Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2260(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0052/2018

Внесени текстове :

A8-0052/2018

Разисквания :

PV 13/03/2018 - 20
CRE 13/03/2018 - 20

Гласувания :

PV 14/03/2018 - 8.12
CRE 14/03/2018 - 8.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0078

Приети текстове
PDF 574kWORD 82k
Сряда, 14 март 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2018 г.
P8_TA(2018)0078A8-0052/2018

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2018 г. (2017/2260(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 3 и 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 9, 145, 148, 152, 153, 174 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество(1),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално дял ІV от нея (Солидарност),

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално цели 1, 3, 4, 5, 8 и 10,

—  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно европейския стълб на социалните права от Гьотеборг от 17 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2017 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2018 г.“ (COM(2017)0690),

—  като взе предвид проекта на съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета от 22 ноември 2017 г., придружаващ съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2018 г. (COM(2017)0674),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 22 ноември 2017 г. за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите членки (COM(2017)0677),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 22 ноември 2017 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2017)0770),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 22 ноември 2017 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение за 2018 г.“ (COM(2017)0771),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2017 г., озаглавено „Проекти на бюджетни планове за 2018 г.: обща оценка“ (COM(2017)0800),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавен „Преглед на постигнатото по препоръката от 2013 г. „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (SWD(2017)0258),

—  като взе предвид публикуваното от Комисията седмо издание на годишния преглед „Заетост и социално развитие в Европа (2017 г.)“, съсредоточено върху справедливостта и солидарността между поколенията в Европа,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по‑късно“ (COM(2016)0646),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (COM(2016)0604),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и растеж: към втора фаза на Европейския фонд за стратегически инвестиции и нов Европейски план за външни инвестиции“ (COM(2016)0581),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2016 г. за започване на консултация относно европейски стълб на социалните права (COM(2016)0127) и приложенията към него,

—  като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2016)0071) и своята позиция от 15 септември 2016 г. по този въпрос(2),

—  като взе предвид пакета на Комисията за социални инвестиции от 20 февруари 2013 г., включително препоръка 2013/112/ЕС, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020), както и резолюцията на Парламента от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020(4),

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно икономическите политики на еврозоната(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014—2015 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2017 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2017 г.(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(13),

—  като взе предвид своята позиция от 2 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството и по-специално на бедността сред децата(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(18),

—  като взе предвид окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно първоначалния доклад на Европейския съюз (септември 2015 г.),

—  като взе предвид Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“ и на Инициативата за младежка заетост“,

—  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от 25 септември 2017 г., озаглавен „Тенденции в трудовия живот в Европа: годишен преглед на EurWORK за 2016 г.“, и по‑конкретно главата „Неравенство в заплащането: данни, дебат и политики“,

—  като взе предвид документа на Eurofound с актуална информация от 18 юли 2017 г., озаглавен „Неравенства във възнагражденията на командированите лица: предизвикателство за принципа на равното третиране“, в който се представя подробен преглед на позициите на правителствата и на социалните партньори в цяла Европа по отношение на принципа на равно заплащане за еднакъв труд,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 26 юни 2017 г., озаглавен „Смяната на вида дейност и неравенството в заплащането: Европейски наблюдател на заетостта 2017 г.“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 19 април 2017 г., озаглавен „Социалната мобилност в ЕС“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 13 март 2017 г., озаглавен „Неравенства по отношение на доходите и модели на заетост в Европа преди и след голямата рецесия“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 24 февруари 2017 г. относно ролята на социалните партньори в рамките на европейския семестър: актуализация за 2016 г., както и от 16 февруари 2016 г. относно ролята на социалните партньори в европейския семестър, който разглежда периода 2011—2014 г.,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Eurofound от 17 ноември 2016 г., озаглавен „Шесто европейско проучване на условията на труд“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 12 март 2015  г., озаглавен „Нови форми на заетост“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 29 октомври 2013 г., озаглавен „Жените, мъжете и условията на труд в Европа“,

—  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2018 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0052/2018),

А.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС се повишава и достигна 72,3% през второто тримесечие на 2017 г., което отговаря на 235,4 милиона души, имащи работа, и представлява напредък в стремежа към постигане на целта за равнище на заетост от 75%, определена в стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че продължават да съществуват доста значителни разлики между равнищата на заетост в много държави членки, които варират от доста под средната за ЕС стойност от 65% в Гърция, Хърватия, Италия и Испания, до над 75% в Нидерландия, Дания, Обединеното кралство, Германия и Швеция, като възстановяването от кризата още не е приключило и, по-специално, не са постигнати националните цели на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че ръстът на заетостта е по-висок сред по-възрастните работници, висококвалифицираните служители и мъжете, и по-слаб сред младите хора, нискоквалифицираните работници и жените; като има предвид, че заетостта, измерена чрез отработените часове на заето лице, остава с 3% под равнището от преди кризата в ЕС и с 4% под равнището от преди кризата в еврозоната, което се дължи на увеличаването на работата на непълно работно време и намаляването на броя отработени часове от заетите лица на пълно работно време; като има предвид, че в ЕС понастоящем 18,9 милиона души са безработни, размерът на инвестициите все още е твърде малък, растежът на заплатите е слаб, а бедността сред работещите продължава да нараства; припомня, че член 3 от ДЕС гласи, че Съюзът има за цел да осигури пълна заетост;

Б.  като има предвид, че 18,9 милиона души в ЕС все още са безработни, въпреки факта, че равнищата на безработица в ЕС и еврозоната са на най-ниското си равнище за последните девет години — съответно 7,5% и 8,9%; като има предвид освен това, че това възстановяване продължава да бъде твърде неравномерно сред държавите членки, като равнищата на безработица варират от 4% в Германия до почти 20% в Испания и 23,6% в Гърция; като има предвид, че скритата безработица — безработните хора, които искат да работят, но не търсят активно работа — е възлизала на 20% през 2016 г., а делът на дълготрайната безработица в ЕС продължава да бъде тревожно висок — над 46,4% (съответната стойност за еврозоната е 49,7%); като има предвид, че в някои държави членки безработицата остава висока поради липсата на растеж и поради структурни слабости; като има предвид, че неподходящите реформи на пазара на труда са една от причините за високите равнища на безработица; като има предвид, че подпомагането на дълготрайно безработните лица е изключително важно, тъй като в противен случай това положение ще започне да оказва влияние върху увереността в собствените им сили, благосъстоянието и бъдещото им развитие, което ще ги изложи на риск от бедност и социално изключване и ще подкопае устойчивостта на системите за социална сигурност, както и европейското социално измерение;

В.  като има предвид, че заетостта на непълно работно време се е увеличила с 11% от 2008 г. насам и че заетостта на пълно работно време е намаляла с 2% за същия период, като в същото време принудителната заетост на непълно работно време е намаляла от 29,3% през 2013 г. на 27,7% през 2016 г., но все още представлява една четвърт от този вид договори;

Г.  като има предвид, че сегментацията на пазара на труда между постоянните и нетипичните работни места продължава да буди тревога, като в някои държави членки делът на договорите за временна заетост е между 10% и 20%, като процентът на преминаване към безсрочни договори е особено нисък, а временните работни места водят по-скоро към безизходна ситуация, отколкото средство по пътя към намирането на постоянни работни места; като има предвид, че това явление възпрепятства голям брой работници да се възползват от сигурна, сравнително добре платена работа и добри перспективи и създава разлики в заплащането между работниците на постоянен и на временен договор;

Д.  като има предвид, че макар да се наблюдава леко подобрение в равнището на младежката безработица, това ниво все още остава тревожно високо — 16,6% (18,7% в еврозоната); като има предвид, че съгласно проекта на съвместен доклад за заетостта младите хора са заети по-често в нестандартни и нетипични форми на заетост, включително временна заетост, принудителна заетост на непълно работно време и работни места с по-ниско заплащане; като има предвид, че през 2016 г. е имало 6,3 милиона млади хора на възраст 15—24 години, незаети с работа, учене или обучение (т.нар. група „NEET“); като има предвид, че държавите членки могат да предприемат мерки за справяне с младежката безработица чрез разработването и прилагането на нормативна уредба за пазара на труда, системи за образование и обучение и активни политики за пазара на труда, основаващи се на забраната за дискриминация по отношение на възраст във връзка с член 19 от ДФЕС и Директива 2000/78/ЕО на Съвета относно равното третиране в областта на заетостта;

Е.  като има предвид, че макар разликите между равнищата на безработица в отделните държави членки да са по-малки, те все още остават над равнището от преди кризата; като има предвид, че дълготрайната безработица остава над 50% от общата безработица в някои държави членки и възлиза на 46,6% в ЕС и на 49,7% в еврозоната; като има предвид, че равнището на безработица проследява само лицата, които нямат работа и активно са търсили работа през последните 4 седмици, а равнището на дълготрайната безработица измерва само дела на икономически активното население на възраст 15—74 години, което е безработно в продължение на 12 месеца или повече;

Ж.  като има предвид, че разликата в заетостта между жените и мъжете продължава да е налице и понастоящем възлиза на 11,6% в ЕС, като равнищата на заетост по полове са 76,9% при мъжете и 65,3 % при жените, като разликата е дори още по-голяма сред родените извън ЕС жени и жените от ромски произход; като има предвид, че разликата между жените и мъжете по отношение на заетостта на непълно работно време е дори още по-голяма, като възлиза на 23 процентни пункта през 2016 г. и дори надхвърля 30 процентни пункта в четири държави членки, като принудителната заетост на непълно работно време сред жените възлиза на 23,5%; като има предвид, че равнището на заетост при жените с поне едно дете на възраст под 6 години е с 9 процентни пункта по-ниско от равнището на заетост при жените без деца, а 19% от потенциално трудово активните жени в ЕС са били неактивни през 2016 г. поради полагане на грижи за деца или за недееспособни възрастни; като има предвид, че поради по-ниските равнища на заетост в еквивалент на пълно работно време жените страдат и от значителна разлика в заплащането — 16,3% за 2015 г. средно за ЕС, като тази разлика варира от 26,9% в Естония до 5,5% в Италия и Люксембург;

З.  като има предвид, че някои държави членки са изправени пред структурни предизвикателства на пазара на труда, например слабо участие, както и несъответствие на уменията и квалификацията; като има предвид, че е налице нарастваща необходимост от конкретни мерки за интеграция или реинтеграция на неактивната работна сила с цел да се отговори на потребностите на пазара на труда;

И.  като има предвид, че обществата в Европейския съюз застаряват (почти 20% от европейското население е на възраст над 65 години и според оценките този дял ще достигне 25% до 2050 г.), а коефициентът на възрастова зависимост нараства, което представляват допълнително предизвикателство за държавите членки и може да доведе до необходимост те да извършат корекции, за да продължат да гарантират добре финансирани и стабилни социалноосигурителни системи и системи за здравеопазване и дългосрочни грижи и за да отговорят на нуждата от предоставяне на формални и неформални грижи; като има предвид, че лицата, полагащи неформални грижи, са жизненоважни за обществото; като има предвид, че очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС-28 леко е намаляла през 2015 г., като е била оценена на общо 80,6 години (0,3 години по-малко спрямо 2014 г.) — 83,3 години за жените (0,3 години по-малко спрямо 2014 г.), и 77,9 години за мъжете (0,2 години по-малко спрямо 2014 г.); като има предвид, че това е първият спад на очакваната продължителност на живота в ЕС-28 след 2002 г., когато за пръв път имаше налични данни за очакваната продължителност на живота за всички държави членки, и този спад може да се наблюдава в повечето държави членки; като има предвид, че според Евростат все още не е възможно да се каже дали намаляването на очакваната продължителност на живота в периода между 2014 г. и 2015 г. е само временно, или ще продължи през идните години;

Й.  като има предвид, че демографските предизвикателства включват фактори като обезлюдяването и разпръснатостта на населението, които затрудняват растежа на засегнатите региони и застрашават икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС;

К.  като има предвид, че делът на преждевременно напусналите училище продължава да е около 20% в няколко държави членки, включително в Малта, Испания и Румъния, и все още е по-висок от целевата стойност за ЕС (10%) в Португалия, България, Италия, Унгария, Обединеното кралство и Гърция; като има предвид, че преждевременното напускане на училище представлява сложно предизвикателство на индивидуално, национално и европейско равнище; като има предвид, че неравностойната социално-икономическа среда, мигрантският произход и специалните нужди са най-значимите фактори, свързани със слабите резултати в областта на образованието и преждевременното напускане на училище, като се има предвид, че средният за ЕС дял на учениците със слаби постижения в науката в най-ниския социално-икономически квартил на учениците по PISA за 2015 г. е около 34 %, което е с 26 процентни пункта повече, отколкото в най-високия социално-икономически квартил;

Л.  като има предвид, че секторът на социалната икономика обхваща 2 милиона предприятия (10% от общия брой за ЕС), като в него са заети повече от 14 милиона души (около 6,5% от работниците в ЕС); като има предвид, че този сектор следва да изпълнява важна роля за посрещането на многобройните предизвикателства, пред които са изправени съвременните общества, не на последно място застаряването на тяхното население;

М.  като има предвид, че 80 милиона европейци са с увреждания; като има предвид, че прилагането на мерки за достъпност за тях продължава да изостава;

Н.  като има предвид, че макар да се наблюдава известен напредък по отношение на намаляването на бедността и на социалното изключване, все още съществуват групи в неравностойно положение в обществото и неприемливо голям брой европейци – 119 милиона, са изложени на риск от бедност или социално изключване, включително над 25 милиона деца (над 25% от всички деца в ЕС), а регионалните различия също продължават да съществуват в рамките на държавите членки и в Съюза като цяло, поради което ЕС значително изостава в стремежа към постигането на целта на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че неравенството в доходите продължава да нараства в две трети от всички държави — членки на ЕС; като има предвид, че в ЕС като цяло 20% от най-богатите домакинства получават дял от доходите, който е 5,1 пъти по-голям от дела на най-бедните 20% от населението, с тази разлика достига 6,5 пъти или повече в някои източно- и южноевропейските държави — почти два пъти повече спрямо някои от най-добре представящите се централноевропейски и скандинавски държави; като има предвид, че високите равнища на неравенство продължават да представляват пречка пред равните възможности в достъпа до образование, обучение и социална закрила и поради това са в ущърб на социалната справедливост, социалното сближаване и устойчивото икономическо развитие;

О.  като има предвид, че според публикацията на Комисията „Заетост и социално развитие в Европа през 2017 г.“ през 2015 г. е имало 118,8 милиона души, изложени на риск от бедност или социално изключване, с 1,7 милиона повече от равнището от 2008 г. и далеч под целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на числеността на тази група с 20 милиона души, като между държавите членки има големи различия, които варират от 5% или по-малко в Чешката република или Германия до около 20% в Гърция и Испания; като има предвид, че процентът на изложени на риск от бедност или социално изключване лица при децата (на възраст 0—17 години) през 2016 г. е бил 26,4%, по-висок от еквивалентните проценти при възрастните (16—64 години, 24,2%) и с почти 10 процентни пункта от процента при хората в напреднала възраст (65+, 18,3%); като има предвид, че броят на децата, засегнати от бедност, продължава да е тревожно висок в Европа — понастоящем над 25 милиона, и че въздействието на бедността върху децата може да трае цял живот и е води до омагьосан кръг, при който неравностойното положение се предава от поколение на поколение; като има предвид, че социалните политики са важни за постигането на сближаване и за приближаването на ЕС към неговите граждани;

П.  като има предвид, че бедността сред работещите продължава да се увеличава в Европа като цяло, като най-високите стойности са регистрирани в Испания (13,1%), Гърция (14%) и Румъния (18,6%), което показва, че заетостта сама по себе си невинаги е достатъчна, за да избави хората от бедността, и отразява различните модели на пазара на труда, включително заетост на непълно работно време и/или временна заетост, равнищата на заплащане и трудовата интензивност в домакинствата и лошите условия на труд; като има предвид, че ръстът на заплатите остава слаб в ЕС, като възлиза на по-малко от 1% през последните две години, а разликата във възнаграждението на заетите лица е доста сериозна в ЕС, като варира от 4,6 евро на отработен час в България до 43,3 евро на отработен час в Люксембург; като има предвид, че реалният ръст на заплатите изостава от средния ръст на производителността в 18 от 28-те държави членки, като изостава дори от намаляването на безработицата; като има предвид, че определянето на заплатите е въпрос от национална компетентност;

Р.  като има предвид, че образованието е ключов фактор за интеграцията на младите хора на пазара на труда и е преди всичко отговорност на държавите членки, макар и с подкрепа от Комисията; като има предвид, че висококачественото образование и обучение трябва да бъдат достъпни за всички, като се има предвид фактът, че равнището на заетост сред младите хора (на възраст 20—34 години) с висше образование е 82,8% в ЕС, с повече от 10 процентни пункта по-високо, отколкото сред лицата със средно образование; като има предвид, че професионалното обучение започва да се радва на повече доверие както от страна на младите европейци, така и от страна на предприятията, като признават техните способности; като има предвид, че обучението, придобито в неформална обстановка, също предоставя на европейците с важни умения за пазара на труда;

С.  като има предвид, че макар преходът към цифровизация да налага работниците да разполагат поне с основни цифрови умения, според оценките над 44% от населението на ЕС не притежава такива умения(19);

Т.  като има предвид, че съгласно член 168, параграф 1 от ДФЕС при разработването и изпълнението на всички съответни политики и дейности на Съюза следва да се осигури високо равнище на закрила на човешкото здраве. като има предвид, че това ще допринесе за социалното приобщаване, социалната справедливост и равенството; като има предвид, че научният и технологичен напредък, който е приветстван в годишния обзор на растежа (ГОР) за 2018 г., предоставя възможност да се открият по-добри, по-ефикасни и по-достъпни лечения и лекарствени продукти; като има предвид, че този напредък спомага да се гарантира, че хората, страдащи от определени хронични заболявания, ще бъдат в състояние да навлязат на пазара на труда или да продължат да работят много по-дълго; като има предвид, че понастоящем постигането на тази цел е поставено под въпрос поради високите цени на някои лекарства;

У.  като има предвид, че фискалната политика в държавите членки играе роля за стабилизирането на макроикономическата среда, като същевременно се следват и други цели, като например фискална устойчивост или преразпределение;

Ф.  като има предвид, че предоставянето и управлението на системите за социална сигурност е компетентност на държавите членки, която Съюзът координира, но не хармонизира;

Х.  като има предвид, че брутният разполагаем доход на домакинствата (БРДД) на глава от населението все още не се е възстановил и не е достигнал своето равнище от преди кризата в много държави членки, като в редица от тях неговата стойност е с 20—30 процентни пункта по-ниска в сравнение с 2008 г.;

Ц.  като има предвид, че капацитетът на икономиката на ЕС да стимулира дългосрочен растеж е по-нисък от този на нашите основни конкуренти; като има предвид, че според оценките на Комисията потенциалният растеж е около 1,4% в ЕС спрямо 2% в САЩ;

Ч.  като има предвид, че недекларираният труд лишава работниците от техните права и поощрява социалния дъмпинг, което има сериозни бюджетни последици и засяга неблагоприятно заетостта, производителността, качеството на труда и развитието на уменията, както и ефикасността и ефективността на системите за пенсионни права; като има предвид, че трябва да се полагат непрестанни усилия за превръщането на недекларирания труд в деклариран;

Ш.  като има предвид, че най-отдалечените региони са принудени да се справят с огромни трудности, свързани с техните специфични особености, които ограничават потенциала им за растеж; като има предвид, че в тези региони равнищата на безработица варират между 11,2% и 27,1%, като процентът на дълготрайно безработните е между 54,5% и 80,9%; като има предвид, че в тези региони безработицата сред младите хора е над 40%;

Щ.  като има предвид, че според изследванията на Eurofound участието на социалните партньори в изготвянето на националните програми за реформи постепенно се подобрява в повечето държави членки, макар и да продължава да има значителни различия при резултатите по отношение на качеството и ефективността на цялостното участие на националните социални партньори в процеса на европейския семестър;

AA.  като има предвид, че се очаква предстоящото изследване на Eurofound относно участието на социалните партньори в европейския семестър да отчете процес на консолидация и нарастващо съзнание, в съответствие с насока за заетостта № 7 относно подобряване на функционирането на пазарите на труда; при все това социалните партньори подчертават необходимостта от гарантиране на надлежното участие чрез улесняване на значими и своевременни консултации, обмен на мнения и коментари, както и даване на гласност на тяхното мнение;

1.  приветства годишния обзор на растежа за 2018 г., заедно с интегрирания европейски стълб на социалните права, като важна част от цялостната политика за качествена заетост, устойчив растеж и инвестиции, с цел увеличаване на производителността и заплатите, създаване на работни места, намаляване на неравенствата и бедността и подобряване на социалната закрила и достъпа до и качеството на обществените услуги; отчита факта, че годишният обзор на растежа се основава на стратегия за инвестиции, структурни реформи и отговорни публични финанси, която трябва да бъде съчетана с политики и мерки за изпълнение на принципите и целите на европейския стълб на социалните права; подчертава, че Комисията следва, в рамките на Европейския семестър, да усъвършенства процедурата за координация на политиките с цел по-добро наблюдение, предотвратяване и коригиране на неблагоприятните тенденции, които може да засилят неравенствата и да отслабят социалния напредък, като средство за изграждане на връзка между икономическата координация и заетостта и постиженията в социалната сфера; призовава държавите членки да следват приоритетите, установени в изследването и придружаващия съвместен доклад за заетостта, с цел техните национални политики и стратегии да насърчават растежа, устойчивото икономическо развитие, качествената заетост, социалното сближаване, както и социалната закрила и приобщаването; отбелязва, че е важно да се защитават правата на работниците и да се засилват позициите на служителите при договарянето;

2.  подчертава необходимостта от балансирани в социално и икономическо отношение структурни реформи, целящи постигането на социален рейтинг ААА чрез подобряване на приобщаващите политики за пазара на труда и в социалната сфера, с които се предприемат мерки във връзка с потребностите на работниците и уязвими групи, с цел да се стимулират инвестициите, да се създава качествена заетост, да се подпомага работната сила, за да придобива уменията, от които се нуждае, да се насърчават равните възможности на пазара на труда и справедливите условия на труд, да се повиши производителността на труда, да се подпомагат растежът на заплатите и устойчивите и адекватни системи за социална закрила, и да се подобри стандартът на живот за всички граждани; подчертава необходимостта да се укрепи благоприятната среда за предприятията и работниците с цел създаване на по-стабилна заетост, като същевременно се търси баланс между социалното и икономическото измерение, а решенията се вземат съвместно и на принципа на взаимното допълване; призовава държавите членки постепенно да изместят данъците от труда към други източници, без да се излагат на опасност социалната сигурност; призовава държавите членки да предприемат мерки за подобряване на социалните стандарти и за намаляване на неравенствата;

3.  подчертава, че социалният диалог и колективното договаряне са ключови инструменти за работодателите и синдикатите, за да се установи справедливо възнаграждение и условия на труд, и че силните системи за колективно договаряне повишават устойчивостта на държавите членки по време на икономическа криза; припомня, че правото на създаване на колективно договаряне е въпрос, който засяга всички европейски работници, и има жизненоважни последици за демокрацията и върховенството на закона, включително зачитането на основните социални права, и че колективното договаряне е основно европейско право, което европейските институции са задължени да зачитат в съответствие с член 28 от Хартата на основните права; в този контекст призовава за политики, които зачитат, насърчават и укрепват колективното договаряне и позицията на работещите в системите за определяне на заплатите, които играят решаваща роля за постигането на висок стандарт за условията на труд; счита, че това следва да бъде направено с оглед на подкрепа за съвкупното търсене и икономическото възстановяване, намаляване на неравенството в заплащането и борба с бедността на работещите;

4.  призовава за по-силна ангажираност в борбата срещу бедността и растящото неравенство и за засилване на социалните инвестиции с оглед на тяхната икономическа възвращаемост и социални ползи; припомня, че икономиките с по-висока степен на социални инвестиции са по-устойчиви на сътресения; призовава държавите членки и Комисията, в рамките на действащите правила на Пакта за стабилност и растеж, да осигурят възможност за публични социални инвестиции и, когато това е необходимо, за повече инвестиции в социална инфраструктура и за подкрепа за най-силно засегнатите лица с цел да се предприемат правилни мерки за решаване на проблема с неравенството, по-специално чрез системите за социална закрила, които осигуряват подходяща и добре насочена подкрепа за доходите; призовава Комисията да извършва, когато е приложимо, по-задълбочена оценка по въпроса кои видове разходи със сигурност може да се разглеждат като социални инвестиции;

5.  счита, че е важно да се насърчава междукултурният диалог с цел да се улесни навлизането на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, на пазара на труда и интегрирането им в обществото; изразява загриженост във връзка с продължаващото слабо участие на пазара на труда на етническите малцинства; призовава държавите членки в тази връзка да прилагат правилно Директива 2000/78/ЕО и Директива 2000/43/ЕО; припомня, че новодошлите носят със себе си нови умения и знания и призовава за по-нататъшното разработване и популяризирането на средства за предоставяне на многоезична информация за съществуващите възможности за формално и неформално учене, професионално обучение, стажове и доброволческа дейност;

6.  настоятелно призовава Комисията да полага усилия за подпомагане на хората, засегнати от определени заболявания, например хронични заболявания, да навлязат или да останат на пазара на труда; настоява, че пазарът на труда трябва да бъде ориентиран спрямо подобни положения и да стане по-гъвкав и недискриминационен, така че да се гарантира, че засегнатите хора също могат да допринасят за икономическото развитие на ЕС, като по този начин се намали натискът върху социалноосигурителните системи;

7.  приветства подкрепата на Комисията за инвестициите за повишаване на екологичната устойчивост, както и признаването на техния потенциал във всички сектори на икономиката; изразява съгласие, че подкрепата за прехода към кръгова и зелена икономика има висок нетен потенциал за създаване на работни места;

8.  приветства Междуинституционалната прокламация относно европейския стълб на социалните права и счита, че европейският семестър следва да подкрепя нейните 20 основни принципа, отнасящи се до равните възможности, достъпа до пазара на труда, справедливите условия на труд и социалната закрила и приобщаването, които следва да служат като отправна точка и препоръка при изпълнението на цикъла на европейския семестър за координация на икономическите политики, за да се постигне истински социален рейтинг ААА за Европа и да се създаде икономически растеж и предсказуемо, устойчиво финансово положение, подчинено на целите на икономическата политика и на политиката в областта на заетостта, като по този начин служи на главните, приоритетни цели на стратегията „Европа 2020“; посочва, че процесът на координация чрез европейския семестър е важно средство за консолидиране на европейското социално измерение, от което произтича социалният стълб; подчертава, че ЕССП представлява първа стъпка чрез изграждането на общ подход за защитата и развитието на социалните права в целия ЕС, което следва да бъде отразено в мерките, провеждани от държавите членки; поради това призовава Комисията да представи конкретни предложения за укрепване на социалните права чрез конкретни и специфични инструменти (законодателство, механизми за разработване на политики и финансови инструменти) и постигане на конкретни резултати; подчертава първенството на основните права;

9.  признава усилията за засилване на социалното измерение на европейския семестър; призовава за допълнителни действия за балансиране на социалните и икономическите приоритети и за подобряване на качеството на наблюдението и препоръки в социалната сфера;

10.  приветства новия набор от показатели, който предвижда 14 водещи показателя за наблюдение на резултатите на държавите членки по отношение на заетостта и в социалната област, наред с три основни измерения, определени в контекста на европейския стълб на социалните права;

11.  подчертава факта, че средно за ЕС при 11 от 14-те водещи показателя е отчетено подобрение през последната година, за която има данни, и това потвърждава постоянното подобряване на положението на пазара на труда и на социалното положение, което съпровожда икономическото възстановяване; отбелязва обаче, че е необходимо да се предприемат действия, за да се постигне възходящо социално сближаване по отношение на измеренията, определени в европейския стълб на социалните права, както е посочено от Комисията, и че анализът на водещите показатели показва поне една „критична ситуация“ за 17 от 28-те държави членки;

12.  признава, че въпреки подобренията в положението с икономиката и заетостта през последните години в ЕС като цяло, реализираните печалби не винаги се разпределят равномерно, тъй като броят на хората, засегнати от бедност и социално изключване, продължава да бъде твърде висок; изразява загриженост във връзка с нарастващите неравенства в ЕС и неговите държави членки, както и във връзка с увеличаващия се дял на работниците, изложени на риск от бедност – не само за работниците на непълно работно време, но и за работниците на пълно работно време; призовава Комисията и държавите членки да продължат с усилията за подобряване на условията за тези хора, както и да отдават по-голямо признание на работата и експертния опит на НПО, на организациите, които се борят с бедността, и на самите лица, живеещи в условия на бедност, като насърчават тяхното участие в обмена на добри практики; отбелязва, че високите равнища на неравенство водят до понижаване на икономическите резултати и на потенциала за устойчив растеж; подчертава факта, че интеграцията на трайно безработните лица чрез съобразени с индивидуалните потребности мерки е ключов фактор за воденето на борба срещу бедността и социалното изключване и за осъществяването на принос към устойчивостта на националните системи за социална сигурност; призовава да се създават и развиват партньорства, включващи всички съответни заинтересовани страни, за да се осигурят необходимите инструменти за по-ефективна реакция спрямо нуждите на пазара на труда, да се осигурят ефективни решения и да се предотврати дълготрайната безработица; подчертава необходимостта от прилагане на ефективни политики на пазара на труда с цел намаляване на дълготрайната безработица; счита, че държавите членки следва допълнително да подпомагат лицата, които нямат работа, като предоставят икономически и физически достъпни и качествени услуги за подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация, като същевременно бъдат защитени лицата, които не са в състояние да участват;

13.  призовава Комисията да взема под внимание целите за социално развитие, когато предлага препоръки за политиката в контекста на европейския семестър;

14.  отново изразява загриженост относно колебанията в равнищата на заетост и безработица в различните държави членки и предупреждава по-специално за обезпокоителното равнище на непълна заетост и скрита безработица; изразява особена загриженост във връзка с високото равнище на младежка безработица, която е над 11% в ЕС, с изключение на няколко държави членки – Австрия, Чешката република, Нидерландия, Унгария, Малта и Германия; счита за особено тревожно високото равнище на незаетите с работа, учене или обучение лица (NEET) и на преждевременно напусналите училище, което продължава да се наблюдава в няколко държави; приветства във връзка с това увеличаването на финансирането за Инициативата за младежка заетост с 2,4 милиарда евро за периода 2017—2020 г.; подчертава, че при необходимост следва да бъде разгледана възможността за предоставяне на допълнителни средства на равнище ЕС за инициативата и че държавите членки следва да гарантират, че гаранцията за младежта е изцяло отворена за всички групи, включително за уязвими лица; припомня Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС?“;

15.  споделя виждането на Комисията, че „системите за социална закрила следва да гарантират правото на обезщетения за гарантиране на минимален доход“; призовава държавите членки да определят подходящ минимален доход над прага на бедността в съответствие с националното законодателство и практики и с участието на социалните партньори, както и да гарантират, че той е достъпен за всички хора и че е насочен към най-нуждаещите се; счита, че за да бъдат ефективни в борбата срещу бедността, схемите за минимален доход следва да бъдат придружени от достъп до качествени и достъпни обществени блага и услуги и от мерки за насърчаване на равните възможности и за улесняване на навлизането или повторното навлизане на пазара на труда за хората в уязвимо положение, ако те са в състояние да работят;

16.  призовава Комисията да създаде европейски социалноосигурителен номер с цел да се улесни обменът на информация, да се предостави на хората информация за техните текущи и минали права, както и да се предотвратят злоупотреби;

17.  припомня на Комисията, че достъпът до социална закрила е от основно значение за създаването на справедливи условия на труд и че след консултациите със социалните партньори трябва да бъдат изработени конкретни предложения, за да се гарантира, че всички хора във всички форми на заетост натрупват социалноосигурителни права, включително адекватни пенсии;

18.  призовава Комисията, чрез Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и европейския семестър, да увеличи усилията си в подкрепа на всеобхватните публични политики в държавите членки, съсредоточени върху осигуряването на по-гладък преход от образование и (дълготрайна) безработица към работа и призовава по-специално за пълното прилагане на мерките на национално равнище, очертани в препоръката на Съвета относно интеграцията на трайно безработните лица на пазара на труда(20); призовава държавите членки и Комисията да насърчават ученето през целия живот, особено за по-възрастните работници, за да им помогнат да адаптират своите умения и да способстват за тяхната пригодност за заетост;

19.  изразява загриженост относно все още високите равнища на бедност в Европа почти десет години след началото на кризата и последвалото разделение между поколенията, включително в държавите членки с по-нисък дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване; изразява особено безпокойство във връзка с увеличаващите се равнища на детската бедност и на бедността сред работещите в няколко държави членки въпреки макроикономическото възстановяване през последните години; отбелязва, че в над една трета от държавите членки се наблюдава критична ситуация по отношение на дела на децата, които участват в грижи и образование в ранна възраст; призовава Комисията да подкрепи държавите членки при планирането и изпълнението на структурните реформи, като извърши оценка на тяхното социално въздействие и въздействие върху разпределението;

20.  отправя искане към Комисията и към държавите членки да приемат всички необходими мерки за драстично намаляване на бедността в Европа и по-специално за представяне на конкретни предложения с цел поставяне на децата в центъра на съществуващите политики за облекчаване на бедността в съответствие с препоръката на Комисията относно инвестициите в децата и като се вземат предвид подготвителните действия, установени с бюджета на ЕС за 2017 г. и 2018 г., и съответните резолюции на ЕП, като се гарантира, че са въведени мерки, които ще позволят на всяко дете, изложено на риск от бедност, да има достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, приемливо жилищно настаняване и подходящо хранене; подчертава необходимостта държавите членки да приемат национални планове за намаляване на детската бедност, в които да се обърне специално внимание на ограниченото въздействие на социалните плащания за намаляване на риска от бедност;

21.  приветства поставения в годишния обзор на растежа за 2018 г. акцент върху подходящото социално жилищно настаняване и другите помощи за жилищно настаняване като основни услуги, включително защитата на хората в уязвимо положение от необосновано принудително изгонване от жилището и налагане на възбрана, и предприемането на мерки за решаване на проблема с бездомността; призовава за засилено наблюдение на бездомността и изключването от жилищно настаняване в рамките на семестъра и представяне на препоръки при необходимост;

22.  приветства предложението на Комисията за директива за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз, която заменя сега действащата Директива относно писмената декларация;

23.  подчертава по-високото равнище на безработица сред младите хора и нискоквалифицираните работници в сравнение с възрастните висококвалифицирани работници; призовава Комисията и държавите членки да ускорят изпълнението на новата програма за умения, която има за цел да повиши квалификацията на хората със специфични проблеми по отношение на уменията и да спомогне за тяхната реинтеграция на пазара на труда;

24.  призовава Комисията и държавите членки да положат максимални усилия за инвестиране във икономически и физически достъпно и висококачествено образование и обучение, в поддържащ иновациите растеж на производителността на труда, в активни политики на пазара на труда, в социално приобщаване и в интеграция на пазара на труда и в по-ефективни и персонализирани публични и частни служби по заетостта — като вземат предвид разликите в доходите в географско и демографско отношение в рамките на отделните региони и държави — за да се гарантира, че придобитите умения ще отговарят на търсенето на пазара на труда, ще осигурят възможности на хората и ще ги интегрират на пазара на труда, и за да се намали броят на преждевременно напусналите училище; в тази връзка подчертава нарастващото търсене на цифрови и други преносими умения и настоява, че развиването на тези умения е неотложно и особено необходимо и следва да обхваща всички социални групи, с особено внимание към нискоквалифицираните работници и младите хора; подчертава важността на инициативите в подкрепа на дългосрочната мобилност на учащи се и млади хора, завършили степени на образование или професионално обучение, което ще даде възможност за развитие на квалифицирана и мобилна работна сила в секторите с потенциал;

25.  счита, че взаимното признаване на квалификациите ще е от полза за преодоляване на несъответствието между недостига на умения на европейския пазар на труда и търсещите работа лица, по-специално младите хора; посочва, че квалификацията и уменията, придобити в контекста на неформалното и самостоятелното учене, са важни, доколкото подобряват пригодността за заетост на младите хора и на хората, които са били извън пазара на труда, защото е трябвало да полагат грижи за други хора; поради това подчертава, че е важно да се създаде система за валидиране на неформалните и самостоятелните форми на придобиване на знания и опит, по-специално когато са придобити чрез доброволчество; приветства факта, че в годишния обзор на растежа Комисията е взела под внимание важността на признаването на тези умения за целите на новата европейска програма за умения; призовава Комисията и държавите членки да подобрят професионалното обучение и да засилят ученето в процеса на работа, включително качественото чиракуване;

26.  призовава държавите членки да подкрепят програмите за стажове и пълноценно да използват наличните средства по „Еразъм +“ за стажанти с цел да се гарантира качеството на този вид обучение и то да стане по-привлекателно; насочва вниманието на Комисията към необходимостта от насърчаване на използването на тази програма от младите хора в най-отдалечените региони, както се посочва в съобщението на Комисията, озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“;

27.  насърчава държавите членки да увеличат своите усилия за прилагането на специфичните за всяка държава препоръки относно образованието и младежта, както и да насърчават обмена на най-добри практики;

28.  призовава Комисията и държавите членки да продължат инициативите, насочени към увеличаване на достъпа до по-добро образование, квалификация и заетост, и да гарантират по-силен акцент върху зелената и кръговата икономика в цялата си дейност в областта на уменията;

29.  счита, че подготвената за бъдещето програма за уменията следва да включва обучение за устойчивост и да бъде част от по-широк размисъл относно професионалната грамотност в контекста на нарастващата цифровизация и роботизация на европейските общества, като се акцентира не само върху икономическия растеж, но и върху личностното развитие на учащите, подобреното здраве и благосъстоянието;

30.  приветства съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г. относно укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура (COM(2017)0673), което включва амбициозни цели в областта на образованието, по-специално за създаване на европейско образователно пространство и за подобряване на изучаването на езици в Европа;

31.  припомня, че творческите индустрии са сред най-предприемчивите сектори и че творческото образование развива преносими умения, като например творческо мислене, умения за решаване на проблеми, способност за работа в екип и находчивост; призовава изкуствата и творческото обучение да бъдат включени в образованието в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), като се има предвид тясната връзка между творческото мислене и иновациите; припомня освен това потенциала на културния и творческия сектор за запазване и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие и за икономическия растеж, иновациите и заетостта, особено за младежката заетост; подчертава, че по-нататъшното насърчаване на инвестициите в културния и творческия сектор може да допринесе в значителна степен за инвестициите, растежа, иновациите и заетостта; поради това призовава Комисията да вземе предвид възможностите, които предлага целият културен и творчески сектор, включително по-специално неправителствените организации и малките сдружения, например в рамките на инициативата за младежка заетост;

32.  припомня необходимостта от насърчаване на момичетата и младите жени да завършват образование в областта на ИКТ и призовава държавите членки да насърчават момичетата и младите жени да изучават учебни предмети в областта на НТИМ, като се обхващат също така изкуствата и хуманитарните науки, както и да увеличат представителството на жените в областта на НТИМ;

33.  призовава държавите членки и Комисията да предприемат всички необходими мерки, съгласно принципа на субсидиарност, за подобряване на услугите и законодателството, които са от значение за реалното равновесие между професионалния и личния живот и за равенството между половете; призовава за разработването на достъпни, качествени и финансово приемливи услуги в областта на грижите и образованието в ранна възраст, както и за създаването на благоприятни условия за родителите и лицата, полагащи грижи, като се даде възможност за изгодно ползване на отпуск по семейни причини и гъвкав режим на работа, при което се използва потенциалът на новите технологии, гарантира се социална закрила и се осигурява подходящо обучение, когато е необходимо; подчертава обаче необходимостта от облекчаване на тежестта на задължителното полагане на грижи от членове на семейството и призовава за създаването на регулиран сектор на домашните работници и лицата, полагащи грижи, което ще улесни постигането на равновесие между професионалния и личния живот, като същевременно ще допринесе за създаването на работни места; подчертава в тази връзка потенциала на публично-частните партньорства и важната роля на доставчиците на социални услуги и предприятията в областта на социалната икономика; настоятелно подчертава необходимостта от наблюдение на напредъка по социалните въпроси и въпросите, свързани с пола, от включване на свързаните с пола аспекти и от отчитане на въздействието на реформите с течение на времето;

34.  призовава Комисията и държавите членки да въведат цели относно грижите за възрастни хора, лица с увреждания и други зависими лица, подобни на целите от Барселона, придружени от инструменти за наблюдение, за да се гарантира тяхното изпълнение; призовава Комисията и държавите членки да разработят стандарти за качество за всички услуги, свързани с полагането на грижи, включително за тяхната наличност и икономическа и физическа достъпност; призовава държавите членки и Комисията да приемат заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) относно засилването на подкрепата и грижите за независим живот, предоставяни в рамките на общността, както и да разработят ясна стратегия и сериозни инвестиции за развитието на модерни качествени услуги в рамките на общността и за увеличаването на подкрепата за лицата, полагащи грижи, особено за полагащите грижи членове на семейството;

35.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят качеството на труда по отношение както на условията на труд и здравословните и безопасни условия, така и на заплатите, даващи възможност за достоен живот и семейно планиране; подчертава колко е важно да се предприемат ефективни мерки срещу недекларирания труд чрез включването на социалните партньори и налагането на подходящи глоби; настоятелно призовава държавите членки да удвоят усилията си за превръщане на недекларирания труд в деклариран чрез укрепване на техните механизми за инспекция на труда и въвеждане на мерки, които позволяват на работниците да преминат от неофициалната към официалната икономика; припомня на държавите членки съществуването на платформата за недеклариран труд, в която те следва да участват активно, като я използват за обмен на най-добри практики и с цел борба срещу недекларирания труд, дружествата „пощенска кутия“ и фиктивната самостоятелна заетост, които застрашават качеството на труда и достъпа на работниците до системите за социална закрила, както и националните публични финанси, като водят до нелоялна конкуренция между европейските предприятия; приветства новите инициативи, предложени от Комисията, като например започването на обществена консултация относно Европейски орган по въпросите на трудовия пазар и относно европейски социалноосигурителен номер; призовава държавите членки да осигурят на инспекторатите по труда или на другите имащи отношение публични органи адекватни ресурси за справяне с проблема на недекларирания труд, да разработят мерки, за да се даде възможност на работниците да преминат от сивата към официалната икономика, да подобрят трансграничното сътрудничество между службите за инспекция и електронния обмен на информация и данни, за да се подобри ефективността на проверките, имащи за цел борба със социалните злоупотреби и недекларирания труд и тяхното предотвратяване, както и да се намали административната тежест;

36.  призовава държавите членки да гарантират, че активните политики на пазара на труда са ефикасни и ефективни и са разработени по такъв начин, че да подкрепят мобилността между секторите и преквалификацията на работниците – въпроси, които ще стават все по-важни в процеса на приспособяване на нашите пазари на труда към цифровото преобразуване на нашите икономики;

37.  подчертава потенциала на МСП и на социалните предприятия за създаването на работни места и за икономиката като цяло; счита, че е от съществено значение да се извърши оценка на високия процент фалити на новосъздадени предприятия, за да се извлекат поуки за бъдещето, и да се оказва подкрепа на предприемачеството, включително чрез разработване и подкрепа на моделите на социалната и на кръговата икономика; счита за важно освен това да се подобри стопанската среда чрез премахване на административните тежести и адаптиране на изискванията, да се подобри достъпът до финансиране и да се подкрепи разработването на данъчни модели и опростени процедури за спазване на данъчното законодателство, които да благоприятстват МСП, предприемачите, самостоятелно заетите лица, микропредприятията, новосъздадените предприятия и предприятията от социалната икономика, и да се предотврати избягването на данъци и липсата на регистри с надеждна информация за определянето на данъчните основи и на действителните им собственици; призовава държавите членки да разработят политики, които да стимулират отговорна и ефективна култура на предприемачество сред младите хора от ранна възраст, като им предоставят възможности за стажове и посещения на предприятия и подходящи знания за предотвратяване на фалити; в този контекст настоятелно призовава Комисията да продължи програмата „Еразъм за млади предприемачи“; призовава държавите членки да подкрепят сдружения и инициативи, които помагат на младите предприемачи да разработват иновативни проекти;

38.  подчертава, че социалното предприемачество е разрастваща се сфера, която може да стимулира икономиката, като същевременно намали лишенията, социалното изключване и други обществени проблеми; поради това счита, че обучението по предприемачество следва да включва социално измерение и да засяга теми като справедливата търговия, социалните предприятия и алтернативните бизнес модели, включително кооперациите, за да се полагат усилия за изграждането на социална, приобщаваща и устойчива икономика;

39.  изтъква, че предприятията от социалната икономика са имали изключително важна роля за свеждане до минимум на въздействието от кризата; поради това подчертава необходимостта от оказване на повече подкрепа на тези предприятия, особено по отношение на достъпа до различни форми на финансиране, включително европейските фондове, и от намаляване на административната тежест за тях; подчертава, че е необходимо да бъде създадена правна рамка за тези предприятия, която признава техните дейности в ЕС и предотвратява нелоялната конкуренция; изразява съжаление поради факта, че оценката на техните дейности не е намерила отражение в годишния обзор на растежа, както беше поискано от Парламента;

40.  признава, че жените продължават да не са достатъчно представени на пазара на труда; счита в тази връзка, че гъвкавите трудови договори, включително доброволните договори за временна заетост или на непълно работно време, може да играят важна роля за увеличаването на степента на участие на групи, които иначе биха били изключени от пазара на труда, в това число и жените;

41.  призовава Комисията и държавите членки да инвестират в научните изследвания и да насърчават развитието на нови производствени технологии и услуги в рамките на един справедлив преход; подчертава техния потенциал за повишаване на производителността и устойчивостта, за създаване на нова качествена заетост и за стимулиране на растежа в дългосрочен план;

42.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават инвестициите в сектора на научноизследователската и развойна дейност в съответствие със стратегията „Европа 2020“; счита, че инвестициите в този сектор допринасят за повишаване на конкурентоспособността и производителността на икономиката и с това способстват за създаване на устойчиви работни места и за повишаване на заплатите;

43.  подчертава, че е важно да се гарантира достъпът до широколентов интернет във всички региони, включително селските райони и регионите със сериозни и постоянни природни и демографски проблеми, с цел хармонично развитие в целия ЕС;

44.  счита, че демографският спад, който засяга регионите на ЕС в различна степен, е сред сериозните пречки пред растежа в ЕС, което изисква различни подходи и ангажименти; призовава Комисията и държавите членки да въведат мерки с цел справяне с това предизвикателство; подчертава факта, че демографският спад изисква цялостен подход, който следва да включва адаптирането на необходимата инфраструктура, качествени работни места с достойно заплащане и подобряването на обществените услуги и доброволни, гъвкави работни договорености, които следва да бъдат съпътствани от адекватна сигурност на работното място и достъпна социална закрила;

45.  приветства факта, че Комисията включи необходимостта от предоставяне на статистически данни относно демографските предизвикателства, като обезлюдяването или разпръснатостта на населението, в своята Европейска статистическа програма; счита, че тези данни ще осигурят точна представа за проблемите, пред които са изправени тези региони, като ще позволи намирането на по-добри решения; призовава Комисията да вземе предвид тези статистически данни, когато подготвя бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР);

46.  припомня, че повишаването на очакваната продължителност на живота изисква адаптирането на пенсионните системи, за да се гарантира тяхната устойчивост и добро качество на живот за възрастните хора; подчертава, че това може да се постигне чрез намаляване на степента на икономическа зависимост, включително чрез предлагане на подходящи условия на работа, така че да се даде възможност на желаещите да работят по-дълго, чрез оценяване — на равнището на държавите членки и заедно със социалните партньори — на необходимостта от поставяне на законовата и на действителната възраст на пенсиониране върху устойчива основа с оглед на нарасналата средна продължителност на живота и на годините на осигурителен стаж, чрез предотвратяване на ранното напускане на трудовия пазар, както и чрез предоставяне на възможности за младите хора, бежанците и мигрантите на пазара на труда; призовава Комисията да помогне на държавите членки при укрепването на публичните и професионалните пенсионни системи и при създаването на кредити за полагане на грижи с цел компенсиране на изгубени осигурителни вноски на жени и мъже поради отговорностите им, свързани с отглеждане на деца и продължително полагане на грижи, като инструмент за премахване на разликата между пенсиите на жените и мъжете и за осигуряване на подходящ доход след пенсионирането, който е над прага на бедност, и на достоен и независим живот;

47.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат политиката на активен живот на възрастните хора, социално приобщаване на възрастните хора и солидарност между поколенията; припомня, че здравните системи с по-висока степен на икономическа ефективност и дългосрочни грижи, които гарантират своевременен достъп до качествена профилактика и здравни грижи на достъпна цена, са от основно значение и за производителността;

48.  счита, че политиката на сближаване, в качеството ѝ на основна инвестиционна политика на Европейския съюз, доказа своята ефективност за намаляване на неравенствата, засилване на приобщаването и намаляване на бедността, поради което следва да получи по-голямо финансиране в бъдещата многогодишна финансова рамка; счита, че ЕСФ следва да се запази като основен инструмент на ЕС за интеграция и реинтеграция на работници на пазара на труда, за подкрепа на мерки за социално приобщаване и борба с бедността и неравенствата, както и за подпомагане на прилагането на европейския стълб на социалните права; призовава Комисията да укрепи ЕСФ, за да спомогне за прилагането на европейския стълб на социалните права в следващата МФР;

49.  подчертава необходимостта ЕФСИ да подкрепя растежа и заетостта във високорискови инвестиционни проекти и да предприеме мерки за борба с младежката и дълготрайната безработица; изразява обаче загриженост относно огромния дисбаланс в използването на фонда между ЕС–15 и ЕС–13; подчертава също така ролята на Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) за насърчаването на високо равнище на качествена и устойчива заетост, за гарантирането на подходяща и достойна социална закрила и за борба срещу социалното изключване и бедността;

50.  настоятелно призовава държавите членки да преценят дали могат да намалят данъците върху основни стоки, особено храни – стъпка, която е една от основните мерки за социална справедливост;

51.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за по-нататъшно включване на хората с увреждания в пазара на труда чрез премахване на законодателните пречки, борба с дискриминацията и адаптиране на работните места, както и чрез създаване на стимули за наемането им на работа; припомня, че наличието на адаптирана работна среда за хората с увреждания, тяхното интегриране във всички степени на образованието и обучението, както и целевата финансова подкрепа са важни мерки, които ще им помогнат да участват пълноценно в пазара на труда и в обществото като цяло; призовава Комисията да включи в набора от социални показатели и показатели относно труда също и социалното приобщаване на хората с увреждания;

52.  приветства включването на правата на хората с увреждания в предложението за нови насоки за политиките за заетост в държавите членки, приложени към годишния обзор на растежа за 2018 г.; призовава обаче тези разпоредби да включват конкретни мерки за постигане на заявените цели в съответствие със стандартите на ЕС и на задълженията на държавите членки в рамките на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ).

53.  насърчава държавите членки да приложат необходимите мерки за социалното приобщаване на бежанците и на хората от етническите малцинства или с мигрантски произход;

54.  подчертава факта, че липсата на съответствие между търсенето и предлагането на работна ръка е проблем, който засяга работодателите във всички региони на ЕС, включително най-развитите, и не може да бъде решен чрез несигурна или нестабилна заетост; призовава Комисията и държавите членки да насърчават мерките за улесняване на мобилността на работниците между различните работни места, сектори и местонахождения, с цел да се задоволи търсенето на работна ръка както в по-слабо развитите, така и в по-добре развитите региони, като същевременно се гарантират стабилност и достойни условия на труд и създаване на възможности за професионален напредък и повишение; признава, че трудовата мобилност в рамките на ЕС между държавите членки спомага за това търсенето да отговаря на предлагането; освен това призовава Комисията и държавите членки да отделят специално внимание на уникалните обстоятелства за трансграничните работници и работниците в периферните и най-отдалечените региони;

55.  изразява съжаление, че въпреки многобройните искания от страна на Европейския парламент най-отдалечените региони все още не са включени в годишния обзор на растежа; настоятелно призовава Комисията — с цел гарантиране на равенство между регионите и по-нататъшно сближаване във възходяща посока, което беше обсъждано многократно — да засили прилагането на член 349 от ДФЕС с цел да се даде тласък на интегрирането в ЕС на най-отдалечените региони; подчертава, че е необходимо да се запази специалното внимание към най-отдалечените региони, не само по отношение на разпределянето на средствата, но и предвид въздействието, което европейските политики може да имат върху тяхното социално положение и техните равнища на заетост;

56.  подчертава факта, че през периода 2014—2016 г. реалният ръст на заплатите изостава от ръста на производителността независимо от подобренията на пазара на труда; припомня, че ръстът на реалните работни заплати в резултат на повишаването на производителността е от решаващо значение за преодоляване на неравенствата;

57.  подчертава ролята в рамките на процеса на реформи на социалните партньори като основни заинтересовани страни, на националните практики на социален диалог и на гражданското общество, както и на добавената стойност от включването им в изготвянето, планирането и прилагането на реформите; подчертава, че ефективното участие на социалните партньори в разработването на политики ще им позволи да се чувстват по-ангажирани с националните реформи, приети в резултат на специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър, и в крайна сметка ще засили тяхната ангажираност с резултатите; поради това призовава Комисията да предложи насоки за такова подходящо участие на всички съответни заинтересовани страни; подкрепя становището, че новите форми на заетост на глобализирания пазар изискват нови форми на социален и граждански диалог, и призовава Комисията и държавите членки да подкрепят създаването на тези нови форми на социален диалог и закрилата на тези нови форми на заетост; подчертава, че всички работници трябва да бъдат информирани за своите права и да бъдат защитени в случай на подаване на сигнали с цел докладване на неправомерни практики; счита, че за да вървим към сближаване във възходяща посока, следва да се води социален диалог на всеки етап от процеса на европейския семестър; потвърждава, че държавите членки трябва да помагат на хората да изградят уменията, необходими на пазара на труда;

58.  подчертава, че съгласно набора от показатели на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) и на стратегията „Европа 2020“ разпределението на уменията сред работната сила е съответствало до голяма степен на изискванията за квалификация на пазара на труда през 2016 г. и че предлагането на работна ръка е превишавало търсенето за всички видове квалификация, като е било особено високо при работниците с ниско или средно равнище на квалификация; подчертава, че прогнозите на Cedefop показват паралелно нарастване на уменията както при търсенето, така и при предлагането до 2025 г., като се очаква равнищата на уменията да се променят по-бързо за работната сила, отколкото тези, които се изискват от пазара на труда; поради това призовава Комисията и държавите членки внимателно да оценят отново трудностите при достъпа до пазара на труда; изразява загриженост относно увеличаването на равнището на свръхквалификация (25% през 2014 г.);

59.  подчертава, че дискриминацията по пол, като например разликата в заплащането на мъжете и жените или разликата в равнищата на заетост между мъжете и жените, продължава да е голяма, като средното брутно почасово възнаграждение на служителите мъже е с около 16% по-високо от това на служителите жени; подчертава, че тези различия се дължат на недостатъчния дял на жените в добре платени сектори, дискриминацията на пазара на труда, както и големия брой на жените, работещи на непълно работно време; настоятелно подчертава, че е необходим допълнителен напредък, за да се намалят тези различия; в този контекст напомня на Комисията да въведе в стратегията „Европа 2020“ стълб, посветен на равенството между половете, както и всеобхватна цел за равенство между половете;

60.  призовава държавите членки да включат свързаното с пола измерение и принципа на равенство между жените и мъжете в националните си програми за реформи и програми за стабилност и сближаване чрез поставянето на цели по отношение на качеството и разработването на мерки за преодоляване на продължаващата неравнопоставеност между половете;

61.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0355.
(3) ОВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 5.
(4) ОВ CE 236, 12.8.2011 г., стр. 57.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0451.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0418.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0403.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0360.
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0260.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0073.
(11) Приети текстове, P8_TA(2017)0039.
(12) Приети текстове, P8_TA(2017)0010.
(13) Приети текстове, P8_TA(2016)0338.
(14) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 157.
(15) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 19.
(16) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 48.
(17) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130.
(18) OВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 40.
(19) Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, Европейска комисия.
(20) ОВ С 67, 20.2.2016 г., стр. 1.

Последно осъвременяване: 6 ноември 2018 г.Правна информация - Политика за поверителност