Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2116(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0121/2018

Внесени текстове :

A8-0121/2018

Разисквания :

PV 16/04/2018 - 25
CRE 16/04/2018 - 25

Гласувания :

PV 17/04/2018 - 6.4
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0095

Приети текстове
PDF 582kWORD 66k
Вторник, 17 април 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури
P8_TA(2018)0095A8-0121/2018

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури — поощряване на производството на богати на протеин растения и бобови растения в рамките на европейския селскостопански сектор (2017/2116(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г., озаглавена „Дефицит на протеинови култури в ЕС: намиране на решение на един отдавна съществуващ проблем?“(1),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (регламент „Омнибус“) (COM(2016)0605), и свързаното с него изменение, което цели включване в рамките му на искане до Комисията за публикуване на „протеинов план“ до края на 2018 г.(2),

—  като взе предвид Европейската декларация относно соята, представена на 12 юни 2017 г. пред Съвета по селско стопанство от Германия и Унгария и подписана след това от 14 държави членки(3),

—  като взе предвид Решение на Съвета 93/355/ЕИО от 8 юни 1993 г. относно сключването на Меморандум за разбирателство между Европейската икономическа общност и Съединените американски щати относно някои маслодайни семена в рамките на ГАТТ(4),

—  като взе предвид документа, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, в частност включените цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) №2, 12 и 15,

—  като взе предвид решението, взето от Общото събрание на ООН по време на 68-ото му заседание за официално обявяване на 2016 година за „Международна година на бобовите култури“ (AIL), под егидата на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО)(5),

—  като взе предвид проучването, възложено от Тематичен отдел Б на Парламента по искане на комисията по земеделие и развитие на селските райони, озаглавено „Ролята на протеиновите култури за опазването на околната среда в рамките на новата обща селскостопанска политика“(6),

—  като взе предвид изслушването, проведено в Парламента на тема „Подобряване на доставките на протеини в Европа“,

—  като взе предвид декларацията по проекта „Дунавска соя“ от 19 януари 2013 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0121/2018),

А.  като има предвид, че Европейският съюз страда от сериозен недостиг на растителни протеини поради потребностите на животновъдния сектор, който зависи от внос на фуражи от трети държави — положение, при което за съжаление се наблюдава слабо подобрение, въпреки многобройните изявления за намерения и инициативи по този въпрос в продължение на повече от 15 години и въпреки използването на странични продукти от производството на биогорива в храните за животни; като има предвид, че текущото положение, белязано от вноса на растителни протеини (основно соя) от Южна Америка, е неустойчиво и показва, че следва да предприемем по-енергични действия, по-специално за повишаване на устойчивостта на този внос;

Б.  като има предвид, че е от съществено значение да се намали огромната зависимост на Съюза от вноса на протеинови култури, които се използват предимно за фуражи; като има предвид, че освен въздействието върху околната среда в регионите, в които се произвежда соя, настоящата ситуация носи големи рискове, особено за сектора на животновъдството на ЕС, тъй като нестабилността на цените на международните пазари е нараснала значително;

В.  като има предвид, че Европейският парламент многократно е изразявал становището си относно протеините и необходимостта от въвеждане на европейски план за протеините, без инициативите му да са били действително последвани от ефекти, които биха могли да променят европейската зависимост по отношение на доставките на растителни протеини;

Г.  като има предвид, че поради възникването на кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата бе наложена с право европейска забрана за използването във фуражите на протеини, добити от бозайници(7), но това доведе до рязко увеличаване на вноса на соя от Латинска Америка;

Д.  като има предвид, че в резултат на това Съюзът отделя едва 3% от обработваемата площ за протеинови култури и внася над 75% от доставките на растителни протеини, главно от Бразилия, Аржентина и САЩ;

Е.  като има предвид, че секторите на животновъдството в Съюза са изключително чувствителни към нестабилността на цените и нарушаването на конкуренцията и са зависими от вноса на достъпни и висококачествени растителни протеини, което представлява истинско предизвикателство за европейските земеделски стопанства;

Ж.  като има предвид, че от европейските протеинови култури се създават маслодайни странични продукти, които могат да допринасят за кръговата икономика и да бъдат ценни за консумация от човека, възобновяема енергия или производство на екологосъобразни химични продукти; като има предвид, че комбинираното производство на протеини и странични продукти в Европа позволява да се намали вносът на генетично модифицирани протеини и на биогорива, които допринасят за обезлесяване;

З.  като има предвид, че проблемът с растителните протеини, използвани при храненето на животните, твърде често е анализиран през призмата на богатите на протеини вещества, във връзка с нашия недостиг на растителни протеини и с търсенето на суровини, които да допълват фуражната дажба на отглежданите животни;

И.  като има предвид, че е необходимо да бъде направен по-цялостен анализ на въпроса за растителните протеини в Европа, с цел осигуряване на дългосрочна стратегия и максимален брой инструменти за по-ефективни действия за намаляване на нашата зависимост от внесени растителни протеини; като има предвид, че тази стратегия е средство за преход към по-устойчиви системи за хранително-вкусова промишленост и за земеделие;

Й.  като има предвид, че протеините, подобно на енергията, са съществен и необходим елемент от нашето хранене и може да бъдат набавяни в растителна или животинска форма;

К.  като има предвид, че растителните протеини са в центъра на предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност и суверенитет (за храна и фуражи), опазването на околната среда, затоплянето на климата и енергията от възобновяеми източници; като има предвид, че те са изключително важни за живота и съществуват във всички храни, консумирани както от човека, така и от животните;

Л.  като има предвид, че общото европейско производство на богати на протеини суровини нарасна между 1994 г. и 2014 г. от 24,2 на 36,3 милиона тона (+ 50%), но в същото време потреблението се увеличи от 39,7 милиона тона на 57,1 милиона тона (+ 44%); като има предвид, че следователно общият протеинов дефицит на Съюза (20,8 тона през 2014 г.) се увеличава; като има предвид, че световният пазар на растителни протеини, свързан с този на соята и на соевия шрот, се разрасна значително през последните 50 години, а потреблението на тези суровини се е повишило във всички държави — членки на ЕС, като потреблението на соя нараства от 2,42 милиона тона през 1960 г. на почти 36 милиона тона днес; като има предвид, че животновъдният сектор в ЕС е силно зависим от вноса на соя и соев шрот от трети държави, особено от Южна Америка; като има предвид, че за търсенето на соя в ЕС се използва площ от почти 15 милиона хектара, от които 13 милиона хектара са в Южна Америка;

М.  като има предвид, че отглеждането на протеинови култури води до значителна добавена стойност за околната среда, която не е застрашена от свързаното с тях използване на продукти за растителна защита;

Н.  като има предвид, че през последните години Китай стана най-големият вносител на соя в световен мащаб и създаде своя истинска и непрозрачна стратегия за сигурност на доставките си, разположена извън традиционните пазарни механизми и основана на договори за производство с най-големия световен доставчик на соя, Бразилия, и инвестира масивно на място, в ущърб на околната среда, в инфраструктура за производството, преработката (раздробяване) и пристанищния транспорт; като има предвид, че тази стратегия за интернационализация на китайските агро-индустриални сектори би могла да окаже въздействие върху текущите доставки за пазара на соя и маслодайни култури в ЕС, който също е важен клиент на Бразилия, и да застраши стабилността на пазарите на Съюза;

О.  като има предвид, че по-голямата част от соята, внасяна в Съюза, в частност от Северна и Южна Америка, произхожда от генетично модифицирани култури, и че по отношение на тази технология съществува липса на доверие сред европейските потребители; като има предвид, че нарастват интересът към местните продукти без ГМО и загрижеността за въглеродния отпечатък на вноса; като има предвид, че в рамките на ЕС много производители и преработватели на соя, производителите на фуражи, както и представителите на хранителната промишленост (производители на месо, на мляко и на яйца и други потребители на соеви култури), търговските вериги и други релевантни институции подкрепят устойчиви, сертифицирани системи за производство на соя без ГМО;

П.  като има предвид, че за задоволяване на потребностите от храни на ЕС европейското селско стопанство претърпя трансформация в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП); като има предвид, че то се засили и земеделското производство и пазарите на суровини са отворени, което доведе до увеличаване на зависимостта на ЕС от вноса на растителни протеини от Северна и Южна Америка; като има предвид, че глобализацията доведе до сближаване на диетичните навици и специализацията на земеделските стопанства, което води до масово движение на дълги разстояния на суровини за производството на протеини, независимо дали става въпрос за синтетични азотни торове или богати на протеини суровини за хранене на селскостопански животни, с въздействие върху околната среда и климата;

Р.  като има предвид, че производството на протеинови култури, по-специално соя, внасяни за производството на фуражи, е една от основните движещи сили на промените в земеползването и е основен двигател на обезлесяването в световен мащаб в много региони извън Европа; като има предвид, че засилено отглеждане на европейски протеинови култури би могло да осигури важен допълващ елемент към мерките за насърчаване на веригите за доставка на селскостопански стоки без обезлесяване; като има предвид, че справянето с глобалното предизвикателство, свързано с обезлесяването и деградацията на горите, стана още по-важно в контекста на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

С.  като има предвид, че азотът, необходим за хранене на растенията и производство на растителни протеини, с изключение на бобовите култури, днес се осигурява основно от синтетични азотни торове, които са скъпи и чието производство изисква много енергия, причинява замърсяване на водни и въздушни ресурси и има голям екологичен отпечатък поради големите количества изкопаеми горива, които се използват в хода на производствения процес; като има предвид, че това не допринася за постигането на целта на кръговата икономика и за по-ефективното използване на нашите ресурси и отпадъчни потоци; като има предвид, че при тези обстоятелства е важно да се преразгледа въпросът за протеините, от етапа на производство до потреблението, по отношение на резултати за производството и околната среда, въз основата на по-задоволително управление на азотния цикъл, включително използването и развитието на органични азотни торове, като рециклирани хранителни елементи от органични отпадъчни потоци като оборски тор;

Т.  като има предвид, че за да се намали зависимостта на ЕС по отношение на вноса на растителните протеини, е необходимо приоритетно внимание не само по отношение на богатите на протеини култури, необходими за преживни и непреживни животни, но също така и по отношение на всички други култури (включително фуражни и тревни площи), които, въпреки по-ниското си съдържание на протеини, се отглеждат върху големи площи на цялата територия на Съюза; като има предвид, че съществуват много ползи от основаното на пасища хранене на преживните животни, включително намаляване на разходите на стопанствата за производствени ресурси;

У.  като има предвид, че няма да има никакво увеличение на производството на растителни протеини, без да се подобри рентабилността на такива растения, и че понастоящем е необходимо изпълнението на стратегически, ефективен и амбициозен план за доставка на растителни протеини в подкрепа на устойчивото развитие на европейското селско стопанство; като има предвид, че такъв план изисква мобилизирането на няколко политики на Съюза, и на първо място на ОСП;

Ф.  като има предвид, че през последните десетилетия Съюзът използва три основни стимула в подкрепа на целта за независимост на Европа в областта на протеините, а именно доброволно обвързване на помощите с производството за протеиновите и маслодайните култури, политиката на ЕС в областта на биогоривата и обвързването с условия на 30% от преките помощи, въведено от последната реформа на ОСП във връзка с прилагането на мерките за екологизиране, включително задължението за отделяне на 5% от обработваемата площ за екологично насочени площи, както и решението да се разрешават култури, които обогатяват почвата с азот, и междинни култури;

Х.  като има предвид, че интересът на земеделските стопани към културите, които обогатяват почвата с азот, и към богатите на протеини култури значително се увеличи, тъй като те помагат на земеделските стопани да отговорят на изискванията на екологичната политика, и като има предвид, че този интерес ще насърчи селекционерите на растения да възобновят или увеличат своите дейности, свързани с тези култури;

Ц.  като има предвид, че през периода 2000— 2013 г. мерките, въведени от ОСП, не успяха сами по себе си да обърнат тенденцията на спад или застой в производството на протеини в Европа, но като има предвид, че от 2013 г. насам комбинацията от такава подкрепа заедно с мярката за екологизиране, позволяваща отглеждането на протеинови култури в екологично насочените площи, доведе до рязко увеличение на производството на протеинови култури в ЕС;

Ч.  като има предвид, че политическото споразумение относно ОСП, постигнато от Парламента, Съвета и Комисията през 2013 г., предвижда възможността за отглеждане върху екологично насочени площи на култури, които обогатяват почвата с азот;

Ш.  като има предвид, че според научните изследвания производителите на фуражи често добавят повече протеини към храната, отколкото се счита за необходимо, и като има предвид, че повишаването на ефикасността може да се постигне чрез по-точно определяне на съдържанието на протеини, което се изисква за целевите видове;

Щ.  като има предвид, че поради малкия дял на отглеждането на протеинови култури в ЕС броят на програмите за научни изследвания в областта на растителните протеини намалява, което се придружава от спад в обучението, нововъведенията и придобиването на практически опит в ЕС; като има предвид, че ефективността на нововъведенията следва да се засили и изследователската политика в областта на протеините следва да се ускори, но това може да се увенчае с успех само с подкрепата на средносрочни до дългосрочни политически ангажименти; като има предвид, че изследователската политика в областта на протеините следва да включва и местно адаптирани бобови култури, отглеждани в домашна среда;

АА.  като има предвид, че подпомагането на дейностите по селекция на растенията ще бъде от голямо значение за разработването на нови сортове протеинови култури, които могат да допринесат за по-голямото производство на протеини в ЕС; като има предвид, че ефективните дейности по селекция на растенията изискват подкрепена с достатъчно финансови средства, дългосрочна политика в областта на научните изследвания и подходяща регулаторна среда, насърчаваща нововъведенията;

АБ.  като има предвид, че Комисията вече е финансирала и е в процес на финансиране на редица релевантни проекти, включително тези под заглавието „SFS-44-2016: Съвместна програма за селекция на растенията, с цел намаляване зависимостта на ЕС и Китай от протеиновия внос“; като има предвид, че следва да се осигури подходящо съобщаване, разпространение и използване на резултатите от тези проекти, така че бъдещите политически решения в тази област да се основават на доказателства;

АВ.  като има предвид, че от 2007 г. цената на соята почти се е удвоила в реално изражение;

1.  счита, че е време да се въведе широк европейски стратегически план за производство и снабдяване с растителни протеини, който да се основава на устойчивото развитие на всички култури в целия ЕС; наред с това счита, че тази промяна предполага съществено изменение на нашите системи за производство, в отговор на изискванията за прехрана на земеделските стопани и изискванията на кръговата икономика и устойчивото земеделско производство, въз основа на принципи като агроекологията и други екологосъобразни практики, включително стратегии за ниски разходи за хранене на преживни животни, въз основа както на постоянни пасища, така и на временни затревени площи върху обработваема земя;

2.  призовава Комисията да предприеме незабавни действия, насочени към избягване на всяко намаляване на сегашното производствено ниво на протеиновите култури, като надлежно се отчитат екологичните ползи, произтичащи от конвенционалното отглеждане на култури, които обогатяват почвата с азот, върху екологично насочени площи;

3.  отбелязва, че протеиновите култури могат да носят ползи за околната среда поради техния потенциал да фиксират азот от атмосферата; добавя, че тези ползи включват намаляване на използването на торове, основани на изкопаеми горива, подобряване на качеството на почвите и плодородието, и при сеитбооборот – намаляване на равнищата на заболеваемост, свързана с продължителното отглеждане на монокултури, както и опазване и подобряване на биологичното разнообразие; освен това подчертава, че биологичното фиксиране на азот чрез тези култури може да спомогне за намаляване на разходите и възможните отрицателни въздействия върху околната среда, свързани с прекомерната употреба на торове;

4.  призовава към въвеждането на европейска платформа, подкрепяна от Европейската обсерватория за наблюдение на пазара на земеделски култури, която да позволява: установяване на европейските райони, в които се отглеждат протеинови култури, по категории на културите и местоположение, създаване на технически референции, които са достъпни за всички земеделски стопани, определяне на европейския капацитет за производство на протеини, с цел да се улеснят пазарните дейности и да се каталогизират всички публични и частни научни изследвания, извършвани в областта на протеините;

5.  препоръчва съсредоточаване върху всички растителни протеинови източници и по този начин върху културите, използвани както в храни, така и във фуражи, и регулаторната подкрепа за разработването и предлагането на пазара на нови растителни протеини; счита, освен това, че следва да се провеждат повече изследвания в областта на алтернативните източници на протеини;

6.  признава, че производството на соя в Южна Америка е основен фактор за промяна в земеползването и причинява множество екологични проблеми, като например замърсяване на подземните води с пестициди, ерозия на почвата, изчерпване на водите и обезлесяване, което води до опустошителна загуба на биологично разнообразие; признава, че производството на соя има отрицателни социални и здравни последици в държавите производителки, утежнени от слаби поземлени права на владение, заграбване на земя, насилствено експулсиране и други нарушения на правата на човека;

7.  припомня, че кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата през 90-те години на ХХ век и забраната за използване на преработени животински протеини във фуражите, установена в Регламент (ЕО) № 999/2001, доведоха до увеличаване на търсенето на растителни протеини в Европа; отбелязва, че в сектора на европейското рибно стопанство се използват алтернативни европейски протеинови източници на фуражи, като например рибно брашно;

Многобройните цели на плана

8.  счита, че този план трябва да доведе до максимум устойчивото производство на биомаса върху всички съответни земеделски площи чрез развитие на постоянна растителна покривка, част от която може да бъде предвидена за целите на снабдяването с протеини;

9.  счита за необходимо да се проучи по-специално потенциалът на бобовите култури, на зърна или като фуражни култури, тъй като това растително семейство има няколко земеделски, икономически и екологични предимства и притежава най-вече предимството да фиксира азот от въздуха благодарение на своята симбиотична система, чрез която може да функционира с по-малко синтетични азотни торове и много малко да изисква пестициди; подчертава, че бобовите култури оставят добра структура на почвата за следващата култура благодарение на оставения от тях азот, което може да увеличи добивите с между 10 и 20%; изтъква, че сеитбооборотът носи ползи за качеството на почвите, намалява равнищата на заболеваемост и поддържа биологичното разнообразие;

10.  подчертава освен това, че в системите за сеитбооборот, включващи бобови култури, се прекъсват репродуктивните цикли на вредителите и патогените, като по този начин се намалява нивото на болести по растенията и необходимостта от прилагане на пестициди; отбелязва, че допълнително предимство е, че благодарение на прекъсването на монокултурите всяка година се повишава също и биологичното разнообразие;

11.  препоръчва да бъде подкрепено, в частност в рамките на ОСП, отглеждането на соя в ЕС, като то бъде направено рентабилно и конкурентно, предвид на новите сортове, които понастоящем разкриват нови възможности за някои региони, където културата може да се адаптира, но счита, че това не бива да засенчва отглеждането на други протеинови култури на зърна (лупина, бакла, грах, нахут, фъстъци, и др.); счита, че този широк спектър ще позволи да се увеличи максимално производството на протеини във всички региони на Европа, в зависимост от местните климатични условия;

12.  изисква да бъде обръщано по-голямо внимание по отношение на управлението на затревените площи и детелината, които, с оглед на големите площи, които заемат, допринасят значително за удовлетворяване на нуждите от протеини при фуражите (само за преживните животни); отбелязва, че бобовите култури като детелината могат да се развиват добре в пасищата;

13.  препоръчва повторното въвеждане на растителните протеинови култури като соя, люцерна, бакла, грах и култури като детелина, еспарзета и много други бобови култури в системите за широкомащабно отглеждане и за фураж;

14.  счита, че е необходимо да се разработят местни и регионални вериги за производство и преработка на протеини чрез създаването на групи от земеделските стопани и чрез създаването на по-тесни връзки между земеделските стопани на обработваеми култури и животновъдите (договори за доставки и обмен, изграждане на децентрализирани малки до средни цехове за биологично рафиниране на „зелени протеини“), обмен на знания относно подходящи сортове бобови култури, сеитбооборот и почви; счита, че е полезно за тази цел да бъдат подпомогнати, чрез ОСП, операторите, които поемат рискове, като навлизат в къси вериги за доставка на храни и фуражи на основата на протеин; подчертава значението на преките договори между животновъдите и производителите на фуражи;

15.  насърчава поощряването на производството на висококачествени сортове растителни протеини без ГМО с ясна проследяемост и етикетиране (както по отношение на мястото, така и на методите на производство), в отговор на нарастващия интерес на европейските потребители към продуктите без ГМО;

16.  счита за необходимо оказването на подкрепа за по-голямата самодостатъчност на стопанствата по отношение на фуражите, както на равнище стопанство, така и на регионално равнище, и както за преживните животни, така и за моногастричните животни, включително чрез производство на фураж в стопанството;

17.  счита за препоръчително да се сведат до минимум загубите на реколта и отпадъчните потоци, и да се увеличи хранителната стойност чрез подобряване на системите на събиране, съхранение и преработка (сушене, балиране на фураж и др.);

18.  счита, че за да се засили производството на растителен протеин, е необходимо да се увеличи рентабилността на тези култури и да се развият практики като ротацията на културите (на най-малко три години) и подсяването за бобовите култури, и да се увеличи смесването на сортове и култури в секторите на производство със семена (детелина/рапица, тритикале/грах и т.н.) и фуражни култури (тревни площи, детелина, смеси от пшеница и ръж и т.н.), с цел преминаване към по-устойчива хранително-вкусова система, като се подкрепя преминаването от монокултури с интензивно използване на суровини в ЕС и извън него към диверсифицирана агроекологична система;

19.  призовава за започване на изследователска работа върху: годността за използване при ротации и смесени култури; подбора на нови сортове и видове, които осигуряват на земеделските стопани гъвкавост при адаптирането към изменението на климата; устойчивостта на стрес; смесването на култури; подобренията в добивите; съдържанието на протеини и смилаемостта на фуражите (покълнали семена, семена от рапица и др.); повишаването на устойчивостта на растенията спрямо болести; кълняемостта на плевелите като функция на борбата с плевелите; оползотворяването на фуража; както и биостимулаторите; подчертава необходимостта земеделските стопани да разполагат с последователен инструментариум, включващ управленски практики и техники и продукти за растителна защита за борба с плевелите, и други фактори, които могат да повлияят отрицателно на реколтата и растежа;

20.  призовава за значителни инвестиции в научни изследвания, включително изследвания на сортовете за подобряване на агрономичните резултати на тези култури, за икономическата привлекателност на протеиновите култури, тъй като те могат да страдат от сравнението с маржовете, получавани от други култури, за повече сортове култури, за да се осигури реколтата, да се разрешат агрономичните въпроси, които ограничават отглеждането на протеинови култури, и да се гарантира, че обемът е достатъчен, тъй като това е от съществено значение за структурирането на веригите на производство и дистрибуция; подчертава, че също така е необходимо да се разработят протеинови култури, които са по-адаптирани към европейския климат, да се подобри тяхната протеинова стойност и да се гарантира сигурност за инвестициите, с цел да се насърчат научните изследвания;

21.  препоръчва по-широка употреба на прецизното земеделие, по-конкретно чрез цифровизацията, с цел възможно най-точно адаптиране на потреблението на растенията и дажбите на животните, за да се намалят отпадъците и някои видове замърсяване, и също препоръчва по-широко използване на механични системи за борба с плевелите;

22.  възнамерява да насърчава: придобиването на нови знания; трансфера на знанията; началното и продължаващото обучение; както и подкрепата за всички форми на иновации и приложни изследвания както на човешкото хранене, така и на това на животните;

23.  призовава всички форми на иновации и приложни изследвания да бъдат подкрепени чрез обединяване на опита и знанията и разчитайки по-специално на местните заинтересовани страни, които предлагат новаторски решения;

24.  призовава за критерии за устойчивост по отношение на вноса на фуражи, за да се гарантира устойчиво производство на протеинови растения в трети държави, което не води до отрицателни въздействия върху околната среда или обществото;

25.  подчертава важната роля, която обучението в областта на храненето може да играе в оформянето на търсенето на хранителни продукти; подчертава необходимостта от приемането на насоки относно храненето на равнище ЕС или на равнище държави членки, които да са насочени към насърчаването на здравословното хранене и същевременно да спомагат за решаването на екологичните проблеми, свързани с производството на храни;

26.  счита, че е от съществено значение да се засили техническата подкрепа за земеделските стопани и консултантските услуги с оглед насърчаване на устойчивото производство на зърнени и фуражни протеини;

Инструменти на плана

27.  счита, че този план изисква мобилизиране и съгласуване на няколко политики на ЕС: ОСП; политиката в областта на научните изследвания; политиките за околната среда и действията за климата; енергийната политика; политиката на съседство и търговската политика;

28.  счита, че е важно ОСП да предоставя подкрепа за отглеждането на протеинови култури с различни мерки, като например доброволно обвързаното с производството подпомагане, което не следва да бъде ограничено до култури и региони в затруднено положение и би позволило да се направи повече, с помощта на плащанията за екологизиране, но също и с помощта на втория стълб, особено чрез агроекологичните мерки по отношение на биологичното земеделие и други видове земеделие, качеството на инвестициите, системата за съвети в селското стопанство, обучението, както и иновациите чрез ЕПИ; подчертава факта, че въвеждането на обвързаното с производството подпомагане е насърчило производството на протеинови култури в някои държави членки;

29.  счита, че следва да се извлекат полезни поуки от забраната на употребата на пестициди в ЕНП, въпреки че през 2016 г. те са представлявали 15% от обработваемата земя в Европа (8 милиона хектара) и че почти 40% от тези площи се използват за култури, които обогатяват почвата с азот, или за междинни култури; счита, че в рамките на общата мобилизация на всички използваеми земеделски площи, предвидена в плана за независимост на растителните протеини, ЕНП могат да бъдат използвани за производството на протеини както в конвенционалното земеделие — където се използва интегрирано управление на вредителите, като се отчита фактът, че земеделските стопани, които отглеждат тези култури в ЕНП при условията на конвенционалното земеделие, нямат винаги гаранции, че са в състояние да реагират на нашествия на вредители — така и в биологичното земеделие, тъй като за да се замени вносът на соя в ЕС, би бил необходим еквивалентът на почти 17 милиона хектара насаждения със соя в ЕС; счита, че екологично насочените площи са от съществено значение още за укрепване на биологичното разнообразие, което е застрашено, и за нашата продоволствена сигурност, тъй като това биологично разнообразие може, по-специално чрез подобряване на опрашването, да увеличи с около 20% добивите на съседните култури, които може да включват протеинови култури;

30.  препоръчва адаптиране на мерките за екологизиране във връзка с поддържането на постоянно затревени площи, така че да се взема по-ефективно предвид в определени региони специфичността на люцерната — самостоятелно или смесена с треви на временно затревени площи за повече от 5 години, тъй като тази граница на продължителност е причина те да влязат в категорията постоянно затревени площи, определена от законодателството, което ограничава разораването след този срок от 5 години, въпреки че тяхното повторно засаждане би позволило да се произвеждат много фуражни протеини и да се осигури по-голяма автономност по отношение на протеините за съответните стопанства;

31.  приветства факта, че в контекста на общата реформа на общата селскостопанска политика Парламентът постигна преоценка на коефициента за преобразуване за културите, които обогатяват почвата с азот, от 0,7 на 1 като компенсация за забраната на употребата на пестициди в ЕНП;

32.  счита, че европейска стратегия за протеините следва да отчита преработката на Директивата за възобновяемите енергийни източници, двойната употреба на протеините и ролята на техните странични продукти, отпадъци и остатъци в кръговата икономика, и да насърчава ротацията на културите и диверсификацията и използването на земята, оставена под угар, в съответствие с мерките за екологизиране по ОСП;

33.  счита, че е важно бъдещата ОСП да вземе под внимание допълнителни предложения за подкрепа на отглеждането на растителни протеини, като например предложения за системи за минимални ротации от 3 години върху обработваема земя с компонент, свързан с бобовите растения; във връзка с това подчертава, че държавите членки, в които болестите при влажен климат са силно изразени, може да се нуждаят от по-дълъг период на ротация; също счита за особено уместно създаването на екосистемно плащане, което да е по-гъвкаво от плащането за екологизиране, с цел признаване на ползите от бобовите и маслодайните култури за биологичното разнообразие, включително за храненето на опрашителите, предоставяне на инструменти за поемане на риск за тези, които правят иновации, и предоставяне на позиция на подприоритет на протеините в политиката за развитие на селските райони;

34.  подчертава необходимостта от въвеждане на нови инструменти, които да спомогнат за увеличаване на предлагането на растителни протеини, по-специално на соя, и да гарантират справедливо прилагане във всички държави членки;

35.  счита, че текущите изследвания в областта на стратегия за протеиновите култури са фрагментирани и без фокус; призовава за увеличаване на усилията в областта на научните изследвания и развойната дейност, особено публичните, за слабо развитите протеинови култури, подходящи както за храна за консумация от човека, така и за фуражи, които не представляват интерес или са от слаб интерес за частните инвеститори, както и алтернативните протеини като протеина от насекоми и водорасли; призовава за по-голямо сътрудничество между публичните и частните изследователски институции; подчертава необходимостта от регулаторна рамка, която да подкрепя програмите за научни изследвания и иновации, за да се постигне повишено и конкурентоспособно производство на протеини;

36.  препоръчва увеличаване на инвестициите в научноизследователски проекти в областта на промишлеността и селското стопанство с акцент върху повишаването на качеството и разнообразието на функционалните протеини за консумация от човека;

37.  счита, че е необходимо гарантиране на нашата автономия по отношение на доставките на соя чрез по-тясно сътрудничество с нашите съседи и диверсификация на устойчивостта на произхода на протеините, произведени извън ЕС, особено от съседите на ЕС, които са избрали Европа и произвеждат соя, която може да бъде доставяна в ЕС по река Дунав; призовава този внос да отговаря на същите социални и екологични стандарти като вътрешното за ЕС производство и признава, че отглеждането на соя без ГМО е приветствано, за да се отговори на търсенето на потребителите;

38.  признава, че днес селскостопанските практики са немислими без соята, че това много важно бобово растение в близкото минало беше почти изчезнало от отглеждане в Европа и че отглеждането на соя е нараснало от 17 милиона тона през 1960 г. на 319 милиона тона през 2015 г.;

39.  призовава да се адаптира вторият стълб на ОСП в посока по-добро признаване и възнаграждение за приноса на културите, с които се хранят опрашителите в критичното време на сезона (ранно цъфтящи растения през пролетта), и тяхната роля в борбата с намаляването на броя на опрашителите;

40.  подкрепя създаването на прозрачни системи за етикетиране на продуктите въз основа на утвърдени производствени стандарти, като например стандартите за „Дунавска соя“ и „Европейска соя“;

41.  счита, че въпреки че споразумението от Блеър Хауз от 1992 г. все още е в сила, то фактически е остаряло и не бива да възпрепятства устойчивото развитие на протеиновите култури в Европа;

o
o   o

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 58.
(2) Вж. доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002, регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013, (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) № 283/2014, (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (A8-0211/2017).
(3) Генерален секретариат на Съвета, 10055/17, Брюксел, 7 юни 2017 г.
(4) ОВ L 147, 18.6.1993 г., стр. 25.
(5) Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), „Международна година на бобовите култури“ (AIL): Питателни семена за устойчиво бъдеще.
(6) IP/B/AGRI/IC/2012-067 (PE 495.856).
(7) Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1).

Последно осъвременяване: 3 декември 2018 г.Правна информация - Политика за поверителност