Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 5 октомври 2017 г. - Страсбург
Положението на лицата, страдащи от албинизъм, в Малави и други африкански държави
 Случаите на лидерите на кримските татари Ахтем Чийгоз и Илми Умеров и на журналиста Микола Семена
 Положението в Малдивските острови
 Засилено сътрудничество: Европейска прокуратура ***
 Системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях

Положението на лицата, страдащи от албинизъм, в Малави и други африкански държави
PDF 480kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2017 г. относно положението на лицата, страдащи от албинизъм, в Африка, по-специално в Малави (2017/2868(RSP))
P8_TA(2017)0381RC-B8-0543/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно албинизма в Африка, и по-специално резолюцията от 7 юли 2016 г. относно положението на лицата, страдащи от албинизъм, в Африка, по-специално в Малави(1), и от 4 септември 2008 г. относно убийствата на албиноси в Танзания(2),

—  като взе предвид докладите на независимия експерт на ООН по правата на човека на страдащите от албинизъм, съответно от 24 март 2017 г. и 18 януари 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 13 юни 2017 г. относно Международния ден за повишаване на осведомеността относно албинизма,

—  като взе предвид съобщенията за медиите на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) от 19 септември 2017 г. — озаглавено „Решителна стъпка за справяне с безнаказаността на нарушения на правата на човека, свързани с магьосничество“, и от 28 юли 2017 г. — озаглавено „Танзания: „Съобщенията за нападения срещу албиноси намаляват, но първопричините все още са широко разпространени в селските райони — експерт на ООН“,

—  като взе предвид Резолюция 69/170 на Общото събрание на ООН (ОС на ООН) от 18 декември 2014 г. относно Международния ден за повишаване на осведомеността относно албинизма,

—  като взе предвид Резолюция 70/229 на ОС на ООН от 23 декември 2015 г. относно лицата, страдащи от албинизъм,

—  като взе предвид резолюция 263 на Африканската комисия по правата на човека и народите от 5 ноември 2013 г. относно предотвратяването на нападенията и дискриминацията срещу лицата, страдащи от албинизъм,

—  като взе предвид Регионалния план за действие за прекратяване на нападенията срещу лицата, страдащи от албинизъм, в Африка за периода 2017—2021 г., и Резолюция 373 на Африканската комисия по правата на човека и народите от 22 май 2017 г. по този въпрос,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация,

—  като взе предвид Декларацията на ООН относно правата на членовете на националните, етническите, религиозните и езиковите малцинства от 18 декември 1992 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство от Котону,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че албинизмът е заболяване, което се наследява генетично и засяга около един на всеки 20 000 души в света, но значително по-голям дял от хората в страните от Субсахарска Африка, по-конкретно Танзания, Малави и Бурунди, в които се наблюдават най-високите концентрации на лица, страдащи от албинизъм;

Б.  като има предвид, че най-голямата заплаха за лицата, страдащи от албинизъм, в по-голямата част на Африка е породена от погрешните и суеверни вярвания относно това заболяване; като има предвид, че погрешното убеждение за взаимовръзка между албинизъм и магически сили представлява най-сериозната заплаха за лицата, страдащи от албинизъм; като има предвид, че тези митове пораждат мотиви за насилие и трафик с части от телата на тези хора, които трябва да донесат късмет, здраве и богатство; като има предвид, че жените, страдащи от албинизъм, са обект на изнасилване поради погрешното схващане, че сексуалният контакт с тях може да излекува ХИВ/СПИН;

В.  като има предвид, че според правозащитни групи през последното десетилетие е съобщено за над 600 нападения срещу лица, страдащи от албинизъм, в Африка, макар че най-вероятно това е занижена оценка; като има предвид, че тези нападения са зачестили значително през последните години, по-специално в Малави, Танзания и Мозамбик;

Г.  като има предвид, че през 2016 г. в 25 африкански държави са извършени 172 убийства и 276 други нападения срещу лица, страдащи от албинизъм; като има предвид, че през тази година, освен в Малави, има съобщения за нападения срещу лица, страдащи от албинизъм, и в Бурунди, Мозамбик, Замбия и Танзания, в които по-голямата част от жертвите са деца;

Д.  като има предвид, че от началото на 2017 г. една нова вълна на убийства и нападения срещу лица, страдащи от албинизъм, беше подхранена от системните недостатъци в системата на наказателното правосъдие в Малави, които оставиха членове на тази уязвима група на произвола на престъпните групи; като има предвид, че от януари 2017 г. досега най-малко двама души, страдащи от албинизъм, са били убити, а още седем са съобщили за престъпления като опит за убийство или отвличане;

Е.  като има предвид, че въпреки въвеждането на по-строго законодателство в Малави през 2016 г., включително реформа на Наказателния кодекс и Закона за анатомия, това не попречи на възобновяването на убийства и нападения срещу тази уязвима група, най-вече поради слабото правоприлагане и слабия съдебен капацитет, първопричините и социалната и културната среда, а извършителите рядко биват идентифицирани, подведени под отговорност или осъдени;

Ж.  като има предвид, че лица, страдащи от албинизъм, са подложени на изключително тежки нарушения на правата на човека, като се започне от тормоз, преследване, социална дискриминация и изключване, и се стигне до отвличания, изнасилвания и убийства;

З.  като има предвид, че жените и децата, страдащи от албинизъм, са особено уязвими по отношение на социалното изключване; като има предвид, че бебета биват изоставени поради тяхното заболяване; като има предвид, че образованието на децата страда в резултат от тормоза, стигматизацията и страха от нападение като цяло;

И.  като има предвид, че танзанийското правителство предприе сериозни и конкретни действия за справяне с магьосничеството в страната, включително прекратяване на разрешителните на традиционни лечители и множество арести на магьосници-лечители; като има предвид, че президентът на Танзания назначи първия член на Парламента албинос през 2008 г., както и първия заместник-министър албинос през декември 2015 г.;

Й.  като има предвид, че Мозамбик, Нигерия и Кения приеха план за действие за реагиране на нападения, насочен към насърчаване на общественото образование относно албинизма и повишаване на осведомеността по този въпрос сред семействата и общностите, гарантиране на закрила и социално подпомагане на лицата, страдащи от албинизъм, осигуряване на правна помощ, бързина на процедурите и предотвратяване на нападения, споделяне и публикуване на съдебните решения като средство за възпиране и провеждане на допълнителни изследвания с цел усъвършенстване на мерките, определени в плана, и подкрепа на основано на факти създаване на политики;

К.  като има предвид, че през юни 2017 г. Африканската комисия по правата на човека и народите прие регионален план за действие за прекратяване на нападенията срещу лицата, страдащи от албинизъм, за периода 2017—2021 г., одобрен от ООН и различни регионални и международни заинтересовани страни; като има предвид, че този план за действие има за цел да поощри съвместните усилия и дейности срещу насилието над лица, страдащи от албинизъм, и да защити техните права и тези на техните семейства;

Л.  като има предвид, че въпреки нарастващата международна видимост и приемането на ново законодателство в засегнатите държави случаите на съдебно преследване и издаване на присъди остават малко на брой и в много африкански държави продължават да се извършват престъпления и изтезания при пълна безнаказаност;

М.  като има предвид, че убийствата, осакатяванията, дискриминацията, тормозът и стигматизацията са прогонили стотици лица, страдащи от албинизъм, към области на убежище с временни подслони; като има предвид, че това положение създаде по-голяма несигурност за лицата, страдащи от албинизъм, като ограничи техния достъп до основни услуги като здравеопазване и образование, до възможности за трудова заетост и участие им в обществения живот; като има предвид, че достъпът до подходящи медицински грижи, включително до превантивни медикаменти срещу рака на кожата, е ограничен от предизвикателствата пред лицата, страдащи от албинизъм, които биха могли да бъдат преодолени с развитието на медицински съоръжения и познания в региона;

Н.  като има предвид, че страхът и дискриминацията през целия живот причиняват продължителни и дори трайни психологически вреди;

О.  като има предвид, че през март 2015 г. ООН назначи своя първи независим експерт по правата на човека на страдащите от албинизъм, Икпонуса Еро, и официално обяви 13 юни за Международен ден за повишаване на осведомеността относно албинизма;

П.  като има предвид, че ЕС проведе публични кампании за повишаване на осведомеността по този въпрос и подкрепя участието на организациите на гражданското общество и усилията за изграждане на капацитет на местните органи в борбата срещу убийствата на хора с албинизъм;

Р.  като има предвид, че лицата, страдащи от албинизъм, са непропорционално засегнати от бедност поради насилието, дискриминацията и маргинализацията, пред които те са изправени;

1.  изразява дълбоката си загриженост относно продължаващата и широко разпространена дискриминация и преследвания, с които се сблъскват лицата, страдащи от албинизъм в Африка, по-специално след неотдавнашното нарастване на насилието в Малави; решително осъжда всички убийства, отвличания и осакатявания и други форми на нечовешко и унизително отнасяне, понасяни от лицата, страдащи от албинизъм, и изразява съболезнованията си и солидарността си спрямо семействата на жертвите; осъжда освен това всяка форма на спекулативна търговия с части от телата на лицата, страдащи от албинизъм;

2.  продължава да изпитва дълбока загриженост във връзка с това, че въвеждането на по-строго законодателство в Малави не успя да предотвратила нападенията срещу лицата, страдащи от албинизъм, в последно време; приветства реформите в Наказателния кодекс и Закона за анатомията; въпреки това призовава органите в Малави да проведат пълни разследвания на зачестилите напоследък престъпления срещу лицата, страдащи от албинизъм, и да подведат под съдебна отговорност извършителите на престъпления;

3.  припомня, че основната отговорност на държавата е да защитава своите граждани, включително уязвимите групи, и призовава правителството на Малави да осигури ефективна закрила на лицата, страдащи от албинизъм, така че да бъде защитено тяхното право на живот и лична сигурност в съответствие с международните задължения и ангажименти на Малави в областта на правата на човека;

4.  настоятелно призовава властите в Малави да предприемат активни действия срещу престъпните организации, занимаващи се с магьосничество и трафик на хора, да предоставят на полицията на подходящо обучение и ресурси, да извършат щателно разследване на престъпленията, свързани с албинизъм, да сложат край на безнаказаността и да потърсят спешно международна подкрепа, за да проведат безпристрастни и ефективни разследвания на всички докладвани нападения срещу лицата, страдащи от албинизъм, за да изправят виновниците пред правосъдието и да им потърсят отговорност;

5.  призовава африканските държави да разширят законодателството там, където това е необходимо, за да се криминализират притежанието и трафикът на телесни части;

6.  призовава правителството на Малави да удовлетвори по-ефективно медицинските, психологичните и социалните нужди на лицата, страдащи от албинизъм, като им гарантира равен достъп до здравеопазване и образование като част от политиките за приобщаване; припомня, че достъпът до здравеопазване и образование продължава да бъде значително предизвикателство за лицата, страдащи от албинизъм, което трябва да бъде преодоляно; призовава за по-сериозни инвестиции в създаването на адекватни социални, здравни и консултационни структури за жертвите, и по-специално за жените и децата, както и на по-добри възможности за посрещане на техните медицински и психологически нужди; настоятелно заявява, че следва да се въведат политики, благоприятстващи реинтегрирането им в техните общности;

7.  подчертава, че липсата на разбиране и здравна информация за албинизма води влошаване на състоянието на здравето на лицата, страдащи от албинизъм; подчертава необходимостта да се гарантира, че те имат достъп до здравеопазване, по-специално в селските и отдалечените райони; счита, че здравните работници следва да получат обучение за повишаване на чувствителността спрямо албинизма; призовава за подобряване на обучението на учителите и училищните администрации относно албинизма и призовава властите в Малави да улеснят достъпа на лицата, страдащи от албинизъм, до образование и ползването от тяхна страна на това право;

8.  приветства усилията, положени от правителството на Танзания, за борба с дискриминацията на лицата, страдащи от албинизъм, както и неговото решение да забрани магьосниците-лечители в опит да спре убийствата на хора от тази група, като същевременно признава, че делата, стигнали до правосъдието, са прекалено малко; в допълнение приветства усилията, положени от Мозамбик, Кения и Нигерия;

9.  отново подчертава, че трябва да се положат повече усилия за преодоляване на първопричините за дискриминацията и насилието срещу лицата, страдащи от албинизъм, чрез кампании за повишаване на осведомеността; подчертава решаващата роля на местните органи и организациите на гражданското общество за пропагандиране на правата на лицата, страдащи от албинизъм, за информиране и образоване на населението и за разрушаването на митовете и предразсъдъците по отношение на албинизма;

10.  изразява загриженост във връзка със специфичните предизвикателства, пред които са изправени жените и децата, страдащи от албинизъм, които ги правят по-изложени на бедност, несигурност и изолация; настоятелно заявява, че всички жертви следва да имат достъп до подходящи медицински и психологически грижи, както и че следва да се въведат политики, благоприятстващи реинтегрирането им в техните общности;

11.  призовава органите на засегнатите държави, в сътрудничество със своите международни и регионални партньори, да поемат ангажимент за преодоляване на вредните суеверни убеждения, които затвърждават практиките на преследване на лицата, страдащи от албинизъм, като вземат всички необходими мерки за предотвратяване и борба с незаконната търговия с телесни части на албиноси, да преразгледат случаите на предполагаеми тежко обири, да проследят и идентифицират източника на търсене на такива телесни части и да изправят „ловците на албиноси“ пред правосъдието;

12.  припомня, че насилието срещу лицата, страдащи от албинизъм, често има трансграничен характер, и настоятелно заявява, че е необходимо да се засили регионалното сътрудничество по този въпрос; във връзка с това приветства всички инициативи, предприети на регионално и международно равнище, за борба с насилието срещу лицата, страдащи от албинизъм, и по-специално неотдавнашното приемане от Африканската комисия по правата на човека и народите и от ООН на регионалния план за действие относно албинизма за периода 2017—2021 г. , което е положителен и конкретен знак за ангажимент от страна на африканските лидери; призовава за незабавното му и ефективно изпълнение;

13.  призовава ЕС и неговите държави членки да продължат диалога със засегнатите държави с цел да бъдат подкрепени ефективно техните усилия за изготвяне на политики, насочени към специфичните нужди и правата на албиносите, въз основа на недискриминацията и социалното приобщаване, като им се предостави необходимата финансова и техническа помощ;

14.  призовава ЕС да следи отблизо положението с правата на човека на страдащите от албинизъм в Африка, по-специално чрез редовно докладване и последващи действия на неговите делегации, както и да продължава да насърчава значителни подобрения на тяхната закрила и социална интеграция;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на Малави и Танзания, на Африканския съюз и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0314.
(2) ОВ C 295 E, 4.12.2009 г., стp.94.


Случаите на лидерите на кримските татари Ахтем Чийгоз и Илми Умеров и на журналиста Микола Семена
PDF 482kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2017 г. относно случаите на ръководителите на татарската общност в Крим Ахтем Чийгьоз, Илми Умеров и на журналиста Микола Семена (2017/2869(RSP))
P8_TA(2017)0382RC-B8-0545/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна и задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Украйна и Крим, относно европейската политика за съседство и относно Източното партньорство, и по-специално резолюцията си от 21 януари 2016 г. относно споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна(1), резолюцията си от 4 февруари 2016 г. относно положението с правата на човека в Крим, по-конкретно това на кримските татари(2), и резолюцията от 12 май 2016 г. относно кримските татари(3), както и своята резолюция от 16 март 2017 г. относно украинските затворници в Русия и положението в Крим(4),

—  като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека от 25 септември 2017 г. относно „Положението с правата на човека на временно окупираната Автономна република Крим и град Севастопол (Украйна)“,

—  като взе предвид Резолюция № 68/262 на Общото събрание на ООН от 27 март 2014 г., озаглавена „Териториалната цялост на Украйна“, както и Резолюция № 71/205 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2016 г., озаглавена „Положението с правата на човека в Автономната република Крим и град Севастопол (Украйна)“,

—  като взе предвид решенията на Съвета за продължаване на санкциите, наложени на Руската федерация, във връзка с незаконното анексиране на Кримския полуостров,

—  като взе предвид международното хуманитарно право, и по-специално разпоредбите относно окупираните територии и третирането и защитата на цивилни лица,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че голям брой достоверни доклади, включително най-новият доклад на Върховния комисар на ООН за правата на човека предоставят доказателства за увеличаване на нарушенията на правата на човека в Крим, които засягат представители на кримските татари, журналисти, работещи в медиите, автори на интернет блогове, както и обикновени хора, които говорят срещу руската окупация или просто се опитват да документират зверствата на фактическите управници;

Б.  като има предвид, че в доклада на Службата на ООН за правата на човека от 25 септември 2017 г. относно „Положението с правата на човека на временно окупираната Автономна република Крим и град Севастопол (Украйна)“ се посочва, че „са документирани тежки нарушения на правата на човека, като например произволни арести и задържания, насилствено изчезване, малтретиране и изтезания, както и поне една извънсъдебна екзекуция“;

В.  като има предвид, че Илми Умеров, ръководител на татарската общност в Крим и заместник председател на Меджлиса беше осъден заради изразяване на несъгласие срещу незаконното анексиране на Кримския полуостров на две години лишаване от свобода въз основа на член 280.1 от руския Наказателен кодекс относно „публичните призиви за действия, насочени към нарушаване на териториалната цялост на Русия“;

Г.  като има предвид, че Ахтем Чийгьоз, заместник председател на Меджлиса, беше осъден на осем години лишаване от свобода заради „организиране на масови безредици“ на 26 февруари 2014 г.;

Д.  като има предвид, че на журналиста Микола Семена беше наложена условна присъда лишаване от свобода за срок от две години и половина, тригодишна забрана за извършване на журналистическа дейност въз основа на член 280.1 от руския Наказателен кодекс относно „публичните призиви за действия, насочени към нарушаване на териториалната цялост на Русия“;

Е.  като има предвид, че неотдавнашните съдебни решения доказват, че съдебната система се използва като политически инструмент за репресии срещу тези, които се противопоставят на руското анексиране на Кримския полуостров;

Ж.  като има предвид, че многократно беше съобщено за отвличания, насилствени изчезвания, както и за използването на изтезания и други форми на жестоко и унизително отнасяне в местата за лишаване от свобода; като има предвид, че изтезанията са били използвани за получаване на фалшиви доказателства за вина; като има предвид, че до момента тези твърдения не са били надлежно разследвани;

З.  като има предвид, че в Крим беше извършено широкомащабно отчуждаване на публична и частна собственост без предоставяне на обезщетение или зачитане на разпоредбите на международното хуманитарно право за защита на имуществото от конфискация или унищожение;

И.  като има предвид, че полето за действие на гражданското общество в Крим беше значително ограничено, след като медиите бяха закрити, което засегна непропорционално татарската общност, правото й на информация и правото й да поддържа своята култура и идентичност;

Й.  като има предвид, че анексирането на Крим от страна на Руската федерация е незаконно и е в разрез с международното право и с европейските споразумения, подписани от Руската федерация и Украйна, и по-конкретно Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Меморандума от Будапеща от 1994 г. и Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Украйна и Руската федерация от 1997 г.;

К.  като има предвид, че през целия период на анексиране Руската федерация е отговорна за защитата на населението и гражданите на Крим чрез фактическите управници на региона;

1.  осъжда присъдата на лидера на татарската общност и заместник председател на Меджлиса Илми Умеров и на Ахтем Чийгьоз, заместник председател на Меджлиса, както и на журналиста Микола Семена; изисква тези присъди да бъдат отменени и г-н Умеров и г-н Чийгьоз да бъдат незабавно и безусловно освободени, както и всички обвинения срещу г-н Семена да бъдат незабавно и безусловно оттеглени;

2.  решително осъжда тежките присъди, наложени след бутафорен процес и будещи недоумение обвинения на ръководителите на татарската общност в Крим, както и на други лица, противопоставили се на руското анексиране, като например Узаир Адбулаев, Теймур Абдулаев, Зеври Абсеутов, Рустем Абилтаров, Мусли Лиев, Рефат Алимов, Али Асанов, Володимир Балук, Енвер Бекиров, Олексей Бесерабов, Хлиб Шабли, Олексей Чирни, Мустафа Дегермени, Емил Джемаденов, Арсен Джепаров, Володимир Дудка, Павло Сриб, Рустем Исмаилов, Микола Карпиук, Станислав Клик, Андри Коломиец, Олександър Колченко, Олександър Костенко, Емир-Усеин Куку, Сергей Латвинов, Енев Мамутов, Ремзи Меметов, Йехвен Панов, Юри Примов, Володимир Присич, Ферат Сайфулаев, Ейдер Салединов, Олег Сенцов, Вадим Сирук, Олексей Стогни, Редван Сюлейманов, Роман Сушенко, Микола Шиптур, Дмитро Щибликов, Виктор Шур, Рустем Вайтов, Валентин Виговски, Андри Зактей и Руслан Жейтулаев; изисква отмяна на съдебните решения срещу тях и незабавно освобождаване на задържаните;

3.  осъжда дискриминационните политики, наложени от т.нар. органи на управление, по-специално срещу общността на кримските татари, нарушаването на техните имуществени права, нарастващото сплашване в политическия, социалния и икономическия живот на тази общност и на всички онези, които се противопоставят на руското анексиране;

4.  счита, че правата на кримските татари бяха сериозно нарушени чрез забраната на дейностите на Меджлиса и обявяването му за екстремистка организация на 26 април 2016 г., както и чрез забраната за техните лидери да се завърнат на полуострова; отново настоятелно отправя призив за незабавна отмяна на съответните решения и тяхното действие, както и за спазването на заповедта на Международния съд относно временните мерки в производството, образувано по искане на Украйна срещу Руската федерация, постановени на 19 април 2017 г., които съдържат заключението, че Руската федерация трябва да „се въздържа от поддържането или налагането на ограничения върху способността на татарската общност в Крим да запази своите представителни институции, включително Меджлиса“;

5.  припомня, че реалността на репресиите и прилагането на законодателството относно екстремизма, тероризма и сепаратизма доведоха до тежко влошаване на положението с правата на човека на Кримския полуостров и до масово нарушаване на свободата на словото и свободата на сдружаване, както и че насилственото налагане на руско гражданство се е превърнало в системна практика и че основните свободи не са гарантирани на Кримския полуостров; настоява за отмяна на дискриминационното законодателство и подчертава неотложната необходимост от търсене на отговорност за нарушенията и злоупотребите с правата на човека на полуострова;

6.  решително осъжда широко разпространената практика задържани лица да се прехвърлят в отдалечени райони на Русия, тъй като това сериозно затруднява тяхната комуникация със семействата и приятелите им, както и способността на организациите за защита на правата на човека да наблюдават тяхното благосъстояние; подчертава, че тази практика е в разрез с действащото руско законодателство, по-специално с член 73 от Наказателнопроцесуалния кодекс, съгласно който присъдите следва да се изтърпяват в региона, в който пребивават осъдените лица или в който е постановена присъдата;

7.  призовава ЕСВД и делегацията на ЕС в Русия да следят отблизо висящите съдебни процеси и да обърнат внимание на третирането на задържаните лица; изразява особена загриженост относно съобщенията за използването на психиатрични лечения с цел наказване; очаква делегацията на ЕС, ЕСВД и посолствата на държавите членки да следят отблизо тези процеси и да потърсят достъп до задържаните лица преди, по време на и след съдебния процес;

8.  призовава Европейския съд по правата на човека да разгледа всички жалби, постъпващи от Крим като им отдаде възможно най-голям приоритет, тъй като руската национална съдебна система не може и не предоставя правна защита в такива случаи;

9.  осъжда репресиите на независимите медии, представляващи малцинствените общности и настоятелно призовава руските органи да се въздържат от създаване на законови и административни пречки пред тяхното функциониране;

10.  призовава международните наблюдатели в областта на правата на човека, включително специализираните структури на ООН, ОССЕ и Съвета на Европа да получат безпрепятствен достъп до Кримския полуостров, за да проучат ситуацията на полуострова и с цел създаване на независими механизми за наблюдение; подкрепя инициативите, предприети от Украйна с оглед на разрешаването на тези въпроси в рамките на Съвета по правата на човека и Общото събрание на ООН; призовава ЕСВД и специалния представител на Европейския съюз за правата на човека да отделят постоянно внимание на положението с правата на човека на Кримския полуостров и да информират редовно Парламента;

11.  призовава Комисията да подкрепя проекти и обмен, насочени към подобряване на междуличностните контакти, както и към насърчаване на укрепването на мира, разрешаването на конфликти, помирението и междукултурния диалог, включително в Крим; насърчава избягването на бюрократични пречки и насърчава по-гъвкав подход, който ще позволи по-лесен достъп на международни наблюдатели на полуострова, включително парламентаристи със съгласието на Киев и без това да може да се тълкува като признаване на анексирането;

12.  подчертава, че следва да бъдат наложени ограничителни мерки на всички лица, отговорни за тежки нарушения на правата на човека, включително длъжностните лица от Крим и Русия, пряко отговорни за предявяването на обвинения и произнасянето на присъди срещу Ахтем Чийгьоз, Микола Семена и Илми Умеров, като тези мерки следва да включват обезпечаване на активи в банки в ЕС и забрана за пътуване; отново заявява своята подкрепа за решението на ЕС да се забрани вносът от Крим и износът за Крим на определени стоки и технологии, инвестиции, търговия и услуги;

13.  изразява съжаление във връзка с тежкото положение на кримските деца, които растат без бащите си, незаконно лишени от свободата им като фактически политически затворници или прехвърлени в отдалечени части на Руската федерация; счита, че това е грубо нарушение на международно признатите права на човека, правата на детето и на международните ангажименти на Руската федерация, като например Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава руските органи и фактическите кримски органи да позволят на горепосочените лица редовни контакти с членове на техните семейства, особено малолетните и непълнолетните лица;

14.  припомня на руските органи, че във фактическото им качество на окупатор, упражняващ ефективен контрол върху Крим, те носят цялостна отговорност за защитата на гражданите в Крим от произволни съдебни или административни мерки и в същото качество те се задължават от международното хуманитарно право да гарантират защитата на правата на човека на полуострова;

15.  подкрепя суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници и заявява повторно, че осъжда незаконното анексиране на Автономна република Крим и град Севастопол от Руската федерация; подкрепя политиката на ЕС и неговите държави членки да не признават незаконното анексиране на Кримския полуостров и да наложат във връзка с това ограничителни мерки; изразява дълбока загриженост относно продължаващата широкомащабна милитаризация на Кримския полуостров от Русия, която заплашва регионалната и общоевропейската сигурност;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на държавите членки, на президента на Украйна, на правителствата и парламентите на Украйна и на Руската федерация, държавите от Източното партньорство и на Руската федерация, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Меджлиса на татарската общност в Крим и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0018.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0043.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0218.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0087.


Положението в Малдивските острови
PDF 472kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2017 г. относно положението в Малдивските острови (2017/2870(RSP))
P8_TA(2017)0383RC-B8-0549/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Малдивските острови, и по-специално от 16 септември 2004 г.(1), 30 април 2015 г.(2) и от 17 декември 2015 г.(3),

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Малдивските острови са страна,

—  като взе предвид Декларацията на Обединените нации за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения от 1981 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално членове 2, 7 и 19 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш от 27 юли 2017 г.,

—  като взе предвид доклада от Петата междупарламентарна среща между ЕС и Малдивските острови, проведена на 8 и 9 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление от 25 юли 2017 г. на делегацията на ЕС на Малдивските острови, на посолствата на държавите — членки на ЕС, и на посолствата на Канада, Норвегия, Съединените щати и Швейцария, акредитирани на Малдивските острови, относно положението на Малдивските острови,

—  като взе предвид изявлението от 14 март 2016 г. на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно присъдата на бившия президент на Малдивските острови Мохамед Нашид,

—  като взе предвид изявлението от 3 август 2017 г. на специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции Анес Каламар относно „неизбежното“ възобновяване на екзекуциите на Малдивските острови,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че ЕС поддържа дългогодишни отношения с Малдивските острови и че стотици хиляди европейски туристи пътуват към Малдивските острови всяка година;

Б.  като има предвид, че положението с правата на човека на Малдивските острови се влоши драстично след първите демократични избори в страната през 2008 г. и след като първият демократично избран президент Мохамед Нашид беше свален през 2012 г.;

В.  като има предвид, че политическите и гражданските свободи са подкопани, лидери на опозицията са произволно задържани, медиите са атакувани, а нарастващият религиозен консерватизъм е обвиняван за ограничаване на религиозната свобода и толерантност, докато президентът Абдула Ямин, бивш лидер на Прогресивната партия на Малдивските острови и неговото правителство се стремят да затвърдят властта си;

Г.  като има предвид, че на 22 август 2017 г. силите за сигурност принудително затвориха парламента (Меджлиса) в опит, както описват парламентаристи от опозицията, да се блокира предложение за отзоваване на председателя на парламента;

Д.  като има предвид, че членове на опозиционни партии, независими журналисти и защитници на правата на човека докладват за увеличаващи се заплахи и нападения от страна на органите на властта, полицията и екстремистки групировки;

Е.  като има предвид, че през март 2015 г. Мохамед Нашид, първият демократично избран президент на Малдивските острови, беше осъден на 13 години лишаване от свобода по обвинения в тероризъм; като има предвид, че от 85-имата членове на парламента срещу 12 представители на опозицията се водят дела, най-малко на трима са конфискувани паспортите и най-малко един продължава да бъде произволно задържан; като има предвид, че президентските избори са насрочени за юли 2018 г.;

Ж.  като има предвид, че беше изразена загриженост относно силно политизираната съдебна власт на Малдивските острови, която от години злоупотребява с правомощията си и действа в полза на управляващата в дадения момент партия и срещу политици от опозицията; като има предвид, че правото на справедлив съдебен процес все още не е гарантирано и че съответните принципи са основни елементи на правовата държава;

З.  като има предвид, че на 9 август 2016 г. малдивският парламент прие Закона за защита на репутацията и доброто име и за свободата на изразяване на мнение, с който се налагат редица ограничения на свободата на изразяване на мнение и се дава право на правителството на Малдивските острови да отменя или прекратява лицензии на радио и телевизионни оператори, публикации, уебсайтове и други медийни източници;

И.  като има предвид, че през август 2016 г. президентът на Малдивските острови ратифицира редица изменения на Закона за свободата на събиранията, с които се ограничи броят на местата, предназначени за провеждане на законни протести;

Й.  като има предвид, че Малдивските острови бяха определени от комисията по правата на човека на парламентарните представители към Интерпарламентарния съюз като една от страните с най-лошо положение в света по отношение на нападенията срещу парламентаристи от опозицията, в която политици от опозицията редовно биват сплашвани, задържани и лишавани от свобода; като има предвид, че свободата на изразяване на мнение, свободата на медиите, свободата на сдруженията и демократичният плурализъм са под все по-голяма заплаха, като са задържани стотици антиправителствени демонстранти и са повдигнати обвинения срещу тях; като има предвид, че съществуват все повече доказателства, сочещи, че наказателните обвинения срещу политически опоненти на президента Ямин може да са политическите мотивирани;

К.  като има предвид, че президентът Ямин многократно обяви намерението си да възстанови изпълнението на одобрени от държавата екзекуции, с което ще прекрати 60-годишния мораториум; като има предвид, че в Азиатско-тихоокеанския регион двадесет държави премахнаха смъртното наказание, а седем други практически не го прилагат;

Л.  като има предвид, че понастоящем на Малдивските острови поне 20 лица са получили смъртна присъда, като поне петима са били на възраст под 18 години в момента на задържането си; като има предвид, че малдивското право, в нарушение на международното право, допуска малолетни и непълнолетни лица да бъдат осъждани на смърт, като изпълнението на присъдата се отсрочва до навършването на 18 години; като има предвид, че специалният докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции Анес Каламар настоятелно призова правителството на Малдивските острови да не възобновява екзекуциите;

М.  като има предвид, че най-малко в три случая, а именно на Хюсеин Хумам Ахмед, Ахмед Мурат и Мохамед Набил, Върховният съд на Малдивските острови е потвърдил смъртните присъди след съдебни процеси, проведени, без да се спазят международно признатите стандарти; като има предвид, че тримата понастоящем са под непосредствената заплаха от изпълнение на екзекуцията;

Н.  като има предвид, че Международната комисия на юристите неотдавна осъди временното отстраняване на 56 малдивски юристи, една трета от практикуващите в страната юристи, всеки от които е участвал в призиви за съдебни реформи с цел обезпечаване на независимостта на съдебната система;

О.  като има предвид, че съществува също така безпокойство във връзка с все по-агресивния радикален ислямизъм и във връзка с броя на радикализираните млади мъже и жени, за които се предполага, че са се присъединили към „Ислямска държава“/Даиш;

П.  като има предвид, че блогърът и остър критик на правителството Ямин Рашид беше убит на 23 април 2017 г.; като има предвид, че журналистът Ахмен Рилван е в неизвестност от август 2014 г. и съществуват опасения, че е мъртъв; като има предвид, че блогърът Исмаил Рашид беше намушкан с нож и ранен през 2012 г.;

1.  изразява дълбоко съжаление във връзка с влошаващото се политическо положение и положението с правата на човека на Малдивските острови, както и с все по-авторитарното управление на президента Ямин и на неговото правителство, което създаде климат на страх и изложи на опасност постигнатото в страната през последните години в областта на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, особено с оглед на изборите, които трябва да се проведат през 2018 г.;

2.  осъжда приемането през 2016 г. на Закона за клеветата и свободата на словото, който се стреми да ограничи свободата на изразяване на мнение, както и измененията от 2016 г. на Закона за свободата на събранията, с които се ограничава правото на събрания; призовава правителството на Малдивските острови да приведе националното законодателство в съответствие с международното право в областта на правата на човека и да отмени или реформира горепосочените актове;

3.  изразява съжаление във връзка с действията, предприети на Малдивските острови срещу политическите опоненти, и призовава правителството да оттегли всички обвинения срещу бившия президент Мохамед Нашид и да освободи незабавно и безусловно всички лица, задържани по политически причини, включително лидерът на Републиканската партия (Джумхури) Касим Ибрахим; припомня на правителството неговите международни задължения за зачитане на основните свободи и права съгласно Международния пакт за граждански и политически права, който включва минимални гаранции за справедлив съдебен процес;

4.  призовава Върховния съд на Малдивските острови незабавно да отмени мярката на онези от отстранените през септември 2017 г. 56-има юристи, по отношение на които тя е все още приложима; отправя отново призив към правителството да гарантира пълната независимост и безпристрастност на съдебната система и да гарантира на всички граждани правото на справедливо и прозрачно правосъдие, без политическо влияние;

5.  заявява отново, че ЕС категорично се противопоставя на смъртното наказание, във всички случаи и без изключение; призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание; осъжда остро изявлението относно възстановяването на смъртното наказание на Малдивските острови и настоятелно призовава малдивското правителство и малдивския парламент да спазват мораториума върху смъртното наказание, който е в сила от над 60 години;

6.  призовава Комисията и държавите членки публично да призоват настоятелно президента Ямин и правителството на Малдивските острови да преразгледат всички смъртни присъди, за да се гарантира, че се зачитат международно признатите и конституционно гарантирани права на справедлив съдебен процес; призовава правителството незабавно да отмени всички обвинения, водещи до смъртно наказание на малолетни и непълнолетни лица, и да забрани екзекуцията на малолетни и непълнолетни правонарушители;

7.  счита, че единственият начин да се прекрати на Малдивските острови уронването на демокрацията, на правата на човека и на свободите е чрез процес на истински диалог с участието на всички политически партии и други граждански лидери;

8.  призовава правителството на Малдивските острови да спазва и изцяло да подкрепя правото на протести, свободата на изразяване на мнение, свободата на сдруженията и свободата на събиранията, свободата на съвестта и свободата на религията и убежденията, независимо от религията, изповядвана от мнозинството в страната;

9.  призовава правителството на Малдивските острови да сложи край на безнаказаността на лицата, които прилагат саморазправа и използват насилие срещу хората, насърчаващи религиозна толерантност, мирните демонстранти, критично настроените медии и гражданското общество;

10.  осъжда принудителното затваряне на Малдивския меджлис за неговите членове и тормоза, заплахите и задържането на избраните членове на парламента;

11.  осъжда непрекъснатото сплашване и отправяне на заплахи на Малдивските острови срещу журналисти, автори на интернет блогове и защитници на правата на човека, задържането на репортери и нападенията срещу новинарски организации и принудителното прекратяване на дейността им;

12.  призовава правителството да гарантира безпристрастно и независимо разследване на смъртта на Ямин Рашид и на отвличането на Ахмед Рилван, за да бъдат идентифицирани и подведени под съдебна отговорност всички отговорни лица;

13.  призовава малдивските органи да гарантират, че комисията по правата на човека на Малдивските острови, националната комисия за етично поведение и избирателните комисии могат да работят независимо и без намеса от страна на правителството; призовава правителството на Малдивските острови да си сътрудничи в пълна степен с механизмите на ООН за правата на човека, включително специалните процедури и Службата на Върховния комисар по правата на човека;

14.  призовава ЕС да използва пълноценно всички инструменти, с които разполага, за да насърчава зачитането на Малдивските острови на правата на човека и на демократичните принципи, включително като разгледа възможността за въвеждане на временни индивидуални целенасочени санкции срещу лицата, които нарушават правата на човека;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/Бюрото за демократични институции и права на човека, както и на Съвета на Европа и на правителството на Малдивските острови.

(1) OВ C 140E, 9.6.2005 г., стр. 165.
(2) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 60.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0464.


Засилено сътрудничество: Европейска прокуратура ***
PDF 444kWORD 47k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2017 г. относно проекта на регламент на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (09941/2017 – C8-0229/2017 – 2013/0255(APP))
P8_TA(2017)0384A8-0290/2017

(Специална законодателна процедура — одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на регламент на Съвета (09941/2017),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 86 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0229/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0290/2017),

1.  дава своето одобрение относно проекта на регламент на Съвета;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


Системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях
PDF 608kWORD 74k
Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2017 г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (2015/2062(INI))
P8_TA(2017)0385A8-0251/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно членове 4, 19, 47, 48 и 49 от нея,

—  като взе предвид член 3, член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), протоколите към ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека от 1987 г. за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително третиране или наказание, и докладите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (членове 3 и 5), Международния пакт за граждански и политически права (член 7) и Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

—  като взе предвид следните общи коментари на Комитета по правата на детето на ООН: № 10 (2007 г.) относно правата на децата при правосъдие спрямо ненавършили пълнолетие лица, № 13 (2011 г.) относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие и № 17 (2013 г.) относно правото на детето на отдих и почивка, на участие в игри и дейности за отмора и на участие в културния живот и изкуствата (член 31),

—  като взе предвид минималните правила на Организацията на обединените нации за отношението към лицата, лишени от свобода, както и приетите от Общото събрание на ООН декларации и принципи; като взе предвид Минималните стандартни правила на ООН относно правораздаването при непълнолетни лица (правила от Пекин), приети от Общото събрание; като взе предвид Насоките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за правосъдие, съобразено с интересите на детето; като взе предвид препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа, по-конкретно Препоръка CM/Rec № 2006-2 относно европейските правила за затворите, Препоръка CM/Rec № 2006-13 относно условията на предварителното задържане и гаранции за предотвратяване на злоупотреби, Препоръка CM/Rec № 2008-11 относно европейските разпоредби за непълнолетни закононарушители, подлежащи на санкции, или мерки, Препоръка CM/Rec № 2010-1 относно правилата на Съвета на Европа за пробацията, Препоръка CM/Rec № 2017-3 относно европейските правила за санкциите и мерките, прилагани в общността; като взе предвид препоръките, приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

—  като взе предвид своите резолюции от 18 януари 1996 г. относно лошите условия в затворите в Европейския съюз(1), от 17 декември 1998 г. относно условията в затворите в Европейския съюз: адаптиране и алтернативни наказания(2), от 25 ноември 2009 г. относно многогодишната програма 2010—2014 г. относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие (Стокхолмска програма)(3) и от 15 декември 2011 г. относно условията на задържане в Съюза(4),

—  като взе предвид Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки(5),

—  като взе предвид Рамково решение на Съвета 2008/909/ПВР от 27 ноември 2008 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, изискващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз(6) (“прехвърляне на затворници”),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции(7) (“пробация и алтернативни санкции”),

—  като взе предвид Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г. за прилагане между държавите — членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане(8) (“европейска заповед за наблюдение”),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство(9),

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно задържането в наказателния процес и неговите алтернативи: основните права при трансферите между държавите членки,

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 14 юни 2011 г., озаглавена „Укрепване на взаимното доверие в европейското съдебно пространство — Зелена книга относно прилагането на законодателството на ЕС по наказателноправни въпроси в областта на задържането“ (COM(2011)0327),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C–404/15 и C–659/15 PPU, Pál Aranyosi и Robert Căldăraru,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно предотвратяването на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации(10) и Ръководството на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) относно управлението на лишени от свобода агресивни екстремисти и предотвратяването на водещата до насилие радикализация в местата за лишаване от свобода(11),

—  като взе предвид Писмена декларация № 0006/2011 от 14 февруари 2011 г. относно нарушаването на основните права на задържаните в Европейския съюз,

—  като взе предвид конвенциите, препоръките и резолюциите на Съвета на Европа относно въпросите, свързани с местата за лишаване от свобода,

—  като взе предвид бялата книга на Съвета на Европа за пренаселеността в затворите от 28 септември 2016 г.,

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec (2012)12 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно лишените от свобода чужденци, приета от Комитета на министрите на 10 октомври 2012 г.,

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec (2012)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно разпоредби за непълнолетни закононарушители, подлежащи на санкции, или мерки, приета от Комитета на министрите на 12 април 2012 г.,

—  като взе предвид Ръководството на Съвета на Европа за затворническите и пробационните служби относно радикализацията и агресивния екстремизъм,

—  като взе предвид проучванията на Европейския център за мониторинг на затворите: „От националните практики до европейските насоки: интересни инициативи в областта на управлението на затворите“ (2013 г.) и „Национални органи за мониторинг на условията в затворите и европейски стандарти“ (2015 г.),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0251/2017),

A.  като има предвид, че през 2014 г. над половин милион души бяха настанени в места за лишаване от свобода в рамките на Европейския съюз, като посочената цифра включва осъдените, изтърпяващи окончателна присъда, както и лицата, обвинени в извършване на престъпление, на които е наложена мярка за неотклонение задържане под стража;

Б.  като има предвид, че условията на задържане и управление на затворите са от компетентността на държавите членки, но че на ЕС се пада важна роля по отношение на гарантирането на основните права на лишените от свобода и за създаването на европейско пространство на свобода, сигурност и справедливост; като има предвид, че ЕС е длъжен да насърчава обмена на добри практики между държавите членки, които са изправени пред общи проблеми, създаващи истински проблеми със сигурността на територията в Европа;

В.  като има предвид, че положението в затворите и условията на задържане, които понякога са недостойни и нехуманни, в някои държави членки будят изключителна тревога, както сочат доклади като този на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията на Съвета на Европа;

Г.  като има предвид, че пренаселеността на затворите представлява често срещан проблем в Съюза, както е признато от повече от една трета от държавите членки и доказано чрез доклади, като последното издание на годишния наказателната статистика на Съвета на Европа (SPACE), публикувани на 14 март 2017 г.; и като има предвид, че Съдът по правата на човека счита пренаселеността за нарушение на член 3 от ЕКПЧ;

Д.  като има предвид, че пренаселеността пречи на екстрадирането или трансфера на осъдени лица поради опасения за лошите условия в местата за лишаване от свобода в приемащата държава; като има предвид, че положението в някои държави членки непрекъснато се влошава до степен, при която в определени затвори ситуацията е непоносима;

Е.  като има предвид, че пренаселеността на затворите сериозно влошава качеството на условията на задържане, може да допринесе за радикализиране, оказва отрицателно въздействие върху здравето и благосъстоянието на затворниците, представлява пречка за социална рехабилитация и допринася за създаването на несигурна, сложна и нездравословна работна среда за служителите в затворите;

Ж.  като има предвид, че в своето решение от 6 октомври 2005 г. по делото Hirst v. United Kingdom Европейският съд по правата на човека потвърди, че повсеместното и автоматично отнемане на избирателното право на лишените от свобода лица не е съвместимо с принципите на демокрацията; като има предвид, че в Полша през 2011 г., 58,7% от лишените от свобода лица с право на глас са гласували на парламентарните избори;

З.  като има предвид, че не е налице зависимост между строгостта на наказанията и по-ниските нива на престъпността;

И.  като има предвид, че задържането е изключително неподходящо за някои уязвими лица, като малолетните и непълнолетните лица, възрастните хора, бременните жени и лицата, страдащи от тежки умствени или физически заболявания или увреждания; като има предвид, че по отношение на тези лица е необходимо да се прилага специален подход;

Й.  като има предвид, че член 37 от Конвенцията на ООН за правата на детето предвижда, че лишаването от свобода на децата следва “да се използва само като крайна мярка и за най-краткия възможен срок”, както и че детето, “лишено от свобода, трябва да бъде отделено от възрастните освен ако се прецени, че висшите интереси на детето изискват да не се прави това”;

К.  като има предвид, че според данни на Евростат над 20 % от общия брой на затворническото население през 2014 г. са предварително задържани лица;

Л.  като има предвид, че предварителното задържане следва да се използва единствено като крайна мярка; като има предвид, че децата не следва никога да бъдат държани в места, където могат да бъдат изложени на отрицателни влияния; като има предвид, че следва винаги да се вземат под внимание потребностите, присъщи на етапа на развитие на детето;

М.  като има предвид, че лишаването от свобода, включително предварителното задържане, следва да се използва само в законно обосновани случаи и че прилагането на алтернативни на лишаването от свобода санкции като домашен арест или други мерки, трябва да се предпочитат по отношение на лицата, лишени от свобода, които не представляват опасност за обществото, като по този начин им се гарантира оставането им в отворена или семейна среда, по-добър достъп до социални услуги, до здравеопазване и реинтеграция;

Н.  като има предвид, че по принцип непълнолетните закононарушители следва да имат право на алтернативни на задържането мерки независимо от извършеното от тях престъпление;

О.  като има предвид, че по данни на Съвета на Европа за 2015 г., не по-малко от 10,8 % от задържаните в европейските затвори са чужденци, като през 2014 г. този процент е достигнал 13,7%, и че на тях по-често се налага мярка за неотклонение задържане под стража поради предполагаема повишена опасност да се укрият;

П.  като има предвид, че служителите в местата за лишаване от свобода осъществяват основна функция от името на общността и следва да се ползват с условия на труд, подходящи за квалификациите им, като се отчита тежкият характер на тяхната работа; като има предвид, че с оглед на трудния и деликатен характер на тяхната дейност, мерки като по-добро начално и продължаващо обучение на персонала на затворите, увеличаване на предназначеното за тях финансиране, споделяне на най-добри практики, достойни и безопасни условия на труд и увеличаване на персонала са от съществено значение за гарантирането на подходящи условия на задържане в затворите; като има предвид, че продължаващото обучение ще допринесе за подкрепата на персонала на затворите при преодоляване на нови и нововъзникващи предизвикателства като например радикализацията в затворите;

Р.  като има предвид, че мотивираните, отдадените и уважаваните служители на затворите са предварително условие за хуманни условия на задържане и следователно за успеха на идеите на задържането, които имат за цел подобряване на управлението на затворите, успешното реинтегриране в обществото и намаляване на рисковете от радикализация и рецидиви;

С.  като има предвид, че самонараняването и агресивното поведение на затворниците често са предизвикани от пренаселеността и от окаяните условия; като има предвид, че допълнителен фактор е обстоятелството, че служителите не са подходящо обучени или квалифицирани; като има предвид, че в много затвори нивото на напрежение създава особено трудни условия на труд за персонала, което доведе неколкократно до стачни действия в държави членки;

Т.  като има предвид, че една ефективна администрация на местата за лишаване от свобода трябва да получава подходящо финансиране и персонал, за да изпълнява своята мисия за сигурност и рехабилитация;

У.  като има предвид, че забраната за изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание е всеобща норма, приложима както по отношение на възрастните, така и на децата, и че всяко нарушение на основните права на затворниците, което не произтича от ограниченията, съставляващи неразделна част от лишаването от свобода, накърнява човешкото достойнство;

Ф.  като има предвид, че равнището на самоубийства в затворите в ЕС е особено тревожно;

Х.  като има предвид, че радикализацията в много затвори в ЕС е явление, будещо голяма загриженост, което изисква особено внимание, и че към него следва да се подходи с подходящи средства, въз основа на пълното зачитане на правата на човека и международните задължения; като има предвид, че факторите за разрастване на посоченото явление могат да включват нечовешки условия на задържане и пренаселеност, които могат да насърчат влиянието на лицата, набиращи привърженици за идеите на насилническия екстремизъм;

Ц.  като има предвид, че Съюзът осигури финансиране по Европейската програма за сигурност за справяне с радикализацията в затворите; като има предвид, че с оглед контекста на сигурността в Европа, е крайно наложително всяка държава членка да вземе мерки за предотвратяване на радикализма в местата за лишаване от свобода; като има предвид, че обменът на добри практики на европейско равнище е от ключово значение;

Ч.  като има предвид, че някои от сегашните системи и съоръжения на местата за лишаване от свобода, както и значителна част от сградите, които в момента се използват като затвори в редица европейски държави, датират от XIX век; като има предвид, че някои от тези сгради вече не подходящи за използване през XXI век, тъй като предлагат окаяни условия, които нарушават основните права на човека;

Ш.  като има предвид, че заключенията от научни изследвания сочат, че развитието на представителна демокрация и на конструктивен диалог в рамките на затворите е било от полза за затворниците, персонала и обществото като цяло, като е помогнало за подобряване на отношенията между служителите и затворниците;

1.  изразява тревога от настоящите условия в местата за лишаване от свобода в някои държави членки и от състоянието на редица европейски затвори; призовава държавите членки да спазват произтичащите от инструментите на международното право и нормите на Съвета на Европа разпоредби в областта на задържането; отбелязва, че лишаването от свобода не се отъждествява с лишаване от достойнство; призовава държавите членки да приемат независим механизъм за наблюдение на местата за лишаване от свобода, както предвижда факултативният протокол към Конвенцията против изтезанията (OPCAT);

2.  призовава държавите членки да укрепят своите съдебни системи и да инвестират в обучението на съдии;

3.  потвърждава, че условията на задържане са решаващ елемент от прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебните решения в пространството на свобода, сигурност и справедливост на Европейския съюз, както беше потвърдено от Съда на Европейския съюз в решението по делото Aranyosi и Căldăraru; припомня основното значение на принципа на взаимно признаване на съдебните решения, предвиден в Договора за Европейския съюз;

4.  изразява съжаление по повод факта, че пренаселеността на затворите е често срещано в Европа явление; изразява тревога от наличието на нови данни за пренаселеност в някои държави членки; подчертава, че според последното издание на годишната наказателноправна статистика на Съвета на Европа от 14 март 2017 г. броят на задържаните продължава да надвишава броя на наличните места в една трета от европейските институции за лишаване от свобода; призовава държавите членки да последват препоръките от Бялата книга на Съвета на Европа относно пренаселването на затворите от 28 септември 2016 г. и Препоръка № R (99) 22 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 30 септември 1999 г. относно пренаселването на затворите и увеличаването на затворническото население;

5.  припомня, че държавите членки определят сами капацитета на затворите и съответно нивото на пренаселеност съгласно пространствени параметри, които се различават съществено между отделните държави членки, което затруднява или дори прави невъзможно осъществяването на съпоставки на равнището на Съюза;

6.  изразява съжаление освен това, че в много случаи пренаселеността на затворите оказва сериозно въздействие върху безопасността на персонала и затворниците, като засяга условията на живот и здраве, наличните дейности, медицинските и психологическите грижи, както и рехабилитацията и наблюдението на затворници; настоятелно призовава държавите членки да създадат системи и бази данни за наблюдение в реално време на условията на задържане на лицата, лишени от свобода и да осигурят ефикасно разпределение на затворническото население;

7.  счита, че увеличаването на капацитета на затворите не е единственото решение на проблема с пренаселеността; все пак призовава държавите членки да предоставят подходящи ресурси за реконструкция и модернизация на затворите, за да се отдаде предимство на малки структури за настаняване на ограничен брой затворници, да се осигурят достойни условия на задържане, да се създадат колективни пространства, чрез които да се постигнат целите, свързани с осигуряването на дейности и социализация, да се насърчи рехабилитацията и реинтеграцията в обществото, да се развият допълнително механизми за предоставяне на обучение и да се гарантира по-сигурна среда, както за затворниците, така и за персонала;

8.  счита, че правила на задържане, които се различават в зависимост от личността на задържаните и степента на опасност, която представляват, представлява подходящо решение за предотвратяване на появата на рецидиви и за улесняване на реинтеграцията; потвърждава, че трябва да бъдат включени мерки за реинтеграция, чието изпълнение да започва по време на задържането; насърчава държавите членки да вземат предвид вида на извършеното престъпление, когато решават как да разпределят затворническото население, като се попречи на затворниците, изтърпяващи краткосрочна присъда и тези, осъдени за леки престъпления да осъществяват контакти с лица, изтърпяващи дългосрочни присъди;

9.  призовава държавите членки да осигурят на затворниците балансирана програма от дейности и да им позволят да прекарват навън толкова часове, колкото са необходими за поддържането на подходящо равнище на човешко и социално взаимодействие, и за намаляване на чувството на потиснатост и на насилието; подчертава, че настаняването, осигурено за затворниците, и по-специално условията за сън, трябва да зачитат човешкото достойнство, неприкосновеността на личния живот и да отговарят на здравните и хигиенните изисквания, като се обръща надлежно внимание на климатичните условия и особено на подовото пространство, обема въздух, осветлението, избягването на високи равнища на шум, отоплението и вентилацията; призовава всички държави членки да приемат общо определение за „минимално пространство“, което следва да бъде осигурено на всяко лишено от свобода лице; припомня, че неотдавна Комисията посочи възможността за предоставяне на финансиране на държавите членки по линия на структурните фондове на ЕС;

10.  призовава държавите членки да предвидят набирането на доброволци в рамките на изпълнението на наказанията в помощ на специализирания персонал с цел да се създаде благоприятна среда за реинтеграция на отделния човек в обществото; счита, че задачите, които се възлагат на доброволците, следва да са ясно разграничени от тези, изпълнявани от специализирания персонал, и да са в рамките на техните възможности;

11.  препоръчва на държавите членки да създадат главен контролен орган на местата за лишаване от свобода, както това вече се прави в някои държави членки, като по този начин е възможно да се почерпи опит от работата на независим орган при извършването на оценката на условията на задържане;

12.  изразява загриженост относно разрастващата се приватизация на системите на местата за лишаване от свобода в ЕС и припомня, че приватизацията на наказателните системи често оставя много въпроси без отговор що се отнася до въздействието ѝ върху условията на задържане и зачитането на основните права; изразява съжаление от факта, че са проведени твърде малко сравнителни проучвания, които да оценяват разходите и качеството на управлението на държавните и на частните затвори; подчертава, че основните задачи на управлението, на надзора и на секретариата трябва да останат под контрола на държавата;

13.  подчертава, че предварителното задържане трябва да бъде крайна мярка, която да се използва единствено в стриктно необходими случаи и за възможно най-кратък период от време в съответствие с приложимия национален наказателно-процесуален кодекс; изразява съжаление, че в много държави членки, практиката показва систематично използване на предварителното задържане, което, съчетано, но не само, с лошите условия на задържане, води до нарушение на основните права на задържаните; счита, че разрешаването на проблема с прекомерното използване на предварителното задържане се нуждае от новаторски решения, включително чрез осъвременяване на наказателно-процесуалния кодекс и укрепване на съдебната система;

14.  припомня, че в приетите от Комитета на министрите на Съвета на Европа европейски правила за затворите се подчертава, че затворниците следва да имат възможност да участват в избори и референдуми, и в други аспекти на обществения живот, при условие че тяхното право да правят това не е ограничено от националното законодателство; припомня, че участието в изборна дейност позволява на затворниците отново да станат активни членове на обществото, което помага по пътя им на реинтеграция; настоятелно призовава държавите членки да улесняват практическия достъп на затворниците до избирателни права, като например организират кабини за гласуване в затворите в дните на избори;

15.  настоява, че следва да се прилага ефективно управление на системите на местата за лишаване от свобода в дългосрочен план, като се намали броя на затворниците чрез по-често използване на наказания, несвързани с лишаване от свобода, като полагане на общественополезен труд или електронно маркиране, и свеждане до минимум на прибягването към предварително задържане;

16.  призовава държавите членки да гарантират, че освен на репресивния аспект на наказанието, се обръща внимание и на развитието на практически умения и на рехабилитацията на затворниците, за да се позволи по-добро управление на наказанието, успешна социална реинтеграция и намаляване на рецидивите; подчертава, че в сравнение с алтернативните мерки лишаването от свобода води до повече рецидиви при краткосрочните присъди;

17.  насърчава държавите членки да въведат мерки за управление на наказанията, по-специално за наказания с най-кратък срок като например чрез прилагане на ограничена свобода, чрез изпълнение на наказанието по време на отпуск, за да се избегне загубата на работа, чрез общественополезен труд или по-често прилагане на домашния арест и на електронното маркиране; също така счита, че е целесъобразно да се подобри индивидуализацията на наказанията с цел да се осигури по-доброто им изпълнение;

18.  счита, че за да бъде ефективно, въвеждането на нови алтернативни на задържането мерки следва да се придружава от други мерки като наказателноправни, образователни и социални реформи, имащи за цел да насърчават реинтеграцията и контакта с външното общество и икономика; в това отношение счита, че администрацията на затворите следва да установи силни връзки с местните общности, като предоставят разяснителни документи и статистически доказателства, имащи за цел убеждаването на общественото мнение, че са необходими мерки, различни от ограничаването на свободата, за да се намалят рецидивите и да се гарантира дългосрочната сигурност в нашето общество; подчертава в това отношение съществуващите в скандинавските държави добри практики;

19.  призовава Комисията да проведе сравнително проучване, за да се анализират алтернативни мерки на държавите членки и да се подкрепи разпространението на най-добри национални практики;

20.  призовава всички държави членки да въведат засилени мерки за проследяване на лицата, лишени от свобода при излизането им от затвора, когато те са осъдени за тежки престъпления; препоръчва въвеждането на мерки за наблюдение след освобождаването с призовка за явяване в съдебно заседание, проведено от съдия, подпомаган от пробационни служители и служители по реинтеграцията, с цел да се извърши преценка на реинтеграцията в обществото и на риска от рецидиви;

21.  подчертава, че рамковото решение “пробация и алтернативни санкции” предвижда механизми за взаимно признаване, приложими по отношение на използваните от държавите членки мерки, като например ограничаване на придвижването, полагане на общественополезен труд, ограничаване на комуникациите и мерки за отстраняване, както и че рамковото решение “европейска заповед за наблюдение” предвижда същата разпоредба по отношение на предварителното задържане;

22.  призовава държавите членки да следват специфичните препоръки относно условията на задържане на уязвимите лица; изразява съжаление по повод факта, че понякога лицата, страдащи от умствени заболявания са задържани и оставяни в ареста по единствената причина, че липсват подходящи служби извън затворите и припомня, че според ЕСПЧ неподходящото третиране на лицата, страдащи от умствени заболявания, може да е равнозначно на нарушение на член 3 от ЕКПЧ и на член 2 от нея (право на живот) в случай на лишени от свобода лица, със склонност към самоубийство;

23.  изразява съжаление по повод на факта, че уязвимото положение на възрастните затворници и на затворниците с увреждания не се взема изцяло под внимание в някои държави членки; призовава държавите членки да гарантират, че възрастните затворници биват освобождавани в случай на трайна неработоспособност, както и че на затворниците с увреждания се осигурява необходимата инфраструктура;

24.  призовава държавите членки да се противопоставят на всякаква форма на дискриминация, основана на сексуална ориентация или полова идентичност, и да гарантират на затворниците правото на сексуалност;

25.  подчертава, че жените затворници имат специфични нужди и те трябва да имат достъп до подходящи медицински услуги и медицински прегледи, както и до подходящи санитарни мерки; призовава държавите членки да следват действащите препоръки по отношение на третирането на лишени от свобода жени, като не се допуска никаква дискриминация, основана на пола;

26.  счита, че е от съществено значение да се обърне специално внимание на нуждите на жените, лишени от свобода по време на бременност, както и след раждане, като им се осигурят подходящи помещения за кърмене и квалифицирани и специализирани здравни грижи; счита, че е целесъобразно да се обмислят алтернативни модели, които да отчитат благосъстоянието на децата в местата за лишаване от свобода; счита, че автоматичното отделяне на майката от детето причинява сериозни емоционални смущения за детето и може да се счита за допълнително наказание, както за майката, така и за детето;

27.  изразява своята загриженост във връзка с високото равнище на самоубийства в затворите; призовава всяка държава членка да изготви национален план за действие за предотвратяване на самоубийствата на лицата, лишени от свобода;

28.  насърчава държавите членки да гарантират, че затворниците поддържат редовни контакти със семействата и приятелите си, като им се позволява да изтърпяват наложените им присъди в близост до домовете им и като се насърчават посещения, телефонни обаждания и ползване на електронни съобщения, при получаване на разрешение от съдия и мониторинг от страна на администрацията на затворите, за целите на запазване на семейните им връзки; припомня, че понятието „семейство“ следва да се тълкува разширително, така че да включва неофициални отношения; счита, че е важно да се предвидят подходящи условия за поддържането на тези връзки;

29.  осъжда политиката на разпределение на затворниците, прилагана от някои държави, тъй като представлява допълнително наказание за семействата на затворниците; настоятелно призовава да се предприемат мерки, които да позволят на всички затворници, задържани далеч от домовете им да бъдат преместени по-близо, освен ако съдебен орган не вземе друго решение по законно обосновани причини; припомня, че според Европейския съд по правата на човека задържането на дадено лице в затвор, който е толкова далеч от неговото семейство, че прави семейните посещения много трудни или дори невъзможни, може да представлява нарушение на член 8 от ЕКПЧ (правото на неприкосновеност на личния и семейния живот);

30.  потвърждава значението на това да се гарантира, че в затвора децата се третират по начин, който отчита висшия им интерес, включително като се отделят от възрастните по всяко време, в т.ч. по време на трансфер, и като им се предостави право да поддържат контакт със семействата им, освен ако не е постановено друго чрез съдебно решение; изразява съжаление, че в някои държави членки непълнолетните закононарушители се задържат в заведения заедно с пълнолетни лица и по този начин са изложени на риск от злоупотреби и насилие, и са лишени от специфичните грижи, от които се нуждае тази уязвима група; припомня, че Директива (ЕС) 2016/800 относно процесуалните гаранции за децата, гласи, че използването на алтернативни мерки се предпочита; призовава държавите членки да създадат центрове за грижи за подрастващите;

31.  припомня, че задържаните деца следва да получават грижи, закрила и цялата необходима индивидуална помощ — социална, образователна, професионална, психологическа, медицинска и физическа — от която могат да се нуждаят с оглед на своята възраст, пол или личност; насърчава държавите членки да насърчават образователните центрове от затворен тип, които предлагат по-скоро механизми за детско-юношеска психиатрична помощ за най-проблемните малолетни и непълнолетни лица, отколкото задържане в местата за лишаване от свобода; призовава държавите членки да полагат специални грижи и да осигуряват специална закрила на задържаните деца;

32.  призовава държавите членки да осигурят подходящи учебни заведения за непълнолетните в затворите; отбелязва, че задържаните деца трябва да имат достъп до програми, които ги подготвят предварително за връщането им в техните общности, като обръща особено внимание по отношение на техните емоционални и физически потребности, семейни отношения, жилищно настаняване, обучение и възможности за заетост, и социално-икономическо положение;

33.  насърчава Комисията да създаде специални работни групи, съставени от представители на министерствата на правосъдието и националните органи на държавите членки, както и на НПО, действащи в тази област, с цел улесняване на обмена на най-добри практики;

34.  отбелязва, че задържаните деца следва да поддържат редовни и пълноценни контакти с родителите, семейството и приятелите посредством посещения и кореспонденция, с изключение на случаите, когато се изискват ограничения в интерес на правосъдието или на детето; припомня, че ограниченията на това право не трябва никога да се използват като наказание;

35.  изисква Комисията да насърчава политики, чиято цел е да преодолеят дискриминацията, от която могат да страдат децата, чиито родители са лишени от свобода, с оглед укрепване на социалната интеграция и изграждането на приобщаващо и справедливо общество;

36.  признава правото на децата да поддържат пряк контакт със задържан родител, и същевременно отново заявява правото на затворниците на родителство; в това отношение счита, че затворите следва да бъдат оборудвани с подходящо пространство за деца, където за тях се полагат грижи от подходящо обучени затворнически служители, включително социални работници и доброволци от НПО, които могат да помагат на децата и семействата по време на посещенията в затвора;

37.  призовава Комисията да направи оценка на възможността за изготвяне на меморандум за разбирателство на равнището на ЕС с цел да се осигури запазването на връзката с родителите, лишени от свобода и да се позволи на родителите да присъстват на важни моменти от образованието на децата им, така че да бъдат защитени интересите на малолетните и непълнолетните;

38.  подчертава, че затворниците, които са задържани в държава членка, различна от тяхната държава членка на пребиваване, срещат повече трудности да поддържат контакт със семействата си;

39.  призовава държавите членки да следват действащите препоръки по отношение на третирането на лишените от свобода чужденци, основаващи се на правото им да не бъдат дискриминирани и по-специално да насърчават дейността на културните медиатори;

40.  призовава държавите членки да използват изолация в единична килия само като крайна мярка и в случай че затворникът представлява опасност за останалите затворници или за себе си, както и да създадат всички възможни условия за предотвратяване на злоупотреби; призовава държавите членки да престанат да налагат на ненавършили пълнолетие лица изолация в единична килия;

41.  призовава държавите членки да се борят по-ефективно с явлението трафик на незаконни вещества и наркотици в затворите;

42.  припомня принципа на всеобщо право на здравеопазване и призовава държавите членки да гарантират достъп до подходящи здравни услуги и подходящи медицински съоръжения в затворите, както и да гарантират, че затворниците, които се нуждаят, имат достъп до здравно обслужване, осигурено от достатъчен брой квалифицирани медицински лица, назначени във всеки затвор; изразява загриженост във връзка с трудностите, срещнати от затворници в редица държави членки при достъпа им до лекар или получаване на психологическа подкрепа;

43.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че затворниците със сериозни или хронични медицински заболявания, включително ракови заболявания получават специалното лечение, от което се нуждаят;

44.  призовава държавите членки, които все още не са въвели подобни практики, да разгледат възможността за адаптиране на присъдите на тежко болни затворници по хуманитарни съображения, при получаване на съдебно разрешение и като се отчете степента на опасност на задържаните и становището на експертен комитет;

45.  призовава държавите членки да се борят срещу разрастването на явлението радикализация в затворите, като защитават правото на вероизповедание и не допускат дискриминация въз основа на определено вероизповедание; подчертава, че всяка специална програма, насочена към определена група затворници, като например считаните за „радикализирани“, трябва да зачита същите критерии за права на човека и международни задължения, които се прилагат по отношение на другите затворници; препоръчва затворническите администрации да информират компетентните органи във връзка с радикализацията на отделни лица;

46.  подчертава, че нечовешките условия на задържане, пренаселеността и малтретирането и могат да представляват фактори, които увеличат риска от радикализация;

47.  счита, че радикализацията може да бъде ефективно преодоляна чрез, наред с другото, подобряване на откриването на ранни признаци на явлението (напр. чрез обучение на служителите и подобряване на събирането на разузнавателните данни), подобряване на механизмите за справяне с екстремистко поведение, разработване на образователни мерки, както и подкрепа за междурелигиозния диалог и комуникация; счита, че по-добро наставничество, повече психиатрични грижи и контакти с лица, преминали през фаза на дерадикализация, са от съществено значение за борбата срещу радикализацията; припомня, че младежите са особено уязвими по отношение на водената от терористичните организации пропаганда; насърчава държавите членки да създадат програми за дерадикализация;

48.  изразява мнение, че дейностите по мониторинг на държавите членки следва да включват сигнализиране на най-опасните радикализирани затворници на съдебните органи и/или на националните органи, отговарящи за борбата с тероризма;

49.  насърчава държавите членки да обменят най-добри практики с цел предотвратяване и противодействие на радикализацията в затворите и в местата за лишаване от свобода на непълнолетни и малолетни лица; припомня, че ЕС е осигурил финансиране по Европейската програма за сигурност в подкрепа на професионалното обучение на затворническия персонал с цел борба с радикализацията в затворите; призовава държавите членки пълноценно да използват центъра за върхови постижения на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията и по-конкретно да споделят експертни познания и опит чрез работната група за затворите и пробацията към него;

50.  изтъква, че диференцирани правила за задържане на затворници, които се счита за радикализирани или са били вербувани от терористични организации представляват евентуална мярка за ограничаване на радикализацията в затворите; предупреждава, при все това, че всякакви такива мерки следва да се налагат само на индивидуална основа и следва да се основават на съдебно решение и да подлежат на контрол от съответните съдебни органи;

51.  подчертава, че персоналът в затворите осъществява изключително тежка работа в полза на общността и затова следва да получава подходящо възнаграждение и да се ползва от достойни условия на труд, които следва да включват безплатни психологически консултации и специални линии за помощ, чиято цел е предоставяне на подкрепа на служители, срещащи проблеми, които могат да окажат въздействие върху работата им;

52.  припомня, че общественото признание и редовното обучение на персонала на затворите са от съществено значение, за да се гарантират сигурни и подходящи условия на задържане в затворите; насърчава държавите членки да споделят информация, да обменят и прилагат добри практики и да приеме кодекс за поведение и етика за персонала на затворите; за тази цел призовава за свикването на общо събрание на администрацията на затворите, което следва да включва представители на затворническия персонал;

53.  припомня основната роля на социалния диалог със затворническия персонал, както необходимостта за участие на персонала чрез информация и консултация, особено при разработването на нови концепции за задържане, които имат за цел подобряване на системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях, включително целящи ограничаване на заплахите от радикализация;

54.  призовава държавите членки да осигурят редовен диалог между затворниците и затворническия персонал, тъй като добрите работни взаимоотношения между тях са съществен елемент от динамичната сигурност при намаляване на напрежението за възможни инциденти или при възстановяването на добрия ред чрез процеса на диалог;

55.  призовава държавите членки да насърчават директорите на затворите да се ангажират с установяването на затворнически съвети във всички заведения;

56.  призовава Комисията да стартира европейски форум за условията в затворите, за да насърчи обмена на най-добри практики между експертите и специалистите от всички държави членки;

57.  призовава Комисията и институциите на ЕС да вземат мерките, необходими за тяхната област на компетентност, за да гарантират спазване и защита на основните права на лицата, лишени от свобода и най-вече на уязвимите лица, децата, лицата с умствени заболявания, лицата с увреждания и жените, включително общи минимални европейски стандарти и правила за задържане във всички държави членки;

58.  призовава Комисията да наблюдава и да събере информация и статистически данни относно условията на задържане във всички държави членки и относно всички случаи на нарушаване на основните права на задържаните, въз основа на зачитане на принципа на субсидиарност; призовава държавите членки да разрешат безпрепятствен достъп на членовете на ЕП до затвори и центрове за задържане;

59.  призовава държавите членки да приемат европейска харта за затворите в съответствие с препоръка № 1656/2004 на Съвета на Европа от 27 април 2004 г.;

60.  призовава държавите членки да подкрепят политики за реинтеграция на лицата, лишени от свобода в цивилния живот, по-специално политики, които имат за цел премахване на структурните бариери, пречещи на реинтеграцията на бивши затворници в обществото, и да приложат политики на контрол и промяна на условията за изтърпяване на наказанията; изтъква, че рецидивите се наблюдават по-рядко, когато лицата, лишени от свобода преминат постепенно от живот между стените към живот извън стените на затвора;

61.  счита, че възстановителната и защитната идея на наказателноправните системи автоматично предполага повече зачитане на човешкото достойнство на отделната личност, тъй като има за цел защитата на обществото и рехабилитацията на лицето, като улеснява постигането на свързаните с реинтеграцията цели на наказанието – реинтегриране на затворниците в обществото и намаляване на рецидивите; изразява съжаление, че развитието на медиацията и възстановителните практики вместо използването на дисциплинарни производства почти изцяло липсва в повечето държави членки; насърчава държавите членки да отдадат предпочитание на политиките и законодателството в областта на възстановително правосъдие и медиация, които прилагат по-скоро социални, икономически и културни механизми, отколкото чисто репресивни;

62.  подчертава важността на осигуряване на достъп до образование и професионални квалификации на лишените от свобода; насърчава държавите членки да предложат полезни дейности, като например обучение или възможности за работа в съответствие с международните стандарти на всички затворници с оглед на повторното социализиране на лицата, лишени от свобода и осигуряване на инструменти за живот без престъпления след времето, прекарано от тях в затвора; насърчава държавите членки да гарантират, че затворниците работят, учат за придобиването на квалификация или посещават курс на обучение по време на задържането, така че по-добре да използват времето си и да се подготвят за реинтеграцията си в обществото; счита, че е от съществено значение малолетните и непълнолетните лица да имат достъп до образование и до професионално обучение;

63.  насърчава държавите членки да разработят способи за подкрепа на завръщането на лицата, лишени от свобода в професионалния живот с цел да намерят възможност за започване на работа с оглед на нуждите на съответната територия, да организират и да осъществяват надзор на обучението и работата по възможно най-индивидуален метод и да водят постоянен диалог с представителите на работодателите; призовава държавите членки да установят схеми за обучение, имащи за цел насърчаването на работодателите и частните дружества да предоставят професионално обучение на затворниците с оглед на наемането им след края на срока на задържане; насърчава държавите членки да създадат стимули за работодателите, които желаят да наемат на работа затворници или да насърчават бившите затворници да започнат собствен бизнес, включително чрез финансови и данъчни стимули; също така насърчава държавите членки да създадат звена за контакт за освободени затворници, които да предоставят информация и подкрепа в дейностите по търсене на работа, както и задължително и строго контролирано дистанционно обучение;

64.  припомня, че Европейският социален фонд е финансов инструмент на Съюза, чиято цел е да подобрява перспективите за работа на милиони европейски граждани, по-специално на тези, които трудно намират работа, включително затворници и бивши затворници; приветства създаването на проекти, които помагат на затворниците да се реинтегрират в обществото и пазара на труда след изтърпяване на присъдата си;

65.  подчертава, че извършваната от затворниците работа не следва да се счита като форма на наказание и че трябва да се води борба срещу потенциални злоупотреби; подчертава, че възможностите за работа, предлагани на затворниците, следва да съответстват на съвременните трудови стандарти и техники и следва да се организират по начин, при който да функционират в рамките на съвременните системи за управление и производствени процеси; призовава държавите членки да осигурят по-добро от настоящото заплащане на труда на работещите в затворите; призовава Комисията да проведе сравнително проучване относно заплатите на затворниците в държавите членки с цел да се установят справедливи и устойчиви равнища на възнаграждение, които да позволят на всеки затворник да работи;

66.  насърчава държавите членки да споделят добри практики по отношение на програмите в областта на образованието, рехабилитацията и реинтеграцията особено с цел подобряване на реинтеграцията след напускане на затвора и спомагане за предотвратяване на рецидивите и допълнителната радикализация;

67.  призовава институциите на ЕС да подпомагат технически и икономически, доколкото е възможно, подобряването на системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях особено в държавите членки, които се сблъскват със сериозни финансови затруднения;

68.  призовава Комисията да публикува на всеки пет години след приемането на настоящата резолюция подробни доклади относно положението в затворите в Европа, включващ задълбочен анализ на качеството на образованието и обучението, предоставяно на затворниците, и оценка на резултатите (в т.ч. процента на рецидивите) на алтернативните мерки на задържане;

69.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Съвета на Европа, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа и на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията.

(1) OВ C 32, 5.2.1996 г., стp. 102.
(2) OВ C 98, 9.4.1999 г., стp. 299.
(3) ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 12.
(4) OВ C 168 Е, 14.6.2013 г., стp. 82.
(5) OВ L 190, 18.7.2002 г., стp. 1.
(6) OВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 27.
(7) ОВ L 337, 16.12.2008 г., стр. 102.
(8) ОВ L 294, 11.11.2009 г., стp. 20.
(9) ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 1.
(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0410.
(11) www.unodc.org/documents/brussels/News/2016.10_Handbook_on_VEPs.pdf

Правна информация - Политика за поверителност