Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегирания регламент на Комисията от 17 ноември 2017 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти във връзка с регулаторните технически стандарти относно задължението за търговия за някои деривати (C(2017)07684 – 2017/2979(DEA))

P8_TA(2017)0489 B8-0667/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2017)07684),

—  като взе предвид писмото на Комисията от 29 ноември 2017 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че няма да представя възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 4 декември 2017 г. на комисията по икономически и парични въпроси до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012(1) (РПФИ), и по-специално член 32, параграф 1 и член 50, параграф 5 от него,

—  като взе предвид член 10, параграф 1 и член 13 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията(2),

—  като взе предвид проектите на регулаторни технически стандарти относно задължението за търговия на деривати съгласно РПФИ, представени от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) на 28 септември 2017 г. на основание член 32, параграф 1 от РПФИ,

—  като взе предвид придружителното писмо от ЕОЦКП до Комисията от 28 септември 2017 г. относно проектите на регулаторни технически стандарти на ЕОЦКП относно задължението за търговия съгласно РПФИ,

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от своя Правилник за дейността, който срок изтече на 12 декември 2017 г.,

А.  като има предвид, че делегираният регламент определя в своето приложение класовете деривати, които следва да подлежат на задължение за търговия, въведено с член 28 от РПФИ; като има предвид, че дериватите, подлежащи на това задължение за търгуване, могат да бъдат търгувани единствено на регулиран пазар, многостранна система за търговия, организирана система за търговия или място на търговия на трета държава, което се счита за еквивалентно от Комисията;

Б.  като има предвид, че ЕОЦКП е представил проекта на регулаторен технически стандарт (РТС) на 28 септември 2017 г. с придружително писмо до Комисията, в което всички заинтересовани страни се приканват да поемат ангажимент за съкращаване на своите срокове, за да се гарантира, че е постигната политическата цел за прилагането на задължението за търговия, считано от 3 януари 2018 г.; като има предвид, че ЕОЦКП отбелязва освен това, че значителен брой определения на еквивалентност определяния все още трябва да бъдат завършени, преди задължението за търгуване да започне да поражда действие;

В.  като има предвид, че Парламентът счита, че приетият РТС не е същият като в проекта на РТС, представен от ЕОЦКП, в резултат на измененията на Комисията към текста, и като има предвид, че Парламентът счита, че разполага с 3 месеца за представяне на възражения по отношение на РТС („период на проверка“);

Г.  като има предвид, че делегираният регламент следва да се прилага от 3 януари 2018 г., т.е. датата на започване, от която започва прилагането на Директива 2014/65/ЕС (ДПФИ II) и на РПФИ, и че възможността за цялостно използване на тримесечния период на проверка, с който разполага Парламентът, ще надхвърли датата, на която правилата относно задължението за търговия започват да пораждат действие;

Д.  като има предвид, че задължението за търговия за деривати е важен елемент от ангажиментите, договорени от ръководителите на държавите от Г20 в Питсбърг през 2009 г.;

Е.  като има предвид, че бързото публикуване на делегирания регламент в Официален вестник ще даде възможност за навременно изпълнение и правна сигурност относно разпоредбите, приложими по отношение на задължението за търговия за деривати;

Ж.  като има предвид, че Парламентът подчертава колко е важно Комисията да финализира подходящите решения за еквивалентност, преди задължението за търгуване да влезе в сила;

З.  като има предвид, че Парламентът отбелязва, че РТС не съдържа никакви специфични разпоредби по отношение на пакетните сделки и че може да са необходими допълнителни насоки от Комисията и ЕОЦКП относно третирането на пакетите; като има предвид, че Парламентът счита, че тези насоки следва да са в съответствие с разпоредбите, определени в ДПФИ II „Бързо решение“;

1.  заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84. (2) OВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2017 г. относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство (2017/2964(RSP))

P8_TA(2017)0490 B8-0677/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите резолюции от 5 април 2017 г. относно преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз(1), и от 3 октомври 2017 г. относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство(2),

—  като взе предвид насоките на Европейския съвет (член 50) от 29 април 2017 г. след нотификацията от Обединеното кралство съгласно член 50 от ДЕС и приложението към Решението на Съвета от 22 май 2017 г., с което се определят указанията за водене на преговорите за договаряне на споразумение с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което се определят редът и условията за оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз,

—  като взе предвид съвместния доклад от преговарящите от името на Европейския съюз и на правителството на Обединеното кралство от 8 декември 2017 г. относно напредъка по време на етап 1 от преговорите по член 50 от ДЕС относно организираното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че целта на преговорите между Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство (UK), предприети по силата на член 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), е да бъде осигурено организирано оттегляне на Обединеното кралство от ЕС, като се взема предвид рамката за бъдещите отношения на Обединеното кралство със Съюза, когато Обединеното кралство вече не е държава членка;

Б.  като има предвид, че постигането на организирано оттегляне на Обединеното кралство от Съюза изисква преговорите да бъдат строго подредени във времето, така че въпросите относно оттеглянето, произтичащи от предстоящо оттегляне на Обединеното кралство, да бъдат разрешени на първия етап, преди преговорите да могат да преминат към втората фаза;

В.  като има предвид, че трите най-важни въпроса, свързани с оттеглянето, се отнасят до правата на гражданите на ЕС, пребиваващи в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, пребиваващи в ЕС-27, границата между Ирландия и Северна Ирландия и уникалните специфични обстоятелства, характеризиращи остров Ирландия, както и уреждането на финансовите задължения на Обединеното кралство към ЕС;

Г.  като има предвид, че преди преговорите да могат да преминат към втория етап, трябва да бъде постигнат напредък по всеки един от трите въпроса, свързани с оттеглянето, и като има предвид, че това трябва да бъде постигнато възможно най-бързо, за да остане достатъчно време за втората фаза на преговорите;

Д.  като има предвид, че в съвместния доклад на преговарящите от името на Европейския съюз и на правителството на Обединеното кралство се посочва, че е постигнат достатъчен напредък;

Е.  като има предвид, че що се отнася до правата на гражданите, Обединеното кралство:

Ж.  като има предвид, че що се отнася до Ирландия/Северна Ирландия, Обединеното кралство е поело необходимите ангажименти, за да се гарантира, чрез регулаторно привеждане в съответствие, че не е налице „втвърдяване“ на границата, включително:

З.  като има предвид, че що се отнася до финансовото уреждане, Обединеното кралство е пояснило в достатъчна степен кои финансови задължения ще изпълнява като напускаща държава членка;

И.  като има предвид, че това не означава, че всички нерешени въпроси са били решени, и не посочва каква позиция ще заеме Парламентът, когато настъпи етапът на процедурата на одобрение на евентуално окончателно споразумение за оттегляне;

Й.  като има предвид, че вторият етап от преговорите следва, въз основа на солидни и недвусмислени принципи, да бъде посветен на финализирането на договореностите за организираното оттегляне на Обединеното кралство от Съюза, включително евентуални преходни договорености, необходими за оттеглянето на Обединеното кралство; като има предвид, че в този контекст следва да бъде определено общо разбиране относно рамката за бъдещите отношения;

К.  като има предвид, че Обединеното кралство и ЕС ще продължават да бъдат близки съседи и ще продължават да имат множество общи интереси, въпреки че Обединеното кралство вече няма да бъде държава членка;

Л.  като има предвид, че тези тесни отношения под формата на споразумения за асоцииране между ЕС и Обединеното кралство могат да бъдат считани за подходяща рамка, чрез която тези общи интереси могат да бъдат защитавани и насърчавани, включително нови търговски отношения;

М.  като има предвид, че предимството на евентуално споразумение за асоцииране се състои във факта, че то е гъвкав инструмент, който предоставя възможност за сътрудничество в широк спектър от области на политиките;

Н.  като има предвид, че преходният режим ще бъде необходим, за да се избегне сценарият на „падането в пропастта“ при напускането на ЕС от Обединеното кралство и за да бъде дадена възможност на преговарящите от името на ЕС и на Обединеното кралство да водят преговори за бъдещо споразумение за отношенията;

О.  като има предвид, че независимо от изхода на преговорите относно бъдещите отношения, не може да има никакъв компромис между вътрешната и външната сигурност, включително сътрудничеството в областта на отбраната, от една страна, и бъдещите икономически отношения, от друга страна;

П.  като има предвид, че коментари, като например отправеният от Дейвид Дейвис, в който резултатът от етап 1 от преговорите се обявява просто за „декларация за намерения“, рискуват да навредят на добросъвестността, която се формира по време на преговорите;

1.  приветства съвместния доклад за напредъка, представен от преговарящите от името на ЕС и на Обединеното кралство, в който се прави заключението, че е постигнат достатъчен напредък в преговорите за споразумение за оттегляне, и поздравява преговарящия от името на Съюза във връзка с провеждането на преговорите до този момент;

2.  счита, че докладът дава възможност за преговори с цел да се премине към втория етап, и препоръчва на Европейския съвет да вземе решение по съответния начин, но счита, че преговорите трябва да се водят добросъвестно, и е на мнение, че преговорите могат да отбележат напредък по време на втория етап само ако правителството на Обединеното кралство също така зачита изцяло ангажиментите, поетите от него в Съвместния доклад, и ако тези задължения са изцяло преведени в текста на проекта на Споразумението за оттегляне;

3.  посочва обаче, че все още има нерешени въпроси, що се отнася до осигуряването на организирано оттегляне на Обединеното кралство от ЕС, които трябва да бъдат решени преди финализирането на Споразумението за оттегляне, и отбелязва, че след като бъде финализирано, Споразумението за оттегляне трябва да бъде изложено в ясен и недвусмислен правен текст; посочва, че тези нерешени въпроси се отнасят до:

4.  ето защо си запазва всички права по отношение на окончателния текст на споразумението за оттегляне, на което Парламентът ще трябва, в съответствие с член 50, параграф 2 от ДЕС, да даде своето съгласие, така че това споразумение да може да влезе в сила;

Рамката за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство

5.  припомня, че член 50, параграф 2 от ДЕС предвижда рамката за бъдещите отношения на ЕС с напускаща държава членка да бъде взета под внимание от Съюза при договарянето и сключването на споразумение за оттегляне;

6.  предлага, ако бъде постигнато цялостно разбиране относно тази рамка за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство, това да бъде направено под формата на политическа декларация, приложена към Споразумението за оттегляне;

7.  отбелязва, че споразумението, с което се определят новите отношения между ЕС и Обединеното кралство и което се основава на горепосочената рамка, може да бъде официално договорено едва след като Обединеното кралство напусне ЕС и стане трета държава;

8.  подчертава, че Парламентът ще приеме рамка за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство като част от Споразумението за оттегляне само ако това е в съответствие със следните принципи:

9.  призовава рамката за бъдещите отношения, докато продължава да бъде в съответствие с горепосочените принципи, да гарантира възможно най-близки отношения между ЕС и Обединеното кралство,

10.  отново заявява, че евентуално споразумението за асоцииране, договорено и съгласувано между ЕС и Обединеното кралство след оттеглянето на Обединеното кралство, в съответствие с член 217 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), би могло да осигури подходяща рамка за бъдещите отношения; предлага това споразумение, в допълнение към своята рамка за управление, която следва да включва стабилен и независим механизъм за разрешаване на спорове, да обхваща следните четири стълба:

11.  припомня, че голям брой граждани на Обединеното кралство са изразили своето решително несъгласие със загубата на правата, с които се ползват понастоящем съгласно член 20 от ДФЕС; предлага ЕС-27 да разгледа начини за смекчаване на това положение в рамките на първичното право на Съюза, като същевременно се зачитат в пълна степен принципите на реципрочност, равнопоставеност, симетрия и недискриминация;

Преходни договорености

12.  припомня, че преходните договорености, които гарантират правна сигурност и приемственост, могат да бъдат договорени само ако те съдържат точния баланс на права и задължения, са ограничени във времето, като не превишават три години, и се изразяват в удължаване на срока на прилагане на достиженията на правото на ЕС, включително правата на гражданите, което изисква съществуващите регулаторни, бюджетни, надзорни, съдебни и правоприлагащи инструменти и структури да продължават да се прилагат по отношение на Обединеното кралство; отбелязва, че Обединеното кралство вече няма да бъде част от институциите и органите на ЕС;

13.  потвърждава, че всички промени в достиженията на правото на ЕС, които влизат в сила през преходния период, трябва да се прилагат автоматично по отношение на Обединеното кралство в съответствие с преходните договорености, договорени между ЕС и Обединеното кралство;

14.  настоява, че всички бъдещи търговски споразумения, които Обединеното кралство договаря след своето оттегляне с трети държави, могат да влязат в сила едва в края на периода, през който се прилагат преходните договорености;

15.  изтъква, че преходният период, договорен като част от Споразумението за оттегляне между ЕС и Обединеното кралство, може да започне едва след сключването на гореспоменатото споразумение;

o
o   o

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на националните парламенти и на правителството на Обединеното кралство.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0102. (2) Приети текстове, P8_TA(2017)0361.

Препоръка на Европейския парламент от 13 декември 2017 г. до Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (2016/3044(RSP))

P8_TA(2017)0491 B8-0660/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 116 и 226 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент(1),

—  като взе предвид своето решение от 8 юни 2016 г. относно създаването, правомощията, числения състав и срока на мандата на анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г.(3) и от 6 юли 2016 г.(4) относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза(5),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 26 юни 2017 г. относно оценката на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, които засягат вътрешния пазар и са свързани с презгранични дейности (COM(2017)0340),

—  като взе предвид систематизиращото проучване на платформата на звената за финансово разузнаване в ЕС (платформа на ЗФР в ЕС) и анализа на пропуските по отношение на правомощията на ЗФР в ЕС и на пречките за получаване и обмен на информация от 15 декември 2016 г.,

—  като взе предвид проекта на препоръка на анкетната комисия във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами,

—  като взе предвид окончателния доклад на анкетната комисия във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (A8‑0357/2017),

—  като взе предвид член 198, параграф 12 от своя Правилник за дейността,

1.Общи положения

1.  отбелязва със загриженост, че „Досиетата от Панама“ разклатиха доверието на гражданите в нашата финансова и данъчна система; подчертава колко е важно да се възстанови доверието на обществото и да се гарантират справедливи и прозрачни данъчни системи и данъчна и социална справедливост; за тази цел призовава Европейския съюз и неговите държави членки да прилагат надлежно и да укрепят своите правни инструменти, за да се осъществи преход от строга поверителност към прозрачност, взаимно сътрудничество и обмен на информация, както и да противодействат по-ефективно на изпирането на пари, и призовава държавите членки да опростят данъчните си системи, за да осигурят по-справедливо данъчно облагане и да инвестират в реалната икономика;

2.  подчертава спешната необходимост от преосмисляне на европейския данъчен модел с цел да се ограничи нелоялната конкуренция между държавите членки;

3.  изразява съжаление във връзка с броя на случаите на лошо администриране, които анкетната комисия на Парламента за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами установи във връзка с прилагането на законодателството на ЕС, и подчертава своята сериозна загриженост относно нарушенията на Третата директива относно борбата с изпирането на пари(6), свързани със сътрудничеството от страна на звената за финансово разузнаване (ЗФР); настоятелно призовава Комисията и държавите членки да увеличат своите усилия, ангажименти, сътрудничество и инвестиции във финансови и човешки ресурси, за да подобрят надзора и правоприлагането не само с оглед на по-ефективното предотвратяване и борба с незаконни практики, като изпиране на пари, отклонение от данъчно облагане и данъчни измами, но също така за да предотвратяват и да водят борба с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране, които може да са законни практики, но са в противоречие с духа на закона; припомня принципа на предвидимост на повдигнатите обвинения; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички закононарушения се наказват съответно; настоява, че усилията за постигането на тази цел следва да бъдат икономически ефективни;

4.  призовава държавите членки да предприемат действия по докладвани случаи на изпиране на пари и докладвания на съмнителни сделки с оглед на провеждането на подходящи разследвания веднага след като органите научат за информацията;

5.  припомня рамката на ЕС за докладване на съмнителни сделки и подчертава необходимостта от по-тясно международно сътрудничество между звената за финансово разузнаване в ЕС и извън него; също така изисква по-големи разследващи правомощия за европейските органи, по-специално Европол и Евроюст, в случаи на изпиране на пари;

6.  припомня, че правилното проверяване на крайните действителни собственици е съществено, за да се избегне използването на фиктивни дружества за изпиране на пари (както бе демонстрирано от случая с „азербайджанската перачница“); също така призовава за ефективно изпълнение и прилагане на европейската директива относно борбата с изпирането на пари;

7.  призовава държавите членки да се въздържат от предлагането на агресивно данъчно планиране чрез рекламиране и предлагане на данъчни договорености и предимства или специални правила;

8.  призовава всички юрисдикции, които са транспонирали или ще транспонират в националното законодателство препоръките на ОИСР срещу свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби, да се съобразяват не само с буквата, но и с духа на препоръките; припомня, че прозрачността е важен инструмент за борба с отклонението от данъчно облагане, и по-специално с агресивното данъчно планиране;

9.  счита, че трябва да се съжалява, че продължават да съществуват много пропуски в действащото законодателство относно отклонението от данъчно облагане и в мерките срещу изпирането на пари както на равнище ЕС, така и на национално равнище, и счита, че спешно е необходимо надлежно изпълнение и допълнително укрепване на действащото законодателство; приветства по-големите усилия и напредък, постигнати след публикуването на „Досиетата от Панама“ от гледна точка на внасянето на нови законодателни предложения, насочени към въвеждането на приобщаващи стратегии, но изразява съжаление относно липсата на политическа воля от страна на някои държави членки да постигнат напредък в реформите и правоприлагането, който би довел до ефективна промяна;

10.  счита, че трябва да се съжалява, че въпроси от сферата на данъчната политика, разглеждани на равнището на Съвета, често пъти са блокирани от отделни държави членки; отново посочва предупрежденията, отправени от комисия TAXE1, според които предоставянето на право на вето на всяка държава членка по данъчните въпроси означава, че правилото за единодушие в Съвета намалява стимула за преминаване от статуквото към решение в дух на по-голямо сътрудничество; отново отправя призива си към Комисията да използва процедурата съгласно член 116 от ДФЕС, която позволява промяна на изискването за единодушие в случаи, когато Комисията установи, че разлика между законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки нарушава условията на конкуренция на вътрешния пазар;

11.  отбелязва, че избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари продължават да бъдат световно явление и следователно изискват всеобхватни, ясни и съгласувани мерки, основани на взаимна подкрепа и засилено сътрудничество на равнище ЕС и на световно равнище; настоятелно призовава Комисията да поеме водеща роля в световната борба срещу избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари;

12.  отбелязва със загриженост липсата на амбициозни и конкретни мерки за борба срещу данъчните убежища; във връзка с това обръща внимание на факта, че само увеличаването на прозрачността няма да бъде достатъчно за справяне с този проблем; следователно подчертава, че е необходимо спешно да се настоява за международно сътрудничество и многостранен подход, в който трябва да бъдат ангажирани развитите и развиващите се страни;

13.  призовава държавите членки и институциите на ЕС да подкрепят и насърчават междуправителствена среща на върха, организирана на равнище ООН, с оглед на формулирането на пътна карта и съвместен план за действие с цел да се сложи край на съществуването на данъчни убежища;

14.  подчертава, че е необходимо да се даде определение за понятието „места на цифрова стопанска дейност“, за да се отчете изцяло цифровизацията на бизнес средата и да се гарантира, че дружествата, които генерират приходи в една държава членка, без да имат физическо място на стопанска дейност в тази държава членка, се третират по същия начин, както дружествата с физическо място на стопанска дейност; следователно призовава Комисията да включи цифровите стопански дейности във всички европейски мерки срещу избягването на данъци и във връзка с данъчното облагане;

15.  призовава Комисията и държавите членки да бъдат проактивни и да не изчакват медийни разкрития преди приоритетно да вземат мерки срещу тези проблеми; припомня, че прозрачността не може да бъде само секторна;

16.  подчертава, че е необходимо да се обърне особено внимание на това да са гарантира, че излизането на Обединеното кралство от ЕС няма да благоприятства нито данъчната конкуренция между оставащите 27 държави членки за привличане на определени отрасли и услуги, които понастоящем са установени в Обединеното кралство, нито ще доведе до отслабване на усилията за борба с отклонението от данъчно облагане от страна на Обединеното кралство, включително неговите отвъдморски и свързани територии; насочва вниманието на Комисията към факта, че това измерение следва да бъде надлежно взето предвид по време на втората фаза на процеса на излизане на Обединеното кралство от ЕС при воденето на преговори за какъвто и да е вид партньорство или търговско споразумение с Обединеното кралство;

17.  изразява съжаление във връзка с решението на Комисията да прекрати своя ангажимент за изготвяне доклад на всеки две години относно борбата с корупцията, който да обхваща всички държави членки; отбелязва, че мониторингът на борбата с корупцията от страна на Комисията ще се осъществява чрез процеса на европейския семестър; счита, че в този процес борбата с корупцията може да бъде изместена от други икономически и финансови въпроси; призовава Комисията да даде пример, като възобнови публикуването на доклада и като се ангажира с много по-надеждна и всеобхватна стратегия за борба с корупцията;

18.  призовава Комисията и държавите членки да извършат оценка на въздействието относно възможността за задължителна регистрация или забрана за притежаване, включително действителна собственост, на финансови сметки и на фиктивни дружества от граждани на ЕС и от дружества от ЕС в държави, включени в списъка на ЕС с данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие, и в списъка на ЕС на държави, чиито режими за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма имат стратегически недостатъци, така че да се предотвратят отклонението от данъчно облагане и данъчните измами;

2.Отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци

2.1Офшорни структури

19.  подчертава спешната необходимост от общо международно определение за офшорен финансов център (ОФЦ), данъчно убежище, юрисдикция, практикуваща строга поверителност, данъчна юрисдикция, която не оказва съдействие, и високорискова държава от гледна точка на изпирането на пари; призовава тези определения да бъдат международно приети, без да се засяга незабавното публикуване на общия за ЕС черен списък; подчертава, че тези определения предполагат установяването на ясни и обективни критерии;

20.  припомня на държавите членки колко е важен принципът на общо правило за борба със злоупотребите (ОПБЗ) в областта на данъчната политика, и насърчава данъчните органи да използват този принцип последователно, за да се избягва създаването на структури за данъчни измами и отклонение от данъчно облагане;

21.  счита, като се стреми да насърчава по-широко международно сътрудничество, че също така е от решаващо значение да се запази правната обективност на тези определения и тяхното прилагане, тъй като някои юрисдикции могат да се присъединят към международно договорените стандарти, без да ги прилагат на практика; подчертава, че тези определения не следва да са повлияни от политическа пристрастност и следва да мотивират юрисдикциите, изброени в списъка, да приемат мерки, водещи до тяхното заличаване от списъка;

22.  припомня, че първата стъпка е поемане на официален ангажимент към международно договорени стандарти, но само правилното прилагане на тези стандарти и реалните и истински усилия ще намалят рисковите фактори и ще доведат до успешна борба срещу изпирането на пари, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане;

23.  припомня, че със свободните зони и безмитните зони не трябва да се злоупотребява с цел постигане на същите резултати, както при данъчните убежища, или с оглед заобикаляне на международни правила за прозрачност с цел изпиране на пари; призовава Комисията да вземе мерки по въпроса за безмитните зони в Европейския съюз;

24.  призовава Комисията да представи законодателно предложение, за да гарантира, че офшорните структури с действителен собственик/действителни собственици в държавите членки подлежат на сходни изисквания за одит и оповестяване на счетоводни отчети, каквито се прилагат в европейската юрисдикция, където се намира действителният собственик;

25.  счита, че ЕС следва да направи незаконно поддържането на търговски отношения с правни структури, установени в данъчни убежища, ако крайният бенефициер не може да бъде идентифициран;

26.  призовава Комисията да публикува годишен публичен доклад относно използването на средства на ЕС, както и на парични преводи на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) към офшорни структури, включително броя и характера на блокираните проекти, обяснителни бележки относно основанието за блокиране на проекти и последващите действия, предприети, за да се гарантира, че средства на ЕС не допринасят пряко или косвено за избягването на данъци и данъчните измами;

2.1.1.Общ списък на ЕС на данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие

27.  приветства водещата роля на Комисията при изготвянето на критерии за общ за ЕС списък на данъчните юрисдикции, които не оказват съдействие; изразява съжаление, че този процес отне изключително много време; призовава Съвета да не намалява, а по-скоро да увеличи степента на амбициозност във връзка с критериите за горепосочения списък; настоява всички предложени от Комисията критерии да се вземат предвид, включително, но не само, липсата на корпоративен данък или почти нулевата ставка на корпоративния данък, и подчертава тяхната важност, за да бъде списъкът ефективен и непроизволен; счита, че критериите за прозрачност следва да бъдат прилагани изцяло и че критериите следва също така по подходящ начин да вземат предвид изпълнението и правоприлагането; призовава Съвета, за да може този списък да бъде ефективен и надежден, да въведе строги, пропорционални и възпиращи общи санкции срещу включените в списъка държави, и подчертава, че оценките на отделните страни следва да се извършват по прозрачен начин; призовава Съвета и Комисията да въведат прозрачен и обективен механизъм за преглед, включително с участието на Парламента, за да се актуализира списъкът в бъдеще; припомня, че целта на този списък е да се промени поведението на подобна юрисдикция по отношение на изпирането на пари и улесняването на данъчните измами;

28.  изразява съжаление, че списъкът на ЕС с данъчни юрисдикции, които не окозват съдействие, одобрен и публикуван от Съвета, се съсредоточава само върху юрисдикции извън ЕС, като пропуска страни от ЕС, които са играли систематична роля в насърчаването и създаването на възможности за вредни данъчни практики и които не отговарят на критерия за справедливо данъчно облагане; подчертава, че най-малко четири държави членки биха били включени в списъка, ако бъдат проверени съгласно същите критерии на ЕС, както показа симулация, извършена от Oxfam; изразява загриженост, че a priori изключването от контрол на държави от ЕС оказва въздействие върху легитимността, надеждността и ефективността на целия процес;

29.  счита, че след като бъде изготвен списъкът на ЕС на данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие, Комисията следва да предложи съпътстващо законодателство, определящо хармонизирани задължения за данъчните органи във всяка държава членка ежегодно да оповестяват данни, съдържащи общата стойност и местоназначението на паричните преводи от всяка държава членка до всяка юрисдикция от този списък;

30.  призовава също така да бъдат прилагани санкции за дружества, банки, счетоводни дружества, адвокатски кантори и данъчни консултанти, за които е доказано, че са участвали в незаконни, вредни или неправомерни дейности с юрисдикции, които не оказват съдействие, или за които е доказано, че са улеснявали незаконни, вредни или неправомерни корпоративни данъчни режими, включващо правни средства в тези юрисдикции;

31.  изразява съжаление, че няколко граждани на ЕС, субекти и видни политически личности са посочени в „Досиетата от Панама“; насърчава държавите членки да изяснят дали подобни споменавания са били надлежно разследвани и ако това е така, дали те представляват нарушения на националното право; подчертава, че за съжаление по подобен начин много граждани, субекти и видни политически личности, когато бяха поканени да сътрудничат с анкетната комисия на Парламента за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами, отказаха да предоставят информация, която би била полезна за целите на комисията;

32.  отбелязва, че според последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно преките чуждестранни инвестиции Люксембург и Нидерландия заедно имат повече входящи чуждестранни инвестиции, отколкото САЩ, огромната част от които е в дружества със специална инвестиционна цел без съществена икономическа дейност, а Ирландия има повече входящи чуждестранни инвестиции, отколкото Германия или Франция; посочва, че съгласно малтийската национална статистическа служба чуждестранните инвестиции в Малта са в размер на 1474% от размера на нейната икономика; отбелязва, че според проучване, проведено от Университета в Амстердам, 23% от всички корпоративни инвестиции, които в крайна сметка са достигнали до данъчни убежища, са преминали през Нидерландия; счита, че тези данни са ясен знак за това, че някои държави членки улесняват прекомерни дейности по прехвърляне на печалби за сметка на други държави членки;

33.  призовава до края на 2018 г. Комисията да представи доклад за оценка на данъчните режими на държавите членки и техните зависими юрисдикции, региони или други административни структури, които улесняват отклонението от данъчно облагане и данъчните измами и имат потенциално вредно въздействие върху единния пазар;

2.1.2.Списък на ЕС на високорискови трети държави във връзка с борбата с изпирането на пари

34.  изразява съжаление, че до този момент Комисията не е извършила своя независима оценка, с която да идентифицира високорискови трети държави със стратегически слабости, както е предвидено в разпоредбите на Директивата относно борбата с изпирането на пари, а е разчитала единствено на списъка, изготвен от Специалната група за финансови действия (FATF), на която Комисията е член; изразява съжаление, че в това отношение Комисията не отговори задоволително на исканията на Парламента;

35.  настоятелно призовава Комисията да ускори работата си върху свой собствен списък и да докладва на Парламента относно изпълнението на своята пътна карта и по-специално относно ангажимента си за увеличаване на всички ресурси, нужни на групата за предотвратяване на финансови престъпления;

36.  счита, че по този въпрос е от първостепенно значение целите на ЕС да са по-амбициозни от тези на Специалната група за финансови действия; във връзка с това подчертава необходимостта от повече инвестиции в човешки и финансови ресурси или от оптимизиране на тяхното разпределяне в рамките на Комисията, за да се укрепи процедурата на проверка;

37.  счита, че целта на този списък е да се насърчи промяна в поведението от страна на юрисдикции във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и да бъдат възпрени други държави от прилагането на подобни потенциално вредни политики;

38.  призовава Комисията да бъде централната институция както по отношение на списъка за борба с изпирането на пари, съдържащ високорискови трети държави, така и по отношение на прегледа на европейския списък на данъчни убежища, за да се гарантира съгласуваност и взаимно допълване;

2.2Друго данъчно законодателство

39.  приветства новото законодателство, прието през последните две години в отговор на „Люкслийкс“; приветства пълната ангажираност на ЕС в проекта на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; призовава държавите членки бързо да транспонират законодателството на ЕС в съответните си правни системи и да гарантират неговото прилагане;

40.  призовава за амбициозно публично отчитане по държави, с цел да се повиши данъчната прозрачност и обществения контрол върху мултинационалните предприятия, тъй като това ще позволи на широката общественост да има достъп до информация относно печалбите, получените субсидии и данъците, платени от мултинационални дружества в юрисдикциите, където извършват дейност; настоятелно призовава Съвета да постигне общо съгласие по предложението за водене на преговори с други институции на ЕС с цел да се приеме публично отчитане по държави, като една от ключовите мерки за постигане на по-голяма прозрачност във връзка с данъчната информация на дружествата за всички граждани;

41.  подчертава, че публичното отчитане по държави ще позволи на инвеститорите и акционерите да вземат предвид данъчните политики на дружествата, когато участват в събранията на акционерите и вземат инвестиционни решения;

42.  припомня, че данъчната информация следва да се превърне в съществен елемент от финансовото отчитане на корпорациите;

43.  настоятелно призовава Съвета да постигне бързо и амбициозно споразумение относно двете стъпки на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД); припомня, че в допълнение към намаляването на разходите както за предприятията, така и за данъчните администрации на държавите членки, тази инициатива би разрешила въпроса за трансферното ценообразуване и би осигурила по-лоялна конкуренция в рамките на единния пазар; подчертава, че хармонизирането на данъчните основи е най-доброто решение с цел да се прекрати данъчното оптимизиране и агресивното данъчно планиране със законни средства; припомня, че е необходимо ново обвързващо определение за място на стопанска дейност, за да се гарантира, че данъчното облагане се осъществява там, където се извършва стопанската дейност и където се създава икономическа стойност; подчертава, че това определение следва да бъде придружено от минимални обвързващи критерии, по които да се определи дали дадена икономическа дейност има достатъчно същност, за да бъде облагана с данък в дадена държава членка, с цел да се избегне проблемът с дружествата „пощенски кутии“, по-специално във връзка с предизвикателствата, които поражда цифровата икономика;

44.  насърчава Комисията и държавите членки да пристъпят към много по-амбициозни реформи в областта на данъчното облагане;

45.  подчертава, че за да функционира единното данъчно облагане като средство за прекратяване на прехвърлянето на печалби, то следва да се прилага в световен мащаб, и че прилагането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на равнище ЕС носи риска от създаване на положение, при което текущите загуби от страна на държави членки в полза на останалия свят могат да станат постоянни, както може да стане постоянно и възползването от останалия свят от страна на някои държави членки; отбелязва, че един фокусиран само върху ЕС подход може да премахне стимулите за прехвърляне на печалби в рамките на ЕС, но да създаде условия за допълнителни стимули и възможности да се прехвърлят печалби извън ЕС;

46.  припомня своите препоръки да се гарантира, че автоматичният обмен на информация относно данъчни договорености е разширен, така че да обхваща всички договорености, и Комисията да получи достъп до цялата относима информация с цел да се осигури спазването на европейските правила в областта на конкуренцията(7);

47.  призовава Европейската комисия възможно най-скоро да представи законодателно предложение за преразглеждане на Директивата за административното сътрудничество(8), за да се засили допълнително данъчното сътрудничество между европейските държави членки чрез задължение за предоставяне на отговор на групови запитвания по данъчни въпроси, така че една европейска държава да може да предостави на останалите цялата информация, необходима за наказателното преследване на извършителите на трансгранично отклонение от данъчно облагане; припомня своето предложение за изменение на Директивата за административното сътрудничество с цел подобряване на координацията на държавите членки относно данъчните ревизии(9);

48.  изразява съжаление, че съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, неплатени данъци, възстановени от бенефициери на незаконна данъчна помощ, принадлежат на държавата, която е предоставила помощта, а не на страните, които са засегнати от свиване на своите данъчни основи в резултат на неблагоприятни данъчни схеми; призовава Комисията за тази цел да разработи подходящи методики за количествено определяне на загубата на приходи за засегнатите държави членки и подходящи процедури по възстановяване, за да се гарантира, че неплатените данъци се разпределят на държавите членки, в които икономическата дейност в действителност е била извършена;

49.  счита, че данъчните реформи трябва винаги да дават възможност за контрол от страна на гражданите и да предоставят на гражданското общество достъп, информация и обучение, за да им се даде възможност продуктивно да участват в оформянето на тези политики, което не е настоящата практика;

50.  подчертава в допълнение, че данъчното законодателство както на национално равнище, така и на равнище ЕС, трябва да бъде опростено и изготвено по начин, който да го направи достъпно за всеки гражданин, за да се избегне сложността, която обслужва индустрията с данъчните измами;

51.  призовава Комисията да внесе предложение за преразглеждане на Директива 2014/24/EС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно обществените поръчки(10), което да включва мерки за възпиране на публичните администрации от работа с дружества, които използват данъчни убежища;

52.  призовава Комисията да постави началото на всеобхватна оценка на 19-те години работа на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) под формата на публичен доклад, като се съсредоточи върху постигнатите резултати при предотвратяването на трансграничните вредни корпоративни данъчни режими; призовава за реформа на групата „Кодекс за поведение“ въз основа на констатациите, която ще доведе до по-голяма прозрачност и ефективност в работата на групата, с оглед на факта, че тя трябва да играе централна роля в усилията на ЕС да постигне подобрения в тази област; призовава на Парламента да бъдат предоставени правомощия във връзка с отчетността и упражняването на контрол по отношение на групата;

53.  призовава Комисията да състави списък на вредните режими, по които до настоящия момент групата „Кодекс за поведение“ не е успяла да постигне съгласие за предприемане на действия, и да публикува този списък; призовава Комисията до 2020 г. да извърши оценка на въздействието на подхода за връзка между разходите за научноизследователска и развойна дейност и получените печалби от гледна точка на отговарящите на правилата режими на патентна кутия и да изчисли количествено, ако това е възможно, тяхното въздействие върху иновациите и загубите на данъчни постъпления;

54.  изразява съжаление, че няколко държави — членки на ЕС, са посочени в „Досиетата от Панама“; призовава Комисията, в сътрудничество с данъчните органи, да започне широка оценка на потенциално вредни данъчни мерки в държавите членки, които нарушават конкуренцията, и на въведените мерки за противодействие, както и на страничните ефекти от тези мерки върху други юрисдикции; призовава за въвеждането на ефективен механизъм за контрол, който да следи държавите членки от гледна точка на възможни нови вредни данъчни мерки, които те могат да въведат;

55.  призовава Комисията да представи законодателно предложение за разглеждане на въпроса за трансграничните преобразувания и прехвърляния на седалища и да предостави ясни правила относно прехвърлянето на седалището на дружество в рамките на ЕС, включително правила за борба с дружества „пощенски кутии“;

56.  настоятелно призовава Комисията и всички държави членки да гарантират прекратяване на практиката на корпоративна данъчна инверсия, при която мултинационална корпорация се придобива от по-малко дружество, установено в данъчно убежище и приема седалището на последното, така че да „премести“ своето седалище и да намали общата данъчна тежест на обединеното дружество, като този процес е последван от източване на приходите чрез плащания към данъчното убежище, подлежащи на приспадане за данъчни цели, (под формата например на заеми, роялти и услуги), които имат за цел избягването на данъци върху печалбата на вътрешния пазар на тази мултинационална корпорация;

57.  подчертава необходимостта от предоставяне на специално внимание на вредните данъчни практики, които се използват все по-широко, като например злоупотребата с патентни кутии, деривати, суапове и др., използвани с цел избягване на данъци;

58.  приветства направените от Комисията през август 2016 г. констатации за държавната помощ, които сочат, че Ирландия незаконно е предоставила на Apple 13 милиарда евро под формата на неправомерни данъчни облекчения; поставя под въпрос решението на ирландското правителство да обжалва това решение в опит да не събере дължимата сума;

59.  призовава държавите членки да идентифицират и да прекратят изцяло използването на каквито и да всякакви форми на данъчни амнистии, които могат да доведат до изпиране на пари и данъчни измами, или които биха могли да попречат на националните органи да използват предоставените данни за целите на разследванията на финансови престъпления;

60.  изразява своето безпокойство във връзка с намеренията на администрацията на САЩ за насърчаване на данъчните облекчения за големите корпорации и за финансово дерегулиране; призовава Комисията да наблюдава отблизо предложената данъчната реформа в САЩ, известна като Blue Print („Блу принт“), и възможността в САЩ да бъде въведена данъчна амнистия, за да се позволи репатриация на печалби, реализирани от големи технологични дружества при много ниски данъчни ставки;

61.  призовава държавите членки да укрепят своите данъчни администрации с подходящ капацитет на персонала, за да гарантират ефективното събиране на данъчни приходи и преодоляването на вредните данъчни практики предвид факта, че липсата на ресурси и съкращенията на персонала в допълнение към липсата на подходящо обучение, технически средства и правомощия за разследване представляват сериозна пречка за данъчните администрации в някои държави членки;

62.  отбелязва като един пример за схема за избягване на данъци в ЕС т.нар. двойна ирландска структура, която ще бъде постепенно премахната до 2020 г.; призовава всички държави членки да подложат на наблюдение договорите си относно двойното данъчно облагане, за да гарантират, че схеми за избягване на данъци не се възползват от несъответствия между данъчните системи;

63.  изразява съжаление по повод липсата на надеждни и обективни статистически данни относно мащаба на избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане; подчертава значението на разработването на подходящи и прозрачни методики за количествено определяне на мащаба на тези явления, както и тяхното въздействие върху публичните финанси на държавите, техните икономически дейности и публични инвестиции;

64.  призовава Комисията да издаде указания, за да се направи ясно разграничение кои действия са незаконни и кои са законни, дори да противоречат на духа на закона, в рамките на практиките за отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци с цел да се гарантира правна сигурност за всички заинтересовани страни; призовава държавите членки и трети държави да гарантират, че глобите и имуществените санкции, налагани на извършителите на отклонение от данъчно облагане и на посредниците, не подлежат на приспадане от данъчната основа;

65.  подчертава, че провеждането на отговорна данъчна стратегия следва да се счита за стълб на корпоративната социална отговорност (КСО) и че отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и практиките на агресивно данъчно планиране са несъвместими с КСО; повтаря призива си към Комисията да включи този елемент в актуализирана стратегия на ЕС за КСО;

66.  призовава дружествата да превърнат в неразделна част от своята корпоративна социална отговорност пълното спазване на своите данъчни задължения, без каквато и да е форма на избягване на данъци;

67.  повтаря призива на комисията TAXЕ2 за създаване на нов център на Съюза за съгласуваност и координация на данъчната политика в рамките на структурата на Комисията, който да може да извършва оценка и да осъществява мониторинг на данъчните политики на държавите членки на равнището на Съюза и да гарантира, че държавите членки няма да прилагат нови вредни данъчни мерки; посочва, че този център за съгласуваност и координация на данъчната политика следва да бъде в състояние да извършва мониторинг на спазването от страна на държавите членки на общия списък на Съюза с юрисдикции, които не оказват съдействие, в допълнение към гарантирането и насърчаването на сътрудничество между националните данъчни администрации (например във връзка с обучение и обмен на най-добри практики);

68.  посочва отново препоръките на Парламента(11) за създаване на набор от мерки за противодействие, които Съюзът и държавите членки следва да прилагат като акционери и участници във финансирането на публични органи, банки и програми за финансиране, които мерки да се прилагат към дружества, използващи данъчни убежища, за да прилагат схеми за агресивно данъчно планиране, и следователно несъответстващи на стандартите на Съюза за добро управление на данъчното облагане;

69.  отново призовава Комисията да направи изменения в европейското законодателство, включително разпоредбите по отношение на устава на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Регламента за Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), четирите регламента за общата селскостопанска политика (ОСП), и петте европейски структурни и инвестиционни фонда (Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Кохезионен фонд, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за морско дело и рибарство), за да забрани насочването на средства от ЕС към крайни бенефициери или финансови посредници, за които е доказано, че участват в отклонение от данъчно облагане или агресивно данъчно планиране;

70.  призовава Комисията и Съвета да създадат задължителен стандартизиран публичен европейски търговски регистър с цел получаване на актуална и надеждна информация относно дружествата и за постигане на прозрачност чрез трансграничен достъп до сравнима и надеждна информация относно дружествата в ЕС;

71.  предлага Комисията да извърши оценка на въздействието на трансграничните трансфери на футболни играчи върху събирането на приходи от страна на държавите членки и да представи всички считани за съответни мерки за справяне със значителната загуба на приходи, включително мерки, свързани с ролята на посредниците, съдействащи за тези трансфери;

72.  призовава Комисията да се въздържа от сключването на търговски споразумения с юрисдикции, които ЕС определя като данъчни убежища;

2.3.Обмен на информация

73.  изразява съжаление, че разпоредбите на Директивата за административното сътрудничество, които са били в сила през периода, обхванат от разкритията в „Досиетата от Панама“, не са били изпълнени ефективно и че размерът на обменяната информация и решения е нисък; припомня, че автоматичният обмен на информация между данъчните органи е от ключово значение за държавите членки при осигуряването на взаимна помощ при събирането на данъчни приходи и създаването на еднакви условия на конкуренция; призовава Европейската комисия да направи предложения за допълнително увеличаване на данъчното сътрудничество между държавите членки чрез задължение за предоставяне на отговор на групови запитвания по данъчни въпроси, така че една европейска държава да може да предостави на останалите цялата информация, необходима за наказателното преследване на трансгранични извършители на отклонение от данъчно облагане;

74.  изразява голяма загриженост във връзка с това, че през последните години е нараснал броят на данъчните договорености, постигнати с мултинационални предприятия от страна на държави членки, независимо от безпокойството в обществото, създадено от скандала „Люкслийкс“;

75.  настоява, че Комисията следва да има достъп, в съответствие с правилата за защита на данните, до цялата информация, обменяна съгласно Директивата за административното сътрудничество, за да извършва подобаващ мониторинг и да изисква нейното изпълнение; подчертава, че тази информация следва да се съхранява в централен регистър, управляван от Комисията, с оглед на изключителната ѝ компетентност в областта на конкуренцията;

76.  призовава за по-ефективен обмен, обработване и използване на информация в световен мащаб и настоятелно призовава разпоредбите относно общите стандарти за предоставяне на информация да се прилагат ефикасно и последователно, като се преминава от политиката на посочване и порицаване в рамките на системата за партньорски проверки към режим на санкции; насочва вниманието към необходимостта от реципрочност при обмена на информация между Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и съответните подписали държави; призовава държавите членки да подкрепят участващите развиващи се страни при прилагането на тези стандарти; подчертава необходимостта държавите не само да се ангажират с общите стандарти за предоставяне на информация, но също така да въведат системата и да гарантират високо качество на предоставяните данни; изтъква, че настоящия общ стандарт за предоставяне на информация има слабости и приветства факта, че ОИСР работи върху усъвършенстването на стандарта, за да го направи по-ефективен; призовава Комисията да допринесе за преодоляването на установените пропуски;

77.  призовава за усъвършенствани публични търговски регистри и публични регистри на действителните собственици, както и за публично отчитане по държави с цел преодоляване на ограниченията, наложени от обмена на информация в рамките на „Многостранната конвенция на ОИСР за изпълнение на свързани с данъчни спогодби мерки за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ от юни 2017 г., с която се дава възможност на държавите да избират партньорите, като по този начин на практика се позволява двустранен подход;

78.  подчертава, че задължителният автоматичен обмен на информация във връзка с потенциални договорености за агресивно данъчно планиране от трансгранично естество (Шеста директива за административното сътрудничество) следва да бъде достъпен не само за данъчните органи;

79.  призовава Комисията да гарантира реципрочност при обмена на информация между ЕС и трети държави, които не са подписали международно приетите стандарти; подчертава необходимостта от ефективни санкции срещу финансовите институции с европейски клиенти, които не спазват стандартите за автоматичен обмен на информация; счита, че в подобно предложение следва да бъде включен механизъм за разрешаване на спорове с цел разрешаване на потенциални конфликти между ЕС и трети държави; припомня своята препоръка за въвеждане на данък при източника или на мерки с подобен резултат, за да се избегнат случаите, когато необложени с данък печалби напускат границите на ЕС;

80.  счита, че субектите, които са задължени да предоставят информация на данъчните органи, трябва да бъдат същите като изброените в Директивата относно борбата с изпирането на пари, и по-точно:

3.Изпиране на пари

3.1.Законодателство за борба с изпирането на пари

81.  подчертава, че всички разпоредби на Директивата относно борбата с изпирането на пари следва да се прилагат ефективно и последователно от държавите членки; призовава Комисията и държавите членки да осигурят надлежно правоприлагане; призовава Комисията да увеличи и да осигури подходящи ресурси за съществуващите системи за мониторинг; призовава Комисията да разпредели повече ресурси за своята работна група за предотвратяване на финансови престъпления;

82.  подчертава, че правната рамка на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари забранява напълно анонимните акции на приносител, които, освен ако не са надлежно регистрирани, се оказват удобен инструмент за създаване на международни схеми за изпиране на пари; призовава държавите членки правилно да изпълняват и прилагат Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, която влезе в сила на 26 юни 2017 г.; призовава Комисията да наблюдава правилното транспониране и изпълнение на директивата;

83.  призовава Комисията да образува производства за установяване на нарушение срещу държави членки за неизпълнение на правото на Съюза, разкрито от „Досиетата от Панама“ и от други случаи на изтичане на информация;

84.  подчертава необходимостта от редовно актуализирани, стандартизирани, взаимосвързани и публично достъпни регистри на действителните собственици на дружества, тръстове, фондации и подобни правни структури, за да се предотврати анонимността на крайните действителни собственици; призовава за намаляване на настоящия праг за акционерно участие в определението за действителен собственик; счита, че в рамките на международните форуми ЕС и държавите членки трябва да поемат водеща роля в насърчаването на стандарти за прозрачност по отношение на крайните действителни собственици;

85.  подчертава призива, отправен от представителите на френското ЗФР в анкетната комисия на Парламента, за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами, според които, в съответствие с препоръка 26 на Специалната група за финансови действия относно финансовия надзор на равнище ЕС, следва изрично да се предвиди, че упражняването на надзор от компетентния надзорен орган може да стигне до дружеството майка на групата;

86.  призовава Комисията да упражнява надзор при създаването на публично достъпни поземлени регистри;

87.  призовава за установяване на действителния собственик, което обхваща всички физически лица, които в крайна сметка притежават или контролират даден правен субект, различен от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, за което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Съюза или за което се прилагат еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, посредством пряко или косвено притежаване на поне една акция или еквивалентен минимален дял на участие в този правен субект, включително посредством акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства;

88.  отбелязва, че незаконните парични средства, депозирани чрез изплащането на сумите по тези сделки, се преобразуват в законни средства, произтичащи от законни сделки; следователно настоятелно посочва необходимостта от разширяване на правилата за борба с изпирането на пари, така че да обхващат пазара на недвижими имоти, с цел предотвратяване на нови незаконни явления;

89.  подчертава, че е необходимо да се подобри прилагането на комплексните проверки на клиента (КПК), за да се гарантира, че се извършва правилна оценка на рисковете, свързани с профила на клиента; подчертава, че дори когато се възлага на външни изпълнители, за комплексната проверка на клиента носят отговорност задължените субекти; призовава тази отговорност да бъде ясна и да се предвиди разпоредба за санкции, в случай на небрежност или конфликти на интереси при възлагане на дейности на външни изпълнители; освен това счита, че обхватът на задължените субекти следва да бъде разширен, за да включи, наред с другите, брокерите на недвижими имоти, с цел настоящите разпоредби за комплексна проверка на клиента да се прилагат еднакво по отношение на регулираните и понастоящем нерегулираните участници; призовава за хармонизация на комплексната проверка на клиента на равнище ЕС, с което да се осигури подходящата форма на тези процедури, за да се гарантира, че спазват изискванията;

90.  счита, че санкциите за изпиране на пари, отклонение от данъчно облагане и данъчни измами следва да бъдат по-тежки и възпиращи и че държавите членки следва да прилагат основан на риска подход, когато насочват ресурсите за борба срещу посочените незаконни практики; приветства във връзка с това предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за борба по наказателноправен ред с изпирането на пари(COM(2016)0826); призовава държавите членки да проучат дали е желателно да се забрани постигане на споразумение без повдигане на обвинения при случаи на много сериозни данъчни измами; отбелязва обаче, че успоредно с това ЕС и неговите държави членки следва да разработят стимули за всяка категория задължени субекти, за да ги възпират да участват в подобни дейности и да превърнат в нерентабилно участието в подобни дейности; призовава държавите членки да извършат преглед на давностните срокове за изпирането на пари, така че да се избегне давност в резултат на бездействие на компетентните органи;

91.  призовава за прилагането на ефективен механизъм за мониторинг на европейско равнище, който да има въздействие върху свързаните юрисдикции, тъй като партньорските проверки на Специалната група за финансови действия и редовните взаимни оценки лесно могат да бъдат възпрепятствани от политически или други форми на допустителство;

92.  подчертава необходимостта да се приеме общо разбиране и определение на равнището на ЕС за видна политическа личност;

93.  призовава за хармонизирано определение за данъчни престъпления на равнище ЕС и за създаване на отделен наказателноправен инструмент, който да бъде приет съгласно член 83, параграф 2 от ДФЕС, или в крайна сметка съгласно член 116 от ДФЕС, ако държавите членки не са в състояние да се договорят за отстраняване на нарушението на условията на конкуренция на вътрешния пазар; призовава определението за първоначални престъпления, свързани с изпирането на пари, да бъде хармонизирано в рамките на ЕС и да се ограничат изключенията, които държавите членки могат да използват, за да откажат сътрудничество и обмен на информация; припомня своята позиция относно преразглеждането на четвъртата и петата директиви относно борбата с изпирането на пари с цел данъчните престъпления да бъдат разделени от изискването за наказуемост чрез лишаване от свобода или задържане под стража;

94.  изразява загриженост във връзка с приемането на програми за гражданство за лица, които не пребивават в ЕС, т.нар. златна виза или инвеститорски програми за граждани на трети държави в замяна на финансови инвестиции, без да се извършва надлежна комплексна проверка на клиента или изобщо без да се извършва такава проверка; призовава Комисията да извърши оценка на спазването от страна на държавите членки на Директивата относно борбата с изпирането на пари и друго, свързано с нея законодателство на ЕС, когато се предоставя гражданство по такива програми;

95.  призовава Комисията и Съвета да погледнат сериозно на амбициозното преразглеждане на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари (COM(2016)0450), по което комисиите на Парламента по икономически и парични въпроси и по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи гласуваха на 28 февруари 2017 г.(12) и с което биха могли да бъдат преодолени множество съществуващи пропуски и да се укрепи значително настоящото законодателство в областта на борбата с изпирането на пари, например чрез по-строго определение за действителен собственик, като не се позволява на старши ръководители, упълномощени директори и други пълномощни агенти да бъдат определяни като действителни собственици, освен ако отговарят на критериите, чрез предоставяне на пълен обществен достъп до регистрите на действителните собственици на дружества и тръстове и чрез прилагане на по-ефективен механизъм за санкциониране на нарушения на Директивата относно борбата с изпирането на пари; поради това настоятелно призовава Комисията и Съвета да не смекчават строгото предложение на Парламента в рамките на текущите тристранни преговори;

96.  призовава за по-силен политически и регулаторен акцент върху възникващите рискове, свързани с новите технологии и финансови продукти, например деривати, суапове и виртуални валути(13);

97.  призовава Комисията да направи оценка на възможността за използване на потенциала на нови технологии от типа на уникални цифрови самоличности, за да се улесни идентифицирането на тежки случаи на финансови престъпления, като същевременно се гарантира, че в този процес се спазват основните права, включително правото на неприкосновеност на личния живот;

98.  призовава Комисията спешно да направи оценка на последиците за изпирането на пари и данъчните престъпления от дейностите, свързани с онлайн игрите, виртуалните валути, криптовалутите, технологиите с блокови вериги и финансовите технологии; освен това призовава Комисията да разгледа възможни мерки, включително законодателни, за да създаде регулаторна рамка за тези дейности с цел ограничаване на инструментите за изпиране на пари;

99.  настоятелно призовава активи, генерирани от престъпни дейности, да бъдат конфискувани; за тази цел призовава за бързото приемане на регламент относно взаимното признаване на решения за обезпечаване и конфискация, за да се улесни трансграничното възстановяване на активи от престъпна дейност; подчертава, че предложеният от Комисията правен инструмент ще позволи по-добро сътрудничество и по-лесно признаване на тези решения при същевременно спазване на принципа на субсидиарност;

100.  подчертава, че също така са необходими стъпки за съгласуване на националните стратегии с тези на европейските агенции и организации като Европол, Евроюст и OLAF; настоятелно призовава за улесняване на това сътрудничество да се премахнат правните пречки, които възпрепятстват обмена на информация;

101.   приветства неотдавнашното решение на правителството на Португалия да забрани емитирането на акции на приносител и да преобразува настоящите в номинални ценни книжа и настоятелно призовава Комисията да предложи законодателство за целия ЕС в същия смисъл;

102.   призовава за много по-строг контрол от компетентните органи при оценяването на пригодността и коректността на членовете на управителните съвети и акционерите на кредитните институции в ЕС; счита, че условията трябва да позволяват на компетентните органи да извършват непрекъснат надзор на критериите за оценка както на акционерите, така и на членовете на управителните съвети, съгласно които понастоящем е много трудно отменянето на одобрението, след като веднъж е било дадено; счита също така, че сроковете и гъвкавостта по отношение на възразяването срещу придобивания следва да бъдат увеличени, особено когато е необходимо компетентните органи да извършат собствени проучвания на информацията, предоставена относно събития в трети държави, както и във връзка с видни политически личности;

3.2.Звена за финансово разузнаване (ЗФР)

103.  счита, че чрез хармонизиране на статута и функционирането на европейските ЗФР, ще бъде засилен обменът на информация; призовава Комисията да започне проект в рамките на платформата на ЗФР с цел да установи източниците на информация, до които ЗФР имат достъп понастоящем; призовава Комисията да издаде насоки относно това как да се гарантира по-голямо сближаване на функциите и правомощията на европейските ЗФР, като определи минималния общ обхват и съдържание на финансовата и административната информация и информацията относно правоприлагането, която ЗФР следва да получават и да могат да обменят помежду си; счита, че тези насоки следва също така да включват обяснения за постигане на общо разбиране на функциите за стратегически анализ на ЗФР;

104.  счита, че за да бъдат по-ефикасни, всички европейски ЗФР следва да разполагат с неограничен и пряк достъп до цялата информация, свързана с техните функции, от задължените субекти и регистрите; освен това едно ЗФР следва да е в състояние да получава такава информация по искане на друго ЗФР в Съюза и да обменя тази информация със ЗФР, което отправя искането;

105.  предлага на държавите членки при въвеждането на Директивата относно борбата с изпирането на пари да премахнат изискването ЗФР да получават разрешение от трето лице да споделят информация с друго ЗФР за целите на разузнаването, за да се насърчи обменът на информация между ЗФР; призовава Комисията да издаде насоки относно общите разпоредби в Директивата относно борбата с изпирането на пари, по-специално относно необходимостта от спонтанен и незабавен обмен на информация с други ЗФР;

106.  подчертава необходимостта от по-ефективна комуникация между съответните компетентни органи на национално равнище, но също така и между ЗФР в различните държави членки; призовава Комисията да създаде система на ЕС за бенчмаркинг като инструмент за стандартизиране на информацията, която следва да се събира и обменя, и да засили сътрудничеството между ЗФР; посочва, че в това следва да се включва укрепване на FIU.net в рамките на Европол, а също и на самия Европол, по-специално за да му се даде възможност за извличане на информация и статистически данни за потоците от информация, дейностите и резултата от извършения анализ от ЗФР, и на правомощията и ресурсите на Евроюст за мерки срещу изпирането на пари и отклонението от данъчно облагане; освен това призовава държавите членки да увеличат човешките, финансовите и техническите ресурси на ЗФР, за да се укрепи капацитетът им за разследване и сътрудничество, така че те надлежно да обработват и използват нарасналия брой докладвания на съмнителни сделки;

107.  отбелязва, че ограничаването на целта на използването на информацията, обменяна между ЗФР, следва да бъде преразгледано и уеднаквено на равнище ЕС и на световно равнище, за да се даде възможност информацията да бъде използвана за борба с данъчните престъпления и за целите на предоставянето на доказателства;

108.  настоява, че назначенията на ръководните позиции в ЗФР трябва да бъдат независими, политически безпристрастни и основани на професионалната квалификация и че процесът на подбор трябва да бъде прозрачен и подлежащ на надзор; подчертава необходимостта от общи правила относно независимостта на институциите, отговорни за налагане на спазването на правилата по отношение на данъчните измами и изпирането на пари, както и необходимостта от пълна независимост на правоприлагащите органи при проследяването на докладите на ЗФР;

109.  призовава Комисията да провери дали това задължение се спазва надлежно във всички държави членки;

110.  потвърждава позицията си по Петата директива относно борбата с изпирането на пари във връзка със създаването на европейско ЗФР и необходимостта да се осигури ефективна и координирана система за обмен на информация, както и централизирани бази данни; подчертава необходимостта от подкрепа за ЗФР в държавите членки, по-специално при трансграничните случаи;

111.  подчертава, че компетентните органи не трябва да чакат да бъдат надвити от нарастващото използване на цифровите технологии от страна на данъчните консултанти и данъкоплатците; счита, че компетентните органи следва да разработят свои собствени инструменти и капацитет за разследване по съответен начин; счита, че това може да предложи нови възможности на компетентните органи по отношение на често разисквания въпрос с разпределението на ресурсите или да спомогне за подобряване на сътрудничеството между тях;

4.Посредници

112.  изразява съжаление, че посредниците понастоящем са уредени по нееднороден начин на територията на ЕС; призовава Съвета бързо да разгледа и приеме предложението на Комисията за задължителен автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености в областта на данъчното облагане (COM(2017)0335), за да се засилят задълженията за докладване на посредниците; насърчава държавите членки да разгледат потенциалните ползи от това да разширят обхвата на директивата до чисто вътрешни случаи;

113.  подчертава необходимостта с това предложение да се отстранят пропуските, потенциално даващи възможност за агресивно данъчно планиране, като се създадат нови правила за посредници, участващи в такива практики;

114.  отбелязва, че управлението на богатство продължава да се извършва до голяма степен по нерегулиран начин и че следва да се създадат обвързващи международни правила и стандарти за осигуряване на еднакви условия на конкуренция и по-добро регулиране и определяне на тази професия; в този контекст призовава Комисията да подеме инициативата във всички съответни международни форуми за създаването на такива стандарти и правила;

115.  признава, че надзорът следва да се извършва в контекста на самоорганизацията и саморегулирането; призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от целенасочено действие от страна на ЕС, включително възможността за изготвяне на законодателство, за да се гарантира подходящ надзор на саморегулирането на задължените субекти, т.е. чрез отделен и независим национален регулаторен орган/надзорен орган;

116.  призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки и надзорните органи, да издаде насоки за стандартизиране на форматите за докладване за задължени субекти с цел улесняване на обработването и обмена на информация от страна на ЗФР;

117.  призовава за регулаторни норми за данъчните посредници, които да съдържат стимули, възпиращи ги от участие в отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и прикриване на действителните собственици;

118.  подчертава, че ако посредникът е установен извън територията на ЕС, от съответния данъкоплатец трябва да се изисква да предава своите договорености за потенциално агресивно данъчно планиране директно на данъчните органи на своята държава преди тяхното прилагане, така че тези органи да имат възможност да предприемат подходящи мерки в отговор на данъчните рискове;

119.  счита, че създаването на по-строги правила относно ролята на посредниците ще бъде от полза за сектора като цяло, тъй като лоялните посредници вече няма да бъдат поставяни в неизгодно положение заради нелоялната конкуренция и по този начин ще се отсеят най-добрите;

120.  призовава за по-ефикасни, възпиращи и пропорционални санкции както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки, срещу банките и посредниците, които съзнателно, преднамерено и систематично участват в незаконни данъчни схеми или схеми за изпиране на пари; подчертава, че санкциите следва да са насочени както към самите дружества, така и към служителите на ръководни постове и към членовете на управителните съвети, които носят отговорността за схемите; подчертава, че е съществено да има значителни наказания, и счита, че използването на режим на публично порицаване при потвърдени случаи би могъл да убеди посредниците да не заобикалят задълженията си и да насърчи спазването на изискванията;

121.  призовава държавите членки да гарантират, че секторите, които са изложени на най-голям риск от схеми за прикриване на действителните собственици (определени в оценката на Комисията относно рисковете от изпирането на пари), биват подлагани на ефективен мониторинг и надзор; призовава държавите членки да предоставят насоки относно рисковите фактори, произтичащи от сделките с участието на данъчни консултанти, одитори, външни експерт-счетоводители, нотариуси и други лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика;

122.  призовава за по-добро прилагане на правилата, свързани с изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, и за постигане на възпиращ ефект от това прилагане чрез увеличаване на обществената видимост, по-специално чрез подобряване на публикуваните статистически данни относно принудителни мерки, предприети срещу специалисти, предоставящи данъчни консултации и съвети относно изпирането на пари;

123.  подчертава необходимостта от по-голям контрол, надзор и координация на националните схеми за сертифициране на посредниците, практикуващи като данъчни специалисти в ЕС; призовава държавите членки да оттеглят лицензиите, ако бъде доказано, че съответните посредници са участвали в активно насърчаване или способстване на трансгранично отклонение от данъчно облагане, незаконно данъчно планиране и изпиране на пари;

124.  призовава Комисията да направи оценка дали компетентните органи в държавите членки спазват процедурите за лицензиране на посредниците, които вече са предвидени в правото на Съюза, например в Четвъртата директива за капиталовите изисквания;

125.  призовава адвокатското съсловие да приеме методика, съгласно която адвокатската професионална тайна не възпрепятства адекватното докладване на съмнителни сделки или на други потенциално незаконни дейности, без да се засягат правата, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз и общите принципи на наказателното право, или да подобри съществуващата методика в същия смисъл;

126.  призовава държавите членки да въведат стимули, които да възпират посредниците, установени в ЕС, от дейност в юрисдикции, включени в списъка на ЕС с данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие, и в списъка на ЕС на държави, чиито режими за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма имат стратегически недостатъци, например като ги изключват от процедурите за обществени поръчки; освен това призовава Комисията да извърши оценка на въздействието относно възможността за налагане на забрана за посредници, установени в ЕС, да извършват дейност в юрисдикции, включени в списъка на ЕС с данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие, и в списъка на ЕС на държави, чиито режими за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма имат стратегически недостатъци;;

127.  подчертава, че с оглед на подобряването на международното сътрудничество изискванията към одита и счетоводното отчитане следва да бъдат съгласувани на световно равнище, така че да възпират счетоводните и одитните дружества да участват в незаконни данъчни структури; във връзка с това счита, че по-доброто прилагане на международните счетоводни стандарти следва да се разглежда като ефикасен инструмент;

4.1.Банки

128.  насърчава всички държави членки, както се препоръчва в Четвъртата директива срещу изпирането на пари, да въведат системи на регистри на банкови сметки или електронни системи за извличане на данни, които биха предоставяли на ЗФР достъп до информация за банкови сметки; препоръчва да се разгледа въпросът за стандартизирането и взаимното свързване на националните регистри на банкови сметки, съдържащи всички сметки, свързани с юридически или физически лица, с цел лесен достъп на компетентните органи и ЗФР;

129.  препоръчва в този регистър на банкови сметки да се записват и публикуват статистически данни за сделките с данъчни убежища и високорискови държави и информацията да се категоризира на сделки със свързани страни и такива с несвързани страни, както и по държави членки:

130.  отчита, че беше открито, че банките са участвали в четири общи дейности, а именно предоставяне и управление на офшорни структури, предоставяне на банкови сметки на офшорни субекти, предоставяне на други финансови продукти и кореспондентско банкиране(14); подчертава колко важно е да се направи по-ясно и по-строго законодателството за кореспондентското банкиране по отношение на превеждането на средства до офшорни и неоказващи съдействие юрисдикции със задължението да се прекратят дейностите, ако не бъде предоставена информация за действителните собственици;

131.  призовава за строго прилагане на ефективни санкции срещу банките, предвиждащи суспендиране или оттегляне на банковия лиценз на финансовите институции, които доказано участват в насърчаването на или създаването на възможности за изпиране на пари, отклонение от данъчно облагане или агресивно данъчно планиране;

132.  подчертава значението на по-добрата координация между централите на банките и дъщерните дружества както в рамките на ЕС, така и с трети държави, така че да се осигури пълно спазване на вътрешните кодекси на поведение и законодателството за борба срещу изпирането на пари;

133.  подчертава, че проверките, извършвани в рамките на националния банков надзор, следва да бъдат систематични и да се извършват на случаен принцип, за да се гарантира пълното прилагане на правилата за борба срещу изпирането на пари във всички банки;

134.  призовава за засилване на правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО) да извършват редовни проверки на съответствието (както с предизвестие, така и без предупреждение) в целия банков сектор на ЕС вместо настоящата система от проверки, извършвани само когато се разследва специфичен случай или когато случаят е станал обществено достояние;

135.  призовава да се анализира осъществимостта на това да се упълномощят надзорните органи да извършват банково разследване, в случай че титулярят на сметката не е известен по име;

136.  приветства съществуващия анализ на рисковете и слабостите на финансовата система на ЕС; подчертава, че е важно да се идентифицират новите технологии и финансови продукти, които потенциално биха могли да бъдат използвани като средства за изпиране на пари; призовава въз основа на този анализ във всички нови предложения относно такива нови технологии, включително финансовите технологии (FinTech), да бъдат включвани разпоредби във връзка с изпирането на пари;

137.  призовава за създаването на банкова клетва по примера на Нидерландия, под формата на доброволен ангажимент от страна на сектора да не работи с данъчни убежища;

4.2.Адвокати

138.  припомня, че професионалната тайна не може да се използва за нито за защита или укриване на незаконосъобразни практики, нито за нарушаване на духа на закона; настоятелно призовава привилегировано отношение клиент-адвокат да не възпрепятства адекватното докладване на съмнителни сделки или на други потенциално незаконни дейности, без да се засягат правата, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз и общите принципи на наказателното право; призовава държавите членки да издават насоки относно тълкуването и прилагането на принципа на правна привилегия за специалисти и да въведат ясна разграничителна линия между традиционните юридически консултации и дейността на адвокатите като финансови оператори;

139.  подчертава, че от адвокати, които извършват дейност в област, надхвърляща специфичната им задача за защита, правно представителство или правни консултации, при определени обстоятелства, свързани със запазването на обществения ред, може да бъде изисквано да предават на органите определена информация, с която са запознати;

140.  подчертава, че адвокатите, които предоставят консултации на клиенти, следва да носят солидарна отговорност пред закона, когато разработват планове за отклоняване от данъчно облагане и агресивни данъчни стратегии, които подлежат на санкциониране по закон, или схеми за изпиране на пари; посочва, че когато участват в измама, те трябва систематично да подлежат както на наказателни санкции, така и на дисциплинарни мерки;

4.3.Счетоводство

141.  подчертава, че с оглед на подобряването на международното сътрудничество изискванията към одита и счетоводното отчитане следва да бъдат по-добре съгласувани на световно равнище, като същевременно се спазват европейските стандарти за демократична легитимност, прозрачност, отчетност и етика, така че да бъдат възпирани счетоводните и одитните дружества и индивидуалните консултанти да не създават структури за отклонение от данъчно облагане, агресивно данъчно планиране или изпиране на пари; призовава за правилното прилагане на наскоро приетия пакет за одит(15) и Комитета на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО) като нова рамка за сътрудничество между националните органи за надзор на одита на равнището на ЕС, така че да се укрепи този надзор в целия ЕС; в това отношение счита, че по-доброто прилагане на международните счетоводни стандарти следва да се разглежда като ефикасен инструмент за осигуряване на спазването та стандартите на ЕС за прозрачност и отчетност;

142.  отбелязва, че съществуващото определение на ЕС за необходимия контрол при създаването на група от дружества следва да се прилага по отношение на счетоводните дружества, които са членове на мрежа от дружества, свързани чрез правно изпълними договорни споразумения, в които се предвижда споделяне на наименование или маркетинг, професионални стандарти, клиенти, спомагателни услуги, финансови договорености или такива за застраховка професионална отговорност, както се предвижда в Директива 2013/34/ЕС(16) относно годишните финансови отчети;

143.  призовава Комисията да представи законодателно предложение за разграничаването на счетоводни дружества и доставчици на финансови или данъчни услуги, както и за всички консултантски услуги, включително режим на Съюза за несъвместимост по отношение на данъчните консултанти, с цел да им се попречи да консултират едновременно публичните органи по приходите и данъкоплатците, и да се предотвратят други конфликти на интереси;

4.4.Тръстове, доверени лица и подобни правни форми

144.  решително осъжда злоупотребите с тръстове, доверени лица и подобни правни форми като инструменти за изпиране на пари; поради това призовава за недвусмислени правила, улесняващи ясната идентификация на действителния собственик или действителните собственици, включително задължение тръстовете да съществуват в писмена форма и да бъдат регистрирани в държавата членка, където се създава, управлява или функционира тръстът;

145.  призовава за стандартизирани, редовно актуализирани, обществено достъпни и взаимосвързани регистри на действителните собственици на равнище ЕС, за всички страни в търговските и нетърговските тръстове, доверени лица, фондации и подобни правни форми, които да послужат като основа на световен регистър;

146.  Регистърът на тръстове на ЕС следва да включва:

147.  призовава Комисията да оцени в каква степен с безмитните зони и корабното лицензиране може да се злоупотребява за отклонение от данъчно облагане, и ако е уместно, да представи подходящо предложение за намаляване на такива рискове;

5.Измерение, свързано с трети държави

148.  подчертава необходимостта под егидата на ООН да се установи засилено световно сътрудничество в областта на данъчното облагане и изпирането на пари поради международния им характер; подчертава, че единствено координирани и глобални мерки на базата на сътрудничество ще осигурят ефикасни решения, и призовава ЕС да бъде движеща сила в усилията за създаване на справедлива световна данъчна система; подчертава, че евентуалните действия на ЕС на международно равнище ще бъдат ефективни и надеждни само ако нито една държава — членка на ЕС, или отвъдморска страна и територия (ОСТ) не действа като корпоративно данъчно убежище или юрисдикция, практикуваща строга поверителност;

149.  отбелязва със загриженост тясната връзка между броя на фиктивните дружества и данъчните договорености и определени данъчни юрисдикции на трети държави и държави — членки на ЕС; приветства автоматичния обмен на информация между държавите — членки на ЕС, относно техните данъчни договорености; при все това изразява загриженост, че някои държави членки или някои от техните територии „данъчни убежища“, сключват „устни данъчни договорености“ с цел заобикаляне на това задължение; призовава Комисията да разследва допълнително тази практика;

150.  подчертава, че ЕС следва да предоговори своите търговски, икономически и други съответни двустранни споразумения с Швейцария с оглед на привеждането им в съответствие с политиката на ЕС за борба с данъчните измами и законодателството на ЕС относно изпирането на пари и финансирането на тероризма, така че да се отстранят сериозни недостатъци в швейцарската система за надзор, които позволяват продължаване на политиката на вътрешна банкова тайна, създаване на офшорни структури из целия свят, данъчни измами, несъставляващо престъпление отклонение от данъчно облагане, слаб надзор, неадекватно саморегулиране на задължените субекти и агресивно наказателно преследване и сплашване на лицата, подаващи сигнали за нередности;

151.  счита, че ЕС следва да говори с един глас чрез Комисията при договарянето на данъчни споразумения с трети държави, вместо да продължава с практиката на двустранни преговори, които водят до неоптимални резултати; счита, че същият подход следва да бъде възприет от ЕС при бъдещи преговори за споразумения за свободна търговия, за партньорство и сътрудничество чрез включване на клаузи за добро данъчно управление, изисквания за прозрачност и разпоредби за борба срещу изпирането на пари;

152.  подчертава, че е важно да се укрепят разпоредбите за борба с избягването на данъци на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), така че да се премахне трансферното ценообразуване към юрисдикции на трети държави, което води до намаляване на данъчната основа на дружествата в Съюза;

153.  счита по-специално, че когато се договарят бъдещи споразумения за търговия или партньорство или се преразглеждат съществуващи споразумения, те следва да включват обвързваща клауза за данъчни условия: включително спазване на международните стандарти на Плана за действие на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и препоръките на Специалната група за финансови действия;

154.  изисква главите „Инвестиции“ и „Финансови услуги“ на бъдещите споразумения за търговия или партньорство да бъдат договаряни въз основа на принципа на положителния списък, така че единствено финансовите сектори, необходими за търговското развитие, реалната икономика и домакинствата, да се ползват от улесненията и либерализацията, създавани от споразумението между Съюза и съответната трета държава;

155.  призовава за строги принудителни мерки по всички международни споразумения за обмен на информация между данъчните органи, така че да се гарантира правилното спазване от страна на всички юрисдикции и прилагането на ефективни, възпиращи и пропорционални автоматични процедури за санкции в случай на неизпълнение;

156.  подчертава значението на цялостната ефективна реципрочност в рамки като споразумението по Акта за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки (FATCA) и други подобни споразумения;

157.  призовава съответните държави членки да използват възможността, създадена от преките им връзки със съответните страни, за да предприемат необходимите стъпки за оказване на натиск върху своите отвъдморски страни и територии (ОСТ)(17), и най-отдалечени региони(18) които не спазват международните стандарти за данъчно сътрудничество, прозрачност и борба срещу изпирането на пари; счита, че следва изискванията на ЕС за прозрачност и комплексна проверка следва да бъдат ефективно прилагани в тези територии;

158.  подчертава, че е важно да има ясни определения на „офшорна юрисдикция“, „отвъдморска страна“ и „най-отдалечен регион (НОР)“, тъй като всеки от тези термини се отнася до различни правни системи, практики и режими; подчертава необходимостта от борба с всички форми на данъчни измами и отклонение от данъчно облагане, независимо къде се извършват; отбелязва, че настоящите режими в най-отдалечените региони прилагат законодателството на Съюза и спазват стандартите на Съюза и международните стандарти, като техният специален статус е уреден в член 349 от ДФЕС и е потвърден от Съда на ЕС в неговото решение по дело C-132/141(19);

159.  счита, че не могат да бъдат използвани злоупотреби със законите за неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, за да бъдат предпазвани закононарушителите от цялата строгост на закона;

160.  призовава за световна среща на върха относно борбата срещу изпирането на пари, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, за да се прекрати поверителността във финансовия сектор, да се засили международното сътрудничество и да упражни натиск върху всички държави, и по-специално техните финансови центрове, да спазват световните стандарти, и призовава Европейската комисия да поеме инициативата за такава среща на върха;

161.  приканва Комисията да извърши оценка на общото съотношение разходи — ползи и потенциалното въздействие на високите равнища на данъчно облагане върху репатрирането на капитал от трети държави с ниски данъци; призовава Комисията и Съвета да оценят правилата относно отсроченото плащане на данъци в Съединените щати, потенциалната данъчна амнистия, обявена от новата администрация, и евентуалното подкопаване на международното сътрудничество;

162.  подчертава значението на по-ефективния двустранен обмен на информация между трети държави и ЗФР от ЕС;

163.  припомня, че размерът на помощта в подкрепа на мобилизирането на вътрешните ресурси все още е малък, и настоятелно призовава Комисията да подпомогне развиващите се държави в борбата срещу избягването на данъци и да увеличи финансовата и техническата помощ за техните национални данъчни администрации в съответствие с ангажиментите по Програмата за действие от Адис Абеба;

Развиващи се страни

164.  призовава ЕС да отчете специфичните правни характеристики и съответстващите уязвими аспекти на развиващите се страни, например липсата на капацитет на органите, които отговарят за борбата с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари; подчертава необходимостта от подходящи преходни периоди за развиващите се страни, които не разполагат с капацитет за събиране, управление и споделяне на изискваната информация в контекста на автоматичния обмен на информация;

165.  подчертава факта, че при разработването на действия и политики за борба с избягването на данъци следва да се обърне специално внимание на национално и международно равнище и на равнището на ЕС на положението на развиващите се страни, и по-специално на най-слабо развитите страни, които обикновено са най-засегнати от избягване на корпоративни данъци и имат много малки данъчни основи и ниско съотношение между данъци и БВП; подчертава, че тези действия и политики следва да допринасят за генериране на публични приходи, съизмерими с добавената стойност, създадена на тяхна територия, така че засегнатите страни да могат да финансират своите стратегии за развитие по подходящ начин;

166.  призовава Комисията да действа заедно с Африканския съюз (АС), за да осигури поставянето на акцент върху мерките за борба с незаконните финансови потоци в Конвенцията на Африканския съюз за предотвратяване и борба с корупцията;

167.  призовава ЕС и неговите държави членки да засилят съгласуваността на политиките за развитие в тази област, и отново призовава за анализ на разпространението на ефектите на националните данъчни политики и тези на ЕС, за да се оцени тяхното въздействие върху развиващите се страни във връзка с договорените данъчни спогодби и споразумения за икономическо партньорство (СИП);

168.  призовава държавите членки надлежно да гарантират справедливо третиране на развиващите се държави при договаряне на данъчни спогодби, като отчитат особеното им положение и гарантират справедливо разпределение на правата на данъчно облагане между държавата на източника и държавата на местопребиваване; във връзка с това призовава да се осигури придържане към модела на данъчна конвенция на ООН и прозрачност при договарянето на спогодбите;

169.  призовава за увеличаване на международната подкрепа за развиващите се страни, за да се борят срещу корупцията и поверителността, които улесняват незаконните финансови потоци; подчертава, че борбата с незаконните финансови потоци изисква тясно международно сътрудничество и съгласувани усилия на развитите и развиващите се държави в партньорство с частния сектор и гражданското общество; подчертава необходимостта да се подпомогнат изграждането на капацитет на данъчните администрации и трансферът на знания към държавите партньори;

170.  призовава официалната помощ за развитие да бъде в по-голяма степен насочена към въвеждането на подходяща регулаторна рамка и към укрепването на данъчните администрации и институциите, отговорни за борбата с незаконните финансови потоци; призовава помощта да се предоставя под формата на технически експертни знания и опит по отношение на управлението на ресурсите, финансовата информация и антикорупционните разпоредби;

171.  изразява съжаление, че настоящият данъчен комитет на ОИСР не е достатъчно приобщаващ; припомня позицията си(20) относно създаването на световен орган в рамките на ООН, който да разполага с достатъчно допълнителни ресурси, за да се гарантира, че всички държави могат да участват равнопоставено в определянето и реформата на данъчните политики в световен мащаб;

172.  изразява съжаление, че за да не бъдат заклеймени като юрисдикции, които не оказват съдействие, развиващите се държави трябва да плащат, за да се считат за участници в Световния форум на ОИСР относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели, в който държавите подлежат на оценка на техните практики спрямо критерии, в чието определяне те не са участвали пълноправно;

173.  подчертава съществената роля на регионалните организации и на регионалното сътрудничество в осъществяването на трансгранични данъчни одити, като се вземат предвид принципите на субсидиарност и взаимно допълване; призовава за съвместно разработване на модел на данъчна конвенция, която би спомогнала за избягване на двойното данъчно облагане и така би предотвратила злоупотребите; посочва, че сътрудничеството и обменът на информация между различните служби за информация ще бъдат от съществено значение в този контекст;

174.  припомня, че данъчните убежища ограбват световните природни ресурси, и по-специално тези на развиващите се страни; призовава ЕС да подкрепя развиващите се страни в борбата срещу корупцията, престъпните дейности, данъчните измами и изпирането на пари; призовава Комисията да помогне на тези държави — чрез сътрудничество и обмен на информация — да се борят срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби в данъчни убежища и в банки, спазващи банкова тайна; подчертава, че всички тези държави трябва да се придържат към световните стандарти за автоматичен обмен на информация относно банковите сметки;

175.  призовава Комисията да включи в бъдещото споразумение относно отношенията между ЕС и държавите от АКТБ след 2020 г. разпоредби за борба с отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и изпирането на пари;

176.  призовава Комисията незабавно да приеме допълнителни мерки за укрепване на европейското законодателство за полезните изкопаеми от зони на конфликт; подчертава, че тези мерки трябва да въведат интегриран подход, който да задълбочава постоянния диалог с богатите на полезни изкопаеми държави и така да утвърждава международните стандарти за комплексна проверка и прозрачност, например стандартите определени в насоките на ОИСР;

177.  счита, че международната общност, включително парламентите, трябва да предприеме всички необходими стъпки за установяването на ефективни и прозрачни данъчни и търговски политики; призовава за по-голяма съгласуваност и координация в международните действия на ОИСР, Г-20, Г-8, Г-77, АС, Световната банка, Международния валутен фонд (МВФ) и Азиатската банка за развитие;

6.Лица, сигнализиращи за нередности

178.  изразява опасение, че съдебното преследване на лицата, сигнализиращи за нередности, може да възпре разкриването на злоупотреби; подчертава, че защитата следва да бъде структурирана така, че да защитава лицата, които действат в обществен интерес, и да се избягва заглушаване на лицата, сигнализиращи за нередности, при същевременно отчитане на законните права на дружествата;

179.  призовава Комисията да завърши възможно най-скоро задълбочена оценка на възможното правно основание за по-нататъшни действия на равнището на ЕС и — ако е целесъобразно  — да представи всеобхватно законодателство, което обхваща както публичния, така и частния сектор, включително инструменти за подкрепа на лицата, сигнализиращи за нередности, за да гарантира, че те получават ефективна защита и адекватна финансова помощ във възможно най‑кратък срок; изтъква, че лицата, сигнализиращи за нередности, следва да могат да подават сигнала анонимно или да подават приоритетно жалби съгласно вътрешните механизми за подаване на сигнали в съответната организация или до компетентните органи, както и че освен това те следва да бъдат защитени независимо от техния избор на канал за подаване на сигнала;

180.  препоръчва на Комисията да проучи най-добрите практики от програмите за лицата, сигнализиращи за нередности, които вече съществуват в други държави по света, и да проведе обществена консултация, за да проучи възгледите на заинтересованите страни относно механизмите за подаване на сигнали;

181.  подчертава ролята на разследващата журналистика и призовава Комисията да гарантира, че нейното предложение предоставя на разследващите журналисти същата защита, както на лицата, сигнализиращи за нередности;

182.  счита, че работодателите следва да бъдат насърчавани да въвеждат вътрешни процедури за подаване на сигнали и че в рамките на всяка организация следва да съществува едно-единствено лице, отговарящо за получаването на сигнали; счита, че представителите на работниците и служителите следва да участват в определянето на въпросното отговорно лице; препоръчва на институциите на ЕС да дадат пример, като въведат бързо вътрешна рамка за защита на лица, сигнализиращи за нарушения;

183.  подчертава значението на повишаването на информираността сред служителите и другите лица за положителната роля, която играят лицата, сигнализиращи за нередности, и за вече съществуващите правни рамки в областта на подаването на сигнали за нарушения; насърчава държавите членки да провеждат кампании за повишаване на информираността; счита, че е необходимо да се въведат защитни мерки срещу евентуални репресивни и дестабилизиращи практики срещу лицата, сигнализиращи за нередности, както и пълно обезщетение за всички понесени от тях вреди;

184.  призовава Комисията да разработи инструменти, насочени към предоставяне на защита от неоснователно наказателно преследване, икономически санкции и дискриминация срещу лицата, сигнализиращи за нередности, както и във връзка с това да се създаде общ фонд, финансиран частично от възстановени средства или приходи от глоби, за подходящо финансово подпомагане на лица, сигнализирали за нередности, когато тяхното препитание е заплашено в резултат на разкритията на съответни факти;

7.Междуинституционално сътрудничество

7.1.Сътрудничество с анкетната комисия във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (PANA)

185.  отново посочва значението на спазването на принципа на лоялно сътрудничество между институциите на ЕС;

186.  счита, че обменът на информация между институциите на ЕС следва да бъде засилен, по-специално по отношение на предоставянето на подходяща информация, която да бъде на разположение на анкетните комисии;

187.  изразява съжаление, че Съветът, неговата група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) и някои държави членки проявиха слаб ангажимент към исканията на комисията PANA за сътрудничество; счита, че по-силен ангажимент от страна на държавите членки е от ключово значение, за да се обединят усилията и да се постигнат по-добри резултати; решава да следи дейността и напредъка на група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) чрез редовни изслушвания; призовава Комисията да представи законодателно предложение съгласно член 116 от ДФЕС до средата на 2018 г., ако дотогава държавите членки не са приели реформа на мандата на група „Кодекс за поведение“;

188.  изразява неодобрението си от факта, че дори документи, които междувременно станаха публично достъпни, бяха само частично предоставени на неговата анкетна комисия;

189.  припомня, че през декември 2015 г. Съветът по икономически и финансови въпроси покани работната група на високо равнище относно данъчното облагане да направи заключение за необходимостта от подобряване на цялостното управление, прозрачността и работните методи и да завърши реформата на групата „Кодекс за поведение“ по време на нидерландското председателство; припомня, че през март 2016 г. Съветът по икономически и финансови въпроси покани работната група на високо равнище да преразгледа нововъведенията в управлението, прозрачността и работните методи, по-специално по отношение на ефективността на процеса на вземане на решения и във връзка с използването на правилото за широк консенсус през 2017 г.; очаква с интерес резултатите от тези усилия;

7.2.Правото на Европейския парламент на разследване

190.  подчертава, че настоящата правна рамка за работата на анкетните комисии в Европейския парламент е остаряла и не предоставя необходимите условия, при които упражняването на правото на Парламента на разследване да може да се осъществява ефективно;

191.  подчертава, че липсата на правомощия и ограниченият достъп до документи значително възпрепятстваха и забавиха работата на анкетната комисия, предвид временното естество на нейното разследване, и не дадоха възможност за извършването на пълна оценка на предполагаемите нарушения на правото на ЕС;

192.  отбелязва, че при няколко неотдавнашни анкетни комисии и специални комисии (включително комисията PANA) Комисията и Съветът в някои случаи не предоставиха исканите документи, а в други случаи предоставиха исканите документи едва след дълги забавяния; призовава за въвеждане на механизъм за отчетност с цел да се осигури незабавното и гарантирано изпращане до Парламента на документите, които анкетната комисия или специалната комисия изисква и до които има право на достъп;

193.  счита, че правото на разследване е важна компетентност на Парламента; призовава институциите на ЕС да засилят правата на Парламента на разследване въз основа на член 226 от Договора; изразява твърдото становище, че правомощията за призоваване на лица, представляващи интерес, и за достъп до съответните документи са от жизненоважно значение за правилното функциониране на парламентарните анкетни комисии;

194.  подчертава, че за упражняването на демократичен контрол върху изпълнителната власт е жизненоважно на Парламента да бъдат предоставени правомощия за разследване, които да съответстват на тези на националните парламенти на държавите — членки на ЕС; счита, че за да изпълнява тази роля на демократичен контрол, Парламентът трябва да разполага с правомощия да призовава свидетели и принудително да изисква те да се явят, както и принудително да изисква представянето на документи; счита, че за да могат да бъдат упражнявани тези права, държавите членки трябва да се съгласят да приложат санкции срещу лица за неявяване или за непредставяне на документи в съответствие с националното право, уреждащо националните парламентарни разследвания; изразява отново подкрепата си за позицията, изложена в предложението от 2012 г. по този въпрос(21);

195.  възнамерява да създаде постоянна анкетна комисия по модела на Конгреса на САЩ;

196.  приканва политическите групи в Парламента да вземат решение за създаване на временна специална комисия през настоящия парламентарен мандат, която да предприеме последващи действия във връзка с работата на комисията PANA и да разследва неотдавнашните разкрития в „Досиетата от рая“;

197.  изисква, без това да засяга всякакви други подходящи мерки, в съответствие с член 116а, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента, генералният секретар да отнема дългосрочните пропуски за достъп от всяко предприятие, което е отказало да се яви след официална покана от анкетна комисия;

198.  призовава държавите членки спешно да подобрят прозрачността, отчетността и ефективността на методите на работа на групата „Кодекс за поведение“;

199.  отправя искане групата „Кодекс за поведение“ да представи годишен доклад, в който се установяват и описват най-вредните данъчни мерки, използвани в държавите членки, и се посочват предприетите ответни мерки;

200.  призовава да бъде завършена необходимата реформа на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятията), по начин, който гарантира пълна прозрачност и участието на всички институции на ЕС и на гражданското общество; отправя призив тази реформа да промени радикално структурата на управление и прозрачността на групата „Кодекс за поведение“, в това число нейния мандат и правилник за дейността, както и нейните процедури за вземане на решения и критериите за определяне на вредни данъчни мерки, приети от държавите членки;

7.3.Други институции

201.  приветства като първа стъпка създаването на единна независима Европейска прокуратура и призовава всички държави членки да се включат в инициативата;

202.  призовава за засилване на изпълнителните правомощия на Комисията, за да се гарантира ефикасно и последователно прилагане на законодателството на Съюза в държавите членки и засилен контрол от Европейския парламент;

203.  призовава за създаването на нов център на Съюза за съгласуваност и координация на данъчната политика (TPCCC) в рамките на Комисията, за да се вземат мерки срещу системните слабости в сътрудничеството между компетентните органи в целия ЕС;

204.  призовава за значително укрепване на сътрудничеството по FIU.net в рамките на Европол и предлага обвързване на тези дейностите с предложения център на Съюза за съгласуваност и координация на данъчната политика с надеждата да се създаде „данъчен Европол“, който да е способен както да координира данъчните политики на държавите членки, така и да укрепи органите на държавите членки при разследването и разкриването на незаконни международни данъчни схеми;

205.  призовава държавите членки при реформирането на Договорите да подкрепят приемането на решения в областта на данъчната политика с квалифицирано мнозинство в Съвета и в рамките на обикновената законодателна процедура;

o
o   o

206.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка и окончателния доклад на анкетната комисия на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 1. (2) OВ L 166, 24.6.2016 г., стр. 10. (3) OВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 51. (4) Приети текстове, P8_TA(2016)0310. (5) OВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 74. (6) Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15) (7) Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза;. Препоръка А4. (8) Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО, ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1. (9) Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза; Препоръка Б5. (10) OВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65. (11) Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза; Приети текстове; Препоръка В3. (12) Вж. доклад A8-0056/2017. (13) Изслушване на комисията PANA с Брук Харингтън и други експерти от 24 януари 2017 г. (14) „The Panama Papers: Breaking the Story of How the World’s Rich and Powerful Hide their Money“ („Досиетата от Панама“: разкриването на историята как богатите и властимащите по света крият парите си), Obermayer and Obermaier, 2016. (15) Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. година за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 196) и Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 77). (16) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19). (17) Гренландия, Нова Каледония и зависимите територии, Френска Полинезия, Френски южни и антарктически територии, острови Уолис и Футуна, Майот, Сен Пиер и Микелон, Аруба, Нидерландските Антили (Бонер, Кюрасао, Саба, Синт Еустатиус, Синт Мартен), Ангила, Кайманови острови, Фолкландски острови, Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови, Монсерат, Питкерн, остров Света Елена, Британска антарктическа територия, Британска територия в Индийския океан, острови Търкс и Кайкос, Британски Вирджински острови, Бермудски острови; (18) Най-отдалечени региони: Канарските острови, Реюнион, Френска Гвиана, Мартиника, Гваделупа, Майот, Сен Мартен, Азорските острови и Мадейра. (19) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:62014CJ0132&from=BG (20) Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (Приети текстове, P8_TA(2016)0310). (21) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 41.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана (2017/2123(INI))

P8_TA(2017)0492 A8-0351/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора от Лисабон,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г. и 22 юни 2017 г.,

—  като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г. относно износа на оръжие: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г., 14 ноември 2016 г. и 18 май 2017 г., както и заключенията на Съвета от 17 юли 2017 г. относно Глобалната стратегия на Европейския съюз,

—  като взе предвид 19-ото заседание на Съвета на министрите на Франция и Германия в Париж на 13 юли 2017 г.,

—  като взе предвид неофициалната среща на министрите на отбраната и неофициалната среща на министрите на външните работи („Гимних“), проведена в Талин от 6 до 9 септември 2017 г.,

—  като взе предвид срещата на министрите на отбраната от ЕС, проведена на 30 ноември 2011 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно военните структури на ЕС: етап на развитие и перспективи(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (основана на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност)(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2017 г. относно мандата за тристранната среща във връзка с проекта на бюджет за 2018 г.(7),

—  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност (ЗП/ВП), на 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид документа, озаглавен „План за изпълнение в областта на сигурността и отбраната“, представен от ЗП/ВП на 14 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския план за действие в областта на отбраната (COM(2016)0950),

—  като взе предвид съвместната декларация от 8 юли 2016 г. на председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия и на генералния секретар на НАТО, общия набор от предложения, одобрен от съвета на НАТО и Съвета на ЕС на 6 декември 2016 г., и доклада за напредъка по тяхното изпълнение, приет на 14 юни 2017 г.,

—  като взе предвид декларацията от Братислава от 16 септември 2016 г.,

—  като взе предвид новия пакет от мерки в областта на отбраната, представен от Комисията на 7 юни 2017 г. в съобщението за печата, озаглавено „Европа, която защитава: Комисията започва дебат относно преминаването към Европейски съюз за отбрана“,

—  като взе предвид документа за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана от 7 юни 2017 г.,

—  като взе предвид проучването Евробарометър 85.1 от юни 2016 г., според което половината от анкетираните граждани на ЕС считат, че действията на ЕС са недостатъчни, а две трети от тях желаят да видят по-активно участие на ЕС чрез ангажимента на държавите членки по въпросите на политиката на сигурност и отбрана,

—  като взе предвид концепцията за управление на кризи на Съвета за нова гражданска мисия по линия на ОПСО в Ирак от 17 юли 2017 г., както и Решение (ОВППС) 2017/1425 на Съвета от 4 август 2017 г. относно действие на Европейския съюз за стабилизиране в регионите Мопти и Сегу в Мали,

—  като взе предвид политиката на ЕС за обучение в областта на ОПСО, приета от Съвета по външни работи на 3 април 2017 г.,

—  като взе предвид решението на Съвета от 23 октомври 2017 г. относно позицията, която да бъде приета от името на Европейския съюз в рамките на Съвместния комитет на ЕИП във връзка с изменение на Протокол 31 към Споразумението за ЕИП (Подготвително действие на Съюза във връзка с научни изследвания в областта на отбраната),

—  като взе предвид уведомлението относно постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) от 13 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на заместник-председателя/върховен представител от 10 ноември 2017 г. до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Подобряване на военната мобилност в Европейския съюз“ (JOIN(2017)0041),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0351/2017),

Стратегическата среда на Съюза

1.  подчертава, че основаният на правила международен ред и ценностите, защитавани от западните демокрации, както и мирът, благоденствието и свободите, които гарантира този ред, изграден в периода след Втората световна война, и които съответстват на основите, върху които е изграден Европейският съюз, са изправени пред безпрецедентен брой конвенционални и хибридни предизвикателства, тъй като обществените, икономическите, технологичните и геополитическите тенденции показват нарастваща уязвимост на населението на света по отношение на шокове и сътресения — като например междудържавни конфликти, природни бедствия, екстремни метеорологични явления, водни кризи, разпадане на държавността и кибератаки — на които трябва да се реагира с обединени сили и координирано; припомня, че сигурността е основна грижа за европейските граждани; подчертава, че външната дейност на Съюза трябва да се ръководи от ценностите и принципите, залегнали в член 21 от ДЕС;

2.  подчертава, че нито една държава членка не може да се справи самостоятелно с което и да е от сложните предизвикателства в областта на сигурността, пред които сме изправени днес, и че за да може ЕС да бъде в състояние да реагира на тези вътрешни и външни предизвикателства, той трябва да полага повече усилия за конкретно силно сътрудничество в контекста на ОВППС/ОПСО, да бъде ефективен участник на световната сцена, което означава той да говори с един глас и да се предприемат съвместни действия, и да съсредоточи своите ресурси върху стратегическите приоритети; счита, че е необходимо да бъдат отстранени първопричините за нестабилността, а именно бедността и нарастващото неравенство, лошото управление, разпадането на държавността и изменението на климата;

3.  изразява съжаление относно факта, че транснационалните терористични и престъпни организации стават все по-силни и по-многобройни, за което вероятно способстват разгромът на ИДИЛ/Даиш и фактът, че нейните бойци се разбягват, като същевременно в южните региони и в Близкия Изток се възцарява нестабилност, тъй като лабилните и разпадащи се държави като Либия изоставят големи неуправлявани територии, уязвими за външни сили; изразява своята непрестанна загриженост по повод на транснационалното измерение на терористичната заплаха в региона на Сахел; изразява дълбока загриженост поради факта, че продължаващите действия на Корейската народнодемократична република, свързани с ядрени и балистични ракети, доведоха до повишаване на напрежението в региона и извън него, което представлява явна заплаха за международния мир и сигурността;

4.  подчертава, че на изток военните действия на Русия срещу Украйна все още продължават, договореностите от Минск — без които не може да има решение на конфликта — не се изпълняват, а незаконното анексиране и милитаризацията на Крим, както и налагането на системи за лишаване от достъп и затваряне на определени зони, продължават; изразява дълбока загриженост, че извършваните от Русия прекомерни военни учения и дейности без присъствието на международни наблюдатели, хибридната тактика, включваща кибертероризъм, фалшиви новини и дезинформационни кампании, икономическото и енергийно изнудване дестабилизират държавите от Източното партньорство и Западните Балкани, като също така са насочени срещу западните демокрации и засилват напрежението в техните граници; изразява загриженост, че обстановката по отношение на сигурността в съседните на ЕС региони ще продължи да бъде силно неустойчива за години напред; отново изтъква стратегическото значение на Западните Балкани за сигурността и стабилността на ЕС и необходимостта от съсредоточаване и засилване на политическия ангажимент на ЕС по отношение на региона, включително чрез засилване на мандата на нашите мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); изразява твърдо убеждение, че за да може да се преодолее уязвимостта на ЕС, е необходима по-голяма степен на интеграция и координация;

5.  изразява съжаление във връзка с терористичната заплаха, която се разпространява бързо както в Европа, така и отвъд нейните граници; счита, че отсъствието на цялостна реакция на военно равнище ще доведе неизбежно до непрекъснато нарастващи заплахи за вътрешната сигурност; призовава спешно за Европейски антиджихадистки пакт, с помощта на който би било възможно ефективното преодоляване на тези заплахи;

6.  счита, че тероризмът днес представлява едно от основните предизвикателства за сигурността на гражданите на ЕС, което изисква незабавни, твърди и координирани действия, както на вътрешно, така и на външно равнище, за да се предотвратят нови терористични нападения и да се води борба с първопричините за това явление; посочва по-специално необходимостта да се предотврати радикализацията, да се блокира всеки източник на финансови средства за терористичните организации, да се води борба с терористичната пропаганда и да се предотврати използването на интернет и на социалните мрежи за тази цел, включително чрез автоматизирана система за отстраняване на такова съдържание, както и да се подобри обменът на разузнавателна информация както между държавите членки, така и с трети държави, НАТО и другите имащи отношение партньорски организации; счита, че мандатът на нашите мисии по линия на ОПСО следва да включва борбата срещу тероризма, за да се допринася по по-последователен начин за изпълнението на програмите за дерадикализация, особено EULEX в Косово и EUFOR ALTHEA в Босна и Херцеговина — държави, които са изправени пред значителен брой бойци, завръщащи се от чужбина;

7.  изразява дълбока загриженост относно все по-смъртоносната терористична заплаха в Сахел, както и разпространяването на тази заплаха към Централна Африка, и нестабилността на изток (Сирия, Ирак, Палестина); призовава ВП/ЗП да гарантира, че на мисиите по линия на ОПСО е предоставен мандат за изпълнение, и да се намесва решително и безкомпромисно;

8.  счита, че съгласно настоящата политика на разширяване на ЕС наличието на надежден процес на присъединяване, основан на всеобхватни и справедливи условия, продължава да бъде важен инструмент за насърчаване на сигурността чрез засилване на устойчивостта на държавите от Югоизточна Европа;

9.  счита, че с оглед на сложната обстановка по отношение на сигурността и в момент, когато ЕС и НАТО се стремят да разширяват и задълбочават своето сътрудничество, в резултат от излизането на Обединеното кралство от Съюза ЕС ще загуби част от военните си способности и евентуално вече няма да може да се ползва от експертния опит на Обединеното кралство, както и обратното; отбелязва, че излизането на Обединеното кралство от ЕС дава нов тласък на инициативи, останали блокирани дълго време, и би могло да разкрие възможности за нови предложения; подчертава, че е важно да продължи тясното сътрудничество в областта на отбраната между ЕС и Обединеното кралство след неговото излизане от Съюза, включително, но не само, в областта на обмена на разузнавателна информация и борбата с тероризма; счита, че ако поиска това, Обединеното кралство следва също така да може да участва в мисиите по линия на ОПСО като част от едно ново сътрудничество в областта на отбраната между ЕС и Обединеното кралство;

10.  приветства подновения ангажимент от страна на САЩ във връзка с европейската сигурност; подчертава, че ЕС твърдо подкрепя трансатлантическата общност на общи ценности и интереси; същевременно изразява убеждение, че по отношение на ОВППС са необходими отчетност и самоувереност и че в този контекст ЕС трябва да се превърне в уверен в собствените си възможности фактор във външната политика;

Институционална рамка

11.  изразява категорична увереност, че когато е необходимо, ЕС следва да предприема решителни действия, за да осигури своето бъдеще, тъй като вътрешната и външната сигурност стават все по-силно свързани и тъй като това въздейства пряко на всички европейски граждани; предупреждава, че липсата на общ подход може да доведе до некоординирани и разпокъсани действия, като създава възможност за множество случаи на дублиране и неефективност и в резултат на това ще направи Съюза и неговите държави членки уязвими; поради това счита, че ЕС следва да бъде в състояние да действа ефективно по целия спектър от инструменти на вътрешната и външната сигурност, до равнището, предвидено в член 42, параграф 7 от ДЕС; подчертава, че определянето на обща политика на Съюза в областта на отбраната, посочено в член 42, параграф 2 от ДЕС, има за цел да се установи обща отбрана и да се предостави на Съюза стратегическа автономност, за да може той да насърчава мира и сигурността в Европа и по света; изтъква практическите и финансовите ползи от по-нататъшното интегриране на европейските отбранителни способности;

12.  подчертава, че ЕС трябва да прилага целия набор от инструменти на политиките, които варират от мека до твърда сила, от краткосрочни мерки до дългосрочни политики в областта на класическата външна политика, обхващаща не само двустранни и многостранни усилия в областта на дипломацията, сътрудничеството за развитие, гражданските и икономическите инструменти, подкрепата при извънредни ситуации, предотвратяването на кризи и стратегиите за следконфликтни ситуации, но също така и опазването и налагането на мира, също и в съответствие с гражданските и военните средства, описани в член 43, параграф 1 от ДЕС, за да можем да се справим с възникващите предизвикателства; счита, че ОПСО следва да се основава на принципа, че европейската сигурност не може да бъдат гарантирана, като се разчита единствено на военни средства; счита, че външните дейности на ЕС следва да включват оценка на въздействието им върху насочените към хората стратегически интереси на ЕС за подобряване на сигурността на хората и засилване на правата на човека, укрепване на международното право и насърчаване на устойчивия мир; подчертава необходимостта Европейската служба за външна дейност да повиши своя капацитет с цел по-добре да предвижда кризи и да противодейства на предизвикателства, свързани със сигурността, още при тяхното възникване; подчертава необходимостта от по-съгласувано и по-добре координирано взаимодействие между военните и гражданските участници и участниците в сферата на развитието и на хуманитарната дейност;

13.  приветства видимия напредък при формулирането на по-силна европейска позиция в областта на отбраната след приемането на Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност (ГСВППС) на ЕС през юни 2016 г.; приветства по-специално поставянето на началото на Европейски фонд за отбрана (ЕФО), предложеното разширяване на подготвителното действие за научни изследвания в областта на отбраната и законодателното предложение за Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (ЕППРОО); призовава държавите членки да увеличат своите бъдещи финансови вноски в бюджета на ЕС, за да бъдат покрити всички допълнителни разходи на ЕС във връзка с ЕФО;

14.  приветства присъединяването на ЕАСТ към подготвително действие за научни изследвания в областта на отбраната и приветства по-специално вноската на Норвегия в размер на 585 000 EUR за 2017 г.; изразява желанието си Норвегия да продължи да участва в програмите, финансирани от Съюза, които имат последици за отбраната или са в областта на отбраната;

15.  призовава Комисията и ЗП/ВП да предоставят незабавно изчерпателна информация на Парламента на всички етапи относно сключването или изменението на международни споразумения, които имат последици за отбраната или са в областта на отбраната; счита, че евентуалното финансово участие на трети държави има важни финансови последствия за Съюза, тъй като трета държава би могли да засегне финансовите интереси на Съюза по начин, който далеч надхвърля размера на нейната вноска, като откаже да издаде необходимите лицензи за износ; подчертава, че когато трети страни допринасят с финансово участие за финансирани от Съюза програми, които имат последици за отбраната или са в областта на отбраната, Парламентът очаква Комисията и ЗП/ВП да оценят въздействието на такова участие по отношение на стратегическите политики и интереси на Съюза, преди да направят предложение, както и да информират Парламента за тази оценка;

16.  подчертава, че Комисията и все по-голям брой държави членки поеха ангажимент за поставянето на началото на Европейския съюз за отбрана (ЕСО) и че е налице солидна подкрепа по този въпрос сред европейските граждани; подчертава, че това съответства на искане от страна на гражданите на ЕС и на Парламента, по-специално чрез многобройните призиви, изразени в негови предходни резолюции; подчертава, че по-силната европейска интеграция в областта на отбраната ще доведе до по-голяма ефикасност, премахване на дублирането и намаляването на разходите; подчертава обаче, че поставянето на началото на истински Европейски съюз за отбрана изисква постоянна политическа воля и решимост; настоятелно призовава държавите членки да се ангажират с обща и независима европейска отбрана, както и да се стремят да гарантират, че техните национални бюджети за отбрана са в размер на най-малко 2% от техния съответен БВП в рамките на десет години;

17.  изразява убеждение, че единственият начин за повишаване на способността на Съюза да изпълнява своите военни задачи е значителното повишаване на ефикасността по отношение на всички аспекти на процеса, в рамките на който се генерират военни способности; припомня, че ЕС-28 изразходва за отбрана сума, която възлиза на 40% от разходите на САЩ в тази област, но успява да генерира едва 15% от способностите, които си осигурява САЩ — факт, който показва наличието на много сериозен проблем по отношение на ефективността;

18.  призовава ЗП/ВП и Комисията да предприемат действия във връзка с призивите на Парламента за Бяла книга на ЕС за сигурността и отбраната в контекста на подготовката на следващата многогодишна финансова рамка (МФР), както се изисква в резолюциите на Парламента от 22 ноември 2016 г., 23 ноември 2016 г. и 16 март 2017 г.; счита, че изграждането на Европейския съюз за отбрана, свързването на неговата стратегическа ориентация с приноса на ЕС за изграждането на способности и оформянето на европейска институционална рамка за отбрана са елементи, които трябва да се опират на междуинституционално споразумение; подчертава, че чрез всеобхватна и надеждна работа на всички заинтересовани страни е възможно да бъдат увеличени обхватът и ефективността на разходите за отбрана; призовава да се определи силна роля за неутралните държави, като например Австрия и Швеция, като част от този процес, без това да поставя под въпрос неутралитета на отделните държави членки;

19.  подчертава, че в допълнение към описанието на стратегическата среда и на стратегическите амбиции, Бялата книга на ЕС за сигурност и отбрана следва да установи, за целите на следващата МФР, необходимите и наличните способности, както и пропуските по отношение на способностите, под формата на Плана за развитие на способностите на ЕС (CDP), и следва да бъде допълнена от обширно описание на предвижданите действия на държавите членки и на Съюза съгласно Многогодишната финансова рамка (МФР) и в по-дългосрочен план;

20.  приветства наскоро демонстрираната политическа воля за повишаване на ефективността на ОПСО; подкрепя всякакви опити за разгръщането на пълния потенциал на Договора от Лисабон чрез постигане на реално сътрудничеството между държавите членки и за предоставяне на разположение на оперативно приложими способности за изпълнение на задачите по член 43, параграф 1 от ДЕС чрез:

21.  приветства намерението на Комисията да предложи специална програма за научни изследвания в областта на отбраната, със заделен за целта бюджет и собствени правила, в рамките на следващата МФР; подчертава, че държавите членки следва да предоставят на разположение допълнителни ресурси за тази програма, без да се засягат съществуващите рамкови програми за финансиране на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите, както беше поискано в резолюцията на Парламента от 5 юли 2017 г.; повтаря предишните си призиви към Комисията да осигури участието на Съюза в програмите за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната, предприети от държавите членки или, когато е целесъобразно, съвместно със сектора, както е посочено в член 185 и член 187 от ДФЕС;

22.  приветства предложението на Комисията за ЕППРОО; подчертава, че всяко действие на Съюза за подпомагане, координиране или допълване на действията на държавите членки в областта на отбраната следва да има за цел да способства за постепенното определяне на обща политика за отбрана, както е посочено, наред с другото, в член 2, параграф 4 от ДФЕС, и следователно да обхваща общото развитие, стандартизацията, сертифицирането и поддръжката, което да води до съвместни програми и по-висока степен на оперативна съвместимост; призовава Комисията да популяризира новата ЕППРОО възможно най-широко и по-специално да насърчава МСП да участват в съвместни трансгранични проекти;

23.  счита, че износът на оръжия, боеприпаси и свързани с отбраната стоки и услуги от държавите членки представлява неразделна част от политиката на ЕС в областта на външните отношения, сигурността и отбраната;

24.  настоятелно призовава Съвета да предприеме конкретни стъпки за хармонизиране и стандартизиране на европейските въоръжени сили, в съответствие с член 42, параграф 2 от ДЕС, за да се улесни сътрудничеството между служещите във въоръжените сили под егидата на един нов Европейски съюз за отбрана, като крачка към постепенното определяне на обща политика на ЕС в областта на отбраната;

25.  подчертава, че използването на всички възможности, предвидени в Договора, ще подобри конкурентоспособността и функционирането на отбранителната промишленост в рамките на единния пазар, като насърчава по-нататъшното сътрудничество в областта на отбраната чрез позитивни стимули, насочвайки усилията към проекти, които държавите членки не могат да осъществяват сами, намалявайки ненужното дублиране и насърчавайки по-ефективното използване на публичните средства; счита, че резултатите от тези стратегически програми за сътрудничество имат огромен потенциал по отношение на технологиите за двойна употреба, като по този начин осигуряват допълнителна добавена стойност за държавите членки; поставя акцент върху развитието на европейските способности и на интегриран пазар в областта на отбраната;

26.  призовава за създаването на точни и обвързващи насоки за осигуряване на добре определена рамка за бъдещо задействане и прилагане на член 42, параграф 7 от ДЕС;

27.  призовава Комисията, Съвета и ЗП/ВП да работят съвместно с Европейския парламент в рамките на междуинституционален диалог за постепенното определяне на обща политика за отбрана; подчертава, че в рамките на следващата МФР следва да се установи пълноценен бюджет за отбрана на ЕС за всички вътрешни аспекти на ОПСО и че следва да се разработи доктрина за неговото изпълнение в рамките на обхвата на Договора от Лисабон; подчертава необходимостта от преразглеждане на механизма ATHENA, за да се разшири обхватът на операциите, които се считат за общи разходи, и за да се създадат стимули за участие в мисии и операции по линия на ОПСО;

28.  посочва, че този нов бюджет за отбрана ще трябва да бъде финансиран с нови средства в следващата МФР;

29.  счита, че вземането на решения по въпроси, свързани с ОПСО, би могло да бъде по-демократично и прозрачно; поради това предлага подкомисията по сигурност и отбрана (SEDE) да се превърне в пълноправна парламентарна комисия, като ѝ се даде възможност да получи по-големи правомощия за контрол и отчетност по отношение на ОПСО и да играе важна роля при изпълнението на политиката, по-специално чрез упражняването на контрол върху правните актове, свързани със сигурността и отбраната;

30.  изразява съжаление относно липсата на сътрудничество и обмен на информация между службите за сигурност и разузнавателните служби в Европа; счита, че засилването на сътрудничеството между разузнавателните служби в Европа би могло допринесе за борбата с тероризма; призовава в тази връзка за създаване на пълноценна европейска система на разузнавателните служби;

Постоянно структурирано сътрудничество

31.  приветства уведомлението относно постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) и неговото предвидено задействане въз основа на готовността на държавите членки да поемат обвързващи ангажиментите в рамките на ОПСО, като по този начин осъществяват амбициозно и приобщаващо ПСС, и призовава за бързото му утвърждаване от Съвета; подчертава, че стремежът към приобщаващ характер на участието не трябва да застрашава цялостния ангажимент към ОПСО или високото равнище на амбиция сред участващите държави членки; посочва необходимостта да се определят ясни критерии за участие, като се остави възможност на другите държави членки също да се присъединят на по-късен етап; счита, че дейностите в рамките на ПСС винаги следва да бъдат в пълно съответствие с ОПСО;

32.  подчертава, че ПСС следва да се развива в рамките на ЕС и следва да се ползва от действителна подкрепа от страна на Съюза, при пълно зачитане на компетентността на държавите членки в областта на отбраната; отново отправя призив да се предостави подходящо финансиране на ПСС от бюджета на Съюза; счита, че участието във всички агенции и органи на Съюза, попадащи в обхвата на ОПСО, включително Европейския колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО), следва да се превърне в изискване в рамките на постоянното структурирано сътрудничество; отново отправя призив системата за бойните групи на ЕС да се счита за общ разход в рамките на преразгледания механизъм ATHENA;

33.  подчертава необходимостта от облекчаване на административните процедури, които излишно забавят събирането на сили за мисиите на ОПСО и трансграничното движение на силите за бързо реагиране в рамките на ЕС; призовава държавите членки да създадат общоевропейска система за координиране на бързото придвижване на състава на силите за отбрана, оборудването и снабдяването за целите на ОПСО, когато се задейства клаузата за солидарност, и при която държавите членки са задължени да предоставят помощ и съдействие с всички средства, които са на тяхно разположение, в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации (ООН); в тази връзка приветства съвместното съобщение относно подобряването на военната мобилност; призовава Комисията да представи до март 2018 г. на Парламента и на държавите членки съществен план за действие, който е изцяло съгласуван с текущите усилия в рамките на НАТО;

34.  изисква създаването на пълноправен гражданско-военен стратегически щаб на ЕС в рамките на ПСС, който да включва съществуващите структури „Способности за планиране и провеждане на военни операции” (MPCC) и „Способности за планиране и провеждане на граждански операции” (CPCC) и Дирекцията за управление и планиране при кризи (CMPD), като осигурява платформа за интегрирана оперативна подкрепа през целия цикъл на планиране, от първоначалната политическа концепция до подробните планове;

35.  насърчава държавите членки, участващи в ПСС, да създадат постоянни „Европейски интегрирани сили“, съставени от части от техните национални армии, и да ги предоставят на разположение на Съюза за целите на прилагането на ОПСО, както е предвидено в член 42, параграф 3 от ДЕС;

36.  счита, че една обща политика за кибернетична отбрана следва да бъде сред първите градивни елементи на Европейския съюз за отбрана; насърчава ЗП/ВП да разработи предложения за създаването, в рамките на ПСС, на звено на ЕС за кибернетична отбрана;

Генерална дирекция за отбрана

37.  призовава да се извърши оценка, в тясно сътрудничество със ЗП/ВП, на възможността за създаване на Генерална дирекция за отбрана в рамките на Комисията (ГД „Отбрана“), която да бъде в основата на действията на Съюза за подпомагане, координиране или допълване на действията на държавите членки, насочени към постепенното разработване на обща отбранителна политика, както е предвидено в член 2 от ДФЕС;

38.  счита, че предложената ГД „Отбрана“ следва да носи отговорността за осигуряването на отворени граници за свободното придвижване на военните части и оборудването, като необходимо условие за осигуряването на необходимата степен на стратегическа автономност, оперативна съвместимост, сигурност на доставките, стандартизация и механизми за военно сертифициране за целите на: участието на ЕС в програми по линия на ОПСО и ПСС; финансираните от ЕС научни изследвания в областта на отбраната; стратегическата автономност на ЕС; конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост, включително МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, които формират европейската верига на доставки за отбраната; както и междуинституционалните споразумения в областта на отбраната, включително Бялата книга за сигурност и отбрана на ЕС; подчертава, че предложената ГД „Отбрана” следва да допринесе за по-добрата координация на задачите между различните участници, с цел да се постигне по-голяма последователност и съгласуваност на политиките;

39.  подчертава, че предложената ГД „Отбрана“ следва да работи в сътрудничество с Европейската агенция по отбрана (EDA); счита, че EDA следва да бъде изпълнителната агенция за действията на Съюза в рамките на европейската политика в областта на отбранителните способности и въоръжаването в случаите, когато това е предвидено в Договора от Лисабон; отново отправя призив към Съвета да гарантира, че административните и оперативните разходи на Европейската агенция по отбрана се финансират от бюджета на ЕС; отбелязва, че нарастващият брой нови роли и отговорности на EDA следва да бъдат последвани от увеличаване на нейния бюджет, като едновременно с това подчертава, че евентуалното създаване на ГД „Отбрана“ и подновяването на усилията за повишаване на ефективността на ОПСО следва да не водят до отклоняване на средства за растежа на бюрократични структури и до дублиране на структури;

Координирани стратегически и годишни прегледи на отбраната

40.  приветства стратегическия преглед на Плана за развитие на способностите (ПРС) на ЕС, който следва да бъде завършен през пролетта на 2018 г.; подчертава, че ПРС ще даде възможност за насърчаване на сътрудничеството сред държавите членки по отношение на усилията за запълване на пропуските в способностите в рамките на EDA;

41.  приветства установяването на процедура за Координиран годишен преглед по въпросите на отбраната (CARD); счита, че CARD следва да допринася за стандартизирането и синхронизирането на инвестициите и способностите на националните въоръжени сили по ефективен начин, като гарантира стратегическата и оперативната автономност и съгласуваност на Съюза и като предоставя възможност на държавите членки да инвестират по-ефикасно в отбраната заедно; приветства предложението за започването на пробни изпитвания през 2017 г.;

42.  насърчава държавите членки да проучат възможността за съвместни обществени поръчки за ресурсите за отбрана;

43.  подчертава, че CARD следва да се основава на Бялата книга за сигурност и отбрана на ЕС и на ПРС и следва да обхване пълния спектър на свързаните с ОПСО способности, по-специално тези на държавите членки, които участват в ПСС; счита, че CARD следва да представи набор от конкретни предложения за запълване на пропуските и да установи в кои случаи действия на Съюза биха били подходящи, което да бъде взето предвид при планирането на бюджета на ЕС за следващата година; подчертава, че е необходимо Комисията и Европейската агенция по отбрана да работят заедно при изготвянето на годишните работни програми за способностите и научните изследвания в рамките на предложения Европейски фонд за отбрана; посочва, че Европейската агенция по отбрана следва да има ясна роля не само при създаването на програмата, но също и в управлението на проектите, финансирани от компонента „способности“;

44.  подчертава необходимостта от тясна координация на всички дейности, свързани с ОПСО, и по-специално CARD, ПСС и ЕФО;

45.  счита, че Комисията следва да вземе под внимание резултатите от CARD и да поеме инициатива за междуинституционално споразумение, с което се определят обхватът и финансирането на последващите действия на Съюза; счита, че въз основа на междуинституционалното споразумение Съветът и Комисията следва да вземат необходимите решения в своите съответни области на компетентност, за да разрешат тези действия; призовава за междупарламентарно сътрудничество в областта на отбраната за преразглеждане на CARD и за последващото редовно разработване на отбранителните способности;

Мисии и операции по линия на ОПСО

46.  изказва благодарност на онези над шест хиляди жени и мъже, които са служили добре и вярно в гражданските и военните мисии на Съюза на три континента; цени тези мисии като общ европейски принос към мира и стабилността по света; изразява съжаление обаче, че ефикасността на тези мисии все още може да бъде застрашена от структурни слабости, неравномерни вноски от държавите членки и непригодност спрямо оперативната среда, като изразява съжаление по-специално относно ограниченията в мандата за мисиите по линия на ОПСО; подчертава в този контекст необходимостта от действителна ефективност, която може да се постигне единствено чрез предоставяне на подходящо военно оборудване, и настоятелно призовава Съвета и заместник-председателя/върховен представител да се възползват от възможностите, предвидени в член 41, параграф 2 от ДЕС за тази цел; приветства увеличаването на разходите за отбрана на държавите членки в подкрепа на членовете на нашите служби; счита, че тази тенденция трябва да бъде запазена, укрепена и координирана на равнище ЕС; призовава за предприемането на ефективни мерки, за да се гарантира, че направените изводи и натрупаният опит по отношение на човешкото измерение на мисиите по линия на ОПСО се подлагат на оценка и се вземат предвид, когато се разработват бъдещи мисии по линия на ОПСО;

47.  приветства представянето на първия годишен доклад относно ОПСО от ЗП/ВП; счита обаче, че този доклад не следва да има единствено количествен характер, като описва постиженията със статистически данни и подробна информация, а също така в бъдеще да се фокусира и върху оценка на политическото въздействие на дейностите по линия на ОПСО за подобряване на сигурността на нашите граждани;

48.  призовава ЗП/ВП, Комисията и държавите членки в по-голяма степен да ориентират мисиите и операциите по линия на ОПСО към приоритетите на Глобалната стратегия на ЕС и към местните и регионалните реалности;

49.  вярва в необходимостта от по-нататъшен принос за управлението и предотвратяването на кризи и по-конкретно в необходимостта от предоставяне на помощ за възстановяването и стабилизирането на Ирак; приветства неотдавнашното решение на Съвета за започване на нова гражданска мисия по линия на ОПСО в подкрепа на реформата на сектора на сигурността в Ирак и очаква ЕС да поеме водеща роля на международно равнище в тази област, включително в борбата с тероризма и гражданското възстановяване; призовава ЕС да гарантира, че този път координацията между участващите държави членки, както и с регионалните и местните участници, ще бъде по-добра;

50.  приветства дейностите на EUNAVFOR MED и призовава ЗП/ВП и държавите членки да увеличат подкрепата за местните фактори в сферата на сигурността по южните брегове на Средиземно море;

51.  очаква от ЗП/ВП и от Съвета мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya) да бъде повторно стартирана във връзка с подновяването на мандата за включване на местните участници в сферата на сигурността по южните граници на Либия; призовава ЗП/ВП и държавите членки да предложат нови идеи за справяне с проблемите, свързани със сигурността в района на Сахел, като ги свържат с EUBAM Libya в рамките на нейния цялостен и интегриран подход и в подкрепа на германско-френската инициатива; приветства решението на Съвета от 4 август 2017 г. относно действие на Европейския съюз за стабилизиране за Мали в регионите Мопти и Сегу, призовава в тази връзка ЗП/ВП да информира Парламента как тази мярка взаимодейства с мисиите и операциите по линия на ОПСО в региона;

52.  приветства успеха на операция EUFOR ALTHEA в Босна и Херцеговина за постигането на военните цели; изразява обаче загриженост, че политическите цели все още не са постигнати;

53.  приветства неотдавнашното създаване на ядро за постоянен оперативен щаб на ЕС — „Способности за планиране и провеждане на военни операции“ (Military Planning and Conduct Capability — MPCC), както беше изискано от Парламента в неговата резолюция от 12 септември 2013 г., тъй като това е предпоставка за ефективното планиране, командване и контрол на общите операции; призовава държавите членки да осигурят на щаба достатъчно персонал, за да може той да заработи пълноценно, и също така да му възложат задачата за планиране и командване на изпълнителните военни операции по линия на ОПСО, като например операция EUFOR ALTHEA;

54.  счита, че вследствие на оповестяването от страна на Обединеното кралство на неговото оттегляне от Съюза трябва да бъдат преразгледани възможностите във връзка с командването на EU NAVFOR Сомалия (операция ATALANTA); подчертава успеха на посочената операция, благодарение на която от 2014 г. насам нито един кораб не е бил превзет от пирати; приветства удължаването на срока на действие на операцията до 2018 г;

55.  отбелязва, че са заети само 75% от длъжностите в гражданските мисии по линия на ОПСО; във връзка с това изразява съжаление, че Правилникът за длъжностните лица на ЕС, който би осигурил по-добри условия и закрила на персонала на мисиите, не се прилага по отношение на работещите в мисиите служители, въпреки че те са финансирани от бюджета на Съюза; изразява убеждение, че това възпрепятства ефективността на мисиите; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че всички свободни длъжности във всички мисии се запълват бързо;

56.  приветства приемането на Политика на ЕС за обучение в областта на ОПСО и важната роля на Европейския колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО) като централна институция за обучение в рамките на структурите на ОПСО; призовава държавите членки да предоставят достатъчни финансови, човешки и инфраструктурни ресурси за ЕКСО;

57.  изразява съжаление, че държавите членки не са в състояние бързо да разгърнат необходимия персонал за етапите на подготовка и организиране на гражданските мисии по линия на ОПСО; приветства в тази връзка предложението, разработено съвместно от ЕСВД и службите на Комисията, за многопластов подход, с цел да се ускори разполагането на гражданските мисии по линия на ОПСО;

58.  насърчава по-нататъшните усилия за ускоряване на предоставянето на финансиране за граждански и гражданско-военни мисии и за опростяване на процедурите за вземане на решения и прилагането им; в този контекст счита, че Комисията следва да въведе, чрез делегирани актове в съответствие с член 210 от Финансовия регламент, специални правила за възлагане на обществени поръчки при мерките за управление на кризи по линия на ОПСО, за да улесни бързото и гъвкаво провеждане на операциите;

59.  приветства създаването през 2016 г. на платформата за подпомагане на мисиите (ППМ); изразява съжаление относно ограничения размер и обхват на ППМ и отново отправя призив за по-нататъшен напредък към изграждането на общ обслужващ център, което би довело до допълнително повишаване на ефективността чрез осигуряването на централно звено за координация на всички услуги за подкрепа на мисии;

60.  настоятелно призовава ЕСВД и Съвета да активизират продължаващите си усилия за подобряване на киберсигурността, по-специално за мисиите по линия на ОПСО, наред с другото чрез предприемане на мерки на равнище ЕС и на равнище държави членки за смекчаване на заплахите за ОПСО, като например изграждане на устойчивост чрез образование, обучение и учения, както и чрез рационализиране на образованието и обучението на ЕС в областта на киберотбраната;

61.  счита, че ЕС и неговите държави членки са изправени пред безпрецедентна заплаха под формата на държавно спонсорирани кибератаки, както и киберпрестъпност и кибертероризъм; счита, че естеството на кибератаките ги прави заплаха, която изисква реакция на европейско равнище; насърчава държавите членки да си предоставят взаимна помощ в случай на кибератака, извършена срещу някоя от тях;

62.  призовава държавите членки да прилагат пълно споделяне на тежестта за военните мисии по линия на ОПСО чрез прогресивно разширяване на общото финансиране до пълно общо финансиране, което следва да позволи на повече държави членки да допринасят със своите способности и сили или само с финансови средства, и да ги насърчи в тази насока; подчертава значението на преразглеждането на механизма ATHENA в това отношение и на покриването на всички разходи, свързани с финансирането на военни операции по линия на ОПСО;

63.  настоятелно призовава Съвета да действа в съответствие с член 41, параграф 3 от ДЕС и незабавно да приеме решение за създаване на начален фонд за спешното финансиране на началните етапи на военните операции за задачите, посочени в член 42, параграф 1 и член 43 от ДЕС; настоятелно призовава Съвета да реши настоящите проблеми с финансирането на хибридните мисии; призовава за по-голяма гъвкавост на финансовите разпоредби на ЕС с цел да се подпомогне неговата способност за реагиране в кризисни ситуации и за изпълнение на действащите разпоредби на Договора от Лисабон;

Сътрудничество ЕС — НАТО

64.  счита, че в настоящия контекст стратегическото партньорство между ЕС и НАТО е от основно значение за справянето с предизвикателствата, свързани със сигурността, с които се сблъскват Съюзът и съседните държави; счита, че съвместната декларация на ЕС и НАТО и последващите действия за изпълнение имат потенциала да издигнат сътрудничеството и взаимното допълване на по-високо равнище и да поставят началото на нов и съществен етап от стратегическото партньорство; приветства общия набор от 42 предложения — от които общо 10 са насочени към увеличаване на устойчивостта спрямо хибридните заплахи — целящи укрепването на сътрудничеството и на координацията между двете организации; отбелязва, че тази работа ще бъде продължена в духа на пълна откритост и прозрачност, при пълно зачитане на самостоятелното вземане на решения и процедурите на двете организации, и ще се основава на принципите за приобщаващ характер и реципрочност, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на която и да било държава членка; изказва похвала за сътрудничеството, предприето в борбата с киберзаплахите, разработването на стратегически комуникации и координирането на морски дейности и общи учения и посочва отличното сътрудничество и взаимно допълване на операция SOPHIA на ЕС и операция „Морски страж“ (Sea Guardian) на НАТО; приветства публикуването през юни 2017 г. на първия съвместен доклад на двете организации относно изпълнението и постигнатия напредък при прилагането на общия набор от предложения и призовава за по-нататъшен напредък; подчертава цялостния ангажимент на ЕС към трансатлантическата общност на общи ценности и интереси;

65.  отбелязва, че един по-силен ЕС и един по-силен НАТО взаимно се укрепват; счита, че държавите членки трябва да увеличат усилията си да действат в рамките на Европейски съюз за отбрана и като автономни регионални доставчици на услуги в областта на сигурността, както и с допълваща роля в рамките на НАТО, когато е целесъобразно; отбелязва, че, както е посочено в ГСЕС, ЕС трябва да допринася за: а) реагирането спрямо външни конфликти и кризи; б) изграждането на способностите на партньорите; и в) защита на Съюза и на неговите граждани. приветства набора от инициативи, които са в ход за прилагането на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбрана, за изграждането на по-силни връзки между ЕС и НАТО и за предоставяне на възможност на държавите членки да се ангажират с научни изследвания в областта на отбраната и да развиват способности за отбрана заедно; счита, че сигурността и защитата на Европа ще зависят във все по-голяма степен от двете организации, действащи в рамките на своите правомощия; призовава да се положат усилия за подобряване на сътрудничеството при противодействието на хибридни заплахи, включително чрез Европейския център за високи постижения в областта на борбата с хибридните заплахи, и при обмена на информация и разузнавателни данни;

66.  подчертава значението на сътрудничеството и интеграцията в областта на киберсигурността не само между държавите членки, ключовите партньори и НАТО, но и между различните фактори в обществото;

Партньорства по линия на ОПСО

67.  подчертава, че партньорствата и сътрудничеството с държавите, които споделят ценностите на ЕС, допринасят за ефективността и въздействието на ОПСО; приветства в тази връзка приноса на Австралия, Албания, Грузия, Канада, Колумбия, бившата югославска република Македония, Молдова, Нова Зеландия, Норвегия, САЩ, Сърбия, Турция, Украйна, Черна гора, Чили и Швейцария;

68.  приветства подписването на споразумение за придобиване и взаимно обслужване (ACSA) между Европейския съюз и Съединените американски щати на 7 декември 2016 г.; призовава ЗП/ВП да информира Парламента как това споразумение е подобрило условията и защитата за персонала на мисиите по линия на ОПСО;

69.  приканва ЗП/ВП и държавите членки да назначат военни аташе на ЕС в делегациите на ЕС, които да допринасят за изпълнението на стратегическите цели на Съюза;

70.  приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (IcSP), за да се подпомагат дейностите, извършвани в рамките на инициативата Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието (ИКПСР), което ще даде възможност на ЕС да финансира изграждането на капацитет и устойчивостта и ще спомогне за укрепването на способностите на държавите партньори; насърчава ЕСВД и Комисията да приложат бързо инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, да подобрят ефективността и устойчивостта на мисиите по линия на ОПСО и да осигурят по-гъвкав и интегриран подход на ЕС, който използва предимствата на гражданско-военните полезни взаимодействия;

o
o   o

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на НАТО, на агенциите на ЕС в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната, както и на правителствата и на националните парламенти на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0493. (2) Приети текстове, P8_TA(2017)0344. (3) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 144. (4) Приети текстове, P8_TA(2016)0435. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0440. (6) Приети текстове, P8_TA(2017)0092. (7) Приети текстове, P8_TA(2017)0302.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (2017/2121(INI))

P8_TA(2017)0493 A8-0350/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност,

—  като взе предвид член 21 и член 36 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации (ООН),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление,

—  като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник‑председателя/върховен представител) относно политическата отчетност,

—  като взе предвид съобщението на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 2016 г. относно глобалната стратегия на Европейския съюз за външната политика и политиката на сигурност и съвместното съобщение на Комисията и ЕСВД от 2017 г. относно стратегическия подход за устойчивост във външната дейност на ЕС,

—  като взе предвид основните принципи, залегнали в Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, и по‑специално тези, отнасящи се до зачитането в еднаква степен от всички участващи държави на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на държавните граници,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник‑председателя/върховен представител от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС — към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по бюджети (A8-0350/2017),

Въведение

1.  изразява убеждението си, че нито една държава членка не е в състояние сама да се справи с предизвикателствата, пред които сме изправени днес; подчертава, че общото действие на ЕС е най-ефективният начин за защита на интересите на Европа, за утвърждаване на нейните ценности, за участието ѝ на световната сцена като единен и влиятелен фактор и за защита на нейните граждани и на държавите членки от нарастващите заплахи за тяхната сигурност, включително в глобалната цифрова сфера; изразява загриженост относно структурата на системата за сигурност на ЕС, която остава нестабилна и разпокъсана на фона на продължаващи и всекидневно възникващи нови предизвикателства и в условия, при които „хибридният мир“ е станал незадоволителна реалност; настоятелно призовава държавите членки да предприемат действия и да изпълнят желанията на онези европейски граждани, които многократно са подчертавали, че външната политика и политика на сигурност на ЕС, която се опира на основните ценности и правата на човека, е една от най-важните и най-необходимите политики на ЕС; счита, че е крайно време държавите членки да прилагат средства, инструменти и политики на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), за да може ЕС да реагира на външните конфликти и кризи, да изгражда капацитета на партньорите и да защитава Европейския съюз;

2.  припомня ангажимента на ЕС да развива обща външна политика и политика на сигурност, като се ръководи от ценностите на демокрацията, принципите на правовата държава и универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи и спазва принципите на Устава на ООН и международното право; счита, че за да изпълнят този ангажимент и да допринасят за постигането на напредък в областта на правата на човека и демокрацията по света, ЕС и неговите държави членки трябва да говорят с един глас и да се уверяват, че посланието им се чува;

3.  счита, че за да може ЕС да се справя и преодолява предизвикателствата, пред които се изправя, особено заплахите за сигурността, той трябва да бъде ефективен, надежден и ръководещ се от ценности фактор от световно значение с капацитет за действие и за водене на ефективен диалог с останалите фактори на световната сцена, което означава да говори с един глас, да действа заедно и да насочва ресурсите си към стратегическите приоритети;

4.  припомня, че е необходимо външните политики на ЕС да бъдат съгласувани както помежду си, така и с другите политики, които имат външно измерение, и да следват целите, определени в член 21 от Договора за Европейския съюз;

5.  счита, че за да може Европейският съюз да отговоря на очакванията на своите граждани са необходими преди всичко:

Съгласувана оценка на сериозните заплахи и предизвикателства: анализ на съществуващата политическа среда и настоящото положение със сигурността

6.  подчертава, че гарантирането на сигурността на гражданите на ЕС и целостта на територията на ЕС, стабилизирането на регионите в съседство, особено на Западните Балкани, с акцент върху по-голямата видимост на ЕС в този регион, насърчаването на реформите за запазването на един основан на правила и сътрудничество политически и икономически международен ред, както и справянето с първопричините за въоръжените конфликти и засилването на политиките за предотвратяване и мирно разрешаване на конфликти и диалог с плуралистични демокрации, ангажирани със защитата на правата на човека, са ключови условия за стабилността на ЕС; призовава за по-активна публична дипломация на ЕС и за по-голяма видимост на проектите, изпълнявани от ЕС;

7.  счита, че в една международна среда, характеризираща се с все повече конфликти и нестабилност, единствено комбинацията на ефективно многостранно сътрудничество, съвместна „мека сила“ и надеждна „твърда сила“ може да допринесе за успешното справяне със сериозните предизвикателства по отношение на сигурността, а именно разпространението на оръжия за масово унищожение, нарушаването на системата за сигурност в Европа, тероризма, конфликтите в региона на източното и южното съседство, войните чрез посредници, хибридната и информационната война, включително цифровата агресия, и енергийната несигурност; подчертава, че тези предизвикателства включват и бежанските кризи с хуманитарното им измерение, предизвикателното и агресивно поведение на Северна Корея, нарушаването на международното право от страна на Русия и нарастващата военна мощ на Китай, които се нуждаят от силен дипломатически отговор;

8.  е на мнение, че ефективността на една обща външна политика и политика на сигурност зависи преди всичко от определянето на общи стратегически приоритети и визии; счита, че е необходимо да се действа за отстраняването на първопричините за нестабилността, които се разпространяват предимно поради нефункциониращи и нестабилни държави, и за принудителната и незаконната миграция: бедността, липсата на икономически възможности и на достъп до образование, социалното изключване, военните конфликти, недемократичното и неефективно управление, корупцията, изменението на климата, нарастващо сектантство, заплахата от радикализация и разпространението на екстремистки идеологии; припомня плана за действие, приет на срещата на върха във Валета, в който се призовава за споделена отговорност на държавите на произход, на транзитно преминаване и на дестинация; подчертава значението на разрушаването на икономическия модел на мрежите за незаконен трафик;

9.  подчертава необходимостта от противодействие на автократичните и непотистки тенденции, от засилване на подкрепата за демократичните сили и борбата срещу ислямския тероризъм в южното съседство и сред съседите на нашите съседи, както и от насочени действия срещу групите, насърчаващи граждани на ЕС да се борят за техните екстремистки каузи; припомня, че регионът Сахел и други свързани географски области са приоритетни региони за гарантирането на сигурността на Европейския съюз; отново посочва необходимостта от съгласувани дипломатически усилия от страна на ЕС, САЩ и други международни партньори за работа с фактори от региона, като Турция, държавите от Персийския залив и Иран, във връзка с необходимостта от заемане на ясна позиция срещу религиозния екстремизъм и тероризъм, както и от установяване на обща стратегия за справяне с това глобално предизвикателство в съответствие с ангажимента, поет на равнище ООН, за подкрепа на международното право и универсалните ценности; счита, че дипломатическите усилия следва да бъдат придружени от широкия набор от други средства и инструменти, с които ЕС разполага, включително такива за подобряване на политическите, социалните и икономическите условия, допринасящи за установяването и запазването на мира;

10.  счита, че борбата с насилническия екстремизъм следва да върви ръка за ръка с подкрепата за всеобщите права на човека; подчертава, че ЕС трябва да противодейства и осъжда държавните спонсори на радикализацията и тероризма, особено когато такава подкрепа се предоставя на образувания, включени в списъка на ЕС на терористични организации; подчертава значението на задълбочаването на сътрудничеството с нашите партньори с опит в борбата с тероризма;

11.  подчертава, че постигането на устойчиво решение на сирийската криза е възможно единствено по линия на съществуващата, договорена на равнище ООН рамка и трябва да се основава на приобщаващо, ръководено от Сирия политическо споразумение с участието на всички съответни заинтересовани страни; продължава настоятелно да призовава всички членове на Съвета за сигурност на ООН да изпълнят своите отговорности по отношение на кризата; подкрепя призива на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Сирия към държавите, гаранти на прекратяването на огъня, за предприемане на незабавни мерки за запазване на режима на прекратяване на огъня;

12.  приветства стратегията на ЕС за Сирия, приета през април 2017 г., която предвижда включването в санкциите на лица, участващи в разработването и използването на химически оръжия; насърчава включването в санкциите на лицата, отговорни за нарушения на правата на човека; изтъква, че трябва да се търси отговорност от всички, виновни за нарушения на международното право; отново отправя своя призив към ЕС и неговите държави членки да проучат заедно с партньорите възможността за създаване в Сирия на трибунал за военни престъпления в очакване на успешно сезиране на Международния наказателен съд; подчертава необходимостта ЕС да демонстрира пълна ангажираност в оказването на съдействие за възстановяването на Сирия след конфликта;

13.  призовава всички участващи страни във и извън Либия да подкрепят както постигнатото в Либия политическото споразумение, подписано на 17 декември 2015 г., така и учредения във връзка с него Президентски съвет, който е единственият орган, признат от международната общност и от ООН; подчертава, че решаването на кризата в Либия е необходимо условие за стабилност в Средиземноморието; изтъква значението на южното съседство и необходимостта от постигане на евро-средиземноморско пространство на мир, просперитет, стабилност и интеграция; подчертава силната си подкрепа за двудържавното решение на израелско-палестинския конфликт при което Държавата Израел, чиято сигурност е гарантирана, и една независима, демократична, съседна и жизнеспособна държава Палестина съществуват една до друга в условия на мир и сигурност; подчертава, че е важно да се гарантира последователност на политиката на ЕС по отношение на ситуации на окупация или анексиране на територия;

14.  приветства продължаващото успешно изпълнение от всички страни на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), договорен между групата „ЕС3 + 3“ и Иран; подчертава, че продължаващото пълно изпълнение на това споразумение от всички страни е от изключително значение за усилията в световен план по отношение на неразпространението на оръжие и разрешаването на конфликта в Близкия изток; подчертава, че СВПД е многостранно споразумение, одобрено с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, и не може да бъде променяно едностранно; подчертава риска за сигурността, който програмата на Иран за балистични ракети поражда, и изтъква необходимостта от пълно прилагане на Резолюция 2231 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, която призовава Иран да не предприема каквито и да било действия, свързани с балистични ракети, проектирани така, че да могат да носят ядрени оръжия, включително изстрелвания, използващи такива технологии за балистични ракети;

15.  отбелязва, че Министерството на финансите на САЩ официално е актуализирало своя антитерористичен списък на специално посочени лица, включвайки в него Корпуса на гвардейците на ислямската революция;

16.  изразява сериозна загриженост във връзка с продължаващото хуманитарно бедствие в Йемен; подчертава отново, че не може да има военно решение на продължителния конфликт в Йемен и подкрепя усилията, предприети от ЕС и ООН, за постигане на прекратяване на огъня и за полагане на основите за мирни преговори; счита, че ЕС трябва да действа за гарантиране на продължаването на съществуването на етническо-религиозни малцинства в Близкия изток, по-специално в Ирак и Сирия;

17.  осъжда многократното използване от страна на Русия на нейното право на вето в Съвета за сигурност на ООН и счита, че това подкопава международните усилия за мир и разрешаване на конфликтите в Сирия и в по-широк план — в южното съседство на Европейския съюз;

18.  признава необходимостта от по-нататъшни усилия за осигуряване на възможности за законна миграция и мобилност, включително на двустранно равнище, чрез подкрепа на добре управлявана мобилност между и в рамките на континентите, както и чрез политики, които подкрепят законни канали за миграция, като същевременно се борят с незаконните мрежи, които печелят от уязвими хора; подчертава усилията, предприети от отделни държави членки в тази област, и счита, че е от съществено значение да се укрепи законният и сигурен достъп до Европа; изразява съжаление в тази връзка за липсата на истинска, балансирана и надеждна европейска политика в областта на миграцията и убежището, както показва продължаващата криза в Средиземноморието, и призовава Съвета и държавите членки да предприемат съответните действия;

19.  изразява твърдото си убеждение относно необходимостта от нов подход към отношенията на ЕС с източните му съседи; счита, че подкрепата за онези държави, които желаят да поддържат по-близки връзки с ЕС, трябва да бъде първостепенен приоритет на външната политика на ЕС; счита, че удължаването на срока на санкциите срещу отделни лица и субекти в Русия е неизбежен резултат от неизпълнението на договореностите от Минск и продължава да разглежда тяхното изпълнение от всички страни като основа за намирането на устойчиво политическо решение на конфликта в Източна Украйна;

20.  подчертава, че подобряването на сътрудничеството с Русия зависи от пълното зачитане от страна на Русия на европейската система за сигурност и международното право; настоява ЕС да остави отворена възможността за по-нататъшно налагане на степенувани санкции, ако Русия продължи да нарушава международното право; отново заявява своята ангажимент по отношение на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна и на всички други държави от Източното партньорство в рамките на международно признатите им граници; подчертава, че решението на Русия от 21 март 2014 г. да включи Крим в състава на Руската федерация остава незаконно съгласно международното право, и изразява съжаление за последващото решение на руските органи насилствено да издадат руски паспорти на всички жители на Крим; призовава заместник‑председателя/върховен представител и Съвета да играят по-активна и ефективна роля в решаването на продължителните и замразените конфликти;

21.  изразява съжаление за множеството нарушения от страна на Русия на международното право и водената от нея хибридна война; признава обаче възможността за обосновано и последователно избирателно сътрудничество и за диалог с Русия в области от общ интерес, с цел гарантиране на отговорност и спазване на международното право; подчертава необходимостта да се поддържа и насърчава възможността за бъдещо сътрудничество за решаването на глобални кризи, когато е налице пряк или косвен интерес за ЕС или възможност за насърчаване на ценностите на ЕС;

22.  счита, че нормализирането на отношенията е необходимо и за ЕС и за Русия, и че всяка бъдеща стратегия за ЕС и Русия следва да поставя акцент върху силния ангажимент и подкрепа по отношение на източните партньори на ЕС; подчертава, че ЕС следва да остави вратата отворена за задълбочаване на двустранните политически и икономически отношения с Русия, при условие че Русия спазва международното право и споразуменията, към които се е присъединила, и спре растящия си стремеж да налага волята си на съседните държави и Европа;

23.  отново заявява, че суверенитетът, независимостта и мирното уреждане на спорове са основни принципи на европейската система за сигурност, които се отнасят за всички държави; поради това категорично осъжда руската агресия в Украйна, включително незаконното анексиране на Крим и спонсорираният от Русия конфликт в Източна Украйна; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да настоят Русия да спре своята агресия и да освободи всички политически затворници; призовава международната общност да играе по-активна и ефективна роля за разрешаването на конфликта и да подкрепя всички усилия за намиране на трайно мирно решение, което зачита единството, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, по-специално чрез разполагане — със съгласието на украинските органи — на мисия за укрепване и опазване на мира на цялата територия;

24.  отново посочва необходимостта от стратегическо повторно ориентиране към Западните Балкани, признавайки, че ЕС следва да осъществи амбициите си в региона, което ще даде нов тласък на една надеждна политика на ЕС за разширяване, основана на критериите от Копенхаген, и ще укрепи зачитането на принципите на правовата държава и устойчивостта на държавните институции; счита, че стабилността на Западните Балкани трябва да продължи да бъде основен приоритет; призовава за повече усилия за подобряване на социално‑икономическите и политическите условия в региона; изразява убеждението си, че европейската интеграция и регионалното помирение са най-добрият начин за справяне с опасностите, произтичащи от дестабилизиращи външни влияния и намеси, финансирането на големи салафистки и уахабитски мрежи и набирането на чуждестранни бойци, организираната престъпност, сериозните междудържавни спорове, дезинформацията и хибридните заплахи; подчертава необходимостта от продължаване на насърчаването на високо ефективни политически общества в региона; подчертава, че за държавите от Западните Балкани е важно да се присъединят към външната политика и политиката на сигурност на ЕС, независимо от напредъка в процеса на интеграция в ЕС; насърчава незабавното отваряне на съответната глава за всички страни кандидатки от Западните Балкани;

25.  заявява отново, че след като всички тези критерии бъдат изпълнени, вратите на ЕС за членство ще бъдат отворени; приветства неотдавнашните усилия, предприети като част от Берлинския процес и срещата на високо равнище в Триест, за даване на допълнителен тласък на приближаването на Западните Балкани към членство в ЕС; отново заявява, че следва да се отдели специално внимание и да се окаже подкрепа за осъществяването на ключови институционални и политически реформи в региона на Западните Балкани, и призовава Комисията отново да разгледа възможността за допълнително разпределяне на финансови ресурси за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), като един от най-важните инструменти за подпомагане на изпълнението на тези реформи;

26.  припомня, че в прегледа на Европейската политика за съседство (ЕПС) се призовава за включването на съседни трети държави; призовава за по-силна подкрепа за съседите на нашите съседи, въз основа на споделени ценности и интереси, с цел справяне с глобални проблеми и посрещане на общи предизвикателства; подчертава необходимостта от насърчаване на овластяването и защитата на жените, уязвимите социални групи и малцинствата, особено в Африка, където са необходими тясно сътрудничество между европейски и местни МСП, в партньорство с гражданското общество, и подкрепа за изграждането на демократични, прозрачни и ефективни институции и популяризирането на световен ред, основан на правила;

27.  счита политиките за международно сътрудничество и развитие за основни инструменти за постигане на подобни цели и призовава за по-прозрачно, по-добро, ефективно и ефикасно разпределение и използване на средствата от ЕС и за повече полезни взаимодействия с други международни организации; подчертава необходимостта да се обърне внимание на основните заплахи за сигурността в Африка с оглед на премахването на терористичната заплаха, която терористичните групировки представляват, предотвратяването на набирането на отделни лица, оказването на противодействие на радикалните идеологии и постигането на енергийна сигурност чрез въвеждане на екологосъобразни и устойчиви източници на енергия, като в същото време се насърчават решения извън електропреносната мрежа;

28.  категорично осъжда всички опити на действащи президенти да остават на власт повече, отколкото законът предвижда, като нарушават, заобикалят или незаконно изменят съществуващите избирателни закони, и по-специално конституциите; осъжда по същата причина всички стратегии за премахване или заобикаляне на срокове на мандати; настоятелно призовава всички правителства да предприемат мерки за гарантиране на прозрачността и честността на целия избирателен процес, както и да предприемат всички необходими стъпки и предпазни мерки за предотвратяване на извършването на злоупотреби или каквито и да било незаконни практики; изразява загриженост в тази връзка относно политическите кризи и свързаното с тях насилие и нарушаване на правата на човека и на основните свободи, по-специално в държавите от региона на Големите езера; отново изразява убеждението си за необходимостта от силни мисии за наблюдение на избори и, когато е целесъобразно, от финансова, техническа и логистична подкрепа като средство за постигане на честен, надежден и демократичен избирателен процес;

29.  насърчава разработването на последователна и стабилна стратегия за региона на Сахел, насочена към подобряване на управлението, отчетността и легитимността на държавните и регионалните институции, към увеличаване на сигурността, към справяне с радикализацията и трафика на хора, оръжия и наркотици и към укрепване на икономическите политики и политиките за развитие;

30.  отново посочва необходимостта от актуализирана стратегия за отношенията между ЕС и Азия; изразява подкрепа в този контекст за по-активно сътрудничество в рамките на срещите „Азия—Европа“, включително на парламентарното му измерение; насърчава подкрепата за по-тясно регионално сътрудничество и мерки за изграждане на доверие в Южна Азия, с оглед намаляване на напрежението между Индия и Пакистан; препоръчва продължаване на подкрепата за посредничеството за мир, осъществявано от ЕС, в подетия и ръководен от Афганистан мирен процес; подчертава, че запазването на мира, стабилността и просперитета в азиатско-тихоокеанския регион е от съществен интерес за ЕС и неговите държави членки; счита за жизненоважно и неотложно разработването на актуализирана стратегия на ЕС за региона на Североизточна Азия в светлината на продължаващата милитаризация и агресивното и безотговорно отношение, възприето от Корейската народнодемократична република (КНДР); осъжда опитите и провокациите от страна на КНДР и нейните многобройни нарушения на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на международните ѝ задължения; настоятелно призовава за използването на дипломатическата сила на ЕС за оказване на натиск върху КНДР за убеждаване на нейните ръководители да се откажат от оръжията за масово унищожение; призовава за мобилизиране на всички дипломатически средства, включително налагането на санкции, за предотвратяване на ескалацията на тази криза; призовава за необратимо премахване на ядреното оръжие на Корейския полуостров с мирни средства и за пълно прилагане на всички съответни резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

31.  подчертава, че запазването на мира, стабилността и просперитета в азиатско-тихоокеанския регион представлява съществен интерес за ЕС и неговите държави членки; призовава всички засегнати страни да решават различията си с мирни средства и да се въздържат от предприемане на едностранни действия за промяна на статуквото, включително в Източнокитайско и Южнокитайско море и Тайванския проток, за да се гарантира регионалната сигурност; отново заявява своя ангажимент да подкрепя ефективното участие на Тайван в международни организации и дейности;

32.  припомня, че Латинска Америка споделя с ЕС общи ценности, принципи и доверието в ефективното многостранно сътрудничество и счита, че партньорството между ЕС и Латинска Америка е важно и следва да бъде засилено с оглед на съвместното справяне със сериозните предизвикателства в световен мащаб; изразява дълбоката си загриженост по повод на нападенията над членове на съдебната власт и демократично избраните лидери от опозицията и гражданското общество във Венесуела; подчертава, че зачитането на принципите на правовата държава, борбата с корупцията, напредъкът към демокрация, както и основните свободи и правата на човека, са крайъгълни камъни за задълбочаването на интеграцията и сътрудничеството с държавите от Латинска Америка и Карибите;

33.  отново изразява своята подкрепа за мирния процес в Колумбия, който е от решаващо значение за бъдещето на колумбийците и за стабилизирането на региона; настоява всички активи на ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия), включително богатството, придобито от контрабанда на наркотици, да се използват за обезщетяване на жертвите на конфликта;

Консолидиране и задълбочаване на европейския проект чрез увеличаване на способностите на ЕС

34.  настоятелно призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да приемат общ подход на равнището на ЕС винаги, когато това е уместно, и счита, че във външната дейност на ЕС и особено в областта на хуманитарната помощ, земеделието, развитието, търговията, енергетиката, климата, науката и кибернетичната отбраната и кибернетичната сигурността, следва да се прилагат по последователен и структуриран начин – като същевременно се вземат предвид и се изпълняват целите на ООН за устойчиво развитие – ясни и съгласувани в рамките на политиките на ЕС действия, за да може да се използва колективната сила на ЕС; счита, че енергийната сигурност, зачитането на правата на човека и дипломацията по въпросите на климата остават важни допълнителни аспекти на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, които трябва да бъдат разглеждани като част от всеобхватния подход, и че енергийният съюз следва да продължи да се развива;

35.  признава, че изменението на климата би могло да има сериозни последици за регионалната и глобалната стабилност, тъй като предизвиканите от глобалното затопляне спорове за територия, храна, вода и други ресурси, отслабват икономиките, застрашават регионалната сигурност и стават източник на миграционни потоци; също така насърчава ЕС и неговите държави членки да обмислят начини, по които националното и европейското военно планиране може да включи стратегии за адаптиране към изменението на климата, както и какво ще се счита за подходяща способност, приоритет и реакция;

36.  подчертава, че бъдещето на европейското сътрудничество в областта на отбраната е значително засегнато от решението на Обединеното кралство да се оттегли от ЕС, и призовава ЕС и Обединеното кралство да продължат ангажимента си като основни международни партньори, с цел поддържане на европейската сигурност; подчертава, че президентските избори в САЩ внесоха несигурност в трансатлантическото партньорство и посочва необходимостта от съответна противотежест за отбраната на ЕС и от установяването на стратегическа автономност;

37.  счита, че за да се увеличи способността на общата външна политика и политика на сигурност да отстоява своите позиции и за да стане тя по-ефективна и основана на ценности, ЕС следва да повиши своята енергийна сигурност, като незабавно намали и в средносрочен план прекрати сегашната си зависимост от нефт и газ, доставяни от авторитарни режими;

38.  подчертава, че настоящият процес на вземане на решения в областта на ОВППС, основан на единодушие в Съвета на ЕС, е главната пречка пред ефективните и навременни външни действия на ЕС; счита, че гласуването с квалифицирано мнозинство следва да се прилага и по отношение на ОВППС; счита, че институциите на ЕС трябва да подобрят способността си да предвиждат конфликти и кризи, включително посредством краткосрочна и дългосрочна оценка на въздействието на политиките на ЕС, за да могат да бъдат отстранявани първопричините за проблемите; счита, че ЕС трябва да може да реагира по-бързо и ефективно на възникващи кризи и следва да поставя по-силен акцент върху предотвратяването на конфликти главно чрез използване на граждански средства; призовава държавите членки да приложат на практика препоръките на Парламента за възприемане на принципа „отговорност за защита“; подчертава необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството между държавите членки, партньорските държави и международните организации, и подчертава значението на ефективния обмен на информация и съгласуването на превантивни действия;

39.  призовава заместник‑председателя/върховен представител, Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за подобряване на способността на ЕС да се справя с хибридни и кибернетични заплахи, да продължат да укрепват капацитета на ЕС и на неговите партньори за борба с фалшивите новини и дезинформацията, да изготвят ясни критерии за улесняване на разпознаването на фалшиви новини, да предоставят повече ресурси и да превърнат оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация в пълноценно звено в рамките на ЕСВД; призовава в тази връзка за разработване на съвместни всеобхватни методи и капацитет за анализ на риска и уязвимостта, както и за увеличаване на устойчивостта и способностите на ЕС за стратегическа комуникация; подчертава ролята на независимите медии — както онлайн, така и офлайн — за насърчаването на културното многообразие и междукултурните компетентности, както и необходимостта от укрепване на тези медии като източник на надеждна информация, особено в ЕС и съседните на ЕС държави, и подчертава, че общите телевизионни и радио станции на ЕС следва да бъдат допълнително засилени; призовава Комисията за по-добро съгласуване с ЕСВД и държавите членки по тези въпроси;

40.  счита, че силата на Европа се крие в способността ѝ да укрепва общност от ценности и на зачитане на многообразието на културата, която свързва всички европейци; счита в тази връзка, че ЕС играе важна роля като поддръжник на демокрацията, свободата, принципите на правовата държава, правата на човека и равните възможности, и следва да продължи да поддържа своите ценности извън ЕС; припомня, че правата на човека са неразделна част от ОВППС и следва да бъдат основно условие във външните политики, както и че тези политики трябва да бъдат последователни и принципни; подчертава, че дипломацията, осъществявана чрез културата, следва да се превърне в съществена част от външната дейност на ЕС и настоятелно призовава Комисията да разшири програмата „Еразъм+“ и да насърчава развитието на амбициозна дипломация, осъществявана чрез науката; призовава за по-тясно съгласуване с ЮНЕСКО и с Комитета по световно наследство и с недържавни участници и организации на гражданското общество като ключови партньори на ЕС;

41.  изтъква, че в Резолюция 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН от 19 юни 2008 г. се отбелязва, че изнасилването и другите форми на сексуално насилие могат да представляват военно престъпление, престъпление срещу човечеството или да бъдат съставен елемент на геноцид, и че на жените трябва да бъде предоставяна хуманитарна закрила в ситуации на въоръжен конфликт;

42.  счита, че развитието на силна отбранителна промишленост укрепва технологичната независимост на ЕС; призовава за развитието на промишлените и технологичните ресурси, необходими за подобряване на кибернетичната сигурност, включително чрез насърчаване на единен пазар за продукти на кибернетичната сигурност; призовава за значително увеличаване на финансовите и човешките ресурси на разположение в институциите на ЕС с цел повишаване на кибернетичната сигурност и капацитета за кибернетична отбрана на ЕС; подчертава необходимостта от интегриране на кибернетичната отбрана във външната дейност и общата външна политика и политика на сигурност, както и необходимостта от подобряване на способността за разкриване на кибернетични престъпления;

43.  отбелязва, че информационната и кибернетична война, насочена срещу държави – членки на ЕС, и срещу други западни държави, е преднамерен опит за дестабилизиране и дискредитиране на политически, икономически и социални структури; припомня, че сигурността на държавите — членки на ЕС, които са членки и на НАТО, е гарантирана съгласно член 5 на Устава на Алианса; призовава за по-тясно съгласуване в областта на кибернетичната отбрана между държавите – членки на ЕС, институциите на ЕС, НАТО, САЩ и други надеждни партньори;

44.  подчертава ролята на независимите медии в насърчаването на културното многообразие и междукултурните компетентности, както и необходимостта от укрепване на тези медии като източник на надеждна информация, особено в ЕС и съседните на ЕС държави, и от по-нататъшно укрепване на капацитета на ЕС за борба срещу фалшивите новини и дезинформацията; подчертава в този контекст необходимостта от придобиване на по-голяма устойчивост на равнището на ЕС срещу разпространението на такава информация по интернет; призовава Комисията за по-добра съгласуваност с ЕСВД по тези въпроси;

45.  счита, че Европа следва да продължи да задълбочава сътрудничеството в областта на общата отбрана, за да защитава своите общи ценности и принципи и стратегическа автономност; подчертава важността на връзката между вътрешната и външната сигурност, на по-доброто използване на ресурсите и управлението на риска в периферията на Европа; припомня, че връзката между развитието и сигурността е ключов принцип, който е в основата на подхода на Съюза към външните кризи и конфликти; призовава държавите членки да разгърнат пълния потенциал на Договора от Лисабон по отношение на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и приветства в този контекст Плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната; насърчава извършването на преглед на подхода на ЕС към гражданските мисии на ОПСО, с цел да се гарантира, че те са правилно разработени, изпълнявани и подпомагани; счита, че следва да се използва пълният потенциал на способностите на Европейската агенция по отбрана (EDA) и постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) и бойните групи на ЕС; настоятелно призовава държавите членки да осигурят допълнително финансиране за тази цел;

46.  счита, че Европейският съюз и неговите държави членки трябва да следват ефективна външна политика и политика за сигурност и че трябва да работят заедно с НАТО и други международни партньори, с ООН, с НПО, със защитници на правата на човека и с други лица по въпроси, предизвикващи обща загриженост, и с цел да се подкрепят мирът, просперитетът и стабилността по света; подчертава значението на увеличаването на осведомеността и политическата ангажираност за незабавното прилагане на амбициозна, ефективна и структурирана ОПСО; призовава Съвета, Комисията и държавите членки да работят за разрешаването на проблемите на ЕС по отношение на комуникацията чрез по-голяма отчетност и видимост на външната дейност на ЕС; призовава държавите членки и институциите на ЕС да постигнат резултати по отношение на отбраната, като следват глобалната стратегия на ЕС и плановете на Комисията за подобряване на изследванията в областта на отбраната и за развитие на способностите на ЕС;

47.  призовава Комисията изцяло да отрази растящите предизвикателства по отношение на сигурността в своето предложение за следващата многогодишна финансова рамка (МФР); счита, че както размерът, така и гъвкавостта на бюджета за ОВППС трябва да отговарят на очакванията на гражданите на ЕС относно ролята на ЕС като източник на сигурност; настоява за необходимостта от глобална визия за политиката и инструментите на ЕС в областта на сигурността, включително от ползотворно съгласуване с предложения Европейски фонд за отбрана; призовава държавите членки да се стремят към постигане на целта да заделят 2% от своя БВП за отбрана, както и 20% от своите бюджети за отбрана за оборудване, което е определено като необходимо от EDA; посочва освен това, че всяка нова политика трябва да бъде подкрепена с финансиране от нови източници; отбелязва, че редица държави членки изпитват затруднения да поддържат много широка гама от напълно функциониращи отбранителни способности, най-вече поради финансови ограничения; призовава следователно за повече сътрудничество и съгласуване по отношение на това кои способности следва да бъдат поддържани, така че държавите членки да могат да се специализират в определени способности и да използват по-ефективно своите ресурси; счита, че оперативната съвместимост е от ключово значение, за да бъдат силите на държавите членки по-съвместими и интегрирани; припомня, че през 2016 г. бюджетните кредити за ОВППС представляваха 3,6% от поетите задължения по Функция 4 и 0,2% от целия бюджет на ЕС; изразява съжаление, че размерът и непълното усвояване на бюджетните кредити по главата за ОВППС и систематичните трансфери от нея разкриват продължаваща липса на амбиция ЕС да действа като фактор от световно значение;

48.  отбелязва, че блокирането на решения в Съвета за сигурност на ООН възпрепятства предприемането на действия от страна на международната общност за предотвратяване и разрешаване на кризи; отново призовава държавите членки да подкрепят реформите в състава и функционирането на Съвета за сигурност;

Сътрудничество в рамките на коалиции и с институции, отговарящи за сигурността

49.  подчертава, че ЕС има стратегически интерес да запази и задълбочи трансатлантическите си отношения, основани на общи ценности, международното право и многостранно сътрудничество; призовава ЕС да продължи да развива стратегическата си автономност и да създава свои собствени способности за по-добро справяне с регионални и международни конфликти, които оказват въздействие върху ЕС; счита, че ЕС и САЩ следва да се съсредоточат върху адаптирането на трансатлантическите структури към днешните предизвикателства, като защитата на правата на човека, справянето с изменението на климата, борбата с международния тероризъм и корупцията, предотвратяването на радикализацията и на разпространението на оръжия за масово унищожение и противопоставянето на усилията на трети страни за дестабилизиране на ЕС и НАТО; подчертава освен това значението на продължаването и задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и САЩ на двустранно равнище и в рамките на НАТО по въпроси от общ интерес; припомня, че един за друг ЕС и САЩ са най-важните партньори и че едностранните действия само отслабват трансатлантическото партньорство; счита, че Европа трябва допълнително да укрепи ползотворния съюз между частния и публичния сектор, както и да укрепи стратегическите отношения със САЩ; призовава Съвета и ЕСВД систематично да повдигат въпроса за екстериториалните санкции от страна на САЩ в диалога си с правителството на САЩ;

50.  силно подкрепя декларацията от срещата на върха във Варшава през 2016 г., по-специално по отношение на сътрудничеството между ЕС и НАТО, и приветства решенията за по-тясно сътрудничество между НАТО и ЕС в редица области, както и разполагането на сили на САЩ, Канада и други многонационални сили по източния фланг на ЕС;

51.  призовава за засилен обмен на разузнавателни данни между държавите членки и за увеличаване на междуинституционалния обмен и съгласуване на разузнавателни данни между ЕС, държавите членки и НАТО, и настоява, че те трябва да продължат своето възможно най-тясно и взаимодопълващо се сътрудничество при пълно зачитане на основните европейски ценности и норми; отчита, че обменът на информация и съгласуваните действия между ЕС, неговите държави членки и НАТО ще дадат резултати в области като борбата с тероризма, реагирането на хибридни заплахи, ситуационната осведоменост, изграждането на устойчивост, стратегическите комуникации, кибернетичната сигурност и изграждането на капацитет по отношение на партньорите на ЕС; счита, че е необходимо по-нататъшно съгласуване и по-тясно сътрудничество с други действащи многостранни структури, като Европейския военен корпус (Eurocorps), с оглед на повишаването на сигурността на ЕС; заявява отново, че съживяването на стратегически партньорства следва да бъде приоритет за ЕС;

52.  подчертава ролята на Парламента за формирането на истински обща външна политика в съответствие с очакванията на европейските граждани; призовава Съвета да действа съгласувано с Парламента по време на основните етапи на процеса на вземане на решения в областта на външната политика;

53.  отчита работата на заместник‑председателя/върховен представител и я призовава да продължава да работи за това следващите годишни доклади да бъдат по-сбити и ориентирани към бъдещето, с акцент върху най-важните приоритети за следващата година и върху оценката на стартираните през предходната година мерки, в това число финансовите им последици, с цел осигуряване на цялостен преглед на постигнатите от ЕС резултати;

o
o   o

54.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на държавите членки.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2017 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията в света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област (2017/2122(INI))

P8_TA(2017)0494 A8-0365/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.(1),

—  като взе предвид общи препоръки № 12, 19 и 35 относно насилието срещу жени, № 26 относно работничките мигранти и № 32 относно свързаното с пола измерение на статута на бежанец, предоставянето на убежище, националността и липсата на гражданство сред жените, приети в рамките на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид Резолюция 69/167 на Общото събрание на ООН (ОСООН), приета на 18 декември 2014 г.(2), относно защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи на всички мигранти независимо от техния миграционен статут,

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 18 декември 1990 г.(3),

—  като взе предвид Резолюции 1325, 1820, 1888, 1889, 1960, 2106, 2122 и 2242 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—  като взе предвид Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. за статута на бежанците(4) и конвенции № 43 и № 97 на Международната организация на труда ,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека(5),

—  като взе предвид Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, приета от ОСООН на 19 септември 2016 г.(6),

—  като взе предвид 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, чиято цел е да се осигурят мир и просперитет за народите и планетата(7),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) от 12 април 2011 г., която беше подписана от ЕС на 13 юни 2017 г.(8),

—  като взе предвид Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните предприятия, приети през 1976 г. и преразгледани през 2011 г.(9),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета на 25 юни 2012 г.(10),

—  като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(11),

—  като взе предвид съвместния работен документ на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, озаглавен „План за действие на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.: Средносрочен преглед, юни 2017 г.“ (SWD(2017)0254),

—  като взе предвид съвместния работен документ на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, озаглавен „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“, приет през 2015 г. (SWD(2015)0182),

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, представена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) Федерика Могерини на 28 юни 2016 г.(12), както и първия доклад относно нейното прилагане, озаглавен „От обща визия към общи действия: Изпълнение на Глобалната стратегия на ЕС“, публикуван през 2017 г.(13),

—  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд (МНС) и за отмяна на Обща позиция 2003/444/ОВППС(14),

—  като взе предвид Европейската програма за миграцията от 13 май 2015 г. (COM(2015)0240) и съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията (COM(2016)0385),

—  като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето, приети през 2007 г. и преразгледани през 2017 г.(15),

—  като взе предвид съвместното изявление на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия, озаглавено „Новият европейски консенсус за развитие: „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“(16), прието от Съвета, Парламента и Комисията на 7 юни 2017 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети през 2014 г.(17),

—  като взе предвид защитата на свободата на изразяване офлайн и онлайн, предвидена в член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 19 от Международния пакт за граждански и политически права, член 10 от Европейската конвенция за правата на човека и член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, приети през 2013 г.(18),

—  като взе предвид международната защита на свободата на религията или убежденията, предвидена в член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 18 от Международния пакт за граждански и политически права, Декларацията от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, член 9 от Европейската конвенция за правата на човека и член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид заключенията на Света относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията и вярванията, приети на 21 февруари 2011 г.(19),

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно смъртното наказание, приети през 2013 г.(20),

—  като взе предвид Насоките на ЕС за политиката на ЕС към трети страни по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приети през 2001 г. и преразгледани през 2012 г.(21),

—  като взе предвид Протокола на ООН за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност(22), и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора,

—  като взе предвид Насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети през 2013 г.(23),

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно диалозите за правата на човека с трети държави, приети през юни 2001 г. и актуализирани през 2009 г.(24),

—  като взе предвид Насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право, приети през 2005 г. и преразгледани през 2009 г.(25),

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях, приети през 2008 г.(26),

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти, приети през юни 2003 г. и преразгледани през 2008 г.(27),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(28),

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, приети през 2005 г. и преразгледани през 2008 г.(29),

—  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света през 2015 г.(30),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г., относно „Износ на оръжия: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС“(31),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2016 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)(32), както и предходните си резолюции по тази тема,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно правата на човека и миграцията в трети държави(33),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(34),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС(35),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2016 г. относно приоритетите на ЕС за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г.(36),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен(37), която призовава заместник-председателя/върховен представител да започне инициатива за налагане от страна на ЕС на оръжейно ембарго на Саудитска Арабия,

—  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта, която през 2016 г. беше присъдена на Надя Мурад и Ламия Ажи Башар,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак(38), доклада на специалния докладчик на ООН по въпросите на малцинствата от 28 януари 2016 г. относно малцинствата и дискриминацията, основана на кастов признак или други подобни системи на наследен статус(39), и инструмента за насоки на ООН относно дискриминацията, основана на произход,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г., относно „Подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите“(40),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0365/2017),

A.  като има предвид, че с член 21 от ДЕС Европейският съюз се ангажира с обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), като се ръководи от принципите, вдъхновили собственото му създаване, които той се стреми да насърчава в останалия свят, а именно демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, Хартата на основните права на Европейския съюз и международното право; като има предвид, че Съюзът ще се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека;

Б.  като има предвид, че извършваните понастоящем по света злоупотреби с правата на човека и основните свободи, включително престъпленията против човечеството, военните престъпления и случаите на геноцид, изискват решителни усилия от страна на цялата международна общност;

В.  като има предвид, че насърчаването, неделимостта и защитата на универсалността на правата на човека са крайъгълни камъни на ОВППС; като има предвид, че чрез ролята си да упражнява контрол върху ОВППС Парламентът има право да бъде информиран и консултиран относно главните аспекти и основните решения (член 36 от ДЕС);

Г.  като има предвид, че в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, приета от Съвета през юни 2016 г., се заявява, че правата на човека трябва да бъдат интегрирани системно във всички сектори на политиката и всички институции, включително международната търговия и търговската политика;

Д.  като има предвид, че по-тясната съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между самите външни политики на Съюза, е задължително изискване за успешната и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека; като има предвид, че подобряването на съгласуваността следва да даде възможност на ЕС да реагира по-бързо на нарушения на правата на човека на по-ранен етап, а в някои случаи — да предвижда и предотвратява извършването им, включително в областта на международната търговия и търговската политика;

Е.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на Съюза и се корени в убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобалните кризи, предизвикателства и заплахи е чрез многостранна система, основана на универсални правила и ценности;

Ж.  като има предвид, че съгласно член 207 от ДФЕС търговската политика на ЕС се основава на принципите и целите на външната дейност на Съюза; като има предвид, че търговията и правата на човека могат да си въздействат взаимно в трети държави, както и че в рамките на система за корпоративна отговорност, каквато понастоящем се обсъжда в ООН, и на глобални вериги за създаване на стойност деловите среди трябва да играят важна роля за предоставянето на положителни стимули за утвърждаването на правата на човека, демокрацията и корпоративната отговорност; като има предвид, че доброто управление и публичните органи, които действат в името на общия интерес, играят важна роля в поведението на стопанските субекти; като има предвид, че ЕС участва в усилията за изготвяне на обвързващ договор по въпросите на стопанската дейност и правата на човека;

З.  като има предвид, че защитата на човешките права на най-уязвимите групи, като етническите, езиковите и религиозните малцинства, хората с увреждания, общността на ЛГБТИ, жените, децата, лицата, търсещи убежище, и мигрантите, заслужава специално внимание;

И.  като има предвид, че жените и децата са изправени пред заплахи, дискриминация и насилие, особено в зоните на война и авторитарни режими; като има предвид, че равенството на половете включва основни европейски ценности и е залегнало в правната и политическата рамка на ЕС, като има предвид, че насилието и дискриминацията срещу жени и момичета се увеличиха през последните години;

Й.  като има предвид, че държавите носят основната отговорност да защитават всички права на човека чрез въвеждане и прилагане на международните договори и конвенции в сферата на правата на човека, наблюдение на нарушенията на правата на човека и осигуряване на ефективни правни средства за защита на жертвите;

К.  като има предвид, че нарастващ брой нарушения на правата на човека, които се равняват на военни престъпления и на престъпления срещу човечеството, включително геноцид, биват извършвани от държавни и недържавни участници;

Л.  като има предвид, че свободата на мисълта, съвестта, вероизповедание, включително свободата да вярваш или да не вярваш, да практикуваш или не религия по свой избор и да приемаш, изоставяш или сменяш религия, трябва да бъде гарантирана навсякъде в света и безусловно запазена, по-специално чрез диалог между културите и религиите; като има предвид, че законите, забраняващи богохулството, са широко разпространени, като държавите налагат наказания, които варират от лишаване от свобода до удари с камшик или смърт;

М.  като има предвид, че свободата на убеждение и на изразяване на мнение, свободата на събранията и сдруженията и провеждането на редовни, прозрачни и действителни избирателни процеси са основни елементи на демокрацията; като има предвид, че в нестабилни, предразположени към конфликти или потиснически общества изборите понякога могат да предизвикат повсеместно насилие;

Н.  като има предвид, че взаимодействието с трети държави в рамките на всички двустранни и многостранни форуми, например по време на диалозите по правата на човека, е един от най-ефективните инструменти за решаване на въпросите, свързани с правата на човека;

О.  като има предвид необходимостта от осигуряване на подходящи ресурси и тяхното най-ефективно разпределение с цел засилване на подкрепата за правата на човека и демокрацията в трети държави;

П.  като има предвид, че достъпът до вода и канализация е основно право на човека и ограничаването на този достъп е една от причините за геополитическо напрежение в някои региони;

Р.  като има предвид, че обектите на културното наследство са изложени на нарастващи заплахи под формата на незаконно разграбване и вандализъм, особено в Близкия изток;

С.  като има предвид, че образованието има много важна роля за предотвратяването на нарушения на правата на човека и на конфликти и спомага за насърчаване на участието на гражданите в процесите на вземане на решения в рамките на демократичните системи; като има предвид, че образователните институции, които насърчават правата на човека, уважението и многообразието, следва да бъдат подкрепяни от държавите; като има предвид, че комуникационните канали, чийто брой се увеличи, представляват важен инструмент, който позволява бързото разпространение на информация относно нарушения на правата на човека и установяването на връзка със значителен брой жертви или потенциални жертви на нарушения на правата на човека в трети държави, като по този начин им се предоставя информация и помощ; като има предвид, че събирането на всеобхватни дезагрегирани данни е от съществено значение, за да се защитават правата на човека, особено тези на най-уязвимите и маргинализирани групи, както и на групите, които са изложени на риск от маргинализация; като има предвид, че използването на подходящи показатели също представлява ефективен начин за оценяване на напредъка при изпълнението на задълженията на държавите съгласно международните договори;

Общи съображения

1.  изразява дълбока загриженост във връзка с потискането на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава, които продължават да бъдат застрашени в световен мащаб; припомня, че ЕС се е ангажирал да насърчава универсалността и неделимостта на правата на човека и основните свободи и ценности, както и да утвърждава демократичните принципи, които следва да бъдат насърчавани в целия свят;

2.  изразява отново твърдо убеждение, че ЕС и неговите държави членки трябва активно да прилагат принципа на интегрирането на въпросите на правата на човека и демокрацията, като взаимно подсилващи се основни принципи, които са в ядрото на ЕС, във всички политики на ЕС, включително политиките с външно измерение, като тези в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма, разширяването и търговията; в този смисъл подчертава отново решаващото значение на постигането на по-голяма съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС и на по-голяма координация между външните политики на държавите членки; подчертава, че нарастващата сложност на конфликтите по света налага необходимостта от интегриран, обединен и енергичен международен подход и сътрудничество; припомня, че целта на ЕС да увеличи своето международно влияние като надежден и легитимен международен фактор до голяма степен зависи от способността му да отстоява правата на човека и принципите на демокрацията на своята територия и в международен план в съответствие с поетите ангажименти, залегнали в учредителните му договори;

3.  подчертава значението на по-тясното сътрудничество между Комисията, Съвета, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Парламента и делегациите на ЕС с цел да се насърчава и осигурява последователна и обединена позиция в защита на правата на човека и демократичните принципи; подчертава също така значението на поемането на категоричен ангажимент за насърчаване на тези ценности на многостранни форуми, включително чрез своевременна координация на равнището на ЕС и активен подход в хода на воденето на преговори; в този контекст насърчава ЕС да предлага и да бъде съвносител на резолюции, както и да задълбочава изпълнението на междурегионалните инициативи в рамките на всички механизми на ООН в сферата на правата на човека;

4.  приветства факта, че през 2016 г. принципите на правовата държава, демократичните принципи и нарушенията на правата на човека бяха редовно обсъждани на пленарните заседания на Парламента, разглеждани в различни парламентарни резолюции и поставяни за разискване на заседанията на комисиите и на междупарламентарните делегации;

5.  изтъква работата на подкомисията по правата на човека (подкомисията DROI), която поддържа тесни работни отношения с ЕСВД, с други институции на ЕС, гражданското общество, многостранни институции по правата на човека и специалния представител на ЕС за правата на човека;

6.  припомня, че през 2016 г. подкомисията DROI изготви три доклада, а именно относно правата на човека и миграцията в трети държави, корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави и борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС; призовава Комисията да предприеме конкретни действия вследствие на посочените доклади по собствена инициатива;

7.   отбелязва, че през 2016 г. при множество командировки на подкомисията DROI бяха посетени различни държави с цел събиране на информация и обмен с местните правителствени и неправителствени субекти в областта на правата на човека, за да се представи позицията на Европейския парламент и да се насърчи подобряването на защитата и зачитането на правата на човека;

Преодоляване на предизвикателствата в областта на правата на човека

8.  изразява дълбока загриженост относно нарастващия брой нападения срещу религиозни малцинства, които често биват извършвани от недържавни участници като ИДИЛ/Даиш; изразява съжаление, че в много държави съществуват и се прилагат закони срещу промяната на вероизповеданието и богохулството, които в действителност ограничават свободата на религията и убежденията и свободата на изразяване на мнение религиозните малцинства и атеистите, и дори ги лишават напълно от посочените права; призовава да бъдат предприети мерки за защита на религиозните малцинства, на лицата, които не са вярващи и на атеистите, които са жертва на законите срещу богохулството, и призовава ЕС и държавите членки да участват в политически дискусии за отмяна на подобни закони; призовава ЕС и държавите членки да увеличат усилията си с цел зачитане в по-голяма степен на свободата на мисълта, на съвестта, на религията и на убежденията и да насърчават междукултурния и междурелигиозния диалог в отношенията си с трети държави; изисква да се предприемат конкретни действия за ефективното прилагане на Насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, включително като се осигури системно и последователно обучение на персонала на ЕС в седалищата на институциите и в делегациите; подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата по отношение на тематичните резолюции относно свободата на религията и убежденията в Съвета на ООН по правата на човека и в ОСООН; подкрепя изцяло работата на специалния пратеник на ЕС за утвърждаване на свободата на вероизповеданието и убежденията извън ЕС г-н Ян Фигел;

9.  изтъква отново факта, че свободата на изразяване онлайн и офлайн е жизненоважен компонент на всяко демократично общество, тъй като тя подхранва култура на плурализъм, която дава правото на гражданското общество и на гражданите да търсят отговорност от своите правителства и от лицата, отговарящи за вземането на решения, и подкрепя зачитането на принципите на правовата държава; подчертава, че ограничаването на свободата на изразяване онлайн или офлайн, например чрез премахването на онлайн съдържание, трябва да се извършва само при извънредни обстоятелства, когато е предвидено от закона и обосновано от легитимна цел; подчертава следователно, че ЕС следва да увеличи усилията си за насърчаване на свободата на изразяване на мнение чрез своите външни политики и инструменти; призовава отново ЕС и неговите държави членки да засилят наблюдението на всички видове ограничения на свободата на изразяване на мнение и на медиите в трети държави, бързо и системно да осъждат такива ограничения и да използват всички налични дипломатически средства и инструменти за отмяна на подобни ограничения; подчертава значението на осигуряването на ефективно прилагане на Насоките на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и на редовния мониторинг на тяхното въздействие; осъжда смъртното наказание и лишаването от свобода на голям брой журналисти и автори на блогове през 2016 г. и призовава ЕС да ги защитава ефективно; приветства новия Европейски инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), лансиран през 2016 г., и неговия специален акцент върху обучението на делегациите на ЕС и представители на медиите в трети държави за това как да прилагат насоките; подчертава, че е важно да се разобличава и осъжда езикът на омразата и подбуждането към насилие в интернет и извън него, тъй като представляват пряка заплаха за принципите на правовата държава и за ценностите, олицетворявани от правата на човека;

10.  изразява дълбока загриженост, че гражданското общество, включително организациите на верска основа, са все по-често обект на атаки по света, посредством, наред с другото, нарастващ брой репресивни закони, приемани навсякъде по света, в някои случаи под претекст за борба с тероризма; подчертава, че явлението, свързано със стесняването на пространството на гражданското общество, се наблюдава в световен мащаб; припомня съществената роля на независимото гражданско общество за защитата и утвърждаването на правата на човека и за функционирането на демократичните общества, особено чрез насърчаването на прозрачността, отговорността и разделението на властите; призовава ЕС и неговите държави членки непрекъснато да следят и сигнализират за случаи на нарушения на свободата на събранията и сдруженията, включително чрез различните форми на забрани и ограничения, налагани по отношение на организациите на гражданското общество и на тяхната дейност, като закони, насочени към стесняване на пространството за гражданското общество или подкрепата за неправителствените организации, финансирани от авторитарни правителства (неправителствени организации, основани от правителството); призовава освен това ЕС, неговите държави членки и делегациите на ЕС да използват всички налични средства, като диалози по правата на човека, политически диалози и публична дипломация, за да сигнализират системно за конкретни случаи на изложени на опасност защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество, особено по отношение на задържаните или лишените от свобода лица по произволни съображения и/или поради техните политически убеждения или социална ангажираност, и да разобличават категорично репресиите, тормоза и убийствата на защитници на правата на човека, включително на извършващите дейност в сферата на околната среда; призовава за създаване на система за ефективно наблюдение на пространството на гражданското общество, с ясни критерии и показатели, за да се осигури предоставяща възможности и благоприятна правна среда за гражданското общество;

11.  насърчава делегациите на ЕС и дипломатическия персонал на държавите членки да продължат активно да подкрепят защитниците на правата на човека, като системно проследяват съдебни процеси, посещават лишени от свобода активисти и правят изявления по конкретни случаи, когато това е целесъобразно; подчертава значението на инструментите на мълчаливата дипломация в това отношение; приветства факта, че през 2016 г. ЕС постави въпроси, свързани със случаи на защитници на правата на човека, в диалозите и консултациите на равнището на ЕС с над 50 държави; подчертава факта, че извънредният фонд на ЕИДПЧ подкрепи повече от 250 защитници на правата на човека на равнището на ЕС през 2016 г., което представлява увеличение с 30% в сравнение с 2015 г.; приветства създаването и успешното функциониране на механизма на ЕС за защитниците на правата на човека, ProtectDefenders.eu, който се прилага от гражданското общество и предоставя изключително важна подкрепа на голям брой защитници на правата на човека; настоятелно призовава Комисията да осигури продължаването на програмата след октомври 2018 г. и да увеличи нейните възможности, за да предоставя повече подкрепа на защитници на правата на човека по света;

12.  счита, че е повод за дълбоко съжаление, че изтезанията, нечовешкото или унизителното отнасяне и смъртното наказание продължават да се извършват по целия свят и призовава ЕС да увеличи усилията си за тяхното изкореняване; приветства във връзка с това преразглеждането на законодателството на ЕС относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава настоятелно ЕСВД и заместник-председателя/върховен представител да се ангажират по-активно в борбата срещу изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, включително смъртното наказание, в т.ч. смъртното наказание, чрез засилени дипломатически усилия и по-системно публично изразяване на позицията; подчертава във връзка с това тревожните условия на лишаване от свобода в някои затвори, включително липсата на решаване на здравословни въпроси, и препоръчва ЕСВД, делегациите на ЕС и държавите членки да използват пълноценно всички съществуващи инструменти, като Насоките на ЕС по отношение на изтезанията; приветства факта, че резолюцията на ООН за налагане на мораториум върху прилагането на смъртното наказание беше приета от ОСООН през декември 2016 г. с подкрепата на 117 държави; отбелязва, че през 2016 г. броят на извършените екзекуции в световен план намаля в сравнение с предходната година, но изразява дълбока загриженост, че независимо от това общият брой на екзекуциите остава по-висок от средните стойности, регистрирани за предходното десетилетие; подчертава, че взетите на прицел лица често са дисиденти и уязвими групи; призовава държавите, които все още следват тази практика, да приемат мораториум и да премахнат смъртното наказание;

13.  признава потенциално огромното значение на съвременните информационни и комуникационни технологии за насърчаването, защитата и възстановяването на правата на човека навсякъде по света и приканва институциите на ЕС и държавите членки да използват своите информационни канали за систематично напомняне, в рамките на конкретната си компетентност, на позицията на Парламента относно различните въпроси, свързани с правата на човека, като същевременно допринасят за ефективността и видимостта на общите усилия на ЕС; изразява загриженост относно непрекъснато нарастващото използване на някои технологии за кибернаблюдение с двойна употреба срещу политици, активисти и журналисти; приветства във връзка с това продължаващата работа на институциите на ЕС за актуализиране на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба(41); решително осъжда увеличаващия се брой защитници на правата на човека, които са изправени пред цифрови заплахи, включително компрометирани данни, чрез конфискация на оборудване, дистанционно наблюдение и изтичане на информация; изразява загриженост относно изтриването от онлайн платформи на видео доказателства за възможни военни престъпления като част от отстраняването от платформите на терористично съдържание и пропаганда;

14.  изразява загриженост относно нарастващото преминаване под частен контрол на върховенството на закона онлайн, при което частни дружества вземат решения относно ограниченията на основни права, например свободата на словото, въз основа на своите условия за предоставяне на услуги в противоречие с демократично приетите закони;

15.  призовава Комисията да приеме директива за уведомяване и предприемане на действия, която да увеличи прозрачността и пропорционалността на процедурите за премахване на съдържание, като същевременно се предвидят ефективни правни средства за защита за ползвателите, чието съдържание е било премахнато неоснователно;

16.  осъжда използването на сексуално насилие срещу жени и момичета — включително масовите изнасилвания, сексуалното робство, принудителната проституция, основани на пола форми на преследване, трафика на хора, туризма с цел секс и всички други форми на физическо, сексуално и психологическо насилие — като средства за водене на война; обръща внимание на факта, че свързаните с пола престъпления и престъпленията с упражняване на сексуално насилие са класифицирани в Римския статут на Международния наказателен съд като военни престъпления, престъпления срещу човечеството или деяния, съставляващи геноцид или изтезания; подчертава, че е важно да се защитават правата на жените, включително техните сексуални и репродуктивни права, посредством законодателни разпоредби, образование и подкрепа за организациите на гражданското общество; приветства приемането на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете за периода 2016—2020 г., който определя изчерпателен списък от мерки за подобряване на положението на жените по отношение на равните права и овластяването; подчертава, че е важно да се осигури ефективното му изпълнение; приветства освен това приемането на Стратегическия ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г., с който се утвърждават равенството между половете и правата на жените навсякъде по света; изтъква важността на ратифицирането и ефективното прилагане от всички държави членки на Конвенцията от Истанбул; отбелязва, че образованието е най-доброто средство за борба с дискриминацията и насилието срещу жени и деца; изисква от Комисията, ЕСВД и заместник-председателя/върховен представител да засилят изпълнението на задълженията и ангажиментите в областта на правата на жените, поети в рамките на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, и насърчава трети държави да направят същото; счита, че ЕС следва да продължи да включва подкрепата за жените в операциите на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), предотвратяването на конфликти и реконструкция след конфликти; изтъква отново значението на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; подчертава значението на системното, равно, пълноправно и активно участие на жените в предотвратяването и разрешаването на конфликти, в насърчаването на правата на човека и демократичните реформи, в мироопазващите операции, хуманитарната помощ, реконструкцията след конфликти и процесите на демократичен преход, които водят до трайни и устойчиви политически решения; припомня, че наградата „Сахаров“ за 2016 г. беше присъдена на Надя Мурад и Ламия Ажи Башар, оцелели след сексуално поробване, извършено от ИДИЛ/Даиш;

17.  подчертава, че достъпните здравни услуги и всеобщото зачитане и достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, семейно планиране и достъп до адекватни продукти за дамска хигиена, здравното обслужване по време на майчинството, пренаталния и неонаталния период и здравните услуги за безопасен аборт са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и допринасят за предотвратяване на високорисковите раждания и за намаляване на смъртността сред новородените и децата; счита за неприемливо, че телата на жените и момичетата — по-конкретно що се отнася до тяхното сексуално и репродуктивно здраве и права — продължават да бъдат идеологическо бойно поле и призовава ЕС и неговите държави членки да признаят неотменимите права на жените и момичетата на телесна неприкосновеност и самостоятелно вземане на решения; осъжда честите нарушения на сексуалните и репродуктивните права на жените, включително отказа на достъп до услуги за семейно планиране, противозачатъчни средства и услуги за безопасен и законен аборт;

18.  осъжда решително възстановяването и разширяването на прилагането на „правилото за глобално блокиране“, както и неговото въздействие върху здравното обслужване и правата на жените и момичетата в световен мащаб; призовава отново ЕС и неговите държави членки да осигурят финансови средства за преодоляване на възникналия вследствие на оттеглянето на САЩ недостиг на финансиране в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните права, като използват както национално финансиране, така и финансиране от ЕС за развитие;

19.  припомня, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС и на неговите държави членки и че неговото интегриране в политиките е една от главните цели на Съюза, залегнали в Договорите; призовава следователно Комисията да интегрира равенството между половете във всички законодателни актове, насоки, действия и финансиране на ЕС като основен принцип на ЕС, със специален акцент върху политиките на ЕС в областта на външните отношения; подчертава необходимостта да се укрепи ролята на делегациите на ЕС, както и ролята на главния съветник на ЕСВД по въпросите на равенството между половете, като се осигури специален бюджет за нейната сфера на компетентност;

20.  призовава ЕСВД да гарантира, че резултатите от 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените ще бъдат включени в нейните политики и ще осигурят нов тласък за насърчаване на „икономическото овластяване на жените“ и за разглеждане на въпроса за неравнопоставеността между половете в променящия се свят на труда;

21.  отбелязва положителния принос на овластяването на жените за постигането на приобщаващо, справедливо и мирно общество и устойчиво развитие; подчертава, че фокусът върху равенството между половете и овластяването на жените е ясно заявен във всички ЦУР и че следва да се полагат още повече усилия за гарантиране на пълната реализация на правата на жените и ефективно прилагане на политиките, насърчаващи икономическото и социалното овластяване и участието на жените в процеса на вземане на решения; подчертава, че следва да се обърне особено внимание на овластяването на жените от коренното население;

22.  изтъква, че жените следва да бъдат насърчавани да се организират в синдикални организации и че те не следва да бъдат дискриминирани, когато търсят финансиране за своите предприятия;

23.  призовава ЕС да подкрепя всички женски сдружения, които работят всеки ден в подкрепа на жените, които се намират в контекст на хуманитарни кризи и конфликти;

24.  потвърждава отново спешната необходимост от всеобща ратификация и ефективно прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея с цел да се осигури правна защита на децата; подчертава, че децата често са изложени на специфични форми на малтретиране, като детски бракове или генитално осакатяване, и поради това се нуждаят от по-голяма закрила; подчертава, че детският труд, набирането на деца във въоръжени конфликти и ранните и принудителните бракове продължават да бъдат важни въпроси в някои държави; изисква ЕС редовно да се консултира със съответните местни и международни организации за защита на правата на детето и да повиши, в политическия си диалог и в диалога за правата на човека с трети държави, задълженията на държавите – страни по Конвенцията, да прилагат Конвенцията; приветства стратегията на Съвета на Европа за правата на детето (2016—2021 г.); изисква ЕС да продължава да популяризира Инструментариума на ЕС и УНИЦЕФ в областта на правата на детето за интегрирането на въпросите за правата на детето в сътрудничеството за развитие чрез своите външни делегации и да осигури подходящо за тази област обучение за персонала на делегациите на ЕС; подновява своето искане към Комисията да предложи всеобхватна стратегия за правата на детето и план за действие за следващите пет години, за да даде се приоритет на правата на децата във външните политики на ЕС; приветства факта, че по линия на инструмента за сътрудничество за развитие за 2016 г. бяха разпределени средства за подкрепа на агенциите на ООН при изпълнението на мерки, насочени към правата на децата, които трябва да бъдат замислени така, че да се оптимизира действителната полза за нуждаещи се деца, особено в областта на здравните системи и достъпа до образование, вода и канализация; призовава за спешно намиране на решение на въпроса с децата без гражданство, и по-специално на децата, родени извън страната на произход на своите родители, и децата мигранти;

25.  осъжда категорично всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, религия, пол, сексуална ориентация, полови белези, език, култура, социален произход, кастов признак, рождение, възраст, увреждания или друг признак; подчертава, че ЕС следва да увеличи усилията си за изкореняването на всички видове дискриминация, расизъм, ксенофобия и други форми на нетърпимост чрез зачитане на правата на човека и политически диалог, работата на делегациите на ЕС и публична дипломация; подчертава освен това, че ЕС следва да продължи да насърчава ратификацията и пълното прилагане на всички конвенции на ООН, които подкрепят тази кауза;

26.  заявява отново, че „трафик на хора“ означава набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане на хора посредством заплаха или използване на сила или чрез други форми на принуда, чрез отвличане, измама, заблуждение, злоупотреба с власт или с положение на зависимост или чрез даване или получаване на заплащане или облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, с цел експлоатация; призовава ЕС и държавите членки да предприемат мерки за възпиране на търсенето, благоприятстващо всички форми на експлоатация на лица, особено на жени и деца, което води до трафик на хора, като същевременно прилагат основан на правата на човека подход, ориентиран към жертвите; подчертава отново необходимостта всички държави членки да прилагат стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора и Директива 2011/36/ЕС(42) по този въпрос; изразява дълбока загриженост във връзка с крайната уязвимост на мигрантите и бежанците на експлоатация, незаконно превеждане през границата и трафик на хора; подчертава необходимостта от запазване на разграничението между понятията „трафик на хора“ и „незаконно превеждане през границата на мигранти“;

27.  осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, които са жертви вследствие на кастови йерархии и на основана на кастов признак дискриминация, включително лишаването от равенство и от достъп до съдебната система и до пазара на труда, продължаващата сегрегация и обусловените от кастовата система пречки пред постигането на основни права на човека и развитие; призовава отново за разработване на политика на ЕС относно дискриминацията, основана на кастов признак, и за това ЕС да се възползва от всяка възможност, за да изразява сериозната си загриженост във връзка с този вид нарушения на правата на човека; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си и да подкрепят свързани с този въпрос инициативи на равнището на ООН и на делегациите на ЕС, като прилагат и осъществяват мониторинг на целите за устойчиво развитие до 2030 г., проследяват новия инструмент за насоки на ООН относно дискриминацията, основана на произход, и подкрепят прилагането от страна на държавите на препоръките от механизмите на ООН за правата на човека по въпроса за дискриминацията, основана на кастов признак;

28.  изразява сериозна загриженост, че малцинствата все още са изложени на повишен риск от дискриминация и че са особено уязвими по отношение на политическите, икономическите и свързаните с околната среда и пазара на труда промени и сътресения; отбелязва, че много от тях имат ограничен или никакъв достъп до политическо представителство и са остро засегнати от бедност; подчертава, че ЕС следва да увеличи усилията си за прекратяване на нарушенията на правата на човека, извършвани срещу малцинствата; подчертава, че малцинствените общности имат специфични потребности и че следва да им се осигури пълен достъп и равно третиране във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот;

29.  приветства ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и отново подчертава значението на нейното ратифициране и ефикасно прилагане както от държавите членки, така и от институциите на ЕС; подчертава, че уврежданията не лишават хората от човешко достойнство, вследствие на което задължение на държавата е да ги защитава; подчертава по-специално необходимостта от надеждно интегриране на принципа на всеобща достъпност и на права на хората с увреждания в рамките на всички съответни политики на ЕС, включително в областта на сътрудничеството за развитие, и подчертава нормативния и хоризонтален характер на този въпрос; призовава ЕС да включи борбата с дискриминацията, основана на увреждане, в своята външна дейност и в политиките си за помощ за развитие; приветства във връзка с това включването на правата на хората с увреждания в новия европейски консенсус за развитие;

30.  заявява отново своята подкрепа за системното въвеждане на клаузи за правата на човека в международните споразумения между ЕС и трети държави, в т.ч. търговските и инвестиционните споразумения; припомня, че всички права на човека трябва да се считат за еднакви по стойност, тъй като са неделими, взаимозависими и взаимосвързани; призовава Комисията да следи ефективно и систематично за прилагането на тези клаузи и да представя на Парламента редовно доклади относно спазването на правата на човека от страна на държавите партньори; призовава Комисията да възприеме по-структуриран, стратегически подход спрямо диалога относно правата на човека в рамките на бъдещи споразумения; оценява положително схемата за преференции ОСП + като средство за стимулиране на ефективното прилагане на 27-те основни международни конвенции относно правата на човека и трудовите норми; призовава за действителното прилагане на ОСП+ и очаква Комисията да докладва на Парламента и на Съвета относно статуса на ратификация и напредъка, постигнат в рамките на този режим; потвърждава отново значението на правилното прилагане на Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека;

31.  потвърждава отново факта, че дейностите на всички предприятия, включително на европейските, в трети държави следва да бъдат в пълно съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека, и призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че това е така; потвърждава отново освен това, че е важно да се насърчава корпоративната социална отговорност и европейските предприятия да играят водеща роля за популяризирането на международните стандарти относно стопанската дейност и правата на човека, като подчертава, че сътрудничеството между организациите по правата на човека и стопанските организации ще осигури възможности за действие на местните участници и ще насърчи гражданското общество; потвърждава, че световните вериги за създаване на стойност могат да допринесат за утвърждаването на основните международни трудови норми, стандарти в областта на околната среда и социални стандарти и че те са източник на възможности и предизвикателства по отношение на устойчивия растеж и насърчаването на правата на човека, особено в развиващите се страни; призовава ЕС да играе по-активна роля при постигането на адекватно, справедливо, прозрачно и устойчиво управление на световните вериги за създаване на стойност и да смекчи всяко отрицателно въздействие върху правата на човека, включително нарушаването на трудовите права; посочва обаче, че в случай на нарушения на правата на човека, свързани със стопанска дейност, следва да се обезпечи ефективен достъп на жертвите до средства за правна защита; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че подкрепяните от ЕИБ проекти са в съответствие с политиката и ангажиментите на ЕС в областта на правата на човека; отбелязва текущите преговори относно обвързващ договор за транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека; насърчава ЕС да участва конструктивно в тези преговори;

32.  призовава ЕС и неговите държави членки да използват цялото си политическо влияние, за да предотвратяват действия, които биха могли да се считат за геноцид, военни престъпления или престъпления срещу човечеството, да реагират ефикасно и съгласувано при извършването на такива престъпления, да мобилизират всички необходими ресурси за подвеждането под съдебна отговорност на отговорните лица, включително посредством прилагането на принципа на универсална юрисдикция, и да подпомагат жертвите и процесите на стабилизиране и помирение; призовава международната общност да създаде инструменти за максимално съкращаване на времето от получаването на предупреждение до предприемането на действия с цел предотвратяване на появата, повторната поява и ескалирането на въоръжени конфликти, като системата за ранно предупреждение на ЕС;

33.  призовава ЕС да предоставя подкрепа на организациите (включително неправителствените организации, организациите за разследване, използващи софтуер с отворен код, и гражданското общество), които събират, съхраняват и опазват доказателства, цифрови и други, за извършени престъпления с цел улесняване на тяхното наказателно преследване в международен план;

34.  изразява дълбока загриженост относно разрушаването на обекти на културното наследство в Сирия, Ирак, Йемен и Либия; отбелязва, че 22 от 38-те застрашени обекта на културно наследство в света се намират в Близкия изток; подкрепя дейностите по инициативата за културното наследство и нейните констативни дейности в Сирия и Ирак във връзка с разрушаването на археологическо и културно наследство;

35.  приветства усилията на ЕС за подкрепа на Международния, безпристрастен и независим механизъм, създаден от ООН, за да подпомага разследването на тежки престъпления, извършени в Сирия; подчертава необходимостта от създаване на подобен независим механизъм в Ирак; призовава ЕС и държавите членки, които все още не са направили това, да подпомогнат финансово Международния, безпристрастен и независим механизъм;

36.  осъжда категорично бруталните престъпления и нарушения на правата на човека от страна на държавни и недържавни участници; е потресен от множеството извършени престъпления, в т.ч. убийства, изтезания, изнасилване като средство за водене на война, поробване и сексуално робство, набиране на деца войници, насилствено налагане на друга религия и системните „прочиствания“ и убийства, насочени срещу религиозни малцинства; припомня, че положението, в което изпаднаха религиозните малцинства в териториите, управлявани от ИДИЛ/Даиш, беше определено като геноцид от Парламента в неговата резолюция от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“(43); подчертава, че ЕС и неговите държави членки следва да подкрепят наказателното преследване на недържавни групи като ИДИЛ/Даиш, като отправят искане към Съвета за сигурност на ООН компетентността по този въпрос да бъде прехвърлена на МНС или да се гарантира, че правосъдие се предоставя чрез ad hoc трибунал или универсална юрисдикция;

37.  отново изразява пълна подкрепа за МНС, Римския статут на МНС, Прокуратурата, нейните правомощия proprio motu и напредъка, постигнат в започването на нови разследвания като съществено средство за провеждане на борба срещу безнаказаността за жестоките престъпления; призовава всички държави членки да ратифицират измененията от Кампала относно агресията и да добавят „проявите на жестокост“ към списъка с престъпления, за които ЕС има правомощия; осъжда всеки опит за подкопаване на неговата легитимност или независимост и призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат непрекъснато, за да подкрепят разследванията и решенията на МНС, с цел да се сложи край на безнаказаността на международните престъпления, включително когато става въпрос за задържането на лица, издирвани от МНС; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки неотклонно да подкрепят проверките, разследванията и решенията на МНС и да предприемат мерки за предотвратяване и ефективно реагиране в случаи на неоказване на съдействие на МНС, както и да осигурят достатъчно финансиране; приветства срещата на 6 юли 2016 г. в Брюксел между представители на ЕС и на МНС за подготовка на второто заседание на кръглата маса между ЕС и МНС, с цел да се даде възможност на съответния персонал в МНС и на европейските институции да набележат общи сфери на интереси, да обменят информация относно съответните дейности и да осигурят по-добро сътрудничество между ЕС и МНС; отбелязва с изключително съжаление неотдавнашните обявявания на оттегляне от Римския статут на МНС, което представлява предизвикателство по отношение на достъпа на жертвите до правосъдие и следва да бъде категорично осъдено; счита, че Комисията, ЕСВД и държавите членки следва да продължат да насърчават третите държави да ратифицират и прилагат Римския статут на МНС; подновява призива си към заместник-председателя/върховен представител да назначи специален представител на ЕС по международно хуманитарно право и международно правосъдие с мандат да насърчава, интегрира и представлява ангажимента на ЕС за борба с безнаказаността и спрямо МНС във външните политики на ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят механизмите за търсене на отговорност и резолюциите на ООН на многостранните форуми на ООН, в т.ч. Съвета по правата на човека;

38.  настоятелно призовава ЕС да увеличи своите усилия за насърчаване на принципите на правовата държава и на независимостта на съдебната система на многостранно и на двустранно равнище като основен принцип за укрепване на демокрацията; насърчава ЕС да подкрепя справедливото правораздаване навсякъде по света чрез оказване на съдействие по отношение на процесите на законодателни и институционални реформи в трети държави; насърчава също така делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки системно да проследяват съдебните процеси с оглед на насърчаването на независимостта на съдебната система;

39.  изразява дълбока загриженост и солидарност с нарастващия брой мигранти, бежанци и търсещи убежище лица, включително все по-големия брой жени, които са жертва на конфликти, насилие, преследване, управленски слабости, бедност, незаконна миграция, трафик на хора и мрежи за незаконно превеждане през граница; подчертава неотложната необходимост да се предприемат истински мерки за отстраняване на първопричините за миграционните потоци и да се намерят устойчиви решения, основаващи се на зачитането на правата на човека и на човешкото достойнство и следователно да се разгледа външното измерение на кризата с бежанците, включително чрез намиране на устойчиви решения на конфликтите в съседните на ЕС територии, например чрез развитие на сътрудничество и партньорства със съответните трети държави, които спазват международното право и осигуряват зачитане на правата на човека в тези държави; изразява дълбока загриженост във връзка с насилието спрямо деца мигранти, включително изчезнали непридружени деца мигранти, и призовава за презаселване, схеми за събиране на семейството и хуманитарни коридори; изразява дълбока загриженост във връзка с бедственото положение и нарастването на броя на вътрешно разселените лица и призовава за тяхното безопасно връщане, презаселване или интеграция на местно равнище; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят хуманитарна помощ в областта на образованието, жилищното настаняване, здравеопазването и в други хуманитарни области, които подпомагат бежанците най-близо до родината им, както и за правилното прилагане на политиките на връщане; подчертава необходимостта от всеобхватен и основан на правата на човека подход към миграцията и призовава ЕС да си сътрудничи в по-голяма степен с ООН, регионалните организации, правителствата и неправителствените организации; призовава държавите членки да приложат в пълна степен европейския пакет за убежището и общото законодателство за миграцията, по-специално за да защитят уязвимите лица, търсещи убежище; подчертава, че понятията „сигурни държави“ и „сигурни държави на произход“ не трябва да възпрепятстват разглеждането на индивидуалните молби за предоставяне на убежище; предупреждава за опасността външната политика на ЕС да стане инструмент за „управление на миграцията“; призовава ЕС и държавите членки да въведат пълна прозрачност по отношение на финансовите средства, предоставяни на трети държави за сътрудничество в областта на миграцията, и да гарантират, че подобно сътрудничество не облагодетелства структури, които участват в нарушения на правата на човека, а по-скоро върви ръка за ръка с подобряването на положението с правата на човека в тези държави;

40.  счита, че сътрудничеството за развитие и подкрепата за правата на човека и за демократичните принципи, включително принципите на правовата държава и доброто управление, следва да вървят ръка за ръка; припомня в този контекст, че ООН заяви, че без подход, основан на правата на човека, целите за развитие не могат да бъдат напълно постигнати; припомня в допълнение, че ЕС пое ангажимент да подпомага страните партньори, като взема предвид тяхното положение по отношение на развитието и напредъка им в областта на правата на човека и демокрацията;

41.  припомня, че делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, е по-висок сред жените, и призовава Комисията да увеличи усилията си за прилагане на мерките за борба с бедността и социалното изключване в рамките на политиките си за развитие;

42.  припомня, че вторият критерий от Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета задължава държавите членки да разглеждат всички лицензии за износ на оръжие спрямо зачитането на правата на човека от страна на държавата на местоназначение; припомня във връзка с това ангажимента, поет от Комисията в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, по отношение на силите за сигурност и прилагането на политиката на ЕС в областта на правата на човека, включително разработването и прилагането на политика за надлежна проверка в тази област;

43.  призовава отново за обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, която подкрепя зачитането на правата на човека и международното хуманитарно право и разглежда въпроси като правната уредба, пропорционалността, отговорността, защитата на мирното население и прозрачността; настоява отново ЕС да забрани разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, които дават възможност за осъществяването на нападения без човешка намеса;

44.  счита, че ЕС следва да продължи да полага усилия за зачитане в по-голяма степен на правата на човека на ЛГБТИ в съответствие с насоките на ЕС по този въпрос; призовава за цялостното прилагане на насоките, включително чрез обучение на служителите на ЕС в трети държави; осъжда факта, че 72 държави продължават да инкриминират хомосексуалността; изразява загриженост, че в 13 от тези държави се прилага смъртно наказание, и счита, че практиките и проявите на насилие срещу отделни лица поради тяхната сексуална ориентация като принудителното разкриване, престъпленията от омраза и словото на омразата онлайн и офлайн и изправителното изнасилване не следва да остават ненаказани; отбелязва легализирането на еднополовите бракове и граждански съюзи в някои държави и насърчава по-широкото им признаване; осъжда нарушаването на телесната неприкосновеност на жени и на представители на малцинствените групи; призовава държавите да обявят за незаконни тези практики, да предприемат мерки срещу извършителите и да подкрепят жертвите;

45.  подчертава същественото значение на борбата с корупцията във всяка нейна форма, с цел да се защитават върховенството на закона, демокрацията и зачитането на правата на човека; решително осъжда поведение, допускащо подобни корупционни практики;

46.  припомня, че корупцията е заплаха за равното упражняване на правата на човека и възпрепятства демократични процеси като върховенството на закона и справедливото правораздаване; счита, че ЕС следва да подчертава във всички платформи за диалог с трети държави значението на почтеността, отговорността и правилното управление на обществените дела, публичните финанси и собственост, както е посочено в Конвенцията на ООН срещу корупцията; препоръчва ЕС да използва своя опит, за да подкрепя третите държави по-последователно и систематично в усилията им за борба с корупцията чрез създаването и укрепването на независими и ефективни антикорупционни институции; призовава по-специално Комисията да договори разпоредби за борба с корупцията във всички бъдещи търговски споразумения, които договаря с трети държави;

47.  подчертава съществените задължения и отговорности на държавите и други отговорни субекти за смекчаване на изменението на климата, предотвратяване на отрицателното му въздействие върху правата на човека и насърчаване на съгласуваност на политиките с цел да се гарантира, че усилията за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване са подходящи, достатъчно амбициозни, недискриминационни и съобразени със задълженията по отношение правата на човека; подчертава, че според ООН до 2050 г. много хора ще бъдат разселени лица вследствие на изменения в околната среда; подчертава връзката между търговските политики, политиките в областта на околната среда и политиките за развитие, както и положителното и отрицателното въздействие, които тези политики могат да окажат върху зачитането на правата на човека; приветства постоянството, с което международната общност насърчава обвързването на въпросите, свързани с екологичните и природните бедствия и с изменението на климата, с правата на човека;

48.  подчертава, че заграбването на земя се разрасна значително в развиващите се държави през последните години; счита, че борбата срещу експлоатацията и заграбването на ресурси следва да бъде приоритет; осъжда практики като заграбването на земя и безразборното използване на природните ресурси; призовава за спешни действия от страна на Комисията, в отговор на множеството неотдавнашни резолюции на Парламента в тази област;

49.  подчертава, че е важно да се осигури интегрирането на правата на човека и на достъпа до стоки и услуги като вода и канализация в социалните политики и в политиките в областта на образованието, здравеопазването и сигурността;

50.  призовава международните институции, националните правителства, неправителствените организации и отделните лица да работят съвместно за утвърждаването на подходяща регулаторна рамка, за да се гарантира за всички в света достъп до минимално количество вода; подчертава, че водата не следва да бъде възприемана като търговска стока, а като въпрос на развитие и устойчивост, и че приватизацията на водата не освобождава държавите от отговорностите им по отношение на правата на човека; призовава държавите, в които водата е една от причините за напрежение или конфликти, да си сътрудничат за споделяне на водата, за да се постигнат взаимни ползи с оглед на устойчивостта и мирното развитие на съответния регион;

Справяне с предизвикателствата и дейностите за подкрепа на демокрацията

51.  подчертава, че ЕС следва да продължава да подкрепя активно демократичните и ефективни институции за защита на правата на човека и гражданското общество в усилията им за насърчаване на демократизацията; приветства неоценимата помощ, предоставяна на организациите на гражданското общество навсякъде по света в рамките на ЕИДЧП, който продължава да бъде водещият инструмент на ЕС при прилагането на външната политика в областта на правата на човека; приветства освен това последователните усилия на Европейския фонд за демокрация за насърчаване на демокрацията и зачитането на основните права и свободи в източното и в южното съседство на ЕС;

52.  припомня, че придобитият опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин за идентифицирането на най-добри практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на процесите на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване;

53.  в този контекст отправя отново призив към Комисията да разработи насоки на ЕС за подкрепа на демокрацията;

54.  препоръчва ЕС да увеличи усилията си за развитието на по-цялостен подход спрямо процесите на демократизация, в които свободните и справедливи избори са само едно от измеренията, за да се допринесе по положителен начин за укрепването на демократичните институции и на доверието на обществеността в избирателните процеси навсякъде по света;

55.  приветства осемте мисии за наблюдение на избори и осемте мисии за оказване на експертна помощ при провеждането на избори, проведени от ЕС на различни места по света през 2016 г.; подчертава факта, че от 2015 г. насам ЕС е провел 17 мисии за наблюдение на избори и 23 мисии за оказване на експертна помощ; изразява отново положително становище за непрекъснатата подкрепа от страна на ЕС за избирателните процеси и за съдействието, което предоставя той при провеждането на избори, както и за подкрепата за местните наблюдатели; приветства и изцяло подкрепя дейността на Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори в това отношение;

56.  припомня, че е важно да се предприемат адекватни последващи действия във връзка с докладите и препоръките на мисиите за наблюдение на избори като начин за повишаване на тяхното въздействие и за увеличаване на подкрепата от страна на ЕС за демократичните стандарти в съответните държави;

57.  приветства ангажимента, поет от Комисията, ЕСВД и държавите членки в рамките на текущия план за действие относно правата на човека и демокрацията, за по-решителен и последователен ангажимент по отношение на органите за управление на избори, парламентарните институции и организациите на гражданското общество в трети държави, за да се допринесе за тяхното овластяване и следователно, за укрепването на демократичните процеси;

58.  подчертава, че политиката за разширяване е един от най-силните инструменти за укрепване на зачитането на демократичните принципи и правата на човека предвид настоящите политически събития в страните кандидатки и потенциални кандидатки; призовава Комисията да увеличи усилията си за подпомагане на укрепването на демократичния характер на политическата култура, зачитането на принципите на правовата държава, независимостта на медиите и на съдебната система и борбата с корупцията в тези държави; е убеден, че в основата на преразгледаната европейска политика за съседство следва да продължат да стоят защитата, активното насърчаване и прилагането на правата на човека и демократичните принципи; отново изтъква факта, че защитата, активната подкрепа и прилагането на правата на човека и на демокрацията са в интерес както на страните партньори, така и на ЕС; подчертава също така, че е необходимо ЕС да продължи да поддържа ангажимента си към своите партньори, по-специално в съседните държави, да подкрепя икономическите, социалните и политическите реформи, да защитава правата на човека и да съдейства за установяването на върховенството на закона като най-добри средства за укрепване на международния ред и за гарантиране на стабилността на съседните на ЕС държави; припомня, че Съюзът за Средиземноморието може и следва да оформи политическия диалог в тази област и да настоява за силен дневен ред в областта на правата на човека и на демокрацията в региона; припомня, че всяка страна, която се стреми към членство в ЕС, трябва напълно да гарантира правата на човека и стриктно да изпълнява критериите за присъединяване, чието неспазване може да доведе до замразяване на преговорите;

59.  подчертава, че изграждането на мира включва усилия за предотвратяване и намаляване на конфликтите и за укрепване на устойчивостта на политическите и социално-икономическите институции и институциите за сигурност, за да се положат основите за устойчив мир и развитие в дългосрочен план; подчертава, че насърчаването на принципите на правовата държава, доброто управление и правата на човека е от основно значение за поддържането на мира;

Гарантиране на цялостен и последователен подход за подкрепа на правата на човека и демокрацията чрез политиките на ЕС

60.  отбелязва приемането на Годишния доклад на ЕС за 2016 г. относно правата на човека и демокрацията по света; счита, че годишният доклад е незаменим инструмент за контрол, комуникация и обсъждане на политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията по света и ценен инструмент, който предоставя цялостен преглед на приоритетите, усилията и предизвикателствата на ЕС в тази област и който може да бъде използван за определянето на нов ефективен подход към тях;

61.  отново настоятелно отправя поканата си към заместник-председателя/върховен представител да участва в разискване с членовете на ЕП на две пленарни заседания годишно — веднъж, когато се представя годишният доклад, и веднъж в отговор на собствения си доклад; изтъква отново значението на постоянния междуинституционален диалог, а именно по отношение на последващите действия във връзка с резолюциите на Парламента по неотложни въпроси, свързани с правата на човека; припомня, че писмените отговори също играят важна роля в междуинституционалните отношения, тъй като способстват за системното и задълбочено проследяване на развитието по всички въпроси, повдигнати от Парламента, и по този начин допринасят за укрепването на ефективната координация; призовава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да дават изчерпателни отговори на писмените въпроси и да разглеждат въпросите от областта на правата на човека на най-високо равнище на диалога със съответните държави;

62.  приветства ЕСВД и Комисията за изчерпателния отчет на действията, предприети от ЕС в областта на правата на човека и демокрацията през 2016 г.; счита въпреки това, че настоящият формат на годишния доклад за правата на човека и демокрацията би могъл да бъде подобрен с включването на по-подробен преглед на конкретното въздействие на действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията в трети държави;

63.  изразява отново становището, че приемането на Стратегическата рамка на ЕС и на първия план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията през 2012 г. беше важен крайъгълен камък за ЕС с оглед на поставянето на правата на човека и на демокрацията в центъра на неговите външни отношения; приветства приемането от Съвета през юли 2015 г. на нов план за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., както и извършването на междинен преглед през 2017 г.; призовава заместник-председателя/върховен представител, ЕСВД, Комисията, Съвета и държавите членки да осигурят ефикасно и съгласувано изпълнение на текущия план за действие, включително чрез действително сътрудничество с организациите на гражданското общество; подчертава, че държавите членки следва да докладват по какъв начин са приложили плана; обръща специално внимание на значението на повишаването на ефективността и на увеличаването в максимална степен на въздействието на местно равнище на инструментите, използвани за утвърждаване на зачитането на правата на човека и на демокрацията по света;

64.  изразява отново становището, че са необходими стабилен консенсус и засилена координация между държавите членки и институциите на ЕС, както и действително сътрудничество с организациите на гражданското общество на местно, национално и международно равнище, за да се постигне съгласуван и последователен напредък по дневния ред в областта на правата на човека и демокрацията; твърдо заявява, че държавите членки следва да поемат по-голям ангажимент по отношение на изпълнението на плана за действие и на стратегическата рамка на ЕС и да ги използват като основа за разработването на планове за насърчаване на правата на човека и на демокрацията на двустранна и многостранна основа;

65.  признава ключовата роля на специалния представител на ЕС за правата на човека г-н Ламбринидис за повишаването на видимостта и на ефективността на ЕС в областта на защитата и на насърчаването на правата на човека и на демократичните принципи по света и изтъква неговата роля за насърчаване на последователно и съгласувано прилагане на политиката на ЕС в областта на правата на човека; приветства удължаването на мандата на специалния представител на ЕС до 28 февруари 2019 г. и отново изисква този мандат да стане постоянен; препоръчва във връзка с това на специалния представител на ЕС да бъдат осигурени правомощия за собствена инициатива, по-голяма публична видимост и подходящ персонал и финансови ресурси, за да може да работи пълноценно; препоръчва освен това специалният представител на ЕС да повиши прозрачността на своите дейности, планове, доклади за напредъка и прегледи;

66.  отбелязва, че работата и влиянието на специалния представител на ЕС за правата на човека могат да бъдат оценени само частично чрез преглед на годишния доклад за правата на човека, неговия профил в социалните медии и изказванията, до които има достъп;

67.  изцяло подкрепя стратегиите за правата на човека по държави, които адаптират действията на ЕС към специфичната ситуация и потребности на всяка държава; призовава отново на членовете на ЕП да бъде предоставен достъп до съдържанието на стратегията; силно подчертава, че е важно да се вземат под внимание стратегиите за правата на човека по държави на всички равнища на изготвяне на политиките по отношение на отделни трети държави; отново заявява, че стратегиите за правата на човека по държави следва да съответстват на действията на ЕС, които ще бъдат предприети във всяка държава в зависимост от конкретните ситуации, и че те следва да включват измерими показатели за напредъка, както и възможността да бъдат коригирани, ако е необходимо;

68.  приветства определянето на лица за контакт по въпросите на правата на човека и равенството между половете от всички делегации на ЕС и мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); припомня своята препоръка към заместник-председателя/върховен представител и към ЕСВД да разработят ясни оперативни насоки относно ролята на лицата за контакт в делегациите, за да им се даде възможност да се усъвършенстват, да действат като истински съветници по правата на човека и да работят ефикасно;

69.  потвърждава, че диалогът относно правата на човека с трети държави може да бъде ефикасен инструмент за двустранна ангажираност и сътрудничество при утвърждаването и защитата на правата на човека; приветства провеждането на диалози относно правата на човека с нарастващ брой държави; приветства и допълнително насърчава участието на гражданското общество в подготвителните диалози; отново призовава за разработването на всеобхватен механизъм за мониторинг и преглед на функционирането на диалозите по правата на човека;

70.  припомня ангажимента на ЕС да постави правата на човека и демокрацията в центъра на отношенията му с трети държави; подчертава следователно, че напредъкът в областта на правата на човека и демократичните принципи, включително клаузите в международните споразумения за обвързване с условия относно правата на човека, трябва да бъде подкрепен от всички политики на ЕС, които имат външно измерение, като политиката за разширяване и за съседство, ОПСО и политиките в областта на околната среда, развитието, сигурността, борбата с тероризма, търговията, миграцията, правосъдието и вътрешните работи;

71.  припомня, че санкциите са важен инструмент на ОВППС; настоятелно призовава Съвета да приема санкциите, предвидени в законодателството на ЕС, когато това се счита за необходимо за постигането на целите на ОВППС, и по-специално с оглед на защитата на правата на човека и укрепването и подкрепата на демокрацията, като същевременно се гарантира, че те нямат никакво въздействие върху цивилното население; изисква тези санкции да бъдат съсредоточени върху длъжностните лица, за които се установи, че носят отговорност за нарушения на правата на човека, за да бъдат те наказани за своите престъпления и злоупотреби;

72.  отбелязва усилията на Комисията да изпълни ангажимента си да включва разпоредби относно правата на човека в своите оценки на въздействието на законодателни и незаконодателни предложения, мерки за прилагане и търговски и инвестиционни споразумения; настоятелно призовава Комисията да повиши качеството и изчерпателността на оценките на въздействието и да осигури системното включване на въпросите за правата на човека в текста на законодателните и незаконодателните предложения;

73.  отново изразява пълна подкрепа за силния ангажимент на ЕС за насърчаване на напредъка в областта на правата на човека и демократичните принципи посредством сътрудничество със структурите на ООН и нейните специализирани агенции, със Съвета на Европа, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с регионални организации като Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия (SAARC), Африканския съюз, Арабската лига и други организации, в съответствие с членове 21 и 22 от ДЕС;

74.  подчертава, че за да изпълни амбициозните цели, залегнали в новия план за действие, ЕС трябва да осигури достатъчно ресурси и експертен опит, както по отношение на съответните човешки ресурси в делегациите и в седалищата на институциите, така и по отношение на наличните финансови средства;

75.  отново подчертава освен това, че активният и последователен ангажимент на ЕС във всички механизми на ООН за правата на човека, и по-специално в рамките на Третия комитет на ОСООН и на Съвета на ООН по правата на човека, е от изключително значение; признава усилията, положени от страна на ЕСВД, на делегациите на ЕС в Ню Йорк и в Женева и на държавите членки за повишаване на съгласуваността на действията на ЕС в областта на правата на човека на равнище ООН; насърчава ЕС да увеличи усилията си, за да придаде тежест на своята позиция, включително чрез засилване на все по-разпространеното изпълнение на междурегионални инициативи и чрез съвместно предлагане на резолюции и поемане на инициативата за резолюции; подчертава необходимостта ръководството на ЕС да настоява за реформа на ООН, с цел да се увеличат въздействието и силата на основаната на правила многостранна система, както и да се осигури по-ефикасна защита на правата на човека и напредък на международното право;

o
o   o

76.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 70-ото заседание на ОСООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на Върховния комисар по правата на човека на ООН, както и на ръководителите на делегациите на ЕС.

(1) http://www.ohchr.org/Documents/ProfessionalInterest/cedaw.pdf. (2) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/167 (3) https://treaties.un.org/doc/source/docs/A_RES_45_158-E.pdf (4) http://www.unhcr.org/3b66c2aa10 (5) http://www.ohchr.org/Documents/Publications/GuidingPrinciplesBusinessHR_EN.pdf. (6) http://www.un.org/en/development/desa/population/migration/generalassembly/docs/globalcompact/A_RES‌_71_1.pdf. (7) https://sustainabledevelopment.un.org/post2015/transformingourworld. (8) https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/rms/090000168008482e. (9) http://www.oecd.org/corporate/mne/oecdguidelinesformultinationalenterprises.htm. (10) https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/131181.pdf. (11) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/bg/pdf. (12) http://europa.eu/globalstrategy/sites/globalstrategy/files/regions/files/eugs_review_web_0.pdf. (13) http://europa.eu/globalstrategy/sites/globalstrategy/files/full_brochure_year_1.pdf. (14) ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:076:0056:0058:BG:PDF. (15) https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/eu_guidelines_rights_of_child_0.pdf. (16) https://ec.europa.eu/europeaid/sites/devco/files/european-consensus-on-development-final-20170626_en.pdf. (17)  https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/eu_human_rights_guidelines_on_freedom_of_expression_online_and_offline_en.pdf. (18) https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/137585.pdf. (19) http://www.ceceurope.org/wp-content/uploads/2015/08/CofEU_119404.pdf. (20) https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/guidelines_death_penalty_st08416_en.pdf (21) https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/20120626_guidelines_en.pdf. (22) https://www.osce.org/odihr/19223?download=true. (23) https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/137584.pdf. (24) https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/eu_guidelines_on_human_rights_dialogues_with_third_countries.pdf. (25) OВ C 303, 15.12.2009 г., стр. 12. (26)  https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/16173_08_en.pdf. (27) https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/10019_08_en.pdf. (28) OВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1. (29) https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/eu_guidelines_hrd_en.pdf. (30) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10255-2016-INIT/bg/pdf. (31) Приети текстове, P8_TA(2017)0344. (32) Приети текстове, P8_TA(2016)0502. (33) Приети текстове, P8_TA(2016)0404. (34) Приети текстове, P8_TA(2016)0405. (35) Приети текстове, P8_TA(2016)0300. (36) Приети текстове, P8_TA(2016)0020. (37) Приети текстове, P8_TA(2016)0066. (38) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 69. (39) http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session31/Documents/A_HRC_31_56_en.doc. (40) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 115. (41) OВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1. (42) OВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1. (43) OВ C 310, 25.8.2016 г., стр. 35.

Препоръка на Европейския парламент от 13 декември 2017 г. до Съвета, Комисията и заместник‑председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Хонконг — 20 години след предаването му на Китай (2017/2204(INI))

P8_TA(2017)0495 A8-0382/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Основния закон на специалния административен район Хонконг, който беше приет на 4 април 1990 г. и който влезе в сила на 1 юли 1997 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация на правителството на Обединеното кралство и правителството на Китайската народна република по въпроса за Хонконг от 19 декември 1984 г., известна също като Китайско-Британската съвместна декларация,

—  като взе предвид съвместните доклади на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 26 април 2017 г. относно специалния административен район Хонконг — годишен доклад за 2016 г. (JOIN(2017)0016), от 25 април 2016 г. относно специалния административен район Хонконг — годишен доклад за 2015 г. (JOIN(2016)0010) и за 2014 г. от 24 април 2015 г. относно специалния административен район Хонконг — годишен доклад за 2014 г. (JOIN(2015)0012),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 22 юни 2016 г. относно елементите за нова стратегия на ЕС за Китай (JOIN(2016)0030), съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавен „Търговия за всички — Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика (COM(2015)0497) и заключенията на Съвета от 18 юли 2016 г. относно стратегията на ЕС за Китай,

—  като взе предвид политиката на ЕС за „единен Китай“,

—  като взе предвид споразумението за митническо сътрудничество между ЕС и специалния административен район Хонконг от 1999 г.(1),

—  като взе предвид безвизовото влизане в Шенгенското пространство(2) и останалата част от Европейския съюз за притежателите на паспорти на специалния административен район Хонконг и обратно,

—  като взе предвид стартирания през 1995 г. диалог между ЕС и Китай относно правата на човека,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Хонконг, и по-специално резолюциите от 24 ноември 2016 г. относно Гуй Минхай, лишен от свобода издател в Китай(3), от 4 февруари 2016 г. относно случая на изчезналите книгоиздатели в Хонконг(4), от 15 декември 2005 г. относно положението с правата на човека в Тибет и Хонконг(5), от 8 април 2003 г. относно третия и четвъртия годишен доклад на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно специалния административен район Хонконг(6), от 19 декември 2002 г. относно Хонконг(7), от 26 октомври 2000 г. относно първия и втория годишен доклад на Комисията относно специалния административен район Хонконг(8), от 8 октомври 1998 г. относно съобщението на Комисията до Съвета относно Европейския съюз и Хонконг: след 1997 г.(9), както и от 10 април 1997 г. относно положението в Хонконг(10),

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Китай, и по-специално резолюциите от 16 декември 2015 г.(11) и от 14 март 2013 г. относно отношенията между ЕС и Китай(12),

—  като взе предвид член 113 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0382/2017),

А.  като има предвид, че суверенитетът над Хонконг беше прехвърлен от Обединеното кралство на Китайската народна република (КНР) на 1 юли 1997 г.;

Б.  като има предвид, че Китайско-Британската съвместна декларация от 1984 г. гарантира, а Основният закон на специалния административен район Хонконг от 1990 г. предвижда, че Хонконг ще запази автономията и независимостта на изпълнителната, законодателната и съдебната власт в продължение на 50 години след предаването на суверенитета;

В.  като има предвид, че ЕС и Европейският парламент продължават да бъдат ревностни поддръжници на принципа „една държава, две системи“, както и на високата степен на автономия на Хонконг в рамките на Китай;

Г.  като има предвид, че ЕС и Хонконг провеждат годишен диалог на високо равнище, наречен Структуриран диалог, който започна през 2005 г.; като има предвид, че 10-ият годишен структуриран диалог се проведе в Брюксел на 17 ноември 2016 г.;

Д.  като има предвид, че двустранните отношения между ЕС и Хонконг продължават да укрепват; като има предвид, че ЕС е вторият по големина търговски партньор на Хонконг след континентален Китай, а Хонконг е 14-ят по големина търговски партньор на ЕС по отношение на търговията със стоки и ключов партньор по отношение на търговията с услуги; като има предвид, че бъдещите двустранни отношения следва да се възползват от потребността на Хонконг от допълнителна икономическа диверсификация, тесни връзки с „Новия път на коприната“ и по-голяма интеграция с региона на делтата на Перлената река; като има предвид, че според Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) Хонконг е вторият по големина целеви пазар за преки чуждестранни инвестиции в света;

Е.  като има предвид, че отбраната и външната политика на Хонконг са в сферата на правомощията на правителството на КНР;

Ж.  като има предвид, че Основният закон предоставя на специалния административен район Хонконг правото да управлява собствените си външни икономически отношения, както и да се присъединява към международни организации;

З.  като има предвид, че дори след 1 юли 1997 г. съществуващите споразумения за граждански, политически, икономически, социални и културни права, както и международните споразумения за правата на човека продължават да се прилагат; като има предвид, че КНР също така подписа и ратифицира международните споразумения, гарантиращи спазването на тези права и по този начин призна значението и универсалния характер на правата на човека; като има предвид, че Китай създаде форуми за диалог с ЕС и други международни партньори по въпроси, свързани с принципите на правовата държава;

И.  като има предвид, че Хонконг е член или асоцииран член на повече от 20 международни организации, включително Световната търговска организация (СТО), Международния валутен фонд (МВФ), Организацията за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC), Интерпол, Банката за международни разплащания (БМР), Азиатската банка за развитие (ADB), Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ), Международния олимпийски комитет, Международната търговска камара и Международната конфедерация на свободните профсъюзи;

Й.  като има предвид, че Хонконг е страна по Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП);

К.  като има предвид, че Основният закон определя разпоредби, които предвиждат защита на правата на човека и личните свободи;

Л.  като има предвид, че член 27 от Основния закон гарантира свободата на словото, печата и публикуването, както и на сдружаването, събранията, шествията и демонстрациите;

М.  като има предвид, че в членове 45 и 68 от Основния закон се посочва, че главният администратор и всички членове на Законодателния съвет следва в крайна сметка да се избират чрез всеобщи избори;

Н.  като има предвид, че Държавният съвет на КНР публикува бяла книга относно прилагането на политиката „една държава, две системи“ в Хонконг на 10 юни 2014 г., като подчерта, че автономията на специалния административен район Хонконг в крайна сметка подлежи на разрешение от централното правителство на КНР;

О.  като има предвид, че традиционно отвореното общество на Хонконг проправи пътя за развитието на едно истинско и независимо гражданско общество, което участва активно и конструктивно в обществения живот на специалния административен район;

П.  като има предвид, че гражданското общество на Хонконг повиши обществената осведоменост за гражданските и политическите права, религията, здравеопазването, околната среда, изменението на климата, политическото участие на жените, правата на домашните работници, правата на ЛГБТИ, както и академичните и културните свободи;

Р.  като има предвид, че Хонконг има динамична многопартийна система; като има предвид, че през годините гражданите на Хонконг станаха свидетели на масови демонстрации в подкрепа на демокрацията и пълното прилагане на Основния закон, включително протестите през 2014 г. на т.нар. движение „Революция на чадърите“, както и относно свободата на медиите, и, наред с другото, против изчезването на хонконгските търговци на книги;

С.  като има предвид, че през последните 20 години някои журналисти и други работещи в медиите лица, често поддръжници на демокрацията и изразяващи критични възгледи, бяха принудени да подадат оставка, преместени да отразяват по-малко чувствителни области и в някои случаи дори заплашвани с насилие;

Т.  като има предвид, че в края на 2015 г. изчезнаха четирима души с постоянно пребиваване в Хонконг и един с непостоянно пребиваване, свързани с издателство „Майти кърънт“ и с неговата книжарница, че месеци по-късно се появи информация, че са били задържани в континентален Китай на неизвестно място и че един от освободените търговци на книги съобщи, че е бил принуден да направи признания за вината си;

У.  като има предвид, че през последните няколко години се наблюдава все по-силна автоцензура в хонконгските медии по въпроси, свързани с континентален Китай, което се потвърждава и от проучванията и докладите на Асоциацията на журналистите в Хонконг;

Ф.  като има предвид, че Хонконг предлага възможности за обучение на високо ниво и достигане на високо академично равнище, но академичната свобода е в опасност поради многократната намеса от страна на централното правителство на Китай, особено що се отнася до назначенията в университетските съвети;

Х.  като има предвид, че проучване, което се провежда редовно в рамките на програмата за проучване на общественото мнение на Университета на Хонконг, описва продължителен спад в идентификацията с Китай;

Ц.  като има предвид, че през януари 2017 г. Бюрото по околна среда в Хонконг публикува междусекторния „План на Хонконг за действие по климата 2030+“, който, следвайки Парижкото споразумение, определя нови цели за въглеродните емисии, а именно намаляване на въглеродната интензивност с две трети и абсолютната стойност на въглеродните емисии с една трета до 2030 г. в сравнение с базовите стойности от 2005 г.;

Ч.  като има предвид значението на пристанището на Хонконг за КНР и международната търговия;

1.  отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и за сведение на правителството на специалния административен район Хонконг и на правителството на Китайската народна република.

(1) ОВ L 151, 18.6.1999 г., стр. 20. (2) ОВ L 81, 21.03.2001 г., стр. 1. (3) Приети текстове, P8_TA(2016)0444. (4) Приети текстове, P8_TA(2016)0045. (5) ОВ C 286 E, 23.11.2006 г., стр. 523. (6) ОВ C 064 E, 12.03.2004 г., стр. 130. (7) ОВ C 031 E, 05.02.2004 г., стр. 261. (8) ОВ C 197, 12.07.2001 г., стр. 387. (9) ОВ C 328, 26.10.1998 г., стр. 186. (10) ОВ C 132, 28.04.1997 г., стр. 222. (11) OВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 92. (12) OВ C 36, 29.01.2016 г., стр. 126.