Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2136(DEC)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0137/2018

Внесени текстове :

A8-0137/2018

Разисквания :

PV 18/04/2018 - 10
CRE 18/04/2018 - 10

Гласувания :

PV 18/04/2018 - 12.16
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0121

Приети текстове
PDF 462kWORD 157k
Сряда, 18 април 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2016 г.: Общ бюджет на ЕС — Комисия и изпълнителни агенции
P8_TA(2018)0121A8-0137/2018
Решение
 Решение
 Решение
 Решение
 Решение
 Решение
 Решение
 Решение
 Резолюция

1. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III — Комисия (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(2),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2016 г. (COM(2017)0351),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на институциите(3), както и специалните доклади на Сметната палата,

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05940/2018 – C8-0042/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(5), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност Комисията във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(6);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на Съвета, Комисията и Сметната палата, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки, и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(2) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 1.
(4) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(5) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.


2. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(2),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2016 година(3),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на Агенцията(4),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8-0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(7), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/776/ЕС на Комисията от 18 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура и за отмяна на Решение 2009/336/ЕО(9),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(10);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(2) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 2.
(4) ОВ C 417, 6.12.2017 г., стр. 63.
(5) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(6) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(7) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(9) OВ L 343, 19.12.2013 г., стр. 46.
(10) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.


3. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(2),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2016 година(3),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2016 година, придружен от отговора на Агенцията(4),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8‑0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(7), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/771/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия и за отмяна на Решение 2004/20/ЕО и Решение 2007/372/ЕО(9),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018  г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(10);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(2) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 11.
(4) ОВ С 417, 6.12.2017 г., стр. 74.
(5) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(6) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(7) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(9) ОВ L 341, 18.12.2013 г., стр. 73.
(10) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.


4. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(2),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2016 година(3),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2016 година, придружен от отговора на Агенцията(4),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8‑0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(7), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/770/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването и храните и за отмяна на Решение 2004/858/ЕО(9),

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2014/927/ЕС на Комисията от 17 декември 2014 г. за изменение на Решение за изпълнение 2013/770/ЕС с цел преобразуване на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването и храните в Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните(10),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(11);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ – Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(2) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 2.
(4) ОВ С 417, 6.12.2017 г., стр. 52.
(5) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(6) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(7) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(9) ОВ L 341, 18.12.2013 г., стр. 69.
(10) ОВ L 363, 18.12.2014 г., стр. 183.
(11) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.


5. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(2),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2016 година(3),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2016 година, придружен от отговора на Агенцията(4),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8-0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(7), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/779/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет и за отмяна на Решение 2008/37/ЕО(9),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(10);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(2) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 9.
(4) ОВ C 417, 6.12.2017 г., стр. 171.
(5) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(6) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(7) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(9) ОВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 58.
(10) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.


6. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(2),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2016 година(3),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2016 година, придружен от отговора на Агенцията(4),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8‑0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(7), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/778/ЕС на Комисията от 13 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за научни изследвания и за отмяна на Решение 2008/46/ЕО(9),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за научни изследвания във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(10);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за научни изследвания, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(2) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 12.
(4) ОВ С 417, 6.12.2017 г., стр. 252.
(5) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(6) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(7) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(9) OВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 54.
(10) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.


7. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2016 година (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(2),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2016 година(3),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2016 година, придружен от отговора на Агенцията(4),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8‑0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(7), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/801/ЕС на Комисията от 23 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за иновации и мрежи и за отмяна на Решение 2007/60/ЕО, изменено с Решение 2008/593/ЕО(9),

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(10);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(2) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ С 384, 14.11.2017 г., стр. 11.
(4) ОВ С 417, 6.12.2017 г., стр. 247.
(5) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(6) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(7) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(9) OВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 65.
(10) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.


8. Решение на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно приключването на сметките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III — Комисия (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2016 година (COM(2017)0365 – C8-0247/2017)(2),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (COM(2017)0379),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2016 г. (COM(2017)0351),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, извършени през 2016 г. (COM(2017)0497), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2017)0306),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на институциите(3), както и специалните доклади на Сметната палата,

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2016 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05940/2018 – C8-0042/2018),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2016 година (05942/2018 – C8‑0043/2018),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(5), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(6), и по-специално член 14, параграфи 2 и 3 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

1.  одобрява приключването на сметките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година;

2.  представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 18 април 2018 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2016 година(7);

3.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение съответно на Съвета, Комисията и Сметната палата, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки, и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 48, 24.2.2016 г.
(2) ОВ С 323, 28.9.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 1.
(4) ОВ С 322, 28.9.2017 г., стр. 10.
(5) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(6) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0122.


9. Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции (2017/2136(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III — Комисия,

—  като взе предвид своите решения за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджетите на изпълнителните агенции за финансовата 2016 година,

—  като взе предвид член 93 и приложение IV към своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0137/2018),

А.  като има предвид, че разходваните от Съюза финансови средства са важен инструмент за постигане на целите на политиките и съставляват средно 1,9% от общите разходи на държавите членки в сектор „Държавно управление“;

Б.  като има предвид, че когато Парламентът освобождава от отговорност Комисията, той проверява дали средствата са използвани правилно и дали са постигнати целите на политиката;

В.  като има предвид, че в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност органът по освобождаване от отговорност подчертава особеното значение на по-нататъшното укрепване на демократичната легитимност на институциите на Съюза чрез повишаване на прозрачността и управленската отговорност и прилагане на концепцията за бюджетиране, основано на изпълнението, и добро управление на човешките ресурси;

Г.  като има предвид, че при изпълнението на бюджета на Съюза трябва да се спазват бюджетните принципи на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, универсалност, специфичност, добро финансово управление и прозрачност;

Д.  като има предвид, че разходите в рамките на бюджета на Съюза целят подобряване на условията и качеството на живот на неговите граждани и поради това трябва да отстраняват недостатъците в неговите социални политики;

Е.  като има предвид, че бюджетът на Съюза следва да отчита изпълнението на социален стълб;

Ж.  като има предвид, че политиката на сближаване е източник на публични инвестиции, чиято цел е осигуряване на ясна добавена стойност и повишаване на качеството на живот на гражданите на Съюза;

Политически приоритети

1.  призовава Комисията и държавите членки да хармонизират политическите цели и финансовите цикли на Съюза, законодателния мандат на Парламента и мандата на Комисията;

2.  призовава Комисията да представи на Парламента междинна оценка на настоящия финансов период и оценка на миналите финансови периоди, за да се набележат програмите, които не са показали ясна добавена стойност, и за да може съответно да се осъществи преглед на разходите;

3.  припомня, че в своите предложения за нова многогодишна финансова рамка (МФР) Комисията следва да взема предвид факта, че някои области на политиката, като сближаването или научните изследвания, често се основават на по-дългосрочно планиране и се нуждаят от повече време за постигане на политическите цели спрямо други области на политиката; счита обаче, че при извънредни ситуации е необходимо да се осигурява достатъчно гъвкавост;

4.  настоява бюджетът на Съюза, като последица от инициативата за ориентиран към резултатите бюджет, да бъде представян в съответствие с политическите цели на Съюза за МФР; припомня, също с оглед на МФР за периода след 2020 г., че бюджетът на Съюза следва да бъде бюджет с истинска европейска добавена стойност, насочен към постигането на общите цели на Съюза, насърчаващи устойчивото икономическо и социално развитие на целия Съюз, което не може да бъде постигнато самостоятелно от държавите членки, и поради това той не следва да се разглежда само като нетен баланс или полза за отделните държави членки;

5.  изразява необходимостта от създаване на независим орган за разкриване, консултиране и сезиране, който да помага на лицата, сигнализиращи за нередности, да използват правилните канали за разкриване на информация относно евентуални нередности, като същевременно защитава тяхната поверителност и предлага необходимите подкрепа и съвети;

6.  призовава Комисията, предвид констатациите на Сметната палата („Палатата“), да се ангажира с основно преразглеждане на схемата за млади земеделски стопани и на схемата за екологизиране за следващата МФР;

7.  призовава Комисията да включва в своите отчети за изпълнението оценки на качеството на използваните данни и декларация относно качеството на информацията за изпълнението;

8.  призовава Комисията да предоставя на Парламента и на Палатата по-балансирани доклади, като включва в своите отчети за изпълнението по-прозрачна информация относно предизвикателствата, възможните рискове и неуспехите;

9.  призовава Комисията да ускори изпълнението на програмите по линия на политиката на сближаване и свързаните с тях плащания с оглед на намаляване на продължителността на периода на прилагане, първоначално на година n+2;

10.  призовава Комисията да изпълни първоначалната цел 20% от разходите да се използват за интегриране на действията във връзка с климата в различните разходни програми на Съюза;

11.  настоява Комисията най-накрая да възложи на всички свои генерални дирекции да публикуват предложенията си за специфични за всяка държава препоръки в своите годишни отчети за дейността, в съответствие с призива на Парламента;

12.  призовава Комисията да повиши прозрачността на финансирането на миграционната политика, както препоръчва Палатата в своя годишен доклад за 2016 г., и да осъществява активен мониторинг на процедурите за възлагане на обществени поръчки, провеждани при извънредни ситуации;

13.  призовава също така Комисията да повиши прозрачността на политиките в областта на научните изследвания и развитието на селските райони с цел да се установят и отстранят причините за особено високите и устойчиви проценти грешки, както посочва Палатата в своите годишни доклади;

14.  призовава Комисията да повиши прозрачността на доверителните фондове и на докладите относно управлението на външната помощ, като редовно предоставя всички налични данни;

15.  призовава Комисията да договори намаляване на таксите, събирани от Европейската инвестиционна банка за създаването и управлението на финансови инструменти, и да представя редовно информация относно бенефициентите и резултатите, постигани с помощта на тези инструменти;

16.  призовава Комисията да ускори изготвянето на отчетите на Съюза, за да се гарантира, че информацията от държавите членки относно разходите при режим споделено управление се получава в по-кратки срокове, както и да представя становището на ръководството относно разходите на Съюза на по-ранен етап и заедно с отчетите с цел приемане на решението относно освобождаването от отговорност през година n+1, като същевременно се осигуряват високо качество на данните и добро финансово управление;

Декларацията за достоверност на Палатата

17.  приветства факта, че Палатата изразява становище без резерви относно надеждността и точността на отчетите за 2016 г., както постъпва от 2007 г. насам, и че заключението на Палатата е, че през 2016 г. приходите не са засегнати от съществени грешки; отбелязва със задоволство, че свързаните с отчетите поети задължения за годината, приключила на 31 декември 2016 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти;

18.  приветства положителната, в сравнение с последните години, тенденция по отношение на вероятния процент грешки, посочен от Палатата тъй като през 2016 г. плащанията са засегнати от вероятен процент грешки, равен на 3,1%; припомня, че вероятният процент грешки за плащанията за финансовата 2015 година беше изчислен на 3,8%, за финансовата 2014 година — на 4,4%, за финансовата 2013 година — на 4,7%, за финансовата 2012 година — на 4,8%, за финансовата 2011 година — на 3,9%, за финансовата 2010 година — на 3,7%, за финансовата 2009 година — на 3,3%, за финансовата 2008 година — на 5,2%, а за финансовата 2007 година — на 6,9%; тъй като вероятният процент грешки, изчислен от Палатата, не е окончателен, счита, че е важно остатъчният процент грешки, изчислен от Комисията, да бъде вземан предвид при оценката на ефикасността на финансирането на Съюза;

19.  подчертава, че поради необходимостта да се прилага различен метод, изчисленият процент грешки за функция „Сближаване“ не включва остойностените плащания, извършени през 2016 г. към финансовите инструменти, в размер на 2,5 милиарда евро, за които Палатата счита, че са осъществени извън периода на допустимост, установен в член 56, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1); отбелязва, че ако Палатата беше дала количествен израз на тази нередност, вероятният процент грешки щеше да бъде значително по-висок; изразява съжаление предвид едностранното решение на Комисията да приема разходи до 31 март 2017 г.; посочва, че Комисията е следвало да подготви съответното законодателно предложение с цел отстраняване на тази нередност;

20.  изразява съжаление, че все по-честото използване на финансови инструменти с цел намаляване на размера на бюджета на Съюза носи по-висок риск за управленската отговорност и координацията на политиките и операциите на Съюза;

21.  посочва, че не е налична достатъчно информация за надлежна оценка на финансовите инструменти, особено от гледна точка на тяхното социално въздействие и на въздействието им върху околната среда; подчертава, че финансовите инструменти може да допълват безвъзмездните средства, но не следва да ги заменят;

22.  отбелязва със задоволство, че за първи път от 23 години Палатата изразява становище с резерви (вместо отрицателно становище) относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите плащания, което означава, че според Палатата е постигнато значимо подобрение на управлението на финансите на Съюза, както и че съществено ниво на грешки се наблюдава главно при операциите, свързани с възстановяване на разходи, които съставляват около половината от одитираните плащания;

23.  изразява съжаление, че за 23-та поредна година плащанията са засегнати от съществени грешки поради факта, че системите за управление и контрол са само частично ефективни по отношение на обезпечаването на добро финансово управление и своевременно изпълнение на плащанията;

24.  отбелязва със загриженост, че ако предприетите от държавите членки и от Комисията корективни мерки не бяха приложени спрямо плащанията, одитирани от Палатата, общият изчислен процент на грешки щеше да бъде 4,3%, вместо 3,1% (тоест същият както през 2015 г.; вж. Годишен доклад на Палатата за 2016 г., параграф 1.34 );

25.  отбелязва, че видът управление оказва ограничено въздействие върху нивото на грешки, тъй като Палатата установи един и същ изчислен процент грешки при режим споделено управление с държавите членки и за всички други видове оперативни разходи, които се управляват пряко от Комисията, а именно 3,3%;

26.  посочва, че най-висок изчислен процент грешки Палатата установява по отношение на разходите за „Развитие на селските райони, околна среда, действия в областта на климата и рибарство“ (4,9%), за „Икономическо, социално и териториално сближаване“ (4,8%) и за „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ (4,1%), докато разходите за „Администрация“ отчитат най-ниският изчислен процент грешки (0,2%);

27.  отбелязва, че съгласно констатациите на Палатата различните по вид рискове, свързани със схемите за възстановяване на разходите и със схемите за права за получаване на плащане, имат голямо отражение върху нивото на грешки в различните разходни области; когато Съюзът възстановява допустими разходи за допустими дейности въз основа на декларациите за разходи на бенефициентите, процентът грешки е 4,8% (5,2% през 2015 г.), докато когато плащанията се извършват, след като бъдат изпълнени дадени условия, вместо с цел възстановяване на разходи, процентът грешки е 1,3% (1,9% през 2015 г.);

Годишен доклад за управлението и изпълнението: резултати от управлението(2)

28.  отбелязва, че въпреки привидно съвпадащите заключения на Комисията и на Палатата декларацията на Палатата в нейния годишен доклад и анализът на Комисията в нейния Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г. донякъде се различават;

29.  отбелязва по-специално, че в своя Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г. Комисията посочва, че резервите, изказани от генералните директори в техните годишни отчети за дейността, са се увеличили и възлизат на 35,3 милиарда евро, което съответства на 26% от плащанията (през 2015 г. те са възлизали на 29,8 милиарда евро, или 21% от плащанията);

30.  посочва, че според Комисията реалното финансово въздействие в смисъл на изложена на риск сума при отчитането също се е увеличило през 2016 г., като възлиза на 1,6 милиарда евро (през 2015 г. то е било 1,3 милиарда евро);

31.  посочва, че Комисията отбелязва в своя Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г. влошаване на показателите за финансово управление с оглед на резервите в годишните отчети за дейността и обяснява това с трудностите, свързани с внедряването на нови и по-взискателни схеми, особено по отношение на екологизирането(3), докато Палатата сочи ясно подобрение именно в тази област на политиката;

32.  отбелязва по-специално, че според Палатата при изчислен процент грешки, равен на 1,7%, тя счита, че Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) не е засегнат от съществено ниво на грешки, което е истинско подобрение в сравнение с 2015 г., когато той беше 2,2%, и изчислява, че процентът грешки за разходите по схемите за права за получаване на плащане е 1,3%, като отбелязва, че тези разходи включват по-голямата част от първия стълб на общата селскостопанска политика (ОСП);

33.  отбелязва твърдението на Палатата, че грешките в разходите не са широко разпространени (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 1.8); призовава Комисията и Палатата да уеднаквят методите си, като използват международните стандарти в областта на одита, преди публикуването на следващия годишен доклад или годишен отчет за дейността;

34.  подчертава, че в своя Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г. Комисията посочва, че разходите са засегнати от съществени грешки, тъй като общият среден процент грешки се изчислява между 2,1 и 2,6% (след като през 2015 г. беше между 2,3 и 3,1%) от общите относими разходи, а съответната очаквана изложена на риск обща сума при плащането е между 2,9 милиарда и 3,6 милиарда евро (докато през 2015 г. тя възлизаше на сума между 3,3 милиарда и 4,5 милиарда евро);

35.  отбелязва, че според Комисията намалението се дължи главно на ниския присъщ риск от грешка на сближаването за програмите на действащата МФР; е изненадан от това обяснение, като се има предвид много ниската степен на изпълнение на бюджета в тази област; призовава Комисията да даде допълнителни пояснения по този въпрос;

36.  подчертава, че ниската степен на изпълнение може да се обясни с факта, че в областта на сближаването не са удостоверявани разходи в годишните отчети, представени на Комисията през 2016 г., нито са налагани финансови корекции от страна на Комисията вследствие на нейната одитна дейност(4);

37.  отбелязва, че според Комисията през следващите години тя ще открива и ще коригира грешки на стойност между 2,0 милиарда и 2,1 милиарда евро, или между 1,5 и 1,6%;

38.  споделя становището на Палатата, че методологията на Комисията за изчисляване на изложената на риск от грешка сума се подобри през годините, но че „извършваните от отделните генерални дирекции изчисления на нивото нередовни разходи не се основават на съгласувана методология“; призовава Комисията да използва една и съща методология при изчисляването на изложената на риск сума за всички генерални дирекции и да информира органа по освобождаване от отговорност за постигнатия от нея напредък;

39.  отбелязва, че въпреки подобренията Комисията не е премахнала напълно риска въздействието на корективните мерки да бъде надценено;

40.  изтъква по-специално, че за над три четвърти от разходите през 2016 г. генералните дирекции на Комисията основават своите оценки за изложената на риск сума на данни, предоставени от националните органи, докато, за съжаление, от годишните отчети за дейността на съответните генерални дирекции на Комисията (по-конкретно ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Регионална и селищна политика“) става видно, че въпреки че докладите на държавите членки за контрол отразяват процента грешки, установен от съответната държава членка, надеждността и точността на някои системи за управление и контрол продължават да бъдат предизвикателство; подчертава значението на надеждността на данните, предоставяни от държавите членки;

41.  посочва, че поради особеностите на многогодишното програмиране и поради факта, че грешките могат да бъдат коригирани повече от десет години, след като са възникнали, непълно и неестествено e оценяваното въздействие на бъдещи корекции да се основава на данните за внесените корекции за последните шест години;

42.  посочва, че в документа за обсъждане и анализ на финансовите отчети Комисията отчита общо внесени финансови корекции и събрани вземания на стойност 3,4 милиарда евро (3,9 милиарда евро през 2015 г.), че около 0,6 милиарда евро (1,2 милиарда евро през 2015 г.) от корекциите и събраните вземания са при източника (приложени преди Комисията да одобри разходите) и че от оставащите 2,8 милиарда евро около 0,6 милиарда евро представляват средства, оттеглени от държавите членки след одобрението на разходите чрез заместване на недопустими разходи с нови проекти в областта на политиката на сближаване;

43.  отново настоятелно призовава Комисията и държавите членки да въведат солидни процедури за потвърждаване на времевата рамка, произхода и размера на корективните мерки и да предоставят информация, която установява, доколкото е възможно, връзка между годината, през която е извършено плащането, годината, през която е открита съответната грешка, и годината, през която събиранията или финансовите корекции са обявени в бележките към отчетите;

Инструменти за вътрешно управление на Комисията

44.  припомня становището, изразено от Палатата в Специален доклад № 27/2016, че разграничението, въведено от реформата „Кино – Проди“, между „политическата отговорност на членовете на Комисията“ и оперативната отговорност на генералните директори води до неяснота относно това дали „политическата отговорност“ включва поемането на отговорност за изпълнението на бюджета от страна на генералните дирекции или се разграничава от нея;

45.  посочва, че за разлика от най-добрите практики и общоприетата практика в държавите членки, колегиумът от членове на Комисията не изготвя годишна декларация относно управлението; призовава Комисията да изготвя годишна декларация относно управлението, с цел да се осигурят по-голяма прозрачност и управленска отговорност от страна на нейните членове;

46.  изисква Комисията да изпълни препоръка № 2 от Специален доклад № 27/2016 на Палатата и да придружава също така своите финансови отчети с годишна декларация относно управлението и относно вътрешния контрол, включваща по-специално:

   а) описание на инструментите за вътрешно управление на Комисията,
   б) оценка на дейностите, пораждащи оперативен и стратегически риск през годината, и доклад за средносрочната и дългосрочната финансова стабилност;

Политически резерви

47.  подкрепя резервите, изразени от генералните директори на ГД „Регионална и селищна политика“, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, ГД „Морско дело и рибарство“, ГД „Миграция и вътрешни работи“, ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в техните годишни отчети за дейността; счита, че тези резерви показват, че въведените в Комисията и в държавите членки процедури за контрол могат да осигурят необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на всички извършени операции в съответните области на политиката, ако необходимите процедури за корекция са успешно изпълнени;

Бюджетно и финансово управление

48.  посочва, че забавата в изпълнението на програмите през първите три години от действащата МФР вследствие на късното приемане на МФР за периода 2014—2020 г. и значителните нововъведения за периода 2014—2020 г., които създадоха административни затруднения въпреки усилията за опростяване, доведоха до трансфер на бюджетни кредити за поети задължения от 2014 г. главно към 2015 и 2016 г. и до ниско ниво на плащанията през 2016 г. (и до степен на изпълнение на бюджета на Съюза от 7% през периода 2014—2016 г. от действащата МФР); посочва обаче, че 2017 г. беше първата година, през която изпълнението на програмите на европейските структурни и инвестиционни фондове се ускори; очаква тази тенденция да се запази през 2018 и 2019 г.; счита, че следва да бъдат предоставени достатъчно по размер бюджетни кредити за плащания и за поети задължения, за да може изпълнението да протича гладко;

49.  отбелязва със загриженост сложната мрежа от договорености във и около бюджета на Съюза, тъй като това е в ущърб на управленската отговорност, прозрачността, публичния контрол и демократичния надзор на бюджета на Съюза и на свързаните с него финансови договорености; изразява в това отношение съжаление за недостатъчното единство на бюджета на Съюза и напълно споделя загрижеността на Палатата във връзка със сложността на бюджета на Съюза;

50.  изразява опасения, че независимо от широкото използване на специални инструменти (резерва за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и Инструмента за гъвкавост) и маржове, сумите, останали на разположение, може да се окажат недостатъчни за финансирането на непредвидени събития, каквито все още би могло да настъпят до 2020 г.;

51.  отбелязва със загриженост, че се натрупа рекордно ниво на непогасени бюджетни задължения, което достигна в края на 2016 г. безпрецедентните 238 милиарда евро, по-високо със 72% от нивото за 2007 г. и равно на 2,9 години плащания, докато през 2007 г. то се равняваше на 2,2 години; счита, че това повиши размера на задълженията на Съюза, а по този начин и финансовата експозиция на бюджета на Съюза;

52.  изразява съжаление, че общата финансова експозиция на бюджета на Съюза се увеличи, като са създадени значителни дългосрочни пасиви, гаранции и правни задължения, което означава, че в бъдеще управлението трябва да бъде внимателно;

53.  припомня, че Съюзът си служи във все по-голяма степен с финансови инструменти, и изразява съжаление, че създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) установява нови механизми за управление с незадоволително равнище на публичен контрол, което поражда необходимост от по-внимателно наблюдение от страна на Парламента; подчертава, че всяко законодателно предложение следва значително да подобрява географския обхват на ЕФСИ; припомня, че ЕФСИ следва да остане допълнителен инструмент за стимулиране на инвестициите, тъй като политиката на сближаване следва да продължи да бъде инвестиционната политика на Съюза; отбелязва при все това успешното изпълнение и големите суми частен капитал, привлечени от Фонда, и признава допълнителното повишаване на неговата прозрачност, договорено по време на преговорите за продължаване на ЕФСИ, наричан ЕФСИ 2.0; призовава Палатата да засили своя контрол върху фазата на планиране и изразходване на средствата на европейските структурни и инвестиционни фондове;

54.  припомня, че преразглеждането на Финансовия регламент е голяма стъпка напред в това отношение, тъй като благодарение на Парламента се предлага по-ефикасно представяне на финансовите инструменти и за първи път в рамките на регламента се предоставят бюджетни гаранции и финансова помощ;

55.  посочва, че фондовете на Съюза съставляват значителна част от разходите на сектор „Държавно управление“ на някои държави членки и че по-специално в девет държави членки (Литва, България, Латвия, Румъния, Унгария, Полша, Хърватия, Естония, Словакия) непогасените бюджетни задължения по европейските структурни и инвестиционни фондове съставляват над 15% от разходите на сектор „Държавно управление“; призовава Комисията да подготви също така положителна рекламна кампания с цел по-подробно осведомяване на гражданите на тези държави за преките ползи от членството им;

56.  изразява опасения, че държавите членки, в които европейските структурни и инвестиционни фондове представляват значителен процент от разходите на сектор „Държавно управление“, могат да се затруднят в набелязването на проекти с достатъчно високо качество, за които да се изразходват наличните средства на Съюза, или в осигуряването на съфинансиране; призовава Комисията и Палатата да обръщат повече внимание на аспекта „устойчивост“ на предложените инвестиционни проекти и да правят критична оценка на тяхната целесъобразност;

57.  изразява загриженост във връзка с причините, поради които три години след началото на периода 2014—2020 г. държавите членки са определили едва 77% от органите по програмите, отговарящи за изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове; изразява обаче задоволство, че понастоящем този процент е 99%; поставя под въпрос необходимостта от промяна на процедурите в началото на всеки програмен период; призовава Комисията да осъществи задълбочен анализ на причините, поради които някои региони продължават да отчитат ниска степен на усвояване на финансовите средства, и да предприеме конкретни действия за преодоляване на структурните проблеми;

58.  подчертава, че размерът на финансовите средства на Съюза и сроковете за тяхното получаване могат да окажат значително макроикономическо въздействие, например върху инвестициите, растежа и създаването на работни места;

59.  подчертава, че публичните инвестиции са необходими за преодоляване на недостига на инвестиции и за стимулиране на създаването на работни места и растежа, както и за гарантиране на социалните стандарти в рамките на Съюза;

60.  отбелязва, че Комисията мобилизира различни ресурси за справяне с кризата с бежанците и мигрантите, но изразява съжаление, че не е създала структура за докладване, която да ѝ осигури възможност за изготвяне на изчерпателни отчети относно използването на финансовите средства; изразява съжаление, че понастоящем е невъзможно да се изчисли какви са реалните разходи на мигрант или бежанец;

61.  отбелязва по отношение на финансовите инструменти в областта на политиката на сближаване, че при приключването (31 март 2017 г.) отчетените плащания към крайни получатели възлизат на 15 192,18 милиона евро, от които 10 124,68 милиона евро структурни фондове, с което се достига степен на усвояване от крайните получатели от почти 93% от сумите по оперативните програми, изплатени на инструментите за финансов инженеринг, или 20-процентно увеличение спрямо отчетеното в края на 2015 г.;

62.  отбелязва, че отчетените плащания към крайни получатели се различават силно между отделните инструменти за финансов инженеринг, като разликите не само между държавите членки, но и между областите на интервенция, са между 60% и 99%;

63.  изразява опасения, че към края на действащата МФР и през първите няколко години от следващата МФР може да възникне натрупване на забавени плащания; счита, че финансирането на новата МФР ще изисква определянето на реалистични бюджетни кредити за покриване на прогнозните непогасени бюджетни задължения;

Мерки, които следва да бъдат предприети

64.  призовава Комисията:

   а) да вземе предвид нарастването на непогасените бюджетни задължения в прогнозата си за бюджетните кредити за плащания за следващата МФР с цел поддържане на правилно съотношение между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания;
   б) да представи на Парламента и на Съвета предложения с цел осигуряването на съгласуван подход за решаване на въпроса дали специалните инструменти да бъдат включвани в рамките на таваните на бюджетните кредити за плащания в МФР;
   в) за целите на управлението и докладването да утвърди регистриране на бюджетните разходи на Съюза, което да дава възможност да се отчитат всички финансови средства, свързани с кризата с бежанците и миграцията;
   г) да предоставя на Парламента в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност изчерпателен доклад относно ресурсите от бюджета на Съюза, които са непряко управлявани и изпълнявани от групата на ЕИБ (Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ)), отделно от нейния мандат за външно кредитиране, считано от финансовата 2017 година;
   д) в контекста на дебата за бъдещето на Европа да обмисли как би могло да се реформира бюджетната система на Съюза, за да се осигури достатъчен бюджет за обезпечаване на финансирането на планираните политики, по-добър баланс между предвидимостта и способността за реагиране, както и как като цяло да се осигурят механизми за финансиране, които да не бъдат по-сложни, отколкото е необходимо за постигането на целите на политиките на Съюза и спазването на изискванията за управленска отговорност;
   е) да разгледа също възможността да даде право на органи, които са определени или акредитирани да изпълняват функции в областта на управлението, сертифицирането и одита през периода 2014—2020 г. и които са доказали своя капацитет, да продължат да изпълняват подобни функции през следващия програмен период без прекъсване или забава;
   ж) изисква отново от Комисията да изготвя ежегодно актуална дългосрочна прогноза за паричните потоци за период от седем до десет години, която да обхваща бюджетните тавани, потребностите от плащания, ограниченията, свързани с капацитета, и възможната отмяна на бюджетни кредити, с цел постигане на по-добро съответствие между потребностите от плащания и наличните средства;
   з) да съдейства активно на държавите членки, които срещат трудности със своевременното и безпроблемно усвояване на наличното финансиране от Съюза, като се използват наличните ресурси за техническа помощ по инициатива на Комисията;

Постигане на резултати със средствата от бюджета на Съюза

65.  отбелязва със загриженост, че Комисията използва два отделни набора от цели и показатели за измерване на резултатите от изпълнението, отнасящи се до нейните служби и до разходните програми, без почти никакви препратки, което възпрепятства съпоставимостта между различните видове документи за изпълнението; изразява съжаление, че фактически не съществуват използваеми и ефикасни показатели за въздействието и резултатите за измерване и разпространение на информация относно резултатите, постигани с помощта на разходите на Съюза;

66.  посочва, че в годишните отчети за дейността на генералните директори се докладва за годишните плащания на генералните дирекции по видове дейности или разходни програми, докато за изпълнението в тях се докладва по постигането на общите и конкретните цели, без да се посочват съответните разходи; не изразява съгласие с обяснението на Комисията, че не е възможно да се прецени размерът на средствата, изразходвани за постигането на поставените цели; призовава Комисията да прилага изцяло принципа на бюджетиране, основано на изпълнението, при планирането, изпълнението и докладването относно бюджета, което ще създаде условия за последващо докладване относно финансовите средства, изразходвани за постигането на целите; 

67.  припомня, че през 2016 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) извърши проучване на бюджетирането въз основа на резултатите в държавите от ОИСР и в Комисията; приветства в това отношение потвърждението на ОИСР на качеството на данните и на изпълнението на бюджета на Съюза; припомня, че ОИСР счете, че рамката за изпълнение на Комисията е най-обширна, което отчасти може да се обясни с набора от правни изисквания в Съюза;

68.  отбелязва, че графиката на ОИСР показва, че прилагането на рамката при вземането на решения и получените вследствие на това резултати не отразяват това по-високо ниво на спецификация (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 3.21);

69.  отбелязва, че програмните декларации за проекта на общ бюджет на Съюза за 2017 г. съдържат 294 цели и 709 показателя, особено силно концентрирани във функции 1а, 3 и 4 на МФР, и че чрез инициативата за бюджет, ориентиран към резултатите, понастоящем Комисията извършва преглед на своите показатели, информацията от който може да се използва за следващото поколение разходни програми; подчертава, че Комисията следва да използва предимно показатели за резултатите, които имат значима от гледна точка на изпълнението стойност;

70.  подчертава необходимостта процесът на установяване на показатели за изпълнението да бъде прозрачен и демократичен, с участието на всички съответни институции на Съюза, партньори и заинтересовани лица, за да бъдат показателите годни за измерване на изпълнението на бюджета на Съюза, както и за да се отговори на очакванията на гражданите на Съюза;

71.  призовава Комисията да се консултира с експерти от академичните среди с цел да се определят правилните показатели за изпълнението, необходими за измерванията във връзка с бюджета, ориентиран към резултатите, и да може да се даде предимство на инвестициите в публични блага, за да се отговори на загрижеността на гражданите;

72.  изразява съжаление, че годишните отчети за дейността на генералните директори на Комисията, проверени от Палатата, съдържат ограничена информация за недостатъците при изпълнението и за предизвикателствата, свързани с целите на генералните дирекции (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 3.26);

73.  изразява съжаление, че годишните доклади за управлението и изпълнението за 2015 и 2016 г. не осигуряват цялостно покритие на резултатите и са твърде положителни, като единствените недостатъци, които са посочени, са закъсненията при прилагането; изразява съжаление, че освен това докладите:

   а) предоставят ограничена информация за резултатите от стратегията „Европа 2020“, въпреки че тази информация беше поискана от Парламента в решението му за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2014 г.;
   б) невинаги обясняват ясно въздействието на външните фактори върху резултатите;
   в) бяха публикувани твърде късно, за може Палатата да им направи преглед в своя годишен доклад;

74.  подкрепя становището, изразено от Палатата (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 3.38), че оценителите следва да отправят препоръки за разглеждане от Комисията, включващи планове за действие за отстраняване на слабостите;

75.  изразява съжаление поради факта, че Комисията не е извършвала проучване относно използването на резултатите от оценките, нито е възлагала подобно проучване от 2005 г. насам;

76.  посочва, че Комисията няма документирана институционална система за редовно проследяване на оценките;

77.  посочва по-конкретно, че на практика плановете за управление за 2016 г. на генералните дирекции не са установили основа за контрол на последващите действия във връзка с оценките;

78.  изразява съжаление освен това, че тъй като Комисията не е извършила преглед на заключенията, препоръките или плановете за действие, произтичащи от нейните оценки, нито е проследила тяхното изпълнение на институционално равнище или на равнището на генералните дирекции, тя не може да информира заинтересованите страни за положителното въздействие от оценките;

79.  изразява съжаление, че годишните отчети за дейността не съдържат декларация за качеството на отчетените данни за изпълнението и че следователно при приемането на годишния доклад за управлението и изпълнението колегиумът на членовете на Комисията поема цялостна политическа отговорност за управлението на бюджета на Съюза, но не и за информацията относно изпълнението и резултатите;

80.  приветства и внимателно отбелязва забележките на Палатата относно рамките за изпълнение и отчитането по субекти във и извън Съюза, особено що се отнася до качеството на данните за изпълнението и декларациите относно качеството на данните за изпълнението;

81.  отбелязва, че липсва централен уебсайт за резултатите от изпълнението с информация от всички служби на Комисията за всяка област на бюджета на Съюза;

82.  споделя становището на Палатата, че би било от полза за рамката на Комисията за отчитане на изпълнението да възприеме международни добри практики;

Мерки, които следва да бъдат предприети

83.  изисква от Комисията:

   а) да рационализира докладването на изпълнението, като:
   намали още повече броя на целите и показателите, които използва за различните си отчети за изпълнението, и се съсредоточи върху тези, които най-добре измерват резултатите от изпълнението на бюджета на Съюза; при изготвянето на следващата МФР Комисията следва да предложи по-малко на брой и по-целесъобразни показатели за резултата и въздействието за правната рамка на следващото поколение програми; в този контекст тя следва да вземе под внимание и уместността на онези показатели, за които информация може да бъде получена едва след няколко години;
   представя финансовата информация по начин, който я прави съпоставима с информацията за изпълнението, за да бъде ясна връзката между разходите и резултатите от изпълнението;
   разясни и подобри цялостната съгласуваност между двата набора от цели и показатели за програмите, от една страна, и за генералните дирекции, от друга страна;
   б) да осигури повече баланс в отчитането на изпълнението, като представя ясна информация относно главните предизвикателства, които остава да бъдат преодолени;
   в) да показва по-ясно, че резултатите от оценките се използват добре, като изисква по-специално оценките винаги да включват заключения или препоръки, които Комисията впоследствие да проследява;
   г) да поема цялостна политическа отговорност в годишния доклад за управлението и изпълнението за информацията относно изпълнението и резултатите и да посочва дали, според наличната информация, предоставените данни за резултатите са с достатъчно добро качество;
   д) да прави по-лесно достъпна информацията за изпълнението, като разработи специален уебпортал и търсачка;

Представяне на бюджета на Съюза

84.  отбелязва, че бюджетът на Съюза е представен в раздели, съответстващи на дейности, провеждани от институциите (бюджет въз основа на дейности); счита, че тази форма на представяне не осигурява ясно и бързо представа за преследваните цели; отбелязва, че за разлика от това МФР е представена по функции, съответстващи на областите на политиката;

85.  отбелязва, че оперативните програми, придружаващи проектобюджета, осигуряват връзката между всеки бюджетен ред и преследваните цели на политиката;

86.  изисква от Комисията да представя бюджета на Съюза в зависимост от политическите цели на МФР;

Приходи

87.  приветства факта, че като цяло одитните доказателства на Палатата показват, че приходите не са засегнати от съществено ниво на грешки и че проверените системи, свързани с приходите, са като цяло ефективни; отбелязва обаче, че по отношение на традиционните собствени ресурси ключовите системи за вътрешен контрол в някои държави членки, посетени от Палатата, са само частично ефективни;

88.  отбелязва със загриженост, че в началото на 2017 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) приключи разследването на случай на измама в Обединеното кралство, свързан с възможна загуба за бюджета на Съюза в размер на 1,987 милиарда евро приходи от мита за текстилни изделия и обувки, внесени от Китай през Обединеното кралство през периода 2013—2016 г.; посочва, че разследването разкри също така съществено отклонение от облагане с ДДС във връзка с внос през Обединеното кралство чрез неправомерно спиране на плащания на ДДС (митнически режим 42);

89.  отбелязва със загриженост, че по отношение на приходите за 2016 г. генералният директор на ГД „Бюджет“ изразява резерва във връзка с приходите от традиционни собствени ресурси предвид разследвания от OLAF случай на измама с мита в Обединеното кралство;

90.  посочва, че за 2016 г. приходите, за които е изказана количествено измерима резерва, възлизат на приблизително 517 милиона евро спрямо общо 20,1 милиарда евро традиционни собствени ресурси, тоест 2,5% от традиционните собствени ресурси, или 0,38% от ресурсите въобще; призовава Комисията да предостави точна информация по този случай на измама, който може също косвено да повлияе върху използвания като основа за изчисленията данък върху добавената стойност на някои държави членки, а по този начин и върху обвързаните с данъка върху добавената стойност ресурси и обвързаното с брутния национален доход равняване на Комисията(5);

91.  изразява съжаление, че според констатациите на Комисията към октомври 2017 г. органите на Обединеното кралство не са въвели корективни мерки за предотвратяване на нови загуби на традиционни собствени ресурси; отбелязва, че от 12 октомври 2017 г. органите на Обединеното кралство започнаха да прилагат временно прагови стойности при митническото оформяне за определени търговци (т.нар. митническа операция „Swift Arrow“), вследствие на което загубите на традиционни собствени ресурси в Обединеното кралство веднага драстично намаляха;

92.  изразява съжаление във връзка с нееднаквата степен на упражнявания в различните държави членки митнически контрол; подчертава, че е важно да се хармонизират проверките на всички входни пунктове на митническия съюз, и призовава държавите членки да осигурят координирано, еднородно и ефикасно прилагане на граничната система, което демотивира прилагането на различаващи се практики на равнището на отделните държави членки, така че да се намали броят на съществуващите пропуски в системите за митнически контрол; призовава в това отношение Комисията да проучи различните практики в областта на митническите проверки в Съюза и тяхното въздействие върху отклоняването на търговския обмен, като се съсредоточи по-специално върху практиките на митниците на Съюза по външните граници, и да разработи референтни анализи и механизъм за предоставяне на информация за митническите операции и процедурите, използвани в държавите членки;

93.  призовава Комисията да изготви план за действие, за да обезпечи пълното и своевременно изпълнение на нормативните актове относно ДДС във всички държави членки с цел да подсигури този източник на собствени ресурси на Съюза;

94.  припомня, че съгласно новото решение относно системата на собствените ресурси на Съюза(6), което влезе в сила на 1 октомври 2016 г. с обратно действие от 1 януари 2014 г., при отчитането на брутния национален доход (БНД) за целите на собствените ресурси следва да се използва счетоводната рамка на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010) и че това означава, че разходите за научноизследователска и развойна дейност следва да се разглеждат като инвестиция (вместо като текущи разходи съгласно предходната рамка ЕСС 95); отбелязва, че за другите програми с висока добавена стойност за Съюза, като Механизма за свързване на Европа (МСЕ), следва да се прилага същото съображение;

95.  отбелязва, че докладваният от Ирландия БНД значително се увеличи през 2015 г. поради прехвърлянето в държавата на активи за научноизследователска и развойна дейност от страна на многонационални дружества;

96.  посочва, че Комисията трябва да положи допълнителни усилия, за да определи потенциалното въздействие на многонационалните дейности върху националните сметки, както по отношение на методологията, така и по отношение на процеса на верификация, и че това би могло да доведе до внасяне на корекции във вноските на държавите членки на база БНД;

97.  посочва по отношение на управлението на традиционните собствени ресурси установените от Палатата и Комисията недостатъци в управлението на вземанията (познати като „сметки Б“) в някои държави членки;

98.  подчертава, че Палатата установи, че в Белгия изборът за последващ митнически контрол е зависел от характеристиките на отделните операции, а не от рисковия профил на дружествата и че обикновено не са били провеждани одити след митническо оформяне (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 4.18);

99.  изразява съжаление, че Комисията отбеляза, че шест държави членки (Белгия, Естония, Италия, Португалия, Румъния и Словения) не са извършили никакви одити след митническо оформяне или не са предоставили никаква информация относно тези проверки;

Мерки, които следва да бъдат предприети

100.  изисква от Комисията:

   а) да предприеме необходимите мерки за обезпечаване на събирането на собствените ресурси на Съюза, които не са били събрани от Обединеното кралство при вноса на текстилни изделия и обувки от Китай, и да прекрати отклонението от облагане с ДДС;
   б) да разгледа възможностите за своевременно започване на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка във връзка със случая на измама с мита в Обединеното кралство;
   в) да анализира, в сътрудничество с държавите членки, всички възможни последици от многонационалните дейности върху изчисляването на БНД и да им предостави насоки за това как да третират тези дейности при съставянето на националните сметки;
   г) да потвърди по време на цикъла на проверка на БНД, че активите за научни изследвания и развойна дейност са били правилно отразени в националните сметки на държавите членки, като обръща особено внимание на оценката на активите за научноизследователска и развойна дейност и на критериите за постоянно пребиваване в случаите на преместване на многонационални дейности;
   д) да представи предложения за нови собствени ресурси с цел да се осигури стабилността на бюджета на Съюза;

Конкурентоспособност за растеж и работни места

Констатации на Палатата

101.  отбелязва, че за първи път Палатата изразява становище с резерви относно законосъобразността и редовността на плащанията, свързани с отчетите; подчертава, че схемите за възстановяване на разходите продължават да бъдат по-уязвими на грешки, отколкото са схемите за права за получаване на плащане; посочва обаче, че данните, отчетени в глава „Конкурентоспособност за растеж и работни места“, не са се променили съществено спрямо предходните години;

102.  припомня, че за изследвания и иновации се отделят около 59% от разходите по линия на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие за периода 2007—2013 г. („Седма рамкова програма за научни изследвания“) и на програма „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации за периода 2014—2020 г. („Хоризонт 2020“);

103.  отбелязва, че според Палатата изчисленият процент грешки е 4,1%; отбелязва, че недопустимите преки разходи за персонал съставляват 44%, недопустимите други преки разходи — 12%, непреките разходи — 16%, а недопустимите проекти или бенефициенти — 16%; отбелязва обаче, че при 19 случая на допуснати от бенефициентите количествено измерими грешки, Комисията или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или за да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите;

104.  отбелязва, че ако Комисията или независимите одитори бяха използвали правилно цялата налична им информация, размерът на изчисления процент грешки за въпросната глава би бил с 1,2 процентни пункта по-нисък;

105.  високо оценява факта, че Комисията е положила значителни усилия за намаляване на административната сложност, като е дала ново определение на допълнителното възнаграждение за изследователи, рационализирала е работната програма на „Хоризонт 2020“ за периода 2018—2020 г., предоставяла е целенасочена подкрепа за стартиращите предприятия и иноваторите и е използвала по-широко опростени варианти за разходите; отбелязва обаче, че според Палатата допълнителното опростяване на правната рамка създава възможности, но освен това поражда рискове;

106.  потвърждава, че Палатата е разгледала също въпроси, свързани с резултатите от изпълнението на проекти в областта на изследванията и иновациите; счита обаче, че резултатите, а именно постижения, разходи и разпространение, следва да се считат за неокончателни;

Годишен отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“

107.  отбелязва, че в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ съгласно стратегическия си план за периода 2016—2020 г. ГД „Научни изследвания и иновации“ е преследвала четири цели:

   а) нови стимули за работните места, растежа и инвестициите;
   б) свързан цифров единен пазар;
   в) устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата; и
   г) да стане ЕС по-силен участник на световната сцена;

108.  приветства факта, че за постигането на тези цели членът на Комисията Моедаш установи три приоритета, а именно „отваряне на иновациите“, „отваряне на науката“ и „отваряне към света“;

109.  отбелязва, че с цел измерване на напредъка в постигането на определените цели ГД „Научни изследвания и иновации“ използва пет ключови показателя за изпълнението:

   а) дял на средствата, разпределени за малките и средните предприятия (МСП) в рамките на „Хоризонт 2020“ за справяне със социалните предизвикателства и насърчаване на базовите и промишлените технологии, като делът от финансовата вноска на Съюза се разпределя чрез инструмента за МСП;
   б) дял на новите участници сред одобрените кандидати в рамките на „Хоризонт 2020“;
   в) разходи, свързани с климата и с устойчивостта в рамките на „Хоризонт 2020“;
   г) дял на участващите в „Хоризонт 2020“ трети държави;
   д) дял на безвъзмездните средства, отпуснати в рамките на 245 дни;

110.  потвърждава, че в отговорите си на въпроси с искане за писмен отговор ГД „Научни изследвания и иновации“ публикува списък с държави, засегнати от специфичните за всяка държава препоръки на ГД „Научни изследвания и иновации“; настоятелно призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да публикува предложенията на дирекцията за специфични за всяка държава препоръки в своя годишен отчет за дейността, за което Парламентът призова неколкократно;

111.  припомня, че оценката на Седмата рамкова програма за научни изследвания е разгледана в предходната резолюция относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет(7);

112.  приветства напредъка в постигането на общите ключови показатели за изпълнението на дирекцията по отношение на „Хоризонт 2020“:

   а) 23,9% от финансовата вноска на Съюза е разпределена за МСП (целта за 2020 г. е 20%);
   б) 55% от одобрените кандидати са нови участници (целта за 2020 г. е 70%);
   в) 26% от финансовата вноска на Съюза е свързана с климата (целта за 2020 г. е 25%);
   г) 54,9% от финансовата вноска на Съюза е свързана с устойчивостта (целта за 2020 г. е 60%);
   д) в 3,6% от проектите по „Хоризонт 2020“ участват трети държави (целта за 2020 г. е 4,73%);
   е) в 91% от случаите ГД „Научни изследвания и иновации“ е спазила срока от 245 дни за отпускане на безвъзмездните средства (целта за 2020 г. е 100%);

113.  посочва, че териториалното разпределение на „Хоризонт 2020“ е изключително ограничено, като се има предвид, 72,5% (12,121 милиарда евро) от финансирането по линия на „Хоризонт 2020“ се предоставя на Германия (3,464 милиарда евро), Обединеното кралство (3,083 милиарда евро), Франция (2,097 милиарда евро), Испания (1,813 милиарда евро) и Италия (1,664 милиарда евро);

114.  отбелязва, че през 2016 г. са подписани 183 споразумения за отпускане на безвъзмездни средства за „Хоризонт 2020“ с участници от трети държави; посочва, че в споразуменията за предоставяне на безвъзмездни средства, подписани през 2016 г., са поети задължения за 299,5 милиона евро в полза на участници от Швейцария, докато вноската на Швейцария за „Хоризонт 2020“ възлиза на 180,9 милиона евро; отказва да предостави статут на „нетен получател“ на една от най-богатите държави в света; призовава Комисията да предложи разпоредби за компенсиране на този дисбаланс;

115.  потвърждава успеха на Общия център за подкрепа и неговия принос за опростяването и за предоставянето на правни и технически консултации; отправя въпрос към ГД „Научни изследвания и иновации“ какви мерки за опростяване възнамерява да предложи за периода след 2020 г.;

116.  отбелязва бюджетните кредити за плащания за ГД „Научни изследвания и иновации“ през 2016 г.:

Бюджетни кредити за плащания за ГД „Научни изследвания и иновации“, в т.ч. вноската от ЕАСТ

Режим на управление

Изпълнение

в милиона евро

процентни пунктове

Съвместно с други дирекции или с оправомощаване на други дирекции

161,20

5,34

Пряко ГД „Научни изследвания и иновации“

1 878,28

62,17

ГД „Научни изследвания и иновации“ на органи по член 185

86,40

2,86

ГД „Научни изследвания и иновации“ на ЕИБ

312,72

10,35

ГД „Научни изследвания и иновации“ на съвместните предприятия

582,37

19,28

Общо

3 020,97

100%

117.  подчертава, че 14,39% от бюджета, възлизащи почти на 444 милиона евро, са усвоени чрез финансовите инструменти;

118.  подчертава също, че 39,36% (спрямо 28,14% през 2015 г.) от бюджета на ГД „Научни изследвания и иновации“ са поверени на други образувания, които не принадлежат на структурата на Комисията, най-вече за изпълнение на части от рамковите програми при (непряко) управление на безвъзмездните средства и на системите за контрол на финансовите инструменти;

119.  с интерес научи, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е изготвила стратегия за надзор на финансовите инструменти и по тази причина би желал да узнае по какъв начин ГД „Научни изследвания и иновации“ установява дали финансовите цели и целите, свързани с научните изследвания, са били постигнати;

120.  отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ изчислява общия процент установени грешки на 4,42%, с процент на остатъчна грешка 3,03%;

121.  отбелязва, че Комисията изчислява общия размер на изложената на риск сума при приключването между 73,5 милиона и 104 милиона евро;

122.  приветства факта, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е проверила ефективността на разходите при прякото и непрякото управление на безвъзмездните средства;

123.  изразява съжаление, че ГД „Научни изследвания и иновации“ отново е изразила хоризонтална резерва по отношение на процента остатъчна грешка на декларираните разходи по Седмата рамкова програма за научни изследвания, пряко изпълнявана от нея;

124.  припомня своето становище, изразено в параграф 76 от резолюцията за освобождаване от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на общия бюджет за 2015 г., че Комисията следва „да разработи най-накрая по‑съдържателен, основан на риска, подход и да формулира конкретни резерви, когато това е необходимо“;

Мерки, които следва да бъдат предприети

125.  призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да публикува предложенията на дирекцията за специфични за всяка държава препоръки в своя годишен отчет за дейността;

126.  призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да се съобрази с препоръките на Службата за вътрешен одит, която установи слабости в последователното прилагане на подход на мониторинг на проектите във всички изпълнителни органи по „Хоризонт 2020“;

127.  призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да докладва относно напредъка, постигнат от Общата служба за одит за повишаване на степента на зрелост на своите вътрешни процеси;

128.  призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да докладва пред компетентната комисия на Парламента за своята стратегия за надзор на финансовите инструменти и относно начина, по който ГД „Научни изследвания и иновации“ установява дали финансовите цели и целите, свързани с научните изследвания, са били постигнати;

129.  призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да обясни на компетентната комисия на Парламента какви мерки е предприела за избягване на хоризонталните резерви относно процента остатъчна грешка на декларираните разходи;

130.  счита, че в проекти за научни изследвания и иновации, както и в координационни и спомагателни действия, стандартите и стандартизацията подкрепят въздействието на резултатите от научните изследвания върху различните равнища на технологична готовност, тъй като те увеличават възможностите за пазарна реализация и прехвърляемостта на иновативни продукти и решения; отбелязва освен това, че стандартите и свързаните с тях дейности подкрепят разпространението на резултатите от проектите по „Хоризонт 2020“ чрез разпространяване на знания и след приключването на проектите чрез предоставянето на публичен достъп до тях; призовава Комисията да увеличи ролята на стандартизацията в предстоящите покани и да разработи ключови показатели за изпълнението, които отчитат дейностите по стандартизация;

Икономическо, социално и териториално сближаване

Въведение

131.  отбелязва въз основа на Седмия доклад за икономическо, социално и териториално сближаване (COM(2017)0583), че от една страна, сближаването е крехък процес, който лесно може да бъде спрян и върнат назад от икономическите кризи, но че от друга страна, публичните инвестиции могат да намалят въздействието на кризите;

132.  изразява задоволство, че през 2016 г. коефициентът на заетост отново достигна равнището отпреди кризата от 2008 г. — 71%, но че положението значително варира в рамките на Съюза и този коефициент е доста под целта на „Европа 2020“ от 75%; отбелязва със загриженост, че коефициентът на безработица е все още много висок, особено сред младите хора и дългосрочно безработните лица;

133.  приветства факта, че в отговора си на въпросите на Парламента ГД „Регионална и селищна политика“ представи своите специфични за всяка държава препоръки;

134.  съзнава, че някои разпоредби на преразгледания Финансов регламент относно политиката на сближаване се предвижда да влязат в сила с обратно действие;

135.  изразява загриженост, че подобни промени могат да породят нови грешки, тъй като програмите и проектите са подбрани въз основа на разпоредби, влезли в сила на 1 януари 2014 г.;

Констатации на Палатата

136.  отбелязва, че за първи път Палатата изразява становище с резерви относно законосъобразността и редовността на плащанията, свързани с отчетите; подчертава, че схемите за възстановяване на разходите продължават да бъдат по-уязвими на грешки, отколкото са схемите за права за получаване на плащане; посочва обаче, че данните, отчетени в глава „Икономическо, социално и териториално сближаване“, не са се променили съществено спрямо предходната година;

137.  припомня, че през 2016 г. наличната сума по функция „Икономическо, социално и териториално сближаване“ възлиза на 51,25 милиарда евро, представляващи 33% от бюджета на Съюза;

138.  отбелязва, че Палатата изчислява процента грешки в тази област на политиката на 4,8%; отбелязва освен това, че според Палатата изчисленият процент грешки за функция „Сближаване“ не включва остойностените плащания през 2016 г. към финансовите инструменти в размер на 2,5 милиарда евро и че Палатата счита, че тези плащания са извършени извън периода на допустимост, установен в член 56, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Годишен доклад на Палатата за 2016 г. (точки 6.20 и 6.21); отбелязва, че тези плащания биха увеличили изчисления процент грешки с 2,0% общо за разходите на Съюза (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., каре 1.2, бележка под линия 1);

139.  посочва, че грешките в областта на сближаването са допринесли за 43% от общия изчислен процент грешки от 3,1%; отбелязва, че една от причините за високия процент грешки е сложността на нормативната уредба на Съюза и на държавите членки;

140.  отбелязва, че Палатата анализира извадка от 180 операции в рамките на 54 междинни плащания за периода 2007—2013 г. и свързани с 92 проекта по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), 36 проекта по Кохезионния фонд, 40 проекта по Европейския социален фонд (ЕСФ), 11 финансови инструмента на ЕФРР и един финансов инструмент на ЕСФ;

141.  призовава Комисията да вземе надлежно предвид забележките на Палатата, която установи неточности в анализа на изпълнението на най-малко четири от 12 финансови инструмента по ЕФРР и ЕСФ, разгледани в годишния доклад на Палатата за 2016 г.; споделя опасенията на Палатата, която изтъква, че тези грешки водят до завишаване на резултатите и ако не бъдат коригирани, биха могли изкуствено да повишат декларирания размер на допустимите разходи при приключването, особено в случая на гаранционните фондове;

142.  отбелязва също, че 42% от грешките са породени от недопустими разходи, включени в декларациите за разходи, 30% са свързани със сериозни нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, а 28% са свързани с недопустими проекти, дейности или бенефициенти;

143.  отбелязва със съжаление, че един от основните източници на грешки, засягащи разходите в глава „Икономическо, социално и териториално сближаване“, продължават да бъдат нарушенията на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки; посочва, че сериозните нарушения на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки включват например необосновано пряко възлагане на допълнителни поръчки или допълнителни дейности или услуги, незаконно изключване на оференти, случаи на конфликт на интереси и прилагане на дискриминационни критерии за подбор; счита, че е от първостепенно значение да се прилага политика на пълна прозрачност по отношение на информацията за изпълнителите и подизпълнителите с цел отстраняване на грешки и злоупотреби с правилата;

144.  приветства факта, че Палатата потвърждава, че при проектите, които използват опростени варианти за разходите, съществува по-малка вероятност за грешки, отколкото при възстановяване на реално извършени разходи;

145.  изразява загриженост, че извадката включва също три големи проекта, за които е било необходимо одобрението на Комисията и за които органите на държавите членки не са подали необходимото заявление до крайния срок за приключване – 31 март 2017 г.; отбелязва, че при тези обстоятелства Комисията следва да събере съответните вземания;

146.  изразява недоволство, че както през предходните години, процентът грешки е можел да бъде с 3,7 процентни пункта по-нисък, тоест 1,1%, ако държавите членки бяха използвали наличната им информация, за да предотвратят или открият и коригират грешките при контролите от първо ниво, преди да декларират разходите пред Комисията;

147.  изразява загриженост, че три години след началото на периода 2014—2020 г. държавите членки са определили само 77% от органите по програмите, отговарящи за средствата по политиката на сближаване; че до 1 март 2017 г. Комисията е получила окончателни отчети с разходи, които обхващат само 0,7% от бюджета, отпуснат за целия програмен период; че до средата на 2017 г. забавянията в изпълнението на бюджета са били по-големи в сравнение със същия момент през периода 2007—2013 г.; отбелязва, че следователно непогасените бюджетни задължения в края на текущия период на финансиране могат да се окажат дори повече, отколкото през предходния;

148.  високо оценява факта, че главата „Икономическо, социално и териториално сближаване“ съдържа и раздел относно резултатите от изпълнението на проектите; изразява съжаление обаче, че този раздел до голяма степен е съсредоточен върху количествените данни, тоест броя на въведените механизми за измерване на ефективността;

Инструменти за финансов инженеринг

149.  припомня, че обобщените данни за напредъка във финансирането и прилагането на инструментите за финансов инженеринг през 2016 г. бяха публикувани едва на 20 септември 2017 г. и че поради това Палатата не можа да вземе отношение по документа;

150.  отбелязва, че основните данни за 2016 г. са както следва:

   а) 25 държави членки използват инструменти за финансов инженеринг, като 25 ги използват за подпомагане на предприятия, 11 – за градско развитие и девет – за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници;
   б) в Съюза като цяло има 1 058 инструмента за финансов инженеринг, от които 77 холдингови фондове и 981 специални фондове;
   в) 89% от тези инструменти за финансов инженеринг подпомагат предприятия, 7% са за градско развитие и 4% – за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници;
   г) плащанията за инструментите за финансов инженеринг възлизат на 16,4 милиарда евро, от които 11,3 милиарда евро от структурните фондове;
   д) плащанията към крайните получатели възлизат на 15,2 милиарда евро, от които 10,1 милиарда евро от структурните фондове, тоест 93% от всички плащания за инструментите за финансов инженеринг;
   е) според отчетите, подадени от 81% от инструментите за финансов инженеринг, разходите и таксите за управление възлизат общо на 0,9 милиарда евро, или 6,7% от общата сума на плащанията за съответните инструменти за финансов инженеринг;
   ж) 8,5 милиарда евро от средствата са върнати;
   з) подкрепени са 314 000 крайни получатели;

151.  припомня, че с годините и с всеки следващ финансов период използването на инструменти за финансов инженеринг се увеличи драстично, което направи финансирането от структурните фондове по-сложно, създавайки рискове за демократичната отчетност; отбелязва, че се очаква 20,1 милиарда евро от ЕФРР и от Кохезионния фонд да бъдат предоставени посредством финансови инструменти до края на 2020 г.;

152.  изразява загриженост в този контекст, че националните одитни органи не са обхванали в достатъчна степен прилагането на инструментите за финансов инженеринг;

153.  установява, че 63% (675) от инструментите за финансов инженеринг са били стартирани в Полша (247), Франция (152), Унгария (139) и Италия (137);

154.  изразява съжаление, че 6,7% от всички плащания към съответните инструменти за финансов инженеринг (900 милиона евро) са били изразходвани за разходи за управление и такси; счита тази сума за неприемливо висока;

155.  отбелязва, че няколко грешки и несъответствия продължават да се срещат при докладването на данни; сред тях са малки, но важни суми от средствата на оперативни програми, за които е поето задължение по споразуменията за финансиране, но не са изплатени на инструментите за финансов инженеринг при приключването, увеличение както на поетите задължения, така и на плащанията към редица инструменти за финансов инженеринг след 31 декември 2015 г., и в някои случаи, по-високи суми, изплатени на крайните получатели, отколкото на инструментите за финансов инженеринг(8);

Годишен отчет за дейността на ГД „Регионална и селищна политика“

156.  отбелязва, че последващата оценка на ЕФРР и на Кохезионния фонд сочи, че макар регионалното сближаване през програмния период 2007—2013 г. да е незадоволително, без политиката на сближаване би имало различия, тъй като финансовата криза от 2007—2008 г. създаде неблагоприятна среда за инвестициите и сближаването;

157.  подчертава, че всякакви заключения по отношение на изпълнението остават ограничени, тъй като за тях е необходим по-задълбочен преглед на данните за изпълнението, докладвани от програмите за 2007 – 2013 г., който се очакваше да бъде финализиран едва през август 2017 г.; призовава Комисията да информира комисията по бюджетен контрол за резултатите от прегледа;

158.  отбелязва, че Комисията докладва във връзка с изпълнението за финансовия период 2014—2020 г., че са били подбрани повече от 50 000 проекта, равняващи се на инвестиции за общо 64,1 милиарда евро, че са били създадени 45 000 проекта за сътрудничество между предприятия и научноизследователски организации и че повече от 380 000 МСП са получили подкрепа от Кохезионния фонд, в резултат на което са били създадени над 1 000 000 работни места;

159.  отбелязва, че за същия финансов период Комисията докладва още, че над 75 милиарда евро от ЕФРР и от Кохезионния фонд са използвани в подкрепа на целите на енергийния съюз и приспособяването към изменението на климата; освен това повече от 5 000 проекта са били подбрани по места в подкрепа на нисковъглеродната икономика;

160.  отбелязва, че таблицата по-долу показва общия размер на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания, разрешени през 2016 г.:

2016 г. в млн. евро

Разрешени бюджетни кредити за поети задължения

Разрешени бюджетни кредити за плащания

Административни разходи за област на политиката „Регионална и селищна политика“

16,75

24,52

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и други регионални дейности

27 163,16

22 911,83

Кохезионен фонд

8 775,98

7 456,71

Инструмент за предприсъединителна помощ — регионално развитие и регионално и териториално сътрудничество

54,14

522,95

Фонд „Солидарност“

81,48

68,48

Общо

36 091,51

30 984,47

161.  отбелязва обаче, че тези статистически данни не дават почти никаква информация относно устойчивостта и изпълнението на тези проекти;

162.  припомня голямото значение, придавано на предварителните условия за определянето на специфични за съответните сектори и хоризонтални условия с цел гарантиране на ефективното разходване на европейските структурни и инвестиционни фондове; изпълнението на предварителните условия и задържането на 10% от плащанията, предвидено в преработения регламент, следва да улеснят изпълнението на проектите и да намалят риска от грешки; отбелязва обаче, че Специален доклад № 15/2017 на Палатата поставя въпроса до каква степен това е довело до ефективни промени на местно равнище;

163.  изразява съжаление, че едва 87% (181 от 209) от сертифициращите органи са били определени до края на 2016 г. и че не е бил определен сертифициращ орган за 28 основни програми (в Австрия е определен сертифициращ орган само за една програма, в Белгия — само за две, в Германия — само за осем, в Италия — само за шест, в Ирландия — само за само две, в Обединеното кралство — само за една, в Румъния — само за четири, в Словакия — само за една, във Финландия — само за една, и във Франция — само за две);

164.  отбелязва с изненада, че основните затруднения, установени в процеса на определяне на сертифициращи органи, са свързани с въвеждането на информационни системи, включващи новите елементи за периода 2014—2020 г. по отношение на докладването, и с разработването на процедури за гарантиране на строг надзор от страна на управляващите органи над междинните звена;

165.  изразява съжаление също така, че като цяло само 26,1% от проектите са били избрани и само 3,7% от наличните структурни фондове са били усвоени в края на 2016 г., като процесът на подбор се е ускорил през 2017 г.; счита, че бавният старт може да доведе до голям брой непогасени бюджетни задължения в края на текущия финансов период; призовава Комисията да гарантира, че се полагат допълнителни усилия за укрепване на административния капацитет на националните, регионалните и местните органи;

166.  подчертава, че подборът на проекти е бил особено бавен в Испания, Кипър, Румъния, Австрия, Чешката република, Хърватия и Словакия;

167.  отбелязва, че вследствие на това за повечето оперативни програми (247 от общо 295) няма заверени суми в отчетите (имало е „нулеви отчети“), тъй като до 31 юли 2016 г. не са декларирани разходи;

168.  изразява задоволство, че въз основа на предварителните одитни становища по предоставените пакети документи за получаване на увереност Комисията не е открила съществени несъответствия;

169.  изразява загриженост обаче, че в седем от деветте одита на Комисията на оперативни програми или области с висок риск са били установени значителни недостатъци (в Унгария – в областта на транспорта, електронната администрация и изпълнението на оперативни програми; в Италия – оперативните програми по приоритет 3 (Reti e mobilità, istruzione) и за техническа помощ; в Румъния – оперативните програми в областта на конкурентоспособността и околната среда);

170.  отбелязва, че 278 от 322 системи за управление и контрол са получили одитни становища без резерви или становища „с резерви с умерено въздействие“, докато в 40 случая Комисията е изразила становище с резерви със значително въздействие;

171.  отбелязва, че Комисията изчислява общата сума, изложена на риск при плащането, в размер между 644,7 милиона и 1 257,3 милиона евро и че през 2016 г., изпълнявайки надзорните си функции, Комисията е приложила финансови корекции в размер на 481 милиона евро;

172.  отбелязва, че Комисията изчислява общия среден процент грешки при плащанията за 2016 г. за програмите по ЕФРР/Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г. между 2,2 и 4,2%, а остатъчния процент грешки при приключването — приблизително на 0,4%; подчертава, че функция „Сближаване“ отново е с най-голям дял в изчисления процент грешки за 2016 г., като след нея се нареждат функциите „Природни ресурси“, „Конкурентоспособност“ и „Глобална Европа“; призовава Комисията да продължи да работи с държавите членки за подобряване на техните системи за управление и контрол и да продължи да използва наличните правни надзорни инструменти, за да гарантира коригирането на всички съществени грешки;

173.  отбелязва, че Комисията е вписала 68 резерви за миналия и две резерви за текущия финансов период;

Специфични въпроси

Гърция

174.  приветства усилията на ГД „Регионална и селищна политика“ за постигане на напредък по списъка на приоритетните проекти в Гърция;

175.  приветства в този контекст:

   а) четирите концесии за магистрали (Атина — Солун, Коринт — Триполи — Каламата, Коринт — Патра и Патра — Йоанина, с обща дължина над 1 000 км), които вече функционират и се оценяват високо от ползвателите,
   б) програмата „икономия на енергия в домакинствата“ (комбинация от инструменти за финансов инженеринг и безвъзмездни средства), която повиши енергийната ефективност на 46 000 домакинства и създаде 6 000 работни места; търсенето беше толкова голямо, че тя беше последвана веднага от нова програма за периода 2014—2020 г.,
   в) финансовите инструменти, и по-специално JEREMIE, благодарение на които бяха създадени или запазени над 20 000 работни места,
   г) проекта за електронно предписване на лекарства, в рамките на който всеки месец се издават над 5,5 милиона електронни рецепти и 2,4 милиона диагностични направления, в който участват 13 000 аптеки и 50 000 лекари и благодарение на който бяха реализирани значителни икономии в бюджета за обществено здравеопазване на Гърция;

176.  изразява съжаление от друга страна, че:

   а) проектите за метрото в Атина (удължаването на третата линия до Пирея) и в Солун (основната линия) отчитат големи закъснения, което е наложило постепенното им прехвърляне към програмния период 2014—2020 г.;
   б) някои ключови проекти в железопътния, цифровия и енергийния сектор са били отменени или забавени и в резултат на това са били прехвърлени частично или изцяло към програмния период 2014—2020 г.;
   в) голяма част от инфраструктурата за управление на отпадъчните води и твърдите отпадъци все още не е завършена;

177.  приветства факта, че OLAF е приключила административното разследване във връзка с проекта „Щъркелово гнездо“ (Stork Nest) в Чешката република; отбелязва, че преписката на OLAF е отразена в чешките медии; изразява съжаление, че OLAF е установила сериозни нередности;

178.  призовава ГД „Регионална и селищна политика“ да предприеме действия за възстановяването на съответното съфинансиране от Съюза, тоест 1,67 милиона евро, и да приложи необходимите санкции;

179.  отбелязва, че проектът „Щъркелово гнездо“ е изтеглен от Чешката република от финансирането от Съюза считано от 25 януари 2018 г. и че съобразно принципа на субсидиарност вече е подложен на съдебна проверка от Чешката република;

180.  изразява загриженост с оглед на забележката на Комисията, че делът на възложените обществени поръчки в Унгария, при които е била получена само една оферта, е 36%; отбелязва, че средната стойност за Съюза е 17%; призовава Комисията да насърчава конкуренцията при провеждането на тръжни процедури;

181.  приветства положителната оценка за десетте години на действие на механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния(9); изразява загриженост относно неотдавнашната крачка назад в борбата с корупцията на високо равнище в България и Румъния; призовава Комисията да подкрепя и насърчава правоприлагащите органи и органите за борба с корупцията в тези две държави членки; подчертава впечатляващите резултати на Агенцията за борба с корупцията в Румъния при разрешаването на случаи на корупция на средно и високо равнище; подчертава, че продължаването на тези усилия е от решаващо значение за засилването на борбата срещу корупцията;

182.  осъжда престъплението, извършено неотдавна срещу словашки журналист, свързано евентуално с провежданите от него разследвания; настоятелно призовава Комисията да информира Парламента относно земеделските фондове на Съюза в Словакия;

183.  отбелязва, че OLAF приключи и административно разследване във връзка със заем, предоставен на Volkswagen Group от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

184.  взема под внимание изявлението на председателя на ЕИБ Вернер Хойер, който посочва: „Все още не може да се твърди, че един от нашите заеми, 400 милиона евро за „Volkswagen Antrieb RDI, не е бил свързан с технологиите за контрол на емисиите, разработени по време на проектирането и използването на измервателно-коригиращия софтуер. Ще разгледаме заключенията на OLAF и всички възможни и подходящи действия. […] Много сме разочаровани от това, което се твърди в разследването на OLAF, а именно, че ЕИБ е била въведена в заблуда от VW относно използването на измервателно-коригиращото устройство.“;

Годишен отчет за дейността на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“

185.  отбелязва, че ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ представя своя принос за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ както следва:

   а) заетостта в Съюза във възрастовата група 20—64 години достигна 71,2% през третото тримесечие на 2016 г.; за първи път този процент е над равнището на заетостта през 2008 г. (70,3%) и целевото равнище на стратегията „Европа 2020“ може да бъде постигнато, ако тенденцията се запази;
   б) общата безработица продължава да намалява и понастоящем е под 10% както за Съюза, така и за еврозоната; независимо от това безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица продължават да са основни предизвикателства за Съюза въпреки наблюдавания спад съответно от 19,5% през декември 2015 г. на 18,6% през декември 2016 г. и от 4,3% през третото тримесечие на 2015 г. на 3,8% през третото тримесечие на 2016 г.;
   в) възстановяването на икономиката, което започна през 2013 г., беше съпроводено и от непрекъснато, макар и недостатъчно, намаляване на бедността, като процентът на хората, изложени на риск от бедност, намаля от 24,7% през 2012 г. на 23,7% през 2015 г.; въпреки това възстановяването все още не е достигнало до всички части на обществото и през 2016 г. 118 милиона души са били изложени на риск от бедност и социално изключване (1,7 милиона души над равнището от 2008 г.), което е далеч от постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ във връзка с бедността и социалното изключване;
   г) инвестициите за подобряване на условията за географската и професионалната мобилност, успоредно с намаляването на рисковете от изкривявания и злоупотреби, допринесоха за постепенното повишаване на процента на мобилност в рамките на Съюза, който достигна 3,6% от населението през 2015 г.;

186.  изразява съжаление обаче, че неравенството в разпределението на доходите се е увеличило между 2013 и 2014 г. и въпреки че е останало стабилно оттогава насам, в някои случаи е продължило да нараства; изразява загриженост, че през 2016 г. най-богатите 20% от населението са притежавали разполагаем доход, който е бил около пет пъти по-висок от този на най-бедните 20%, с големи различия между отделните държави (и увеличение на неравенството в някои от тях);

187.  приветства последващата оценка на ЕСФ за програмния период 2007 – 2013 г., която беше финализирана на 12 декември 2016 г.; отбелязва, че при нея беше установено, че в края на 2014 г. най-малко 9,4 милиона жители на Европа са намерили работа с подкрепа от ЕСФ, 8,7 милиона са придобили квалификация или сертификат, а 13,7 милиона участници са посочили други положителни резултати, като повишаване на уменията; отбелязва, че според макроикономическите симулации ЕСФ е оказал положително въздействие също така върху брутния вътрешен продукт (БВП) на 28-те държави членки (0,25% увеличение) и върху производителността;

188.  отбелязва, че тези количествени данни действително показват положителна тенденция, но не дават почти никаква информация относно ефективността и устойчивостта на мерките;

189.  остро критикува ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, че не е публикувала предложенията на дирекцията за специфични за всяка държава препоръки, въпреки че Парламентът неколкократно отправи искане за това;

190.  отбелязва, че таблицата по-долу показва общия размер на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания, разрешени през 2016 г.:

2016 г. (в млн. евро)

Разрешени бюджетни кредити за поети задължения

Разрешени бюджетни кредити за плащания

Европейски социален фонд (ЕСФ) и инициативата за младежка заетост

12 438,2

8 132

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD)

534,7

278

Европейския фонд за приспособяване към глобализацията

27,6

27,6

Инструмент за предприсъединителна помощ – Развитие на човешките ресурси

0

82,3

Пряко управление (Програма за заетост и социални иновации, програма „Права, равенство и гражданство“, програма „Еразъм +“) и агенции

289

275

Общо

13 290

8 795

191.  приветства разработената от ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ методика за ежегодна оценка на резултатите от изпълнението на програмите, но има съмнения относно информационната стойност на оценки като „добро“, „приемливо“ и „лошо“;

192.  изразява загриженост, че до март 2017 г. са били определени едва 87% от сертифициращите органи;

193.  приветства факта, че до 15 февруари 2017 г. ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е получила пълния пакет документи за получаване на увереност, включително отчетите, годишния доклад за контрола и одитните становища относно отчетите, системата за управление и контрол и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, и декларацията за достоверност и обобщения годишен доклад за всички програми; отбелязва, че като цяло ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е имала само незначителни забележки и е приела годишните отчети;

194.  приветства също факта, че в края на 2016 г. ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е приключила многогодишния си одитен план, в изпълнение на който са били направени одити на 89 от 92 одитни органа, като са били обхванати 115 от 118 оперативни програми;

195.  отбелязва, че през 2016 г. ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е приложила финансови корекции в размер на 255,8 милиона евро, че общите кумулативни приети или планирани финансови корекции за програмния период 2007—2013 г. в края на 2016 г. възлизат на 1,454 милиарда евро и че през същия период държавите членки са докладвали финансови корекции на стойност 2 253,8 милиона евро;

196.  изразява съжаление, че ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ поддържа или е изразила резерви относно:

   а) системите за управление и контрол за една от оперативните програми по ЕСФ в Италия за програмния период 2000—2006 г. (резерви във връзка с репутацията);
   б) системите за управление и контрол за 23 специални оперативни програми по ЕСФ за програмния период 2007—2013 г.; и
   в) системите за управление и контрол за три оперативни програми по ЕСФ или по инициативата за младежка заетост и по една оперативна програма по FEAD за програмния период 2014—2020 г.;

197.  отбелязва, че изчисленият общ размер на средствата, изложени на риск, възлиза на 279 милиона евро;

Специфични въпроси

Инициатива за младежка заетост

198.  отбелязва получената информация относно първите констатации от проучване на изпълнението на инициативата за младежка заетост, според които:

   а) в края на 2016 г. броят на незаетите с работа, учене или обучение млади хора, които са участвали в подкрепяни от инициативата за младежка заетост проекти, благодарение на които са усъвършенствали своите умения или придобили трудов опит, се е утроил в сравнение с края на 2015 г. (1,3 спрямо 0,5 милиона души);
   б) от тях 712 000 незаети с работа, учене или обучение млади хора са участвали в мерки, финансирани от инициативата за младежка заетост; повече от половината от тях (около 346 000 незаети с работа, учене или обучение млади хора) са постигнали положителен резултат, тъй като са преминали към образование/обучение, придобили са квалификация или са започнали работа (включително като самостоятелно заети лица) след участието си в тези мерки;
   в) в Италия съпоставителна оценка е показала, че новите иновативни политики, подкрепяни до голяма степен от инициативата за младежка заетост, увеличават шансовете на младите хора да намерят работа със 7,8%, въпреки значителните регионални различия, които показват наличието на по-големи трудности в районите с най-висок процент младежка безработица;

199.  отбелязва освен това, че:

   а) Италия и Испания са мобилизирали значителен брой незаети с работа, учене или обучение млади хора чрез действия по линия на инициативата за младежка заетост, въпреки все още високото равнище на безработицата сред младите хора в тези страни;
   б) Словакия е преминала от схемите за създаване на работни места за млади хора в областта на общественото благоустройство към по-ефективни мерки, като предлагане на повече възможности за професионално обучение;
   в) в Италия съпоставителна оценка е показала, че новите иновативни политики, подкрепяни до голяма степен от инициативата за младежка заетост, увеличават шансовете на младите хора да намерят работа със 7,8%, въпреки значителните регионални различия;
   г) в Португалия съфинансираните от инициативата за младежка заетост програми за предприемачество са се оказали по-успешни от мерките в областта на висшето образование;
   д) Гърция е установила необходимост от преразглеждане на своята система с ваучери за младежка заетост и обучение;
   е) в Полша 62% от участниците в инициативата за младежка заетост са получили предложение за работа, обучение или образование и като цяло се отчита високо равнище на удовлетвореност на участниците;

200.  изразява съжаление, че едва 30% от наличните средства са били използвани, което съответства на началните предварителни плащания и на междинните плащания;

201.  приветства факта, че до октомври 2017 г. всички държави членки, спрямо които се прилага предварителното условие по отношение на ромите (Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция и Чешката република), са го изпълнили и следователно разполагат с национална стратегия за интегриране на ромите;

202.  отбелязва, че за програмния период 2014—2020 г. два инвестиционни приоритета на ЕСФ са свързани пряко с недискриминацията и интеграцията на ромите (вж. таблицата по-долу);

Инвестиционен приоритет

Държави членки, избрали инвестиционния приоритет

Разпределени финансови средства

(в млн. евро)

Борба с всички форми на дискриминация и насърчаване на равните възможности

11 държави членки (BE, CY, CZ, DE, ES, FR, GR, IE, PL, PT и SK)

447

Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности, като ромите

12 държави членки (AT, BE, BG, CZ, ES, FR, GR, HU, IT, PL, RO и SK)

1 600

По-голямата част от финансирането (1,2 милиона евро) е съсредоточено в: BG, CZ, HU и RO.

203.  отбелязва, че въпреки че разполага с максимален годишен бюджет в размер на 150 милиона евро, през 2016 г. по линия на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията от резерва са били мобилизирани бюджетни кредити за поети задължения в размер само на 28 милиона евро, от които са се възползвали осем държави членки;

Мерки, които следва да бъдат предприети

204.  призовава следователно държавите членки и Комисията да обърнат повече внимание в рамките на финансовия период след 2020 г. на:

   а) създаването на добавена стойност от Съюза чрез политиката на сближаване;
   б) изграждането на по-силна координация между политиката на сближаване, икономическото управление и Европейския семестър с оглед на, наред с другото, създаването на положителни стимули за насърчаване на постигането на целите на политиката на сближаване за преодоляване на различията и неравенствата в трите ѝ измерения — икономическо, социално и териториално, както е посочено в Договорите;
   в) създаването на система, която позволява концентрация на финансирането за сближаване в регионите, които най-много се нуждаят от него;
   г) предоставянето на стратегическа административна подкрепа за регионите, които изпитват затруднения при усвояването на финансирането;
   д) изготвянето на единен набор от правила за структурните фондове;
   е) постигането на напредък в посока на прилагането на принципа за единен одит;
   ж) по-бързото изпълнение на програми и проекти, с оглед на спазването на седемгодишния финансов период (без n+3);
   з) даването на възможност на националните одитни органи да одитират финансови инструменти, включени в бюджета на ЕС, намаляването на броя финансови инструменти и въвеждането на по-строги правила за докладване от управителите на фондове, включително от групата на ЕИБ и други международни финансови институции, във връзка с изпълнението и постигнатите резултати, чрез което да се повишат прозрачността и отговорността;
   и) вземането предвид на поуките от текущия период и необходимостта от по-голямо опростяване с цел създаване на балансирана система, която да гарантира постигането на резултати и добро финансово управление, без да се налага прекомерна административна тежест, която би обезкуражила потенциалните бенефициенти и би довела до повече грешки;
   й) географския и социалния баланс, с цел да се осигурят инвестиции там, където те са най-необходими;

205.  настоява ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ да публикуват своите предложения за специфични за всяка държава препоръки в своите годишни отчети за дейността, за което Парламентът многократно призова;

206.  призовава ГД „Регионална и селищна политика“:

   а) да докладва на компетентната комисия на Парламента относно различните неприключени досиета на OLAF при приключване на свързани с тях съдебни производства;
   б) да докладва на компетентната комисия на Парламента в рамките на последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност на Комисията за 2016 г. относно постигнатия напредък по всички горепосочени проекти;

207.  призовава ЕИБ спешно да анализира установеното от OLAF и да направи необходимите заключения; призовава ЕИБ да информира Парламента за своите заключения и за предприетите мерки;

208.  призовава Комисията да насърчава използването на опростения вариант за разходите, въведен с преразглеждането на Финансовия регламент;

209.  призовава ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ да изпълни препоръката на Службата за вътрешен одит относно ранното прилагане на стратегията за контрол по отношение на европейските структурни и инвестиционни фондове и да информира Парламента за нейното изпълнение;

210.  призовава Комисията да осигури допълнително опростяване на правилата и намаляване на административната тежест, за да се допринесе за допълнително намаляване на процента грешки;

Природни ресурси

Ключови показатели за ефективност и справедлива ОСП

211.  посочва, че според годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (стр. 15 — ключов показател за ефективност 1: факторен доход от селскостопанска дейност на работник на пълно работно време) добавената стойност и производителността на сектора отново бележи лек спад през 2016 г., като за ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е трудно да посочи точната причина довела до общ спад във факторния доход от 2013 г. насам;

212.  припомня, че ключов показател за ефективност 4, отнасящ се до заетостта в областта на развитието на селските райони, не е показателен, тъй като равнището на заетостта в областта на развитието на селските райони не се влияе единствено от мерките по линия на ОСП;

213.  изразява съжаление, че Комисията не е предприела последващи действия във връзка с препоръките, отправени от Парламента в неговата резолюция, придружаваща решението за освобождаване от отговорност за финансовата 2015 година, за предефиниране на ключов показател за ефективност 4 „с цел да се подчертае специфичното въздействие на мерките по ОСП върху заетостта в тези райони“;

214.  отбелязва, че през 2016 г. 51% от бенефициентите на директни плащания са получили по-малко от 1 250 EUR, което се равнява на общо 4% от общата сума на директните плащания(10);

215.  припомня своите забележки(11) относно неустойчивата структура на разходите за ОСП: 44,7% от всички земеделски стопанства в Съюза са имали годишен доход под 4 000 EUR, а средно през 2016 г. най-облагодетелстваните 10% от получателите на преки помощи по линия на ОСП са получили около 60% от плащанията(12); отбелязва, че разпределението на директните плащания до голяма степен отразява концентрацията на земя, като 20% от земеделските стопани притежават 80% от земята (отговор на писмен въпрос № 17 в рамките на изслушването на г-н Хоган на 28 ноември 2017 г.); изразява загриженост във връзка с високата концентрация на бенефициенти и подчертава, че трябва да бъде постигнат по-добър баланс между големите и малките бенефициенти;

216.  отбелязва, че около 72% от помощите се изплащат на земеделски стопанства с площ между 5 и 250 хектара, които обикновено са семейна собственост;

217.  изисква ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ да определи в следващата МФР цели, придружени от показатели, за намаляване на неравенствата в доходите между земеделските стопанства;

218.  отново изразява становището си, че директните плащания не могат да изпълнят напълно предназначението си на предпазна мрежа за стабилизиране на доходите на земеделските стопанства, особено за по-малките стопанства, при небалансирано разпределение на плащанията;

219.  счита, че в условия на нестабилност на доходите по-големите земеделски стопанства не се нуждаят непременно от същото равнище на подкрепа за стабилизиране на доходите както по-малките стопанства, тъй като те могат да реализират икономии от мащаба, които биха могли да повишат тяхната устойчивост и поради това препоръчва Комисията да разреши низходяща скала за коригиране на този дисбаланс, при която субсидиите да намаляват с увеличаването на площта на стопанствата;

220.  призовава Комисията да осигури реално опростяване на процедурата, включително по отношение на документацията, която се изисква за получаването на достъп до финансиране, без да се пренебрегват принципите на контрол и мониторинг; призовава да се отдели специално внимание на административната подкрепа за дребните производители, при които финансирането е жизненоважна предпоставка за икономическото им оцеляване;

Процент на грешки

221.  посочва, че Палатата изчислява нивото на грешки в главата „Природни ресурси“ като цяло на 2,5% (2,9% през 2015 г. и 3,6% през 2014 г.); приветства положителното развитие на процента грешки, като същевременно отбелязва, че нивото за 2016 г. е над прага на същественост;

222.  приветства факта, че според оценката на Палатата по отношение на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) плащанията в рамките на пазара и за пряко подпомагане не са засегнати от съществени грешки през 2016 г., като Палатата изчислява най-вероятния процент грешки на 1,7% (2,2% през 2015 г.);

223.  подчертава, че Палатата отбелязва по-малко грешки вследствие на завишени или неотговарящи на условията площи, декларирани от земеделските стопани, което се дължи на въвеждането на ново, по-гъвкаво определение за „постоянно затревени площи“, изпълнението на планове за действие за подобряване на качеството на данните в системите за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и новата онлайн геопространствена система за подаване на заявления;

224.  отбелязва, че плащанията за екологизиране са източник на грешки, които засягат 17% от изчисленото от Палатата ниво на грешки и че тези грешки са основно свързани с изискванията за екологично насочени площи, въпреки че процентът на грешки за ЕФГЗ е под прага на същественост; приветства в това отношение намаляването на процента грешки за ЕФГЗ на 1,7%;

225.  посочва, че Палатата е установила слабости и в защитата на постоянно затревените площи, тъй като Чешката република и Полша не разполагат с необходимите исторически данни за проверка на спазването на задължението за поддържане на постоянно затревени площи върху обработваема земя в продължение на пет последователни години, а Германия, Италия, Португалия, Обединеното кралство и Франция не са класифицирали постоянно затревените площи по напълно надежден начин;

226.  подчертава положителната тенденция в процентите грешки, установена от Палатата, въпреки промяната в изложените на риск суми, докладвани от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в нейния годишен отчет за дейността, а именно от 1,38% през 2015 г. на 1,996% през 2016 г. (като пазарните мерки, с процент на грешка от 2,85%, не са включени) и 4% и за двете финансови години в областта на развитието на селските райони; разбира, че това не отразява статистически значими отклонения;

227.  изразява съжаление, че плащанията за развитие на селските райони, околна среда, действия във връзка с климата и рибарство са засегнати от съществени грешки през 2016 г., като най-вероятният процент грешки се изчислява на 4,9% (5,3% през 2015 г.); отбелязва, че ако цялата информация на разположение на националните органи е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки щеше да бъде с 1,5 процентни пункта по-нисък;

228.  отбелязва, че по отношение на развитието на селските райони три от най-големите грешки във връзка с допустимостта включват бенефициенти, които не са разкрили, че са контролирани от свързани дружества, извършили са покупки от такива дружества или са подали съвместни заявления в нарушение на правилата на ЕС или на националните правила (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 7.26).

Системи за управление и контрол

229.  посочва, че в своя годишен отчет за дейността генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ изразява резерва относно директните плащания, свързани с 18 разплащателни агенции, обхващащи 12 държави членки, и че сумата, управлявана от разплащателните агенции, предмет на резервата и на засилен контрол, е 13 618,6 милиона евро, като действителната сума, изложена на риск по отношение на разходите, предмет на резервата, възлиза на 541,2 милиона евро;

230.  подчертава, че са открити слабости по-специално в системата за управление и контрол на Унгария (във връзка с ненавременно подаване на декларацията за управлението от страна на разплащателната агенция и пропуски в плащанията за екологизиране), на България (във връзка с екологизирането и статута на „производител на биологични продукти“ на земеделските стопани), на Полша (във връзка с плащанията за екологизиране) и на Италия (във връзка с грешки при установяване на допустимостта на земята и на статута на „активен земеделски производител“);

231.  изразява съжаление по повод на неотдавнашните случаи на измами, свързани с разплащателни агенции в Италия; призовава Комисията да следи активно положението и да предостави съответните подробни данни на Парламента при последващите действия във връзка с процедурата по освобождаване от отговорност;

232.  изисква от Комисията да ускори процедурата за уравняване с оглед на съответствието, открита на 8 януари 2016 г., за да получи подробна и точна информация за риска от конфликт на интереси по отношение на националния фонд за земеделско подпомагане в Чешката република; отбелязва, че несправянето с конфликти на интереси в крайна сметка може да доведе до отнемане на акредитацията на разплащателната агенция от компетентния орган или до налагане на финансови корекции от страна на Комисията; изисква от Комисията да информира Парламента незабавно, ако в края на процедурата за уравняване с оглед на съответствието OLAF предаде на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ информация, свързана с възможни случаи на измама, корупция или незаконна дейност, засягащи финансовите интереси на Съюза;

Надеждност на предоставяните от държавите членки данни

233.  посочва, че тъй като системите за управление и контрол на някои държави членки са засегнати от недостатъци, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ коригира докладваните статистически данни за контрола главно въз основа на одитите, проведени от Комисията и от Палатата през последните три години, както и въз основа на становището на сертифициращия орган за въпросната финансова година;

234.  посочва, че въпреки факта, че от 2015 г. насам от сертифициращите органи на държавите членки се изисква да проверяват законността и правомерността на операциите:

   а) по отношение на пазарните мерки ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е приложила корекции спрямо общо 32 схеми (тоест за по-малко от 20% от общия брой схеми, за които са били декларирани разходи през 2016 г.);
   б) по отношение на директните плащания са приложени корекции в 52 случая (от общо 69), като по-голямата част от тези корекции са с под 1%, седем са с между 1 и 2%, а девет – с над 2%;
   в) по отношение на развитието на селските райони са приложени корекции (доплащане) за 39 от общо 72 разплащателни агенции, като 21 корекции са с над 1% и 16 – с над 2%;

Въпроси, свързани с изпълнението в областта на развитието на селските райони

235.  приветства факта, че Палатата е разгледала въпроси, свързани с изпълнението на извадка от операции в областта на развитието на селските райони от последните три години; отбелязва със задоволство, че 95% от проектите, приключени по времето на одита, са изпълнени по план, но изразява съжаление, че не са представени достатъчни доказателства за основателността на разходите;

236.  подчертава, че почти всички проекти, одитирани от Палатата, използват система на възстановяване на извършени разходи и отбелязва, че през програмния период 2014 – 2020 г. държавите членки могат алтернативно да използват система с опростени варианти за разходите със стандартни таблици за разходите за единица продукт, еднократни суми и финансиране с единна ставка, което ефективно ограничава рисковете от прекомерни цени;

Екологизиране

237.  отбелязва, че в своя годишен доклад за 2016 г. (точка 7.17) Палатата посочва във връзка с плащанията за екологизиране в полза на 63 проверени от нея земеделски стопанства, че:

   а) всички, за които се прилага изискването за диверсификация на културите, отговарят на изискванията;
   б) по-голямата част от констатираните грешки в областта на екологизирането са свързани с неспазване на изискванията за екологично насочени площи;
   в) парцелите са правилно регистрирани в СИЗП по отношение на поддържането на съществуващите постоянно затревени площи;
   г) не всички постоянно затревени площи са били правилно вписани като такива;

238.  изразява особена загриженост обаче във връзка с първите заключения на Комисията в работния документ на нейните служби относно прегледа на екологизирането след една година (SWD(2016)0218), втора част, стр. 14), че като цяло земеделските стопани ще трябва да сменят култури на по-малко от 1% от общата площ на обработваемата земя в Съюза, за да спазят изискването за диверсификация на културите, и тъй като по-голямата част от обработваемата земя в Съюза е предмет на задължението за диверсификация на културите, това ограничено въздействие изглежда отразява настоящите практики на земеделските стопани, които вече спазват това изискване;

239.  подчертава, че Палатата потвърждава в своя годишен доклад (точки 7.43 – 7.54) анализа на Комисията, като посочва, че изискванията за диверсификация и схемата за екологично насочени площи не са довели до никакви промени в повечето от проверените стопанства (89% по отношение на диверсификацията на културите и 67% по отношение на екологично насочени площи);

240.  изразява особена загриженост поради факта, че според Специален доклад № 21/2017 на Палата, озаглавен „Екологизирането – по-сложна схема за подпомагане на доходите, която все още не е екологично ефективна“, „[м]алко вероятно е екологизирането да предостави значителни ползи за околната среда и климата [...] заради факта, че като цяло изискванията за екологизиране не са строги и до голяма степен отразяват обичайна земеделска практика“;

241.  посочва освен това, че според Палатата, поради значителните освобождавания от изискванията за екологизиране, повечето земеделски стопани (65%) могат да се възползват от плащането за екологизиране, без всъщност да подлежат на задължения за екологизиране; в резултат на това екологизирането води до положителна промяна в земеделските практики само на много ограничена част от обработваемата земя в Съюза;

242.  изразява съжаление, че схемите са екологизиране са по-скоро инструмент в подкрепа на доходите на земеделските стопани, отколкото за подобряване на екологичните и климатичните параметри на ОСП; счита, че за да удовлетворят климатични и екологични потребности, селскостопанските програми следва да включват цели във връзка с изпълнението и финансиране, които отразяват направените разходи и загубата на доходи в резултат на дейности, надхвърлящи екологичната базова стойност;

243.  изразява съжаление във връзка с факта, че тъй като са част от плащанията на площ, схемите за екологизиране в действителната концепция на програмата могат да увеличат неравенствата в разпределението на подкрепата по линия на ОСП; призовава в тази насока Комисията да обмисли идеята да последва препоръките на Палатата от нейния Специален доклад № 21/2017;

244.  отбелязва, че според Комисията действителното отражение на схемите за екологизиране в областта на околната среда зависи от изборите, които държавите членки и земеделските стопани правят, а досега малко държави членки са се възползвали от възможностите за ограничаване на употребата на пестициди и торове в екологично насочените площи;

245.  подчертава, че за публичната администрация, тежестта на екологизирането по същество е свързана с разработването на нови инструменти за управление, като въвеждането в СИЗП на референтния слой за екологично насочени площи, което отчасти обяснява защо ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ увеличи броя на резервите и плановете за действие, наложени на държавите членки;

246.  отбелязва, че екологизирането прави ОСП още по-сложна поради припокриване с други инструменти в областта на околната среда на ОСП (кръстосано спазване и мерките в областта на околната среда по стълб II); в това отношение взема под внимание Специален доклад № 21/2017 на Палатата относно екологизирането, в който се посочва, че „Комисията и държавите членки ограничават свързания с това риск от икономически загуби и двойно финансиране“;

Схема за млади земеделски стопани

247.  посочва, че при огромните разлики в развитието на земеделския сектор в Съюза като цяло, демографското предизвикателство е основен проблем, който изисква политики за преодоляване на недостатъчния брой млади земеделски производители, с цел да се гарантира дългосрочната устойчивост на селското стопанство в Съюза;

248.  подчертава, че младите земеделски стопани са изправени пред особени трудности поради ограничения достъп до финансиране и ниския оборот през първите години, съчетани с бавна приемственост между поколенията и затруднен достъп до земеделска земя;

249.  изтъква, че намаляващият брой на младите хора в сектора затруднява приемствеността между поколенията и може да доведе до загуба на ценни умения и знания с излизането в пенсия на по-възрастните и опитни земеделски стопани; настоява следователно, че е необходима подкрепа както за излизащите в пенсия земеделски стопани, така и за младите им приемници, поемащи стопанствата;

250.  изразява особена загриженост с оглед на факта, че в своя Специален доклад № 10/2017 относно помощта за младите земеделски стопани Палатата отбелязва, че по отношение на директните плащания за млади земеделски стопани помощта:

   а) не се основава на надеждна оценка на потребностите;
   б) не отразява общата цел за насърчаване на приемствеността между поколенията;
   в) невинаги се предоставя на нуждаещи се от нея млади земеделски стопани; и
   г) понякога се предоставя на стопанства, в които младите земеделски стопани имат само незначителна роля;

251.  изразява съжаление, че по отношение на подпомагането на младите земеделски стопани по схемите за развитие на селските райони, Палатата стига до заключението, че мерките обикновено се основават на неясни оценки на потребностите, както и че не съществува реално съгласуване между плащанията по стълб I и подкрепата за младите земеделски стопани по стълб ІІ;

Мерки, които следва да бъдат предприети

252.  призовава:

   а) Комисията внимателно да анализира причините за общия спад във факторния доход от 2013 г. насам и да определи нова ключова цел за ефективност за следващата МФР, придружена с показатели за резултатите и въздействието, насочена към намаляване на неравенството в доходите сред земеделските стопани;
   б) държавите членки да положат допълнителни усилия за включване на по-надеждна и актуална информация в базите данни на СИЗП;
   в) Комисията да преразгледа подхода, прилаган от разплащателните агенции за класифициране и актуализиране на категориите земи в техните СИЗП, и да извършва необходимите кръстосани проверки с цел намаляване на риска от грешки при плащанията за екологизиране;
   г) Комисията да предприеме подходящи мерки, изискващи включването в плановете за действие на държавите членки относно развитието на селските райони на корективни мерки за преодоляване на често срещаните причини за грешки;
   д) Комисията да предоставя насоки и да разпространява най-добри практики сред националните органи и сред бенефициентите и техните сдружения, за да гарантира, че техните проверки откриват връзките между заявителите и другите заинтересовани страни, участващи в подпомаганите проекти за развитие на селските райони;
   е) Комисията да продължи да бъде бдителна по отношение на извършваните проверки и на данните, подавани от органите на държавите членки, и да взема предвид тези констатации при разпределянето на одитната тежест въз основа на оценки на риска;
   ж) държавите членки, както и бенефициентите и техните сдружения, да използват в пълна степен възможностите, предлагани от системата с опростени варианти за разходите в областта на развитието на селските райони;
   з) Комисията да подготви и разработи за следващата реформа на ОСП цялостна интервенционна логика за действията на ЕС във връзка с околната среда и климата по отношение на селското стопанство, включваща специфични цели и основана на съвременно научно разбиране за съответните явления;

253.  призовава Комисията да се ръководи от следните принципи при изготвянето на ново предложение относно екологизирането:

   а) земеделските стопани следва да могат да получават плащания по ОСП, ако отговарят на единен набор от основни екологични норми, включващи изисквания за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и за екологизиране, които надграждат изискванията на законодателството в областта на околната среда; приветства в това отношение логиката на подхода на Комисията за „бюджет, ориентиран към резултатите“; счита, че една бъдеща система за изпълнение следва да бъде ориентирана в по-голяма степен към постигането на резултати;
   б) на специфичните местни потребности, свързани с околната среда и климата, може да се отговори по подходящ начин чрез по-ефективно целево програмирано действие по отношение на селското стопанство;
   в) когато на държавите членки се предоставят варианти, от които да избират при изпълнението на ОСП, от тях следва да се изисква преди изпълнението да докажат, че избраните от тях варианти са ефективни и ефикасни по отношение на постигането на целите на политиката, и по-специално целите, свързани с безопасността на храните, качеството на храните и тяхното въздействие върху здравето, екологизирането, управлението на земите и селските райони, както и борбата срещу обезлюдяването в ЕС;

254.  призовава Комисията:

   а) да извърши цялостна оценка на всички действащи политики и инструменти в областта на ОСП, които могат да се съчетаят, за да се помогне на младите земеделски стопани, и да набележи препятствията пред предоставянето на достъп до съществуващи земеделски стопанства или за създаването на нови земеделски стопанства за млади земеделски стопани, на които може да се потърси решение при бъдещото преразглеждане на ОСП;
   б) да осигури, като част от селскостопанската реформа, по-нататъшното подобрение на рамката за развитие на селските райони, както е предвидено, наред с другото, в Декларацията от Корк 2.0, с цел да се гарантира успехът на програмите за подпомагане за млади земеделски стопани;
   в) да включи в законодателството относно ОСП след 2020 г. (или да изисква от държавите членки да посочат в съответствие с разпоредбите за съвместно управление) ясна интервенционна логика за инструментите на политиката, насочени към приемствеността между поколенията в селското стопанство; интервенционната логиката следва да включва:
   задълбочена оценка на потребностите на младите земеделски стопани;
   оценка на това на кои потребности може да се отговори с инструментите на политиката на ЕС и с кои потребности държавите членки могат или вече се справят по-добре чрез своите политики, както и анализ на това кои форми на подкрепа (например директни плащания, еднократни суми, финансови инструменти) отговарят в най-голяма степен на установените потребности;
   мерки за повишаване на осведомеността на органите, бенефициентите и техните асоциации относно възможните видове помощ за по-ранно предаване на стопанството на приемник със съпътстващи консултантски услуги или мерки като задоволителна пенсионна схема въз основа на национални или регионални доходи или приходи в секторите на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство;
   определение за специфични, измерими, достижими, целесъобразни и обвързани със срокове (SMART) цели, с пояснение и количествено измерение на очакваните резултати от прилагането на инструментите на политиката по отношение на очакваната приемственост между поколенията, както и на приноса за жизнеспособността на подпомаганите стопанства; по-специално следва да бъде ясно дали инструментите на политиката следва да са насочени към подпомагане на колкото се може повече млади земеделски стопани или да са насочени към конкретен вид млади земеделски стопани;
   г) да гарантира, че чрез предложеното законодателство относно ОСП за периода след 2020 г. Комисията и държавите членки (съгласно разпоредбите за съвместно управление) подобряват системата за мониторинг и оценка;

Глобална Европа

Процент грешки

255.  посочва, че според констатациите на Палатата разходите за „Глобална Европа“ са засегнати от съществено ниво на грешки, като процентът грешки се изчислява на 2,1% (2,8% през 2015 г. и 2,7% през 2014 г.); приветства положителната тенденция на процента грешки в тази област на политиката;

256.  изразява съжаление, че ако се изключат действията с множество донори и операциите за бюджетна подкрепа, процентът грешки за специфични операции, управлявани пряко от Комисията, се изчислява на 2,8% (3,8% през 2015 г.; 3,7% през 2014 г.);

257.  посочва, че Комисията и нейните партньори по изпълнението са допуснали повече грешки при операциите, свързани с безвъзмездна финансова помощ и със споразумения за финансиране, сключени с международни организации, отколкото при другите форми на подпомагане; посочва по-специално, че в проверените от Палатата операции за бюджетна подкрепа не са открити грешки по отношение на законосъобразността и редовността;

258.  отбелязва, че ако цялата информация на разположение на Комисията – и на одиторите, назначени от Комисията — е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки по глава „Глобална Европа“ щеше да бъде с 0,9 процентни пункта по-нисък, т.е. 1,4%, или под прага на същественост;

259.  посочва, че:

   а) 37% от изчисления процент грешки се дължат на разходи, за които не е предоставена основна подкрепяща документация;
   б) 28% от изчисления процент грешки се дължат на два случая, за които Комисията е приела разходи, които не са били действително извършени; изразява съжаление, че това положение е било открито още миналата година, и посочва, че тестването на операциите от страна на Палатата е разкрило някои слабости в системите на Комисията;
   в) 26% от изчисления процент грешки са свързани с недопустими разходи: тоест с разходи, свързани с дейности, които са извън обхвата на договор или са извършени извън допустимия срок, с разходи, за които не е спазено правилото за произход, с недопустими данъци и с непреки разходи, които неправилно са отчетени като преки разходи;

Декларация за достоверност

260.  изразява дълбока загриженост поради факта, че според Палатата одиторите на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ са установили слабости при непрякото управление на втория инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II), и по-специално при одитните органи на три страни бенефициенти по ИПП II — Албания, Турция и Сърбия; и това въпреки направените от албанските и сръбските одитни органи промени за разрешаване на установените проблеми; в случая на Турция в системите на одитния орган съществуват някои значими елементи, които продължават да ограничават предоставяната от него увереност за нуждите на Комисията (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 9.24);

261.  изразява загриженост поради факта, че според Палатата капацитетът за корекции на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ е надценен, което увеличава изложената на риск сума към момента на плащането;

Резултати от изпълнението

262.  отбелязва, че в своя годишен отчет за дейността ГД „Международно сътрудничество и развитие“ определя ключови показатели за изпълнението, свързани с човешкото развитие, изменението на климата, пола и процента грешки, но изразява съжаление, че никой от тези показатели не е в състояние да измери резултатите от прилагането на политиката за сътрудничество за развитие, тъй като те посочват единствено частта от помощта, разпределена за всяка от целите, вместо да измерват действителното въздействие, както и осъществения напредък в постигането на целите;

263.  изразява загриженост поради факта, че Службата за вътрешен одит на Комисията посочва, че що се отнася до докладването, видът на информацията за изпълнението на ГД „Международно сътрудничество и развитие“, предоставяна от различните доклади, свързани със стратегическото планиране и програмиране (годишен отчет за дейността, доклад на вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити, доклад за управление на външната помощ), е ограничен и не дава реална оценка на това дали целите са постигнати;

Доклади за управлението на външната помощ

264.  отново изразява съжаление, че докладите за управлението на външната помощ, изготвяни от ръководителите на делегациите на Съюза, не се прилагат към годишните отчети за дейността на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, както е предвидено в член 67, параграф 3 от Финансовия регламент; изразява съжаление, че докладите систематично се считат за поверителни, докато съгласно член 67, параграф 3 от Финансовия регламент те „се предоставят на разположение на Европейския парламент и на Съвета, като съответно се взема предвид тяхната поверителност“;

265.  отбелязва факта, че в отговора на члена на Комисията Йотингер на писмото на докладчика се посочва, че Комисията проучва нов формат за доклади, позволяващ предаване на Парламента, без да са необходими процедури за поверителност, но по начин, който не вреди на дипломатическата политика на Съюза;

266.  приветства факта, че ГД „Международно сътрудничество и развитие“ е публикувала списъка на делегациите, включени в докладите за управлението на външната помощ, и е представила анализ на обобщението на ключовите си показатели за изпълнението в своя годишен отчет за дейността; настоява обаче, че Финансовият регламент следва да се спазва напълно;

Доверителни фондове

267.  припомня, че възможността Комисията да създава и управлява доверителни фондове на Съюза има за цел:

   а) да се укрепи международната роля на Съюза, както и да се увеличи видимостта и ефикасността на неговата външна дейност и помощ за развитие;
   б) да се предвиди възможност за ускорен процес на вземане на решения при избора на мерки, които да бъдат приложени, което е от решаващо значение за действията при спешни ситуации и след спешни ситуации;
   в) да се осигури привличането на допълнителни ресурси, предназначени за външната дейност; и
   г) да се задълбочи, посредством обединяване на ресурси, координацията между различните донори от Съюза в избрани области на интервенция;

268.  изразява известна загриженост на фона на неотдавнашните събития по отношение на постигането на основните цели, преследвани със създаването на доверителните фондове, и отбелязва по-специално, че:

   а) ефектът на лоста на този нов инструмент не е непременно гарантиран, тъй като в някои случаи участието на другите донори е много ограничено;
   б) видимостта на външната дейност на Съюза не се е подобрила, въпреки съществуването на различни договорености със заинтересованите лица, и невинаги се осигурява по-добра координация на всички заинтересовани лица;
   в) предпочитанието по принцип към агенции на държавите членки в някои от учредителните споразумения на доверителните фондове води до конфликт на интереси, вместо да стимулира държавите членки да предоставят повече финансови средства;

269.  припомня по-специално, че доверителният фонд за Африка е на стойност над 3,2 милиарда евро, като над 2,9 милиарда евро се предоставят от Европейския фонд за развитие (ЕФР), а 228,667 милиона евро – от други донори; счита за недопустимо участието на ЕФР в доверителни фондове допълнително да ограничава възможността Парламентът да контролира разходването на средства на ЕС;

270.  посочва, че при обединяването на ресурси от ЕФР, бюджета на Съюза и други донори не би следвало да се стига до положение, при което парите, предназначени за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, не достигат до предвидените бенефициенти;

271.  подчертава, че засиленото използване на други финансови механизми, като доверителните фондове, за осъществяване на политиките на Съюза паралелно с бюджета на Съюза рискува да подкопае сегашното ниво на отчитане и прозрачност, тъй като правилата за докладване, одит и публичен контрол не са хармонизирани (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 2.31); поради това подчертава значението на ангажимента на Комисията да информира бюджетния орган периодично за финансирането на доверителните фондове и техните планирани и текущи дейности, включително за вноските на държавите членки;

Средства за Палестинската власт

272.  настоява програмите за преподаване и обучение, които се финансират от фондове на Съюза, като PEGASE, да отразяват общи ценности като мир, свобода, толерантност и недискриминация в образованието, в съответствие с решението, прието от министрите на образованието на Съюза на 17 март 2015 г. в Париж;

Мерки, които следва да бъдат предприети

273.  призовава ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., точка 9.37):

   а) да работи в сътрудничество с одитните органи в страните бенефициенти по ИПП II с цел да подобри тяхната компетентност;
   б) да разработи показатели за риск с цел подобряване на оценките с помощта на шаблони за вътрешен контрол, правилно въведени от генералната дирекция, така че да се измерва по-добре отражението на грешките;
   в) да оповести точно в своя следващ годишен отчет за дейността обхвата на проучването на процента остатъчни грешки, както и изчислените долна и горна граница на грешките;
   г) да подобри изчисляването на капацитета за корекции за 2017 г., като обърне внимание на установените от Палатата недостатъци;

274.  призовава ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ да обмислят определянето, в сътрудничество с ГД „Миграция и вътрешни работи“, на ключов показател за изпълнението, свързан с премахването на първопричините и основните причини за нелегалната миграция;

275.  призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за отстраняване на пропуските, установени от собствената ѝ Служба за вътрешен одит, по отношение на докладването на изпълнението от страна на ГД „Международно сътрудничество и развитие“, и да преобразува доклада за управлението на външната помощ в надежден и напълно достъпен за обществеността документ в подкрепа на декларацията за достоверност на ръководителите на делегации и на генералния директор на ГД „Международно сътрудничество и развитие“; изисква от ГД „Международно сътрудничество и развитие“ да определя ключовите показатели за изпълнението по такъв начин, че да бъде възможно да се измерват резултатите от прилагането на политиката за сътрудничество за развитие, и да прави това, без да компрометира дипломатическата политика на Съюза чрез делегациите;

276.  счита, че е изключително важно финансирането от предприсъединителните фондове да може да се спира не само в случаите на доказано неправомерно използване на средствата, а и в случаите, когато държава в процес на присъединяване нарушава по какъвто и да било начин правата, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека;

277.  подчертава, че доверителни фондове следва да се създават само когато тяхното използване е оправдано и осъществяването на необходимото действие не е възможно чрез други, съществуващи канали за финансиране; призовава във връзка с това Комисията, при създаването на доверителни фондове, да определя ръководни принципи за изготвяне на кратка и структурирана оценка на сравнителните предимства на доверителните фондове спрямо други инструменти за помощ и да анализира какви конкретни пропуски доверителните фондове следва да запълнят; призовава Комисията освен това да разгледа възможността за закриване на доверителните фондове, които са неспособни да привличат значително участие на други донори или които не осигуряват добавена стойност в сравнение с „традиционните“ външни инструменти на Съюза;

278.  изразява дълбоко съжаление за потвърдените случаи на насилие, сексуално малтретиране и напълно непристойно поведение от страна на работници, предоставящи хуманитарна помощ за цивилното население в условия на конфликт и след конфликт; отбелязва, че Комисията е заявила своя ангажимент да преразгледа и когато е необходимо, да спре финансирането за партньорите, които не отговарят на необходимите високи етични стандарти; настоятелно призовава Комисията, с цел изкореняване на това зло и предотвратяване на повторната му поява, да укрепи механизмите за превенция в процедурите за подбор на персонал, както и да осигури първоначално и непрекъснато обучение в това отношение; призовава също така за политика за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, в тези случаи;

279.  призовава Комисията да изготвя своите стратегически документи по-внимателно с цел осигуряване на по-широкообхватна и точна оценка на потребностите от финансиране и на най-добрите инструменти, които следва да се използват;

280.  изисква от Комисията да гарантира, че финансирането от Съюза се отпуска в съответствие със стандартите на ЮНЕСКО за мир и търпимост;

281.  счита за важно административният капацитет на държавите, които получават финансиране, да се подкрепя активно от Комисията чрез подходящо техническо съдействие;

Миграция и сигурност

282.  отбелязва, че в глава 8 „Сигурност и гражданство“(13) от своя годишен доклад Палатата не изчислява процент грешки въз основа на проверените 15 операции, тъй като извадката не е предвидена да бъде представителна за пълния обхват на разходите по тази функция от МФР;

283.  отбелязва със загриженост, че според Палатата „две години след началото на седемгодишния програмен период се наблюдава бавен напредък в плащанията по съвместно управляваните фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ(14)) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС)“ (Годишен доклад на Палатата за 2016 г., каре 8.2);

284.  посочва, че Палатата е установила някои системни слабости във връзка със SOLID, ФУМИ и ФВС на равнището на Комисията и на държавите членки;

285.  изразява по-специално съжаление, че:

   а) Палатата подчертава големия брой проекти на програми по ФУМИ или ФВС, изготвяни от държавите членки и проверявани от Комисията преди тяхното одобряване, което може да забави изпълнението;
   б) според Палатата оценката на Комисията на системите на държавите членки за ФУМИ и ФВС често се основава на недостатъчно подробна информация, особено в областта на стратегиите за одит;
   в) има закъснения в докладването на последващите одити на съответствието за програмите по SOLID и недостатъчно добре документирани процедури за контрол на качеството на възложената на външни изпълнители одитна дейност;

286.  изразява съжаление, че Палатата е установила също така следните недостатъци на равнището на държавите членки: недостатъчно добре документирани проверки на място, липса на специален ИТ инструмент за управление и контрол на финансовите средства и слабости в одитната дейност, извършена от одитните органи на държавите членки;

287.  изразява съжаление поради факта, че Палатата отбелязва в своя годишен доклад, че „Комисията не е отчела всички средства, отпуснати за кризата с бежанците и мигрантите през 2016 г., и техният общ размер трудно може да бъде изчислен“ (Годишен доклад на Палатата, точка 2.28);

288.  изразява съжаление, че по отношение на „горещите точки“ Палатата заключава (Специален доклад № 6/2017 на Палатата), че:

   а) въпреки значителната помощ от ЕС в края на 2016 г. приемните обекти в Гърция и Италия все още не са адекватно оборудвани;
   б) съществува също така недостиг на подходящи центрове за настаняване и обработването на случаите на непридружените непълнолетни лица в съответствие с международните стандарти;
   в) подходът на горещите точки освен това изисква мигрантите да бъдат насочвани към съответни последващи процедури, тоест подаване на молба за убежище в дадената държава или връщане в държавата на произход, а изпълнението на тези последващи процедури често се забавя и среща различни трудности, което може да се отрази върху функционирането на горещите точки;

289.  изразява съжаление поради факта, че според „Хюман райтс уоч“ жени съобщават за чести случаи на сексуален тормоз в горещите точки в Гърция;

290.  споделя оценката на Палатата по отношение на липсата на прозрачност относно разделението на финансирането от публични източници и от мигранти при предоставянето на извънредна помощ за транспортиране на мигранти от държави извън ЕС от гръцките острови към континенталната част на Гърция, както се посочва от Палатата в нейния годишен доклад (каре 8.4 от Годишния доклад на Палатата за 2016 г.); припомня, че законодателството на Съюза не позволява на бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ от Съюза да реализират печалба от изпълнението на даден проект; счита, че този случай вреди на репутацията на Комисията и поставя под въпрос нейния подход от етична гледна точка;

Мерки, които следва да бъдат предприети

291.  призовава:

   а) ГД „Миграция и вътрешни работи“ да обмисли определянето, в сътрудничество с ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, на ключов показател за изпълнението, свързан с премахването на първопричините и основните причини за нелегалната миграция;
   б) Комисията да прегрупира бюджетните редове, от които се финансира миграционната политика под едно наименование с цел повишаване на прозрачността;
   в) Комисията да определи конкретни стратегии с екипите на Съюза за подкрепа, за да се обезпечи сигурността на жените и придружените малолетни и непълнолетни лица в горещите точки;
   г) Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за осигуряване на адекватни приемни обекти в Гърция и Италия;
   д) Комисията и държавите членки да отстранят системните слабости в управлението на средствата по ФУМИ и ФВС, установени от Палатата;
   е) Комисията да предостави ориентировъчна сума, плащана за мигрант или търсещо убежище лице по държави;
   ж) Комисията да предвиди система за мониторинг, за да се гарантира зачитането на правата на човека на бежанците и на лицата, търсещи убежище;
   з) Комисията да засили проверките на средствата за бежанците, които държавите членки често разпределят при извънредни ситуации, без да се спазват действащите в момента правила;

Кодекс за поведение на членовете на Комисията и процедури за назначаване на висши длъжностни лица

292.  високо оценява факта, че призивите, които отправи към Комисията да преразгледа Кодекса за поведение на членовете на Комисията до края на 2017 г., включително като даде определение на това какво представлява „конфликт на интереси“, както и като въведе критерии за оценяване на съвместимостта на дадена длъжност след изтичане на мандата и удължи периода на прекъсване на три години за председателя на Комисията, получиха желания отговор; отбелязва, че новият кодекс влезе в сила на 1 февруари 2018 г.;

293.  припомня обещанието на председателя на Комисията, Юнкер, пред Европейския омбудсман бившият председател на Комисията, Барозу, да бъде приеман единствено като представител на интереси; припомня становището на специалната комисия по етика, че назначаването на г-н Барозу като съветник в „Голдман Сакс“ е съвместимо само при условие, че г-н Барозу поеме ангажимент да не лобира в полза на „Голдман Сакс“;

294.  посочва противоречията, предизвикани от описанието от страна на няколко отделни членове на Комисията в регистъра на срещите им на срещата им с г-н Барозу като среща с Goldman Sachs International; заключава, че или срещите с г-н Барозу не са били срещи за лобиране и тогава обещанието, дадено на Европейския омбудсман не е било спазено и регистърът на срещите на Комисията в действителност не представлява регистър за прозрачност, или срещите с г-н Барозу са били разглеждани като срещи с представител на интереси, при което едно от условията, поставено от специалната комисия по етика би било нарушено;

295.  припомня, че липсата на конфликт на интереси следва също да бъде необходимо условие за провеждането на изслушвания на членовете на Комисията и че следователно формулярите за декларации за финансови интереси трябва да бъдат попълнени и предоставени преди изслушването на члена на Комисията от компетентната комисия на ЕП и трябва да се актуализират най-малко веднъж годишно, както и при всяка промяна в информацията;

296.  счита, че Комисията следва да изисква повече отчетност от страна на специалните съветници на членовете на Комисията и да осигури прозрачност и публичен контрол по отношение на техните професионални връзки и развитие, за да се предотвратят потенциални конфликти на интереси, тъй като те имат безпрепятствен достъп до Комисията; счита, че това ще помогне да се ограничи възможността за скрито лобиране на най-високо равнище;

297.  призовава в тази връзка членовете на Комисията да декларират всички свои финансови интереси (като акционери, членове на управителни съвети на дружества, съветници и консултанти, членове на свързани фондации и др.) по отношение на всички дружества, в които са участвали, включително интереси на близки членове на семействата им, както и настъпилите промени от момента на обявяването на кандидатурата им;

298.  посочва, че удължаването на периода на прекъсване на три години следва да се отнася за всички членове на Европейската комисия, за което Европейският парламент многократно е призовавал; настоява становищата на комисията по етика да бъдат публикувани незабавно след изготвянето им;

299.  изразява опасения, че процесът на назначаване на независимата комисия по етика не гарантира нейната независимост, и подчертава, че независимите експерти не следва да са били членове на Комисията, нито да са били висши служители на Комисията; изисква от Комисията да приеме нови правила за независимата комисия по етика в съответствие с тази забележка;

300.  отправя искане към Комисията да предостави и публикува годишен доклад от независимата комисия по етика; отново потвърждава, че независимата комисия по етика може да отправя всякакви препоръки за подобряване на Кодекса за поведение или неговото изпълнение;

301.  изразява дълбока загриженост относно липсата на прозрачност и отсъствието на всякаква конкуренция сред отговарящите на условията служители и евентуално неправилно прилагане на Правилника за длъжностните лица на Съюза при неотдавнашното назначаване на началника на кабинета на председателя на Комисията като генерален секретар на Комисията; отбелязва, че отговорите на Комисията на комисията по бюджетен контрол на Парламента не дават задоволително обяснение на основанията за назначаването на генерален секретар съгласно член 7 на Правилника за длъжностните лица и осъществяването на прехвърлянето без обявяване на длъжността за свободна и отправяне на покана за кандидатстване към останалите отговарящи на условията служители; очаква председателят на Комисията да представи на Парламента свой план за поправяне на нанесените вреди на обществения имидж на Комисията с неотдавнашното назначаване на генералния секретар;

302.  призовава Комисията, предвид неотдавнашното назначаване на генералния секретар на Комисията и с цел осигуряване на независима европейска публична администрация, да представи преди края на 2018 г. предложение за процедура за назначаване на висши длъжностни лица, която да гарантира избирането на най-добрите кандидати в условия на максимална прозрачност и равни възможности и да е достатъчно обща, за да може да се прилага към всички други институции на Съюза, включително Парламента и Съвета;

303.  с оглед на бъдещето изисква от Комисията да предвиди въвеждането на следните подобрения:

   а) приемането на подаръци от донори от държавите членки следва да се забрани (член 6, параграф 4 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията );
   б) участието на членове на Комисията в националната политика, докато изпълняват мандата си, следва да бъде преустановено или ограничено до пасивно членство в партия;
   в) следва да се поясни позоваването на „правилата на дипломацията или вежливостта“ (член 6, параграфи 2 и 5), тъй като не е точно и ясно и може да доведе до злоупотреби;
   г) участието на членове на Комисията в националните изборни кампании следва да бъде съобразено с участието в кампанията за европейски избори (членове 9 и 10); в двата случая членовете на Комисията следва да бъдат задължени да излизат в неплатен отпуск във връзка с изборите;
   д) следва да се осигури повече яснота относно критериите за възможно сезиране на Съда на Европейския съюз съгласно членове 245 или 247 от ДФЕС;
   е) членовете на Комисията следва да декларират всичките си съответни интереси (като акционери, членове на съвети на директорите на дружества, съветници и консултанти, членове на свързани фондации и др.), вместо само тези, за които считат, че биха могли да доведат до възникване на конфликт на интереси;
   ж) декларациите за интереси следва да бъдат подобрени в съответствие с резолюцията на Парламента от 1 декември 2016 г. относно декларациите за интереси на членовете на Комисията — насоки(15);

Администрация

Констатации на Палатата

304.  отбелязва, че общо за всички институции бройките в щатното разписание са намалени с 4,0% в периода 2013—2017 г. (от 39 649 на 38 072 длъжности) и че институциите са намалили броя на служителите (броя на действително заетите от служители щатни длъжности) с 1,4% в периода 2013 – 2017 г. (от 37 153 на 36 657 длъжности);

305.  отбелязва също така допълнителните заключения на Палатата:"

„30. През същия този период обаче бюджетният орган е отпуснал нови длъжности за институциите, органите и агенциите в рамките на годишната бюджетна процедура. Длъжностите са били предоставени предимно за развитието на техните дейности (това обяснява значителното увеличение на броя длъжности, предоставени на агенциите), присъединяването на Хърватия и за политическите групи в Европейския парламент.

   31. Вследствие на това броят на длъжностите в щатните разписания е намалял с 1,1% между 2012 и 2017 г., със значителни разлики между институциите ( 3,5%), децентрализираните агенции (+ 13,7%) и изпълнителните агенции (+ 42,9%). Броят на действително заетите длъжности от 1 януари 2013 г. до 1 януари 2017 г. се е увеличил с 0,4% за периода ( 1,3% за институциите и органите и + 11,3% за агенциите, с 9,6% в децентрализираните агенции и 33,7% в изпълнителните агенции). Средният процент на незаетите работни места намаля от 6,9% на 1 януари 2013 г. на 4,5% на 1 януари 2017 г. и достигна ниво под 2% в някои институции и органи.“(16);
"

306.  отбелязва със загриженост продължаващата дискриминация на служителите на Съюза, установени в Люксембург, въпреки решението на Съда на Европейските общности от октомври 2000 г. по делото Ferlini (C-411/98) и Директива 2011/24/ЕС, които осъждат тази практика; подчертава също така, че завишеното таксуване продължава, като се използват две споразумения — с Федерацията на болниците (FH) и с Асоциацията на лекарите и стоматолозите (AMD) в Люксембург, които определят лимит от 15% на завишаването на таксите, но позволяват завишаване от 500% при лечение в болница; изразява съжаление поради факта, че решението на Съда от 2000 г. и Директива 2011/24/ЕС се нарушават не само със споразуменията, но и от редица национални оператори в здравеопазването; призовава Комисията, първо, да изчисли годишната допълнителна цена на завишеното таксуване за бюджета на Съюза (ОЗОС) и да я обоснове, второ, да определи процедура за нарушение или подобно правно действие срещу Великото херцогство, трето, да информира Европейския парламент за резултатите от Обществена петиция № 765, представена на Камарата на депутатите на Люксембург, и от публичния дебат, проведен там на 19 октомври 2017 г., и четвърто, да протестира срещу двете споразумения с FH и AMD;

307.  приветства изявленията на члена на Комисията Йотингер относно края на ограниченията в политиката относно персонала с цел избягване на сериозни смущения в доброто функциониране на европейските институции и в качеството на публичната услуга, предоставяна от Съюза на европейските граждани; подчертава значението на наличието на силна европейска публична служба, работеща в услуга на гражданите и способна да отговори на предизвикателствата пред Съюза и да изпълнява неговите политики, придържайки се към възможно най-високи стандарти на компетентност и професионализъм, и на осигуряването на всички необходими правни и бюджетни ресурси за тази служба; отново подчертава значението на превръщането на европейската публична служба в привлекателна възможност за младите специалисти от Съюза; призовава Комисията да изготви доклад за отражението, които ограниченията имаха върху привлекателността на публичната служба на Съюза и за сегашното ѝ състояние на недостиг на ресурси, и да предложи решения за доближаване на европейската публична служба до европейските граждани и увеличаване на интереса им да се присъединят към нея;

308.  подчертава значението на намирането на решение на проблема с прекомерното таксуване, което в много случаи граничи със злоупотреба, на медицинските услуги за служителите и членовете на Европейския парламент в някои държави членки; призовава Комисията да потърси решения на този проблем, който в държави като Люксембург струва около 2 милиона евро годишно (например преговори със системите за социална сигурност, обществени или частни, на държавите членки, въвеждане на карта, подобна на Европейската здравноосигурителна карта за пътувания в чужбина, и др.);

Сградите „Жан Моне І“ и „Жан Моне ІІ“ в Люксембург

309.  признава значителното забавяне на строителството на новата сграда „Жан Моне“ („Жан Моне ІІ“), което е свързано с допълнителни разходи;

310.  изразява съжаление, че на Комисията и на органите на Люксембург бяха необходими 15 години (1994—2009 г.), за да постигнат съгласие по бъдещите договорености относно настаняването на службите на Комисията в Люксембург;

311.  очаква да получи цялата информация относно „Жан Моне І“ и „Жан Моне ІІ“ за периода между 1975 и 2011 г., както беше обещано от Комисията в нейните писмени отговори в процеса на подготовка на изслушването на члена на Комисията Йотингер на 23 януари 2018 г.;

312.  изразява съжаление, че въпреки че през 1997 г. е бил направен пълен списък на съдържащите азбест материали в сградата „Жан Моне І“, Комисията се изнесе от сградата едва през януари 2014 г. и че на AIB-Vinçotte Luxembourg е било необходимо толкова време, до 2013 г., за да преразгледа констатациите си; отбелязва, че листовете азбест в сградата „Жан Моне І“ са били с по-малка плътност, отколкото се е предполагало преди, и че поради това са били по-податливи на механично въздействие (като обикновено триене е било достатъчно за освобождаването на влакна във въздуха, откъдето те са могли да бъдат вдишани); счита, че Комисията, с оглед на сериозните рискове за здравето в резултат от вдишване на азбест, е трябвало да вземе предвид доклада на експерта и квалифицираните мнения на други експерти в тази област, особено след случилото се в сградата „Берлемон“ в Брюксел; призовава Комисията да уведоми Парламента дали всички работещи са били надлежно информирани за положението и за сериозните рискове за здравето, дали са установени случаи на заболявания, които може да са били причинени от вдишването на азбестови частици, както и какви мерки са били предприети в такива случаи и дали са били взети превантивни мерки (скрининг и изследвания за ранно откриване и др.); също така призовава Комисията да докладва дали е започнала производство срещу AIB-Vinçotte Luxembourg в това отношение;

313.  отбелязва, че през декември 2015 г. Комисията и органите на Люксембург са постигнали споразумение относно поделянето на разходите, свързани с преждевременното напускане на сградата „Жан Моне І“; отбелязва обаче, че първоначално сградата „Жан Моне ІІ“ трябваше да е готова на 31 декември 2014 г.;

314.  призовава Комисията да докладва подробно за разходите за наем за междувременно заеманите от Комисията сгради (ARIA, LACC, HITEC DRB, BECH и T2) в резултат на забавянето на предаването на сградата „Жан Моне ІІ“ и за последиците от продължаването на договорите за наем; призовава Комисията да гарантира подобряването на условията на труд в тези шест сгради в тясно сътрудничество с Комитета за безопасност и здраве на работното място и да приключи бързо преговорите с люксембургските органи относно подобряването на условията за мобилност и достъп до тях; припомня, че във всяка от сградите следва да има медицинска служба в съответствие с люксембургското законодателство;

315.  научи неотдавна, че първият етап от строежа на сградата „Жан Моне ІІ“ ще бъде предаден вероятно в началото на 2020 г., а вторият — в началото на 2024 г.; отбелязва обясненията на Комисията относно причините за закъсненията:

   а) консорциумът от архитекти „KSP“ е поискал преразглеждането на някои клаузи на договора за управление;
   б) процедурата за възлагане на обществена поръчка във връзка с изкопните работи е срещнала административни затруднения;
   в) съществени промени в мерките за сигурност;

и изисква от нея да представи документи в подкрепа на тези обяснения и подробна разбивка на разходите, произтичащи от забавянето на предаването на сградата;

316.  желае да получи документите, подкрепящи тези обяснения, до 30 юни 2018 г.;

Европейските училища

317.  припомня, че Комисията плати 61% (177,8 милиона евро) от бюджета за училищата през 2016 г;

318.  изразява съжаление, че след повече от 15 години(17) все още не съществува система за добро финансово управление на Европейските училища;

319.  посочва в този контекст годишния доклад на Палатата относно годишните отчети на Европейските училища за финансовата 2016 година, който разкрива следните слабости(18);"„27. Палатата констатира значителни слабости при прилагането на принципа на текущото начисляване по сметките на Централния офис и на училищата в Аликанте и Карлсруе, по-специално при изчисляването и осчетоводяването на провизии за надбавки на служителите и при отчитането на задълженията и вземанията. Съществените грешки бяха коригирани по време на процедурата на консолидиране. [...] 30. Въпреки че системите за вътрешен контрол на училищата в Аликанте и Карлсруе показват несъществени слабости, все още съществуват значителни слабости в системата за вътрешен контрол на Централния офис. Докладите от одита на независимия външен одитор също разкриват значителни слабости в процедурите за набиране на служители, възлагане на обществени поръчки и изпълнение на плащания. Палатата не може следователно да потвърди, че финансовото управление е осъществявано в съответствие с общата рамка.“"

320.  отчита, че генералният директор е постъпила правилно, като е ограничила декларацията си за достоверност: „Генералният директор в качеството си на оправомощен разпоредител с бюджетни кредити подписва Декларацията за достоверност, макар и с резерва във връзка с репутацията по отношение на ефективното управление на част от средствата на Комисията, предназначени за Европейските училища.“(19);

321.  изразява съжаление, че в годишния доклад на Палатата относно годишните отчети на Европейските училища за финансовата 2016 година се посочват многобройни слабости; счита, че финансовата отчетност на системата на Европейските училища следва да бъде повишена до подходящо равнище посредством специална процедура за освобождаване от отговорност за предоставените ѝ 177,8 милиона евро;

322.  отново изразява становището на Парламента за спешната необходимост от „всеобхватен преглед“ на системата на Европейските училища, за да се разгледат възможностите за „реформа, обхващаща управленските, финансовите, организационните и педагогическите въпроси“ и припомня своето искане „Комисията ежегодно да представя доклад с оценка на напредъка“ на Парламента;

323.  отправя към Комисията въпроса кога очаква въвеждането на система за добро финансово управление на Европейските училища; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки за гарантиране на възможно най-бързо въвеждане на система за добро финансово управление на европейските училища;

Европейска служба за борба с измамите (OLAF)

324.  изразява изумление, че създаването на нова, вътрешно разработена система за управление на разследваните случаи ще струва 12,2 милиона евро; отправя въпрос дали OLAF е предприела пазарно проучване за по-евтини решения, преди да планира този разход; очаква Комисията и OLAF да представят подробно обяснение за очакваните разходи и предприетите стъпки за намиране на икономически по-целесъобразно решение на органа по освобождаване от отговорност;

325.  Има големи опасения относно:

   а) създаването на длъжности с единствената цел да послужат като трамплин за командироване,
   б) неспазването на срока на периода на прекъсване от страна на високопоставено длъжностно лице преди приемане на позиция, тясно свързана с предходната му работа,
   в) поемането на риск от високопоставено длъжностно лице да бъде замесено в конфликт на интереси, свързан с лоялността му към бившия и настоящия му работодател;

Експертните групи

326.  призовава Комисията да осигури балансиран състав на експертните групи; отбелязва доклада на Обсерваторията на корпоративна Европа от 14 февруари 2017 г., озаглавен „Corporate interests continue to dominate key expert groups“ (Корпоративните интереси продължават да доминират в най-важните експертни групи)(20); изразява загриженост предвид неговото заключение, по-конкретно относно дисбаланса в експертните групи GEAR2030, „Автоматичен обмен на информация за финансови сметки“, „Съвместен форум на ЕС по трансферното ценообразуване“, „Платформа по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане“ и подгрупата „Емисии при реални условия на леките превозни средства“ на работната група „Моторни превозни средства“; счита, че Парламентът все още не е получил официален отговор на своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно контрола на регистъра и състава на експертните групи на Комисията(21); призовава Комисията незабавно да представи подробен отговор;

Разследваща журналистика и борба с корупцията

327.  осъжда убийството на словашкия разследващ журналист Ян Кучяк и годеницата му Мартина Кушнирова на 22 февруари 2018 г.; изразява силна загриженост във връзка с информацията, че убийството може да е свързано с неправомерното изплащане на средства за трансфер на Съюза в полза на постоянно пребиваващо в Словакия лице с предполагаеми връзки с организираната престъпна група Ндрангета; призовава Комисията и OLAF внимателно да проучат този въпрос и да докладват по него в рамките на последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност на Комисията;

328.  изразява съжаление за преустановяването на докладването по държави във втория доклад на ЕС за борбата с корупцията от Комисията (ARES (2017)455202); призовава Комисията да започне да докладва отново отделно от Икономическия семестър за състоянието на корупцията в държавите членки, включително като прави оценка на ефективността на подкрепяните от ЕС усилия за борба с корупцията; настоятелно призовава Комисията да не оценява усилията в борбата с корупцията само от гледна точка на икономически загуби;

329.  призовава Комисията отново да опита да направи възможно присъединяването на ЕС към GRECO (групата държави срещу корупцията);

Временни обезщетения

330.  отбелязва констатациите и препоръките на проучването на Тематичния отдел по бюджетни въпроси на Парламента, озаглавено „Transitional allowances for former EU office holders — too few conditions?“ („Временните обезщетения за бивши длъжностни лица на ЕС — прекалено малко ли са условията?“); призовава Комисията да вземе предвид тези препоръки и да инициира преразглеждане на временните обезщетения за бивши длъжностни лица на ЕС, за да се увеличи прозрачността на обезщетенията и отговорността на бюджета на ЕС пред гражданите; призовава по-специално всички длъжностни лица на ЕС да се въздържат от лобиране в институциите на ЕС докато получават временното обезщетение;

Изпълнителни агенции

331.  призовава съответните изпълнителни агенции:

   а) да приемат и изпълнят препоръките на Службата за вътрешен одит;
   б) да избягват преноси, доколкото е възможно, чрез въвеждането на многогодишни бюджетни кредити, за да се отрази по-добре многогодишният характер на операциите;
   в) да поддържат подробни и пълни регистри относно процедурите за възлагане на обществени поръчки и за набиране на персонал;

Становища на комисиите

Външни работи

332.  взема по внимание окончателния доклад относно външната оценка на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) от юни 2017 г.; приветства индикациите, че наблюдението на избори допринася за общите и конкретните цели на ЕИДПЧ; подчертава колко е важно да се осигури постоянна подкрепа сред местното население за мисиите за наблюдение на избори; във връзка с това обръща внимание на необходимостта да се гарантира ефективност на разходите и да се въведе пропорционалност между средствата, изразходвани за мисиите за наблюдение на избори, и последващите действия във връзка с техните препоръки; призовава Комисията да разгледа предложенията, направени в окончателния доклад относно външната оценка на ЕИДПЧ, за да засили допълнително последващите действия във връзка с препоръките, произтичащи от наблюдение на избори;

333.  приветствайки постигнатия напредък, отбелязва, че четири от десетте граждански мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) все още не са признати от Комисията като съответстващи на член 60 от Финансовия регламент; настоятелно призовава Комисията да ускори работата си, за да акредитира всички граждански мисии по линия на ОПСО в съответствие с препоръката на ЕСП, което ще позволи да им бъдат възлагани задачи по изпълнението на бюджета при непряко управление;

Развитие и сътрудничество

334.  отбелязва с голяма тревога осезаемата тенденция в последните предложения на Комисията на игнориране на правно обвързващи разпоредби на Регламент (ЕС) № 233/2014(22), когато става въпрос за отговарящи на изискванията разходи по линия на официалната помощ за развитие и за отговарящи на изискванията държави за разходи по Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР); припомня, че законосъобразността на разходването на средства на Съюза е ключов принцип на доброто финансово управление и че политическите съображения не следва да вземат връх над ясно формулирани правни разпоредби; припомня, че ИСР е преди всичко инструмент, създаден за борба с бедността;

335.  подкрепя използването на бюджетна подкрепа, но настоятелно призовава Комисията за по-точно определяне и ясна оценка на резултатите в областта на развитието, които следва да бъдат постигнати във всеки отделен случай, и преди всичко за укрепване на механизмите за контрол по отношение на поведението на получаващите подкрепа държави в областта на корупцията, зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията; изразява дълбока загриженост относно евентуалното използване на бюджетна подкрепа в държави, в които липсва демократичен контрол поради липсата на функционираща парламентарна демокрация и свободи за гражданското общество и медиите или поради недостатъчен капацитет на контролиращите органи;

336.  изразява загриженост във връзка с твърдението на Палатата, че съществува сериозен риск ЕС да не изпълни целта си за включване на изменението на климата в бюджета на Съюза като цяло и че целта 20% от неговите разходи да са за действия, свързани с климата, няма да бъде постигната;

337.  изразява загриженост във връзка с констатацията на Палатата, че системата на Съюза за сертифициране на устойчивостта на биогоривата не е напълно надеждна(23); подчертава потенциалните отрицателни последици за развиващите се страни, посочени от Палатата: „Комисията не изисква при доброволните схеми да се проверява дали производството на биогорива, сертифицирано от тези схеми, не предизвиква значителни рискове от отрицателни социално-икономически последици, като например конфликти във връзка с поземлената собственост, принудителен/детски труд, лоши условия на труд за земеделските производители и заплахи за здравето и безопасността“; призовава Комисията да разгледа този проблем;

338.  очаква да получи пълна информация и да бъде консултиран относно средносрочния преглед на ИСР, който се очаква да вземе предвид Програмата до 2030 г. и новия европейски консенсус за развитие;

339.  призовава Комисията да включи основан на стимули подход към развитието чрез въвеждане на принципа „повече за повече“, следвайки примера на Европейската политика за съседство; счита, че колкото по-голям и по-бърз е напредъкът на една държава в осъществяването на вътрешни реформи, целящи изграждане и укрепване на демократични институции, изкореняване на корупцията, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава, толкова по-голяма следва да бъде подкрепата, която тя получава от Съюза; подчертава, че този подход на „обвързване с положителни условия“, съчетан със силен акцент върху финансирането на малки проекти в селските общности, може да донесе истинска промяна и да гарантира по-устойчиво изразходване на парите на данъкоплатците от Съюза; категорично осъжда от друга страна всякакви опити за обвързване на помощта с граничен контрол;

Заетост и социални въпроси

340.  изразява загриженост, че в хода на проверката на Сметната палата на 168 завършени проекта по подфункция „Икономическо, социално и териториално сближаване“ само една трета са имали системи за измерване на резултатите с показатели за крайни продукти/услуги и показатели за резултати, свързани с целите на оперативната програма, и че 42% са нямали никакви показатели за резултатите или цели, които да дават възможност за оценка на конкретния принос на тези проекти за общите цели на програмата;

341.  отбелязва препоръката на Палатата при преразглеждането на концепцията и механизма за прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода след 2020 г. Комисията да засили акцента на програмите върху резултатите от изпълнението и да опрости механизма за плащания чрез насърчаване, когато е целесъобразно, на въвеждането на допълнителни мерки за обвързване на плащанията с постигането на резултати, вместо просто да възстановява разходи;

342.  приветства резултатите, постигнати по трите оси на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (ЕaSI) през 2016 г.; насочва вниманието към значението на помощта по ЕaSI, и по-специално на нейните оси „Прогрес“ и „Европейска мрежа на службите по заетостта“ (EURES), за изпълнението на европейския стълб на социалните права; отбелязва със загриженост, че тематичният раздел „Социално предприемачество“ в рамките на ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ на ЕaSI продължава да не постига достатъчни резултати; призовава Комисията да настоява Европейският инвестиционен фонд да се ангажира с пълното използване на ресурсите по тематичния раздел „Социално предприемачество“;

Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

343.  подчертава, че през 2016 г. беше разработен план за действие вследствие на коментари на Палатата, за да се гарантира преодоляване на забавянията при плащанията в рамките на програма LIFE; отбелязва, че процентът забавени плащания за 2016 г. достигна 3,9%;

344.  изразява съжаление за липсата на управлявана от Комисията специфична рамка за докладване във връзка с определянето и измерването на нежеланите последствия от политиките на Съюза, които допринасят негативно за изменението на климата, както и за количественото оценяване на дела на тези разходи в общия бюджет на Съюза;

345.  подчертава, че вътрешните одити са показали също така закъснения при изпълнението на една много важна препоръка по отношение на сигурността на ИТ (относно управлението на сигурността на информационната система на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС)), което излага службите на Комисията на риск от пробиви на сигурността;

346.  отбелязва, че последващата оценка на втората програма „Здраве“, финализирана през юли 2016 г., установи, че въпреки че програмата е осигурила ценни резултати с ясна връзка с приоритетите на здравните политики на Съюза и на държавите членки, има още какво да се желае по отношение на разпространението на резултатите от действията и взаимодействията с други инструменти за финансиране на Съюза, като структурните фондове;

Транспорт и туризъм

347.  изразява съжаление, че по време на подготовката на следващата МФР Палатата не е предоставила изчерпателна информация относно извършените одити за транспортния сектор в рамките на областта „Конкурентоспособност за растеж и заетост“, и по-специално по отношение на Механизма за свързване на Европа (МСЕ);

348.  отбелязва, че до края на 2016 г. по линия на МСЕ е предоставена подкрепа за 452 транспортни проекта на обща стойност 19,4 милиарда евро инвестиции в цяла Европа; посочва отново значението на инструмента за финансиране на МСЕ за завършване на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и за изграждане на Единно европейско транспортно пространство; подчертава, че бюджетните съкращения за МСЕ, направени в миналото за финансиране на инициативата за ЕФСИ, следва да се избягват в бъдеще;

349.  отбелязва, че през 2016 г. ЕФСИ е предоставил финансиране в размер на 3,64 милиарда евро за 29 операции: 25 транспортни проекта и четири многосекторни фонда с очаквани общи инвестиции в размер на 12,65 милиарда евро; изразява съжаление, че Комисията и ЕИБ не са предоставили изчерпателна информация по сектори на годишна основа за проектите, подпомагани от ЕФСИ;

350.  отбелязва стартирането през 2016 г. на програмата за Гаранция за екологосъобразен морски транспорт чрез новия дългов инструмент на МСЕ и ЕФСИ, което има потенциала да мобилизира 3 милиарда евро инвестиции за оборудване на плавателни съдове с чисти технологии; призовава Комисията да предостави подробна информация за изпълнението на тази програма, включително за финансовите и техническите аспекти, както и за екологичното и икономическото въздействие;

351.  отбелязва, че броят на финансовите инструменти се е увеличил значително, което дава нови възможности за смесено финансиране в транспортния сектор, но в същото време създава сложна мрежа от споразумения извън бюджета на Съюза; изразява загриженост, че тези инструменти, които са извън бюджета на Съюза, биха могли да засегнат равнището на отчетност и прозрачност, тъй като докладването, одитът и общественият контрол не са съгласувани; изразява съжаление освен това, че с използването на средства по линия на ЕФСИ се делегират изпълнителни правомощия на ЕИБ, с по-ограничени възможности за обществен контрол, отколкото при други инструменти, подкрепяни от бюджета на Съюза;

352.  призовава Комисията ясно да представи за сектора на транспорта оценка на отражението на ЕФСИ върху други финансови инструменти, по-специално по отношение на МСЕ, както и относно съгласуваността на дълговия инструмент на МСЕ с други инициативи на Съюза, в разумен срок преди предложението за следващата многогодишна финансова рамка и за следващия МСЕ; отправя искане тази оценка да представи ясен анализ на географския баланс на инвестициите в транспортния сектор; припомня обаче, че сумата на изразходваните средства по даден финансов инструмент не следва да се разглежда като единствения значим критерий, който да се използва за оценяване на резултатите от този инструмент; поради това приканва Комисията да задълбочи своята оценка на успехите, постигнати в рамките на финансирани от Съюза транспортни проекти, и да измери тяхната добавена стойност;

353.  повтаря своето искане Комисията, предвид множеството източници на финансиране, да предоставя лесен достъп до проекти — под формата на обслужване на едно гише — за да могат гражданите ясно да следят развитието и финансирането на инфраструктурите, съфинансирани със средства на Съюза и от ЕФСИ;

354.  призовава Комисията да направи оценка на финансовата ефективност на споразумението с Евроконтрол по отношение на Органа за преглед на ефективността (ОПЕ) и да придвижи предложението за установяване на ОПЕ като европейски икономически регулатор под надзора на Комисията; освен това, отчитайки необходимостта от възможно най-бързо изпълнение на проекта „Единно европейско небе“, и с цел повишаване на конкурентоспособността на авиационния сектор, призовава Комисията да придвижи предложението за определяне на управителите на мрежи като самостоятелни доставчици на услуги в рамките на промишлено партньорство;

355.  призовава Комисията да представи оценка на въздействието на транспортните проекти, финансирани от държавите членки в рамките на Дунавската стратегия, и да направи предложение за увеличаване на добавената стойност на бъдещите проекти, за да се съдейства за завършването на този важен транспортен коридор;

356.  изразява дълбоко съжаление, че поради липсата на специален бюджетен ред за туризма няма прозрачност по отношение на финансовите средства от Съюза, използвани за подпомагане на действия за туризма; отново отправя своето искане за добавяне на специален бюджетен ред в бъдещите бюджети на Съюза, посветен на туризма;

Регионално развитие

357.  насочва вниманието към ролята на административния капацитет за правилното използване на европейските структурни и инвестиционни фондове; счита, че обменът на добри практики би могъл да допринесе ефективно за повишаването на капацитета на държавите членки в тази област;

358.  изразява дълбока загриженост относно факта, че същественото забавяне при прилагането на политиките за икономическо, социално и териториално сближаване е задълбочило множеството неравенства в рамките на Съюза и на държавите членки и регионите, като по този начин се застрашава целостта на Съюза;

359.  приема за сведение стратегическия доклад за 2017 г. относно изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове(24), в който се подчертава, че избраните проекти по европейските структурни и инвестиционни фондове са достигнали общ размер от 278 милиарда евро, или 44% от общите планирани инвестиции за периода 2014—2020 г., които са постъпили в реалната икономика на Европа от началото на периода на финансиране; счита, че изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. вече е достигнало пълните си обороти, доказвайки добавената стойност на инвестициите по линия на политиката на сближаване за всички региони в Съюза, но и необходимостта от допълнителни усилия за укрепване на административния капацитет на националните, регионалните и местните органи;

Земеделие и развитие на селските райони

360.  приветства факта, че в СИЗП се забелязват по-нататъшни подобрения и повишена точност, което я прави много добър инструмент за намаляване на процента грешки и на административната тежест за земеделските стопани и разплащателните агенции;

361.  призовава Комисията и държавите членки да следят значителните колебания в цените на селскостопанските продукти, които имат неблагоприятни последици за доходите на земеделските стопани, и да реагират бързо и ефективно, когато е необходимо;

362.  отбелязва, че първата пълна година от прилагането на „екологизиране“ очевидно не е оказала въздействие върху процента грешки, което може да се счита за значително постижение от страна на земеделските стопани и разплащателните агенции, предвид сложния характер на правилата за екологизиране; споделя становището на Комисията, че все още е прекалено рано да се правят заключения относно точните екологични резултати; отбелязва, че и други фактори, различни от екологизирането, също оказват влияние върху екологичните показатели на сектора на селското стопанство; подчертава, че „екологизирането“ е пример за нарасналата потребност от одити на изпълнението и в областта на селското стопанство;

363.  приветства схемата за екологизиране и нейната цел да направи стопанствата в Съюза по-екологосъобразни чрез практики на диверсификация на културите, поддържане на съществуващите постоянно затревени площи и създаване на екологично насочени площи върху обработваема земя, както се посочва в Годишния доклад на Палатата;

364.  припомня, че съществуват съществени разлики в естеството и мащабите на грешките, например между непреднамерените пропуски от административен характер и случаите на измама, и че пропуските по принцип не пораждат никакви финансови щети за данъкоплатците, което също следва да се взема предвид при оценяването на действителния процент грешки; припомня на Комисията, че рискът от непреднамерени грешки, дължащи се на сложната правна уредба, в крайна сметка се носи от бенефициента; изразява съжаление, че дори ако инвестицията е била ефективна, разходите все още се считат за 100% недопустими от Палатата в случай на грешки при възлагането на обществени поръчки; подчертава поради това, че е желателно по-нататъшно рационализиране на метода на изчисляване на грешките;

365.  отбелязва, че достъпът до данни и доброто наблюдение, особено на екологичните аспекти, са от съществено значение, като се има предвид, че някои природни ресурси са в основата на дългосрочната производителност в селското стопанство, например почвата и биологичното разнообразие;

366.  изразява надежда, че Палатата приспособява своя надзорен подход, така че да отдава еднакво значение на използването на средствата и на разпределянето им;

Рибарство

367.  настоятелно призовава Палатата в бъдещите си доклади да представя отделно процента грешки в областта на рибарството и морското дело с цел премахване на изкривяването на информацията, произтичащо от включването на други области в същата глава; отбелязва, че морското дело и рибарството не са отразени достатъчно подробно в Годишния доклад на Палатата, което затруднява точната оценка на финансовото им управление;

368.  приветства Комисията за особено високата степен на изпълнение по раздел III, дял 11 от бюджета за финансовата 2016 година (Морско дело и рибарство), както за бюджетните кредити за поети задължения (99,2%), така и за бюджетните кредити за плащания (94,7%); посочва, че съгласно член 13 от Регламент (ЕС) № 508/2014(25) бюджетните средства са групирани в зависимост от областта им на разпределение и че следователно би било целесъобразно в своя доклад Комисията да представи подробна информация за степента на изпълнение по отделните бюджетни редове;

369.  отбелязва изразените в годишния отчет за дейността на ГД „Морско дело и рибарство“ резерви по отношение на установени недопустими разходи по линия на Европейския фонд за рибарство (ЕФР), които касаят осем държави членки;

370.  насърчава ГД „Морско дело и рибарство“ в нейните усилия за контрол на бюджетните кредити в режим на споделено управление, и по-специално мерките по отношение на ЕФР и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР);

371.  отбелязва, че възможната загуба на средства се изчислява на 5,9 милиона евро и че Комисията е предприела необходимите мерки за оценяване на разходите през 2017 г., и по целесъобразност, за възстановяване на разпределените средства;

372.  отбелязва, че равнището на изпълнение по ЕФМДР за периода 2014 – 2020 г. продължава да е незадоволително три години след приемането му на 15 май 2014 г., като до септември 2017 г. са били използвани едва 1,7% от предоставените под формата на средства за съвместно управление 5,7 милиарда евро; отбелязва, че усвояването на средствата по ЕФМДР зависи от държавите членки; посочва, че съгласно член 13 от Регламент (ЕС) № 508/2014 бюджетните средства са групирани в съответствие на областта им на разпределение и че следователно би било целесъобразно в своя доклад Комисията да представи подробна информация за степента на изпълнение по отделните бюджетни редове;

373.  счита, че е необходимо да се предоставя цялата възможна подкрепа на държавите членки, с цел гарантиране на правилното и пълно използване на средствата по ЕФМДР, с висока степен на изпълнение и в съответствие с техните приоритети и потребности, по-специално по отношение на устойчивото развитие на сектора на рибарството;

Култура и образование

374.  приветства факта, че програмата „Еразъм +“ е позволила на 500 000 души да учат, да се обучават или да извършват доброволческа дейност в чужбина през 2016 г. и е на път да постигне целта си от 4 милиона участници до 2020 г.; подчертава, че студентите, участвали в „Еразъм +“, по принцип придобиват широк набор от преносими умения, способности и знания и имат по-добри възможности за професионално развитие спрямо тези, които не са участвали в програми за мобилност, и че програмата е стратегическа инвестиция в младите хора на Европа; изтъква, обаче, необходимостта да се осигури по-широка достъпност на програмата, по-специално за младите хора с по-малко възможности;

375.  приветства факта, че процедурата за кандидатстване за финансиране по програмата „Еразъм +“ до голяма степен е прехвърлена онлайн; счита обаче, че процедурата би могла да бъде опростена допълнително чрез премахване на изискването писмата за предоставяне на пълномощие на партньорите по проекта да се подписват на ръка;

376.  посочва, че все още съществуват проблеми по отношение на достъпа до финансиране по програмата „Еразъм+“ в сектора „Младеж“, тъй като програмата се управлява децентрализирано чрез националните агенции; призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки, например чрез централизиране на част от финансирането в рамките на изпълнителната агенция; призовава освен това Комисията да предостави необходимите средства за повишаване на ангажираността на всички бенефициенти по програмата, например като създаде постоянни подкомитети за отделните сектори, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 1288/2013(26);

377.  заявява, че до момента ключът към успеха на „Еразъм+“ беше академичният обмен и че за да бъде предотвратено намаляването му, не следва финансирането да се използва за друга програма, нито пък приложното поле на „Еразъм +“ да бъде разширявано, за да обхване и други получатели, например мигранти;

378.  изразява тревога по повод на хронично ниския процент на успеваемост на проектите по програма „Европа за гражданите“ и подпрограма „Култура“ на програма „Творческа Европа“ (съответно 16% и 11% през 2016 г.); подчертава, че ниският процент на успеваемост обезкуражава кандидатите и е показателен за недостатъчните равнища на финансиране, което не съответства на амбициозните цели на програмите;

379.  посочва, че собствената Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) на Комисия заявява, че програмата „Европа за гражданите“ е достигнала пълна зрялост през 2016 г., през третата година на своето изпълнение; поради това призовава Комисията и Съвета да предвиждат дългите срокове, които се оказват необходими за пълното прилагане на новите програми в рамките на МФР за периода 2014—2020 г., за да се предотврати повтарянето на подобни закъснения във финансовата рамка, която ще бъде приета за периода след 2020 г.;

380.  приветства ролята на EACEA за изпълнението на трите програми в областта на културата и образованието, както показва положителната оценка на работата на агенцията през 2016 г.; приветства факта, че ЕАСЕА използва в по-голяма степен електронното докладване за финансираните проекти, което следва да подобри събирането на данни и наблюдението на проектите, да допринесе за планирането и осъществяването на дейността на Комисията в областта на политиката и да подпомогне бенефициентите; отбелязва със задоволство, че EACEA извършва 92% от своите плащания в рамките на сроковете по Финансовия регламент; като се има предвид че бенефициентите по програмите в областта на образованието и културата често са много малки организации, призовава EACEA да се стреми към постигането на по-добри резултати, евентуално чрез показател за средното време за извършване на плащане;

381.  отбелязва учредяването през 2016 г. на Гаранционния механизъм за секторите на културата и творчеството с бюджет от 121 милиона евро до 2022 г. и първоначалния интерес, проявен от страна на сектора и на финансовите посредници; призовава за бързо изпълнение на планираното предварително захранване на механизма със средства от ЕФСИ в размер на 60 милиона евро; припомня, че заемите допълват други основни източници на финансиране за сектора, като безвъзмездните средства;

382.  изразява загриженост от много ниското равнище на финансиране от ЕФСИ, достигнало до секторите на образованието, културата и творчеството през 2016 г.; счита, че специално съобразената със сектора подкрепа е ключова, за да се гарантира възможността секторът на културата и творчеството да ползва заеми по линия на ЕФСИ;

383.  отново изразява своята подкрепа за независимото медийно отразяване на европейските въпроси, по-специално чрез бюджетна помощ за телевизионни, радио- и онлайн мрежи; приветства продължаването на предоставянето на безвъзмездни средства за Euranet+ до 2018 г. и настоятелно призовава Комисията да намери по-устойчив модел на финансиране за мрежата;

Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

384.  припомня, че през 2016 г. бяха широко използвани специални инструменти в отговор на хуманитарната ситуация, в която се намираха търсещите убежище в Съюза лица, и че следователно съществува риск сумите, които остават до края на сегашната МФР, да не са достатъчни за реагиране на неочаквани събития, които може да възникнат преди 2020 г.; изисква от Комисията да разреши този структурен проблем в следващата МФР и надлежно да информира Парламента;

385.  настоятелно призовава за разработване на последователна и систематична стратегия с по-ясни, засилени и дългосрочни политически и оперативни приоритети за защита на основните права и свободи, като същевременно се гарантира ефективното ѝ прилагане, включително чрез предоставяне на достатъчно финансови средства за тази цел;

Права на жените и равенство между половете

386.  подчертава, че равенството между жените и мъжете следва да бъде гарантирано във всички области на политиката; повтаря следователно своя призив за прилагане на съобразено с фактора пол бюджетиране на всички етапи на бюджетната процедура, включително при изпълнението на бюджета и оценката на неговото изпълнение;

387.  изразява съжаление, че в бюджетните редове по програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014— 2020 г. не се посочват ресурсите, разпределени за всяка от целите на програмата, свързани с равенството между половете; приветства факта, че през 2016 г. мрежата „Жени срещу насилието“ и Европейското женско лоби са получили безвъзмездни средства в областта на борбата с насилието срещу жените и равенството между половете;

388.  отново призовава за поддържането на отделен бюджетен ред за специфичната цел „Дафне“, за който да бъдат предназначени повече средства с цел преодоляване на намаляването на предназначените за програма „Дафне“ средства за периода 2014 – 2020 г.;

389.  изразява съжаление, че Европейският фонд за стратегически инвестиции не включва свързани с пола аспекти, и подчертава, че не е възможен успешен процес на възстановяване, без справяне с въздействието на кризите върху жените;

390.  подчертава, че интегрирането на принципа на равенство между половете е също сред основополагащите принципи на ФУМИ; изразява при все това съжаление относно липсата на целенасочени действия относно равенството между половете с конкретни бюджетни редове, въпреки нееднократните призиви на Парламента свързаното с равенството между половете измерение да бъде взето предвид и в политиките в областта на миграцията и убежището;

391.  отново отправя искането си в общия набор от показатели за резултатите от изпълнението на бюджета на Съюза да бъдат включени също така специфични, свързани с пола показатели, при надлежно спазване на принципа на добро финансово управление, по-специално в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност;

392.  призовава за извършването на оценка на въздействието върху половете като част от общите предварителни условия за получаване на средства от Съюза, както и за събиране, когато е възможно, на групирани по полов признак данни относно бенефициентите и участниците;

393.  приветства сравнително балансираното от гледна точка на пола участие (52% жени спрямо 48% мъже) в интервенциите на ЕСФ през 2016 г.;

394.  призовава за подновяване на ангажимента от страна на Парламента, Съвета и Комисията за постигане на равенство между половете в следващата МФР, чрез съвместна декларация, приложена към МФР, включително ангажимент за прилагане на съобразено с фактора пол бюджетиране и ефективен мониторинг на изпълнението на тази декларация в рамките на годишните бюджетни процедури посредством включване на разпоредба в клауза за преглед на новия регламент за МФР.

(1)Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25).
(2) COM(2017)0351 окончателен, раздел 2.2.
(3) Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г., раздел 2.2, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, годишни отчети за дейността — приложение 10, стр. 140.
(4) Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г., приложение 4, стр. 20
(5) Вж. Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2016 г., раздел 2.2.
(6) Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (OB L 168, 7.6.2014 г., стр. 105).
(7) Параграфи 120 и 121 неговата резолюция от 27 април 2017 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции (OВ L 252, 29.9.2017 г., стр. 28).
(8) „Обобщени данни за напредъка във финансирането и прилагането на инструментите за финансов инженеринг, докладвани от управляващите органи в съответствие с член 67, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, стр. 11.
(9) Проучване „Оценка на 10-годишния период по механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния“; поръчано от ГД „Вътрешни политики на ЕС“, Тематичен отдел по бюджетни въпроси.
(10) Вж. Годишен отчет за дейността за 2016 г. на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, стр. 17.
(11) Вж. параграф 207 от резолюцията на Парламента от 27 април 2017 г..
(12) Вж. ориентировъчните данни относно разпределението на помощта, групирани по размер на сумата, получена като пряка помощ, която е изплатена на производителите съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Съвета (за финансовата 2016 година).
(13) Функция 3 от МФР обединява различни политики; най-значимата част от разходите са за областта „Миграция и сигурност“; но финансиране се предоставя и за областта „Храни и фуражи“, за културни и творчески дейности, както и за програми в областта на правосъдието, правата, равенството и гражданството и потребителите и здравеопазването;
(14) ФУМИ замени програмата „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (SOLID);
(15) Приети текстове, P8_TA(2016)0477
(16) Европейска сметна палата, Rapid Case Review on the implementation of the 5% reduction of staff posts („Бърз преглед на изпълнението на намаляването с 5% на работните длъжности), стр. 27.
(17) Параграфи 276, 281, 282 от резолюция на Парламента от 27 април 2017 г.
(18) Доклад относно годишните отчети на Европейските училища за финансовата 2016 година, придружен от отговорите на училищата, 29 ноември 2017 г.
(19) Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“, Годишен доклад за дейността, стр. 10.
(20) https://corporateeurope.org/expert-groups/2017/02/corporate-interests-continue-dominate-key-expert-groups.
(21) Приети текстове, P8_TA(2017)0021.
(22) Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44).
(23) Специален доклад № 18/2016 „Система на ЕС за сертифициране на устойчиви биогорива“.
(24) http://ec.europa.eu/regional_policy/en/policy/how/stages-step-by-step/strategic-report/.
(25) Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета, (OB L 149, 20.5.2014 г., стр. 1).
(26) Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 50).

Последно осъвременяване: 1 юли 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност