Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 26 октомври 2017 г. - Страсбург
Прилагане на Директивата за екологичната отговорност
 Нормативна уредба на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации ***I
 Пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници ***I
 Борба срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
 Икономически политики на еврозоната
 Мандат за провеждането на търговските преговори с Австралия
 Мандат за провеждането на търговските преговори с Нова Зеландия
 Мониторинг на прилагането на правото на ЕС през 2015 г.

Прилагане на Директивата за екологичната отговорност
PDF 705kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. относно прилагането на Директива 2004/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (Директива за екологичната отговорност) (2016/2251(INI))
P8_TA(2017)0414A8-0297/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива 2004/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (1)(наричана по-долу „Директива за екологичната отговорност“),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, изготвен съгласно член 18, параграф 2 от Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (COM(2016)0204),

—  като взе предвид членове 4 и 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета(2),

—  като взе предвид Директивата за екологичната отговорност, изменена с Директива 2006/21/ЕО(3) относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, Директива 2009/31/ЕО(4) относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и Директива 2013/30/ЕС(5) относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно оценката по програмата REFIT на Директивата за екологичната отговорност (SWD(2016)0121), придружаващ доклада на Комисията (COM(2016)0204),

—  като взе предвид докладната записка на Генералната дирекция за парламентарни изследвания от 6 юни 2016 г., озаглавена: „The implementation of the Environmental Liability Directive: a survey of the assessment process carried out by the Commission“(6) (Изпълнението на Директивата за екологичната отговорност: преглед на извършвания от Комисията процес на оценяване);

—  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0297/2017),

А.  като има предвид, че съгласно член 191, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да допринася за осъществяването на цели като защита на здравето на неговите граждани, защита и подобряване на качеството на околната среда, насърчаване на разумното и рационално използване на природните ресурси и насърчаване на международно равнище на мерки за справяне със световни или регионални проблеми на околната среда;

Б.  като има предвид, че съгласно член 191, параграф 2 от ДФЕС политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита и трябва да се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“;

В.  като има предвид, че съгласно член 11 от ДФЕС изискванията за защита на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие;

Г.  като има предвид, че член 192 от ДФЕС възлага на Европейския парламент и на Съвета да определят действията, които да бъдат предприети за постигане на общите цели на законодателството на ЕС в областта на околната среда(7);

Д.  като има предвид, че съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да бъдат включени в политиките на Съюза и гарантирани в съответствие с принципа на устойчиво развитие;

Е.  като има предвид, че прилагането на координирана стратегия за околната среда в целия Съюз е начин за насърчаване на сътрудничеството и за обезпечаване на съгласуваността на политиките на ЕС;

Ж.  като има предвид, че настоящият обхват на Директивата за екологичната отговорност се отнася само за причинени от оператори екологични щети по отношение на биологичното разнообразие (защитени видове и естествени местообитания), водите и почвите;

З.  като има предвид, че за да се покрие отговорността за екологични щети, се разви спонтанно пазар за финансови гаранции, който обаче би могъл да се окаже недостатъчен за покриването на специални случаи, например малките и средните предприятия (МСП) или специални видове операции (офшорни платформи, ядрени централи и др.);

И.  като има предвид, че нееднаквото прилагане на Директивата за екологичната отговорност се дължи, наред с други проблеми, на трудността да се определи дали щетите, причинени на даден природен ресурс, надхвърлят установения праг и на факта, че в много държави членки не съществува процедура за разглеждане на коментарите или критичните бележки на НПО с дейност в областта на околната среда и на други заинтересовани субекти;

Й.  като има предвид, че в много държави членки Директивата за екологичната отговорност все още не е достатъчно добре позната, а понякога и изобщо не е позната, за голям брой заинтересовани лица (НПО с дейност в областта на околната среда, застрахователни дружества, оператори и най-вече – компетентните органи), не на последно място поради липсата на документи с насоки, които да помогнат за транспонирането на разпоредбите;

К.  като има предвид, че много държави членки отбелязаха напредък в ефективното постигане на основните цели по предотвратяването и отстраняването на екологичните щети; като има предвид обаче, че в някои държави членки Директивата за екологичната отговорност все още се прилага неправилно;

Л.  като има предвид, че нови научни данни сочат, че замърсяването от промишлена дейност може да въздейства както върху околната среда, така и върху хората по непознати до момента начини и че това излага на риск човешкото здраве, устойчивостта и биологичното и биоеволюционното равновесие;

1.  признава значението на проучванията и докладите на Комисията за оценка на прилагането на Директивата за екологичната отговорност и на нейното въздействие върху държавите членки, както и на нейните препоръки за ефективното и съгласувано прилагане на директивата чрез даване на приоритет на хармонизирането на националните решения и практики в една по-широка рамка на правна отговорност; приветства при тези обстоятелства изготвянето на Многогодишната работна програма по Директивата за екологичната отговорност за периода 2017 – 2020 г.;

2.  отбелязва със загриженост, че констатациите в тези доклади дават будеща тревога представа за действителното прилагане на Директивата за екологичната отговорност, и отбелязва, че директивата е транспонирана нееднородно и повърхностно в много държави членки;

Актуално състояние на изпълнението на Директивата за екологичната отговорност

3.  отбелязва, че редица държави членки не спазиха срока за транспониране на Директивата за екологичната отговорност и че тя беше транспонирана във всички 27 държави членки едва в средата на 2010 г.;

4.  счита, че поради дискреционните правомощия, предоставени съгласно Директивата за екологичната отговорност, и поради значителната липса на яснота и еднородно прилагане на основните понятия, както и поради недостатъчно развития капацитет и експертен опит, транспонирането на Директивата за екологичната отговорност в националните режими на отговорност не доведе до създаването на еднакви условия за конкуренция и че, както се потвърждава в доклада на Комисията, към настоящия момент то е съвсем разнородно както в правно, така и в практическо отношение, с големи различия що се отнася до броя на случаите в отделните държави членки; счита поради това, че са необходими допълнителни усилия, за да се създадат условия за нормативна стандартизация в целия ЕС;

5.  отбелязва, че тази липса на еднородност се дължи и на общия характер на директивата, която е изготвена в съответствие с модела на рамкова директива;

6.  изразява съжаление, че въпреки предприетите от Комисията действия във връзка с късното транспониране и въпросите, свързани с несъответствието, и въпреки изключителната гъвкавост, предоставена от Директивата за екологичната отговорност, седем държави членки все още не са преодолели някои проблеми, свързани с липсата на съответствие;

7.  отбелязва, че разликите в докладването от държавите членки на случаи на екологични щети, довели до прилагането на Директивата за екологичната отговорност(8), могат да бъдат приписани на прилагането на тяхното национално право вместо на Директивата за екологичната отговорност;

Ограничения на ефективността на Директивата за екологичната отговорност

8.  отбелязва, че ефективността на Директивата за екологичната отговорност се различава значително в различните държави членки;

9.  изтъква, че различното тълкуване и прилагане на „прага на същественост“ по отношение на екологичните щети е една от основните пречки пред ефективното и еднакво прилагане на Директивата за екологичната отговорност, като същевременно точните данни относно административните разходи на публичните органи, включително данните относно прилагането на допълнително и компенсаторно отстраняване, са недостатъчни, доста различни, а за предприятията дори не съществуват такива;

10.  изразява съжаление относно факта, че съгласно Директивата за екологичната отговорност инцидентите се определят като „сериозни“ само ако причиняват смърт или тежки наранявания, без да се отчитат последствията за околната среда; подчертава в тази връзка, че дори ако не причинява смърт или тежки наранявания, инцидентът може да има сериозно въздействие върху околната среда поради своя мащаб или тъй като засяга, например, защитени територии, защитени видове или особено уязвими местообитания;

11.  изразява съжаление, че дейности с потенциално неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие и околната среда като преноса на опасни вещества по тръбопроводи, миннодобивната промишленост и разпространението на инвазивни чужди видове в момента не попадат в обхвата на изискването за обективна отговорност; отбелязва, че особено по отношение на щетите за биологичното разнообразие дейностите, изброени в Приложение III, не покриват достатъчно секторите, които могат да доведат до щети;

12.  счита, че посочената в член 1 от Директивата за екологичната отговорност рамка за екологична отговорност следва да бъде разширена, така че да включва възстановяването на околната среда след приключването на съответните професионални дейности и връщането ѝ в изходното състояние, дори и когато екологичните щети са причинени от дейности или емисии, били изрично разрешени от компетентните органи;

13.  подчертава, че всички заинтересовани страни са посочили наличието на затруднения да бъде търсена обективна отговорност за опасни дейности, посочени в приложение III към Директивата за екологичната отговорност, от законните правоприемници на отговорните лица(9);

14.  припомня опита от прилагането на настоящата схема на финансови обезпечения, които се оказаха недостатъчни да гарантират, че операторите имат ефективно покритие на финансовите задължения, когато носят отговорност за екологични щети, и изразява загриженост за случаите, в които операторите не са били в състояние да понесат разходите за отстраняване на екологични щети;

15.  подчертава, че продължават да съществуват проблеми по отношение на прилагането на Директивата спрямо инциденти от голям мащаб, особено когато е невъзможно да се определи отговорният замърсител и/или ако замърсителят изпадне в несъстоятелност или банкрут;

16.  отбелязва, че разходите за отговорните оператори във връзка с екологични щети могат да бъдат намалени чрез използването на инструменти за финансова гаранция (които обхващат застрахователни и алтернативни инструменти, като например банкови гаранции, облигации или фондове); счита, че търсенето е слабо в рамките на Директивата за екологичната отговорност поради малкия брой случаи в много държави членки, липсата на яснота по отношение на някои понятия, посочени в Директивата, и факта, че в много държави членки, в зависимост от степента на зрялост на пазара за такива инструменти, темпът на възникване на застрахователните модели е бавен;

17.  отбелязва, че възможността да се подобри предоставянето на финансови гаранции се възпрепятства от недостатъчния и противоречив характер на данните, с които разполага ЕС, за случаите, попадащи в обхвата на Директивата за екологичната отговорност;

18.  насърчава държавите членки да вземат мерки за ускоряване на създаването на инструменти и пазари за финансово обезпечение от подходящи икономически и финансови оператори, включително финансови механизми в случай на несъстоятелност, с цел да се даде възможност на операторите да използват инструменти за финансово гарантиране, които да покрият отговорността им;

19.  обръща внимание на проучването на Комисията за осъществимостта на концепцията за механизъм за споделяне на риска от промишлени аварии за целия ЕС(10) и подчертава необходимостта от извършването на следващи анализи и на по-задълбочено проучване на осъществимостта относно основните правни и финансови аспекти;

20.  приветства факта, че що се отнася до прилагането на Директивата за екологичната отговорност по отношение на защитените видове и природни местообитания, половината от държавите членки прилагат по-широко приложно поле (Белгия, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Словения, Испания, Швеция, Обединеното кралство);

21.  счита, че сред различните причини за недостатъчна хармонизация на Директивата за екологичната отговорност е също така фактът, че не е предвидено прилагането на стандартна административна процедура за уведомяване на компетентните органи за непосредствената заплаха от екологични щети или за наличието на такива; изразява съжаление в тази връзка, че не съществува задължение за публикуване на такива уведомления или на информация относно начина, по който са разрешени случаите; отбелязва, че някои държави членки са открили това ограничение в своето национално законодателство и затова са създали бази данни относно уведомленията/инцидентите/случаите; отбелязва обаче, че практиката значително варира между държавите членки и е доста ограничена;

22.  подчертава, че режимите на обезщетение трябва да са в състояние да се справят ефективно, бързо и в разумен срок с трансграничните искове, без дискриминация между ищците от различните държави от Европейското икономическо пространство; препоръчва те да обхващат както първичните, така и вторичните щети, причинени във всички засегнати области, предвид факта, че подобни аварии засягат по-широки райони и могат да окажат дългосрочно въздействие; подчертава необходимостта особено за съседните държави, които не са членки на Европейското икономическо пространство, да зачитат правото относно защитата на околната среда и екологичната отговорност;

23.  отново заявява, че съгласно член 4, параграф 5 от Директивата за екологичната отговорност тя се прилага само при екологични щети и при непосредствена заплаха от такива щети, предизвикани от замърсяване с комплексен характер, когато е възможно да се установи причинна връзка между щетите и дейностите на индивидуалните оператори; отново заявява също така, че Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC) установи още в своя доклад от 2013 г. строга причинно-следствена връзка между емисиите на газове и щетите, свързани с изменението на климата и околната среда(11);

Предложения за по-добро хармонизиране на Директивата за екологичната отговорност

24.  призовава за преразглеждане във възможно най-кратки срокове на Директивата за екологичната отговорност и на определението за „екологични щети“, съдържащо се в член 2, параграф 1 от нея, по-специално с оглед на критериите, свързани с установяването на неблагоприятно влияние върху защитени видове и природни местообитания (Приложение I), както и на рисковете от щети на водите и на почвите, за да стане тя достатъчно ефективна, последователна и съгласувана, така че да отговаря на бързото развитие на замърсителите от промишлени дейности;

25.  призовава Комисията да изясни, да определи и да представи подробно понятието „праг на същественост“ и да оцени диференцирани максимални прагове на отговорност за дейностите, за да се стандартизира и уеднакви прилагането на Директивата за екологичната отговорност във всички държави членки;

26.  призовава Комисията да предостави ясно и съгласувано тълкуване на географския обхват на „благоприятен запазващ статут“ съгласно Директивата за екологичната отговорност (територия на ЕС, национална територия, естествен ландшафт); счита в тази връзка, че е необходим специфичен за обекта подход, за да се гарантира правилното и ефективно прилагане;

27.  призовава Комисията да определи стандартите, необходими за установяване по ясен и безспорен начин на случаите, в които е приложима Директивата за екологичната отговорност, и случаите, в които трябва да се прилага националният стандарт, когато той е по-строг;

28.  отбелязва, че замърсяването на въздуха уврежда човешкото здраве и околната среда и че според Евростат замърсяването с азотен диоксид и прахови частици поражда сериозни рискове за здравето; призовава в този контекст да се включат „екосистемите“ в определенията за „екологични щети“ и „природен ресурс“ в член 2; освен това призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на обхвата на Директивата за екологичната отговорност и налагане на отговорност за щетите за човешкото здраве и околната среда, включително щетите, нанесени на въздуха(12);

29.  призовава Комисията да въведе задължително финансово обезпечение, т.е. задължителна застраховка на операторите за екологична отговорност, и да разработи хармонизирана методология в ЕС за изчисляването на максималните прагове на отговорност, като се отчитат характеристиките на всяка дейност и обкръжаващата я среда; призовава в допълнение Комисията да разгледа възможността за създаването на европейски фонд за опазване на околната среда от причинени от промишлени дейности щети, който да бъде регламентиран от Директивата за екологичната отговорност(13), без да се засяга принципът „замърсителят плаща“, за риска от несъстоятелност и само в случаите, когато няма пазари за финансови гаранции; счита, че същото следва да се прилага и за случаите на инциденти от голям мащаб, когато е невъзможно да се проследи операторът, отговорен за щетата;

30.  призовава всеки оператор, който получава ползи от извършването на определени дейности, да бъде и отговорен за причинените от тях екологични щети или замърсяване;

31.  счита, че предвид тежестта и потенциалните въздействия на промишлените аварии и рисковете за човешкото здраве, природната среда и недвижимите имоти са необходими допълнителни защитни механизми, за да се осигури на европейските граждани сигурна и солидна система за предотвратяването и управлението на бедствени ситуации, която да е основана на споделяне на риска, на засилена отговорност на промишлените оператори и на принципа „замърсителят плаща“; призовава да се прецени дали е необходимо да се включи в Директивата за екологичната отговорност режим на гражданска отговорност относно щетите, причинени на човешкото здраве и на околната среда(14);

32.  призовава за приемането на система за вторична отговорност на законните правоприемници на отговорните лица;

33.  препоръчва възможността да се изисква субсидиарната държавна отговорност да стане задължителна, за да се осигури ефективно и проактивно прилагане на законодателството;

34.  призовава също така за премахване на възможностите за освобождаване от отговорност поради притежаване на разрешително и освобождаване от отговорност във връзка със съвременното технологично равнище, за да се създадат еднакви условия на конкуренция, да се насърчи принципът „замърсителят плаща“ и да се подобри ефективността на законодателството;

35.  призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложение за екологични инспекции на равнището на ЕС;

36.  счита, че в контекста на прегледа на Директивата за екологичната отговорност би следвало да бъде приоритет да се увеличи строгата отговорност към дейности, които не са включени в Приложение III, за всички екологични щети с неблагоприятно въздействие, така че да се подобри ефективността на законодателството по отношение на прилагането на принципа „замърсителят плаща“, и да се стимулират операторите да предприемат адекватно управление на риска за своите дейности; призовава в този контекст Комисията да създаде регистър на операторите, извършващи опасни дейности, както и система за финансов контрол, която да гарантира, че операторите са платежоспособни;

37.  приканва Комисията да гарантира прилагането на Директивата за екологичната отговорност за екологичните щети, причинени от каквито и да било професионални дейности, както и по-строг режим на отговорност на производителя;

38.  призовава за създаването на публично достъпна база данни на случаите на екологични щети, попадащи в обхвата на Директивата за екологичната отговорност, например по модела на ирландската схема, която предвижда онлайн система за докладване на случаите на екологични щети, с цел изграждане на по-голямо доверие в системата на тази директива и осигуряване на по-добро прилагане; счита, че такава база данни би дала възможност на заинтересованите страни, операторите и широката общественост да са по-добре осведомени относно съществуването на режима на Директивата за екологичната отговорност и неговото прилагане и по този начин би допринесла за по-добра превенция и отстраняване на екологични щети;

39.  препоръчва, с оглед на това публичните бази данни на случаите, попадащи в обхвата на Директивата за екологичната отговорност, да бъдат лесно достъпни и ефективни, те да се установяват съгласно следните критерии:

   следва да бъдат достъпни онлайн и следва да се предоставя при поискване допълнителна информация, отнасяща се до случаите,
   всяка държава следва да разполага с централизирана база данни, а не с отделни бази данни за всеки регион,
   уведомленията относно нови инциденти следва незабавно да бъдат публикувани онлайн,
   всеки случай, регистриран в базата данни, следва да включва информация относно името на замърсителя, естеството и степента на причинената щета, мерките за превенция/отстраняване на щетите, които са предприети или ще се предприемат, заведените производства от органите или съвместно с тях;

40.  призовава за разширяване на категориите опасни дейности, включени в приложение III, така че да бъдат обхванати всички дейности, които са потенциално вредни за околната среда и човешкото здраве;

41.  подчертава значението на изграждането на култура на предотвратяване на екологичните щети чрез системна информационна кампания, с която държавите членки трябва да гарантират, че потенциалните замърсители на околната среда и потенциалните жертви са информирани относно рисковете, на които са изложени, относно наличието на застраховка или на други финансови и правни средства, които биха могли да ги защитят от подобни рискове, както и относно предимствата, които могат да произтичат от тях;

42.  счита, че всички случаи на доказана отговорност, както и подробностите за наложените санкции следва да бъдат направени обществено достояние, за да стане истинската стойност на вредите върху околната среда прозрачна за всички;

43.  препоръчва създаването на механизъм, който да може да насърчава коментари и забележки от страна на екологичните НПО и други заинтересовани сдружения;

44.  предлага предоставянето на данъчни облекчения или на други форми на стимулиране на дружествата, които успешно предотвратят екологични щети;

45.  препоръчва създаването на съответни независими органи, които да разполагат с правомощия за управление и мониторинг, както и с правомощие за налагане на санкции съгласно Директивата за екологичната отговорност, включително възможността да изискват финансови гаранции от страните, които потенциално носят отговорност, като се вземат предвид конкретната ситуация на отделния потенциален замърсител, например по отношение на издаването на екологични разрешителни;

46.  приканва Комисията и държавите членки да направят така, че Директивата за екологичната отговорност адекватно да подкрепя усилията за постигане на целите на Директивата на ЕС за птиците и Директивата на ЕС за местообитанията; настоява, че органите, отговорни за екологичните инспекции, трябва да бъдат включени в прилагането и изпълнението на законодателството в областта на екологичната отговорност;

47.  приканва Комисията да засили програмата си за обучение във връзка с прилагането на Директивата за екологичната отговорност в държавите членки и да създаде бюра за помощ за специалистите, които да предоставят информация, помощ и подкрепа при оценката на риска и щетите; препоръчва освен това да се приемат документи с насоки, които да помогнат на държавите членки да транспонират правилно законодателството;

48.  отново заявява, че съгласно Директивата за екологичната отговорност лицата, които са пострадали от екологични щети, имат право да искат от компетентните органи да предприемат действия; отбелязва също така, че правото на Съюза предвижда, че на европейските граждани следва да е гарантиран ефективен и своевременен достъп до правосъдие (член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, член 6 от Договора за Европейския съюз и съответните разпоредби на Европейската конвенция за защита на правата на човека) и че разходите, свързани с вредите за околната среда, следва да се поемат от замърсителя (член 191 от ДФЕС); призовава в тази връзка Комисията да представи законодателно предложение относно минималните стандарти за прилагането на Конвенцията от Орхус в частта ѝ за достъпа до правосъдие; изисква от Комисията да направи оценка на възможността за въвеждане на механизми за колективни искове за обезщетение за нарушения на правото на Съюза в областта на околната среда;

49.  призовава Комисията в контекста на преглед на Директивата за екологичната отговорност да разгледа възможността за налагане на задължение за държавите членки да докладват на всеки две години за прилагането на тази директива;

50.  счита, че санкциите по смисъла на наказателното право представляват друг важен възпиращ фактор срещу екологичните щети и отбелязва със съжаление, че Директива 2008/99/ЕО от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право не е актуализирана; приканва Комисията да предприеме незабавни действия и да преразгледа обхвата на тази директива, така че тя да покрива цялото приложимо законодателство на Съюза относно околната среда;

o
o   o

51.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
(2) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.
(3) OВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15.
(4) OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114.
(5) OВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66.
(6) PE 556.943.
(7) Решение на Съда на ЕС от 9 март 2010 г., ERG и др., CC-378/08, ECLI:EU:C:2010:126, точка 45; Решение на Съда на ЕС от 9 март 2010 г., ERG и др., C-379/08 и C-380/08, ECLI:EU:C:2010:127, точка 38; Решение на Съда на ЕС от 9 март 2010 г., Buzzi Unicem SpA и др., C-478/08 и C‑479/08, ECLI:EU:C:2010:129, точка 35.
(8) Според доклада на Комисията (COM(2016)0204) между април 2007 г. и април 2013 г. държавите членки са докладвали за около 1 245 потвърдени случая на екологични щети, които са довели до прилагането на Директивата за екологичната отговорност. Освен това съгласно същия доклад броят на случаите варира значително в различните държави членки. Две държави членки са докладвали за над 86% от всички случаи (Унгария: 563, Полша: 506 случая), а за повечето от останалите случаи са докладвали шест държави членки (Германия –60, Гърция – 40, Италия –17 и Латвия, Испания и Обединеното кралство – 8 Единадесет държави членки не са докладвали за подобни инциденти през 2007 г., вероятно защото разглеждат случаите изключително съобразно своите национални системи.
(9) Решение на Съда от 4 март 2015 г., Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare и др./Fipa Group Srl и др., Дело C-534/13, ECLI:EU:C:2015:140.
(10) Проучване на осъществимостта на създаването на фонд за покриване на отговорността за околната среда и щети, възникнали от промишлени аварии, окончателен доклад, Европейска комисия, ГД „Околна среда“, 17 април 2013 г.
(11) IPCC, 2013 г.: Промените в климата 2013: научно-физически основи. Принос на работна група I към петия доклад за оценка, изготвен от Междуправителствения комитет по изменение на климата (Stocker, T.F. et al. Cambridge University Press, Cambridge, United Kingdom and New York, NY, USA, 1535 стp., doi:10.1017/CBO9781107415324.)
(12) Тази възможност беше разгледана в документа на Комисията от 19 февруари 2014 г. „Study on ELD Effectiveness: Scope and Exceptions (Проучване на ефективността на Директивата за екологичната отговорност: обхват и изключения)“, стр. 84.
(13) Във връзка с тази възможност може да се направи справка в документа на Комисията, публикуван на 17 април 2013 г. със заглавие „Study to explore the feasibility of creating a fund to cover environmental liability and losses occurring from industrial accident“ (Проучване на осъществимостта на създаването на фонд за покриване на отговорността за околната среда и щети, възникнали от промишлени аварии).
(14) Както вече е предвидено в Португалия и е направена оценка в проучването на Комисията от 16 май 2013 г., озаглавено „Implementation challenges and obstacles of the Environmental Liability Directive (ELD)“ (Предизвикателства и пречки пред прилагането на Директивата за екологичната отговорност), стр. 75.


Нормативна уредба на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации ***I
PDF 470kWORD 62k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общите правила за секюритизациите и въвеждане на европейска нормативна уредба на опростени и прозрачни секюритизации, а също така и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО, 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (COM(2015)0472 – C8-0288/2015 – 2015/0226(COD))
P8_TA(2017)0415A8-0387/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0472),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0288/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 11 март 2016 г.(1)

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 януари 2016 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 28 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0387/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 октомври 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС, и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012

P8_TC1-COD(2015)0226


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/2402.)

(1) OВ C 219, 17.6.2016 г., стp. 2.
(2) OВ C 82, 3.3.2016 г., стp. 1.


Пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници ***I
PDF 468kWORD 60k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (COM(2015)0473 – C8-0289/2015 – 2015/0225(COD))
P8_TA(2017)0416A8-0388/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0473),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0289/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 11 март 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 януари 2016 г.(2),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 28 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0388/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 октомври 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници

P8_TC1-COD(2015)0225


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/2401.)

(1) OВ C 219, 17.6.2016 г., стp. 2.
(2) OВ C 82, 3.3.2016 г., стp.1.


Борба срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
PDF 591kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. oтносно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС (2017/2897(RSP))
P8_TA(2017)0417RC-B8-0576/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 10, 19 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, влязла в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г., и по-конкретно членове 20, 21, 23 и 31 от него,

—  като взе предвид доклада за 2014 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените“(1),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (2),

—  като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(3), която определя и осъжда тормоза и сексуалния тормоз,

—  като взе предвид Доклада относно индекса за неравенството между половете на Европейския институт за равенство между половете,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид декларацията на тройното председателство на ЕС от юли 2017 г. от Естония, България и Австрия относно равенството между жените и мъжете,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1993 г. относно премахването на насилието срещу жените,

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Организацията на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.), както и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея,

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(4) (директива относно правата на жертвите),

—  като взе предвид Рамковото споразумение относно тормоза и насилието на работното място (2007), сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC/CES), Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME) и Европейският център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP),

—  като взе предвид доклада на Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството (EQUINET), озаглавен „Устойчивото присъствие на дискриминацията, тормоза и неравенството на жените. Доклад на органите по въпросите на равенството, даваща информация за нова „стратегия на Европейската комисия за равенството между половете“, публикуван през 2015 г.,

—  като взе предвид Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие(5), и по-специално членове 2 и 40 от нея, както и своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(6),

—  като взе предвид своите резолюции от 20 септември 2001 г. относно тормоза на работното място(7), от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(8), от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(9), от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007 – 2012 г.(10), своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(11) и придружаващата оценка на европейската добавена стойност от ноември 2013 г. и от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените(12),

—  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 – 2015 г.(13), както и своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.(14)и от 24 октомври 2017 г. относно законосъобразните мерки за защита на лицата, сигнализиращи сигнали за нередности, които в името на обществения интерес разкриват поверителна информация за дружества и публични органи(15),

—  като взе предвид член 12а от Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз,

—  като взе предвид ръководство за членовете на Европейския парламент, озаглавено „Нулев тормоз на работното място“, издадено през септември 2017 г., и плана за действие на администрацията на Парламента по този въпрос от решаващо значение,

—  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4, и член 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС, призната в Договорите и в Хартата на основните права, като Съюзът се е ангажирал да я интегрира във всички свои дейности;

Б.  като има предвид, че ЕС е общност на ценности, основаваща се на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, които са залегнали в неговите основни принципи и цели, закрепени в първите членове от ДЕС, както и в критериите за членство в Съюза;

В.  като има предвид, че според дефиницията в правото на ЕС сексуалният тормоз е „ситуация, при която нежелано поведение от сексуално естество, което е изразено физически, словесно или по несловесен начин, има за цел или за резултат да накърни достойнството на дадено лице и да го постави в заплашващо, враждебно, унизително, оскърбително или обидно положение“(16);

Г.  като има предвид, че сексуалният тормоз е форма на насилие срещу жените и момичетата и е най-крайната, но все още трайна форма на основана на пола дискриминация; като има предвид, около 90% от жертвите на сексуален тормоз са жени, а около 10% са мъже; като има предвид, че според проучването на FRA за целия ЕС за 2014 г., озаглавено „Насилието над жените“ една трета от жените са били подложени на физическо или сексуално насилие като възрастни; като има предвид, че до 55% от жените са били подложени на сексуален тормоз в ЕС; като има предвид, че 32% от всички жертви в ЕС са посочили, че извършителят е бил техен началник, колега или клиент; като има предвид, че 75% от жените, които упражняват професии, изискващи квалификация, или които заемат висши ръководни постове, са били подложени на сексуален тормоз; като има предвид, че 61% от жените, заети в сектора на услугите, са били подложени на сексуален тормоз; като има предвид, че 20% от младите жени (на възраст между 18 и 29 години) в ЕС–28 са били жертва на кибертормоз; като има предвид, че една на всеки десет жени е била подложена на сексуален тормоз или е била жертва на преследване посредством новите технологии;

Д.  като има предвид, че случаи на сексуален тормоз и нагрубяване в значителна степен остават недекларирани на органите поради доста ниското социално съзнание по въпроса, недостатъчните възможности за подкрепа на жертвите и схващането, че то е чувствителен въпрос за обществото, въпреки съществуването на формални процедури за справяне с този проблем на работното място и в други сфери;

Е.  като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалният тормоз на работното място са въпрос, свързан със здравето и безопасността, и че той следва да бъде третиран и предотвратяван като такъв;

Ж.  като има предвид, че дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, е забранена от правото на ЕС;

З.  като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалният тормоз са в противоречие с принципа на равенство между половете и равно третиране, и съставляват дискриминация, основана на пола, и следователно са забранен в областта на трудовата заетост, включително по отношение на достъпа до заетост, професионалното обучение и служебното израстване;

И.  като има предвид, че поддържането на свързани с пола стереотипи, сексизъм, сексуален тормоз и сексуална злоупотреба, е структурен и широко разпространен проблем в Европа и света и представлява явление, което засяга жертви и извършители, независимо от тяхната възраст, образование, доходи и социално положение, и като има предвид, че това води до физически, сексуални, емоционални и психологически последици за жертвите; като има предвид, че неравностойното разпределение на властта между мъжете и жените, стереотипите във връзка с пола и сексизма, включително сексистките изказвания, проповядващи омраза в офлайн и в онлайн среда, са първопричините за всички форми на насилие срещу жените и доведоха до доминиране върху жените и дискриминация срещу тях и до това цялостния напредък на жените да бъде възпрепятстван;

Й.  като има предвид, че съгласно Пекинската платформа за действие дефиницията за насилие срещу жени включва, но не се ограничава до физическото, сексуалното и психическото насилие, проявявано в обществото като цяло, включително изнасилвания, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и унижение на работното място, в образователните институции и другаде(17);

К.  като има предвид, че Директивата за правата на жертвите определя насилието, основано на пола, като форма на дискриминация и нарушение на основните свободи на жертвата и включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално посегателство и сексуален тормоз), трафик на хора, робство и различни форми на увреждащи практики като принудителни бракове, генитално осакатяване на жени и т. нар. „престъпления на честта“; като има предвид, че жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, свързано с подобно насилие(18);

Л.  като има предвид, че правото на ЕС изисква от държавите членки да гарантират, че функционира орган по въпросите на равенството, който да предоставя независима помощ на жертвите на тормоз и сексуален тормоз, да извършва независими проучвания, да публикува независими доклади и да отправя препоръки за областите на заетостта и професионалното обучение, достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, и на самостоятелно заетите лица;

М.  като има предвид, че сексуалният тормоз и сексуалната злоупотреба, извършвани предимно от мъже спрямо жени, е структурен и широко разпространен проблем в Европа и света и представлява явление, което засяга жертви и извършители, независимо от тяхната възраст, образование, доходи и социално положение, и което е свързано с несправедливото разпределение на власт между жените и мъжете в нашето общество;

Н.  като има предвид, че равенството между половете е отговорност на всички членове на обществото и изисква активното участие както на жените, така и на мъжете; като има предвид, че органите следва да се ангажират с разработването на насочени към мъжете и по-младите поколения образователни и осведомителни кампании с цел ангажиране на мъже и момчета като партньори, за да се стигне до постепенно предотвратяване и премахване на всички форми на насилие, основано на пола, и до насърчаване на овластяването на жените;

О.  като има предвид, че жените в Европейския съюз не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола, сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба поради различаващите се политики и законодателство в държавите членки; като има предвид, че съдебните системи не предоставят достатъчно подкрепа за жените; като има предвид, че извършителите на насилие, основано на пола, често са лица, които са вече познати на жертвата, и като има предвид, че много пъти жертвата е в положение на зависимост, което увеличава нейния страх да докладва за насилието;

П.  като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но едва петнадесет са я ратифицирали; като има предвид, че присъединяването на ЕС към Конвенцията не освобождава държавите членки от ратификация на национално равнище; като има предвид, че в член 40 от Конвенцията от Истанбул се посочва, че „страните предприемат необходимите законодателни и други мерки, за да се гарантира, че всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение от сексуално естество с цел или последица уронване на достойнството на лицето, и по-специално, създаване на сплашваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка, подлежи на наказателни или други правни санкции“;

Р.  като има предвид, че насилието и тормозът в политическия живот са несъразмерно насочени към жените; като има предвид, че това насилие представлява нарушение на правата на човека и на основните свободи, включително на задължението да се гарантира, че жените могат да участват свободно в политическото представителство;

С.  като има предвид, че понятието „сексуален тормоз“ е определено в член 12а от Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз;

Т.  като има предвид, че сексуалният тормоз или сексисткото поведение не е безвредно явление, и като има предвид, че омаловажаването на сексуалния тормоз или сексуалното насилие чрез използването на евфемизми отразява сексистки нагласи към жените и отправя послания за контрол и сила в отношенията между мъжете и жените, оказвайки въздействие върху достойнството, независимостта и свободата на жените;

У.  като има предвид, че Европейският парламент създаде специални структури и вътрешни правила за предприемането на действия срещу сексуалния тормоз в рамките на Парламента, а именно Консултативния комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на ЕП, докато Консултативен комитет по проблемите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място разглежда други официални процедури, свързани със служителите от администрацията на Парламента и политическите групи, с цел оценка на евентуални случаи и предотвратяване на сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба;

Ф.  като има предвид, че политиците, в качеството им на избрани представители на гражданите, имат важната отговорност да действат като положителни ролеви модели за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз в обществото;

Нулева търпимост и борба със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС

1.  категорично осъжда всички форми на сексуално насилие и физически или психически тормоз и изразява съжаление поради факта, че тези актове се толерират твърде лесно, докато в действителност представляват системно нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; подчертава, че трябва да се сложи край на безнаказаността, като се гарантира, че извършителите биват подлагани на наказателно преследване;

2.  настоява за ефективно прилагане на действащата правна рамка за справяне със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба, насърчавайки същевременно държавите — членки на ЕС, както и публичните и частните дружества да предприемат по-нататъшни мерки за ефективно предотвратяване и преустановяване на сексуалния тормоз на работното място и на други места; подчертава, че специалните правни процедури, създадени за справяне със случаите на сексуален тормоз на работното място, следва да се спазват;

3.  приветства инициативи, като например движението #Metoo, което има за цел да докладва случаите на сексуален тормоз и насилие срещу жени; решително подкрепя всички жени и момичета, които участват в кампанията, включително и тези, които осъждат извършителите на тези деяния;

4.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходящо наблюдение на правилното прилагане на директивите на ЕС, забраняващи тормоза на основание на пола и сексуалния тормоз, и да гарантират, че държавите — членки на ЕС укрепват капацитета на служителите на органите по въпросите на равенството между половете, които осъществяват надзор по отношение на дискриминационните практики, и гарантират, че на тези органи се предоставят ясен мандат и достатъчно ресурси за покриване на трите области: на трудовата заетост, самостоятелната заетост и достъпа до стоки и услуги;

5.  призовава Комисията да оцени, обмени и сравни съществуващите най-добри практики за борба срещу сексуалния тормоз на работното място и да разпространи резултатите от тази оценка, с оглед на ефективните мерки, които държавите членки биха могли да вземат за насърчаване на дружествата, социалните партньори и организациите, работещи в областта на професионалното обучение, за предотвратяване на всички форми на основана на пола дискриминация, по-специално по отношение на тормоза и сексуалния тормоз на работното място;

6.  подчертава централната роля на всички мъже при поемането на ангажимент за промяна и прекратяване на всички форми на тормоз и сексуално насилие чрез борба срещу обстоятелствата и структурите, които позволяват, дори пасивно, поведение, водещо до такива актове, както и чрез докладване на всяко неправомерно или неуместно поведение; призовава държавите членки да включат активно мъжете в кампании за повишаване на осведомеността и превенция;

7.  счита, че ключовите действия за борба срещу сексуалния тормоз включват разглеждане на въпросите, свързани с недостатъчното докладване на съответните случаи и социално заклеймяване, създаване на процедури за отчетност на работното място, активно участие на мъжете и момчетата в превенцията на насилието, както и действия за борба с нововъзникващите форми на насилие, например в киберпространството;

8.  изразява безпокойство за това, че тормозът на жени в онлайн среда, и особено в социалните медии, като се започне от нежелан контакт, настойчивост и кибертормоз, и се стигне до сексуален тормоз и заплахи за изнасилване и убийство, се разпространява все по-широко в нашето цифрово общество, което води до нови форми на насилие срещу жените и момичетата, като например тормоза в по-общ и в по-тесен смисъл в кибернетичното пространство, използването на унизителни образи в онлайн среда, разпространението в социалните медии на лични снимки и видеоматериали без съгласието на заснетите лица;

9.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че механизмите за финансиране на програми за борба с насилието срещу жени могат да се използват за повишаване на осведомеността и за подпомагане на организациите на гражданското общество, борещи се с проблемите на насилието срещу жени, включително сексуалния тормоз;

10.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да ускорят преговорите по ратификацията на Конвенцията от Истанбул; призовава държавите членки да я приложат напълно, включително чрез създаване на система за събиране на разбити по съответните признаци данни, която да съдържа данни с разбивка по възраст и пол на извършителите и връзката между извършителя и жертвата, и да включва сексуалния тормоз;

11.  призовава Комисията да представи предложение за директива за борба с всички форми на насилие срещу жените и момичетата и срещу насилието, основано на пола; отново призовава Комисията да представи всеобхватна стратегия на ЕС срещу всички форми на насилие, основано на пола, включително сексуалния тормоз и сексуалното насилие срещу жени и момичета;

12.  призовава Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за форма на престъпност, съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС;

13.  призовава за по-добро приобщаване на жените в процесите на вземане на решения, в синдикатите и на висши позиции в организации от публичния и частния сектор; призовава Комисията и държавите членки, съвместно с НПО, социалните партньори и органите по въпросите на равенството между половете, да подобрят сериозните мерки за повишаване на осведомеността относно правата на жертвите на сексуален тормоз и на основана на пола дискриминация; подчертава неотложната необходимост за държавите членки, организациите на работодателите и синдикатите да повишават осведомеността относно сексуалния тормоз и да подкрепят и да насърчават жените да докладват незабавно за инциденти;

14.  подчертава, че е важно да се провеждат специални обучения и кампании за повишаване на осведомеността относно съществуващите официални процедури за докладване за сексуален тормоз на работното място и за правата на жертвите, като по този начин се прилага принципът за достойнство на работното място и се насърчава подход за нулева толерантност като обичайна практика;

Сексуалният тормоз в парламентите, включително и в Европейския парламент

15.  решително осъжда случаите на сексуален тормоз, които бяха разкрити в медиите, и изразява своята силна подкрепа за жертвите на сексуален тормоз и сексуална злоупотреба; подчертава, че за да бъдат възприети сериозно, е изключително важно институциите на ЕС да се противопоставят твърдо на всяка форма на дискриминация, основана на пола, или всяко действие, което възпрепятства равенството между половете;

16.  признава, че с решение на Бюрото от 14 април 2014 г. Европейският парламент прие нови правила, които включваха създаването на специализирани органи, като например Консултативният комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на Европейския парламент и предотвратяването на такъв тормоз на работното място и по-ранен Консултативен комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз и предотвратяването на такъв тормоз на работното място за персонала на ЕП; отбелязва със задоволство въвеждането на поверителното докладване и стартирането на кампания за повишаване на осведомеността, насочена към борбата срещу сексуалния тормоз в рамките на Парламента; отбелязва, че другите институции на ЕС са създали подобни органи;

17.  призовава председателя на Парламента и администрацията на Парламента:

   незабавно и задълбочено да проучат най-новите медийни доклади относно сексуалния тормоз и сексуалните злоупотреби в Европейския парламент, като се зачита личната неприкосновеност на жертвите, да споделят констатациите с членовете на ЕП и да предложат подходящи мерки за предотвратяването на нови случаи;
   да направят оценка и, ако е необходимо, да преразгледат състава на компетентните органи, за да гарантират независимост и баланс между двата пола, и допълнително да укрепят и насърчат функционирането на своя Консултативен комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на ЕП, както и на своя Консултативен комитет за служителите на ЕП за превенция на тормоза, като същевременно се признае важната им работа;
   да преразгледат своя Правилник за дейността, така че да се включат и стажантите във всички консултативни комитети за превенция на тормоза, както и да засилят интереса към подобряване на положителните мерки и избягване на конфликтите на интереси по отношение на членовете на тези важни структури; да разследват официалните жалби, да водят поверителен регистър на случаите и да приемат най-добрите средства за гарантиране на нулева толерантност на всички равнища в институцията;
   да създадат работна група от независими експерти, която да бъде свикана с мандат за разглеждане на положението със сексуалния тормоз и сексуалните злоупотреби в Парламента, като тя ще извърши оценка на съществуващия Консултативен комитет на ЕП, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на ЕП, и на Консултативния комитет за служителите на ЕП за превенция на тормоза, предлагайки адекватни промени;
   изцяло да подкрепят жертвите при процедури в рамките на Парламента и/или на местната полиция; да задействат спешни защитни или предпазни мерки, когато това е необходимо, и изцяло да приложат член 12а от Правилника за длъжностните лица, за да се гарантира пълно разследване на случаите и налагане на дисциплинарни мерки;
   да гарантират прилагането на силен и ефективен план за действие за борба със сексуалния тормоз в интерес на превенцията, подпомагането и задължителното обучение за всички служители и членове на ЕП относно уважението и достойнството на работното място, така че да се гарантира, че подходът на „нулева търпимост“ се е превърнал в норма; да вземат пълноценно участие в кампании за повишаване на осведомеността, заедно с всички членове на ЕП и със службите на администрацията, като се обръща специално внимание на групите в най-уязвимо положение, като например стажанти, акредитирани парламентарни сътрудници (АПС) и договорно наети служители;
   да създадат институционална мрежа от доверителни съветници, адаптирани към структурите на Парламента, които да подпомагат, съветват и говорят от името на пострадалите, когато е необходимо, каквато е практиката за служителите на Комисията;

18.  призовава всички колеги да подкрепят и насърчават жертвите да говорят открито и да докладват случаи на сексуален тормоз чрез подобрени официални процедури в рамките на администрацията на Парламента и/или на полицията;

19.  решава да приеме вътрешни правила относно подаването на сигнали за нередности, с цел гарантиране на правата и интересите на лицата, подаващи сигнали за нередности, и да предостави подходящи средства за правна защита, ако те не бъдат третирани правилно и справедливо във връзка с подадените от тях сигнали за нередности;

20.  изразява сериозна загриженост, че твърде често сътрудниците на членовете на ЕП (акредитирани парламентарни сътрудници) се страхуват да говорят открито за случаи на сексуален тормоз, тъй като клаузата относно „загубата на доверие“ в Правилника за акредитираните парламентарни сътрудници означава, че те могат да бъдат уволнени с много кратко предизвестие; призовава за участие на независими експерти в процедурите за освобождаване от длъжност заедно с представители на администрацията с цел да бъде постигнато безпристрастно решение;

21.  препоръчва Европейският омбудсман да предоставя ежегодно данни на Групата на високо равнище за равнопоставеност на половете и многообразие към Парламента във връзка с жалби относно случаи на лошо администриране, свързани с равенството между половете в Парламента, при надлежно спазване на решението на Европейския парламент относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана;

22.  призовава държавите членки проучат положението със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в своите национални парламенти, да предприемат активни мерки за борба срещу тези прояви и да прилагат и да осигуряват надлежното прилагане на политика на уважение и достойнство на работното място за лицата, заемащи изборни длъжности, и за служителите; призовава за наблюдаване на прилагането на тази политика;

23.  призовава държавите членки да предоставят закрила и подкрепа за парламентарните представители, които се ангажират с обществеността, особено тези, които са подложени на сексуално насилие и на заплахи за насилие, основано на пола, включително в интернет;

24.  призовава да бъде организиран обмен на най-добри практики на всички равнища с други институции и организации, като например Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените (ООН — Жени), Съвета на Европа, институциите на ЕС и заинтересованите страни, участващи в насърчаването на равенството между половете;

25.  призовава всички политици да действат като отговорни ролеви модели за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз в парламентите и извън тях;

o
o   o

26.  възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция до Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите членки, както и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) http://fra.europa.eu/en/publication/2014/violence-against-women-eu-wide-survey-main-results-report
(2) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(3) OВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.
(4) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(5) https://rm.coe.int/168008482e
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0329.
(7) OВ C 77 E, 28.3.2002 г., стр. 138.
(8) ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 53.
(9) ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26.
(10) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 102.
(11) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 2.
(12) Приети текстове, P8_TA(2016)0451.
(13) Приети текстове, P8_TA(2017)0073.
(14) OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 2.
(15) Приети текстове, P8_TA(2017)0402.
(16) http://ec.europa.eu/justice/gender-equality/files/your_rights/final_harassement_en.pdf
(17) http://www.un.org/womenwatch/daw/beijing/platform/violence.htm
(18) Вж. съображение 17 от Директивата за правата на жертвите.


Икономически политики на еврозоната
PDF 722kWORD 74k
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. относно икономическите политики на еврозоната 2017/2114(INI))
P8_TA(2017)0418A8-0310/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2 и член 136 към него, както и Протоколи № 1 и № 2,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2017 г. относно специфичните за всяка държава препоръки за 2017 г. (COM(2017)0500),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2017 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2017 г.(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 февруари 2017 г., озаглавено „Европейски семестър за 2017 г.: оценка на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултати от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011“ (COM(2017)0090),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2017 г.“ (COM(2016)0725), докладите „Доклад за механизма за предупреждение за 2017 г.“ (COM(2016)0728) и „Проект на съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета“ (COM(2016)0729), както и препоръката на Комисията за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2015)0692),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Към положителна фискална позиция за еврозоната“ (COM(2016)0727),

—  като взе предвид доклада на Европейския фискален съвет от 20 юни 2017 г. относно оценката на бъдещата фискална позиция, подходяща за еврозоната,

—  като взе предвид Специален документ № 182 на Европейската централна банка от януари 2017 г. относно фискалната позиция на еврозоната,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 март 2017 г. относно икономическата политика на еврозоната(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 май 2017 г. относно задълбочените прегледи и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2017 г. относно прекратяването на процедурите при прекомерен дефицит за две държави членки и относно икономическите и фискалните политики,

—  като взе предвид европейската икономическа прогноза на Комисията за пролетта на 2017 г. от май 2017 г.,

—  като взе предвид набора от подробни данни на Евростат относно реалния БВП на глава от населението, темпа на растеж и общите стойности от 31 май 2017 г.,

—  като взе предвид статистическите данни на ОИСР за общите данъчни приходи от 30 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,

—  като взе предвид споразумението на 21‑вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), прието на Конференцията в Париж по въпросите на климата на 12 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(3),

—  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(8),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(9),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(10),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по регионално развитие (A8-0310/2017),

А.  като има предвид, че по данни на Комисията през 2016 г. темпът на растеж на БВП в еврозоната беше 1,8% и през 2017 г. се очаква да се запази стабилен в размер на 1,7% и на 1,9% в ЕС като цяло, което е по-високо от равнищата преди кризата, но продължава да е недостатъчно, като се забелязват значителни различия в рамките на ЕС; като има предвид, че потреблението на частните домакинства беше основен двигател на растежа през последните няколко години, като тази година е възможно да намалее поради временното увеличение на инфлацията, като все още се очаква вътрешното търсене да определя растежа в средносрочен план; като има предвид, че растежът в ЕС продължава да бъде твърде бавен при създаването на нови работни места в държавите членки и много по-бавен от прогнозния растеж за целия свят;

Б.  като има предвид, че през април 2017 г. равнищата на безработицата в еврозоната и ЕС-28 са били съответно 9,3% и 7,8%, които са най-ниските стойности от март 2009 г. и декември 2008 г. насам; но все още над равнищата отпреди кризата; като има предвид, че равнищата на безработица в целия ЕС продължават да отбелязват съществени различия в диапазона между 3,2% и 23,2%; като има предвид, че равнищата на младежка безработица в еврозоната и в ЕС-28 бяха все още високи през април 2017 г., по-конкретно между 18,7% и 16,7%;

В.  като има предвид, че дефицитът по консолидирания държавен бюджет в еврозоната се очаква да възлезе на 1,4 % през 2017 г. и на 1,3 % през 2018 г., докато резултатите на отделните държави членки се очаква да бъдат разнородни; като има предвид, че съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната се очаква да бъде 90,3 % през 2017 г. и 89,0 % през 2018 г.;

Г.  като има предвид, че световният икономически растеж е все още крехък и икономиката в еврозоната е изправена пред увеличаваща се несигурност и важни вътрешно- и външнополитически предизвикателства;

Д.  като има предвид, че прекалено ниската производителност и глобална конкурентоспособност на ЕС изискват балансирани от социална гледна точка структурни реформи, продължаващи фискални усилия и инвестиции в държавите членки, за да се постигне устойчив и приобщаващ растеж и заетост, както и сближаване във възходяща посока с други световни икономики и в рамките на ЕС;

Е.  като има предвид, че равнището на заетост в еврозоната нарасна с 1,4% през 2016 г.; като има предвид, че през март 2017 г. процентът на безработицата беше 9,5%, което представлява спад спрямо 10,2% през март 2016 г.; като има предвид, че въпреки неотдавнашното подобрение равнищата на безработицата все още не са се върнали към равнищата отпреди кризата;

Ж.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС-28 нарасна с 1,2% през 2016 г., 234,2 милиона души са били ангажирани с трудова дейност през първото тримесечие на 2017 г., най-големият регистриран някога брой(11); като има предвид, че въпреки това значителният брой новосъздадени работни места във връзка с икономическия растеж крие предизвикателства като непълното възстановяване на отработените часове и скромен ръст на производителността; като има предвид, че ако са трайни, тези фактори може да поставят под допълнителен натиск дългосрочния икономически растеж и социалното сближаване в ЕС(12);

З.  като има предвид, че обикновено нивата на заетост сред жените са по-ниски: през 2015 г. процентът на заетост сред мъжете на възраст между 20 и 64 години е 75,9% в ЕС-28 в сравнение с 64,3% сред жените;

И.  като има предвид, че през март 2017 г. процентът на младежката безработица в еврозоната беше 19,4%, което представлява спад спрямо 21,3% през март 2016 г.; като има предвид, че равнището на младежката безработица все още остава неприемливо високо; като има предвид, че през 2015 г. делът на неработещите, неучещите и необучаващите се лица (NEET) остава висок и представлява 14,8% от лицата на възраст 15 – 29 години, а именно 14 милиона неработещи, неучещи и необучаващи се лица; като има предвид, че е според оценките неработещите, неучещите и необучаващите се лица струват на ЕС 153 милиарда евро (1,21% от БВП) годишно под формата на пропуснати ползи, печалби и данъци(13), докато очакваните общи разходи за създаването на схеми за гаранция за младежта в еврозоната са 21 милиарда евро годишно или 0,22% от БВП; като има предвид, че понастоящем за Инициативата за младежка заетост се отпуска сума от 1 милиард евро, към които ще се добавят 1 милиард евро от Европейския социален фонд за периода 2017 – 2020 г.;

Й.  като има предвид, че въпреки че дълготрайната безработица в ЕС-28 е намаляла от 5% през 2014 г. до 4% през 2016 г., този процент продължава да поражда загриженост, тъй като представлява почти половината от общата безработица; отбелязва със загриженост, че равнището на много дълготрайната безработица от 2,5% през 2015 г. през 2016 г. е все още с 1% над отчетеното равнище за 2008 г.; като има предвид, че между държавите членки продължават да съществуват големи различия;

К.  като има предвид, че в много държави членки размерът на населението в трудоспособна възраст и работната сила продължава да намалява, по-специално в резултат на ниска раждаемост; като има предвид, че пригодността за заетост на жените, в съчетание с непрекъснатото пристигане на нови мигранти, бежанци и лица, търсещи убежище, са възможности за държавите членки да се справят с въпроса и да засилят работната сила в ЕС;

Л.  като има предвид, че една от петте цели на стратегията „Европа 2020“ е насочена към намаляване с поне 20 милиона на броя на хората, които са в положение на бедност или на социално изключване или са застрашени да изпаднат в такова положение; като има предвид, че бедността бележи спад, като броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, през 2015 г. е намалял с 4,8 милиона души в сравнение с 2012 г.; като има предвид, че тази цифра за 2015 г., все още надвишава стойността за 2008 г. с 1,6 милиона души; като има предвид, че през 2012 г. в ЕС 32,2 милиона лица с увреждания са били изложени на риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били изложени на риск от бедност или от социално изключване; като има предвид, че равнището на риска от бедност и социално изключване е все още неприемливо високо и възлиза на 23,7%, като равнището продължава да бъде много високо в някои държави членки; като има предвид, че освен това енергийната бедност остава толкова висока, че за засегнатите 11% от населението на ЕС това води до цикъл на неравностойно икономическо положение;

М.  като има предвид, че условията на пазара на труда и резултатите показват значителни разлики между отделните държави членки, въпреки че тези разлики намаляват;

Н.  като има предвид, че поради цифровата революция на пазара на труда все по-широко се разпространяват нови форми на заетост и труд;

1.  приветства подобрените резултати на европейската икономика, които се отнасят до все повече държави и са подкрепени от умерен растеж на БВП, надхвърлящ равнището от преди кризата, и намаляващи, но все още високи равнища на безработица; счита, че положителната тенденция се дължи на политиките през последните няколко години; отбелязва, че скромното възстановяване все пак остава крехко и неравномерно разпределено в обществото и регионите, като същевременно развитието на БВП на глава от населението е близо до равнището на стагнация; изразява съжаление, че икономическото развитие продължава да е обременено с наследените от кризата проблеми; отбелязва, че въпреки значителния напредък равнищата на дълга в много държави членки остават над прага, определен в Пакта за стабилност и растеж;

2.  отбелязва със загриженост, че темповете на растеж на БВП и производителността остават под пълния си потенциал и подчертава, че по тази причина не следва да се допуска самодоволство, както и че това скромно възстановяване изисква непрестанни усилия, за да се постигне по-голяма устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, и чрез по-голям растеж и заетост;

3.  отбелязва, че Европа разполага с неизползван икономически потенциал поради неравномерния напредък в областта на растежа и заетостта; подчертава, че това е резултат от разнородните резултати на икономиките на държавите членки; подчертава, че осъществяването на социално балансирани структурни реформи и увеличаването на частните и публичните инвестиции, както в държавите членки, така и на равнище ЕС би могло да улесни поне 1 % по-висок растеж; припомня, че икономическата и фискалната координация на политиките с цел да се допринесе за постигане на конвергенция и стабилност в ЕС следва да продължи да бъде основен приоритет в рамките на европейския семестър;

4.  счита, че ще е необходима също по-голяма степен на сближаване във възходяща посока и обща конкурентоспособност с цел запазване на възстановяването в ЕС и в еврозоната в по-дългосрочен план; счита, че съществуващите показатели за икономиката и заетостта са от съществено значение за осигуряването на устойчив и приобщаващ растеж;

5.  счита, че за да се осъществи това, е необходимо да се подобрят структурните условия за растеж; счита, че потенциалът за растеж на всички държави членки следва да се увеличи в дългосрочен план до най-малко 3%; счита, че за да се случи това, следва да бъде поставен по-силен акцент върху икономическата конвергенция, като се установят ясни показатели относно начините за подобряване на потенциала за растеж на държавите членки, което би могло да предостави необходимите насоки за действия в областта на политиката; посочва, че при извършването на подобен редовен сравнителен анализ би трябвало надлежно да се отчитат индивидуалните структурни предимства и слабости на държавите членки и да се цели постигането на приобщаващ и устойчив растеж; това следва да включва области като цифровата икономика, сектора на услугите, енергийния пазар, но също така качеството на публичните услуги, условията за инвестиции, приобщаването и готовността на образователните системи;

6.  подчертава, че това би допълнило продължаващите усилия за подобряване на качеството и управлението на националните бюджети, като се обърне внимание на стимулите за растеж в съответствие с фискалните правила на Съюза и при пълно зачитане на действащите клаузи за гъвкавост;

Структурни политики

7.  счита, че неравномерното състояние на растежа и заетостта в еврозоната изисква по-добра координация на икономическите политики, по-конкретно чрез подобрена и последователна национална ангажираност и правилно изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, с оглед и на насърчаване на сближаването във възходяща посока, включително чрез по-добро прилагане и зачитане на правото на ЕС; подчертава, че реформите трябва да отчитат специфичното положение и предизвикателства във всяка държава членка; призовава Комисията да гарантира последователност между структурните реформи и разходите на ЕС; в този контекст припомня и значението на техническата помощ с цел да се помогне на държавите членки да изградят капацитет и сближаване в рамките на подход, основан на партньорството, който може да осигури по-голяма отчетност и ангажираност по отношение на резултатите от изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки;

8.   отбелязва, че младежката безработица продължава да е твърде висока в държавите от еврозоната и изтъква, че високата, трайна младежка безработица представлява дългосрочен структурен риск; изразява съгласие, че преодоляването на последиците от кризата – от трайната безработица, заетостта, която не оползотворява напълно уменията и способностите, и застаряващите общества до високото равнище на частния и публичния дълг, продължават да бъдат неотложен приоритет, който изисква прилагането на устойчиви и приобщаващи реформи;

9.  счита, че завещаните от кризата проблеми, като например високо равнище на задлъжнялост и безработица в някои сектори на икономиката, все още задържат устойчивия растеж и създават потенциални неблагоприятни рискове; призовава държавите членки да намалят прекомерно високите равнища на задлъжнялост; във връзка с това изразява загриженост, че трайното високо равнище на необслужваните кредити в някои държави членки може да доведе до силно разпространение на отрицателните последици от една държава членка в друга и между банките и държавите, което представлява риск за финансовата стабилност в Европа; отбелязва, че капиталовите буфери във финансовия сектор са засилени, но възникват предизвикателства в резултат от ниската рентабилност, съчетана с високи равнища на необслужвани кредити; изразява убеждението, че наличието на европейска стратегия за разрешаване на проблема с необслужваните кредити би могло да осигури едно по-широкообхватно решение, съчетаващо смес от допълващи се действия на политиката на национално равнище и когато е целесъобразно, на равнище на ЕС;

10.  счита, че са необходими реформи и инициативи за подобряване на бизнес климата с цел спомагане за повишаване на производителността, ценовата и неценовата конкурентоспособност, инвестициите и заетостта в еврозоната; счита, че са необходими допълнителни усилия за насърчаване на достъпа на МСП до финансиране, което е изключително важен фактор за обновяването и разширяването на предприятията; в този контекст подчертава важността на ориентираните към бъдещето реформи, които са съобразени и с предлагането, и с търсенето;

11.  счита, че добре функциониращите и производителни пазари на труда, съчетани с подходящо равнище на социална защита и диалог, спомагат за увеличаването на заетостта и за осигуряването на устойчив растеж; подчертава значението на поддържането на високи равнища на заетост там, където те са вече постигнати; отбелязва обаче, че недостигът на умения, застаряващите общества, както и редица други предизвикателства, също възпрепятстват по-нататъшния растеж на заетостта и понижаването на равнищата на безработица в държавите членки;

12.  подчертава значението на отговорните и благоприятни за растежа промени по отношение на трудовите възнаграждения, които осигуряват добър жизнен стандарт и са в съответствие с производителността, като се взема предвид конкурентоспособността; отбелязва факта, че ръстът на заплатите се очаква да бъде относително умерен; счита, че ръстът на производителността трябва да представлява приоритетна цел на структурните реформи; изразява съгласие с Комисията, че съществува възможност за ръст на заплатите, който би могъл да бъде свързан с положителните ефекти върху съвкупното потребление;

13.  подчертава, че равнищата на данъчното облагане следва също да подпомагат конкурентоспособността, инвестициите и създаването на работни места; призовава за реформи в данъчното облагане с цел подобряване на събирането на данъци, предотвратяване на избягването на данъци, на данъчните измами и на агресивното данъчно планиране, както и за справяне с високото данъчно бреме върху труда в Европа при гарантиране на устойчивостта на системите за социална закрила; счита, че намаляването на данъчната тежест върху труда ще увеличи заетостта и ще насърчи растежа; подчертава, че където е възможно фискалните стимули могат, включително чрез по-ниски данъци, да подпомогнат вътрешното търсене, социалната сигурност и предлагането на инвестиции и работна сила;

Инвестиции

14.  изразява съгласие, че икономическият подем трябва да бъде подкрепен с публични и частни инвестиции, по-специално в иновации, и отбелязва, че в еврозоната все още има недостиг на инвестиции; приветства факта, че в някои държави членки инвестициите вече надхвърлят равнищата от преди кризата, и изразява съжаление, че в други държави членки инвестициите продължават да изостават или да не набират необходимата скорост; подчертава, че също така са необходими по-нататъшни мерки за преодоляване на натрупания от началото на кризата „недостиг на инвестиции“;

15.  счита, че реформите, които премахват пречките пред частните и публичните инвестиции, биха дали възможност за незабавна подкрепа за стопанската дейност, като в същото време ще спомагат за създаването на условия за дългосрочен устойчив растеж; посочва, че инвестициите в образование, иновации и научноизследователска и развойна дейност биха дали възможност за по-ефективно адаптиране към икономиката, основана на знанието; освен това подчертава, че завършването на съюза на капиталовите пазари е изключително важен фактор за привличане и увеличаване на инвестициите и за подобряване на финансирането за постигане на растеж и работни места;

16.  счита, че изследванията, технологиите и образованието имат жизненоважно значение за дългосрочното икономическо развитие на еврозоната; подчертава различията между държавите членки по отношение на инвестициите в тези области и изтъква, че инвестициите биха допринесли за развитието на иновациите и биха дали възможност за по-ефективно адаптиране към икономиката, основана на знанието, в съответствие с целите на „Европа 2020“;

17.  приветства факта, че навременното постигане на споразумение относно преразглеждането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще спомогне за подобряване на ефективността на този инструмент и за преодоляване на недостатъците при неговото прилагане до момента чрез улесняване на финансирането на повече на брой проекти със сериозен потенциал, като се гарантира стриктното прилагане на концепцията за допълняемост, както и за разширяване на географския обхват и на усвояването, в подкрепа на инвестиции, които в противен случай не биха били реализирани;

18.  отбелязва различните цели на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) в сравнение с ЕФСИ и следователно също така продължаващото значение на европейските структурни и инвестиционни фондове, включително за подпомагане на устойчивите структурни реформи;

19.  подчертава, че един напълно функциониращ съюз на капиталовите пазари в дългосрочен план може да предостави ново финансиране на МСП, като допълва финансирането от банковия сектор; подчертава, че МСП са гръбнакът на европейската икономика, и поради това счита, че увеличаването на достъпа на МСП до финансиране и борбата срещу несигурността за предприятията, свързана с техните дейности, следва да бъдат сред ключовите приоритети, с цел подобряване на конкурентоспособността в еврозоната;, подчертава необходимостта от намаляване на бюрокрацията, опростяване на административните услуги и подобряване на тяхната ефикасност;

Фискални политики

20.  счита, че разумните и далновидни фискални политики играят основна роля за стабилността на еврозоната и на Съюза като цяло; подчертава, че тясната координация на фискалните политики, правилното прилагане и спазване на правилата на Съюза в тази област, включително пълно зачитане на съществуващите клаузи за гъвкавост, са правно изискване и ключов фактор за правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз (ИПС);

21.  приветства в този контекст факта, че публичните финанси изглежда се подобряват, тъй като се очаква намаляване на държавните дефицити в еврозоната; въпреки това, усилията за намаляване на тежестта на дълга трябва да продължат, като същевременно се насърчава икономическият растеж, така че държавите членки да не бъдат уязвими на външни сътресения;

22.  изразява съгласие с Комисията, че държавният дълг остава висок в някои държави членки и че съществува необходимост от постигане на устойчивост на публичните финанси при едновременно насърчаване на икономически растеж и създаване на работни места; отбелязва в този контекст, че ниските лихвени плащания, гъвкавите парични политики, еднократните мерки и други фактори, които облекчават настоящата тежест на дълга са само временни, и поради това подчертава, че е необходимо публичните финанси да придобият устойчив характер, че трябва също така да бъдат отчитани бъдещите пасиви и че следва политиките да бъдат насочени към дългосрочен растеж; посочва, че съществува възможност за повишаване на разходите за обслужване на дълга; подчертава значението на намаляването на общото равнище на дълга;

23.  подчертава, че фискалните позиции на национално равнище и на равнището на еврозоната трябва да създават баланс между дългосрочната устойчивост на публичните финанси в пълно съответствие с Пакта за стабилност и растеж, като се спазват неговите разпоредби за гъвкавост, с краткосрочно макроикономическо стабилизиране;

24.  посочва, че настоящата съвкупна фискална позиция за еврозоната е останала в общи линии неутрална през 2016 г. и се очаква това положение да се запази и през 2017 г.; припомня, че в своето съобщение от 2016 г. Комисията призова за положителна фискална позиция, докато Еврогрупата, след като заключи, че като цяло с неутралната фискална позиция през 2017 г. се постига подходящ баланс, се съгласи да подчертае колко е важно постигането на подходящ баланс между нуждата да се гарантира устойчивост и нуждата да се подпомогнат инвестициите с оглед на укрепване на възстановяването, като по този начин се способства за постигането на по-балансирано съчетание от политики; в този контекст приема за сведение първата оценка на бъдещата фискална позиция, подходяща за еврозоната, изготвена от независимия Европейски фискален съвет (ЕФС), от 20 юни 2017 г.; призовава Комисията и държавите членки да предвидят фискална позиция, съобразена със съответните обстоятелства;

25.  при все това подчертава, че общата позиция следва да отчита и разнородните ситуации в държавите членки и необходимостта от диференциране на фискалните политики, които се изискват от всяка държава членка; подчертава, че концепцията за съвкупна фискална позиция не предполага, че излишъците и дефицитите в различните държави членки могат да се компенсират взаимно;

Специфични за всяка държава препоръки

26.  отбелязва, че за периода държавите членки са постигнали поне „някакъв напредък“ по две трети от препоръките за 2016 г.; счита обаче, че изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки все още изостава и по този начин възпрепятства процеса на сближаване в еврозоната; счита, че държавите членки носят отговорност за последиците от неприлагането на специфичните за всяка държава препоръки, и поради това очаква по-силен ангажимент от страна на държавите членки за предприемане на необходимите действия в областта на политиките въз основа на приетите специфични за всяка държава препоръки;

27.  признава, че държавите членки са постигнали напредък при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки в областта на фискалната политика и активните политики на пазара на труда, като недостатъчен напредък е отбелязан в сфери като конкуренцията в областта на услугите и бизнес средата; очаква по-голям ангажимент от страна на държавите членки при предприемането на необходимите действия в областта на политиката въз основа на специфичните за всяка държава препоръки, чието изпълнение е решаващо за преодоляването на дисбалансите в еврозоната;

28.  приветства препоръката на Комисията за прекратяване на процедурите при прекомерен дефицит за няколко държави членки; приветства миналите и настоящите усилия във фискалната сфера и по отношение на реформите, които са помогнали на тези държави членки да излизат от процедурата при прекомерен дефицит, но настоява, че тези усилия трябва да продължат, за да се гарантира устойчивост на публичните финанси и в дългосрочен план, като същевременно се насърчават растежът и създаването на работни места; призовава Комисията да гарантира правилното прилагане на Пакта за стабилност и растеж, като прилага последователно неговите правила;

29.  отбелязва, че в 12 държави членки са налице макроикономически дисбаланси от различно естество и с различна тежест, докато в шест държави членки дисбалансите са прекомерни; отбелязва заключението на Комисията, че понастоящем няма основания за ускоряване на процедурата при макроикономически дисбаланс за която и да било държава членка;

30.  подчертава, че процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) има за цел да предотврати дисбалансите в държавите членки, за да се предотврати разпространението на отрицателните последици в други държави членки;

31.  поради това счита, че е от съществено значение всички държави членки да предприемат необходимите действия в областта на политиката с цел преодоляване на макроикономическите дисбаланси, по-специално на високите равнища на задлъжнялост, съществуващите излишъци по текущата сметка и дисбалансите по отношение на конкурентоспособността, и да поемат ангажимент за извършването на социално балансирани и приобщаващи структурни реформи, които да гарантират икономическата устойчивост на всяка отделна държава членка, като по този начин се гарантира общата конкурентоспособност и устойчивост на европейската икономика;

Принос по сектори към доклада относно икономическите политики на еврозоната

Заетост и социална политика

32.  счита, че са необходими постоянни усилия, за да се постигне баланс между икономическото и социалното измерение на процеса на европейския семестър и за насърчаване на социално и икономически балансирани структурни реформи, които намаляват неравенствата и насърчават създаването на достойни работни места, което води до качествена заетост, устойчив растеж и социални инвестиции; подкрепя използването на таблицата със социални показатели в рамките на Европейския семестър; призовава за по-голям акцент върху структурните дисбаланси на пазара на труда в специфичните за всяка държава препоръки (CSR);

33.  отправя отново своя призив трите нови основни показателя за заетостта да се поставят при равни условия със съществуващите икономически показатели, като по този начин се гарантира, че вътрешните дисбаланси се оценяват по-добре и се увеличава ефективността на структурните реформи; предлага въвеждането на ненаказателна процедура при социални дисбаланси при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки, така че да се предотврати надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на социалните стандарти, въз основа на ефективно използване на социалните показатели и показателите за заетостта в макроикономическия надзор; отбелязва, че неравенството се е увеличило в около десет държави членки и е едно от основните социално-икономически предизвикателства в ЕС(14);

34.  подчертава факта, че икономически и социално отговорните реформи трябва да се основават на солидарността, интеграцията и социалната справедливост; подчертава, че реформите следва да отчитат и устойчивата подкрепа за социалното и икономическо възстановяване, да водят до създаване на качествени работни места, до насърчаване на социалното и териториалното сближаване, до защита на уязвимите групи и до подобряване на стандарта на живот на всички граждани;

35.  счита, че процесът на европейския семестър следва да помогне за справянето не само със съществуващите, но и със зараждащите се социални предизвикателства, с цел да се гарантира по-голяма икономическа ефективност, съпътствана от по-социално сближаващ Европейски съюз; отчита, в този аспект, необходимостта от оценка на социалното въздействие на политиките на ЕС;

36.  призовава Комисията да осигурява адекватно финансиране за борба с младежката безработица, която продължава да бъде неприемливо висока в ЕС, и да продължи инициативата за младежка заетост (ИМЗ) до края на текущата многогодишна финансова рамка (МФР), като същевременно се подобрят нейното функциониране и прилагане и се вземат под внимание най-новите констатации в специалния доклад на Европейската сметна палата относно младежката заетост и използването на ИМЗ; призовава държавите членки да изпълняват препоръките на Европейската сметна палата и да гарантират, че Гаранцията за младежта е напълно достъпна; изразява съжаление поради бюджетните преразпределения от Европейския социален фонд (ЕСФ), включително Инициативата за младежка заетост, към Европейския корпус за солидарност, които следва да бъдат финансирани с всички налични финансови средства съгласно действащия Регламент за МФР; изтъква необходимостта от количествена и качествена оценка на новосъздадените работни места; подчертава, че финансирането от ЕС не следва да бъде използвано за заместване на изплащането на национални социални помощи;

37.  подчертава факта, че прилагането на гаранцията за младежта следва да бъде засилено на национално, регионално и местно равнище, и изтъква значението на тази гаранция за прехода от училище към работа; подчертава, че трябва да се обръща специално внимание на младите жени и момичета, които могат да се изправят пред препятствия, свързани с пола, при получаването на предложение за качествена заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стаж; подчертава необходимостта да се осигури достигането на Гаранцията за младежта до младите хора, изправени пред многостранно изключване и крайна бедност;

38.  призовава държавите членки да приложат предложенията, съдържащи се в препоръката на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда(15);

39.  счита, че обхватът, ефикасността и ефективността на активните и устойчиви политики на пазара на труда следва да бъдат увеличени с подобаващо финансиране с акцент върху защитата на околната среда, работодателите, работниците, здравето и потребителите; счита, че трябва да се вземат мерки във връзка с явлението бедност сред работещите;

40.  изразява съжаление поради факта, че социалната икономика е пренебрегвана от Комисията в нейния пакет от оценки/препоръки; подчертава, че този сектор се състои от 2 милиона предприятия, в които са заети повече от 14 милиона души и които допринасят за постигането на целите до 2020 г.; призовава Комисията и държавите членки да дадат по-широко признание на социалните предприятия и по-голяма видимост чрез Европейски план за действие за социалната икономика; счита, че липсата на признание се отразява отрицателно върху достъпа до финансиране; призовава Комисията да направи предложение за европейски устав за сдруженията, фондациите и взаимоспомагателните дружества;

41.  припомня необходимостта от подкрепа и засилване на социалния диалог, колективното договаряне и позицията на работещи в системите за определяне на възнагражденията, които играят решаваща роля за постигането на висококачествени условия на труд; подчертава, че стандартите в областта на трудовото право и социалните стандарти играят решаваща роля в социалната пазарна икономика за подпомагането на доходите и насърчаването на инвестициите в капацитет; подчертава, че законодателството на ЕС трябва да зачита правата и свободите на синдикалните организации, да спазва колективните трудови договори в съответствие с практиките на държавите членки и да подкрепя еднаквото третиране на работниците;

42.  призовава Комисията да надгражда върху резолюцията на Европейския парламент, като внесе амбициозни предложения за силен Европейски стълб на социалните права и като следва изцяло социалните цели на Договорите с оглед на подобряването на условията на живот и труд за всички и осигуряването на добри възможности за всички;

43.  предупреждава относно намаляващия дял на заплатите в ЕС, увеличаването на неравенството при заплатите и доходите и увеличаването на бедността сред работещите; припомня, че както Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г., така и Уставът на МОТ от 1919 г., признават необходимостта работниците да печелят гарантиращо жизнен минимум заплащане, както и че всички декларации в областта на правата на човека са единодушни, че възнагражденията следва да са достатъчни за издържането на семейството;

44.  подчертава, че заплатите трябва да позволяват на работниците да задоволяват своите нужди и тези на семействата си, както и че всеки работник в Европейския съюз следва да получава заплата, гарантираща жизнен минимум, която да покрива не само основните нужди от храна, подслон и облекло, но също така да бъде достатъчна за покриване на медицински грижи, образование, транспорт, развлечения и известни икономии за непредвидени събития, като например злополуки и заболявания; подчертава, че това е достойният жизнен стандарт, който следва да осигуряват гарантиращите жизнения минимум възнаграждения на работниците и техните семейства в ЕС;

45.  изисква от Комисията да проучи начините за определяне на това какво би могло да обхваща гарантиращото жизнения минимум възнаграждение и как следва да се измерва с оглед на създаване на референтен инструмент за социалните партньори и за подпомагане на обмена на най-добри практики в това отношение;

46.  припомня, че достойното възнаграждение е важно не само за социалното сближаване, но и за поддържането на силна икономика и производителна работна сила; призовава Комисията и държавите членки да прилагат мерки за подобряване на качеството на труда и за намаляване на дисперсията на трудовите възнаграждения;

47.  посочва непрестанната необходимост от по-добра координация на европейско равнище на системите за социална сигурност, които попадат в компетентността на държавите членки; изтъква абсолютния приоритет за гарантиране на устойчивостта и справедливостта на системите за социална сигурност, които представляват основни стълбове на европейския социален модел; подчертава, че адекватното и устойчиво пенсионно осигуряване е универсално право; призовава държавите членки да осигуряват адекватни и устойчиви пенсии, в контекста на продължаващата демографска промяна; подчертава факта, че пенсионните системи следва да гарантират адекватен доход след пенсиониране над прага на бедността и да позволяват на пенсионерите да поддържат подобаващ жизнен стандарт; счита, че най-добрият начин за гарантиране на устойчиви, сигурни и адекватни пенсии за мъжете и жените е повишаването на общото равнище на заетост и на броя на качествените работни места за всички възрастови групи, както и подобряването на условията на труд и заетост; посочва, че разликите в пенсиите между жените и мъжете остават значителни и имат отрицателни социални и икономически последици; подчертава, в този контекст, значението на приобщаването на жените на пазара на труда и други подходящи мерки за борба срещу разликата в заплащането между двата пола и бедността в напреднала възраст; счита, че реформите на пенсионните системи и по-специално на пенсионната възраст следва да отразяват също така тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, здравето и финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост;

48.  счита, че тези реформи трябва също да вземат предвид положението на милиони работници в Европа, и по-специално на жените, младите хора и самостоятелно заетите лица, подложени на несигурност, периоди на принудителна безработица и намалено работно време;

49.  призовава Комисията да продължава да обръща специално внимание на подобряването на услугите за грижи за деца и на организацията на гъвкаво работно време, на нуждите на застаряващите мъже и жени и други лица на издръжка по отношение на дългосрочните грижи;

50.  подчертава факта, че недостатъчните и неефикасно насочвани инвестиции в областта на развитието на умения и ученето през целия живот, по-специално на цифровите умения и програмирането и на други умения, необходими в отраслите, които бележат растеж, като например зелената икономика, могат да накърнят конкурентната позиция на Съюза; призовава държавите членки да гарантират по-добър обмен на знания, най-добри практики и сътрудничество на равнище на ЕС, за да се спомага за насърчаване на развитието на умения чрез актуализиране на квалификациите и съответните програми за образование, програми за обучение и учебни програми; отбелязва значението на уменията и способностите, придобити в среда на неформалното и самостоятелното учене; поради това подчертава, че е важно да се създаде система за валидиране на неформалните и самостоятелно придобитите форми на знания, особено тези, придобити чрез доброволчески дейности;

51.  счита, че по-добрият подбор на уменията и подобряването на взаимното признаване на професионалните квалификации са необходими за справяне с недостига на умения и несъответствието между търсените и предлаганите умения; отбелязва ролята, която професионалното образование и обучение (ПОО) и професионалните стажове могат да изпълняват в това отношение; призовава Комисията да разработи общоевропейски инструмент за прогнозиране на потребностите от умения, включително умения, необходими в разрастващите се сектори; счита, че с оглед на предвиждането на бъдещите потребности от умения всички заинтересовани страни на пазара на труда трябва да бъдат активно ангажирани на всички равнища;

52.  настоятелно призовава Комисията да внедрява всички подходящи механизми за по-голяма мобилност сред младите хора, включително за стажовете; призовава държавите членки да подкрепят стажовете и да използват пълноценно наличните средства по „Еразъм+“ за стажанти, с цел да се гарантират качеството и привлекателността на този вид обучение; призовава за по-добро прилагане на Регламента за EURES; изтъква, че по-доброто сътрудничество на публичните администрации и заинтересованите страни на местно равнище и по-добрите полезни взаимодействия на равнищата на правителствата биха увеличили обсега и въздействието на програмите;

53.  счита, че достъпът до и качеството на образованието следва да се подобрят; припомня, че ролята на държавите членки е да гарантират достъп до качествено образование и обучение на достъпни цени, въпреки нуждите на пазара на труда в държавите – членки на ЕС; отбелязва, че в много държави членки е необходимо увеличаване на усилията за образоване на работната сила, включително възможности за образование за възрастни и за професионално обучение; поставя особен акцент върху ученето през целия живот, включително за жените, тъй като то дава възможност за преквалификация в условията на постоянно променящия се пазар на труда; призовава за допълнително насочване на предметите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) към момичетата, с цел справяне със съществуващите стереотипи в областта на образованието и водене на борба с дългосрочната безработица, разликите в заплащането и пенсиите, основаващи се на пола;

54.  подчертава необходимостта да се инвестира в хората на възможно най-ранен етап от жизнения цикъл, с цел да се намали неравенството и да се насърчи социалното приобщаване в ранна възраст; поради това призовава за достъп до качествени, приобщаващи и финансово достъпни образование и грижи в ранна детска възраст за всички деца във всички държави членки; подчертава освен това необходимостта от борба срещу стереотипите от най-ранна възраст в училище чрез насърчаване на равенството между половете на всички нива в образованието; насърчава Комисията и държавите членки да прилагат в пълна степен Препоръката относно инвестициите в децата и да следят отблизо постигнатия напредък; призовава Комисията и държавите членки да създадат и въведат инициативи, като например Гаранцията на детето, които да поставят децата в центъра на съществуващите политики за облекчаване на бедността;

55.  подчертава дълбоките промени, които въвеждат бъдещия пазар на труда, след появата на изкуствения интелект; призовава държавите членки и Комисията да създадат инструменти и инициативи за сътрудничество, с участието на социалните партньори, с цел подкрепа на поддържането на умения в този сектор чрез предварително, начално и продължаващо обучение;

56.  в този аспект, а също и като средство за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, призовава да бъдат разгледани, при консултации със социалните партньори, мерките за гъвкава сигурност, в т.ч. работа от разстояние и гъвкаво работно време;

57.  изтъква значението на инвестициите в човешки капитал, които представляват ключов фактор за развитието, конкурентоспособността и растежа;

58.  изтъква, че по-доброто равновесие между професионалния и личния живот, както и засилената равнопоставеност между половете, са от основно значение за подкрепата на участието на жените в пазара на труда; подчертава факта, че ключът към икономическото овластяване на жените е в трансформирането и адаптирането на пазара на труда и на системите за социално подпомагане, за да бъдат вземани предвид жизнените цикли на жените;

59.  приветства предложението за директива относно равновесието между професионалния и личния живот и го разглежда като положителна първа стъпка напред към гарантирането на съвместяването на професионалния и личния живот за мъжете и жените, които полагат грижи за своите деца и за други зависими лица, както и по отношение на увеличаването на участието на жените на пазара на труда; настоява, че гарантирането на подходящо възнаграждение и социална сигурност и закрила са от ключово значение за постигането на тези цели;

60.  призовава Комисията и държавите членки да създадат трансформиращи политики и да инвестират в кампании за повишаване на осведомеността, за да бъдат преодолени стереотипите по отношение на половете и за да се насърчава по-равнопоставено разпределяне на грижите и домашния труд, с поставяне на акцент също така върху правото и необходимостта мъжете да поемат задължения по полагане на грижи, без да бъдат стигматизирани или наказвани;

61.  призовава държавите членки да въведат активни политики и да направят подходящи инвестиции, предназначени специално да подкрепят жените и мъжете, които навлизат, се връщат и остават на пазара на труда след периоди на отпуск по семейни причини или отпуск за полагане на грижи, като предлагат устойчиви и качествени работни места в съответствие с член 27 от Европейската социална харта;

62.  призовава държавите членки да повишат защитата от дискриминация и незаконно уволнение, свързани с баланса между професионалния и личния живот; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да предлагат политики за подобряване на прилагането на мерки за борба с дискриминацията на работното място, в това число чрез повишаване на осведомеността относно законните права, касаещи равно третиране, чрез провеждането на информационни кампании, обръщане на тежестта на доказване и предоставяне на правомощия на националните органи за равно третиране да провеждат официални разследвания по собствена инициатива по въпроси, свързани с равното третиране, и да помагат на потенциални жертви на дискриминация;

63.  подчертава факта, че интеграцията на трайно безработните лица, чрез съобразени с индивидуалните потребности мерки, е основен фактор за воденето на борба срещу бедността и социалното изключване, и в крайна сметка, за устойчивостта на националните системи за социална сигурност; счита, че тази интеграция е необходима с оглед на социалното положение на тези граждани и техните нужди от гледна точка на наличието на достатъчни доходи, подходящо жилищно настаняване, обществен транспорт, здравеопазване и грижи за деца; подчертава необходимостта от по-добро наблюдение на европейско ниво на политиките, прилагани на национално равнище;

64.  изтъква значението на взаимното разбиране на новите форми на труд и заетост, и значението на събирането на данни за сравнение по този въпрос, с цел да се подобри ефективността на законодателството в областта на пазара на труда и в крайна сметка да бъдат повишени заетостта и устойчивият растеж;

65.  призовава за интегрирана стратегия за борба срещу бедността, за да се постигне целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността ; подчертава ролята на схемите за минимален доход на държавите членки в стремежа за намаляване на бедността, по-специално когато са комбинирани с мерки за социална интеграция, с участието на бенефициерите; отправя искане към държавите членки да работят за постепенното установяване на схеми за минимален доход, които са не само адекватни, но също така осигуряват достатъчно покритие и приемане; счита, че адекватен минимален доход означава доход, който е абсолютно необходим за водене на достоен живот и за пълноценно участие в обществото през целия живот; посочва, че за да бъде адекватен, минималният доход трябва да бъде над прага на бедността, така че да може да посреща основните нужди на хората, включително и в непаричен аспект, като например достъп до образование и учене през целия живот, достойно жилищно настаняване, качествени здравни услуги, социални дейности или гражданско участие;

66.  призовава за по-ефикасно, целенасочено и по-внимателно наблюдавано използване на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) от страна на националните, регионалните и местните органи, с цел да се насърчава инвестирането в качествени социални, здравни, образователни и трудови услуги и да бъдат преодолявани енергийната бедност, повишаващите се разходи за живот, социалното изключване, жилищата с изключително лоши условия и незадоволителното качество на жилищния фонд;

67.  призовава Комисията да подпомага държавите членки, когато въвеждат специализирани инвестиционни програми за своите региони, в които безработицата, младежката безработица и дългосрочната безработица надвишават 30%;

68.  призовава Комисията да посвети следващото пролетно заседание на Европейския съвет на социални инвестиции в секторите, за които е сигурно доказано, че насърчават социална и икономическа възвръщаемост (напр.: ранно детско образование и грижи, начално и средно образование, политики за обучение и активни политики за пазара на труда, достъпно и социално жилищно настаняване и здравеопазване);

69.  призовава за дневен ред, който дава по-голяма видимост на позицията на Парламента и който се съобразява с тази позиция преди вземането на решение; призовава за засилване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) в рамките на европейския семестър;

70.  призовава към допълнителни съвместни усилия за подобряване на интеграцията на мигрантите и хората с мигрантски произход в пазара на труда;

Регионални политики

71.  приветства факта, че финансирането на политиката на сближаване представлява 454 милиарда евро по текущи цени за периода 2014 – 2020 г.; подчертава обаче, че политиката на сближаване на ЕС не е само инструмент, а е дългосрочна структурна политика, която е насочена към намаляване на различията в регионалното развитие и насърчаване на инвестициите, заетостта, конкурентоспособността, устойчивото развитие и растежа, и че тя най-важната и всеобхватна политика за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване във всички държави членки, без да се прави разлика между държавите във и извън еврозоната; припомня, че бюджетът на ЕС е 50 пъти по-малък от общите държавни разходи на ЕС-28, като възлиза приблизително на 1 % от БВП на ЕС-28; поради това подчертава, че следва да се създадат полезни взаимодействия между бюджетите на ЕС и на държавите членки, политическите приоритети и действията и проектите, насочени към изпълнението на целите на ЕС, като в същото време се запази балансът на икономическите и социалните измерения на политическата рамка на ЕС; посочва, че изискванията за съфинансиране по линия на ЕСИ фондовете са важен механизъм за постигане на полезни взаимодействия; счита, че следва да се запази единството на бюджета на ЕС; приветства въведените през настоящия програмен период мерки за по-добро привеждане на политиката на сближаване в съответствие със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

o
o   o

72.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на правителствата и националните парламенти на държавите членки и на Европейската централна банка.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0038.
(2) OВ C 92, 24.3.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
(4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
(5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
(6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
(7) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
(8) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
(9) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
(10) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
(11) Заетост и социални тенденции в Европа, Годишен преглед за 2017 г., стр. 11
(12) Пак там, стр. 46.
(13) Доклад на Eurofound относно младежката безработица.
(14) Заетост и социални тенденции в Европа, Годишен преглед за 2017 г., стр.47
(15) OВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1.


Мандат за провеждането на търговските преговори с Австралия
PDF 568kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г., съдържаща препоръка на Европейския парламент към Съвета относно предложения мандат за провеждането на търговските преговори с Австралия (2017/2192(INI))
P8_TA(2017)0419A8-0311/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид съвместното изявление от 15 ноември 2015 г. на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския съвет г-н Доналд Туск и министър-председателя на Австралия Малкълм Търнбул,

—  като взе предвид рамката за партньорство между ЕС и Австралия от 29 октомври 2008 г., както и рамковото споразумение между ЕС и Австралия, сключено на 5 март 2015 г.,

—  като взе предвид други двустранни споразумения между ЕС и Австралия, и по-специално Споразумението за взаимно признаване по отношение на оценката на съответствието, сертификатите и маркировките и Споразумението относно търговията с вина,

—  като взе предвид Пакета за търговията на Комисията, публикуван на 14 септември 2017 г., в който Комисията се ангажира всички бъдещи мандати за водене на търговски преговори да бъдат публични,

—  като взе предвид предходните си резолюции и по-специално тази от 25 февруари 2016 г. относно започването на преговори за споразумения за свободна търговия с Австралия и Нова Зеландия(1), и законодателната си резолюция от 12 септември 2012 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на споразумение между Европейския съюз и Австралия за изменение на споразумението за взаимно признаване(2),

—  като взе предвид комюникето след срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите от Г-20 в Бризбейн на 15 и 16 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление от 22 април 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на министъра на външните работи на Австралия, озаглавено „Към по-тясно партньорство между ЕС и Австралия“,

—  като взе предвид Становище 2/15 на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) от 16 май 2017 г. относно компетентността на Съюза да подпише и сключи Споразумението за свободна търговия със Сингапур(3),

—  като взе предвид проучването на Комисията от 15 ноември 2016 г. относно кумулативното въздействие на бъдещите търговски споразумения върху селското стопанство на ЕС,

—  като взе предвид член 207, параграф 3 и член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 108, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0311/2017),

А.  като има предвид, че ЕС и Австралия работят заедно за справяне с общите предизвикателства по широк спектър от въпроси и си сътрудничат в рамките на редица международни форуми, в т.ч. по въпроси на търговската политика в многостранните отношения;

Б.  като има предвид, че ЕС е третият по големина търговски партньор на Австралия, с годишен двустранен търговски обмен за над 45,5 милиарда евро през 2015 г. и положително търговско салдо от над 19 милиарда евро за ЕС;

В.  като има предвид, че през 2015 г. европейските преки чуждестранни инвестиции в Австралия възлязоха на 145,8 милиарда евро;

Г.  като има предвид, че Австралия е в процес на присъединяване към Споразумението за държавните поръчки;

Д.  като има предвид, че ЕС приключи преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Австралия на 22 април 2015 г.;

Е.  като има предвид, че европейският селскостопански сектор и някои селскостопански продукти, като говеждо, агнешко, млечни продукти, зърнени култури и захар – включително специални видове захар – са особено чувствителни въпроси в тези преговори;

Ж.  като има предвид, че Австралия е третият по големина в света износител на говеждо месо и захар, и е основен участник на световния пазар за износ на млечни продукти и зърнени култури;

З.  като има предвид, че ЕС и Австралия участват в многостранни преговори за по-нататъшно либерализиране на търговията с екологични стоки (Споразумение за екологичните стоки) и на търговията с услуги (Споразумение по търговията с услуги);

И.  като има предвид, че Австралия е страна по приключилите преговори за Транстихоокеанско партньорство, чието бъдеще е несигурно, и по текущите преговори за всеобхватно регионално икономическо партньорство в Азиатско-тихоокеанския регион, които обединяват най-важните търговски партньори на Австралия; като има предвид, че Австралия има действащо споразумение за свободна търговия с Китай от 2015 г. насам;

Й.  като има предвид, че Австралия е поела значителен ангажименти в Транстихоокеанското партньорство за насърчаване на дългосрочното опазване на определени видове и за справяне с незаконния трафик на диви растения и животни чрез засилени мерки за опазване, и като има предвид, че в него също така се предвиждат изисквания за ефективно прилагане на мерки за опазването на околната среда и за ангажиране със засилено регионално сътрудничество; като има предвид, че тези ангажименти следва да служат за ориентир за разпоредбите на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Австралия;

К.  като има предвид, че Австралия е сред най-старите и най-близките партньори на ЕС, споделящи общи ценности и ангажирани с насърчаването на просперитета и сигурността в рамките на световна система, основана на правила;

Л.  като има предвид, че Австралия ратифицира и прилага основните международни спогодби в областта на правата на човека, социалните и трудовите права, както и в сферата на опазването на околната среда, и изцяло зачита принципите на правовата държава;

М.  като има предвид, че Австралия е една от само шестте страни – членки на СТО, които все още нямат преференциален достъп до пазара на ЕС или не са в процес на преговори за тази цел;

Н.  като има предвид, че след съвместното изявление от 15 ноември 2015 г. беше предприето подготвително проучване на осъществимостта и общите амбиции за започване на преговори по споразумение за свободна търговия между ЕС и Австралия; като има предвид, че подготвителното проучване е завършено;

О.  като има предвид, че Парламентът ще трябва да вземе решение дали да даде съгласието си за евентуално Споразумение за свободна търговия между ЕС и Австралия;

Стратегически, политически и икономически контекст

1.  подчертава значението на задълбочаващите се взаимоотношения между ЕС и Азиатско-тихоокеанския регион, наред с другото, за да се насърчава икономическият растеж в Европа и подчертава, че това следва да бъде отразено в търговската политика на ЕС; признава, че Австралия е важна част от тази стратегия и че разширяването и задълбочаването на търговските отношения може да спомогне за постигането на тази цел;

2.  поздравява Австралия за нейния силен и последователен ангажимент във връзка с дневния ред на многостранните търговски преговори;

3.  счита, че пълният потенциал на Съюза за двустранно и регионално сътрудничество може да се реализира само чрез придържането към търговия, базирана на правила и ценности, и че сключването на висококачествено, амбициозно, балансирано и справедливо споразумение за свободна търговия с Австралия в дух на реципрочност и взаимна полза, като същевременно по никакъв начин не се подкопава стремежът за постигане на напредък на многостранно равнище или в прилагането на вече сключени многостранни и двустранни споразумения, е ключова част от тези стратегии; счита, че задълбочаването на двустранното сътрудничество може да бъде трамплин за по-нататъшно многостранно и плурилатерално сътрудничество;

4.  счита, че договарянето на съвременно, задълбочено, амбициозно, балансирано, справедливо и всеобхватно споразумение за свободна търговия е подходящ начин за задълбочаване на двустранното партньорство и за по-нататъшното укрепване на съществуващите, вече утвърдени двустранни отношения в областта на търговията и инвестициите; счита, че тези преговори биха могли да послужат като пример за ново поколение споразумения за свободна търговия, като подчертава значението на допълнителното увеличаване на амбициите, разширяването на границите на едно съвременно споразумение за свободна търговия, като се има предвид високо развитата икономика и регулаторна среда на Австралия;

Подготвително проучване

5.  отбелязва приключването на 6 април 2017 г. на подготвителното проучване между ЕС и Австралия по един взаимно удовлетворителен начин за Комисията и за правителството на Австралия;

6.  приветства навременното приключване от страна на Комисията и публикуването на оценка на въздействието с оглед на осигуряването на възможност за цялостна оценка на възможните ползи и загуби от задълбочаването на търговските и инвестиционните отношения между ЕС и Австралия в интерес на гражданите и предприятията от двете страни, включително най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии, като същевременно се обръща специално внимание на социалните и екологичните въздействия, включително на въздействията върху трудовия пазар на ЕС, и се предвижда и отчита въздействието, което Брекзит може да окаже върху търговските и инвестиционните потоци от Австралия към ЕС, по-специално при подготовката на размяната на предложения и изчисляването на квотите;

Мандат за преговори

7.  призовава Съвета да упълномощи Комисията да започне преговори по споразумение в областта на търговията и инвестициите с Австралия въз основа на резултатите от подготвителното проучване, препоръките от настоящата резолюция, оценката на въздействието и ясни цели;

8.  приветства решението на Комисията да подчертае, че плащанията в рамките на „зелената кутия“ не нарушават търговията и срещу тях не следва да се предприемат антидъмпингови или антисубсидийни мерки;

9.  призовава Съвета да зачита напълно разпределението на правомощията между ЕС и държавите членки, в съответствие със заключенията от Становище 2/15 на Съда на ЕС от 16 май 2017 г., в решението си за приемане на указанията за водене на преговори;

10.  призовава Комисията и Съвета да внесат възможно най-скоро предложение относно бъдещата обща структура на търговските споразумения, като вземат предвид Становище 2/15 на Съда на ЕС относно Споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур, и да направят ясно разграничение между споразумение за търговия и либерализиране на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), което съдържа само въпроси от изключителната компетентност на ЕС, и възможно второ споразумение, което обхваща въпросите, по които правомощията са споделени със държавите членки; подчертава, че това разграничаване ще има последици върху парламентарния процес на ратификация и че не е начин за заобикаляне на националните демократични процеси, а е въпрос на демократично делегиране на отговорности въз основа на европейските договори; призовава за активното участие на Парламента във всички текущи и бъдещи преговори за споразумения за свободна търговия на всички етапи от процеса;

11.  призовава Комисията, при представяне на окончателния текст на споразуменията за подпис и сключване, и Съвета, при вземане на решение относно подписването и сключването, напълно да зачитат разпределението на правомощията между ЕС и неговите държави членки;

12.  призовава Комисията да проведе преговорите по възможно най-прозрачен начин, като същевременно не се подкопава преговорната позиция на Съюза, като се гарантира най-малко степента на прозрачност и публични консултации, приложени за преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) със САЩ чрез непрекъснат диалог със социалните партньори и гражданското общество, както и в пълна степен да се спазват най-добрите практики, установени по време на други преговори; приветства инициативата на Комисията да публикува всичките си препоръки за указания за водене на преговори за търговски споразумения и счита това за положителен прецедент; настоятелно призовава Съвета да последва този пример и да публикува указанията за водене на преговорите веднага след тяхното приемане;

13.  подчертава, че споразуменията за свободна търговия трябва да водят до подобряване на достъпа до пазара и улесняване на търговията на място, до създаване на достойни работни места, гарантиране на равенство между мъжете и жените в интерес на гражданите и на двете страни, насърчаване на устойчивото развитие, отстояване на стандартите на ЕС, защита на услугите от общ интерес и спазване на демократичните процедури, като същевременно се повишат възможностите на ЕС за износ;

14.  подчертава, че едно амбициозно споразумение трябва да урежда по съдържателен начин инвестициите, търговията на стоки и услуги (като се основава на неотдавнашните препоръки на Парламента във връзка със запазването на политическото пространство и чувствителните сектори), митниците и улесняването на търговията, цифровизацията, електронната търговия и защитата на данните, научните изследвания в областта на технологиите и подкрепата за иновациите, обществените поръчки, енергетиката, държавните предприятия, конкуренцията, устойчивото развитие, въпросите от регулаторен характер, като например високите санитарни и фитосанитарни стандарти и други норми за селскостопанските и хранителни продукти, без отслабване на високите стандарти на ЕС, силни и приложими ангажименти по отношение на трудовите и екологичните стандарти, както и борбата с избягването на данъци и корупцията, като същевременно остава в обхвата на изключителната компетентност на Съюза и също така обръща специално внимание на потребностите на микропредприятията и МСП;

15.  призовава Съвета изрично да признае в указанията за водене на преговори задълженията на другата страна към коренното население и да позволи запазването на вътрешно предпочитани схеми в това отношение; подчертава, че споразумението следва да потвърди ангажираността на двете страни с Конвенция 169 на МОТ за правата на коренното население;

16.  подчертава, че неподходящото управление на рибарството и незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов могат да имат значително отрицателно въздействие върху търговията, развитието и околната среда и че страните трябва да поемат значими ангажименти за опазване на акулите, скатовете, костенурките и морските бозайници и за предотвратяване на прекомерния улов, свръхкапацитета и ННН риболова;

17.  подчертава, че принципът на заместване, намаляване и усъвършенстване на използването на животни за научни цели е твърдо заложен в законодателството на ЕС; подчертава, че е от първостепенно значение съществуващите мерки на ЕС за изпитвания и научни изследвания върху животни да не бъдат прекратени или намалени, бъдещите разпоредби за използването на животни да не бъдат ограничени и научноизследователските институти на ЕС да не бъдат поставени в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията; счита, че страните трябва да се стремят към привеждане в съответствие на най-добрите практики в областта на заместването, намаляването и усъвършенстването с нормативната уредба с цел повишаване на ефективността на изследванията, намаляване на разходите и намаляване на необходимостта от използване на животни;

18.  подчертава необходимостта от включване на мерки за премахване на фалшифицирането на продукти на хранително-вкусовата промишленост от селскостопански произход;

19.  подчертава, че за да бъде споразумението за свободна търговия наистина изгодно за икономиката на ЕС, в указанията за водене на преговори следва да бъдат включени следните аспекти:

   a) либерализация на търговията със стоки и услуги и реални възможности и за двете страни за достъп до пазара на стоки и услуги на другата страна чрез премахване на ненужните регулаторни пречки, като същевременно се гарантира, че нищо в споразумението не възпрепятства страните от регулиране, по пропорционален начин, с оглед постигането на легитимните цели на политиката; това споразумение трябва i) да не възпрепятства страните при определянето, регулирането, предоставянето и подпомагането на услуги от общ интерес и трябва да съдържа изрични разпоредби относно това; ii) да не изисква от правителствата да приватизират която и да било услуга, нито да ги възпрепятства да разширяват спектъра на предоставяните от тях обществени услуги; iii) да не възпрепятства правителствата да връщат обратно под обществен контрол услуги, които преди това са решили да приватизират, като водоснабдяване, образование, здравеопазване и социални услуги, да не намалява високите здравни, хранителни, потребителски, екологични, трудови стандарти и стандартите за безопасност в ЕС или да ограничава публичното финансиране на изкуствата и културата, образованието, здравеопазването и социалните услуги, както се случи с предишни търговски споразумения; ангажиментите следва да бъдат поети въз основа на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС); подчертава в тази връзка, че стандартите, изисквани от европейските производители, трябва да бъдат запазени;
   б) доколкото споразумението може да включва глава относно вътрешното регулиране, преговарящите не трябва да включват проверки за необходимост;
   в) ангажименти относно антидъмпингови и изравнителни мерки, които надхвърлят правилата на СТО в тази област, евентуално изключващи тяхното прилагане, когато са налице достатъчно общи стандарти за конкуренция и сътрудничество;
   г) намаляване на ненужните нетарифни бариери и укрепване и разширяване на диалозите за регулаторното сътрудничество на доброволна основа, когато е практически осъществимо и взаимноизгодно, като същевременно не се ограничава способността на всяка от страните да осъществява своите регулаторни, законодателни и свързани с политиките дейности, като се има предвид, че регулаторното сътрудничество трябва да цели да бъде от полза за управлението на световната икономика чрез засилено сближаване и сътрудничество в областта на международните стандарти и регулаторното хармонизиране, например чрез приемането и прилагането на стандартите, установени от Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), като същевременно се гарантира най-високо равнище на защита на потребителите (например безопасност на храните), околната среда (например здравето на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията), социалната и трудова закрила;
   д) значителни отстъпки относно обществените поръчки на всички равнища на управление, включително в държавните предприятия и предприятията със специални или изключителни права, които да гарантират достъп до пазара за европейските дружества в стратегически сектори и същата степен на отвореност, като тази на пазарите на обществените поръчки на ЕС, като се има предвид, че опростените процедури и прозрачността за оферентите, включително за тези от други държави, също могат да бъдат ефективни инструменти за предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността в държавната администрация, като в същото време се изразходват ефективно средствата на данъкоплатците, по отношение на качеството на предоставяне, ефикасност, ефективност и отчетност; гаранции, че при възлагането на договори за обществени поръчки се прилагат екологични и социални критерии;
   е) отделна глава, отчитаща потребностите и интересите на микропредприятията и МСП във връзка с въпроси, свързани с улесняването на достъпа до пазара, включително, но не само, повишена съвместимост на техническите стандарти и оптимизирани митнически процедури с цел създаване на конкретни възможности за стопанска дейност и насърчаване на тяхната интернационализация;
   ж) с оглед на Становище 2/15 на Съда на Европейския съюз относно Споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур, според което търговията и устойчивото развитие попадат в изключителната компетентност на ЕС и устойчивото развитие е неразделна част от общата търговска политика на ЕС, една солидна и амбициозна глава за устойчивото развитие е неделима част от всяко потенциално споразумение; разпоредби за ефективни инструменти за диалог, мониторинг и сътрудничество, включително задължителни и приложими разпоредби, които са предмет на подходящи и ефективни механизми за уреждане на спорове и вземат под внимание различни методи за принудително изпълнение, механизъм, основан на санкции, като в същото време се дава възможност на социалните партньори и гражданското общество да участват по подходящ начин, както и тясно сътрудничество с експерти от съответните многостранни организации; разпоредби в главата, обхващаща трудовите и екологичните аспекти на търговията и значението на устойчивото развитие в контекста на търговията и инвестициите, предвиждащи насърчаване на придържането към и ефективното прилагане на съответните международно признати принципи и правила, като например основните трудови стандарти, четирите приоритетни конвенции на МОТ относно управлението и многостранните споразумения в областта на околната среда, включително тези, свързани с изменението на климата;
   з) изискването страните да насърчават корпоративната социална отговорност (КСО), включително по отношение на международно признатите инструменти, както и използване на секторните насоки на ОИСР и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;
   и) всеобхватни разпоредби относно либерализацията на инвестициите в областите на компетентност на Съюза, като се взема предвид неотдавнашното развитие в политиката, например Становище 2/15 на Съда на Европейския съюз относно Споразумението за свободна търговия ЕС – Сингапур от 16 май 2017 г.;
   й) строги и приложими мерки относно признаването и защитата на правата върху интелектуалната собственост, в т.ч. географските означения за вината и алкохолните напитки и други селскостопански и хранителни продукти, като се вземат за еталон разпоредите относно сектора на вината в споразумението между ЕС и Австралия и едновременно с това се цели подобряване на съществуващата правна рамка и осигуряване на висока степен на защита за всички географски означения; опростени митнически процедури и опростени и гъвкави правила за произход, които са подходящи за сложния свят на световните вериги за създаване на стойност, включително по отношение на повишаването на прозрачността и отчетността в тях, и прилагане, когато това е възможно, на многостранни правила за произход или в други случаи на необременяващи правила за произход като „промяна на тарифна подпозиция“;
   к) балансиран и амбициозен резултат в главите за селското стопанство и рибарството, който може единствено да даде тласък на конкурентоспособността и да е от полза както за потребителите, така и за производителите, ако отделя дължимото внимание на интересите на всички европейски производители и потребители, като се отчита фактът, че съществуват множество чувствителни селскостопански продукти, които следва да бъдат третирани по подходящ начин, например чрез тарифни квоти или предоставяне на достатъчно дълги преходни периоди, като се вземе надлежно под внимание кумулативното въздействие на търговските споразумения върху селското стопанство и като потенциално се изключват от обхвата на преговорите най-уязвимите сектори; включване на използваема, ефективна подходяща и бърза двустранна защитна клауза, позволяваща временно прекратяване на преференциите, ако вследствие на влизането в сила на търговското споразумение увеличеният внос причинява или застрашава да причини сериозни щети на някои чувствителни сектори;
   л) амбициозни разпоредби, даващи възможност за пълноценно функциониране на цифровата екосистема, и насърчаване на трансграничните потоци от данни, включително принципи като лоялна конкуренция и амбициозни правила за трансгранично прехвърляне на данни при пълно спазване и без да се засягат разпоредбите на настоящите и бъдещите правила на ЕС за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот, като се има предвид, че потоците от данни са съществен двигател на икономиката на услугите и важен елемент на световните вериги за създаване на стойност за традиционните производствени предприятия и че поради това неоправданите изисквания за локализация следва да бъдат ограничени във възможно най-голяма степен; защитата на данните и неприкосновеността на личния живот не са търговски бариери, а основни права, залегнали в член 39 от ДЕС и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
   м) конкретни, ясни разпоредби относно третирането на отвъдморските страни и територии (OCT) и най-отдалечените региони (НОР), за да се гарантира надлежното отчитане на техните специфични интереси по време на преговорите;

Роля на Парламента

20.  подчертава, че след Становище 2/15 на Съда на ЕС относно Споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур ролята на Парламента следва да се засили на всеки етап от преговорите за споразумение за свободна търговия с ЕС, от приемането на мандата до окончателното сключване на споразумението; очаква започването на преговорите с Австралия, които ще следи отблизо, и се надява да допринесе за успешното им приключване; припомня на Комисията нейното задължение да предоставя незабавно на Парламента изчерпателна информация на всички етапи от преговорите (преди и след съответните кръгове на преговори); поема ангажимент да разглежда законодателните и регулаторните проблеми, които могат да възникнат в контекста на преговорите и на бъдещото споразумение, без това да засяга прерогативите му на съзаконодател; изтъква отново основната си отговорност да представлява гражданите на ЕС и се надява да съдейства за всеобхватни и открити обсъждания по време на преговорния процес;

21.  припомня, че Парламентът ще трябва да даде своето одобрение за бъдещото споразумение, както е посочено в ДФЕС, и че по тази причина неговите позиции следва да бъдат надлежно вземани под внимание на всички етапи; призовава Комисията и Съвета да поискат одобрението на Парламента преди неговото прилагане, а също и да интегрират тази практика в междуинституционалното споразумение;

22.  припомня, че Парламентът ще наблюдава изпълнението на бъдещото споразумение;

o
o   o

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и за сведение, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Австралия.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0064.
(2) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 210.
(3) ECLI:EU:C:2017376


Мандат за провеждането на търговските преговори с Нова Зеландия
PDF 572kWORD 61k
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г., съдържаща препоръка на Европейския парламент към Съвета относно предложения мандат за провеждането на търговските преговори с Нова Зеландия (2017/2193(INI))
P8_TA(2017)0420A8-0312/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид съвместното изявление от 29 октомври 2015 г. на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския съвет Доналд Туск и министър-председателя на Нова Зеландия Джон Кий,

—  като взе предвид Съвместната декларация за отношенията и сътрудничеството между Европейския съюз и Нова Зеландия от 21 септември 2007 г. и Споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството (PARC) между ЕС и Нова Зеландия, подписано на 5 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид Пакета в областта на търговията на Комисията, публикуван на 14 септември 2017 г., в който Комисията се ангажира всички бъдещи мандати за водене на търговски преговори да бъдат публикувани,

—  като взе предвид Споразумението между ЕС и Нова Зеландия за сътрудничество и административна взаимопомощ по митнически въпроси, подписано на 3 юли 2017 г.,

—  като взе предвид други двустранни споразумения между ЕС и Нова Зеландия, и по-специално Споразумението за санитарните мерки, приложими за търговията с живи животни и с продукти от животински произход и Споразумението за взаимно признаване по отношение на оценката за съответствие,

—  като взе предвид предходните си резолюции и по-специално тези от 25 февруари 2016 г. относно започването на преговори за споразумения за свободна търговия с Австралия и Нова Зеландия(1), и законодателната си резолюция от 12 септември 2012 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на споразумение между Европейския съюз и Нова Зеландия за изменение на споразумението за взаимно признаване(2),

—  като взе предвид комюникето след срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите от Г-20 в Бризбейн на 15 и 16 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление от 25 март 2014 г. на председателя Ван Ромпьой, на председателя Барозу и на министър-председателя Кий относно задълбочаването на партньорството между Нова Зеландия и Европейския съюз,

—  като взе предвид Становище 2/15 на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) от 16 май 2017 г. относно компетентността на Съюза самостоятелно да подпише и сключи Споразумението за свободна търговия със Сингапур(3),

—  като взе предвид проучването на Комисията от 15 ноември 2016 г. относно кумулативните ефекти на бъдещите търговски споразумения върху селското стопанство в ЕС, публикувано от Комисията,

—  като взе предвид проектодоклада на своята комисия по външна търговия относно цифрова търговска стратегия (2017/2065(INI)),

—  като взе предвид член 207, параграф 3 и член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 108, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0312/2017),

А.  като има предвид, че ЕС и Нова Зеландия работят заедно за справяне с общи предизвикателства по широк спектър от въпроси и си сътрудничат в рамките на редица международни форуми, в т.ч. по въпроси на търговската политика в многостранните отношения;

Б.  като има предвид, че през 2015 г. ЕС беше вторият по големина търговски партньор на Нова Зеландия в търговията със стоки след Австралия, като търговията със стоки между ЕС и Нова Зеландия достигна 8,1 милиарда евро, а търговията с услуги 4,3 милиарда евро;

В.  като има предвид, че през 2015 г. размерът на преките чуждестранни инвестиции на ЕС в Нова Зеландия достигна почти 10 милиарда евро;

Г.  като има предвид, че Нова Зеландия е страна по Споразумението за държавните поръчки;

Д.  като има предвид, че ЕС приключи преговорите по Споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството (PARC) между ЕС и Нова Зеландия на 30 юли 2014 г.;

Е.  като има предвид, че европейското селско стопанство и някои селскостопански продукти, като говеждото, телешкото и овчето месо, млечните продукти, зърнените култури и захарта – включително специалните захари – са особено чувствителни въпроси в тези преговори;

Ж.  като има предвид, че Нова Зеландия е световният лидер в износа на масло, вторият най-голям износител на мляко на прах и важен износител на световния пазар на други млечни продукти, както и на говеждо, телешко и овче месо;

З.  като има предвид, че ЕС и Нова Зеландия участват в многостранни преговори за по-нататъшно либерализиране на търговията с екологични стоки (Споразумение за екологичните стоки) и на търговията с услуги (Споразумение по търговията с услуги);

И.  като има предвид, че ЕС признава адекватната защита на личните данни в Нова Зеландия;

Й.  като има предвид, че Нова Зеландия е страна в приключилите преговори за Транстихоокеанско партньорство, чието бъдеще остава несигурно, и текущите преговори за всеобхватно регионално икономическо партньорство в Източна Азия, обединяващо най-важните ѝ търговски партньори; като има предвид, че Нова Зеландия има действащо споразумение за свободна търговия с Китай от 2008 г. насам;

К.  като има предвид, че Нова Зеландия пое значителни ангажименти в рамките на Транстихоокеанско партньорство за насърчаване на дългосрочното опазване на определени видове и за справяне с незаконния трафик на диви животни чрез засилени мерки за опазването им и като има предвид, че тя също постави изисквания за ефективно прилагане на мерки за защита на околната среда и за участие в засилено регионално сътрудничество; като има предвид, че подобни ангажименти следва да служат като референтен показател за споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Нова Зеландия;

Л.  като има предвид, че Нова Зеландия е сред най-старите и най-близки партньори на ЕС, споделяща общи ценности и ангажимент за насърчаване на просперитета и сигурността в рамките на глобална основана на правила система;

M.  като има предвид, че Нова Зеландия е ратифицирала и прилага основните международни спогодби относно правата на човека, социалните и трудовите права и опазването на околната среда и изцяло зачита принципите на правовата държава;

Н.  като има предвид, че Нова Зеландия е сред само шестте членове на СТО, които все още нямат никакъв преференциален достъп до пазара на ЕС и не са започнали преговори за тази цел;

O.  като има предвид, че след съвместното изявление от 29 октомври 2015 г. беше предприето подготвително проучване на осъществимостта и общата амбиция за започване на преговори за споразумение за свободна търговия между ЕС и Нова Зеландия; като има предвид, че това подготвително проучване е завършено;

П.  като има предвид, че Парламентът ще трябва да вземе решение дали да даде съгласието си за евентуалното ССТ между ЕС и Нова Зеландия;

Стратегически, политически и икономически контекст

1.  подчертава значението на задълбочаването на отношенията между ЕС и азиатско-тихоокеанския регион, наред с другото за насърчаването на икономическия растеж в Европа, и посочва, че това е отразено в търговската политика на ЕС; признава, че Нова Зеландия е важна част от тази стратегия и че разширяването и задълбочаването на търговските отношения може да спомогне за постигането на тази цел;

2.  поздравява Нова Зеландия за нейния силен и последователен ангажимент по отношение на дневния ред на многостранните търговски преговори;

3.  счита, че пълният потенциал на стратегиите на Съюза за двустранно и регионално сътрудничество може да се реализира само чрез придържането към основана на правила и ценности търговия и че сключването на висококачествено, амбициозно и балансирано споразумение за свободна търговия (ССТ) с Нова Зеландия в дух на реципрочност и взаимна изгода, като с това по никакъв начин не се подкопава стремежът за постигане на напредък на многостранно равнище, нито прилагането на вече сключени многостранни и двустранни споразумения, е изключително важна част от тези стратегии; счита, че задълбочаването на двустранното сътрудничество може да бъде основа за по-нататъшно многостранно и плурилатерално сътрудничество;

4.  счита, че договарянето на съвременно, задълбочено, амбициозно, балансирано, справедливо и всеобхватно ССТ е подходящо средство за задълбочаване на двустранното партньорство и за по-нататъшното укрепване на съществуващите, вече утвърдени двустранни отношения в областта на търговията и инвестициите; счита, че тези преговори биха могли да послужат като пример за ново поколение споразумения за свободна търговия, като подчертава значението на стремежа към още по-амбициозно споразумение, излизащо отвъд границите на съвременното ССТ, предвид високо развитата икономика и регулаторна среда на Нова Зеландия;

5.  подчертава, че ЕС и Нова Зеландия са сред световните лидери в областта на политиките за устойчива околна среда и че в това отношение те имат възможността да договорят и прилагат една много амбициозна глава за устойчиво развитие;

6.  предупреждава за риска от силен дисбаланс в свързаните със селското стопанство разпоредби на споразумението в ущърб на Европейския съюз и срещу изкушението селското стопанство да се използва като разменна монета с цел увеличаване на достъпа до пазара на Нова Зеландия за промишлените продукти и услуги;

Подготвителното проучване

7.  отбелязва приключването на подготвителното проучване относно ЕС и Нова Зеландия на 7 март 2017 г. по взаимно удовлетворителен начин за Комисията и за правителството на Нова Зеландия;

8.  приветства своевременното завършване и публикуване от страна на Комисията на оценката на въздействието от гледна точка на осигуряването на възможност за внимателно претегляне на възможните ползи и загуби от засилването на връзките в областта на търговията и инвестициите между ЕС и Нова Зеландия в интерес на гражданите и предприятията от двете страни, включително от най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии, като същевременно се обръща специално внимание на социалните и екологичните въздействия, включително на въздействията върху трудовия пазар на ЕС, и за предвиждане и отчитане на въздействието, което Брекзит може да окаже върху търговските и инвестиционните потоци от Нова Зеландия към ЕС, по-специално при подготовката на размяната на предложения и изчисляването на квоти;

Мандат за преговори

9.  призовава Съвета да упълномощи Комисията да започне преговори за сключване на споразумение в областта на търговията и инвестициите с Нова Зеландия въз основа на резултатите от подготвителното проучване, препоръките от настоящата резолюция, оценката на въздействието и ясни цели;

10.  призовава Съвета да зачита напълно разпределението на правомощията между ЕС и държавите членки, в съответствие със заключенията, които могат да бъдат направени от Становище 2/15 на Съда на ЕС от 16 май 2017 г., в решението си за приемане на указанията за водене на преговори;

11.  призовава Комисията и Съвета да внесат възможно най-скоро предложение относно бъдещата обща структура на търговските споразумения, като вземат предвид Становище 2/15 на Съда на ЕС относно Споразумението за свободна търговия ЕС–Сингапур и да направят ясно разграничение между споразумение за търговия и либерализиране на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), което съдържа само въпроси от изключителната компетентност на ЕС, и възможно второ споразумение, което обхваща въпросите, по които има споделена компетентност с държавите членки; подчертава, че едно такова разграничаване ще се отрази върху процеса на парламентарна ратификация и че то няма за цел заобикаляне на националните демократични процеси, а е въпрос на демократично делегиране на отговорности въз основа на европейските договори; призовава за активното включване на Парламента във всички текущи и бъдещи преговори за споразумения за свободна търговия на всички етапи от процеса;

12.  призовава Комисията, при представяне на окончателния текст на споразуменията за подпис и сключване, и Съвета, при вземане на решение относно подписването и сключването, напълно да зачитат разпределението на компетентността между ЕС и неговите държави членки;

13.  призовава Комисията да води преговорите по възможно най-прозрачен начин, без да се подкопава преговорната позиция на Съюза, гарантирайки най-малко същата степен на прозрачност и публични консултации както при воденето на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции със САЩ, чрез непрекъснат диалог със социалните партньори и гражданското общество, както и да спазва в пълна степен най-добрите практики, установени по време на други преговори; приветства инициативата на Комисията да публикува всички свои препоръки за указания за водене на преговори за търговски споразумения и счита това за положителен прецедент; настоятелно призовава Съвета да последва този пример и да публикува указанията за водене на преговорите веднага след приемането им;

14.  подчертава, че ССТ трябва да водят до подобряване на достъпа до пазара и улесняване на търговията на място, до създаване на работни места с достойни условия на труд, гарантиране на равенство между мъжете и жените в интерес на гражданите и на двете страни, насърчаване на устойчивото развитие, защита на стандартите на ЕС, защита на услугите от общ интерес и спазване на демократичните процедури, като същевременно повишават възможностите за износ на ЕС;

15.  подчертава, че едно амбициозно споразумение трябва да урежда по смислен начин инвестициите, търговията със стоки и услуги (като се съобразява с последните препоръки на Парламента във връзка със запазването на политическото пространство и чувствителните сектори), улесняването на митническите процедури и търговията, цифровизацията, електронната търговия и защитата на данните, научните изследвания в областта на технологиите и подкрепата за иновациите, обществените поръчки, енергетиката, държавните предприятия, конкуренцията, устойчивото развитие, въпроси от регулаторен характер, като високите санитарни и фитосанитарни стандарти и други норми по отношение на селскостопанските и хранителни продукти, без да се занижават високите стандарти на ЕС, поемането на твърди и приложими ангажименти по отношение на трудовите и екологичните стандарти, както и борбата с избягването на данъци и корупцията, като същевременно остава в рамките на изключителната компетентност на Съюза, като през цялото време обръща специално внимание на потребностите на микропредприятията и МСП;

16.  призовава Съвета изрично да признае задълженията на другата страна към коренното население;

17.  подчертава, че ЕС е световен лидер в областта на насърчаването на политиката за хуманно отношение към животните и, че като се има предвид фактът, че ССТ между ЕС и Нова Зеландия ще засегне милиони селскостопански животни, Комисията трябва да гарантира, че страните поемат твърди ангажименти за подобряване на хуманното отношение към животните и закрилата на животните, отглеждани в стопанства;

18.  подчертава, че незаконната търговия с дива флора и фауна има значителни екологични, икономически и социални последици, и че едно амбициозно споразумение трябва да насърчава опазването на всички видове от дивата флора и фауна и техните местообитания и решително да се противопоставя на незаконното залавяне, търговия и транспортиране на диви видове;

19.  подчертава, че неподходящото управление на рибарството и незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов могат да имат значително отрицателно въздействие върху търговията, развитието и околната среда и че страните трябва да поемат значими ангажименти за опазване на акулите, скатовете, костенурките и морските бозайници и за предотвратяване на прекомерния улов, свръхкапацитета и ННН риболов;

20.  подчертава, че за да бъде едно ССТ наистина изгодно за икономиката на ЕС, в указанията за водене на преговори следва да бъдат включени следните аспекти:

   а) либерализация на търговията със стоки и услуги и реални възможности и за двете страни за достъп до пазара на стоки и услуги на другата страна чрез премахване на ненужните регулаторни пречки, като същевременно се гарантира, че нищо в споразумението не възпрепятства страните при регулирането, по пропорционален начин, с оглед постигане на легитимни цели на политиката; това споразумение трябва i) да не възпрепятства страните при определянето, регулирането, предоставянето и подпомагането на услуги от общ интерес и трябва да съдържа изрични разпоредби относно това; ii) да не изисква от правителствата да приватизират която и да било услуга, нито да ги възпрепятства да разширяват спектъра на предоставяните от тях обществени услуги; iii) да не възпрепятства правителствата да връщат обратно под обществен контрол услуги, които преди това са избрали да приватизират, като водоснабдяване, образование, здравеопазване и социални услуги, да не занижава високите здравни, хранителни, потребителски, екологични, трудови стандарти и стандартите за безопасност в ЕС или да ограничава публичното финансиране на изкуствата и културата, образованието, здравеопазването и социалните услуги, както се случи с предишни търговски споразумения; ангажиментите следва да се поемат въз основа на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС); подчертава в тази връзка, че стандартите, изисквани от европейските производители, трябва да бъдат запазени;
   б) доколкото споразумението може да включва глава относно вътрешното регулиране, преговарящите не трябва да включват проверки за необходимост;
   в) ангажименти относно антидъмпингови и изравнителни мерки, които надхвърлят правилата на СТО в тази област, евентуално изключващи тяхното прилагане, когато са налице достатъчно общи стандарти за конкуренция и сътрудничество;
   г) намаляване на ненужните нетарифни бариери и укрепване и разширяване на диалога по регулаторното сътрудничество на доброволна основа, когато е практически осъществимо и взаимноизгодно, като същевременно не се ограничава способността на всяка от страните да осъществява своите регулаторни, законодателни и свързани с политиките дейности, като се има предвид, че регулаторното сътрудничество трябва да цели да бъде от полза за управлението на световната икономика чрез засилено сближаване и сътрудничество в областта на международните стандарти и регулаторното хармонизиране, например чрез приемането и прилагането на стандартите, установени от Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), като същевременно се гарантира най-високо равнище на защита на потребителите (например безопасност на храните), околната среда (например здравето на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията), социалната и трудова закрила;
   д) значителни отстъпки относно обществените поръчки на всички равнища на управление, включително в държавните предприятия и предприятията със специални или изключителни права, които да гарантират достъп до пазара за европейските дружества в стратегически сектори и същата степен на отвореност, като тази на пазарите на обществените поръчки на ЕС, като се има предвид, че опростените процедури и прозрачността за оферентите, включително за тези от други държави, също могат да бъдат ефективни инструменти за предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността в държавната администрация, като в същото време се изразходват ефективно средствата на данъкоплатците, по отношение на качеството на предоставяне, ефикасност, ефективност и отчетност; гаранции, че при възлагането на договори за обществени поръчки се прилагат екологични и социални критерии;
   е) отделна глава, отчитаща потребностите и интересите на микропредприятията и МСП във връзка с въпроси, свързани с улесняването на достъпа до пазара, включително, но не само, повишена съвместимост на техническите стандарти и оптимизирани митнически процедури с цел създаване на конкретни възможности за стопанска дейност и за насърчаване на тяхната интернационализация;
   ж) предвид Становище 2/15 на Съда на Европейския съюз относно Споразумението за свободна търговия ЕС–Сингапур, според което търговията и устойчивото развитие попадат в изключителната компетентност на ЕС и устойчивото развитие е неразделна част от общата търговска политика на ЕС, солидната и амбициозна глава за устойчивото развитие е абсолютно необходима част от всяко потенциално споразумение; разпоредби за ефективни инструменти за диалог, мониторинг и сътрудничество, включително обвързващи и приложими разпоредби, подлежащи на подходящи и ефективни механизми за уреждане на спорове, които предвиждат, в допълнение към различните методи за принудително изпълнение, и механизъм за налагане на санкции, като се осигурява възможност за подходящо участие на социалните партньори и гражданското общество, както и за тясно сътрудничество с експерти от съответни многостранни организации; разпоредби в главата, обхващаща трудовите и екологичните аспекти на търговията и значението на устойчивото развитие в контекста на търговията и инвестициите, предвиждащи насърчаване на придържането към и ефективното прилагане на съответните международно признати принципи и правила, като например основните трудови стандарти, четирите приоритетни конвенции за управлението на МОТ и многостранните споразумения в областта на околната среда, включително тези, свързани с изменението на климата;
   з) изискването страните да насърчават корпоративната социална отговорност (КСО), включително по отношение на международно признатите инструменти, както и възприемане на секторните насоки на ОИСР и Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека;
   и) всеобхватни разпоредби относно либерализацията на инвестициите в рамките на компетентността на Съюза, като се вземат предвид последните събития в областта на политиката, например Становище 2/15 на Съда на Европейския съюз относно Споразумението за свободна търговия ЕС–Сингапур от 16 май 2017 г.;
   й) строги и приложими мерки относно признаването и защитата на правата върху интелектуалната собственост, в т.ч. географските означения за вината и алкохолните напитки и други селскостопански и хранителни продукти; опростените митнически процедури и опростени и гъвкави правила за произход, които са подходящи за сложния свят на глобалните вериги за създаване на стойност, включително по отношение на повишаването на прозрачността и отчетността в тях, и прилагане, когато това е възможно, на многостранни правила за произход или в други случаи на необременяващи правила за произход като „промяна на тарифна подпозиция“;
   к) балансиран и амбициозен резултат в главите за селското стопанство и рибарството, който може единствено да даде тласък на конкурентоспособността и да е от полза както за потребителите, така и за производителите, ако отделя дължимото внимание на интересите на всички европейски производители и потребители, като се отчита фактът, че съществуват множество чувствителни селскостопански продукти, които следва да бъдат третирани по съответния начин, например чрез тарифни квоти или предоставяне на достатъчно дълги преходни периоди, като се взима надлежно под внимание кумулативното въздействие на търговските споразумения в областта на селското стопанство и като потенциално се изключват от обхвата на преговорите най-уязвимите сектори; включване на използваема, ефективна, подходяща и бърза двустранна защитна клауза, позволяваща временно прекратяване на преференциите, ако вследствие на влизането в сила на търговското споразумение увеличеният внос причинява или застрашава да причини сериозни щети на някои чувствителни сектори;
   л) амбициозни разпоредби, даващи възможност за пълноценното функциониране на цифровата екосистема, и насърчаване на трансграничните потоци от данни, включващи принципи като лоялна конкуренция и амбициозни правила за трансгранично прехвърляне на данни при пълно спазване, и без да се засягат, разпоредбите на настоящите и бъдещите правила на ЕС за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот, като се има предвид, че потоците от данни са съществен двигател на икономиката на услугите и важен елемент на световните вериги за създаване на стойност за традиционните производствени дружества и че поради това неоправданите изисквания за локализация следва да бъдат ограничени във възможно най-голяма степен; защитата на данните и неприкосновеността на личния живот не са търговски бариери, а основни права, залегнали в член 39 от ДЕС и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
   м) конкретни, ясни разпоредби относно третирането на отвъдморските страни и територии (OCT) и най-отдалечените региони (НОР), за да се гарантира надлежното отчитане на техните специфични интереси по време на преговорите;

21.  призовава Комисията да осигури, като съществен елемент от едно балансирано споразумение, защита по отношение на етикетирането, проследимостта и действителния произход на селскостопанските продукти, за да се избегне създаването на погрешно или подвеждащо впечатление сред потребителите;

22.  подчертава разликата в размера на европейския единен пазар и на новозеландския пазар, която трябва да бъде взета предвид в едно потенциално двустранно споразумение за свободна търговия;

Ролята на Парламента

23.  подчертава, че вследствие на Становище 2/15 на Съда на ЕС относно Споразумението за свободна търговия ЕС–Сингапур, ролята на Парламента следва да се засили на всеки етап от преговорите за ССТ с ЕС, от приемането на мандата до окончателното сключване на споразумението; очаква започването на преговорите с Нова Зеландия и възможността да ги следи отблизо, и се надява да допринесе за успешното им приключване; припомня на Комисията нейното задължение да предоставя незабавно на Парламента изчерпателна информация на всички етапи от преговорите (както преди, така и след съответните кръгове на преговори); поема ангажимент да разглежда законодателните и регулаторните проблеми, които могат да възникнат в контекста на преговорите и на бъдещото споразумение, без това да засяга прерогативите му на съзаконодател; изтъква отново основната си отговорност да представлява гражданите на ЕС и се надява да съдейства за всеобхватни и открити обсъждания по време на преговорния процес;

24.  припомня, че от Парламента ще бъде поискано да даде своето одобрение за бъдещото споразумение, както е посочено в ДФЕС, и че по тази причина неговите позиции следва да бъдат надлежно вземани под внимание на всички етапи; призовава Комисията и Съвета да искат одобрението на Парламента преди неговото прилагане, а също и за интегрирането на тази практика в междуинституционалното споразумение;

25.  припомня, че Парламентът ще наблюдава изпълнението на бъдещото споразумение;

o
o   o

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и за сведение, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Нова Зеландия.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0064.
(2) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 210.
(3) ECLI:EU:C:2017:376.


Мониторинг на прилагането на правото на ЕС през 2015 г.
PDF 524kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС (2015 г.) (2017/2011(INI))
P8_TA(2017)0421A8-0265/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид 32-ия годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза (2014 г.) (COM(2015)0329),

—  като взе предвид 33-ия годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз (2015 г.) (COM(2016)0463),

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2010)0070),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2016 г. относно „Мониторинг върху прилагането на правото на Съюза — Годишен доклад за 2014 г.“(1),

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Втори доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2011)0930),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателите при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2012 г., озаглавено „Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза“ (COM(2012)0154),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 декември 2016 г., озаглавено „Право на ЕС: По-добри резултати чрез по-добро прилагане“(2),

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(3),

—  като взе предвид Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела(4),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно 30-ия и 31-вия годишни доклади относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012-2013)(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2016 г. за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз(8),

—  като взе предвид членове 267 и 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции (A8-0265/2017),

А.  като има предвид, че член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя основната роля на Комисията като „пазителка на Договорите“;

Б.  като има предвид, че съгласно член 4, параграф 3 от ДЕС и член 288, параграф 3 и член 291, параграф 1 от ДФЕС, държавите членки носят основната отговорност за правилното транспониране, прилагане и изпълнение на правото на ЕС и в рамките на определения срок и за предоставянето на достатъчни правни способи за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС;

В.  като има предвид, че съгласно установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), държавите членки трябва да предоставят на Комисията ясна и точна информация относно начина, по който транспонират директивите на ЕС в националното право(9);

Г.  като има предвид, че според Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи (10), и Съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно обяснителните документи (11), държавите членки могат, когато уведомяват Комисията за националните мерки по транспониране, да бъдат задължавани, в обосновани случаи, да предоставят и подкрепяща информация под формата на "обяснителни документи", посочваща начина, по който са транспонирали директивите в своето национално законодателство(12);

Д.  като има предвид, че в съответствие с член 6, параграф 1 от ДЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) има същата правна стойност като Договорите и тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки в случаите, в които прилагат европейското право (член 51, параграф 1 от ХОПЕС);

Е.  като има предвид, че Съюзът разполага с различни инструменти и процеси, за да гарантира пълното и правилно прилагане на установените в Договорите принципи и ценности, но че на практика посочените инструменти изглеждат ограничени, неподходящи и неефикасни;

Ж.  като има предвид, че оттук следва, че е необходимо да се въведе нов механизъм, който да предложи единна и последователна рамка, въз основа на действащите инструменти и механизми, които трябва да се прилагат еднакво спрямо всички институции на ЕС и спрямо всички държави членки;

З.  като има предвид, че в съответствие с член 258, параграфи 1 и 2 от ДФЕС Комисията изпраща обосновано становище до държава членка, когато счита, че последната не е изпълнила задължение съгласно Договорите, и може да отнесе въпроса до СЕС, ако въпросната държава членка не се съобрази със становището в рамките на срок, определен от Комисията;

И.  като има предвид, че Рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия предвижда обмен на информация относно всички производства за установяване на нарушения въз основа на официални уведомителни писма, но не обхваща неофициалната процедура „EU Pilot“, която предшества започването на официално производство за установяване на неизпълнение на задължения;

Й.  като има предвид, че процедурите по „EU Pilot“ трябва да насърчават по-тясно и последователно сътрудничество между Комисията и държавите членки с цел отстраняване на нарушения на законодателството на ЕС на по-ранен етап чрез двустранен диалог, за да не се стига по възможност до прилагане на производство за установяване на нарушения;

К.  като има предвид, че през 2015 г. Комисията получи 3 450 жалби, в които се докладва за предполагаеми нарушения на правото на ЕС, като държавите, срещу които са подадени най-много жалби, са Италия (637), Испания (342) и Германия (274);

Л.  като има предвид, че в член 41 от ХОПЕС се определя правото на добра администрация като правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок, и като има предвид, че в член 298 от ДФЕС се посочва, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация;

1.  приветства годишния доклад на Комисията за 2015 г. относно прилагането на правото на ЕС, в който се акцентира върху прилагането на достиженията на правото на ЕС и отбелязва, че съгласно този доклад трите области, в които срещу държави членки са били започнати производства за установяване на неизпълнение на задължения през 2015 г., са мобилност и транспорт, енергетика и околна среда; изтъква, че посочените области бяха също така обект на повечето проверки, образувани в рамките на системата EU Pilot през 2015 г., като най-засегнатите държави членки бяха Италия, Португалия и Германия; призовава Комисията да посочи по-подробно конкретните причини за това;

2.  отбелязва по-конкретно, че Комисията засегна проблема с лошото качество на въздуха в Европа, като лансира поредица от производства за установяване на нарушение на Директива 2008/50/ЕО, във връзка с непрекъснато превишаване на максимално допустимите стойности на NO2; изразява все пак съжаление по повод факта, че през 2015 г. Комисията не упражни същите правомощия за контрол, за да попречи на въвеждането на единния пазар на замърсяващи автомобили с дизелов двигател, които значително допринасят за изпускането на NO2 в атмосферата над горепосочените максимално допустими стойности и които не съответстват на изискванията на ЕС в областта на разрешенията и емисиите от леките автомобили и лекотоварните превозни средства;

3.  счита, че големият брой производства за установяване на неизпълнение на задължения през 2015 г. показва, че гарантирането на навременно и правилно прилагане на законодателството на ЕС в държавите членки продължава да бъде сериозно предизвикателство и приоритет в ЕС; счита, че гражданите на ЕС проявяват повече доверие към правото на ЕС, когато то се прилага в държавите членки по ефективен начин; призовава държавите членки да увеличат усилията си за ефективно и навременно транспониране и прилагане на правото на ЕС;

4.  отбелязва, че към края на 2015 г. оставаха висящи 1 368 производства по установяване на неизпълнение на задължения, което представлява малко увеличение в сравнение с предходната година, но все още остава равнището на 2011 г.;

5.  признава, че държавите членки носят основната отговорност за правилното изпълнение и прилагане на правото на ЕС, но изтъква, че това не освобождава институциите на ЕС от задължението им при съставяне на производното право на ЕС да спазват първичното право на ЕС; все пак подчертава, че Комисията предоставя на държавите членки поредица от инструменти, чиято цел е да им помогне да намерят съвместни решения, като ръководства, групи от експерти и специални интернет сайтове, от диалог относно плановете за транспониране до документи, разясняващи как на ранен етап да се установят и разрешат проблемите с транспонирането; призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят ангажиментите си, договорени в съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи, включително чрез предоставяне на таблици за съответствие, съдържащи ясна и точна информация относно националните мерки за транспониране на директивите в техния вътрешен правен ред;

6.  отново призовава Комисията да свърже всички различни портали, точки за достъп и информационни уебсайтове в единен портал, който да предоставя на гражданите лесен достъп за подаване на онлайн жалби и достъпна информация относно процедурите за установяване на неизпълнение на задължения;

7.  отбелязва, че Комисията настоява държавите членки да я уведомяват, в случай че решат, при транспонирането на директивите в националното право, да добавят елементи, които разясняват на обществеността кои разпоредби са от компетентността на ЕС и кои - от компетентността на държавите членки; същевременно изтъква, че това не засяга правото на държавите членки да установяват, например, по-високи социални и екологични стандарти на национално равнище;

8.  подчертава необходимостта Парламентът също така да бъде в състояние да наблюдава прилагането от страна на Комисията и на регламентите, както това се прави за прилагането на директивите; изисква Комисията да гарантира, че данните относно прилагането на регламентите се включват в бъдещите ѝ годишни доклади относно контрола за прилагането на правото на ЕС; призовава държавите членки да представят на Комисията национални актове, с които се прилагат или изпълняват регламенти, с оглед правилното им спазване, както и за да се уточни кои части произтичат от законодателството на ЕС и кои части са добавки на национално равнище;

9.  подчертава, че сроковете за транспониране трябва да се спазват; настоятелно призовава институциите на ЕС да определят реалистични срокове за привеждане в изпълнение;

10.  изтъква, че ЕС е създаден като съюз, основан на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека (член 2 от ДЕС); подчертава, че установените в член 2 на ДЕС ценности представляват крайъгълен камък на Съюза и че по тази причина, зачитането им от държавите членки следва да подлежи на постоянна оценка; отново заявява, че внимателното наблюдение на всяко действие или бездействие на държавите членки и институциите на ЕС е от първостепенно значение, и изразява загриженост във връзка с броя на внесените петиции до Парламента и жалби до Комисията;

11.  отбелязва, че лицата, подаващи сигнали за нередности, могат ползотворно да информират ЕС и националните институции за случаи на неправилно прилагане на правото на Съюза; отново отбелязва, че те следва да бъдат насърчавани да правят това, а не да бъдат възпрепятствани;

12.  признава, че петициите са важен източник на информация от първа ръка не само по отношение на нарушенията и пропуските в прилагането на правото на ЕС в държавите членки, но също и по отношение на потенциалните „вратички“ в законодателството на ЕС, както и предложенията на гражданите за ново законодателство, които би могло да бъде прието, или евентуални подобрения по отношение на законодателните текстове в сила; потвърждава, че ефективното разглеждане на петициите поставя пред изпитания и в крайна сметка повишава способността на Комисията и Парламента да реагират и да решават проблемите, свързани с транспонирането и неправилното прилагане; отбелязва, че Комисията счита прилагането на правото на ЕС за приоритет, за да могат гражданите да се възползват от него в своето ежедневие; подчертава необходимостта да се гарантира, че процесите на вземане на решения и управлението са прозрачни, безпристрастни и независими;

13.  изразява съжаление, че не са предоставени точни статистически данни във връзка с броя петиции, които са довели до започване на процедура по EU Pilot или производство за установяване на нарушение; ето защо призовава Комисията да изпраща редовни доклади относно случаите, свързани с производства и/или процедури в ход, с цел да се улесни структурираният диалог и да се съкратят сроковете за разрешаване на спорове; призовава Комисията да обсъжда тези доклади с комисията по петиции, като ангажира проактивно заместник-председателя, който отговаря за прилагането на правото и за неговото опростяване; призовава Комисията да включи вносителите на петиции в процедурите EU Pilot, започнати във връзка с техни петиции, с цел, наред с другото, да се улесни диалогът между вносителите и съответните национални органи;

14.  изразява съжаление относно все по-голямото забавяне на изпълнението на стратегията на ЕС за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012 – 2015 г., което сериозно възпрепятства въвеждането на нова стратегия в целия ЕС, която е необходима, за да се гарантира пълна и ефективна защита на хуманното отношение към животните посредством актуализирана, изчерпателна и ясна законодателна рамка, която да е в пълно съответствие с изискванията на член 13 от ДФЕС;

15.  отбелязва, че комисията по петиции е получила голям брой петиции относно случаи, свързани с благосъстоянието на децата, и изразява надежда, че настоящият преглед на Регламент „Брюксел IIA“ ще спомогне за коригирането на неговите недостатъци и за преодоляването на пречките пред прилагането му;

16.  отбелязва, че през последните години са установени недостатъци при прилагането на мерките за борба с измамите и с изпирането на пари; призовава Комисията да удвои усилията си, за да гарантира стриктното прилагане на съответните правила на ЕС;

17.  отбелязва, че своевременното и правилно транспониране и прилагане на правото на ЕС в националното законодателство, както и ясната вътрешна правна уредба при цялостно зачитане на основните ценности, принципи и права, установени в Договорите и в Хартата на основните права на ЕС следва да бъдат приоритет за държавите членки с цел да се избягват нарушения на правото на ЕС, като се осигурят предвидените ползи, за които създава възможност ефикасното и ефективно прилагане на законодателството на ЕС; в този контекст подчертава, че действията или бездействието на всички институции на ЕС са обвързани с Договорите за ЕС и ХОПЕС(13);

18.  призовава Комисията да изиска настоятелно от държавите членки да гарантират стриктното прилагане на правилата на ЕС по отношение на свободното движение на хора, по-специално като осигури пълна защита на свързаните с него икономически, социални и културни права; припомня, че свободното движение на хора в контекст, в който основните права са гарантирани напълно, е не само една от основните свободи и неотменима част от гражданството на ЕС, но е също така от огромно значение за гражданите на ЕС и за техните семейства, особено по отношение на достъпа до социално осигуряване, и за тяхното възприятие за ЕС, и изглежда е често предмет на петиции;

19.  припомня своята резолюция от 25 октомври 2016 г. и изисква от Комисията да предприеме последващи действия във връзка с препоръките, съдържащи се в резолюцията;

20.  потвърждава, че Парламентът също играе съществена роля чрез осъществяването на политически контрол върху дейностите по прилагане на Комисията, наблюдение върху годишните доклади относно мониторинга на изпълнението на правото на ЕС и приемане на парламентарни резолюции по съответните въпроси; счита, че Парламентът би могъл да продължи да допринася за своевременното и точно транспониране на законодателството на ЕС като споделя опита си в процеса на вземането на законодателни решения чрез предварително установени контакти с националните парламенти;

21.  подчертава важната роля на социалните партньори, на организациите на гражданското общество, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите и на другите заинтересовани страни за създаването на законодателство, както и за проследяването и докладването на недостатъци при транспонирането и прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки; в това отношение подчертава принципа на прозрачност, установен в Договорите на ЕС, както и относно правото на гражданите на ЕС на достъп до правосъдие и на добра администрация, както са предвидени в членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; припомня, че тези права и принципи, наред с другото, следва също така да бъдат от първостепенно значение за държавите членки и при предложенията за проекти на актове в изпълнение на правото на ЕС;

22.  приветства намаляването с около 30% от 2014 г. насам на броя нови досиета, които са отворени по EU Pilot през 2015 г. (881 в сравнение с 1 208 през 2014 г.); отбелязва обаче, че средният процент на разрешените случаи остава стабилен през 2015 г., като е съвсем същия както през 2014 г. (75 %);

23.  приветства факта, че за първи път от 2011 г. насам броят на новите жалби е намалял с около 9 % в сравнение с 2014 г., като общият брой нови жалби е 3 450; все пак отбелязва със силна загриженост, че в областта на заетостта, социалните въпроси и приобщаването, се наблюдава най-голям брой нови жалби; отбелязва, че за областите на заетостта, социалните въпроси и приобщаването, вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП, правосъдието и потребителите, данъчното облагане и митническия съюз, и околната среда, сумирано са внесени 72 % от общия брой на подадените жалби срещу държавите членки през 2015 г.;

24.  изразява съжаление, че през 2015 г. държавите членки не винаги изпълняваха задължението си да представят обяснителни документи заедно с националните мерки по транспониране на директивите в техния правен ред; отбелязва, че Европейската комисия би трябвало да предостави повече подкрепа на държавите членки в процеса на изработването на посочените обяснителни документи и на таблиците за съответствие; насърчава Комисията да продължи да докладва на Парламента и Съвета относно обяснителните документи в годишните доклади относно прилагането на правото на ЕС;

25.  изразява мнението, че финансовите санкции за неспазване на законодателството на ЕС следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като вземат предвид повторни нарушения в същата област, както и че законните права на държавите членки трябва да се зачитат;

26.  припомня, че всички институции на ЕС са обвързани с Договорите за ЕС и ХОПЕС(14);

27.  отново завява, че задачите, възложени на Комисията или на други институции на ЕС от Договора за ЕМС (или други свързани с него договори), ги задължават, както се посочва в член 13, параграфи 3 и 4 от него, да гарантират, че меморандумите за разбирателство, сключени съгласно гореспоменатите договори, са в съответствие с правото на ЕС; подчертава, че в резултат на това институциите на ЕС следва да се въздържат от подписване на меморандум за разбирателство, в чието съответствие с правото на ЕС се съмняват(15);

28.  подчертава важността на националното транспониране и практическото изпълнение на стандартите за предоставяне на убежище на равнището на ЕС (например по отношение на изпълнението от държавите членки на Директивата относно условията за приемане (Директива 2013/33/ЕС(16)))(17); изразява съжаление по повод недостатъчното изпълнение от страна на държавите членки и използване на механизма за преместване, предложен от Комисията за справяне с кризата с бежанците; вследствие на това призовава Комисията да обърне особено внимание на изпълнението на мерките, приети в областта на предоставянето на убежище и миграцията, за да се гарантира, че те съответстват на принципите, залегнали в ХОПЕС, както и да започне необходимите производства за установяване на неизпълнение на задължения, ако е целесъобразно;

29.  отбелязва със загриженост, че някои държави членки пренебрегват задълженията си във връзка с предоставянето на убежище и миграцията; приветства твърдата позиция на Комисията спрямо държавите членки относно прилагането на правото на ЕС в областта на предоставянето на убежище и миграцията; припомня, че поради миграционните потоци към Европа ЕС е изправен пред безпрецедентно правно, политическо и хуманитарно предизвикателство; призовава при приемането и разпределението на бежанци държавите членки да вземат под внимание също и международните конвенции в областта на правата на човека; изразява надежда, че Комисията ще следи системно за прилагането на европейската програма за миграцията от държавите членки; припомня, че ефективната политика на ЕС в областта на миграцията трябва да се основава на баланс между отговорността и солидарността на държавите членки;

30.  изразява съжаление във връзка с факта, че в някои държави членки продължават значителни пропуски по отношение на привеждането в действие и прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда. отбелязва, че това важи в особено голяма степен за управлението на отпадъците, инфраструктурата за преработване на отпадните води и за спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха; в този контекст счита, че Комисията следва да се опита да установи причините за това положение в държавите членки;

31.  насърчава институциите на ЕС да поемат при всички обстоятелства задължението си да спазват първичното право на ЕС, когато съставят разпоредбите на вторичното право на ЕС или вземат решения относно политики, или подписват споразумения или договори с институции извън ЕС, както и да поемат задължението си да подпомагат, чрез всички налични средства, държавите — членки на ЕС, в усилията им да транспонират законодателството на ЕС във всички области и да зачитат ценностите и принципите на Съюза, особено с оглед неотдавнашните събития в държавите членки;

32.  изразява съжаление, че все още не получава прозрачна и навременна информация относно прилагането на актовете на ЕС; припомня, че в преработеното Рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията тя се ангажира да „предоставя на Парламента обобщена информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка от етапа на официалното уведомително писмо, включително, по искане на Парламента [...] относно въпросите, до които се отнася процедурата за установяване на неизпълнение“, и очаква тази клауза да се прилага добросъвестно на практика;

33.  призовава Комисията да отдаде реален политически приоритет на спазването на правото на ЕС, което следва да се осъществява в тясно сътрудничество с Парламента, който е задължен да търси отговорност от Комисията и в качеството си на съзаконодател да гарантира, че самият той е информиран в пълна степен с оглед на постоянното подобряване на законодателната си дейност; следователно изисква Комисията да осигури последващи действия по всяка резолюция на Европейския парламент относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС;

34.  припомня, че в своите резолюции от 15 януари 2013 г.(18) и от 9 юни 2016 г. Парламентът призова за приемането на регламент относно открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз въз основа на член 298 от ДФЕС и призовава Комисията допълнително да разгледа приложеното към последната резолюция предложение за регламент;

35.  подчертава, че липсата на съгласуван и всеобхватен набор от кодифицирани правила за добра администрация в целия Съюз създава на гражданите трудности при лесното и цялостно разбиране на административните им права съгласно правото на Съюза и също така допринася за намаляване на тяхната правна защита; следователно подчертава, че кодифицирането на разпоредбите за добра администрация под формата на регламент, установяващ различните аспекти на административното производство - включително уведомленията, задължителните срокове, правото на изслушване, и правото на всеки да получи достъп до досието си - са равнозначни на укрепване на правата на гражданите и на прозрачността; изяснява, че тези правила биха допълнили действащото законодателство на Съюза, когато възникнат правни пропуски или проблеми с тълкуването, и ще донесат повече достъпност; следователно подновява призива си към Комисията да представи всеобхватно законодателно предложение относно административно-процесуалното право на Европейския съюз, като вземе предвид всички мерки, предприети досега в тази област от Европейския парламент, както и последващото развитие в Съюза и неговите държави членки;

36.  припомня, че преюдициалните заключения допринасят за изясняването на начина, по който правото на Европейския съюз трябва да бъде прилагано; счита, че използването на това производство позволява еднаквото тълкуване и прилагане на европейското законодателство; следователно насърчава националните юрисдикции да сезират СЕС в случай на съмнение, като по този начин предотвратяват производство по установяване на неизпълнение на задължения;

37.  счита, че ключът към осигуряването на ползи от политиките на ЕС за гражданите и предприятията е правилното прилагане на достиженията на правото на ЕС; следователно призовава Комисията да засили изпълнението на законодателството на ЕС въз основа на структурирани и системни проверки на транспонирането и съответствието на националното законодателство при цялостно зачитане на Договорите за ЕС и на ХОПЕС; посочва, че законодателството на ЕС е резултат от свободен и демократичен процес; приветства практиката на Комисията надлежно да отчита принципите на по-добро законотворчество при мониторинга на прилагането на правото на ЕС в държавите членки;

38.  подчертава значението на прозрачността при изготвянето и прилагането на правните актове от страна на институциите на ЕС и държавите членки; изтъква, че в интерес на улесняване на прилагането на правото на ЕС от държавите членки и на превръщането му в достъпно за гражданите на ЕС, законодателството на ЕС трябва да бъде ясно, разбираемо, последователно и прецизно, като същевременно се взема предвид практиката на СЕС, в която се набляга на необходимостта от предвидимост и предсказуемост на разпоредбите на ЕС(19);

39.  счита, че включването на националните парламенти в диалог относно съдържанието на законодателните предложения, когато е уместно, ще насърчи ефективното прилагане на правото на ЕС; подчертава, че по-строгият национален парламентарен контрол върху правителствата във връзка с участието им в процеса на законотворчество ще спомогне за по-ефективното прилагане на правото на ЕС, както е предвидено в Договорите; подчертава, че поради тази причина е необходимо националните парламенти да имат думата в ранните етапи на европейските законодателни процедури, и настоятелно призовава европейските институции и държавите членки да започнат разискване относно Протокол № 1 и Протокол № 2 съответно относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз и относно субсидиарността и пропорционалността, при което се стремят към преразглеждане на т.нар. система за ранно предупреждение, като по този начин се осигурява по-добро прилагане на процедурата за „жълт картон“;

40.  насърчава по-тясно сътрудничество и засилване на връзките между Европейския парламент и националните парламенти; припомня функцията на националните парламенти по упражняване на контрол върху правителствата във връзка с участието им в процеса на вземане на решения в Съвета на Европейския съюз, и подчертава необходимостта от консултации и редовен обмен на мнения между Европейския парламент и националните парламенти, особено в началните етапи на законодателния процес;

41.  припомня, че националните парламенти трябва да играят съществена роля в контрола за правилното прилагане на правото на ЕС от страна на държавите членки; призовава ги да продължат активно тази роля; изтъква ролята на националните парламенти за избягване на практиката на свръхрегулиране на национално равнище в процеса на прилагане на законодателството на ЕС, като по този начин се възпрепятстват прекомерното регулиране и ненужната административна тежест; очаква държавите членки ясно да посочат и документират задължения на национално равнище, когато такива се добавят към законодателството на ЕС в процеса на прилагане; изразява загриженост, че прекомерни национални мерки в допълнение към законодателството на ЕС ненужно увеличават евроскептицизма;

42.  отбелязва, че системата за обмен на информация и сътрудничество между комисиите на националните парламенти, работещи с ЕС, може да спомогне за постигане на ефикасно законодателство и следва да се използват също и за оказване на подкрепа за по-ефективно прилагане на законодателството на ЕС от страна на държавите членки; насърчава използването на платформата IPEX като средство за взаимен обмен на информация между националните парламенти и Европейския парламент; насърчава националните парламенти да вземат активно участие в редовни междупарламентарни заседания на комисии, организирани от Европейския парламент;

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0385.
(2) ОВ C 18, 19.1.2017 г., стр. 10.
(3) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.
(4) OВ L 174, 27.6.2001 г., стp. 25.
(5) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(6) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 246.
(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0409.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0279.
(9) Решение по дело 427/07 Комисия/Ирландия, точка 107.
(10) OВ C 369, 17.12.2011 г., стp. 14.
(11) OВ C 369, 17.12.2011 г., стp. 15.
(12) В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за мерките за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране;
(13) вж наред с другото: Решение на Съда от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising Ltd (C-8/15 P), Andreas Eleftheriou (C-9/15 P), Eleni Eleftheriou (C-9/15 P), Lilia Papachristofi (C-9/15 P), Christos Theophilou (C-10/15 P), Eleni Theophilou (C-10/15 P)/Европейска комисия и Европейска централна банка (Съединени дела C-8/15 P до C-10/15 P), ECLI:EU:C:2016:701, т. 67 и сл.
(14) Решение на Съда от 20 септември 2016 г., Съединени дела C-8/15 P до C-10/15 P), т. 67 и сл.
(15) Пак там, параграф 58 и сл.; По този въпрос вж. решение от 27 ноември 2012 г., Pringle, C‑370/12, т. 164.
(16) Директива № 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, OВ L 180, 29.6.2013 г., стp. 96.
(17) Вж наред с другото: S. Carrera, S. Blockmans, D. Gross, E. Guild. „Отговорът на ЕС на кризата с бежанците — обстоен преглед и определяне на политическите приоритети“ [„The EU’s Response to the Refugee Crisis - Taking Stock and Setting Policy Priorities“], Център за европейски политически изследвания (CEPS), есе № 20, 16 декември 2015 г. — https://www.ceps.eu/system/files/EU%20Response%20to%20the%202015%20Refugee%20Crisis_0.pdf
(18) Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно административно-процесуалното право на Европейския съюз (ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 17).
(19) Решение на Съда на Европейския съюз от 10 септември 2009 г., Plantanol GmbH & Co. KG v Hauptzollamt Darmstadt, C-201/08 ECLI:EU:C:2009:539, т. 46.

Правна информация - Политика за поверителност