Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка за 2016 г.,

—  като взе предвид член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ), по-специално членове 3 и 15 от него,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси (доклада „Монти“),

—  като взе предвид процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД),

—  като взе предвид статията от Икономическия бюлетин на ЕЦБ, озаглавена „Лихвените проценти по кредитите на ПФИ: преход по време на нестандартната парична политика“ (1/2017),

—  като взе предвид доклада на Европейския икономически и социален комитет от 2017 г. относно европейската промишленост и паричната политика,

—  като взе предвид доклада на „Трансперънси интернешънъл“, озаглавен „Две страни на една и съща монета? Независимост и отчетност на Европейската централна банка“,

—  като взе предвид разяснителната страница на ЕЦБ, озаглавена „Какво представляват парите?“,

—  като взе предвид споразумението на ЕЦБ за спешна помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ), публикувано на 19 юни 2017 г.,

—  като взе предвид Препоръка 2010/191/ЕС на Европейската комисия от 22 март 2010 г. относно обхвата и действието на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство(1),

—  като взе предвид член 11 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото(2),

—  като взе предвид член 128, параграф 1 от ДФЕС относно характера на законно платежно средство на еврото,

—  като взе предвид речта на председателя на ЕЦБ от 6 април 2017 г.,

—  като взе предвид член 127, параграф 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 127, параграф 2 от ДФЕС,

—  като взе предвид обратната връзка от страна на ЕЦБ относно приноса на Европейския парламент като част от резолюцията на последния относно годишния доклад на ЕЦБ за 2015 г.(3),

—  като взе предвид член 132, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0383/2017),

А.  като има предвид, че на своето заседание от 9 и 10 март 2016 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие допълнителни мерки за постигане на основната цел за ценова стабилност и вторичната цел за подпомагане на икономиката чрез парична политика, посредством: 1) намаляване на основните лихвени проценти и по-нисък лихвен процент по депозитното улеснение от -0,4%; 2) увеличаване на месечните покупки съгласно програмата за закупуване на активи (ПЗА) в размер на 80 млрд. EUR; 3) включване на нова програма за изкупуване в корпоративния сектор (ПЗКС) в ПЗА за закупуване на еврооблигации от инвестиционен клас, емитирани от небанкови предприятия със седалище в еврозоната; и 4) нова поредица от целеви дългосрочни операции по рефинансиране (ЦДОР) с матуритет от четири години;

Б.  като има предвид, че на своето заседание на 7 и 8 декември 2016 г., Управителният съвет на ЕЦБ реши да разшири хоризонта на програмата за закупуване на активи с намалени месечни темпове (от 80 млрд. EUR на 60 млрд. EUR) за периода от април 2017 г. до декември 2017 г., или след това, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет счете, че е налице устойчива корекция в движението на инфлацията в съответствие с целта му по отношение на инфлацията;

В.  като има предвид, че членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ постоянно изтъкваха важността на прилагането на насърчаващи производителността реформи в еврозоната, както и насочени към растежа фискални политики в рамките на Пакта за стабилност и растеж;

Г.  като има предвид, че според макроикономическата прогноза на Евросистемата от септември 2017 г., годишната инфлация в еврозоната според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се очаква да възлезе на 1,5% през 2017 г., 1,2% през 2018 г. и 1,5% през 2019 г.;

Д.  като има предвид, че основната цел на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) е да поддържа ценовата стабилност, определена от Управителния съвет на ЕЦБ като годишно нарастване на ХИПЦ за еврозоната под, но близо до 2% в средносрочен план; като има предвид, че прогнозите на ЕЦБ бяха значително под средносрочната цел за равнище на инфлация за всяка от четирите години, считано от 2013 г. насам, както и че ЕЦБ сега прогнозира, че инфлацията няма да постигне тази цел преди 2020 г.;

Е.  като има предвид, че ЕЦБ счита, че слабата динамика на инфлацията се дължи, наред с други фактори, на ограничения ръст на заплатите и ниските цени на енергията;

Ж.  като има предвид, че член 127, параграф 5 от ДФЕС изисква от ЕСЦБ да допринася за стабилността на финансовата система;

З.  като има предвид, че през 2016 г. нетната печалба на ЕЦБ беше в размер на 1,19 млрд. EUR в сравнение с 1,08 млрд. EUR през 2015 г.;

И.  като има предвид, че по-високите нетни доходи от лихви от ценни книжа, притежавани за целите на паричната политика, включително портфейла на ПЗА и портфейла в щатски долари, са основният фактор за настоящата нетна печалба;

Й.  като има предвид, че равнищата на растеж и заетост остават в значителна степен неравностойни в географско отношение, като причиняват опасна нестабилност на икономиката и застрашават стабилното развитие;

К.  като има предвид, че член 123 от ДФЕС и член 21 от устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка забраняват паричното финансиране на държавите;

Л.  като има предвид, че нарастващият брой дружества за финансови технологии имат значителен потенциал за разширяване на финансовото приобщаване в еврозоната, като също така повишават необходимостта от надзор и мониторинг на микро- и макропруденциално равнище;

Общ преглед

1.  подчертава, че в съответствие с член 7 от устава на ЕЦБ, нито ЕЦБ, нито някоя национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения изисква или приема указания от институциите или органите на Общността, от някое правителство на държава членка или от който и да е друг орган; подчертава следователно независимостта на ЕЦБ в нейната роля като орган на паричната политика на еврозоната, както е посочено в Договора; подчертава обаче необходимостта от по-голяма отчетност и прозрачност, пропорционална на нейната степен на независимост;

2.  отчита също така федералния и независим характер на ЕЦБ, при който не са възможни налагането на национално вето и правителствените намеси, което ѝ позволява да действа решително по различни въпроси, като например подпомагането на справянето с кризата;

3.  отбелязва приноса на провежданата от ЕЦБ през периода 2012—2016 г. гъвкава парична политика, в т.ч. ниските лихвени проценти и програмата за закупуване на активи, за цикличното икономическо възстановяване и създаването на работни места, също и чрез предотвратяването на дефлация, запазването на благоприятни условия за финансиране за предприятията и домакинствата и за запазване на финансовата стабилност и правилното функциониране на платежните системи; въпреки това изразява загриженост относно последиците от нестандартните мерки на паричната политика за отделните спестители и финансовото равновесие на пенсионните и осигурителните схеми, както и за натрупването на балони на цените на активите, които следва да бъдат наблюдавани внимателно от ЕЦБ и сведени до минимум;

4.  изразява загриженост, че банките от еврозоната не са се възползвали от благоприятната среда, създадена от ЕЦБ, за да укрепят капиталовите си бази, а по-скоро — според Банката за международни разплащания — за да изплатят значителни дивиденти, които понякога са надвишавали нивото на неразпределената печалба;

5.  продължава да бъде загрижен по повод на все още значителните равнища на нетъргуеми активи и ценни книжа, обезпечени с активи, представени като обезпечения на Евросистемата в рамките на нейните операции по рефинансиране; отново отправя искането си към ЕЦБ да предостави информация за това кои централни банки са приели подобни ценни книжа, както и да разкрие методите за оценяване на такива активи; подчертава, че подобно разкриване би било от полза за целите на парламентарния контрол върху задачите по надзора, възложени на ЕЦБ;

6.  отбелязва със загриженост, че отново се увеличават дисбалансите в еврозоната по TARGET ІІ, въпреки намаляването на търговските дисбаланси, като това е знак за постоянно изтичане на капитали от периферията на еврозоната;

Ценова стабилност

7.  припомня, че според данни на Евростат средното равнище на инфлация в еврозоната е било 0,2% през 2016 г., докато инфлацията, невключваща енергийните цени, е била 0,9%; отбелязва освен това, че както се посочва в годишния доклад на ЕЦБ за 2016 г., базисната инфлация продължаваше да страда от липсата на убедителна възходяща тенденция през 2016 г.;

8.  отбелязва, че инфлацията в еврозоната се очаква да остане под 2% поне до 2020 г., въпреки много гъвкавата парична политика, следвана от ЕЦБ, което предполага, че икономиката на еврозоната не функционира с пълен капацитет, като същевременно, наред с други фактори, неотдавнашното повишаване на обменния курс на еврото прави по-трудно постигането на ценова стабилност;

9.  отбелязва собствената оценка на ЕЦБ, че без нейния пакет от политики инфлацията би била средно почти 0,5% по-ниска от прогнозираните понастоящем проценти за периода 2016—2019 г.;

10.  изразява съгласие с ЕЦБ, че една балансирана комбинация от стабилни и благоприятстващи растежа национални фискални политики при пълно зачитане на ПСР, включително присъщата му гъвкавост, както и социално балансирани и амбициозни реформи за увеличаване на производителността, са необходими също така на равнище държави членки, за да се превърне настоящото циклично възстановяване в сценарий, включващ трайно, устойчиво и структурно стабилно дългосрочно икономическо развитие;

11.  счита, че предвид сегашната неефикасност на трансмисионните канали на паричната политика ЕЦБ трябва да гарантира, че ценовата стабилност, определена от Управителния съвет на ЕЦБ като темп на инфлация близо до, но под 2%, е постигната; счита, че ЕЦБ следва въпреки това да направи внимателна оценка на ползите и страничните ефекти от своята политика, по-специално по отношение на предвидените действия в бъдеще за борба с дефлацията; счита, че за да създаде сигурност и доверие на финансовите пазари, ЕЦБ следва да се съсредоточи върху ясно и сбито оповестяване на своите мерки на паричната политика;

12.  счита, че продължаващата криза показа нуждата от разнообразяване на теоретичните познания в основата на политическата рамка в централните банки; изисква от ЕЦБ в следващия си годишен доклад да анализира въпроса за последиците от кризата по отношение на развитието на нейната теоретична рамка;

Икономически растеж и заетост

13.  припомня, че в съответствие с разпоредбите на член 2 от своя устав и член 127 от ДФЕС, както и в съответствие с допълнителните подробности, определени в член 282 от ДФЕС, ЕЦБ трябва, без да се засяга първостепенната цел за поддържане на ценова стабилност, да подкрепя „общите икономически политики на Съюза“, с оглед допринасяне за постигането на целите на Съюза, както са посочени в член 3 от ДЕС;

14.  отбелязва, че растежът на БВП в еврозоната беше стабилен, но скромен, като все пак беше положителен в сравнение с предходните години и следваше постоянен курс — 2% през 2015 г. и 1,8 % през 2016 г.; отбелязва, че икономическите прогнози на Комисията от есента на 2017 г. предвиждат ръст на БВП от 2,2 % през 2017 г. и 2,3 % през 2018 г.;

15.  изтъква, че съгласно годишния доклад на ЕЦБ за 2016 г. инвестициите са се увеличили с малко по-бавен темп, отколкото през предходната година; подчертава, че усилията на паричната политика на ЕЦБ все още не са оказали осезаемо въздействие върху инвестиционното направление на икономиката на ЕС; отбелязва, че тази липса на въздействие има особено отрицателен ефект в периферните региони на Съюза;

16.  подчертава със съжаление, че според доклада на МВФ от април 2017 г., озаглавен „Световни икономически перспективи“ разликата между фактическия и потенциалния БВП в еврозоната е била -1,2 % от потенциалния БВП през 2016 г.— разлика, която се очаква да остане отрицателна до 2019 г., което показва, че БВП в еврозоната ще бъде по-нисък от потенциалния през периода, обхванат от прогнозата;

17.  отбелязва, че според ЕЦБ нейната парична политика е имала ключово значение за цикличното икономическо възстановяване в еврозоната, чийто основен двигател е и продължава да бъде, наред с други фактори, вътрешното търсене, подпомагано от благоприятните условия за финансиране и подобряването на пазарите на труда, както и реформите за увеличаване на производителността и конкурентоспособността в някои държави членки, като същевременно се възползва и от спада в цените на нефта, който ще добави кумулативно 1,7% растеж през периода 2016—2019 г.;

18.  счита, че, както беше отбелязано от председателя на ЕЦБ, паричната политика не е достатъчна за поддържане на икономическото възстановяване, нито може да допринесе за решаване на структурните проблеми на европейската икономика, освен ако не се допълва от внимателно обмислени, социално балансирани и справедливи политики, насърчаващи растежа и конкурентоспособността в дългосрочен план на равнището на държавите членки, в съчетание със стабилна фискална политика и в рамките на Пакта за стабилност и растеж; освен това изразява съгласие с ЕЦБ, че е необходимо да се задълбочи институционалната архитектура на ИПС, за да се подпомогнат посочените по-горе реформи и да се направи еврозоната по-устойчива на макроикономически сътресения;

19.  изразява съжаление, че макар безработицата да е спаднала от 10,5% през декември 2015 г. на 9,6% през декември 2016 г., много държави от еврозоната продължават да страдат от високо равнище на безработица и съвкупното търсене в еврозоната продължава да бъде ниско, като се има предвид също, че трайното неравенство в ЕС може да навреди на стабилното и приобщаващо икономическо развитие; поради това призовава за прилагането на политики, които са насочени към повишаване на производителността, с акцент върху уменията, които улесняват допълнително създаване на качествени работни места, както и към увеличение на заплатите;

20.  приема за сведение анализа в годишния доклад на ЕЦБ относно последиците от разпределението на политиките на ЕЦБ; насърчава ЕЦБ да продължи да проучва разпределението на въздействието на своята парична политика, включително върху неравенството по отношение на доходите, и да вземе под внимание това проучване в контекста на разработването на паричната политика;

21.  подчертава, че за да се гарантира напълно ефективно прилагане на паричната политика, дисбалансите по текущата сметка трябва да бъдат коригирани с подходящи фискални и икономически политики и с реформи за увеличаване на производителността;

Предлагане на кредити и банков надзор

22.  посочва, че въпреки че M1 нарасна с 8,8% през 2016 г., M3 продължава да нараства едва с 5 % годишно, което показва, че провеждането на паричната политика не е напълно ефективно и е показател за парични аномалии, както и за липса на достатъчно предлагане на кредити; поради това настоятелно подчертава важността на Съюза на капиталовите пазари (СКП), който би могъл да предложи алтернативен начин за финансиране на икономиката по време на финансови затруднения;

23.  отчита, че паричната политика е ограничила до известна степен цената на кредитирането и е спомогнала за подобряването на достъпа до финансиране за предприятията и домакинствата в еврозоната, особено в някои държави членки, както е отбелязано в годишния доклад на ЕЦБ за 2016 г., в който се посочва, че разходите за получаване на заем за домакинствата в еврозоната продължават да варират в отделните държави; счита следователно, че ефектът на тази политика е ограничен поради слабото търсене на кредити, продължаващите структурни проблеми в банковите системи на някои държави членки и липсата на доверие между самите финансови институции;

24.  насърчава по-нататъшното подобряване на достъпа на МСП до кредитиране, като по този начин се засили приобщаването в икономическото развитие;

25.  приветства факта, че от 2015 г. насам лихвените проценти за много малките заеми продължиха да намаляват с по-бързи темпове, отколкото тези за големите заеми, което допринася за допълнителното стесняване на разликата между много малките и големите заеми; освен това отбелязва, че разликата между лихвените проценти за малки и големи заеми понастоящем е сходна в различните държави от еврозоната;

26.  отбелязва, че продължителният период на почти плоска крива на доходността на лихвените проценти би могъл да засегне стабилността и доходността на банковата система; въпреки това изразява съгласие с оценката на ЕЦБ, че въпреки ниските лихвени проценти рентабилността на дадена банка в крайна сметка зависи от нейния бизнес модел, нейната структура и нейния счетоводен баланс; отбелязва също така, че банковият сектор на ЕС се характеризира с разнообразие, не на последно място заради националните особености, което от своя страна допринася за стабилността на финансовата система;

27.  отчита, че, въпреки че сегашната политика на ниски лихвени проценти има временно положителен ефект върху нивото на необслужваните кредити (НОК), високият риск във връзка с необслужваните кредити следва да бъде преодолян по структурен начин; отбелязва усилията на ЕЦБ и ЕНМ за надзор и подпомагане на банките в еврозоната с цел намаляване на експозициите им по необслужвани кредити, и по-специално насоките, предоставени от ЕЦБ на банките за справяне с необслужваните кредити през март 2017 г. и нейните действия във връзка с отделни банки, както и плана за действие, одобрен от Съвета по икономически и финансови въпроси от 11 юли 2017 г., без да се накърняват правомощията на Парламента по отношение на законодателството на ниво 1; посочва, че правилното изпълнение на плана за действие на Съвета изисква съвместни усилия от страна на банки, надзорни, регулаторни и национални органи; призовава за стрес тестове, които да се характеризират с широко покритие, методологическа уместност и надеждност; препоръчва внимателно наблюдение на развитието на пазара на недвижими имоти; счита, че всички допълнителни мерки следва да гарантират пълно зачитане на прерогативите на Европейския парламент;

ПЗКС

28.  приветства подобренията, направени от ЕЦБ при оповестяването на списъка на ценните книжа, държани от Евросистемата по ПЗКС на ЕЦБ, но отбелязва, че тази програма пряко облагодетелства най-вече големите корпорации;

29.  призовава ЕЦБ да продължи да осигурява пълна прозрачност при оповестяването на обемите на извършените покупки по ПЗКС за всяко дружество след разумен срок от време; призовава ЕЦБ също така да публикува всички данни от ПЗКС в една лесна за ползване таблица, която може да улесни публичната отчетност на програмата; подчертава, че във всеки случай следва да се осигури пълна прозрачност, когато програмата приключи; освен това призовава ЕЦБ да оповести публично критериите, приложими по отношение на допустимостта на корпоративни облигации за покупка по ПЗКС, за да се избегнат евентуални изкривявания на конкуренцията на пазара; подчертава, че допустимостта на облигациите зависи от критерии за управление на риска, а не от размера на емитиращите дружества;

Допълнителни предизвикателства

30.  отбелязва, че ЕЦБ като институция на ЕС е обвързана от Споразумението от Париж;

31.  изразява съгласие, че един добре функциониращ, диверсифициран и интегриран капиталов пазар ще подкрепи трансмисията на единната парична политика; счита, че Съюзът на капиталовите пазари (СКП) следва да играе ключова роля за увеличаването на наличния капитал в ЕС; призовава за поетапно, своевременно и цялостно прилагане и изпълнение на СКП;

32.  приветства положителното становище на ЕЦБ относно създаването на Европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) като трети стълб на банковия съюз; изтъква важната роля на застраховането на депозитите за изграждането на доверие и за гарантиране на еднаква сигурност на депозитите в банковия съюз; подчертава, че ЕСЗД би могла да помогне допълнително за подобряване и запазване на финансовата стабилност; отчита, че споделянето на риска и намаляването на риска трябва да вървят ръка за ръка;

33.  отбелязва коментарите на Комисията относно създаването на Европейски сигурен актив за банковия съюз на еврозоната;

34.  отбелязва решението на Управителния съвет на ЕЦБ по отношение на препоръката за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на член 22 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ, приета на 23 юни 2017 г., за да се предостави правна основа, която да позволи на Евросистемата да изпълнява ролята си на емитираща централна банка в предложената реформа на надзорната структура на централните контрагенти за клиринг (ЦКК), като по този начин на ЕЦБ се предоставят правомощия да регламентира дейността на системите за клиринг, включително на ЦКК, с цел ефективно противодействие на рисковете, породени от тези системи за гладкото функциониране на платежните системи и прилагането на единната парична политика; понастоящем разглежда препоръката и очаква обсъжданията по това предложение;

Физически пари и цифрови валути

35.  изразява съгласие с ЕЦБ относно важността на физическите пари като законно платежно средство, като се има предвид, че еврото е единственото законно платежно средство в рамките на еврозоната, и напомня на всички държави членки от еврозоната, че приемането на евро монети и банкноти следва да се приема като правило при трансакции на дребно, без да се засяга правото на въпросните държави членки да въведат горни граници за плащанията в брой с оглед на борбата с изпирането на пари, данъчните измами и финансирането на тероризма и организираната престъпност; счита, че Евросистемата следва да емитира възпоменателни банкноти с лика на Карл Велики, които ще бъдат законно платежно средство;

36.  отбелязва текущите обсъждания относно „емитирана от централните банки цифрова валута“ или „пари на цифрова основа“, които да бъдат предоставяни на широк кръг от контрагенти, включително на домакинствата; насърчава Комисията и ЕЦБ да проучат тези схеми с цел улесняване на обществения достъп до платежните системи, успоредно с физическите пари, както и потенциалните предизвикателства вследствие на монопола на ЕЦБ за емитиране на пари; подчертава, че напредъкът в областта на цифровите валути не трябва да води до ограничения върху плащанията в брой в търговията на дребно или до премахване на физическите парични средства;

37.  подчертава значението на киберсигурността за финансовия сектор; приветства работата на ЕЦБ в тази област, включително стартирането на пилотна схема за докладване на значителни инциденти в киберпространството през февруари 2016 г. и сътрудничеството в рамките на Г-7;

Отчетност и прозрачност

38.  изисква от ЕЦБ да продължи да предоставя необходимата помощ за Гърция, както и за всяка друга държава членка, при прегледа на приключването на програмата за финансова помощ; счита, че тази помощ би могла да включва, без да се засяга нейната независимост, включването на гръцки държавни ценни книжа по ПЗАПС, въз основа на критериите за допустимост, които се прилагат спрямо всички държави членки, както и удължаването на ПЗОО3 за гръцки юридически лица, управлявани от публичното и частното право, в съответствие със същите критерии за допустимост;

39.  призовава ЕЦБ, в сътрудничество с ЕНО, да направи оценка на всички последици от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС и да бъде готова за подготовката на прехвърлянето на банки и техните дейности към еврозоната; счита, че засилването на надзора за евро клиринга извън еврозоната е от жизненоважно значение, за да бъдат предотвратявани пропуски в надзора и проблеми, свързани с финансовата стабилност; започва обсъждане на предложението на Комисията за изменение на Регламента за европейската пазарна инфраструктура по отношение на надзора на ЦКК, представено през юни 2017 г. на равнище комисия, с оглед постигането на това укрепване;

40.  отбелязва, че групата на високо равнище за собствените ресурси е обозначила приходите на ЕЦБ от сеньораж като един от възможните нови собствени ресурси за бюджета на ЕС; подчертава, че превръщането на тези печалби в собствен бюджетен ресурс на ЕС би наложило промяна в уставите на ЕСЦБ и ЕЦБ, както и корекции, за да се откликне на специфичното положение на държавите членки извън еврозоната;

41.  счита, че независимостта на ЕЦБ, а следователно и нейната степен на отчетност, трябва да бъдат съизмерими с нейното значение; подчертава, че отговорностите и задачите на ЕЦБ изискват прозрачност на ЕЦБ по отношение на обществеността и засилена отчетност пред Парламента; подчертава, че е необходимо да се представят списъци с подбрани кандидати, така че Парламентът да може да изпълни своята институционална роля при назначаването на председателя, заместник-председателя и останалите членове на изпълнителния съвет на ЕЦБ;

42.  припомня, че диалогът по въпросите на паричната политика е важен инструмент за осигуряване на прозрачност на решенията в областта на паричната политика по отношение на Европейския парламент, а оттам и за широката общественост; приветства редовното присъствие и диалога с председателя на ЕЦБ и други членове на Изпълнителния съвет в рамките на диалога по въпросите на паричната политика и други формати; счита, че паричният диалог би могъл да бъде допълнително подобрен, включително чрез обновяването му с цел засилване на акцента, интерактивността и целесъобразността на размяната на мнения с председателя на ЕЦБ и останалите членове на Изпълнителния съвет, в рамките на диалога по парични въпроси и други формати, следвайки линиите на препоръките и обратната информация на експерти по паричната политика, на които задачата е била възложена от Комисията по икономически и парични въпроси през март 2014 г.; призовава също така служителите на ЕЦБ да продължат с добре приетата практика да представят в писмена форма отговорите на въпроси, останали нерешени след размяната на мнения;

43.  приветства решението, взето от ЕЦБ през 2016 г., да публикува в своя годишен доклад обратна информация относно приноса на Парламента, като насърчава ЕЦБ да продължи да полага усилия за по-голяма прозрачност, за да обясни по-добре своите мерки в областта на паричната политика; припомня искането си към ЕЦБ да добави раздел или приложение в своя годишен доклад, където се предоставя всеобхватна обратна информация във връзка с доклада на Парламента от предходната година;

44.  изисква от ЕЦБ да гарантира независимостта на членовете на своя вътрешен одитен комитет; настоятелно приканва ЕЦБ, с цел предотвратяване на конфликти на интереси, да публикува декларациите за финансови интереси на членовете на Управителния съвет на банката; настоятелно призовава ЕЦБ да гарантира, че Комитетът по етика не се председателства от бивш председател или други предишни членове на Управителния съвет на ЕЦБ, нито от лице, което би могло да има конфликт на интереси; призовава Управителния съвет на ЕЦБ да спазва Правилника за длъжностните лица на ЕС и Кодекса на поведение и да изисква двегодишен период на въздържание във връзка с професионалната дейност след приключването на мандата на неговите членове; подчертава, че членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ следва по принцип да се въздържат да бъдат едновременно с това и членове на форуми или други организации, които включват ръководители от банките, над които ЕЦБ упражнява надзор, освен ако това членуване е в съответствие с установена практика на световно равнище и ЕЦБ участва редом с други централни банки, като например Федералния резерв на САЩ или централната банка на Япония; счита, че в тези случаи ЕЦБ следва да предприеме подходящи мерки, за да се предотврати евентуално смесване с надзорната ѝ роля и не следва да участва в дискусиите относно отделните банки под неин надзор; взема под внимание препоръките на Европейския омбудсман от 15 януари 2018 г. във връзка с участието на председателя на Европейската централна банка и членовете на нейните органи за вземане на решения в „Групата на тридесетте“;

45.  призовава ЕЦБ да приеме ясна и открита политика относно подаването на сигнали за нарушения;

46.  отбелязва, че настоящата система на ЕЦБ за осигуряване на срочно наети служители, при която се разчита и на неколкократно подновявани срочни договори, може да създаде нестабилност на работната среда и пречи на професионалното сближаване в рамките на ЕЦБ; изразява загриженост във връзка с предполагаеми случаи на връзкарство и високото равнище на неудовлетвореност на служителите на ЕЦБ; отбелязва и приветства инициативите на ЕЦБ за решаване на тези въпроси, също и чрез засилен диалог с представителите на персонала, като я насърчава да продължи тези усилия; призовава ЕЦБ да осигури равно третиране и равни възможности за всички свои служители, както и да гарантира достойни условия на труд в рамките на институцията;

47.  приветства усилията на ЕЦБ да подобри яснотата и прозрачността по отношение на предоставянето на спешна помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ) и определянето на своите цени, в съответствие със споразумението от май 2017 г. относно СПОЛ; посочва, че предоставянето на ликвидност от централната банка за институции в еврозоната би могло да бъде допълнително изяснено;

48.  приветства практиката на ЕЦБ да публикува своите решения с общо действие, наредби, препоръки и становища, като по този начин намали броя на случаите на освобождаване от задължението за оповестяване; изисква от ЕЦБ да повиши прозрачността си по отношение на обществеността, в т.ч. Чрез публични консултации, когато публикуването не предизвиква значителни смущения във функционирането на пазарите;

49.  подчертава, че надзорната роля на ЕЦБ и нейната роля във връзка с паричната политика не следва да се смесват и не следва да водят до конфликт на интереси при изпълнението на основните ѝ функции;

o
o   o

50.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на ЕЦБ.

(1) OВ L 83, 30.3.2010 г., стр. 70. (2) OВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 1. (3) https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/20170410_feedback_on_the_input_providedby_the_european_parliament.bg.pdf