чува, когато се изготвят политики или законодателство, които може да ги засягат, за да се гарантира по-равнопоставено представителство на страните, като същевременно подчертава, че членството в тези организации трябва да остане незадължително;

11.  подчертава, че съществува постоянна липса на информация относно функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно и призовава държавите членки да определят, в сътрудничество с Комисията, звена за контакт за информация относно проблемите, пред които са изправени франчайзодателите и франчайзополучателите, доколкото такава е налична, и призовава Комисията да подобри събирането на информация на равнище ЕС, въз основа, наред с другото, на информация от тези звена за контакт, като същевременно гарантира поверителността на информацията, придобита по този начин;

12.  призовава Комисията да проучи функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно, включително съществуването на неравноправни условия на договора или други нелоялни търговски практики, и да поиска от Евростат да отдели внимание на този модел, когато събира статистическа информация за сектора, без това да създава допълнителни административни или други тежести за предприемачите;

13.  приема за сведение Европейския етичен кодекс на франчайзинга, разработен от Европейската франчайзинг федерация (ЕФФ), като потенциално ефективен инструмент за насърчаването на най-добрите практики в сектора на франчайзинга на основата на саморегулирането, но отбелязва също така, че кодексът е бил подложен на съществени критики от страна на франчайзополучателите, изтъкващи, наред с другото, факта, че кодексът, преди преразглеждането си през 2016 г., е имал много по-строга формулировка по отношение на ангажиментите на франчайзодателя; насърчава франчайзодателите и франчайзополучателите да гарантират балансирано и справедливо представителство на двете страни, за да се намери подходящо решение;

14.  изразява обаче съжаление, че кодексът обхваща едва много малка част от опериращите на територията на ЕС франчайзни предприятия, тъй като по-голямата част от франчайзните предприятия не са членове нито на Европейската франчайзинг федерация, нито на националните асоциации, които са приели кодекса, като в няколко държави членки няма национални асоциации на франчайзите;

15.  отбелязва, че съществуват опасения относно липсата на независим механизъм за прилагане, който да придружава Европейския етичен кодекс, и отбелязва, че в някои държави членки тази липса на независимо прилагане е довела до въвеждането на законодателство за предотвратяване на нелоялните търговски практики във франчайзинга и започване на борба с тях;

16.  припомня, че Етичният кодекс представлява набор от правила, приети от франчайзодателите в допълнение към установените от закона правила; счита, че Етичният кодекс следва винаги да остане като добавена стойност за всеки, който желае да спазва тези правила;

17.  разглежда необходимостта от оценка на ефективността на рамката за саморегулиране и инициативата за веригата на доставки в ЕС, тъй като членството в националните организации на франчайзите е предпоставка за участие в тази инициатива;

18.  заявява, че франчайзинговите споразумения следва изцяло да зачитат принципите на балансирано партньорство, в рамките на което поведението на франчайзодателя и франчайзополучателя един спрямо друг трябва да е разумно и справедливо и те трябва да разрешават жалби, оплаквания и спорове чрез откровен, прозрачен, разумен и пряк диалог;

19.  призовава държавите членки да предоставят на Комисията жалбите и друга относима информация, която получават чрез звено за контакт или по друг начин; призовава Комисията да изготви, въз основа на тази информация, неизчерпателен списък на нелоялните търговски практики, който следва да бъде публикуван и да е достъпен за всички заинтересовани страни; освен това призовава Комисията да създаде, ако е необходимо, експертна платформа, за да получи допълнителна информация за практиките в областта на франчайзинга в търговията на дребно и по-специално относно всички видове нелоялни търговски практики;

20.  изтъква, в частност, необходимостта от конкретни принципи, които да гарантират балансирани договорни права и задължения за страните, като например ясна, коректна и всеобхватна преддоговорна информация, включваща информация относно характеристиките на франчайзинговата формула, както в общ план, така и насочена конкретно към предвиденото от франчайзополучателя местоположение, и включваща ясни ограничения относно изискванията за поверителност, която да бъде на разположение в писмена форма и достатъчно време преди подписването на споразумението, както и въвеждането, по целесъобразност, на срок за отказ след подписването на споразумението; изтъква също така необходимостта от предоставяне, ако е необходимо, на постоянна търговска и техническа помощ от страна на франчайзодателя за франчайзополучателя по време на срока на действие на споразумението;

21.  подчертава необходимостта от специализирано първоначално обучение, когато се налага, и съответни насоки и информация, които франчайзодателят да предоставя на франчайзополучателите по време на срока на действие на споразумението;

22.  припомня задължението на франчайзополучателите да положат всички усилия за растежа на франчайзинговия бизнес и за поддържането на общата идентичност и репутация на франчайзинговата мрежа и за тази цел да си сътрудничат лоялно с всички партньори в мрежата и да зачитат правата върху индустриалната и интелектуалната собственост, които са свързани с франчайзинговата формула, както и правилата в областта на конкуренцията;

23.  добавя обаче, че понякога франчайзодателите изискват франчайзополучателите да купуват продукти и услуги, които не са свързани с франчайзинговата формула; подобно изискване не следва да се разглежда като част от задължението на франчайзополучателите по отношение на поддръжката и общата идентичност и репутацията на франчайзинговата мрежа, но лесно може да представлява нелоялна търговска практика;

24.  подчертава, че клаузите за неконкуриране следва да бъдат ясно формулирани, разумни и пропорционални и не следва да се прилагат за по-дълъг период от строго необходимото, като се има предвид, по-специално, евентуалната необходимост франчайзополучателите да променят франчайзинговата формула, която използват, ако се промени обкръжаващата ги среда и поради това се промени и търсенето на продукти или услуги;

25.  отбелязва въпросите, възникващи във връзка с онлайн продажбите, тъй като последните се превръщат във все по-значима част от бизнес модела на франчайзинга, но не са обхванати от традиционните франчайзингови споразумения, които не отчитат ефекта, който продажбите по интернет могат да окажат върху определените в тях разпоредби; предлага следователно включването във франчайзинговите споразумения, когато е необходимо, на разпоредби, отнасящи се до онлайн продажбите, по-специално в случаите, в които правомощията на франчайзодателя и франчайзополучателя не са балансирани, особено когато франчайзополучателят е МСП;

26.  изисква от Комисията да започне публична консултация, за да получи безпристрастна информация за реалното положение в областта на франчайзинга и да изготви незаконодателни насоки, отразяващи най-добрите практики, относно функционирането на франчайзинга в сектора на търговията на дребно, по-специално във връзка с последните технологични и пазарни промени, като например продажбите по интернет, и да ги представи на Парламента не по-късно от януари 2018 г.; във връзка с това приканва Комисията да направи анализ на съществуващите инструменти за саморегулиране, както и на законодателните практики на държавите членки в областта на франчайзинга в сектора на търговията на дребно, и да представи своите констатации на Парламента, в това число препоръки за начина, по който допълнително да бъде развит секторът на франчайзинга в ЕС;

27.  подчертава, че Парламентът следва да участва активно в цялата работа във връзка с франчайзинга в сектора на търговията на дребно, включително когато регламентите и директивите относно франчайзинга биват адаптирани, за да се постигне по-последователна и съгласувана регулаторна рамка;

Конкурентно право

28.  подчертава, че Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики(8) трябва да бъде прилаган по еднакъв начин в държавите членки, и изразява съжаление във връзка с липсата на информация за неговото прилагане;

29.  счита, че Комисията следва да провери дали ефективността на този регламент не се намалява вследствие на непоследователното прилагане в държавите членки, както и дали той е в съответствие с последните развития на пазара, по-конкретно относно следдоговорните клаузи, които са обект на освобождаване, и условията за покупка;

30.  счита, че Комисията следва да провери до каква степен може да бъде подобрено прилагането на регламента чрез механизъм за оценка в рамките на Европейската мрежа по конкуренция; подчертава, че несъгласуваните последващи действия от страна на Комисията възпрепятстват трансграничната дейност в търговията на дребно и не създават равнопоставени условия в рамките на единния пазар;

31.  счита, че по-доброто прилагане на регламента на национално равнище би подобрило разпространението, би разширило достъпа до пазара за предприятията от други държави членки и в края на краищата би предложило по-изгодни условия за крайните потребители;

32.  счита, че Комисията следва също така да анализира нежеланите последици от конкурентното право във всяка държава членка;

33.  насърчава Комисията да започне обществени консултации и да информира Парламента за пригодността на модела, на който ще се основава бъдещият регламент за групово освобождаване;

34.  призовава Комисията също така да гарантира събирането на всяка неправомерна държавна помощ под формата на данъчни облекчения в областта на франчайзинга и да покаже решителност при провеждането на текущи разследвания; освен това подчертава, че ЕС трябва да има по-ясно законодателство относно данъчните договорености; призовава Комисията да коригира всяко нарушение в областта на франчайзинга с оглед гарантиране на лоялна конкуренция в единния пазар;

35.  призовава Комисията да коригира неефективността на пазара и да гарантира ефективна борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци в областта на франчайзинга;

36.  призовава Комисията да провери дали е необходимо преразглеждане на регламента и в тази връзка да провери и да информира Парламента по отношение на: (1) въздействието на хоризонталния подход върху функционирането на франчайзинга; (2) дали моделът на франчайзинг, възприет в регламента, отразява пазарната действителност; (3) до каква степен т.нар. „разрешени вертикални ограничения“, т.е. условията, при които франчайзополучателите могат да купуват, продават или препродават определени стоки или услуги, са съразмерни и имат отрицателно въздействие върху пазара и потребителите; (4) пред какви нови предизвикателства ще трябва да се изправят франчайзодатели и франчайзополучатели в контекста на електронната търговия и цифровизацията като цяло; както и (5) да събере пазарна информация по отношение на новите тенденции, развитието на пазара във връзка с мрежовата организация и технологичния напредък;

37.  призовава Комисията да преразгледа правилата за прилагане на регламента от страна на държавите членки, като неговото прилагане следва да бъде коригирано пропорционално, за да се изпълни целта му;

o
o   o

38.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 140. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0250. (3) IP/A/IMCO/2015-05, PE 578.978 (4) IP/A/IMCO/2016-08, PE 587.317 (5) PE 587.325 (6) „Правна перспектива на регулаторната рамка и предизвикателства пред франчайзинга в ЕС“, проучване за комисията IMCO, септември 2016 г., стр. 12. (7) „Борба с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни между предприятия“, COM(2014)0472. (8) ОВ L 102, 23.4.2010 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно космическа стратегия за Европа (2016/2325(INI))

P8_TA(2017)0323 A8-0250/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 4 и член 189 от дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 октомври 2016 г., озаглавено „Космическа стратегия за Европа“ (COM(2016)0705),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2013 г., озаглавено „Индустриална политика на ЕС за космическия сектор“ (СOM(2013)0108),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „5G за Европа: план за действие“ (COM(2016)0588), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0306),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (COM(2016)0590),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юни 2010 г., озаглавено „План за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)“ (COM(2010)0308),

—  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК, както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета и на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета(2),

—  като взе предвид Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на рамка за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 512/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 912/2010 за създаване на Европейската агенция за ГНСС(4),

—  като взе предвид съответните заключения на Съвета и „Декларацията от Амстердам“ на министрите от 14 април 2016 г. относно сътрудничеството в областта на свързаното и автоматизирано управление на МПС,

—  като взе предвид Хагския манифест относно космическата политика от юни 2016 г.;

—  като взе предвид съвместното изявление относно обща визия и цели за бъдещето на Европа в космическото пространство от Европейския съюз и Европейската космическа агенция, подписано от Комисията и агенцията на 26 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно развитието на космическия капацитет за европейска сигурност и отбрана(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно навлизането на пазара на космически технологии(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор — разгръщането на потенциала за икономически растеж в космическия сектор(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г. относно „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи — политика на ЕС в краткосрочен и средносрочен план(9),

—  като взе предвид проучването от януари 2016 г. относно навлизането на пазара на космически технологии в Европа(10),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм и комисията по рибно стопанство (A8-0250/2017),

А.  като има предвид, че космическото пространство носи множество ползи за обществото, които могат да направят икономиката на Европа по-конкурентоспособна чрез насърчаване на разработването на много нови продукти и услуги и чрез подпомагане на земеделието, горското стопанство, рибарството и морския транспорт; като има предвид, че сателитната технология може да осигури по-добър достъп до комуникационните технологии, системите за наблюдение на Земята с висока разделителна способност, даващи възможност за обмен на информация в реално време, бърза реакция при природни бедствия и по-ефективен контрол на границите и сигурността;

Б.  като има предвид, че космическите технологии, данни и услуги могат да подпомагат различни публични политики и основни политически приоритети на ЕС, като стимулиране на цифровия единен пазар, на европейската икономика и справяне с изменението на климата;

В.  като има предвид, че космическото пространство не е разход за европейския гражданин, а инвестиция; като има предвид, че амбициозна космическа стратегия може да осигури на ЕС автономност и позициониране в стратегическата космическа област, като същевременно се повишават растежът, конкурентоспособността и създаването на работни места в производството, дейностите и услугите надолу по веригата, свързани с космическото пространство;

Г.  като има предвид, че политическите решения, взети от Парламента и Съвета през 2007 г., доведоха до разпределяне на бюджетни средства за европейските спътникови навигационни програми на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и „Галилео“ и осигуриха споразумение относно рамката за управление на програмите;

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Космическа стратегия за Европа“, и подкрепя пълната ангажираност на Комисията за максимално увеличаване на икономическите и социалните ползи от космическото пространство, по-голямо използване на космическите технологии и приложения за подпомагане на публичните политики, способстване за глобална конкурентоспособност и иновативност на европейския космически сектор, засилване на независимостта на Европа в космическото пространство и укрепване на ролята на Европа като глобален фактор, както и за международното сътрудничество в космическото пространство;

2.  припомня на Комисията, че е наложително да се гарантира непрекъснатост на космическите програми на ЕС и да се обмисли бъдещото развитите на „Галилео“ и „Коперник“, по-специално с оглед създаването на положителен и предвидим инвестиционен климат в сектора, свързан с дейностите надолу по веригата; счита, че това може да бъде постигнато единствено ако публичното финансиране на водещите космически програми и инфраструктура за данни надолу по веригата е гарантирано в дългосрочен план, като същевременно признава необходимостта от значително участие на частния сектор;

3.  изтъква постиженията на държавите членки, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) в Космоса чрез употребата на нови технологии, изследователски мисии и капацитет за наблюдение на Земята и метеорологичните явления;

4.  счита, че е необходимо да се направи оценка на програмите „Галилео“ и „Коперник“ преди представянето от страна на Комисията на нови законодателни предложения като част от следващата МФР; счита, че тази оценка следва да разгледа, наред с други въпроси: бъдещата роля на Европейската агенция за ГНСС (GSA) в рамките на „Галилео“ и потенциалната ѝ роля в „Коперник“, начини за опростяване на взаимоотношенията на Европейската агенция за ГНСС с ЕКА, както и настоящото разделение между основните и делегираните задачи на агенцията; настоятелно призовава Комисията във връзка с това да гарантира, че Европейската агенция за ГНСС има капацитет да поеме нови задачи, преди такива да ѝ бъдат поверени;

5.  подчертава, че резултатите от оценката следва също да послужат за основа на бъдещите обсъждания относно отношенията между ЕС и ЕКА, като се вземе предвид съвместното изявление на ЕС и ЕКА, подписано на 26 октомври 2016 г.; призовава Комисията да проучи, в сътрудничество с ЕКА, различни възможности за опростяване на сложния институционален пейзаж в европейското управление на космическото пространство, които да доведат до подобряване на разпределението на отговорностите в интерес на по-голяма ефективност и рентабилност;

6.  подчертава, че Европейската агенция за ГНСС следва да разполага с необходимия персонал, за да се запази гладкото функциониране и използване на европейските програми за ГНСС; призовава Комисията да преразгледа адекватността на средствата, отпуснати на Европейската агенция за ГНСС, като се вземат предвид настоящите и бъдещите задачи на агенцията; счита, че кадровата политика и процедурите за набиране на персонал следва да бъдат адаптирани в контекста на новите задачи, които са възложени на Агенцията в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г.;

7.  подчертава, че с цел да се отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства, следващият бюджет на ЕС следва да включва повече средства за космическите дейности в сравнение с настоящия бюджет с цел подпомагане на цялата верига за създаване на стойност (космически и наземен сегмент, наблюдение на Земята, навигация и комуникации), което трябва да бъде гарантирано в хода на предстоящия преглед на МФР; изтъква, че успешното развитие на пазарите за дейностите надолу по веригата зависи най-вече от своевременното изпълнение и непрекъснатото усъвършенстване на програмите „Галилео“ и „Коперник“, подходящото финансиране на които следва да е приоритет; изтъква необходимостта от запазване и увеличаване на европейската добавена стойност и уникалния принос на космическите програми на ЕС при вземането на бюджетни решения за следващата МФР;

8.  приканва Комисията да разгледа възможността за извличане на ползи от полезните взаимодействия между космическите програми на ЕС, така че да се повиши ефективността и рентабилността; счита, че също така е важно да се активизира обменът на информация между агенциите на ЕС, свързани с космическата политика на ЕС, с цел постигане на допълнителни полезни взаимодействия; отбелязва нарастващата конвергенция между различните области на дейност; отправя искане към Комисията да публикува годишен доклад относно принципите и обхвата на съвместната работа на агенциите на ЕС;

9.  изтъква, че е важно да се установят и преодолеят съществуващите пречки за функционирането на вътрешния пазар в областта на космическите продукти и услуги;

Максимално увеличаване на ползите от космическото пространство за обществото и икономиката на ЕС

10.  изтъква факта, че космическите програми и техните услуги ще бъдат основни активи в области на политиката и икономически сектори като енергетиката, климата, околната среда, сигурността и отбраната, здравеопазването, земеделието, горското стопанство, рибарството, транспорта, туризма, цифровия пазар и мобилните комуникации, регионалната политика и местното планиране; счита, че е налице огромен потенциал по отношение на справянето с предизвикателства като миграцията, управлението на границите и устойчивото развитие; подчертава значението на една европейска космическа стратегия за осъществяване на всеобхватна морска политика на ЕС; отбелязва също значителните ползи за обществото от икономичното използване на спътници или системи за дистанционно наблюдение;

11.  призовава Комисията да ускори пълноценната икономическа експлоатация на програмите „Галилео“, EGNOS и „Коперник“, като: определи адекватни цели за навлизане на пазара, подобри достъпа до и обработката на данните по програма „Коперник“, за да даде възможност на предприятията, и по-специално МСП и стартиращите предприятия, да разработват приложения въз основа на космическите данни, гарантира по-добра интеграция с други цифрови услуги, като например интелигентни транспортни системи (ИТС), Европейската система за управление на движението в железопътния транспорт (ERTMS), Речните информационни услуги (RIS), SafeSeaNet (системата за обмен на морска информация на Съюза), както и към конвенционалните системи за навигация; подчертава ползите за гражданите и предприятията от данните и услугите за спътникова навигация и наблюдение на Земята;

12.  приветства действията на Комисията за осигуряване на поддържащи комуникация в облак платформи за данните от наблюдението на Земята, за да се гарантира, че Европа се възползва пълноценно в икономическо отношение от своите водещи космически програми и за да се установи устойчив достъп на потребителите и изграждане на капацитет; настойчиво призовава Комисията да ускори работата си в тази област, така че първите платформи за данни да започват да функционират през 2018 г.; счита, че всички тръжни процедури за тези платформи следва да бъдат отворени за участници от частния сектор;

13.  отправя искане към Комисията да оцени функционирането на натоварените с изпълнението на „Коперник“ субекти, по-специално с оглед на опростяването и рационализирането на тръжните им процедури, за да се улесни кандидатстването на МСП;

14.  подчертава необходимостта от „космически устойчиво“ законодателство; повтаря искането си, отправено в посочената по-горе резолюция относно навлизането на пазара на космически технологии, към Комисията да извърши системна проверка на космическата политика, преди да внася нови законодателни и незаконодателни предложения; призовава Комисията да отстрани пречките пред използването на космическите технологии от публичния сектор, напр. за наблюдение на спазването на новото и съществуващото европейско законодателство; счита, че публичната политика може да бъде значително подобрена чрез използване на космически технологии, основавайки се на примери като „eCall“ и дигиталния тахограф; отправя искане към Комисията и държавите членки да насърчават възприемането на космически технологии от европейските, националните, регионалните и местните органи, например чрез купуване на данни или услуги от европейската програма за наблюдение на Земята за посрещане на целите на политиките;

15.  посочва пилотния проект за по-чисто космическо пространство чрез извеждане от орбита и иновативни материали за космическо оборудване, проектирано с цел проверка на техническата осъществимост и ефективността на бъдещата Съвместна технологична инициатива, прилагана в космическия сектор; признава, че подходящите ресурси, както публични, така и частни, са от съществено значение, за да се гарантират устойчивостта и конкурентоспособността на европейския космически сектор, както и за да се утвърди ролята на ЕС като глобален фактор в космическото пространство;

16.  счита, че приносът на програмата „Коперник“ в борбата с изменението на климата следва да бъдат развит в по-голяма степен; призовава Комисията да установи във възможно най-кратки срокове капацитета на „Коперник“ за мониторинг на емисиите парникови газове, в т.ч. на емисиите на СО2, който понастоящем се разработва в рамките на „Хоризонт 2020“(11), с оглед да се отговори на потребностите, залегнали в споразумението от COP 21, и да се даде възможност за ефикасното му изпълнение; подкрепя разработването на бъдещите спътници, предназначени съответно за мониторинг на CO2 и на метана;

17.  приветства обявяването на началните услуги по програма „Галилео“ от 15 декември 2016 г.; подчертава, че широкото използване на сигнала на „Галилео“ е предпоставка за развитието на солиден пазар за дейностите надолу по веригата за космическите приложения и услуги и че следва да бъдат взети адекватни мерки – включително, по целесъобразност, регулаторни мерки, с цел пълната съвместимост с „Галилео“ и EGNOS да стане стандарт за устройствата, продавани в ЕС, както и да се насърчава внедряването на готови за „Галилео“ и EGNOS устройства; приканва също така Комисията да обмисли мерки за укрепване на конкурентоспособността на европейския отрасъл надолу по веригата на ГНСС;

18.  призовава Комисията да гарантира, че базираните на ГНСС генератори на импулси в инфраструктури от ключово значение са готови за използване в „Галилео“ и EGNOS, което е изключително важно от гледна точка на сигурността;

19.  подчертава способността на спътниците да осигуряват непрекъсната свързаност с много голям капацитет, и по-специално в отдалечените райони и най-отдалечените региони, което е от основно значение за преодоляването на цифровото разделение, за развитието на високоскоростни мрежи и за разширяването на мрежите на интернет на предметите, като се прави възможно предоставянето на услуги като автономно шофиране, интелигентен флот, управление на товарите и приложенията на електронното управление, електронното обучение и електронното здравеопазване; изтъква взаимното допълване на наземните и космическите технологии за осигуряване на мрежи с много голям капацитет; настоява Комисията да признава това и да отчита по подходящ начин приноса на спътниците в тази област; подчертава също така необходимостта да се заделят адекватни честотни ленти за дейността на такива спътникови услуги; призовава този въпрос да бъде разгледан в рамките на настоящата законодателна работа относно далекосъобщителните мрежи, с адекватно инвестиране в научноизследователска и развойна дейност; счита също така, че космическата стратегия за Европа следва да се изпълнява в координация с цифровите стратегии на Комисията, с подкрепата на държавите членки и предприятията, така че да се стимулира ефективно и ориентирано към търсенето използване на спътникови комуникации, с цел насърчаване на всеобща свързаност в целия ЕС;

20.  подчертава важната роля на европейските структурни и инвестиционни фондове за стимулиране на пазарите на космически продукти и услуги надолу по веригата, най-вече чрез обществени поръчки, включително в държавите, които все още нямат голям космически сектор, като отбелязва, че това следва да бъде разгледано в рамките на текущите дискусии относно бъдещето на политиката на сближаване; подкрепя въвеждането на целеви мерки за изграждане на капацитет в помощ на държавите членки и регионите с новосъздаващ се космически капацитет; подчертава, че регионалното измерение е от първостепенно значение, за да стигнат до гражданите ползите от космическото пространство, и че участието на местните и регионалните органи може да създаде полезни взаимодействия с интелигентните стратегии за специализация и Програмата на ЕС за градовете; поради тази причина подкрепя засиленото участие на регионалните и местните органи в една успешна космическа политика на ЕС, включително най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии; подчертава, че Комитетът на регионите следва да стане член на форума на ползвателите на „Коперник“, за да се отрази значението на регионалните и местните фактори като ползватели на данните от „Коперник“;

21.  подчертава, че ползватели като МСП и местните и регионалните органи все още не са достатъчно добре запознати с възможностите за финансиране, включително тези от Европейската инвестиционна банка, за проекти, които са свързани с „Галилео“ или „Коперник“, и че целенасоченото разпространение на информация за тези възможности следва да бъде неотложно подобрено;

22.  признава ролята на космическите технологии и на двете водещи космически програми за превръщането на наземния, морския, въздушния и космическия транспорт в по-интелигентен, по-безопасен, по-сигурен и устойчив и по-добре интегриран в стратегически сектори на бъдещето като самоуправляващи се и свързани автомобили и безпилотни летателни апарати; счита, че космическата стратегия може да допринесе за посрещането на новите нужди на транспорта от сигурна и непрекъсната свързаност, по-стабилно позициониране, интермодалност и оперативна съвместимост; насърчава Комисията да включи в диалога с космическия сектор заинтересованите страни в областта на транспорта, за да се гарантира прозрачност и да се улесни навлизането на европейски космически технологии в транспортния пазар, с оглед на повишаване на конкурентоспособността на транспортните услуги от ЕС на европейския и глобалния пазар; изисква от Комисията и държавите членки да обърнат внимание на развитието на космическия туризъм;

23.  призовава Комисията да подкрепи изпълнението на процедурите по EGNOS за кацанията както на по-малките, така и на по-големите летища; отново изтъква финансовите предимства и увеличаването на точността, устойчивостта и безопасността, които EGNOS би могла да предостави при използването на приложения с критично значение за безопасността, като например кацането на въздухоплавателните средства; повтаря, че е важно настоящото покритие на EGNOS да се разшири да обхваща приоритетно югоизточна и източна Европа, а по-нататък също Африка и Близкия изток; счита също така, че програмата „Галилео“ би могла да играе ключова роля в контрола на въздушното движение като крайъгълен камък за преминаването от наблюдение, базирано на радари, към наблюдение, базирано на спътници;

24.  освен това набляга на значението на въздухоплавателните средства, оборудвани с базираната в космоса технологична система на автоматичен зависим обзор – радиопредаване (ADS-B ), и на възлагането на задължение за операторите да оборудват апаратите с ADS-B, за да се гарантират точност и надеждност на проследяването на въздухоплавателните средства в реално време, както и икономия на гориво;

25.  подчертава значението на космическите програми на ЕС за мореплавателските и морските въпроси, риболовните дейности и синята икономика като цяло, например по отношение на: борбата с незаконния, нерегламентиран и недеклариран риболов, проучването и оценката на състоянието и здравето на океаните и рибните запаси, подкрепата на производителността на рибовъдните стопанства, улесняването на научноизследователската дейност, както и предоставянето на услуги за търсене и спасяване и спътникови връзки за медицинско оборудване; във връзка с това изтъква необходимостта от космически капацитет за наблюдение на океаните и добра координация между услугите по „Галилео“, EGNOS и „Коперник“;

Поощряване на глобално конкурентоспособен и иновативен европейски космически сектор

26.  подчертава, че успехът и конкурентоспособността на космическия сектор и развитието на революционните технологии зависят до голяма степен от научните изследвания и иновациите; призовава за укрепване и увеличаване на специалния бюджетен ред за космическото пространство по Деветата рамкова програма; подчертава значението на пълното сътрудничество между ЕС, ЕКА и държавите членки за осигуряване на ефективност и избягване на дублирането, по-специално в областите, в които финансирането на научните изследвания се предоставя от няколко участници; счита, че научните изследвания и иновациите следва да бъдат стимулирани и финансирани в широк набор от космически технологии; настоятелно призовава Комисията да разшири използването на предназначения за МСП инструмент за увеличаване на икономическите възможности при продуктите и услугите, базирани в космическото пространство, както в рамките на „Хоризонт 2020“, така и в бъдещи рамкови програми;

27.  призовава Комисията в контекста на обществените поръчки да гарантира справедливо третиране на предприятията от ЕС спрямо предприятия от трети държави, по-конкретно като отчита цените, които дружествата начисляват на други клиенти в световен мащаб, с цел да се гарантира, че правилата се зачитат и че участниците спазват лоялни практики, с цел осигуряването на еднакви условия на конкуренция; посочва, че европейската космическа промишленост е изправена пред нелоялна и все по-жестока международна конкуренция; приветства предложението на Комисията за засилване на използването на иновативни схеми за обществени поръчки;

28.  подчертава значението на укрепването на европейската индустриална база и гарантирането на стратегическата автономност на ЕС чрез диверсифициране на източниците на доставки и оптимално използване на множество доставчици от ЕС; следователно счита, че участието на промишления сектор на всички равнища трябва да се насърчава по балансиран начин; призовава Комисията да подкрепи европейския космически сектор по цялата верига за създаване на стойност; счита, че космическите клъстери могат да играят полезна роля в космическа промишлена стратегия;

29.  призовава Комисията да подкрепя развитието в цяла Европа на нови бизнес модели в областта на космоса и на технологии, които могат да революционизират сектора и да намалят разходите (например европейските технологии за изпращане на малки спътници в космоса като повторно използваеми балони и ракети носители);

30.  изисква от Комисията да разгледа положението и потребностите на МСП при определянето на продължителността на договорите за обществени поръчки в областта на космическата инфраструктура и космическите услуги, за да се създадат равнопоставени условия между предприятията в космическия сектор;

31.  подчертава необходимостта от по-големи инвестиции в образованието и обучението на европейските граждани в областта на космическото пространство, включително с цел да могат да се оползотворят изцяло възможностите, създадени от космическото пространство, по време на прехода към цифровото общество; подчертава значението на постиженията на космическата политика за вдъхновяване на бъдещите поколения и поощряване на чувство за европейска идентичност; поради това подчертава необходимостта да продължи и да стане повсеместно прилагането на координиран подход за европейско образование по въпросите на космическото пространство, което може да привлича младите хора да се насочат към кариери в областта на космическите науки и технологии;

32.  подчертава, че участието във факултативните програми на ЕКА, в които могат да участват европейски предприятия, университети или изследователски институти с цел разработването на авангардни технологии за космически експедиции и системи, е основно и фундаментално средство за развитието на капацитета на европейската космическа промишленост; подчертава, че участието в такива програми открива възможности за предприемачество в тази област, както и за достъп до изследователски проекти с високи технологии и съответни знания, което може да се отрази положително и върху сектора на транспорта;

Засилване на независимостта на Европа в достъпа и използването на космическото пространство в сигурна и безопасна среда

33.  припомня, че космическите програми на ЕС са от граждански характер и потвърждава отново ангажимента си за немилитаризация на космическото пространство; въпреки това признава стратегическото измерение на космическия сектор за Европа и необходимостта от подобряване на взаимодействията между гражданските аспекти и аспектите, свързани със сигурността и отбраната, и от използване на космическите възможности за посрещане на потребностите в областта на сигурността и безопасността, като също така се вземат под внимание геополитическата обстановка и общата политика за сигурност и отбрана; счита, че Комисията следва да анализира взаимодействията между европейските космически програми и европейския план за действие в областта на отбраната, предложен през ноември 2016 г., за да се гарантира цялостна съгласуваност в тази стратегическа сфера;

34.  призовава Комисията да агрегира търсенето на институционални клиенти от Европейския съюз и държавите членки, за да се гарантира независим, икономически ефективен и надежден достъп до космическото пространство чрез използването на европейските ракети носители „Ариана“, „Вега“ и техните бъдещи модификации; счита, че това е от изключително стратегическо значение за функциите при непредвидени ситуации и за управление на кризи и за устойчива европейска политика в областта на сигурността и отбраната;

35.  подкрепя целта на Комисията да извърши оценка на различните начини за подпомагане на европейските инфраструктурни съоръжения за изстрелване, когато това е необходимо за постигане на политически цели и потребности на ЕС от гледна точка на автономност, сигурност и конкурентоспособност; във връзка с това подчертава стратегическото значение на европейския космодрум, базиран в Куру (Френска Гвиана), и необходимостта да се обърне особено внимание на икономическите и социалните ползи за територията, на която се намира;

36.  припомня, че понятието за независим достъп до космическото пространство не може да бъде отделено от независимия капацитет на Европа за създаване, разработване, изстрелване, управление и експлоатация на космически системи;

37.  отбелязва липсата на прозрачност във връзка с продължаването на програмата за ракети-носители в Европа след идните три до четири години („Ариана 6“ и „Вега С“) и с финансовото положение на тази програма; изразява загриженост от липсата на каквато и да било средно- до дългосрочна програма за ракети носители; настоятелно приканва Комисията да изготви работна програма за ракети носители в Европа за следващите 20 години;

38.  призовава Комисията да насърчава разработването на алтернативни технологии за изстрелване в космическото пространство и включването на принципите на екологичното проектиране във всички ракети носители и космически активи;

39.  счита, че в следващите поколения спътникови системи следва да продължи развитието на сигурността при инфраструктурата на „Галилео“, включително на наземния сегмент, на капацитета за двойна употреба на програмите „Галилео“ и „Коперник“ и на по-добра прецизност и криптиране; припомня, че публично регулираната услуга (PRS) на „Галилео“ е с ограничен достъп, като оторизираните от правителството ползватели биха могли да играят в бъдеще важна роля за реакцията при променящи се заплахи, и по-специално в случай на криза;

40.  насочва вниманието към уязвимостта на космическата инфраструктура по отношение на смущения или атаки от страна на държавни и недържавни участници и редица други заплахи, включително сблъсъци с космически отпадъци или други спътници; подчертава значението на това да се подсигурят критичната инфраструктура и критичните комуникации, както и разработването на устойчиви технологии; признава нарастващото значение на космическото пространство и космическите технологии за двойна употреба, и по-специално в областта на комуникациите, разузнаването, реакциите при бедствия и контрола на оръжията, и подчертава жизненоважната роля, която космическият капацитет играе в борбата с тероризма; допълнително насърчава инвестициите за ускоряване на разработването на нов космически капацитет и нови космически технологии; счита, че е необходимо подобряване на способностите за справяне с възникващите заплахи в космоса, което, на свой ред, ще засили способностите на европейския космически сектор да отговори на променящите се пазари, участници и технологии;

41.  призовава Комисията да смекчава рисковете, произтичащи от космически отпадъци, чрез засилване на съществуващите услуги за космическо наблюдение и проследяване (КНП) с цел да се създаде програма за независима система, способна да разпознава заплахите от космически отпадъци за европейската космическа инфраструктура, мерки за избягване на сблъсъци и, в дългосрочен план, активно премахване на отпадъци; подкрепя плана за разширяване на приложното поле на КНП на ЕС, за да се даде възможност за метеорологични прогнози от космоса; предлага да бъде обърнато допълнително внимание на близките до Земята обекти поради потенциално катастрофалното им въздействие в случай на сблъсък на такъв обект със Земята; подчертава, че способностите и експертният опит в тези области, включително вече наличните в рамките на ЕКА, следва да се увеличат и разширят; отново потвърждава необходимостта от предоставяне на колкото е възможно повече свободно достъпни данни, за да се насърчат научните изследвания и иновациите;

42.  припомня нарастващото значение на киберсигурността за космическите програми; отбелязва, че този проблем е особено сериозен, като се има предвид, че голяма част от нашата икономика разчита на свързаните с космоса услуги; призовава Комисията да смекчава рисковете за космическите активи на ЕС, като предприема подходящи мерки, включително, по целесъобразност, използването на криптиране, за защита на свързаната с космоса инфраструктура от киберзаплахи; в допълнение към това, отправя искане към Комисията да направи необходимото всички съответни агенции да разполагат с готови планове за действие при извънредни ситуации в случай на евентуални кибератаки;

43.  смята, че планираната инициатива за правителствените спътникови далекосъобщения (Govsatcom) е многообещаваща с оглед гарантиране на достъп до сигурни, ефикасни и икономически ефективни услуги за европейските институционални участници, като разглежда потребностите на ползвателите в широк кръг области и като същевременно насърчава растежа, конкурентоспособността и иновациите в целия европейски сектор на спътниковите телекомуникации; призовава Комисията, в случай че оценката на въздействието е достатъчно положителна, да разработи планираната инициатива за правителствените спътникови далекосъобщения (Govsatcom) по ефективен от гледна точка на разходите начин — което може да включва обединяване и споделяне на способности или закупуване на услуги от търговски комуникационни спътници — и да гарантира, че инициативата създава значителна добавена стойност и избягва дублирането на съществуващи структури;

44.  подчертава значението на всеобхватна европейска космическа политика, насочена към ефективен принос за укрепването на общата политика за сигурност и отбрана и външна политика чрез предоставянето на независима разузнавателна информация на съответните институции, напр. ситуационна осведоменост в реално време;

Укрепване на ролята на Европа като глобален фактор и насърчаване на международното сътрудничество

45.  призовава Комисията да насърчава космическите активи на ЕС и промишления капацитет на ЕС в областта на космическото пространство във всички съответни аспекти на външните отношения на ЕС;

46.  счита, че гарантирането на спокойна и безопасна среда ще изисква ангажираност с международните партньори за насърчаване на стандарти за отговорно поведение и устойчивост, особено във връзка с космическите проучвания; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с ЕСВД и държавите членки в това отношение;

47.  подчертава необходимостта от международна координация по отношение на управлението на космическия трафик и космическите отпадъци, които ще се увеличат поради планираното изграждане на големи мрежи от спътници и поради претоварването на близки до Земята орбити, които могат да произтекат от продължаващото понижаване на разходите по изстрелването на спътниците;

48.  отправя искане към Комисията да наблюдава съществуващите цели на частния сектор в области като добивните разработки в космическото пространство и да разгледа потенциалното въздействие от такива дейности върху настоящата правна рамка, и по-специално за Договора за космическото пространство; счита, че основните принципи на Договора следва да се спазват и че е необходимо да се избегне надпревара за изтощими космически ресурси; настойчиво призовава държавите членки да работят за постигане на координиран европейски подход; призовава Комисията да поеме водещата роля за постигане на консенсус; признава, че космосът е общо наследство на човечеството;

49.  силно приветства намерението на Комисията да използва икономическата дипломация за разкриване на нови стопански възможности за европейската космическа промишленост; подчертава, че европейските участници на пазарите в трети държави следва да бъдат подкрепени от Комисията и, когато е целесъобразно, органите на държавите членки или на индивидуален принцип, или чрез ЕКА, и органи, като например Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ); препоръчва предварителното изготвяне на такива планове за координирана подкрепа;

Осигуряване на ефективно осъществяване

50.  подчертава факта, че Парламентът следва да играе активна роля в развитието на космическата политика на ЕС и че той следва да бъде включен във всякакъв обмен на информация, осъществяван от Комисията, Съвета, ЕСВД и ЕКА относно темите, свързани с космическото пространство;

51.  счита, че демократичната подкрепа е важна за инвестициите в космическото пространство; призовава Комисията да представи добре обмислена и всеобхватна комуникационна стратегия за ползите от космическите технологии за гражданите и предприятията; настоятелно призовава Комисията, при изпълнението на тази стратегия, да я основе на следните три стълба, всеки от който е ориентиран към важна целева група: а) повишаване на осведомеността на широката общественост относно необходимостта от инвестиции в космическото пространство; б) информиране на МСП и предприемачите за възможностите, които водещите космически програми предлагат; в) включване на темата за космическото пространство в образованието с цел преодоляване на недостига на умения; отправя искане към Комисията да представи на Парламента пътна карта за създаването на тази комуникационна стратегия възможно най-скоро;

52.  призовава Комисията да изготви график за прилагането на мерките, предложени в стратегията, да докладва редовно относно изпълнението на стратегията, да предложи законодателство, където е необходимо, и да разработи допълнителни конкретни и водещи до резултати действия, необходими за навременно постигане на целите, изложени в стратегията;

o
o   o

53.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Европейската космическа агенция.

(1) OВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 44. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1. (3) ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 227. (4) ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 72. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0267. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0268. (7) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 12. (8) ОВ C 227 E, 6.8.2013 г., стр. 16. (9) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 1. (10) „Навлизане на пазара на космически технологии в Европа“, проучване за комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел A, 2016 г., ISBN 978-92-823-8537-1. (11) https://ec.europa.eu/research/participants/data/ref/h2020/wp/2016_2017/main/h2020-wp1617-leit-space_en.pdf, стр. 48.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно непрекъснатото университетско образование и дистанционно обучение в рамките на европейската стратегия за учене през целия живот (2016/2142(INI))

P8_TA(2017)0324 A8-0252/2017

Европейският парламент,

—   като взе предвид членове 8, 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

—  като взе предвид Декларацията от Копенхаген от 30 ноември 2002 г. относно засиленото сътрудничество в областта на европейското професионално образование и обучение,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“)(1),

—  като взе предвид Съвместния доклад на Съвета и на Комисията за 2012 г. относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“), озаглавен „Образованието и обучението в интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа“(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно ефективната подготовка на преподавателите,

—  като взе предвид съвместния доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“), озаглавен „Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението“(3),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 20 декември 2011 г. относно обновената европейска програма за учене за възрастни(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2012 г., озаглавено „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ (COM(2012)0669),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 февруари 2014 г. относно инвестициите в образование и обучение — отговор на съобщението „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ и на годишния обзор на растежа за 2013 г.(5),

—  като взе предвид Решение №1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на Програма за действие за обучение през целия живот(6),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС през 2010 г.,

—  като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за учене през целия живот(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2010 г. относно образованието за устойчиво развитие(8),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(9),

—  като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот(10) (ЕКР—ОЦЖ),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно осигуряване на качество в подкрепа на образованието и обучението(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно „Еразъм +“ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение — подход за учене през целия живот(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2016 г. относно проследяването на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020“)(13),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 януари 2014 г., озаглавено „Отваряне на образованието“(14),

—  като взе предвид проучването на Комисията, озаглавено „Образование и обучение 2020: подобряване на политиката и на предлагането на обучение за възрастни в Европа“(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата(16),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г.(17),

—  като взе предвид проекта за заключения на Съвета от 20 февруари 2017 г., озаглавен „Повишаване на уменията на жените и мъжете на пазара на труда в ЕС“(18),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно обновената европейска програма за учене за възрастни,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0252/2017),

А.  като има предвид, че образователните системи са изправени пред значителни предизвикателства в резултат от цифровата трансформация, които оказват влияние върху процесите на обучаване и учене, и необходимостта от повишаване на капацитета за социално приобщаване и гражданското участие, както и за личностно развитие, а също и от укрепване на европейските демократични ценности и търпимостта с оглед насърчаване на прогресивното мислене и предотвратяване на всякаква форма на нетърпимост; като има предвид, че цифровото оправомощаване и увереността в собствените способности са важна предпоставка за изграждането на силни общества и за подпомагане на процесите за постигане на единство и интеграция в рамките на ЕС;

Б.  като има предвид, че европейската стратегия за учене през целия живот следва да бъде укрепена; като има предвид, че всеки човек, през всеки етап от живота си следва да има възможности за учене през целия живот, за да придобие знанията и уменията, от които се нуждае за личностното си развитие и професионален напредък; като има пред вид, че ученето през целия живот в контекста на формалното, неформалното и самостоятелното учене, което насърчава активното гражданство и пригодността за заетост, е ключов аспект на засегнатото от тези промени образование;

В.  като има предвид, че трябва да се положат допълнителни усилия с цел засилване на полезните взаимодействия между образованието и заетостта както като се улесни навлизането на пазара на труда, така и като се позволи на отделните лица непрекъснато да актуализират своите умения или да придобиват нови през целия си професионален път; като има предвид, че държавите членки трябва да потърсят начини за защита или насърчаване на дългосрочните инвестиции в образованието, научните изследвания и иновациите;

Г.  като има предвид, че непрекъснатото университетско образование и дистанционното обучение има значителен принос за личностното развитие на отделните лица и за формирането на човешкия капитал и следва да се превърне в неразделна част от европейската стратегия за учене през целия живот;

Д.  като има предвид, че непрекъснатото университетско образование и дистанционно обучение играе все по-важна роля за улесняване на адаптацията на работниците към икономическите и технологичните промени през целия им професионален живот; като има предвид, че до 2025 г. 49% от всички нови работни места в ЕС (включително изцяло новите и заместващите) ще изискват квалификация на високо равнище, 40% — средно равнище на квалификация, и едва 11% — ниска или никаква квалификация;

Е.  като има предвид, че непрекъснатото университетско образование и дистанционното обучение са важни средства за осигуряване на гъвкави, персонализирани образователни възможности за всички без никаква дискриминация(19); във връзка с това подчертава значението на гарантирането на разширяване на стратегиите за достъп;

Ж.  като има предвид, че непрекъснатото университетско образование и дистанционното обучение и използването на нови технологии могат да допринесат за повишаване на информираността на момичетата и жените относно нови възможности за кариера, особено в области, където те са недостатъчно представени; като има предвид, че макар все повече жени да имат дипломи за завършена най-висока степен на средно образование и степени за висше образование, е необходимо да се увеличи присъствието на жени както в областта на професионалното образование, така и в секторите, свързани с НТИМ (науките, технологиите, инженерството и математиката);

З.  като има предвид, че дистанционното обучение е възможен образователен формат в контекста на непрекъснатото университетско образование, който въз основа на своята гъвкавост предоставя възможност по специален начин за съчетаване на следването, професията и семейството;

И.  като има предвид, че дистанционното обучение(20) е форма на организация на преподаването и обучението, предлагаща висока степен на гъвкавост чрез използването на цифрови образователни технологии, като тя не заменя редовната форма на образование, а предлага алтернатива за обучаващите се, които не могат да участват в редовна форма на образование;

Й.  като има предвид, че дистанционното обучение е метод на преподаване, предлагащ гъвкавост на обучението чрез използването на изцяло нови технологии, като то не заменя редовната форма на образование, а предлага алтернатива за обучаващите се, които не могат да участват в редовната форма на образование, както и за работници, които желаят да съчетаят работата си с образование; като има предвид, че поради това цифровизацията може да се използва като средство за предоставяне на нови начини за достъп до висше образование;

К.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС, залегнал в Договорите, и представлява една от целите и задачите на Съюза; като има предвид, че равенството в образованието предлага на жените повече възможности и спомага за социалното, културното и икономическото развитие на обществото; като има предвид, че образованието е основно средство за борба със стереотипите, свързани с пола;

Л.  като има предвид, че средното равнище на заетост на жените е пряко свързано с тяхното ниво на образование, като при жените на възраст между 25 и 49 години, завършили висше образование, равнището на заетост е с 20% по-високо, отколкото при жените с предучилищно, начално и основно образование;

М.  като има предвид, че дистанционното обучение може да има положително въздействие върху уменията на жените в областта на ИКТ; като има предвид, че навлизането на повече жени в сектора на ИКТ би дало тласък на пазара, на който се предвижда недостиг на работна сила и в рамките на който равното участие на жените би довело до ежегодни приходи от около 9 милиарда евро към БВП на ЕС; като има предвид, че жените продължават да бъдат прекалено слабо представени в образователните степени в сферата на ИКТ, където те са едва около 20% от завършващите висше образование в тази област, като само 3% от всички завършили висше образование жени притежават диплома в областта на ИКТ;

Н.  като има предвид, че програмите за дистанционно обучение достигат до значителен брой жени в общества, където жените нямат равни права за участие в традиционните форми на образование и обучение, тъй като жените все още прекарват повече време от мъжете, извършвайки неплатен труд в дома или полагайки грижи за членове на семейството; като има предвид, че такива курсове им предлагат гъвкавост при съчетаването на професионалния и личния живот, и като има предвид, че дистанционното обучение е предназначено по-специално за категорията на нетрадиционните студенти;

О.  като има предвид, че непрекъснатото университетско образование е включено в обхвата на публичните задачи на академичните институции, както и че се отнася до програми за образование в академични институции, които могат да бъдат следвани успоредно с работа на пълно работно време, като в общия случай надграждат върху професионалния опит и обикновено изискват наличието на университетска степен;

П.  като има предвид, че адаптирането към засилващите се икономически и технологични променени е основно предизвикателство за застаряващата работна сила и че отговорът на това предизвикателство ще е едно от ключовите неща за гарантиране на дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на ЕС;

Р.  като има предвид, че политиките за учене през целия живот и за професионално развитие може да бъдат подобрени чрез признаването на предишно обучение;

С.  като има предвид, че предоставянето на свободно време на хората за личностно развитие и обучение в контекста на ученето през целия живот благоприятства тяхното благосъстояние, както и приноса им към обществото чрез повече възможности във връзка с по-дефинирани лични и професионални умения; като има предвид, че университетското дистанционно обучение предвижда гъвкави форми на преподаване, които помагат на хората да съчетават по-добре професионалния и личния си живот; като има предвид, че ученето през целия живот на университетско равнище следва да е част от европейската стратегия за цифровизация;

Т.  като има предвид, че цифровизацията дава възможност за гъвкавост и интерактивност на образователния процес и е основен фактор за по-нататъшното развитие на непрекъснатото университетско образование и дистанционно обучение;

У.  като има предвид, че технологичните промени изискват по-силни и продължителни връзки между образованието и заетостта;

Ф.  като има предвид, че тенденцията към инертност на академичните институции поставя предизвикателства пред реформата на учебните програми, правилата за следване и за провеждане на изпити, както и изискванията за постъпване;

Х.  като има предвид, че непрекъснатото университетско образование и дистанционно обучение е бързо разрастващ се сектор със значителен потенциал по отношение на икономическия растеж и създаването на работни места;

Ц.  като има предвид, че продължават да са налице множество пречки пред възможностите за непрекъснатото университетско образование и дистанционно обучение(21);

Продължаващото и дистанционното обучение като съпътстващи промените в обществото и икономиката

1.  признава, че отвореното онлайн образование променя начина, по който образованието се обезпечава с ресурси, предлага и приема; във връзка с това подчертава колко е важно наличието на отворени образователни ресурси (ООР), които да гарантират достъп до образование за всички и да повишават пригодността за заетост, като подкрепят процеса на учене през целия живот;

2.  отбелязва, че много учреждения, предоставящи образование и обучение, полагат неимоверни усилия да отговорят по подходящ начин на дълбоките и сложни промени, които търпят нашите общества и икономики, и трябва да предприемат промени по отношение на управлението, организационните структури и начина на функциониране; подчертава, че нови, гъвкави и достъпни форми на учене през целия живот, подходящи за лица от всички възрастови групи, могат успешно да се справят с някои от тези предизвикателства, като например социалното изключване, преждевременното напускане на училище и несъответствието между предлаганите и търсените умения;

3.  признава, че цифровизацията и създаването на образователни платформи с цел сътрудничество и обмен на най-добри практики са от основно значение за справяне с тези предизвикателства;

4.  призовава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия с цел преодоляване на съществуващите различия в технологично отношение между образователните институции, които са добре оборудвани, и тези, които не са добре оборудвани, като част от националните стратегии за уменията в областта на цифровите технологии;

5.  подчертава, че мерките за учене през целия живот са от основно значение за предоставяне на умения на жените, които да им дадат възможност да се върнат към заетост или да намерят по-добра работа, да подобрят своите доходи и условия на труд; изтъква необходимостта от допълнителни подобрения във връзка с присъствието и достъпа на жените до по-високи нива в академичните среди;

6.  подчертава значението на образованието в борбата срещу стереотипите, свързани с пола; призовава във връзка с това Комисията да насърчава инициативи за подкрепа на осъществяването на насочени към жени програми за професионално дистанционно обучение, включително за висше образование в областта на науката, технологиите и информационните технологии, за разработване на програми за обучение в областта на равенството между половете за специалисти в сферата на образованието и за предотвратяване на насаждането на стереотипи чрез учебните програми и педагогическия материал;

7.  изтъква, че академичните институции трябва да подготвят граждани за общества, основани на знанието, и за постоянно променящите се икономики, да им предоставят знания за независимо учене и предприемаческо мислене и трансверсални умения, като например решаване на проблеми и адаптивност, за да търсят собствения си път и да постигнат пълния си потенциал;

8.  изтъква също така, че академичните институции играят важна роля за укрепването на активното гражданство и трябва да осигуряват на учащите се трансверсални умения, като например граждански, социални компетентности и гражданско участие;

9.  признава, че един съсредоточен върху обучаващите се лица подход в образованието води до спад в броя на отпадащите и дава възможност на студентите да реализират своя пълен потенциал(22); във връзка с това подчертава необходимостта от възможности за професионално ориентиране за всички през целия им живот;

10.  признава потенциала на споделянето на знания за повишаване на активното участие, както и за подобряване на международното разбиране на гражданите в общества, търпящи неспирна промяна;

11.  признава нуждата от задълбочаване на сътрудничеството между институциите, предоставящи образование и обучение, местните общности и икономиката; подчертава освен това и необходимостта от подобряване на полезното взаимодействие между институциите за формално и неформално образование с цел повишаване на възможностите за всички за учене през целия живот;

12.  счита, че на всеки етап от живота всеки трябва да има правото на достъп до възможности за учене и обучение, с цел придобиване на трансверсални умения, като например математическа, цифрова и медийна грамотност, критично мислене, социални умения и други необходими за живота умения с цел по-добра възможност за адаптиране към бъдещето;

13.  подчертава необходимостта от въвеждане на целенасочено подпомагане, предназначено за учещите на работното място, чираците и служителите, за гарантиране на участието на всички в пазара на труда; счита, че е изключително важно в процесите на преподаване и обучение да се включат нови технологии, за да се осигури на хората подходящият набор от умения, компетентности и знания, така че да могат да използват цифровите технологии по иновативен и творчески начин;

14.  призовава за по-стабилно интегриране и задържане на гражданите на пазара на труда, подплатено с подобряване на компетентностите им чрез непрекъснато университетско и дистанционно обучение и професионално образование и обучение (ПОО); изтъква необходимостта от повишаване на привлекателността и достъпа до информация относно възможностите за ПОО за младите хора и техните семейства; припомня във връзка с това, че целта по отношение на мобилността с учебна цел в сектора на ПОО в програма „Еразъм +“ далеч не е постигната и следва да ѝ бъде отделено допълнително внимание;

15.  подчертава значението на програмите „Еразъм +“ и „Хоризонт 2020“ за насърчаване на ученето през целия живот; поради това призовава държавите членки да използват изцяло потенциала на тези програми; и изтъква, че следва да има специализирани програми за непрекъснато университетско образование с професионална насоченост;

16.  признава, че достъпът до приобщаващо качествено образование е от ключово значение и във връзка с това е необходима подкрепа за отворено и дистанционно обучение, за да се отговори на специфичните потребности на тези, които не могат да бъдат достигнати от традиционните системи на предоставяне, особено групите в неравностойно положение; призовава държавите членки да насочат инвестиции за тази цел;

Значение на качеството и гъвкавостта в образованието

17.  възприема постоянно повишаващото се качество както на формалното, така и на неформалното образование като предпоставка от съществено значение за усилията на ЕС да гарантира социално сближаване, конкурентоспособност и устойчив растеж;

18.  подчертава, че за да останат конкурентоспособни и да дадат както на нискоквалифицираните, така и на висококвалифицираните работници най-добрите шансове за успех, предприятията, заедно с институциите, предоставящи образование и обучение, трябва да предлагат обучение и насочено към кариерата образование през целия трудов живот на хората;

19.  изтъква особеното значение на качествените методи за предаване на знания и умения с оглед постигането на резултати на образованието; изтъква необходимостта от инвестиции и подкрепа за професионалното развитие и непрекъснатото повишаване на квалификациите на преподавателите; изтъква, в този контекст, необходимостта от гарантиране на високи стандарти в областта на дистанционното обучение и значението на разработването на нови модели на преподаване и обучение като част от иновативния процес и постепенното цифровизиране на образованието; признава, в този контекст, че правилната инфраструктура и ресурси са съществени елементи за подобряването на качеството на преподаването;

20.  отбелязва, че това изисква внимание към преподавателите и тяхната валоризация, атрактивно заплащане и условия на труд, по-лесен достъп до допълнително обучение през работно време, по-специално в областта на цифровата дидактика;

21.  призовава университетите да се насочат към дистанционно обучение във все по-голям мащаб, както и да разширят обхвата му и за включване на безплатни краткосрочни професионални курсове;

22.  подчертава, че на студентите, които участват в курсове за дистанционно обучение, следва да са осигурени възможности за комуникация със и оценяване от преподавателите, така че да се гарантира, че студентите имат необходимата подкрепа, насоки и насърчаване по време на обучението си;

23.  признава, че гъвкавите форми на обучение, като например дистанционното и смесеното обучение, позволяват на трудово активните лица да съчетават професионалния и/или свързания с образованието им живот със семейния и личния живот;

24.  признава особено голямата роля, която дистанционното обучение играе за хората, чието физическо състояние не им позволява да посещават редовна форма на обучение;

25.  насърчава идеята за адаптирани към индивидуалните нужди учебни и подготвителни курсове, предназначени за хората, които желаят да запишат висше образование и които се нуждаят от придобиване на допълнителни квалификации, за да изпълнят изискванията за прием;

26.  подчертава необходимостта от полагане на усилия за по-гъвкав и индивидуален подход по отношение на професионалното развитие и образованието и обучението през целия живот в рамките на личния професионален път; признава ролята, която могат да изиграят предимно публичните, но също и частните актьори за предоставянето на този подход, като същевременно признава, че насоките и съветите, които разглеждат индивидуалните потребности и предпочитания и са съсредоточени върху оценката и развитието на индивидуалните умения, трябва да бъдат основен елемент от политиките в областта на образованието и уменията още от ранен етап;

27.  подчертава значението на интерактивността за подобряване на качеството на дистанционното обучение чрез използване на съвременни методи за комуникация, които дават възможност за практически упражнения, включване на обучаващите се в процеса на преподаване и развитие на комуникационни умения;

28.  насърчава идеята за осигуряване на достъп до учене през целия живот, предимно за да се улесни повторното влизане в състава на работната сила, включително що се отнася до жените и лицата, полагащи грижи;

29.  подчертава необходимостта от постоянен мониторинг на дистанционното обучение като част от продължаващата модернизация на методите и инструментите за преподаване;

30.  подчертава необходимостта младите хора да развиват умения за самостоятелно учене (включително организация на работата, обработка на информация, критично мислене и мотивация), така че в бъдеще да могат да използват ефективно съвременни технологии за развитие на уменията си чрез дистанционно обучение;

Непрекъснатото и дистанционното обучение като средство за развитие на университетите

31.  признава, че непрекъснатото университетско образование и дистанционното обучение създават възможности за развитие на висшите учебни заведения — да разширяват своите области на компетентност и да диверсифицират програмите, които предлагат, за да обхванат нови целеви групи и да диверсифицират приходите си, като се има предвид, че разходите за дистанционно обучение са по‑ниски от тези при редовна форма на образование;

32.  признава, че с дистанционното обучение се насърчава развитието на интердисциплинарни области и участието в международно обучение;

33.  призовава университетите да разширят предлаганото от тях дистанционно обучение;

34.  признава ролята на стратегията за интелигентна специализация (RIS3) за развитието на ключов потенциал сред регионите според нуждите на пазара на труда;

Технологични предизвикателства

35.  признава, че е необходимо да се следва ритъмът на бързите технологични промени, особено при дистанционното обучение, и че значението на и зависимостта от ИКТ не могат да бъдат подценявани; счита, че ИКТ са средство, чрез което големи образователни и свързани с развитието предизвикателства биха могли да бъдат решени по оптимален и рентабилен начин; счита, че усилията следва да бъдат също подкрепени чрез значителни инвестиции в образованието, включително използването на Европейския социален фонд, с цел развитие на цифрови умения и медийна грамотност на всички равнища;

36.  със съжаление отбелязва, че в днешно време липсата на грамотност в областта на ИКТ е основен проблем както сред обучаващите, така и сред обучаващите се; отново посочва значението на технологичния опит с цел да може да се използва потенциалът на дистанционното обучение и да се улесни прилагането на нови методи за преподаване и учене;

37.  отбелязва необходимостта от преодоляването на цифровото разделение и гарантирането на равни възможности за достъп до цифрови технологии за всички, както и нужните компетентности, нагласи и мотивация за пълноценно участие в цифрова среда;

38.  подчертава факта, че само една четвърт от учениците в Европа се обучават от учители с достатъчно цифрови умения, което е сериозна пречка, спъваща развитието на нови методи на обучение; поради това призовава държавите членки да предоставят по-голяма подкрепа за училищата и възможностите за повишаване на квалификациите, включително чрез обучение по ИТ и медийна грамотност и възможности за професионално развитие за преподавателите през целия живот;

39.  подчертава необходимостта от инвестиции и подкрепа за професионалното развитие на преподавателите от всички сектори в областта на образованието, както и да се създадат услуги за професионално ориентиране през целия живот;

40.  признава значението на новите цифрови платформи в образованието, но изтъква същевременно въпросите със сигурността и неприкосновеността, с които се сблъскват както академичните институции, така и студентите;

41.  подчертава значението на уменията в областта на НТИМ и отново изразява съжаление във връзка с неравнопоставеността между половете в тази област;

Финансови предизвикателства

42.  признава необходимостта от адекватни финансови средства за качествено образование и адаптирано към индивидуалните нужди обучение; подчертава, че дистанционното обучение може да предостави ориентирано към учащите се висококачествено образование на ниска цена; изтъква значението на по-голямо финансово и практическо участие на промишлеността и бизнеса в професионалното обучение;

43.  подчертава необходимостта разходите за образование да бъдат признати като дългосрочни инвестиции, носещи трайни ползи;

44.  счита, че разходите не трябва да бъдат пречка за записване и участие в образованието, но същевременно признава основните проблеми, които водят до високи цени и невъзможността за гражданите да плащат таксите за записване в някои държави членки; поради това насърчава Комисията и държавите членки да оказват по-добра подкрепа и да насърчават дистанционното обучение като качествена, финансово достъпна, гъвкава и персонализирана възможност за образование;

Предизвикателства на регулаторната уредба

45.  признава различията в регулаторните уредби на традиционното професионално обучение, непрекъснатото университетско образование и дистанционното обучение; подчертава, че дистанционното обучение следва да бъде акредитирано съгласно същите правила като при редовната форма на образование, с релевантни показатели и критерии, които са съответно адаптирани;

46.  признава значението на активното управление и на участието на заинтересованите страни;

47.  признава значението на удостоверяването на качеството при дистанционното обучение и на акредитацията на изхода от това обучение;

48.  припомня, че много от съществуващите европейски инструменти за прозрачност, като например Европейската квалификационна рамка (ЕКР) и Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), са създадени изолирано едни от други; отчита, че с цел да се позволи на отделните лица да измерват по-добре напредъка и възможностите си и да използват пълноценно резултатите от обучението, получени в различни учебни среди, е необходимо те да бъдат по-добре координирани и подкрепени чрез системите за осигуряване на качество и да бъдат включени в рамка за национални квалификации, за да се изгради доверие сред различни сектори и участници, включително работодателите;

49.  признава неизменното значение както на смесеното, така и на онлайн обучението, особено в контекста на ПОО; подчертава, че съчетаването на висококачествените цифрови технологии с възможностите за обучение чрез пряк контакт води до по-голяма успеваемост на учащите се, и поради това насърчава Комисията и държавите членки да оказват по-добра подкрепа и да насърчават смесеното обучение;

50.  призовава Комисията да укрепи европейската стратегия за учене през целия живот и да превърне непрекъснатото университетско образование и дистанционно обучение в неразделна част от нея с цел насърчаване на адаптацията на застаряващата работна сила към икономическите и технологичните промени; освен това призовава Комисията да проучи възможността за увеличаване на финансирането за непрекъснатото университетско образование и дистанционно обучение чрез съществуващите и бъдещите програми;

51.  признава необходимостта от всеобхватен многосекторен и мултидисциплинарен подход към образованието и обучението, включително към ученето през целия живот, както и от междусекторно сътрудничество при разработването и прилагането на образователните политики;

Препоръки на европейско равнище

52.  подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството и обмена на добри практики между образователните системи; насърчава наред с това споделянето на добри практики от страна на националните агенции за осигуряване на качество при разработването на критерии за признаването на новите модели на преподаване и обучение;

53.  призовава за преразглеждане на Европейската квалификационна рамка (ЕКР) за насърчаване на съпоставимостта на квалификациите между държавите, обхванати от ЕКР, и други държави, по-специално съседните държави и държави с утвърдени квалификационни рамки, с цел по-доброто разбиране на придобитите квалификации в чужбина и насочването на хората с мигрантски произход и бежанците към учене през целия живот и заетост;

54.  призовава Комисията значително да засили подкрепата за непрекъснатото университетско образование и дистанционно обучение посредством програма „Еразъм+“ чрез насърчаване на изграждането на европейски мрежи, улесняване на обмена на добри практики, създаване на проекти, в които участват институции, установени в няколко държави членки, и повишаване на достъпността за студентите от други европейски държави, както и от трети държави;

55.  застъпва се за създаването на удобна за ползване онлайн платформа като единно звено за контакт, в рамките на която образователните специалисти и обучаващите се да могат лесно да обменят най-добрите практики;

56.  призовава Комисията да изгради сигурни и интегрирани платформи за обучение, предназначени и предлагани безплатно на европейските образователни институции, като по този начин насърчи използването на електронното обучение в целия ЕС;

57.  признава необходимостта от по-нататъшно развиване на платформата eTwinning и на Портала за училищно образование в подкрепа на конструктивния обмен между учителите и другите експерти практици;

58.  насърчава изграждането на по-силни връзки между непрекъснатото университетско образование (което не е насочено основно само към научните изследвания) и ПОО, с което се цели придобиване на умения; насърчава също така възможността те да бъдат провеждани и търсени по всяко време;

59.  препоръчва усилията за учене през целия живот да бъдат подкрепени с европейска стратегия за цифровизация и да бъде изготвена оценка за въздействието на предложените мерки върху половете;

60.  приветства амбициозния план за осигуряване до 2025 г. на свръхбърз интернет в началните и средните учебни заведения и в библиотеките, тъй като по-бързата и по-добра свързаност дава огромни възможности за подобряване на методите на преподаване, за насърчаване на научните изследвания и за развитие на висококачествени образователни услуги онлайн; подчертава, че въвеждането на тези технологии създава по-добри възможности за дистанционно обучение, особено в селските райони и в най-отдалечените региони; подчертава факта, че тези възможности ще повишат цифровите умения и медийната грамотност на децата и учениците;

61.  подчертава, че адаптирането на системите за образование и обучение е от основно значение за задоволяване на увеличаващото се търсене в ЕС на специалисти, притежаващи цифрови умения; подчертава, че за да се постигне истински цифров единен пазар в Европа, са необходими допълнителни усилия за подобряване на медийната грамотност на гражданите, и по-специално на децата и на юношите;

62.  изтъква значението на засилване на европейските усилия с цел превръщане на стратегията за учене през целия живот в реалност за всички, заедно с целта за предоставяне на спектър от възможности за учене, които да бъдат следвани с цел личностно развитие и удовлетворение; насърчава Комисията и държавите членки да популяризират и инвестират в ученето през целия живот, по-специално в държавите с процент на участие под 15%;

63.  призовава държавите членки да поощряват сътрудничеството и да засилят полезното взаимодействие между институциите за формално, неформално и самостоятелно образование с оглед да се достигне до по-широк кръг от хора, за да се отчетат в по-голяма степен техните специфични потребности;

64.  препоръчва, че за преподавателите, които провеждат курсове за дистанционно обучение, следва да има специално сертифицирано обучение;

Препоръки на равнището на държавите членки

65.  призовава държавите членки да гарантират всеобхватен подход към образованието и да предложат на студентите автентични, разнообразни и равни възможности за обучение, развиващи техните стремежи и уменията, необходими за преуспяване както в непрекъснато променящата се глобална икономика, така и в демократичното общество;

66.  насърчава държавите членки да доразвият съществуващите механизми за валидиране с цел да оценяват и сертифицират придобитите умения чрез механизми за повишаване на уменията, както и да гарантират признаването им с цел получаване на квалификация в съответствие с националната квалификационна рамка и системи;

67.  подчертава, че по-нататъшното разгръщане на цифрова инфраструктура, по-специално в по-слабо населените райони, насърчава социалната и културната интеграция, модерните образователни и информационни процеси, както и регионалната културна икономика;

68.  призовава държавите членки да предоставят възможности за обучение в областта на ИКТ и развитието на дигитални умения и медийна грамотност на всички равнища на образованието;

69.  отново посочва значението на това институциите в сферата на университетското образование и обучението да отговарят бързо на промените в обществото и на пазара на труда и съобразно с това да приспособяват и модернизират начина си на работа, както и да дават възможност на учащите да развиват съответни умения; подчертава, че е образованието е процес, осигуряващ възможности за цял живот, което следва да помага на гражданите за постигането на личностно и творческо развитие и за тяхното благосъстояние;

70.  настоятелно призовава академичните институции да предвиждат промените в обществото и на пазара на труда и съобразно с това да приспособяват начина си на работа; отбелязва, че разработването на ориентирани към бъдещето сектори, по-специално зелената и кръговата икономика, има решаваща роля за типа на търсените умения;

71.  призовава освен това академичните институции да предлагат многоезични курсове, съобразени с уменията на мигрантите, за осигуряване на по-лесен достъп до образователни програми;

72.  подчертава необходимостта от по-голяма гъвкавост на образователните системи на държавите членки, за да се даде възможност за по-ефективно използване на отворени и онлайн методи за преподаване;

73.  настоятелно призовава държавите членки да подобрят наличието на данни за заетостта и социалното положение на завършилите ВУЗ (т. нар. „проследяване на завършилите“), включително на данни за сектора на професионалното образование и обучение;

74.  призовава ЕС и държавите членки да развият и приложат „образователни коридори“, като насърчават споразумения с европейски университети, като например Съюза на средиземноморските университети (UNIMED), и с мрежите от университети за дистанционно обучение, които приемат студенти бежанци от райони на конфликт, включително чрез академични програми за дистанционно обучение;

75.  изтъква значението на специализираната училищна и университетска подготовка на преподавателите за провеждане на академично продължаващо и дистанционно обучение, с цел да отговорят на потребностите на своите студенти;

76.  подчертава необходимостта компетентностите и уменията, придобити извън официалната образователна система, да бъдат признавани чрез удостоверяване на качеството и акредитация, особено с оглед предоставянето на възможности на хората, намиращи се в уязвимо или неравностойно положение, като например ниско квалифицираните възрастни лица или бежанците; подчертава значението на валидирането на неформалното и самостоятелното учене с цел участие и предоставяне на възможности на учащите се;

o
o   o

77.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ С 119, 28.5.2009 г., стр. 2. (2) ОВ С 70, 8.3.2012 г., стр. 9. (3) ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 25. (4) ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 1. (5) ОВ С 64, 5.3.2013 г., стр. 5. (6) OВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 45. (7) OВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10. (8) ОВ С 327, 4.12.2010 г., стр. 11. (9) OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1. (10) OВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1. (11) ОВ С 183, 14.6.2014 г., стр. 30. (12) Приети текстове, P8_TA(2016)0107. (13) Приети текстове, P8_TA(2016)0291. (14) ОВ С 126, 26.4.2014 г., стр. 20. (15) http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/repository/education/library/reports/policy-provision-adult-learning_en.pdf (16) Приети текстове, P8_TA(2015)0321. (17) https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/lsa/119628.pdf (18) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-6268-2017-INIT/en/pdf (19) Съобразно установеното в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (20) В немскоезичното пространство, например, се прави разграничение по отношение на дистанционното обучение, между академични и неакадемични области. (21) Програма за дистанционно обучение по повсеместни изчисления: https://www.researchgate.net/publication/312312226_A_distance_learning_curriculum_on_pervasive_computing. (22) Икономика на образованието, издатели: Dominic J. Brewer, Patrick J. Equity and Quality in Education Supporting disadvantaged students and schools („Справедливост и качество в образованието. Подкрепа за обучаващите се лица и учебните заведения в неравностойно положение“) https://www.oecd.org/education/school/50293148.pdf

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1101/89 на Съвета и Регламенти (ЕО) № 2888/2000 и (ЕО) № 685/2001 (COM(2016)0745 – C8-0501/2016 – 2016/0368(COD))

P8_TA(2017)0325 A8-0228/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0745),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0501/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 март 2017 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид поетия с писмо от 5 юли 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съгласно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0228/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 септември 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на регламенти (ЕО) № 2888/2000 и (ЕО) № 685/2001 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (EИО) № 1101/89 на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1952.)

(1) OВ C 209, 30.6.2017 г., стр. 58.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 по отношение на насърчаването на свързаността с интернет в местните общности (COM(2016)0589 – C8-0378/2016 – 2016/0287(COD))

P8_TA(2017)0326 A8-0181/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0589),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 172 от Договора за функционирането на Европейския Съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0378/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 януари 2017 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2017 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 7 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския Съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по бюджети, комисията по транспорт и туризъм и комисията по регионално развитие (A8-0181/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 септември 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 по отношение на насърчаването на свързаността с интернет в местните общности

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1953.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И КОМИСИЯТА

Европейският парламент, Съветът и Комисията са съгласни, че инициативата WiFi4EU следва да има значимо въздействие и възможности за разрастване. За тази цел те отбелязват, че ако увеличение с 25 000 000 EUR до 50 000 000 EUR на финансовия пакет за изпълнението на МСЕ в сектора на телекомуникациите не може да бъде осигурено в пълен размер, Комисията би могла да предложи преразпределяне в рамките на този пакет, за да се улесни достигането на общо финансиране за насърчаване на свързаността с интернет в местните общности в размер на 120 000 000 EUR.

(1) OВ C 125, 21.4.2017 г., стp. 69. (2) OВ C 207, 30.6.2017 г., стр.87.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (COM(2016)0052 – C8-0035/2016 – 2016/0030(COD))

P8_TA(2017)0327 A8-0310/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0052),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението до Парламента (C8-0035/2016),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Федералния съвет на Република Австрия и Народното събрание на Република България, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 септември 2016 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 10 май 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи и на комисията по регионално развитие (A8-0310/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 септември 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1938.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕН 16 ОТ РЕГЛАМЕНТА

Комисията приветства механизмите за сътрудничество, включени в член 16 от предлагания регламент, тъй като тези механизми са важен инструмент за осигуряването на съгласуваност на плановете за превантивни действия и действия при извънредни ситуации с договорните страни в Енергийната общност.

Комисията изтъква важното значение на реалното гарантиране, че договорните страни в Енергийната общност не трябва да въвеждат мерки, които биха се отразили неблагоприятно на ситуацията по сигурността на снабдяването в ЕС и неговите държави членки, и съответно на реципрочното.

В това отношение Комисията, без да се засяга нейното първоначално предложение от 16 февруари 2016 г., ще обмисли да предложи своевременно на Съвета препоръка по член 218 от ДФЕС за преговори за изменения в Договора за създаване на Енергийна общност, с цел да се въведе подходяща нормативна уредба и механизми, даващи възможност да се прилагат избрани разпоредби на горепосочения регламент, както и на други съответни части от законодателството на ЕС в енергийната област, в отношенията между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и договорните страни в Енергийната общност, от друга страна, така че да се осигури реално прилагане на засилената нормативна уредба за сигурността на доставките на газ.

(1) OВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 70.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно китолова в Норвегия (2017/2712(RSP))

P8_TA(2017)0328 B8-0499/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид споразумението на Международната комисия по китолов (МКК) за ограничения за нулев улов по отношение на китолова за търговски цели, влязло в сила през 1986 г. (т. нар. „мораториум“),

—  като взе предвид Резолюция 2016-3 на МКК относно китоподобните и техния принос за функционирането на екосистемата,

—  като взе предвид резолюция 2014-2 на МКК относно далекомигриращите китоподобни,

—  като взе предвид Целите за биологичното разнообразие от Аичи, за които беше постигнато споразумение в рамките на Международната конвенция за биологично разнообразие,

—  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията от 4 май 2006(2) година и Регламент (ЕС) № 791/2012 на Комисията от 23 август 2012 г.(3),

—  като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 792/2012 на Комисията от 23 август 2012 г. за определяне на правила във връзка с формата на разрешителните, сертификатите и другите документи, предвидени в Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, и за изменение на Регламент (ЕО) № 865/2006(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно стратегическите цели на ЕС за 17-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES)(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно действия на Общността във връзка с китолова(6),

—  като взе предвид плана за действие на ЕС от 2016 г. срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно китолова в Норвегия (O‑000058/2017 – B8‑0324/2017),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че през 1982 г. международната комисия по китолов (МКК) въведе мораториум върху всички китоловни дейности за търговски цели, който влезе в сила през 1986 г. и е все още в сила, с оглед на опазването на видовете и популациите от изчезване и създаването на условия за тяхното възстановяване;

Б.  като има предвид, че въпреки тази международна забрана Норвегия продължава да провежда китоловни дейности, а през 1993 г. напълно възстанови търговския китолов с помощта на официално възражение срещу мораториума, както и посредством въвеждането и поддържането на резерви по отношение на списъците на CITES;

В.  като има предвид, че Норвегия се присъедини като страна към CITES на 19 декември 1979 г. и по този начин стана една от първите страни, съгласили се да се обвържат с тази конвенция;

Г.  като има предвид, че медийните източници изчисляват, че около 90 % от убитите китове от Норвегия са женски, повечето от които бременни, поради техните по-бавни реакции;

Д.  като има предвид, че Норвегия е убила над 13 000 кита от влизането в сила на мораториума през 1986 г. насам(7);

Е.  като има предвид, че китоловните дейности предизвикат тежки страдания на отделни животни, което заплашва както сложните социални структури на интелигентни бозайници, така и консервационния статус на популациите от китове като цяло;

Ж.  като има предвид, че всички видове едри китове са изброени в приложение А към Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета, което отразява факта, че те са застрашени от изчезване и че всякакъв обем на търговия с тях би застрашила оцеляването на видовете; като има предвид, че член 8, параграф 1 от същия регламент забранява закупуването, предложението за закупуване, придобиването за търговски цели, излагането пред публика с търговска цел, използването за търговски приходи и продажба, съхранението с цел продажба, предлагането за продажба и транспорта с цел продажба на екземпляри от видовете, вписани в приложение А;

З.  като има предвид, че са налице все повече научни доказателства, според които китовете подобряват продуктивността на екосистемите и могат да играя роля при регулирането на равнищата на CO2 в атмосферата;

И.  като има предвид, че Норвегия едностранно установява свои собствени ограничения на улова; като има предвид, че за китолова през сезон 2017 г. Норвегия увеличи квотата за малки ивичести китове до 999 (в сравнение с 880 през 2016 г.);

Й.  като има предвид, че износът на Норвегия на месо от китове се е увеличил рязко през последните години; като има предвид, че част от този износ се превозва през пристанищата на ЕС;

К.  като има предвид, че само през октомври 2016 г. 2948 кг норвежки китови продукти са били изнесени за Япония, преминавайки транзитно през поне три пристанища в ЕС(8);

Л.  като има предвид, че транзитното преминаване на китово месо през пристанища в ЕС е разрешено, при условие че пратките се придружават от валидна документация по CITES по силата на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета;

М.  като има предвид, че основната цел на CITES е опазването на биологичното разнообразие и по-специално опазването на видовете; като има предвид, че Директивата на ЕС за местообитанията, която определя позицията на Общността по отношение на китовете (и делфините), не позволява възобновяването на китолова за търговски цели на който и да е вид във водите на ЕС;

Н.  като има предвид, че Норвегия е тясно свързана с Европейския съюз и неговите политики чрез членството си в Европейското икономическо пространство; като има предвид, че това гарантира, че населенията и правителствата на Норвегия и ЕС поддържат силни културни връзки, здравословни търговски взаимоотношения и ангажимент спрямо опазването на видовете;

1.  призовава Норвегия да прекрати търговските си китоловни операции и да се придържа към мораториума на МКК;

2.  призовава Норвегия да оттегли своите резерви по отношение на списъците на видовете едри китове от приложение I към CITES и да преустанови всякаква търговия с китово месо и китови продукти;

3.  изразява съжаление, че Норвегия субсидира китоловната индустрията и насърчава потреблението и употребата на продукти на китолова; настоятелно призовава Норвегия да прекрати тези субсидии;

4.  решително подкрепя продължаването на всеобщия мораториум върху китолова за търговски цели, както и забраната на международната търговска дейност с китови продукти;

5.  отбелязва, че държавите членки подписаха плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна; припомня действие 9 от този план, което призовава държавите членки и Комисията да разработят стратегии за по-добро спазване на съществуващото законодателство на ЕС в областта на дивата флора и фауна на национално равнище;

6.  изразява съжаление, че по време на дебата в пленарна зала на Европейския парламент на 6 юли 2017 г. Комисията не бе в състояние или не пожела да предостави на Парламента данни относно превозите на китово месо, прехвърлени през пристанища в ЕС; настоятелно призовава Комисията да събере и предостави необходимите данни;

7.  призовава Комисията да проучи всички възможни начини за гарантиране на това, че транзитното преминаване през пристанищата на ЕС на китовото месо вече не е законово разрешено, включително като препоръча забрана на такива транзитни преминавания като изключителна мярка;

8.  изразява съжаление, че досега Норвегия не е преразгледала решението си въпреки миналите и текущите дипломатически реакции и повсеместните международни протести; призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Съвета да използват двустранни и многостранни канали, за да отправят настойчив призив към Норвегия да спре всички търговски китоловни дейности;

9.  настоятелно призовава Съвета и Комисията, по време на предстоящите заседания на МКК-67, да приложи общ подход по отношение на китолова, който да е с най‑малкото същата степен на спазване на принципа на предпазливост както настоящата обща позиция, както и да си сътрудничат с трети страни, с цел да постигнат широка подкрепа за създаването на резервати за китове;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Норвегия.

(1) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. (2) OВ L 166, 19.6.2006 г., стр. 1. (3) ОВ L 242, 7.9.2012 г., стр. 1. (4) ОВ L 242, 7.9.2012 г., стр. 13. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0356. (6) ОВ C 76E, 25.3.2010 г., стр. 46. (7) https://iwc.int/table_objection (8) http://www.maritime-executive.com/article/norways-whaling-comes-under-fire

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109 – 2016/0062(NLE))

P8_TA(2017)0329 A8-0266/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2016)0109),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, алинея втора от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 8, член 19, член 157, член 216 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от него,

—  като взе предвид членове 21, 23, 24, 25 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—  като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на Организацията на Обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците и принципа на неотблъскване, както и Конвенцията на Обединените нации за правата на детето,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която ЕС е страна, включително заключителните наблюдения от 2015 г. на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) до ЕС, в които Съюзът се призовава да се присъедини към Конвенцията от Истанбул като начин да защити от насилие жените и момичетата с увреждания,

—  като взе предвид своя доклад относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в която ЕС се призовава да стане страна по Конвенцията от Истанбул като по-нататъшна стъпка в борбата срещу насилието срещу жени и момичета с увреждания,

—  като взе предвид Общия коментар, приет на 26 август 2016 г. от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно член 6 („Жени и момичета с увреждания“) от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(2), своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(3) и своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН: изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(5), и оценката на европейската добавена стойност,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените(6),

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на Европейския съюз през март 2011 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно еманципирането на момичетата в ЕС посредством образованието(7),

—  като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на председателстващата ЕС тройка — Нидерландия, Словакия и Малта,

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(8),

—  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС от 13 декември 2011 година относно европейската заповед за защита(9) и Регламент (ЕС) № 606/2013 от 12 юни 2013 година относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела(10),

—  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(11) и Директива 2011/93/ЕС от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(12),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, Директива 2004/113/ЕО относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, в които се дава определение и се осъждат тормозът и сексуалният тормоз,

—  като взе предвид пътната карта на Комисията относно възможно присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, публикувана през октомври 2015 г.,

—  като взе предвид Третия тримесечен доклад за дейността на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 16 ноември 2016 г., във връзка с определението на основаното на пола насилие в Конвенцията от Истанбул,

—  като взе предвид съвместното изявление на Председателството, Европейската комисия и Европейския парламент с призив за бързото присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул за борба с насилието срещу жените, прието на 3 февруари 2017 г. в Малта,

—  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014—2015 г.(13) и резолюцията си от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.(14),

—  като взе предвид проучването от 2016 г. на Тематичния отдел на Европейския парламент по граждански права и конституционни въпроси, озаглавено “Knowledge and Know-How: The Role of Self-Defence in the Prevention of Violence against Women” („Знания и ноу-хау: ролята на самозащитата за предотвратяването на насилието срещу жени“), по-специално във връзка с приноса на обучението в самозащита за прилагането на член 12 от Конвенцията от Истанбул,

—  като взе предвид член 99, параграф 5 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид междинния доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по правни въпроси (A8-0266/2017),

A.  като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недопускане на дискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата на основните права, и следва да се зачита напълно, да се насърчава и прилага в законодателството, на практика, в съдебната практика и в ежедневието; като има предвид, че съгласно Индекса за равенството между половете нито една държава от ЕС все още не е постигнала пълно равенство между жените и мъжете; като има предвид, че насилието, основано на пола, е едновременно причина и следствие от неравенството между жените и мъжете;

Б.  като има предвид, че в ЕС продължават да съществуват съвременни форми на робство и трафик на хора, които засягат основно жени;

В.  като има предвид, че държавите членки трябва да признаят, че след като е извършено насилие, обществото не е изпълнило първото си и най-важно задължение за защита, и единственото средство, което остава, са мерки за реагиране като например обезщетение на жертвите и преследване на нарушителите;

Г.  като има предвид, че ЕС трябва да предприеме всички необходими мерки в сътрудничество с неговите държави членки, за да насърчи и защити правото на всички жени и момичета да живеят без насилие, физическо или психологическо, в публичната и частната сфера;

Д.  като има предвид, че насилието, основано на пола, не следва да се приема повърхностно или да се разглежда като проблем, който може да бъде отложен за разглеждане на по-късна дата, тъй като то засяга над 250 милиона жени и момичета в ЕС и има огромни последици за обществото, като увеличава страха и поляризацията и допринася за стрес и психични болести, тъй като застрашава сигурността на половината от населението; като има предвид, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) счита, че разходите за обществото вследствие на насилие, основано на пола, възлизат в ЕС на 226 милиарда евро годишно;

Е.  като има предвид, че насилието срещу жените(15) и насилието, основано на пола, както физическо, така и психологическо, са широко разпространени в рамките на ЕС и трябва да бъдат разглеждани като крайна форма на дискриминация и нарушаване на правата на човека, които засягат жените във всички слоеве на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение или държавата на произход или пребиваване, и представляват съществена пречка пред равенството между жените и мъжете, също така икономически и политически; като има предвид, че са необходими допълнителни мерки за насърчаване на жени, които са били жертва на насилие, да докладват своите преживявания и да потърсят помощ, и за гарантиране, че те получават подходяща подкрепа в съответствие с техните потребности, информирани са за своите права и имат достъп до правосъдие, така че извършителите да бъдат преследвани;

Ж.  като има предвид, че докладът, публикуван през март 2014 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените: проучване в рамките на ЕС“, показва, че една трета от всички жени в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж през живота си като възрасни, 20 % са преживели онлайн тормоз, една на всеки двадесет жени е била изнасилена, а повече от една на всеки десет е станала жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила;

З.  като има предвид, че една на всеки десет жени е била подложена на сексуален тормоз или тормоз с използване на нови технологии, докато 75 % от жените във висшите ръководни длъжности е трябвало да издържат на сексуален тормоз; като има предвид, че това показва, че нито една жена или момиче, независимо от възраст и положение в живота, е защитена от насилие, основано на пола;

И.  като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за справяне с нововъзникващото явление онлайн насилие, основано на пола, включително оскърбително отношение, тормоз и заплахи, особено на млади жени и момичета и ЛГБТИ лица;

Й.  като има предвид, че гражданите и постоянно пребиваващите лица в Съюза не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола, поради липсата на европейска стратегия, включително законодателен акт, и различните политики и законодателства в държавите членки по отношение, наред с другото, на определението на престъпленията и обхвата на законодателството, като поради тази причина те остават уязвими по отношение на такова насилие; като има предвид, че съществуват различия в рамките на ЕС по отношение на информацията, достъпа до и предоставянето на подслон, помощни услуги и права;

К.  като има предвид, че насилието срещу жените е свързано с несправедливото разпределение на властта между жените и мъжете, със сексизма и свързаните с пола стереотипи, които са довели до упражняване на контрол върху жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълноценното развитие на жените;

Л.  като има предвид, че насилието срещу жени допринася за трайното неравенство, основано на пола, като затруднява достъпа на жертвите до работа и има отрицателно въздействие върху тяхната финансова независимост и икономиката като цяло;

М.  като има предвид, че важен фактор, поради който жените не докладват за основаното на пола насилие, е поради тяхната икономическа зависимост от извършителя;

Н.  като има предвид, че крайната бедност увеличава риска от насилие и други форми на експлоатация, които възпрепятстват пълното участие на жените във всички сфери на живота и постигането на равенство между половете;

О.  като има предвид, че трябва да се положат още усилия за улесняване и насърчаване на участието на жените в политическата, икономическата и социалната сфера и да се засили присъствието им на ръководни позиции, за да се води борба с опредметяването на жените и културата на основано на пола насилие;

П.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул предвижда, че спазването на всички нейни разпоредби, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут;

Р.  като има предвид, че има от 1,5 до 10 пъти по-голяма вероятност жените с увреждания да бъдат подложени на основано на пола насилие и поради тяхното положение на зависимост е още по-трудно тези жени да докладват за насилието; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания не съставляват хомогенна група, а по-скоро група, която включва жени с различен статут и в различни ситуации и жени с различни видове увреждания, като физически, психологически, интелектуални или сетивни състояния, които могат да бъдат или да не бъдат придружени от функционални ограничения; като има предвид, че КПХУ на ООН изисква от държавите – страни по конвенцията, да предприемат мерки за гарантиране на пълноценното и равноправно упражняване от жените на всички права на човека и основни свободи;

С.  като има предвид, че някои групи жени, като например жените мигранти, жените бежанци и кандидати за убежище, жените и момичетата с увреждания, жените ЛБТИ и жените от ромски произход, са застрашени от множествена дискриминация, поради което са още по-уязвими към насилие, поради мотиви, подхранвани от сексизъм, заедно с расизъм, ксенофобия, хомофобия, трансфобия или интерсексфобия, както и дискриминация, основана на възраст, увреждане, етнически произход или религия; като има предвид, че жените в Европа са подложени на междусекторни и многостранни видове дискриминация, която възпрепятства достъпа им до правосъдие, подкрепа и служби за защита, като им пречи да се ползват от основните си права; като има предвид, че на жените следва да бъдат предоставени служби за подкрепа от специалисти в изпълнение на мерките за осигуряване на защита;

Т.  като има предвид, че насилието срещу жените, включително домашното насилие, прекалено често се счита за личен проблем и твърде лесно се толерира; като има предвид, че то всъщност съставлява системно нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; като има предвид, че трябва да се сложи край на безнаказаността, като се гарантира, че извършителите се преследват и че жените и момичетата, преживели насилие, получават подкрепа и признаване от съдебната система, за да се прекъсне порочният кръг на мълчание и самота за жени и момичета, които са били жертви на насилие, независимо от техния географски произход или социална класа;

У.  като има предвид, че между държавите членки съществуват значителни културни различия по отношение на вероятността жените да докладват за изнасилване или сексуално насилие и че официалната статистика отразява повече тази тенденция, отколкото фактическия брой на изнасилванията или сексуалните посегателства, извършени в дадена държава;

Ф.  като има предвид, че в повечето случаи на убийства на жени извършителите са техните съпрузи, бивши съпрузи, партньори или бивши партньори, които не приемат края на брака или връзката;

Х.  като има предвид, че извършителят на насилие, основано на пола, често е лице, което е вече познато на жертвата и много пъти жертвата е в положение на зависимост, което увеличава страха ѝ да докладва за насилието;

Ц.  като има предвид, че стереотипите, свързани с пола, и сексизмът, включително сексистките изказвания, изразяващи омраза, които се наблюдават в цял свят, офлайн и онлайн, и в обществения и в личния живот, са една от първопричините за всички форми на насилие срещу жени;

Ч.  като има предвид, че излагането на физическо, сексуално или психологическо насилие и малтретиране оказва сериозно въздействие върху жертвите, което може да причини физическо, сексуално, емоционално или психическо страдание или икономически щети; като има предвид, че това въздействие се усеща от семейства и роднини и от обществото като цяло; като има предвид, че не е необходимо децата да бъдат пряко обект на насилието, за да се считат за жертви, тъй като превръщането им в свидетели на домашно насилие също е травматизиращо;

Ш.  като има предвид, че в член 3 от Конвенцията от Истанбул се дава ясно определение на „насилие над жените, основано на пола“ като „насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените“, а освен това „пол“ се определя като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи за жените и за мъжете“;

Щ.  като има предвид, че за да се намали предполагаемият брой недокладвани случаи, държавите членки трябва да разполагат с достатъчно институции, за да се чувстват жените в безопасност и да могат да докладват за основаното на пола насилие;

AA.  като има предвид, че само комбинация от политики, съчетаваща законодателни и незаконодателни мерки, като например правни, съдебни, инфраструктурни, културни, образователни, социални и здравни дейности, както и мерки за улесняване на достъпа на жертвите до жилищно настаняване и работа, включително предоставяне на подслон за жертвите, както и равнопоставено участие на жените във всички области на обществото, може значително да намали насилието срещу жените и насилието, основано на пола, и последствията от него; като има предвид, че гражданското общество, и по-специално организациите на жените, имат много важен принос за предотвратяването и борбата с всички форми на насилие и тяхната дейност следва да бъде призната, насърчавана и подкрепяна, за да могат да я извършват по възможно най-добрия начин;

AБ.  като има предвид, че образованието и обучението на момичетата и жените е важна европейска ценност, основно право на човека и съществен елемент на овластяването на момичетата и жените на социално, културно и професионално равнище, както и на пълното упражняване на всички други социални, икономически, културни и политически права и в следствие на това на превенцията на насилието срещу жени и момичета;

АВ.  като има предвид, че само държавите са в състояние да предоставят безплатно и задължително и всеобщо образование, което е необходимо условие за гарантирането на равни възможности за двата пола;

АГ.   като има предвид, че в Конвенцията от Истанбул се подчертава значението на промяна на манталитета и нагласите за прекъсване на приемствеността по отношение на основаното на пола насилие; като има предвид, че образованието на всички равнища и за хора от всички възрасти в областта на равенството между жените и мъжете, на нестереотипни роли на половете и на зачитането на личната неприкосновеност е следователно необходимо в това отношение; като има предвид, че обучението в самозащита е едно от ефективните средства за намаляване на виктимизацията и нейното отрицателно въздействие, което оспорва свързаните с пола стереотипи и овластява жените и момичетата;

AД.  като има предвид, че незабавното присъединяване на всички държави членки към Конвенцията от Истанбул ще допринесе значително за развитието на интегрирана политика и насърчаването на международното сътрудничество в областта на борбата срещу всички форми на насилие срещу жените;

AЕ.  като има предвид, че ЕС трябва да работи за подобряване на ефективността на борбата за премахване на основаното на пола насилие сред съседните му държави и по света като част от глобалното усилие за постигане на целите за устойчиво развитие и включително борбата срещу използването на сексуално насилие като средство за водене на война;

AЖ.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул представлява смесено споразумение, което дава възможност за присъединяване на ЕС, успоредно с присъединяването на държавите членки;

AЗ.  като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но само четиринадесет са я ратифицирали; като има предвид, че присъединяването на ЕС към Конвенцията не освобождава държавите членки от национална ратификация;

AИ.  като има предвид, че ратифицирането на Конвенцията от Истанбул изисква правилно прилагане, ефективно изпълнение и разпределяне на подходящи финансови и човешки ресурси;

1.  приветства факта, че на 4 март 2016 г. Комисията предложи ЕС да се присъедини към Конвенцията от Истанбул — а именно първият правно обвързващ инструмент за предотвратяване и борба срещу насилието срещу жените и основано на пола насилие, включително домашното насилие,(16) на международно равнище;

2.  приветства подписването на присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул на 13 юни 2017 г.; изразява съжаление, обаче, че ограничаването до две области, т.е. въпросите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и предоставянето на убежище и принципа на неотблъскване, поражда правна несигурност, що се отнася до обхвата на присъединяването на ЕС, както и загриженост по отношение на прилагането на Конвенцията;

3.  осъжда всички форми на насилие срещу жени и изразява съжаление относно факта, че жените и момичетата са често изложени на домашно насилие, сексуален тормоз, психологическо и физическо насилие, преследване, сексуално насилие, изнасилване, насилствен брак, генитално осакатяване на жени, насилствен аборт, насилствена стерилизация, сексуална експлоатация и трафик и други форми на насилие, които представляват тежко нарушаване на човешките права и достойнството на жените и момичетата; подчертава, че Конвенцията от Истанбул постановява, че културата, обичаите, религията, традицията или така наречената „чест“ не могат да бъдат оправдание за каквито и да е актове на насилие срещу жените; осъжда факта, че все повече жени и момичета са жертви на насилие, основано на пола, в интернет и в социалните медии; призовава държавите членки да приемат конкретни мерки за справяне с тези нови форми на престъпления, включително изнудване за получаване на секс, сприятеляване с цел сексуална злоупотреба, воайорство и порнография с цел отмъщение, и да защитават жертвите, които могат да претърпят сериозни травми, водещи понякога дори и до самоубийство;

4.  категорично заявява, че отказването на услуги в сферата на сексуалното и репродуктивното здраве и права, включително на безопасен и законен аборт, е форма на насилие срещу жените и момичетата; твърди, че жените и момичетата трябва да имат контрол върху своите тела и сексуалност; призовава всички държави членки да гарантират всеобхватно образование в областта на сексуалността, непосредствен достъп за жените до семейно планиране и пълния обхват от услуги в областта на репродуктивното и сексуалното здраве, включително съвременни методи за контрацепция и безопасен и законен аборт;

5.  подчертава, че насилствената бременност е определена в член 7 от Римския статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 г. като престъпление срещу човечеството и е форма на насилие, основано на пола, срещу жените, която представлява сериозно нарушение на правата на човека и достойнството на жените и момичетата;

6.  изтъква, че Конвенцията от Истанбул възприема холистичен, широкообхватен и координиран подход, като поставя правата на жертвата в центъра, като съдържа мерки по отношение проблемите на насилието над жени и момичета и насилието, основано на пола, включително домашното насилие, от широк кръг от гледни точки, като предвижда мерки като превенцията на насилието, борбата срещу дискриминацията, наказателноправни мерки за борба срещу безнаказаността, закрила и подкрепа на жертвите, защитата на децата, защитата на жените, търсещи убежище и жените бежанци, и по-добро събиране на данни и кампании или програми за повишаване на осведомеността, включително в сътрудничество с националните органи в сферата на правата на човека и органите по въпросите на равенството, гражданското общество и неправителствените организации;

7.  подчертава, че Конвенцията от Истанбул осигурява стабилна основа за промяна на социалните структури, които създават, узаконяват и затвърждават насилието срещу жените, и предоставя инструменти за въвеждането на мерки за тази цел; изтъква, че в Конвенцията едновременно се засягат превенцията, защитата и преследването („тристранен подход“) и се прилага всеобхватен и координиран подход, произлизащ от принципа на надлежна проверка, с който се въвежда положителното задължение за държавите да реагират ефективно на всички актове на насилие (член 5 от Конвенцията);

8.  изтъква, че присъединяването на ЕС ще осигури съгласувана европейска правна рамка за предотвратяване и борба срещу насилието над жените и основаното на пола насилие и защита и подкрепа на жертвите във вътрешните и външните политики на ЕС, както и по-добър мониторинг, тълкуване и прилагане на правото на ЕС, програмите и фондовете, които имат отношение към Конвенцията, както и по-добро събиране на сравними подробни данни на равнището на ЕС; счита, че с присъединяването си към Конвенцията ЕС ще стане по-ефективен участник на глобално равнище в областта на правата на жените;

9.  призовава Съвета, Комисията и държавите членки да вземат предвид следните препоръки:

10.  подчертава, че, за да бъдат мерките за борба с насилието срещу жените по-ефективни, те следва да са придружени от действия за преодоляване на основаните на пола икономически неравенства и насърчаване на финансовата независимост на жените;

11.  призовава Комисията да представи правен акт, който да подпомага държавите членки в предотвратяването и премахването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола;

12.  призовава Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за форма на престъпност, включена в член 83, параграф 1 от ДФЕС;

13.  призовава Комисията да преразгледа действащото понастоящем рамково решение на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, за да включи сексизма, престъпленията, продиктувани от предразсъдъци, и подбуждането към омраза въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики;

14.  призовава държавите членки да приложат изцяло Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита, Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела и Директива 2012/29/ЕС относно защитата на жертвите, както и Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, и Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца;

15.  отново призовава Комисията да създаде Европейска обсерватория за наблюдение на насилието, основано на пола (по подобие на съществуващия Европейски институт за равенство между половете);

16.  настоятелно призовава Естонското председателство на ЕС да ускори ратифицирането на Конвенцията от Истанбул;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2. (2) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 53. (3) OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26. (4) OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 8. (5) OВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 2. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0451. (7) Приети текстове, P8_TA(2015)0312. (8) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57. (9) ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2. (10) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4. (11) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1. (12) ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1. (13) Приети текстове, P8_TA(2017)0073. (14) OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 2. (15) За целите на тази конвенция терминът „жени“ обхваща и момичета под 18‑годишна възраст (член 3). (16) Вж. определенията в член 3 на Конвенцията от Истанбул.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност (2016/2301(INI))

P8_TA(2017)0330 A8-0269/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 май 2017 г. относно оценката на външните аспекти на функционирането и управлението на митниците като инструмент за улесняване на търговията и за борба срещу незаконната търговия(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно Водещата инициатива на ЕС относно сектора за производство на облекла(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно палмовото масло и обезлесяването на тропическите гори(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент към Европейската комисия във връзка с преговорите относно Споразумението по търговията с услуги (TiSA)(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент към Европейската комисия относно преговорите относно Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ)(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно актуалното състояние на изпълнението на Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш(10),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(11)(Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони),

—  като взе предвид плана за действие по отношение на прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT) (COM(2003)0251) и споразуменията за доброволно партньорство в контекста на FLEGT,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал(12)(Регламента относно дървения материал),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции(13)(Регламент за ОСП),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(14)(Регламент „Брюксел I“),

—  като взе предвид Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи(15)(Директивата относно оповестяването на нефинансова информация),

—  като взе предвид съвместната стратегия на ЕС и неговите държави членки за 2007 г., озаглавена „Помощи за търговията: засилване на подкрепата на ЕС за свързаните с търговията нужди в развиващите се страни“,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 април 2017 г., озаглавен „Устойчиви вериги за създаване на стойност в сектора на облеклото чрез действията на ЕС за развитие“ (SWD(2017)0147),

—  като взе предвид Тристранната декларация на МОТ за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика,

—  като взе предвид Доклад IV на 105-та Конференция на МОТ относно достойния труд в световните вериги за доставки,

—  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие за 2030 г.,

—  като взе предвид основните конвенции на МОТ относно детския труд, принудителния труд, дискриминацията и свободата на сдружаване и колективното договаряне,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2016 г. относно ЕС и отговорни глобални вериги за създаване на стойност,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

—  като взе предвид Закона за съвременното робство в Обединеното кралство от 2015 г. и френския закон относно задължението за грижа на многонационалните дружества,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и Глобалния договор на ООН,

—  като взе предвид Международната конвенция на ООН за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства,

—  като взе предвид новия протокол на МОТ относно принудителния труд,

—  като взе предвид Резолюция № 26/9 на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., с която Съветът на ООН по правата на човека реши да създаде отворена междуправителствена работна група с мандат да изготви правно обвързващ международен инструмент, който да регулира дейността на транснационалните корпорации и други стопански предприятия в областта на правата на човека,

—  като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, някои специфични секторни насоки на ОИСР (финансов сектор, селско стопанство, минерали, облекла и обувки),

—  като взе предвид докладите за търговията и развитието за 2013 и 2016 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД),

—  като взе предвид рамката на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиционна политика за устойчиво развитие за 2015 г.,

—  като взе предвид Споразумението за техническите пречки пред търговията на Световната търговска организация (Споразумение на СТО за ТПТ),

—  като взе предвид Общото споразумение за митата и търговията на СТО,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН относно правата на детето, както и разработения от УНИЦЕФ документ „Права на детето и бизнес принципи“, Глобалния договор на ООН“ и „Спасете децата“(16),

—  като взе предвид доброволните, специфични по държави, партньорства, като Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш и инициативата за трудови права в Мианмар,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно детския труд,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия, становищата на комисията по външни работи и на комисията по развитие, както и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0269/2017),

A.  като има предвид, че съгласно член 207 от ДФЕС общата търговска политика на ЕС се провежда съгласно принципите и целите на външната политика на Съюза; като има предвид, че член 208 от ДФЕС установява принципа за съгласуваност на политиките за развитие и поставя като основна цел изкореняването на бедността; като има предвид, че съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията – за всички“, определя като основа за търговската политика на ЕС три главни принципа – ефективност, прозрачност и ценности; като има предвид, че в посоченото съобщение има специален раздел, посветен на действията в отговор на разрастването на световните вериги за създаване на стойност и относно отговорното управление на веригите на доставки, като се припомня неговата сложност, фундаменталната необходимост да се мисли в перспектива, за участието на различни обществени и частни участници и участници от гражданското общество и за използването на комбинация от незадължителни и иновативни инструменти, както и от законодателни промени;

Б.  като има предвид, че в последно време свободната търговия е подложена на все по-голям обществен контрол, а загрижеността относно несправедливото разпределение на благата и тежестите на търговията извежда на преден план широко споделяното мнение, че търговската политика трябва да постави в основата си социалните и екологични ценности, както и прозрачността и отчетността;

В.  като има предвид, че световните вериги за създаване на стойност (СВСС) са сложна, зависеща от технологиите и бързо променяща се реалност, която се превърна в ключова характеристика на днешната глобална икономика и може да помогнат на развиващите се страни да се интегрират по-добре в нея и да се ограничи бедността и създадат работни места, като в същото време се увеличи производствения капацитет; като има предвид, че от една страна, СВСС откриват нови перспективи за икономически растеж, устойчиво развитие, участие на гражданското общество, работниците и стопанските сдружения, както и за създаване на работни места за предприятията в рамките на производствената верига, като им предоставят възможност да се съсредоточат върху конкретни задачи и същевременно увеличават тяхната взаимозависимост; като има предвид от друга страна, че техният изключително сложен характер, липсата на прозрачност и размиването на отговорностите може да доведе до по-висок риск от нарушения на правата на човека и трудовите права, фактическа безнаказаност за престъпления спрямо околната среда и мащабно избягване на данъци и данъчни измами;

Г.  като има предвид, че търговската политика трябва да даде принос за гарантиране на прозрачен процес на производство по цялата верига на създаване на стойност, както и спазване на основните екологични и социални стандарти и стандарти за безопасност;

Д.  като има предвид, че търговската и инвестиционната политика на ЕС трябва да запазят като свой крайъгълен камък многостранната система и да укрепят позицията на Европа в справедливи глобални вериги на доставки, но трябва също така да осигурят инструменти за установяване на ясни правила и отговорности за правителствата и предприятията, с цел да се гарантира спазване на международните ангажименти, като например целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР); като има предвид, че устойчивостта и прозрачността са не само въпрос на ценности, но следва също така да се разглеждат като истински двигатели за повишена добавена стойност в световната търговия и инвестиции в контекста на СВСС;

Е.  като има предвид, че МСП(17) представляват важна част от СВСС и играят важна роля за насърчаването на икономическия растеж, устойчивото развитие и качествени работни места и за задържането на местното население в обитаваните от него региони;

Ж.  като има предвид, че участието в СВСС е от полза за МСП по отношение на техния растеж и интернационализация; като има предвид, че според проучването на Евробарометър от 2015 г., озаглавено „Интернационализация на малките и средните предприятия“, едва 31% от МСП в ЕС са участвали в дейности извън вътрешния пазар през предходните три години; като има предвид, че множество МСП изпитват трудности при осигуряването на достъп до международни и базирани в ЕС световни вериги за създаване на стойност; като има предвид, че търговската политика и търговските споразумения могат да спомогнат за преодоляване на пречките и предизвикателствата, пред които са изправени понастоящем МСП при достъпа си до СВСС;

З.  като има предвид, че доброволните схеми за надлежна проверка и за прозрачност на СВСС се използват и биват насърчавани от икономическите и социалните партньори и НПО, което води до съществени положителни резултати;

И.  като има предвид, че в заключенията си от май 2016 г. Съветът подчертава, че е необходимо да продължи подкрепата за използването на международно признати принципи, насоки и инициативи за корпоративна социална отговорност/отговорно бизнес поведение, като ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, Глобалния договор на ООН, Тристранната декларация на МОТ относно принципите за мултинационалните предприятия и социалната политика и насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия, включително в участващи държави, които не са членки на ОИСР, като така се допринася и за усилията за борба с корупцията чрез създаване на по-отворена и прозрачна бизнес среда;

Й.  като има предвид, че отговорното глобално управление на СВСС е от съществено значение за привеждането на търговска политика, която да съответства на европейските ценности, залегнали в Договорите; като има предвид, че както Комисията, така и държавите членки имат водеща роля в тези дебати в световен мащаб;

К.  като има предвид, че няколко международни конвенции, насоки и правила са насочени към предотвратяване на нарушенията на правата на човека; като има предвид, че държавите производителки имат особено задължение да ги прилагат и да създадат подходящи правни и икономически условия, в които предприятията да извършват дейност, и да намерят своето място в световните вериги за доставки; подчертава, че държавите производителки трябва също така да бъдат в състояние да прилагат международните стандарти и норми, включително да изготвят , осъществяват и прилагат съответното законодателство, по-специално в областта на установяването на принципите на правовата държава и борбата с корупцията;

Л.  като има предвид, че ЕС следва да реагира още по-ефективно на социалния и екологичен дъмпинг и на нелоялните конкуренция и търговски практики и да гарантира еднакви условия на конкуренция;

M.  като има предвид, че ЕС е най-големият световен износител и вносител на стоки и услуги (взети заедно), най-големият пряк чуждестранен инвеститор и най-важната дестинация за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ); като има предвид, че ЕС следва да използва тези си силни страни в полза както за собствените си граждани, така и за тези в други части на света, особено в най-бедните държави;

Н.  като има предвид, че ЕС е разработил задължителни нормативни актове в областта на корпоративната надлежна проверка в специфични сектори, в които съществува сериозен риск от нарушаване на правата на човека, като например сектора на дървения материал и полезните изкопаеми от зони на конфликт; като има предвид, че някои държави членки също така са разработили законодателство, като Закона на Обединеното кралство за съвременното робство, френският закон относно задължението за грижа на мултинационалните компании (МНК), което се прилага към големите френски дружества, наброяващи повече от 5000 работници, както и нидерландският закон за надлежна проверка по отношение на детския труд; като има предвид, че ЕС е разработил инициативи, които насърчават извършването на надлежна проверка, а няколко резолюции на Европейския парламент призоваха ЕС да разработи задължителни правила по този въпрос;

O.  като има предвид, че ЕС вече предприе важни стъпки към по-отговорно управление на СВСС в световен мащаб чрез разработването на конкретни партньорства — като например Пакта за устойчивост на Бангладеш и инициативата относно трудовите права с Мианмар — и по конкретни въпроси, като например полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, регламентите относно незаконната сеч, критериите за устойчивост за биогоривата, докладването от предприятията по въпроси, свързани с веригата на доставки и корпоративната прозрачност на плащанията към правителствата от страна на добивната и дърводобивната промишленост, както се подчертава в съобщението „Търговията — за всички“;

П.  като има предвид, че в съобщението „Търговията — за всички“ се заявява, че Комисията ще насърчава постигането на амбициозни глави относно търговията и устойчивото развитие във всички търговски и инвестиционни споразумения; като има предвид, че сключените неотдавна търговски и инвестиционни споразумения на ЕС съдържат глави, посветени на търговията и устойчивото развитие, в които страните по споразумението се призовават да поемат ангажименти по отношение на защитата на правата на човека, социалните и екологичните стандарти и корпоративната социална отговорност; като има предвид, че тези глави показват различия в степента на амбиция в последователни търговски споразумения на ЕС; като има предвид, че трудовите норми и стандартите в областта на околната среда не се ограничават до главите относно търговията и устойчивото развитие, а трябва да бъдат ефективни във всички области на търговските споразумения; като има предвид, че основаният на диалога подход не предотврати тежки нарушения на свободата на сдружаване в някои споразумения за свободна търговия;

Р.  като има предвид, че особеното положение на зоните за преработка на продукцията за износ (ЗППИ), е такова, че в някои страни те са освободени от местните трудови закони и забраняват или ограничават профсъюзната дейност, и че работниците там нямат достъп до правна защита, което представлява явно нарушение на стандартите на МОТ;

С.  като има предвид, че липсата на етично поведение в бизнеса е също така и следствие от липсата на добро управление, безсилието или отсъствието на безпристрастни обществени органи, които да действат в общ интерес на гражданите; като има предвид, че корупцията, липсата на прозрачност на СВСС и предоставянето на изключения по отношение на трудовото законодателство и данъчното облагане в зоните за преработка на продукцията за износ (ЗППИ) могат да окажат отрицателно въздействие върху правата на човека, по-специално чрез подкопаване на достойните условия на труд и синдикалните организации;

Т.  като има предвид, че според данни на МОТ около 21 милиона души в световен мащаб са жертви на принудителен труд, а много от тях са експлоатирани в световните вериги за създаване на стойност; като има предвид, че принудителният труд в частната икономика генерира 150 милиарда щатски долара незаконни печалби годишно;

У.  като има предвид, че благодарение на глобалния си мандат, експертни знания и опит, МОТ, в сътрудничество със своите членове, е добре подготвена да оглави действия в световен мащаб за достоен труд в световните вериги за доставки; като има предвид, че комитетът на МОТ относно достоен труд в световните вериги на доставки призова за извършването на оценка на пропуските, които водят до дефицит на достойните условия на труд в световните вериги на доставки и за обмисляне на инициативите и стандартите, които са необходими за насърчаване на достойни условия на труд и улесняване на намаляването на пропуските по отношение на достойните условия на труд в световните вериги на доставки;

Ф.  като има предвид, че е необходим един многостранен, световен и цялостен подход към корпоративната отговорност за нарушения на правата на човека и екологичната устойчивост в контекста на световната търговия и по-специално на СВСС; като има предвид, че поради това е важно ЕС да продължава да води тези дебати в световен мащаб; като има предвид, че ЕС се утвърди като водещ фактор в реформирането на механизма за уреждане на спорове между инвеститор и държава, в частност чрез разработването на многостранна система от съдилища; като има предвид, че се очаква същият напредък в други ключови области на загриженост като изпълнение на задълженията на инвеститорите по отношение на правата на човека;

Х.  като има предвид, че производство в СВСС се извършва в различни юрисдикции с различни степени на защита на правата на човека и на прилагане на законодателството в областта на социалните и трудовите въпроси и околната среда; като има предвид, че жертвите на нарушения на правата на човека, свързани с транснационални дружества, може да се сблъскват с множество пречки при получаването на достъп до правни средства за защита;

Ц.  като има предвид, че равнопоставеността между половете във всички политики на ЕС е твърдо установена с член 8 от ДФЕС; като има предвид, че по принцип търговските и инвестиционните споразумения засягат по различен начин жените и мъжете поради структурната неравнопоставеност между половете; като има предвид, че гледната точка на равенството между половете често се пренебрегва в анализа на световните вериги за създаване на стойност; като има предвид, че според МОТ през 2012 г. в световен мащаб милиона души (55% от които са жени и момичета) са били жертви на принудителен труд, а 90% от тях са били експлоатирани в частната икономика от физически лица или предприятия;

Ч.  като има предвид, че жените съставляват по-голямата част от работниците в някои сегменти на глобалните вериги за доставки на облеклото, градинарството, мобилните телефони и туризма, но обикновено в сравнение с мъжете са по-концентрирани в нископлатените или непрестижни форми на трудова заетост, което води до полова сегрегация в определени видове професии и дейности, неравнопоставеност между половете по отношение на заплащането и условията на труд и специфични за пола ограничения в достъпа до производствени ресурси, инфраструктура и услуги;

Ш.  като има предвид, че съгласно член 3, параграф 3 от ДЕС Съюзът насърчава защитата на правата на детето; като има предвид, че всички държави членки са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето;

Щ.  като има предвид, че услугите играят по-голяма роля в СВСС, особено за промишленото производство; като има предвид, че нарастналата интеграция на услугите в СВСС ще изисква споразумения в подкрепа на цифровата икономика, включително свободното движение на данни;

АА.  като има предвид, че развитието на световните вериги за създаване на стойност допринася в още по-голяма степен за интеграцията на услугите в производството на стоки; като има предвид, че значителна част от стойността на внесените стоки се добавя чрез услуги от внасящите страни;

AБ.  като има предвид, че държавите — членки на ЕС са най-големите световни износители на финансови услуги и че този сектор е от стратегическо значение в търговската политика на ЕС; като има предвид, че включването на разпоредби, отнасящи се до финансовите услуги, във външните споразумения на ЕС, включително споразуменията за свободна търговия, предизвиква някои легитимни опасения по отношение на тяхното потенциално отрицателно въздействие по отношение на изпирането на пари и укриването и избягването на данъци и откроява допълнително значението да се разгледа въпроса за използването на инструменти за справяне с тях; като има предвид, че търговските и инвестиционните споразумения предлагат добра възможност за засилване на сътрудничеството в борбата с корупцията, изпирането на пари, както и с данъчните измами, укриването и избягването на данъци;

AВ.  като има предвид, че прозрачното и съдържателно етикетиране може да бъде полезен инструмент, който дава възможност на потребителите в ЕС да правят по-информиран и подходящ избор; като има предвид, че освен цената и произхода на даден продукт, на потребителите в ЕС следва да се предоставя и информация относно социални и екологични критерии; като има предвид, че подобни критерии могат да бъдат технически разработени в съответствие със Споразумението на СТО относно техническите пречки пред търговията (ТПТ), в което се определят условията по отношение на производствения процес, така че да бъде възможна продажбата на продукта;

AГ.  като има предвид, че пълното зачитане на правата на човека в производствената верига и пълното спазване на стандартите за безопасност на храните за стоки, допуснати за свободно обращение на европейския пазар, следва да се спазва както от държавите, така и от предприятията; като има предвид, че бремето на отговорността не следва да се поема единствено от потребителите, чийто избор е ограничен както от индивидуалните ресурси (икономичност, време, знания), така и от външни фактори (информация, предлагане);

AД.  като има предвид, че правилата за произход (ПзП) придобиват все по-голямо значение в контекста на СВСС, при които производството често обхваща няколко държави; като има предвид, че недостатъчно стриктните правила за произход може да създадат допълнителни пречки пред постигането на пълна прозрачност и отчетност във веригите за доставка;

AЕ.  като има предвид, че по-добрите, хармонизирани и по-ефикасни митнически процедури в Европа и извън нея допринасят за улесняване на търговията и изпълнение на съответните изисквания за улесняване на търговията и същевременно допринасят за предотвратяване на фалшифицирането, както и на навлизането на незаконни, дъмпингови и фалшифицирани стоки в единния пазар на ЕС, което подкопава икономическия растеж и излага на сериозен риск потребителите в ЕС; като има предвид, че разширеният достъп до митнически данни за вноса, влизащ в ЕС, би увеличил прозрачността и отчетността на СВСС;

AЖ.  като има предвид, че в един свят с фрагментирани производствени мрежи, разграничението между вноса и износа е неясно, тъй като вносните суровини представляват значителна част от износа, а тарифите се натрупват при всяко трансгранично търгуване на междинните продукти; като има предвид, че ефикасните митнически и гранични процедури са от особено значение в този контекст;

AЗ.  като има предвид, че търговските стимули в рамките на ОСП и ОСП + осигуряват по-добър достъп до пазара за развиващите се държави в замяна на спазването на трудовите, екологичните и социалните стандарти;

AИ.  като има предвид, че ОСП + е ключов инструмент на търговската политика на ЕС, който осигурява по-добър достъп до пазара и е придружен от строг механизъм за мониторинг с цел насърчаване на човешките и трудовите права, защитата на околната среда и доброто управление в уязвими развиващи се страни;

AЙ.  като има предвид, че защитата и прилагането на правата на интелектуална собственост (ПИС) могат да предоставят ефективно по-нататъшно интегриране в глобалните вериги за създаване на стойност;

Позицията на ЕС в световните вериги за създаване на стойност (СВСС)

1.  подчертава, че търговската и инвестиционната политика трябва да имат за цел осигуряването на лостов ефект, постигането на равнопоставеност на условията за европейските предприятия, насърчаване на европейската конкурентоспособност и улесняване на сближаването на стандартите във възходяща посока; призовава Комисията да гарантира съгласуваност между политиките на ЕС в областта на околната среда, общественото здравеопазване, търговията, инвестициите и промишлеността и да насърчава стратегията за повторна индустриализация на Европа и прехода към нисковъглеродна икономика;

2.  счита, че по-нататъшната интеграция на ЕС в световните вериги за стойност трябва да не е в ущърб на европейския социален и регулаторен модел и на насърчаването на устойчив растеж;

3.  призовава Комисията да подкрепи осведомеността относно и възприемането на съществуващите схеми за справедлива търговия, както се споменава в стратегията „Търговията — за всички“, както в рамките на плана на ЕС за постигане на устойчивост, така и в Европейския консенсус за развитие;

4.  отново отправя своя призив към Комисията и държавите членки да приемат засилени инструментите за защита на търговията, за да се борят с нелоялните търговски практики, вземайки под внимание социалния и екологичния дъмпинг;

5.  призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на употребата на инструменти за защита на търговията, от страна на ЕС и от трети държави, върху ефективното интегриране на предприятията от ЕС в СВСС;

6.  подчертава необходимостта от хармонизирани правила и засилена координация на равнище ЕС и надзор на прилагането на вносни мита от държавите членки (включително конвенционални, антидъмпингови и изравнителни мита) за всички видове стоки и блага и по-специално случаите, които включват декларации за произход с невярно съдържание (както при преференциални, така и при непреференциални режими), обявяване на по-ниска стойност и невярно описание на стоките;

СВСС и многостранното сътрудничество

7.  призовава Комисията да работи активно в рамките на СТО за увеличаване на прозрачността, както и да определи и насърчава многостранни правила за търговия, включително устойчивото управление на СВСС, което следва, по-специално, да включва следното:

8.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да участват активно във всички многостранни форуми относно стопанската дейност, СВСС, правата на човека и трудовите права, икономическия растеж и устойчивото развитие, като същевременно насърчават европейските ценности, залегнали в Договорите, и имат предвид съществената необходимост да бъдат защитени специфичните особености на МСП;

9.  приветства текущите преговори за обвързващ договор на ООН за транснационалните корпорации и правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да участват конструктивно в тези преговори и да играят активна роля и допринасят за разработването на конкретни предложения, включително достъп до средства за правна защита, като положат всички усилия за постигането на положителен резултат и насърчават търговските си партньори също да участват; призовава Комисията, в този контекст, да разгледа възможността за обширни задължения за надлежна проверка, включително на световно равнище;

10.  призовава държавите членки да ускорят прилагането и повишаването на ефективността на националните планове за действие (НПД) за изпълнение на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; подчертава, че осем от общо 13-те НПД, които вече са били одобрени, са от държави — членки на ЕС, и приветства факта, че са в процес на изготвяне други 11 НПД в ЕС; отправя искане към Комисията да подпомага и насърчава изпълнението на посочените ръководни принципи на ООН;

11.  приветства сближаването на международните стандарти за стопанската дейност и правата на човека, и по-специално между ръководните принципи на ООН и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

12.  приветства цялостното включване на достойния труд и на четирите стълба на Програмата за достойни условия на труд на МОТ в целите на ООН за устойчиво развитие; призовава Комисията и държавите членки ефективно да прилагат посочените стандарти и да работят в рамките на МОТ в посока на приемането на нов международен трудов стандарт в сферата на достойните условия на труд в СВСС, който да изисква, по-специално, всички дружества да извършват текущо управление на риска от въздействието на своите дейности върху правата на човека на работниците и общностите, както и да предприемат подходящи мерки за предотвратяване и смекчаване на последствията от съответните дейности и осигуряване на защита за засегнатите лица;

13.  подкрепя всички инициативи в световен мащаб за борба с корупцията, включително Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI), Кимбърлийския процес, Международната конференция за региона на Големите африкански езера (ICGLR), принципите, залегнали в Глобалния договор на ООН за предприятията, ръководните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия, както и насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони; припомня задължението на държавите производителки по-специално за въвеждане и прилагане на подходящо законодателство, включително в областта на установяването на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията;

14.  посочва, че в тази област, освен вноса и износа на полезни изкопаеми и метали, прозрачните договорености, уреждащи правата на експлоатация и митата, са от жизненоважно значение за развитието на засегнатите от конфликт или високорискови зони; поради това подчертава необходимостта да се изготви преглед на съществуващите мерки във връзка с корпоративната социална отговорност, които се прилагат от европейските предприятия, и да се подобрят координацията и обменът на информация и най-добри практики с цел да се предостави възможност добрите практики да се установяват по-ефективно и да се допринесе за създаването на обща рамка за действие на европейско равнище; призовава Комисията да засили инициативите за корпоративна социална отговорност и надлежната проверка по цялата верига на доставка;

15.  изтъква, че надеждният достъп до суровини е важен фактор за конкурентоспособността на световно равнище;

16.  подчертава значението на изпълнението, прилагането и транспонирането на действащото законодателство в областта на СВСС на регионално, национално и международно равнище;

Корпоративна отговорност

17.  подчертава, че търговията и правата на човека се укрепват взаимно и че предприемаческите среди следва да играят важна роля за предоставянето на положителни стимули за утвърждаването на правата на човека, демокрацията и корпоративната отговорност;

18.  приветства множеството обещаващи инициативи, предприети от частния сектор, като кодексите за поведение, етикетирането, самооценката и социалните одити, които значително допринесоха за последните подобрения в областта на правата на човека и стандартите в областта на правата на работниците в световните вериги на доставки;

19.  изразява дълбока загриженост във връзка със случаи на нарушения на правата на човека и заплахи за екологичната устойчивост вследствие на определени корпоративни решения;

20.  признава значението на наличието на ясни международни правила относно корпоративната социална отговорност (КСО), СВСС и надлежната проверка; приветства интелигентната комбинация от регулаторни и доброволни действия, която доведе до някои положителни резултати през последните няколко години и позволява на предприятията да намерят свои собствени динамични и иновационни мерки; подчертава, че координацията, споделянето на информация и обменът на най-добри практики могат да допринесат за подобряване на ефикасността на частните и публични инициативи относно веригата за създаване на стойност и постигане на положителни резултати; припомня, при все това, че доброволната корпоративна социална отговорност може също така да доведе до нелоялна конкуренция за доставчиците, които са взели решение да спазват международните трудови и екологични стандарти и само по себе си не е достатъчно, за да се гарантира, че дружествата спазват изцяло международните стандарти и задължения чрез прилагане на политика за надлежна проверка; поради това подчертава необходимостта от изготвяне на преглед на съществуващите мерки за корпоративна социална отговорност, предприети от европейските предприятия, за да могат по-ефективно да определят добри практики и да допринасят за създаването на обща рамка за действие на европейско равнище; изразява твърдото си убеждение, че ЕС следва незабавно да потърси начини за разработване на стратегии и правила за прозрачност в СВСС, включително евентуалното разглеждане на възможността за незабавни действия в посока на разработването на обвързващи и приложими правила, свързаните с тях правни средства за защита и независими механизми за наблюдение с участието на институциите на ЕС, държавите членки и гражданското общество; подчертава, че тези задължения трябва да следват стъпките, които се изискват в ръководните принципи на ООН и насоките на ОИСР, във връзка с проактивното установяване на рисковете за правата на човека, изготвянето на точни и нагледни планове за действие за предотвратяване или намаляване на тези рискове, даването на адекватен отговор на известни нарушения и прозрачността;

21.  призовава Комисията да отдаде по-голямо значение на тези разпоредби и насърчава въвеждането на насоките на ОИСР за отделни отрасли и Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; подчертава необходимостта от осигуряването на официално участие на гражданското общество в процеса на изпълнение чрез структурите, предвидени от главите относно търговията и устойчивото развитие; призовава Комисията да подкрепи работата на международните органи за стандартизация като Международната организация по стандартизация (включително ISO 26000) и Глобалната инициатива за отчитане, с цел да се насърчат предприятията да докладват относно устойчивостта и създаването на стойност по цялата верига на доставки;

22.  приканва Комисията да гарантира спазването от страна на европейските и международни дружества на насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, както и специфичните за отделни сектори насоки на ОИСР, като например насоките за надлежна проверка за отговорните вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти зони; препоръчва засилване на ролята на националните контактни точки на ОИСР и тяхното сътрудничество с независими национални и регионални институции в сферата на правата на човека с оглед подобряване на управлението на световните вериги за създаване на стойност;

23.  призовава Комисията да актуализира подхода си за КСО с оглед укрепване на трудовите и екологичните стандарти и, по-специално, като настоява за включването на разпоредбите за корпоративна социална отговорност в търговските и инвестиционните споразумения, договаряни от ЕС;

24.  подчертава, че координацията и обменът на информация и най-добри практики може да допринесе за повишаване на ефективността на частните и публичните инициативи относно веригите за създаване на стойност;

25.  припомня, че през 2010 г. Парламентът отправи искане дружествата да публикуват своите счетоводни баланси за корпоративната социална отговорност, да бъдат въведени изисквания за надлежна проверка за всички предприятия и консолидирано понятието за КСО въз основа на хармонизирано определение на връзките между дружествата майки, така че да се установи юридическата отговорност на всяко от тях; ето защо отбелязва със задоволство, че от 2017 г. ще се изисква оповестяването на нефинансова информация и информация относно многообразието от страна на големите дружества по силата на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация; при все това отбелязва, че оповестяването на нефинансова информация от големи дружества все още не е разширено, така че да обхване всички субекти, действащи в световните вериги за създаване на стойност;

26.  отбелязва инициативата на зелената карта от някои национални парламенти след приемането на френския закон за полагане на дължимата грижа от страна на многонационалните компании; призовава Комисията да разгледа предложения за корпоративна надлежна проверка за дружествата, извършващи дейност в рамките на ЕС и извън него, като вземе предвид решението на френския Конституционен съд относно френското законодателство, а именно относно пропорционалността на санкциите;

27.  припомня, че политиките, свързани с КСО, трябва да отчитат специфичните характеристики на МСП, и да бъдат достатъчно гъвкави, за да се гарантира, че последните не са подложени на непропорционална тежест; поради тази причина приканва Комисията да създаде специално информационно бюро за МСП, като обърне специално внимание на микро- и малките предприятия, и да ги подкрепят с конкретни програми за изграждане на капацитет;

28.  подчертава, че СВСС не свършват, когато продуктът стигне до крайния потребител, но включват и отпадъците и тяхното третиране; настоятелно призовава да се взема предвид целият жизнен цикъл на продуктите и да се разшири перспективата по отношение на СВСС, така че да се включат разпоредби за обезвреждане на отпадъците, без да се нанасят щети на хората или на околната среда; призовава ЕС да насърчава международното сътрудничество и законодателната съгласуваност по отношение на излезли от употреба продукти и материали и да подпомага страните партньорки да развият по-строги национални разпоредби и капацитет за прилагане; призовава ЕС да гарантира, че проследимостта се прилага спрямо този спектър на жизнения цикъл на продуктите;

29.  настоятелно призовава Комисията да действа бързо, като следва подробните предложения, съдържащи се в резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави;

Създаване на по-значима роля за инициативите на частния сектор

30.  подчертава постиженията на ангажираността на частния сектор; подчертава, че частните предприятия трябва да следват стратегии за устойчиво развитие, не само за да предотвратят вреди за репутацията си, но също така и защото това им предоставя нови възможности и намалява зависимостта им от ограничени ресурси;

31.  подчертава решаващата роля на потребителите (и последиците от лошата реклама); припомня, че нито един потребител не иска да продължи да купува продукти, произведени от деца или експлоатирани мъже и жени, нито продукти, които са причинили значителни щети на околната среда;

32.  призовава Комисията да намери нови начини да подкрепя усилията на частния сектор да направи световните вериги за създаване на стойност по-устойчиви и да разработи приобщаващи бизнес модели и съответни многостранни партньорства в частния сектор;

33.  подчертава, че е необходима интелигентната комбинация между частно и публично финансиране за насърчаването на устойчиви световни вериги за стойност; счита, че това следва да се основава на съществуващи структури и програми, които са се доказали като успешни при насърчаването на отговорно бизнес поведение;

34.  приветства редицата многообещаващи инициативи, предприети от частния сектор, като например кодекси за поведение, етикетиране, самооценка и социални одити, и потвърждава значението на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 за социалната отговорност, Тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика и насоките на ОИСР за многонационалните предприятия като инструменти, които могат да мобилизират отговорността в стопанската дейност на предприятията; призовава дружествата, независимо от това дали са европейски или не, да извършват надлежна проверка в областта на правата на човека и да интегрират резултатите във вътрешните политики и процедури, като разпределят по съответния начин и надлежно прилагат ресурсите и правомощията; подчертава, че това изисква разпределянето на достатъчно ресурси; подчертава, че прозрачността и съобщаването на предприетите мерки за избягване на нарушения на правата на човека в трети държави са от решаващо значение, за да се осъществява правилен демократичен контрол и да се предостави възможност на потребителите да правят избор въз основа на фактите;

Споразумения за свободна търговия (ССТ) на ЕС и СВСС

35.  приветства новата стратегия за търговия и инвестиции за Европейския съюз, „Търговията — за всички“; призовава Комисията да разгледа – в своята търговска и инвестиционна политика и в споразуменията си за свободна търговия – предизвикателствата, свързани с разрастването на СВСС, като вземе под внимание следните мерки:

36.  припомня ключовата роля, която МСП могат да играят в СВСС, от една страна, и ползите от увеличената интеграция на МСП в СВСС, от друга страна; призовава Комисията да включи глави за МСП във всички бъдещи търговски споразумения; в допълнение призовава Комисията в този контекст да оцени съществуващите структури за подкрепа, до които имат достъп МСП, които искат да получат достъп до СВСС, и да преразгледа и — ако е необходимо — да актуализира стратегията „Малък бизнес, голям свят“ от 2011 г. с цел допълнително да се улесни участието на МСП в СВСС;

37.  подчертава, че СВСС често включват производството и услугите в зоните за преработка на продукцията за износ (ЗППИ), където трудовите и екологичните стандарти са различни от тези в останалата част на съответната страна и често са ограничени; призовава Комисията да гарантира, че социалните и екологичните стандарти, договорени в споразуменията за свободна търговия, се прилагат на цялата територия на търговските партньори, включително в ЗППИ;

Етикетиране, проследимост и митнически данни

38.  призовава ЕС да работи за постигането на адекватни и ефикасни решения за въвеждането на прозрачна и действаща задължителна система за етикетиране за „социална и екологична проследимост“ по протежение на цялата производствена верига, в съответствие със Споразумението на СТО за ТПТ, като успоредно с това насърчава подобни действия на международно равнище;

39.  призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на законодателство относно правилата за етикетиране по отношение на произхода на продуктите, влизащи на пазара на ЕС, или да предложи правила, които гарантират ефективна проследимост;

40.  призовава Комисията и насърчава държавите членки да търсят начини да се даде възможност на субекти, които имат обществен интерес, да получат достъп — след предоставяне на подходяща обосновка и при поискване по съображения от обществен интерес — до митническите данни, събирани от страни, търгуващи с продукти или стоки, внасяни в ЕС;

Юрисдикция и достъп до средства за правна защита

41.  отново потвърждава неотложната необходимост от ефективно разглеждане на въпроса за нарушенията на правата на човека от страна на транснационалните корпорации, когато такива биват извършвани, и справяне с правните проблеми, произтичащи от извънтериториалното измерение на дружествата, по-специално чрез създаване на съвместни правни отговорности по цялата верига на доставки; призовава държавите членки да предприемат подходящи мерки за справяне с финансовите и процедурни пречки, пред които са изправени в гражданските дела, заведени от жертвите;

42.  подновява призива си към Комисията да обмисли възможността за разширяване на правилата за компетентност на съдилищата съгласно Регламента „Брюксел I“ до ответници от трети държави по дела срещу дружества с ясна връзка с една държава членка, или дружества, за които ЕС е важен пазар и отправя искане към Комисията да представи в кратки срокове, ако е целесъобразно, съответно предложение до Парламента и Съвета;

43.  припомня, че стопанските предприятия следва да създадат механизми за подаване на жалби на оперативно ниво за работниците, засегнати от техните дейности, в т.ч. в зоните за преработка на продукцията за износ; отново отправя призив към ЕС и държавите членки да предприемат подходящи стъпки за преодоляване на правните, процедурните и институционалните пречки пред достъпа до ефективни средства за правна защита;

Равенство между половете и права на децата

44.  припомня, че равнопоставеността между половете е твърдо установена във всички политики на ЕС, както се заявява в член 8 от ДФЕС; изразява съжаление във връзка с факта, че равенството между половете не се споменава в стратегията „Търговията — за всички“, и призовава Комисията да взема предвид равенството между половете и овластяването на жените, когато извършва средносрочния преглед на стратегията; призовава Комисията да гарантира, че равенството между половете е включено и интегрирано в търговската и инвестиционна политика, стратегията за подпомагане на търговията, както и всички бъдещи ССТ и оценки на въздействието; призовава Комисията да продължи да разискванията и воденето на преговори в рамките на СТО, така че равенството между половете да бъде взето предвид в търговската и инвестиционна политика на СТО; призовава Комисията да събира разделени по полов признак данни за СВСС, особено в селскостопанския сектор, като взема предвид, че овластяването на жените надхвърля по значение въпросите за заплащането, факторите, които водят до насилие срещу жените, както и социални фактори като родителския отпуск и здравеопазването, с оглед разработването на правни форми за преодоляване на отрицателните странични ефекти от СВСС; приветства факта, че въпросът за равенството между половете се разглежда в рамките на преговорите за осъвременяване на споразумението между ЕС и Чили и ще бъде предмет на договаряне в бъдещото актуализирано споразумение;

45.  призовава за всеобхватен анализ на различията и неравенството в рамката на световните вериги за създаване на стойност по отношение на: i) различията между половете в използването на времето, които са основно резултат от главната отговорност на жените за репродуктивната дейност; ii) разликите между половете при достъпа до производствени суровини и ресурси, по-специално земя, кредитиране, обучение и мрежи; както и iii) различията между половете, произтичащи от недостатъци и дискриминация на равнище пазари и институции;

46.  подчертава, че често жените са засегнати в най-голяма степен, както и че при жените много често трафикът на хора с цел трудова експлоатация протича паралелно със сексуален трафик и убийства;

47.  предлага — на равнището на международната търговия и търговските политики на ЕС относно СВСС — да бъде разработена специфична стратегия, която официално да осигурява закрила на лицата, които изобличават практики като убийствата на жени, трафик на хора с цел трудова или сексуална експлоатация, както и да се предоставя закрила на жертвите; подчертава, че информаторите следва да получат подобно признание и защита, каквито се изискват в случаи на лица, сигнализиращи за нередности, в сферата на международната търговия и търговията на ЕС;

48.  припомня, че все повече жени имат заетост, но че все още броят им е несъразмерно висок при нискоквалифицираните дейности с ниско заплащане, че нямат достъп до мерки за социална закрила, включително закрила на майчинството, и че твърде често те са подложени на дискриминация и сексуален тормоз;

49.  призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да насърчават устойчиво възлагане на обществени поръчки чрез прилагане на специфични изисквания за спазването на правата на човека и международното право, особено що се отнася до утвърждаването на равенството между половете и европейските норми в областта на конкуренцията, както и прозрачността за доставчиците и техните международни вериги на доставки;

50.  подчертава значението на ратифицирането на Конвенция № 182 на МОТ относно най-тежките форми на детския труд, както и Конвенция № 138 относно минималната възраст за приемане на работа и работа от страна на държавите, които все още не са го направили; припомня, че ЕС е поел ангажимент за изкореняването на най-тежките форми на детски труд в световен мащаб, в съответствие със своите ценности, които включват забраната на детския труд във външната дейност на ЕС, както е заложено в член 21 от ДЕС; подновява призива си за хармонизиране и укрепване на контрола на вноса и веригата на доставки, за да се гарантира, че на пазара на ЕС се допускат само продукти, за които не е използван принудителен труд, детски труд или съвременно робство; подчертава своята подкрепа за съществуващите инициативи в подкрепа на МСП и на организациите на дребните селскостопански производители с оглед на това, те да получат по-голям дял в СВСС, както в случая на справедливата търговия; подчертава значението борбата срещу принудителния труд и детския труд да бъде включена във всички ССТ на ЕС чрез глави относно устойчивото развитие, така че да се гарантира, че тази цел се споделя от търговските партньори; призовава Комисията и държавите членки енергично да защитават това предложение в рамките на всички международни форуми, включително МОТ, ОИСР, ООН и СТО, за да се постигне напредък в борбата срещу принудителния труд и детския труд; подчертава в този контекст, че целта за продукти без използване на детски труд може да бъде постигната само ако върви ръка за ръка с осигуряването на минимални работни заплати за членовете на семейството на детето;

Развиващи се страни

51.  подчертава, че СВСС представляват важна възможност за предприятията в развиващите се страни, и особено за МСП, да установят връзка със световната икономика; подчертава, че някои специфични политики и съпътстващи мерки са от ключово значение за постигане на тази цел, както и за разширяване на обхвата на потенциалните предимства, така че той да обхване всички работници в държавите търговски партньори, и по-специално политики, които целят повишаването на ефективността на работата на административните органи, или подпомагане на съответните дружества да увеличат добавената стойност и разширят участието си в СВСС, като същевременно подобрят своите социални и екологични стандарти; изтъква, че преразглеждането на ОСП и ОСП + следва да включва задължителни правила относно правата на човека и трудовите права и опазването на околната среда; отбелязва, че много развиващи се страни са ограничени в своя капацитет и ресурси, за да налагат ефективно спазването на социалните и екологичните стандарти и регламенти; призовава ЕС да засили изграждането на капацитет и да предоставя на правителствата на развиващите се страни партньорки техническо съдействие, когато това е възможно и необходимо;

52.  припомня програмата с цели за устойчиво развитие (ЦУР) за 2030 г. и нейните подходи за устойчиво производство, устойчиво потребление и достоен труд и призовава Комисията да представя по прозрачен начин връзката с всяка една съответна ЦУР в своите доклади; отново призовава Комисията и държавите членки да използват търговията за насърчаване на устойчивото развитие и доброто управление в съответствие с принципите на съгласуваност на политиките за развитие; подчертава, че търговските и инвестиционни споразумения на ЕС с развиващите се държави следва да са съгласувани с целите за устойчиво развитие; потвърждава отново правото на развиващите се държави да регулират инвестициите, така че да се гарантират отговорности и задължения за всички инвеститори, включително чуждестранните инвеститори, с цел да се защитят правата на човека и трудовите и екологичните стандарти;

53.  приветства влизането в сила на Споразумението за улесняване на търговията, което ако се прилага правилно, ще опрости и модернизира митническите процедури, като улесни развиващите се страни, които обикновено са изправени пред по-големи гранични пречки, да се интегрират в световната търговска система;

54.  призовава Комисията да подкрепя ефективното участие на МСП в световните вериги за създаване на стойност, чрез подпомагане на съчетаване и партньорства между МСП и групи на дребни земеделски производители в развиващите се страни, които имат за цел да осигурят по-голям дял от стойността за производителите, като същевременно гарантират високо равнище на социална и екологична защита и защита на правата на човека, както в случая със справедливата търговия;

55.  призовава Комисията да гарантира, че условията, свързани с правата на човека, свързани с едностранните търговски преференции, предоставяни в рамките на ОСП, биват ефективно прилагани и наблюдавани, и че процедурите, предвидени в случаите на евентуално неспазване на посочените условия се провеждат, в пълно съответствие с Регламента относно ОСП;

56.  очаква междинният преглед на ОСП да изясни определенията и предостави задълбочена оценка на настоящата схема; счита, че търговската политика трябва да бъде начин за насърчаване на търговските партньори на ЕС да приемат по-високи социални, трудови и екологични стандарти, което би могло да се постигне чрез стимули, като например допълнителни тарифни преференции за произведени по устойчив начин продукти; счита, че тази цел изисква преразглеждане на Регламента за ОСП и във връзка с това предлага условията, свързани с КСО, да бъдат включени в рамките на приложното му поле, с цел да се гарантира спазването на националните и международни правни задължения в областта на правата на човека и трудовите и екологичните стандарти от страна на транснационалните корпорации; призовава да се отдели специално внимание на положението на трудовите права и правата на професионалните съюзи в ЗППИ и настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки по този въпрос, в тясно сътрудничество с МОТ, в хода на преразглеждането на ОСП;

57.  призовава Комисията да гарантира, че всички финансирани от ЕС‑ проекти за развитие, в това число проектите със смесено финансиране, са не само в пълно съответствие с международно приетите принципи за ефективност на развитието, но и че спазват напълно принципа на свободно, предварително и информирано съгласие, установен в Конвенция № 169 на МОТ;

Правила за произход

58.  отбелязва, че опростените, ефективни и преференциални правила за произход са от ключово значение в контекста на СВСС; признава, че липсата на гъвкавост и сложността на правилата за произход могат да възпрепятстват ефикасността на търговската структура;

59.  призовава Комисията, доколкото е възможно, да използва многостранните правила за произход като преференциални правила за произход в споразуменията за свободна търговия; призовава Комисията, при изготвянето на специфичните преференциални правила за произход в ССТ, да намали изискванията на добавена стойност и да даде възможност за промяна на тарифната подпозиция и „единичното трансформационно събитие“, като правила за произход;

60.  отправя искане към Комисията, по-конкретно в случай на преговори за сключване на споразумения за свободна търговия с държави, които понастоящем се ползват от преференциите по ОСП и Европейския банков орган (ЕБО), да гарантира, че формулирането на правилата за произход не отклонява икономическите процеси;

61.  счита, че засиленото натрупване в споразумения за свободна търговия не следва да се разглежда като инструмент за скрита либерализация, а по-скоро като инструмент, който дава възможност на държавите да се специализират в определени стопански дейности, в съответствие с логиката на сравнителното предимство;

Права върху интелектуалната собственост и потоци на данните

62.  приветства ангажимента на Комисията да защитава целия диапазон от ПИС, включително патенти, търговски марки, авторски права, промишлени дизайни, географски указания, обозначаване на произход и фармацевтични продукти, като същевременно гарантира достъп до лекарствени продукти на достъпни цени, както на равнището на СТО, така и чрез споразумения за свободна търговия; призовава Комисията да предприеме допълнителни действия относно евентуалното разширяване на обхвата на защитата на географските указания по отношение на неселскостопанските продукти, както вече се прави в редица трети държави посредством различни правни системи; призовава за открит и приобщаващ процес за подобряване на сътрудничеството с трети партньори в борбата срещу измамите и фалшифицираните стоки, които се възползват от доверието в търговски марки и наименования;

63.  потвърждава, че цифровите иновации и потоците от данни са съществен двигател на икономиката на услугите и съществен елемент от СВСС за традиционните производствени дружества, както и че, следователно, изискванията за задължителна локализация следва да бъдат ограничени, доколкото е възможно, както в рамките на Европа, така и извън нея, като се даде възможност за приемане на необходимите изключения, основани на легитимни обществени цели като защитата на потребителите и защитата на основните права; потвърждава, че защитата на потоците от данни и правото на неприкосновеност на личния живот не представляват пречки пред търговията, а оса основни права, залегнали в член 39 от Договора за Европейския съюз и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в член 12 от Всеобщата декларация за правата на човека;

o
o   o

64.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, Световната търговска организация и на Конференцията на ООН за търговия и развитие.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0299. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0298. (3) Приети текстове, P8_TA(2017)0208. (4) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0405. (6) Приети текстове, P8_TA(2017)0196. (7) Приети текстове, P8_TA(2017)0098. (8) Приети текстове, P8_TA(2016)0041. (9) Приети текстове, P8_TA(2015)0252. (10) Приети текстове, P8_TA(2017)0265. (11) OВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1. (12) OВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23. (13) ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1. (14) ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1. (15) ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1. (16) http://childrenandbusiness.org (17) Вж. определението за МСП: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:32003H0361&from=EN