Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г. (2017/2052(INI))
Европейският парламент,
— като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
— като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(1) и неговото последващо изменение с Регламент (EC, Евратом) 2017/1123 на Съвета от 20 юни 2017 г.(2),
— като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3),
— като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. на тема „Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 — 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията“(4);
— като взе предвид Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, публикуван от Комисията на 28 юни 2017 г. (COM(2017)0358),
— като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(5),
— като взе предвид Резолюция 70/1 на Общото събрание на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,
— като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(6),
— като взе предвид ратификацията на Парижкото споразумение от Европейския парламент на 4 октомври 2016 г.(7) и от Съвета на 5 октомври 2016 г.(8),
— като взе предвид доклада на Агенцията на ЕС за основните права, озаглавен „Challenges facing civil society organisations working on human rights in the EU“ (Предизвикателства пред организациите на гражданското общество, работещи по въпросите на правата на човека в ЕС),
— като взе предвид становището по собствена инициатива на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) относно финансирането на организациите на гражданското общество от ЕС,
— като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по бюджети, становищата на комисията по външни работи, на комисията по развитие, на комисията по бюджетен контрол, позицията под формата на изменения на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по рибно стопанство, комисията по култура и образование, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0048/2018),
А. като има предвид, че действащата многогодишна финансова рамка (МФР) беше договорена през 2013 г. и за първи път включваше реално намаляване както на бюджетните кредити за поети задължения, така и на бюджетните кредити за плащания, в сравнение с предходния период на финансово програмиране въпреки увеличаването на правомощията и амбициите на ЕС, заложени съответно в Договора от Лисабон и в стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че това беше съпроводено също така от значителна разлика между равнището на бюджетните кредити за поети задължения и на бюджетните кредити за плащания, което допринесе за натрупването на неплатени сметки през първите две години на МФР; като има предвид, че късното приемане на МФР и на свързаните с нея правни основания допринесе за забави в изпълнението, последиците от които се усещат и до днес и които биха могли да доведат до натрупване на искания за плащане в края на действащата МФР, което ще окаже въздействие върху следващия период; като има предвид, че по настояване на Парламента в МФР бяха включени нови разпоредби, за да се използват във възможно най-голяма степен нейните общи тавани и да се предвидят механизми за гъвкавост;
Б. като има предвид, че МФР за периода 2014 – 2020 г. бързо доказа своята неадекватност да удовлетвори действителните потребности и политически амбиции, като от самото начало трябваше да обезпечи действията във връзка с поредица от кризи и нови предизвикателства в областта на инвестициите, социалното изключване, миграцията и бежанците, младежката заетост, сигурността, селското стопанство, околната среда и изменението на климата, които не бяха предвидени в момента на приемането ѝ; като има предвид, че в резултат на това действащата МФР достигна своите граници след само две години изпълнение, тъй като наличните маржове бяха изчерпани, разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти бяха мобилизирани в значителна степен, съществуващите политики и програми бяха подложени на натиск или дори намалени и бяха създадени някои извънбюджетни механизми като средство за компенсиране на недостатъчните размер и гъвкавост на бюджета на ЕС;
В. като има предвид, че тези недостатъци бяха очевидни още по време на междинния преглед и на междинното преразглеждане на МФР, започнати в края на 2016 г., и че трябваше да се предприемат незабавни действия, както посочва Парламентът в своята резолюция от 6 юли 2016 г.; като има предвид, че договореното междинно преразглеждане успя да разшири в умерена степен възможностите на съществуващите разпоредби за гъвкавост, но не доведе до преразглеждане на таваните на МФР;
Г. като има предвид, че Комисията ще представи през май 2018 г. своя пакет от предложения относно МФР за периода след 2020 г., включително относно бъдещите собствени ресурси, докато съгласно Регламент (EС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета те следва да бъдат представени преди 1 януари 2018 г.; като има предвид, че се очаква малко след това да последват проекти на законодателни предложения относно финансовите програми и инструменти;
1. приема настоящата резолюция, за да очертае позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г., като отделя особено внимание на очакваните приоритети, размер, структура, срок на действие, гъвкавост и други хоризонтални принципи, и за да посочи специфичните бюджетни насоки за съответните политики на ЕС, обхванати от следващата финансова рамка; очаква от Комисията да представи законодателното предложение за следващата МФР заедно с проект на ново междуинституционално споразумение, което отчита позициите и предложенията на Парламента; подчертава, че настоящата резолюция също така предоставя основа за участието на Парламента в процедурата, водеща до приемането на следващата МФР;
2. приема, успоредно с нея, отделна резолюция(9), в която представя позицията си относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, в съответствие с препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси; призовава Комисията да вземе надлежно предвид позицията на Парламента при подготовката на законодателните предложения относно собствените ресурси на ЕС, които следва да бъдат амбициозни по своя обхват и да бъдат представени заедно с предложенията за МФР; подчертава, че както разходната, така и приходната част на следващата МФР, ще бъдат разглеждани като един пакет в предстоящите преговори и че няма да бъде постигнато споразумение относно МФР, без да бъде постигнат съответен напредък във връзка със собствените ресурси;
I.Приоритети и предизвикателства за следващата МФР
3. приветства разискванията относно следващата МФР като възможност да се подготви почвата за по-силна и по-устойчива Европа чрез един от нейните най-веществени инструменти, а именно бюджета на Съюза; счита, че следващата МФР следва да бъде включена в една по-широка стратегия и послание за бъдещето на Европа; счита, че следващата МФР трябва да бъде изразът на политическия проект и на политическите приоритети на ЕС в бюджетни средства;
4. е убеден, че в основата на следващата МФР следва да бъдат добре установените политики и приоритети на Съюза, които имат за цел укрепване на мира, демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и равенството между половете, увеличаване на благосъстоянието, стимулиране на дългосрочния и устойчив икономически растеж и научните изследвания и иновациите, осигуряване на качествена заетост, водеща до достойни работни места, борба с изменението на климата и насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите членки и гражданите; счита, че тези стълбове са предпоставка за доброто функциониране на единния пазар и на икономическия и паричен съюз, както и за укрепването на позицията на Европа в света; надява се, че те са по-актуални от всякога за бъдещите начинания на Европа;
5. счита, че следващата МФР следва да дава възможност на Съюза да намира решения и да излезе по-силен от кризите през последното десетилетие, няколко примера за които са икономическият и финансовият спад, младежката безработица, трайната бедност и социално изключване, явлението, свързано с миграцията и бежанците, изменението на климата и природните бедствия, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие, тероризмът и нестабилността; подчертава, че тези глобални, трансгранични предизвикателства с вътрешни последици разкриват взаимозависимостта на нашите икономики и общества и изтъкват необходимостта от съвместни действия;
6. посочва във връзка с това, че ЕС трябва да изпълни своя ангажимент да играе водеща роля при изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР), които са глобална пътна карта за изграждането на по-устойчиви, справедливи и проспериращи общества в рамките на възможностите на планетата; подчертава, че следващата МФР трябва да бъде съобразена с ЦУР; приветства ангажимента на Комисията за включване на ЦУР във всички политики и инициативи на ЕС; очаква ЕС да изпълни ангажиментите си във връзка с тези цели; подчертава освен това, че провъзгласяването на европейския стълб на социалните права и ангажиментът от страна на ЕС и на държавите членки да гарантират по-социална Европа следва да бъдат подпомогнати с подходящи финансови ресурси; счита, че след договарянето на Парижкото споразумение разходите, свързани с климата, следва да бъдат значително увеличени в сравнение с действащата МФР и да достигнат 30% възможно най-скоро и най-късно до 2027 г.;
7. подчертава, че следващата МФР предоставя възможност на Съюза да докаже, че е единен и е в състояние да се справи с политически събития като излизането на Обединеното кралство от ЕС, възхода на популистки и националистически движения и появата на нови лидери на световната сцена; подчертава, че разделението и егоцентризмът не са отговор на глобалните проблеми и на тревогите на гражданите; счита, че в частност преговорите относно излизането на Обединеното кралство от ЕС показват, че ползите от членството в Съюза превишават значително разходите, свързани с вноските в бюджета му; изисква в този контекст пълното спазване на рамката на вече поетите задължения, например както в Споразумението от Разпети петък по отношение на върховенството на закона и демокрацията;
8. призовава поради това за непрекъсната подкрепа за съществуващите политики, и по-специално за дългогодишните политики на ЕС, заложени в Договорите, а именно общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството и политиката на сближаване, тъй като те носят осезаеми ползи от европейския проект за гражданите на ЕС; отхвърля всеки опит за повторно национализиране на тези политики, тъй като това нито би намалило финансовата тежест за данъкоплатците и потребителите, нито би довело до по-добри резултати, а вместо това ще възпрепятства растежа, солидарността и функционирането на единния пазар, като същевременно ще задълбочи допълнително неравенството и ще увеличи различията между териториите и икономическите сектори; възнамерява да гарантира същото равнище на финансиране за ЕС-27 за тези политики през следващия програмен период, като в същото време допълнително повишава тяхната ефективност и опростява свързаните с тях процедури;
9. счита, че Европа следва да предлага перспективи за младото поколение, както и за ориентираните към бъдещето предприятия, които носят повече успех за ЕС на световната сцена; е решен да разшири значително обхвата на две от водещите програми на ЕС, а именно рамковата програма за научни изследвания и иновации и програмата „Еразъм+“, които с понастоящем наличните си средства не могат да покрият доста голямото търсене, в основата на което са заявления с много високо качество; изразява твърда подкрепа за значително увеличаване на ресурсите за борба с младежката безработица и по отношение на подкрепата за малките и средните предприятия чрез програмите – наследници на инициативата за младежка заетост, и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME); подкрепя също укрепването на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) 2.0;
10. призовава Съюза да поеме ролята си в три нови области на политиката с вътрешни и външни измерения, които възникнаха по време на текущата МФР:
—
като разработи и финансира всеобхватна политика в областта на убежището, миграцията и интеграцията и като полага усилия за отстраняването на първопричините за миграцията и разселването в трети държави,
—
като укрепи защитата на външните граници и насърчава стабилността, по-специално чрез защита на правата на човека в чужбина, предотвратяване на конфликти и политики за външно развитие,
—
като обезпечава обща вътрешна сигурност за европейските граждани и обединява научните изследвания и способностите в областта на отбраната, като подчертава същевременно, че действията, предприемани в тази област, не следва да бъдат за сметка на политиките за развитие на ЕС;
11. подчертава, че се очаква бъдещата рамка да включва два нови вида финансова подкрепа, които фигурират на видно място в икономическата програма на Съюза, а именно продължаването на схемите за подкрепа на инвестициите, като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и развитието на функция за стабилизиране за държавите – членки на еврозоната, евентуално чрез предложения Европейски валутен фонд, в съчетание със специален механизъм за сближаване за държавите членки, които се готвят за присъединяване към еврозоната;
12. подчертава, че като първа стъпка специфичният за еврозоната бюджетен капацитет следва да бъде част от бюджета на Съюза, като се отчита над таваните на многогодишната финансова рамка, без да се накърняват другите програми на МФР, и се финансира от еврозоната и от други участващи членове посредством източник на приходи, който ще бъде договорен между участващите държави членки и който ще бъде считан за целеви приходи и гаранции; счита, че след като бъде стабилизиран, фискалният капацитет би могъл да се финансира чрез истински собствени ресурси съгласно препоръките от доклада Монти относно бъдещото финансиране на ЕС;
13. потвърждава отново принципа, че допълнителните политически приоритети следва да бъдат съчетавани с допълнителни финансови средства, независимо дали те възникват в момента на приемането на нова МФР или в хода на нейното изпълнение, и подчертава, че финансирането на нови потребности не следва да вреди на съществуващите политики и програми; очаква освен това, че ще бъдат въведени достатъчно разпоредби за гъвкавост, за да се посрещнат непредвидените обстоятелства, които могат да възникнат в хода на изпълнение на МФР;
14. счита, че Европа може да стане по-силна и по-амбициозна само ако ѝ се предоставят допълнителни финансови средства; призовава, с оглед на горепосочените предизвикателства и приоритети и като се вземе предвид излизането на Обединеното кралство от Съюза, за значително увеличаване на бюджета на Съюза; оценява необходимите тавани на разходите в МФР на 1,3% от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27, независимо от набора от инструменти, които се отчитат над таваните;
15. е убеден, че освен ако Съветът не даде съгласие за значително увеличаване на размера на националните вноски в бюджета на ЕС, въвеждането на нови истински собствени ресурси на ЕС остава единствената възможност за адекватно финансиране на следващата МФР;
II.Хоризонтални въпроси
Принципи на бюджета на ЕС и бюджетна правдивост
16. припомня бюджетните принципи на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, универсалност, специфичност, допълняемост, субсидиарност, добро финансово управление и прозрачност, които трябва да се спазват при изготвянето и изпълнението на бюджета на Съюза;
17. отново изразява своята дългогодишна позиция, че на политическите амбиции на Съюза трябва да се отговори чрез осигуряването на достатъчно финансови средства, и припомня, че в член 311 от ДФЕС се посочва, че „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики“;
18. изтъква в този контекст, че цялостното изпълнение на политическите решения и инициативи, предприети от Европейския съвет, е възможно само ако се осигури необходимото финансиране, и подчертава, че всеки друг подход подкопава правдивостта на бюджета на Съюза и доверието на гражданите;
19. счита, че давайки на политическите приоритети на ЕС израз чрез конкретни инвестиции, МФР представлява отличен инструмент за дългосрочното планиране на разходите на ЕС и за гарантирането на определено стабилно равнище на публични инвестиции в държавите членки; изразява съжаление обаче поради липсата на съвместно договорена дългосрочна стратегия преди приемането на следващата МФР; припомня освен това, че бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет, който служи като допълнителен и допълващ източник на финансиране за действията, предприемани на национално, регионално и местно равнище;
Срок на действие
20. счита, че решението относно срока на действие на МФР следва да осигури добро равновесие между две привидно противоречащи си изисквания, а именно: от една страна, необходимостта няколко от политиките на ЕС, и особено тези, които подлежат на споделено управление, като селскостопанската политика и политиката на сближаване, да се осъществяват въз основа на стабилността и предвидимостта, осигурявани от ангажимент, поет за срок от най-малко седем години, и от друга страна, необходимостта от демократична легитимност и отчетност, произтичащи от синхронизирането на всяка финансова рамка с петгодишния политически цикъл на Европейския парламент и на Комисията;
21. подчертава, че е политическо задължение на всеки новоизбран Парламент да бъде в състояние да влияе в значителна степен на МФР по време на избирателния си цикъл, както по отношение на сумите, така и на политическите приоритети; подчертава, че изборите за Европейски парламент предоставят възможност на гражданите на ЕС да изразят пряко своята позиция относно бюджетните приоритети на Съюза, което следва да бъде отразено чрез задължителна корекция на финансовата рамка след изборите; поради това счита, че по време на всеки политически цикъл Комисията трябва да предлага, а Парламентът и Съветът – да вземат решение или за въвеждането на следващата МФР, или за задължително междинно преразглеждане на текущата МФР;
22. подчертава, че е необходимо срокът на действие на МФР да премине постепенно към период от 5 + 5 години със задължително междинно преразглеждане; призовава Комисията да изготви ясно предложение, определящо методите за практическото изпълнение на финансова рамка със срок на действие от 5 + 5 години; е убеден, че по отношение на продължителността на МФР не може да се разглежда възможността за въвеждане на самостоятелен петгодишен период поради сериозните пречки, които би създало това за програмните изисквания и изискванията за изпълнение на няколко от политиките на ЕС;
23. признава обаче, че моментът на провеждане на следващите избори за Европейски парламент – през пролетта на 2019 г., като се има предвид, че срокът на действие на настоящата МФР е до декември 2020 г., не дава възможност решението за срок на действие от 5 + 5 години да бъде приложено незабавно, тъй като няма да бъде постигнато задоволително подравняване на различните цикли; ето защо счита, че следващата МФР следва да бъде установена за срок на действие от седем години (2021 – 2027 г.) и да се предвиди задължително междинно преразглеждане, като това бъде преходно решение, приложено за последен път;
Междинно преразглеждане
24. е убеден, че е необходимо да се запазят правно обвързващи и задължителни междинен преглед и междинно преразглеждане на МФР, които да бъдат заложени в новия регламент за МФР; припомня, че междинното преразглеждане през 2016 г. беше с историческо значение, защото за първи път беше извършено действително преразглеждане на Регламента за МФР, което получи положителна оценка от страна на Съвета и на Парламента, особено по отношение на укрепването на разпоредбите за гъвкавост на МФР;
25. счита, че междинното преразглеждане на МФР за периода 2021 – 2027 г. следва да бъде предложено и прието своевременно, за да се даде възможност на следващия Парламент и на следващата Комисия да адаптират финансовата рамка по съответен начин; подчертава, че при преразглеждане на МФР следва да се осигури участието на Парламента и да се гарантират неговите прерогативи като равноправно подразделение на бюджетния орган; подчертава освен това, че едно истинско преразглеждане предполага също така преразглеждането на таваните на МФР, ако се установи, че те не са адекватни за останалата част от срока на действие;
Гъвкавост
26. подчертава, че по време на изпълнението на настоящата МФР бюджетният орган одобри съществено мобилизиране на механизмите за гъвкавост и на специалните инструменти, включени в Регламента за МФР, за да осигури допълнителните бюджетни кредити, необходими за реагиране на сериозни кризи или за финансиране на нови политически приоритети;
27. счита поради това, че разпоредбите за гъвкавост съгласно настоящата МФР бяха ефективни и предоставиха решения за обезпечаване на значителното по размер финансиране, необходимо по-специално за справяне с предизвикателствата във връзка с миграцията и бежанците и за преодоляване на недостига на инвестиции; припомня, че Парламентът беше инициатор на няколко от тези разпоредби, които решително защитаваше по време на предишните преговори за МФР;
28. счита, че все още е необходимо допълнително укрепване на тези разпоредби, за да се посрещат по-успешно новите предизвикателства, непредвидените събития и променящите се политически приоритети, които възникват по време на прилагането на дългосрочен план като МФР; призовава за по-голяма гъвкавост в следващата МФР, което следва да даде възможност за възможно най-пълноценно използване на общите тавани на МФР за бюджетни кредити за поети задължения и за бюджетни кредити за плащания;
Механизми за гъвкавост в МФР
29. счита, че таваните на следващата МФР следва да бъдат определени на равнище, което позволява не само финансирането на политиките на ЕС, но и осигуряването на достатъчни маржове за поети задължения във всяка функция;
30. е убеден, че всички неразпределени маржове следва да бъдат пренасяни без ограничения към бъдещите финансови години и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган за всяка цел, която бъде счетена за необходима, в рамките на годишната бюджетна процедура; призовава следователно да се запази общият марж за поетите задължения, но без каквито и да било ограничения по отношение на обхвата и времето;
31. припомня, че общият марж за поетите задължения може единствено да мобилизира средства от неразпределените маржове до година N - 1, след като са били потвърдени чрез техническа корекция преди представянето на проектобюджета; счита обаче, че е от съществено значение да се проучат начини за мобилизиране и на неразпределените маржове от година N, за да се даде възможност също така за финансиране на допълнителни потребности, каквито могат да възникнат през годината;
32. изразява твърдо убеждение, че поетите задължения, разрешени от бюджетния орган, следва да се използват за първоначалното си предназначение и че следва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира прилагането на този подход във всички области на политиката; призовава по-специално Комисията да продължи да работи активно в тази насока; е убеден въпреки това, че ако в действителност бъдат отменени бюджетни кредити в резултат на цялостно или частично неизпълнение на дейностите, за които са били предназначени, те следва да бъдат предоставени отново на разположение в бюджета на ЕС и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура; счита, че отменените бюджетни кредити следва да постъпват направо в общия марж за поетите задължения, вместо да подхранват конкретен специален инструмент или резерв;
33. припомня, че отменените бюджетни кредити произтичат от поети задължения, които вече са били разрешени от бюджетния орган и които по принцип е следвало да са довели до съответните плащания, ако действието, за чието финансиране са били предназначени, е било осъществено, както е било планирано; подчертава следователно, че рециклирането на отменените бюджетни кредити в бюджета на ЕС е надлежно оправдано, но не следва да бъде средство за заобикаляне на съответните правила за отмяна, които са заложени в секторните регламенти;
34. изтъква, че е необходимо да се гарантира пълно пренасяне на маржовете за плащанията чрез общия марж за плащанията за цялата МФР; противопоставя се на всякакви ограничения или тавани, прилагани спрямо равнището на маржовете, които могат да бъдат прехвърлени, както е в действащата МФР, и припомня, че тези маржове могат да бъдат мобилизирани само ако бюджетният орган реши да направи това и в определената от него степен; подчертава, че общият марж за плащанията може да играе важна роля при преодоляването на всяка нова криза на плащанията, която би могла да настъпи;
35. подчертава, че възможността за преразглеждане на таваните следва да се запази в регламента за МФР в случай на непредвидени обстоятелства, когато необходимостта от финансиране би довела до изчерпване или надвишаване на наличните маржове и специални инструменти; призовава в регламента за МФР да се предвиди опростена процедура за целенасочено преразглеждане в рамките на одобрен праг;
36. застъпва се за запазване на възможността за концентриране на финансирането в началото или в края на периода на изпълнение на всяка програма на ЕС с цел да се даде възможност за антициклични действия, които съответстват на ритъма на реалното изпълнение, както и да се реагира смислено на важни кризи; призовава освен това за законодателна гъвкавост – понастоящем заложена в точка 17 от Междуинституционалното споразумение (МИС) – която дава възможност корекция на цялостния пакет на програмата, приета съобразно обикновената законодателна процедура и в размер до +/- 10%, да бъде допълнително увеличена до +/- 15%;
37. подчертава гъвкавостта, която може да се постигне чрез трансфери в рамките на една и съща функция на МФР с цел разпределяне на финансовите ресурси точно там, където са необходими, и осигуряване на по-добро изпълнение на бюджета на ЕС; счита, че по-малкият брой функции допринася за подобряване на гъвкавостта в МФР; изисква обаче Комисията проактивно да информира бюджетния орган и да се консултира с него при предприемането на значителни самостоятелни трансфери;
Специални инструменти на МФР
38. одобрява общата структура на специалните инструменти на МФР, и по-специално Инструмента за гъвкавост, резерва за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на ЕС и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), и изтъква тяхното активно мобилизиране по линия на действащата МФР; призовава за подобряване на техните финансови пакети и оперативни разпоредби;
39. призовава по-специално за значително увеличаване на финансовия пакет за Инструмента за гъвкавост до годишен бюджет в размер на поне 2 милиарда евро; припомня, че Инструментът за гъвкавост не е свързан с конкретна област на политиката и следователно може да бъде мобилизиран за всяка цел, ако това се счете за необходимо; счита следователно, че този инструмент може да бъде мобилизиран за покриване на всякакви нови финансови потребности, възникващи по време на изпълнението на МФР;
40. изтъква ролята на резерва за спешна помощ за обезпечаване на бърза реакция при възникването на конкретни потребности от помощ за трети държави при непредвидени обстоятелства и подчертава неговото специално значение в настоящия контекст; призовава за значително увеличение на неговия финансов пакет до годишен бюджет в размер на 1 милиард евро;
41. отбелязва по-специално значителното мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС за предоставяне на помощ при редица сериозни природни бедствия със съществени последици за бюджета; подчертава също така положителния отзвук сред общественото мнение във връзка с този инструмент; предлага увеличение на неговия финансов пакет до годишен бюджет в размер на 1 милиард евро;
42. счита, че използването на ЕФПГ за обезпечаване на солидарност и подкрепа от страна на ЕС за работниците, които са загубили работата си вследствие на големи структурни промени в моделите на световната търговия, произтичащи от глобализацията или вследствие на световната икономическа и финансова криза, не е съвсем пълноценно и че то може допълнително да се подобри и интегрира в рамките на дългосрочна стратегия с цел ефективно да достига до съкратените работници и да ги реинтегрира на пазара на труда, във всички държави членки; счита, че при предстоящото преразглеждане на ЕФПГ следва да се разгледа неговият обхват и да се подобри координацията му с други инструменти; счита, че за преразгледания ЕФПГ следва да бъде осигурен поне същият годишен бюджет в новата МФР;
43. предлага създаването на специален резерв за специалните инструменти на МФР въз основа на неусвоените бюджетни кредити по всеки инструмент; счита, че този резерв следва да функционира без ограничения във времето; изисква мобилизирането на този резерв в полза на всеки специален инструмент на МФР, който се използва за финансиране на потребности извън своя финансов капацитет, да става с решение на бюджетния орган;
44. отбелязва, че за всеки специален инструмент на МФР понастоящем се прилагат различни правила по отношение на срока за пренасяне на неусвоените бюджетни кредити; счита, че те следва да бъдат хармонизирани, за да може да се прилага единно правило „N + 1“ за всички тези инструменти;
45. счита, че маржът за непредвидени обстоятелства следва да остане инструмент, който се използва само в краен случай; подчертава, че това е специален инструмент, който освен това може да бъде мобилизиран единствено за бюджетни кредити за плащания, и че мобилизирането му беше особено важно за справяне с кризата с плащанията през 2014 г.; призовава следователно неговото максимално годишно финансиране да бъде увеличено на 0,05% от БНД на ЕС;
46. подчертава, че специалните инструменти на МФР следва да бъдат отчитани над таваните на МФР както за бюджетните кредити за поети задължения, така и за бюджетните кредити за плащания; счита, че въпросът за включването в бюджета на плащанията по тези инструменти беше решен по недвусмислен начин при междинното преразглеждане на МФР за периода 2014 – 2020 г., с което се сложи край на дългогодишния конфликт със Съвета относно тълкуването; застъпва се за въвеждането на ясни разпоредби в Регламента за МФР, съгласно които плащанията, произтичащи от мобилизирането на бюджетни кредити за поети задължения по специалните инструменти на МФР, следва да се отчитат над годишните тавани за плащанията по МФР;
47. отбелязва, че настоящото МИС изисква специално мнозинство в Парламента за мобилизирането на три специални инструмента на МФР; счита, че тази разпоредба е остаряла, предвид факта, че тя отразява специалните мнозинства, необходими за приемането на бюджета на ЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон; призовава за хомогенен подход спрямо изискванията за гласуване във връзка с мобилизирането на тези инструменти, който би следвало да е същият като използваният за приемането на бюджета на ЕС;
Приходи – специален резерв
48. изтъква отново своята дългогодишна позиция, че всички приходи, произтичащи от глоби, наложени на дружества за нарушение на правото на ЕС в областта на конкуренцията или свързани с просрочено плащане на националните вноски в бюджета на ЕС, следва да представляват допълнителен приход за бюджета на ЕС, без съответно намаляване на вноските на база БНД;
49. призовава за тази цел за създаването на специален резерв в бюджета на ЕС, който постепенно да се захранва от различните видове непредвидени други приходи и надлежно да се пренася, с цел да се осигурят допълнителни възможности за разходи, при необходимост; счита, че този резерв следва да бъде заделен за специалните инструменти по МФР и с решение на бюджетния орган следва да се предвидят допълнителни средства под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания;
Ефикасно и ефективно използване на ресурсите на ЕС
50. признава, че постигането на европейска добавена стойност следва да бъде един от основните принципи, от който да се ръководят институциите на ЕС при вземането на решения относно вида на разходите в следващата МФР; посочва обаче наличието на множество тълкувания на това понятие и призовава за единно, ясно и лесно разбираемо определение на съответните критерии, което да отчита териториалните особености и по възможност, да включва измерими показатели за изпълнение; предупреждава срещу всеки опит за използване на това определение с цел оспорване на целесъобразността на политиките и програмите на ЕС по чисто количествени или краткосрочни икономически съображения;
51. отбелязва позоваването на понятието „европейска добавена стойност“, представено в различни документи на Комисията; изтъква отново във връзка с това списъка с параметрите, определени от Парламента в гореспоменатата резолюция резолюция от 24 октомври 2017 г.; припомня, че ресурсите на ЕС следва да се използват за финансиране на европейски обществени блага, както и да действат като катализатор при осигуряването на стимули за държавите членки на всички административни равнища с цел предприемане на действия за изпълнение на целите на Договора и постигане на общите цели на ЕС, които не биха могли да бъдат реализирани по друг начин; изразява съгласие, че бюджетът на ЕС следва да се използва за финансирането на действия, които могат да осигурят ползи за ЕС като цяло, каквито не могат да бъдат ефективно осигурени от държавите членки поотделно, и които същевременно да обезпечават по-висока икономическа ефективност спрямо мерките, предприемани единствено на национално, регионално или местно равнище; счита освен това, че бюджетът на ЕС следва да допринася за установяването и поддържането на мир и стабилност в съседните на ЕС държави и извън тях; счита, че европейска добавена стойност се създава както от програмите със споделено управление, така и от програмите с пряко управление, като двата метода се допълват за постигане на целите на ЕС; в този контекст очаква от държавите членки да се въздържат при преговорите относно следващата МФР от следване на логиката за „справедлива възвръщаемост“, при която се вземат предвид единствено националните интереси под формата на нетни салда;
52. счита, че по-доброто разходване на средствата, тоест ефективното и недискриминационно използване на всяко евро от бюджета на ЕС, може да бъде постигнато не само чрез насочване на ресурсите на ЕС към действия с най-висока европейска добавена стойност и най-значително повишение на ефективността във връзка с прилагането на политиките и програмите на ЕС, въз основа на задълбочена оценка на текущите разходи, но също така и чрез постигане на по-голямо взаимодействие между бюджета на ЕС и националните бюджети, както и чрез осигуряване на осезаемо подобрение на структурата на разходите; подкрепя препоръките от годишния доклад за 2016 г. на Европейската сметна палата за ефективна рамка за управление на показателите, по-рационализирано и балансирано докладване относно изпълнението и по-лесен достъп до резултатите от оценките;
53. призовава за реално опростяване на бюджетната система на ЕС в следващата МФР, с цел да се улесни усвояването на средствата; подчертава по-специално необходимостта от ограничаване на ненужните припокривания между инструментите, които обслужват сходни видове действия, например в областта на иновациите, малките и средните предприятия (МСП) или транспорта, без да възникне риск от загуба на важни елементи от различните програми, както и необходимостта от премахване на съществуващата конкуренция между различните форми и източници на финансиране с цел осигуряване на максимална допълняемост и съгласувана финансова рамка; счита, че това би улеснило по-ясното информиране на гражданите за приоритетите на ЕС;
54. подчертава, че при извършването на „проверка на състоянието“ на разходите на ЕС не може да се предвижда намаляване на амбициите на ЕС или секторно разделяне на политиките и програмите на ЕС; тази проверка не следва да води до замяна на безвъзмездните средства с финансови инструменти с цел генериране на икономии, тъй като по-голямата част от действията, подкрепяни от бюджета на ЕС, не са подходящи за финансиране чрез последните; счита, че извършването на „проверка на състоянието“ следва по-скоро да води до определянето на начини, чрез които би могло да се подобри изпълнението на разходните програми на ЕС;
55. призовава за всеобхватно хармонизиране на правилата с цел създаване на единна нормативна уредба за всички бюджетни инструменти на ЕС, като същевременно се отчитат специфичните за отделните фондове и сектори характеристики; насърчава Комисията да се заеме с въпроса за съчетаването на различните източници на финансиране, като представи ясни насоки в това отношение и осигури равен достъп до всички видове финансиране във всички държави членки;
56. застъпва се също така за реално опростяване на секторните правила за изпълнение, които се прилагат за бенефициентите, и за намаляване на административната тежест чрез по-нататъшно стандартизиране и опростяване на процедурите и програмните документи; посочва освен това необходимостта от осигуряване на повече помощ за изграждане на капацитет и на повече техническа помощ за бенефициентите; призовава за преминаване към основана на риска оценка;
Единство, точност на бюджета и прозрачност
57. припомня, че принципът на единство, според който всички източници на приходи и разходи на Съюза се отразяват в бюджета, е едновременно изискване на Договора и основна демократична предпоставка за прозрачност, законосъобразност и отчетност на бюджета; изразява съжаление за все по-честото неспазване на този принцип, докато финансовата сложност нараства – като се започне от историческото наследство на Европейския фонд за развитие (ЕФР) и се мине през създаването на Европейския механизъм за стабилност, за да се стигне до неотдавнашното често прибягване до ad hoc извънбюджетни механизми под формата на иновативни финансови инструменти и външни доверителни фондове или инструменти, които не са записани в счетоводния баланс на Съюза;
58. поставя под съмнение мотивите и добавената стойност във връзка със създаването на инструменти извън бюджета на Съюза; счита, че решенията за създаване или запазване на тези инструменти в действителност са диктувани от опити за прикриване на реалните финансови потребности и заобикаляне на ограниченията на МФР и на таваните на собствените ресурси; изразява съжаление поради факта, че тези решения също така често водят до заобикаляне на Парламента и неговата тройна отговорност като законодателен, бюджетен и контролен орган и са в разрез с целта за повишаване на прозрачността за широката общественост и бенефициентите;
59. припомня следователно дългогодишната си позиция, че Европейският фонд за развитие, наред с някои други инструменти извън МФР, следва да бъде включен в бюджета на Съюза, за да се увеличи неговата легитимност, както и ефикасността и ефективността на политиката за развитие на Съюза; подчертава обаче, че съответните финансови пакети следва да бъдат добавени над договорените тавани на МФР, така че включването на инструментите в бюджета да не окаже отрицателно въздействие върху тяхното финансиране, нито върху други политики и програми на ЕС; принципно приветства предложението за включване на Европейския механизъм за стабилност във финансите на Съюза под формата на Европейски валутен фонд, без да се засяга бъдещата му структура;
60. счита, че доверителните фондове на ЕС могат да осигурят добавена стойност чрез обединяването на ресурси от различни донори за конкретни ситуации, но че тяхната употреба не следва да води до просто „преетикетиране“ на планираното финансиране на ЕС, нито следва да променя първоначалните цели на финансовите инструменти на ЕС; подчертава необходимостта от упражняване на засилен парламентарен контрол по отношение на тяхното създаване и изпълнение; настоява, че доверителните фондове на ЕС следва да подкрепят единствено действия извън Съюза;
61. счита също така, че когато даден дял от извънбюджетните операции се оценява като необходим за постигането на съответни конкретни цели, например чрез използването на финансови инструменти или доверителни фондове, те следва да бъдат ограничени до определено равнище и продължителност и да бъдат напълно прозрачни, обосновани чрез доказана допълняемост и добавена стойност и подкрепени от силни процедури за вземане на решения и разпоредби за отчетност;
62. счита, че в следващата МФР бюджетът на Съюза следва да представя с по-голяма точност равнището на целевите приходи и тяхното въздействие върху реалните разходи, и по-специално разходите, които произтичат от вноски на трети държави; подчертава, че това е още по-целесъобразно с оглед на желанието на Обединеното кралство, изразено в контекста на преговорите за оттеглянето му от Съюза, да участва в някои бюджетни програми на Съюза по новата МФР за периода след 2020 г. като държава, която не членува в ЕС;
Равнище на бюджетните кредити за плащания
63. припомня, че бюджетните кредити за плащания са логично и правно следствие от бюджетните кредити за поети задължения, и призовава бъдещите тавани за плащанията да бъдат определени на подходящо равнище, като се остави само ограничен и реалистичен марж между поетите задължения и плащанията; очаква при определянето на бъдещите тавани за плащанията да се вземе предвид, от една страна, необходимостта от изпълнение на поетите задължения, произтичащи от настоящия финансов период, които ще се преобразуват в плащания едва след 2020 г., и от друга страна, необходимостта от изпълнение на поетите задължения във връзка с програми и инструменти за периода след 2020 г.;
64. припомня натрупването на неплатени сметки в края на предходната МФР, които бяха прехвърлени в действащата МФР, и предупреждава за риска от повтаряне на кризата с плащанията при прехода към следващата МФР, тъй като това би довело до сериозни последици за някои бенефициенти, като студенти, университети, МСП и изследователи; отбелязва настоящата тенденция на непълно усвояване на бюджетните кредити за плащания поради забавяния в изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г., което води до увеличение на равнището на неизпълнените поети задължения, които трябва да бъдат уредени в рамките на таваните на следващата МФР; изисква Комисията и държавите членки, включително на равнище министри на финансите, да анализират първопричините за тези забавяния и да предложат конкретни мерки за опростяване, за да се улесни изпълнението в бъдеще;
65. отбелязва предварителните резултати от преговорите относно финансовото споразумение във връзка с излизането на Обединеното кралство от Съюза, което включва пълно участие на Обединеното кралство във финансирането и изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г., с всички съответни финансови последици;
Финансови инструменти
66. подчертава, че бюджетът на ЕС разполага с широк набор от инструменти за финансиране на дейности, подкрепяни на равнището на ЕС; тези инструменти могат да бъдат прегрупирани в две категории — от една страна, безвъзмездни средства, а от друга страна, финансови инструменти под формата на гаранции, заеми, поделяне на риска или собствен капитал; посочва също така Европейския фонд за стратегически инвестиции, чиято цел е да мобилизира частен и публичен капитал в целия ЕС в подкрепа на проекти в някои области от ключово значение за икономиката на ЕС, за да се допълни ограниченото финансиране;
67. признава потенциала на финансовите инструменти за увеличаване на икономическото и политическото въздействие на бюджета на Съюза; подчертава обаче, че те могат да се прилагат само за проекти, генериращи приходи, при неоптимални условия за инвестиции или неефективност на пазара, и поради това те представляват само допълваща, а не алтернативна форма на финансиране спрямо безвъзмездните средства; подчертава, че финансовите инструменти не следва да целят заместване на съществуващите публични или частни схеми за финансиране и следва да отговарят на поетите национални и международни ангажименти;
68. припомня своето искане към Комисията да определи областите, които се обслужват най-добре от безвъзмездни средства, областите, които биха могли да се обслужат по-добре чрез използването на финансови инструменти, както и областите, при които безвъзмездните средства биха могли да се комбинират с финансови инструменти, и да разгледа възможностите за постигане на правилен баланс между двете форми на финансиране; е убеден, че субсидиите следва да продължат да бъдат преобладаващият източник на финансиране за проектите на ЕС в следващата МФР; подчертава, че заемите, гаранциите, поделянето на риска и финансирането със собствен капитал следва да се използват предпазливо, въз основа на подходящи предварителни оценки и само когато може да се докаже ясна добавена стойност и ефект на лоста във връзка с тяхното използване; отбелязва, че степента на усвояване на финансовите инструменти и полезните взаимодействия с безвъзмездните средства могат да бъдат подобрени; призовава за повече усилия с цел улесняване на достъпа на бенефициентите до финансовите инструменти, както и за по-голяма гъвкавост при междусекторното използване на различните финансови инструменти, за да се преодолеят ограничителните правила, които пречат на получателите да се възползват от множеството програми за реализация на проекти с отговарящи на условията цели;
69. призовава Комисията да опрости и хармонизира правилата за използването на финансовите инструменти в следващата МФР, с цел създаване на полезни взаимодействия между различните инструменти и максимизиране на ефективното им прилагане; отбелязва възможността за представяне на предложение, изискващо провеждането на задълбочена дискусия във връзка със създаването на единен фонд, който да интегрира финансовите инструменти на равнището на ЕС, управлявани централно; счита, че следва да се осигури ясна структура за избора на различни видове финансови инструменти за отделните области на политиката и видове действия, както и че съответните финансови инструменти следва да продължат да бъдат включвани в бюджета в отделни бюджетни редове, за да се осигури яснота на инвестициите; подчертава все пак, че подобна хармонизация на правилата не може да засяга финансовите инструменти, които се управляват от държавите членки в рамките на политиката на сближаване или в областта на външните действия;
70. припомня многократните си искания за по-голяма прозрачност и демократичен контрол по отношение на изпълнението на финансовите инструменти, подкрепяни от бюджета на Съюза;
Структура
71. счита, че структурата на МФР следва да осигурява по-голяма видимост на политическите и бюджетните приоритети на ЕС за европейските граждани, и призовава за по-ясно представяне на всички разходни области от бюджета на ЕС; е убеден, че основните стълбове на бъдещите разходи на ЕС, очертани в настоящата резолюция, следва да бъдат отразени по съответен начин;
72. счита следователно, че настоящото представяне на отделните функции изисква някои подобрения, но е против всякакви неоснователни радикални промени; в резултат на това предлага следната структура на МФР за периода след 2020 г.;
Функция 1: По-силна и устойчива икономика
Включваща програми и инструменти, които подкрепят:
при пряко управление:
— научните изследвания и иновациите,
— промишлеността, предприемаческата дейност, малките и средните предприятия,
— цифровата трансформация на икономиката и обществото,
— големите инфраструктурни проекти,
— транспорта, енергетиката и космоса,
— околната среда, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.
Функция 2: По-тясно сближаване и повече солидарност в Европа
Включваща програми и инструменти, които подкрепят:
— икономическото, социалното и териториалното сближаване (при споделено управление):
инвестициите в иновации, научни изследвания, цифровизация, индустриален преход, МСП, транспорт, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, енергетика и околна среда,
заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, равенството между половете, намаляването на бедността и демографските предизвикателства,
— образованието, младежта и ученето през целия живот,
— културата, гражданството, медиите и комуникацията,
— демокрацията, принципите на правовата държава и основните права,
— здравеопазването и безопасността на храните,
— убежището, миграцията и интеграцията, правосъдието и потребителите,
— подкрепата и координацията с националните администрации.
Функция 3: По-силно и устойчиво селско стопанство и рибарство
Включваща програми и инструменти, които подкрепят:
— земеделието и развитието на селските райони,
— морското дело и рибарството.
Функция 4: Повече отговорност в световен мащаб
Включваща програми и инструменти, които подкрепят:
— международното сътрудничество и развитие,
— отношенията със съседните държави,
— процеса на разширяване,
— хуманитарната помощ,
— демокрацията, принципите на правовата държава, основните права и равенството между половете,
— търговията.
Функция 5: Сигурност, мир и стабилност за всички
Включваща програми и инструменти, които подкрепят:
— сигурността, в това число и киберсигурността,
— реакцията при кризи и стабилността, включително гражданската защита,
— общата външна политика и политика на сигурност,
– отбраната, включително научните изследвания и иновациите.
Функция 6: Ефикасна администрация в услуга на европейските граждани
— финансирането за служителите на европейските институции,
— финансирането за сградите и оборудването на европейските институции.
73. настоятелно призовава Комисията да представи в приложение към бюджета на Съюза всички разходи на ЕС, които възникват извън бюджета на ЕС в резултат на междуправителствени споразумения и процедури; счита, че ако тази информация се предоставя ежегодно, това ще допълва представата за инвестициите, които държавите членки са се ангажирали да реализират на европейско равнище;
III.Политики
По-силна и устойчива икономика
74. подчертава значението на доизграждането на европейското научноизследователско пространство, енергийния съюз, Единното европейско транспортно пространство и цифровия единен пазар като основни елементи на европейския единен пазар;
75. счита, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в някои области с доказана ясна европейска добавена стойност, които стимулират икономическия растеж, конкурентоспособността, устойчивостта и заетостта във всички региони на ЕС; подчертава в този контекст значението на научните изследвания и на иновациите за създаването на устойчива, водеща в световен мащаб и основана на знанието икономика, и изразява съжаление, че поради липсата на подходящо финансиране само малка част от качествените проекти в тази област получиха финансиране от ЕС по линия на действащата МФР;
76. призовава следователно за значително увеличение на общия бюджет, предназначен за Деветата рамкова програма в следващата МФР, като неговият размер бъде определен на най-малко 120 милиарда евро; счита, че това равнище е подходящо за гарантиране на водеща роля на Европа в световен мащаб по отношение на конкурентоспособността, науката, технологиите и промишлеността, за предприемане на действия в отговор на обществените предизвикателства и за спомагане за постигане на целите на ЕС във връзка с климата и на целите за устойчиво развитие; призовава по-специално да се положат усилия за стимулирането на революционни иновации, създаващи пазари, по-конкретно за МСП;
77. призовава освен това да се постави по-силен акцент върху осъществяването на научни изследвания и иновации чрез съвместни предприятия и други инструменти и да се осигури подкрепа за инвестициите в ключови технологии с цел преодоляване на недостига на инвестиции в иновациите; подчертава, че увеличаването на финансовите средства трябва да бъде съчетано с опростяване на процедурите за финансиране; приветства усилията на Комисията в това отношение и настоява тези усилия да продължат и през следващия програмен период, за да се осигурят по-добър достъп и еднакви условия на конкуренция за кандидатите чрез нова система за оценка на заявленията; подчертава необходимостта от разработването на мерки за стимулиране на балансирано участие на всички държави – членки на ЕС;
78. приветства неотдавнашното предложение на Комисията за осигуряване на финансирането за Изследователския фонд за въглища и стомана през следващите години; подчертава значението на този фонд за финансиране на научните изследвания в този сектор на промишлеността; счита следователно, че е необходимо по-дългосрочно решение, което да гарантира финансирането след 2020 г. и също така да включи фонда в бюджета на Съюза, за да може Парламентът да изпълнява своята роля на орган, упражняващ бюджетен контрол;
79. подчертава, че МСП и микропредприятията са основен двигател на икономическия растеж, иновациите и заетостта, като осигуряват 85% от новите работни места; признава важната им роля за гарантирането на икономическо възстановяване и за стимулирането на устойчива икономика на ЕС; припомня, че в ЕС съществуват над 20 милиона МСП и че те съставляват 99% от всички предприятия; счита, че подобряването на достъпа до финансиране за МСП във всички държави членки следва да продължи да бъде важна цел на политиката за следващата МФР с цел по-нататъшно повишаване на тяхната конкурентоспособност и устойчивост; подчертава следователно необходимостта от насърчаване на предприемачеството и подобряване на бизнес средата за МСП, за да могат те да реализират пълния си потенциал в условията на съвременната глобална икономика;
80. приветства успеха на специалната програма на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME) по настоящата МФР; подчертава високото равнище на изпълнение на тази програма и посочва, че тя има капацитет да усвои повече средства; призовава следователно за удвояване на финансовия пакет за програмата COSME, за да съответства на реалните потребности на икономиката на ЕС и на значителния интерес за участие в нея;
81. изразява отново силния си ангажимент по отношение на ЕФСИ, който цели мобилизирането на 500 милиарда евро под формата на нови инвестиции в реалната икономика по линия на настоящата МФР; счита, че ЕФСИ вече даде мощен и целенасочен тласък на икономическите сектори, които допринасят за постигането на устойчив растеж и за създаването на работни места; подчертава положителното въздействие на ЕФСИ във връзка с осигуряването на финансиране за МСП в целия Съюз; приветства следователно намерението на Комисията да внесе законодателно предложение за продължаване и подобряване на тази инвестиционна схема, със специален бюджет, който не следва да се финансира за сметка на съществуващите политики и програми по новата МФР; подчертава, че всяко законодателно предложение следва да се основава на заключенията от съответен преглед и независима оценка на Комисията; очаква, че новото предложение ще реши ефективно някои проблеми във връзка с изпълнението на ЕФСИ и ще разшири, наред с другото, географския обхват на фонда, така че ползите от него да се усетят в целия Съюз;
82. набляга на значението на МФР за някои сектори, които разчитат на дългосрочни инвестиции, като сектора на устойчивия транспорт; подчертава, че транспортната инфраструктура е гръбнакът на единния пазар и базата за устойчив растеж и създаване на работни места; отбелязва, че за изграждането на единно европейско транспортно пространство, свързано със съседните държави, е необходима голяма транспортна инфраструктура и че то следва да се разглежда като ключов приоритет за конкурентоспособността на ЕС и за икономическото, социалното и териториалното сближаване, включително за периферните и островните райони; счита следователно, че следващата МФР следва да осигури достатъчно финансиране за проекти, които допринасят по-специално за завършване на изграждането на основната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и на нейните коридори, които следва да бъдат допълнително разширени; припомня целите, които определи COP 21 по отношение на транспорта за борба с изменението на климата, и насърчава държавите членки да инвестират в интелигентен, устойчив и интегриран обществен транспорт;
83. подчертава, че една актуализирана и по-ефективна програма в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) следва да обхваща всички видове транспорт, включително пътната и железопътната инфраструктура, както и вътрешните водни пътища; счита, че следва да се даде приоритет на по-тесните връзки между широкообхватните мрежи и видовете транспорт, които допринасят за намаляване на емисиите на CO2, и да се постави акцент върху междусистемните връзки и завършването на изграждането на мрежата в периферните райони; изтъква отново важното значение на подобряването на оперативната съвместимост чрез Европейската система за управление на железопътното движение и осигуряването на възможности за пълноценно използване на инициативата „Единно европейско небе“; призовава за завършване на европейската цифрова система за управление на въздушното движение;
84. призовава за създаването на специален бюджетен ред за туризма в следващата МФР, за да се премине към истинска европейска политика в областта на туризма, която може да допринесе съществено за постигането на растеж и създаването на работни места;
85. призовава Комисията да насърчава инвестициите за развитието на технологии от ново поколение и да стимулира тяхното въвеждане; подчертава, че е важно да се обезпечи финансирането за завършване на изграждането на цифровия единен пазар чрез пълноценно използване на радиочестотния спектър, актуализиране на фиксираните мрежи и уплътняване на мобилните мрежи, насърчаване на внедряването на 5G и гигабитовата свързаност и чрез постигане на по-нататъшен напредък в хармонизирането на правилата на ЕС относно телекомуникациите, за да се създаде правилната регулаторна рамка за подобряване на интернет свързаността в целия Съюз; подчертава, че МСЕ – Телекомуникации следва да продължи да подкрепя инфраструктурите за цифрови услуги и високоскоростните широколентови мрежи, като ги прави достъпни, включително в отдалечените и селските региони, и като подобрява цифровата грамотност, взаимната свързаност и оперативната съвместимост; подчертава необходимостта от подкрепа на цифровата трансформация на европейската икономика и общество, както и от инвестиции в някои основни технологии, като големите информационни масиви, изкуствения интелект или високопроизводителните изчислителни технологии, в инфраструктура и в цифрови умения, с цел да се повиши конкурентоспособността на ЕС и да се подобри качеството на живот на европейските граждани;
86. счита, че е от първостепенно значение да се осигурят устойчиви и достъпни от икономическа гледна точка доставки на енергия в Европа; призовава следователно за непрекъсната подкрепа за инвестициите, които осигуряват диверсификация на енергийните източници и пътища, увеличават енергийната сигурност и енергийната независимост и повишават енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници, включително чрез МСЕ – Енергетика; подчертава по-специално, че е важно да се осигури цялостна подкрепа, особено за регионите с висок въглероден интензитет, енергиен преход, преход към нисковъглеродна икономика, модернизирането на производството на електроенергия, подобряване на трансграничните междусистемни връзки и разгръщане на интелигентни мрежи, технологии за улавяне, съхранение и използване на въглерод и модернизирането на топлоснабдяването; счита, че преобразуването на енергийния сектор съобразно целите в областта на климата следва да се подкрепи по подходящ начин, по-специално в зависимите от въглища региони и държави, за да се допринесе ефективно за извършването на стратегически преход към икономика с ниски въглеродни емисии; призовава за създаването на всеобхватен фонд в подкрепа на справедливия преход, по-специално чрез развитие и въвеждане на възобновяеми енергийни източници, решения за енергийна ефективност, съхранение на енергия, решения за електрическа мобилност и инфраструктура, модернизиране на производството на енергия и мрежите, съвременни технологии за производство на енергия, включително за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), за улавяне и използване на въглерод (CCU) и газификация на въглища, модернизиране във връзка с топлоснабдяването, включително високоефективно комбинирано производство на енергия, ранно приспособяване към бъдещи екологични стандарти и преструктуриране на енергоемките промишлени сектори, както и намирането на решения с оглед на общественото и икономическото въздействие и въздействието върху околната среда;
87. подчертава стратегическото значение на широкомащабните инфраструктурни проекти, и по-специално международния експериментален термоядрен реактор (ITER), Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), глобалната навигационна спътникова система („Галилео“), програмата за наблюдение на Земята („Коперник“) и бъдещата система за правителствени сателитни комуникации (GOVSATCOM) за бъдещата конкурентоспособност, сигурност и политическа мощ на ЕС; посочва, че финансирането на тези широкомащабни проекти трябва да бъде гарантирано в бюджета на ЕС, но същевременно то трябва да бъде обособено по начин, който да гарантира, че евентуалните преразходи не застрашават финансирането и успешното изпълнение на други политики на Съюза, както се случи с предходната МФР в някои отделни случаи; припомня, че за целта максималната сума, която може да бъде отпусната за тези проекти, понастоящем е определена в Регламента за МФР, и призовава в новия регламент да бъдат включени сходни разпоредби;
88. подчертава значението и водещата роля на ЕС за опазването, защитата и повишаването на качеството на околната среда и за борбата срещу изменението на климата, влошаването на състоянието на екосистемите и загубата на биологично разнообразие; счита, че стабилното и подходящо финансиране е от съществено значение за изпълнението на поетите от страна на ЕС ангажименти, например съгласно Парижкото споразумение; припомня, че следващата МФР следва да помогне на Съюза да постигне тези цели и следва да допринесе за прехода към нисковъглеродна икономика до 2050 г.; подчертава, че ЕС не следва да финансира проекти и инвестиции, които са в разрез с постигането на тези цели; призовава за пълно интегриране на въпросите, свързани с климата, в бъдещите разходи на ЕС; призовава в това отношение за осигуряване на подходящо финансиране за съответните програми, като LIFE+, чиито финансови средства да бъдат удвоени, и за създаването на специални пакети за биологичното разнообразие и управлението на мрежата „Натура 2000“;
По-тясно сближаване и повече солидарност в Европа
89. подчертава, че политиката на сближаване за периода след 2020 г. следва да продължи да бъде основната инвестиционна политика на Европейския съюз, обхващаща всички региони на ЕС, с цел да се справи с комплексните социално-икономически предизвикателства, като същевременно съсредоточи по-голямата част от ресурсите в полза на най-уязвимите региони; счита, че отвъд целта за намаляване на различията в степента на развитие и за задълбочаване на сближаването, както е посочено в Договора, политиката на сближаване следва да се съсредоточи върху постигането на широките политически цели на ЕС, поради което предлага в следващата МФР трите фонда на политиката на сближаване – Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд – да бъдат съсредоточени основно върху предоставянето на подкрепа за растежа и конкурентоспособността, научните изследвания и иновациите, цифровизацията, промишления преход, МСП, транспорта, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптиране, устойчивостта на околната среда и справедливия енергиен преход, заетостта, социалното приобщаване, равенството между половете, намаляването на бедността и демографските предизвикателства; подчертава, че тези три фонда са неразделни компоненти на политиката на сближаване на ЕС и могат да действат само съвместно съгласно единната рамка на тази политика; призовава освен това за задълбочаване на териториалното сътрудничество, като се включи трансграничен компонент и градско измерение на политиката, както и специални разпоредби за селските, планинските, островните и отдалечените райони;
90. счита, че е от първостепенно значение да се запази финансирането за политиката на сближаване за периода след 2020 г. за ЕС-27 най-малко на равнището от бюджета за 2014 – 2020 г. по постоянни цени; подчертава, че брутният вътрешен продукт (БВП) следва да остане един от параметрите за предоставяне на финансови средства по линия на политиката на сближаване, но счита, че той следва да бъде допълнен с набор от социални, свързани с околната среда и демографски показатели за по-добро отчитане на нови видове неравенство между регионите и в рамките на ЕС във всички държави членки; подкрепя в допълнение продължаването в рамките на новия програмен период на елементите от действащата МФР, които модернизираха политиката на сближаване и я ориентираха в по-голяма степен към резултатите, а именно тематичната концентрация, предварителните условия, рамката за изпълнението и връзката с икономическото управление;
91. е силно ангажиран със задълженията, произтичащи от член 9 от ДФЕС, за изграждането на социална Европа и за изпълнението на европейския стълб на социалните права въз основа на устойчивия растеж в рамките на силно конкурентна социална пазарна икономика, чиято цел е пълна заетост и социален прогрес и насърчаване на равенството между жените и мъжете, солидарност между поколенията и защита на правата на детето, както е посочено в Договора; подчертава, че това изпълнение изисква социалните политики да бъдат финансирани правилно, и изтъква произтичащата от това необходимост от увеличаване на финансирането на съществуващите инструменти, които допринасят за постигането на тези цели, а именно ЕСФ, инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, ЕФПГ и Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации; настоява те да присъстват в следващата МФР и да продължат да бъдат изпълнявани предимно чрез отпускане на безвъзмездни средства;
92. отново призовава Комисията и всички държави членки да бъде създаден специален фонд за гаранция за децата, като се поставят децата в центъра на разширяващите се политики за облекчаване на бедността и се осигурят съответните ресурси за пълно прилагане на необходимите политически мерки, включително подпомагане на родителите да излязат от положение на социално изключване и безработица чрез целенасочени интервенции;
93. подчертава, че ЕСФ по-специално следва да увеличи подкрепата си за развитието на социалния диалог, а именно чрез усъвършенстване на изграждането на капацитет на социалните партньори, включително на европейските секторни и междусекторни равнища, и че този ангажимент следва да стане задължителен за държавите членки във всички региони на ЕС;
94. подчертава по-специално непрекъсната потребност от борба с безработицата и изключването, особено сред младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (т.нар. „NEET“), като част от всеобхватен подход към политиките по въпросите на младежта на равнище ЕС; призовава следователно за удвояване на пакета на инициативата за младежка заетост, както и за пълноценното изпълнение на гаранцията за младежта на ЕС, като същевременно се осигури бързо и опростено разпределение на финансовите средства и постоянно и устойчиво финансиране през следващия програмен период; подчертава необходимостта от подобрен регламент, за да се запази недискриминационното участие в програмата на млади хора, произхождащи от неблагоприятна социално-икономическа среда; счита, че инвестициите за подпомагане на образованието и обучението, и особено развитието на цифрова грамотност, продължават да бъдат един от най-важните приоритети на ЕС; настоява, че тази програма не трябва да замества разходите, финансирани по-рано от националните бюджети;
95. изразява подкрепа за програми в областта на културата, образованието, медиите, младежта, спорта, демокрацията, гражданството и гражданското общество, които са доказали безспорно своята европейска добавена стойност и се ползват с трайна популярност сред бенефициентите; застъпва се следователно за продължаване на инвестициите в рамката „Образование и обучение 2020“ чрез програмите „Еразъм+“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“ с цел да се продължат действията, насочени към лица от всички възрасти, и особено младите хора; отново изразява подкрепа за укрепването на външното измерение на програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“; препоръчва освен това продължаването на Европейския корпус за солидарност, като се предоставят достатъчно ресурси, които не са за сметка на други програми на ЕС; подчертава също така съществения принос на културните и творческите индустрии за растежа и работните места в ЕС;
96. препоръчва създаването на вътрешен Европейски фонд за демокрация за увеличаване на подкрепата за гражданското общество и за неправителствените организации, работещи в областта на демокрацията и правата на човека, който да се управлява от Комисията;
97. призовава по-специално за най-малко трикратно увеличаване на пакета за „Еразъм+“ в следващата МФР с цел да се достигне до много повече млади хора, младежки организации, ученици от средните училища и чираци в цяла Европа, за да им се помогне да развият ценни способности и житейски умения посредством учене през целия живот, ориентиран към учащите се подход и възможности за неформално и информално учене, доброволческа дейност и работа с младежи; призовава да се обърне особено внимание на лицата, произхождащи от неблагоприятна социално-икономическа среда, за да им се предостави възможност да участват в програмата, както и на хората с увреждания;
98. призовава Комисията да проследява проекта „Европейска карта Interrail при навършване на 18-годишна възраст“ и да предложи специална програма в следващата МФР, с достатъчно годишни бюджетни кредити, за да се покрият всички заявления за безплатна железопътна карта, постъпили от млади граждани на ЕС, навършващи 18 години през съответната година; подчертава, че такъв проект би могъл да се превърне в особено важен компонент за повишаване на европейското съзнание и идентичност, особено с оглед на заплахи като популизма и разпространяването на невярна информация; отново заявява, че за да се постигне целта на подобна програма, от Комисията се очаква да предложи подходящо правно основание;
99. очаква в периода след 2020 г. Европейският съюз да премине от управление на кризи към постоянна, обща европейска политика в областта на убежището и миграцията; подчертава, че действията в тази област следва да бъдат обхванати от специален инструмент, а именно фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ); подчертава, че на бъдещия фонд, както и на съответните агенции, работещи в областта на правосъдието и вътрешните работи, трябва да бъде предоставено достатъчно финансиране за целия период на действие на следващата МФР, за да работят по широкообхватните предизвикателства в тази област; счита освен това, че ФУМИ следва да бъде допълнен с други компоненти, които разглеждат този въпрос в рамките на други политики, и най-вече европейските структурни и инвестиционни фондове и инструментите за финансиране на външни дейности, тъй като един-единствен инструмент не би могъл да се справи с мащаба и сложността на потребностите в тази област; признава освен това значението на културните, образователните, младежките и спортните програми за интегрирането на бежанците и мигрантите в европейското общество; изисква от Комисията да оцени дали ролята на европейските градове в рамките на европейската политика в областта на убежището може да бъде увеличена чрез въвеждане на система от стимули, която предоставя финансова подкрепа за настаняване на бежанци и икономически растеж пряко на градовете в замяна на приемане на бежанци и търсещи убежище лица;
100. признава европейската добавена стойност на сътрудничеството за справянето с общите заплахи за общественото здраве; отбелязва, че нито една държава членка не може самостоятелно да се справи с трансграничните предизвикателства в областта на здравеопазването, и призовава следващата МФР да отразява отговорността на ЕС за изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в областта на общественото здраве, системите за здравеопазване и свързаните с околната среда здравни проблеми и да подкрепя държавите членки в усилията им за премахване на нарастващото неравенство по отношение на здравето; счита, че въз основа на положителните резултати от текущите действия в тази област следващата МФР следва да включва солидна здравна програма от следващо поколение, която разглежда тези въпроси, надхвърляйки държавните граници, например чрез въвеждане на иновативни решения за предоставяне на здравни грижи, включително електронно здравеопазване, като Европейските референтни мрежи, и която осигурява подкрепа за държавите членки под формата на експертен опит и обмен на данни, информация и добри практики; припомня, че доброто здраве е предварително условие за постигането на други цели, определени от ЕС, и че политиките в области като селското стопанство, околната среда, заетостта, социалните въпроси или социалното приобщаване също влияят на здравето на европейските граждани; призовава следователно за укрепване на оценките на въздействието върху здравето и за междусекторно сътрудничество в следващата МФР в тази област;
По-силно и устойчиво селско стопанство и рибарство
101. потвърждава, че прилагането на модернизирана обща селскостопанска политика е от основно значение за продоволствената сигурност и независимост, за запазването на населението в селските райони и на заетостта, за устойчивото развитие, за устойчивостта на околната среда, на селското и на горското стопанство и за осигуряването на здравословни храни с високо качество и на приемлива цена за европейските граждани; посочва, че потребностите от храна и свързаните със здравето изисквания нараснаха, също както и необходимостта от осигуряване на подкрепа за земеделските стопани с оглед на преминаването към по-екологосъобразни селскостопански практики и от справяне с изменението на климата; подчертава необходимостта от осигуряване на подкрепа за сигурността на доходите на земеделските стопани и от укрепване на връзката между ОСП и осигуряването на обществени блага; подчертава, че ОСП е една от най-интегрираните политики и че тя се финансира предимно на равнище ЕС, поради което замества националните разходи;
102. подчертава, че бюджетът на ОСП в следващата МФР следва най-малкото да се запази на настоящото си равнище за ЕС-27 по постоянни цени; подчертава, че новите предизвикателства, пред които ще се изправя следващата ОСП, изискват предоставянето на подходящо финансиране въз основа на анализ на текущата политика и бъдещите потребности; подчертава, че директните плащания са източник на ясна добавена стойност от ЕС и укрепват единния пазар, като се избягват нарушения на конкуренцията между държавите членки; противопоставя се на повторна национализация и на национално съфинансиране на директните плащания в това отношение; подчертава необходимостта от продължаване на мерките за запазване на производството в сектори, които са жизненоважни за уязвимите райони, от реформа на резерва за кризи в селското стопанство, от увеличаване на финансирането в съответствие с действията, предприемани в отговор на различните периодични кризи в чувствителните сектори, от създаването на нови инструменти, които могат да смекчат нестабилността на цените, и от увеличаване на финансирането за програмите от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (програмите POSEI); настоятелно призовава Комисията да продължи процеса на сближаване на директните плащания и да осигури необходимата финансова и правна рамка за веригата за доставки на храни, за да се противодейства на нелоялните търговски практики; посочва, че селските райони в ЕС са изправени пред сериозни проблеми и следователно се нуждаят от специфична подкрепа;
103. подчертава социално-икономическата значимост и значимостта за околната среда на сектора на рибарството, на морската среда и на „синята икономика“ и техния принос за устойчивата продоволствена независимост на ЕС от гледна точка на обезпечаване на устойчивостта на европейската аквакултура и европейското рибарство и на смекчаването на въздействието върху околната среда; посочва, че общата политика в областта на рибарството е в изключителната компетентност на ЕС; подчертава в това отношение необходимостта да се запази специален, достатъчно финансиран, независим и достъпен фонд за рибарството, за да се изпълнява тази политика; призовава за повторното въвеждане на програмата POSEI в областта на рибарството, тъй като тя е от голямо значение за най-отдалечените региони на ЕС; призовава най-малкото за запазването на равнището на бюджетните кредити за сектора на рибарството съгласно действащата МФР и в случай на необходимост, за увеличаване на финансовите средства за морското дело; предупреждава за възможни отрицателни последици за сектора в случай на „твърдо“ излизане на Обединеното кралство от ЕС; отбелязва, че други финансови инструменти, в допълнение към безвъзмездните средства, биха могли да осигурят допълнителни възможности за финансиране;
Повече отговорност в световен мащаб
104. подчертава, че светът е изправен пред многобройни предизвикателства, включително конфликти, кибератаки, тероризъм и радикализация, дезинформация, природни бедствия, изменение на климата и влошаване на състоянието на околната среда, нарушения на правата на човека и неравенство между половете; счита, че Съюзът носи особена политическа и финансова отговорност, основаваща се на действително европейска, основана на правила и ценности външна политика и на подкрепата за устойчивостта, сигурността, демократичното управление и устойчивото развитие на държавите – партньори на ЕС, както и на изкореняването на бедността и на предприемането на действия в отговор на кризи;
105. подчертава, че бюджетните кредити за външна дейност следва да бъдат съществено увеличени, за да може Съюзът да изпълнява функциите си в рамките на своята глобална стратегия и на своите политики в областта на разширяването, съседството и развитието, както и за предприемането на действия в отговор на извънредни ситуации; очаква следващата МФР да отразява безпрецедентните потребности на южните и източните съседни държави, които полагат усилия, за да се справят с конфликти и с последиците от предизвикателствата, свързани с миграцията и бежанците; призовава за разпределянето на повече бюджетни кредити за справяне с растящата потребност от хуманитарна помощ, пораждана от природни и причинени от човека бедствия, като се избягва несъответствие между поетите задължения и плащанията; счита, че е необходимо Съюзът да увеличи финансирането на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA); подчертава освен това необходимостта от допълнителни ресурси за финансирането на инвестиционен план за Африка, с цел насърчаване на приобщаващ растеж и устойчиво развитие, и следователно за справяне с някои от първопричините за незаконната миграция;
106. припомня, че политиката за развитие на ЕС е ръководена от поредица ангажименти, и по-точно ЦУР, Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Европейския консенсус за развитие, както и от принципи на съгласуваност на политиките за развитие и за ефективност на помощта; насочва вниманието към поетия от ЕС и от неговите държави членки ангажимент за увеличаване на тяхната официална помощ за развитие (ОПР) на 0,7% от БВП до 2030 г., включително използване на 20% от ОПР на ЕС за социално приобщаване и човешко развитие и на 0,2% от БНД за ОПР за най-слаборазвитите държави;
107. отбелязва, че помощта за развитие може да играе важна роля за преодоляването на първопричините за миграцията и като допринася за стабилността, но счита, че ОПР не следва да бъде използвана за покриване на разходите за бежанците в държавите донори; посочва потенциалната роля на ОПР за улесняване на мобилизирането на финансиране от други източници и подчертава необходимостта от задълбочаване на взаимодействията с частния сектор чрез евентуалното продължаване на Плана за външни инвестиции въз основа на неговата оценка;
108. подкрепя предоставянето на финансиране директно на организациите на гражданското общество и на защитниците на правата на човека, особено в трети държави, където демокрацията и принципите на правовата държава са застрашени; подчертава в това отношение, че е необходимо инструментите за външно финансиране да реагират бързо на политическите процеси и да се укрепи принципът „повече за повече“;
109. изразява готовност да разгледа възможностите за опростена и рационализирана структура на инструментите за външно финансиране, при условие че чрез нея се повишават прозрачността, отговорността, ефикасността, съгласуваността и гъвкавостта и се спазват целите на свързаните с нея политики; призовава за запазването на отделни, специални инструменти за предприсъединителната помощ, съседството, развитието и хуманитарната помощ предвид техните политически и финансови особености; отбелязва, че част от тази структура следва да бъде ЕФР, който да бъде включен в бюджета над договорените тавани, без Механизма за подкрепа на мира в Африка, и тя да се характеризира с по-прозрачно инкорпориране на съответните доверителни фондове и инструменти;
110. подчертава, че увеличената гъвкавост е важна за осигуряването на възможност да се мобилизират допълнителни ресурси и за бързото предоставяне на финансиране; би могъл да обмисли, като част от цялостно увеличаване на средствата за инструментите за външно финансиране, възможността за увеличаване на резерва от неразпределени бюджетни кредити, насочен към повишаване на вътрешната гъвкавост, подчертава обаче, че по-голямата гъвкавост не следва да е за сметка на дългосрочните цели на политиките и на географските и тематичните приоритети, на предвидимостта на дългосрочното финансиране, парламентарния контрол и консултациите с държавите партньори и гражданското общество;
Сигурност, мир и стабилност за всички
111. счита, че създаването на нова функция „Сигурност, мир и стабилност за всички“ ще бъде доказателство за приоритета, който дава Съюзът на тази нововъзникваща политическа отговорност, ще потвърди нейната специфичност и ще постигне последователност между нейното вътрешно и външно измерение;
112. подчертава, че равнището и механизмите на финансиране в областта на вътрешната сигурност следва да бъдат подсилени от самото начало и за целия период на действие на следващата МФР, за да се избегне системното и ежегодно прибягване до разпоредбите за гъвкавост на МФР; призовава за осигуряването на достатъчно ресурси на правоприлагащите агенции (Европол, Евроюст и CEPOL) и за предоставянето на Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) на средствата, необходими за изпълнението и управлението на нейните нови отговорности; подчертава ролята на Агенцията на Европейския съюз за основните права за разбирането и предприемането на действия във връзка с радикализацията, маргинализацията, словото на омразата и престъпленията от омраза;
113. счита, че следващата МФР трябва да подкрепи създаването на Европейски съюз за отбрана; очаква с интерес, в съответствие с обявеното от Комисията по отношение на тази област, съответните законодателни предложения, включително специална програма на ЕС за научни изследвания в областта на отбраната и програма за промишлено развитие, допълнени от инвестиции от страна на държавите членки в оборудване, свързано със сътрудничеството помежду им; потвърждава отново при тези обстоятелства категоричната си убеденост, че допълнителните политически приоритети следва да бъдат съчетани с допълнителни финансови средства; припомня, че задълбоченото сътрудничество в областта на отбраната, обединяването на научните изследвания и оборудването и отстраняването на дублиране ще повишат стратегическата автономност и конкурентоспособност на отбранителната промишленост на Европа и ще генерират значително повишаване на ефективността, което често се изчислява на около 26 милиарда евро годишно;
114. изисква, в условията на повишено внимание по отношение на сигурността и отбраната в Съюза, да се направи преоценка на всички разходи за външна сигурност; очаква с интерес по-специално предприемането на реформа на механизма за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на ЕС с военни последици или последици в областта на отбраната (механизма Athena) и на Механизма за подкрепа на мира в Африка след включването на ЕФР в бюджета; приветства поетите неотдавна от държавите членки ангажименти в рамките на постоянното структурирано сътрудничество и изисква от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от Комисията да пояснят по какъв начин ще се финансира то в бъдеще; призовава за програма приемник на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, която да се съсредоточи върху предприемането на действия в отговор на кризи и изграждането на капацитет за сигурност и развитие, като същевременно се намери издържано от правна гледна точка решение за изграждането на военен капацитет;
115. подчертава първостепенното значение на Механизма за гражданска защита на ЕС, който създаде условия за предоставяне на координирана помощ от ЕС при природни и причинени от човека бедствия в целия Съюз и извън него; посочва безспорната добавена стойност на операциите за гражданска защита в ефективната борба с бедствията, които стават все по-чести и по-комплексни, като тези операции същевременно засилват чувството за европейска солидарност сред гражданите на ЕС в моменти на нужда; приветства представените неотдавна от Комисията предложения за повишаване на гражданската защита на ЕС чрез укрепване на готовността и превантивните мерки, включително чрез създаването на специален резерв от оперативни способности на равнището на Съюза; призовава засилените действия в тази област да бъдат съчетани с подходящо финансиране в рамките на следващата МФР;
Ефикасна администрация в услуга на европейските граждани
116. счита, че за осъществяването на политиките на Съюза и за възвръщането на доверието и укрепването на диалога с организациите на гражданското общество и с гражданите на всички равнища е задължително публичната администрация да бъде силна, ефикасна и с високо качество; подчертава в това отношение ролята на институциите, чиито членове са демократично избрани; припомня, че съгласно Сметната палата институциите, органите и агенциите на ЕС са приложили 5-процентното съкращение на персонала, както е посочено в техните щатни разписания; счита, че спрямо тях не следва да се прилага отново подобен подход на хоризонтални съкращения; изразява категорично несъгласие с повторно използване на т.нар. „резерв за преразпределение“ на служители на агенциите;
117. приветства инициативите на институциите, органите и агенциите за допълнително повишаване на ефективността чрез задълбочаване на административното сътрудничество и чрез обединяването на някои функции, като по този начин се генерират икономии за бюджета на Съюза; подчертава, че някои агенции биха могли да постигнат още по-голяма ефективност, особено с помощта на задълбочаване на сътрудничеството между агенциите, изпълняващи сходни задачи, например в областта на надзора на финансовите пазари и по отношение на агенциите с няколко места на работа; призовава в по-общ смисъл за задълбочена оценка на възможностите за обединяване на агенции според стратегическия характер на техните задачи и техните резултати с цел пораждане на полезни взаимодействия между агенциите, например по отношение на Европейския банков орган и Европейския орган за ценни книжа и пазари в Париж;
118. счита, че институциите и органите на ЕС следва да спазват както географския баланс, така и баланса между половете;
119. призовава Комисията за предложи механизъм, съгласно който държавите членки, които не зачитат ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), ще понасят съответни финансови последици; предупреждава обаче, че крайните бенефициенти на бюджета на Съюза не трябва по никакъв начин да бъдат засегнати от нарушения на правилата, за които не носят отговорност; е убеден следователно, че бюджетът на Съюза не е подходящият инструмент за предприемане на мерки при неспазване на член 2 от ДЕС и че съответните държави членки следва да понесат финансовите последици, независимо от изпълнението на бюджета;
120. подчертава, че премахването на дискриминацията, както и на неравенството между половете и на основаното на пола насилие, е жизненоважно за изпълнението на ангажиментите на ЕС за изграждане на приобщаваща Европа; подкрепя следователно ангажиментите за интегриране на свързаните с пола аспекти и за спазване на принципа на равнопоставеност на жените и мъжете във всички политики на ЕС в следващата МФР, както и за подсилено бюджетно измерение на борбата с всички форми на дискриминация, като се отделя особено внимание на свързаното с пола измерение в политиките в областта на миграцията и убежището и във външните политики на ЕС;
121. подчертава необходимостта да се гарантира, че жените имат достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и че се обръща специално внимание на специфичните потребности на уязвимите лица, включително малолетните и непълнолетните лица и други групи, като общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ);
122. счита, че следва да се предоставя специална подкрепа на целевите групи в неравностойно положение, и особено на хората с увреждания и ромите, като изрично се изключат сегрегационни практики; счита по-специално че названието „роми“ следва да остане в списъка с бенефициенти на ЕСФ и на ЕФРР;
123. отбелязва, че поради отдалечеността си от европейския континент най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии се сблъскват със специфични природни, икономически и социални предизвикателства; счита, че за тях следва да бъдат формулирани специални мерки и надлежно обосновани дерогации; призовава за приемственост на финансовата подкрепа на ЕС за най-отдалечените региони и за отвъдморските страни и територии в следващата МФР, особено в рамките на политиката на сближаване за най-отдалечените региони и в рамките на специален инструмент за отвъдморските страни и територии, за достъпа им до научноизследователски програми и за борба със специфичните предизвикателства, свързани с изменението на климата, пред които те се изправят;
124. настоятелно призовава Комисията, с оглед на доброто финансово управление и прозрачността на бюджета на Европейския съюз, да разгледа възможността за създаване на подходящи условия за предотвратяване на корупцията и финансовите измами, свързани с финансовите средства на ЕС; изразява особена загриженост по отношение на митническите измами, довели до значителна загуба на приходи за бюджета на Съюза; призовава държавите членки, които се противопоставиха на законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания, да преразгледат своите позиции, за да може да се намери бързо решение на този проблем;
IV.Процедура и процес на вземане на решения
125. припомня, че приемането на Регламента за МФР изисква одобрението на Парламента; подчертава освен това, че Парламентът и Съветът са две равноправни подразделения на бюджетния орган при приемането на годишния бюджет на ЕС, докато решенията в областта на секторното законодателство, определящо по-голямата част от програмите на ЕС, включително техните финансови пакети, се вземат съобразно обикновената законодателна процедура; очаква следователно прилагането на процедура на вземане на решения относно следващата МФР, която запазва ролята и прерогативите на Парламента, както са посочени в Договорите; настоява, че Регламентът за МФР не е подходящото място за внасяне на промени във Финансовия регламент на ЕС; настоятелно призовава Комисията да представя отделно предложение за преразглеждане на Финансовия регламент на ЕС, когато е необходимо да се внесат промени в този регламент;
126. изразява готовност да започне незабавно структурен диалог с Комисията и Съвета относно МРФ за периода след 2020 г. с цел улесняване на последващите преговори и създаване на условия за постигане на споразумение до края на настоящия парламентарен мандат; изразява готовност за обсъждане със Съвета на позициите, посочени в настоящата резолюция, с цел по-добро разбиране на очакванията на Парламента относно следващата МФР;
127. подчертава, че след като беше обявено, че Комисията ще представи предложенията през май 2018 г., официалното решение относно следващата МФР следва да бъде взето в рамките на една година; счита, че въпреки първоначалното забавяне при представянето на предложенията на Комисията, следва да се постигне своевременно споразумение за рамката за периода след 2020 г., за да се изпрати важно политическо послание по отношение на способността на Съюза да продължи да изгражда консенсус относно бъдещето на ЕС и относно съответните финансови средства; настоява, че този график ще осигури възможност, наред с другото, за бързото приемане на всички секторни регламенти, като по този начин ще направи възможно стартирането на новите програми без забавяне на 1 януари 2021 г.; припомня, че при предходните финансови рамки изпълнението на новите програми започваше няколко години след началото на периода;
128. счита, че новоизбраният Парламент може, като действа с абсолютно мнозинство от съставляващите го членове и в рамките на шест месеца след изборите за Европейски парламент, да изиска от Комисията да предложи преразглеждане на секторното законодателство за създаване на последващите програми на ЕС за следващата МФР, приета от предходния законодателен орган;
129. подчертава следователно необходимостта от незабавното започване на съдържателни разисквания между трите институции; подчертава, че всички елементи на Регламента за МФР, включително таваните на МФР, ще бъдат част от преговорите за МФР и следва да останат на масата за преговори до постигането на окончателно споразумение; припомня във връзка с това критичното отношение на Парламента спрямо процедурата, довела до приемането на действащия Регламент за МФР, и доминиращата роля на Европейския съвет в този процес, който взе окончателни решения относно редица елементи, включително таваните на МФР и множество разпоредби, свързани със секторните политики;
130. счита, че процедурите, свързани с преговорите относно следващата МФР, и по-конкретно участието на Парламента на различните етапи от този процес, следва да бъдат приети незабавно по време на българското председателство и преди внасянето на предложенията относно МФР; очаква при тези обстоятелства Комисията да предоставя своевременно на Парламента същия обем информация, който се предоставя на Съвета; счита, че тези условия следва впоследствие да залегнат в МИС, както е с годишната бюджетна процедура;
131. счита, че изискването за единодушие за приемането на Регламента за МФР е реална пречка в този процес; във връзка с това призовава Европейския съвет да задейства клаузата за преход съгласно член 312, параграф 2 от ДФЕС, така че да се допусне приемането на Регламента за МФР с квалифицирано мнозинство; припомня освен това, че общата клауза за преход, посочена в член 48, параграф 7 от ДЕС, също може да бъде използвана, за да се приложи обикновената законодателна процедура; подчертава, че преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на Регламента за МФР ще бъде в съответствие с процеса на вземане на решение във връзка с приемането на практика на всички многогодишни програми на ЕС, както и във връзка с годишната процедура за приемане на бюджета на ЕС;
o o o
132. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, другите заинтересовани институции и органи, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.