— като взе предвид своята резолюция от 5 април 2017 г. относно преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз(1),
— като взе предвид насоките на Европейския съвет (член 50) от 29 април 2017 г. след нотификацията на Обединеното кралство съгласно член 50 от ДЕС и приложението към решението на Съвета от 22 май 2017 г., с което се определят насоки за преговори относно споразумение с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което да се установят редът и условията за оттеглянето му от Европейския съюз,
— като взе предвид документите за изразяване на позиция на Комисията от 12 юни 2017 г. относно „Основни принципи за гражданските права“ и „Основни принципи за финансовото споразумение“, и документа от 20 септември 2017 г. относно „Ръководни принципи за диалога относно Ирландия/Северна Ирландия“,
— като взе предвид документите за изразяване на позиция на правителството на Обединеното кралство по въпроси, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, и по-специално тази от 26 юни 2017 г. относно „Защитата на позицията на гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, живеещи в ЕС и резолюцията от 16 август 2017 г. относно „Северна Ирландия и Ирландия“,
— като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че понастоящем около 3,2 милиона граждани от оставащите 27 държави членки (ЕС-27) пребивават в Обединеното кралство и 1,2 милиона граждани на Обединеното кралство („граждани на Обединеното кралство“), пребивават в ЕС-27;
Б. като има предвид, че гражданите на ЕС, които са се установили в друга държава членка са направили този избор въз основа на правата, с които се ползват съгласно правото на Европейския съюз и при условието, че те ще продължат да се ползват от тези права през целия си живот;
В. като има предвид, че Европейският парламент представлява всички граждани на ЕС, включително гражданите на Обединеното кралство, и ще предприеме действия, за да защити интересите им, докато трае целият процес, водещ до оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз;
Г. като има предвид, че в Обединеното кралство, както и в някои други държави членки, при неотдавнашни административни инциденти стана ясно, че дискриминацията срещу граждани на ЕС-27 в Обединеното кралство и на гражданите на Обединеното кралство в ЕС-27 вече е налице и оказва въздействие върху всекидневния живот на засегнатите граждани, като ограничава ефективното упражняване на техните права;
Д. като има предвид, че организираното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз изисква да бъде разгледано особеното положение и специфичните обстоятелства, отнасящи се до остров Ирландия, както и да се запази Споразумението от Разпети петък от 10 април 1998 г. в неговата цялост и да се избягва „затягане“ на режима на границата;
Е. като има предвид, че гражданите на Северна Ирландия, които са упражнили или упражняват правото си да придобият ирландско гражданство, ще се ползват от гражданството на ЕС и не следва да се въвеждат пречки или спънки, които биха им попречили да упражняват целия обем на произтичащите от Договорите права;
Ж. като има предвид, че както Европейският съюз, така и Обединеното кралство следва да зачитат в пълна степен финансовите задължения, отнасящи се до целия период на членството на Обединеното кралство в Европейския съюз;
З. като има предвид, че в речта си във Флоренция на 22 септември 2017 г., министър-председателят на Обединеното кралство предложи някои разяснения относно правата на гражданите, относно въпроса за Ирландия и Северна Ирландия, относно финансовото споразумение, относно необходимостта от преходен период и относно перспективите пред бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство;
1. потвърждава всички елементи от своята резолюция от 5 април 2017 г. относно преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз;
2. подчертава, че насоките, одобрени от Европейския съвет на 29 април 2017 г., и последващите указания за водене на преговори, приети от Съвета на 22 май 2017 г. са в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 5 април 2017 г.; приветства факта, че преговарящият екип на Европейския съюз работи при цялостно придържане към посочения мандат;
3. отбелязва, в съответствие със своята резолюция от 5 април 2017 г., че министър-председателят на Обединеното кралство предложи в речта си от 22 септември 2017 г. ограничен във времето преходен период; изтъква, че посоченият преход може да се осъществи единствено въз основа на действащите регулаторни, бюджетни, надзорни, съдебни и правоприлагащи инструменти и структури на Европейския съюз; подчертава, че посоченият преходен период, през който Обединеното кралство вече няма да членува в ЕС, ще може да се реализира единствено като продължаване на достиженията на правото на ЕС, които предвиждат цялостно прилагане на четирите свободи (свободно движение на хора, капитали, стоки и услуги), и че през този период няма да се допуска никакво ограничаване на свободното движение на хора чрез въвеждане но нови условия; подчертава, че посоченият преходен период може да бъде предвиден единствено в рамките на пълната юрисдикция на Съда на Европейския съюз („СЕС“); настоява, че такъв преходен период може да бъде одобрен единствено при условие, че бъде сключено цялостно споразумение за оттегляне, обхващащо всички въпроси, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство;
Права на гражданите
4. подчертава, че споразумението за оттегляне трябва да включи пълният обем права, от които гражданите се ползват понастоящем, така че да не настъпва фактическа промяна в положението им и че то трябва да осигури реципрочност, справедливост, симетрия и недискриминация на гражданите на ЕС в Обединеното кралство и на гражданите на Обединеното кралство в Европейския съюз; подчертава по-специално, че допустимите граждани на ЕС и децата, родени след оттеглянето на Обединеното кралство следва да бъдат обхванати от споразумението за оттегляне като членове на семейството, а не като независими притежатели на права, че бъдещите членове на семейството следва да продължат да се ползват от право на пребиваване по силата на същите разпоредби като настоящи членове на семейството, че документите следва да имат удостоверяваща сила в съответствие с правото на ЕС, че следва да се избягва всяка тежка административна процедура и че всички обезщетения, определени в законодателството на ЕС, следва да бъдат прехвърляеми;
5. в това отношение подчертава, че в споразумението за оттегляне следва да се запази целия набор от правила относно правата на гражданите на Европейския съюз във вида, в който са определени в съответното законодателство на Европейския съюз, но изразява мнение, че предложенията на Обединеното кралство, изложени в документа за позиция от 26 юни 2017 г. не отговарят на очакванията в това отношение, по-конкретно в частта относно предложението за създаване на нова категория на „установено лице“ в съответствие с имиграционното законодателство на Обединеното кралство; изразява своята загриженост относно факта, че тези предложения, бавният процес на преговори и оповестените варианти на политиката относно бъдещия статут на гражданите на ЕС причиняват ненужни затруднения и безпокойство за гражданите на ЕС-27, живеещи в Обединеното кралство;
6. изразява загриженост по повод достойните за съжаление административни практики, насочени срещу граждани на ЕС, живеещи в Обединеното кралство; припомня също така на Обединеното кралство, че докато все още е държава членка на Европейския съюз, трябва да спазва и прилага правото на Съюза и да се въздържа от всякакви административни или други практики, които създават пречки и дискриминация на гражданите на ЕС-27, пребиваващи в Обединеното кралство, включително на работното им място; очаква, че всички останали държави членки, от своя страна, ще гарантират, че гражданите на Обединеното кралство, които пребивават в Европейския съюз, са третирани в пълно съответствие с правото на Съюза, като се има предвид, че те остават граждани на ЕС до оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз;
7. отбелязва, че министър-председателят на Обединеното кралство в реч от 22 септември 2017 г. пое ангажимент да гарантира, че на правата на гражданите на ЕС-27, пребиваващи в Обединеното кралство, ще бъде предоставено пряко действие чрез инкорпорирането на споразумението за оттегляне в правото на Обединеното кралство; подчертава, че това следва да бъде направено по начин, който да предотврати възможността за едностранното му изменение, да позволи на гражданите на ЕС да се позовават на произтичащите от споразумението за оттегляне права пряко пред юрисдикциите на Обединеното кралство и публичната администрация, и да му предостави предимство пред правото на Обединеното кралство; подчертава, че с цел да се гарантира съгласуваността и целостта на правния ред на ЕС, СЕС трябва да остане единствен и компетентен орган за тълкуване и прилагане на правото на Европейския съюз и споразумението за оттегляне; очаква конкретни предложения от Обединеното кралство в това отношение;
Ирландия и Северна Ирландия
8. подчертава, че уникалното положение и особените обстоятелства, отнасящи се до остров Ирландия трябва да бъдат разгледани в споразумението за оттегляне и то по начин, който напълно да съответства на Споразумението от Разпети петък във всичките му части, на договорените области на сътрудничество и на правото на Европейския съюз, за да се гарантира непрекъснатост и стабилност на мирния процес в Северна Ирландия;
9. изразява твърдо убеждение, че отговорност на правителството на Обединеното кралство е да предостави единно, ефективно и работещо решение, което да не позволява „затягане“ на режима на границата, да гарантира цялостното спазване на Споразумението от Разпети петък във всичките му части, да бъде в съответствие с правото на Европейския съюз и напълно да гарантира целостта на вътрешния пазар и митническия съюз; счита също така, че Обединеното кралство трябва да продължи да допринася със свой справедлив дял за финансовата помощ за Северна Ирландия/Ирландия; изразява съжаление, че предложенията на Обединеното кралство, изложени в документа му за позиция относно „Северна Ирландия и Ирландия“, не отговарят на очакванията в това отношение; отбелязва, от друга страна, че в речта си от 22 септември 2017 г. министър-председателят на Обединеното кралство изключи възможността за разполагане на физическа инфраструктура на границата, което предполага, че Обединеното кралство остава във вътрешния пазар и митническия съюз или че Северна Ирландия остава под някаква форма във вътрешния пазар и митническия съюз;
10. потвърждава, че всяко решение за остров Ирландия не може да бъде използвано, за да предопределя решения в контекста на обсъжданията относно бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство;
Финансово споразумение
11. отбелязва изявлението на министър-председателя на Обединеното кралство в речта й от 22 септември 2017 г. относно финансовото споразумение, но очаква конкретни предложения от правителството на Обединеното кралство в това отношение; подчертава, че до този момент липсата на ясни предложения сериозно възпрепятства преговорите и че е необходим съществен напредък в тази област, преди да се пристъпи към преговори по други въпроси, включително рамката на бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство;
12. потвърждава отново, в съответствие с документа за позиция на Комисията от 12 юни 2017 г. относно „Основните принципи за финансовото споразумение“, че Обединеното кралство трябва да спазва изцяло финансовите си задължения като държава — членка на Европейския съюз и настоява, че този въпрос трябва да бъде напълно уреден в споразумението за оттегляне; изтъква по-специално финансовите задължения, произтичащи от многогодишната финансова рамка и от решението относно собствените ресурси от 2014 г.(2), които включват, независимо от всеки преходен период, неизпълнените поети задължения на Европейския съюз, както и съответния дял от задълженията, включително условните задължения, и разходите за оттеглянето от Европейския съюз, тъй като е немислимо ангажименти, поети от 28-те държави членки да бъдат изпълнявани само от оставащите 27;
Напредък на преговорите
13. припомня, че в съответствие с поетапния подход към преговорите, който е от ключово значение за организираното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, е необходимо постигането на съществен напредък относно правата на гражданите, Ирландия и Северна Ирландия и уреждането на финансовите задължения на Обединеното кралство, за да започнат преговорите по рамката на бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство, както и по рамката на преходната фаза;
14. подчертава, че е от съществено значение ангажиментите, поети от министър-председателя на Обединеното кралство в речта й от 22 септември 2017 г. да намерят израз в осезаеми промени в позицията на Обединеното кралство и в конкретни предложения в този смисъл, за да се ускори работата по време на първия етап на преговорите и да се създаде възможност на втория етап, въз основа на взаимно доверие и лоялно сътрудничество, да могат да започнат преговори за установяване на ново и тясно партньорство в рамките на асоцииране между Обединеното кралство и Европейския съюз;
15. изразява мнение, че в рамките на четвъртия кръг на преговорите все още не е постигнат достатъчен напредък по отношение на правата на гражданите, Ирландия и Северна Ирландия, и по отношение на уреждането на финансовите задължения на Обединеното кралство; призовава Европейския съвет, освен ако не бъде постигнат значителен пробив в съответствие с настоящата резолюция и в трите области по време на петия кръг на преговорите, да вземе решение на заседанието си през октомври 2017 г. да отложи своята оценка относно това дали постигнатият напредък е достатъчен;
o o o
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета на Европейския съюз, на Европейската комисия, на националните парламенти и на правителството на Обединеното кралство.
Решение 2014/335/ЕС на Съвета, Евратом от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105).
Ограничение за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 3 октомври 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/65/ЕС относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (COM(2017)0038 – C8-0021/2017 – 2017/0013(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2017)0038),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението до Парламента (C8‑0021/2017),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 5 юли 2017 г.(1),
— след като се консултира с Комитета на регионите,
— като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 28 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0205/2017),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 3 октомври 2017 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/65/ЕС относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2017/2102.)
Мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на конвенцията на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 3 октомври 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на конвенцията на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), и за изменение на регламенти (ЕО) № 1936/2001, (ЕО) № 1984/2003 и (ЕО) № 520/2007 на Съвета (COM(2016)0401 – C8-0224/2016 – 2016/0187(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0401),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0224/2016),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 октомври 2016 г.(1),
— като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 14 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8‑0173/2017),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. одобрява своето изявление, приложено към настоящата резолюция;
3. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
4. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 3 октомври2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на конвенцията на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), и за изменение на регламенти (ЕО) № 1936/2001, (ЕО) № 1984/2003 и (ЕО) № 520/2007 на Съвета
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/2107.)
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент изразява своята дълбока загриженост относно факта, че Комисията предлага препоръките на ICCAT, които датират от 2008 г., да бъдат приложени през 2017 г. Това означава, че в продължение на почти 10 години Съюзът не е спазвал своите международни задължения.
Освен факта, че това подлежи на оспорване пред Съда на ЕС и вреди на репутацията на Съюза като лидер в областта на устойчивото развитие в рамките на международни форуми, съществува допълнителен проблем, който води до правна несигурност за операторите и до основателни критики от заинтересованите страни: фактът, че институциите възнамеряват да приемат препоръките на ICCAT – и по-специално препоръката относно средиземноморската риба меч, емблематичен продукт, за който през миналата година ICCAT прие многогодишен план за възстановяване – които препоръки са остарели и неактуални.
Това би довело до парадокса, че чрез този регламент Съюзът ще приеме мерки за рибата меч, които междувременно бяха заменени от нов план за възстановяване, който вече е приложим за операторите – от април 2017 г. Това положение е законово и – което е още по-важно – политически неприемливо.
Положението е още по-неприемливо, тъй като почти шест месеца след приемането от ICCAT на Препоръка 16-05 относно средиземноморската риба меч Комисията не е приела предложение за транспониране на тази препоръка, макар като цяло да се признава, че състоянието на запасите е критично и че при всички случаи планът за възстановяване вече е приложим спрямо операторите. Следва да се отбележи, че това транспониране не е сложно, тъй като въпросните разпоредби вече са приети и следва да се внесат само незначителни изменения в текста.
Европейският парламент призовава настоятелно Комисията да изпраща всякакви бъдещи предложения за транспониране на препоръките от регионалните организации за управление на рибарството в срок от не повече от шест месеца от датата на тяхното приемане.
Относно съдържанието на плана за възстановяване:
Европейският парламент приветства Препоръка 16-05 на ICCAT за установяване на многогодишен план за възстановяване на запасите от средиземноморска риба меч.
Европейският парламент признава социално-икономическото измерение на дребномащабния риболов в Средиземно море и необходимостта от поетапен подход и гъвкавост при управлението на тези риболовни дейности.
Парламентът подчертава, че за да бъде успешен планът за възстановяване, съседните трети държави трябва също да положат специални усилия за ефикасното управление на този вид риба.
И накрая, Европейският парламент подчертава, че квотите трябва да се разпределят справедливо сред операторите, като се вземат предвид стойността на продукцията и оборотът. Квотите, уловени незаконно с плаващи мрежи, не следва да се отчитат за изчисляването на историческия улов и правата.
Икономическо овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС
642k
75k
Резолюция на Европейския парламент от 3 октомври 2017 г. относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС (2017/2008(INI))
— като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,
— като взе предвид членове 8 и 10, член 153, параграфи 1 и 2 и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид членове 23 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
— като взе предвид Директива2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (1),
— като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета(2),
— като взе предвид Директива 92/85/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки(3)(Директива за отпуска по майчинство),
— като взе предвид предложението на Комисията от 2 юли 2008 г. за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),
— като взе предвид своята позиция от 2 април 2009 г. относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация(4),
— като взе предвид предложението на Комисията от 3 октомври 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за отпуска по майчинство (COM(2008)0637),
— като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 20 октомври 2010 г. с оглед приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки и за въвеждане на мерки за подпомагане на работниците в съвместяването на професионалния и семейния живот(5),
— като взе предвид Директива 2013/62/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Директива 2010/18/ЕС за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз(6),
— като взе предвид предложението на Комисията от 14 ноември 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети) (COM(2012)0614),
— като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 20 ноември 2013 г. с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки(7),
— като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС(8),
— като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност(9),
— като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно отпуска по майчинство(10),
— като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените – домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС(11),
— като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно прилагането на Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО(12),
— като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете(13),
— като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(14),
— като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равно третиране в областта на заетостта)(15),
— като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(16),
— като взе предвид препоръката си от 14 февруари 2017 г. до Съвета относно приоритетите на ЕС за 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените(17),
— като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 – 2015 г.(18),
— като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони(19),
— като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2015 г. „Равни възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите“,
— като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011 – 2020 г., приет със заключенията на Съвета от 7 март 2011 г.(20),
— като взе предвид препоръката на Комисията от 7 март 2014 г. относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане за мъжете и жените (2014/124/EС)(21),
— като взе предвид инициативата на Комисията от декември 2015 г. „Пътна карта: ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“, както и консултациите по този въпрос с обществеността и заинтересованите лица,
— като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, първия глобален набор от насоки за бизнеса и правата на човека, които бяха еднозначно подкрепени от всички държави – членки на ООН, по време на заседанието на Съвета по правата на човека от 16 юни 2011 г.; като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г. относно корпоративната социална отговорност (COM(2011)0681), в което държавите – членки на ЕС, се насърчават да приспособят Ръководните принципи на ООН към националния си контекст,
— като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),
— като взе предвид стратегията на групата на Европейската инвестиционна банка относно равенството между половете и икономическото овластяване на жените,
— като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278), и по-специално глава 3.1. „Увеличаване на участието на жените на пазара на труда и равна икономическа независимост на жените и мъжете“,
— като взе предвид доклада на Комисията от 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз, и по-специално глава 1, посветена на увеличаването на участието на жените на пазара на труда и равната икономическа независимост, и глава 2, посветена на намаляването на разликите в заплащането, доходите и пенсиите на мъжете и жените,
— като взе предвид докладите на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавени „Различията между половете по отношение на заетостта: предизвикателства и решения“ (2016 г.), „Балансът между професионалния и личния живот: решения за всички“ (2016 г.), „Социалните партньори и равенството между половете в Европа“ (2014 г.) и „Тенденции в трудовия живот в Европа: годишен преглед на EurWORK“ (2014 г. и 2015 г.), както и Шестото европейско проучване на условията на труд (EWCS) (2016 г.),
— като взе предвид Конвенцията на МОТ за равенството в заплащането от 1951 г., Конвенцията на МОТ относно работата на непълно работно време от 1994 г., Конвенцията на МОТ относно надомния труд от 1996 г., Конвенцията на МОТ за закрила на майчинството от 2000 г. и Конвенцията на МОТ за домашните работници от 2011 г.,
— като взе предвид заключенията, озаглавени „Икономическото овластяване на жените в променящия се трудов свят“, по които беше постигнато съгласие на 24 март 2017 г. в рамките на 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (CSW),
— като взе предвид доклада на Групата на високо равнище за икономическо овластяване на жените към генералния секретар на ООН от септември 2016 г., озаглавен „Никой да не бъде изоставен: призив за действия в областта на равенството между половете и икономическото овластяване на жените“,
— като взе предвид Пекинската платформа за действие и Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),
— като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0271/2017),
А. като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия;
Б. като има предвид, че равното участие на жените на пазара на труда и в процесите на вземане на решения в икономическата област е както предпоставка за овластяването на жените, така и последица от този процес;
В. като има предвид, че в ЕС жените продължават да бъдат много по-слабо представени на пазара на труда и в управлението, като цялостното равнище на заетост на жените все още е с почти 12% по-ниско от това на мъжете;
Г. като има предвид, че сред основните пречки пред икономическото овластяване на жените са неблагоприятните социални норми, дискриминационните закони или липсата на правна защита, неспособността за споделяне в еднаква степен между жените и мъжете на неплатения домакински труд и полагането на грижи, както и липсата на достъп до финансови, цифрови и имуществени активи; като има предвид, че тези пречки могат да бъдат влошени допълнително от пресичащи се форми на дискриминация(22), като например въз основа на раса и етнос, религия, увреждане, здравен статус, полова идентичност, сексуална ориентация и/или социално-икономически условия;
Д. като има предвид, че структурните пречки за икономическото овластяване на жените са резултат от многобройни и пресичащи се форми на неравенство, стереотипни представи и дискриминация в частната и публичната сфера;
Е. като има предвид, че икономическото овластяване на жените е едновременно „правилно и интелигентно“, тъй като, на първо място, то е основно измерение на равенството между половете и следователно е въпрос на основните права на човека и на второ място – повишеното участие на жените на пазара на труда спомага за устойчиво икономическо развитие на всички равнища на обществото; като има предвид, че дружествата, които ценят жените и им дават възможност да участват пълноценно на пазара на труда и във вземането на решения, са по-проспериращи и допринасят за повишаване на производителността и икономическия растеж; като има предвид, че данните на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) показват, че подобряването на равенството между половете би създало до 10,5 милиона допълнителни работни места до 2050 г. в ЕС, че равнището на заетост в ЕС би достигнало почти 80% и че БВП на ЕС на глава от населението би могъл да се увеличи с между 6,1% и 9,6% и да стимулира растежа с между 15% и 45% в държавите членки до 2050 г.;
Ж. като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ определя като една от целите на ЕС заетостта на мъжете и жените да достигне 75% до 2020 г., и по-специално да бъде преодоляно неравенството между половете по отношение на заетостта; като има предвид, че ще е необходимо да се положат координирани усилия за улесняване на участието на жените на пазара на труда;
З. като има предвид, че в края на 2015 г. Комисията публикува План за действие в областта на равенството между половете за периода 2016 – 2020 г., като икономическите права и овластяването на жените бяха една от четирите „основни области за действие“;
И. като има предвид, че „намаляването на разликите в заплащането, доходите и пенсиите на жените и мъжете и по този начин преодоляване на бедността сред жените“ е един от приоритетите, посочени от Комисията в нейния документ, озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“;
Й. като има предвид, че в рамките на всички 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) са определени цели за икономическото овластяване на жените;
К. като има предвид, че ефективният баланс между професионалния и личния живот има положително въздействие върху напредъка към модела на равнопоставеност на работещия и полагащия грижи между мъжете и жените, както и по отношение на здравето, и насърчава приобщаваща икономическа среда, растеж, конкурентоспособност, участие на пазара на труда като цяло, равенство между половете, намаляване на риска от бедност и солидарност между поколенията, както и спомага за преодоляване на предизвикателствата, свързани със застаряващото общество;
Л. като има предвид, че според констатациите на Евростат 31,5% от работещите жени в ЕС работят на непълно работно време в сравнение с 8,2% от работещите мъже, и като има предвид, че едва 50% от жените работят на пълно работно време в сравнение с 71,2% от мъжете, което представлява разлика от 25,5% в равнището на заетост на пълно работно време; като има предвид, че отговорностите за полагане на грижи са причини за неактивността на почти 20% от икономически неактивните жени, докато това е така само за по-малко от 2% от икономически неактивните мъже; като има предвид, че отговорностите по полагане на грижи и трудностите, които произтичат от съчетаването на професионалния и личния живот, означават, че е много по-вероятно жените да работят на непълно работно време или да бъдат икономически неактивни в сравнение с мъжете, което оказва отрицателно въздействие върху техните заплати и доходите им, свързани с пенсиите;
М. като има предвид, че по-голямата част от получаващите грижи обикновено са деца, по-възрастни членове на семейството или лица с увреждания, които са членове на семейството на лицата, полагащи безвъзмездно грижи за тях;
Н. като има предвид, че жените извършват поне два и половина пъти повече неплатена домакинска работа и полагане на грижи, отколкото мъжете;
О. като има предвид, че майчинството не следва да се разглежда като пречка за професионалното развитие на жените и съответно за тяхната еманципация;
П. като има предвид, че жените и мъжете имат равни права и задължения като родители (с изключение на възстановяване след раждането), като се отчита, че отглеждането на деца следва да бъде споделяно и съответно не следва да бъде възлагано изключително на майките;
Р. като има предвид, че през 2015 г. средното равнище на заетост на жените с едно дете под шестгодишна възраст беше почти 9% по-ниско от това на жените без малки деца, и като има предвид, че в някои държави членки разликата надвишаваше 30%;
С. като има предвид, че майчинството и родителството не са приемливи основания за дискриминация на жените по отношение на достъпа и оставането им на пазара на труда;
Т. като има предвид, че следва да бъде създадена публично достъпна система за картографиране на възнагражденията, включително събиране на данни, с цел премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете чрез оказване на натиск върху частния и публичния сектор да направят оценка на структурите си на плащане и да отстранят всякакви установени различия, основани на пола, и че тази система има потенциала да създаде „култура на информираност“, в рамките на която да бъде социално неприемливо да има разлика в заплащането в даден сектор или дадено дружество;
У. като има предвид, че е установено, че квотите подобряват резултатите от дейността на частните дружества и стимулират икономическия растеж в по-широк план, като същевременно водят до по-добро използване на ресурса от таланти в рамките на работната сила;
Ф. като има предвид, че равенството между половете и многообразието в представителството на работниците и служителите в дружествата на равнище управителни съвети е основен демократичен принцип, който има положителни икономически въздействия, сред които е приобщаващото стратегическо вземане на решения и намаляването на разликата в заплащането между жените и мъжете;
Х. като има предвид, че проучвания на ОИСР показват, че дружествата с повече жени в управителния си съвет имат по-високо равнище на рентабилност в сравнение с дружествата, чиито управителен съвет е с изцяло мъжки състав;
Ц. като има предвид, че традиционно доминираните от жени сектори или роли се характеризират като цяло с по-ниски възнаграждения, отколкото сравними сектори или роли, които са доминирани от мъже, което съставлява елемент от разликите в заплащането и пенсиите на мъжете и жените, възлизащи понастоящем съответно на 16% и 40%;
Ч. като има предвид, че МОТ разработи рамка, в която работните места се оценяват въз основа на четири фактора: квалификации, трудност, отговорност и условия на труд, и се претеглят в зависимост от значението им за съответното дружество или съответната организация;
Ш. като има предвид, че социалните партньори имат потенциала да укрепят икономическото овластяване на жените чрез колективно договаряне, като насърчават равното заплащане между жените и мъжете, инвестират в баланса между професионалния и личния живот, насърчават професионалното развитие на жените в дружествата и предлагат информация и образование в областта на правата на работниците и служителите;
Щ. като има предвид, че съгласно наличните данни неравенствата в заплащането са по-малки там, където колективното договаряне е силно застъпено(23);
АА. като има предвид, че според данни на Евростат 24,4% от жените в ЕС са изложени на риск от бедност или социално изключване, а самотните майки, жените на над 55-годишна възраст и жените с увреждания са изложени на особен риск от безработица и неактивност на пазара на труда;
АБ. като има предвид, че прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (Конвенцията от Истанбул) е предпоставка за овластяването на жените и следователно за равенството между половете; като има предвид, че насилието, основано на пола, е неприемлива форма на дискриминация и нарушаване на основни права, което засяга не само здравето и благоденствието на жените, но също и достъпа им до заетост и икономическа независимост; като има предвид, че насилието срещу жените е една от основните пречки за равенството между половете, докато образованието има потенциал за намаляване на риска от насилие, основано на пола; като има предвид, че последващото социално и икономическо овластяване може да помогне на жените да избегнат ситуации на насилие; като има предвид, че насилието и тормозът на работното място, включително сексизма и сексуалния тормоз, имат сериозни отрицателни последици за всички засегнати работници и служители, техните колеги и семействата им, както и за организациите, в които работят, и за обществото като цяло и могат да станат отчасти причина за преждевременното напускане на жените на пазара на труда;
АВ. като има предвид, че икономическото насилие е форма на насилие, основано на пола, която се проявява в ежедневието на жените и им пречи да упражняват правото си на свобода, възпроизвежда неравенството между половете и пренебрегва ролята на жените в обществото като цяло;
АГ. като има предвид, че многобройни проучвания показват ясно, че съкращенията в публичния сектор оказват дълбоко отрицателно въздействие върху жените, тяхното икономическо овластяване и равенството между половете;
АД. като има предвид, че образованието, квалификациите и придобиването на умения са от основно значение за овластяването на жените на социално, културно и икономическо равнище и че възможностите за образование са признати за ключов елемент от борбата срещу неравенството, като например недостатъчното представителство при вземането на решения и на ръководни длъжности, както и в областта на инженерството и науката, като по този начин подобряват икономическото овластяване на жените и момичетата;
АЕ. като има предвид, че цифровизацията оказва положително въздействие по отношение на моделирането на нови възможности за работа и на предизвикването на конструктивно преминаване към по-гъвкави режими на работа, най-вече за жените, които навлизат или се завръщат на пазара на труда, както и по отношение на по-доброто балансиране между полагането на грижи и професионалния живот както за жените, така и за мъжете;
I.Общи съображения
1. счита, че икономическото участие и овластяването на жените имат ключово значение за утвърждаването на техните основни права, като им предоставят възможност да постигнат икономическа независимост, да упражняват влияние в обществото и да имат контрол върху собствения си живот, като същевременно се премахват „стъклените тавани“, които им пречат да бъдат третирани равно с мъжете в професионалния живот; насърчава следователно икономическото овластяване на жените чрез политически и финансови средства;
2. подчертава, че укрепването на правата на жените и икономическото им овластяване означава, че е необходимо да се предприемат действия по отношение на дълбоко вкоренени неравноправни властови отношения между половете, които пораждат дискриминация и насилие срещу жените и момичетата, както и срещу ЛГБТИ лица, и че властовите структури при половете са преплетени с други форми на дискриминация и неравнопоставеност, като например тези, свързани с раса, увреждания, възраст и полова идентичност;
3. призовава Комисията и държавите членки да гарантират равнопоставеност и недискриминация на работното място за всички;
4. призовава държавите членки да изпълнят изцяло както Директивата за равно третиране в областта на заетостта, така и Директива 2010/41/ЕС относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица; призовава Комисията да гарантира по-добро прилагане на тези директиви;
5. посочва, че ниските равнища на заетост при жените и изключването им от заетост имат отрицателно въздействие върху икономическото овластяване на жените; подчертава, че общите годишни икономически разходи, свързани с по-ниското равнище на заетост при жените, като се отчетат пропуснатите печалби, пропуснатите вноски за социално осигуряване и допълнителните разходи на публичните финанси, възлизаха през 2013 г. според изчисленията на Евростат на 2,8% от БВП на ЕС, или 370 милиарда евро, а разходите, свързани с изключването от заетост на една жена, се оценяват от Европейския институт за равенство между половете на 1,2 до 2 милиона евро в зависимост от образователното ѝ равнище;
6. подчертава, че икономическото овластяване на жените и равните им възможности на пазара на труда са, на първо място, от решаващо значение за жените поотделно, но също така играят важна роля за икономическия растеж на ЕС с положителното си въздействие върху БВП, приобщаването и конкурентоспособността на предприятията, като същевременно спомагат за преодоляването на предизвикателствата, свързани със застаряващото население в ЕС; посочва, че според проучване от 2009 г. БВП на ЕС би могъл теоретично да се увеличи с почти 27%, ако на пазара на труда има пълен баланс между мъжете и жените;
II.Действия и инструменти за подобряване на икономическото овластяване на жените
По-добър баланс между професионалния и личния живот
7. отбелязва, че в отговор на призива на Парламента за подобряване на баланса между семейния и професионалния живот Комисията издаде незаконодателни предложения и едно законодателно предложение за създаването на няколко вида отпуск с цел намиране на отговор на предизвикателствата на 21-ви век; подчертава, че предложенията на Комисията са добра първа стъпка в посока към отговаряне на очакванията на европейските граждани, тъй като ще дадат възможност на жените и на мъжете да поемат по-поравно отговорностите в областта на професионалния, семейния и социалния живот, най-вече по отношение на полагането на грижи за лица на тяхна издръжка и грижи за деца; призовава всички институции да постигнат резултати по този пакет възможно най-скоро;
8. призовава държавите членки да повишат защитата от дискриминация и незаконно уволнение, свързани с баланса между професионалния и личния живот, и да гарантират достъпа до правосъдие и правна защита; призовава Комисията да засили наблюдението, транспонирането и изпълнението на антидискриминационното законодателство на ЕС, да задейства производства за установяване на неизпълнение на задължения, когато е необходимо, и да насърчава спазването чрез, наред с другото, информационни кампании за повишаване на осведомеността за законовите права на равно третиране;
9. подчертава, че възнагражденията и вноските за социална сигурност следва да продължат да се изплащат по време на отпуск;
10. призовава държавите членки да гарантират наличието на отпуск за почивка за родителите на деца с увреждания, като се обръща особено внимание на самотните майки и въз основа на проучване на най-добрите практики;
11. настоятелно призовава държавите членки да инвестират в неформални центрове за извънкласни учебни дейности под формата на игри, които да могат да предоставят по-специално подкрепа за децата след работното време на училището или на детската ясла, като възможно решение в отговор на разликата между учебното и работното време;
12. настоява, че постигането на целите от Барселона и въвеждането на цели за грижите за зависими и възрастни членове на обществото, включително достъпни, приемливи като цена и качествени грижи за деца и други лица, съоръжения и услуги, както и политики за самостоятелен живот за хората с увреждания, е абсолютно необходимо, за да могат държавите членки да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“; припомня, че инвестирането в социална инфраструктура, като например в грижи за деца, има не само значително въздействие върху заетостта, но и генерира значителни допълнителни приходи за публичния сектор във вид на данъци върху заетостта и спестявания по отношение на осигуровките за безработица; подчертава във връзка с това необходимостта от детски заведения повсеместно в селските райони и насърчава държавите членки да подкрепят инвестициите в предоставянето на грижи през целия живот на достъпни и висококачествени услуги на приемливи цени, включително грижи за деца, лица на издръжка и възрастни хора; счита, че следва да бъдат на разположение подходящи грижи за деца, които да бъдат финансово достъпни, за да могат също така родителите да получат достъп до възможности за учене през целия живот;
13. подчертава решаващата роля на висококачествените обществени услуги, особено за жените; подчертава значението на всеобщия достъп до висококачествени, финансово достъпни, удобно разположени обществени услуги, които да са съобразени с търсенето, като инструмент за гарантиране на икономическото овластяване на жените;
14. отбелязва настоящото несъответствие между постиженията на държавите членки и целите, залегнали в рамките на целите от Барселона, и настоятелно призовава Комисията да наблюдава отблизо мерките, предприемани от държавите членки, за да изпълнят своите задължения;
15. изразява убеждение, че ангажирането на мъжете с отговорности за полагане на грижи е предпоставка за промяна на традиционните стереотипи, свързани с ролите на мъжете и жените; освен това счита, че двата пола и обществото като цяло ще имат полза от едно по-справедливо разпределение на неплатения труд и по-равностойно ползване на отпуск, свързан с полагането на грижи; изразява убеждение, че моделът на равнопоставеност между работещия и полагащия грижи е най-ефективният за постигане на равенство между половете във всички области на живота;
16. призовава държавите членки да провеждат специални и активни политики за заетост и обучение, за да се подкрепи завръщането на работа на жените, които са прекъснали кариерата си, за да се грижат за лица на тяхна издръжка;
17. подчертава, че постигането на по-добър баланс между професионалния и личния живот и на по-голямо равенство между жените и мъжете са от съществено значение за постигането на целите за овластяване на жените; подчертава, че по-добрият баланс между професионалния и личния живот би гарантирал по-справедливо разпределение на платения и неплатения труд в семействата, би увеличил участието на жените на пазара на труда и съответно би намалил разликите в заплащането между половете и разликите в пенсиите;
18. подчертава значението на добрите и сигурни условия на труд, позволяващи както на жените, така и на мъжете да съвместяват професионалния и личния си живот, и призовава Комисията и държавите членки да насърчават укрепването на трудовите права, колективното договаряне и по-голямото равенство между половете;
19. подкрепя решително насърчаването на индивидуализирането на договореностите за правото на отпуск, невъзможността за прехвърляне между родителите на правата им на родителски отпуск и равномерното разпределение на задачите за полагане на грижи между двамата родители с оглед на постигането на балансирано съвместяване на професионалния и личния живот и за двата пола;
20. призовава Комисията да финансира проучванията за анализ на размера и стойността на неплатения труд, полаган в рамките на грижата за семейството от жените и мъжете, и средния брой часове, прекарани в платен и неплатен труд, особено по отношение на грижата за възрасти хора, деца и хора с увреждания;
21. призовава да се разработи рамка за гъвкави модели на заетост за мъже и за жени, ориентирани към служителите, която да бъде съпътствана от подходяща социална закрила, за да се улесни поддържането на баланс между отговорностите в личния и професионалния живот; същевременно счита, че правата на работниците и правото на сигурна заетост трябва да предхождат всяко увеличение на гъвкавостта на пазара на труда, така че да се гарантира, че гъвкавостта не увеличава несигурните, нежеланите и незащитените форми на труд и заетост и не подкопава трудовите стандарти, които понастоящем засягат в по-голяма степен жените, отколкото мъжете, като под несигурна заетост се разбира заетост, която не е в съответствие с международните или националните стандарти и закони или стандартите и законите на равнището на ЕС и/или която не предоставя достатъчно средства за водене на достоен живот или подходяща социална закрила, като например непостоянната заетост, по-голямата част от временните договори, договорите за „нула часове“ или непълното работно време не по собствен избор; подчертава също така необходимостта от създаване на условия за гарантиране на правото на преминаване отново на работа на пълно работно време след период на работа на непълно работно време по собствен избор;
Равно заплащане за равен труд с равна стойност и картографиране на възнагражденията
22. припомня, че принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност е заложен и дефиниран в член 157 от ДФЕС и трябва да бъде прилаган ефективно в държавите членки; настоява в този контекст, че следва да се използва препоръката на Комисията относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане на мъжете и жените, за да се наблюдава внимателно положението в държавите членки и да се изготвят доклади за напредъка, също и с подкрепата на социалните партньори, и насърчава държавите членки и Комисията да определят и да прилагат съответните политики в съответствие с тази препоръка с оглед на премахването на продължаващата разлика в заплащането между жените и мъжете;
23. призовава държавите членки и дружествата да зачитат равнопоставеността по отношение на заплащането и да въведат задължителни мерки по отношение на прозрачността на заплащането, за да се създадат методи, с помощта на които дружествата да решат въпроса с разликата в заплащането на мъжете и жените, включително чрез одити на заплащането и включване на мерки за равно заплащане при колективното договаряне; подчертава необходимостта да бъде осигурено подходящо обучение в областта на законодателството за защита от дискриминация в сферата на заетостта и относимата съдебна практика за служителите от националните, регионалните и местните органи и от правоприлагащите органи, както и за трудовите инспектори;
24. подчертава необходимостта от признаване и преоценка на традиционно доминирания от жени труд, като например в здравния, социалния и образователния сектор, спрямо труда, извършван предимно от мъже;
25. изразява убеждението си, че постигането на равно заплащане за мъжете и жените за равен труд с равна стойност изисква ясна рамка от конкретни инструменти за оценка на работата, със сравними показатели за оценка на „стойността“ по отношение на работните места или секторите;
26. припомня, че в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз стойността на труда следва да се оценява и сравнява на базата на обективни критерии, като например изискванията, свързани с образованието, професията и обучението, уменията, усилията и отговорността, извършената работа и естеството на задачите;
27. изтъква значението на принципа на неутралност спрямо пола в рамките на системите за оценка и класификация на работните места както в публичния, така и в частния сектор; приветства усилията на държавите членки за насърчаване на политиките, които предотвратяват дискриминацията при наемане на работа, и ги насърчава да подкрепят идеята за използване на автобиографии, които не предоставят възможност за идентифициране на пола, с цел да се попречи на дружествата и публичната администрация да проявяват предубеждение по отношение на пола по време на процеса на набиране на персонала; призовава Комисията да проучи възможността за разработване на автобиография „Европас“ с анонимен характер; предлага държавите членки да изготвят програми за борба срещу социалните стереотипи и стереотипите, свързани с пола, по-специално сред по-младите групи от населението, като начин за предотвратяване на професионалната категоризация на различните степени на длъжностите, която често ограничава достъпа на жените до най-високо платените длъжности и работни места;
Баланс между половете в частния и публичния сектор
28. счита, че в публичния сектор може да са необходими квоти, когато публичните институции не изпълнят задължението си да гарантират справедливо представителство, като по този начин би могла да се повиши демократичната легитимност на институциите, вземащи решения;
29. отбелязва, че използването на квоти по пол и списъци с редуващи се по полов признак кандидати в процеса на вземане на политически решения се доказа като най-ефективен инструмент в преодоляването на дискриминацията и на дисбаланса на половете във властта, както и в подобряването на демократичното представителство в органите за вземане на политически решения;
30. призовава Комисията да подобри събирането, анализа и разпространението на изчерпателни, сравними, надеждни и редовно осъвременявани данни относно участието на жените в процеса на вземане на решения;
31. призовава институциите на ЕС да насърчават участието на жените в европейския изборен процес, като включат списъци с балансирано представителство на мъжете и жените при следващото преразглеждане на европейското избирателно право;
32. призовава отново Съвета да приеме бързо директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, като важна първа стъпка към равно представителство в публичния и в частния сектор и отбелязва, че е установено, че управителните съвети с повече жени водят до подобряване на резултатите от дейността на частните дружества; отбелязва също така, че напредъкът е най-осезаем (от 11,9% през 2010 г. на 22,7% през 2015 г.) в държавите членки, в които е прието обвързващо законодателство по отношение на квотите в управителните съвети(24); настоятелно призовава Комисията да продължава да оказва натиск върху държавите членки да постигнат съгласие;
Планове за равенство между половете
33. признава, че Комисията подкрепя приемането на планове за равенство между половете от научноизследователски организации и организации за финансиране на научни изследвания;
34. отбелязва, че плановете за равенство между половете на равнище дружество или сектор могат да съдържат множество мерки в областта на човешките ресурси, насочени към набирането на персонал, заплащането, повишаването в длъжност, обучението и баланса между професионалния и личния живот; че те често пъти включват конкретни мерки, като например неутрален спрямо пола език, предотвратяване на сексуалния тормоз, назначаване на по-слабо представения пол на ръководни длъжности, непълно работно време и участие на бащите в грижите за децата, както и че в държавите членки съществуват разнообразни подходи по отношение на задължителното въвеждане на такива мерки;
35. признава, че приемането на планове за равенство между половете и одити на това равенство в частния сектор може да укрепи един положителен образ на дружествата за благоразположеност към баланса между личния и професионалния живот и да спомогне за повишаване на мотивацията на служителите и за намаляване на текучеството на персонал; поради тази причина приканва Комисията да насърчава дружествата с над 50 служители да договарят планове за равенство на половете със социалните партньори с оглед на увеличаване на равенството между половете и борба с дискриминацията на работното място; призовава за включването в тези планове за равенство между половете на стратегия за справяне със сексуалния тормоз на работното място, неговото предотвратяване и премахване;
Колективни споразумения и социални партньори
36. изразява убеждението си, че социалните партньори и колективните споразумения имат потенциал за насърчаване на равенството между половете, за овластяване на жените чрез единство и за борба с неравенството по отношение на заплащането на мъжете и жените; подчертава, че гарантирането на равно и подходящо представителство на жените и мъжете в екипите за колективно договаряне е от решаващо значение за насърчаване на икономическото овластяване на жените, и поради това счита, че социалните партньори следва да укрепят позициите на жените в рамките на структурата си за социално партньорство по отношение на ръководни постове за вземане на решения и да договарят планове за равенство между половете на равнище дружество и сектор;
37. насърчава Комисията да работи в сътрудничество със социалните партньори и гражданското общество с цел утвърждаването им в тяхната ключова роля за разкриване на дискриминационни предубеждения по отношение на пола при определянето на равнищата на заплатите, както и за изготвяне на оценки за работата, които да не съдържат предубеждения по отношение на пола;
III.Препоръки за подобряване на икономическото овластяване на жените
38. счита, че икономическите модели и практики, данъчните политики и приоритетите по отношение на разходите, особено по време на кризи, следва да включват аспекта на равенството между половете, да вземат под внимание жените като участници в стопанския живот и да имат за цел премахването на основаните на пола различия в полза на гражданите, предприятията и обществото като цяло, и посочва отново в този контекст, че икономическите кризи имаха по-специално отрицателно въздействие върху жените;
39. призовава за реформи, с които да бъде увеличено равенството между половете както в семейния живот, така и на пазара на труда;
40. отбелязва, че като цяло професионалното развитие на жените е без значителен напредък; призовава държавите членки да насърчават и подкрепят жените, за да могат те да имат успешно професионално развитие, включително чрез положителни действия, като например изграждане на мрежи за професионални контакти и програми за наставничество на работното място, както и чрез създаване на подходящи условия и осигуряване на възможности наравно с мъжете за всяка възраст по отношение на обучението, професионалното развитие, придобиването на нови умения и преквалификацията, както и чрез пенсионни права и обезщетения за безработица, които да са равностойни на приложимите за мъжете пенсионни права и обезщетения;
41. насърчава държавите членки, въз основа на разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки(25)(Директивата за обществените поръчки), да насърчават използването на социални клаузи в процедурите за обществени поръчки като инструмент за подобряване на равенството между жените и мъжете, когато съществува относимо национално законодателство, което може да бъде използвано като основа за социални клаузи;
42. подчертава необходимостта от борба с всички форми на насилие, основано на пола, включително домашното насилие, като например изнасилване, генитално осакатяване на жени, сексуално насилие, сексуална експлоатация, сексуален тормоз и принудителни ранни/детски бракове, както и с явлението икономическо насилие; насочва вниманието към особено тревожните високи нива на сексуален тормоз на работното място(26) и подчертава, че за да има успех овластяването на жените на работното място, в последното не трябва да има никакви форми на дискриминация и насилие; призовава ЕС и държавите членки да ратифицират Конвенцията от Истанбул без резерви и да организират кампании за повишаване на обществената осведоменост и информираност относно насилието срещу жени, както и да насърчават обмена на добри практики; отбелязва, че икономическата независимост на жените играе основна роля за способността им да избягат от ситуации на насилие; поради това призовава държавите членки да осигурят системи за социална закрила, които да са в подкрепа на жените в подобна ситуация;
43. отново заявява, че индивидуалното, социалното и икономическото овластяване и независимостта на жените са взаимносвързани с правото да вземат решения във връзка с тялото и сексуалността си; припомня, че всеобщият достъп до пълния обхват на сексуално и репродуктивно здраве и сексуални и репродуктивни права е ключова движеща сила за подобряване на равенството на всички хора;
44. приветства заключенията от 61-вата сесия на Комисията по статута на жените относно икономическото овластяване на жените в променящия се професионален свят, в които за пръв път беше направена пряка и изрична връзка между икономическото овластяване на жените и тяхното сексуално и репродуктивно здраве и сексуални и репродуктивни права; изразява съжаление обаче, че широкообхватното сексуално образование беше пропуснато изцяло в споразумението;
45. отбелязва, че жените съставляват 52% от общото население на Европа, но че само една трета от самонаетите лица или от общия брой на лицата, започващи стопанска дейност в ЕС, са жени; отбелязва също, че жените са изправени пред повече трудности в сравнение с мъжете, що се отнася до достъпа до финансиране, обучение и мрежи за професионални контакти, както и по отношение на поддържането на баланс между професионалния и личния живот; насърчава държавите членки да поощряват мерки и действия за подпомагане и консултиране на жени, които решават да станат предприемачи, като същевременно подчертава, че финансовата независимост е решаваща за постигане на равенство; призовава държавите членки да улесняват достъпа до кредитиране, да намалят бюрокрацията и да премахнат други пречки пред нововъзникващите предприятия, създадени от жени; призовава Комисията да засили своята работа с държавите членки с цел откриване и премахване на пречките пред предприемачеството на жените и да насърчава повече жени да създадат собствени предприятия, включително чрез подобряване на достъпа до финансиране, проучване на пазара, обучения и мрежи за стопански цели, като например платформата WEgate за жени предприемачи и други европейски мрежи;
46. подчертава, че подобряването на цифровите умения и грамотността в областта на информационните технологии сред жените и момичетата и насърчаването на включването им в сектора на ИКТ биха могли да спомогнат за тяхното икономическо овластяване и тяхната независимост, което ще доведе до намаляване на общата разлика в заплащането на мъжете и жените; призовава държавите членки и Комисията да увеличат усилията си за прекратяване на цифровото разделение между мъжете и жените, както беше посочено в Програмата в областта на цифровите технологии в рамките на „Европа 2020“, чрез увеличаване на достъпа на жените до информационното общество, със специален акцент върху повишаването на видимостта на жените в цифровия сектор;
47. посочва, че жените представляват почти 60% от завършилите висше образование в ЕС, но в резултат на трайни възпрепятстващи фактори продължават да бъдат недостатъчно представени в областта на науката, математиката, информационните технологии, инженерните науки и други професии, свързани с тези области; приканва държавите членки и Комисията да насърчават чрез информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността участието на жените в сектори, които традиционно са възприемани като „мъжки“, особено в областта на науките и новите технологии, наред с другото чрез интегриране на аспекта за равенство между половете в програмата за цифрови технологии за идните години, както и чрез насърчаване на участието на мъжете в сектори, които традиционно са възприемани като „женски“, а именно секторите на грижите и образованието; подчертава значението на разширяването на социалната закрила в секторите, в които жените съставляват по-голямата част от работната сила, каквито са случаите, наред с други, на лицата, предоставящи персонални грижи по домовете, чистачите и помощниците, ресторантьорския персонал и приложните специалисти в здравеопазването; подчертава значението на професионалното образование и обучение (ПОО) за диверсификацията на избора на професия и запознаването на жените и мъжете с нетрадиционни възможности за професионално развитие, така че да се преодолее хоризонталното и вертикалното изключване и да се увеличи броят на жените в органите за вземане на решения в политическите и стопанските области;
48. отправя искане към държавите членки да прилагат законодателни и незаконодателни мерки за гарантиране на икономическите и социалните права на работниците и служителите в т.нар. „женски“ сектори; подчертава, че е важно да се предотврати твърде високият дял на жените на несигурни работни места, и припомня необходимостта от борба с несигурния характер на тези сектори, например домакинската работа или полагането на грижи; отчита, че домакинската работа и предоставянето на домашни услуги, при които преобладават жените, често се извършват като недеклариран труд; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и доразвиват официалния сектор на домакински услуги, също чрез европейската платформа за противодействие на недекларирания труд, и да признаят домашните услуги, заетостта в семейна среда и грижите в домашни условия като ценен икономически сектор с потенциал за създаване на работни места, който се нуждае от по-добро регулиране в държавите членки с оглед както на създаването на сигурни работни места за домашните работници, така и на предоставянето на възможност на семействата да поемат ролята си на работодатели, както и на възможности за съвместяване на личния и професионалния живот за работещите семейства;
49. подчертава значението на образованието в борбата срещу стереотипите, свързани с пола; поради това призовава Комисията да насърчава инициативи за разработване на програми за обучение по въпросите на равенството между половете за работещите в сферата на образованието, както и за предотвратяване на насаждането на стереотипи чрез учебните програми и педагогическите материали;
50. подчертава значението на интегрирането на принципа на равенство между половете като основен инструмент при изработването на политики и законодателство, които да отчитат особеностите на пола, включително в областта на заетостта и социалните въпроси, и следователно да гарантират икономическото овластяване на жените; призовава Комисията да въведе систематични оценки на въздействието във връзка с половете; отново отправя своя призив към Комисията да повиши ранга на своя Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г., като го приеме под формата на съобщение; призовава Комисията да въведе бюджетиране, съобразено с равенството между половете, в следващата многогодишна финансова рамка и да се ангажира с все по-строг контрол върху процесите за определяне на бюджета и разходите на ЕС, включително чрез предприемането на мерки за подобряване на прозрачността и докладването за начина на изразходване на финансовите средства; призовава освен това Европейската инвестиционна банка да интегрира равенството между половете и икономическото овластяване на жените във всичките си дейности в рамките на ЕС и извън него;
51. призовава държавите членки да интегрират аспекта на равенството между половете в националните си политики относно уменията и пазара на труда, както и да включат такива мерки в националните планове за действие и като част от европейския семестър в съответствие с насоките за заетостта;
52. подчертава значението на предлагането на жените в селските райони на възможности за учене през целия живот, включително например чрез курсове за обучение между отделни предприятия; подчертава високия процент самостоятелно заети лица в селските райони, които нямат подходяща социална закрила, и високия процент на „невидимия“ труд, който засяга по-специално жените; поради това призовава държавите членки и регионите със законодателни правомощия да гарантират социалната сигурност както на мъжете, така и на жените в селските райони; призовава държавите членки също така да улеснят равния достъп до земя, да гарантират правата на собственост и на наследяване и да улеснят достъпа на жените до кредитиране;
53. припомня, че равнищата на хората, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване, са по-високи сред жените, отколкото сред мъжете, и следователно подчертава, че мерките за борба с бедността и социалното изключване оказват особено въздействие върху икономическото овластяване на жените; подчертава, че предотвратяването и премахването на разликата в пенсиите между мъжете и жените и намаляването на бедността сред жените в напреднала възраст зависят преди всичко от създаването на условия за това жените да правят равни пенсионни вноски чрез по-нататъшно приобщаване на пазара на труда и гарантиране на равни възможности по отношение на заплащането, професионалното развитие и възможностите за работа на пълен работен ден; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове и Европейският фонд за стратегически инвестиции допринасят за намаляването на бедността сред жените с оглед на постигането на общите цели на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността; призовава държавите членки да гарантират, че разпределените 20% от финансирането по линия на ЕСФ за мерки за социално приобщаване също се използват за увеличаване на подкрепата за малки местни проекти, насочени към овластяване на жените, живеещи в условия на бедност и социално изключване;
54. отбелязва, че бедността продължава да бъде измервана с натрупан доход на домакинствата, което предполага, че всички членове на домакинството печелят еднакво и разпределят ресурсите поравно; призовава за индивидуализирани права и изчисления, основаващи се на индивидуалните доходи, с цел да се разкрият истинските мащаби на бедността сред жените;
55. отбелязва, че жените са най-силно засегнати от мерките за бюджетни ограничения и съкращенията в публичния сектор (по-малко и по-скъпо полагане на грижи за деца, намален брой услуги за възрастни хора и хора с увреждания, приватизация и затваряне на болници), и по-специално в области, като например образование, здравеопазване и социална работа, тъй като жените представляват 70% от работната сила в публичния сектор;
56. подчертава колко е важно да се обърне внимание на специфичните потребности и многостранните предизвикателства на определени уязвими групи, които се сблъскват с особено сериозни пречки пред достъпа до пазара на труда; призовава държавите членки да осигурят на тези лица ранен и лесен достъп до качествено обучение, включително стажове, за да се гарантира цялостната им интеграция в нашите общества и на пазара на труда, като се вземат предвид съществуващите формални и неформални умения, способности, таланти и ноу-хау; призовава държавите членки да предприемат мерки за предотвратяване на междусекторната дискриминация, която засяга най-вече жените в уязвимо положение; подчертава колко е важно правилното прилагане на Директива 2000/78/ЕО относно равното третиране в областта на заетостта и професиите и на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(27);
57. призовава държавите членки и Комисията да налагат и подобряват прилагането на практика на съществуващите закони и политики по отношение на работното място и да усъвършенстват по целесъобразност тези закони и политики с цел защита на жените от пряка и непряка дискриминация, особено при подбора, назначаването, задържането на работа, професионалното обучение и повишаването в длъжност на трудово заетите жени както в публичния, така и в частния сектор, и да предоставят на жените равни възможности по отношение на заплащането и професионалното развитие;
58. изразява дълбоко съжаление поради факта, че Съветът все още не е приел предложението от 2008 г. за директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; приветства даването на приоритет на тази директива от страна на Комисията; отново отправя призива си към Съвета да приеме предложението възможно най-скоро;
59. призовава Комисията да подобри събирането на специфични показатели по отношение на пола и на данни, разбити по полов признак, за да се изчисли въздействието на политиките на държавите членки и на ЕС върху равенството между половете;
60. подчертава, че жените са непропорционално и често недоброволно концентрирани в несигурна заетост; настоятелно призовава държавите членки да приложат препоръките на МОТ, имащи за цел намаляване на мащаба на несигурната заетост, като например ограничаване на обстоятелствата, при които могат да се използват несигурни договори, и ограничаване на продължителността на времето, през което даден работник може да бъде нает на такъв договор;
61. призовава Европейския институт за равенство между половете да продължи работата си по събиране на специфични данни, свързани с пола, и създаване на сравнителни таблици във всички относими области на политиката;
o o o
62. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
Група на високо равнище за икономическо овластяване на жените към ООН: „Никой да не бъде изоставен: призив за действия в областта на равенството между половете и икономическото овластяване на жените“ (септември 2016 г.).
Вж. Европейска конфедерация на профсъюзите, „Collective bargaining: our powerful tool to close the gender gap“ (Колективното договаряне: нашият мощен инструмент за преодоляване на неравнопоставеността между половете) (2015 г.)
Вж. Информационен фиш на Европейската комисия, „Gender balance on corporate boards – Europe is cracking the glass ceiling“ (Балансът между половете в управителните съвети – Европа счупва „стъкления таван“), октомври 2015 г.; Европейска комисия, ГД „Правосъдие“, „Women in economic decision-making in the EU: Progress report: A Europe 2020 initiative“ (Жените в процеса на вземане на икономически решения в ЕС: доклад за напредъка: инициатива на „Европа 2020“), 2012 г.; Агот Сторвик и Мари Тейген, „Women on Board: The Norwegian Experience“ (Жени в управителните съвети: норвежкият опит), юни 2010 г.
Провеждане на борба със стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество в развиващите се държави
536k
68k
Резолюция на Европейския парламент от 3 октомври 2017 г. относно провеждането на борба със стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество в развиващите се държави (2016/2324(INI))
— като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
— като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
— като взе предвид член 7 от ДФЕС, в който се заявява, че „Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“,
— като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,
— като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и другите договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г., както и Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),
— като взе предвид срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“(1),
— като взе предвид Европейския консенсус за развитие,
— като взе предвид „Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз – обща визия, общи действия: по-силна Европа“, представена през юни 2016 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП)(2),
— като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(3),
— като взе предвид пътните карти на ЕС за ангажираност с гражданското общество в отделни държави,
— като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“), и преразглежданията му от 2005 г. и 2010 г.,
— като взе предвид Кодекса на добрите практики за гражданското участие в процеса на вземане на решения, приет от Конференцията на международните неправителствени организации на 1 октомври 2009 г.,
— като взе предвид Берлинската декларация на годишната среща на основната група на Платформата на гражданското общество за укрепване на мира и държавността (CSPPS), която беше проведена от 6 до 9 юли 2016 г.,
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.(4) и Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира(5),
— като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/323 на Съвета от 2 март 2015 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие(6), както и Декларация I от Споразумението от Котону („Съвместната декларация за участниците в партньорството“),
— като взе предвид член 187, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(7)(„Финансовия регламент“),
— като има предвид многогодишната индикативна програма за финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. по отношение на „ Организациите на гражданското общество и местните органи“(8),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),
— като взе предвид резолюцията на Съвета по правата на човека на Организацията на обединените нации от 27 юни 2016 г. относно пространството за гражданското общество(9),
— като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз за 2015 г.,
— като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(10),
— като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2016 г. относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.(11),
— като взе предвид насоките на Европейския съюз в областта на правата на човека, включително насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, както и насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,
— като взе предвид Насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията при посещенията им в държави, които не са членки на ЕС(12),
— като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2013 г., озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“,
— като взе предвид становището на Комитета на регионите от 24 февруари 2015 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“,
— като взе предвид доклада на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 11 април 2016 г. относно практически препоръки за създаването и поддържането на безопасна и благоприятна среда за гражданското общество, въз основа на добри практики и извлечени поуки(13), както и докладите на специалния докладчик на ООН за правото на мирно събиране и сдружаване,
— като взе предвид доклада за глобалните рискове на Световния икономически форум за 2017 г.(14),
— като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие(15),
— като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(16),
— като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(17),
— като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,
— като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед(18),
— като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(19),
— като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по външни работи (A8-0283/2017),
A. като има предвид, че в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се заявява, че действията на Съюза на международната сцена, което включва сътрудничеството за развитие, трябва да се ръководят от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи;
Б. като има предвид, че гражданското общество представлява третия сектор на едно здраво и достойно общество, насред с публичния и частния сектор; като има предвид, че гражданското общество се състои от неправителствени организации и организации с нестопанска цел, които имат присъствие в обществения живот, като изразяват интересите и ценностите на своите членове или на други хора, на основата на етични, културни, политически, научни, религиозни или филантропични съображения;
В. като има предвид, че гражданското общество играе важна роля в изграждането и укрепването на демокрацията, като наблюдава властта, упражнявана от държавата, и насърчава доброто управление, прозрачността и отчетността; като има предвид, че присъствието на организации на гражданското общество (ОГО) като жизненоважна сила в обществото е от решаващо значение, тъй като те представляват необходим противовес на съществуващата власт, изпълнявайки ролята на посредник и медиатор между населението и държавата, и в качеството им на гаранти на демокрацията; като има предвид, че множество организации на гражданското общество се стремят да участват в процесите за конституционни реформи, така че да защитават демократичните принципи и институции;
Г. като има предвид, че организациите на гражданското общество обхващат широк спектър от права на човека, включително правото на развитие, образование и равенство между половете, и извършват дейности в социалната сфера и в сферата на околната среда; като има предвид, че гражданското общество включва широк и разнороден кръг от групи и цели, включващи не само организации на гражданското общество, но и неправителствени организации, групи в областта на правата на човека и общностни групи, диаспори, църкви, религиозни сдружения и общности, организации, които защитават интересите на хората с увреждания, социални движения и профсъюзи, коренни народности и фондации, както и представители на уязвими, дискриминирани и маргинализирани хора;
Д. като има предвид, че Споразумението от Котону признава гражданското общество за основен участник в рамките на сътрудничеството между АКТБ и ЕС; като има предвид, че изтичането на срока на действие на споразумението през 2020 г. представлява възможност за преразглеждане на партньорството и допълнително увеличаване на участието на организациите на гражданското общество;
Е. като има предвид, че организациите на гражданското общество се превърнаха във важни участници в помощта за развитие в световен мащаб, по-специално в предоставянето на основни социални услуги, повишаване на обществената осведоменост, насърчаването на демокрацията, правата на човека и доброто управление, мирните и приобщаващи общества, укрепването на устойчивостта на хората, семействата и местните общности, противодействието на насилствения екстремизъм и реагирането при хуманитарни кризи;
Ж. като има предвид, че както се признава от международните организации в техните протоколи и практики, църквите, религиозните общности и асоциации, наред с други религиозни или основани на убеждения организации, са сред най-активните и дългогодишни оперативни участници на място в областта на развитието и хуманитарната помощ;
З. като има предвид, че многогодишната индикативна програма за финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2017 г. по отношение на тематичната програма „Организациите на гражданското общество и местните власти“ включва насърчаването на благоприятна среда за организациите на гражданското общество и местните органи като хоризонтален елемент; като има предвид, че програмата има за цел да засили гласа и участието на организациите на гражданското общество в процеса на развитие на страните партньори и да благоприятства политическия, социалния и икономическия диалог;
И. като има предвид, че ЕС е най-големият донор за организациите на гражданското общество на местно равнище в развиващите се страни и е водещ участник в защитата на представители на гражданското общество и на защитниците на правата на човека чрез използване и прилагане на поредица от инструменти и политики, в т.ч. Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), тематичната програма в рамките на ИСР за организациите на гражданското общество и местните органи, Европейския фонд за демокрация, пътните карти за гражданското общество, изпълнявани в 105 държави, и стратегическите документи за отделните държави;
Й. като има предвид, че през последното десетилетие гражданското общество по света се разрасна като размер, обхват, състав и влияние; като има предвид, че в същото време ограниченията срещу участници в гражданското общество и техните дейности стават все по-репресивни и принудителни в нарастващ брой държави по света, както развиващи се, така и развити;
К. като има предвид, че освен това дневният ред, определен от институционалните донори, в някои случаи може да не дава приоритет на реалните нужди на участниците от гражданското общество, работещи в областта;
Л. като има предвид, че в доклада относно състоянието на гражданското общество за 2016 г. 2015 година се разглежда като извънредно тежка за гражданското общество, като гражданските права са поставени под сериозна заплаха в повече от сто държави; като има предвид, че регионите на Африка на юг от пустинята Сахара и на Близкия Изток и Северна Африка (MENA) са особено засегнати от посочения доклад, тъй като те са изправени по-често пред ситуации на нестабилност, конфликти и уязвимост;
М. като има предвид, че все по-голям брой правителства предприемат строги мерки в правно или административно отношение спрямо организациите на гражданското общество, включително чрез налагане на рестриктивни закони, ограничения за финансирането, строги процедури за лицензиране и санкциониращи данъци;
Н. като има предвид, че в развиващите се страни се наблюдава тревожно увеличение на броя на сведенията за преследване, тормоз, заклеймяване като „чуждестранни агенти“ и произволно арестуване или задържане на активисти, членове на персонала на организации на гражданското общество, защитници на правата на човека (ЗПЧ), профсъюзни деятели, адвокати, интелектуалци, журналисти и религиозни лидери, както и на броя на жертвите на малтретиране и насилие през последните години; като има предвид, че в редица държави това се прави при пълна безнаказаност, а понякога и с подкрепата или съгласието на органите на властта;
О. като има предвид, че правата на човека са всеобщи и неотменими, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; като има предвид, че способността на гражданското общество да действа зависи от упражняването на основните свободи, включително свободата на сдружаване, на мирни събрания, на изразяване, на мисълта, съвестта, религията или убежденията и на свободния достъп до информация;
П. като има предвид, че съществува връзка между отслабването на гражданското общество, ограничаването на политическото и гражданско пространство, увеличаването на корупцията, социалното и половото неравенство, слабото човешко и социално-икономическо развитие, както и уязвимостта и конфликтите;
Р. като има предвид, че за една надеждна и ефективна реакция на ЕС по отношение на мерки срещу стесняването на гражданско пространство се изисква точна и навременна оценка и разбиране на заплахите и факторите, които определят съответните ограничения; като има предвид, че посочената реакция изисква също така координиран подход между сътрудничеството за развитие и политическото сътрудничество, с цел да се гарантира съгласуваност между всички външни и вътрешни инструменти на ЕС посредством общо послание относно значението на свободното функциониране на гражданското общество, както и сътрудничеството на местно, регионално и международно равнище;
С. като има предвид, че Програмата до 2030 г., и по-специално ЦУР 16 и 17, предвиждат засилено сътрудничество с гражданското общество като ключов партньор и съдействащ фактор по отношение на насърчаването, изпълнението, последващите действия и прегледа на ЦУР;
1. счита, че наличието на наистина независимо, многообразно, плуралистично и динамично гражданско общество е от основно значение за развитието и стабилността на една страна, за осигуряване на консолидирането на демокрацията, социална справедливост, зачитане на правата на човека и изграждане на приобщаващи общества, така че никой да не бъде изключен; напомня освен това, че гражданското общество играе ключова роля за постигането на целите за устойчиво развитие;
2. изтъква централната роля на гражданското общество в световен мащаб за подкрепата на демокрацията, гарантирането на разделението на властите, както и за насърчаване на прозрачността, отчетността и доброто управление, по-специално в областта на борбата с корупцията и насилствения екстремизъм, и неговото пряко въздействие върху икономическото и човешкото развитие на държавите, както и върху екологичната устойчивост;
3. изразява дълбока загриженост, че ограничаването на пространството на гражданското общество в развиващите се страни се осъществява по все по-комплексни и сложни начини, които са по-трудни за преодоляване и се налагат чрез законодателството, данъчното облагане, ограничения за финансирането, увеличение на бюрокрацията, отчетни и банкови изисквания, криминализиране и стигматизиране на представители на организациите на гражданското общество, клевети, всякакви форми на тормоз, репресии онлайн и ограничения на достъпа до интернет, цензура, произволно задържане, основано на пола насилие, изтезания и убийства, особено в засегнати от конфликти държави; настоява върху необходимостта от противодействие срещу правителствените и неправителствени тактики за маргинализиране на критичните гласове;
4. изразява загриженост, че когато организациите на гражданското общество имат законова възможност да получават чуждестранно финансиране, те могат да бъдат класифицирани като „чуждестранни агенти“, което ги заклеймява и значително увеличава рисковете, пред които те се изправят; призовава ЕС да укрепи своите инструменти и политики, свързани с институционалното изграждане и принципите на правовата държава, и да включи строги критерии за отчетност и борбата с безнаказаността по отношение на произволни задържания, злоупотреба от страна на полицията, изтезания и други форми на малтретиране на защитници на правата на човека, като се има предвид, че жените и мъжете ги преживяват по различен начин;
5. подчертава, че стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество, е явление в световен мащаб, което не се ограничава в рамките на развиващите се държави, а се наблюдава във все по-голяма степен и в установените демокрации и в държавите със средни и високи доходи, включително в държави – членки на ЕС, и в някои от най-близките съюзници на ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки да дадат пример, като стриктно отстояват основните права на гражданското общество, и да се борят с всички отрицателни тенденции в тази област;
6. настоява, че държавите носят основната отговорност и са задължени да защитават всички права на човека и основните свободи на всички хора и имат задължението да предоставят политическа, правна и административна среда, която благоприятства свободното и функциониращо гражданско общество, в която е осигурено свободното и безопасно упражняване на дейност и достъп до финансиране, включително от чуждестранни източници;
7. призовава ЕС да признае нуждата от предоставяне на насоки на правителствата, политическите партии, парламентите и администрациите в държавите бенефициенти относно разработване на стратегии за създаване на подходящата правна, административна и политическа среда, която да даде възможност за ефикасната работа на организациите на гражданското общество;
8. изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаващите се нападения срещу защитниците на правата на човека в световен мащаб; призовава ЕС, и по-специално ЗП/ВП, да приеме политика, която системно и недвусмислено да изобличава убийствата на защитници на правата на човека и всеки опит те да бъдат подлагани на каквато и да е форма на насилие, преследване, заплахи, тормоз, насилствено изчезване, лишаване от свобода или произволно задържане, да осъжда лицата, които извършват или толерират подобни жестокости, както и да засили публичната дипломация в открита и ясна подкрепа на защитниците на правата на човека; насърчава делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки да продължат активно да подкрепят защитниците на правата на човека, по-специално като систематично проследяват съдебни процеси, посещават ги в затворите и правят изявления по конкретни случаи, когато това е целесъобразно;
9. счита, че в случаите на бързо и драматично стесняване на пространството, предоставяно на гражданското общество, държавите членки следва да засвидетелстват високо равнище на обществено признание на засегнати неправителствени организации с дейност в областта на правата на човека/индивидуални защитници на правата на човека за тяхната работа, например като ги посещават по време на официални посещения;
10. насърчава ЕС да разработи насоки относно свободата на мирни събирания и свободата на сдружаване; призовава ЕС да се възползва в пълна степен от стратегиите по страни на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията, да въведе инструменти за мониторинг на ефективното съвместно изпълнение на Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, както и да гарантира, че не съществуват пропуски по отношение на закрилата и че се налагат санкции по отношение на сериозните нарушения на правата на човека;
11. припомня, че гражданското общество играе важна роля в насърчаването на свободата на мисълта, съвестта, религията или убежденията, и заявява отново подкрепата си за изпълнението на насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията и убежденията;
12. подчертава, че е от съществено значение да бъдат укрепени отношенията на организациите на гражданското общество с гражданите и държавата, така че общностите и избирателите, включително жените и организациите по правата на жените и всички уязвими групи, да бъдат действително представени, както и с цел да се помогне на държавата да стане по-ефективна и да се подобри нейната отчетност относно резултатите на политиката на развитие и зачитането на всички права на човека;
13. приветства трайната ангажираност и подкрепа от страна на ЕС за гражданското общество в развиващите се страни и изтъква отново своя категоричен призив за продължаване и увеличаване на подкрепата и финансирането от ЕС за създаване на свободна и благоприятна среда за гражданското общество на национално и местно равнище, включително чрез ежегодно планиране; призовава ЕС да разнообрази и използва максимално методите и механизмите на финансиране за участниците в гражданското общество, като се вземат предвид техните особености и се гарантира, че не се ограничават техните възможности за действие, нито броят на потенциалните партньори;
14. призовава ЕС да гарантира, че финансирането от ЕС се използва както за дългосрочна подкрепа, така и за спешни интервенции, с цел да се помогне по-специално на застрашени активисти на гражданското общество;
15. припомня, че гражданското участие и силата на гражданското общество следва да се вземат под внимание като показатели за демокрация; силно насърчава всички междупарламентарни разисквания относно демокрацията да включват членове на организации на гражданското общество, а гражданското общество да участва в процеса на консултации относно всяко законодателство, което го засяга;
16. призовава ЕС да продължи да работи в посока на по-голяма автономност на гражданското пространство не само чрез политиките на ЕС за развитие и в областта на правата на човека, но и чрез интегриране на всички други вътрешни и външни политики на ЕС, включително политиките в сферата на правосъдието, вътрешните работи, търговията и сигурността, в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие;
17. предупреждава ЕС и неговите държави членки да не възприемат по-мек подход по отношение на стесняването на пространството на гражданското общество и други въпроси, свързани с правата на човека, когато става въпрос за държавите, с които ЕС си сътрудничи по въпросите на миграцията; подчертава факта, че стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество, и нарушенията на правата на човека могат да допринесат за принудителната миграция;
18. подчертава факта, че борбата срещу стесняването на пространството на гражданското общество изисква единен и последователен подход в отношенията на ЕС с трети държави; призовава ЕС и неговите държави членки да обърнат превантивно внимание на първопричините за стесняването на пространството на гражданското общество, по-специално като включат насърчаването на свободната и отговорна ангажираност и участие на ОГО в двустранното и многостранното сътрудничество, като партньор в политическия, икономическия и социалния диалог; във връзка с това призовава ЕС да вземе предвид различния мащаб, способности и експертен опит на организациите на гражданското общество;
19. насърчава ЕС да стане активен фактор за улесняване и да насърчава институционалните механизми и инициативите с множество заинтересовани участници за засилен диалог и да развие по-здрави и по-широки коалиции и партньорства между правителствата на развиващите се страни, организациите на гражданското общество, местните органи и частния сектор за създаване на благоприятна среда за гражданското общество; подчертава, че е важно наличието на безопасно пространство за подобни диалози;
20. призовава ЕС да наблюдава мерките за борба с тероризма и аспектите на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари и прозрачността, както и да предприеме действия, за да гарантира, че те не налагат неправомерни ограничения върху финансирането и дейностите на организациите на гражданското общество; отново заявява в този контекст, че препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) не следва да се тълкуват и прилагат по начин, който неоснователно ограничава пространството на гражданското общество;
21. припомня, че частният сектор е ключов партньор в постигането на целите за устойчиво развитие и трябва да играе важна роля за стимулиране на гражданското пространство и насърчаване на създаването на благоприятна среда за организациите на гражданското общество и професионалните съюзи, по-специално като утвърждава корпоративната социална отговорност и задълженията за извършване на надлежна проверка във веригите за доставка, и чрез използването на публично-частни партньорства;
22. отново изтъква задължението на частния сектор да спазва правата на човека и да отговаря на най-високите социални и екологични стандарти; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да участват активно в работата на ООН за създаване на международен договор, който да държи дружествата отговорни за каквото и да било участие в нарушения на правата на човека, включително чрез въвеждане на оценки на риска за правата на човека по отношение на обществените поръчки и инвестициите;
23. счита, че търговските и инвестиционните споразумения, сключени от ЕС и неговите държави членки, не трябва да подронват, пряко или косвено, насърчаването и защитата на правата на човека и гражданското пространство в развиващите се страни; счита, че правно обвързващите клаузи относно правата на човека в търговските споразумения са влиятелен инструмент за отваряне на гражданското пространство; призовава Комисията да засили ролята на субектите на гражданското общество в институции, създадени с търговски споразумения, включително вътрешни консултативни групи и консултативните комитети към споразуменията за икономическо партньорство;
24. призовава Комисията да разработи рамка за мониторинг на инструментите за външно финансиране на ЕС, със специален акцент върху правата на човека;
25. призовава Комисията и ЕСВД да установят най-добри практики и да разработят ясни критерии и показатели, свързани със стесняващото се пространство, в контекста на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията и средносрочния преглед на ЕИДПЧ, с цел да се измери осезаемият напредък;
26. призовава всички участници от ЕС да се застъпват по-ефективно в рамките на многостранните форуми за укрепването на международната правна рамка, която е в основата на демокрацията и правата на човека, inter alia чрез съвместна работа с многостранни организации като Организацията на обединените нации (ООН), включително специалните процедури на ООН и механизма за универсален периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека, и с регионални организации като Организацията на американските държави (ОАД), Африканския съюз (АС), Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Арабската лига и Работната група на Общността на демокрациите относно предоставянето на възможности и защитата на гражданското общество; припомня значението на Съюза за установяването на приобщаващ диалог във връзка с правата на човека с всички държави партньори чрез приобщаване на организациите на гражданското общество; призовава както Съюза, така и неговите държавите членки да засилят своите програми за добро управление с трети държави и да насърчават обмена на добри практики във връзка с приобщаването и участието на организациите на гражданското общество в процесите на вземане на решения; счита, че е необходимо да се насърчава тристранният диалог между правителствата, ЕС и организациите на гражданското общество, включително по трудни въпроси като сигурността и миграцията;
27. изисква създаването на механизъм за „наблюдение и ранно предупреждение за стесняващо се пространство“ с участието на съответните институции на ЕС, който да е в състояние да извършва наблюдение на заплахи срещу пространството, предоставяно на гражданското общество, и срещу защитниците на правата на човека и да отправя предупреждение, когато съществуват доказателства, че развиваща се държава подготвя сериозни нови ограничения срещу гражданското общество, или когато правителството използва създадени от правителството неправителствени организации за симулиране на съществуването на независимо гражданско общество, така че ЕС да може да реагира по навременен, координиран и осезаем начин;
28. призовава ЕС да засили подкрепата си за пълноценното участие и овластяване на малцинствата и други уязвими групи, като хора с увреждания, коренно или изолирано население, в културните, социалните, икономическите и политическите процеси; призовава, във връзка с това, държавите да гарантират, че тяхното законодателство и политики не подкопават упражняването на човешките права на последните или дейностите на гражданското общество в защита на техните права;
29. изразява съжаление във връзка с липсата на организации, които да оказват помощ на жертви на тероризъм в трети държави в момент, в който световният тероризъм се разраства; подчертава, следователно, неотложната необходимост да се създаде климат на сигурност за такива организации с оглед защитата на жертвите на тероризма;
30. подчертава решаващата роля, която играят жените и организациите за правата на жените за социалния напредък, включително движенията, ръководени от млади хора; призовава ЕС да настоява за необходимостта от оказване на подкрепа на овластяването на жените и създаването на безопасна и благоприятна среда за женските организации на гражданското общество и защитниците на правата на жените, както и да разгледа някои специфични основани на пола форми на репресии, особено в засегнати от конфликти райони;
31. подчертава значението да се допринася активно за подкрепата на политиките и действията, свързани с човешките права на жените, включително в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права;
32. отново потвърждава значението на интегрирането на основания на правата подход (ОПП) в политиката на ЕС за развитие с цел интегриране на принципите за правата на човека и правовата държава в дейностите на ЕС за развитие и синхронизиране на дейностите в областта на правата на човека и дейностите за сътрудничество за развитие;
33. припомня значението на регионалното сътрудничество за укрепване на една благоприятна среда за гражданското общество; насърчава развиващите се страни да поощряват диалога и най-добрите практики за защита на гражданското общество и ангажираност с него;
34. приветства пътните карти на ЕС по държави за ангажираност с гражданското общество като ефективен инструмент и като евентуална нова рамка на ЕС за диалог с гражданското общество; счита, че е от първостепенно значение организациите на гражданското общество да участват не само в процеса на консултации, който води до изготвянето на пътни карти, но също така и при тяхното изпълнение, наблюдение и преглед;
35. поема ангажимент да изготвя, ежегодно и посредством задълбочена консултация със съответните институционални участници и участници от неправителствените организации, списък на държавите, където пространството, предоставяно на гражданското общество, е поставено под най-голяма заплаха;
36. призовава ЗП/ВП редовно да включва в дневния ред на Съвета по външни работи обсъждането на и действията, предприети вследствие на усилията на ЕС за освобождаването на ЗПЧ, хуманитарни работници, журналисти, политически активисти, лица, задържани поради техните религиозни или морални убеждения, и други лица, задържани в резултат на стесняването на пространството на гражданското общество;
37. приветства определянето на лица за контакт по въпросите на правата на човека и гражданското общество в делегациите на ЕС, които имат за цел подобряването на сътрудничеството с местното гражданско общество, по-специално в предоставянето на помощ на уязвими и маргинализирани групи и лица; призовава делегациите на ЕС систематично да повдигат въпроса за стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество, и защитата на активистите пред членовете на националните парламенти, правителствата и местните органи, както и допълнително да се ангажират с ОГО в цикъла на програмиране на средствата на ЕС и тяхното последващо наблюдение, дори когато двустранното сътрудничество е в процес на постепенно спиране; освен това призовава делегациите на ЕС да предоставят по редовен и прозрачен начин информация на гражданското общество относно финансовите средства и възможностите за финансиране;
38. призовава ЕС и неговите държави членки систематично да включват въпроса за стесняващото се гражданско пространство в своите двустранни отношения и да използват всички налични инструменти, включително сътрудничеството за развитие и търговията, така че да се гарантира, че държавите партньори спазват своя ангажимент за защита и гарантиране на правата на човека; призовава ЕС да следи отблизо включването на гражданското общество в партньорските страни и да призове настоятелно правителствата да отменят всички закони, които нарушават правото на свобода на събранията и сдруженията; във връзка с това счита, че ЕС следва да въведе положителна обвързаност с условия при предоставянето на бюджетна подкрепа по отношение на всяко ограничение на гражданското пространство;
39. подчертава, че западното гражданско общество трябва да подкрепя създаването и укрепването на НПО чрез трансфер на ноу-хау, за да им се помогне да допринесат за развитието на собствените им държави;
40. силно насърчава полезните взаимодействия между външните финансови инструменти на ЕС в подкрепа на гражданското общество и призовава за цялостен преглед на национално равнище на всички средства, предоставяни от ЕС за гражданското общество, така че да се избегне дублиране и припокриване на дейностите, и с чиято помощ да бъде възможно да се набележат възможни финансови пропуски и потребности;
41. насърчава ЕС да приеме насоки относно партньорствата с църквите и верските организации и религиозни лидери в сътрудничеството за развитие, основани на опита на международни организации и програми (като УНИЦЕФ, Световната банка, Световната здравна организация (СЗО) или Програмата на ООН за развитие), и добрите практики в държавите – членки на ЕС, и в чужбина;
42. настоятелно препоръчва по-добра защита на представителите на организациите на гражданското общество в трети държави с цел справяне с всякакви евентуални враждебни действия, насочени срещу тях;
43. приветства по-голямата гъвкавост, която се предоставя от редица инструменти на ЕС за финансиране, имащи отношение към сътрудничеството за развитие, която позволява наред с другото по-лесна регистрацията на кандидатите за безвъзмездни средства, и когато е необходимо, поверителност на получателите; счита обаче, че може да се направи повече за осигуряване на най-подходяща, съобразена със специфичните ситуации в отделните страни реакция, включително повече информация нагоре по веригата относно предстоящи покани за представяне на предложения, повече възможности за финансиране, по-редовно актуализиране на пътните карти, публичен достъп до пътните карти, хармонизация и опростяване на методите на финансиране и подкрепа за организациите на гражданското общество по отношение на административните им процедури;
44. призовава Комисията да включи в многогодишната индикативна програма 2018—2020 г. на Инструмента за сътрудничество за развитие тематична глобална покана за представяне на предложения, която да бъде конкретно насочена към въпроса за стесняването на пространството на гражданското общество;
45. призовава Комисията да увеличи финансовите средства за ЕИДПЧ с цел справяне с проблема със стесняващото се пространство и с положението на защитниците на правата на човека; изразява съжаление във връзка с факта, че годишните суми в някои държави са на изключително ниско равнище; призовава Комисията да определи нови форми на активност, които да се финансират от ЕИДПЧ, като възприеме цялостен подход спрямо организациите на гражданското общество, и да продължи усилията си за създаване на по-гъвкава и опростена процедура за достъп до финансирането по ЕИДПЧ, особено за млади хора, включително повече съществени изключения за организациите на гражданското общество, които се намират в особена опасност, както и подкрепа за нерегистрирани групи, които в крайна сметка следва да бъдат признати от органите; счита, че следва да се постави по-силен акцент върху подкрепата за местните групи и участници, тъй като въпросите в областта на правата на човека често се възприемат по-вярно и отчетливо на местно равнище; отново подчертава значението на ЕИДПЧ за предоставянето на спешна пряка финансова и материална подкрепа за изложени на риск защитници на правата на човека и на фонда за спешна помощ, който дава възможност на делегациите на ЕС да им отпуснат преки ad hoc безвъзмездни средства; признава значението на коалициите или консорциумите на международните и националните участници от гражданското общество за улесняването и защитата на работата на местните неправителствени организации срещу репресивни мерки; призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да насърчат ефективното съвместно изпълнение на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека във всички трети държави, в които гражданското общество е изложено на риск, като приемат местни стратегии за тяхното пълно привеждане в действие;
46. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
— като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
— като взе предвид членове 16, 67, 70, 72, 73, 75, 82, 83, 84, 87 и 88 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
— като взе предвид членове 1, 7, 8, 11, 16, 17, 21, 24, 41, 47, 48, 49, 50 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
— като взе предвид Международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,
— като взе предвид Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография от 25 май 2000 г.,
— като взе предвид Декларацията и Плана за действие от Стокхолм, приети на Първия световен конгрес срещу търговската сексуална експлоатация на деца, Глобалния ангажимент от Йокохама, приет на Втория световен конгрес срещу търговската сексуална експлоатация на деца, Ангажимента от Будапеща и плана за действие, приети на подготвителната конференция за Втория световен конгрес срещу търговската сексуална експлоатация на деца,
— като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 25 октомври 2007 г. за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие;
— като взе предвид резолюцията си от 20 ноември 2012 г. относно защитата на децата в света на цифровите технологии(1),
— като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно сексуалното насилие на деца онлайн(2),
— като взе предвид рамково решение 2001/413/JAI на Съвета от 28 май 2001 г. относно борбата срещу измамите и фалшифицирането на непаричните платежни средства(3),
— като взе предвид Конвенцията от Будапеща за престъпления в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г.(4) и Допълнителния протокол към нея,
— като взе предвид Регламент (ЕО) № 460/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно създаване на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност(5),
— като взе предвид Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита(6),
— като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации(7),
— като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(8),
— като взе предвид Съвместното съобщение от 7 февруари 2013 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите на Комисията и заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство“ (JOIN(2013)0001),
— като взе предвид Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за отмяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета(9),
— като взе предвид Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси(10) („Директивата за ЕЗР“),
— като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г.(11) по преюдициално запитване, с което Директивата за запазване на данни се обявява за недействителна,
— като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно стратегията на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство(12),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“ (COM(2015)0185), и последващите доклади за напредъка по създаването на ефективен и истински Съюз на сигурност,
— като взе предвид доклада на конференцията относно юрисдикцията в киберпространството, проведена на 7 и 8 март 2016 г. в Амстердам,
— като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)(13),
— като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(14),
— като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол)(15),
— като взе предвид решението на Комисията от 5 юли 2016 г. относно подписването на договорно споразумение относно публично-частно партньорство за промишлени изследвания и иновации в областта на киберсигурността между Европейския съюз, представляван от Комисията, и организация на заинтересовани страни (C(2016)4400),
— като взе предвид Съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета от 6 април 2016 г. на Комисията и заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи — ответни действия на Европейския съюз“ (JOIN(2016)0018),
— като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейската стратегия за по-добър интернет за децата“ (COM(2012)0196) и доклада на Комисията от 6 юни 2016 г., озаглавен „Окончателна оценка на многогодишната програма на ЕС за защита на децата при използването на интернет и други комуникационни технологии („По-безопасен интернет“)“ (COM(2016)0364),
— като взе предвид съвместното изявление на Европол и ENISA от 20 май 2016 г. относно законосъобразното наказателно разследване, зачитащо защитата на данните от ХХІ век,
— като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2016 г. относно Европейската съдебна мрежа по въпросите на киберпрестъпността,
— като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза(16),
— като взе предвид становището на ENISA от декември 2016 г., озаглавено „Криптирането — силното криптиране защитава нашата цифрова идентичност“,
— като взе предвид окончателния доклад на Групата за проучване на доказателства, локализирани в облака (Cloud Evidence Group), към Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство (T-CY), озаглавен „Достъп на наказателното правосъдие до електронни доказателства, локализирани в облака: Препоръки за размисъл от Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство (T-CY) от 16 септември 2016 г.,
— като взе предвид работата на съвместната работна група за действие в областта на киберпрестъпността (J-CAT),
— като взе предвид доклада на Европол от 28 февруари 2017 г. за оценка на заплахата от тежката и организираната престъпност (SOCTA), както и доклада от 28 септември 2016 г. за оценка на заплахата от организирана престъпност, ползваща се от интернет (IOCTA),
— като взе предвид съдебното решение на Съда на Европейския съюз по дело C-203/15 (решението TELE2) от 21 декември 2016 г.(17),
— като взе предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета(18);
— като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0272/2017),
А. като има предвид, че киберпрестъпността нанася все повече значителни социални и икономически щети, като засяга основните права на физическите лица, създава заплахи за принципите на правовата държава в киберпространството и застрашава стабилността на демократичните общества;
Б. като има предвид, че киберпрестъпността е нарастващ проблем в държавите – членки на ЕС;
В. като има предвид, че оценката на заплахите от организираната престъпност, ползваща се от интернет, (IOCTA) за 2016 г. разкрива, че интензивността, сложността и мащабът на киберпрестъпността нарастват, че регистрираните случаи на киберпрестъпност в някои държави от ЕС надхвърлят случаите на традиционна престъпност, че тя обхваща и други области на престъпност, като например трафика на хора, че използването на инструментите за криптиране и анонимизиране за престъпни цели нараства и че атаките със софтуер за изнудване надхвърлят по брой заплахите с традиционния зловреден софтуер, например „троянските коне“;
Г. като има предвид, че през 2016 г. атаките срещу сървърите на Комисията са нараснали с 20% в сравнение с 2015 г.;
Д. като има предвид, че уязвимостта на компютрите на атаки произтича от уникалното развитие на информационните технологии през годините, скоростта, с която нараства стопанската дейност онлайн, и липсата на действия от страна на правителствата;
Е. като има предвид, че е налице все по-разрастващ се черен пазар на компютризирано изнудване, използване на наети ботмрежи, хакерска дейност и крадени цифрови стоки;
Ж. като има предвид, че основният фокус на кибернетичните атаки продължава да бъде зловредният софтуер, като например „троянски коне“, насочени към банкови услуги, но също така се увеличава и броят и въздействието на атаките срещу системите за промишлен контрол и промишлените мрежи, които имат за цел унищожаване на критична инфраструктура и икономически структури и дестабилизиране на обществата, какъвто беше случаят с атаката със зловредния софтуер „WannaCry“ през май 2017 г., и поради това те представляват нарастваща опасност за сигурността, отбраната и други важни сектори; като има предвид, че в преобладаващата си част международните искания от страна на правоприлагащи органи за предоставяне на данни са свързани с измами и финансови престъпления, като след тях се нареждат проявите на придружена с насилие престъпност и тежките престъпления;
З. като има предвид, че макар непрекъснато нарастващата взаимосвързаност на хора, места и неща да носи много ползи, тя увеличава риска от киберпрестъпност; като има предвид, че устройства, свързани с интернет на нещата, включително интелигентни мрежи, свързани хладилници, автомобили, медицински инструменти или помощни медицински уреди, често не са толкова добре защитени като традиционните интернет устройства и следователно са идеална цел за киберпрестъпниците, особено поради факта, че режимът за актуализиране на сигурността на свързани устройства често е неравномерен или изцяло липсва; като има предвид, че устройства за „интернет на нещата“, станали обект на хакерска дейност, които разполагат с физически задействащи механизми или могат да контролират такива, могат да представляват конкретна заплаха за живота на хора;
И. като има предвид, че наличието на ефективна правна рамка за защита на данните е от съществено значение за изграждането на доверие в онлайн пространството, като позволява на потребителите и на предприятията да се възползват напълно от ползите от цифровия единен пазар и да предприемат действия срещу киберпрестъпността;
Й. като има предвид, че дружествата не могат да се справят сами с предизвикателството да направят свързания свят по-сигурен и че правителствата следва да допринасят за киберсигурността чрез регулиране и предвиждане на стимули, насърчаващи по-безопасното поведение на потребителите;
К. като има предвид, че границите между киберпрестъпността, кибершпионажа, кибервойната, киберсаботажа и кибертероризма стават все по-неясни; като има предвид, че киберпрестъпленията могат да бъдат насочени към лица, публични или частни субекти и да обхващат широк спектър от правонарушения, включително нарушения на неприкосновеността на личния живот, нарушения на авторското право, сексуално насилие над деца онлайн, публично подбуждане към насилие и омраза, саботаж, шпионаж, финансови престъпления и измами, като измами при плащане, кражби и кражба на самоличност, както и незаконна намеса в системи;
Л. като има предвид, че в доклада за глобалните рискове за 2017 г. на Световния икономически форум мащабният инцидент със злоупотреба или кражба на данни се посочва като един от петте най-значими по степен на вероятност глобални риска;
М. като има предвид, че срещу значителен брой от киберпрестъпленията не се провежда съдебно преследване и те остават ненаказани; като има предвид значителния все още брой случаи, които не се регистрират, дългото време, необходимо за разкриване, което позволява на киберпрестъпниците да разработят множество входове/изходи или скрити възможности за проникване, затруднения достъп до електронни доказателства, проблемите при получаването на такива и тяхната допустимост в съда, както и сложните процедури и предизвикателствата по отношение на юрисдикцията, свързани с трансграничния характер на киберпрестъпленията;
Н. като има предвид, че Съветът в своите заключения от юни 2016 г. изтъкна, че предвид трансграничния характер на киберпрестъпността и общите заплахи пред киберсигурността, пред които е изправен ЕС, засиленото сътрудничество и обменът на информация между полицията и съдебните органи и експертите по киберпрестъпността са от решаващо значение за провеждането на ефективни разследвания в киберпространството и за получаването на електронни доказателства;
О. като има предвид, че директивата за запазване на данни е обявена за невалидна от Съда на ЕС с решението му от 8 април 2014 г., както и забраната за общо, неизбирателно и нецелево запазване на данни, потвърдена с произнасяне на Съда в решението му по дело TELE2 от 21 декември 2016 г., налага строги ограничения върху обработването на масиви от телекомуникационни данни, както и върху достъпа на компетентните органи до такива данни;
П. като има предвид, че в решението на Съда на ЕС(19) по дело Maximillian Schrems се подчертава, че масовото наблюдение е нарушение на основните права;
Р. като има предвид, че в борбата с киберпрестъпността трябва да се спазват същите процедурни и материалноправни гаранции и основни права, а именно по отношение на защитата на данните и свободата на словото, също както в борбата срещу всеки друг вид престъпност;
С. като има предвид, че децата използват интернет на все по-ранна възраст и са особено уязвими да станат жертва на сприятеляване с цел сексуална злоупотреба и други форми на сексуална експлоатация на деца в интернет (кибертормоз, сексуално насилие, сексуална принуда и изнудване), присвояване на лични данни, както и на опасните кампании, насочени към популяризиране на различни видове самонараняванията, както в случая „син кит“, и следователно се нуждаят от специална защита; като има предвид, че извършителите на онлайн правонарушения по-бързо могат да намерят и да се сприятелят с жертви посредством чатове, електронни съобщения, онлайн игри и сайтове на социални мрежи и че скритите мрежи с равноправен достъп (P2P) продължават да бъдат за извършителите на сексуални престъпления срещу деца централни платформи за достъп, комуникация, съхранение и обмен на материали относно сексуална експлоатация на деца и за проследяване на нови жертви, без да бъдат открити;
Т. като има предвид, че тенденцията на нарастване на сексуалното насилие и изнудване все още не е достатъчно изследвано или докладвани, главно поради естеството на престъплението, което причинява чувство на вина и срам у жертвите;
У. като има предвид, че насилието спрямо деца, упражнявано на живо от разстояние, се отчита като нарастваща заплаха; като има предвид, че насилието спрямо деца, упражнявано на живо от разстояние, очевидно е свързано с търговското разпространение на материали, показващи сексуална експлоатация на деца;
Ф. като има предвид, че в наскоро публикувано проучване на Националната агенция по престъпността в Обединеното кралство се констатира, че подбудите на млади хора, занимаващи се с хакерски дейности, са свързани в по-малка степен с пари и че те често атакуват компютърни мрежи, за да впечатлят приятелите си или да отправят предизвикателство към политическата система;
Х. като има предвид, че информираността относно рисковете, свързани с киберпрестъпността, се е увеличила, но предпазните мерки, предприети от страна на отделните потребители, публичните институции и предприятията, са недостатъчни, главно поради липсата на познания и ресурси;
Ц. като има предвид, че борбата с киберпрестъпността и незаконните действия онлайн не следва да засенчва положителните аспекти на свободно достъпното и отворено киберпространство, предлагащо нови възможности за споделяне на знания и насърчаване на политическото и социалното приобщаване в световен мащаб;
Общи съображения
1. подчертава, че рязкото увеличаване на софтуера за изнудване, ботмрежите и непозволеното увреждане на компютърни системи оказва въздействие върху безопасността на физическите лица, върху наличността и целостта на техните лични данни, както и върху защитата на неприкосновеността на личния живот и на основните свободи и върху надеждността на критичната инфраструктура, включително, но не само, върху снабдяването с енергия и електроенергия и финансовите структури, като например фондовите борси; припомня в този контекст, че борбата с киберпрестъпността представлява приоритет в рамките на Европейската програма за сигурност от 28 април 2015 г.;
2. подчертава необходимостта от осъвременяване на общите определения за киберпрестъпност, кибервойна, киберсигурност, кибертормоз и кибератаки, за да се гарантира, че институциите на ЕС и държавите — членки на ЕС използват общо законово определение;
3. подчертава, че борбата с киберпрестъпността следва да постави на първо и най-важно място защитата и укрепването на критичните инфраструктури и други устройства, свързани в мрежа, а не само да се изразява в осъществяване на репресивни действия;
4. отново изтъква значението на правните мерки, предприети на европейско равнище с цел хармонизиране на определенията за престъпленията, свързани с атаки срещу информационни системи и със сексуалната експлоатация на деца онлайн, и с цел задължаване на държавите членки да създадат система за запис, изготвяне и предоставяне на статистически данни за тези престъпления с оглед по-ефективно водене на борбата с тези видове престъпност;
5. призовава настоятелно онези държави членки, които все още не са направили това, да транспонират и приложат бързо и правилно Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография; призовава Комисията да наблюдава стриктно и да гарантира нейното пълно и ефективно прилагане и да докладва своевременно своите заключения на Парламента и на компетентната парламентарна комисия, като същевременно замени Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета; подчертава, че на Евроюст и Европол трябва да бъдат предоставени съответни ресурси за подобряване на идентифицирането на жертвите, за борба с организираните мрежи от извършители на сексуално насилие и за ускоряване на разкриването, анализа и сезирането за материали, показващи насилие на деца както онлайн, така и офлайн;
6. изразява съжаление, че 80% от дружества в Европа са преживели най-малко един инцидент, свързан с киберсигурността, и че кибератаките срещу предприятия често остават неразкрити или нерегистрирани; припомня, че според различни проучвания годишните разходи, които световната икономика понася във връзка с кибератаки, са значими; счита, че задължението за разкриване на пробиви в сигурността и за споделяне на информация за рисковете, въведено с Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Общ регламент относно защитата на данните) и Директива (ЕС) 2016/1148 относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (Директива за мрежова и информационна сигурност (Директива за МИС)), ще спомогне за преодоляване на този проблем чрез предоставяне на подкрепа на предприятията, по-специално на МСП;
7. подчертава, че постоянно променящият се характер на сферата на киберзаплахите изправя всички заинтересовани страни пред сериозни правни и технологични предизвикателства; счита, че новите технологии не следва да се разглеждат като заплаха и признава, че технологичният напредък в областта на криптирането ще подобри цялостната сигурност на нашите информационни системи, включително като позволи на крайните потребители да защитават по-добре своите данни и комуникации; посочва обаче, че все още се наблюдават значителни пропуски в сигурността на комуникациите и че такива техники като многократното препращане на трафика между сървъри посредници и скритите мрежи могат да бъдат използвани от злонамерени потребители, включително терористи и извършители на сексуални престъпления срещу деца, хакери, спонсорирани от недобронамерени чужди държави или екстремистки политически или религиозни организации с престъпни цели, по-специално за прикриване на престъпните им дейности или идентичността им, което създава сериозни предизвикателства за разследванията;
8. изразява дълбока загриженост относно неотдавнашната глобална атака със софтуер за изнудване, която изглежда засегна десетки хиляди компютри в почти 100 държави и множество организации, включително Националната здравна служба (NHS) в Обединеното кралство — жертвата с най-високо положение на този масиран удар със зловреден софтуер; в този контекст признава важната работа на инициативата No More Ransom (NMR), която предоставя над 40 безплатни инструмента за декриптиране, позволяващи на жертвите на криптиращия вирус да декриптират засегнатите си устройства;
9. подчертава, че скритите мрежи и многократното препращане на трафика между сървъри посредници („onion-routing“) предоставят също така безплатно пространство на журналисти, организатори на политически кампании и защитници на правата на човека в някои държави, за да се избегне разкриването им от репресивни държавни органи;
10. отбелязва, че използването на инструменти и услуги за киберпрестъпления от престъпни и терористични мрежи все още е ограничено; подчертава обаче, че това вероятно ще се промени в светлината на засилващите се връзки между тероризма и организираната престъпност и широкото разпространение на огнестрелни оръжия и прекурсори на взривни вещества в скритите мрежи;
11. решително осъжда всяка намеса в системи, предприета или насочвана от чужда нация или нейни агенти с цел подриване на демократичните процеси в друга държава;
12. подчертава, че трансграничните искания за конфискуване на домейн, премахване на съдържание и достъп до данни за потребителите представляват сериозно предизвикателство, което изисква незабавно действие, тъй като свързаният с това залог е огромен; в този контекст подчертава, че международните рамки в областта на правата на човека, които се прилагат както онлайн, така и офлайн, представляват материалноправна отправна точка на глобално равнище;
13. призовава държавите членки да гарантират, че жертвите на кибератаки могат да се възползват изцяло от всички права, залегнали в Директива 2012/29/ЕС, и да увеличат усилията си за идентифициране на жертвите и услуги, ориентирани към жертвите, включително чрез продължаване на подкрепата за работната група на Европол по идентифициране на жертвите; призовава държавите членки, в сътрудничество с Европол, като въпрос с неотложен характер, да създадат свързани платформи с цел да се гарантира, че всички потребители на интернет знаят как да се обърнат за помощ, в случай че бъдат незаконно атакувани онлайн; призовава Комисията да изготви проучване във връзка с възможните последици от трансгранични киберпрестъпления въз основа на Директива 2012/29/ЕС;
14. подчертава, че докладът на Европол за оценка на заплахата от организирана престъпност, ползваща се от интернет, (IOCTA) за 2014 г. посочва необходимостта от по-ефикасни и ефективни правни инструменти, които да отчитат настоящите ограничения на процеса по договорите за правна взаимопомощ, и се застъпва за по-нататъшна хармонизация на законодателството в целия ЕС, където това е целесъобразно;
15. подчертава, че киберпрестъпността накърнява сериозно функционирането на единния цифров пазар, като намалява доверието в доставчиците на цифрови услуги, накърнява трансграничните сделки и нанася сериозен ущърб на интересите на потребителите на цифрови услуги;
16. подчертава, че стратегиите и мерките за киберсигурност могат да са надеждни и ефективни само ако се базират на основните права и свободи, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, и на основните ценности на ЕС;
17. подчертава, че съществува обоснована и категорична необходимост от защита на комуникациите между физически лица и между физически лица и публични и частни организации, за да се предотвратяват киберпрестъпления; подчертава, че силно развитата криптография може да спомогне за удовлетворяване на тази потребност; подчертава освен това, че ограничаването на използването или намаляването на силата на инструментите за криптиране ще създаде уязвимост, която може да бъде експлоатирана за престъпни цели, и ще понижи доверието в електронните услуги, което на свой ред ще бъде във вреда както на гражданското общество, така и на сектора;
18. призовава за план за действие за защита на правата на децата онлайн и офлайн в киберпространството и припомня, че в борбата с киберпрестъпността правоприлагащите органи трябва да обръщат специално внимание на престъпленията срещу деца; във връзка с това подчертава необходимостта от укрепване на съдебното и полицейското сътрудничество между държавите членки и с Европол и неговия Европейски център за борба с киберпрестъпността (EC3) с цел предотвратяване на и борба с киберпрестъпността и по-специално със сексуалната експлоатация на деца онлайн;
19. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да въведат всички правни и съдебни мерки за борба срещу явлението на онлайн насилието срещу жени и кибертормоза; призовава по-специално ЕС и държавите членки да обединят силите си за създаването на рамка на престъпленията, която да задължава онлайн корпорациите да заличават или да спират разпространението на позорящо, обидно и унизително съдържание; призовава също да се въведе психологическа подкрепа за жени, жертви на онлайн насилие, и момичета, които са били подложени на кибертормоз;
20. подчертава, че незаконното онлайн съдържание следва да се премахва незабавно чрез надлежен съдебен процес; подчертава ролята на информационните и комуникационни технологии, доставчиците на интернет услуги и доставчиците на хостинг услуги за осигуряването на бързо и ефикасно премахване на незаконно онлайн съдържание по искане на компетентния правоприлагащ орган;
Предотвратяване
21. призовава Комисията, в контекста на преразглеждането на европейската стратегия за киберсигурност, да продължи да установява уязвимите места в мрежовата и информационната сигурност на европейската критична инфраструктура, да стимулира развитието на устойчиви системи и да направи оценка на положението по отношение на борбата с киберпрестъпността в ЕС и държавите членки с цел да се постигне по-добро разбиране на тенденциите и развитието във връзка с престъпленията в киберпространството;
22. подчертава, че устойчивостта на кибератаки е от ключово значение за предотвратяване на киберпрестъпността и поради това следва да бъде основен приоритет; призовава държавите членки да предприемат проактивни политики и действия, насочени към защита на мрежите и критичната инфраструктура, и призовава за всеобхватен европейски подход към борбата с киберпрестъпността, който да е съвместим с основните права, защитата на данните, киберсигурността, защитата на потребителите и електронната търговия;
23. приветства в това отношение инвестирането на средства на ЕС в научноизследователски проекти като публично-частни партньорства (ПЧП) в областта на киберсигурността с цел насърчаване на европейската устойчивост на кибератаки чрез иновации и изграждане на капацитет; признава по-специално усилията, положени от ПЧП в областта на киберсигурността за разработване на подходящи ответни мерки за справяне със случаите на уязвимост, свързана с „нулев ден“;
24. във връзка с това подчертава важното значение на безплатния софтуер и на софтуера с отворен код; призовава за предоставяне на повече средства от ЕС специално за безплатен софтуер и софтуер с отворен код въз основа на научни изследвания на ИТ сигурността;
25. отбелязва със загриженост, че липсват квалифицирани ИТ специалисти, работещи в областта на киберсигурността; настоятелно призовава държавите членки да инвестират в образование;
26. счита, че регулацията следва да играе по-голяма роля в управлението на рисковете за киберсигурността чрез подобрени продуктови и софтуерни стандарти за проектирането и последващите актуализации, както и чрез минимални стандарти за потребителски имена и пароли по подразбиране;
27. настоятелно призовава държавите членки да засилят обмена на информация чрез Евроюст, Европол и ENISA, както и споделянето на най-добри практики посредством Европейската мрежа на екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (CSIRT) и екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT) относно предизвикателствата, пред които те са изправени в борбата срещу киберпрестъпността, както и относно конкретни правни и технически решения за справяне с тази престъпност и за увеличаване на киберустойчивостта; във връзка с това призовава Комисията да насърчава ефективното сътрудничество и да подпомага обмена на информация с цел да бъдат предвиждани и управлявани потенциалните рискове съгласно предвиденото в Директивата за МИС;
28. изразява загриженост от констатацията на Европол, че по-голямата част от успешните атаки спрямо физически лица се дължи на липсата на цифрова хигиена и осведоменост сред потребителите, както и на недостатъчното внимание, което се отделя на мерките за техническа сигурност, като например сигурност при проектирането; подчертава, че потребителите са първите жертви на хардуера и софтуера със слаба сигурност;
29. призовава Комисията и държавите членки да започнат кампания за повишаване на осведомеността, която да включва всички съответни участници и заинтересовани страни, за да се създадат възможности за децата и да се предостави подкрепа на родителите, полагащите грижи лица и педагозите в разбирането и справянето с онлайн рисковете и защитата на безопасността на децата онлайн, да се подпомагат държавите членки при изготвянето на програми за предотвратяване на сексуалното насилие онлайн, да се насърчават кампании за повишаване на осведомеността относно отговорното поведение в социалните медии, както и да се насърчават основните интернет търсачки и мрежи на социалните медии да възприемат проактивен подход към защитата на безопасността на децата онлайн;
30. призовава Комисията и държавите членки да започнат кампании за повишаване на осведомеността и да насърчават добрите практики с цел да се гарантира, че гражданите, по-специално децата и други уязвими потребители, но също така централната администрация и местните органи, операторите от жизненоважно значение и участниците от частният сектор, по-специално МСП, са запознати с рисковете, свързани с киберпрестъпността, знаят как да се предпазят онлайн и как да защитят своите устройства; освен това призовава Комисията и държавите членки да насърчават практически мерки за сигурност, като например криптиране или други повишаващи сигурността и неприкосновеността на личния живот технологии и инструменти за анонимизация;
31. подчертава, че кампаниите за повишаване на осведомеността следва да бъдат съпътствани от образователни програми относно „информирано използване“ на инструментите на информационните технологии; насърчава държавите членки да включат киберсигурността, както и рисковете и последиците от използването на личните данни онлайн, в образователните програми на училищата; в този контекст подчертава усилията, положени в рамките на Европейската стратегия за интернет, по-подходящ за децата (Европейска стратегия за по-добър интернет за децата (ПИД) от 2012 г.);
32. подчертава неотложната необходимост борбата с киберпрестъпността да включва повече усилия за образование и обучение по въпросите на мрежовата и информационната сигурност (МИС) чрез въвеждане на обучение относно МИС, относно разработването на сигурен софтуер и защита на личните данни за студенти по компютърни науки, както и основно обучение по МИС за служителите в публични администрации;
33. счита, че застраховката срещу хакерски дейности в киберпространството може да представлява един от инструментите за стимулиране на действия в областта на сигурността както от страна на дружества, които са отговорни за проектирането на софтуер, така и от страна на потребителите, които да бъдат подтиквани да използват правилно софтуера;
34. подчертава, че предприятията следва да установяват уязвимите места и рискове посредством редовни оценки, да защитават своите продукти и услуги чрез незабавно отстраняване на съществуващите слабости, включително чрез политики за управление на програмите за коригиране на грешките (patches) и актуализация на защитата на данните, смекчаване на въздействието на атаките със софтуер за изнудване чрез стабилни системи за създаване на резервни копия и системно съобщаване на случаите на кибератаки;
35. настоятелно призовава държавите членки да създадат екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT), на които предприятията и потребителите да могат да съобщават за зловредни съобщения по електронната поща и уебсайтове, както е предвидено от Директивата за МИС, така че държавите членки да бъдат редовно информирани за инциденти, свързани със сигурността, и за мерки за борба с и смекчаване на риска за техните собствени системи; насърчава държавите членки да разгледат възможността за създаване на база данни за регистриране на всички видове киберпрестъпност и за наблюдение на развитието на свързаните с тях явления;
36. настоятелно призовава държавите членки да инвестират в мерки за по-голяма сигурност на тяхната критична инфраструктура и свързаните с нея данни, за да може тя да е устойчива на кибератаки;
Засилване на отговорността и задълженията на доставчиците на услуги
37. счита, че засиленото сътрудничество между компетентните органи и доставчиците на услуги е ключов фактор за ускоряване и рационализиране на процедурите за правна взаимопомощ и взаимно признаване в рамките на дадените от европейската правна рамка правомощия; призовава доставчиците на електронни съобщителни услуги, които не са установени в Съюза, да определят в писмена форма свои представители в Съюза;
38. подчертава отново, че що се отнася до интернета на предметите, производителите са ключовата отправна точка за затягането на режимите на отговорност, което ще доведе до по-добро качество на продуктите и до по-безопасна среда по отношение на външния достъп и до документирана възможност за актуализиране;
39. счита, че с оглед на иновативните тенденции и нарастващата достъпност на устройствата за интернет на предметите следва да се обърне специално внимание на сигурността на всички устройства, дори най-простите; счита, че е в интерес на производителите на хардуер и разработчиците на софтуер да инвестират в иновативни решения с цел превенция на киберпрестъпността и обмен на информация относно заплахите за киберсигурността; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават подхода за сигурност при проектирането и настоятелно призовава сектора да включва решения за сигурност при проектирането във всички такива устройства; в този контекст насърчава частния сектор да прилага доброволни мерки, разработени въз основа на съответното законодателство на ЕС, като например Директивата за МИС, и синхронизирани с международно признатите стандарти с цел повишаване на доверието в сигурността на софтуера и устройствата, като например етикет за надеждност на интернет на предметите;
40. насърчава доставчиците на услуги да се присъединят към Кодекса за поведение за противодействие на незаконното използване на словото на омразата онлайн и насърчава Комисията и участващите дружества да продължат да си сътрудничат по този въпрос;
41. припомня, че Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар(20) (Директива за електронната търговия)освобождава посредниците от отговорност за съдържанието само ако те имат неутрална и пасивна роля, що се отнася до съдържанието, което бива предавано и/или хоствано, но изисква също така бърза реакция за премахване или прекъсване на достъпа до съдържание, когато даден посредник е знаел действително за съществуването на нарушение или незаконна дейност или информация;
42. подчертава абсолютната необходимост от защита на базите данни в областта на правоприлагането от инциденти, свързани със сигурността, и незаконен достъп, тъй като това засяга физическите лица; изразява загриженост във връзка с екстериториалния обсег на правоприлагащите органи при достъпа до данни в контекста на наказателни разследвания и подчертава необходимостта от прилагане на строги правила по този въпрос;
43. счита, че въпросите, свързани с незаконни онлайн дейности, трябва да бъде решавани по бърз и ефикасен начин, включително чрез процедури за премахване на съдържание, ако то не е или е престанало да бъде необходимо за откриването, разследването и наказателното преследване; припомня, че когато премахването не е възможно, държавите членки могат да предприемат необходими и пропорционални мерки за блокиране на достъпа до такова съдържание от територията на Съюза; подчертава, че тези мерки трябва да са в съответствие със съществуващите правни и съдебни процедури, както и с Хартата, и също така трябва да бъдат предмет на подходящи предпазни мерки, включително възможността за съдебна защита;
44. подчертава ролята на доставчиците на цифрови услуги на информационното общество за осигуряването на бързо и ефикасно премахване на незаконно онлайн съдържание по искане на компетентния правоприлагащ орган и приветства напредъка, постигнат в тази насока, включително чрез приноса на интернет форума на ЕС; подчертава необходимостта от по-силен ангажимент и сътрудничество от страна на компетентните органи и доставчиците на услуги на информационното общество за постигане на бързо и ефективно премахване на съдържание от страна на сектора и избягване на блокирането на незаконно съдържание чрез правителствени мерки; призовава държавите членки да търсят правна отговорност на платформи, които не съответстват на изискванията; отново подчертава, че мерки за премахване на незаконно онлайн съдържание, за които се поставят определени условия, следва да се допускат единствено ако в националните процедурни правила е предвидена възможност потребителите да предявят правата си пред съда, след като научат за тези мерки;
45. подчертава, че в съответствие с резолюцията на Парламента от 19 януари 2016 г., озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“(21), ограничената отговорност на посредниците е от съществено значение за защитата на отворения характер на интернет, основните права, правната сигурност и иновациите; приветства намерението на Комисията да предостави насоки относно процедурите за уведомяване и премахване, за да се окаже съдействие на онлайн платформите при изпълнението на техните отговорности и на правилата относно отговорността, определени в Директивата за електронната търговия (2000/31/ЕО), с цел да се увеличи правната сигурност и да се повиши доверието на потребителите; настоятелно призовава Комисията да представи законодателни предложения по тези въпроси;
46. призовава за прилагане на подхода „следвай парите“, както е посочено в резолюцията на Парламента от 9 юни 2015 г., озаглавена „Към обновен консенсус относно гарантиране на спазването на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС“(22), въз основа на регулаторната рамка на Директивата за електронна търговия и Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост;
47. подчертава решаващото значение на осигуряването на непрекъснато и специализирано обучение и психологическа подкрепа за модераторите на съдържание в частни и публични субекти, които отговарят за оценката на нежелателно или незаконно онлайн съдържание, тъй като те следва да се считат за лицата, които реагират първи в тази област;
48. приканва доставчиците на услуги да предвидят ясни видове сигнализиране, както и ясно определена административна инфраструктура, която да е в състояние да осигури бързо и подходящо проследяване на подадените сигнали;
49. приканва доставчиците на услуги да работят за засилване на дейностите за повишаване на осведомеността за онлайн рисковете, особено сред децата, чрез разработването на интерактивни инструменти и информационни материали;
Засилване на полицейското и съдебното сътрудничество
50. изразява загриженост, че значителен брой киберпрестъпления остават ненаказани; изразява съжаление, че използването на технологии като NAT CGN от доставчиците на интернет услуги сериозно вреди на разследванията, като прави технически невъзможно точното идентифициране на потребителя на даден IP адрес, а оттам и определянето на носителя на отговорността за онлайн престъпленията; подчертава необходимостта да се даде възможност на правоприлагащите органи да имат законен достъп до съответната информация при ограничените обстоятелства, когато този достъп е необходим и пропорционален поради съображения за сигурност и правосъдие; подчертава, че на съдебните и правоприлагащите органи трябва да бъде предоставен достатъчен капацитет за провеждане на законни разследвания;
51. настоятелно призовава държавите членки да не налагат никакви задължения на доставчиците на криптиране, които биха довели до отслабване или нарушаване на сигурността на техните мрежи и услуги, като например задължение за създаване или улесняване на скрити възможности за достъп („задни вратички“); подчертава, че трябва да бъдат предложени практически решения, както чрез законодателството, така и чрез непрекъснатото техническо развитие, когато откриването им е наложително за правосъдието и сигурността; призовава държавите членки да си сътрудничат, като се консултират със съдебните органи и Евроюст, при сближаването на условията за правомерно използване на средства за разследване онлайн;
52. подчертава, че законното прихващане може да бъде високоефективна мярка за борба с незаконното хакерство, при условие че е необходимо и пропорционално и че се спазват изцяло основните права, законодателството на ЕС в областта на защитата на данните и съдебната практика; призовава всички държави членки да използват възможностите за законно прихващане, насочено към заподозрени лица, да установят ясни правила относно процеса на даване на разрешения за законно прихващане, включително ограничения по отношение на употребата и продължителността на законния хакерски инструмент, да създадат механизъм за наблюдение и да осигурят ефективни правни средства за защита за лицата, към които са насочени хакерските дейности;
53. насърчава държавите членки да се ангажират със специалистите, работещи в областта на сигурността на ИКТ, и да го стимулира да поемат по-активна роля в „етичните хакерски дейности“ („white hat hacking“) и да докладват незаконно съдържание, като например материали, съдържащи сексуална злоупотреба с деца;
54. насърчава Европол да създаде система за подаване на анонимни сигнали от скритите мрежи, която ще позволи на отделни лица да сигнализират за незаконно съдържание, например изображения на материали, съдържащи сексуална злоупотреба с деца, като използват технически защитни мерки, подобни на тези, които се прилагат от много медийни организации, които използват такива системи, за да улеснят предаването на чувствителни данни на журналистите по начин, който позволява по-голяма степен на анонимност и сигурност, отколкото тази на традиционната електронна поща;
55. подчертава необходимостта от свеждане до минимум на рисковете за неприкосновеността на личния живот на интернет потребителите поради изтичане на данни от съответния софтуер за проникване или инструментите, използвани от правоприлагащите органи като част от техните законни разследвания;
56. подчертава, че съдебните и правоприлагащите органи трябва да разполагат с достатъчен капацитет и финансови средства, които да им позволят да реагират ефективно на киберпрестъпността;
57. подчертава, че разнообразието от отделни, териториално определени национални юрисдикции поражда трудности при определянето на приложимото право в случаи на транснационално взаимодействие и води до правна несигурност, като по този начин възпрепятства трансграничното сътрудничество, което е необходимо за ефективно справяне с киберпрестъпността;
58. подчертава необходимостта от разработване на практическа основа за общ подход на ЕС по отношение на юрисдикцията в киберпространството, изразена по време на неформалното заседание на министрите на правосъдието и вътрешните работи на 26 януари 2016 г.;
59. във връзка с това подчертава необходимостта от разработване на общи процедурни стандарти, които могат да определят териториални фактори, представляващи основание за приложимото право в киберпространството, и да определят кои действия по разследване могат да бъдат използвани независимо от географските граници;
60. признава, че такъв общ европейски подход, при който трябва да се спазват основните права и правото на неприкосновеност на личния живот, ще изгради доверие сред заинтересованите страни, ще съкрати забавянията при обработването на трансграничните искания за информация, ще установи оперативна съвместимост между разнородните участници и ще даде възможност за включване на изисквания за справедлив съдебен процес в оперативните рамки;
61. счита, че в дългосрочен план следва също така да бъдат разработени общи процедурни стандарти за компетентността за правоприлагане в киберпространството на световно равнище; в тази връзка приветства работата на Групата за доказателства, локализирани в облака, (Cloud Evidence Group) към Съвета на Европа;
Електронни доказателства
62. подчертава, че един общ европейски подход спрямо наказателното правосъдие в киберпространството е от приоритетно значение, тъй като той ще подобри прилагането на принципите на правовата държава в киберпространството и ще улесни получаването на електронни доказателства в наказателните производства, като също така ще допринесе за много по-бързо приключване на делата, отколкото понастоящем;
63. подчертава необходимостта от намиране на начини за по-бързо осигуряване и получаване на електронни доказателства, както и значението на тясното сътрудничество между правоприлагащите органи, включително чрез по-широко използване на съвместните екипи за разследване, трети държави и доставчици на услуги, извършващи дейност на европейска територия, в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните ((ЕС) 2016/679), Директива (ЕС) 2016/680 (Директивата във връзка с полицейското сътрудничество) и съществуващите споразумения за правна взаимопомощ; подчертава, че е необходимо да се установят единни точки за контакт във всички държави членки и да се оптимизира използването на съществуващите точки за контакт, тъй като това ще улесни достъпа до електронни доказателства, както и споделянето на информация, ще подобри сътрудничеството с доставчиците на услуги и ще ускори процедурите по споразуменията за правна взаимопомощ;
64. признава, че сегашната фрагментирана правна рамка може да създаде предизвикателства за доставчиците на услуги, които се стремят да отговарят на искания за информация от страна на правоприлагащи органи; призовава Комисията да предложи европейска правна рамка за електронните доказателства, включително хармонизирани правила за определяне на статута на даден доставчик като национален или чуждестранен, и да наложи задължение на доставчиците на услуги да отговарят на искания за информация от други държави членки, които се основават на надлежно съдопроизводство и са в съответствие с европейската заповед за разследване (ЕЗР), като се взема предвид принципът на пропорционалност, за да се избегне неблагоприятното въздействие върху упражняването на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, и се осигуряват адекватни защитни мерки с оглед на установяването на правна сигурност, както и на повишаването на способността на доставчиците на услуги и на посредниците да отговорят на искания за информация от страна на правоприлагащите органи;
65. подчертава необходимостта рамката за електронните доказателства да включва достатъчно гаранции за правата и свободите на всички засегнати страни; подчертава, че това следва да включва изискване исканията за електронни доказателства да бъдат насочвани на първо място към администраторите или притежателите на лични данни, за да се осигури спазването на техните права и на правата на лицата, за които се отнасят личните данни (например законно признато право да искат запазване на поверителност, както и да потърсят правна защита в случай на непропорционален или незаконен поради друга причина достъп); подчертава също така необходимостта да се гарантира, че правната рамка защитава доставчиците и всички други страни от искания за информация, които биха могли да създадат стълкновение на закони или да накърнят по друг начин суверенитета на други държави;
66. призовава държавите членки да приложат изцяло Директива 2014/41/ЕС относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси („Директивата за ЕЗР“) за целите на ефективното обезпечаване и получаване на електронни доказателства в ЕС, както и да включат конкретни разпоредби, свързани с киберпространството, в своите национални наказателни кодекси, за да се улесни допустимостта на електронните доказателства в съда и да се дадат по-ясни насоки на съдиите по отношение на санкционирането на киберпрестъпленията;
67. приветства текущата работа на Комисията за създаване на платформа за сътрудничество със сигурен канал за комуникация за цифров обмен на Европейски заповеди за разследване (ЕЗР) и за електронни доказателства и отговори между съдебните органи на ЕС; приканва Комисията, съвместно с държавите членки, Евроюст и доставчиците на услуги, да провери и съгласува формулярите, инструментите и процедурите за искания за обезпечаване и получаване на електронни доказателства, за да се улесни установяването на автентичността, да се гарантира бързината на процедурите и да се повишат прозрачността и отчетността на процеса на обезпечаване и получаване на електронни доказателства; призовава Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) да разработи модули за обучение относно ефективното използване на настоящите рамки за осигуряване и получаване на електронни доказателства; подчертава в този контекст, че съгласуването на политиките на доставчиците на услуги ще спомогне за намаляване на разнородността на подходите, по-специално що се отнася до процедурите и условията за предоставяне на достъп до исканите данни;
Изграждане на капацитет на европейско равнище
68. посочва, че инцидентите в последно време ясно показват изключителната уязвимост на ЕС — и по-специално на институциите на ЕС, националните правителства и парламенти, големите европейски дружества, европейските ИТ инфраструктури и мрежи — на високотехнологични атаки с използване на сложен и зловреден софтуер; призовава Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) непрекъснато да оценява равнището на заплаха и призовава Комисията да инвестира в ИТ капацитет, както и в защитата и устойчивостта на критичната инфраструктура на институциите на ЕС, за да се намали уязвимостта на ЕС на сериозни кибератаки, произхождащи от големите престъпни организации, организирани от определени държави нападения или терористични групи;
69. признава важния принос на Европейския център за борба с киберпрестъпността (EC3) към Европол и на Евроюст, както и на ENISA, в борбата срещу киберпрестъпността;
70. призовава Европол да подпомага националните правоприлагащи органи при създаването на сигурни и адекватни средства за предаване;
71. изразява съжаление относно факта, че понастоящем не съществуват никакви стандарти на ЕС за обучение и сертифициране; признава, че бъдещите тенденции в областта на киберпрестъпността изискват все по-високо равнище на експертни познания от специалистите; приветства факта, че съществуващите инициативи, като например Европейската група за обучение и образование в областта на киберсигурността, проекта „Обучение на обучаващите лица“ и дейностите по обучение в рамките на цикъла на политиката на ЕС за борба с организираната и тежката международна престъпност, вече проправят пътя към преодоляване на недостига на експертни познания на равнището на ЕС;
72. призовава CEPOL и Европейската мрежа за съдебно обучение да разширят предлагането на обучения, посветени на теми, свързани с киберпрестъпността, на компетентните правоприлагащи и съдебни органи в Съюза;
73. подчертава, че броят на случаите на киберпрестъпност, отнесени до Евроюст, се е увеличил с 30%; призовава за разпределяне на достатъчно средства, като при необходимост бъдат създадени повече длъжности, за да се даде възможност на Евроюст да се справи с нарастващия обем работа във връзка с киберпрестъпността, както и да развие и засили допълнително подкрепата си за националните прокурори, работещи в областта на киберпрестъпността, при трансгранични случаи, включително чрез създадената наскоро Европейска съдебна мрежа по въпросите на киберпрестъпността;
74. отправя искане да бъде преразгледан мандатът на ENISA, както и да бъдат укрепени националните агенции по киберсигурността; призовава за укрепване на ENISA от гледна точка на задачите, ресурсите и персонала на агенцията; подчертава, че новия мандат следва да включва по-силни връзки с Европол и заинтересованите страни от сектора, за да се даде възможност на агенцията да окаже по-добра подкрепа на компетентните органи в борбата срещу киберпрестъпността;
75. изисква от Агенцията за основните права (FRA) да изготви практически и подробен наръчник, който да предоставя насоки на държавите членки относно надзора и контрола;
По-добро сътрудничество с трети държави
76. подчертава важността на тясното сътрудничество с трети държави в световната борба срещу киберпрестъпността, включително чрез обмен на най-добри практики, съвместни разследвания, изграждане на капацитет и правна взаимопомощ;
77. призовава държавите членки, които още не са направили това, да ратифицират и приложат Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. (Конвенцията от Будапеща), както и допълнителните протоколи към нея, и в сътрудничество с Комисията да насърчават прилагането ѝ в рамките на съответните международни форуми;
78. подчертава своята сериозна загриженост относно работата в рамките на Комитета на Съвета на Европа по Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство относно тълкуването на член 32 от Конвенцията от Будапеща относно трансграничния достъп до съхраняваните компютърни данни („доказателства, локализирани в облака“) и се противопоставя на сключването на допълнителен протокол или насоки, предназначени да разширят обхвата на тази разпоредба извън рамките на настоящия режим, установен от тази конвенция, който вече представлява важно изключение от принципа на териториалност, тъй като това би могло да доведе до безпрепятствен достъп от разстояние от страна на правоприлагащи органи до сървъри и компютри, намиращи се в други юрисдикции, без да се прибягва до споразумения за правна взаимопомощ и други инструменти за съдебно сътрудничество, въведени с цел гарантиране на основните права на личността, включително защитата на личните данни и безпристрастния съдебен процес, и по-специално Конвенция № 108 на Съвета на Европа;
79. изразява съжаление във връзка с факта, че в областта на киберпрестъпността не съществуват правно обвързващи международни инструменти, и настоятелно призовава държавите членки и европейските институции да работят за създаване на спогодба по този въпрос;
80. призовава Комисията да предложи варианти за инициативи с цел подобряване на ефикасността и насърчаване на използването на споразуменията за правна взаимопомощ, за да се противодейства на поемането на извънтериториална компетентност от трети държави;
81. призовава държавите членки да осигурят достатъчен капацитет за обработването на исканията за правна взаимопомощ, свързани с разследвания в киберпространството, и да разработят подходящи програми за обучение за служителите, които отговарят за обработването на тези искания;
82. подчертава, че споразуменията за стратегическо и оперативно сътрудничество между Европол и трети държави улесняват както обмена на информация, така и практическото сътрудничество;
83. отбелязва факта, че най-голям брой искания за информация от страна на правоприлагащи органи са изпратени до САЩ и Канада; изразява загриженост, че процентът на оповестяване от големите доставчици на услуги от САЩ в отговор на искания за информация от страна на европейски органи на наказателното правосъдие е под 60%, като признава, че съгласно глава V от Общия регламент относно защитата на данните споразуменията за правна взаимопомощ и другите международни споразумения са предпочитаният механизъм за осигуряване на достъп до лични данни;
84. призовава Комисията да предложи конкретни мерки за защита на основните права на заподозрените или обвиняемите лица при обмен на информация между европейските правоприлагащи органи и трети държави, по-специално гаранции по отношение на бързото получаване въз основа на съдебно решение на относими доказателства, свързана с абоната информация, както и подробни метаданни и данни за съдържание (ако не са криптирани) от правоприлагащите органи и/или доставчиците на услуги с оглед подобряване на правната взаимопомощ;
85. призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, свързаните европейски органи и при необходимост с трети държави, да разгледа нови начини за ефективно осигуряване и получаване на електронни доказателства, съхранявани в трети държави, при пълно спазване на основните права и законодателството на ЕС в областта на защитата на данните, чрез ускоряване и рационализиране на използването на процедурите за правна взаимопомощ и където е приложимо, за взаимно признаване;
86. изтъква важността на Центъра на НАТО за реагиране на киберинциденти;
87. призовава всички държави членки да вземат участие в Световния форум за експертни киберпознания (GFCE), за да се улесни създаването на партньорства с цел изграждане на капацитет;
88. подкрепя помощта за изграждане на капацитет, предоставяна от ЕС на държавите от източното съседство, като се има предвид, че много кибератаки произхождат от тях;
o o o
89. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
Решение на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2016 г. по дела Tele2 Sverige AB срещу Post- och telestyrelsen и Secretary of State for the Home Department срещу Tom Watson и други, C203/15, ECLI:EU:C:2016:970,
Резолюция на Европейския парламент от 3 октомври 2017 г. относно политическите отношения между Европейския съюз и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (2017/2026(INI))
— като взе предвид основаването на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) на 8 август 1967 г.,
— като взе предвид основната правна рамка за връзки между ЕС и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), а именно споразумението за сътрудничество между АСЕАН и ЕИО, подписано през март 1980 г.(1),
— като взе предвид Хартата на АСЕАН, подписана през ноември 2007 г., която създава юридическа правосубектност и правна и институционална рамка за АСЕАН, включително създаването на Комитета на постоянните представители (КПП), който да подкрепя и координира работата на АСЕАН;
— като има предвид регионалния форум на АСЕАН (ARF), създаден през 1993 г., с цел да насърчава диалога и консултациите по политически въпроси и по въпроси, свързани със сигурността, както и да допринася за изграждането на доверие и за превантивната дипломация в Азиатско-тихоокеанския регион,
— като взе предвид различните рамки на АСЕАН, насочени към изграждането на доверие в региона: ARF, Срещата на министрите на отбраната на АСЕАН (ADMM-Plus), Срещата на високо равнище на Източна Азия (EAS), АСЕАН + три (АСЕАН + Китай, Япония и Южна Корея) и АСЕАН + шест (АСЕАН + Китай, Япония, Южна Корея, Индия, Австралия и Нова Зеландия),
— като взе предвид съществуващите търговски споразумения на АСЕАН с Япония, Китай, Южна Корея, Индия, Австралия и Нова Зеландия,
— като взе предвид текущите преговори и/или сключването на седем споразумения за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и някои държави – членки на АСЕАН, а именно Бруней Даруссалам, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам,
— като взе предвид преговорите за споразумения за свободна търговия (ССТ), които се водят с Индонезия и Филипините, преговорите за ССТ с Малайзия и Тайланд, които в момента са в застой, очакваното в идните месеци сключване на ССТ със Сингапур и Виетнам и преговорите за инвестиционно споразумение с Мианмар,
— като взе предвид срещата на члена на Комисията, отговарящ за въпросите на търговията, Сесилия Малмстрьом, с икономическите министри на АСЕАН, състояла се в Манила на 10 март 2017 г.,
— като взе предвид 9-та среща на парламентарното партньорство Азия—Европа (ASEM 11), проведена в Улан Батор, Монголия, на 21 и 22 април 2016 г.,
— като взе предвид Декларацията от Нюрнберг за засилено партньорство между ЕС и АСЕАН и плана за действие от ноември 2007 г.,
— като взе предвид плана за действие от Бандар Сери Бегаван за укрепване на засиленото партньорство между ЕС и АСЕАН (2013—2017 г.), приет в Бруней Даруссалам на 27 април 2012 г.,
— като взе предвид Съвместното съобщение на Комисията и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета от 18 май 2015 г., озаглавено „ЕС и АСЕАН: партньорство със стратегическа цел“ (JOIN(2015)0022),
— като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно отношенията между ЕС и АСЕАН от 22 юни 2015 г.,
— като взе предвид Декларацията от Банкок за насърчаване на Глобалното партньорство АСЕАН—ЕС за споделени стратегически цели от 14 октомври 2016 г.,
— като взе предвид присъединяването на Европейския съюз към Договора за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия в Пном Пен на 12 юли 2012 г.(2),
— като взе предвид 11-ата среща на високо равнище Азия-Европа (ASEM 11), проведена в Улан Батор, Монголия, на 15 и 16 юли 2016 г.,
— като взе предвид „Фондацията Азия—Европа“ (ASEF), учредена през февруари 1997 г., с цел да осигури форум за неправителствен диалог,
— като взе предвид програмата на АСЕАН—ЕС за подкрепа на регионалната интеграция на АСЕАН (APRIS), програмата за подкрепа за регионална интеграция на АСЕАН (ARISE) и Регионалния инструмент за диалог ЕС—АСЕАН (READI) в подкрепа на хармонизацията на политиките и нормативните актове в несвързаните с търговията сектори,
— като взе предвид Плана за икономическа общност АСЕАН, договорен през 2007 г.,
— като взе предвид 14-ата среща на високо равнище на АСЕАН през 2009 г. и набелязването на пътна карта за създаване на единен пазар на АСЕАН (Икономическа общност на АСЕАН (AEC), Политическа общност и общността за сигурност на АСЕАН ((APSC) и Социално-културна общност на АСЕАН (ASCC),
— като взе предвид 28-ата и 29-ата среща на високо равнище на държавите от АСЕАН, проведени във Виентян, Лаос, на 6 и 7 септември 2016 г., както и 30-ата среща на високо равнище на АСЕАН, проведена в Манила, Филипините, от 26 до 29 април 2017 г.,
— като взе предвид 24-ото заседание на Съвместния комитет за сътрудничество между АСЕАН и ЕС, състояло се на 2 март 2017 г. в Джакарта, Индонезия,
— като взе предвид визията на общността АСЕАН за периода до 2025 г., приета на 27-ата среща на високо равнище на АСЕАН, проведена в Куала Лумпур от 18 до 22 ноември 2015 г., както и обявяването за създаването на 31 декември 2015 г. на Общността на АСЕАН, имаща за цел да създаде вътрешен пазар за над 600 милиона души,
— като взе предвид 11-ата среща на високо равнище за Източна Азия (EAS), проведена във Виетнян, Лаос, на 8 септември 2016 г., на която се събраха ръководителите на 18 държави: държавите — членки на АСЕАН, Китай, Япония и Южна Корея (АСЕАН + 3), Индия, Австралия и Нова Зеландия (АСЕАН + 6), както и Русия и САЩ,
— като взе предвид първата декларация на АСЕАН за правата на човека от 18 ноември 2012 г. и създаването на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека (AICHR) през 2009 г.,
— като взе предвид сдружението Парламентаристи за правата на човека от АСЕАН (APHR), основано през 2013 г., с цел да насърчава демокрацията и правата на човека във всички държави — членки на АСЕАН,
— като взе предвид Института за мир и помирение на АСЕАН (AIPR),
— като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за правата на хората с увреждания, които са ратифицирани от всички държави — членки на АСЕАН,
— като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на ООН „Защита, зачитане и обезщетяване“, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 16 юни 2011 г.,
— като взе предвид Конвенцията на АСЕАН срещу трафика на хора, и особено на жени и деца, подписана от всички държави — членки на АСЕАН през ноември 2015 г.,
— като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека, в който участваха всички държави — членки на АСЕАН,
— като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно АСЕАН, и по‑специално резолюцията от 15 януари 2014 г. относно бъдещето на отношенията между ЕС и АСЕАН(3),
— като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно държавите — членки на АСЕАН, и по-специално резолюцията от 9 юни 2016 г. относно Виетнам(4), от 17 декември 2015 г. относно рамковото споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам (резолюция)(5), от 17 декември 2015 г. относно рамковото споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам (одобрение)(6), от 8 юни 2016 г. относно рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Филипините (одобрение)(7) и от 8 юни 2016 г. относно рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Филипините (резолюция)(8),
— като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно неотложни ситуации в сферата на правата на човека в държавите — членки на АСЕАН, и по-специално резолюцията си от 14 септември 2017 г. относно Мианмар/Бирма, по-специално положението на общността рохингия(9), от 21 май 2015 г. относно проблема с бежанците от народността рохингия, включително масовите гробове в Тайланд(10), от 15 декември 2016 г. относно положението на малцинството рохингия в Мианмар(11), от 7 юли 2016 г. относно Мианмар, и по-специално положението на общността рохингия(12), от 14 септември 2017 г. относно Камбоджа, по-конкретно случаят с г-н Кем Соха(13), от 9 юни 2016 г. относно Камбоджа(14), от 26 ноември 2015 г. относно политическото положение в Камбоджа(15), от 9 юли 2015 относно проектозаконите на Камбоджа относно НПО и относно синдикалните организации(16), от 6 октомври 2016 г. относно Тайланд, и по-специално положението на Анди Хол(17), от 8 октомври 2015 г. относно положението в Тайланд(18), от 17 декември 2015 г. относно Малайзия(19), от 19 януари 2017 г. относно Индонезия(20), от 15 юни 2017 г. относно Индонезия(21), от 15 септември 2016 г.(22) и 16 март 2017 г.(23) относно Филипините, както и от 14 септември 2017 г. относно Лаос, по-специално случаите на Сомфоне Фимасоне, Лод Тамавонг и Сукане Чайтад(24),
— като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0243/2017),
А. като има предвид, че тази година честваме 50-ата годишнина на АСЕАН, 60‑годишнината на Римските договори, както и 40‑годишнината на официалните отношения между ЕС и АСЕАН;
Б. като има предвид, че АСЕАН се превърна в един от най-динамичните и най-бързо развиващи се региони в света, особено в областта на икономиката, технологиите и изследванията, че той има стратегическо разположение в геополитическо и геоикономическо отношение, разполага с богати ресурси, цели да постигне по-голяма икономическа интеграция и амбициозна програма с цели за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално в областта на образованието, както и че е категоричен поддръжник на многостранния подход; като има предвид, че преодоляването на различията в развитието в рамките на АСЕАН ще бъде от съществено значение за осъществяването на по-нататъшна интеграция и за гарантиране на сигурност, стабилност и защита на социалните, икономически и политически права;
В. като има предвид, че процесите на интеграция в рамките на ЕС и АСЕАН са различни, произтичащи от различни видове контекст и с различни визии и мисии; като има предвид, че всяка следва собствена логика, но че те са съпоставими, тъй като и двете основани на правила организации насърчават мирното съвместно съществуване, регионалната интеграция и международното сътрудничество и развитие, и от десетилетия имат за цел изграждането на доверие сред членовете си; като такъв, Европейският съюз е уникален по своя характер партньор на АСЕАН;
Г. като има предвид, че двата региона са постигнали значителна степен на взаимодействие и че отношенията между ЕС и АСЕАН са задълбочени и покриват широк кръг от сектори, включително търговията и инвестициите, развитието, икономическите и политическите въпроси; като има предвид, че АСЕАН е третият по значение търговски партньор на ЕС, а ЕС — вторият на АСЕАН, като годишната двустранна търговия със стоки възлиза на повече от 200 милиарда евро, както и че ЕС е най-важният източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в региона на АСЕАН; като има предвид, че за европейските предприятия АСЕАН представлява портал за достъп до по-широкия регион; като има предвид, че за периода 2014—2020 г. ЕС и неговите държави членки са първият източник на помощ за развитие в региона и че ЕС е обещал над 3 милиарда евро за намаляване на бедността и преодоляване на различията в развитието в страните то АСЕАН с ниски доходи;
Д. като има предвид, че опитът на ЕС е служил в миналото като източник на вдъхновение за други процеси на регионална интеграция;
Е. като има предвид, че ЕС последователно подкрепя работата на АСЕАН и в частност на секретариата на АСЕАН, и като признание за значението на АСЕАН, назначи специален ръководител на делегацията на ЕС в АСЕАН, който встъпи в длъжност през 2015 г.;
Ж. като има предвид, че понастоящем процесите на интеграция и в двата региона са изправени пред предизвикателства, но същевременно откриват и нови възможности; като има предвид, че ЕС е изправен пред множество кризи; като има предвид, че АСЕАН, независимо от целта си насърчава централната си роля за своите членове, отбеляза спад в търговията между тях през 2016 г. и е обсаден от проблеми, включително различни ориентации в областта на външната политика и странични ефекти от вътрешни проблеми, свързани със заплахи за демокрацията и принципите на правовата държава, между-религиозните отношения, социалните неравенства и нарушенията на правата на човека, включително такива с трансгранично измерение;
З. като има предвид, че ЕС реши, че ще постави въпросите за правата на човека в центъра на отношенията си с трети държави;
И. като има предвид, че през декември 2014 г. ЕС предостави на Филипините статут по ОСП + като първа държава от АСЕАН, която се ползва от такива търговски преференции; като има предвид, че това дава възможност на Филипините да изнасят безмитно 66% от своите продукти за ЕС;
Й. като има предвид, че оттеглянето на САЩ от споразумението за Транстихоокеанско сътрудничество може да даде нов тласък на преговорите за Всеобхватно регионално икономическо партньорство (ВРИП); като има предвид, че един по-решителен Китай стартира инициативи, като инициативата „Един пояс, един път“, която представлява предизвикателство за съседни държави и отвъд тях;
К. като има предвид, че напрежението в Южнокитайско море представлява заплаха и риск за сигурността и стабилността на региона; като има предвид, че най-обезпокояващата тенденция е милитаризирането на Южнокитайско море; като има предвид, че диалогът АСЕАН — Китай относно кодекс за поведение продължава да бъде основният механизъм на АСЕАН за обмен с Китай във връзка с Южнокитайско море; като има предвид, че действията на Китай — от военните патрули и обучения до строителните дейности в нарушение на принципите, изложени в Декларацията за поведението на страните в Южнокитайско море от 2002 г. — продължават да бъдат повод за загриженост;
1. поздравява държавите — членки на АСЕАН, по повод 50-ата годишнина от АСЕАН и напълно подкрепя всички усилия за регионална интеграция; изразява също така своето задоволство във връзка с 40-те години на отношенията ЕС — АСЕАН и отново изказва препоръката си тези отношенията да прераснат в стратегическо партньорство, основано на конкретни действия, осезаеми резултати и засилено и задълбочено сътрудничество; подчертава интересът на ЕС да засили сътрудничеството си с този основен участник в регион със стратегическо значение; подчертава, че стратегическото партньорство ще предостави възможност на ЕС да засили приноса си за осъществяването на общите цели в региона на Индийския и Тихия океан;
2. подчертава политическата полза от силни търговски и инвестиционни отношения между ЕС и АСЕАН и призовава двамата партньори да укрепят още повече икономическите и политическите си взаимоотношения; подчертава, че има значителен потенциал за развиване на търговските отношения между ЕС и АСЕАН; подчертава, че ЕС е основният чуждестранен инвеститор в държавите от АСЕАН; подчертава също така възможностите за сътрудничество във връзка с изпълнението на целите за устойчиво развитие; призовава за засилване на сътрудничеството за преодоляване на различията в развитието, които съществуват в рамките на АСЕАН; счита, че сътрудничеството може да бъде подобрено и да бъдат споделени добри практики в различни области, като справянето с глобалните предизвикателства, включително изменението на климата, трансграничната организирана престъпност и тероризма, управлението на границите, морската сигурност, развитието на финансовия сектор, прозрачността и макроикономическите политики; подчертава стремежа към високо равнище на сътрудничеството между ЕС и АСЕАН в многостранни институции като ООН, а също и в СТО, що се отнася до запазване, укрепване и по-нататъшно развитие на многостранните международни търговски структури и справедливи търговски отношения;
3. поздравява ЗП/ВП и Комисията за приемането на съвместното съобщение, одобрено от държавите членки, в което се представя пътна карта за задълбочаване на партньорството по въпроси, свързани с политиката, сигурността и икономиката, както и по отношение на свързаността, околната среда, природните ресурси и други области като насърчаването и защитата на правата на човека; подчертава важността на укрепването на политическия диалог между ЕС и АСЕАН; припомня, че активната подкрепа от страна на ЕС за задълбочаване на интеграцията в АСЕАН допринася за неговата устойчивост и за стабилността на региона; подчертава, че ЕС предоставя техническа помощ и изграждане на капацитет при създаването на вътрешен пазар;
4. приветства назначаването на ръководител на делегацията на ЕС за връзки с държавите от АСЕАН и откриването на мисия на ЕС в АСЕАН през 2015 г., стъпки, с които се признава важността на връзката между ЕС и АСЕАН;
5. отбелязва, че доколкото през годините Обединеното кралство игра важна и ценна роля за насърчаването на връзките между ЕС и АСЕАН, ще бъде необходимо и възможно за ЕС и неговите държави членки активно да работят за укрепване на отношенията в контекста на новата реалност, която представлява излизането на Обединеното кралство от Съюза; призовава Обединеното кралство да продължи да си сътрудничи тясно с партньорството между ЕС и АСЕАН; призовава за засилен ангажимент на ЕС към съществуващите форуми, ръководени от АСЕАН; счита, че ЕС следва да подобри и засили дипломатическите си усилия заедно с АСЕАН, с цел да допринесат за по-голяма стабилност и сигурност в райони на конфликт с възобновеното напрежение, като работят в тясно сътрудничество с партньорите в региона и зачитат международното право;
6. съжалява за закъснялата и резервирана реакция на ЕС спрямо съдебното решение, произнесено съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно споровете в Южнокитайско море, и призовава ЕС да насърчава зачитането и спазването на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право; отново заявява, че ЕС подкрепя разрешаването на международни спорове посредством мирни преговори; настоява за свобода на корабоплаването; призовава Китай да приеме решението на арбитражния съд; насърчава страните да се стремят към мирно уреждане на споровете въз основа на принципите на международното право съгласно Конвенцията по морско право; подкрепя усилията на държавите — членки на АСЕАН, да работят за бързото приключване на ефективен кодекс на поведение в Южнокитайско море;
7. изразява съжаление във връзка с дейности като екстензивното пресушаване на земи от морето и разполагането на военни съоръжения и арсенал върху съответните земи, което поражда риск от милитаризиране на конфликта; изразява сериозна загриженост във връзка с увеличаването на разходите за отбрана в региона и съседните държави, както и с нарастващата милитаризация на конфликтите, по-специално в Южно- и Източнокитайско море; отбелязва необходимостта от това ЕС да продължи да подкрепя развитието на мирни отношения между Китай и неговите съседи около Южнокитайско море посредством механизми с многостранно участие; подкрепя всички действия, които дават възможност Южнокитайско море да стане „Море на мира и сътрудничеството“; призовава държавите членки да се придържат стриктно към Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие; настоява за важността на неразпространението на оръжия за масово унищожение, по-специално с оглед на най-новото развитие в КНДР;
8. подкрепя партньорството между ЕС и АСЕАН в областта на сигурността и обмена на опит и най-добри практики по множество нетрадиционни въпроси на сигурността, с оглед засилване на регионалния капацитет, особено що се отнася до засилване на диалога и сътрудничеството в областта на морската сигурност, пиратството, борбата срещу организираната престъпност и подкрепата за сътрудничеството между Европол и Асеанпол, борбата с тероризма, киберсигурността, климатичната сигурност, мерките за изграждане на доверие, превантивната дипломация и посредничеството, управлението на кризи, подготвеността и оказването на помощ при бедствия и хуманитарната помощ; подкрепя по-голямото участие и ангажираност от страна на ЕС в Регионалния форум на АСЕАН;
9. приветства провеждането на третия диалог на високо равнище между АСЕАН и ЕС относно сътрудничество в областта на морската сигурност в Тайланд на 15 и 16 септември 2016 г., на който бяха посочени и предложени бъдещи области на конкретно сътрудничество между АСЕАН и ЕС в областта на военноморската сигурност и превантивната дипломация; очаква с нетърпение свикването на четвъртия диалог на високо равнище между АСЕАН и ЕС относно сътрудничеството в областта на морската сигурност, което ще се състои през 2017 г. във Филипините;
10. отново изразява подкрепата на ЕС за централното значение на АСЕАН и важната му роля за насърчаването на диалог и сътрудничество за мира, сигурността, стабилността и просперитета, в азиатско-тихоокеанския регион и отвъд него; призовава за създаването на оперативни и ефикасни механизми за уреждане на спорове, в съответствие с предвиденото в глава 8 от Хартата на АСЕАН и в протокола от 2010 г. към Хартата, включително правно обвързващи мерки и регламенти; обръща внимание на опита, придобит в продължение на повече от 40 години на европейския континент с подход към сигурността, който, освен политическо и военно измерение, обхваща също така икономическото, екологичното и човешкото измерение; изразява убеждението си, че този опит може да бъде използван в усилията на АСЕАН за мирното развитие на региона; подчертава интереса на ЕС от задълбочаване на ангажираността с региона в рамките на всички процеси, ръководени от ACEAH;
11. подчертава специфичния опит на ЕС в изграждането на институции, единния пазар, сближаването на нормативните уредби, управлението на конфликти и кризи, морската сигурност, посредничеството и оказването на хуманитарна помощ и помощ при бедствия, както и неотдавнашния му напредък в интеграцията в областта на отбраната и успешния му опит с регионалните форми за стандартизация и силната регионална архитектура по отношение на правата на човека и демокрацията, наред готовността му да споделя този опит, когато това би било полезно; подчертава преговорите за всеобхватно споразумение за въздушен транспорт между ЕС и АСЕАН и по-широката програма за свързаност; отбелязва, че в периода 2014—2020 г. половината от финансовата помощ на ЕС за АСЕАН е предназначена за подкрепа на свързаността на АСЕАН;
12. подчертава необходимостта от ангажиране на многостранно равнище с други юрисдикции в региона като наблюдатели от АСЕАН, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор, както и Китай, Япония и Тайван;
13. счита, че от геополитическа гледна точка има много добро основание да се застъпва за подновяването на преговорите относно регионално споразумение за свободна търговия между ЕС и АСЕАН, и приветства заключенията от проведената неотдавна среща между европейския комисар по търговията Сесилия Малмстрьом и министрите на икономиката от АСЕАН относно подготвително проучване по този въпрос, както и стъпките, предприети с оглед на крайната цел за постигане на споразумение между двата региона; насърчава от стратегическа гледна точка всички усилия за проучване на възможностите за сключване на споразумения за свободна търговия с всички страни от АСЕАН; припомня, че АСЕАН представлява третият по големина търговски партньор на ЕС извън Европа, а ЕС е вторият по значение търговски партньор на АСЕАН;
14. подчертава, че националните и чуждестранните предприятия, извършващи дейност в държавите от АСЕАН, трябва да действат в съответствие с принципите за корпоративна социална отговорност (КСО); настоятелно призовава държавите от АСЕАН да се уверят, че социалните, екологичните и трудовите права се зачитат напълно; призовава за пълно и ефективно прилагане на конвенциите на МОТ и за спазване на основните трудови стандарти; призовава АСЕАН и неговите държави членки да прилагат ефективно Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, да насърчават подходяща закрила на труда и достойни условия на труд, както и да създадат среда, която да е по-благоприятна за развитието на синдикална дейност; призовава Комисията и ЕСВД да използват всички инструменти, с които разполагат, за да се укрепи спазването на горепосочените; подчертава освен това необходимостта от отстраняване на всички форми на принудителен или задължителен труд и на детския труд;
15. призовава европейските дружества, които инвестират в региона на АСЕАН, да изпълняват своите корпоративни социални отговорности и да спазват европейските стандарти относно правата на потребителите, трудовите права и правата в областта на околната среда и да защитават правата на местното население;
16. призовава Комисията и държавите членки да улеснят въвеждането на институционализиран социален диалог между Форума на народите от Азия и Европа (AEPF) и съответните структури на гражданското общество в ЕС;
17. отбелязва, че АСЕАН е обявена за ориентирана и съобразена с хората и, че легитимността и значението на процесите на регионалната интеграция както в рамките на ЕС, така и съвместно с АСЕАН, зависят от включването на възможно най-голям брой заинтересовани страни в процеса и от оповестяването на своите постижения; счита, контактите между хората, особено за младите хора, са много важен инструмент за културен обмен и призовава за значително разширяване на механизма „Еразъм +“ по отношение на АСЕАН; подчертава наличието на много възможности в държавите от АСЕАН за професионално обучение и изтъква перспективите за сътрудничество в сферата на двойната система за образование, практикувана в някои държави — членки на ЕС; призовава също така за развитие на дейностите, свързани с културната дипломация, в съответствие със съобщението от 8 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС за международните културни отношения и неотдавнашния доклад на Парламента по същия въпрос; подчертава важната функция на Фондацията „Азия—Европа“ и счита, че подкрепата за нейната работа следва да бъде разширена;
18. изтъква, че идеята за структуриран обмен и сътрудничество на равнище региони и общини (побратимяване на градове) предоставя интересен инструмент за задълбочаване на взаимния практически опит и насочва вниманието към конкретни инициативи, като например конвента на кметовете или Under2 МР, които следва да бъдат активно насърчавани;
19. предлага годишнината на ЕС и АСЕАН, която се чества тази година, да бъде отбелязана с инициатива на ЕС за „Програма за обмен за млади лидери между ЕС и АСЕАН“, която да бъде осъществена през 2018 г. под председателството на Сингапур в рамките на АСЕАН; предлага, ако тя бъде успешна, създаването на годишен форум, който да позволи на младите лидери от ЕС и АСЕАН да обменят идеи и да изграждат връзки с цел поддържане на отношенията между ЕС и АСЕАН в бъдеще; освен това предлага да се разгледа — заедно с партньорите от АСЕАН — практическото приложно поле за реципрочно финансиране на изследователски институти или академични програми, чиято цел би била да се изучават интеграционните процеси и опитът, придобит чрез тях, в съответния партньорски регион;
20. подчертава необходимостта от насърчаване на равенството между половете и на овластяването на жените и от подобряване на живота на момичетата и жените; подчертава, че следователно достъпът до образование е от съществено значение и може да доведе до социална и икономическа трансформация;
21. подчертава, че ЕС следва също да засили политическия диалог и сътрудничеството по въпроси като основните права, включително правата на етническите и религиозните малцинства, по някои теми от общ интерес, включително принципите на правовата държава и сигурността, защитата на свободата на изразяване и свободния поток на информация, борбата с транснационалната престъпност, корупцията, укриването на данъци, изпирането на пари, трафика на хора и наркотици, борбата с тероризма, неразпространението, разоръжаването, морската сигурност и сигурността в кибернетичното пространство;
22. приветства провеждането на първия политически диалог между ЕС и АСЕАН по въпросите на правата за човека през октомври 2015 г. в Брюксел и очаква с интерес по-нататъшните диалози от този тип; изразява дълбока загриженост относно влошаването на положението във връзка с демокрацията и нарушенията на правата на човека и на малцинствата в някои страни в региона и неспособността да се предостави достатъчно пространство за бежанците и лицата без гражданство и за гражданското общество, по-специално за активистите в областта на околната среда, поземлените права и трудовите права, защитниците на правата на човека и медийните работници; предупреждава, че неспособността да бъдат разрешени въпросите, свързани с маргинализацията на малцинствата, би застрашила устойчивостта и дългосрочния успех на АСЕАН; изразява съжаление във връзка с факта, че репресивният подход спрямо употребяващите наркотици доведе до висока човешка цена и извънсъдебни екзекуции; подчертава необходимостта от овластяване на гражданското общество в АСЕАН чрез осигуряване на съдържателни консултации с НПО и движения на местно равнище при изработването на регионални политики;
23. изразява загриженост за неуспехите по отношение на премахването на смъртното наказание в региона на АСЕАН и призовава всички държави от АСЕАН да се въздържат от възстановяването на смъртното наказание, както и да спазват своите международни задължения; приветства усилията, полагани в борбата срещу трафика на хора и принудителния труд, и призовава всички правителства да засилят защитата на жертвите и сътрудничеството между отделните държави;
24. призовава АСЕАН да отдели подходящи ресурси за своята Междуправителствена комисия по правата на човека; изразява надежда, че специфични и проверими цели и мерки ще бъдат включени в петгодишната работна програма на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека (AICHR) и че мандатът ѝ ще бъде засилен, за да може активно да проследява, разследва, преследва по съдебен ред и предотвратява нарушенията на правата на човека; насърчава Междуправителствена комисия на АСЕАН по правата на човека да разгледа и обсъди създаването на допълващ съд на АСЕАН по правата на човека, подобно на съществуващите механизми в други региони на света;
25. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да потърсят всички възможности за сътрудничество с държавите от АСЕАН с цел укрепване на демокрацията; подкрепя дейността на службата за механизма за регионалния инструмент за диалог ЕС—АСЕАН по правата на човека, която има за цел популяризирането на въпросите и действията, свързани с правата на човека, и повишаване на осведомеността за правата на човека; настоятелно призовава всички държави — членки на АСЕАН да ратифицират и останалите конвенции на ООН в областта на правата на човека, както и факултативните протоколи към тях, и Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), и да подкрепят инициативите за правосъдието в условия на преход, помирение и борба срещу безнаказаността в региона;
26. изразява загриженост, че един милион лица без гражданство пребивават в държави — членки на АСЕАН; отбелязва, че общността рохингия в Мианмар е най-голямата единична група в света без гражданство, с над 1 милион лица в рамките на мандата на Върховния комисариат за бежанците на ООН, но че големи общности от лица без гражданство се намират също така в Бруней, Виетнам, Филипините, Тайланд, Малайзия и другаде; насърчава държавите — членки на АСЕАН да работят заедно и да споделят добрите примери и усилия, за да се сложи край на липсата на гражданство в целия регион;
27. признава значението на ролята на ЕС за постигнатия до момента напредък от държавите от АСЕАН и призовава ЕС винаги да поддържа диалог с цел да подкрепя региона в неговия напредък към демократизация, развитие и интеграция;
28. изразява загриженост, че изменението на климата ще има значително въздействие върху държавите от АСЕАН; припомня, че регионът на АСЕАН остава един от най-уязвимите от това явление; настоятелно призовава държавите — членки на АСЕАН да ускорят преминаването към икономики с ниски въглеродни емисии и да намалят с бързи темпове обезлесяването, да ограничат ефективно горските пожари и да приемат по-безвредни за околната среда технологии в областта на транспорта и строителството; приветства инициативата на ЕС за нов специален диалог между ЕС и АСЕАН по въпросите за устойчивото развитие; в този контекст отбелязва подкрепата на ЕС при премахването на невзривени експлозиви в някои държави от региона; настоятелно призовава за сътрудничество между ЕС и АСЕАН в областта на устойчивия туризъм, продоволствената сигурност и опазването на биологичното многообразие, и по-специално на кораловите рифове и горите от мангрово дърво, и за предприемане на ефективни мерки срещу свръхриболова в региона; изтъква необходимостта от предоставяне на помощ за държавите от АСЕАН за повишаване на защитата и устойчивото използване на биологичното разнообразие и систематичното възстановяване на горските екосистеми; настоятелно призовава държавите — членки на АСЕАН, да положат усилия за засилване на капацитета си за бързо реагиране при природни бедствия съгласно Споразумението на АСЕАН за управлението на бедствия и незабавно реагиране (AADMER);
29. призовава институциите и държавите — членки на ЕС, да дадат подобаващ приоритет на увеличената честота на политическите контакти, по-специално на министерско равнище, и да се възползват в пълна степен от държавата членка, отговорна за координацията на отношенията в рамките на диалога между АСЕАН и ЕС, и за председателството на АСЕАН; припомня отправените искания за междурегионална парламентарна асамблея на ЕС и АСЕАН и настоятелно призовава за по-широко използване на парламентарната публична дипломация в различни области на политиката; настоява междувременно за засилване на сътрудничеството с Междупарламентарната асамблея на АСЕАН (AIPA) посредством редовен и структуриран обмен; призовава институциите на ЕС и държавите членки да се възползват в пълна степен и от възможностите за интензивен обмен по регионални въпроси, представени по време на годишния съвместен форум за диалог „Шангри-ла“;
30. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на Междупарламентарната асамблея на АСЕАН (AIPA), на секретариата на АСЕАН, както и на правителствата и парламентите на държавите — членки на АСЕАН.