Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3, параграф 5 и член 21 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 208—211 и член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, прието в рамките на форума на високо равнище относно ефективността на помощта в Пусан през 2011 г. и обновено по време на срещата на високо равнище в Найроби през 2016 г.,

—  като взе предвид Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена в Сендай (Япония) от 14 до18 март 2015 г.,

—  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма за устойчиво развитие до 2030 г.“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие в Ню Йорк на 25 септември 2015 г., както и включените в нея 17 цели за устойчиво развитие,

—  като взе предвид Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, проведена в Истанбул на 23 и 24 май 2016 г., както и „голямото споразумение“ — споразумение, постигнато между някои от най-големите донори и източници на помощи,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преразгледано на 25 юни 2005 г. и 22 юни 2010 г.(1),

—  като взе предвид Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(4),

—  като взе предвид Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ — ЕС и относно разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз („Вътрешното споразумение“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/322 на Съвета от 2 март 2015 г. относно изпълнението на 11-ия Европейски фонд за развитие(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/323 на Съвета от 2 март 2015 г. относно Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.(7),

—  като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 2007 г.(8),

—  като взе предвид новия Европейския консенсус за развитие от 7 юни 2017 г.(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно ангажираността на ЕС с гражданското общество в областта на външните отношения,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(13),

—  като взе предвид Специален доклад № 18/2014 на Европейската сметна палата относно системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 15 декември 2017 г., озаглавен „Междинен доклад относно инструментите за външно финансиране“ (COM(2017)0720), и свързаните с него работни документи на службите на Комисията – „Оценка на Инструмента за сътрудничество за развитие“ (SWD(2017)0600) и „Оценка на 11-ия Европейски фонд за развитие“ (SWD(2017)0601),

—  като взе предвид външната оценка на 11-ия Европейски фонд за развитие (окончателен доклад от юни 2017 г.), възложена от Комисията на екип от външни изпълнители,

—  като взе предвид външната оценка на Инструмента за сътрудничество за развитие (окончателен доклад от юни 2017 г.), възложена от Комисията на екип от външни изпълнители,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (COM(2018)0098),

—  като взе предвид „Coherence report – Insight from the External Evaluations of the External Financial Instruments“ („Доклад за съгласуваността — констатации от външните оценки на инструментите за външно финансиране“) (окончателен доклад от юли 2017 г.), чието изготвяне беше възложено от Комисията на екип от външни изпълнители,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата на разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по бюджети (A8-0118/2018),

А.  като има предвид, че от приемането на инструментите за външно финансиране насам международната политическа рамка и политическата рамка на ЕС се промениха значително вследствие на приемането на ключови инструменти, например Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата, Програмата за действие от Адис Абеба, Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 – 2030 г. и Дневния ред за човечност; като има предвид, че ЕС изпълняваше водеща роля при договарянето на тези инструменти;

Б.  като има предвид, че Договорът от Лисабон, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), заедно с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, новия Европейски консенсус за развитие и принципите от Пусан за ефективно развитие, обуславят стратегията на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ; като има предвид освен това, че Съветът прие глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, която обхваща, наред с другото, сътрудничеството за развитие;

В.  като има предвид, че съгласно член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ хуманитарната помощ трябва да се предоставя в съответствие с хуманитарните принципи на хуманност, неутралност, независимост и безпристрастност и да се ръководи от основан на потребностите подход; като има предвид, че хуманитарната помощ не трябва да се използва като инструмент за управление на кризи;

Г.  като има предвид, че политиката за развитие следва да допълва външната политика на ЕС и управлението на миграционните потоци, като същевременно гарантира, че финансирането за развитието се използва единствено за целите и задачите, свързани с развитието, а не за покриване на разходи, свързани с постигането на различни цели, например граничен контрол или антимиграционни политики;

Д.  като има предвид, че основната цел на Инструмента за сътрудничество за развитие е да намалява и в дългосрочен план — да изкорени бедността в развиващите се страни, които не се ползват от финансиране по линия на Европейския фонд за развитие, Европейския инструмент за съседство или Инструмента за предприсъединителна помощ, да предоставя тематична подкрепа за организациите на гражданското общество и местните органи в държавите партньори в областта на свързаните с развитието глобални обществени блага и предизвикателства и да подпомага стратегическото партньорство между Африка и ЕС; като има предвид, че Инструментът за сътрудничество за развитие е най-големият географски инструмент в областта на сътрудничеството за развитие в рамките на бюджета на ЕС, като разпределените за него средства възлизат на 19,6 милиарда евро за периода 2014—2020 г.;

Е.  като има предвид, че основната цел на Европейския фонд за развитие е намаляването и в дългосрочен план — изкореняването на бедността в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и постигането на устойчиво развитие в отвъдморските страни и територии; като има предвид, че Европейският фонд за развитие е основният инструмент на ЕС за сътрудничество за развитие, като средствата, разпределени за 11-ия Европейски фонд за развитие за периода 2014— 2020 г., възлизат на 30,5 милиарда евро;

Ж.  като има предвид, че основната цел на Инструмента за хуманитарна помощ е да предоставя съдействие, помощ и защита на хората, засегнати от природни или предизвикани от човека бедствия и подобни извънредни ситуации, като поставя акцента върху най-уязвимите жертви, независимо от тяхната националност, религия, пол, възраст, етнически произход или политическа принадлежност, и се съобразява с реалните нужди, международните хуманитарни принципи и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ;

З.  като има предвид, че Инструментът за хуманитарна помощ излиза извън рамките на основната си задача за провеждане на животоспасяващи операции, като включва помощ за пострадалите от по-продължителни кризи, краткосрочни операции по възстановяване и реконструкция, готовност при бедствия и справяне с последиците от движенията на населението;

И.  като има предвид, че ефективното сътрудничество за развитие изисква новаторски подходи, благодарение на които донорите да бъдат в състояние да реагират бързо на местно равнище, да работят с местните организации и да подкрепят местните предприятия и предприемачи, особено в най-бедните и най-нестабилните държави; като има предвид, че системата на ЕС за одит трябва да осигури на донорите гъвкавост, така че те да могат да поемат разумна степен на риск при такива проекти, като по този начин се повишава способността на ЕС да реагира бързо и да предоставя ефективна помощ;

Й.  като има предвид, че ЕС е водещият донор в света на помощ за развитие и на хуманитарна помощ; като има предвид, че чрез тази помощ ЕС подкрепя усилията за намаляване на бедността и за подпомагане на световните интереси, интересите на ЕС и основните ценности;

К.  като има предвид, че срещата на върха между Африканския съюз и ЕС, проведена в Абиджан на 29 и 30 ноември 2017 г., потвърди волята да се създаде истинско, осъвременено, глобализирано и амбициозно партньорство, което да създаде политическите и икономическите условия за действително равенство;

Л.  като има предвид, че се наблюдава експоненциално нарастване на броя на споразуменията за сътрудничество за развитие, сключени с трети страни, включително с Китай, Русия, Турция, Бразилия и Индия;

М.  като има предвид, че възстановяването и разширяването на обхвата на правилото за „global gag“ (спиране на финансирането за организации, подкрепящи абортите) и намаляването на средствата за организациите, които предоставят на жените и момичетата услуги в сферата на семейното планиране и сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с тях права, са повод за сериозна загриженост;

Н.  като има предвид, че правителствата на трети държави имат реални очаквания, когато става дума за своевременни действия, ефективност и реагиране на спешната необходимост от поддържане на стабилни партньорства за сътрудничество за развитие; като има предвид, че е необходимо да се развият открити и производителни икономики в партньорските страни, като същевременно се вземат предвид новите обстоятелства и новите икономически участници на международната сцена;

О.  като има предвид, че с оглед на неучастието на Обединеното кралство след 2020 г. излизането на Обединеното кралство от ЕС ще доведе до намаляване на бюджета на ЕС с 12—15%;

П.  като има предвид, че оценките на Европейския фонд за развитие и Инструмента за сътрудничество за развитие потвърждават, че е действително възможно различните географски и тематични инструменти да се използват по съгласуван начин;

Р.  като има предвид, че в оценката на 11‑ия ЕФР се посочва, че съществува реална заплаха, че ЕФР ще бъде принуден да преследва цели, които го отдалечават от основната му цел, а именно намаляването на бедността, които трудно могат да се съвместяват с основните ценности на ЕФР и които излагат на рискове неговата дейност в областите, в които той постига добри резултати; че въпреки проведените консултации възгледите на правителствата и организациите на гражданското общество (с някои важни изключения, например по отношение на Тихоокеанския регион) рядко са били вземани предвид при разработването на програмите и че при планирането на 11‑ия ЕФР е бил възприет подход „от горе на долу“ с цел да се приложи принципът на концентрация, но че това е било в ущърб на централния принцип на сътрудничество, заложен в Споразумението от Котону;

С.  като има предвид, че според оценката на 11‑ия Европейски фонд за развитие към април 2017 г. почти 500 милиона евро от неговия резерв са били отпуснати в подкрепа на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) на Комисията, близо 500 милиона евро са били разпределени за спешна помощ за отделни държави и 1,5 милиарда евро са били отпуснати за Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка; като има предвид, че Европейският фонд за развитие допринася и за новия Европейски фонд за устойчиво развитие;

Т.  като има предвид, че в оценката на Инструмента за сътрудничество за развитие се посочва, че той е бил актуален и целесъобразен инструмент при самото си създаване и че той продължава да бъде такъв и в средата на периода на своето прилагане, както и че като цяло той е в съответствие с новите стратегически документи (напр. новия Европейски консенсус за развитие и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие), въпреки че прилагането на някои приоритети в настоящата им форма би могло да се окаже трудно;

У.  като има предвид, че при приемането на инструментите за външно финансиране за периода 2014—2020 г. Европейският парламент изрази предпочитание за създаване на отделен инструмент за външно финансиране, предназначен за сътрудничеството за развитие, и призова за обособяване на средствата за развитие, в случай че Европейският фонд за развитие бъде включен в бюджета;

Ф.  като има предвид, че в оценката на Европейския фонд за развитие се посочва по отношение на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка, че в сравнение със стандартните проекти на Европейския фонд за развитие по‑кратките срокове за подготовка и одобряване, непрякото участие на ЕС в изпълнението на проектите и фактът, че тези проекти са по‑скоро обусловени от приоритетната проблематика на ЕС, вместо да бъдат разработени в отговор на дългосрочните цели на държавите партньори, пораждат опасения по отношение на евентуалната ефективност и устойчивост на проектите на ЕС в рамките на Извънредния доверителен фонд за Африка и способността на ЕС да следи отблизо тяхното изпълнение;

Х.  като има предвид, че финансовият поток от Съюза към държавите, ползващи се от финансови инструменти за развитие, е с по‑малък размер от паричните преводи, извършвани на частни начала от диаспората от същите тези държави, живееща в Европа;

Ц.  като има предвид, че въпреки че е получил милиарди евро от Европейския фонд за развитие в продължение на години и въпреки сериозните опасения на Комисията относно неговото финансово управление, Механизмът за подкрепа на мира в Африка не беше включен в оценката на Европейския фонд за развитие; като има предвид, че Механизмът за подкрепа на мира в Африка не е бил подлаган на оценка от 2011 г. насам;

Ч.  като има предвид, че според извършените оценки и според доклада на Комисията за междинния преглед на инструментите за външно финансиране общата ефективност и дългосрочното въздействие на Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие по отношение на постигането на целите им е трудно да се измерят поради сериозните ограничения при разработването на адекватни системи за оценка и мониторинг и при анализирането на ролята, изпълнявана от външни фактори, както и поради мащаба на съответните държави и теми; като има предвид, че според оценителите смесеното финансиране успява да привлече допълнителни средства само в 50% от случаите;

Ш.  като има предвид, че Парламентът е изправен пред много кратки срокове за разглеждане на проектите на мерки за изпълнение; като има предвид, че тези срокове не отчитат в достатъчна степен особеностите на парламентарните дейности; като има предвид, че понякога това се усложнява от факта, че проектите на мерки за изпълнение се изпращат на Парламента след крайния срок или непосредствено преди летния период, което ограничава още повече способността му адекватно да упражнява своите правомощия за контрол;

Щ.  като има предвид, че ЕС призна значението на партньорствата с организациите на гражданското общество в рамките на външните отношения; като има предвид, че това включва участието на организациите на гражданското общество в планирането и изпълнението на инструментите за външно финансиране;

Факти и констатации от междинния преглед на прилагането на Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския фонд за развитие и Инструмента за хуманитарна помощ

Общи съображения

1.  посреща със задоволство факта, че оценките на Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския фонд за развитие и Инструмента за хуманитарна помощ сочат, че целите на тези инструменти са били в голяма степен уместни с оглед на политическите приоритети към момента на тяхното разработване и че като цяло те са подходящи и са в съответствие с ценностите и целите на ЦУР; посочва, че годишният недостиг на средства за постигане на ЦУР възлиза на 200 милиарда щатски долара;

2.  отбелязва, че някои държави, в които се провеждат географски програми по линия на Европейския фонд за развитие и Инструмента за сътрудничество за развитие, през последните десет години се наблюдава напредък по отношение на намаляването на бедността и човешкото и икономическото развитие, докато в други положението продължава да бъде критично;

3.  отбелязва със задоволство, че приоритетите на Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие са съгласувани с ценностите и целите на ЦУР благодарение на решаващата роля, която ЕС изигра при приемането им, и че този факт до голяма степен улесни и опрости междинния преглед на тези инструменти;

4.  отбелязва, че през първите години от своето прилагане Инструментът за сътрудничество за развитие и Европейският фонд за развитие предоставиха възможност на ЕС да реагира на нови кризи и потребности благодарение на широкия обхват на целите на тези инструменти; отбелязва при все това, че вследствие на увеличаването на броя на кризите и появата на нови политически приоритети Инструментът за сътрудничество за развитие, Европейският фонд за развитие и Инструментът за хуманитарна помощ бяха подложени на финансов натиск, че тези инструменти функционират на предела на своите възможности и че това доведе до решението да се създадат нови ad hoc механизми, например доверителни фондове, които са повод за сериозна загриженост, а именно във връзка с прозрачността, демократичната отчетност и тяхната несвързаност с целите за развитие; напомня за наскоро приетия Европейски фонд за устойчиво развитие, който беше създаден, за да се осигури допълнителен капацитет за ливъридж;

5.  изразява задоволство от засилената вътрешна съгласуваност в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие, която се дължи до голяма степен на висококачествените оценки, хармонизираните процеси на вземане на решения и секторната концентрация;

6.  отбелязва, че има случаи, в които подкрепата на бюджета продължава да бъде критикувана поради нейната неуместност и неефективност, докато в действителност тя е форма на подкрепа, която отговаря на съвременната концепция за сътрудничество, а именно сътрудничество, което се съчетава много гладко с истинските партньорства за развитие, създава условията за ангажираност от страна на страните партньори и има предимството да бъде гъвкаво и ефективно; поради това призовава да се предприемат действия с цел да се засили политическото и институционално партньорство, което насърчава предоставянето на подкрепа на бюджета, и същевременно настоява за ефективно икономическо управление и зачитане на демократичните ценности; изтъква, че политиката в областта на сътрудничеството за развитие трябва да се провежда по начин, който да отчита желанията на държавите и хората, които се нуждаят от нея, като се гарантира тяхното участие в процеса на вземане на решения и поемането на отговорност от тяхна страна за нейното прозрачно и ефективно прилагане;

7.  изтъква факта, че голям брой държави се превърнаха в държави с по‑висок среден доход, в резултат на което те се озоваха извън обхвата на двустранното сътрудничество по Инструмента за сътрудничество за развитие или получават по‑малки по размер безвъзмездни средства в рамките на двустранното сътрудничество по линия на Европейския фонд за развитие, тъй като помощта за развитие в съчетание с успешни национални политики може да доведе до положителни резултати; припомня, че бедността и развитието са многоизмерни и че не е достатъчно БВП да се запази като единствения показател за развитието; отбелязва също така, че тъй като мнозинството от най‑бедните хора в света живеят в държави със средни доходи, в които продължават да съществува неравенство, внезапното спиране на помощта за държавите със средни доходи би могло да подкопае постигането на целите за устойчиво развитие; затова подчертава, че е необходимо да се продължи да се оказва подкрепа на тези държави през този деликатен етап от усилията им за постигане на по‑голямо развитие;

8.  подчертава необходимостта да се гарантира, че помощта за развитие се използва в съответствие с първоначалното ѝ предназначение, при надлежно отчитане на принципите за ефективност на помощта и развитието; отново заявява, че сътрудничеството на ЕС за развитие следва да бъде приведено в съответствие с плановете и потребностите на държавите партньори;

9.  подчертава, че при никакви обстоятелства програмата на ЕС за развитие не следва да се ръководи от неговите краткосрочни вътрешни интереси (сигурност и миграция) и че принципите на ефективност на помощта и развитието трябва да се спазват изцяло и да се прилагат към всички форми на сътрудничество за развитие;

10.  отбелязва, че Комисията стигна до заключението, че съгласуваността между инструментите може да бъде повишена чрез рационализиране; подчертава, че тази констатация не се упоменава в нито една от различните оценки;

11.  изразява загриженост във връзка с констатациите на оценителите относно липсата на системи за мониторинг и оценка, която затруднява измерването на резултатите; подчертава, от друга страна, многобройните положителни констатации, свързани с политиките на ЕС в областта на развитието, от одитите, извършени от Европейската сметна палата; припомня във връзка с това посоченото от Европейската сметна палата в изготвения от нея Специален доклад № 18/2014 относно системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг; призовава Комисията да се възползва от случая, за да усъвършенства своята система за оценка на резултатите в съответствие с препоръките, отправени от Европейската сметна палата;

12.  изразява своето учудване от разминаването между резултатите от оценката и заключенията на Комисията в нейния междинен преглед; изразява съжаление във връзка с това, че сериозни проблеми като липсата на партньорства в рамките на инструментите и риска от изместването на вниманието от намаляването на бедността не се упоменават изобщо в заключенията на Комисията, въпреки че те са ключови елементи на оценката;

13.  изразява загриженост по повод на липсата или на ограничения характер на наличните данни; отбелязва, че поради липсата на система за мониторинг и оценка извън Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и ЦУР не е възможно да се измерят точно промените, например по отношение на гъвкавостта на инструмента или степента на съгласуваност с други инструменти;

14.  освен това отбелязва, че липсата на глава относно финансирането, която да е изрично предназначена да насърчи политическия дебат, като обръща специално внимание на подкрепата за политическите партии, не благоприятства за постигането на целите за устойчиво развитие;

15.  призовава докладването да се подобри чрез автоматично изготвяне на статистически данни и показатели;

16.  изразява съжаление от това, че Комисията не се възползва от възможността, предоставена от междинния преглед, за да адаптира своите политики към изискванията, посочени в новия Европейски консенсус за развитие, относно подкрепата за дребномащабното и устойчиво агроекологично земеделие; отбелязва, че, напротив, предложените мерки включват дори още по-голяма подкрепа за едромащабното земеделие и големите аграрни дружества;

Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)

17.  подчертава, че актуалността на ИСР се състои главно в неговата гъвкавост при реагирането на непредвидени събития, що се отнася до избора на програмите и методите на прилагане и до преразпределенията в рамките на отделните инструменти и между тях, както и до използването на резервни фондове; подчертава, че гъвкавостта на многогодишните програми е предоставила възможност и за адаптиране на продължителността на програмния период към ситуацията на място, за бързо преразпределяне на финансирането при настъпването на съществени промени и за използване на специални мерки;

18.  посреща със задоволство факта, че в оценките се подчертава стратегическото значение на тематичната програма на ИСР, в частност нейната способност да насърчава действията в световен мащаб, свързани с обществените блага;

19.  отбелязва опростяването, хармонизирането и разширяването на условията за изпълнение, въведени чрез Регламент (ЕС) № 236/2014 относно общите правила за изпълнението на инструментите за финансиране на външната дейност, които увеличиха ефективността на ИСР; подчертава, че Регламент (ЕС) № 233/2014 за създаване на ИСР не съдържа подробности относно системата за мониторинг и оценка за измерване на резултатите, постигнати чрез инструмента; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че процедурите за изпълнение, някои от които водят началото си от Финансовия регламент, все още се считат за продължителни и тромави, което дискредитира ЕС и увеличава привлекателността на подходите, прилагани от някои държави, които се възприемат като характеризиращи се с много по‑малко формалности и условия; припомня във връзка с това, че някои от тези процедури произтичат от Финансовия регламент, а не от инструменти за външно финансиране, а други се основават на прилагането на основните принципи на сътрудничеството за развитие, като например партньорство и собственост;

20.  отбелязва, че работните документи на Комисията показват, че изплатените суми са сравнително ниски в сравнение със сумите, за които са поети задължения; подчертава, че в контекста на „конкуренция“ при помощта за развитие се касае за важен проблем; съответно призовава за по‑добра комуникация относно възможностите за финансиране, за да се гарантира, че партньорите на ЕС са информирани; призовава да се предостави обучение за местните заинтересовани страни, в това число за държавните служители, относно изготвянето на досиета за ЕС, за да се гарантира, че те са в състояние най‑добре да задоволят критериите и съответно да се увеличат техните шансове подадените от тях заявления за проекти да бъдат избрани; отбелязва, че такова обучение също би могло да бъде насочено и към подобряването на отговорите на покани на други международни организации за представяне на проекти;

21.  изразява загриженост във връзка с това, че в междинната оценка на ИСР се посочва рискът от съществуването на възприятие, че не се спазва изискването да се отделят поне 20% от помощта по ИСР за основни социални услуги като здравеопазване, средно образование и други социални услуги, при условие че тези нужди са от съществено значение за развитието на тези държави; също така изразява загриженост във връзка с недостатъчната подкрепа, оказвана на националните здравни системи, както и липсата на данни относно резултатите, постигнати по отношение на финансирането на образованието; отново изтъква ангажимента, поет в рамките на новия Европейски консенсус за развитие, за отделяне на най‑малко 20% от официалната помощ за развитие (ОПР) на ЕС за социално приобщаване и човешко развитие;

22.  изразява задоволство във връзка с целите и резултатите от тематичната програма, насочена към организациите на гражданското общество и местните органи, и призовава за запазването ѝ в бъдещите инструменти; при все това изразява дълбока загриженост във връзка с това, че във фазите на разработване и изпълнение на програмите се отделя все по‑малко място за организациите на гражданското общество и местните органи, и призовава за предоставяне на по‑голяма роля на тези органи, включително като доставчици на услуги, както и за изготвяне на конкретни условия за сътрудничеството за всеки отделен случай и за възприемане на един по‑стратегически подход; подчертава, че развитието на тези страни може да бъде постигнато пълноценно единствено посредством сътрудничество с легитимните местни органи;

23.  насърчава Комисията да прилага политики, които насърчават включването на африканската диаспора като ключов участник в развитието;

Европейски фонд за развитие (ЕФР)

24.  отбелязва, че ЕФР изигра важна роля в борбата за изкореняване на бедността и за постигането на целите за устойчиво развитие; отбелязва при все това, че на регионално равнище има по‑малко доказателства за постигането на напредък и че ЕФР не е създавал последователно надеждно полезно взаимодействие и съгласуваност между своите програми за сътрудничество на национално и регионално равнище и в рамките на АКТБ;

25.  изразява съжаление, че междинният преглед не обхваща Механизма за подкрепа на мира в Африка, който в продължение на години не е бил предмет на надеждни оценки; счита, че в период, в който се поставя все по‑силен политически акцент върху връзката между сигурността и развитието, е от ключово значение политиките да се разработват въз основа на фактите;

26.  отбелязва със задоволство факта, че ЕФР се оказа целесъобразен инструмент в условията на една бързо променяща се среда благодарение на по‑късия цикъл на планиране, рационализирането на процедурите и по‑доброто управление на бюджета; отбелязва при все това, че той все още не е напълно адаптиран към изменящата се обстановка и че процедурите продължават да са доста тромави и обременителни;

27.  отбелязва, че твърде различните потребности и естество на групите от държави от АКТБ и отвъдморските страни и територии, попадащи в обхвата на ЕФР, поставят под въпрос както единния подход, с който се характеризира изборът на процедури и условия, така и в крайна сметка териториалния обхват на ЕФР; припомня необходимостта от ново и истинско партньорство на равноправни начала, в което основният акцент да е върху правата на човека;

28.  отбелязва, че Европейският фонд за развитие беше подложен на натиск, тъй като от него се очакваше да отговори на все по‑голям брой политически искания, например в областите на сигурността и миграцията, които трудно могат да се съгласуват с основните ценности и принципите на Европейския фонд за развитие и на политиката за развитие, и по‑специално с изкореняването на бедността;

Инструмент за хуманитарна помощ

29.  изразява задоволство, че Инструментът за хуманитарна помощ постигна своята цел да предоставя помощ в извънредни ситуации въз основа на пълно зачитане на международното публично право, като в същото време се гарантира, че хуманитарната помощ не се използва като инструмент за други цели и че принципите на хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост се зачитат;

30.  отбелязва, че броят на хуманитарните кризи и на бедствията, при които е приложен Инструментът за хуманитарна помощ, се увеличи значително през последните няколко години, което доведе до пълното усвояване на резерва за спешна помощ и до необходимостта да се използват допълнителни средства, както и че това положение вероятно няма да се промени в краткосрочен или средносрочен план, като се има предвид нарастващият брой на кризисните ситуации в много райони в целия свят; отбелязва, че това разкрива необходимостта от значително увеличаване на резерва за спешна помощ и от по-бързо и по-гъвкаво използване на всички налични ресурси;

31.  счита, че хората и общностите следва да продължат да бъдат главен фокус и основни заинтересовани страни в рамките на Инструмента за хуманитарна помощ и че при всички обстоятелства следва да се възприема гъвкав, координиран и специфичен за дадения контекст подход, който да е съобразен с вижданията на органите на местно самоуправление и други местни органи, както и на местните общности, на религиозните организации, чиято дейност е насочена към развитието, и на участниците от гражданското общество; подчертава, че много от тези организации, включително организациите на диаспорите в Европа, допринасят с ценна работа в няколко критични области и могат да предоставят добавена стойност за хуманитарната помощ;

32.  припомня, че небезопасните аборти се сочат от Световната здравна организация като една от петте водещи причини за майчината смъртност; припомня декларираното пред международната общност правно основание за правото на сексуално и репродуктивно здраве и правата на жертвите на сексуално насилие и на хората при конфликти;

Препоръки за оставащия период на изпълнение

33.  подчертава, че инструментът за сътрудничество за развитие, Европейският фонд за развитие и Инструментът за хуманитарна помощ следва да се прилагат в контекста на новата политическа рамка в международен план и на равнището на ЕС, включително на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата, Програмата за действие от Адис Абеба и Дневния ред за човечност;

34.  припомня, че целите за устойчиво развитие трябва да бъдат постигнати в световен мащаб чрез съвместните усилия и партньорство на всички международни участници, включително на нациите в развиващите се и в развитите държави и на международните организации; подчертава, че на равнище ЕС това изисква вътрешни и външни политики, разработени и изпълнявани въз основа на съвместен, последователен и координиран подход в съответствие с принципите на съгласуваност на политиките за развитие; счита, че с оглед на взаимовръзките между вътрешните и външните политики на ЕС съгласуваността на политиките за развитие трябва да се превърне в основен фактор при определянето и изпълнението на инструментите за външно финансиране и при приемането на други политики и инструменти на ЕС; счита обаче, че цялостната съгласуваност между инструментите следва да бъде допълнително подобрена, по‑специално чрез по‑добра съгласуваност и координация между географските и тематичните програми и чрез постигане на по‑висока степен на координация и взаимно допълване с други политики на ЕС;

35.  изразява загриженост относно това, че държавите с по‑висок среден доход, които са останали извън обхвата на Европейския фонд за развитие и на Инструмента за сътрудничество за развитие, могат да се сблъскат с недостиг на финансиране, който да ги постави в уязвимо положение; призовава Комисията да отчете последствията, да обмисли мерки за предотвратяване на неблагоприятните последици и да улесни достъпа на държавите с по‑висок среден доход до инструментите за външно финансиране, адаптирани към техните нужди, в частност с оглед на активизирането на усилията за укрепване на доброто управление чрез борба с корупцията, данъчните измами и безнаказаността, зачитане на принципите на правовата държава и провеждане на свободни и честни избори, като се осигурява равен достъп до правосъдие, и чрез преодоляване на институционалните слабости; потвърждава работата, извършена от програмата „EUROsociAL“ в тази област; подчертава обаче необходимостта да се даде приоритет на насочването на безвъзмездната помощ към най‑слабо развитите страни, които са предразположени към нестабилност и са изправени пред значителни структурни пречки за устойчиво развитие и които съответно зависят в голяма степен от международно публично финансиране;

36.  счита, че инструментите за външно финансиране следва да продължат да подпомагат пряко европейските и местните организации на гражданското общество, местните общности, органите на местно и регионално самоуправление и местните органи в страните партньори и техните партньорства с европейските органи на местно и регионално самоуправление, както и систематично да улесняват тяхното активно участие в многостранните диалози между заинтересованите страни относно политиките на ЕС и относно всички програмни процеси в рамките на всички инструменти; освен това счита, че ЕС следва да насърчава ролята на организациите на гражданското общество като обществени пазители и наблюдатели, както в ЕС, така и извън него, и да подкрепя реформите в страните партньори, насочени към децентрализация; приветства в този контекст намерението на Комисията да задълбочи и укрепи продължаващата работа за изграждане на партньорство и диалог с организации на гражданското общество, работещи за развитието, както и да засили ангажимента за водене на диалог и участие на мрежи на организациите на гражданското общество в изготвянето на политики и процеси на ЕС; припомня, че ЕС следва да подпомага укрепването на демокрацията чрез установяване на механизми за подкрепа на дейностите на организации в трети държави, така че да допринесе за стабилизацията и подобряването на институционалните стандарти за управлението на обществените блага;

37.  потвърждава решимостта си да следи за изпълнението на ангажимента на ЕС за осигуряване на непрекъсната помощ за човешкото развитие, с цел да се подобри животът на хората в съответствие с целите за устойчиво развитие; припомня, че по отношение на Инструмента за сътрудничество за развитие това води до необходимостта да се отделят поне 20% от помощта за основни социални услуги, с акцент върху здравеопазването и образованието, включително за средното образование; ето защо изразява загриженост от факта, че в момент, когато продължава да има съмнения относно постигането на целта за отделяне на 20% от средствата за човешкото развитие, Комисията пренасочва средства от областта на човешкото развитие към инвестиции;

38.  призовава за стриктното прилагане на предварителните условия, даващи възможност за ефективното използване на подкрепа на бюджета и за по‑систематично наблюдение на изпълнението на условията за усвояването на тази помощ в страните партньори, с цел да се подобрят отчетността, прозрачността, ефективността на помощта и съответствието между подкрепата на бюджета и нейните цели;

39.  предупреждава да не се допускат злоупотреби при използването на доверителните фондове, което застрашава спецификата на политиката на ЕС на сътрудничество за развитие; настоява, че доверителните фондове следва да се използват само ако тяхната добавена стойност, в сравнение с други условия на помощ, е гарантирана, особено в кризисни ситуации, както и че тяхното използване следва винаги да бъде в пълно съответствие с принципите за ефективност на помощта и с основната цел на политиката за развитие: изкореняване на бедността; изразява загриженост във връзка с факта, че вноските на държавите членки и на другите донори в доверителните фондове са под очакванията, което има отрицателно отражение върху тяхната ефективност; припомня необходимостта от парламентарен контрол по отношение на тези средства; изразява сериозна загриженост относно констатациите от оценката на Европейския фонд за развитие относно ефективността на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка;

40.  припомня, че Комисията следва да гарантира наличието на прозрачност при използването на доверителни фондове, наред с другото, като редовно предоставя на Парламента актуална информация и гарантира неговото подходящо участие в съответните управленски структури в съответствие с приложимото законодателство на ЕС; освен това припомня, че доверителните фондове трябва да прилагат пълния набор от принципи за ефективност на развитието, следва да бъдат съгласувани с дългосрочните приоритети, принципи и ценности, както и с националните стратегии и стратегиите на ЕС за отделните държави в областта на политиката за развитие, както и с други релевантни инструменти и програми, както и че два пъти годишно следва да се публикува мониторингов доклад, оценяващ това привеждане в съответствие; отново заявява, че с оглед на това целта на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка е да се преодолеят първопричините за миграцията, като се насърчават устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието;

41.  припомня, че бюджетът за външна дейност на ЕС непрекъснато е в процес на мобилизиране и подсилване, като това води до изчерпване на всички налични маржове с цел справяне с нарастващия брой кризисни ситуации; счита, че в контекста на многобройните кризи и на несигурност инструментите за външно финансиране трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да са в състояние да се адаптират своевременно към променящите се приоритети и непредвидените обстоятелства и да постигат своевременни резултати на място; препоръчва за тази цел резервът или неусвоените средства по линия на инструментите за външно финансиране да се използват интелигентно, при планирането на многогодишните програми да се предвиди повече гъвкавост, условията на финансиране да се съчетават по подходящ начин и да се постигне по‑голямо опростяване при изпълнението; подчертава обаче, че по‑голямата гъвкавост не следва да се постига за сметка на ефективността и предсказуемостта на помощта, на дългосрочните географски и тематични приоритети или на ангажиментите за подкрепа на реформите в държавите партньори;

42.  призовава Комисията да приложи Инструмента за хуманитарна помощ по начин, който да съответства на хуманитарните принципи, на ангажиментите, договорени в рамките на „голямото споразумение“ на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, и на заключенията на Специален доклад № 15/2016 на Европейската сметна палата(14); призовава в частност Комисията да повиши прозрачността на стратегическото планиране и на процедурата за подбор за отпускане на финансиране, да обръща дължимото внимание на разходната ефективност на действията, без да се накърняват целите на хуманитарната помощ и волята да се помогне на най‑уязвимите, същевременно като се запазва капацитетът за спазване на хуманитарната повеля чрез подпомагане на най‑уязвимите и чрез предприемане на действия там, където потребностите са най‑неотложни, освен това да подобри мониторинга на изпълнението, да разпредели повече средства за националните и местните структури, които предоставят помощ, да намали бюрокрацията чрез хармонизиране на изискванията за докладване и да планира стратегията, програмите и финансирането на многогодишна основа, така че да обезпечи по‑голяма предвидимост, гъвкавост, бързина и последователност на хуманитарните действия;

43.  настоява, че хуманитарната помощ трябва да продължи да бъде отпускана за групи от населението в кризисните райони и че хуманитарните участници и структури следва да имат безпрепятствен достъп до жертвите в райони на конфликт и до нестабилни държави, за да могат да изпълняват своите дейности;

44.  призовава Комисията да гарантира, че в допълнение към незабавната реакция при хуманитарни кризи Инструментът за хуманитарна помощ — заедно със и допълвайки се с Инструмента за сътрудничество за развитие и с Европейския фонд за развитие и с оглед на връзката между хуманитарните действия и развитието — спомага за повишаване на устойчивостта при бъдещи сътресения посредством насърчаване на стратегиите и структурите за ранно предупреждение и превенция, осигурява по‑дългосрочни ползи за устойчивото развитие в съответствие с необходимостта от обвързване на помощта, възстановяването и развитието и продължава да бъде съсредоточен върху забравените кризи, като зачита изцяло принципа никой да не бъде пренебрегнат;

45.  отбелязва, че взаимното допълване между инструментите за развитие и Инструмента за хуманитарна помощите трябва да бъде подобрено, по‑специално в контекста на връзката между хуманитарните действия и развитието, на новия стратегически подход към устойчивостта и на ангажимента на ЕС за намаляване на риска от бедствия и подготвеност, без това да попречи на техните цели и функции;

46.  припомня, че това развитие допълва хуманитарната помощ с оглед на предотвратяването на сътресения и кризи;

47.  призовава да се отчете специфичният характер на хуманитарната помощ в рамките на бюджета на ЕС, което предполага, че е необходимо резервът за спешна помощ да бъде предвиден като гъвкав инструмент, който да разполага с достатъчно средства за реагиране на нови кризи;

48.  счита, че делегациите на ЕС следва да бъдат включени в по‑голяма степен в решенията за избор на програми за сътрудничество за развитие в рамките на управляваните от тях различни инструменти за външно финансиране; счита, че това също така ще даде възможност за подобряване на взаимното допълване и полезните взаимодействия, както и за по‑голямо съответствие с потребностите и ангажираността на страните партньори;

49.  настоява за осигуряването на достатъчно персонал в офисите на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и в делегациите на ЕС, както от гледна точка на числеността, така и от гледна точка на експертните познания в областта на помощта за развитие и хуманитарната помощ;

50.  изразява неудовлетворение от много краткия срок за контрол от страна на Парламента на проекта на мерки за изпълнение в рамките на инструмента за сътрудничество за развитие; настоятелно призовава Комисията да измени процедурния правилник на Инструмента за сътрудничество за развитие и на комисиите за хуманитарна помощ в срок до декември 2018 г., така че Парламентът и Съветът да разполагат с повече време да упражняват своите правомощия за контрол по подходящ начин;

51.  настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да увеличат и да подобрят координацията между донорите посредством съвместно програмиране и съвместно изпълнение заедно с други държави членки и донори в съответствие с националните планове за развитие на държавите партньори под ръководството и координацията на делегациите на ЕС;

52.  призовава за това Парламентът да има по‑активен политически контрол върху програмните документи за 11‑ия Европейски фонд за развитие като средство за повишаване на прозрачността и отчетността;

Препоръки относно структурата на Инструмента за сътрудничество за развитие и на Европейския фонд за развитие през периода след 2020 г. и относно бъдещото прилагане на Инструмента за хуманитарна помощ

53.  отново изтъква автономията на политиките на ЕС в областта на развитието и хуманитарната дейност, които се основават на конкретни правни основания, признати в Договорите, и установяват ценности и цели, които са специфични и поради това не следва да бъдат зависими от геополитическата стратегия на ЕС, като освен това те следва винаги да бъдат в съответствие с принципите на ефективност на помощта за развитие, а в случаите на хуманитарна помощ — и с принципите на хуманитарност, безпристрастност, неутралност и независимост;

54.  подчертава абсолютната необходимост от запазване на обособените инструменти за развитие и за хуманитарна помощ при зачитане на основните принципи на развитието и с оглед на резултатите от оценките на Европейския фонд за развитие и на Инструмента за сътрудничество за развитие, в които се констатират липса на партньорство и наличието на заплаха за основната цел за намаляване на бедността в контекста на новата рамка на променящите се политически приоритети;

55.  припомня, че Европейският фонд за развитие, Инструментът за сътрудничество за развитие и Инструментът за хуманитарна помощ се характеризират с положително бюджетно изпълнение и са от ключово значение за проявяване на международна солидарност, като същевременно допринасят за доверието в ЕС на световната сцена; счита, че независимо от евентуалните структурни промени или сливания по отношение на тези инструменти, включително евентуалното включване на Европейския фонд за развитие в бюджета, като цяло бюджетните кредити за следващата многогодишна финансова рамка следва да бъдат увеличени, а критериите за официалната помощ за развитие следва да не бъдат размивани, както и че бъдещата структура на инструментите за външно финансиране следва да включва по по‑прозрачен начин доверителните фондове и инструменти, ръководени от основните принципи на ангажираност за демокрация и на ефективност на развитието, както и евентуално удължаване на срока на изпълнение на Плана за външни инвестиции въз основа на оценка, доказваща неговата допълняемост по отношение на развитието и на въздействието му върху правата на човека, обществото и околната среда;

56.  приканва Съвета, Комисията и Европейската инвестиционна банка да сключат междуинституционално споразумение с Парламента относно прозрачността, отчетността и парламентарния контрол въз основа на политическите принципи, установени в новия Европейски консенсус за развитие, като се има предвид промяната в условията за помощта, състояща се в преминаване от преки безвъзмездни средства към доверителни фондове и смесено финансиране, включително чрез Европейския фонд за устойчиво развитие;

57.  подчертава положителната репутация, с която ЕС се ползва сред международната общност в качеството си на световен фактор в сферата на сътрудничеството, като обаче е налице опасност тази репутация да бъде накърнена от бюрократична тежест и тромавост; счита, че това допринася за „меката сила“ на ЕС в рамките на международните отношения, с оглед на която е необходимо политиката за развитие след 2020 г. да бъде решителна и автономна и да разполага с обособени инструменти за развитие;

58.  подчертава, че намаляването и — в дългосрочен план — изкореняването на бедността, както и осъществяването на целите за устойчиво развитие и изпълнението на Парижкото споразумение следва да продължат да бъдат основни цели на политиката и инструментите на ЕС за развитие, като се обръща специално внимание на лицата, които са изложени на най‑голям риск;

59.  подчертава, че структурата на Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския фонд за развитие и Инструмента за хуманитарна помощ през периода след 2020 г. трябва да бъде приведена в съответствие с международните ангажименти на ЕС, включително по Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие, Парижкото споразумение и рамката на политиката на ЕС, включително с новия Европейски консенсус за развитие, новата Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ;

60.  счита, че при изготвянето на структурата на новите инструменти за външно финансиране следва да се вземат предвид доказаното добро функциониране на настоящите инструменти за външно финансиране, допустимостта за получаване на официална помощ за развитие и необходимостта да се постигнат целите за устойчиво развитие;

61.  счита, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и глобалното измерение на редица цели за устойчиво развитие изискват нов политически подход, при който всички политически участници, както в развиващите се, така и в развитите страни, трябва да се стремят да дадат принос за постигането на целите за устойчиво развитие посредством съгласувани и координирани вътрешни и външни политики, и счита, че новите инструменти за външно финансиране след 2020 г. и новият Европейски консенсус за развитие ще допринесат за постигането на тази цел;

62.  е убеден в значението на популяризирането на подход към развитието, ориентиран към правата на човека и основан на принципи, като по този начин се насърчават демократичните принципи, основните ценности и правата на човека по целия свят; призовава Комисията и ЕСВД да съчетаят по подходящ начин помощта по инструментите за външно финансиране и политическия диалог, както на двустранно равнище, така и в рамките на регионалните и световните организации, с оглед на насърчаването на тези принципи, ценности и права;

63.  счита, че е изключително важно във всички политики за развитие да бъдат включени по хоризонтален и междусекторен начин опазването на околната среда и предлаганите от политиките за опазване на околната среда възможности; изразява съжаление по повод на недостатъчния напредък, постигнат по отношение на интегрирането на демокрацията, правата на човека и равенството между половете; освен това настоятелно призовава ангажиментите по Парижкото споразумение да бъдат отразени в пълна степен в бъдещите инструменти и програми, като това бъде съчетано с подходящо наблюдение; поради това счита, че борбата срещу изменението на климата следва да играе все по‑важна роля в сътрудничеството за развитие;

64.  счита, че е необходимо да се извлекат поуки с цел да се открият недостатъците в координацията между инструментите за външно финансиране на Съюза и инструментите на други международни институции за финансиране, както и с цел тази координация да се подобри, за да се породят полезни взаимодействия и да се постигне максимално въздействие на финансовите инструменти в развиващите се страни;

65.  счита, че е необходимо да се повишат настоящите равнища на официалната помощ за развитие от страна на ЕС в бъдещата структура на инструментите за външно финансиране през периода след 2020 г., така че ЕС да може да изпълни своя колективен ангажимент да предоставя 0,7% от брутния национален доход (БНД) за официалната помощ за развитие и да отпуска 0,2% от официалната помощ за развитие на базата на БНД за най‑слабо развитите страни; в този контекст приветства съобщението на Комисията относно новата многогодишна финансова рамка; припомня на държавите членки необходимостта да спазват ангажимента си за принос с 0,7% от своя БНД за официалната помощ за развитие; припомня необходимостта от изпълнение на препоръките на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за постигане на среден дял от 86% на безвъзмездните средства в общия размер на официалната помощ за развитие;

66.  счита, че, без да се засягат повишената гъвкавост и/или резерви, структурата на инструментите за външно финансиране след 2020 г. следва да продължи да предвижда комбинация от географски и тематични многогодишни програми, което ще предостави възможност за предприемане на насочени към развитието действия от различен мащаб; счита, че подкрепата за регионалното сътрудничество и интеграцията на държавите партньори е важен фактор, който е необходим за изкореняване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие в дългосрочен план;

67.  подчертава, че външните действия на ЕС за развитие трябва да се основават на подходящо балансирано съчетание от гъвкавост и предсказуемост на помощта за развитие въз основа на наличието на достатъчно финансиране; признава същевременно, че предсказуемостта на помощта за развитие може да се постигне, наред с друго, чрез установени добре функциониращи системи за ранно предупреждение, главно в най‑уязвимите и в най‑малко устойчивите страни;

68.  счита, че прехвърлянето на финансови средства между различни цели, както и преразпределянето на средства във връзка с промяна на приоритети в рамките на един и същи инструмент, следва да се извършват единствено въз основа на действителните потребности на държавите партньори, без да се правят компромиси с принципите и целите на инструмента и при подходящо участие на органа, осъществяващ мониторинг; призовава по‑специално за ясно разграничаване между финансирането, което отговаря на изискванията за официалната помощ за развитие, и други видове финансиране, които не отговарят на изискванията за официалната помощ за развитие; възразява решително срещу всяко прехвърляне на средства, предназначени за допустими дейности по линия на Комитета за подпомагане на развитието, към програми извън обхвата на официалната помощ за развитие; подчертава, че това трябва да се гарантира посредством интегриране на целите на официалната помощ за развитие в регламентите за инструментите за външно финансиране;

69.  счита, че структурата на инструментите за външно финансиране след 2020 г. следва да съдържа редица критерии и строго обособено целево отпускане на средства, както и включване на ангажименти за осигуряване на достатъчно средства за основните приоритети;

70.  счита, че непредвидените потребности следва да бъдат обхванати от значителни резерви за непредвидени разходи в рамките на различните инструменти за външно финансиране, както и че отнасящите се за дадена година финансови средства, за които не са поети задължения или които са отменени, следва да се прехвърлят към резервите за непредвидени разходи за следващата година;

71.  припомня необходимостта да се поддържа стабилен и независим Инструмент за хуманитарна помощ, както се призовава в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ; счита, че следва да бъде запазен отделен резерв специално за хуманитарна помощ, за да се държи сметка за факта, че поради нарастването на потребностите в световен мащаб резервът за спешна помощ беше постоянно активиран през текущия период на многогодишната финансова рамка; припомня, че макар многократно да е признавал усилията на Комисията да отговори на нарастващите предизвикателства, Парламентът редовно подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането за хуманитарна помощ и настоява за преодоляване на нарастващите несъответствия между поетите задължения и плащанията, както и за увеличаване на ефективността и способността за реагиране на хуманитарната помощ и помощта за развитие в рамките на предвидените за тях средства в бюджета на ЕС;

72.  подчертава, че всяко подобрение по отношение на финансовата гъвкавост и опростяване не следва да се постига за сметка на намаляване на капацитета на съзаконодателя за наблюдение и контрол, което би застрашило принципите на отчетност и прозрачност; подчертава необходимостта от прозрачност в критериите за разпределянето на средства във всички етапи на програмирането; е на мнение, че новата структура на Инструмента за външно финансиране следва да бъде гъвкава и съвременна, което да даде възможност за оптимизиране на ресурсите и за постигане на резултати в областта на развитието за държавите партньори;

73.  подчертава, че финансовата гъвкавост на новия Инструмент за външно финансиране следва да предполага и гъвкавост в самите държави за отпускане по собствена преценка на малки по размер безвъзмездни средства за местни организации на гражданското общество, за предприятия и за предприемачи; счита, че Комисията следва да преразгледа настоящите си одитни изисквания по отношение на помощта за развитие, с цел да бъде допуснат по‑рисков профил за отпускани малки по размер безвъзмездни средства в съответните държави;

74.  изтъква, че политиката за развитие и хуманитарните цели не следва да бъдат подчинявани на цели в областта на сигурността на държавите донори и на ЕС, нито на цели във връзка с управлението на граничния контрол и управлението на мигрантските потоци; счита във връзка с това, че официалната помощ за развитие следва да се използва предимно за облекчаване на бедността и че следователно действията и програмите, които са съгласувани единствено с интересите във връзка с националната сигурност на донорите, не следва да се финансират чрез финансирането за развитие; счита, че е необходимо същевременно да се окаже подкрепа за устойчивостта на страните партньори с цел създаване на благоприятни условия за устойчиво развитие;

75.  счита, че в бъдещата многогодишна финансова рамка разходите за постигане на вътрешните цели на ЕС, групирани около темите за миграцията, убежището и вътрешната сигурност, от една страна, и разходите, насочени към подкрепа за прилагането на новия Европейски консенсус за развитие, от друга страна, трябва да останат отделени едни от други; счита, че сливането на тези две отделни бюджетни позиции би довело до риск от по‑нататъшно използване на помощта от ЕС за определени цели, включително като я поставят в зависимост от сътрудничеството в областта на миграцията;

76.  предлага, във връзка с това, устойчивостта на обществото и държавата да бъдат допълнително укрепени чрез помощ за развитие, както и да бъдат заделени повече финансови и политически средства за предотвратяване на конфликти, готовност при бедствия и предприемане на действия на ранен етап в условия на конфликти и природни бедствия;

77.  призовава Комисията да не се основава единствено на БВП при отпускането на финансиране и определянето на условията за сътрудничество със страни партньори, а на по‑широк набор от критерии, като се вземат предвид приобщаващото човешко развитие, правата на човека и нивата на неравенство;

78.  отново отправя своето искане за включването на Европейския фонд за развитие в бюджета като основен инструмент за гарантиране на съгласуваност между политиката за развитие и други политики на ЕС и за подобряване на контрола върху бюджета, упражняван от Парламента; отново изтъква, че включването на Европейския фонд за развитие в бюджета би имало своите предимства, например по‑висока степен на демократична легитимност и демократичен контрол на инструмента и по‑добра видимост и прозрачност, което би осигурило повече яснота относно разходите на ЕС в тази област и би повишило ефикасността и ефективността на помощта на ЕС за развитие; припомня, че парламентарните разисквания относно политиката за развитие подпомагат гражданите по отношение на разходите на ЕС в областта на помощта за развитие;

79.  подчертава, че включването на Европейския фонд за развитие в бюджета следва да се придружава от гаранции, за да се предотврати прехвърляне на средства от предходни европейски фондове за развитие към други бюджетни редове, и че при това включване следва да се вземат предвид всички донори от трети държави; подчертава освен това, че Механизмът за подкрепа на мира в Африка следва да остане извън бюджета на ЕС, а именно в рамките на специален инструмент;

80.  подчертава, че включването на Европейския фонд за развитие в бюджета следва да бъде придружено от пропорционално увеличение на договорения таван на бюджета на ЕС, така че да не води нито до намаляване на финансовия ангажимент на ЕС към държавите от АКТБ, нито до намаляване като цяло на помощта на ЕС за развитие в многогодишната финансова рамка през периода след 2020 г.;

81.  счита, че отвореният характер на Инструмента за хуманитарна помощ е довел до положителни резултати; ето защо препоръчва инструментите и бюджетите за хуманитарни действия и за действия за развитие да бъдат обособени, като същевременно се запазват силните стратегически връзки между тези две области;

82.  подчертава значението на укрепването на демократичната легитимност в структурата през периода след 2020 г. и необходимостта от преосмисляне на процедурата за вземане на решения; подчертава, че в тази нова структура след 2020 г. съзаконодателите следва да бъдат оправомощени да упражняват своите контролни правомощия в пълен обем, както на законодателно, така и на политическо равнище, в целия процес на разработване, приемане и изпълнение на инструментите и на програмите за тяхното прилагане; подчертава, че трябва да се предостави достатъчно време за тази цел;

83.  е на мнение, че потенциалът за сътрудничество с държавите членки при изготвянето и изпълнението на програмите за развитие, по‑специално чрез съвместно програмиране и въз основа на националните програми за развитие и в синхрон с тях, следва да се използва пълноценно;

84.  призовава за междинна оценка и преглед на структурата на инструментите за външно финансиране през периода след 2020 г., с цел да се подобри допълнително тяхното управление, да се потърсят начини за постигане на по‑голяма съгласуваност и опростяване и за да се гарантира запазването на тяхната актуалност и тяхното съответствие с принципите за ефективно развитие; призовава за пълноценно участие на заинтересованите страни в този процес;

o
o   o

85.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на заместник‑председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на Комисията.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (2) ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1. (3) OВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1. (4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884. (5) ОВ L 58, 3.3.2015 г., стр. 1. (6) ОВ L 58, 3.3.2015 г., стр. 17. (7) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44. (8) ОВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1. (9) ОВ C 210, 30.6.2017 г., стр. 1. (10) Приети текстове, P8_TA(2016)0437. (11) Приети текстове, P8_TA(2016)0337. (12) ОВ С 86, 6.3.2018 г., стр. 2. (13) ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 25. (14) Специален доклад № 15/2016 г. на Европейската сметна палата от 4 юли 2016 г., озаглавен „Комисията управлявала ли е ефективно хуманитарната помощ за населението, засегнато от конфликти в региона на Големите африкански езера?“