Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 4, 162, 174—178 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕO) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(5),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 9 октомври 2017 г., озаглавен „Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще: Седми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване“ (COM(2017)0583),

—  като взе предвид Пакта от Амстердам за създаване на Програмата на ЕС за градовете, приет на неформалната среща на министрите от ЕС, отговарящи за въпросите на градоустройството, проведена на 30 май 2016 г. в Амстердам,

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 15 декември 2015 г.(6),

—  като взе предвид европейския стълб на социалните права, обявен на 17 ноември 2017 г. в Гьотеборг от Европейския парламент, Съвета и Комисията,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 април 2017 г., озаглавени „Как политиката на сближаване да стане по-ефективна, по-значима и по-видима за нашите граждани“(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 ноември 2017 г., озаглавени „Полезни взаимодействия и опростяване за политиката на сближаване след 2020 г.“(8),

—  като взе предвид Бялата книга за бъдещето на Европа — Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г., от 1 март 2017 г. (COM(2017)2025),

—  като взе предвид документа за размисъл на Комисията относно социалното измерение на Европа от 26 април 2017 г. (COM(2017)0206),

—  като взе предвид документа за размисъл на Комисията относно извличането на ползите от глобализацията от 10 май 2017 г. (COM(2017)0240),

—  като взе предвид документа за размисъл на Комисията относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз от 31 май 2017 г. (COM(2017)0291),

—  като взе предвид документа за размисъл на Комисията за бъдещето на финансите на ЕС от 28 юни 2017 г. (COM(2017)0358);

—  като взе предвид работния документ на Комисията от 10 април 2017 г., озаглавен „Конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно регионите, които изостават в развитието си“ (SWD(2017)0132),

—  като взе предвид работния документ на Комисията, озаглавен „Защо регионалното развитие има значение за икономическото бъдеще на Европа“(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ от 14 февруари 2018 г. (COM(2018)0098),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ от 24 октомври 2017 г. (COM(2017)0623),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 11 май 2017 г., озаглавено „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г. — за силна и ефективна европейска политика на сближаване след 2020 г.“(10),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 май 2016 г. относно съобщението на Комисията относно „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно инвестициите за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно новите териториални инструменти за развитие в Политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно целесъобразното съчетаване на финансирането за регионите в Европа: балансиране между финансовите инструменти и безвъзмездните финансови средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки(17),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2017 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР“(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г.(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.(24),

—  като взе предвид заключенията и препоръките на експертната група на високо равнище за опростяване за бенефициентите на ЕСИ фондовете,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по култура и образование (A8-0138/2018),

А.  като има предвид, че целта на политиката на сближаване е да насърчава хармоничното и балансирано развитие на целия Съюз и неговите региони, със стремеж към укрепване на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, в дух на солидарност и с цел насърчаване на устойчив растеж, заетост, социално приобщаване и като се намаляват различията между регионите и вътре в тях, както и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони в съответствие с Договорите;

Б.  като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването показва, че регионалните различия отново намаляват, но че положението е силно различно в различните територии, независимо дали се измерват БВП на глава от населението, заетостта или други показатели, като продължават да съществуват неравенства, някои от които се изместват или се увеличават между регионите и вътре в тях и в държавите членки, включително и в еврозоната;

В.   като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването прави тревожни констатации във връзка с процента на безработицата, включително процента на младежката безработица, който в много региони не се е възстановил до равнището си преди кризата, както и във връзка с конкурентоспособността, бедността и социалното приобщаване;

Г.  като има предвид, че 24% от европейците или почти 120 милиона души живеят в бедност, са изложени на риск от бедност или имат сериозни материални затруднения и/или принадлежат към домакинства с ниска степен на трудова заетост; като има предвид, че броят на работещите бедни се увеличава, а броят на младите безработни хора продължава да бъде висок;

Д.  като има предвид, че безработицата и младежката безработица в Съюза постепенно намаляват от 2013 г. насам, но все още са над равнището от 2008 г. — съответно 7,3% и 16,1% (декември 2017 г.)(25), с големи различия между и в рамките на държавите членки, особено в някои държави — членки на ЕС, които са най-силно засегнати от финансовата криза; като има предвид, че регионалните различия са започнали да намаляват; като има предвид, че в отделните държави членки все още има значителни разлики в равнищата на безработица, които варират от 2,4% в Чешката република и 3,6% в Германия до 16,3% в Испания и 20,9% в Гърция съгласно последните данни(26); като има предвид, че скритата безработица — явлението безработни, които желаят да работят, но не търсят активно работа — възлизаше на 18% през 2016 г.;

Е.  като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването подчертава голямото разнообразие на регионите и териториите, включително в рамките на настоящите категории региони, в зависимост от техните специфични условия (най-отдалечени региони, с ниска гъстота на населението, ниски доходи, нисък растеж и т.н.), което налага индивидуален териториален подход на регионално равнище;

Ж.  като има предвид, че една от основните констатации на 7-ия доклад относно сближаването се отнася до идентифицирането на някои региони, описани като попаднали в т.нар. „капан на средните доходи“, и които са изложени на риск от изоставане, дългосрочен застой или изоставане;

З.  като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването разкрива наличието на зони на бедност, риск от териториална разпокъсаност и задълбочаващи се неравенства на подрегионално равнище, включително в относително проспериращи региони;

И.  като има предвид, че в 7-ия доклад относно сближаването се подчертава, че „въздействието на глобализацията, миграцията, бедността и липсата на иновации, изменението на климата, енергийния преход и замърсяването не се ограничава до по-слабо развитите региони.“

Й.  като има предвид, че въпреки че политиката на сближаване изпълни съществена роля за възстановяването на икономиката на ЕС чрез насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, публичните инвестиции в ЕС все още са под равнищата преди кризата, с големи различия в някои държави членки, които са най-силно засегнати от кризата, като те са намалели от 3,4% от БВП през 2008 г. до 2,7% през 2016 г.;

К.   като има предвид, че в 7-ия доклад относно сближаването са ясно представени резултатите от политиката на сближаване по отношение на растежа, заетостта, транспорта, енергетиката, околната среда и образованието и обучението, както се вижда от програмния период 2014—2020 г., където на 1,1 милион МСП е оказана подкрепа, водеща пряко до създаването на допълнителни 420 000 нови работни места и която подпомага повече от 7,4 млн. безработни хода да намерят работа и над 8,9 млн. души да придобият нови квалификации, като така тази политика се превръща в съединителен елемент, който обединява Европа;

Добавена стойност на политиката на сближаване

1.   счита за съществено важно политиката на сближаване в новия програмен период и занапред да обхваща всички региони на ЕС и да остане основният инструмент за публични инвестиции на Съюза, основан на дългосрочни стратегия и перспективи, подкрепен от бюджет на висотата на съществуващите и новите предизвикателства, с цел постигане на основните цели на политиката; подчертава, че съсредоточаването на политиката на сближаване изключително върху най-слабо развитите региони ще възпрепятства напредъка по политическите приоритети на Съюза като цяло;

2.  подчертава, че политиката на сближаване предоставя европейска добавена стойност, като допринася за европейски обществени блага и приоритети (като например растеж, социално приобщаване, иновации и опазване на околната среда), както и за публични и частни инвестиции, и че тя е основен инструмент за постигането на залегналата в Договора цел за борба с неравенствата, с оглед възходящо адаптиране на жизнените стандарти и намаляване на изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони;

3.  припомня твърдия си ангажимент за споделено управление и принципа за партньорство, който следва да бъде запазен и засилен за периода след 2020 г., както и за многостепенното управление и субсидиарността, които допринасят за добавената стойност на политиката на сближаване; подчертава, че добавената стойност на тази политика се характеризира на първо място с възможност за отчитане на нуждите за национално развитие, заедно с нуждите и особеностите на различните райони и територии, и за доближаване на Съюза до неговите граждани;

4.  подчертава, че европейската добавена стойност е широко отразена в европейското териториално сътрудничество (ЕТС) във всичките му измерения (трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, както вътрешно, така и външно), тъй като допринася за целите на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността; отново отправя призив за увеличаване на неговия дял от бюджета на политиката на сближаване, като същевременно бъде подобрена координацията между различните програми за избягване на припокриване; припомня значението на изпълнението на макрорегионални стратегии за постигането на целите на политиката на сближаване;

5.   отбелязва, че изпълнението на политиката на сближаване в даден регион може да доведе до външни въздействия и преки и непреки благоприятни влияния в целия Съюз, наред с другото благодарение на увеличаването на търговията, което укрепва единния пазар; посочва обаче, че тези ползи се различават значително в отделните държави членки, особено в зависимост от географската близост и структурата на икономиките на държавите членки;

6.  подчертава необходимостта да се разработи методология „цената на отказа от политика на сближаване“, за да се предоставят допълнителни количествено измерими данни относно европейската добавена стойност на политиката на сближаване, следвайки примера на работата, извършена от Европейския парламент относно „цената на отказа от Европа“;

Териториално измерение

7.  отбелязва, че градските райони съчетават, от една страна, значителни възможности за растеж, инвестиции и иновации, и от друга страна, различни екологични, икономически и социални предизвикателства, наред с другото поради концентрацията на хора и наличието на зони на бедност, включително в относително процъфтяващи градове; поради това подчертава, че рискът от бедност или социално изключване остава основно предизвикателство;

8.  подчертава, че укрепването на териториалното измерение на политиката на сближаване налага да се обърне по-голямо внимание на проблемите на крайградските и селските райони, като се използва опитът на местните общности и се поставя особен акцент върху средно големите градове във всяка държава членка;

9.  подчертава значението на подкрепата за селските райони в цялото им многообразие, като се използва техният потенциал, насърчават се инвестициите в проекти, които подпомагат местните икономики, както и по-добра свързаност по отношение на транспорта, достъпност и високоскоростен широколентов достъп, и като се подпомагат тези райони да преодолеят предизвикателствата, пред които са изправени, а именно обезлюдяване на селските райони, социално приобщаване, липса на възможности за работа, стимули за предприемачеството и достъпни жилища, спад в населението, опустяване на центровете на градовете, райони без здравно обслужване и т.н.; подчертава, в тази връзка, значението на втория стълб на ОСП за насърчаване на устойчивото развитие на селските райони;

10.  призовава за по-добро отчитане на някои териториални особености, като особеностите на регионите, посочени в член 174, параграф 3 от ДФЕС, например островните региони, планинските, селските, граничните, най-северните, крайбрежните или периферните региони, при определянето на инвестиционните приоритети; подчертава значението на създаването на подходящи стратегии, програми и действия за различните региони или дори проучване на евентуалното въвеждане на нови специфични програми, следвайки примера на Програмата на ЕС за градовете и Пакта от Амстердам;

11.  припомня, че особеното структурно, социално и икономическо положение на най-отдалечените региони оправдава прилагането на специфични мерки, включително по отношение на условията им за достъп до ЕСИ фондовете, в съответствие с член 349 от ДФЕС; подчертава, че е необходимо да се запазят всички дерогации, предназначени да компенсират техните структурни ограничения, както и за да се подобрят специфичните мерки за тези региони, като бъдат приспособени, когато това е необходимо; призовава Комисията и държавите членки да се опрат на решението на Съда на ЕС от 15 декември 2015 г., за да гарантират ефективно прилагане на член 349 от ДФЕС по отношение на условията за достъп до структурните фондове; предлага по-конкретно да се разшири специалното разпределение за социалния аспект в най-отдалечените региони, като се поддържа настоящото равнище на съфинансиране от Съюза в тези региони, и да се предвиди промяна на тематичната концентрация; подчертава потенциала на най-отдалечените региони като например привилегировани райони за изпълнение на експериментални проекти;

12.  счита, че въвеждането на интегрирани стратегии за устойчиво градско развитие представлява положителен опит, който поради това следва да бъде засилен и възпроизведен в други подрегионални територии, например чрез въвеждането на интегриран териториален подход, наред с тематичните цели, но без да се накърнява тематичната концентрация; подчертава значението на стратегиите за водено от общностите местно развитие, което укрепва способността на политиката на сближаване за включване на участниците на местно равнище; подчертава необходимостта да се проучи възможността за въвеждане на изготвянето на националните и регионалните оперативни програми, въз основа на интегрирани териториални стратегии и стратегии за интелигентна специализация;

Региони със средни доходи: насърчаване на устойчивостта и предотвратяване на изоставането на уязвимите територии

13.  подчертава, че регионите със средни доходи нямат същия растеж като регионите с ниски доходи (които все още трябва да настигат останалата част от Съюза) и регионите с много високи доходи, тъй като са изправени пред предизвикателството, наречено „капан на средните доходи“ поради твърде високи доходи спрямо първите и твърде нестабилни иновационни системи спрямо вторите; също така отбелязва, че тези територии се характеризират с отслабен производствен сектор и са уязвими по отношение на сътресенията, причинявани от глобализацията, и от социално-икономическите промени, които произтичат от нея;

14.  счита, че основно предизвикателство за бъдещата политика на сближаване ще бъде оказването на подходяща подкрепа на регионите със средни доходи, наред с другото, за да се създаде благоприятен за инвестиции климат, и че политиката на сближаване трябва едновременно да намалява различията и неравенствата и да предотвратява изоставането на уязвимите региони, като отчита различните тенденции, динамики и обстоятелства;

15.  призовава Комисията да обърне внимание на предизвикателствата, пред които са изправени региони със средни доходи, за които е характерен нисък темп на растеж в сравнение със средния за ЕС, по начин, който да насърчава цялостното хармонично развитие на Съюза; припомня, че за да подкрепи тези региони и да предложи решения на проблемите им, бъдещата политика на сближаване следва да ги обхване по подходящ начин, да ги подкрепя и да ги включи в следващия програмен период, включително чрез създаването и прилагането на специфични стратегии, програми и дейности; в този контекст припомня значението на показателите, допълващи БВП, за да се предложи по-точна представа за социално-икономическите условия на тези специфични региони; счита, че следва да се обърне повече внимание на ранното установяване на уязвимост, така че да се даде възможност на политиката на сближаване да подкрепи устойчивостта на регионите и да се предотврати появата на нови различия във всички видове региони;

16.  приветства стартирания от Комисията пилотен проект, който има за цел да предостави подкрепа по мярка, адаптирана към специфичните предизвикателства пред регионите в индустриален преход; призовава Комисията да извлече поуки от пилотния проект и очаква да види планираните резултати във възможно най-кратък срок; счита, че стратегиите за интелигентна специализация предлагат потенциал чрез цялостен подход, по-добра подкрепа за тези региони в техните стратегии за развитие и, в по-общ план, насърчават диференцираното прилагане на регионално равнище, но също така биха могли да бъдат подкрепени чрез по-нататъшно сътрудничество и обмен на знания и опит между регионите; приветства действия като инициативата „Авангард за нов растеж“, които прилагат стратегия за интелигентна специализация с цел насърчаване на растежа и промишленото обновяване в приоритетни райони в ЕС;

17.  подчертава, че социалната и фискалната конвергенция има за цел сближаване, като едновременно с това се подобрява функционирането на единния пазар; счита, че различните практики в тази област може да се окажат в разрез с целта за сближаване и може да доведат до повече проблеми в изоставащите или най-уязвимите територии в условията на глобализацията и обръща внимание на непрекъснатата потребност на по-слабо развитите региони да настигат останалата част от Съюза; счита, че политиката на сближаване може да допринесе за насърчаване на социалната и фискалната конвергенция (наред с икономическото и териториалното сближаване) посредством предоставяне на положителни стимули; подчертава в тази връзка възможността за използване, например, на европейския стълб на социалните права; призовава Комисията да вземе предвид този аспект на европейския семестър в по-голяма степен, така че социалното измерение на политиката на сближаване да се интегрира по-добре в икономическата политика, като същевременно се включват подобаващо местните и регионалните органи, с цел да се повиши ефективността на процеса и да се подобри ангажираността в него;

Области на политиката

18.  изразява подкрепа за силна тематична концентрация върху ограничен брой приоритети, свързани с главните европейски политически цели, като се оставя на органите за управление по-голяма гъвкавост за изготвяне на техните териториални стратегии въз основа на местните потребности и потенциал, след всеобхватна консултация на местно и регионално равнище при подготовката на споразуменията за партньорство; подчертава, че трудовата заетост (в т.ч. младежката безработица), социалното приобщаване, борбата с бедността, подпомагането на иновациите, цифровизацията, подкрепата за МСП и стартиращите предприятия, изменението на климата, кръговата икономика и инфраструктурата следва да представляват приоритетни области за политиката на сближаване в бъдеще;

19.  приветства приемането на европейски стълб на социалните права, който представлява напредък към изграждането на социална Европа; припомня своята положителна оценка за ЕСФ, като силна интегрална част от европейските структурни и инвестиционни фондове, и за Гаранцията за младежта, Инициативата за младежка заетост и Европейския корпус за солидарност, с оглед на тяхната роля за справяне с предизвикателствата в областта на заетостта, икономическия растеж, социалното приобщаване, стажуването и професионалното обучение;

20.  подчертава, че бъдещата политика на сближаване ще трябва да се съсредоточи в по-голяма степен върху защитата и подпомагането на населението и териториите, засегнати неблагоприятно от глобализацията (преместване на дейността, загуба на работни места), а също и от сходни вътрешни за ЕС тенденции; призовава за координация между структурните фондове и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответните случаи, които трябва да бъдат проучени, за да се обхванат, наред с други неща, случаите на преместване на дейността в рамките на ЕС;

21.  отбелязва, че уязвимостта спрямо изменението на климата се различава значително в отделните територии; счита, че европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се използват по възможно най-ефективен начин, за да се подкрепи ЕС да изпълни своите ангажименти по Парижкото споразумение относно изменението на климата (COP21), например по отношение на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност или обмена на добри практики, по-специално в жилищния сектор, и да се вземат предвид целите за устойчиво развитие на ООН; настоява финансирането по инструментите за солидарност в случай на природно бедствие да може да бъде мобилизирано възможно най-бързо при създалите се обстоятелства и винаги по координиран начин;

22.  призовава за използване на европейските структурни и инвестиционни фондове с цел устойчиво справяне с демографските предизвикателства (застаряване, намаляване на населението, демографски натиск, неспособност за привличане или задържане на подходящ човешки ресурс), които засягат европейските региони по разнообразни специфични начини; подчертава по-специално необходимостта да се предостави подходяща подкрепа на дадени територии, като например някои най-отдалечени региони;

23.  подчертава, че трябва да се създаде конкретен финансов механизъм за периода след 2020 г., съгласно член 349 от ДФЕС, с цел интеграция на мигрантите в най-отдалечените региони, които поради специфичните им особености трябва да се справят с по-голям миграционен натиск, и по този начин да се допринесе за тяхното устойчиво развитие;

24.  счита, че фондовете на ЕС трябва да бъдат съобразени с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) и следва да продължат да насърчават деинституционализацията;

25.  подчертава потенциала на допълнителни инвестиции в култура, образование, наследство, младеж, спорт и устойчив туризъм за създаването на работни места, включително по-специално на качествени работни места за младите хора, както и за растежа и подобряването на социалното сближаване, при същевременна борба с бедността и дискриминацията, което е особено важно, например, за най-отдалечените региони, селските райони и отдалечените региони; подкрепя развитието на културните и творческите индустрии, които са тясно свързани с иновациите и творчеството;

Програмна рамка след 2020 г.

26.  подчертава, че 7-ият доклад относно сближаването изтъква необходимостта да бъдат взети предвид допълнителни показатели освен БВП на глава от населението, който следва да остане основният показател, при отпускането на фондове и изграждането на по-точна представа за социално-икономическите условия в съответствие с предизвикателствата и установените нужди, включително на подрегионално равнище; отбелязва, че е важно за основа да се използват качествени, надеждни, актуални, структурирани и налични данни; във връзка с това призовава Комисията и Евростат да предоставят възможно най-подробни и разбити по географски район статистически данни от значение за политиката на сближаване, за да бъдат правилно отразени потребностите на регионите в процеса на програмиране; подкрепя включването на социални, екологични и демографски критерии, по-специално равнището на безработицата и равнището на младежката безработица;

27.  подкрепя укрепване на интегрираните подходи и подчертава категорично, че ЕСФ трябва да остане неотменна част от европейската регионална политика поради неговото съществено териториално измерение;

28.  подчертава, че безвъзмездните средства следва да останат основният инструмент за финансиране на политиката на сближаване, но признава, че финансовите инструменти могат да бъдат ефективно средство за оказване на въздействие и че те следва да бъдат подкрепяни, ако генерират добавена стойност и въз основа на подходяща предварителна оценка; подчертава обаче, че използването им не трябва да се превръща в цел само по себе си, че тяхната ефективност зависи от много фактори (естество на проекта, на територията или на риска) и че всички региони, независимо от тяхното равнище на развитие, трябва да могат свободно да определят най-подходящия за тях метод на финансиране; противопоставя се на всяка задължителна цел по отношение на използването на финансови инструменти;

29.  призовава за опростяване на условията за използване на финансовите инструменти и за свързването им с безвъзмездните средства с оглед на взаимното допълване, ефикасността и териториалната действителност; подчертава значението на административния капацитет и на качественото управление, както и на допълващата роля, която националните банки за развитие и институции за насърчаване играят при прилагането на специфични финансови инструменти, приспособени към местните нужди; счита, че е от съществено значение да се хармонизират във възможно най-голяма степен правилата относно финансовите инструменти, независимо от начина на тяхното управление; предлага да се насърчават финансови инструменти за участие в допълнение към вече съществуващите финансови инструменти за политиката на сближаване;

30.  счита, че връзката между политиката на сближаване и гаранцията за благоприятна среда за инвестициите, ефективност и правилно използване на средствата е от полза също и за постигането на целите на политиката на сближаване, като същевременно подчертава, че политиката на сближаване не следва да се превърне в инструмент за постигане на приоритети без връзка с нейните цели; подчертава необходимостта от прилагане на договорената позиция относно Пакта за стабилност и растеж по отношение на гъвкавостта по отношение на цикличните условия, структурните реформи и правителствените инвестиции; счита, че посочените в Регламент (ЕС) № 1303/2013 мерки, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление, следва да бъдат анализирани внимателно, включително с участието на всички заинтересовани страни; изразява мнение, че Комисията следва да обмисли корекции по отношение на начина, по който се свързват политиката на сближаване и европейския семестър с цел да се укрепи неговото териториалното измерение и да се отчетат други фактори, които допринасят за целите за сближаване, като например реалната конвергенция; призовава Комисията в този контекст и в рамките на европейския семестър да разгледа регионалното и националното съфинансиране по европейските структурни и инвестиционни фондове и тяхното въздействие върху националните бюджетни дефицити;

31.  призовава за по-интензивни стратегии за интелигентно специализиране като нов подход за продължаване на инвестирането в потенциала за дългосрочен растеж в контекста на бързите технологични промени и глобализацията; признава полезността на предварителните условия, но подчертава, че в някои случаи те бяха източник на усложняване и забавяне при разработването и стартирането на програмирането; отбелязва забележките на Сметната палата относно предварителните условия в нейния Специален доклад № 15/2017; призовава Комисията да обмисли да намали, по целесъобразност, броя на предварителните условия и да укрепи в тази област спазването на принципите на пропорционалност и субсидиарност, като се възползва в максимална степен от съществуващите стратегически документи, които биха могли да отговорят на бъдещи предварителни условия; подчертава, че поставянето на предварителни условия следва да бъде тясно свързано с ефективността на инвестициите, като в същото време се гарантира еднакво третиране на всички държави членки;

32.  отбелязва, че качеството и стабилността на държавната администрация, за които предпоставки са доброто образование, обучение и консултантска помощ, налични на местно равнище, продължават да бъдат решаващ фактор за регионалния растеж и ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава необходимостта да се подобри качеството на управлението и да се гарантира, че е налична достатъчна техническа помощ, тъй като тези аспекти оказват сериозно въздействие върху правилното прилагане на политиката на сближаване и може силно да се различават в различните държави членки, както се вижда най-вече например в изоставащите региони; призовава Комисията по-специално да извърши оценка на бъдещата програма JASPERS в светлината на препоръките на Европейската сметна палата;

33.  подкрепя промяна в политиката на сближаване, ориентирана в по-голяма степен към резултатите и съдържанието, като се премине от счетоводния подход към логика, която се съсредоточава върху постиженията, и като се предостави на органите за управление повече гъвкавост по отношение на начините за постигане на целите, при пълно зачитане на принципите, наред с другото, на партньорство, прозрачност и отчетност;

34.  счита за наложително да се продължава борбата с измамите и настоятелно призовава за нулева толерантност към корупцията;

Опростена политика на сближаване

35.  призовава Комисията да вземе предвид препоръките на групата на високо равнище по въпросите на опростяването в своите бъдещи законодателни предложения;

36.  подчертава необходимостта от предоставяне на рамкова уредба, която гарантира правна стабилност чрез прости, ясни и предвидими правила, по-специално в областта на управлението и одита, за да се гарантира подходящ баланс между целите по отношение на изпълнението и на опростяването; призовава през следващия програмен период за намаляване на обема на законодателството и насоките (внимателно, така че да се осигури, в тясно сътрудничество със заинтересованите страни, необходимата непрекъснатост на правилата и процедурите, с които заинтересованите субекти и управляващите органи са запознати); призовава съответните документи да бъдат преведени на всички езици на ЕС и да се избягва във възможно най-голяма степен всякакво ретроспективно прилагане и тълкуване на правилата; призовава за единна правна рамка и насоки относно трансграничните проекти;

37.  същевременно подчертава необходимостта от избягване на прекомерното регулиране и от създаване на истински стратегически документи на оперативните програми, които са по-стегнати и по-гъвкави, като се установи опростена процедура за тяхното целево изменение по време на програмирането (особено в случай на природни бедствия) с цел адекватно реагиране на променящите се глобални обстоятелства и регионално търсене;

38.  призовава да се създаде истински единен набор от правила за европейските структурни и инвестиционни фондове, включително допълнително хармонизиране на общите правила за инструментите, които допринасят за една и съща тематична цел; счита за необходимо да се рационализират процедурите за възлагане на обществени поръчки по фондовете и да се ускорят процедурите за държавна помощ, при които се изисква съответствие; подкрепя последователното и по-съгласувано третиране на европейските фондове с пряко управление и фондовете на политиката на сближаване, що се отнася до държавната помощ, и по-общо хармонизирани правила за европейските механизми, които са насочени към едни и същи бенефициенти; подчертава значението на едно по-добро взаимно допълване между политиката на сближаване и бъдещата програма на ЕС за научни изследвания, за да се покрие пълният цикъл — от основополагащите научни изследвания до търговските приложения; счита, че тематичната концентрация следва да бъде запазена, за да се даде възможност за взаимодействие между различни източници на финансиране на ниво проект;

39.  отбелязва създаването на работна група по въпросите на субсидиарността и пропорционалността и очаква от тази работна група да направи практически предложения за подобряване на спазването на тези два принципа в контекста на политиката на сближаване; подкрепя прилагането на тези принципи с оглед на истинско многостепенно управление, за което се изисква подходяща самостоятелност на местните и регионалните органи, както и на останалите заинтересовани страни;

40.  изразява съжаление, че Комисията не изготви по-интегрирана оценка на междусекторните политики и че не е докладвано за полезни взаимодействия между различните европейски политики; призовава за амбициозни стратегии, финансиране и действия, с които ще се подобри полезното взаимодействие с други фондове на ЕС и ще се привлече допълнителна финансова подкрепа; подчертава необходимостта от допълнително оптимизиране на полезните взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и други централно управлявани програми като „Хоризонт 2020“, която допълва политиката на сближаване в подкрепа на научните изследвания и иновациите;

41.  призовава изискванията по отношение на програмирането, изпълнението и наблюдението на европейските структурни и инвестиционни фондове в бъдеще да се основават на принципите на диференциране и пропорционалност, въз основа на прозрачни и справедливи критерии, и в съответствие с разпределените за програмите суми, рисковия профил, качеството на администрирането и равнището на собствено финансиране от бенефициентите;

42.  счита, че е от съществено значение отношенията между Комисията и органите за управление да се развият в посока „пакт на доверие“; припомня в този контекст значението на наличието на адекватна и функционираща рамка на многостепенно управление; призовава Комисията да се основе на вече извършената работа в областта на доброто управление на публични средства, като въведе принцип на обозначаване за поощряване на органите за управление, които са доказали своята способност да спазват правилата; призовава по отношение на контрола да се използват в по-голяма степен националните и регионалните правила, тъй като тяхната ефективност е проверена и потвърдена;

43.  призовава за укрепване на принципа за единен одит, за ускоряване на прилагането на електронно сближаване и за повсеместно въвеждане на опростени разходи, тъй като, наред с другото, това се оказа по-лесно за изпълнение и не е довело до никакви грешки; подчертава потенциала на цифровизацията по отношение на дейностите за наблюдение и докладване; изразява мнение, че обменът на опит следва да бъде улеснен чрез създаване на портал за споделяне на знания за обмен на добри практики;

44.  призовава Комисията да представи идеи за подобряване на реакцията на политиката на сближаване на непредвидени събития и във връзка с това припомня призива си за създаване на резерв, който би могъл да осигури допълнителна гъвкавост за регионите, без да се излагат на риск дългосрочните цели на оперативните програми;

Предизвикателства и възможности

45.  изразява изключителна загриженост във връзка с представените неотдавна от Комисията сценарии за съкращения на бюджета на политиката на сближаване, които евентуално биха могли да бъдат наложени в рамките на следващата МФР и които биха изключили много региони от обхвата на политиката на сближаване; изразява подкрепа за амбициозен бюджет, съобразен с предизвикателствата пред регионите, и призовава политиката на сближаване да не се превръща в променлива величина за корекция; изтъква, че обхващането на всички региони в Съюза е елемент, който за Европейския парламент не подлежи на преговори; подчертава, че теорията за „групи на икономическо развитие“ потвърждава значението на диференцирана подкрепа за всички европейски региони, включително регионите с много високи доходи, които трябва да останат конкурентоспособни спрямо техните конкуренти в световен мащаб;

46.  счита, че политиката на сближаване може да допринесе за справяне с новите предизвикателства, като например сигурността или интеграцията на бежанци, които се ползват с международна закрила; подчертава при все това, че политиката на сближаване не може да бъде решение за всички кризи и се противопоставя на използването на средства от политиката за сближаване за покриване на краткосрочни финансови нужди извън нейния обхват, като припомня, че нейната цел е средносрочното и дългосрочното социално-икономическо развитие в ЕС;

47.  отбелязва положителните резултати на ЕФСИ, който обаче трябва да инвестира дори още по-прозрачно и по-целенасочено; подчертава, че политиката на сближаване и ЕФСИ се основават на различни концепции и цели, които в конкретни случаи могат да се допълват, но не са взаимнозаменяеми, независимо от равнището на развитие на регионите, особено като се има предвид, че ЕФСИ, за разлика от структурните фондове, се основава предимно на отпускане на заеми; припомня, че е важно да се направи подходящо разграничаване между ЕФСИ и политиката на сближаване, както и да се набележат ясни възможности за тяхното съчетаване;

48.  изтъква отново подкрепата си за дългосрочен програмен период; счита, че единствената надеждна алтернатива на сегашната продължителност от 7 години е период от 5 + 5 години за МФР, съчетан със средносрочен преглед; призовава Комисията да изготви ясно предложение, определящо методите за практическото изпълнение на финансова рамка със срок на действие от 5 + 5 години;

49.  призовава да се положат всички усилия за избягване на забавяния в планирането за новия период, за да се предотвратят просрочени плащания и отменени бюджетни кредити, които възпрепятстват положителните резултати на политиката на сближаване; подчертава, че е важно всички документи на бъдещата правна рамка да се представят своевременно на всички официални езици, така че да се осигури еднаква и навременна информация за всички бенефициенти;

50.  призовава за мерки за подобряване на комуникацията с европейските граждани, като по този начин се повишава обществената осведоменост за конкретните постижения на политиката на сближаване; призовава Комисията да укрепи ролята на органите за управление и организаторите на проекти, които използват новаторски съобщителни методи на местно равнище, за да информират хората относно резултатите от използването на средствата в регионите; подчертава, че е необходимо да се подобрят информацията и комуникацията не само надолу по веригата (изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове), но и нагоре (възможности за финансиране), насочени по-специално към организаторите на малки проекти; призовава Комисията и държавите членки да създадат механизми и широки институционални платформи за сътрудничество, за да се осигури по-добра публичност и повишаване на осведомеността;

51.  отбелязва, че някои европейски региони са особено уязвими по отношение на последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС; подчертава, че бъдещата политика на сближаване трябва да сведе до минимум отрицателното въздействие от излизането на Обединеното кралство от ЕС върху останалите европейски региони и призовава да се проучи възможността за продължаване на партньорствата в рамките на териториалното сътрудничество;

o
o   o

52.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289. (3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470. (4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281. (5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259. (6) Решение на Съда от 15 декември 2015 г., Парламент и Комисия/Съвет, C-132/14 до C-136/14, ECLI:EU:C:2015:813. (7) Док. 8463/17. (8) Док. 14263/17. (9) С. Янамарино, А. Родригес-Поз, М. Сторпер, (2017), „Защо регионалното развитие има значение за икономическото бъдеще на Европа“, Работни документи 07/2017, Генерална дирекция за регионална и градска политика, Европейска комисия. (10) OВ C 306, 15.9.2017 г., стр. 8. (11) ОВ С 303, 19.8.2016 г., стр. 94. (12) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 132. (13) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 124. (14) OВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 2. (15) Приети текстове, P8_TA(2017)0222. (16) Приети текстове, P8_TA(2016)0320. (17) Приети текстове, P8_TA(2016)0321. (18) Приети текстове, P8_TA(2017)0053. (19) Приети текстове, P8_TA(2017)0254. (20) Приети текстове, P8_TA(2017)0245. (21) Приети текстове, P8_TA(2017)0316. (22) Приети текстове, P8_TA(2017)0401. (23) Приети текстове, P8_TA(2018)0067. (24) Приети текстове, P8_TA(2018)0075. (25) http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8631691/3-31012018-BP-EN.pdf/bdc1dbf2-6511-4dc5-ac90-dbadee96f5fb (26) http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8701418/3-01032018-AP-EN/37be1dc2-3905-4b39-9ef6-adcea3cc347a