Резолюция на Европейския парламент от 8 февруари 2018 г. относно настоящото положение с правата на човека в Турция (2018/2527(RSP))
Европейският парламент,
— като взе предвид предходните си резолюции относно Турция, и по-специално резолюцията от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция(1),
— като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Турция(2),
— като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, и члена на Комисията, отговарящ по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване, Йоханес Хан, от 2 февруари 2018 г. относно последните събития в Турция, от 14 юли 2017 г., година след опита за преврат в Турция, и от 13 март 2017 г. относно становището на Венецианската комисия относно измененията на конституцията на Турция и неотдавнашните събития,
— като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 8 юни 2017 г. относно обявеното задържане на ръководителя на „Амнести интернешънъл“ в Турция, Танер Кълъч, от 8 юли 2017 г. относно задържането на правозащитници на остров Бююкада в Турция и от 26 октомври 2017 г. относно продължаващите случаи на нарушаване на правата на човека в Турция,
— като взе предвид политическия диалог на високо равнище между ЕС и Турция от 25 юли 2017 г.,
— като взе предвид писмените забележки на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, представени пред Европейския съд по правата на човека, от 2 ноември 2017 г. относно група от 12 заявления, свързани със свободата на изразяване на мнение и правото на свобода и сигурност на парламентаристите в Турция, и от 10 октомври 2017 г. относно група от 10 заявления относно свободата на изразяване на мнение и правото на свобода на журналистите в Турция,
— като взе предвид Резолюция 2156 (2017 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно функционирането на демократичните институции в Турция,
— като взе предвид факта, че основополагащите ценности на ЕС включват принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека – ценности, които важат и за всички страни — кандидатки за членство в ЕС;
— като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), по които Турция е страна,
— като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
— като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че Парламентът категорично осъди опита за преврат от 15 юли 2016 г.; като има предвид, че на 18 януари 2018 г. турският парламент удължи извънредното положение в Турция с още три месеца; като има предвид, че извънредното положение в момента се използва за заглушаване на опонентите и далеч надхвърля всички законосъобразни мерки за борба срещу заплахите за националната сигурност; като има предвид, че съгласно международното право мерките във връзка с извънредното положение трябва да бъдат необходими и пропорционални по своя обхват и продължителност;
Б. като има предвид, че Турция е важен партньор на ЕС и от нея се очаква, в качеството на държава кандидатка, да спазва най-високите стандарти по отношение на демокрацията, включително зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава, основните свободи и всеобщото право на справедлив съдебен процес;
В. като има предвид, че срещу 148 лица, подписали петицията на академичните дейци за мир, са повдигнати обвинения за разпространяване на „терористична пропаганда“, като разглеждането на делата се очаква през май 2018 г.;
Г. като има предвид, че според Европейската федерация на журналистите 148 журналисти продължават да са в затвора след опита за преврат; като има предвид, че репресиите срещу политическите опоненти чрез социалните медии продължават; като има предвид, че 449 души са били задържани за писането на коментари в социалните медии, които критикуват военната намеса на правителството на Турция в Сирийския анклав Африн; като има предвид, че според „Амнести интернешънъл“ турските органи са закрили стотици организации на гражданското общество, както и офисите на над 160 радио- и телевизионни оператори, вестници, списания, издателства и разпространителски дружества;
Д. като има предвид, че турските органи са уволнили 107 000 души от работните им места от юли 2016 г. насам; като има предвид, че „Анкетната комисия за практиките на извънредното положение“, създадена след препоръката на Съвета на Европа, е получила 104 789 заявления към 18 януари 2018 г. и до момента е издала решение във връзка само с 3 110 случая, които не са били направени публично достояние;
Е. като има предвид, че през последните години се наблюдават разширяване на контрола на изпълнителната власт върху съдебната власт и прокуратурата, многобройни задържания, уволнения и произволни местения на съдии и прокурори, както и постоянни атаки срещу адвокати;
Ж. като има предвид, че според данните, предоставени от Асоциацията за правата на човека, през първите 11 месеца на 2017 г. общо 2 278 души са били обект на изтезания и малтретиране;
З. като има предвид, че положението в югоизточната част на страната продължава да буди изключително безпокойство; като има предвид, че се твърди, че приблизително 2 500 души са били убити в рамките на операции по сигурността и по преценки около половин милион души са били разселени от юли 2015 г. насам; като има предвид, че 68 кметове от кюрдски произход са в затвора;
И. като има предвид, че сред задържаните журналисти са например германско‑турският журналист Дениз Юджел, академичният деец и колумнист Мехмед Алтан, журналистът Шахин Алпай, както и множество журналисти и служители на ежедневника „Джумхуриет“, включително Ахмед Шик;
Й. като има предвид, че вследствие на снемането на парламентарния имунитет на голям брой членове на парламента, срещу много опозиционни членове са заведени съдебни производства и са издадени заповеди за задържане; като има предвид, че десетима народни представители продължават да бъдат задържани, включително съпредседателите на Демократичната партия на народите Фиген Юксекдаг и Селахатин Демирташ, който не бе допуснат до съдебната зала по съображения за сигурност, както и депутата от Народнорепубликанската партия Енис Бербероглу, а след гласуване в турския парламент шестима депутата бяха лишени от парламентарния си мандат, в това число лауреатката на наградата „Сахаров“ Лейла Зана;
К. като има предвид, че през юли 2017 г. турските органи арестуваха десетима защитници на правата на човека („истанбулската десетка“), които по-късно бяха освободени под гаранция; като има предвид, че на 1 февруари 2018 г. истанбулският съд отмени своето собствено решение да освободи Танер Кълъч, председател на „Амнести интернешънъл“ за Турция, като го задържа под стража за времетраенето на съдебния процес;
Л. като има предвид, че един от лидерите на гражданското общество на Турция, Осман Кавала, беше арестуван на 18 октомври 2017 г. и продължава да бъде в затвора по обвинение, че „се е опитал да свали правителството“ чрез подкрепа на протестите в парка Гези през декември 2013 г.;
М. като има предвид, че на 19 ноември 2017 г. Службата на губернатора на Анкара реши да наложи безсрочна забрана за всякакви мероприятия, организирани от организации на ЛГБТИ лица;
Н. като има предвид, че макар и турската конституция да предвижда свобода на религията, свобода на вероизповеданието и на частното разпространение на религиозни идеи и да забранява дискриминацията на религиозна основа, религиозните малцинства все още стават жертви на словесни и физически нападения, на стигматизация и социален натиск в училищата и в публичната сфера, и се сблъскват с дискриминация и трудности във връзка с възможността законно да установят свои храмове;
О. като има предвид, че с оглед на положението в Турция по отношение на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и свободата на печата предприсъединителните фондове за Турция бяха намалени със 105 милиона евро, в сравнение с първоначалното предложение на Комисията за бюджета на ЕС за 2018 г., с допълнителни 70 милиона евро в резерв, докато страната направи „измерими и достатъчни подобрения“ в тези области;
П. като има предвид, че през ноември 2016 г. Парламентът призова процесът на присъединяване на Турция да бъде замразен, а през юли 2017 г. призова той да бъде спрян, ако конституционните промени се извършат без изменение;
1. изтъква отново, че категорично осъжда опита за преврат от 16 юли 2016 г. и изразява своята солидарност с гражданите на Турция; признава правото и отговорността на турското правителство да предприеме действия за подвеждане на извършителите под съдебна отговорност, като същевременно гарантира зачитането на принципите на правовата държава и правото на справедлив съдебен процес; подчертава обаче, че неуспешният опит за военен преврат понастоящем се използва за допълнително потискане на законната и мирна опозиция и за възпрепятстване на мирното упражняване от медиите и гражданското общество на свободата на изразяване на мнение чрез несъразмерни и незаконни действия и мерки;
2. изразява дълбоката си загриженост за продължаващото влошаване на основните права и свободи и на принципите на правовата държава в Турция, както и за липсата на независимост на съдебната система; осъжда използването на произволно задържане и съдебен и административен тормоз за преследване на десетки хиляди хора; настоятелно призовава турските органи незабавно и безусловно да освободят всички лица, които са били задържани единствено поради това, че са извършвали законната си дейност, като са упражнявали свободата си на изразяване на мнение и на сдружаване, и продължават да бъдат задържани без убедителни доказателства за извършването на престъпна дейност; призовава за отмяна на извънредното положение в държавата и отмяна на указите, които го въвеждат;
3. призовава турските органи да спазват Европейската конвенция за правата на човека, която включва ясно отхвърляне на смъртното наказание, и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, включително принципа на презумпцията за невиновност;
4. призовава турското правителство да предложи на всички лица, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, подходящи и ефективни средства за правна защита и съдебен контрол в съответствие с принципите на правовата държава; подчертава, че презумпцията за невиновност е основен принцип във всяка конституционна държава; призовава Турция спешно да преразгледа естеството на „Анкетната комисия за практиките на извънредното положение“ по такъв начин, че тя да се превърне в солидна и независима комисия, способна да обърне индивидуално внимание на всички случаи, да обработва ефективно огромния брой заявления, които получава, както и да гарантира, че съдебният контрол не се бави ненужно; настоятелно призовава анкетната комисия да обявява публично решенията си; призовава турските органи да позволят на професионалните съюзи да упражняват законна профсъюзна дейност;
5. подчертава, че тероризмът продължава да представлява пряка заплаха за гражданите в Турция; при все това изтъква, че широкообхватното турско законодателство за борба с тероризма не следва да се използва за санкциониране на гражданите и медиите за това, че упражняват правото си на свободно изразяване на мнение; във връзка с това осъжда задържането и изправянето пред съда на поне 148 представители на академичните среди от държавни и частни университети, подписали петицията на академичните дейци за мир, и също така осъжда неотдавнашните арести на журналисти, активисти, лекари и обикновени граждани заради изразяване на несъгласие с турската военна интервенция в Африн; изразява сериозна загриженост за хуманитарните последици от военната намеса в този регион на Сирия с кюрдско мнозинство и предупреждава, че не следва да се продължава с предприемането на непропорционални действия;
6. изразява дълбоко безпокойство от съобщенията за малтретиране и изтезания на затворници и призовава турските органи да проведат задълбочено разследване на тези твърдения; повтаря призива си да се направи обществено достояние докладът на Комитета против изтезанията към Съвета на Европа (доклад на КПИ);
7. осъжда решително решението на турския парламент противоконституционно да отнеме имунитета на голям брой свои членове, давайки възможност за неотдавнашните задържания на 10 членове на парламента от опозицията, включително съпредседателите на Демократичната партия на народите (HDP) Фиген Юксекдаг и Селахатин Демирташ, и лишаване на шестима опозиционни парламентаристи от парламентарния им мандат, в това число най-неотдавна лауреатката на наградата „Сахаров“ Лейла Зана; осъжда лишаването от свобода на 68 кюрдски кметове; осъжда произволната подмяна на избрани местни представители, която допълнително подкопава демократичната структура на Турция;
8. изразява сериозна загриженост относно закриването на повече от 160 медии с изпълнителен указ в рамките на извънредното положение; осъжда политическия натиск върху журналисти; изразява сериозна загриженост във връзка с мониторинга на социалните медийни платформи и закриването на профили в социални медии от турските органи; настоятелно призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички задържани без доказателства, включително граждани на ЕС, като германския журналист Дениз Юджел, който беше държан в затвор в продължение на една година, включително девет месеца в условия на строг тъмничен режим, без все още да са повдигнати официални обвинения срещу него; призовава Турция да оттегли обвиненията срещу финландско-турската журналистка Айла Албайрак, която е била осъдена задочно от турски съд; приветства факта, че някои журналисти и служители на опозиционния вестник „Джумхуриет“ бяха освободени след месеци в затвора и призовава също за незабавното освобождаване на четиримата журналисти от този вестник, които все още са в затвора;
9. изразява сериозна загриженост от масовите репресии срещу организациите на гражданското общество в Турция, и по-специално задържането на един от водещите лидери на НПО, Осман Кавала; настоятелно призовава турското правителство незабавно да освободи Кавала, тъй като задържането му е политизирано и произволно;
10. отбелязва със загриженост влошаването на отдавна спазваните в Турция светски принципи и ценности; изразява сериозна загриженост относно липсата на зачитане на свободата на религията, включително засилването на дискриминацията срещу християни и други религиозни малцинства; осъжда конфискацията на 50 арамейски църкви, манастири и гробища в Мардин; призовава Комисията спешно да разгледа тези въпроси с турските органи; настоятелно призовава турското правителство да освободи пастор Андрю Брънсън и да му позволи да се завърне у дома;
11. припомня също така принципа на недискриминация на малцинствата, включително ромите, които имат еднакво право да изразяват своята култура и да получават достъп до социални грижи;
12. осъжда изявлението на Службата на губернатора на Анкара от 19 ноември 2017 г. относно решението да бъде наложена безсрочна забрана за всякакви мероприятия, организирани от организации на ЛГБТИ лица, което идва след три последователни забрани на „прайд“ шествието в Истанбул; призовава турските органи да отменят забраната; приветства освобождаването на водещия ЛГБТИ активист Али Ерол и във връзка с това призовава турските органи да освободят произволно задържаните активисти на ЛГБТИ общността и да гарантират здравословното състояние на Дирен Джошкун, която обяви гладна стачка;
13. отново изразява сериозната си загриженост по повод на положението в югоизточната част на Турция, особено в областите, в които е наложен полицейски час, използва се прекомерна сила и се налагат колективни наказания; настоятелно призовава Турция да представи план за ефективното реинтегриране на половин милион вътрешно разселени лица; отново осъжда възобновяването на насилието от страна на ПКК, която е в списъка на терористичните организации на ЕС от 2002 г. насам, и настоятелно я призовава да сложи оръжие и да използва мирни и демократични средства, за да изразява своите очаквания; припомня, че турското правителство носи отговорността да защитава всички свои граждани; изразява съжаление относно широко разпространената практика на отчуждаване, включително на имоти, принадлежащи на общини; изразява убеждението си, че само едно справедливо политическо решение на кюрдския въпрос може да донесе устойчива стабилност и благоденствие както в този регион, така и в Турция като цяло и следователно призовава и двете страни да се върнат на масата за преговори;
14. изразява сериозната си загриженост във връзка с функционирането на правната система в Турция, след като истанбулският наказателен съд взе решение да запази мярката задържане под стража на двамата журналисти Мехмед Алтан и Шахин Алпай, след искането от Конституционния съд за тяхното освобождаване с мотива, че техните права са били нарушени по време на задържането; отбелязва, че това представлява допълнително влошаване на принципите на правовата държава; изразява дълбоко съжаление във връзка с неотдавнашното повторно задържане на председателя на „Амнести интернешънъл“ за Турция Танер Кълъч, което широко се счита за пародия на правосъдие, и призовава обвиненията, отправени срещу него и неговите съответници („истанбулската десетка“), да бъдат оттеглени, тъй като все още не са представени конкретни доказателства срещу тях;
15. потвърждава своята позиция от ноември 2017 г., в която се призовава средствата, предназначени за органите на Турция в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) да бъдат обвързани с условия за подобрения в областта на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава и когато е възможно, пренасочени към организации на гражданското общество; повтаря призива си към Комисията да вземе предвид промените в Турция по време на прегледа на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), но също така да представи конкретни предложения как да се увеличи подкрепата за гражданското общество в Турция;
16. настоятелно призовава върховния представител, ЕСВД, Комисията и държавите членки да продължават да повдигат пред турските си събеседници въпросите за положението на задържаните защитници на правата на човека, политически активисти, адвокати, журналисти и представители на академичните среди и да предоставят дипломатическа и политическа подкрепа за тях, включително наблюдение на съдебни процеси и мониторинг на дела;
17. призовава настоящата резолюция да бъде преведена на турски език;
18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на президента, правителството и парламента на Турция.